Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Сербезов и Илиан Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото народно събрание.
Най-напред чета списъка на постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 23-29 март 1993 година.
На 23 март е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител - народният представител Владислав Даскалов. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по земеделието.
Пак на 23 март народният представител Красимир Найденов е внесъл законопроект за преобразуване на Висшия машинно-електротехнически институт - София, в Технически университет - гр. София. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по образованието и науката.
На 23 март народният представител Мирослав Дърмов е внесъл проект за решение за налагане на мораториум за срок от три години върху структурните промени и приватизацията на предприятията от военнопромишления комплекс. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по националната сигурност и Икономическата комисия. ВТ/ВЙ 251.1
На 24 март народният представител Ахмед Доган и група народни представители са внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и на Комисията по земеделието.
На 24 март народните представители Асен Мичковски и Георги Николов са внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона върху общия доход. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 24 март народният представител Сашо Стоянов е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и на Комисията по националната сигурност.
На 29 март Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на съгласувания протокол за консолидация на дълга на Република България. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по външна политика.
Общо през тази седмица са постъпили 7 законопроекта и проекти за решения.
По повод на запитване на народни представители във връзка с реда, по който заместник-председателите на Народното събрание водят заседанията, пояснявам, че всеки един от тях замества председателя в един ден от седмицата по определен ред. В началото, първият заместващ беше г-жа Ботушарова, тъй като е дама и има предимство, и след това по съответния ред. Така че всеки ден ще имам само един заместник.
Дневният ред ви е раздаден. Моля господин Джеров да заповяда. Започваме работа по точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА - продължение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, продължаваме със следващите текстове от законопроекта за авторското право и сродните му права. Става дума за раздадената ви за второ четене част втора. 251.2 Преминаваме към чл. 16.
Член 16 има заглавие: "Неотчуждимост на неимуществените права".
Съдържанието на чл. 16 гласи: "Неимуществените права по предходния член са неотчуждаеми, доколкото в този закоон не е разпоредено друго".
Това е предложението, господин председател. Няма постъпили предложения за промени или за допълнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Карадимов, по чл. 16, заповядайте.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми народни представители, господин председател, може би тези от вас, които бяха на последната дискусия по Закона за авторското право и сродните му права, помнят дискусията по чл. 15. Там бях направил едни предложения за отпадането на т. 5 и 8, които не се гласуваха, но моята аргументация беше, че ако те останат, ще трябва да нанесем поправки пък в чл. 16.
За какво става въпрос с две думи?
Ако приемем текста на чл. 16 в този вид, в който ни е предложен, при абсолютната неотчуждимост на неимуществените права на автора и при сегашното състояние на приетия вече чл. 15, можем да се изправим пред доста сериозни колизии, като например в т. 8 на чл. 15 се казва, че "авторът има право да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения," и т.н. Става въпрос за проекти, които ще искат много сериозни инвестиции. С този закон ние при всички положения, освен другите положителни неща, привличаме и чуждестранни инвестиции. Определено този вид текстове биха могли да уплашат хора, които искат да инвестират сериозни пари в шоубизнеса, във видеобизнеса, в аудиобизнеса в България, тъй като ще има опасност винаги при промяна на убежденията на автора или пък примерно при т. 5, там примерът е сходен, да се иска спиране на използването на произведението.
Тъй като тези текстове са икономически нецелесъобразни, аз предложих тогава, ако все пак те се приемат, чл. 16 да остави една резерва и да даде възможност чрез договора авторът да се 251.3 откаже от част от тези неимуществени права, които има, и по този начин да бъде защитен и интересът на продуцента, който би дошъл тук.
Тъй като обаче това е един много сериозен прецедент в правото - да се даде възможност на отказ от неимуществени права, лично аз бих ви предложил да не гледаме сега чл. 16, за да може допълнително Законодателната комисия, когато оглежда целия закон, евентуално да предложи или някои поправки в чл. 15, или тогава да унифицираме този принцип за всички останали случаи, с които ние ще се сблъскаме, когато отидем на отделните видове договори.
Процедурно предложение правя, господин председател, да не гледаме сега чл. 16 по споменатите мотиви, да преминем нататък, а когато завършим целия комплекс, тогава да се върнем към него.
Този въпрос между другото рефлектира във всички видове отделни договори нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ескенази, заповядайте. Имате думата по същия въпрос.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз съм съгласен с предложението, което беше направено от колегата Карадимов, тъй като текстът на чл. 16, особено с оглед на някои доста, как да кажа, безотговорни предложения, които бяха гласувани, обърква режима на неимуществените права.
Напълно съм съгласен с това, че трябва да бъдат неотчуждими съвсем присъщите на личността авторски права, каквото е например правото на авторство, правото на автора неговото име да фигурира върху изданието, върху всеки екземпляр на творбата и така нататък. Обаче особено за творбите, които имат от една страна промишлена приложимост, какъвто е например софтуерът, базите данни, творбите, които представляват резултат на крупна инвестиция, няма значение дали е чуждестранна или българска, каквито са енциклопедии, сборници и така нататък, при тях не може авторът да се противопоставя на изменения на творбата в бъдеще, тъй като с това той всъщност може да блокира изобщо осъвременяването на едно произведение. Ами, представете си най-елементарното нещо - един телефонен указател или пък да речем една енциклопедия. Настъпват нови събития, издателят на енциклопедията, който е изразходвал огромни средства, иска да внесе подмяна 251.4 в съответните рубрики на енциклопедията и авторът казва: "не" или пък казва: "да", обаче поставя безумни финансови условия, тоест, иска безумно възнаграждение. 251.5
Ето защо и тъй като това опира до защитата на правата на авторите, които в редица случаи трябва да имат примат, аз съм съгласен да преминем нататък и да помислим за една алинея втора, в която неотчуждимостта да бъде свързана само с най-присъщите на личността неимуществени права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Има направено предложение за отлагане.
Госпожа Митева, по същия ли въпрос? Заповядайте.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз взимам думата, за да се противопоставя на направеното предложение. Тъй като според мен чл. 16 може да бъде гласуван още сега, без от това да произтекат някакви кой знае какви проблеми.
На първо място бих искала да кажа, че моралните права са възникнали отдавна, но те са уредени в Бернската конвенция, която е ратифицирана от България и за нея е влязла в сила през 1974 г. Тя изисква страните-членки да предоставят на авторите морални, т.е. неимуществени права, които да бъдат независими от обикновените имуществени права и да останат във владение на автора, дори след като той е прехвърлил на друг имуществените права. Тоест България вече е поела международни ангажименти в тази насока и не би следвало тя да може да се отклони.
Текстът, внесен от Законодателната комисия, от Комисията по авторско право, беше далеч по-императивен и не позволяваше под каквато и да е форма неимуществените права да бъдат отчуждавани. В Законодателната комисия господин Ескенази предложи да бъде дадена възможност в закона, става въпрос за този закон, да се предвижда и друго, т.е. възможност за отчуждаване по отношение на някои от авторските права. Сега виждам, че той предлага тази възможност да бъде дадена не по силата на този закон, а по силата на договора, който се сключва евентуално между автора и другите лица. Но според мен разпоредбите, които предстои да приемем, са съобразени с това изискване на закона, т.е. законът там да предвижда случаите, в които някои или част от имуществените права могат да бъдат отчуждавани. Няма никаква пречка Народното събрание да се произнесе в този смисъл и да приеме текста СМ/КП 252/1. такъв, какъвто е. Тоест единствено и само по силата на този закон част от неимуществените права да бъдат прехвърлени, пак повтарям, още повече, че сме поели и международни ангажименти в тази насока.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ние нямаме какво да разискваме по този въпрос.
Има направено предложение за отлагане гледането на този член.
Заповядайте, господин Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Депутатите, гласувайки за едното или другото предложение, трябва да са наясно дали това, което се предлага като чл. 16, което подкрепя госпожа Митева, се разминава с предложението, което ние правим с господин Карадимов. И което аз съм твърде убеден, че не нарушава Бернската конвенция, с която съм се занимавал доста години.
Първо, моралните права на автора имат различна формулировка в различните законодателства.
Второ, голяма част от тези права, които ние би следвало да предвидим, че са отчуждими, се третират като имуществени права.
Трето, разликата между имуществени и неимуществени права, класификацията в повечето държави съобразно техните правни системи е съвсем различна.
На последно място, няма никакво съмнение, че дори в Европа, която е най-консервативна и която е най-големият защитник на неимуществените права, има възможности било по договор, било в закона да се отстъпва на издателя, на продуцента и т.н., т.е. на юридическото лице правото да решава кога да се осъвременява произведението, кога да се променя и т.н. Това са права, които могат да бъдат отстъпени.
Друг е въпросът, че в тази редакция, която имаме на чл. 15, тези неимуществени права са формулирани по един наистина доста морален начин, обаче искам да убедя депутатите, че ако ние преобмислим чл. 16 и създадем алинея, в която има възможност да се прехвърлят някои от правата по предходния член, няма да има никакво нарушение на конвенциите. Така както не го нарушават Франция, Германия, Италия, Испания и прочие. 252/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Карадимов, за реплика.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Тъй като процедурно се разбра, че имаше изказване на госпожа Митева и господин Ескенази направи първата реплика, тогава и аз ще взема думата за втора реплика.
Ако се приеме текстът в този вид, в който е в момента, и ние изрично кажем, че тези права могат да бъдат отчислени само по силата на този закон, това означава Законодателната комисия да се върне отново върху целия текст. И във всички глави, които днес бяха гласувани, тази поправка да бъде направена.
Например вземете раздел пети -
"Създаване и използване на филми и други аудиовизуални произведения".
Там продуцентът по силата на закона няма право да придобие тези неимуществени права. Госпожа Митева е напълно права, че неимуществените права трябва да бъдат светая светих на автора. Но с това, което гласувахме в чл. 15, ние включихме такива права, които по своя интензитет не са неимуществени права. Те са парексаланс имуществено право на автора. Какво означава авторът да може да иска да спре използването на неговото произведение, ако той промени своите възгледи?
Давам ви един конкретен пример. Една фондация е готова да даде 30 млн. щатски долара, за да снима филм 55 серии по екранизация на Библията. Тя иска да снима този филм в България. Това означава създаване на работни места за хиляди артисти, режисьори, сценаристи, инвестиции в тази страна. Ако обаче утре режисьорът каже аз съм вече атеист, значи ли, че той ще спре излъчването на този филми до момента, до който фондацията тръгне да го търси, за да си събере своите пари от него. Естествено до такъв абсурд ние няма да стигнем. Няма да стигнем, защото те просто няма да дойдат. Така е и с примерно продуценти, които в България искат да направят нещо. Разберете, че с такива текстове ние ще блокираме икономическата дейност в тази сфера и ще обречем на глад и на субсидии хората в културата. Не само че мислим за авторите, но много по-добре е за кинодейци, за писатели, за сценаристи да дойдат пари и поръчки, които да им се възложат. А те ще дойдат, когато тези хора, продуцентите, са 252/3. убедени, че тяхната дейност няма да може да бъде блокирана по една прищявка на автора. Или осъвременяването на произведението.
От тази гледна точка или този тип неимуществени, така наречени права, които за мен са квазинеимуществени, те са парексаланс имуществено право и трябва да отпаднат от чл. 15 или да дадем възможност с договора авторът да се откаже не от всички, а част от тях, за да може да гарантира продуцентът, който ще работи.
