Председателствували: председателят Стефан Савов и замест-ник-председате-лят Снежана Ботушарова Секретари: Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (Звъни): Откривам заседанието. Имаме кворум.
Господин Васил Златаров си е изгубил картата и той има право да гласува сега без карта и аз ще взимам неговия глас предвид.
Моля, народните представители да не си позволяват без разрешение на Председателството да заминават за провинцията, пък и за чужбина, както днес четирима души са заминали сутринта за Пловдив и трябваше да се върнат в 12,00 ч. Аз смятам, че е достатъчно ясно, че трябва да можем да започнем заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от 1 до 6 юли 1992 г. са постъпили следните законопроекти:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприя¬тия. Вносител - Министерският съвет. Раздаден е на Законодател¬ната комисия и Икономическата комисия.
Законопроект за лекарствените средства. Вносител -Министерският съвет. Раздаден е на Законодателната комисия, Комисията по здравеопазването, Икономическата комисия, Комисията по правата на човека.
- Законопроект за компенсациите. Вносители - Веселина Рашеева и Валентин Карабашев - народни представители. Раздаден на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия.
- Проект за решение на мораториум върху предоставянето на сгради от Съюза на офицерите и сержантите от запаса. Група народни представители от Предизборния съюз на БСП. Разпределен в Законодателната комисия, Комисията по националната сигурност.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - група народни представители от СДС. Предаден е на Законодателната комисия и Комисията по земеделието.
Законопроект за обявяване на нищожността на Закона за допитване до народа за референдум за премахване на монархията и провъзгласяване на републиката като антиконституционен - група народни представители от СДС. Раздаден в Законодателната комисия.
- Обръщение от Красимир Премянов и Добрин Спасов - народни представители. Предадено в Законодателната комисия.
- Проект за решение за тълкуване на Закона за допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител - Георги Петров. Предаден в Законодателната комисия.
- Проект за решение за освобождаване на директора на Агенцията за чуждестранна помощ. Група народни представители от СДС. Предаден в Законодателната комисия.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Георги Николов, Ана Ми-ленкова, Димитър Велев - народни представители. Разпределен в Комисията по бюджета и финансите, Законодателната комисия.
Програмата ви е раздадена. Преди обаче да я гласуваме, имаме две искания.
Едното всъщност е едно крайно неясно предложение от господин Минчо Генов Минчев - народен представител от 9.Кърджа¬лийски избирателен район, с което обяснява, че е направен опит за убийство на представителя на Отечествената партия на труда и общински съветник в град Кърджали Тодор Калоянов. За щастие това е само един опит за убийство и господин Минчо Минчев предлага да се изяснят обстоятелствата - "да-ли това не е резултат на преднамерено изостряне на обстановката в град Кърджали и региона, от кои среди произтича това и след изясняване на обстановката да докладва в Народното събрание резултатите от проверката и предложи мерки за нейното оздравяване.
Имайки предвид горното, на основание ч-л. 29, а-л. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
да бъде създадена временна анкетна комисия за изясняване ситуация¬та в град Кърджали и гегиона".
Подписана е от 26 народни представители. Не е уточнен нито съставът на предложението, нито срокът, нито всъщност коми¬сията така, както е предложено, поема следствени функции, или, с други думи, предметът й е неясен. Аз лично бих предал това нещо на господин Минчо Минчев, който да го даде на Министерството на вътрешните работи. Но за да не се каже, че Народното събрание няма отношение, аз бих предложил да гласуваме по този въпрос -дали е необходимо да се създаде временна анкетна комисия, още повече, че тук нямаме народен представител, нямаме убийство и този въпрос би трябвало да го препратим според мен на Министер¬ството на вътрешните работи. Да гласуваме така: който приема предложението на господин Минчо Минчев - с да, който не го приема - с не, с червено. Моля, гласувайте.
От общо гласували 119 народни представители, всъщност 120, за - 2, против - 115, въздържали се - 3.
Ние изпращаме това предложение на Министерството на вътрешните работи.
По-сложен е случаят със следното решение за избиране на временна комисия. Постъпило е навреме, има подписите на 34 депутати, и то на всички депутати от Бургаския район, защото то се отнася до "Нефтохим". Мисля, че въпросът е сериозен, защото знаете обстановката в "Нефтохим".
"РЕШЕНИЕ
за избиране на временна анкетна комисия
Народното събрание на основание ч-л. 86, а-л. 1 от Конститу¬цията на Република България и ч-л. 29 от Правилника за организа¬цията и дейността на Народното събрание РЕШИ:
Създава Временна анкетна комисия от шест народни предста¬вители за установяване и изясняване на всички данни и обстоятел¬ства, свързани с вноса на петрол, неговата преработка в "Нефто¬хим" - Бургас и "Плама" - Плевен, и реализацията на нефтопро¬дуктите за периода от месец август 1991 г. с приемането на Закона за кооперациите от Ве-ликото Народно събрание до днес.
Всички данни и обстоятелства, свързани с дейността на търговските организации, осъществяващи внос, износ и пласмент на нефтопродукти - "Нефтоимпекс", "Петрол", "Химимпорт" и др.
Условията, при които е използуван заемът от Световната банка в размер на 150 млн.долара, получен в края на миналата година, използуван за внос на суров нефт, включително сключените в тази връзка договори и анексии към договорите към периода, посочен в т. 1.
Размерът на щетите или пропуснатите ползи от вноса и реализацията на нефта и нефтопродуктите и икономическите механиз¬ми, с които е нанесена вреда на бюджета и на държавните фирми, чийто предмет на дейност е вносът и търговията с нефт и нефто¬продукти".
Уважаеми госпожи и господа! Това действително е един въпрос, който, както знаете, е от голям интерес да бъде разгледан. Действително според моето мнение - на Председателството, да създадем такава временна анкетна комисия, защото знаете, че в "Нефтохим" има една усложнена обстановка. Доскоро имаше един Съвет на директорите или както сега, тъй като ставаме цивилизова¬на страна, го наричаме Борд на директорите, с други думи, Съвет на директорите, който беше... господин Караджов, Вие сте един от вносителите, слушайте все пак, може би ще трябва да вземете думата... Който по-късно беше заменен от втори съвет и сега има един трети съвет, който е предложен от правителството. В "Нефтохим" има действително много неща, които би трябвало да бъдат разрешени или най-ма-лко да бъдат проучени. Мисля, че трябва да се спрем на този въпрос, но преди всичко бих искал да поставя на гласуване дали като т. 1, тъй като, знаете въпросите с "Нефто¬хим" са просто неотложни. Като т. 1 от дневния ред да се предложи създаването и избирането на временна анкетна комисия. Има думата господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз мислех да поискам думата малко по-късно за някои предложения в дневния ред. Но сега я взимам, защото предложението за създаване на анкетна комисия за "Нефтохим" - Бургас идва точно навреме, в момент, когато наистина Народното събрание истински може да реши този проблем. Тъй като в другите дни, не знам защо, този въпрос се отлагаше, сега е точно моментът, когато, струва ми се, можем да подкрепим с вота на Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи създаването на една такава анкетна комисия. Още повече, че проблемите на работещите в "Нефтохим" -Бургас, в определен смисъл са точно наши проблеми. Това са бъл¬гарските работници, които теглят, бих казал, най-тежката оран, най-тежкия жребий от лошата социалистическа икономика, която беше създадена в този район и лошата инфраструктура на град Бургас. В този смисъ-п аз мисля, че Съюзът на демократичните сили ще подкрепи идеята за създаване на такава анкетна комисия.
Ние имаме и предложение за председател на анкетната комисия. Ако точката влезе в дневния ред...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Извинявайте, господин Йорданов, нека всичко да си върви по реда.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако точката в-лезе в дневния ред, ние ще направим нашето предложение тогава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Лютфи. ЮНАЛ ЛЙТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също смятам от името на Движението за права и свободи и неговата парламентарна група, че час по-скоро трябва да разгле¬даме исканията на работещите в "Нефтохим" - Бургас, и абсолютно навреме се обсъжда въпросът за създаване на такава анкетна комисия и ние изцяло подкрепяме създаването на подобна комисия. Ние ще участвуваме с един човек. Но аз предлагам да обсъдим и още един вариант. Защото, господин председател, уважаеми колеги, нашата численост е доста крехка. Ако изпратим в парламентарен работен ден комисията, ние няма да имаме необходимия кворум. Предлагам или част от Икономическата комисия - постоянната, да се натовари с това, защото там са представени и трите парла¬ментарни групи, или тази анкетна комисия, която ще изберем, да отиде в неработни парламентарни дни и да обсъди въпроса. Да проучи въпроса.
Ето тези обстоятелства предлагам да се имат предвид, когато ще обсъждаме този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Лютфи. Вашето предложение е съвсем целесъобразно, съвсем на място.
Нека сега първо да приемем дали като т. 1 ще разгледаме въпроса за тази комисия.
Моля тези, които са за разглеждането на въпроса за времен¬ната комисия, да гласуват.
От общо гласували 122 народни представители, за - 119, против - 2, въздържал се - 1.
Приема се като т. 1 да бъде обсъдена сега тази комисия и избран нейният състав. Мисля, че всъщност нейните задачи са представени в проекторешението, което прочетох.
Аз моля сега, тъй като се предлага комисията да бъде от 6 души, да гласуваме дали...
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Извинявам се, господин предсе¬датели! Мисля, че най-напред трябва да обсъдим дневния ред и тогава да минем по т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: А, да. Прав сте. ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото аз имам едно предложение, ако ми разрешите, по дневния ред.
Миналата седмица, когато обсъждахме Закона за изменение на данъка върху общия доход, аз бях вносителят, изпуснахме една точка. Оставихме я за тази седмица. Това беше освобождаването от данъци на спортистите. Аз мисля, че тя е пропусната. Да влезе в дневния ред, макар че не е минала през Законодателната комисия. Но мисля, че утре може да мине. Това е само една точка. Моето предложение е готово. Предлагам да влезе в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз смятам, че все пак господин Джеров трябва да каже становището си.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз се съветвах с господин Джеров. И той каза, че трябва да влезе в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, това ще го сложим като т. З, след проблема за Варна. Защото за Варна също трябва да поговорим.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Няма да я сложим като т. З за днес. Да остане за утре.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (извън микрофоните): Нека да остане за утре моята точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, ще може ли тази точка за спортистите да се приготви?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Господин председател, да отговоря веднага на запитването на господин Димитров.
От предходното гласуване остана един текст към Закона за данъка върху общия доход. Този въпрос първо трябва да бъде официално приет от Комисията по бюджета и финансите, т.е. с едно писмено становище. Законодателната комисия няма да има проблеми в съвсем кратки срокове да го обсъди. Но без писменото становище на Комисията по бюджета и финансите, не мога да го поставя на разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, същото предложение ще го повторите утре, когато ще има писмено предложе¬ние. Защото ние имаме практика, да не поставяме тези въпроси.
Има думата господин Йорданов. Ние трябва да гласуваме преди всичко състава на комисията, числеността.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Искам да взема думата по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Искам да взема думата от името на Парламентарната група на СДС по някои въпроси на програмата за работа на Народното събрание от 8 до 10 юли 1992 г., т.е. по дневния ред.
Както знаем, ние очакваме в най-скоро време Министерският съвет да изпрати на Народното събрание за ратифициране Европейска¬та конвенция за защита правата на човека. Понеже се задават много въпроси, защо тази конвенция все още не се ратифицира, искам да поясня, че това е така, защото тя предвижда поправка в определени закони на българското законодателство, регулирането на тези закони спрямо Европейската конвенция. И ние желаем, колкото се може по-бързо тази конвенция да бъде включена в работа¬та на Народното събрание за ратифициране.
Второ, както е добре известно, приоритетен момент в програмата на Съюза на демократичните сили, това са социалните закони и грижата за хората, които имат нерешени социални проблеми. Много правилно в програмата за работа на Народното събрание през тази седмица са включени законопроектите на първо четене за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жи-лищноспестовни влогове, както и първото четене на Законопроекта за изменение на Закона за жилищностроителните кооперации. Нашето предложение е след т. 1 (ние предлагаме т. 1 да бъде именно комисията за "Нефтохим"), т. 2 нека да бъде второ четене на Законопроекта за Медицинска академия. Още повече, че има сериозни основания за това. Но веднага след това като т. З да дойде именно първото четене на Законопроекта за многогодишните жи-лищноспестовни влогове на гражданите. Това е един болен проблем. А така също и за жилищно¬строителните кооперации като т. 4. Тези два законопроекта да се изтеглят по-напред. Веднага след това да върви и Законът за наследството, тъй като той се отнася до въпроси за връщане на земята главно на хора, които са се отказали от наследство и сега трябва да възстановят собствеността си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, позволете да Ви прекъсна.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тоест, една приоритетност на социал¬ните закони и на законите, свързани с конкретни проблеми на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, позволете ми да Ви прекъсна.
