Председателствали: заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Добър ден, уважаеми колеги, моля заемете местата си!
Възложено ми е да започна заседанието и днес да го водя.
Тъй като утре е ден за парламентарен контрол, ще съобщя кои министри ще отговарят утре.
Ще отговаря министър-председателят господин Любен Беров на питане от народния представител господин Васил Златаров.
Ще отговаря министърът на вътрешните работи господин Виктор Михайлов на питане на народните представители Христо Марков, Илиан Шотлеков, Георги Игнатов, Здравко Кацаров, Александър Карадимов и Иван Тосев и на актуален въпрос на народните представители госпожа Клара Маринова и господин Златимир Орсов.
Ще отговаря също заместник-министър председателят и министър на транспорта господин Нейчо Неев на актуален въпрос, поставен от народния представител господин Емил Капудалиев.
Министърът на промишлеността господин Румен Биков ще отговаря на актуален въпрос на народния представител господин Георги Петров.
Министърът на земеделието господин Георги Танев ще отговаря на актуален въпрос на народния представител господин Георги Петров.
Това е за утре. Ако имате други идеи за уплътняване на времето утре, бихте могли да ги кажете. ВЙ/КП 117/1.
По днешния дневен ред не са постъпили предложения за допълнение или промени, така че продължаваме с
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
Моля господин Джеров да заповяда и да продължим второто четене на законопроекта. Заповядайте, господин Джеров.
Продължаваме с – 8.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, мисля, че и днес ще продължим със същото темпо, за да можем да приключим този законопроект, който е останал от летните месеци.
Минаваме към – 8. Той третира нормата на чл. 30 и се предлага в чл. 30 думите "противно на правилата на социалистическото общежитие" да се заличат. Това е предложението на Законодателната комисия.
Нищо допълнително не е постъпило към така предложения – 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам и народни представители, които да искат думата. Моля, гласувайте текста на Законодателната комисия. Чухте го от господин Джеров.
Има гласуване. Това е първо за деня. Обявявам, че три минути текат. Моля уважаемите колеги да влязат в пленарната зала.
Резултати: 175 са гласувалите народни представители, за 175, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към – 9. В момента действа един чл. 34 с пет алинеи за последиците от това като бъде признат за нищожен един договор.
Предлагаме тази норма да бъде сведена до една алинея, като тя става по този начин и по-прецизна, и по-точна, и отпадат онези неща, които вече в законодателството не може да останат.
Параграф 9, чл. 34 се изменя така: "Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея". Това е предложеният текст. Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата. Никой не я иска.
В такъв случай, моля, гласувайте за текста на – 9.
Резултати: гласували са 157 народни представители, от тях за 152, против няма, 5 се въздържат.
Приема се текстът на второ четене. 117/2. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст предлага отмяната на действащи в момента текстове. Ще ви ги прочета.
"– 10. Отменят се чл. 63, ал. 1, чл. 67, чл. 73, ал. 2, чл. 91, ал. 3 и 6, чл. 92, ал. 2, 3 и 4, чл. 94, ал. 2, чл. 106, чл. 107, ал. 2, чл. 112 и чл. 121, ал. 2."
Това е предложението на Законодателната комисия.
Господин Орсов предлага да не бъде отменена ал. 3 на чл. 92. Предложението изхожда от него, не е мотивирано. Бих го помолил да защити предложението си, за да видим съображенията, поради които той предлага ал. 3 на чл. 92 да не бъде отменена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов иска думата.
Заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, текстът, който предлагам да не бъде отменян, т.е. да остане в сила, гласи така: "Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер".
Предлагам този текст да остане, защото го намирам за уместен и при пазарната икономика, която изграждаме, тъй като вярно е, че неустойката е предварително уговорена, но впоследствие е възможно да настъпят изменения в обстоятелствата, които са наложили уговарянето в такъв размер и не смятам за нормално неустойката да надвишава неколкократно размера на претърпените вреди.
Това се накратко мотивите, с които настоявам този текст - ал. 3 на чл. 92 да не се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие предлагате да не се правят промени в чл. 92, т.е. той да остане?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Да се отменят 2 и 4 алинея, но трета да не се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други становища? Господин Гоцев има думата.
Заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Изобщо неустойката в правото е нещо, което СБ/ЛТ 118.1. освобождава страната да доказва вредите. Разпореждането на ал. 3, че неустойката може да бъде намалявана или да бъдат търсени вреди над тази неустойка, е създадена в един момент, когато е искано да се направи така, че да се избегне примерно прекомерно забогатяване чрез определена неустойка.
В класическите законодателства, където е уредена неустойката, включително в швейцарското, откъдето е реципиран този текст през 1950 г., тази разпоредба я няма. Тя не е в съответствие с едно пазарно стопанство. Ако ние запазим този текст, всъщност стигаме и до следната практическа трудност, която винаги ние, практиците, сме изпитвали. Имаш неустойка, а след това пак трябва да доказвам какъв е размерът на вредите. Защото иначе може някой да каже, че неустойката е прекомерно голяма.
Примерите могат да бъдат многобройни. Докато за интереса на оборота, за интереса на хората е много полезно те, които договарят, решават, че при неизпълнението на договора се плати тази и тази неустойка, това е някаква санкция и оттам нататък никой не доказва дали повече или по-малко са били неговите вреди.
Аз пледирам да се приеме това, което казва Законодателната комисия и ал. 3 също да бъде отменена. Тя е в синхрон с пазарното стопанство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Гоцев.
Госпожа Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също искам да изразя своето становище, че трябва да се отмени текстът и на ал. 3, защото съществуването й по-рано в Закона за задълженията и договорите имаше оправдание. Договорите се сключваха главно между социалистически организации и на практика нямаше свобода на договаряне. На практика облигационните отношения между гражданите бяха сведени до един много малък кръг на взаимоотношения. При едно свободно договаряне днес, при една пазарна икономика, такава, каквато всички говорим, е невъзможно да оставим този текст в ЗЗД. Просто това би означавало да нарушим свободата на договаряне. Тогава, когато се договарят двете страни и уговарят своята неустойка, всяка от страните знае точно каква е тази неустойка и не може утре съдът да намалява 118.2. неустойката. При свободно договаряне, ако оставим този текст, просто ние нарушаваме тази свобода, нарушаваме пазарните правоотношения, които искаме да въведем.
Затова аз ви моля да отменим и този текст, ако искаме наистина да преминем към едни свободни облигационни взаимоотношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз бих искала да ви обърна внимание първо на една техническа подробност. В – 10 се стига до отменяне на чл. 121, ал. 2, а след това – 11 започва с изменение в чл. 111, т.е. поредността не е такава, каквато би следвало да бъде. Аз бих възприела тази поредност, ако се стигаше до края на съответната глава на Закона за задълженията и договорите, но чл. 121 е вече от следващата глава, а ако обърнете внимание, в – 20 отново се изреждат текстове, които се отменят изцяло. Стига се до чл. 357, а след това, следващият – 21, започва от чл. 226.
Тоест аз бих помолила да се съгласим всички, че би следвало да възприемем една поредност, която е логичната поредност при промяната на съответните текстове.
Що се касае до измененията по същество в – 10, искам да ви припомня, че ние отложихме гласуването на ал. 3 от чл. 20а на мястото на чл. 63, ал. 1. И моето конкретно предложение, което съм направила и на първо четене, е този текст да гласи следното: "Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да съдейства на другата страна да изпълни и тя своите задължения по същия начин".
На първо четене, ако си спомняте, беше доста отдавна, бях направила предложение да остане същият давностен срок във взаимоотношенията между стопанските субекти, който е регламентиран понастоящем в ЗЗД, а именно една година и шест месеца. Колеги, аз съм готова да оттегля така направеното си предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По кой член говорите? 118.3.
АНА МИЛЕНКОВА: Член 112, понеже той се визира от – 10. Аз съм готова да оттегля това предложение, но мисля, че при това положение ние трябва да направим две промени в чл. 111, буква "б", която би следвало да отпадне съобразно предложенията в законопроекта, да включим текста "вземанията за обезщетение и неустойки поради неизпълнение, късно или лошо изпълнение, включително и за недостатъци".
Какво става при това положение? При това положение вземанията за неустойки се погасяват с тригодишна, а не с общата петгодишна давност. Мисля, че всички ще се съгласите, че е съвсем логично вземанията за обезщетения и неустойки да бъдат с пократка давност от общата петгодишна давност.
При това положение текст, който е в момента текст на чл. 112 за началото на давностния срок при неустойки и обезщетения, би следвало да отиде в чл. 114, ал. 4. Член 114 поначало регламентира началото на определените давностни срокове, конкретно в различните случаи. При това положение текст, който е в чл. 112, би следвало да бъде ал. 4 на чл. 114 и да гласи: "При искове за неустойки за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката". 118.4. Какво имам предвид като предлагам това? Неустойките се забавят, по принцип започват да текат не веднага след неизпълнението, а след като изтече срокът, за който се начислява неустойката, ако го нямаме този текст, който в момента го има. Но заличавайки чл. 112, ние заличаваме и началния срок, от който започва да тече срокът за търсене на неустойката. Затова е логично да остане регламентацията в другия текст.
