Председателствували: председателят Стефан Савов и замест-ник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир Секретари: Георги Петров
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожи и господа, моля ре¬гистрирайте се. Господин Карадимов, заповядайте и вие, засе¬данието ще разгледа интересни въпроси. (Звъни)
Имаме кворум - 121 регистрирани плюс 3 души, които в момента не носят картите, но са регистрирани: господин Дончо Папазов, господин Руслан Семерджиев и господин Суави Хаджи. Господин Кадир, и вие ли сте без карта? Значи, кворумът е 125 души. Виждам, че влизат и други.
Започваме заседанието.
Какво имаме да свършим днес? Бяхме стигнали до първо четене на законопроекта във връзка с ратифицирането на конвен¬цията за защита на правата на човека и основните свободи и на допълнителния протокол към нея от 20 март.
Имаме вече две становища: на Комисията по външните работи и на Комисията по правата на човека. Но все още нямаме стано¬вището на Законодателната комисия. Тази конвенция поставя извън¬редно много въпроси, които са свързани с - ако щете - хармо¬низирането на вътрешното право, с нашите задължения по тази конвенция, поради което ще изчакаме и становището на Законо¬дателната комисия. И тогава, при следващото заседание идната седмица предполагам, че ще имаме и становището на Законодателна¬та комисия, и ще можем да гледаме концепцията, която ще изисква много внимание.
Така че ние продължаваме по дневния ред. А дневният ред е следният (нека да погледна за момент):
МР/ЙА 1001.1

Първо четене на законопроекта за изменение и допълне¬ние на Наказателно-процесуалния кодекс.
Дневният ред е гласуван. Моля, господин Джеров, заповя¬дайте, за да започнете с доклада си по този важен за нас за¬кон.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин пред¬седател, дами и господа народни представители, действително трябва да помислим по някои въпроси, свързани с основни промени на нашето законодателство. Забързани в ежедневните нужди на пазарната икономика, на промяна на някои закони, които пречат в живота, ние малко изпуснахме съдебната област, ако мога така да се изразя. Станаха промени и в състава на съдилищата, на прокуратурата. Но процедурните и материалните закони малко изос¬танаха.
Всички тези закони, които ежедневно се прилагат, са резултат на предходните народни събрания, резултат на социа¬листическото виждане и към процедурата, и към основанията за привличане под наказателна отговорност. Знаете, че няколко пъти нах-лувахме - ако мога така да кажа - в Наказателния кодекс, за който ще стане дума ма-лко по-късно. Наказателно-процесуал-ният кодекс остана малко извън нашето полезрение. Затова е време и към него да проявим - ако мога така да се изразя - някакво внимание.
Разбира се, с отделни промени в един такъв основен за¬кон няма да можем да кажем, че радикално сме свършили работа. Но все пак ежедневието е ежедневие и ние трябва да мислим.
Виждате увеличената престъпност в нашата страна. Много трудно е защитните органи да успеят да се справят. Твърде много е бройката на престъпленията, твърде голяма е разкриваемостта може би, но в края на краищата съставът на прокуратурата, на следствието, на съда е определен. И при огромния брой на из¬вършени престъпления те не са в състояние да свършат онази работа, която се на-лага. Още повече, че така, както е предвидена проце¬дурата по НПК*, към всяко едно престъпление трябва да се подхожда по един и същ начин или трябва да се спазва една и съща проце¬дура. А това отнема и време, и сили. А пък има случаи, когато престъпникът е заловен на местопрестъпленинето. И се поставя пред нас въпросът, трябва ли в този случай да се завърти цялата 1001.2

сложна процедура, която би трябвало да се завърти и тогава, когато нито е разкрит престъпникът, нито има някакви основни даннии, от които да се започне.
Това е може би основата на нашето предложение за про¬мяната на Наказателно-процесуалния кодекс.
В определените случаи - те са дадени в мотивите, в ста¬новището на Законодателната комисия - трябва да се потърси ня¬какво възможност за едно бързо извършване на процедурите.
С внесения законопроект се създава съкратена процедура за разглеждане на делата по престъпления, когато те не пред¬ставляват фактическа и правна сложност. Но, разбира се, при наличието на няколко условия:
ако извършителят е заловен на местопрестъплението или непосредствено след това;
- ако има следи от извършеното престъпление, тогава, когато извършителят на престъплението доброволно се е явил с признания.И затова предлагаме на вашето внимание внесения от Министерския съвет зоконопроект, с който ще се улесни достигането на онова, което се търси тогава, когато се констатира престъпле¬ние - именно приключване на съдебното дирене и произнасяне на присъдата. В Законодателната комисия на няколко пъти разглеждахме този законопроект. Обсъждаше се един въпрос, който ние намерихме, че е слабост във внесения законопроект, а той е да се създаде гаранция за подсъдимия на защита за събиране на доказателства. Сега вече с промените, които Законодателната комисия и Министер¬ството на правосъдието нанесоха, се създава пълна гаранция и при тази ускорена процедура лицето, което е подсъдимо, да има право на защита, тя да му гарантира всички негови права в наказа¬телния процес, да има право да потърси, да поиска всички онези доказателства, които той счита, че са необходими, за да може накрая с присъдата да се отговори на онова, което е станало.
Разбира се, имахме предвид и -лошата практика в България със закона за дребното хулиганство, когато всеки един гражданин можеше да бъде за-ловен - може би невинаги основателно, и докато се усети, минаваше през съда, където нямаше нито защита, нито право на доказателства и трябваше 14 дни да работи тежък физи¬чески труд. Точно това ни накара да помислим по въпросите за охрана правата и на подсъдимия. 1001.3

И считаме, че този законопроект, който е внесен, който е предоставен на вашето внимание, отговаря на всички изисква¬ния.
Аз моля уважаемите народни представители да се обеди¬нят и да гласуваме законопроекта така, както е внесен, защото той е изчистен от всякакви възможности за грешки, отговаря на съвременното законодателство, на съвременната процедура. И все пак, като последна мисъл Законодателната комисия винаги раз¬съждава и по въпросите: новото ни законодателство трябва да бъде в синхрон с европейското законодателство. Ние трябва да изграждаме нашите закони точно така, както повелява времето и в Европа.
Благодаря за вашето внимание.
Моля за гласуване на законопроект ана първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Джеров.
Групата на Съюза на демократичните сили ще има възмож¬ност в рамките на половин час да се изкаже, защото това е първо четене. Групата на Движението за права и свободи - в рамките на 15 минути. Нека за това се подготвят списъците, за да можем да вървим след това нататък колкото се може по-бързо.
И позволете ми като председател на Народното събрание да изкажа моето голямо учудване, че при гласуването на толкова важни закони не само че отсъства -лявата по-ловина от залата, но че отсъстват и журналистите, които би трябвало да се заинте¬ресуват в момента, когато се гласуват социални закони, когато се гласуват тези закони именно, с които ни еискаме да пресечем престъпността и за които се шуми толкова много в пресата. А когато се гласуват именно тези закони, като че ли изведнъж пре¬сата не проявява интерес.
Днес тук имаме малко повече - не зная дали са журналис¬ти -, но обикновено след това остават по един или двама, както беше вчера. А това са именно законите, които - бих казал - сла¬гат основите на новата държава. Може би нашите журналисти пред¬почитат да отразяват някои словесни схватки, които нямат нищо общо със строителството на една нова правна система на стра¬ната.
Извинявайте за отклонението, но това е факт, който би трябвало да се отбележи. 1001 .4

Моля, господин Йорданов, всъщност госпожица Русева и след това от Движението за права и свободи.
Първи ще се изкаже господин Дако Михайлов. Заповядай¬те, господин Михайлов.
1001.5

ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, днес на първо четене приемаме законопроекта за изменение и допълнение на Наказате-лно-процесуа-лния кодекс, което е наложително в сегашния момент. Така както е внесен за¬конопроектът, същият съдържа няколко съществени момента. Зако¬нопроектът урежда по-пълно бързината в предварителното произ¬водство и в осъществяването на наказателната санкция спрямо извършените престъпления.
На второ място, същият урежда по-прецизно мярката за неотклонение. По-прецизно са уредени въпросите за предвари¬телното следствие по дела, извършени от военнослужещи, подсъдни на военните съдилища.
Усъвършенствувано е също така предварителното произ¬водство по разделянето на делата.
И най-важното, което е въведено в законопроекта, е така нареченото бързо производство.
Независимо от тези положителни страни в законопроекта, аз считам, че има някои недостатъци в текстовете, които би след¬вало да бъдат отстранени на второто четене.
На първо място, в чл. 152 от Наказателно-процесуа-лния кодекс се прави предложение за изменение на някои термини при определяне на мярката за неотклонение. Член 152 предвижда в някои случаи независимо от условията за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража", тази мярка да не се приложи при определени ус-ловия.
С внасянето на законопроекта е предвидено, че положе¬нието не се взема "мярка за отклонение задържане под стража", а е въведена думата "може".
Това е действително по-прецизно и ще даде възможност на прокуратурата действително да прецени в кои случаи не следва или следва да се вземе мярка за неотклонение "задържане под стража".
Защото така, както беше редактиран Наказате-лно-проце-суалният кодекс досега, излиза, че във всички случаи, когато съществуват определени условия, тази мярка за неотклонение "за¬държане под стража" не следва да се взема. Напротив, сега с уреждането на този въпрос действително се въвежда тази прециз¬ност. Сл.Р/ЙА 1002.1

Но аз имам само една забележка. В а-л. З, където се приема, че с-лед думите "може да се укрие" се въвежда и изрече¬нието "да заличи следите от престъплението".
Това изречение следва да се въведе и в ал. 1, където действително се заменя думата "може". Въвеждането на това изре¬чение предполагам, че няма да се хареса на някои хора, но ще даде възможност действително да се вземе мярката за неотклонение "задържане под стража" и за такива престъпления, особено в сто¬панските отрасли, където досега съществуваше възможност тези хора действително да за-личат следите от престъплението.
Това изречение всъщност следва да се допълни и в ал. 1 на чл. 152.
На следващо място, в ч-л. 171 от Наказате-лно-процесуал-ния кодекс се прави изменение за личното явяване на лицето. Това е изменението във връзка с бързото производство.
Струва ми се, че това изменение по чл. 171 - личното явяване на лицето, тогава когато не се провежда предварително производство, е неправилно редактирано, тъй като е в противоре¬чие с разпоредбата на чл. 187, точка 3. Член 187, точка 3 се съдържа в раздел втори, а именно "Образуване на предварителното производство".
И тук има едно противоречие в тези две правни норми. Не може, от една страна, да не се провежда предварително произ¬водство поради това, че лицето се е яви-ло лично пред съответните органи, а, от друга страна, в раздел трети да се посочва, че една от причините за образуване на предварителното производство е именно личното явяване на лицето.
Трябва да се прецизира текстът, така че да няма про¬тиворечия между двете норми. Защото чл. 183, това е условие за образуване на предварителното производство или така нареченият законен повод.
Вие знаете, миналия вторник, когато беше поставен въп¬росът за търсенето на отговорност от депутата Андрей Луканов, се повдигнаха именно тези въпроси.
На трето място, чл. 193 дава възможност на прокурату¬рата да раздели предварителното производство при условието на чл. 31а от Наказате-лно-процесуалния кодекс. Това е нов текст от 1990 г. Но с изменението се предвижда да се даде възмож¬ност за разделянето на тези дела и при множество престъпления, 1002.2

така както е цитирано в текста.
Струва ми се, че тази норма не е уредена прецизно. За¬щото "множество престъпления", както е редактирано в чл. 23 от Наказателния кодекс, това са две предпоставки. Едните са престъпления, извършени от едно лице, което е извършило няколко престъпления, това е реалната съвкупност от престъпленията, И в другия случай - когато с едно деяние са извършени няколко престъпления. Това е индивидуално извършено престъпление.
Не моме да разделяш делата тогава, когато се касае за едно деяние, с което се осъществяват няколко престъпления. При второто чете също трябва да се прередактира този текст.
Имам забележка към новата редакция на чл. 209, ал. З -когато обвиняемият се явява без защитник. В текста, който ни е раздаден, има някаква грешка, защото така, както е редакти¬ран, просто няма смисъ-л. С-ледва да се редактира в случая, че когато обвиняемият не се яви при предявяването и неговото при¬съствие е задължително, следователят може да отложи предявяване¬то за ангажирането на защитата. Но когато обвиняемият е имал достатъчно възможност да ангажира защитник и му е дадена въз¬можност и време за това, тогава следователят следва да предяви обвинението и без наличието на защитник.
А така както е редактиран текстът на чл. 209, пред¬полагам, че има редакционна грешка.
Аз съм против нормата на ч-л. 277, ал. З от Наказате-лно-процесуа-лния кодекс. Това е текстът за прочитане н апоказанията и-ли обясненията на обвиняемия на предварителното производство, дадени в съда.
Струва ми се, че тук отстъпваме от някои принципи.
Вие знаете, че години наред адвокатурата се бореше именно този текст от стария Наказате-лно-процесуален кодекс да бъде изменен.
И сега тук ние даваме възможност на съда да прочете обясненията на обвиняемия, тогава когато са дадени в присъст¬вието на защитник. Един вид излиза, че адвокатът или защитникът ще бъде гарант за това дали показанията на този подсъдим са достоверни и-ли не. 1002.3

