Председателствували: заместник-председателят Кадир Кадир и заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Уважаеми народни представители, имаме необходимият кворум. Откривам заседанието.
Както винаги в четвъртък, запознаваме народните представители с питанията, актуалните въпроси, по които ще вземат отношение министрите в петъчния ден.
Съгласно справката, от Правния отдел на 26 март следва да се отговори, много ви моля за внимание, на 33 питания и на 25 актуални въпроси.
Причините за натрупването ви са известни. Явно е, че за 4 часа парламентарно време утре не сме в състояние да изслушаме отговорите на 25 актуални въпроса и 33-те питания. Реално за един ден за парламентарен контрол може да се отговори максимум на 15 до 20 въпроса.
Затова предложението на ръководството на парламента е утре да се приеме да се отговори на питания и въпроси със срок на отговор - 5 февруари, 12 февруари, 19 февруари и 26 февруари. С дата на регистрация месец февруари, които са 12 въпроса и 8 питания. Или ще отговаряме само за питания и въпроси, които са с изтекли срокове за отговор - 5, 12, 19, 26. А те са от 5, 12, 19, 26, които остават от отминалия път и продължаваме.
Министър-председателят Любен Беров ще отговори на актуални въпроси, поставени от Стефан Стефанов и Евгени Друмев. Те са два въпроса. МС/КТ 208.1
Министърът на отбраната Валентин Александров ще отговаря на питания на народните представители Методи Ташев, Димитър Куманов и Тошо Пейков.
Министърът на образованието, науката и културата Марин Димитров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Червенко Крумов, Савка Йовкова.
Министърът на финансите Стоян Александров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Министърът на здравеопазването господин Танчо Гугалов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Велко Вълканов.
Министърът на териториалното развитие и строителството Христо Тотев ще отговори на един актуален въпрос от народния представител Йовчо Русев.
Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Чародей Чернев, Филип Ишпеков, Кольо Парамов и на питане от народния представител Стоян Райчевски.
Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов ще отговори на актуални въпроси от Павел Шопов, Георги Петров и на питания от Красимир Стоянов, Вержиния Велчева.
Или общо въпроси и питания 20 на брой.
Това ще бъде за утре.
Има една информация. Поради отсъствие от страната министрите Мишо Вълчев и Евгений Матинчев няма да могат да получат отговор от тях народните представители Васил Михайлов, Минчо Минчев, Евгени Друмев, Гинчо Павлов, на които въпросите са им регистрирани през месец февруари.
Това са съобщенията.
Предложения за дневен ред. От господин Исмаил Исмаилов.
"На основание чл.79 от Конституцията на Република България, чл.87 и следващите от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям доклад на Комисията във връзка с искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Димитър Велев Димитров, който да бъде включен като т.1 от дневния ред на 25 март 1993 г." 208.2
Материалът се раздава днес, съгласно чл.64 не може да се разглежда повече от изтичане на 24 часа от момента на раздаването, или ще остане за сряда.
Имате думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, ако сте направили справка по Правилника за организация на нашата работа, чл.27, ал.2, Вие бихте констатирали, че няма внесен доклад на комисия, тъй като комисията е от 4 души, а докладът е подписан само от двама.
След като няма болшинство при подписване на даден доклад, то не може да има и такъв материал, внесен в Народното събрание.
Предварително заявявам, че другите двама членове на комисията, единият съм аз, другият е народният представител госпожа Наташа Христова, имаме и наш доклад, и когато двата бъдат обединени и внесени единно, тогава може да има материал, внесен за разглеждане. Засега аз оспорвам това, което казвате, че има внесен доклад, тъй като няма такъв внесен от болшинството от комисията. А само от два на два - няма материал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Георгиев, няма да се постави на гласуване, не е лошо да представите и вашия доклад. Отгоре пише "Доклад", аз затова чета - доклад. Разбирате ли? Да. Няма да се постави на гласуване.
Има предложение от проф.д-р Николай Василев, на основание чл.37, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлага в дневния ред на 25 март като т.1 в част втора да бъде включен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и Висшата атестационна комисия. Вчера беше гласувано същото предложение и беше отхвърлено.
Господин Василев, поддържате ли? Поддържате!
Имате думата, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на СДС се противопоставя на това искане. Преди всичко, както се каза, вече тук в тази зала, 208.3 мисля, че и господин Йордан Ганев отново ще го потвърди, е имало разпределение Комисията по култура. Комисията по култура не е взела решение.
А има нещо още по-важно. Законодателната комисия не е взела становище, а ни е представила един доклад. А тя трябва да вземе становище. И от този доклад на Законодателната комисия се разбира, че фактически Законодателната комисия не е имала въобще кворум.
Това, че господин Школагерски е бил избран за заместникпредседател, е толкова релевантно, колкото и това, че някой се е разболял. Кворумът си остава кворум. И кворумът е 15 души. Така че, становището, или не становището, а докладът на Законодателната комисия въобще не ни дава основание да пристъпим към разглеждането на въпроса, който е повдигнат от господин Николай Василев.
Аз бих помолил и господин Джеров да изясни този въпрос. Защото и той никъде не каза, че е имало кворум. Той казва, че представителите на Парламентарната група на Българската социалистическа партия се противопоставиха на възражението за липса на кворум, тъй като след избирането на господин Школагерски, да не чета всичко друго, защото вие го знаете, но кворум не е имало. Кворумът независимо от това, дали един е избран или не е избран, той си е 15 души. Така, както кворумът в тази зала е 121 души, независимо от това, че господин Стоян Ганев в момента продължава да изпълнява, без да е министър, без да е заместник значи, продължава да заема място в ООН. Така че по този въпрос въобще аз смятам поне юристите са съвсем наясно, кворум не е имало, значи няма и становище на Законодателната комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Начев. Не за реплика, господин Начев. По процедура ли? Вместо реплика, кажете процедура, за да може да се изкажете.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателствуващ, дами и господа! Достатъчно добре познаваме правилника и точно аз исках да се включа в поставения от председателя на Вашата парламентарна група въпрос. 208.4
Кворум на Законодателната комисия имаше по две причини.
Първо, кворумът на Законодателната комисия, както се установява и кворумът за работата в Народното събрание, се установява според регистриралите се за дадено заседание. Това в пленарната зала става чрез подписване и чрез регистрацията с картите. В комисията, това става само чрез саморъчното подписване на народните представители.
Никой не може да оспорва наличието на кворум при започване на заседанието, тъй като там се бяха подписали доста повече хора, включително и от страна на Съюза на демократичните сили, като участници в това заседание.
Малко по-късно, един от представителите на Съюза на демократичните сили се яви на заседанието и заяви, че той оттеглял подписите на своите колеги.
Мисля, че такава процедура не съществува, тъй като институтът на упълномощаването е известен в някои парламенти, например във френския. Но той се отнася преди всичко до гласуването, а даже не и за този род регистрация. Но това възражение не попречи на Законодателната комисия да продължи своята работа, тъй като то можеше да се смята и като възражение за реалното наличие на кворум.
Едно от доказателствата, че кворумът на Законодателната комисия се е променил, е вчерашното гласуване за попълване на мястото на заместник-председател на Законодателната комисия от страна на БСП.
Ако си спомняте, тук водещият заседанието, посочи, че автоматично със своето избиране за заместник-председател, той не може да участвува в заседанието на постоянна комисия и следователно това място е редуцирано. 208.5
При този именно кворум заседанието продължи и след това на него дойдоха и присъствуваха и колегите от Съюза на демократичните сили. Там те поставиха своите процедурни възражения, въпросът беше допълнително обсъден, по който въпрос комисията също се произнесе - нещо, което е отразено на финала на нейното становище.
Следователно в заключение аз твърдя, че заседанието е редовно проведено, Законодателната комисия единствено е констатирала, че това предложение не противоречи на Конституцията и че то може да бъде гледано по същество и неговата целесъобразност да бъде преценена от всички народни представители. Затова има процедурните основания този въпрос да бъде поставен за гласуване в днешния дневен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. От четвъртата парламентарна група господин Николай Василев иска думата.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия беше внесен преди един месец. Той беше разпределен в три комисии. Мина през трите комисии - Комисията по образование и наука, Комисията по правата на човека и Законодателната комисия. А по-нататъшното му разпределяне в Бюджетната примерно, или в Транспортната комисия не би допринесло нищо съществено за неговото обсъждане, а само би го забавило, което е и единствената цел на предложението да бъде разглеждан в още комисии.
Аз настоявам все пак да се гласува и нека народните представители решат дали днес в пленарната зала ще бъде обсъждан този проектозакон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Понеже господин Стоилов съобщи фактите, бих искал да кажа нещо, което говори, че не е точно така.
Поначало хронологията, която той даде, е вярна. Корекцията, която искам да направя аз е следната: аз бях човекът, който ВТ/НП 209.1 отиде, но аз нямах никакви пълномощия, нито може по правилник да оттегля подписите на тези, които вече са се подписали в присъствената книга на Законодателната комисия. Аз само уведомих председателя на Законодателната комисия, че групата от Съюза на демократичните сили, заедно с други юристи от Съюза на демократичните сили имат свикано спешно съвещание по един въпрос, който е правен, поради което в настоящия момент не участват в заседанието на комисията и щом това заседание свърши - ще дойдат в комисията. Коректно беше да бъдат изчакани 15-те или 20-те минути, които се забавихме, и тогава да се гледа това. Когато се върнахме, то беше след около 15-тина или 20 минути, или може би малко по-малко, становището вече бе гласувано от присъстащи 14 души.
Понеже се направи интерпретацията, че с избирането на господин Школагерски кворумът е намалял, аз искам да обърна внимание към правилника. В правилника е казано, че не могат да бъдат избирани в комисии председателят и заместник-председателите на Народното събрание. Но в правилника няма казано, че ако те веднъж са избрани в комисии, автоматически напускат комисията. (Реплики от блока на БСП)
И на мен вчера ми направи впечатление, че не много коректно се гласува приемането на нов заместник-председател - господин Мулетаров, преди да бъде освободен господин Школагерски. Но поради нежелание да раздухваме един въпрос, който не е толкова важен, затова защото господин Мулетаров винаги ще бъде избран, щом е посочен, затова не го направих. (Шум и реплики в блока на БСП)
И още едно нещо. Всъщност това мнение ще се вземе от комисията, днес или утре мнозинството ще го вземе, когато иска. Въпросът е за принципа: Законодателната комисия да не работи, тогава, когато няма кворум.
И ако господин Джеров е тук, аз бих помолил наистина да дойде и да вземе становище по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. (Реплики от блока на БСП: "Хайде да гласуваме")
Госпожица Златка Русева. Имате думата. (Посрещната с оживление в блока на БСП) Моля за тишина в залата. 209.2
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Благодаря на Парламентарната група на БСП за овациите.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз излизам само да ви припомня разпоредбите на правилника и процедурата по съставянето на комисиите. Когато съставяме комисиите, ние най-напред гласуваме какъв е броят на народните представители, които ще участват в нея. Когато съставяхме Законодателната комисия, всички си спомняме в тази зала, че най-напред гласувахме, че тя се състои от 28 члена. Така че кворумът се определя спрямо тези 28, и всеки от нас може да го каже колко е. Това е първо.
Второ, в самото становище е отбелязано точният брой на присъстващите и приели този доклад на Законодателната комисия, който е 14. Оттук е ясно какво е присъствието.
Що се касае до това, което господин Стоилов каза във връзка с подписите, аз бих искала да кажа, че същото важи и за пленарна зала. Когато в присъствената книга, в която ние се разписваме, както е за комисиите - тук, отпред, пред централния вход за присъствието си за пленарния ден, там можем да бъдем и 120, можем да бъдем и 150, можем да бъдем и 200. Когато обаче влезем в тази зала, ако имаме 50 души гласували и другото свети на нула - валидно ли ще бъде това гласуване и изобщо, ако са по-малко от 121, а подписите в тетрадката са много повече, то Народното събрание няма кворум в пленарна зала и не може да заседава. Това е много просто.
И именно затова е и нашето възражение.
Извинете ме, че отново взех думата от Парламентарната група на СДС, но трябваше да се уточни, тъй като възраженията на господин Стоилов бяха направени допълнително. За нас няма взето становище според правилника от Законодателната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Йордан Ганев иска думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да внеса и аз някакво уточнение и изяснение по въпроса за този законопроект.
Господин Николай Василев има една доста голяма грешка. Грешката се състои в това, че първонално законопроектът беше ВЙ/НП 210.1 разпределен в Комисията по културата и само след това във второ разпореждане е изпратен до Комисията по образованието и науката. Така че нашата комисия е от основните, към които този закон е бил адресиран.
Оттук нататък обаче за съжаление започва една поредица от грешки. Първата грешка беше тази, че когато ние получихме закона, ние решихме, просто се заблудихме, че става въпрос за този законопроект, който беше оттеглен. И даже тогава, когато разбрахме и решихме, че е така, аз отидох при господин председателя на Народното събрание Александър Йорданов и го помолих законопроектът да бъде разпределен и в нашата комисия. Господин Йорданов посрещна с разбиране това мое искане, но се оказа в последствие, че сме изтървали срока. При това положение аз се примирих и реших, че няма да го гледаме в комисията. (Шум и реплики в залата)
Моля ви, оставете ме да завърша. Аз нямам навик да прекъсвам никого, госпожо Ананиева.
Но, в последствие, и то точно в Законодателната комисия на мен ми беше обърнато внимание, че от моята комисия отговор няма, становище няма, а ние сме точно за този законопроект разпределени. И тогава, чак днес разбрах каква е грешката.
Държа да ви кажа, че ние искаме този законопроект да бъде разгледан в нашата комисия, противно на това, което каза проф. Василев, че нашето становище е без значение. То е точно с толкова голямо значение, колкото становището на всяка друга комисия, защото в областта на културата има висши учебни заведения, има институти към БАН и така нататък - неща, които не може да се каже, че са без значение.