Ако този текст остане така, не искам да казвам голяма дума, но ние не правим нито крачка напред от Закона за авторското право, който в момента действа. Не забравяйте, че ние имаме такъв закон. Този закон е правен преди години. Той е осъвременяван. По-добре да останем на него, отколкото да приемаме тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте за дуплика, госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Що се отнася до съображенията, че, видите ли, Законодателната комисия трябва отново да се занимае с част от текстовете, аз апелирам към колегите, които настояват част от неимуществените права на авторите да могат да бъдат отчуждавани по силата на този закон, да си направят съответните законодателни предложения към различните текстове и тогава бихме могли да ги обсъдим. Но аз твърдя, че тази възможност следва да бъде дадена само по силата на този закон, а не и по силата на договора. Ето защо повтарям възражението си срещу предложението за отлагане разглеждането на този текст. Този текст спокойно може да бъде гласуван още сега, за да не се бави разглеждането на Закона за авторското право.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Мисля, че всичко е ясно.
Господин Ганев, заповядайте също по този въпрос.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз съм малко озадачен и изненадан от този спор, който се повдигна тук. Всичко това, което господин Карадимов развива пред нас, е вярно. Абсолютно вярно е. Що се отнася за имуществените права, 252/4. и там наистина трябва да се мисли добре.
Колкото се отнася до това, че има права, които на пръв поглед уж са неимуществени, а всъщност имат имуществен ефект, нали затова е предвидено в този текст дотолкова, доколкото законът не разпорежда друго. С други думи, няма нужда ние да спираме сега и да блокираме приемането на закона само заради това, защото да кажем нататък в текстовете ще трябва да се изясняват някои неща.
А що се отнася до предложението на господин Ескенази за втора алинея, аз нямам нищо против господин Ескенази да формулира тази втора алинея и евентуално утре да я приемем и нея. Но не виждам защо този основен текст, който потвърждава едно свещено право на твореца, защо трябва да се забавяме и да го спираме, и да се разтакаваме с него. Никакви причини не мога да видя. Това е едно право, което съществува.
Тук се говори за продуценти, за филми, за не знам какво. Е, добре, но когато филмът е по някакъв разказ, авторът на този разказ трябва да фигурира. И това нещо не може да бъде премахнато. Само дотолкова, доколкото да кажем, самият автор няма да иска, защото смята, че идеята му е окепазена и т.н. с това, което има право.
А когато става въпрос за точка 8, ние тогава ясно приехме текста, че авторът може да се откаже, след като обезщети всичките вреди и загуби, които са настъпили тогава. Така че не виждам абсолютно никаква причина да се разтакаваме повече с това нещо.
Благодаря ви. 252/5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ганев.
Сега гласуваме за отлагане гледането на чл.16 за следващото заседание.
Моля режим на гласуване. Гласуваме за отлагането на чл. 16. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 185 народни представители, за отлагането на член 16 - 96, против - 73, въздържали се - 16. Приема се. Отлага се.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: "Член 17 - упражняване на неимуществени права след смъртта на автора."
"След смъртта на автора, до изтичане на срока за закрила на авторското право, неимуществените права, с изключение на правото по чл. 15, т.6 и т.8, се упражняват от наследниците на автора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложенията?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Няма постъпили предложения. Чисто редакционно, струва ми се, че трябва да бъде: "с изключение на правата по чл. 15, т.6 и т.8", защото става дума за две права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да.
Моля режим на гласуване. Гласуваме чл. 17 с предложената редакционна поправка. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 167 народни представители, за чл. 17 - 165, против - 1, въздържал се един народен представител. Приема се.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Раздел втори - "Имуществени права".
Член 18. Съдържа четири алинеи.
"Ал. 1 Авторът има изключителното право да използува създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
Ал. 2 За използване по смисъла на предходната алинея се смятат действия като: 253 253.1 СД/ЙА
1. Възпроизвеждане на произведението;
2. Разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
3. Публичното представяне или изпълнение на произведението;
4. Излъчването на произведението по безжичен път;
5. Предаването на произведението чрез кабел или друго техническо средство;
6. Публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведенията, създадени по фотографски или аналогичен на него начин;
7. Превеждането на произведението на друг език;
8. Преработката на произведението. Преработка е използването на произведението за създаване на ново производно от него произведение.
9. Реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който то е предназначено.
Ал. 3 Използване по алинея 2, т.3 до т.8 включително е налице, когато указаните действия се извършват по начин, даващ възможност произведението на бъде възприето от неограничен брой лица.
Ал. 4 Когато разпространението на произведението по алинея 2, т.2 е било осъществено от вносителя на авторското право или с негово разрешение чрез продажба или друго прехвърляне на собствеността върху оригинала или екземплярите, правото по алинея 1 обхваща само първата сделка, но без с това да се засяга правото по чл. 20. Тази разпоредба не засяга правото да се разрешава отдаването под наем на екземпляри от произведението."
Това е всъщност един от ключовите текстове в този закон. Постъпило е предложение по две алинеи от господин Невен Пенев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Пенев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Невен Пенев, 21-ви Сливенски избирателен район.
Направил съм следните предложение:
Към чл. 18, алинея 2, т.2 да бъде добавен следният текст: "както и вносът и износът на екзепляри от произведението, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата 253.2 по този член".
Мотивите за това допълнение към чл. 18, алинея 2, т.2. В член 18 липсва изричен текст, който да предвижда, че вносът и износът на екземпляри от произведението също представляват вид използване и респективно авторите имат право да контролират вноса и износа на екземпляри от своите произведения. Такова право обаче е предвидено съвсем правилно за продуцентите на звукозаписи, а именно в чл. 87, алинея 1, т.2. Това право всъщност се явява едно от силните средства за борба с пиратството и с това авторите не би следвало да бъдат лишавани от него
.
Предполагам, че става въпрос за технически пропуск в законопроекта, който би следвало да бъде отстранен.
И второто ми предложение. Предлагам нова редакция на чл. 18, алинея 4. Тя е следната: "Първата продажба или друга сделка, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или екземпляр от него, извършена от вносителя на авторското право или с негово съгласие, прекратяват правото на разпространение върху тях, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем. Тази разпоредба не засяга правото по чл. 20."
Мотивите към новата редакция на чл. 18, алинея 4 са следните. Разпоредбата със съдържанието на този член въвежда в закона принципа на изчерпване на правото на разпространение на даден екземпляр от произведението след първата продажба се въвежда за пръв път в нашето законодателство и поради това нормата би следвало да бъде пределно ясна и разбираема. Направеното предложение е чисто редакционно. Ако господин Ескенази и другите колеги, които са по-вътре в законопроекта, сметнат за удачно, моля да го подкрепят.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пенев. Господин Ескенази...
Други предложения няма. Само това е писменото предложение.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: По отношение на чл. 18, алинея 2, т.2 аз обръщам внимание, че е постъпило предложение, което много по-всеобхватно урежда това, което предлага господин Пенев, а именно: в параграф 2 на преходните и допълнителни разпоредби, където се дават дефинициите използвани в този закон, се предвижда разпространение на произведението да обхваща продажба, замяна, 253.3 дарение, внос, износ, даване под наем и т.н.
Така че бих лично предпочел, внос и износ няма никакво съмнение, че трябва да се обхванат като елементи, покрити от изключителното право, но нека да бъдат дадени в дефиницията, за да не се повтарят и на други места в този закон.
Що се отнася до предложението по алинея 4, аз изпитвам известни опасения дали чрез... Наистина се касае за редакционно предложение, което аз лично бих възприел, но чрез редакцията ние се присъединяваме към една от двете концепции за изчепване на правата, които съществуват в световната, бих казал, теория и които намират отражение в различните законодателства. Самото използване на тези понятия, че ще прекратява правото, то поскоро се погасява, възприема едната от концепциите, което не съм убеден, че нашият закон трябва по такъв категоричен начин да възприеме. Той като това по-нататък се отразява върху съдебната практика - едната или другата концепция. Много дълъг е спорът.
Така че не виждам пречки да бъде гласувана алинея 4, така както е предложена от господин Пенев, с тази резерва, че доста експлицидно нашият закон се присъединява към една от концепциите, която в никакъв случай не може да се каже, че е преобладаваща. Изпитвам известни опасения. 253 4
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Пенев, имате думата.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС, от място): По отношение на първия текст оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението на господин Пенев по текста на чл.18, ал.2, т.2 се оттегля от вносителя, но той поддържа редакционната поправка в ал.4.
Тогава гласуваме целия чл.18, заедно с редакционната поправка.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (извън микрофоните): Той предлага текст. Най-напред да гласуваме редакционната поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тогава най-напред поставям за гласуване редакционната поправка, предложена от господин Пенев към ал.4. Този, който е за тази редакционна поправка към ал.4, моля да гласува.
Моля, гласувайте.
Резултатът: от общо гласували 165 народни представители, 114 са гласували за, 39 против, 12 се въздържат.
Сега гласуваме целият текст на чл.18 заедно с вече гласуваната редакционна поправка.
Моля, гласувайте.
Резултатът: от общо гласували 156 народни представители, 137 са гласували за, против - няма, 19 се въздържат.
Приема се.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ:
Право на възнаграждение за всеки вид използване

Чл.19: Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид.
Писмени предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме текста на чл.19 на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 158 народни представители, 158 са гласували за, никой не е против, никой не се въздържа.
Текстът се приема. ББ/НП 254.1
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ:
Право при следваща продажба

Чл.20, ал.1. При повторна и всяка следваща продажба на оригинала на произведение на живописта, скулптурата и графиката чрез посредник или на публична продажба, авторът има право да получи възнаграждение в размер на 5 на сто от продажната цена, ако не е уговорен по-висок процент.
Ал.2. Посредникът или организаторът на разпродажбата е длъжен да уведоми автора в двумесечен срок от продажбата на произведението и да му изплати дължимото възнаграждение пряко или чрез организация за колективно на авторски права.
Става дума очевидно за печатен пропуск - "за колективно управление на авторски права".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл.20 от законопроекта.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 156 народни представители, 154 народни представители са гласували за, против - няма, 2 въздържали се.
Текстът се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ:
Разрешено предаване чрез кабел

Чл.21. Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство, без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването в непроменен вид и неизлиза извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме текста на чл.21 от законопроекта.
Моля, гласувайте!
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Обръщат ми внимание, че в текста е записано "Правото за излъчване", а не "на излъчване". Такъв е текстът: "Правото за излъчване..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Резултатът: от общо гласували 166 народни представители, 165 са гласували за, против - няма, 1 въздължал се. 254.2
Чл. 21 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ:
Разрешено излъчване чрез телекомуникационен спътник

Чл. 22. Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и правото за предаване на произведението чрез сигнал до телекомуникационен спътник, позволяващ приемането му чрез посредничеството на организация, различна от предаващата го.
Това е допустимо при условие, че авторът е отстъпил на приемащата организация правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде чрез кабел или друго техническо средство или да го изпълни публично по друг начин. В този случай предаващата организация не дължи възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме текста на чл.22.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 155 народни представители, 148 са гласували за, против - няма, 7 се въздържат.
Чл.22 се приема.
Преминаваме по-нататък. 254.3
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Глава пета - свободно използване на произведения.
Допустимо свободно използване.
Чл. 23. Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска.
1. използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
2. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора;
3. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси;
4. възпроизвеждането на фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията;
5. възпроизвеждането на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
6. публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на публичното изпълнение;
7. възпроизвеждането по репрографски или друг аналогичен на него начин на части от публикувани произведения или на малки произведения, както и презаписването на части от филми и други аудиовизуални произведения или произведения, записани върху РД/ЗТ 255.1 звуконосители или видеоносители от учебни или други образователни заведения и тяхното използване с учебна цел;
8. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг, аналогичен на него метод, ако това не се извършва с цел печалба;
9. възпроизвеждането в малко количество на вече публикувани произведения, с изключение на компютърни програми и база данни, чрез репрографски, фотографски или друг аналогичен начин от обществени библиотеки, документационни центрове, научни институти и други при условие, че се извършва за научни цели или с цел съхраняване на произведението и екземплярите не се разпространяват извън рамките на организацията, извършила възпроизвеждането;
10. използването на детайли, фрагменти и отделни елементи от сгради и архитектурни проекти при посочване името на автора, ако то е означено. Използването трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта.