Това са конкретно предложенията ми по – 10. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Миленкова, Вие сте направили тези предложения, нали? Добре. Тъй като бяха много и ще има затруднение при гласуването.
Господин Сталийски, искате ли думата за изказване? Заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! С три думи - ще поддържам становището на Законодателната комисия.
Неустойката още от римското право е една пенална клауза. След като ние приехме текст в Закона за задълженията и договорите, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, то ако ние приемем това, което се поддържа сега, ще излезе, че правим отстъпление от тази теза. Неустойката е предварително определена. И това, което господин Гоцев каза, ние като практикуващи юристи го знаем много добре, ако приемем, че неустойката трябва или следва да бъде намалена, то означава, след като една страна не изпълни задълженията си, ние втори път да установяваме това, което от практическа гледна точка е безкрайно трудно. Следователно не е необходимо неустойката да бъде намалена.
Нещо повече, с едно решение, аз помня само номер 60 от 1959 г., Върховният съд и общото събрание прие, че тогава, когато неустойката е прекомерно висока, то тя може да бъде намалена. Но това не трябва да влиза в закон. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Има ли желаещи да се изкажат?
Господин Джеров, заповядайте да систематизирате предложенията и Ви моля също да ги подредите по реда за гласуване. НЧ/ЛТ 119.1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Бяха направени няколко възражения и ще ми позволите да взема отношение по тях. Да започна от финала: колежката предлага ал. 3 на чл. 112 от Закона за задълженията и договорите да остане. Обаче тази алинея не е генерална, тя не се прилага за всички договори, както и за изясняване на момента от кога започва давностният срок, защото ако я прочетете, тя се отнася към социалистическите организации. И ако бихме я оставили, просто няма да пасва или ние ще оставим нещо, което не трябва да остане. Поне това е моето виждане. И затова правилно Законодателната комисия е предложила отпадане на целия чл. 112.
По отношение на възраженията на колегата Орсов: той счита, че ал. 3 на чл. 92 трябва да остане, т.е. да не бъде отменен или по-точно да не бъде възприето предложението на Законодателната комисия да отпадне ал. 3 на чл. 92. Колегата Гоцев беше точен и той направи съответните възражения.
Но има и един друг момент. Нека да погледнем ал. 1 на чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Това е принципът, това е изходната база. Ако остане ал. 3, ще трябва да бъде доказвано дали претърпените вреди са по-големи или по-малки и оттам нататък вече да може да бъде сравнена неустойката и да се види неустойката над вредите ли е или под вредите. Въобще по този начин ние унищожаваме принципа на неустойката. Сключва се един договор, в който се уточнява една неустойка. Когато едно лице не изпълнява договора или настанат други причини, естествено неустойката се дължи. И за какво ми е тази неустойка, ако в едно дело аз мога да доказвам дали моите вреди са по-големи или по-малки. Тогава пада смисълът на неустойката.
Затова ще моля да не бъде възприето възражението, или по-точно казано предложението на господин Орсов.
Иначе, ако е въпрос за поредността, вярно е, че в – 10 са поставени текстове, които следхождат – 11 и 12. Това бихме могли вече в рамките на изготвяне на законопроекта да го оправим. Колежката в този смисъл е права и аз бих го възприел, но то няма да повлияе на гласуването върху – 10. 119.2.
Затрудненията тук идват не само от новопредложените положения, но и във връзка с това, че Законът за задълженията и договорите е много прецизен, много сложен закон и една моментна поправка може след това да ни кара да се учудваме какво сме направили. В този случай аз бих помолил да разделим гласуването.
Аз бих помолил за следното: просто ще разделим спорното от безспорното, както казваме.
В такъв случай ще моля да бъде поставено на гласуване следния – 10.
"– 10. Отменят се чл. 67, 73, ал. 2, 91, ал. 3 и 6, 92, ал. 2 и 4, 94, ал. 2, 106, 107, ал. 2, 112 и 121, ал. 2."
Това са безспорните текстове, по които нямаше противопоставяне и моля, госпожа председателстваща, да ги поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, по тези текстове, по които нямаше спор и така както се предлага от Законодателната комисия, а чухте го и от господин Джеров, този текст да се гласува - с отмяната на безспорните текстове.
Моля, гласувайте! Гласуваме за отмяна на текстовете, по които спор и възражения няма. Спорните останаха за допълнително гласуване.
Гласували общо 161 народни представители. Всичките са за текста. Против и въздържали се няма.
Господин Джеров, сега по спорните текстове. 119.3. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По двата спорни момента. Пак в поредността ще ги дам.
Колежката Миленкова предлага, и аз съм съгласен с нейното предложение, да не отменяме ал. 1 на чл. 63, а да го изменим. Предлага се чл. 63, ал. 1 да бъде изменен както следва:
"Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълни и тя своите задължения по същия начин."
Моля да се постави на гласуване, госпожа председателстваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, гласувайте за този заместващ първоначалното предложение на Законодателната комисия текст. Предлага го госпожа Миленкова. Господин Джеров също изказа аргументи за този текст. Моля гласувайте.
От 176 гласували народни представители, за предложението са 156, против - 9, 11 се въздържат.
Приема се изменената редакция на чл. 63, ал. 1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение отпада предложението за отмяна на тази алинея.
И второто предложение, което трябва да поставим на гласуване, е дали да бъде отменена ал. 3 на чл. 92. Пак да повторя, колегата Орсов предлага ал. 3 на чл. 92 да отпадне. Заедно с колегата Гоцев изразихме своето несъгласие с това предложение.
Моля да поставите на гласуване предложението на господин Орсов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за внимание, уважаеми колеги, тъй като някои от вас се разсейват с разни красиви неща. (Шум в залата, реплика: "Какви красиви неща?") Оттук не се вижда какво е. Вижда се, че е нещо лъскаво на голям картон. Така че моля за внимание.
Законодателната комисия предлага ал. 3 на чл. 92 да отпадне. Предложението на господин Орсов е този текст да остане. Тоест сега трябва да се гласува срещу предложението за отменяне на текста на ал. 3. И ако се приеме, тогава текстът ще остане.
Така че моля ви, гласувайте срещу предложението на Законодателната комисия ал. 3 на чл. 92 да бъде отменена. (Шум в залата) СД/ЛТ 120.1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И все пак е хубаво да разберем кой как да гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като има предложение за отхвърляне на текста.
Аз моля господин Джеров да обясни.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Знаете ли, че тук вече много се затруднихме. Защото естествено е, че първо трябва да гласуваме предложението на господин Орсов. И аз бих си позволил да поставя по друг начин.
Колегата Орсов предлага ал. 3 на чл. 92 да остане. Който е съгласен с предложението на господин Орсов, т.е. да остане ал. 3, би трябвало да гласува със зелено. Който е на обратно становище, трябва да гласува с червения бутон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, това е същото, което аз предложих, но по последиците си.
Господин Карадимов, заповядайте по процедурата.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Извинявайте, само за процедурата. Тъй като се гласува най-отдалеченото предложение, но то е спрямо първоначалния текст, предложението на Законодателната комисия е по-отдалечено, защото е текст за отпадане на дадена алинея, докато това е предложение за оставане на алинеята.
Така че, според мен, спокойно можем да гласуваме предложението на Законодателната комисия текстът да отпадне. И ако тогава той не бъде приет, естествено е, че се приема другото. Това е по-отдалечено спрямо първоначалния текст на ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Както и да го погледнем, за да не се объркат народните представители, аз ще си позволя да го формулирам както господин Джеров го каза.
Предложението на господин Орсов е да се отмени предложението на Законодателната комисия ал. 3 на чл. 92 да отпадне, което по последици означава да остане ал. 3. Затова казано попросто и по-ясно гласуваме предложението на господин Орсов да остане в закона чл. 92, ал. 3. Моля гласувайте. Който е да остане текста, гласува със зелено. Който е против, гласува с червено.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Който поддържа предложението на господин Орсов, е със зеления цвят. 120.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласували са 192 народни представители, за предложението са 78, против - 100, 14 се въздържат.
Отклонява се предложението на господин Орсов. 120.3.
В такъв случай сега гласуваме предложението на Законодателната комисия. Така ли е, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно така, за отмяна на ал. 3 на чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.
ПРЕДС. СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля гласувайте, уважаеми колеги. От гласували 170 народни представители, гласували за - 126, против - 15, въздържали се - 29. Приема се.
Има думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Приключихме със сложната проблематика на – 10.
Към – 11 съгласувахме два момента и предлагаме на вашето внимание следните две промени в чл. 111. А първо, буква "б" се изменя както следва: "вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор". И второто, буква "г" се отменя. Това са двете предложения по чл. 111.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам и желаещи народни представители да се изкажат. Моля, гласувайте текста на – 11.
Гласували са 174 народни представители, всичките са за текста. Против и въздържали се няма. Приема се текстът на второ четене.
