Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Преди да пристъпим към предложенията по днешния дневен ред, които пак не са малко, въпреки моята молба в това отношение да се въздържаме от предложения, особено в дните, когато повече трябва да се работи и по-малко да се предлага.
Искам да ви информирам за две неща:
Първо, Народното събрание на Република България вече издава свой пресбюлетин. Той е на разположение и на народните представители, и на журналистите. Всеки от вас, който желае неговата официална дейност като народен представител или парламентарна група да бъде отразена в пресбюлетина, моля да се обръща към Пресцентъра и да информира за това.
Получено е писмо от президента на Република България до председателя на Тридесет и шестото Народно събрание, а чрез него и до всички вас. Писмото гласи следното: ВТ/ПП 66.1
"Господин председател,
Втората по численост парламентарна група - Предизборен съюз на БСП и коалиция, ми представи на 2 декември 1992 г. своето писмено решение, в което посочва, че след съответното обсъждане предлага за кандидат за министър-председател г-н Петър Тодоров Бояджиев." (Ръкопляскания и възгласи :"Браво!" в блока на СДС)
Моля за внимание.
"Основният закон поставя категорични изисквания кандидатът за министър-председател да не притежава друго гражданство освен българско, за да бъде избран за ръководител на българското правителство.
Винаги съм се придържал в изпълнение на своите правомощия към изискванията на българската Конституция. Официални документи, представени на 8 и 9 декември т.г. от компетентните фрески власти, удостоверяват, че господин Петър Тодоров Бояджиев от 3 май 1989 г. е френски гражданин по натурализация и до този момент той не е освободен от френско гражданство.
Официално документ за освобождаване от френско гражданство не ми бе представен и от господин Петър Бояджиев.
На 9 декември 1992 г., сряда, в последния ден, в който изтича предвиденият в Конституцията 7-дневен срок на проучвателния мандат, кандидатът за министър-председател, посочен от втората по численост парламентарна група - Предизборен съюз на БСП и коалиция, г-н Петър Бояджиев не предостави недвусмислен и категоричен отговор на въпроса успешно ли е приключил неговият проучвателен мандат.
В изпълнение на своите конституционни задължения аз поисках категоричен писмен отговор за резултата от неговите усилия да състави правителство, за да мога, ако мандадът е бил успешен и кандидатът отговаря на конституционните изисквания, да изпълня в предвидената в Конституцията процедура. Господин Бояджиев официално ми постави условие, че ще отговори на това конституционно изискване само, ако аз като президент на Република България, въпреки категоричните изисквания на чл.110 във връзка с чл.65, ал.1 от Конституцията на Република Българаия, се съглася 66.2 да издам указ, с който да го предложа като кандидат за министърпредседател пред Народното събрание". (Възгласи "Браво" и "Ашколсун" от блока на СДС, ръкопляскания)
Гореизложеното не ми дава основание в съответствие с Конституцията на Република България - чл.99, ал.4, да предложа на Народното събрание като кандидат за министър-председател господин Петър Тодоров Бояджиев."
Към това е приложено решение на парламентарната група на Предизборния съвет на БСП и коалиция, с което тя утвърждава господин Бояджиев за кандидат на парламентарната група за министър-председател. (Шум и възгласи в блока на СДС, весело оживление)
Това е, което имах да ви съобщя.
Сега пристъпваме...
Господин Сугарев, заповядайте.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм изключително учуден, че по повод на този документ никой от господа социалистите не си направи труда да вземе думата. (Оживление в блока на СДС)
На мен ми се струва, че партията, която по този начин се подигра с българската Конституция, все пак е длъжна да вземе отношение. Тъй като те не направиха това обаче, аз искам думата, за да изразя отношението от страна на СДС към този безпрезедентен политически акт. (Реплика от блока на БСП: "Хайде-де")
Ние сме неприятно изненадани от едно изменение на дневния ред, което не може да остане незабелязано. Днес избраникът на социалистите господин Бояджиев трябваше да представи пред нас своя кабинет, съставен уж в името на социалния мир, националното съгласие и бъдещето на страната. Това не стана и нашата общественост чака отговор на неизбежните въпроси защо и как отново бяха подиграни неговите очаквания, защо господа социалистите отново се погавриха с регламентите на нормалния политически живот, с политическата етика и с българската Конституцията.
Очакваме поемане на отговорност, а се сблъскахме с фрапираща наглост. Очаквахме национално съгласие, а получихме скандал - най-големия политически скандал в новата ни история. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от блока на СДС) 66.3
Съдбините на родината ни бяха подхвърлени в ръцете на една карикатурна фигура, която не отговаряше дори на конституционните изисквания, формулирани по най-категоричен начин спрямо този, който се кандидатира за премиерския пост.
Стана ясно, че злополучният кандидат за народен обединител не само, че продължава да бъде френски гражданин, но дори не е подавал молба за анулиране на гражданството си, до каквато между впрочем едва ли би могло да се стигне, предвид неговите заплетени задължения спрямо френски фирми и кредитори. 66.4 Стана ясно, че социалистическата партия е знаела за проблемите с неговото гражданство, но следвайки 100-годишните си традиции, е предпочела да стане за резил пред възможността да поеме политическа отговорност за бъдещето на страната ни. (Възгласи "У-у-у" и ръкопляскания от СДС)
Стана ясно, че зад разиграването на мандата на БСП се крият не почтени намерения, а долнопробен политически фарс.
Всичко това не ни учудва и не би трябвало да учудва никого. Ние държим да напомним, че след случая със съветския гражданин Андрей Карлович Луканов, това е вторият случай, в който Българската социалистическа партия предлага премиерското кресло на един чужденец. (Възгласи "Браво" и "у-у-у" и ръкопляскания от СДС)
Едва ли би трябвало да ни интересуват скандалните измерения в действията на БСП. С тях отдавна сме свикнали. Дължим обаче да подчертаем нещо много по-съществено. Чрез сагата на своя изкуствено проточен (недоволство от опозицията) и помпозно пропагандиран мандат за съставяне на правителство, БСП доказа за пореден път две неща, с които е време да свикнат и привържениците на тази партия, и българските избиратели:
Първото от тях е, че социалистите се намират в безнадеждна политическа изолация. В началото на мандата си те обявиха, че имат в джоба си няколко кабинета. Изиграха плиткия блъф с кабинет на националното съгласие и се опитаха да вмъкнат тази идея под шапката на президента.
После техните лидери бяха принудени като едни изтерзани диогеновци да обикалят в търсене на човека, който би се съгласил да изиграе главната роля в пародията, наречена съставяне на правителство. Срещаха все затворени врати и когато най-сетне намериха съответния субект, от това не се получи нищо друго, освен фарс. Кажи речи всички политически сили в страната или не го приеха, или го изслушаха само за сведение.
Второто е, че стана ясно и за слепите, че Българската социалистическа партия не иска, не може и не смее да управлява. (Възгласи "Браво" и ръкопляскания от мнозинството)
Това, на което станахме свидетели, беше не приемане на мандата, а бягство от него. Беше позорното му прехвърляне и подхвърляне в ръцете на една маргинална и обречена кандидатура. (Оживление) ЦМ/ЛТ 67.1.
Още при проф. Карамфилов БСП практически избяга от отговорност като се съгласи с правителство, в което да няма нито един социалист, което не прави никакви регламентирани отстъпки на социалистическата партия. (Реплики от БСП)
Какво по-ясно доказателство от това, че ангажиментът на Българската социалистическа партия с изпълнителната власт е нещо невъзможно дори и за самите социалисти? Ние обаче бихме искали да видим как те ще обяснят тази си политическа импотентност на своя електорат. (Възгласи "Браво" и ръкопляскания от СДС)
Как ще намерят в себе си сили да кажат: така и така, другари, ние теоретически можехме да бъдем отново на власт, да съставим правителство и да управляваме, но практически трябваше да се откажем, тъй като никой не иска да управлява с нас, да бъде управляван от нас и да свързва по какъвто и да било начин името на славната ни партия с изпълнителната власт. (Единични ръкопляскания от СДС)
Как ще говорят отново за своите социалистически алтернативи, след като всички видяха как вратите пред социализма са затворени и доверието в неговите последни мохикани окончателно е изчерпано?
Това е добър политически урок, но за съжаление неговата цена бе прекалено висока. Стана ясно, че единствената сила в тази страна, притежаваща достатъчен кредит на обществено доверие, за да поеме отговорността за изпълнителната власт, е тази, която управляваше и управлява България и до ден днешен. (Реплики от БСП)
Трябваше ли обаче да бъдат проиграни толкова шансове, да бъде пропиляно толкова време, тъй насъщно за провежданата у нас смяна на системата, за да бъдат потвърдени тези очевадни истини?
Политическата криза, трансформирана чрез мандата на БСП в абсурден фарс, е факт и тези, които провалиха чрез долнопробни агентурни старания първото демократично правителство в България от близо половин век насам, трябва да понесат своята отговорност. (Възгласи "Браво" и ръкопляскания от СДС)
Ние бихме искали да знаем защо и по чия политическа поръчка тайните служби на ген. Бригадир Аспарухов следяха какво 67.2. прави един съветник на премиера, натоварен с официална мисия, а не си направиха труда да проверят дали човекът, в чиито ръце предстоеше да попадне държавното кормило, отговаря на елементарните конституционни изисквания, както и какви тайни крие неговото френско битие и не са ли тези тайни скарани с френските закони.
Ние бихме искали да знаем и защо в този случай не се направи нищо, за да се провери дали човекът, на когото е възложено съставянето на кабинет и то от президента със специален указ, отговаря на конституционните изисквания или не и не е ли нарушил и самият президент тези изисквания, възлагайки му този мандат.
В заключение ние не можем да избегнем налагащия се от току-що приключилия политически фарс извод: Българската социалистическа партия е недостойна до поеме управлението на страната. Тя доказа и своята неспособност, и своето нежелание да поеме тази върховна отговорност, поради което ние смело можем да заявим, че вратите за реставрация на комунистическия режим във всичките му посткомунистически варианти са заключени завинаги. (Възгласи "Браво" и продължителни ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Виденов, имате думата. Заповядайте! (Възгласи "Браво", "БСП" и "У-у-у" и ръкопляскания от СДС)
ЖАН ВИДЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, аз разбирам, че Вашите литературни вкусове не Ви позволиха да прекъснете уводната статия, прочетена току-що от господин Едвин Сугарев, но не се чувствам задължен да отговарям на риторичните въпроси (смях и реплики от СДС), изпълнени с параноя и псевдодълбочина, които той зададе в нея. На тия въпроси ще отговори българският избирател в предсрочните парламентарни избори, към които господин Сугарев и хора като него неотклонно тласкат България през последните няколко месеца. (Реплики от СДС)
Искам да заявя от името на нашия Парламентарен съюз, че след провала на правителството на Съюза на демократичните сили ние, като парламентарна коалиция, приехме конституционното си право да предложим мандат за съставяне на Министерски съвет с отговорност не само пред своите избиратели, а пред всички граждани на страната. (Оживление сред СДС) 67.3.
Нашата политическа инициатива бе програмно правителство на националното съгласие. (Недоволство и възгласи "Оставка" от СДС) Единствено тази формула може да осигури стабилно управление на страната и да съхрани кълновете на демокрацията в изключително тежък за България период - опасна обстановка на Балканите. (Реплики от СДС)
Предложението на Българската социалистическа партия и нейните коалиционни съюзници срещна широка подкрепа, господа отдясно, от политически партии, от синдикати, сред обществените организации и особено широката поддръжка на населението. (Смях от СДС) Затова свидетелстват и социологическите проучвания. Вгледайте се в тях!
На това предложение единствено се противопостави Съюзът на демократичните сили и в това отношение той е действително в бляскава обществено-политическа изолация днес. (Смях сред СДС)
В хода на консултациите Парламентарният ни съюз предложи за министър-председатели личности с висок обществен авторитет (смях от СДС), професионални политически качества. Някои от тях бяха принудени да се откажат още преди възлагането на проучвателния мандат и не от друго, а поради ожесточената и неподбираща средства кампания срещу възможностите да бъде съставено правителство по инициатива на Парламентарния съюз за социална демокрация. (Реплики от СДС)
Тази кампания, която продължава и тук днес в изказването преди малко, придоби истеричен характер, след като президентът на републиката възложи мандат на посочения от Парламентарния съюз кандидат господин Петър Бояджиев - председател на партия "Обединение за България". (Реплики от СДС)
В определения от Конституцията срок той успешно проведе необходимите политически консултации (смях от СДС), които немалко от вас в центъра и в дясната страна на залата участваха (реплики от СДС), състави високопрофесионален екип и изготви програмна декларация, която предвиждаше управление много по-добро от това, на което се радваше страната ни през последната година, уважаеми господа отдясно! По ваша заслуга! (Реплики от СДС)
Реалната възможност да бъде внесено и гласувано в парламента правителство предизвика паника в ръководствата на СДС 67.4. и ДПС. (Силен смях от СДС) Това ги накара да предприемат безпрецедентни за демократичната парламентарна практика решения - явно гласуване или бойкот на гласуването и това е факт, който никой от вас няма да оспори. (Реплики от СДС) 67.5. Същата цел - да не се допусне съставяне на правителство в рамките на този мандат - преследваха действия и изявления, правени от името на държавния глава. Отказът на президента да предложи кандидатурата в Народното събрание почива на конституционни основания. Това е факт. Парламентарният ни съюз поема своята отговорност за възникналия проблем (смях от мнозинството). Той за нас е въпрос на доверието ни към кандидата.
Носейки своята отговорност, ние поставяме въпроса за отговорността на тези, които открито или скрито провалиха възможността да бъде съставено правителство на националното съгласие, в което включиха целия арсенал от средства за поредно насаждане на разделението и омразата в обществото, които утре отново ще направят компромис с националните интереси заради собственото си оцеляване и постове.
Следващата възможност, уважаеми дами и господа, да бъде преодоляна правителствената криза, ще изправи всички ни отново пред дилемата: отказ от конфронтацията, остракизма и от политиката на силов и монополен диктат или предсрочни парламентарни избори. Благодаря ви! (Ръкопляскане от опозицията и възгласи от СДС: "Слаб 2!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за тишина! Аз не мисля, че по този въпрос трябва да се разгръща дискусия, още повече, че той не е в дневния ред.
Господин Бучков, имате думата. Изказват се ръководители на парламентарни групи. Друг ред за дискусия няма.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа! Момента, който изживяваме, е действително сериозен, защото България в момента е с правителство в оставка и трябваше да се сформира нов кабинет.
Конституционно се спазва цялата процедура. Хубава или не, сбъркана или не, ние имаме една Конституция, която трябва да се спазва. А тя не само трябва да се спазва, а трябва да се и почита, въпреки известни несъгласия, които лично и аз имам към нея.
Има една сентенция: "Човек се ражда с роднините си, приятелите си избира сам!" В парламента ние сме с роднини, защото не може да си избираме с кого ще бъдем заедно. В парламента сме избрани от съответния електорат и сме такива, каквито сме. Но при всеки случай трябва да бъдем коректни и почтени! НЧ/ВР 68.1
Спомням си един фелдфебел в казармата, който казваше така: "Не ме е яд, че ме лъжеш, но ме е яд като мислиш, че ти вярвам!" (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскане от мнозинството.) Ние тук се сблъскваме с един момент, който е действително много сериозен. Не може една партия, независимо от вековната й история, да предложи кандидат при такъв елит от юристи и професори и да не провери най-елементарни изисквания на Конституцията. (Ръкопляскане от мнозинството.)
Друг е въпросът ако ръководството не е счело за необходимо да се допита до своите квалифицирани и висококвалифицирани юристи.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): И разузнаването!
ЕМИЛ БУЧКОВ: Но то си е негов проблем. Пред нас стои една парламентарна група, която посочва кандидат, който няма качествата да бъде избран за народен представител, за президент, за вицепрезидент и за министър и министър-председател, защото той има и друго гражданство освен българското. Това е най-елементарното, което трябва да се провери за качествата на един кандидат - може ли да бъде предложен въобще, притежава ли качествата да бъде избран за министър, респективно министър-председател или народен представител, или президент и вицепрезидент. Това нещо не е направено.
Това не може да се окачестви дори с груба небрежност, защото действително е нещо, което уронва целия институт и на законодателната власт, и на изпълнителната власт. Как си представяте вие, че може една партия да си позволи лукса да се подиграе не с парламента, не с другите институции, а с целия български народ, че му предлага министър-председател, който не може да бъде такъв.
И ако към нас, тук присъстващите, не се дължи извинение, то извинете се на българския народ, че се подиграхте пред него и наведете глава! (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскане от мнозинството.)
Нямаше да кажа тези думи ако господин Виденов, който изложи тезата на БСП и коалиция, беше поискал извинение. Той не поиска извинение, а той се оправда, започна да се оправдава и не с тези, които са виновни, а иска да прехвърли вината на другите.
Господа, разберете, ние трябва да бъдем правова държава! Никакви отстъпки в това отношение. Правният нихилизъм, който 68.2 е съществувал през време на вашето 45-годишно управление, разберете, вече умря! Зачитайте законите и вас да ви зачитат и да бъдете граждани действително на една демократична и правова държава. Не бих искал, не знам колко време ще бъдем тук, но да се повтори същият неприятен фарс. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров има думата по процедурен въпрос. Заповядайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Искам да направя едно процедурно предложение, защото ми се струва, че е под достойнството на парламента, под достойнството на всички тези уважавани от мене народни представители е да се занимават с тази извънредно недостойна, унизителна за целия парламент история.
Затова предлагам да прекратим всякакви дебати по този въпрос, да го оставим без всякакви последствия и да преминем към дневния ред, защото имаме да приемаме важни работи. Моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, Вие очевидно разчитате мислите на председателя.