Струва ми се, че този текст изобщо не трябва да бъде приеман.
В чл. 393 се прави действително уместна поправка - до¬пълнение за делата, подсъдни на военните съдилища, като се прие¬ма, че действително предварително следствие е задължително за дела, които са подсъдни на окръжния съд. Досега такава разпо¬редба нямаше.
На последно място искам да се спра за новото, което съдържа Наказателно-прецесуа-лният кодекс. Това е новият раздел трети.
Ние знаем, че до 1990 г. съществуваше така нареченото бързо производство. Сега с новия Наказателно-процесуален кодекс отново се въвежда това бързо производство.
Аз приветствувам тези разпоредби, но ми се струва, че ако някои разпоредби не се изгладят, просто няма да има ефект това бързо производство или ще се получи същият резултат, ка¬къвто беше и до 1990 г. Защото съгласете се, че за 24 часа, така както изисква законът, полицейският дознате-л или полицей¬ският служител ще бъде в невъзможност да събере характеристични данни за подсъдимия, особено ако същият е примерно от другия край на страната.
На второ място, полицейският служите-л не може да изиск¬ва свидетелство за съдимост на това лице за 24 часа. Това ще бъде просто невъзможно и прокурорът или съдът ще бъдат прину¬дени да прекратят производството поради фактическа сложност.
На трето място, при това бързо производство никъде не се говори за мярката за неотклонение в правомощията на проку¬рора и на полицейския служител. А накрая, в ч-л. 413 от НПК се посочват правомощията на съда, приема се, че след постановя¬ване на присъдата, съдът се занимава с мярката за неотклонение. Това означава ли, че мярката за неотклонение е взета предвари¬телно от прокурора и от полицейския служител. И какво би стана-ло с разпоредбата на чл. 152, а-л. 4 за обжалване на мярката за неотклонение незабавно?
В този раздел не е посочено важат ли основанията на ч-л. 44 от НПК за основанията за отвод на прокурора и на сле¬дователя, отнасят ли се за полицейския служител? 1002.4.

След това, въведено е ново положение, че по-лицейският служител, който е извършил разследването, или така нареченият дознате-л, да го кажем, има право да свидетелствува в съда. Та¬зи разпоредба ще противоречи на чл. 93 от НПК, където изрично е посочено, че лицето не може да бъде свидетел, ако е участвувало в друго процесуално качество.
При това положение или чл. 93 трябва да се измени, като се въведе норма, че полицейският служител, извършил дознание¬то, може да бъде свидетел. В противен случай ние нарушаваме правата на обвиняемия.
И на последно място, тази хубава инициатива, която се проявява, ще остане без всякакво значение, ако не се въведат кратки срокове за обжалване на постановените присъди и задълже¬нието на втората инстанция да разгледа делото в някакъв много кратък срок. По закон присъдите се обжалват в 7-дневен срок, а ако мотивите не са написани - в 14-дневен срок.
Какъв ще е ефектът една присъда да се постанови в 24 часа срок, ако след това втората инстанция ще постави в сила тази присъда след няколко месеца? Цели се всъщност да има ефект именно бързото производство.
При това положение аз предлагам да се измени и разпо¬редбата за обжалване на присъдите, като се въведе еднодневен или тридневен срок за обжалване. И втората инстанция в 10-дне-вен срок най-много да бъде задължена да се произнесе по обжалва¬ната присъда, за да може действително това производство да има някакъв ефект.
В противен случай ще останат пожеланията, такива как¬вито бяха при създаването на бързото производство през 1989 година.
В този смисъл аз ще направя и моите възражения и допъл¬нения при второто четене. Ббагодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Михай¬лов. Има думата господин д-р Карев.
1002.5

ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Доктор Георги Карев, 3. Варненски избирателен район, СДС.
Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Духът на внесения законопроект действител¬но отговаря на належащите потребности на нашето общество. И е много добро в него това, че, от една страна, се регламентира едно по-твърдо и по-категорично отношение към хората, които извършват правонарушения, а, от друга страна, се гарантират техните права в качеството на последствени, подсъдими и т.н.
В същия дух, независимо че в законопроекта се предлагат някои изменения по чл. 152 по отношение на мярката за неот¬клонение, смятам, че някои от алинеите на този член биха могли също да се направят по-определени и по-категорични в общия дух на предлагания законопроект. Така например всички сме свидетели, че хора, които са арестувани за извършени закононарушения, твърде лесно се освобождават с подписка или гаранция и цялата обществе¬ност остава с впечатлението, че има едва ли не някаква ненаказуе-мост. И хората казват: "Ето, това са престъпници, но те се разхож¬дат по улиците, те извършват нови престъпления" и т.н.
И затова аз смятам, че мярката за неотклонение "задържане под стража" трябва да се регламентира ма-лко по-определено и просто да се даде основание за едно по-категорично прилагане на тази мярка 8 случаите, когато има нужда от нея.
Затова бих предложил в чл. 152, ал. З "Извън случаите по ал. 1 мярка за неотклонение "задържане под стража" може да се вземе и за други престъпления, за които се предвижда наказание "лишаване от свобода"... Аз предлагам "може да се вземе" да се за¬мени със "се взема". И тогава, когато са на-лице основанията, дадени в т. 1 и 2, трябва да е ясно, че именно такава мярка се взема, а не отново по усмотрение може да се вземе, може и да не се вземе.
Това е предложението ми по ал. З, че тази мярка се взема и за други престъпления, когато са на-лице основанията на т. 1 и т. 2. И в т. 1 съществува основателна опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Тук са дадени и други корекции - "или да заличи следите от престъплението". Аз подкрепям категорично тези изменения,
които се предлагат в законопроекта. Но изразът "основателна
СД/ВР
1005.1

опасност" за мен е твърде мъглив и предлагам думата "основателна" да отпадне от този текст на т. 1, ал. 5 и да остане просто "същес¬твува опасност обвиняемият да се укрие, да извърши друго престъп¬ление или да заличи следите от извършеното престъп-ление", тъй както е дадено в законопроекта.
И при тази вече законова база смятам, че съответните органи ще имат по-добре регламентирани правни основания да прила¬гат малко по-категорично мярката за неотклонение "задържане под стража".
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Карев. Разбира се, Вие писмено ще дадете Вашите бележки на Законодател¬ната комисия.
Госпожица Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Пред нас е законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Аз съм много доволна, че ние, преди да направим нашето прекъсване, ще можем да се спрем на един толкова важен закон, който осигурява възможността по един ефикасен начин да бъдат защитени правата, интересите, собствеността, животът и всичко, което е свързано със сигурността на гражданите.
Много се говори в нашето общество има ли, няма ли закон. Разбира се, Наказателно-процесуалният кодекс по-нататък мисля, че ще търпи - една цялостна промяна, може ой съвсем по нов начин ще се тръгне, но това трябва да бъде заедно с цялостното измене¬ние на Наказателния кодекс.
Много упреци се отправяха към прокуратурата и към след¬ствието, които именно са органите, които са пряко свързани с прилагането на тази материя, която днес е предмет на нашето внимание. Къде обективно, къде субективно, нещата не вървяха. Но аз мисля, че ние напоследък сме свидетели, колкото и да е трудно на следствието, че то прави големи уси-лия с това, с което разполага, да осигури нормалното функциониране на всички преписки и изобщо да се придвижат по-бързо до прокуратурата, съответното следствие, а оттам и до съда. 1003.2

Мисля, че това, което се каза от моите колеги, засегна най-важните неща в този законопроект. Те наистина са свързани, и така, както е замисълът на вносителите, с ускоряване на процеси¬те в предварителното производство, а също така и с максималната защита на накърнените права на гражданите.
Искам само да се спра на чл. 411, който е свързан с раздел трети - "Особени правила за разглеждане на дела за престъп¬ления от общ характер, по които не е проведено предварително производство", така нареченото "Полицейско разследване" като подзаглавие.
безспорно това е един институт, който съществува в евро¬пейското законодателство на много европейски страни. Той е добър, но ние трябва да имаме предвид, че регламентирайки го, трябва да бъдем особено внимателни. Разбира се, че правата и интересите на гражданите ще бъдат много по-добре защитени, когато има въз¬можност за бързи и ефикасни действия, каквито се предвиждат в този раздел. Но, от друга страна, ние трябва да знаем, че сега сме в процес на реформа на съдебната система, част от която е и следствието, и прокуратурата. Не че аз не уважавам тези институции. Напротив, аз знам колко е тежка там работата и колко е трудна, но ние тук, в този преход, който правим всички с големи усилия, бяхме свидете-ли на голямо бездействие от страна именно и на следствието, а на някои места и на прокуратурата. И затова би трябвало по-подробно да се регламентират някои отношения, свързани с текстовете в тази глава. Преди всичко в чл. 411, аз и в Законодателната комисия го поставих и се учудвам, че тук, в новораздадения ни материал не е засегнат този въпрос, въпреки че намерих разбиране от страна на Министерството на правосъдието. Може би ние за второ четене ще го уточним, но той е свързан с правата на уличеното -лице.
Уважаеми колеги, така както е даден текстът на този чл. 411, мисля, че не са осигурени достатъчно възможностите за защита на уличеното лице. Разбира се, че тогава, когато се задействува тази процедура на така нареченото полицейско разслед¬ване, явно, че фактите ще сочат добре срещу това уличено лице, със сигурност. Въпреки това, за да не допуснем само един-единствен полицейски служител да твърди, че някой нещо е извършил, без да му се даде възможност в тези кратки срокове... И така, както 1003.3

е формулиран текстът, аз мисля, че в чл. 411 трябва да има една допълнителна редакция, която да дава възможност на уличеното лице да посочи свидетели, които са били свидетели на ситуация¬та, в която съответното лице е било заловено или разкрито и т.н., в зависимост от казуса, и също така да му се даде възмож¬ност не само да се свърже със защитник, но и да си осигури раз¬пита на тези лица. Не може да се каже, че "може да разпита до¬пълнително". Това означава, че в случая в чл. 411, ал. 1 така, както е дадено, прокурорът по свое усмотрение ще разпита или няма да разпита дадено лице.
Моите уважения към прокуратурата, но ние трябва да мислим и за правото на защита на гражданите. Затова аз предлагам, и ще го дам в писмен вид, а то беше уточнено с Министерството на правосъдието, съжалявам, че не е дадено в Законодателната комисия писмено, само устно го коментирахме в комисията, да се даде възможност на уличеното лице да посочи свидетелите, на тях в този срок да им бъде осигурено присъствието пред проку¬рора, а също така и тяхното довеждане ако трябва. Това трябва да се впише изрично, въпреки че по-нататък казва, че "то се ползува от правата, предвидени в този кодекс". Но така, както е даден текстът, дава възможност на прокурора субективно да прецени какви доказателства може да получи и не му вменява в задължение да осигури именно допускането и предоставянето на тези доказателства, които уличеното лице може да посочи.
Това е моето предложение, което в писмен вид давам за второто четене. И мисля, че ще намеря разбиране от Министерството на правосъдието и ще трябва този текст да се промени и да се изчисти, както ние казваме с един работен термин. Иначе подкрепям законопроекта. Мисля, че той е много необходим и на следствието, и на прокуратурата, и в крайна сметка е много необходим на всички граждани на нашето общество, които трябва да чувствуват сигурността не само за личния си живот, за имуществото си, а изобщо за цялостните отношения в нашето общество.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, госпожице Русева. Госпожа Стойчева, заповядайте. Ще Ви моля да се вместите в рамките на около шест минути. 1003.4

РОСИЦА СТОЙЧЕВА (СДС): Съвсем кратка ще бъде, господин председател. Росица Стойчева, Варненски избирателен район, СДС.
Аз няма да повтарям това, което беше казано от другите депутати. Искам само да обърна внимание, че наистина е необходимо за част, за вид дела да не се провежда предварително производство. Това се налага от обстоятелствата в момента, от множеството престъпления, които се извършват, и от претрупването на следстве¬ните органи с множество дела. Но смятам, че това е много уместно - изменението на чл. 171, ал. 2 от Закона за изменение и допълне¬ние на Наказате-лно-процесуалния кодекс.
Смятам, че следва да се разшири обемът на този текст, на това изменение с някои престъпления, които имат ниска степен на обществена опасност.
Освен това смятам, че следва да се обхванат и престъпле¬нията по чл. 183 от Наказателния кодекс. Какво имам предвид? Имам предвид, че при нашите условия неплащането на издръжка от задължените -лица е една завишена опасност с ог-лед последиците, които оказват върху подрастващото поколение. При тази непрекъсната инфлация негмащането на издръжка може да доведе до много тежки последици за лицето, което следва да я получава.
С оглед също така на обстоятелството, че фактическата обстановка около този вид престъпление не е сложна, следва да се събират данни само за това дали лицето е изпълнило, или не е изпълнило това свое задължение, смятам, че могат да бъдат обхванати и да не минават през предварително производство.
1003.5

Напълно смятам и се придържам към казаното от госпожица Русева, че правилата по чл. 409, чл. 410, чл. 411 по раздел трети следва да бъдат усъвършенствувани и по-специа-лно нормата по ч-л. 411 трябва да придобие императивна форма. Не "той може да разпита допълнително доведените лица", а направо "да разпита допълнително доведените лица" и да се дадат гаранции за това на уличеното лице. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Бучков го няма в залата.
Думата иска министър Лучников. Разбира се, заповядайте. МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председа¬тел, уважаеми дами господа! Благодаря за активното участие при обсъждането на този толкова важен закон и ценните препоръки, които се направиха.
Аз напълно съм съгласен, че мярката за отклонение по чл. 152 трябва да се разшири, като задържането обхване всички случаи, когато лицето има опасност да повтори престъплението, да заличи неговите следи или да се отклони от преследване, както напоследък става, като напусне страната. В това отношение трябва да ви кажа, че аз бях в конфликт със специалистите, които работиха по закона. Аз не можах да им се наложа, защото те се помъчиха да ме убедят, че това няма да се приеме в парламента и много съм доволен, че именно парламентът схвана важността на въпроса и подкрепя това, което аз отначало мислех да направя.
Също извънредно много благодаря за предложението, което наистина е пропуск - това, че не е предвидена съкратена процедура именно при второинстанционното производство по тези дела, които се гледат при ускорен ред, защото, ако ние не направим ускоряване на второинстанционното производство и както знаем, то потъне по практиката на отлагане и протакане, целият ефект на тази съкратена процедура ще бъде изгубен. Затова аз ви моля да приемете направеното предложение и в редакцията, в която ще участвуват и нашите специалисти, рабира се, за второ четене да включим съкращаване на сроковете и за обжалване, и за разглеждане на делото във втората инстанция.
Не съм съг-ласен обаче с това, което се направи като забележка от госпожица Русева и по-нататък по отношение на чл. 410 ВИ/КТ 1004.1

и чл. 411. Просто аз искам да ви кажа какъв е сценарият на тези производства - залови се лице, което е извършило престъпление, на мястото или пък веднага след извършването заедно с това, което е предмет на престъплението - примерно откраднал е една лека кола и се хваща с леката кола или е откраднал една овца и се хваща с овцата. Тогава полицията го хваща, дава му възможност да си повика защитник и сега вижте какво пише в ч-л. 410: "Органите на МВР в срок от 24 часа представят на прокурора материалите, довеждат уличеното лице и осигуряват присъствието на свидетелите, включително посочените от уличеното лице". То тук си показва свидетелите - когато го хванат и при прокурора идват всичките тези свидетели. Обаче се създава по чл. 411 една втора възможност - вече допълнително защитникът по обвинението да представи нови свидетели и тогава прокурорът може да ги разпита, но може и да не ги разпита. Защо може да не ги разпита, госпожице Русева? Защото обикновено ние знаем, че могат да доведат и 100 свидете-ли, ще каже: "Ето ги тези 100 свидетели и ще ми ги разпиташ". Проку¬рорът да може да прецени кои от тези 100 свидетели, да ги вземат дяволите, имат значение към тази работа, кои са доведени, само за да зат-пачват работата и да забавят процедурата. Така че в това отношение аз моля да приемете текстовете така, както са изготвени.
При второто четене в Законодателната комисия и в пленарно¬то заседание ние ще се съобразим с другите бележки, които се направиха.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин министър Лучников.
Ако господин Бучков го няма, господин Джеров, заповядайте.
Моля, господа квесторите да помолят всички народни пред¬ставители да влязат в залата, защото ще преминем към гласуване.
Господа квестори, моля ви един от вас да слезе и долу в клуба, в кафенето, за да повика народните представители оттам. Нека всички народни представители да бъдат тук, за да можем да гласуваме на първо четене закона. (Народният представител Михаил Неделчев влиза в патерици в залата, за да гласува. Посрещ¬нат е с ръкопляскания) 1004.2

Господин Неделчев дава пример как може човек, макар и с патерици, макар и след една тежка катастрофа, да дойде и да изпълнява своя дълг тук, в Народното събрание, за което го поздравявам! (Ръкопляскания)
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, аз благодаря на колегите народни представители, които направиха съответните изказвания. Техните бележки безспорно ще бъдат анали¬зирани, взети под внимание и бихме се стремили, доколкото това е възможно, с оглед оставащите две седмици, да направим необходи¬мото този законопроект да влезе и за второ четене преди ваканция¬та. Дано да успеем, защото все пак работата по Наказателно-процесуалния кодекс не е толкова сложна, но все пак изисква време. Така че при това положение би могло да се постави за гласуване на първо четене, а пък Законодателната комисия ще се постарае в скоро време - веднага след обсъждане на Кодекса на труда - да внесе за второ четене разглеждания е момента закон. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Вече минаваме на режим на гласуване. Моля, гласувайте! От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 2.
Приехме Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс на първо четене. (Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение № 1, I)
Господин Джеров, заповядайте, за да минем сега към обсъж¬дането и на
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, уважае¬ми колеги! Днес ни върви на наказателно право. Минахме през процеса - сега да стигнем и до материалното право.
И тук важат моите уводни бележки, казани преди малко, към Наказателно-процесуалния кодекс. Това е един закон, който действува твърде отдавна. Прекалено много социа-лизъм има и в този Наказателен кодекс, но изготвянето на нов Наказателен кодекс не е лесно нещо. Затова първо трябва да се обмисли концепцията, да се съобразят българските положения, т.е. нашето наказателно право отпреди 1950 г., трябва да се изхожда и от онова, което 1004.3

съществува в Европа, и тогава вече да се създаде базата за изра¬ботване на един нов Наказателен кодекс. Аз смятам, че министърът на правосъдието господин Лучников има съответната грижа. Той е започнал със своите специалисти обработването на тази материя и дано в рамките на тази година да може да бъде докладван новият Наказателен кодекс, който би уредил нещо, което според мен е крайно необходимо.
И все пак в момента трябва да се живее, в момента трябва да се правят някои промени в Наказателния кодекс, които се налагат от живота или колкото може да се постараем онова, което е нетър¬пимо, да бъде отстранено и наличните норми да бъдат пригодени към пазарния механизъм. Точно в това е смисълът на измененията, които са внесени пред вас и които разглеждаме днес.
Внесени са досега четири предложения за изменения на Наказателния кодекс и съгласно правилника ние сме длъжни и чети¬рите предложения за изменение и допълнение да ги разгледаме наведнъж. Хубавото е това, че и четирите изменения не се застъп¬ват взаимно - те просто се разминават и обхващат отделни части от Наказателния кодекс и при това положение, ако бъде гласувано цялостното изменение на Наказателния кодекс, който ние предлагаме, това би било само от полза за нас. Четирите законопроекта ще започна подред, както са.
1004.4

Министерският съвет на 26 май 1992 г. е внесъл един проектозакон. Той се отнася до създаването на една нова глава пета, назована "Банкрутство". Търговският кодекс е в сила от 1 ю/|и 1991 г., Търговският закон, с неговата част за субектите. Само по себе си то влече изискването и в другите закони да бъдат създадени съответните норми, които са свързани с необходимостта от цялостно изграждане на законодателството в областта на търгов¬ското право. И точно по този начин се създава една нова глава в Наказателния кодекс, която по-рано беше немислима и която сега вече просто се налага да съществува. Затова казвам раздел пети "Банкрутство". Нещо, което трябва да бъде прието, за да наложим постепенно и в Наказателния кодекс онези санкции, които са свързани с приложението, бих казал така, на Търговския закон.
Същевременно Министерският съвет предлага и създаването на нов чл. 313а: "Който потвърди неистина или затаи истина...", като тук наказанието се завишава, особено в частта му относно глобите. Въобще трябва да споделя с вас, че глобите, които се предвиждат в Наказателния кодекс, са смехотворно ниски, с оглед настъпилите промени в нашата икономика, в стойността на лева и във всичко онова, което е свързано с това.
На второ място (подреждам ги подред, както са при мен папките) е внесено предложение от страна на 55 народни представи¬тели от Съюза на демократичните сили. Тези колеги предлагат един нов чл. 357а от Наказателния кодекс, най-общо: "Който съхра¬нява и разпространява документи, агентурни и други сведения и предмети, свързани с дейността на органите на Държавна сигур¬ност, без да е надлежно оправомощен за това". Прочетох ви основния състав, за да разберете за какво става дума. По-нататък: "Който, като знае за наличието на документи и сведения по тази алинея и не съобщи за това на компетентните органи..." и т.н.
Законодателната комисия се занима специално с този проект, но ние смятаме, че така, както е редактиран, той не би могъл да остане. Затова Законодателната комисия предлага съвсем нова редакция, като не изместваме темата на разговор, но просто трябва да се създаде нещо, което е по-точно, по-прецизно, отделните състави да бъдат начертани, за да можем да имаме комплексно уреждане на въпроса. СнД/КТ 1005.1

Същевременно предлагаме това да не бъде номерацията, предложена от колегите, а това да бъде един нов чл. 169г с пет а-линеи. Имате го в раздаденото становище, в раздадения проектоза¬кон и аз само ви давам няколко бележки, за да насоча вашето внимание в посоката на разглеждания закон.
Третият законопроект пак изхожда от Министерския съвет. Тук бих помолил уважаемите колеги да насочат малко повече своето внимание. Става дума за "паметник на културата" и съответно завишената наказателно-отговорна санкция: "Който открие съкровище, който без разрешение унищожи, разруши, повреди или видоизмени паметник на културата" и т.н.
Това са текстове, които Законодателната комисия приема, смята, че те просто задължително трябва да бъдат инкорпорирани отново в Наказателния кодекс, но санкцията трябва да бъде съот¬ветно завишена. Обаче пред нас стои един друг въпрос, именно тук е молбата ни към уважаемите колеги:
Министерският съвет предлага да се създаде към чл. 95 от Наказателния кодекс едно определение за "паметник на култура¬та". То е редактирано така:
"Паметник на културата е движима или недвижима вещ или част от такава вещ, която представлява автентично материално свидетелство за човешка дейност и има научна или художествена стойност."
Умишлено ви прочетох редакцията. Нашето становище и моето лично становище е, че това е определение, което трудно може да бъде разбрано, което не би трябвало да остане в този си вид в Наказателния кодекс. Защото, когато отиде въпросната преписка до следствените органи, до прокуратурата, до съдебните органи, малко трудно биха могли те в конкретния случай да опреде¬лят има -ли престъпление, или няма. Когато понятието "паметник на културата" е дефинирано много общо, неконкретно, тук ще оставим много пролуки. На мен ми се струва, че нашата задача е, като се прави закон, да се прави максимално прецизен, максимално точен, за да няма място за размишление по едно основно понятие.
Действително, че това понятие е дефинирано в българското законодателство. Но все пак и тази дефиниция, която имаме в момента, не отговаря на това, което търсим. Затова моля народните представители, доколкото е възможно, да помогнат в създаването 1005.2

на една нова дефиниция, за да може и тя да бъде включена при второто четене и да имаме нещо, което е точно. При обсъждането моля колегите да имат предвид и Закона за паметниците на култура¬та и музеите, в чл. З, където намираме такава дефиниция.
И последното, просто по реда на доклада, е предложението, законопроектът, който е внесен от мен и от колегата Йордан Школа-герски за една много сериозна промяна на по-голяма част от Нака¬зателния кодекс.
За какво става дума? Първо, Наказателният кодекс, както казах отначалото, трябва да бъде осъвременен. Не може общонародна¬та собственост да бъде защитена много, а частната собственост -така, между другото, да бъде защитена. Тези неща трябва да бъдат разменени. Стойностите трябва да си дойдат така, както трябва да бъде. Или първо, ще бъде защитена частната собственост, а след това ще говорим за другите видове собствености. Разбира се, и спрямо тях трябва да има защита, не съм против, но не може частната собственост да бъде нег-лижирана и поставена така на десето или двадесето място. Все пак да се каже нещо и по отношение на нея. Вие виждате посегателствата ежедневно на апар¬таментите на гражданите, на вилите, на леките коли - каква е санкцията? Просто много занижена и е естествено, че и превенцията в този случай не е на нужното ниво. Това е основното, което се предлага от нас - да стане едно разместване на пластовете, за да може всяка една ценност да намери своето място в новото общество.
Има и още много други неща, които са казани тук. Нека да обърна вашето внимание и на чл. 250, за който бяха направени предложения пак от народни представители във Великото Народно събрание, но тогава бяха създадени предпоставки за негласуване на това предложение от страна на групата на БСП. И чл. 250 си остана в сила. Спомням си тогава изказването на госпожа Соня Младенова, която застана, след като в Законодателната комисия беше гласувано това изменение, застана на тази трибуна, за да се противопостави и повлия на народните представители за техния отрицателен вот. Сега вече е време чл. 250 да бъде поставен в нормално положение.
Също така по отношение на хазартните игри. Те могат да 1005.5

бъдат обект на наказателно преследване само тогава, когато се извършват нерегламентирано. Не може да застанем срещу хазартните игри и да смятаме, че хазартната игра влече след себе си наказа¬телно преследване. Все пак това е останка от времето на социализма и въпреки наличието на съответните текстове в Наказателния кодекс, хазартни игри се разиграват. И това е може би още един аргумент в полза на внесения законопроект. Трябва да дойде време, когато ще уважаваме закона. Законът трябва да бъде нещо, което еднакво важи за всички ни. И докато съществуват такива закони, които забраняват нещо, което се върши на всеки ъгъл, ако мога така да се изразя, естествено е, че това неглижиране на закона ще важи и за останалите негови текстове.
Излагайки ви тези съображения, моля уважаемите народни представители, след обсъждане на законопроекта, да гласуват същия на първо четене, за да може след това да имаме възможност отново да отделим съответното внимание за подготовката на цялост¬ния законопроект за второ гласуване.
И все пак остава въпросът към правителството в рамките на тази година да внесе при нас нов законопроект за Наказателен кодекс, за да може да счетем, че сме направили необходимото за промяна на наказателното материално право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Джеров. Господин Татарлъ, Вие ще вземете ли думата като представител на Комисията по ку-лтурата?
Тук имам един списък, моля ви, чувате ли ме? Госпожа Екатерина Михайлова, д-р Карев, Маргарит Мицев, Георги Костов и Георги Петров. Едвин Сугарев и господин Райчевски. Аз моля господата да се разпростират в рамките на около 5 минути. Господин Ганев, вижте какво, добре е все пак да се записвате в списъка, когато се прави предварително. Защото Вие знаете, че на първо четене имаме около половин час. Аз мога да дам още една трета. От Движението за права и свободи - господин Вучков? Господин Бучков, ще вземете ли думата? Да, добре. И Вас Ви записвам. А сега има думата преди всичко господин Татарлъ, за да изрази мнението на Комисията по културата.
1005.4

ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председатели, уважаеми народни представители! Искам да ви запозная със становището на Комисията по културата по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет на 5 юни 1992 г.
На свое заседание Комисията по културата обсъди обстойно предложения проект. Народните представители се занимаха специално с онези предложения, които касаят културата, тоест престъпленията, които касаят културните паметници. Народните представители бяха единодушни с изразената в мотивите към законопроекта тревога за увеличаващите се случаи на повреждане и унищожаване на археоло¬гически, исторически и архитектурни паметници, от масовия характер на незаконния износ на движими паметници на културата и от засилва¬не на иманярството.
Комисията по културата в работен план също бе оформила проект за Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който в голяма степен се покрива с настоящия, внесен от Министер¬ския съвет. Ето защо народните представители изразиха различни мнения главно по два момента: първият бе свързан с обяснението на юридическото значение на термина паметник на културата и вторият бе доколко паричните санкции в законопроекта са съобразени с инфлационните процеси и не е ли по-добре да се въведе измерението средномесечна заплата, вместо предлаганата конкретна сума. И по двата въпроса комисията реши да подкрепи предложените в законо¬проекта на Министерския съвет формулировки, за да се ускори проце¬дурата по неговото приемане.
Комисията по културата одобрява и подкрепя всички текстове на внесения от Министерския съвет проект за Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, касаещи престъпле¬нията върху културни паметници, като предлага да се извършат следните допълнения към него:
1. Да се създаде нов § 2а със следното съдържание: "Допъл¬ва се ал. 1 на чл. 242 както следва: В края на буква "б" се добавя думата "или", създава се нова буква "е" със следния текст: "Вещи, представляващи паметник или част от паметник на културата по специален закон или Друг нормативен акт или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва) за квалифицирана контра¬банда с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 30 000 лв.". НЧ/ЗТ 1006.1

2. Да се създаде § 26 със следното съдържание: "Създава се нова а-п. З към чл. 268 със следното съдържание:
"Ал. 5. Когато престъпленията по тази глава са насочени срещу вещи, представляващи паметник или част от паметник на култу¬рата по специален закон или друг нормативен акт, се налагат наказа¬ния за такива престъпления по глава V.
5. В § 5 да се направят следните изменения и допълнения:
а/ Ал. 2 на чл. 278 след думите "даде разрешение" да следват думите "или чрез бездействия допринесе".
б/ Ал. 5 на чл. 278 думите "от 2 до 8 години" да се заменят с думите "от 3 до 12 г.".
4. Да се създаде нов § 7 със следното съдържание:
Ал. 1, чл. 412 се изменя: "Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война унищожи, повреди или направи негодни културни и.ли исторически паметници и предмети, произведения на изкуството, сгради, съоръжения с културно, научно или друго хуманитарно предназначение, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба в размер до 80 000 -лв."
Така предложеният проект за Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е крайно необходим, за да се спре тенден¬цията на увеличаване на престъпленията, свързани с българските културни ценности. Ето защо Комисията по културата предлага на народните представители, предложихме и на Законодателната комисия да ускорят разглеждането на законопроекта и внасянето му в пленар¬ната зала.
Имахме известни дискусии и накрая успяхме да убедим Зако¬нодателната комисия, която всъщност прие да се внесе законопроек¬тът за изменение на Наказателния кодекс, онези членове, които касаят престъпления по културните паметници. Това е първият законо¬проект, който касае културата, струва ми се, и ние се надяваме да получим пълна подкрепа от народните представители. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Б-лагодаря ви, господин професор Татар-лъ! Има думата господин Едвин Сугарев като вносител на един от законопроектите.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм длъжен да изясня някои
мотиви, свързани с тези текстове, които фигурират като мои и 1006.2

на други народни представители предложения и особено да изяснят контекста, в който са оправдани тези текстове.
Всъщност това не е самостоятелен законопроект, дами и господа. Става дума за един законопроект, който е допълнение към друг законопроект, а другият законопроект е законопроект за архивите на Държавна сигурност и нейните щатни и извънщатни служители. Практически тези текстове, които виждате тук, са пряко свързани с предложения и още неразгледан законопроект за архивите на Държавна сигурност.
Идеята на тези текстове беше след влизане в сила на законо¬проекта за архивите на Държавна сигурност да се възпрепятству¬ва всякаква възможност за по-нататъшни спекулации с тези архиви. И както виждате, в един от текстовете става дума за това, че който разпространява сведения и документи, свързани с дейността на органите за сигурност и т.н., без да е оправомощен за това... всъщност в другия законопроект оправомощени за това са специални комисии към МВР. Другият законопроект предполага също така премах¬ване на държавната тайна върху тези архиви, достъп на гражданите до техните агентурни дела и досиета, невъзможност на щатните и извънщатните сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат отговорни държавни или изборни длъжности. Има още някои неуточне¬ни все още неща в този законопроект. Примерно има спор между вносителите дали в обсега на законопроекта да влизат бившите сътрудници на Първо главно управление или не и да-ли това да бъде решено чрез законопроект или просто чрез решение на Народното събрание.
Въпреки това обаче, аз смятам, че дори в този си вид настоящите текстове имат своето съвсем реално оправдание и касаят конкретни права на гражданите. Става дума за това, че напоследък в много средства за масова информация се появяват така наречените компромати, които уличават една или друга личност, и често тези личности са заемащи отговорни държавни постове народни представи¬тели и т.н., и ги уличават не в нещо друго, а в сътрудничество с органите на бившата Държавна сигурност. Практически тези -лица нямат никаква реална възможност да се защитят и да докажат, че дадените сведения са клевета срещу тях, тъй като знаете, че върху тези архиви все още тежи списъка на предметите, които са държавна тайна. 1006.3

Също така има една много по-реална опасност, за която аз държа всички да си дадете сметка. Знаете много добре, че архи¬вите на Държавна сигурност са били унищожени в един период започващ някъде от февруари 1990 г. със специална заповед на министър Семерджиев. Но те са били унищожавани избирателно. Унищожавани са всъщност само тези, които засягат хора, свързани по един или друг начин с комунистическата партия тогава, сега социалистическа партия, и тези, на които Държавна сигурност е възлагала надежди за действие и за в бъдеще. Практически са оставени един брой архивни дела и документи, които са свързани първо с хора, които са имали някаква перспектива в обществения и политически живот. Освен това документи, касаещи такива личности, които са заемали някакви постове в политически партии отпреди 9 септември. И мисля, че това обяснява доста голяма част от техните политически жестове в настоящата политическа ситуация.
Също така оставени са архивните дела и на всички агенти турци, на хора, които са участвували в така наречените конспира¬тивни организации след 9 септември и т.н., и т.н.
Оставени са документи за тези хора, които могат да бъдат манипулирани. В това е именно голямата опасност, тъй като отделни оперативни работници са можели да извадят документи от архивните дела на Държавна сигурност или да извадят копия от такива доку¬менти. В момента те не са на работа и биха могли спокойно да манипулират всеки, който е бил сътрудник на Държавна сигурност и да го превърнат в своя марионетка. По този начин се осъществя¬ва едно манипулиране в обществения и политически живот, което ние сме д-лъжни да не допуснем.
Именно това целят настоящите текстове и аз мисля, че въпреки че сме длъжни в скоро време да разгледаме и основния законопроект, към който се отнасят те, мисля, че и в настоящото изменение на Наказателния кодекс те ще имат своята роля и ще пресекат най-сетне, чрез доста строгите си наказателни санкции, тази непрекъсната игра на досиета, компромати и т.н. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Сугарев! Има думата госпожа Катя Михайлова. 1006.4

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми колеги! Днес наистина разглеждаме едни много важни законопроекти, едни законопроекти, които чакаха реда си и за които работещите юристи настояваха от много време за тези промени, които ние вече досега всъщност част от тях г-ласувахме с изменение¬то на Наказателно-процесуалния кодекс, а сега ще гласуваме и с промените в Наказателния кодекс.
Тези промени са особено необходими в този момент на страната ни, тъй като предвидените наказания, които имахме в стария кодекс, т.е. в действуващия Кодекс на труда и не само предвидените наказания, а и много от разпоредбите в този кодекс бяха остарели. Те не вършат работа и някои от тях са мъртви. А от друга страна, се нуждаем от много нови текстове с оглед промените, които настъпиха в България, с оглед пазарната икономи¬ка, която съществува, новите стопански отношения, които трябва да бъдат регулирани по съвсем нов начин. И в тази връзка трябва да бъдат регулирани и с норми от наказателното право, за да можем да бъдем спокойни, че наистина стопанският живот ще се развива нормално и участниците в него ще спазват действително правовите норми в страната.
В този смисъл законопроектите, които се внесоха именно за стопанската сфера, са много навременни. И аз приветствувам текстовете и за банкрутството, които са предложени от Министерския съвет, а също така и промените във връзка с наказанията на част¬ната и публичната собственост.
Със старите норми на Наказателния кодекс така, както беше всъщност допреди няколко години, частната собственост беше игнорирана. Тя беше втори вид собственост, второ качество собст¬веност и съответно за нея се предвиждаха едни много малки наказа¬ния и нямаше нужните гаранции от закона. Тъй като имаме вече нови правоотношения в България, съвсем нормално беше да се предви¬дят нови санкции и частната собственост да бъде равнопоставена с пуб-личната собственост и да се гарантира нейната защита.
В този смисъл нормите, които се предлагат, са съвсем навременни, и аз смятам, че трябва да ги гласуваме на първо четене в този вид, в който са дадени.
Сега някои по-конкретни неща във връзка със законопроекта. МР/КТ 1007.1

Има на места променени размерите на глобите, които се предвиждат в тези законопроекти, които сега гледаме. Но има случаи, в които сме пропуснали да завишим глобите като вид наказа¬ния. Затова на всички места, където се предвижда наказание глоба, предлагам да се завишат нормите, тъй като само преди няколко дни ние гласувахме на второ четене Закона за административните нарушения и наказания и там предвидихме глоба, за да може да стига до 12 хи-л.лв. А ще се окаже, че в Наказателния кодекс санкциите г-лоба са по-ниски, отколкото за административни наруше¬ния.
Така че наказанието в тази насока навсякъде, където имаме предвиждане в кодекса, трябва да се завиши, за да има съответствие между нормативните актове, а още повече - да се отчетат и инфлационните процеси.
Друг въпрос, на който бих искала да се спра, е във връзка с чл. 250. Това е един текст, който е много коментиран. Специално между юристите е един болен въпрос. Това беше една мъртва норма, която на практика вече не отговаряше на отношенията, на правоот¬ношенията в страната ни. И наистина се налагаше да се промени или отмени.
Но нормата, която сега се дава с изменението, което се предвижда, а именно новата редакция на чл. 250, мен също не ме задоволява като текст. И дори стигам до извода, че може би трябва напълно да се отмени този текст. Какви са аргументите ми в тази насока?
Така, както е записано сега, е, че: който с цел да при¬добие за себе си или за другиго изгода или имотна облага наруши разпоредба на Закона за сделките с валутни ценности и валутен контро/1, с оглед режима на сделките и други действия и т.н., и т.н. с валутни ценности, се наказва със съответно наказание. Ако така остане тази норма, тя също ще контролира и ще наказва деяния, които според мен не са престъпления. Защото от наруше¬нието на Закона за валутните сде-лки и валутния контрол може да се направи във всеки момент - този закон е много остарял, в него има норми, които просто не отговарят на действителността. И само един пример мога да ви дам: едно лице, което търгува в момента с валутни ценности, примерно със сребро или с други изделия, които по смисъла на този закон са валутни ценности, и е спазило всички изисквания - платило е данъци, акцизи, а има 1007.2

и разрешително за търговия, има квотата от Министерството на финансите, и това лице, ако не продава чрез държавен магазин, ще бъде санкционирано, тъй като ще нарушава по някакъв начин нормите на този Закон за сделките с валутни ценности и валутния контрол.
Просто нормите на този закон са много остарели. И моето лично мнение е, че трябва изцяло да изпадне, да отпадне ч-л. 250, тъй като иначе просто рискуваме пак да създадем норма, която да санкционира неща, които вече са нормални в една нормална пазарна икономика.
И другото, на което искам да се спра, е да се въведе един нов текст. Този текст да бъде нов чл. 222. Виждам му мястото там. И този текст да бъде във връзка с неплащането на данъците.
Известно е, че когато не бъдат платени едни данъци, се носи административно-наказате-лна отговорност. Но ако втори път за същия вид данъци лицето не плати своите данъци, аз предла¬гам в този случай да се предвижда наказателна отговорност, за да може да се гарантира събирането на данъците. Всички ние много добре знаем, че масово з страната има хора, които злоупотребяват и не изпълняват задълженията си, не внасят своите данъци. С това, което имаме в този момент като правна уредба за санкционира¬не неплащането на данъците, просто страната ни не може да събере тези задължения на хората. В много страни в света има наказателни санкции за неплащане на данъци. И смятам, че е крайно време това да се предвиди и в България. Още повече, такива норми са гарантирани и с Европейската конвенция за човешките права, конвен¬ция, която ние в най-скоро време ще разглеждаме в п-ленарната зала. Тоест, по никакъв начин няма да сме в противоречие с прав¬ните разпоредби в Европа и в останалите страни по света.
Така че смятам, че е съвсем навременно, крайно време е да въведем една наказателна санкция за злоупотребите при непла-щането на дължимите данъци.
С тези бележки аз смятам, че можем да приемем на първо четене този закон. Той е много навреме дошъл и е крайно време да го приемем и да започнем да го прилагаме, съдебната система да започне да го прилага, за да може наистина да се контролира и стопанският живот в страната ни. 1007.3

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Следващият оратор е д-р Карев. Има думата д-р Георги Карев. Моля Ви да бъдете в рамките на петте минути. Парламентар¬ната Ви група разполага с половин час - 30 минути.
1007.4

ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председатели. Д-р Георги Карев, 3.Варненски избирателен район, СДС.
Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Категорично подкрепям идеята и духа на внесените няколко законопроекта, касаещи Наказателния кодекс. И като мотивация към това, което господин Джеров каза, бих добавил даже и още няколко неща, които трябва да влязат в нашата -лична мотивация по отношение на различните форми на собственост.
Господин Джеров говори за нарушеното взаимоотношение през изтеклите десетилетия между частната, от една страна, и държавната, кооперативна или друга обществена собственост, така както се казва в този кодекс, който сега ще изменяме. Но аз искам да ви припомня като човек, който е имал щастието да учи във ВУЗ идеологически дисциплини, че даже не и за частна собстве¬ност се говореше там, тъй като думата "частна" беше почти нецен¬зурна. Говореше се за лична собственост. Така че човек ще си има четка за зъби, паста за зъби, самобръсначка, да речем, като лична собственост. Ако има някаква земя за ползуване, тя също е за лично ползуване, а не за частно. А останалото е кооперативна и държавна собственост, които при комунизма ще прераснат в една единна общонародна собственост. Така че, напомняйки тези термино¬логични перверзни, просто смятам, че те ще ни мотивират -личностно още по-дъ-лбоко в подкрепа на предлаганите изменения на Наказател¬ния кодекс.
В същото време искам да направя няколко конкретни предло¬жения във връзка със закононарушения, които напоследък стават по-чести. А тези, които не са чак толкова чести, са с много висока обществена опасност.
На първо място. По ч-л. 277, а-л. 1 - "който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени", тъй както вървят нещата с някои лъчезарни предприятия, ми се струва, че достъпът и разпореждането с някои неща доста често ще се ограни¬чава. Това ще се символизира със съответното запечатване. И тъй като нарушението на този държавен знак за мен има много голяма обществена опасност, предлагам в края на чл. 277, ал. 1, където се говори за лишаване от свобода до 6 месеца или глоба МЦ/КТ 1008.1

до 500 лв., които са смешни неща, предлагам този край на текста да се замени с "лишаване от свобода до две години или глоба до 10 хил.лв.". В сравнение с някои финансови истории, които стават в тези предприятия, глобата от 10 хил.-лв. също е символич¬на, но поне не е така смешна както глобата от 300 лв. Това е първото ми предложение.
На второ място. Благодарение енергичната дейност на наши колеги от Парламентарния съюз от БСП зачестиха по селата палежи. Жертва на един такъв стана наша колежка депутатка. А заканите за палежи по отношение на хора от ликвидационните коми¬сии и по отношение на хора от местната власт са не десетки, те са стотици. Поради което смятам, че регламентираните санкции от чл. 330, ал. 2 - припомням, че този член третира само умишлени палежи, защото тези, които са по непредпазливост от хвърлена цигара и т.н., са в чл. 331 - тук, където се к^сае за умишлени па-лежи, предлагам наказанието "лишаване от свобода", което е определено от 3 до 10 години, да бъде заменено с "5 до 10 години". Тоест, минималното наказание при умиш-лен па-леж да бъде завишено.
Към същия чл. 530, ал. З се казва, че ако е последвала смърт на някого, когато деецът не е искал и не е допуска-л това, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години. Това дали е искал и дали е допускал, за мен е твърде ограничена хипотеза, тъй като, ако собственикът на един обор е решил да спи в него и при запалване на обора той загине, и-ли ако се запали една плевня или един сеновал и там има една любовна двойка, която в резултат на умешления палеж загине, можем да допуснем, че този, който е палил, не е искал или не е предвиждал. Но в крайна сметка, припомням, че се касае за умишлен палеж. И когато нещо се пали, трябва този човек, който пали, горе-долу да предвижда това. Не само в случаите, когато пали някакво жилищно помещение, някаква жилищна сграда.
Моето предложение е изразът "лишаване от свобода от 5 до 15 години", припомням, когато е настъпила смърт на някого -да се замени с текста "от 10 до 20 години".
И последното ми трето предложение касае чл. 339, ал. 1, където се касае за оръжие и боеприпаси, незаконно притежавани, и боравене с оръжия и боеприпаси. Изразът "до 5 години" предлагам д бъде заменен в ал. 1 с текста "от 3 до 5 год.ини". Тоест, да се фиксира едно все пак респектиращо минимално наказание. 1008.2

А в ал. 2, където се говори за взривове, огнестрелни оръжия и боеприпаси в голямо количество, санкцията "от 3 до 8 години" да се замени с "5 до 10 години". При нас има един законо¬проект, който е раздаден, за промяна на режима за работа с огне¬стрелни оръжия и боеприпаси и смятам, че предложеното от мен завишаваме на санкциите при незаконно боравене с тези материали много добре се връзва с предвижданите промени. Тоест, от една страна, либерализиране и демократизиране на режима за притежаване на огнестрелно оръжие, когато това е регламентирано и когато това е разрешено, а от друга страна, по-високи санкции към тези, които си позволяват да притежават и използуват оръжие без разре¬шение по надлежно установения ред.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин докторе. И Вие б минути. Има думата господин Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): За протокола Маргарит Мицев, 3. Варненски избирателен район, Съюз на демократичните сили.
Уважаеми господин председател! Аз се солидаризирам и адмирирам предложението на уважаваната от мен госпожица Екатерина Михайлова, която пледира за отмяната на сега съществуващия чл. 250, който е един анахронизъм и който е пряка и непосредствена последица от же-ланието на управляващите в близкото минало кому¬нистически правителства да феодализират българското стопанство.
От друга страна, отмяната на чл. 250 ще унифицира нашето наказателно законодателство с онова, което съществува в развитите страни.
По-конкретно моите бележки са обаче по чл. 208. Между другото, отмяната на чл. 250 е и съгласувана в такъв смисъл с Министерството на правосъдието, че просто в този проект за Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е предмет на един пропуск включването на този текст. Това уточних и с господин заместник министър-председателя на нашата държава.
В чл. 208, ал. 1 е предложено да има следния текст:
"Който открие съкровище, което не представлява паметник на култу¬рата, и в продължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с глоба в размер до 10 000 лв." Предлагам Ви, уважаеми господин председатели, уважаеми колеги, този текст да придобие следния характер: "Който 1008.3

открие съкровище в чужд имот, което не представлява паметник на културата, и в продължение на една седмица от откриването му не съобщи на собственика и на органите на власт, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с глоба в размер до 10 000 лв." Това са конкретните ми бележки по чл. 208.
Колеги, трябва да се замислим сериозно и относно уеднаквя¬ването на размера на глобите, посочени в Наказателния кодекс и в това изменение и допълнение, което ние сега правим, и онези глоби, които ние приехме преди няколко дни по Закона за админи¬стративните нарушения и наказания. Там фиксирахме глоби до 12 000 лева за повторно деяние. А сега се оказва така, че за престъпле¬ние глобата е 5000 лв., а за административно нарушение глобата също е 5000 или 10 000 лв. даже. Такъв дисонанс в законодателство¬то не бива да съществува, ние не можем да си го позволим. Ето защо ще моля и почитаемата Законодателна комисия да има предвид всичко това, което казах, в периода между първото и второто четене на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Мицев.
Има думата господин Георги Костов. Вие, господин Вучков, кога искате да се изкажете, след господин Костов или накрая? Както Вие желаете.
1008.4

ГЕОРГИ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям пред-ложението за изменение на Наказателния кодекс, така както е направено от вносителите. Специално искам да се спра на чл. 527, който регламентира наказа¬телната отговорност при развиване на хазартни игри.
В ал. 1, така както е направено предложението, съставът включва престъпление тогава, когато деецът извършва нарушението без съответно разрешение, но не е посочено, че мож$ да се извършва и не на установените за това места. Тъй като е напълно възможно едно лице да има разрешение, но да осъществява това разрешение не на установените места, т.е. там, където сам прецени.
Следователно аз предлагам да се включи в а-л. 1, така както е включено в а-л. 2 за тези, които участвуват, като текстът бъде: "Който без съответно разрешение или не на установените за това места устройва хазартни игри...".
На второ място, искам да се спра на чл. 425, който трети¬ра издаването на разрешение за хазартни игри.
Предложението на вносителите е разрешението да се дава и местата да се определят от министъра на финансите.
Аз смятам, че това не е много удачно, тъй като по принцип хазартната дейност е специфична. Би следвало да бъде регламенти¬рана със закон. Но на този етап очевидно закон няма да можем да приемем в скоро време. И правилно ще бъде Тази дейност да бъде регламентирана с наредба, която да се издава От Министерство¬то на финансите. В тази наредба трябва да се установят условията, които се изискват за развиване на такава дейност, за издаване на разрешения, а така също и условията, на които трябва да отгова¬рят и местата, където ще се развива хазартна дейност.
Според мен неправилно ще бъде, ако министърът на финансите издава разрешенията и определя местата за хазарт, тъй като в общините ще се получи парадоксално положение, в което общинските управи, общините няма да знаят кой е получил разрешение и кои са местата, където ще се упражнява тази дейност.
А доколкото тази дейност все пак за пръв път се регламен¬тира в нашата страна, би следвало към това да бъдат съпричастни и общините. СлР/КТ 1009.1

Ето защо моето предложение е местата за хазарт в тази наредба да се определят от общинските съвети.
Същевременно обаче разрешителните да се издават от област¬ните управители. По този начин ще се създаде стабилна преграда, бих казал, за сигурно прецеждаме, така да се каже, на тези, които искат да развиват такава дейност. Ще може от две места, един път от общинските съвети да се определят местата, т.е. да се прави едно прецеждаме, дали тези места са подходящи, и на второ място, от друг орган, не от тях, а от областните упра¬вители да се издават разрешителните.
Ето защо аз предлагам чл. 425 да придобие следната редак¬ция: "По ред и условия, установени с наредба на министъра на финансите общинските съвети определят местата за хазарт, а област¬ните управители издават разрешенията." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Костов. Има думата господин Георги Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наказателният кодекс регулира престъпните състави и определя наказанията за тях. Демократизацията на нашето общество, задълбочаващите се прогресивни процеси в обществената практика, от една страна, и, от друга страна, нарастването на редица общественоопасни деяния и тяхната честота налагат промени в Наказателния кодекс.
Ето защо аз смятам, че предлаганият законопроект е актуа¬лен и полезен и съвсем навременен. В него намират отражение нови правни понятия като частна и публична собственост. Те напълно кореспондират на Конституцията и отговарят на прайораздавателната ни практика.
Достойнство на законопроекта е неговата конкретност по отношение на класифицирането на деянията и предвидените за тях санкции.
Освен това и предвидените наказания по сега действуващия Наказателен кодекс са или занижени, или просто не действуваха, просто бяха една мъртва правна норма.
Законопроектът отговаря на нуждите и запълва някои празно¬ти в наказателната ни уредба. Това е съвсем норма-лно, тъй като съвсем наскоро беше приет и Търговският закон. Тук биха могли да се посочат кражбите на електроенергия и използуването на 1009.2

заблуждението, неопитността или неосведомеността на някои с цел причиняване на имотна вреда и др.
Абсолютно нова материя е проблематиката, свързана с банкрутството в областта на търговската дейност. Търговският закон урежда организационно-правните форми на субектите и на стопанската дейност. Той не предвижда никакви разпоредби за деяния, свързани с реализирането на търговската дейност.
Именно тук в предложения на нашето внимание законопроект тези действия и бездействия се квалифицират точно. По този начин се получи една комплексна правна нормативна регламентация на всички въпроси, свързани с търговската дейност.
В измененията на Наказателния кодекс е намерило отражение и зачестилите напоследък престъпления при извършването на археоло¬гически разкопки, като за тази цел се използуват и технически средства. Тези престъпления са намерили своето правно разрешение в измененията на сега предложения ни законопроект.
В ч-п. 327, ал. 1 въпросът за хазартните игри също беше правилно поставен от колегата, изказал се преди мен. Аз се солида¬ризирам с него, така че няма да се спирам подробно. Напълно нормално е след това да бъде приет един цялостен закон, който да регламентира хазартните игри.
Съвсем правилно е предложението и на народния представи¬тел Едвин Сугарев по § 4, чл. 169 - за разпространяването на сведения и документи, свързани с дейността на органите за сигур¬ност и техните сътрудници, по-точно за разпространяване на сведе¬ния, без да са оправомощени за това. Този текст отдавна чакаше своето законодателно разрешение. И аз се радвам, че той най-после ще го намери.
Струва ми се, че в тази връзка още веднъж би с-ледва-ло да се прецизира и чл. 250, буква "е", тъй като употребяваното там понятие "отговорен ръководител на предприятие" би предизвикало редица затруднения в правоприлагащата се практика.
Би би-ло полезно още веднъж да се огледа предметното съдържание на ч-л. 313, буква "в", във връзка със съставянето на декларации с невярно съдържание.
Положителен момент в законопроекта е, че за първи път се дава -легална дефиниция на понятието "паметник на културата". В досегашния Наказателен кодекс това липсваше.
1009.5

Предлаганата дефиниция в чл. 93, буква "в" в определена степен е сравнително обща. Струва ми се, че тя трябва да се огледа и да се конкретизира още по-точно.
Съвсем нормално са завишени и санкциите, защото и престъп¬ленията са се увеличили много в тази насока.
Би следвало да се прецизира според мен още веднъж ч-л. 151 и чл. 152 от Наказателния кодекс, отнасящи се за изнасилване. Ние сме свидетели особено напоследък на изнасилването на стари жени, на стари хора, което представлява деяние със завишена степен на обществена опасност.
Ето защо тук има над какво да се замисли законодателят, има над какво да се замисли между двете четения и Законодателната комисия.
Смятам, че наказанията за изнасилванията по особено жесток начин, на които сме свидетели в нашата страна в последно време, би следвало да се завишат и санкциите спрямо тях.
Уважаеми дами и господа, имайки предвид гореизложеното, аз подкрепям внесения законопроект. Предлагам същият да бъде гласуван на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата господин Райчевски.
1009.4

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС); Стоян Райчевски, 2. Бургаски изби¬рателен район, СДС.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Подкрепям законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, но искам да направя няколко до пълнения към него.
Първо, към § 3, ч-л. 95, който определя термина "паметник на културата". Досега не е намерена и вероятно скоро няма да бъде намерена точна дефиниция на това понятие. Тук е предложен текст: "Паметник на културата е движима или недвжима вещ, или част от такава вещ, която представлява автентично материално свидетелство за човешка дейност, има научна и^и художествена стойност". Считам, че той ще бъде по-прецизен, ако добавим "има научна, историческа и-ли художествена стойност". Защото нас тук ни касае повече историческата и художествената му стойност. В този аспект. Действително "научна" включва донякъде и "истори¬ческа", но понятието, така както го предлагам, ще бъде по-пре-цизно.
Към § 38, ч-л. 278, ал. 1 е казано; "Който без разрешение унищожи, разруши, повреди или видоизмени паметник на културата и-ли архивен материал, включен в Държавния архив..." считам, че би трябвало да се каже "включен в държавните архиви", защото освен институцията "Държавен архив" имаме много други архиви - национални архиви към националните библиотеки, институти и други, и "държавните музеи".
Това се отнася също и за ал. З към същия чМн.
Към § 39, ч-л. 278а, ал. 1: "Който открие паметник на културата и в про дължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба в размер 10 000 лева". Тук считам, че трябва да се добави, след "паметник на културата", "с висока художествена, историческа и научна стойност". Защото тъй както сме формулирали в § З понятието "паметник на културата", под санкция могат да попаднат хора примерно, които намерят парче керамика е своята нива, край някое градище или могили, каквито има с хиляди по тези места, ако не е казано, че трябва да се касае за паметник на
културата с някаква научна, историческа и-ли художествена стойност.
СД/ВИ
1010.1

Другото ми предложение, и последното, е към § 40, чл. 2786, който гласи: "Който без надлежно разрешение извършва архе¬ологически разкопки, теренни, геофизически и подводни проучва¬ния на паметници на културата, като за тази цел използва техни¬чески средства, ако извършеното не представлява по-тежко пре¬стъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до 30 000 лв." Считам, че тук след "разкопки" думата "теренни проучвания" е много общо и това донякъде елиминира индивидуалната инициатива. Достатъчно е, ако остане "извършване археологически разкопки, геофизически и подводни проучвания на паметниците на културата". Просто думата "теренни" трябва да отпадне, защото тя много разширява и много ограничава индиви¬дуалната свобода в научните проучвания.
Подкрепям законопроекта и благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Райчев-ски. Има думата по следният оратор от СДС - господин Йордан Ганев. Да се готви господин Вучков. Имате думата, господин Га¬нев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председа¬тели. Аз ще се постарая да бъда съвсем кратък, защото по-голямата част от то ва, което исках да кажа, го каза колегата Райчев-ски.
Искам да се спра малко по-точно на дефиницията, която се дава. В ни какъв случай не мога да се съглася с уважавания председател на Законодателната комисия господин Джеров, че такава една деф иниция е излишна или, както той казва, много би-ла обща, защото съдиите, когато ще започнат да прилагат, нямало да могат да се ориентират какво е това или онова. Ами, $ко няма такава дефиниция, по-добре ли ще се ориентират?! Този а ргумент според мен не издържа. По-добре е да има някаква дефиниция. А конкре¬тизирането на тази дефиниция - ами затова са вещите -лица в съда! Щом като и ма нещо, което да не е ясно, има вещи лица, които ще могат да изяснят на съдиите точно как стои въпросът и какво е.
Така че Настоявам този текст да си остане така, както е предложен от Министерския съвет. 1010.2

Второто, което искам да кажа съвсем накратко, е за нака¬занията. когато ние изработвахме този закон, защото той беше изработван в продължение на доста дълго време не само в комиси¬ята, на ни в специално назначена комисия на Министерството на културата, на чиито заседания присъствах няколко пъти, там ние повикахме даже специалисти от Следствения отдел, които се зани¬мават с тези неща. И те ни казаха: "Вярвайте ни, глобите са смехотворни! Хората ни ги плащат и ни се смеят, защото ние взимаме стотици левове, а те взимат милиони". Ето, това е.
Затова така, както са посочени наказанията, ние ги прие¬маме като едно компромисно решение. Защото ние бяхме сложили, и за първи път в нашата практика предложихме това нещо, да бъдат изчислявани наказанията не с обща сума, с точно определена сума, а с някакво привеждане към заплатите в страната. Ние бяхме пред¬ложили неколкократни средни месечни заплати, така както са от Статистическия институт. Това нещо ние приехмф сега да бъде така, но да се надявам, че няма да стигнем до болката да казваме, че 10 000 -лв. е си мволична глоба. А при тези паметници на култу¬рата, които се изнасят от нас - икони и други такива, това нещо е много възможно. Защото, имайте предвид, пак подчертавам, това се продава за милиони и то не левове, а долари. И тогава една глоба от 10 000 и-ли 30 000 лева нищо не е.
Така че това нещо ние го приехме като компромис и по-нататък при истинското изработване на цялостния Наказателен закон ще се постараем да бъде изменено както трябва.
Благодаря ви.
ОПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Ганев. Има думата господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Необходимостта от поправка на Наказателния кодекс е повече от очевидна. Друг е въпросът дали тази по правка ще отговаря на сегашната действителност, на системата, при която вече ние живеем, демокрацията. И може би това би станало по-добре с един нов Наказателен кодекс. Но така или иначе, ние не можем да бъдем безразлични, не можем да бъдем безучастни към това, което става в нашето общество. 1010.3

Подкрепям напълно проекта така, както е представен, с известни, разбира се, корекции.
Искам да обърна внимание на отделни текстове и на отделни постановки, в които се въвежда наказание или се въвежда, така да се каже, нов състав на престъпление. Така например разпро¬странението на сведения и документи, свързани с дейността на органите за сигурност по привличане на щатни и извънщатни сътруд¬ници, е един нов състав на престъпление. И макар че съставът обхваща разпространяване на сведения и документи, то е свързано с много други състави от Наказателния кодекс. Това е използването на разпространението на тези документи и сведения за злепоставяне на дадени ли чности и главно в политическата област, но и компро¬метирането им. 1010.4

Така че това престъпление има своята голяма обществена опасност, защото е свързано с изключително користни цели - зле¬поставяне и унищожаване на политически противници или на други, които... Този, който извърши това деяние, счита, че те са неу¬добни за него. Аз настоявам този текст да остане така, както е предложен, с предвидените за това санкции.
Особеното, което е предвидено в проекта, е, че престъпле¬нията против частната и публичната собственост се приравняват. Досега защитата на държавната собственост беше свързана с много високи санкции, когато се посегне на нея, а когато се посегне на частната собственост, когато се извърши кражба от частно лице, санкциите бяха много ма-лки. При този, така да се каже, подем на престъпността в престъпленията против частната собст¬веност, кражбите от домовете, кражбите на моторни превозни сред¬ства от частни лица, санкциите трябва да се увеличат и това, което предвижда проектът, е засега горе-долу удовлетворително, но би могло да се помисли дали не трябва в някои случаи санкциите да се завиш ат.
Същото е и по отношение на грабежите. Разрасна се неимо¬верно тази дейност, която едно време беше нещо просто изк-люче-ние. Грабежите зачестиха и не само, че зачестиха, но те се извърш¬ват по най-бруталния и циничен начин и заедно с грабеже се осъществяват и убийства, и редица други престъпления.
Искам да наблегна на един момент по чл. 197а - за краж¬бата на електрическа енергия. Електрическата енергия също пред¬ставлява стока, представлява ценност и се предвижда глоба в размер на двойната цена на енергията, но не по-малко от 10 000 лева, освен ако случаят е маловажен. На мен ми се струва, че този текест трябва да бъде прецизиран в смисъ-л такъв - съгласно тарифите за електрическа енергия, когато се използва електрическа енергия без разрешение, което не е нищо друго освен кражба, е предвидена двойната цена на тази електрическа енергия, като същата се отчита по проводимостта на елпровода и се счита, че непрекъснато се консумира. Може би в това отношение да не се получи два пъти - един път да бъде осъден да плати и втори път да п-лати на е-лснабдяването отделно, защото това е глоба, която ВЙ/ВЙ 1011.1

отива в полза на държавата, а другото плащане на тази консумирана енергия ще бъде на елснабдителното предприятие.
По отношение на измамата и изнудването ми се струва, че санкциите трябва да бъдат завишени. Ние сме свидетели в този период от време колко хора осъществяват тези престъпления и заради това трябва да бъдем безпощадни, защото моралът на едно общество трябва да пресече и да сведе до минимум извършването на тези престъпления.
новото, което е в проекта - това е банкрутът на еднолич¬ните търговци, това е ново престъпление, което вече е свързано със свободните пазарни отношения в нашата страна и не бива да се позво-ли на недобросъвестни лица да осъществяват доходи или да злепоставят интересите на д руги посредством неправомерни действия. Ето защо това е нещо особено наложително.
Имам и няколко допълнителни съображения и бе-лежки. В сегашния наказателен кодекс съществува наказанието "поправителен труд". Поправителният труд - това е наказание, с което лицето, което е осъдено на поправителен труд, продължава да работи в предприятието си с намаление на процент от работната му заплата, като този период от време не се счита за трудов стаж. Това нака¬зание при днешните условия е неприложимо. Това е един анахрони¬зъм, който трябва да се премахне, и затова аз предлагам там, където е предвидено поправителен труд, да се замени с лишаване от свобода до 1 година, защото как ще приложите вие поправителния труд в едно частно предприятие? Това е абсурдно. Или ако лицето работи по граждански договор? Да не му се признава времето за трудов стаж - ами то може би не се нуждае от такъв трудов стаж затова, тъй като това наказание вече не може да намери приложе¬ние и е един абсурд, аз предлагам да отпадне. Същото е и приложе¬нието с общественото порицание. Какво порицание можем да имаме? И това е наказание, което е неосъществимо.
Тук обаче искам да наблегна на един въпрос, който е осо¬бено жизненоважен. Непрекъснато криминалните хроники дават све¬дения и съобщения за брутални изнасилвания и то не само на млади жени, но и на възрастни и то толкова възрастни, че са на края на своя жизнен път. Санкциите спрямо такива престъпления, спрямо такива из вършите-ли трябва да се засилят. Ето защо аз настоявам 1011.2

