Председателствували: председателят Стефан Савов и замест-ник-председате-пите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир Секретари: Илхан Мустафа и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, народните представители да се регистрират! (Звъни)
Имаме кворум. Откривам заседанието.
Двама души са без карти днес - господин Кадир и господин Джеров.
Постъпили законопроекти:
- законопроект за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на допълнителния протокол към нея от 20 март, Министерски съвет. Раздаден е на Законодателната комисия, Комисията по правата на човека, Комисията по външната политика;
- проект за решение във връзка с уреждане на дълговете на фирмите от военната промишленост - Стефан Караджов, Павел Шопов, Пламен Йовчев са вносители. Изпратен е на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност, Комисията по бюджета и финансите;
- проект за решение за Националната разузнавателна служба на Република България - внесено от Александър Йорданов, председа¬тел на Парламентарната група на СДС. Изпратен е на Законодателната комисия, Комисията пи националната сигурност.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не се чува! Нищо не се чува! ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ами какво да направя. Съвсем няма да се чува, ако народните представители разговарят още по-високо, отколкото сега разговарят.

Господин Шотлеков, господин Бучков, моля ви, заемете местата си или излезте в кулоарите.Не се чува и няма да се чува, като се вдига такъв голям шум.
Има постъпила молба от народния представител Димитър Йончев: "Уважаеми господин Савов, във връзка с общото решение на нашия парламентарен съюз, моля да приемете молбата ми за оставка от функциите ми на заместник-председател на Комисията по национална сигурност. Моля, оставката ми да не се приеме като протест срещу работата на комисията, към която нямам никакви възражения. Използувам случая, за да изразя удовлетворението си от поведението на членовете на комисията по принцип.
С уважение,
Димитър Йончев"
Ще помоля останалите две парламентарни групи да предложат нов подпредседател и заедно в Председателството да решим този въпрос и да го предложим на Народното събрание за решаване, за гласуване.
Имате програмата, която е за две седмици - от 15 до 24 юли. Моля, ако има някакви изказвания, предложения за включване в дневния ред на нови точки.
Думата е на Георги Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз правя предложе¬ние за включване в дневния ред като точка десет, тъй като смятам, че до утре е вероятно да изчерпим тези девет точки, затова точка десет да бъде освобождаване на Петко Симеонов като директор на Агенцията за чуждестранна помощ и избор на нов директор. Законът за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ влезе в сила. Той беше обнародван на 30 юни в "Държавен вестник" и това вече е в прерогатив на Народното събрание.
Петко Симеонов е общественонетърпим със своите престъпле¬ния в тази агенция, затова трябва утре да бъде освободен и да изберем нов човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Марков.
Господин Пандурски има думата.
Предложения по дневния ред не се обсъждат.
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Аз предлагам вместо петъчния правителствен контрол Народното събрание да работи и да гласува закони. (Ръкопляскания)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Господин Венцеслав Димитров, имате думата. ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз правя едно предложение по дневния ред - точка тринадесет да мине като точка трета. Това, знаете, е един съвсем малък текст в Закона за данъка върху оощия доход, който мина на първо четене и трябва да му се намери място. Мис/ж, че имаме принципно съгласие днес и от Законодателна¬та комисия, че можем съвсем бързо да минем този текст. Предлагам точка тринадесета да стане точка трета. Имам предвид, че с данъч¬ния закон и това са една и съща материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Раздаден уж е материалът от Законодателната комисия, господин Джеров?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Не мога да ви кажа дали е раздадена, но то е една точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Може и една да е, може и две да са, но трябва да е раздадено. Предлагам за утре да го оставим. Ето го господин Джеров идва, ще го оставим утре като първа точка. Има ли становище на Законодателната комисия и трябва ли да бъде писмено?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа. Отговарям направо. Остава един текст за необлагане на парични награди на спортистите.
РЕП/1ИКИ ОТ ЗАЛАТА: Но предметните награди...
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): На предметните награди, да. Не го формулирам точно умишлено. Предложението на господин Вен¬цеслав Димитров така, както беше направено, е неточно от законо¬дателна гледна точка. Не разглеждам въпроса по същество. И помолих представителя на Министерството на финансите, защото при нас работата е малко по-натоварена, днес следобед да потърси формули¬ровка и място на текста, предложен от господин Венцеслав Димитров, и утре, ако го получим, ми се струва, че Законодателната комисия няма да има много работа по този въпрос. Но все пак бих помолил да го включим в дневния ред на Народното събрание, така че .ой
да бъде разгледан иидващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Харизанов има първо
думата, а след това - господин Златаров.

ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз предлагам днес точка пета да стане точка втора - това е първото четене на законопроекта за допълнителните изисквания към научните органи¬зации и към Висшата атестационна комисия.
Мотивът ми е следният: в края на миналата седмица, в четвъртък, на последното ни заседание това беше следващият законо¬проект, който трябваше да разгледаме. А сега той се озова чак на пето място. Ето защо аз предлагам да остане като точка втора в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Златаров, имате думата.
ВАСИ-Л ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на 14 члена на Комисията по национална сигурност, ч-ленове на СДС, правя предложение да се включи в дневния ред независимо на кое място точка, с която да се вземе решение да се разсекретят досиетата на тези 14 члена. Това решение е взето единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Какво е това предложение, господин Златаров? Това предложение се прави писмено.Какво значи:
"Да се разсекретят?" За това има закон. Имаме два законопроекта.
ВАСИЛ ЗЛАТАР06 (от място): Ами ние сме го внесли писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кога сте го внесли? Не сте го внесли, защото ако сте го внесли - аз щях да го имам. Явно, че не сте го внесли, значи не мога да го поставя на гласуване.
Госпожица Русева, имате думата.
Внесете го по съответен ред. Това не е тук проста размяна, защото ние тук предлагаме размяна на точките. Това е ново нещо и трябва да го внесете както трябва.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Аз искам да направя едно уточне¬ние. В раздадения ни дневен ред технически е пропуснато да бъде довършено изречението на точка десет: "Първо четене на законо¬проектите във връзка с ратифицирането на..." И по-нататък няма нищо. Това значи: "Европейската конвенция за правата на човека". Просто е пропуснато в раздадения ни дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сбъркано е, да. Става дума за Европейската конвенция за правата на човека. Десета точка е така.

ГЕОРГИ МАРКОВ (от място): Нашето предложение е внесено преди 10 дни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Марков, моля Ви писмено внесете предложението.
Господин Златарев, това решение първо не се подава тук.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (от място): Това е копие, а оригиналът съм го предал където трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма такива копия... Ще се научите - където трябва да се даде, а това е канцеларията на Председателството. Моля ви се. Може утре да го разглеждаме, а не днес.
Господин Марков, искам да Ви чуя Вас с Вашето предложе¬ние. Кога сте го направили?
ГЕОРГИ МАРКОВ (от място): Ние сме го внесли преди две седмици, преди 10 дни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: То не може да е било преди 10 дни, защото тогава законът не е бил влязъл в сила. Направете го днес, за да може утре да го включим в дневния ред.
ГЕОРГИ МАРКОВ (от място); Законът влезе в сила на 7 юли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Така е, обаче трябваше да минат 7 дни, за да влезе в сила законът. Нищо не пречи с два реда да направите предложението и утре да бъде включено в дневния ред и да бъде гласувано като точка първа така, както искате.
Това, което бихме могли действително да решим, е точка тринадесета да стане точка трета... това също не можем да го решим, защото, както каза господин Джеров, за това все още нямаме решение от Законодателната комисия.
Има предложение точка пета да мине като точка втора. С други думи - първо четене на законопроекта за допълнителни изисквания към научните организации и към Висшата атестационна комисия - моля ви се, господа, внимавайте, защото това е единстве¬ното гласуване, което можем днес да предложим - предложението е да мине като точка втора. Това е законопроектът на господин Панев, който отдавна действително вървеше, и става въпрос дали ще се съгласите точка пета да стане точка втора от дневния ред. Всички други предложения - моля ви - направете ги писмено и утре ще могат да влязат в дневния ред с изключение на въпроса,

който господин Джеров постави, трябва да изчакаме становището на Законодателната комисия по предложението на господин Венцеслав Димитров.
Господин Марков, ако е имало такова предложение - няма предложение за лицето, с което замествате Петко Симеонов. Вие преди малко казахте, че искате в дневния ред да има точка за освобождаването на Петко Симеонов и за избирането на нов предсе¬дател на агенцията. Така ли е? Нали така казахте? Аз такова нещо нямам.
ГЕОРГИ МАРКОВ (от място): Ние сме внесли предложение за освобождаване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ; За освобождаване е едно, а Вие тук казахте "за избор". Направете го, моля Ви се, до 18 часа и утре ще влезе в дневния ред, ако се гласува от Народното събрание.
Господин Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Доктор Георги Карев, 3. Варненски избирателен район, СДС.
Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Преди десетина дни предложих едно твърде закъсняло за разглеждане от нас проекторешение да влезе в дневния ред. Става дума за предложението за отпускане на персонална пенсия за особени заслуги на проф. д-р Иван Киров. Тогава се оказа, за жалост, че част от комисиите не са си свършили работата и нямат становище. Сега имам уверенията, че през всички комисии, на които е било разпределено, това проекторешение е мина-ло и има становище от тях и аз моля да бъде внесено в нашия дневен ред, да речем, като точка пета това проекторешение, което, надявам се, много бързо ще можем да оценим и да прогласуваме в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Карев, може би би могло да мине, защото миналия път господин Матинчев беше казал, че има решение, но решението и становището дойдоха по-късно. Това е един въпрос за две минути и може да бъде точка първа, ако искате, така можем да направим, защото това върви от месец март. А сега има становище. Добре.

Тогава, ако искате, да гласуваме за пенсията на проф Киров да стане точка първа. Това е въпрос на няко-лко минути Които са за - моля да гласуват. Мо-ля, режим на гласуване.

Резултати от гласуването:
От общо 119 гласували, 117 са гласували за, против няма, въздържали се 2.
Приема се точка първа от дневния ред - предложение за отпускане на месечна пенсия за особени заслуги на проф. д-р Иван Димитров Киров.
Остава да гласуваме дали точка пета - първо четене на законопроекта за допълнителни изисквания към научните органи¬зации и към Висшата атестационна комисия да стане точка трета.
Моля, гласувайте.
Резултати от гласуването:
От 116 гласували, за предложението са гласували 112, 1 - против, въздържали се - 3.
Точка пета става точка трета.
Другата последователност се запазва, а именно:
Програма за работата на Народното събрание
15 - 24 юли 1992 година.
1. Предложение за отпускане на месечна пенсия за осо¬бени заслуги на проф. д-р Иван Димитров Киров.
2. Проект за решение за т.нар Варненски свободен уни¬верситет.
3. Първо четене на законопроекта за допълнителни изис¬квания към научните организации и към Висшата атестационна ко¬мисия.
4. Второ четене на законопроект за изменение на Указ № 56 за стопанската дейност.
5. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за статистиката.
6. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за жилищно-строителните кооперации.
7. Първо четене на законопроекта за ратифициране на Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойва¬щи вещества и психотропни субстанции.
8. Първо четене на законопроекта за ратифициране на Договора за предаване между Република България и Италианската република.

9. Първо четене на законопроекта за възстановяване на собствеността на недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 година.
10. Второ четене н азаконопроекта за уреждане на жилищ¬ните въпроси на граждани с многогодишни жи-лищноспестовни вло¬гове.
11. Първо четене на законопроекти във връзка с рати¬фицирането на Европейската конвенция за правата на човека.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допъл¬нение на Наказателния кодекс.
13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълне¬ние на Наказателно-процесуа-лния кодекс.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допъл¬нение на Закона за данъка върху общия доход.
15. Второ четене на законопроекта за изменение и допъл¬нение на Кодекса на труда (първа част).
16. Отговори на актуални въпроси и питания.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Резултати от гласуването:
От 115 гласували, 115 са за предложения дневен ред. Против и въздържали се няма.
Приема се.
Имате думата, господин Матинчев, да изкажете становище относно предложението за отпускане на пенсия на проф. д-р Иван Димитров Киров.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, Министерският съвет със съответна обос¬новка с Решение № 97 от 16 март т.г. е направил предложение съгласно Закона за пенсиите до Народното събрание с цел на осно¬вата на решението на Министерския съвет председателят на Народ¬ното събрание господин Савов да внесе проект за решение за отпус¬кане на пенсия за особени заслуги на д-р Иван Димитров Киров.
Господин председателят Савов е направил веднага след това проект за решение на Народното събрание, което беше обсъдено на 26 март на заседание на комисията и беше прието.

Уважаеми колеги, предложението, което направиха народ¬ните представители - членове на комисията, е, че трябва да се разработи по-ясно процедура за отпускането на пенсиите за осо¬бени заслуги. Защото считаме, че следва своевременно да се реша¬ват по най-бърз начин и други подобни случаи.
Господин председател, аз още един път недоумявам какво е станало с нашето решение. Аз просто го взех от архивите на комисията и го предложих в заседателната зала. Моля ви за изви¬нение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: С други думи, предлагате да гласуваме за решението на комисията.
Моля, г-ласувайте предложеното решение от господин Матин-чев да се отпусне пенсия за специални заслуги на професор д-Иван Киров.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, от гледище на законодателството чисто юридически такава пенсия може да бъде отпусната. Член 27 от Закона за пенсиите гласи, че пенсии за особени заслуги към държавата и нацията се отпускат от Народ¬ното събрание по предложение на Министерския съвет.
В този случай има постъпило предложение. И аз предла¬гам, господин председател, да се гласува следното решение: "На основание член 27 от Закона за пенсиите отпуска пенсия за осо¬бени заслуги на професор д-р Иван Димитров Киров..." Само че би трябвало колегите, които по същество са гледали въпроса, да определят и размера на пенсията. След това ще формулирам текста точно.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Предложението на господин Савов тогава беше размерът на пенсията да бъде 500 лева. (В момента Председателството се съветна помежду си и с председателите на съответните комисии)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, след като напра¬вихме уточнени ес председателите на съответните комисии, правя следното предложение, така както ще го формулирам в момента:
"На основание член 27 от Закона за пенсиите отпуска на професор др-. Иван Димитров Киров за особени заслуги към държавата месечна пенсия в размер от 1200 лева, считано от 1 април 1992 г." (Ръко¬пляскания)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте.
Резултати от гласуването:
От гласували общо 119 души, за предложението са гласу¬вали 118, 1 - против, вьздържа-ли се няма.
Приема се решението за отпускане на извънредна пенсия на професор д-р Киров.
Моля, доктор Карев, заповядайте да прочетете решението на комисията за т.нар. Варненски свободен университет.

ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа народни представители! След известни уточнения между парламентарните групи и комисията, която беше във Варна, внасяме проект за решение по законопроект 10233268 за даване статут на висше училище на Варненския свободен универ¬ситет със седалище в гр. Варна.
"На основание чл. 81 и 86 от Конституцията на Република България Народното събрание
РЕШИ:
1. Асоциацията "Наука и бизнес", регистрирана по Закона за лицата и семейството, е създала така наречения Варненски свободен университет в нарушение на действуващите в страната закони.
Народното събрание не дава на тази образователна инсти¬туция стату на висше училище.
2. Народното събрание възлага на Министерството на об¬разованието и науката да координира записването на учащите се от тъй наречения ВСУ във втори курс на легитимните висши учеб¬ни заведения по съществуващите специалности при признаване на положените от тях изпити.
3. Народното събрание възлага на Министерството на фи¬нансите и на Министерството на образованието и науката в триме¬сечен срок да извършат цялостна проверка на начина на създа¬ване и досегашната дейност на Асоциация "Наука и бизнес" и на тъй наречения Варненски свободен университет."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, има ли желаещи да се изкажат по това решение ,което беше разгледано в Председа¬телския съвет? Господин Мицев, заповядайте. По този въпрос вече толкова много говорихме. Моля ви, елате.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа! Аз със задоволство чух предложението на уважаемата комисия и като народен представител от 5.Варненски избираткелен район приветствувам едно подобно разрешение на въпроса, което, разбира се, за в бъдеще ще трябва да бъде усъ¬вършенствувано.

Искам да се обърна тук с ваше разрешение, господин пред¬седатели, и към стоящите представители на този университет на балкона и да ги уверя, че това е решение, продиктувано от добронамереността на Съюза на демократичните сили и на Движението за права и свободи, които нямат нищо против създаването на алтернативни висши учебни заведения, но при спазване на същест¬вуващото в страната законодателство и при абсолютна дистанцира-ност (казвам ви и на вас горе), при абсолютна дистанцираност от каквито и да е комунистически структури. Защото, пак ви повтарям, комунизмът е като кучешка тения. А вие сте млади хора и не трябва да бъдете заразени за в бъдеще.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мицев, ораторите не говорят на публиката, а говорят на народните представители. (Весело оживление, смях)
Госпожа Мустафа.
ШЕРИФЕ МУСТАФА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително в продължение на седмици загубихме ценно парламентарно време да обсъждаме проблема с т.нар. Варненски свободен университет. След много консултации, дискусии и дебати стигнахме до извода, че наистина времето ще наложи и алтернативни варианти на акаде¬мично образование.
Практиката в развитите страни вече доказа, че образова¬нието е едно ценно капиталовложение и че платената форма на обучение е най-ефективната. Но на този етап, докато още не са се приели основните закони, които да гарантират реформата във висшето образование, не е приет и Законът за акредитацията, ние се придържаме към мнението и решението, предложено от парла¬ментарната група на Съюза на демократичните сили, като смятаме, че то е оптимално и че дава шанс на м-ладите хора да се реализират за в бъдеще и смятаме, че действително това е най-резонното решение в момента.
Освен това се надяваме, че след приемането на Закона за висшето образование и Закона за акредитацията те ще имат пълната възможност отново да се кандидатират за легитимация

като Свободен университет, никой не отрича и тази форма на образование.
Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви. Господин Василев искаше думата като министър на образованието.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За да бъда честен пред себе си и пред всички вас, трябва да ви информирам, че аз говорих с младите хора от Варна и с тях обсъждахме един друг вариант - вариант за отлагане на окончателното решение до сеп¬тември т.г., като министерството се ангажира да внесе в най-скоро време, и той ще бъде внесен в началото на следващата сед¬мица, Закон за националната акредитационна агенция.
Разбира се, и това решение, след като мнозинството зас¬тава зад него, не пречи след приемането на този закон да се направят нови постъпки. Министерството се ангажира - и аз съм го повтарял това многократно, че нито един от тези млади хора няма да остане на улицата, че всички те ще следват, че те ще следват избраните от тях специалности. И ние поемаме ангажимента към тях и ще го изпълним.
Пак повтарям, че повторното внасяне на въпроса със съответната дсокументация е тяхно право, а ние ще изпълним и нашето задължение - да внесем закона за националната акредитация. Длъжен бях да кажа варианта, който обсъждахме с тях и съм длъжен да кажа, че все пак се подчинявам на решението на мнозинството.
Освен това искам да заявя от тази трибуна, че всякакви форми, включително и насилствени, за действие срещу студентския палатъчен град трябва да бъдат осъдени. Аз лично осъждам инци¬дента, който е станал там в петък през нощта. И въпреки че този палатъчен град е изграден от хора, които не са настроени добре към мен и които ме освиркват, аз смятам, че те имат правото да правят това, когато го правят в рамките на закона, и съм против всякакво наси-лие срещу тези млади хора.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Надяваме се, че действително Министерският съвет в най-скоро време ще внесе един пълен закон за висшето образование, както и за акредитация-та. А дотогава ние нищо друго не можем да направим, освен да

гласуваме предложението, направено от комисията, и се надяваме, че по този начин разрешаваме един сериозен проблем. Натакъв вече ние, когато дойде законопроектът, ще може да се произнесем по него.
Моля, гласуваме предложението на комисията. Мога още веднъж да го прочета, ако е нужно, но мисля, че няма смисъл, толкова пъти това се решаваше. Така както господин д-р Карев - председател на комисията, го прочете пред вас, моля, гласувайте. От общо 120, за - 112, против - 2, въздържали се 6. Решението за т.нар Варненски свободен университет е прието.

1 осподин Джеров, моля, елате, за да докладвате на
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И КЪМ ВИСШАТА АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин предсе¬дател, уважаеми колеги! В Народното събрание от 9 души народни представители е внесен законопроект за до пълните-лни изисквания към научните организации и към Висшата атестационна комисия. Този законопроект е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по науката и образованието, разбира се, и на Законодателната комисия.
Специализираната комисия е дала своето положително отно¬шение към така внесения законопроект.
Законодателната комисия също така предлага на уважае¬мите народни представители да г ласуват на първо четене този законопроект. Тогава, когато законопроектът беше разгледан в Законодателната комисия, на това заседание присъстваше и минис¬търът на образованието и науката господин Николай Василев, който и зрази по принцип своята подкрепа на законопроекта за промяна в структурите на научните институти и Висшата атестационна коми¬сия, така както е предложено в законопроекта.
Тук би трябвало съвсем откровено да си кажем, че ако приемем този законопроект, ние решаваме временно нещата - в рамките на тази година. Министерството на образованието и науката е поело ангажимента да изготви един цялостен нов законопроект, който с-лед това ще замени този законопроект. Но с оглед именно на забавяне от внасянето на законопроект, който по същество и трайно ще уреди правоотношенията, предлагаме на народните представители да разгледат и гласуват така внесения законопроект. А тогава, когато бъде внесен о кончателно законопроектът, тогава вече отново ще го разгледаме с ог-лед неговата дълготрайност. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, представителят на Коми¬сията по образованието и науката и след това представителят на Комисията по правата на човека да изкажат становищата си.
Думата има професор Сепетлиев.

ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми господин председа¬тели, драги колеги! Искам да изложа пред вас становището на Комисията по образованието и науката относно законопроекта за допълнителни изисквания към научните организации и към Висшата атестационна комисия.
На свое заседание още на 8 април тази година Комисията по образованието и науката разгледа законопроекта за допълнител¬ните изисквания към научните организации и към Висшата атестаци¬онна комисия с автор до цент Георги Панев и съвносители депутати от СДС, членове на комисията.
Проведе се разгорещена дискусия, на която се изказаха 15 народни представители с коренно противоположни тези. Депута¬тите от СДС отстояваха, че след премахване на чл. 1 от старата Конституция, който регламентираше ръководната роля на бившата Българска комунистическа партия, други структурни и кадрови промени не са извършени, като цялата партийна номенклатура в науката, висшето образование и Висшата атестационна комисия е все още по места и отново тя движи политиката в тази сфера.
Депутатите от БСП реагираха емоционално и част от тях напуснаха заседанието. Тяхното становище за проекта е, че той е политизиран и ще засегне наред с преките виновници от висшата партийна вихрушка, редица достойни учени, които са заемали по-нисък партиен пост. Това те го считат за нарушаване на човешките права и отказ от правото на труд.
Изказаха се и други депутати, които обясниха, че ограни¬чаването на достъпа на така наречените номенклатурни кадри до висшите ръководни постове в науката, висшето образование, Висша¬та атестационна комисия не означава отказ от право на труд и професия, тъй като професия началник няма и никой не може пожиз¬нено да бъде такъв.
Колкото до техния протест, изказалите се им предложиха да излязат с алтернативен вариант за ликвидиране на деформациите в резултат на чл. 1 от старата Конституция.
При проведеното гласуване, проектът бе подкрепен по прин¬цип с 14 гласа за, 3 гласа против, 1 глас въздържал се и 1 неу-частва-л в заседанието.

Комисията по образованието и науката предлага след ста¬новището на Законодателната комисия законопроектът да бъде внесен за обсъждане в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Сепет-лиев! Господин Капсъзов ли ще прочете становището на Комисията по правата на човека? Ние имаме становището, достатъчно е да го прочетете. Заповядайте, господин Капсъзов.
СВИЛЕН КАПСЪЗОВ (ДПС): Уважаеми господин председатели), уважваеми колеги народни представители! Ще прочета становището на Комисията по правата на човека.
"Относно законопроекта за допълнителни изисквания към научните организации и Ввисшата атестационна комисия.
На свое заседание, проведено на 15 юли 1992 г., Комисията по правата на човека обсъди внесения от господин Георги Панев и групи народни представители законопроект за допълнителни изиск¬вания към научните организации и към Висшата атестационна коми¬сия.
Комисията счита, че законопроектът регулира материята в съзвучие с извършващите се демократични промени и обновления на обществото. Поради това то й е актуален. Урежданата материя се регламентира в основни линии о т Закона за научните степени и научните звания, Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения, Закона за висшето образование и Закона за Българската академия на науките.
Предлаганият законопроект установява нова нормативна уредба само по отношение на състава на изборните научни органи.
Задно с това комисията има следните забележки:
1. В законопроекта се използват понятията "ръководни органи на научните организации", "ръководства", "висши училища" и т.н., които не са нормативно дефинирани. Употребата им в закон би следвало да е съпроводена с легална дефиниция на съдържа¬нието, в-лагано в тях. Би могло да се препоръча и използването на сега съществуващата терминология.
2. Известни възражения предизвика чл. 2, а-л. З, която въвежда така нареченото обобщаващо понятие "научна организация".
От правно-техническа гледна точка не е препоръчителна употребата на обобщаващи понятия. За предпочитане е да се работи с ясно дефинирани понятия.

3. Комисията подкрепя идеята в чл. З да се добави нова а-л. 2, която да посочи, че от кръга на лицата от предходната а-линея се изключват -лицата, които са били изключени от Българ¬ската комунистическа партия по политически причини и в резултат на това е прекратено трудовото им правоотношение.
4. Би с-ледвало да се прецизира разделът за административно-наказателните разпоредби. Абсолютно необходим елемент на админи-стративно-наказателното производство е съставянето на акт за установяване на нарушения. Би би-ло целесъобразно да се уточни и размерът на предвидената в § 5 глоба. Предложеният текст допуска различни тълкувания - дали става въпрос за годишната щатна заплата за изминал период, за настоящ период и т.н.
Необходимо е също така изрично да се посочи, че състоя¬нието и обжалването на наказателното постановление се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Считаме, че мястото на раздела за административно-наказа-телните разпоредби е непосредствено след чл. 5, а не между Преход¬ните и заключителни разпоредби. В този случай административно-наказателните разпоредби ще бъдат съответно чл. 6 и чл. 7.
Комисията смята, че с внесения законопроект не се накърня¬ват закрепените права на свободно упражняване правото на труд и професия. С оглед на изложеното, Комисията по правата на човека счита, че законопроектът за допълнителните изисквания към научните организации и Висшата атестационна комисия следва да бъде подк¬репен и внесен за обсъждане в пленарно заседание.
Председател на Комисията по правата на човека:
Мехмед Ходжа"
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Господин Панев, вие като вносител на законопроекта, ще вземете -ли думата?

ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председатели, ува¬жаеми дами и господа народни представители! Предложеният на вашето внимание законопроект за допълнителни изисквания към научните организации и Висшата атестационна комисия има за цел да отстрани за период от 5 години от ръководните органи в сферата на науката и висшето образование лица, доказано обвързани с комунистическия режим. С това той отговаря на една назряла
и неотложна общонационална необходимост. Защото едва ли ще се намери човек в тази страна, който да отрече, че в момента все още съществува изградената през годините на управление на парти-ята-държрава мрежа от връзки на користна партийно-мафиотска основа, възлите на която мрежа са ръководните постове във всички сфери на обществения живот.
Няма да е пресилено, ако кажа, че тази партийно-мафи-отска мрежа е най-зловещото и най-опасното за бъдещето на демок¬рацията в България наследство от комунистическия режим. Защото чрез своите хора в ръководните органи непроменената комунистическа мафия се стреми непрекъснато да блокира и забавя демократичния процес с една единствена цел - да се впише с минимални загуби в новата система, като запази ключови позиции, съхрани имуществото си и избяга от огромната си вина.
Жизненоважно за нацията е тези намерения да бъдат пресе¬чени, тази партийно-мафиотска мрежа да бъде обезсилена и разкъ¬сана. Това може и ще стане с мъдро и балансирано законодателство - от една страна, и с решителни и ефективни действия на изпъл¬нителната власт - от друга.
Що се касае до сферата на науката и висшето образование, трябва да подчертая, че ръководните органи и постове в тази област са изборни, а не назначаеми. Това заедно със специфичния характер и организация на труда отличава съществено статута на учения и преподавателя от този на държавния служител и опреде-ля необходимостта от специални закони в тази област.
Предложеният на вашето внимание законопроект поставя някои ограничителни условия за участие на Висшата атестационна комисия в научните съвети и ръководствата на научните институти

и висшите учебни заведения. Важно е да се отбележи, че той в никакъв случай не ограничава и не нарушава правото на свободно упражняване на труд и професия. Професионалистът, истинският учен, когато не е обременен с административни задължения, има дори по-добрата възможност да се съсредоточи върху работата си, да се реализира пълноценно, да създаде научен колектив, да създаде школа, да даде сериозен принос в науката.
Уважаеми дами и господа! Имах намерение да се спра и на някои други моменти от по-общ характер, но ценя вашето време и завършвам, като формулирам основните цели на този закон:
- разкъсване на партийно-мафиотските връзки в сферата на науката и висшето образование;
- отстраняване на очевидното противоречие между утвърде¬ния стереотип на поведение и мислене, формиран в годините на тоталитарната власт и подчинен на интересите на партията-държа-ва, и новия подход и стил на действие, които са необходимо изиск¬ване към ръководните органи на научните организации;
- създаване на условия в научните организации за спокоен и плодотворен творчески труд;
- създаване на гаранции за растеж и квалификация на дей¬ствително достойните за това преподаватели и учени.
Запознах се със становищата на трите комисии. Приемам по-го-лямата част от препоръките в тях, особено тези в становището на Комисията по правата на човека. И заедно с това имам и няколко конкретни предложения, които ще връча на Председателството при разглеждане на закона на второ четене.
Тези предложения преди всичко касаят прецизиране на някои от текстовете, редакционни добавки и на някои места - по-същест-вени изменения. Като например в т. 2 на чл. З, където се говори за градски, общински и окръжни комитети, се добавя и "областни комитети на Комунистическата партия".
В ч-л. 9, където се казва: "Не са били секретари на партий¬ните комитети на БКП във висшите училища" и т.н., се добавя:
"Не са били секретари и членове на партийните комитети", а пред¬логът "във" се заменя с предлога "на", което е съществено, тъй като се има предвид секретар на партийната организация на целия

