Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Ведат Сакаллъ и Трифон Митев
(Всички народни представители стават прави и с ръкопляскания посрещат президента на Република България д-р Желю Желев, Председателството на 36-то Народно събрание и официалните гости от Израел.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин спикер на Кнесета на Израел, уважаеми гости от Израел, уважаеми дами и господа народни представители! Откривайки тържествената част на днешното пленарно заседание на Народното събрание, имам честта и удоволствието да приветствам от името на парламента спикера на израелския Кнесет господин Шевах Вайс и другите наши гости от Израел. (Ръкопляскания)
Поводът, който ни събира днес, е свързан с драматични събития от преди повече от половин век, оставили дълбока, незаличима следа в съзнанието и чувствата на българския и на израелския народ.
Вълната от варварски антисемитизъм, развихрена от хитлеризма и фашизма по време на Втората световна война, не отминава и България. Под натиска на нацистките управници в България се предприемат редица мерки, които превръщат дискриминацията и преследването на евреите в държавна политика. Началото е поставено със Закона за защита на нацията от 1940 г., последван през следващите години от поредица от други репресивни закони, за да се стигне в началото на 1943 г. до истински замисъл за съучастие СД/ЛТ 269.1. и на нашата страна в престъпния нацистки план за окончателно решаване на еврейския въпрос чрез изселване на евреите от пределите на България в хитлеристките лагери на смъртта.
От самото им начало тази политика и тази практика, чужди на духа на търпимост и толерантност на българския народ, срещат решителната съпротива на широки обществени слоеве.
С възмущение се противопоставя на Закона за защита на нацията Съюзът на българските писатели. Под изпратеното от негово име писмо стоят и днес имената на стария радикалдемократ Тодор Влайков, на Елин Пелин и Стилян Чилинчиров, на Константин Константинов и Трифон Кунев, на Елисавета Багряна и Николай Лилиев, на Димитър Митов и Ана Каменова и на още мнозина първи личности от нашия културен живот.
Последват протестите на Съюза на българските адвокати, на лекарите, на Съюза на пострадалите от войните, на хлебарите и на още много професионални гилдии в страната.
Категорична е и позицията за защита на евреите на Светия синод на Българската православна църква и по-специално на митрополит Стефан.
Но особено авторитетно и силно прозвучават гласовете, които се издигат тук, в тази зала. В своята остра и емоционална реч водачът на Демократическата партия и бивш министър-председател Никола Мушанов подчертава, че създателите на Търновската конституция биха се срамували от този закон. "Аз препоръчвам, казва той, да не се отнемат от короната на народа двата найценни камъка - търпимостта и милосърдието."
В защита на евреите издигат глас и народните представители проф. Петко Стайнов, една от водещите фигури на опозицията, както и Тодор Поляков и Любен Дукмеджиев, членове на Българската работническа партия.
Още по-силно се изяви народната съпротива през 1943 г. Новината, че се подготвя депортирането на евреите, вдига на протест широки обществени слоеве.
Важна роля за осуетяване на този план изиграва протестното писмо до министър-председателя на 43 депутати начело със заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. Това му струва впоследствие и неговия заместник-председателски пост. 269.2.
До името на Димитър Пешев са и имената на Петър Кьосеиванов, Андрей Лулчев, д-р Иван Вазов, Георги Кендеров и други.
Правителството е принудено да отложи депортирането. Българските евреи бяха спасени. Спасява ги твърдата съпротива на българския народ, който даде на правителството да почувствува, че не ще му позволи да изпрати на гибел тези, които векове наред живяха в мир и сговор с него. Заедно с Дания, България бе единствената страна в покорената от хитлеристите Европа, която спаси от гибел своите евреи.
За съжаление не можаха да бъдат спасени евреите в Македония и Беломорска Тракия, администрирани тогава от българските власти, тъй като в тези земи влиянието на българските политически и други обществени сили беше по-слабо.
11 351 от българските евреи загинаха в лагерите на смъртта и ние днес се прекланяме пред тяхната памет. 269.3.
Съдбата на българските евреи е извор на една голяма поука за нашия народ. Чуждата зависимост и отнемането на демократичните права и свободи са били винаги източник на най-големи негови беди. Така е било по време на тези събития, така беше и по време на следвоенния комунистически тоталитарен режим, когато също загинаха хиляди невинни и когато дори някои от спасителите на евреите бяха избити без съд и присъда.
Спасителният път за нас, българите е в чистата и свята, свободна и демократична България, в която, както писа още през 1870 г. Апостолът на свободата Васил Левски "българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение. Всички ще спадат под един закон, който по висшегласието на всички от всичките народности ще се избере".
Спасяването на българските евреи е достойно събитие, което нито българския, нито еврейския народ ще забравят. То е мост, който свързва нашите страни, независимо от географските разстояния, които ги отделят.
За нас е чест, че в Израел днес живеят 48 000 български евреи, които са наши застъпници в тази страна. Това са хората, които винаги ще помнят и ще знаят кой ги спаси от хитлеристките концлагери, но драмата на евреите през Втората световна война има за съжаление и един друг съвременен аспект. Оказва се, че и днес човечеството все още не е скъсало с мрачното минало на расовата нетърпимост, на шовинизма и ксенофобията.
Светът стои днес потресен пред масовите, изключващи и излизащи извън хуманното представи, нарушения на правата на човека на територията на бивша Югославия. Светът стои потресен пред извършваните престъпления срещу човечността като убийствата на невинни хора, изтезанията, концентрационните лагери, системното изнасилване на жени принадлежащи към малцинствени групи, практиката на така нареченото етническо прочистване и депортирането на цели групи от населението. И световната общност е все още безсилна да се справи с този кошмар!
Същевременно в редица, включително и демократични европейски страни отново се появяват расистки и ксенофобски движения и шовинистични идеологии, които застрашават правата на човека ВЙ/НП 270.1 и накърняват основни ценности на демокрацията и на върховенството на правото.
Не е случайно, че напоследък Организацията на обединените нации, Съветът на Европа, Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа приемат редица решения по тези въпроси. Само преди няколко дни Съветът за сигурност взе решение за създаване на Международен трибунал за съдене на военнопрестъпниците в Босна и Херцеговина.
Българският парламент се обяви решително в подкрепа на всички усилия на международната общност, насочени към прекратяване на тези масови нарушения на най-основните човешки права и свободи.
Днешното възпоменание на спасяването на българските евреи и преклонението пред невинните жертви би трябвало да ни изпълни с решимост никога да не се допускат подобни посегателства на правата и свободите и достойнството на човека, както и с увереност, че тази цел е достижима.
Приключвайки това встъпително слово, разрешете ми да дам думата на президента на Република България д-р Жельо Желев за слово. (Ръкопляскания от залата)
ПРЕЗИДЕНТ Д-Р ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин спикер на Кнесета, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости.
Днес е вълнуващ ден, в който се срещаме тук, в българския парламент на възпоменателно заседание, за да отбележим 50-ата годишнина от спасяването на българските евреи и да почетем паметта на загиналите в лагерите на смъртта от Беломорска Тракия и Македония.
В един труден за нашата страна и особено за Балканите период, когато близо до нас се пролива кръв и се сее омраза ние имаме възможността чрез достойното отбелязване на тази значителна за българската история годишнина да демонстрираме активно стремежа и надеждите на България и българския народ за мир и демократично развитие.
Нашият горчив опит като народ, живеещ на сложен кръстопът ни прави чувствителни към опасностите, скрити в нетърпимостта към другите, във възраждането на антисемитизма, ксенофобията и расизма, които промените в Източна Европа събудиха не само в 270.2 посттоталитарните общества, но дори и в страните с развита и утвърдена демокрация.
Неведнъж в миналото крайното противопоставяне, партизанския подход към националните интереси, издигането на личните амбиции над националната кауза са водели до трагични резултати за България. Едновременно с това нашият исторически опит отпреди 50 години ни дава чудесен пример, че силата на гражданското общество, моралът и етиката на съпричастието и съгласието, високите нравствени качества на отделни личности могат да възпрат всяко злодеяние и да се изправят в защита на най-висшата ценност на цивилизацията - човешкия живот.
Ето защо българският народ има всички основания да се гордее със смелостта си да защити от унищожение над 49 000 български евреи, както и да скърби за 11 363 невинни жертви от Беломорска Тракия и Македония, за чието оцеляване не успя да се пребори с натиска на хитлеристка Германия и на профашистките сили в България.
Днес ние отново имаме нужда да си спомним всичко това, да се върнем в мислите си към 1943 г., когато въпреки пропагандата, въпреки външният натиск и страха от репресии мнозина българи се държаха достойно. Ученици и студенти, граждани, селяни, депутати, творчески съюзи, православни митрополити макар и различни със своите политически и социални пристрастия, всеки посвоему, според куража и възможностите си отказаха да бъдат безучастни свидетели на опитите да се извърши геноцид над една част от техните съотечественици.
В Музея "Яд Вашин" в Йерусалим поименно са споменати 13 българи, които с конкретни действия са спасявали своите съграждани. Впечатляващ обаче е фактът на активното обществено недоволство - телеграми, телефонни обаждания, подписки, обръщения, позиви - това са индивидуални граждански актове, които отхвърлят прилагането на позорният Закон за защита на нацията, които не спасяват конкретен живот, но отказват обществена подкрепа на властите и с това спомагат за оцеляването на няколко десетки хиляди. Именно тези граждански актове разкриват онази вродена толерантност на българина, която го прави различен и достоен за уважение. 270.3
Германският пълномощен министър в София през 1943 г. е принуден да признае тази българска особеност, която обърква техните планове единствено тук. Цитирам: "За това главна причина е манталитетът на българския народ, комуто липсва идеологическата яснота, която ние имаме. Израснал заедно с арменци, гърци и цигани, българинът не намира у евреите никакви недостатъци, които да оправдават някакви особени мерки срещу тях". 270.4
Днес на това възпоменателно заседание в парламента присъстват българи, евреи, турци, арменци, българи мохамедани, цигани. Те се обединиха в Инициативния комитет за отбелязване на 50-годишнината, привлечени от прекрасната идея на нашите съотечественици-евреи. Това събитие да надхвърли своите рамки и да се превърне в един символ на търпимостта, на отхвърлянето на крайното противопоставяне, на екстремизма, на националния егоизъм и враждата.
Днес ние всички искаме да демонстрираме, че българският народ е чужд на ксенофобията и е готов да не допусне в края на двадесетото столетие да се повтарят трагични събития, форми на сляпа жестокост и политическо безумие.
Ние желаем да потвърдим нашата позиция, че само чрез искрено сътрудничество и съгласие между всички в тази страна ще можем да противостоим на всеки опит за тирания и диктатура или пък за въвличането на страната в някаква опасна авантюра.
Най-сетне мисля, че крайната цел на отбелязването на 50-тата годишнина от спасяването на българските евреи и почитането паметта на загиналите е да провъзгласим опазването на човешкия живот, мира и толерантността за наше общо кредо и да заявим, че трябва да бъдем заедно всички в лошо и добро, когато историята и съвременните събития ни подлагат на изпитание.
Благодаря за вниманието.
Дами и господа, за мен е особено удоволствие да ви съобщя, че посланикът ни в Съединените американски щати господин Огнян Пишев ми изпрати специален паметен знак, наречен "За смелостта на съчувствието". Той му е връчен от еврейската хуманитарна организация "Анти дефамейшън лик", бореща се срещу антисемитизма и всички форми на фанатизъм и дискриминация чрез еврейската фондация за християни-спасители. На почетния знак е написано: "На българския народ, който защити честта на човечеството, като спаси 50 хиляди евреи от сигурна смърт по време на колокоста с уважение и вечна признателност. 7 ноември 1992 г.".
Господин председател на Тридесет и шестото Народно събрание, за мен е чест да Ви предам този знак. Смятам, че неговото място е тук, в българския парламент. (Ръкопляскания от залата, всички депутати и гости стават на крака) ББ/КП 271/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин президент, госпожи и господа народни представители! Във връзка с днешното заседание се получиха телеграми.
От Дружеството за приятелски връзки между Израел и България - от проф. Йосив Розенфелд. В телеграмата се казва:
"В деня, в който се отбелязва 50-тата година от спасяването на българските евреи и почитане паметта на загиналите в лагерите на смъртта от Беломорска Тракия и Македония, имам честта от името на управата на Дружеството за приятелски връзки Израел-България и на хилядите приятели на България и на българския народ в Израел да изразя нашите най-дълбоки чувства на благодарност и признателност. Ние виждаме в това извънредно възпоменателно заседание на българския парламент символично продължение на смелия акт на една част от членовете на Народното събрание през м. март 1943 г. в защита на правата на българските евреи.
Пожелаваме на България и на нейния народ мир, успех и бърз напредък към щастливо бъдеще! Проф. Йосиф Розенфелд председател на дружеството." (Ръкопляскания в залата)
Получена е и телеграма от госпожа Шуламит Шамир, в която се казва:
"Уважаеми депутати, уважаеми гости! За съжаление не ми е възможно да присъствам на това възпоменателно заседание, което цели да отбележи, от една страна, 50-годишнината от мартенските събития, които доведоха до оцеляването на българските евреи, и от друга - да почета паметта на евреите от Беломорието и Вардарска Македония, загинали в хитлеристките душегубки. Бих искала да дам израз на уважение към нова демократична България, която тачи истината във всичките й форми. Приносът на българската общественост, представляваща всички слоеве в България, за оцеляване на българските евреи е единственото по рода си явление в Европа. Това се помни и ще се запомни завинаги. Трагичната участ на евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония е урок за всеки народ. Вярвам, че такава трагедия никога няма да се повтори.
Желая да изкажа дълбока благодарност чрез вас, уважаеми депутати, за всичко направено от българския народ за оцеляването на българските евреи. Шуламит Шамир." (Ръкопляскания в залата) 271/2.
Сега давам думата за слово на госпожа Нора Ананиева, председател на парламентарната група на БСП и коалиция.
НОРА АНАНИЕВА ((ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Кнесета на Израел. Шалом, , скъпи израелски гости! Дами и господа народни представители! В историческата ни памет ще остане днешният ден, в който депутатите от 36-тото обикновено Народно събрание заедно с цялата наша демократична и антифашистка общественост прекланят глава пред паметта на 11 343 евреи, български граждани от Беломорска Тракия и Македония, унищожени точно преди 50 години през ранната пролет на 1943 г. в газовите камери на Треблинка. С този акт ние още веднъж се присъединяваме към скръбта на Европа по шестте милиона евреи, погубени от хитлеро-фашизма през Втората световна война.