Преминаваме към работата по дневния ред. 68.3 Постъпило е предложение от народният представител Ариф Мустакли от Движението за права и свободи точка втора в днешния дневен ред да стане първото четене на законопроекта за тютюна и тютюневите изделия.
Моля пригответе се за гласуване. Гласуваме това предложение.
Резултати: гласували 208 народни представители.
Народният представител от СДС господин Стефанов дойде тук, за да каже, че картата му в момента е неизправна и гласува като съобщава решението си.
Гласували са 208 народни представители. За това то да бъде първа точка... (Неразбираема реплика от дъното на залата, шум, ръкопляскания)... За това въпросът за тютюна и тютюневите изделия да бъде... са 105 народни представители, против - 52, въздържали се - 51.
Приема се това предложение.
Постъпило е предложение от народния представител проф.Петър Марков за включване в програмата на Народното събрание на законопроект, отнасящ се до изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Законопроектът предвижда удължаването на срока за уреждане на взаимоотношенията между собственици и ползватели в съответствие с – 4а, ал.1 от закона, който изтича на 31 декември. Спазването на този срок е невъзможно поради това, че наредбата, урегулираща тези отношения, е публикувана в края на м.август. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и на Комисията по земеделието, а също така и на Икономическата комисия. Засега няма становище от Законодателната и Икономическата комисия, поради което не мога да го поставя на гласуване.
Постъпило е предложение от народния представител Златимир Орсов, който предлага да бъде включена точка: "Първо четене на проекта за Закон за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи". Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, на Комисията по земеделието и на Икономическата комисия. Получено е становище само от Комисията ВЙ/ПП 69.1 по земеделието. Няма становище от Законодателната и Икономическата комисия и затова не може да бъде включен за гласуване.
Заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболови" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, този законопроект, който аз настоявам да влезе в дневния ред, е същият законопроект, предложение за който прави професор Марков. Той, както казахме, се отнася за един малък проблем - удължаване с половин година на срока, в който ползвателите на земи по – 4 да могат да платят тези земи, и съответно удължа.ване с половин година на срока, в който бившите собственици на тези земи трябва да платят подобренията на ползвателите, ако ползвателите не придобият собствеността.
Вярно е също, че законопроектът е разпределен на Икономическата комисия. Аз обаче Ви моля да измените разпореждането, с което законопроектът е разпределен на Икономическата комисия, тъй като там няма никакъв въпрос, който да засяга пряко националната икономика, за да може Законодателната комисия да го разгледа и Народното събрание да вземе отношение по него до следващия петък.
Аз разговарях с председателя на Законодателната комисия и получих неговите уверения, че след като Икономическата комисия го разгледа, Законодателната комисия ще го разгледа веднага след това.
Говорих също и с няколко народни представители от Икономическата комисия, но фактът, че в сряда Икономическата комисия не е имала заседание поради някакви причини - аз не съм член на тази комисия и не знам - но това е попречило този законопроект да се гледа.
Следващото заседание на Икономическата комисия е следващата сряда, което означава, че има сериозна опасност до ваканцията този законопроект да не влезе в пленарната зала и ние да пропуснем уреждането на този въпрос, от който са заинтересовани милиони граждани.
Ето защо пак Ви моля - изменете разпореждането, с което законопроектът се разпределя на Икономическата комисия, за да можем следващата седмица да го гледаме тук, в пленарната зала. 69.2
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов.
Постъпило е предложение от господин Тошо Мухтанов точка първа от дневния ред на нашето заседание да бъде разглеждането на проекторешението за дълговете на военнопромишления комплекс, внесено от 30 народни представители на 15 октомври 1992 г.
Това проекторешение е разпределено на Законодателната комисия, на Комисията по национална сигурност, на Икономическата и Бюджетната комисия. Все още няма становище на Комисията по бюджета и финансите.
В дневния ред за днес е включено друго проекторешение, също свързано с проблемите на военнопромишления комплекс.
Това бяха предложенията по днешния дневен ред. Сега започваме работа по него!
Господин Мухтанов, заповядайте.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз направих предложението, след като се запознах, че Бюджетната комисия е гледала този проблем и тя има становище. И аз моля представители на Бюджетната комисия, господин Пушкаров е заместник-председател, понеже не виждам господин Венцеслав Димитров - нека да изразят позиция по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз нямам нищо против Вие да ги молите, но от тях зависи дали да вземат отношение или не.
Сега започваме точка първа от дневния ред:
ФИНАНСОВОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕСЕННАТА И ПРОЛЕТНАТА СЕИТБА ЗА СТОПАНСКАТА 1992-1993 ГОДИНА.
Моля господин Джеров да заповяда. 69.3
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, господин председател, дами и господа народни представители! Съгласно решението на Народното събрание преминаваме към гласуване на законопроекта за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992/1993 г.
Ако си спомняте, ние гласувахме заглавието, уточнихме го и по време на гласуването на чл. 1 господин Венцеслав Димитров като председател на Комисията по бюджета и финансите предложи отлагане на гледането на този член и оттам нататък на следващите текстове, тъй като трябваше някои моменти да бъдат преосмислени и огледани от Комисията по бюджета и финансите.
При това положение трябва да минем към чл. 1 от законопроекта за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската година 1992/1993.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, Вие ли ще докладвате закона? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, последният проект от закона, който е одобрен и от Законодателната комисия, е дело на цялата Бюджетна комисия. Ние нямахме разногласия, когато прецизирахме текстовете, конкретизирахме цифрите и т.н. Мисля, че този закон няма да предизвика някакви съществени противопоставяния вътре в парламента.
Затова предлагам да започнем да го четем. Засега е прочетено заглавието.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Някои уточнения трябва да се направят, защото това не съответства на истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред започваме и гласуваме заглавието.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Заглавието е гласувано. Като стигнем до текстовете, господин Николов, заповядайте. Даже ако искате, ако настоявате, Вие го докладвайте. Защото ние двамата го писахме. Ако желаете Вие да докладвата, заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Не се натискам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека да не влизаме в диалог. Вървим текст по текст, каквато е практиката. Проблемите, които ще възникнат, ще ги изясняваме в движение.
Гласуваме най-напред заглавието. СБ/КП 70/1.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мисля, че заглавието беше гласувано миналия път, господин председател. Заглавието е гласувано, не е претърпяло промяна.
Така че можем да преминем към чл. 1.
Мога ли да го прочета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Чл. 1. ал. 1. Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да гарантира целевите кредити за осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992/1993 г. в размер до 320 млн. лв. за срок от една година. Гаранцията включва главницата и дължимите лихви по кредитите, отпуснати на организциите по – 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за земята.
Ал. 2. Кредитите по този закон се отпускат от търговските банки с държавно участие над 50 %.
Ал. 3. Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията по търговски банки, региони и субекти в зависимост от икономическата целесъобразност с оглед осигуряването на зърнено-фуражния баланс на страната.
Ал. 4. Търговските организации отпускат кредит на организациите по ал. 1 въз основа на технико-икономическа обосновка за размера на необходимия кредит.
Ал. 5. При недостиг на кредитен ресурс или липса на кредитен лимит Българска народна банка предоставя недостигащия кредитен ресурс, съответно увеличава кредитния лимит на търговските банки по ал. 2."
Това е текстът на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има ли постъпили писмени предложения?
Господин Николов, заповядайте. Намираме се на второ четене. Дискусия се прави само върху направени вече предложения.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председателю, аз исках преди това да внеса известно уточнение. За мен направените предложения са точно тези, които господин Димитров чете сега за второто четене. Официалният текст, по който трябва да се ръководим, е текстът на Законодателната комисия. И така трябваше да започнем, по силата на което господин Димитров 70/2. имаше основание да прави вече тези бележки.
С много от тях аз съм съгласен, ще ги приема и ще се мотивирам защо. Но сега става така, че именно предложенията, които трябва да се правят по раздадения ни вече проект от Законодателната комисия, а в заседанието на Законодателната комисия аз споделих кои от текстовете на Законодателната комисия ще предложим да се коригират, за да може законът да удовлетвори всички страни в пленарната зала.
В този смисъл аз не знам как ще процедираме по-нататък. Основният текст е този, който е на Законодателната комисия. И беше редно господин Джеров да започне с него и ще предлагаме паралелно, господин Димитров, заместващи текстове, които тук с Вас работихме наистина.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз не разбирам какво искате да кажете.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Кое сега е предложението? Това е предложението на Бюджетната комисия, което е уточнено. А основният текст е този на Законодателната комисия, раздаден на второ четене. Мисля, че тук изобщо няма спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров и господин Димитров да уточнят този въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Николов, законът се казва за финансово осигуряване, не за законодателно осигуряване. Тоест ние трябва да осигурим финансите. След като водеща е Комисията по бюджета и финансите, след като този текст се прие от всички хора в Комисията по бюджета и финансите без възражения, мисля, че ние затова оформихме този закон като закон, а не като предложение, за да можем по него да се движим. Сега Вие ако искате да ни върнете на стария закон, ми кажете тогава да се уточняваме и да предложим в Законодателната комисия този закон да се гледа и да отложим пак гледането за другата седмица. Ако искате това нещо, го кажете - дайте да го прогласуваме дали да го дадем на Законодателната комисия да го оформи като текст. Обаче така ние да имаме един закон, господин Николов, и Законодателната комисия от преди това да има един закон, който го върнахме на разглеждане, мисля, че така доникъде няма да стигнем.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Това са само заместващи текстове, господин Димитров. 70/3.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Какви заместващи текстове? Ето вижте, това, което сме оформили ние с Вас двамата, пише отгоре "Закон". Тоест всички текстове са тук. Защо ни пращате оттам някъде? Не са само заместващи текстове, не са само поправки.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): А половината не са ли тези от Законодателната комисия?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами обяснете го, ако не, пак да го дадем на Законодателната комисия да го гледа този. Но защо сега връщате нещата пак и да не можем да приемем закона? Ето, уточнихме се на един закон, даже го написахме от началото до края заедно с Вас на компютъра. Защо сега искате да ни пращате към стария текст, който като по-стар сигурно е по-лош?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Не е вярно!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, щом не е вярно, кажете тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Очевидно се намираме в една малко деликатна ситуация. Смисълът на тази ситуация обаче е следният, че това, което ни предлага Комисията по бюджета и финансите, не е предложение, а е самият закон. Тоест предложението е законът. Тоест предложенията идват във вид на закон, а не във вид на редакционни поправки към текст.
В този смисъл особено що се отнася до финанси, пари, съвсем нормално е специализираната комисия да има тежест при поставянето на цифрите. Обратното би означавало, че всеки юрист се намесва в една сфера, която не е негова сфера.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Комисиите нямат право на законодателна инициатива!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз смятам, че няма никакви причини да не разглеждаме този текст, така както е предложен от Комисията по бюджета и финансите. Формално ние сме установили една традиция. Но по същество ние гледаме един закон, който толкова много закъснява, че до голяма степен загубва част от своята актуалност и всяко негово отлагане ще бъде според мен една грешка, която можем да допуснем днес. 70/4.
Затова аз направо искам да дам бележки по текста на чл. 1 и моля да бъдат взети предвид.
В ал. 3 се казва: "Министерският съвет извършва разпределението на гаранцията по търговски банки, региони и субекти в зависимост от икономическата целесъобразност с оглед осигуряването на зърнено-фуражния баланс на страната".
Аз смятам, че това е един текст, който създава изключително големи трудности и бюрократизъм в механизма за разпределение на този кредит. И затова предлагам да остане само "Министерският съвет извършва разпределението на гаранцията по търговски банки". Останалата част от текста да отпадне, тъй като тя само усложнява целия механизъм даже по субекти да се разпределят кредитите. Това е невъзможно, това би отнело месеци, това би блокирало тази финансова помощ, включително и за пролетната сеитба. Едно опростяване на текста би създало много улеснения.
Моля, господин Димитров, да приеме това предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ако искате да отпадне само "региони и субекти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз ви моля да не се влиза в този диалог.
ЙОВЧО РУСЕВ: Ние уточняваме текста. Аз смятам, че ако се сложи точка след "търговски банки", е напълно достатъчно. 70/5. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За мен обаче принципният въпрос продължава да стои. По кой текст трябва да се движим?
Господин Размов, заповядайте.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Принуден съм да ви напомня какво гласи нашият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
В чл. 67, ал. 1 изрично се казва "че след приключване на първото гласуване, когато сметне за необходимо Народното събрание може да реши допълнително обсъждане на законопроекта, като го предостави отново на Законодателната комисия".
Ако някой от вас може да ми намери текст, че след като законът е приет на първо гласуване, той се предоставя на Бюджетната или на която и да е друга комисия, за да изготви съвсем друг нов неин закон и той да продължава да се разглежда в пленарната зала, нека излезе тук и да обоснове това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз ще изляза.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Да, обаче, намери ми текст в правилника.
Така че аз съм вносител на този закон и авторът на този закон. И ако тук се разглежда това, което от Бюджетната комисия е взето като решение, аз ви заявявам, че се оттеглям и като автор, и като вносител, и желая да заявя, че не желая да имам нищо общо с този законопроект.
Това е един законопроект, който рецидивира и повтаря негодното Решение 393 на Министерския съвет, което знаете не доведе до нищо и търговските банки отказваха кредитите, затова защото Министерският съвет не може да ги задължи да дават кредити. Това може да направи само Народното събрание със специален закон. И те спокойно отказваха, въпреки гаранцията, която правителството даде. И този закон ще има същата съдба.
Така че, господа, ако вие продължавате да разглеждате този проект на Бюджетната комисия, не желая да имам нищо общо с него. Защото аз съм автор и вносител на този закон, един от тримата вносители и не желая името ми да се свързва с такива негодни закони.
Благодаря ви за вниманието. РД/ЛТ 71.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Размов, моля да изслушате и мен. Вие сте напълно прав, когато цитирате чл. 67 и с това доказвате, че познавате правилника. Сега аз ще Ви докажа, че също го познавам, като Ви цитирам чл. 69, според който вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (встрани от микрофоните): Аз не го оттеглям, господин председател. Аз заявявам, че не желая името ми да се свързва с този проект, тъй като аз не мога да го оттегля без съгласието на Народното събрание. Това го знам много добре. Затова не казах, че оттеглям закона, а казах, че не желая името ми, като автор и вносител да се свързва с това, което Бюджетната комисия ни предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По въпроса за името нищо не пише в правилника. Заповядайте, госпожа Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Аз смятам, че има изход от така създалата се процедурна ситуация в Народното събрание и той би могъл да бъде изграден на основание чл. 65 и чл. 66 от правилника за нашата работа.
Ако господин Димитров бъде така любезен да направи своите корекции в становището на Бюджетната комисия, така че те да нямат характер на законопроект, господин председателю, а да имат характер на съществени бележки или редакционни бележки на внесения текст от Законодателната комисия. (Венцеслав Димитров реплекира от място) Момент, господин Димитров. Тъй като законопроектите се приемат на две гласувания, Вие сте се съобразили с изискванията на пленарната зала, направените предложения и тъй като проблемът не търпи отлагане, съвършено правилно е, че Вие трябва да се произнесете за това колко пари струва това на страната и на бюджета, но моята молба е да се обединим по този начин и да спрем дебатите на процедурна основа. Няма пречка с едно решение да продължим работата нататък.
Ще си спестя, господин председателю, добросъвестния прочит на всички текстове от правилника, тъй като виждам, че Вие сте добре запознат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Господин Джеров, като председател на Законодателната комисия, да изясни този казус в момента. 71.2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, минахме на някакви спорове, но нека да се базираме на това, което пише в правилника и онова, което досега е било спазвано.
В случая има един законопроект, внесен от Законодателната комисия за второ четене. Тази разработка на проекта е направена съвместно. Много добре осъзнаваме, че юристите не можем да бъдем и финансисти, и лекари, и фармацевти, и архитекти, и всичко това. Това е нещо напълно естествено и това напълно го съзнаваме. И именно защото този текст, чл. 1, беше специфичен, ние поканихме да присъстват при разглеждането му както представители на Министерския съвет, и аз ви докладвах, че министър Лучников беше при нас, също така поканихме и ръководството на Бюджетната комисия и господин Георги Николов присъстваше на нашето заседание, като представител на Бюджетната комисия.
И тогава Законодателната комисия, изслушвайки становищата на специалистите, и разбира се, вземайки предвид онова, което е внесено, а мисля, че и господин Размов беше тогава, и единно мислихме, изготвихме и внесохме в пленарната зала проекта с подписа на председателя на Законодателната комисия. Това е законопроект, който е внесен в залата за второ четене.
При започване на гласуването народните представители решиха да възложат на господин Венцеслав Димитров и разбира се на комисията да обсъди някои въпроси, които бяха спорни в залата, специфични финансови. И тогава вече господин Венцеслав Димитров е внесъл в изпълнение на това решение на пленарната зала едно предложение и на тази база, това са фактите, от които трябва да изхождаме, на тази база има един основен проект на Законодателната комисия. Има и един заместващ текст, внесен от Бюджетната комисия.
И при това положение основният текст си остава, той не може да бъде заменен автоматически. Има и един заместващ текст на чл. 1 и доколкото помня и на чл. 2. И както винаги е било в пленарната зала - основен и заместващ текст. Първо ще се постави на гласуване заместващият текст. Ако той получи съответните гласове, приключва разговорът и чл. 1 остава, предложен от господин Венцеслав Димитров. Ако обаче заместващият текст не получи съответните гласове, ще се постави на гласуване и разглеждане текстът, предложен от Законодателната комисия. 71.3.
