ДВЕСТА И ШЕСТНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 23 април 1993 г.
(Открито в 9 ч. и 10 м.)
23/04/1993
Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Георги Петров и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Господа, откривам днешното заседание. Най-напред ще ви информирам за новопостъпилите питания след 9 април.
Постъпило е питане от народния представител Иван Куртев към министъра на околната среда Валентин Босевски относно създаването на институция за управление, охрана и контрол на защитените територии.
Срокът за отговор е 30 април.
Постъпило е питане от народния представител Емил Костадинов към заместник-министър-председателя Евгений Матинчев относно някои обстоятелства, свързани с дейността на "Мактурс" АД Благоевград.
Срокът за писмен отговор е 23 април.
Постъпило е питане от народния представител Стоян Иванов към министъра на промишлеността Румен Биков относно прекратяването на Централния институт за научна и техническа информация - ЦИНТИ и последствията от това.
Срокът за отговор е 23 април.
Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към министъра на финансите Стоян Александров относно осигуряване на средства за довършване на определените за последния комсомолски набор в Кюстендил два жилищни блока.
Срокът за писмен отговор е 30 април. СМ/КТ 21.1
Постъпило е питане от народния представител Константин Тодоров към заместник-министър-председателя и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев относно пенсионирането на животновъдите.
Срокът за отговор е 7 май.
Постъпило е питане от народния представител Маньо Манев към министър-председателя Любен Беров относно мотивите за включване на – 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление # 71 на Министерския съвет от 1993 г.
Срокът за отговор е 30 април.
Постъпило е питане от народния представител Стойчо Шапатов към заместник-министър-председателя и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев относно възможността за компенсиране на отнета пенсия през 1949 г.
Срокът за писмен отговор е 6 май 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Стойчо Шапатов към министър-председателя Любен Беров относно пенсионирането на работниците в говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството.
Срокът за отговор е 7 май.
Постъпило е питане от народния представител Христо Марков към министъра на земеделието Георги Танев относно мерки за спиране на самоуправни действия в землището на село Воисил, Пловдивска област.
Срокът за писмен отговор е 30 април.
Постъпило е питане от народния представител Христо Марков към министъра на териториалното развитие и строителството Христо Тотев относно отделянето на цехове от кариери ООД - Пловдив, като самостоятелни търговски дружества.
Срокът за писмен отговор е 30 април.
Постъпило е питане от народния представител Веселин Иванов към министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров относно уволнения на педагогически кадри с политическа мотивация в община Дупница.
Срокът за писмен отговор е 6 май.
На основание чл.90, ал.2 от Конституцията на Република България, народните представители Владислав Даскалов и Петър Тодоров молят да се открие на 5 март още разискване по питането, 21.2 което те са отправили във връзка с изявлението на президента на Република България д-р Желю Желев на пресконференция в Давос, Швейцария във връзка с външната ни политика по проблемите в бивша Югославия. Внесли са и проект за решение по този въпрос.
Това може да го гласуваме само ако вносителите, а ние го гласуваме вече няколко пъти, само ако вносителите предложат една друга дата за разискване, за да гласуваме. Понеже ги няма, ще го отложим за следващия път, тогава да го актуализират отново.
Както добре ви е известно, в заседанието на 26 март по предложение на народния представител Иван Куртев, Народното събрание е гласувало всеки петък да започва с отговор на актуални въпроси, чиито срок за отговор изтича в този ден.
Започваме с отговора на актуалните въпроси.
Министър-председателят господин Любен Беров ще отговори на актуален въпрос от народната представителка госпожица Вержиния Велчева относно мерки на правителството за нормализиране на подготовката на комплекс "Слънчев бряг" за настъпващия активен туристически сезон.
Моля, госпожица Велчева, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председател, господа народни представители! За всички, които са посещавали Бургаския район не е тайна, че около Слънчев бряг цари наистина едно обществено напрежение, породено най-вече от сключени договори за отдаване на обекти, като в някои случаи може би въпросът трябва да бъде отнесен дори до прокуратурата. Общественото напрежение, особено с настъпването на активния туристически сезон в Слънчев бряг е факт. Ето защо моят актуален въпрос към господин министърпредседателя е какви мерки предприема правителството и Комитетът по туризъм за нормализиране на подготовката на комплекс "Слънчев бряг" за настъпващия активен туристически сезон? Във връзка с огромното обществено напрежение сред работещите в комплекс "Слънчев бряг" и жителите на община Несебър във връзка с някои договори за отдаване на обекти, чрез които на практика се обслужват интереси на отделни свързани с представители на властта групировки и се извършва скрита приватизация. 21.3
Какво ще направи правителството и Комитетът по туризъм за анулирането на тези договори и как ще се гарантира публичността и използуването на всички нормативни разпоредби при отдаването на обекти в Слънчев бряг и в какви срокове ще се осъществи това, с оглед на вече започващия активен туристически сезон?
Освен това, предвиждат ли се промени в структурата на управление на комплекс "Слънчев бряг" и какви са намеренията на изпълнителната власт относно приватизирането на хотели, ресторанти, заведения, спортни съоръжения и други обекти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожица Велчева. Моля господин министър-председателя Любен Беров да вземе отношение към актуалния въпрос на народния представител.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз високо ценя желанието на депутатката Велчева да ме види и да ме чуе още веднъж, моите симпатии към нея, но съм изправен все пак пред един проблем. Кажете ми или може би да питаме господин председателя, кое да изберем, с оглед на една по-рационална работа в парламента. Ако искате да отговоря на въпроса, трябва да говоря половин час. Ако искате това да приемем, че подлежи на писмен отговор. Писменият отговор е налице. Както реши Председателството. Ако искате ще говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По-добре е да отговорите по-кратко и след това да дадете, ако трябва по-цялостна, попълна информация на народния представител.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: На такива въпроси не може да бъде отговорено кратко. Те предполагат изясняване на много факти. Така че ако искате пълно изложение, писменото изложение е готово. Ако искате да отговоря накратко, ще ви кажа само, че са взети мерки да няма такива неща, за които се споменава в питането на госпожица Велчева. Ако искате подробно, готов съм да прочета отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Беров.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Господин председател, аз неслучайно не съм поискала писмен отговор и съм задала този въпрос не от някакво любопитство, защото може би аз все пак знам някои неща, 21.4 но съществува огромно напрежение точно сред цялата общественост в Слънчев бряг и Несебър. И затова мисля, че този отговор трябва да се чуе, защото този въпрос вълнува много хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин министърпредседателю, народният представител настоява за един изчерпателен отговор. Заповядайте. 21.5
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Благодаря.
Поставеният от госпожица Велчева актуален въпрос е поредното питане на народен представител от настоящото Народно събрание, касаещо структурните, кадровите промени и породените от тях проблеми в най-големия български туристически комплекс "Слънчев бряг".
