104
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТО И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ София, вторник, 7 юли 1992 г.
(Открито в 15 ч. и 10 м.)

Председателствували: председателят Стефан Савов Секретари: Илиян Илиев и Георги Петров

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Господа, преди да открия заседанието, искам да обявя, че горе на балкона се намира господин Десмир Тошич с още един негов приятел от Демократич¬ната партия на Сърбия, която знаете, че е партията, която се противопоставя най-остро на политиката на господин Милошевич, партия, която даде подслон дори на българското малцинство. (Ръко¬пляскания, шум в залата)
(15 ч. 10 м.)
Господа, имаме кворум, откривам заседанието. (Звъни) Моля, които не са се регистрирали, да направят това. Постъпило е искане в срок и с необходимите подписи:
"Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 37, ал. З от правилника да поставите на гласуване за включване в дневния ред на 7 юли нова точка първа: Създаване на анкетна комисия за проучване на данните, съдържащи се в искането на главния прокурор за даване разрешение от Народното събрание за възбуж¬дане на наказателно преследване срещу народния представител Андрей Луканов."
Вие знаете, че ние веднъж по формални причини откло¬нихме това предложение, защото нямаше подписите, веднъж гласувах¬ме против това предложение, затова защото решихме, че е добре всички депутати да бъдат запознати с искането на прокурора. СР/Б';
4001. I

Аз говорих с господин Луканов и в един разговор горе-долу за уточняване на процедурата стигнахме до някакво съгласие, че първо, би трябвало той да говори.
Разбира се, това са частни разговори, те не задължават Народното събрание. Но ако вносителите са съгласни първо да изслушаме господин Луканов, който ще има достатъчно време да изложи всички свои аргументи, и след това да гласуваме. Това е по-логично. В такъв случай аз предлагам на вносителите да изчакат първо изказването на господин -Луканов.
От вносителите мисля, че първият е Красимир Премянов и т.н. (Шум в залата)
Господа, става въпрос за следното. Дали не е по-пра-вилно, по-логично, да бъде изслушан господин Луканов. Той няма да говори пет минути или десет минути, а много повече, и с-лед това да се решава въпросът за комисията.
това е въпрос, по който вносителите, да речем, биха могли да променят мнението си.
Имате думата, господин Премянов. (Продължава шумът в залата)
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин предсе¬дател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз подкре¬пям предложението, което сме направили, 24 народни представители. Но искам да уточня неговия характер. То е да бъде включена в дневния ред подобна точка. Нека тя да бъде точка втора.
И ако вие нямате възражение, като точка първа да обсъдим предложението на господин Татарчев, да развием дискусия. И, както пред-ложи уважаемият господин председател, да изслушаме и господин -Луканов. И след това на базата на тази дискусия сами да преценим целесъобразността и основанията за създаване на подобна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Фактически точно това е предло¬жението - първо да изслушаме господин Луканов, след това да гласуваме дали да има, или да няма комисия. (Гласове отляво:
"Е-е-е!") Точно така, дискусия... Добре. Аз смятам, че никой няма да има нищо против... Дискусия във всеки случай ще има. Но вижте, на мен ми се струва... Нека бъдем логични.

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По кой въпрос дискусия? ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, моля ви, не се обаждайте от място. Ако искате, ще вземете думата.
Дискусия и след това решение... Няма логика... Колкото да вземем решение... Защото, ако вземем решение за анкетна коми¬сия, това означава да отложим с няколко дни, за да може тази комисия да ни информира, нали? Защото след дебатите това вече става много по-безсмислено. Помислете малко по този въпрос. Ние сега просто създаваме един нов ред, една процедура, защото досега не сме имали такава.
На мен ми се струва, пак повтарям, помислете. Така гово¬рихме и с господин Луканов. Да бъде така: господин Луканов говори, така да се каже, изнася своите аргументи, след това се гласува за комисия. Защото в такъв случай именно има смисъл от комисията само преди дебатите. (Шумът продължава)
Момент, изслушайте ме, господин Вълканов... Ако с нашето гласуване се реши, че ще има комисия, в такъв случай ние няма да имаме дебати. Ние ще изслушаме комисията и чак тогава ще имаме дебати. Според мен това е логиката на нещата. Госпожо Шопова, искате нещо да кажете ли? Господин Премянов, помислете малко по това предложение, Аз смятам, че то е логично.
Има думата госпожица Русева. ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми народни представители! Аз искам да подкрепя този вариант за изслушване на господин Луканов, след това да се решава въпро¬сът, след неговите обяснения, които ще ни дадат възможност да чуем неговата теза, за възможността за комисия да се реши въпросът и едва тогава да бъдат дебатите. Защото е логично след дебатите да има гласуване. В дебатите ние ще чуем различни виждания, може би някои ще съвпадат, други няма да съвпадат. И веднага след това да пристъпим към гласуване. Така ще бъде и логично решаването на този проблем.
Ето защо моля колегите да приемат този вариант. Мисля, че той ще бъде удачен за всички ни. Ние ще имаме възможност да се запознаем с различни гледни точки. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожице Русева, вие предла¬гате това, което аз предложих, така ли?
ЗЛАТКА РУСЕВА: Да, след дебатите - гласуване, защото е логично да бъде след дебатите. Най-напред господин Луканов, комисия и дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, комисия и дебати.
Имате думата.

КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПСБСП): Кирил Желев, 31. Ямболски избира¬телен район, Българска социалистическа партия.
Уважаеми господин председатели, дами и господа народни представители!
Ще ви моля, господин председатели, пред цялото народно представителство да имаме възможност да разберем това - нашето предложение ли е, което внесохме в четвъртък, с цел то да бъде включено като точка първа за петък за дневния ред? При условие, че това е предложение, аз ще ви помоля вие да го отклоните, тъй като нашите идеи и намерения бяха то да бъде внесено в петък. Ако става дума за същото предложение, ние го оттегляме. За анкетна комисия ние ще преценим отново и ще внесем наше предложе¬ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Желев, извинявайте, елате, за да се разберем...
Господин Премянов, бихте ли дошли само за момент при мен? (Председателят уточнява направените предложения от ПСБСП с Кирил Желев и Красимир Премянов. Към тях се приближава и Вели¬слава Дърева. Викове: "Е-е-е!" отдясно)
Господин Йорданов, моля за повече спокойствие. Това са въпроси, които трябва да бъдат уточнени.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Но аз нищо не съм казал. . .
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защото народните представители от място няма какво да говорят... Вие говорите от място, господин Йорданов. Моля ви се, когато започваме една нова процедура, предпочитам да я обмислим малко и да не говорите от място.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Протестирам, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Луканов, имате думата.
Протестирайте... Направете протест... Аз говоря, за да доуточня процедурата, господин Йорданов.
Имате процедурно предложение, господин Начев? Заповя¬дайте.
-ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! 4002.1

Доколкото въпросът, който днес предстои да обсъждаме, представлява своеобразен прецедент, естествено не да възникне и необходимостта от някои предварителни уточнения по регламента, по който всъщност ще протече днешното обсъждане.
Съгласно чл. 100, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искането на главния прокурор се разглежда от Народното събрание, т.е. в думата "разглежда" априорно се съдържа необходимостта от обсъждане, от дискусия, от дебати по повод искането, постъпило от главния прокурор. И затова ние предлагаме след изслушването на народния предста¬вител Андрей -Луканов да се пристъпи към обсъждане искането на главния прокурор и в зависимост от резултата от дискусията да се постави на обсъждане въпросът за евентуалното избиране на анкетната комисия, за която спомена господин Савов.
Господин председатели, представям ви списъка на участ¬ниците в дискусията по искането на главния прокурор от парла¬ментарния съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Нека и другите парламентарни групи представят своите списъци. Обаче този списък от 20 души е невъзможен за изпълнение, защото вие знаете, че дискусията трябва да се проведе в рамките на едно заседание. Така че моля ви изберете тези хора - 6 души, да речем, или 7, но повече от тях няма да могат да се изкажат. (Шум и реплики в залата) Добре, може да регламентираме те да се изкажат в зави¬симост от общото време. А иначе, разбира се, ще има дискусия по този въпрос, няма различни мнения.
Господин .Луканов, моля ви, вземете думата. Вие имате процедурно предложение? Заповядайте. АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председа¬тел, по-принцип аз съм съгласен с предложението, което направи току-що господин Начев, но искането на главния прокурор е за отнемане на имунитета, а не за създаване на парламентарна коми¬сия. В този смисъл, след като се иска това от нас, ние ясно казваме, че започваме дискусия по отнемане имунитета на народния представител Андрей Луканов. Тоест това, което аз дори не знам как точно е формулиран текстът, но във всеки случай за това става дума - никъде не пише, че главният прокурор иска от нас анкетна комисия. Ако той искаше това, с удоволствие щяхме да

дебатираме по този въпрос. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ; Тълкуването на народния пред¬ставител Александър Йорданов е неправилно, абсолютно неправилно, така че, господин Начев, няма смисъл да искате думата за реплика.
Сега по дневния ред имаме по половин час на парламентарна група за изказвания, затова нека хората, които ще говорят, все пак да имат предвид тези възможности. Така пише в чл. 42.
Сега, господин Луканов, да не губим повече време. Аз смятам, че господин -Луканов трябва да дойде, имаме общото съгласие да го чуем, защото той пръв трябва да започне да говори. А аз чакам списъците с ораторите.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Господин председател, госпожи и господа! Преди да пристъпя към своето изложение, бих искал с ваше позволение да кажа само няколко думи по процедурата. Вие навярно знаете моето и на редица мои колеги, всъщност на целия Парламентарен съюз за социална демокрация, отношение към приетата поправка в правилника, тъй наречения чл. 100. Аз съм убеден, че това е един текст, който не прави чест на българския парламент не защото става дума за мен, а защото в този текст и чрез този текст се погазват традиционни широко разпространени парламентарни процедури и представи за това, как трябва да се разглежда въпрос за снемане на депутатски имунитет, за да се даде възможност на всеки депутат да се чувства отговорен пред своите избиратели и защитен от безпринципен натиск от страна на другите власти или политически сили. Но чл. 100 не гарантира тази възможност. Той е антиконституционен в някои свои постановки и аз съжалявам, че се налага да обсъждаме този въпрос в такъв правен "контекст".

Но дори нескопосан, какъвто е, чл. 100 съдържа едно изискване към главния прокурор, което не е спазено, а именно искането на главния прокурор за снемане на депутатски имунитет да бъде мотивирано. Спомняте си, че тогава доста спорихме, ние предлагахме да се представят доказателства. Думата "доказателства" уплаши мнозинството. То явно не търси доказателства и не е заин¬тересувано да ги получи. Но дори това понятие "мотиви" и "моти¬вирано искане" не се покрива със съдържанието на искането на главния прокурор, което представ-лява една смехотворна гавра с логиката и с правото. И аз на ваше място, господа, бих отхвър¬лил това искане без дискусия и бих върнал главния прокурор на поправителен, след като то й има политическата поръчка да орга¬низира съдебна репресия над Андрей Луканов. С такова искане вие се излагате и пред българския народ, и пред света.
А сега разрешете да пристъпя към изложението си. Господин председател, госпожи и госпожици народни народни представители! Би ми се искало да вярвам, че независимо от пар¬тийните различия и психологическата обремененост всички разбираме смисъла и значението на днешната дискусия. Тя ме засяга дълбоко и това е е стествено. Но тя далеч надхвърля персоналните рамки, защото днес ние ще говорим преди всичко за това как разбираме и как прилагаме основни понятия и принципи, като демокрация, парламентаризъм, законност, национален интерес.
Въпреки оправданите за случая емоции, ще се опитам трезво и обективно да изложа пред вас политическите, професионалните и правните аргументи, които ме водят до заключението, че обвине¬нията, отправени срещу мен и срещу редица мои бивши колеги от главния прокурор на републиката, са правно несъстоятелни и нео¬босновани по същество, че те са плод на политически амбиции и предубеденост.
В искането на главния прокурор се прави сензационното разкрити, че съм би-л заместник-председате-л на правителството на Георги Атанасов. Признавам пред вас тази своя вина и дълбоко се разкайвам. Поемем пълна отговорност за всички свои действия и решения в това ми качество. И то не само за визирания период, но и за цялото време от 1976 до 1990 г., когато съм бил член и председател в няколко поредни правителства.

Проблемът обаче е в това, че Главна прокуратура, след трескаво и продължително ровене в стотици и х иляди документи, не е успя-ла да докаже нищо повече от този общоизвестен факт. В искането на главния прокурор се съдържат няколко твърдения, които изискват кратък професионален коментар. Той твърди следното:
"решенията за отпускане на кредити и безвъзмездна помощ за някои развиващи се страни са дали изключително тежко отражение върху икономиката на страната, тези решения са довели обективно до необслужваемост на външния ни дълг". Какво значи "обективно" не мога точно да схвана. И тук цитирам: "Поради подобни вредни за държавата ни решения и други (неназовани) противоправни прояви на партийни и държавни ръководители през споменатия период..." (край на ци тата), външният ни дълг се е увеличил до 10 млрд. 657 м-лн. долара в края на 1989 г.
Всичко това давало основание за търсене на наказателна отговорност по членове 203 и 219 от Наказателния кодекс, съответно за длъжностно присвояване и безстопанственост.
Доволен от ловкостта си, главният прокурор иска вашето съгласие да бъде възбудено наказателно преследване срещу мен и да бъда арестуван, за да му е мирна главата.
Към неговото искане са приложени справки, в които не се съдържа никаква допълнителна съществена информация. Да не говорим за улики или доказателства, подкрепящи обвиненията срещу колективния орган - правителството на България, или срещу мен лично като негов член.
В тази връзка бих искав да имате предвид следното. Първо, предоставянето на кредити, а в отделни случаи и помощи на развиващите се страни, е елемент от политиката на българската държава, насочена към активизиране на връзките с онази част от света, която не съвсем правилно се нарича "трети свят". Тази политика не е прищявка на управляващата тогава партия, нито на българските правителства. Тя почива върху едно правилно разбиране за българските национални интереси... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви за тишина в залата! Моля ви, дайте възможност на оратора да се изкаже.

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ; ... което вк лючва и неотменната грижа за стопанската изгода както за българската държава, така и за фирмите и предприятията, тази изгода не може да се оценява на парче, тя се измерва в рамките на цялостните ни отношения със страните партньори.
Ако Прокуратурата беше извършила такъв цялостен анализ, може би главният прокурор не би трябвало днес да се черви.
Достатъчно е да посоча пред вас следните данни: за периода 1980 - 1989 г. България е продала стоки и услуги в развиващите се с трани на обща стойност около 19 млрд. долара, а е внесла от тези страни стоки и ус -луги на сума за около 9 млрд. долара. С други думи, активното са-лдо на България в икономическото сът¬рудничество с тези страни за 10 години е от порядъка на 10 млрд. долара. (Шум и реплики в залата)
Ако вземем по-кратък период, който за Прокуратурата "случайно" съвпада с мандата на Георги Атанасов, но би трябвало да се анализира от 1985 г., тъй като именно тогава нашият външен дълг започва отново да расте, ще видим, че за 5 години - 1985 - 1989 г. чистата разлика в полза на Бъ-лгария между износа за и вноса от развиващите се страни е около 3 млрд. долара.
Как може тогава да се твърди, че връзките на България с развиващите се страни били нечия идеологическа прищявка, която била донесла огромни вреди на българската икономика? Как може да се игнорира обстоятелството, че всички без и зключение промимш-лени държави в света, а ние сме промишлена държава, развиват сътрудничество с тези страним и насърчават своя износ на промиш¬лени изделия и обекти за техните пазари чрез предоставяне на кредити и помощи? Как може да не се забележи, че през същия този 5-годишен период валутното салдо по търговските операции със западните държави е отрицателно за България и възлиза на близо 6,5 млрд. долара, без да сме им предоставили кредити? Ето къде са отишли парите, господа. (Шум и реплики в залата) За Съветския съюз ще има да си спомняте с печал. (Смях и ръко¬пляскания в залата)

Не е ли ясно, че именно б-лагодарение на постъпленията от развиващите се страни, в т. ч. от продажбата на Запад на вна¬сяния от тях нефт и нефтопродукти за няколко милиарда долара, ние сме заплаща-ли част от вноса си от развитите държави, като сме ограничавали, а не увеличавали по този начин валутния дълг към тях.
За здравомис-лещия човек всичко това би трябвало да е ясно. Остава и главният прокурор на Републиката да го разбере. На стотиците хиляди хора, които са изпълнявали производствени поръчки за развиващите се страни или са били там на работа, които в резултат на тази политика за насърчаване на българския износ на промишлени стоки и услуги, са имали гарантирани работни места и доходи бих искал да кажа, че нямат основание да се сра¬муват от участието си в една полезна и изгодна за България дей¬ност. Нека се срамуват онези, които разбират българското присъ¬ствие по света не като борба за пазари, а като борба за повече и по-дъ-лги командировки. (Ръкопляскания от блока на ПСБСП)
Второ, решително протестирам като българин против леко¬мисленото обявяване на на шите вземания от развиващите се страни за несъбираеми. За да вземе главата на един депутат, г-лавният прокурор е готов да отпише бъ-лгарски вземания за около 2 млрд. долара. Нито моята, нито някоя друга глва не струва толкова, господин Татарчев! Нито пък вие сте органът, който е овластен да преценява кои наши вземания са събираеми, а кои не. Подобни изявления могат само да усложнят задачата на правителството и фирмите по реализирането на тези вземания и да нанесат на националното стопанство невъзстановими загуби.
Искам да ви информирам, госпожи и господа, че за същия този период от 5 години България е получила по своите вземания срещу предоставени по-рано кредити на развиващите се страни около 600 млн. долара. Нещо повече. Именно правителството на Георги Атанасов проведе политика на временно ограничаване на помощта на развиващите се страни поради напрежение във финансо¬вите, подчертавам, не във валутните, а във финансовите баланси на страната.
Вследствие на тази съзнателна по-литика, съчетана с активни мерки за реализиране на просрочените вземания, са-лдото по кредит-

ните операции с развиващите се страни бе рязко подобрено. От 400 млн. долара през 1987 г., които впрочем бяха отпуснати от предшестващото правителство, к редитите бяха намалени на 300 млн. през 1988 и 100 млн. през 1989 г.
Продължавайки тази правилна за момента политика, ръково¬деното от мен правителство по същество спря предоставянето на нови кредити през 1990 г., като в същото време, благодарение на а ктивни политически и практически действия, страната получи за сметка на предоставени по-рано кредити рекордната сума от 300 млн. долара. Мога само да пожелая на правителството... ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): И-и-и!...
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Не викайте "И-и-и!...", защото вие под¬скачате от радост на всеки 1-2 ми-лиора, които ви подхвърлят, госпожице!
Мога само да пожелая на правителството на господин Димит¬ров и на правителствата, които ще го последват, да се ръководят от този положителен пример на реална загриженосот за българските икономически интереси, а не от прибързаните и некомпетентни заключения на главния прокурор и да по-лагат постоянни, упорити и конкретни усилия за инкасиране на н ашите вземания. В противен случай някой с-ледащ Татарчев спокойно би могъл да предяви на господин Димитров и неговите ко-леги тежки обвинения по силата на ч л. 19 от Наказателния кодекс.
Трето, абсолютно несъстоятелни и дори комични от профе¬сионална гледна точка са твърденията, че кредитите и помощтите за развиващите се страни били увеличили външния ни дълг и довели до неговата "необслужваемост". Както отбелязах вече, развиващите се страни винаги са били за нас източник на валутни ресурси, които са отивали за плащания в западните държави. Но въпросът не е само в тази незабелязана от Прокуратурата подробносот в размер на 10 млрд. долара. Той не не толкова и в затрудненията на главния прокурор със смятането, които бяха посочени от коле¬гата Велко Вълканов. Работата е там, че между нашите кредити и помощи за развиващите се страни и заемите, които получавахме от банки и институции на Запад, практически няма никаква връзка или зависимост. Кредитите и помощите за развиващите се страни са предоставяни само под формата на износ на български стоки.

услуги и технически съдействие. Доколкото дадена доставка е съдържала валутен компонент, стремежът винаги е би-л той да се покрива от авансовите плащания на страната - получател.
Следователно основната теза за главния прокурор, че к редитите за развиващите се страни са увеличили дълга ни към запада, рухва като картонена кула.
По същата логика това важи и за разсрочването и опроща¬ването на наши вземания, което е обичайна международна практика. Достатъчно е да кажем, че именно за такова разсрочване сега претендира България и никой все още не се е сетил да съди на това основание държавни дейци или банкери в западните страни, които са ни предоставяли заеми.
Когато една страна поради остри икономически затруднения се обръща към кредитора с молба за разсрочване или опрощаване на задълженията си, трябва да се избира между конфликта и договарянето на нови условия и срокове. Конфликтът в между¬държавните отношения означава едно: вземанията действително стават несъбираеми. Договарянето дава възможност чрез разумно отлагане да се обезпечат вземанията. Пример за такъв държавни¬чески подход са споразуменията ни с Либия и Ирак за ликвидиране на вземания с доставки на нефт. тези споразумения позво-лиха практически да се закрият вземанията ни от Либия и да започнат значителни доставки на иракски нефт, които бяха прекъснати във връзка с присъединяването ни към ембаргото на ООН. Това решение струва на националната икономика близо 1 млрд. долара и ние би трябвало да настояваме пред ООН и по-богатите държави тази загуба да ни бъде компенсирана.
Четвърто, България е оказвала, макар и в скромни размери, хуманитарна помощ на развиващите се страни, намиращи се в особено тежко или бедствено положение. Мисля, че нямаме никакви основания и днес да се срамуваме от това.

Аз лично изпитвам чувство на срам, когато един отговорен служител на българската държава обявява за престъпление например участието на България с един милион лева в световната акция по спасяването на живота на милиони хора, застрашени от глад и болести като резултат на сушата в Етиопия през 1988 г.
Ще дам и друг пример. В началото на 1989 г. Атлантичес¬кото крайбрежие на Никарагуа беше разорено от мощен ураган. Правителството на тази страна сеобърна към международната общност за помощи и нови кредити и получи положителен отговор от десетки държави, в това число и западноевропейски.
Така постъпи и нашата страна, която предостави незначител¬на безвъзмездна помощ и опрости на Никарагуа задълженията по онези обекти, изграждани с български кредити, които бяха разрушени от урагана и-ли от действията на терористичните сомосистки банди. (Реакция от мнозинството) Оценявам вашата съпричастност със сомосизма, господа. (Ръкопляскания от малцинството)
Българският народ е народ с достойнство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Луканов, вие нямате право да говорите против едно избрано правителство чуждо. А това е правителството не на Сомоса, а е едно правителство, с което ние поддържаме дипломатически връзки сега.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е една най-обикновена практика в международните отношения.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Съпругът на днешния президент на Никара¬гуа Виолета Чаморо е една от на й-видните жертви на сомосизма, тази разновидност на латиноамериканския фашизъм. (Ръкопляскания от малцинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, господин .Луканов, обаче...
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Така че аз не обиждам госпожа Чаморо, която познавам и към която изпитвам на й-голямо уважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Именно частите, които подкре¬пиха госпожа Чаморо, се бориха в това време срещу режим. Така че, това е.
И, господине, в едно Народно събрание не се говори против едно правителство.

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Господин председатели, сомосистите никога не са били и не са днес приятели на госпожа Чаморо. Много се извинявам за вашата неосведоменост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз, господин Луканов, съжаля¬вам, че сте толкова години министър-председател и не познавате условията. (Смях в малцинството)
АНДРЕЙ -ЛУКАНОВ: Познавам ги отлично, господине. Познавам ги, уверявам ви. Познавам ги така, както може би никой в тази зала не ги познава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Разбира се.
АНДРЕЙ -ЛУКАНОВ: Да продължа все пак.
Господа, българският народ е народ с достойнство. Днес, когато самите получаваме хуманитарна помощ, би било под достойн¬ството ни като народ да леем сълзи за това, че сме протегнали ръка на други народи, сполетяни от войни и бедствия.
Пето, вземайки решение за предоставянето на кредити и помощи за развиващите се страни, правителствата на България са действали въз основата на конкретни основания и преценки и са го правили изця-ло в рамките на своите конституционни пълно¬мощия.
Главният прокурор обвинява правителството на Георги Атанасов, че се е ръководило от политически мотиви. Правителст¬вото е орган, който се занимава именно с политика и взема полити¬чески решения. Противно на схващанията на някои членове на каби¬нета на господин Димитров, правителството не прави бизнес, не се занимава с конкретна дейност, а още по-ма-лко с комисионерска дейност.
Аз не виждам какви други мотиви могат да ръководят реше¬нията на едно правителство освен политически, ако, разбира се, не става дума за користни, престъпни или някакви други противо¬законни -лични или групови мотиви.
В този случай намесата на главния прокурор е, разбира се, оправдана, но само тогава, когато той е в състояние да докаже, че конкретни лица са действали именно под въздействието на по¬добни мотиви.

Нещо повече. В ус-ловията на плановата икономика креди¬тите и помощите за развиващите се страни са били планирани като обща сума в държавните планове, които, както се знае, са одобря¬вани със закон от Народното събрание. Получавайки по такъв начин одобрението на парламента, правителството като висш о рган на изпълнителната власт е осъществявло разпоредителните си функ¬ции.
Следователно и тезата за противоправния характер на въпросните решения на правителството е незащитима юридически. Господин Татарчев може да не симпатизира на една или друга държава, но това е негов личен проблем, а не проблем на главния прокурор.
Шесто, оставам на юристите в тази зала да се произнесат по приложимостта на текстовете от Наказателния кодекс, на които, без каквата и да било обосновка или мотиви, се позовава главният прокурор.
Поразително е все пак, че юристи могат да говорят за присвояване, когато не само липсва всякаква хорист или облага, но става дума за отношения между държави. Тоест между правни субекти, чиито отношения изобщо не се регулират от разпоредбите на българското или друго наказателно право. -Любопитно е какво ще помислят за подобна "правова" държава юристи, за които това понятие не е празен звук.
Седмо, на своята пресконференция тези дни господин Татар¬чев показа, че не познава решенията и резолюциите на ООН и ней¬ните специализирани агенции по проблемите на подпомагането на развиващите се страни и дори заяви, че не го интересува онова, което други държави правят в тази област. Това е негов пропуск. Преди да нагазва така самонадеяно в една непозната за него област, би трямлаво да прояви повечко любознателност. Ако беше го напра-ви-л, главният прощкурор би научил, че вече две десетилетия подред в рамките на ООН се води активна дискусия и са приети десетки решения за увеличаване обема на финансовото и кредитното подпо¬магане на развиващите се страни. Според тези решения държавите от Северното полукълбо се призовават да предоставят на развиващите

се страни под формата на дарения и нисколихвени кредити съдей¬ствие в размер на 0,7 на сто от брутния национален продукт, а само така наречените "малко развити и развиващи се страни - О,15 на сто.
Той би прочел за препоръките на световноизвестните между¬народни комисии на Вили Брандт и Бетино Кракски, в които става дума между другото за опрощаване и разсрочване на значителна част от дъ-лга на развиващите се страни и се отправят препоръки в този смисъл към всички страни - кредитори. Той би се запознал с резолюциите, адресирани именно през периода, който разглеждаме, към бившите социалистически страни от Източна Европа и приети по настояване не само на развиващите се, но и на западните държа¬ви.
Накрая, той би осъзнал, че нашето присъединяване към такива световни финансови институции като Международния валутен фонод, Международната банка за реконструкция и развитие, Между¬народната асоциация за развитие и Международната финансова кор¬порация предполага участие в помощта за развитие. Тоест именно такава политика, която няко-лко български правителства са провеж¬дали.
Това, че днес не сме в състояние да отделим значителни ресурси за тази цел, не означава, че сме били на грешен път, когато икономиката ни имаше такива възможности.
Вместо да просим, би трябвало да се захванем за работа, за да можем не след дълго време отново да се върнем сред нациите, които имат не само съзнанието, но и възможността да подкрепят другите, без да забравят впрочем за собствения си интерес. Вместо това ни се предлага да бъдем първата държава в света и в Северно¬то полукълбо по-специа-лно, която ще съди държавниците си за това, че са провеждали политика, одобрена и активно насърчавана от ООН и нейните специализирани агенции. Политика, която състав¬лява един от основните елементи на новото глобално съзнание на цивилизования свят, към който така с трастно, поне на думи, искаме да принадлежим.
Госпожи и господа народни представители! Темата е благо¬датна и по нея би могло да се каже още много, но казаното дотук би трябвало да е достатъчно от гледище на днешната ни задача

- да преценим компетентно и по съвест и ма ли главният прокурор на Републиката поне някакви правни, политически и професионални основания, за да ме набеди, защото става дума именно за набедяване по смисъла на Наказателния кодекс в извършването на тежки крими¬нални престъпления.
Аз твърдя, че той не само няма такива основания, но нне е наясно с проблемите, които третира в своето искане до Народното събрание. Това не означава естествено, че главният прокурор няма никакви основания. Той ги има, но те не са за пред хора. Те са от друга опера, от друго време в нашата полити¬ческа история, времето на омразата, братоубийството и кръвната мъст.
Моето семейство е п-лати-ло тежък данък на това време. Осем души са били убити или репресирани от българския фашизъм, от сталинизма и неговите български помагачи, или са паднали във войните срещу хитлеризма.