Председателският съвет, в който Вие по право би трябвало да участвувате, в който участвуваше този път Едвин Сугарев, знае добре защо така са подредени законите. И защо ще трябва да губим ценно парламентарно време, когато този въпрос е изяснен. Изяснен е и затова, защото председателят на Икономическата комисия господин Мичковски има днес разговори с министър Карадимов, поради това че има известни различия. Затова оставихме въпроса за утре. Като знаете добре, че тук се постави въпросът и решихме, приехме, че на тези два закона за жилищните влогове ще присъствува господин Карадимов.
Много ни е скъпо времето, за да не трябва да...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз предлагам именно да минат малко по-напред, с оглед на това да се разгледат наистина през тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Те, разбира се, ще се приемат в тази седмица. Ние смятаме, че утре ще се приемат в присъствието на господин Карадимов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тоест, Вие твърдите, че утре наистина ще бъдат разгледани законите за жилищното строителство и за спестовните влогове на гражданите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, особено ако не си губим парламентарното време.
Да, питайте господин Сугарев.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това удовлетворява Парламентарната група на СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тя имаше свой представител -господин Сугарев, който прие всичките тези неща.
Господин Панев или господин Карев, по дневния ред ли искате думата?
Има думата господин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): 3.Варненски избирателен район. Ува¬жаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди една седмица с известна изненада и с чувство на срам намерих в моите книжа едно проекторешение, внесено от Министерския съвет, досежно отпускане на пенсия за особени заслу¬ги на проф. д-р Иван Димитров Киров. Това нещо е внесено на 16 март 1992 г. и за мен е необяснимо как е останало извън сферата на нашето внимание. Това е един изключително заслужил и изключи¬телно достоен човек. И просто смятам, че е редно и морално непо¬средствено, да речем, след точката за Медицинската академия да бъде включено за разглеждане това проекторешение. То има само два текста и аз съм убеден, че залата единодушно ще гласува в полза на това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Карев, не съм сигу¬рен дали е минало през комисиите, така че не мога да го сложа. Ще направя справката.
ГЕОРГИ КАРЕВ: Според господин Джеров то няма нужда да минава през Законодателната комисия.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): То е персонално за пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не може да не мине през ня¬каква комисия. Няма решение, което да мине, без да е мина-ло през комисия. Аз познавам добре господин Киров и най-малкото бих се противопоставил, но нека да направя аз проверката си.
3-ЛАТКА РУСЕВА (от място): Матинчев казва, че е мина-ло още март през Социалната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Като е минало, дали ли сте своето писмено становище? Раздадено ли е?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Още месец март.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, господа, по този въпрос да се разберем. Преди известно време имаше точно такъв проблем. Едно е да се гласува, друго е да минава през комисиите, а трето е да има писмено становище, което да е раздадено на народните представители. Аз най-малкото бих се възпротивил, защото...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Има и е раздадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще проверя и тогава ще видя. Имате ли го вие?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Имаме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Но това се казва. Председа¬телят на комисията има ли го при себе си?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Един момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ето на. Моля ви се, разбира се, че ще бъде направено, но трябва да проверя, защото не може да вървим по този начин.
Гласувахме вече, приемаме Временна анкетна комисия.
Дневния ред гласуваме, като евентуално, ако има решение, ще включим, разбира се, и за д-р Киров, което е едно изречение, така да се каже.
Моля ви, нека да гласуваме дневния ред така, а ако дей¬ствително с д-р Киров всичко е наред - днес, а ако не - утре ще мине.
Какво искате, господин Панев? Заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам предложение по дневния ред. И особено, след като стана ясно, че тези важни социални закони ще бъдат разгледани утре по очевидни причини, предложението ми е точка 14, а именно - първо четене на законопроекта за допъл¬нителни изисквания към научните организации и към Висшата атеста¬ционна комисия - да премине напред, а именно ще бъде точка трета от дневния ред, непосредствено след Законао за закриване на Медицинската академия. Няма да се спирам върху това, че има очевидна връзка между два закона, които касаят науката, няма и да се аргументирам, необходимостта от такъв закон е вече дока¬зана. (Шум в за-лата) Моля ви се, имам ли думата или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ:... ие доказана от една широка дискусия в печата по този въпрос. И просто без да се аргументирам по-нататък, внасям това предложение за дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Василева има думата.
Стават 40 минути за дневен ред, когато имаме само две парламентарни групи. Браво!
РАДКА ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Имам процедурно предложение относно днешния дневен ред, тъй като в пленарния ден като първа точка е
включен доклад на Комисията по образованието, която беше опреде¬лена да изясни всички проблеми и да събере информация относно законопроекта, внесен за даване на статут на висше учебно заведе¬ние, на висше училище на т.нар. "Варненски свободен универси¬тет" да бъде отложено вземането на решение в пленарната зала, тъй като комисията все още се намира в работна фаза по отноше¬ние на становищата, които трябва да предложи на народното пред¬ставителство.
Смятам, че времето, което трябва да бъде определено за разглеждане на този проблем, това е времето след почивката в днешния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Продължаваме обсъждането на дневния ред, точно когато би могло досега поне 5-6 закона да сме гласували.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз предлагам да приемем дневния ред бързо такъв, какъвто е. Ние имаме наследството, което е свързано с реституцията, имаме морато¬риума, който засяга хора, чиито имоти ще се продават, и тези неща са по-важни от всичко друго.
Да приемем бързо дневния ред такъв, какъвто е, и да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега, внимание към двете ко¬мисии, което се случва много често. Съжалявам, че просто трябва да изразя възмущението си.
Решението за пенсията на д-р Киров е постъпило от Ми¬нистерския съвет на 16 март 1992 г. Разпределено е веднага на Законодателната комисия и на Комисията по труда и социалните осигуряване, съгласно чл. 71, ал. 2 от правилника. Досега няма становище.
Моля ви се, господа, гледайте си работата в комисиите така, както трябва! Това не е Законодателна комисия към господин Матинчев. Преди известно време имахме същия проблем. Становище не е да се вземе решение. Становище е да има напечатано, да бъде раздадено на народните представители.
Трябва да ви кажа, че просто невероятно е, че ние можем един час тук да се занимаваме с дневния ред - напред една точка, друга точка назад.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Това е парламентът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно така, господин предсе¬дател на парламентарната група, това е парламентът. Парламен¬тът е, когато има парламентарен съвет да присъстват представи¬телите и тогава няма да има..., дори присъстваше представител на БСП. И в такъв случай бихме мог-ли сега всичко да бъде тип-топ, а не да се представят неща, когато няма становище. Моля ви се!
Сега не ни остава нищо друго, освен да гласуваме днев¬ния ред, като минаваме... Заповядайте, аз смятам да закрия засе¬данието скоро с дневния ред.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Ще извинявате, едно допълне¬ние към това, което каза госпожа Василева. Става въпрос за раз¬глеждане доклада на Комисията по образованието и науката относно ВВарненския свободен университет. Такъв доклад още не е постъпил. Такъв доклад не е разглеждан в Комисията по образованието и науката, а заедно с това нямаме и становище на Министерство на просветата.
Предлагам, не да премине към някаква по-следваща точка в днешния дневен ред, а просто да бъде отложен за някои от след¬ващите дни, когато докладът на комисията бъде готов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Сепет-лиев, спомня¬те ли си, че имаше едно решение на Народното събрание да се създаде анкетна комисия, която в едноседмичен срок... (Димитър сепетлиев обяснява нещо на председателя Стефан Савов)
Не, тя значи не изпълни своите задължения. И ние затова сега ще трябва да имаме тук 2000 души на вратите ни.
От друга страна, от министерството обещаха само преди един час, че ще пратят в пликове дори (не знам защо в пликове) в 300 екземпляра мнението на Министерството на образованието и науката. Не знам какво да ви кажа!?
Аз мисля да гласуваме така и да обясним на хората, че не е постъпило и че оставаме евентуално за почивката, пък в почивката, ако можете - можете. Да го оставим така временно, защото хората чакат вън, ако решите - решите.
Добре, предложете, господин Йорданов, от името на пар¬ламентарната група.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Предлагам да се спази парламентарната процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По-точно!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Доклад на комисията и глас8уване веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: А тази комисия защо не си е изпълнила задължението, господин Йорданов? Взимаме точни реше¬ния, че трябва за една седмица. Господин Иванов, имате думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да информирам почитаемите народни представители, че днес заседанието на нашата Комисия по науката и образованието не се състоя поради липса на кворум, тъй като отсъствуваха депутати¬те от социалистическата партия. Независимо от това обаче ние изискахме от членовете на тази извънредна комисия, която трябваше да анализира случая на място, да ни запознае със сегашното със¬тояние на техния анализ и готовността им за доклад. Стана ясно, че те не са в състояние в момента да формират единно становище като комисия.
Така че ние в парламента сме изправени пред алтерна¬тивата: или да оставим време на комисията с надежда да стигне до единно становище, в което аз не съм убеден, че е възможно, или да изслушаме отделни народни представители, които като членове на комисията бяха там, но те могат да изразят становище само като отделни народни представители и това да послужи като база за обсъждане и взимане на решение по въпроса за така нарече¬ния Варненски свободен университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми ко-леги,у току-що ви се раздава становището на Министерството на образованието и науката по законопроекта за даване статут на висше училище на Варненския свободен университет. Раздава ви се също така и декларация на Първата национална конференция на ректорите на висшите училища.
Не е ли по-добре все пак да се направи един опит по време на почивката да се реши този въпрос?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Предлагам да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В такъв случай оставяме за¬конопроекта за Варненския свободен университет за след почив¬ката, когато отново комисията да направи опит действително вече със становище на Министерството на образованието да направи необходимото.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Предлагам да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Предлагам да гласуваме днев¬ния ред. Явно въпросът за Варненския университет остава за с-лед почивката. Моля, гласувайте!
Резултати от гласуването:
От общо 112 за предложението са гласували 110 души, против - няма, 2 се въздържат.
Господин Караджов, моля ви, елате да обясните причините за създаването на временна анкетна комисия.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, нека да наречем причината за случая "Нефтохим", макар че в основата му стоят редица организации и институции. "Нефтохим"-АД, "Плама"-АД, "Химимпорт", "Нефто-импекс", "Петров"-АД и международните нефтени картели. Международ¬ните нефтени картели, които не пропускат да се възползуват от създадената ситуация, т.е. разграден пазар на нефтопродукти, нещо като минипетролен Клондайк. Участвуват и Фондът за рекон¬струкция и развитие и доларите от Световната банка.
Важни предпоставки за случая са: приетият от Великото Народно събрание Закон за кооперациите, по-точно ч-л. 37, който бе променен едва преди по-малко от две седмици, Постановление № 128 от 4.VII.1991 г. на Министерския съвет и други нормативни документи, свръхцентрализираните стопански структури, чиито социалистически монополизъм не е помръднал 16 месеца след старта на монетарната реформа, липса на децентрализация и елементарни условия за защита на конкуренцията, важни условия от така нарече¬ната "структурна реформа в промишлеността".
Не е тайна, че от държавния бюджет бяха отклонени само за периода от септември 1991 г. до юни 1992 г. няколко мили¬арда лева. Оптимистичните разчети сочат сума над 2 млрд.лв., а песимистичните - над 5 млрд.лв., п-люс катастрофалното финансо¬во състояние на "Нефтохим"-АД, влияещо пряко на икономическото състояние на цялата страна.
Според подуправителя на Българска народна банка господин Емил Хърсев, нещо, което прочетов вчера в "Дебати", именно поправ¬ката в Закона за кооперациите смъкна лихвения процент на 49 на сто. Това прочетох вчера в "Дебати".
Ние сме длъжни да проучим как точно е станало това, какви са размерите на щетите и кои са участниците, чиито действия или бездействия са довели тези щети и-ли пропуснати ползи.
Ние трябва да знаем истината, колкото и горчива да е тя, за да предотвратим повторението й за в бъдеще. Общество, което не се поучава от миналите си грешки, рискува да ги повтори в бъдеще.
Суверенно право на Република България е защитата на нейните пазари извън пределите на страната. Безпрецедентен слу¬чай е суверенна страна да улесни загубата на пазари в собстве¬ните си териториални граници на стоки, които тя самата произвеж¬да. Това е загуба на част от суверенитета.
Предлагам да се гласува решението за създаване на вре¬менна анкетна комисия в състав от 6 народни представдители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Караджов, определих¬те ли точно задачите на комисията? Аз се надявах, че това ще направите.
СТЕФАН КАРАДЖОВ: Има го в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие приемате, че го има в текста. Господин Неделчев, имате думата.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, ние чухме становището на един народен представител, но задачата, разбиране се, на тази комисия е не сега да оформи някакво стано¬вище, а след проучване да офрми това становище. Така че ние, депутатите от Съюза на демократичните сили, а аз се надявам, че към нас ще се присъединят и колегите от Движението за права и свободи, подкрепяме изцяло и не само това, молим ви да се съгласите да се създаде тази комисия.
Но задачата на комисията, разбира се, няма да бъде пред¬варително да изрази някакво становище, а само след обстойно проучване на всички факти и обстоятелства да направи това.