Затова ви моля да не изместваме нещата, а да си вървим по един утъпкан път при спазване на правилника.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, аз доколкото знам, след като този текст беше изработен в Комисията по бюджета и финансите, доколкото достигнаха до моите уши сведенията, този текст е бил разгледан и в Законодателната комисия. Така че Законодателната комисия, след като е дала своето одобрение за този текст, този текст едва ли не има силата на, така да се каже, основен текст и няма какво да гледаме още един път стария вариант на Законодателната комисия. Аз гледам от гледна точка на Законодателната комисия. Най-напред са предложили един текст, който по една или друга причина е бил върнат или отхвърлен от пленарната зала, след това е бил предложен нов текст от Бюджетната комисия, който е бил съгласуван в Законодателната комисия. Така че този текст има и санкцията на Законодателната комисия и съвсем спокойно можем да се движим по него. Аз не виждам някакви сериозни причини да не се движим по този текст на Бюджетната комисия, който е получил и съгласието на Законодателната комисия.
Господин Джеров, мисля че е така. Ако не е така, кажете къде бъркам? Ако не е така, мисля, че би трябвало да прогласуваме дали този текст да мине пак в Законодателната комисия, за да се огледа наистина от юристи. Защото аз съм сигурен, че ние с господин Георги Николов и с цялата Бюджетна комисия можем да направим някакъв проект, но той от юридическа гледна точка да куца. Но мисля, че вие го гледахте след нас? Ако не сте го гледали, гледайте го пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Русев, заповядайте. Аз мисля, че този спор вече трябва да приключи. 71.4. ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател! Пленарната зала има пълното право да определи процедурата по даден закон. И аз ви предлагам, ако е необходимо, да се подложи на гласуване тук разглеждането на текста на закона такъв, какъвто е, за да не се губи време. Да не се губи време, защото това забавяне уронва престижа на нашия парламент.
Всички си спомнят преди години, когато се говореше, че българското земеделие имало три беди - сушата, кишата и Гришата. А ние сега като че ли ще добавим една нова беда - нашето пренебрежение. И затова моля предложението ми да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз ви моля да изслушате мен, да изслушате всъщност Председателството.
Законът е гласуван на първо четене. Текстът на това първо четене е бил текстът, предложен от Законодателната комисия, т.е. от вносителите и Законодателната комисия. След това е започнало гласуването на закона на второ четене и е гласувано заглавието на закона. Заглавието е част от закона. То не е извън закона. В този смисъл е започнато четенето на закона според Законодателната комисия. Това е логиката.
И оттук нататък ние можем да имаме за основен текст само текста на Законодателната комисия. Той е започнат всъщност да се чете и на второ четене, когато е бил прекъснат. Текстовете, които всъщност се предлагат сега в техния цялостен вид, представляват форма на заместване на предложените текстове от Законодателната комисия. И затова трябва да ги гласуваме по реда, предвиден в правилника. И моля господин Димитров да прочете текста на чл. 1 (той всъщност го прочете). Това е един цялостен заместващ текст на чл. 1 от основния текст. И затова повече дискусия по този въпрос няма да има. Текстът, прочетен от господин Димитров, смятам за прочетен.
Има ли забележки по този текст? Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, мисля, че можем да намерим компромисно решение, ние сме парламент. И аз предлагам това, което и господин Русев по принцип сподели - нека едновременно да оглеждаме и двата. Аз СД/ЛТ 72.1. също ще направя предложение към това като един от доработващите закона.
В интерес на истината трябва да кажем, че не цялата Комисия по бюджета е финанси. Тя не е виждала закона, а ние с господин Димитров останахме и го доработихме. И нека да бъдем коректни в това отношение.
Аз предлагам, господин Димитров, тъй като няма закон по земята, а има Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, там, където сте записали, да стане: "...заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи". Да продължим това, което сте изпуснали от чл. 1, ал. 1 на Законодателната комисия, а именно: "Кредитополучателите гарантират получените кредити и дължимите по тях лихви с реализираната продукция". Това е гаранцията, която вие по-надолу сте я сложили и мисля, че тя може да отпадне още тук, от една от алинеите. Да си остане в чл. 1, където става дума изобщо за гаранциите по тези кредити.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Имам едно възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Момент. Нека да започнем от а и да вървим към я. А първото, което трябва да направим, е господин Джеров да прочете основния текст на Законодателната комисия. След това господин Димитров ще бъде поканен да прочете текста и да мотивира предложението за заместващ текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да минем към чл. 1, както е предложен от Законодателната комисия. Както ви казах, тя сама не е работила. Присъстваха специалистите, които можеха да ни дадат съответната помощ, за да стигнем до изграждане на един текст, който от всички гледни точки отговаря на съответните изисквания.
Или предложеният чл. 1 с четири алинеи:
"Ал. 1. Министерският съвет гарантира целевите кредити, които търговските банки ще отпуснат за осъществяване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992-1993 г. на организациите по – 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Кредитополучателите гарантират получените целеви кредити с реализираната продукция. 72.2.
Ал. 2. Търговските банки с над 50 на сто държавно участие са длъжни да предоставят целеви кредити на организациите по предходната алинея.
Ал. 3. Търговските банки отпускат кредит на организациите по ал. 1 въз основа на технико-икономическа обосновка за размера на необходимия кредит.
Ал. 4. При недостиг на кредитен ресурс или липса на кредитен лимит Българската народна банка предоставя недостигащия кредитен ресурс, съответно увеличава кредитния лимит на търговските банки по ал. 2."
Това е редакцията, предложена от Законодателната комисия.
Господин Тодор Тодоров по чл. 1, ал. 1 прави предложение. Но доколкото виждам, това негово предложение не третира текста на Законодателната комисия.
Следва предложението, което Комисията по бюджета и финансите е внесла за разглеждане с чл. 1 с пет алинеи. Има следната редакция:
"Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да гарантира целевите кредити за осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992-1993 г. в размер на 320 млн. лв. за срок от една година. Гаранцията включва главницата и дължимите лихви по кредитите, отпуснати на организациите по – 12 от преходните и заключителни разпоредби по Закона за земята. (Заглавието трябва да бъде коригирано)
Ал. 2. Кредитите по този закон се отпускат от търговските банки с държавно участие над 50 на сто.
Ал. 3. Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията по търговски банки, региони и субекти в зависимост от икономическата целесъобразност с оглед осигуряването на зърнено-фуражния баланс на страната.
Ал. 4. Търговските организации отпускат кредит на организациите по ал. 1 въз основа на технико-икономическа обосновка за размера на необходимия кредит.
Ал. 5. При недостиг на кредитен ресурс или липса на кредитен лимит Българската народна банка предоставя недостигащия кредитен ресурс, съответно увеличава кредитния лимит на търговските банки по ал. 2."
Това е предложението, което господин Венцеслав Димитров поддържа. 72.3.
Казах ви с бележката в ал. 1, че трябва законът да бъде точно назован - Законът за собствеността и ползването на земеделските земи.
И още един момент, господин председател. Както ви казах, господин Тодор Тодоров предлага в ал. 1, вместо сумата от 320 млн. лева, да се измени на 500 млн. лв. Правилно ли Ви разбирам, защото е писано "до 500 млн. лв."? (Отговор на Георги Николов от място, който не се разбира) Добре, до 500 млн. лв. Това са дадености в поредността, в която те трябва да бъдат поставени пред вас.
Помолих за една промяна в ал. 1 с оглед точния цитат на закона. И може би ще трябва и уводът да бъде съответно изменен - не "Народното събрание...", а "Дава съгласие..." и т.н. Има място за корекции.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз бих желал да се уточнява винаги, че това не е мой проект, а това е вариант, ако искате да го наричате с някакво име, на Комисията по бюджета и финансите, защото там се възприе.
Би трябвало да обоснова защо ние даваме различни варианти от това, което се прочете от името на Законодателната комисия.
Предложението на господин Георги Николов, както каза - защо е изпуснато във варианта на Бюджетната комисия "гаранции за реализираната продукция". Ами че тая продукция, не се знае дали ще има продукция, как ще се продаде, кога ще се продаде. Нито една търговска банка не поема като гаранции продукция, която още не е реализирана. Ами тя не е реализирана! Разбирам, ако има доставено нещо, както една политическа партия например беше дала гаранции с някакви кашони с мастика ли беше... Обаче аз съм сигурен, че търговската банка е отишла и е видяла, че мастиката е налице. Разбирате ли? А тук за някаква продукция говорим, която я няма, която сигурно ще дойде хипотетично.
Най-важното тук е, че гаранцията се дава от Министерския съвет.
Защо ние отидохме на такъв вариант? Аз много съжалявам, че съм провокиран по този начин да говоря за обосновките на 72.4. чл. 1, ал. 1, а сигурно и на другите. Защото ние не можем да влезем в бюджета за следващата година, който все още не е гласуван. Има само един начин - съгласно днес действащата Конституция, днес действащото законодателство ние да бръкнем, така да се каже, в бюджета за следващата година. И ние го правим по идентичен начин за селското стопанство, за енергетиката и за военното производство. Даваме съгласие Министерският съвет един вид да сключи държавен заем. Тази гаранция, която ние днес даваме право на Министерския съвет да даде, има характер на сключен държавен заем. Това е съгласно действащата Конституция. Иначе ние не може да възложим на този Министерски съвет или на който и да е утре да включва нещо в държавния бюджет, ние да възлагаме на него.
Така че единственият начин да бръкнем в бюджета за следващата година, да направим задължение за следващото правителство, каквото е, да му дадем разрешение, даваме съгласие за сключване на една такава държавна гаранция.
Защо сумата беше 320? Ами казаха, че сумата е 320. Извинявайте, но този закон има характер на едва ли не заместване на изпълнителната власт. Ние не знаем колко точно пари ще струва тази работа. Даже нещо повече, ние възложихме на Комисията по бюджета и финансите, на господин Георги Николов да състави комисия, която именно да огледа цифрите заедно с представители на Министерството на финансите и на Министерството на земеделието или както там се казва и да каже за колко пари става дума, за колко площи става дума. Хайде, второто не го разбрахме, но за парите разбрахме, че имало някъде около 300 милиона. Тия 300 милиона ги прехвърляме с чиста съвест и за следващата година, но именно затова, понеже не знаем площите как са разпределени, в края на краищата Народното събрание има друга работа, не да изпълнява функциите на изпълнителната власт, затова предвидихме и ал. 3, която я няма в предишния вариант на Законодателната комисия, Министерският съвет да извършва разпределението на гаранцията. 72.5. Господин Русев, ако ме слуша, ние бихме могли да се съгласим. Аз не държа в края на краищата дали да ги разпределяме по търговски банки, региони и субекти. Даже да падне това подразделение на разпределянето си да кажем: Министерският съвет извършва разпределението на гаранцията, в зависимост от икономическата целесъобразност (мисля, че това е важно) и с оглед осигуряването на зърнено-фуражния баланс за страната.
Защо настояваме да влезе една такава постановка? Защото знаете, че тази година се изнесе доста зърно. Къде отиде валутата? Къде отидоха приходите? Аз не знам дали всички са се върнали обратно в ликвидационните съвети, в бившите ТКЗС-та или който я е изнесъл. Но именно с оглед на това да осигурим държавна поддръжка само за осигуряване на баланса, а не утре някои хора, които изнесат зърното, да си напълнят джобовете с пари, и които се вливат директно от държавния бюджет в техните джобове, именно за това трябва да имаме осигуряване на зърнено-фуражния баланс за страната.
Друго - търговските банки. Ние не можем да задължим търговските банки какво да правят. Но когато дадем дъържавна гаранция, бъдете сигурни търговските банки сами ще се натиснат да отпуснат кредити, защото по-сигурни кредити за тях от кредитите, гарантирани от държавата, няма.
Ако трябва да отпускат на двама или на трима души, или на организации, които искат, те естествено ще отпуснат найнапред на този, на който му е гарантиран от държавата, защото знаят, че нищо няма да загубят. Това е толкова просто.
Долу-горе това е. Последната алинея мисля, че не се нуждае от коментар. Тя е идентична в предишния закон и в този.
Това са моите възражения и затова аз държа наистина да се гласува целият текст, може би с поправката, която направи господин Русев - да махнем и търговските банки, и региони, и субекти. То е ясно, че при разпределянето те ще си изработят някакви критерии, още повече че ние възлагаме изпълнението на закона на Министерския съвет. Ясно е, че никой друг не може, нито една комисия или някакъв друг орган, да го извърши. Така ВТ/ПП 73.1 че те ще изхождат, предполагам, от тези критерии.
Но ако вие настоявате с оглед улесняването, могат да отпаднат "търговски банки, региони и субекти" и останалата част от работите да останат. Те са обяснителни, мисля, и могат да бъдат възприети.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред господин Джеров за уточнение.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Реплика по повод именно това.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Именно, именно по този повод. Разрешете ми само две думи. Няма да ви отнемам времето.
Чисто юридически си позволявам да поставя следния въпрос на уважаемите народни представители.
Внесеният дублиращ, заместващ текст казва така: "Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да гарантира...". Това е началото. Трябва да се базираме на Конституцията. В чл.84 тя казва, че Народното събрание дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми. Това е текстът, от който евентуално господин Димитров изхожда.
Но когато говорим за "дава съгласие", някой трябва да го е поискал. Аз не мога да давам съгласие на някого - на хиск, на игрек, ако той не го е поискал. Какво съгласие давам? За какво говорим?
Ако Министерският съвет е поискал нещо, Народното събрание може да му даде съгласие. Но когато никой не е поискал такова съгласие, аз просто поставям като въпрос моето изказване, тогава кому даваме и за какво даваме съгласие?
Извинявайте за тази реплика, но мисля, че съм длъжен, когато засяга Конституцията, да вземам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Младенова, заповядайте. След това господин Николов.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Съвършено правилна беше репликата на господин Джеров. Вносителят не е Министерският съвет. Вносители са народните представители и поради това не се прилага разпоредбата на чл.84 от Конституцията. 73.2
Но аз очаквах от него, той да довърши мисълта си, защото господин Димитров, ние сме за Вашето предложение, но би следвало то да има ясен законодателен изказ. И предложението ни е следното: в чл.1 във Вашата хипотеза, защото приемаме, че хипотезата на Законодателната комисия е правилна, думите "Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да..." да бъдат замемени с думите "този закон". И става така, че "Този закон гарантира целевите..." и нататък следва Вашето предложение.
,
Ще повторя. Ами защото всеки закон определя своите цели и задачи в чл.1. И тук предлагам думите в чл.1, ал.1, цитирам, "Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да...", край на цитата, да отпаднат и да бъдат заменени с думите "този закон". И тогава текстът става законодателно правилно изграден и звучи така: "Този закон гарантира целевите..." и т.н. Това е във Вашата хипотеза.
В ал.3 на същия този член на мен ми се струва, че ще постигнете целта, за която Вие тук дълго се мотивирахте, по следния начин: като думите, цитирам, "региони и субекти в осигуряване на зърнено-фуражния баланс на страната" отпаднат и текстът има съдържанието: "Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията по търговски банки".
Господин Димитров, не бива да се страхуваме от това, че останалите думи ще липсват в тази алинея, по простата причина, че по този начин от ал.1 до 5 разгръщаме правомощията на Министерския съвет.
Допускайки изброяване в текста на нормата, ние бихме довели в прилагането на нормата до конфликти и до различни спорове, което ще доведе до изричната й несъстоятелност и неприлагане на практика. Мисля, че такава не е нашата цел с Вас.
Иначе аз държа пак да бъде първи текст на Законодателната комисия и след това предложението на господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря Ви.
Господин Николов, заповядайте и Вие.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Аз искам да обърна внимание на господин Димитров, че когато предложих в края на ал.1 да се сложи, така да се каже, двойната гаранция 73.3 за връщане на заемите, имах предвид и 393 решение, господин Димитров, където е записано, че организациите кредитополучатели по предходната точка гарантират целевите кредити с имущество
, включително растениевъдна и животновъдна продукция. Тя също не е произведена.
В чл.2, ал.2 Вие също пишете: "Лихвите се изплащат заедно с погасяването на главницата след реализирането на продукцията". Ако тя не може да се произведе и реализира, как още в закона ще казваме как ще се връща?
Така че логично е да приемете, логиката е абсолютно същата, вижте вашия член, ал.2, да си остане тази гаранция, тъй като тук вписваме и 393 решение, господин Димитров, в Преходните разпоредби. И хубаво е някои от разпоредбите на това решение да бъдат вплетени в този закон, за да има основание действително хората да ползват такива правомощия. 73.4
И ще си позволя тук да внеса още едно уточнение. Милия път спорът се завъртя около това, че няма конкретизиран размер на държавната гаранция. В прословутото Решение # 393 на Министерския съвет също е казано, че неиздължената част от кредитите се поема от държавата, без да е казано в какъв размер. Такава е логиката на целия наш закон, но в интерес на ускоряване на работата се съгласихме в Бюджетната комисия да фиксираме тавана, до който може да се поемат гаранциите от държавата.
Аз тук си позволявам да подкрепя предложението на колегата Тодоров за 500 млн.лв. Господин Димитров, 320 млн. лв. са действително са средства, които са осигурени за тази година по бюджета. От тях до края на годината могат да се използват около 5060 млн.лв. максимум за погасяване на лихвите. Нека да имаме една по-голяма възможност за маневриране. Не се знае какви ще бъдат природо-климатичните условия през следващата година.
Моля да се съгласите, колеги, да увеличим този таван до 500 млн.лв. Това ще се отнася и за 1993 г. Ще прехвърлим останалите от 1992 г. средства в бюджета за 1993 и за следващата година ще гласуваме само разликата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Стефанов иска да направи реплика на господин Николов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Господин Николов, ние сме говорили много с Вас по този въпрос, тъй като този въпрос наистина стана продължителен...
Условието ни беше такова - за извършване на есенни селскостопански мероприятия. Това, което го имаме в бюджета по информация от Министерство на финансите, са 300-те милиона.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): 320 милиона.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: 320 милиона лева. Аз разбирам, за пролетната - да, или пък средствата да бъдат увеличени. Но за да бъдат увеличени - това е въпрос на новия бюджет. Отсега ние не можем да заложим 500 млн.лв. (Несъгласие от страна на депутата Георги Николов от Свищов)
Аз мисля, че трябва да се придържаме към тази условност, тъй като с такива едни изкуствени завишения не бихме се съгласили. Това е така и това беше разисквано и в нашата комисия. 74.1. ЦМ/ПП
Благодаря ви.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Само инфлацията е 70 на сто!