Този курортен комплекс е изграждан в продължение на повече от тридесет години. В момента на тази територия са изградени над сто хотела, две вилни селища, обособени вилни селища, два къмпинга и друга по-лека леглова база с общо 24 550 леглови места. Освен това налице са огромен брой ресторанти и заведения за развлечения с около 33 хил. места, има магазини и други търговски обекти, спортна база и обекти със социално предназначение.
В изпълнение на Постановление # 54 от 1991 г. за децентрализация и демонополизация на обединения, комбинати, държавни и общински фирми и предприятия и с оглед премахване на бюрократичното и неефективно централизирано управление на най-големия туристически комплекс, с решение # 83 от юли 1991 г. на Комитета по туризъм на основата на бившата държавна фирма "Слънчев бряг" бяха образувани на продуктово-териториален принцип 13 нови държавни фирми, които по-късно Бургаският окръжен съд регистрира директно като еднолични търговски дружества с ограничена отговорност.
По редица причини, свързани най-вече със синдикалното противопоставяне, не бе реализирана идеята новообразуваните фирми да създадат на доброволна основа дружество с ограничена отговорност, което да обхване общо комплексните дейности, управлението на територията и други дейности и елементи на общински функции.
След влизането в сила на Търговския закон и въз основа на практическите резултати от самостоятелната работа на тринайсетте дружества с ограничена отговорност, на предишното правителство неколкократно е предлагано образуването на холдинг под формата на акционерно дружество, разполагащо и с необходимите икономически лостове за въздействие върху дружествата, но при запазване на тяхната финансова и правна обособеност. ВТ/ЗТ 22.1
За съжаление по неизвестни причини, а може би и причини, свързани с протекциониране на формиралите се в комплекса групи и интереси, предишният Министерски съвет необосновано, затова пък категорично и последователно е отхвърлял образуването на холдинговата структура.
Палеативното решение за структуриране на консорциум под формата на дружество с ограничена отговорност задълбочи проблемите на комплекса, за да се стигне до разпореждане # 134 от декември 1992 г. на Министерския съвет, което връща структурната реформа в комплекса две години назад. Сливането на 14 дружества с ограничена отговорност в едно акционерно дружество по същество възстановява старото обединение - един мастодонт от тоталитарното минало и утвърждава централизираното административно-бюрократично управление, което както е ноторно известно, няма нищо общо с принципите на пазарната икономика.
Крайно негативният ефект от това разпореждане се допълва и от произволно назначения състав на директорите, в който преобладават хора без професионални качества, без стаж и компетентност в областта на туризма и икономиката. В този Съвет на директорите са включени: Кънчо Безуханов - строителен инженер, Манолина Драгиева - само със седеммесечен стаж по специалността като юрист в Комитета по туризъм, Никола Димитров Даскалов и др.
Именно този комплекс от причини, категорично допълван от натиска, оказван от някои народни представители със скрити или явни интереси в комплекса, фаворизиращи определени личности и групи в неговото ръководство, водят до нарастване на социалното напрежение и изостряне на апетитите преди приватизацията.
Водени и от изложените по-горе обстоятелства, включително и от явното бездействие и липса на контрол от старото ръководство на Комитета по туризъм върху дейността на управителите на прекратените дружества с ограничена отговорност и с оглед настъпващия активен туристически сезон, със заповед # 27 от април 1993 г. на Комитета по туризъм бе назначена комисия със задача: анализ на финансово-икономическото състояние на фирма "Слънчев бряг" - акционерно дружество. 22.2
По-важните констатации от доклада на тази комисия, имащи отношение и към въпроса на госпожица Велчева са следните:
1. По търговската политика за настоящата, 1993 г.
а/ към 3 април 1994 г. капацитетът на хотелите в Слънчев бряг, включително ваканционното селище "Зора" е договориран изцяло за организирани туристи с около 9 на сто дублаж в зависимост от периода;
б/ освен това, следва да отбележа, че съществено е променена структурата на партньорите на хотелиерските поделения. Поделение "Туристтур" - Слънчев бряг разполага с 60 на сто от капацитета на комплекса; "Балкан Холидейс" - София разполага с 24 на сто и "Балкантурист" - само с 15 на сто.
Към датата на проверката "Слънчев бряг" е наследил насъбраните от прекратеното дружество с ограничена отговорност "Туристтур" - Слънчев бряг с управител Христо Колев, дължими суми за предоставени през 1992 г. услуги от следните партньори:
"Унитек Унд Райзен", Германия - 368 000 германски марки;
Сюд Турс", Белгия - 2 901 000 белгийски франка;
"Минерва", фирма от Норвегия - 58 000 щ.долара;
"Балкан Холидейс" - 40 000 долара;
"Ред Лайън Холидейс" - 39 000 долара;
"Биопрогрес" - българска фирма, Пловдив - 338 000 лв. и по-нататък да не изброявам по-дребните пера на тези вземания.
Не са окончателно уточнени за 1992 г. задълженията и вземанията с "Балкантурист".
2. Констатации по експлоатационната и договорна политика.
През 1992 г. значителна част от обектите в комплекса са експлоатирани на базата на граждански договори - общо са сключени 424 броя такива граждански договори, предимно за отдаване под аренда, наем или съвместна експлоатация под формата на гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите.
От анализираните над 400 договора, основните изводи са следните:
- неизпълнение на клаузите на договорите, касаещи финансовите взаимоотношения и несвоевременно изплащане на дължимите суми от арендатори, наематели, съдружници и т.н., общо в размер на 9 339 000 лв.; 22.3
- някои от анексите към договорите навеждат на преднамереност от съответните длъжностни лица;
- освен това се констатира, че са сключени голям брой договори за съвместна дейност;
- договорите за наем са сключвани без уеднаквяване на процедурата и критериите за определяне на цените и другите условия за стопанисване на отдадените обекти; 22.4
Съгласно докладна записка до АД "Слънчев бряг" от съдружниците Любо Липчев в качеството на управител на прекратеното дружество "Хотели-Слънчев бряг" ООД и Митко Василев - управляващ директор на "Слънчев бряг-Анжел" ООД, инвестиционната програма е осъществена в минимални размери поради категоричния отказ на фирмата "Анжел и сие" и на фирмата "Костов, Краев, Баев" да изпълнят своите ангажименти по реализирането на тази инвестиционна програма.
В заключение ви уведомявам, че с оглед подобряване финансово-икономическото състояние на АД "Слънчев бряг" и стабилизиране на социалния климат и след разглеждане на материалите от проверката съвместно със синдикатите в комплекса и общинските власти в Несебър, ръководството на Комитета по туризъм прие следните решения, сведени като указания към органите на дружеството.
1. Да се актуализира седемчленният състав на Съвета на директорите. За по-голяма оперативност в работата му същият състав - Съвета на директорите да бъде сведен до пет души.
2. Прекратяване на договори за аренда, наем и съвместна експлоатация при условие, че в конкретните договори е уговорено ефикасно за целта прекратително условие.
