Председателствували: председателят Стефан Савов
Секретари: Илхан Мустафа и Трифон Митев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам първото заседа¬ние на нашата есенна сесия.
Моля за малко тишина и за съсредоточаване на народните представители в залата. Започваме работа.
Началото на всяка сесия, бих казал, че е тържествено и би трябвало да бъде тържествено. Радвам се, че в този момент виждам в президентската ложа вицепрезидента на нашата страна госпожа Блага Димитрова. (Ръкопляскания от блока на СДС и ДПС) Поздравявам я и й благодаря, че е направила чест да дойде тук. Виждам и министър-председателя, който е тук и който смятам... (ръкопляскания от блока на СДС и ДПС), че ще направи едно късо експозе върху законодателните намерения на правителството.
Позволете ми да ви поздравя, че отново сме се събрали в пленарната зала. Надявам се, че всички сте използували добре заслужената почивка и сега бодри ще отдадем отново сили за ползо¬творна и ефективна работа в Народното събрание.
Чудесното и горещо лято и толкова, както казах вече, необходимата на всички лятна ваканция свършиха. Сега трябва да заработим отново, да запретнем ръкави, защото ни очаква огромна работа. Всички ние го знаем. Страната се нуждае от закони, прави¬телството се нуждае от закони, които да може да прилага, за да може реформата да бъде продължена. Аз бих казал, че започва една мека и приятна есен, която е типична за нашата столица. Надявам се, че именно тази мека есен ще омекоти и нашите нрави, и нашите отношения. Също изразявам една надежда, че пророците

за една гореща политическа есен ще останат излъгани. Може би днешният пръв ден на прохлада ще даде и надежда, че и страстите ще поутихнат. Очаква ни, както казах, огромна работа. Всяка парламентарна група декларира, че има своя законодателна програма, която ще предложи. От друга страна, всяка парламентарна група декларира поне, че реформата е нужна, необходима и че трябва да я докараме докрай. Може би това единодушие ще ни помогне да преодолеем редица пречки. Разбира се, освен парламентарните групи, всеки народен представител има право да предлага точки от дневния ред, но още по-важно е, че правителството също има право да представи своята законодателна програма.
Аз смятам, че в последните два месеца от нашата работа все повече идваха законопроекти от правителството. Всъщност, това е една от неговите най-важни задачи, защото то трябва да бъде също законотворец, в смисъл да предлага законопроекти, които да подпомагат прилагането на реформата, за което е избрано.
Аз се надявам, че прагматизмът, разумът ще надделеят над всички ни и че ние ще успеем отново да извършим една действи¬телно важна по значение, голяма по обем работа, която очаква цялата наша страна.
С тези думи отново ви приветствувам и пак се надявам, че страстите ще попрестанат, ще поутихнат. Важното е да работим, важното е да работим заедно, важното е реформата, разграждането на тоталитарната система да стигне докрай. И в това отношение поне на думи всички сме съгласни.
Благодаря ви за вниманието.
Сега ще дам думата на господин министър-председателя, който ще каже няколко думи за законодателната програма на прави¬телството, защото то е подготвило доста проекти.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕл ФИлИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми преди всичко да ви поздравя с това, че този парламент навлиза в следващия свой работен сезон и надявам се с божията помощ той да успее да работи в него така интензивно и успешно, както успя да направи това и досега. (Ръкопляскания от блока на СДС и ДПС) Защото мисля, че малко са парламентите, които дори и в условията на такава дълбока трансформация на обществото, като тази, която се извършва сега в България, успяват да гласуват

за един такъв относително кратък период от време толкова много законодателни актове, които практически променят живота на хората в тази страна. А ако някой се съмнява, че животът на хората в тази страна се променя, той би могъл да излезе на улицата, да се огледа около себе си и да види резултатите от вашата и, разбира се, и от нашата дейност. (Ръкопляскания от блока на СДС и ДПС) Аз заставам пред вас, за да изкажа от свое име и от името на правителството на Република България пожелания за успешна дейност в следващите месеци от вашата парламентарна работа. Едновременно с това имам удоволствието да ви съобщя и някои добри новини.
Тези добри новини са свързани с това, че развитието на икономическата ситуация в България въпреки някои мрачни прог¬нози, които бяха изказани дори от тази трибуна, дава белези на основание за добри надежди и показва определени резултати, сочещи една по-голяма стабилизация на българската икономика, едно от мерилата за което е и нивото на инфлацията, което през последния месец спадна значително под 5 на сто. (Ръкопляскания от блока на СДС и ДПС) Вие сигурно разбирате малко суетното удоволствие, с което казвам тези думи пред вас, защото сигурно си спомняте, че от тази трибуна се правеха прогнози, според които абсолютно несериозно би било да се мисли, че инфлацията би могла в който и да било месец да спадне под 4, 4 и половина на сто. Напротив, правеха се прогнози, че се очаква тя да се покачи.
Другата добра новина, която бих искал да поднеса пред вас и която се надявам, че ще зарадва всички ви като граждани на Република България, е, че усилията, които благодарение на дадения ни от парламента мандат, ние, правителството, полагахме за търсене на благоприятно разрешение на проблемите на външния дълг, в крайна сметка може би ще бъдат увенчани с резултат. Това е доказателство както за далновидността на вашето решение да ни дадете такъв именно мандат, така и за разумния подход, който правителството показа.
В крайна сметка налице са обстоятелства, които ни дават основание да се надяваме, че много скоро на базата на вече напра¬веното насрещно предложение от страна на банките-кредитори от лондонския клуб, ние ще можем да постигнем едно, естествено,

мъчително в някаква степен, но в крайна сметка задоволително решение на проблемите на външния дълг. Казвам мъчително, защото естествено ние ще следва да започнем обслужването на дълга, а това разбира се е свързано с финансови средства. И казвам благоприятно, защото е видно, че ние можем да се домогваме към такова разрешение, което да бъде по силите на България без да я поставя на колене, от което всички ние, всички вие - депутатите, и в крайна сметка всички граждани на България с основание се опасявате.
В този смисъл правителството ще представи на вашето внимание законопроект, който да даде възможност да бъде предви¬дено започване на обслужване на дълга. Тоест, да бъдат предвидени сумите, които ще бъдат необходими да се заплатят като начало на обслужването на външния дълг. Това ще бъде един от приоритетни¬те във времето законопроекти - закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета, съобразно който ние ще очакваме от вас да предвидите България да започне да обслужва своя външен дълг.
Излишно е да казвам какво е значението на постигането на споразумение по отношение на дълга. Защото всички вие, като парламентаристи добре знаете, че в ролята на изхвърлен отвъд борда на финансовите отношения длъжник, България не би могла да разчита нито на кредити, нито на гаранции за инвестиции. Следователно, на никакво широко съдействие от останалите държави.
Не би могла фактически да разчита на това, че в рамките на пазарния механизъм, нейната икономика ще бъде обект на външни интереси. С постигането на едно такова споразумение ние сме убедени, а и вие трябва да сте убедени, защото затова и гласувах¬те нашия мандат да водим преговорите по този начин, че България ще се върне в едно приемливо, бих казал, даже благоприятно положе¬ние, и ще излезе от онази яма, в която като един неплатежоспо¬собен и общо взето хулигански държащ се длъжник, тя беше вкарана в началото на 1990 г.

Това, както посочих, ще бъде един от приоритетите във времето, който правителството ще очаква, че вие ще посрещнете с необходимата сериозност.
Наред с това правителството ще разчита, че вие, дами и господа народни представители, ще намерите сили също така приоритетно да разгледате онзи пакет от данъчни закони, който фактически трябва да оформи чертите на данъчната реформа на България - един проблем, който се дискутира отдавна и по отноше¬ние на който правителството вече е предложило - тъй като ние гласувахме в Министерския съвет тези проекти и ги изпратихме в парламента - вече е предложило на парламента своите проекти. Ние очакваме вашия коментар по тях и да се произнесете с решение по тях.
Наред с това ние ще предложим на парламента да ратифицира и споразуменията, които бяха постигнати с редица държави и в различни сфери. Но отново приоритетно във времето, разбира се, ще бъде споразумението с нашите кредитори от Парижкия клуб, споразумение, с което и другата част от външния дълг на България ще може да бъде уредена.
Уважаеми дами и господа народни представители, тази сесия, този сезон очевидно ще бъде свързан с интензивни усилия за вас и с много работа. Освен законопроектите, които посочих досега и които ние ще очакваме да бъдат поставени на разглеждане с най-голяма скорост, ние ще очакваме също така вие да разгледате законопроектите, които оформят структурата на социалното осигуря¬ване в България, ще очакваме да разгледате и тези значителни промени в гражданскоправната система на страната, които през този изминал месец бяха гласувани в Министерския съвет - става въпрос за законите за имуществата, собствеността и сервитутите и измененията в Закона за задълженията и договорите и други закони, а също така и за измененията, които предлагаме на наказа¬телното и наказателно-процесуалното законодателство.
Вие без съмнение разбирате, защото сте в контакт със своите избиратели, колко важен в този момент е въпросът за спаз¬ването на законността и за нейното ефикасно отстояване. Вие вероятно сте следили дейността на правителството и вероятно имате впечатление за неговата готовност да отстоява принципите на законността по начин, който може би на мнозина не се харесва,