Ето защо ние предлагаме в тази комисия да влязат на¬родни представители, които до този момент не са били по какъвто и да е начин замесени в един конфликт примерно между синдикатите и правителството.
Ние също така смятаме, че някои от народните предста¬вители, които са в Икономическата комисия, така да се каже, са обременени с неколкократното разискване на този въпрос. За¬това бихме предложили в комисията да влязат народни представи¬тели, които някак си по-безпристрастно, така да се каже, за първи път ще се запознаят съвсем подробно с тези факти и обстоятелства, които трябва да бъдат предмет на проучване от тази комисия.
Ето защо след малко ние ще направим и нашите конкретни предложения, разбира се, когато се приеме самото предложение.
Аз искам да помоля и господин Караджов да не предопреде¬ля, така да се каже, решенията на комисията с едни вече конкрет¬ни становища, така както той направи преди малко, а да й дадем време, разбира се, това време не трябва да бъде много голямо, тя да свърши своята работа и тогава да чуем едно оформено ста¬новище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Господин Неделчев, извинявайте, не смятате ли, че така както е конкретизирано в предложението - че "комисията трябва да определи размера на щетите или пропуснатите ползи от вноса и реализацията на нефта и нефтопродуктите и икономическите механизми, с които е нанесена вреда на бюджета и на държавните фирми, чийто предмет на дейност е вносът и търговията с нефт и нефтопродукти"... Мисля, че това е добре.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Да, разбира се, с тези формули¬ровки, така както са, аз съм подписал този текст и естествено, че това е темата, с която трябва да се занимава комисията. Но нека ние не предрешаваме, така да се каже, проблема с едни фор¬мулировки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как ще предрешавате? Не, вижте, всяка временна комисия трябва да има: задачи, численост, състав. Това са задачите, така както са определени.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Именно. Предложението е за шест души. И също така ние поддържаме предложението действително това да не бъдат членове на Икономическата комисия, а други хора, хросто защото да могат безпристрастно да се занимаят с проблематиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В състояние ли сте, щом сега имате веднъж задачите, които са определени в пи смото, което вие всички сте подписали, има -ли готовност, господин Йорданов и господин Лютфи, да представите четирима души, а вие двама души? Ако имате, дайте да решим този въпрос и фактически тогава остава само срокът за дейност да определим. Да свършим с една точка поне.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председа¬тел! Обичайна практика на нашето Народно събрание е, когато
се сътавя една комисия, била тя постоянна или временна, членовете да бъдат пропорционално на представителството в Народното събра¬ние. В тоя смисъл, макар че Българската социалистическа партия не иска да помогне в този случай, намирайки се извън парламента, аз мисля, че е редно те да представят също свои представители, така че във временната комисия да се включат представители и на трите парламентарни групи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Йорданов. Аз се съмнявам дали тази комисия, която трябва да започне веднага своята работа, а ние не знаем кога ще се приберат, въпреки че днес, трябва да съобщя тук по радиото, че на Председателския съвет участваше представител на БСП, но след това не се яви тук, между нас, дали не би трябвало все пак тази комисия да започне да работи. Защото шест души комисия. В такъв случай ще трябва да бъдат така: трима - двама - един. И в такъв случай комисията от четири души, с един председател, двама подпредсе¬датели как ще работи?
Тъй че аз не виждам защо, след като едната парламен¬тарна група я няма и не иска да работи и дори заяви, че ще си изтегли своите представители, защо ще ги избираме. Господин Юна-л .Лютфи има думата. ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Точно това исках да кажа. Уважами господин председател, уважаеми колеги! Въпросът не търпи отлагане. И след като разговаряхме с колегата, който е вносител, за съставянето на тази комисия, тя трябва да заработи, дето се казва, още утре, а колегите от Парламентарната група на БСП, които днес не присъстват на това заседание, за което ние искрено съжаляваме, те заявиха, че ще изтеглят своите трима представители в ръководствата на комисиите. Следователно те няма да желаят да излъчат свои представители в тази комисия.
При това положение аз предлагам, господин председател, да спазим пропорцията четири-две - четирима от Парламентарната група на СДС и двама от Движението за права и свободи.
Ако ко легите от БСП изявят желание да излъчат свои представители, нищо не ни коства ние да увеличим бройката на тази комисия с още двама или както реши народното представител¬ство.
Аз мога веднага да назова нашите представители. Това са: господин Матинчев, който е запознат доста отдавна с този проблем, и господин Ведат Сакаллъ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Господин Йорданов, приемате ли предложението на господин -Лютфи? АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, приемате го. Тогава мо/1я, дайте списъка на вашите представители, като предложите и един председател.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Предлагаме четирима души:
Вержиния Велчева, Валентин Карабашев, Стефан Караджов и Руслан Семерджиев, като предлагам, понеже е предложена само една дама, нека дамата да бъде председател на комисията - госпожица Вержи¬ния Велчева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Задачата е ясна, числе¬ността е ясна, съставът... Остава само срокът на дейност. Мисли¬те ли, уважаеми госпожици и господа, че бихте могли... Госпожице Велчева, не се оставяйте на дядо Христофор да ви заговаря, защото сега въпросът е важен. За колко време смятате, че тази комисия приблизително би могла да даде своето заключение?
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Тъй като ще се наложи проверка на много документи, струва ми се, че срокът не може да бъде по-малък от две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз бих предложил дори три седмици, защото господин Лютфи каза много правилно, че при нашето крехко мнозинство вие можете да бъдете там само в събота, неделя и понеделник.
Някожо гласувания ще трябва да има. Първо, задачите така, както са формулирани в документа, който има всеки един от вас. Моля, гласувайте.
От общо 112, за - 112, против няма, въздържали се няма. Числеността е шест души, като, ако БСП реши да се върне, ще запазим и за нея места.
Моля гласувайте за числеността, която сега-засега е шест души. Моля гласувайте.
От общо 115, за - 115, против няма, въздържали се няма.
Господин Матинчев, господин Ведат Сакаллъ, госпожица Вержиния Велчева, господин Караджов, господин Карабашев и госпо¬дин Руслан Семерджиев. Моля, гласувайте.
От общо 119, за - 116, против - 1, въздържали се - 2.
Гласуваме за председател на комисията - госпожица Вер-жиния Велчева. Моу1я ви, г-ласувайте.
От всичко 110 гласува-ли народни представители, 100 са за, 2 - против, и 8 - въздържали се.
Госпожица Вержиния Велчева е избрана за председател на комисията.
Трябва да гласуваме и срока - 3 седмици срок от днес нататък. Моля ви, гласувайте за срока.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (от място): Може ли да се изкажа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля? - Изкажете се.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Предлагам да не определяме срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не може комисия без срок. Моля, режим на гласуване.
От всичко 115 гласували народни представители, 115 -за, няма против и въздържали се няма.
Приема се триседмичният срок.
Народното събрание взе решение за избиране на временна анкетна комисия за "Нефтохим" и "Плама".
Господин Джеров, минаваме към точка 2 -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин предсе¬дател, дами и господа народни представители! Пристъпваме към второ гласуване на законопроекта за закриване на Медицинска академия. Този законопроект беше внесен от Министерския съвет. Имаше един паралелен проект от страна на народната представителка Мими Виткова. При първото гласуване или преди първото гласуване бяха направени съответни предложения и изказвания. Комисията по здравеопазването подробно е разгледала направените възражения, съпоставила е двата проекта, след което Законодателната комисия пристъпи към обсъждане и разглеждане на въпроса.
Доктор Карев като председател на Комисията по здра¬веопазването присъстваше на заседанието на Законодателната коми¬сия и в частите, които са специализирани, Законодателната комисия прие вижданията, предложенията на Комисията по здравеопазването,
тъй като те бяха обосновани и съобразени с нуждите в областта на медицината.
При това положение Законодателната комисия съвместно с Комисията по здравеопазването и съобразно внесения законо¬проект от Министерския съвет предлага на вашето внимание Закон за закриване на Медицинска академия.
По паралелния проект и по-специално по отношение на чл. 1 и чл. 2, които бяха предложени от госпожа Мими Виткова, която също така присъства на заседанието на Законодателната комисия, тя бе подкрепена единствено от представителите на Бъл¬гарската социалистическа партия. Мнозинството подкрепи проекта на Министерския съвет.
И при това положение мо-ля да бъде поставен на гласуване за второ четене законопроектът за закриване на Медицинска ака¬демия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да вземат думата? - НСяма.
Ако обичате, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо - заглавието на закона. Това е нов закон и ние трябва да гласуваме първо заглавието на закона. Предлагаме: Закон за закриване на Медицинска акаде¬мия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Резултат: от всичко 115 гласували народни представи¬тели, 114 са за, против няма и 1 въздържал се.
Приема се заглавието да бъде Закон за закриване на Ме¬дицинска академия. Продължете, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 1 със следното съдържание: "Закрива се Медицинската академия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, желаещи да се изкажат? - Няма.
моля, гласувайте.
Резултат: от всичко 113 гласували народни представители, 111 са за, против няма и въздържали се - 2. Моля, продължете, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 2 със следното съдър¬жание: "Висшите медицински институти в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора от състава на закритата Медицинска академия се обособяват в самостоятелни висши учебни заведения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Изказвания? - Няма. Моля, гласувайте.
От всичко 112 гласували народни представители, 110 са за, 2 - против, и въздържа-ли се няма.
Приема се текстът на чл. 2.
Ако обичате, господин Джеров, продължете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следват заключителни разпо¬редби.
"§ 1. Ал. 1. Възлага на Министерския съвет в тримесечен срок от влизането на закона в сила да определи статута на нацио¬налните центрове и на Центъра по сърдечносъдова хирургия и кар-диология "Св. Екатерина" от състава на закритата Медицинска академия.
Ал. 2. До определяне на статута центровете осъществяват дейността си по досега съществуващия ред."
Това е съдържанието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Господин Сепет-лиев, имате думата.
ДИМИТЪР СЕПЕТ-ЛИЕВ (ДПС); Уважаеми господин председатели, уважаеми колеги!
Смятам, че тримесечният срок, така както е определен в проектозакона, е доста къс поради обстоятелството, че сега идва -лятна ваканция. Месеците юли и август и до средата на сеп¬тември са месеци, в които и студенти, и преподаватели почиват. За да се вземе мнението на преподавателите от тези институти, моля срокът да бъде 4-месечен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Сепет-лиев. Господин Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Доктор Карев, 3. Варненски избирателен район, СДС.
Уважаеми господин председате-лю, дами и господа народни представители!
Бих възразил срещу предложението на господин Сепет-лиев по простата причина, че 3-месечният срок, който се визира в този законопроект, беше предвиден много по-отдавна при едно много по-отдавнашно приемане евентуално на този законопроект и при това положение имаме устните уверения на изпълнителната власт и в частност на Министерството на здравеопазването, че те със своите виждания, концепции, проекти са напълно готови и ще бъдат в състояние в един много по-къс срок от предвидения 3-месечен да мине това нещо през Министерския съвет и да се
приведе в изпълнение. А своевременното му привеждане в изпълнение е от очевидно значение за всички клинични центрове, за чийто статут става дума. затова аз настоявам да бъде запазен тримесеч¬ният срок, тъй както ее в проектозакона, внесен от Министерския съвет, а за нас - трябва да знаем, че този срок ще бъде и чувстви¬телно съкратен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Сепетлиев, чухте изказването на господин Карев. Оттегляте -ли предложението си, или ще го гласуваме? Вие предлагате 4-месечен срок. Вашето пред¬ложение е по-отдалеченото и затова трябва да разделим параграфа по а-линеи, като а-л. 1 бъде гласувана с този 4-месечен срок, както предлага господин Сепетлиев.
Моля, гласувайте. Гласуваме по-отдалеченото предложение на господин сепетлиев за 4-месечен срок.
резултат от гласуването: от общо 116, за - 29, против
- 67, въздържали се 20. Отклонява се предложението.
моля, гласуваме за ал. 1 и ал. 2 така, както е предло¬жено от Законодателната комисия.
.ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласуваме целия § 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Параграф 1 - да. От общо 112, за - 108, против - 2, въздържали се - 2. Моля да гласуваме за ал. 2. Моля, гласувайте за ал. 2. Гласувахме само ал. 1. Не можехме да ги гласуваме заедно, защото имахме промяна в едната а-линея. Все пак би трябвало сега отделно да гласуваме за ал. 2. Гласувайте за ал. 2.
От общо 101, за - 101, против няма, въздържали се няма. И, господин Джеров, прочетете последния параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ; Последният втори параграф е от Заключителните разпоредби: "Възлага на Министерския съвет в 3-месечен срок от влизането на закона в сила да уреди право¬отношенията, свързани със закриването на Медицинска академия". ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: има ли желаещи да се изкажат?
- Няма. Моля, гласувайте.
От общо 114 гласували, за - 114, против и въздържали се - няма.
Законопроектът за закриване на Медицинска академия става закон. Приет е. (Ръкопляскания)
Моля, господин Димитров, ваш ред е да докладвате с-ледва-щата точка от дневния ред:
- ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ О ТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 1991 Г. И ПРИЕМАНЕ НА РАЗБИВ¬КАТА НА БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 1992 Г.