За тази дума аз протестирам много остро срещу това, което каза проф. Василев.
И затова аз моля да ни бъде дадена възможността до вторник да представим нашето становище.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По процедурата ли? Имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз благодаря на господин Ганев, който ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие сте заместник-председател 210.2 на комисията ли, господин Атанасов?
ИВО АТАНАСОВ: Не Ви разбрах ...
Благодаря на господин Ганев, който сравнително точно описа историята на този законопроект.
Действително има две съображения и процедурни, и по същество, които ни позволяват да поставим, да внесем този законопроект в пленарната зала без да се смущаваме от каквото и да е.
Лично аз на две заседания на Комисията по културата поставих въпроса за разглеждането на законопроекта в същата комисия, на което господин Ганев отговаряше, че този законопроект не е за нашата комисия и не го постави изобщо на гласуване. И правилно не го поставяше, затова защото наистина ние не сме заинтересована комисия от този законопроект.
Вие всички си спомняте, че вчера лично председателят на Народното събрание, господин Александър Йорданов постави на гласуване внасянето на този законопроект в дневния ред на Народното събрание. С това той фактически признава, че законопроектът е минал през всички комисии, през които е трябвало да мине и че няма нито една комисия, през която той оттук нататък да е необходимо да минава.
Освен това той пред представител на нашата парламентарна група сподели, че е станала една грешка с разпределението на този законопроект, и че това е отразено в компютъра.
Освен това, колеги, спомнете си, че вчера цялата пленарна зала гласува по внасянето на този законопроект в дневния ред, тоест, ако някоя от четирите парламентарни групи е била на мнение че законопроектът не е изминал необходимия път, за да бъде поставен на гласуване, тя просто нямаше да гласува. Факт е, че всички четири парламентарни групи гласуваха отразява тяхното мнение, че законопроектът е готов за внасяне в пленарната зала.
Съображението по същество е, че законопроектът "Анти Панев", както стана популярен наистина не е за Комисията по културата. Така, както в Комисията по културата не беше разгледан и самия законопроект "Панев".
Разбира се, по Законът "Панев" бяха засегнати да речем началника на гарата в Горна Оряховица, но това не означава, че в законопроектът "Анти Панев" трябва да бъде разпределен 210.3 на Комисията по транспорта, да речем, или пък на Комисията по здравеопазването, като знаем, че също в системата на образованието има и висши учебни заведения, които са към това министерство. Така че наистина няма абсолютно никаква причина да не се подлага и да не се внася на гласуване "Законопроектът анти-Панев" в Народното събрание.
Процедурно предлагам да прекратим тази дискусия и да подложим на гласуване внасянето на този законопроект в дневния ред на днешното заседание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По предложението за прекратяване на дебатите, по тази точка?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Господин Джеров да вземе думата! Нека господин Джеров вземе отношение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз не мога да го задължа.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители.
Аз смятам, че спорим по нещо, което е отразено съвсем прецизно в доклада на Законодателната комисия.
На самото заседание имаше един спор, който според мен беше неоснователен. Някои от колегите считаха, че трябва да изхождаме от броя на подписалите се, но практиката мисля, че на всички комисии е такава, че не трябва да се изхожда от това колко друши са се подписали на списъка, а не са дошли, а от списъка на присъстващите. Поне в Законодателната комисия това е било винаги задължително условие.
При това положение - ние сме 28 души. Толкова сме. От тях, както тук сме отразили участваха 14 нейни членове. По партийна принадлежност 10 от БСП, 1 от СДС и това бях аз като председател на комсиията, 2 колеги от ДПС и 1 от Съюза за нова демокрация. Тъй че това са обективните цифри. По цифри мисля, че няма какво да се спори. Съвсем точно сме ги дали нещата, така както са в доклада. Докладът е раздаден. 210.4 И втори един момент, който също така е значим и господин Йордан Ганев преди малко го изясни, по основното разпореждане, подписано от председателя на Народното събрание, този документ, този законопроект е даден и на Комисията по културата. Това е въпрос на председателя на Народното събрание, не съм аз човекът, който трябва да му ревизира неговите нареждания.
При това положение, съобразно правилника, трябва да има решение и на Комисията по културата.
Това са фактите към днешна дата. (Шум и протести в БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Беше направено предложение от Иво Атанасов за прекратяване на дебатите по това предложение.
Моля, гласувайте.
Отменете гласуването! Прощавайте!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Процедурни предложения, които противоречат на Конституцията или правилника, въобще не може да се поставят. Това е съвсем естествено. (Шум в БСП и коалиция. Викове "Буш") Който иска, там да си вика. Много хубаво, вече се научиха, може би скоро с американско вече така произношение ще започнат да го казват, но аз ги предупредих, скоро пък Клинтън да не вземе така пък да вземе някои мерки, от които тези, които викат "Буш", "Буш", пък след това се хващат за главата, за Клинтън...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Савов, оставете личното обяснение за края на заседанието. (Шум в залата)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Той е председател на парламентарна група!
СТЕФАН САВОВ: Това не е лично обяснение, господин председателю. Вие сте длъжен хора, които викат по този начин всеки път, малко да се стегнат.
Вижте, има разпореждане на председателя на Народното събрание едновременно да бъдат дадени на Законодателната комисия, на Комисията по правата на човека и на Комисията по културата. Това е разпореждането. А след това допълнително, на 4-ти едва, е дадено на Комисията по науката и образованието. Значи основните комисии дори, на които е дадено, една от тях, от тези три комисии, е на културата. СБ/ЛТ 211.1.
Така че съвсем ясно, и то е казано в този доклад тук, че е трябвало да се изчака и решението или докладът, становището на Комисията по културата.
А колкото за кворума, кворумът в комисиите естествено е аналогичен на кворума в пленарната зала. А по този въпрос имаме съвсем ясно: когато преди началото на гласуването има съмнение за кворума, председателят разпорежда да се извърши преброяване на присъстващите. Това е направено. И се оказва, че фактически няма кворум. Това го чухте от господин Джеров. И вие ако гласувате сега да продължим, естествено, ще вземем нашите мерки, защото Конституционният съд няма да приеме в никой случай да се нарушава правилникът на Народното събрание. И аз смятам, че много по-добре е да забавим нашето решение сега, да изчакаме на културата, да изчакаме едно действително истинско становище, което се крепи на основата на един кворум, и тогава да разсъждаваме по предложението на господин Василев. Това е действително една парламентарна процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Атанасов, Вашето предложение ще изчака малко.
Има думата госпожа Константинова. Нека да я изслушаме и нея. Много ви моля! (Шум в залата) Нарушавам правилника, ще направя и следващо нарушение после.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Много Ви благодаря, господин председателю. Аз използвам случая да припомня, че политиката в момента в нашата държава спрямо културата е застрашително пренебрежителна. (Викове в БСП и коалиция) Във всичките й области. И сега, когато става дума за областта на изкуствознанието, откъде знаете, че ние няма да застанем на позициите на закона "Анти-Панев", например? Откъде знаете? Нека да го разгледаме в Комисията по културата, защото в изкуствознанието работят извънредно много и талантливи хора, заради които си струва да отделим внимание на този закон и да започнем да уважаваме Комисията по културата. Ако обичате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже след процедурното предложение дадох думата на двама народни представители от дясната страна, сега ще дам на двама и от лявата страна - Димитър Георгиев и Георги Божинов.
Има думата Димитър Георгиев. 211.2.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз вземам думата само по един въпрос с две изречения относно кворума на Законодателната комисия. Вярно е, че по списък сме 28, но искам да внеса едно малко уточнение. От преди малко повече от една седмица ние сме 27, тъй като Йордан Школагерски е избран за заместник-председател на Народното събрание и при 14 души присъствали е налице кворум в комисията. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
Господин Божинов, ще се изказвате ли? Няма.
Гласуваме процедурното предложение на господин Иво Атанасов за прекратяване дебатите по включването на тази точка.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 205 народни представители за 118, против 58, въздържали се 29.
Подлагам на гласуване предложението точка първа във втора част да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и Висшата атестационна комисия.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Кадир, с червено ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Който е против, гласува с червено. Подсказва Георги Петров, аз съм длъжен... (Оживление и смях, ръкопляскания в блока на БСП и коалиция) Няма нищо лошо в това. От общо гласували 204 за 113, против 82, въздържали се 9.
Точка първа се приема да бъде този законопроект, а възраженията за отлагане могат да се направят и по време на обсъждането. 211.3. Следващото предложение е от Стефан Караджов - на основание чл.37, ал.3 (стандартно предложение) като точка втора в днешния дневен ред за част втора да се включи проект за решение за създаване на временна анкетна комисия относно неправомерни намеси на неоторизирани лица и институции, накърняващи установеното от Конституцията разделение на властите в Република България. Точката е точка седемнайсет от раздел втори в момента.
Моля, гласувайте за предложението! Случаят "Ани Крулева", както казваме, да бъде точка втора от втората част на програмата.
Отменете гласуването, моля!
Господин председател, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да ви обърна внимание, че така, както е дадено тук: проект за решение за създаване на временна анкетна комисия относно неправомерни намеси на неоторизирани лица и институции, накърняващи установеното от Конституцията разделение на властите в Република България не отговаря на чл.29, в който е казано, че временните комисии се образуват по конкретен повод.
Затова именно трябва да кажем, или вносителят да каже точно така, както е заявила госпожа Ананиева на 4 март 1993 г. - "Постъпило е предложение от госпожа Нора Ананиева..." Има също и 27 души вносители, които предлагат точка втора в програмата на Народното събрание, във втората част, да бъде проект за решение за създаване на временна анкетна комисия по фактите от изслушването на Ани Крулева. Така вече тази комисия си има своя конкретен предмет, а не по един начин, както е формулирана, който въобще не може така да се формулира, защото поначало въпросът е разрешен от Конституцията. Така че не може по този начин да се формулира.
Аз протестирам от името на парламентарния съюз на демократичните сили и моля госпожа Ананиева ако иска отново да формулира предложението така, както е формулирано на 4 март. Това е по стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Други? Няма.
Режим на гласуване.
СТЕФАН САВОВ (от място): Какво гласуваме, господин Кадир?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме предложението за създаване на временна анкетна комисия да бъде точка втора. Предложено е решение от съответния брой народни представители. НЧ/ВР 212.1
ИВАН КУРТЕВ (от място): Кажете за какво гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защо аз трябва да кажа, господин Куртев?
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Има две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Едно е предложението. (Шумът, репликите и въпросите от страна на СДС продължават.) В режим на гласуване сме, господин Даскалов. Ще ви дам думата, но в момента гласуваме.
Защо две предложения? Има едно-единствено предложение. Гласуваме за тази формулировка, която ми се предлага от Караджов, който е подписал и решението.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували общо 200 народни представители, от тях 127 - за, 71 - против, 2 - въздържали се.
Точка втора от дневния ред е създаването на анкетна комисия.
Имате думата, господин Даскалов, по процедурен въпрос.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Съвсем процедурен ми е въпросът. Бих искал да оспоря гласуването в следния смисъл: моля Ви, Вие сте в правото си като председателстващ, да окажете на вносителя да конкретизира точно предмета на дейност на анкетната комисия. Това не е нередно. Това не е унизително. Вносителят предполагам, че тъкмо и това цели, но нека да има ред в тази комисия. Защото, така формулиран, предметът на комисията, въобще да се занимава анкетната комисия с всякакви нарушения, където и да са те, които нарушения представляват вмешателство на една или друга власт в работата на третата, това просто е невъзможно. Такъв предмет на дейност никаква анкетна комисия не може да има.
Ето защо аз Ви моля да отмените гласуването, да се формулира предмета на дейност на комисията както трябва и тогава всички ще гласуваме за нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Решението го имате всички. Господин Даскалов, и Вие го имате. Пише: "Реши: създава временна анкетна комисия, относно неправомерни намеси на неоторизирани лица и институции, накърняващи установеното от Конституцията разделение на властите в Република България". 212.2
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Това значи за всички оторизирани лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ами, за всички лица ще бъде, разбира се.
Господин Савов иска думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разберете, че така, както е формулирано, тази комисия въобще не може да си изпълни задачата, защото има стотици и стотици такива случаи. (Ръкопляскане от БСП.) Дайте да формулираме точно. Разбира се, да. Моля ви се! Имаме ли срок за това нещо? Че ние тогава ще докажем през тези 45 години колко пъти неоторизирани лица са се намесвали. Ние трябва да имаме срок, ние трябва да имаме лица... (силен шум и реплики от БСП) и ще видим колко пъти вие тука, много от вас са се намесвали.
Или не е вярно, че Комунистическата партия, на която вие всички бяхте членове, се е намесвала именно по неоторизиран начин. Дайте да направим срок, лица. Защото вие най-добре знаете, че всички вие тук, господа, сте се намесвали. Защото вашият устав на БКП ви даваше право! Просто аз се чудя как може да говорим по този начин. (Ръкопляскане от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много! Госпожа Ананиева, може би трябва да допълните, че е по повод фактите, изнесени от госпожа Крулева, и се решава въпросът.
Господин Караджов, имате думата.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Стефан Караджов, 2. Бургаски многомандатен район.
Аз съм напълно съгласен с господин Савов за това, което каза той. Но в приетия вчера дневен ред под точка седемнайсет е редактирано така, както е написано и в моето предложение за промяна на точка седемнайсет в точка втора.
Затова предлагам, защото съм съгласен с господин Савов, в скоби да се пише: "факти, изнесени от госпожа Ани Крулева в пленарната залата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е късно. Това предложение може да се направи и в самата зала от народните представители.
Приключихме с дневния ред. Стана точка втора, гласувахме това нещо.