но който е полезен за държавата, който гарантира институциите на демократичното общество и следователно - самата демокрация в него.
Разбира се, аз съм убеден, че и през този сезон в тази зала ще има спорове, конфликти, дори и сблъсъци. Това е естестве¬но в парламентарната демокрация. Но аз съм с желанието да се надявам, че тук, от тази зала, вие ще успеете да покажете наглед¬но на всички български избиратели това, че България е, продължава да бъде и ще бъде една страна, в която в крайна сметка независимо от безумието, което я заобикаля, независимо от безумието, което някои се опитват да вкарат в нея, господствува разумът, господ¬ствува здравият смисъл и желанието мирно, разумно и по един достоен начин ние да продължим по пътя, по който сме поели -пътя на демокрацията.
Благодаря ви! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин министър-председател!
Преди всичко ще ви прочета постъпилите законопроекти за обсъждане след периода 29 юли и 51 август:
- законопроект за закриване на новите сортове растения и породи животни. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е между Законодателната комисия и Комисията по земеделието;
- законопроект за местните финанси. Вносител - група народни представители. Разпределен в Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Комисията по административно-териториалното устройство и местното самоуправление;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Вносители - Коста Андреев, Тодор Тодоров и Маньо Манев -народни представители. Разпределен в Законодателната комисия и в Комисията по труда и социалното осигуряване;
- законопроект за хидромелиоративните сдружения. Вносите¬ли - Звезделин Кафеджиев и Емил Цочев - народни представители. Разпределен в Законодателната комисия, Комисията по земеделието;
- проект за решение във връзка с отмяна на решението на Народното събрание, с което се разрешава задържането на Андрей Луканов. Вносители - Велислава Дърева и Ана Караиванова - народни представители. Разпределен в Законодателната комисия;

- проект за решение за даване на съгласие за сключване на договор за държавен заем от правителството на Република Бълга¬рия. Вносител - Министерският съвет. Разпределен в Законодател¬ната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия;
- законопроект за допълнение на Закона за възстановяването на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносител
- Стоян Райчевски - народен представител. Разпределен в Законода¬телната комисия;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториалюто и селищното устройство. Вносител - Министерският съвет. Разпределен в Комисията по административно-териториално устройство и местното самоуправление;
- законопроект за защита на земеделските земи. Вносител
- Министерският съвет. Разпределен в Комисията по земеделието, Законодателната комисия и Комисията по околната среда;
- законопроект за далекосъобщенията. Вносител - Министер¬ският съвет. Разпределен в Икономическата комисия и Законодателна¬та комисия;
- проект за решение относно обекта АЕЦ (атомната електри¬ческа централа) - Белене. Вносител - Лъчезар Тошев - народен представител. Разпределен в Законодателната комисия и в Икономи¬ческата комисия;
- законопроект за финансов контрол. Вносител - Министер¬ският съвет. Разпределен в Законодателната комисия и в Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия;
- законопроект за общинските имоти. Вносител - Министер¬ският съвет. Разпределен в Законодателната комисия, Комисията по административно-териториалното устройство и местното самоуправ¬ление;
- законопроект за имуществата, собствеността и сервитути-те. Вносител - Министерският съвет. Разпределен в Законодателната комисия.
Общо са постъпили 14 закони и решения.
Няколко съобщения.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, мисля, че това съобщение, което всички вие сте прочели във вестника, ще се посрещне и от трите групи с одобрение: Министерският съвет

реши окончателно да даде една голяма част - всъщност по-голямата част - от бившия Партиен дом на Народното събрание.
Аз смятам, че това решение е от действително голямо значение за Народното събрание. Народното събрание ще има възмож¬ност да разшири своята работа. Мисля, че не можем още да обхванем всичко, защото, както знаете, има и някои разрушения. Но струва ми се, че почти всеки народен представител ще може да има отделен кабинет - да не говорим за комисиите и за председателите на комисиите и така нататък.
Аз мога само да благодаря на Министерския съвет, че в - бих казал - една борба с различни други институции той оцени, че тази сграда действително би трябвало да принадлежи на парламен¬та, който безспорно в една парламентарна република е една от най-важните - бих казал най-важната - институция и който работеше в много лоши условия досега.
Аз мога да ви кажа и дори нещо повече - че тази част от сградата, в която сме сега, е построена през 1888 година и архитектите предвиждат, че до две-три години ще трябва да се прави един много основен ремонт, защото имаме гредоред, който, както знаете, не може да издържи безкрайно. Строена е 1888 година. (Смях и някои депутати поглеждат с уплаха към тавана)
Не, недейте да се плашите. Точно тук е укрепено. Така че тези, които са тук под полюлеите, действително ще бъдат най-зле. Но особено терасите и т.н. и кулоарите трябва да се укрепят, защото при едно земетресение гредоредът, както знаете, не издържа. (Весело оживление)
Така че действително тези стаи, които получаваме - моля ви за внимание, ако действително ви интересува това, което ви съобщавам - моля ви, не се плашете. Аз може би направих грешка. Може би сега народните представители ще се тълпят да не бъдат под полюлеите. Но тук специално залата е обезопасена.

Така или иначе в бившия Партиен дом ще имаме възможност действително да водим една ползотворна дейност, като една част от сградата остава на Министерството на културата - това е залата с фоайета, с дефанданси, с 20 стаи. Това остава на Министерството на културата. Разбира се, и целият архив, бивш партиен архив, остава към Управлението на архивите, затова защото тези стаи са специално пригодени за съхраняване на архиви и би било една лудост сега ние да изнасяме тези архиви, да ги унищожаваме. Това са архиви от особена важност за страната.
Мисля, че бихме могли да си пожелаем и да си кажем:
"Да ни е честито!", да благодарим, че стигнахме до този край, защото имаше много искания Партийният дом да бъде използуван от различни ведомства.
Много се писа вече във вестниците за реформите, които се направиха тук по време на ваканцията. Реформи, които според Председателството бяха абсолютно необходими.
Аз искам да прочета едно съвсем кратко експозе за работата на журналистите, за да разберете какво всъщност ни очаква, и че действително нито свободата на печата, нито каквато и да била свобода се нарушава с това, което ние правим.
Този въпрос, по който сега говоря, е от особено значение, защото от неговото правилно и сполучливо решаване сме еднакво заинтересовани както ние, народните представители, така и нашите неразделни спътници, партньори в тази сграда - журналистите.
Не знам, изглежда, че пак не се чува назад. Не знам вече как да оправя микрофоните. Толкова пъти идваха специалисти, а изглежда, че резултатът е един и същи. Чува ли се сега отзад?
Чува се. Добре. Защото при мене дойде една бележка, че не се чува.
Нашето сътрудничество със средствата за масово осведомява¬не е необходимост за осигуряване на правото на информация на общественото мнение, а също и за предоставяне на парламента и на народните представители публичността, от която тяхната работа се нуждае, ако ще и понякога тази публичност да е негатив¬на.
Вие знаете затрудненията, пред които ограниченото и недостатъчното функционално разпределено пространство на сградата на Народното събрание ни изправя при решаването на този въпрос.

При тези тежки условия ние трябва, от една страна, да осигурим на народните представители по време на сесията и на заседанията в пленарната зала главното възможност свободно и необезпокоявани от чуждо присъствие да контактуват помежду си, а от друга -
да предоставим на журналистите необходимите удобства за тяхната работа. Явно е, че досегашният ред не задоволяваше нито едната, нито другата страна.
Ето защо след някои ремонти в сградата, ръководството на Народното събрание въведе в това отношение някои нововъведения. Искам да ви запозная накратко с тях.
По време на заседанията на парламента, журналистите, съответно акредитирани и снабдени с журналистически пропуски, ще имат на разположение балкона, прилежащия салон идруги помеще¬ния, като входът ще бъде от източната страна на сградата - към университета. Те ще разполагат там, и разполагат вече, с телефони, размножителна техника, факс, компютър, монитори, както и с бюфет. Единственото, което още окончателно не е приведено в ред е този бюфет, но той работи. Все още има някои подобрения, които ще бъдат направени в него. На тях ще им бъдат предоставени всички материали от съответното заседание, съобщения за заседанията на комисиите, както и стенографските протоколи.
Поради невъзможност за друго техническо решение на парте-ра остават представителите на телевизията - както знаете в ляво от нас и надясно за вас, както и радиото и БТА, които ще бъдат от тази страна.
На партера до северния вход са и двете помещения на пресслужбата, до която журналистите ще имат директен достъп по всяко време. Там, а също и в салона до балкона ще могат да се осъществяват срещи с народните представители по време на заседанията. Всеки журналист ще може, изпращайки бележка по куриер или квестор (ние увеличаваме броя) да поиска от народния представител интервю, да поиска да говори с него. Това може да се осъществи или в пресслужбата (вие ще се запознаете с нея), или в съответните кабинети. Или народен представител, който поиска сам среща с журналист, ще може да се качи горе и там, ще видите, са създадени много по-добри удобства, отколкото сега, за даване на интервюта.

Когато Народното събрание не заседава (искам да кажа, когато пленумът не заседава), журналистите ще имат свободен достъп до откритите заседания на комисиите в залите: "Изток", "Запад", Пленарната и Огледалната зала, до пресконференциите, както и до Библиотеката на Народното събрание. Това се отнася разбира се и за откритите заседания на комисиите, провеждани засега в сградата на бул. "Дондуков" № 2, а в бъдеще в новата сграда на Народното събрание.
Разбира се, когато ние усвоим тази нова сграда, което ще стане, надявам се, до края на годината напълно, тогава за журналистите ще има още по-големи възможности.
Предвижда се в бъдеще пресслужбата да започне да издава информационен бюлетин, който ще бъде от полза и за работата на журналистите.
След устройването на Народното събрание в новата сграда, която му е отделена (това го казах), предвижда се за журналистите да бъдат осигурени още по-добри условия, защото ще им бъде дадено специално помещение, оборудвано с необходимата техника, достъп до кабинетите на народните представители, до заседанията на постоянните комиси, до читалнята на централната парламентарна библиотека. Вие знаете, че фактически ние тук имаме библиотека, но истинска читалня нямаме за съжаление.
Ние не считаме, че сега предлаганото решение е идеално, но то е съобразено и със съществуващите условия на този етап. Неговата единствена цел е да осигури най-добри възможности за спокойната и ефективна работа както на депутатите, така и на журналистите.
На фотожурналистите, така както и досега, аз ще давам разрешение кога да влизат в залата. Ние имахме решение и това решение, ако си спомняте, беше по повод на инцидент с един амери¬кански журналист - да не се снима отгоре. Това, ако си спомняте, мисля, че господин Велко Вълканов го беше предложил и се прие, защото смятаме, че отгоре...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП, от място): Не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не е вярно? Добре, господин Вълканов. Аз мисля, че имам писмото - точно, за което вие пишете. Някъде съм го запазил в своя голям архив.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП, от място): Вие лъжете! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз смятах, че нашите отношения ще бъдат в малко по-друг тон... Просто спомнете си за този амери¬кански журналист, който беше писал, че е снимано отгоре и ви е снимал, че гласувате с пет карти. Тогава взехме решение. Но ако Народното събрание реши...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП, от място): Вие поставяте една лъжа, господин Савов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, господин Вълканов, бъдете по-спокоен! Аз ще намеря документите, за да докажа.
Но ако Народното събрание реши, ние може да позволим на журналистите да снимат и отгоре. Нашето основание тогава да приемем да не се снима отгоре беше, че има един член от Консти¬туцията, който казва, че няма право човек да бъде сниман без неговоразрешение. Ние тогава приехме, че когато отгоре се снима има един елемент на изненада. Поради това тогава се реши да не се снима отгоре, а журналистите да слизат долу. Когато слизат долу в залата за всекиго е ясно, че се снима. Все пак има друг елемент. Така беше решението и смятам, че ако искате, ние може с вота на Народното събрание, с вота на пленума да разрешим на фотожурналистите (ако сте решили) да снимат и отгоре. Аз нямам нищо против. Но, разбира се, това аз не мога да го реша, след като вече има едно решение на Народното събрание.
В заключение искам да кажа: вярвам, че и народните пред¬ставители, и журналистите ще съдействуват за осъществяването на това сътрудничество, което е в техен общ интерес и е жизнено необходимо за парламента и за нашата общественост.
Искам да обърна внимание и на още един факт, който ме учуди, защото беше отпечатан днес в "Дума" и, разбира се, тиражи¬ран и в няколко други вестници. Става въпрос за така наречените талони.
Уважаеми господа, откакто сте народни представители, вие всички имате намаление на храната, което получават всички работещи, като средствата се осигуряват от фонд "Социално-битови и културни мероприятия". Фондът се формира в размер на 5 на сто от § 1 "Заплати".

До 31 юли 1992 г. намаление на храната от 30 на сто ползуваха всички, които се хранеха в стола. И немалко са народните представители и от трите групи, които негодуваха за това, че столът не работи вечерно време като стол. Именно това нещо го направихме вече и за вечерно време, защото хората от провинцията няма къде да отидат. Знаете, че храната в ресторантите е много скъпа.
Така че за тези талони, за които става въпрос, положение¬то е следното: от 1 септември 1992 г. храната в стола на Народно¬то събрание ще се калкулира и продава по цени на дребно, а намале¬нието ще се осъществява чрез талоните, които са раздадени. Същото е и при ползуването на бюфетите. По този начин е ликвидирана възможността от бюджета на Народното събрание да се изплаща намаление на храната на външни лица. И по стария, и по въведения начин намалението на храната е едно и също - 30 на сто, така както и на всички служещи.
Определено считам, че така е осъществена по-голяма спра¬ведливост .
И тъй като прочетох, че Парламентарната група на БСП, БлП, ОПТ, пХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3" щяла да се откаже от талоните, мисля, че в такъв случай би трябвало да върне и всички суми, които е ползувала в продълже¬ние на двете народни събрания (ако има някаква логика). Но аз пак смятам, че от това не трябва да се прави популизъм, това е една съвсем ясна мярка.
СВИЛЕН КАПСЪЗОВ (ДПС, от място): И милионите трябва да върнат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е просто начин хората, които много често остават да се хранят тук с по един сандвич (за много от вас е така), просто да бъдат поставени в същото положение на тези, които се хранят на стола. На мен ми се струва, че не е от интерес на парламента да се прави този популизъм. Тук не е до правоимащи, тук е въпрос този стол да функционира, защото той е от огромно значение, особено за тези, които са от провинцията.

На вас ви е раздадена програмата за работа на Народното събрание. Тази програма беше уточнена... Моля ви за малко внима¬ние. Нека поне от първия ден да се чуваме.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", от място): Моля за процедура по повод Вашите съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Маринова, ще Ви дам думата. Във връзка с информацията? Добре, елате, моля ви.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Благодаря ви, господин председатели. Клара Маринова - Българска социалисти¬ческа партия, 29. Хасковски избирателен район.
Нямах намерение да взимам думата по процедурен въпрос, но бях предизвикана от съобщенията, които направихте току-що, в частта им за новия режим на работа на журналистите.
Моето процедурно предложение е, ако не възразявате, да огласите писмото, което председателката на нашия Предизборен съюз вчера е депозирала при Вас, в което ние изразяваме настойчив протест във връзка с решението, което, струва ми се, че е взето по административен път, без да бъдат съгласувани тези решения с трите парламентарни групи.
В това писмо ние настояваме, разглеждайки от три гледни точки проблема с новите ограничения, които се налагат на средст¬вата за масово осведомяване. На първо място, става дума за затруд¬ненията в работата на самите журналисти. На второ място, затруд¬ненията в работата на народните представители при контактите с журналистите. И на трето, но не на последно място, сериозната опасност от манипулации на информацията, която достига до българ¬ското общество.
В това писмо ние настояваме въпросът да бъде преразгле¬дан и да бъдат взети становищата на трите парламентарни групи, на творческите съюзи, които осъществяват дейността по отразяване на Народното събрание и на основните средства за масово осведо¬мяване. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Как 50 години не се сетихте за журналис¬тите?
КЛАРА МАРИНОВА (встрани от микрофоните): Точно затова се сещаме сега.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Ананиева, аз естествено с удоволствие бих прочел това писмо, но, не зная защо не е стиг¬нало до мен. Сигурна ли сте, че е дадено?
НОРА АНАНИЕВА (от място): Ще видя къде е останало. Вчера на Председателския съвет нали поставих въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не ви разбрах. Не е дадено. Не е дадено, госпожа Маринова, такова писмо при мен не е постъ¬пило.
Освен това искам да ви кажа, госпожа Маринова, че предсе¬дателят на Народното събрание освен правомощията по Конституцията, чл. 77, определя правила за вътрешния ред в сградите на Народното събрание.
Но ако толкова настоявате и смятате, че правата на журна¬листите са нарушени, вие просто още не сте видели, не сте разбра¬ли дали са нарушени тези права, защото може би точно така те ще получат повече права. Качете се горе, ще видите с какво разпо¬лагат, как разполагат. И на мен ми се струва, че журналистите, които се интересуват действително от пренията, сега ще имат възможност. Горе има сложени и два монитора, по тяхно желание, седейки на кресла или седейки на балкона, те ще могат да следят именно това, което е най-интересното в един парламент - дебатите, пренията. На мен ми се струва, че в пресата обикновено журналисти¬те отдават внимание повече на някои дребни случки, които стават долу, в кулоарите, отколкото на самите прения.
Така че, първо, не съм получил протеста, второ, сега поради това, че не съм го получил, не бих поставил сега това решение за правото на Председателството да определя вътрешния ред, на гласуване в момента.
КлАРА МАРИНОВА (от място): Аз се надявам, че вие правилно ме разбрахте. Става дума за нарушаване и на работата на самите депутати във връзката им със средствата за масово осведомяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кажете ми как се нарушава работата? Обяснете ми. Елате да обясните как се нарушава работата на самите депутати.
КлАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Господин председа¬тел, аз се надявам, че вие ме разбрахте правилно. Едната страна

е страната на самите журналисти, а другата страна е дейността на депутатите.
Надявам се, че не си представяте, че ние ще си кореспон¬дираме с погледи от залата с журналистите. Непрекъснато трябва да се извървява едно разстояние от първия до втория етаж. (Въз¬гласи "Е-е-е!" от страна на мнозинството)
Вторият голям проблем, според мен, господин председатели, се изразява във факта, че трябва да се взима разрешение за коре¬спонденцията между журналистите и депутатите. Ето това е фактът, който сериозно ни безпокои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма такова разрешение, госпожа Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА: Има, господин председатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защо влагате в устата ми думи, които не съм казал. Никакво разрешение не се иска. Просто съответ¬но журналистът праща една бележка или вие пращате бележка, или се качвате. Вие сте млада и смятам, че разстоянието от първия до втория етаж не е толкова страшно, тъй че нещата са съвършено ясни.
КЛАРА МАРИНОВА: Аз ви благодаря за комплимента за моята младост, но тук, както забелязвам, има доста белокоси хора. Но това е по-малкият проблем.
По-големият проблем е проблемът с бележките, господин председатели. Вероятно ще трябва да се назначат и длъжностни лица, които ще разнасят бележките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно така.
КЛАРА МАРИНОВА: По-нататък. Щом като задълбочихме, съжа¬лявам, надявам се, че ме разбирате правилно, този диалог, самите журналисти трябва да обикалят непрекъснато сградата, за да имат възможност, тъй като вътрешните възможности за кореспонденция между първия и втория етаж са минимални, да се срещат с депутати¬те.
Но това са въпроси, които аз предлагах да бъдат обсъдени между председателя на Народното събрание, представители на парла¬ментарните групи, които имат отношение към средствата за осведомя¬ване, и представители на самите средства за осведомяване, които имат отношение по този въпрос.