факултет, на целия научен институт, на цялата научна организа¬ция.
Всички тези предложения, подготвени, ще предам на Пред¬седателството за второ четене.
С това завършвам.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Ми-лачков.
ЯНИ МИ.ЛАЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председатели, уважа¬еми колеги, към обстойния и изчерпателен в основните си моменти анализ на законопроекта от самия вносител, господин Панев,
аз имам да добавя твърде малко по същество. Струва си обаче да си припомним обществения отзвук, който предизвика този законо¬проект. Неслучайно печатът на опозицията започна от мотивите, обвинявайки вносителя и съвносителите в прекалена емоциона-лност и едва ли не параноичност. Смея обаче да твърдя, че тези емоцио¬нални мотиви бяха продиктувани от нетърпимата атмосфера, която се създаваше за истинските научни дарования в научните звена, подвластни на мафията, за която убедително и емоционално говори доцент Панев. Всички знаем, че минималните облаги на научната система, господствала допреди, бяха монопол на определени хора, че дребните привилегии във вид на командировки и пътувания в чужбина бяха също рядко, просто трудно вьобразимо щастие за непосветените. Откровено се заявявавше, ако на конкурса ви за доцент се яви партиен член: "Съжаляваме, другарю, но вашите документи може и да не бъдат приети."
Аз също не мога да говоря спокойно, защото на много такива случаи съм бил свидетел във факултета, в който преподавам.
В същото време смея да наведа просветеното внимание на почитаемото народно представителство върху чисто хуманния аспект на закона. На тези хора никой не прерязва пътя към редакциите на научните издания. На тези хора никой не отменя правото да ръководят аспиранти. На тези хора никой не отменя правото да предлагат за печат свои научни трудове в страната или в чужбина. А всички знаем, че една статия, за да се изпрати в чужбина,

трябваше разрешение от най-висша институция, а в същото време имаше и блокиращ момент - ръкопис и машинопис да бъде забранено да се изпраща зад граница. Хората, които са изпращали за публи¬кации свои трудове извън границите на бившата НРБ, много добре си спомнят всички хитроумни фокуси, които се извършваха, за да получат техните трудове някакъв отзвук от научната обществе¬ност .
Така че на тези хора, които няма да участват в ръковод¬ството на българската наука - подчертавам: - никой не отнема правото да функционират социално като учени. Повтарям като учени. Отнема им се правото да бъдат администратори.
Но в законопроекта - той, разбира се, не може да обхване всички аспекти на засяганата проблематика, която е много остра и много болезнена за нашето общество, уважаеми колеги - нека да о творим вестниците: навсякъде се говори за укрепващите мафи¬отски връзки. Не искам тук да чета спи съка от "научни трудове" - научни трудове в дебеви кавички, който бях подготвил, когато дойде време за второто обсъждане, за второто четене на този законопроект: доктор на науките се е ставало с "Българската социалистическа девойка", кандидат на науките се е ставало с "Младеж в строителството на Металургичния комбинат "Леонид Илич Брежнев". Всичко това е позор, позор за българската наука, колеги!
И другата страна, на която обаче също трябва да наб¬легнем: навсякъде по катедрите, по висшите идеологически катедри, продължават да добруват маскирани в най-б-лагообразния вид на преподаватели по политология, по социология, по всичките тези науки, които само допреди три години бяха буржоазни - така, както в мо сковското разбиране социологията бешу буржоазна из¬мислица, защото сме имали, видите ли, и сторически материализъм. Въъв всички катедри тези хора с малки изключения са си на мястото. Духът на Тодор Павлов витае във Философския факултет на Софий¬ския университет и можем да се убедим в това само на две крачки о ттук.
Затова аз предлагам следният член да бъде включен в текста на законопроекта, внесен от господин доцент Георги Панев:
"Отменят се присъдените научни степени и звания по номенклату¬рата от дисциплини на бившата Академия за обществени науки и

социално управление. На задъ-лжите-лна верфикация подлежат присъде¬ните научни степени и звания по номенклатурата от така наречените задъ-лжителни идеологически дисциплини."
Моля за едно кратко пояснение.
Не твърдя, че текстът е прецизиран напълно, но по номенкла¬турата от бившата АОНСУ аз имам предвид безсмислици и псевдо-научни измислици от типа на "партийно строителство", по дисцип¬лина, по която, доколкото ми е из вестно, от отсъстващата страна има хора с докторски и кандидатски дисертации - не смея персо¬нално да изричам имена.
Имаше дисциплина "идеологическа борба" - имало, да го кажа в преизказно наклонение, защото не съм бил свидетел. А по дисциплината "идеологическа борба" също, доколкото ми е и звестно, сред отсъстващите ни колеги има хора с научни степени и звания.
Затова, апелирайки към народните представители да подкре¬пят със своя глас внесения законопроект на доцент Георги Панев на първо четене, същата молба отправям и към текста, който имам честта смирено да предложа на техния коментар, ана-лиз и евентуално положителна оценка.
Благодаря, господин председате-лю! Благодаря, уважаеми колеги! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Милачков.
Има думата господин Харизанов.

ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се опитам да бъда съвсем кратък, защото се солидаризирам с изказванията на предишните колеги, които достатъчно пъ-лно и ясно изясниха мотивите на този законопроект.
Искам да спра вниманието ви главно върху процедурите, които обезпечават, така да се каже, неговото приложение. Това е чл. 4 - подаването на декларации, които декларации да осигурят в съответствие с изискванията на закона на кандидатите, които ще заемат определените тук длъжности.
Аз смятам, че съществува една възможност доста хора да се изкушат и да подадат едни декларации, които са с невярно съдържание, благодарение на това, че голяма част от тези факти са трудно проверяеми. Например такива са изискванията дали е бил сътрудник на Държавна сигурност. Тъй като тези данни са секретни, трудно може да се каже дали този човек е бил, и-ли не е бил сътрудник на Държавна сигурност. Или пък като се има предвид, че обикновено в много случаи тези научни кадри присти¬гат от други градове, от други населени места, много от фактите на техните автобиографични данни о стават на заден план и човек може действително да се изкуши да попълни една такава декларация с невярно съдържание, независимо от това, че има един § 4 в Заключителните разпоредби, където попълването на такива декла¬рации е наказуемо.
Затова аз предлагам следното. Към чл. 4, а-л. 1 да се добави и следното изречение: "В съответствие с изискванията по чл. З, т. 4 към декларацията се добавя удостоверение, издадено от МВР". Това вече не разкрива държавната тайна, тъй като става въпрос да му се даде удостоверение, че този човек не е бил слу¬жител на Държавна сигурност, а това вече не е държавна тайна. Държавната тайна е дали той е бил служител. Това е чл. З, т. 4.
И към § 4 може да се добави, че "лице, подало декларация по чл. 4 с невярно съдържание, се освобождава от работа в науч¬ната организация, незабавно след установяване на нарушението и се наказва според действащите закони".

Трябва да съобщя на много от колегите, които не са се занимавали със сега действащия закон за научните степени и звания, че там даже се предвижда за позорящи престъпления, влезли в сила присъди, и лишаване от съответните научни степени и звания. Това е чл. 30, ал. 1.
Това са моите конкретни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз ще помоля и господин Хариза-нов, и господин Ми-лачков в писмена форма да ги дадат на Законо¬дателната комисия. Други желаещи? Господин д-р Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): 3. Варненски избирателен район. Ува¬жаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като подкрепям безрезервно внесения законопроект от господин Панев и неговите съвносители, и като подкрепям без¬резервно предложението, направено от господин Ми-лачков тук, в п-пенарната зала, трябва да кажа, че моят 23-годишен стаж във Висшия медицински институт - Варна, ме убеждава абсолютно в голямата социална необходимост от приемането на един такъв закон.
Няма да говоря какво беше през изтеклите десетилетия. Всеки от нас, който, подобно на мен, или път има близък, който подобно на някого о т нас е имал контакти с висши учебни заве¬дения и с научни организации и институти, до болка са му ясни нещата.
Искам само да отбележа, че навременността на този закон се потвърждава от чудовищната наглост на някои наши опоненти както в пресата, така и в устни изказвания. Например една дама, съжалявам, че не присъства тук, под чието име пише "Християнско женско движение", целейки да покаже голямата компетентност на опозицията, публикува в най-големия опозиционен вестник един материал, в който се казваше между другото: "... така е, господа, обаче професорите са при нас, а пък техните асистенти са при вас". И аз на това й отговорих, също в пресата, че това е така, че е голяма истина казаното от нея, но тези хора не са професори, защото са при БСП, а са станали професори, защото винаги са били с тази партия, с тази олигапрхия, с тази върхушка. Тоест няма нищо вярно в това, че с притегателната си сила те са ги привлекли. Тези хора са създадени от тях, те са техни креатури и е напълно логично тези хора, които са станали професори, бла¬годарение на партийното си членство, да останат верни на пар-

тията, която ги е създала.
Известно е, че хабилитираната некадърност няма да пресекне с приемането на този законопроект. Тя и ма удивителното свойство да се самовъзпроизвежда и тя се самовъзпроизвежда не само чрез професорите, които са станали такива по во-лята на БКП (БСП) и-ли по во-лята на Държавна сигурност. А има, разбира се, и без¬партийни лица, които са служели на интересите на тази к-лика много вярно и много всеотдайно. Това е вярно. Но все пак този законопроект, ако бъде приет, ще даде възможност поне хората, които категорично са доказа-ли, че не могат да ръководят висшето образование и науката, поне тези хора за един известен период от време да бъдат отстнанени от възможността да ги ръководят. И това нещо ще гарантира един по-добъръ просперитет и на науч¬ните институции, и на висшите училища в страната.
Наред с това имам някои малки корекции, по-скоро редак¬ционни, ще ги внеса и ще ги повторя при второто четене.
Да кажем, в чл. 2, а-л. 2, "на които е дадено правомощието да обявяват конкурси, процедури и да избират научни и преподава¬телски кадри" - думата "процедури" е абсолютно безпредметнаа. Тези, които обявяват конкурси и провеждат избори, по тези кон¬курси и по тези избори има някаква процедура. Така че думата "процедура" се включва в другите неща и няма смисъл от нея.
В чл. З, ал. 2, където се казва, че "не са били членове на общински, градски и окръжни комитети на БКП", тук градацията трябва да бъде обратна. Обикновено се посочва най-високото рав¬нище и постепенно се показва до какво най-ниско равнище се стига. Така че логиката е да бъде "окръжни, градски и общински комитети на БКП". Подредбата да бъде обратна.
В т. 6 на същия чл. З се споменява за Академията за общест¬вени науки и социално управление. Предлагам добавка "и нейните филиали". Защото в няколко града на България тя имаше свои фили¬али и да се знае ясно, че тези филиали са част от тази академия, а не са нещо отделно съществуващо от нея. Затова аз предлагам и зрично да се добави "и нейните филиали".
И накрая в чл. 5 и в двете алинеи смятам, че редакционно не са добре - "отнемат се правомощията" и т.н., ако не са изпъл¬нени изискванията по член този и този .
Много е ясно, че щом тези членове се приемат сега, много

ясно е, че тези изисквания не са изпълнени. С други думи, трябва да бъде "че се о тнемат тези пълномощия до осигуряване на изиск¬ванията" по членове еди кой си и еди кой си.
Следователно в края на а-л. 1 и 2 на чл. 5 предлагам и изразът "ако не са изпълнени изискванията по чл. З и ч-л. 4" да се замени с израза "до осигуряване на изискванията по чл. З и чл. 4."
Отново апелирам към всички народни представители да под-крепятя както този законопроект, така и допълнителното предложе¬ние на господин Ми-лачков, което смятам за извънредно целесъоб¬разно.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Карев. Има ли още желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, господин Джеров, ако обича да дойде в залата. И мо-ля, господа квесторите, да помо-лят всички народни представители да влязат, защото ще има гласуване на законопроекта.
Господин Джеров има думата.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, след като приключиха изказванията, би трябвало да минем към гласуване, а направените предложения във вашите изказвания ще бъдат взети под внимание първо от Комисията по образованието и науката, след което и от Законодателната комисия. При това положение, господин председател, бихте могли да поставите на гласуване за първо четене на законопроекта, без да можем да минем към второ четене, за да може той да бъде допълнително обсъден съобраз¬но направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, господа народните предста¬вители да заповядат о пленарната зала. Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене законопроекта за допълнителни изисквания към научните организации и към висшата атестационна комисия. Моля, гласувайте.
Резултати от г-ласуването: от общо 121 гласували, за - 121 (ръкопляскания), против - няма, въздържали се - няма.
Господин Джеров, ако обичате да продължим със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА УКАЗ № 56 ЗА СТОПАНСКАТА .ДЕЙНОСТ
Господин Димитров, Вие ли ще вземете думата?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председа¬тел, уважаеми дами и господа! Законопроектът води началото си от проектозакона за бюджета на Република България. В него бяха включени няколко положения за изменение на закони. Тогава направих възражение, че в един временен закон не следва да бъдат направени промени в постоянно действуващи закони. На базата на това възра¬жение на Законодателната комисия Министерският съвет внесе законо¬проект за изменение на три текста на Указ № 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля за тишина и внимание в залата!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Впоследствие трябваше да бъдат направени още няколко изменения и след като вече е налице становището на Комисията по бюджета и финансите - този законо¬проект може отново да влезе в залата.
Смятам, че най-прави-лно йи било господин Венцеслав димит-ров като председател на комисията да докладва законопроекта за трите текста и те да бъдат гласуван поотделно.

ПРьДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, заповядайте.
Господин Мичковски, искате думата?
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Да прочета становището на Икономическата комисия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За становището на Икономическата комисия - разбира се.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Ето и становището на Икономическата комисия по законо¬проекта за изменение и допълнение на Указ № 56 за стопанска дейност.
Икономическата комисия на свое заседание от 22 април обсъди направените предложения при първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Указ № 56 за стопанска дейност. Комисията предлага:
1. В ал. 2 на ч-л. 86 да отпаднат думите "и-ли определени от него компетентни държавни органи". След уточнение при второто четене да отпадне и думата "прогнозни".
2. Да се създаде нова алинея на чл. 86 със следния текст;
"А-л. 4. Министерският съвет определя условия и ред за компенсиране на доказаното превишаване на реализиралите фактически цени, на фиксираните или пределните цени."
3. Алинея 5 на чл. 87 - комисията предлага три варианта. Единият от тях вече не е актуален, тъй като касае вноските за пенсионно осигуряване, това е проблем, който вече беше решен със Закона за пенсиите. Остават само два варианта. Първият вариант е да отпадне тази а-линея и вторият вариант е тя да остане непроме¬нена. Второто мнение се поддържа от по-малък брой депутати.
4. Член 88, § 5 от законопроекта - отново два варианта предлага Икономическата комисия. Първият вариант е чл. 88 да получи следната редакция: "След изплащане на данъците и другите задължения и осигуряване на средства за инвестиционни цели на държавните фирми, остатъкът от печалбата се разпределя за инвести¬ционни цели на държавните фирми по ред, определен от Министерския съвет." При приемането на този текст да се създаде нов параграф в Заключителните разпоредби по следния начин и следва текст:
"Член 88 се прилага до края на финансовата 1992 година."
Вторият вариант е да отпадне § 3 от законопроекта като този втори вариант се подкрепя от по-малък брой депутати.