Следва – 12, в който се правят изменения в един от текстовете на закона. Моля господин Джеров да прочете промяната.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, предлага се нов параграф, който ще бъде назован евентуално – 12, но той трябва да намери своето място между – 11, който току-що гласувахме и следващия параграф. То е по предложение на колежката Миленкова. Предлага се към чл. 114 нова, четвърта алинея, която трябва да има следното съдържание: "при искове на неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който е определена неустойката". Предлагам този текст да се гласува, той е точен, прецизен е и е необходим. БП/ЗТ 121.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма желаещи да се изказват. Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Реципираме чл. 112, ал. 3. До голяма степен той е преписан оттам.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Текстът не е точен. Трябва да бъде: "последният ден от неустойката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме ли гласуването или трябва да се анулира?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То е въпрос на термин. По същество не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласували са 164 народни представители, за - 160, против - 1, въздържали се - 3. Приема се. Има думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст е – 12 по раздадения текст. В чл. 117, ал. 2, думите: "освен за вземания срещу държавата и държавните предприятия" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения към текста?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма и желаещи да се изказват. Моля, гласувайте текста на – 12, както е раздаден.
От гласували 155 народни представители, гласували за - 152, против - няма, въздържали се - 3. Приема се текстът на второ четене.
Следва текстът на – 13. Господин Джеров, какъв е той?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 13. В чл. 136 се правят следните две изменения: първо, в ал. 1, точки 7 и 8 се отменят и второ, в ал. 2 числото 8 се заменя с числото 6. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, не е постъпило нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Никой не иска думата. Госпожа Миленкова вдигна ръка. Заповядайте. 121.2
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Това, което искам да сигнализирам, е само една техническа подробност, колеги, защото в текста, който имаме на чл. 136, има написано 5-8, което значи от т. 5 до т. 8. Би следвало да стане: "т. 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека още веднъж да се чуе текстът с окончателната му редакция.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, трябва да остане така, както е. В чл. 136 на – 13 се правят следните изменения: в ал.1 точки 7 и 8 се отменят - те са последните и отпадат. А в ал. 2 числото 8 се заменя със 6. Бихме могли за прецизност да кажем: думите "вземанията по точка пета до осма" се заменят с думите "вземанията по точки пета и шеста". Редакционно е по-добре, по-леко се схваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
Гласували са 171 народни представители, за - 168, против - 1, въздържали се - 2. Приема се на второ четене – 13.
Има думата господин Джеров. 121.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към – 14. В член 137, ал.1, числото "8" се заменя с "6".
Това е производно от току-що гласувания – 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, няма, госпожа председателствуваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Миленкова, Вие?
(Госпожа Миленкова не желае думата)
Моля гласувайте текста на – 14.
Прекратете гласуването и посочете резултата. 161 са гласувалите народни представители, от тях за предложението са 159, против няма, 2 се въздържат.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 15. В чл.154 в изречение първо думите "държавна нужда" се заменят с думите "държавни или общински нужди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов е вдигнал ръка. Заповядайте. Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Само редакционна поправка. За да избегнем щекотливата дума "нужди" бихме могли да употребим "или бъдат отчуждени в полза на държавата или общините", ако възприемете тази редакция.
Текстът е "ако бъдат отчуждени" и сега изменението "в полза на държавата или общините" и по-нататък текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Райчевски има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ
(СДС): Уважаема госпожо председателстваща, като гледам залата, виждам, че е доста рехава, и искам да направите проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на регистрация. Уважаеми колеги, регистрирайте се чрез картите си. Не с всички налични карти, а лично с картите.
Има кворум в пленарната зала. Продължаваме. Моля прекратете режима на регистрация.
Какво стана сега с "нуждите"?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Докато стана гласуването за кворума се прехвърлих към Закона за собствеността. В чл.101 РД/НП 122.1 от Закона за собствеността е уредена тази материя. Текстът там гласи така, чл.101 от Закона за собствеността: "За особено важни нужди на държавата, за които няма възможност и така нататък, могат да се отчуждават имоти на граждани".
В предложената редакция от Законодателната комисия на мястото "или да бъдат отчуждени за държавна нужда" предлагаме "за държавни или общински нужди".
Колегата Даскалов предлага "в полза на държавата или общините".
Може би по-добре звучи. Аз затова ви прочетох всичките текстове, за да може заедно с вас да преценим.
Ако приемем предложението на Законодателната комисия чл.154 ще звучи така: "Ако заложените или ипотекираните вещи погинат или се повредят, или бъдат отчуждени за държавни или общински нужди, заложният и така нататък кредитор имат права..."
Ако възприемем предложението на господин Даскалов тогава текстът на чл.154 от ЗЗД ще бъде така: "Ако заложените или ипотекирани вещи погинат или се повредят или бъдат отчуждени в полза на държавата или общините кредиторът има права и така нататък"
Може би по-благозвучно е предложението на господин Даскалов, но моля залата да прецени. Въпросът е редакционен или, поточно казано как по-добре звучи.
Моето лично мнение е към предложението на господин Даскалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има въпрос, уважаеми колеги, как ви звучат двата текста?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Затова ги прочетох и двата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, за да се получи представа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Можете да поставите на гласуване първо предложението на господин Даскалов и то вече ще покаже дали да минем към предложението на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искам да ви успокоя, че Конституцията чл.17, ал.5 говори за държавни и общински нужди. Така че текстът, ако остане така, ще е в съответствие с Конституцията, дори и да не звучи добре за ушите, поне ще е според Конституцията. 122.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, не е неакзактен и другия текст, защото не се нарушава нещо. Не е противоконституционен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да гласуваме първо текста в редакцията на господин Даскалов. От това ще се определи как се е възприел. Моля, гласуваме – 15 с редакцията на думите предложени от господин Даскалов - "в полза на държавата или общините".
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 175 народни представители, за - 79, против - 69, 28 се въздържат.
Не се приема тази редакция.
Гласуваме същия текст в редакцията, предложена от Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата. 167 са гласувалите народни представители, за - 158, против - 2, 7 се въздържат.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 16. В чл.156, ал.2 числото "40 лева" се заменя с "5000 лева", а изречение второ се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения постъпили ли са, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля гласувайте за текста на – 16.
Прекратете гласуването и посочете резултата. От 167 гласували народни представители, за са 162, 1 против, 4 се въздържат.
Приема се този текст на второ четене. 122.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 17. Предлага се ал. 2 на чл. 160 да се отмени. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте текста!
Резултати: от общо гласували 160 народни представители, 155 са гласували за, 1 против, 4 се въздържат.
Приема се текстът на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминавам към – 18. В чл. 162, изречение второ числото "40" се заменя с "5000".
При положение, че преди малко гласувахме – 16 за същата промяна в чл. 156, би трябвало и тук да гласуваме положително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте!
Резултати: от общо гласували 163 народни представители, 158 са гласували за, 3 против, 2 се въздържат.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 19 визира чл. 166, в който се говори за имоти, внесени в ТКЗС. Предлага се в чл. 166, ал. 2, изречение второ да се заличи. Няма постъпили други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте, уважаеми колеги, за текста на – 19!
Резултати: от общо гласували 161 народни представители, 153 са гласували за, 4 са против, 4 се въздържат.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 20. Предлага отмяна на една поредица от текстове: чл. 183, ал. 2; чл. 224; чл. 242; чл. 256; чл. 262, ал. 2, изречение второ; чл. 266, ал. 3; чл. 268, ал. 2; чл. 279; чл. 293, ал. 3 и чл. 357, ал. 2.
Тези прочетени от мен текстове се предлагат да бъдат отменени.
Постъпило е предложение от господин Орсов първият член, който ви прочетох - чл. 183, ал. 2 - да не се отменя. Тоест той да си остане в сила. Ще ви прочета и чл. 183, ал. 2, докато той дойде да защити предложението си.
"По договор за продажба, сключен между държавни учреждения и предприятия, задължението на продавача е да прехвърли правото на владение, ползване и разпореждане с вещта." ББ/КП 123/1.
Господин Орсов не го виждам. Госпожа Миленкова може би ще защити неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз не съм говорила с колегата, но за себе си си обяснявам защо той е направил това предложение. Бих искала по този начин да го обясня и на вас. Текстът касае държавните учреждения и предприятия, явно може би думата "предприятие" би следвало да избегнем, но тук става въпрос за "задължение на продавача да прехвърли правото на владение, ползване и разпореждане с вещта", явно той е имал предвид от какво се състои правото на държавните организации. За да се избегне прехвърлянето на собствеността, което е в ал. 1. Предполагам, че това е има предвид колегата, когато е направил това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Фактически той предлага да остане текстът. Така ли е, госпожа Миленкова?
В такъв случай нека да гласуваме безспорните текстове, а по този - отделно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съвпадат мненията ни. Моля да поставите на гласуване – 20 за отмяна на прочетените от мен текстове без чл. 183, ал. 2. Тоест всички останали да бъдат отменени. А чл. 183, ал. 2 ще го поставим на отделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте!
Резултати: от общо гласували 166 народни представители, 165 са гласували за, 1 против, никой не се въздържа.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай остана висящ въпросът за отмяна на ал. 2 на чл. 183.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложението на господин Орсов е този текст да остане. В такъв случай пак ще гласуваме, за да е ясно, по последиците.
Гласуваме чл. 183, ал. 2 да остане.
Моля, гласувайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Който е за оставане на текста, да гласува зелено, който е против - червено. 123/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Резултати: от общо гласували 172 народни представители, 76 са гласували за, 91 против, 5 се въздържат.
Не се приема предложението на господин Орсов.