В същото време паметната плоча, която днес ще положим, е израз на най-високо уважение към храбрия акт на шепа депутати, дръзнали в онези условия да вдигнат глас на протест срещу безчовечния и чужд на българската национална традиция расизъм и антисемитизъм, срещу започналия геноцид. Това бе в навечерието преди самото потегляне на следващите транспорти на смрътта, които трябваше да продължат систематичното и бързо унищожение на останалите 48 хиляди български евреи. Този израз на гражданска доблест би останал самотен и безплоден и би бил удавен в онези викове, обструкции и освирквания от фашисткото парламентарно мнозинство, които още ни оглушават от тогавашните стенограми, ако той не бе част от широката кампания на солидарност и защита на евреите, подета от писатели, адвокати, духовници, обикновени хора на труда, обществени дейци и не последно място - от организираните сили на антифашистката съпротива. Тази битка за честта и доброто име на България принуди царското правителство временно да отложи депортацията, а решителният обрат по фронтовете в полза на антихитлеристката коалиция напълно осуети намеренията за окончателно разрешаване на еврейския въпрос в България. 271/3.
Българските евреи бяха спасени от унищожение и този факт, наред с изключителния по своята яркост подвиг по спасяването на датските евреи, е един от звездните мигове в историята на Европа в онези дни.
Нека паметната плоча, която днес ще положим, за да означим величието на един хуманен акт, дори когато той е бил самотен и обречен, или може би тъкмо защото е бил самотен и видимо обречен, ако бе останал изолиран в стените на Народното събрание, нека тази плоча е и спомен, и обвинение, и клетва, че тук, в тази сграда, никога повече няма да бъдат приемани антихуманни, расистки, унижаващи човешкото достойнство репресивни закони. И нека тази плоча на честта не стане укритие, зад което да се притайва безчестието, а храбрият акт на онези неколцина достойни мъже не послужи като индулгенция за опрощаване вината на другите, които вдигнаха ръка и гласуваха за присъединяването на България към Хитлеристкия пакт, които приветствуваха и узакониха безумната война срещу Англия и Америка, които с овации приеха Закона за унижение и унищожаване на българските евреи!
Защото, дами и господа, на иврит и стар означава ще се помни. Трябва да се помни, че драмата, която искаме да почетем днес и която е ярка страница от аналите за спасяването на българските евреи, се е разиграла в стените на 25-ото Обикновено Народно събрание. А то е същото, което прие с огромно мнозинство антисемитския Закон за защита на нацията, влязъл в сила на 23 януари 1941 г. с подписа на цар Борис III и донесъл неописуеми страдания на българските евреи.
В заключение, нека отбележим, че това заседание е знаменателно събитие тъкмо днес, когато в родината се къртят и разрушават паметни плочи и се затриват имена на хора, които с гърдите си (викове в СДС) се изправиха срещу фашизма и антисемитизма. Напразно усилие! И Европа, и България помнят и ще помнят храбрите мъже и жени, без които светът днес би бил безкрайно по-далеч от свободата, справедливостта и човещината. И стар ще се помни,
Нека си спомним за трагично загиналите депортирани в СБ/НП 272.1 Беломорска Тракия и Македония български евреи, като почетем паметта им със ставане на крака и едноминутно мълчание! (Всички присъствуващи стават прави. Едноминутно мълчание)
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Ананиева.
Давам думата на представителя на Съюза на демократичните сили, народният представител господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин президент! Уважаеми господин председател на израелския кнесет! Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министърпредседател, господа министри! Уважаеми гости от Израел и от международните еврейски общности! Ваше превъзходителства, господа посланици! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, представител на най-голямата политическа сила в България, изразява своето голямо задоволство, че участвува във възпоменателното заседание на Народното събрание по повод 50-годишнината от спасяването на българските евреи.
Още от създаването си Съюзът на демократичните сили се обяви против всякаква дискриминация, основана на етническа принадлежност или религия. Съюзът на демократичните сили признава правото и на най-малката етнорелигиозна общност да съхранява и развива своите битови и етнокултурни особености.
Ето защо обстоятелството, че България е една от малкото европейски страни, които спасиха своите евреи от хитлеристкия нацизъм, ни изпълва с гордост. В своята цялост българският народ е бил винаги много далеч от идеите и практиката на расизма. В българските земи съществуват еврейски общности още от първите векове след Христа. Но у нас никога не е имало антиеврейски погроми, които далеч преди появата на хитлеризма са опозорявали не една европейска страна.
Ние не забравяме и изказваме дълбоко съжаление и поклон пред жертвите на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, които загинаха в нацистките душегубки. Но нека не се забравя, че тези територии не бяха окончателно присъединени към България. 272.2
Когато обаче стана въпрос за евреите от тъй наречените по това време стари предели на България, където българският суверенитет беше пълен, нашият народ показа високата си нравственост към съгражданите си от друг етнос и друга вяра. Ние също не забряваме и изказваме дълбоко съжаление, че близо 50 000 наши съграждани от еврейски произход - интелигентни, предприемчиви и патриотични българи по дух и нагласа, напуснаха страната ни с по един куфар в ръка, когато започна болшевизацията на България. С това бе нанесен още един удар на страната ни.
Последните 50 години са се водили много спорове кой всъщност е спасил българските евреи. Защо в България не е загинал нито един евреин поради своята етническа или верска принадлежност. Не липсваха и смехотворни обяснения като това, че псевдолегендарният Янко - Тодор Живков и неговите сътрудници - са изиграли решителна роля за спасяването на българските евреи. Какъв защитник на малцинствата е бил той стана съвсем очевидно, когато посегна на правата и свободите на друго, далеч по-многобройно малцинство.
Обстоятелството, че сме се събрали в парламента на това тържествено заседание потвърждава достатъчно красноречиво, че от голямо значение за спасяването на евреите е била акцията на онези 43-ма депутати, подписали изложение до министър-председателя Богдан Филов. Но кой би могъл да отрече, че тогавашният държавен глава цар Борис III (Частични ръкопляскания в СДС), който по онова време е имал решаващ глас във всички важни политически въпроси, няма своя голям дял в спасяването на евреите? Как би могла да се отрече ролята на Българската православна църква или тази на онези стотици известни политици, писатели, учени, общественици, представляващи всички багри на тогавашния политически спектър от ляво до дясно, които открито се противопоставиха с думи и дела на хитлеристката машина в България и създадоха онзи духовен и политически климат, който направи невъзможно депортирането на евреите? 272.3
Все пак действията на всички тези достойни люде бяха постижими само поради това, че голямото мнозинство на българския народ се противопоставяше на човеконенавистните идеи на расизма и бе съхранил най-възвишените идеи и най-добрите качества на възрожденска България.
Това обяснява защо и до ден днешен българските евреи, преселили се в Израел, изпитват най-топли чувства към някогашната си родина и защо всеки нашенец, посетил Израел, намира сърдечен прием сред някогашните си съграждани.
Всичко това дава основание на парламентарната група на Съюза на демократичните сили да се преклони дълбоко пред нашия малък народ, който неведнъж е доказал, че в полето на нравствеността е изпреварвал много по-големи и развити нации.
Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Давам думата за слово на говорителя на Движението за права и свободи господин Иван Палчев.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател на Тридесет и шестото Народно събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Израелския кнесет, господа министри, уважаеми гости! Днешният ден е знаменателен за нашата страна, защото в това наше събиране ние отчитаме две реалности, които са се случили преди 50 години. Едната от тях е спасяването на българските евреи, а другата е да почетем паметта на загиналите български евреи. И в това се намира големият смисъл, от който ние можем да извадим извод и той да ни послужи и в днешния ден. Защото българският народ е този, който спаси своите съотечественици преди 50 години. Негова е заслугата и за това говори и фактът, че бяха спасени евреите, които обитаваха територията на България, където неговият суверенитет беше пълен, а не можаха да бъдат спасени евреите, където се намесиха чужди сили.
Този знаменателен факт намира своето продължение и в наше време, когато България е отново в прицела на Европа със РД/МД 273.1 своя модел за решаване на етническия проблем. Ние отново удивихме цивилизована Европа, след като в последните три години, когато около нас близо и далеч се разгоряха етническите конфликти, в нас този въпрос беше решен и продължава да бъде решаван по един цивилизован начин, който ни прави наистина достойни граждани на цивилизована Европа. И когато се задава въпросът кой има заслуга за решаването на етническия проблем на България днес, отново отговорът е същият, както и отговорът на въпроса по повода, по който сме се събрали. Заслугата е единствено на българския народ и тук ние можем да почерпим онази мъдрост, че когато сме единни и когато ние решаваме проблемите на България, ние винаги можем да постигнем най-добрите резултати.
Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Палчев.
А сега има думата нашият уважаван гост, спикера на Кнесета господин Вайц.
ШЕВАХ ВАЙЦ (посрещнат с бурни продължителни ръкопляскания): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин председател на Народното събрание на България, уважаеми народни представители, дами и господа! Бих искал да благодаря на моя уважаван колега д-р Йорданов за оказаната ми чест и за предоставената ми привилегия да говоря днес от тази трибуна.
Бих искал да благодаря не само за лично оказаната ми чест, но и за честта, оказана на Кнесета и народа на Израел. Като първи спикер на Израелския парламент, който говори в парламента на страна от Източна Европа, аз считам себе си за представител на всички граждани на моята страна и от тяхно име се обръщам към целия български народ.
Освен това, господин председател, аз представлявам не само тези, които живеят в днешен Израел, но и моите братя и сестри, които днес, вчера и преди 50 години са били тук, в Източна Европа, както и тези, които бяха избити от нацистите и техните помагачи.
Моят, еврейският народ, е добре познат на българите. Трябва ли да се връщаме към втория век, когато по свидетелството на 273.2 надгробни камъни в България са живеели евреи или пък да споменем цар Иван Александър, женен за Сара. Трябва ли да се връщаме към ХI или Х век, когато евреите от Унгария и Бавария намират убежище в България?
С подписването на Берлинския договор през 1878 г. България дава равни права на своите граждани - евреи, и предоставя на еврейската общност значителна автономност. Дори и антисемитските прояви, а тяхното съществуване не бива да се отрича, не са широко разпространено явление.
Истинското изпитание идва обаче през Втората светована война, в началото на която България става съюзник на нацисткото чудовище и приема закони с антисемитско съдържание. През 1943 г. 13 хиляди евреи от Македония и Егейска Тракия са изпратени в лагерите на смъртта. През същата година фашисткото правителство на България е почти готово да се подаде на натиска на емисарите на Айхман за депортиране на всички български евреи. Тази стъпка е осуетена от бурята на негодувание, разразила с в парламента, сред обществените и религиозните организации, и интелектуалците. 273.3
Позволете ми специално да подчертая ролята на заместникпредседателя на Народното събрание господин Пешев, който прави много за предотвратяването на депортирането и застава открито на страната на евреите. В резултат на оказания обществен натиск заповедта за депортирането е отменена.
Българският народ, заедно с датския, са единствените в Европа, които застават в защита на своите граждани - евреи. (Бурни, продължителни ръкопляскания)
Бих искал в присъствието на председателя на Народното събрание и чрез вас да изразя нашата благодарност към българския народ. (Ръкопляскания)
И изразявам моята благодарност като човек, който е преживял Холкоста.
В тази зала са заедно представителят на жертвите - спикерът на израелския Кнесет, и представителят на спасителите - председателят на Народното събрание на България. Гледайки във вашите очи си мисля, че ако всички народи по света бяха показали вашата добра воля, нацистките подтисници не биха могли да осъществят плановете си. Ако не беше сътрудничеството с нацистите, подстрекателството, доносничеството, паталогичното желание да се убива и омразата към евреите, милиони хора щяха да дадат своя принос за извисяването на общочовешкия дух и облагородяването на обществото. (Ръкопляскания)
Ние сме народ, който гледа с гняв назад, но не и към българския народ. (Ръкопляскания)
Нашият народ умее да почита благородството на малцината, заслужили нашата вечна благодарност. Днес аз съм застанал на тази трибуна, защото в нашите очи огромната част от българския народ е доказала своето благородство. (Ръкопляскания)
Господин президент, господин председател, уважаеми народни представители, в нашата страна общността на българските евреи е една от най-развитите, демонстрирала е блестящи успехи. Нейни представители заемат видно място във всички области - в медицината, журналистиката, фолклора, спорта, промишлеността и търговията. Тази общност е широко известна с човешката си топлота, с чувството си за хумор, с неизчерпаемата си жизненост, със 274.1 стремежа си към почтен и смислен живот. Тя е уважавана и обичана от другите групи от населението. Интегрирала се е напълно в израелското общество, без обаче да загуби своята самобитност. В нейно лице вие имате чудесни посланици в Израел, които правят много за запазването на връзките между нашите два народа. (Ръкопляскания)
Българският парламент също допринася за укрепването на тази здрава връзка чрез дейността си в международната общност и своето решение да отбележи с поредица от тържества 50-годишнината от спасяването на българските евреи и да почете паметта на депортирането в лагерите на смъртта евреи от Македония и Егейска Тракия.
Позволете ми да ви благодаря за тези жестове и за демонстрираната от вас съпричастност. (Ръкопляскания)
Убеден съм, че това е единственият възможен начин да се върнем към нормално съществуване и към проблемите на ежедневието, въпреки сянката на това ужасно време, което не може да бъде забравено. Защото не може да има настояще и бъдеще за тези, които не могат да си спомнят миналото и не са се поучили от него.
Още веднъж ви благодаря за всичко, което правите и за вашето внимание. (Ръкопляскания)
Поздравявам вашия президент, вашия народ, вашия парламент и вашата демокрация. Шалом! (Бурни, продължителни ръкопляскания. Всички в залата стават прави, господин Вайц се ръкува с президента на републиката и с председателя на Народното събрание)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: А сега моля уважаемите народни представители и гостите на нашето тържество да почетем с присъствието си и да участвуваме в откриването на мемориалната плоча, ознаменуваща годишнината от това паметно събитие за нашия народ.
(16 ч. и 5 мин.)
274.2(След почивката)

17 ч. и 16 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, в залата има необходимия кворум. Нашето заседание продължава.
Позволете ми най-напред да ви информирам цялостно за състоянието на законопроектите, включени в приетата от Народното събрание приоритетна законодателна програма. И моля на това да обърнат внимание народните представители и особено председателите на комисии.
По отношение на данъчните и бюджетните законопроекти

Законопроектът за данъчна администрация вече е гласуван на първо четене.
Законопроектът за данъчното производство също е гласуван на първо четене.
Законопроектът за облагане доходите на физическите лица. По този законопроект няма становища от Икономическата комисия и от Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Предложен е за първо четене с доклад на Законодателната комисия.
Законопроект за данък върху добавената стойност. Гласуван е на първо четене.
Законопроект за данък върху печалбата. Няма становища от Икономическата комисия и от Комисията по бюджет и финанси.
Законопроектът за държавния бюджет не е внесен в Народното събрание.
Законопроект за Сметната палата. Не е внесен в Народното събрание.
Законопроект за местните данъци и такси. Не е внесен в Народното събрание.
Законопроект за данък върху имуществата. Не е внесен в Народното събрание.