Имате думата, госпожа Томова. 212.3
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, разгорелият се спор около гласуването на точките във втората част на дневния ред ми дава основание да преценя, позволявам си, че интересът на цялата пленарна зала е голям именно към втората част. И тъй като този интерес не съответствува на присъствието на колегите от СДС в края на заседанието, Ви моля да подложите на гласуване следното процедурно предложение: най-напред да разгледаме точка първа, втора и трета от втората част и след това да преминем към авторското право и сродните му права, първа част. (Реплика от блока на СДС: "Всеки ден го правим това!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Противно становище?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Този парламент вече на нищо не прилича!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожице Русева, вчера пак поставихме на гласуване ...
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за предложението на госпожа Емилия Томова - да започнем заседанието с част втора от програмата. (Шум и реплики в блока на СДС)
За Караджов ... Ще се приеме по време на разглеждането на въпроса, господин Савов. И друг път сме го правили това. Така е. (Реплика от блока на СДС: "Трябва точката да е ясно формулирана, за да знаем за какво гласуваме.") Всичко е ясно за какво гласуваме.
Не нарастват гласуващите. Моля, прекратете гласуването.
От общо 202 народни представители, за - 111, против - 86, петима се въздържат.
Господин Савов, имате думата. Моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди всичко смятам, че трябваше да се постави по реда на поставянето на въпросите, това, което предложи и господин Стефан Караджов, което е едно от предложенията. Между другото, господин Караджов не е забелязал, че в това решение се избира комисия от трима души - по един представител от всяка парламентарна група. Нека да си остане така, вие да не участвувате, значи.
Но не съм дошъл за това, а идвам на трибуната, за да искам процедурно половин час почивка.
КАДИР КАДИР: Половин час почивка. (Звъни)
(16 ч. и 7 м.)
СД/НП 213.1(След почивката)

16 ч. и 50 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля народните представители да влязат в залата, включително и четвъртата парламентарна група, господин Василев. Моля заемете местата си в залата. Квесторите да поканят народните представители в залата.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП И КОАЛИЦИЯ: На СДС им събраха картите за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля квесторите поканете дясната част на залата.
Моля режим на регистрация за проверка на кворума, тъй като дясната част липсва от залата и ако има кворум, няма да чакаме никого. Поканете заместник-председателите.
Моля поканете господин Джеров в залата, продължаваме. (Звъни)
Имате думата, господин Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Господин председател, на основание чл. 36, ал. 2 от Правилника за работата на Народното събрание моля да разпоредите за преброяване на присъстващите в залата народни представители (бурна реакция от блока на БСП), което да се извърши от секретариата, тъй като очевидно не присъстват 122 народни представители. (Реакция от блока на БСП и коалиция)
Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Първо да се регистрира и тогава може да има думата за процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз не знам, който не е в залата, може ли да вземе думата?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Не, не може. Първо трябва да се регистрира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Противно становище има ли някой? Имате думата, господин проф. Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! Противопоставям се на предложението. Смятам за непочтено и недостойно Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да иска почивка в началото на заседанието на парламента и след това РД/ЛТ 214.1. да не се явява в залата. Когато те бяха мнозинство в парламента, вие знаете много добре, че никога не се отзоваваха на призивите да се извърши поименна регистрация.
Аз Ви моля, господин председател, тъй като няма никакво съмнение, че тук присъстват от четири представители на три парламентарни групи, които образуват мнозинството, да започнем заседанието на парламента.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, имате думата.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Той регистрирал ли се е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Физически присъства. По този начин се увеличават присъстващите в залата. Възможно е да се иска преброяване преди гласуване, съгласно ал. 2. Имайте предвид това нещо.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Постъпил е законопроект от проф. д-р Николай Василев, подписан и от още 12 народни представители, с който се правят предложения за промени и допълнения, т.е. поточно за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и Висшата атестационна комисия.
В шестте параграфа на законопроекта, който е предмет на първо четене, се правят предложения към чл. 3 да се добавят думи, чл. 4 да се измени и чл. 5 да се отмени и още няколко такива предложения.
Законопроектът е раздаден на народните представители на 2 март тази година. Той е разпределен на Комисията по културата, Комисията по правата на човека, Комисията по наука и образование и Законодателната комисия. Пред мен са становищата на Комисията по образованието и науката и на Комисията по правата на човека. Има и становище на Законодателната комисия, в което се изразява виждането, че законопроектът не противоречи на Конституцията.
При това положение на мен ми се струва, че ще бъде много по-добре авторите на законопроекта да изложат съответните мотиви, които те считат, че налагат разглеждането на този законопроект. Формалните мотиви са кратки. Те третират само отделните 214.2. изменения.
Но все пак, както винаги, след като има автори, след като вносителите са тук, би било най-правилно те да изразят своето становище или да аргументират предложението. Също така да бъдат изслушани и становищата на специалните комисии.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Господин Николай Василев, като вносител, имате думата. Да се готви господин Сепетлиев, другият председател на комисия и също Комисията по правата на човека.
Имате думата, господин Василев.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече повече от два месеца е в сила Законът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия, известна повече като "законът Панев".
Първите резултати от прилагането му са налице. Следователно възможно е и една предварителна равносметка.
Опасенията се оправдаха. В научната общност се поражда напрежение, има съпротива, целенасочено неподчинение, в основата на които нерядко лежи чувството за колегиална солидарност. Властва духът на разцеплението, конфронтацията, нарушена е академичната атмосфера, пред унищожение са цели научни области, на много места се вихри реваншизмът, своеобразната вендета на недооценената "некадърност".
Това, но и не само това, налага да бъдат предложени известни изменения и допълнения на този закон.
Искам да кажа, че съм напълно съгласен с голяма част от основанията, мотивите, аргументите, залегнали в желанието да се приеме и осъществи "законът Панев". Много са проблемите, не само кадрови. В българската наука тези проблеми са натрупани отдавна. Така е и аз го знам много добре. Това са проблемите на материалната база, финансирането, т.е. бюджетът на науката и висшето образование, качеството на научните изследвания и преподаването, идеологическият монополизъм, крайната политизация, господството на извъннаучните критерии, уравниловката, огромният баласт от некадърници и мошеници, несъобразеното със световните 214.3. норми съотношение между изследователите и техническия персонал, структурните недомислия, некомпетентното управление и т.н.
Близо 20 години работя в тази област и проблемите на тази област са ми близки и познати.
Първата ми публицистична проява в българския печат беше през 1974 г. с една статия, в която описвах в каква мизерия са принудени да живеят и работят младите учени и младите преподаватели на България. А последната, преди промяната, преди преврата на 10 ноември 1989 г., беше точно на 9 ноември, когато съжалявам не съм знаел, че на 10-ти Тодор Живков ще падне, когато на конгреса на Българското философско дружество попитах - "До кога Българското философско дружество ще бъде подразделение на Държавна сигурност?" 214.4. Извинете, тези статии, тези проблеми съм ги разглеждал и тези въпроси съм ги задавал много отдавна, тогава когато някои не ги задаваха.
Много материали съм написал и публикувал. Седемдесет материала останаха непубликувани в моите чекмеджета, но така или иначе искам да кажа, това са проблеми, които са ми близки.
Нещата, и това е основният ми аргумент, трябва да бъдат оправяни цялостно, чрез приемането на разгърната законодателна основа на реформата в науката и висшето образование. И ако някой ми зададе въпроса сега ли съм се сетил за това и какво съм направил за осъществяването на реформата, имам отговор на този въпрос. "Аз направих това, което можех". И тук изобщо не става дума за досещане, а за принцип, който винаги ме е ръководил.
При първото ми излизане пред парламента, в качеството на министър казах: "Некадърността не е нито червена, нито синя на цвят", надявам се, че си го спомняте - "цветът на некадърността е сивият".
Тогава вече бяха започнали цветовите манипулации в научните институции. Опитах се да ги предотвратя. Преди повече от година внесох в Комисията по образование и наука проектозакон за атестация на научните кадри. Там се предвиждаше временен мораториум върху присъждането на научни степени и научни звания до създаването на система за периодично атестиране въз основа на комплекс от обективни критерии на преподавателските и изследователските кадри. Защо не бе придвижен този закон? Той сигурно не е идеален, можеха да се направят доста корекции.
Защото се намесиха тънки лични сметки и масивни политически интереси. Защото качеството на научната и преподавателска работа на всеки един от нас щеше да бъде оценявано не по членството в БКП, или по броя на посетените сини митинги, а по съвсем други безжалостно точни параметри. И защото нямаше да бъде възможен развихреният реванш на посредствеността.
Разбира се, маса действително способни люде бяха спирани и тяхното израстване бе бавно и мъчително. Но точно тези хора, истинските учени, творците, които много добре знаят какво представлява науката, не приветстват репресивните закони, не желаят отмъщение, не се стремят да изграждат гарантираната от демокрацията кариера за сметка на поставени пред техни колеги ограничения. МС/ЛТ 215.1.
Ето затова този проектозакон се изпари, а на негово място кристализира законът "Панев".
После. Преди половин година внесох в Комисията по образование и наука проектозакон за Националната акредитационна комисия, обобщаващ и демократизиращ основни положения от Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения, Закона за БАН, Закона за научните степени и научните звания и Закона за висшето образование. Този проект създаваше законодателна възможност за формирането и функционирането на независим национален орган за периодична атестация на висшите училища и научните институти. Защо не бе придвижен този закон? Предполагам, по абсолютно същите причини.
Извинете, но когато се отхвърлят тихомълком подобни закони, а се въвеждат отново извъннаучни критерии в науката, всеки нормално честен човек би се досетил, че тук изобщо не става дума за декомунизация, за демократизация и прочие красиви приказки, включително и приказката, че законът бил много хуманен даже, понеже не предвиждал масови екзекуции. А всеки нормално честен човек би се досетил, че тук става дума за поредната партизанщина, за поредната деветосептемврийщина, за поредния опит на сивотата да запази позициите и хлебеца си.
И нека не се самонапомпваме със спомени и свидетелства какво са правили те - комунистите, и какво евентуално би им се искало да направят, защото това оголва зъбите на очевидния реваншизъм.
Точно защото са го правили те, ние демократите не трябва да го правим. Иначе няма да се различаваме от тях.
Въпросът е принципен и засяга не само закона "Панев". Той засяга цялата законодателна активност на демократичните организации - как да променяме България - чрез вендета, или чрез утвърждаване на социална справедливост? Чрез осъждане на виновните, или чрез ликвидация на виновни и невинни ангро? Защото едно от стабилните начала на правото изобщо е "по-добре да оправдаеш десет виновни, отколкото да осъдиш един невинен".
СТЕФАН САВОВ (от място): В какво, в какво са осъдени?
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: А със закона "Панев" са осъдени стотици и хиляди невинни хора, които не са репресирали свои колеги учени, и които нямат нищо общо с това, с тези идиотщини, които са праве215.2. ли в науката. Затова, и тук не става дума за закон "Панев", а за присъдата "Панев", тъй като според Наказателния кодекс "лишаването от право да се заема определена държавна или обществена длъжност се налага с присъда, а не със закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Законът не е на Панев, а на парламента, господин Василев.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ясно.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: На част от парламента.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Множество спекулации се въртят около термина и процеса, обективния процес на декомунизацията. Предварително, бих помолил всеки, който твърди, че законът "Панев" декомунизирал науката, а предлаганите тук изменения и допълнения я рекомунизирали, първо да си каже открито и ясно какво разбира под декомунизация. Защото всичко останало е мистификация и демагогия.
Защото какво е декомунизация? Декомунизацията, няма изобщо спор, това е един необходим за нашето общество процес. Но има различни възгледи, има различни представи. Аз не знам някоя от тях да се е наложила официално. Или не знам тези хора, които говорят за декомунизацията, да са почвали с определение що е, според тях, декомунизация. Това е един широк диапазон, който започва от едната крайност - декомунизация чрез голи декларации, чрез празни приказки, т.е. декомунизация само на думи и стига до другата крайност на декомунизацията - декомунизация като физическо унищожаване на всички комунисти, а включително и обявените от нас за комунисти.
Това са, да кажем, аз съм чел откровения на вестник "Либерален конгрес", в който си пише буквално, че "най-добрият комунист е мъртвият комунист". И следователно, ако следваме тази концепция, трябва просто да внесем сгъваеми гилотинки и да режем главички в България.
Има и други схващания за декомунизацията. Има схващане, че декомунизацията е просто смяна на персоните и лозунг: "Тъпкано да им го върнем".
Като министър на образованието и науката аз получавах много писма. Едно от тях ми направи много дълбоко впечатление. Човек от провинцията ми писа, човекът много е страдал, той описваше своята одисея в две страници. Става дума за учител, който 215.3. е бил гонен от един директор.
(Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Василев, може би ще искате допълнително да се изкажете? Изказване да направите после. А, Вие мотивите, да. Имате неограничено времето, Вашето, да.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Аз мога да завърша. Този човек завършваше така, и той беше напълно прав. Той беше огорчен от всички тези гонения, но той завършваше писмото си така: "затова е редно сега аз да заема неговото място, а той да мине по моя път", т.е. той да мине по неговия път на мъченик.
Да, това също е схващане за декомунизация. Аз признавам, че това е едно от схващанията и затова искам, когато се говори за декомунизация, всеки да казва точно зад какво понятие за декомунизация стои.
А според мен, декомунизацията е тъждествена с демократизацията. А специално за науката, декомунизацията е тъждествена с декретенизацията. И законът, който е приет тук, не е гаранция срещу некадърните в науката.
Декомунизацията е смяна на структурите, смяна на принципите на изграждане и функциониране на тези структури, смяна на кадрите, по критерия за ефективност на дейността, професионализъм и лоялност и смяна на манталитета, светогледа, морала. Значи четири точки. Смяна на житейските принципи и приоритети четвъртата, според мен най-трудната.
Законът, за който се говори тук, осъществява псевдодекомунизация, той сменя само личности и то по извъннаучни критерии. Остават си в сила старите структури - ВАК, специализирани научни съвети, бюджети и т.н. Що за декомунизация е това? Останалите аргументи и контрааргументи са достатъчно дълго предъвквани, няма смисъл да ги изброявам.