Може би затова заплахите на възкръсналия в България фашизъм, в това число в неговата родна Ванчемихайловистка разно¬видност, не ме плашат и не ме притесняват. Нека се притесняват онези, които пропускат историческия шанс за национално помирение и съгласие, който им даде 10 ноември и демократичната промяна в Българската социалистическа партия.
А вместо това - поемат зловещия път на гражданския кон¬фликт.
Рано или късно те ще отговарят за това. Лошоти е, че заедно с тях ще трябва дз плаща и целият народ, а не само авантю¬ристите, които в името на личната си власт и личноти с,1 имане рушат демокрацията, подиграват се с правото и осявяьат война на ця-п един народ. (Възгласи на несциирение от блока на СДС) Те трябва да знаят о^и1-,^, че та.ова оойна есе още никий не е спечелил и няма да с^йч^ли.
Аз разбирам и това, че управляващата политическа сила се нуждае от политически процеси именно сега, когато нейната неспособност да реши сериозните проблеми на страната става все по-очевидна.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Кой ги забърка, бе? Но и това е игра с огъня.
Тези дни министър-председате-лят каза в тази за-ла, че неговите предшественици били провеждали политика, за която може-ло да бъдат съдени, докато той и неговите колеги били спокойни, като имали предвид превъзходната си политическа линия. Завиждам на самочувствието на този млад човек, който би трябвало да знае, след като е министър-председател, че провежданата още от миналата година от тъй наречения икономически екип на СДС и продължаваната от него вече девет месеца политика, е причинила невиждани в световната икономическа практика стопански и социални щети, изразяващи се в обезценка на производствени фондове, падане курса на националната валута, стопяваме на спестяванията, обедня¬ване на нацията, огромна безработица (непрекъснат шум от блока на СДС), ликвидиране на нормалните за всяка цивилизована държава социални и културни придобивки.
Тези загуби възлизат на стотици милиарди левове. И никой от правителството не е в състояние за съжаление да каже докога ще продължи това национално кръвотечение.

При такава политика и такива резултати бих посъветвал министър-председателя да не бъде толкова спокоен. Тук естествено не става дума за съд над една политика в стил Татарчев, а за нормалната политическа отговорност, която всяко провалило се правителство носи пред обществото и избирателите. Разбира се -в демократичната държава.
Политическите процеси, репресиите срещу политическия опонент, цензурата и сплашването на журналистите, телефонните подслушвания и полицейските палки на господин Соколов (смях и неодобрение от блока на СДС), на господин Соколов - повтарям, не биха могли за дълго време да отложат момента, в който тази политическа отговорност ще трябва да се изконсумира.
Затова по-мъдро ще е управляващото мнозинство да си наложи друго поведение, друго отношение към политическите опоненти и към всички в това общество, които държат... ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Тепегьоз!
...да мислят със собствените си глави и да бъдат зачитани като граждани на една наистина демократична и правова държава.
Вашето гласуване по искането на главния прокурор е един тест за способността ви като мнозинство и като личности да напра¬вите такъв спасителен за вас самите завой.
Това заявление може да бъде атакувано като прекалено егоцентрично и вероятно ще бъде атакувано. Казвам го не защото преувеличавам мястото си в българската политика или пък смятам, че с евентуалното отнемане на депутатския ми имунитет ще се свърши светът. Просто съм убеден, че днес са поставени на карта не само достойнството и доброто име на един депутат, но и принци¬пите на парламентаризма, бъдещето на демократичните реформи в България, правата и свободите на всеки гражданин.
Борбата, която водя от 10 ноември насам, не е лична. Не съм самотен в тази борба и не се съмнявам в нейния изход, защото днес никой не е в състояние да спре за дълго движението на едно общество към действителна демокрация и утвърждаване на нормите на общочовешкия морал като основа на обществения живот.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БЛОКА НА СДС: А бе, вие ли ще говорите за морал?!

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Каквото и да бъде вашето решение и по¬нататъшната ми съдба, нищо не е в състояние да разколебае моето убеждение, че на българската нация днес повече от всякога й е необходимо съгласие и сплотяване около една политика, която би гарантирала нейното спокойствие и преодоляването на социа-лно-икономическата и моралната криза, в която затъваме все по-дълбоко. Часът на такава именно политика в интерес на повечето българи и на политиците, които имат съзнанието и смелостта да я осъщест¬вяват, наближава.
Пожелавам на всеки от вас, независимо от партийните му пристрастия и чувствата му към мен, да не се срамува един ден от избора, който е направил за себе си в този момент на изпитание за Народното събрание.
Благодаря за вниманието. (Депутатите на БСП, станали на крака и с ръкопляскания приветствуват изказването на Андрей Луканов, съпровождани от възгласите на СДС: "БКП, БКП!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Луканов. Длъжен съм само да Ви кажа, че ако Ви прекъснах, беше затова, защото мисля, че в Народното събрание не може да се говори против демократично избрани режими. А за ваше сведение изборите, с които дойде госпожа Чаморо на власт, бяха проведени през месец февруари 1990 г., а вие сте давали кредити на санди-нистите преди 1990 г., а не на госпожа Чаморо, когато е била вече една демократическа страна. (Ръкопляскания)
Има едно недоразумение относно предложението. Оказа се, господа вносители, че предложенията са четири. Тази справка ми направиха сега от отдела: първото предложение е отхвърлено затова, защото господин Кирил Желев го е подал сам, а сам не мож да го подаде. Това е на 1 юли. Също на 1 юли е отхвърлено предложението, подписано от 25 народни представители, но подадено след 18,00 ч.
След това има трето предложение - на 2 юли в 17,05 ч., по което ние именно сме гласували. И има четвърто предложение, а не както тук искаше да се изтъкне, това предложение за създаване на анкетна комисия за проучване на данните, съдържащи се в искане¬то на главния прокурор за даване на разрешение от Народното събрание за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Андрей Луканов и между другото - за възбуждане

и задържане - така е искането на прокурора. Според мен ясно е, че тук има две мнения: първо, трябва да има дебати, след това трябва да бъде тази комисия.
За мен лично въпросът е ясен, че първо би трябвало да има дебати. Защото, ако се създаде такава комисия, тя ще ви информира и след това едва ще имаме дебати. Но тъй като имаше и едното предложение, и другото предложение, представителката на СДС - госпожица Русева, предложи първо да се гласува за коми¬сия. Момент. И аз смятам първо да гласуваме за това - дали ще има комисия сега, защото Вашето предложение не е разглеждано.
Заповядайте.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, господа, ние оттегляме това предложение, тъй като то беше внесено на един по-предварителен етап, когато още не разполагахме с материа-ла. След като го имаме вече и след като достатъчно ясно е, че в него не се съдържат никакви доказателства и даже данни в най-общ смисъл на закона, всъщност такава анкетна комисия, формирана сега, не би имала никакъв предмет, поради което оттег¬ляме това предложение, а след дискусията ще преценим дали има нужда, да-ли би било целесъобразно да се създава такава комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, вие след дискусията не можете. Щом като оттегляте сега това предложение, госпожа Ананиева, след дискусията не може да го подновявате. Аз на това ви обръщам внимание: не вдигайте ръце, а просто да уточним нещата.
Вие си оттег-пяте предложението. В такъв случай гласуване за комисия няма да има. Започват дебатите.
По чл. 42 всяка парламентарна група има право по половин час. Искам да ви дам и още една възможност - че може с една трета да се увеличи времето повече - по искане, така че би могло парламентарните групи в зависимост от техния членски състав, както се казва, всяка парламентарна група може да поиска удължава¬не на предварително определеното по ал. 1 време, но не с повече от една трета. Значи да го направим по 40 минути, за които ще искат думата. Но естествено е, че 20 души за 40 минути няма да успеят. И аз бих помолил отново групата на Предизборния съюз на БСП да ми даде тези оратори, които ще могат да се изкажат за 40 минути. Защото СДС е дала за изказване 6 души, а нямам още предложението на Движението за права и свободи. Бихте ли ми го дали и него, за да можем да разпределим времето?

ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Искам да гласуваме. Ако се прави предложението, да го поставите на гласуване. Ако правите изключение, може би трябва да има гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кажете, госпожице Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми народни представители! Нашата парламентарна група държи да се приложи правилникът така, както е - по 30 минути. А ако Вие смятате и има предложение от другата страна за увеличаване на времето, ние държим това да се гласува. (Оживление, шум)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ; Вижте, чл. 42, ал. 2 не изисква гласуване. Просто Председателският съвет може - всъщност, това е председателят... Всъщност аз мога да дам 40 минути на групата на БСП, мога да дам 40 минути и на групата на СДС и, разбира се, мога да дам 20 минути на групата на Движението за права и свободи. Нека да започнем. Нека започне господин Жан Виденов. като моля, господин Жан Виденов, да направите всичко възможно в тези 40 минути, защото иначе няма да успеят и Вашите политически приятели да се включат, които желаят да говорят.

ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Дами и господа народни представители, не смятам да ви занимавам с подробностите на скалъпеното по поръчка за една нощ искане на главния прокурор Иван Татарчев срещу депутата-социа-лист от Плевенски избирателен район Андрей Луканов.
Ще кажа само, че като човек с известни професионални познания и опит в областта на международните икономически отноше¬ния, намирам цялата логическа конструкция на този "шедьовър" на Главна прокуратура за абсурдна. Със съвършено същите доводи Татарчев може да обяви за престъпна външноикономическата политика на повечето съвременни демократични държави.
За всеки непредубеден човек е очевидно, че върху такива "фактически данни" обвинение не може да се гради и поддържа.
Смея да твърдя, че г-лавният прокурор няма и такова наме¬рение. Неговата цел не е безпристрастното следствие, обективния съдебен процес и справедливата присъда. Той изпълнява политическа поръчка - да извърши планираните арести, за да наложи презумп¬цията за вина на цели правителства и излъчилата ги партия, да проточи максимално следствието, за да нагнети несигурност, страх и отчаяние, да повдига нови и нови обвинения, обслужвайки не правосъдието, разбира се, а пропагандната машина на управляващите.
Тази пропагандна машина вече дни наред ни убеждава, че снемането на депутатски имунитети на народни представите-ли-социа-листи е напълно в реда на нещата.
Всъщност след разгрома на съдебната система и превръщане¬то й в нещо като спец. отдел на Националния координационен съвет на СДС друго не можеше и да се очаква. Цялата логика на развитие¬то на СДС през последната година и половина неумолимо го тласкаше към днешния ден. СДС (д) издигна в култ отрицанието, разрушението, противопоставянето и днес е пленник на една тотално непригодна формула за управление, чийто заложник за жалост е и демокрацията в България.
Съюзът на демократичните сили отпразнува минималната си победа на изборите със серия от репресивни закони, насочени, първо, срещу политическите му опоненти, после, срещу цели социални слоеве, невъзприемчиви към сините магии, накрая, срещу конститу¬ционните права на личността въобще. Съюзът на демократичните

сили пропиля месеци ценно парламентарно време в това Народно събрание в търсене на реванш от Великото Народно събрание, от неговото фундаментално дело - Конституцията, от политиката на диа-лога, която я направи възможна, от истински демократичните политически сили, с които СДС в момента няма нищо общо.
ГЛАС ОТ СДС: Ти ще кажеш!
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Съюзът на демократичните сили вкара толкова нужните на страната промени в задънена у-лица. (Смях в СДС: "Ха-ха-ха!") С безумната си философия на реставрацията на обществото отпреди половин век, включително на такива негови аксесоари с бляскави пера в шапката като фашизма и монархията.
В реда на нещата е наистина след реакцията, репресията, реваншизма и реставрацията господа управляващите да разтворят широко вратата към политическите съдебни процеси, към об-лечената в юридическа форма разправа с политическия противник.
Това е ставало, господа, в много страни по света. И резултатът винаги е бил ужасен.
Но нека си припомним собствената горчива история. През 1918 г. в нарушение на чл. 96 от Търновската конституция народните представители Георги Димитров и Тодор Луканов са осъдени за антивоенна дейност от тогавашното парламентарно мнозинство, от десницата, и не благоволява да защити депутатския им имунитет даже постфактум.
През 30-те години правителственото мнозинство касира всички законно избрани депутати от Работническата партия п-люс шестима депутати-"пладненци" от Земеделския съюз, сред които е и Нико-ла Петков.
Сами можете да се справите със списъка на народните представители, подкрепили тази мярка, в т.ч. и срещу Никола Петков. Ще видите интересни неща.
През 1941 г. без дебати ан блок прогерманското правител¬ствено мнозинство касира деветима депутати от Работническата партия, повечето от които поемат пътя към така наречените "сели¬ща на "Държавна сигурност".
Точно преди 45 години доминираното от комунистите оте¬чественофронтовско мнозинство отне депутатския имунитет на водача на опозицията Никола Петков, изпрати го на смърт, а след това

разтури опозиционния БЗНС и анулира мандата на всичките му депута¬ти. (Шум в залата)
За нас, българските социалисти, това беше горчив урок. (Шум и обаждания в блока на СДС, възгласи: "Е-е-е!")
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Сега ще плащате! Това е цинизъм.
ЖАН ВИДЕНОВ: Ние сме го научили добре. (Шум в СДС)
Стигнаха ли ви 45 седмици, за да се поучите от българската история, вие, господа отдясно? Замислили ли сте се над мрачната символика на тези години - 1918, 1938, 1941, 1947, 1992?
Винаги, когато вместо политическия диалог са били на-лага-ни силови решения и отстранявани неудобните народни представители от малцинството, българският парламент впоследствие е възприемал пагубна за България политика, чиято рожба са всичките й национални катастрофи досега.
Ние имахме редкия шанс като нация да пресечем тази мрачна спирала на политическото насилие, белязала цялата ни история и погубила ярки личности! Но вече трета година сегашните управни¬ци отхвърлят самата идея за национално съгласие, задълбочават политическата конфронтация и екстремизма, търсят оправдание за банкрутиралото си управление и подготвят почвата за бъдещи антидемократични ходове. Защото не могат да виреят в гражданско общество!
Всички реакции на СДС в кризисни моменти през последните две години доказват това. Неспособността на СДС да приеме достойно загубата си в първите свободни и демократични избори и атаката срещу президента Петър Младенов през лятото на 1990 г., неуспеш¬ният щурм срещу Великото Народно събрание и атаката срещу премиера Андрей Луканов през зимата на 1991-а. Очевидният провал на прави¬телството на Филип Димитров и атаката срещу Георги Атанасов през пролетта на 1992-а. Назряващите симптоми за парламентарна криза, за все по-пъ-лна по-литическа изолация и стеснявана социална база на СДС и снемането на депутатски имунитети, разкриващо пътя към политически съдебни процеси.
Винаги, когато СДС е в тежка криза, неговите екстре-мистки настроени лидери избират нова политическа жертва. (Г-лас от СДС: "Защо се отказахте от името си?") Показателно е, че основният им контингент са ключовите фигури на 10 ноември. Защото

10 ноември е символ и ценност, която трудно се омърсява. (Смях в СДС) Доста трябва да се потруди човек, дори когато има на разположение мощни пропагандни институти и злоупотребява с тях както намери за добре! Но по-важното е, че сега жертва на полити¬зирания съдебен произвол е самият демократичен процес. А главната опасност е опасността от приближаването ни към нова диктатура. Защото депутатският имунитет не е личен лукс, не е абстрактна парламентарна бройка, това е правен институт, предназначен да предпази депутата от политически произвол на мнозинството и от натиска на властите, с които той неминуемо се сблъсква. Снема¬нето на депутатски имунитет е политически въпрос, който не се решава под натиск, заплаха, емоции, тяснопартийни интереси, го-ло самолюбие. Тук на карта са поставени много по-важни въпроси - съдбата на правовата държава, независимото правосъдие, правата на гражданите. Не от друг, а лично от политическите наместници на СДС, следствието и прокуратурата, обществото вече узна всички класически симптоми на политическия процес.

Те вече заявиха, че ще бъдат преследвани не конкретни престъпници, а цели правителства. Не за конкретни престъпления, а за политика, без презумпция за невиновност или тайно наследство. Чрез пропагандни клишета и срещу отдавна набелязани хора прицели, а не чрез закона, пред който всички сме равни.
За пълнота на картината...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Виденов, слушайте ме... Господин Виденов, изслушайте ме за момент. В т. 5 е казано:
"искането на главния прокурор се разглежда от Народното събра¬ние". Вие досега по искането на главния прокурор не сте казали нито една дума. (Шум в залата) И аз мога да ви отнема думата, защото се отделяте от темата. Вие правите големи исторически екскурзии. Но в искането на главния прокурор няма такива истори¬чески екскурзии. Вие просто трябва да говорите по искането на г-лавния прокурор. Правя Ви едно напомняне!
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Аз мисля, че искането на главния прокурор не е нищо друго освен опит да бъде сплашена и обезверена БСП, да се отнеме възможността й да действува като енергична опозиция, от която впрочем обществото се нуждае. И вие самите имате полза от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТФАН САВОВ: И все пак сте длъжен да говорите по темата. (Шум в залата)
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Аз смятам, че е съвсем по темата да се спрем на въпроса, толкова често поставян - за колективната отговорност и индивидуалната вина, която е всъщност и спорен въпрос именно в искането на господин прокурора. Но той явно не е наясно по въпроса нито теоретически, нито практически.
Ние приехме отговорността си като партия и настояваме индивидуалната вина да се установи чрез съда. Вие, господа уп¬равляващи, обаче положихте феноменални усилия да подчините този съд на своите теснопартийни интересни. Ние имаме всички основа¬ния да се съмняваме в неговата безпристрастност. Но поръчайте на своите наместници там да се потрудят малко и да представят нещо поне малко по-различно, по-компетентно от една ежедневна уводна статия в "Демокрация".
Ние не сме дъ-лжни и няма да поднасяме никому изкупителни жертви! Нека СДС сам си търси козните на опрощението! На истински

безпристрастен съд ние ще съдействуваме според възможностите си. А пропагандните кампании на СДС няма да обслужваме. По-добре репресирани, отколкото унизени!
Затовав аз моля, като вземаме решението по искането на главния прокурор, да имате предвид, господа от двете управля¬ващи мнозинства, следното:
Първо, че парламентът няма да стане автор на нова дъл¬бока политическа криза. Най-ма-лкото ние с пасивно поведение ще бъдем съавтор на това.
Второ, няма да позволим със санкция на парламента и при наша пасивност да се развихри нов цикъл от политически прес¬ледвания срещу наши симпатизанти по този повод.
Трето, ще разобличим всеки опит да се осъществява раз¬права чрез съдебни фарсове, насочени срещу демокрацията и нейните перспективи.
Ако днес разумът не надделее, този парламент за нас няма да е същият. Ние няма да сме същите в него. Минимумът едно¬странна конструктивност, който досега поддържахме, ще е вече невъзможен. И ние ще накараме управляващите да почувствуват това най-непосредствено.
След като българският парламент се превръща по волята на мнозинството в ескалатор на напрежението, ние ще се концент¬рираме върху публичните граждански действия за запазване на националното съгласие, господа.
В името на истинските му цели - парламентарната демок¬рация и пазарната икономика, истинският му път - мирният преход към обществен диалог, истинската му цена - запазването на човешки¬те права и достойното съществуване - надежда на всеки.
Призовавам всички депутати в името на тези цели, този път и тази цена да отхвърлят иска на главния прокурор Татарчев най-категорично. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Георги Марков иска реп-лика. И все пак предупреждавам ораторите. Моля ви, трябва да се говори по темата. Такива политически речи, каквито допуснах, направих едно напомняне, можех да ви взема думата, но не го направих, за да не започваме с подобни работи. Вие сте говорили 12 минути и 55 секунди. (Протести от опозицията)

Господин Марков, имате думата.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Аз се чудя как може една партия да управлява половин век и нейният лидер да не може да говори, без да чете. Толкова да не Ви светне нещо в главата! Малко зна¬ния, малко въображение - да излезете тук и да развиете една теза. (Шум и протести в залата)
Но искам да ви кажа: нямате морално право за съд и про¬куратура да говорите в България, защото вие съсипахте тази ин¬ституция и я подарихте на вашите генерали. Дори Тодор Живков, дето казвахте, че бил правешки селянин, е по-инте-лигентен от вас, защото не си позволи да хуби СДС. И не ни плашете с граж¬дански акции, защото сме повече и свят ще ви се завие! (Силен шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Реплика на реплика не може. На кого искате да правите реплика? На господин Виденов ли? Запо¬вядайте!
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председатели, госпожи и господа! Във връзка с изказването на господин Жан Виденов искам да цитирам нещо твърде интересно: "Това е израз на демократичния и неформален характер на социалистическия адми¬нистративен процес за разлика от буржоазните правни системи, където съдът проверява поначало само в рамките, в които е сези¬рал."
Господа от дясно, не се сърдете. Това е цитат на господин Георги Марков от неговия труд "Въпроси на отчуждаването по Закона за териториалното и селищното устройство" от 1989 г. (Ръкопляс¬кания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз много моля ораторите дей¬ствително да не използуват тези прийоми, с които искат думата, а фактически да не правят реплики.
На господин Виденов ще дам публика, но господин Желев, Вие за какво искате думата? Първо трябва дадам дубликата.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Господин председателю, аз протести¬рам най-категорично против двойните стандарти, които прилагате вече не спрямо единствено депутатите от управляващата коалиция и от опозицията, но дори и спрямо депутатите от Съюза на демок¬ратичните сили. Някак си не е честно и разбираемо да хокате господин Александър Йорданов, а да не забелязвате, че господин

Георги Марков прави тук екстремистки изказвания с окраска, която съдържа пряка заплаха за обществения ред, изказвания слабо кул¬турни и истерични, които при това явно са белег на гузна съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Правя Ви напомняне...
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Протестирам против това най-катего-рично и няма да ми напомняте нищо! (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Желев? Господин Желев? Господин Желев - трети път, няма го.
Васил Гоцев има думата.

ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председате-пю, дами и господа народни представители! Тук сме събрани не да решим един политически въпрос и не да преценяваме дали разходите, които бившите правителства са правили за Никарагуа и други кому¬нистически страни са били удачни или не, или би било по-удачно да не се правят разходи за други южноамерикански страни, които не са били комунистически, а просто да проверим дали са налице условията на чл. 70 от Конституцията, съответно на чл. 100 от правилника, за да се даде възможност на главния прокурор да възбуди наказателно преследване и да задържи, ако намери за необходимо, народния представител господин Луканов. И затова аз ще се огранича само в тези чисто, бих казал, формално юриди¬чески съображения, към които, струва ми се, всички ние трябва да се отнесем, когато решаваме този случай. (Част от народните представители от ПСБСП напускат залата)
Предоставянето възможността на главния прокурор да въз¬буди наказателно преследване и да задържи един народен пред¬ставител не означава, че Народното събрание е осъдило този наро¬ден представител за извършено престъпление или че е разпореди¬ло на главния прокурор да го задържи. Главният прокурор с-лед решението на общото събрание ще прецени да-ли да възбуди наказа¬телно преследване, да задържи народния представител като мярка за неотклонение. Това са простите неща и на мен ми се струва, че няма защо те да бъдат драматизирани тук по този начин. Нещо повече. Дава се шанс на господин Луканов по отношение на когото и улични демонстрации, и пар-ламентарни, и извънпарламентарни изказвания години наред го обвиняват в извършени редица престъп¬ления - да се защити пред съда и ако е невинен, да отхвърли виновността, която му се приписва с обвинение, което всъщност още не е възбудено, ако той бъде оправдан или ако не бъде възбу¬дено срещу него наказателно преследване - това в никаква степен не злепоставя Народното събрание, което тук, както казах, има за це-л само да прецени основателността на искането на главния прокурор.
А всъщност какво разпорежда чл. 70 от Конституцията и чл. 100 от правилника? Трябва да се види главният прокурор направил ли е искане за възбуждане на наказателно преследване

и за задържане като мярка за неотклонение при наличието на дос¬татъчно данни. Ние не сме съдебна власт и разделението на влас¬тите не позволява да влизаме в разглеждане на доказателствата и да видим тези доказателства дали са достатъчни той да бъде осъден или не. Ние трябва само да преценим онова, което казва главният прокурор, обхваща -ли се от състава на престъпленията, които той сочи, и дали те представляват по смисъла на закона тежко престъпление.
Задържането под стража се предвижда в чл. 152 от Наказа¬телния кодекс като мярка за неотклонение в случаите, когато наказанието, което се предвижда за възбудено наказателно преслед¬ване, е повече от 5 години, т.е. когато е тежко, тогава когато е повече от 10 години, а в случая наказателната санкция за кон¬кретното престъпление, което се подозира, че е извършено от господин Луканов, е от 10 години до 30 години лишаване от свобода. Следователно Наказате-лно-процесуалният кодекс задължава да бъде задържан господин Луканов, щом като срещу него има възбудено такова наказателно преследване. Разбира се, това задължение е свързано и с една допълнителна преценка на една следваща али¬нея на закона, която казва, че по изключение, когато няма опас¬ност -лицето да се отклони от наказателно преследване или да извърши друго престъпление, може да не се вземе такава мярка за неотклонение. Но ако се направи чисто една съпоставка между следващите текстове на Наказателно-процесуа-лния закон, при който в случаите, когато престъплението не е свързано с такъв висок размер на наказателна санкция, задържането под стража се допуска само когато е доказано, че има опасност да се отклони от наказа¬телно преследване и да извърши друго престъпление или да затрудни откриването на извършеното престъпление, сочи, че в първия случай принципът е задържане, а незадържането - отклонение от това правило, и дали главният прокурор ще се отклони от това правило или не, ще го реши той. Ние нямаме нито възможността, нито спо¬собността да преценим дали народният представител има вероятност да извърши друго престъпление, дали ще се отклони или не. Ние само преценяваме, че главният прокурор иска да бъде възбудено срещу него наказателно преследване за деяние "присвояване в

огромни размери" или "разхищаване на средства народни в огромни размери", за които законът предвижда тежко наказание от 10 до 30 години лишаване от свобода.
Тези са съображенията, поради които следва да се гласува и възможността да бъде задържан под стража народният представи¬тел. Аз бих искал дебело да подчертая, че тук не става въпрос за колективна вина и не става въпрос за политическо преследване на линията на едно правителство така, както навремето това стана през 1944 - 1945 г. в Народния съд. Тук става въпрос за съденето на конкретно лице, което в съизвършите-лство с други членове на правителството - било като извършител, било като помагач или като подбудител е отклонило средства от държавния бюджет.
Аз се изненадвам от становището на опозицията, която винаги досега твърдеше, че трябва да се търси конкретна индиви¬дуална вина и да не се говори за обща вина на едно управление от миналото, а сега, когато се търси конкретната вина на един народен представител, се казва, че тя е колективна. В Наказател¬ния закон, чл. 20 се предвижда съизвършителството и съучастието в извършване на престъпленията. Ако ние разгърнем материалите, които са дадени от главния прокурор - те не са нито го-лос-ловни, нито са малко. Те сочат поредица случаи, в които господин Луканов като заместник-председател на Министерския съвет или като член на правителството е разпореждал да бъдат отклонявани държавни средства безвъзмездно в един момент, когато е бил пълзящ нашият дълг, когато икономиката е вървяла към сриване. Това негово разпореждане наред с участието на останалите членове на правител¬ството, които са гласували тези неща, представлява едно съучас¬тие в извършване на престъплението и това не е колективна вина, а това е личната вина на всеки един от съучастниците в престъп¬лението.
Говори се, че има групова вина. Аз няма да се спирам на чисто техническите въпроси, тъй като в Наказателния закон дори се предвижда в чл. 321 и отговорност за този, който ръководи група или участвува в група, която се сговаря да извършва прес¬тъпление. Следователно разглеждането виновността на отделни членове на групата не превръща груповата вина в нещо друго освен в индивидуална вина на всеки един от тези, които я извършват.

Материалите, които господин главният прокурор ни пре¬доставя, говорят за разпореждане със средства безвъзмездно за страни, чиито комунистически режими е известно за какво са ги използували - оръжие, терористични действия в своите държави и подкрепа на съответните комунистически партии. Това несъмнено означава присвояване, а присвояването за нас, юристите, не е да вземеш сам средствата за себе си, а да се разпоредиш да изтечат държавни средства или средства на едно стопанско предприятие за друг човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Гоцев, времето Ви изтича.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Същото се касае и за престъплението по чл. 219, където е казано, че този, който небрежно разпилява народно имущество, носи своята отговорност.
Аз мисля, че не трябва да има никакво съмнение във всеки, който непредубедено ще гласува, да даде възможност на третата власт да прецени отговорността на един от участниците в едно правителство, което доведе България до тази катастрофа, в която ние бяхме тласнати и от която ще можем да излезем само наистина с усилията на Съюза на демократичните сили и неговите съюзници. (Ръкопляскания от дясно)
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП, от място): Оле-ле, Боже, пази Бъл¬гария!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За реплики - има записали се. Думата е на господин Емил Филипов.