Законопроект за местните финанси. Няма становища от Комисията по бюджет и финанси и от Комисията по административнотериториално устройство и местно самоуправление. СД/ЛТ 275.1.
Законопроектите, свързани с авторското право

Законопроектът за авторското право и сродните му права е гласуван на първо четене.
Законопроектът за патентите в момента се обсъжда в пленарната зала.
Законопроектът за стандартизацията. Предлага се да бъде включен в дневния ред на днешното и утрешното заседание за първо четене.
Законопроектите, свързани със земята и със собствеността

Законопроектът за разпореждане с признато право да се получи собственост върху земеделска земя. Няма становище от Комисията по земеделието.
Законопроектът за финансирането на пролетните и есенните земеделски работи. Няма становища от Икономическата комисия и от Комисията по бюджет и финанси.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По тази материя са постъпили 17 законопроекта, разпределени съответно на съответните комисии. По пет от тях е постъпило отрицателно становище от Комисията по земеделието. По четири от тях са постъпили становища от Комисията по земеделие, но няма становища от Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси. По останалите осем законопроекта няма становища от Комисията по земеделие, Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
Законопроектът за тютюна и тютюневите изделия е приет на първо четене. Разпределен е допълнително на Икономическата комисия и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроектът за компенсациите. Няма все още становище от Икономическата комисия и от Комисията по бюджет и финанси.
Законопроектът за обезщетяване на отчуждени имущества след 9 септември 1944 г. Няма също становища от Икономическата комисия и от Комисията по бюджет и финанси.
Законопроектът за застраховането. Няма становище от Комисията по бюджет и финанси.
Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Няма становище от Икономическата комисия. 275.2.
Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1993 г. Няма становища от Икономическата комисия и от Комисията по бюджет и финанси.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Няма становище от Икономическата комисия.
Законопроектът за възстановяване на собствеността върху някои недвижими имоти, отнети поради неплатени данъци и такси през 50-те години. Също все още се бавят становищата от Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроектът за възстановяване на някои търговски дружества. Няма становище от Икономическата комисия.
Законопроекти, свързани с местното самоуправление

Това е законопроектът за общинските имоти. Очаква се становището на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
Законопроети за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Няма становища от Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по административно-териториално устройство.
Законопроектът за административно-териториалното деление. Не е внесен в Народното събрание.
Законопроектът за самоуправление в общините с районно деление. Няма становище от Комисията по административно-териториално устройство.
Законопроектите за националната сигурност също са в процес на разглеждане и се очакват становищата на съответните комисии.
Законопроектите от социалната сфера. Включени са някои от тях в дневния ред на заседанията на Законодателната комисия и се придвижват към пленарната зала.
И законопроектите, свързани с вероизповеданията, все още са в процес на придвижване към пленарната зала.
На всички тях няма да споменавам комисиите, но обръщам внимание главно на Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси, че върху тези две комисии пада главната тежест по придвижването на законите в момента към Законодателната комисия 275.3. и оттам към пленарната зала.
Това е една справка. (Венцеслав Димитров, от място: Аз искам да дам пояснение.) Няма... Това е просто справка, няма да даваме обяснения. Това е за сведение на народните представители.
Господин Русев, заповядайте. Но това е една справка, с която ви запознавам само.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз смятам, че ние трябва да се учим от собствения си опит. Законът, който трябваше да осигури финансирането на есенните земеделски дейности, беше приет тогава, когато те приключиха. Сега има същата опасност законът, който трябва да осигури финансирането на земеделските дейности през 1993 г., да бъде приет тогава, когато те приключат.
Господа, ние ставаме смешни в лицето на хората, които очакват парламентът да каже своята дума и да окаже своето съдействие на българските селяни. Ако тази история се повтори, това убива авторитета на парламента пред българската общественост.
Затова Ви моля, господин председател, по изключение да дадете срок на Комисията по бюджета и финансите и на Икономическата комисия да дадат своето становище по този законопроект примерно в началото на следващата седмица.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Русев.
Моля ви сега да изслушате и информацията за постъпилите законопроекти. Това са неща, които се правят в началото на заседанието. И след това вземете отношение към който искате въпрос.
Постъпили са следните законопроекти и проекти за решения:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители: Маньо Манев, Тодор Тодоров, Златимир Орсов и други народни представители. Разпределен е на Законодателната комисия, Комисията по земеделие, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
- Проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител: Златимир 275.4. Орсов и 25 народни представители. Разпределен е на Законодателната комисия.
- И законопроект за горите. Вносител: народният представител Михаил Неделчев. Разпределен е на Законодателната комисия, Комисията по земеделие, Комисията по околната среда, Икономическата комисия.
От името на парламентарна група. Заповядайте.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Господин председател на Народното събрание, господа депутати, господин министър-председател! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да доведа до знанието ви следната декларация:
"ДЕКЛАРАЦИЯ

на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили

Във връзка с обръщението на Комисията по енергетика и енергийни ресурси при Народното събрание от 19 февруари 1993 г. Парламентарната група на СДС изразява следното становище:
Липсата на правителствена концепция по въпросите на енергетиката е само част от проблема за липса на правителствена програма за цялостното социално-икономическо развитие на страната.
Оценява като политически извършените кадрови промени и счита, че същите водят до спиране на демократичните процеси в страната.
Намира, че в страната протича процес на трайно настаняване на близки до правителството синдикални структури в управлението. Особено обезпокояваща в това отношение е последната докладна записка на заместник-министър председателя и министъра на транспорта Нейчо Неев, с която се иска освобождаването на ръководството на Комитета по енергетика и е предложен проект за създаване дирекция на мините в България, която да бъде оглавена от експерта на КТ "Подкрепа" и съветник на президента господин Евгени Ангелов.
Тази докладна записка Парламентарната група на Съюза на демократичните сили оценява като грубо незачитане на приетата от парламента декларация, като акт на нежелание проблемите на този отрасъл да се обсъдят на една по-широка основа.
Запазвайки опозиционното си отношение спрямо това правителство, все пак заявяваме готовност да подкрепим усилията му 275.5. да се противопостави на опитите и за синдикален тероризъм, за което предупреждавахме при сформирането му.
Като изразява тревогата си от дестабилизационната политика на правителството, Парламентарната група на СДС декларира, че ще се противопостави с всички законни средства на действията, с които се цели прилагането на подобни сценарии и в други стратегически отрасли на икономиката, включително и спрямо найголямото нефтопреработвателно дружество - "Нефтохим" - Бургас, и които поставят държавната власт в услуга на групови мафиотски интереси. 24 февруари 1993 г. гр. София"
Декларацията е връчена на ръководствата на парламентарните групи.
Благодаря. 275.6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Драгиев.
Заповядайте - от Парламентарната група на БСП и коалиция.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Донка Дончева, БСП и коалиция, 17. Пловдивски многомандатен район.
Уважаеми господин председателю, господа народни представители.
Парламентарният съюз за социална демокрация още на 19 февруари в петък изпрати своя декларация до средствата за масова информация по повод поругаването на светлата памет на Апостола пред Паметника му в София същия ден, но нека пред народния амвон на България нейното Народно събрание, което току-що изживя един висок космически миг - ние, депутатите от Парламентарния съюз за социална демокрация и милиони българи очакваме да се извинят онези, които бяха моралните подбудители на истерията - господата Савов, Филип Димитров, Златка Русева, Георги Петров, Христо Събев. (Викове от СДС: "У-у-у!", реплики)
Нашата съвременна история не познава такова срамно петно! Оскверняването на национални светини е отровният плод на политиката на конфронтация, която Народното събрание се опитва вече да отрече. Но нека тези господа да не забравят, че българският народ винаги е имал свежа историческа памет и е заклеймявал предателите и подлеците! (Шум в залата) Това е най-страшният съд, господа! За тези, които забравиха завета на Апостола за чиста и свята република, която се изгражда с волята и съзиданието на всички ни.
Господа, ако има гражданско съзнание у независимата съдебна власт то волята на огромната част от българите е прокуратурата да се занимае с този грозен акт, а днес Народното събрание да заклейми посегателството срещу светеца, който се роди от недрата на този народ. Подкрепяме декларацията на господин министър-председателя в тази част, в която той очаква Народното събрание конкретно и ясно да изрази своето отношение към това позорно деяние на шепа депутати.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от парламентарните групи на БСП и коалиция и ДПС, реплики от СДС)ВЙ/НП276.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Министър-председателят иска думата. Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
19 февруари 1993 г. бе един срамен ден в най-новата българска история. Малобройна креслива агитка, подкрепяна от някои депутати, се опита да провали традиционното поклонение в столицата по ослучай 120-годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Това е една, вероятно платена агитка от неповече от двадесетина души - едни и същи фиксирани от фотографите лица, които се появяват напоследък при всеки опит за антиправителствена демонстрация и се афишират ясно от името на СДС.
Убеден съм, че това не е позицията на масата от привържениците на това политическо движение в страната. През цялото време тази агитка скандираше враждебни, хулигански лозунги и епитети против законния, избран от парламента, министър-председател. Тя без отдих се опитваше не само да заглуши хора, музиката и безсмъртните стихове от Иван Вазов, но активизира своята шумна дейност особено по време на изпълнение на националния химн и песента "О, майко, моя!", при полагане на венците.
Всичко това бе нарочно извършено в присъствието на целия дипломатически корпус в навечерието на вече насрочената церемония в Брюксел по присъединяването на България като асоцииран член към Европейската общност, който показва, че привърженици на определени политически среди са готови заради своите лични амбиции и политически страсти да погазят всичко, включително народната памет и общонационалните интереси.
За първи път в историята на България през повече от един век след Освобождението бе съзнателно осквернена паметта на единствения неоспорван досега свещен национален герой - предтеча на българската демокрация ... (Реплики от СДС)
ФИЛИП ДИМИТРОВ и ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това е възмутително! Това е възмутително!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председател, моля въведете елементарно приличие в парламента!276.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за тишина в залата! (Репликите от СДС продължават, провиквания отдясно)
Продължавайте, господин министър-председател...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Няма да говорите така на народните представители! Запазете приличие!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Вие също пазете приличие! (Репликите и провикванията от СДС продължават)
Това не си го бе позволявал никой дори в годините на най-реакционна диктатура в нашето минало.
Аз бях предизвестен за подготвяната провокация и въпреки това отидох на церемонията, изпълнявайки своя службен дълг и разчитайки на наличието на минимален политически разум и българско съзнание сред агитката.
Силите на реда по мое нареждане останаха само наблюдатели и не предприеха никакви силови мерки, с оглед да бъдат избегнати други подготвяни срамни сцени.
Предлагам парламентът да изрази ясно своето отношение към това позорно деяние на шепа депутати. Те отчаяно се опитват да прикрият грешките си и с цената на всичко да спасят своето намаляващо влияние сред населението като накърняват нашето национално достойнство и международния престиж на България. Те подкопават вярата на голяма част от привържениците на едно политическо движение, което е символ на борбата за демокрация в България!
Нека случилото се на 19 февруари 1993 г. остане в нашата нова история като една нечувана провокация на шепа политици, а не като петно върху онази признателност на поколенията, заради която е пожертвал живота си Васил Левски!
Аз се опитвах да запазя равновесие в тази страна в едно бурно море. Съгласих се да стъпя на тази жарава не заради мое удоволствие и не заради някакви користни облаги, а за да направя възможното в полза на всички. Ако организаторите на скандала не са съгласни с това и искаха да изразят своето отрицателно отношение към мен, те можеха спокойно да викат колкото пожелаят пред парламента, пред Министерския съвет или другаде, но не и пред Паметника на Левски!
Някои казват, че организираната провокация на 19 февруари била наказуем акт. Не подкрепям това, но моля да бъде включено в днешния или в утрешния дневен ред моето предложение, парламентът 276.3 по подобаващ начин да изрази своето отношение към скандалното поведение на агитката и на подкрепилите я депутати.
Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания от БСП и коалицията и ДПС. Викове "У-у-у!" от депутатите от СДС)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ще завършите като Луканов! (Реплики и провиквания отдясно)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за спокойствие в залата! Има думата госпожа Радка Василева. Като дама... заповядайте.
РАДКА ВАСИЛЕВА (СДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. 19 февруари е денят на Левски. Левски - най-светлият символ на България! Левски, който даде живота си за България! Левски който не искаше власт за себе си! Левски, който искаше свобода за всички българи, за всички, които живеят в тази страна!
Левски беше предаден, заловен, разпитван и обесен!
Няма българин, който да не се срамува, когато застава пред това бесило.
Величието на Апостола, най-светлият българин, който скромно искаше за себе си не друга награда, а тази:
"Да каже нявга народа:
"Умря сиромах за правда,
за правда и за свобода!"
На този ден народът на България свежда глава пред бесилото! На този ден всяка година България иска прошка от Апостола и заедно с него, с освободения по човешки дух поглежда в бъдното. На този ден всеки българин страда и се гордее с човека, с българина (реплики от СДС, подвиквания, неразбираема реплика на госпожа Свободка Стефанова), който нарича благоговейно, госпожа Свободке, Апостола! (Продължителни ръкопляскания, одобрителни провиквания)
На този 19 февруари 1993 г. българите видяха и своите политици свели глава. Някои от тях обаче оскверниха този ден, тръгвайки към позорното и славно българско бесило. Забравиха за Левски! Провокираха свои лумпенизирани поддръжници, които вместо да склонят глава, скандираха: "Мъст!", скандираха "Власт!"
Уважаеми дами и господа, това, което може да направи българският парламент е да иска отговор от господин Филип Димит276.4 ров, който лично тръгна към най-святото българско място не като един българин, а като ексминистър-председател, който по пътя да върне личната си власт не вижда нищо свято. (Ръкопляскания, Филип Димитров - смее се. Провиквания от блока на СДС)
Символично вдигнатата му ръка по пътя към българския храм - бесилото на Апостола, се превърна в подвиг, който се превърна в срамно петно върху Съюза на демократичните сили, господа! (Шумно неодобрение от блока на СДС)
Господин Димитров, призовавам Ви поне веднъж да надмогнете собствената си себичност, и поне веднъж да поставите достойнството на Съюза на демократичните сили, достойнството на българските депутати от Съюза на демократичните сили, достойнството на българския парламент, на българския народ, на Левски над себе си!
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Колко ти платиха за това?
РАДКА ВАСИЛЕВА (СДС): Чакаме Вашия отговор! (Ръкопляскания) Или, както Вие обикновено правите - Вашето обвинение.
Господа и дами депутати! Предлагам ви след този отговор да замълчим, защото това ще бъде достойната награда за тези, които провокираха всичко това пред нашето българско срамно и велико бесило - това на Апостола! (Бурни и продължителни ръкопляскания от мнозинството депутати)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Василева. (Ръкоплясканията за нейното изказване продължават)
Аз не смятам да се разгръща дискусия по този въпрос.