Доста дълъг текст. Писмено предложение е постъпило от господин Невен Пенев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Пенев, заповядайте да направите Вашето предложение.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Предложението ми е следното.
В т. 2 на чл. 23 да бъде добавен следния текст: "и при условие, че не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора."
Това допълнение се предлага с оглед да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, по която България е страна от 1971 г., когато е подписала най-новата й редакция.
А доколкото целта на тази конвенция е да защитава максимално интересите на авторите, струва ми се, че предвиденото в законопроекта свободно използване на произведенията е твърде широко и неоправдано би могло да увреди интересите на авторите. Поради това именно се предлагат текст поне частично да даде някаква сигурност на авторите, че произведенията им няма да бъдат безогледно използвани без тяхно съгласие, под прикритието на тези широко формулирани текстове. 255.2
Същия текст го предлагам по-нататък и за чл. 25. Той е абсолютно същият, идентичен е, добавката, допълнението.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пенев.
Господин Ескенази, коментар на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: За нас няма никакво съмнение, че идеята на този текст е да се позволи свободно използване без заплащане на възнаграждения в посочените хипотези, като се има предвид и този текст от Бернската конвенция, който по силата на нашата конституционна система би следвало да представлява част от нашето вътрешно право, нещо повече, да имат примат.
Независимо от това, аз подкрепям предложението на господин Пенев. Ние обсъждахме този проблем в Законодателната комисия, като моето предложение обаче е този текст да се превърне в една алинея втора, която да се отнася за всички случаи, а не специално за т. 2.
Още повече, че ние имаме например т. 5, в която възпроизвеждането на произведения, които са изложени по улици, площади, обществени места се допуска без механично контактно копиране и т.н., ако се извършва с информационна или друга нетърговска цел. Според мен информационната цел в редица случаи си е парекселанс търговска цел и в крайна сметка, ако обособим предложението на господин Пенев в ал. 2, която се отнася за всички случаи, струва ми се, че, от една страна, ще се съобразим с Бернската конвенция експлицитно, тъй като този текст е част от нашето законодателство, имам предвид на Бернската конвенция, а от друга страна, ще обхване и другите хипотези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Пенев?
НЕВЕН ПЕНЕВ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вие сте съгласен.
Тогава да формулираме текста на ал. 2 и да я гласуваме като едно предложение за допълнение.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Може би да гласуваме ал. 1, без предложението на господин Невен Пенев и да формулираме ал. 2, това може да стане по време на гласуването, текстът е в смисъл, че това използване е разрешено по ал. 1 при условие, че непротиворечи на нормалното използване на произведенията и не уврежда 255.3 неоправдано законните интереси на автора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме основното предложение на чл. 23, ал. 1. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 163 народни представители, за текста на чл. 23, ал. 1 163, против няма, въздържали се няма. Приема се.
Сега да чуем текста на ал. 2. 255.4
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Току-що уточнихме следния текст на чл. 23, ал. 2: ал. 1 се прилага при условие, че не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз предлагам ал. 2 да се формулира по следния начин: свободното използване по ал. 1 се допуска при условие, че то не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на носителя на авторското право... (Шум)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз очаквам някой да направи разумно предложение за отлагане гледането на тази алинея, за да не изпадаме в ролята на онази картина, в която всички пишат едно писмо... (Оживление)
Господин Михайлов, заповядайте.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, очевидно редакцията на предложения текст не е сполучлива и в двата варианта, има повторения, а не може да се редактира по този начин. Предлагам Ви, господин председателю, да подложите на гласуване отлагането на този текст за разглеждане по-късно, за да се уточни в Законодателната комисия точната редакция.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, моля да гласуваме за отлагане гледането на чл. 23, ал. 2.
Моля гласувайте това предложение.
Гласували 151 народни представители. За това предложение 151, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме по-нататък, към чл. 24.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Разрешен запис за еднократно излъчване.
Чл. 24. Радио- и телевизионните организации, на които авторът е отстъпил правото да излъчат произведението му по безжичен път, имат право без негово съгласие и без заплащане на отделно възнаграждение да осъществят звукозапис или видеозапис за целите ЦМ/ЗТ 256.1 на разрешеното еднократно излъчване. Повторното излъчване на така записаното произведение е допустимо само със съгласието на автора и срещу възнаграждение по реда на чл. 40, ал. 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения по текста има ли, господин Ескенази?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Обявете режим на гласуване. Които са за приемането на чл. 24, моля да гласуват.
От общо гласували 153 народни представители, за 153, против и въздържали се няма.
Приема се чл. 24.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Свободно копиране за лични нужди.
Чл. 25. Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение, освен в случаите по чл. 26, се допуска изготвянето на копия от вече публикувани произведения, с изключение на компютърните програми и архитектурните произведения, само за лично ползване.
Господин Невен Пенев има предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Пенев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Предложението е към текста да се добави: "и при условие, че това не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора."
Мотивите са същите, както при чл. 23, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Пенев.
Господин Ескенази, становище по това предложение.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ако господин Пенев е съгласен, ние ще направим препратка в тази въпросна ал. 2 и към чл. 25, за да бъде на едно място. Той ще запомни и ще дойде в Законодателната комисия.
Аз обаче искам да обърна внимание на една юридическа неяснота и да ви предложа една редакционна поправка на текста на чл. 25. Моля юристите да обърнат внимание. 256.2
Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение, освен в случаите на чл. 26, се допуска... и т.н.
Тъй като текстът е много важен - това е най-често изготвянето на копия за лична нужда, трябва да бъдем изключително прецизни. "Освен в случаите" може да се разбира, че така както и в случаите на чл. 26, докато идеята е обратната: че с изключение на случаите по чл. 26, защото той третира плащането на възнаграждение при използване на произведение за лична нужда без съгласие на автора.
Ето защо, ако вие сте съгласни, че това: "освен ако в случаите" по чл. 26 - съдържа двусмислие, аз бих предложил текста да звучи така: "без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение с изключение на случаите по чл. 26, се допуска изготвянето на копия от вече публикувани произведения". Тази разпоредба не се прилага спрямо компютърните програми и архитектурните произведения.
Това, което е за лично ползване, разбира се се запазва. "Се допуска изготвянето на копия от публикувани произведения само за лично ползване", защото компютърните програми и архитектурните произведения изобщо са изключени от обхвата на специалната разпоредба за копиране за лична нужда.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Да, по-добре е така. (Соня Младенова реплекира от място, но не се чува)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много ви моля, недейте от място. Който народен представител желае, нека да вземе думата.
Госпожа Младенова има думата. 256.3
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви. Аз не считах, че е нужно да взимам думата и затова от залата репликирах. Според мен, предлаганата редакция от г-н Ескенази, в която се включва "освен в случаите", решава точно проблема, за който Вие говорите. Законодателно-технически е възприета тази терминология, съдебната система знае приложното поле на "освен в случаите" и няма да се допусне разнолика, нестройна съдебна практика и въобще различно приложение на закона.
Затова аз поддържам текста такъв, какъвто го предложихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Друг народен представител? Заповядайте. Госпожа Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да, благодаря Ви.
Според мен е по-правилно да се разместят местата на чл. 26 и чл. 25, защото правилото е: "авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите, да имат право, тоест, да могат да презаписват за лично ползване". Това е правилото.
Освен това правило се допуска в чл. 25 изготвянето на копия също само за лично ползване.
Според мен чл. 26 при това положение, като правило, трябва да мине преди чл. 25, а чл. 25 вече може да дойде след него, за да няма двусмислие при тълкуването на текста.
Още повече, че не говори за добра законодателна техника, когато един предшестващ текст препраща към последващ. И от тази гледна точка може би все пак трябва да се сменят местата на текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Митева. Госпожа Младенова има думата.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз ви моля да ме извините, че взимам втори път думата по този въпрос. Съвършено права е колежката Митева, но аз ще моля тези текстове да се върнат в Законодателната комисия. Съображението ми е едно ВТ/ВЙ 257.1 единствено: в следващите текстове от закона има препратки към чл. 26, нали така беше, и към чл. 25 - едно изместване. Съвършено вярно е, че чл. 26 трябва да бъде чл. 25 чисто систематически. Но това разместване ще изисква усилията на Законодателната комисия да направи перфектните препратки в останалите текстове от закона. И затова аз ви моля да предложим едно такова гласуване и текстът отново да отиде в Законодателната комисия. Считам, че така е най-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Младенова.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз искам да обърна внимание, че чл. 26 не е общото правило, а това е един много частен случай. Това е само при записи на звуконосители и видеоносители, при това, когато се извършва с технически средства и се предвижда едно специфично заплащане, което е процент от продажната цена на съответните технически средства.
Така че това е, така да се каже, стесняване на стеснения обхват. За мен правилото се съдържа в чл. 25, а то е, че когато имаме копиране за лични нужди, използването е свободно, без съгласие на автора и без заплащане на авторски възнаграждения. Изключение - чл. 26, при звукозаписите специално възнаграждение, второ изключение - компютърни програми и архитектурни произведения, при които изобщо не се прилага това правило.
Ето защо аз мисля, че ние можем да гласуваме и чл. 25, и чл. 26, даже сега виждам, че може да бъде и във вида, в който е даден от Законодателната комисия, с резервата, че доколкото става дума за един закон, който гласуваме на партиди по 1015 члена, във всички случаи накрая ще ни се наложи да коригираме някои текстове, било поправки, било редакции. Трябва да имаме пълното съзнание за такава необходимост.
Така че, ако искаме да вървим напред, предлагам чл. 25 така, както е предложен от Законодателната комисия, с резервата, че може би и след като завършим закона, ще трябва да внесем някои редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Госпожа Митева има думата. 257.2
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Вижте сега, ако има съгласие по този принципен въпрос, тогава да падне изразът "освен в случаите по чл. 26", за яснота, да няма объркване при тълкуването и остава правилото. А вече изключенията от него си отиват в чл. 26, без да се упоменават изрично.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Мисля, че предложението, което направи г-жа Митева, е правилно, тъй като щом като имаме едно правило и в следващия текст се предвижда някакво отклонение от това правило, няма нужда обезателно да се препраща към съответния текст. Който е грамотен, ще прочете следващия текст и ще види, че има особено правило за особен вид използване, каквото е звукозаписите и видеозаписите.
Така че, ако трябва да резюмирам, предлагам да се гласува текстът така, както е предложен от Законодателната комисия, говоря за чл. 25, но без текста "освен в случаите по чл. 26".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така действително текстът добива една стегната редакция. При това положение, госпожа Младенова, поддържате ли Вашето предложение?
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Съгласна съм, но нека да се изчете текстът заради стенограмата.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ескенази, тъй като г-жа Младенова оттегля своето предложение, моля Ви, изчетете текста точно.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: "Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска изготвянето на копия от вече публикувани произведения само за лично ползване".
А "с изключение на компютърните...", това не го ли прочетох? О, прощавайте, просто съм се разсеял.
Чета още веднъж текста: "Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска изготвянето на копия от вече публикувани произведения с изключение на компютърните програми и архитектурните произведения, само за лично ползване".
Малко словоредът е тежичък. Това е, което се получава като текст. Обръщам внимание, че това "само за лично ползване" 257.3 накрая е...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): "Се допуска" трябва да отиде назад."Използването... и пр., и пр.", се д опуска" и така нататък. Подлогът преди сказуемото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Вълканов, имате думата. 257.4
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Изготвянето на копия от вече публикувани произведения с изключение на компютърните програми и архитектурните произведения се допуска, без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждения, само за лично ползване.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Правилно е. Това е редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ескенази, бихте ли казали по тази редакция на проф. Вълканов?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Изготвянето на копия от вече публикувани произведения, с изключение на компютърните програми и архитектурните произведения се допуска, без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение само за лично ползване. Това чух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ескенази, да вървим напред.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ние постигнахме съгласие с господин Ганев и ви предлагаме текста да изглежда така: изготвянето на копия от вече публикувани произведения, без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждения се допуска само за лично ползване. Това не се отнася за компютърните програми и архитектурните произведения.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: По-лек е текстът. Бих казал, че идеята е, че когато копието се използва за лично ползване и тогава вече ще стане съвсем ясно. Защото идеята е така - не копирането, а самото копие да бъде предназначено за лично ползване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложени са две редакции. Едната редакция е на проф. Вълканов. И едната редакция е в съавторството между госпожа Митева и господин Ганев. Ще ги гласуваме по реда на постъпването. Които са за редакцията на господин Вълканов, моля обявете режим на гласуване, да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 158. За 71 народни представители, против 66 и 21 въздържали се. Отклонява се предложението, редакцията на народния представител Вълканов.
Ако обичате прочетете втората редакция, която се предложи да гласуваме нея. СМ/ЗТ 258.1
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Тук вече имаме две изречения. Изготвянето на копия от вече публикувани произведения се допуска без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение само за лично ползване. Това не се отнася за компютърните програми и архитектурните произведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чухте редакцията. Ако обичате режим на гласуване. Които са за тази редакция на чл. 25, моля да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо 166 народни представители, за 156, против няма, въздържали се 10. Приема се тази редакция, господин Ескенази.
Господин Невен Пенев оттегля своето предложение за допълнение чл. 25.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Като той, разбира се, допълвам тука, се съгласява при условие, че чл. 25 бъде упоменат в текста на чл. 23 новата ал. 2, която ще бъде изготвена от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да минем нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Чл. 26. - възнаграждение при записване за лично ползване.
Ал. 1. Авторите на произведения записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на тези записи имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване.
Ал. 2. Възнаграждението по предходната алинея се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители.
Ал. 3. Възнагражденията се изплащат на организация, определена от министерството, отговарящо за културата, която ги разпределя между организациите, представляващи различните категории носители на права. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отделя и се предоставя на министерството, отговарящо за културата за културни цели. 258.2
Ал. 4. Разпределенията на събраните суми между отделните категории носители на права се определя по договаряне между организациите за колективно управление на отделните категории права. При спор въпросът се решава по реда на – 5, ал. 2 и 3 от допълнителните разпоредби. 258.3
Ал. 5. Възнаграждението по ал. 1 не се заплаща, когато производителят, съответно вносителят, представят доказателства, че:
1. произведените в страната празни звуконосители или видеоносители се изнасят в чужбина;
2. произведените в страната или внесените от чужбина празни звуконосители или видеоносители се купуват от производителя на звукозаписи или видеозаписи за целите на производството на техни собствени записи;
3. произведените в страната или внесените от чужбина празни звуконосители или видеоносители се купуват от радиои телевизионни организации с цел да бъдат записвани и използвани за нуждите на техните собствени предавания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Писмени няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, една малка добавка. Лично според мен този текст доста трудно ще сработи. Аз лично не мога да преценя механизма. Освен това ще се получи нещо много странно могат да плащат тези, които внасят реално продукция. Но както и да е.
Към 26, ал. 5, точка 2, където е казано: "произведените в страната или внесени от чужбина празни звуконосители или видеоносител се купуват от производителя на звукозаписи или видеозаписи за целите на производството на техните собствени записи", предлагам да добавим: "се купуват от производители или разпространители на звукозаписи или видеозаписи за целите на производството на техните собствени записи, съответно на разпространението".
Мотивите. Фирма, която има изключителните права за разпространение в България на даден тип музикален албум. Тази фирма е заплатила авторските права, за да получи изключителното право за разпространение за територията на страната или на поголяма територия на тоя филм. Тя веднъж е изплатила на автора това, което му дължи. За да може обаче да осъществи своята дейност, тя трябва да има празни носители, които тук, по силата СД/КП 259/1. на договора, тя има право да тиражира и да разпространява.
Ако тази фирма я обременим с тези 5 на сто отгоре, които тя трябва да плати върху празните носители, които внася, излиза, че тя веднъж е платила авторското право на неговия вносител, за да получи изключителното право за България, втори път ще плати 5 на сто върху празните носители, които ще внесе, за да наложи върху тях същия този обект на авторско право, на който тя има права.
В крайна сметка тя ще я калкулира в цената на касетата и ще се окаже, че потърпевшият ще бъде отново крайният потребител с една завишена стойност на една касета, примерно, върху която има сключено перфектно авторско право.
Трябва по някакъв начин да стане ясно, че тези 5 на сто трябва да ги плащат в крайна сметка хората, които внасят, или фирмите, които внасят празни аудио- или видеоносители, с цел продажбата им като такива. Защото предполага се, че когато купувам празния носител, то тогава вкъщи аз си го копирам.
Затова, за да избегнем този недостатък, аз пак предлагам конкретно текста: "произведените в страната или внесени от чужбина празни звуконосители или видеоносители се купуват от производители или разпространители на звукозаписи или видеозаписи за целите на производството на техните собствени записи, съответно на разпространението им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Карадимов.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Колеги, аз обръщам внимание, че тук, макар и в една много тясна област, каквато е търговията с видео- и звуконосители, създаваме възможност да се направи това, което правиха фондациите и кооперациите. Защото явява се един разпространител, който е сключил договор да разпространи един филми, и по тази логика той купува едно огромно количество касети, които използва за най-различни цели, препродава ги и т.н. Тоест това включително се отнася и за съществуващите изключения, които са дадени в точка 1, 2 и 3 - за радио- и телевизионни организации... Ами те купуват едно огромно количество касети, които след това спокойно могат да ги препродават.
Аз обръщам просто внимание на тази тенденция, за да не се получи така, че в крайна сметка авторите, чрез тези орга259/2. низации за колективно управление на авторски права, да не получат нищо и да не се окаже, че всички касети, които се продават в страната, са купувани от законните разпространители, от радиои телевизионни компании, от производители на звукозаписи или видеозаписи за целите на тяхното производство. Да не говорим, че нашата практика ще покаже, че и голяма част от тях ще бъде доказано, че са изнесени, което в търговията е доста често.
Аз просто апелирам да ограничим изключенията от тези 5 на сто. Това е, в крайна сметка, една малка сума, която, разпределена между авторите, продуцентите и т.н., ще даде буквално някакви левчета за използване на техните произведения, а в замяна на това ще отворим пък вратички. И колкото повече вратички, толкова по-малко тези автори и продуценти ще получат.
Като споделям по принцип това, което предлага колегата Карадимов, аз все пак мисля да го гласуваме текста така, както е. Защото дори тези вратички, които сме отворили, са твърде много и ще ощетят авторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата за реплика господин Карадимов.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да, аз съм склонен да си изтегля предложението. И като споделям такива виждания, в такъв случай ви предлагам изобщо ал. 5 да отпадне и да махнем всички изключения. Който внася празен носител, независимо с какъв мотив го внася, да плаща тези 5 на сто отгоре.
Доколкото разбрах, колкото повече ограничим тези изключения, толкова по-добре, независимо дали ще доказва, че са за чужбина, внос или износ... Само че трябва да си даваме сметка, че това е една скрита форма на данък, на мито. На мито или акциз, който налагаме. Защото в крайна сметка това ще бъде калкулирано в крайната цена на продукта.
Значи конкретното ми предложение е да отпадне ал. 5, цялата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Както се досещате, аз не мога да изразя становището на Законодателната комисия. На мен ми се струва, че предложението за отпадане на ал. 5 е сполучливо 259/3. и смятам, че може да се гласува без с това, разбира се, да ангажирам становището на цялата Законодателна комисия. Не съм подготвен да обмисля всички възможни последици, но аз лично... (Реплика от блока на БСП: "Още повече, че доказателствата са много трудни и неточни.") Да, аз споменах: просто това са вратички, при които ще се окаже, че всички касети и всички звуконосители ще са предназначени за законни производители на записи; ще се окаже, че са внесени, за да бъдат изнесени и т.н.
Мисля, че няма да сгрешим, ако гласуваме предложението на колегата Карадимов и ал. 5 отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Други становища? Не виждам. Да минем към гласуване.
Обявете режим на гласуване. Гласуваме предложението на народния представител Росен Карадимов за отпадане на ал. 5.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 155, за са гласували 114 народни представители, против 20, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Росен Карадимов се приема и ал. 5 отпада.
Сега ще гласуваме целия текст 26-и. Моля, открийте режим на гласуване. Гласуваме чл. 26 така, както беше докладван от колегата Ескенази.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 142, за са гласували 137 народни представители, въздържат се 5.
Разпоредбата на чл. 26 се приема.
Имате думата, колега Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Глава шеста - "Времетраене на авторското право".
Член 27 - "Общо право".
"Ал. 1. Авторското право се закриля докато авторът е жив и 50 години след неговата смърт.
Ал. 2. При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения? Заповядайте. 259/4.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз смятам, че тук трябва да стане ясно за каква закрила на авторското право става дума - дали за имуществена, или за неимуществена. Защото 50 години след смъртта на авторите, наследниците вземат авторските права, но изобщо правото да се пази авторския текст не бива да има ограничение. Това е вече неимущественото право. Това значи, че и върху текстове на Шекспир и на Сервантес, независимо кога са починали, важи същото това право, че не могат да бъдат съвсем безнаказано използвани тези текстове. Трябва да се каже, че става дума само за наследниците за имотните права, а не изобщо и за неимуществените права.
И второ, при произведения, създадени от двама или повече автори, не разбирам защо трябва след смъртта на последния ... Ако двама автори напишат една творба, единият почине, естествено е, че неговите наследници трябва веднага да получат правото а не да чакат да почине и втория.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (извън микрофоните): Това важи само за срока.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Но и за срока! Веднага след като почине авторът, неговият пряк наследник, има право да получи авторското право при следващо издание, независимо от това, че другият е жив. Трябва да бъде поправено тук - и първа и втора алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Константинова. .
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Има две предложения. Искам да започна с второто, тъй като при него, струва ми се, че в въпросът е ясен.
В чл. 27, ал.2, когато става дума за съавторство, не се определя кой ползва правата и откога ги ползва, а се определя колко време трае авторското право. Във всеки момент, когато един от съавторите умре, неговите наследници започват да упражняват неговите права. Когато има няколко съавтори, тези 50 години започват да текат от смъртта на последния съавтор, което хипотетично може да означава, че при първия починал съавтор неговите наследници ще ползват 100 години правата, ако последният умре, да речем, след 50 години. ББ/НП 260.1
Така че не сенакърняват правата на наследниците на първите починали съавтори. Напротив, това е една привилегия те по-дълго време да ги ползват.
Другото разрешение, което, разбира се, е много по-неблагоприятно, всеки наследник да ползва 50 години след смъртта на наследодателя си, но това не е разрешение. Значи този текст на закона създава една привилегия да се удължи срокът на закрила, тъй като тези 50 години започват да текат от смъртта на последния съавтор.
А иначе първите починали автори ... те си текат, изтичат 30 години, почива последния автор и още 50 години продължава и този срок ползва всички. Така че, аз мисля, че текстът е добър в това отношение.
Що се отнася до упражняването на неимуществените права, ние имаме няколко текста в закона, които уреждат тази материя. Единият текст, който беше гласуван, това е чл.17. Обръщам внимание. "След смъртта на автора до изтичане срока за закрила на авторското право неимуществените права, с изключение на две от правата по чл.15, т.6 и т.8, се упражняват от наследниците на автора.
И освен това ние имаме един текст, който предвижда, че и след погасяването на закрилата има възможности да се упражняват някои от неимуществените права. Мисля, че в тази зала дискутирахме. Ще отнеме доста време да възпроизвеждам тези дискусии.