3. За договорите, чиито срок не изтекъл и не е уговорено предварително условие за тяхното едностранно прекратяване, ръководството на АД "Слънчев бряг" незабавно да изясни наемните отношения за сезона 1993 г. и да вземе решение за следното:
- за актуализиране на договорните условия и прецизирането им в юридическо отношение съгласно действащите в страната нормативни актове;
- преразглеждане на наемните цени;
- утвърждаване на процедури и организация, осигуряващи събирането на наемните вноски;
- уговаряне на клаузи за спазването на определените стандарти, технология и правила при предлагането на туристическия продукт и обслужването на туристите.
И накрая, Управление "Инспекторат" при Комитета по туризъм да извърши контролна проверка във втората половина на април БП/ЙА 23.3
тази година.
що се отнася до част от визираните от народния представител Виржиния Велчева въпроси към Комитета по туризъм, бих желал да напомня, че АД "Слънчев бряг" е самостоятелно юридическо лице и обособен стопански субект със съответните права и задължжения, уредени в търговския закон, устава на дружеството и договора за възлагане на управлението. Всяка една намеса на Комитета по туризъм извън нормативно определената и договорираната ще бъде не само неправомерна, но и ще кореспондира със стила и метода за ръководство в близкото минало.
В съответствие с препоръките на консултинговата фирма "Артур Андерсен" и с оглед практиката в отрасъла, предвиждаме извършването на структурни промени в комплекса след активния летен туристически сезон през настоящата година. Същите промени ще следват логиката на разработваната в Комитета по туризъм стратегия и програма за приватизация, която за най-големия туристически комплекс в България е поетапно оттегляне на държавната собственост съобразно националните интереси.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата народният представител Виржиния Велчева да изразя отношение към отговаря. БП/ЙА 23.4
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Благодаря на господин министърпредседателя.
Мисля, че беше важно именно от неговата уста да прозвучи становището на правителството по този толкова вълнуващ обществеността проблем и мисля, че информацията беше сравнително пълна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Велчева.
Вторият актуален въпрос към министър-председателя е на народния представител Звездалин Кафеджиев. Има думата господин Кафеджиев за уточняване на въпроса.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Моят въпрос е относно разкриването на промишлен път между България и Гърция в района на община Златоград.
С приемането на Постановление # 140 на Министерския съвет за преструктурирането на рудодобива и закриването на неефективните производствени мощности се създаде възможност за освобождаването на огромно количество висококвалифицирана работна ръка от рудодобива. Както посочих в няколко свои питания, специфичният характер на Смолянския регион, жестоката икономическа стагнация не дават възможност за развитието на алтернативни производства, където би могло да се пренасочи освободената работна ръка. Това е накарало администрацията на община Златоград, ръководството на "Горубсо" - Мадан и Министерството на промишлеността да търсят възможности за съвместна дейност с гръцката фирма "Термес Маининг" за проучване, добив и преработка на оловноцинкови руди в прилежащите гранични райони на Северна Гърция.
През 1991 г. бяха подготвени и подписани първите предварителни документи за образуването на смесено българо-гръцко търговско дружество с ограничена отговорност между българските търговски дружества "Горубсо" - Мадан и "КЦМ" - Пловдив, от една страна, и гръцката фирма "Термес Майнинг", от друга. За съжаление това споразумение все още не е реализирано поради трудности по откриването на нов граничен контролно-пропускателен пункт в районите на градовете Златоград и Рудозем, което е важен елемент от бизнеспрограмата на проекта, свързан преди всичко с транспортните разходи. РД/НП 24.1
Въпреки това, през 1992 г. бяха продължени контактите с гръцките партньори за решаването преди всичко на проблема с транспортирането на оловно-цинкови руди по най-късия път до обогатителните фабрики на "Горубсо" - Мадан.
От двете страни бе решено да действат пред своите компетентни органи за разрешение да се построи път, който да служи само за промишлени цели. Съобщено ни бе от гръцките партньори, че те са напреднали значително в получаването на разрешение за строителството на промишлен път в района между село Кидарие - Гърция и град Златоград. Това налага и българското правителство да изрази становище по този проблем. При вземането на решение следва да се има предвид следното:
1. От геоложка гледна точка рудното поле Термес представлява гръцки аналог на Маданското рудно поле, но аналог все още неразработен.
2. В Северна Гърция квалифицирана работна ръка за проучване и рудодобив липсва и ще е необходим един не малък период за нейното създаване. Това е особено важно за нас - очертава се възможност за създаване на нови работни места на гръцка територия в един период, през който този проблем стои особено остро в българската част на Родопите. Става дума за квалифицирани миньори, сондьори, геолози, минни инженери и други.
3. Затихването на рудодобива в Златоградска, Маданска и Рудоземска общини, определя свободен капацитет на обогатителните фабрики в село Ерма река и град Рудозем. Той може да бъде компенсиран и с вносна руда от Гърция, което до голяма степен ще тушира икономическите и социални сътресения, произтичащи от приложението на Постановление # 140 на Министерския съвет.
Господин премиер, имайки предвид гореизложеното и становището на общинската администрация на град Златоград, ръководството на "Горубсо" - Мадан и на гръцката фирма "Термес Майнинг", който прилагам към питането си, моля ви да изразите отношението на правителството по поставения проблем.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря. Има думата министър-председателят на България господин Любен Беров за отговор. 24.2
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Следва да отбележа, че това е трети пореден въпрос на господин Кафеджиев, в който по същество се разглежда една и съща проблематика. Изчерпателен отговор на града от въпроси, касаещи решаването на този проблем, бе дадено през март, тази година, на редовно заседание на Народното събрание.
В отговор държа да отбележа, че правителството продължава да работи за решаването на тези проблеми.
По време на посещението на господин Мицотакис в София през март, тази година, разгледахме въпроса за откриването на нови гранични контролно-пропускателни пунктове по общата ни граница, което би съдействало за решаването на проблеми, свързани със заетостта в туризма, търговията и културните връзки между граничните райони на България и Гърция, в това число и Смолянския район.
От гръцка страна ни бе заявено, че правителството на Гърция има положително отношение към проблема, като смята това да става поетапно, при което в най-близко време ще предложи за обсъждане отварянето на един гранично-пропускателен пункт.
От ваша страна също има готовност за отваряне на гранични пунктове. Това не е проблем.
След постигане на съгласие за разкриването на гранични контролно-пропускателни пунктове няма пречка за изграждане и на промишлен път, който проблем може да бъде решен и на регионално ниво.
Поради това смятам, че е излишно да се занимава министърпредседателят с този въпрос, а още по-малко Народното събрание. Тъй като господин Кафеджиев настоява, може да се отбележат някои конкретни насоки за решаване на тези въпроси.
Така например компетентните органи смятат, че е целесъобразно изграждането на гранични и контролно-пропускателни пунктове и пътни връзки между двете страни в следната последователност:
1. Нов граничен контролно-пропускателен пункт с пътна връзка, фактически съществуваща пътна връзка, между Момчилград и Комотини, през прохода "Маказа", което е най-пряката връзка от Русе през България към Гърция и съвпада с трасето на международния път "Е-85". 24.3
В това направление има най-висока степен на изграденост на пътните връзки и е най-близко до трансевропейската автомагистрала "Север - Юг". Тази пътна връзка е в непосредствена близост до района на Златоград и придвижването на квалифицирани трудови ресурси няма да се затруднява.
