Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир Секретари: Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Имаме изисквания кворум. Пред вас е програмата за работата на Народното събрание.
Мисля, че вчера бяхме почнали по този проект за решение за налагане на мораториум, да не го чета целия. Имаме ли решение на комисията или ще трябва да го оставим още за един ден нататък. (Маргарит Мицев иска думата)
Да, господин Мицев, Вие сте вносител, заповядайте. МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Вчера бяха постъпили две предложе¬ния от името на господин Венцеслав Димитров.
Първото предложение беше да се отклони проектът за решение за мораториум, като той се внесе за допълнително разглеждане в Бюджетната комисия. Това предложение беше поставено на гласуване и беше отхвърлено.
Второто му предложение обаче, видно от стенографските протоколи, да се отложи за днес гласуването по това решение, беше прието с четири гласа "за".
Следователно, съгласно нашето решение от вчера, пак повтарям, с четири гласа "за", трябва да се гласува днес, като т. 1 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, господин Мицев. Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, аз не искам да се говорят такива неща тук. Защото Вие самият вчера казахте и би трябвало да поправите господин Мицев,
че единствено председателят може да нареди коя комисия да раз¬глежда какъв законопроект или какъв проект за решение. След като Вие не сте го пратили на Комисията по бюджета и финансите, така че това нещо нито е гласувано, нито е отхвърлено, господин Мицев. Защо говорите така!
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Има го в протоколите. ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Решението не е гласувано и не е отхвърлено. Защо сега така говорите! Не е разпределено и толкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е чудесно, че имате такива парламентарни спорове.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е разпределено, не е разглеждано. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент, нека погледна аз. Тук имам стенограмата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Единствено председателят е в правото си да разпределя решения, закони по комисии. Това нещо не е поставено на гласуване. Беше поставено на гласуване дали да го отложи за по-късна дата. Мисля, че това гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: (Чете стенографския протокол) "Председател Снежана Ботушарова: Повече разисквания не могат да се правят. Пристъпваме към гласуване. Предложенията на господин Венцеслав Димитров съдържат две части. В частта му да се изпрати на комисията, това е в правомощията на председателя на Народното събрание, така че това ние може да гласуваме. В порядъка на гласуване на чл. 54 може да се гласува предложението му да се отложи за следващо заседание гласуването на решението. Така че подлагам първо на гласуване това предложение. То не е процедур¬но. То е по същество. Отлагане за следващото заседание. Моля, гласувайте! Това е за утре, следващото заседание. Моля, гласувай¬те! Резултат: от всичко гласували 120 народни представители, за - 62, против - 45, въздържали се - 13. Приема се предложението за отлагане за утре на гласуването на това решение. И аз моля колегите, които имаха предложения за заглавието и други предложе¬ния да ги направят с господин Джеров и комисията, да уточнят, за да има точен текст."
Господин Джеров, нещо да кажете Вие сега по този въпрос? АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Първо, трябва да почнем от взетото от Народното събра¬ние решение. Решено е днес да бъде поставено на гласуване проекто-решението, с оглед изчистване на някои моменти в него. И на мен ми се струва, че така, както то е предложено от Законодателна¬та комисия, трябва да бъде разгледано след малко, като трябва да вземем отношение и по два поставени въпроса. Но с оглед на това, че в момента се прави проверка на заглавията на законите, които са цитирани в него, моля този въпрос да бъде поставен на гласуване като т. 2 на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точка втора или след почивката, няма ли да бъде най-добре?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, това е техническа проверка на заглавията и не налага след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И все пак, на мен ми се струва, аз бих предложил, позволявам си като председател, който има право да предложи дневния ред, за да нямаме проблеми, предлагам т. 1 (фактически след почивката) да дойде въпросът за мораториума. Моля тези, които са съгласни, да гласуват! От общо гласували 104 народни представители, за - 95, против - 3, въздържали се - 6.
Значи т. 1 веднага след почивката ще бъде въпросът за мораториума. Така че и комисиите, и всеки ще има възможност да разгледа този въпрос.
Постъпило е от господин Панев в срок "Законът за допълни¬телни изисквания към научните организации и Висшата атестационна комисия цели решителна промяна в състава на ръководните органи, научните организации и на Висшата атестационна комисия, с което отговаря на една очевидна обществена необходимост. Свидетелство за това са многобройните отзиви и подписки в подкрепа на законо¬проекта, изпратени от университети и научни институти от ця-лата страна до Комисията по образование и наука и Председателството на Народното събрание.
Във връзка с това правя следното предложение за промяна в дневния ред на заседанието на Народното събрание на 9 юли 1992 г. - Законопроектът за допълнителни изисквания към научните организации и към Висшата атестационна комисия да се разгледа непосредствено след Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството."
С други думи, от т. 10 да мине на т. 5. Всъщност това ще бъде т. 5.
Този въпрос се постави и вчера от господин Панев. Вие знаете, че тогава го разгледахме и го отхвърлихме.
Поставям предложението на господин Панев т. 10 да мине като т. 5. За мораториума си е точка, която ще разгледаме първа след почивката.
Моля тези, които са съгласни с предложението на господин Панев, да гласуват.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): След кой закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: След наследството обаче, преди държавния заем от правителството на Република България за предо¬ставяне на правителствени гаранции по договори за заем.
Един момент, тук е господин Софиянски и аз бих искал едно изясняване. В едни предварителни разговори с господин Софиянски аз останах с впечатлението, че този въпрос е много важен днес да можем да го приемем. Господин Софиянски, бихте -ли дошли да обясните тук, защото в такъв случай може би действително би трябвало да оставим като т. 6 на господин Панев проблема.
Оставете за момент гласуването! Анулирайте го, защото това е все пак много зажно, с оглед на един заем, който получа¬ваме.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (Председател на Комитета по съобщенията):
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В понеделник Министерският съвет прие програмата за развитие на телекомуникациите в нашата страна. Мисля, че всички знаете, че това беше един от приоритетните отрасли, залег¬нал в програмата на Съюза на демократичните сили. Аз мога да кажа, че в момента ние имаме изготвен Закон за телекомуникациите, имаме ясна концепция за развитие на телекомуникациите в страната. За тяхното развитие са необходими средства, които ние в момента не можем да наберем от населението.
От близо една година сме в преговори с консорциум от банки - Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за развитие и реконструкция и Световната банка. В момента нашите проекти са оценени от тях и ние имаме всички шансове да получим кредитна линия и да получим при изключително благоприятни условия инвестиционен заем за развитието на телекомуникациите в страната.
Какво налага искането ми да бъде взето днес решение по този въпрос?
След преговорите с Европейската банка, първата, която ще инвестира, ни беше поискана в резултат на Рамковото споразуме¬ние между Министерството на финансите и Европейската банка, държавна гаранция. Искам да подчертая, че заемът е възможно най-благоприятен. Той не е държавен заем. Той е заем на компания¬та - Български пощи и далекосъобщения. А това, което се иска като гаранция, е декларация на държавата, че ако компанията не може да изплаща погасителните вноски, те ще бъдат поети от държавата. Не се искат пари, както търговските банки предоставят такива гаранции. Не се искат пари от страната. Просто само в случай, че компанията не може да изплаща... Аз смятам, че нашите разчети, които са приети от Инвестиционната банка, доказват, че ние ще можем да ги изплатим.
Според Конституцията трябва да има решение на Народното събрание за даване на мандат на правителството за поемане на държавни гаранции.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма такива неща. СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Тук искам да подчертая, че въпросът е дискусионен. Оспорва се от Комисията по бюджета и финансите.
Това е първият заем, който ще тръгне по този начин. И аз бих искал едно сериозно отношение, за да можем ние да видим каква ща бъде процедурата.
Аз в понеделник отивам на последни преговори с Европейска¬та инвестиционна банка. Успях да изтегля транша и ако имам тези пълномощия от вас, на 21 юли смятам, че Бордът на директорите на Европейската инвестиционна банка ще гласува този заем.
Въпросът е дали Народното събрание ще разреши на правител¬ството да даде държавна гаранция за този заем. Казах ви условията и искам да ви кажа, че ми е необходимо днес каквото и да е реше¬ние, за да мога аз да отида с мандат на 14 юли в Европейската инвестиционна банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Софиянски.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Искам думата по процедура. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Извинявайте, госпожице Русева. Тъй като господин Софиянски фактически не е министър, аз преди всичко искам да гласуваме, че ние сме му дали правото, поканили сме го.
Моля ви се, гласувайте, за да бъдем действително пер¬фектни.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Имам процедурно предложение по това, което господин Софиянски каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Разбира се, но той се изказва, без да има право, защото се оказа, че той не е министър. Но смятам, че това е от общ интерес.
Ние имаме право да поканим господин Софиянски. Моля ви се, гласувайте, за да нямаме след това разправии, че сме дали думата на човек, който няма право. След това ще кажем вече по същество. Въпросът е, че господин Софиянски трябва да бъде поканен, защото е председател на комитет, а не е министър. Това е една чиста формалност, която все пак трябва по някакъв начин да я санираме.
Моля, гласувайте, да не губим време с дневен ред и т.н. От общо гласували 107 народни представители, за - 96, против - 5, въздържали се - 6.
Да, ние сме поканили вече господин Софиянски. Сега вече по същество давам думата на госпожица Русева. Моля, вземете думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Според разпоредбата на Консти¬туцията Народното събрание дава съгласие тогава, когато става въпрос за заем на Република България, когато държавата България иска заем.
Тук става въпрос така, както и решихме да остане господин Софиянски, който не е министър, не е с ранг на министър в прави¬телството, а председател на едно определено ведомство - държавна фирма.
Мисля, че ние не трябва този проект, ако изобщо е внесен, да го слагаме в дневния ред, тъй като не можем да го гледаме. Аз не зная, не съм видяла и становище на Комисията по бюджета и финансите. Доколкото разбрах от господин Димитров, даже такъв въпрос не е разглеждан в комисията. Ние тук, народните предста¬вители, съзнаваме това, което ни се казва. На нас ни се казва да дадем разрешение, да застанем като гарант, т.е. да направим българската държава гарант за отпускане на средства на една държавна фирма. И ако тя се окаже в неплатежоспособност по силата на тази гаранция, да плаща нашият данъкоплатец. Това е недопусти¬мо. Това първо.
Аз не съм икономист и няма да продължавам в този ред на мисли, но аз ви моля да не включвате в дневния ред тази точка. Ако трябва да се защитава заем на Република България - държавен -моля министър-председателят да дойде лично и да го защити.
Иначе, вече тук казвам от лично мое име, аз никога няма да гласувам по тази точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Димитров. ВЕНЦЕС-ЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз се присъединявам към това, което каза госпожица Русева, защото т. 9 на чл. 84 гласи: "Дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми". И бих искал господин Софиянски, ако в бъдеще му се даде възможност да говори пред Народното събрание, да не интерпретира произволно Конституцията и да каже, че Народното събрание е длъжно съгласно Конституцията да дава държавни гаранции. Такова нещо, господин Софиянски, няма. Няма. Ето т. 9 дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми, а т. 4 на чл. 85: "Народното събрание ратифицира и денон¬сира със закон международните договори, които съдържат финансови задължения за държавата".
Нещо друго. Когато Министерският съвет се обръща към Народното събрание по финансови въпроси, хубаво би било да е тук или финансовият министър, или заместник министър-председате-лят, който отговаря по икономическите въпроси, или министър-председателят, за да можем да контактуваме на равнище.
Освен това бих желал господин председате-лят да разпределя подобни искания от страна на Министерския съвет на Комисията по бюджета и финансите, която има компетенции да разглежда тези въпроси и може да излезе с компетентно мнение по въпроса. Но ми се струва, че Народното събрание не би могло да се ангажира да дава гаранция за сключване на договори, които пораждат задъл¬жения към държавни фирми. Голямата част от фирмите в България са държавни и ако вземем за всяка една фирма, за която правителст¬вото по някакъв начин ще гарантира заемите, да утвърждаваме тези гаранции в Народното събрание, ние се превръщаме направо в оперативен орган. Тоест, няма разделение на властите.
Затова аз ви предлагам ние въобще да не разглеждаме този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Сега ще обсъдим този въпрос. Аз искам да ви кажа, че действително, след като получих това предложение, съм го разпределил. Само че съм го разпределил на Икономическата комисия и на Законодател¬ната комисия. Винаги разпределям всички решения и законопроекти.
Има думата господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, като председател на Законодателната комисия правя формалното възражение - този въпрос не може да бъде разглеждан, първо, по съображение, че ние може да разглеждаме само законопроект, внесен от Министерския съвет и-ли от народен представител. В момента пред нас такъв няма. И второ, съображенията, които изложи току-що господин Венцеслав Димитров, моля да бъдат приети и като мои съображения във възражението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент, господин Джеров. Все пак да погледнем нещата то чно както са. Колкото и да го въртим този правилник и тази Конституция, толкова "вратички" остават, че нека да видим все пак как стоят въпросите. Така и-ли иначе, нямаме становище на Икономическата комисия.
Да, действително, че решения могат да се представят само от народни представители и от парламентарните групи. Ние сме изправени пред едно неправилно разпределено решение. Така че, господин Софиянски, за съжаление просто по процедурни съоб¬ражения ние няма да можем да разгледаме този въпрос и той ще трябва да отпадне от дневния ред. Няма да го поставям на гласу¬ване, грешно е поставен на гласуване.
Казано е, че решения, декларации и обръщения - проекти, могат да внасят народните представители и парламентарните групи, не и правителството.
Искате ли да вземете отношение, господин Софиянски? Кажете, все пак, защото предполагам, че въпросът е безспорно важен.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми дами и господа народни пред¬ставители, уважаеми господин председател! Мен не ме притеснява този спор, защото аз пак казвам, че това е една процедура, през която ние рано или късно трябва да минем. Просто аз съм първият, който минава през нея. Защото никой няма да даде сериозен заем без някаква гаранция.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Кажете го на министър-председа-теля.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Мисля, че не е въпрос на министър-председателя само, а че това е въпрос на нашето икономическо състояние.
Считам, че съм намерил възможно най-б-лагоприятната гаранция в резултат на преговорите, които сме водили продължително време.
Искам да подчертая, че аз абсолютно не бягам от отговор¬ността за този заем. И в комитета, и в компанията този заем е разчетен така, че да бъде върнат. Проблемът идва от исканията на Европейската инвестиционна банка и от рамковото споразумение, което е подписано септември м. г. В това рамково споразумение този проблем е дефиниран - че трябва да има гаранция.
Ако Народното събрание счита, че правителството може самостоятелно да вземе това решение, не за мен, а и за комитета това е по-благоприятната форма, защото наистина считам, че прави¬телството е мястото, което можме да разгледа проекти и да приеме проекта. Докато в тази по-широка аудитория много по-трудно бихме могли да работим върху проекта.
Затова аз моля, когато се откаже гледането на тази точка от дневния ред, по някакъв начин да се формулира това, че манда¬тът, който те дал правителството за преговори, е достатъчен.
Накрая искам да се извиня на тези, които считат, че моят ранг е неподходящ за заставане на тази трибуна. Благодаря!
З-ЛАТКА РУСЕВА (от място); Това е въпрос на Конституцията, а не на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, сега е ясно... Моля ви се, госпожица Русева, извинявайте сега, ясен е въпросът. Ако щете, има и някаква моя грешка. Аз съм дал на комисиите, комисиите не са дали своето решение. Все пак права бяхте, че трябва господин министър-председателят да дойде и да защити такова едно искане, ис кане за решение.