нказанията за изнасилване и блудство да се завишат, като за изнасилванията с последствие на телесни повреди или довели до смърт да стигнат до своя максимален размер, предвиден в Наказателния кодекс.
Друго важно обстоятелство, което е от особено важно зна¬чение за държавата, това е задълженията на всички да плащат своите данъци. И в това отношение считам, че когато се даде декларация с неистинско съдържание пред данъчните власти с цел да се избегне, с цел да се намали плащането на да нъците, когато това е умишлено престъпление, санкцията да се завиши, защото ние не можем да допуснем основата, от която ще се крепи държа¬вата - постъпленията от данъците - да бъде предмет на едно такова престъпление.
С тези няколко думи аз подкрепям законопроекта и мо-ля да се вземат предвид направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Бучков.
Има думата заместник-министър председателя на Република България господин Лучников.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председа¬телстващ, уважаеми дами и господа!
най-напред искам да ви уведомя, че новият Наказателен кодекс - позволявам си да го нарека и ще ви мо-ля да приемете да го наричаме вече Наказателен закон на български език, а не наказателен кодекс по съветски... (Ръкопляскания) - той е вече готов. Остават няколко глави от специалната част и ще бъде внесен при вас след вашата парламентарна ваканция.
Освен това, понеже се постави въпросът, трябва да ви кажа, че Законът за хазартните игри вече също $ готов. Той се намира в Министерския съвет. Оттам трябва да бъде приет и сигурно скоро ще бъде внесен при вас. Така че тези проблеми, които се поставиха във връзка с тях, ще бъдат по този начин изяснени.
Аз няма да се спирам на отделните текстове. Аз благодаря много също за препоръките, които се направиха. Повечето от тях напълно възприемем, но това е вече въпрос на разглеждане при второто четене. 1011.3

Искам да ви спра вниманието обаче върху един принципен въпрос. В редица текстове тук, предложени от някои от депутатите, е предвидено отново наказанието "конфискация". По мое дълбоко убеждение в едно демократично законодателство такова наказание няма място. В нашата свещена Търновска конституция, която, уви, не беше зачетена от Великото Народно събрание, това наказание беше изрично забранено. И то е забранено затова, защото не е наказание на личността, а обикновено наказание на неговото семей¬ство. Затова аз ви моля да приемете принципа, че в нашата бъдеща или сегашна вече свободна държава такова наказание няма място.
Друг е въпросът за отнемане изцяло на придобитото чрез престъпление ина обогатяването, постигнато чрез престъпление. Това трябва да се запише, но да накажете с конфискация един човек, който има апартамент, в който живеят неговите деца -
това ми напомня за мракобесните времена след 9 септември. Ние от тази работа трябва да се откажем и аз ви моля да възприемете този благороден хуманитарен принцип. 1011.4

За ч-л. 250 - това е един анахронизъм, който наистина трябва да отпадне, и аз го подкрепям напълно. Изобщо всичките тези елементи на засилване на наказанието срещу престъпления, които наистина застрашават нашето общество - аз ги възприемем без възражения.
бих желал само да ви обърна внимание върху много важния въпрос за данъчния деликт, който сега тук го няма в законопро¬екта, но се изказа от някои народни представители.
В нашия проект данъчният деликт беше предвиден само като дадена декларация с невярно съдържание и неподадена данъчна декларация. Тук (аз знам, че това е и мнението на Министерство¬то на финансите), се предлага данъчен деликт и за неплатени данъци.
Господа и дами, това е един много опасен и деликатен момент, който може да се приеме само след извънредно прецизна и точна формулировка, вие помните прочутия разказ "Андрешко" на Елин Пелин. Знаете какво беше за нашия селянин бирникът, който идва и продава менци и който изкарва най-накрая нещастния селянин, който не може да си плати данъците... Въпреки това, даже и тогава той не можеше да го прати в затвора. Сега, ако ние генерално предвидим, че за неплащането на данък ще наказваме със затвор, ние разкриваме на данъчната администрация - сегашна, бъдеща и по-бъдеща - широки възможности за злоупотреби. Затова този текст трябва да бъде много внимателно дефиниран. Той трябва да бъде само за умишлено неп-лащане на данък и то при доказана възможност на л ицето да го плати. Има пари в банката, има доста¬тъчно средства в магазина си и въпреки това не плаща - в затвора. Но, ако той е в такова положение, че не е в състояние да плаща, ние няма да го наказваме. А още по-важно тук е друго - да накажем отговорните ръководители на юридическите -лица, на разните фирми, които не плащат данък. Защото там именно се извършват големите данъчни злоупотреби. Но и там, разбира се, това трябва да бъде при условие, че се докаже наличност на средства за плащане.
ние ще участваме с нашите специалисти в изработването на окончателния текст, който ще ви бъде представен на второ четене, и се надяваме, че отново няма да имаме различия. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания) СнД/ВЙ 1012.1

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин ми-нистре. С това приключват разискванията по първото четене на законопроекта. Моля да бъде гласуван на първо четене. Гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Нака¬зателния кодекс. Моля уважаемите народни представители да заемат местата си. Моля, гласувайте.
От общо участвали в гласуването 123 народни представители, всички са за, против и въздържали се няма.
Господин Йорданов има думата по процедурен въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, извинявам се, че взимам думата веднага след гласуване, но трува ми се, че има нещо неморално днес, когато социалистите се завърнаха в парламента, седят по коридорите, седят в кафе¬нето, пушат цигари, пият кафе, хапват, замезват може би и не влизат в пленарната зала да работят... Сега, все пак това е парламент, в него или се идва да се работи, или аз не знам за какво тези хора са избрани. (Ръкопляскания)
3-ЛАТКА РУСЕВА (от място): Не е закусвалня...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В София има много ресторанти, има много закусвални, има много барове, има кафенета - ако искат да отидат там и там да си обядват и да си закусват. И ги моля (наистина те сега ме чуват, като говоря, те са в коридора и в кафенето, там се чува много добре) просто да заповядат, да влязат в залата, ако са дошли, просто да работят. Ако не са дошли да работят - да си вземат шапките и да отидат в партийните си клубове или в ресторантите и в баровете. Благодаря. (Ръкопляс¬кания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, друго процедурно предложение ще правите ли?
Давам 20 минути почивка. Продължаваме в 12 часа. Продължа¬ваме с Кодекса на труда, второ четене на кодекса на труда. (Звъни) 1012.2

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Уважаеми госпожи и господа, продължаваме днешното заседание с
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Моля, заемете местата си! Господин Матинчев, господин Джеров, кой о твас ще док ладва какво е състоянието на законо¬проекта преди второто четене?
Господа квестори, поканете народните представители да заемат местата си.
докато сядате, ще прочета съобщенията за заседания на комисиите:
Комисията по бюджета и финансите - вторник, 21 юли от 13 часа.
Комисията по правата на човека - сряда, 22 юли от 10 часа - законопроект за лекарствените средства е в дневния ред.
комисия по земеделието - четвъртък, от 10 часа в зала 507.
Комисия по административно-териториално устройство и местно самоуправление - четвъртък, от 8,30 часа в зала 412.
Комисията по околната среда - сряда, от 9 часа в зала 411.
Комисията по културата - сряда, 12 часа в "Огледалната за¬ла".
Дневният ред - законопроект за ефория "Зограф" и законо¬проект за авторското право.
Комисията по образованието и науката - сряда, от 11 часа в зала 309.
И още едно съобщение: в понеделник от 15 часа в зала "За¬пад" се поканват народните представители от Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по труда и социалното осигуряване за участие в срещата с ек сперти от съединените щати и Германия. Ще се обсъждат въпросите за ролята на организа¬циите с идеална цел и тяхната законова уредба. Повтарям, в понеделник от 15 часа среща с експерти на Съединените щати и НЧ/ВЙ 1013.1

Германия по въпросите на организациите с идеална цел.
Моля, продължаваме днешната рамота. Давам думата на господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря, госпожо председателст¬ваща! Това е третата точка от дневния ред днес.
Няколко встъпителни думи: става дума за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Това е един много тежък законопроект, защото той обхваща около 70 страници, разпределени в 300 параграфа или 300 текста. Огром¬ният брой на промените, огромният по обем материал безспорно затруднява комисиите.
Комисията по труда и социалните грижи е готова със своето становище. Тя е обсъдила направените при първото четене пред¬ложения и сега се работи съвместно - законодателната комисия с колегите специалисти от Комисията по труда и социалното оси¬гуряване.
С оглед именно на обема на законопроекта, законодател¬ната комисия както не един път е ставало, внася на части предло¬женията в обработен вид. В момента в пленарната зала са внесени 29 параграфа, които са раздадени вчера, ще моля да започне поот¬делно гласуване на измененията и допълненията на кодекса на труда.
Длъжен съм да заявя, че всички, направени устно от това място, предложения, както и писмено направените предложения, са обсъждани в законодателната комисия съвсем детайлно. Всички онези предложения, които считаме, че не следва да бъдат приети, не са вк лючени в тя-лото на раздадения материал.
Моля, да бъдат поставени на гласуване отделните параграфи, като направо се мине към тях, защото заглавието е от шаблонните и не подлежи на гласуване. При това положение, моля да се мине към гласуване, госпожо председателстваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Дже¬ров. Господин Матинчев ми съобщи, че ще бъде изказано и стано¬вището на Комисията по труда и социалните грижи. От името на тази комисия ще говори господин Абаджиев. Заповядайте, господин Абаджиев. 1013.2

ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Госпожо председателстваща, дами и господа! Становището за второто четене на законопроекта за изме¬нение и допълнение на кодекса на труда е изразено и се формира в резултат на три заседания на комисията, на които бяха обсъдени направените бележки и предложения по време на първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. При обсъждането участваха представители на Министерството на труда и социалните грижи, представители на Конфедерацията на труда "Подкрепа" и на Независимите синдикати, както и изтък¬нати експерти по трудовоправни проблеми.
На второто четене на законопроекта в комисията, поддържа¬ните становища, които бяха направени, баха обстойно обсъдени. Но във връзка със сложността на материята и във връзка с това, че се касае за един кодекс, който изразява преди всичко една концепция върху регламентирането на тази материя, бе прието становището да се уточнят вижданията по отношение окончателната редакция и становищата на двете комисии - на Законодателната и на Комисията по труда и социалното осигуряване.
Затова на съвместно заседание ние напълно съгласувахме становищата си по отношение предложените за обсъждане и приемане на второ четене 29 параграфа от Кодекса на труда. Така че нашите становища - на Законодателната комисия и на Комисията по труда и социалното осигуряване са съгласувани. Те са общи. Затова ние ви приканваме да бъдат приети в онези редакции, които са предложени от двете комисии текстовете на Кодекса на труда по 29-те параграфа. Благодаря за вашето внимание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Милен Стояново има думата.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Госпожо председателстваща, колеги! В унисоно с направеното от мен устно предложение, го предлагам на пленарната зала - да се измени заглавието на закона - от Кодекс на труда в Закон за труда. Мисля, че достатъчно сме плащали данък на понятието кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вучков, вие ли ще водите обсъжданията на второто четене? Да. Господин Бучков, имате думата. Направено бе вече първото предложение. 1013.3

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги народни представители! Представям на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Кодекса д на труда на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вучков, нека да се спрем на заглавието, тъй като имаше направено едно предложе¬ние.
Господин Илиан Шотлеков отдавна вдига ръка. Заповядайте!
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! На мен също не ми харесва заглавието Кодекса на труда, но това е факт. Ние днес правим закон за изменение на този закон. Така че, ако правимм нов закон, тогава можем да сменим заглавието.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Защо да не може?
И.ЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Не може, защото ние сега не прие¬маме нов закон. Всеки закон си има заглавие. Това означава, че ще приемем нов закон. А ние не приемаме нов закон, а изменяме стария закон. При това положение не можем да му сменим заглавието. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Буч-ков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИУ1 БУЧКОВ: Поради тази причина аз не взех отношение. Щом правим изменение на един съществуващ закон, не може с това изменение да изменим и заглавието на закона, който изменяме. Защото ние правим само изменения и д опъ-лнения на един съществуващ закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай не можем да го поставим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: В никакъв случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме ли заглавието, господин Бучков?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не следва да се гласува заглавието, тъй като ние правим изменение и допълнение на един съществуващ закон. Няма как да гласуваме, защото не би трябва-ло да бъде изменение и допълнение, а нещо друго. Щом е изменение и допълне¬ние, не под-лежи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля вив, към първия текст. 1013.4