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Инфлацията - да, но това е въпрос на новия бюджет. Новия бюджет, новата рамка и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Първо думата има господин Николов от Свищов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Колега Стефанов, аз се радвам. Вие станахте като председател на комисията да защитавате този закон, но дайте да сложим нещата във времето. Ние сега приемаме закона и ще съобразим закона за бюджета с този закон. Това е логиката, а не обратното - след това да върнем да поправяме този закон, след като приемем бюджета. И моля ви, приемете това нещо като нормално в законодателството. (Реплики)
Аз не съм убеден, че могат да останат дори средства, които да бъдат гарантирани. Само за лихвата да се поемат тук. Всеки един при тази строгост на закона ще си върне заема - главницата, голяма част от лихвите даже. Въпросът е за преференциалните лихви само, които искаме да им дадем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Думата има господин Георги Николов от Силистра този път. Заповядайте!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Силистра): Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми съвсем накратко да изкажа едно мое съображение по чл.1, въпреки че то може би ще бъде с унисон с това, което каза и господин Венцеслав Димитров.
Вижте, смисълът и философията на това, което залагаме в чл.1. Какво гарантираме ние? И аз искам да ми позволите с две-три изречения да се аргументирам.
Гарантираме съгласието си Министерският съвет да даде гаранции на организациите, които се прекратяват по – 12. Значи ние тук изключваме онези, които се въвеждат вече в собственост и за бъдещи производители. Даваме само на тях. И условието е, че се дава съгласието с този закон да се даде гаранция от правителството, която ще бъде предпочетена от всички търговски банки. 74.2
И второ, не подкрепям това, което се каза като допълнение, а подкрепям текста, който е на Бюджетната комисия: да се гарантира с продукцията. Ами ако тези организации по – 12 могат да гарантират този кредит с реализирането на продукцията, тогава отпада необходимостта от гаранциите, които трябва да се поемат от Министерския съвет. Така че текстът в това отношение е прецизен.
Трето, нали си спомняте, че предния път прекратихме разглеждането на второ четене поради това, че господин Венцеслав Димитров постави въпроса, че когато става въпрос за средства и се искат гаранции, те трябва да бъдат упоменати колко са. Разглеждайки в Бюджетната комисия и уточнявайки това, което се изнесе тук, се стигна до цифрата и до необходимостта от 320 млн.лв. Сега ние отново като че ли се връщаме на онова, което беше пред нас на дневен ред при предишното обсъждане - поставяме въпроса за 500 млн.лв.
Както виждаме, законът има своето еднократно действие. Той има един преходен характер и аз мисля, че достатъчно добре се изясниха нещата пред нас. Затова приканвам: нека да се позовем на текста, който е предложен като допълнение от Комисията по бюджета и финансите и да помислим, да гласуваме за това, а пък по-нататък да се стремим да съкратим този преходен период на действието на организациите по – 12 и да решаваме нещата потрайно със Закон за защита на земеделското производство. Ето това е моето предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За реплика има думата вносителят на предложението. Господин Тодоров, заповядайте.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Като вносител на предложението за промяна на сумата, която трябва да се гарантира относно лихвения процент, аз поддържам становището си, защото съм абсолютно сигурен, че никой не може да гарантира през м.февруари, през м.март или април цените на средствата за производство и на суровините по-точно и казано на по-обикновен език какви ще бъдат. И тази сума от 320 млн.лв., която е визирана първоначално в текста, господин Димитров, мисля, че ще се окаже и съм убеден 74.3 90 на сто, че ще се окаже твърде малка и недостатъчна за осигуряването на тези средства.
И аз поддържам становището и на господин Георги Николов от Свищов, че всъщност сега трябва да се заложи в проекта за бюджет това -още отсега, защото ние след това няма да имаме никаква възможност да дадем тези гаранции.
И другото - нека да се обединим около една мисъл: да ни каже някой все пак на земеделието от бюджета какви пари се дадоха тази година и дали тази дума от 300-400 млн. е нещо смешно, което ние отделяме за земеделието просто, за да го подпомогнем да излезе от този период, в който се намира, и от тази фаза, в която се намира нашето земеделие.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Пушкаров ще ви каже колко са дадени тази година в земеделието.
ТОДОР ТОДОРОВ: Добре, нека да каже господин Пушкаров, но твърдо поддържам тази сума от 500 млн., защото 300 млн. са общо есенниците и пролетниците. Направете една груба сметка, която имам - по 400 лв. на декар. Това са над 6 млрд. Вземете 10-те процента лихва, която трябва да платят...
Имайте предвид, че всички сега - есента и пролетта засяват с кредити, които получават. Много малко са тези, които разполагат със собствени средства, защото това е незавършено производство за следващата година. И всяка стопанска година, независимо дали е частен производител, дали е коопериран, той започва със средства, които се осигуряват от друго място и след време ги възвръща. Така че тези 320 млн. ще се окажат два пъти по-малко от необходимите количества. И аз призовавам не толкова от любов към този популизъм за 500 млн.лв.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аргументите и на двете страни стигнаха до съзнанието на депутатите. Господин Пушкаров последен има думата и след това да се ориентираме да гласуваме.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз мисля, че наистина започваме да натоварваме един доста продължително дискутиран проблем популистки. Тук се изказват просто, меко казано, погрешни твърдения. Три пъти обсъждаме в Бюджетната комисия този проблем. Така и не можаха да ни кажат за колко милиона декара става дума. 74.4 Бяха 7 млн. дка незасети - нещо, което е смешно. После се оказаха 2,5 млн.дка по някои данни, а сега се очертават някъде около 2 млн.дка. (Реплики от опозицията)
Моля ви се, не ме прекъсвайте. Аз ви слушах внимателно.
Второ, подчертаваше се навсякъде доста успешно също една популистка теза, че става дума за хляба на народа. Това не е вярно, защото хлябът на народа представлява около 2 млн. т зърно годишно. България произвежда между 6 и 8 млн.т зърно годишно? За кой точно хляб става дума? (Реплики от опозицията)
Много ви моля! Разбира се, че не е само хлябът. Само че тази популистка концепция не може да се извежда така, за да се аргументира един опит за две неща.
Първо, да се укрепват чрез финансови инжекции едни структури, които очевидно ще бъдат разрушени и трябва да си отидат. Това е първото.
И второ, да се прокарва под формата на загриженост за селското стопанство, която наистина е реална и тя присъства в цялата законодателна дейност на парламента, един скрит пробив не само на бюджета за тази година, но и опит за пробив на бюдюжета за догодина.
Защото категорично е становището на единствената институция, която отговаря за бюджета - Министерство на финансите, че възможностите на бюджета за 1992 г. са в размер на 320 млн.лв. Останалата разлика от 180 млн.лв. трябва да представлява друг тип законодателно решение на Народното събрание, колеги. Друг тип! Не може с това решение ние да постъпим противоконституционно и да предопределим съставяне на бюджет, който още не е почнал. Това не можем да направим. 74.5
И трето, искам да кажа, че когато говорите за грижата за селското стопанство и свеждате нещата единствено до тези 320 млн. за лихвени облекчения, това просто не е вярно. Първо, защото трябваше да кажете, длъжни бяхте като професионалисти да кажете, че селското стопанство е освободено от плащането на данък. Второ, трябваше да кажете, че в селското стопанство за тази година е реализирана печалба от порядъка на 3 млрд. и половина лева и загуба от порядъка на 800 млн. лв.
За кои точно става дума? Къде да помагаме и на кого точно да помагаме? Къде да насочим средствата? Това е много важен въпрос, изключително важен въпрос, за да има резултат.
Следователно аз предлагам да не продължаваме просто безсмислени дискусии. Закъсняхме наистина доста много, тревожно много. Освен това трябва да ви кажа, че тълкувайки разходите, които ще бъдат подложени на инфлация през пролетта, ние отново застъпваме невярна позиция, защото ние искаме да изразходваме средствата сега за засяването, а за пролетта и за пролетниците естествено, че имаме пълната възможност да включим подобен ресурс в новия бюджет.
Предлагам ви да се обединим около предложението на Бюджетната комисия, което беше мисля, че цялостно и с пълно единодушие прието от всички членове на Бюджетната комисия. Много сериозно, много задълбочено осмислено от всички гледни точки: от гледна точка на съставянето на бюджета, от гледна точка на схемите за разпределение, за връщане на заема, за обвързване с вътрешната инфлация и т.н.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Отново се вдигат ръце. Във всички случаи по-добре е един закон да е приет, отколкото да не е приет. Затова аз давам думата за реплика на всеки, който поиска, но по-добре е да гласуваме този закон.
Господин Русев, заповядайте!
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вземам думата по повод на изказването на уважаемия депутат Иван Пушкаров затова, НЧ/КП 75/1. че той представи в невярна светлина целия замисъл на този проект за закон.
Първо, господин Пушкаров, старите структури в земеделието на България повече не съществуват. И този закон не е направен за старите структури, а за земеделието на България.
И второ, когато става дума за бюджетните ресурси, ние не сме говорили в Бюджетната комисия, че те се определят на 320 млн. лв., а ние говорихме за много повече. Защото е известно, че 400 млн. лв., които бяха предвидени за оказване на помощ на планинските и полупланинските райони на страната по уверенията на министъра на финансите при гласуването на бюджета бяха предвидени в бюджета на Министерството на земеделието, а след това оттам изчезнаха. И Министерството на земеделието твърди, и Министерството на финансите, че такива 400 млн. лв. няма, а те съществуваха в проекта на бюджета и в основния бюджет, който ние гласувахме.
Така че да се политизира един проблеми, който беше толкова дълго време мачкан, отлаган в пленарната зала, това е наймалкото едно неразбиране на проблемите на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви! Господин Димитров, за отговор ли, понеже има още желаещи народни представители?
Нека да чуем господин Орсов и господин Ангел Димов, след което ще Ви дам думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Изказването на господин Пушкаров потвърди тезата на финансовия министър, че в страната всичко се прави в името на бюджета и за благото на бюджета.
Искам да припомня откъде дойдоха тези 320 млн. лв. Както правилно каза преди малко господин Русев, в първия вариант на Закона за бюджета те бяха предвидени за развитието на планинските и полупланинските райони, след което Министерският съвет взе решение те да бъдат предвидени за облекчаване на кредитните условия за частните производители на селскостопанска продукция. Оказа се обаче, че такива производители няма, тъй като обещаното бързо възстановяване на собствеността върху земята се провали. 75/2.
И след като министърът на финансите дълго време твърдеше, че няма пари от бюджета, с които да се осигури финансово този законопроект, който Комисията по земеделие одобри още в средата на септември, след като му беше припомнено, че всъщност има 400 млн. лв. за подпомагане на частното земеделие, той се съгласи те да бъдат използвани за облекчаване на кредитните условия на организациите в ликвидация.
Трябваше да бъде направена и проявена една много голяма настоятелност от страна на народните представители, за да се сети министърът на финансите, че такива пари има. Аз съм сигурен, че при една настоятелност от наша страна той ще се сети, че и други пари има, скрити някъде по извънбюджетни сметки и по тайните кюшенца на бюджета.
Ето защо аз не мога да се съглася с тезата на господин Пушкаров за тези 320 млн. лв. и настоявам да се гласува онова предложение, което беше направено от господин Георги Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Красимир Стефанов има думата по повод изказването на господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Каква реплика на репликата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие реплика ли направихте или изказване? Стига сте се карали, тази зала не е само за кавги. Направихте обстоен анализ на министъра на финансите, за да подкрепите 500 млн.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Това беше повече от изказване, господин Орсов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинете, господин Стефанов, това е било реплика на изказването на господин Пушкаров.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Тогава уточнение, госпожо председател: не може тук, от тази трибуна, много се извинявам, но меко казано, си е неистина. Протоколът е предаден в Председателството - точно какво господин Костов, като дойде при нас, сподели с нас. Спомняте си в комисията какво каза: средства има, пътищата и механизмите трябва да се уточнят. Първият вариант, ако си спомняте, много моля колегите, които са в Комисията по земеделие, нека да си спомнят, не вярвам, че сме толкова късопаметни. Тогава ставаше въпрос само за гарантиране и ставаше въпрос за изпълнителната власт да си поеме тази дейност в лицето на Министерския съвет. Тогава разисквахме прословутото 393-то поста75/3. новление и с тази тъпотия, с извинение, че до края на годината трябвало да се върнат кредитите. Нали така беше?
И след това стигнахме до първото искане, което беше само една гаранция от името на Министерския съвет. След това дойде и намесата на Националната банка, стигнаха до това да си вдигнат таваните и при гарантиране на самия кредит. Много се извинявам, но аз миналия път споделих тук с много колеги това, което беше залегнало в чл. 5, ако го видят добри финансисти, които се занимават с икономика, просто ще кажат, че е невероятно.
Затова много ви моля, нека да бъдем точни. Независимо дали е реплика или изказване, бъдете точни. Началният замисъл беше съвсем друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга реплика на изказването на господин Пушкаров? Реплика на господин Ангел Димов на изказването на господин Пушкаров.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам не толкова да направя реплика на моя стар приятел Иван Пушкаров, колкото да направя някои пояснения по това, което говори той.
Първо, колегата Иван Пушкаров каза, че с това субсидиране, с това преференциране, което даваме на нашите земеделци, искаме да закрепим сегашните структури. Напротив, неведнъж съм казвал, че сега има една екстремална ситуация в нашето земеделие и бих казал наложени едни феодални отношения. Един областен управител назначава свои наместници по села, които да ликвидират ТКЗС и получават заплати като продават тяхното имущество. Това са чисто казармени, даже феодални отношения. Те трябва час поскоро да се премахнат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Направи предложение по текста!
АНГЕЛ ДИМОВ: Не, момент, аз правя реплика. Момент! Искам да се разберем по един въпрос: постоянно се казва, че се спекулира, като сме говорили за прехраната на нашето население и че 2 млн. тона зърно били достатъчни да се прехрани нашето население. Това не е вярно.
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Вярно е! 75/4.
АНГЕЛ ДИМОВ: Съгласно експертите на Организацията на обединените нации, за да се изхрани една нация, трябва да се произвежда годишно 1 тон зърно на човек от населението. 600 кг от този 1 тон отиват за превръщане в месо и само 200 кг за хляб, а другите остават за семена. Това трябва да се знае. Значи на нас ни трябват 9 млн. тона зърно годишно, за да се изхраним.
Благодаря ви за вниманието! 75/5. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Бяха направени три реплики. Господин Пушкаров, ще се възползвате ли от правото си на отговор? Няма да се възползвате.
Продължаваме с разискванията. Господин Размов има думата. След това е господин Венцеслав Димитров.
Господин Размов, имате думата.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители. Тъй като ние още не сме гласували чл. 1, аз бих искал да запитам авторите на новия проект за закон, който не е внесен в Народното събрание, а е изработен от Бюджетната комисия, да кажат кога Министерският съвет е искал от Народното събрание съгласие да му даваме ние, за да прави еди-що си. Народното събрание дава съгласие тогава, когато някой го иска това съгласие. Аз не знам поне някой да е искал нашето съгласие.
И моля ви се, с такива изрази в закона - това е абсолютно недопустимо. Излиза така, че Министерският съвет е направил цялата тази работа и той иска от нас съгласие ние да се съгласим с него. Просто такива изрази не могат да фигурират в чл. 1. Това исках да кажа като първо.
Второ, искам да отговоря на господин Пушкаров. Този закон не е предназначен да подпомага някакви си стари структури колхози, совхози или текезесета. Това трябва добре да се разбере. Тия структури са разградени екс леге по силата на самия Закон за земята. Те са обявени в ликвидация, ликвидират се и повече не съществуват. Съществуват като организации в ликвидация. Тези пари са необходими на кого? Необходими са на ликвидационните съвети. Какви са те? Държавни органи, назначени от областния управител. За какво? За да засеят ничията земя, която нито е върната на хората, нито пък по някакъв друг начин има стопанин. Стопани на тази земя са ликвидационните съвети. На тях трябват тези пари в преходния период. Това трябва добре да се разбере, а не да се говори тук, че са подпомагани някакви си стари структури и се целяло тяхното реанимиране. Разберете, господа, че земеделието се нуждае в този преходен период от поддръжка.
И питам още нещо - ако наистина 2 млн. тона са необходими за изхранване на населението, това какво значи, че ние ще се задоволим да засеем толкова земя, колкото ще ни даде 2 млн. тона или ще засеем всичката земя, която трябва да се засее, за да ВЙ/ЛТ 76.1. получим 10 млн. тона, примерно. На това искам да ми се отговори.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, имате думата, заповядайте!
Предполагам, че след изказването на господин Димитров ще гласуваме вече текста.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Колеги, аз ви предлагам уточнени текстове.
Първото е предложението на госпожа Младенова и на господин Размов. Уточнихме следния текст:
"Ал. 1. Този закон дава държавна гаранция за..." и продължава с: "целевите кредити". Значи, пак прочитам: "Този закон дава държавна гаранция за целевите кредити за осигуряване на есенната и пролетната сеитба по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи".
Мисля, че можем да се съгласим и с предложението на господин Русев и да спрем малко по-рано даже, да не споменаваме даже и търговските банки. "Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията". Това е ясно мисля даже и от заключителните разпоредби, където възлагаме изпълнението на закона на Министерския съвет, но не е лошо това нещо да се каже.