Аз искам да ви обърна внимание само, че това е много важен проект за решение, защото той ще позво-ли все пак да отчетем изпълнението на бюджета и да направим някои поправки за нашите служители, които са изостанали много назад от времето със запла¬щането.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председа¬тели, колеги!
На всички е раздаден докладът по бюджета на Народното събрание за 1992 г. и отчета за изпълнението на бюджета на Народ¬ното събрание за 1991 г., който е подготвен от Комисията по бюджета и финансите.
Ако ще държим точно за буквата на правилника, ние би трябвало да приемем само изпълнението на бюджета за миналата г одина, тъй като бюджетът за тази година само като едно число, само като една сума е приет заедно със Закона за държавния бюджет, но по молба на ръководството на Народното събрание комисията разгледа също така и разпределението на бюджета по пера, каквито се изискват от отчетността на Министерството на финансите и за настоящата година.
Съвсем накратто ще резюмирам това, което е раздадено на всички.
От предвидени в бюджета на Народното събрание за миналата година... Като казвам за миналата година, това значи, че се вк лючва и бюджетът на Великото Народно събрание докато то беше разпуснато, както и бюджетът на Тридесет и шестото Обикновено Народно събрание. След това бяха предвидени, знаете, колекции. С течение на годината бюджетът беше коригиран. Общо бяха предвиде¬ни 49 млн. лева. Не са изразходвани всичките пари. Реализирана е една икономия от около 2 млн. лева, която е върната обратно в държавния бюджет, тоест предвидените за Народното събрание разходи не са надхвърлени.
Гласуваната в края на годината поправка за увеличение бюджета на Народното събрание беше продиктувана от преразхода на средства, направени от Великото Народно събрание, и естествено поради инфлационната обстановка. Знаете, че инфлацията беше много висока миналата година - около 560 на сто. И това наложи съответна корекция в бюджета на Народното събрание.
За отчета за миналата година комисията има предложение в решението, което предстои да вземем, да се включи и като точка 1: "Приема доклада по изпълнението на бюджета на Народното събра¬ние за 1991 година". Това е препоръката, която се прави на пленар¬ната зала.
По с-ледващата точка: "Бюджетът на Народното събрание за 1992 г." е утвърдена сума с приетия от нас Закон за държавния бюджет 105,7 млн. лева. Пред-ложено е в таблица как да се извърши разпределението по конкретните пера. няма да го чета. Всички го имате. Материалът е на страница 4 от проекта, който е раздаден.
Същевременно в дискусията бяха направени известни препо¬ръки към разпределението на така посочената сума.
Най-напред се отправи препоръка към Финансово-стопанс-кия отдел на Народното събрание, че когато народните представи¬тели изпълняват своите функции в своя избирателен район в провин¬цията, би следвало на тях да им се признават фактически напра¬вените по документ разходи за хотел така, както симетрично би следвало да бъде възприета практиката и за народните предста¬вители в София. Тоест в София не им се възстановяват само до някакви лимити, а им се възстановяват реално направените разходи за хотел или за апартаменти.
Също така комисията счита за целесъобразно част от сумите, предвидени по фонд "СБКМ", това беше предложението и на Со¬циалната комисия, господин Матинчев е тук, той го направи, в размер максимум до 600 хи-л. -лева, да се даде една възможност тези суми да бъдат отделени за зъболечение в предназначените за народните представители, за служителите на Народното събрание и за техните семейства кабинети, това е в Клиниката в Лозенец, една сума от 600 хил. лева. Това е едно вътрешно преразпределе¬ние.
Комисията също така смита, че споразумението с Минис¬терството на транспорта за заплащане на сума за транспортните разходи на народните представители, би следвало да се преразгле¬да. След като възприехме обаче това становище, юристите считат, че такава сума въобще не трябва да бъде привеждана на Министер¬ството на транспорта, и тъй като това е решено със закон - че народните представители пътуват по държавния железопътен, автомо¬билен и воден транспорт и вътрешноградския транспорт безплатно. Така че тази сума, ако бъде преразгледана, ще се реализира една икономия. Аз не зная дали тази година са привеждани някак¬ви суми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, привеждани са тази годи¬на.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Значи, ако икономисаме по¬ловината, това са милион и нещо, които ще бъдат отчетени като икономия.
Освен това тук има още две препоръки. С оглед икономия¬та на средства и по-го-леми удобства за народните представители считаме за целесъобразно може би в апарата на Народното събрание да бъдат назначени още един-двама души, които по-активно да
търсят подходящи квартири, апартаменти за народните представители, което сигурно е значително по-евтино, отколкото да се заплащат хотелските разходи в хотелите "София", Новотела и в хотел "Роди¬на". А това ще представлява и по-голямо удобство за народните представители.
Освен това би следвало народните представители, които се хранят тук, в бюфетите на Народното събрание и също така в стола, да се поставят в сравнително еднакви условия. Защото, както знаем храната в стола се субсидира, а доколкото имаме сведения, там се хранят и -лица, които не са народни представители или служители на Народното събрание. Тоест те ползуват субсиидии, ползуват пари на практика от фондовете на Народното събрание, а нямат връзка с него. Примерно някои журналисти, не че имам нещо против тях, но всеки би трябвало да си плаща. Ако продължа¬ват да се хранят там, те би трябвало да плащат поне надбавка за режийните.
Имате предложението за разпределението на парите по бюджетната сметка и затова предлагаме като втора точка в реше¬нието да влезе следният текст:
"Утвърждава разпределението на бюджета на Народното събрание за 1992 г."
Както знаете, още по време на дискусията по държавния бюджет ни евзехме решение да прекратим финансирането на такава институция като НЦИОМ от парите на Народното събрание. Това са предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, господин Джеров. Вижте, както каза господин Димитров, ние нямаме намерение, не би трябва¬ло оттук нататък да гласуваме някаква сума, каквато Великото Народно събрание е плащало, защото по Закона за народните пред¬ставители и народните съветници, който не е отменен, народните представители пътуват безплатно. Поради това аз смятам, че ние би трябвало така да гласуваме и да престанем да плащаме тази сума, която не зная защо предшиният председател на Великото Народно събрание е дарявал, така да се каже, на Министерството на транспорта.
Господин Джеров, моля ви.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, позволявам си лично да взема отношение към доклада, внесен от председателя
на Комисията по бюджета и финансите, както и неговия устен доклад. Естествено трябва да го гласуваме, трябва да приемем решение, с което да одобрим отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 1991 г., както трябва да приемем и бюджетната сметка за разходите за настоящата година.
По отношение разходите на Народното събрание за настоя¬щата, текущата година, нямам никакви възражения. Господин Димит¬ров е компетентен и това, което е представил, аз смятам, че можем изцяло да го приемем.
Но по отношение на отчета имам няколко възражения, чисто принзипни. Не към основната част, а оттам, където започва:
"...комисията счита...".
Първо, "народните представители, когато изпълняват своите функции в своя избирателен район в провинцията, трябва да им се признаят фактически направените по документ разходи".
Защо само в избирателния район? Народният представител е задължен много пъти да пътува из цялата страна. И тогава, когато прави разходи там, те трябва да бъдат също така еднакво признати. Това че не само в избирателния район, но и въобще, след като той отива да изпълнява своите задължения като народен представител.
Второ, прескачаме една точка и стигаме до транспортните разходи. Първото ми възражение е, че това споразумение на пред¬седателя на Великото Народно събрание с Министерство на транспор¬та, което аз видях, според мен е противозаконно, наричам го съвсем точно. То просто трябва да бъде отменено. То не може да остане за в бъдеще.
Първо, защото е противозаконно, и, второ, защото то не може да заангажира вече обикновеното 56.Народно събрание.
На второ място аз възразявам от гледище на закона. Не следва да бъдат изплащани разходите по пътуването. Съгласно закона ние имаме право на безплатно пътуване. При това положе¬ние защо трябва да усложняваме живота - да плащаме билетите, т.е. веднъж да извършваме едно противозаконно действие, а след това да се отчитаме тук и да започне да се движи бюрокрацията. При това положение моля да приемем решение за приемане на доклада на председателя на Комисията по бюджета и финансите с промяна в първата точка след "счита", т.е. това, което казах, "народните
представители изпълняват своите функции... би следвало да им се признават..." да отпаднат думите "в своя избирателен район".
И точка трета да бъде коригирана надлежно съобразно направеното от мен предложение. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, аз смятам, че правилно е това, защото по Конституция народните представители представ¬ляват не само своите избиратели, а и народа. Така е казано, така че, господин Димитров, кажете и вие.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние се ръководехме от бюджета на Народното събрание, който беше приет заедно с пра¬вилника.
Ето, чета ал. 5 от ч-л. 9: "Народните представители имат право на командировъчни в избирателния си район за сметка на Народното събрание, ако нямат постоянно местожителство в този район."
Фактически ние тълкуваме какво се разбира под команди¬ровъчни в избирателния си район. А това, което каза господин Джеров, безспорно е вярно, но това, което ние казваме, не значи, че народните представители нямат право на командировъчни в друг избирателен район или на командировъчни в чужбина. Значи, че имат право, но това не се казва. Чисто и просто сме изхождали от ал. 5 на чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Други коментари? -Няма.
Господин Джеров, ако обичате, елате тогава. Аз мисля, че имаме основание действително поради това, че Конституцията изрично казва, че народнит епредставители са представители не само на своите избиратели, не само в своя район, а и на целия народ, да бъдат обвързани не само с мандата на своя район.
Д агласуваме поправките първо.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз бих помолил да бъдат гласувани предложените от мен поправки, ако се съгласите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля всички да влязат в пле¬нарната зала!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам там, откъдето казваме: "Комисията счита..." и започват няколко алинеи, ако мога така да ги нарека, с тирета. Първата точка или алинея:
"Народните представители..." да отпадне "...в своя избирателен район".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тоест, че когато народните представители изпълняват своите функции в провинцията, би следва¬ло да им се признаят фактически направените по документ разходи за хотел и т.н. Предлага се такава да бъде редакцията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да отпаднат думите "в своя избирателен район".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте! И моля тези, които са вън, да влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Фактически направените...", госпожице Велчева. Нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: "Фактически направените...". Разбира се, това остава.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съвсем точно. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте! От общо гласували 116 народни представители 114 са гла¬сували за, 1 - против, 1 се въздържа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И второто предложение, господин председател, ако обичате да го поставите на гласуване. Предлагам третата точка, която се отнася до споразумението с Министерство на транспорта - цялата точка, да отпадне. Същата е в разрез и с Конституцията, и със Закона за избиране на народ¬ните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте! От общо 112 гласували народни представите/ж, 111 са гласували за, против няма, 1 въздържал се. Господин Джеров, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега вече би трябвало да поставим на гласуване проекторешението, което, ако господин
Димитров не възразява, би трябвало да гласи така:
"РЕШЕНИЕ:
Приема доклада на председателя на Комисията по бюджета и финансите за бюджета на Народното събрание за 1992 г. с корек¬циите, направени при гласуването, и отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 1991 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Димитров. ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Бюджетът на Народното събрание се пред-лага от председателя и се приема със Закона за бюджета. Предлагам: "приема доклада на председателя на Народ¬ното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Такава трябва да бъде форму¬лировката.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да, според чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай:
"Приема доклада на председателя на Народното събрание за отчета за изпълнението на бюджета на Народното съорание за 1991 г. с корекциите, нанесени при гласуването, както и бюджетна¬та сметка за разходите на Народното събрание за 1992 г." ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте! От общо гласували 114 народни представители 113 са гла¬сували за, против няма, 1 се въздържа.
Давам почивка, като моля, Комисията по образованието да направи всичко възможно, дано има кворум, да се събере.
Господин Сепет-лиев, кажете къде и кога. Може би вече има и решение на министерството. Става въпрос за Варненския университет. Комисията по образованието ще се събере в Огледал¬ната зала. Дано има кворум, може би няма да има окончателно становище, но все пак трябва да има някакво отношени екъм Вар¬ненския университет.
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и госпо¬да, продължавам пленарното заседание. Мо-ля, господа квестори, поканете народните представители да заемат местата си.
Госпожа Шерифе иска да вземе думата, заповядайте!
ШЕРИФЕ МУСТАФА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата в качеството си на заместник-председател на Интерпарламентарната група и да апелирам към Парламентарната група на Съюза на демокра¬тичните сили да предложат на мястото на господин Илко Ескенази, който вече заема друг пост, председател на Интерпарламентарната група. Това е моето желание, за да не се блокира дейността на Интерпарламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Мустафа, това отдавна бе поставено за решаване. Господин Савов иска думата по този въпрос, заповядайте!
СТЕФАН САВОВ (СХ): Искам думата не като председател на Народното събрание, а като обикновен народен представител.
Както знаете, председател на Интерпарламентарната група беше господин Илко Ескенази. Интерпарламентарната група вече повече от месец няма председател, а непрекъснато получаваме писма, на които трябва да се отворая, и то трябва да отговаря председателят на Интерпарламентарната група.
