Председателствували: председателят Стефан Савов и замест¬ник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Илхан Вели и Трифон Митев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Господа, има необходи¬мия кворум. Заседанието се открива.
Ще ви прочета списъка на постъпилите законопроекти:
- законопроект за закриване на Селскостопанската академия - вносител Аспарух Панов и Красимир Стефанов, народни представи¬тели. Разпределен в Законодателната комисия, Комисията по земеде¬лието и Комисията по образованието и науката;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите - представен от Димитър Луджев, народен представител. Разпределен в Законодателната комисия, Комисията по труда и социалното осигуряване;
- законопроект за изменение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции - вносител Димитър Луджев, народен представител;
- проект за решение във връзка с отмяна на решението, с което се разрешава задържането на Андрей Луканов - вносител Велко Вълканов, народен представител. Разпределен в Законодател¬ната комисия;
- законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс - вносители Димитър Михайлов, Ана Караиванова, Мариела Митева, народни представители. Разпределен в Законодателната комисия;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за наказанията - вносители Димитър Михайлов, Ана Караиванова, Мариела Митева - народни представители. Разпределен в Законодателната комисия;
- законопроект за изменение и допълнение на Указа за учредяване на държавната парично-предметна лотария - вносител Министерски съвет. Разпределен в Законодателната комисия, Комисия¬та по бюджета и финансите;
- законопроект за ратифициране на Споразумение за разсроч¬ване на външния дълг на Република България - вносител Министер¬ски съвет. Разпределен в Законодателната комисия, Комисията по външна политика, Комисията по бюджета и финансите;
- проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги на Тотю Панайотов Гъбински - вносител Министерски съвет. Разпределен в Законодателната комися, Комисията по труда и социал¬ното осигуряване;
- законопроект за ратифициране на финансов договор с Европейската инвестиционна банка и Споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за отпускане на заеми за доизграждане на ТЕЦ "Марица - изток 2" - вносител Министерски съвет. Разпределен в Законодателната комисия, Комисията по външна¬та политика и Комисията по бюджета и финансите;
- законопроект за опазване на морската среда - вносител Министерски съвет. Разпределен в Законодателната комисия, Комисия¬та по околната среда;
- законопроект за здравното осигуряване на населението - вносител Нора Ананиева, председател на Предизборния съюз на БСП и т.н. Разпределен в Законодателната комисия, Комисията по здравеопазването, Комисията по труда и социалното осигуряване, Комисията по бюджета и финансите;
- проект за решение за изменение и допълнение на чл. 3 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - вносител група народни представители. Разпределен в Законодател¬ната комисия.
Общо 13 са внесените законопроекта.
Напомням на народните представители, че съгласно чл. 96, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, те са длъжни в едномесечен срок от избирането им да представят на председателя на Народното събрание декларация за имущественото си състояние към момента на избирането им. По-голямата част от депутатите са изпълнили това свое задължение.
Не са представили декларации още следните народни пред¬ставители. Между тях има, разбира се, и някои нови народни пред¬ставители, които сега трябва да чуят това наше решение. Но има и някои от другите народни представители, които не знам защо не са го изпълнили.
Ще прочета списъка, за да се изпълни това задължение - крайно време е: Александър Василев Лилов, Александър Георгиев Пенев (нов), Борис Цветков Банков, Васил Николаев Михайлов, Велислава Иванова Дърева, Георги Бенчев Карев, Георги Петков Близнашки, Георги Стефанов Петров, Георги Стефанов Тамбуев, Гинчо Маринов Павлов, Димитър Георгиев Димитров, Димитър Николов Михайлов, Димитър Петров Луджев, Димитър Трендафилов Йончев, Емилия Тодорова Томова, Захари Димитров Райков, Звезделин Векилов Кафеджиев, Иван Алексиев Гайтанджиев, Иван Николов Пушкаров, Йордан Кирилов Школагерски, Йордан Стоянов Куцаров, Клара Вълова Маринова, Красимир Василев Желязков, Любомир Владимиров Павлов, Маргарит Иванов Минков, Мариела Николаева Митева, Марин Димитров Тодоров, Марин Пенев Маринов, Мирослав Дърмов, Михаил Димитров Неделчев, Нина Лазарова Михайлова, Пламен Атанасов Йовчев, Радка Емилова Василева, Росен Андреев Карадимов, Росица Владимирова Стойчева, Руслан Маринов Сербезов, Сашо Начев Стоянов, Теодор Трайков Пенушлиев, Тодор Йорданов Тодоров, Христо Георгиев Тодо¬ров, Христо Дамянов Бисеров, Христофор Петров Събев, Червенко Крумов Лазов, Юнал Саид Лютфи, Юрий Митков Борисов, Янаки Боянов Стоилов, Янко Кирилов Кожухаров.
Между другото това съобщение стоя в продължение на два¬три месеца на дъската. След това някой го свали и затова е нужно сега отново да ви го прочета. Моля ви се, взели сме това решение, крайно време е то да се изпълни. Новите депутати, разбира се, не знаеха. Обаче депутатите, които вече заседават девет месеца, крайно време е да подадат тези заявления.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Сигурно има някаква причина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не мога да разбера. Вие сте си подали, аз съм подал. Защо не са подали другите, не мога да разбера. Прочетох още веднъж имената и ще моля през месец септември, когато се съберем, всички да са подали декларациите. Ще сложим още веднъж този списък на дъската.
Но както виждате, общо взето, не можем да кажем, че нередовните са от една парламентарна група. И от трите парламен¬тарни групи има хора, които не са си изпълнили задълженията.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Има основателни причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие имате дневния ред, така както е предложен от Председателския съвет. Освен това има редица предложения за дневния ред. Моля, сега да внимаваме, защото ще трябва да се гласува по тях.
Първото предложение е от господин Филип Боков - проект за решение за възлагане на Министерския съвет да направи нужното за присъединяване ктъм протоколи # 2 до 10. Аз не знам дали има десет, май номер девет е последният. Но, господин Боков, вижте сега, няма да го подложа на гласуване, защото ви е много лоша формулировката. Казано е така: "Обсъждане на проект за решение на Народното събрание за присъединяване на Република България към допълнителните протоколи на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи."
Съгласно чл. 105, ал. 1 от Конституцията Министерският съвет ръководи и осъществява външната политика на страната. Съгласно чл. 106 от Конституцията Министерският съвет сключва международните договори в случаите, предвидени от закона, а Народното събрание ги ратифицира.
Аз щях да приема вашето предложение, ако вие го бяхте формулирали така, че ние да стимулираме... Именно чл. 2 гласи така: "Считам, че ще бъде правилно, ако това проекторешение бъде обсъдено заедно с второто четене на законопроекта за ратифи¬циране на Европейската конституция."
Решението, което искате да се направи - "възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия, в срок от три месеца да проучи възможностите и да предложи на Народното събрание на Република България да се присъедини към протоколи # 2 до # 10 (мисля, че е до # 9) на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи".
Така или иначе, Министерският съвет сам прави това при¬съединяване. Така че това, което мога да направя като председа¬ тел, е да ги подсетя. Но те, както и миналия път, фактически това са договори, които трябва да се сключат. Вижте, вие знаете, че там е и Протокол # 6 - за смъртното наказание, не е толкова лесно.
Ще ви дам думата, заповядайте. Но мисля, че просто не бих могъл да го предложа дори на гласуване. Заповядайте!ФИЛИП БОКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖТ, ХРП, СМС, ПБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Аз бих бил готов да приема Вашите забележки по формулировката на предложението за точка в дневния ред. Но самото съдържание на решението, което Вие тук прочетохте, говори за това, че Народното събрание не се намесва в дейността на Министер¬ския съвет, преклузивно не нарежда нищо на Министерския съвет.
Това, което аз предлагам да направи Министерският съвет, е Народното събрание да възложи на Министерския съвет да проучи възможностите и да докладва в Народното събрание за евентуалното присъединяване на България към протоколите от 2 до 10. Тъй като протоколите са наистина 10. Ние разполагаме с деветия протокол, който още не е влязъл в сила. Но има и десети протокол. И мисля, че това е в нашите права. С това ние не определяме, не нареждаме на Министерския съвет към кои протоколи да предложи България да се присъедини. Това се отнася и до шестия протокол. Аз съм съгласен, че по него трябва да има определена дискусия дотолкова, доколкото той се отнася до отмяната на смъртното наказание. Но мисля, че нищо не ни пречи ние да подсетим Министерския съвет, че такива протоколи има. Те са предложили да се присъединим само към протоколи 4 и 7.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Но вижте какво, това не е така.
ФИЛИП БОКОВ: И Народното събрание да получи ясното стано¬вище на Министерския съвет по останалите протоколи. Това са: 2, 3, 5, 6, 8, 9 и 10.
Така че не виждам нищо лошо в това колкото е възможно по-бързо Министерският съвет да предложи своето становище, за да може българските граждани да се ползуват от целия набор от правозащитни механизми, които предлага Европейската конвенция по правата на човека. В противен случай ние не даваме такава възможност на хората в България.
Така че аз ви моля много настоятелно да подложите на гласуване това решение. Мисля, че то не е обидно за Министерския съвет, не е обидно за мнозинството в Народното събрание. Не бива да се възприема като конфронтационно. Мисля, че имаме всички основания през есента да очакваме от Министерския съвет да направи такова предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Боков. Все пак ние би трябвало в такъв случай да обсъдим този проект. Ние не сме готови, защото просто не познаваме тези протоколи. Позволете ми аз да се обърна към Министерския съвет и да ги подсетя. И да се надяваме, че след ваканцията, ако те не са напреднали по този въпрос, защото ние не знаем всъщност докъде са стигнали и сега. Може би те действително да работят върху тях.
Така че просто, опирайки се на тези текстове, аз ще се обадя на Министерския съвет, ще ги помоля да дадат мнение и тогава, след ваканцията ще можем действително да преминем към едно обсъждане, като знаем какво е мнението, в смисъл какво прави Министерският съвет по този въпрос.
(Аспарух Панов от СДС тръгва към катедрата)
Искате ли думата? За какво? Не, вижте, дневният ред не се обсъжда. Моля Ви, дневният ред не се обсъжда.
Има предложение от господин Свилен Огнянов Капсъзов, заместник-председател на Комисията по радио и телевизия:
"уважаеми господин председател,
Моля да бъде включено предложението на Комисията по радиото и телевизията за председател на Българското радио в програмата в дневния ред на пленарните заседания до 31 юли тази година."
Но това някак си за мен е един лист, който нито е скрепен с предложението на комисията, нито с кандидатури, нито с нищо.
СВИЛЕН КАПСЪЗОВ (от място): Предложението е отдавна направено. Ние само напомняме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Къде е човекът? Кой е човекът? Кого сте предложили? Какви са вашите мотиви? Тука е и господин Неделчев - председателят на комисията.
СВИЛЕН КАПСЪЗОВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители, аз просто напомням, възобновявам. Ние естествено имаме решение много отдавна.
Решението на комисията отдавна е взето и е внесено. Ние просто го подновяваме. Това е едно напомняне да влезе в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тук няма нищо - в папката, която имам. Това, което виждам, е същото, което и по-рано имаше. Но все пак би трябвало комисията да представи нещо конкретно. Господин Неделчев?
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (от място): Ще представим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кога ще представи?
СВИЛЕН КАПСЪЗОВ: Когато бъде включено в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте сега. То се представя цялата документация и тогава я включваме в дневния ред. Това е обратно, което предлагате. Това е да впрегнем каруцата пред конете. Представете вашето решение, представете човека. Вие толкова време готвите кандидатури и така нататък. Трябва да го напишете, а не така да го показвате. Това за мен не е документ. Дайте го и тогава ще го включим.
Трето предложение - от господин Любомир Павлов: за гледане на пленарно заседание на решение по досиетата, без да са получени становища от комисиите.
Господин Павлов, не може, без да са гледани от комисиите, в пленарна зала да се решава този сериозен закон. Защото аз смятам, че ние по този въпрос ще трябва да заседаваме 10 дни. Без да имаме законите, без да имаме решенията, мненията и станови¬щата на комисиите, просто не може. Аз се чудя защо се подават едни неща, които са съвсем недобре подготвени. Подгответе го и ще го направим.
Госпожа Елисавета Миленова - искане за освобождаване на господин Христофор Събев като председател на Комисията по вероизповеданията.
Това веднъж го гласувахме. Аз ще моля утре така, както се изисква, в 14 часа при мен да дойдат представители на парламен¬тарните групи - чувате ли, госпожо Миленова? - за да уточним този въпрос в 14 часа, следобед, или в 14,30 часа, за да можем да решим така, както е по правилника и да видим какво предложение можем да направим.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Просто чл. 19, ал. 3 изисква задължително провеждане на консултации с ръководствата на парла¬ментарните групи.
Не се обсъжда дневният ред! Не се обсъжда.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Искам процедурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не се обсъжда. Моля Ви се, не се обсъжда. Дневният ред не се обсъжда. Само се гласува.
Чакайте, аз продължавам по дневния ред. Тук има писмени предложения и така нататък. Какво искате? Аз ви казвам: утре в два часа моля, представителите на парламентарните групи да дойдат при мен, както е редно, за да обсъдим този въпрос за председателството на комисията. Имаме предложение от Емилия Томова - искане за отчет на Законодателната комисия и председателя на Народното събрание по § 3 от Конституцията. Ние обсъждахме миналия път, ако си спомняте, но никъде в Конституцията не е казано, че Законодателната комисия и председателят на Народното събрание при това - една интересна комбинация, да дадат отчет за законодателната дейност. Процедура не се предвижда по някакъв начин ние да правим отчет. Никъде го няма. Така че аз не виждам в Конституцията - нека да я погледнем пак, къде е това? § 3, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби:...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БЛОКА НА СДС: Това е наследственото ¬партийно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Елате, госпожо Караиванова, защото Вие сте една от вносителките. Заповядайте.АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, господин председателю. Ана Караиванова от Парламентарния съюз на БСП и другите партии.
Господин председателю, аз привествувам вашето винаги твърдо становище да спазвате стриктно правилника, но все пак мисля, че трябва да спазваме толкова стриктно и Конституцията, която е основният закон. А в § 3, ал. 2 и 3 са предвидени срокове, в които задължително трябва да бъдат, от една страна, приети, от друга страна - отменени законите.
Аз оня ден по радиото чух за проведената пресконферен¬ция, в която е посочено, че са приети досега 62 закона. Но аз бих искала от тази зала да обсъдим какви закони са приети, а какви пък не са приети. Защото в § 3 и в § 4 е посочено, че следва да започне да функционира новата уредба на съдебната власт, а ние досега нарушихме този срок и не приехме Закона за устройството на съдебната система. Новите процесуални закони пък въобще не са внесени.
Аз мисля, че ние тук помежду си следва да отчетем нашата работа, а не само на пресконференции. Защото бих могла да по¬соча, че между тези 62 закона има закони с по един текст, за да уволним някого или за да осигурим работа на някого. А нашата работа е посочена задължително и в Конституцията. Затова настоя¬ваме да бъде включен такъв отчет и съответно пък програма поне за есенната сесия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАФЕН САВОВ: Тук това, сега както го каз¬вате, прозвучава по-логично и би могло, би могло, разбира се, не сега, защото не сме готови, действително Законодателната комисия да направи един преглед, и то специално не ал. 4, ами това е ал. 2 - "В едногодишен срок от влизане на Конституция¬та..." и т.н., имате го всичките, където вече ще можем да напра¬вим...
Мисля, че след ваканцията в такъв случай Законодателна¬та комисия ще трябва да направи един преглед, да видим какво не сме направили и какво ще трябва да направим в тази година. Специално по ал. 2, нали така? Но то не е отчет, просто ще трябва Законодателната комисия да направи един преглед, в който всички вие ще трябва да участвувате активно, да прегледаме, да видим кои закони ще трябва да се променят.
Господин Стоилов предлага проект за решение за приемане на годишния отчет. Това го има, господин Стоилов, вече в програ¬мата. Утре ще бъде заедно с анкетата за господ9ин Вълчев. Това сме го включили.
Госпожа Ана Миленкова прави предложение за второ четене на Законопроекта за устройство на съдебната система. Това е също един въпрос, който действително гласувахме миналия път. Той е пак свързан с Конституцията, но в момента не сме в със¬тояние да го включим вдневния ред, защото имаме Конвенцията, която днес ще ни отнеме целия ден. Имаме и, както знаете, Ко¬дексът на труда. Имаме три-четири неща, които са просто неот¬ложни.
Така че аз, доколкото знам, господин Дже4ров, ако е тук или който е от Законодателната комисия, този въпрос е минал дори през Законодателната комисия... Нали, минал е през Зако¬нодателната комисия? Не е ли минал? (Реплика от залата, която не се разбира)
Господин Джеров, как стои въпросът за съдебната система ¬второ четене?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че е неудобно през два дена да повтарям едно и също нещо. Законът мина през залата на първо четене. Бяха направени много предложения. Законодателната комисия тогава, когато обсъди за първо четене този законопроект, имаше много възражения срещу него. Впоследствие беше изградена една комисия.
В Министерството на правосъдието законопхроектът е направен съобразно направените предложения, както и вижданията на Законодателната комисия и предполагам, че това ще бъде един от първите законопроекти, които Законодателната комисия след 1 септември ще постави на разглеждане, и след приемането от комисията той ще бъде внесен тук.
Трябва да подчертая, че това е един справнително голям законопроект, който изисква доста време и за пленарната зала. Тъй че е абсурдно при натоварената програма за тези два работни дни да бъде внесен за раглеждане тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Миленкова и господин Велев, всъщност те двамата са вносителите, виждате, че просто не можем да го поставим, не е минало през Законодателната коми¬сия. При това положение явно, че ще трябва да оставим веднага след ваканцията да минем този закон. Трябва да го минем, защото по Конституция се изисква той да бъде разгледан.
Заповядайте, госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви. При това положение аз предлагам на същото основание, на което няма да се гледа един конституционен закон затова, защото не е минал през Законодателната комисия, тогава да отпадне и т. 9 на това основание, тъй като този закон също не е минал през Законодателна комисия. Ние възприехме като една абсолютно пра¬вило включването на точки в дневния ред, след като са минали през съответните комисии. И правя предложение да отпадне т. 9.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, вие сте напълно права. Но тъй като т. 9 е просто за ратифицирането... Нали става въп¬рос за ратифицирането на договора (чл. 9, т. 9)?... Мисля, че ратифицирането не би трябвало да го оставяме...
АНА МИЛЕНКОВА: Извинявам се, че не съм била достатъчно ясна - т. 9 е: "Второ четене на Законопроекта за възстановяване на собствеността на недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 година." Той също не е минал през комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, аз съм сбъркал тук, защото има много програми. "Второ четене на Законопроекта за възста¬новяване на собствеността на недвижими имоти." Господ9ин Джеров, какво е положението?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Колежката Миленкова пропуска, че тя за известно време отсъствуваше от Законодателната комисия и при това положение не може да каже какво и минало. Ако беше отворила протоколите на комисията, мисля, че от миналата седмица, щеше да установи, че има принципно решение на Законодателната комисия за внасяне на този законопроект за второ четене в пленар¬ната зала.(Ана Миленкова е излязла и разговаря в председателя)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако е така?...
АНА МИЛЕНКОВА: Господин Савов, това не е минавало през комисията. Принципно решение е, по принцип има и за съдебната система. Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, тъй като госпожа Миленкова оспорва вашето сдтановище, все пак нека да се реши този въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нека да отидат да проверят протоколите и тогава да оспорват!
Ана Миленкова и Александър Джеров разговарят)
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): Колеги, аз държа да поясня, че на всички заседания през миналата седмица на Законодател¬ната комисия съм присъствувала. Този законопроект не е минавал на второ четене през Законодателната комисия. (Смеят се в СДС и ДПС. Шум в цялата зала)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Все пак приемам това, което е казано от председателя. Вижте какво, извинявайте, трябва да се разбере, има протоколи, предполагам! Нали?
(В малцинството разговарят и протестират) Ако викаме няма да се разбереме.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Къде е текстът за второ чете¬не?
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Нали трябва да бъде раздаден текст за второ четене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, моля ви, госпожа Томова, няма смисъл да викате! Предпочитам да дойде, да речем господин Стоилов, който е от Законодателната комисия и да каже какво и било, какво е станало.