В такъв случай гласуваме текста на Законодателната комисия чл. 183, ал. 2 да се отмени.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, да се отмени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте!
Резултати: от общо гласували 168 народни представители, 103 са гласували за, 35 против, 30 се въздържат.
Приема се предложението. 123/3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук има един междинен текст, който ще бъде уточнен с госпожа Миленкова. Впоследстви ще се върнем на него. Аз ще продължа с – 21. В чл. 226, ал. 3 думите "правилата на социалистическото общежитие" се заменят с "добрите нрави".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата по този текст.
Няма други предложения. Няма и желаещи да искат думата. Моля, гласувайте!
Резултати: гласували са 157 народни представители, за 134, 7 против, 16 се въздържат.
Приема се текстът на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 22: "В чл. 274, ал. 2 думите "наредба на Министерския съвет" се заменят с "договора, а ако не е уговорено, от обичая".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения по текста няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттук нататък няма предложения по текстовете, госпожа председателстваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста на – 22.
Резултати: 156 са общо гласувалите народни представители, за 150, против няма, 6 се въздържат.
Приема се текстът на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 23: "В чл. 277, ал. 1 думите "друга организация" се заменят с "друго физическо или юридическо лице" и думата "последната" се заменя с думата "последното".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖНА БОТУШАРОВА: По текста не са постъпили предложения. Моля, гласувайте, уважаеми колеги!
Резултати: гласували са 149 народни представители, за 146, против няма, 3 се въздържат.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 24 - две промени в чл. 278. В ал. 1 думата "предприятие" се заменя с думите "физическо или юридическо лице". И второ, в ал. 3 думата "предприятието" се заменя с думата "лицето". ВЙ/КП 124/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И по този текст няма други предложения. Моля, гласувайте.
Резултати: гласували 150 народни представители, за 147, против 3, въздържали се няма.
Приема се този текст.
Параграф 25.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да се върнем към предложението на госпожа Миленкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Миленкова, заповядайте.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз съм направила предложението още на първо четене. Искам да ви припомня текста, който предлагам. Тук става въпрос за един текст, който е бил подготвен от комисията още през 1950 г., когато е приеман Законът за задълженията и договорите. Просто текстът е пропуснато да бъде гласуван в залата. Виждате, че никой не може да бъде безгрешен, като в крайна сметка ние и в настоящия момент работим по този начин като извличаме тези принципи от останалите норми на Закона за задълженията и договорите, а това е именно принципът: "Вещта погива за собственика" - "Рес пери домини".
И ето как звучи конкретно текстът, който е подготвен: "Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъэде предадена, а при доставка за купувача в други населени места от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател".
Това е текстът. И аз моля всички да гласуваме за него, затова защото в крайна сметка по този начин ние в момента практикуваме и решаваме тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожа Миленкова.
Господин Гоцев има думата. 124/2.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Точно така е, както казва колегата Миленкова. Ние досега нямаме в Закона за задълженията и договорите диференцирано и правила кога минава собствеността при продажбата, и особено тогава, когато тя е дистанционна поради това, че нямаше обмен между частни лица и нямаше нужда от този текст.
Този текст, който тя сега прочете, е текст, създаден в Закона за договорите между социалистическите организации, който вече е отменен и който уреждаше практически едно класическо правило - такова, каквото действа във всички страни, където имат обмен между граждани и между предприятия и е в съответствие с Виенската конвенция за продажбата на телесни вещи, така че аз ви моля да го гласувате. Текстът е коректен и просто е необходим за нуждите на практиката, след като вече практиката показва, че между граждани ще се извършват тези отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Гоцев.
Други, уважаеми колеги, искат ли думата? Не.
Моля, в такъв случай, господин Джеров, Вие да взете те думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също изразявам положителното си отношение към предложения текст. И по място, и по съдържание той е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте текста. Чухте го от госпожа Миленкова.
Резултати: гласували са 166 народни представители, за 162, против няма, 4 се въздържат.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме така наречения – 25. И тук трябва да кажа на уважаемите колеги, че в окончателния закон параграфите като цифра ще бъдат изменени поради това, че на две места според мен досега ние допълнихме с нови параграфи и евентуално тук ще имаме плюс две в цифрата.
Следващият параграф, наречен в раздадения законопроект 25 - сега действащият чл. 286 гласи така: "Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено или установено от държавен орган". Предлагаме думите "или уста124/3. новено от държавен орган" да бъдат заличени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма предложения, няма и желаещи да се изказват.
Моля, гласувайте за текста на – 25.
Резултати: 167 са гласувалите, за са 162, 3 са против, 2 се въздържат.
Приема се текстът. 124/4. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 26 има предвид чл. 303, ал. 1. Предлагат се две промени.
В чл. 303, ал. 1 в първото изречение думите "определена цена" се заменят с думите "пазарна цена", а думите "ако такъв е социалистическа организация" се заличават.
Това са двете предложения. Няма нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма други предложения към този текст, така ли, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста.
От 152 гласували народни представители за 149, против няма, въздържали се 3.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 27. Навсякъде в текста на глава четиринадесета "Договор за застраховка" думите "Държавен застрахователен институт" и "ДЗИ" се заменят с думите "застрахователят", съответно "застрахователя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ясно е, че става дума за редакционно уточняване и за промяна на наименованието на субекта.
Моля, гласувайте за текста.
От общо гласували 152 народни представители за 149, против няма, въздържали се 3.
Приема се текстът на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 28, чл. 339. В него се правят следните изменения.
Първо, ал. 2 се отменя. Тя гласи: "Социалистически организации могат да застраховат недвижимите си имоти и другите си основни средства по възстановителната им стойност".
Алинея 2 се отменя.
Алинея 3 става алинея 2 и думата "продажната" се заменя с "пазарната".
Алинея 4 става алинея 3.
Алинея 5 става алинея 4 и думите "не е длъжен" се заменят с думите "е длъжен". СБ/ЛТ 125.1.
Това са четирите предложения за промяна в – 28.
Налице е само предложението на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма и желаещи народни представители да вземат думата.
В такъв случай моля гласувайте текста на – 28.
От общо гласували 156 народни представители за 150, против 3, въздържали се 3.
Приема се текстът на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 29. В чл. 352 думите "предприятия и обществени организации" се заменят с "юридически лица и еднолични търговци".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други становища има ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста.
От общо гласували 151 народни представители за 145, против 1, въздържали се 5.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 30. Член 369, ал. 1 се изменя така: "Публичното обещание за награда за найдобро извършване на определена работа (конкурс) задължава да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа отговаря на конкурса".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Милен Стоянов има думата.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Госпожо председател, колеги! Ще си позволя свободата да предложа една чисто редакционна поправка в края на предложения текст "чиято работа отговаря на конкурса". Според мен това е едно вътрешно противоречие, защото конкурс значи съревнование и следователно при едно съревнование няма двама първи. Има винаги един първи. Следователно в случая въпросът трябва да се сведе към спечелването на конкурса, а не да отговаря на конкурса. Може да отговорят 200 души на един и същи конкурс по един и същи начин. Вярно е, имаме ал. 3, която ни дава възможността да наградим всички тези 200 души. Но понятието конкурс предполага само един да го спечели. Не да отговаря на конкурса, а да бъде "чиято работа е спечелила конкурса". Конкурсът предпола125.2. га един печеливш.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, аз бих помолил за малко време, за да бъде обмислено, а в това време да поставим на гласуване последния параграф.
В – 31 в чл. 423, ал. 2 думите "или социалистическа организация, на която Българската народна банка разреши това" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
От 147 гласували народни представители за 145, против няма, въздържали се няма.
Приема се този текст.
Господин Джеров, какво остана от закона за второ четене?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С колегата Стоянов не можем да постигнем консенсус. Поддържаме една корекция в предложената от Законодателната комисия норма и тя е "публичното обещание за награда за най-добро извършване на определена работа (конкурс) задължава да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа отговаря на условията на конкурса".
Това е нашето виждане. Направихме една промяна, като я съобразихме с действащия текст. Господин Стоянов предлага "да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа е спечелила конкурса".
Ще моля залата да реши това различие. Въпрос на точност. Тук не мога да приведа правни съображения, които да натежат в едната или в другата посока. Аз поддържам редакцията, която предложих преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека първо да гласуваме промяната, която господин Милен Стоянов предлага. Прочетете, господин Джеров, ако обичате само края на изречението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "...да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа е спечелила конкурса".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
От общо гласували 144 народни представители за 77, против 52, въздържали се 15.
Приема се тази редакция.
Сега ви моля да бъде гласуван целият текст.
Моля, гласувайте. 125.3.
От общо гласували 140 народни представители за 124, против 2, въздържали се 14.
Приема се текстът.
С това приключи второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
С това законът е приет на второ четене.
Следва почивка. Продължаваме в 18 часа. (Звъни) 125.4.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на регистрация за проверка на кворума в залата. Моля, господа квесторите, поканете народните представители да заповядат. В залата има необходимия кворум. Регистрирани са 151 народни представители. Продължаваме заседанието. (Звъни)
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ.
Спомняте си, че този законопроект беше върнат от президента за ново обсъждане. При направеното гласуване законопроектът не беше потвърден с необходимото мнозинство. И съгласно приетата процедура подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти, тоест на две четения.