5. Комисията подкрепя предложението на господин Шот-леков за нова редакция на ал. З на ч.л. 87.
Комисията препоръчва на Министерския съвет да прецени необходимостта и от други промени в Указ № 56 и ги предложи в общ закон.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мичковски, Вие малко ме учудвате, затова защото първо не знам дали Вашето мнение е минало през Законодателната комисия. Къде е господин Джеров?
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Това е решение на комисията от 22 април, господин председател. Няма начин да не е минало през Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Второ. Мисля, че вариантни становища така, както Вие ги давате, никога не сме обсъждали. Комисията взема становище с мнозинство, а ако вземем варианти, ние бихме могли да стигнем след известно време да предложим примерно десет варианта, десет становища. Предложете варианта, който има мнозинство.
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Аз го посочих това в становище¬то. Аз съм посочил тези, които имат мнозинство. Трябва да се посочат все пак всички мнения е комисията и съм посочил и тези, които де $акто са против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Но става въпрос за гласуване. В Законодателната комисия е трябвало да влязат тези, които са приети с мнозинство. Иначе няма как.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега аз бих направил, госпо¬дин председател, следното предложение. Законодателната комисия в присъствието на господин Венцеслав Димитров обсъди всички варианти, всички алтернативи, всички направени предложения. Заедно с него ние се обединихме около онова, което е предложено в раздадения писмено текст. Както е било обичайно тогава, когато се докладва един текст, винаги може да има и втори вариант, който да бъде поставен на разглеждане. Това, което каза господин Мичковски, е така, но двете комисии не възприеха предложенията на Икономическата комисия. Затова ние представяме проекта, който е минал през двете комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.

ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам на господин Мичковски внимателно да следи текстовете, тъй като голяма част от предложенията на Икономическата комисия могат да минат като поправки, като предложения за отпадане на текстове и допълнения, да видим какво можем да направим заедно, за да гласуваме днес Указ К" 56 за стопанската дейност. Тук има и смислени предложения, например по а-л. 2.
Затова предлагам да започнем четенето алинея по алинея, където има варианти.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Трябва да се видят тези неща. ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще ги видим, разбира се. Чл. 86. § 1. В чл. 86 се правят следните изменения;
(Тук има предложения, приети от Законодателната комисия - ал. 2 и ал. 3. Ал. 1 не се променя).
Ал. 2 се изменя така: "За определени стоки и ус-луги с особено важно значение за жизненото равнище на населението и икономиката на страната Министерският съвет или определени от него компетентни държавни органи определят фиксирани минимални пределни прогнозни цени и максимални надценки за търговската дейност".
За сравнение ще прочета предишния вариант, за да видите за какво става дума: "За определени стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на населението компетентните държавни органи определят фиксирани или пределни цени на дребно".
Мисля, че свободата, която се дава сега в новия вариант е доста по-голяма, в сравнение с предишния. Но ми се струва, че предложението на господин Мичковски може да бъде гласувано -да отпаднат думите "или определени от него компетентни държавни органи". Става дума за Комисията по цените, или как беше? И след това думата "прогнозни" да отпадне.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Защо да отпадне? ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е неговото предложение. Аз предлагам най-напред да гласуваме отпадането на думите "или определени от него компетентни държавни органи" и "прогнозни цени".
Мисля, че господин Пушкаров иска да каже нещо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Разбира се, ще го направим, всичко ще направим, но тук го правим малко наопаки. Както и да е. Първо би трябвало да гласуваме по-отдалечения текст -на господин Мичковски.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не става дума, господин председател, за съвършено нови текстове, които не са мина-ли през комисията, а става дума за редакционните бележки, които е направи/1 той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, дайте редакционните поправки.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако ми разрешите да уточня. По ал. 2 има две предложения, които са направени от господин Мичковски или от Икономическата комисия, това сега не е важно. И едното, и другото е за отпадане на текстове.
Предлагам да прог-ласуваме, или ако искате да дискутираме въпроса дали да отпаднат думите "или определени от него компе¬тентни държавни органи", първо, и, второ, дали да отпаднат думите "прогнозни цени". Това са предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз бих казал така, Вие като председател на Комисията по бюджета и финансите да кажете Вашето мнение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мисля, че има други станови¬ща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако има други становища, моля.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Моето становище е текстът да отпадне. Но мисля, че и да се приеме становището на Икономи¬ческата комисия, няма да е голяма промяната на текста.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Господин председател, колеги! Аз мисля, че влизаме в доста объркан стереотип, объркан начин, по който трябва сега да разработваме и да приемаме закона. Ако за ал. 2 на чл. 86 това е възможно, нататък се предлагат измене¬ния, които са много съществени и засягат конструкцията на данъчно¬то облагане. И не можем сега на ход да ги обсъдим.
Аз съм съгласен, че за ал. 2 на чл. 86 сега можем да стигнем до някакво споразумение. Съгласен съм да отпадне изразът "компетентни държавни органи". Очевидно се визира Комисията по цените и свързаните с последните изменения в цените, които бяха малко хаотични. Това е един вид недоверие към един орган,

който се прояви недотам компетентно в една сложна обстановка. Така че съм съгласен с този текст.
Изразявам собствено становище по проблема за прогнозните цени. Първо, целият текст на ал. 2, който дава права на Министер¬ския съвет да определя освен либерализацията на цените, т.е. освен свободните цени, които се договарят между производител и купувач, да определя още цяла серия от цени. Това по същество е изземването на територия на пазара и вкарването й в администра¬тивно подчинение. Това трябва да го знаете. Колкото повече са цените, които наб-людава, определя, фиксира, лимитира Министерският съвет, толкова по-мажа е територията на пазара. И това е естест¬вено. Прогнозната цена фактически тук е единствената либерална цена. Така че от това по същество няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз смятам, че господин Пушкаров каза нещо много ценно, в смисъл няма ли да бъде по-добре двете комисии по време на почивката...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние се договорихме с госпо¬дин Мичковски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: ... Чудесно, щом се договорихте така бързо, тогава няма проблеми, разбира се. В такъв случай моля господин Венцеслав Димитров да започне да чете и ние да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Съгласихме се да подкрепим предложението "или определени от него компетентни държавни органи" да отпадне. Предлагам да гласуваме това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, моля проче¬тете сега целия текст, така както го предлагате.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "За определени стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на население¬то и икономиката на страната Министерският съвет определя фиксира¬ни минимални пределни прогнозни цени и максимални надценки за търговската дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: С това съгласна ли е Икономичес¬ката комисия, господин Мичковски?
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В такъв случай не ни остава нищо друго освен да гласуваме изменението на ал. 2. Моля, гласу¬вайте.

Резултати от гласуването; от общо гласували 106 народни представители, за предложения текст - 106, против - няма, въздър¬жали се - няма.
Моля, прочетете изменението на текста на ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ал. З се изменя така:
"Министерският съвет определя реда за образуване и изменение на цените по предходната алинея, както и контрола и санкциите при тяхното нарушаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли други предложения? -Няма.
Мо-ля, гласувайте.
Резултат от гласуването: от общо г-ласува-пи 108 народни представители, за - 108, против и въздържали се - няма.
Преминаваме към чл. 87.

ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има едно предложение от господин Мичковски за създаване на нова алинея. Прочитам го:
"Министерският съвет определя условия и ред за компенсиране на доказаното превишение на реализираните фактически цени над фиксираните или пределните цени".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Какво е становището?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, ние не сме обсъждали такъв текст, но ми се струва, че господин Пушкаров каза, че прогнозните цени са тези, които имат най-голямо значение и на които Министерският съвет определя максимална търговска отстъпка. Аз не знам колко фиксирани цени има и колко са преде-лни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пушкаров, ако обичате да обясните.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да. И как влизаме в един режим на субсидиране на цените, което трябва да бъде предвидено в бюджетния закон. Затова аз възразявам против такава алинея.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз възразявам категорично против този текст. Той означава, че по същество ние влизаме в един неконтролиран режим на субсиди¬ране на фирмите. Това ще означава, че трябва да приемем съответно поправки към Закона за бюджета, за да осигурим средствата, източ¬ниците за покриване на това субсидиране.
Второ, по този начин ние по същество ще спрем всякакви възможности за преструктуриране на индустрията. Тоест, ще почваме да наказваме добрите и да поощряваме лошите. Защото тези, които не могат да се справят, ще търсят аргументите и доказателствата, включително и със стачки, за да могат да принудят правителството да приеме, че техните цени или техните производствени разходи, които надвишават определените цени, са реалните и за тях държавата и цялото общество трябва да плащат. Това е разтварянето на врата¬та, по която ще връщаме социализма. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мичковски има думата.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Първо искам да направя едно уточне¬ние.
Това становище на Икономическата комисия беше прието преди окончателното приемане на бюдмета, господин Пушкаров.

Второ, аз не съм много съгласен с всичките Ви аргументи, макар че част от тях съм склонен да приема. След като ние не знаехме по какъв начин ще бъде построена разходната част на бюджета и по какъв начин ще се осъществява субсидирането, ние не можехме да определим друг подход при формирането на нашето становище освен този.
Склонен съм да приема дори отпадането на тази предложена а-л. 4, но с по-голямата част от Вашите аргументи не съм съгласен. Това разминаване, което наистина се получава, е резултат от факта, пак да повторя, че становището на Икономическата комисия беше изработено преди окончателното приемане на бюджета на стра¬ната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Мичков-ски.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: В такъв случай можем въобще да не гласуваме тази а-л. 4 и да преминем към чл. 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Чакайте сега, момент! Аз не разбрах, господин Мичковски, отказвате ли се от тази алинея? Не може да не гласуваме, ако има предложение.
АСЕН МИЧКОВСКИ (встрани от микрофоните): Аз мога да се откажа, но това е решение на Икономическата комисия, не е мой, индивидуален акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, господин Мичковски казва, че той -лично би могъл да се откаже, но това не е индивидуа¬лен акт. Това е вярно, защото е решение на Икономическата комисия.
При това положение гласуваме първо предложението на Икономическата комисия, от което господин Мичковски каза, че той самият не може да се откаже, затова защото би било индивидуа¬лен акт, и след това вече ще гласуваме предложението на Бюджетната комисия. Моля, г-ласувайте.
От общо гласували 106 народни представители, за - 5, против - 96, въздържали се - 5.
Господин Димитров, прочетете отново Вашето предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нямам. Това беше предложение за допълнителна алинея, така че...
Преминаваме към чл. 87.
"1. В а-л. 2, след края на първото изречение се добавят думите "а търговските банки в размер на 50 на сто и Държавната

спестовна каса в размер на 70 на сто". Искам да направя едно уточнение. Това е част, или поне беше част от вкарания от прави¬телството бюджетен закон, но тогава се възприе в Законодателната комисия становище, че трябва с отделен закон да се направи тази поправка, а не заедно с бюджетния закон. И това нещо ни се предла¬га сега. (Глас от залата: "Не разбрах...")
"..., а търговските банки в размер на 50 на сто и Държав¬на спестовна каса в размер на 70 на сто". Става дума за данъка върху печалбата, който е 40 на сто, а специално за търговските банки е увеличен и за Държавна спестовна каса е по-голям, защото те реализират и по-голяма печалба. Сега аз мога да разкажа каква е логиката: че от тези пари сигурно ще се поема държавният дълг, ще се набират повече средства за този фонд, който е 5,5 млрд.лв. за поемане на дългове...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, гласуваме. Нямаше друго предложение на Икономическа¬та комисия по този въпрос, нали господин Мичковски? (Утвърдителен отговор) Да, добре. Моля, гласувайте.
От общо гласували 106 народни представители, за - 106, против и въздържали се - няма.
Моля, продължете, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сега искам да обърна внима¬ние, че нито Законодателната комисия, нито Бюджетната комисия обърнаха внимание, че съществуващата а-л. З противоречи на Консти¬туцията. "Фирмите правят вноски за общинските народни съвети в размери и по ред, установени от Министерския съвет." А предложе¬нието на господин Шотлеков, което е направил, то именно привежда тази разпоредба в съответствие с Конституцията и ще даде възмож¬ност общините да набират данъци по линия на това нещо, което до днес го наричахме "вноски за общинските народни съвети". И затова аз предлагам господин Шотлеков да го прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Предполагам, че господин Шотле¬ков ще обясни, моля ви се.
АСЕН МИЧКОВСКИ (встрани от микрофоните): Искам да кажа, че това е предложение, което се поддържа и от Шотлеков, и от Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Но нека господин Шотлеков да го обясни.

ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение аз съм го направил на първо четене и по надлежния ред съм го предал на господин Джеров. Но така или иначе предложението гласи следното:
"Юридически лица с държавно и общинско участие повече от 50 на сто, които извършват търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, правят задължителни вноски за общините в размер на 10 на сто от печалбата, установена като разлика между общите суми по приходите и разходите по раздел първи, втори и трети от отчета за приходите и разходите, приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството."
Това е същият текст, както е след двата процента фонда "Мелиорация", само че ако този размер на вноската не бъде устано¬вен със закон, то в такъв случай той ще противоречи на чл. 60, ал. 2 от Конституцията, който казва, че "данъчните задължения се установяват със закон".
Ето защо делегация на правомощия на Министерския съвет по отношение на данъчните закони и установяването на данъчните задължения с актове на Министерския съвет според мен е противоре¬чие с Конституцията и затова предлагам да бъде уредено в закон.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, имате ли нещо? - Не, съгласявате се.
Господин Димитров, съгласявате ли се?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предварително казах, че съм съгласен. Затова може веднага да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Шотлеков, аз само бих Ви помолил да дадете текста тук, защото малко бързо го проче¬тохте, за да бъде точно записан в стенограмата. Просто за стено¬грамата.
При това положение гласуваме предложението на Икономи¬ческата комисия, което беше изразено от господин Шот/юков. Моля ви, гласувайте.
От общо гласува-ли 110 народни представители, за - 110, против и въздържали се - няма.
Господин Димитров, продължете.

ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Т. 2, ал. 4, 5 и 6 се изменят така... Аз предлагам да ги гласуваме не заедно, а алинея по алинея.
"Ад. 4. За юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност, облагаемата печалба не се включва:
1. Разходите с инвестиционни цели, без в-ложенията в дялове и ценни книжа.
2. Всички лихвени плащания.
3. Погашенията по инвестиционни кредити, взети предишни години.
Загубите в една календарна година могат да се пренасят за сметка на печалбата пет години напред."
Тук има направено едно предложение, което аз съм депози¬рал в Законодателната комисия още при обсъждането, но тъй като беше направено допълнително, не може да излезе като предложение на комисията, но с него е съгласен и министър Костов. Затова аз го прочитам:
"Тези юридически лица (за които се отнася тази алинея) заплащат данък върху печалбата в размер на 30 на сто, ако облагае¬мата печалба е до 1 млн.лв. годишно."
Би било хубаво, господин председател, ако това предложение най-напред се гласува като добавка. След целия текст да се вкара този: "Тези юридически лица заплащат данък върху печалбата в размер на 30 на сто, ако облагаемата печалба е до 1 млн.лв. годишно", т.е. това предложение съдържа един вид преференции за частния бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е едно допълнение, добре. Господин Мичковски и господин Пушкаров, съгласни ли сте?
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): С това съм съгласен.
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): И аз съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Гласуваме за допълнение¬то, което предложи господин Димитров. Така е редно - първо допъл¬нението. Моля, гласувайте!
Гласували общо 102 народни представители, за - 102, против и въздържали се - няма.
Господин Пушкаров иска думата по самата ал. 4.

ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Господин председател, колеги! Ние с Венци разменихме няколко думи, но в мен остава съмнението, че лишаваме фирмите от възможност, от активна възможност да заделят средства под формата на дарения за подпомагане както на социално слаби, така и на фондации, така и на образование, на култура, на спорт. Венци ми обясни, че възможността за такива дарения се прокарва чрез облагането на индивидуалния доход. Обаче това фактически означава стесняване на базата, от която могат да се отчисляват средства за осъществяване на такива даре¬ния. Това означава, че след като е разпределена печалбата, факти¬чески от индивидуалния доход лицето може да извършва такива дарения. А възможността преди разпределението на печалбата -от нея да се приспадат средствата за подпомагане, в случая се елиминират. Аз предлагам първо да чуем обяснението на Венци и след това евентуално да се направят разисквания. Защото това е важен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пушкаров, подгответе един текст. Аз Ви разбрах много добре. Явно, че има резон.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Ще чуя обясненията и тогава.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, предишната трактовка на Указ № 56 за стопанската дейност беше в съответствие с така нареченото понятие "фирма". Имаше еднолични, имаше колективни, фирма с ограничена отговорност и т.н. Тогава законодателят е подходил да се дадат едни облаги на така наречения частен бизнес под формата на еднолична фирма или на колективна. Сега имаме съвършено различна трактовка. Имаме физически лица - еднолични търговци, имаме юридически лица - всички останали.
Вие правилно отбелязахте, че в чл. 13 (ние го разширихме преди няколко месеца) има трактовка на всички разписани разходи, които се приспадат от облагаемия доход на едноличните търговци.
Ако искате да направите Вашето предложение, мисля, че трябва да го направите или като нов законопроект, или като ревизия на вече ревизирания закон. Но нека да бъде не сега, когато сме на второ четене. Може би трябваше да стане още при първото четене и да е в съответствие с новата нормативна уредба - с Търговския закон.

Между другото аз искам да уведомя народното представител¬ство, че предстои внасянето на един комплекс от данъчни закони, които сигурно ще влязат в действие от 1 януари следващата година. Там тези работи ще бъдат направени така, както е практиката в развитите страни. Така че аз мо-ля господин Пушкаров да не предизвиква нова дискусия. Още повече, че сме на второ четене и трябва да избираме между съвсем точни текстове и да ги гласува¬ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Съвсем от процедурна гледна точка искам да отбележа само едно: изглежда, че на първо четене това предложение не е било направено.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Аз тогава не бях.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той беше министър тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това няма значение. Но не е направено и щом не е направено ние не бихме могли да го гласува¬ме, въпреки че... Но, елате, обяснете.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Колеги, аз съм съгласен със съобра¬женията и на Венцеслав Димитров, и на господин председателя. Въпреки това считам, че трябва да защитим в с-ледващото законода¬телство, което приемаме - специално комплекса от данъчни закони, ясно и категорично възможността фирмите да могат да заделят средства от печалбата преди облагането й за осъществяване на такова подпомагане и дарение.
Сега съм съгласен да не отваряме дискусия. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. За да остане в стенограмата това, напомням на председателя на Бюджетната комисия, кактои на председателя на Икономическата комисия предложението на господин Пушкаров да намери място в следващия закон, така както е във всичките страни. Така е било по-рано и в България.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Пушкаров е член на Бюджетната комисия, така че ще има възможност да вземе отноше¬ние при обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тогава да гласуваме ал. 4 така, както беше прочетена.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: С допълнението, което беше прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Допълнението вече го гласувахме. Сега ще гласуваме ал. 4, както е предложена от Вашата комисия.
Гласували общо 109 народни представители, за - 109, против и въздържали се - няма.
Сега още веднъж трябва да гласуваме цялата алинея с допълнението, което бяхме гласували. Гласувайте, моля ви!
Гласували общо 105 народни представители, за - 105, против и въздържали се - няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "А^. 5. Работодателите, освен тези на бюджетна издръжка, правят задължителни вноски във фонд "Професионална квалификация и пренасочване" в размер на 7 на сто от фактически начисления на средства за работна заплата, които се включват в разходите им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли предложения и становища? - Няма. Моля, гласувайте!
Гласували общо 110 народни представители, за - 110, против и въздържали се - няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "А^. 6. Юридическите лица с държавно и общинско участие повече от 50 на сто, които извършват търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, правят задължителни вноски във фонд "Мелиорации" в размер на 2 на сто от печалбата, установена като разлика между общите суми на прихо¬дите и разходите по раздел първи, втори и трети от отчета за приходите и разходите, приложен към цл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли други становища? -Няма. Моля, гласувайте!
Гласували общо 108 народни представители, за - 105, против - 3, въздържали се - няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Чл. 88. След изплащане на данъците и другите задължения на фирми с държавно и общинско участие повече от 50 на сто, остатъкът от печалбата се разпределя по ред, определен от Министерския съвет."
Между другото, както чета, виждам, че има едно несъот¬ветствие. Вместо "фирми", трябва да се каже "юридически лица", защото "фирми" съответствуваше на предишната трактовка.
Тук има предложение на Икономическата комисия. Нека да изясня за какво ставаше дума. Става дума за онези юридически

лица, които все още не са преобразувани в акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. В преобразуваните вече Министерският съвет е приел ред, че разпределението на печалбата, остатъчната печалба, става в съотношение 50:50. Тук става въпрос да дадем право на Министерския съвет да определи това нещо и за все още непреобразуваните юридически лица с държавно и общинско участие.
Предложението на Икономическата комисия, което аз добре чух, предвижда ограничаване на правата на Министерския съвет, т.е. ограничаване правата на онзи, който представлява, олицетво¬рява субекта на държавната собственост да централизира една част от печалбата именно на държавните фирми. Когато се посяга на тази част - 50 на сто от остатъчната печалба, която Министер¬ският съвет иска да централизира в момента, това значи, че се посяга на приходите на държавата. А знаете приходите за какво се използуват. Има натиск за увеличаване на заплати на най-различни категории от държавните служители, прие се увеличаването на пенсиите. Така че аз лично не бих могъл да се съглася с всяко едно предложение, което посяга макар и на малка част от приходите на държавния бюджет.
Естествено 50 на сто от остатъчната печалба се оставя на фирмите. Такова е и становището на Министерския съвет - за развитие, за инвестиции и т.н. Но да се оставя по-голяма част, мисля, че това е престъпление към всички онези, които чакат на държавни пари днес - да им се увеличи заплатата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз смятам, че беше по-коректно господин Мичковски да беше изложил своето становище.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той веднъж го прочете.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Димитров не е схванал смисъла на предложението на Икономическата комисия. Но това предложение стана безсмислено след приемането на министер¬ско Постановление № 27, което определя реда, по който се разпре¬деля остатъчната печалба. В този смисъл на думата няма никакъв смисъл да бъде гласувано това предложение, тъй като този ред, а ние предлагаме точно това - остатъчната печалба да се разпределя по ред, определен от Министерския съвет, вече е налице. Той е неблагополучен за мен, но това е факт чрез министерско Постанов¬ление № 27.

По такъв начин предложението губи своята актуалност и моля да не го подлагате на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Господин Пушкаров, заповядайте.

ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Става дума за нещо много важно. Това е реализиране правото на собственика на капитала върху част от печалбата, която се получава от фирмите, които работят с неговия капитал. Това е регламентирано в Търговския закон и по Постановление № 27 на Министерския съвет за фирмите, които работят по Търговския закон, това е добре разписано. Тук обаче в редакцията на чл. 88 не бива да се допуска друго, трябва да се използува същият ред, който е за фирмите, които работят по условията на Търговския закон, т.е. да се използува вече приетият ред, да няма разнообра¬зие. Защото така, както е казано, може да се окаже, че Министер¬ският съвет може да приеме друг ред, раз-личен от онзи, който е приел за фирмите, работещи по Указ № 56 за стопанската дейност. А това ще действува очевидно дестимулиращо на едните или на другите, т.е. ще ерозира взаимно интересите. Значи трябва да бъде направена някаква редакция, за да се осигури съответствието. Това е моето съображение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Шотлеков, заповядайте. И се опитайте може -ли да дадете точната редакция, която трябва.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Да.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както в Търговския закон ясно е казано, че собственикът на капитал е този, който решава какво да прави с дивидентите от печалбата, аз си мисля, че Указ № 56 за стопанската дейност няма защо изрично да се занимава с този въпрос, доколкото вече друг нормативен акт с всички стопански субекти работят по този закон, т.е. Тър¬говският закон. Всички стопански субекти. Защото там има едни преходни разпоредби, които казват, че се прилагат разпоредбите на Търговския закон, ако не са преобразувани като търговски дружества, работят по този закон. И няма смисъл ние тук изрично да се занимаваме с какъв размер ще бъде от печалбата, определена в бюджета, с какъв размер ще разполага фирмата и т.н.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Да, съгласен съм. Съгласен съм.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: Това го казва собственикът на капита-па. За една фирма това може да бъде 20 на сто, ако например е тежко положението, за друга фирма да бъде 70 или 75 на сто, ако да

кажем положението на фирмата е цветущо и в момента бюджетът се нундае от пари.
Благодаря ви.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Предложението ти е да отпадне изобщо, така ли?
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз доколкото разбрах, никой не възразява против текста на ч-л. 88, както го прочетох. Така че можем и да го гласуваме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Един момент.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, аз мога да го обобщя, ако искате. Господин Пушкаров казва: ние в закона да се позовем на Постановление № 27 на Министерския съвет. Мисля, че това е недопустимо. Един закон не може да се позовава на постановление на Министерския съвет. Юристите ще го кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент, господин Димитров. Един момент. Нека да минем по реда. Защото нека да видим дали действително всички са съгласни. Господин Шот-леков говори много бързо и по някой път някои сложни материали не мога да ги разбера. Господин Шотлеков, Вие съгласен ли сте така? Да го гласуваме ли?
И-ЛИАН ШОТЛЕКОВ: Извинявайте, господин председател, аз това го дадох като пример. Нека да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (със смях): Но по-бавничко, ако обичате.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: Няма пречка този текст да съществува дотолкова, доколкото би могло да има фирми, които не са преобра¬зувани. Ако действително в България има още фирми, които не са преобразувани, може би за тях има смисъл да остане този текст.
И тъй като в крайна сметка Министерският съвет не е успял да ги преобразува. Затова нека текстът да остане. Като аз обясних, че може изобщо и без този текст - по аналогия може да се приложи Търговският закон. Но доколкото би могло да бъде чисто и ясно, нека да остане този текст.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Господин председател, аз искам да подкрепя предложението на господин Димитров, тъй като господин Карабашев току-що ми изтъкна един изключително основателен аргу¬мент: ако отпадне този текст, няма да има основание за министер-

ското Постановление № 27. По този начин се премахва съществуващият ред за разпределяне на остатъчната печалба. По такъв начин аз мисля, че предложението на господин Димитров е безалтернативно и трябва да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пушкаров, Вие бяхте предложили нещо. Кажете.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Оттеглям своето предложение за този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие оттегляте предложението? Добре. Тогава остава този текст само с добавката - вместо "фирми" - "юридически лица". Просто няма смисъл допълнително да се казва. Аз ще прочета: "След изплащане на данъците и другите задължения на юридическите У1ица с държавно и общинско участие, повече от 50 на сто, остатъкът на печалбата се разпределя по ред, определен от Министерския съвет". Дотук беше, нали така?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Прощавайте, още едно допълнение. Това е от становището на Икономическата комисия. При приемането на този текст да се създаде нов параграф в Заключителните разпоредби, който да казва следното:
"Чл. 88 се прилага до края на финансовата 1992 г."
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): До преобразуването! Защо така?
АСЕН МИЧКОВСКИ: Но то се преобразува до края на финансо¬вата.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, нека сега да гласуваме за чл. 88 така, както го прочетох.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 110 народни представители, за - 109, против - няма, въздържал се - 1.
Приема се текстът на чл. 88.
Преминаваме към Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "§ 4. Ал. 5 на чл. 90 се прилага до края на 1992 г."
Едно пояснение: чета текста на ал. 3: "Министерският съвет определя частта на лихвите по кредитите, които фирмите изплащат преди облагане на печалбата с данък".

Сега Министерският съвет е определи-п съотношението 50:50 на сто, но становището е, че при условие че лихвеният процент намалее, това съотношение може да бъде променено в б-лагоприятна пропорция за фирмите. Министерският съвет на практика с това ще го задължим от 1 януари следващата година въобще да се откаже да облага лихвите с данъци.
Така че можем да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пушкаров?
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Господин председател и колеги, с риска да омръзна днес, искам да кажа, че този текст, който действуваше, този механизъм, който действуваше мина-лата година и тази година, е в противоречие със Закона за счетоводството.
Лихвата в целия свят се признава за разход. Ние поради особената ситуация, в която се намираме, за увеличаване на бюджет¬ните приходи, бяхме по изключение за миналата година и за тази година приели този механизъм. Това е като пояснение.
Аз обаче имам въпрос към Венцеслав Димитров: този текст, ал. З, вижте как е записан: "Министерският съвет определя частта от лихвите по кредитите, която фирмите изплащат преди облагане".
И ако се вървем назад, към а-л. 4, която третира кои разходи се изключват от печалбата, приспадат от печалбата преди облагането й, всички лихвени плащания се изключват от печалбата преди облагането. Това трябва да бъде специфицирано, за да не се получи противоречие, което сега за мен съществува. Разбира се, в този случай става дума за юридическите .лица без държавно участие, но накрая алинеята, заключителната разпоредба фактически не определя кръга на фирмите. Значи може да включва и фирмите без държавно участие.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тук юристите ще ви направят едно пояснение, или едно уточнение, че когато въпросът е частен, важи разпоредбата, която третира въпроса, когато е по-тесен. Значи в ал. 4 на чл. 87 ние определихме, че юридическите лица без държавно и общинско участие приспадат всичките лихвени плаща¬ния. Ясно е, че става дума тук за тези, които остават. Аз така го интерпретирам, т.е. юридическите лица с държавно и общинско участие. Става дума само за това. Мисля, че...
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Ако е така, това трябва да се каже.

ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, обаче ние сега сме на заключителните разпоредби и ако искате да го направим това, трябваше да го направите по-рано, когато разглеждахме чл. 90.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Няма нужда.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма нужда да се прави! Мисля, че е ясно за всички. Въобще няма да тръгнат другояче, защото има специална разпоредба.
Мисля, че можем да гласуваме § 4, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, господин Пушкаров каза, че е добре. Моля, гласувайте. И след това имаме едно много важно гласуване, което забравих, но не е късно да го направим и след това гласуване.
Моля, народните представители да останат в залата, защото имаме още две гласувания и имаме едно важно гласуване, което по моя грешка не подложих на гласуване навреме: това е предложе¬нието на господин Пандурски в петък вместо парламентарен контрол, да бъде ден за законодателна дейност. Това също трябва да г-ласу-ваме.
Моля, гласувайте по § 4.
От общо гласували 111 народни представители, за - 109, против - 1, въздържал се - 1.
Приема се текстът на § 4.
Моля, господин Димитров, продължете с § 5.

ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "§ 5. § 2 се прилага от 1 януари 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По това няма становища. Моля, гласувайте!
От общо гласували 113 народни представители, за - 113, против и въздържали се - няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "§ 6. Този закон влиза в сила от 1 януари 1992 г."
Но ми се струва, че по-правилно е да бъде "Този закон се прилага от 1 януари 1992 г.", защото той ще влезе в сила, след като бъде обнародван в "Държавен вестник". Не съм юрист...!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как от 1992 г.?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Става въпрос за всички доходи, печалби и данъци от 1 януари 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Чакайте сега. Този закон не влиза, а се прилага... Така бихме могли...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не може с обратна дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Чакайте сега, един момент, нещо ме смущава. Господин Гоцев, или някой друг от юристите, господин Бучков...
Вижте сега, § 6..., или господин Джеров, нека юристите вземат отношение.
Този закон влиза в сила от 1 януари. Преди всичко, разбира се, не този закон, а Законът за изменение... Как така ще влезе?
ЗЛАТКА РУСЕВА И АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофо¬ните): Не може с обратна дата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е бюджетният закон, как да не може!... Прилага се за доходи от 1 януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека юристите помислят малко по този въпрос, за да не направим някаква грешка.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председатели, може би следната формулировка: "Разпоредбите на чл. 87 и чл. 88 се прилагат от 1 януари 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това вече е съвсем друго. Моля ви се, господа, чухте ли предложението, което се направи след една консултация с юристите? Повторете го, господин Димитров!

ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Разпоредбите на чл. 87 и ЧУ1. 88 се прилагат от 1 януари 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Ганев иска да каже нещо.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): 24.избирателен район, София.
Госпожи и господа народни представители! В случая ние тук като че -ли правим някакъв закон и то данъчен закон с обратна сила! Не съм сигурен дали това е много удачно. Защото най-напред това ще предизвика много големи технически затруднения в данъчните служби и на второ място, самите тези, които са облагани по този начин, сигурно ще имат много големи протести. Нека да го помислим този въпрос още един път. Интересува ме мнението и на двете комисии, интересува ме мнението и на другите юристи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По Конституция поначало ние не можем да правим закони с обратна сила.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не става дума, именно понеже се касае за данъците, годишното приключване, господин председател, става в края на годината. След като става в края на годината, тогава се разчитат всички данъци, така че мисля, че ние въобще никаква грешка не правим. Става дума за един период от време, данъчното облагане не става всеки ден, окончателното данъчно облагане ще стане в края на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ; Добре, нека да намерим обаче една формулировка точна, във връзка с данъчното об-лагане.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми ко-леги! Аз искам да подкрепя това, което каза господин Димитров и да ви посоча един пример.
Търговският закон влезе в сила от 1 юли миналата година и поради това събирателните дружества, които тогава бяха фирми на граждани, така да ги кажем, трябваше да водят двойно счетовод¬ство - до 1 юли едно счетоводство, а от 1 юли насетне - друго счетоводство.
Ето защо се наложи накрая на годината събирателните дружества да бъдат обложени по определен начин, както беше в началото на годината облагането, тоест не дължаха данък върху печалбата.
И сега, ако приемете, че това данъчно законодателство ще започне да действува от този момент насетне, това означава,

че всички фирми ще трябва да водят двойно счетоводство, което е абсурд.
Затова абсолютно подкрепям господин Димитров и предложе¬нието на Бюджетната комисия. И смятам, че от юридическа гледна точка няма никаква пречка откога влиза в действие данъчното облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря, господин председател! Междувременно имахме разговор с колегата Димитров и се уточнихме. Недопустимо е да се каже "влиза в сила от 1 януари 1992 г.". Защото това означава да му придадем обратна сила. Но тогава, когато се каже, че съответни разпоредби, цитирани във финалния текст, се прилагат от 1 януари 1992 г., няма никаква пречка да се приеме точно това съдържание.
Данъчното облагане касае цялата година и при това положе¬ние няма различие между нас двамата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Чудесно! Щом юристите са съглас¬ни, тогава може да гласуваме текста така, както беше прочетен. Моля, режим на гласуване!
От общо г-ласува.ли 112 народни представители за - 111, против - няма, въздържал се - 1.
Моля сега да гласуваме за предложението на господин Пандурски. Процедурното предложение, което той направи - петък да бъде ден за законодателна дейност, в петък да продължим да разглеждаме законите. Моля ви се, тишина в залата! Защото все пак това е един важен въпрос. Ние отиваме към нашата годишна почивка и действително, ако можем, в петък да гласуваме някои закони, другия вторник, бихме могли да минем цял пакет от социални закони, което ще бъде от много голямо значение. Моля, гласувайте в петък как искате, как желаете да бъде денят. (Реплики от СДС) Със зелено е за предложението да бъде ден на законодателна дей¬ност, а не на парламентарен контрол.
От общо гласували 117 народни представители, за - 111, против - 4, въздържали се - 2. (Текстът на закона - Приложе¬ние № 1, II)
Почивка до 18 ч. и 20 м. (Звъни)

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, народните представители да влязат в залата.
Докато се съберат народните представители в залата, моля за внимание за няколко съобщения.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседа¬ние на 16 юли, четвъртък, от 11 ч. в стая 521 на бу-л. "Дондуков" № 2.
Анкетната комисия за установяване на лицата, организирали противопоставяне и неподчинение на Закона за земеделските земи, ще проведе заседание на 16 юли, четвъртък, от 9 ч. в стая 518 на бул. "Дондуков" № 2.
Икономическата комисия ще проведе заседанине утре от 10 ч. в пленарната зала.
Комисията по труда ис оциалното осигуряване - в четвър¬тък, 11 ч. в сградата на бул. "Дондуков" № 2, зала 412.
Комисията по външната политика ще проведе заседание на 16 юли, четвъртък, от 9 ч. и 30 м. в зала "Изток" - комисията на господин Юна-л Лютфи.
Временната анкетна комисия по разследване на така наречения "Възродителен процес" - на 16 юли, четвъртък, от 9 ч. в зала № 411 на Президентството.
Пресцентърът на Народното събрание и Клубът на парламен¬тарния журналист канят депутати и акредитирани журналисти на тържественото откриване на графичната изложба "Парламентарна приказка в картинки" на художника Румен Статков. Изложбата ще бъде открита утре около 17 - 17,30 ч.
Господин Джеров, продължаваме, моля за тишина в залата. Преминаваме към следващата точка:
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА.
Народният представител господин Георги Марков, използвайки правото на законодателна инициатива, е внесъл още в края на миналата година - на 29 ноември 1991 г., законопроект за изменение

на Закона за статистиката. Той прави едно единствено предложение или неговият законопроект съдържа параграф единствен:
"В чл. 4, ал. 1 думите "за срок от 5 години" се заличават."
Става дума за следното: ръководителят на това ведомство - на Централното статистическо управление - се назначава за срок от 5 години. Господин Марков считам, че това е една обикно¬вена административна длъжност, при което положение неговото избиране не трябва да бъде свързано със срок. Както всеки един служител и той трябва да бъде избиран безсрочно. И това би съот¬ветствало на принципите на нашето законодателство.
Законодателната комисия в заседанието си на 7 юли тази година разгледа законопроекта. Мнозинството от Законодателната комисия подкрепя законопроекта и предлага на народните предста¬вители да го гласуват. Изхожда се от обстоятелството, че е нео¬босновано ръководителят на Националния статистически институт да бъде избиран с определен мандат. Правилно би било и този ръководител подобно на ръководителите на другите ведомства да бъде избиран без срок.
В този смисъл е и наскоро гласуваният Закон за изменение на Закона за конкуренцията. Или, ако би се приело предложението на господин георги Марков, с това поставяме двете институции в еднакво положение - в смисъл техните ръководители.
Предлагам на колегите, на народните представители да гласуват законопроекта.
Длъжен съм същевременно да ви докладвам за по стъпилото предложение от народния представител господин Георги Николов по този законопроект. Той предлага мотивирано това предложение да не бъде прието. Вместо него то й предлага мандатът на предсе¬дателя и на заместник-председателите на Националния статистически институт (НСИ) да може предсрочно да бъде прекратяван по тяхно желание, при осъждане за умишлено престъпление от общ харак¬тер или при трайна невъзможност да упражняват своите функции за повече от една година.
Умишлено докладвам и това предложение на господин Георги Николов, защото това са две алтернативи: или ще бъде прието предложението на господин Георги Марков - да отпаднат думите

"за срок от 5 години", и-ли ще бъде прието предложението на гос¬подин Георги Николов мандатът да може предсрочно да бъде прекра¬тяван по съображенията, които изложих, извинявайте, по причините, които прочетох преди малко.
Моля за вашето становище, за вашите изказвания.
За насочване предлагам законопроектът, внесен от господин Георги Марков, да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също ви благодаря, госпо¬дин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По отношение на законопроекта на господин Марков имате ли нещо в противоречие с комисията?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Пълно единство имаме с вно¬сителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Някой да желае да вземе думата? Господин Джеров, няма желаещи. Гласуваме на първо четене.
ОБАЖДАТ СЕ: Да гласуваме и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще го гласуваме и на второ че¬тене, ако има предложение.
Няма желаещи за изказване. Моля, гласувайте законопро¬екта на първо четене.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Докато гласувате, да направя едно съобщение само. Имайте предвид, че съм казал в 20,00 ч. пред Народното събрание да бъдат всички разполагаеми наши превозни средства, които има Народното събрание, за да могат да извозят и депутатите, и служещите, поради това, че все още стачката продължава, така че ще можете да използвате тези средства по някакъв ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (със смях): За това можете да гласувате спокойно,, без да бързате.
От всичко 105 гласували народни представитли, 105 са за, против няма, въздържали се няма.
Приема се законопроектът за статистиката на първо четене.
Кой ще направи предложението? Направете го, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председа¬телстващ, с оглед на това, че не бяха направени нови предложения,

моля да поставите на гласуване предложението ми да гледаме и да гласуваме на второ четене внесения от колегата Георги Марков законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложени¬ето.
Оот всичко 109 гласували народни представители, 109 са за, против и въздържали се няма.
Приема се законопроектът за изменение на Закона за статис¬тиката да бъде гледан и гласуван и на второ четене.
Господин Джеров, мо-ля ви за второ четене на законопроекта.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Направени са две предложе¬ния. Основното, възприето и от Законодателната комисия, пред¬ложено на вашето внимание по параграф единствен, чл. 4, а-л. 1 думите: "за срок от 5 години" да се заличат.
Другото предложение, постъпило от народния представител Георги Николов, би трябвало първо да се постави на гласуване -да не се заличават думите "за срок от 5 години", а да има текст със с-ледното съдържание: "Мандатът на председате-ля и на замест-ник-председате-лите на Националния статистически институт може да бъде предсрочно прекратяван по тяхно желание, при осъждане за умиш-лено престъпление от общ характер или при трайна невъз¬можност да упражняват своите функции за повече от 1 година".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо гласуваме за предложението на господин Георги Николов от БСП. (Смях в залата) Тъй като има направено предложение до началото на второто четене. Г-ласуваме първо неговото предложение, което е заместващо на пред-ложението на господин Марков. Моля, гласувайте.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Къде е предложите-лят, да дойде тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: След това ще гласуваме за пред¬ложението на господин Георги Марков, при положение, че при пър¬вото гласуване не се получи мнозинство.
От общо гласували 110 народни представители, за предложе¬нието са гласували 2 (от ДПС), против - 99, и 9 - въздържали се.
Отхвърля се предложението.
Сега гласуваме за пред-ложението на господин Георги Мар¬ков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф единствен в чл. 4, ал. 1 думите "за срок от 5 години" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за това предло¬жение, то е на господин Георги Марков и на Законодателната коми¬сия.
Резултати от гласуването: От гласували общо 112 души, за предложението гласуват 111, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът за изменение на Закона за статистиката е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИЛИЩНОСТРОИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Законопроект за изменение на Закона за жилищностроителните кооперации".
Авторът на законопроекта е нашият колега Георги Марков. Законопроектът беше разгледан и одобрен на първо четене. Народ¬ните представители по принцип приеха тогава предложените изме¬нения в действащия закон за жилищностроителните кооперации.
Естествено бяха направени някои предложения, а ние съв¬местно с вносите-ля също така създадохме допълнителни положе¬ния. При това положение предлагаме на вниманието на уважаемите народни представители законопроект за изменение на Закона за жилищностроителните кооперации. Законопроектът е раздаден.
Господин председател, ако разрешите, бихме могли да пре¬минем към гласуване на отделните параграфи.
Заглавието не следва да се гласува, защото е Закон за изменение на Зяакона за жилищностроителните кооперации.
Предлагам да гласуваме § 1 със следното съдържание: "§ 1. В ч-л. 4 се правят следните изменения:
1. В а-л. 1 думите "народните съвети" се заменят с думите "общински съвети".
2. Точка 2 на ал. 1 се изменя така: "Точка 2. Отстъпват на жилищностроителните кооперации право на строеж върху държавна или общинска земя по ред, определен от Министерския съвет.
3. Точка 5 и т. 4 на а-л. 1 се заличават."
Това е предложеното съдържание на § 1, господин предсе¬дател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други предложения? -Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Текстовете са съгласувани с вносителя на законопроекта, с когото нямаме никакво разли¬чие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колега, можете да направите само допълнения и поправки, ако досега не сте направили писмено предложение.