ГЛАС ОТ ДПС: Нали каза председателят на комисията?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Председателя е доста¬тъчен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Председателят каза. Тогава? Бих искал да разбера, защото се обвинява председателят. (Янаки Стоилов излиза и разговаря в председателя) Сл.Р/ЙА
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Миленкова, това е било, когато парламентарната група на Предизборния съюз на БСП и т.н. е отсъствувала. (Шум в залата) Вижте какво, има пред¬седател, има протоколи на комисията. Ще прегледаме тези прото¬коли на комисията и ще видим.
Господин Красимир Премянов предлага в дневния ред нещо, което вече сме го гласували. Но ще трябва пак да го гласуваме, защото господин Премянов упорито го поставя отново, в срок е: "На основание член 37, алинея 3 от правилника предлагаме в днев¬ния ред на Народното събрание за 29.(error)II.1992 г. да се включи нова точка: "Създаване на временна анкетна комисия за изясня¬ване на факти и обстоятелства, свързани с прояви на корупция в органите на държавната власт и управление след 13.Х." Моля, това пр едложение... Не зная дали народните представители чуха за какво ще гласуват сега!
ГЛАСОВЕ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ НА ЗАЛАТА: Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не. Предполагам, че не. Шумът в залата продължава.
Предложение от господин Премянов, което беше гласувано вече веднъж. Моля ви се, госпожо Миленкова, ще прегледаме прото¬колите на комисията и ще видим. (Обръща се към Ана Миленкова, която тръгва към трибуната) Не, няма смисъ л да ставате, господин Премянов.
Господин Премянов предлага: "Създаване на временна анкетна комисия за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с прояви на корупция в органите на държавна власт и управление след 13.Х.1991 г."
Моля, гласувайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата за проце¬дурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не може да вземете думата за процедурно предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Как така, трябва да се направят всички предложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, моля ви се, господин Вен¬цеслав Димитров. Останете си на мястото. Сега гласуваме за... Моля ви се, предложението е направено. Гласувайте кой е за създаването на такава комисия. (Шум в залата)
Който е за предложението, гласува със зелено, който е против - гласува с червено.
Господин Димитров, разберете, че правилникът ни е нап¬равен така, че за съжаление може всеки ден да се... (Златимир Орсов излиза към трибуната и дава нещо на председателя) Сега това за какво ми го давате?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Ами, да го прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Когато дойде време, тогава ще ми го дадете, господин Орсов. Момент, моля ви се.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Предложението ми е да поемете всички предложения за дневен ред и след това да се под¬ложи на гласуване. Аз имам предложение. (Продължава шумът в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако е дошло навреме, ще го приемем. Ако не - не мога.
Моля, посочете резултата.
За - 95, против - 118, въздържал се 1. Предложението се отклонява.
Отново господин Вълкан Вергиев и Юрий Борисов предлагат в дневния ред на пленарното заседание на 29 юли, днес, да бъде включена за обсъждане следната точка: "Проект за решение за създаване на анкетна комисия за разследване на действията на полицията срещу участниците в младежкия увеселителен бал, про¬веден на 10 юли 1992 г. на площат "Александър Батемберг".
Моля, миналия път гласувахме, знаете, по това решение. Беше гласувано против. Сега има режим на гласуване. Които са за това предложение, гласуват със зелено, които са против ¬гласуват с червено.
Моля, гласувайте. Посочете резултата.
95 гласуват за, 121 - против, въздържали се няма.
Отклонява се и това предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Имам предложение.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Имам предложение за допълнение по дневния ред, което е пропуснато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вашето допълнение към дневния ред предложено ли е до 18 часа?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Предложено е, и моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, първо, господин Юнал Лютфи. Ако предложението е за господин Ходжа, аз съм предвидил това нещо. Или е за Хасково?
Знаете, че сме взели решение за създаване на временна анкетна комисия за разследване на инцидента в град Хасково. Просто са необходими трима народни представители - от трите групи. Моля ви се, дайте по един представител. Предполагам, че вече имате предложения. Господин Лютфи, кажете ваши япредста¬вител.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Нашият представител е Мехмед Ходжа, а за председател ще бъде избран представителят на СДС.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Маргарит Мицев е от нашата група.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): И го предлагаме за председа¬тел.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: И Червенко Крумов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви, този състав трябва да се гласува. Гласували сме срок - до 31 юли.
ГЛАСОВЕ: Срокът не е гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: ПРедложението е срокът да бъде до 31 юли.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Не е реален срокът.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Срокът не е реален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Правилно, срокът не е реален, защото има хора в отпуска.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Предлагаме срокът да бъде до края на първата работна седмица на месец септември.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Сега обсъждаме дневния ред, господин Лютфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първото предложение е срокът да бъде до края на първата работна седмица на месец септември, защото действителноъ хората ще бъдат в отпуска.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Обсъждаме дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, които са съгласни с предложението за този срок, да гласуват. Сега сме в режим на на гласуване. Предложението е срокъ т да бъде до края на първата работна седмица на месец септември. Моля, гласувайте. Посочете резултата.
От общо гласували 203, за предложението са - 177, 7 ¬против, въздържали се 19.
Предложението за състава е: Маяргарит Мицев - председа¬тел и членове: Мехмед Ходжа и Червенко Крумов.ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател! Аз предлагам да спазим традицията членовете на подобни комисии, които ходят да разследват случаи и да изготвят доклади за парла¬мента, желателно е да не бъдат от този град. Както постъпихме при излъчването на нашите кандидати. Господин Мицев е от Варна, а господин Ходжа е от Кърджали. Просто моля най-любезно колегите от Парламентарната група на БСП да предложат подобен кандидат, да подходят така при излъчването на своя кандитат. (Възражения в Парламентарната група на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Ананиева, бихте ли предложили?
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): На какво основание ще го отхвърляме? (Възражения от групата на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако така се поставя въпросът, ще трябва да гласуваме за всеки поотделно. Аз исках да скъся процедурата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): Господин председате¬лю! Предложението, което направихме, за участие в тази комисия на господин Червенко Крумов е свързано с факта, че господин Крумов е представител на една област, която винаги е заемала ценностната неконюнктурна позиция, това е областта на културата. Както ви е известно, това е един известен млад български писател.
Второто според нас. Тезата, която защити господин Юнал Лютфи, е, че е добре хората да не са от този район, мисля, че с примера си той не я потвърди. Тъй като, припомням ви, че в тази административно-териториална общност, наречена Хасково, влиза и Кърджали. В този смисъл вие потвърждавате нашето основание. Тоест, не е толкова важен регионалният принцип, а е важно към кого сме се ориентирали, дали хората, които сме предложили да вземат участие в тази комисия, носят нужните качества обективно, безпристрастно и без личен интерес да оценят фактите и събитията.
Припомням ви, че ние подкрепихме създаването на тази комисия. И моля да не създаваме спорове, без да имаме основание за това. Аз твърдя, че вие именно такъв спор предлагате да започ¬нем, без да има смисъл. Господин Червенко Крумов е нашата канди¬датура и тя е подходяща.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Имам процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Какъв процедурен въпрос? Чакайте сега, ще поставим на гласуване всеки един от кандидатите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Имам процедурен въпрос. Нека да обсъдим дневния ред и тогава да обсъждаме отделните въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не са отделни въпроси, това са въпроси, останали от дневния ред.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Да започнем с дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е нещо, което е останало и на Председателския съвет се прие, че трябва да го ликвидираме. Моля ви се сега. Аз предлагам тогава да гласуваме поотделно за всеки един.
Гласуваме за член на комисията да бъде избран Маргарит Мицев. Моля ви, гласувайте. Сега гласуваме за господин Маргарит Мицев като член на комисията. А след това ще видим за председател. Не знам какво става с тези високоговорители вече. Аз нямам слаб глас, но изглежда, че не се чува в залата добре.
От общо 198 гласували, за - 138, против - 26, въздържали се - 34.
Приема се господин Маргарит Мицев.
Сега ще гласуваме за господин Мехмед Ходжа. Моля ви се, гласувайте!
От общо гласували 197, за - 146, против - 21, въздържали се - 30.
Приема се кандидатурата на господин Мехмед Ходжа.
Предлагам да гласуваме сега за господин Червенко Крумов. Моля ви се, режим на гласуване.
От общо гласували 213, за - 112, против - 87, въздържали се - 14.
Приема се.
Моля, сега остава само да изберем председател на коми¬сията. Предложено беше господин Маргарит Мицев да бъде председател на комисията. Моля ви да гласуваме за председател на комисията ¬господин Маргарит Мицев.
Елате, ако има друго предложение.
ВАСИЛ ДОНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): Васил Дончев от Предизборния съюз на Българската социалистическа партия. Аз предлагам тази комисия да се оглави от господин Мехмед Ходжа, още повече, че той е и председател на Комисията по правата на човека. Проблеми, които са му съвсем близки, докато господин Мицев не е бил никога вътре в тези проблеми и никога не се е занимавал с тези неща. Моето предложение е за господин Ходжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Доколкото разбрах, господин Ходжа и неговата парламентарна група са направили отвод за господин Ходжа. Ако е така, моля ви се, кажете така ли е?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Така, вие си направихте отвод. Така че при това положение не мога да сложа предложението за Мехмед Ходжа. Аз предполагам, че в случая е много лоялно и коректно това, което правят. Инцидентът става в Хасково, в джамията и просто за това Движението за права и свободи не иска и прави отвод. Господин Мехмед Ходжа, моля Ви се, кажете Вашето мнение. Нека да побързаме, само че вижте колко време губим, за да стигнем до истинския дневен ред.
МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): Дами и господа! Правя си самоотвод по едно-единствено съображение. Най-малкото не е етично за мен. Такива са съображенията ми, други нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Премянов, какво? Ще правите предложение за председател?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): Господин председател, колеги! Имаме една ситуация, в която Движението за права и свободи, образно казано, се явява ищец, а ответник са тези, които... (Възра¬жения в мнозинството) Затова предлагам господин Червенко Крумов да бъде наша кандидатура за председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Така може. Значи имаме две кандидатури. Едната е на Маргарит Мицев, а другата - на Червенко Крумов.
Първо гласувайте за господин Маргарит Мицев, тъй като първо беше предложена неговата кандидатура. Моля, гласувайте!
Моля, побързайте да гласуваме. Един час не можем още с предварителния дневен ред да се оправим, с всички предложения, които се правят.
От общо гласували 209 народни представители, за - 118, против - 87, въздържали се - 4.
Господин Премянов, да подлагаме ли другата кандидатура на гласуване? Мисля, че няма смисъл. Искате ли? - Искате. Добре, ще бъда съвсем коректен.
За Червенко Крумов за председател на комисията, гласувай¬те. Моля ви, побързайте! Който е за господин Червенко Крумов гласува зелено, който е против - гласува червено.Резултат от гласуването: от общо гласували 214, за ¬95, против - 118, въздържал се - 1.
Комисията е оформена: председател - Маргарит Мицев, членове - Мехмед Ходжа и господин Червенко Крумов.
Думата е на господин Венцеслав Димитров по дневния ред. Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз предлагам като точка в дневния ред днес или утре да влезе Законопроект за допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите. Това е един извънредно кратък законопроект - състои се само от ред и половина, но е много важно да влезе в сила преди парламентарната ваканция, защото сега държавата губи доста пари от това. Знаете - не се плащат данък оборот и акцизи. Продават се високоалкохолни напитки и цигари и т.н.... Хубаво е да мине, още повече, че аз мисля, че се разбрахме на Председателския съвет, че тази точка ще влезе. Господин Джеров и той се съгласи. Сега не го виждам тук. Той ми каза, че ще ми окаже подкрепа и моля да влезе в дневния ред. Становище има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, аз мисля, че тази точка беше влязла в миналата ни програма.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Моля тогава, защото имаме всички формални основания да гласуваме - да бъде и този кратък закон. Той действително е от едно изречение и нека да бъде включен в тази тридневна програма.
Моля, гласувайте за предложението на господин Венцеслав Димитров.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: А коя точка ще бъде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първо, нека да гласуваме и после ще видим къде ще го сложим.
Резултат от гласуването: от общо гласували 195, за ¬139, против - 22, въздържали се - 34.
Аз имам право да правя предложение за дневния ред. Аз бих предложил след т. 8 - годишния отчет на банката, това са свързани финансови въпроси и тъй като е много къс този въпрос ¬т. 9 да бъде именно предложеният законопроект от господин Венцеслав Димитров. Моля, гласувайте го като т. 9.
Режим на гласуване, моля ви.
Резултат от гласуването: от общо гласували 184, за ¬153, против - 8, въздържали се - 23.
Моля, гласувайте сега за дневния ред така, както вече е оформен напълно.
С резултат: от общо гласували 184, за - 169, против - 2, въздържали се - 13, е приета следната
ПРОГРАМА

за работата на Народното събрание

29-31 юли 1992 г.

1. Временна анкетна комисия за установяване и изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с "Нефтохим" АД - Бургас и "Плама" АД - Плевен, уточняване на състава и срока на дейност.
2. Избор на директор на Агенцията за чуждестранна помощ.
3. Комисия по енергетиката - уточняване на статус и персонален състав.
4. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г.
5. Първо четене на Законопроекта за приемане на деклара¬ции по смисъла на чл. 25 и чл. 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за признаване на компетен¬цията на Европейската комисия по правата на човека да разглежда жалби от частни лица, неправителствени организации или групи лица, и на задължителната юрисдикция на Европейския съд по правата на човека.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
7. Доклад на временната анкетна комисия за установяване и изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с подадената оставка от управителя на Българска народна банка Тодор Вълчев и основателността на обвиненията срещу него.
8. Годишен отчет на Българска народна банка.
9. Законопроект за допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите.
10. Второ четене на Законопроекта за възстановяване на собствеността на недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г.
11. Второ четене на Законопроекта за допълнителни изисква¬ния за дейността на научните организации и Висшата атестационна комисия.
12. Първо четене на Законопроекта за отмяна на Указ # 88 от 1953 г. на Президиума на Народното събрание на Народна република България.
13. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция.
14. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълне¬ние на Наказателно-процесуалния кодекс.
16. Отговори на въпроси и питания.
Длъжен съм да прочета нещо, което господин Джеров ми даде - извлечение от протокола, по който госпожа Миленкова спореше: "Протокол на Законодателната комисия от 22 юли 1992 г. По т. 2 от дневния ред: Второ четене на Законопроекта за възстановяване на имотите на българските граждани от турски произход, страница 53" ... и т.н. Запознайте се сама, госпожо. Няма да спорим. Вие сте липсвали, по това време Ви е нямало. (Шум на недоволство от опози¬цията, реплики: "Прочетете края на протокола, прочетете решение¬то!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате възможност да прочетете текста. Аз ви казвам, че има протокол, тъй че има второ четене. Вас, че Ви е нямало... (Шум на недоволство отляво)
Вижте сега, вие ако обвинявате господин Джеров, че прото¬колът... имате възможност, сега няма да ви занимавам с четене на целия протокол. Протоколът е ясен, че е имало обсъждане без Вас, защото Вие в това време...
Преминаваме по дневния ред. (Депутатът Георги Божинов излиза на трибуната и говори на председателя)
Господин Божинов, не съм Ви дал думата. Взима се думата от място с вдигане на ръка. Господин Божинов, не съм Ви дал думата! Не съм Ви дал думата! Моля Ви се, върнете се на мястото си! Моля Ви се, върнете се на мястото си! (Шум и реплики в залата)
Започваме по точка първа от дневния ред -
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ И ИЗЯСНЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, СВЪРЗАНИ С "НЕФТОХИМ" АД - БУРГАС И "ПЛАМА" АД - ПЛЕВЕН, УТОЧНЯВАНЕ НА СЪСТАВА И СРОКА НА ДЕЙНОСТ.
Госпожице Велчева, имате думата.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председател, уважаеми народни представители!
Временната анкетна комисия по въпросите на вноса, прера¬ботването, реализирането и износа на нефт и нефтопродукти и състоя¬нието на "Нефтохим" и "Плама" - акционерни дружества, беше създа¬дена с решение на Народното събрание на 8 юли 1992 г. Според това решение комисията трябваше да се произнесе до 28 юли, т.е. вчера.
Още при създаването на комисията нейните членове, а и мнозина в тази зала разбираха този срок като пожелателен за даване на една първа оценка по поставените в решението въпроси.
Предметът на дейност на комисията е доста широко формули¬ран. Тя следва да изясни всички факти и обстоятелства, свързани с вноса на нефт, неговата преработка в "Нефтохим" и "Плама", реализацията на нефтопродуктите, дейността на търговските органи¬зации, осъществяващи внос, износ и пласмент на нефтопродукти, както и условията на използуване на заема от Световната банка, отпуснат за внос на суров нефт. Въз основа на точен анализ комисия¬та трябва да се произнесе и относно размера на щетите или пропусна¬тите ползи от вноса и реализацията на нефта и нефтопродуктите и икономическите механизми, посредством които е нанесена вреда на бюджета и на държавните фирми, чийто предмет на дейност е вносът и търговията с нефт и нефтопродукти.
Комисията започна своята работа с изискването на документи от различни държавни органи, фирми, организации, средства за масова информация, както и от отделни лица. Паралелно с това пред комисията бяха извикани различни длъжностни лица и представи¬тели на организации, които могат да дадат допълнителни сведения и документи. Към този момент продължава събирането и запознаването на членовете на комисията с различни документи, а предстои да бъдат изслушани още много длъжностни лица.
Трябва да се има предвид, че освен парламентарната анкетна комисия по повдигнатите въпроси, работят и други държавни органи. С решение на Министерския съвет на 29 юни беше създадена специална правителствена комисия във връзка с тежкото състояние на "Нефто¬хим" АД. На 15 юни 1992 г. е образувано и следствено дело под # 81 по сходни проблеми.
Наличието на тези три самостоятелни проучвания, които, макар да преследват различни задачи, са взаимно свързани, създават допълнителни затруднения най-вече за пълното събиране на всички данни и документи и налагат специален механизъм на съгласуване на дейността на двете комисии и следствието, за да бъде съхранена преди всичко следствената тайна.
За да даде отговор на всички въпроси, които са поставени в решението за създаването й, комисията ще трябва да получи резул¬тати от една финансово-счетоводна проверка в "Нефтохим", "Плама", "Химимпорт", "Нефтоимпекс", държавна фирма "Петрол" и др. Необходи¬мо е изчакването на отговор от Световната банка във връзка с някои евентуално поставени от тях условия при отпускането на заема за закупуване на нефт и провеждането на търга.
За точното установяване на нанесените вреди и пропуснатите ползи и причините за това, вероятно ще се наложи провеждането и на допълнителни експертизи.
Парламентарната комисия прие още в началото на първото си заседание решение нейните членове да не дават изявления по съществото на проучваните въпроси. Ние продължаваме да държим на това наше решение, тъй като всяко едно произнасяне по същество, преди да са проучени всички версии, преди да са обсъдени всички факти и документи, преди да разполагаме с резултати от експертизите би било прибързано и отклоняващо се от истината.
Комисията не може обаче да наложи мораториум върху диску¬тирането на тези проблеми в средствата за масова информация. Съвсем естествен е интересът на масмедиите към тази тема и може да се каже, че комисията установи добро сътрудничество с голяма част от журналистите, които своевременно съобщават на комисията всички нови данни и документи, до които са достигнали по пътя на своите журналистически разследвания.
Същото може да се каже и за много организации и граждани, които не са били търсени от комисията, но с готовност ни сътрудни¬чат. Не можем да приемем обаче, когато лица, към които сме се обърнали и по официален път почти ежедневно правят изявления за това, кой е виновен, а в същото време упорито не информират комисията за факти и документи, които са им известни. Можем да предполагаме само какви интереси се крият зад това.Всички ние имаме интерес да бъде установена истината. И трябва ясно да се съзнава, че освен морално, всички граждани, длъжностни лица и организации просто са длъжни и според Конститу¬цията да предоставят пълна информация на парламентарната анкетна комисия. Искрено се надяваме, че няма да се наложи по пътя на принудата да осигуряваме необходими за работата ни документи.
Във връзка с всичко това комисията реши да предложи на народните представители да гласуват за удължаване на срока на нейната дейност, като предлагаме една по-гъвкава формула ¬до изпълнение на задачите, но не по-късно от три месеца.