Моля, господин Джеров, заповядайте (вносител на този проект е Законодателната комисия) да запознаете народните представители със становището й.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа! Госпожа председателстващата внесе началото и действително мисля, че всички ще си припомним времето на лятото, когато гласувахме на първо и второ четене внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния печат. Този закон беше върнат от президента на Републиката д-р Желев и той не успя да събере нужните гласове отново при неговото връщане.
При това положение следва да бъде спазена процедурата - на първо и второ четене. Сега започваме отначало.
Поради това, че законът е оспорен изцяло и по принцип, и народното събрание всъщност уважи искането на президента на Републиката, Законодателната комисия изработи нов проект, като взе предвид основните постановки в Конституцията за държавния печат, неговото полагане и предвиди пазителят на този печат, регистрацията на указите и другите актове, които се подпечатват.
По така изработения законопроект в Законодателната комисия се направи предложение от господин Янаки Стоилов по чл.3, ал.2, която предвижда кои укази се подпечатват с държавния печат след подписването им от президента, без същите да бъдат приподписани от министър-председателя или отделни министри. И съответно на това беше дадена нова редакция, в смисъл: "Върху указите, издавани НЧ/НП 125.1 от президента по чл.102, ал.3, точки 1, 2, 3, 4, 6 и 7 от Конституцията държавният печат се полага след подписването им от него".
Така предложената редакция е прецизна и в съответствие с чл.102 от Конституцията на Република България и би могла да се приеме, поради което Законодателната комисия предлага на пленарната зала да обсъди този въпрос, като изказванията, направени по предложенията, ще се вземат предвид при подготовка на законопроекта за второ четене.
Направено бе и предложение за включване на нови чл. 7а, предвиждащ случаите: "Когато в съответния срок не се положи държавен печат, същият да бъде заменен с печатите на президента, съответно Народното събрание или Великото Народно събрание". Преобладаващото становище на членовете на Законодателната комисия е, че един такъв текст не може да се приеме поради това, че се обезсилва значението на държавния печат и се дава възможност да бъде заместен от други такива на посочените държавни органи. Според нас държавния печат е един. Той е олицетворение на държавната власт и в никакъв случай, и при никакви обстоятелства не може да бъде заместен от други печати. Това е един въпрос, който ние поставяме на колегите от пленарната зала, за да може да бъде взето отношение по него.
Предлаганият проект е напълно съобразен с Конституцията, като прави разграничение между указите, които след подписването им от президента, трябва да бъдат преподписани от министър-председателя, или от съответните министри, от указите, за които чл.102 от Конституцията изрично предвижда, че се подписват еднолично от президента, тоест те не се преподписват от никого.
С оглед на временно влизане в сила на издадените укази е предвиден срок от 24 часа за полагането на държавния печат, като в случаите когато този срок изтича в неприсъствен ден, държавният печат се полага в първия присъствен такъв.
С оглед да не се допусне забавяне в подпечатването на съответните укази е дадена възможност на министъра на правосъдието да делегира своите права по полагането на държавния печат на свой заместник, с предварително издадена заповед. 125.2
Прецизирано е, че указите, които издава президента във връзка с организацията на работа на президентството: назначаване на служители и други не се подпечатват с държавния печат, тъй като те не представляват актове на държавно управление, а имат предвид административното функциониране на съответните служби.
И като финал, ние считаме, че допълненията или корекциите в законопроекта са съобразени с вижданията на президента на Републиката и при това положение би могло да започне наново разглеждането на този законопроект, за да може той да мине и на първо, и на второ четене през пленарната зала.
Моля уважаемите народни представители да вземат отношение по поставените въпроси, по проблемните въпроси, по спорните въпроси, за да може въз основа на изказаните становища Законодателната комисия да го обработи окончателно и да го внесе съобразно вижданията на уважаемите народни представители за второ четене в пленарната зала. Благодаря за вашето внимание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди да дам думата на господин Вълканов, искам само да напомня на народните представители: това, което е раздадено съдържа закона, който беше върнат и не получи мнозинство от залата. А във втората му част се съдържа редакцията, която редлага Законодателната комисия.
Искам да изправя една неточност в думите си: не става дума за закон, внесен от Законодателната комисия, а за закона, който ние вече гласувахме. Обсъжданията ще се водят по него, тъй като правилникът в текста, който регламентира подобно разглеждане казва, че: "Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен изцяло и по принцип (както е в случая с този закон), той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
Така че основата за нашата дискусия е вече законът ...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Кой закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Същият закон, който ние гласувахме веднъж, но той не бе подкрепен.
Материалът, с който разполагате, във втората си част съдържа предложенията на Законодателната комисия. Но пленарната зала е тази, която ще реши какъв ще бъде окончателният вид на 125.3 законопроекта.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Това е вече друга работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата за изказване, уважаеми колеги. Господин Близнашки има думата. Заповядайте! 125.4
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа, аз не разполагам с новия текст на Законодателната комисия, но с най-голямо съжаление констатирам, че не е настъпила абсолютно никаква еволюция в първоначално заеманата позиция, когато беше подготвян законопроектът. И аз държа да отбележа следното: че идеята за държавен печат предполага един център на властта, който в класическата държава се събира в държавния глава (обикновено историята познава случая с монарха), като правителството не изпълнява особени самостоятелни функции, а както е известно по онова време, преди повече от век са наричани слуги на короната. И до ден днешен тази фраза се използва, без да е обидна, в една страна като Великобритания например.
Големият проблем обаче у нас е друг. И той е, че ние имаме държавен глава, чиито правомощия са разграничени от тези на правителството. Нашият държавен глава, президентът на републиката не е шеф на изпълнителната власт. Той заема едно особено положение във върха на държавната йерархия. И аз считам, че държавният печат може ясно да бъде разграничен в две разновидности, даже в три, тъй като, искам да ви обърна внимание, че има случаи, когато Народното събрание ще приема свои актове и те също трябва да бъдат подпечатвани, и то не с друго, а отново с държавния печат.
Тоест няма абсолютно никаква пречка, след като нямаме едно фиктивно съединяване на властите във върха на държавната йерархия, както е в класическата монархия, парламентарна или конституционна, да имаме три различни държавни печата, съответно обозначени с "Народно събрание", "Президент на републиката", "Министерски съвет". И това е положение, което съответства на реалното разделение на властите в нашата Конституция.
И аз мисля, че Законодателната комисия трябва да се съобрази с този факт, за да приемем един действително модерен, съвременен закон, който е необходим на страната ни.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Близнашки, ако имате конкретни предложения и текстове, ги представете на комисията. Благодаря. СД/КП 127/1.
Имате думата, уважаеми колеги. Доктор Карев иска думата. Заповядайте. За реплика или за изказване? - За реплика. Заповядайте.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): По отношение на това триединство, на което настоява господин Близнашки, бих искал да кажа, че заглавието на този и на аналогичните му закони по целия свят са "закон за държавния печат". И определителният член ясно показва, че става въпрос за един обект, за едно нещо, а не за няколко различни, всяко от които да бъде държавен печат, но едното да е на Народното събрание, другото - на президента, другото - на правителството и т.н. Просто всяка институция и в крайна сметка... И подразделенията на тази институция могат да имат печати, но когато се говори за "държавния печат", аз смятам, че в никакъв случай не може да се обсъжда въпросът за няколко печата, всеки от които да бъде държавен печат.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други реплики? - Няма. Заповядайте за дуплика, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Карев, по принцип Вие сте прав, че в много страни (аз не искам да абсолютизирам, тъй като такава справка не сме направили нито Вие, нито аз) действително положението е такова. Но не забравяйте, че в нашата Конституция намери израз една тенденция, която е проявление на едни нови търсения в съвременния конституционализъм, при който правомощията са разграничени. Навсякъде другаде по света държавният глава най-малкото формално се обявява не само за държавен глава, но и за шеф на изпълнителната власт.
При нас това разграничение, много фино разграничение, каквото не съществува в редица други държави, класически държави, където то е станало де факто, тъй като в Англия или другаде отдавна не са се занимавали конкретно с тези въпроси, при нас това разграничение е прокарано. И в този смисъл има основание да отидем към една позиция, при която да търсим една нова форма за разграничаване и чрез полагането на държавния печат на тези правомощия. 127/2.
Забележете, че навсякъде по света всички актове на парламента се промологират чрез съдействието на правителството, чрез изпълнителната власт. У нас не е така. Кой ще промологира решенията на Народното събрание? Това става директно от самото Народно събрание и тук печатът се слага от ръководството на Народното събрание. И това е една особеност в другата посока и аз мисля, че ние трябва да се съобразим с това фактическо състояние при нашето конституционно разделение на властите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, уважаеми колеги. На първо четене сме на законопроекта.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, дами и господа, вие си спомняте, че подробна дискусия по този въпрос в парламента развихме, когато беше върнат законът. И аз не бих искал сега да обременявам народното представителство с повторение на своето становище и на съпътстващите го аргументи. Само бих искал да припомня направените предложения, едното от които беше възприето от Законодателната комисия преди днешното обсъждане. Мисля, че то е безспорно и надявам се няма да срещне възражения и в пленарната зала. Става дума именно за чл. 3, ал. 2, който беше представен от председателя на Законодателната комисия.