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Параграф 1. Въведението се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли други предложения? - Няма.
Обявявам гласуване. Моля, господа квестори, поканете народните представители да влязат. Режим на гласуване. Моля, г ласувайте.
Моля, фотографът на ба-лкона, който преди малко снима в залата, да бъде помолен от господа квесторите да напусне залата на Народното събрание за нарушаване на реда. Моля да бъде изведен от сградата на Народното събрание и да му бъде взет пропускът, тъй като нарушава многократно разпоредбите на председателя на Народното събрание.
Моля, побързайте с гласуването.
Моля, народните представители да заемат местата си в залата. Още няма пултове в коридора.
От всичко 115 участвали в г-ласуването народни представи¬тели, всичките 115 са за, против и въздържрали се няма.
Приема се параграф 1.
Следващият текст, господин Вучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 2. Член 1 се изменя така:
"Предмет и цел.
Чл. 1. Ал. 1. Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други обществени отношения, непосредствено свързани с тях.
Ал. 2. Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, както и с праведливи и достойни ус-ловия на труд."
В тази връзка с така предложения текст аз предлагам в ал. 1, с-лед "както и други" да отпадне думата "обществени" и текстът да стане: "както и други отношения, непосредствено свър¬зани с тях".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли, господин Бучков, по текста? - Няма.
Да гласуваме -ли най-напред това - да отпадне "обществени", тъй като не виждам възражения? Но все пак нека да гласуваме да отпадне думата "обществени" в текста на ал. 1 на § 2.
Господин Йорданов, имате предложения по теста ли? МР/ВЙ 1014.1

А-ЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Да, аз съм против това да отпадне "обществени". Защото иначе има лични отношения, има семейни отношения и те не могат да се смесват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Чуха се тук и възражения от господин Йорданов, макар и не на микрофона. Моля, преустано¬вете гласуването. Имате думата, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Аз искам да обърна внимание върху този текст, тъй като, ако отстраним определението "обще¬ствени" и го оставим само "отношения", може да се получи възмож¬ност за превратно тълкуване и спекулации. Има семейни отношения, има лични отношения, има технически отношения и много други отношения, това ще разшири обсега на текста и примерно един семеен конфликт и един семеен проблем могат да станат основа да се влезе просто в едни отношения с работодателя по повод на това, чесемейството не е достатъчно добре платено примерно, няма пари да живее - за децата няма пари и т.н. и т.н. Затова струва ми се, че терминът "обществени отношения", които насочват вниманието главно към глобалните проблеми в отношението между работник, служител и работодател, трябва да остане.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Имам право на дуб-лика и се възполз¬вам от това право.
Текстът не бива да се чете изолирано. В ал. 1 на ч-л. 1 изрично е предвидено, че този кодекс урежда трудовите отношения между работника и служителя и работодателя. Говори се за трудови отношения, както и за други отношения, свързани с тези трудови отношения. Не можем да говорим за семейни, защото те не са свър¬зани с трудовите отношения. Не можем да говорим и за някакви други взаимоотношения, които биха се създали, защото те нямат характер на трудови правоотношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вучков, нека да гласуваме отново. Моля, режим на гласуване. Господин Вучков поддържа предложението си да отпадне думата "обществени". Така че моля, гласувайте. Тези, които са за това да отпадне думата "обществени", гласуват със зелено, които са против отпадането - с червено. Господин Бучков предлага да отпадне думата "общест¬вени" .
(Председателството се поема от заместник-председателя Кадир Кадир) 1014.2

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дядо Христофор, вие гласувахте У1И? Моля, побързайте с гласуването. Моля, квесторите да поканят депутатите да влязат в залата.
От всичко 121 участвали в гласуването народни представите¬ли, 98 са за, 18 - против, и 5 въздържали се.
Приема се предложението да отпадне думата "обществени".
Мо-ля, господин Бучков, продължете нататък. 1014.3

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Ал. 2. Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, както и справедливи и достойни условия на труд."
Предлагам да се гласува чл. 1 с двете алинеи и заглавието, което е включено в целия параграф втори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения не са напра¬вени. Моля, гласувайте за § 2 от законопроекта, който включва чл. 1 от досега действуващия Кодекс на труда.
От гласували общо 116 души, 116 са гласували за, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 5. Член 2 се изменя така: "Чл. 2. Ал. 1. Всеки гражданин на Република България има право на труд съобразно своите способности при свободен избор на място на работа и справедливо заплащане на труда.
Ал. 2. Държавата създава условия за осигуряване работа на гражданите.
Ал. 3. При безработица гражданите имат право на осигурява¬не при условия и в размери, определени в отделен закон."
Това са трите алинеи на ч-л. 2, § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате ли предложения за допълне¬ния и поправки.
Имате думата, господин Мишев.
НИКОЛА МИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми колеги! Правя предложение за отпадане на а-л. 2 на чл. 2. Според мен не може при новите условия на пазарната икономика и изобщо при новите взаимоотношения между работодател и работници една такава алинея да остане. Моето предложение е за отпадане на ал. 2.
ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Точно така и не си играйте. (Към господин Шотлеков)
И.ЛИАН ШОТЛЕКОВ (от място): Има Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът не е ш съобразен с Конституцията?
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: (от място): Как може да има държава, която да не се грижи за работниците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Ганев. СР/ВР 1015.1

ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Към ал. 1 предлагам накрая да бъдат добавени думите "както и безопасни условия на труда".
Присъединявам се към мнението, че а-л. 2 трябва да отпадне. Не може днес да говорим, че държавата създава условия, защото не държавата, а самата икономика трябва да създава условията. Това е първо.
И, второ, като допълнение. Ами ако държавата не може да осигури условията за безработните, тогава? Това е конституционен въпрос, който миналата година във Великото Народно събрание се повдигна от Конституционната комисия. И по същия начин не беше обърнато внимание. Ето сега резултатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще ви прочета конституционния текст: "Чл. 48. Ал. 1. Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право." Текстът е в съответствие с Конституцията, така че няма да се подлага на гласуване предложението на господин Мишев.
Други допълнения и поправки няма. Господин Бучков, само допълнението, мо-ля Ви да вземете отношение само по допълнението, което направи господин Ганев.
.ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Нтносно допълнението на господин Ганев. Смятам, че същи е несъстоятелно, тъй като условията за безопасност на труда и други са предмет на трудовия договор, а не на общата част на Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Шотлеков, заповядайте!
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми колеги, задължението на работодателя да установи такива безопасни условия на труд е изрично установено по-нататък в закона. Няма нужда тук при определяне правото на труд да го записваме. Нека да разграничаваме субективните права от правните възможности или от елемента на правния статут на гражданина на Република България. Този елемент на правния статут е определен в Конституцията на Републиката. Там изрично е записано и правото на труд.
Във всяка една Конституция, вземете Конституцията на Франция, на Италия, на Япония, на която искате държава - има право на труд. АКО има държава, която не се грижи за създаване на условия за труд, за работа, тази държава тогава няма да има този елемент, за който ние претендираме. Те го имат. ме можем ние да се откажем от задължението на държавата. 1015.2

Тук това е една правна възможност на държавата. Никой не казва, че от утре този работник ще отиде в едно държавно предприятие и ще каже: "Вземи ме на работа". Не може, защото това не е субективно право, господин Ганев. Това е елемент от правния статут. Ако беше су&ективно право, тогава той имаше право на иск. А тук той няма право на иск. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз си спомням миналогодишния спор по този въпрос и чета внимателно текста на чл. 48 от Конституцията, ал. 1. Там се казва, че "държа¬вата се грижи за създаване на условия". А в Кодекса на труда е казано нещо друго. То е фиксирано като вече едва ли не станало - "създава условия". Тоест в Кодекса на труда едва -ли не се задължава държавата да създава условията. А в текста на Конститу¬цията не е така. Тя се грижи. И аз мисля, че най-точно ще бъде, ако в Кодекса на труда цитираме пълния текст на чл. 48, ал. 1 от Конституцията, за да не влезем в противоречие с него. Защото едно е "създава", съвсем друго е "се грижи за създаване на усло¬вия". Но не тя ги създава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата госпо¬дин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз подкрепям казаното от господин Александър Йорданов. Заедно с това смятам, че ал. 1 трябва да отпадне. Първо, аз не съм чел Японската конституция, не зная дали я е чел и господин Шотлеков. Дали в Япония има право на труд, не мога да ви кажа. Но правото предполага винаги задължение. Ако аз имам право на труд, някой има задължение да ми го осигурява. Другото е празна прок-ламация, такива, каквито имаше в старите конституции и в Кодекса на труда, който действува сега.
Щом на мен ми се признава правото на труда, трябва да има задължение за държавата да ми го осигури. А в една либерална икономика държавата няма това задължение, трудът е стока, всеки го предлага, както намери за добре, и купувачът на стоката съо¬бразно предложението го търси.
Така че аз предлагам ал. 2 да оъде ал. 1 със съдържанието, което предложи господин Йорданов.
Ал. 1 да отпадне. 1015.3

Ал. З да остане такава, каквато е сега "при безработицата и т. н. ... " .
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да дадем думата на специа¬лист по конституционно право госпожа Ботушарова да вземе отношение по текста. Ананиева я няма, така че...
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (СДС): Е, ние не сме професори, затова.
1015.4

Уважаеми колеги, аз ви предлагам на целия § 3 да отпадне текстът, защото чл. 48 на Конституцията в а-л. 1, в а-л. З и също в чл. 51, ал. 1 обхваща случаите, посочени в текста на предлага¬ния чл. 2. Тук става дума за това, което предлага законопроектът
- за свободен избор на професия и място на работа. Това нещо го има в чл. 48, а-л. З от Конституцията. В ал. 2 вече стана дума от господин Йорданов, че текстът се съдържа в Конституцията
- чл. 48, ал. 1.
Що се отнася до оезработицата - чл. 51 от Конституцията, по-точно в ал. 2 е казано: "Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условие и по ред, определени със закон." Какво се получава сега? Най-напред Конституцията е дей¬ствуващо право и това е, пак за да ви отегча малко, ще посоча чл. 5 от Конституцията, ал. 2. Тоест тези текстове, прочетени от Конституцията, имат непосредствено действие. Излишно е да бъдат възпроизвеждани в закон.
Какво се получава още в ч-л. З? Предлагаме в този закон да се уредят условията за осигуряване при безработица. Подобен текст има също в Конституцията. Така че този текст нищо друго не дава освен едно лошо възпроизвеждане на конституционните текстове.
Затова аз ви предлагам да отпадне. Нищо ново не казва, но възпроизвежда недобре и недостатъчно точно текстовете на Конституцията. А тя се прилага така, както е написана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми колеги... Видьо Видев, искате да вземете отношение ли?
Гласуваме предложението за отпадане на § ...
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Не може да отпадне... Искам само да ви кажа нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, вземете отношение.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Не може да отпадне § 3, най-малко трябва да се измени съдържателно: "Чл. 2 се отменя". Това трябва да Сзъде съдържанието на параграфа, за да стане това, което предло¬жи госпожа Ботушарова.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението, което е формулира¬но от господин Шот-леков - моля, гласувайте... "Чл. 2 се отменя". СН..Д/ВР 1016.1

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 3 добива това съдържание:
"Чл. 2 се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За следващия текст сигурно няма да имаме възможност. Текстът на § 4 е много дълъг. Може би, след като свършим с гласуването, ще приключим и заседанието за днес. Следващият параграф съдържа 6 алинеи, така че няма да успеем до 13 часа. Не е необходимо да прекъсваме. Съобщенията са прочетени... Мо-ля, побързайте с гласуването. Пос-ледно гласуване за днес... Господин Йорданов, няма да продължаваме работното време. Днеска ще гласуваме, господин Йорданов. (В отговор на реплика от място на господин Йорданов) Изядоха всичко в бюфета...
Моля, побързайте с гласуването.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От 117 гласували, за отпадането на текста са 112, против са 3, 2 се въздържат. (Ръкопляскания)
Господин Йорданов, приключваме работната седмица... Следващото заседание - в сряда, 15,00 часа. Господин Йорданов, имате думата за много кратко - до 13 часа има само 5 минути.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Господин председател, аз отново съжалявам, че се налага да взема думата в края на заседа¬нието, но започнахме днес един от най-важните социални закони - именно промените в Кодекса на труда, законът, който регулира трудовите отношения в нашата страна. Започнахме неговото обсъждане така, както бяхме казали, както Сяхме обещали, както е включено в законодателната програма на Съюза на демократичните сили. В този момент известно е, че в столицата се провежда стачка именно с определени искания, трудови искания. Тези искания, разбира се, ще бъдат разглеждани, ще бъдат удовлетворявани именно когато имаме едно сериозно законодателство, на което те да се опрат - именно Кодексът на труда.
Спомняме си, че при социализма имаше един лозунг: "Който не работи, не трябва да яде!" Аз просто искам от тази трибуна да изразя възмущението си от това, че днес цял ден в сградата на Народното събрание присъствуват много народни представители от Българската социалистическа партия, цял ден те не работят, но ядат в бюфета и изядоха абсолютно всичко долу! (Ръкопляскания, възгласи) 1016.2

Това е недопустимо както от гледна точка на работата, която имаме тук да вършим, така дори и според един от основните социалистически принципи. Наистина, когато се работи, може да се яде, но когато не се работи - просто не е коректно, депутати¬те от СДС и ДПС цял ден стоят в залата, гласуват и сега вече в петък следобед късно и нямат и един сандвич да изядат долу в бюфета. Това просто не е нормално! (Ръкопляскания, шум, възгла¬си)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Йорданов. Заседание в сряда, от 15,00 часа. Закривам заседанието. (Звъни) (Закрито в 12 ч. и 55 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕУ1И:
(Снежана Ботушарова)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАР:
(Георги Петров)