Давам думата на господин Филип Димитров. (Неодобрителни подвиквания, реплики, шум в залата) 276.5
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС, посрещнат с шумно изразено неодобрение от страна на депутати от БСП и викове: "Позор! Позор!"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, както сами разбирате, на мен и през ум не ми минава да отговарям на репликите на госпожа Василева. (Шумно изразено неодобрение от страна на депутати на БСП, възгласи "Позор!", част от депутатите на БСП напускат залата) Но аз ставам, за да изкажа своя категоричен протест от неверните твърдения, поднесени в тази зала, че българският национален герой и неговата памет са били осквернени. Тук не става дума за политическата сила - Съюз на демократичните сили. Тя не се нуждае от вашето одобрение и може отлично да мине и без него. (Шум и реплики от блока на БСП)
Тук става въпрос за българските граждани, които със своите думи вие обиждате и похулвате и които бяха събрани пред Паметника на Васил Левски не от нещо друго, а от почитта си към него.
Обидно за българския народ е тогава, когато вие смесвате свирката към вас със свирка към Апостола. (Бурни ръкопляскания и възгласи "Браво!" от страна на депутати от СДС, реплика на депутат от СДС: "Долу БКП!")
Искам да бъде пределно ясно за всички: ние можем да не сме съгласни с това, че в един момент, да речем тогава, когато се произнасят безсмъртните слова на Вазовата поема, някой е продължил да вика, или ако това става в момент, в който се изпълнява Националният химн, но никой от вас не може да възпре българският народ и българските граждани от правото да извикат своята оценка и своето отношение към фактите в тази страна и към лицата в нея. (Възгласи "Браво!" и ръкопляскания от блока на СДС)
Мен, дами и господа, могат да ме освиркат навсякъде, защото аз ходя по улиците и виждам хората всеки ден. Тези, които не ги виждат всеки ден, вероятно рискуват да срещнат неодобрение от тези, които не ги одобряват, евентуално овации от тези, които ги одобряват, тогава, когато се показват пред ходата. И да смесвате това с отношението към националните светини означава да извращавате истината, да обиждате народа си, за да извлечете от това политически дивиденти. (Ръкопляскания, възгласи "Браво" от блока ВТ/НП277.1 на СДС, възгласи от блока на БСП: "Как не те е срам?", "Засрами се!")
Ето защо аз ви заявявам и обявявам тук пред вас, че точно така, както някога, когато за първи път се чу викът "Долу БКП!", някои се разграничаваха, но аз не се разграничих, така не бих се разграничил и сега, когато някой си е позволил, па макар и по начин недотам възпитан, недотам изискан, дори неприемлив от някаква особено естетична гледна точка да изрази своето отношение. (Възгласи "О-о-о" от страна на депутати от БСП) Хората имат право на отношение, дами и господа. Внимавайте да не се опитате да им го отнемете, защото който е опитал това винаги е съжалявал горчиво. Благодаря ви. (Възгласи "Браво!" и ръкопляскания от блока на СДС, реплика на Стойчо Шапатов от място: "Жалък си!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Филип Димитров. Има думата госпожица Велислава Дърева. Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", посрещната с шум и реплики от блока на СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, аз мисля, че след всичко, което чухме преди малко в тази зала, можем да приемем и едно свое решение.
Искам да ви предложа проект за решение на Тридесет и шестото Народно събрание (шум и реплики от блока на СДС)
"На основание чл.86, ал.1 от Конституцията и на чл.71, ал.1 от Правилника на Народното събрание, Народното събрание
Р Е Ш И:

Остро осъжда позорните сцени на 19 февруари 1993 г. по време на всенародното поклонение пред Паметника на Апостола на свободата Васил Левски.
Дистанцира се от онези депутати от Съюза на демократичните сили, които подкрепиха и организираха шепата осквернители, доведени да провалят традиционното поклонение на столичани по повод 120-годишнината от обесването на Васил Левски. Те на практика станаха съучастници в погазването на националното достойнство на българина с циничното оскверняване на името и делото на начинателя на българската демокрация. Тези безсилни политици, водени от лични амбиции и страсти, опозориха не само себе си, 277.2 но и българският парламент".
Следват 26 подписа на депутати от Съюза на демократичните сили, Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия. Проектът за решение е заведен под # 102-33-81.
Предлагам, господин председателю, да гласуваме този проект за решение. Благодаря. (Бурни ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам последно по този проблем и по тази спонтанна, но може би необходима за нашия парламент дискусия, думата на госпожа Константинова.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Когато споменаваме името на Левски, можем само да коленичим и да наведем глава.
Недостойно е в българския парламент да се изслушват заклеймяващи комунистически речи по повод паметта на Васил Левски (възгласи "О-о-о" от страна на депутати от БСП) Това е недостойно.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): А достойно ли е да се слуша това?
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Също така, както разбира се е недостойно и това, което се е случило при паметника. Разбира се! (Възгласи "А-а-а" от страна на депутати от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Константинова.
Дневният ред е раздаден.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): А решението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля ви за спокойствие в залата.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ние сме спокойни, но питаме кога ще гласуваме решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Дневният ред ви е раздаден. Сега ще прочета три заявления до председателя на Народното събрание.
"Заявление от Радка Василева, която на основание на чл.15, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание уведомява, че напуска Парламентарната група на СДС". (Ръкопляскания от блока на БСП) 277.3
Заявление от д-р Йордан Тодоров, който на същото основание и с допълнителни мотиви, несъгласявайки се със схващанията за демокрация в СДС и с това разбиране за демокрацията на Националния координационен съвет също информира, че на основание чл.15, ал.3 от Правилника напуска Парламентарната щгрупа на СДС. (Единични ръкопляскания от блока на БСП) 277.4
И заявление от Красимир Найденов Стоянов, който на същото основание, чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, уведомява, че напуска парламентарната група на СДС.
Това бях задължен да го направя.
РЕПЛИКА ОТ СДС: По дневния ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Дневният ред е раздаден. По него има постъпили различни предложения. Ще ги чета по реда на постъпването им в канцеларията.
Преди това ви предлагам да гласуваме програмата на Народното събрание за 24-26 февруари. При обсъждането на тази програма днес в Председателския съвет нямаше принципни възражения. След това ще поставим на обсъждане всички новопостъпили предложения. Ако те се приемат, ще бъдат отразени в програмата.
Моля, режим на гласуване. Моля гласувайте за програмата за 24-26 февруари.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 187 народни представители за тази програма - 174, против - 6, въздържали се - 7 народни представители.
Приема се програмата с мнозинство.
Чета постъпилите предложения.
Постъпило е предложение от народния представител Васил Златаров докладът на Комисията за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване принципа на доброволността при определяне етническата принадлежност на учениците от общините Якоруда и Гоце Делчев да стане т. 1 или която и да е от следващите точки в заседанието на Народното събрание днес, 24 февруари. Става дума за включването на тази точка като първа в частта "Други законопроекти и проекти за решения". Това е част втора.
Моля гласувайте за това предложение.
Моля прекратете гласуването. От общо гласували 195 народни представители за това предложение - 91, против - 59, въздържали се - 45. Предложението не се приема.
Постъпило е предложение да бъде включен в програмата на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение СБ/МД 278.1 на Конституцията на Република България, внесен на 30 октомври 1992 г. от народния представител Стефан Стефанов и група народни представители. Става дума за изменение и допълнение на Конституцията в чл. 67, където да се добави нова алинея със следния текст: "С встъпването в пълномощията си народните представители подписват декларация, че не служат и не сътрудничат на тайни органи или служби."
По този въпрос няма становище от Законодателната комисия, от Комисията по национална сигурност и от Комисията по правата на човека. Но искам да ви обърна внимание, че съгласно императива на ал. 2 на чл. 154 от Конституцията предложението трябва да се разгледа от Народното събрание не по-късно от 3 месеца след постъпването му. Процедурният ред е да има становища на съответните комисии и аз за последен път ги подканям да дадат това изисквано от Правилника становище, тъй като Конституцията всъщност задължава и комисиите да се съобразят с посочения срок. За мен не е оправдание обстоятелството, че този въпрос се забавя в комисиите.
Продължаваме по-нататък. Има предложение от народните представители Стефан Стоилов, Георги Пирински, Александър Томов, Георги Николов от Свищов, Петър Башикаров, Атанас Папаризов, Реджеп Чинар и Кольо Парамов да се разпоредя за свикване на извънредно заседание на Постоянната комисия по бюджета и финансите за разглеждане и приемане на становища по проекта на Закона за финансиране на пролетните селскостопански работи през 1993 година.
Искам да поясня, че председателят на Народното събрание само може да поиска това свикване. Свикването реално с дневен ред може да стане от председателя на комисията. Аз нямам правата да определям дневния ред на една комисия. Само мога да поискам тя да разгледа един или друг въпрос.
Заповядайте, господин Димитров. 278.2
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Използувам случая, че министърпредседателят - г-н Беров, е тук, аз с него преди малко говорих по въпроса, мисля, че срещнах разбиране. Господа, този законопроект за съжаление не е законопроект на правителството. Както е известно, законопроектите на правителството се ползуват с приоритет. Аз бих желал да чуя становището на правителството преди да обсъждаме законопроекта в комисията и мисля, че миналия път в комисията се произнесохме в този смисъл, че когато правителството, Министерството на финансите каже, че то стои зад този законопроект, ние ще сме спокойни, че финансирането на този законопроект е налице. Как процедирахме миналия път? Законопроектът също не беше на правителството, макар че правителството имаше едно постановление и в този дух, поне моето становище беше, аз поддържах становището, че не бива да се нарушава Законът за държавния бюджет, когато се приема допълнителен законопроект. Тъй като сега все още нямаме Закон за държавния бюджет за тази година, е хубаво правителството да изкаже своето мнение дали подкрепя законопроекта и е хубаво правителството да каже: ние стоим зад този законопроект и да получим официално предложение.
Между другото обръщам се също в този дух към министърпредседателя. Преди около две седмици е вкаран нов Закон за данъка върху печалбата, който е съвършено нов и се различава от законопроекта за данъка върху печалбата, който беше вкаран от миналото правителство и за който беше декларирано, че новото правителство ще го поддържа. Аз не искам да се произнасям по същество, но тъй като този законопроект е вкаран като някакво становище на експерти или т.н., редно е мисля правителството да го подкрепи и да го вкара по каналния ред. Същото се отнася и за предложението на Министерството на финансите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Нека всички предложения на правителството или на министерствата, които идват до нашата комисия, да вървят по каналния ред.
И още нещо, господин председателю, понеже много законопроекти наистина има в Комисията по бюджета и финансите, аз ББ/МД 279.1 държа да заявя, че ние ще спазваме програмата на парламента така, както е гласувана и най-напред ще се занимаваме с приоритетните закони. След като изчерпим приоритетните закони, ще вървим наред. Затова пак се обръщам към господин министър-председателя да прегледа всички закони, вкарани от старото правителство, които по един или друг повод не са включени в приоритетните закони на парламента, да бъдат преподписани от новото правителство и да бъдат вкарани по каналния ред или поне да видим кои законопроекти се подкрепят от новото правителство, за да ги обсъждаме с приоритет.
Благодаря ви. Но наистина аз бих желал да знам мнението на правителството по този законопроект за сеитбата. Иначе наистина сме затрупани със законопроекти и незнаем кой да гледаме найнапред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря за разясненията на господин Димитров.
Първо давам думата на вносителя - господин Стоилов на това предложение, след това - на господин Хасан Али, заместник-председател на Комисията по земеделието.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател, колеги! Вземам думата не за да нагнетявам обстановката, повярвайте ми! Също така категорично ви моля, макар че се усмихват някои депутати от дясно, настоятелно ви моля да не допуснем парламентът да разиграе онзи неприличен театър, на който бяхме свидетели през есента. Моят колега Венцеслав Димитров започна да повтаря същите доводи, с които за съжаление успя да блокира своевременното прокарване на проектозакона за субсидиране на кредити, необходими за есенната селскостопанска кампания.
Господин председател, аз мисля, че Вие имате достатъчно власт, позовавайки се на Правилника, на добрата воля на парламента, да направите необходимото за ускоряване разглеждането на този проектозакон в Комисията по бюджета. Моля господин Димитров да разбере, че никакви политически дивиденти никой не може да постигне, ако успее да отложи своевременното гледане на този проектозакон. Дали ще го наричат комунистически, прокомунисти279.2 чески - уверявам ви, никакви дивиденти! Парламентът в основната си част е за своевременното разглеждане на този проектозакон.
Господин Димитров, вярно е, че проектозаконът не е внесен от Министерския съвет като цяло. Но на едно разширено заседание на Комисията по земеделие в присъствие на депутати от Бюджетната, от Икономическата, с участие на министъра на финансите, министъра на земеделието, половината членове на Управителния съвет на Българската национална банка тази тема беше обстоятелно разисквана тук, в пленарната зала. И позицията на всички участници беше една и съща - в близките 10 дни, а оттогава минаха 10 дни, този проектозакон трябва да бъде приет от парламента. След това той няма да работи.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Стоилов, колко пъти Ви виждах през тези 10 дни, Вие нищо не сте ми казвали!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Много ви моля, уважаеми колеги, с решение на пленарната зала да наложим ускореното разглеждане и приемане на този закон. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Министър-председателят поиска думата. Заповядайте, господин Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председател, драги депутати! Поставеният въпрос за трите закона, е бих казал чисто формален. Вие ще имате още утре или вдруги ден, петък, ще имате депозирано писмено становище на правителството, което подкрепя и внася споменатите законопроекти. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Али, заповядайте.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да заявя пред всички вас, че този законопроект е подготвен заедно и съвместно с представителите на министерствата на финансите и на земеделието и заедно с участието на представителите на банките. Така че няма никакви пречки за разглеждането му в другите две комисии.
Имаме и положително писмено становище, подписано от 279.3 министъра на финансите и министъра на земеделието. Ако трябва да представим становища и от други министерства и ведомства, и това ще направим. Но ви моля повече да не се бави решаването на въпроса и съответните комисии да приемат своите становища.
Между другото, уважаеми колеги, за утре внесох официално предложение за т. 1 в дневния ред да бъде именно този въпрос финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Али.
Мисля, че няма защо повече да разгръщаме дискусия. Въпросът е ясен. Аргументите са изложени. Преминаваме по-нататък.
Внесено е предложение от група народни представители от парламентарната група на СДС:
"На основание чл. 71, ал. 1 от Правилника и чл. 29, ал. 2 от Правилника се предлага да се създаде временна анкетна комисия за установяване на действията на ръководителя на Националната следствена служба г-жа Ани Крулева по изпълнение на политически поръчки чрез ръководената от нея независима институция, с което се уронва престижът на Националната следствена служба.
Трябва да гласуваме това да стане точка от дневния ред. Коя точка? Да влезе във втората част.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): След сегашната първа точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да бъде втора точка след точката за телевизията - уточнява парламентарната група на СДС.