Предложението на господин Тодоров за 500 милиона. Господин Тодоров, ние предвиждаме гаранцията да важи само за неиздължените обратно кредити. Ще видите после, че ние имаме една провизия и за разпределяне на риска от увеличаване на цените и на лихвения процент. Това предполага, че Министерският съвет ще поеме само една доста по-малка и от половината, и от една четвърт, и от една пета от всички кредити, които ще бъдат отпуснати, но все пак, когато даваме съгласие за такава гаранция понеже това има един вид характер на сключване на държавен заем в бъдещето, ние трябва да изхождаме от някакви реални цифри. Тези цифри ни бяха подсказани от господин Георги Николов.
Но на вас искам да ви отговоря следното, на тези, които говорят за увеличаване на сумата на държавната гаранция - това означава същевременно, че тези пари, които бяха предвидени в държавния бюджет за тази година, ще бъдат взети или ще бъдат приспаднати с цел да се изплатят може би и другата година, и аз не знам как, но преди всичко от благоприятните кредити, които 76.2. се дават на производителите на животновъдна продукция, на месо, на птицевъдите, на свиневъдите и т.н. Така че имайте предвид, че става дума за баланс. Тук говорим за сеитба, а тези пари бяха предвидени да стимулират производителите на месо, така че моля ви се нека да имаме малко, така да се каже, срам и малко чувство за отговорност, че ние се грижим за всички, а не само за тези, за които е написан този закон. Ние се грижим същевременно и за другите и когато отнемаме една субсидия в полза на растениевъдството, ние ощетяваме в същия размер и животновъдството. Така че аз ви предлагам да гласуваме текста на чл. 1 с тези две поправки: "Този закон дава държавна гаранция за целевите кредити" в ал. 1 и т.н. и в ал. 3: "Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията".
Моля ви да подложите това предложение на гласуване, разбира се за сумата от 320 милиона лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Повече желаещи да се изкажат няма. Започваме гласуване. Моля всички народни представители да влязат в пленарната зала! Текстът е дълъг. Има съществени промени. Моля за вашето внимание!
Започваме гласуването на текста по чл. 1. Тъй като предложението на Комисията по бюджет и финанси се явява заместващ текст, предлагам ви първо да гласуваме него. Ако текстът се приеме, по него ще се направят тези изменения, че този закон дава държавна гаранция, ще направим гласуване и за парите и съответно промяната в ал. 3.
Единствената предварителна поправка е по заглавието на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Това се разбира предварително, така че моля ви, гласуваме найнапред заместващия текст, предложен от Комисията по бюджет и финанси. Ако той се приеме, значи той става основата на чл. 1 и върху него ще гласуваме направените допълнителни поправки и допълнения. Ясна ли е процедурата по гласуването?
Моля, гласуваме текста като заместващ текст, предложен от Комисията по бюджет и финанси. Моля, гласувайте!
Резултати: гласували са 205 народни представители, за 176, против 20, 9 се въздържат. Приема се като основен текст текстът на Комисията по бюджет и финанси. 76.3.
В този текст в ал. 1 се предлага думите "Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да" да се заменят с думите "Този закон дава държавна гаранция за". За какво? Значи трябва да отпадне думата "да гарантира" и да се замести с: "Този закон дава държавна гаранция за" и продължава: "целевите кредити" и т.н.
Моля, гласувайте тази поправка в текста!
Резултати: гласували са 199 народни представители, за 195, против 2, 2 се въздържат. Приема се тази поправка в текста.
Прави се предложение в цифрите - вместо до 320 милиона, да бъдат до 500 милиона. Моля, гласувайте за това предложение. Които са да бъде до 500 милиона, гласуват със зелено, които са против - с червено. Който иска да гласува, но няма избор въздържа се. Моля, гласувайте!
Резултати: гласували са 200 народни представители, за 99, против 86, въздържали се 15. Отхвърля се това предложение. Остава до 320 милиона. сЛ вОМ.2.Ознам как Искам тук да уточня нещо с господин Георги Николов. Вие направихте предложението изречението в текста на Законодателната комисия да влезе тук.
Заповядайте, господин Николов!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Очевидно ще намерим общ език по този закон. Аз искам да предложа и мисля, че ще се съгласите, госпожо председател, да дадете почивка от половин час. Нека да уважим и вносителите на закона, да седнем с господин Димитров и комисията, да огледаме текстовете и да ускорим приемането на закона.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нека да приключим с чл.1.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Има и някои други спорни въпроси. Нека да не дискутираме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, разбирам Ви. Това ще бъде редовната почивка. Но имам още едно гласуване по текста, което е изчистено. То е по този текст, по чл.1.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Размов реагира по отношение на банките. Искаме да запишем "са длъжни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, ще дам почивката, но исках, докато не сме забравили за какво става дума, да приключим.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Разговаряхме с господин Димитров, той също е склонен, независимо от изразения скептицизъм, че е гаранция срещу нещо, което не е произведено. Но все пак това трябва да имат предвид тези, които получават закона, че срещу нещо то трябва да бъде гарантиран и съответно върнат. Аз настоявам това изречение да остане в края на първата алинея, а именно: "Кредитополучателите гарантират получените кредити и дължимите лихви по тях с реализираната продукция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, аз само Ви моля да видите съотносимо ли е това с текста, който вече сме приели като изречение второ на вашата комисия. Този текст ще трябва ли да замести изречение второ или ще се яви като трето изречение?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Това ще бъде трето изречение. Изречение второ уточнява какво се разбира под "държавна гаранция" от първото изречение, а второто е като двойна защитна гаранция на закона. СБ/ВР 77.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е фактически ново изречение.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Това е ново, трето изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте това допълнение като изречение трето в текста на ал.1.
От общо гласували 181 народни представители, за - 132, против - 30, въздържали се - 19.
Приема се предложението на господин Николов.
Има още едно предложение в текста на ал.3 - да отпаднат думи.
Господин Димитров, моля да ми помогнете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Министерският съвет да извърши разпределянето на гаранцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложението е да отпаднат думите след "гаранцията", т.е. текстът да остане: "Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията". Останалите думи до края на изречението да отпаднат.
Моля, гласуваме да отпаднат думите след думата "гаранцията" до края на изречението.
От общо гласували 188 народни представители, за - 185, против - 2, въздържал се - 1.
Приема се предложението.
Други предложения по този текст няма.
Член 1 е приет.
Половин час почивка. Продължаваме в 17 ч. и 45 м. (Звъни.) 77.2(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля народните представители да заемат местата си в пленарната зала. Да продължим със Закона за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитби за стопанската 1992-1993 г.
Нека да направим, господин Димитров, така - господин Джеров да докладва текста на Законодателната комисия, а след това Вие, Вашия текст, като заместващ и направените предложения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ние постигнахме съгласие по спорните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председателстваща, колеги народни представители! Стигнахме до чл. 2 от закона, който касае лихвените проценти, които ще се плащат по тези кредити.
Ние в Комисията по бюджета и финансите предлагаме един вариант на чл. 2, състоящ се от четири алинеи. Сега в почивката, съгласно предварително поетия ангажимент, ние се събрахме и уточнихме окончателните варианти на текстовете, които си позволявам да ги предоставя на вашето внимание.
Член 2, ал. 1. Лихвените проценти по кредитите не могат да надвишават с три пункта основния лихвен процент на Българската народна банка.
Ал. 2. Лихвите се изплащат заедно с погасяването на главницата след реализирането на продукцията, което става по цени не по-ниски от минималните изкупни цени за 1992 г.
Ал. 3. ...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Трябваше първо господин Джеров да прочете основния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз това предложих, ама...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но господин Джеров го нямаше и аз казах, че ние сме постигнали съгласие по този текст, господин Николов. И тъй като той е заместващ и ще се гласува най-напред, аз си позволих да го прочета най-напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължете с текста, но пак господин Джеров ще трябва да вземе думата. РД/ЛТ 78.1.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото една от спорните точки беше именно въпросът за лихвените проценти. Мога даже и да дам пояснение. Използвам обстоятелството, че ме прекъснахте.
Предложението на Комисията по бюджета и финансите за лихвения процент, защото това е един от ключовите елементи в този закон, е рискът от увеличението или неувеличението на цените да се разпределя в една, така да се каже, балансирана степен между държавата и производителите. Тоест, ако се окаже възможно или ако се окаже реално цените през следващата година да са по-високи, става дума за минималните изкупни цени, отколкото цените през миналата година и тези цени покриват, разбира се, лихвения процент, т.е. когато се продаде продукцията, има възможност да се възстановят разходите и съответно да се възстанови и лихвата, тогава държавата да не поема част от лихвените проценти. Ако обаче се окаже, че изкупните цени, това е пазарът, не могат да се увеличат с толкова, че да покрият лихвените проценти, и държавата да участва. Ако въобще не се увеличат изкупните цени, кредитът да бъде олихвяван с 10 на сто, колкото се сметна, че е една нормална лихва.
Продължавам, ако ми позволите, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чета ал. 3, която е найважната. Създава се механизъм за разпределяне на тази отговорност между държавата и селскостопанските производители.
Ал. 3. Кредитополучателите изплащат на търговските банки годишен лихвен процент по кредитите, както следва: (тук има известни дребни корекции, които са само редакционни и мисля, че не трябва да се гласуват).
1. ако минималните изкупни цени за 1993 г. не се променят - 10 на сто;
2. ако минималните изкупни цени за 1993 г. се увеличат с повече от средния основен лихвен процент на Българска народна банка за периода ноември 1992 - ноември 1993, договореният лихвен процент с търговските банки. Тоест, тогава никаква преференция относно лихвения процент не се дава, защото се предполага, че с увеличението на цените може да се покрие по-високият лихвен процент;
3. ако изкупните цени се увеличат под средния основен лихвен процент за периода по точка 2, то дължимият лихвен процент 78.2. от кредитополучателя за този период е равен на 10 на сто плюс процентът на увеличението на минималните изкупни цени, но общо не повече от лихвения процент по точка 2. (Аз ще ви го продиктувам още веднъж, за да го запишете)
Ал. 4. Останалата част от лихвата се покрива в рамките на дадената от Министерския съвет гаранция за сметка на държавния бюджет със средствата, предвидени за целта.
С това Комисията по бюджета и финансите предлага този текст на чл. 2 да замести текста, предварително предложен от Законодателната комисия, тъй като там не е предвиден механизъм за разпределяне на риска от увеличаването на цените и изменението на лихвените проценти между производителите и държавата и всичко се поема над 10 на сто от страна на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Джеров, моля да изложите текста и на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Паралелният текст или основният текст на чл. 2, ал. 1. Лихвените проценти за кредитите, предоставени по чл. 1, ал. 1, не могат да превишават с три пункта основния лихвен процент на Българската народна банка.
2. Кредитополучателите погасяват 10 на сто от договорената лихва, а останалата част се изплаща от кредитиращата търговска банка, от Министерство на финансите за сметка на осигурените средства в държавния бюджет за 1992 и 1993 г.
Това е съдържанието на първоначално предложения текст.
Моето виждане е, тук изразявам личното си виждане, че предложеният от господин Венцеслав Димитров текст е по-добър, по-отговарящ на изискванията в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Становища поо текста? Спорни моменти има ли? Ако няма спорни моменти, да не губим време, а да гласуваме.
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): Аз имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, Вашето предложение направено ли е писмено?
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, заповядайте. На господин Размов след това ще дам думата, на господин Карев също. 78.3.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! По чл. 2, който се предлага от закона, свързан главно с лихвения процент, който следва да заплащат кредитополучателите, мисля, че доста неща усложняват целия механизъм на неговото приложение, особено в частта му, когато става въпрос за изменение на изкупни цени, господин Димитров. И целият механизъм на изменение на изкупните цени през 1993 г. е нещо, което е много трудно прогнозируемо, трудно е определянето като величина. И в една нормална практика лихвеният процент, който ще заплащат кредитополучателите, трябва да се обвързва със средния лихвен процент, който действа в рамките на банковата система, а не с изкупните цени.
И аз предлагам към този чл. 2 да се добави една нова алинея: "Ако средният основен лихвен процент или основният лихвен процент на Българска народна банка, съответно и другите, които отпущат кредитите, се увеличи до издължаването на кредита. Размерът на увеличението се изплаща от кредитополучателя."
Тоест, ако при 50 на сто лихва сега в момента получаваме кредита и плащаме 10 на сто, ако този лихвен процент през 1993 г. до издържаване на кредита е 55, тези 5 на сто от увеличението на лихвата или на лихвения процент се поемат от кредитополучателя, т.е. вместо 10 ще плаща 15 на сто, като за държавата гаранцията се запазва в рамките на 30 или 40 в зависимост от момента, в който се отпуща. Защото изкупните цени няма практика да се обвързват с лихвения процент. Защото едно е изкупна цена, друго е реализационна цена, друго е търговия с държавно предприятие, трето е търговия с частни фирми и т.н.
Този сложен механизъм така заложен в закона означава, че ако сме получили за пшеница, а нямаме увеличение на изкупната цена, а сме получили за царевица, а за там имаме увеличение, изобщо сложността на проблема ще постави пред свършен факт определянето и изплащането на това увеличение на изкупните цени.
Затова текстът е много опростен. Нека изкупните цени да не влияят, защото те могат да се увеличат с 10 на сто, но тези, които доставят торовете, да са увеличили с 20 на сто цената на торовете и да им изземем печалбата от това, че те произвеждат продукция с по-високи цени. 78.4.
Така че текстът е много опростен. Увеличаването на лихвения процент автоматично води до увеличаване на минимума, който ще заплащат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли е, господин Димитров? Заповядайте. 78.5. ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Тодоров, аз много съжалявам, че Вие не присъствахте на дискусията в Комисията по бюджета и финансите, където ние разгледахме най-подробно подобен род възражения.
Защо правим ние този закон? Защо залагаме най-напред 10 на сто? Защото смятаме, че лихвеният процент е висок. Защо е висок лихвеният процент? Лихвеният процент е висок в България, защото има инфлация. Предполага се, че нещо, което е струвало миналата година 100, догодина ще струва 150. Тоест със самата реализация вие придобивате 50 лева в повече. Именно затова лихвеният процент защитава паричния капитал и една част от стоковия капитал, която се появява под формата на паричен чрез лихвата.
Затова Ви казвам, че ако производителят не си е мръднал пръста, направил е същото, което е направил миналата година, т.е. той е работил, разбира се, толкова, колкото е работил миналата година и е реализирал продукция, която е продал за 50 лева повече в сравнение с миналата година, когато я е продал за 100 лева, тази година я е продал за 150, той с тия 50 ще си плати лихвата и нещо ще му остане. Затова я връзваме и с изкупните цени. Това са едни финансови въпроси, които се дискутираха във финансовата комисия. И аз мисля, че господин Георги Николов тук, в този пункт, би могъл да ме подкрепи.
Именно в чл. 2 ние създадохме такава провизия, която да разпределя риска от увеличаването на цените. Какъв е рискът от увеличаването на цените или от неувеличаването на цените между производителите и между държавата?
Нещо подобно, господин Тодоров, във финансовите кръгове е известно. И то в момента се прилага точно по отношение на България. Примерно какъв лихвен процент да се плаща по евентуално след време разсрочените наши кредити, наши заеми, които сме заели от частните банки, ако може би икономическото развитие е по-добро, отколкото предвиденото. И сигурно, може би, не знам как ще действуват нашите хора, но ние сме подложени сега на натиск да приемем такова разпределение на риска.
Ето такъв един финансов инструмент, такова разпределяне на финансовия риск ние сме предложили. Мисля, че такова възражение бихте могли да направите в Комисията по бюджета и финансите. Защото наистина сега ако трябва да обясняваме всичко от самото СД/ЛТ 79.1. начало какво е това лихвен процент, какво е това цена, какво е това инфлация, ние бихме затормозили тук цялото пленарно заседание и не бихме приели закона.
Затова препоръката на цялата Комисия по бюджета и финансите по този пункт е да се приеме този вариант на чл. 2. Моля Ви се, господин Тодоров, оттеглете своето предложение, да вървим напред, да приемем закона, защото има още няколко члена, по които ние наистина постигнахме съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, ако искате, отговорете на господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Момент само. Тук секретарката ми напомни за още една неточност в текста на Законодателната комисия. Пише "10 на сто от договорения лихвен процент".
Доколкото знам, първоначалният вариант на господин Размов не беше от договорения лихвен процент, защото договореният може да е 41, плюс 3 - 44. Не става дума за 4,4 лихвен процент, а става дума за 10 на сто. Примерно вземете 100 лева и след една година връщате 110, а не след една година връщате 104,4.
Така че текстът на Законодателната комисия в този смисъл е неточен. Аз все пак ви препоръчвам да приемете текста на Комисията по бюджета и финансите, където наистина има балансиране между интересите на производителите и държавата.
Господин Тодоров, ако се окаже така, че изкупните цени следващата година не се увеличат, тогава производителите наистина ще платят само 10 на сто. Обаче ако те се увеличат и позволят на производителите да си поемат лихвата, нека те да я поемат. И ето ви точка 3, която предвижда, ако увеличението е под лихвения процент, т.е. лихвеният процент се движи средно около нормата за инфлация, ако цените на селскостопанските произведения се увеличат под, именно рискът е да се разпределя долу-горе балансирано между производителите и държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, имате право на дуплика.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Съжалявам обаче, че господин Венцеслав Димитров разсъждава по този начин. Не защото няма логика в разсъжденията му, а защото, господин Димитров, целта не е поначало ние само да спасим земеделието. Увеличе79.2. нието на изкупните цени в никакъв случай Вие не може да го гарантирате, че ще доведе до натрупване на повече доходи. Аз преди малко го казах. Дори и да предизвика натрупване на повече доходи, да речем, с 10 на сто, вие автоматично ще им ги вземете, за да погасяват лихвения процент с едно увеличение съобразно увеличението на цените.
Целта е съвсем друга. Ако реално имаме изменение на лихвения процент в банките, което е следствие на цялата икономическа ситуация в страната и по-специално на земеделието, тогава да понесат по-висок лихвен процент.