Мисля, че в диалог бихме могли да постигнем решение, което ще бъде във всички случаи, според моите убеждения, по-добро, отколкото решение, взето само от един човек. Надявам се, че Вашият вътрешен демократизъм също би споделил подобно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Маринова, трябва да ви кажа, че този въпрос за този ред в залата беше повдигнат за първи път от ваш представител в Председателството. И мисля, че с пълно основание.
Аз смятам, че тук просто става въпрос за един популизъм. Никаква пречка няма да има за депутатите и за журналистите.

би ще стигнем до гласуване, въпреки че аз ви казах, че вътрешният ред зависи от председателя. Така е казано в правилника.
В края на краищата мисля, че всеки би трябвало да премис¬ли малко. Бихме могли всички да изчакаме поне 10-15 дни, за да видим резултатите от този начин на ред и тогава да пристъпим към гласуване или въобще към обсъждане по този въпрос.
Мога да ви кажа само, че от всички справки, които напра¬вихме, няма парламент в света, в който там където са депутатите, в кулоарите, журналистите да се движат заедно с тях. Има само две изключения, към които, ако искате, можем да се присъединим. Едното е в парламента на Руанда и другото е в парламента на Сент Винсент. Това е истината, господа. А ако искаме да правим популизъм, можем да го правим.
В най-старите парламенти - английския парламент, френския парламент, италианския парламент, немския парламент - има зони, до които стигат журналистите. За тях има стаи, в които разговарят с журналистите. И на мене ми се струва, че просто не е хубаво отначало ние започваме с популизма като това, за което говорихме досега - за журналистическия достъп или за талоните, които всички народни представители фактически са ги ползували и разбира се имат право да ги ползуват като всеки един служител в едно ведомст¬во. Но ако искате да направите предложение, направете. Аз писмо между другото не съм получил.
Сега по решително по-сложен въпрос. Вие сте получили програмата. Въпреки че госпожа Ананиева присъствуваше, тя след това ми връчи, но в срока, предложение за една законодателна програма.
Но преди това бих искал да поставя едно единично предло¬жение, което пак е постъпило в срок от господин Стойчо Михайлов Шапатов. Господин Шапатов на основание на еди-кои си членове иска да бъде включена точка в дневния ред, в програмата от 1 до 12 септември със следното съдържание: информация от министър-председателя на Република България за участието на служители на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет на 24 август 1992 г. в окупацията на Пловдивската митрополия с цел насилствено сваляне от длъжността на каноническия митрополит Арсений. (Оживление в залата)
Господин Шапатов, бих ви помолил за нещо. Не е ли по-добре вие да отправите въпрос или питане към министър-председателя

в петък? Всичко това да върви нататък, а ако трябва, ще има разисквания. Защо отделна точка за това? Не знам. Разбира се, ако вие настоявате, аз ще поставя въпроса на гласуване. Но мисля, че възможността...
Елате да кажете от трибуната.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председа¬тел, дами и господа народни представители! Аз направих моето предложение на основата на чл. 37, ал. З от Правилника за органи¬зацията и дейността на Народното събрание, тъй като съм силно обезпокоен от действията, които бяха предприети на територията на моя избирателен район - 17. Пловдивски избирателен район.
Аз подозирах, че този въпрос, даже и да бъде подложен на гласуване, няма да бъде включен в програмата и затова още вчера съм поставил писмено и актуален въпрос към министър-предсе-дателя, който отговаря пряко за Дирекцията по вероизповеданията и в който актуален въпрос се съдържат почти същите мотиви, които аз съм изложил в моето предложение за включване на точка в днев¬ния ред.
Но смятам, че след като в нашата държава инициативни комитети, всички политически сили и обществени организации диску¬тират въпроса за разкола в Българската православна църква, е необходимо все пак нашият парламент, който има право на парла¬ментарен контрол и който избира председателя на Министерския съвет на републиката, да отдели внимание на този въпрос и ако уважаемите народни представители възприемат моето предложение, би могло да бъде изслушана именно подобна информация от предсе¬дателя на Министерския съвет, за да може да се разгърне дискусия, да бъдат изказани нашите съображения и да зададем съответните въпроси за изясняване на ситуацията в Българската православна църква и нейните взаимоотношения с Дирекцията по вероизповеда¬нията. В този смисъл предлагам да бъде подложено на гласуване моето предложение, което е направено в законния срок до 18 ч. вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е вярно. Направено е в законния срок. Всичко в това отношение е в ред. Значи вие не приемате да трансформирате това в питане, а искате да бъде включено като точка от дневния ред. Добре.

Но просто би било добре, когато депутатите са в кулоа¬рите, да имат повече възможност за общуване, да не бъдат дебнати непрекъснато от някои журналисти, защото има журналисти и "журна¬листи". Защото има журналисти, които са на сериозни ежедневници, на сериозни вестници и списания, а има журналисти, за които и вие самите ще признаете, че човек просто не знае откъде са дошли.
За да приключа този въпрос веднъж завинаги, тъй като мисля, че това е популизъм преди да сме изпитали системата, бих подложил този въпрос на гласуване. Ще моля всички народни представители да влязат до три минути за гласуване.
Разберете, преди да пристъпим към тази мярка, сме направи¬ли абсолютна проверка по всички парламенти.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Никой не е направил предложение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, елате по процедурен въпрос и кажете.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС); Уважаеми господин председатели, аз много съжалявам, че трябва да взема думата, защото не знам дали това е процедурно предложение, което госпожа Маринова е направила. Ако то е процедурно предложение, свързано с част от вътрешния ред в Народното събрание, защото това ваше разпореж¬дане се отнася до вътрешния ред в кулоарите на Народното събрание, нека госпожа Маринова, Парламентарната група на БСП или ако искат всички, който иска, да направи това предложение и да кажат как точно те виждат този достъп. Тогава ние ще знаем какво да гласуваме, защото сега какво ще гласуваме? - Да отменим това, което Председателството е решило? Тя не е казала това. Затова аз мисля, че ако те искат, по съответната процедура до 18 ч. да направят проект, за да видим какво предлагат. Те нищо не предлагат. Те казват, че това пречи, но не предлагат нищо друго. Ако предлагат старото, да го формулират.
Затова аз съм против да поставяте въпроса на гласуване, тъй като няма процедура, няма и такова нещо в дневния ред. Нека се спази правилникът - да се внесе до 18 ч. и да видим какво трябва да гласуват народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тук има резон от гледна точка на процедурата. Направете едно ваше предложение и тогава може

Моля за внимание и моля народните представители да се приберат от кулоарите, защото започваме гласувания. Ще има и още гласувания, защото има предложения, които са от по-важно значение. Моля в срок от три минути господа квесторите да поканят народните представители да заповядат в залата.
Господин Шапатов, бих искал да ви кажа едно нещо: за да може да влезе в дневния ред вашият въпрос, който сега ще подложим на гласуване, по-скоро това не трябва да бъде информа¬ция, защото информацията се дава при питане. Трябва да бъде обсъждане. Иначе утре можем да бъдем обсипани с даването на такъв вид информация. Всъщност вие искате едно обсъждане по този инцидент.
Моля да е ясно на народните представители: гласуваме дали да включим в дневния ред между 1 и 12 септември едно обсъжда¬не, в което разбира се ще трябва да участвува министър-председа-телят - за участието на служители на Дирекцията по вероизповеда¬нията при Министерския съвет на 24 август 1992 г. в окупацията на Пловдивската митрополия с цел насилственото сваляне от длъж¬ност на каноничния митрополит Арсений.
Моля тези, които са за предложението на господин Шапатов да бъде включен този въпрос в дневния ред, да гласуват със зеле¬но, а тези, които са против, да гласуват с червено.
От общо 215 гласували, 99 за, 113 против, въздържали се 5.
Предложението се отклонява, но винаги има възможност да го направите като питане, така че няма нищо страшно.
От госпожа Нора Ананиева постъпи един проект за програма на есенната сесия на 36-о Народно събрание - предложение на Предизборния съюз на БСП (да не изреждам партиите отново). Това предложение не се различава напълно от програмата, която се прие. В това предложение има второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда - ние го имаме... (Шум в залата) Мисля, че още по-малко ще се чува, ако има повече шум в залата и горе.