По този ли въпрос, господин Дърмов? Заповядайте.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Ние имахме удоволствието миналата седмица в Комисията по национална сигурност да слушаме госпожа Крулева и тогава в нас се породи желанието да предложим на вниманието на народното представителство да чуе това, което каза и разказа в Комисията по национална сигурност ръководителят на Националната следствена служба. Аз недоумявам от морала на тези колеги от парламентарната група 279.4 на СДС, които са подписали това искане, защото това, което разказа госпожа Крулева, беше потресаващо за нашата нова демокрация. Това и диктаторът Стреснер не го прави. Човек да бъде задържан без прокурорски разпореждания, да бъде завеждан в Министерския съвет и там да бъде разпитван лично от министър-председателя и от заместник-министър председатели - господа, това е позор! И затова аз призовавам ние да гласуваме решение, което част от нашата група, която я заслуша госпожа Крулева, предложи. Всички вие да чуете за това, което тя разказа. Да чуете за това как е действувал след това главният прокурор Татарчев, който взема тези показания, които са в нарушение на процеса, в нарушение на всякаква законност и да ги пришива към делото. Господа, това се нарича намеса на неоторизирани инстанции в съдебната власт. И това, което ние трябва да направим тук, е да гласуваме решение да поканим госпожа Крулева и съответните следователи пред Народното събрание, пред открити микрофони, за да може да чуе българската общественост за безобразията, извършвани по време на управлението на Филип Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението е ясно. Няма какво да се обсъжда повече. Моля режим на гласуване.
Моля, гласувайте за това предложение - т. 2 от част втора на нашата програма да стане решението за създаване на временна анкетна комисия.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Това е манипулация!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това е на СДС предложение.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Господин Йорданов, трябваше да кажете, че по един въпрос има две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В момента гласуваме т. 2 от част втора на програмата на Народното събрание за 24-26 февруари да стане създаване на временна анкетна комисия за установяване на действията на ръководителя на Националната следствена служба госпожа Ани Крулева по изпълнение на политически поръчки чрез ръководената от нея независима институция, с което се уронва престижът на Националната следствена служба. Това гласуваме.
Това е на СДС, казах го няколко пъти.
Резултатът: от общо гласували 204 народни представители, 74 са гласували - за, 125 - против, 5 - се въздържат.
Не се приема. 279.5 Постъпило е предложение от група народни представители на основание на чл.87, във връзка с чл.37 от правилника, точка втора от дневния ред на днешното пленарно заседание, отново става дума за част втора, след точката за телевизията, да бъде изслушване на госпожа Ани Крулева относно неправомерни намеси на неоторизирани лица и институции, накърняващи установеното от Конституцията разделение на властите в Република България.
Заповядайте сега, госпожице Велчева.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Тя не е вносител.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин Мирослав Дърмов също не беше вносител на предишното предложение, но все пак беше изслушан. И изобщо, господин председател, обръщаме се към Вас с молба да спазвате строго принципа на равнопоставеност на народните представители. След като веднъж е нарушен правилникът и в нарушение е дадена думата на един народен представител, редно е да се даде и на всички останали, които са я поискали. (Шум и реплики от блока на БСП.)
Конкретно по предложението. Ако ми бяхте дали думата по предната точка щеше да стане ясно, че едното предложение не изключва другото. Защото аз допускам, че и след изслушване на госпожа Ани Крулева възможно е, ако бъдем честни пред себе си, да стигнем именно до този извод, че е необходима една анкетна комисия за преценяване на нейните действия.
Една голяма част от нас не са имали възможност да изслушат госпожа Крулева в Комисията по национална сигурност. За сметка на това ние редовно следим нейни публикации по вестниците и слушаме нейни изявления по радиото и телевизията. Това, което се извършва със следствието от страна на неговата ръководителка, за мен е едно политическо престъпление, което наистина уронва престижа на цялото следствие.
Естествено, че ние можем да изслушаме нейните вопли за някаква намеса в нейната дейност, но аз питам, когато престъпността процъфтява, а следствието бездейства, не е ли редно някой в тази държава да се намеси все пак? (Бурна реакция от блока на БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожица Велчева. РД/ВР 280.1
(Соня Младенова иска думата като вносител.)
На друг думата не давам, защото пояснявам, че двете искания - първото, което гласувахме, и това, което тощу-що чухме, са от различен характер. Те не си противоречат. Едното е изслушване на госпожа Крулева, а другото беше създаване на анкетна комисия, която да разследва нейната дейност.
Правилникът не е нарушен, защото повече информация за народните представители, преди да вземат едно или друго решение, е винаги по-добре, отколкото по-малко информация. Ето сега, след изказването на госпожица Велчева, информацията стана поголяма и сега ще вземете по-правилното решение.
Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте за предложението да бъде изслушана госпожа Крулева, като точка втора от дневния ред. Моля, гласувайте!
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 205 народни представители, 206 с гласа на господин Божинов, който днес няма карта, за - 135, против - 60, въздържали се - 11.
Приема се това предложение.
Заповядайте, господин Савов. (Шум в залата.) Моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че вие гласувахте за нещо, което е противоконституционно. (Възгласи от блока на БСП: "Е-е-е!" Смях в залата.) Да, много смешно действително ви се струва. Но ние може ли да викаме тук госпожа Ани Крулева, утре ще викаме председателя на Върховния съд, вдругиден Татарчев и т.н. Имаме ли право ние да се намесваме? Помислете малко дали не вършим нещо противоконституционно?
И особено се обръщам към Вас, господин председателю, да погледнете малко дали Вие не подлагате на гласуване един противоконституционен текст. Как може тук да викаме хора от съдебната власт и то в някакво начално следствие! Ние може ли да се намесваме по този начин! Това е, бих казал, абсолютно противоконституционно. Защото ние се намесваме непрекъснато в съдебната власт.
Това е моето мнение и с това обяснявам моя отрицателен вот. 280.2
А накрая на заседанието искам думата, тъй като е споменавано моето име, а мен ме нямаше, да ми дадете две минути за лично обяснение, на което имам право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов.
Председателят на Народното събрание не стои над Народното събрание и не тълкува Конституцията.
И за ваше сведение, смятайки, че има логика в такива аргументи, които изложи тук господин Савов, аз също гласувах против, но моят глас не беше достатъчен, защото той е равен на гласовете на всеки един от вас.
Продължаваме по-нататък.
Народният представител Лъчезар Тошев е внесъл предложение да бъде удължен срокът за работа на парламентарната Анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители. Той предлага това да бъде точка първа от дневния ред, става дума за част втора на дневния ред.
Веднъж този срок беше удължен до 28 февруари. Сега искането е да бъде удължен до 31 март 1993 г. Мотивите за това предложение са откритите несъответствия и противоречия между установените от комисията факти, показанията на свидетелите и версиите на следователите. Това налага извършване на експертизи, независими от тези на следствието. Допълнителен аргумент е и необходимостта да се изчака завършването на следствието по пожара в Новотел "Европа".
Въпросът е ясен. Моля режим на гласуване!
Заповядайте, госпожа Ананиева. Моля, прекратете гласуването!
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, колеги! Ние подкрепяме удължаването на срока, но молим да се включи в предмета на комисията и случаят с вандалското разбиване на жилището на народния представител Иван Гайтанджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Ананиева. Това е когато стане конкретно да се дискутира върху текста на решението. Сега гласуваме то да стане точка първа...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Не точка първа, а точка трета. 280.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Искането на народния представител Лъчезар Тошев е това да бъде точка първа от част втора на дневния ред. Вносителят променя ли предложението за това коя точка желае да бъде това проекторешение? - Той не променя. Той държи това да бъде точка първа от част втора на дневния ред.
Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Моля прекратете гласуването и посочете резултата! Гласували са 198 народни представители, за това предложение - 92, против - 56, въздържали се - 50.
Предложението не се приема. 280.4 И последно - постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС във връзка с точка първа на част втора на дневния ред, а именно: в дискусията за председателя (генералния директор) на Националната телевизия да бъде поканен и изслушан председателят на Националната телевизия господин Асен Агов. Предлага се и процедура за това изслушване. Това предложение е логично и, естествено, в духа на демокрацията.
Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте към тази точка от дневния ред да се включи и изслушване на председателя на Българската национална телевизия господин Асен Агов. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 202 народни представители, за това предложение 84, против - 95, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
Преминаваме по-нататък.
Направено бе в залата предложение да бъде включено решение за приемане на декларация във връзка със събития, накърняващи националното достойнство, по време на церемонията по случай 120-годишнината от обесването на Васил Левски.
Предложението трябва да се внесе по съответния ред на чл. 71 до 18 часа, но е внесено сега. Трябва да се внесе преди това. И нямам нищо против според логиката на чл. 71 да бъде поставено утре на съответното гласуване като предложение.
С това дневният ред е приет.
Преди да започнем работа, още едно кратко разсъждение.
Днес тържественото заседание, което проведохме, представляваше част от част втора на програмата за работата на Народното събрание. (Шум в залата) Защото тържественото заседание за 50годишнината от събитията, свързани със спасяването на българите от еврейски произход, не е включено в законодателната програма на парламента. То попада под графата "други". Изключително важни, но "други".
В този смисъл, след като днеска достатъчно дълго се занимавахме именно с други проблеми, важни за нацията, но извън законодателната програма, то в оставащия един час и половина е просто наше морално задължение да работим върху законодателната СД/КП 281.1. програма на парламента. (Единични ръкопляскания в блока на СДС) И моля да не разгръщаме дискусия по този въпрос.
Заповядайте, госпожа Маринова, по процедурен въпрос.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, Вие сте съвършено прав, че днес е един особен ден за българския парламент. Ние не възразяваме, разбира се, това време, което отдели Народното събрание за церемонията, с която ние всички сме свързани, да бъде компенсирано с удължаване на работното време, така че да не пострадат и двете части - и първата, и втората част от дневния ред на днешното заседание.
Така че правя следното процедурно предложение: да разискваме над точките и от първата, и от втората част на дневния ред, като удължим работното време до изчерпване на първа точка от втората част на дневния ред. (Шум в залата) И моля да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Обратно предложение. Заповядайте, госпожице Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател! Аз нямам нищо против тая точка да се изчерпи. Но тя се изчерпи във времето, което парламентът е гласувал. Просто не може да се постави на гласуване "до изчерпване на дневния ред", защото парламентът ще си противоречи с решението, което взе - една трета от тези законопроекти и други и една трета за приоритетната програма. Ако Вие поставите на гласуване този въпрос, просто това разпределение, което парламентът гласува с две трети и една трета, става абсурдно. Или ще си бъдем в границите на едната трета, или изобщо няма... Да си отменим решението и тогава... "До края на точката." Ами до края на точката може да има много повече от тия две трети.
Ето защо аз смятам, че не трябва да се поставя на гласуване този въпрос - до изчерпване на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Господин Лютфи, заповядайте също по този въпрос.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател! Искам да изразя съжалението и убеждението на моята парламентарна група като заместник-председател на групата и като говорител, че Вие 281.2. не бяхте убедителен като казахте, че днешните мероприятия, които са свързани с толерантността, авторитета на България и на българския народ за спасяването на 50 хиляди евреи, според Вас влизат в част втора. Защо? Въобще защо трябва да влиза в точка втора или част трета? Тя е съвсем отделна, господин председателю и уважаеми колеги. Тя няма нищо общо с нашата ежедневна законодателна дейност. Това е много важен ден за нас, за България и за целия наш народ и за нашия парламент.
Ето защо позволете ми да направя едно конкретно предложение, господин председателю и уважаеми колеги: нека да започнем работата си от там, откъдето ние я прекъснахме миналия четвъртък. А то е, както Вие приключихте, спомням си много добре Вашето последно изречение - става въпрос за точка първа от част втора, а именно проектът за решение за освобождаване на генералния директор на Българската национална телевизия. Вие казахте: следващия ден ще продължим по-нататък дебатите по тази точка. Предлагам това да бъде гласувано, макар че според мен няма логика дори да бъде гласувано, а ние направо трябва да започнем от там.
Благодаря ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата по процедура. 281.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има два варианта. Не са безкрайни вариантите...
Единият вариант е във времето, което ни остава... (шум и реплики в залата). Моля за тишина!
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата по процедурен въпрос, господин председател! Искам да изкажа противно мнение!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Добре, заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги. Позволете ми да изразя противното на това, което предложи господин Юнал Лютфи.
Фактически не е противното. Фактически е същото.
Аз искам да продължим там, където приключихме миналия път, а ние всички много добре знаем, че приключихме с обсъждането на Закона за допълнение и измение на Закона за данъка върху общия доход.
Моля ви се, господа, чуйте ме!
Този закон и по мнение на Министерството на финансите, на Министерския съвет, както и миналата година направихме, трябва да влезе в сила от 1 март. Първи март! Първи март е след няколко дни! Казахме да го отложим за следващата седмица, въпреки, че протестирах.
Дайте да вземем и този закон... Казахте даже - на един ден на първо и на второ четене... За мен това е невъзможно. Дайте днес да мине на първо четене. Да го обсъдим и след 1-2 дни да мине на второ четене. Наистина трябва да се оправят данъците! Това е най-важният въпрос в момента!
А Асен Агов 1-2 дни по-рано или по-късно - не е чак толкова важно дали него ще го бъде... Моля ви се, охладете вашите амбиции и нека да обсъждаме данъчните закони, защото хората затова са ни пратили тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Значи ситуацията има два варианта. Единият е времето, което ни остава да го разделим така: 2/3 за законодателната програма и 1/3 по въпроса за господин Агов, т.е. остава 1 час и 20 минути. ВЙ/МД 282.1
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ние направихме предложение за удължаване на работното време! (Реплики от БСП и коалицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е единият вариант.
Вторият е много по-логичният вариант - да гласуваме тогава коя част от нашата програма желаем да гледаме като първа законодателната ли програма желаем да гледаме, с нея ли да започнем сега заседанието или да започнем с втората част - други законопроекти и проекти за решение.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): С първата част се започва, а с втората се завършва!
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Имаме процедура за удължаване на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това са реалните предложения. (Реплики в залата)
Госпожа Маринова, по какъв въпрос искате думата? По какъв въпрос?
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, освен тези две предложения, за които Вие говорихте, беше направено предложение наистина в съотношение 2:1 днес да се гледа дневният ред така, както е приет, но с удължено работно време, за да има възможност и законодателната дейност да върви нормално така, както пледираше господин Димитров и ние го подкрепяме и втората част на дневния ред в размер 2:1 с удължено работно време, с което ще компенсираме церемониалната част като ние предлагаме да започнем с втората част, тъй като спряхме на първа точка. Въпрос на 5 мин. е привършването на тази гледна точка с каквото и да е решение, за да можем да вървим нормално към двете трети за законодателна дейност.