Вие знаете, че в Интерпарламентарната група председателят трябва да знае действително много добре, не много добре, а отлични или френски, или английски. Защото там се водят всичките заседания на френски и на английски, и то предложения, и т.н.
Аз затова предлагам за заместник на господин Илко Ескенази да изберем Васил Гоцев, който безспорно има едни много добри познания по френски език, отлични познания и мисля, че действи¬телно ще представлява България добре.
Работата на Интерпарламентарната група не е толкова голяма. Веднъж в годината имат едно събрание, обаче непрекъснато идват писма. Ето на сега, да речем, вече трето писмо получавам, защото го няма господин Илко Ескенази, за това, че е отнет дипло¬матическият паспорт на господин луканов. Аз днес написах едно писмо, но мисля, че не аз трябва да го подпиша, затова именно
днес трябва да стане изборът на председател на Интерпарламентар¬ната група, с което се обясни, че дипломатическият паспорт е бил отнет, а сега по искане на прокурора и по решение на Народното събрание, във връзка с чл. 100 от правилника и ч-л. 70 от Консти¬туцията, на господин -Луканов му е отнет имунитетът.
Но искам да ви кажа, че Интерпарламентарната група се занимава с много такива въпроси.
Моето предложение е Васил Гоцев, р&збира се, може да има и други предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Явно е, че въпросът е спешен и независимо, че изрично това не е включено в програмата, ще трябва да го решим. Виждам, че не се правят възражения.
Все пак, за да не се получи нарушаване на процедурата, моля, гласувайте да се извърши избор на председател на Интерпар¬ламентарния съюз.
За предложението са 102, против - 4, 1 се въздържа. Приема се сега да се реши въпросът, кой да оъде председа¬тел на Интерпарламентарната група.
Направено е предложение за господин Васил Гоцев. Има ли други предложения? - Господин -Лютфи, заповядайте!
ЮНАЛ ЛЙТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Постът председател на Интерпарламентарната група е отго¬ворен пост, защото това е групата, това е органът във всеки парламента, който ръководи и осъществява интерпарламентарните контакти и взаимоотношения както с парламентите на другите стра¬ни, така и с Интерпарламентарния съюз, една международна парла¬ментарна организация, която наред с всичко друго, касаещо парла¬ментите в света, се грижи и за защитата на правата на парламента¬риста.
Движението за права и свободи, нашата парламентарна група, подкрепя кандидатурата на господин Гоцев. Ние познаваме неговите качества. Не само, че много добре владее и ползува френски език, но той е и юрист. Аз имах щастието да работя с него в Съвета на Европа и предлагам господин Гоцев да бъде избран за председател на Интерпарламентарната група на нашия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Лютфи! Господин Сугарев иска думата, заповядайте!
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, ува¬жаеми дами и господа народни представители! Когато става дума за една такава отговорна длъжност, като "председател на Интерпар¬ламентарната група", ние трябва да бъдем реалисти и преди всичко да се насочим към личните качества на човека, който ще ни предста¬вя. Става дума за компетентност, а знаете, че в парламентарната дейност от първостепенно значение е юридическата компетентност, честността и възможността за контакти.
Аз смятам, че кандидатът, предложен от господин Савов, отговаря на тези изисквания. И от името на Парламентарната група на СДС подкрепям тази кандидатура.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА; Благодаря, господин Сугарев! Други предложения ще се правят -ли, уважаеми колеги? - Не.
В такъв случай моля, гласувайте за това господин Васил Гоцев да бъде председател на Интерпарламентарната група на Народ¬ното събрание. Моля, гласувайте!
За предложението са 106 народни представители, против -няма, 2 се въздържат.
Одобрена е кандидатурата на господин Гоцев за председател на Интерпарламентарната група.
В залата присъствува господин Николай Василев. Той поиска думата и съгласно чл. 50 от правилника следва да му бъде дадена. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поисках думата, тъй като разбрах, че в дневния ред е включен за обсъждане и въпросът за Варненския свободен университет.
Ние подготвихме писмено становище на Министерството на образованието и науката, което е раздадено на всички вас, надявам се. Там нашето мнение е съвсем ясно.
Аз съм готов да добавя и нови аргументи към това мнение. Но бих ви помолил да отложим обсъждането на този въпрос по след¬ната причина. Както знаете, във Варна беше командирована една група, комисия от шест души народни представители. Към нея рабо¬тиха и трима представители на Министерството на образованието и науката.
Според мен би било правилно да изчакаме и мнението на т&зи комисия. Едва тогава да обсъдим въпроса.
Пак заявявам, че тогава също съм готов да дойда тук и да доаргументирам становището на Министерството на образова¬нието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Златка Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СдС): Уважаема госпожо председател, ува¬жаеми народни представители! Аз напълно разбирам сериозността на този проблем. Зная и напрежението, което е създадено във връзка с него. И моля моето изказване да не бъде тълкувано като възможност за разтягане на решаването му във времето. Но очевидно, след като ние като народни представители сме гласували за създава¬не на една анкетна комисия с определена задача, създали сме я с цел да имаме най-добрата информация и, разбира се, подробна, за да можем да вземем правилно решение.
Доколкото сега разбрахме и сме информирани от нашите представители в комисията, тази комисия не е готова със своя доклад до този момент. И ние не бихме могли да вземем едно катего¬рично становище.
Мисля, че наистина, и министър Василев е прав тук, когато трябва да се състои дискусията, да имаме подробен доклад. Защото
тези наши ко-леги са били във Варна, видели са нещата съвсем отбли¬зо и могат да ни информират подробно. Те могат да отгговорят и на въпроси, ако имаме нужда от изясняване на допълнителните факти.
Редно е наистина и тогава министър Василев да защити становището. Защото дебатите ще се отнасят до един и същ въпрос, а именно за статута на този т.нар. Варненски университет.
Затова с риск да говорим, че ще продължава някакво социал¬но напрежение, аз мисля, че ще бъдем правилно разбрани, не че не желаем да решаваме този въпрос, но искаме да го решим съвсем отговорно и съвсем обективно.
С оглед на това бихме мог-пи да отложим обсъждането за четвъртък или за петък евентуално най-късно, винаги бихме могли да го обсъдим, веднага, след като ни йъде раздаден док-ладът на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Русева, както разбирам, вие правите процедурно предложение за отлагане на разискванията, тъй като трябваше след почивката да вземем отноше¬ние.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Да, за да имаме материала. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагате ли към отлага¬нето на разискванията някакъв срок, кога да станат тези разисква¬ния?
ЗЛАТКА РУСЕВА (САС): Тъй като имаме само писменото стано¬вище на министерството, запознали сме се с него, искаме да имаме и писменото становище на комисията. Това трябва да стане най-късно до петък, като комисията се задължи. Защото всъщност ние не можем да й дадем по-голям мандат, отколкото сме гласували. Най-късно до петък ние трябва да проведем тези дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Васи¬лева. Тук направеното предложение беше процедурно, ако вашето е различно от него, искате да обясните като член на комисията? РА^КА ВАСИЛЕВА (СдС): Уважаема госпожо председател, длъжна съм да информирам уважаемите колеги за това, че нашата комисия в продължение на три дни в гр. Варна работи усилено. Осъществи седем срещи с различни групи, заинтересувани от създава¬нето, легитимирането на т. нар. Варненски сво&оден университет групи и с представители на Общинския съвет, в лицето на Комисията
за наука, образование и култура, с господин Кирчев, кмет на гр. Варна, с господин областния управител Кирил Йорданов.
Събрахме много документи, преписки, депозирани от времен¬ното ръководство на т. нар. Варненски свободен университет.
Имаме пълен стенографски запис на всички срещи, които осъществихме там. Имаме декларация на Първата конференция на Съвета на ректорите, който знаете, че е орган, с чиято авторитет-ност сме длъжни да се съобразим тогава, когато трябва да взимаме отговорни решения.
Разбира се, тази препоръка, която имаме във вид на декла¬рация от Съвета на ректорите, е само препоръка. Но народното представителство не бива в никакъв с-лучай да не се съобразява с мнението на ректорите, които трябва да приемат в своето общест¬во един ректор на един университет, който иска да бъде легитимиран от Народното събрание.
В резултат на цялата тази дейност, която осъществи Времен¬ната анкетна комисия, създадена по ваше желание, ние достигнахме до няколко тези. Някои от тях са противоречиви, взаимноизключ-ващи се, някои твърде близко се корелират.
Имаме амбицията да ви представим едно становище, което да бъде достатъчно добре защитимо и възприето от народното пред¬ставителство. Защото тук става въпрос и за съдбата на студентите, които са ангажирани в една структура, която е създадена от Асоциа¬ция "Наука и бизнес" по Закона за лицата и семейството.
Всичко това трябва да бъде достатъчно добре уточнено.
Затова ние искаме до петък да бъдем гарантирани с време, за да имаме почти единно становище. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има направено процедурно предложение. Аз ще дам думата, само ако има противно на това. А иначе по същество дискусиите ще правим в деня, в който ще приемаме решенията.
Господин Сепетлиев иска думата от името на комисията. Господин Сепетлиев през почивката и вашата комисия трябваше да се произнесе по спора.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Димитър Сепетлиев, Шуменски избирателен район.
Уважаема госпожо председател, драги колеги! Искам да ви информирам за онова, което свърши Комисията по образованието и науката по време на почивката. Комисията не можа да се събере в пълен състав. При 14 души кворум комисията се събра в състав само от 10 души. Но все пак ние разменихме мнения и единодушно решихме, че комисията не е в състояние, без да познава напълно факто-логията от онази комисия, която отиде във Варна, да се произнесе по отношение на това дали трябва да съществува или не Варненският свободен университет.
Затова предлагаме да се отложи разискването на този въпрос, каквото беше и предложението на колегите, които говориха преди мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Христо Иванов, по процедурен въпроси -ли? Заповядайте!
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Христо Иванов, Съюз на демократичните сили.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз факти¬чески, без да противореча на това, което предложи госпожа Златка Русева, ще допълня нейното предложение затова, защото аз и в предишното си изказване изразих известен песимизъм по отношение на възможността комисията да из-пезе с единно становище, т.е. със становище като комисия. От друга страна, това е единствената информация, заедно с информацията, която ние получихме навреме от Министерството на образованието и науката, върху която можем да стъпим, за да вземем решение.
Затова аз бих желал да допълним процедурното предложение на госпожица Златка Русева с едно доуточняване - че ако комисията до крайната дата, петък, не е в състояние да предломи становище, Народното събрание да изслуша народните представители, членове на тази комисия, които са запознати със случая, тъй като ние йез една информация от тяхна страна не можем да вземем компетентно становище по въпроса, особено по втората му част, свързана със съдбата на студентите, тъй като по първата аз мисля, че независимо от цитираните тук закони и параграфи нещо такова като йарненски университет не съществува. И това една справка с Конституцията и закона съвсем еднозначно го доказва. Но, разбира се, въпросът
за съдбата на тези деца, аз дори не искам да ги наричам "студен¬ти", защото нямаме основание за това, трябва да бъде решен. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Иванов, проце¬дурното предложение е за отлагане на разискванията до петък.
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Но, вижте, да не стане така, че ако ние гласуваме доклада на комисията да се от-ложи за петък, а комисията няма готовност, просто ние да не получим никаква информация, дори от отделните народни представители, които са били там. Тоест нека да предвидим такава процедура, ако няма становище на комисията, изслушване на народните представители, които са били там като членове на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това вече е въпрос на едно процедурно решение, което сега не бихме могли да гласуваме в този му вид.
Господин Йорданов, по процедурата ли също? Заповядайте! АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Аз искам да подчертая, че парламентарната група на СДС неколкократно се среща и разговаря с представители както на студентите от Варна, така и с техните родители. В смисъл, ние проявихме една загриженост, която може би не винаги се разбира добре. Защото, ако се превърне Народното събрание в една чакалня, в която всички предприятия, учреждения, университети от цялата страна идват със своите проблеми и тревоги и ние всеки ден д& работим по тези проблеми и тревоги, практически не остава време за другата дейност.
Разбира се, хубаво е, че тези млади хора се обръщат именно към нас за решаване на техните проблеми. И наистина нека да ги успокоим и да им кажем, че най-късно в петък, проб-лемът ще бъде решен, че младите хора нищо няма да заггубят, че техният труд няма да е отишъл напразно, и същевременно ще направим всичко възможно тези, които са излъгали младите хора, да разберат отго¬ворността, която те са поели пред тях.
В този смисъ-л аз мисля, че ние не можем да бъдем против Свободния университет като такъв. Напротив, именно Съюзът на демократичните сили, именно демокрацията като такава създаде възможност за създаване на свободни университети, но не и на незаконни свободни университети. А случаят тук е точно със създа¬ването на незаконно учебно учреждение. Ето това е, което всъщност
измъчва и тези млади хора и представлява определен казус и за народните представите-ли.