ЕМИ-Л ФИ-ЛИПОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам откровено да споде¬ля, че съм смутен от това, че тази дискусия, по този важен въпрос открива именно господин Васил Гоцев от колегите отдясно. Аз бих предпочел да изслушам с дълбока сериозност уважаваните от мен дълбоко господин Абаджиев, господин Ганев, господин Стоянов, господин Чанев. Някак си съм вътрешно притеснен и моите морални устои се вълнуват от това, че именно с неговото изказване започна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Филипов, напомням Ви, че репликата е по същество.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Начинът, по който бяха изложени нещата от господин Гоцев, ми напомня за неща, които всички ние днес четем поради богатата мемоарна литература. Железният, бетон¬ният тон, с който господин Гоцев беше безпощаден в своята оценка и в своя призив да се гласува отнемане на имунитета на господин Андрей Луканов, ми напомня книгите, които прочетох неотдавна. Едната е "Довиждане, анти Америка"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Филипов, ще Ви отнема думата, защото Вие не говорите по същество. Репликата е възраже¬ние по същество, а не да цитирате книги.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): ... и другата е... С това действие и с тези изказвания ние връщаме България към времето на Алексан¬дър Малинов, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е чудесно, защото е хубаво време, обаче говорете по репликата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): И накрая искам да кажа, че в живота на активните хора има три етапа: първият е гражданин, вторият е политик, третият е държавник. Най-трудно е да се издигнеш на етапа на държавник. Който остане на равнището на политик, може бързо да изпадне на равнището на дребнополитиканстване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Отсега нататък, моля обръщам отново внимание: репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Който мисли, че ще може да говори под формата на реплика, да изказва мнения, да показва литература

и т.н., нека бъде още отсега наясно, че ще му отнемам думата.
Има думата госпожа Томова.
Реплика по същество към изказването на господин Гоцев.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): Реплика по същество и Ви моля, господин председател, да не ме прекъсвате, когато изразявам своето становище под формата на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Когато се отделите от темата, ще Ви прекъсна веднага.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): За да ми кажете какво да говоря, Вие трябва да сте гласувал за мен. А мис-ля, че не сте направили това нещо!
И така, уважаеми господин Гоцев, вие пледирате да раз¬глеждаме мотивите на главния прокурор за възбуждане на наказа¬телно преследване срещу народния представител Андрей Луканов и т.н. Това, което Вие с особена мечта произнасяте - задържане под стража. Това че искането Ви е искане, но проблемът е дали то е доказано. И цялата Ваша пледоария ме принуди под формата на реплика да Ви прочета думите на един представител на една партия, за която господин Савов ще ни уведоми точно коя е -господин Никола Мушанов, народен представител от Двадесет и първото Обикновено Народно събрание. Тази реч е произнесена на 9 декември 1924 г.
"Във всички държави като изключим една държава, която се зове България, където даването под съд на министри стана една много шеговита, много смешна работа, даването под съд на министри е било винаги една сериозна работа."
И по-нататък господин Мушанов казва: "Тук има политика. Министърът не е просто чиновник. Министърът има политика в своята дейност."
Ако някой от днешните ви министри заявява, че са само държавни чиновници, това е отделен въпрос. Но един министър-председател е политик. Не се отказвайке от твърденията на един прокурор, че се каните да съдите за политика. За друго явно - нямате доказателства. (Ръкопляскания от блока на ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожица Дърева има дума¬та.

ВЕЛИСЛАВА ДЬРЕВА (ПСБСП): Аз съм учудена, че един юрист, за какъвто се смята господин Гоцев, говори за присвояване в особено големи размери. Господин Гоцев, Вие не можете да не знаете, че в Наказателния кодекс не съществува текст за присвоя¬ване в полза на юридически лица или държави. Има за присвояване в полза на физически лица.
Искам да Ви попитам, господин Гоцев, и Вие ли като госпо¬дин Татарчев смятате, че Никарагуа е физическо лице, а не държава? Освен това аз искам да ви попитам, Вие сте прав, като казвате, че няма колективна вина и Ви поздравявам и се радвам, ако сте стигнал до този извод. Къде обаче, господин Гоцев, в това придру-жително писъмце на господин Татарчев Вие видяхте конкретизирана вина? В какво се изразява тя? Къде видяхте достатъчно данни за правонарушения? За нарушение на Наказателния кодекс? За прис¬вояване? За нанасяне щети на държавата?
Освен това, господин Гоцев, аз не се удивявам, че Вие повтаряте тезата на господин Татарчев, че оказването на хумани¬тарна помощ е престъпление. Изпълнението на резолюциите на Орга¬низацията на обединените нации са също престъпления според Вас? Може би самата организация на Обединените нации е престъпна? Това ли искате да кажете?
Освен това се удивлявам и на Министерство на външните работи, което досега не е реагирало на пресконференцията на господин главния прокурор, който нарече тези страни, с които ние поддържаме нормални дипломатически отношения, терористични. И Вие, господин Гоцев, повтаряте това твърдение.
Това е моята реплика към Вас. Много са въпросите ми и ще Ви моля да отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Гоцев не може да отговори на всички въпроси. Сега господин Гоцев има възможност да направи публика в продължение на две минути.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Бих искал да кажа само това и моля моите колеги крими¬налисти, които уважавам в тази зала, да вземат становище. Прис¬вояването не е осъществено само тогава, когато е в полза на

физическо лице. В съдебната практика, макар да не съм работил наказателно право от преди повече от 25 години, сме имали немалко случаи, където присвояването е налице и тогава, когато има раз¬пореждане с имущество в полза на юридическо -лице.
И аз моля моите приятели от другата страна да вземат становище по този въпрос.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП, от място): Никарагуа е страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви, господа...
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Никарагуа като държава е юридическо лице. Първата държава юридическо лице е била римската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви, господа оратори, и от едната, и от другата страна. Вие говорите твърде простран¬но и по този начин отнемате възможността на останалите желаещи да се включат.
Господин Виденов говори почти 14 минути. Господин Гоцев - 10 минути. Моля Ви, разберете, че 10 минути е цялата възмож¬ност. Мисля, че трябва да скъсите изказванията си.
Господин Вълканов, Ваш ред е.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги! Подобно на повечето от вас, аз съм привърженик на тезата, че всеки, който е извършил престъпление, трябва да носи отговорност за него. Не само обществото, самият престъпник има нужда от наказанието, защото по този начин той се освобождава от чувството за грях. Някога Хегел разви теорията, че наказанието е право на престъп¬ника и той несъмнено е имал право. Всеки, извършил престъпление, трябва да бъде наказан. Азбучна истина е вече, че силата на наказанието не е в неговата жестокост, а в неговата неотмени-мост.
Но аз съм привърженик и на тезата, че трябва да се наказ¬ва само когато по несъмнен начин е доказана вината на съответ¬ното лице. Още от римското право идва максимата, че е по-добре 100 виновни да останат извън затвора, отколкото един невинен да бъде вкаран там. Системата на правата на човека би рухнала още при първото изключение, което бихме допуснали от това пра¬вило. Недопустимо е да се решават политически, икономически и други въпроси за сметка на основните права на който и да е гражданин на тази страна.

Изхождайки от тази си позиция, подложих на много внима¬телна преценка искането на господин Татарчев - да се снеме иму¬нитетът на един от нас. Решително отхвърлям това искане. Искането издава оскърбителна некомпетентност и примитивно пристрастие. Обсъжданият документ е толкова дефектен, че не бива изобщо да ангажира нашето внимание. Правилникът за организацията и дей¬ността на Народното събрание изисква подобно искане да бъде мотивирано. А ние получихме един абсолютно немотивиран акт. Практика е вече господин Татарчев да издава, особено когато става дума за арестуване, на актове, които не са мотивирани. Тези актове минават за съжаление през т.нар. "независим съд", но през Народното събрание - те не бива да минават.

В обстоятелствената част на подписания от господин Татар¬чев акт няма нито дума за осъществени от народния представител Лууканов деяния. Нито дума. Там, в тази част, тези десетина реда, се говори единствено за политическата дейност на едно правителство, оглавявано от Георги Атанасов. За да стигне до наказателната отговорност на Луканов, главният прокурор прибягва до една изключително примитивна юридическа операция - обявява за престъпление дейността на това правителство, на самото прави¬телство, след което обявява за престъпник и всеки член на това правителство.
Смятам, че това е грубо издевателство върху правото и правните принципи. Престъпленията на правителството на господин Атанасов се свеждат до това, че то било приело някои решения, в резултат на които на определени страни са били отпуснати заеми и помощи при неизгодни за нас ус-ловия. Възниква изобилие от проблеми, от въпроси, когато тези въпроси се поставят от невежест¬вото.
Искам да попитам преди всичко на какво основание се въвежда дейността на един колективен орган в престъпление? Няма колективен субект на престъпление, защото няма и не може да има колективна вина. По това няма спор. В Наказателния кодекс се говори единствено за лица, респективно за длъжностни лица. Елементарно теоретическо положение е, че наказателното право изключва всякакво приложение на аналогията на правото и на закона и не допуска разширите-лното тълкуване, на която и да е своя норма.
Бих искал по-нататък да подчертая, че като е приемало своите решения, правителството на Георги Атанасов е действувало в упражняване на своите законови правомощия. Министерският съвет е органът, който има правото и задължението да определя целите, за които да се разходват съответните бюджетни средства.
Господин Татарчев стига до идеята за наказателната отго¬ворност на правителството на Георги Атанасов в резултат на соб¬ствената си оценка за следваната от това правителство политика. Не ми харесва тази политика, разсъждава той, следователно тя е погрешна. И в това е абсурдът, основният абсурд в позицията на Татарчев.

По тази .логика всяка политика може да се възведе в осно¬вание за наказателно преследване, защото няма такава политика, която да не може да бъде осъдена от една или друга гледна точка.
Но аз смятам, че още самото предоставяне на помощи и отпускане на кредити изобщо не може да бъде престъпление. Защото, както стана ясно, това е момент от една световна политика, която не само нашата държава, но и редица други държави са следвали и спрямо нас самите включително.
Намеренията на господин Татарчев - да съди заради полити¬ческа дейност, издават пълното отсъствие на основание да съди за конкретни престъпни деяния. Той затова се захваща за политика¬та, защото няма какво друго да намери в поведението на -Луканов. А ако имаше конкретни прояви, даващи основание за преследване, те без съмнение щяха да бъдат използувани най-интензивно. Няма ги и затова се захваща Татарчев за политическата дейност на правителството.
Аз не съм привърженик на тезата, че изобщо не може да има отговорност за политика. Някои колеги си спомнят, че в своя проект за конституция предвидих една глава за отговорността на министри и пр. Но тази отговорност там беше предвидена като морално-политическа отговорност. Не ставаше дума за наказателна. Наказателната се подчинява на общите норми на наказателното право. Би могло евентуално да се мисли за наказателна отговорност, но това означава да има вече конкретна изрична разпоредба в наказателния закон. Разпоредба, която точно да определя признаците на престъпната политика. Щом такава разпоредба няма, няма и не може да има никаква наказателна отговорност за такава полити¬ка.
Невъзможно е господин Татарчев да възвежда самия себе си в наказателен кодекс. Той самият да казва какво е престъпление и какво не е. Единствено Наказателният кодекс има това право да каже - да, това е престъпление. Още по-ма-лко допустимо е с обратна дата да се криминализира една политическа дейност. Било е тогава без съмнение одобрявано от всички, включително и от една голяма част и от дясната страна. (Реакция от мнозинство¬то) Моля ви, вие гласувахте в огромната си част за Конституцията от 1981 г. и чл. 1, и всички разпоредби. Вие сте участвували

в това гласуване, значи и в определянето на тази политика. Вие сте участвували в тази политика. Точно така е. (Реакция от мнозин¬ството)
И сега, невъзможно е с обратна дата да се кримина-лизира една дейност политическа или някаква друга. (Реплики от мнозин¬ството: "Може, може!") Да, може, но по нашата Конституция не може. Член 5 изрично казва, че това е невъзможно. Не може. И не само нашата Конституция, но и чл. 15 от Международния пакт за граждански и политически права заявява, че никой не може да бъде съден за деяние, което в момента на неговото извършване не е било престъпление.
Ясно е следователно, че от обективна страна няма престъп¬ление. Но аз съм с ясното съзнание в резултат на анализа, който направих, че няма престъпление и от субективна страна. От субек¬тивна страна за престъплението по ч-л. 203 е необходимо умисъл.
Аз питам сега чистосърдечно, да попитаме себе си - може ли някой да приеме сериозно, че Андрей Луканов е присвоявал за себе си или за някой друг някакви имущества? (Реакция от мнозинството)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Е, че как!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Знаете, че с Вас не разговарям. (Реплики от мнозинството: "Без пръста!") Без пръста, да, свивам го, добре. Но ще Ви кажа на Вас, господин Йорданов, един интелигентен човек не бива да пада до равнище, което го оскърбява. Не може да се приеме, че Андрей Луканов чрез тези 500 млн. лева е искал да обогати някаква държава. Това за мен са съвършено абсурдни тези. Но по-същественото е, че никъде в акта на Татарчев не се говори за умисъл в този смисъл. Нищо не се казва. Там има буквално две изречения. Първото е, че Андрей -Луканов е бил заместник-председател на Министерския съвет, а второто, че тази дейност е осъществявана в съучастие с Андрей Луканов и нищо, нито дума няма за някаква вина.
Би могло по чл. 219 да се мисли за умисъл, в който случай вече става и престъп-лението и тежко. Но аз пак питам - нима някой допуска, че Андрей Луканов е води-л тази политика с цел да увреди нашите интереси? Това е направо несериозно.
Би могло да се приеме, че евентуално той по непредпазли¬вост е извършил някои действия (реакция от мнозинството), но

в този случай престъплението не е тежко. То е до 5 години нака¬зуемо и не може да се иска никаква наказателна... да се снема имунитета на това основание, защото просто не е тежко престъпле¬ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Вълканов, Вие говорите вече над 11 минути. Може да говорите и 30, обаче няма да могат Вашите колеги да говорят. Четиридесет минути е цялото време.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Това напомняне беше много съществено за мен. Искам да приключа с две-три думи още от -личен характер.
Много ви моля, ще ви кажа на вас, от дясната страна, аз искрено казвам, вие знаете, че много често съм се заблуждавал, но никога не съм лъгал, че се отнасям с уважение към редица колеги от вашата страна и те го знаят. И съм бил конструктивен участник в работата на Комисията по здравеопазването. Вие ще потвърдите, господин Карев. И в Комисията по правата на човека - и вие ще потвърдите. И ще ви кажа сега.
Ако вие, уважаеми колеги, се съгласите с този позорен акт да отнемете имунитета на човек, който не е извършил престъп¬ление, аз ще престана да ви уважавам. (Смях от мнозинството) Зная, че не ви трогвам с това. Зная колко малко държите на човеш¬кото уважение. Но аз ще прекъсна всякакви лични отношения с вас, защото смятам, че хора, които са неспособни да видят невин¬ността на един човек и въпреки това гласуват за неговото санкцио¬ниране по този начин, те вече са хора, с които аз не мога да поддържам отношения.
Ще преустановя, заявявам, своето участие в комисиите. Всякакво участие, всякаква дейност ще преустановя. Не мога да работя с хора, които вършат, буквално, престъпление срещу право¬съдието.
И най-накрая ще ви кажа, че ако вие отнемете имунитета на -Луканов, аз ще преведа и писмото на Татарчев, и евентуално вашето решение и ще ги разпратя на всички организации правозащитни в це-лия свят, за да видят какво правосъдие тук се подготвя в нашата страна. Ние сме част от световната общественост, от евро¬пейската общественост и смятам, че те имат право да знаят какво става в тази страна. (Ръкопляскания от малцинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първа реплика има господин Спас Мулетаров.

СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз в моята реплика...
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА СДС: Каква реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, може би господин Му-лета-ров да има реплика действително към господин Вълканов.
СПАС МУ-ЛЕТАРОВ: Може би ще звучи малко учудващо, че аз вземам думата за реплика на мой колега - от една и съща пар¬ламентарна коалиция, но аз искам да до пълня това, което не можа да каже господин Вълканов. (Шум и неодобрение от б-лока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, не! Дума да не става. Това не мога дави разреша. Дума да не става! Отнемам ви думата, господин Мулетаров. Не можете. Вижте, не можете вие да допълвате. Репликата е възражение по същество. Не, не може да вземете думата. моля ви, напуснете трибуната. Ако направите възражение - да, но да допълвате - това не може. Ама не, да има и възражение. Репликата е възражение по същество. Както виждате, аз ви дадох думата, макар че протестираха от другата страна. Но ако вие ще допълвате, ще разяснявате, ще коментирате - не ви давам думата.
но вие, както започнахте, из-лиза... Сега ще ви дам отново възможността.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Става дума за следното: господин Вълка¬нов обоснова, че в предложенията по чл. 100 на г-лавния прокурор трябва да има мотиви. Но господин Вълканов не обясни, че в това възражение трябва да има нещо по-важно от мотивите - това е достатъчно данни за това, че е извършено престъпление. В нито един ред...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не е възражение, о тнемам ви думата, господин Мулетаров. Вие просто продължавате мисълта на го сподин Вълканов! Не! С всичките уважения - не!
Момент, сега. Йорданов, Драгия Драгиев и вторият е Едвин Сугарев, значи след него е Драгия Драгиев. Имате думата, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз вземам думата сега само за много кратка реплика.

Прочетох внимателно тези мотиви, които са ми изпратени. И в тях виждам, че се говори много ясно: единствено за разрешение да бъде възбудено наказателно преследване и да се задържи същият народен представител като мярка за неотклонение. Нищо повече! Това е буквално цитиране на текст на Конституцията.
Тук се говори за това, че този текст о т Конституцията би се тълкувал като някакъв позорен акт. И миналия път, и сега и скам да обясня на господин Вълканов, че всъщносот това е една нормална във всички страни парламентарна процедура. Толкова е нормална, че днес дори българските вестници и особено вестник "Континент", за който не можем да кажем, че е на Съюза на демок¬ратичните сили например, публикува едно съобщение, за което искам да ви информирам, а вие след това го коментирайте. ГЛАСОВЕ ОТ БСП: Това не е реплика. АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е реплика. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не е реплика!
А-ЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Същността на репликата е свързана именно с отнемането на парламентарния имунитет. Тема, която засегна господин Вълканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кажете, прочетете. А-ЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И там става ясно например, че бив¬шият министър-социалист в Белгия, за да позволи на правосъдието да бъде разпитан по едно дело, той сам, бившият министър, нещо подобно на нашия уважаван колега Андрей Луканов, е поискал да му се отнеме имунитета, за да отиде в съда и да отхвърли всички обвинения срещу себе си. Вие знаете, че дори по площадите на България хората пеят, че Андрей Луканов е престъпник. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Времето ви свърши. АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Той знае, че това не е така. Може би. Нека да о тиде в съда и нека да обясни, че не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Времето ви изтече, господин Йорданов.
А-ЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е моята реплика. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Едвин Сугарев и след това да се готви господин Мичковски.

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В своето изказване господин Вълканов заяви, че самто предоставяне на кредити не може да бъде престъпление - то е част от една световна политика. Други колеги от БСП говориха в същия дух. Патосът на изказването на Андрей Луканов беше изцяло насочено в тази посока. Говореше се, че това са отношения с третия свят, от които ние сме имали изгода и т.н., и т.н. Аз ви моля да обърнете внимание на това за кои ст рани от третия свят става дума: за Никарагуа, Куба, Кампучия, Виетнам, Афганистан, Ангола, Корея и т.н. Тук става дума за "горещите точки", в които се е ляла невинна кръв в този исторически период. Става дума за износ на революция, за това става дума, дами и господа!
В този период, в който под вещото ръководство на господин Луканов държавният ни дълг е нараснал до 11 млрд., ние сме плащали всъщност на кампучийските главорези, ние сме плащали на надзира¬телите на концлагери в Корея и Куба.
Това е самата истина за тези пари. И аз смятам, че и в това отношение може да се говори за престъпление, независимо от факта, че това са политически решения. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата Драгия Драгиев. Да се готви господин Мичковски за изказване.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Господин председател, господа! Моята реплика е в две направления: първо, относно хипотезата, визирана в ч-л. 100 от правилника. Тя беше наречена антиконсти¬туционна и нескопосана. За ваше сведение, разпоредбата на ч-л. 100 възпроизвежда конституционния текст, следователно не е анти¬конституционна. А ако разпоредбата е нескопосана, то, господа, Конституцията вия я приехте и проблемът е ваш. (Ръкопляскания)
Второ, има ли престъпление и от кого е консумирано то - дали от правителството на господин Атанасов, или има лична отговорност на господин Луканов? Има ли престъпление и как с-ледва
да се квалифицира то, не е работа на Народното събрание и на народните представители! Това е работа на третата власт, която е отделена съгласно ч-л. 8 от Конституцията. Ние се занимаваме

със следния въпрос: налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление? Господа, отворете списъка, който е приложен към искането на прокурора: господин Луканов е бил или заместник-министър председател, или министър на външноикономическите връзки. Следователно в това си качество той е извършил описаното от прокурора. Доказването и квалификацията на извършеното, пак повтарям - не е работа на Народното събрание. Именно по този начин ние му даваме възможността той да докаже, че е невинен и да се върне при нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Вълканов, имате думата.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, първият въпрос, който беше поставен под формата на реплика, беше въпросът за имунитета на Андрей Луканов - че той сам би могъл да поиска да бъде снет неговият имунитет. Това не е възможно.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): В други парламенти е възможно.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Имунитетът е установен в полза на инсти¬туцията, а не в по лза на отде-лни лица. Аз съм работи-л по тези въпроси в Института по държавата и правото. Позволявам си да кажа, че имам монография по този въпрос, така е. Не може, няма право, защото иначе би създал прецедент, който утре застрашава другите народни представители. Просто не е възможно.
На второ място, искам да отговоря на възраженията на господин Едвин Сугарев. Той обръща нашето внимание на какви страни е била оказвана подкрепа. Ето на какви страни - на страни, за които има резолюции от организацията на обединените нации. от декември месец 1986 г. има резолюция на ООН за подпомагане на Никарагуа. След това - декември 1988 - Мозамбик; декември 1987 г. - за Йемен; декември 1988 г. - отново за помощ за Ника¬рагуа; 1988 г. - за Афганистан. Непрекъснато резолюции на Орга¬низацията на обединените нации за подпомагане на тези страни.
Освен това искам да обърна внимание, че сме подпомагали такива правителства, например като Кампучия, което сега намери и съответното световно признание. (Реплика на депутат от мнозин¬ството: "На Кампучия - с оръжие")
На трето място, искам да отговаря на бележката на коле¬гата, който направи съпоставяне между чл. 100 и чл. 70. Абсолютно неточни разсъждения, защото в Конституцията никъде не се споме¬нава, не се казва, че би могло да се суспендира упражняването на правата от народен представител, а ч-л. 100 предвижда такова суспендиране на правата. Това е съвършено недопустимо. (Шум в залата, реплики от мнозинството)
Не може, не може! Е, който се смее сега, показва, че не разбира проблема. Прощавайте, ама в Конституцията никъде не се казва, че може да бъде спряно изпълнението на правомощията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Изтече ви времето, господин Вълканов. Изтече ви времето.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мичковски. АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, аз с особено внимание проследих встъплението на господин Виденов и в него ми направи особено впечатление пасафът, в който той обяви направеното от господин Татарчев за политическа поръчка, за нещо, което някой друг му е подсказал и той го е свършил за една нощ.
Дори да приемем, че това е така, деянието на господин Татарчев е само невинна детска игра с политическата поръчка, която господин Луканов осъществи по съсипването на българската икономика и общество. (Бурни ръкопляскания от мнозинството) Два са основните грехове на господин Луканов. ФИЛИП БОКОВ (от място): Това не е по темата. Татарчев не казва такова нещо.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Единият от тях е завързването на българската икономика към разкапващото се съветско стопанство, към съветизацията на българската страна.
Аз бих искал да ви дам само един-единствен пример за това как господин Луканов защитаваше българските интереси в отношенията ни с бившия Съветски съюз.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Не е по темата. АСЕН МИЧКОВСКИ: По темата е, господин Пирински, за съжа¬ление и това всички ние го чувстваме на собствения си гръб днес.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Прочетете какво пише проку¬рорът. Няма такова нещо.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Става дума за това по какъв начин госпо¬дин Луканов е защитавал българските интереси, например при сключ¬ването на съглашението за сътрудничество за усвояване на ямбург-ското газово находище (възгласи от страна на опозицията "Е-е-е!" и с троителството на газопровода Ямбург - западна граница на Съветския съюз. (Шум в залата, реплики от опозицията, изразено неодобрение)

К.ЛАРА МАРИНОВА (от място): Това го няма. Татарчев не го е писал това.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Дами и господа, колкото и да недоволст¬вате, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви за тишина в залата.
АСЕН МИЧКОВСКИ: ... каквото и да говорите, това са факти и аз бих желал да ви ги прочета.
СПАС МУ-ЛЕТАРОВ (от място): Тях ги няма! Няма ги! (Шум от опозицията, реплики, изразено неодобрение)
АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаеми господа, дали ги има, и -ли ги няма, фактът е един и никой от нас не може да го отмине с лека ръка. В нашите взаимоотншения по това съглашение господин Луканов.. .
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Това не го пише тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожице Дърева, моля ви, не прекъсвайте оратора. Ще имате възможност да се изкажете.
АСЕН МИЧКОВСКИ: По това съглашение господин Луканов е направил така, че то да се превърне в механизъм за изпомпваме на валутни резерви от нашата страна, за това Бъ-лгария да сключи едно абсолютно неизгодно споразумение, за това ние да бъдем обвързани едностранно с един-единствен доставчик и да загубим милиарди левове и с тотици милиони долари. Това е, господа, и никой от вас не може да го отрече. Това не може да направи и господин Луканов. (Шум в залата, реплики от опозицията)
Вторият грух на господин Луканов е неговата тешка вина за натрупването на външния дълг на страната и за абсолютно нециви-лизования начин, по който България прекрати отношенията си със своите кредитори.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Защо не ги подновите?
АСЕН МИЧКОВСКИ: Господин Виденов, когато вие говорехте, никой не ви прекъсваше.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Напротив, господин Савов върши тази работа заради вас.
АСЕН МИЧКОВСКИ; искам да ви кажа, че господин Луканов в своето встъпление заяви, че е съумял да осигури 500 м-лн. долара за българската държава. Но, господин Луканов, това са само два процента и половина от общото кредитно бреме на България и от

българското унижение. (Шум в залата, реплики от опозицията) Вие забъркахте такава каша с външния дълг на страната, която вече в продължение на две години май че никой не може да оправи.
Уважаеми господин Луканов, аз няма да говоря дълго. Всичко, каквото съм и мал да кажа, съм го направил в документа заедно с моите двама колеги, който документ ви е раздаден твърде отдавна.
Искам обаче да завърша с вашето възражение в точка тре¬та от бележките ви относно доклада за вашата персонална вина за икономическата криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля да си приберете вестни¬ците. Господин квесторе, двама души с вестниците веднага да бъдат изгонени. Господин квесторът, който е горе, веднага да ги изгони двамата. Веднага!
АСЕН МИЧКОВСКИ: В тази точка трета вие пишете, че а вторите на този доклад са направили едно невероятно откритие. И това откритие е, че вие сте били кандидат-член на Политбюро, заместник-председател на Министерския съвет, министър на външно¬икономическите връзки и член на редица отговорни партийно-държавни комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (гледайки към балкона, където са седнали журналисти): И госпожицата, която прави някакви знаци.
АСЕН МИЧКОВСКИ; Господин Луканов, това не е откритие, а тежко престъпление и затова вие щ е трябва да отговаряте пред българската нация, и аз се надявам, че ще го направите най-ма-лкото достойно, защото Съюзат на демократичните сили ви дава тази възможност. Откажете се сам от вашия и мунитет и застанете пред съд, през тази институция, която демократична България ви предоставя като шанс. (Възгласи "Е-е-е!" и бурни ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първо, реплика от господин Димитър Михай-лов. Не, господин... Не мога да ви дам въобще реплика, защото в момента вие не сте този, който момже да реп-ли-кира. (Възгласи О-о-о!" от страна на опозицията) АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (от място): Защо?

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Много просто, защото вие сте обект на обсъждане. В момента вие не може да репликирате.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Къде го има в правилника? (Бурно неодобрение от страна на опозицията, шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитър Михайлов.
АНДРЕЙ -ЛУКАНОВ (от място): По процедурата, господин председате-лю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не е възможно. Господин Димитър Михайлов, госпожа Елисавета Ми^енова и господин Филип Боков.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа народни представители, взех думата за реплика по отношение изказването на господин Мичковски, за да го попитам дали докладът, който той и двамата негови колеги изготвиха и публикуваха във в. "Демокрация", е в основата на обвинението, което главният прокурор отправя до Народното събрание за снемане имунитета на господин Луканов.
Второ, независимо от това, че по същество не се каза нищо в неговото изказване, бих пожелал да го регмикирам и по въпроса дали той счита, че това, което е изнесено в мотивите на г-лавния прокурор, съответства на признаците на състава на престъплението "длъжностно присвояване" по чл. 201 и ч-л. 203 от Наказателния кодекс.
Господин председатели, съгласно приетите от мнозинство¬то процедурни правила, не се искат достатъчно доказате-лства за извършеното престъпление от народния представител, а се прие "достатъчно данни". Това е неправилно за извършено престъпление. Но дори и това, ако следваме, в мотивите на главния прокурор няма никакви данни за извършено престъпление. Защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие правите реплика на господин Мичковски.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Ще ми позволите, за да не вземам дума¬та, да отговоря на главния прокурор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не на главния прокурор. Вие трябва да правите реплика на господин Мичковски, а не на главния прокурор.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Аз я направих.

ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация. Аз искам да благодаря на господин Мичковски, защото със своето изказване той всъщност се отказа от мотивите, които главният прокурор е изложил в своето искане до Народното събрание. (Продължителни ръкопляскания в ПСБСП)
Но искам да попитам господин Мичковски: къде спахте Вие, господин Мичковски, досега, та тези работи не ги дадохте на главния прокурор? На-ли написахте голям доклад? Този доклад се оказа голямата планина, която роди "юридическата мишка", намираща се в искането на главния прокурор. (Ръкопляскания в ПСБСП) На-ли, ако имаше престъпления, тези, които Вие споменавате, главният прокурор именно тях щеше да запише в своето искане?
Защо не кажете на главния прокурор, господин Мичковски, да съди господин Луканов за съветизация? Да го съди, както каза тук господин Сугарев, за износ на революция? За да бъдат нещата съвършено ясни. (Шум в залата)
И ще дойде ли времето, по Вашата логика, ако трябва да съдим Андрей Луканов за това, че е обвързал страната към разкапващия се Съветски съюз, да съдим Стоян Ганев за това, че обвърза страната към вече разкапания Съветски съюз? (Смях в ПСБСП)
Изобщо аз не виждам Вашата логика. Вие подменяте аргумен¬тите тук в последния момент, говорите не по същество на искането на главния прокурор. И съм учуден, че председателят на парламента не прави бележка.
Ние трябва да се занимаваме с мотивите, които са залегнали в искането. (Ръкопляскания в ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Както го направи господин Виденов. Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председа¬тел! Уважаеми колеги, аз съм учуден, че тук още веднъж господин Мичковски защити една теза по газопровода "Ямбург", която нито едно правителство досега не приема. Както коалиционното, така и настоящото правителство поддържат договора за "Ямбург". И миналата година от този несправедлив договор в извънбюджетна сметка в-лязоха 14 м-лрд.лв. (ръкопляскания в ПСБСП), а разходите са 2 млрд.лв. Няма ли някой най-накрая да види как се използува тази извънбюджетна сметка? Нито една друга страна в Източна

Европа не си позволи да не потвърди "Ямбург". Защото за всички това се оказа изключително изгодно. Няма ли някой, който да види, че в "Ямбург" България има само една трета валутни разходи, а другото са машини, оборудване и строителство, даващо работа на хиляди български граждани, които се оценяват във валута и в газ?
Нека с "Ямбург" повече да не спекулираме. И нека помолим Министерството на финансите да ни каже как използува тези огромни приходи от "Ямбург". Благодаря. (Продължителни ръкопляскания в опозицията)
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Той направи кариера с "Ям¬бург". (Смях в опозицията)
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, развълнувани дами и господа от лявата страна, уважаеми господин Боков, уважаеми господин Михайлов, уважаеми господин Папаризов! Общо взето, делът на "Ямбург" във външните задължения на страната ни възлиза на повече от 600 млн.долара, като принос на тази справедлива спогодба според вас.
Бих могъл да ви говоря твърде много. Бих могъл да ви посоча и условията както кредитни, така и доставни... ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Ние ги знаем.
АСЕН МИЧКОВСКИ: ... и всякакви други условия, които и спрямо които, и спрямо която логика нито един от вас не може да възрази.
Аз си спомням споровете с господин Папаризов преди една година и сигурно няколко месеца, когато ние наистина спорихме и то разумно. И ако господин Папаризов е достатъчно честен, още тогава, когато това стана на една пресконференция, той просто не можа да отговори дали тази спогодба за България е добра или лоша. А тя е лоша, уважаеми господа. Лоша е, защото по нея ние сме платили значително повече, отколкото сме получили. И това трябва добре да го запомните.
А що се отнася до факта, който Вие изложихте, че моето експозе пред вас нямало нищо общо с обвиненията на господин Татарчев, искам да Ви кажа, че това не отговаря на истината. Защото господин Татарчев е изградил част от своите обвинения и част от своите претенции към господин Луканов и въз основа на този доклад, който тримата народни представители... (възгласи в ПСБСП: "Браво! Браво! Браво!" Ръкопляскания и смях в опозицията) ... депозираха в Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми госпожи и господа, обявявам половин час почивка до 18,00 ч. Но знайте, че ние днес трябва да привършим този въпрос, в едно заседание. (Звъни)

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (Звъни): Откривам заседанието. Господин Александър Лилов е записан за изказване. Следващият оратор е господин Чавдар Кюранов.
РЕП-ЛИКА ОТ ПСБСП: Една секунда само изчакайте! Той дава интервю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Една секунда съм готов да чакам, и повече секунди съм готов да изчакам, но все пак един дава интервю, другите - къде са?
Моля, господа квесторите да помолят народните представи¬тели по-бързо да влязат в пленарната зала. Продължаваме заседа¬нието! Ние кворум сме имали, това че сега има тук 100 души -това няма никакво значение. Ако има хора, които не искат да продължат да слушат - това си е тяхна работа, а ако има гласуване - тогава може да се постави въпросът за кворума. Смятам, че знаете вече правилника.
Господин .Лилов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ЛИВОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа народни представители!
Ще говоря кратко и само върху политическата същност на въпроса, който обсъждаме. (Шум и реплики в залата) Вярвам, никой в тази зала няма илюзии, че именно политическата страна и политическите последици на този въпрос са определящите. За първи път след 10 ноември 1989 г. се пристъпва към отнемане на депутатски имунитет.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Трябваше по-рано да започнем... А-ЛЕКСАНДЪР -ЛИЛОВ: При това - на политик с национално значение и международна известност. Този акт сам по себе си, уважаеми господа, е многозначителен и трябва да бъде казано ясно - злокобен. Така започваха в миналото у нас и в чужбина, така започват и днес репресивните режими. Така и само така -най-напред чрез преследване на противника. Стените на този парла¬мент и площадът около него помнят още по-страшни думи и недоказа¬ни обвинения. Помнят, както знаете, и по-зловещи събития. Те винаги са били едно и също нещо - заплаха за демокрацията. Такова нещо е и това, което правите днес.

В България се нанася удар по демокрацията! В България започват съдебни политически процеси. РЕПЛИКА ОТ СДС: Лъжа! Лъжа!
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Над Бъ-лгария надвисва опасност от реваншистко плутократично и в крайна сметка диктаторско израждане на държавната власт. Това е първият момент, върху който искам да привлека вашето внимание, господа. Режимът на СДС започва съдебна разправа със своя политически противник - БСП. Такава е същността на това, чието начало наблюдаваме сега.
Вторият политически момент, който мотивира искането на господин Татарчев, засяга кризата на властта на СДС. Вашето правителсгво е слабо, господа. То управлява лошо, безрезултатно и некомпетентно страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Лилов, извинявайте много, но все пак трябва да говорите точно по това, което обсъж¬даме.
АУ1Ег(САНДЬР ЛИЛОВ: Точно това е, точно това е, господин председател, една от политическите стоани на проблема, който обсъждаме сега, защото вие искате да скриете този факт, вие искате да се оправдаете с БСП и с нейните политици, но това не може да стане. Дори главите ни да вземете, господа, от това произЕзодс гво няма да се увеличи, безработицата и ьен^те нямс да спаднат, обедняването на населението нгп-ча да престане. Вие имате само един-единст:,;3г ^ЗЕ-С-, - т-:ябва да покажете можете или не можете да управлявате, т.е. да решавате острите проблеми на прехода към демокрация и социална пазарна икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Лилов, правя Ви първо напомняне и после ще Ви отнема думата, защото не говорите по темата.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Как да не говоря по темата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не говорите по темата!
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Как да не говоря по темата? Как Ви е неприятна тази страна на въпроса, господин председатели? Това е най-важната страна на това, което правите днес.
Вие искате политическа и парламентарна криза, но предиз¬викана от Българската социалистическа партия, за да я обвините след това, защото искате да получите именно политическо алиби за растящата от вашето управление вътрешна и регионална нестаби-л-ност на страната. (Шум и реплики в залата)

Вие искате да предизвикате екстремистки действия, за да се разправите с БСП, защото се боите от нейното политическо влияние, от нейната лява алтернатива, (викове: "Е-е-е!" отдясно)
Да, да, боите се, господа! И вие го показвате. Вие го показвате с вашата нервност, вашата неувереност и вашия страх. Вие искате да всеете страх, за да парализирате усилията на хората за демокрация. Но знайте, господа, че БСП няма да влезе в тези капани. Ние ще продължим нашата стратегия и нашата политика на мирен преход и граждански мир, на национално съгласие и едине¬ние, на преминаване към демократично общество и социална пазарна икономика не по балкански, а по европейски стандарти. Вие няма да успеете нито да ни уплашите, нито да ни отклоните от този път.
Уважаеми господа, дойде време всички да разберем, че България се нуждае от успокоение, от помирение и от национално съгласие. Политическото, социалното и етническото напрежение са големи. Това не значи партиите да се прегърнат братски. Това не значи да не се наказва престъпление, когато се докаже. (Шум в залата) Това значи в политиката да надделее здравият разум, господа, а силите на нацията да се насочат към положителни цели. Това значи да се даде преднина на труда, а не на мъстта, това значи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Лилов, правя Ви забе¬лежка! Третия път ще Ви отнема думата.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ; Нямате основание да ми отнемете думата! ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие не говорите по темата! АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Вие можете да отнемете, защото не искате да слушате, господин председате-лю! Защото се боите, когато се развива политическата същност на това, което става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не се боим никак. Аз лично тук мога само... (Шум и реплики в залата)
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Вие трябва да престанете да вършите това, което не е работа на председателя на Народното събрание, защото е ясно, че у нас се подготвя вълна от политически процеси, господин председатели! Това, че се подготвят по различни поводи не променя тяхната същност. Тази практика е добре позната. Това не е добра политика, това е пагубна по-литика. Тя води нацията

до разединение, а хората до отчаяние и неверие. Тя ще дестабили¬зира България като държава и ще я направи беззащитна и външно, и вътрешно.
И още нещо. Нека не се забравя, господа, че самата тази политика не друг, не БСП, а самата тя много бързо изяжда своите родители.

Не от политически процеси, а от политическа мъдрост се нуждае нашата държава днес. В днешните условия политиката на помирение и национално съгласие е най-трудната, но вярната политика, спасителната политика. Трябва да се концентрираме като държава върху заводите, а не върху затворите, господин председатели на Народното събрание, господин министър-председате--лю, господин главен прокурор! Не виждате ли, че нито Унгария, в която имаше през 1956 г. кърваво въстание, нито Полша, в която имаше циклични бунтове и военно по-ложение, нито Чехословакия с нейната 1968 г. - никоя източноевропейска страна не върви по пътя на политическите процеси.
И най-сетне, аз се обръщам към вас, господа от СДС и ДПС, с един апел: много пъти от тази трибуна ви предлагах да се поучим от опита на Испания и Гърция и да затворим страницата на миналото... (Възгласи от СДС: "Е-е-е!") Да сложим край на политическото насилие в България. Без това няма и не може да има демокрация и просперитет. Вие отхвърляте вече трета година предлаганата от БСП политика на национално съгласие и помирение. Това е голяма ваша политическа грешка и отговорност, господа!
Сега се обръщам към вас с нов апел: четете на воля, щом искате, страниците на миналото. Там има неприятни неща за БСП. Но както показва случаят с досиетата и новата лавинообразна корупция, там има много неприятни за СДС и ДПС неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Лилов, говорете по темата! (Александър Лилов продължава да говори) Говорете по темата! Вие не се придържате към темата. Какво искате сега? да Ви отнема думата ли?
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: ... Не залагайте нови цикли на омразата и политическата вендета. Проявете здрав разум и спрете, докато още може да се спре.
Вие може да ни обвинявате във всичко и да ни осъдите за всичко, което поже-лаете. Сталин и Вишински показаха, че това е възможно. Но вие, ако продължите по този път, ще ликвидирате демокрацията в България! Ще надминете деградацията на тоталитар¬ния режим и много скоро ще разберете, че времето съвсем не е ваше. Знайте това, уважаеми господа! (Бурни ръкопляскания от опозицията)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За реплика, първо, Манол То¬доров, второ, Христо Иванов, трето - Свилен Капсъзов. (Протести от опозицията)
Думата има Манол Тодоров.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаемо Председателство, уважаеми колеги! Искам да обърна вниманието ви върху следното обстоятелст¬во: не за това каква опасност идва за България, а за това каква опасност е минала. Искам да ангажирам вниманието ви във връзка със законовите възможности на Министерския съвет. Въпросът се отнася до следното: на страница 15...
ГЛАСОВЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не говори по темата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие ли ще говорите за темата, когато господин Лилов не говори по темата? Господин Виденов -ли говори? Утре ще прочетете стенограмите. Това е една реплика, която той ще направи сега. (Протестите продължават) Каквото повикало - такова се отзовало!
Господин Тодоров, моля Ви се, говорете.
МАНОЛ ТОДОРОВ: На страница 15 от искането на господин главния прокурор е казано, че и тук, в тази зала, сега господин Луканов го призна, че е опростен дълг от 14 млн. щат. долара на Никарагуа. Питам ви, господа, с какви законови възможности разпо¬лага Министерският съвет, за да опрощава един несъбираем дълг? Е ли това в неговите правомощия или това е в правомощията на Държавния съвет, на Конституцията по времето, когато е извършено това деяние?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Има право.
МАНОЛ ТОДОРОВ: На този въпрос следва да се отговори:
Не може! Опрощаването на дълг може да върши само Държавният съвет съгласно Конституцията, чл. 93, т. 22 - вашата Конституция от 1991 г. Министерският съвет в лицето на Атанасов и Андрей Луканов е направил опрощение на един дълг, който е несъбираем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, стойте си на място¬то! Въобще не съм Ви дал думата. (Юрий Борисов от място иска думата за реплика)
Оттук нататък всеки, който ще говори не по темата, ще го прекъсвам. Защото както господин Лилов не говори по темата, така и господин Тодоров не говори по темата. Трябваше и двамата да ги прекъсна, но след като господин Ли лов говори повече от

10 минути не по темата, ясно е, че нямаше начин да прекъсна господин Тодоров. Но оттук нататък бил той Чавдар Кюранов, бил той който и да било, ще го прекъсна, щом не говори по темата. ЮРИЙ БОРИСОВ (от място): Искам думата за реплика. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Христо Иванов, а Вие си седнете... Вижте, искате думата от място. Седнете си на мястото. За какво искате думата? За реплика. Три реплики съм дал.
Господин Христо Иванов, моля Ви се!
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз искам да изразя своето огромно разочарование, че господин Лилов остава верен на сти-ла, който практикуваше по време на предизборната кампания - вадене на плашилото на насилие, на политически процеси, на кръв. Той се помъчи да подмени тезата за търсенето на лична, персонална отго¬ворност с тезата за колективната отговорност.
Затова аз имам няколко въпроса към господин -Лилов. Смята ли господин Лилов, че опити да се заблуждават световни институции, банкови и делови кръгове за икономическото състояние на България са въпрос на персонална отговорност?
Искам да попитам господин Лилов той спомня ли си за интервюто на господин Луканов в Съединените щати през 1988 г., когато пред авторитетни сенатори, бизнесмени и финансови експерти той заяви, че не Южна Корея е източното световно икономическо чудо, а малка социалистическа България? Той поднесе цифри за икономическия растеж на страната, които бяха не само нереални, но футористични.
Знае ли господин Лилов, че на една реплика, изразяваща скептицизъм по отношение на възможностите на една централизирана планова икономика, господин Луканов отговаря, че именно обществе¬ната собственост върху средствата за производство в България е предпоставка за икономическото ни чудо?
Историята обаче опроверга господин Луканов по един много суров и ироничен начин, защото само след две години той беше този, който по един уникален телеграфопощенски начин обяви банкру¬та на нашата страна и преустанови плащането ни на външните креди¬тори.
Аз искам да попитам господин Ли-лов как обяснява той това противоречие? Това въпрос на незнание ли е, на безотговорност

ли е, на престъпност ли е, или има място тук за лична отговор¬ност?
И аз съм доволен от това, което газа господин Вълканов. Той най-малкото, с което се съгласи, е, че господин Луканов носи морална политическа отговорност. А щом като е така, тогава възниква въпросът: не стои -ли нещо повече зад всичко това?
И искам да попитам господин Лилов защо той тенденциозно отбягва темата за лична и персонална отговорност и изкуствено я подменя с колективна? (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви! Думата има Свилен Капсъзов.
СВИЛЕН КАПСЬЗОВ (ДПС): Уважаеми господин председатели, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да декларирам, че ще бъда най-доволният човек в тази зала, когато видя на подсъ¬димата скамейка не Андрей Луканов, а един от минаващите за най-изтънчения мракобесник в България - Александър Лилов (възгласи от мнозинството: "Браво!" и ръкопляскания), тъй като досега... (Протести от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Какво има? Той изразява мнение.
СВИЛЕН КАПСЪЗОВ: ... тъй като досега само се отправяха обвинения в некомпетентност, в некадърност, в неморалност към мнозинството в тази за-ла.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А, бе, ченге, млъкни!
СВИЛЕН КАПСЪЗОВ: Аз ще подчертая, че тези автори на подобни определения доказаха своята аморалност и некомпетентност от Тихия океан до Унгария и разрушиха половината свят и го зара¬зиха. Те определяха като висши интелектуалци хора, които трябва да копаят канавки, а тези, които трябва да бъдат интелектуалци, ги закарваха в канавките... (Възгласи от мнозинството: "Браво!" и ръкопляскания)
Изказванията на господин Лилов и на господин Вълканов доказват, че те не са направили никакви изводи и няма да признаят нито един грях. Напротив, те ще заплашват и тероризират. Затова
ние трябва да бъдем настъпателни, защото няма спасение от тях! (Ръкопляскания от мнозинството)
Изказванията на господин .Лилов и на господин Вълканов доказват, че действително господин .Луканов е един от конкретните престъпници, който трябва да бъде изправен пред следствието. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството и възгласи: "Браво!")

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Лилов, имате право на дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа! Най-напред искам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако обичате, да си сложите картата, господин Лилов, като всеки народен представител.
АЛЕКСАНДЪР .ЛИЛОВ: Да, разбира се. Най-напред, господин председател, Ви дължа благодарност, че така достойно защитихте честта на един народен представител, както правите често пъти, когато много по-леки обвинения, квалификации се отправят към Ваши съкоа-лиционни депутати. Този стандарт, който прилагате, не издига Вашата чест, господин председатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Лилов!

АЛЕКСАНДЪР -ЛИЛОВ: Що се отнася до бележката на господин Манол Тодоров, че е опростен неправилно според него 14-милионен дълг на Никарагуа, аз предлагам на уважаемото Народно събрание да назначи една група експерти, която да се произнесе компетентно дали е така, както твърди господин Мано-л Тодоров. Трябва ком¬петентна преценка, уважаеми господа! Много е лесно, когато вие ставате тук и отправяте своите филипики.
Що се отнася до господин Христо Иванов, бих бил щастлив, господин Иванов, ако става дума за плашило на насилието. Но за какво плашило може да става дума, когато Вие започвате цяла серия от политически процеси! Това е една злокобна реалност, уважаеми господин Иванов! Затова става дума, а не за някакво плашило, което някой размахва.
Що се отнася до Андрей Луканов - ако можете да докажете тези Ваши обвинения, направете го! Тогава Вие ще имате основание да го обвинявате така злобно, както го правите.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Съдът ще го направи. Затова е съд.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Разбира се, тогава защо Вие вземате ролята на съда?
Защо Вие предварително знаете кой е престъпник и кой не е престъпник, господин Йорданов?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): А Вие откъде знаете, че е невинен?
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Защо не изкачате съда? Аз зная, че един човек е невинен, докато не се докаже обратното.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Такава е процедурата. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Що се отнася до оценката на господин Къпсъзов, която е толкова страшна и която трябва да ме накара да треперя, мога да Ви кажа, уважаеми господин Капсъзов, че Вашето мнение не ме интересува. (Ръкопляскания от блока на ПСБСП) За жалост освен лозунги, Вие нищо друго не знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Както виждате, ние вместо да обсъждаме така, както се предвижда от правилника, се плъзгаме по политизирането. Но господин Лилов започна и направи една реч, която беше изключително политическа и която вещаеше абсолют¬на... Така че аз не можех с-лед това вече да прекъсна тези хора,

които отговаряха точно на неговата политическа реч.
Сега има думата господин Мехмед Ходжа.
Мариана Христова по процедурен въпрос ли иска думата? Извинявайте, почакайте! (Обръща се към господин Мехмед Ходжа)
3-/1АТКА РУСЕВА (ото място): Каква процедура като имаме разпределение на времето!
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя едно процедурно предложение и възразявам срещу начина, по който се водят дискусиите днес в тази зала.
Господин председател, искам да обърна Вашето внимание върху чл. 102 от правилника. Няколко народни представители -например господин Георги Марков, нарекоха членовете на Социалисти¬ческата партия съветски доносници или съветски агенти. Това е обида към народните представители и ние можем... (Ръкопляскания от блока на СДС и ДПС по повод влизането на господин Светослав Лучников в пленарната зала) И ние можем, господин председател на Народното събрание, да претендираме, че на този етап не искаме да сме съветски агенти, а като някои други - например американски или английски, за да ни плащат като на вас във валута.
В тази връзка аз искам да Ви предложа да спазвате Вашето задължение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не е процедурно. Моля Ви се!
МАРИАНА ХРИСТОВА: Процедура, господин председател!... По ч-л. 105 от правилника, където имате задължение за всички случаи да правите бележка на народния представител, който въпреки напомнянето или забележката, продължава да нарушава реда в залата. Аз искам да обърна и Вашето внимание върху обстоятелството, че господин Свилен Капсъзов обиди публично един народен предста¬вител преди малко като го нарече...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Как го нарече? МАРИАНА ХРИСТОВА: Ще го повторя, разбира се - "изтънчен мракобесник". И нещо повече, отправи към него заплаха, че той ще бъде много щастлив, когато го види на подсъдимата скамейка.
Ваше задължение е, господин председател, и в този случай да спазвате правилника и изпълните задълженията си по чл. 105. А за ръкоплясканията благодаря, надявам се, че оттук нататък ще ни третирате и като американски и английски агенти.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля за внимание в залата. Действително, че би трябвало да започна да правя забележ¬ки. Разбира се, на всички. Защото ако господин Марков е казал нещо, веднага след това дойде друг, който каза, че бил истерик. А на господин Лилов би трябвало да му се направят десет забележки, на господин Виденов - петнадесет забележки. Утре като прочетат своите стенограми, те ги четяха вече и би трябвало вече да си ги знаят, в които обвиняваха СДС във всички земни грехове.
Затова оттук нататък аз ви казвам, че няма да допусна политически речи, които нямат нищо общо с обвиненията или по-скоро с искането на прокурора.
Господин Мехмед Ходжа има думата.
МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми дами и господа народни представители! Заставам пред вас и в качеството си на председател на Комисията по правата на човека. Много ви моля, господа, никога никого не съм реп-ликирал и в това Народно събрание от 4 ноември, ако не се лъжа, съм се държал достатъчно прилично и възпитано.
Днес парламентът разглежда искането на главния прокурор на Република България и следва да вземем решение по него. Смятам, че искането е направено в съответствие с разпоредбите на чл. 70 от Конституцията и чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Основният въпрос според мен е дали са налице предвидените в ал. З на чл. 100 от правилника достатъчно данни за извършено тежко престъпление. Понятието "достатъчно данни" е употребявано в чл. 190 от Наказателно-процесуалния кодекс. Като такива се приемат данните, въз основа на които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Към искането на главния прокурор са приложени списъци на документи, на материали, съдържащи много¬бройни фактически данни, обусловили преценката на прокурорските органи.
При тези обстоятелства би могло да се приеме, че искането на главния прокурор е мотивирано. Безспорно е, че тук не следва да разглеждаме по същество въпроса дали в действителност е извър¬шено престъпление. А ние точно това правим. Едва ли не днес Народното събрание не се превърна в съд и от двете страни.

Безспорно е, че тук следва да разгледаме по същество въпроса, дали в действителност е извършено престъпление. Дали са извършени точно престъпленията, визирани в искането на главния прокурор. За това правомощие Народното събрание няма. И едва ли някой в тази зала желае да се самоовластява с такива права. Конституцията ясно и точно провъзгласява принципа на разделението на властите, характерен за всяко демократично общество и държава.
Ето защо окончателната преценка ще направи не Народното събрание, а съдът, след като обективно и всестранно изследва и анализира всички обстоятелства по случая. От нас се иска само да му предоставим тази възможност, необходима предпоставка за което е възбуждането на наказателно преследване и провеждането на цялостно разследване в съответствие с изискванията на Наказа-телно-процесуа-лния кодекс.
В случая не се засягат правата на господин Луканов, тъй като ни най-ма-лко той не се лишава от възможността да поставя въпроси и да представя доказателства, каквито смята за необходими. Никой в този смисъл не би могъ-л да пренебрегне закрепените в нашата правна система презумпция за невинност. Тук става въпрос за даване на възможност за предприемане на необходимите зако¬нови действия от страна на прокуратурата.
Аз не зная защо наистина днес Народното събрание положи максимално усилие, за да политизира случая - отнемане имунитета на народен представител!
Моля ви, господа, помните ли как едно време се криехме зад партийния си билет? Сега аз мисля, че имунитетът на народния представител не бива да служи за същото. Има виновни, има престъп¬ления - трябва да има наказания. Но би било много по-достойно, ако действително тези хора, които чувствуват вина, да направят това по един джентълменски начин. Има две възможности, господа. Или тези, срещу които е предявено обвинение, да станат и сами да си подадат оставката, сами да поискат да им бъде отнет имуните¬тът, или - вторият вариант - чрез гласуване от Народното събрание.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Точно така, браво!
МЕХМЕД ХОДЖА: Поради това смятам, че искането на главния прокурор би следвало да намери положителен отговор. Аз лично ще го подкрепя независимо от това, че много хора от лявата страна могат да си променят мнението от този момент за мен. (Ръкопляска¬ния от блока на СДС и ДПС)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, не ми пращайте бележки за искане на реплика. Госпожа Караиванова, аз Ви давам думата.
Извинявайте, господин Камов, но не е коректно, преди да е завършил народният представител, едва започнал, да се иска реп-лика.
Затова давам думата първо на госпожа Караиванова.

АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председа¬тели). 31.Ямболски избирателен район.
Колеги, бих искала кратко възражение по същество дейст¬вително да направя на колегата Мехмед Ходжа. Ние не можем да не преценяваме дали е извършено престъпление и какво е то. Защото и в Конституцията, и в правилника се изисква да е тежко престъп¬ление, иначе господин Татарчев можеше да не предяви обвинение, че господин Луканов е извършил обида против Оризарски.
Второ, достатъчно данни, господин Ходжа, действително е вписано в процедурата и съгласно чл. 190 от Наказателно-проце-суалния кодекс те се изискват, но когато се образува предварително производство. А това предварително производство, което ни цитира господин Татарчев е № 4 от 1990 г. То преди две години е образу¬вано. И за да бъде повдигнато вече обвинение против господин Луканов, се изисква да има достатъчно доказателства. А именно това липсва в писмото на господин главния прокурор. Защото основ¬ното за длъжностно присвояване, това е да се разпореждаш в свой или в чужд личен интерес, в полза на физически лица и това дори и в чл. 212 след дълги спорове в практиката беше решено още през 1982 г. и се вписа изрично "физическо лице". Затова не може да се говори за присвояване, когато се дават кредити на чужди държави.
И ние тук не можем да снемаме имунитет за едно престъп¬ление, а утре да се окаже, че го съдят за съвсем друго. Ние внимателно трябва да преценим и да кажем - само за това престъпле¬ние, че снемаме имунитет, иначе ще злоупотребим и с нашите права, господин Ходжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Му-летаров, имате думата.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, правилнон в своето изказване господин Мехмед Ходжа постави един изключително важен въпрос. Съгласно чл. 100 от правилника трябва в искането да се съдържат достатъчно данни за извършено престъпление. И тези данни за извършено престъпление да бъдат съответно мотивирани, да бъде посочено в какво те се изразяват, като най-напред бъде изложена самата фактология. В нито един ред, в нито един ред от искането

на главния прокурор няма изобщо данни за престъпления, извършени от физическо лице, от субект на наказателната отговорност.
Всички данни, които се извеждат тук, са действия, извър¬шени от Министерския съвет, който съгласно по-рано действуващата Конституция и сегашната Конституция, отговаря и организира за провеждането на вътрешната и външната политика на страната.
Освен това Министерският съвет отговаря и ръководи израз¬ходването на бюджетните суми. И тази отговорност, която той има като колективен орган, може да бъде само политическа, може да бъде снемане на доверие, може да бъде и оставка, но тя не може да бъде наказателна отговорност. Защото, аз пак питам, ако се намери в това предложение един ред за персонална отговор¬ност, освен това кой е подписвал някои от спогодбите, аз съм готов да спорим с него.
И на второ място, и приключвам, да спазя времето. Не искам да влизам в дискусия дали е осъществен съставът на чл. 203 за присвояване или чл. 219 от Наказателния кодекс за безстопан¬ственост. Ние бихме могли да дискутираме по този въпрос и с господин Гоцев, и с други колеги, ако изобщо в този материал се съдържаха данни, че такива престъпления са извършени, господа. А в него само се посочват тези текстове, но няма нито доказател¬ства, нито каквито и да са аргументи, нито мотиви, че обективно този състав и-ли тези състави са осъществени.
При това положение всички приказки, които тук се изгова¬рят, са по принцип, без изобщо да се прави юридическа аргументация на този въпрос.
И в заключение, уважаеми господин председател, искам да обърна внимание, че в изказванията си действително трябва да се движим в рамките на искането, а не на общите приказки, тъй като това искане е бедно от най-важния въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Мулетаров. Господин Близнашки има думата.
ГЕОРГИ Б/1ИЗНАШКИ (ПСБСП): Уважаеми господин председатели, дами и господа! Взимам думата, за да отправя своята реплика към господин Ходжа, защото цялата българска история е история, изпълнена с преследване на политическите противници. И неслучайно се говори, че почти всички български министри по раз-лични поводи са минали през нашите затвори. И именно защото най-сетне трябва

да се приложат европейските стандарти, стандарти на човещина и политическо разбирателство, е нужно Вие, като председател на тази комисия, да ги отстоявате тук, в тази зала. Защото, първо, беше приета една съкратена процедура за снемане на депутат¬ския имунитет, така наречения ч-л. 100. И аз искам да Ви кажа, господин Ходжа, че това е изключително оригинална процедура. Такава процедура няма в нито една друга демократична страна.
На второ място, тя предвижда, в ал. 6 възможността за отстраняване на народния представител от изпълнение на неговите задължения - да не може да участвува нито в работата на Народното събрание, нито на неговите комисии. И това е изключително ориги¬нално. Не съществува в нито една цивилизована страна. Нещо повече, то е пряко антиконституционно спрямо сега действуващата Конститу¬ция.
И на трето място, господин Ходжа, искам да Ви обърна внимание на това обстоятелство в искането на главния прокурор, че там той иска Народното събрание да му гласува мярката за неотклонение спрямо народния представител. Не Ви ли се струва, че това се дължи само на едно обстоятелство - нежеланието на главния прокурор да поеме пряката отговорност! Защото това никъде по света не се допуска. Той взема решението, той носи своята отговорност. Парламентите по света правят точно обратното. Те се грижат за това правата на народните представители да бъдат защита¬вани по време на това следствие и парламентът е този, който може да иска промяна в мярката за неотклонение, но не той да я налага, защото това няма да бъде справедливо, това ще бъде политическа разправа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Ходжа, искате ли да отговорите?
МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми дами и господа народни представители! Аз не съм юрист и когато цитирам един или друг член и от Конституцията, и от Наказателния кодекс, и от правилника, това го правя по собствено убеждение.
И заявявам пред вас - ние сме 240 народни представители, нека всеки в тази зала днес да постъпи според собствената си съвест. Никой никого не задължава да гласува за или против. Аргументи има и за едното, и за другото.