Освен това имаме също и проекта за първо четене на законо¬проекта за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседст-во, сътрудничество и сигурност между Република България и Републи¬ка Турция. Така че, тук също има съвпадение.
Първо четене на конвенцията за замърсяване на Черно море - имаме я в програмата.
Проект за решение за избиране на председател на Българ¬ско радио. Ние нямаме още решение на комисията, нямаме предло¬жение. В най-скоро време смятам, че комисията трябва да направи своето предложение. Знаете колко време вече се бавим по този въпрос.
Проектът за решение във връзка с уреждане на дълговете на фирмите от военна промишленост е раздаден навремето на три комисии: за национална сигурност, по бюджета и Законодателната комисия. Но ние нямаме отговор от нито една от трите комисии. Така че и тука ще трябва да се чака.
По-вълнуващ, бих казал, е въпросът за първите две точки, които предлага Предизборният съюз. А това са проект за решение за отмяна на решението на Народното събрание от 7.07.1992 г. за задържане под стража на народния представител Андрей Луканов, внесено от Велко Вълканов на 22.07.1992 г. и проект за решение за отмяна на решението на Народното събрание от 7.07. - същата дата, за отнемане на депутатския имунитет на народния представи¬тел Андрей -Луканов, внесено от госпожа Караиванова и госпожица Дърева на 30.07.
Подобни искания имаме вече и те са дадени на Законодател¬ната комисия. Според мен Законодателната комисия трябва да се произнесе по този въпрос, защото тук все пак има едни отношения между законодателната и съдебната власт. Нека кажа също, че имаме и едно решение на Конституционния съд от 4 август, което казва, че решението за снемане на имунитета и за задържане под стража от 7 юли т. г. не противоречи на Конституцията според Конституционния съд (единични ръкопляскания от блока на СДС и ДПС).
Аз ще очаквам, господин Джеров, Законодателната комисия от чисто юридическа гледна точка, от гледна точка на разграничава¬нето на правата на властите да разгледате този въпрос и след

като чуем вашия доклад, ще можем да...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Моме ли да взема думата по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, не може. По тези неща няма място за дискусии. По дневния ред няма място за дискусии. Просто няма място. Така е казано в правилника.
Така че сега ни остава само да гласуваме дневния ред така, както е предложен и който вие го имате за времето от 2 до 11 септември.
За процедурен въпрос? Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на 6СП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Уважаеми господин председатели, правя процедурното предложение да отпадне т. 6 от двуседмичния дневен ред на Народното събрание. Мотивите;
във вашето встъпително слово при откриването на сесията на Народ¬ното събрание вие еднозначно пожелахте и предрекохте на българския парламент и на българския политически живот една мека политическа есен. Вие не взехте категорично отношение в явна форма спрямо констатациите и изявленията на президента на Република България, но във вашите изявления аз откривам едно желание, една готовност да работите като председател на Народното събрание за другото - не за конфронтацията, не за фронтовете, не за войните, а за конструктивна работа на всички политически сили. И ето защо, господин председатели, аз предлагам точно тази точка от дневния ред в духа на тази необходима посока на изменение на политическия живот на България, да отпадне. Защото точно този закон е един класически пример на това как се откриват фронтове - съзнателно или не, този закон, който ни предстои да го гледаме на второ четене, не защото е противоконституционен, но това е един репреси¬вен закон. Защото той подменя с допълнителните изисквания вместо професионални критерии за съревнование на учените, той издига на преден план политически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Божинов,... ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Един момент, само две изречения. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Процедурните предложения просто не се мотивират по този начин. Вие ще го направите, аз ще го поставя на гласуване.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, нека да завърша само с една мисъл. Ако ние не от евтин популизъм желаем на България друго политическо бъдеще, друго ефективно национално строителство, нека с вота си за това предложение да покажем на практика за какво сме. Защото този закон ражда противоречия в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Божинов.
Има направено предложение да отпадне т. 6. Това е второ четене на законопроекта за допълнителни изисквания за дейността на научните организации и Висшата атестационна комисия.
Моля, гласувайте!
Които са за отпадането на т. 6, гласуват зелено. Които са против отпадането и които държат да остане - гласуват с черве¬но.
Резултат: от общо гласували 212 депутати, 98 са гласува¬ли за, 114 против, няма въздържали се.
При това положение т. 6 остава в дневния ред.
Други предложения за някакви промени? - Няма.
Моля ви тогава гласувайте дневния ред така, както ви е раздаден. Тези, които са за дневния ред, гласуват със зелено, тези, които са против - гласуват с червено.
Резултат: от общо гласували 200 народни представители, 117 са гласували за, 24 против, въздържали се 59.
Приема се следната
ПРОГРАМА за работата на Народното събрание 2-11 септември 1992 г.
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
2. Проект за решение на Народното събрание за отпускане на пенсия за особени заслуги на Тотю Панайотов Гъбенски.
3. Проект за решение за изменение на Правилника за органи¬зацията и дейността на Народното събрание.
4. Първо четене на законопроекта за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигур¬ност между Република България и Република Турция.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.

6. Второ четене на законопроекта за допълнителни изисква¬ния за дейността на научните организации и Висшата атестационна комисия.
7. Първо четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 от 1953 г. на Президиума на Народното събрание недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата църква в пределите на Народна република България.
8. Първо четене на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
10. Отговори на актуални въпроси и питания.

Моля да дойде господин Джеров. Ние сме на второ четене на Кодекса на труда, като сме приели до § 4, ал. 1 и 4. Нали така, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, точно така: член З, ал. 4 е приета.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Трябва да минем към гласуване на последните две алинеи - това е ал. 5 и 6 на § 4 от Закона за изменение и допъл¬нение на Кодекса на труда.
Предлагат се за гласуване ал. 5 и 6 със следното съдържа¬ние:
"Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище се признават от Мини¬стерския съвет. Отказът може да се обжалва пред Върховния адми¬нистративен съд."
И ал. 6:
"За представителни се признават и всички поделения на организации, признати и за представителни на национално равнище."
Това е съдържанието на двете алинеи, които се предлагат за гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, Вашето пред¬ложение е да гласуваме ал. 5 и б на § 4?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има едно предложение -чета стенограмата - ал. 5 с друго съдържание. За това ли става дума, Мариела?
Предлага се от господин Янаки Стоилов да не бъде приета тази редакция, която току-що предложих, а ал. 5 да има следното съдържание:
"Представителността на организациите, работниците и служителите и на работодателите на национално равнище се устано¬вява от съда по местоседалището на централния им орган."
Това е предложението. И би трябвало първо то да бъде поставено на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Би трябвало.
Господин Стоилов, коректно ли е предложението? В смисъл:
така ли е?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Така е.
Нали е така?

ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Да, дори може да бъде подкрепе¬но с аргументи, но да не става пак това нещо.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, но понеже го четох по стенограмата. Точно ли е? Това е вашето предложение? Да.
И затова, господин председател, ако обичате, да поставите на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за току-що прочетеното от мен съдържание на ал. 5 към чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ал. 5 към чл. З - поставя се на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов, което беше прочетено току-що от председателя на Законодателната комисия. Моля ви, гласувайте. Моля, господа квестори, приканете и от кулоарите всички депутати да дойдат да гласуват.
Резултат: от всичко гласували 185 народни представители, 91 за, 92 против, 2 въздържали се.
Отхвърля се предложението с един глас. Моля да бъде поставено на гласуване...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: ...предложенията на двете комисии: Законодателната комисия иКомисията по труда и социал¬ните грижи, които преди малко прочетох. Те са раздадени. Става дума за ал. 5 и ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това са предложенията, които имаме ние пред нас. Моля, гласуваме за ал. 5 и ал. 6. Госпожа Митева, вие имахте ли някакви предложения? Или оставам с такова впечатление? Моля ви, гласувайте за ал. 5 и ал. 6.
Моля квесторите да поканят народните представители. Ние всички твърдим, че Кодексът на труда е от голямо значение за всички нас, за всеки гражданин на България. И смятам, че трябва да има по-голям интерес от страна на народните представи¬тели.
Да. Ако обичате, тъй като телевизията вече не снима, загасете лампите, които заслепяват народните представители. Моля ви, надявам се, че ме чуват служителите от телевизията. ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Но може би се заснима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, повече не се заснима, просто защото нямаше смисъл. Не зная той там какво заснима, но ме попитаха и казах, че повече няма нужда да се заснима. Защото вие виждате, че сега по-добре се виждаме, но по-ефективно

ще бъде да се загасят. Моля, нека да отиде някой от квесторите при този служител, който е отговорен за осветлението, и да загаси лампите за телевизията.
Резултат от гласуването: от всичко гласували 187 народни представители, 113 за, против 48, въздържали се 26.
Приемат се ал. 5 и ал. 6.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към § 5, който предлага чл. 4 да се измени така: Заглавие: "Сдружаване на работ¬ниците и служителите". Алинея 1 на чл. 4: "Работниците и служи¬телите имат право без предварително разрешение свободно да образу¬ват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави."
Следваща ал. 2: "Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавни¬те органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранно сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона."
Това е предложението за новото съдържание на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Някакви предложения имаше ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Дотук нямам, господин предсе¬дател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие нямате. Госпожа Митева? Както знаете - само допълнения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мариела Митева има.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Аз не оспорвам в никакъв случай предложения текст на чл. 4, тъй като той е почти буквално преписан от Конвенция 98, но имам предложение преди него да бъде приет нов текст под номер 4 със следното съдържание:
Алинея 1: "В рамките на тристранното сътрудничество на национално равнище между правителството, представителните синдикални организации и представителните организации на работода¬телите се сключва споразумение".
Алинея 2: "В рамките на тристранното сътрудничество на общинско равнище между кмета на общината, синдикалните органи-

зации и работодателите се сключва споразумение. То не може да съдържа по-неблагоприятни условия от националното споразумение."
Какъв е смисълът на този текст? На първо място, в закона се регламентира сключването на споразумение при тристранното партньорство - нещо, за което говори Конвенция № 144 за тристран¬ните консултации относно международните норми за труда, която за съжаление България не е ратифицирала все още.
На второ място, от първоначалния законопроект отпадна тристранното сътрудничество на общинско ниво. Считам, че това е съществен пропуск в Кодекса на труда и ал. 2, определяйки субектите на тристранното партньорство на общинско равнище, допълва тази празнота, която по неизвестни за мен причини се появи.
Ето защо аз ви призовавам да подкрепите този нов текст заедно с текста на Законодателната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Митева, извинявайте. Вие внесли ли сте писмено това предложение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има, има, внесла е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ; Добре. Тогава, разбира се, ще може да се гласува.
Докато този въпрос върви, елате и Вие да си кажете вашите предложения. Нали знаете, само че - картата. И само ако пред¬варително сте внесли. Иначе допълнения само могат да се правят и поправки.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСп, БЛп, ОПТ, пХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Разбира се, госпо¬дин председател.