Така че тази точка, за съжаление, ще трябва да отпадне от дневния ред. Има възможност в най-скоро време господин Димитров да направи необходимото.
Остава да гласуваме предложението на господин Панев. Неговото предложение е: "Първо четене на законопроекта за допълнителни изисквания към научните организации и към Висшата атестационна комисия" да мине като точка пета, след "Изменението и допълнението на Закона за наследството".
Моля, гласувайте!
За - 112, против - 5, въздържали се - 3.
При това положение, моля за внимание, дневният ред:
Първа точка е Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на закона за уреждане на ж илищнмте въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Втора точка е Първо четене на законопроекта за изменение на законо за жилищно-строителните кооперации.
Трета точка е Проект за решение за налагане на мораториум върху разпореждането с обекти, в чиито дълготрайни активи влиза имущество на лица, от които е одържавено по Закона за конфиску¬ване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти, по Наредба-закон за съдере от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за зло¬деянията, свързани с нея, по Закона за събиране на данъците и другите държавни вземания, по Наредбата за събиране на данъците и таксите, по Наредбата за събиране на държавните вземания и по Закона за събиране на държавните вземания.
След това по всяка вероятност ще бъде почивката и про¬дължаваме с второ четене на законопроекта за изменение и допъл¬нение на Закона за наследството.
За утре имамее, както знаете, ден за парламентарен кон¬трол, ще ви прочета актуалните въпроси и питанията.
Министър-председателят Фи-лип Димитров ще отговори на актуален въпрос от Лъчезар Тошев и на питане на Исмаил Исмаил.
Министър Светослав Лучников ще отговори на актуален въпрос от Васи-л Златаров и на питане от Милко Енчев.
Министър Йордан Соколов ще отговори на питане на госпо¬дин Стефан Чанев.
Министър Александър Александров ще отговори на питане от Невен Пенев и Дако Михайлов.
Министър Векил Ванов ще отговори на актуален въпрос от Георги Петров.
Министър Александър Праматарски ще отговори на актуален въпрос от Георги Петров.
Поради отсъствие от страната утре няма да отговаря ми¬нистър Стоян Ганев на питане от Иван Куртев и Звезделин Кафед-жиев.
Отговорите на народните представители Николай Добрев, Георги Попов, Стойко Пенчев, Иво Атанасов и на питанията на Стойчо Шапатов и Петя Шопова ще се отложат поради отсъствието им от пленарната зала, ако действително те отсъстват, съгласно ч-л. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
При това положение ние трябва да гласуваме програмата така, както я казах преди мажо. Моля, гласувайте!
От общо 111, за - 108, против - няма, въздържали се - 3.
Приема се дневният ред, като утре, тъй като актуалните въпроси и питания ще бъдат ма-лко, ние имаме решение, че утре ще се разглежда и въпросът за Варненския университет. Това реше¬ние го имаме, няма защо да го гласуваме отново, питанията са мажо.
Господин А-лександър Йорданов има право да направи една декларация.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Преди 142 години в Сопот се ражда големият български писател и поет, патриархът на българската литература Иван Вазов. Иван Вазов всъщност живе¬еше и страдаше със своя народ и никога не каза хулна дума срещу този народ. Затова и завинаги остана в душата, в сърцето на всеки българин. Някога Вазов беше ху-лен, обиждам, отричан, кле¬ветен. В хора на ху-лите-лите и отрицателите, в хора на клевет¬ниците, както неведнъж е би-ло в нашата история, най-висок беше гласът на комунистическите идеолози.
Хубаво е, че именно днес, в този ден ние се завръщаме към Дядо Вазов, към човека, който винаги живееше с болките и страданията на хората. Казвам "в този ден", защото от днес всъщ¬ност Съюзът на демократичните сили и Движението за права и сво¬боди започваме да приемаме най-важните социални закони за стра¬ната. Онези социа-пни закони, от които зависи решаването на проб¬лемите на различните социални групи в нашето общество.
И забележете, ще започнем точно със законите, свързани с жилищата, с до ма на хората. Вазов ни напомня, че България е нашият общ дом.
Ние, народните представители, които сме в тази зала, ще направим всичко възможно хората да почувстват този дом като свой и да имат своя роден дом.
Отново обаче, по някакво странно съвпадение на времето, на обстоятелствата, някогашните ху-лители и отрицатели на Дядо Вазов днес крещят със своето отсъствие от залата на Народното събрание. Техният път е техен път. Нашият път е пътят на Дядо Вазов.
Затова аз ви моля по време на почивката всички народни представители да се отправим към паметника, към гро&а на Дядо Вазов и да поднесем нашите цветя на благодарност пред този свят за България човек. Благодаря ви! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз помолих господин Софиянски да остане, защото от Правния отдел ми дадоха една справка, сега ще я изпратят, че по Конституция Министерският съвет има право да внася проекти за решение. Докато чакаме, междувременно, госпо¬дин Джеров, моля ви да започнем работа по законите, за които
сме извикали тук и министъра Карадимов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин предсе¬дател, уважаеми колеги! Като първа точка от днешното заседание трябва да изразим нашето виждане по внесения от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, гласуван накрая от Великото Народно събрание.
От проверките, които са направени, от данните, които имаме, се установява, че досега Министерският съвет не е издал съответните подзаконови а ктове за прилагане на този закон. А същевременно Министерският съвет вижда известни трудности в него и е направи-л предложение за промяна на този закон.
Същевременно, пак към проекта на Министерския съвет, е постъпил и втори законопроект, пак за изменение на посочения закон, от народните представители Праматарски и Константин Тодо¬ров.
Ние, става дума за Законодателната комисия, внасяме и двата проекта за разглеждане от народните представители. Законо¬проектите биха могли да служат като основание за обсъждане и разглеждане. Те в края на краищата це-лят нещо, което мисля, че и ние трябва да подкрепим.
Необходимостта от промяна в закона е съвсем ясна. Този закон беше гласуван при едно доста притеснено положение и се наложи много бързо той да бъде гласуван. Именно тогава това показа неговото немного добро състояние.
В закона са включени и нема-лко срокове, които отдавна са изтекли. И по този начин задълженията в тези срокове не са изпълнени.
Общините и до този момент са уведомени, че ще постъпят изменения в закона. И от тяхна гледна точка нищо не се прави. Или просто трябва да кажем накрая, че законът, въпреки че дей¬ства, всъщност не е приложен и трябва да претърпи няколко про¬мени, които да го поставят в съответствие и с новото време, в смисъл на изтеклите срокове. А същевременно да направим такива корекции, които ще създадат възможност в предстоящото време, до края на годината, този закон да започне да се прилага.
Предлагам на увавжаемите народни представители след обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на нжилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищни спестовни влогове, да го гласуват. Благодаря, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви!
Има думата господин Семереджиев.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председа¬тели, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Аз напълно споделям необходимостта от приемането на този законо¬проект за изменение на Закона за жилищните въпроси и считам, че той е едно постижение на политиката на правителството и на Съюза на демократичните сили като цяло.
няма да се спирам в подробности по всички предложения, тъй като явно те са обмислени много добре още от самия предую-жител - Министерския съвет. Искам да обърна внимание само на една корекция, която предлага Икономическата комисия на Народното събрание. Това е корекцията, отнасяща се до § 4 на действащия до момента закон.
Всички знаем какво се случваше с ведомствените апарта¬менти, построени по различни поводи из цялата страна. Късното приемане на закона и краткият срок, който беше даден на служите¬лите в предприятията и фирмите да подадат молби за закупуване на ведомствуените жилища, не дадоха възможност на голяма част от хората да получат това, което по принцип и по право може би им се полага. Защо казвам, че им се полага? Защото в тези жилища бяха настанявани работници от съответните предприятия. Те със своя труд са дали част от средствата за построяване на тези жилища.
Знаем, че най-хубавите и най-добрите апартаменти от ведомствата бяха раздавани не по нормалния начин, а бяха разда¬вани на номенклатурата. Сега в тези жилища останаха хора обикно¬вени, които полячават ниски заплати и нямат възможност да закупят нови жилища, а така, както предлага Икономическата комисия, се предвижда за тези служители, които са получили и са настанени във ведомствени жилища към датата 4 март 1991 г., също да се даде възможност да закупят апартаментите по старите цени.
Аз мисля, че това е едно много справедливо предложение. Защитавам го с пълна убеденост, че това е един много справедлив акт, който ние ще извършим. И призовавам всички вас да подкрепим предложението на Икономическата комисия.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Михайлов има думата. Господин Дако Михайлов, заповядайте.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС); Колеги, аз с риск да повторя това, което говори колегата Семерджиев, също искам да се спра на разпо¬редбите на новия проект досежно § 4.
На мен ми се струва поначало, че така, както е редак¬тиран § 4, не е много удачен. По различен начин се приема и се дава за ведомствените жилища и за жилищата, строени по ч-л. 117 от ЗТСУ. От една страна - по какви цени да се закупят тези жилища - жилищата, строени по ч-л. 117 от Закона за териториал¬ното и селищното устройство? Меродавен е моментът на тяхното построяване. Докато за ведомствените жилища меродавен е моментът на настаняването на работника или служителя.
Аз бих отишъл ма-лко по-да-леч в § 4, тъй като има много работници и служители, които не са подали молби за закупуване на тия жилища до 4 март 1991 г. Ние бихме могли тук да изменим и да приемем, че работниците и служителите, настанени в тези жилища, не до 4 март 1991 г., ако самите жилища са построени до 4 март 1991 г., с-ледва да ги купят по старите цени. По наред¬бата за цените на нелични имоти, която е отменена. Защото, вижте, а-л. 1 дава до 4 март 1991 г. А тези наематели, които са настанени след 4 март 1991 г., следва да купят по базисните цени. Но дадени са допълнителни ограничения, за които ми се струва, че тия работ¬ници и служители не следва да понасят тия тежести.
В чл. 2 на закона сега детайлно е дадено на какво с-ледва да отговаря един гражданиин, за да може да купи жилището. При тези, които ще закупят жилището от държавата по ч-л. 117 от Закона за териториалното и селищното устройство, въпросът е ясен. Но за работниците и за служителите аз не виждам защо те трябва да търпят тия ограничения. Например в а-л. 1 на § 4 е дадено работниците и служителите да отговарят на т. 1 - 4 и на
чл. 5 от закона, но е забравено да отговарят и на т. 5 от закона, която сега се създава. Да не притежават имущество повече от 150 хиляди лева - това е правилно. Но защо трябва да отговарят и на чл. З? - това е да имат жи-лищно-спестовни влогове. Вие трябва да знаете, че голяма част от работниците и служителите са си изтеглили тия жилищно-спестовни влогове именно, за да могат да закупят ведомствени жилища. Защото ведомствените жилища се продават по Наредбата за държавните имоти. Не е необходимо
да имаш жи-лищно-спестовен влог. При това положение, ако ние третираме тия хора като граждани по т. З, просто ги -лишаваме от възможността да купят жилищата. Отгоре на това, не е логично този наемател на ведомственото жилище, ако не притежава този жилищно-спестовен влог, той никога не може да го купи, защото няма да отговаря на условията на ч-л. 3.
Затова аз считам, че това изискване на ал. 1 на § 4 следва да отпадне - "да отговаря на изискванията на т. З".
На второ място наемателите, които са подали молби и са настанени във ведомствени жилища след 4 март 1991 г., се изисква да отговарят и на условията на т. З на чл. 2 или това е да бъдат картотекирани съобразно закона за наемните отношения. Но то не е логично. Защото, ако той не отговаря на условията на Закона за наемните отношения, той няма да бъде настанен въз ведомственото жи-лище. Говорим първо, че са наематели, а след това искаме да отговаря на тия условия. Ако той не отговаря, той няма да бъде наемател. При това положение на мен ми се струва, че не е удачно в а-л. 2 на § 4 да се приеме той да отговаря на условията на т. З на чл. 4, а така също и на самия чл. З по това, което казах по-рано.
нека дадем възмомност на ръководителите на предприятията, които притежават ведомствените жилища (действително държавата да не се намесва до такава степен), а те сами свободно да опреде¬лят своите купувачи; защото в края на краищата това са стотици работници и с/1уиители, които живеят във ведомствени жилища и ние трябва да им дадем възможност действително справедливо да закупят тия жилища по цени, които отговарят на тяхното състояние. Не е необходимо ние да ги караме да имат жилищно-спестовни влогове от 20 и повече години. Защото има хора, които живеят от години във ведомствени жи-лища, но нямат необходимите средства - такива, каквито изисква законът.
Освен това ми се струва, че тук датата до 1 юли 1992 г. също трябва да бъде променена, защото тази дата вече отмина. Трябва да се даде поне срок до Нова година - до 31 декември, за да се вземат тези решения. Още повече, че както е формулирано "могат", излиза, че това е въпрос на ведомството дали ще продаде едно жилище или не, но по този начин се дава възможност и за спекулация от някои, можем да кажем, недобросъвестни стопански ръководители, които определят, че едни хора могат да купят, а други хора не могат да купят. Тази дума "могат" не е много удачно поставена в ал. 4.
Затова аз на второ четене ще предложа първо да се измени срокът и т. З на ад. 1 и 2 следва да отпадне, като се даде възмож¬ност на наемателите да купят жилищата такива, каквито са. Щом ти си наемател, независимо дали си подал мо-лба до 4 март 1991 г., а жилището е построено, следва да го купиш по отменената наредба за цените на недвижимите имоти. Ако си наемател след 4 март 1991 г., ще го купиш по Наредбата за базисните цени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има госпожа Екате¬рина Михайлова за изказване.
След нея - господин Владислав Даскалов.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С изказванията, които направиха колегите пред мен, те всъщност ме улесниха, защото горе-до-лу в този смисъ-л бяха и моите предложения и аз искам да ги защитя още веднъж пред вас, тъй като смятам, че са удачни и действително би трябвало да претърпи промяна именно този § 4 от Преходните и допълнителните разпоредби на закона и да се даде възможност на всички наематели във ведомствените жилища до 4 март 1991 г. да изкупят тези жилища по стари цени.
Аргументите в тази насока са много, но основният, който поне пред мен са представили избирателите, с които съм се срещала, тъй като този закон е един от най-болезнените закони, непрекъснато хората задават въпроси във връзка с него, а именно аргументите да се направи това са следните. В тези жилища по 10-20 години са живели същите тези хора и по обективни причини много от тях не са могли да закупят тези жилища и много често спънките да закупят и въобще да подадат молби за закупуване на жилищата
са идвали от директорите, от страна на началниците им, от страна на партийните ръководители, от БКП, от бившите партийни секретари и по този начин те, дори и да са искали, не са могли да подават молби за закупуване на жилища.
И в този случай смятам, че би било справедливо тези хора, след като са живели от много години в тези жилища, правили са подобрения, да получат правото да закупят жилищата по стари цени и аз лично ви приканвам да подкрепим това предложение и на колегите, които говориха преди мен.
Напълно е логично предложението на колегата Дако Михайлов, че трябва да се допълни в случая на т. 1 на § 4 и условията по новата т. 5 на чл. 2, именно - още едно изискване, което всъщност е още един от аргументите защо да се даде възможност на тези хора, които са били наематели до 4 март 1991 г. да купят по стари цени - защото със създаването на този нов текст, а именно новата т. 5, ще се даде възможност да закупят жилища само хора, които не притежават имущество на обща стойност по-голяма от 150 хил. лева - налични пари по влогове, акции, дивиден¬ти и т.н. Тоест, тази възможност да купят по старата наредба, по старите цени, ще се даде само на хора, които са социално затруднени, хора, които нямат средства и не може да се постигне спекула.