Аз и пред вестник "Марица" съм направил изявление, където съм казал следното: "Не оправдавам господин Татарчев, когато той прави предварителни изявления, че някой народен представител ще бъде задържан; че някой ще бъде осъден. Само съдът, ако той е независим, може да реши това."
Така че всеки със собствената си съвест да реши своето отношение. Но в никакъв случай не мога да оправдая нито един член от бившето, т.е. от правителството на господин Георги Атана¬сов за времето през 1986-1989 г., ако не се лъжа, пък и предишните правителства.
Аз лично съм убеден и зная каква роля играеше в това правителство господин Андрей Луканов и не само той. Ако тези хора са достойни, могат това да го направят по един, повтарям още един път, възпитан начин, така че целият български народ и парламентът да им ръкопляска. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Ходжа. Процедура? - Да, заповядайте, господин Камов.

НИКОЛАЙ КАМОВ (ПСБСП): Господин председатели, моето процедурно възражение е свързано с обстоятелството, че след като за мен лично е неприемлива тезата, изразена още в самото начало на изказването на оратора, аз бих могъл още тогава да пусна бележка и вие би следвало да ми дадете думата за реплика. Господин председатели...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие какво процедурно предложе¬ние правите? Какво процедурно предложение правите? Какво проце¬дурно предложение?
НИКОЛАЙ КАМОВ: Днес вие много пъти апелирахте да се придържаме към темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кажете, кажете. НИКО-ЛАЙ КАМОВ: Но аз ви питам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първо си сложете картата, господин Камов. и направете процедурното предложение. Просто не коментирайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Аз правя процедурно възражение и имам право по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма възражение. Такова нещо в правилника няма. Господин Камов, не ме карайте да ви отнемам думата! Вие трябва да направите едно процедурно предложение, а не възражение. Просто не съществува такова нещо.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Господин председатели, във връзка с... Вие предложихте на няколко пъти да говорим по темата. Но аз ви питам: коя е темата? Темата са политическите репресии. И за съжаление тази тема е много честа гостенка на нашата полити¬ческа история. (Шум и неодобрение от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Камов, аз ви отнемам думата, защото вие не правите никакво процедурно предложение. НИКОЛАЙ КАМОВ: аз се надявам, че вие...
ПРЕУДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Отнета ви е думата! Вие се отклонявате от темата и въобще не правите никакво процедурно и предложение, и възражение.
Моля ви се. От БСП трябва да се договорят още двама души и то може би господин Кюранов и господин Пирински в рамките на по 5 - 6 минути, което ще рече, че ще надхвърлите доста

40-те минути. Моля ви и ораторите от СДС, които са говорили много по-ма-лко, ако искат всички, които са в списъка, също да се придържат към 5-6 минути.
Има думата госпожица Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители! СДС дойде на власт с едно обещание да създаде условия за функциониране на една наистина силна и независима съдебна власт. И ние наистина изпълнихме това обеща¬ние. Някои днес тук се опитват да говорят за начало на полити¬чески репресии.
Господа, вие от собствения си опит най-добре знаете, че когато една политическа сила е решила да прави репресии, тя не чака месеци наред за прокурорско заключение. Репресиите са ваш стил, а не наш стил. (Ръкопляскания от блока на мнозин¬ството и оживление)
Днес именно тази независима трета власт в резултат на едни дълги и задълбочени следствени действия поставя въпроса за отговорността на едно правителство. ГЛАС ОТ ПСБСП: Кои сте вие?
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: И тук аз ще си позволя да ви напомня наистина един член от Конституцията - чл. 69. Този текст освобож¬дава народните представители от наказателна отговорност за изка¬зани от тях мнения и за гласуванията им в Народното събрание, но никой не освобождава от отговорност правителствата и техните членове. Те носят отговорност за всяко едно свое действие и за всяко едно гласувано решение. Именно затова днес се поставя въпросът за едно следствие за престъпление, извършено по времето на управлението на едно правителство. За какво става дума? -
За едно евентуално участие на господин Андрей Луканов. Защото всички сте съгласни, че ако трябва да приемем, че той не е участ¬вал, то трябваше да има един факт в историята на изразяване на несъгласие от негова страна или подаване на оставка. В случая следва да се установи при условията на съучастие каква точно вина има господин Луканов и доколко той споделя отговорността на това правителство за едни или други действия.
Каква е нашата задача днес? - Да преценим дали са налице достатъчно данни. И тук повтарям именно: данни. Защото, господа,

Народното събрание не може да се занимава с доказателства. Дока-телствата предполагат един процес на доказване. Кой ще реши дали един факт следва да се приеме или не за доказателство? Може би председателят на Народното събрание? Или председателят на вашата парламентарна група? Какво е "достатъчно данни" е много ясно казано в решението на Върховния съд: това са данни, които дават основание да се направи обосновано предположение за евентуално извършено престъпление. Никой не твърди все още на този етап, че такова престъпление наистина има.
В зависимост от характера на самото престъпление, различен ще бъде характерът и на тези данни. Едни и същи данни могат да сочат както за едно, така и за друго престъпление. Ето на някои от вас не ви харесва квалификацията по чл. 203 и 219. Аз също бих могла да кажа, че главният прокурор наистина е предя-ви-л едно такова начално искане именно по тези най-леки текстове, защото за мен тези данни примерно сочат за едни престъпления по чл. 103 и чл. 107 от Наказателния кодекс.
Но, господа, преди Народното събрание да е давало раз¬решение, никой не е в състояние - нито един държавен орган! - да се произнесе по определени данни по отношение на който и да е народен представител. За да се допълнят тези данни и-ли да се изяснят. Наистина де-ло № 4 вече има дълга история, но господин Луканов до този момент е бил могъл да бъде привличан само в качеството си на свидетел. Недопустимо е преди ние да сме взели решение по чл. 70 от Конституцията, спрямо него да се извършват каквито и да било действия на проверка. Именно затова говорим за достатъчно данни.
Какви са данните? За мен, а и за повечето от нас има два безспорни факта и едва ли някой може да отрече тези факти:
на първо място, става дума за големи суми пари. Пари, чиито размер дава ос нование за квалификациите по чл. 95 от Наказател¬ния кодекс - особено тежък случай. А според решенията на Върхов¬ния съв - в особено големи размери. На второ място, става дума за едно обосновано предположение, че тези огромни парични сред¬ства не са изразходвани по законосъобразен начин. Ето това трябва да се провери. И аз не виждам какво толкова страшно има в това,

защото наистина тези достатъчно данни, съществуващи в този момент, в един по-късен етап, дори за самата Прокуратура може да се окаже, че не са достатъчно данни и самата Прокуратура да прекрати всички тези следствени действия.
И накрая аз имам един чисто човешки личен въпрос към го сподин Луканов (шум и неодобрение от блока на ПСБСП): господин Луканов, и в момента навън хората пеят една песничка. Вече две години се скандира по площадите, че Луканов е престъпник. Господин Луканов, не искате ли най-сетне този въпрос веднъж завинаги да се изясни?
НОРА АНАНИЕВА (от място): Лумпени!
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА )СДС): Нека да има един отговор на този въпрос - да-ли Луканов наистина е престъпник.
Госпожа Ананиева, нашите привърженици не са лумпени и не ви прави чест подобна квалификация! (Продължителни ръко¬пляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Петя Шопова има думата. След това - Стефан Стоилов. И господин Балабанов. С картата, ако обичате, госпожо Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря ви, господин председате¬ли!
С възможността, която ми давате - да говоря пред колегите, аз искам да ви кажа, че по този начин ще заявя пред Народното събранине, че в края на краищата народният представител, който е обиден чрез средствата за масова информация, трябва по някакъв повод и в някакъв момент да заяви за това пред Народното събрание. Госпожица Вержиния Велчева както днес, така и в изявления пред телевизията, съобщава, че аз и господин Близнашки като добри комисари на Българската социалистическа партия сме влияели върху работата на законодателната комисия. Ние бяхме наблюдатели като всички други журналисти, но ако колегите от Законодателната комисия бяха пожелали да ни изслушат, много неща, които явно не са ги дискутирали, щяха да разберат от нас.
Госпожица Велчева се учудва от факта, че се поставя и въпросът за достатъчно доказателства.
Уважаема госпожице, ако бяхте се занимавала с Наказателно и с Наказателно-процесуално право, щяхте да знаете, че тази

анкетна комисия, ако реши Народното събрание да я състави, ще се занимае с въпроса за съставомерността на деянията, за които става дума.
Преди малко с колегите от дясната страна на парламентар¬ната зала постигнахме съгласие по това, че няма достатъчно данни и-пи доказателства, че е извършено престъплението "длъжностно присвояване", тъй като господин Андрей -Луканов не е присвоявал следства в свой личен интерес или в интерес на други физически лица. Това е цитирано в по становление на Върховния съд от 1978 година и моля колегите Гоцев и Михайлов, които видяха това поста¬новление, да потвърдят това.
Що се касае до вашата квалификация по глава първа -за престъплението "предателство и вредителство", аз се удивлявам, че господин главният прокурор въобще позволява по този начин да се третира наказателното право. И бих ви казала, че това, което е ставало към момента на извършване на деянието, е било свързано с политиката на страната към този момент. Това, което вие говорите, е пълен юридически абсурд, нон сенс, пълен логи¬чески абсурд и той показва само едно - злонамереност. Вие сте една от госпожиците, които са злият гений на Законодателната комисия и на това решение! (Шум и неодобрение от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, госпожица Велчева в първата част на своето изказване заяви, че "ние не обвиняваме, ние не говорим за престъпление", и след това започна да се позовава на тези три точки в пи смото на господин Татарчев и по-специално на точка втора. Вижте какво, днес аз съм удивен, тъй като сред вас има икономисти. Ако другите все пак трябва да бъдат оправдани, икономистите трябва малко да прояват, поне малко професионализъм. И второ, да не се отива към чак то-лкова голям цинизъм, кгато се борави с фактите. (Вдига високо две книги) В тези два спра¬вочника на републиката по външнотърговската дейност, ако вие съответно добиете елементарна грамотност, ще видите: към тези стокови кредити от 260 млн. са предоставяни многократно повече допълнително стокови кредити, за да се получи накрая, уважаеми депутати, така, че за 1986 - 1990 г. активното салдо от групата

на развиващите се страни да бъде 3 млрд. без малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: аз не виждам как отговаряте вие на госпожица Велчева.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Три милиарда без малко. Това има отноше¬ние към точка втора, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, вие към го спожица Велчева трябваше да направите реплика. А пък тези сборници на народна република България съвсем не са в темата.
СТЕФАН СТОИЛОВ: За 1983 - 1989 г., госпожице, това салдо е 4 млрд. и 200. С други думи, ако вие дадете за ек спертиза това писмо, върху което танцувате вече ця-л чяс и нещо, оценката ще бъде съсипваща. Второ, на основание на тази оценка вие ще станете смешни с доводите, които изнасяте за консумиране на престъпление, за консумиране на престъпен състав.
Колкото се отнася до госпожа Свободка - до нейното съз¬нание тези неща въобще не могат да стигнат. (Шум и негодувание от блока на мнозинството)
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да. Тук ви правя забележка, защото о тправяте лично оскърбление. С това ви правя напомняне. Вие не можете да говорите по този начин!
Господин Петър Ба-лабанов.
Вижте, квалификации като тази са вече не политически, които професор Стоилов най-малкото може да си позволи да прави.
Мо-пя ви за внимание в залата.

ПЕТЪР БА-ЛАБАНОВ (ПСБСП): Господин председателю, уважаеми колеги! Петър Балабанов, БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви за внимание в залата. ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: По повод на това за кого какво се говори, аз не съм свикнал да обръщам внимание какво говорят за мен, но случайно съм слушал какво говорят за госпожица Вержиния, без да го одобрявам и в никакъв случай не съм съгласен, надявам се, че и тя не се съгласява с това.
Искам да напомня на госпожица Велчева, която пледира за юридически о скования, която пледира за законност, че тук, от тази трибуна, още миналата година някои хора, които сега седят в залата, размахваха списъци и заплашваха със затвор. ЖАН ВИДЕНОВ (от място): 16 точки бяха.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Искам да на напомня, че в продължение на половин година нашият прокурор заявява кого ще вкара в затвора, без да представи никакви доказателства.
Искам да напомня, че от тази трибуна преди един месец господин министър-председате-лят официално заяви, че в България има хора, които жадуват да чуят щракането на белезниците.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): И това е естествено. ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Искам да ви подскажа, че съобщението, предадено от БТА за искането на главния прокурор за отнемане на депутатския имунитет на четирима народни представители, беше излъчено преди главният прокурор да се е произнесъл по въпроса. И текстът, с ко йто ние се запознахме, чувствително се различава от информацията, която беше излъчена по БТА.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Питайте за това БТА. ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Тази информация, господа, показва, че някой е много наясно по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Какво общо има госпожица Вел¬чева с това?
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Накрая искам да ви напомня, че Натон в затвора е казал на своите приятели: "Все едно е за какво ще ми отрежат главата. Това е политически процес." Но след това, когато са го карали покрай прозорците на Робеспиер, е произнесъл пророческите думи: "Твоят ред идва!" Помнете, господа, че бъл-

гарският народ още преди 2000 години е казал: "Който меч вади, от меч загива". Благодаря. (Шум в залата, ръкопляскания от опо¬зицията, реплика на депутат от мнозинството: "Ти Дантон ли си?")
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Май нямам вид на такава, дето вади меч... (Възгласи: "О-о-о! от страна на опозицията)
Честно казано, мислех да се отказвам от Законодателната комисия, но след това определение на госпожа Шопова, просто съм длъжна да остана там. Не знаех, че думата "политкомисар" вече е обидна за тях, но в случая продължавам да защитавам един мой колега, ко гото прекалено много уважавам - господин Школагер-ски.
Колкото до това кой колко се е занимавал с наказателно право, аз не знам, но доколкото си спомням, госпожа Шопова имаше малко по-други занимания. (Реплика на депутат от мнозинството:
"Комсомолски секретар")
Не съм говорила как точно са разходвани тези големи суми пари, но ако се наложи, с господин Стоилов бихме могли да се поговорим по този въпрос.
За съобщенията на БТА о тговорност не нося. Колкото до това, какво говорят за мен, преди време мои избиратели ми казаха, че по тези микрофони и по радиото се е чуло, че госпожа Ананиева била казала, че имам кокоши мозък. Не мисля да отговарям на такива обвинения, просто защото всички могат да преценят какъв е моят мозък (весело оживление от опози¬цията, реплики), но бих ви каза-ла, че ако за мен пеят такива песнички на улицата, аз просто ще се оттегля и няма да смея да се покажа пред хората. (Ръкопляскания от мнозинството, изра¬зено неодобрение от страна на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Емил Бучков. Господин Бучков, вие имате възможност да говорите 10 - 12 минути, защото вашата парламентарна група е използвала досега само 5 минути.
ЕМИ-Л БУЧКОВ (ДПС, посрещнат с ръкопляскания от мнозин¬ството): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който разглеждаме, има две страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, който иска да
из-лиза - ще излиза, който иска - ще влиза.

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Ама става дума за Лука¬нов. Той трябва да с-луша, а не да бяга от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Луканов не иска да слуша, изглежда. Моля ви се, господин Бучков, спокойно продължа¬вайте. Вие сте добър оратор и не се смущавате.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Въпросът има две страни - принципна и кон¬кретна.
Принципната е следната. Касае се може ли народният пред¬ставител да бъде безотговорен, може ли народният представител да извършва престъпления и да бъде оставен така, а всички о останали да бъдат съдени? Безспорно не!
Чл. 70 определя, че когато е заварен в тежк престъпле¬ние, се арестува, а в случая случай, когато е извършил също тежко престъпление, неговият имунитет, за да бъде подведен под наказателна отговорност, трябва да бъде снет, като разрешение за това дава Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Какво скачате, господин Близ-нашки? Разберете, че няма такова нещо. След като свърши, тогава става. Откъде знаете какво ще каже господин Бучков!
ЕМИЛ БУЧКОВ: Процедурата, установена в чл. 100 от пра¬вилника, е действително една издържана правна гаранция да не се нарушават правата на народния представител, срещу когото е предявено искане от г-лавния прокурор за отнемане на имунитета. Тук не се касае за личности ибез значение е кой ще бъде - дали от дясната страна, от лявата страна или посредата. Става въпрос за един принцип.
И нес-лучайно чл. 100 предвижда, че когато е дадено раз¬решение за възбуждане на наказателно преследване, народният представител се отстранява от заседанията на комисиите и на самото Народно събрание, едва след присъдата, ако тя е оправда¬телна, или ако наказателното преследване се прекрати, народният представител се връща и неговият мандат продължава. Мандатът се прекъсва само тогава, когато има осъдителна присъда с лишаване от свобода и е посочено в текста на правилника, в който случай вече Народното събрание гласува прекратяване предсрочно мандата на този народен представител. Това е процедурата.

И аз се чу дя и не мога да разбера какво погрешно виждат някои в тази процедура. Казвам ви, не се касае за личности, касае се за принцип - за всички народни представители, вк-лючите-лно и за мен.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Нали трябва да има основание?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Вторият въпрос - конкретният. Предявено е едно искане от главния прокурор за снемане имунитета на госпо¬дин Луканов. Именно този въпрос ние трябва да обсъдим тук. Дан¬ните, които се съдържат в това искане - достатъчни ли са или не? Но има един друг въпрос, който не е само принципен, който е и морален, може ли един държавник, един министър да бъде без¬отговорен към народа, към Народното събрание, към всички за своята дейност? Досега тази практика, която съществуваше 45 години, беше изработила един морал на пълна безотговорност от всеки един ръководител, защото така е решила партията.
Не момже в едно ново, демократично, истинско общество да има хора, които да не носят отговорност. Всеки трябва да понесе отговорността си.
Какви са данните, които са представени в доклада на главния прокурор? Данните се свеждат до три позиции. Ако искате, ще ви ги посоча и по страници - безвъзмездно отпускане на сред¬ства на други държави. Какво означава "безвъзмездно"? Подарък. Тоест подарили сме, българската държава е направила подарък на редица други държави. Дали това е било в наша полза, дали сме имали тази възможност, това е друг въпрос. Но така или иначе, трябва да се прецини доколко дадено правителство, даден министър, министър-председател и-ли заместник-председател на Министерския съвет може да се разпорежда със средствата на цялата държава.
Вторият пункт, това са отпускане кредити на неплатежо-спсобни държави. Извинявайте много, но всеки един от вас, когато ще даде заем, първо проверява дали този ще му ги върне.
И на трето място, опрощаване на невърнати, отпуснати кредити. Ето това са данните.
Какво представлява присвояването? Присвояването не е нищо друго, освен да се разпореждаш със средствата, които са ти предоставени, за да ги съхраняваш. Не е необходимо да си ги сложиш в джоба. Щом си се разпоредил с тях, щом си ги подари-л, щом си ги опростил, това вече е текстът на това престъпление.

Много се радвам, че тук има колеги, които са били съдии и които много добре знаят, че Пленумът на Върховния съд по тези присвоителни престъпления предвиди и беше дал указания за 1000 лева да се налага наказание една година. И господин Начев, който е тук, с него участваме в една Комисия по помилва¬нията към Президентството, знае, че за 17 000 лева при едно продължаващо престъпление в съучастие с друг, при внесена сума, когато се гледа делото, е наложено наказание 14 години. Така ли беше, господин Начев? - Така беше.
И веднага си поставете въпроса: вижте за колко хиляди лева обикновените граждани могат да бъдат съдени по 14 години, а за тези милиони във валута, в български левове - да не се търси отговорност.

Аз не искам да ви кажа, че действително ще бъде виновен господин Луканов. Нека да се провери, нека да се види, когато е сключвал тези спогодби, законосъобразни ли са били? Има ли целесъобразност в тях? Това е преценка, която не може да направи Народното събрание. Това може да бъде преценка на съда. За нас е важно едно - действително ли тези средства са били отклонени от държавата и на какво основание, ви питам аз? И кой разрешава, независимо по-нататък кой ще бъде - министър или какъвто й да е висш ръководите-л, да се разпорежда със средствата на цялата държава, на целия народ и да не носи отговорност, да не носи отговорност.
Господин Лилов говори тук за партията. Аз питам: тази партия ще бъде ли благосклонна да слага на ръководни места хора, които ще разпиляват цялото национално богатство? И в тази насока това ще й помогне. А не с репресия. Защото ние стъпваме на един нов морал - морална отговорност пред народа и пред всички остана¬ли в тази страна.
И още един въпрос искам да поставя. Много заплахи се изказаха. И си спомням една мисъл: "Силата на слабия е само в заплашването." (Ръкопляскания и възг-ласи: "Браво!" в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата Йовчо Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Бучков, обръщам се към Вас. Едно правителство се избира, за да носи отговорност за държавните дела, да носи тази отговорност не само за днешния ден на България, а и за бъдещето на България. И както досега всички правителства са инвестирали, за да могат да развият външно¬икономическите ни отношения, да създават ус-ловия за пазарна реализация на българската стокова продукция, те са правили инвес¬тиции, пълни с рискове, рискове, които произтичат от икономиката и от политическото поведение на самата страна и на целия свят в даден момент.
ГЛАС ОТ ДПС: С милиарди?
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Какво искаме ние? Правителство, което да бездействува, да не поема никакви рискове, за да не бъде поставено пред съда един ден? Или правителство, което поема рискове, за да осигури условията за развитие на България.

И аз смятам, че с днешния акт ние предупреждаваме всички бъдещи правителства на България да не поемат рискове, да не поемат отговорността за бъдещето на България, за да бъздействуват и да търсят вината в някой друг.
Смятам, господин Бучков, че Вашата теза обрича поведението на бъдещите български правителства на бездействие, ако те се вслушат в днешните дебати на нашето Народно събрание. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Русев! Има думата господин Иван Генов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място, шеговито): Иване, не се ангажирай със защита, ще си объркаш бъдещето. Млад човек си, мисли за бъдещето!
ИВАН ГЕНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, аз поисках преди половин час думата да направя реплика на делегата на XIV конгрес на БКП и човека с дънки, господин Мичковски, но Вие тогава не ми дадохте думата. Сега ще направя реплика на господин Бучков.
Господин Бучков, Вашето изказване, както и искането на господин главния прокурор,е немотивирано и примитивно, противо-правно и цинично, злепоставящо Бъ-лгария пред международната общност. То носи абсолютно политически характер. При това е символ на аморална политика.
Господа, вие искате да съдите за по-литика, а не за дея¬ния, които съдържат състав на престъпление. При това да съдите за политика, която българските правителства са провеждали в пълно съответствие с решенията и резолюциите на Организацията на обединените нации и нейните специализирани учреждения. (Шум в залата)
Участвувал съм лично в работата на икономическия и социал¬ния съвет, там, където е сега вашият министър - господин Ганев. И мога да ви заверя, че предоставянето на кредити и помощи, опрощаването на кредити за развиващите се страни и особено за най-с-лабо развитите страни, бе международно задължение за България и задължителен елемент на цивилизована външна по-литика. (Шум в СДС и възгласи: "Е-е-е!")
ИВАН ГЕНОВ: Да съдите сега за такава политика, означава разрушаването на всякакъв международен образ на българската държава.

Господин председател, по повод характера на правителства¬та на Никарагуа преди Виолета Чаморо искам да кажа, че вчера участвувах в среща с временно управляващия Никарагуа в София по повод твърденията на господин Татарчев за терористичните правителства. Той, официалният представител на Никарагуа, заяви, че в Никарагуа никога не е имало терористични режими, а там се е водила гражданска война. Затова днешното никарагуанско правителство най-енергично ще протестира срещу безотговорните заявления на главния прокурор, подронващи достойнството на соб¬ствената му страна. (Шум в СДС)
Вие, господа, от днес нататък ще олицетворявате полити¬ческата мъст! Ще станете знаменосци на политическото насилие в края на XX век...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, отговаряйте на господин Бучков!
ИВАН ГЕНОВ: ... гробокопачи на демокрацията, господа от СДС!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Щом е за Никарагуа, много добре се знае, че изнасяше оръжие за Сан Салвадор и поддържаше гражданска война там!
ИВАН ГЕНОВ: Това ще ви изхвърли много скоро от историята! Много скоро, господа! (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Времето Ви отмина. Господин Генов, не си ли спомняте нещо да е казване за Никарагуа, е е изнасяла оръжие за Сан Салвадор? Защо говорите така, на вересия?
Има думата господин Захариев.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа, дъ-пбоко съжалявам, че господин Бучков, когото уважавам като юрист, действително се опитва по чисто политически мотиви да защитава една недоказуема от юридическа гледна, точка теза. Но все пак всички, които се намираме тук, в тази зала, ма-лко или повече сме дошли да правим тук и политика, така че може би мога да го оправдая в тези негови намерения.
Не мога обаче да приема другото, че той говори толкова некомпетентно по някои въпроси, свързани с формирането на външния дълг, по въпроса за трудносъбираемите и несъбираемите кредити, допускайки и стигайки до презумпцията, че това може да бъде

основание за поставянето на един човек, на един политик, на един председател на Министерския съвет, заместник-министър пред¬седател на подсъдимата скамейка.
Ако ние следваме неговата -логика и ако това е логиката на новото време, то, уважаеми господин Бучков, на тази планета, на този континент Вие няма да намерите правителство, към което не може да бъде предявен подобен иск. Няма такъв случай. Така че, извинете ме много, но подобна теза е незащитуема. (Шум в СДС)
Още една грешка, която Вие допускате. Дай, Боже, тази грешка действително да е неволна! Вие говорихте на няколко пъти за новия морал и свързахте този нов морал с една фраза: "Всекиму своето!"
Аз искам, господин Бучков, да Ви припомня, че този -лозунг:
"Всекиму своето!" стоеше над нацистките концлагери. Дай, Боже, да не е това бъдещето на тази страна! И да не е това този подход, с който ние ще подхождаме към бъдещите кабинети, и начина, по който ние ще формираме отношението към сегашните и бъдещите политици на България!
Така че нека, господа, с повече чувство за отговорност се отнесем към този въпрос. И не зная дали съзнавате, че след всичко онова, което правите в момента в тази зала...
СВОБОДНА СТЕФАНОВА (от място): Стига политически речи!
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: ... вие може би не же-лаете това, но вие издигате паметник неръкотворен на политика Андрей Кар-лович Луканов! (Възгласи в последните редове на мнозинството: "КГБ! КГБ! КГБ!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви за тишина! Господин Захари Захариев, би трябвало все пак от уважение към Левски, Ботев и Каравелов, които и тримата са писа-ли: "Всекиму своето!"... прочетете ги, сигурно не сте ги чели, защото сте били... Прочете¬те, прочетете и за тримата! (Възгласи в последните редове на мнозинството: "КГБ! КГБ! КГБ!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата Емил Бучков.
ЕМИ-Л БУЧКОВ (ДПС): Този въпрос, който разглеждаме сега, едва ли щеше да бъде на дневен ред...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля за тишина в залата!