И Ви моля да подложите на гласуване двете предложения - за удължаване на работното време и за разглеждане в съотношение 2:1 първа и втора част, като най-напред пристъпим към втората част там, където спряхме миналия път и след това отидем на законодателната дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Удължаването с колко да бъде? 282.2
КЛАРА МАРИНОВА (от място): С два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: С два часа. Така, гласуваме първо предложението... (Шум и реплики в залата)
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам да изкажа противно мнение! Моля за думата за противно мнение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте.
Предложението за удължаване на работното време естествено трябва да се гласува.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС
): Предложението ми е противно. Извинявам се, че взимам за втори път думата по процедурен въпрос, но струва ми се, че и госпожа Маринова взе два пъти думата по процедурен въпрос. Тя предложи най-напред да започнем с втората част.
Господа, някой започва ли да гледа кино с втора серия? Има си първа част и втора част. Естествено е, че първа част се гледа преди втора. Ама това е толкова просто! И ние сме законодатели тук! (Шум в залата, реплики) Най-напред законите и после другото нещо... Но защо? Ето, това е моето предложение - започваме с данъчните закони и като ги приключим минаваме с другите работи там - телевизия ли, радио ли, каквото ще правим...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Но това не са две серии, това са два различни филма! (Смее се)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Първо гласуваме предложението за удължаване на работното време.
Председателят съжалява обаче, че няма да може да остане в това време, понеже има друг ангажимент.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласуваме да се удължи работното време с два часа.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 200 народни представители, за удължаване на работното време - 115, против - 83, въздържали се - 2. Приема се.
Сега гласуваме, след като бяха изложени всички аргументи и след, както най-разумно беше да приемем, че няма втора серия, но това не се приема, тогава гласуваме всъщност за това предложение по-напред да започне разглеждането на част втора 282а-3 от нашата програма - други законопроекти и проекти за решения.
Който е за това да се започне с част втора гледането на нашата програма, моля да гласува - за, който е против - гласува против. Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата: гласували 203 народни представители, за това предложение - 122, против - 80, въздържал се - 1. Приема се.
Процедурен въпрос? Заповядайте, госпожице Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, за да бъдем докрай последователни съгласно логиката на предхождащото гласуване предлагаме да започне обсъждането на част втора от т. 12 - в обратна последователност. Моля да подложите това на гласуване! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Много е остроумно, но това трябваше да се направи, когато се обсъждаше целият дневен ред - да се разменят точките. И е много логично. И можеше да стане. Но такова нещо не може да се гласува.
Започваме работа по дневния ред.
Има записани за изказване народни представители. (Реплики от залата: "Почивка! Искаме почивка!")
Има думата народният представител Емил Капудалиев.
Започваме гледането на точката, свързана с
"ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ". 282а.4 ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви запозная с две страни на един и същи въпрос, а именно отношението на работещите в телевизията по този въпрос и отношението на гледащите телевизия по същия въпрос - мястото на господин Асен Агов в структурата и в развитието на Българската национална телевизия.
"Дружеството на Съюза на журналистите в България "Подкрепа" при Българската национална телевизия с тревога следи кампанията срещу генералния директор Асен Агов, предприета от определени политически сили.
Всички обвинения срещу него имат политически характер, подчертавам, и мотивировката на нито една от тях не засяга същностната, професионалната страна на дейността на националната ни телевизия.
Програмата, с която бе избран Асен Агов в парламента на България, се осъществява и ние вече имаме два самостоятелни в програмно отношение канала, които в следващия етап ще добият финансова и организационна независимост.
За пръв път в своята история българската телевизия възприема стандартите на развитите европейски телевизии и това се дължи на професионалния риск, поет от нейния ръководител.
Смяната на Асен Агов в този момент е акт, който определени среди предприемат, за да попречат и спрат реформата в телевизията като част от демократичните промени в нашата страна.
Дружеството на журналистите" "Българската национална телевизия (искам да ви прочета и един кратичък друг документ) се намира в нова структурна реформа, започнала след назначаването на господин Асен Агов за генерален директор. Ние сме убедени, че неговите идеи ще изведат националната ни телевизия до равнището на най-съвременните и стабилни световни телевизионни медии.
Ето защо сме категорично против искането на неговата оставка сега, когато реформата е стигнала до определен етап на развитие.
Ние заставаме твърдо не само зад генералния директор на Българската национална телевизия Асен Агов, но и зад неговата творческа и професионална политика." ВТ/ВР 283.1
И ви моля да обърнете внимание на подписалите я: направление "Връзки с обществеността", направление "Култура" - "Ефир-2"; направление "Музика" - "Ефир-2"; направление "Музика" - "Канал-1"; направление "Развлекателни програми"; направление "Детски програми"; направление "Публицистика" - "Ефир-2" и "Канал-1"; издателска къща на Българската национална телевизия; забележете, направление "Автотранспорт"; направление "Капитално строителство", "Административно", "Постановъчно"; направление "Външни телевизионни предавания"; дирекция "Продажби и маркетинг"; отдели - "Секретариат"; "Експедиторски", "Личен състав", "Квалификация на персонала"; и сега започваме: радиотелевизионните центрове в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград стоят твърдо зад кандидатурата на Асен Агов; екипите на "Вариант-3", "Парад на рекламите", "Като лъвовете", "На шестия ден", "Истината", "Религия".
Това е. (Реплики от блока на БСП.)
Телевизията според социологическите изследвания. Да погледнем на въпроса от другата страна. И ще ви направя една кратка извадка, за да спестя вашето, на нашите радиослушатели и телевизионни зрители време за една таблица, която е направена от "Галъп Интернейшънъл", надявам се нямате нищо против това, за политическия и икономически индекс за периода м. ноември - декември 1992 г. и януари - февруари 1993 г.
Приложена е една таблица, в която в нито един момент доверието към Българската национална телевизия не спада под 50 на сто, а средно за периода от четири месеца е над 59 на сто.
В същото време недоверието към Българската национална телевизия се движи между 16 и 22 на сто, но никога не надвишава тези 22 на сто.
Според изследването "Политически барометър" на "Ем Би Ем Ди" за февруари т.г. има пълно доверие в информацията, изнасяна в "По света и у нас" - 29 на сто от населението, а до известна степен им вярват - 57 на сто, като само 10 на сто не вярват.
Особен интерес представляват резултатите от изследването "Национално съгласие", направено от Института за социална критика по поръчка на Канцеларията на Президента със спонсорството на фондация "Фридрих Науман" в периода от 30 август до 13 октомври 1992 г., в което авторката Маргарита Пешева констатира: 283.2
"Това въздържане на телевизионната лексика от употреба на думите, които са носители на конфронтационни нагласи, е израз на нейната, забележете, конструктивна позиция, на желанието й за диалог и съгласие между враждуващите политически сили и техните привърженици. Това определено обръща телевизионния език към национално съгласие."
Маргарита Пешева - "Езикът говори, езикът анализира",
"Национално съгласие в телевизионната лексика",
в. "Стандарт", бр. 15 от м. декември м.г.
Необходима ли е смяната на ръководството в Българската национална телевизия? (Шум и реплики от блока на БСП.)
На този въпрос категорично "не" отговарят 58 на сто срещу 25 на сто с "да", съгласно изследването на "Ем Би Ем Ди" от 22 януари 1993 г.
Според различните електорални групи резултатите са следните: СДС - 15 на сто за смяна на ръководството и против смяна му - 77 на сто; БСП - 47 на сто за смяна на ръководството и 36 на сто против смяната; Движението за права и свободи - 15 на сто за смяна на ръководството и 56 на сто против смяната на ръководството; други партии - 20 на сто за смяна и 65 на сто против смяната.
Даже само при Българската социалистическа партия само 11 на сто в повече са тези, които искат смяна на ръководството на Българската национална телевизия, в сравнение с тези, които не желаят такава смяна.
При другите електорални групи категорично неколкократно преобладава мнението срещу смяната на ръководството на Българската телевизия.
Днес е кощунство да се иска оставката на ръководството на Българската национална телевизия и искането на тази оставка няма нищо общо с общественото мнение в страната като цяло. (Възгласи: "Е-е-е!" от страна на депутати от БСП.)
Налага се изводът, че тези, които искат оставката ни, не милеят нито за телевизията, нито за обществото, нито даже за собствения си електорат, тъй като не зачитат мнението му. Те преследват единствено своите собствени кратковременни политически цели. 283.3
Какво показват социологическите изследвания за самия Асен Агов? Пак сега през м. февруари 1993 г. "Политически барометър" сочи 53 на сто положително отношение към Асен Агов срещу 17 на сто отрицателно. Тоест три пъти положителната оценка надвишава отрицателната. При различните електорати се получават следните резултати: СДС - 70 на сто положителна оценка срещу 7 на сто отрицателна; БСП - 37 на сто положителна оценка срещу 31 отрицателна; и Движението за права и свободи - 69 на сто положителна срещу 5 на сто отрицателна. (Реплика от блока на БСП: "А "мъже" и "жени" има ли?")
Даже при БСП с 6 на сто са повече тези, които имат положително отношение към генералния директор на Българската телевизия от тези, които имат отрицателно такова. При Движението за права и свободи в съотношение 69 към 5, забележете, в полза на Асен Агов. (Реплики от блока на БСП.)
Като цяло телевизията се ползва с доверие сред обществото. Информационната й политика - също. Общото развитие на Българската национална телевизия в резултат на реформата се оценява положително. Телевизията работи за осъществяването на националното съгласие и диалога в обществото. Зрителите не подкрепят идеята за смяната на ръководството на Българската национална телевизия и оставката на Асен Агов.
Това показват по категоричен начин резултатите от изследването на общественото мнение. Всеки вот в парламента за оставката на Агов при това положение означава незачитане на общественото мнение и в голяма степен пренебрегва мнението на собствения електорат.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз лично влязох в Българската национална телевизия през септемврии 1969 г. и 22 години работих там. За това време смених 11 ръководители, като се започне с Леда Милева и се свърши с доц. Огнян Сапарев. По едно време бях обявил конкурс за най-кратко и най-безследно престоял в креслото на десетия етаж председател на комитета. Засега кавалер на това отличие е господин Филип Боков. Той престоя там около два месеца. (Единични ръкопляскания от блока на СДС.) И неговото стоене там нямаше никакво значение за развитието на българската телевизия. И като казвам "развитие", настоявам на тази дума, защото тя е ключова за разбирането на процесите, 283.4 които са ставали, стават и винаги ще съпътстват състоянието на телевизията.
От самото й начало на 9 ноември 1959 г. до днес тя винаги е била в търсене, в движение, в падане и ставане, но вечно неспокойна, търсеща, развиваща се.
Българската телевизия като цяло и нейните творци като индивидуалности, всички - от шофьора, който е и осветител, и организатор, и асистент-оператор понякога, през техниците и инженерите, през редакторите, говорителите, художниците, режисьорите, нека не изброявам всички, до един са хора не чиновници, не служители, не дежурни изпълнители на рутинни действия, а творци в най-широкия и най-благородния смисъл на тази дума. 283.5 Всички тези хора за последните 22 години имаха назначавани крайно некомпетентни ръководители, като се започне от старозагорския учител Тодор Стоянов и се стигне до доцента от Пловдивския университет Огнян Сапарев. И едва с назначаването на Асен Агов Българската телевизия получи онова, от което се нуждаеше - професионалист, който бе доказал себе си и като телевизионен журналист, а за кратко време успя да се докаже и като ръководител.
Аз съм далеч от мисълта да лея елейни слова по негов адрес, но не мога да скрия и да не напомня ясно, гласно и внятно: Асен Агов е първият професионалист, професионалист ръководител на Българската телевизия! Със своето неколкомесечно участие в новото развитие на телевизията, на телевизионните процеси той започна да реализира една грамадна програма, с която не можеха да се захванат нито Сапарев, нито Боков, нито Писарев. И ето, изправиха се мъдри, знаещи и можещи компетентни в областта на телевизията и масмедиите хора, като господин Господин Атанасов, които решиха, че това не е добре.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Времето! Половин час вече говори!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Изследванията на зрителската аудитория на българските зрители, които ви прочетох преди малко, говорят друго. Писмата на всички работещи в телевизията говорят второ. И има нещо необяснимо и в същото време не само обяснимо, но ясно, видимо и разбираемо. Но, който има очи, да вижда, който има уши, да слуша. Българският народ и гледа, и слуша, и разбира, уважаеми колеги депутати. Него, народа с мъгляви фрази и недоказани политически твърдения не можете излъга. Не можете да излъжете и телевизионните работници, които не от широко около врата и не с големите заплати от 1700 лева ще заблудите. "Лет ит би" ще звучи не само в ушите ви, то ще звучи и в умовете ви и децата ви ще питат: защо разрушавате започналия строеж, господа депутати от 36-то българско Народно събрание! Като строители или като разрушители искате да останете в 33-годишната история на Българската национална телевизия! Благодаря. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Изказването на господин Капудалиев се засичаше тук на екрана и продължи точно 12 минути.
Заповядайте, господин Гайтанджиев, по процедурен въпрос. СБ/ЛТ 284.1.
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа народни представители! Това, което чух сега, е една много дълга, пространна, добре подготвена очевидно реч според нашия оратор и нашия колега, но тази едностранчивост в неговата дълга реч ми дава основание да кажа следното. В живота и в политиката има едно правило - когато един лидер, ръководител, директор или министър, или нещо друго със своите действия, линия и курс пляризира, създава различия, конфронтира, просто той трябва да бъде очевидно сменен. Има втори вариант, който е достойният вариант, такъв човек просто е достойно в такава ситуация да се оттегли. Очевидно вторият вариант не работи.
Затова аз правя процедурно предложение да прекратим разискванията. Този театър на абсурда е такъв, че вече ще ни завиди Йонеско и Бекет. Затова аз предлагам процедурно да се прекратят разискванията и дебатите и настоявам да се гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Само искам да инормирам народните представители, че всяка парламентарна група има право по на 30 минути за изказвания. На СДС остават 5 минути, на БСП - 12, на ДПС много повече. Това е истината. Единствено ако няма желаещи за изказване, тогава може да прекратим наистина дебатите.
От БСП няма желаещи.
От СДС са се записали господин Даскалов и госпожа Константинова. Аз също имах желанието да взема думата, но как ще се събера в рамките на 5 минути не знам.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Председателят има право на отделно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не, не е така.
Заповядайте, господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам да се изкажа фактически по един процедурен въпрос и затова с удоволствие бих отстъпил правото си на Вас за изказване.
Процедурният ми въпрос се състои в следното. Иска се от Народното събрание да се излезе с решение по повод освобождава284.2. нето на господин Асен Агов от длъжността му директор на Националната телевизия. В същото време, когато такова предложение не е направено от съответната специална постоянна комисия към Народното събрание, която комисия единствено е оторизирана съгласно Конституцията и правилника на Народното събрание да даде своето предложение или за назначаването, или за уволнението на директорите на тези два института на масмедиите - радио и телевизия.