Доколкото съм запознат от пресата и доколкото четох за вчерашния митинг, Националният клуб за демокрация е съорганизатор на митинг и връчване на подписка срещу предлаганите от мен изменения.
Аз се срамувам...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Няма от какво да се срамуваш!
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: ...и искам да внеса уточнение да не се объркат медиите. Този клуб, не е оня клуб. (Шум и реплики 215.4. от блока на СДС) Тогава, през 1988 г., в оня клуб с мръсното име Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, на когото бях един от създателите и един от първите председатели, тези хора просто ги нямаше.
СТЕФАН САВОВ (от място): Защото този списък не е оня списък.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Тези цели ги нямаше, този хъс за отмъщение го нямаше. 215.5.
Тогава моето име, уважаеми колеги и приятели, заедно с имената на други интелектуалци фигурираше в "черния списък" и то фигурираше там години наред. Нямах право да се явявам по никакви медии, нямах право да публикувам никъде, нямах право да напускам България. Провеждаха ми активни ли, пасивни ли мероприятия, някои разбират това по-добре. Давах показания по разни следствени служби и така нататък.
Но искам да ви кажа: в създаването на нови "черни списъци" аз отказвам да участвам. Нови "черни списъци" с други имена, моля ви, нека не правим.
Повтарям основния си аргумент: необходимо да се обсъди и приеме цялостната стратегия на реформата в областта на образованието и науката. Необходимо е да се изгради цялостната законодателна основа на тази реформа. Именно това, а не политически оцветени кърпежи ще осигури действителната промяна на структурите, принципите, кадрите, мисленето, ще осигури действителната декомунизация на българската наука. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
По процедурата ли? Имате думата. (Шум и реплики в блока на БСП)
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на СДС и няма да държа декомунизаторски речи, такава, каквато чухме от един бивш комунист. Но нищо, ние сме свикнали да ги слушаме и за съжаление ще продължаваме и тук да ги слушаме.
Моето възражение и остър протест от страна на Парламентарната група на СДС е против това, че постоянна практика на този парламент с това ново мнозинство от вече три парламентарни групи - на БСП, на ДПС и на Нов съюз за демокрация, се наложи една практика, която показва точно демагогското поведение на именно това ново мнозинство. Всички те искаха един работещ парламент и в името на този работещ парламент те гласуваха една законодателна програма, която, видите ли, трябва да дадат на своите избиратели, от която България се нуждае.
Какво се получи обаче, така да се каже, в действителност? ВТ/НП 216.1 Факт е, че не интересите на България, не интересите на техните избиратели са важни, а определени политически интереси.
Неведнъж аз съм вземала думата пак от името на парламентарната група точно по този въпрос. Тъй като това ново работещо мнозинство говори за създаване на закони, за каквото е предназначен парламентът, смятам, главно, винаги гласува най-напред да се гледа не онази програма, от която българският народ и България е имал нужда, а гласува така наречената втора част, в която виждаме какви проблеми се разглеждат.
И аз мисля, че по този начин не само няма работещ парламент, не само е ясна пълната и откровена до цинизъм демагогия на всички тези, които гласуват това непрекъснато преместване, а парламентът от работещ уж, от желание за работещ уж, се превърна в един парламент за осъществяване на определени политически интереси именно на това ново парламентарно мнозинство.
И ето сега сме свидетели точно на такъв случай, за кой ли път. Когато трябваше да гледаме Закона за авторското право, който е в първата ни, задължителна част, и който се очаква от голяма част от интелигенцията - от издатели, от автори, от кинодейци, няма да ги изреждам всички, от истинската интелигенция на България, а не номенклатурната такава, ние предпочитаме, тоест не ние, защото СДС гласува против това, а новото мнозинство предпочита да се гледа един закон, който, видите ли, трябва да възстанови някои и преди привилигировани хора да се върнат на предишните си привилигировани места.
Аз тук няма да правя заключение като господин Николай Василев за това кой е посредствен и кой не е. Мисля, че него хората, а и избирателите, за които казва, че той мисли като ръководител на парламентарна група, сами ще кажат кой колко струва. Нашият народ съвсем не е глупав. А пък интелигенцията ни, за която той уж говори, също така знае какво е преживяла през тези години и кой къде се е намирал през това време, и кой до какви длъжности е можел да достигне и как е можел да се хабилитира. Но това е отделен въпрос и аз не мисля, че нещата, поставени по този начин, допринасят за интересите именно от на тази част от интелигенцията, за която казваме, че трябва да направи и трябва да бъде строител на нова България, съвременна 216.2 България, демократична България и която всички вие, дами и господа народни представители, като кандидати за такива сте убеждавали, че ще защитавате нейните интереси.
Днешният ден показва, че съвсем не се защитават интересите на тази част, а трябва да се върнат на техните ръководни места именно хората, които са били поставени при условията на онзи режим и с благословията на Централния комитет и на всички висши партийни органи, защото без такава благословия тези хора нямаше да се намират на тези места. 216.3
Ето за кого са тези сълзи, ето за кого са всичките тези гласувания тук и цялата тази парламентарна еквилибристика.
Аз мисля, че това е цялата истина за работата на нашия уж работещ парламент и всички наши избиратели трябва да го знаят.
Мисля, че същото нещо се случи и когато трябваше да гледаме Закона за патентите. Изобщо, парламентът вместо да се занимава със задължителната си законодателна програма, тази програма, която самият той беше приел във всички дни той губи време и отново се връща към неща, които самият той е определил като второстепенни и нетолкова наложителни за каквото искате - ако искате за реформа, ако искате за демократизация. Поне така се твърди.
Ние остро протестираме против този начин на работа.
Аз използувам да направя едно процедурно предложение на края отново да поставите на гласуване да прекратим с дебатите по т.нар. втора част и да преминем към разглеждане на първата част, на законопроекта за авторското право.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Тя се изказа в качеството си на зам.-председател на парламентарна група.
Много ви моля за тишина!
Председателството разпредели времето за същинска работа на парламента. Започнахме в 17 ч. - до 20 ч. имаме 3 часа. Един час имаме почивка... Почивка няма да имаме. Така се разбрахме помежду си. Почивката я ползувахме 2 часа. До 18 ч. ще бъдем по втората част - 1/3 съгласно решението и 2/3 остават до 20 ч. за...
Господин Савов, Вие сте за изказване?
Направено е предложение за прекратяване на дебатите по т. 1. Това означава, че минаваме към т. 2 - за Крулева. (Шум в залата. Реплики) Така е, моля ви се. Един път гласувахме...
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Аз искам да уточня предложението си. Вие неправилно сте ме разбрали. Аз предлагам прекратяване на разглеждането на тази точка от втора част и преминаване към първа част, където е задължителната ни законодателна дейност. ВЙ/МД 217.1 Това беше и смисълът на моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А кога ще минем към втората част, за половин час където остават и да ги вземем и тях... (Реплики от СДС)
СТЕФАН САВОВ (от място): Това си е Ваша работа... След като свършим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Като свършим първата част.
Моля, гласуваме предложението за отлагане на разискванията по т. 1.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Аз предложих прекратяване на разискванията и преминаване към втората част. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: След това ще гласуваме. Едновременно не може да се гласуват 2 неща.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не ме разбрахте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожице Русева, става много сложно гласуването. (Шум и реплики в залата)
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо 192, за - 77, против - 111, 4 се въздържат.
Госпожице Русева, не мога да подложа втората част на гласуване, тъй като ние в началото гласувахме.
А следващата комисия е комисията на господин Сепетлиев.
Господин Сепетлиев, имате думата. (Реплики от залата)
Объркахме науката с образованието и културата. Имах предвид Комисията по науката и образованието с председател господин Сепетлиев.
Да се готви господин Мехмед Ходжа, председател на Комисията по правата на човека.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Уважаеми господин председателю, драги колеги.
Позволете ми да ви запозная със становището на Комисията по образование и наука относно проектозакона за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и ВАК.
"Комисията по образованието и науката на свое редовно 217.2 заседание на 10 март 1993 г. разгледа внесения от проф. Николай Василев проектозакон за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и ВАК.
След обсъждане законопроекта бе одобрен с 11 гласа за, 1 глас - против, и 2 гласа - въздържали се."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Господин Мехмед Ходжа, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕХМЕД ХОДАЖА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
"Становище на Комисията по правата на човека относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и ВАК.
На свое заседание, проведено на 17 март 1993 г. Комисията по правата на човека обсъди внесения от проф. Николай Василев и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и ВАК.
Комисията намира, че приетият закон създава условия за обновяване на съставите на ръководните органи на научните организации и ВАК. В този смисъл той кореспондира с осъществяващите се демократични процеси в обществото и се явява своеобразен юридически ускорител за извършване на промените в областта на висшето образование и науката.
С внесения законопроект се предлага да се извършат някои редакционни уточнения, като в него се съдържат и нови правни моменти.
Продължителното забавяне на обявяването на конкурси, откриването на процедури за защита на дисертационни трудове, чл. 5 от закона, затрудни съществено реализирането на научнопреподавателския процес в редица научни звена и доведе до необходимостта от актуализиране на някои дисертационни трудове.
Ето защо считаме, че предлаганата в – 3 от законопроекта отмяна на чл. 5 е оправдана. 217.3
Подготвените закони за висшите училища, за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания и за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките ще създадат нова комплексна правна регламентация на проблемите на висшето образование и науката. Неминуемо те юридически ще уредят организационните, устройствените, кадровите и други въпроси на статута на научните организации и на научните работници.
В този смисъл материята, предмет на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и ВАК е елемент от този общ бъдещ статут. Ето защо би било юридически и обществено оправдано приложението на разпоредбите му да стане в синхрон с посочените нормативни актове.
Поради изложеното Комисията по правата на човека счита, че следва да подкрепи внесения законопроект, който ще способствува за пълното реализиране на конституционно закрепените права на гражданите в областта на науката и образованието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Ходжа.
Всяка парламентарна група, а те са четири, има право до 30 мин. на изказвания.
Имате думата, господин Христов.
Господин Панев, след това. По процедура или за изказване?
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Господин председателствуващ, на основание чл. 35, ал. 2 от Правилника за работата на Народното събрание и от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили настояваме днешното заседание поради явно големия интерес, който предизвиква проблема да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз не мога да реша сам. Моля, това предложение го подлагам на гласуване. Предложението е за пряко предаване, такъв е Правилникът. Моля ви се! Ще го гласуваме!
Разберете, всички ще гласуват "за". (Шум и реплики в залата) 217.4
Това може да поиска председателят, господин Савов знае, по свое решение или по решение на Народното събрание. Аз сам не мога да реша, понеже не съм от научните работници. Нека да реши залата дали да има пряко предаване или не. Моля, гласувайте за предложението. Интересът е общ, на всички. (Реплики)
Гласувам зелено, ако не вярваш, ела да го видиш!
Само че трябва да сложим тъмни очила, защото оставаме без зрение. Ослепяхме, господин Сталийски...
Моля, прекратете гласуването и дайте резултата.
От 181, за - 141, против - 13, 27 се въздържат. Ще има пряко предаване. (Реплики: "Няма техническа възможност! Наредете!")
Господин Карев, нещо казахте?!
Квесторите, кажете на господина от телевизията да се яви тук, при мен, за да му кажа нещо. 217.5 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата госпожа Снежана Ботушарова.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера бях оправомощена от ръководството да приема подписка и просто съм длъжна да ви съобщя, че в Народното събрание постъпи официална подписка от над 2000 граждани, учени, работещи в образованието и науката, против Проектозакона за изменение и допълнение на Закона на господин Панев. (Ръкопляскания в СДС)
Длъжна бях да го съобщя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
Има думата господин Божинов. По процедурен въпрос ли или за изказване?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо Ботушарова, имам един въпрос към Вас: това единствената подписка ли е, която Вие сте получили като член на Председателството на Народното събрание?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този закон - да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По този закон - да, казва госпожа Ботушарова. Много ви моля, тя я е получила вчера, длъжна е да я представи в залата, и я представи. Ако има други да представят, нека да представят. Други няма засега.
За изказвания от СДС са се записали: Георги Панев, Георги Карев, Маргарит Мицев, Николай Христов, Елка Константинова, Веселина Рашеева.
От БСП има ли да се запишат за изказване?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Ние нямаме толкова видни учени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма от БСП.
От четвъртата парламентарна група господин Харизанов.
Господин Панев, заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Ами, болен съм, господа, и мисля, че ми е разрешено да пийна малко вода, нали? Така. (Реплики от залата) СБ/КТ 218.1
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Георги Панев - Съюз на демократичните сили.
По Закона за временно въвеждане и т.н. или известен като Закон за декомунизацията на висшето образование и науката, е писано и говорено толкова много "за" и "против", че наистина аргументи от такъв характер просто е безсмислено тук от тази трибуна да се излагат.
Аз ще кажа само в самото начало, ще отбележа, че този закон не накърнява основните права, конституционно закрепените права за упражняване на труд, за свободно упражняване на професия и за свободен избор на професия.
Оттук нататък, както е известно почти на всички от нас, а и на нашата общественост, Конституционният съд беше призовал като страни по делото във връзка с този закон, осем държавни институции - Министерството на образованието, науката и културата, Висшата атестационна комисия, Софийският университет "Св.Климент Охридски", Съюзът на учените в България, Съветът на ректорите и Българската академия на науките.
От тези институции единствената, която се обяви против този закон беше Съветът на ректорите. В този Съвет на ректорите обаче, уважаеми дами и господа, повече от половината членове бяха засегнати от разпоредбите на този закон. А какво означава да си засегнат от разпоредбите на този закон? Просто това, че бидейки преди 10 ноември 1989 г. в позиция на възможност да даваш кадрова и житейска оценка на своите колеги от политиката, от унищожителната гледна точка и политика на Комунистическата партия, сега да бъдеш лишен от тази възможност и нищо повече от това. И нищо повече от това!