ЕМИЛ БУЧКОВ: ... ако не се намирахме в това тежко икономи¬ческо състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: МОУ!Я публиката на балкона да се прибере места, да не се надвесва.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Когато става въпрос за едно катастрофално състояние на една икономика, се търсят причините. Това не означава обаче, че господин Луканов обезателно ще бъде осъден. Това не означава, че към него ще се предприемат репресивни мерки. Става дума за едно изясняване на истината, да се види, защото той участ¬вува именно в този режим, при който са нанесени тези вреди на нашата страна.
И ако не бяхме дошли до това критично икономическо състоя¬ние, нямаше този въпрос да стои пред нас. А причини има. Нищо не е без причина - . Вие го знаете по-добре от мен.
Що се отнася до репликата, която ми бе отправена, че съм бил циничен.

Извинявайте много, не мога да бъда циничен. Аз бях само откровен. Исках да изнеса истината пред вас, но тъй като истината винаги е жестока, някого го е заболяло. И като го заболи, гледа да обиди другите. Ето това е!
Никога не съм казал: "Всеки му своето". Поне не си спом¬ням, но може да се види в стенограмата. Става дума за друго, че всеки следва да носи отговорност за своите действия, когато ще представлява държавата или е издигнат на такъв пост, че трябва да защитава нейните интереси. Ако има оправдателни причини за неговите действия - той няма да носи отговорност. Затова, когато се опитват някои господа да ми приписват думи или да ги сравняват с фашизъм, с цинизъм или с каквото и да било, те нищо друго не показват освен своята слабост и искат само да ме уязвят, да ме обидят. Извинявайте, господа, бъдете поне доблестни, честни и когато излизате тук да давате оценка - поне бъдете истинни! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Чавдар Кюранов има думата.
Извинявайте, но има предложение за процедура. Заповя¬дайте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, тъй като е добре известно, че Съюзът на демократичните сили винаги е би-л за това всички въпроси да се решават от всички народни представители чрез много и разнообразни дебати - нещо, за което винаги сме били обвинявани, че има много, много дебати, а ние винаги сме били за дебатите - и днешният ден го доказва! Ние не сме тоталитарна организация. Именно хора, които искат истината да се роди в спора, в дебата и предлагам да удължим работното време до изчерпване на точката, за да могат всички социалисти, които желаят, да вземат отношение по този въпрос, който ги вълнува. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Поначало няма защо въобще да гласуваме за това, затова защото е казано, че в едно заседание трябва да се реши въпросът, тъй че ние до 22,00 ч. ли ще стоим, до 23,00 ч. ли ще стоим - ние ще трябва да седим тук, защото е казано така в правилника! Това е специален случай!
Имаме още двама оратори от страна на БСП - господин Кюранов, а иначе няма смисъл да гласуваме, то е ясно.

Господин Кюранов, имате думата в рамките на 5-6 минути, защото вече надхвърлихте времето от 40 минути, за което ставаше въпрос.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председатели, уважаеми колеги! Няма съмнение, че правителственото мнозинство ще уважи искането на главния прокурор за отнемане имунитета на Андрей Луканов. С това, страхувам се, че парламентът ще направи още една крачка към авторитарно управление, защото историята познава и диктатура на парламентите - диктатура на Големия парла¬мент в Англия. Но това е било през XVII век и въпросът е дали от това ще се учим? А на авторитарното управление просто са нужни процеси. Все едно какви.
И сега да видим какви са обвиненията на главния прокурор и какви са тези "достатъчно данни", за които става дума.
Отпускане на безвъзмездни помощи на развиващи се страни -това го казаха хората, политика на Организацията на обединените нации, изключително тежко отражение върху икономиката на страната през 1986-1989 г. Тези помощи са около 5 на сто от нарастването на дълга. Тези ли 5 на сто са изключително тежкото отражение върху икономиката на страната?
Главният прокурор прави юридически обвинения за д-лъжностно присвояване, когато няма присвояване; за присвояване в по-лза на държавата, когато присвояване може да има само в полза на физическо лице. Нарушени са основни правни принципи, търси се индивидуална вина за колективни решения. Казва се, че Луканов действува в съучастие, а кои са съучастниците? Кримина-лизира се деяние, което не се вмества в Наказателния кодекс, търси се вина, без да е имало умисъл.
И човек се пита: щом това е възможно по отношение на един народен представител, как ще бъде за обикновения човек? Няма икономически аргументи, няма юридически аргументи, но това не е важно, тъй като процесът е политически. Главният прокурор не го казва. В замяна на това казва го един от главните следова¬тели. Той казва: "Не става въпрос за злоупотреба, а за политика", значи на политиката се придава криминален характер. И тук е същината на въпроса. Този процес е политически. Такива бяха процесите и през 1947-1948 г. Такъв беше процесът на Никола Петков и редица други. Това ли ще бъде образецът, по този път ли отново трябва да се върви?

Защо беше избран .Луканов? Именно - избран. Разбира се, не е светец. Такива въобще няма в този парламент. Може би с едно изключение - там някъде на първия ред... (Оживление в залата) Един от непосредствените участници в 10 ноември 1989 г. Той е човек, който пръв застана зад дисидентските движения - пръв от управляващите. Той помогна за легитимността на тогавашната опозиция, включително на СДС. Той съдействува на тази опозиция. Той не допусна немирен преход, а абстрактно казано, имаше такава възможност. Той пое големия риск и неразбиране дори в собствената му партия, където и сега има хора, които го корят именно за това. Може ли да се отрече борбата му за коалиционно правителство, което в края на краищата стана? Той има голяма роля в промяната на Българската социалистическа партия, колкото и да го отричат това някои. Дълго време той беше с изключително висок рейтинг в тази страна, а виждате и последните резултати - на трето място. Не е голям процентът, но все пак е на трето място.
Защо сега стават тези процеси, а те ще бъдат серия? Режимът на СДС се провали, каквото и да приказваме, както и да се разубеждаваме в това отношение. СДС обещаваше чудо, но чудото не дойде. В замяна на това дойдоха тежки удари срещу най-широки кръгове от нашия народ. И сега целта е да се отклони вниманието. Удари върху парламентарната опозиция... Трудно е да се забрани, макар че на някои им се иска да забранят партията, но да се сведе до 10-15 на сто, това на някой се струва напълно възможно. Някои са го заявявали тук.
Икономически не се успя. Поддръжниците на тази партия все още й помагат. Политически влиянието й расте. Показват го изследванията на самото СДС.
Тогава остава съдебната разправа. За справедливост и отговорност - да. За лична вина - да. Но справедливост и отговор¬ност, и вина е едно, а политически произвол в юридическа форма -съвсем друго.
Политически мотивираните промени в съдебната система, натискът на изпълнителната власт върху съдебната власт - тези действия на главния прокурор поставят под сериозно съмнение обективността и безпристрастността на правосъдието в България. Процесите, които идват са срещу идеята за национално помирение и съгласие. Тя намери положителен отклик сред видни дейци, бих казал, на СДС, дори у президента, но екстремистите сред СДС се уплашиха от това и затова се тръгна по пътя на авторитарно

управление. Политическите репресии ще подменят справедливостта, защото политическите репресии са заразителна болест, госпожице Велчева! (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви.
Господин Капуда-лиев пръв поиска думата за реплика.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По повод изказване¬то на господин Кюранов, че тук процесът става политически, аз искам да направя едно малко вглеждане в стенограмите на Народното събрание преди 73 години!
На 25 декември 1920 г., тук, от това място, министър Омарчевски е произнесъл следните думи; "Преди всичко в Плевен, гнездо на комунистите, най-голям бунтар беше синът на господин -Луканов, Тодор Луканов - Андрей Тодоров Луканов, и неговата сестра - ученичка в девическата гимназия. Учениците, както ви е известно, излязоха многознаещи и в деня на туй тържество (става дума за чествуване 50-годишнината на народния поет Иван Вазов), когато целият град се бе събрал да празнува, те отидоха с няколко работници и искаха да разва-лят тържеството...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие имате реплика на господин Кюранов, моля Ви се. Правите реплика на господин Кюранов, не забравяйте това.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ; Репликата ми на господин Кюранов, е, че 73 години - не остана време да прочета целия текст, но аз ще го публикувам в печата, той е много любопитен - 73 години българският парламент се бори с явлението "Луканов", и Луканов, и Луканов!... (Шум в залата)
73 години те са подбуждали към терор - за това ставаше дума в текста, който исках да ви прочета - към терор! И този терор продължава и днес. И на този терор ние сме свидетели. Към подбудите-лство, към терор аз обвинявам лявата, модерна Социа¬листическа партия. (Викове, реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Марков има думата за реплика на господин Кюранов.

ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Много внимателно слушах господин Кюранов и неговата интересна идея за национално помирение. И тя не е случайна тази идея, защото в някои от бившите социалисти¬чески страни тази идея намери почва и тези страни - някои от тях, са близко до националното помирение. В една Унгария, обаче, унгарските комунисти, при все че не съсипаха своята държава, намериха начин да се извинят на своя народ. И там депутати в опозиция като Имре Пожгай, Гюл-ла Фьор и т.н., просто си мълчат. Вестник "Непсабачек" на Унгарската социалистическа партия, госпо¬дин Кюранов, е най-четеният вестник в Унгария, но той не обвинява правителството на Антал, че то е съсипало страната, както Вие обвинявате Съюза на демократичните сили.
И понеже говорите за екстремисти, искам да ви кажа:
аз съм избран от хора, които държат да се боря до дупка срещу Българската комунистическа партия! Никога национално помирение! Никога с вас! (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС); Господин председате-лю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да репликирам господин Кюранов, който изказа съмнение, че е налице длъжностно престъп-ле-ние. Той се съмнява в това, но аз искам да го уверя с факти, които фигурират в едно чисто тефтерче.
Господин Кюранов, господин Андрей Луканов твърди, че е ловчанлия, и че двамата с госпожа Нора Ананиева са гордостта за родния си край. Знаете ли, господин Кюранов, твърдението на Димитър Пъшков, че поп Кръстьо не е предател на Дякона Левски? Знаете ли, че Левски е предаден... (Смях и ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се!
ТОШО ПЕЙКОВ: Знаете ли, че -Левски е предаден от Марин Луканов, от Лукановия род в Ловеч, който е получавал от другите комитети пари и е бил председател на Ловчанския комитет? (Шумът в залата продължава)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, господин Пейков, отнемам Ви думата. Това не е реплика. Отнемам Ви думата, защото това не е реплика на господин Кюранов. (Силен шум и реплики в залата)
Господин Кюранов, имате думата.

ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председатели, уважаеми колеги! Аз уважавам много интереса на господин Капудалиев към историята и тази негова способност да намира документи отпреди 73 години. Това е много поучително, тъй като, както казват "исто¬рията е учителка на народите".
Но право да ви кажа, аз пък бих погледнал от друга страна на въпроса. Аз лично бих се гордял, ако в нашата страна имаше повече семейства с такава история, каквато е историята на семей¬ство Луканови. (Бурни ръкопляскания от опозицията)
Аз съм доволен от това, което говори господин Георги Марков - за националното помирение. И фактът, че и той поставя този въпрос, мен лично много ме окуражава и някак си ме ентусиа-зира.
Що се отнася обаче до унгарската партия, нека господин Марков не забравя един такъв прост факт, че в Унгария се запазиха стопанските кадри. Защо тогава тази партия да критикува по този въпрос правителството? И между другото, една от важните причини, че в Унгария има толкова чуждестранни инвестиции е именно този факт. (Ръкопляскания от опозицията)
А те не направиха като вас, да изгоните де що има кадърен ръководител.
Що се отнася до господин Пейков, аз все пак бих го помо.лил да бъде малко по-точен. Понятие "длъжностно престъпление" не съществува. Става дума за "длъжностно присвояване", господин Пейков. А нещастието е там, че господин главният прокурор не успя да докаже никакво присвояване в случая - нито длъжностно, нито недлъжностно. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Кюранов. Думата има господин Венцеслав Димитров. А междувременно моля господин Тодор Тодоров да си заеме мястото. При следващите избори може би ще бъдете министър, тогава ще можете да се разполагате на тези места.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председатели, ко-леги народни представители! Днес аз съм изключително загрижен и обезпокоен, обаче не за това, за което си мислите, а защото разбрах... (Смях в залата) Не се смейте, въобше не е смешно!... Че един извънредно честен човек, да, един извънредно честен човек, е изявил желание да се оттегли от длъжността, която заема,

защото някой си журналист го обвинил в някакъв си вестник, че бил свързан с някой си и т. н. Вярно, че човек не е необходимо да е чак толкова извънредно честен, но нормалните хора правят така. Нека, който е обвинен, да отиде на съд и съдът да каже виновен ли е или не. Защо ние го решаваме този въпрос? Ние този въпрос по принцип не можем да го решим. Ние сме тук, за да правим закони, а не да решаваме кой е виновен и кой не е. Вината я решава съдът.
Тук стана дума за помощи, за опрощавания на дълг. Вижте, в нормалната практика (аз не знам защо никой не го каза това нещо) е прието богатите страни да дават на бедните страни помощи и да им опрощават дълговете. Идва ли наум на някого в България да търси помощи за България от страни, да кажем като Албания или Е-ти-опия, каквото е произношението на тази страна на българ¬ски език, а не Е-фи-опия, както каза един човек, закърмен с руската реч. (Ръкопляскания от мнозинството)
Някой иска да каже, че сме богата страна, или поне, че сме би-ли богата страна, когато сме давали тези пари. Наистина искаха да ни заблудят по този начин, обаче не успяха. Не сме би-ли никога богата страна, но сме били комунистическа държава и сме подкрепяли световния комунизъм по най-раз-лични начини. Не само с това, което е описано в материала, който сме получили от господин Татарчев.
Подкрепяли сме световния комунизъм и аз не знам още какви революционери и.ли как се казват, терористи още, като сме късали от залъка на народа и сме го късали даже с бъдеща дата. И това го чувствуваме днес, това ще го чувствуваме утре и вдруги¬ден, а може би и още няколко години.
Казват така: какво е нарушено? Нарушен ли е законът? Ами сигурно. Аз не знам, това ще реши съдът. Ние не трябва да решаваме. Обаче е имало гласуван държавен бюджет и трябва да се провери дали този закон не е бил нарушаван, като са давани тези помощи или са опрощавани кредити. Защо решенията са били пак тайни. От кого са били държани в тайна. Дали от народните представители, които са гласували бюджета? Това не е ясно. Това ще стане ясно в съда. Нека да оставим тези хора да си гледат работата.

Ние сме знаели предварително, че част от тези страни не могат въобще да връщат парите или кредитите, или стоките, или както искате. Обикновено се изнася някаква стока и очакваме да получим нещо насреща - или стока, или пари. Знаели сме, че нищо не могат да дадат, въпреки това сме продължавали да даваме и като видим, че нищо не можем... - хайде да им опростим. Ами тожова ли сме богати! Ние обаче това нещо не можем да си го позволим. Както днес не можем да си го позволим, така и вчера не би трябвало да си го позволяваме.
Някои тук казват, че липсвало връзката между кредитите и опрощаването за развиващите се страни. А те - развиващите се страни са много, обаче ние не сме давали такива кредити, да кажем, на Бразилия, Аржентина и т.н. Давали сме на точно определени развиващи се страни, господин Боков. На страните, в които, така или иначе, ние искаме да стимулираме утвърждаването на комунистическата идеология или както искате там го развивайте. Не ви ли е срам вас от тази работа? Аз не знам, вие от време на време ходите по Европа, виждате какво става там, искате и вас да ви уважават.
И заемите от Запад - има ли връзка между тези два. Ами има, разбира се. След като изнасяме стоки и след като от тези стоки ние нищо не получаваме насреща, ясно е, че тук има хора, които са произвеждали тези стоки, те искат заплати, те искат с тези заплати да си купят стоки. Ако сме оголили вътрешния пазар, ние трябва да ги внесем от друга страна. Тоест, трябва да ги внесем от Запад. И от Запад сме започнали да взимаме, взимаме. Вярно е, че от Запад сме взели много повече, отколкото сме дали на тези страни, обаче това не значи, че между двата процеса няма никаква връзка.
Критикуват една теза, че отражението на тези описани деяния върху икономическата ситуация в България би-ло тежко. Да, ама тук казват - 5 на сто или 10 на сто. Ами за толкова човекът е намерил данни, за толкова. Оставете го да си направи следствие, да разпита свидетели и т.н., и тогава той ще ви каже наистина колко е истинският размер на някакви злоупотреби и т.н. Па ако няма злоупотреби, още повече. Ние сме първите, които ще ви ръкопляскаме, че сте били честни.

Разбира се, нека Главната прокуратура да си направи разследване и съдът да реши кой е виновен и кой не. Но в хода на разследването би следвало да се включат и още неща: бягството на пари в чужбина чрез Министерския съвет, чрез Министерството на външноикономическите връзки и най-вече чрез тайните служби на страната.
Тясното обвръзване със Съветския съюз - вярно е, Съвет¬ският съюз го няма и това ни тежи. Какво да правим? Ето оттук и този икономически спад, който се получава. Защото нашата страна как се случи, че пък тя беше най-тясно обвързана със Съветския съюз от всичките тези мирни социалистически страни!
Превръщането на рублевия дълг в доларов - това не е т престъпление? Сега не знам дали може да се припише точно на определен човек, но нали затова съдът е съд и прокуратурата -прокуратура. Да решат, да видят, да съберат данни и т.н. Ние не можем в Народното събрание да вършим тази работа.
Мораториумът - колегата Мичковски обърна вече внимание. Развитието на ирациона-лната икономическа структура, за която сега обвинявате СДС, че причинило спад. Ами ние сега минаваме към пазар и виждаме, че има спад. Защо е този спад? Защото сте развили такива производства, които не са от полза на никого. И безработица! Обвинявате СДС! А не виждате кой е виновен. Или виждате и още по-лошо - не казвате!
Масовите кражби от страна на правоимащите. Колко данни се изнесоха? Нека съдът да прецени имало -ли е такива или не.
Изпирането на пари - в страната и в чужбина. Аз ще ви посоча само един факт, от който и вие трябва да се засрамите. Защото наистина такъв цинизъм аз не мога да си го представя.
Преди няколко седмици в авторитетния вестник "Файнейншъл Таймс" се появи една статия на две страници за империята на Максуел. И тези, които се интересуват, знаят, че имаше една снимка на господин Максуел с една фланелка, на която пишеше "Крал (или цар) на България". Кой беше този циник от България, който си позволи да му подари тази фланелка?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСБСП: Огнян Дойнов!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото господин Виденов, Вие бяхте в Кранс Монтана с господин Папаризов. Аз не знам към Вас дали се обръщаха, обаче за нас, една голяма част от хората, които бяха там, понеже те четат "Файнейншъл Таймс", викат: "А, бе, вие такива ли сте? Ние мислихме, че вече сте се оправили". Те

все още заради вас ни смятат за мафиотска държава. И аз мисля, че някой трябва да отговаря за това. Защото такава голяма вреда върху имиджа на България, по-голяма вреда, аз не мога да си представя.
Съдът в края на краищата ще реши кой е виновен и кой не е. Но виновни безспорно има и аз ви казвам, че това не са масата членове на Българската комунистическа партия, които днес са маса членове на Българската социалистическа партия. Нека съдът да прецени. Понеже с това искам да завърша, много се атаку¬ваше икономическата политика на Съюза на демократичните сили, аз ще ви дам само един пример, вие си правете заключения. Преди икономическият екип на СДС да поеме юздите, така да се каже, на икономическата политика, преди да влезе в правителството курсът на лева към долара беше 28,50 лв. Днес, след като имаме междувременно една инфлация от 700-800 и повече на сто, курсът на лева значително се е покачил. Тоест, вече е 23,00 лв. Това е и мярката - 8-9 пъти се е повишило доверието към Българската национална парична единица, което показва, че 8-9 пъти се е увеличило доверието в самата икономическа политика на България. ако не беше това нещо, ние сигурно днес щяхме да имаме един курс от 150,00 -лв., както е 120 и колко рубли за долар и това щеше да бъде именно отражение на предишната политика, екстраполи-рана във времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Минчо Минчев има думата.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Аз мис-ля, че ние днес формираме критериите, по които може да бъде отнеман депутат¬ският имунитет. В този смисъл...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: И Вашият ще отнемат.
МИНЧО МИНЧЕВ: Като му дойде ред, тогава ще говорим и за моя...
В този смисъ-л аз мисля, че ние твърде много политизираме нещата и твърде много нападки бяха отправени и към едната, и към другата страна. Някои се опитаха да ни вкарат в ролята на орган на дознанието и да изземем функциите на съда. А мисля, че това не е правилно.

И пак повтарям. Ние днес формираме критериите, по които може да бъде отнеман депутатският имунитет на всеки един народен представител. И затова трябва да бъдем изключително прецизни в тази наша дейност. Ние трябва да сме наясно, че се отнема депутатският имунитет на базата на определени обективни принципи и принципите ще се прилагат като...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Това реплика ли е? МИНЧО МИНЧЕВ: Именно към господин Димитров, затова че се политизира по някакъв начин...
. .. Или принципите ще се прилагат като се съобразяваме с определена личност. При отнемането на имунитета има два основни принципа: това е процесуалният и принципът на основанието. И ние днес вместо да разглеждаме принципа на основанието на прокуро¬ра Татарчев, си отправяме нападки един срещу друг. Ако Народното събрание не се произнесе по основанията на господин прокурора, това означава, че се признават предварително обвиненията на прокурора и съдът трябва да се произнесе. В такъв случай се получава парадоксът, че прокурорът се поставя над Народното събрание и нашето извънредно заседание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Минчев, това не е реплика, моля Ви се!
МИНЧО МИНЧЕВ: Искам само да ви кажа, че когато се пред¬явяват такива обвинения за присвоявания, трябва да ви кажа, че дори в тази демократична Търновска конституция, която дясната страна твърде много защитава, чл. 155 гласи, че Народното събрание може да предаде на съд министри за следните престъпления; измяна на Отечеството или на княза, за нарушение на Конституцията, за предателство или за някаква вреда, причинена на Княжеството, но за лична цел. Забележете! За лична цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не е реплика, господин Минчев. Времето Ви изтече. Повече не Ви давам думата.
МИНЧО МИНЧЕВ: Само за секунда, господин председател!
България е ратифицирала Международния пакт за икономичес¬ките, социалните и културните права. Там в чл. 11, а-л. 1 е казано, но, който иска, да го прочете и когато следва да отправяме такива обвинения към един народен представител, ние действително трябва да се съобразяваме с международните документи, които България е подписала. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има някакво недоразумение. Моля ви се, дайте да гласуваме преди всичко продължение на работа¬та с два часа. Защото ние трябва да се вместим в това заседание, защото така се иска по правилник.
Моля ви, гласувайте!
От общо гласували 219 народни представители, за - 196, против - 14, въздържали се - 9.
Имате думата.

ВЕСЕЛИН ИВАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председатели, уважаеми господин Димитров, и вие не избягахте от схемата на всички изказвания, които вървяха досега от тази трибуна.
Първо се опитахте да ни вмените това, че Народното събра¬ние не е съд. След това се разходихте икономически с "рекъл - казал" по онова, което евентуално ще трябва да носи като отго¬ворност върху себе си Андрей Луканов и накрая, щете не щете, и вие се впримчихте да сте част от съдебна институция.
В тази връзка аз ви реп-ликирам. ..
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мо-ля ви, тишина в залата! При дясната врата няма събрание. Ако искат народните представите¬ли, да излязат навън, да излязат вън, моля ви се!
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: ... с презумпцията не мислите ли, че след като се връщаме назад във времето, щем не щем, ние изпадаме в ситуацията на съдии. А ретрото, дори и в модата, вече не е на мода. И накрая можем да се окажем, че ние сме съдии на самите себе си.
Кога започнаха действията срещу Андрей Луканов, след като ние изпълняваме ролята на независима институция, която трябва да кове закони, и също друга независима институция в лицето на господин Татарчев внася своя обвинителен документ срещу народен представител. Започнаха тук и той беше поставен една седмица, преди да се произнесе господин Татарчев пред сте¬ните на камерите, тук, в кулоарите на Народното събрание. Това ли значи, че не е имало предварително манипулиране и политическо насочване към личността на Андрей Луканов и към онова, което ние направихме, законодателната възможност, много преди това.
Също така, в трети план... (Реплики от мнозинството) Към господин Димитров е репликата ми. Тъй като той малко преди това каза, че Народното събрание не е съд, а се оказва, че именно в народното събрание е започна-л съдебният процес срещу Луканов.
И на трето място, просто схемата, която се наложи от господин Димитров, също отиваме до отговорността. Добре, отговор¬ността е лична, но когато тя се обърка с опита и презумпцията за отмъщение, тогава става нещо много сложно.
И аз искам да завърша с това, господин Димитров, че промяната на системата ще доведе и други промени, включително и на правителства. Значи ли, че ние трябва да следваме логиката,

бих казал, логиката не на отговорността, а логиката на отмъ¬щението?
И аз искам да цитирам една поговорка, която за съжаление е от средната част на залата, от турски произход, че "нощта е бременна, но не се знае какво ще роди".
И ние сега, когато съдим или се опитваме да бъдем съдии на един човек, утре обстоятелствата и времето дали няма да произ¬несат присъда и спрямо нас?
И накрая, господин Димитров, мисля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Времето ви изтече вече.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Мисля, че тъй като вие опирате до морал¬ните обстоятелства, аз мис-ля, че вие преди няколко дни от тази трибуна поставихте въпроса, когато ние разглеждахме данъци за мита и такси...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, това е било преди някол¬ко дни. Моля ви се, господин Иванов, трета минута говорите!
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: ... и смятам виве поставихте един въпрос за делегация, която ще водите вие. Мисля, че моралният облик на това, което вие искате да ни внушите, не отговаря точно на вашата персона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Господин Йорданов, реплика, възражение по същество на господин Димитров, така нали? Моля ви се! Възражения по същество. Няма да правя никакво изклю¬чение.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин Димитров, във вашето изказване вие говорихте главно за големите проблеми, които произтичат от евентуалните и съществуващи данни за дейст¬вията на господин Луканов. Но същевременно, вероятно знаете много добре, а изказването ви подсказа това, че всъщност господин Луканов близо през десетте години от 1 януари 1981 г. до 31 декември 1989 г., т.е. и след 10 ноември, искам да ви обърна внимание, е продължавал да получава по 600 лева месечно за храна извън заплатата. Това означава, че когато хората в България са имали по 100 - 120 лева заплата, господин Луканов о свен заплатата си, му е давано и 600 лева, забележете, за храна, за да си дояжда, защото е с-лаб като мен. (Реакция на възмущение от малцинството)

Аз ви пи там като икономист и председател на Комисията по бюджета и финансите - това престъпление ли е, това кокошкарска работа ли е, това липса на морал ли е?
Доказано е също така от финансовата ревизия, че господин Луканов се е разхождал безплатно с държавен самолет до Евксино¬град, до станцията, до Ямбол и т.н. Отчетено е, че затова той е ощетил държавата с 43 хи-л. -лева. (Реплики от малцинството;
"Това по същество ли е?")
Тук бе казано, казах "безплатно", с неотчетени пари. (Шум и реплики от малцинството)
Тук беше казано, че някакъв човек бил осъден за 17 хил. лева на 14 години. Ами това е конкретна лична вина и аз ми сля, че господин -Луканов просто не трябва за нищо друго да бъде може би съден от този наш съд, за да не ни обвиняват в никакви полити¬чески пристрастия, просто да му потърси сметка за това, което е ял и пи-л.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, към господин Димитров се обърнете.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Защото всички хора това трябва да го запомнят много добре.
И нека да отговори именно председателят на Комисията по бюджета и финансите за какво всъщност ние днес говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Времето ви изтече, господин Йорданов.
Господин Димитров, имате право на дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председатели, колеги, ще се постарая да бъда максимално кратък. Аз, право да си кажа, не можах да разбера репликите на господата Минчо Минчев и Веселин Иванов. Нещо бяха подготвили написано, но мисля, че не трябваше точно на мен да го кажат, а на някой от юристите.
Не съм казал, че Народното събрание започва съдебен процес. Нещо да съм говори-л за отмъщение? Нещо за имунитет да съм говорил? "Имунитет" - тази дума не съм я споменава-л. Прег¬ледайте протоколите. Доколкото знам в Конституцията пише "раз¬решение за възбуждане на наказателно преследване", даже и тази дума сега я прочетох и нея не съм я употребил.