Какво е правното значение, госпожо Маринова, защото аз с удоволствие винаги внимавам, когато ме поправяте по отношение на ударението наука или научен, с удоволствие и с уважение се поправям, и затова когато един юрист си позволява пък да прави такава забележка по процедурен въпрос, просто е интересно да се чуе, защото какво е правното значение на обстоятелството, че такова предложение от комисията не е направено. Правното значение е такова, че ние не можем да се занимаваме с въпроса и ние не можем като Народно събрание да излезем с едно решение, да съставим едно решение, коет да се произнесе по този въпрос дали трябва да бъде свободен господин Агов или не. Затова защото условие въобще да се разглежда този въпрос, а още по-голямо условие да се вземе такова решение е наличието на предложението от комисията. И аз се обръщам към господин проф. Михайлов. В Законодателната комисия абсолютно аналогичен е случаят във връзка със законопроекта за съдебната система. Само преди един ден ние разсъждавахме върху проблема за съдебните заседатели, които се приема, съгласно проекта, да бъдат назначавани от висшестоящия съд за по-нисшестоящия съд, но по изричното предложение на господин професора, по предложение на съветите.
Какво означава това? Това означава, че ако има предложение от съветите, висшестоящите съдилища имат правото да назначават съдебни заседатели. Няма ли предложение, няма и назначаване.
Така е и настоящият случай. Щом като няма предложение от тази комисия, Народното събрание просто не може да издаде такова решение. Ако в случай въпреки това, господине, Вие, разбира се, с вота си гласувате това решение, което ние ще го видим, то просто ще бъде нищожно решение, то просто няма да породи онова, за което за целия свят вече е ясно какво целите с това. То просто няма да го породи и господин Асен Агов просто няма да бъде длъжен да напусне. Обратното, ще бъде длъжен да остане на работното си място! 284.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Даскалов.
Една минута остана.
Има думата госпожа Екатерина Михайлова по процедурен въпрос.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата по процедурен въпрос, както поиска и колегата Даскалов преди мен, който говори по процедурен въпрос.
Но аз всъщност правя своето искане на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно искам удължаване на предварително определеното време за разискванията за нашата парламентарна група, тъй като има записали се хора за изказвания. И такива възможности дава нашият правилник.
Така че от името на Парламентарната група на СДС искам удължаване на нашето време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Давам необходимото удължаване. То е 10 минути.
Има думата госпожа Елка Константинова.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Искането на оставката на господин Асен Агов пречи не само на реформата в Българската национална телевизия, но изобщо на реформата в цялата българска култура. Защо? Защото най-важното нещо при реформата на културата беше нашето огромно желание да я деполитизираме и да не участват политическите амбиции в тази сфера, която е надпартийна, която е общонационална и общочовешка.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): А Михнева?
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Телевизията в лицето на господин Асен Агов успя да подаде ръка на българската култура в един от най-тежките моменти, в най-тежката икономическа криза, благодарение на което се създадоха контакти между Българския национален филмов център и Националната телевизия. Филмовият център без помощта на националната ни телевизия и лично на господин Асен Агов няма надежда да намери другаде опора. Създават се в момента доста голям брой копродукции между телевизията и анимационната студия, между телевизията и документалната студия "Време", между 284.4. телевизията и игралното кино. И във всички случаи става дума за български филми, става дума за българска култура.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): По шест американски филма на вечер! 284.5.
Колкото до американизацията, господа, тя е един процес - много опасен, който залива цяла Европа. Не само България. А именно господин Агов се противопоставя, доколкото може при тази страшна икономическа криза. Няма страна в Европа, която да устои на тези евтини американски филми. Искате нашата страна, която е с най-бедни, с най-ограничени възможности, тя да устои! Моля ви се, не говорете абсурдни неща. Става дума за това, че именно Асен Агов е човекът, който се загрижи за българската национална култура и не само за киното, но и за литературата.
Първо, разшири се около три пъти поясът на европейската и на отвъдокеанската култура, която бе ограничавана главно в съветската и в източноевропейските страни. Създадоха се 16 продуцентски звена и направления в областта на културата. За филми, за театър, за хумор, за музика, за религия, за шоу, нови образователни програми и т.н., филмовата програма се увеличи близо 100 пъти, без да се включват документалните и анимационните филми.
Интересно защо шумите, когато ви се поднасят точни факти и точни цифри!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Шуми дясната страна, госпожо Константинова!
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Увеличи се детската програма, като се установиха точни часове за излъчванията на детски филми. Но във форма на културно въздействие и възпитание са игрите шоу за деца и възрастни, които са нещо ново за нашата телевизия. Създаде се седмичен културен преглед - "Форум". Засили се културното предаване в програмата "Очевидци" - една много интересна програма. Създадоха се комисии за квоти задължително българско игрално, документално и анимационно кино. В информационнопублицистичните програми преобладават вече културни явления. Господин Агов е подготвил един пакет от български филми, взети от Националния филмов център, които предстои да видим. Неговото отстраняване и искането на оставката е удар срещу цялата българска култура. Много ви моля да разберете това.
Освен това, като висок професионалист и добър професионалист, той цени професионализма на своите работници. Той ББ/КП 285/1. зачита всеки един професионалист, независимо от коя партия е. И мисля, че това е много сериозен аргумент, особено за вас, господа социалисти. Мислете за българската култура, за присъствието на българското кино на екрана!
И накрая, предлагам да прегласуваме отново предложението господин Асен Агов да се яви тук и в рамките на 30 минути да изложи концепцията си. Много ви моля! Става дума за нещо много решително. Това е нещо съдбоносно за цялата българска култура - смяната на ръководителя на Националната телевизия в най-тежкия момент на криза за културата. Тя няма бюджет, няма данъчни механизми, които да облекчават съществуванието на хората на изкуството и културата. И когато има един генерален директор, който е решил да подаде ръка и подаде ръка на българската култура, много ви моля, замислите се върху този факт! Нека да прегласуваме отново предложението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Шест минути и 16 секунди.
Реплика? Имате думата.
Господин Драгиев, имате думата за реплика.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Господа и мои приятели от СДС! Не се мъчете да правите туй, което няма да стане. Не се мъчете да ги учите тези, които нищо не възприемат. Става ми мъчно като гледам колко добросъвестни хора полагат усилия да научат на нещо тези, които нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Надежда всяка тук оставете. Господ да ни е на помощ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Драгиев, Вие искахте удължаването за изказванията. Много ви моля, реплики, дуплики няма.
Имате думата, господин Йорданов. С 4 минути разполагате. И 1 минута от заместник-председателя на парламента.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! За първи път, откакто вие ме избрахте за председател на това Народно събрание, аз си позволявам да напусна председателската трибуна и да сляза тук, за да говоря от вашата трибуна, от нашата обща равнопоставена трибуна. Защо?
Аз съм далеч от лични пристрастия и лични отношения към проблема, който тук се обсъжда. Досещам се и за подтекста 285/2. на направеното искане за освобождаване на господин Агов. Възможно е и, вярвайте ми, досещам се и за това защо пък други толкова горещо го защитават.
Вероятно всеки има своите аргументи. Спомням си и минали дискусии в този парламент по същия проблем - за директора на Националната телевизия, още от Великото Народно събрание и след това, когато се стигна тук до освобождаването на предишния председател. Мога да свидетелствам пред вас и за дискусиите, разговорите, които се провеждаха в парламентарната група на СДС, когато аз бях неин председател и когато в интерес на истината парламентарната група не беше абсолютно единна по въпроса, че точно господин Асен Агов трябва да се издигне за ръководител на Националната телевизия. Тоест това не беше едно доминирано мнение на парламентарната група, едно преобладаващо мнение, от което да се прави заключението, че това е политическа кандидатура, политическа фигура, която се налага по политически път, с цената и с исканията на едно политически формирано мнозинство при началото на работата на 36-тото Народно събрание.
Проблемът, от една гледна точка погледнат, е политически. От друга гледна точка обаче, от която трябва да се научим вече да гледаме проблемите в тази страна, е чисто професионален. За първи път в нашата телевизия, а в България всеки разбира от политика, парламент, футбол и телевизия, за първи път от този период - демократичен, има председател, който е от средите на самата телевизия и има някакъв човешки, морален дори принцип, ако щете, самата телевизия, самите хора, които работят там, да огледат своите ръководители и да си кажат мнението, да си кажат становището за тях. Има комисия, която се занимава специално с проблемите на телевизията. Тя е пък професионализираният орган, който до голяма степен ни лишава и нас от известна компетентност. Когато тези хора са влезли в Комисията по радио и телевизия при формирането на комисиите в Народното събрание, те са изявили желание именно защото се чувстват професионално свързани, разбиращи от проблемите на Националната телевизия. И тази комисия след многократни обсъждания, след многократни дискусии стига до едно становище, в което се отразява, както и известна критика към ръководителя на Националната телевизия, но така също очевидно се дава акцент върху про285/3. фесионализма на този ръководител.
Аз ви призовавам не като председател на парламента, като народен представител да помислите, преди да вземете вашето решение. Защото тръгне ли се по тази крива да се освобождават професионалистите само защото в определен момент те ни изглеждат неудобни, далеч няма да се стигне в тази страна. Никога, вярвайте ми, никоя политическа сила не може да намери най-удобните за себе си. Винаги истинският творец, истинският талант, заемайки един пост, ще бъде различен. Аз мисля, че господин Агов направи много за Националната телевизия и това го вижда всеки непредубеден гражданин със самия факт, че тя стана различна. Тази телевизия е различна от онази телевизия. И това е доказателство, че там нещо се променя само по себе си.
А като парламент, като народни представители ние трябва да уважаваме професионализма и промяната.
Лично аз ще гласувам против освобождаването на господин Агов от поста директор на Националната телевизия и ви призовавам и вие да гласувате така.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин председателя на 36-тото Народно събрание.
Имате думата по процедурен въпрос. Изчерпа се времето за изказвания, няма други желаещи. Имате думата по процедурен въпрос.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин председател, първото, което аз искам да отбележа, е, че в изказването на госпожа Константинова се съдържаше едно процедурно предложение, което Вие не подложихте на гласуване. Може би не го чухте. Това предложение беше да се прегласува предложението за изслушване на господин Агов в пленарната зала.
И аз Ви моля да подложите това процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кажете ми по силата на кой текст от Конституцията, от Търновската конституция и от настоящия правилник? Посочете ми, Вие сте юрист, много Ви моля.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз Ви казвам: това беше процедурно предложение, с което тя иска да се подложи наново на гласуване. 285/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не може да се подлага. Аз Ви казвам.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Вие просто го подминахте без коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разбирам Ви, Вие сте юрист. Така че не мога.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, в такъв случай, щом няма да го подлагате на гласуване, от името на парламентарната група на СДС искам половин час почивка и моля групата да се качи горе в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам 20 минути почивка. Имаме практика в парламента. (Звъни)
(19 ч. и 25 м.)
285/5.(След почивката)

19 ч. и 50 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Изтече времето за почивка. Процедурно ли искате думата?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес, поради напрегнатата програма, работното време бе удължено. Но сериозна работа се върши, когато цялото народно представителство или по-голямата му част е тук в залата. Виждам, че залата е почти празна и затова моля процедурно да направите проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля до три минути режим на регистрация за проверка на кворума. И друг път сме го правили. Моля заемете местата си в залата.
Има необходимия кворум. Продължаваме заседанието. (Звъни)
БСП и коалиция имат време за изказвания. - Не желаят.
Движението за права и свободи също няма.
Моля, заемете местата си в залата. Направено е предложение. Имате предложението. Много е кратко за гласуване.
Решение на 36-то Народно събрание.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Освобождава Асен Агов от длъжността генерален директор на Българската телевизия.
Господин Господин Атанасов има думата. Моля за тишина в залата.
ГОСПОДИН АТАНАСОВ (независим депутат): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя само едно уточнение. Искам да ви напомня, че при освобождаването на генералния директор на Българската национална телевизия трябва да бъде определен временно изпълняващ длъжността "генерален директор" на Българската национална телевизия.
В този смисъл ще ви моля да предложите и точка втора от допълнителното решение, което съм предложил, иначе ще бъдем изправени пред непълнота. РД/ЛТ 286.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Може ли да прочетете допълнителното решение Вие, тъй като оттеглих това решение, предлагате точка втора към решението.
ГОСПОДИН АТАНАСОВ: Определя за временно изпълняващ длъжността "генерален директор" на Българската национална телевизия Милица Трайкова до избирането на генерален директор на телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения? Господин Даскалов, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Съжалявам, че на господин Атанасов трябва да направя реплика, тъй като той е юрист, колега. Същото изказване и същото процедурно изказване, което се отнасяше по отношение на обстоятелството, че няма предложение за освобождаването на действащия директор господин Агов, така поради същата причина Народното събрание не може да вземе решение, след като няма предложение от страна на комисията за назначаването, пък макар и за временно изпълняващ длъжността. Просто това е невъзможно. (Реплика от блока на БСП: Възможно е)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Председателят на Комисията по телевизия господин Михаил Неделчев има думата.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ! Освен проблемите, които постави господин Даскалов, искам да поставя пред вас още един проблем.
Госпожа Милица Трайкова не е служител на Българска национална телевизия и ние едва ли бихме могли да упълномощим някой, който не се намира в съответната институция да изпълнява съответната длъжност. (Бурна реакция от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да ви прочета още един път точка втора: "Определя за временно изпълняващ...
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (от място): Но тя е уволнена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мога и аз да бъда временно управляващ, госпожа Константинова.
Имате думата, господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Господин Атанасов! Лично аз съм разговарял два пъти с госпожа 286.2. Милица Трайкова. Тя не желае да поеме тази отговорност. Заявявам го най-отговорно и най-категорично.
Благодаря. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: "Давам съгласието си да изпълнявам временно длъжността "генерален директор" на Българска национална телевизия до избирането на генерален директор, ако това ми бъде възложено от Народното събрание на Република България", господин Капудалиев. Подпис. (Бурна реакция и смях)
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Извинявам се, но това може да е било значително по-късно. Аз разговарях с нея по този въпрос още през януари. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Единствено липсва нотариална заверка. Колега, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАРАДИМОВ (СДС): Процедурно, господин председател. По отношение на проекторешението, внесено от господин Господин Атанасов на 20 ноември, подписано от 23 наши колеги, постоянната комисия се е произнесла с едно свое становище, в което така или иначе не се дава ход на подобно искане.
Отново напомням основните положения от Временния статут и най-важното, което е, госпожа Милица Трайкова не е в трудовоправно взаимоотношение с Българска национална телевизия. Подобни трудовоправни договори може да сключва генералният директор или шефовете на двата канала. Моля ви, това е все пак и въпрос на трудовото право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, гоосподин Карадимов. Съображенията бяха развити в залата.