По този начин наистина този закон ще изиграе своята роля, но аз ви предлагам и в ал. 2 на чл. 2 да се създаде едно ново изречение, което да гласи следното: "За подадена невярна декларация, се носи наказателна отговорност по ч-л. 313 от Наказа¬телния кодекс". Става дума за декларациите, с които ще се деклари¬ра имущественото положение, че няма прехвърляния на жилища, именно за тази нова т. 5 в този чл. 2, за който говорих, а именно, че няма имуществена стойност над 150 хил. лева. Никъде в закона не е казано, просто е пропуснато да се каже, че за тези декларации се носи наказателна отговорност. Вярно е, че по силата на самия текст на чл. 313 в Наказателния кодекс такава отговорност се носи, но ми се струва, че би било добре в закона да го има, за да съществува една превенция в този смисъл, че хората трябва да знаят, че не могат да подават неверни декларации. Просто нека да подсигурим за всеки случай това.
А относно срока по § 1 - дали трябва да бъде удължен - това безус-ловно трябва да се направи, защото срокът всъщност, който се предлага, вече е изтекъл, но аз бих предложила един малко по-дъ-лъг срок - може би 1 юли 1993 г., тъй като след влиза¬нето в сила на този закон в тримесечен срок ще трябва да се приеме правилник. Не знам дали до края на годината ще успеем да се справим с всичко. Аз нямам нищо против - нека да е до края на 1992 г., но може би трябва да помислим дали не е по-добре да се даде един малко по-дълъг срок в промяната в § 1, той да бъде дори до 1 юли 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожо Михай¬лова. Реплики няма към изказването.
Думата има господин Владислав Даскалов. След него оратор ще бъде господин Красимир Чернев.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа! С особено задоволство най-сетне в дневния ред отчитам, че постъпи и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с много¬годишни жилищно-спестовни влогове, тъй като онова, което констатира Законодателната комисия, действително отговаря на истината. В множество от окръжните градове, включително и в гр. Варна, гражданите, и не само гражданите, но и административните власти очакват с нетърпение изменението на този закон, за да могат действително да направят не само разпределението, но и да извърш¬ват продажбите на тези жилища.
Много се радвам, че колегите преди мен - Михайлов и колежката, отправиха тези забележки към § 4, тъй като не само моето становище, но и това на обществеността е именно този пара¬граф да намери изменение във вече споменатия смисъл.
Освен това аз смятам, че тук би трябвало да се направи (в този параграф) и едно разграничение между собствените на ведом¬ствата жилища и жилищата, дадени на ведомствата за - как да кажа -за оперативно по-лзване. Точният административен израз не си спом¬ням. В такъм смисъл го казвам, че ведомството определя кой да бъде купувачът, а пък самите жилища са държавни. В този параграф би трябва-ло да се направи именно това разграничение тогава, когато се касае за собственост на държавата, а пък ведомството
определя кой от неговото ведомство ще трябва да купи имота и чисто ведомствените жилища, които са собственост на съответното ведомство.
При това положение аз моля уважаемите колеги, които направиха тези бележки, да ги направят и текстово, като предложе¬ние за изменение на § 4, за да може колкото се може по-бързо в Законодателната комисия тези изменения да намерят своето тексто¬во отражение и този закон ние приоритетно да го приемем. Благода¬ря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Чернев, имате думата.
КРАСИМИР ЧЕРНЕВ (СДС): Аз ще се изкажа по две тези на закона и на проекта за Закон за изменение и допълнение на закона. Първото е - категорично съм против т. 2 на ал. 1 на чл. 2 -изискването гражданите, които да ползват правата на този закон, е да не ползват държавни, общински или ведомствени жилища. Като доказателство в подкрепа на тази теза ще дам примера с множество¬то граждани, чиито жилища са отчуждени преди години. Пред мен даже стои в момента едно писмо от наши избиратели от ж.к. "Люлин", София, на които жилищата са отчуждени преди повече от 10 години, настанени са в оборотни жилища, които са общински и по силата на изискванията на тази точка същите тези хора, които имат дълго¬годишни жилищно-спестовни влогове, те сега не могат да ползват правата, произтичащи от този закон. Това беше първото, което исках да кажа.
Второто е по въпроса за сроковете и датите. И в закона, и в законопроекта за изменението и допълнението на същия има много срокове, които са изтекли. Голяма част от тях имат своите мотиви по всяка вероятност - и от вносителя на закона, и на законопроекта за изменението му, но аз мисля, че по-голямата час от тях трябва да бъдат обвързани с датата на влизане на закона в сила. Какво искам да кажа като конкретен пример? Бих могъл да кажа, за т. 4 отново на ал. 1 на ч-л. 2. Там има изискването да не са прехвърляли (говоря за закона) жилищни имоти на други лица в периода от 1 януари 1981 г. до 16 март 1990 г. 16 март 1990 г. - аз не се наемам да тъ-лкувам откъде е дошла тази дата. Знам, че има съображения, но моето предложение във връзка с това, което казах, е тези срокове и дати да бъдат обвързани с датата на влизане
на закона в сила - от публикуването му в "Държавен вестник", и конкретното ми предложение в случая е т. 4 да стане: "не са прехвърляли жилищни имоти на други лица за последните 10 календар¬ни години към датата на закупуване на жилище по реда на този закон".
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли Други народни представители, които желаят да вземат думата? Заповядайте, госпо¬дин Петков.
ПЕТКО ПЕТКОВ (С^С): Госпожо председателстваща, колеги! Аз искам да се спра само на един пункт по принцип от закона. Самото заглавие на закона подсказва, че това е закон за уреждане на жилищни въпроси на граждани с многогодишни... Натъртвам на понятието "многогодишни". В предложението, което се дава, за изменение в § 2, се обособяват групи, до трета група, с жи-лищно-спестовен влог над 10 години. Следователно всички граждани, които имат жилищни спестявания до 10 години, ние ги лишаваме от всякакъв шанс и ако се върнем във времето, че ние разглеждаме периода от 1990 г., следователно всички спестявания, които са започнати да се извършват за жилище в периода от 1981 г. нататък, ние не им даваме никакъв шанс и самото понятие, погледнато като математическа величина - "многогодишни" - нещо, което не е точно дефинирано, но аз приемам, че е напълно нормално и напълно резонно да се обособи една четвърта група, която да включва граждани с жилищни спестовни влогове от 5 до 10 години. Благода¬ря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Тодоров.
ХРИСТО ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателству¬ваща, уважаеми колеги! Аз искам да изразя няколко принципни съображения във връзка с този закон, които най-общо се състоят в следното:
Всички ние знаем, че държавата ни е обременена от много дългове - и вътрешни, и външни. И този вътрешен дълг, който държавата ни има към гражданите с дългогодишни жи-лищно-спестовни влогове, е от особена важност и значение. Ние знаем, че хората, които в продължение на 15-20 години са спестявали от залъка си, за да се сдобият с жилище, сега на практика те нямат тази възможност. Парите са обезценени. И ако навремето с тези пари хората са можели да купят двустаен или тристаен апартамент, те сега не могат да купят и гарсониера. Но въпреки всичко ние трябва да се стремим да удовлетворим нуждите на тези хора и да им дадем някакви преференции.
Знаем също така, че жилищата са недостатъчни. В този смисъл искам принципно да предложа нещо на уважаемото Народно събрание, а именно, 50 на сто от новостроящите се жилища да се раздават на хора с дългогодишни жилищно-спестовни влогове. РЕГМИКА ОТ ЗА-ЛАТА: От кого построени? ХРИСТО ТОДОРОВ: От държавата и от общините. Също така 50 на сто от освободените държавни жилища да бъдат раздавани на хора с дългогодишни жи-лищно-спестовни влогове.
Искам да направя и още едно предложение: при покупка на ведомствено жилище да съществува условието наемателите непре¬менно да са живели в това жилище към датата на приемане на този закон, защото се притеснявам, че при липса на такова ограничение ще започнат бързи и незаконни настанявания. Смятам, че по този начин ще започне спекулативно раздаване на жилища.
Това са ми съображенията. Мо-ля те да бъдат взети под внимание при второто четене на закона. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Заповядайте, имате думата, господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, искам да направя съвсем кратки предложения.
По чл. 2, ал. 1 след думите "не притежават в страната" да се добави "и в чужбина".
Какво имам предвид? Постепенно нашето законодателство се приравнява с европейското законодателство и по този начин ние осигуряваме една защита на гражданите на България по отноше¬ние закупуването на жилища.
След това искам да допълня предложението на преждегово-рившия - да се определи срок "не са влезли в наемни отношения от 1 юни 1992 г.". Тоест всички, които са влезли под наем след 1 юни 1992 г., да не се ползуват с привилегиите на този закон. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Размов иска думата. Заповядайте!
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Искам съвсем накратко да се изкажа по един проблем, който съществува в района, където аз съм избран.
Аз споделям всички възгледи, изложени тук от колегата Дако Михайлов и говорещите след него, но ме смущава следният проблем: в Радомирския район има един голям завод "Радомир-мета-л". Сега там има много работници, които живеят във ведомствени жилища. Но с оглед реформите, които се правят, в близко бъдеще голяма част от тях ще напуснат района и ще си отидат по родните места, откъдето са дош-ли някои от тях преди 10 години, някои в по-близко време. Те ще имат възможност като наематели на ведом¬ствени жилища да ги закупят по стари цени, само след 5-6 месеца да ги продадат по 100 и по 200 хиляди лева или в зависимост как върви там пазарът, и да си отидат по родните места, като направят една чудесна спекулация.
Ето защо аз не съм против тези предложения, но смятам, че трябва да се обсъди един вариант, при който в тези случаи, когато се закупуват ведомствени жилища от наематели, които са били в наемен договор към 4 март 1991 г., да се на-ложи някакъв срок-забрана за продажба на тези жилища от порядъка на 5 до 10 години. Защото целта на този закон е да уреди жилищните пробле¬ми на хората, а не да създаде възможности за спекулации. Може и да не е срок, може да е някаква възможност за разваляне на договорите, евентуално, но това трябва внимателно да се обмис-ли.
Защото може да се получи така, че вместо да изпишем вежди, да извадим очите и да дадем възможност за едни големи спекулации.
Ако ние въведем една такава забрана, ясно ще стане за всеки от тези работници, които имат намерение да си отидат по родните места, че тази спекулация няма да има възможност да бъде направена и те няма да искат да изкупят апартаментите. Но все пак казвам: трябва внимателно да се обсъди този въпрос.
Аз призовавам юристите да помислят и да направят предло¬жение.
Като имате предвид, че ведомствен апартамент може да закупи само наемател, ясно е, че тук се очертават две групи. Едната група са хора с жилищно-спестовни влогове, които си заку¬пуват апартаменти, разпродавани по ч-л. 117 от Закона за терито¬риално и селищно устройство, и други построени апартаменти, защото ведомствен апартамент може да бъде закупен само от наема¬тел. Така че за него не е необходимо да има жилищно-спестовен влог. Необходимо е само условието от 150 хил. лева налични сред¬ства. Това трябва да важи и за тях. Но във всеки случай - да не се допусне спекулация. Помислете, колеги, как да го постигнем. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Марков има думата.
ПЕТЪР МАРКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, госпожи и господа народни представите-ли! Бих иска-л да обърна вниманието ви на обстояте-лството, че в предлагания § 2, относно ч-п. З и по-конкретно ал. 1, се определя, че гражданите с доказани жилищни нужди по чл. 2, притежаващи жилищно-спестовни влогове, открити до 20 април 1990 г., се подреждат в групи по време на престояване на жилищно-спестовните им влогове в Държавната спес¬товна каса.
Има ли отношение размерът на съответния жидищно-спестовен влог? Дотолкова, доколкото преди размерът на този влог имаше отношение при класацията на съответните групи нуждаещи се гражда¬ни, не е ли необходимо това да се вземе предвид при окончателната редакция на този текст от закона?
Очевидно е, че този въпрос е целесъобразен дотолкова, доколкото средствата, които впоследствие се разпределят, са и средства на тези вложители. Така че би трябвало да има някакво
значение и размерът на съответния спестовен влог. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам други желаещи от народните представители да се изкажат.
Министър Карадимов, Вие искате думата. Заповядайте!
МИНИСТЪР НИКОЛА КАРАДИМОВ: Уважаема госпожо председател¬ствуваща, уважаеми дами и господа народни представители! Изклю¬чително доволен съм днес от това делово, честно и, слава Богу, лишено от излишен комунистически популизъм обсъждане. (Ръкопляска¬ния) Доволен съм и заради това, че това наше предложение на Министерския съвет беше подготвено още на 14 февруари т.г. и с-лед доста дълго чакане можа най-пос-ле да намери място в пленарна¬та зала. Доволен съм и от това, че почти всички ваши предложения са насочени към създаване на един закон, който да е реално прило¬жим в практиката, а не такъв закон, какъвто беше гласуван от Великото Народно събрание, и когато тръгнахме да работим правилни¬ка за неговото прилагане, се оказа, че просто трябва да направим самия закон приложим, за да можем да разработим и правилника.
Сега конкретно по най-важните въпроси, които вие повдиг¬нахте. Аз искам да ги разделя на две, тъй като те така са и третирани в закона.
Едната група въпроси засягат покупката на жилища, които вече са изградени и които се обитават в настоящия момент от наематели.
И, разбира се, въпросът тук с тяхното закупуване е свър¬зан с цената. На каква цена следва да бъдат закупени тези жилища? Това е един изключителен въпрос, който има не само социален, а и дълбок икономически смисъл. Искам тук с вас да споделя някои данни за нашата страна, които ни правят световни рекордьори, но които в същото време пораждат изключително безпокойство в средите на експертите.
България е единствената страна в света с официална ста¬тистика, в която делът на т.нар. "публични наемни жилища" е под 10 на сто. Повтарям, това е единствената страна с официална статистика, на която де-път на публичните наемни жилища е под 10 на сто. Страната, която се приближава до нас по този нисък дял, е с 14,5 на сто.
Това какво говори и на какво се дължи този обезпокоите¬лен факт?
При преброяването 1985 г. делът на тези наемни жилища в България, публичните наемни жилища - държавни и общински -съставляваше близо 16 на сто.
Истина е, че високият дял на частните жилища в една социалистическа България е по същество справянето на българина, успял българинът да се справи с абсурдната социалистическа систе¬ма на разпределение на жилища и в последна сметка, независимо от абсурда на тази социалистическа система, българинът е успял да постигне една забележителна величина на частните жилища -84 на сто при преброяването от 1985 г.
Успоредно с това обаче наемните жилища в една нормална страна са задължителен атрибут на един нормален жилищен пазар. Тъй като има в едно нормално общество задължителен контингент от обитатели, които или не могат да бъдат собственици на жи-лища, или не же-лаят да бъдат собственици на жилища. И обикновено този контингент в едно нормално общество е някъде около 25-30 на сто на домакинствата. Като казвам "нормално общество", имам предвид общество, в което има нормални икономически отношения, общество, в което хората са свободни да избират местожителството, местоработата си в цялата територия на страната. При нас обаче вие знаете това беше изключително ограничено с т.нар. "жителство", което сега го забравихме, но което беше изключителен ограничител за създаване на едни нормални пазарни отношения, освен, разбира се, самата разпределителна система.