Сега, по въпроса на господин Йорданов. Аз не знам дали е вярно или не. Сега дали е престъпление, естествено би трябвало съдът да реши. Но, ако е вярно, наистина е -липса на морал. Трябва да се види. Именно съдът ще прецени какви законови актове са нарушавани. Защо искате аз да казвам кое е престъпление? Аз това не мога да го кажа.
Но искам да обърна внимание на нещо друго. Преди да започне работа това Народно събрание, по време на предизборния периоод, един мой колега, само че от Парламентарния съюз, казвам му - "Какво ще става сега? Вие там как ще се държите?". Той казва така: "В нашата група има хора, които първи, преди вас, ще поставят въпроса за отговорността на някои хора."
Сега виждам обаче, че е точно обратното, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Димитров. По процедура господин Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря, господин председа¬тел.
Господин председатели, аз, общо взето, се съобразявам с начина, по който водите заседанията. Съвсем коректно аз поис¬ках да направя съдържателна реплика на професор Кюранов с цифри, тъй като той, изнасяйки някои цифри...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Числа.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Цифри! Цифри! Вашата грамотност се свежда само до това дали е цифра или е число.
Аз исках да обърна внимание на парламента, че той упот¬ребява неправилни числа. Вие ме лишихте от възможност да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не е процедурно предложе¬ние.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Сега дадохте възможнос тан господин Йорданов да тегли една примитивна политическа реч. Бъдете обектив¬ни, когато водите заседанието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това процедурно предложение ли е?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, когато ораторът свърши, тогава се вдигат ръцете и тогава просто давам думата на трима души, които виждам. А господин Стоилов, госпожа петя Шопова, госпожица Дърева са от тези, които най-често говорят.
Господин Пирински, имате думата. Моля ви, в рамките на 5 - 6 минути, защото отивате към вашата 50-а минута.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин председатели, не бих взел думата толкова късно в хода на тази дискусия, ако не считах, че не всичко о ще е изяснено. И че, струва ми се, народните представители, които ще гласуват по този въпрос, без прецедент в това Народно събрание, все още не са наясно съвсем точно за какво ще гласуват и на какви основание ще гласуват - най-важ-ното.
Независимо от това, че се твърди, че народните предста¬вители са наясно, ако си зададат въпроса: дали ще гласуват по съвест или ще гласуват по емоции, по предубеждения и по чувства,

смятам, че поне ще се замислят. Ако претендират, че ще г-ласуват по съвест, те ще трябва да отстранят от съзнанието си почти всичко като аргументация, което представителите на съюза на демократичните сили изложиха днес тук следобед. Нито какво е родословието на народния представител, нито какви са му потреби¬телските навици, нито какви са всички д руги, свързани с неговата -личмност обвинения и квалификации, които тук прозвучаха! Само ако направите това, ще можете да твърдите, че ще гласувате по съвест. По съвест ще гласувате, ако гласувате единствено и само по това, което е представил господин главният прокурор в своето искане.
И затова, въпреки че е вече доста късно, ви моля да отворите на страница втора това искане и да погледнете точка четвърта. В него се казва, че решенията, за които става дума, са дали изключително тежко отражение върху икономиката на с страната ни и са дове-ли обективно до необслужваемост на външния ни дълг. Замислете се върху това изречение. И вярвам, че всеки, който си с-ложи ръката на сърцето, ще каже, че то е несъстоятел¬но. По две причини: първо, общо всички тези кредитит, за които се говори в тия решения, правят около 350 млн. долара в д оларово изражение. Второ, трябваше и господин Димитров отново да ви напомни: не става дума за средства в пари, предоставяни на тези страни. Става дума за стоки и услуги. (Шум и неодобрение от мнозинството) Трето, говорите за безвъзмездна помощ. Обърнете в рекапитулацията, господа, и ще видите, че става дума за 741 хиляди долара безвъзмездна помощ и 18 млн. валутни лева, които не са би-ли в пари, а в средства. Но ако всичко това не ви убеж¬дава, помислете върху следния факт: от какво се увеличава външният дълъг на една страна - от кредитите, които тя дава, или от кре¬дитите, които тя получава? От какво е формиран външният дълг на България? - От кредитите, които сме получавали, които сме ползвали. Разбере те, даването на кредитите увеличава вземанията на една страна, а не нейния дълг. Тази елементарна логика, ако вие не я разберете, вие не сте в състояние да вземете отношение по то ва искане. (Шум и неодобрение от мнозинството)
ДЕПУТАТ ОТ СДС: Това го кажете в съда!

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Така че, господа, бъдете преди всичко наясно по следното: ако който и да е от вас гласува за искането на прокурора, той ще го направи в нарушение на елемен¬тарната логика, въпреки липсата на всякакви доказателства, въпреки абсолютната несъстоятелност на централното твърдение в това
искане. И цялата риторика на господин Димитров, и цялата риторика на всички други изказали се, ако хората слушат съдържанието на думите, а не тона и не децибелите, не може да стигнете до друго заключение освен до това, че това искане е несъстоятелно. И че господин главният прокурор не е имал право да го прави. Защото в чл. 100 е казано, че главният прокурор трябва сам да прецени има ли достатъчно до казате-лства за тежко престъпление. Ако беше направил елементарна преценка, той щеше да стигне до заключението, че няма данни за никакво престъпление. И нямаше да ни занимава с това искане. (Шум и неодобрение)
Толкова по искането на главния прокурор и по отговор¬ността, която всеки от народните представители в тази зала ще вземе със своя вот и пред себе си, пред съвестта си и пред този парламент, защото става дума за отнемане имунитет на народен представител от този парламент, което не касае само народния представител. Това ще хвърли много сериозно петно върху този парламент и всеки един от него, който гласува за.
Има обаче един друг аспект, господа, който искам да засегна. В нашето о бщество за съжаление започва да се насажда едно разбиране за така наречената очевидна истина, за така нарече¬ната очевидна вина. Може доказателствата да не са чак толкова убедителни, може юридически не всичко да де чак толкова изпитано. Но той си е престъпник, човекът. Ами, тя е ясна работата! За какво си губим цял следобед? За какво хабим време, средства? Знайте, това разбиране е разбирането на тоталитарната държава! Това разбиране няма нищо общо с правовата държава. И това, че вие цял следобед от Съюза на демократичните сили се опитвате да ни убедите да гласуваме за отнемането на един мандат, защото очевидно така е справедливо, според мен ви дискредитира катастро¬фално като носители на демокрацията и на правовото начало в България. И би трябвало много сериозно да ви смути това. И господин Йорданов да дойде тук и да призове да гласуваме против

искането на г-лавния прокурор, за да запазите политическия и моралния си кредит пред обществото. (Шум и неодобрение от мнозин¬ството)
Трето, никой не е отклонявал дискусията по въпросите за външния дълг, господа. Господин Мичковски заедно с господата Мицев и Карабашев и Биков изготвиха своя доклад, представиха го в Икономическата комисия. И от тази трибуна не друг, а Андрей Луканов настоя за публично разглеждане на този доклад с учас¬тието на всеки един народен представител, който би проявил инте¬рес, с участието на пресата, с пряко предаване по телевизията. Защото сам по себе си въпросът за дълга е въпрос, който занимава обществото, по който то трябва да получи ясно разбиране: какви са неговите причини, защо се е стигнало до него, как може да бъде решен този проблем. За да може България като негоциатор в преговорите, които предстоят, да бъде достатъчно убедителна, да бъде достататъчно силна, доколкото може да бъде в позициите на преговаряща страна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, Моля ви се - времето.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тя трябва да бъде с единно обществено мнение по този въпрос. Разбирам ви, господин председател, и приключвам.
Тази дискусия отново и отново беше отклонявана от Съюза на демократичните сили, независимо от нашите многократни настоява-ния. Вие твърдите, че няма нищос трашно в отнемането на имунитета, че съдът е онзи, който ще се произнесе. И защо въобще поставяме въпроса? Защото цялото ви поведение днес, и не само днес, говори, че виве не сте заинтересувани от правосъдие. Вие сте заинтересу¬вани от предварителното линчуване на хората. И искате да го направите под формата на уж обективен процес. Никого няма да заблудите, бъдете сигурни! И няма да получите съгласие от нас за подобно действие, веднъж - защото всеки от нас ще прояви солидарност със своя другар, и втори път - защото обществото трябва да разбере...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, разберете, че...

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... каква е същината на вашата политика.
И, последно, не бива да имате съмнение в едно, ако вие, престъпвайки вашата съвест, престъпвайки елементарните норми на Конституцията и на правото, гласувате за това абсурдно искане, от утре нататък вие не можете да разчитате на същия парлрамент, какъвто е бил до днес. (Ръкопляскания от блока на ПСБСП. Шум и неодобрение от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля за внимание. Господин Размов искаше пръв думата.
След това - господин Петър Тодоров и господин Даскалов.
Имате думата, господин Размов.

КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Исках да направя реплика по същество на изказването. Аз имам право на това.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да запитам господин Пирински, който минава за добър и голям икономист, да ми обясни в българските бюджети предвидено ли е перо за раздаване на помощи на други държави?
И искам също да знам правителството банкер ли е, за да отпуска и да раздава кредити? На този въпрос искам да ми отговори, защото известна е хуманитарната политика на западните държави, но там, примерно американският Конгрес, всяка година гласува бюджет за помощ на чужди държави, по негово си усмотрение. И този бюджет всяка година е различен. Но се гласува. И с-лед това никой не може да даде нищо от този бюджет, докато Конгресът не реши на коя държава отпуска и за какво.
Питам: в българския бюджет имало ли е такова нещо и с кои средства разполага правителството на Атанасов, за да раздава подаръци на чужди страни? И още нещо: това огласяваше ли се и българският народ знаеше ли го? Пишеше ли се във вестниците, говореше ли се по радиото, че ще се дава помощ на еди-коя си държава, ще се дават кредити на еди-коя си държава?
А това са ваши закони, господа. Вие сте си гласували бюджета. Ваша беше Конституцията, ваше беше цялото право. Поне да си го бяхте спазвали. Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи:
"Браво!" от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Господин Петър Тодоров.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Петър Тодоров - СДС. Вземам думата, за да защитя достойнството на българския народ, който беше третиран днес през цялото време... (Реплика на депутат от опозицията: "Народът умира...")
Народът няма да умре, вашата партия ще умре... Който беше третиран днес през цялото време от представителите на лявата половина като народ, състоящ се от ембицили. Защо? Защото вие си позволявахте да сравнявате процесите, които ставаха през 1944-1947 г., с процесите, които стават сега. Ами, хайде, помисле¬те си малко. Тогава вие въведохте един режим, с който ликвидирахте

законността, с който въведохте една кървава комунистическа дикта¬тура, каквато светът не беше видял. И сега, когато идва ред, когато идва ред да се отговаря за пос-ледствията от този режим, засега само икономически, но, господа, този народ ще ви накара да отговаряте и за политическите си престъпления. (Шум в залата, реплики от опозицията)
Вие започвате да сравнявате престъпника с жертвата. Този народ не е толкова глупав, за да повярва. Този народ не е енцефалит, за да вярва на господин Пирински... (шумно изразено неодобрение от страна на опозицията, реплика на депутат от опози¬цията: "Това е болест!"), когато казва, че да даваш няма нищо общо с това да вземаш. Когато иска да каже, че нашите дългове нямат нищо общо с подаръците, които сме правили за милиони и стотици милиони. Ами, хайде да обясни господин Пирински кога ще вземе единия милиард от Ирак и кога ще вземе другите средства, които са разпилени с лека ръка? (Шум в залата, реплики от опози¬цията)
Тук се говори, че тези заеми са били давани или са били опрощавани на развиващите се страни. Ама, вие пак манипулирате, вие пак демагогствувате. Развиващите се страни са десетки и десетки, повече от сто, а заемите са давани на 4-5 страни, които по документите на международни организации, които съгласно Кон¬греса на Съединените щати се третират като страни, които изнасят тероризъм. (Шум в залата, реплики от опозицията, изразено неодоб¬рение)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Тодоров, времето Ви изтече.
ПЕТЪР ТОДОРОВ: Това са страни, където се пролива човешка кръв. И вие недейте да смесвате едните с другите.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Не говори глупости, не се излагай!
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Нека да говори! Колкото повече говори, толкова повече се излага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Времето изтича, господин Тодо¬ров. Моля Ви се.
ПЕТЪР ТОДОРОВ: Още две минути. Тук се говори, че всяка държава имала право да дава помощ. Всяка държава има право да дава помощ, но няма право да дава помощ една държава, чийто народ гладува, чийто народ няма пари за лекарства, защото когато

правителството... (шум в залата, реплики и възгласи от опозиция¬та), когато правителството на господин Луканов, недейте да викате, с това няма да се скриете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Тодоров, изтича Ви времето.
ПЕТЪР ТОДОРОВ: ... когато правителството на господин Луканов падна, ние се молехме за няколко милиона помощ за живото¬спасяващи лекарства за сърдечно болните, за други болни, защото те щяха да умрат, ако не ни бяха дали помощ. А господин Луканов е раздавал стотици милиони с лека ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Тодоров, изтече Ви времето. Господин Тодоров, изтече Ви времето.
ПЕТЪР ТОДОРОВ: Как си представяте вие, че ще убедите този народ да ви вярва? За какъв го мислите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Даскалов, в рамките на две минути, моля Ви се.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС); Уважаеми господин председатели, госпожи и господа народни представители! Господин Пирински, Вие казахте в началото на Вашето слово, че в залата има твърде много народни представители, които се са наясно как и за какво ще гласуват. Но на мен ми се струва, господин Пирински, че и след Вашето изказване, ако има такива народни представители в залата, надали им е станало по-ясно, защото... ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Не го разбират. ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: ... Вие казахте, не става въпрос за пари, а за стоки и услуги, които са се давали на тези страни. А какво означава това? И за какви услуги, господин Пирински, Вие сам ще разберете и всеки един от нас, като разгърнете страни¬ците и прочетете, че са се давали суми за обучение на кубински младежи във военни заведения. Ето ги услугите, които сме правили ние, господин Пирински. (Шум в залата, реплики, възгласи) И къде отиваха тези младежи, господин Начев? И за какви пари ставаше въпрос и за какви стоки ставаше въпрос, които сме давали? Това вижте на другата страница, където става въпрос за оръжията, които сме давали.
Надали на тези народни представители им е станало по-ясно и от Вашето твърдение, че даването на кредити не увеличава дълга, а вземанията. Ами, ако не можем да си получим вземанията, господин Пирински? А, ние имаме дългове, нали?

Така че надали би им станало още по-ясно от това.
Вие упрекнахте много от колегите в това, че дискусията се била отклонила, и че се е политизирала, след като във финала на Вашето слово Вие действително преминахте в една политическа реч. И Вие окачествихте един евентуален, защото днес той може да бъде само евентуален, разисквания процес, един евентуален процес, който е криминален, а Вие упорито го наричате политически. Политически само затова, защото министърът е член на Вашата партия ли? Само за това ли би бил политически този процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Даскалов, времето Ви изтича. Ако обичате, завършвайте.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Но на мен ми се струва, уважаеми господа че причината за това политизиране, особено от ваша страна, е в липсата на достатъчно правни аргументи, които да наведете срещу искането от главния прокурор. (Възгласи: "О-о-о!" от страна на опозицията) Просто правната теза, която вие заехте, е неоснова¬телна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Господин Пирински, заповядайте. Моля Ви се, в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председатели, бих помолил преди всичко онези народни представители, които -отправиха към мен реплики, сами да се замислят в какво ме репликират. Имало ли е в бюджета едни или други суми? Защо части от решенията са тайни? Че всъщност става дума за износ на тероризъм, че всъщ¬ност става дума за раздаване на стоки.
Моля ви се, уважаеми колеги, къде в искането на главния прокурор се отправят обвинения срещу народния представител в това, в което вие ме обвинявате?
Обвинението, което се съдържа в искането, е друго. А вие през цялото време измисляте нови обвинения. И това многократно затвърждава моето впечатление, че вие не знаете за какво ще гласувате. (Шум в залата, възгласи и реплики от страна на мнозин¬ството)
Вие сте си създали конструкции, вие сте си създали за всеки от вас по една причина, която да ви оправдае пред самите себе си, като извезете оттук, и да смятате, че сте извършили справедливост. Знайте, че всичко това, което изтъкнахте като съображение, не е залегнало в обвинението. (Реплика на депутат от мнозинството: "Ще залегне!")

Казват, ще залегне! (Възгласи от страна на опозицията, реплики "Браво!")
Браво! Ние да гласуваме, да отиде човекът в затвора, пък ще му търсим доказателства. (Ръкопляскания от опозицията) Точно така се постъпва, за съжаление. И точно затова не сме съгласни да се сваля имунитетът, защото вече тази съдебна и прокурорска власт показа как действува. И ако вие смятате, че ще убедите някой тук или отвън, че някой в тази страна има шанс на обективен процес, ако случайно има нещо общо с БСП, сте прека¬лено наивни. То ние, разбира се, ви знаем, но и хората ще ви научат. (Реплики от мнозинството, възгласи, шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Изтече Ви времето, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, че повиших тона си, защото той ви дава повод да викате, а аз не искам да викате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Изтече Ви времето, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето може би за една реплика изтече, но времето на банкрута на политиката на СДС почва да тече неудър¬жимо. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Просто Вашето време изтече.
Аз не мога да разбера какво искате господин... Няма реплика, няма възможност. Има думата господин Маргарит Мицев. Това е последният оратор.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми колеги и всички онези, които с интерес слушат как протича днес едно събитие, което ще остане в българската история като повратен момент за възстановяване на българската демокрация. (Възгласи: "О-о-о!" от страна на опозицията)
И това е така, господа, защото досега се говореха, общо взето, неща, които влизат в сферата на мъчителното логициране, от което трудно се излиза.

Аз ви обещавам, че ще гласувам по съвест за отнемането на депутатския имунитет на лицето Андрей Карлов Луканов, защото съм убеден, че човек, който се разпорежда с Постановление № 17 на Министерския съвет от 3 март 1987 г. да се закупуват машини на стойност и общо, даже Разпореждането е също № 56 от 23 декември 1987 г., машини на стойност, забележете, 5 м-лрд. 612 млн. и 637 хи-л.лв. за реконструкция и модернизация на бъ-лгарската индустрия.
Но, забележете, господин председател, уважаеми дами и господа, тези машини са произведени от 4 до 10 години преди българското правителство да уреди въпроса с покупко-продажбата.
Значи нашият народ и нашата индустрия от самото българско правителство са били обявявани за хора от втора ръка.
И от тези машини не са работили машини на стойност 939 млн. и 948 хил.лв. А от тях въобще пък не са били въведени в експлоатация машини за 818 млн. и 996 хил.лв. Ето, забележете, какво е личното участие на господин Луканов.
Създават се така наречените "неявни фирми" по проектите със суперсекретност - "Нева" и "Монблан", с ДЗУ - Стара Загора, и под прякото ръководство на господин Луканов. А в състава на комбината е обособена външнотърговска организация, за директор на която е назначен Огнян Станев Бозаров, племенник на Тодор Христов Живков, който е арестуван от американските власти. И неизвестно кой е дал 250 000 долара за освобождаването му под гаранция. (Протестни обаждания от малцинството) "Капка по капка -вир става".
От друга страна, искам да ви кажа, че господин Луканов е пряко въвлечен в една ситуация по закупуването от търговско дружество "Машиноекспорт" чрез италианската фирма "Илсавиола" на употребяван прокатен стан за валцуване на ламарина от специални стомани за 10 млн. и 150 хил. щат. долара. Употребяван и не е въведен в експлоатация.
Тук се говори доста за това как господин -Луканов и негови¬те приближени са обявили едностранния мораториум по плащанията по външните дългове.
Но забележете, господа, в изключително флагрантно, така да се каже, противоречие със съществуващото законодателство, защото на 27 март 1990 г. Българската външнотърговска банка

е предоставила проект на телекса до банките-кредиторки на господин Андрей Луканов, който на 28 март, в присъствието на лицето Иван Драгневски, председател на Българската външнотърговска банка лично е направил последната редакция на телекса и късно вечерта този телекс е бил изпратен на банките-кредиторки. Имаме протоко-ла и писмото за това.
За вземането на такова важно за страната решение господин Андрей Луканов не е счел за нужно да го внесе на заседание на Министерския съвет, забележете, нито предварително да информира Народното събрание.
Аз с чиста съвест ще гласувам за предложението на господин главния прокурор на нашата държава, защото господин Андрей Луканов носи пряка отговорност за проваляне на работата на Комисията по деформациите.
Вината на този човек, общо взето, дами и господа, е комплексна. (Шум в малцинството)
В хода на работата на тази комисия по личното указание на -лицето Андрей Карлов Луканов тогава е бил използуван секретният архив на Шести отдел на Държавна сигурност, като по опис са били предадени важни секретни материали за прояви на корупция на лица от близкото обкръжение на Тодор Живков, на бившите мини¬стри и членовете на Политбюро на ЦК на БКП.
Освен това, в качеството си на ръководител на комисията, той се е възползувал от възможността да премахне материали, засягащи пряко и косвено негови действия в стопанското управление и на негови близки приятели. (Цитирам ви вестник "Дума" от 25 април 1991 г.)
След освобождаването му тази комисия се ръководи от неговия послушен довереник Румен Сербезов.
И в крайна сметка искам да кажа на хилядите, даже ще ги нарека и стотици хиляди симпатизанти на БКП: "Вие сте българи. Ние никога не тръгваме срещу българи. СДС няма да пролее капка българска кръв за разлика от някои други сили".
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: А турска?
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Но, вижте, господин Луканов е предупреден в откритото писмо: "Стига, Андрей!" - от неговия съмишленик и съидейник господин Георги Йорданов, който там казва, че "ние се страхуваме от теб, тъй като ти непрекъснато парадираше с връзките си с КГБ". А нещо повече, господин Георги Йорданов

в много остър тон разобличава Луканов, затова че на последното заседание на Политбюро всички са взели решение никой от тях да не участвува в структурите на властта и на партията, докато господин Луканов активно е участвувал.
И, господин Луканов, именно поради тази причина, че Вие не сте проявил достатъчно далновидност, както Вашите колеги по партия, се намирате в това затруднено положение.
Но аз вярвам в безпристрастието на българските съдии, които ще Ви дадат блестяща възможност Вие да проявите онова нещо, което се наричаше "висока компетентност", и с което заблу¬дихте голяма част от българския народ в първите избори, но, които сега ще разберат, господин Луканов, че "зад позлатеното се крие пиринч". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Премянов.

КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председа¬тели, след като изслушах с внимание речта на господин Мицев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сложете си картата, господин Премянов, много Ви моля.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Господин Мицев си позволи да излезе значително от темата, която ние приехме да бъде точка първа от днешното заседание. Ние обсъждахме писмото и доводите, приве¬дени в него от главния прокурор на републиката. Той очевидно искаше да види себе си в ролята на прокурор, който в един доклад със съмнителна стойност и в който по много точен и ясен начин са дадени формулировки, които бяха категорично опровергани от обвинения от тях господин Андрей Луканов. И аз съм удовлетворен, че заедно с моите другари ние проявихме инициатива и на доклада на господин Мицев и Мичковски дадохме за всеки един народен представител обясненията на господин Андрей Луканов. И аз много моля тези, които са го получили, внимателно да вникнат в отгово¬рите на господин Луканов и тогава наистина ще се получи, че това, което говори господин Мицев, не съответствува на истината или е плод на добросъвестно заблуждение поради липса на професио¬нализъм и компетентност.
Бих помолил също така народните представители да обърнат внимание на самото писмо на господин Татарчев. Там селективно са подбрани няколко страни, за да се внуши, че външноикономичес¬ката политика на България е била ориентирана към страни, които са изповядвали идеология, близка до тази на Българската комунис¬тическа партия. Но, господа, ако вие сте имали възможност и сте отделили време да се вгледате внимателно в приложените доку¬менти, ще видите, че става дума за един много широк кръг страни. И аз смятам, че нес-лучайно е изпуснато и е с-ложено: "и други". Присъствието на държава като Кения, присъствието на държава като Зимбабве, бившата Южна Родезия, присъствието на държава като Египет, присъствието на държава като Индия... И знаете ли защо това е направено? Защото това би опровергало тезата, че нашата външноикономическа политика - по тази линия, по която се критикува от господин Татарчев, по-скоро се квалифицира като вина и е била ориентирана към страни-ч-ленки от Движението на необвързаните и към една перспектива България все повече и повече да намалява зависимостта си от идеологическата политика на страни,

в които я беше обвързал Съветът за икономическа взаимопомощ. И аз ви моля обърнете внимание на това, уважаеми колеги, защото именно тази теза - перспективата България да си осигурява прос¬транство, в което ще води независима икономическа политика и ще обезпечава ресурси и суровини, необходими за българската икономика, е била главната теза и мотив на подобно поведение. Вижте документите на господин Татарчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Премянов.
Госпожа Маринова има думата.
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председа¬тел.
Клара Маринова, Българска социалистическа партия.
Твърдо бях решила да не се изказвам, защото не съм ком¬петентна в материята, която се разглежда. Но, господин Мицев, с термина "съвест" Вие просто ме провокирахте. Не мога да се въздържа да не оспоря този термин, произнесен от Вас, господин Мицев.
Едва ли се въ-лнувате от мнението на жените. Но вероятно ще Ви бъде интересно да Ви кажа, че когато споменавате термина "съвест", а четете просто страница на вестник "Демокрация" от трибуната на Народното събрание - това вече не е съвест на народен представител. Когато употребявате термина "съвест" при една банкрутирала политика, обещана на 13 октомври, това също не е съвест. Къде са екскурзиите, господин Мицев, на всяко българско себейство в чужбина, които обещахте? Ако Луканов е виновен за това, че не е имало подобни екскурзии преди - защо вие, с вашата съвест сега отричате, че търсите вината у други? Къде е, господин Мицев, онова закупено от вас оборудване? Луканов поне е купувал, макар и със закъснение. При вас нищо не се купува. Къде е съвестта ви, господин Мицев, когато за компания си избирате онези, които чевръсто ни напуснаха, за да се спасят при вас. Ние поне с нашата съвест се освободихме от тях.
Цитирате някакво си писмо. Просто за мен лично един депутат, когото уважавам, не би си позволил подобна несъвест, господин Мицев,... Не знам какво е писал Георги Йорданов на Андрей -Луканов и не ме интересува затова, защото онези, които се уплашиха и са без съвест, дойдоха при вас. При нас останаха поне тези, които имат съвест сега, защото те добре знаят - сега

в БСП е трудно да се членува, защото срещу БСП се водят политичес¬ки процеси, господин Мицев. Това е съвестта според мен - да признаете честно, че при вас има дефицит на съвест. За съжаление някои ви повярваха, че съвест има. Няма! Хубаво е, че призовахте не само тези в залата, а и тези, които вън слушат - нека да чуят каква е вашата съвест. (Ръкопляскания от малцинството)
ПРЕДСЕДАЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стоилов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря, господин председател. Стефан Стоилов, БСП.
Имам две кратки бележки към господин Мицев. Ние с него работим в две комисии. Очаквах, че когато нагазва в икономическата проблематика, ще се старае да бъде малко по-точен.
Първото, във връзка с което искам да му направя забележка, е следното: не е изобретение на България и на българските иконо¬мисти закупуване на оборудване от втора ръка. Това е световна практика.
Второ, когато се намери изгода в такова закупуване на оборудване от втора ръка - а това го правят и страни, даже далеч по-високо развити от нас в икономическо отношение - това е без¬спорен факт, неслучайно такива факти няма в обвинителния материал или в основанията на прокурора. Изнасяте ги вие тук. Те не тежат.
Второ, ако вие смятате, че второ едно основание може да бъде огромният размер на незавършеното строителство, в което значителна част са неизползуваните машини и оборудване, вие всъщност се опитвате да разиграете една тема, по която е писано толкова много в критичен план, а да намерите виновник в лицето на Луканов, това е просто смешно, господин Мицев! (Шум в залата) Това е просто смешно! Това е един процес и Вие, който се опитвате да навлезете в икономиката, знаете, че е свързан със системата, с нейните механизми. А и нещо повече, господине, който се напъвате да крещите, през тези две години незавършеното строителство в България продължава да расте. Вземете статистическите справочни¬ци, а не съчинявайте така като на панаир.
И, трето, и с това ще завърша. Вижте какво, поне в парла¬мента трябва да се говори не като на квартален митинг, господин Мицев. Когато засягате темата за секретни, по-лусекретни дружества, компании, изнесете факти, достоверни, потвърдени. В този парламент

тази партия още в 1990-1991 г. заяви - и аз съм готов да го потвърдя - ако вие изкарате половин -лист от един документ, с който да документирате тези неща, ние ще бъдем първите обвините¬ли. Вие нямате такива документи. Това е слабостта ви. (Шум на неодобрение от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Думата е на господин Мицев.

МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа! Вярно е, че нещата са много по-с-ложни, отколкото са обективирани в предложението на господин главния прокурор. Те са онази една седма част от айсберга, която плува над водата. Останалото се намира и ще се намери в дебрите на следствието.
Колкото до това има ли документи или не, господин профе¬соре, Вие сам знаете, че има, а и присъствуващият тук господин Жан Виденов, който беше ч-лен на подкомисията, в която работихме заедно преди време с господин Биков, той знае, че ние имаме тези документи. Нещо повече, господин Жан Виденов, в качеството си на член на подкомисията и на председател на Българската социа¬листическа партия беше помолен да съдействува на подкомисията за намиране на прословутите решения "Б" на Политбюро на ЦК на БКП. Господин Жан Виденов взе един лист и каза, че отива да го преснеме и повече не се върна в подкомисията. А след това и напусна Икономическата комисия.
Що се отнася до моята съвест, имайте предвид, че моята съвест е продукт поне на осем поколения българи, известни преди мен. И мога да ви кажа, че в моето семейство няма нито един комунист и е нямало никога. Мога да ви кажа още, че вашата партия с този безогледен терор ми дъ-лжи много убити от моето семейство. Мога да ви кажа обаче, че аз не съм обладан от чувство за мъст, тъй като знам, че кръвта кръв поражда. Но крайно време е вие да си посипете като император Хенрих IV пред Каноса, главите с пепеу1, да кажете: "Меа кулпа" и оттам нататък да си знаете, че сте опозиция, да приемете нещата такива, каквито са, и заедно да работим за благото на България.
Тоест, вие поне не ходете да агитирате, както господин Велко Вълканов с лицето Хайдуков... Вижте името му какво е -Хайдуков (смях сред мнозинството), секретарят на БСП в гр. Суворо-во, Варненско, да агитират против правителството на България. А-ЛЕКСАНДЬР ЙОРДАНОВ (от място): А името Вълканов? МАРГАРИТ МИЦЕВ: Да, Вълканов и Хайдуков заедно ходят. Що се отнася до това, дали съм цитирал "Демокрация" или не, ще ви кажа: в "Демокрация" публикуваха част от доклад, който и аз съм писал, тъй като съм един от тримата автори. А това, че мога да цитирам сам себе си е добре.