Останалите институции, не само че дадоха положително становище, нещо повече - тези становища, например становището на Министерството на образованието и науката, беше перфектно развито както от правна, така и от морална и социална гледна точка. И останалите становища, с които съм запознат, също така. 218.2
Какво е положението в момента?
Законът е приложен изцяло във Висшата атестационна комисия. Нейните ръководни звена, както и специализираните научни съвети, са изпълнили разпоредбите на този закон.
Над 40 на сто от научните организации в страната вече са изпълнили този закон. Което означава, че освен лицата, за които споменах преди малко и които вече няма да бъдат на тези възлови, оценъчни ръководни места в структурата на образованието и науката, и лица, които със своята позиция преди 10 ноември 1989 г. и с пълномощията, с които разполагаха, подкрепиха, обосноваха, развиха и наложиха "възродителния процес" в България, и тези лица, включително, вече не присъствуват в над 40 на сто от научните съвети в тази страна и във Висшата атестационна комисия.
Госпожа Ботушарова ви запозна с внесената вчера подписка. Наистина тя е внушителна, защото това са над 2000 подписа на най-известни наши учени, като подпис # 1 е този на акад.Ростислав Каишев, който е засегнат от закона, дами и господа. (Ръкопляскания в блока на СДС, реплика от БСП: "Какво е това на фона на 30 хиляди?")
Ето ви пример за една достойна гражданска постъпка, ето ви пример за това, че ако това достойнство беше налице в тези, които волю или неволю изпълняваха политическата поръчка на партията-държава, ако това достойнство, казвам, беше налице сега, от този закон нямаше да има нужда. Той просто щеше да бъде безсмислен и аз щях да бъда първият, който би изтрил помисъла в своята глава за такъв закон.
Следователно, ако някой в тази зала или някои от тези, които ни слушат, се опасява, че вследствие приложението на този закон ще бъде обезглавена българската интелигенция, ще бъде обезглавена българската наука, то нека тези 2000 подписа бъдат аргумента против това. И нека да го накарат да се замисли. Това са професори, доценти и академици. Подписката е при госпожа заместник-председателя.
Бих искал, макар че не това е същественото, аз не виждам господин Василев тук, моят опонент, съжалявам, той би следвало да бъде в залата. Та, подчертавам, макар че не особено ми се иска, но аз не мога да не кажа няколко думи и за намерението на вносителя, за логиката на това намерение и за неизбежно свърза218.3 ните с тези две неща, някои, как да ги кажа, невписващи се в моята представа за морал и гражданско поведение, постъпки на господин Василев. Ще бъда ясен и точен. 218.4 Господин Василев подкрепи в Законодателната комисия навремето, при разглеждането на този закон на първо четене, подкрепи изцяло този закон, като каза, че в този преходен период, именно подчертавайки в преходния период, необходимостта от този закон е налице. Това негово становище беше писмено закрепено като текст в становището на Законодателната комисия, където е казано, че господин Василев е изложил следното становище и то е цитирано там, в становището на Законодателната комисия.
Ето сега господин Василев излиза с обратно становище. След малко аз ще се спра на това, защото това е особено съществен момент.
Не мога от чисто морална, в смисъл на ангажираност с моите избиратели, както и ангажираност на всеки един от вас с неговите избиратели, гледна точка, не мога да не спомена за крилатата фраза на господин Николай Василев, която мобилизираше сините митинги, демократичните митинги в тази страна и която фраза беше: "От тоталитарни джибри демократична ракия не става!" Тази фраза прогърмя из цялата страна и тази фраза беше негова. Питам аз: какво е имал предвид господин Николай Василев и не ли това образец на най-висша демагогия? И не е ли това образец на безнравствено мамене на хората, на тези хора, които с изпълнени с надежда очи чакаха да стане нещо в тази страна? За разлика от господин Василев, обаче, аз буквално вярвам в тази фраза. Ето каква голяма разлика има между нас двамата. В законопроекта на господин Василев, уважаеми дами и господа, за мое голямо съжаление, казвам "съжаление", защото всеки провал на един колега, и то колега високо в йерархията на науката, е нежелан от останалите негови колеги. Това не бива да се случва, защото се предполага, че в една академична общност всеки тежи на мястото си и всеки е равен на другия. И един провал се чувства като провал изобщо на колегията.
Та за какъв провал става дума? Господин Василев предлага със своя законопроект действието на този закон не да се отмени. Отбележете това! Той не е против основните положения на този закон. Той не е против т.нар. дискриминационни, ограничителни условия на този закон. Той просто предлага този закон с неговите условия да се приложи, след като влязат в сила всички останали закони, регулиращи материята на образованието и науката в тази страна. НЧ/ВР 219.1
Искам да привлека вниманието ви. За няколкото години, четири или пет години, които са необходими наистина, за да се изработят едни солидни такива закони и да влязат в действие, естествено е обществото да се придвижи напред. Това е един обективен процес, който никой не може да спре. Естествено е под действието на тези все пак нови закони една част от демократичните цели и процеси в това общество да бъде извършена. Тоест, може би тези, които са били най-категорично обвързани с предишната система, след четири-пет години вече няма да заемат тези места. Аз мисля, че това ще стане по един такъв естествен път, но частично. Но ще стане!
Е, питам аз тогава: къде е логиката на този законопроект? Сега той не може да бъде приложен, когато ръководните постове със сигурност са заети от хора, между които със сигурност има категорично обвързани с тоталитарната система, а след четири години може да бъде приложен, когато вече ще бъдат настъпили благоприятни и оздравителни процеси в това общество. Господин Василев, аз наистина не мога да Ви разбера и съжалявам за това.
В законопроекта има и още един текст, който текст наистина ме смущава. Този текст в този момент, бъдете убедени, смущава десетки хиляди учени в тази страна. Това е текстът за обратното действие на законопроекта на господин Василев, т.е. за реставрацията на това, което е било.
Питам аз: след като ВАК изцяло е изпълнил разпоредбите на закона, след като над 40 на сто от съветите са изпълнили разпоредбите на закона и документите за това се намират частично във ВАК, частично в Министерството на просветата, питам аз: едно такова обратно действие не е ли гавра с достойнството именно на тези, които по силата на този закон бяха отстранени от ръководните длъжности?
Аз питам тези хора ще имат ли те очите да се върнат на предишните си места? Питам и техните колеги: как ще приемат един такъв безнравствен акт? Ето това е въпросът ми към господин Василев.
Господин Василев в един свойствен нему наистина патетичен тон каза, че в никой случай в нашето общество и в частност в образованието и науката не бива да се върнат партизанщината, деветосептемврийщината и т.н. Отново не го разбирам, дами и 219.2 господа! Защо той подкрепи този законопроект преди, а сега го отхвърля? Къде е основата на неговите разсъждения? Говори за ликвидация на научни кадри. Беше безсрамно излъгано в в. "Дума" и за съжаление и в "Ранно утро", че четири хиляди души български учени остават без работа. Една безсрамна лъжа! Никой не се уволнява. Никой не се лишава от каквато и да е най-малка възможност да упражнява своята професия свободно и със свободен избор. Става дума само за едно просто нещо, което и най-неизкушеният човек в тази страна може да разбере. Да бъдеш началник не е професия! А да бъдеш началник от тоталитарното минало с манталитета, със стериотипа, с поведението, с навиците (както едни западни наблюдатели много добре казаха: просто човешки навици), е, това вече наистина хората не могат да го разберат.
Какво е декомунизацията? Ами, господин мой опоненте, който за съжаление отсъствате от тази зала, аз останах с впечатлението, че Вие сте склонни може би да се спори по този въпрос години и години напред. Той наистина е богат като тематика. Аз ще си позволя да ви го дефинирам в три изречения. Декомунизация персонална, защото Вие казахте, че с тоталитарни джибри демократична ракия не става. Демократизация структурна, защото структурите преди 10 ноември очевидно са обслужвали определена политика и декомунизация на съзнанието, която е следствие от първите две, и която декомунизация ние ще очакваме с надежда в близките години, но те няма да бъдат една и две.
Всъщност аз привършвам своето слово. Бих казал накрая, в заключение, че този закон представлява една морална бариера и озоваването от едната или другата страна на тази морална бариера е морална атестация за този, който го стори. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскане от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Кой иска думата?
Имате думата, господин Пенчев, но докато дойдете до трибуната ще стане 18 ч. и преминаваме към другата част.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колега Панев, изслушвайки Вашето изказване, установих, че Вие действително сте тоталитарна джибра! Извинявам се за израза. (Шум и реплики от СДС.) Тъй като начинът, по който Вашият закон осъществи проблемите на науката в транспорта чрез господин Саръиванов, на практика обезглави 219.3 системата на науката в транспорта. Ето това е резултатът на Вашия закон.
И затова аз катогорично поддържам това, което професор Николай Василев Ви даде. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пенчев, налагам Ви административната мярка "забележка" за обидата към народния представител.
Господин Панев, имате право на дуплика, само че без "джибрите".
Моля, поканете господин Джеров, преминаваме към втората част след 2-3 минути.
Имате думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Не крия, че точно не разбрах какво се криеше в подтекста на репликата на господин, извинявам се, моля да ме разберете, но твърдението, че е обезглавен транспортът в тази страна, науката в транспорта, да, просто е смехотворно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Панев, много Ви моля да бъдете кратък!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Само се ползвам от репликата си. Господин председателстващ, ползвам се от репликата си, за да бъде ясно и на господина, който зададе тази реплика, от правото си на дуплика се ползвам, за да поясня защо господин Василев поиска мораториум, което е нелогично. Защото отмяната на този закон би било позор за едно Народно събрание, което с вота си вече го е приело. И защото отмяната е действие практически невъзможно от едно и също Народно събрание. Ето я демагогията, дами и господа! Благодаря! (Ръкопляскане от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз! Поканете господин Джеров.
Преминаваме към задължителната част. Остават две трети от времето, два часа - законопроекти, включени в законодателната програма.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА
Господин Джеров, продължаваме. 219.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, вчера, при разглеждане на чл.10 и чл.11 от законопроекта, колегите гласуваха решение да бъде преразгледано съдържанието на чл.10 и чл.11, съобразно направените предложения от народния представител господин Стефан Савов. Днес Законодателната комисия, в изпълнение на това решение, отдели необходимото време и в присъствието на вносителя господин Стефан Савов, единодушно прието, предлага на вашето внимание следното съдържание на чл.10 и чл.11. Ние подред ще ги гледаме. Докладвам ви ги поотделно.
Предлагаме на вашето внимание чл.10 със заглавие: "Авторско право върху периодични издания" и съдържание:
"Авторското право върху периодичните издания принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението.
Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори."
Това е съдържанието на чл.10, който предлагаме на вашето внимание.
Каква е корекцията? Периодичните издания са нещо, което е различно от сборници, енциклопедии и тъй нататък. Поради това в чл.10 визираме само периодичните издания. Пак акцентирам: те са нещо специфично и трябва единствено текстът да разпростре своето влияние върху тях. Същевременно "финансирането" отпадна.
Сега не бих могъл да кажа, че няма или има предложения, защото този текст, коригиран от Законодателната комисия, със съгласието на вносителя, господин Стефан Савов, предоставям на вашето внимание. Ако има предложения, бихме могли да ги обсъдим. Ако няма предложения, трябва господин председателствуващият да постави така предложената от мен разпоредба на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме, господин Джеров, текста ...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, текста, както го предложихме преди малко. (Глас от залата: "Ще има ли пряко предаване?")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разпоредихме да спрат прякото предаване. Беше само за точка първа. СД/НП 220.1
Моля, прекратете гласуването.
От общо 139, за - 139. Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към чл.11 в предложената от нас редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров ме подсеща, че имало някакво решение задължителната част да се предава пряко. Дали има подобно решение ...? (Реплики в залата) Неприятно е да бъдем осветени като в инкубатор.
Моля, прекратете прякото предаване ...
Преминаваме към следващия член, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл.11. Предложен е в две алинеи със заглавие: "Авторско право върху сборници, енциклопедии, речници, антологии, библиографии и база данни".
"Чл.11, ал.1. Авторското право върху сборници, енциклопедии, речници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и (или) материали, освен ако в договор е предвидено друго.
Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
Ал.2. За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго."
Ако сравните така предложената редакция, ще видите, че тя е изчистена върху обекта на авторското право. И тук вече имаме сравнително равни обекти - сборници, енциклопедии, речници, антологии, библиографии и тъй нататък. Промяната е между това, което беше вчера разглеждано от нас тук, че енциклопедиите излязоха от чл.10 и влязоха в чл.11.
Същевременно включихме тук и речниците, защото тяхното място е точно тук и те не биха могли да бъдат включени в "и други подобни".
Редакцията е разработена по предложението на господин Стефан Савов и е приета единодушно от членовете на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Въпреки че текстът беше приет 220.2 от Законодателната комисия, след нейното заседание осъществих няколко разговора и ми се струва, че този текст съдържа съществени рискове, особено от гледна точка на международното частно право, тъй като в повечето страни, особено що се касае до енциклопедии, при такъв тип произведения носил на авторското право е издателят на енциклопедията.
Освен това тази нишка на особено уреждане на носителите на авторските права, особено чрез прехвърлянето им по договор, предизвиква и усложнения с оглед на заварените произведения.
На трето място, второто изречение на ал.1 представлява по същество едно повторение на ал.2, тъй като от второто изречение на ал.1 произтича недвусмислено съдържанието на ал.2.
На четвърто място, не е посочено в кой договор трябва да е предвидено нещо друго. Защото е казано: "освен ако в договора е предвидено друго".
Само тия няколко съображения показват, че с този текст може да предизвикаме доста обърквания. Аз вероятно мога да измисля някои усъвършенствувания, за да се избегнат такива неща, но просто използвам оредялата зала, за да кажа, че поради пренебрежението, което беше показано към този закон в изтеклите два - три часа, аз преосмислям своето участие. Нека да стават гафове, пък след това да видим как ще се оправят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Господин Джеров, какво трябва да се гласува сега? 220.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да подложите на гласуване прочетения от мен чл. 11 в новата редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ганев, заповядайте.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да се изкажа само по първата част от това, което каза господин Ескенази тук, защото това е много важно.