Така или иначе, обаче, сега отивайки към едни нормални пазарни отношения, нашето общество ще се нуждае някъде около 25-30 на сто от наемни жилища. Разбира се, не е задължително всичките тези наемни жилища да са публични. Добре би било тези наемни жилища да са частна собственост, на хора, които ги имат и ги дават под наем с цел печалба. Но делът на публичните наемни жилища се определя задължително и строго обвързано с дела на социално слабите хора в една страна. Нека да бъдем реалисти, нека да бъдем популисти, отиването на България към една нормална икономика ще диференцира нашето население и ще има както заслужено богати, така ще има и заслужено бедни хора. Именно за тези бедни хора, или както виртуозно специалистите ги наричат "социално слаби" ще бъде необходим определен дял от публични наемни жилища.
И сега да се върна аз на този процент от 9 на сто публични наемни жилища, които заварваме днес и които с този закон ще фаво¬ризираме да бъдат в значителна степен продадени. Тоест, ние с този акт трябва да съзнаваме, че отиваме към още по-го-лямо редуциране на дела на публичните наемни жи-лища, тези жилища,
с които утре държавата трябва да посреща задължително нуждите на социално слабите групи от населението.
И сега, на каква цена да продаваме тези жилища? Законът се опитва да бъде справедлив тук, като казва, че гражданите, които са подали молба до 4 март 1991 г., това е годината, в която ние фактически либерализирахме цените на жилищата, хората ще могат да закупят жилищата по отменената наредба на цените на недвижимите имоти.
Но, господа, при една оптимистична калкулация на тези цени, включваща дори и разходи по земята, тази цена е около 250 -лв. на кв. м. Или за сто квадрата, това е 25 000 лв.
Отчетът на правителството за 1991 г. - декември, средната заплата е 1500 лв. Досегашната практика беше, че едно жилище се закупуваше с приблизително около 100 месечни заплати. Ако отнесем средната месечна заплата към декември 1991 г. към 25 000 лева, ще видим, че сме много далече от цифрата 100 месечни запла¬ти. Разбира се, това съответства на ниската платежоспособност на българския гражданин. Но по същество една такава продажба е напомпана с една огромна държавна субсидия, която по един косвен начин, особено ако става дума за голям брой жилища, създава силно инфлационно напрежение.
Затова именно законодателят тук се е постарал тази въз¬можност за покупка на жилища по най-старите цени, да бъде ограни¬чена действително до тези, които са подали молби. Ние сега тук със закона я разширяваме. Ние не искаме те да са получили и съответното разрешение, защото наистина на много места това разрешение се даваше от бюрократа или от т. нар. "комисия", в която влизаха партийният секретар, профсъюзният и пр., и пр. отговорници. Ние сега разширяваме възможността, като казваме, че достатъчно е човекът да е подал мо-лба и към тази дата да е отговарял на изискванията за жилищна нужда.
Така че по същество това без да отива към изключително разширяване на възможността, както тук един господин справедливо каза, и възможност за спекулативни действия, ще се опитаме да продадем по най-старите цени жилища на един изключително огра¬ничен кръг от български граждани.
За останалите граждани, които не отговарят на тази гру¬па условия, ще могат те да закупят жилищата по Наредбата за базисните пазарни цени, наредба, която без разходите за асансьор и централно отопление, дава приблизително една цена около 680 левда на квадратен метър. Или около 68 000 /)Б. за 100 кв. м. -една поносима цена, отнесена към средната кажулативна заплата към края на 1991 г. от 1500 лв.
Забележките, които направихте тук относно диференцира¬нето на всичките тези случаи, ние ще се опитаме със Законодател¬ната и Икономическата комисия да ги отразим в максимален вид, така че при второ четене да задоволят вас и вие действително да приемете този законопроект.
Втората група от въпроси е въпросът за самите стари вложители. Старите вложители, както ние ги наричаме, отговарящи на изискването влогът им да е престоял повече от 10 години, по данни на Държавна спестовна каса са 120 000 души. Разбира се, приложени към тях тези пет критерия на чл. 2, ал. 1, не всички от тези 120 000 жители ще могат да се възползват от префе¬ренциите на този закон. Но дори и да бъдат 50 000, дори и да бъдат 30 000, преференциите по този закон са значителни и те силно ще натоварват т.нар. компенсационен жилищен фонд. А както вие проследявате от самия законопроект, се вижда, че източниците на този компенсационен фонд основно идват по един индиректен път пак от бюджета.
Така че, тук трябва да бъдем изключително внимателни. С обстоятелството, че давайки от името на народа на определена група хора, ние по същество трябва да вземем пак от името на народа от останалата част от населението. Затова ние сме се стремели тези преференции да бъдат дадени само на тези, които действително имат нужда и са социално слаби. И тези преференции да имат един ясно измерваем обем.
Тук искам да обърна внимание на два възможни принцип¬ни начина за парично компенсиране на притежателите на дългогодиш¬ни влогове.
В раздадения пр ивас законопроект се предвижда парич¬ната компенсация да бъде над размера на цената на жилището, определена по Наредбата за базовата пазарна цена. Този начин на парично компенсиране не отчита размера на влога и по същество има известен уравнивиловъчен характер. Затова си позво-ляваме и днес обсъждахме с част от представителите на Икономическата комисия да ви предложим на втора четене още един вариант на парично компенсиране и вие при второто четене - при гласуването -ще имате право да изберете от двата варианта - единия.
А вторият вариант предвижда според нас една по-справед-лива форма на парично индексиране, която се изразява в следно¬то. Отчита се относителният дял на влога на всеки гражданин към датата 20 април 1990 г. В същото това отношение ние невалори-зираме обезценения влог със съответната сума. Тоест, това, което гражданинът е загубил от обезценяването на влога, в абсолютно същия размер ние предлагаме да се възстанови със съответна парична компеснация.
Оттук нататък той ще има право да ползва и преференциа¬лен заем, като казваме преференциален заем, разбираме заев, в който част от лихвата ще се поема от този компенсационен фонд, но този заем може да се взима само до размера на жилището, което отговаря точно на нуждата на получателя на кредита. Ако граждани¬нът иска да прострои повече от жилищната си нужда, той вече не може да ползва преференциален заем и ще ползва търговски заем. Ние ще се постараем да предложим на вашето внимание при второто четене и двата варианта на парично компенсиране. В сравнителен план ще ви кажа, че при варианта, който е предложен в раздадения на вас законопроект, ако трябва да компенсираме всичките 120 000 вложители, ще са необходими 24 млрд.лв. А по втория вариант, ако пак компенсираме всичките 120 000 вложители, ще са необходими около 10 млрд.лв.
Това изночава, че ние в един много по-кратък срок ще можем да задоволим този голям контингент от потърпевши от досе-
гашната система и в много по-кратък срок ще можем да омекотим това напрежение, което реално съществува в нашето население.
Що се касае до опасността граждани, възползвали се от преференциите на този закон, т.е. закупили по старите или по базисните цени жилища, или ползвали се от преференциите, които предвиждаме за ревалоризиране на влога и съответния преференциа¬лен заем, ние ще ви предложим на второто четене едни допълнителни разпоредби, с които не ограничаваме правото човек да продава това жилище, но при извършването на такава продажба, съответният продавач връща на данъчните власти всичките преференции, които той е получил при закупуването на жилището.
Между другото тази мярка я приложихме сега и при поста¬новлението за Стражица, където също са налице случаи, когато хората, получили държавни преференции, изградили при изключително благоприятни условия своите жилища, след това ги продават на десетократна цена, без за това държавата да търси сметка.
Що се отнася до предложението, което беше направено - за разширяване на групата, създаване на още една група, четвър¬та, за граждани с влогове от пет до десет годиниу, ние приемаме това предложение и ще го предложим на второ четене, за да се гласува.
И последното нещо, на което искам да обърна внимание. В допълнителната точка пета, която поставя още едно условие пред гражданите, които имат право на преференция, а именно -да не притежават имущество на сума, повече от 150 хиляди лева, към изброеното в законопроекта имущество ние във второ четене ще прибавим още земи за селскостопанско ползване, ателиета, магазини, фабрики и други основни средства, които сега много български граждани ще получат по реституционните закони, които са в сила, а предполагам и в бъдещите реституционни закони, които ще предложим.
Благодаря ви, депутати, за вниманието. (Ръкопляскания) ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Пристъпваме към гласу¬ване на законопроекта. Моля народните представители да влязат в п-ленарната зала. Гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Моля гла¬сувайте.
От 123 гласували, 125 са за, няма против, няма въздър¬жали се. (Ръкопляскания)
Приет е на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с дългогодишни жи-лищно-спестовни влогове.
Следва още един законопроект. Нека да започне и първото четене по него. Поканен е да участвува в разискванията министър Карадимов. Това е законопроектът за изменение на Закона за жи-лищно-строителните кооперации.
Моля, господин Джеров, да изразите становището на Зако¬нодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожа предсе¬дателствуваща, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроект за изменение на Закона за жилищно-строителните кооперации - това е един закон, който е в сила от средата на
1978 година.
Господин Георги Марков в качеството си на народен пред¬ставител е внесъл предложение за изменение на Закона за жилищно¬строителните кооперации. С оглед на това, че този законопроект е отдавна раздаден, към становището на Законодателната комисия ни есме дали и самия проект така каакто е, с някои промени, които настъпиха от момента на внасянето до разглеждането му от Законодателната комисия. Предложеният законопроект, така както е редактиран в становището, е в съгласие с вносителя гос¬подин Георги Марков. За какво става дума съвсем накратко?
Трябва да имаме предвид, че Законът за ЖСК е един закон с много широко приложно поле. С него се урежда материята относно създаването, работата и приключването на жи-лищно-строите-лните кооперации.
По принцип и в съответствие със социалистическото разби¬ране, което все още продължава, защото това е един закон от миналото, жилищно-строите-лните кооперации, макар и свободни, съществуваха под шапката, ако мога така да се изразя, на общинс¬кия народен съвет, респективно на районния народен съвет. Основ¬ните решения, които се взимаха от общото събрание на ЖСК - прие¬мането на членове и някои други моменти, трябваше да бъдат одоб¬рявани и от председателя на общинския народен съвет, респек¬тивно председателя на Изпълкома на районния народен съвет. Това поставя в зависимост жилищно-строителните кооперации.
Именно с оглед на това законопроектът предвижда отпада¬не на всички онези текстове, които предвиждат необходимостта от утвърждаване решенията на общото събрание от общините. Става дума, че трябва да възстановим пъ-лната автономия на тези орга¬низации, те сами да вземат своите решения, без да трябва някой да ги одо&рява. Това е именно, което е основното в промените.
Наред с това, защото всеки един законопроект има опре¬делена цел, се използва случаят да отпаднат думата "социалис¬тически" там, където тя съществува. Също така трябва "народните съвети" да бъдат заменени със съответното название по сега дей¬ствуващия закон. Това е основното, което трябва да споде-ля с вас.
Моля уважаемите колеги народни представители да гласу¬ват на първо четене този законопроект. При положение, че няма
някакви особени промени, ако и вносителят на законопроекта е съгласен, бихме мог-ли да минем и на второ четене на така предло¬жения законопроект. Той е обработен от Законодателната комисия и според нас той е внесен във вид, годен да мине и на второ четене.
Благодаря, госпожа председателствуваща.
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Гос¬подин Георги Марков като вносите-л на законопроекта иска да вземе думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Колегата Джеров беше изчерпате¬лен. Аз искам дамо да внеса една поправка. Има направена грешка в § 2 - ч-лен 7 е отменен през 1990 г. Така че този параграф ще отпадне и текстът нататък ще бъде прередактиран.
Може да помислим за второ четене в административнво-наказателните разпоредби да се увеличи санкцията, глобата в случаите, когато не се изпълняват решенията на съда, каквито случаи има.
Аз мис-ля обаче, че законопроектът е годен да мине само на първо четене. Тъй като в Законодателната комисия имаше някои бележки от колеги главно във връзка с § 1. Затова мисля, че за да е по-прецизно, може повторно да ги обсъдим в Законодателната комисия на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Кои от народ¬ните представители желаят да се изкажат при първото обсъждане на законопроекта? Има ли желаещи? - Няма.
В такъв случай поставям на първо гласуване законопроек¬та за изменение на Закона за жилищно-строителните кооперации. Моля, гласувайте.
Резултатът от гласуването: от общо 116 народни пред¬ставители за предложението са гласували 115, 1 - против, въздър¬жали се - няма.
Господин Джеров направи предложение на това заседание да бъде проведено и второто четене на законопроекта. Ако не възразявате, по принцип да гласуваме това пред/южение. Или, господин Джеров, има проблеми? Имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, с колега¬та Георги Марков в момента се уточнихме. При положение, че се правят промени в този закон, евентуално ще се наложат и няколко допълнителни промени в някои текстове. Ето защо оттеглям предло¬жението си за поставяне на този закон на второ четене. Има някои неща, които ще трябва допълнително да коригираме или допълнително да увеличим текстовете, които ще бъдат променяни. Става дума особено за глава седма - "Адиминистративно-наказате-лни разпоред¬би", в които глобите, определени по сега действащия закон, са толкова ниски, че те въобще не представляват някаква санкция.
Това мое становище произтича и от днес обсъжданите въп¬роси в Законодателната комисия, където приехме също така реше¬ние всички текстове от Наказателния кодекс, които съдържат глоба, съответно да бъдат завишени. Просто в с-лучая и тук трябва да се прокара един принцип, за да не става нужда допълнително отново да третираме този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Напомням ви предложението на господин Александър Йор¬данов за поднасяне цветя на паметника на Иван Вазов.
Ще продължим в 17 ч. и 30 м.
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме заседа¬нието, уважаеми госпожи и господа народни представители, с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството.
Преди този законопроект, бяхме решили с-лед почивката да чуем становището за решението върху мораториума. Готово ли е? Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожа предсе¬дателствуваща, уважаеми колеги. Съгласно решението на следобед¬ното заседание ще минем към гласуване на решението за морато¬риума.
Бяха направени две възражения, по които моля да ми раз¬решите да взема отношение. Едното е, че заглавията на законите, които са определени вътре, не били точни. Въпреки съзнанието, че това, което се внася тук, е винаги проверено, направихме проверка чрез Библиотеката на Народното събрание и се установи, че заглавията на третираните закони са абсолютно точни и няма грешка.
Втор-лото възражение беше направено от народния предста¬вител Венцеслав Димитров. Не го виждам в залата. Той счита, че тук не би трябвало да работим с понятието "обекти, в чиито дълготрайни активи влиза имущество на лица" и т.н.
Нека да погледнем това, което досега Народното събрание е гласувало. Имам предвид Закона з авъзстановяване собственост¬та върху одържавени недвижими имоти. В ч-л. 1 от този закон, който е в сила вече от 24 февруари, се говори за недвижими имоти. А в чл. 2 се говори за имоти. Това умишлено е предложено така от Законодателната комисия. Докато отчуждените по едрата градска собственост, казвам го съкратено, "недвижими имоти се възстановя¬ват", за национализираните предприятия и другите - там говорим за имоти, за да може да се разбере, че там възстановяването става върху всичко онова, което към момента е заварено като държавна и.ли общинска собственост.
И в този случай ние разбираме както недвижимите имоти, така и движимите имоти. След като сме въвели веднъж този принцип на различно третиране, според вида на връщането, струва ми се, че тук съвсем точно предлагаме разпореждането с обекти, в чиито дълготрайни активи влиза имуществото на лица, да остане точно така. Това е свързано с целта на този мораториум.
Поради това, госпожо председател, моля проекторешението да бъде гласувано точно така, както беше предложено вчера от Законодателната комисия и както го докладвах пред уважаемите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Иска думата господин Милен Стоянов. Заповядайте. МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Госпожо председател, уважаеми ко¬леги! Аз искам да предложа малко изменение в текста на морато¬риума. Предлагам да отпаднат думите "по Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Светов¬ната война срещу съюзните народи и за злодеянията, свързани с нея", като след отпечатания текст се добавят следните думи:
"и осъдените по всички закони за политически престъпления, на които е било наложено допълнително наказание "частична или пълна конфискация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други предложе¬ния към проекта за решение?