Що се отнася до господин Стоилов, ако четете неговите статии много преди 10 ноември, ще видите, че той е един инако-мис-лещ за комунизма човек, но който си е един пар екселанс засле¬пен от социализма човек. Пак ви казвам, и социализмът, и комуниз¬мът не са нищо друго освен душевна болест като шизофренията. (Ръкопляскане от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Преди процедурния въпрос имам да кажа следното... миоля, господа квесторите да помолят народните представители да влизат, защото наб-лижава едно сериозно гласуване. Имало някакъв "Отзвук", моля ви се, тези, които участвуват, да дойдат всички.
Получило се е отново - "На основание чл. 100, ал. 8 във връзка с чл. 29 от правилника предлагаме да се създаде анкетна комисия от шест народни представители, която да проучи данните, съдържащи се в искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно производство срещу народния представител Андрей -Луканов. Комисията да информира Народното събрание за становището си в седемдневен срок от избирането си."
Не е дошло навреме. Дошло е днес в 17 ч. и 40 м., а това е същият текст. Значи това е вече петият текст, който идва. Госпожа Ананиева каза, че тя се отказва от този текст. Така че този текст не е дошъл навреме.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Това е нов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, моля Ви се, по този въпрос... не е навреме, а утре не можем да го обсъждаме. Това е нов текст, който постъпва в 17 ч. и 40 м. Госпожа Ананиева, няма да спорим. Постъпва в 17 ч. и 40 м., а утре този въпрос не можем да разглеждаме, поради това че днес трябва да решим въпроса. Повече няма защо да обсъждаме този въпрос.
Господин Стоилов, Вие какво искате? Процедура? Защото първо искам да дам думата за -лично обяснение на господин Луканов. Той има право на три минути лично обуснение.
Къде е господин Луканов? Имате думата, господин Луканов!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, госпожи и господа! Казаха се много работи...
ПРЕДСЕДАТЕ-Л СТЕФАН САВОВ: Ако обичате, сложете картата си, господин Луканов.

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Не е у мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, аз ще следя.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Ще Ви помоля обаче за малко по-либерално отношение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Все пак не мога да нарушавам правилника.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Да не губим време. Не е прави-лно и не е необходимо на всичко да отговаря човек. Ще се постарая да бъда телеграфен, но ще кажа, че съм сериозно разочарован от дискусията, особено от дясната страна, тъй като при обсъждане на такъв сериозен въпрос нормално е очакването да се направи поне някакво интелектуално усилие, да се измисли поне един нов аргумент (извън Георги Йорданов) и да се помогне някак си на главния прокурор...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): За Вас не си заслужава да се напрягаме!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: На главния прокурор, не на мен, господин Йорданов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, моля Ви се!
АНДРЕЙ -ЛУКАНОВ: Във вашите очи - не зас-лужавам, това го знам. Знам причините и се гордея с това.
Та трябваше малко да помогнете на главния прокурор да излезе от глупавото положение, в което поставя и себе си, и вас. (Шум в залата)
На господин Христо Иванов ще кажа, че той не цитира точно и затова няма да му отговарям подробно. Но аз не се отказвам от думите си, че България след войната е извършила икономическо чудо. (Ръкопляскане и възгласи: "Браво!" от мнозинството) Да, бъл¬гарският народ е извършил такова нещо. Само че резултатите на това чудо вие днес съсипвате. (Смях в залата)
На господин Сугарев ще кажа да не се срамува като българин от това, че сме помогна-ли не на полпотовци, а на съсипаната от по-лпотовския геноцид Кампучия и от това, че сме помогна-ли на Виетнам, победил най-голямата военна машина в света. Можем да се гордеем с това! (Ръкопляскане от опозицията и викове от мнозинството)

На госпожица Велчева ще кажа, че не знам причините за нейната истеричност, но истеричността понякога прави младите госпожици кръвожадни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Луканов, Вие обиждате!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Не посягайте на глава първа, госпожице! Това е опасно и за вас.
На господин Мичковски и господин Мицев няма да отговарям, тъй като съм им отговорил на 75 страници, които са в ръцете ви, и аз ви съветвам да ги прочетете. Това е увлекателно четиво, което доказва пълната инфантилност на така наречения "Доклад Мичковски".
Ако главният прокурор при цялата му предубеденост беше намерил в него нещо, поне мъничко заслужаващо внимание, то щеше да фигурира в неговото искане.
На господин Бучков ще кажа, че неговото тълкуване за присвояване, като стопанско престъпление, действително поставя и сегашното правителство пред ужасни дилеми. Тъй като всяко негово решение - за субсидии, за подпомагане на предприятия намиращи се в затруднение, за отлагане на кредити - всяко негово решение в по-го-ляма степен, отколкото това важи за междудържавните отношения, тъй като тук става дума за български физически, а не само юридически лица, прави от сегашните министри потенциални подсъдими.
На господин Капудалиев ще кажа, че този човек, който той цитира - професора по медицина Андрей -Луканов, умря като хирург в Ленинград по време на Ленинградската блокада. И аз много се гордея с него.
На господин Тодор Пейков ще препоръчам да не закача паметта на рода на Марин Поплуканов, тъй като той няма нищо общо с моя род и моят род не се е наричал "Лукановият род" по това време. Затова нека не закача този български възрожденец. Той не го заслужава. Няма никаква връзка с престъпника Андрей Луканов.
На Венцеслав Димитров бих му казал, че никой не е късал от залъка на народа. С експортните кредити е създавана работа, доходи и стабилност. Залъкът на народа презполовихте вие! (Шум в залата и протести от СДС) И вашите приятели от така наречения "икономически екип на СДС".

На господин Александър Йорданов ще кажа, че съм I получа¬вал повече от 600 лева представителни пари. Не знам колко вие получавате в момента, господин Йорданов, но получавате такива пари. И аз бих ви предложил да не правите от това въпрос, тъй като няма да се получи въпрос. Както и въпроса за полетите с правителствените самолети, които до един бяха служебни.
И накрая на господин Мичев ще му кажа, че може да гласу¬ва по съвест само този, който има съвест. Когато един човек, въпреки че е прочел моята бележка, продължава да повтаря пред вас своите лъжи, в т.ч. лъжата, че България била внесла като оборудване втора ръка на сума 6 ми-лиарда - 5 милиарда и 600 милиона долара, в т.ч. 940 милиона са били неизползвани, когато се повтаря една очевидна лъжа, тъй като тук става дума за ново оборудване, внасяно в течение на години и от западните, и от социалистическите страни, то такъв човек не може да бъде наречен иначе освен лъжец.
А освен това, господин Мицев, искам да ви кажа, че пра¬вите една издайническа грешка. Вие говорите за Шести отдел на МВР. Навярно сте имали връзка с отдела, а не с управление, тъй като тази структура на национално равнище се нарича управление. Пък и стилът ви е доста издайнически. Такъв с тил имат в тази страна само платените доносници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Луканов, не ви позво¬лявам по този начин..., не ви позволявам. Това - не. Независимо от всичко, както виждате, аз ви оставих седем минути да говорите. Седем минути. Обаче не да обиждате народните представители.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Господа, необходими ви бяха не доказателства, а формален повод. Вие го имате. Гласувайте, но не казвайте, че гласувате по съвест. Не товарете повече съвест¬та си. И тя има граници на поносимост. Гласувайте така, както ви диктува разумният ви егоизъм. Бе-лким той ви помогне да изле¬зете от глупавата ситуация, в която сами се поставихте, водени от омразата и чувството за отмъщение.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Стига вече, омръзна ни да слушаме този циник!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Политическите репресии са път за никъде, но опасен път. Помнете това! (Ръкопляскания от блока на ПСБСП)

(Скъндирания "КПСС - КГБ" от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Господин председател, дами и господа! Аз имам процедурно предложение, което съвсем о ткровено искам да заявя, че в своя текст съвпада с това предложение, което споменахте. Но мисля, че то не е процесуално недопустимо, тъй като не става дума за нова точка в дневния ред, изискваща внасянето му в определен срок преди днешното заседание. А правим предложение да се създаде а нкетна комисия, която да провери изнесените тук твърдения и да може да осведоми народните предста¬вители за тяхната достоверност.
Съвсем накратко ще използвам времето, за да кажа какви са мотивите за гласуването на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, няма мотиви, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, има, защото процедурното предложение може да бъде направено в две минути и моля да не ми отнемате краткото време, което остава.
Защо? Защото много от народните представители се позо¬ваваха на различни неща. Едни от колегите от СДС се стремяха да намерят достатъчното данни в мотивите на главния прокурор, изложени в неговото искане. А друга група се въртеше около гру¬пата от тримата, която се занимава няколко месеца, но която странно защо не намери сили да превърне и материализира своите изследвания в искане на главния прокурор. Трета група се занима¬ваха с личното потребление на членовете на правителството.
Следователно ние трябва в случая наистина да изясним дали твърденията, съдържащи се в искането на главния прокурор, са съпроводени с достатъчно данни. И за да сте спокойни, когато решаваме този въпрос, аз само бих ви призовал да не отиваме много по-далече от една практика на българския пар-ламент от 1894 г., където един народен представител внася в събранието предложение да се учреди комисия от 7 народни представители, която да разследва какви превишения на властта, нарушения на Конституцията и злоупотреби с държавни пари е извършил по време на управлението си кабинетът на Стамболов. И след двудневно обсъждане предложението е било одобрено и установен срок за разследване б месеца.

Тъй като времето е много по-динамично, по тази тема ние вече говорим твърде дълго, аз ви предлагам комисията да бъде от 6 души и нейният мандат да бъде 7 дни. В този срок тя ще може именно да провери дали твърденията на главния прокурор се позовават на някакви данни, които се съдържат в досега събра¬ните материали на следствието. Не отричам и с това завършвам, че България направи един макар и малък, но прогрес през почти 100-годишната си история. Защото тази комисия, която беше избрана в един от първите български парламенти, не попречи физически да бъде съсечем Стефан Стамботюв. Днес ние не сме изправени пред такива обстоятелства. Но днес може би се иска политическото посичане на едни лица, без да има достатъчно данни, че те са извършили криминални престъпления. Точно за да сте спокойни и за да можем всички да решим такъв отговорен въпрос, аз ви призовавам да не отклонявате това наше предложение. Да го гласу¬вате и след това в скоро време да продължим решаването му, след като чуем становищата на избраната от парламента комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Стоилов. Аз мисля, че имам това нещо вече в три екземпляра. Така че, нямаше нужда да ми давате. Аз не поставям на гласуване вашето предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Не може да не го поставяте на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защото същото предложение (само преди 9 часа, ние започнахме в 15, някъде към 16 ч.), същото това предложение, абсолютно същото госпожа Нора Ананиева, която е председател на вашата парламентарна група, каза, че се о тказва от него. Аз не поставям нищо, което не е поставено в срок. Ето на това е представено в 17 ч. и 40 м. Утре би могло. Обаче утре този въпрос е свършен. Така че не приемам това пред¬ложение .
ЯНАКИ СТОИЛОВ (извън микрофоните): Госпожа Ананиева го оттегли като точка от дневния ред. Ние искахме да чуем диску¬сията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, госпожа Ананиева го оттегли, когато аз предлагах да имаме дневен ред. (Стефан Савов се обяснява с Янаки Стоилов и Нора Ананиева) Не моме нещо,

госпожа Ананиева да се изтегля, а след това отново да се внася. Моля ви се, не давам повече думата. Това е ново предложение. Това е петото по ред предложение.
НОРА АНАНИЕВА (извън микрофоните): Господин Савов, аз ви заявих, че след дебатите ние отново ще преценим дали има нужда от комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как може след дебатите вие да прецените, когато вие казахте..., прочетете какво сте говорили.
Добре, аз не въз основа на вашето предложение, а въз основа на това, че аз като председател имам право, ще подложа на гласуване дали ние сме за комисия или не.
Моля всички народни представители да заемат местата. Ще г-ласуваме за това да-ли да има комисия, за да можем да изпъл¬ним всичко, каквото трябва.
Тези, които са за създаване на комисия, гласуват зелено, тези, които са против - с червено.
Моля, гласувайте!
102 народни представители са гласували за, 128 - против, 1 се въздържа.
Отхвърля се предложението за създаване на комисия.
Каква процедура, когато казвам, пристъпваме към гласу¬ване!
Да, моля, заповядайте.

ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПСБСП): Господин председател, дами и господа народни представители! Моето процедурно предложение е свързано с искането на главния прокурор, в което по същество се съдържат две отделни, различни и независими едно от друго искания.
Първото искане, цитирам: "Мо-ля да бъде разрешено да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представи¬тел Андрей Карлов Луканов."
По отношение на това искане, макар и форма-лно, са налице необходимите процедурни изисквания. Става дума за това, че са налице формалните изисквания да бъде поставено на гласуване.
Но за второто "и се задърши същият като мярка за неоткло¬нение" ние нямаме право да гласуваме по следните съображения.
Задържането под стража, дами и господа народни представи¬тели, е мярка за неотклонение, предвидена в чл. 152 от Наказа-телно-процесуа-лния кодекс на Република България. За да бъде взета мярка за неотклонение, независимо дали това е подписка, гаранция, домашен арест или задържане под стража, това са четири¬те мерки за неотклонение, е необходимо да бъде спазена задължи¬телна процедура, а тя се изразява в следното.
Първо, да бъде повдигнато обвинение, т.е. да бъде напи¬сано постановление за привличане в качеството на обвиняем.
Второ, това обвинение да бъде връчено на съответното -лице, след като то бъде призовано с призовка пред съответния следовател или прокурор.
Трето, той да се запознае с неговото съдържание, с прес¬тъпленията, които му се вменяват, с доказателствата, които му се предявяват, да го подпише и едва тогава, казвам, едва тогава прокурорът, респективно следователят, който води следственото дело, взема мярка за неотклонение.
Ако престъплението, в което се обвинява съответният гражданин, се наказва с лишаване от свобода 10 или повече години, и-ли смърт, какъвто е и конкретният случай, обвиняемият задължи¬телно трябва да се яви със защитник, който да се подпише също. В случай че няма защитник, то следователят, респективно проку¬рорът, трябва да му назначи служебен защитник. Едва тогава, ако бъде спазена тази процедура и ако прокурорът намери за

необходимо, че точно мярката за неотклонение задържане под стра¬жа е мярката, която трябва да бъде взета, трябва да постъпи ново мотивирано искане от главния прокурор за съответното задър¬жане, при това мотивирано и с оглед на изискванията на ал. 2 от чл. 52 от НПК. А именно, че не съществува, т.е. да обоснове това, че не съществува, да обоснове по-точно, че има опасност съответното лице да избяга от страната или да се укрие, или да извърши друго престъпление.
Така че аз правя процедурното предложение да се разде¬лят исканията, като се постави на гласуване само искането на главния прокурор в частта му, касаеща разрешение за възбуждане на наказателно преследване. И тъй като за това е необходимо да бъде оформено и съответно раздадено на народните представители проекторешение за това, аз предлагам това да бъде направено в една почивка от 15 или 20 минути, колкото е необходимо, за да спазим всички процедурни изисквания. Защото, ако...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Начев, моля ви се, това не е реч...
-ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Ако ние в момента поставим на гласуване мярката за неотклонение, без да е налице постановление за прив¬личане в качеството на обвиняем, а такова няма, рискуваме да допуснем крещящо нарушение на Наказате-лно-процесуалния кодекс на Република България. И по този начин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Начев, моля ви се, едно процедурно предложение се прави в рамките на две-три минути.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: И по този начин да станем съпричастни към едно закононарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви.
Господин Начев, вие сте добре запознат явно с кодекса, обаче сте забравили да прочетете Конституцията. В Конституцията е казано, защото тук не става въпрос за обикновени граждани, а тук става въпрос за народни представители.
Аз ще ви прочета отново чл. 70: "Народните представи¬тели не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание."
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (от място): Това са две отделни хипотези.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: То е комулативно със съюза "и".
-ЛЮБОМИР НАЧЕВ (от място): Това са две отделни хипотези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, това е ваше... (Шум в за-лата) Това си е ваше тълкуване... (Шум в за-лата) Между дру¬гото, господин Начев, седнете, от място недейте. Моля ви се!
Между другото. В чл. 100 от правилника е казано, § 4:
"Искането на главния прокурор се разглежда от Народното събра¬ние, което се произнася с решение на първото заседание, след изтичане на 48 часа."
Затова аз подлагам на гласуване искането н аглавния прокурор, което е точно... (Шум в залата)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Къде е решението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се! Изрично е казано:
"Мо.ля да разрешите да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Андрей Карлов Луканов и се задържи същия като мярка за неотклонение." Моля, гласувайте! (Бурни възгласи на неодобрение от малцинството)
Моля, гласувайте! (Група депутати от малцинството искат думата) Не приемам, моля ви се! (Бурна реакция от малцинството) Моля ви се, гласувайте.
К-/1АРА МАРИНОВА (от място): Къде е решението? Това е недопустимо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, не се приближа¬вайте, когато се г-ласува! (Остра реакция и шум в залата) Моля ви се, господин Вълканов! Госпожа Митева, седнете си на мястото. Мо-ля всички по местата си!
Моля, гласувайте така, както е искането, така, както Конституцията го изисква, така, както го изисква правилникът!
ВЕЛИСЛАВА ДЬРЕВА (встрани от микрофоните): Беше напра¬вено процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля всички да седнат по мес¬тата си! Моля, госпожа Томова, гласуваме. Ние сме в процеду¬ра на г-ласуване. Мо-ля ви се, седнете си на мястото. Точно е казано какво трябва да правим. Повече не обяснявам. (Реплики и шум в залата. Част от депутатите на БСП са станали и са излезли пред трибуната)
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (встрани от микрофоните): Беше напра¬вено процедурно предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожице Дърева, моля седнете си на мястото! Нямате процедурно предложение. Моля ви се, изве¬дете госпожица Дърева, която нарушава реда. И госпожа Митева също.
Ние сме в момент на гласуване, моля ви се! (Шум в за-лата)
Моля, дайте резултата и без шум в залата.
За - 130, против - 102, въздържали се няма. (Ръкопляска¬ния от мнозинството) Моля ви се! Моля ви се!
При това положение решението е:
"Народното събрание уважава искането на господин проку¬рора, на основание на ч-л.
70 от Конституцията на Република Бълга¬рия и ч-л. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, разрешава да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Андрей Карлов Луканов и се задържи същият като мярка за неотклонение."
Прекъсвам заседанието. (Звъни)
(Остра реакция на възмущение от малцинството. Група депутати от БСП настояват за думата за отрицателен вот)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мо-ля, внимание! Наказвам гос¬пожица Дърева с отстраняване от заседанието, защото се обръща към председателя, че е престъпник.
(Част от депутатите на БСП се възмущават, че не им се дава думата)
КЛАРА МАРИНОВА (встрани от микрофоните): Искаме отрица¬телен вот. Как може такова нещо!
ЕМИУ1 ФИЛИПОВ (встрани от микрофоните): Защо не дадохте думата за отрицателен вот? Защо закрихте заседанието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мога да дам отрицате-лен вот на трима думи, да. (Шум и всички говорят едновременно) Моля ви се, върнете се всичките! Отрицателен вот - Нора Ананиева.

НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, процедурата беше грубо нарушена. Всъщност беше нарушена Консти¬туцията, тъй че няма защо да се грижим за процедурата. На основа¬ние на текста на правилника ние предлагаме да се прегласува това решение, за да ни създадете, господа, достатъчно основание с този начин, по който гласувахте, за отмяна от Конституционния съд. Всъщност начинът, по който се гласува, това комулативно,
-х-
двойно действие, е в грубо противоречие с НПК и във всички случаи ще бъде отменено от Конституционния съд. Ако вие искате да имате едно перфектно политико-репресивно действие, повторете гласуването, нека се гласуват двете хипотези поотделно. (Шум в залата)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, близо б часа дебати в тази зала на всеки му стана ясно за какво точно гласува. Ние не гласуваме нито по Конституцията, текст на Конституцията, тъй като вие я приехте тази Конституция. Ние г ласувахме искането на г-лавния прокурор. На всеки това му стана ясно. Това, че не е ясно на госпожа Ананиева, е друг въпрос. Но по принцип, ако толкова желаете два пъти да гласуваме, два пъти ще гласуваме. И три пъти да гласуваме - три пъти ще гласу¬ваме, във всички случаи обаче решението на главния прокурор ще бъде гласувано. Това е ясно.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Томова - за обяснение на вот. Господин Близнейки, господине, не помня името ви, вие сте пръв. И госпожица Дърева. На повече на мога да дам думата. Не, всъщност госпожица дърева - не! Госпожица Дърева е изключена и да напусне залата, защото нарече председателя престъпник. Моля ви се, госпожица Дърева да напусне залата.
Предложение за прегласуване решава само председателят. Председателят не позволява прегласуване - просто смята, че е ненужно. (Шум от блока на ПСБСП)
Преди всичко, госпожа Томова, вие имате думата.
Господин Вълканова, излезте, ако желаете. (Велко Вълканов тръгва към трибуната, за да се изказва) Но, господин Въ-лканов, не съм ви дал думата. Само за отрицателен вот, който желае да

обясни. Моля ви се.
(Нора Ананиева се качва на трибуната и разговаря с пред¬седателя)
Госпожа Ананиева искала да говори за цялото представ¬ление. Аз не й позволявам, защото обижда Народното събрание. Това не е представление. Ако искате отрицателен вот, да.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Дами и господа, вие се опозорихте, господа. И покрай този позор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Картата си сложете, госпожо Ананиева!
НОРА АНАНИЕВА; Опорочихте и Народното събрание, накърнихте събранието, накърнихте вота на народа, накърнихте суверенитета на народа. Преминахте към отмъщение. Приехте един пагубен за историята на България път. (Шум) Запазете спокойствие. Няма да ви притесняваме повече.
Искам да ви кажа три неща. Първо, това, което стана тук, е срам за България, срам пред света... ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Шанс за България!
НОРА АНАНИЕВА: ... срам пред избирателите. То може да удовлетвори само най-ниски страсти. За съжаление тези страсти от вън, от улицата, проникнаха тук, в залата. Това, което стана, може само да върне назад България, може да върне България към едни времена, които нямат нищо общо с демокрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Две минути ви дадох, госпожа Ананиева, и те минаха. Вече изтекоха. Отнемам ви думата. Преди всичко не сте се регистрирали в тази зала. Все още.
НОРА АНАНИЕВА: В тази зала не бяха поставени аргументи, а се хвърляха обвинения - политически обвинения, обсъждаше се една личност, един човек, който е свързан с историята на най-новата демокрация в България, един човек, който, господа, колкото и да ви е неприятно, влезе в историята на тази държава за разлика от вас, които няма да бъдете удостоени с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Ананиевав, първо пре¬дупреждение! Първо предупреждение, защото това е отрицателен вот. Първо предупреждение. Вие говорихте като председател на група, каквато не сте. Защото това е отрицате-лен вот. И защото не сте регистрирана. Но аз днес не исках да повдигам въпроса. Отнемам ви думата.

НОРА АНАНИЕВА: Господин Савов, ние прекъсваме участието си в този парламент. Защото това не е парламент. Защото това е един репресивен орган, защото това е една маша на група екстре¬мисти, които опозоряват българската демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Правя... Правя... Правя забе¬лежка и ви отнемам думата, защото вие обиждате целия парламент.
НОРА АНАНИЕВА: ... Защото този парламент не решава въпро¬сите. ..
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви, отнемам думата на госпожа Ананиева. И я поканвам да напусне залата. Тя обижда парламента, която е избран от народа. И това го прави не за първи път, и не за втори път.
Господин Червенков, малко по-спокойно, защото ще ви отстраня. Госпожа Томова - за две минути и след това господинът.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): Емилия Томова, Българска социали¬стическа партия, част от "онзи" парламентарен съюз.
Гласувах против решението на парламента да бъде дадено разрешение на главния прокуроор да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Андрей Луканов. Защото съм дълбоко убедена, че в момента двете малцинства, обединени в едно безсилно мнозинство, накърняват народния суверенитет.
Уважаеми господа, това, че единодушно гласувате антикон¬ституционно, не значи, че сте силни. Ако бяхте силни, вие нямаше да помените проблемите на България с проблема Луканов. Проблемите на България са безработицата, спадът на производството, ръстът на цените. За това сте отговорни вие! Не се притеснявайте, госпо¬да, политическа отговорност ще ви се търси. Политическата отго¬ворност отреждат само избирателите и само историята. Пред тях как ще давате обяснения, това е ваш проблем.
Моят проблем е, че няма какво да правя в този парламент, докато не се поставят на дневен ред интересите на българските граждани. Защото, господа от ДПС, на граничните пунктове хората, които вие уж защитавате, се умножават. Защото нямат земя, а вие, които сте техни избраници, защо не ги защитихте? Защото, господа от СДС, вие доведохте до катастрофа българското земеделие. И не подменяйте проблемите. (Шум и неодобрение от блока на

СДС) Ваша е вината. Вие доведохте до катастрофа българската про¬мишленост. И не подменяйте проблемите - ваша е вината за това нещо.
Искам накрая да ви кажа, господа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Времето ви ч изтече, госпожа
ЕМИЛИЯ ТОМОВА: Не от днес започва българската демокра¬ция.
Господин Савов, в памет на предишните народни събрания, които също са разисквали подобни проблеми, дайте ми половин минута, за да ви прочета нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, не! Не ви давам думата! Не ви давам, времето ви изтече. Има думата господинът.
Две минути, господин Виденов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Ако ще напускат, да напускат и да си ходим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, спокойно! Няма кой да напусне парламента.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Скъпи мои приятели в лявата страна на залата! На останалите тук, в този парламент, не говоря. Със своя вот днес вие за мен не съществувате, господа, като полити¬ческа отговорност и като политическа съвест.
Взех думата, за да обясня отрицателния си вот...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И само това можете да направи¬те.
ЖАН ВИДЕНОВ: ... Като народен представител от Пловдивския избирателен район, като председател на Българската социалистичес¬ка партия. И ще е по-добре да чуете мнението на председателя на основната опозиционна сила, имаща с четири места по-малко в този парламент от тези, които се наричат управляващо мнозин¬ство. Не за да обясня толкова мотивите, колкото - с мислите за какво и с намерението за какво аз натиснах червеното копче.
Първо, поради разбирането, че след такъв вод този парла¬мент за нас не може да бъде същият и ние в него няма да бъдем същите. Ще направим всичко възможно това да го почувствате най-осезате-лно, господа управляващи! Временно управляващи! Да го почувствате така, че или да промените този парламент, или

обществото да промени него.
Във връзка с това аз най-отговорно ви и нформирам, че о ттук нататък участието ни в този парламент ще бъде съобразено единствено и само с приоритетите на опозицията, а това означава - с истинските приоритети на обществото. Вашият дневен ред не ни интересува дотолкова, доколкото не съвпада с тия приори¬тети.
На второ място, ние не смятаме по-нататък да ви пома¬гаме и да прикриваме пред обществото вашата въпиюща некомпе¬тентност, която стана явна и днес при тези дебати, ние сваляме от дневен ред за себе си въпроса за участието ни в ръководството на комисиите на Народното събрание и в самото ръководство. И в комисиите на този парламент няма да участваме. Изтегляме и представителите в ръководствата си на всички комисии, независимо от начина, по който са избрани, и от мандатите на тия комисии. Има ред комисии, които след днешния вот са абсолютно безсмис¬лени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По този въпрос всеки народен представител трябва да си вземе думата. Вие нямате право да говорите поотделно от тяхно име. И аз ви отнемам думата! Отне¬мам ви думата. Времето ви изтече. Моля ви, напускайте парламен¬та, но да говорите против парламента, нямате право. Председател на партията да говори против парламента, това не може да се допусне. Председател на партия да говори, че сте щ ели да ста¬нете други - какво ще станете? Терористи? Моля ви се, не може!
(Мирослав Дърмоов с микрофон пред устата приближава трибуната)
Господин Дърмов да излезе с мегафона. Веднага!
Не давам повече думата на човек, който обижда парла¬мента.
Закривам заседанието. (Звъни)
ЖАН ВИДЕНОВ: Преустановяваме участието си в този пар¬ламент до момента, в който се проникнете с национална отговор¬ност. Ще се върнем тогава, когато сме готови, за да ви е ясно, че в този парламент се оправяте сами! И когато се върнем - мис¬лете му! (Шум и суматоха)
(Закрито в 21 ч. и 37 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Стефан Савов)
СЕКРЕТАРИ:
(Илиян Илиев)
(Георги Петров)