Ако целта е само да засеем и в края на краищата тези организации да няма какво да разпределят в края на годината, да работят пак на червено и следващата година отново да боравим с проектозакони, за да опрощаваме, та да подпомагаме и т.н., няма никаква логика. Логиката е един път да засеят и втори път да може това селско стопанство 1993 г. да тръгне.
Псле, има нещо друго. Вие говорите за преференциална лихва в селското стопанство. Ами това не е вярно. Преференциалната лихва се дава тогава, когато, знаете добре, имаме едни и същи призводствени условия и някой сме го облагодетелствували. А ние имаме различни условия и това не е преференциална лихвена политика, а това си е нормална лихвена политика. Защото производството е забавено в сравнение с промишлеността. Но аз ви казвам: при това положение дайте да определим таван на цените на горивата, които ползва селското стопанство, таван на торовете, за да можем да им гарантираме, че от увеличението на изкупните цени те ще натрупат малко повече пари и ще могат да си платят разликата в лихвения процент. Но ние не гарантираме на хората увеличението на цените на горивата и на другите суровини, които се употребяват, казваме: ако се увеличи. И цялата сложност вие ще я разберете следващата година, ако сте депутат или се занимавате с тези проблеми, че изкупните цени са нещо относително. Нормално е лихвеният процент, ако се промени, тогава да се променя и онова, което ще плащат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А сега да им дадем без лихва, нали? Защо на нас не ни дават? Моля Ви се, недейте така да говорите! 79.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Доктор Георги Карев, 3. Варненски избирателен район, СДС.
Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа! Имам една редакционна поправка по ал. 1 на чл. 2, където се казва, че лихвите по тези кредити не могат да надвишават с три пункта лихвите на БНБ. Ако формално се гледа на този текст, излиза, че с три пункта не могат, но с шест биха могли.
Затова предлагам да се уточни този текст - че не могат да надвишават с повече от три пункта лихвите на Българската народна банка.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Размов, заповядайте.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Взимам думата във връзка с твърденията, че при увеличаване на цените се получавало нещо, за което съответният производител ей така го получавал, изобщо паднало му от небето.
Дайте да се разберем. Тук, в тази зала има много хора, които претендират, че са икономисти, а всъщност разсъждават елементарно.
При инфлационно увеличение на цените има само увеличение на номиналната цена, а не и на покупателната. Така че това, което представлява увеличение на цената, всъщност е само номинално увеличение. С това нещо аз мога да купя толкова стоки, колкото и преди увеличение на цената поради общата инфлационна спирала в страната. И какво ще се получи всъщност? Всъщност цените ще се увеличат и аз вместо да получа 100 лева, ще получа 150 лева. Но с тия 150 лева аз няма да мога да засея следващата година, защото цените на торовете и на други неща ще се увеличат може би още повече.
И какви са тия разсъждения сега - щом се увеличат цените и те покриват лихвата, дайте, ще платим лихвата и ще останем без пари. И след това догодина с какво, откъде ще взимаме пари? Помислете върху това! Инфлационното увеличение на цените не увеличава покупателната стойност, а само номинала. Това вие 79.4. много добре го разбирате и като пазарувате. Така че такива разсъждения аз намирам за елементарни и за противопоказани.
Освен това просто няма практика и не виждам как може да се обвързва инфлационно увеличение на цените с лихви. И затова много по-правилно е, ако лихвеният процент бъде вдигнат, тогава именно разликата в тоя лихвен процент да се плаща от кредитополучателя.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Лихвеният процент е функкция на инфлацията, господин Размов. Недейте такива глупости да говорите!
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Хайде да открием един семинар по политическа икономия. И не ми разправяйте за тия неща, защото никъде в Европа няма такива лихви - нито в Чехия, нито в Полша, нито никъде.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Сигурен ли си?
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Да, сигурен съм. В Унгария са 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕАНА БОТУШАРОВА: Господин Размов, аз само искам да уточним какъв да бъде текстът. Какъв текст Вие предлагате? Моля да не спорите (обръща се към Венцеслав Димитров и Константин Размов, които спорят помежду си). Който е на Комисията по бюджета или на Законодателната комисия?
Реплика. Господин Димитров, заповядайте. Моля Ви в рамките на 2 минути обаче.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Размов! Само две минути ми дават. За две минути не може да се прочете една лекция какво е това лихва, какво е това инлация.
Аз ще Ви кажа, господин Размов, защо лихвите у нас са високи. Защото има инфлация. Ако нямаше инфлация, лихвите нямаше да са толкова високи. Когато инфлацията бъде намалена, и лихвите няма да бъдат толкова високи. И моля Ви се, господин Размов, моля Ви се, че текат моите две минути. 79.5. Аз един път казах, че съм готов събота и неделя да чета лекции по три-четири часа за народните представители, които имат нужда от това, обаче за тези, които наистина имат нужда. Които говорят по финансови въпроси, моля ви се, да отворят някоя книжка и да разберат за какво става дума. За това има Комисия по бюджет и финансите, защото там въпросите са разглеждани.
Господин Размов, има номинална лихва, има и реална. Има положителна реална, има и отрицателна реална. Вие ми кажете какви са лихвите у нас - положителни или отрицателни реални лихви? Вие естествено на този въпрос не може да отговорите. Като не можете да отговорите на този въпрос, моля Ви се да не взимате отношение.
Защо Вие, господин Размов, не отидете и да вземете заем от някоя банка с 10 на сто лихва? Много просто. Банката ще Ви кажа: защото ще ги сложите в друга банка или в същата и ще вземете 40 на сто лихва и разликата ще си я сложите в джоба. Ето за това се слагат такива провизии в този закон - за да се изключат злоупотреби с държавните средства.
Ние тук сме за това - да пазим държавните средства и в зависимост от скромните възможности на държавата да стимулираме това или онова производство, тази или онази дейност.
Аз смятам, че този закон е насочен именно към стимулиране на селскостопанското пропизводство в този труден период, в който държавата няма пари.
Имайте предвид, че ако вие насочите много пари към селското стопанство, вие в съответна степен намалявате парите на пенсионерите, на вашите колеги по възраст, господин Размов, намалявате парите на държавните служители, на лекарите, на учителите и т.н. (Константин Размов възразява шумно от място) Защото всички те черпят пари от държавния бюджет. Отдругаде няма откъде, господин Размов. Ако Вие имате много пари, дайте ги, държавата обаче няма и трябва да пести. Ето затова сме тук. (Константин Размов реплекира от място, единични ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Николов иска думата. Заповядайте. ВТ/ПП 80.1 ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо председател, позволете да благодаря на господин Димитров за лекцията по Георги Кирков малко, тъй като трябваше да снижава равнището.
Аз направих предложение пред Законодателната комисия
, моля господин Тодоров и господин Размов да слушат, очевидно ще трябва да потърсим пак някакъв изход от положението. Аз бях направил предложение, съгласувано с вносителите на законопроекта, и доклад в това на първото четене - че при промяна в изкупните цени след приключването на сеитбата, преференциалният лихвен процент да се увеличава пропорционално на изменението на цените. Долу-горе такъв механизъм е възприет и тук, само че диференциран вече в зависимост от равнища или степени на увеличение на цените.
Има основания колегите да изказват известно съмнение, тъй като увеличението на минималните изкупни цени обикновено е продиктувано от изменение в икономическите условия - цени на средства за производство, торове, заплати и т.н. Тоест, от реализацията на продукцията по тези цени те ще трябва да покриват увеличени разходи.
Но предлагам ви да се опитаме да приемем този текст.
Мотивите:
Първо, ние гарантираме минималните изкупни цени като база, а фактическите цени, по които ще се реализира продукцията, могат да бъдат по-високи.
Не отстъпвам от принципната си позиция, която заех в началото - да бъдат по-високи и да гарантират допълнителни доходи на тези организации.
Мисля, че това, което господин Димитров беше предложил отначало - изкупните цени, без да фиксираме кои са те - дали фактическите или тези, които са определени и могат да служат като база за сравнение, е отстранено с тази редакция.
Предлагам, в крайна сметка ще се гласуват и двата текста, тъй като и в единия, и в другия има логика, господин Димитров, да коригирате месеците. Тъй като вчера Вие бяхте направили едни други месеци - август-август, а после казахте: дайте да сложим ноемви-ноември, но очевидно, след като ще връщаме заемите до 80.2 1 ноември, в този период не може да фигурира м.ноември.
393-то решение е прието на 29 септември, т.е. кредитите вече започват от октомври 1992 г. Нека периодът да бъде м.октомври 1992 - октомври 1993 г.
Освен това по ал.4. Предлагам в редакционен план някои промени.
И още нещо, господин Димитров. Текстът на ал.4 да звучи така: "Останалата част от лихвата се покрива в рамките на дадената гаранция от Министерския съвет за сметка на предвидените средства в държавния бюджет за 1992 и 1993 г.".
Нека да не освобождаваме бюджета от 1993 г., от поемане на ангажименти за реализирането именно на тази гаранция.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Без Министерски съвет.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, да отпадне "Министерският съвет". "За сметка на предвидените средства в държавния бюджет за 1992 г. (такива вече имаме (320 млн.) и 1993 г.", частта, остатъкът от които, надявам се, ще прехвърлим в следващия бюджет, за да можем да гарантираме изпълнението на закона.
Така че нека с тези редакции, госпожо председател, да предложите гласуването както на предложението на господин Тодоров, така и на господин Димитров. В крайна сметка да си преценят депутатите в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз моля народните представители да влязат в пленарната зала, тъй като предстои гласуване. Ще помоля текстовете да се прочитат отново, за да може да се получи гласуването.
Господин Димитров, нека само да организираме предложенията. Има предложение на Законодателната комисия. Към него се предлага да има нова ал.3. Господин Тодоров, Вашето предложение ли е това? То важи и в случаи, че се приеме и заместващият текст на Комисията по финансите и бюджета.
Нова алинея на господин Тодоров.
Освен това има предложение за промяна в редакцията на ал.4.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз искам да кажа, че предложението на господин Тодоров противоречи и това е ясно на предложението на Комисията по бюджета и финансите. Така че те заедно 80.3 двете не могат да влязат в един текст. Нали така, господин Тодоров?
Предложението на господин Тодоров би могло да бъде като добавка само в текста на Законодателната комисия. 80.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, в такъв случай следваме процедурата. Първо, гласуваме текста, който е заместващ и е предложен от Комисията по бюджета и финансите. Ако се приеме този текст, ще гласуваме допълнението в ал. 4, което предложи господин Николов. Ако не се приеме текстът, отиваме към текста на Законодателната комисия и тогава новата алинея на господин Тодоров.
Моля слушайте отново заместващия текст. Господин Венцеслав Димитров ще го прочете, защото така както е раздаден пред вас, има известни корекции към него.
Господин Димитров, нали ще вземете предвид и предложението на д-р Карев?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложението на д-р Карев е уточняващо, така че то би трябвало да бъде взето предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, четете текста, който ще се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Чл. 2. Ал. 1. Лихвените проценти по кредитите не могат да надвишават с повече от три пункта основния лихвен процент на Българската народна банка.
Ал. 2. Лихвите се изплащат заедно с погасяването на главницата след реализирането на продукцията, което става по цени не по-ниски от минималните изкупни цени за 1992 г.
Ал. 3. Кредитополучателите изплащат на търговските банки годишен лихвен процент по кредитите, както следва:
1. ако минималните изкупни цени за 1993 г. не се променят - 10 на сто;
2. ако минималните изкупни цени за 1993 г. се увеличат с повече от средния основен лихвен процент на Българската народна банка (направо с корекцията на господин Николов, която възприемам) за периода октомври 1992 - октомври 1993 г. - договорения лихвен процент с търговските банки;"
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Трябва да е "търговската банка" - в единствено число, защото той договаря само с една банка.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мисля, че е едно и също. Може и "търговските банки", и "търговската банка". Според мен е едно и също. ЦМ/КП 81/1.
"3. ако минималните изкупни цени се увеличат до средния основен лихвен процент на Българската народна банка за този период - 10 на сто плюс процента на увеличението на минималните изкупни цени, но общо не повече от лихвения процент по точка 2.
Ал. 4. (Ще я прочета заедно с корекцията на господин Николов, защото не виждам да има разлика. Корекцията е уточняваща) Останалата част от лихвата се покрива в рамките на дадената гаранция за сметка на средствата, предвидени в държавния бюджет за 1992 и 1993 г."
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте този текст, който е заместващ на текста, предложен от Законодателната комисия. Моля, гласувайте!
Гласували са общо 189 народни представители. За предложението 118, против 58, 13 се въздържат.
Приема се заместващият текст на Комисията по бюджета и финансите.
Тъй като господин Венцеслав Димитров взе предвид предложенията за редакционни уточнения в ал. 4, не се налага допълнително гласуване.
Предложената нова алинея на господин Тодоров не може да се постави на гласуване, защото се отнася за текста на Законодателната комисия.
Продължаваме по-нататък с чл. 3. Нека господин Джеров да заповяда, за да прочете текста на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 3 е с три алинеи.
"Чл. 3. Ал. 1. За разходването на отпуснатите кредити по този закон и за реализираната продукция се води специална сметка, която може да бъде проверявана по всяко време от кредитиращата търговска банка и от Министерството на финансите.
Ал. 2. Кредитополучателите са длъжни да реализират продукцията си по цени не по-ниски от минималните изкупни цени и да издължат кредитите до 1 ноември 1993 г.
Ал. 3. Българската народна банка периодично уведомява Министерството на финансите и Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост за предоставените и издължените кредити по този закон." 81/2.
Това е съдържанието на предложения чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, доколкото виждам, няма никакви различия в текстовете на Законодателната комисия и на Комисията по бюджета и финансите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли направени писмени предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили пискмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И Комисията по бюджета и финансите не предлага никакъв текст. Това е чл. 3.
В такъв случай поставяме на гласуване текста на чл. 3. Моля, гласувайте!
Гласували са 174 народни представители. За - 172, против няма, 2 се въздържат.
Приема се на второ четене текстът на чл. 3.
Член 4 - господин Джеров, заповядайте със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 4 - основният текст и две предложения за промени в него.
"Чл. 4. Ал. 1. Когато засятата или подготвена за засяване земя бъде предоставена на собственика й, на кооперации или дружества за съвместно обработване на земеделските земи преди прибиране на продукцията, за която е ползван кредит, те са длъжни да заплатят на кредитополучателя както извършените разходи, така и припадащата се до момента на предоставянето част от договорената лихва в размер на 10 на сто. В този случай кредитополучателят издължава незабавно получените суми на банката.
Ал. 2. Ако лицата по ал. 1 откажат да заплатят разходите и лихвата, земята им се предоставя след прибиране на продукцията."
Това е текстът на чл. 4.
Има две предложения за промени. Едното е в ал. 1 процентът "10 на сто" да се замени с "по чл. 2".
Второто предложение е думата "получените" (това е пак в ал. 1 в последното изречение, четири думи назад) да се замени 81/3. с думата "дължимите".
Това са двете предложенияа, които са направени тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И една нова ал. 3 има. 81/4. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И предложение за нова, допълнителна ал.3 с редакция: "При ликвидация на организациите по – 12 от Закона за ползване собствеността на земеделските земи преди срока, издължаването на кредитите, задълженията се поемат от правоприемниците".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би "преди срока на издължаването"?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз точно това се замислих, защото го четох дословно, както е дадено, но ми се струва, господин Димитров, че има някаква неточност в редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: "Преди срока на издължаването на кредитите" може би.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не бих правил аз корекции. Господин Димитров би трябвало да предложи корекция на изречението. Изречението има нещо непълно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, действително можем, в икономическата теория и практика се използват и двата случая, но нека да бъде "срок на издължаване".
И предлагам в ал.1 "в размер на 10 на сто" да отпадне, тъй като ние приехме вече друга уредба на тези лихвени преференции и не е нужно тук да фиксираме.
"Частта от договорената лихва" може би "съгласно чл.2", тъй като по чл.2 тя не се договаря, а съгласно чл.2 се определя кой какъв размер от лихвата ще поеме при една или друга ситуация - "съгласно чл.2", "частта от договорената лихва съгласно чл.2", като уточнява как тя вече е определена.
Вижте, тук става дума, че организацията-кредитополучател взема средствата, получава средствата от лицето, което е въведено във владение. И получавайки тези средства...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Кое е по-добро?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Дължи лицето, което е въведено във владение, разходите и лихвата, то ги плаща на организацията и фактически по-добре тук върви "получените". Организацията получава тези суми, които тя е длъжна да внесе в банката. НЧ/ВР 82.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тоест, да остане същият текст, да остане "получените".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тоест, отклонявате предложението за промяна.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Аз не съм направил такова предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вашата комисия го е направила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Комисията ви го е предложила.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Не, моят текст е това, което продължавам да твърдя: в този случай кредитополучателят издължава незабавно получените суми на банката, т.е. подкрепям текста на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега по ал.3. Господин Николов, по ал.3.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Извинете, при обсъждането на законопроекта в Законодателната комисия е възникнала такава хипотеза и министър Лучников също е поставил въпроса, тъй като когато законопроектът беше поставен на първо четене в отделните комисии, се изхождаше от презумпцията, че ликвидационните съвети ще трябва да ги осигуряваме с кредити и за прибиране на продукцията през есента на следващата година.
Тъй като е напълно възможно някои ликвидационни съвети да преустановят своето действие, и това е общата ни грижа тук в парламента, преди 1 октомври, когато е срокът за издължаване на кредитите, ние трябва да предвидим именно и такава ситуация, при която вече организациите-кредитополучатели ги няма, някой да поеме именно тези задължения.
Така че аз ви предлагам да я подкрепите единодушно, тъй като така вероятно ще се развият нещата в страната до месец октомври.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения няма. Господин Николов, имате думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател! Колеги, искам да привлека вашето внимание в следния аспект: направи се ново предложение за нова ал.3 82.2 на чл.4. При тази ситуация ние визираме вече в чл.4 две хипотези.