Има думата Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председа¬тел, госпожи и господа народни представители! Взимам думата,
за да изразя личното си отношение към този проект за решение, което, предполагам, ще съвпадне напълно с вижданията и на парла¬ментарната група на Съюза на демократичните сили.
Преди всичко имам чувството, че нашата общественост малко е запозната или недостатъчно е запозната с обстоятелство¬то, че във всички бивши източноевропейски страни от социалисти¬ческия лагер смяната на системата се осъществява по много сходен начин. Така например в Чехословашката федеративна република бе извършена пълна реституция на собствеността на бившите собстве¬ници. Дори президентът на Републиката, известният в миналото дисидент, поет и писател Вацлав Хавел, макар да се отказа -лично той от имотите, които му се връщат по силата на Закона за реститу¬цията, а това са няколко големи сгради в централната част на Прага, то неговият брат не се отказа от тази реституция. Тези сгради са върнати всъщност на семейството на Хавел.
По същия начин се е действало в Чехо-Словащия и с много по-големи сгради. Реституирани са например всички замъци, строе¬ни още през XIV и XV век, заедно с имуществото, което е в тях, включващо ценна мебел, картини, ловни окържия и пр.
Тоест, ние можем да кажем, че в една страна, която в много отношения трябва да бъде пример за нас за осъществяването на икономическата реформа, всъщност приватизацията започна с една тотална реституция.
И което е особено любопитно и не зная защо не се изтък¬ва настоятелно в нашия печат, макар че българските журналисти са едни интелигентни журналисти, почти никой в Чехо-Словакия не реагира срещу реституцията. Тоест смята се в Чехо-Словакия, че и комунистите са умни хора и разбират накъде върви светът. Те също приемат реститтуцията като един акт на висша социална справедливост и същевременно като акт, който по най-бърз начин, най-ефективен начин придвижва хората към така желаното пазарно стопанство, създавайки най-б-лагоприятни условия за приватизация.
Абсолютно същото е и в Унгария. И там реституцията се разг-лежда като предварително условие, най-важно условие за едно пълно и истинско осъществяване на приватизационните процеси.
За съжаление единствено в България или поради липса на информация, и-ли по някакви други причини хората така и не
разбраха, че реституцията, която осъществява това Народно събрание и главно Съюзът на демократичните сили и Движението за права и свободи всъщност приобщава България не към азиатските републики на бившия Съветски съюз, а към централните европейски републики от бившия социалистически лагер. Именно чрез реституцията Бълга¬рия става страна, която мисли по сходен начин с европейците в Чехо-Словашката федеративна република и в Унгария.
И ето ние днес сме изправени пред един акт, който има дълбок социален, политически смисъл и същевременно дълбок иконо¬мически смисъл.
Ние отново даваме възможност на всички хора, които са били преследвани от комунистическия режим, ограбвани са били от този режим, тъй като както е добре известно и стана ясно на последното обсъждане в тази за-ла и по "случая Луканов", там, в тази партия, краденето, грабенето, преследването на хора, отнемането на имущество и т.н. е обичайна практика през различ¬ните години. Менят се само формите, менят се само лицата, но практиката остава същата.
Съюзът на демократичните сили и Движението за права и свободи тръгват с друга философия към съвременното общество
- с философията на справедливостта: на този, от когото е отнето, да му се върне, да му се възстанови. За да може веднъж завинаги в България да пистигнем, да положим всъщност основите на такова общество, при което на самите хора ще изчезне от главите им възможността изобщо да помислят, че може да се краде чужда соб¬ственост, че може да съществува собственост на един човек, бил той от село, бил от град, бил от най-малкото се-ло, бил от най-големия град. Тази собственост да дойде някой и да му я вземе
- бил той Георги Димитров, Тодоро Живков, Андрей Луканов или Велислава Дърева. Тоест, веднъж завинаги в България ще бъде ясно, че никой не може да взема на хората собствеността. Това всъщност е дълбокият социален, морален смисъл на реституция¬та.
И отново искам да подчертая: аз съветвам колегите ако мога, разбира се, така да се изразя: - вярвам, че всички ние ще гласуваме това решение, то е дълбоко справедливо, хуманно. Но взех думата, за да подчертая още веднъж, че това решение, както и приетите досега закони за реституцията всъщност свързват България с Централна Европа - с Чехо-Словакия, с Унгария, т.е. със страните, към които ни етрябва да се стремим, да вървим заедно.
Б-лагодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, пра¬вя ви едно напомняне. Тъй като се отклонихте от темата на об¬съждане и споменавате госпожа Велислава Дърева, която не е в залата. Имайте предвид, че ви налагам дисциплинарна мярка "напом¬няне" .
Давам думата на господин Райчевски, а след това - на господин Манол Тодоров.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председателст¬вуваща, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя предложение мораториумът да обхване и недвижимите имоти на ония български граждани, които бяха обявени за невъзвръ-щенци и се третираха като изменници на родината. Оказва се, че за такива са издавани без съд и присъда укази, с които им се конфискува и отнема имуществото. Някои от тях сега се завръщат или желаят да се завърнат и искат да възстановят своите права. Трети са в процедура на възстановяване на българското гражданст¬во. Но поради тези укази, които не са обнародвани и не бяха включени в Закона за амнистията, те не могат да възстановят сега своите права. Затова предлагам и тази категория български граждани да бъдат включени в мораториума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря. Писмено дайте на господин Джеров вашето предложение. Господин Манол Тодоров има думата. МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, ува¬жаеми колеги! Считам, че към предложението в решението следва да се изброят по-прецизно законите, по които конфискациите след¬ва да се задържат, да има мораториум. Във връзка с наказател¬ния закон, с измененията, които се правят на 7 април 1948 г., се допуска конфискация по редица престъпления. Така по престъпле¬нието "измяна" се предвижда конфискация по чл. 105, престъпле¬нията "предателство" и "шпионство" по ч-п. 118, престъпления против властта по чл. 156. По тези процеси, кито се гледаха по времето на Вълко Червенков, се извършиха редица конфискации. Но наред с това имаше и Закон за снабдяването и цените, който беше в си-ла по това време и който закон, макар и да беше стопан¬ски, се модифицираше политически и също така се налагаха тежки конфискации.
Към предложението, което направи колегата Милен Стоя¬нов, а именно да се упоменат всички закони, в които се предвиж¬да конфискацията на имуществото с политически престъпления, да се добави: и "стопански". Защото те прехвърляха стопанската дейност и я оцветяваха политически. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Тодоров. Има ли народни представители, които желаят да направят допълнение към проекта за решение? - Няма.
Аз моля господин Джеров да вземе отношение към направе¬ните предложения и да решим въпроса с гласуването на този проект.
Господин Джеров, предадоха ли ви предложенията? Да, имате ги.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожа предсе¬дателствуваща, уважаеми колеги! Бяха направени няколко предложе¬ния за промени. По ред: всички присъди и т.н. Нека да не забра¬вяме, че миналата година Великото Народно събрание гласува закон, с който - заглавието беше за репресираните: сега не мога да се сетя, за да го назова точно, - при който по силата на нало¬жената амнистия, беше възстановена собствеността върху всички отнети с присъди имоти. При това положение считам, че тук не би трябвало да бъдат направени промени.
По отношение на другите предложения, които също така сега бяха направени, трябваше да бъдат направени вчера, за да може да се направи и съответна проверка.
Струва ми се, че съвсем спокойно в момента бихме могли да гласувам епредложението, направено от Законодателната коми¬сия за това решение, а ако се налага допъ-лните-лно, няма да има никаква пречка след проверка да бъдат включени и други зако¬ни.
При това положение предлагам решението да бъде гласувано във вида, в който го докладвах и вчера, и днес.
Благодаря, госпожа председателствуваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Милен Стоянов, поддържате ли вашето предложение, след като чухте мнението на председателя на Законодателната комисия?
Господин Стоянов... Моля ви, господин Тодоров, не раз¬сейвайте господин Милен Стоянов.
Господин Стоянов, поддържате ли? Тогава - оттегляте го.
Господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Не го оттеглям, защото е конфискувано. Отнемано е имущество без съд и присъда. Отнемани са и с укази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А вашето предложение
представено ли е писмено на господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Указите за конфискация също така са предмет на друг един закон. Задължихме Министерския съвет да предложи на Народното събрание законопроект за отмяна на указите за конфискация - това беше със Закона за одържавените имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, оттег¬ляте ли вашето предложение, господин Райчевски? СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БЦТУШАРОВА: Господин Тодоров, дайте точното наименование на Вашия документ на господин Джеров. МАНОЛ ТОДОРОВ: Наредба-закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще има гласуване, уважае¬ми колеги. Текат трите минути. Моля всички да заемат местата си в залата. Господа квестори, поканете народните представи¬тели. Има уточняване на наименованието на един закон. Господин Тодоров, поддържате ли да се включи и този закон? Господин Дже¬ров - по това допълнително предложение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа председателствуваща, малко е трудно да се вземе така отношение, защото в момента колегата Тодоров ми подава закона. По чл. 56 аз бих предложил да го поставите на отделно г-ласуване. Само ще го докладвам на уважаемите госпожи и господа народни представители.
Съгласно Наредбата-закон за снабдяване и цените от 8 септември 1945 г., чл. 56 за престъпления, които се наказват по този закон със строг тъмничен затвор или с по-тежко наказание, съдът постановява и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Нека народните представители с гласуването да опреде¬лят да-ли и този закон да влезе в решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, госпо¬дин Джеров, трябва да се г-ласува към наименованието-проект за решение, да се добави.
Мо-ля за внимание, колеги. Гласуваме предложението на господин Манол Тодоров към така изброените актове - правни акто¬ве, да бъде добавен и законът.
Господин Джеров, може ли да прочетете заглавието?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Става дума да се допълни и заглавието на проекторешението и съдържанието му с "Наредба-закон за снабдяването и цените от 1945 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БИТУШАРОВА: Моля, гласувайте най-напред само за това допълнение. Моля, гласувайте!
Гласували 118 народни представители. От тях 100 за, 7 против и 11 въздържали се.
Приема се това допъ-пнение.
Сега ще гласуваме проекта за решение. Господин Джеров, изцяло ли ще се гласува и-ли ще четете текст по текст?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Изцяло и ще го прочета още веднъж, за да припомня проекторешението.
Предлагам да гласуваме следния проект за решение:
РЕШЕНИЕ за налагане на мораториум
върху разпореждането с обекти, в чиито дълготрайни активи влиза имущество на лица, от които е одържавено по:
Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти, по Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, по закона за събиране на да нъците и други държавни вземания, по Наредбата за събиране на данъците и таксите, по Наредбата за събиране на държавните вземания, по Закона за събиране на държав¬ните вземания и по Наредбата-закон за снабдяването и цените със следното съдържание:
"Народното събрание на основание ч-л. 86; ал. 1 от Консти¬туцията на Република България
РЕШИ:
Спира разпореждането за срок от 6 месеца от влизане на това решение в сила с обекти, в чиито дълготрайни активи влиза имущество на лица, от които е одържавено по: Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти, по Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, по Закона за събиране на данъците и други държавни вземания, по Наредбата за събиране на данъците и таксите, по Наредбата за събиране на държавните вземания, по Закона за събиране на държавните вземания и по
Наредбата-закон за снабдяването и цените".
това е предложението, което правя, и моля да поставите на гласуване проекта за решение, госпожо председателстваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, гласувайте!
Гласували общо 111 народни представители. От тях 103 за, 1 - против и 7 - въздържали се.
Приема се решението за налагане на мораториум. Следващата точка е законопроектът за наследството, нали господин Джеров? А след това е Законът за научните организации. Моля за ти шина, колеги, започваме едно важно четене. Това е.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА З АКОНА ЗА НАСЛЕДСТВОТО
Моля за вашето внимание, тъй като на първото четене бяха направени много предложения.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, не става дума за повторение, но трябва отново да спомена, че тогава, когато работим в областта на реституционните закони, се на-лага и промяна на закона за наследството.
Законът за наследството е един много стабилен основен закон с много добра структура и баланс, но въпреки това, с-лед като бяха направени толкова много промени: беше възстановена собствеността върху най-раз-лични по видове недвижими и движими имоти, сме задължени в рамките на последователността, в рамките на логиката да направим промени и в Закона за наследството.
Както при първото гласуване, в доклада си ви поясних, че тогава, когато едно -лице е направи-ло отказ от наследство във времето до миналата година, това лице не е могло да има предвид, че ще дойде някой ден, когато въпросните имоти ще бъдат реституирани, а тогава, когато се прави отказ от наследство, всеки един гражданин трябва да има предвид какво точно прави и да оразмери своето желание във връзка с онова, което е оста¬нало от покойния наследодател.
Също така, когато се прави завещателно разпореждане, нормално е наследодателят да балансира онова, което той желае да разпредели между своите наследници. Но тогава, когато той не е могъл да има предвид, че в нас-ледеството ще има и имоти, които ще бъдат реституирани от Тридесет и шестото Народно събра¬ние, естествено, че неговата воля не е била в пълния обем на възможностите си.
Съобразно направените предложения при първото гласуване, Законодателната комисия обсъди всичко, което беше предложено, подкрепяме промяната и предлагаме на вашето внимание предложе¬ните промени.
Както и при първото четене (позволявам си само да отбе¬лежа и да спра вашето внимание) ви док-ладвах, насоките са ня¬колко: от една страна, прекаленото вмешателство на държавата в останалото след едно лице имущество трябва да бъде отстранено, като се създаде възможност в много случаи и по-да-лечните низходящи или по съребрена линия лица да получат онова, което е останало от наследството.
На второ място, трябва да направим промените в смисъла, който преди ма-лко ви казах, а това означава общото завещание и отказът от наследство.
Другите предложения, които са направени, се отнасят до отделни други моменти, които са свързани с така очертаните насоки.
Госпожо председателстваща, ако ми разрешите, да минем към обсъждане и гласуване на второ четене десетте параграфа, които предлагам на вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Моля за внимание, колеги, започваме обсъждането и гласуването на параграф по параграф.
ДОКЛАДЧИК АУ1ЕКСАН^ЪР ДЖЕРОВ: По отношение на загла¬вието - и тук не следва да се гласува, защото пред нас е закон за изменение и допълнение на закона за наследството, едно загла¬вие, което е задължително.
В такъв случай предлагам да се обсъди § 1 от законопро¬екта. Предлагам на вашето внимание към чл. 8 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ад. 4. Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен, включи¬телно и техните низходящи. По-б-лизкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-да-лечния по степен-"
Това е съдържанието на § 1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Размов иска думата.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Увамаема госпожо председател¬стваща, колеги! Мисля, че текстът на чл. 8 е лошо редактиран и води до някакъв вид нелогичност и дори нон сенс. Какво имам предвид?
Тук се говори за това, че когато починалият не е оста¬вил възходящи от втора и по-горна степен братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен.
Ами щом не е оставил братя и сестри или техни низходящи,, значи изобщо няма съребрени роднини. Това излиза. А всъщност тук се говори, че когато братя и сестри няма или техни низходящи, пак наследяват някакви роднини по съребрена линия, които всъщ¬ност ги няма.
Този текст трябва да се прередактира и да се изправи така, че да стане логичен. Защото, извън братята и сестрите и техните низходящи, няма други съребрени роднини. Това са моите бележки.