Сегашният текст говори за актовете, които трябва да бъдат приподписани. Но този въпрос е уреден от Конституцията. А предметът на Закона за държавния печат е да посочи актовете, върху които се полага този печат. Следователно текстът има много по-ограничен обхват, в някаква степен технически функции, и предложената редакция преодолява споменатото несъответствие.
Повече спорове предизвиква явно въпросът за това по какъв начин да се преодолее евентуалното неполагане на печата от неговия пазител. В предишното изказване беше развита идеята за стриктното разделение на властите и равностойното положение на отделните институции при потвърждаването, удостоверяването на съдържанието на приеманите от тях актове.
За да намерим изход от едно положение, което не би било естествено - всяка от институциите да разполага с отделен държавен печат, освен със своя, който тя е сега има, е необходимо 127/3. въвеждането на институцията на държавния печат, който олицетворява и единството на самата държавност.
Бихте могли да кажете, че министърът на правосъдието, който е пазител на печата и което се предвижда и в сега предлагания текст, изпълнява една служебна функция и той няма никакви възможности да не положи печата. Той само удостоверява, че определен субект е приел определен акт.
Също така би могло да се каже, че когато министърът на правосъдието не изпълни това свое законово задължение, парламентът разполага с възможности да отстрани нарушителя, променяйки състава на кабинета.
Но обърнете внимание, че съществуват актове, които имат много голямо държавно значение и обичайната парламентарна процедура по изразяване на недоверие не би могла в случая да бъде достатъчна гаранция срещу възникването на подобно, макар и рядко, но фактически възможно положение.
В страни, които нямат достатъчно парламентарни традиции, всяко едно от предвидените права и задължения би трябвало да бъде съпроводено с пълни гаранции, които отстраняват възможни злоупотреби със служебното положение. Тези твърдения аз изложих при един състав на кабинета. Сега има друго правителство. Но това свое разбиране поддържам, независимо от промените в изпълнителната власт и независимо от нейния персонален състав.
В заключение искам да ви обърна внимание на следния нов текст, който се предлага и който не срещна необходимата подкрепа при обсъждането в Законодателната комисия. Този текст цели именно да преодолее положението, когато актът е представен пред пазителя на държавния печат и той не го е положил и по този начин не може да се каже, че имаме един перфектен и завършен акт.
Новият член, който се предлага, 7а, притежава следното съдържание:
"Ал. 1. Актовете, върху които се полага държавният печат, се публикуват и изпълняват след полагането на печата.
Ал. 2. При неполагане на държавния печат от министъра на правосъдието в срока по предходния член, президентът, съот127/4. ветно председателят на Народното събрание, председателят на Великото Народно събрание, удостоверява съдържанието на издадения акт със своя печат."
Това е една резервна възможност, когато не съществуват никакви формални пречки да бъде положен държавният печат, да не се блокира влизането в сила на акта и съответната институция, която е приела този акт, може да поеме отговорността чрез своя печат да преодолее липсата на държавния печат. 127/5.
Но в случая ние ще имаме един перфектен юридически акт, защото той е и подписан, и подпечатан по предвидения ред. Но едно такова изключение, което да е изрично предвидено, се налага, защото в противния случай с някакви комподентни действия или с юридически тълкувания не бихме могли да преодолеем възникващия проблем и известната празнота в правното пространство.
Това са предложенията, за които бих апелирал да помислите и евентуално при последващото гласуване на закона те да бъдат възприети. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов. Имате думата, уважаеми колеги. Господин Школагерски иска думата. Заповядайте.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, това изказване, което ще направя, ще бъде различно от всичко, което е говорено досега за държавния печат. Позволете ми малко за разведряване на обстановката да ви разкажа за един разговор с един пазител на държавния печат в една от великите европейски демокрации. Като министър на правосъдието - това е един от най-големите юристи на днешно време, на него му е било поверено да пази държавния печат. Приема го от предишния министър, който го е съхранявал в касата, и му го предава. Но този човек не прибира обратно в касата държавния печат и го държи открито, на място, на една масичка, която е в неговия кабинет. След известно време разбира, че държавният печат го няма на масичката. Смущение у него. Вика своя секретар, който също му отговаря, че не знае къде е държавният печат. Създава се известен смут и тъй като в неговия кабинет има достъп само една чистачка, естествено се пита нея къде е печатът. Тя му съобщава, че отговарящият за домакинската част секретар на Министерството на правосъдието като погледнал държавния печат в какво състояние се намира, взел държавния печат и го предал да бъде почистен и приведен в състояние, което действително отговаря на външния вид на един държавен печат. Връща се държавният печат след почистването и тогава той ми казва: за да не стане този смут, аз отново го взех и го заключих в касата и така го предадох на следващия министър. Да ме извини господинът, БП/ЗТ 128.1 защото той сподели това в разговор с мен и донякъде свидетел на повторението на този разговор беше госпожа Рашеева. Тук повече не бива да казвам, защото вие ще се сетите кой е този човек, а не бива да се говори.
Струва ми се, че тази случка, споделена с мене, дава повод да размисъл. При разделението на властите, така както е прието в нашата Конституция, нито една от властите не може да бъде лишена от държавния печат. Всяка власт трябва да има копие от държавния печат, а оригиналът на държавния печат, в който има елемент на суверенитета на държавата - и правя ви една аналогия с държавното знаме, - се съхраняват. Следователно никой не може да посегне на нашата държава, докато има оригинала на печата. Но това е съхранение, господа, а не е упражняване на държавния печат. Следователно този държавен акт, било на президента, било на парламента, било на Министерски съвет, който съдържа печат, различен от оригинала, просто не е подпечатан. Това е смисълът. А не този, който съхранява дъражавния печат, да го упражнява. И ако ние разберем тази проста истина, ние можем да редактираме закона съвсем точно и да не внасяме нито политически страсти в него, нито подозрения, нито пък възпроизвеждане на този балкански синдром. Никой не може да свързва с пазенето на оригинала на държавния печат действието и подпечатването на отделните държавни актове. Представете си извънредно положение - и си търсим министъра, за да извади оригинала, да го ударим и тогава да действаме. Или пък при едно влошаване на отношенията между един министър и един министър-председател той да откаже да му даде печата. Такива неща няма, господа. Разберете, това е пазител на печата. На този министър се възлага още едно задължение - да съхранява оригинала, а копие от този оригинал има във всяка служба, която представлява отделните власти и има право да издава актове, подпечатани с този печат, и си ги подпечатва. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Школагерски. Имате думата, уважаеми колеги. На първо четене сме на законопроекта за държавния печат. Не виждам народни представители, които желаят да се изкажат. В такъв случай трябва да гла 128.2 суваме. А, ето има желаещ - това е господин Милен Стоянов. Заповядайте.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Госпожо председателствуваща, колеги, струва ми се, че ще направя една бележка, която би следвало отдавна да бъде направена. Прочетете чл. 165 от Конституцията. Той гласи, че на държавния печат е изобразен гербът на България. Имаме ли герб?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не.
МИЛЕН СТОЯНОВ: Можем ли да направим държавен печат преди да имаме герб? Помислете върху това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е свързано с влизането на закона в сила. Както виждам, тук в проекта се предлага три месеца след обнародването му да влезе в сила. Заповядайте, господин Дърмов. Реплика или изказване? Реплика.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМс, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, просто искам да направя реплика на господин Стоянов и да ви напомня, че ние в момента правим закона, а не печата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Някой да го е осенило вдъхновението и да иска думата? Допълнителните аргументи не пораждат други мисли. Нека да гласуваме законопроекта на първо четене, т.е. по принцип. Моля, уважаеми колеги, гласувайте законопроекта за държавния печат на първо четене.
Гласували 177 народни представители, за - 153, против - 10, въздържали се - 14. Законопроектът е приет на първо четене.
Следва второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния архивен фонд. Ще докладва и ще води четенето господин Школагерски. Аз моля Правния отдел да представи на Председателството материалите по законопроекта. 128.3 ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нека да започнем обсъждането на този закон и приемането му на второ четене по класическия начин, като ви запозная най-напред с мотивите, които са към закона.
Министерският съвет на 4 януари 1992 г. е внесъл за разглеждане в Народното събрание горепосочения законопроект с приложени към него мотиви.
Предлаганите в законопроекта промени са в три насоки.
На първо място, измененията и допълненията в закона предвиждат промени в органите за управление на Държавния архивен фонд. Главното управление на архивите при Министерския съвет е органът, който определя документите, ценни по смисъла на чл. 2 от закона и мястото на тяхното съхраняване. Редът за предаване и съхраняване на ценните документи се установява в правилник, приет от Министерския съвет. В закона е предвиден и начинът, по който се събират и съхраняват документи на физически лица, както и възможностите за ползване на тези документи от български и чуждестранни граждани.
На второ място, в закона са обхванати измененията в размерите на предвидените глоби, които се осъвременяват съобразно съществуващата в страната инфлация.
На трето място се предлагат промени, наложени с оглед отпадане от закона на понятия, свързани с периода от преди 10 ноември 1989 г.
В няколко свои заседания Законодателната комисия разгледа законопроекта на вносителя и постъпилите предложения на първо четене от народните представители Петър Балабанов, Станка Величкова, Г. Атанасов, Е. Томова и други.