2. Нов граничен пункт и пътна връзка между Гоце Делчев и Драма.
3. Нов граничен пункт и пътна връзка между Рудозем и Ксанти. От Рудозем до българсксата граница пътният участък с дължина около 12 км. е част от първокласния път # 86 от Пловдив до Рудозем за границата. Пътят от Рудозем до границата е асфалтиран.
Освен това, свободният капацитет на обогатителните фабрики, за които става въпрос в питането, се намира в село Ерма река на град Рудозем. Същевременно този пункт е в непосредствена близост до Златоград.
Още веднъж повтарям, че от наша страна не съществуват пречки и трудности за откриването на граничен контролно-пропускателен пункт в района между градовете Златоград и Рудозем.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата народният представител Кафеджиев за изразяване на становище. 24.4 ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Благодаря за отговора. Нямам въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: На актуален въпрос на народния представител Борис Александров ще отговаря заместникпредседателят на Министерския съвет и министър на труда и социалните грижи господин Евгений Матинчев.
Има думата господин Борис Александров.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателствуващ! Колеги, господин заместник-министър-председател! Въпросът ми е поставен пред заместник-министър-председателя във връзка с това, че тази наредба, която е една социална придобивка за бременните и децата до 7-годишна възраст е на базата на това, че тенденцията към хронификация на редица заболявания е установена още отпреди 10-15 години. Тази тенденция нараства и всяко пропускане на острия стадий на дадено заболяване или профилактика, довежда до съответно усложнение.
Ние ако увеличим съответно хроничните заболявания, как ще компенсираме този набор от лекарства, които са крайно необходими и които по принцип се знаят предварително? Един хроник никога не чака лекарства, те са предварително дадени, предварително планувани и винаги налични. При увеличение на съответните заболявания това означава, че ние трябва да увеличим част от тези лекарства, на които съответната стойност няма да бъде малка. При лечение на острите заболявания ние съответно ще подадем съвсем по-малко лекарствени средства и съвсем по-малка стойност, т.е. ще намалим съответно и разхода. Същото касае и бременните.
Един от основните въпроси, който е лек, но все пак аз бих го цитирал: че по-добре е профилактика, отколкото лечение. Никъде по света няма лечение на рахита без профилактика на рахита. Всичко това довежда до едно затруднение, което създава един психосмут в майката, до известна степен липса на кураж и липса на възможност за лечение.
Моля, господин заместник-министър-председател, на тези конкретни и леки въпроси да ми отговорите, за което ще бъда безкрайно благодарен. Благодаря ви! НЧ/КТ 25.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Александров!
Има думата господин Евгений Матинчев за отговор на Вашиия въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви за така обширно развитите въпроси, д-р Борис Александров! Първите ми думи към Вас са следните: Вие сте много точен и аз не мога да опровергая Вашите мотиви.
Въпросът е поставен на друга плоскост: от гледна точка на едно правителство, което определено счита, че трябва да се осигури един по-плавен, с отчитане на социалните напрежения преход към нови структури на икономиката и към пазарното стопанство, аз не мога да не възприема като напълно основателни Вашите възражения. От всички парламентарни групи може да оцените най-обективно, че средствата, които са предвидени в държавния бюджет за тази година и са насочени към решаването на социални мероприятия са в по-голям процент, отколкото са били в бюджета през миналата година. И дължа да подчертая - при значително по-тежки икономически, политически и социални условия.
Същото бих казал, уважаеми д-р Александров, и по отношение на лекарствата. Безплатните лекарствени средства са в по-голям размер, отколкото, отчитайки съобразно процента на инфлацията, отколкото са били миналата година.
Въпросът опира до това и въпросът не е толкова на социалното министерство, защото ние решаваме този проблем в частта, когато трябва да окажем помощ чрез социалните грижи, чрез безплатните лекарства.
Основният проблем, че рязко нараснаха, многократно 4-5 пъти лекарствата за хронично болните по списъка, който на Вас Ви е отлично познат. Изведнъж се оказва, че правителството, което по принцип е против отнемането на придобивки, не можеше да реши този проблем, тъй като бяха необходими цялостно, при запазената структура на лекарствата, бяха необходими допълнително още значителни над милиарди средства. 25.2
Вашият въпрос е конкретен и той изисква съвсем конкретен отговор що се касае до посочените категории хора във Вашия въпрос. Съгласно старата наредба, която Вие отлично познавате, лицата, които имаха право да получават безплатно или частично платени лекарствени средства и храни се определяха по няколко критерия - здравни, възрастови, социални и по привилегии. Разработените от Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалните грижи нови условия и ред за ползуване на такива облекчения предвижда въвеждането на два основни принципа този път, с които да определим кръга на правоимащите лица и на семействата.
Първият принцип е наличието на определени тежки и хронични заболявания при точно определяне на лекарствата и храните, необходими за лечението им, и второто е наличието на социални индикации. Това е определяне границата на доходите, до които лицата могат да получават безплатни или с намаление лекарства.
Искам да Ви обърна внимание, че тези две наредби са в изпълнение на Постановление # 219 на Министерския съвет от 3 ноември 1992 г. и Решение на Министерския съвет от 22 февруари 1993 г. На основа на Решение # 219, където вече са определени посочените категории, не сме изменяли нито един от критериите и принципите, посочени в Постановление # 219. Ние утвърдихме, от страна на Министерството на труда, Наредба за условията за реда за получаването на лекарствени средства и храни за домашно лечение на гражданите, които се нуждаят от социално подпомагане.
В този правилник, който е издало Министерството на труда, е въведен следният принцип: оценка на доходното и имуществено състояние на лицата и семейството, т.е. подпомагане не на отделни рискови групи, а подпомагане, ориентирано към всички действително нуждаещи се, без техния пол, възраст, здравословно състояние и т.н., които по принцип са се оказали с недостатъчни доходи и в затруднено положение, не могат сами да осигурят своите жизнени потребности.
Министерството на здравеопазването обхваща засяганите от Вас въпроси. То е разработило своята наредба за право на безплатно или частично заплащане на лекарствени средства и храни 25.3 в зависимост от здравния статус на лицата, като знаете много добре, че е разширен кръгът на заболяванията.
Що се касае конкретно до осигуряването на лекарственото снабдяване на бременните, децата и инвалидите, ако тези категории страдат от заболявания, включени в този списък на наредбата на Министерството на здравеопазването, те ще се ползуват с право на безплатно или частично платено лечение според правилата, визирани в нея. Знаете, че болестите бяха увеличени почти три пъти спрямо тези, за които се разрешаваха такива лекарствени средства.