Колегата Драгия Драгиев имаше много по-уместен текст, обаче му стана -лошо и си отиде и аз фактически не разполагам с този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пандурски има думата.
Аз моля, господин Размов, да дадете в писмен вид Вашето предложение.
РАДКО ПАЩУРСКИ (СДС): Седми Габровски избирателен район. Госпожо председателстваща, искам да знеса едно пояснение към този текст.
когато наследодателят е оставил наследство и няма преки наследници, то следва завещанието да се признае за ва-лидно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пандурски, и Вашия текст дайте на господин Джеров. Други пред-ломения по този текст има ли? Заповядайте.
Госпожа Стойчева има думата.
Господин Драгия Драгиев е тук. Той току-що влезе в залата и ще даде текста.
РОСИЦА СТОЙЧЕВА (СДС): Всъщност моята реплика е към изказването за това, че а ко няма възходящи от втора и по-горна
степен братя и сестри и-ли техни низходящи то тогава няма да има и роднини по съребрена линия. Това не е вярно и тъй като в залата има не само юристи, а има и други депутати; ще трябва да се направи едно разяснение.
Безспорно, че става въпрос, че възходящите от втора и по-горна степен просто са починали, също така братя и сестри и ли техни низходящи. Но не е зле в такъв случай да изясним какво е родство по съребрена линия. Този въпрос се обсъжда в друг закон, не в Закона за наследството. Но става въпрос за роднини, които не произхождат един от друг, но имат общ насле¬додател.
така че във всички случаи такива възходящи има, но те са починали и затова се разширява връзката до шеста степен и техните низходящи.
Какъв е смисъ-лът на това изменение? Към момента Законът за наследството ограничаваше до четвърта степен и то само в полза на племенници, само еднопосочно, така че беше ограничен ридът, лицата, които можеха да наследяват, и ако няма други роднини, всъщност държавата ставаше собственик на тези имоти. Именно това е целта в по-редки случаи държавата да става собст¬веник и затова се разширява кръгът на лицата, които да наследя¬ват по наследство до шеста степен включите-лно. Всъщност се касае до втори братовчеди и техни деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Стойчева, Вие поддържате текста така, как го е предложен?
РОСИЦА СТОЙЧЕВА (встрани от микрофоните): Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Пет¬ров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): БЗНС "Никога Петков" в СДС. Ува¬жаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! С § 1 от Закона за изменение и допълнение на закона за наследството, се предвижда създаване на нова алинея четвърта към чл. 8 от Закона за наследството, с което значително се разширява кръгът на наследниците по закон. Досегашната уредба в много случаи на практика водеше до неприемлив резултат, вместо наследството да бъде получено от близките на починалия, макар
и в по-далечна връзка, то се получаваше в много случаи от държа¬вата. Знаем това беше застъпено в чл. 11 от Закона за наследст¬вото. По този начин, вместо да се запази частната собственост и да се утвърди традицията в рода, една организация получаваше нещо, което не й се следваше.
Предложеното законодателно решение е познато и в законо¬дателствата на много други страни и аз го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вашето предложение, господин Петров. И Ви правя "напомняне"! Нарушавате правилника. Мможете да се представяте само от името на парламентарната група на съюза на демократичните сили, а не на БЗНС "Никола Петков" в СДС. (Ръкопляскания) Аз моля да се спазва правилникът.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Уважаема председателстваща, аз съм член на БЗНС "Никола Петков" в СДС и член на Парламентарната група на СДС и Вие нямате право да ми забранявате. Това, че Вие сте безпартийна, е Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Аз Ви правя забележка, че оспорвате моята дисциплинарна мярка.
Други предложения ще се правят ли? - Не. В такъв случай, господин Джеров, успяхте ли да систематизирате предложенията?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, бихме могли да направим само една корекция и ще ви прочета алинея четвърта на ч-л. 8: "Когато починалият не е остави-л възходящи от втора и по-горна степен братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включи¬телно. По-близкият по степен ни низходящият на по-б-лизък по степен изключват по-да-лечния по степен".
Тук може някои от литераторите да възразят, че има тав-тология, но в правото това много пъти се налага. Още повече, това второ изречение е реципирано и от други текстове.
Моля да бъде поставен на гласуване така предложеният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за така предложения текст с направената редакция в него. Моля, гласувайте!
За предложението са гласували 100 народни представи¬тели, против - 3, въздържали се - няма.
Приема се този текст на параграф 1. Господин Размов иска да обясни отрицателния си вот.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах против, защото не мога да се съглася с подобни нелогични текстовее. Казано е ясно в текста, че насле¬додателят не е оставил братя и сестри или техни низходящи. Тога¬ва той въобще не е оставил съребрени роднини, това всеки от вас може да го разбере. Това е един нон сенс и след това продължа¬ва, че в такъв с-лучай наследявали други съребрени роднини; които ги няма. Щом не са оставени братя и сестри и техните низходящи! А това, че по-б-лизкият по степен изключва по-далечния, това е друга работа, това не може да премахне нон сенса в текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Друго обяснение на отрицателен вот? - Няма.
Следващият § 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колегата Размов изпуска възможността, че братятта и сестрите може да не са живи. В такъв с-лучай те не са налице.
Параграф 2. В ч-л. 9, ал. 2 думите "или с техни деца" се заменят с "и-ли с техни низходящи".
Това предложение е в синхрон с току-що гласувания текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения по този текст има ли? - Няма.
Моля, гласувайте!
Резултат: от общо г-ласува-лите народни представители 107 са за, против - няма, 1 се въздържа.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 3. В чл. 9, ал. З след думите "други наследници" се добавя "по предходната али¬нея" .
И тук става дума за създаване на връзка с преди това гласуваното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за този текст!
Резултат: от участвалите в гласуването народни предста¬вители, 99 са гласували за, 3 - против, 8 се въздържат. Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 4. С него се създава нов чл. 9а. Предлагам го със следното съдържание:
"Чл. 9а. Когато към открито наследство се възстановява собственост върху одържавени или включени в ТКЗС или в други образувания въз основа на тях селскостопански организации имоти, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследода¬теля няма родени или осиновени деца."
Това е предложението, което се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Владислав Даска¬лов иска думата. Имате я!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Имам предложение думата от текста "последващ" да отпадне.
Текстът изхожда от тезата, че наследниците на съпруга тогава, когато наследодателят е починал и неговият съпруг е починал, то само неговите наследници - на съпруга на наследова-те-ля, който получава междувременно имотите по законите за възста¬новяване на собствеността. В такъв случай неговите наследници
- на съпруга - не би следвало да получат наследство поради прос¬тата причина, че към момента на откриването на наследството на починалия съпруг, разбира се, неговият съпруг не е наследник на този имот - на имота, чиято собственост сега се възстановява въз основа на приетите от Народното събрание закони. В такъв случай този съ пруг не е участвал с труда си и средствата си за придобиването на тази собственост. Защото тя сега влиза в наследствената маса, както се казва.
При това положение не следва наследниците на съпруга (въобще на съпруга), а не само на последващия съпруг, с други думи не само на децата на втория и следващите бракове да не получат наследство, а децата и на първия съпруг също не би след¬вало да получат такова наследство, тъй като техният родител
- техният наследодател, не е онаследи-л покойника.
Един пример. Съпругът умира 1980 г. Съпругата умира 1990 г. 1992 г. са приети законите, по си лата на които се въз¬становява собствеността върху недвижимите имоти и върху земята
и тези имоти фактически влизат в наследствената маса на съпруга. Но съпругата, няма значение дали това е първи, втори, трети брак - тази съпруга със своя труд не е допринесла за придоби¬ването на тези имоти, тъй като покойникът-нас-ледодател ги е придобил много преди да сключи гражданския си брак с трета съп¬руга.
Тук става въпрос тогава, когато децата са само на еди¬ния съпруг - на съпруга, който не получава собствеността въз основа на тези закони.
При това положение аз считам, че думата "последващ" трябва да отпадне, за да се поставят на равна нога както и само децата на първия починал съпруг, така и само децата на всички останали съпрузи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Манол Тодоров иска думата. За реп-лика или за изказване?
Нека тогава господин Размов да каже, той иска думата за реплика.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Ако приемем тезата на господин Даскалов така, както я разви, това означава да не по-лучат наследство нито децата на първия, нито децата на последващи съпрузи и наследството да отиде в държавата. Защото други наследници няма да има. Не е това смисълът на текста. Смисълът на текста е, че първият съпруг, макар и починал преди реституирането, неговите наслед¬ници - деца от брака, наследяват. А не наследява последващ съп¬руг - втори, трети и т.н., който няма от брака си с наследода¬теля деца, родени или осиновени. Това е смисълът на текста. Така че отпадането на думата "последващ" не трябва да се приеме. Защото именно тази дума определя кои наследници на съпруг не могат да наследяват, ако съпругът е починал преди възстановява¬нето на собствеността.
В репликата си аз обаче ще използвам да направя и едно предложение. Този текст мису1я, че не трябва да се намира
тук в закона, защото той има временен характер. А трябва да се прехвърли в Преходните разпоредби и то не на Закона за наслед¬ството, а в Преходните разпоредби на Закона за изменение и до¬пълнение на Закона за наследството. Не е необходимо една вре-
менна разпоредба, която ще изчерпи действието си с уреждането на реституцията, да стои в закона за наследството години наред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов, щ е вземете ли думата за дуплика на изказването на господин Раз-мов?
Заповядайте!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Примерът е съвсем прост. Ако съм сключил граждански брак за първи път... (В момента в залата влиза министър Александър Ста-лийски, посрещнат с ръкопляска¬ния)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Ръкоплясканията не са за примера на господин Даскалов, а за министър Сталински.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Ако съм сключил за първи път граждан¬ски брак с вдовица, която има деца... Първи брак сключвам с вдовица, която има деца. При това положение, така както господин Размов предлага, би следвало нейните деца да онас-педят след моята и нейната смърт, които две смърти предхождат връщането на имотите, на моите имоти, би трябвало те да онаследяват заедно с моите деца, които мога да имам, и извънбрачни деца. Това, моля ви се, справедливо ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Манол Тодоров.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаемо Председателство, уважаеми колеги! За разлика от преждеговорившите аз предлагам този чл. 9а въобще да отпадне, да не се гласува. Съображенията ми за това са следните:
Този текст беше включен по един особен начин от Законода¬телната комисия. Тезата, която разглежда, е следната: при сега действуващото законодателство наследодателят е починал и е имал втора и-ли трета съпруга, без значение, която съпруга е живя-ла с него на село, в неговата къща и неговия двор или е живяла в града в апартамента му. Ако той е починал през 1980 г., както взе примерът колегата Даскалов, значи неговата втора съпруга е станала наследница и тя е получила неговото дворно място с къщата на село или е получила апартамента му в града.
Сега обаче, след като тя е починала, ние казваме, че нейните наследници няма да получат никакво наследство, защото тя не била наследница на съпруга си. Защо?
Този довод, който направи колегата, е нелогичен, защото той каза: имотите, които сега се реституират, сега влизат в наследството. Не, колега! Тези имоти, на които се възстановява сега собствеността, са били собственост на наследодателя и те са влизали в наследството още при неговата смърт, в 1980 г., и поради това те получават наследството и сега. Това е основното,
което не следва да се изпуска изпредвид.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Тук не съм съгласен. МАНОЛ ТОДОРОВ: Няма защо да ме репликирате така, колега Даскалов. Моля Ви!
Това е недопустимо и не може да се приеме, че виждате ли, сега тези имоти влизат в наследството, които се реституират. Тези имоти са би-пи в наследството на наследодателя, още когато той е починал (1980 г.), но неговите наследници не са могли да имат възможността да ги наследят и да ги поделят тогава. И защо сега ние ще третираме този случай различно от онзи случай, когато през 1980 г. тя е получила наследството, и сега ще кажем:
"Понеже това са реституирани имоти, вие няма да получите наследст¬во."
Господа, наследственото право, част от Римското право, е едно особено консервативно право. То е разработено още от римско време и е най-непроменяваното. В нас Законът за наследст¬вото е гласуван през 1949-1950 г. и дължа да ви направя съобще¬нието, че досега този закон, слава Богу, не е бил никак изменя-ван. Няма основание сега да въведем чл. 9а и да правим различие в наследствените права на наследниците. Съпругата на починалия наследодател - първа, втора или трета, без значение - последната му съпруга се явява наследница и на имотите, които сега влизат по силата на реституцията. И щом като тя е починала, в тези имоти следва да участвуват и нейните наследници. Това е основното праов, което се приема в чл. 9 от самия закон, и затова не е необходимо да създаваме изрично отделно чл. 9а.
Колеги, в тази насока искам да обърна внимание, че такива случаи са съвсем малко. Те са една необикновено малка рядкост, която може би няма да достигне да попъ-лни пръстите на едната ми ръка. И затова едно такова законодателство, което се базира на такива единични явления, които искат да се допусне тази промяна в закона, следва да приемем, че се прави законодателство по хатър на някого; следва да приемем, че се прави законодателство, че някой иска да каже: "Аз мога да изменя закона във ваша полза";
следва да се приеме, на пос-ледно място, че едва -ли не тук има едно от пипа-лата на октопода. Това е опасно и това е ужасно. Аз считам, че не следва да допуснем гласуването на чл. 9а, защото то ще бъде едно петно върху нашето ново законодателство, което ние сега гласуваме, ще носим един укор.
С оглед на това аз моля да отхвърлите чл. 9а и да не го приемете. Не следва да създаваме един дисонанс в нашето наслед¬ствено право, което е гласувано и решено добре. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и на Вас. Сякаш че разпределяме наследството в турския харем. Много съпрузи станаха. Заповядайте, господин Дончо Папазов.
ДОНЧО ПАПАЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Когато се гласува закон за наслед¬ството, човек трябва да погледне какви са и последствията за собствеността. Едно от важните изисквания към законите за наслед¬ството е да не се надробява до голяма степен земята и наследство¬то, защото от това никой няма полза. В много страни законите са така, че те запазват земята като цели парчета, като цели парцели или собствеността.
Ние гласуваме много неща в законите и в законите за наследствата, които ще доведат до едно непрекъснато надробяване на земята. Това ще затрудни земеделието, това ще затрудни и стопанството в промишлеността.
По този повод аз подкрепям предложението на Владислав Даскалов. Мисля, че няма морал собственост на една фамилия, на едно семейство, някоя от нея натрупана с десетки години или цял век, да премине изведнъж в друго семейство, което няма нищо общо. Законът за наследството от морална гледна точка би трябвало да защитава тези хора и техните наследници, които са създали собствеността, а не да я прехвърля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Реплика ли? Заповя¬дайте, госпожа Рашеева. Имате думата.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да отправя една реплика към колега¬та Манол Тодоров и да изразя едно несъгласие с тезата, която той защити току-що пред нас. Подкрепям това, което каза колегата Даскалов. Аз напълно съм съгласна с него - когато гласуваме един такъв текст, ние трябва наистина да виждаме последиците от него.
Аз мисля, че колегата Тодоров поддържа една теза, която произтича от едно смесване на принципите на наследяване с принци¬пите на имуществената общност и на Семейния кодекс. Това са съвсем различни неща.
Когато двама съпрузи са живели и двамата са придобили едно имущество, то наследниците на съпругата след нейната смърт или на съпруга винаги ще имат участие и ще наследяват това, което е нейната (неговата) част от имуществената общност.
Тук става дума за нещо съвършено различно. Тук става дума за един имот, който е бил на един от съпрузите и той няма наследодател - съпруга-наследодател. Тоест, няма деца със своя съпруг.