На заседанието на Законодателната комисия на 15 октомври 1992 г. бяха поканени и присъстваха господин Методиев и госпожа Николова от Главно управление на архивите. Изслушани бяха техните препоръки и становища.
Членовете на Законодателната комисия приеха единодушно предложения законопроект.
Предлагаме на народните представители да одобрят на второ четене предлагания законопроект. РД/ЛТ 129.1.
Заглавието на закона "Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавния архивен фонд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, да гласувате наименованието на закона при второто четене. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 150 народни представители, за са 142, против няма, 8 се въздържат.
Приема се наименованието на закона.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. алинея 1 се изменя така:
"Чл. 5. (1) Органи за управление на Държавния архивен фонд са Главно управление на архивите при Министерския съвет, Централен държавен архив и Държавни архиви."
2. създава се нова ал. 2 със следното съдържание: "Главното управление на архивите при Министерския съвет се ръководи от председател, назначаван от Министерския съвет."
3. алинея 2 става ал. 3, като се създава нова точка 7 със следното съдържание:
"7. определя документите, които са ценни по смисъла на чл. 2, и мястото на тяхното съхраняване."
Това е съдържанието на – 1, дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Балабанов поиска думата. Имате я, заповядайте.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Поправките в Закона за Държавния архивен фонд бяха изработени след задълбочено координиране с мнението на специалистите от Държавния архивен фонд, неговия директор и сътрудниците им. За мое голямо учудване аз не бях поканен на заседанието на Законодателната комисия, където са се уточнявали окончателните текстове. Не бих възразил срещу това, че повечето от моите предложения са отпаднали, но някои от тях, които са съобразени със съвременното архивно дело и най-вече със защитата на частната собственост, на частната интелектуална собственост, с прокарването на раздел между частни организации и държавни 129.2. организации, един принцип, който е абсолютно необходим, да влагаме в новото законодателство, ако действително имаме предвид да сменяме системата.
На пръв поглед се касае за технически забележки - добавка на думата "държавни" в някои текстове.
Ето защо аз процедурно моля някои от тези неща да бъдат все пак подложени на гласуване. Да се върнем към чл. 2 към този текст, който беше предложен на Законодателната комисия и от който след заседанието са отпаднали написаните с черно предложения.
(Господин Петър Балабанов уточнява текста с господин Школагерски)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други желаещи да се изкажат? В момента се уточнява текстът, който не е бил приет, за да бъде прочетен за гласуване. Има ли други желаещи да се изкажат по този текст на – 1? - Няма.
Господин Школагерски, моля Ви. 129.3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тъй като предложението на народния представител Петър Балабанов не се отнася до сегашния – 1, става дума за чл. 5, то ние можем спокойно да гласуваме този параграф така, както предлага Законодателната комисия. А ще направим справка, колега Балабанов, за да видим дали Вашето възражение е вярно. Не е проблем да бъде гласуван и друг параграф, що се отнася до това, което третира колегата Балабанов.
Затова, госпожо председател, по чл. 5 няма предложения от народните представители и ако няма изказвания, предлагам да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма повече изказвания.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте текста на – 1.
Резултата: от общо гласували 136 народни представители, 134 са гласували за, против - няма, 2 се въздържат.
Приема се на второ четене този текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 2. В чл. 6 изразът "в страната, независимо от ведомствената им подчиненост" се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст, господин Школагерски, има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: При мен няма отбелязано, че има предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Желае ли някой да вземе думата? Не.
Моля, гласувайте текста на – 2!
Резултата: от общо гласували 134 народни представители, 103 са гласували за, против - няма, 4 се въздържат.
Приема се този текст на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 3. В чл. 8, ал. 1 изразът "профилирани централни и местни държавни архиви и във ведомствени архиви, които постоянно съхраняват документите" се заменя с "Централен държавен архив и в държавни архиви".
Предложения по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Желае ли някой думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте за текста на – 3! ББ/ЗТ 130.1
Резултата: от общо гласували 147 народни представители, 137 са гласували за, няма против, 10 се въздържат.
Приема се този текст на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 4. В чл. 10, ал. 5 думата "началникът" се заменя с "председателя".
Предложения по този параграф няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте текста!
Резултата: от общо гласували 134 народни представители, 130 са гласували за, против няма, 4 се въздържат.
Приема се и този текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 5. В чл. 12, ал. 1 изразът "и ведомствени" се заличава.
По този параграф няма предложения, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Желае ли някой думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста!
Резултата: от общо гласували 140 народни представители, 134 са гласували за, няма против, 6 се въздържат.
Приема се текста.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 6. Чл. 15 се отменя.
Няма предложения по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма и желаещи да се изкажат по текста.
Моля, гласувайте!
Резултата: от общо гласували 139 народни представители, 138 са гласували за, против няма, 1 се въздържа.
Приема се текста.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 7. В чл. 18, ал. 1 думите "Народна република България" се заменят с "Република България", а изразът "за изграждане на комунистически мироглед у трудещите се" се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Балабанов иска думата. Заповядайте! 130.2
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, ето ви един любопитен пример за това докъде води бързането и как, желаейки да претупаме работата, оставяме половината недовършена.
Ще си позволя да ви цитирам пълният текст: "За патриотично и нравствено възпитание, за изграждане на комунистически мироглед у трудещите се, за културно-просветни и практически цели...". Тоест, ние махаме "комунистическия мироглед" и оставяме "патриотическото възпитание" и всичко останало.
Целият този текст е излишен.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз не знам дали като премахнем този израз, ние трябва да премахнем и това, че ще възпитаваме децата си в патриотичен дух. Аз мисля, че колегата Балабанов не е прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е предложение. Други изказвания?
Господин Балабанов, Вашето предложение правено ли е досега, или сега в залата го правите за първи път?
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (от място): Направено е преди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: То е направено и преди.
Има две предложения по този текст. Едното е на Законодателната комисия, в която отпада само част от целите, за които може да се използва Държавния архивен фонд и другото е предложението на господин Балабанов цялата алинея първа да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Алинея трета, госпожо председател!
Извинете, госпожо председател, нека малко да внесем яснота. Пред мен са предложенията. Отразено е така: предложение на народния представител Петър Балабанов: "– 8. В чл. 8, ал. 3 се отменя."
Тук имаме чл. 18. (Господин Школагерски се консултира със завеждащата Законодателния отдел и господин Петър Балабанов)
Извинете, колега Балабанов, в раздадените ми предложения в – 18 има само едно предложение на Правния отдел за Народна република България. Тук не виждам Ваше предложение. 130.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е за чл. 18, ал. 1?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: В чл. 18 се правят следните изменения: в ал. 1 думите "Народна Република България"...
Друго предложение няма. За чл. 19 има предложение на господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (от място): Отклонявам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Балабанов оттегля предложението си, но не бе установено дали го е правил.
Моля ви, гласуваме текста на – 7 така, както е предложен от Законодателната комисия.
Моля, гласувайте!
Резултата: от общо гласували 143 народни представители, 139 са гласували за, 3 против, 1 се въздържа.
Приема се този текст. 130.4
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "– 8: В глава четвърта "Административно-наказателни разпоредби" се създава нов чл.19а със следното съдържание:
Чл. 19а. Длъжностно лице отказало без основание достъп до документи от държавния архивен фонд се наказва с глоба от 200 до 2000 лева".
Това е цялото съдържание на този параграф. Той е предложен от господин Балабанов и възприет от Законодателната комисия.
Други предложения няма фиксирани при мен в параграфа, госпожо председател.
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста на – 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата: от общо 146, за 140, против 5, 1 се въздържа. Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 9. В чл.20 се правят следните изменения:
1. В ал.1 изразът "до 300 лева" се заменя с "до 3000 лева".
2. В ал.2 изразът "от 50 до 500 лева" се заменя с "от 500 до 5000 лева".
Предложения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Балабанов, ще вземете ли отношение? Няма.
Моля, гласувайте за текста. Текат трите минути.
От общо 133 народни представители, за 133, против и въздържали се няма.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 10. В чл.21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изразът "до 200 лева" се заменя с "до 2000 лева".
2. Създава се нова точка трета със следното съдържание:
"3. Не предаде документите за съхранение в държавните архиви и онези предвидени документи, които следва да се съхраняват в държавните архиви".
3. Създава се нова точка четвърта със следното съдържание:
"4. Като ползва, повреди, унищожи или загуби документи по чл.2 от този закон". ВЙ/НП 131.1
Този текст третира санкцията срещу увреждането на документите.
Предложения няма, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, предложения има.
Спокойно можете да говорите колкото желаете, няма да ви ограничавам времето.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз ще бъда съвсем кратка, защото явно става въпрос за пропуск.
Много моля към чл.21 да се прибави "длъжностно лице", за да се съгласува текстът с чл.19а. Това е според мен абсолютно необходимо и по този начин нещата ще бъдат в съответната субординация.
Как - къде точно? Казвам, че чл.19а говори за длъжносто лице отказало без основание достъп до документи и чл. 21 да бъде също за длъжностно лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате ли текста на сегашния чл.21? Да, на закона. Моля, прочетете го.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Наказват се с глоба до 200 лева ако не подлежи на по-тежко наказание, който не изпълни нареждане на орган за управление на държавния архивен фонд по събиране, регистриране, обработка, съхраняване и използуване на архивни документи.