ХРИСТО ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да направя предложение за изменение на т. 2, а-л. 1. Предлагам текстът да претърпи следното изменение:
"Отстъпват на жилищностроителните кооперации право на строеж върху общинска или държавна земя, съгласно градоустройствения план чрез обявяване на търг".
Какви са моите мотиви за това предложение? - Смятам, че по такъв начин ще бъде намалена бюрокрацията. И имамйки петно в градоустройствения план, което е за жилища, чрез обявяване на търг да се отдават тези терени.
Мисля, че това е справедлив начин, защото всички други общински имоти се отдават чрез търг. А по такъв начин мисля, че ще бъде по-справед-ливо раздаването на общински терени. Освен това ще бъде значително съкратена бюрокрацията. Благодаря ви за вниманието. Надявам се, че предложението ще бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желае ли друг да вземе отноше¬ние? - Имате думата, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Аз оставям настрана въпроса, че такова предложение не беше направено писмено, след като законът беше приет на първо четене. Въпросът беше да се премахне досе¬гашният начин на определяне на правото на строеж върху държавна и общинска земя, което беше крайно порочно и практически в момента не можеше да се прилага. Сега колегата казва да бъде съобразено с благоустройствения план. Ами то е елементарно - че правото на строеж ще се отстъпва само в случаите, когато съответният застроителен и регулационен план е отредил даден парцел - държавен или общински, именно за кооперативно жилищно строителство. В противен случай въобще хипотезата няма да е налице.
Би могло да се помисли, разбира се, че това може да става и на базата на търг. Аз лично мисля, че това не е лошо. Но в случая, ако ние кажем, че това ще става на търг, предрешаваме въпроса. И би трябвало в момента законодателно ние да седнем да го уреждаме.
Аз мисля, че има възможност по Закона за нормативните актове да делегираме право на Министерския съвет той да направи това, още повече, че в момента ние нямаме ясни критерии за
разграничаване на държавна и общинска собственост. Вие знаете,

че от Министерския съвет вече е внесен проектозакон за държавните имоти. Там може би нещата ще станат ясни. Може да се мисли в хипотезата, когато става дума за държавна земя, това да става именно на търг, както колегата предлага. Но когато става дума за общинска - да се даде първо на общинския съвет. Затова аз мисля, че практически сега най-доброто предложение, извън фор¬малното ми възражение, че няма начин как да обсъждаме това пред¬ложение, защото то не бе направено писмено, е да гласуваме текста на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тодоров, поддържате ли вашето предложение? Защото Министерският съвет може да определи да бъде чрез търг. Реда ще определи Министерският съвет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тодоров, поддържате ли вашето предложение? Защото Министерският съвет може да определи да бъде чрез търг. Редът ще се определя от Министерския съвет.
ХРИСТО ТОДОРОВ (СДС): Аз считам, че Министерският съвет не може да даде никакви гаранции на Народното събранине, че тези общински деления ще бъдат отдавани чрез търг, и настоявам да бъде гласувано предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Тодоров. Председателят на законодателната комисия да вземе становище. Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И моето становище е отрица¬телно към направеното от колегата предложение.
Първо, безспорно е, че не може да се отстъпи право на строеж на ЖСК в терен, който е предвиден за строеж на училище. Градоустройственият план, или по-точно зстроителният, регулацион¬ният план е този, който определя отделните терени и тяхното предназначение. И да кажем, и да не кажем, другояче не може да бъде. Или да дублираме в този закон нещо, просто не подхожда.
Второ, дали ще бъде на търг или не, нека в този закон да не го решаваме. Това е Закон за ЖСК. А как ще става възлагането или продажбата, или учредяването направо на строеж, или въобще вещното право как да бъде дадено - този въпрос трябва да отиде някъде другаде, където принципно ще бъде разрешен. Но в един специфичен въпрос да залагаме една норма от по-друг ранг просто не подхожда.
Моля да бъде гласувано предложението на законодателната комисия без някакви промени в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, дали трябва да подложим на гласуване предложението?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо трябва да се подложи на гласуване предложението, което беше направено току-що - за новото съдържание на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Чухте становището на вносителя.
(Реплика от залата: "То процедурно не може да бъде под¬ложено на гласуване")
Именно това е мисълта - дали е възможно да се подложи на гласуване процедурно.

Понеже предложението не е поправка, а изцяло заместващ текст и не не постъпило по съответния ред, ще се гласува само предложението на Законодателната комисия. Моля, гласувайте пред¬ложението на Законодателната комисия. Въпросът не е обсъден, господин Тодоров, от Законодателната комисия, съществено изменя съдържанието на текста.
Гласуваме § 1 от законопроекта за изменение на Закона за жилищностроителните кооперации. Моля, гласувайте!
От общо гласували 114, за - 110, против - 2, и 2 се въз¬държат.
Следващият параграф, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 2. В чл. 10, т. 2, думите "социалистически организации" се заменят с думите "юридически лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма. Моля, гласувайте! Гласуваме § 2 от законопроекта.
От общо гласували 108, за - 107, против - 1, въздържали се - няма.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 3 (две предложения):
"В чл. 11 се правят следните изменения:
1. Алинея втора се отменя.
2. Алинея трета става алинея втора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
От общо гласували 110, за предложението - 109, против няма, 1 се въздържа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 4. Чл. 13 се изменя така:
"Чл. 15. Нови членове на жилищностроителната кооперация се приемат с решение на общото събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма. Моля, г-ласувайте за § 4.
Гласували общо 111, за - 110, против няма, 1 се въздържа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 5. В чл. 14, ал. 2 думите "ч-л. 11, ал. З" се заменя с "чл. 11, ал. 2". Това е предложението. То следва отпреди това гласуваната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имаме само заместване на членове, нямаме друго нищо. Моля, гласувайте!

Гласували общо 113, за - 112, против няма, 1 се въздържа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 6. Ал. З на чл. 26 се изменя така:
Ал. 3. Когато общото събрание не бъде свикано в срока по предходните алинеи, то се свиква с решение на районния съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма. Моля, гласувайте за текста на § 6.
Общо участвали в гласуването 107, за - 106, 1 се въздържа.
Преминаваме към следващия параграф.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 7. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. Ал. З се отменя;
2. Ал. 4 става ал. З."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не са постъпили, господин председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Джеров! Моля, гласувайте! Гласуваме текста на § 7.
Гласували общо 115 народни представители. От тях 113
- за, против и въздържали се няма.
Следващият параграф, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 8. Ал. 1 на чл. 56 се из меня така:
"Ал. 1. Когато у правите-лният съвет не свика общото съб¬рание на жилищностроителната кооперация в срока по ал. 1 на предходния член, то се свиква с решение на районния съд по искане на който и да е член на кооперацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма. Моля, гласувайте за текста на § 8.
Гласували общо 115 народни представители. От тях 114
- за, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 9. Следващите два параграфа се отнасят до промяна на сумите десетократно. Това е индексът на увеличението.
§ 9. В ч-л. 43 думите "петдесет до двеста" се заменят с"петстотин до две хи-ляди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за § 9.
Гласували общо 117 народни представители. От тях 115
- за, 1 - против, и 1 въздържал се.
Същият текст е и на § 10.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 10 гласи така: "В чл. 44 думите "петдесет до двеста" се заменят с "петстотин до две хиляди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за § 10.
Гласували общо 118 народни представители. От тях 109
- за, против няма, въздържали се 3.

§ 10 е приет.
Следващият § 11, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 11. Ал. 1 на чл. 45 се изменя така:
"Ал. 1. Актовете за установяване на нарушенията по чл. 43 и чл. 44 се съставят от съответната общинска администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на съответната община".
Това е съдържанието на предпоследния параграф на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста на § 11.
Гласували общо 117 народни представители. От тях 115
- за, 1 - против, и 1 въздържал се.
Последният параграф от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Последният параграф от зако¬нопроекта е § 12. "В Допълнителните разпоредби § 3 се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
Гласували общо 109 народни представители. От тях 108
- за, против няма, 1 въздържал се.
Законопроектът за изменение на закона за жилищнострои¬телните кооперации е приет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, продължа¬ваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОН¬ВЕНЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА БОРБА СРЕЩУ НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА УПОЙВАЩИ ВЕЩЕСТВА И ПСИХОТРОПНИ СУБСТАНЦИИ.
Законопроектът е раздаден. Има писмени становища на Ко¬мисията по външната политика, Комисията по здравеопазването и законодателната комисия. За становището на Законодателната комисия давам думата на господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИУ1 БУЧКОВ: Уважаема госпожо председате-л, уважаеми колеги народни представители! Представям на вашето внимание проекта на Закон за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции.
Законодателната комисия прег-леда конвенцията и с оглед на действително заложените в нея текстове, с които се гарантира пресичане на тази дейност, която е особено вредна както за мла¬дежта, така и за цялото човечество, и с оглед на географското положение на нашата страна, която е един мост между страните - производителки на упойващи и наркотични вещества и Европа, счита, че тази конвенция следва да се ратифицира, защото в самата конвенция е предвидено всяка една страна, в която се ратифицира тази конвенция, да може да заложи в своето вътрешно законодател¬ство всички онези наказателни разпоредби, които са предвидени в конвенцията, и да вземе под своя юрисдикция и търси отговорност от лицата, които се занимават с тази престъпна дейност.
От името на Законодателната комисия аз ви приканвам да приемете на първо четене предложения от Министерския съвет законо¬проект за ратифициране на конвенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Буч¬ков.
Становището на Комисията по външната политика ще изкаже господин Лютфи.
Заповядайте, господин Лютфи.

ЙНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председате-л, уважаеми колеги народни представители! Подобни конвенции се ратифицират с голяма осторожност в парламентите на всички страни. Няма да кажа нищо ново, ако заявя, че у потребата на наркотици и психо¬тропни вещества са най-новият бич на края на нашия век и вероятно ще продължи и в началото на следващия век.
Ние знаем, че жертва та тези субстанции е главно младото поколение във всички страни в света. За съжаление тази болест на века не прескочи и нашата страна.
Република България се намира на изключително важен кръсто¬път - по своето географско разположение се намира на пътя между Азия и Европа. Ние знаем много добре, че нашата страна участва както в двустранни, така и в многостранни сдружения и е подписала споразумения за ограничаване и контрол на пренасянето и на тра¬фика на тези упойващи вещества и психотропни субстанции. Аз съм убеден, че нашето народно събрание ще г -ласува присъединя¬ването, ратифицирането на Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик защото ние, без да сме подписали тази конвен¬ция, имаме вече налице много успехи и менно в залавянето и преси¬чането на преминаването през нашата граница, на пренасянето на подобни вещества.
Ето защо, позволете ми на вашето внимание да поднеса становището на Комисията по външната политика на Народното събра¬ние на Република България, а то е:
"1. Комисията счита, че участието на Република България в Конвенцията на ООН за борба с незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции има важно политическо и социално значение, което е особено подчертано на фона на географското положение на страната.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции, подписана на 19 май 1989 г."
Благодаря ви, госпожо председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин Лютфи.
Има становище и на Комисията по здравеопазването.
Доктор Карев, вие ли ще изразите становището на комисия¬та? Заповядайте. Думата има доктор Карев, председател на Коми¬сията по здравеопазването.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Благодаря ви, госпожо председате-л-стваща!
Предавам това становище като мотиви в един съкратен вид. На свое заседание на 3 юли т. г. Комисията по здравеопазването разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифи¬циране на Конвенцията на ООН срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции. На първо място ние имаме предвид, че въпросните престъпни явления, срещу които е насочена тази конвенция, заемат важно място в съвременния свят и представ¬ляват реална опасност за всички страни както по отношение на тяхното психическо и физическо здраве, така и по о тношение на вътрешния ред на страните. А, от друга страна, поради огром¬ните печалби, които се извличат от този трафик, ясно е, че той е една от основите и на международния престъпен бизнес.
От държавническа гледна точка ратифицирането на тази конвенция ще повиши безспорно международния авторитет и престиж на България, защото по отношение на западноевропейските страни нашата страна ще ги подпомогне в опазването на здравето на тяхното население, аа, от друга страна, на базата на тази конвенция нашата страна може да разчита да получи една висококвалифицирана техническа, организационна, учебна и друга помощ по отношение на борбата с трафика на тези субстанции.
Освен това нашата комисия счита, че конвенцията е юри¬дически много прецизно разработена, така че тя дава възможност без намеса във вътрешните работи на отделните страни и без да се нарушават техните собствени законодателни традиции да се установи едно оптимално международно сътрудничество в този аспект.
Поради всичко това Комисията по здравеопазването реши:
Подкрепя внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции и ще поддържа

неговото приемане в пленарната зала на Народното събрание.
Б-лагодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, доктор Карев!
С това приключи изслушването на становищата на трите комисии. Имате думата за изказване, уважаеми колеги.
Господин Александър Йорданов пръв поиска думата.
Заповадайте, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Днешният ден е особено знаменателен. Практически ние пристъпихме към разглеждане на два законопроекта, свързани с т емата наркотик и наркотици. Конвенцията, която разглеждаме в момента, и преди това - законо¬проектът на господин панев, свързан с наркотика на комунистичес¬ката идеология. Първият законопроект бе приет с абсолютно мнозин¬ство, което говори за решителността на народните представители да отхвърлим веднъж завинаги главно именно този идеологически наркотик - нека го наречем така, - който в миналото завладяваше и стигаше до младите хора.
Сега пристъпваме към ра тифициране на една конвенция - именно на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психо¬тропни субстанции.