Ако заболяването на тези категории, които Вие упоменавате във Вашите въпроси не попада в списъка на тази наредба в зависимост от състоянието им и по преценка на лекаря-специалист, те могат да бъдат приети в здравно заведение, където ще им се оказва безплатно лечение. Министерството на народното здраве счита, че при тежкото икономическо положение в момента в страната и утежнените условия на жизнения статус на посочената категория, немалка част от тях ще могат да се ползуват при по-сериозни заболявания, както и Вие споменахте - на дихателните пътища и други инфекциозни заболявания, ще могат да се ползуват от този ред.
Ако здравословното им състояние позволява да бъдат лекувани амбулаторно, те могат да се ползуват с правото на безплатно лечение по реда на инструкцията за домашния стационар, т.е. да бъдат взети на домашен стационар от лекуващия лекар и наблюдавани и лекувани от него.
И няколко думи по отношение на социалния статус на същите тези лица, които Вие споменавате. 25.4 Ако доходите на член от семейството на тези лица е под 750 лева месечно, на член от семейството, те ще имат право на месечно социално подпомагане, както и на право да получават изцяло безплатно лекарства по социални индикации. При месечен доход на член от семейството 975 лева, те ще ползват тези лекарства с 50 на сто намаление.
Веднага предполагам, че ще зададете логичния въпрос: при тази непрекъснато нарастваща инфлация тези размери реални ли са или не? Тук вече се намесва другият аспект на решение на правителството по отношение изпълнението на неговата програма за привеждането на доходите в съответствие с нарастването на цените, където размерът на компенсациите ще се увеличава периодично, а при евентуално увеличение на цените съобразно фактическата инфлация от 1 март до 30 юни ще има ново увеличение на тези размери, които ви съобщих като минимални доходи на член от семейството.
Тук компенсацията е по принципа 90 на сто от фактически отчетената за съответния период инфлация.
За пенсиите, както и за тези плащания, ще важи абсолютно същият принцип.
Разбирам основателността на Вашите възражения, д-р Александров, но при сегашното тежко икономическо положение, в което се намира цялата държава, при орязването на редица разходи, жизнено необходими, и при необходимостта, която залага в концепцията си правителството, че на всяка цена трябва да се увеличи производството и оттук общо доходите в държавата, на този етап е невъзможно да разширим кръга на лицата. Съображенията ни не са нито политически, нито социални, а сме ограничени от силно нарасналия бюджетен дефицит.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Матинчев.
Има думата народният представител Борис Александров за изразяване на отношение към отговора. Имате думата, господин Александров.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ. СД/ВР 26.1
Относно въпроса аз бих казал, че това не е по-скоро задължение нито придобивка, а необходимост. Самата наредба за безплатните лекарства е необходимост. И съм дълбоко убеден, че ако се направи една строго прецизна преценка, ще се установи, че изразходваните средства за лечението на нещо елементарно, от което може да почне и да стане нещо хронично, ще изискват много по-малко средства, отколкото ако разрешим този процес да се хронифицира. И при една много подробна, дълбока анкета във всички сфери ще видите, че тази придобивка по-скоро ще бъде за нас едно задължение, тъй като в момента има данни за наш отрицателен принос в населението.
Затова още веднъж моля господин заместник-министър председателя да се ревизират нещата, да се анализират, да се вземат предвид мненията на много специалисти и конкретно аз съм дълбоко убеден, че ще се стигне до един отговор, който ще бъде положителен в моето искане.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Александров.
Министърът на земеделието ще отговаря на актуален въпрос на народния представител Велко Вълканов относно "пораженията на селското стопанство през едногодишното управление на правителството на Филип Димитров". Имате думата, господин Вълканов, да уточните Вашия въпрос.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважеми господин министре! В своето заявление пред телевизията на 10 април т.г., което след това беше публикувано в печата, Вие съобщихте някои от данните за тежките поражения, които са нанесени на нашето селско стопанство по време на управлението на правителството на Филип Димитров. Вие в частност съобщихте, че са били унищожени към 87 хил. дойни крави. Доколкото знам, данните са далеч по-ужасяващи. Само за една година вдъхновяваните от СДС-движение ликвидационни съвети са унищожили около 340 хил. едър рогат добитък, 460 хил. свине, 1 млн. и 800 хил. овце, 3-4 млн. птици. (Реплики в блока на СДС)
Тези данни бяха съобщени вчера в печата в документ на правителството и стана ясно, че във всички случаи обществото 26.2 няма достатъчно ясна представа за пълния размер на вредите, които нашето селско стопанство претърпя през едната година управление на Филип Димитровото правителство.
Ето защо аз Ви моля да отговорите на следните въпроси:
- Какъв е точният брой на унищожените селскостопански животни през фаталната една година престъпно управление на правителството на Филип Димитров? (Шум и реплики в блока на СДС)
- Каква е стойността на унищоженото през същата година имущество на кооперативните стопанства - обори, съоражения, апаратури, напоителни и други системи и т.н.?
- Какво струва на нашето селско стопанство издръжката на неговите ликвидатори, така наречените "ликвидационни съвети"?
- Каква е общата сума вреди, причинени на цялото ни селско стопанство? Дайте изобщо достатъчно пълна картина за всички поражения, нанесени на селото от управлението на Филип Димитров. (Георги Карев, от място: "Болшевик!")
- Колко време ще е необходимо да се възстанови броят на унищожените животни (Георги Карев, от място: "Четиридесет и пет години!"), изобщо капацитетът на селското стопанство у нас?
- Кои са според Вас лицата, виновни за тежкото поражение в селото?
В телевизионното си заявление и в печата по-късно публикувано Вие съобщихте, че господин главният прокурор Татарчев бездейства. Бих искал да зная дали Вие сте го сезирали с точни данни за престъпленията, които според Вас са извършени в областта на селото, и кои точно лица са виновни. (Георги Карев, от място: "В Ловеч! В Белене!") Аз се питам дали господин Татарчев не с това обяснява своето бездействие, че може би е сметнал случая като психиатричен, а не като държавно-правен или наказателно-правен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Вълканов.
Има думата министърът на земеделието господин Георги Танев. 26.3
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители.
По справка на Националния статистически институт към 1 декември 1992 г. в страната броят на селскостопанските животни е както следва: говеда - 974 000, в т.ч. крави - 490 000; биволи - 22 000, в т.ч. биволици - 12 500; свине - 2 680 000, в т.ч. свине-майки - 271 000; овце - 4 815 000, в т.ч. овцемайки - 3 535 000; птици - 19 872 000, в т.ч. кокошки-носачки - 10 608 000.
Данните, с които разполагаме показват, че към края на миналата година спрямо 31 декември 1991 г. говедата са намаляли с 337 000 бр., кравите - с 86 000 бр., биволите - с 3000 бр., в т.ч. биволици - 700 бр., свинете общо с 462 000, свинетемайки - с 27 000, овцете - с 1 890 000, птиците - с 1 835 000 броя.
Да се каже каква част от тези животни са унищожени, тоест, умрели от глад или без особена потребност са напълнили буркани е невъзможно.