Аз мисля, ако те евентуално ни слушат в момента, да се успокоят, да повярват на народните представители, спокойно да си отидат по родните места, в гр. Варна, сега е лятно време, има плаж, вместо да стоят до Народното събрание. Въпросът им ще бъде според мен решен справедливо.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Аз ви моля да гласуваме процедурното предложение, защото започнахме дискусия по същество. Виждам ви, господин Карев. Процедурата е за отлагане на разисква¬нията за петък. Заповядайте. Ако има нещо към този процедурен въпрос да добавите, моля ви, имате думата. Или пък обратно стано¬вище, ако имате...
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Благодаря ви. Доктор Георги Карев, 3. варненски избирателен район, СдС.
Уважаема госпожо председателствуваща, дами и господа народни представители! Присъединявам се към това предложение за отлагане на дебатите за петък. Но искам да внеса едно уточне¬ние също като допълнение на това, което господин Йорданов каза -за успокояване на младите хора, които са се поддали на тази спекулация.
Понеже ние разговаряхме с тях и понеже те се запознаха с едно мое провизорно, така, работно становище и не &яха съгласни с някои негови точки, аз имам позиция, която ще отстоявам, но бях упрекнат, че част от информацията, която сме получили като комисия във Варна, не е стигнала до народните представители.
Затова заявявам, че цялата папка с документи, които ни предоставиха заинтересуваните страни както Асоциация "Наука и бизнес", така и ръководството на тъй наречения "Варненски свободен университет", а също и институциите и групите, които пледираха за обратната теза, ця-лата тази папка ще я предоставя утре в библиотеката и всеки от народните представители, който желае, може да се запознае с всички тези данни и документи, включая и с обилната кореспонденция на Асоциация "наука и бизнес" и тъй наречения "ВСУ" с чужди университети и с чужди институции.
Смятам, че след това никой от нас не може да бъде упрек¬нат, че информацията, която е получил във Варна, не е стигнала до Народното събрание.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА; Господин Карев, аз мога да ви кажа, че при мен е пристигнала папка. Може би това е копие от вашите документи, което означава, че е предоставена и на Председателството тази документация.
Моля ви, колеги, да гласуваме за процедурното предложение разискванията да бъдат отложени за петък. Моля, гласувайте!
За са 110 народни представители, против - 1, 3 се въздър¬жат. Разискванията се отлагат за петък.
Продължаваме със следващата точка от днешния дневен ред. Това е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Думата има председателят на Законодателната комисия. Господин Джеров, заповядайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви, госпожо пред¬седателствуваща! Уважаеми колеги, пред нас е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за административните наруше¬ния и наказания. Според чл. 1 от този закон "Той определя общите прави-ла за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпъл¬нение на административните наказания и осигурява необходимите Гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите."
Умишлено ви цитирах чл. 1, за да видите насоката и прилож¬ното поле на този закон.
Министерският съвет е внесъл предложение през м. юни за изменение и допълнение на цитирания от мен закон.
Всъщност предложените изменения и допълнения биха могли да бъдат резюмирани в три точки.
1. На много места и в този закон, както и във всички закони, създадени през изминалите години, думата "социалистичес¬ки" присъствува не на едно място. При това положение, когато се прави едно изменение в закон, би било правилно и целесъобразно тази дума, това прилагателно "социалистически" навсякъде да отпадне.
Второ, в закона на много места са включени думите: народ¬ни съвети, общински съвети, изпълнителни комитети, председатели на изпълнителни комитети и т.н. Съобразно извършените през послед¬ните две години административни и законодателни промени следва при промяна на закона да имаме предвид станалите промени и да го осъвременим, ако мога така да се изразя.
На трето място - може би това е основанието за промяната, за интервенцията в този закон - това са размерите на глобите. Размерите на предвидените глоби за нарушение са определени към 1982 г. Мисля, че няма защо да ви обосновавам защо цифрите, сумите, размерите на глобите от 1982 г. трябва да бъдат изменени. В тези три насоки е предложеният законопроект. Моля, народните представители да вземат отношение по така докладвания законопроект и той да бъде гласуван на първо четене.
Благодаря ви, госпожо председателствуваща. ПРЕЛСЕЛАТЕ^! СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин Джеров.
Моля, парламентарните групи да представят своите оратори за първото четене на законопроекта.
Кой желае да вземе думата по законопроекта? Госпожа Екатерина Михайлова, заповядайте. След това е господин Маргарит Мицев.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уаажаема госпожо председател, уважаеми колеги! С този закон, който изменя някои основни тексто¬ве в Закона за административните нарушения и наказания, се правят промени, които са наложителни с ог-лед промените в местното само¬управление. И наистина трябваше да се направят тези поправки.
От друга страна, действително глобите и наказанията, които са посочени в този закон, са крайно занижени и има дори на места суми като 5 лева, глоби в размер на 5 лева, до 50 -лева, до 100 лева - суми, които вече не биха могли да изиграят своята роля. И затова съвсем правилно е внесен този законопроект със завишаваме на санкциите, които се предвиждат.
Аз обаче искам да направя една бележка, тъй като се намираме на първо четене. В част от текстовете, а това е например в поправките на чл. 43, в чл. 46 се заменят думите "народен съвет" с "общински съвет".
Струва ми се, че с промяната на Закона за местното само¬управление вече общински съвет означава общинските съветници и това всъщност не е изпълнителната власт - тази, която може да дава тези удостоверения, тези актове, които се изискват по си-лата на този нормативен акт. Струва ми се, че трябва да бъдат заменени с друг термин, за да бъде точно. А това би могло да бъде - кметството или общинската администрация.
Това са бележките, които имам. И тъй като сме на първо четене, трябва да сме стриктни, за да потърсим най-точната терми¬нология, за да не се получи да използуваме думи, които след това да се окажат неефективни и всъщност да вменим задължения на общинските съветници, каквито те нямат - права по силата на новия закон.
С тези няколко думи аз ви приканвам на първо четене да подкрепим законопроекта, тъй като той е наложителен и следва да се приеме, а останалите неща на второ четене ще ги изчистим. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви! Господин Мицев, имате думата.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (С.ДС): Уважаеми госпожи и господа, явно е, че приемането на този законопроект е от съществено значение за усъвършенствуването на дейността на органите на държавната администрация - централна и местна. Ето защо ви предлагам в чл. 15, ал. 1 г-лобата да бъде не 10 хиляди, а да бъде 12 хиляди лева. И ще ви кажа защо.
Правили сме изчисления и се оказва, че може да се придобие по приход към бюджета една сума годишно от порядъка на около 20 млн. лева. По този начин това е едно съществено увеличаване на приходната част на държавния бюджет.
И искам да изразя съгласие с безпокойството на госпожица Екатерина Михайлова. Там текстовете трябва да се прецизират, защото не е ясно отнапред какво има предвид законодателят под "общински народен съвет". Тъй като по сега действуващата норматив¬на уредба за местното самоуправление под "общински народен съвет" се разбира преди всичко събранието на съветниците, което се председателствува от председателя, или общинският съвет, това е фактически местният орган на в.ласт, който решава въпросите от регионално значение - нещо подобно на нашето Народно събрание в един град и т.н., и т.н.
И ви приканвам единодушно да гласуваме на първо четене за този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Други желаещи народни представители да вземат думата? - Няма.
В такъв случай моля, уважаеми колеги, да влезете в залата. Ще гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допъл¬нение на Закона за административните нарушения и наказания.
Моля, гласувайте. Господа квестори, моля поканете излезли¬те народни представители да дойдат да гласуват.
Гласуваме на първо четене законопроекта. Моля също госпо¬дин Джеров да дойде.
Резултат: от всичко 118 гласували народни представители, 118 са за, против и въздържали се няма.
(Мотивите и текстът на закона - Приложение № 2,1.)
Бих помолила господин Джеров да вземе отношение към направените предложения. Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, с оглед станалите разисквания и поначало изчистеният законопроект и от Министерския съвет, и от Законодателната комисия, предлагам да поставите на гласуване въпроса да минем и на второ четене законопроекта за изменение на Закона за административните наруше¬ния и наказания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и госпо¬да, гласуваме предложението днес, в същото заседание да започне и протече второто четене на законопроекта. Моля, г-ласувайте.
За предложението са 107 народни представители, против и въздържали се няма.
В такъв случай ще започне второто четене, което означава текст по текст. Моля, господин Мицев и госпожа Михайлова да конкретизират още веднъж предложенията си в съответните текстове - текстовете, в които вие предложихте да има промени, сега при четенето нека да станат корекциите.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заглавието безспорно няма да гласуваме, защото изменяме и допълваме закон с уточнено наиме¬нование.
Моля да бъде поставен на гласуване § 1, който гласи:
"В чл. 1 думите "социалистическите организации" се заменят с думите "организациите".
Мисля, че текстът е безспорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения по този текст не са направени. Не виждам и сега желаещи народни представи¬тели да правят предложения. Мо.ля, гласувайте за текста, предложен от Законодателната комисия и прочетен от господин Джеров. Моля, гласувайте.
За предложението са 108 народни представители, против и въздържали се няма.
Моля, следващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 2. В чл. 2, ал. 1 думите "народните съвети" се заменят с думите "общинските съвети", а думите "Закона за народните съвети" се заменя с думите "Закона за местното самоуправление и местната администрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли предложения? Не са направени при господин Джеров, не виждам
и в пленарната зала желаещи да внасят промени. Моля, гласувайте за текста на § 2.
За 106, против няма, 2 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 3. В членове 4 и 5 думите "Народна република България" се заменят с "Република България". Това ми се струва един безспорен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста на § 5.
За 115, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 4. В чл. 6 думите "социалистическото държавно управление" се заменят с думите "държавното управление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложение няма към този текст, затова ви моля да гласувате.
За са 111 народни представители, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да минем към § 5. Но тук постъпи предложение. Става дума за чл. 15: "Повторното извършване води до глоба от 500 лв." Министерският съвет предлага тази цифра да бъде 10 000, а беше направено предложение преди малко от господин Мицев за 12 000 лв. При това положение ми се струва, че би трябвало да започнем от предложението на господин Мицев:
"Числото 500 в чл. 15, ал. 1 да бъде заменено с 12 ОЦО лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поддържате ли, господин Мицев, предложението си?
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС, от място): Поддържам го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте този заместващ текст: вместо 10 000 - 12 000 лв. да бъде глобата. Моля, гласувайте.
За предложението са 103, против 6, 3 се въздържат. Приема се предложението на господин Мицев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв с-лучай моля да бъде поставен на гласуване целият § 5: "В чл. 15, ал. 1 числото 300 се заменя с 6000, а числото 500 с 12 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
За текста са 106 народни представите-пи, против - 2, 1 се въздържа.
Следващия текст, моля.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 6. В чл. 51 чис¬лото 50 се заменя с 1000.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста на § 6.
За предложението са 110 народни представители, про¬тив - 4, въздържали се няма. Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф :. В чл. 52 се правят следните изменения:
Първо, в а-л. 1 числото 200 се заменя с 4000. Второ, в ал. 2 числото 500 се заменя с 10 000. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма. Моля, гласувайте. За предложението са 100 народни представители, про¬тив - 3, 3 се въздържат. Това беше текстът на § 7, който бе приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 8. Член 37, ал 1, буква "б" (втората буква от азбуката) думите "и председате¬лите на изпълнителните комитети на народните съвети" се заменят с "областните управители и кметовете на общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст, гос¬пожо Михайлова, имате ли предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма направени предло¬жения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, то се отнася за друг текст. Моля, гласувайте текста на § 8. Имате го пред себе си и господин Джеров го прочете.
Участвуват в гласуването 111 народни представители, всички те са за, против и въздържали се няма.
Аз ви умолявам да не ви мързи толкова и всички да гла¬сувате, тъй като им арегистриран кворум в пленарната зала. Пред¬ложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 9. В чл. 39 се правят следните изменения:
Първо, в ал. 1 числото 5 се заменя с 50. Второ, в ал. 2, изречение първо, числото 5 се заменя с 50, а числото 20 с 200.
Трето, в ал. 2, изречение трето, думите "на съответ¬ния народен съвет" се заменят с "на съответната общинска адми¬нистрация". Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Допълнения към текста ще се правят ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма. Моля, гласувайте.
От 112 гласували, 111 са за, против няма, 1 се въз¬държа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 10. В чл. 42, в точки 6, 7 и 9 накрая се добавят думите "единен граждански номер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, поне в моя текст след това са дадени и точки 6, 7 и 9 или то е едно и също.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, едно и също е. До¬бавя се и към едната, и към втората, и към третата единният граждански номер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Доа. Моля, гласувайте за текста на § 10.
От гласувалите, 108 са за, против няма, 1 се въздържа. Приема се и този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 11. В чл. 45 се правят следните две изменения:
Първо, в ал. З думите "най-близкия народен съвет" се заменят с "най-близката общинска администрация".
Второ, в ал. 4 думите "на общинския народен съвет" се заменят с думите "на общинската администрация". Това е пред¬ложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Това беше предложение¬то на госпожа Михойлова. Мо-ля, гласувайте за текста на § 11 след направените уточнения по предложение на госпожа Екатерина Михайлова.