Първата хипотеза - след като сме дали възможността за получаване на кредит от кредитополучателя - ликвидационен съвет, на организациите по – 12, ние даваме отговор с чл.4, ал.1 как по-нататък в условията на този преходен период на възстановяване на собствеността, когато се въвеждат в собственост бившите собственици и, или ако те желаят да се стружават, как те по-нататък уреждат тези взаимоотношения като правоприемници на кредитополучателя. Това е текстът, който се доизясни и аз го подкрепям - в ал.1 на чл.4.
Но имайки предвид предложената нова ал.3 на чл.4, където вече развиваме хипотезата, че в този си период на издължаването на кредита ликвидационните съвети извършват действията по ликвидацията и стигат до заличаване, тогава ние казваме с новото предложение, че правоимащите продължават и издълженията си към банките от страна на направените досега кредити от кредитополучателя.
Мисля, че с тези две хипотези в чл.4, алинея и 1, и 3 (новата, която сега се предложи) изчерпват всички възможни ситуации на кредитополучателя от действията, които е получил ликвидационният съвет.
Моето предложение е следното: приемайки ал.1 на чл.4, предложената нова ал.3 да стане ал.2, а ал.2 "по желание или не по желание", както сега е фиксирано, ако лицата откажат да заплатят разноските по лихвата при възстановяване на правото им на собственост върху земята, да се предостави след прибирането на реколтата - аз считам, че тя е излишна.
Или предлагам в чл.4 да се приеме ал.1 с текстовете, които бяха уточнени, новата ал.3 да стане ал.2, а сегашната ал.2 да отпадне. Това е моето предложение и моите съображения за по-добра стиковка и яснота при по-нататъшното отчитане задълшенията на кредитополучателите в синхрон с възстановяване правото на собственост и организиране действията от страна на производителите, било то като частни фермерски стопанства или в сдружения - кооперации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други становища има ли?
Пристъпваме към гласуване. Гласуваме най-напред по текста на Законодателната комисия - ал.1... 82.3
Господин Джеров, прочетете допълнението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имаме две промени.
Първата промяна е в ал.1 - накрая на първото изречение: "Предоставената част от уговорената лихва в размер на 10 на сто" да бъде "на част от договорената съгласно чл.2 лихва".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Първо гласуваме тази промяна в текста: вместо "в размер на 10 на сто" да бъде "договорената съгласно чл.2 лихва". Моля, гласувайте!
Гласували общо 175 народни представители. Всичките за, против и въздържали се - няма.
Приема се тази промяна в текста. 82.4
Сега гласуваме текста на ал.1, както е предложен от Законодателната комисия с тази вече поправка.
Моля, гласувайте.
Резултати: гласували са общо 168 народни представители, за - 167, против - 1, въздържали се - няма.
Приема се текстът на ал.1.
Направено е предложение ал.2 да отпадне.
Моля, които са за отпадането, да гласуват зелено, които са против - червено. Моля, гласувайте предложението ал.2 от текста на Законодателна комисия да отпадне.
Резултати: от общо гласували 189 народни представители, за - 168, против - 10, 1 - се въздържа.
Приема се предложението - отпада ал.2.
Има предложение за нова алинея, която се явява ал.2. Текстът беше прочетен. Моля, гласувайте за новата ал.2.
Резултати: гласували 165 народни представители, за 164, против - няма, 1 - се въздържа.
Приема се тази нова алинея.
Текстът на чл.4 е приет на второ четене.
Господин Джеров, заповядайте за следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Следва член 5 пак с две алинеи: "Ако след 1 ноември 1993 г. остане неиздължен кредит след проверка на кредитиращата банка, той се изплаща от Министерството на финансите, след което то осъществява вземането си по съдебен ред.
(2) Банката прихваща вземането си от дължимия данък върху печалбата, ако след 1 ноември 1993 г. в едномесечен срок от предявяване на искането й Министерството на финансите не заплати непогасената главница и договорената лихва."
Това е предложението в текста.
Постъпило е предложение за отпадане на чл.5 изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, имате думата. Заповядайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Ние предложихме чл.5 да отпадне, защото смятаме, че е достатъчно наличието на държавна гаранция за гарантиране на вземанията на търговските банки и за уреждане на взаимоотношенията между държавата в лицето на Министерския ВЙ/ПП 83.1 съвет, респективно Министерство на финансите и търговските банки. Аз предполагам, господин Джеров, че има достатъчно юридически постановки, задължения, договори и т.н. Без текстове тази работа си е уредена и няма защо ние да я уреждаме по някакъв различен от уредените по друг начин, където имат залегнали гаранциите в закона правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Тук ние с господин Димитров се разделихме.
Мотивите:
Именно този текст е, така да се каже, надеждната гаранция на търговските банки, че техните евентуално неиздължени кредити не някога да бъдат поети във времето като държавен дълг, своевременно те да си получат вземанията. И, вижте, тук няма опасност това, от което министър Костов... Господин Димитров трябваше да каже, че и министър Иван Костов е бил против тази алинея. За мен е обяснимо. Той е министър на финансите в случая. Вижте механизма - ние казваме: "неиздължен кредит". Проверява се от Търговската банка кой е виновен за това. Значи безотговорния
т човек няма да се измъкне леко. Тогава той се изплаща от Министерството на финансите. Същевременно Министерство на финансите по съдебен ред може да си потърси отговорността от виновниците за издължаването. (Шум и реплики в залата)
Момент. Важна е втората точка. Ако банката фактически чака така, както е при всяка гаранция, то сигурно ще дойде време, когато банките ще бъдат затруднени поради лошите кредити, за които вие много добре знаете, че не са малко до този момент. И именно ал.2 гарантира или включва възможността по-нататък за образуване поне по този закон на лоши кредити, защото е казано, че след 1 ноември вече в едномесечен срок от предявяване на искането на тази търговска банка към Министерството на финансите, ако то не уреди въпроса вече с поетото като държавна гаранция, то търговската банка да има право от дължимия данък върху печалбата да си прихване вземането. 83.2
Аз не искам да оправдая министър Костов. В случая той изхожда от гледна точка на фиска - ще се намалят постъпленията фактически по данъка от печалбата, но защо да изключваме и Министерството на финансите да бъде активната страна по реализиране на тази гаранция докрай.
И за това аз Ви моля, господин Димитров, и вие тук да се съгласите да остане този член 5 с двете алинеи.
Господин Джеров, накрая предлагам вместо "договорената" да остане "дължимата", тъй като тук вече става дума за края на периода, а остатъкът от дължимата лихва ще бъде... Значи вместо "договорената" - "дължимата лихва".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Димитров, за реплика. 83.3
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз искам да направя само едно възражение на основанията на господин Николов. Предполагам, че юристите биха казали как цялото това нещо може да стане.
От друга страна обаче, господин Николов, ние предвидихме кредитите по този закон да бъдат отпускани само от търговските банки с държавно участие. Предполага се, че Министерският съвет чрез банковата консолидационна компания и надолу чрез участие на банковата консолидационна компания именно в тези търговски банки може да контролира търговските банки какво и как да правят. Вашите възражения биха имали място, ако не са уредени в други юридически закони и ако и частните банки отпуснеха кредити на селските стопани. Случаят обаче не е такъв. Вие искате да защитите интересите на търговските банки, които са част от държавата на практика чрез увеличеното държавно участие.
Затова смятам, че този чл. 5 е безсмислен и нашето предложение е той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, имате думата. Вие май взаимно си обяснявате с господин Димитров кой какво мисли.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Мисля, че в случая, господин Димитров, трябва да гледаме реално нещата. Вие ще отречете ли, че с този закон трудносъбираемите кредити могат да се увеличат? Тежките кредити? Разбира се, ние сме поели като гаранция, но кога ще се реализира тя. Виждате, ние поехме в бюджета, че в рамките на 5 млн. ще решим въпроса и на военниякомплекс. Още не сме го решили.
В този смисъл дайте един работен закон. Това е основното, което възпира търговските банки по 393-то решение да дават кредити. Моля Ви, просто проявете сега разбиране, нека поне във финалната част на закона да не се появи спирачката.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Вие искате да разпишете в чл. 5 какво означава държавна гаранция. Напишете го в дветри страници, след като не знаете какво е държавна гаранция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз предлагам да продължите спора като седнете един до друг. СБ/КП 84/1.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Димитров, мисля, че не е уместно от място да се репликираме. Но аз Ви препоръчвам пък тогава, в същия колегиален стил да видите точка 3 на 393-то решение, където пише, че неиздължената част се поема като държавна гаранция. Именно поради тази причина, само заради общия запис търговските банки не се съгласяват. Това е истината. Съжалявам, че не виждам господин Размов тук, за да потвърди, както и банкерите да кажат дали не стоят така нещата. Аз след разговор с представители на Българската народна банка с чувството на отговорност заставам пред вас да отстоявам този текст. Българска народна банка настоява да има този текст. Ако Вие, господин Димитров, който така обичате Българска народна банка, не искате да им помогнете, моля Ви тогава, кажете!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам. Но искам повече да помогна на бюджета, да не се продъни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, ние бяхме като че ли на заседание на Комисията по бюджета и финансите. Чухме становищата на двете страни във формата на реплики. Всъщност всеки един от тях изясни своето становище.
При това положение не остава нищо друго освен да гласуваме първо за отпадане на текста. Ако той не отпадне, да остане в сила. Самият текст не се явява пречка в някаква насока. Тук по-скоро господин Венцеслав Димитров смята, че въпросите не се нуждаят от специална регламентация, тъй като те от само себе си, и без този чл. 5 могат да намерят своята реализация.
От моя гледна точка като юрист това е един текст, който и да остане, и да не остане, ми се струва, че няма да навреди с нещо на закона.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Господин Джеров, ал. 2 е важната.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много моля колегите народни представители да вземат предвид съображенията на господин Венцеслав Димитров и на господин Николов и да гласуват според своето разбиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Надявам се, че уважаемите народни представители вече знаят 84/2. за какво става дума и че дебатите тук не бяха само между господин Димитров и господин Николов.
Така че гласуваме най-напред предложението текстът на чл. 5 да отпадне. Това предложение се поддържа от господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте това предложение. Които са за отпадане на текста, гласуват със зелено, които са против - с червено. Май ще има доста въздържали се, като гледам как се ослушват уважаемите народни представители.
От общо гласували 184 народни представители за отпадането на текста са 84, против 91, въздържали се 9.
Отклонява се предложението.
Сега гласуваме текста на чл. 5, като там се направи едно уточнение - да не се чете накрая на ал. 2 "договорената лихва", а "дължимата лихва".
Така ли е, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да поставим на гласуване чл. 5 с двете алинеи и накрая "дължимата лихва".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
От гласували общо 186 народни представители за 100, против 77, въздържали се 9.
Приема се на второ четене чл. 5.
Господин Джеров, финалните текстове.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към заключителните разпоредби.
Първия текст ще дам отделно, защото може да има някакви съображения за и против.
"– 1. Този закон се прилага и за кредитите, отпуснати при условията и по реда на Решение # 393 на Министерския съвет от 29 септември 1992 г. (Необнародвано)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте текста на – 1 от заключителните разпоредби.
От общо гласували 177 народни представители за 174, против 2, въздържал се 1.
Приема се текстът на – 1. 84/3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "– 2. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Това е един безспорен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте текста на – 2.
От общо гласували 176 народни представители за 173, против няма, въздържали се 3.
Приема се – 2 на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 3 гласи: "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за този текст.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Господин Джеров, моля за едно уточнение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, да. Вие своевременно се обадихте, но аз исках да завършим преходните и заключителните разпоредби. Ако трябва, една нова гласувана норма ще измести останалите. Това е нещо съвсем логично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 162 народни представители за 157, против няма, въздържали се 5.
Господин Николов иска да допълни нещо.
Аз ще моля господин Венцеслав Димитров също внимателно да слуша. 84/4.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми колеги, ще искам да обърна внимание на един факт, който вероятно ще породи трудности при прилагането на закона. И тук ми беше отправен въпрос: "Направено ли е писмено предложение?" Такова не е направено, тъй като то произтича от предложението вече на Венцеслав Димитров. Няма логика. За какво става дума?
Ние вече възприехме като критерии изменението на изкупните цени, съобразно което да се изменят фактически и преференциите, които се дават на отделните организации-кредитополучатели.
Но възниква въпросът: има осем култури, моля ви да внимавате кое налага да направим уточнение, има осем култури, за които се определят минимални изкупни цени. За всички ли? За една ли? За две ли? Ето тук законът ще постави в ситуация много от тези, които ще трябва да преценяват как да определят и доколко трябва да бъде преференцията.
Във връзка с това ви моля да включим нов параграф в Преходните разпоредби и неговото място е на мястото на – 2 със следния текста:
"Разпоредбите на чл.2, ал.3, точки 2 и 3, когато става дума за изменение за цените, се прилагат при увеличение на цените на повече от 1/3 от културите, за които са определени минимални изкупни цени."
Ясно е вече и никъде коя култура с колко, това фактически няма да се взема предвид, когато се изчислява очевидно средният процент.
Мисля, че се налага една такова уточнение, защото при тези осем култури при различно изменение в цените, а в някои случаи може само на една да бъде изменена цената, ще трябва ли да се приложи този закон?
Мисля, че можем да приемем един такъв уточняващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров има думата. След това господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, колеги! Смятам, че предложението на господин Георги Николов по принцип е разумно, но ние трябва да решим точно как да го формулираме. РД/ПП 85.1
За мен е ясно, че когато една организация от тези, които са цитирани в рамките на закона, вземе кредит в зависимост от това какво тя ще засее, каква култура, значи това ще бъде цената, която ще залегне в нейните условия за кредита, съответно за нейните лихви.
Примерно една организация има кредит и засява царевица. Естествено е, че ще зависи от съотношението между изкупните цени на царевицата за следващата година към цените за тази година. И тук нямаме какво да дискутираме. Дали цените, да кажем, на пшеницата или на слънчогледа, или на ечемика са се увеличили?
Мисля, господин Николов, че трябва да го прецизираме в такъв смисъл. Аз бих Ви направил следното контрапредложение:
"Изкупните цени в този закон се разбират конкретно за всяка култура." А не средно да ги теглим и т.н. Какво ме грее мен, ако цените на царевицата не са се увеличили, че цените на ечемика са се увеличи, че защо от мен ще искат по-голяма лихва. А ще кажа: щом царевицата не се е увеличила, ще плащам само 10 на сто лихва.
Ако Вашето предложение се приеме, аз бих направил следното тълкуване. Че Вие усреднявате всички цени и всички хора са длъжни да поемат средните рискове от увеличението или неувеличението на цените. Затова казвам всеки да си носи риска на това, което засее. Рискът в смисъл защитата от страна на държавата. Ако цената на царевицата не се увеличи, защо ще го карате да плаща по-голяма от 10 на сто лихва. Той ще плати само 10 на сто, както е предвидено съгласно точка 1 "ако изкупните цени не се променят 10 на сто". Ето толкова.
Затова ви предлагам следния текст: "Изкупните цени в този закон се разбират конкретно за всяка култура". И това изчерпва...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Няма смисъл. Не се разбира.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Как да не се разбира? Ако искате, аз бих желал и господин Джеров да помисли малко, но дайте така да го направим. Кой каквото е засял, това са изкупните цени за неговата култура, когато се изкупят. Това е. А не средно за страната, да се усредняват някакви цени.
85.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз искам да попитам следното. Господин Димитров, моля да ме чуете. Понеже предложението се прави извън процедурата, може ли, ако законът остане без този текст в момента, той да бъде приложен?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може, разбира се. Според мен може съвсем спокойно и всеки един нормален човек, всяка една нормална банка, Министерство на финансите ще го тълкува така, както аз ви казах. Каквото са засели и това е меродавно. А не къде някъде си са изкупните цени.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Средно увеличение на изкупните цени.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Къде сме сложили, господин Николов, средно увеличене на изкупните цени? Ние имаме среден основен лихвен процент, среден във времето, защото той днес е 41, а утре може да е 45 и т.н. Средни изкупни цени никъде не сме слагали, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): А за всяка култура ли ще правим?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Разбира се, че за всяка култура ще направим. Една организация, да кажем, може да засее две култури, ще му се раздели на двете култури в зависимост от това...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Усложняваш много нещата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Въобще не се усложнява цената, напротив, така се действа конкретно и точно, от гледна точка на интересите на всеки един селскостопански производител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз имам само един въпрос. И към господин Размов, понеже е вносител. Може ли текстът да се приложи без уточняващ текст "Какво е изкупна цена?". Защото предложението, което се прави, става в момента. Ясно е, че залата не е подготвена да го гласува, а вие самите не сте го уточнили. И извън процедурата е това. Правилникът не допуска възможнос да се правят приложение, които не са постъпили. Те не са и дискутирани. (Шум и реплики в залата) Ама моля ви, вие във вашето предложение на комисията сте въвели това понятие. А сега да го уточнявате в пленарна зала!
В такъв случай законът се смята за приет за второ четене, а ако вие желаете, ще направите допълнение към него, както е 85.3 редът. Иначе тази дискусия ще породи и между вас, а явно вашата комисия е особено активна и мислеща, ще е... (Шум в залата) Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Вашитя
ят е съвсем различен. Може би Вие от Ваша гледна точка оценявате, макар че аз съм затруднен, господин Димитров, да приемам всичко, което казахте. Защото за някои култури, които се сеят, няма да има промяна. И представяте ли си банковите чиновници да почнат да смятат за всяко едно стопанство, за всяка една култура, доста много ще се затруднят и аз си мисля, че това ще направи закона неефективен.