Изразявам готовност от името на всички членове на комисия¬та да продължим да работим със същата интензивност, за да се произнесем във възможно най-кратък срок.
При формирането на комисията Предизборният съюз на БСП и други партии и организации отсъствуваха от пленарното заседание и по тази причина техни представители не бяха включени в нейния състав. Тъй като всички имаме интерес в тази анкетна комисия да бъдат представени различни политически интереси и мнения, за да се гарантира в максимална степен нейната обективност, ние предлагаме на народните представители броят на членовете на коми¬сията да бъде увеличен от 6 на 8 народни представители и в нейния състав да бъдат избрани и 2 представители на Предизборния съюз на БСП и други партии и организации.
Комисията предлага в тази връзка тези нови членове да не бъдат пряко обвързани с участие в управлението през проучвания период, така както бяха избрани и досегашните членове. Просто ще бъдем благодарни, ако в състава на комисията бъде предложен още един юрист, тъй като е възможно да се наложи комисията да дава правни квалификации.
И последно, прочитам ви проекта за решение, който предла¬гаме:
"Р Е Ш Е Н И Е

за продължаване на срока на дейност и попълване на

състава на Временната анкетна комисия по въпросите на вноса,

преработването, реализирането и износа на нефт и нефтопродукти,

и състоянието на "Нефтохим" АД - Бургас и "Плама" АД - Плевен

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конститу¬цита на Република България и чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

1. Продължава срока на работа на комисията до изпълнение на задачите й, но не повече от 3 месеца.
2. Увеличава броя на членовете на комисията на 8 народни представители.
3. Избира за членове на комисията: (тук ще очакваме предложения)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожице Велчева, бихте ли ми дали този проект?
Госпожа Ананиева иска думата. Имате я, заповядайте!
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, искам да поздравя колежката Велчева за интензивната работа, която е започнала.
Едновременно с това искам да предложа нашите кандидатури. Това са кандидатурите на господата Томов, който е икономист и Любомир Начев, който е юрист.
Искам да направя едно предложение: все пак да фиксираме един срок, може би 15 октомври, защото три месеца е прекалено дълго. То е даже дълго за едно следствие.
И накрая ще си разреша да направя една малка бележка в нейната аргументация. Става дума не за това да се попълни просто една създадена вече комисия, а да се създаде една парламентарна комисия, тъй като създадената досега е партийна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Александър Томов иска думата. (Александър Томов прави знак, че трябва да уточнят нещо в групата)
Направени са предложения, които трябва да бъдат гласувани.
Господин Томов иска думата. Вече сте уточнили вашите предложения, заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Първо, аз също приветствувам това, че работата на комисия¬та е навлязла вече в една по-сериозна фаза.
Искам да направя и едно предложение, разбира се, и да съобщя по това, което току-що беше направено като предложение.
Първо, смятам, че няма да бъде зле, напротив - ще бъде полезно, ако от нас има още един представител. Да бъдат трима представители. Не само защото работата в тази комисия, аз съм дълбоко убеден, е изключително обемна и един човек повече само ще бъде от полза на комисията, но и защото това произтича от нормалните квоти при създаване на подобни комисии.
Второ, забелязахте вероятно, че госпожица Велчева съобщи за едно решение. Аз научих и преди заседанието за него, от печата също, затова че в комисията не трябва да влизат хора, които са били ангажирани в управлението на държавата в предидущи периоди. Аз приех моята кандидатура да бъде поставена само поради две причини: първо, защото по този въпрос истината изключително много ме интересува и второ, защото имах молба от страна и на двете основни депутатски групи да помогна при изясняването на тези случаи. Ако такова решение обаче има, и то е категорично, и ако се преценява, че това ще наруши работата на комисията, или че ще постави комисията в по-особено положение, аз съм готов да предложа друг човек, който също би могъл да бъде полезен.
От своя страна мога да гарантирам, че ще помагам на работата на комисията и ще изхождам от нейната работа. Само при това положение обаче, ако това не се отнася за конкретния случай, в който аз се намирам, и който е известен на уважаемите народни представители, аз мога да участвувам в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожица Велчева иска думата. Заповядайте!
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Аз искам да благодаря на господин Томов и в същото време още веднъж да заявя, че ние много ще разчи¬таме и на неговата помощ, и на помощта на господин Папаризов, и на помощта на господин Божинов, който също откликна на нашите търсения за повече информация.
Но ми се струва, за да се избегнат най-вече някои спекула¬ции - било в средствата за масова информация, било по политически причини, че ще е по-удачно членовете на комисията наистина да бъдат лица, които не са участвували в управлението, като с това по никакъв начин не искам да бъда криворазбрана и да засегна колегата Томов. Аз вярвам, че ние ще работим в тази комисия и с неговата помощ и сътрудничество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други предложения? Господин Томов, може би е необходимо да уточните още.
Направени са няколко предложения, които ви предлагам да гласуваме поотделно.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (от място): Ние не сме направили нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да. И за да няма недора¬зумения, ще ги кажа. След това, господин Карабашев, ще Ви дам думата.
Направено е предложение срокът за работа на комисията да бъде удължен. Госпожица Велчева предложи да бъде записано така: "Продължава срока на работа на комисията до изпълнение на задачите й, но не по-късно от 3 месеца". Госпожа Ананиева предложи до 15 октомври.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Ние сме съгласни да бъде до 15 октомври.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Съгласни сте да бъде до 15 октомври, но ще трябва да гласуваме това предложение.
Второто предложение е да се промени съставът, в смисъл броят на членовете на тази комисия. Госпожица Велчева предложи да се увеличи от 6 на 8, господин Томов предложи с още един, т.е. от 6 на 9. Така че увеличението двама или трима трябва да се гласува и след което ще се гласува попълнението на комисията. Това са нещата, които трябва да се гласуват.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Приемаме да са трима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трима? Добре. За трима ще гласуваме. Госпожица Велчева реагира от място и казва, че може с трима да се увеличи.
Господин Карабашев, Вашето предложение по проекта за решение? Заповядайте да направите Вашето предложение.
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък. На два пъти госпожица Велчева всъщност изрази мнението на всички членове на анкетната комисия, че не е правилно членове на тази комисия да бъдат наши колеги, които през периода, който се разследва от комисията, са заемали такива длъжности, които по някакъв начин са били свързани с разследвания проблем. Нямам абсолютно нищо против личността на господин Александър Томов, но той по това време е бил както заместник министър-председател, така и председател на комисията, която се е занимавала с проблемите на енергетиката. Също така е участвувал в някои преговори, които са предмет на разследване на комисията. Затова предполагам, че той ще прояви разбирате и сам ще оттегли своята кандидатура за член на комисията, като това обаче не означава, че няма да използу¬ваме както неговите познания, така и цялата информация, която може да ни даде по разследваните въпроси.
По отношение броя на членовете на комисията мисля, че още двама са напълно достатъчни. Тук няма значение от коя парламен¬тарна група са тези допълнителни членове. Важното е, че един толкова голям вече брой на комисията ще затрудни нейната оперативна работа - по-трудно ще може да се събира комисията, а е хубаво на всички нейни заседания да участвуват всичките й членове, за да няма някакви недоразумения.
Затова аз подкрепям първоначалното предложение на госпожи¬ца Велчева - за още двама членове на комисията.
Ще завърша с това, госпожо Ананиева, че нямате абсолютно никакво основание да наричате комисията, която досега функционираше - партийна. Ако сте следили, всеки друг народен представител можеше да присъствува на заседанията - те бяха открити, щяхте да видите, че комисията досега работи абсолютно обективно. А в нея нямаше членове на БСП, просто, защото, когато се създаваше комисията, Вашата парламентарна група не присъствуваше в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложение по проекта за решение ли ще направите, господин Димитров? Венцеслав Димитров има думата.ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви! Предвид направе¬ните предложения аз правя едно допълнително: На тази комисия й трябва един добър финансист, защото там има доста сметки, доста документи трябва да се разгледат. И аз затова предлагам вместо Вашето предложение - господин Александър Томов, доколкото зная, се оттегля - господин доц.Георги Николов.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: Нали беше професор?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами, той ми каза, че е доцент. Сега, недейте така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, пристъп¬ваме към гласуване на направените предложения. Моля, всички да влязат в пленарната зала.
Гласуваме решение за продължаване срока на дейност и попълване състава на Временната анкетна комисия, като първо трябва да гласуваме удължаването на срока. Направено е предложение. В процедура на гласуване сме и като дойде време за състава, ще дадете вашите предложения, тъй като трябва да уточним дали с двама или с трима ще се увеличи числеността.
Сега ще се уточнява точка по точка това, което е на варианти.
Гласуваме предложението срокът на работа на комисията да бъде удължен до 15 октомври. Моля, гласувайте!
Гласуваме т. 1 от решението: "Продължава срока на работа на комисията до 15 октомври 1992 г.".
От всичко 186 гласували народни представители, за ¬ 186, против - няма, въздържали се - няма.
Срокът на комисията се удължава до 15 октомври 1992 г.
Второто предложение е за увеличаване броя на членовете на комисията. Направени са две предложения. Едното предложение е броят да бъде 9, а другото предложение - броят да бъде 8. Първо гласуваме предложението, което е алтернативно и заместващо: Броят на членовете на комисията да бъде 9, т.е. да се увеличат с 3.
Моля, гласувайте!
Резултат: от всичко гласували 188 народни представители, за - 138, против - 48, въздържали се - 2.
Приема се броят на членовете на комисията да бъде 9. Той се увеличава с трима народни представители.
Моля, кандидатурите за членове от страна на Предизборния съюз. Господин Красимир Премянов ще направи предложението. Заповя¬дайте.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ние приемаме предло¬жението за господин Георги Николов, само че припомняме - наистина той има качества, че той е ангажиран с една комисия, която ние формирахме миналата седмица. Затова аз предлагам неговата кандида¬тура да не бъде обсъждана. А смятаме, че хората, които са свободни и могат пълноценно да се включат в комисията като икономисти: Емил Филипов, Йовчо Русев и като представител на юриспруденцията Любомир Начев - 3-ма кандидати представяме в тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагам да гласуваме трите кандидатури заедно. Ако имате възражения, моля, направете ги.
Не се правят възражения. Моля, гласуваме за избиране за членове на комисията господата Емил Филипов, Йовчо Русев и Любомир Начев. Моля, гласувайте.
От всичко гласували 184 народни представители, за ¬138, против - 33, въздържали се - 13.
С избора на тримата господа народни представители е попълнен съставът на комисията.
Следващата точка от днешната програма... Моля? Заповядай¬те, господин Николов.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Васил Николов, 27.Старозагорски избирателен район, Българска социалистическа партия.
Госпожо председателствуваща, благодаря, че все пак ми дадохте думата. Точно, както учи нашият господин председател, вдигам ръка от мястото си. И не е точно сега може би за моята процедурна забележка мястото.
Позволете ми, като използувам правото си по чл. 39, ал. 2 от правилника, да направя процедурно възражение, тъй като считам, че ръководството на Народното събрание съзнателно или не, прави едно процедурно нарушение в продължителен режим. (Шум в залата)
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Хайде стига бе, кой ти го написа?
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Ти не можеш и да го прочетеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви за тишина в залата. Господин Николов, кажете какво е Вашето процедурно предло¬жение.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Да излезе госпожа Свободка и ще продължим. (Смях)
През миналата седмица многократно ни се разпространяваха документи, подписани от председателя на Комисията по вероизповеда¬нита, самозваният епископ Макариополски Христофор. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Конституцията, традиционна религия в България е източ¬ноправославното вероизповедание. А съгласно чл. 13, ал. 2 рели¬гиозните институции са отделени от държавата.
Считам, че след като Светият синод - правя го, разбира се, като атеист това предложение, а не като религиозен (възгласи и смях от блока на мнозинството) - и считам, че след като Светият синод на Българската православна църква е низвергнал и отлъчил Христо Петров Събев от църквата, разрешаването на разпростране¬нието на подписаните от псевдоепископа документи е в нарушение на чл. 12, ал. 2 от Конституцията. Нека, ако това продължава, отговорността за това да носи господин председателят.
Благодаря за вашето внимание.
Аз считам, че господин председателят днес даде и пример, като правилно посочи името на Христо Петров Събев, когато чете списъка на тези наши депутати, колеги, които не са си декларирали имуществото. Аз считам, че тази мярка трябва да се разпространи върху официалните работни документи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, сега аз трябва да си наложа забележка, че наруших правилника, като Ви дадох думата за това.
И също Ви моля да не използувате оскърбителни думи към колегите народни представители.
Следващата точка от днешната програма е -
ИЗБОР НА ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ.
Народното събрание прие решение за освобождаване на директора на Агенцията за чуждестранна помощ. Необходимо е това решение да бъде допълнено с избирането на директор на Агенцията за чуждестранна помощ.
Искам да ви припомня, че съгласно Закона за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ директорът се избира и освобождава от длъжност от Народното събрание. Така че това е наше задължение.
Имате думата, уважаеми дами и господа, за предложения.
Господин Александър Йорданов, ще правите ли предложение за кандидатура?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Аз ще направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожица Златка Русева има думата да направи предложение.ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважае¬ми народни представители! Тази точка беше вече веднъж обсъждана и беше отложено нейното окончателно решаване, тъй като трябваше да се обсъдят кандидатурите. Имаше две кандидатури.
Сега Съюзът на демократичните сили, неговата парламентарна група поддържа кандидатурата на господин Стефан Чанев, който всички познават, тъй като той е наш колега, вече девет месеца всички заедно работим. Мисля, че той от специално представяне не се нуждае, още повече, че той е тук, между нас. И ако някой има някакви лични въпроси към него, би могъл да му ги зададе.
Това е нашата кандидатура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Други предложе¬ния ще се правят ли? - Няма.
Господин Красимир Премянов има думата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател¬ствуваща, колеги народни представители! Ние обмислихме наши канди¬датури за този пост. Бидейки уверени, че вие с предубеждение се отнасяте към тях и достойни хора, безспорни специалисти, ги поставя в прицела на пропагандните, тенденциозни удари от страна на СДС, ние не ги съобщаваме пред вас.
Но искам да помоля за следното. Има доста въпроси, които тук трябва да обсъждаме. Предлага се кандидатурата на народен представител. Възниква, следователно въпросът: той ще иска, първо, да бъде освободен като народен представител и след това да бъде издигнат за новия пост. Това не е направено.
Второ, мисля, че има логика и колегите от Движението за права и свободи да чуем и ние да обсъдим по-обстойно в парламен¬тарните групи този човек и този кандидат, който е безспорен носител на морални добродетели, на компетентност и който наистина ще изпълнява това предназначение, което с приемането на закона минала¬та година Великото Народно събрание отреди на Агенцията за чужде¬странна помощ.
Затова аз правя предложение да не взимаме решение днес по този въпрос, а след като чухме предложението, направено от колегите от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, с това да преустановим обсъжданията и да преминем към следва¬щата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще ви предложа за гласу¬ване направеното предложение - предложението за решение да се отложи за следващото заседание, тъй като това влиза в реда на извършване на гласуванията, след което в зависимост от резултата, ще продължим по-нататък гласуванията.
Други предложения има ли? - Няма. В такъв случай пристъп¬ваме към гласуване.
На основание чл. 54, ал. 1 от правилника, първо се гласува предложението, с което се предлага да се отложи за следващото заседание гласуването на това предложение. Направено е от господин Красимир Премянов. Моля, гласувайте за това предложение.
От участвувалите в гласуването 196 народни представители, за - 86, против - 110, въздържал се - 1.
Отклонява се предложението на господин Премянов.
И второто предложение, което е по същество - да бъде избран за директор на Агенцията за чуждестранна помощ Стефан Чанев. Моля, гласувайте.
От 189 народни представители, участвували в гласуването, за - 123, против - 25, въздържали се - 41. (Ръкопляскания от мнозинството)
Така че Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ,
Р Е Ш И:

Избира Стефан Чанев за директор на Агенцията за чужде¬странна помощ. (Ръкопляскания от мнозинството)
Обяснение на отрицателен вот? Заповядайте, господин Шапатов.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Дами и господа народни представители, госпожо председател! Гласувах против канди¬датурата на господин Стефан Чанев за председател на Агенцията за чуждестранна помощ не защото се съмнявам в неговите морални или професионални качества, а защото Вие бяхте длъжна след предло¬жението на Красимир Премянов да информирате Народното събрание има ли нарушение на чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, според който народните представители не могат да заемат друга държавна длъжност, платена, когато е в противоречие с функ¬ циите, които те ще изпълняват. Вие бихте могли да поясните дали длъжността, на която беше току-що избран от Народното събрание господин Стефан Чанев, ще бъде щатна и дали той ще продължи да изпълнява и задълженията си на народен представител, за да има по-голяма яснота.
Именно поради липсата на тази яснота аз гласувах против, а не защото съм против кандидатурата на Стефан Чанев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шапатов, понеже във Вашето възражение имаше и въпрос, който отправихте към мен, в случаите досега, когато се е избирал народен представител на друга щатна длъжност, след като е бил избран, той е освобождаван от това да бъде народен представител.
Така че, след като е избран господин Чанев, Конституцията не допуска съвместимост на извършването на тези дейности и той няма да може да изпълнява функциите си на народен представител. Това беше и тълкуването, което бе направено на Председателския съвет днес. (Александър Йорданов - от място: От момента на тълкува¬нето) Да. Така че това е една практика, която ние досега сме използували. (Янаки Стоилов - от място: Той съгласен ли е?)
А специално за другия въпрос, който може би ви вълнува ¬актовете на Народното събрание, след като бъдат обнародвани, влизат в сила.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Още една комисия чака уточняване на статута и персоналния състав. Това е Комисията по енергетика.
Искам да ви припомня, че ние приехме решение за създаване на Комисия по енергетиката и енергийните ресурси със статут на постоянна комисия, която да се състои от 15 народни представители: 7 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 6 ¬от Предизборния съюз на Българската социалистическа партия и другите партии и организации и 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Възникнаха обаче допълнително някои други въпроси и аз бих искала цялото народно представителство да бъде запознато с тях.
Господин Лютфи, Вие ли ще кажете съображенията за налага¬щата се промяна в статута на тази комисия? Да. Заповядайте.
Господин Юнал Лютфи има думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както знаете, Комисията по проблемите на енергетиката в нашата страна, след като беше обсъден предметът на нейната дейност, основателно се реши тя да има статут на постоянна парла¬ментарна комисия. Но това обстоятелство вече налага ние да се съобразим с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Представителите на Парламентарната група на Движението за права и свободи участвуват - всички, без изключение, в две постоянни комисии.
При този статут на постоянна парламентарна комисия депута¬тите от нашата парламентарна група не могат да участвуват в дей¬ността на тази отговорна комисия.Ето защо имайки предвид това обстоятелство, предлагам на вашето внимание, уважаеми колеги, да преразгледаме статута на тази комисия и с оглед да бъде осигурено участието на всички парламентарни групи, включително и тази на Движението за права и свободи, предлагам тази комисия да добие статут на Временна комисия с дълъг период на работа и на действие.
Това са нашите съображения, уважаеми колеги и уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): Аз съм от 18.Раз¬градски избирателен район. Бих искал да изкажа едно противно мнение. Когато определяхме статута на комисията, бяха приведени и всички аргументи, подчертаващи сериозността на проблема, и съответния ранг на орган на Народното събрание, който да се занимава.
По отношение на доходите, които приведе господин Лютфи. Вижте, в новото Народно събрание мож еда има парламентарни групи с двама, с трима и с четирима човека.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Не, може да бъдат десет. Четете правилника.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, досете. Все едно, те няма да покрият постоянните рутинни комисии на Народното събрание. И това не е сериозен аргумент. Ето защо предлагам да не променяме статута на тази толкова важна комисия.
А нека колегите от ДПС, които ще работят, да преценят своите сили и пулсиращо да се включат в работата на тази Комисия по енергетиката.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Ще го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата господин Чернев.
КРАСИМИР ЧЕРНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СПДПД "Ера-3"): Красимир Чернев, 23.избирателен район.
Госпожо председател, аз споделям гласуваното вече от нас становище, че комисията трябва да е постоянна. Против това съм тя да бъде временна. Сл.Р/ЙА
Смятам, че вместо да прегласуваме предложението ни за постоянна, по-добре да прегласуваме промяната в правилника, която изключва един депутат да участвува в повече от две постоянни комисии.