Агростатистическата система у нас в момента е такава, че просто не позволява набирането на подобна информация.
По вторият въпрос - за стойността на унищоженото селскостопанско имущество през 1992 г. - обори, съоръжения, апаратура, напоителни и други системи и т.н., ще се опитам да отговоря последователно.
За оборите разполагаме с информация, че една част се предоставят на правоимащите като дялово участие. Друга част е обявена от ликвидационните съвети на търг и продадена. Немалка част се стопанисва от ликвидационните съвети с осигуряване на охрана.
За съжаление, има и много случаи на разрушаване на обори и разграбване на строителни материали, но тези случаи подлежат на изясняване по съдебен ред. Всеки е пътувал по шосетата и е видял опустошението.
За съоръженията и апаратурата, които не са продадени на обявените търгове са взети мерки за съхранение. Поради липса, обаче на средства не могат да се закупят резервни части за тази техника, а на много места и техническият персонал е напуснал МК/ЗТ 27.1 отдавна. Така че техниката е налична, но неизползваема.
За напоителните системи, които са изградени със средства на бившите текезесе в голяма степен са неизползваеми поради високите цени на водата и неуредени разплащания с държавна фирма "Хидромелиоративни системи".
При това положение не е изключено някои от тях да не могат да бъдат използвани пълноценно при необходимост и при по-благоприятни икономически условия.
Надявам се, че не очаквате от мен конкретна цифра, господин Вълканов. Това би било абсурдно, особено в пазарната икономика.
Общият брой на ликвидационните съвети в страната е 2093. Само за заплати на председатели и членове на ликвидационните съвети за времето до 31.III.1993 г. по наши предварителни изчисления са изразходвани около 251 млн.лв.
Възнаграждението е определено на база заплащане на председателите на текезесе. За останалите разходи на ликвидационните съвети на този етап не можем да предоставим информация. Такава информация би следвало да се поиска от областните управители, които съгласно Закона за земята са оторизирани да назначават и освобождават ликвидационни съвети.
По четвъртият въпрос. Пълна картина на пораженията, нанесени на селското стопанство ще бъда в състояние да дам едва през есента. Нали знаете поговорката: "Пилетата се броят наесен". При нас, в земеделието, тя има буквално значение.
На петият въпрос. Най-рано след осем до десет години може да се очаква възстановяване. Това с особена сила важи за преживните животни - говеда и овце.
Въпрос шести - кои са лицата, виновни за тежкото положение в селското стопанство?
Дами и господа народни представители, ако започна да изброявам лицата, които според мен, имат вина тук ще осъмнем. Трябва да ви прочета списъците на членовете на политбюра на централни комитети на БКП за 45 години и да стигна до координационните съвети на всички нива. 27.2
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Правилно!
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Важното е да се каже, че българският селянин има памет, съвест и разум.
Памет, за тези, които са го докарали до този хал. Съвест дали да прости и разум да не позволи да го оставят безгласна буква, когато се решава съдбата му.
И на последният въпрос. Да, господин Вълканов, Министерството на земеделието е предоставило наличната статистическа документация на Главна прокуратура. От говорителката на прокуратурата разбрах, че това не е достатъчно. Тъй като Министерство на земеделието не е специализирано в издирване на доказателствен материал, необходимите документи за представяне, намирането на такива документи и представянето им ще отнеме по-дълго време за моите чиновници. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин министър. Има думата народният представител Велко Вълканов да изрази отношение към отговора.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, господин министре!
Аз съм доволен от Вашият отговор. Бих искал само да проявите настойчивост и да доведете докрай борбата срещу тези, които опустошиха нашето село. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви господин Вълканов. Министърът на образованието, науката и културата господин Марин Димитров ще отговори на актуален въпрос на народния представител Николай Христов.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма го, няма го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Отсъства ли от залата? Тогава преминаваме към отговора на актуален въпрос, зададен от господин Йовчо Русев към министъра на териториалното развитие и строителството господин Христо Тотев.
Имате думата, господин Русев. 27.3
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги!
Актуалният въпрос, който съм задал е от началото на м. февруари, но чиновничеството в парламента направи всичко възможно да не се отговори навреме.
Въпросът се отнасяше и до някои проблеми от живота на населението в планинските райони през тежкия зимен период, но аз не оттеглих моя актуален въпрос, защото проблемите на зимата в планината се решават през този период - от м. май до м. октомври.
И затова искам да обърна внимание на господин министъра за същността на моя въпрос.
През последните две години държавата почти напълно изостави планинските райони без всякаква финансова и материална подкрепа, което доведе до рязко влошаване главно на комуникациите между планинските селища - транспортните и съобщителните комуникации.
В резултат на това се стигна до рязко влошаване на жизнени условия за живот на населението в планинските райони - здравеопазването, снабдяването с основни хранителни продукти, лекарства. В много селища децата са лишени от възможността да посещават училищата. Безработицата в планинските райони е неколкократно по-голяма отколкото в другите райони на страната.
Само един пример - в гр. Котел безработицата е над 45 на сто. Сред циганското население в града безработицата е над 90 на сто. Цели селища и квартали са оставени в неравноправно положение в сравнение с населението на гражданите от други райони на страната.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е какво е направило досега правителството за планинските райони и какво предвижда да се направи с новия бюджет, който предстои да бъде утвърден от парламента.
Давам си сметка, че моят въпрос засяга и други министри, но аз се обръщам към Вас като министър, който отговаря за регионалната политика на правителството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви господин Русев. Имате думата господин министър. 27.4 МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Русев, уважаеми народни представители! Въпросът е актуален. По отношение на това, че отговорът е закъснял, действително е така, още повече че доклад на временната комисия, която разглежда и третира въпросите за полупланинските и планински райони вече е налице. Той като документ, доколкото знам, е разпространен, не знам само дали е обсъждан в парламента. Затова аз няма да се спирам на това какво е направено като документация, изготвяне мотиви и решения на този доклад. Аз ще се дистанцирам и в отговора си ще дам само какво миналата и тази година е предвидено като средства и евентуално какви предложения има от нашето министерство по отношение решаването на тези проблеми. А проблемите, че са действително такива, това не е тайна за никого. Но и възможностите за тяхното решаване са твърде ограничени.