Но в интерес на това да приемем закона още днес, защото твърде много загубихме, аз оставам трудностите на тези, които ще ги реализират. Искахме да потърсим възможност да ги облекчим. Оттеглям моето предложение с молба да оттеглите и Вашето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Законът е приет на второ четене. (Откъслечни ръкопляскания от блока на СДС)
Продължаваме по-нататък.
Първо четене на законопроекта за тютюна и тютюневите изделия.
Има възможност и време да бъде приет днес. Кой ще го докладва? - Господин Джеров?
Искам само да представя законопроекта. Той е внесен от господата Красимир Стефанов и Хасан Али.
Има становище на Комисията по земеделието и на Законодателната комисия.
Започваме със становището на Законодателната комисия.
Заповядайте господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа председател, дами и господа народни представители! Знаете ли какво удовлетворение чувстват юристите, когато през залата минава закон след закон. Доста отдавна нямаше такова явление
Законопроект за тютюна и тютюневите изделия.
Както госпожа председателстваща ви докладва, той е внесен 85.4 на 28 май 1992 г. от двамата народни представители Красимир Стефанов и Хасан Али. Внасяйки този законопроект, той е бил разгледан и от Комисията по земеделието, председател на комисията е вносител, ще докладва съответното становище и Комисията по земеделието е потвърдила така внесения законопроект.
Законодателната комисия обсъди законопроекта, както и становището на специализираната Комисия по земеделието. В разискванията по подготовка за първо четене на законопроекта взеха участие и заместник-министъра на правосъдието госпожа Нели Куцкова, представителите на специализираното министерство и председателят на Стопанското обединение "Булгартабак" господин Иван Бичев.
С предлагания законопроект се цели създаването на условия за децентрализация и демонополизация на производството, изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюна и тютюневи изделия.
Със законопроекта се предлага създаването на нова правна уредба на отношенията и структурите в тютюневия отрасъл, като по този начин се отговаря на изискванията на икономическия преход към принципите на пазарното стопанство, стимулира се конкуренцията, между стопанските субекти и се създават условия за максималната им икономическа заинтересованост. 85.5 Един от основните проблеми, който бе обсъден в комисията и на който считаме, че трябва да се обърне внимание при обсъждането в пленарната зала, е за характера на държавната политика в тютюневия отрасъл, за вида на контрола, който държавата ще осъществява през различните етапи на производство, изкупуване, промишлена обработка, търговия, внос и износ на тютюн и тютюневи изделия.
Законодателната комисия се обедини около становището, че основният принцип, прокаран в законопроекта, а именно: пълна отмяна на стопанския монопол на държавата в тази област, следва да бъде подкрепен. Монополът на държавата както по отношение на тютюна, така и по отношение на производството и търговията със спиртни напитки би трябвало да се осъществява единствено чрез задълженията на стопанските субекти за заплащане на акцизи.
Едновременно с това, в условията на преход към пазарни отношения следва максимално точно да се определи от кой момент изцяло да отпадне контролът на държавата, осъществяван чрез съответните държавни органи.
Комисията счита, че в този смисъл е необходимо да бъдат изслушани и становищата на Комисията по бюджета и финансите и на Икономическата комисия, на които комисии този законопроект не е разпределен и поради това няма техни становища.
Изказани бяха и предложения във връзка с подобряване на структурата на нормативния акт, използваните правни техники и бе отчетена необходимостта от прецизиране на някои текстове. Тези предложения, които изхождат както от членове на комисията, така и от Министерството на правосъдието и от други специализирани министерства и ведомства, ще бъдат взети предвид от Законодателната комисия при обсъждане на закона за второ четене, заедно с всички предложения, които ще бъдат направени днес или евентуално и утре в пленарната зала.
Законодателната комисия приема по принцип законопроекта и предлага на народните представители да го подкрепят на първо четене.
Естествено, трябва да изразя становището на Законодателната комисия, че така внесеният законопроект е още в твърде сурова фаза и неговото дообработване и уточняване ще бъде наложително. Но все пак ние предлагаме той да бъде разгледан в пленарната зала, за да можем да чуем становището на уважаемите народни СД/ЛТ 86.1. представители, след което на базата и на тях, и на постъпилите вече предложения ние ще поемем ангажимента пред вас да го обработим и да ви го представим в завършен вид с оглед възможността за неговото гласуване на второ очетене.
Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Господин Красимир Стефанов има думата за становището на Комисията по земеделието. Господин Стефанов, аз ще Ви помоля да докладвате различията между Вашата комисия и Законодателната, така както правилникът го изисква.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, почитаеми колеги! Искам да ви представя становището на Комисията по земеделието. Искам да акцентирам върху момента, че на няколко наши заседания като специализирана комисия ние разгледахме проекта за Закон за тютюневите изделия и тютюна в нашата страна. С оглед на всички тези нови икономически моменти, настъпващи в нашия живот, сме изявили своята воля и желание да бъдем в унисон с измененията на основните икономически закони, към които естествено можем да отнесем и този съществено важен закон, имайки предвид (и това, предполагам, е известно на всички почитаеми колеги), че производството на тютюн и тютюневи изделия за страната ни много отдавна е едно от основните пера и фактически надеждите на много хора, свързани с това производство, производство, което е с най-голям обем трудоемкост, така да се каже, са свързани именно с един такъв нов закон, който да даде една нова регламентация, където ние като основна наша мотивировка сме си поставили да освободим възможността вътре в страната ни, а след това частично и в целостта си износът на тютюневи изделия да доведе до една такава резултативност, която да мотивира и да даде възможност за най-доброто, което трябва да плучи именно този начален производител на тази трудоемка култура.
Това е основният и водещ мотив в нашето нежелание. И тук искам да ви запозная основно с принципните различия, които Законодателната комисия тук докладва и от становището, което фигурира, в становището на нашата комисия в този проект за нов закон.
По принцип нямаме съществени различия, освен тези последни мотиви, които се докладваха тук, на уважаемите и почитаеми колеги 86.2. и колежки, че необходимо е с оглед на експорта на тютюневи изделия, с оглед на акцизите, които се налагат, и с оглед на подобрата икономическа резултативност от дейността на тези производители, заети в тютюнопроизводството, да имаме становищата и мненията на основните парламентарни комисии, които са към нашето Народно събрание. Това са Икономическата и Бюджет и финанси. Това е новият момент, който естествено ние като комисия бихме подкрепили. Това смятаме, че ще даде една по-добра яснота, ще даде една по-добра възможност за заплащане на този, както казвам, твърде обемист труд. И се надявам, че колегите, които са ангажирани в тези комисии, ще погледнат изключително сериозно върху предлагания им законопроект и ще дадат една по-добра и по-голяма възможност за всички онези, които са ангажирани с производството и реализацията на тютюна и тютюневите изделия.
В заключение ми позволете само да скицирам, че колегите в Комисията по земеделие почти във всички моменти от дадените постановки на проекта за закон имахме консенсус, нямаме съществени различия.
Също ми позволете да акцентирам и върху този момент (господин Джеров спомена, че проектът за закон е в доста посуров вид), надявайки се и ние на Вашата компетентна и ценна помощ, за да можем да получим един действително разумен, действуващ и най-вече ефективен закон за всички ангажирани в производството на тютюна и тютюневите изделия. Надявам се, че днес, след това кратко представяне, и колегата Али също ще вземе отношение, предполагам, да започнем за първо четене. Утре и в следващите пленарни дни да дадем възможност на всички онези, които са заинтересовани и предполагам, че с твърде голям интерес очакват нашата зала тук да даде едно решение. Или това ще бъде приемането на този закон, което във всички случаи ще подпмогне и тяхната работа.
Още веднъ, колеги, се надявам на вашия разум и съдействие за приемането на този закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефанов. Давам думата на вносителя на закона господин Хасан Али. Заповядайте.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители! На 27 май заедно 86.3. с колегата Красимир Стефанов, депутат от Съюза на демократичните сили, внесохме в Народното събрание законопроект за тютюна и тютюневите изделия.
Действуващият закон за държавния монопол на тютюна от 18 февруари 1947 г. вече не отговаря на новите икономически и пазарни условия. През последните 10 години рязко спадна производството на тютюн в страната. От 140-150 хиляди тона средногодишно производство спадна на 65-70 хиляди тона.
Намаленото производство на тютюн и тютюневи изделия води и до ограничаването она приходите за държавния бюджет. Намалява и авторитетът ни като традиционен износител на тютюн и тютюневи изделия. 86.4. Основна причина за това състояние е липсата на конкуренция и монополното положение на единствената държавна фирма "Булгартабак".
Без да има изричен текст в проектозакона, предвиждаме да се отнеме монополното право на стопанско обединения "Булгартабак", но заедно с това предлагаме държавата да запазва изключителното си право при вноса и износа на тютюн и тютюневи изделия. Стремежът ни е да съчетаваме интересите на тютюнопроизводителите с държавните интереси.
Настоящият проектозакон обхваща основните принципни отношения по производството, промишлената преработка, изкупуването и търговията с тютюн, както и производството и търговията с тютюневи изделия.
При задълбоченото му разглеждане в Комисията по земеделие взеха участие представителите на заинтересованите министерства - на Министерство на селскостопанското развитие, на търговията, на промишлеността, както и председателят на стопанско обединение "Булгартабак".
Проведена е и среща с ръководството на Научния институт по тютюна - Пловдив, и в Народното събрание са представени становищата на всички заинтересовани страни.
За сведение на уважаемите народни представители тютюнопроизводителите от страната проявяват много голям интерес към обсъждането и приемането на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
През последните години сме свидетели на следния парадокс: на входа всички цени на материалите и услугите за тютюнопроизводство са либерализирани и са нараснали от 10 до 30 пъти, а на изхода - изкупните цени на тютюна, определени от единствената монополна държавна фирма - "Булгартабак", са се увеличили едва 6,5-7 пъти, а за реколта 1992 г. увеличението е едва 23 на сто при очаквана годишна инфлация по последните сметки над 80 на сто.
Назрява напрежение сред тютюнопроизводителите в страната, за което своевременно уведомихме ръководството на нашето Народно събрание.
С настоящия законопроект предвиждаме гарантиране интересите на тютюнопроизводителите чрез утвърждаване на защитни минимални изкупни цени, задължение на купувача да изкупи цялото количество ВТ/ВР 87.1 тютюн от договорените площи, окачествяване на тютюна с участието на независими експерти и др. С приемането на Закон за тютюна и тютюневите изделия няма да бъдат разрешени всички тежки проблеми на тютюнопроизводителите в страната, но смятаме, че в условията на конкуренцията ще се постигне по-реално заплащане на техния тежък физически труд.
Благодаря на всички колеги-депутати, които оказаха съдействие при изготвянето на този законопроект, както и за включването му в днешния дневен ред на Народното събрание. Вярвам, че уважаемите народни представители, както и експертите и специалистите по тютюна и тютюневите изделия със своите ценни предложения ще помогнат за приемането на един добър закон за тютюна и тютюневите изделия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Хасан Али.
Сега започваме една кратка дискусия. Заповядайте, господин Димов. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от страна на депутати от СДС.)
Моля, да не изразявате вижданията си за национално съгласие с ръкопляскане.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, безрезервно подкрепям внесения законопроект от народните представители Хасан Али и Красимир Стоянов. (Възгласи: "Браво!" и бурни ръкопляскания от страна на депутати от СДС и ДПС.)
Както и в Комисията по земеделие, искам и тук да подчертая, че това е много важен закон и може би един от най-полезните закони, които ще приеме нашето Тридесет и шесто Народно събрание. (Възгласи: "Е-е-е!" от блока на СДС.)
Нашата страна чрез износ на тютюн и цигари ежегодно осигурява по 800 млн.долара валутни приходи. Ако направим един анализ от износа на селскостопанска продукция, на първо място са тютюна и цигарите - с тези 800 млн.долара, след тях следват гроздето и вината, винените изделия и чак тогава вече са другите стоки - плодове, зеленчуци, месо.
Освен това тютюнът осигурява работа и заетост на стотици хиляди наши граждани. Затова смятам, че трябва да се отнесем 87.2 сериозно към този законопроект и като изтъкнем положителните и слабите страни в него, да допринесем за неговото по-скорошно приемане.
Смятам, че с този закон се постига нещо много важно. Първото е, а то е може би политическо, че се прави един пробив в досегашната аграрна политика, пробив по отношение на това, че за пръв път чрез закон ще се създадат условия за държавно подпомагане на земеделието.
А законът има тази положителна страна, че осигурява гарантирани изкупни цени на нашите тютюнопроизводители.
Законът обаче има и някои недостатъци. Първото нещо, първият основен недостатък е, че в него не се разглеждат и не се регламентират онези помощи на държавата, като изгодни кредити при ниски лихвени проценти, като облекчения по отношение на застраховките. Тези неща ние сме ги разработили в специален закон, който сме нарекли Закон за защита на земеделските производители. Този закон после може да се включи, но като начало аз смятам, че в него има много положителни неща.
Друг основен недостатък, според мен, е, че кредитирането на тютюнопроизводителите не е достатъчно обвързано с качеството на произвежданата продукция. Ако се вгледате в американския закон, това нещо е постигнато в Америка в много голяма степен. И ние трябва да се постараем при второто четене да обвържем тези държавни преференции с качеството на произвежданата и особено на износната продукция, която трябва да се конкурира на международните пазари.
Струва ми се, че голям проблем е да решим въпроса с държавния монопол върху тютюна. Искам да обърна внимание на нашите депутати, че в Съединените щати стриктно се спазва държавният монопол върху тютюна.
Другият въпрос, който трябва да се разработи, може би това е работа по-нататък и на изпълнителната власт, но това е въпросът за осигуряване пазари на нашите тютюни и цигари. Може би, когато разглеждаме ратификацията на някои договори утре, ще поговоря по-обстойно по тези въпроси, но ми се струва, че ако не осигурим чрез държавата пазари на нашите тютюнопроизводители, то този закон няма да изпълни предназначението си. 87.3
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Нищо ново не казваш. Защо губиш парламентарно време?
АНГЕЛ ДИМОВ: С това аз отново изразявам подкрепата си при първото четене на законопроекта. Ще гласувам за неговото приемане.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димов.
Аз съм убеден, че всички предложения по законопроекта ще бъдат направени, както трябва, в писмен вид.
Моля за други изказвания. Господин Русев, заповядайте.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз също бих искал да заявя, че подкрепям изцяло проекта на този закон, но бих искал да обърна внимание и на становището на Законодателната комисия.
Демонополизация и деконцентрация на производството и търговията с тютюневи изделия е нещо много важно и нещо много сериозно. Да се демонополизира производството, преработката и търговията с тютюн - да, това е необходимо. Това напълно съответства с принципите на пазарната икономика.
Но много внимателно трябва да се подходи към децентрализацията. Световните тенденции са на изключителна централизация на преработката и търговията с тютюн и тютюневи изделия. И там където е централизирана тази преработка и търговия, се намира и върхът на техническия прогрес. Там са създадени най-стабилните условия за конкурентност на стоката, така че тя на пазара да защити интереса на тютюнопроизводителите от съответните райони. Ако ние допуснем в децентрализацията едно раздробяване, което би снело на по-ниско ниво технологичното равнище на преработка, включително и на търговия, това означава, че този закон ще се насочи срещу интересите на самите тютюнопроизводители. Те не биха могли да реализират своите интереси на международния пазар. Конкуренцията е жестока и от страна на нашите съседи: Турция е един от големите износители на тютюн, Гърция също е голям износител на тютюн, Югославия също. Така че тук не става ЦМ/КП 88/1. дума за увлечение. В закона трябва да създадем такъв механизъм, който до такава степен да децентрализира, за да може да вкара принципа на конкурентност и в същото време да съхрани условията за внедряване на техническия прогрес, за поддържане нивото на конкурентност на българския тютюн и тютюневи изделия на найвисоко ниво.
Аз смятам, че за много от вас не е тайна, че България беше не един, а най-големият износител на цигари. На второ място бяха Съединените американски щати. На нашите пазари сега се настаняват американските компании и се настаняват стабилно.
При второто четене на закона аз се обръщам към всички комисии, които ще разгледат отново текста и особено към Законодателната комисия, да не се допусне да настъпят такива тенденции, които ще се превърнат във вреда, ще се превърнат в ограбване на самия тютюнопроизводител, когото ние искаме да защитим с този закон. Към това трябва да се отнасяме с голямо внимание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Русев.
Моля, пригответе се за гласуване. Ще гласуваме на първо четене законопроекта за тютюна и тютюневите изделия, внесен от народните представители Красимир Стефанов и Хасан Али. Моля, гласувайте законопроекта за тютюна и тютюневите изделия на първо четене.
Гласували 160 народни представители. За законопроекта - 159, против 1, въздържали се няма.
Приема се. (Ръкопляскания)
Уважаеми народни представители, днес Народното събрание прие два закона - и двата изключително необходими за нашия народ: Закона за есенната и пролетната сеитба и на първо четене законопроекта за тютюна и тютюневите изделия.
Остават само 15 минути. Позволете ми да напрява две съобщения:
Пресслужбата на Народното събрание и клубът на парламентарния журналист канят акредитираните колеги на пресконференция на тема: "България и европейските структури за сигурност - наблюдения и изводи от нашето участие в две парламентарни асамблеи на НАТО и на Западноевропейския съюз". 88/2.
Пресконференцията се дава от народните представители Николай Слатински - председател на Комисията по национална сигурност, Димитър Йончев - заместник-председател на тази комисия, и господата Тошо Пейков, Иван Гайтанджиев и Емил Филипов. Тя ще се състои във вторник, 15 декември 1992 г. от 11 ч. в зала "Запад".
И още една пресконференция, която дава Комисията по бюджета и финансите, ръководена от господин Венцеслав Димитров. Това е пресконференция на тема "Данъчното законодателство". Пресконференцията ще се състои в понеделник, 14 декември от 11 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 19 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Сербезов)
(Илиян Илиев)