Така че с този текст, който гласуваме, ние уреждаме общия режим на авторските права, а по отношение на неимуществените права - ние имаме специални текстове, които от една страна дават разпределението при упражняването на отделни неимуществени права и от друга страна, се отнасят и до тези неимуществени права, които трябва да бъдат упражнявани в обществен интерес и след като бъде погасена закрилата.
За да резюмирам, считам, че текстът е изцяло в полза на авторите и както на техните имуществени, така и на техните неимуществени права.
А, да. Ето тук ми се подава текста на чл.34, който казва, че след изтичане на срока на времетраене на авторското право, произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават правата по чл.15, т.4 и т.5. Тук именно имаме 260.2 предвид Шекспир и така нататък.
Макар и на различни места, ние даваме този режим, който съответства на максималната закрила на авторите, на наследяването на тяхните права и упражняването на неимуществените права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, колега Ескенази!
Аз имам един въпрос към госпожа Елка Константинова. След това обстойно обяснение, дадено от докладчика поддържате ли Вашето предложение?
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (от място): Не, не. Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожа Константинова оттегля предложенията си.
Други желаещи няма.
Моля, гласуваме чл.27 с двете алинеи.
Резултатът: от общо гласували 157 народни представители, 157 са гласували за, против няма, въздържали се - няма.
Приема се чл.27.
Колега Ескенази, имате думата за чл.28.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ:
Анонимни и псевдонимни произведения

Чл. 28. Авторското право върху произведение, използвано анонимно или под псевдоним, продължава 50 години след разгласяването му за първи път, ако през това време авторът не стане известен.
Няма предложения, но ми се струва, че този закон, който се отнася и за литературните произведения, би следвало литературно да е малко по-изпипан. На мен специално "псевдонимни произведения" не ми звучи. Просто обръщам внимание, колеги, дали можем малко да го изгладим, тъй като "авторското право върху произведение, използвано анонимно ...". Не използването, което е анонимно, а то е публикувано и разпространено без автор, като Законодателната комисия подкрепя този текст. Мисля, че може малко да бъде редакционно изгладен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Направете предложение!
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Първо, считате ли, че е правилно да се каже "анонимни и псевдонимни произведения"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е начинът на оповестяването им. 260.3
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, защото по редакцията аз бих предложил така:
"Авторското право върху произведение, разгласено анонимно или под псевдоним, продължава (или трае) 50 години след разгласяването му за първи път".
И то затова е 50 години от разгласяването, защото то е разгласено анонимно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази.
Има думата госпожа Мариела Митева. 260.4
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Може би заглавието на текста да бъде така: "анонимни произведения и произведения под псевдоним".
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Оставете текста за утре.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Или заглавието на текста да се върне в Законодателната комисия и утре да бъде предложено на пленарната зала.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Разбира се. Касае се за редакция само.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Има предложение да си гласуваме текста, а специално в заглавието да внесем уточнения утре.
Съдържанието на текста да бъде такова: "Авторско право върху произведения, разгласено анонимно или под псевдоним продължава петдесет години след разгласяването му за първи път, а ако през това време авторът не е станал известен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Колеги! Моето предложение е целият текст, не само заглавието, да го върнем в Законодателната комисия, за да видим точната му редакция. Защото колегата Ескенази това, което прочете, се получава повтаряне на едни и същи термини в едно изречение. Нека да го погледнем по-спокойно. Явно спор няма по същността на текста. Нека да не пускаме текст, който утре да ни смущава като редакция. Да го видим поспокойно.
Затова предлагам отлагане гласуването на този текст и ви моля да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, госпожа Михайлова.
Направено е предложение да се отложи приемането на този текст. Обявете режим на гласуване. Които са за това предложение народни представители, моля да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата. 163 народни представители са гласували, за - 98, против - 59, въздържали се - 6. РД/ЙА 261.1
Приема се предложението. Отлага се приемането на текста.
Имате думата нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Чл. 29. Филми.
Ал. 1. Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение продължава петдесет години след разгласяването на произведението.
Ал. 2. Ако произведението не е било разгласено, в срока по ал.1 започва да тече от създаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения, господин Ескенази, има ли по текста?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Обявете режим на гласуване, моля ви. Които са за приемането на чл. 29 с двете алинеи, моля да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо 156, за - 155, въздържа се един народен представител. Приема се чл. 29 с двете алинеи.
Чл. 30, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Сборни произведения.
Чл. 30 Авторското право върху енциклопедии, периодични издания и други произведения по чл. 3, ал.2, т.3 продължава петдесет години след публикуването им.
Няма постъпили писмени предложения.
Все пак обръщам внимание на колегите, че беше разделен режима на периодичните издания, където авторското право се свързва с издателя от другите сборни произведения, при което авторско право принадлежи на физическите лица - съставители и този текст донякъде влиза в противоречие с разграничението между чл.10 и чл.11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ескенази, не виждам желаещи в залата да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ами с тази резерва, която изразих, да се гласува, пък след това ще го мислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля обявете режим за гласуване. Които са за приемането на чл. 30, моля да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо 159 народни представители, за - 156, против - няма, въздържали се - трима.
Приема се чл. 30. 261.2 ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Начало на сроковете.
Член 31. Предвидените в тази глава срокове започват да текат от 1 януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или разгласено, съответно публикувано или създадено произведението, съгласно чл. 27 до 30.
Няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Народният представител Спас Мулетаров има думата.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз имам само едно предложение по този текст. Смятам, че неговото систематично място е накрая на раздела, а не в средата, както е, тъй като това е един обяснителен текст и би следвало или да бъде в преходните разпоредби, или накрая на главата, в която се дават обяснения за предшестващи текстове. Имам предвид систематиката.
Да се разменят член 33, 32 и 34 и съответно станат 30, 32 и 33, а чл. 30 да стане 34.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз бих се противопоставил на това предложение, тъй като този член 31 се отнася до началния момент, от който текат сроковете именно по предходните членове. Следващите членове 32, 33 и 34 се отнасят за хипотези, от една страна, на наследяване, а от друга страна, на използване на произведение след изтичане срока на закрила.
Така че, ако ние приемем предложението на Спас Мулетаров съдържанието на чл. 31 да мине накрая, той тогава ще определя и сроковете в случаите на наследяване, което не е така. При наследяване е на общо основание от момента на откриване на наследството. Така че този член 31 се отнася само за това, което се говори до чл. 30: 50 години от смъртта на автора, от разгласяването, от публикуването и т.н. Другите срокове - в чл. 32, 33 и 34 не се определят по този начин, а от 1 януари на следващата година.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз бих възприел обясненията на Илко Ескенази при положение, че се измени съдържанието на чл. 31. Вместо "предвидените в тази глава срокове" тогава трябва да стане "предвидените срокове по чл. 27 - 29", за да не се от нася за цялата ЦМ/ВЙ 262.1 глава, тъй като редакцията препрарща и към другите текстове, така както е. Затова аз предлагам да бъде накрая. Защото се говори за цялата глава. Ако не се има предвид цялата глава, трябва изрично да се посочи, че този обяснителен текст се отнася за сроковете по чл. 27 до 29 включително.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Добре, имам едно предложение, въпреки че няма никакво съмнение, че се отнася за сроковете, които са дефинирани в чл. 27 до 30, тъй като в края на чл. 31 се казва именно това: съгласно чл. 27 до 30.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Изразът "в тази глава" следва да падне.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Добре. Тогава предложението е: предвидените срокове...
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Предвидените срокове по чл. 27 до 30...
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Започват да текат... и след това пак повтаряме накрая от чл. 27 до чл. 30.
Ако обича, колегата Мулетаров да каже предложението, за да не го редактирам аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Предложението е следното - текстът да придобие следната редакция: предвидените срокове по чл. 27 до 30 започват да текат... Да отпадне изразът "в тази глава" и накрая да отпадне изразът "съгласно чл. 27 до 30. Предвидените срокове в чл. 27 до 30 започват да текат... и текстът свършва след израза "създадено произведението".
"Сроковете по чл. 27 до 30 започват да текат от 1 януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е разагласено, съответно публикувано или създадено произведението." Предлагам това да бъде текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНА ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Има думата народният представител господин Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Смятам, че спорът е абсолютно излишен, защото един елементарен анализ на следващите текстове ще види, 262.2 че те нямат нищо общо със сроковете. И когато се говори за срокове в тази глава, така или иначе, това се отнася само за тези текстове, за които се говори сега. Това е ясно и според мен е излишно да се спори и да се прецизират тези работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има думата народният представител Драгия Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Уважаеми колеги, имам следното предложение: текстовете са минали на първо четене, няма бележки по тях, минали са и в Законодателната комисия. Нека сега да не правим промени на формално основание, защото може да се получи някакво разбъркване, което по-късно да доведе до други последици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Драгиев.
При това положение господин Мулетаров, Вие поддържате ли Вашето предложение?
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Аз го поддържам, защото иначе ще се получи недоразумение...
(От трибуната): Уважаеми господин председател, аз направих първоначалното предложение, защото в чл. 31 се говори за тази глава, а тази глава включва текстовете до чл. 34 включително. Следователно, при едно граматическо и логическо тълкуване следва да се приеме, че този текст се отнася за всичките членове, които съдържа главата. Затова моето предложение беше и пак го поддържам, вместо изразът "в тази глава", тъй като в самия текст е посочено накрая, че той се отнася за чл. 27 до 30, редакционно ще бъде много по-правилно да се каже това, което предложих че сроковете по чл. 27 до 30 започват да текат... и остава текстът до думата "произведението". И става съвсем ясно, че се отнася за тези три текста, които предшестват чл. 31. Това и логически, и граматически е по-правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата г-жа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз ви предлагам следната редакция: Сроковете по предходните текстове на тази глава започват да текат от 1 януари на годината, следваща годината, в която 262.3 е настъпила смъртта на автора или е разгласено, съответно публикуванон или създадено произведението, съгласно чл. 27 до 30.
По този начин възприемаме идеята на г-н Мулетаров, но избягваме повторението на израза "чл. 27 до 30".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Митева.
Господин Ескенази, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Въпреки че имаше няколко предложения, може би достигаме до едно оформящо се общо становище, което се свежда до това, че удовлетворяваме изискванията на тези, които искат текстът да бъде така, както е предложен от Законодателната комисия и с едно минимално изменение в началото на текста, в смисъла, който предложиха Спас Мулетаров и Мариела Митева общо, намираме компромис. За мен текстът може да звучи така и би следвало да удовлетвори всички:
Сроковете, предвидени в предходните членове на тази глава (не текстове, защото ние не боравим понятието "текст") започват да текат... и остава текстът до края така, както е предложен от Законодателната комисия.
Следователно, отпада изразът "предвидените в тази глава" и казваме: сроковете по предходните членове на тази глава... и оттам нататък съгласно текстът, предложен от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази. Нека да изчистим процедурата.
Господин Мулетаров, възразявате ли?
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Мулетаров не възразява и оттегля другото свое предложение.
Господин Драгиев? 262.4
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Оттегляте своето предложение. Остава единствено предложението, което правите с корекцията и редакцияте на текста. Ще го гласуваме едновременно с текста, господин Ескенази, защото то е подобряващо предложение.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Текстът на чл. 31 така, както се предлага да бъде гласуван.
"Начало на сроковете:
Чл. 31. Сроковете по предходните членове на тази глава започват да текат от 1 януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е разгласено, съответно публикувано или създадено произведението, съгласно чл. 27 до 30."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази. Режим на гласуване. Които са за приемането на чл. 31 така, както беше прочетен и редактиран от господин Ескенази, моля да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От гласували общо 152 народни представители, за 152.
Приема се единодушно.
Имате думата по-нататък, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: "Наследяване на авторското право.
Чл. 32. Ал. 1. След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон, съгласно Закона за наследството.
Ал. 2. Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му."
Не са постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Текстът е ясен. Моля, обявете режим на гласуване. Гласуваме за чл. 32.
Прекратете гласуването, обявете резултата.
От гласували 133, за 133.
Приема се единодушно.
Имате думата, колега Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: "Упражняване на правата при липса на наследници. ВТ/КП 263/1.
Чл. 33. Ако авторът няма наследници или тези наследници починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез министерството, отговарящо за културата. В случай, че починалият автор е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация за нейна сметка."
И тук има малко грешки, но се надявам, че ще постъпят предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата Спас Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, във втората хипотеза на чл. 33, ако авторът няма наследници, е ясно, но "тези наследници починат" означава, че ако тези наследници починат, те пък имат свои наследници и тогава пак ще има. Затова моето предложение е вместо "или тези наследници" да бъде "или наследниците починат", т.е. когато са починали всички възможни наследници, тогава вече хипотезата става ясна.
Затова предлагам вместо "тези наследници" да бъде "или наследниците". Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров. Друг желаещ? Господин Ескенази, слушам Ви.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз подкрепям това предложение, защото по този начин се изяснява, че просто няма никакви наследници. Така че подкрепям предложението, както е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Бихте ли редактирали? Много Ви моля, бихте ли прочели новата редакция.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Повтарям текста така, както се предлага да го гласуваме с предложената от Спас Мулетаров поправка:
"Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез министерството, отговарящо за културата. В случай, че починалият автор е бил член на организация за колективно управление 263/2. на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация за нейна сметка."
Вероятно и в нейна полза, но не е казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази. Тъй като се касае до една граматическа поправка само... Госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Само редакционно второто изречение предлагам да звучи така: "Когато починалият автор е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права се упражняват до края на срока на времетраенето им от същата организация за нейна сметка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ескенази, прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, обръщам внимание на още една редакционна неточност, освен ако Комисията по културата е имала предвид нещо специално. Още в първото изречение се казва, че когато няма наследници, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява чрез министерството. Аз не знам, не съм сигурен, че е прецизна формулировката "упражняване чрез". То се упражнява от министерството.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Министерският съвет ще реши кой.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Мисля, че е необходимо тук да се определи кой го упражнява това право, тъй като в противен случай попадаме в общите разпоредби, че се упражнява от Министерство на финансите, което не е случаят. Тук има преценка именно от гледна точка на културното наследство, а не на финансовите интереси на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ескенази, господин Йордан Ганев иска думата. Господин Ганев, заповядайте. Слушаме Ви, господин Ганев. Господин Ганев, дадох Ви думата, кажете Вашето предложение пред Народното събрание. 263/3.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви. Работата е съвсем проста. Идеята е, авторското право се упражнява от държавата чрез министерството. Това е. Но трябва да ви кажа, че голямо значение няма, дали ще бъде чрез министерството или от министерството, не променя нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: След една минута ще гласуваме текста.
Господин Ескенази, много Ви моля, още един път дайте окончателната редакция на текста, която ще подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: В дадения случай едва ли може да се гласува една редакция, тъй като не мога да констатирам някакво сближаване на позициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз водя предложенията, господин Ескенази и досега няма редакционно предложение, променящо съдържанието на текста. По-скоро са стилни и граматични поправки. ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Тогава бих предложил да гласуваме по изречения, както са двете изречения поотделно, за да изчистваме редакционните поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това може да го направиме. Ако обичате първото изречение.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Едното предложение. Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата която го упражнява до изтичане на срока, чрез министерството, отговарящо за културата. Тъй като се усложнява, аз оттеглям моето предложение, вместо "чрез" да бъде "от". Да гласуваме текста, така както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега довършете другото изречение докрай.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: В случай, че починалият автор е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до срока на времетраенето им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: До края на срока на времетраенето. СМ/НП 264.1
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: До края на срока на времетраенето им от, и тук имаме тази или същата организация, за нейна сметка. Правилно ли съм отчел предложенията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз бих помолил авторът на предложението, "същата", да го оттегли.
Госпожа Митева е съгласна. Благодаря Ви за текста, който прочетохте.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текстът така, както беше прочетен от колегата Ескенази.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 153 народни представители, за - 150, въздържат се 3. Против няма. Приема се редакцията на чл.33 така както беше гласувана.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: И това е последният текст, който е раздаден.
Използване на произведения след изтичане на срока на времетраенето.
След изтичане на срока на времетраене на авторското право, произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават правата по чл.15, т.4 и т.5. Органът по чл.33 следи за спазването на тези изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Росен Карадимов има думата.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Може би процедурно ще предложа и това да отиде в комисията. Има няколко недоразумения в този текст. Първото е правно логическо. Не могат да се нарушат права, които вече не съществуват. Тези права са погасени по силата на чл.17 - след изтичане на времетраенето. Наследниците ги упражняват и след това те се погасяват. Значи ако трябва да го разпишем, трябва да го разпишем с целия текст.
Освен това органът по чл.33 е доста некоректен израз. Тъй като възможно е този орган да бъде една организация за управление на колективни права, която по всяка вероятност ще бъде обществена организация. И няма да има такъв статут на орган. Така че логиката на текста е ясна. И аз я възприемам изцяло. Но с тези две забележки, мисля че редакционно трябва да се изчисти. Като в същото време се казва, "ако не се нарушат правата по чл.15, 264.2 т.5", т.5 например говори за личното достойнство на автора. Сега не зная Министерство на културата докога може да прецени дали личното достойнство на автора е накърнено или не. Това е много деликатна материя. Явно някакъв такъв морален критерий трябва да има. А може би трябва да го разпишат с едно изречение. Да се каже, че свободното условие е че не се нарушава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вашето предложение, доколкото разбирам е да се отложи гласуването.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Да, следващият път, когато влезнем да започнем с този текст. Тъй като би трябвало с едно изречение да се прецизира. Предполагам, че като юрист ме разбирате и знаете мотива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Които са за предложението да се отложи гласуването на този текст, моля да гласуват.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 145 народни представители, за - 104, против - 13, въздържат се 28. Приема се предложението.
Отлага се приемането на този текст.
Уважаеми колеги, преди да дам почивка имам една молба към вас. След почивката ще разгледаме Законопроекта за кръводаряване и употреба на кръв и кръвни съставки. Законопроектът е раздаден днес. Не са изтекли 24 часа, както се изисква по правилник. Въпросът беше разискван на Председателския съвет и решихме да се обърнем към вас. За консенсус между всички парламентарни групи да разгледаме този закон, преди да са изтекли 24 часа от раздаване на материала, защото неговата актуалност и наложителност налагат това. Раздаден е днес.
Господин Ганев, благодаря Ви. Вие сте съвсем точен. Законопроектът е раздаден отдавна, а днес е раздаден доклада на Законодателната комисия.
Има всички останали становища. Затова след 30 минути почивка ще продължим с работата върху този закон.
30 минути почивка.
(17 ч. и 45 м.)

(Звъни) 264.3
(След почивката)

18.18 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Повтарям: моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата! (Звъни) Откривам заседанието. Моля, обявете проверка на кворума! Режим на регистрация.
Обявен е режим на регистрация. Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата.
Има необходимият кворум. Моля, господин Джеров, докладвайте за приемане на първо четене Закона за кръводаряване и употреба на кръв и кръвни съставки.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! Законопроектът за кръводаряването и употреба на кръв и кръвни съставки е включен в приоритетната програма на Народното събрание. Това е законопроект, който е внесен през месец октомври, на 22 октомври миналата година в Народното събрание. Разпределен е на Комисията по здравеопазването, на Комисията по правата на човека и на Законодателната комисия. И трите комисии са дали своето становище - положително, по отношение внесения законопроект.
В мотивите си Министерския съвет изяснява, че този законопроект има за цел да създаде нормативна основа на дейността по кръводаряване, кръвопреливане и производство на биопрепарати, като се уредят основните положения, свързани с правата и задълженнията на участниците в целия процес и условията, които следва да се спазват при извършване на отделните етапи в тази дейност.
Действуващата нормативна уредба регулира частично проблемите, свързани с кръводаряването, кръвопреливането и производството на биопродукти, което прави невъзможно упражняването на ефективен държавен контрол. Това налага да се приеме закон в съответствие с препоръките на Световната здравна организация и с документите, приети от Съвета на Европа, който да гарантира правата на гражданите - кръводарители и да осигури производството на качествени и безопасни биопрепарати. СД/ЙА 265.1
Възприет е принципът за доброволно, анонимно и безвъзмездно кръводаряване.
Заплащане при кръводаряването се допуска по изключение, само за специфични лечебни цели или за производство на лечебни и диагностични препарати.
Законопроектът, така както е изготвен от Министерския съвет, се състои от пет глави. Първата съдържа общи разпоредби; втората - вече самото кръводаряване; третата - диагностика, съхранение и преработване на кръв, кръвни съставки, биопрепарати; и четвъртата - кръвопреливане.
Комисията по здравеопазването, която е основна в този случай, е дала своето становище през месец декември и в своето становище, след подробно разглеждане на този законопроект, изказвайки положителното си отношение, изказвайки подкрепата към него, прави не малко предложения за конкретни промени в рамките на тридесет и два параграфа.
От своя страна Комисията по правата на човека също така счита, че предлаганият законопроект създава необходимата нормативна основа на дейността по кръводаряването, кръвопреливането и производството на биопрепарати. И тази комисия съвсем аналитично предлага в четиринадесет пункта изменения или допълнения на законопроекта с оглед подобряването му от всяка гледна точка.
Законодателната комисия в заседанието си днес разгледа законопроекта и предлага на уважаемите народни представители да го гласуват на първо четене.
Разгледахме много подробно законопроекта. На заседанието присъствува и д-р Георги Карев - председателят на Комисията по здравеопазването. Изяснихме проблематиката, заложена и регламентирана в законопроекта, и считаме, че се налага да се приеме този законопроект, за да може да се уреди по-пълно дейността по кръводаряването, както и проблемите за транспорта, търговията с кръв и кръвните съставки.
Законодателната комисия изразява положително становище по внесения законопроект, като се задължава да вземе предвид конкретните бележки на специализираните комисии и предложенията от членовете на Законодателната комисия, обсъдени при първото четене. 265.2
Внесеният законопроект не противоречи на Конституцията на нашата република и той, според становището на трите комисии, може да бъде гласуван и предложението на трите комисии е този законопроект, на базата на представените документи и доклади, да бъде действително гласуван, защото нуждата от правната уредба на тези проблеми действително е сериозна.
Благодаря ви, господин председателствуващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, господин Джеров, за вашия подробен доклад.
Има думата председателят на Комисията по здравеопазването да изрази становище по отношение на този закон.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да ви представя становището на Комисията по здравеопазване относно законопроекта за кръводаряване и употреба на кръв и кръвни съставки, внесен от Министерския съвет. Становището е прието от комисият единодушно.
На пет свои заседания - 4, 11 и 25 ноември и 2 и 16 декември 1992 г. Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за кръводаряване и употреба на кръв и кръвни съставки, внесен в Народното събрание от Министерския съвет. Необходимостта от този закон се обуславя от факта, че сега действуващата нормативна уредба регулира само частично проблемите на кръводаряването, кръвопреливането и производството на кръвни съставки и биопрепарати.
Комисията счита, че предложеният законопроект не противоречи на Конституцията на Република България и на действуващите в страната закони. Същият е съобразен с изискванията за упражняване на ефективен държавен контрол върху кръводаряването, кръвопреливането, преработването на кръв и производството на кръвни съставки и кръвни биопрепарати.
Предложеният законопроект урежда основните положени, свързани с правата и задълженията на участниците в целия процес и условията, които следва да се спазват на отделните етапи в дейността по кръводаряван, кръвопреливане, преработване на кръв и производство на кръвни съставки и биопрепарати.
Законопроектът е основан на принципа на доброволност 265.3 и безвъзмездност на кръводаряването. Даването на кръв и кръвни съставки срещу заплащане се допуска само по изключение за специфични лечебни нужди и за диагностични и научноизследователски цели.
Според законопроекта се забранява търговията с кръв и кръвни съставки, а износът им е обект на специален разрешителен режим и се ограничава само в случаите, когато те ще послужат за производство на биопрепарати за нуждите на страната.
След проведените обсъждания съвместно с представители на правния отдел на Министерството на здравеопазването и на ръководствата на Националния център по кринична и трансфузионна хематология, Републиканският център по кръвопреливане и Националният център по заразни и паразитни болести, Комисията по здравеопазване, предлага редица изменения и допълнения в законопроекта.
Д-р Рашков, много се извинявам, просто трудно ми е да надвикам всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви...
ГЕОРГИ КАРЕВ: Основните от тях целят да създадат възможности за стимулиране на безвъзмездните кръводарители, а също така и да гарантират правата на кръводарителите и пациентите чрез по-прецизно разграничаване на правата, задълженията и отговорностите на лицата, участвуващи в различните етапи на регламентираната чрез законопроекта дейност, както и на здравните заведения, където тя се извършва.
Други изменения, предложени от комисията, целят да се подобри структурата на законопроекта, а трети имат по-скоро редакционен характер.
1. Заглавието на закона да бъда "Закон за кръводаряване и кръвопреливане".
2. в чл. 1, след думата "даряване", да се сложи, и да се добави думата "съхраняване".
3. в чл. 2, алинея 1 изразът "готови биопрепарати" да стане "кръвни биопрепарати", с цел да се уеднакви този термин в целия законопроект.
4. в чл. 3, след израза "Министерството на здравеопазването", да се добави думата "организира". 265.4
5. чл. 5 да придобие следната нова редакция: "Кръводаряването е хуманен, доброволен и безвъзмезден акт на милосърдие и човешка солидарност, при който дарителят предоставя определено количество собствена кръв или кръвни съставки за лечебни цели или за производство на лечебни и диагностични препарати."
6. алинеи 2 и 3 на чл. 5 да станат алинеии 1 и 2 на чл. 12.
7. чл. 6, алинея 1 да стане: "Вземането на кръв се извършва от специализирани здравни заведения и кабинети по трансфузионна хематология."
8. чл. 6, алинея 2 да стане: 4Вземане на кръв от други здравни заведения може да се извършва само в спешни случаи и за автохемотрансфузия."
9. в чл. 7, алинея 1 числото "60" да се замени с числото "65".
10. в чл. 7, алинея 3 думата "деца" да се замени с думата "лица" и изразът "законни представители" да се замени с думите "родители или попечители".
11. в чл.8, алинея 1 да отпадне думата "непосредствено".
12. в чл. 8, ал.2, думата "които" да се замени с израза "сроковете в които те".
13. към чл. 10 да се добави нова алинея 3 със следния текст: "Всеки безвъзмезден кръводарител получава лична кръводарителска карта, в която се нанасят датите и количеството на дарената от него кръв."
14. чл. 12 да стане с три алинеи. Алинея 1 и 2 да бъдат съответно алинеите 2 и 3 от чл. 5. В сегашният член на чл.1 12 да стане алинея 3 на същия член.
15. да се създаде нов член 12а със следните две алинеи:
"Чл.12а (алинея 1) Ръководителите на фирма, предприятия, учреждения, кооперации, учебни и научни звена и други, както и командирите на военни поделения, могат да поощряват безвъзмездните кръводарители с морални и материални награди в рамките на закона. 265.5
И ал. 2. В тримесечен срок от влизането в сила на настоящия закон Министерският съвет, по предложение на Министерство на здравеопазването, регламентира с подзаконов акт система от социални и морални стимули за многократните безвъзмездните кръводарите.
16. Заглавието на глава трета да стане: "Диагностика, съхранение и преработване на кръв и производство на кръвни съставки и биопрепарати.
17. В чл. 14 изразът "международните стандарти" да се замени с израза "отрасловите нормали".
18. Да се създаде нов чл. 14а със следния текст: "Специализираните здравни заведения по трансфузионна хематология осигуряват качества на кръвта и кръвните съставки, изключващи в максимална степен увреждане на пациента, за което носят отговорност.
19. Да отпадне ал. 2 на чл. 15.
20. Ал. 3 на чл. 15 да стане ал. 1 на същия член, като след думата "диагностика" се сложи запетая и накрая се добавят думите "и транспорт".
21. Алинея 4 на чл. 15 да стане ал. 2 на същия член, като се направят следните поправки в текста: цифрата "3" да се замени с цифрата "1" и изразът "готовите биопрепарати" да се замени с израза "кръвта и кръвните съставки".
22. Алинея 1 на чл. 15 да стане самостоятелен чл. 16.
23. Член 16 от законопроекта да стане чл. 16а със следните четири нови алинеи:
"Ал. 1. Износът на годна за преливане кръв се забранява.
Ал. 2. Средствата, получени от износа на негодни за преливане кръв и кръвни съставки, се използуват за нуждите на здравеопазването.
Ал. 3. Износът на кръвни съставки се разрешава, само ако се използуват за производство на биопрепарати за нуждите на страната.
Ал. 4. Разрешението по ал. 2 и 3 се издава от министъра на здравеопазването".
24. Член 17, ал. 1 да получи следната нова редакция: "Показанията за кръвопреливане се определят от лекар, който предписва вида и количеството кръв и кръвни съставки, необходими ББ/ЗТ 266.1 за болния, и начина на приложението им."
25. Чл. 17, ал. 1 да получи следната нова редакция:
"Прилагането на кръв и кръвни съставки се извършва под непосредствен контрол на лекар. Последният носи отговорност за уврежденията на пациента, настъпили в резултат от нарушаване правилата на хемотрансфузионната терапия."
26. Член 18 да получи следната нова редакция: "Длъжностните лица в здравните заведения осигуряват условия за кръвопреливането, които в максимална степен изключват увреждане на пациента или пренасяне на заболяване, за което носят отговорност.
27. В чл. 19, ал. 1 след думата "който" да се добавят думите: "извърши или".
28. Член 19, ал. 2 да стане: "За нарушение по предходната алинея, ако е настъпило увреждане на лицето и извършеното не подлежи на по-тежко наказание, наказанието е глоба в размер до 6000 лева."
29. В чл. 20 след думата "кръв" да се добави изразът "или кръвни съставки".
30. Член 21 да получи следната нова редакция: "Който произведе или продаде кръвни биопрепарати, които не отговарят на отрасловите нормали, се наказва с глоба до 50 000 лева, а при повторно извършване на същото нарушение - до 100 000 лв.".
31. Член 22, ал. 1 да се измени така: "Нарушенията се установяват с актове, съставени от органи на Държавния санитарен контрол и от длъжностни лица, определени от министъра на здравеопазването."
32. Параграф 2 от Заключителните разпоредби да стане: "Отменя се чл. 41 от Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. бр. 63 от 1976 г.; бр. 28 от 1983 г.; бр. 66 от 1985 г.; бр. 27 от 1986 г.; бр. 89 от 1988 г.; бр. 87 и 99 от 1989 г.; бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.)"
В заключение, Комисията по здравеопазването смята за напълно основателни мотивите на вносителя. Като одобрява законопроекта за кръводаряване и употреба на кръв и кръвни съставки 266.2 и като го допълва и подобрява със своите предложения, Комисията по здравеопазване единодушно подкрепя внасянето му в пленарната зала на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:д-р Карев.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин д-р Карев.
Има думата председателят на Комисията по правата на човека, народният представител Мехмед Ходжа.
МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Позволете ми да изложа становището на Комисията по правата на човека относно законопроект за кръводаряване и употреба на кръв и кръвни съставки.
"На две свои поредни заседания, проведени на 11 и 25 ноември 1992 г., Комисията по правата на човека обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за кръводаряване и употреба на кръв и кръвни съставки.
Комисията счита, че предлаганият законопроект създава необходимата нормативна основа за дейността по кръводаряването, кръвопреливането и производството на биопрепарати. В съответствие със световните стандарти са уредени правата и задълженията на участниците в тези процеси. Същевременно обаче комисията намира, че законопроектът може да бъде усъвършенстван в следните насоки:
1. В чл. 3 след думите "Министерство на здравеопазването" следва да се добави "организира", с което ще се обхване целия управленчески цикъл на дейността по кръводаряването.
2. В чл. 4 е необходимо да бъде създаден текст, с който да се регламентира, че Министерството на здравеопазването работи във взаимодействие с Министерство на образованието и науката, Българския червен кръст, Българската православна църква, другите религиозни общности и пр. Става въпрос за институции, които могат да изпълняват важни възпитателни и организиращи функции в дейността по кръводаряването. 266.3
3. Отчитайки ролята на принципа на анонимността при кръводаряването, комисията се обединява около становището, че в определени случаи, при желание на приемателя, името на лицето, чиято кръв му е прелята, би могло да се разкрие. Във връзка с това комисията предлага да бъде създадена ал. 2 на чл. 5 със следното съдържание:
"Чл. 5. (2) По желание на лицето, на което е прелята кръв, то може да узнае името на кръводарителя".
Ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
4. В чл. 6, ал. 1 е необходимо да придобие следната редакция:
"Кръвовземането се извършва от специализирани държавни заведения и кабинети по трансфузионна хематология".
Нормално е тази дейност да се развива от държавни здравни учреждения, а не от частни и любителски, аматьорски.
5. В чл. 7, ал. 1 следва да се коригира горната възрастова граница (това, което предложи и господин Карев), а именно вместо 60 години, да стане 65 години.
6. В чл. 7, ал. 3 вместо "деца" следва да бъде посочено "лица". По този начин се преодолява и юридическото противоречие, тъй като по българското право децата са малолетни.
7. В чл. 8, ал. 1 е уместно да отпадне думата "непосредствено".
8. Проблемите, които урежда чл. 10, не представляват предмет на законова регламентация. Ето защо те следва да намерят място в подзаконов нормативен акт.
9. Ще бъде полезно да се предвиди изрична разпоредба, забраняваща използването на принудителни мерки с административен, дисциплинарен и друг характер във въоръжените сили, местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, болнични заведения и пр.
Такава юридическа норма би била уместна, с оглед съществуването на специфични отношения в посочените институции.
10. В чл. 16 следва изрично да се посочи, че износът на кръв се забранява.
В нова алинея би било уместно да се посочи според комисията, че това може да става единствено по решение на Министерския 266.4 съвет за оказване на хуманитарна помощ при бедствия в други страни.
11. Необходимо е в чл. 18 на законопроекта да бъдат регламентирани и правата на приемателя в съответствие с действащия Закон за народното здраве. Процедурните въпроси във връзка с получаването на съгласие за приемане на кръв, биха могли да намерят своята уредба в подзаконов акт.
12. В чл. 19, ал. 2 следва да бъде посочено "глоба в размер до 6000 лв.", а не "глоба в размер на 6000 лв.". 266.5
13. Предвидените в чл.21 санкции са твърде малки, поради което те не биха могли да окажат очаквания превантивен ефект и да накажат съразмерно извършителите на нарушенията.
Ето защо комисията предлага да бъдат тези санкции значително увеличени, като станат съответно 500 000 лева при първо нарушение и 1 000 000 лева при повторно извършване на същото нарушение.
Касае се за административно-наказателна отговорност на юридически лица, за които санкции в размер на 4000 лева, респективно 6000 лева е незначителна. Предлаганият размер се обуславя и от голямата социална отговорност при производството на диагностични и лечебни препарати.
14. С оглед на по-голяма прецизност следва да се коригира редакцията на – 1 - Допълнителна разпоредба, като сега съществуващият текст "следва влизането в сила на наказание" се замени с текста "след налагане на наказанието".
Комисията смята, че предложените изменения и допълнения на законопроекта създават по-пълна и по-точна нормативна уредба на разглежданата материя. Те са в синхрон с конституционно закрепените права на гражданите и формират по-ефикасни правни гаранции за опазване на здравето им.
Имайки предвид изложеното, комисията по правата на човека подкрепя внесения законопроект.
ПРЕДС. ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мехмед Ходжа.
Уважаеми дами и господа, чухте становищата на комисиите. Имате думата. Народният представител Мими Виткова.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На вашето внимание е предоставен Законопроект за кръводаряване и кръвопреливане, както предлага да се нарича проекта Комисията по здравеопазването.
Едва ли се налага мотивировка за необходимостта от приемането на закон, който да уреди сложните проблеми по набирането, преработването и лечението с кръв и кръвни съставки. РД/НП 267.1
Днес, когато административният подход при набирането на кръв е неприложим, в страната възникна сериозен дефицит от кръв за здравните заведения и това животоспасяващо лекарство често коства на болни и техните близки цяло състояние. Нашето общество е готово да участва безвъзмездно в този високохуманен акт на даряване на кръв на болния, чийто живот зависи от това. В този процес на фориране на отношение на обществото към кръводаряването, като висш граждански дълг трябва да участваме всички - законодателна и изпълнителна власт, средства за масово осведомяване и обществени организации. За съжаление този закон не решава най-сложните и трудно решими днес проблеми по кръвонабирането
Комисията по здравеопазване се обедини около едно предложение организацията на кръводаряването да се ръководи от министъра на здравеопазването. Идеята на това предложение кръводаряването да бъде част от държавната политика. Ако този процес не бъде издигнат на такова отговорно държавно равнище, той не може да бъде решен само от здравните органи по места.
Предложението на Комисията по правата на човека законът да визира като участници в кръвонабирането обществени и религиозни организации, смятам за неиздържано в юридически аспект. Със закон не може да бъде задължена нито една обществена организация. Нейно право и въпрос на устава й е тя да участва или не при решаването на определен проблем. При положение, че законът на товарва с организацията на кръводаряването министъра на здравеопазването, то той естествено е да потърси съдействието на всички държавни и обществени организации за това.
Утвърждавайки принципа на безвъзмездното и анонимно кръводаряване, законът не пречи и на адресираното такова. Той урежда правата и задълженията на всеки участник в даряването и преливането на кръв, както и проблемите на преработката на кръв и кръвни съставки и на търговията с тях.
Както чухте корекцията на текстовете от Здравната комисия е доста голяма, на места по принципни въпроси и трябва да се вникне прецизно в тези корекции, за да се разбере същността на закона.
Законът забранява по принцип износът на годна за преливане кръв. Смятам обаче, че тази дифинитивна забрана трябва да бъде премахвана със специално решение на Министерския съвет, 267.2 когато става дума за хуманитарна помощ при бедствия в други страни. След като се разрешава износът на кръвни съставки само за производството на кръвни биопрепарати за нуждите на страната, то трябва със закон да се въведе и забрана за износ на готови кръвни биопрепарати.
Този въпрос предлагам да бъде решен в настоящия специален закон, а не в общия Закон за лекарствените средства.
Законът урежда правата и задълженията на здравните заведения, като специализирани звена за кръводаряване, диагностика и съхраняване на кръвта, както и техните отговорности в процеса на кръвопреливане.
Макар за някои колеги да изглежда отживяла форма моралната награда и стимулиране на кръводарителите или нарушения на принципа на безвъзмездност, обществото трябва да намери форма на благодарност към всички тези хора, койито са многократни дарители и спасители на човешки живот.
Уважаеми колеги, след направените предложения от специализираните комисии и отделните депутати ние трябва да се обединим и приемем един абсолютно необходим за обществото и здравеопазването закон.
Без да подценявам нито едно от направените предложения, то ви моля да оставите последната дума на Комисията по здравеопазването, където между двете четения на проекта да бъдат обсъдени с вносителите всички предложения. Този подход само ще подобри качеството на закона и ще улесни работата ни при второто четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Виткова. Има думата народния представител Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз искам да направя две бележки. Едната е принципна, а другата е чисто професионална по подреждането на закона.
Принципната бележка е свързана с разпоредбата на чл.5, ал.2, където казва "Даване на кръв и кръвни съставки срещу заплащане може да се извърши само за спешни или специфични лечебни нужди". И така нататък.
Аз приветствам закона, така както е редактиран, и разбира се, смятам, че всички ще го гласуваме единодушно, защото е необхо267.3 димо да се уреди със закон кръводаряването, но като знам каква е нуждата за кръв и това бяха всъщност думите, които си разменихме с д-р Рашков, когато господин Карев каза, че наистина се пречи на работата, не виждам защо трябва да се забрани покупката на кръв от съответната организация, ако някой желае да я продаде, да я даде възмездно. Тоест, не казвам, че трябва да се уреди възможността един гражданин, който иска да даде кръв, да продаде на друг, който има нужда от кръв, но казвам, че трябва да се уреди възможността гражданин, който желае не да подари, а възмездн да даде кръв на тази организация, която събира кръвта, да може тя да му бъде платена.
Това е моята бележка, която моля да бъде обсъдена, и тя няма да вреди на общата теза, че в основата трябва да бъде кръводаряването.
Второто, което искам да кажа, е по подреждането. В чл.5, на който заглавието е "Кръводаряване", ал.2 и ал.3 говорят вече не за даряване, а за заплащане на кръвта. И заради това комисията по здравеопазването основателно казва, че това трябва да отиде към чл.12, който чл.12 говори, че разпоредбите на предшестващите текстове, свързани с необходимостта да се изследва кръвта, важат и за случаи на продадена кръв.
Но заедно с това, като видим чл.15 и 16, които са за износа и вноса, и които не са свързани пряко с кръводаряването, аз бих предложил, и това го казах и в Законодателната комисия, в края на целия закон да се отделят едни текстове, които да бъдат за безвъзмездното даване на кръв, за необходимостта при тях да се спазват правилата, които са при кръводаряването, относно проверката на кръвта и съответно да се регламентира износът и разпоредбите, които са в чл.15 и чл.16.
Съгласен съм с това, което каза преди мен д-р Виткова, че не е работа на обществените организации да се занимават, законът да ги задължава да имат някокво отношение към кръводаряването и към кръвопреливането. Обществената организация има други цели, а този, който ще организира тази дейност, ако намери за целесъобразно ще се отнесе към тях.
И на последно място, именно Министерството на народното здраве, трябва да бъде единствената организация, според мен, която да се заеме с функционирането и организирането на кръво267.4 даряването и кръвопреливането.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Гоцев. Има думата д-р Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Реплика към господин Гоцев. Започвам с второто предложение, което касае само структурата на законопроекта. Действително може да се обсъжда дали тези алинеи да бъдат обособени и с някакво отделно заглавие. Но доколкото е възприет един принцип в целия законопроект, а тези алинеи уреждат само изключения от общия принцип, аз смятам, че тази материя с някакво комерческо, търгодско заглавие, просто не трябва да се отделя, защото би компрометирала не по същество, а фасадата на законопроекта би компрометирала в известен смисъл. 267.5
Що се касае до правото на гражданите да продават своята кръв, аз смятам, че в нашата страна на този етап е възприет един принцип и той е дълбоко хуманен, дълбоко човешки и много правилен. Това е принципът за безвъзмездното кръводаряване, като изключенията от него се регламентират с тези две алинеи. И действително се касае за по-особени случаи на възмездено кръводаряване.
А що се отнася до правото на гражданите да продават своята кръв на определени организации, просто не е много резонно тези организации да купуват от гражданите кръв, а след това безвъзмездно да я предоставят за ползване на други граждани. Това от една страна. От друга страна, в малкото страни, където се допуска продажба на кръв, което, пак повтарям, противоречи на основни принципи и норми на нашето общество, които искаме да доизграждаме, а не да рушим, в тези страни, където това е регламентирано, са взети много специални мерки, за да не става така, че социално слабите слоеве да продават своята кръв, както и да продават свои органи за трансплантация. Защото това е много опасна тенденция. И става така, че най-ниско стоящите в социалната йерархия прибягват до продажба на кръвта и продажба на органите си, което пък крие определени опасности не само от морална, но и от друга ерозия на някои принципи и в тези общества.
Затова там, където се допуска продаване на кръв, то е регламентирано по начин, който да разпредели продаващите кръвта колкото може по-равномерно по цялата социална стълбица от най-бедните до най-заможните слоеве в дадена страна. Ясно е, че това изисква много задълбочена и много прецизна законова регламентация - нещо, което ние сега нямаме да правим, а аз съм убеден, че няма и нужда да правим.
Наред с това, което казахме, че ще се включат и обществени организации, въпреки че няма нужда те да се изброяват в този закон, пресата тези дни съобщи, че е създадена една асоциация на безвъзмездните кръводарители. И като чета нейните цели, задачи, средства, структури и прочие, аз съм просто възхитен от възникването на една такава асоциация в такова критично и тежко време, каквото е нашето. Разбира се, че тази асоциация ще защищава интересите на своите членове, но тя няма да ги защиЦМ/КП 268/1. щава в посока към продаване на тяхната кръв. Може да ги защищава в посока към повишаване на моралните и социалните стимули, което изрично се споменава в този законопроект.
Затова аз ви моля да не тръгваме по пътя на каквото и да било комерсиализиране на кръводаряването.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, доктор Карев.
Ползвате правото на дуплика ли, господин Гоцев?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз не бих искал да възразя на онова, което е съвсем аргументирано и логично казано от доктор Карев. То е убедително и точно.
Само искам да кажа опасенията си, че струва ми се без никакви стимули мъчно ще може да се активизира кръводаряването в България сега.
Прав е доктор Карев в това, което казва за продажбата на кръв. И някак си може би, като казах обратното, не съм имал предвид всичките тези съображения, които изложи той. Но заедно с това да се помисли между първото и второто четене на законопроекта все пак да има някакви стимули, защото колкото и хората да са морални и добронамерени, факт е, че в момента няма кръв и не е законът този, който пречи да няма кръв. Нека да се помисли за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Други желаещи? - Няма.
Тогава да преминем към гласуване. Народните представители, които са за приемането на законопроекта на първо четене, моля да гласуват.
От 165 народни представители, за 165.
Законопроектът се приема единодушно на първо четене.
По точка трета -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС - – 16.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес в Законодателната комисия отново беше поставен въпросът за обсъждане на – 16 от законопроекта 268/2. за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Законодателната комисия по доклад на проф. Михайлов установи, че трябва още някои работи да бъдат проучени, за да можем да дадем на уважаемите колеги съвсем точна постановка. Остава може би още утре, ако успеят колегите, които са натоварени като членове на Законодателната комисия да приключат уточняванията.
Поради това моля тази точка от дневния ред да бъде отложена за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: С надеждата, че за последен път ще отложим приемането на законопроекта.
Гласуваме предложението на господин Джеров да бъде отложено приемането на – 16 от законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
От общо 161 гласували народни представители, за 147, против 11, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля ви, чуйте две съобщения.
На 1 април от 10 ч. Комисията по вероизповеданията ще има заседание в Клуба на народния представител.
На 1 април, четвъртък, от 10 ч. в зала 510 на бул. "Дондуков" 2 Комисията по национална сигурност ще има заседание при дневен ред:
1. Проект за решение за налагане на мораториум за срок от три години върху структурните промени и приватизацията на предприятията от военнопромишления комплекс, внесен от народния представител Мирослав Дърмов.
2. Информация за работата по законопроекта за отбраната и Въоръжените сили.
3. Разни.
Председателски съвет ще има утре от 12,30 ч.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Народното събрание. 268/3.
Благодаря на всички народни представители за работата през днешния ден.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:
(Руслан Сербезов)
(Илиян Илиев)