Имате думата процедурно, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Процедурното ми предложение е следното, понеже беше прочетено едно съгласие. Аз също декларирам, че давам съгласието си и то ще работя без пари. (Бурна реакция и смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, за да назначим временно изпълняващ, първо трябва да освободим. Затова първо гласуваме освобождаването на господин Агов... (Шум в залата) Нека да довърша, моля ви се. След това, ако се оваканти мястото, тогава ще 286.3. предлагаме и господин Венцеслав Димитров за същата длъжност. (Смях в залата)
Имате думата.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да напрява едно процедурно предложение за начина на гласуване. Предлагам гласуването да бъде тайно. (Реакция от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За тайно гласуване има съответен ред.
Моля гласувайте прочетеното решение, в смисъл: "Реши: освобождава Асен Агов от длъжността генерален директор на Българска телевизия". Моля гласувайте!
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Има процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е процедурно Вашето, много Ви моля.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Как да не е процедурно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има Конституционен съд, там може да обжалвате. Много ви моля, гласуваме.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): На какво основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочетете правилника кога се прави предложение за тайно гласуване. Прочетете правилника, моля Ви се, кога се прави предложение за тайно гласуване. (Реплика от блока на СДС: На какво основание?) На основание правилника.
Моля гласуваме. Текат трите минути за гласуване.
Да не ви прави впечатление, че господин председателят на парламента го няма, тъй като той си направи изказване и може да седне на същия стол след приключване на гласуването по точката, по която се е изказал. Така е по правилника.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От гласували общо 206, за - 123 народни представители, против 81, 2 се въздържат. Дайте по партии. (Бурна реакция в залата)
Обяснение на вот? Имате думата. Той не е направил изказване до момента, така че има право на обяснение на вот. 286.4. ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители! Аз искам да обясня моя отрицателен вот. Не събрах кураж да направя изказване по материята, тъй като смятам, че всеки трябва да говори по своята специалност. Но след като изслушах доклада, по който вие сега гласувахте, аз събирам този кураж и смятам, че мога вече да се считам и за един специалист по телевизия.
Гласувах против не защото смятам, че в един демократичен парламент не може да се гласува за освобождаване на един председател на какъвто и да е орган, но гласувах, първо, защото, и на това беше обърнато внимание, има една тревожна тенденция при всяка промяна в парламентарното мнозинство да се извършват промени в телевизията. (Шум в залата и реплики.) Ако имате нещо против, заповядайте, след това ще обсъждаме.
Второ, защото това гласуване беше проведено на основата на един доклад, от който аз лично, а предполагам и много от вас биха се срамували. Но в крайна сметка, ако го погледнем от гледна точка на публиката, толкова по-добре. Защото в крайна сметка ние виждаме, че сега имаме един идеолог на българската телевизия, какъвто е г-н Атанасов, който се подкрепя от, за съжаление, хора, които уважавам от лявата страна, които разбират от телевизия.
И най-накрая, беше обърнато внимание, че ще бъде сезиран Съветът на Европа и т.н. Няма нужда, колеги! Достатъчно е да заведете в чужбина и да покажете този, който сега е флагманът на промените в българската телевизия, и освен това да поставите до него господин Агов и всеки по света ще разбере колко задълбочено е обсъждал българският парламент освобождаването на господин Агов. (Силен шум в залата, ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Госпожа Константинова, имате думата. (Силен шум в залата.) Нищо, нека да имаме търпението, макар че няма право да взема отношение по правилника. Нека да направим едно нарушение.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Аз гласувах против, защото е израз на пълна безотговорност към съдбата на българската култура лишаването в момент на най-тежка икономическа криза за хората на изкуството и културата лишаването от генерален директор на телевизията. (Шум в залата.) И то при положение, че няма временно СД/ВР 287.1 изпълняващ. Това ще доведе до още по-тежки последствия, господа! И вие носите много тежка отговорност за тази абсолютно безотговорна постъпка. Безотговорността към българската култура расте всеки изминат ден. Катастрофа е това за България! За България е катастрофа унищожаването на нейната култура. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За обяснение на вот може да вземе думата само народен представител, който не е изразил отрицателно становище по въпроса. Разберете се кой ще бъде. (Обръща се към депутатите от СДС.)
САШО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Гласувах против това предложение, тъй като аз съвсем сериозно започвам да се страхувам от политическия кретенизъм, който започва да завладява Народното събрание. (Шум в залата, реплики.) Малограмотни и малокултурни люде, чийто единствен досег с телевизията е да натиснат копчето на домашния си телевизор, започват да се опитват да синдикализират културата, да синдикализират словото, нещо, което много прилича на познатата ни история в недалечното минало, наречена "китайска културна революция". (Възглас от блока на СДС: "Браво!")
Точно заради това този акт, който ние извършихме, естествено, че всички хора, които гледат, ще разберат, че ние като парламент се опитваме да наложим забрана, политическа цензура на телевизията. Но не забравяйте, господа, че словото е неограничено, словото е свободно и никакви политически пристрастия, никакви синдикални или не знам какви си още интереси могат да спрат развитието на свободата на словото, тъй като никой не може да спре развитието на демокрацията. Демокрацията наистина е в опасност, но тя не може да бъде унищожена. (Възгласи в блока на СДС: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Трима вече минаха. (Обръща се към парламентарната група на СДС.) Моля ви се! Колега (обръща се към господин Христо Тодоров, който иска думата), няма възможност, разберете! Трябва да наруша правилника. (Шум в залата.) В правилника не пише "на парламентарна група", а "на депутат". (Шум и реплики.) Защо трябва да нарушавам правилника? Не мога да Ви дам, колега, думата, разберете ме. (Обръща се към господин Христо Тодоров, който е застанал пред микрофоните.) 287.2
ХРИСТО ТОДОРОВ (независим депутат от СДС): Уважаеми господин председателстващ, ще бъда съвсем кратък. Гласувах против, защото според мен това е абсолютно политическо уволнение на господин Агов. Така, както я караме, уважаеми господа, ние всички се занимаваме с политика и един ден ще дойде, вярвайте ми, когато няма да можем да изхранваме децата си. Затова е време да се осъзнаете и действително в професията си човек да може да се развива свободно.
Благодаря ви за вниманието. 287.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. В нарушение сме...
Гласуваме точка втора към решението: "Определя за временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българска телевизия Милица Трайкова до избирането на нов генерален директор на Българската национална телевизия". Първо ще гласуваме за нея, а ако тя не спечели, ще гласуваме за господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте! (Шум в залата, реплики, смехове)
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: По-отдалеченото предложение се гласува първо! По-отдалеченото предложение искаме да гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Резултатът ще бъде същият. В процес на гласуване сме! Моля ви се! Гласувайте!
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Тя не е служител на телевизията! Тя няма това право - да заема тази длъжност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Никъде не е казано, че трябва да бъде служител...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ами тогава вземете някой от улицата!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От улицата вземахме и министрите! Някои! (Смехове в залата, реплики, шум)
Благодаря ви много... Нека да не се обиждаме... (Шум в залата, оживление)
Моля, побързайте, понеже не е първо гласуване, няма да чакаме три минути! (Реплики)
Три минути? Добре!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): По-отдалеченото предложение трябваше да гласуваме! По-отдалеченото!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По-отдалеченото - беше при Гиньо Ганев...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тогава да гласуват и за мен, защото аз знам откъде да им взема и парите за телевизията!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е съвместима със заеманата от Вас длъжност, господин Димитров. (Шум и реплики в залата, оживление)
Ще гласуваме и за господин Венцеслав Димитров, разберете!... ВЙ/КП 288/1.
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо 191, за 120, против 69, 2 се въздържат.
Сега - при това положение трябва ли да се гласува за следващата кандидатура? (Весело оживление в залата, шум, реплики) Нека някой юрист да вземе отношение. (Шум в залата)
Господин Ескенази, трябва ли да се гласува според Вас за втория? Вземете отношение, много Ви моля. (Силен шум в залата)
Моля за тишина! Останете в залата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Взимам думата само защото председателстващият се обърна към мен.
Аз не виждам пречки да се гласува, тъй като нямаме правила, по които едно лице, което гласува за един, след това да не гласува за друг. И мисля, че господин Венцеслав Димитров има шанс да събере повече гласове...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Благодаря Ви.
Имам данните. Имам данните и който получи повече гласове, ще бъде директор на телевизията. (Смях)
Господин Димитров, Вие сам си пожелахте да отпаднете като народен представител... (Шум в залата) Добре.
Моля, гласуваме обратното становище... (Депутатите стават прави, смях, реплики)
Той не е кандидат, моля ви се...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Кадир, мисля, че ... (Шум и реплики в залата, смях)
Чакам да се успокои дясната страна на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Мисля, че Народното събрание не е мястото за такива закачки, господин председателю.
След като избрахме временно управляващ Българската телевизия, няма свободно място, за което бихме могли да... (Бурен смях от депутатите на СДС)
На което бихме могли да изберем Венцеслав Димитров, така че поставянето на гласуване на неговата кандидатура, освен че е недопустимо, представлява една недопустима закачка в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Орсов. 288/2.
За временно управляващ на длъжността генерален директор на Българска телевизия е избрана Милица Трайкова. (Шумно неодобрение от СДС)
Приключвам. Решението..., моля ви се! Приключихме решението е прието!
Защото досега беше така... (Реплики) Оспорвайте пред Конституционния съд...
Продължаваме със следващата точка - раздел първи от раздадения дневен ред.
Законодателната комисия...
Имате думата.
ВИРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председателстващ, мисля, че преди малко всички много добре чухме в тази зала една Ваша реплика.
Съюзът на демократичните сили може да не подкрепя това правителство, но ние не можем да допуснем един председателстващ Народното събрание да казва, че българските министри са взети от улицата.
Аз Ви моля да конкретизирате тази Ваша фраза и ако е наложително, да се извините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Всички живи същества, носещи човешки имена, се движат по улиците. Разберете! (Шум в залата) В този смисъл... А някои от тях бяха безработни - сега имат кабинети. В този смисъл!... (Шум и реплики в залата) Така че не съм обидил никого. Да!
Продължаваме. Имате думата.
Преминаваме към точка първа от част първа на програмата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем сериозно и в духа на предишното предложение искам да направя своето предложение.
На основание чл. 105, ал. 2 от правилника Ви предлагам, господин председателю, да наложите наказанието забележка на господин Ескенази за това, че се опитваше да квалифицира личността на народния представител, който е направил предложението за решение във връзка с ръководителя на Българската национална телевизия. 288/3.
Всеки народен представител е свободен във волята си да прави каквито и да е предложения, а също така да се самоопределя в своята парламентарна група, в своята партия и пред своите избиратели. Ако ние тук, в Народното събрание, по този недопустим начин се заклеймяваме, то тогава ние не сме нормални демократи и нормални народни представители.
Моля Ви, господин председателю, да упражните това свое право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Понеже си бях отклонил в момента вниманието, ще проуча протокола. Ако се констатира това нещо в стенографския протокол, утре ще наложа наказание на господина...
И на Вас ще Ви дам вече думата...
Не съм запознат със съдържанието на стенографския протокол.
Вие? Процедурен въпрос ли имате? За лично обяснение в 21,10 ч.
Процедурно - имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Вече сме по точката...
ГОСПОДИН АТАНАСОВ (СДС): Господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз съм състудент с Илко Ескенази. Смятам, че ние сме в добри отношения, затова не се чувствам обиден и не желая да се разглежда този въпрос в парламента. Просто го приемам като приятелска закачка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз понеже знаех тази работа, затова не го подложих на гласуване... (Шум в залата)
Господин Димитров?
Кой ще докладва, господин Школагерски? Председател нямате...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те докладваха, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тъй като нямате готовност, ще закрия заседанието...
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Ние всъщност продължаваме нещо, което е започнало. Става дума за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху 288/4. общия доход, който е внесен от народния представител господин Венцеслав Димитров. В предложението, в проектозакона, който внесе господин Димитров, се правят всъщност предложения за две промени.
С – 1 се предлага в чл. 4 таблицата да се измени съответно така, както е внесена от него или той увеличава в предложението си необлагаемия минимум. Това означава, че всички граждани, които получават трудово възнаграждение, ще бъдат облагодетелствани, като облагането, както преди малко казах, на дохода им започва от по-високо равнище. Процентите нагоре почти се запазват, но ползата е тази, че при дадена сума облагането ще бъде по-малко. 288/5.
Също така след таблицата в законопроекта се предлага облагаемият доход да бъде намален в случаите, когато съпругът няма други доходи и когато в семейството е налице дете под 18 години.
Втори момент от предложението в законопроекта, това е промяната в чл.13. И тук господин Венцеслав Димитров с внесения законопроект предлага необлагаемият минимум, говоря за таблицата по чл.13 да бъде до 18 000 лева. Също така той допълнително предлага увеличаване на необлагаемия минимум тогава, когато съпругът няма други доходи и когато в семейството има дете или деца под 18 години.
Струва ми се, че това предложение, като излезем ото постановката, че то разбира се, не противоречи на Конституцията, то е съобразено с нашето законодателство, но по-скоро аз бих акцентирал на този въпрос - че това предложение на господин Димитров съответства на нашата практика вече. Не за първи път ние увеличаваме необлагаемия минимум и това е напълно естествено. Струва ми се, че когато ние влязохме в тази зала, говоря за колегите, които имат вече втори мандат, ние заварихме необлагаемия минимум някъде около 800 лева ли беше, вече не мога да си спомня. Господин Венцеслав Димитров казва 450 лева. И разбира се тогава, когато цените растат, когато трудовите възнаграждения растат, съвсем естествено, съобразно инфлацията у нас, трябва и ние да отговаряме на движението в цените или да увеличаваме непрекъснато необлагаемия минимим. Това е нещо, което е полезно за всички граждани, за всички хора, които получават трудови възнаграждения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Процедурен въпрос. Госпожа Шерифе Мустафа има думата. Оредя нещо залата. Кой ще гласува, не знам. Имате думата, госпожа Шерифе Мустафа. Моля за тишина, макар че няма народни представители.
ШЕРИФЕ МУСТАВА (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, виждам, че нашите приятели от Съюза на демократичните сили нямат желание да работят по първата част от законодателната програма за днес. Аз предлагам процедурно проверка на кворума. Ако има такъв, все пак да продължим да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Моля регистрация ВТ/НП 289.1 за проверка на кворума. Не се оспорва това нещо, много ви моля.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Преди гласуването ще го направим. Дайте сега да го обсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма преди гласуване. Трябва да има кворум. Моля, регистрация за проверка на кворума.
Ще прочета междувременно няколко съобщения:
Комисията по външната политика ще има редовно заседание утре, четвъртък, от 9,30 часа в зала "Изток".
Комисията по бюджета и финансите с председател господин Венцеслав Димитров ще има заседание утре от 10 часа.
Не се увеличава броят на депутатите. Няма кворум. Закривам заседанието. Утре от 15 часа. (Звъни)
Господин Школагерски, утре първи ще Ви дам думата.
(Закрито в 20 ч. и 25 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ал. Йорданов
ЗАМЕСТНИК0-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: Ведат Сакаллъ
Трифон Митев