2. Не взема мерки за опазване на документите на учрежденията и организациите при реорганизацията или ликвидацията им".
Аз считам, че сега чл.21 така, както го предлага Законодателната комисия на базата на работата с Главно управление на архивите е доста разширен и правилно е разширен, защото се визират различните видове дейности и задължения, но същевременно считам, че просто се е получила една техническа грешка и се е изпуснало "длъжностно лице". Затова аз предлагам да бъде включено или да се разисква, ако е необходимо в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Школагерски, нека госпожа Караиванова се изкаже. Можете. Имате право, разбира се. 131.2
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Ана Караиванова - за протокола.
Не съм съгласна с това изменение. Двата текста визират различни нарушения, колега Величкова. В чл.19а е длъжностно лице, което има определени задължения по архивите, а тук вече се наказват лица, които може и да не са длъжностни.
Ето, например, в т.4, както е предвидено "като ползва, повреди, унищожи или загуби документи по чл.2" - има се предвид лицата научни работници, всеки обикновен гражданин, който с някакви интереси е отишъл да вземе документи или са му дадени за преснимане, който къса страници. Знаете, че много често това се случва. Става дума за този, който по някакъв начин повреди този текст, който му е даден за ползване на един научен работник и той го изгуби и с това нанесе вреди на държавния архивен фонд.
Или т. 3: "Не предаде документи". Това може да е обикновено лице, което е задължено да предаде известни документи в архивния фонд, без да бъде длъжностно пи смисъла на нашите закони, да изпълнява някаква служба и затова различните видове нарушения в двата различни текста налагат и различни субекти на тези нарушения. В първия текст имаме длъжностно лице, тоест служител в съответните архивни служби, а във втория - и обикновените лица, които ги ползват.
Затова аз съм против това допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Караиванова.
Госпожа Величкова, ще взете ли отношение? Имате думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз не оспорвам това, което каза госпожа Караиванова, що се отнася до т. 4, но в такъв случай не трябваше Законодателната комисия да разшири чл. 21, за да включва на различно равнище субекти, защото едно е действително длъжностното лице и друго нещо е този, който ползва примерно, недобросъвестния научен работник. Тук госпожа Караиванова е безусловно права. 131.3
Но щом като абсолютно всичко е обединило в едно и се е нарушила тази систематика на отговорности, то тогава аз предлагам поне точка трета да бъде така, че именно длъжностно лице, което не предаде документи за съхранение в държавните архиви и онези предвидени документи, които следва да се съхранят в държавните архиви - тогава поне тук да включим длъжностно лице, а тогава до остане пък точка четвърта със същото съдържание.
Още повече, че вече отпадна чл.15 и той е в пряка субординация с чл.21.
Затова, господин председателстващ, аз предлагам тогава в точка трета да фигурира изразът "длъжностно лице".
Благодаря ви. 131.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли направено писмено предложение за това, което искате в момента?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: То не е нов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: При положение, че има писмено предложение, тогава може да се направи допълнението.
Други желаещи да се изкажат? Няма.
Господин Школагерски, моля да вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да продължа становището, което изказа колежката Караиванова, и да обясня само на народните представители, че от правна гледна точка, след като не е визирано длъжностно лице, става дума за всяко лице, длъжностно и недлъжностно, което не предаде документи за съхранение в държавните архиви, и онези предвидени документи, които следва да се съхраняват в държавните архиви, следва да носи отговорност. Ако ние приемем становището на госпожа Станка Величкова, ограничаваме приложното поле на тази алинея досежно малкия кръг на длъжностните лица, а сега, щом като и те са получили такова предписание, те отговарят, ако не дадат.
Затова аз ви моля да подкрепите проекта така, както е предложен от Законодателната комисия, която е разширила приложното поле, обхващайки всички, които получат такова предписание, да не могат да откажат и да носят санкция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Величкова, при това положение? Юристите от Вашата парламентарна група...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Аз много уважавам юристите не само от нашата парламентарна група, а въобще, всеки юрист и тяхното твърдение.
Но аз точно това исках да избягна, господин Школагерски. Вие смятате за предимство това, че разширявате приложното поле, а аз искам да го стесня. Това е действителното състояние на нещата. Просто имаме различна концепция по въпроса. Но, пак повтарям, че аз предлагам това като логическа връзка, като субординация с чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Школагерски, какво ще гласуваме? СБ/КП 132/1.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, аз мисля, че сме наясно и че ние създаваме норми, които да имат най-широко приложение. Това е смисълът на закона.
Второ, като юрист бих ви казал, че ако се прибави "длъжностно лице", ние изменяме съдържанието на правната норма.
Затова, тъй като няма писмени предложения, господин председателю, и ако няма други изказвания, аз Ви моля да подложите на гласуване този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста, предложен от Законодателната комисия. Гласуваме текста на – 10.
От общо гласували 140 народни представители, за 134, против 1, въздържали се 5.
Следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 11. В чл. 22 изразът "до 100 лв." се заменя с "до 1000 лв.".
Предложения по този параграф няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 127 народни представители, за 123, против 1, въздържали се 3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 12. В чл. 23 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "началниците" се заменя с "ръководителите".
2. В ал. 2 думата "началникът" се заменя с "председателят".
Предложения по този параграф няма, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да се изкажат също няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 148 народни представители, за 148, против няма, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 13. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нов – 4 със следното съдържание: 132/2.
"– 4. Документи на политически партии, създадени от тяхната дейност или съхранявани от тях до 15 януари 1990 г., се предоставят на държавните архиви по ред, определен от Министерския съвет."
Създава се нов – 5 със следното съдържание:
"– 5. Политическите партии, организации, юридически и физически лица, чиито архиви са били неправомерно включени в държавния архивен фонд или конфискувани от държавата, или които считат, че депозирани от тях документи се използват не според тяхната воля, имат право да изискат по съдебен ред връщането на тези документи."
Досегашният – 4 става – 6 и думата "началника" се заменя с "председателя".
Това е цялото съдържание, господин председател, а те могат да се гласуват поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата госпожа Емилия Томова.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, просто предлагам да гласуваме поотделно точките на – 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е предложение точките на – 13 да бъдат гласувани поотделно.
Който е за предложението на госпожа Томова, гласува със зелено.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 153 народни представители, за 97, против 52, въздържали се 4.
Приема се предложението.
Господин Школагерски, имате думата. Ще се гласува точка по точка. 132/3. ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка 1. Създава се нов – 4 със следното съдържание:
"– 4. Документи на политически партии, създадени от тяхната дейност или съхранявани от тях до 15 януари 1990 г. се предоставят на държавните архиви по ред, определен от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте точка 1.
Гласували общо 149 народни представители. От тях 50 за, 96 против, 3 въздържали се.
Тогава какво става с този текст?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не се приема, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не влизаме ли в противоречие с досегашните текстове? Дайте следващата точка. Не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 5. Второ. Създава се нов – 5 със следното съдържание:
"– 5. Политическите партии, организации, юридически и физически лица, чиито архиви са били неправомерно включени в Държавния архивен фонд или конфискувани от държавата, или които считат, че депозирани от тях документи се използват не според тяхната воля, имат право да изискат по съдебен ред връщане на тези документи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста на точка 2 на – 13.
Гласували общо 149 народни представители. От тях 96 за, 48 против, 5 въздържали се.
Приема се точка 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка 3. Би трябвало да претърпи изменение при подреждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Там ще ги номерираме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка 3. Досегашният – 4 става – 6 и думата "началник" се заменя с "председател".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте началникът да стане председател. Тука няма да има противоречия.
Гласували общо 121 народни представители. От тях 121 за. НЧ/ЛТ 133.1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния архив е приет.
Думата поиска господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, от всички предложения, които не бяха зачетени от Законодателната комисия, аз имам само едно. Така приетият от нас текст на закона се отнася до всички частни лица, до всички частни фирми, до всички частни така наречени собственици на архиви. Достатъчно е в няколко параграфа пред думите "учреждения и организации" да се постави думата "държавни", за да може да бъде защитена интелектуалната собственост на частните собственици. Това би било най-значителният принос за промяна на системата, ако сме тръгнали натам. Аз не знам поради какви съображения това е отпаднало, но единодушното мнение на специалистите и на господин Величков, директора на Държавния архив, беше, че това трябва да влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие внесли ли сте писмено предложение за това? Има ли внесено писмено предложение? Няма.
Приключихме със закона.
Утре от 8,30 - Председателски съвет.
Съобщения:
На 29 януари, петък, от 11 часа в зала "Изток" ще се проведе извънредно заседание на Комисията по външна политика.
Пресконференция на тема "Икономическото законодателство и дейността на Икономическата комисия през новата парламентарна година". Ще участва господин Асен Мичковски, председател на комисията и ръководството на комисията. Пресконференцията ще се проведе в понеделник, на 1 февруари, от 11 часа в зала "Запад".
Други съобщения няма.
Утре продължаваме от 9 часа сутринта. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 45 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:(Снежана Ботушарова)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа)