Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Ведат Сакаллъ и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието. Имаме кворум. Двама души нямат карти - господин Кадир и господин Сакаллъ. Те по-късно ще могат да започнат да гласуват. В момента кворумът е 123 души.
Имате програмата пред вас. Ще трябва само, ако стигнем до там, а предполагам, че ще стигнем, "Първо четене за законо¬проекта във връзка с ратифицирането на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на допълнителния протокол към нея" да оставим за утре, защото Комисията за правата на човека няма още становище, което ще рече, че няма становище и Законодателната комисия.
Има ли някакви желания за промяна в дневния ред? Госпо¬дин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Аз ще моля да се включи в дневния ред като точка първа освобождаването на Петко Симеонов от дирек¬тор на Агенцията за чуждестранна помощ и избор на нов ръководи¬тел на тази институция. За това има направено предложение съгласно чл. 37, а/|. 2 от правилника в законния срок. Моля да бъде подло¬жено на гласуване като първа точка да бъде внесено в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други предложения? Господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председа¬тели, колеги! Аз предлагам онзи член, който остана от Закона за данъка върху общия доход, да мине по-напред, евентуално точка първа или втора. Той е съвсем кратък, има вече становище и на Министерството на финансите, и на Законодателната комисия и може веднага да мине. И без това доста време го отлагаме и

той пречи на целия закон да бъде представен на президента за публикуване и да влезе в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, сега вече в ред ш е всичко по този член?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, колеги! Законопроектът е готов. Направено е уточняване с Министерст¬вото на финансите. Текстът е редактиран и неговото място е наме¬рено. В дневния ред, когато и да го поставите, сму готови да го докладваме и да се гласува. Това е само едно изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Други предложения?
- Няма.
Тогава предлагам да гласуваме първо предложението, което направи господин Георги Марков. Постъпило е своевременно. Ще трябва да гласуваме два пъти, в смисъл едно решение, че освобож¬даваме Петко Симеонов от ДЛЪЖНОСТТА и друго решение - има пред¬ложение от необходимия брой народни представители за избирането на госпожа Емилия Михайлова Григорова.
Моля, гласувайте дали приемате предложението на госпо¬дин Георги Марков - да вземем тези две решения: за освобождаване на Петко Симеонов и след това за избиране на Емилия Михайлова Григорова. Моля, гласувайте точка първа да бъде.
Общо 121, за - 121, против - няма, въздържали се -няма.
Да гласуваме тогава за предложението на господин Вен¬цеслав Димитров - този изостанал член, който също е съвсем кра¬тък, дали можем да го сложим като точка втора, преди да започ¬нем първото четене на законопроекта за възстановяване на собстве¬ността на недвижимите имоти на български граждани от турски произход. Като точка втора, тъй като няма да отнеме много време. Моля ви се, гласувайте.
От 122 гласували, за - 121, против - 1, въздържали се
- няма.
Дневният ред нататък няма защо да го гласуваме, той е гласуван вчера. Господин Марков, вие като един от вносителите ще направите ли някакво изявление?
Сега аз ще направя само коментар във връзка със Закона за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ.

Уважаеми народни представители, моля за малко внимание поне в началото на заседанието.
Законът за изменение на Закона за Агенцията за чужде¬странна помещ, който гласувахме преди десетина дена и който е обнародван в "Държавен вестник", брой 90 от тази година, каз¬ва, че "Директорът се избира и освобождава от длъжност от Народ¬ното събрание". Така че ние имаме право действително вече по това изменение на закона да пристъпим към освобождаването. Раз¬бира се, би трябвало първо освобождаването, защото имаме дирек¬тор. И тук има един проект за решение:
"ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ДИРЕКТОРА НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ
Народното събрание, на основание чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 2 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ РЕШИ:
Освобождава ПЕТКО СИМЕОНОВ от длъжността директор на Агенцията за чуждестранна помощ".
Има ли някакви коментари?
В момента ние гласуваме за освобождаването на Петко Симеонов от длъжността директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Моля, режим на гласуване.
От общо 125, за - 125, против - няма, въздържали се - няма. (Ръкопляскания)

Имате думата, госпожице Русева.
3-/1АТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми колеги, по тази точка имам процедурно предложение за отлагане на гласуването за избора - там, където нашето решение ще определи новия ръководител на агенцията. Ние разполагаме с данни и за първото предложение, което е внесено от 28 народни представители от СДС - за госпожа Емилия Михайлова Григорова. Тъй като нямаме практика да каним в за-лата този, когото избираме, за визуално и, колкото и да звучи чудно, все пак да се запознаем с този човек, предлагам гласуването за избора да стане след почивката. Разбрах, че гос¬пожа Григорова е тук. Парламентарните групи по време на почив¬ката ще могат да разгледат предложението, направено от 28-те народни представители.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В такъв случай след почивката двете парламентарни групи ще моля да се съберат заедно да решат този въпрос.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕ¬НИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин пред¬седател, колеги. Преди известно време гласувахме Закона за из¬менение на Закона за данъка върху общия доход. Един от трите хараграфа беше решено в пленарната зала да остане за уточня¬ване от комисиите и да се предложи приемлив текст, като му се намери подходящо място в Закона за данъка върху общия доход.
Текстът, по който имаме отношение и със Законодателната комисия и с Министерството на финансите, гласи следното: "Оформя се нова последна алинея на ч-л. 13 със с-ледния текст: "Не се включват в облагаемия доход получените чрез спортните организации предметни награди от призьорите в спортни състезания."
Имайте предвид, че Законът за данъка върху общия доход сигурно ще действува най-много до края на годината. Но ние ще настояваме, както стана и вчера, с измененията на Указ № 56 да има непременно една сходна разпоредба и в новия закон за данъка върху общия доход. Но все пак, за да е всичко наред

нека да направим това, колкото и малко време да важи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат?
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, дами и господа. Единно с господин Венцеслав Димитров, съдържанието на разпоредбата, която той предложи, е съвсем точна. Тя е уточ¬нена и в Законодателната комисия. Моето предложение е тази раз¬поредба да намери място като последна алинея в чл. 2.
Обосновката е, че чл. 2 започва така: "Не се облагат с данък". Точно за това говорим и мястото й е там.
Моля същата разпоредба, която беше предложена от госпо¬дин Венцеслав Димитров да влезе като член 2 на ал. 4, пос¬ледна.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Подлагам на гласуване така прочетения текст на това място, което предлага председателят на Законодателната комисия.
Моля, гласувайте.
Резултати от гласуването: от гласували общо 122 народни представители, 94 са гласували за, 12 против и 16 въздържали се.
Предложението се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД , НАПРАВИЛИ ПОСТЪПКИ ЗА ЗАМИНАВАМЕ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ И ДРУГИ СТРАНИ ПРЕЗ ПЕРИОДА МАЙ - СЕПТЕМВРИ 1989 Г.
Господин Джеров, моля докладвайте на първо четене за¬конопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, няма да повтарям заглавието, господин председателят го назова.
Председателят на Парламентарната група на Движението за права и свободи, господин Ахмед Доган е внесъл за разглеждане от Народното събрание назования вече закон. Той е разпределен в три комисии: Комисията по правата на човека и Комисията по труда и социалното осигуряване.

Комисията по правата на човека, със становището, раз¬дадено на 1 юли 1992 г., предлага този законопроект да бъде гласуван на първо четене. Подкрепя го, като същевременно прави няколко редакционни и уточнителни бележки, които ще бъдат взети под внимание при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Комисията по труда и социалното осигуряване в раздаде¬ното становище с дата 26 юни 1992 г. също така изразява своето положително отношение и във финалните дв естраници (трета и четвърта) в три точки прави конкретни бележки по два текста - по чл.6 и по чл. 8, които, както и по предходното становище, ще бъдат обсъдени от съответните комисии, когато законопроектът бъде подгот¬вен за второ гласуване.

Законодателната комисия разгледа също така законо¬проекта, взе под внимание бележките направени от специализираните комисии и счита, че този законопроект може да бъде внесен в пленарната зала за обсъждане, още повече, ч енародните предста¬вители, които ще вземат отношение по законопроекта, имат предвид самия него. Той много отдавна е раздаден. Колегите са в течение - имат и становище, и техните конкретни бележки и както обикнове¬но, когато вече имаме и стенограмата, и направените изказвания, ще го подготвим за второ гласуване. В случая предлагам на уважа¬емите колеги да обсъдят така внесения законопроект, да дадат своите бележки, да вземат отношение и по бележките на две¬те комисии, за да може да бъде направено необходимото за евен¬туална преработка или дообработка на така внесения законо¬проект.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Матинчев, ние има¬ме вашето становище, но може би с няко-лко думи ще го подкре¬пите. Ние го имаме раздадено.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Членовете на комисията подчертават, че има нужда от такъв закон, тъй като редица въпроси, които засягат интересите във връзка с недвижимите имоти на българските граждани от турски произход не бяха уредени цялостно в приетите от Министерския съвет подзаконови нормативни актове от издаването на 170-то Постановление на Министерския съвет досега. Няколко пъти Министерският съвет се намесваше с указания, които разпращаше до общинските народни съвети, но искам да ви кажа, че от разговорите, които проведохме в нашите избираткелни райони, се оказа, че все още тези проблеми не се решават по задоволителен начин.
Бележките ние сме ги дали, но бих искал да внеса една малка корекция, че това, което каза господин Джеров - дей¬ствително ние по отделните текстове сме ги посочили - на стра¬ница 3 е 4, но мисля, че заслужават интерес и бележките, които правим в общата част, така да се каже, по законопроекта.
Бих само споменал, че трябва още един път внимателно да се обсъди дали трябва да се възстановява собствеността върху

недвижими имоти на граждани, които в резултат на извършената реституция имат вече и други жи-лищни имоти, които напълно задово¬ляват техните нужди.
На второ място бих посочил, че настояваме като комисия да се защитят бившите собственици, ако техният имот е преминал в собственост на трети добросъвестни -лица, поради което собстве¬ността върху техния имот не би могла да им бъде възстановена. Също така интерес би представлявало и становището, което се обсъди в комисията, че именно ако са върнати безвъзмездно недви¬жимите имоти, които са дарение на държавата и имотите, които са отказани по член 100 от Закона за собствеността и тези тексто¬ве да се прилагат, когато вече тези граждани са придобили соб¬ствеността на предложените им за изкупуване имоти.
Благодаря ви, господин председатели. Комисията по труда и социалното осигуряване счита, че приемането на този закон е една належаща необходимост.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Матинчев.
Господин Фоджа, имате думата, за да изразите мнението на Комисията по правата на човека. Ние имаме Вашето становище, но ако имате нещо да добавите - моля.
МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): Уважаемо Предсседателство, дами и господа народни представители! На няколко свои заседания Ко¬мисията по правата на човека обсъди законопроекта за възстановя¬ване на собствеността на надвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г., внесен от господин Ахмед Доган, председател на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Според комисията материята, предмет на законопроекта, понастоящем отчасти е регламентирана в различни подзаконови нормативни актове. Те уреждат само отделни въпроси, без да об¬хващат цялостно проблематиката. Приложението им в практиката няма необходимия очакван ефект.
Преобладаващото мнение в комисията е, че редица въпроси е необходимо да намерят трайно и справедливо решение в нормативен акт от по-висок ранг, т.е. закон. Предложенията законопроект предвижда ця-лостна защита на правата на българските граждани

от турски произход, направили постъпки за заминаване в република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г. С него " се възстановява собствеността върху недвижимите им имоти, коит оса били изкупени от държавата, общините, общест¬вените организации или техни фирми, регламентирано в член първи. Едновременно с това е предвидена и необходимата законова защита по отношение на третите фиезически лица, придобили в собственост техните имоти посредством държавата и общините. Те задължи¬телно се обезпечават с недвижими имоти, ако са били регистри¬рани като крайно нуждаещи се по съответния ред и при придоби¬ване на собствеността не са се възползвали от служебно и партийно положение или злоупотреба с власт.
В законопроекта са предвидени и гаранции, и механизми за бързо и безболезнено решаване на проблемите. Ето защо Комисия¬та по правата на човека подкрепя внесения от господин Ахмед Доган законопроект за възстановяване на собствеността на недвижи¬ми имоти от български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в република Турция и други страни през посочения период и счита, че той следва да бъде внесен за раз¬глеждане в пленарно заседание на Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодар, господин Ходжа. Жеалещи да се изкажат? Първо, госпожа Рашеева, после господин Гоцев, а след това господин Сепет-лиев и господин Семерджиев.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз считам, че внесеният от господин Догат законо¬проект идва, макар и с едно много голямо закъснение поради неза¬висещи от този парламент ричини, да възстанови една несправедли¬вост, което вече трета година трови нашия обществен, политически живот като една язва. Това беше непсправедливост, породена от едно насилие върху голяма група от българското население, което, както знаем, беше принудено по един безпрецедентен начин да напусне своите домове, да напусне своите имоти, да напусне стра¬ната, в която той е роден, в която са родени неговище бащи, деди и т.н. и да тръгне в неизвестността. Веднага след напуска¬нето от тези граждани на страната, даже още преди това върху техните имоти се нахвърлиха, буквално се нахвърлиха, функционери от партийни и стопански сфери и тези имоти бяха разграбени бук-

вално пред очите на хората. И те бяха разграбени на безценица. Именно поради това аз считам, че ние трябва да приемем този законопроект и трябва да го приемем с едно убедително мнозинство на всички членове на двете парламентарни групи и трябва час по-скоро този законопроект да стане закон и да се възстановят правата върху имотите на тези хора.
По законопроекта аз имам някои бележки по три от тексто¬вете.
В ч-лен 6 е предвидено да се отменят заповедите за из¬менение начина на жилищно обезщетяване по ЗТСУ1 и ППЗТСУ2. Ста¬ва въпрос за тези граждани, на които вече към момента на напус¬кането, независимо и извън причините на това напускане, са били отчуждени имотите и те са имали влезли в законна си-па заповеди за обезщетяване. Поради тяхното заминаване тези заповеди просто са останали без последствие. Сега трябва да бъде възстановено тяхното право. Считам, обаче, ве член 6 ние трябва да предвидим един срок за това. Тъй като законът не предвижда издаването на правилник и никакви други подзаконови нормативни актове, които да доуточняват неговото прилагане, струва ми се, че тук изчерпателно трябва да разрешим всички въпроси и затова аз пред¬лагам в член 6 ние да предвидим един срок - месечен ли, птриме-сечен ли, разбира се, по този въпрос може да се дебатира, в който тези въпроси да бъдат разрешени.

Също така аз не мога да разбера защо в чл. 9 се поста¬вят в по-особено, в по-различно положение -лицата, които са живели в села и техните имоти са отнети и продадени вече. Защо този законопроект предвижда те да бъдат поставени в едно по-раз-лично положение от онези български грлаждани от турски произход, които живееха в градовете и техните апартаменти бяха звети и продадени. А апартаментите на тези, които живееха в градовет се връщат веднага, а имотите на тези, които живеят в селата, за тези имо¬ти се дава възможност на купувачите - трети физически лица да ги купят по днешни пазарни цени. На мен ми се струва, че тук тази неравнопоставеност на двете групи граждани не може да има някаква сериозна обосновка.
Затова аз предлагам и те да бъдат поставени в същото положение. Гражданите, фиксирани в чл. 9, да си получат имотите, ако те желаят да ги прод9ават на пазарни цени, да си ги продават тогава. Няма защо със закона ние да ги заставяме в по-ложение принудително на продавачи. Още повече, че днешните пазарни цени все още на селскостопанските имоти не са достатъчно изяснени, нямаме пазар на земята.
Затова аз мисля, че би трябвало този текст или да пре¬търпи изменение, или да отпадне. Още повече, че тези гражда¬ни, български граждани от турски произход, доколкото на мен ми е известно, те нямат много земя. Те не са от най-имотните, най-притежаващите земя. И сега и това, което са притежавали, ако ние ги накараме да продават, това не би било справедливо.
Също така имам известно смущение от разпоредбата на текста на чл. 8 - "Да се възстановят правата на лицата по чл. 1, които са били членове на жи-лищно-строителни кооперации". Раз¬бира се, това е справедливо. Но представете си, че тогава в 1989 г., май месец, една жи-лищно-строите-лна кооперация току-що е била започната и тя се е изграждала по стопански начин, т.е. с труда, с личните усилия на всеки един от членовете, а не чрез възлагане. И вече за 3 години този, който е станал член на мястото на напусналия член, той може би е вземал много учас¬тие, изградил е, вляза-л е, живее вече, трудно ми се струва да се реституират обратно тези неща. Разбира се, може да се направи разграничение между онези жилищно-строителни кооперации,

които са построени чрез възлагане и онези, които са построени по стопански начин.
В тази насока аз бих могла да дам текст до второто чете¬не на закона.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, госпожа Рашеева. Господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми дами и господа народни представители! Аз приветствам за¬кона. Като адвокат съм имал много случаи да гледам дела, в които хората са били принуждавани да предоставят за продажба имотите или да ги продават директно на физически лица. Тези дела до някакъв момент вървяха благоприятно. След това излезе едно тълкувателно решение на стария Върховен съд, което попречи да могат всичките да придобият този край, който е справедлив да има.
Така че по принцип закона го споделям и приканвам да го гласувате. Имам обаче няколко бележки.
Обявяват се, казва, за нищожни онези сделки, които са извършени с държавата или с общините. Ами аз съм виждал не ма-лко с-лучаи, като адвокат, където са сключени сделки и е на безценица продаден имот на физически лица. Те трябва ли да оста¬нат тези сделки да бъдат действителни?
Това, което пита колежката Рашеева, за ч-л. 9, то е защо¬то в селата не се прилагаше Законът за собствеността на граждани¬те в по-голямата част и вероятно идеята на закона е да се запазят сделките, които са вършени извън прилагането на ЗСГ.
Но аз имам едно друго предложение, което бих желал да се обсъди при второто четене. Дали не трябва изобщо да се обявят за недействителни всички онези сделки, независимо в град или в село дали са сключени, когато са сключени с физически лица, - но когато са продадени под цената, която е била по Наредбата за продажба на цените, т.е., продадени са на безценица или когато са били продадени при крайна нужда - един текст, който да е аналогичен със сегашния чл. 31 или 30, ако не ме лъже паметта, на Закона за задълженията и договорите. И тогава ние няма да обявим всички изведнъж с фиозически лица, които са к-лючени така, но онези, където той е използвал положението си, поставил е в притеснено положение българския гражданин, за да пътува, и

той го е продал на безценица, защото има такива случаи.
По отношение на жилищно-строителните кооперации, мен ме смущава друго нещо. Смущаваме какво ще стане, ако кооперация¬та вече е прекратена и са се снабдили с нотариални актове? Там мъчно ще бъде възстановяване на членството в една кооперация, която я няма и там също така ще трябва дарешим нещата по подхо¬дящ начин. Това нещо всичкото ще стане при второто четене на закона, а дотогава всички предложения ще трябва внимателно да се обсъдят.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Господин Сепет-лиев.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (СДС): Шуменски избирателен район. Уважаеми господин председател, драги колеги! Позволете ми да изкажа своето мнение по отношение проекта на Закона за възста¬новяване на собствеността на недвижими имоти на български граж¬дани от турски произход, направили постъпка за заминаване за Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г.
Този закон има за задача да запълни една празнота в нашето законодателство и да възстанови социалната справедли¬вост на онези български граждани от турски произход, които бяха принудени да напуснат страната и преди да получат своите пас¬порти бяха задължени от административните власти да продадат своите имоти на безценица. Обикновено при тези случаи, адми¬нистративните власти и приближени на тях лица, главно от партий¬ната номенклатура, използваха възможността да закупят тези имоти на ниски цени и по такъв начин да се обогатят. Ние не трябва да им даваме възможност в това отношение. И затова законът, който се предлага, е един социално справедлив закон.
Аз, като народен представител от Шуменски окръг, имах възможността и в окръга, и в други окръзи, в това число и в Хасковски окръг да присъствам на куриозни случаи, при които лице, което искаше да се изсели за Турция, беше принудено да продаде своя имот, даже не да продаде, а да даде само декларация, че продава своя имот, да стигне до българо-турската граница и по това време Турция да затвори границата и той от Свиленград се върна отново в Шумен, но имота си той не можа да възстанови.

Триетажна къща, продадена за 12 хил.лв. току-що построена, нова триетажна къща.
Ето такива куриози имаше и ние трябва да възстановим социалната справедливост, да върнем имотите на тези хора.
Одобрявам закона. Смятам, че е прави-лно той да бъде внесен и одобрен тук от пленарната зала, като имам и някои за¬бележки.
Първата ми забележка се отнася за ч-л. 4 на законопроек¬та, според който собствеността се възстановява, ако собствени¬ците в 4-месечен срок от влизане в сила на този закон подадат молба до кметството, чийто район е местонахождението на имота.
Смятам, че този 4-месечен срок е много малък и трябва да бъде поне 6 месеца. Това е първата ми забележка, която пред¬лагам да се обсъди.
Втората ми забележка третира въпроса, че в същия срок трябва да се приведат и получените суми, но като се вземе предвид и инфлацията, която е обезценила българския лев от момента, когато те са получили парите, до настоящия момент. И това е може би едно задължение на Българска народна банка да определи какъв е размерът на тази инфлация.
И третото ми съображение засяга § 2 от Заключителните разпоредби. Според този параграф правата по този закон се ползват само от български граждани, които при влизането в си-ла на закона са се установили на трайно местожителство в страната. Това поня¬тие "трайно местожителство в страната" е доста неустановено. И ние правим една грешка, когато искаме то да бъде установено. От кого ще бъде установено? От административните органи или от някои други органи? Това е твърде трудно и твърде разтегливо като понятие.
Смятам това ограничение да отпадне.
Това са моите забележки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Сепет--лиев.
Господин Семерджиев, имате сумата.
РУСЛАВ СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаеми колеги народни пред¬ставители! Аз взимам думата по следната причина. Този законо¬проект, наистина, както каза господин Ходжа, беше много подбор¬но и внимателно разглеждан в Комисията по правата на човека. Какъв е обаче резултатът?

Аз се страхувам, че тук -липсват хората, които опреде¬лено, умишлено заблуждават една част от българското население, българските граждани, каква е целта от приемането на този законо¬проект.

Колегите преди мен изказаха много от нещата. Защото основното, което аз виждам в тази срамна на времето постъпка на правителството и на Българската комунистическа партия чрез изгонването н ачаст от българските граждани извън границата и отнемане на тяхното имущество беше тяхното лично облагодетелст¬ване. Но от справдките, които ние получихме и разгледахме в изпълнение на 170-о Постановление на Министерския съвет, стана ясно, че една голяма част от жилищата, принадвежали на български граждани, насилствено изселени от България, са раздадени на други български граждани, които реално са имали нужда от жилища и са били крайно нуждаещи се.
В този смисъл аз вземам думата, за да изкажа по тези микрофони съображенията, които бяха изказани и приети в Комисията по правата на човека, за да чуят хората, и за да не се спекулира с това, че сега - виждате ли- Народното събрание ще отнеме раз¬дадените жилища на крайно нуждаещите се хора.
Аз не съм юрист, но предлагам на колегите юристи от Законодателната комисия да направят така, че да гарантират крайно нуждаещите се български граждани, получили по законен път отнети жилища от други български граждани, да не бъдат засегнати по никакъв начин. Да бъде ясно, че няма да има засегнати български граждани.
В същото време обаче аз изказвам следното положение:
че на тези, които отнеха най-хубавите жилища от българските граждани от турски произход, използвайки своето служебно положение и се обогатиха по този начин, то в закона да влезе такава разпо¬редба, която да отнеме тези жилища от незаконно придобитите притежатели в момента и да ги върне на техните истински притежа¬тели - принудително изселвани български граждани от турски произ¬ход. Тоест, с този закон да се възстанови справедливостта и да бъде наказана номенклатурата, която по този начин е станала крадец на чужда собственост.
И най-накрая имам едно предложение, което би с-ледва-ло да се разгледа от Комисията по бюджет и финанси:
Какво се оказа от разглеждането на райетата, която е извършена от общинските съвети във връзка със 170-т Постановле¬ние на Министерския съвет? Една от основните слабости е финансово¬то неосигуряване на възстановяването на собствеността или обезще-

тяване със собственост на български граждани от турски произход. И тъю като знаем, че постановленията са нормативни актове, които много често и много по-лесно могат да бъдат изменяни, отколкото един закон, затова предлагам в закона в окончателния му вид финансовото обезщетение на гражданите от турски произход да бъде решено.
Така че да има едно спокойствие, една увереност в тези хора, че действително ще получат обезщетение за отнетата им собственост.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Семер-джиев.
Господин Ми-лчаков има думата, а след това - господин Бучков.
ЯНИ МИЛЧАКОВ (СДС): Благодаря ви, господин председатели!
Уважаеми господин председатели, уважаеми колеги! Като народен представител от 30.Шуменски избирателен район сами разби¬рате, че обсъжданият днес в п-ленарната зала законопроект не може да ме остави безучастен, още повече, че с проблемите, с болезнените човешки драми - бих казал - на хората, засегнати от разигралото се през 1985-1989 г. безумие, се сблъсквам всеки¬дневно.
В приемната ми са идвали много засегнати от този престъ¬пен "възродителен процес" български граждани от турски произход, на които - смея да твърдя, а то може и да се провери - човешки и доколкото са се простирали възможностите ми да влияя върху решението на някои фирми, на някои институции, аз съм помагал. За което съм получавал както тяхната благодарност, така и б-лаго-дарносттана организацията, която по ред обстоятелства бе призвана и е призвана да изразява техните интереси.
Къде е основният възможен източник на конфликти и на напрежение в нашето общество и то конкретно в регионите, за които този проблем е особено остър, мисля, че е ясно. Това е категорията на добросъвестните трети владетели - не съм вещ в правната терминология. Група техни представители, за които мога да гарантирам, че нито са свързани с предишната управляваща прослойка, мафия, клика или както ще го наречем, бяха тук и помолиха за среща с вносителя на законопроекта - г-н Доган.

Те споделиха своите опасения, които аз ще си позволя да резюмирам само в две точки.
На първо място, застрашените от евентуални жилищни сът¬ресения български семейства виждат опасността за скритата в закона възможност за спекулативна дейност въз основа на разликата между предишната цена, по която законът дава право да бъде заку¬пено жилището, и актуалната пазарна цена на съответното жилище. Може теоретически да се допусне, че вч(ера купено жилище за 15 хил.лв. по цената от 1988 г., и-ли 1989 г. днес има всички изгледи да бъде продадено за 200, 300 или 400 хил.-лв. При обсъж¬дането на този момент, който сами разбирате, уважаеми колеги, че би създал изключително неблагоприятен и нсеприятен обществен отзвук, господин Доган изрази становището, че би трябвало в Преходните разпоредби да бъдат предвидени ограничителни разпоред¬би, които да предотвратят възможната спекула с подобни жилища.
Вторият момент, който тревожи хората, които в пряк или косвен смисъл тук - още веднъж дебело подчертавам - изключвам категорията на наси-лниците, на обирджиите, на гонителите на невинни хора: аз чисто човешки ще споделя с вас, че когато моят съсед от етажа над мен Кадир товареше багажа си, аз плаках. И думите ми, за които имам свидете-лби, бяха:
- Днес вие, утре - нас. Защото тези без душмани не могат да минат.
Не мога да говоря напълно спокойно по тази тема, защото като човек от този край съм я преживял драматично и с чисто човешките си чувства
Другият момент е молбата на засегнатите, казвам косвено, от трети добросъвестни владетели - да се прецизират именно тези защитни механизми, които по същество предвижда чл. 5, тоест че няма да бъдат накърнени правата на добросъвестните владетели на тези апартаменти. В разговор както с господин Доган, така и с господин Ходжа беше изказано мнението, че разликата в тези случаи между пазарната и предишната цена би трябва-ло да бъде поета от общинския или от държавния бюджет, нещо, което все пак мисля, че с общи усилия и в резултат на консултации с прави¬телството ние трябва да обмислим. А как в крайна сметка ще се прецезира за това как да бъде предоствратена възможността на някогашната номенклатура пак да се облагодетелства? На събранието

на тези загрижени хорица преди точно четири дни трябва да кажа, че политически тон в тази сбирка не доминираше и аз изрично настоях да не се придава политически характер на обсъждането на този проблем. И за чест на хората, които са загрижени за съдбата на жилищата си, в много случаи искам да ви кажа, че са идвали при мен и бившият собственик - турчинът, и настоящият -българинът, и са декларирали взаимните си добри чувства, това е факт, който може да се забележи. В Шумен такива конфликти на практика няма.
За съжаление сред тези хора видят и едно лице, спотаено, за което в никой случай не може да се каже, че е от обикновени¬те хора преди 10 ноември, защото същият господин, пардон, другар, беше завеждащ отдела за - как се казваше? - главен духовник му казваха на жаргон, а това беше Комитет за духовно развитие или нещо подобно - последната издънка на живковистката културна политика. За да не срещаме подобни личности сред наистина добро¬съвестните собственици на тези жилища, аз предлагам: жи-лищата, коит овизира предлаганият и обсъжданият в момента законопроект, да не стават собственост и да не се признава собствеността върху тях на лица, включени в номенклатурата на градските, окръжните и пр. комитети. Мисля, че това може да се приеме.
Като оставям на вашия вот този закон, който, разбира се, трябва да бъде гласуван, аз се надявам, че в дискусия и в прецизиране на някои негови моменти ще постигнем максимално хармоничното му и нужно на обществото ни социално негово значе¬ние.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Милчаков.
Господин Вучков има думата.

ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми колеги народни представите/ж, дами и господа! Представе¬ният проект на закона преследва няколко цели. Основната е да възтържествува правото, защото ние сме правова държава, а съще¬временно с това да се постигне една социална и нравствена спра¬ведливост. В това отношение съставеният проект е много добре балансиран.
Какво се има предвид? Има се предвид, че българските граждани от турски произход в един определен период - май-септември 1989 г., биват принудени по насилствен начин да продадат своите собствени недвижими имоти. Претекстът е, че те са замина¬вали за Република Турция или други страни. В това отношение някои от тях дори насилствено са били накарани да направят пос¬тъпки и да извадят паспорти. И разберете, не става въпрос за някакъв изселнически акт н аправите-лства или по друг начин, а става въпрос дори за едно пътуване, както се нарича - екскур¬зия.
В това отношение циничното е, че Министерският съвет по това време издава Постановление № 27 от 1989 г., с което се нарежда, че тези, коит още заминават, обезателно трябва да си продадат имотите. И тъй като в момента е в сила Законът дър-за собствеността на гражданите, купучав на тези имоти се явява държавата, общините или кооперациите и обществените организации, обаче чрез народните съвети.
Заставени по този начин да си продадат собствените имоти, много голяма част от тези хора не заминават. ИШ въпреки че не заминават и правят постъпки да си вземат тези имоти, те биват изселвани в дрпуги краища на страната. Разберете, насилието, беззаконността придобиват абсолютно драстични размери.
От друга страна, тези, които пък са се върнали също така правят постъпки, но имотите не им се възвръщат. И най-циничното, което е може би, това е, че след като са направени постъпки за възстановяване собствеността на тези имоти, два-три месеца след това те се продават на трети лица.
Друг би бил въпросът, ако имотите бяха продадени в периода май-септември 1989 г. Разберете, всички данни сочат, че те са продадени едва през март-апри-л 1990 г. Значи много след това съветите са продали имотите на трети лица.

Възможността за възстановяване на собствеността в за¬кона е предоставена изцяло на бившите собственици. На тези, на които им е отнета тази собственост. И затова в чл. 4 им е дадена възмчожност в 4-месечен срок, и смятам, че той е достатъ¬чен и никакво удължаване не трябва да има, защото тези хора претендират, че трябва да си върнат собствеността, а не да се разтакават в един по-голям период от време, както предлага проф. Сепетлиев. Четиримесечният срок е напълно достатъчен
и зависи от тяхната воля дали те ще искат да си върнат собстве¬ността и-ли не. Някои от тях може да не пожелаят. Защото това е именно правото на собственика да се разпорежда със своята собственост. Щом му даваш възможност да си я възстанови, ако той не желае, насила няма да бъде накаран.
От друга страна, предвидено е, че тези лица, които вследствие на други актове са получили друг имот в обезщете¬ние, също нямат право да си искат за старата собственост, защото те са обезщетени, те са получили равностойни имоти.
Опасението, което се изказва по отношение на третите физически лица, закупили тези имоти, считам за неоснователно. В проекта в чл. 5 е предвидено, че те ще бъдат обезщетени с друг имот, ако са били крайно нуждаещи се, т.е. съответно регист¬рирани като такива в съответните о&щински съвети. И да не са се възползували при придобиване на собствеността от служебно, партийно положение или злоупотреба с власт.
Притежавам доклада на бившия министър на правосъдието Пенчо Пенев, който е извършил проверка и установява, че хора, които са имали имоти, им е би-ла дадена възможност да купят и тези апартаменти или къщи от българските граждани от турски произход през този период.
Ето защо тези добросъвестни лица, които са имали право да имат жилища, т.е. са били крпайно нуждаещи се, ще бъдат обез¬щетени. Другите обаче - не. Не би трябвало да се дава възмож¬ност на недобросъвестни хора, на хора, които са злоупотребили със своето служебно или партийно положение да се възползуват, да получат пак имот.
И затова, когато става въпрос какво ще стане с разлика¬та в цените между тези жилища на тези добросъвестни трети лица,

в ал. 2 на ч-л. 5 изрично е предвидено, че редът за обезщетяване с жилища на тези лица ще се определи с наредба, утвърдена от Министерския съвет. И тя именно ще посочи, Министерският съвет ще посочи по какви цени, така както досега е уреждал тези въпроси.
По отношение на чл. 6- опасението, което изказа госпожа Рашеева е съвсем неоснователно, защото става въпрос за друго:
"Заповеди за отчуждаване на имоти и се обезщетяват с включване в строеж". Тези заповеди вместо обезщетение с включване в строеж, вместо обезщетение с имот, са заменени едностранно с парично обезщетение. Ето защо това едностранно изменение поначало е незаконно. И затова тези заповеди, с които се изменява веднъж определеният начин на обезщетение, трябва да бъдат обявени за нищожни.
Другият въпрос - възстановявмат се правата (имам предвид чл. 8) на лицата, които са имали качеството на член на жилищно¬строителна кооперация. За да бъде лишен един член от членството му в жилищностроителна кооперация трябва да са налице условия, които предвижда Законът за жилищностроителните кооперации. Той не може да бъде лишен сам озащото не му харесва на някого. И второ, кой може да го лишава? Управителният съвет, като му се връчи и съответно бъде уведомен за това решение, за да може да го обжалва пред съда. Такова нещо няма. Издавани са заповеди от общински народни съвети за лишаване от членство в жилищно¬строителна кооперация. Представете си за какво закононарушение говорим!
Що се отнася за продадените парцели в селата, където не е действувал Законът за собствеността н вгражданите за продаж¬ба чрез народните съвети и те са продали на физически лица, тогава, тъй като все пак са билви принудени, купувачите могат да задържат този имот, като заплатят действителната пазарна цена при влизането на този закон в сила. Те нищо не губят, за¬щото ако сега купят това нещо, ще го купят по тази цена. Е, а тогава, когато са се възползували от една ненормална обста¬новка, от едно насилие върху бившите продавачи смятам, че нямат морално основание да искат да задържат този имот.
Съответно са дадени допълнителни и заключителни разпо¬редби, в които абсолютно точно е изяснено.

Що се касае до евентуално направените забележки, аз смятам, че ние ще имаме възможност преди второто четене на закона да ги обсъдим и евентуално ще вземем становище при второто четене. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Вучков. Думата за реплика има господин Сепетлиев. И моля господин Джеров да дойде, за да гласуваме.
Господин Сепетлиев, имате думата.

ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми господин председатели, драги колеги! Искам чрез реплика да защитя онова, което предложих - 4-месечният срок да бъде подменен с шестмесечен срок.
Какви ми бяха съобраменията. Гражданите, на които е отнет имотът, по-голямата част от тях в момента не живеят в България. Те живеят в чужбина. За тях е трудно и по-дъ-лго време ще им трябва да реагират на онова, което е застъпено в закона. Те обикновено там са или строителни работници, или селскостопански работници, за които сезонът продължава някъде докъм края на годината.
Затова предлагам да остане този шестмесечен срок, който предложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Има думата господин Бучков за дуплика.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Много съжалявам, но или господин Сепетдиев не ме е разбрал, или не е взел предвид § 2 от Заключи¬телните разпоредби на закона, в който изрично е упоменато, че от правата на този закон се ползуват само български граждани, които при влизането му в сила, са се установили на трайно местожи¬веене в страната. Така че, господин Сепетлиев, справете се с този параграф и считам, че няма основание да се възприеме друго освен това, което е предложено в самия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата госпожа Росица Стойчева.
РОСИЦА СТОЙЧЕВА (СДС): Варненски избирателен район.
Господин председател, уважаеми колеги! Напълно се покрива моето становище с мнението на останалите депутати, изказали се преди мен, че този закон цели да възстанови една несправедли¬вост, извършена от едно престъпно правителство, което накара хиляди хора да напуснат своите домове и страната си.
И така, виждам, че този закон цели да възстанови една несправедливост. Обаче ние трябва да възстановим тази несправед¬ливост със законни средства, т.е. не може възстановявайки една несправедливост, ние да извършим друга несправедливост. Тази несправедливост виждам както в самия закон, така и в противоречие¬то на някои текстове с основни наши закони. Така например чл. З обявява всички договори за нищожни. В Закона за задълженията и договорите изрично е посочено кои договори са нищожни. Ето

защо, обявявайки всички договори за прехвърляне на недвижими имоти по чл. 1 от този закон с трети физически лица за нищожни, ние нарушаваме Закона за задълженията и договорите. Една перфект¬на сделка, извършена между държавата и трето физическо лице, не може да бъде нищожна. Разбира се, че има и такива сделки, които са нищожни. Но те изрично са посочени и могат да бъдат посочени в този закон. Лицата, които са злоупотребили със своето служебно положение, партийно положение или с властта - наистина тези сделки са нищожни. Но тези хора, които са получили жилище от държавата, спазвайки всички нормативни разпоредби в нашата страна, на какво основание ние с този закон ще обявим тези догово¬ри за нищожни. Чл. 5 обявява по какъв начин тези лица ще бъдат обезщетени. Не е ли по-добре в този закон ние да обезщетим тези граждани, на които имотите са продадени на трети физически лица. Тоест, тези граждани, които са се изселили и са продали своите имоти, да бъдат обезщетени по начина, който се посочва в чл. 5. Считам, че това е по-умно и по-справедливо, отколкото начинът, посочен в закона - да бъдат обявени сделките за нищожни.
Освен това чл. 6 от закона гласи: "Отменят се заповедите за изменение начина на жилищно обезщетяване по ЗТСУ и Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство спрямо лицата по чл. 1 от този закон". Аз наистина смятам, че това трябва да стане и могат да бъдат отменени и да бъдат обезще¬тени с апартаменти, с жилища. Но знаят ли колегите депутати, че голяма част от населението в градовете притежава заповеди за апартаменти, но апартаменти не притежава. Тоест, много имоти са отчуждени, много хора имат заповеди по чл. 100 и на практика те са собственици на тези жилища. Но на практика те жилища нямат. Така че, да не се окажат и тези граждани в същото положение, в каквото са и голяма част от гражданите в големите градове -София, Варна и Пловдив. Предполагам, че и в други градове имат същите проблеми.
Още един текст от закона ме смущава - за жилищностроител¬ните кооперации. Става въпрос за чл. 8 от закона. За да се възста¬новят правата на лицата по чл. 1 в жилищностроителните кооперации ние трябва тогава да променим и начина на приемане в жилищнострои¬телните кооперации. Защото, представете си, че те доброволно са подали молба и напускат жилищностроителните кооперации и

напъ-лно законно основание на тяхно място жилищностроителната кооперация е приела друг член. Тогава кое е нищожно, кое е непра¬вилно, кое е недействително в приемането на този член-кооператор.
Ето защо и това ми се струва, че на практика ще бъде също много трудно осъществимо. Затова би могло да се намери едно по-добро разрешение на въпроса, като именно тези физически лица бъдат обезщетени с жилища по начина, който е посочен в чл. 5 от законопроекта.
Също така смятам, че чл. 9 - физически -лица и техните правоприемници купувачи на недвижими имоти в селата, собственост на лицата по чл. 1, запазват правата си, ако изплатят пазарната стойност на тези имоти към датата на влизането на този закон в сила. Предполагам, че много хора са злоупотребили с нещастието на тези граждани, които бяха принудени да бъдат изселени, и са закупили тези имоти на безценица. Но има хора, които наистина искаха да се освободят от имотите си и ги продаваха, разбира се, по цени, които действуваха към момента. Може ли тогава да се приеме, че тази сделка е неравностойна, сключена е при насилие и т.н.
Ето защо смятам, че не може всички случаи да бъдат приве¬дени към този закон. С оглед на това може би ще трябва да се направи и промяна в текстовете, за да не противоречат на други закони в нашата страна. Не може една справедливост да бъде възста¬новена с друга несправедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз имам реплика към госпожа Стойчева.
Аз съжалявам, че Парламентарната група на БСП не е в залата. Но има колеги, които продължават да мислят като бесепари.
Първо, за предложението за обявяване на договорите за нищожни. Колежката сигурно знае в кои случаи се обявяват договори¬те за нищожни - когато е опорочена волята на продавача. Имаме /|и опорочаване волята на продавача? Кога започна насилието срещу нас в България? - Още през 1985 г., колежке. Оттогава ние бяхме принудени да се мотивираме да продаваме жилищата. А върховният момент беше през 1989 г.
Така че, мисля, че целият свят разбра, че е налице едно насилие, един геноцид спрямо нас. Смятам възражението за неоснова¬телно по отношение на нищожността.

По отношение на жилищностроителните кооперации. Наистина има подадени молби за напускане на жилищностроителните кооперации. Защо? Защото имаше насилие, бяха принуждавани, не им се издаваха задгранични паспорти, определяше им се срок само 2-3 часа да ликвидират собствеността. Ние разполагаме с документи от Държавна спестовна каса, от милицията какви документи се издаваха. Но не е необходимо да политизираме нещата. До 1989 г. включително бяха тези неща.
Мисля, че може да се направи друго за жилищностроителните кооперации - да бъдат възстановени правата на тези, които са били в обитаеми жилища, може да се направи някакъв компромис. Така че, налице е насилие, знаете кои бяха съдилищата, кои бяха съдиите до миналата година и как бяха решавани тези дела. Прав беше господин Гоцев, който посочи, че всички дела, които са били заведени, са решавани в полза на номенклатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата госпожа Стойчева за дуп-лика.

РОСИЦА СТОЙЧЕВА (СДС): Съжалявам, че така съм разбрана. Аз също съм била свидетелка на този период от време, когато спрямо вас беше провеждано насилие. Аз съм имала много клиенти от тази група граждани, на които съм защитила интересите. Две семейства, които се изселиха в Турция, и на които аз изрично забраних да подават каквито и да било молби за продажба на апарта¬ментите, трябва да ви кажа, че се върнаха. И наистина, техните апартаменти не бяха продадени. Не зная какво са преживели и как са получили те виза.
Също така съм била свидетелка как на мои клиенти са влизали в дома им в 24,00 ч. през нощта и са ги карали да се изселват за 24 часа. И се изделиха цялата фамилия, с изключение на един. Той остана тук, въпреки всичко той не пожела да замине. И всички се върнаха отново.
Така че аз съм разбрана неправилно. Съжалявам за това. Но ние не трябва, след като премахваме една несправедливост, да възстановяваме друга несправедливост по отношение на трети физически лица, които са получили добросъвестно някои имоти. (Шум в за-лата) Не по отношение на тези, моля ви се, не по отноше¬ние на тези, които са използували своята власт, своето партийно положение, но само по отношение на тези, които са получили на законно основание своите имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Марков има думата.
Мисля, че е много ясно казано в закона и няма смисъл да влизаме сега в излишни дискусии. В закона изрично е казано в кой период и как е станало.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз изцяло подкрепям законопроекта с две бележки, с оглед на неговото подобряване и практическата възможност час по-скоро тези хора да могат да възстановят собствеността върху така несправедливо отнетите им имоти.
След като казваме, че възстановяваме собствеността, в чл. 4 казваме, че това става, "ако собствениците в 4-месечен срок подадат молби до кметството и в този срок възстановят получе¬ните суми".
Според мен няма никакъв смисъл да се подават молби. Ние възстановяваме собствеността по си-лата на самия закон при условие, че в 4-месечен срок се внесат сумите, които са на бившия

купувач, било държавата, общината и-пи някой гражданин. Както постъпихме с магазинните помещения. Казахме: възстановяваме собствеността, ако в 6-месечен срок си дадат парите обратно. И това е едно доказателство само, че са платени парите и за никакви молби не може да става дума. Защото кажем ли, че става по молба, излиза, че е по усмотрение на кмета, той може да откаже и т.н. Възстановяваме собствеността по силата на самия закон, ако в 4-месечен срок възстановят парите. Толкова.
И в чл. 6 се говори за отмяна на заповедите за изменение начина на жилищно обезщетяване по взети суми. От мотивите става ясно, че хипотезата е следната: хората са били обезщетени по Закона за териториално и селищно устройство имотно, изменили са заповедта за имотно, т.е. за жилищно обезщетение и са предви¬дили парично обезщетение. Значи ще се каже, че се отменя заповедта за изменение на начина на обезщетение от имотно в парично и им се възстановява правото на имотно обезщетение такова, каквото е съществувало към издаване на заповедта по чл. 98, за да няма никакви практически недоразумения, хората бързо да си оправят нещата. (Ръкопляскания от ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, всъщност аз вззимам думата да направя в края на краткото си изказване и предложение за прекъсване на тези изключително важни дебати. Но преди това искам да кажа няколко думи.
Случи се така, че през пролетта и лятото на 1989 г. бях в Шумен, в Преслав и можах с очите си да видя трагедията на тези хора. Това наистина беше трагедия. Хората в буквалния смисъл на думата бяха изхвърлени от България по един крайно недостоен, по един крайно аморален начин. Те бяха настанявани в пътя между Шумен за границата на едни биваци, в просто отврати¬телно и хигиенно, и т.н. състояние. Седяха с цели дни по площадите на Преслав. Виждах как на Шуменската гара им казваха да взимат, каквото взимат, и ги изхвърляха. И хората с чанти, с багажи... През това време по гарата щъкаха за срам просто на нашия българ¬ски народ българи мародери, които снемаха от гърба им и последните пари или гледаха как да откраднат и последния им багаж и т.н., и т.н. Гледката наистина беше покъртителна и за срам, казвам, имаше случаи просто на непонятна за мен агресивност от страна на български граждани към тези хора.

Сега трябва наистина точно този период от нашата история да се опитаме някак си да го забравим. Защото той е ужасен. Защото не някой друг, а дядо Вазов разказва за това, как бягайки и спасявайки се от Априлското въстание, от репресиите тогава, от зверствата на турския поробител тогава, в Средновековието, той е бягал и се е спасявал заедно с един турчин в един файтон. А друг голям българин - Захари Стоянов, разказва как пък пак по същото време не турци са предавали българите, а точно обрат¬ното - случвало се е много често българи, по кошарите в планината да предават българските въстаници.
Ето как изведнъж историята се среща и как започва да говори с един много ясен глас, а именно: никога вече в тази земя не може да има насилие, упражнявано от една етническа група върху друга етническа група, ако ще едната група да е много по-голяма, другата да е много по-малка. Това ни учи 1989 г. и това нещо трябва да се запише завинаги в нашата национална история. (Ръкопляскания)
Ето защо за мен този законопроект не е то-лкова, бих казал, една юридическа истина как точно ще стане. То трябва просто да стане, защото справедливостта го изисква. И аз съм убеден, че тези пък българи, които след това са по-лучи-ли апарта¬менти и т.н., именно сега, в края на XX век, след Съвета на Европа, след европейски конвенции за защита правата на човека, именно те първи ще осъзнаят справедливия смисъл на този законо¬проект.
Аз приветствувам изцяло законопроекта. Смятам, че той не трябва да се политизира, тъй като възстановява просто истори¬ческата справедливост в нашата страна и веднъж завинаги ясно казва: никога не можеш да се облагодетелствуваш от страданието на ближния си. Това е простата истина, която казва този законо¬проект, и аз ви призовавам да гласувате единодушно за него.
Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Други желаещи да се изкажат? - Няма други же-лаещи.
Преди да сме в режим на гласуване, моля отново господа квесторите да помолят всички народни представители да бъдат тук, в пленарната зала. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 126 народни представители, за - 125, против - няма, въздържал се - 1. (Ръкопляскания)

Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще дам една малко по-дълга почивка. Моля, които желаят, разбира се, за няколко минути да видят графичната изложба, изготвена от един художник, поместена във фоайето. Госпожа Ботушарова ще я открие с няколко думи. Смятам, че всички имаме чувство за хумор и ще се видим там може би в не най-добрия и най-желания ни вид.
Почивката е по-дълга, за да може след това двете парламен¬тарни групи да обсъдят въпроса, който оставихме открит.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Моля колегите от СДС, а също и от ДПС след 15 минути да се качат в зала "Изток", за да обсъдим въпроса за агенцията.
Комисията по националната сигурност има събиране в зала "Запад".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Почивката ще бъде до 17 ч. и 30 м. - 17 ч. и 35 м. (Звъни)
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (Звъни): Продължава пленарното заседание. Моля народните представители да заемат местата си.
Уважаеми госпожи и господа, ние отложихме гласуването за нов директор на Агенцията за чуждестранна помощ.
Има внесено предложение от 28 народни представители. При това положение, ако вносителите не са се отказали, ние трябва да гласуваме най-напред това предложение. Вносителите са госпожица Русева, госпожица Велчева, господин Георги Марков, госпожа Свобод-ка Стефанова и т.н., и т.н.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Аз се отказвам, тъй като не зная...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Марков, имате думата. Редът е следният. Тук има едно предложение от 28 души. Аз не мога да не го поставя на гласуване.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Аз не оттеглям това предложение. Не виждам никакви причини то да бъде оттеглено. Защото най-лошото нещо, което може да се направи, е между освобождаването СлР/КТ

на шефа на агенцията и назначаването, да има луфт. Това значи да се прикрие, а то вече сигурно е прикрито, но всичко да се прикрие, да се прикрият масовите безобразия, които са извършени в тази агенция. Там трябва да се сложи млад и компетентен човек, който за 24 часа да каже на широката наша общественост за всички тези безобразия, които бяха вършени. Включително беше водена и предизборната борба на така наречените "портока-ли" или какви бяха там, чрез тази агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Освен това е издигната и една друга кандидатура на състояло се заседание. Това е кандидатурата на господин Чанев.
Но щом не се оттегля това предложение, ние първо трябва да подложим на гласуване писменото предложение, което имаме. И след това вече, ако народните представители предложат господин Чанев, ще гласуваме и него. (Гласове в залата) Това, което е гласувано горе, не важи в пленарната зала. Моля ви се. Имате думата, господин .Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът, който обсъждаме днес, е от изключителна важност. Касае се кой да бъде председател на тази изключително важна структура - Агенцията за чуждестранна помощ. Затова, тъй като има две кандидатури и тъй като мисля, че можем да отложим с един или с няколко дни и да продължим да обсъждаме кандидатурата, аз предлагам от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да отложим днес издигането и обсъждането на кандидатурите за председател на агенцията. Моля това предложе¬ние да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има предложение да се гласува предложението, което е подписано и не е оттеглено. Има второ предложение от говорителя на Движението за права и свободи, което е по-скоро процедурно. И като процедурно предложение мис-ля, че първо него трябва да поставим на гласуване. Става въпрос да изчакаме с още няколко дни, когато ще имаме становище.
Моля, господин Йорданов, кажете и Вашето становище.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Парламентарната група на СДС издигна кандидатурата на господин Стефан Чанев. Тя е предложена още преди това от група народни представители, след това получи доверието и на парламентарната група с необходимото мнозинство. Това е нашето предложение за председател на агенцията.

Във всички с-лучаи обаче, струва ми се, че е проява на разум гласуването по този въпрос да бъде отложено за следващо заседание на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: При това положение трябва да подложим на гласуване процедурното предложение на господин Лютфи - да отложим въпроса за избор на директор на Агенцията за чуждестранна помощ за следващото заседание.
ГЛАСОВЕ: Това е утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За утре ли да бъде или закога? Фактически са направени няколко предложения. Едното е процедурно -да се отложи обсъждането и изборът. Трябва да помислим закога. Другото предложение е за госпожа Григорова, което не се оттегля. Също така не може да не се постави на гласуване и предложението за господин Чанев, защото за него също има решение.
Но да-ли е разумно да се отложи обсъждането за утре, от един ден за друг, дали ще ни дойде някакъв нов разум? Господин Лютфи, Вие направихте предложението. Моля, вземете думата.
ЙНАД У1ЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм направил форма-лно това предложение. Моето предложение за отлагане на избора за председател на агенцията е продиктувано главно от това да стигнем до един консенсус за кандидатурата. Аз нямам нищо против, нито моите колеги от Движе¬нието за права и свободи, против кандидатурата на уважавания от всички нас господин Чанев. Но нека да видим и някои други кандидатури, да ги обсъдим отново заедно и да намерим наистина подходящата личност. Тя пак може да бъде господин Чанев. Може да бъде и госпожа Емилия Григорова.

Аз мисля, че ще бъде формално нашето предложение, ако това стане в петък и ето защо аз предлагам това да стане във вторник. Няма ли да имаме заседание във вторник? Значи - в сряда. Ако във вторник имаме пленарно заседание - то значи - за вторник. Това е нашата молба, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: С други думи, тъй като нямаме все още решение за вторник, ние можем да гласуваме за следващото първо заседание от следващата седмица - добре. Които са съгласни с предложението, което направи господин Юнал Лютфи, моля да гласуват. Моля, гласувайте по-смело!
Резултати от гласуването: от общо гласували 120 народни представители, за - 71, против - 38, въздържали се - 11.
Приема се предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме с точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ЖИЛИЩНИТЕ ВЪПРОСИ НА ГРАЖДАНИТЕ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ.
Господин Джеров или господин Вучков, моля. Господин Вучков, продължаваме със социалните закони - втория етап, както каза господин Йорданов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИ.Л БУЧКОВ: Уважаеми господин председателству¬ващ, уважаеми народни представители, дами и господа! Пристъпваме към второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищни въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Законът е приет от Великото Народно събрание и обнародван в бр. 82 на "Държавен вестник" от 1991 г.
"§ 1. В ч/]. 1 се правят с-ледните изменения: след думите "условията и реда" се допълва "за закупуване на държавни, общин¬ски и ведомствени жилища, отдавани на граждани под наем с доказани жилищни нужди" и продължава текстът, който е в чл. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения не са направе¬ни. Моля, гласувайте!
Моля народните представители да влязат в залата и да гласуват. Текат 3 минути.
Резултати: от присъствуващите участвували в гласуването 119 народни представители, за - 118, против - няма, въздържал се - 1 .

Продължаваме, господин Бучков с § 2, моля за внимание,
§ 2 е много дълъг.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "§ 2. Чл. 2 се изменя така:
Чл. 2. Ал. 1. Граждани с доказани жилищни нужди с оглед
придобиване на жилища са тези, които отговарят едновременно
на следните условия:
1. Не притежават в страната и в чужбина жилищни имоти или вили, годни за постоянно обитаване или ако притежават такива, то тяхната стойност заедно със стойността на имуществото по т. 4 не надхвърля 150 000 лв.
2. Картотекирани са в общините по реда на Закона за наемните отношения с жилищни нужди по чл. 11, ал. 1, т. 1.5 от Наредбата за разпределение и продажба на жилища и в Министерст¬вото на вътрешните работи по ведомствената наредба за разпределяне и продажба на жилища.
3. Не са прехвърляни жилищни имоти на други лица след 1 януари 1981 г., с изключение на освобождаване или ликвидиране на собственост.
4. Не притежават имущества на обща стойност по-голяма от 150 000 лв. в налични парични средства по влогове, акции, дивиденти, произведения на изкуствата, нумизматика, филателия, моторни превозни средства, селскостопански земи, фабрики, магази¬ни, ателиета и други основни и оборотни фондове и средства по цени, определени по ред и условия, установени от Правилника за прилагане на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Това е цезият текст. Ако е направено предложение преди това в писмена формам - само това може да се под-ложи на гласуване допълнително, колеги.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това е чл. 2, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не са направени преди това предложения в писмена форма. Моля, гласувайте текста.
Господин Марков, Вие гласувахте също, нали?
Моля, поканете народните представители в залата, гласу¬ваме!
Резултати: от участвували в гласуването 117 народни представители, за - 110, против - 1, въздържали се - 6.
Продължаваме със следващата алинея, господин Бучков.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Ал. 2. Условията по т. 1.5 и 4 на а-л. 1 се доказват с декларации от гражданите, а по т. 2 на а-л. 1 с удостоверение от съответната община.
Ал. 3. Граждани с доказани жилищни нужди са и тези, които са изпълнили задълженията си по Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване на условията за подготовка и реализация на младежта и не са получили жилище".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за ал. 2 и З на чл. 2, § 2. Минутите текат! Моля народните представители да влязат в залата.
От присъствуващите в залата, участвували в гласуването 120 народни представители, за - 119, против - няма, въздържал се - 1.
Господин Бучков, прочетете следващия § 3 целия.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 5. В чл. З се правят следните изменения;
А-л. 1 се изменя така: "Гражданите с доказани жилищни нужди по чл. 2, притежаващи жилищно-спестовни влогове, открити до 20 април 1990 г., се подреждат в групи по време на престояване на жилищно-спестовните им влогове в Държавна спестовна каса към 31 декември 1990 г., както следва:
Първа група - с влогове, престояли 20 и над 20 години;
Втора група - с влогове, престояли 15 до 19 години, включително;
Трета група - с влогове, престояли 10 до 14 години, включително;
Четвърта група - с влогове, престояли 5 до 9 години, включително".
В ал. 2 думите "се включват в четвърта група" се залича¬ват и се добавя изразът "се обособяват в самостоятелна група, извън посочените в предходната алинея. Подреждането им става по време на сключване на договора и изпълнение на задълженията по него".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Марков, имате думата. Ако преди това сте направил писмено предложение, господин Марков, или ако имате допълнение или редакционни поправки.
Госпожа Рашеева. Нека дамата преди Вас, господин Марков.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председателствуващ! Мисля, че тук ние правим една редакционна грешка, като казваме "престояли 20 и над 20 години", добре, но следващата втора група влогове "престояли 15 до 19 години".
Аз питам, ами тези, които са престояли 19 години и 5 месеца в коя група ще отидат? Те нямат пъ-лни 20 години, колега.
РЕПЛИКА ОТ СДС: 19 години, включително.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Ама 19 години, включително, значи 19 и точка. 19 и един ден не е още 20.
Затова мисля, че текстът трябва да бъде така: "престояли 15 до 20 години".
Следващата трета група "престояли от 10 до 15 години".
И четвърта група "престояли от 5 до 10 години", за да няма никакви съмнения. Така, както е редактирано, за мен този, който има 19 години и 5 месеца не влиза в никоя група. Ако някой

може да ме увери в противното!
Затова предлагам просто редакционно, то не е по същество това предложение, да го променим сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Марков.
ПЕТЪР МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! При първо четене на законо¬проекта обърнах внимание на обстоятелството, че подреждането на гражданите с доказана жилищна нужда в групи единствено по време на престояване на спестовния им влог в Държавна спестовна каса е нелогично, несправедливо и нецелесъобразно.
По отношение на първите две твърдения те очевидно не се нуждаят от коментар. Ето защо ще си позволя да спра вниманието ви върху нецелесъобразността от текста в представения му вид.
В този вид проектът не стимулира достатъчно събирането на средства във въпросния фонд. Защото очевидно е, че ако аз придобия съответното право с една минимална вноска, ще я направя именно така и по такъв оначин този фонд няма да набере достатъчно средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Марков, имате ли напра¬вено писмено предложение по време на първото четене? Сега сме на второ четене.
ПЕТЪР МАРКОВ (СДС): Аз ще предложа в писмен вид този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Късно е вече, господин Марков. Можете да предложите ново изменение на законопроекта. Много Ви моля!
ПЕТЪР МАРКОВ: Но, съгласете се, че това, според мен, е един много важен пропуск.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Вижте чл. 2. Как ще се абстрахирате от ч-л. 2?
ПЕТЪР МАРКОВ: Във всеки с-пучай така, както е формулирано, ние имаме предвид единствено времето на престоя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, ние сме на второ четене на законопроекта.
ПЕТЪР МАРКОВ: Не знам какви са съображенията, но не виждам начин, по който не трябва да се пренебрегне...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Марков. Досега не е постъпило писмено предложение. Ще гласуваме предложе¬нието на Законодателната комисия.

Господин Бучков, ние сме на второ четене. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Именно, за да дам пояснение. Господин Марков чете изолирано текста на чл. 3. Чл. З има предвид крайно нуждаещите се, които са определени в чл. 2. А в чл. 2 са посочени кои се считат и ние го гласувахме. Така че не е изолирано явление чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, предлагам сега да гласуваме предложението на Законодателната комисия.
ДОК-ЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Смятам, колеги, че предложението на госпожа Рашеева не е лишено от основание, да не се получават известни недоразумения или различни тълкувания при прилагането на този закон.
Затова, тъй като е само една техническа поправка, би могло:
Първа група - с влогове, престояли 20 и над 20 години;
Втора група - с влогове, престояли от 15 до 20 години;
Трета група - с влогове, престояли от 10 до 15 години;
Четвърта група - с влогове, престояли от 5 до 10 години. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме за предложението на госпожа Рашеева, както ви обясни господин Бучков.
Участвували в гласуването общо 117 народни представители, за - 117, против и въздържали се - няма. Поправката се приема.
Господин Бучков, има ли направени писмени предложения? ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По а-л. 1 е направено предложение за изменение на датата от госпожица Михайлова и господин Даскалов, като изразът "открити до 20 април 1990 г." да се замени с "31 декември 1990 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вашето отношение към предложение¬то?
Господин Даскалов, бихте -ли се мотивирали? ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Цели се уеднаквяването на двете дати, от една страна, в началото и накрая на изречението и, от друга страна, се цели да се постигне това, че до края на 1990 г., жи-лищно-спестовните влогове са били облагани, била им е начислявана лихва от 1 на сто и едва следващата година те са получавали лихва над 1 на сто, което означава, че вложителят е имал действително целта да вложи за жилищно-спестовен влог, а не с други съображения.

Така че нашето предложение е двете дати да се уеднаквят, за да има известна справедливост. Доколкото разбрах и господин министърът споделя същото становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други изказвания по въпроса за датата няма. Гласуваме за предложението, само изменението, господин Вучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Първото число "20 април" се разбира "жилищно-спестовни влогове, открити до 20 април", открити, т.е. внесени парите до тази дата. А спестовните влогове се изчисляват към 31 декември 1990 г. Тоест, двете дати не съвпадат, защото става дума за две раз-лични неща.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Това е ясно.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Да стане както предлага Даска¬лов, защото е разумно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме датата "20 април" да стане "31 декември". Промяна в годината няма. Това е предложе¬нието на господин Даскалов.
Участвували в гласуването 110 народни представители, за предложената поправка - 89, против - 10, въздържали се -11.
Приема се предложението за изменение на датата.
Гласуваме целия § 3. Моу1я, гласувайте!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: С направените поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: С направените поправки, естест¬вено. Променихме датата и нанесохме технически поправки на тексто¬вете.
От общо гласували 118 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 2.
Следващият параграф, господин Бучков.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 4. В ал. 2 на чл. 5 след думите "по фонда" се поставя точка, а изразът до края се заличава. Или текстът на тази алинея добива следната редакция:
"Националният компенсационен жилищен фонд има за цел да организира набирането, управлението и използуването на имуществото по фонда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, поправката е незначителна. Гласувайте.
Резултатът: от всичко 116 гласували народни представите¬ли, 115 са за, нявма против, 1 - въздържал се.
Приема се текстът на § 4.
Господин Бучков, § 5 - целият параграф.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 5. В чл. 6 се правят следните изменения:
Първо. В т. 1 на ал. 1 на края се добавя изразът: "с изключение на фондовете за жилищно строителство на Министерството на отбраната и на Войските на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта".
Тук става дума за това, че фондът се набира от 50 на сто от постъпленията по фонд "Жи-лищно строителство". Обаче от този фонд се изключват фондовете на тези министерства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, материалът е раздаден своевременно и всеки народен представител е направил справката.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това втора. В ал. 2 думите "и банките" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не виждам някой да вземе отно¬шение. Моля, гласувайте за § 5.
Резултатът: от всичко 117 гласували народни представите¬ли, 117 са за, няма против иняма въздържали се.
Приема се текстът на § 5.
§ 6 има два варианта. Господин Бучков, и първи, и втори вариант да прочетем едновременно, за да може да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ч-л. 7 се изменя така - чета ви първи вариант.
Чл. 7, а-л. 1. "Средствата от фонда се изразходват за финансово компенсиране на жи-лищно-спестовните влогове чрез -ле-

вова индексация на определените към 51 декември 1990 г. спестовни числа".
Ал. 2. "Размерът на левовия индекс на спестовното число се определя от Управителния съвет на Националния компенса¬ционен жилищен фонд, като се вземат предвид: 1. Инфлационни¬те процеси и пазарните цени на жи-лищата. 2. Местонахождението на жилищните имоти по общини. 3. Наличните средства по фонда".
А-л. 3. "За сумата анад компенсирания влог, изчислена по нормите на ал. 1 и определената стойност по а-л. 2 - при ползу¬ване на заем се прилагат преференции, определени от Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд".
Вторият вариант: в чл. 7 думите "средната пазарна цена" се заменят с "фактическата (строителна) стойност, но не повече от 1500 лв. за квадратен метър".
Това са двата варианта. В едното е предвидено изчисле¬ние, а в другото е фиксирана точната сума ,за която става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Даскалов, имате думата само за поправки и допълнение.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Господин председатели, колеиг! Предлагам да приемем от предложения законопроект - вариант първи, тъй като с този вариант се постигат две неща: първо, взема се предвид размерът на влога и второ, което също е справед¬ливо и социално оправдано, взема се предвид и времетраенето на този влог. При това положение смятам, че е социално оправдано именно д априемем вариант първи, докато вариант втори фиксира само една цифра, която цифра дали ще отговаря на възможностите или не на бюджет или на фонд, това трудно би могло да се предска¬же.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Даска¬лов. Разбрахте разликата в двата варианта. Първо ще гласуваме за вариант първи. Ако не получим необходимите гласове, тогава ще под-ложим на гласуване и вариант втори.
Моля ви, гласувайте за вариант първи на § 6.
Резултат: от всичко 119 гласували народни представители, 92 са за, 22 - против и 5 въздържали се.
Приема се първият вариант на § 6.
Следващият параграф 7, господин Вучков.

ДОКЛАДЧИК ЕМИ^ ВУЧКОВ: Параграф 7. В чл. 9 се правят следните изменения. (Той има приложение само ако е приет първият вариант, който вече е приет)
Точка 2 на а-л. 1 добива следната редакция: "Определя размера на левовия индекс на спестовното число, съгласно али¬нея 2 на чл. 7.
Точка 3 на а-л. 1 добива следната редакция: "Определя преференциите при ползване на заемите по ал. З на чл. 7". Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате и точка 4.
ГЛАС ОТ ЗА.ЛАТА: Те са от втория вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не са във втория вариант, моля ви се!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Точка 4. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание: "За оперативна работа по управлението на фонд към Управителния съвет се създава постоянно действащ изпълнителен орган по ред и ус-ловия, определени от Министерския съвет".
И точка 5 - "Досегашната алинея 3 става алинея 4".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения не са постъпили до момента. Моля, гласувайте за параграф 7.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 7, обаче без точка З, защото тя се при-лага при втория вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, ние приехме първия вариант, втората точка 3 въобще не сте я чели. Това, което прочетохте, това гласуваме.
Гласували общо 117 народни представите-ли. От тях 117
- за.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 8. В допълнителните разпо-редзби се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 на параграф 1 изразът "31 декември 1991 г." се заменя с "до 6 месеца от влизане в сила на това изменение".
Параграф 3 се изменя така: "Наличният...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вучков, нека да гласуваме
първо параграф 8...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това е същият параграф.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължавайте, господин Вучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 3 се изменя така: "Па¬раграф 5. Ал. 1. Наличният жилищен фонд по параграф 1 се предо¬ставя на правоимащите по този закон за закупуване по фактическата му стойност, не по-ниска от цената, определена по Наредбата за базисните пазарни цени на недвжимите имоти, "Държавен вест¬ник, бр. 65 от 1991 г."
Ал. 2. Изградените от общините жилища при условията и пс .реда на чл. 117 от закона за териториалното и селищното устрой¬ство се продават по цени, определени по отнемената Наредба за цените на недвижимите имоти, "Държавен вестник", бр. 99 от 1979 година, когато жилищата са завършени изцяло или строителството им е започнало до 4 март 1991 г. включително, и за тях до тази дата са били определени купувачи по установения ред.
Ал. 3. Гражданите, които са определени като купувачи и са сключили договор за покупко-продажба на жилища до 4 март 1991 г. включително, но строителството на жилищата е започнато след тази дата, закупуват жи-лищата по цени, определени по от¬менената Наредба за цените на недвижимите имоти.
Ал. 4. Жилищата, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториалното и селищното устройство, за които към 4 март 1991 г. не са определени граждани-купувачи, се продават по фак¬тическата стойност, но не по-ниска от цената, определена по Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти.
Ал. 5. Продажбата на жилищата на граждани, придобила право да закупят жилища по реда на Постановление № 70 на Мини¬стерския съвет от 1980 г. за подобряване на условията за подго¬товка и реализация на младежта, се извършват по цените на отме¬нената Наредба за цените на недвижимите имоти, "Държавен вестник, бр. 99 от 1979 г., когато те имат сключен договор и са изпълнили задълженията си по него.
А-л. 6. Разликата между стойността на жилищата, придобити по а-л. 2, 5 и 5 и фактическата им 'стойност, е за сметка на фонд "Жилищно строителство" на общините. Компенсациите по чл. 7 за жилищата, придобити по алинеи 1 и 4, са за сметка на На¬ционалния компенсационен филищен фонд".

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължавайте, господин Бучков. Моля ви се, трябва да правим разлика между параграф от законо¬проекта и параграф, с който се изменят. Това са параграфи от действащ закон. Драгиев, така -ли е? Да.
Продължаваме с параграф 8 от законопроекта, който обхваща няколко параграфа от действащия закон.
ДОКЛАДЧИК ЕМИУ1 БУЧКОВ: Параграф 4 се изменя така:
"§ 4. Ал. 1. Ведомствата, с изключение на Министерството на отбраната и .войските на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта, с решение на ръководствата им, взети след 4 март 1991 г. до шест месеца от влизане в сила на това изменение ,,, опълчение на закона, могат да продават наличните жилища на своите работници и служители при следните условия:
1. Работниците и служителите, които са подали молба за закупуване на ведомствени жилища до 4 март 1991 г. включително или са били наематели на .такива жилища преди тази дата и отго¬варят на изискванията на чл. 2, а-л. 1, т.т. 1, 3 и 4 от закона, закупуват жилищата по цени, определени по отменената Наредба за цените на недвижимите имоти.
2. Работниците и служителите, на които са би-ли издадени настанителни заповеди след 4 март 1991 г., до влизане в сила на това изменение и допълнение и към датата на издаване на наста¬нителната заповед, отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 1, точка 1, 4 и 4, закупуват жилищата по цени, определени по Наред¬бата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти.
Ал. 2. Разликите между стойността на жилищата, придобити по алинея 1 и фактическата им стойност, е за сметка на ведом¬ството. "
Създават се нови параграфи 4а и 46.
Параграф 4а. При продажба на жилище, придобито при усло¬вието на параграф 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 8 на Министерския съвет от 1991 г. за -либе¬рализиране на цените и социалната защита на населението, "Дър¬жавен вестник", бр. 9 от 1991 г., Постановление № 69 на Министер¬ския съвет от 1991 г. за реда за продажба на готовите жилища

от жилищните фондове на Министерството на отбраната, Министер¬ството на вътрешните работи и войските на Министерството на транспорта и при условията на този закон, продавачът възста¬новява получените преференции по съответния източник на финанси¬рането им."

"§4б. Титуляри на жи-лищноспестовни влогове могат да прехвърлят изця-ло или частично правата си по реда на чл. 19 от Наредбата за кредитна дейност на Държавна спестовна каса. "Държавен вестник", бр. 79 от 1978 г."
§ 7 се изменя така: В двумесечен срок от влизане в сила на това изменение на закона Министерският съвет да приеме пра¬вилник за неговото прилагане".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Писмени предложения няма. Гла¬суваме. Моля за внимание. Господин Даскалов, само поправки и допълнения. На второ четене сме.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Господин председатели, колеги! В предложения § 3, ал. 1 думата "правоимащите" предлагам да се замени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Точка втора, нали точка 2, параг¬раф 8.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Не, § 3, ал. 1. Там точка няма. Пред¬лагам думата "правоимащите" да се замени с "гражданите с доказани жилищни нужди".
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Те са пак правоимащи по си-лата на този закон.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Думата "правоимащи" свързваме с други понятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Правоимащи по този закон, господин Даскалов. Не бихте ли оттеглили предложението си, че е много по-улеснено.
Господин Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз предлагам текстът да остане така, както е пред-ложен от законодателната комисия. И няма нужда от ни какви поправки. Правя процедурно предложение да прекратим дебатите и да гласу¬ваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма дебати, моля ви се. Госпожа Рашеева да си каже и тя думата.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председателст¬ващ, колеги! Аз имам две предложения, които касаят ал. 1 на па¬раграф 4.

В а-л. 1 на § 4 ние казваме - чета предпоследния ред -"че могат да продават наличните жилища на свои работници и служи¬тели и т.н." Досега ние в целия закон правим императивни тек¬стове, императивни разпоредби. И за първи път тук казваме "могат". Но това "могат" могат да решат и че не могат. Затова аз предлагам да отпадне "могат" и да се пише "продават наличните жи-лища на свои работници и служители при следните ус-ловия". Това е първата ми забележка.
Втората е по точка първа. Следващата точка първаа. Мисля, че тя е з-ле редактирана и ще доведе до объркване при нейното прилагане. Какво имам предвид? Имам предвид следното.
Работниците и служителите първо се определят в две катего¬рии. Едната е по-тясна, работници и служители, които са подали молба за закупуване на жи-лища до 4 март 1991 г. Това - добре. След това изведнъж ние разширяваме обема и казваме: или са били наематели на такива жилища преди тази дата и отговарят... Ами тези, които са били наематели, тоест които са настанени до 4 март 1991 г., нали включват и тези, които са подали молба. Защо трябва да ги разграничаваме така, ча да създаваме един тежък текст, който ще създаде, както казах вече, объркване.
Аз предлагам текстът да стане по-прост и по-ясен и да гласи така: "Работниците и служителите, които са настанени или са получили статут на наематели - най-добре "са настанени" - в такива жилища до 4 март 1991 г. и отговарят на изискванията по ч-л. 2, а-л. 1, точка 1, 3 и 4, закупуват жилищата" и т.н. Всички, които са били настанени. В този смисъл беше предложени¬ето на колежката Михайлова при първото четене на закона - в този смисъл да влязат всички граждани, които са настанени до 4 март 1991 г., подали или неподали молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Има думата гос¬подин Карадимов да вземе отношение по предложението на госпожа Рашеева.
МИНИСТЪР НИКОЛА КАРАДИМОВ: Уважаеми господин председа¬телстващ, уважаеми дами и господа народни представители! § 1, а-л. 1 умишлено не е редактиран императивно, тъй като - обръщам внимание на ал. 2 - тези продажби се извършват при условие,

че разликата между стойността на жилищата, придобити по а-л. 1, и фактическата им стойност се поема от ведомството. Така че това е едно условие, при ко ето ведомството решава дали може да се продадат и да-ли има реалните, фактическите възможности да продаде на тези цени жилищата или не.
А що се касае до т. 1 на ал. 1 на § 4, тук се визират две групи работници: тези, които са подали молба за закупуване на ведомствени жилища, без да се били наематели дотогава, но отговарят на тези изискванияна на чл. 2, ал. 1, точка 1, З и 4; и други, които са били наематели, но просто не са подали молба към тази дата, но о тговарят на изискванията на съответния член и алинея.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви и аз. Госпожа Раше-ева, поддържате ли предложението си при това положение?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз искам да й направя реплика. Ще ми дадете -ли възможносот да реп-ликирам госпожа Рашеева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кажете, господин Бучков. /I Имате думата, господин Бучков.
докладчик емил бучков: Госпожа Рашеева, направеното от вас предложение считам за несъстоятелно по следните съображения
Касае се за ведомствени жилища не на кой да е, а на определени ведомства. И тези жи-лища то ги е създало, за да нас¬танява своите служещи за изпълнение на определени цели. И ако тези жилища му трябват да набира кадри, той няма да ги продаде, защото ще ги даде на други, които ще изпълняват тези длъжности. И затова е предоставена тази възможност. Представете си жп управ¬ление има блок, вътре са се настанили, ще ги продаде и новите няма да имат къде да ги настанят и железниците няма да имат служители, или машинисти. Касае се за специален жилищен фонд. И затова при тях не е задължение, а е една правна възможност сами да си преценят дали да ги продават.
Това е по отношение на т. 1 на ал. 1.
До 4 март съгласно Постановлението на Министерския съвет всички подадени молби за закупуване на жилища - не става въпрос ведомствени или неведомствени - се продават по Наредбата за

цените на недвижимите имоти, тоест старите цени. Защото другата наредба е за базисните цени, която действа вече след 4 март 1991 г. И тук става дори едно об-лекчение. Тези, които са подали молби и ще ги купят тези имоти по старите цени, а така също и тези, които не са подали молби, но са живеели там и изявят желание да ги купят и им се разреши да ги купят по старите цени. Какво по-хубаво от това? Защото той може да е живя-л там, щом не е подал молба, ще трябва да го плати по базисните цени след 4 март.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Така ти му даваш възможност да ги купи по старите цени.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз му давам възможност да ги купи по старите цени, тоест едно облекчение, вие като искате да се премахне това, ги по ставяте в едно по-неблагоприятно положение.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Господин Вучков, аз съм склонна да се съглася със съображенията, които вие изложихте по алинея 1. Вярно е, че може би ние трябва да дадем възможност на ведом¬ствата да преценят и да не ги поставяме в положение да се лишат абсолютно от своя ведомствен фонд. Но не мога да се съглася с възраженията, които правите по точка 1, защото ако приемем вавшето вижданен, тогава ние ще поставим в едно и също благопри¬ятно положение граждани, които иман различен статут. Разбирате ли? - Едни, които са настанени и 20 години живеят в това жилище, но не са подали мо-лба да го купят, сега им даваме възможност да го купят. И други, които въобще не са били настанени, не са живели , живели са някъде другаде, не знам как, но сега те се по ставят в същото по ложение, защото са подали молба, да
кажем два дни преди 4 март. Това аз не го разбирам. Но в края на краищата ми сля, че ...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не, малко е различно това, което е тук.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: а, не, тогава вие давате възможност на хора, които въобще не са живе-ли, но са предявили претенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, някой юрисконсулт, който е бил в държавно предприятие.. Господин Михайлов можме би по-добре ще изясни въпроса.
Господин Размов, заповядайте.

КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Най-напред искам да кажа, че този параг¬раф 4, който ние сега дискутираме, се намира в една глава, която се занимава с ведомствените жилища, а не с друг вид жилища. И трябва да си спомним, че ведомствени жилища могат да се продават само на наемател, никакъв друг човек, подал молба, когато и да било, не може да купи това жилище.
Така че този текст тук е съвършено излишен. Всичко трябва да се приравни към 4 март, който е би-л настанен. Толкова. И не са нужни тия две отделни алинеи, затова защото никакъв външен човек не може да купи ведомствено жилище. И трябва да се премахнат тия тук две различни предложения.
Що се касае до първата точка, аз съм съгласен, че едно ведомство трябва да има възможност да решава дали да продава жилището или да не го продава. И в това отношение съм съгласен с това, което господин Бучков изложи. Но с точка 1 и с тия две предложения не могат да се съглася.
Ние сме внесли от името на Дако Михайлов, от мое име и на Манол Тодоров предложение за редакция на този параграф и ще моля да се има предвид.
Искам да ви обърна внимание и на това, че ако в едно ведомствено жилище има двама наематели и нито един не дава съгласие на друггия да го купи, никой не не може да го купи. Така че съобразявайте се с Наредбата за продажбата на тия жилища. А тук какво е казано? "Който е бил наемател преди 4 март". Бил е наемател преди 4 март 1991 г., но бил 1989 г. Е, ще може ли да го купи, това жи-лище не е празно, след него в него има наемате-л, настанен с редовна настанителна заповед примерно преди 4 март?
Така че текстът трябва да гласи: "Всеки наемате-л, който е настанен с настанителна заповед до 4 март 1991 г., може да купи това жилище", стига ведомството да го продава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може ли да има наемател без настанителна заповед, господин Размов?

Господин Драгия Драгиев. Член 5 от Закона за наемните отношения, господин Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Уважаеми господин председате-л, уважаеми колеги! Този закон и по-точно това, което ние правим днес, изменяйки го, има своя изключително голям социален смисъл. Днес ние даваме възможност да бъде разрешена една несправедли¬вост. Защото тогава, когато директорите и тези, на които те разрешаваха, си купуваха по един, по два, по три апартамента, обикновените работници, които работеха в мините, които работеха на ст роежите, живееха и не можеха да си купят нищо.
Ще ви дам пример с комплекса "Марица-изток". Мо-лбите на около 1100 семейства са скрити или унищожени заради недобро¬съвестността на старото ръководство. И тези хора, тези миньори, за които претендират, че се грижат много хора, останаха без жилища. И днес именно СДС и ДПС се заеха да решат тази въпиюща несправедливост. (Възгласи: "Браво!") И в то ва е социалният смисъл на това, което вършим днес, и за никакви възможности не може да става дума. Ние тук имаме предвид именно тези обикно-вмени хора, които нямаха сили до 10 ноември да решат този свой въпрос. И сега ние го решаваме и ще го решим така, както намерим за най-справедливо.
Ето защо никакви възможности в това отношение. Рашеева е права.
На второ място, ние не можем да издигаме молбите в пред¬поставка, тъй като на много места тези молби са унищожени съвсем недобросъвестно. Предлагам да премахнем думата "могат" и текстът да се гласува така, както е представен от комисията.
Благодаря ви. (Реплика от залата: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други преди господин министъра? - Няма. Има думата министър Никола Карадимов.
МИНИСТЪР НИКОЛА КАРАДИМОВ: Благодаря, господин председа¬телстващ. Уважаеми дами и господа народни представители! Оче¬видно тази а-линея и тази точка ще трябва да бъдат по-точно де-тайлирани в правилника за прилагане на закона, но ние сме имали предвид, когато разделяме работниците и служителите, подали молба преди 4 март, от тези, които изобщо не са подали молба.

Продажбата на жилищата се извършва съобразно Наредбата за продажба на жилища. Там са посочени редът и начинът на тази продажба.
Тук става въпрос за нещо друго. Тук става въпрос да се разреши продажбата на тези ведомствени ж илища, а то ще си стане по наредбата и-ли по базисните цени в зависимост от това за кой период се отнася.
Тъй като до 4 март съгласно постановлението на Министер¬ския съвет се прилагаше старата наредба, тези, които са живели в тези жилища, но не са мог-ли да ги купят не за друго, а защото ведомството не ги е продавало и не са могли да подадат молба, защо да бъдат лишавани от тази възможност?!
Ето защо аз настоявам и ви приканвам да приемете текста на законодателната комисия по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, нека да систе¬матизираме предложенията. Никой не си оттегля предложението.
Страница 5, точка 3 касае параграф 4.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ние трябва от предната страница да започнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защо от предната страница, госпо¬дин Бучков?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ами, защото не сме гласували...

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вучков, първо ще гласу¬ваме измененията на прочетените параграфи, които се предлагат. След това ще гласуваме общо.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Добре, измененията, предложени от госпожа Рашеева за изменение на § 4. След това - предложените от Размов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Рашеева предлага да отпаднат думите "могат да".
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Аз поддържам да отпаднат думите "могат да" и по т. 1 предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме за предложението на госпожа Рашеева. Тя се изказа, Вие взехте отношение. А предло¬жението на господин Размов?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: След това ще гласуваме за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не сме ги систематизирали. Трябва първо да гласуваме предложението на господин Размов. Първо трябва да се гласува заместващият текст.
Мо-ля, прекратете гласуването.
Господин Бучков, моля дайте да видим текста какво пред¬ставлява, дали е заместващ, за да може да се систематизира по параграфи, по ч-л. 54.
ДОКЛАДЧИК ЕМИ./1 БУЧКОВ: Господин Размов предлага заместващ текст. Аз обаче нямам данни кога той е постъпил в Законодателната комисия. Всъщност постъпил е на 16 юли, днес.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Ние знаем ш кога са вашите заседания?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Постъпил е днес и аз моля да се прецени по правилника може ли да приемаме сега това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, трябва да спазваме правилника, независимо че липсва лявата част на залата. Подлагаме на гласуване само предложението на госпожа Рашеева. Моля, уточнете предложението на госпожа Рашеева. Госпожа Рашеева, заповядайте да прочетете Вашето предложение.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми колеги, аз не поддържам предложението по т. 1, след като изслушах становището на господин министъра и той обясни, че когато оставим разпоредбата: "Пода-пите

молби до 4 март 1991 г.", ние включваме и тези, които са подали молби за новостроящи се жилища, които още не са построени и те не могат да бъдат настанени в тях. Но би било справедливо да имат право да ги закупят. И тези, които живеят в някакви други жилища, които не задоволяват жилищните им нужди, но са подали молба и биха могли да бъдат настанени в някакво свободно жилище.
Поради тези съображения, аз оттеглям моето предложение по т. 1.
Не мога обаче да оттегля предложението си по ал. 1 и желая то да бъде подложено на гласуване. Защото ако ние предоста¬вим това на преценката на отделните ръководители, смятам, че няма да се намери ръководител, който да продаде жилище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ние ще гласуваме само за думата "могат".
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Или ако той продава жилище, ще има някакви избирателни предпочитания. Ние не знаем какви ще бъдат тези предпочитания.
И затова аз поддържам да отпадне изразът: "могат да" и да остане само "продават наличните жилища".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще влезем в противоречие със Закона за наемните отношения.
Госпожа Рашеева, касае се за отпадане на думите "могат да".
Моля, гласуваме предложението на госпожа Рашеева - да отпаднат думите "могат да" - страница 5, т. 5, § 4.
Резултати от гласуването: от гласували общо 122 народни представители, за - 99, против - 19, въздържали се - 4.
При това положение, господин Вучков в текста отпаднаха думите "могат да".
Сега ще гласуваме целия § 8 от законопроекта, който касае няколко параграфа от действуващия закон. Много моля, гласу¬вайте за текста на § 8 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Той засяга допълнителните разпоред¬би на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
Резултати от гласуването: от гласували общо 120 народни представители, за - 115, против - 2, въздържали се - 3.
Моля, прочетете следващия параграф.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: "Заключителна разпоредба. § 6. Паричните компенсации по реда на ч-л. 7 се ползуват само от гражда¬ните, които придобиват жилища или започват изграждането на такива след влизане в сила на това изменение и допълнение на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения. Моля, гласу¬вайте.
Резултати от гласуването: от гласували 117 народни пред¬ставители, за - 117, против и въздържали се - няма.
Моля, прочетете последния параграф, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "§ 7. За подадени декларации с невярно съдържание по чл. 2, ал. 2 гражданите носят наказател¬на отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не са постъпили предложения. В момента не могат да се направят нови предложения. Моля, гласу¬вайте за текста.

Резултат от гласуването: гласували общо 121 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жи-лищно-спестовни влогове е приет. (Ръкопляскания, викове: "Браво!")
Господин Йорданов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Приет бе от Съюза на демократичните сили и от Движението за права и свободи още един социален закон. При това - закон, който пряко насочва своята грижа и своето внимание към реалните проблеми на хората и при това - на тези хора, които никога не са били правоимащи.
Известно беше, че в нашата държава имаше хора, по стечение на историческите обстоятелства главно комунисти, които бяха правоимащи - имаха право по-лесно да се уредят с жилище, по-лесно да уредят и децата си с жилище, по-лесно да уредят и внуците си с жилище. И имаше други хора, които дори и да бяха се записали в комсомолския набор пак не могат да се уредят с жилище.
Между другото трябва да ви кажа, че днес, когато гласу¬вахме този закон, сто на сто съм убеден в това, и практиката ще го потвърди - ние дори помогнахме на хиляди членове на Българ¬ската социалистическа партия да решат в този момент своите жилищни проблеми, които повече от 10-15 години не са могли да решат по простата причина, че не саа били в групата на правоимащите. (Ръкопляскания) Групата на правоимащите беше главно висшето ръководство на тази партия. И понеже в залата на Народното събра¬ние винаги трябва да се говори истината и само истината, искам да ви кажа, че днес само преди малко ми благодари и Велислава Дърева за това, че и тя е нямала всъщност решен жилищен проблем. Тя е имала ведомствено жилище и сега получава възможността да си уреди жилищния проблем. Искам да подчертая, че дори, когато я няма БСП, ние мислим за всички техни членове, включително и за нашите. (Ръкопляскания)
Кое е основното в този закон? Основното е първо, че хората могат на сравнително изгодни цени, на старите цени да купят своите жилища. Хубавото е, че по този законопроект онези млади семейства, млади хора, които бяха подльгани навремето

по така нареченото Постановление № 70 на Министерския съвет, по така наречения комсомолски набор да работят по 2 години в строителството, за да получат жилище, но така и бяха излъгани и тези млади хора сега имат възможност да уредят своето жилищно положение, защото понякога ние казваме, че България намалява, че не се раждат деца. Как да се раждат, когато хората бяха затво¬рени в едни панелни жилищни кутийки, а някои, както личи тук от текста на самия законопроект - 20 години и повече, имат влог за жилище. Аз си задавам въпрос - добре, с какъв лихвен процент се е увеличавал този жилищен в/юг? Може би с 50 на сто, колкото сега дава Съюзът на демократичните сили? Естествено, човек може да си направи много лесно сметка, ако примерно сега си направи жилищен влог как този влог ще нараства през годините и колко по-лесно ще бъде решен неговият жилищен проблем.
Днешният закон всъщност сложи край на една необявена стачка. Спомняте си, че преди близо половин година тук, пред парламента имаше палатки, съ&ираха се подписи от хора, които нямаха решени жилищни проблеми. Измина наистина доста време оттогава. Днес проблемите на тези хора са законодателно вече решени и те справедливо не стачкуват.
Аз мисля, че от утре, от вдругиден, все по-ма-лко хора в България ще стачкуват, тъй като са сигурни, че има кой да им реши проблемите - това са техните народни представители в този именно парламент.
Аз мисля, че днешният ден наистина беше хубав ден за българската демокрация! (Ръкопляскания)
Благодаря.
ПРРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Закривам заседанието.
Утре от 9,00 ч. продължаваме със следващата точка от дневния ред. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 50 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: (п) Ведат Сакал-пъ
(п) Руслан Семерджиев