От участвувалите в гласуването 118 народни предста¬вители, 117 са за, против няма, 1 се въздържа. Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 12. В чл. 45, ал. 1 чис¬лото "100" се заменя с "2000".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Няма предложения към този текст.
Моля, гласувайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Докато гласуваме, към чле¬новете на Законодателната комисия: утре от 10 ч. НПК* и Нака¬зателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Резултатът от гласува¬нето: от общо гласували 105 народни представители, 97 са гласу¬вали за, 3 - против, 5 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 13. В чл. 46 се правят следните изменения:
Първо, в ал. 2 думите "съответният общински народен съвет" се заменят със "съответната общинска администрация".
Второ, в а-л. 4 думата "магазини" се заменя с "и общинс¬ките фирми".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст предло¬жения не са направени, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, гласу¬вайте за текста на § 13.
102 народни представители са гласували за, против 5, въздържали се няма.
Следващият текст е този на § 14.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 14. В чл. 47 се правят следните изменения:
Първо, в ал. 1, б. "а" думите "и председателите на изпъл¬нителните комитети на народните съвети" се заменят с "област¬ните управители и кметовете на общините".
Второ, в ал. 1, б. "в" след думите "съдебните" се добавя съюзът "и", а думите "и арбитражните" се заличават".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В този текст, госпожо Михайлова, има ли нещо, което трябва да се постави?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, няма предложение, гос¬пожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста на § 14!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Утре трябва да минем и проектозакона за възстановяване собствеността на недвижими имо¬ти на български граждани от турски произход. Моля за готовност на ч-леновете на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: От участвувалите в гласу¬ването народни представители 109 са гласували за, против няма, 1 се въздържа.
Текстът се приема.
ДиКЛАДИЧК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 15. В чл. 57, ал. 1, т. 4, накрая се добавят думите "единен граждански номер".
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста на § 15!
От участвувалите в гласуването, 112 народни прздста-вители, са за, против и въздържали се - няма.
Приема се и този текст.
ДиКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДМЬРОВ: § 16. В чл. 59, ал. 5 чис¬лото "20" се заменя с "200".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста на § 16!
От общо гласували 111 народни представители, 111 са за, против и въздържали се - няма.
Предпоследният текст - на § 17.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 17. В чл. 77 се правят следните изменения:
Първо, в б. "а" думите "при народните съвети" се заменят с "на общинската администрация", а числото "150" се заменя с "5000".
Второ, в б. "б" числото "150" се заменя с "3000".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като няма направени предложения, поставям текста на гласуване.
Моля, гласувайте за текста на § 17!
106 народни представители са гласували за, 2 - против, 2 се въздържат.
Приема се текстът на § 17.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 18 - последният параграф от законопроекта.
Той гласи; В ч-л. 80 думите "изпълнителният комитет на съответния общински народен съвет" се заменят с "кметът на съответната община".
И тук няма постъпили други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте!
От гласувалите народни представители, 102 са гласували за, никой не е против, 2 се въздържат.
Друг текст няма, господин Джеров?
(Текстът на закона - Приложение № 2,11)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С това приключихме гласу¬ването и е налице закон. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА; Уважаеми госпожи и гос¬пода! За днес има още една точка в дневния ред. Това е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ РАЗПО¬РЕЖДАНЕ С ОБЕКТИ, В ЧИИТО ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ ВЛИЗА ИМУЩЕСТВО НА ЛИЦА, ОТ КОИТО Е ОДЪРЖАВЕНО ПО ЗАКОНА ЗА КОНФИСКУВАНЕ и т.н...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Прочетете го цялото заглавие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Аз ще дам думата на господин Джеров да го прочете, тъй като ще трябва да се гласува след това всичко.
Господин Джеров, това решение е изпратено на Законо¬дателната комисия. Тя е дала своите мотиви, има и проек7т за решение. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми дами и господа, решението за налагане на мораториум, ако си спомняте във Великото Народно събрание преди повече от година разсъждавахме по въпроса дали предстои обсъждане на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, разсъждавахме и по други закони и с оглед на това, че имаше внесени законопроекти за възстано¬вяване правото на собственост, Великото Народно събрание тогава гласува мораториум и ползата е безспорно налице. Ако тогава Великото Народно събрание по настояване на представителите на Съюза на демократичните сили не беше наложило мораториум върху тези имоти, много от тях нямаше да съществуват към датата на гласуване на законите за реституциите. Поради това ние отново следваме същата логическа линия.
В Народното събрание са постъпили законопроекти, свър¬зани със законите, които след ма-лко ще изредя. С оглед именно на това, че евентуа-лно тяхното гласуване може да се проточи поради натовареността на Народното събрание, поради това, че те могат да изчакат още по-бързите закони и това би било предпос¬тавка за вземане на едно решение за налагане на мораториум. Ако го няма това решение и тези имоти, свързани с отнемането на недвижимата собственост, може би в момента на гласуване на съответните отменителни закони, няма да бъдат в патримониума на държавата и общините и по този начин законите няма да могат да произведат онова ефективно действие, което ние търсим.
Поради това Законодателната комисия предлага на вашето внимание следното решение
РЕШЕНИЕ за налагане на мораториум върху разпореждането с обекти, в чиито дълготрайни активи влиза имущес8тво на лица, от които е одържавено по Закона з аконфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти§ по Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея; по Закона за събиране н аданъците и другите държавни вземания;
по Наредбата за събиране на данъците и таксите§ по Наредбата за събиране на държавните вземания и по Закона за събиране на държавните вземания.
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Кон¬ституцията на Република България,
РЕШИ:
Спира разпореждането за срок от шест месеца от влиза¬не на това решение в си-ла субекти, в чиито дълготрайни активи влиза имущество на лица, от които е одържавено по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти; по Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея; по Закона за събиране на да¬нъците и таксите; по Наредбата за събиране на държавните вземания и по Закона за събиране на държавните вземания.
Мо-ля, госпожо председателствуваща, да поставите на разглеждане това проекторешение, след което то да бъде гласувано от уважаемите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вносител на проекта за решение е господин Мицев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Маргарит Мицев, народният представител от Съюза на демократичните сили, е вноси¬тел на проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Господин Мицев, като вносител на проекта за решение имате думата.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми членове на Председа¬телството, уважаеми колеги, време е да гласуваме един текст, който не гласувахме в чл. 18, като ал. З от Закон аз априватиза-;ията, това е неговото съкратено име.
Безусловно това се налага с ог-лед приоритета на пра¬вото на частната собственост пред обществената. И щом ще из¬граждаме либерална държава, трябва да има приоритет на интереса на индивида пред интереса на обществото.
От друга страна, с предлагания мораториум до известна степен се заличава една изключителна несправедливост, едни драконовски комунистически закони, които съсипаха най-перспек-тивната и най-икономически добре организираната част от българ¬ското общество.
И с оглед на справедливостта ви предлагам да гласуваме положително предлаганото решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаемо Председателство, уважаеми дами и господа! Подкрепям изцяло предложението за налагане на мораториум.
Всъщност бих желал да кажа, че тук не става дума за това, което не можа да се гласува със закон, да стане с реше¬ние. Има известна разлика и тази раз-лика се състои не само че се налага мораториум при приватизацията, а при всякакво раз¬пореждане с движимо и недвижимо имущество, което представлява тези дълготрайни активи и-ли което би представлявало сгради на хората, които са засегнати от тези закони. Касае се до закони, които са били репресивни. Тези закони, ние сме внесли законо¬проекти да бъдат отменени. Справедливо е хората да могат да получат онова, което им е отнето, а не то да бъде продадено, преди ние да гласуваме закон, с което им се възстановява собст¬веността.
Моля ви да гласувате мораториума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димит¬ров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председа¬тел, колеги! Мен ме смущава употребения термин в проекта за решение "дълготрайни активи".
Досега, когато сме реституирали, ние сме възприели прин¬ципа да реституираме само недвижимост. Даже нещо друго, когато компенсираме, макар че още законът не е приет, се уточнихме да компенсираме само недвижимости. Сега из един път обектите на реституцията се разширяват, макар и това още да не е прието. Тоест ние блокираме движимости вече с надеждата, че със закон след време ще ги върнем. Тогава ние трябва да се върнем и към другите и да отидем към движимости. За мен реституцията на дви¬жимости е невъзможна, с изключение едно единствено, когато те все още съществуват. Но ми се струва, че тук "дълготрайните активи" би трябвало да ги сменим с "недвижимости".
Освен това проблемът е и с обхвата в самия обект. Има обекти, в които тези, които са конфискувани и т.н. части, със¬тавляват 5 или 10 на сто. Аз съм сигурен, че тях по-късно може и с последваща дата, след като бъде вкаран и приет законът
за компенсациите, те ще бъдат компенсирани по някакъв начин. Обаче сега, по този начин спираме приватизацията на целите обек¬ти, макар и съдържанието да е минимално - 5-10 на сто.
Аз ви обръщам внимание на това и ви призовавам да помислите, преди да гласувате такова нещо. Защото най-лесно е да се гласува мораториум. Но гласува ли се мораториум, виждаме от практиката, че после трудно отиваме към отменянето на този мораториум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев има думата за реплика на изказването на господин Венцеслав Димитров.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаемо Председателство, уважаеми дами и господа! Господин Димитров прави една грешка. В ч-л. 2 от Закона за одържавени недвижими имоти е казано: "е всъщност направено отклонение от заглавието". И ние възстановихме собстве¬ността по чл. 2 от този закон и на движими имоти. Защото там при национализацията на индустрията и другите закони за национа¬лизация не сме се ограничили с недвижимия имот и то съвсем съзна¬телно и се реституират и движими вещи.
Просто ако той мисли, че това е било погрешно, то вече е факт, то е станало. Но ние, които го гласувахме, го гласувахме съзнателно.
Второ. Няма опасност от забавяне на приватизацията, защото просто няма да се приватизират тези 5 на сто, които подле¬жат на реституция по законите, които посочих. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За втора реплика има думата госпожа Стефанова.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моята реплика към господин Венцеслав Димитров е свързана с плавателните съдове, които също не бяха пощадени от управляващите тогава. Тези плавателни съдове са послужили специално за Русе като основа за изграждането на Българско речно п-паване, други от тях - на Черноморския флот. Голяма част от тези плавателни съдове съществуват реално. В момента са подготвени за приватизация.
Вярно е, че пълна справедливост не може да се постигне. Единият от собствениците, затова че е бил корабопритежате-л, е бил изпратен в Гулаг. И там е загубил единия си крак. Но той не си търси крака, а иска тази собственост, която е имал и за която има нотариални актове, просто да си я получи.
И затова би трябвало да влезе в мораториума и движимата собственост под формата на плавателни съдове, за да има поне частична справедливост. Б-лагодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За трета реплика има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Господин Димитров, аз не мога да разбера защо, когато ще се връщат недвижимите имоти, мога да посоча много примери, не да речем някой, който е притежавал
шлеп, Вие сте млад и не знаете, имаше цели компании с автобусни линии, да речем. Взеха им автобусите. Или имаше стоянки с по 10 таксита.
Няма ли по някакъв начин на тези хора също да се възста¬нови собствеността? Значи някой, който е имал апартамент или голяма къща, му се връщат, а на тези, които са имали движими имоти, да не се върнат. Аз това не мога да разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате възможност за отговор, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз много се извинявам, че трябва да отговарям по такъв начин. Но в самата философия и на реституцията, и на компенсацията влиза един основен принцип. И моля всички внимателно да чуят и да вземете отношение.
Реституираме онова, което евентуално бихме приватизирали. Реституираме само недвижимости. Защото, господин Савов, ако...
ГЛАСОВЕ: Не е така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чакайте,... Добре... Може да кажете и "движимости". Но аз ще ви кажа какво ще стане тогава. Защото, ако приемем принципа, че реституираме движимости, трябва да реституираме всичките дзижимости, които съществуват, и които не съществуват. Така ли е? И-ли само които съществуват. Защото на един са му взели... Може да се смеете. Обаче това икономически, господин Савов, е невъзможно. И моля ви се да ме изслушате.
Аз от формална гледна точка искам да ви кажа това решение да мине и през нашата комисия. И тогава да се гласува в пленарната зала. Защото виждам, че се взима непрофесионално отношение.
Ако се възприеме принципът, че се реституират движимости, тогава трябва да се отиде и към следващото. Като кажете "а", трябва да кажете и "б". Тогава трябва да компенсирате и движи-мостите. След като компенсирате двимимости, трябва да кажете:
на един човек са му взели пари, на друг са му взели облигациите, на трети са му взели мебелите, на четвърти - ценните картини, на пети - не знам какво. Тогава един ще каже: "Откъде накъде вие компенсирате вещите, а на един човек са му взели образованието и той е пропуснал еди-кожо си ползи и печалби?" Така докъде ще се стигне? (Неодобрителен шум и разговори)
Има един Закон за компенсации, за който не знам кой го е инспирирал, но е вкаран от господин Карабашев и госпожа Рашеева. Искат да се компенсира всичко с пари и то не точно
с пари, а с държавни ценни книжа и държавата да плаща лихви.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (от място): А, не сте го прочел.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, госпожо Рашеева, не може по този начин да вземете пари. Защото тези хора утре ще искат пари или нещо друго. За да вземете пари от държавата, трябва да знаете, че ги взимате от пенсионери, от лекари, от учители и т.н. (Неодобрителен шум и разговори) Държавата е обрулена. .Държавата е обрулена и няма откъде.