По-добре да отворим това ограничение на правилника. Защото ние не знаем и кога ще се наложи да правим също други постоянни комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Чернев за вашето мнение. Заповядайте. Направено е предложение статутът на комисията да се промени - от постоянна да стане временна. Господин Лютфи посочи своите аргументи. Беше направено контрапредложение, което чухте.
Имате думата, господин Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): Уважаеми колегиу, аз искам да подкрепя двамата колеги, които говориха преди мен. Смятам, че няма сериозно отнование Движението за права и свободи да предлага промяна на статута на една комисия, която беше избрана с общото съгласие в това Народно събрание.
Според мен възможно е и колегите от ДПС да бъдат осво¬бодени от някои от комисиите. Още повече, че става дума за двама души, а не за толкова много хора. И да си решат, това е техен вътрешноорганизационен проблем. И да не променяме вече едно взето решение от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата иска госпожа Златка Русева. Заповядайте.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми колеги, аз искам да ви призова към разбиране. Една комисия се избира, именно за да реши проблеми, които стоят пред нас, пред народните представители, и изисква участието на всички парламентарни групи.
Защо трябва да избираме една комисия, в която не биха могли да участвуват всички пълноценно?
Вие чухте какви са съображенията на господин Юнал Лютфи, предстнавителя на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Те не подценяват проблема. Проблемът тук е в нашия правилник. А за да изменим нашия правилник, трябва да има законо¬проект, да мине през комисиите. И ние това можем да го направим.
Аз ви предлагам едно компромисно рзрешение засега. Нека да изберем тази комисия като временна, за да не нарушаваме пра¬вилника. Аз мисля, че и нашата парламентарна група, и парламен¬тарната група на БСП имат желание и нашите колеги от ДПС да участвуват и едновременно с това в момента ние да не нарушаваме правилника. Защото все пак техните народни представители са определен брой. Те са ги разпределили по комисиите. Не могат да бъдат извадени от друга комисия, защото пък тя ще блокира работата си. Там няма да има представители на ДПС.
Моля ви, колеги, за разбиране. Нека бъде избрана със статут на временна комисия. А като направим промяната след ва¬канцията на правилника, която очевидно, вижда се че това ограни¬чение с две комисии блокира работата ни, тогава можем да прегла¬суваме и от статут на временна тя да придобие статут на постоянна.
Има такова разбиране във всички нас за важността на проблема. Но сега за да не нарушаваме правилника и за да могат нашите колеги от Движението за права и свободи да участвуват, без да се нарушавает работата в другите комисии, да я изберем като временна при условие за прегласуване след промяната в пра¬вилника.
Мисля, че това е едно компромисно предложение и ви моля за разбиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст.Стамболов", СДПД "Ера-3"): В това богато на думи слово, а вероятно и на мисли, не можат да разбера основните мотиви на госпожица Златка Русева. Сигурно има своите основания и господин Юнал Лютфи. Но така свободно да интерпретираме и да тълкуваме правилника, както колегите предлагат, ми се струва, че просто е неуместно.
Ако спазваме някои общи норми, които ни задължават да бъдем Народно събрание със свой правилник, нека и в дадения случай взетото от нас решение в комисията - да е постоянна, да си остане в сила. А ако се наложи с изменение в правилника тя да придобие друг статут, това можем да го нап равим. То зависи от нашата воля.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Защото не си слушал, затова не си разбрал.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Така че... Е, може би не мога да възприема вашите мисли. Трудно ми е ... Но аз моля все пак не тук да водим с вас полемика, госпожица Златка Русева.
И предлагам да запазим характера на предложението, което произтича от взетното вече решение - да имаме постоянна коми¬сия по енерлгетиката, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е предложение в два варианта, така че трябва да гласуваме. Първото предложение е на господин Лютфи, поддържано и от госпожа Русева и от други народни представители. То е: Комисията по енергетика и енергийните ресурси да бъде временна комисия.
Моля, гласувайте.
От гласували общо 190 народни представители, за предложе¬нието са гласували - 95, против - 85, въздържали се - 10.
Според правилника при равенство на гласовете предложение¬то се смята за отхвърлено - чл. 55, ал. 2 от правилника.
Отклонява се направеното предложение.
Относно персоналния състав на тази комисия са направени предложения от Предизборния съюз за шест членове на тази комисия. Парламентарната група на Съюза на демократичните сили представи своито кандидатури. (Златка Русева е излязла пред председател¬стващата: Те няма да участвуват тогава. Тя ще е шантава комисия. Никой не им е крив)
Мисля, че при тази ситуация Парламентарната група на Движението за права и свободи е затруднена да направи това.ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Парламентарната група на СДС също представи своите кандидатури. Мисля, че при тази ситуация парламентарната група на Движението за права и свободи е затруднена да направи това. Няма направени предложения от парламентарната група на Движението за права и свободи и аз ви предлагам да отложим гласуването на състава на комисията, което може да стане по-късно днес или утре. Защото групата наисти¬на е затруднена и при тази ситуация обективно не може да попълни състава. Имате ли нещо против да отложим оформянето на парсо¬налния състав? Не се правят възражения. Няма да го поставя на гласуване. Тук са предложенията на двете групи.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Искаме да се гласува при нап¬равени всички предложения. Поддържаме да се отложи гласуването, за да се направят предложения от всички групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. В такъв случай нека да гласуваме - госпожа Златка Русева настоява - предложение¬то за отлагане н агласуването.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Още повече, че нямаме стано¬вище от тази група, ще предлагат или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Редно е да има становище и на третата парламентарна група. Затова ви моля да гласувате отлагането на уточняването на парсоналния състав на тази комисия. Моля, гласувайте. Правя предложението да се отложи гласуването за днес по-късно, евентуално утре най-късно. Повта¬рям, правя предложение сега да се отложи гласуването з акрая на заседанието или за утрешното заседание.
ОБАЖДАТ СЕ: За утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, за утрешното заседание. Правя предложение съставът на тази комисия да бъде гласуван утре. Моля, гласувайте.
От 176 гласували, за - 140, против - 31 и 5 се въздър¬жат. Утре ще гласуваме п ерсоналния състав на комисията.
Тъй като предстоят сериозни дебати, предлагам да напра¬вим почивка до 17 ч. и 30 м., след което ще продължим обсъжда¬нията по двата законопроекта.
Продължаваме в 17 ч. и 30 м. (Звъни)(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Продължаваме днешното заседание.
Продължаваме с
ПЪРВОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ АЗА РЕТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ НЕЯ, КАКТО И ПЪРВОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ АЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ.
Ораторите са представени от миналата седмица. Ще моля всички, които говорят да идват с картите си тук.
Моля, господа квесторите да поканят народните представи¬тели да влязат в пленарната зала.
Давам думата на господин Томов по процедурен въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст.Стамболов", СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, госпожо председател! Извинявайте, че вземам думата, уважаеми дами и господа народни представители. Стана ми неудобно. Преброих в залата не повече от 50 човека. Започваме заседание, обсъждаме такъв важен въпрос, в който толкова много се клехме и в залата има 50 човека. Аз ви моля, привозете съсответните служби да съберат народните представители и тогава да започнем работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Отново се обръщам към господа квесторите да подканят народните представители да влязат в пленарната зала.
Кворум в кленарната зала има, но докато влязат всичките народни представители ще прочета съобщенията за заседанията на комисиите:
Икономическата комисия ще заседава утре, четвъртък, от 10 ч. в пленарната зала при следния дневен ред - приемане на становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Министерския съвет, и приемане на становище по законопроекта за акцизите.
Комисията по вероизповеданията ще заседава утре в 9 часа в стая 553.
Временната анкетна комисия по разследване на "възродител¬ния процес" ще заседава в четвъртък, утре, от 9 часа в Огледалната зала.
Анкетната комисия за установяване лицата, организирали противопоставяне на Закона за земеделските земи ще заседава утре, четвъртък, от 9 часа в стая 518.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще заседава утре, четвъртък, от 11 часа в стая 521.
Комисията по външната политика ще заседава утре, четвър¬тък, от 10,30 ч. в зала "изток".
Уважаеми колеги, моля да заемете местата си. Продължа¬ваме с обсъждането на тези два важни законопроекта.
Напомням на уважаемите колеги, че от петък останаха три реплики на изказването н агосподин Ибрахим Татарль. Репликите за заявили да направят господата Тинчо Павлов, Георги Божинов и Филип Боков. Ще ви моля всичките - идвайте с картите тук.
Има думата господин Гинчо Павлов за реплика на изказване¬то на господин Татарль.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст.Стамболов", СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председател- ствуваща!
Господин Татарль в изказването си на няколко пъти вие споменахте проблема за националните малцинства, за техните права. Във връзка с това би следвало да се спомене, че понятието "нацио¬нално малцинство" се гради върху договорна основа и пак във връзка с това би следвало да се напомни направеното преди време изявление на господин Сюлейман Демирел, че за разлика от Гърция в ЛБългария няма национални малцинства, в т.ч. и турско. (Шум в залата)
Във Великото Народно събрание, господин Татарль, господин Аден Кенан направи изявление, че по националност той е турчин. Тогава цялата група на ДПС категорично се разграничи от него.
Наскоро във в. "24 часа" господин Доган направи абсолютно същото изявление. Аз очаквам, господин Татарль, да се разграничите от такова изявление на вашия официален лидер. В противен случай би следвало да се считя, че има нова ориентация в политиката на ДПС, която би довела до небезопасни тенденции в развитието на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Втора реплика ще направи господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст.Стамболов", СДПД "Ера-3"): Георги Божинов, 18.Раз¬градски избирателен район, Българска социалистическа партия.
Действително вторият проблем, който вие поставихте, беше проблемът за малцинствата. Въведохте това понятие и се противопоставихте.
Третият въпрос, на който вие се спряхте и аз искам да възразя на вашата теза, за правото за изучаване на майчиния език в България и вашето неудодвлетворение, че решението на този проблем отдалечава България от така желаното приобщаване към Европа. Вие знаете и подчертахте, че чл. 36, ал. 2 от българ¬ската Конституция провъзгласява правото да се изучава и ползува езика. Вие подчертахте, че това голямо завоевание на демокрацията в България е плод на демократичната опозиция и побързахте да кажете, че тоталитарнсото мнозинство веднага е развалило работата като в състава на същото народно събрание в Закона за народната просвета, чл. 8 е игнорирало в противоречие на текста на Консти¬туцията това свещено право. Вие отново преписахте това на лошото тоталитарно тогава мнозинство, но ако бяхте честен, трябваше да продължите, че благодарение на Министерството на образованието и науката на Република България е прието постановление 232, което продължи този този демократичен дух на Конституцията и от тази трибуна един човек, който вие наричате тоталитарист, за да преодолее това противоречие предложи именно поправка на чл. 8 на Закона за народната просвета.
Аз ви възразявам, че правната уредба в Република България по този важен въпрос поставя в неизгодно положение малцинствата и аз твърдя и ви възразявам - вие не можете да посочите името на нито едно училище в България, името на нито едно дете, което е лишено по своя воля и волята на родителите си от възможността да изучава своя майчин език в Република България.
Моето възражение е следното с две думи: нека да се ува¬жаваме, за да ни уважават и другите. Вие не демонстрирахте ува¬жение към завоеванията на Република България в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за трета реплика има господин Филип Боков.ФИЛИП БОКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря! Аз правя реплика на изказването на господин Татарль, който в петък на няколко пъти ни призова да вземе доклада на господин Мартинес пред Съвета на Европа. И ето аз взимат този доклад, отварям го на 5 страница и мисля, че ще бъде любопитно да прочетем какво казва там господин Мартинес по повод на една от основните тези на господин Татарль, а именно за това доколко чл. 11, ал. 4 от нашата Конституция съответствува на Европейската конвенция за правата на човека.
В пункт 10 там се казва следното: "Вярно е, че Конститу¬цията, анализирана от господин Коломберг (а господин Коломберг беше докладчик на Комисията по юридическите въпроси и правата на човека по отношение на България) в чл. 11, ал. 4 не приема партии, създадени по етнически или религиозни критерии. Такъв принцип (казва господин Мартинес), който не се прилага в мнозин¬ството от нашите страни, може да има известно оправдание като защита срещу фанатизма. Но той трябва да бъде интерпретиран гъвкаво и, разбира се, не за сметка на една разумна партия, която се е посветила на защитата на малцинствата."
Това е текстът, който господин Мартинес дава в своя доклад. Така че аз моля господин Татарль, когато цитира, да цитира точно.
И искам да попитам все пак: политиката на Движението за права и свободи по отношение на българомохамеданите, които сега масово се притискат да изучават турски език, може ли да бъде интерпретирана като политика на една разумна партия, която се е посветила на защитата на малцинствата? И как се разглеждат от Движението за права и свободи българомохамеданите в България? Благодаря!
Госпожо председател, аз също искам да ви напомня, че имам право на лично обяснение, тъй като в последното си изказ¬ване господин Йорданов, в петък, ме засегна лично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, господин Боков, записала съм. Днес също има искане за лично обяснение.
Господин Татарль, имате думата за дублика на тези три реплики. Моля ви да напправите това рамките на 2 минути.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЬ (ДПС): Уважаема председателствуваща, уважаеми народни представители! Аз благодаря на господата за зададените въпроси. Ще взема отношение към интерпретацията, която те се опитват да дадат на засегнатите въпроси.
Още един път искам да изтъкна, че ние разглеждаме един много сериозен документ и струва ми се, че трябва да имаме най¬отговорно отношение към него, защото действително проблемите, които се поставят, принципите, които се издигат, са средство за решаването на вътрешните проблеми и междуетническите отноше¬ния, а също така и средство за международно разбирателство.
Що се касае до въпросите на господин Павлов - той специално отбелязва постановката за националност. Трябва да кажа, че постановката за националност, като българска терминоло¬гия, дава възможност за разграничаване на различни степени на развитието на националността, т.е. националността включва и степен на развитие на народност и на нация. В България някои от малцинствата са останали на степен народност, не са могли да се развият в нация. Но терминологията "националност" обхваща и двете понятия.
Що се касае за националните малцинства, аз приведох факт от българската Конституция, в българското законодателно национално развитие. Излезте и отречете, че в Конституцията от 1947 г. не съществува определение за национално малцинство и тяхното право да изучават своя език и да развиват своята кул¬тура! Излезте и отречете, че в Конституцията това се е залегнало! (Шум в залата)
Значи тези категории са съществували в българското кон¬ституционно право и в Конституцията. Това, което става впос¬ледствие, това е вече именно опит за преминаване към според мен, така наречения "възродителен процес", а според мен това е така нареченинят етнокултурен и етнорелигиозен геноцид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трябва да ви прекъсна.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЬ (ДПС): Трябва да ви кажа, понеже няма време и възможност да развия въпроса, трябва да ви кажа: гос¬пода, потърсете личните карти до 9 септември, където има графи: "поданство, - българско, "националност" - българин, турчин, циганин и т.н. Това е практика на българското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Татарль, моля ви да спрете. Няма време. Съжалявам, трябва да ви прекъснае.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЬ (ДПС): Вторият въпрос... (Шум и протес¬ти от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Татарль, пре¬късвам ви, защото времето е 2 минути. (Ибрахим Татарль продъл¬жава да говори, но председателствуващата е изключила микрофона) Господин Татарль, просто времето за дублика е 2 минути. Моля ви, изключила съм ви микрофона. Моля ви! Моля, господин Татарль! (Ибрахим Татарль продължава да говори) Господин Татарль, изключен е микрофонът. Просто правилникът не дава възможност за повече време. Но при допълнителни реплики бихте могъл да кажете и другите неща. Сега ще дам думата на следващия оратор.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЬ )ДПС): Съжалявам, ако имах време бих отговорил и на останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако искате може другаде да продължите с вашите опоненти разговора. Чикрофонът ще предо¬ставя на господин Янаки Стоилов.
Госпожа Поптодорова вдига ръка и иска да каже нещо по процедурата. Заповядайте!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Сатмболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, госпожо председателствуваща! Виждам, че залата стана по-малко осветена. Означава ли това, че е сменено взетото първоначално решение за директно предаване на дебатите по гласуването на Европейската конценция по Българската национална телевизия? А аттук следва да запитам - и по Българското радио? Ако случайно е забравено това решение на Народното събрание, моля да бъде пхрипомнено на съответните институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще направя справка. Не е казвано да се преустанови предаването.
Давам думата на господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст.Стамболов", СДПД "Ера-3"): Госпожо председателству¬ваща, дами и господа! Тази дискусия още миналата седмица започна при един твърде висок политически градус. Това не е толкова изненадващо, като се има предвид, че сигурно всяка от политически¬те сили би желала да свърже себе си категорично с подкрепата на Европейската конвенция на човешките права и основните свободи.
Заедно с това съществува още едно обяснение за този твърде висок и недостатъчно конструктивен политически градус. И обяснението на този факт е в обстоятелството, че твърде малко хора у нас се занимаваха с изследването на правата на човека и още по-малко се ангажираха доскоро с тяхната защита. Послуша¬нието пред един режим вчера днес се компенсира с политическото обругаване на опонента. И за съжаление това става по един въпрос, който би трябвало да обединява не само народните представители, но чрез тях да търсим и съгласие в цялото общество.
Хубаво е, че тази конвенция, за ратификацията на която пледираме, защитава правата и на тези, които са били преди време срещу нея. Тя защитава правата и на последователни, и на конюн¬ктурни личности, и на достойни хора, и на идеологически доносници. Но точно в това се състои универсалността на стандартите и тяхното значително място в с ъвременното общество.
Днешното обсъждане на Европейската конвенция е една от стъпките на приобщаване към европейските стандарти. Аз не преувеличавам този факт, на който сме свидетели в българския парламент днес, защото ни предстои един нелек и дълъг път в това все по-широко интегриране с европейските структури. И нещо повече - възприемане на това мислене и на тези ценности, които могат да ни водят към обединена Европа.
Тази конвенция е едната част от проблема за правата на човека, свързана със защитата на гражданските права. Неин аналог е Международният пакт за гражданските и политическите права. И това от своя страна пък показва, че ние се нуждаем в недалечно време от ратифициране и на социалната Харта, която пък от своя страна ни свързва с международните стандарти в област¬та на икономическите, социалните и културните права.
Смятам, че новата Конституция, която има Република Бълга¬рия, дава възможност да не се задържа процесът на приобщаването към цялостния пакет от международноправни документи, свързани с актовете, приети от страните-членки на Съвета на Европа и най-вече на Европейската общност.
Бих искал да направя някои конкретни предложения във връзка с решението, което трябва да вземе българският парламент.
Предложеният закон за ратификация на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г. се извършва с две резерви и една декларация. В мотивите, подписани от министър-председателя, придружаващи Закона за ратификация на конвенцията, към края се казва следното: при определено тълкуване на текста би могло да възникне съмнение за несъответствие на разпоредбите на чл. 22, ал. 1 на Конституцията на Република България с второто изрече¬ние на чл. 1 от допълнителния протокол и на чл. 36, ал. 2 и чл. 53, ал. 2 и ал. 6 от Конституцията с второто изречение на чл. 2 от протокола.
Без да се внасят изменения в Конституцията, тази опасност може да бъде избегната чрез формулиране на съответни резерви и тълкувателна декларация съгласно чл. 64 на конвенцията.
Нека сега да погледнем визираните конституционни разпоред¬би, тяхната връзка с Европейската конвенция и да преценим дали подобни резерви са наложителни.
Във второто изречение на споменатия чл. 1 от допълни¬телния протокол се казва, че никой не може да бъде лишен от неговата собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона или в общите принципи на междуна¬родното право. От своя страна чл. 22, ал. 1 на Конституцията казва, че чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобият право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си.
Съпоставянето на двата текста мисля, че много лесно ще ни даде отговор на въпроса, а именно този отговор е отрицате¬лен - че не се налага предложенсата резерва. Защото второто изречение на чл. 1 има за цел да защити една придобита собстве¬ност. А на този текст отговаря не чл. 22, а чл. 17 от българската Конституция, който казва, че правото на собственост и на наследя¬ване се гарантира и защитава от закона, а съответно ал. 5 предвиж¬да, че принудителното отчуждаване на собственост може да се извършва само при ограничени условия въз основа на закон, когато по друг начин не е възможно да бъдат задоволени съответните нужди. Точно такава възможност допуска конвенцията.
А в случаите, когато се изисква разпореждане с придобито¬то право на с обственост вследствие на наследяване, тогава важи дадената възможност на държавите да осъществяват контрол върху ползуването на собствеността в съответствие с общия интерес.
Следователно нищо не налага създаването на тази резерва, която би могла да създаде превратното впечатление, че българската Конституция не дава достатъчно ефективна защита на частната собственост. Нещо, което мисля, че никой не би се наел да твърди, разглеждайки текстовете на основния закон.
Същите аргументи могат да се приведат и към втората от посочените резерви, която се отнася до чл. 36, ал. 2. Там е казано: "Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползуват своя език."
Второто изречение на чл. 2 към допълнителния протокол гласи: "При изпълнението на функциите, поети от държавата в областта на образованието и обучението, тя уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения."
Бихте могли да отворите Конституцията малко по-нататък, в чл. 47, ал. 1, където се казва: "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата."
Следователно на родителите е дадена пълна възможност те да съдействуват на своите деца в техния свободен избор на философско и религиозно образование и следователно тук всякакви резерви отново са излишни. Може би опасенията на правителството са били, че ратифицирането на конвенцията без това уточнение би могло да възлага върху държавата някакви допълнителни финансо¬ви задължения. Но мисля, че държавата ясно е посочила границите на тези свои задължения. А предвиденият контрол върху образование¬то е също един универсален принцип, възприет във всички страни, който съответствува на необходимостта да бъдат уважени стандар¬тите, които държавата въвежда за осъществяването на образованието.
Това са моите аргументи, които се надявам да ви убедят в излишността на предлаганите две резерви към конвенцията.
Заедно с това трябва да подчертаем, че според чл. 5, ал. 4 на Конституцията е предвиден приоритет на международните норми пред нормите на вътрешното законодателство, които им проти¬воречат. Тук обаче става дума за резерви по отношение на определен закон, а не на Конституцията, защото Конституцията не може да бъде поставена по-ниско от международните норми. Друг е въпросът, че трябва да има пълно съответствие между нейния дух и тези международни стандарти. И мисля, че по принцип такова съответствие е налице. И не се налага тези два документа с еднаква юридическа сила да бъдат противопоставени, макар и чрез внасянето на някакви допълнителни уточнения.
Най-накрая в същия законопроект е предвидена и една декларация, свързана с второто изречение на чл. 2 от протоко¬ла, в която се казва, че не следва да се тълкува като възлагащо на допълнителни финансови ангажименти върху държавата по отношение на учебни заведения с философска или религиозна ориентация извън ангажиментите, предвидени за българската държава, в Конституцията и действуващото законодателство на страната.
Аз вече по повод на втората резерва изтъкнах доводи, които могат да ни освободят и от тази декларация, още повече, че самата конвенция не прави съвсем ясно разграничение между употребата на техниката на резервите и на декларациите, освен териториалните декларации. Но при нас такива не се предлагат, най-малкото поради унитарния характер на държавата и поради необходимостта тази конвенция с еднаква сила да действува върху цялата територия на страната.
Съществува един допълнителен аргумент с юридическа стой¬ност, а именно: според Конституцията Конституционният съд е този, който има единствен правото да дава задължителни тълкувания на Конституцията. И с такава дейност парламентът не би трябвало да се нагърбва. Нещо повече - той няма такова правомощие. И следователно предвиждането на тълкувателна декларация не по отношение на закон, а на Конституцията, е също надхвърляне на неговите правомощия.
Това са моите аргументи, които ми дават основание да предложа за приемане втория от законопроектите в частта му от чл. 1 и чл. 2 единствено в следния текст:
"Ратифицира допълнителния протокол от 20 март 1952 г. към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свобо¬ди, подписан на 7 май 1992 г. в Страсбург."
И тук да се постави точка. Останалият текст е излишен. Като, разбира се, ще остане и заключителната разпоредба, свързана с влизането в сила на приетата ратификация.
Надявам се, че народните представители ще подкрепят това разбиране, защото то едновременно показва нашето желание без всякакви уговорки да ратифицираме Европейската конвенция, показва принципното съответствие на Конституцията с този между¬народноправен акт, не внася излишно разколебаване както в гражданите, така и в международните институции - че нашето право създава тази обща рамка, която може да бъде попълвана, и чрез по-нататъшното присъединяване към допълнителните протоколи. Струва ми се, че трябва да бъде напълно ясно, че ратифицирането на конвенцията не означава автоматично присъединяване към всички от допълнителните протоколи. Тези допълнителни протоколи в една своя част внасят изменение и допълнение към конвенцията, в друга своя част те предвиждат гаранционни процедури, които създават реалност при приложението на съществуващите в нея права, а някои от тях засягат и една материя, която допълнително разширява спектъра на действието на конвеницята.
Затова решението, което предлагаше нашата парламентарна група, мисля, че наистина е удачно:
"Да се възложи на Министерския съвет да проучи възможнос¬тите за нашето присъединяване към тези протоколи и да излезе с едно становище за своята позиция кои от тези протоколи ние в най-скоро време трябва да ратифицираме и по какъв начин по¬нататък се осъществява цялостното приложение на този пакет от международноправни моменти. Защото Европейската конвенция за основните права и човешките свободи е само началото не в нашата интеграция към европейските хуманитарни стандарти, но и началото в пълния каталог от международно признати права и свободи, които се прилагат в Европейската общност.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Господин Стоилов, преди да дам думата на господин Абад¬жиев, бих искал да обърна внимание на госпожи и господата народни представители, че в ложата на нашата пленарна зала горе е една пленарна делегация на Християнсоциалния съюз, която включва парламентаристи от Европейския парламент, от Бундестага, от Ландестага и начело с главния секретар на Християнсоциалния съюз, на който благодаря за тяхното присъствието. (Ръкопляскания, депутатите стават прави и продължават с ръкопляскания да привет¬стват гостпите на балкона.)
Господин Абаджиев.
Ако няма някакви реплики, господин Абаджиев, заповядай¬те.
Искам да предупредя само групата на БСП, че двамата говорители досега имат вече повече от 25 минути. А са се записали 9 оратори в рамките на 1 час.
Господин Боков е говорил 11 м. и 30 сек., господин Янаки Стоилов - рекорд: 13 м. и 30 сек.
Така че пак ще останат може би хора, които да не могат да вземат думата.
Господин Абаджиев, имате думата.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Законопроектът за ратификация на Конвенцията за защита правата на човека мисля, че може да бъде определен като една от най-важните и най-значими законодателни инициативи на прави¬телството. Защото тази конвенция по своята същност е своеоб¬разна европейска магна харта либертата. В съответствие с евро¬пейското културно наследство, политически традиции и идеи, в центъра на които е човешката личност като неповторима нравствена ценност, тя утвърждава основните граждански и политически права и свободи за всеки човек от юрисдикцията на страните-членки на Съвета на Европа, без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, език, религия, политически убеждения, национален и социален произход.
Сред гарантираните от тази конвенция права са правото на уважение на човешкия живот, правото на свобода и сигурност, правото на неприкосновеност на личния и семеен живот. Това са правата, това са ценностите, които ни бяха ограбени в продълже¬ние на почти половин столетие от комунистическата диктатура.
Затова Европейската конвенция най-добре може да бъде разбрана от нас като отклик на човека спрямо една историческа обстановка, в която границите на държавната власт се предефини¬рат на основата на принципа на неотменяемост на човешките права. Тези лични права установяват границите, до които може да се разпорежда държавната власт. Те установяват онова пространство, онзи запазен периметър на свободен морален избор на личността, в който тя може да живее с обществените и политическите убежде¬ния, да отстоява своето мнение и идеи, да определя сама начина си на живот.
Европейската конвенция обаче декларира човешките права не само като кредо. Тя включва и практически способи и техники за въплъщаване на ценностите в реалности.
С допълнителния протокол от 20 март 1952 г. ратифицираните държави се задължават да провеждат периодични свободни избори за законодателните им органи при тайно гласуване, при условия, гарантиращи свободната изява на волята на народа.
Следователно конвенцията утвърждава плуралистичната демокрация като форма на управление, в която хората общуват не посредством сила и принуда, а посредством разумен диалог.
Една твърде съществена особеност на Европейската конвен¬ция е, че тя не само декларира човешките права, но тя създава и свои институции, чрез които осигурява тяхната ефективна правна защита, а именно: Европейската комисия по правата на човека, Европейският съд по правата на човека, Комисията на министрите на Съвета на Европа.
С предлагания законопроект за приемане на декларации по смисъла на член 25 и 46 на конвенцията нашата страна признава компетентността на Европейската комисия по правата на човека да разглежда жалби от всяко лице, неправителствена организация или група от лица, с които оспорват законодателни норми или административна практика, накърняващи техните основни човешки права.
Нашата страна също признава и юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека по всички въпроси по тълкуването и прилагането на конвенцията. Този европейски правен ред е огромно завоевание. Той превръща отделната личност в субект на междуна¬родното право. И аз споделям становището на Законодателната комисия, която предлага декларациите по член 25 и 46 от конвенция¬та да влязат в сила с влизане в сила на самата конвенция, с нейното ратифициране.
Проектната форма за ратификация на конвенцията, за да избегне каквато и да е колизия с Конституцията, чиито текстове не са идентични с тези на конвенцията, прави определени резерви по конкретни конституционни разпоредби. Споделям становището на Законодателната комисия относно резервата по обхвата и съдържа¬нието на чл. 22, ал. 1 в Конституцията.
Що се касае до налагащите се други изменения в законо¬дателството, те ще могат да бъдат направени и по-късно. Защото съгласно Конституцията след ратификацията конвенцията ще има пряко действие като част от позитивното ни право и приоритет пред законите, които й противоречат.
В обобщение бих казал: ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека ще е от огромно значение за разви¬тието и укрепването на демократичните процеси у нас. Преди всичко конвенцията чрез институциите си ще гарантира освобождаване на обществото ни от злините, които в течение почти на половин столетие тегнеха над него; от тиранията и произвола; от потисни¬чеството на съвестта, мисълта и идеите; от бедността.
С ратификацията на конвенцията нашата страна в рамките на своя суверенитет завишава правните гаранции за всеки българ¬ски гражданин за защита на правата и свободите им. А свободният, морален и културен живот е необходим както за стабилитета на демокрацията, така и за икономическото развитие на страната.
Най-после ратификацията на конвенцията означава, че нашата страна държи твърд курс на приобщаване към Европа, приоб¬щаване към ценностите на Европа, към ненакърнимата човешка свобо¬да. И аз считам, че конвенцията ще бъде ратифицирана от Народното събрание с огромно мнозинство.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Абаджиев. Има думата за реплика господин Премянов.КРАСИМИР ПРЕМЯННОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз приемам логиката на изказването на предшествуващия оратор. Но не за това вземам думата, за да изразя своето несъгласие да направя реплика, а за това, защото беше изтъкнат един аргумент в полза на резервите, които придружават предложението за ратификация. А именно, че в Конституцията са изложени принципи, които ораторът сметна, че има основание, ако не бъдат приети резервите, да влязат в колизия със самата Европейска конвенция.
Аз мисля, че това не е основателно, тъй като самата Конституция прокламира примата на международните норми. И тя обявява принципа за прякото и непосредствено действие на самата Конституция. Следователно конституцията, върху която ще се гради тезата, че резервите са необходимост, за да не нарушим Конституцията, според мен не съответствува на духа, тона и на разпоредбите на самата Конституция.
Аз мисля, че изводът, който следва да направим от мно¬гото предложения, които и от ляво, и от дясно идваха по повод на предложението да направим всичко възможно десетте факкулта¬тивни протокола към Конвенцията да бъдат ратифицирани от нас, е, че това съответствува на Конституцията, че няма опасност да влезе в колизия една или друга норма на Конвенцията с нашата Конституция. И трето, че ние като Народно събрание сме задължени в цялото приложно поле и широк обхват на тази Конвенция и факул¬тативните протоколи да възприемем европейските стандарти за правата и свободите на личността.
Изразявам несъгласие с това, което беше изразено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
ГЛАС ОТ СДС: Много фубаво!
ГЛАС ОТ СДС: Става ми мъчно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли друг желаещ да направи реплика? Няма. Господин Лютфи, имате думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми дами и господа народни представители, свободно и демо¬кратично общество може и трябва да се гради от свободни хора. Само освободеният духом човек е способен да разкрие в пълна степен своя талант и реални възможности на творец и изпълнител. Но за това са необходими условия, предпоставки и гаранции за Сл.Р/ЙА фундаменталните права и свободи на всеки индивид и на малцинстве¬ните групи в едно общество.
Свободата е най-ценното достижение на човека е демокра¬тичните и резвитите общества. Но историята на човечеството показ¬ва, че свободата и правата на човека и на човешките общности не се дават даром, а за тях човекът и общността трябва да се борят и след това трябва да ги отстояват.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е предмет и на днешната дискусия, представлява изключително важен документ, който вече е ратифициран от болшин¬ството европейски страни и България е следващата държава, която ще ратифицира тази конвенция.
Страната ни заявява на висок глас, че тя се присъединя¬ва към държавите, ратифицирали Конвенцията и приложения Първи ппротокол, и давайки съгласие з априсъединяване на България като страна към Четвърти и Седми протокол ще спазва стриктно всички клаузи, залегнали в тези документи, и в шестте протокола, които са неделима част от Конвенцията.
Уважаеми дами и господа, съгласно установената традиция в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа всяка страна, която вече е приета за редовен неин член следва в срок до една година да ратифицира спомената Конвенция.
Дебатите по повод ратификацията в българския парламент е още едно доказателство, че България твърдо е решена да утвърж¬дава демократичните процеси в страната ни и неотклонно да про¬вежда политика по посока включването си по-активно в европейския процес, в европейските структури, както и приобщаването ни към европейските стандарти за правата и свободите на човека.
Не мога да не отбележа и фактът, че приемането на Репуб¬лика България в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа стана на 7 май 1992 г., т.е. 7 месеца, откакто страната ни се управлява от първото демократично правителство, избрано и подкре¬пено от парламентарното мнозинство, състоящо се от народните представители на СДС и Движението за права и свободи.
Отбелязвам този факт, защото Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа приема нови членове в своя състав само и единствено, ако непоколебимо е уверена, че страната-кандидат отговаря на условията и изискванията за редовно членство в тази авторитарна политическа организация. Тези условия са безус¬ловно спазване на човешките права и свободи, както и спазването и гарантирането на правата и свободите на всички видове малцинст¬ва, установявани и утвърждавани на свободна пазарна икономика, гарантиран социален граждански мир, както и реалното наличие на политически плурализъм, независима съдебна система. Да, всичко това днес е в процес на трайно установяване и утвърждаване в страната ни.
България има пълното право да се гордее с обстоятелст¬вото, че преходният период у нас се осъществява при наличието на траен социален мир, че България вече се сочи за модел на мирно и демократично решаване на правата и свободите на човека и човешките общности. Съществен принос за всичко това има Движе¬нието за права и свободи, като политическа сила с всички свои структури по места, а също така и с активната си парламентарна дейност.
В докладите на Политическата комисия, на Комисията по юридическите въпроси и правата на човека, както и в докладите на докладчиците на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, които посетиха нашата страна в навечерието на приемането ни в Асамблеята на Съвета на Европа беше изрично подчертана ролята на Движението за права и свободи и неговата парламентарна група за възстановяването, утвърждаването и гарантирането на правата на малцинствата в България.
Държава, където този проблем не е намерил своето демокра¬тично ицивилизовано решение в унисон с европейските стандарти, бива разтърсвана от жестоки кръвопролитни междуетнически конф¬ликти. Това вече е сериозна заплаха както за сигурността и демо¬кратичното развитие на самата държава, но застрашени са мирът и сигурността както в субрегиона, така и сигурността на целия европейски континент.
Като илюстрация на тези мои слова са събитията в Босна и Харцеговина, в Молдова и в редица републики от бившия Съветски съюз. България, превръщайки се в остров на мира на Балканския полуостров, има моралното право да се присъедини към семейството на държави, вече ретифицирали Конвенцията.
Движението за права и свободи както и досега, така и за в бъдеще ще съдействува на правителството на Република Бъл¬гария да се придържа и безусловно да спаз0ва всички членове и алинеи на Конвенцията и Протокол # 1, както и останалите про¬токоли, на които България ще бъде страна.
Приветствуваме решението на правителството ни да бъде премахнат 6-месечният мораториум за прилагането на Конвенцията след приемането на Закона за ратифицирането й от Народното съб¬рание.
Изказваме одобрение по отношение намерението на прави¬телството своевременно да приведе вътрешното ни законодателство в съответствие с текстовете, залегнали в Конвенцията и протоколи¬те # 4 и # 7, а останалите протоколи би трябвало също да бъдат подписани от правителството ни и ратифицирани от нашия парламент. Защото всъщност тези протоколи допълват и дават пояснения, касае¬щи самата Конвенция и Протокол # 1.
Освен това приветствуваме решението на правителството, изразено от министър-председателя господин Фиолип Димитров Конвен¬цията да бъде ратифицирана, т.е. проектозаконът за ратифицирането да бъде приет без резервите и без декларацията.
Тук искам да заявя, че Движението з аправа и свободи подкрепя предложението, изразено от господин Янаки Стоилов, защото всъщност резервите, които фигурират в проектозакона за раттифициране, с нищо не противоречат на нашата Конвенция, а резерви се правят само тогава, когато текстове, членове от Кон¬венцията и протоколите противоречат на нашата Конституция. А това не е налице, както ясно, точно и аргументирано беше казано от господин Янаки Стоилов.
Като се изключи, разбира се, и Протокол # 6, който пред¬вижда премахването на смъртното наказание, тук парламентарната група на Движението з аправа и свободи счита, че по този въпрос в страната ни следва да бъде проведено едно допитване до народа, след което въпросът да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание. И там да бъде взето решението дали страната ни на този етап може да подпише и Протокол # 6.
Но за всичо това е необходимо време.
Уважаеми дами и господа народни представители, завърш¬вайки своето изказване, бих искал да изразя още веднъж нашата увереност и вяра, че Република България твърдо и необратимо се присъединява към семейството н ацивилизованите и демократични общества, за които правата на човека и човешките общности са нещо свещено и неприкосновено и тяхното спазване представлява най-истинската гаранция за мира и просперитета на тази държава. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Лютфи. Госпожа Поптодорова иска думата за реплика.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, господин председател. Моята реплика е по-скоро с хронологичен характер, това е едно хронологично уточнение. Аз искам само да припомня, че България беше специално поканена като специален гост в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през месец септември 1990 г. И в името и на историческата коректност, за¬щото с течение на времето това влизане в Парламентарната асам¬блея на Съвета на Европа все повече ще се превръща не само в политически факт, както го тълкувахме днес, а и в исторически факт, аз си мисля, че от гледна точка на България като положение в Европа, като присъединяване към Евмропа, би било некоректно да пропускаме тази цяла една година до същинското влизане на България за член на Съвета на Европа.
Зная, че редица мотиви пречат може би тази година да бъде отчетена като такъв факт. Но това не ни помага като нация. И аз си мисля, че господин Лютфи направи само формален пропуск, а не същността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо Поптодорова, ще си позволя да не се съглася с вашата реплика. Не за друго, а просто защото трябва да гледаме фактите такива, каквито са. Моите колеги, господин Генов, председателят на нашата делегация, Аспарух Панов и останалите колеги, господин Боков, и господин Тошев знаят много добре колко страни чакат пред вратата на Парламентарната асамблея да бъда приети за редовни членове. Но тези държави, републиките на бившия Съветски съюз и редица други страни чакат и желаят да влязат, но те не отговарят на изискванията, които са необходими, за да бъдеш приет за редовен член на Парламентарната асамблея. Тоест не е налице именно главното и основно условие, а това е спазването на човешките права и правата на малцинствата. Това всъщност до изборите през октомври 1991 г. у нас също не беше факт. Реалното възстано¬вяване на човешките права и свободи е един процес. Той де факто започна именно от откомври, следд изборите и откакто всъщност страната ни се управлява от първото демократично правителство. Това е факт. (Възражения от опозицията, ръкопляскания в мнозин¬ството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Димитър Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин предсе¬дателю, дами и господа народни представители! Димитър Михайлов от Предизборния съюз на Българската социалистическа партия, Българската либерална партия, Отечествената партия на труда, Християнрепубликанската партия, Партията "Християнско женско движение", Народнолибералната партия "Стефан Стамболов", Социалис¬тически младежки съюз и Федерацията на Българската социалисти¬ческа младеж (обаждат се от мнозинството: И "Ера-3")
Дами и господа народни представители! Ратификацията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. е изключително важно, отговорно и знаменателно събитие от живота и работата на това Народно събрание. Наистина тази конвенция беше предшествувана от всеобщата Декларация за правата на човека от 1948 г. и последвана от множество други международни конвенции и актове за всестранна защита на правата на човека, които са ратифицирани от нашата страна.