Става дума всъщност за отровата на нашия век, за най-ужасната отрова, действаща върху човешкото здраве.
Аз не мога да скрия разочарованието си, че и в този момент, когато ние ще приемем една от най-важните конвенции на Организацията на обединените нации по един изключително важен въпрос, както изтъкнаха тук и комисиите, и останалите оратори, засягащ вече пряко живота на българските хора и главно на българските младежи, не мога да не изтъкна, че и в този момент, и нека това не се възприема като демагогия, че и в този момент представителите на социалистическата партия ги няма в залата на Народното събрание,
Този закон нито е политически, този закон нито е на СДС, това е просто един дълбокохуманен човешки закон, стоплен от грижата на всички народи на света за здравето на човечест¬вото.
Във всички случаи обаче искам да подчертая, че в коми¬сията колегите бяха единодушни по неговото приемане. Нещо повече, искам специално да подчертая и по-скоро да изразя благодарността на съюза на демократичните сили, а мисля, "че и на Движението за права и свободи, вероятно такава благодарност би трябвало да изрази и Българската социалистическа партия, но нека да не говоря аз от нейно име, благодарност към всички достойни и честни, наистина честни и достойни български митничари, слу¬жители в Министерството на вътрешните работи, служители и в Министерството на финансите, данъчни инспектори и други, които години наред при едни изключително трудни условия на границата и вътре в страната се борят за спиране на трафика на наркотици през нашата страна.
Вие знаете, че по време на комунистическия режим дълги години това беше тема "табу". Едва сега започват да излизат факти, че самата комунистическа партия на най-високо равнище всъщност е съдействала много често на наркотрафикантите. И това е едно голямо петно за нашата страна и неслучайно много често западни вестници за информация са изнася-ли през тези го¬дини, през 80-те - 70-те години, информация за такива тайни канали, които комунистическата партия фактически е контролирала

и парите от които вероятно тя е прибирала.
Аз не знам дали просто тези неща трябва сега да се говорят точно при обсъждането на тази конвенция, да не ни обвинят, че отново се ровим в ми на-лото и търсим миналото, но очевидно има връзка и именно защото има връзка в тази за-ла трябваше да бъде Българската социалистическа партия.
Искам да подчертая, не толкова, разбира се, за народните представители, които са изключително добре запознати със зако¬нопроекта, но и за гражданите на страната, че в този законо¬проект се предвиждат изключително строги санкции като за тежки криминални престъпления за всички, които произвеждат, транспор¬тират или разпространяват такива психотропни вещества, изграждат оборудване за тяхното производство.
Същевременно е много важно да се подчертае, че придоби¬ването, владеенето или използването на собственост, ако в момента на получаването й е било известно, че тази собственост е полу¬чена в резултат на правонарушение или правонарушения, признати за такива съгласно този законопроект, следват много тежки нака¬зателни санкции. Казвам това, защото едва ли някой се съмнява, че и в нашата страна има хора, които са придобили собственост, благодарение на действията си по линията на наркотрафика. Тоест нека не се изненадваме, ако в скоро или по-да-лечно време отново Прокуратурата се занимае с някои съмнителни лица, свързани всъщ¬ност с този наркотрафик.
Особено важно е да се подчертае тук мнението на вносителя на конвенцията, именно министър-председате-лят на нашата страна, който изрично подчертава в мотивите, че нормите, предвидени в тази конвенция, не противоречат на законодателството на Ре¬публика България. И нещо повече, че те са дори много по-широки по обхват.
Ето това са, бих казал, най-важните неща, които ме карат да подкрепя тази конвенция на Организацията на обединените нации за борба срещу наркотиците, срещу упойващите вещества и дори да предложа на уважаемите народни представители, ако гласуват законопроекта на първо четене, веднага след това да преминем към о бсъждане и гласуване на второ четене на законо¬проекта.

Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Йорданов.
Други становища? - Заповядайте, господин Димитров.

МАРИН ДИМИТРОВ (СДС): Марин Димитров - 15. Плевенски избирателен район.
Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги, гласувайки за тази Конвенция, ние се причисляваме към цивилизо¬ваните държави и по-ефикасно ще спрем разапространяването на една наркомания, която не ни остави незасегнати през последните години.
Все още у нас има доста центрове против наркоманията и тя е много разнообразна, като в повечето случаи се касае за една мръсна наркомания, която комбинира всевъзможни комбинации като нерядко завършва със смърт.
Аз тук ще се спра дотук за тези наркотици, за които говори конвенцията, и бих обърнал внимание - дори, ако имах 10 минути, бих говорил 9 минути за алкохола и 1 минута за наркотиците.
В нашата страна алкохолизмът се разпространи нашироко и той стана един мръсен алкохолизъм с консумиране на алкохолни напитки с -лошо качество, лошо произведени, с висока стойност на метилов ал кохол, увреждащи нервната система и предимно зре¬нието и нерядко довеждащи до масови, по някой път и до смъртни случаи. В това отношение мисля, че нашата изпълните-лна власт, а също така и здравната просвета би трябвало да се засили, защото алкохол вече се намира навсякъде по улиците, и то е със съмни¬телно качество, облепен с още по-съмните-лни етикети. В това отношение изпълнителната власт би могла да ограничи тази продажба на алкохол, този "самогон" (?), който е действително, както казваха руснаците, "враг народного хозяйства".
Накрая нека да обърна внимание и за една друга наркома¬ния, която се нарича ненаркотична наркомания - това е затлъстя¬ването, прекомерното х рамене с х-ляб, с мазнини. В едно кризисно положение ние се храним с една неекологична храна, която също довежда до изменения в общия аспект на българина. Българинът и сега не гладува, но вие забелязвате, че средната европейка е със 7-8 килограма по-лека от българката. В това отношение мисля, че това ще е задача и на нашите здравни о ргани - за една просвета на нашето население и борба за значително по-екологична и чиста храна. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по проектозакона? - Няма. В такъв случай гласуваме на първо четене, тоест по прин¬цип, Закона за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации, моля, гласувайте.
120 народни представители са за, против и въздържали се няма.
Приема се на първо четене законопроектът.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Александър Йорданов второто четене да стане сега, на същото заседание. Моля, гласувайте!
От участвалите в гласуването народни представители, 120 са за, против и въздържали се няма.
Господин Вучков, започваме второто четене на закона.
ДОКЛАДЧИК ЕМИ-Л ВУЧКОВ: Уважаема госпожо председателстваща! Уважаеми колеги!
Чета текста на проекта, който ви е представен за второ четене: "Закон за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме заглавието на закона. Моля, гласувайте!
От гласувалите, 111 са за, против и въздържали се няма. Приема се заглавието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: "Член единствен. Ратифицира Кон¬венцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстан¬ции, подписана на 19 май 1989 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста.
От участвалите в гласуването народни представители, 107 са за, против и въздържали се няма.
Приет е на второ четене този законопроект, вече закон.
Имаме още една точка, за да приключим с оставащото време, а това е точка 7 за деня.

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕДАВАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА.
Законопроектът е разпределен в Законодателната комисия, в Комисията по външната политика и в Комисията по правата на човека.
Давам думата на заместник-председате-ля на Законодател¬ната комисия господин Вучков, за да докладва за становището на Законодателната комисия.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, от името на Законодателна¬та комисия представям на вашето внимание проектозакон за ратифици¬ране на договора за предаване между Репуб-лика България и Италиан¬ската република, подписан на 9 унуари 1992 г. в Рим.
Държа да подчертая, че този договор е първият, който нашата страна подписа в областта на предаването с една от разви¬тите европейски държави. Договорът би могъл да ни служи за модел за други договори в тази област, които в бъдеще бихме сключили с останалите развити европейски страни.
Договорът е съобразен както с разпоредбите на вътрешното ни законодателство и договорната практика, така и с новите изиск¬вания, съдържащи се в Конвенцията на Съвета на Европа в областта на екстрадицията и в договора - модел на Организацията на обеди¬нените нации.
Специални разпоредби гарантират правата на -лицето, чиято екстрадиция се изисква било с оглед възбуждане на наказателно прес-ледване, било за изтърпяване на вече наложено наказание с влязла в сила присъда.
По този начин нашата страна цялостно отговаря на поетите от нея задължения за гарантиране правата на личността в такава важна област като предаването, които тя има по редица международ¬ноправни актове.
След договорите за правна помощ по граждански дела и този за правна помощ по наказателни дела, сключени през мина-лата година с Италианската република, предлаганият за ратифициране договор за предаване допълва и очертава обхвата на правното сътрудничество между двете страни.
В договора са разработени всички въпроси, предмет на предаването, в случаите, когато то може да бъде отказано, деяния¬та, за които се допуска предаване, задължението за възбуждане на наказателно преследване в замолената страна и т.н. и т.н., всичко подробно посочено в самия договор.
Ето защо от името на Законодателната комисия аз ви прикан¬вам да приемете на първо четене предложения проект за ратификация на договора за предаване, като преди това изслушате и становището

на двете комисии - Комисията по външната политика и Комисията по правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Бучков. Становището на Комисията по външната политика ще изкаже господин Александър Йорданов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председа¬тел, дами и господа народни представители, на свое заседание на 4 юни 1992 г. Комисията по външната политика разгледа внесения от Министерския съвет проектозакон за ратифициране на договора за предаване между Република България и Италианската република, подписан на 9 януари 1992 г., и прие следното становище:
"1. Комисията счита, че гореспоменатият договор е съобра¬зен както с разпоредбите на вътрешното законодателство, така и с новите изисквания, съдържащи се в Конвенцията на Съвета на Европа в областта на екстрадицията и в договора - модел на Организацията на обединените нации.
Комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал.1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира законопроекта. И по този начин ние мислим, че ще изпълним един наш изключително важен дълг като народни представи¬тели.
Използувам случая да подчертая, че законопроектът всъщност разработва много въпроси, а именно предмета на предаването, случаите, когато то може да бъде отказано, деянията, за които се допуска предаване, задължението за възбуждане на наказателно производство в замолената страна, предварителното задържане с оглед на предаването, процедурата по вземане на решение за предаване и много, много други въпроси, които са уредени достатъч¬но точно и изчерпателно.
Разглеждайки и в друг контекст този договор, трябва да се спомене, че неведнъж между България и Италианската република са възниквали противоречия, напрежение именно с това, че е липсвал един конкретен и изчерпателен договор за предаване на лица, които са извършили тежки престъпления в едната или другата страна.
Историята добре помни, а и вероятно още дълго ще помни действията на комунистическата власт, на тайните служби на КГБ, на българската държавна сигурност по нашумелия случай с опита за покушение срещу главата на Римокатолическата църква Йоан

Павел II. Това беше една трагична страница от новата българска история, която толкова много злепостави образа на България пред света, че и до днес милиони хора в света продължават да свързват името България с това злодеяние, бих казал, на века.
Оттогава изтече много вода, много време, българските граждани като че ли единствени не всичко можаха да разберат и не всичко можаха да научат по опита за покушение срещу г-лавата на Римокато-лическата църква.
И днес по това дело има много неясноти, и днес по това дело все още цари една определена информационна завеса.
Същевременно искрено да ви кажа, аз срещам по улиците на София и не само там, а и на някои много сериозни постове в разузнавателните служби хора, които по това време бяха свързани с този случай, а работеха от българска страна по този случай. По-скоро те тогава работеха не за разкриването на случая, а за прикриването на случая.
Може би наистина трябва да затворим страницата на минало¬то. Може би наистина не трябва да се връщаме към срамните страни в нашата история. Но когато тръгваме по пътя на демокрацията, трябва да си напомняме горчивите истини, за да не ги забравяме.
Между другото именно днес средствата за информация широко съобщават, че съвсем наскоро в Италианския парламент е бил отнет имунитетът на петима депутати от Италианската социалистическа партия, тоест Италианската република доказва, че отнемането на депутатския имунитет е една нормална, естествена, демократична парламентарна процедура. Защото този, който е извършил престъпле¬ние, трябва да отговаря за него.
И така мислят в Италия. Скоро, скоро така ще мислят и в България. А вече така мислят и много хора в България. И така трябва да бъде.
Всъщност взимам тези конкретни примери, за да докажа, че когато трябва да се защитават правата на личността, да се отстояват интересите на отделната личност и да се води борба с престъпността, демокрацията трябва да бъде безкомпромисна. И не може никога да прави компромис със съвестта на един цял народ.
Ето такъв скрит смисъл има и в договора за предаване между Република България и Италианската република.

И аз съветвам - този законопроект, освен че може да бъде гласуван сега на първо четене, да преминем и към неговото гласуване на второ четене. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляс¬кания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, надя¬вам се, че примерът, който дадохте за отнетия имунитет на петима депутати, не е свързан с искане за предаване, нали? Няма да прилагаме конвенцията.
Преди да дам думата на народни представители за изказване, давам думата на председателя на Комисията по правата на човека господин Мехмед Ходжа.

МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): Уважаемо Председателство, дами и господа народни представители! На свое заседание, проведено на 17 юни 1992 г., Комисията по правата на човека обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Договора за предаване между Република България и Италианската република. Договорът за предаване логично следва договорите за правна помощ по наказателни и граждански дела, сключени през 1991 г. между Република България и Италианската република. С подписването му се разширява значително обхватът на правното сътрудничество между двете страни.
Договорът съдържа детайлна и изчерпателна регламентация на материята относно предаването на -лицата, които се намират на територията на едната страна и се търсят от съдебните органи на другата страна за це-лите на наказателното производство, което се провежда по отношение на тях, или за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" по влязла в сила присъда.
Договорните клаузи са съобразени с действуващото българско законодателство и тенденциите в развитието му, а така също и с разпоредбите на международните актове в тази област.
Договорът за предаване между Република България и Италиан¬ската република съдържа ефикасни гаранции за защита правата на лицето, чиято екстрадиция се изисква. Същевременно приложение¬то му в практиката ще допринесе по наше убеждение за повишаване резултатността на борбата с престъпността.
С оглед изложеното Комисията по правата на човека подкре¬пя предложението на Министерския съвет на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България парламентът да ратифицира със закон Договора за предаване между Република България и Италианската република, подписан на 9 януари 1992 г. в Рим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ходжа. Има ли желаещи за изказване?
МЕХМЕД ХОДЖА: Много се извинявам. По примера на господин Александър Йорданов предлагам законопроектът да се гласува и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря Ви.
Гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране
на Договора за предаване между Република България и Италианската република. Моля, гласувайте.

Моля, господа квестори, поканете народните представители да влязат в залата. Има още няколко гласувания, преди да завърши днешното заседание. Моля, всички народни представители да влязат в пленарната зала.
От участвувалите в гласуването народни представители, 117 са за, против и въздържали се няма.
Направено бе процедурно предложение от господата Йорданов и Ходжа второто четене да се състои сега, на това пленарно заседа¬ние. Моля, гласувайте за това предложение.
От участвувалите в гласуването 110 народни представители, всички са за, против и въздържали се няма.
Господин Бучков, преминаваме към второ четене на законо¬проекта.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Закон за ратифициране на Договора за предаване между Република България и Италианската република".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме загла¬вието.
От участвувалите в гласуването 112 народни представители, всички са за, против и въздържали се няма.
Моля, по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Член единствен. Ратифицира Дого¬вора за предаване между Република България и Италианската републи¬ка, подписан на 9 януари 1992 г. в Рим."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за този текст.
Моля, преди да излезете, искам да ви прочета какво сме приели днес. Побързайте с гласуването. Прекратете го и посочете резултата.
От участвувалите в гласуването 107 народни представители, всички са за, против и въздържали се няма.
Уважаеми колеги, днес бяха гласувани 8 от 15-те точки по законодателната програма за две седмици. (Ръкопляскания)
- Бе прието решение за отпускане на пенсия за особени заслуги на д-р Киров;
- Бе прието решение за така наречения Варненски свободен университет;
- Бе приет на второ четене законопроектът за изменение на Указ № 56 за стопанската дейност;

- На първо и второ четене бе приет законопроектът за изменение на Закона за статистиката;
- На второ четене бе приет законопроектът за изменение на Закона на жилищностроителните кооперации;
- На първо четене бе приет законопроектът за допълнителни изисквания към научните организации към Висшата атестационна комисия;
- На първо и второ четене бе приет законопроектът за ратифициране на Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции;
И на първо и второ четене бе приет законопроектът за ратифициране на Договора за предаване между Република България и Италианската република.
Закривам заседанието. Утре продължаваме в 15 часа. Приятна вечер. (Звъни)
(Закрито в 20 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
(Снежана Ботушарова)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:
(Илхан Мустафа)
(Руслан Сербезов)