Сега ние реституираме примерно 200 дка, които са останали от бащата на този нас-педодател. И представете си, че неговите братя и сестри са решили това да остане за него и този имот е би/1 негов и от него е взет и е влязъл в ТКЗС. Съпругата, с която той няма деца, също има братя и сестри. Ние сега възстано¬вяваме тази собственост. И изведнъж идват хора от съвършено друг род, които нямат нищо общо с този имот и започват да наследя¬ват. И братята, и сестрите на двамата, наследниците от двата рода започват да делят, да раздробяват и да се карат за това имущество.
Аз ви уверявам, че този случай ще бъде масов. И ние ще затрупаме нашите съдилища с дела, които ще почиват абсолютно на неоснователни претенции.
Затова поддържам казаното от колегата Даскалов. Смятам, че трябва да отпаднат думите "последващ съпруг". Всеки съпруг, който няма деца с наследодателя, не би следвало неговите братя и сестри, техните деца и внуци и т.н. да наследяват.
Затова смятам, че трябва да подкрепим това предложение и като гласуваме чл. 9а, да отпадне изразът "последващ съпруг". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата господин Манол Тодоров.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Колежката Рашеева неправилно тълкува моите мисли и моите думи. Аз имам предвид класическия случай на наследяване, колега Рашеева, а не съпружеска имуществена общност. Тогава, когато една съпруга се е омъжила за някой, втори или трети брак и е живяла с него пет дни, тя се явява наследница на неговото имущество, което той е придобил отпреди да сключи брака с нея. Но тя е наследница, въпреки пет дни да е продължил техният брак. Това е класическото право на наследст¬вото, за което аз пледирам. Това е основното положение.
И когато Вие говорите за родовото имущество да остане в рода, при разпорежданията на чл. 9, където се явява конкуренция между съпруга и останали наследници, те ще могат да получат своите наследствени права. Те не я изместват.
И има нещо друго. Ние започваме да тълкуваме волята на този наследодател в следния смисъл. Този наследодател, неговите близки, за които Вие претендирате сега, обикновено чл. 9а на закона беше замислен във връзка с втора или трета съпруга. Така бяха първоначалните редакции на чл. 9а. Изразът "последваща съпруга" идва после.
Но тази втора или трета съпруга, която идва, е наследница. Тя е живяла с наследодателя. Нейните деца може би са живели с този наследодател повече, отколкото нейните деца от нейния брак. Тя няма деца от този брак. Тези деца тя е довела при своя съпруг, може би са живели с този наследодател заедно, може би са се грижили за него повече, отколкото тези далечни роднини, за които Вие мислите сега.
И когато сега ние казваме, че виждате ли, по чл. 14 при завещателните разпореждания даваме по-голяма свобода и либера¬лизъм на наследодателя да се разпорежда със своето имущество с много по-голяма свобода, защо тук ограничаваме неговите права?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Тодоров. Има думата господин Размов.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да защитя чл. 9а така, както
е редактиран от Законодателната комисия. Моля ви да го гласувате така, без никакви поправки и изменения.
Какъв е смисълът на чл. 9а и откъде черпи своите аргументи моят добър и уважаван прияте-л Манол Тодоров? Той изхожда от класическото римско право "юске реди сатис" - право на наследя¬ване. Това е класическото римско право, което е заложено и в нашия Закон за наследството.
Но ние тук решаваме нестандартни проблеми, проблеми, породени от 45-годишното управление на комунистите, които объркаха цялото право, не се съобразяваха с него и вършеха какви ли не неща.
Няма да се впускам в подробности за тези неща. Искам да ви кажа, че резултатът от тези бъркотии е една нестандартна обстановка, която трябва да се решава не с нормите на класическото право, а трябва да се решава с оглед на целите, които ние преследваме в настоящия момент, като избрани от СДС и изпълняващи неговата програма.
Ако ние възприемем принципите, които Мано-л Тодоров обрису¬ва пред нас, това значи да не приемем разпоредбата за отказ от наследство. Значи да не приемем невалидността на завещанията, направени по времето, когато имотите са би-пи отчуждени. Значи да не приемем много неща в този закон. Защото всички тези разпо¬редби са нестандартни.
На какво основание ние ще обявяваме в същия закон (след малко ще дойде този текст), ще обявим завещанията, направени по време, когато имотите са били одържавени, за невалидни. Съглас¬но класическото римско право това е недопустимо.
Също така на какво основание ние ще обявим отказите от наследство за земеделски земи или одържавени имоти за невалид¬ни? Съгласно класическото римско право и това е недопустимо.
Следователно, ние в този закон не въвеждаме правилата на римското право, а въвеждаме нещо друго.
А сега специално за разпоредбата на чл. 9а. Това е много просто. Ние искаме да елиминираме наследяването от страна на братя и сестри на починалата съпруга, която няма деца с наследо¬дателя, нито има осиновени, нито има родени деца. Целим да елими¬нираме нейния род, включително и нейните доведени деца. Затова защото по време, когато наследодателят е сключил този брак,
тези имоти не са съществували в неговия патримониум. Те са били отчуждени и одържавени. И бракът е сключен при тази обстановка.
И няма никакво основание след години, когато тези имоти се реституират, да дойдат и да делят заедно с рождените деца на наследодателя от първата му съпруга, примерно, да делят с тях някакви си съвършено чужди на рода родственици на втората съпруга.
Това е смисълът на разпоредбата.
По отношение на думата "последващ" и за това, което предложи господин Даскалов. Той има предвид може би, че първата съпруга също няма деца - нито осиновени, нито родени. Тогава сме изправени пред същото положение - ще трябва да наследят нейни братя и сестри или техни наследници, братенци евентуално.
Но пък в същото време, тъй като няма родени деца от брака, а вероятно няма и възходящи, по този въпрос би трябвало да се помисли, всъщност няма други наследници. И като елиминираме и тях с думата "последващ", в края на краищата наследството ще се получи от държавата.
Но трябва да имаме предвид, че това разрешение е по-добро, защото нашата нова държава не е старата социалистическа държава и тя с получаването на един такъв имот, би могла да реши някои проблеми на социално по-слаби хора.
Искам още да кажа, че съвсем не са единични тези случаи, а са масови, ако съдя от писмата, които съм получил, ако съдя от това, което уважаемият от мен колега Васил Гоцев каза на заседанията на Законодателната комисия, че и той е получи-л много писма и те са повече от земеделските райони. Там ще има най-голямо напрежение по този въпрос, когато рождените деца на насле¬додателя видят как разни братенци и сестреници на някаква си втора съпруга ще дойдат да делят с тях имот.
Така че, разберете, колеги, това е нестандартно разреше¬ние на нестандартни въпроси, които са вкарани в края на краищата от комунистическата власт, създадени са от нея, с които ние сега трябва да се оправяме.
Така че аз апелирам към вас да гласувате този текст. Б-лагодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Размов. Имате думата за реплика.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Колеги, обръщам ви внимание на следното обстоятелство. Ние и със Закона за изменение на собст¬веността и ползуването на земеделските земи приехме и е прието от всички и никой не оспорва това обстоятелство, че собствениците на земята не са загубили собствеността си върху нея никога и че сега собствеността само им се възстановява.
Становището, което разви пред вас колегата Размов преди малко, че тези имоти, които идвали в наследството, сега били нови имоти, е правно неиздържано. Наследодателят е бил собственик на земята и когато тя е била в ТКЗС. Тази земя той я е оставил в наследство и тя не е ново наследство, а е старо наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Тодоров. Има думата господин Чанев.
За дуплика ли искате думата? Господин Чанев, прощавайте, колегата иска да се възползува за дуплика. Това значи, че ще има удължаване на заседанието.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Тук не става въпрос за това дали земята е била отнета, дали е останала собственост или не е останала собственост в кооперативите. Става дума за нестандартните решения. Разберете това. На какво основание ние ще обявим един отказ за наследство за невалиден върху такава земя, на която наследодателят е собстве¬ник? Именно благодарение на нестандартните решения, които ние вземаме тук. А не при-лагаме класическото право. Същото важи и за завещанията, както казах. Така че, съобразявайте се с дейст¬вителността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Чанев има думата и след това господин Йорданов.
СТЕФАН ЧАНЕВ (СДС): Само с няколко думи искам да подчер¬тая, да добавя един нов аргумент. При мен има от няколко мои избиратели поставени случаи. Ще ви разкажа единия.
Семейство с две деца, майката получава наследство от баща си - голямо наследство. Това наследство става собственост на цялото семейство. След това идва Законът за поземлената собст¬веност, и това наследство се одържавява - не влиза в ТКЗС. Отнема се и става държавно. Отнема се собствеността. След това умира майката. След това бащата се оженва втори път. Няма деца от брака. След това умират и двамата. И сега децата на майката, която е получила наследството от баща си, трябва да дели с други наследници. Самата майка в конкретния случай преценява несправед¬ливостта и прави нотариално завещание на децата на мъжа си, защото смята, че те трябва да получат това.
Това е достатъчно красноречив пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Чанев.
Има думата по процедурен въпрос господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, както казах и в началото на днешното заседание, развитието на заседанието всъщност потвърждава думите ми - че наистина ние
навлязохме в най-важните социални закони, които пряко засягат всеки гражданин на страната, всяко семейство. Разбира се, ние съжаляваме, че в момента няма представители на БСП, които да вземат участие в тази наистина интересна дискусия, в тези ползо¬творни дебати. Понеже навлязохме много вътре в материята, мисля, че е добре да преустановим дебатите по тази точка и предлагам нейното гласуване да стане накрая на законопроекта.
А сега да преминем към следващия параграф от законо¬проекта.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Искате почивка? - Няма почивка. Вие имате ли нещо против да остане накрая?
Господин Йорданов, смятам, че не е необходимо да се гласува това нещо.
Моля, гласувайте предложението, направено от председателя на Парламентарната група на СДС господин Александър Йорданов -текстът на § 4 да се гласува накрая, след приемането на останалите текстове.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 108 народни представители, за - 81, против - 16, въздържали се - 13.
Приема се предложението на господин Александър Йорданов. Господин Бучков, преминаваме към следващия текст. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 5. В чл. 14 се правят следните изменения: в ал. 1 думите "в полза на наследниците си по закона, държавата и обществените организации" се заличават. Ал. 2 се отменя, ал. З става ал. 2.
Ще ви прочета текста. Чл. 14, ал. 1 остава в следния вид: "Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество". Отпада другият израз, който ви прочетох, и така остава.
"Ал. 2. В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината си имущество".
Това отпада и остава ал. 3: "Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част, която е предвидена в чл. 29 от Закона за наследството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Бучков. Предложения? - Няма.
Моля ви, гласуваме изцяло текста на § 5 от законопроекта. Моля, гласувайте!
От общо гласували 118 народни представители, за - 114, против - 1, въздържали се - 3.
Приема се.
Следващият параграф, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 6. Чл. 50 се отменя.
Текстът на чл. 50...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те всички имат текста, господин Бучков.
Предложения? - Няма. Моля, гласувайте за § 6: Чл. 50 се отменя.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 111 народни представители, за - 111, против и въздържали се - няма.
Преминаваме към § 7.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 7. Чл. 71 се отменя.
Чл. 71 има предвид сега съществуващия текст - вие го имате при вас - за внесени имоти в ТКЗС и т.н., проблеми, които отпадат с възстановяването на селскостопанските имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения. Моля, гласу¬вайте за текста на § 7: Чл. 71 се отменя.
От общо гласували 113 народни представители, за - 111, против - няма, въздържали се - 2.
Текстът е приет. Продължаваме. Параграф 8.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 8. Създава се нов чл. 90а със следното съдържание: "Общото завещание, съставено след одържавява¬нето или включено в ТКЗС или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дако Михайлов има думата. С картите. Заповядайте. Текстът е подобен на § 4 и ще има много изказвания по него.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, при първото четене на зако¬нопроекта ние говорихме за завещанията и за отказите от наслед¬ство. Заради това се състави този нов чл. 90а и чл. 91, където се третира отказът от наследство.
Аз мисля, че ние забравихме още една правна сделка, ако мога така да се изразя - това са продажбите на наследство. Защото, представете си, наследодателят е починал, неговите наслед¬ници или някой от наследниците прехвърлят своите наследствени права или продават своите наследствени права, но той не е имал предвид имотите, които са включени в ТКЗС. Защото продажбата на наследство е уредена в чл. 212 от Закона за задълженията и договорите. При продажбата на наследство се приема, че се представят всички необходими документи, такива каквито следва да бъдат и при продажба на недвижими имоти. И вие знаете, поне колегите, които практикуват, че се изискваше удостоверение от съответния общински народен съвет. И в това удостоверение се съдържаха само имотите, които реално съществуваха в регулационните планове или апартаменти и т.н. Никъде не са се имали предвид тези имоти, които са включени в ТКЗС.
При това положение, ако ние не включим в този нов чл. 90а освен общото завещание и продажбата на наследство, да не се отнася за имотите, които са включени в ТКЗС, ще се получат доста конфликти, особено на село. Защото и купувачът на наследствените права знае много добре, че той купува само това, което в момента реално съществува.
Затова аз предлагам, това е допълнение на чл. 90а, да се приеме една такава редакция, че "общото завещание и продажбата на наследство, съставени и извършени след одържавяване и включване в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, дайте Вашето предложение на господин Бучков.
Господин Гоцев да направи по-добро тълкуване на текста. ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Господин председателствуващ, дами и господа! Напълно подкрепям колегата. Прав е. Няма никаква трудност с тези допълнения, които той каза, текстът да го гласу¬ваме така, както той предложи. Една и съща е хипотезата и при отказа, и при завещанията, и при продажбите. Много е просто
да стане, както го каза той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Размов има думата за изказване. Сега можем да правим само поправки и допълнения, ако преди това не е направено предложение.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с тази поправка, която колегата Гоцев предложи. Тя може да влезе.
Но вземам думата не за това, а във връзка с текста на чл. 90а - имам възражение по отношение на израза "общото завеща¬ние, съставено и т.н.". Юристите знаят какво е общо завещание. Освен общо завещание има завет, така нареченото частно завещание. Не виждам защо общото завещание няма да е валидно, а частното завещание ще бъде валидно. И едното, и другото ще се отнасят до одържавени имоти. И представете си частното завещание, при което по време, когато имотът ми е бил одържавен, аз съм завещал фабриката си на лицето "Х". И сега, когато се реституира имотът, това частно завещание ще бъде валидно. Не виждам разум в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Каква поправка предлагате? Господин Размов, какво предлагате?
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Предлагам да отпадне "общото завещание" и да остане само "завещанието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да отпадне само думата "общо", така ли?
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, имате думата за реплика.
ВАСИ-Л ГОЦЕВ (СДС): Вижте, колеги, това не е така, защото частното завещание, това означава, че завещавам конкретна вещ. И ако аз съм бил достатъчно предвидлив да знам, че СДС ще дойде да управлява и ще ми върне фабриката и съм я завещал, няма причина да не се зачете волята на завещателя. А при общото завещание не е изброена конкретна вещ. И заради това се предлага то да не важи за онова, което е било одържавено. Съвършено различни са хипотезите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Размов, имате дуп-лика евентуално да оттеглите предложението си. (Към Емил Бучков) Вие ще вземете накрая отношение.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми колеги, не съм съгласен с такава логика, направо казвам. Това е един вид дискриминация на едни граждани за сметка на други.
Защо само общото завещание? Ако съм завещал една трета от всичките си имоти, защо това да не важи, а да важи когато съм си завещал конкретно фабриката? Има нещо гнило в Дания -имайте това предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Други няма. Господин Бучков, вземете отношение по предложенията, фактически по поправките и допълненията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предложението на господин Михайлов е основателно и ще го приемем. Чакам от него само да представи текста.