Вижте какво, ние сме свикнали обикновено, когато разглеждаме закон за авторското право, да мислим за работата на автора, но не е съвсем точно така.
Ето например по въпроса за "база данни". Това е един проблем, който у нас е абсолютно непознат, поне в огромната част. Изключенията се броят на пръстите на едната ръка, които познават този проблем. Но работата е там, че когато се създават компютърни програми в чужбина, тези хора, тези лица, които са авторите, които създават програмите, са наети като служещи в някое голямо предприятие и в това предприятие те получават три или четири пъти по-големи заплати от другите, точно затова, защото програмите, които те ще създават, трябва да останат собственост на предприятието.
Аналогичен е случаят и с енциклопедиите, за които каза господин Ескенази. И трябва да ви кажа, че това са неща, които ни представляват в чужбина. Ако ние изменим тази работа, ако ние не обърнем достатъчно внимание на международната практика, на правилата на международното частно право, ако ние създадем тук някакви други специфични правила, ние ще нарушим много нашия образ в чужбина по отношение защитата на авторските права у нас.
Аз съм напълно съгласен с това, което той казва - собственик на енциклопедията не е авторът на статийката вътре, а собственик на цялата енциклопедия е този, който я е издал, защото той е заплатил скъпо и прескъпо тази статийка. Той е откупил авторското право от този, който действително го е написал.
И в това отношение аз смятам, че трябва да бъдем много внимателни и се присъединявам към призива на господин Ескенази да не бъркаме в това отношение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той има само призив, няма предложение, господин Ганев. Призивите не ги гласуваме. Гласуваме предложенията. РД/ЛТ 221.1.
Господин Савов, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Аз смятам, че текстът, който е приет, не противоречи с нищо на това, което каза господин Ганев.
Защото е казано: "Авторското право върху сборници, енциклопедии, речници, антологии, библиографии, база данни и други подобни, принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и (или) материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството или науката, принадлежи на техните автори."
ЙОРДАН ГАНЕВ (встрани от микрофоните): Точно тези две точки няма да ги приемат в чужбина.
СТЕФАН САВОВ: Какво значи "няма да приемат в чужбина"? Аз това не мога да разбера.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Противоречи на техните правила.
СТЕФАН САВОВ: Ама, чакай сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Спорът е извън текста. Господин Савов, ще гласуваме. Чухте текста, предложен от господин Савов, който се приема частично.
Гласуваме текста на чл. 11. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Общо 131, за - 110, против няма, въздържали се - 21.
Петнадесет минути почивка. (Звъни) 221.2.
(След почивката)

18 ч. и 50 мин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието, моля поканете господин Джеров да докладва. Вместо министъра на финансите са поканили министъра на отбраната, по царевицата.
Господин Джеров, продължаваме ние по нашия закон - по авторското право. Допуснали са грешка в министрите - вместо на финансите, на отбраната е дошъл по царевицата.
Имате думата, продължаваме заседанието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с втората част от законопроекта за авторското право и сродните му права.
Наричам го втора част по свитъците, така както те бяха раздадени на вас.
Глава четвърта със заглавие "Съдържание на авторското право".
Минаваме към Раздел първи - неимуществени права.
Чл. 15, със заглавие - видове неимуществени авторски права.
Чл. 15 - авторът има право:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъде обозначаван, да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използуване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство; МС/МД 222.1
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използуването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата и тези по чл. 3, ал. 1, т. 8, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използуват произведението.
Това е съдържанието на чл. 15 от проектозакона, предмет на второ четене.
Редакцията ви давам така, както е изработена от Законодателната комисия.
Към чл. 15 е постъпило предложение от народния представител господин Красимир Николаев. Той предлага в чл. 15 да бъдат направени няколко промени.
Аз бих помолил господин Николаев да дойде тук и да докладва както предложенията за допълнение, те са главно за допълнение, но също така и да изясни съображенията, поради които ги предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Николаев.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да, благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители.
Предлагам по чл. 15 да се образува една нова ал. 1.
"Авторът има право", при което остава в този запис: "авторът има право" и точки от 1 до 7 в реда и във вида, в който са. Като в т. 8 след "произведения на архитектурата" да се заличи записът "и тези по чл. 3, ал. 1, т. 8".
Мотивите за това предложение са следните: с предлагания в проектозакона текст на т. 8 се отнема правото на автора на архитектурен проект да прави промени на проекта преди реализацията му, дори и в случаите когато поема задължение да обезщети собственика за вредите, претърпяни от него в резултат на извър222.2 шените промени. С това проектозаконът въвежда дискриминация на авторите на архитектурни проекти в сравнение с правата на авторите на други произведения.
Намирам за целесъобразно изключението да засяга само реализираните произведения на архитектурата, защото, това, което е записано в чл. 3, ал. 1, т. 8 става дума за "проекти", забележете.
Това е основанието този запис и тези по чл. 3, ал. 1, т. 8 да отпадне.
Добавя се нова т. 9 по предложената ал. 1 на чл. 15, която гласи: "При произведения на архитектурата, авторът има право да се откаже от авторски права, ако с изменение на архитектурния проект или на реализирания обект се нарушава личното му достойнство."
Мотивите са по чл. 9, ал. 1, т. 9, следните: "Отказът от авторство и авторски права е последно и най-висше право, на автора, когато не са зачетени авторските му права." И може би тук е станала малка техническа грешка, към чл. 15 се въвежданова ал. 2 със следното съдържание. Значи ал. 1 беше: "авторът има право", а тази гласи "авторът няма право". В предложението, при Вас, господин Джеров, го няма.
"Авторът няма право:...", и може би една корекция ще трябва тук - "авторът няма право", без да се чете това, което имате при Вас "при произведенията на архитектурата". Авторът няма право или в някакъв обратен ред.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Дайте го, ако обичате, както Вие го виждате.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ: Добре. "авторът няма право: при произведения на архитектурата авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действуващите разпоредби." В този случай собственикът уведомява автора за намеренията си. Проектът за изменение се изготвя от същия автор, а ако той се откаже - от друг автор.
Мотивите за това предложение са и изтъкнатите, може би, оня ден, от господин Йордан Ганев, че авторството се раз222а.3 простира върху качествените характеристики и авторските права върху качествените характеристики на произведението, а не върху самото произведение. И правото на собственика да преустрои едно произведение на архитектурата, което му принадлежи не може да бъде оспорено. Но намеси, особено засягащи целостта и външния образ на обекта, без знанието на неговия автор, без зачитане на правото му при възможност и желание той да създаде проекта за преустройството ще бъде незачитане на авторски права, декларирани от проектозакона.
Това са предложенията по чл. 15, който се оформя в крайна сметка в две алинеи.
И накратко казано, точка, фактически от 1 до 7 не се променя, точка 8 търпи лека корекция с отпадането на един текст, въвежда се запис в точка 9 допълнително и втората алинея "авторът няма право". Този запис, който ви прочетох.
Това са предложенията, благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много. Господин Джеров, не остава нищо друго, освен да гласуваме първо неговите предложения, ако ги имате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, да, при мен са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прощавайте, господин Джеров, господин Карадимов има думата.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, съзнавам, че сме на второ четене. Взимам обаче повод от последната реплика на господин Ескенази, преди да се откаже по гледането на тоя закон.
Извинявам се, че не успях да присъствувам на заседанието на комисията, Законодателната, не съм неин член, но имах такова желание, за да обърна вниманието ви на няколко неща, които според мен могат да се окажат тревожни в този законопроект.
Бързото гледане на първо четене на законопроекта не позволи да се изложат всички аргументи. Той доста неочаквано дойде в пленарната зала, но като цяло и с това ще приключа общите приказки, като цяло законопроектът лежи на една логика, която е доста близка до логиката на досегашно действуващия Закон за 222а.4 авторско право. А именно защитата на автора на всяка цена и преимуществата на защитата на автора.
Искам да ви обърна внимание, че ефектът от приемането на този закон ще бъде преди всичко икономически, защото зад този закон стоят огромни инвестиции и от него зависи дали те ще влязат или няма да влязат в страната - цялата шоуиндустрия, видеобизнесът, аудиобизнесът, софтуарът и т.н. 222а.5 Дори бих могъл да кажа, че по икономическа мощ тези инвестиции ще превъзхождат поне на първите години няколко пъти инвестициите, които се правят в промишлеността.
От тази гледна точка бих желал да избегнем някои конкретни текстове, които биха ограничили икономическия обхват на закона за сметка на защитата в морален аспект на авторството и правото на автора или да намерим най-добрата симбиоза между тях.
Искам да обърна внимание на чл. 15, точка 5 в раздела за неимуществени права, който обсъждаме, която казва, че "авторът има право да иска запазването на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство".
Това, разбира се, е един принцип, който всеки нормален човек би трябвало да сподели. Но ви давам следната хипотеза: Вие сте режисьор на филм и като режисьор сте автор на този филм. Той е финансиран от съответен продуцент. Филмът се оказва касов, той печели успех, на вас като режисьор ви е заплатен хонорарът, който сте договорили с продуцента и продуцентът по правило, по силата на договора и по силата на закона придобива имуществените права върху този филм. А както ще видим в по-нататъшните текстове, те са точно дефинирани.
Оказва се обаче, примерно, че една рекламна компания идва и иска да вземе един клип или няколко кадъра от този филм, за да направи съответния рекламен клип и е готова да заплати за тези няколко кадъра съответно сумата, за която се договаря с продуцента.
Оказва се, че точно в тази ситуация авторът или в случая режисьорът, би могъл едностранно да се противопостави на подобен вид търговска сделка и да откаже разделянето, така да се каже на парче, на цялостното художествено произведение, което има. Вярно е, че като автор той е вградил себе си в този филм. Вярно е обаче, че продуцентът, който е заплатил разходите и е дал поръчката на режисьора, би трябвало да има правата да използва по търговски начин, и по такъв търговски начин, съответното произведение.
В точка 8 се казва: "да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализиВТ/ЛТ 223.1. раните произведения на архитектурата и т.н...", ..."като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението".
Представете си сходна ситуация. Извинявам се, че от този бранш я давам, но тя би могла да бъде във всички други браншове. Представете си ситуация, в която примерно един невероятен хит на една супер рок-група или пък изпълнение на оперен певец, правата върху изпълнението са продадени на съответния продуцент, всичко това е тиражирано в милиони екземпляри по цял свят и в един момент авторът, който да речем тогава е бил пацифист и е пял против войната, решава, че си сменя убежденията и казва: "Трябва да се спре използването на произведението". Практически това ще се окаже невъзможно. А освен че е практически невъзможно, то дава в ръцете на автора едни непрекъснати лостове за шантаж върху продуцента.
Без да съм маняк на тази тема, ми се струва, че би могло да се прецизира още малко този текст. Изходите са два: или конкретни текстове в чл. 15 да отпаднат, които фиксират неимуществените права на автора, или гласувайки този текст, да поемем ангажимента да отменим чл. 16, което обаче би създало един доста тежък прецедент в правото, тъй като по обща теория на нашето право неимуществените права, моралните права са неотчуждими.
Ако обаче ние не приемем чл. 16 и дефинираме кои са неимуществените права на автора, но дадем право те да бъдат прехвърляни заедно с договора, първоначалния договор, то тогава тази колизия, за която аз говоря, ще бъде избегната.
Трудно ми е да агитирам горещо и за двата типа решение, но искам да кажа своите опасения, тъй като ако законът остане в този вид, в който в момента ни се предлага от Законодателната комисия, се опасявам, че той ще спре значителни чужди инвестиции, които са готови да влязат в страната, но които няма да влязат именно заради тази опасност, че прекомерните права на автора биха могли да блокират продуцентските права.
Имам и конкретни примери, които бих могъл да споделя с вас. Аз лично винаги съм бил радетел на интелектуалната собственост, така и на моралното право на автора, но пак ви казвам, цялата философия на този закон е в 99 на сто икономическа и в 223.2. едно на сто тя е защитата на самото абстрактно право на авторство, тъй като зад тези клаузи, които ние декретираме тук, стоят много сериозни интереси, много сериозни финанси, много сериозни инвестиции, които могат да бъдат за доброто в крайна сметка на тази страна.
Конкретното ми предложение е или да отложим чл. 15 да бъде прецизиран, или ако го гласуваме сега, ще апелирам чл. 16 да отпадне, въпреки че съзнавам, че създавам един много тежък прецедент в общата теория на нашето право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Господин Йордан Ганев има думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Няколко думи по тези въпроси.
Това, което казва господин Карадимов, има много истина в него, действително е така. Но нека да видим какво гласи законът: "може да спре произведението поради промяна на убежденията си...", така точно, но нататък: "...като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението".
При този теоретически случай, който господин Карадимов разви пред нас, мога да си представя, че този автор ще си помисли сто пъти преди да направи такова нещо, защото в този случай вредите и загубите ще бъдат такива, че той едва ли ще може да ги компенсира.
Така че тази възможност, тази опасност, за която господин Карадимов казва и която е действително реална, всъщност е само теоретическа.
Искам да се спра върху предложенията на господин Николаев. Той казва: "да се заличи записът и тези по чл. 3, ал. 1 и т.н.", мотивирайки се с това, че по този начин се запазват правата на архитекта, когато собственикът, който му е поръчал плана, поиска да направи някои промени.
Да се разберем сега: когато архитектът е направил един план, той го прави по поръчка на собственика. И когато собственикът не е доволен от този план, той може да поръча нещо друго, промени и т.н. Разбрахме се миналия път, че всъщност собственикът е именно този, който е поръчал плана и който го е платил, защото в края на краищата, за да прави промени в плана, той 223.3. трябва да го плати. Щом като го е платил, вече самото реализиране на сградата е друг проблем. Той може да направи друг план, нов план, в основата на който да е залегнал този, но той е платил това свое право. 223.4.