Миналата година с едно постановление # 40 се подпомага функционирането на транспортната мрежа в тези райони. Или в резултат на действието на това постановление вътрешноградският транспорт, някъде около 38 на сто от загубите на фирмите са покрити чрез държавна субсидия; междуселищният транспорт - 41 на сто са покрити загубите също от държавна субсидия. По този начин донякъде са улеснени транспортните фирми за осъществяване на едни нормални връзки между тези селища. По-нататък в тази последователност, ако ми разрешите да продължа, по отношение на изграждането на пътната мрежа от четвърти клас, която е обект на управление на тези инвестиции от нашето министерство и от местното самоуправление, за част от планинските и полупланински селища има решение и предложение на ръководителите на отделни общини за една концентрация на субсидията за тази година, за да може действително да се вложат тези средства там, където пътната мрежа е започната, пред завършване е и действително със средствата да се получи някакъв реален резултат като завършен обект, като завършен път, а не да се довършват до трети, четвърти, пети километър, фактически от начален до краен пункт, за нас да липсва връзка. По този начин на някои, където има много висока степен на завършеност и са започнати инвестиционни мероприятия, ще бъдат завършени, за другите съответно с възможностите за следващата година. ББ/ВР 28.1
Сто и деветдесет милиона са предвидени допълнителна инвестиция за подпомагане на инвестиционните предприятия. (Аз ще Ви дам, господин Русев, отговора Ви, защото това го няма в първоначалния писан отговор). Сто и деветдесет милиона са допълнителната субсидия, която ще се разпредели между 85 селища.
Следващият проблем, който е поставен, това е една актуализация на постановление # 40, с което ние искаме да се даде възможност в тази субсидия за усъвършенстване на транспортните връзки да участват не само държавните, а и някои частни фирми, на които по определен начин да бъде тази поръчка възлагана от страна на общинските ръководства. Защото досега бяха ограничавани, а в една голяма част от тези селища желанието за субсидиране, за участие от страна на частни фирми е доста голямо и тук ще се разкрие също една допълнителна възможност за участие и осъществяване на транспортните връзки в тези селища.
Съвместно с Министерство на труда и социалните грижи и Министерството на промишлеността и с помощта на програма "Фар" се експериментират два проекта за създаване на агенция за регионално развитие. И 11 общини от района на Средни и Източни Родопи с център Смолян изготвят един пилотен проект, който по принцип по нов начин поставя въпроса за набиране на инвестиции, набиране на инвестиции и от външни участници, и влагането им в даден регион. В следващата седмица предстои приемането и откриването на тази агенция в Смолян.
Договаря се по линията на двустранното сътрудничество с Швейцария започването на работата по устройствен проект за планинския район на Западните Родопи, като средствата за разработването са чуждестранни, не са наши. Швейцарците успоредно с помощта ще заплатят и изготвянето на този проект.
В плана за 1993 г. се работи по стратегия за регионално развитие и коопериране на южния граничен район, който включва изключително общини с планински и полупланински характер. И в помощ на общините в Централна Стара планина през 1992 г. е разработен проект за регионално туристическо развитие, който проект е предоставен съответно на ръководствата на тези общини.
Какво друго исках съвсем накратко да добавя? Комисията, която имаше временен характер, е извършила за мен една изключително голяма работа, тъй като са поставени актуални проблеми, дадени 28.2 са и направления за тяхното решаване. Паралелното действие на тази комисия, успоредно с междуведомствения съвет, който е към нашето министерство, в който влизат представители на всичките области и на съответните отраслови ведомства, би могла да продължи. Не би трябвало да беше наше предложението за продължаване на работата на тази комисия. Доколкото знам, тя вече с представянето на материала би трябвало да прекрати своята дейност, но тя би могла да продължи като подкомисия на постояннодействащата комисия или този временен неин статут съответно да бъде продължен. Да бъде продължен, за да проследи действително от близо реализацията на това, което е започнато от следващата година.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Йовчо Русев да изрази отношение към отговора на неговия актуален въпрос.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам да се възползвам от присъствието на министър-председателя в залата и да се обърна към него с такава молба. В новия проект на бюджета има достатъчно време да се заделят в отделни записи средствата, които се предвиждат за планинските райони както в областта на земеделието, така и в областта на транспорта. И основателно би било да се заделят такива средства специално за тези райони и за здравеопазването и образованието, но мисля, че ще бъде малко трудно да стане на този етап.
Но аз много Ви моля, господин министър-председателю, не изоставяйте земеделието в планинските райони и в бюджета на отделен ред да се отдели, макар може да бъде и недостатъчна, малка сумата, но да бъде предвидена именно за земеделието в тези райони. Същото се отнася и за транспорта. Винаги за планината се харчи това, което остане от другите райони. Затова, макар и малко да бъдат средствата за транспорта, но да бъдат записани на отделен ред в бюджета, за да се знае, че те са предназначени именно за тези трудни райони за страната.
А иначе общо взето съм доволен от отговора на господин министъра. Отново изразявам моето недоволство към Председателството на парламента за това изключително необосновано забавяне 28.3 на отговора, което показва някакво пренебрежително отношение към тези важни райони на страната.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Русев!
Уважаеми колеги, нашето заседание ще продължи още 15 минути. На основание вчерашното решение на Народното събрание ние трябва да прекратим днешното заседание в 10 ч. и 45 м.
Продължаваме с отговорите на господин министър-председателя на въпрос на народния представител Евгени Друмев относно мерките на правителството за получаване на българско гражданство от българи от Таджикистан.
Имате думата, господин Друмев, да уточните Вашия въпрос! 28.4
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Както е известно, през ХIII и ХIХ век, притиснати от поробителя, страната напускат над 300 хиляди българи, които се установяват във Влашко, Молдова, Украйна, Русия и другаде. Въпреки асимилацията, понастоящем техният брой е над 800 хиляди. В резултат на промените в Източна Европа над 1000 от тях са се завърнали в страната, за съжаление, без да получат каквато и да била подкрепа от българските правителства.
На 24 февруари аз получих една телеграма, която е адресирана до председателя на Народното събрания, министър-председателя на Република България и президента, с копие до мен, в която се казва:
"Ние, бесарабските българи, които с любов и голяма надежда се завърнахме в родината на нашите прадеди, от шест месеца сме в град Х. Като благодарим за оказаната ни помощ от местната власт и гражданите, призоваваме органите на държавната власт за по-бързо решаване на проблемите ни, по възможност, със закон. Защо след като на нас ни помагат дори и безработни българи, то нашата българска държава и власт се държат с нас като мащеха?"
Това породи два актуални въпроса, които ще си позволя да обединя в един, защото са близки по смисъл.
Уважаеми господин министър-председател, много българи от ОНД през последните две години са се обърнали към Министерство на правосъдието за получаване на българско гражданство, включително седемте бежанци от Таджикистан, заселили се край Узунджово, Хасковска област.
По неофициални данни броят на молбите възлиза на 1000 до 5000 броя. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Малцина от тях обаче са имали това щастие. Нито един от живеещите край Узунджово, подали нужните документи още през октомври 1992 г., не го е получил.
Оправданието се търси в малкия щат на съответния отдел в Министерството на правосъдието. Това обаче не е попречило след 10 ноември 1989 г. близо 8000 чужденци от турски, арабски СМ/КП 29/1. и друг произход да получат българско гражданство, т.е. причините не са там.
Какво ще предприеме Вашето правителство за достойното посрещане и настаняване на потомците на прокудени през турското робство българи?
И вторият въпрос. Известно е, че бившето правителство отпусна на два пъти по над 1 млн. лв. за стотината бежанци от Босна, настанени във Велинград. Смятаме оглавяваното от Вас правителство да отпусне средства на българите, прогонени от зверствата на мюсюлманите-фанатици в средноазиатските републики на бившия Съветски съюз, потърсили убежище в своята прародина България.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Друмев.