На Европейската конвенция за правата на човека заедно с последвалите я десет протокола към нея, създава правни механизми и структури за реална и ефективна защита на правата на човека. Тук се постави основателно въпросът защо Република България беше приета в Съвета на Европа сравнително бързо и след трите източно- и централноевропейски страни - Полша, Чехословакия и Унгария. Някои депутати от дясната страна и от Движението за права и свободи заявиха ,че това е заслуга изключително и само на сегашното правителство на Република България.
Приемането на Република България в Съвета на Европа на 7 май т.г. наистина стана при това правителство. Никой не може и не бива да отрича неговата заслуга. Никой не може да оспори и заслугите обаче на сегашния президент доктор Желю Желев. (Възгласи: "Браво!") Както и на предишния президент госпо¬дин Петър Младенов. (Възражения)
Главният фактор, който подготви почвата и обуслови прие¬мането на Република България в Съвета на Европа обаче си остава мирнинят процес и мирният преход в България от тоталитарна система на управление към демокрация. И затова трябва да бъдем обек¬тивни, изразявайки своето лично мнение. Смятам, че заслуги за това имат и правителствата на Георги Атанасов след 10 ноември 1989 г. (реакция в блока на мнозинството: "У-у-у!") и правителст¬вата на Андрей Луканов и Димитър Попов. (Възражения в мнозинст¬вото)
Твърде необосновано и политически тенденциозно звучат твърденията, които подценяват или отричат обективните фактори и личните заслуги в този сложен, динамичен и противоречив процес в България на преход към демокрация.
Най-същественият юридически факт за приемането на Република България в Съвета н аЕвропа според мен е новата Консти¬туция на Република България, прието от Великото Народното събрание на 12 юли 1991 г., годишнината от която отбелязахме наскоро всички демократични сили - Българската социалдемократическа партия, БЗНС (единен), Зелената партия, Българската социалисти¬ческа партия и нейната коалиция. Не мога да не отбележа тук и личните заслуги за изработването и приемането на тази Консти¬туция като тази на доктор Петър Дертлиев, на моя уважаван колега адвокат Петър Корнажев, на господин Гиньо Ганев, на професор Вълканов, на професор Нора Ананиева и много други, които работиха денонощно, за да имаме тази добра Конституция по преценка на Европейската общност. (Възражения в блока на мнозинството: "Е¬е-!")
Казвам всичко това, за да подчертая, че общественото мнение на Запад високо цени този факт, че Република България първа от източноевропейските и централноевропейските страни изработи и прие демократична, съвременна Конституция. Обърнете внимание, дами и господа народни представители, на глава втора от Конституцията "Основни прави и задължения на гражданите" (възражения от мнозинството). В нея са синтезирани най-съществени¬те положения от Европейската конвенция и Всеобщата декларация за правата на човека на двата международни пакта от 1966 г. и много други международни конвенции и договори.
С тази Конституция следва да обясним и закъснението, поради което в някои бивши социалистически страни, приети в Съвета на Европа преди Република България... Тези страни не изработиха своевременно съвременни конституции. С другите причини на тях им липсва и нова Конституция. На това основание именно не съществува юридическа база те своевременно да ратижицират Европейската конвенция, както и да уредят взаимоотношенията между вътрешното законодателство и разпоредбите на Европейската конвенция.
С оглед на това уместно е да подчертая значението и ролята на разпоредбата на член 5, алинея 4 от нашата Конститу¬ция, по силата на която международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Нещо повече, те, международните договори и конвенции, имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство.
Обсъждайки ратификацията на Европейската конвенция, изключително важно е да изясним дали приетите закони от това Народно събрание съответствуват винаги и нап ълно на Европейската конвенция. За съжаление мога да констатирам, че има законови разпоредби, които не съответствуват и дори противо¬ речат не само на принципите на Европейската харта за правдата на човека, но и на конкретни нейни разпоредби.
Нека посоча няколко конкретни случая.
Най-напред по силата на член 1, алинея 2 от първия про¬токол към Европейската конвенция, който безспорно се предлага да бъде ратифициран, всяко лице им аправо мирно да използва своята собственост. Ограничения се допускат само в интерес на обществото, а държавата може да осъществява контрол също само в съответствие с общия интерес. Така ли е наистина с измене¬нията и допълненията на Закона за собствеността и ползването на селскостопанските земи? Всички знаем, че по силата на мнозин¬ството бяха приети разпоредби, по силата на които едни и същи съвети, наречени ликвидационни, имат правото и да ликвидират кооперативните стопанства, и да управляват икономиката на тези стопанства.
Да не говорим за това, че тази разпоредба противоречи на Конституцията и е прротивоконституционна, противоречи на Закона за кооперациите, тъй като не може да се ликвидира и да се управлява едновременно от един и същ орган. Както виждате, господа, тази разпоредба, която внесе и ще внася голям смут в нашето селско стопанство и ще доведе до ннепредвидими загуби в областта на икономиката, тази разпоредба противоречи напълно на член 1 от първия протокол към Европейската конвенция. (Възра¬жения в мнозинството)
На второ място, дами и господа народни представители, съгласно член 7 от Европейската конвенция, която предстои да ратифицираме, е залегнало едно изключително важно положение: никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването не е било квалифицирано като престъпле¬ние по националното или международното право.
Само преди няколко дни тук, в тази зала, по предложение на главния прокурор беше отнет имунитетът на един депутат за деяние, което не е престътление. В писмото, искането, на главния прокурор пишеше, че той е извършил престъпление длъжностно присвояване по член 201, но никъде в изложението, в данните, в мотивите, нямаше нито след от изпълнителното деяние на член 201 от Наказателния кодекс.
В чл. 201 от Наказателния кодекс се изисква този, който върши престъплението да се разпореди с връчените му в това качест¬во обществени или частни пари, вещи или ценности, като със свои в свой или чужд личен интерес. Това е решение на пленума на Вър¬ховния съд, дами и господа народни представители, от 1983 г., което е публикувано в сборника "Съдебна практика" на Върховния съд.
Същевременно ще ви цитирам и тълкувателно решение # 50 от 1980 г. на същия Върховен съд, в което изрично се казва, че за да има присвояване длъжностното лице трябва да се разпореди с имущество в свой или чужд личен интерес. Такива факти не само че не съществуват, те и не се сочеха в искането на главния проку¬рор. Тук някои депутати от дясната страна изразиха само съмнение дали в интерес на юридическо лице може да се разпорежда с такова имущество. Никъде - нито в българското, нито в европейското наказателно право не съществува положение да има престъпление длъжностно присвояване, когато се разпорежда едно лице каквото и да е то в интерес на юридическо лице или в интерес на чужда държава. Това е един факт горчив и за съжаление, дами и господа народни представители, няма престъпление в тези данни, а не че няма тежко престъпление - изобщо няма престъпление. (Шум в залата.) А този човек е задържан... (Неодобрителни реплики от мнозинството, ръкопляскания от опозицията.)
Или да вземем друг факт.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: За конвенцията говорете!
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст.Стамболов", СДПД "Ера-3"): Георги Атанасов също беше задържан за длъжностно присвояване по чл. 201.
(Реплики на недоволство от дясно.)
За какво беше задържан той? Той беше задържан по твърде¬нията, че бил се разпоредил с 205 хиляди лева в полза на сираци, всъщност данните са, че на една бележка - резолюция написал до господин Григор Стоичков да се подготви проектопостановление и да се съгласува с Тодор Живков. Това е предложение, господа, това не е разпореждане. Но за съжаление Прокуратурата в този момент сама върши закононарушения.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Конвенцията! Говорете за конвенцията!
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст.Стамболов", СДПД "Ера-3"): Казвам тези факти, дами и господа народни представители, защото у нас по Конституция има разделяне на властите. Така е записано в новата Конституция, но на практика няма разделяне на властите. На практика всичко се ръководи от Координационния съвет на СДС и даже искането на главния прокурор за отнемане имунитета на Андрей Луканов беше подсказано от трима души от този парламент и затова, господа, вие нямате право да говорите за Европейска конвенция, която така грубо нарушихте с приетите решения.
(РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Как не ви е срам бе! Викове, шум на недоволство.)
На трето място искам да посоча, дами и господа народни представители, че в чл. 9 от Европейската конвенция изрично се предоставя свобода на мнения, на слово, и на религия. Какво стана с източноправославната църква в България? Там един депутат - председател на Комисията по вероизповеданията влезе с взлом в Светия синод. Конституционният съд постанови, че Законът за вероизповеданията е противоконституционен, но съдът, който се намира вече под ръководството на СДС реши, че няма да се занимава с този въпрос.
Главният прокурор реши, че няма да се занимава с този въпрос. Главният прокурор реши, че този въпрос не е от негова компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: 15 минути станаха, господин Михайлов...
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст.Стамболов", СДПД "Ера-3"): Но същият главен проку¬рор каза, че не е от негова компетентност и окупацията на сградата в Бистрица, докато министър Соколов каза, че това е от компетент¬ността на главния прокурор. И накрая във връзка с транспортната стачка в София - с взлом влязоха органите на Министерството на вътрешните работи, за да изгонят окупаторите. Аз питам: само¬управството кога е престъпление - когато господин Тренчев е със и подпомага Съюза на демократичните сили или когато не ги слуша покорно и когато изразява интересите на своите членове от синдиката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, много ви моля, 16 минути станаха...
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст.Стамболов", СДПД "Ера-3"): Аз призовавам от тази трибуна главният прокурор вместо да мечтае за смъртни присъди и да допуска груби закононарушения, да приложи чл. 32 от Закона за прокуратурата и да изгони сатаната от Светия синод. (Шум от мнозинството.) Ние трябва да защитим Българската православна църква! Това е наш дълг! Това не е въпрос на цвят, дами и господа, не е въпрос на една или друга вяра. Това е въпрос на правата на човека и затова ние сега, ратифицирайки тази конвенция, сме длъжни, сме длъжни единодушно да осъдим тези противочовешки, антиконституционни и противоречащи на Европейската конвенция актове.
Дами и господа народни представители, аз зная, че ще реагирате по този начин. Аз съм човек тук, не за да разединявам, а за да търся начин на съгласие (шум и реплики от мнозинството), но преди да получим съгласие или според новата терминология на Координационния съвет на СДС - разбирателство - ние можем да го получим само на основата на принципите и правата, залегнали в тази конвенция. Ние или трябва да ги признаем и да ги прилагаме такива, каквито са, или не можем да правим политиканство с това.
И още един последен въпрос. Тук се изказа мнение в ника¬къв случай да не ратифицираме Протокол 6 за смъртното наказание. Координационният съвет на СДС взе решение, и то вече се съобщи и по телевизията от заместник-министъра, и от господин Александър Йорданов, и от господин Лютфи, че трябвало да се направи социоло¬гическо проучване.
Дами и господа народни представители! Такова проучване не е нужно, защото аз мога предварително да ви кажа, че повече от 80 на сто от българските юристи, не от населението, са за запазване на смъртното наказание, но не се учудвайте. В Западна Европа, в една Франция също 80 на сто от населението са за смърт¬ното наказание и въпреки това във Франция е премахнато смъртното наказание така, както повелява чл. 1 от Протокол 6. Защо? Защото в съвременния модерен свят, европейския свят, смъртното наказание трябва да си отиде в историята така, както си отидоха и членовре¬дителните, и унизителните, и оскърбяващите човешкото достойнство наказания. Не може държавата да убива. Това е философията на премахването на смъртното наказание. Ако вие търсите политически дивиденти и под претекста на общественото мнение искате да се скриете, господа, аз ви призовавам да гледате на този въпрос не като обществен, а като научен, като човешки и през призмата на Европейската конвенция. Не се сърдете! Такива разсъждения тоталитарни има и от лявата страна. Има такива разсъждения, не се съмнявам в това. Но ние ще отстояваме своите мнения по научни убеждения, а не по политически убеждения и цветове. (Шум в залата. Председателят моли за тишина.) Накрая. Аз приветствам становището на министър-председателя, който оттегли шестмесечния мораториум, но аз решително настоявам чл. 46 от конвенцията - да не се правят никакви резерви по отношение на Европейския съд. Никакви резерви! Трябва да се ратифицира! Ние имаме всички - до девети протокол и ние можем на първо четене да ратифицираме и деветте конвенции. На второ четене можем да правим каквото искате, но ще бъде достойно за нашия парламент и това ще бъде първият показател, че ние по този основен документ имаме разбира¬телство, ако не съгласие.
Благодаря ви, дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви и аз. 19 минути и 34 секунди. Рекорд за парламента!
За реплика има думата господин Куртев, Аспарух Панов и Манол Тодоров. (Шум на недоволство от ДПС.) Ами, изпревариха ви, какво да правя сега...
По 2 минути, господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми дами и господа народни представители! Аз съм изненадан от 20-минутната реч на господин Михайлов и трябва да ви призная, че в продължение на 20 минути имах чувството, че ние отново сме репресирани, въпреки че в началото беше твърде лека и твърде несериозна. изслушахме един дълъг поименик на заслужили дейци - имах чувството, че съм на вечерна проверка, на заря, просто липсваше само и лично другарят Тодор Живков между лицата, на които трябва да благодарим. (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскане от мнозинството)
Много малко чух за конвенцията. След възхвалата последва една тирада за нарушението на човешиките права след 13 октомври, която най-малко можеше да прозвучи от тази трибуна, господин професор, защото Вие добре знаете, че ничии права не са нарушени.
И другото, което много ме изненада, това е Вашата огромна осведоменост. Абсолютно всичко, което правим на "Раковски" # 134 в Националния координационен съвет Вие го знаете по-добре и от мен. И аз дори мисля повече да не ходя там, а тук, в кулоарите на Народното събрание от Вас да получавам информация за решенията на "Раковски" # 134.
И последно, един въпрос към Вас: Вие, защитникът на човешките права до 10 ноември защитихте ли на някого правата, от репресираните? И на кого? И как не се намери един между вас например да защити моите права, когато бяха нарушавани?
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Куртев! Господин Аспарух Панов има думата.
АСПАРУХ ПАНОВ (СДС): Възразявам по същество на господин Михайлов, защото считам, че се преувеличи ролята на Конституцията за приемането ни в Съвета на Европа. Защото вие много добре знаете, че нито една от другите три страни-членки, които бяха приети преди нас (бивши социалистически страни) няма нова Кон¬ституция. Знаете, че това не е критерий за приемането ни в Съвета на Европа. Хубаво е, че сме приели нова Конституция, но не трябва да бъде преувеличавана нейната роля.
Аз просто не мога да разбера как в едно 20-минутно изказ¬ване имаше само пет минути по същество. Всичко друго беше защитна пледоария за Андрей Луканов и Георги Атанасов. Вие като техен адвокат ли се явявате тук в Народното събрание? Изобщо допустимо ли е това? И все пак всичко това би имало някакъв смисъл, ако във вашите слова имаше поне един оттенък на покаяние. (Ръкопляс¬кания от мнозинството) Защото точно тази дискусия ви дава въз¬можност на вас да направите това, което не сте направили досега - поне някакъв няанс на покаяние за нарушаването на човешките права през тези години. И не е ли някакъв парадокс, че СДС управ¬лявало съда и същото това правителство на СДС внася за ратифика¬ция точно Конвенцията за правата на човека на третия месец след нашето приемане? Не виждате ли някакъв парадокс в цялата тази работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Манол То¬доров. Заповядайте, господин Тодоров!
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Аз бих попитал господин Михайлов, когато говореше в защита на Андрей Луканов, че той не е бил извършил присвояване и поради това неговото задържане от прокура¬турата е неправилно, какви би отговорил господин Михайлов във връзка с онази точка от материала, който ни беше раздаден, в която изрично се посочваше, че по времето на Андрей Луканов с негово разрешение е опростен дълг в размер на 14,5 млн. лева по отношение, ако не се лъжа на Никарагуа?
ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Какво лошо има в това?
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Съгласно господин Михайлов, тогава действуващата Конституция на България от 1971 г., правото на опрощаване на дълг не е право на Държавния съвет. Той не е бил в Държавния съвет. Следователно, като се е разпоредил с този дълг, извършил ли е някакво престъпление и какво? Това е въпро¬сът ми към вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви! Вие бяхте в рамки¬те на времето.
Господин Михайлов има думата за дублика - 2 минути. Преди ощетихте вашите колеги, не искам да ощетявате всички колеги в парламента.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Дами и господа народни представители! Благодаря за репликите и поставените въпроси. На първите два въпроса на господин Куртев, за да си спестя време, няма да отговарям, защото това са негови констата¬ции, негово лично мнение.
Той ме попита обаче аз защитил ли съм правата на човека. Господин Куртев, аз съм член на Изпълнителното бюро на Комитета по правата на човека в България от 1988 г. (Шумно репликиране от мнозинството) Там ние сме разгледали 4000 молби. И в това си качество сме оказали помощ на хора, които са били задържани. Аз лично съм посетил Софийския затвор и въпреки ограниченията съм се срещнал с неправилно осъдени хора. Аз през това време, юристите знаят, съм бил елиминиран и недопускан до Държавния съвет, където други служеха на тоталитарния рижим и сега са при вас. (Шум в залата)
Мога да ви кажа и други факти, но не е нужно. Моята работа в областта на правата на човека е установена. Ако на някой от дясната страна не е известно, мога конкретно да разкажа. Включително и за хора, които съм защитил и които са сега народни представители. (Шум и реплики в залата)
Преувеличавам ролята на Конституцията? Не, господа, аз не преувеличавам ролята на Конституцията. Обективните процеси са основните. Аз признавам ролята на всички политически сили, особено на Съюза на демократичните сили. Но не искам да се под¬ценява ролята на другите политически сили. Не е време да казваме кой повече, кой по-малко и е трудно да направим това. Всички политически сили имат заслуги за това. И аз го признах още в началото, включително и по отношение на сегашното правителство.
Аз не съм адвокат на Луканов и на Георги Атанасов. Но съм човек, който е отговорен в този парламент за взети решения. И когато се ратифицира тази конвенция, а съм специалист в тази област, длъжен съм да кажа това.
Господин Тодоров ме пита за опростения дълг. Ще бъда откровен, колега Тодоров, не мога да кажа с точност дали е от компетентността на Министерския съвет или на Държавния съвет. това трябва да се проучи с точност. Но в никакъв случай опроща¬ването на дълг по решение на Министерския съвет не е длъжностно присвояване. В никакъв случай! Това ви заявявам най-отговорно. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Михай¬лов! Има думата следващият оратор - юриста Георги Петров (шум в залата), студент на професора.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Георги Петров, БЗНС "Никола Петков" в СДС, 26. Избирателен район, София-окръг.
Днес парламентът разглежда въпрос от изключителна важност за нашата страна. Касае се за нова ярка проява, която се вписва в последователното осъществяване на реалните демократични процеси у нас. Ратифицирането на Конвенцията за правата на човека и основните свободи е продължение и нов ярък израз на практическите действия, осъществени в парламента през последните години.
Бихме могли да цитираме много нормативни актове, плод на законодателната ни практика, в които правата на човека намират трайна регламентация, последователна закрила и гаранция за осъ¬ществяването им. Ратификацията на Конвенцията за правата на човека и основните свободи обаче е най-концентрираният израз на нашите усилия.
Много са моментите, на които бихме могли да се спрем сега. Но най-важното е, че инкорпорирайки Европейската конвенция в правната ни система, ние безусловно и безапелационно осъществя¬ваме винаги и навсякъде толкова съкровени човешки ценности и права, като правото на живот, защота срещу изтезания и безчовечно и унизително отношение, правото на свобода и сигурност, защитата на човешките права и правата на малцинствата, съпроводени от гаранции за някои основни процесуални права в областта на наказа¬телното и гражданското право, правото на уважение на частния и семейния живот.
В Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи са застъпени много важни ценности, като например в чл. 2, че правото на човека, на всеки, се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот освен от изпълнение на съдебна присъда за извърршено престъпление.
Нашата страна признава Европейския съд и другите евро¬пейски институции, свързани с парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Разбира се, ние не бихме могли да бъдем приети преди 10 ноември 1989 г., а ние бяхме приети, знаем, след 13 октомври миналата година, след победата в изборите на Съюза на демокра¬тичните сили.
Бих желал да обърна внимание на обстоятелството, че законопроектът, с който ние ще ратифицираме конвенцията, е доку¬мент, отговарящ на световните стандарти. Редица държави, някои от които с дълголетни демократични традиции, са ратифицирали конвенцията с многобройни резерви към нейните текстове. Би могло да се каже, че ние сега приемаме конвенцията почти изцяло, като прескачаме дългия път, който изминаха някои държави. Всичко това безспорно се дължи на създадената демократична обстановка у нас.
Бих желал да обърна внимание на обстоятелството, че ратифицирането на конвенцията е не краен резултат на нашите стремления, а начало на една задълбочена дейност в областта на законодателното обновление, а така също и на едно новов изме¬рение в работата на изпълнителните и съдебни органи. Ще се наложи да съобразим законите си с нея, да подготвим органи и структури, способни да претворят в реалност нейните разпоредби.
Уважаеми дами и господа народни представители! От нас ще се изисква много. Нас ще ни наблюдават, анализират, вероятно и ще ни критикуват. Дано основанията за това са все по-малко. Ориентирът за нас е Европейската конвенция, която ще ни помогне много в това отношение.
За късо време България се превърна в страна, където цари мир и спокойствие. За разлика от някои съседи, където бе пролята кръв или където в момента се пролива.
Имаме още много да работим, но усилията ни ще бъдат стимулирани от факта, че служим на една благородна идея. Дано усилията ни бъдат плодотворни.
Едно е ясно: без конвенцията по-нататък не можем. И час по-скоро тя трябва да стане реален факт от нашата действи¬телност.
Имайки предвид гореизложеното, моля, уважаеми дами и господа народни представители, да гласуваме на първо четене за ратифициране Конвенцията за правата на човека и основните свободи и на допълнителните девет протокола към нея от 20 март 1952 г., като по този начин ние се нареждаме на страната на цивилизованите страни, към които с малки изключения България е принадлежава винаги.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Георги Петров.
Господин Иван Генов има думата. БСП разполага още с 16 минути. Ако искате, Вие можете да говорите през цялото време, ако искате - да оставите и на Вашите колеги. Следващият оратор ще бъде Велислава Гюрова. Ако остане време от господин Иван Генов, по-следващият ще бъде господин Велко Вълканов.
Имате думата, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председа¬телствуващ, уважаеми колеги! Приемането на Република България за пълноправен член на Съвета на Европа възложи огромна отговор¬ност върху официалните български власти. Отговорност политическа, юридическа и морална. Народът е в правото си да знае как се носи тази отговорност и да не допуска бягство на управляващите от нея. Защото международният образ на страната след 7 май т.г. е в най-пряка зависимсот от следването на европейските стандарти.
Чл. 8 на статута на Съвета на Европа постановява, че сериозни нарушения на правата на човека и основни свободи са основание за суспендиране на членството или за изключване на всяка държава-членка от съвета. Тези дни френска парламентарна делегация заяви в София, че приемането на България в Съвета на Европа не може да се счита за окончателно и веднъж завинаги. Ако има нови отрицателни обстоятелства, то членството на Бълга¬рия може да се преразгледа. Представител на десницата от Френския парламент тревожно отбелязва, че в България има вероятност да се приеме към дясна диктатура (възгласи на неодобрение от блока на мнозинството) Вслушвайки се в тези думи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля за тишина в зала¬та.
ИВАН ГЕНОВ: ... на предупреждение, господа от СДС и ДПС! Имайте предвид, че парламентарната и извънпарламентарната опозиция няма да жали сили срещу всякакви опити за поставяне под съмнение (възгласи на недоволство) на европейската идентич¬ност на страната, срещу всякакви опити за възкръсване на архаични балкански нрави. Членството в Съвета на Европа се отстоява гос¬тоянно с политика, която се прави с демократични средства. С репресивна политика членството се губи.
Европейската конвенция е първият от международните акто¬ве за правата на човека, който се стреми да защити широк кръг граждански и политически права, като възприема, от една страна, формата на международен договор, юридически обвързващ договарящите се страни по него и като установявва, от друга страна, система за контрол върху прилагането на правата на вътрешнонационално ниво.
Европейската конвенция е основана върху правата на инди¬видите за защита срещу злоупотреба на държавната власт. Целият правен режим на конвенцията се крепи върху приемането от държавата на задължението да осигури човешки права на всички.
Европейската конвенция е юридически символ на демократич¬на Европа. Република България е готова, ако не съществува страхът на управниците и техния неототалитарен манталитет, да възприеме напълно този символ. Новата Конституция, която Вие, господа, продължавате да пренебрегвате, създаде юридическата база за интегрирането ни в европейското правно пространство. Защото тази конституция е проникната от духа на Европейската конвенция за защита правата на човека.
Днес нашият парламентарен съюз участвува в дебата по двата законопроекта, свързани с ратифицирането на Европейската конвенция, защото този дебат ние го искахме и успяхме да го наложим въпреки вашата истински воля (неодобрение и възгласи: "Вие ли?")
Защото дебат и самото гласуване ще покажат на Европа кой е демократ и кой се страхува от демокрацията. (Възгласи: "А-у-у!")
Вие, господа от управляващото малцинство, не сте готови днес да ратифицирате Европейската конвенция! Вие се боите от нея и доказателство за това е, че все още не всички от вас искате да приемете безусловно и веднага целия контролен механизъм на Европейската конвенция. Несериозно е, господа, вашето правител¬ство да предлага декларацията във връзка с правото на индивидуална жалба да влиза в сила 6 месеца по-късно и за срок само от 3 години. Вие искате да суспендирате европейските правни стандарти преждевременно. (Възгласи: "О-о-о!") Вашето първоначално враждебно отношение към по-скорошното влизане в сила на Европейската кон¬венция е твърде показателно за Европа. Правото на индивидуална жалба е едно от най-ефективните снредства за защита на човешките права. То е фундаментално в системата за контрол, установена от Европейската конвенция, и не следва да компрометира по никакъв начин правото на всеки български гражданин да търси международна защита за нарушените си права.
Декларацията по чл. 25 не следва да обезсмисля самото право на индивидуална жалба. Неприемливо е и ориенталско е да се опитвате да налагате 6-месечен отлагателен срок, тъй като ще лишите от международна защита лица, чиито човешки права и свободи се нарушават сега.
Освен това съвременното европейско виждане за защита правата на човека не се свързват с ограничаването на действието на чл. 25 за определен период от време или с 3-годишния ваш срок. В Швеция, Холандия, Исландия, Финландия, Ирландия дадоха пример в това отношение. А вие, господа, се страхувате от постоян¬ното действие на европейския правозащитен механизъм. Вероятно има защо.
Очевидно е, че се страхувате и от задължителната юрис¬дикция на Европейския съд. Затова и тук предлагате България да остане извън времето и едва след 6 месеца и отново само за 3 години да влезе пробно в европейската правозащитна система. Мотивите за това ги няма в раздадения на депутатите материал, но една част от тях - формалните, се съдържат в доклада на минис¬търа на външните работи до Министерския съвет. Те са лесно обори¬ми.
Специализираните държавни органи - съдът и Прокуратурата, би следвало да вземат мерки за подготовка на своите структури и на съответните служители и преди 7 май т.г., е и от тогава до сега, без да чакат ратификацията.
Придобиването на опит не става с 6-месечен мораториум върху действието на Конвенцията, а чрез конкретни дела и казуси. Впрочем за господин главния прокурор Евмропейската конвенция е явно противопоказна и Европа няма да го аплодира, а ще го презре заедно с онези, които му спускат политически инструкции.
Европа, господа, няма да приеме нарушаването на човешките права и свободи. Чл. 3 от Европейската конвенция е сурово преду¬преждение срещу полицейското насилие било срещу младежи и студен¬ти, било то срещу селяни и пенсионери. (Реакция в блока на мнозин¬ството) По делото "Ирландия срещу Обединеното Кралство от 1978 година" Европейският съд даде ясни критерии за това какво е изтезание, нечовешко отнасяне или наказание и унизително отнася¬не.
Нашият Парламентарен съюз е за ратифицирането на Европей¬ската конвенция за защита правата на човека, при това безусловно и безрезервно. Предложението на правителството за две резерви и една тълкувателна декларация няма достатъчно правно основание, а е свързано с егоистични политически намерения, които отговарят на друг европейски климат.
Нашата парламентарна група е не само за ратификация на Европейската конвенция и Допълнителния протокол към нея, но и за безотлагателното подписване и ратифициране на всички 10 протокола към Конвенцията. Нежеланието на правителството да се присъедини страната към цялата европейска правозащитна система е показател за намерения, които се разминават с демокра¬тичната политика. И днес господин Савов в противоречие с Правилни¬ка за организация и дейността на Народното събрание, не подложи дори на гласуване нашето проекторешение и по този начин елимини¬ра Народното събрание от изпълнение на неговите реални пълномо¬щия.
Ние сме тук, господа, за да ви кажем, че няма да допус¬нем вашето правителство да игнорира продължително време и Евро¬пейската социална харта, която урежда защитата на икономическите, социалните и културните права към целия този комплекс от права, срещу който правителството на СДС воюва непрекъснато.
Не доказвайте за сетен път, господа, че всяка власт се бои от човешките права и свободи!
Благодаря. (Шум в залата, единични ръкопляскания от опозицията, неодобрителна реакция на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Господин Капсъзов има думата. Две минути, господин Кап¬съзов.
СВИЛЕН КАПСЪЗОВ (ДПС): Уважаеми господин председател¬ствуващ, уважаеми колеги народни представители! Ние сме свидетели и слушатели за пореден път на наредени като мъниста слова, които идват за пореден път да ни докажат, че се води борба за прикри¬ване на всички престъпления в България. (Ръкопляскания от СДС и ДПС)
Освен това един велик руски поет полемизираше с надменни¬те деца на известни с подлостта си бащи. А ние имаме работа със самоуверени деца на известни с престъпленията си предшестве¬ници. (Ръкопляскания от СДС и ДПС, възгласи: "Браво!")
Тези нравоучения, които за пореден път ни доказаха, че те не желаят да се променят, ни доказват, че ние не трябва да подражаваме на руския президент Елцин, който забрани Комунис¬тическата партия, но не трябва да бъдем страхливи и милостиви към тях независимо от заплахите им за извънпарламентарни сили, които биха могли да дойдат и да бъдат техни съюзници. Защото, господа, през 70-те и 80-те години по границите на България са убивали 14-годишни деца, за да бъдат държани под страх техните родители. И сега тук се държат лекции за права, които те отстоя¬ват. Това е срамно и за пореден път ние виждаме, че престъпници никога няма да кажат, че са били престъпници. И ние трябва да се съобразяваме с това.
Благодаря ви. (Шумна реакция в залата, ръкопляскания от СДС и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Капсъ¬зов. Господин Карев, имате думата. Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Д-р Георги Каревв, 3. Варненски избирателен район, СДС.
Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път съм направо зашеметен от безпределното нахалство и типегюзлук на хора, които просто са се лишили завинаги от морално право да защитават човеш¬ките права. (Ръкопляскания от мнозинството)
През изтеклите 45 години нямаше нито едно, повтарям, нито едно елементарно човешко право, което в България да не бъде по най-безсрамен начин погазено от комунистите. И просто се чудя как е възможно такова нахалство и такава липса на чув¬ство за покаяние и срам!
И искам да запитам господин Генов: във великия Съветски съюз, за чиито връзки на България с него и за вървенето на Бъл¬гария по стъпките на великия Съветски съюз той има определен личен пример, дали му е известно, че в този Съветски съюз десе¬тилетия наред съществуваше в номенклатурата на престъпниците терминът "правозащитник"? Тоест всеки, който си е позволил да се опита да установи някакъв контакт с европейските институции и да поиска от тях защитата на съветски граждани от дейността на репресивния апарат, слят с КПСС, това е едно и също, всеки такъв попадаше в графата "правозащитник", която, смея да ви кажа, беше една изключително тежка престъпна категория.
И пак повтарям: за това, че България е следвала Съвет¬ския съюз в това отношение, смятам, че и определен личен пример и принос има и господин Генов.
Просто искам да кажа, че уважение към човешките права и защита в България ще има, милост към престъпниците няма да има никога!
Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Карев. Госпожа Захариева.
СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА (СДС): Свиляна Захариева, СДС.
Господин Генов, казахте, че пак сте тук. За жалост ¬да, все още сте тук, но дано скоро решите, че трябва да бъдете другаде.
Говорите за това, че ние сме искали да ви оставим някъде извън времето. Чудя се вие къде ни оставихте, в кое време ни оставихте през тези 50 години?
Говорите за някакви "диви балкански страсти и ориентал¬щина". Така характеризирате този малък период от време, след 1989 г., декември. Питам ви как трябва да характеризираме другия, дълъг период, един дълъг период, в който наистина ние май бяхме в едно безвремие, в който вие не говорехте за права и свободи, а сега така много милеете за тези права и свободи? Ясно, давате си сметка какво ще последва, може би... (Шум в залата, реакция на опозицията: "Е-е-е!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви за краткостта.
Господин Иван Генов, имате думата за дублика. Господин Генов, много Ви моля в рамките на 2 минути. Моля за тишина в залата! Без заглавието на вашата партия, че е много дълго...
ИВАН ГЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Общото, което характеризира тримата колеги, които направиха реплики, е, че са пленници на миналото и са неспособни да гледат напред. (Реакция на мнозин¬ството, възгласи: "КГБ-КГБ!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми колеги, много ви моля, за да може да приемем закона поне на първо четене! Дайте възмож¬ност на оратора да се изкаже!
Имате думата, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: По отношение репликата на господин Капсъзов искам да кажа следното:
Господин Капсъзов и вие, господа от ДПС! В Съвета на Европа вашият представител следва да се държи като гражданин на Република България, а не да организира едно безпомощно турско лоби, в което влизат единствено тримата представители от СДС. (Шумна реакция на мнозинството, реплики, които не се разбират)
Както Вие, така и господин Татарлъ сте се заклели в Конституцията и сте длъжни да я уважавате. В нея няма термин "национално малцинство" и не манипулирайте с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще има.
ИВАН ГЕНОВ: Господа, досегашната дейност на ДПС доказва, че онова не е Движение за права и свободи, а партия, която отне права и слободи на своя, а и не само на своя електорат. Продължа¬ващото изселване в Турция е най-яркото свидетелство.
ГЛАС ОТ СДС: Стига бе, съветски агент!
ИВАН ГЕНОВ: Тези хора се изселват не заради причините от декларацията на господин Лютфи, а заради безработицата (недо¬волни възгласи и шум в ДПС и СДС), реституцията и идейната бед¬ност на ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
ИВАН ГЕНОВ: ДПС е партия само (шум в СДС и ДПС, свиркания в ДПС) бореща се за власт партия, която превръща СДС в свой заложник.
ГЛАС ОТ СДС: Ченге!
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС, от място): Кагебеец!
ИВАН ГЕНОВ: По отношение на господин Карев искам да му кажа следното. Господин Карев, антикомунистическата параноя не е на почит в Съвета на Европа. Тя е символ на пещерно и прими¬тивно мислене. Гласуването на Вашия представител и на Вашите представители в Съвета на Европа в Будапеща, особено когато цяла Европа, всички европейски депутати осъдиха грубите наруше¬ния на правата на човека в Турция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Генов, ... минутка, моля Ви се.
ИВАН КУРТЕВ (СДС, от място): Имаш в Москва досие!
ИВАН ГЕНОВ: Още от този момент представителите на СДС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прекратете, господин Генов!
ИВАН ГЕНОВ: ... размиха демократичния образ на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Генов, изтече Ви време¬то.
ИВАН ГЕНОВ: И на госпожа Захариева искам да кажа, че не следва да се превръща пленарната зала в "четвърти километър". Тук не е място за самолечение. (Частични ръкопляскания в малцин¬ството)
ГЛАС ОТ СДС: Националсоциалист.
ГЛАС ОТ ДПС: Националсоциалист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. (Шум в мнозин¬ството) Има думата госпожа Велислава Дърева. О, прощавайте. От СДС е ораторката - Велислава Гюрова. Имате думата. Извинявам се още един път. Съвпадат ви първите имена. Още един път се извинявам, имате думата.
ВЕЛИСЛАВА ГЮРОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. През 1950 г. на 4.ХI. е подписана Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като същата влиза в сила - забележете, на 3.IХ.1953 г.
Както всички ние добре знаем, Съветът на Европа - това е една паневропейска институция с най-широко представителство, имаща за цел да защитава и укрепва плуралистичната демокрация и правата на човека, да търси решения на проблемите на европей¬ското общество, както и да съдействува за основаване на европей¬ския културен идентитет. Или, с други думи, Съветът на Европа в областта на социалната политика и правото е това, което е Европейската общност в областта на икономиката. Безспорно е, че в Съвета на Европа влизат почти всички европейски демокрации, поради това тя заедно с Организацията на американските държави и Организацията за африканско единство е една от трите най¬важни регионални международни институции.
Европейската конвенция без съмнение е един от стълбовете на европейския правен ред и, както често казват, тя репрезентира бъдещия конституционен ред на обединена Европа.
На 7.(error).1992 г. България след демократични, свободно проведени избори, при първото от почти половин век насам неко¬мунистическо правителство беше приета в семейството на европей¬ските народи, като по този начин ние на 7.(error). доказахме, че не само географски се намираме в Европа.
На 1.(error)II.1991 г. Европейската конвенция е ратифицирана от почти всички страни-членки на Съвета на Европа. Нека не заб¬равяме обаче, че протоколите към нея, които са 9 на брой, се подписват и ратифицират поотделно.
Конкретно място е, бих казала, централно място в конвен¬цията заема механизмът на възстановяване на човешките права, които са нарушени, основаващо се на възможността всяко лице, група лица или неправителствена организация да подаде жалба в Европейската комисия по правата на човека.
Нека обаче не се забравя разпоредбата на чл. 26 от Кон¬венцията и най-вече от лявата страна на залата, според която Европейската комисия по правата на човека може да започне работа по едно дело само след изчерпване на всички вътрешноправни сред¬ства за защита в съответствие с общопризнатите норми на между¬народното право и преди изтичане на 6 месеца от датата на окон¬чателното решение на националната инстанция.
Действително в чл. 1 от настоящия закон е определен един 6-месечен срок за влизането й в сила за срок от 3 години. Разбира се, този 6-месечен срок няма пречка да бъде съкратен, въпреки че аз определено го считам за уместен. Що се отнася за 3-годишния срок, за който говори уважаваният от мен господин Боков. Аз искам да му припомня, този 3-годишен срок на действие на Конвенцията, това че декларацията по чл. 25 може да бъде с валидност за определен срок, който впоследствие бива продължа¬ван. Например за Испания е за 2 години, Франция - за 5, Исландия ¬до вземане на решение за противното. Така че това наистина няма нищо страшно в определения 3-годишен срок на действие на Евро¬пейската конвенция.
Що се отнася до протоколите, както вече казах, те се подписват и влизат в сила поотделно. Ако направим справка ще видим, че Първият протокол към Европейската конвенция за правото на собственост, образование и провеждането на свободни и демокра¬тични избори не е влязъл в сила още за Унгария, Лихтенщайн, Швейцария, поради различното време, когато този протокол е под¬писан.
Четвъртият протокол все още не е подписан от Малта, Гърция, Швейцария, Турция, въпреки че е открит за подписване още през 1963 г.
Шестият протокол, небеизвестният Шести протокол, третиращ смъртното наказание, не е подписан от Кипър, Ирландия, Турция и Великобритания.
Седмият протокол не е подписан от Белгия, Кипър, Велико¬британия.
Деветият не е подписан още от Испания, Ирландия, Ислан¬дия, Чехо-Словакия и Холандия.