Така че аз не виждам по какъв начин и защо трябва да бъде защитавано непременно точно така, както е. А всичката останала защита - това, което би трябвало и което би могло архитектът да реализира, той това може да търси, както и защитата си, чрез съда, щом като е прав.
По въпроса за това: произведение на архитектурата ... авторът има право да се откаже от авторски права, ако и така нататък. Това нещо ние го видяхме включено тук в тази точка осма, за която ставаше дума току-що. Авторът има право да се откаже, но, пак подчертавам, със задължението да обезщетява собственика. Ако, да кажем, собственикът - този, който е поръчал плана и който е реализирал сградата, ако той я окепази до такава степен, този план, едно спокойно заявление на архитекта - тази сграда не е строена от мен и аз така и така ... и нещата се изчерпват. Ако става въпрос за неимуществените права.
Но, интересно е, че това, което господин Николаев предлага като т.8 - авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика, и така нататък, и така нататък, е точно именно това, за което ние говорим сега, но това са неща, които според мен се подразбират и няма нужда да бъдат писани. Иначе, това е съвсем правилно.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Други желаещи?
Господин Павлов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Аз ще бъда пределно кратък. От направените предложения по чл.15 и съответно по чл.16 смятам, че е най-правилно да отпаднат т.5 и т.8. В този смисъл аз споделям едно от двете направени предложения от господин Росен Карадимов, защото наистина това, което е ...
Точка 5 и т.8 създават много опасен прецедент в даден момент. Това, според мен, са отблясъци от законодателството в тази област, доколкото то изобщо може да се нарече законодателство в миналите години и по-точно от практиката, когато например може даден композитор да напише някаква песен, след това съвсем друг човек се заема с финансирането, с продуцирането, ангажира изпълнител, който да изпълни песента и, естествено, той я променя ВЙ/НП 224.1 и я прави във вид, във който тя би могла да се реализира и да се продава. И поради някаква съвсем дребна промяна авторът би могъл да спре нещата и да не се реализира.
Вярно е, че авторът може - това, което каза господин Ганев преди малко, че това е във вреда и на самия автор, и че тази възможност била само теоретична, но тя в крайна сметка не е теоретична, защото в даден момент на автора може да бъде заплатено в случая от финансови групировки, които преследват други интереси и самият автор да тръгне дори срещу собствения си интерес в даден момент и просто, за да се предпази от такава възможност, аз наистина смятам, че в чл.15, т.5 и т.8 просто могат да отпаднат и тогава всички проблеми няма да съществуват.
Правата на автора са достатъчно гарантирани в останалите текстове.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Невен Пенев иска думата. Имате думата, господин Пенев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, моля да разпоредите проверка на кворума в залата, тъй като имам сериозни основания да се съмнявам в неговото наличие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже ще преминаваме към гласуване, нормално е предложението. (Мариела Митева настоява да вземе думата)
Вижте сега, предложения, които не са направени по съответния ред за отпадане няма да бъдат подложени на гласуване. Това го знаете, нали?
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да.
Благодаря Ви. Аз искам да се противопоставя на тези предложения за отпадане от чл.15 на т.5 и т.8.
Аз бих помолила, нека да ги прочетем внимателно. Значи, авторът има право да иска запазване целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство. Е, как ще го лишите авторът от това да може да каже: Няма да ми използвате произведението, за да ми се присмивате, или примерно, за да ме обиждате по някакъв 224.2 начин?!
И другата точка - 8: да спре използването на произведението поради промени в убеждението като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили право да използват произведението.
Той е авторът, той го е измислил това нещо. Той го е направил. Естествено е, че не може неговото произведение да бъде използвано срещу неговите убеждения и той да може да гледа на всичко това безучастно. Ако може да го спре, нека да има тази възможност. Той ще заплати вредите на лицата, които законно са придобили право да използват произведението.
Но, нека да сме наясно. Да, този закон наистина защитава правата на авторите, на хората на интелектуалния труд и само в определени случаи, по изключение, защитава правата на хората, които ще платят на автора, за да направи някакво произведение. Действително, това е закон, който защитава хората на интелектуалния труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Павлов, дуплика ли имате?
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Аз съм съгласен, че този закон защитава хората на интелектуалния труд, но според мен несериозно е да се твърди, че само авторите са хора на интелектуалния труд.
Освен това в случая също е много разтегливо да се прецени кога авторът е променил, както е фиксирано тук, безкрайно разтегливо: "поради промени в убежденията си", или в т.5: "Личното му достойнство". Не е фиксирано кой в крайна сметка ще прецени и при това положение авторът в този случай във всеки един момент може да прецени, че си е променил убежденията, в крайна сметка авторът в много случаи е просто човекът, който дава някаква начална идея и в последствие именно продуцентът и издателят са тези, които реализират идеята именно с интелектуален и творчески труд, който стократно надвишава първоначалната идея на автора.
И тогава, ако в един момент на автора му се заплаща за неговата идея и той се е съгласил да тръгне едно произведение, и не може, защото след това си е променил убеждението, той да спре този процес, който вече е започнал.
Ако тези текстове останат, трябва да ви кажа, че ние 224.3 ще влезем - съжалявам, че Илко Ескенази го няма в момента но ние ще влезнем в много сериозно противоречие с много международни организации и сме длъжни да се съобразяваме с това.
Затова аз призовавам и настоявам да отпаднат т.5 и т.8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николаев, Вие за какво? (Реплики) По един въпрос само един път да се изказваме.
Неговото беше дуплика ...
Днес цял ден нарушаваме правилника, нека да има още едно нарушение...
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз мисля, че архитектите го заслужават това нещо. Можем да си позволим едно кратичко пояснение.
Понеже господин Ганев категорично възрази по т.8 да бъде заличен текстът: "и тези по чл.3, ал.1, т.8", аз съвсем кратичко, мислейки, че народните представители знаят за какво точно става дума, го и обясних. Искам да дам малко по-подробни разяснения.
Става дума за следното, уважаеми колеги, че когато по т.8 ми се дава правото да спра използването на това, което съм направил като архитектурен проект, поради промени в убежденията си, а те могат да бъдат най-различни, с изключение на реализираните произведения на архитектуарата и обезщетя лицата, които са претърпели вреди от това мое действие, аз мога да си позволя един нереализиран проект да го променя и вие не можете да откажете това право на който и да е творец. Проектът е нереализиран. Съществуват възможности за неговата позитивна промяна и няма защо, ако творецът е в състояние да възмезди лицата, които търпят вреди от това поради нереализация по време или някакви други загуби, след като това е факт, нямате право да спирате твореца да направи това.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, господин Джеров, престрелките няма да спрат. Кажете какво трябва да гласуваме.
Гласуваме само, което е внесено писмено, съобразно правилника.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всъщност пред нас са предложенията на господин Николаев. Подред така, както са. (Шум в залата) 224.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Става дума за три предложения. Просто ще ги конкретизирам, за да можем да ги осмислим преди гласуването.
Неговото предложение е от т.1 до т.7 да останат непроменени. Той предлага в т.8 да отпаднат думите "и тези по чл.3, ал.1, т.8". Бяха изказани съображения против неговото виждане, които аз споделям, защото точно така трябва да остане разпоредбата: "Да спре използване на произведение поради промяна на убеждението си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата".
Считам, че трябва да бъде приета редакцията на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гласуваме това, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре.
Първо да гласуваме в такъв случай безспорното или ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението на господин Николаев за отпадане на израза ...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: ... в т.8 да отпаднат думите: "и тези по чл.3, ал.1, т.8".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване.
Гласуваме за предложението на господин Николаев.
Прощавайте, отменям гласуването. 224.5 Проверка на кворума, режим на регистрация. Беше оспорено. Моля да гласуват всички карти и народни представители! Прощавайте!
Квесторите, поканете народните представители.
Има кворум, продължаваме. Сто двайсет и един са досега, 127... Прекратете регистрацията! В момента са 133-ма в залата. Имаме кворум.
Гласуваме за предложението на господин Николаев за изменение на т.8, за отпадане на думите: "и тези по чл.3, ал.1, т.8". Моля, гласувайте!
Гласували общо 148 народни представители. От тях 88 - за, 48 - против, 12 - въздържали се.
Приема се предложението на господин Николаев за отпадането на израза, който ви прочетох преди малко.
Следващото предложение, господин Джеров, е създава нова ал.2 ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, следващото предложение е: господин Николаев предлага да се създаде нова т.9 със следното съдържание:
"т.9. При произведение на архитектурата да се откаже от авторски права, ако с изменение на архитектурния проект или на реализирания обект се нарушава личното му достойнство". Това е предложението на господин Николаев.
Ако ми разрешите да изразя личното си становище: аз не бих могъл да разбера как може с изменение на един архитектурен проект, или изменение на един реализиран обект да се наруши лично достойнство на архитекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николаев, поддържате ли предложението си? Едното Ви приехме вече.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (от място): По най-категоричен начин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате. Моля, гласуваме за предложението на господин Николаев за създаване на нова т.9.
Гласували общо 156 народни представители. От тях 70 - за, 64 - против, 22 - въздържали се.
Отклонява се предложението.
Господин Николаев, няма ли да оттеглите по ал.2?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ние се уточнихме по следващото предложение. При това положение, за да не минаваме първо към ал.2, нека да видим каква първа алинея има. И затова аз НЧ/ВР 225.1 бих си позволил да ви предложа, господин председателстващ, да подложите на гласуване предложението на Законодателната комисия - чл.15 с осем точки, които евентуално ще станат ал.1 така, както е предложено с изменението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложението на Законодателната комисия с изменението на т.8, което изменение приехме. Моля, гласувайте! След това ще гласуваме за ал.2, ако се поддържат.
Гласували общо 148 народни представители. От тях 133 - за, 1 - против, 14 - въздържали се.
Алинея първа е приета.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По предложението на господин Николаев: ние се уточнихме с него и той е съгласен с това, което ще ви прочета като негово предложение. Той предлага да се създаде една втора алинея със следното съдържание:
"ал.2. Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението, да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби." Дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване! Гласуваме за това предложение. Господин Джеров, как да гласуваме?
Гласували общо 146 народни представители. От тях 116 - за, 26 - против, 4 - въздържали се.
Господин Хасан Али, по процедурен въпрос ли?
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля да бъдат прекратени дебатите по Закона за авторското право, за да приемем тази вечер решение за американския кредит за покупка на царевица. Срокът е фатален. Ако днес не вземем решение, утре кредита ще получат други страни. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Противно становище? - Няма.
Които са съгласни да прекратим дискусиите по закона, за да приемем решение на Народното събрание за даване съгласие за сключване на кредита, който ще бъде предмет на обсъждане след това, моля да гласуват. Обявете режим на гласуване!
Гласували общо 153 народни представители, от тях 150 за, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Господин Хасан Али има думата. 225.2 ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля при обсъждането на този въпрос в залата да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието господин Румен Христов, който носи и решението на Министерския съвет от 9 март по този въпрос.
Благодаря ви за вниманието. Моля да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители! Чухте предложението. Тъй като господин Румен Христов е заместник-министър и може да присъства, само след като вие с решение дадете съгласие, моля ви, обявете режим на гласуване и които са за господин Румен Христов - заместникминистър на земеделието, да присъства и вземе участие в разискването на решението, да гласуват.
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 149 гласували народни представители, за - 140, против - 6, въздържали се - 3.
Моля, поканете господин заместник-министъра на земеделието Румен Христов да влезе в залата.
Господин Джеров, имате думата да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, Министерският съвет на Република България е внесъл проект за решение за даване съгласие за сключване на договор с Департамента по земеделието на Съединените американски щати за кредит за покупка на царевица.
С разпореждане на председателя на Народното събрание проекторешението е изпратено на Комисията по земеделието, на Комисията по бюджета и финансите, на Икономическата комисия и на Законодателната комисия.
В момента пред мен са становища на Комисията по земеделието, Икономическата комисия. Аз ще изразя и становището на Законодателната комисия. Липсва становище на Комисията по бюджет и финанси.
По поредността. Комисията по земеделието - струва ми се, че господин Хасан Али ще вземе след това отношение. Комисията СД/ЛТ 226.1. е взела положително становище към внесеното проекторешение.
Икономическата комисия в раздаденото становище също така препоръчва на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор.
Законодателната комисия изразява също така положително становище. Съгласно разпоредбите на Конституцията, с решение на Народното събрание трябва да бъде дадено съгласие на Министерския съвет да сключи кредитното споразумение.
По въпросите, свързани със същността на това кредитно споразумение, ще моля председателите на специализираните комисии да вземат съответно отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Мичковски - председател на Икономическата комисия.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Икономическата комисия разгледа проекта за решение за даване на съгласие за сключване на договор за държавен заем. Становището на комисията е следното:
"Препоръчва на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и сключи договор с Департамента по земеделие на Съединените американски щати за кредит в размер на 10 млн. щатски долара за покупка на царевица от реколта 1992-1993 г.
При преговорите Министерският съвет да осигури договаряне на навло, съответстващо на средните международни ставки.
Задълженията по споразумението на българската страна относно експорта на фуражно зърно да се отнасят само за 19921993 реколтна година."
В тази връзка, уважаеми колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля Ви, колега, чуйте председателя на Икономическата комисия. Това, което казва сега, е много съществено.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Аз предлагам проекторешението да придобие следния вид: след изречението "Дава съгласие Министерският съвет да сключи договор с Департамента по земеделие на Съединените американски щати за кредит в размер на 10 млн. щатски долара за покупка на царевица" и точка. И да се добави изречението: "Задълженията по договора на българската страна относно експорта на фуражно зърно да се отнасят само за 1992-1993 реколтна 226.2. година." По такъв начин ние ще гарантираме на страната... (Реплика от залата, която не се чува) А-а-а, може би трябва да включим и изискването за навлото. И тук господин Папаризов е съвършено прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, ако имате готово предложение, направете го.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Да, разбира се.