Има думата за отговор министър-председателят на Република България господин Любен Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, ще започна първо с въпроса за гражданството на българи от Таджикистан. Ще се постарая да не ви уморявам с цифри, това е донякъде въпрос на цифри. Направо ще ви кажа, в стремеж да бъда по-кратък и да икономизираме малко времето на парламента, ще ви кажа, че при привилегирования ред за приемане на българско гражданство от етнически българи е уредено в чл. 10 от Закона за българското гражданство.
Съгласно правилника за приложението регистърът на завеждане на преписка в деловодството е един. Тези преписки по получаване на българско гражданство и признаване на такова се разглеждат в последователен ред. Така нещата вървят от години насам.
От посочените българи, живеещи в Узунджово, са включени 25 лица в протокол # 2 за 1993 г., който предстои да бъде разгледан от Комисията по българско гражданство и да се предложи на президента да издаде съответен указ.
Посочената от господин Друмев цифра 8000 чужденци от турски и арабски произход, получили българско гражданство, не е вярна. Точната цифра е 8865 само за 1992 г. Тази цифра обаче 29/2. се отнася за лица от средите на емиграцията, напуснала страната след 1944 г., както се отнася за български турци, напуснали след 1989 г. и за част от живеещите в Израел български евреи, които не са загубили своето българско гражданство. Става дума за признаване на гражданство на нови лица. 29/3.
От 1989 г. работата в направление "Българско гражданство" се е увеличила над 15 пъти, което ни принуди да разширим състава на направлението с три щатни бройки, като освен това закупихме и в момента инсталираме компютърна система за обработка на преписките на стойност над 160 х.лева.
Това по отношение на първия въпрос на господин Друмев.
По втория въпрос, относно отпускани средства от правителството за българските бежанци от средноазиатските републики на бившия Съветски съюз.
По информация, с която разполагаме в района на Централна Азия понастоящем живеят около 12 500 души от българска националност, съответно в Казахстан - около 10 000 души, в Таджикистан - около 1500 и в Узбекистан - около 1000 (може би 800 до 1100, данните са малко различни).
До този момент България под никаква форма официално или пък по неофициален път не е получавала информация за извършване на геноцид или насилие срещу наши сънародници, които живеят в този район. Естествено е гражданските конфликти в Централна Азия и най-вече в Таджикистан да засягат пряко сигурността, в т.ч. и живота на българите, живеещи там. Възможно е във въоръженото противоборство да има и загинали таджикски граждани от български произход, но това в никакъв случай не е резултат на антибългарска или пък антихристиянска дейност.
Както е известно, в момента нашата страна е в процес на формиране на своите двустранни отношения с централноазиатските републики, с които до преди година-две, не сме имали никакви връзки.
В нормативно-правната база на двустранните отношения, която сега създаваме съвместно с централно азиатските държави, въпросът за националната, религиозна и културна идентичност на нашите сънародници там е поставен ясно и недвусмислено. Важна роля за установяване точния брой на живеещите в Централна Азия българи ще изиграят посолствата ни в Алма-Ата и в Ташкент, които предстои да бъдат открити през следващите месеци.
Що се касае до онези българи от споменатия регион, които успяха по различни пътища да се заселят в нашата страна, то ВТ/ЙА 30.1 това е част от един по-голям проблем - общия емигрантски процес, който потенциално се формира в държавите на ОНД към България. Той засяга не само централноазиатските държави, но също и българските колонии в Украйна и Молдова. Така третиран въпросът е много по-силен от вида, в който е поставен от господин Евгени Друмев.
Стимулирането или отприщването на един голям емигрантски поток към България неминуемо ще засегне двустранните ни отношения с държавите, където сега живеят български малцинства. Освен това трябва да се има предвид, че нашата държава трябва предварително да е наясно нужен ли ни е този процес, има ли тя икономически възможности в момента да го обезпечи.
Освен това трябва да сме наясно имаме ли пълна гаранция, че този процес няма да породи допълнително политическо и етническо напрежение в България. ВТ/ЙА 30.2
Ако се предприеме нещо в тази насока, то трябва да бъде след едно парламентарно решение, подкрепено от парламентарните сили с консенсус или от преобладаващата част от народните представители. Въпросът за оказване на конкретна помощ от страна на правителството за бежанците от Таджикистан, живеещи в Хасковска област е поставен от областния управител на Хасково още през лятото на 1992 г. към предшестващото правителство. Конкретни решения по този въпрос не са приети.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата господин Евгени Друмев.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър-председател, аз откровено трябва да ви кажа, че не съм доволен от отговора, защото Вашият отговор беше изцяло отправен в бъдещето, без конкретни ангажименти на правителството. А Вие знаете много добре, че това може да са десет, може да са сто семейства, които в момента са в България, но това са хора, които бедстват и те разчитат на помощта в момента единствено на обикновения български гражданин.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Друме
в.
Поради напредване на времето чета съобщенията.
Комисията по бюджета и финансите ще проведе заседание на 23 април, петък, от 11 часа в зала 510 и в понеделник от 10,30 часа в същата зала 510.
Комисията по земеделието ще проведе заседание на 29 април 1993 г., четвъртък, от 10 часа в зала 507 на "Дондуков" 2. На заседанието ще бъде обсъден Законопроектът за приватизационната програма на правителството.
Извънредно заседание на Комисията по опазване на околната среда ще се проведе на 23 април 1993 г., петък, от 11,15 часа в зала 411.
Още едно съобщение - извънредно заседание на Комисията по опазване на околната среда ще се проведе на 23 април, днес, от 16 часа. БП/НП 31.1
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 29 април 1993 г., четвъртък, от 9,30 часа в кабинет 521 на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 28 април, сряда, от 10 часа в зала 412 на бул. "Дондуков" #2.
Извинявайте, колеги, преди да закрия заседанието, тъй като не мога да определя следващата дата на същото заседание, ние имахме регламент, че до ваканцията работим във вторник, но дали ще имаме заседание във вторник или в сряда?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Решението беше до Великденските празници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но имаше разговор в това отношение. Аз искам да потвърдя датата след една минута при среща с господин Йорданов.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не може да нарушавате правилника. (Шум в залата)
СТЕФАН САВОВ (СДС): Нито господин Йорданов, нито, да не кажа, и госпожа Йорданова, не могат да решават кога ще заседава Народното събрание. По този въпрос има само един начин - Народното да взима решение. Как може така? Във вторник работят комисиите, да се надяваме, че комисиите ще свършат работа, в сряда имаме редовно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Савов.
Следващото заседание на парламента е в сряда на 28 април от 15 часа.
НОРА АНАНИЕВА (близо до трибуната): Съгласни сме с господин Савов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Закривам заседанието (Звъни)
(Закрито в 10 ч. и 50 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ: Георги Петров
Христо Атанасов