Както личи от тази справка, с която вярвам много да не съм ви отегчила, всяка страна, в зависимост от своето национал¬но законодателство и своите особености сама може да прецени кога и дали да подпише и да се присъедини към протоколите на Европейската концепция.
Аз обаче считам, че по-важно е нещо друго - че са изминали цели 42 години, зада стигнем до приемането ни в Съвета на Европа през тази година.
И съзнавайки високата отговорност на това, аз вярвам, че всички ние ще положим необходимите усилия за привеждане на националното ни законодателство в хармония с европейските норми. И по този начин ще съдействуваме активно за това, гражданите с нарушени права да стават все по-малко, за да можем ние наистина да се превърнем в равноправни участници в структурите на обедине¬на Европа. (Частични ръкопляскания от малцинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Имате 5 минути и 29 секунди. Реплики няма да има. Следващият оратор е господин Велко Вълканов. БСП разполага общо с 9 минути. След него, ако остане време, ще говори господин Кюранов. Имате думата, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз приветствувам подобно на своите колеги, предстоящата ратификация на Конвенцията. Тя без съмнение е твърде важен инструмент за защита правата на гражданите.
Но бих искал да насоча вашето внимание към въпроси, които ще очертаят по-точно параметрите на тази конвенция. Конвен¬цията има два основни дяла. Първият дял са разпоредбите от чл. 1 до чл. 18. И в този дял ние намираме каталога на основните права на гражданите, каталог, който всеки гражданин трябва да има.
Бих искал да подчертая, че тази част от конвенцията не представлява особена новост за нашата страна. Защото каталогът на правата, който е очертан в конвенцията, ние го намираме дос¬татъчно разгърнат в нашата собствена правна система.
Нашата Конституция предлага каталог от права и свободи, който е значително по-богат от каталога на самата конвенция.
Искам при това да подчертая още нещо много съществено. Каталогът на нашите права трябва да се извлича не само и не единствено от Конституцията, но и от международните пактове за правата на човека, които са ратифицирани от нашата страна.
Вие знаете, че още от 1976 г. България е страна по Меж¬дународния пакт за граждански и политически права и Международ¬ния пакт за икономически, социални и културни права. Чрез тези два пакта каталогът на правата на човека у нас се разшири извън¬редно много. И ние можем с едно голямо задоволство да подчертаем, че наистина у нас, от тази гледна точка, от гледна точка формална, правата на човека са наистина добре представени.
Признание в този смисъл намираме дори и във факта, че практически Министерският съвет не предлага със своя законо¬проект почти никакви резерви. Вие чухте господин Филип Димитров. Той направи уговорката, че всъщност тези резерви биха могли да бъдат и изоставени.
Втората част, вторият дял от Конвенцията се отнася до международния механизъм за защита на правата на човека. Това е извънредно важна съставна част на Конвенцията. Но бих искал отново да подчертая, че и тук ние не сме изправени пред някаква съществена новост. Защото вие знаете, че международният пакт за гражданските и политическите права създаде Комитет по правата на човека, който може да бъде сезиран от всеки гражданин или група граждани, когато техните права са засегнати, застрашени.
Наистина беше необходимо да се ратифицира и Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права. Но ние ратифицирахме този протокол, факултативния, станахме страна по него. И за моя радост, само преди няколко дена, този протокол беше и обнародван във в. "Държавен вестник". И по този начин стана всъщност и част от нашето вътрешно право.
Следователно ние можем да използуваме вече тази органи¬зация, този механизъм, който се предвижда в Международния пакт за граждански и политически права. Този път е отворен. Всеки гражданин, който е изчерпал защитата, предвидена във вътрешното право, може вече да се обърне към Комитета по правата на човека и да го сезира със своите възражения по нарушението на неговите права.
Но няма съмнение, че предлаганият с Конвенцията нов механизъм твърде много обогатява възможностите за правна защита на гражданите. И аз горещо приветствувам тази част от конвенцията.
Много бих искал, уважаеми колеги, вие да се съгласите да отпадне декларацията, съгласно която ние ще можем да използу¬ваме механизмите за защита на правата на човека едва след 6 ме¬сеца. Не е необходимо това. Самата конвенция предвижда, че един¬ственото условие за действието на този механизъм е да е изчерпан вътрешният ред. Не е необходимо някакво приспособяване, някакво доизграждане на нашата правна система. Такава каквато е тя функ¬ционира и ако гражданите са недоволни от нейното действие, след изчерпването на нейните възможности, те биха могли и трябва да се обърнат към международните маханизми, които са предвидени в конвенцията.
Отново искам да подчертая, че господин Филип Димитров отбеляза, че декларацията може да отпадне.
И накрая един чисто правен проблем. Вече се отбеляза, че допълнителните протоколи се нуждаят изрично от ратификация. Не е възможно да се сметне, че като ратифицираме основния акт, този от 1950 г., ние ратифицираме и отделните протоколи. Това е съвършено несъстоятелна теза. Едно доказателство за това е прочутият шести протокол за смъртното наказание.
Така че аз призовавам ние тук да се ориентираме може би към едно решение, с което да задължим Министерския съвет да предложи час по-скоро ратификацията и на останалите протоколи. В акта на Министерския съвет се предвижда само ратификацията, подписването и след това ратификацията на два протокола, четвъртия и седмия. Но аз смятам, че и другите трябва да бъдат предмет на нашето внимание.
И още един чисто правен проблем. Не ми е ясно защо в два законопроекта ние ще вземем отношение към ратификацията. Според мен това може да стане в един единствен закон, Закон за ратификацията. И там, ако е необходимо, да направим тази декларация и резервите.
Ето това са, уважаеми колеги, правните проблеми, които мисля, че са важни и съществени. Но най-същественият проблем според мен си остава именно декларацията. И аз ви призовавам да не подкрепяме този текст, който предвижда отлагането на дей¬ ствието на международните механизми за защита правата на човека с шест месеца. Ще направим груба грешка. Благодаря ви за внима¬нието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Реплики няма.
Давам думата на последния оратор, който разполага с три минути, господин Кюранов.
Вие ще имате после думата, извинявайте, дядо Христофор.
Господин Кюранов, много Ви моля, да бъдете кратък, за да можем да приемем Конвенцията до края на работното време. (Реплики от блока на мнозинството, които не се разбират) Моля за тишина. Не подсказвайте на оратора.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин пред¬седателствуващ, уважаеми колеги! Важността на този политически документ се определя от факта, че става дума за най-същностните отношения между човека и властта, между човека и държавата. При това не човека като гражданин, а именно като човек, като същество, което преди всичко има право на живот. защо не беше приета тази конвенция преди 10 ноември? България не беше член на Европейския съвет. Но не това е главното. Човешките права не бяха на особена почит у нас, колеги. (Ръкопляскания в блока на мнозинството) Бяха нарушавани редица човешки права и може би най-масовото нарушение беше през 1984 - 1985 г. Аз мисля, че това беше естествено за една система еднопартийна, при едно сливане на партията и държавата. (Реплики, които не се разби¬рат)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля лявата страна за тишина.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Не се говореше за права, а се говореше за грижа. Тоест правото на човека беше заместено от патернализ¬ма. И аз мисля, че големият смисъл на тази Конвенция е именно възстановяването на човешките права, което тя ни кара да напра¬вим.
Разбира се, тук ние виждаме връзка с европейския циви¬лизационен процес. Но също така и голяма връзка с нашата Кон¬ституция, независимо от това дали се харесва на някои или не. Защото там има основни права и задължения и на мен ми се струва, че всъщност, ако говорим за някаква философия на Конституцията, това са именно човешките права.
Историята може да се разглежда като история на човешките права. Но аз няма да се спирам на този въпрос, защото няма време. Всички промени в Източна и Централна Европа станаха не защото хората бяха гладни и голи, не защото нямаха подслон, а заради човешките права.
Защо обаче и сега се нарушават тези човешки права? Ето чл. 7 на тази Конвенция: "Никой не може да бъде осъден за дей¬ствие или бездействие, което в момента на извършването му не е било квалифицирано като престъпление по националното и между¬народно право." А когато се предявяват обвинения на Луканов се говори за безвъзмездни кредити (възражения в блока на мнозин¬ството), които не са били престъпление тогава, когато са извърш¬вани. (Възражения, реплики в блока на мнозинството)
Не ме прекъсвайте, не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИН: Много Ви моля, за да можем да гласуваме, много Ви моля.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Достатъчно говорихте и вие. Чл. 5, ал. 2 изисква на всеки арестуван да бъдат предявени всички обвинения. но тук на Луканов в тази зала бяха предявени обвинения по чл. 219, ал. 4, които след това не му бяха предявени от прокурора. Следователно прокурорът си позволи да заблуди Народното събра¬ние.
Конвенцията влиза в сила шест месеца след депозирането й при генералния секретар на Съвета на Европа, за срок от три години. Тя трябва да бъде за много повече време от три години. Тя е безсрочна в редица страни, особено скандинавските. И аз мисля, че тя трябва да бъде без определен срок и да може да важи до тогава, докато хората изобщо стигат до други идеи за човешките права. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на опозиция¬та)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Реплики няма, дублики няма.
Моля ви се, мисля, че трябва да гласуваме вече. Изпълне¬ни са изискванията. Моля, народните представители да влязат в залата. Ще гласуваме т. 4 и 5 от дневния ред. След гласуването искат думата за лично обяснение господин Филип Боков и дядо Христофор. (Шум в залата, реплики)
Това е на първо четене.
Моля, поканете народните представители да влязат в за¬лата. Господин Джеров ще ви прочете какво ще гласувате. Моля, господин Джеров, прочетете какво трябва да гласуват народните представители. За тишина в залата, много ви моля!ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, така както беше докладван единият, и другият законопроект - ще ви прочета конкретното съдържание на двата законопроекта, за да могат те да бъдат поставени на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поотделно, нали?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поотделно, защото са два отделни законопроекта.
Първо. В поредицата, в логическата последователност. Първият проектозакон е за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г.
"Чл. 1. Ратифицира Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи от 4 ноември 1950 г., подписана на 7 май 1992 г. в Страсбург.
Чл. 2. Ратифицира допълнителния протокол от 20 март 1952 г. към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана на 7 май 1992 г. също в Страсбург със следната резерва и декларация, формулирани в съответствие с чл. 64 от конвенцията и на основание чл. 5 от протокола.
Резерва: разпоредбите на второто изречение на чл. 1 от протокола не засягат обхвата и съдържанието на чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България, според която (цитирам): "Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придоби¬ват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си" (край на цитата).
Декларация: второто изречение на чл. 2 от протокола не следва да се тълкува като възлагащо допълнителните финансови ангажименти върху държавата по отношение на учебни заведения с философска или религиозна ориентация извън ангажиментите, предвидени за българската държава в Конституцията и действащото законодателство в страната.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Това е първият проектозакон с редакцията, която ви проче¬тох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, колегите от лявата и от дясната страна поставят въпроса, защо трябва да се прочете целият текст при първо гласуване, нали се приема по принцип?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че не е престъпление, когато го прочета точно, за да се знае какво се гласува след толкова много изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме... (Шум в залата, Красимир Премянов иска думата)
Нека да гласуваме, а след това ще спорим... (Шум на недоволство от опозицията) Моля за тишина!
Господин Джеров, господин Премянов има нещо да каже.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов", СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми колеги!
Ако си спомняте вносителят на този законопроект - прави¬телството и неговият председател оттеглиха резервите по проекта. Следователно, когато ние гласуваме по принцип на първо четене, би следвало да гласуваме само наименованието и съдържанието на тези текстове, които са безспорни. А това, че правителството оттегля резервите също е безспорен факт...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Не са оттеглени!...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Това го чухме от устата на председателя на Министерския съвет и срокът от шест месеца, който е поставен като изискване, според нас не подлежи на гласуване. И не влиза в гласуването по принцип. Това искам да уточним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега да гласуваме на първо четене по принцип. (Шум и реплики от опозицията)
Официално няма нищо оттеглено...
Господин Джеров, да гласуваме на първо четене. (Шумът и репликите от опозицията продължават)
Официално оттегляне не е извършено. Няма официално оттег¬ляне на резервите.
Моля, гласуваме...
Господин Юнал Лютфи има процедура. Заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Има 7 минути. Аз предлагам да удължим нашето работно време до гласуването...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За първо и второ четене ли?
ЮНАЛ ЛЮТФИ: На първо и второ четене... (Шум и недоволство от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, направено е процедурно предложение. Нека да гласуваме процедурното предло¬жение първо.
Господин Пламен Вълканов има думата.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов", СДПД "Ера-3"): Господин председател, аз възразявам от две съображения.
Първото съображение е, че са направени достатъчно предло¬жения, които следва да се обсъдят в парламентарните комисии и да намерят своя израз в окончателната редакция преди второто четене.
Второ. Законодателната комисия е задължена да се произне¬се по някои от тези предложения, които доколкото аз си спомням имат чисто юридически характер и трябва да съобразят действието на текстовете с изключително много международни актове, което е необходимо да стане поне в едно заседание на Законодателната комисия.
Това, което предлага господин Лютфи, е добро, но ако не бяха тези предложения, ако не се налагаха тези обсъждания. Затова аз се изказвам против това мнение и бих го помолил да го оттегли с оглед на тези съображения.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Да гласуваме на първо четене тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми колеги, имаме възмож¬ност да гласуваме на първо четене. Няма да подлагам предложението за удължаване на гласуване, защото ние ще успеем. Предлагам и единия, и другия закон да ги приемем на първо четене. След това, ако някой направи предложение за второ четене - имаме вече възраженията.
Гласуваме на първо четене, по принцип, то е естествено, няма да чета лекции от трибуната - на първо четене точка четвърта от дневния ред: законопроект за ратифициране на Конценцията за защита на правата на човека и основните свободи и на допълни¬телния протокол към нея от 20 март 1952 г.
Моля, гласувайте - на първо четене, приемане по принцип. (Шум в залата)
Много ви моля за тишина! Имаме още един текст - т. 5 също трябва да гласуваме на първо четене, както предложи господин Пламен Вълканов.
За дядо Христофор има време, както и за Филип Боков остава време!
Резултати от гласуването - от общо гласували 211 - за - 211. (Ръкопляскания)
Моля, спрете ръкоплясканията.
Следващото заглавие, следващият законопроект, който ще се приеме на първо четене и ще се гласува - четете, господин Джеров - заглавието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият законопроект, който се поставя на първо гласуване, е законопроект за приемане на декларации по смисъла на чл. 25 и чл. 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, за признаване на компетенцията на Европейската комисия по правата на човека да разглежда жалби от частни лица, неправителствени организации или група лица и на задължителната юрисдикция на Европейския съд по правата на човека.
Това е следващият проектозакон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте на първо четене, по принцип.
Да се готви дядо Христофор за лично обяснение - 3 минути. (Недоволство от опозицията)
Добре. Той отстъпва на господин Филип Боков.
Моля, побързайте с гласуването.
Междувременно - Законодателната комисия утре в 11 ч. в зала "Запад".
Анкетната комисия за "Нефтохим" - 13 ч. в зала 517.
Резултат от гласуването: общо гласували 205, за - 205, против няма, въздържали се няма. (Ръкопляскания)
Приема се на първо четене и вторият законопроект.
За лично обяснение давам думата на господин Филип Боков - 3 минути.
ФИЛИП БОКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов", СДПД "Ера-3"): Господин председателю, може ли преди личното обяснение да направя едно процедурно предложение. Имаме още 2 минути до края на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Можете, да.
ФИЛИП БОКОВ: Господин председател, искам да предложа още сега да решим утре първата точка от дневния ред на нашето заседание да бъде второто четене на двата законопроекта, които са свързани с Европейската конвенция и с декларациите, които ние приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Боков, аз Ви дадох думата за лично обяснение. Не съм Ви дал думата по процедурно предложение. Така че - дайте си личното обяснение...
ФИЛИП БОКОВ: Разбирам Вашата строгост, господин предсе¬дател, в края на заседанието.
Искам да направя лично обяснение във връзка с това, което в края на заседанието миналия петък каза господин Алексан¬дър Йорданов, който сега си отива, и аз съжалявам, че няма да може да чуе моето обяснение.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): А сега съобщи, че се връщам...
ФИЛИП БОКОВ: А, сега се връща господин Йорданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текат минутите, господин Боков, Вие сте без карта...
ФИЛИП БОКОВ: Аз тогава твърдях, че е необходимо България да се присъедини към всички протоколи на Европейската конвенция, за да може всички хора в нашата страна да се ползват от механизми¬те на тази конвенция. Господин Йорданов се опита да ме обори и каза, че аз говоря неверни неща и неистини и твърдеше, че самото ратифициране на конвенцията означава, че ние признаваме протоколите и се присъединяваме към тях.Днес доста от ораторите, които говориха, опровергаха тази теза, но аз искам да помоля господин Йорданов да прочете тази книжка. Аз казах, че той доста приказва, а по-малко чете. Тази книжка е издадена от Българското сдружение за честни избори. Накрая има таблици на страните: коя страна към кой протокол се е присъединила. Самото наличие на тези таблици потвърждава ... (Свободка Стефанова репликира оратора) Госпожо Стефанова, аз не обяснявам на Вас.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Аз искам да Ви попитам...
ФИЛИП БОКОВ: Ще ме питате после. Аз ще се видя с Вас в коридора.
Тук има таблици и самото наличие на тези таблици потвърж¬дава обстоятелството, че всяка страна се присъединява конкретно към всеки протокол. Така че ако искаме наистина конвенцията да има пълна сила по отношение на българските граждани, ние трябва да се присъединим към всички протоколи. Благодаря!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Комисията по телевизия и радио, утре от 11,30 ч. в "Огледалната зала". Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за лично обяснение дядо Христофор.
ЕПИСКОП ХРИСТОФОР МАКАРИОПОЛСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и от лявата, и от дясната страна! Аз искам само да ви обърна внимание, че с обръщението "дядо" са се обръщали не само към духовни лица. Спомнете си историята! (Шум в залата)
Но въпросът не е в това. Въпросът е... (по-голяма част от депутатите на опозицията напускат залата). Ако обичате да ме из¬слушате. Ние изслушахме господин Боков, обаче вие не рачихте да ме изслушате. Нямам желанието да ви оскърбявам ни най-малко и няма да отвърна на обидите с обида.
Ще кажа само две думи. Току-що получих от Сливенския митрополит Дионикий телеграма, с която се отказва от подписа си под осъждането, което са направили. И още нещо... Моля ви се, точно в това ме обвиниха - за отлъчен.
И второ, епископ Герасим пък, владиката Герасим (аз ще ви го дам това нещо) обяснява, че той е бил извършен с груби оскърбления, насилия, със заплахи за низвержения, за да подпишат протокола за осъждането ни.
Второ, такова осъждане беше направено на седем духовни лица, висши духовни лица, архиереи, а някога, преди 100 години, на трима - на Иларион Макариополски, Иларион Ловченски и Панарет Пловдивски, които въпреки това обаче останаха докрай на своя си пост. Ако един човек се отлъчи или низвергне - това не е фатално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дядо Христофоре, изтича Ви времето.
ЕПИСКОП ХРИСТОФОР МАКАРИОПОЛСКИ: Ще кажа още две думи: че има едно решение на Върховния съд, което вие не сте го дали. Аз ще ви го разпространя за всички ви. Явно текстът не ви е известен. Тук се описва, че с констатацията на Дирекцията по вероизповеданията за нелегитимността на патриарх Максим е свързан с неговата жалба по този въпрос. И тази жалба се отхвърли от Върховния съд. (Реплика от опозицията: "Не е така!")
Аз ще ви дам това нещо, за да го видите. Следователно такъв съд не може да се произнесе по този въпрос - да ни осъди и да ни отлъчи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дядо Христофоре, много Ви моля!
ЕПИСКОП ХРИСТОФОР МАКАРИОПОЛСКИ: Така че, ако въпросът беше само за вземането на един чин на един човек - това е лесно. Но вземането на чина на седем човека - е невъзможно. Разберете! Това означава борба и война.
И още нещо, с името Христофор съм в избирателната листа, а не с Христо. Така съм и по паспорт, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много! Малко се отклонихме от темата.
Утре от 15 часа в същата зала. (Звъни)
(Закрито в 20,00 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(error)(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:(error)(Снежана Ботушарова)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Илхан Вели)
(Трифон Митев)