Но аз ще ви кажа. Ако възприемете тезата, че реституирате движимости, неминуемо ще стигнете и до другата - че трябва да компенсирате и с пари.
Това нещо е невъзможно, колкото и да го искате. Чисто и просто не може да стане. Ще се провали и реституция, и компенса¬ция, и всичко, ако отстъпим принципа - да компенсираме само недвижимости.
Някои искат и акции, и облигации да изплащаме. Изплащайте ги, само че трябва да имате предвид, че няма откъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето Ви изтече.
Има думата госпожа Рашеева за изказване.
ВЕСЕЛИНА РЕШЕЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще направя изказване. Но преди това не мога да се въздържа да не взема отношение, първо, по това, което говори господин Димитров. Аз трябва да Ви кажа, господин Димитров, че това е един чист популизъм, който Вие правите тук.
Първо, законопроектът, който е внесен, ние ще го разглеж¬даме, не е място да говоря тук за него. Но ако Вие до&ре сте го прочели, там ще видите много ясно за какво става въпрос, а не за плащане на пари. И там не става въпрос за в-логове и за други такива неща. Ние сега разглеждаме едно решение за морато¬риум.
Аз смятам, че ние трябва да приемем това решение, затова защото то е в унисон с цялата наша програма - икономическа и политическа, с която ние излязохме пред този народ и с която спечелихме изборите. Той е в унисон с нашата законодателна програ¬ма, с целите на тази законодателна програма.
Ние много добре знаем, че години наред - от 1944 та до 1963 г. може би, а и по-късно, комунистите гласуваха не по-малко от 50 закона, укази, закончета, с които поставиха на колене българския народ, като му взеха имуществото. Не става въпрос за едрия капитал само, защото едри капиталисти в България имаше малко. Става въпрос за онази огромна маса от български граждани, която беше средната маса, на средните собственици, които бяха унищожени, и по този начин, казвам, нашият народ беше поставен на колене. И методите, с които това стана, бяха йезуитски и грабителски методи. Не става въпрос само за Закона за съдене на виновниците, става въпрос и за другите закони.
Какво представляваше Законът за неплатените данъци или за спекулата? Ами това бяха едни закони, с които се целеше по най-беззаконен начин, с инспирирани процеси да се ограбят хората.
И сега се предлага да се наложи мораториум върху привати¬зирането на тези имущества, защото предстои гласуване на закони и има опасност, докато ние гласуваме законите, тези имущества да ги няма.
Аз обаче смятам, че ще бъде несправедливо ние да наложим мораториум само върху тези четири закона, които визира решението. В Законодателната комисия аз поставих въпроса и там колегите се съгласиха, че решението трябва да бъде допълнено. И аз днес предлагам към тези закони, които са визирани в решението, ние да направим едно допълнение и да включим Закона за национализация¬та. А също така има един куп имоти, които са ограбени буквално, без никакво законно основание. Те са заграбени от държавата. Защото в противен случай ще се получи така, че... Аз знам, дори два съседни имота - единият ще бъде запазен, а другият ще бъде приватизиран. Биха могли да ни опонират с това, че със законите, които ние досега г-ласувахме - Закона за възстановяване на собстве¬ността и Закона за приватизацията, фактически въпросът с национа¬лизираните имущества е разрешен. Не е разрешен, колеги, защото
съществуват много други имоти, които не могат да попаднат в сферата на действие на тези закони за възстановяване на собстве¬ността и за приватизацията. И докато ние гласуваме закони за компенсации и т.н., те ще бъдат приватизирани. След като става въпрос за 5 на сто, както казва господин Димитров, какво би спряло приватизацията? Аз не виждам процесът на приватизация да пострада от това, че някъде около 5 на сто и-ли по-мажо дори ще бъдат запазени, за да могат да бъдат получени от своите соб¬ственици. А те съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплики към изказването? Реплики? Господин Георги Петров има думата за реплика. Нека свършат репликите. Госпожа Рашеева се изказа. Има реплика. След репликата ще Ви дам думата за процедура.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Колеги, аз не мога да се съглася с този мораториум, тъй като знаем, че през 1947-1948 и 1950 г. бяха отнети много трактори, изобщо едра селскостопанска техника. На хората, на които беше отнета такава, трябва да се заплати. По този начин аз не виждам как... И те бяха обвинявани тогава именно от комунистите, че всеки, който е забогатял по някакъв начин, че сии е купил трактор или нещо друго, било е чрез спекула. Но това не е спекула. Ние знаем как действуваха комунистите през този период. Така че нека да го имаме и това предвид просто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика. Да свършат репликите, моля ви! (Шум в за-лата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той казва: "Как ще заплатиш техниката?" Защо не ми давате думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Чакайте процедурата... Трябва да свършат репликите. Реплики ще се правят ли? - Няма. Заповядайте за процедура.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Имам процедурно предложение за прекратяване на разискванията и за преминаване към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли против това предло¬жение? - Господин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Колеги, аз по принцип не съм за прекратяване на дебатите. Възползувам се от възможността обаче просто да направя едно уточнение. Защото текстът на морато¬риума или обхватът на законите, които са очертани тук, в програма¬та за дневния ред, е много точен. Но самият текст на решението,
както го прочете господин Джеров и както е раздаден предварително, съществуват някои неточности, а именно: не се цитират точно законите поименно и някои са пропуснати. И затова някои недобро¬съвестни хора могат да се възползуват от такава празнота.
Затова искам просто да препрочета наименованията на всички закони, които влизат в проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, нека да бъде Вашето предложение процедурно. А в самото решение те са изброени.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Точно това казвам - че в самото решение са изброени по неточен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Добре, нека по процедурата да решим, а след това, при гласуването ще се уточнява, ако стиг¬нем до гласуване...
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Добре, в такъв случай аз трябва да помоля колегите да гласуват против предложението за прекратя¬ване на дебатите, за да мога да направя това предложение по същество. Тъй като, пак повтарям, просто има неточности в цитира¬нето на законите и са пропуснати някои от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, ако се стигне до гласуване, при прочитане на заглавието, тъй като е текст по текст, ще имате възможност да добавите, ако нещо е пропуснато. При самото прочитане, преди да се гласува, ще може да се добави пропуснат закон или да се подреди. Кажете Вашето предложение.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Щом смятате, че ще има такава възмож¬ност. . .
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще може, да.
Моля, гласуваме процедурното предложение да се прекратят разискванията. Моля, всички да влязат в пленарната зала. Гласува¬ме.
От общо гласували 115 народни представители, за - 74, против - 35, въздържали се - 6.
Предложението се приема. Прекратяват се разискванията.
Сега искам едно уточнение. Господин Венцеслав Димитров поиска да се отложи гласуването за след като се произнесе комисия или...
Имате ли, господин Димитров, процедурно предложение? Нека да е точно, защото то беше като препоръка, че не е направе¬но...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз го предложих да се разпредели в нашата комисия и да вземем отношение. Едно становище повече. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Преди това обаче правилно ми бе напомнено, че една от парламентарните групи не е взела отношение по проекта. Затова давам думата на господин Вучков, независимо че гласувахме прекратяване на разискванията, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да вземе отношение.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Оставам с впечатлението като че ли никой не вниква в съдържанието на предложеното ни проекторешение. Касае се за няколко закона, с които пряко не е взето никакво имущество. Въз основа на тях са постановени присъди и в осъдителната част са конфискувани имоти. За тези закони, не знам дали ще бъдат отменени и как ще бъдат отменени, и какво ще стане, това е въпрос на цялото Народно събрание, но се отнася до постановени присъди, по които и сега потърпевшите могат да направят молба да преглед по реда на надзора. Пресен пример в това отношение е отменяваме присъдата на Буров.
Разберете, с този мораториум нищо друго не се цели. А ако Върховният съд, пред който са депозирани много молби за преглед, реши да върне това имущество и ние го разпилеем, още повече ще натоварим държавата. Затова става като една временна мярка от 6 месеца, когато се касае за конфискувано по тези закони въз основа на постановени присъди, да не се продават от държавата, въобще да не се извършват разпоредителни действия.
Аз не мога да разбера откъде възникнаха тези проблеми, които постави господин Димитров и други. Ами, кажете ми какво ще стане с банките на Буров! Ще му ги върнат ли?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): С парите барабар.
ЕМИЛ БУЧКОВ: А-а-а... Ей за това става въпрос. И затова, когато взимаме да говорим по един проблем, би трябвало да му направим анализ и да знаем за какво става дума. Никой не казва, че част от тези присъди ще бъдат отменени. Но нека да имаме гаранцията да можем да отговорим на този въпрос. За това става дума.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли? - Господин Манол Тодоров има думата за реплика.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаемо Председателство, уважаеми колеги! Аз имам въпрос към господин Бучков.
Господин Бучков, Вие говорихте за процеса на Буров и че на Буров следва да се запази имуществото да не се разпи-лее. Питам ви: от тези закони, които са писани тук в предложението, по тях ли е съден Буров или по някой друг закон? И ако Буров е съден по друг закон, защо този закон не е включен тук при тези закони?
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): От Народния съд е съден Буров, колега.
МАНОЛ ТОДОРОВ: Не е от Народния съд!
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Как да не е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Втора реплика - на госпожа Вержиния Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Вземам повод от думите на госпо¬дин Бучков, че ще се върнат банките. Господин Бучков, ще се върнат сградите. Банката е нещо друго - банката е една финансова институция. Тези пари просто ги няма. И те няма да се върнат. Ето за това говореше и господин Димитров. Защото трябва да има някакви граници. Аз също имам едни избиратели, които са направи-ли списък на цялото село кой колко пари е имал и кой колко напо-леона. Ние това не можем да върнем. Става въпрос в случая точно за границите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли? За изказвания повече няма да давам думата.
Има думата за отговор господин Бучков. Повече разисквания не можем да правим - гласувахме прекратяване на разискванията.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми колеги, ако господин Тодоров е по-добре от мен осведомен и има по-дълъг юридически стаж... (Шум) Моля, колеги, изслушайте ме!
Ако господин Манол Тодоров е по-добре от мен осведомен и има по-дълъг юридически стаж, и ако той знае точно други закони, въз основа на които са издавани присъди, с които е конфискувано имущество, нека да ги посочи. Бихме могли и тях да включим в решението. Но става въпрос за закони, въз основа на които са издадени присъди с конфискация. Това е смисълът на решението.
По отношение на репликата на госпожица Велчева, явно е, че тя не ме разбра. Защото се касае за отмяна на присъда. А след като се отмени една присъда, кажете ми - и се признае за виновен, и всички наказания отпаднат, като имате предвид, че по тези закони в този период от време конфискацията не беше самостояте-лно наказание, а акцесорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина.
ЕМИЛ БУЧКОВ: ... След като конфискацията беше акцесорно наказание, в онзи период, когато се прилагаха тези закони, с отмяната на присъдата и признаването за невиновни ще трябва да се върне и това, което е конфискувано. А ако то не е налице, ще трябва да се плати обезщетение. Ето така стоят правно нещата. Кой как ги разбира, си е негов проблем.
Но аз искам да ви кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето Ви изтече, госпо¬дин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ: ... че трябва точно да прецизираме този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Повече разисквания не могат да се правят. Пристъпваме към гласуване.
Предложението на господин Венцеслав Димитров съдържа две части: в частта му да се изпрати в комисията - това е в правомощията на председателя на Народното събрание. Така че това не можем да гласуваме. Но в порядъка на гласуване на чл. 54 може да се гласува предложението му да се отложи за следващото заседание гласуването на решението. Така че подлагам първо на гласуване това предложение - то не е процедурно, то е по същество:
отлагане за следващото заседание. Моля, гласувайте.
Това е за утре - следващото заседание. Моля, гласувайте.
От всичко гласували 120 народни представители, за -62, против - 45, въздържали се - 15.
Приема се предложението за отлагане за утре на гласуването на това решение. И аз моля колегите, които имаха предложения за заглавието и други, да ги направят, да се уточнят с господин Джеров и комисията, за да има точен текст.
Няколко съобщения:
Комисията по радио и телевизия ще заседава утре от 11,00 часа в зала "Огледална".
Анкетната комисия за установяване на лицата, организирали противопоставяне и неподчинение на Зако на за собствеността и ползуването на земеделските земи, ще заседава утре от 8,50 ч. в стая 518.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще заседава ут ре от 11,00 ч. в стая 521.
Закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред.
Утре продължаваме в 15,00 ч. (Звъни)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Парламентарната група на СДС - утре от 13,00 ч. на заседание в зала "Изток".
(Закрито в 19 ч. и 49 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕ.Л: (п) Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ: (п) Илхан Мустафа