Що се касае до становището и предложението на господин Размов, смятам, че същото е неоснователно. Този въпрос ние го обсъждахме в Законодателната комисия. Обсъждахме го и в отделна група в присъствието на професор Венедиков. И становището, до което стигнахме, е отразено в този текст, който ви се предлага. Защото когато имаме завет, имаме конкретен обект, така както го обясни колегата Гоцев. При този конкретен обект, когато се възстанови имуществото на наследодателя, има и запазена част. При това положение, при разрешението, което дава господин Размов, се получава нещо съвсем различно - че това, което е завещано като общо завещание, то не може да обхваща и обектите, които ще се върнат, защото те не са индивидуализирани. Докато заветът е индивидуализиран върху имот, който впоследствие ще се върне.
Ето защо Законодателната комисия многократно го обсъди и стигнахме до този текст, който ви предлагаме.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Хайде да гласуваме. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще гласуваме, господин Йорданов, ще искаме и удължаване на времето, за да приемем следващия закон на първо четене.
Господин Бучков, какви са предложенията и каква е поред-ността за гласуване?
Колеги, предлагам първо да гласуваме текста, който пред¬лага господин Дако Михайлов. С този текст сме съгласни. А след това ще гласуваме за предложението на господин Размов - дали да остане думата "общо" и-ли да не остане тази дума.
Господин Размов, няма ли да оттеглите предложението си? Резултатът Ви е ясен, нали знаете?
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (от място): Не си оттеглям предложе¬нието, защото смятам, че зад това има някакви частни интереси. (Продължава размяна на реплики между народните представители в залата, които не се разбират)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме допълнението на господин Дако Михайлов.
.ДОКЛАДЧИК ЕМИ^ БУЧКОВ: Колеги, гласуваме следния текст:
след "завещание" да се включи изразът "и продажба на наследство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте! Гласуваме текста, който се приема и от представителите на Законодателната комисия.
Гласували общо 118 народни представители, за - 109, против - 6, въздържали се - 3.
Това допълнение се приема.
Сега ще гласуваме за отпадането на "общото", което е предложение на господин Размов. Това предложение не се споделя от никого освен от него. Моля, гласувайте.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗА71АТА: Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е вярно ли? Извинявайте. Моля, гласувайте за отпадане на думата "общото". Благодаря Ви, господин Будимов, понеже нямаше реакция по време на неговото изказване...
Гласували общо 116 народни представители. От тях за -65, против - 39, въздържали се - 12.
Господин Бучков, при това положение сега трябва да гласу¬ваме целия текст, може би?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Текстът тогава остава следният;
"Завещанието и продажбата на наследство, съставено след одържавя¬ване или включено в ТКЗС или в други образувани, въз основа на тях, селскостопански организации имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме целия текст! Имате думата. Отменете гласуването!
РОСИЦА СТОЙЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, имам предвид, че продажбата на наследство е договор и за него глаголът "съставено" не подхожда. Завещанието се съставя, но продажбата на наследство е договор и трябва да сменим глагола. "Завещанието и продажбата...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (встрани от микрофоните): Има го, той не го прочете. След думата "съставено" има и "извършена". ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Редакционна поправка. Уважаеми колеги, няма изменение в това, което прочете господин Вучков, моля, гласувайте за окончателния текст!
От общо участвували в гласуването 109 народни представи¬тели, за - 107, против - 1, въздържа-л се - 1. Продължаваме, господин Вучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 9. Създава се нов чл. 91а със следното съдържание: "При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след отнемането на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на ч-л. 1 от закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения. Мо-ля, гласу¬вайте за текста на § 9.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Няма логика.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Защо да няма логика? (Реплики от СДС) Как да няма логика? За какво става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля, господин Вучков, за тишина, гласуваме! (Реплики и шум в залата)
Госпожице Русева, има ли нещо да се допълни? ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Анулирайте гласуването! Поради извършени промени в досега приети текстове трябва да се направят промени и в този текст, господин Бучков, доколкото разбирам.
Господин Бучков, този текст го оставяме и преминаваме към следващия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИ^ БУЧКОВ: Преходна разпоредба. § Ю... МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Текстът е много хубав. Защо да го оставим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, ще вземете ли отношение по § 9?
ВАСИ-/1 ГОЦЕВ (от място): Не, няма. Не съм готов. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Анулирахме гласуването. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: За какво става въпрос? МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Колеги, ама точно това е .логиката на закона. Ето ви я хипотезата: отказал се е Петър от наследство в полза на сестра си Мария, обаче не знае, че с-лед време ще му се възстановят земите, които на практика той не е могъл да притежава и да ги има. И сега, когато влиза възстановяването на собствеността върху селскостопанските земи, значи само сестра му да получи, а не и той, респективно неговите наследници. РЕПЛИКИ: Не само земите.
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Ама не само земите. Става въпрос за имуществата. Това е Закон за наследството.
Затова ви предлагам да го обявите на гласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, колега! ГЕОРГИ ИГНАТОВ (СДС): Само едно допълнение. Отказът от наследство става не само върху земите, а върху всичко трябва да е, върху всички имоти, къщи, магазини и т.н.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми колеги, чувствувам, че тук има някои, които действително не са запознати с въпроса. Когато първоначалният проект беше предложен, в него се включиха и възстановяване на одържавени имоти по закон. И когато дойде професор Венедиков изрично каза: "Щом те се възстановяват по закон, няма защо да съществува този текст."
Този въпрос беше многократно обсъждан в Законодателната комисия и аз се учудвам, че колеги, които присъствуваха на това заседание, сега идват тук да изразяват друго становище. Тогава не го предявиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Манол Тодоров има думата.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми колеги, във връзка с този отказ от наследство ние забравяме, че тогава, когато разглеждахме Закона за изменение на Закона за собствеността и ползуването на селскостопанските земи, този въпрос беше поставен ребром за разрешаване. Затова, защото на село, когато имотите бяха внесени в ТКЗС и беше оставено само един селищен двор, в който живееше наследодателят, и едно от децата му се грижеше за него, всички останали деца, които бяха пръснати по градовете, смятаха, че няма да по-лучат земята си и за да оформят собствеността на сестра си, да речем, която е гледала своите родители, те казваха най-простия начин и ние адвокатите ги съветвахме да се откажат от наследството. Сега обаче, когато се възстановява собствеността на земята, те не са имали предвид, че ще се възстанови тази земя и ние трябва да им я дадем.
Възраженията, които се правят от господин Милен Стоянов, че не ни интересуват земеделските земи, са неправилни. Това важи и за отказите при наследство върху индустриални предприя¬тия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, досега не са направени други предложения, ще гласуваме текста така, както е даден от Законодателната комисия. Бучков, ще има ли някаква промяна? - Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма да има промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми колеги, не са постъпили други предложения. Гласуваме текста на Законодателната комисия, текста на § 9.
ГЕОРГИ ИГНАТОВ (от място): Да влязат и другите имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте! (Шум и реплики в за-лата)
Бучков, има ли друго предложение? Не е направено друго предложение!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми колеги, текстът е доста¬тъчно ясен и аз не мога да разбера как го тълкуваме по друг начин! Пише така: "При наследство, в което влизат имоти, одържа¬вени..." Одържавените имоти могат да бъдат и селскостопански, и фабрики, и всичко. И по-нататък продължава: "... или включени в ТКЗС". Това е другата хипотеза.
Текстът е пределно ясен и не мога да разбера защо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста така, както е предложен от Законодателната комисия.
Гласуваме § 9 за нов ч-лен 91а.
Моля, гласувайте.
Резултатът: от общо гласували 121 народни представители 119 са гласували за, 1 - против, 1 - се въздържа.
текстът е приет.
Следващата точка, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 10. Преходна разпоредба на този параграф.
"Отмяната на срока за приемането на наследство по отме¬нения чл. 50 се отнася както за откритите преди влизането на този закон н сила наследства, по които в срока не е направено възражение за изтекла давност, така и относно имотите, собстве¬ността върху които се възстановява."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения?
Моля, гласувайте текста на § 10. Текстът е пред вас, чухте го.
Резултатът: от общо гласували 115 народни представители 115 са гласували за, 1 - против, 1 - се въздържа.
Обяснение на вот ли имате? Имате предложение към Преход¬ните разпоредби? - Заповядайте.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Предложението, което правя, е направено на първо четене. Не виждам в мотивите, които бяха раздадени към проекта, предложен за второ четене от законодател¬ната комисия, някакво отношение, взето по това предложение. То не фигурира в проекта, който е раздала Законодателната коми¬сия. Аз съм убеден в това, че то е нещо необходимо. Има си зна¬чението и затова го представям пред вас, колеги, сега, на второ
четене за гласуване.
Става дума за случаите, в които наследодателят е живял при едининя от наследниците. Те са го гледали и сега много от наследниците имат претенцията да вземат нещо повече срещу това. Очевидно това не може да бъде земя в повече в сравнение с останалите наследници - да се даде на един. Защото тогава се нарушават някои основни принципи, върху които почива сега действащият Закон за наследството, като да речем тези за запазе¬ната част, за кръвното родство и т.н.
Мисля обаче, че все пак има една възможност тези хора да получат нещо повече. Тоест, тези наследници; които са гледали възрастния наследодател. И това в повече се опира на разпоред¬бата на ч-л. 12, ал. 1 от Закона за наследството, където се казва, че наследниците, гледали възрастния наследодател, получават в наследство обикновената покъщнина и земеделския инвентар. Този земеделски инвентар навремето е бил вк .лючен в ТКЗС. Той не е бил заплатен. Знаете, че в закона за земята (използвам популярното му название, защото е кратко), т.е. за изменение и допълнение на Закона за земята, който ние приехме, една част от имуществото на ТКЗС ще се раздава на бившите собственици и-пи техните наследници за неизплатените инвентарни вноски. Нор¬мална е претенцията на хората, които са гледали възрастния нас¬ледодател, да се разпростре сега върху тази част от имуществото на ТКЗС, която ще се разпределя.
Затова в тази връзка правя следното предложение за пре¬ходна разпоредба. Още една преходна разпоредба евентуално като § 11:
"Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследество частта от неговия дял от имуществото на ТКЗС, която се по-лага за неизплатени инвентарни вноски, ако не са съответно възнаградени по друг начин".
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И аз благодаря. Други предло¬жения? - Има думата господин Вучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Колеги, в чл. 12 на Закона за наследството съществува текст, който ще ви го прочета, за да видите, че той дублира същия.
"Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследество обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на наследо¬дателя" .
Какво се получава? Наследниците, които са живели с нас¬ледодателя, който е бил лишен от земеделски инвентар и не се е занимавал -лично той със земеделие като собственик, а е учасатвал в ТКЗС заедно със своите наследници, поненже и те са работили в ТКЗС, да имат право да получат по-голям дял от другите. Доста¬тъчно е, че те ще получат покъщнината. Тъй като, ако те са се занимавали със земеделие, те са били или работници, или коопера¬тори в ТКЗС.
Така че предложеният текст от колегата Тодоров аз не бих възприел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колега Тодоров, заповядайте!
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Искам да направя едно поясне¬ние. Колегата Вучков счита, че тази претенция е неоснователна, защото те са се занимавали със земеделие. Ако забелязахте, коле¬ги, аз предлагам този текст: "Наследниците, гледали възрастния наследодател...", да получата неговата полагаема му се част за неизплатените инвентарни вноски не защото не са се занимавали със земеделие и такава мотивация в моя текст няма, а за това, че те са гледали възрастния наследодател.
Затова ми сля, че тяхната претенция е основателна и поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Тодоров. Ще гласуваме.
Други предложения, господин Вучков? - Няма.
Има думата господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, предложението, което се прави от ко-легата Тодоров, е съвсем неоснователно. Законът за наслед¬ството предполагам, че трябва да се познава. В чл. 12, ал. 1 изрично е посочено: "наследниците, които се занимават със земеде¬лие". Плюс това с преходна разпоредба да създаваме нов текст в закона е недопустимо. Уреден е въпросът за наследниците, който се движи, и за наследодателя. Не е въпросът тук дали наследодате¬лят е стар или млад.
При това положение аз смятам, че съвсем неоснователно трябва да вкарваме в Закона за наследството такава преходна раз¬поредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Господин Манол Тодо¬ров.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС); Колеги, предложението на колегата Тодоров има основание по своето същество, но то е направено късно. Защото аз не знам дали той се е обърнал писмено към Законо¬дателната комисия за второ разглеждане с такова предложение, за да може да се постави днес на гласуване. С оглед на това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме предложението на господин Тодоров. Предложението е било направено още при първо четене, така ми казахте, господин Тодоров.
Господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Екземплярът, който получих, носи дата 2 април. А лично аз не мога да си спомня дали то е било предложено в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласуваме, господин Бучков, щом е предложено. Гласуваме първо предложението на господин Константин Тодоров. Колеги, побързайте с гласуването, наближава 20 часът.
Гласували общо 116, за - 36, против - 66, 14 се въздържат. Отхвърля се предложението.
Госпожица Златка Русева има думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Тъй като вече сме към края на работния ден, аз имам едно предложение за утрешното ни сутрешно заседание.
Безспорно, беше съобщено, че има въпроси, които са свър¬зани с парламентарния контрол, но има и един много важен въпрос, който ние трябва да решим - това е въпросът с доклада на анкетна-га комисия, свързана с т. нар. Варненски университет.
Ето защо процедурно ви предлагам утре да приключим с последната разпоредба от закона и да преминем към разглеждане на въпроса с Варненския университет до 11 часа евентуално и от 11 часа да изслушаме отговорите на актуалните въпроси и пита¬ния. Аз казвам "до 11" като вероятно време, но ако свършим по-рано, ще започнем в момента. Добре, ще формулирам така: започваме с приключване на този законопроект, който днес гласуваме, след това пристъпваме към доклада на бременната анкетна комисия за Варненския университет и след тяхното приключване ви предлагам да преминем вече към парламентарния контрол.
Ето защо моето процедурно предложение е за такъв дневен ред утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложението на госпожа Русева.
Гласува-ли общо 108, за - 104, против - 4, въздържали се - няма.
Моля, имайте търпение, няколко съобщения ще ви прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля и едно съобщение:
Утре следобед, часът мисля, че е 17,30, се открива бюст-паметник на Васил Левски - Апостола, в Борисовата градина. Ще се поднесе венец. Моля ви се поне няколко души народни представи¬тели. И от Движението за права и свободи също ще трябва да има венец. Предлагам, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Членовете на Парламентарната група на СДС, живущи в хотел "София, се събират тази вечер в 20,50 ч. във фоайето на хотела.
Комисията по правата на човека - на 15 юли, сряда, 10 ча¬са, зала 510 на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по бюджета и финансите - 15 ю-ли, сряда, на "Дондуков" 2 от 10 часа.
Комисията по културата - сряда, 12 часа в зала "Огледал¬на".
Комисията по образование и наука - на 15 юли, 11 часа в зала 309.
Освен това същата комисия в зала "Огледална" утре от 8 часа.
Комисията по околната среда - сряда, 15 юли, 9 часа, зала 411.
Пресконференция - "Законът ражда първите си плодове", организирана от Клуба на парламентарния журналист, съвместно с Комисията по земеделието - понеделник, 13 юли, от 11 часа.
Утре заседанието ще започне от 9 часа. (Звъни) (Закрито в 20 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Снежана Ботушарова
Кадир Кадир
СЕКРЕТАР:
Руслан Сербезов