И трето изречение: "При преговорите Министерският съвет да осигури договаряне на навло, съответстващо на средните международни ставки."
Това са нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мичковски. Има думата господин Хасан Али - заместник-председателят на Комисията по земеделието.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете да ви запозная със становището на Комисията по земеделие относно проекта за решение за даване съгласие за сключване на договор с Департамента по земеделие на Съединените щати за кредит за покупка на царевица, внесен от Министерския съвет.
"На заседанието си на 28 януари 1993 г. Комисията по земеделието разгледа и обсъди предложения проект за решение.
От направените предварителни проучвания и събраната информация относно наличния фуражен баланс в момента в страната, се доказа, че необходимостта от този внос е належаща във връзка с изхранването на животните до новата реколта, още повече че условията в договора удовлетворяват нуждите на страната.
Комисията по земеделието е на становище да се даде съгласие на Министерския съвет да сключи договор с Департамента по земеделие на Съединените американски щати за кредит за покупка на царевица и предлага на Народното събрание да приеме решение."
Това е становището на комисията. Аз имам една молба към уважаемите колеги народни представители. Моля ви, уважаеми колеги, недейте политизира въпроса, тъй като наличните фуражи ще стигнат за нашите животни само за десет дни. Необходимо е да приемем решение по този кредит за покупка на царевица.
Благодаря ви за вниманието. 226.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Али.
Поискал е думата членът на Комисията по бюджета и финансите народният представител Кольо Парамов. Заповядайте.
КОЛЬО ПАРАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Кольо Парамов, 22. Смолянски избирателен район, БСП.
Като представител на Бюджетната комисия смятам, че можем да дадем съгласие Министерският съвет да сключи споразумение за кредит с финансовите институции на САЩ за 10 млн. щатски долара по доставка на въпросното царевично зърно. 226.4. Бюджетната комисия на последното заседание от миналия четвъртък възложи на Министерството на финансите да уточни общата кредитна задлъжнялост на страната по години и натоварването на дълга, с цел да доуточним неговата поносимост.
Смятам, че тези 10 милиона щатски долара няма да се окажат фатални и са в изгодни икономически условия. Друг е въпросът, че сега приемаме този вариант по доставка на царевично зърно, но ние допуснахме миналата година определен износ на такова и не гарантирахме тогава фонд "Зърно" със съответното количество.
Така че е възможно сега да приемем и да решим, призовавайки ви към подкрепа на предложението, като за в бъдеще се върнем още един път към анализиране на предложения от такъв характер и привеждане на отношението си към тези важни въпроси в бъдеще време.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Парамов.
Заповядайте. Представете се.
НИКОЛА МИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също се изказвам като представител на Бюджетната комисия и смятам, че наистина ние би трябвало да подкрепим този заем, който ни се отпуска от Съединените щати, но искам да ви припомня, че същият такъв законопроект беше веднъж внасян в Народното събрание и тогава имаше съответни резерви по този закон и общо взето той не се разглеждаше. Затова аз и в момента се притеснявам, че тук на нашето заседание не присъствува представител на Министерство на финансите, който представител да изясни финансовата страна на въпроса и как изобщо ще се изплаща този заем и с какви ангажименти е нашата страна по отношение на даващата заема страна.
Така че, като смятам, че можем да подкрепим този проект, аз бих искал все пак, ако е възможно, да бъде поканен и представител на Министерството на финансите, който да осветли финансовата страна на въпроса. Или ако представителят на Министерството на земеделието, който в момента е тук, може да осветли тази страна на въпроса, ще бъда много доволен да чуя неговите обяснения. РД/КТ 227.1
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Ръководството на Народното събрание положи усилия, поради спешността на въпроса, да подсигури и присъствието и на представител на Министерството на финансите. Но тъй като проблемът е бил разглеждан от Министерския съвет и по него има становище на Министерския съвет, то аз давам думата на господин Румен Христов, заместник-министър на земеделието да информира Народното събрание по решението на Министерския съвет.
(Атанас Папаризов иска думата)
Добре, аз помислих, че сме приключили. Заповядайте, господин Папаризов с Вашия въпрос.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Аз първо искам да се съглася с това, което предложи председателят на Икономическата комисия, но моят въпрос мисля, че е съществен. Аз очаквах, че той е обсъждан в Комисията по земеделие.
Добре е да се знае, че американската царевица, особено когато тя беше предмет на помощ, изискваше специални условия и процедури във връзка със заразеността й с една болест, която се нарича "амброзия". Бих искал просто да ни информира заместникминистърът Христов как стои този път въпросът, тъй като това не е вече внос на помощ, а е внос на кредит на царевица, която се купува и какви условия предвижда договорът от тази гледна точка?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Действително аз също бих подкрепил това проекторешение на Народното събрание, което трябва да разреши на Министерския съвет да сключи необходимия заем от 10 милиона долара, но тук е казано в т.5, че "Българската страна трябва да поеме ангажимента и да не изнася следните стоки". Тоест, ако ние не получим навреме тази царевица, тъй като знайно е, че в момента точно ние се 227.2 нуждаем от нея, нали, животните в момента умират от глад, тъй като действително няма царевица, няма храна, с която те да бъдат изхранвани и ако тази царевица не дойде в най-скоро време, т.е. тя с кораби ще се пренася, ще се транспортира и тя не може да дойде, да кажем, за 15-20 дена, но все пак би следвало да дойде в един краен срок, а не до 30. Защото след 30 септември ние ще имаме вече наша царевица, т.е. наша продукция, която ние трябва излишъка от нея да изнасяме. Така че тя ни е необходима сега.
Аз задавам въпроса към заместник-министъра господин Христов, все пак, договорът, който трябва да се сключи между Министерство на земеделието и между Американската страна трябва да има разбивки и по тримесечия, и по месеци, т.е. да има месечни такива доставки, за да се знае колко тона от тази царевица ще бъде доставена през април, през май, през тези два месеца, да има една ритмичност на доставките. Тъй като, ако тя се достави съвсем късно, няма нужда, така да се каже, след дъжд качулка, когато ние вече си получим нашата царевица. Това ми е въпросът към него.
Иначе нашата парламентарна група смятам, че ще подкрепи едно решение в тази насока, но след като бъдат изяснени от представителя на Министерство на земеделието тези въпроси - какви са клаузите на договора, кога трябва да бъде, по колко количества трябва да бъдат внесени и дали ще бъде направено така, че тази царевица да бъде качествена, както се изказаха тук някои съмнения, и дали количествата ще дойдат навреме. Най-важното е те да дойдат навреме, тъй като ако умрат животните, просто няма нужда от тези количества.
Така че това са моите въпроси.
Аз смятам, че господата от лявата страна са по-спокойни друг път. Не зная защо така сте нервни, господа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля Ви, не влизайте в пререкания.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Вие, господин председателю, защо не им направите един път забележка? Те винаги опонират и те винаги крещят. Това ли е възпитанието? (Шум и реплики в блока на БСП), ама така е. Вие винаги опонирате и винаги викате. Не мога да 227.3 разбера този маниер на работа с Вас? Аз например срещу никого не викам и никого не опонирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Петров, разполагаме с 14 минути до края на работното време.
Давам думата на господин Иванов. Заповядайте.
Всичките въпроси, в които Вие се съмнявате, бяха допълнение на проекта за решение, господин Петров. Затова Ви казвам.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предварително искам да кажа, че нещата са докарани дотам, че необходимостта от сключване на този заем и търсене на този кредит за внос на царевица, бих казал, много актуални и ще станат още по-актуални. Но аз искам да напомня тук на колегите за изявленията на бившия министър на земеделието, който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще допринесе ли това за приемането, ако припомните?
СТОЯН ИВАНОВ: Аз искам да припомня на колегите като почнем да гласуваме да си спомним, че тук ни убеждаваха, че фуражните баланси на страната са уредени и няма никакви проблеми. И ние, ако вземем сега решение една година да не изнасяме, а догодина пак да изнасяме, това значи следващата година, т.е. по-следващата - 1995 г. пак да търсим от Америка 100 000 т царевица. Така ли ще я бъде оттук нататък? Като някаква страна, живееща, да кажем, някъде на Северния полюс или не знам къде, в която да няма зърно да изхрани собствените си животни. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Има думата заместник-министърът Румен Христов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще се опитам да бъда съвсем кратък, тъй като до края на работния ви ден остават 14 минути.
Директно на въпросите. Какъв е срокът за забрана по отношение износа на царевица, царевични продукти, ечемик и всички продукти, свързани с изхранване на, участвуващи във фуража за изхранване на животните? 227.4
По проектоспоразумението с американците този срок е 30 септември 1993 г. Тяхната фискална година е до 30 септември. Такова е условието на споразумението, което ние ще подпишем.
По втория въпрос за навлото на господин Асен Мичковски, председателят на Икономическата комисия, дължа да ви информирам, че американците настояват транспортът да бъде извършен под американски флаг, т.е., с техни кораби, но разликата в океанското навло, ако то е над средното, те ще заплатят с техни средства.
По отношение на амброзията. Ние тепърва започваме да даваме, след като вие евентуално ни упълномощите, започваме да водим преговори с американската страна и ние ще си дадем изискванията за това каква да бъде царевицата, какъв сорт, какви качества да има по отношение на белтък, белтъчно съдържание и т.н. Разбира се, ще обсъдим и въпроса за наличието на примеси, плевели и други такива.
Искам да ви кажа, че днес вие ще приемете решение, с което ще упълномощите Министерството на земеделието д-р Танев да осъществи преговори, но окончателното споразумение ще бъде вкарано отново в пленарната зала и вие вече ще го ратифицирате, одобрявайки или неодобрявайки условията.
Само две думи за икономическата част на това проектоспоразумение. 227.5 Стоковият кредит според нас е много изгоден. Той се предлага за 20-годишен период. Първите пет години е гратисен, плащат се само 2 на сто от лихвите, а след това погасяването на заема става на 16 приблизително равни вноски за 16 години, като размерът на лихвата е 3 на сто. Първата вноска следва да се направи след датата на последната доставка на царевицата в България. И още нещо, докога трябва да бъде внесена царевицата в Република България - до 15.06.1993 г., е записано в споразумението.
Ако американците не спазят този срок, т.е. техният кораб закъснее, отпадат нашите задължения да не изнасяме царевица тази година.
Две думи по баланса в заключение. Действително, миналата година ексминистър Георги Стоянов обясняваше, че имаме достатъчно количество зърно, но знаете, тогава имаше квотов режим, беше изнесено повече зърно и в момента наистина се нуждаем и необвръзката е около 500 хил.т, за което ви моля, подкрепете това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
С две думи, това, което предложи господин Мичковски, следователно не е в противоречие с условията, които предлага американската страна. А когато вие имате и това решение на парламента, по мое дълбоко убеждение, ще участвате по-сигурно в тези преговори.
Уважаеми колеги, да преминем към гласуване на решението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може ли едно възражение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, естествено ще се гласува, но знаете, че трябва да бъдем прецизни в нормите, които ще бъдат гласувани.
Аз ще моля колегата Мичковски и другите колеги да уточнят и ще ви кажа моето юридическо формално възражение.
"Дава съгласие Министерският съвет да сключи договор с Департамента по земеделие на Американските щати" е проекторешението, което е пред мен.
Споразумението е между Корпорацията за стокови кредити, Агенцията на Съединените американски щати за сътрудничество и правителството на България. МС/ВР 228.1
Моля колегите, които са по в течение от мен, защото случаят не е толкова юридически въпрос, да уточнят и да кажат дали трябва така да бъде формулирано: "Дава съгласие Министерският съвет да сключи договор с Департамента по земеделие" или "с Корпорацията за стокови кредити и Агенцията на Съединените щати за сътрудничество".
Това ми е единственото формално възражение, за да може нашето решение да бъде съвсем прецизно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров, основателно обръщате внимание. Кой народен представител би могъл да улесни? Заместник-министърът на земеделието освен?
Заповядайте! Румен Христов, заповядайте, уточнете това!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ХРИСТОВ: Последният вариант на споразумението, който пристигна при нас, гласи: "Споразумението се сключва между правителството на Република България и Корпорацията за стокови кредити, Агенция за сътрудничество на САЩ за откриване на кредитна линия".
Това са предложили представителите на американското правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тогава, господин Джеров, уточнете решението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще се опитам да го формулирам, ако нещо не е точно в названията, моля съответно да бъда коригиран.
При това положение, предлагам на уважаемите колеги, решение, това е проектът нали, решение за даване на съгласие за сключване на договор за държавен заем.
"Народното събрание, на основание чл.84, т.9 от Конституцията на Република България дава съгласие Министерският съвет да води преговори и сключи договор с Корпорация за стокови кредити и Агенцията на Съединените американски щати за сътрудничество за кредит в размер на 10 млн. щатски долара за покупка на царевица от реколта 1992-1993 г.
При преговорите Министерският съвет да осигури договаряне на навло, съгласно действащите международни ставки.
Задълженията по споразумението на българската страна, относно експорта на фуражно зърно, да се отнасят само за 1992-1993 реколтна година." 228.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Решението така, както беше формулирано от господин Джеров, включва предложенията, направени от господин Мичковски, и уточненията от господин заместник-министъра на земеделието господин Румен Христов.
Моля, режим на гласуване! Които са за приемане на това предложение, моля да гласуват!
Гласовете не се увеличават. Моля, прекратете гласуването, обявете резултата! (Ръкопляскания.)
От общо 153 гласували, за - 123, против - 9, въздържали се - 21.
Решението се приема.
Уважаеми колеги, утре е ден за парламентарен контрол.
Заседанието на парламента ще започне в 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни).
(Закрито в 19 ч. и 55 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Кадир Кадир)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Сербезов)
(Илиян Илиев)