По чл. 4, § 5, в а-л. 2 предлагам да отпаднат думите "организиране на стачки". Не им е тук мястото, смисълът се съдържа в "и други действия, съгласно закона". Това е закон на труда, няма уредба за стачките. Има Закон за уреждане на колективните трудови спорове.
В момента предложението не е у мен, но съм го направил писмено през м. май.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има го направено в комисията.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: В комисията, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Извинявайте за мое изяснение, вие казвате изречението да спре до "организиране", така ли?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Не, да отпадне "организиране на стачки". Съдържа се в "и други действия, съгласно закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, господин Джеров, разбрах¬те ли се с госпожа Митева, стигна ли се до някакво споразумение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ; Не, тук се получи едно малко недоразумение и нека да го изчистя.
Аз докладвах нов чл. 4, докато госпожа Митева предлага нов текст, който да бъде преди докладвания от мен текст. Така че той не е конкурентен текст, а тя предлага един самостоятелен текст, който евентуално ще бъде чл. За, т.е. преди докладвания. Няма нищо общо с докладвания от мен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, тя е дала писмено предложе¬ние.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук е писменото й мнение, което е с дата 22.07.1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Приемаме, че е дадено, когато се е обсъждало, нали?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То е представено след разда¬ване на текстовете от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Извинявайте, аз не мога да разбера нещо. Те трябва да бъдат раздадени след обсъждането на закона на първо четене, на ли така?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, направила го е госпожа Митева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мен ме интересува сега първо формално има основание да обсъждаме този текст, нали така?

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В такъв случай не остава нищо друго, освен вие да изкажете вашето становище като председател на комисията, разбира се, ако има и някой друг, дали този чл. За, да го кажем, ще може да се включи, смятате ли?
Ако искате, прочетете го още веднъж, за да го чуем всички. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на колежката Митева е: "Чл. За. Ал. 1. В рамките на тристранното сътрудничест¬во на национално равнище между правителството и представителните синдикални организации и организациите на работодателите се сключва споразумение.
Ал. 2. В рамките на тристранното сътрудничество на общин¬ско равнище между кмета на общината и представителните синдикални организации и организациите на работодателите се сключва споразу¬мение. То не може да съдържа по-неблагоприятни условия от нацио¬налното споразумение."
Колегата Шотлеков би трябвало да вземе отношение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Шотлеков, заповядайте. И други желаещи, които има.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В направеното предложение фактически не се казва нищо ново. Тоест казва се, че между посочените органи може да се сключи някакъв договор или някакво споразумение. Аз мисля, че това е излишно. В крайна сметка органите, които сключват това споразумение помежду си, могат да го нарекат и по друг начин. И затова не е необходимо в самия закон да казваме какво ще бъде правилното наименование на това споразумение или това съглашение между двете страни.
При това положение аз не виждам юридическия смисъл от това да има обяснителен текст за това какво ще бъде споразумението между...
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", реплика встрани от микрофоните): А във втората алинея?
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: А, освен това, извинявайте, вие казвате "трябва да сключат". Ами, ако не сключат? Тоест, ако не се постиг-

не договореност между тях, няма да има споразумение. Ние с термина "се сключва" предпоставяме и задължаваме страните така или иначе да сключат такова споразумение. А ако има възражение между двете страни и те не сключат никакво споразумение, то в такъв случай спорът ще се отнесе към... Да, няма да има съглашение и след като няма съглашение, няма да има споразумение.
Тоест тук е излишно да казваме, че се сключва споразуме¬ние. Да оставим на страните да го нарекат. Може да бъде договор, може да бъде колективен трудов договор дори на ниво, примерно, между кмета и общините. Няма никаква пречка да го нарекат и така, ако смятат за необходимо. Важното е какво двете страни ще се задължат една към друга. А не е важно как то ще се нарича.
Затова аз смятам, че текстът е излишен от чисто формална юридическа гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Митева, няма смисъл. Вашето предложение е ясно. Господин Шотлеков се противопоставя, аз ще го поставя на гласуване. Сега диалог няма да стане.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, на мен ми се струва, че становището, което колегата Шотлеков изрази, е съвсем прецизно, защото това е малко пожелателен текст: ако нищо не стане, то трябва да се търси санкция, трябва да се търсят последици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, поставям на гласуване предложението на госпожа Мариела Митева за един нов член, който условно наричаме чл. За. Тези, които са "за", гласуват със зелено, тези, които са "против", гласуват с червено.
Чухте обясненията на господин Шотлеков, становището на господин Шотлеков, чухте и становището на председателя на Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
От общо 191 гласа, за - 84, против - 105, въздържали се - 2. Отклонява се предложението на госпожа Митева.
Сега ще трябва да гласуваме за предложението на господин Илиев, което е фактически само една промяна в текста. Нека да изясним, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да се върнем към докладвания преди малко от мен § 5 за нов чл. 4 с две алинеи.

Към предложението на двете комисии чета писменото пред¬ложение на господин Еми-л Костадинов в ал. 2 да отпаднат думите "организиране на стачки". Това е на предпоследния ред на втората алинея. Би трябвало да поставим на гласуване това предложение.
Както казах, има предложение на господин Емил Костади¬нов в писмена форма за отпадане на ал. 2 на думите: "организи¬ране на стачки". Това се намира на последния ред на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не ми е ясно, господин Коста¬динов, защо искате да отпадне този текст. Не ми е ясно каква е целта.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Джеров беше ангажиран с проекта на текста на За. Смисълът се съдържа и в "други действия на закона". В Закона за уреждане на колектив¬ните трудовие спорове се уреждат стакчите. Не можем да изредим всички случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Шотлеков иска думата. ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, идеята на изброяването е примерно посочване на правата на синдикалните организации. Изброениза най-основни-те права на синдикалните организации. Сега, ако отпадне органи¬зирането на стачките, след като отнемем голяма част от правата на синдикатите - например дават съгласие, няма да остане ак¬центът върху това какво те ще правят. Това е идеята на чл. 4, ал. 2. Призовавам господин Костадинов да си оттегли предложени¬ето, защото смятам, че е излишно, ако искаме да бъдем прецизни, не трябва да посочваме какви права имат синдикатите, защото те са записани на друго място в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първо, гласуваме за предло¬жението на господин Костадинов - от ал. 2 на чл. 4 да отпаднат думите: "организиране на стачки".
Моля, които са съгласни, гласуват със зелено, които не са съгласни, гласуват с червено.
От 188, гласували за - 88, против - 86, въздържали се -14. Предложението не се приема.

Господин Джеров, при това положение трябва да се постави на гласуване чл. 4, ал. 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение трябва да се постави на гласуване чл. 4, ал. 2, както го докладвах по предложение на двете комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля гласувайте. Който е съгла¬сен, гласува със зелено.
От общо 179 гласа, за - 162, против - няма, въздържали се - 17. Приема се чл. 4, ал. 1 и 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към § 6, който третира чл. 5.
Пред себе си миам два текста, господин председатели. Госпожа Нариела Митева предлага една редакция, която е по-стег-ната, и не променя абсолютно нищо. Колегата Шотлеков също е съгласен. Бих предложил § 6 със следното съдържание: "Чл. 5, ал. 1. Работодателите имат право без предварително разрешение свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защищават, както и доброволно да встъпват и излизат от тях, като се събразяват само с техните устави.
Ал. 2. Организациите на работодателите по предходната алинея представляват и защитават воите стопански интереси чрез колективно преговаряне и към участие в тристранното сътрудниче¬ство и чрез други действия съгласно закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как ще коментирате "стопански интереси"?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е съобразяване с Кон¬ституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма възражения. Ние можем да гласуваме текста на комисията с поправките, направени от госпожа Нариела Митева. Ако никой не се противопоставя и изказва някакво друго становище, моля гласувайте за § 6, ал. 1 и 2.
От общо 186, гласували за 186, против няма, въздържали се няма.
Има ли някакви промени и предложения по § 7, чл. б?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 6 госпожа Мариела Митева има предложение за нова трет а алинеия и след това предла¬га нов чл. 6а.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Навреме ли е направено предло¬жението?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, навреме е направено. Датата на постъпването е 22 юли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не мога да ви кажа какво сме разглеждали на 22 юли. Въпросът е да бъде внесено след първото четене и преди второто четене.
НАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Степан Стамболов" и СДПд "Ера-3"): Предлагам нова ал. З на чл. 6. Става въпрос за алинея със следното съдържание:
"Работодателят е длъжен да обсъжда с представителите на работници¬те и служителите поставените от тях въпроси и да им оказва съдей¬ствие при изпълнение на възложениет им от общото събрание за¬дачи. "
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля за внимание, чете се нов текст.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Всъщност това е възобновяване на едно предложение, което беше прието на първо четене със със законо¬проекта и има следното съдържание: "Работодателят е длъжен да обсъжда с представителите на работниците и служителите поста¬вените от тях въпроси и да им оказва съдействие при изпълнение на възложените им задачи".
В случая става въпрос за едно ангажиране по силата на закона на работодателя да оказва съдействие на представителите на общите събрания на трудовите колективи или сега на работни¬ците и служителите. Лично аз бих ви помолила да подкрепите този текст, защото той в крайна сметка дава по-голяма прецизност и пълнота за правната уредба и регламентира отношения, които без неговото приемане, не биха били регламентирани.
Господин Бучков ме помоли да прочета и новия чл. ба, който предлагам, той има следното съдържание: "В общото събрание неговите представители могат да обсъждат със синдикалните органи и организации въпроси от общ интерес за всички работници и служи¬тели в предприятието и да предприемат с тях съвместни действия".
Общите събрания и техните представители са фигури, раз¬лични от синдикалните орагни и организации, правомощията на представителите на общите събрания и на синдикалните организа-циии също са различни, наличието на тези два органа, които

защитават различни социални интереси на работниците и служите¬лите, изискват регламентирането на отношенията помежду им. Това е целта на текста на новия чл. ба. Той дава възможност за съв¬местни действия на представителите на общото събрание и на син¬дикалните органи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Митева, бихте ли ми дали текста, просто се интересувам от него.

ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз по съдържанието на текста, който предлага госпожа Митева - чл. 6, ал. З, по принцип няма да възразя, тъй като това е правото на информация на всеки един работник. Още повече то би могло да бъде упражнявано и от общото събрание, ако същетвува такъв органи-.
Възразявам само за систематичното място на текста мястото му въобще не е тук. Такъв текст може да има там, където има задължения на работодота-лея - те са установени в специална глава "Осовни права и задължения на работника и работодателя" по-нататък в закона. Така че, ако трябва да се установи такъв текст, сигурно докато дойдем до там ще мислим, тъй като той сега съществува в чл. 127 - там работникът има право да иска информация и това е субективно право на работника и може да бъде задължен работодателят по съдебен път да даде такава информа¬ция. Така че същото се отнася и за съдействието, което трябва да даде работодателят.
Аз смятам, че ние ще го обсъждаме тогава, когато му е мястото в съответната глава.
Що се отнася до втория текст - 6а, който внася госпожа Митева, аз мисля, че такъв текст е излишен. Той е банкетен и не дава някакво задължение нито за работодателя, нито за синди¬калната организация, нито за общото събрание. Естествено е, че когато синдикалните организации, чиито членове са и членове на това общо събрание, могат по всяко време да обсъждат с другите работници въпроси, които касаят трудовите и осигурителните отно¬шения и съответно да вземат решение.
Нещо повече, в проекта, който беше предложен на вашето внимание на първо четене се съдържаше и възможността общото събрание да бъдат свиквано от синдикалните организации. При обсъждането в Законодателната комисия беше преценено, че това трябва да отпадне. Общото събрание има така да се кажем една отживяваща функция все още в момента, тъй като по някои въпроси и преди всичко разпределението на социалните фондове, той е единствено компетентният орган да взема решения. Други права общото събрание по този закон няма. То няма и по други закони в сега действуващото у нас правно устройство. Например, по Тър¬говския закон общото събрание изобщо не е предвидено като орган на предприятието.

И поради тази причина аз считам, че не трябва да се разширяват компетенциите на бощото събрание. Напротив, трудовите права и на работниците трябва да бъдат защитавани от синдикалните организации. И така е в цял свят. Общото събрание е орган за управление на предприятието, там където го имат като такъв регла¬ментиран. Ако ние искаме да го регламентираме като такъв, трябва да направим закон за участие на работниците в управлението на предприятието, например по подобие на Германия и евентуално да уредим там правата на общото събрание.
Затова няма защо да месим общото събрание в трудовите и осигурителните права. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Шотлеков, искам да ви запитам нещо, което за мен не е ясно. Какво значи "и да им оказва съдействие при изпълнение на възложените им задачи"? Аз просто го мисля затова, защото смятам, че постепенно всички тези предприятия ще станат частни.
ИВАН ШОТЛЕКОВ (от място): Това противоречи на либералния принцип в икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това противоречи на либерал¬ния принцип, точно така.
Господин Бучков, вземете отношение, защото това за мене е някак си неясно.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми колеги! Предлаганият нов текст на ал. З на чл. 6 поначало кореспондира с ал. 1 на същия член. Тук изведнъж се въвежда задължение на работодателя да обсъжда с представители на работни¬ците поставените от тях въпроси и да им оказва съдействие при изпълнение на възложените им задачи.
Искам да направя един анализ. В ал. 1 изрично е казано, че работниците и служителите от едно и също предприятие могат на общо събрание да избират един или повече представители, които да защитават техните общи интереси по въпроси от трудови и осигу¬рителни отношения пред работодателя, или пред държавни органи и организации. Изведнъж се получава парадоксът - работодателят е дължен да отговори, а държавните органи и организации не са длъжни.
Щом вие поставяте една нова алинея, която е неразривно свързана с ал. 1, трябва също така да поставите задължение и за държавните органи и организации.

От друга страна обаче, касае се само за едни определени отношения - трудови отношения, т.е. трудовоправни отношения, за които има друг ред, за да бъдат уреждани с помощта и на синди¬кални организации, дори и на съд. И осигурителни, които не зави¬сят от работодателя, а зависят от държавните органи. Защото осигуряването на отделните работници и служители не е в зависи¬мост от волята на работодателя.
Затова сдпоред мен текстът на ал. З първо е напълно излишени, и второ, той ще остане само като едно пожелание с едно фиксирано задължение, без да може то да се изпълни. Какво може да направи работодателят по отношение на осигурителните вноски, които са определени от съответния държавен орган? Абсо¬лютно нищо.
Ето защо аз мисля ал. З, предложена от госпожа Митева, да не се възприема, да не се гласува и да не се включи като текст по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други становища няма. Моля, госпожи и господа народни представители, влезте да гласувате. ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Има други становища...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие вече говорихте. Ние чухме тази реплика.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, 6ЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Това не е по един и същи въпрос. Вижте колеги, когато приемаме този закон, бих искала да не се придържаме така стриктно към концепцията за рамковите закони. Нека да имаме предвид, че Кодексът на труда ще бъде прилаган от хора без юридическо образование, а понякога и от хора без образование. Това са работници и служители. И те не са длъжни да знаят всичко, което според нас се подразбира.
Така че текстът на закона трябва да е достатъчно ясен и подробен за всички граждани, а не само за специалистите-юри-сти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Костадинов, кажете, имате думата!

ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Депозирал съм предложение по чл. 6, което е направено на 21 май преди пренареж-дането на текстовете и в предложението е фиксирано като ч-л. 12. Предложението е направено писмено и е ал. 1 да придобие следният вид. Това беше преди пренареждането на текстовете и се отнася за същите текстове, които сега пренаредихме.
"По решение на общото събрание, събранието на пълномощ¬ниците на работниците и служителите от едно и също предприя¬тие техните общи интереси по въпросите на трудовите и сигурител-ните им отношения могат да се защищават пред работодателите или пред държавни органи и организации от синдикалните организа¬ции в предприятието или от представители на работниците и служите¬лите". Това е предложението. По този начин се уреждат правата за да няма възможността да бъдат елиминирани синдикатите.
Предлага се също така нова ал. 5: "Правилата за пред¬ставителство на интересите на работниците и служителите от пред¬приятията се прилагат и за поделенията на предприятията."
Това е при първаватаа редакция, когато беше чл. 12.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Но товва е нова редакция, която е направена въз основа на вашите предложения.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Сега става дума за чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не става въпрос за чл. 6. Текстът, който вие прочетохте, по съдържание отговаря на ал. 1 на новия чл. 6.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Не е точно така. Аз ви казах: алтерна¬тивно. Пред държавните органи и организации от синдикалните организации в предприятието или от представители на работниците и служителите.. .
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: За синдикалните организации има отделен текст.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Така както е предложено сега в ал. 1, е представители на работниците само.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: За синдикалните организации има отделен текст в отделен раздел. Нека господин шотлеков да ви разясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега ще дам думата последова¬телно на госпожа Младенова и на господин Шотлеков. На мене ми

се струва, че тук говорим по много важни въпроси, защото те са с оглед на либералното стопанство, което ще се изгражда у нас. Аз не знам, след като ще търсим чужди инвестиции, дали именно тези текстове биха примамили някой чужд инвеститор.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, 6ЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз се явявам в защита на текста, който предложи госпожа Марила Митева и ще опонирам в известен смисъл господин Шотлеков. Защо?
Предложеният от госпожа Митева текст не е произволен и не е пристрастен. Той е продиктуван от онези международни съглашения, в които нашата страна членува и най-вече от аргумен¬тите и изискванията на Международната организация по труда със седалище в Женева. Затова защото тази организация по труда както защитава интересите на синдикатите и на отделния работник в отделната частна фирма, така представлява и сдружение на работода¬тели. Така че от тази гледна точка трябва да се гледа текстът. Защо тук, в тази глава?
Уважаеми колеги, един принцип в един законопроект трябва да бъде разгърнат от началото до края. Тук трябва да се посочи този принцип, след това да заеме своето достойно място по отноше¬ние правата на работниците, на служителите или както и да ги наречем, и в правомощията на административното ръководство, независимо от това, че перспективата е да става все повече и по-голям процентът на частните производители.
И аз ви моля да не правим тази грешка, която правим и по другите закони досега. Нека Кодексът на труда да стане онова начало, за което вие, господин председатели, говорехте при откриването на сесията тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Шотлеков има думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да възразя по отношение направеното предложение представители на работниците да бъдат определяни от общото събрание, тъй като ще защитават техните права. В край¬на сметка трябва да ни е ясно, че общото събрание няма и не трябва да има такива правомощия. Общото събрание може да решава някои въпроси, които са изрично определени в закона, а не да определя кой да представлява работиците пред съда. Това нещо е определено изрично по-нататък и това в цял свят са права на

синдикалните организации. Те затова съществуват - да защитават работниците. Само синдикалните организации защитават работниците, а не представителите на трудовия колектив, както беше по досега действащия закон.
Извинявайте господин Костадинов, но това е една рефлекция от сега съществуващия начин на уреждане на нещата в сега дейст¬ващия Кодекс а труда, който беше приет през 1986 г.
По отношение на този текст аз специално смятам, че не е допустимо някой друг извън органите, предвидени в Гражданския процесуален кодекс и извън органите,и изрично създадени за целта -синдикалните организации - да защитават права на работника пред съд или пред някой друг държавен орган. Затова смятам, че текстът трябва да бъде приет така, както е предложен от Законодателната комисия.
Аз също съм съгласен, че в Кодекса на труда не трябва да влагаме политически оцветки при обсъждането му. Но пък по същия начин не трябва и да робуваме на някои стари идеологеми, запазени в сегашния Кодекс на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи за изказване няма. Господин Бучков, ще трябва да се гласува. Първо ще трябва да гласуваме предложенията. Моля народните представители да влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Трябва да гласуваме ал. З като съвсем нова. После ще гласуваме по ал. 1 и 2, защото там няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По ал. 1 и 2 няма предложения. Предложението е по ал. 3.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място); Как да няма предложения по ал. 1 и 2?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин Костадинов поставя един друг въпрос - че е направено предложение още преди гледането в Законодателната комисия за второто четене. Когато се гледа в Законодателната комисия, въпросът беше изчистен в смисъл, че това са права на общото събрание да избира свои представители, а въпросът с правомощията на синдикатите да представляват работни¬ците е уреден на друго място.

ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (иска думата от място): Фактически думите на господин Шотлеков касаят а-л. 1. Как да няма предложения по ал. 1? (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По един и същ въпрос два пъти не се говори. Обяснете, господин Бучков, какво е положението.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Да гласуваме, защо обсъждаме?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз моля господин Костадинов да обърне внимание на чл. 33 и следващите от същия проект, където се говори за синдикалните организации. (Шум и реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Лесно е да кажем гласувайте. Аз питам дали господин Костадинов прави някакви промени в ал. 1. Не прави, така ли?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Как да не правя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Прави. Тогава трябва да гласу¬ваме за променитеи, които предлага господин Костадинов, стига да са постъпили навреме, но това са допълнения, той може да направи предложение и сега.
Гласуваме за промените, които предлага господин Коста¬динов в ал. 1. Моля тези, които са за, да гласуват със зелена,;
акоито са против - с червено. Моля народните представтиели да се приберат и да гласуват за промените, предложени от господин Емил Костадинов.
Моля гласувайте! Щом вносител поддържа предложението си, ние трябва да го гласуваме, не се стигна до съгласие, трябва да гласуваме. Трябва по-бързичко да гласуваме Кодекса на труда. Всеки ден ще работим по два часа по него и аз не му виждам края.
Моля гласувайте предложението на господин Костадинов в ал. 1.
От общо 184 гласували, за 85, против 99, въздържали се няма.
Предложението се отхвърля.
Сега имаме предложение за ал. З, господин Бучков.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По ал. З сеизразиха становищата. Точно определени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно определени становища, но госпожа Митева продължава да поддържа своите предложения.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Тогава ще го подложим на гласу¬ване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Разбира се. И след това вече ще гласуваме цялото.
Моля, които поддържат предложението на госпожа Митева, да гласуват със зелено. Тези, които са против това предложение -гласуват с червено.
Това е за ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: За ал. З на чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля народните представители да влязат в залата. След това ще гласуваме ал. 1 и 2. Останете в залата, за да свършим!
Сега гласуваме за ал. 3.
Аз лично не съм специалист в тази област, но разбирам, че ние гласуваме членове, които са от голямо значение за бъдеще¬то на нашето стопанство. И мисля, че за съжаление не се отнасяме с цялата отговорност.
Резултат от гласуването: от общо гласували 184 народни представители, 80 са гласували за, 103 - против, 1 - въздържал се.
Отклонява се предложението.
Сега ще гласуваме чл. 6, ал. 1 и 2 така, както са пред¬ложени от Законодателната комисия.
Моля тези, които са за - гласуват със зелено, тези които са против - червено, извинявайте, че ви повтарям всеки път, но с тези предложения мисля, че хората се объркват вече.
Резултат: от общо гласували 184 народни представители, 153 са гласували за, 4 - против, 17 се въздържат.
Спираме пред § 8. Ще дам почивка и след това така, както се уговорихме, ще продължим с другите точки от дневния ред. Ние всеки ден ще работим по няколко часа по Кодекса на труда и след това другите точки от дневния ред.
Обявявам почивка. Моля всички да заповядат в пленарната зала в 17.55 ч.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, моля да заемете местата си в пленарната зала. Продължаваме заседа¬нието.
Господа квестори, моля поканете народните представители да влязат в пленарната зала.
Ще продължим с т. 2 от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ НА ТОТЮ ПАНАЙОТОВ ГЪБЕНСКИ.
Моля, колеги, да заемете местата си.
Проектът за решение е раздаден на уважаемите народни представители. Има становище и на Комисията по труда и социал¬ното осигуряване.
Господин Джеров, писменото становище на Законодателната комисия подготвено ли е, или вие ще го докладвате? Имате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председате-уважаеми колеги! Постъпило е искане-предложение от страна на Министерския съвет за отпускане на основание чл. 27 от Закона за пенсиите на лична пенсия за особени заслуги в размер на 1200 лв. месечно на господин Тотю Панайотов Гъбенски от гр. София.
Въпросът е разгледан по същество от Комисията по труда и социалното осигуряване и с писмено становище, раздадено на народните представители, комисията предлага за положително гла¬суване на така направеното предложение.
Законодателната комисия счита, че на основание чл. 27 от Закона за пенсиите е допустимо и законосъобразно при наличната преценка да бъде отпусната лична пенсия за особени заслуги на господин Тотю Панайотов Гъбенски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Представено е и становището на Комисията по труда и социалното осигуряване от нейния председател господин Евгений Матинчев. То не се различава от това, което вие изразихте като становище на Законодателната комисия.

Уважаеми народни представители, има ли желаещи от вас да вземат становище по предложения порект за решение? Моля всички да влязат в залата. Ще има гласуване. Давам три минути до започ¬ване на гласуването.
Нека народните представители, които са в залата и все още разговарят помежду си, да седат.
НИНО СТАВРОВ (СДС, от място): Да посочи господин Джеров какви са тези особени заслуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В проекта за решение, внесен от Министерския съвет, са посочени и мотивите. Отворете, уважаеми колеги на проекта за решение, за да видите какви са мотивите.
Давам думата на господин Джеров да прочете мотивите за тези, които не разполагат с проекта за решение, както и за тези, които ни слушат, да чуят защо се предлага тази пенсия за особени заслуги.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съвсем правилно е, госпожа председателстваща, да се знае кое е това лице и какви са неговите заслуги, за да не останем с впечатление, че тук се предлага нещо с оглед на някакви отношения.
Изхождам от данните, които съм получил от министър-председателя господин Филип Димитров. Господин Тотю Панайтоов Гъбенски от гр. София, по професия адвокат, през 1985 г. е дарил чрез фодн "13 века България" на родния си град Трявна 412 творби на изобразителното изкуство, които са експонирани в самостоятелна картинна галерия в гр.Трявна. Като се има предвид, че дарението, направено на държавата, е от голямо значение за културния ни живот, както и, че господин Гъбенски получава лична пенсия за изслужено време и старост в размер на 493 лв., няма семейство и е в напреднала възраст, поради това именно се предлага да му бъде отпусната пенсия в размер на 1200 лв.
Това са данните, които имаме. И ми се струва, че съвсем основателно именно с оглед на неговите заслуги в областта на културата, на изобразителното изкуство, бихме могли на господин Гъбенски съвсем спокойно да отпуснем предлаганата пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.

Уважаеми госпожи и господа! Има ли желаещи да вземат отношение към направеното предложение? То е разгледано в коми¬сиите, не е имало противопоставяне. Не виждам желаещи да вземат становище.
Затова предлагам да гласуваме проекта за решение за отпускане на лична пенсия за особени заслуги.
Моля, който е съгласен с проекта за решение, да гласува съответно със зелено. Против и въздържали се - по друг начин. Моля ви, гласувайте.
Резултат: от всичко гласували 184 народни представители, 172 - за, 2 - против и 10 - въздържали се.
Приема се предложеният проект за реишение да се отпусне лична пенси.

Следващата точка е ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вие разполагате с проект на решение, представен от група народни представители.
Раздадено е на всички и становището на Законодателната комисия, нека да го чуем.
Предложеният проект за решение се отнася за изменение и допълнение на чл. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Господин Джеров ще изкаже становището на Законодателната комисия.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, става дума за някои промени в чл. 5 от Правилника за организацията и дейност¬та на Народното събрание.
Член 5 гласи: "Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени, първо - по тяхно искане, второ - по писмено искане най-малко на една трета."
Втората алинея е в случаите по т. 1 от предходната алинея - прекратяването на пълномощията се приема без да се обсъжда и гласува и т.н.
Дадох само уводните текстове, за да бъда правилно раз¬бран.
Постъпило е предложение в Народното събрание. То е напра¬вено от 80 народни представители, които искат изменение на чл. 5 от правилника в частта, в която го прочетох. По време на обсъжда¬нето в Законодателната комисия беше направено предложение от народния представител Васил Гоцев за отмяна на целия чл. 5. Съображенията за внасяне на това предложение са, че в Консти¬туцията няма норма, която да предвижда предсрочно освобожда¬ване на председателя и заместник-председателите на Народното събрание. Съобразно това (говоря за становището на господин Гоцев) този текст от правилника няма конституционна основа. Мнозинството в Законодателната комисия възприе предложението чл. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде отменен.

Все пак си позволявам, независимо от това становище на Законодателната комисия да изразя и собственото си становище.
Струва ми се, че след като Народното събрание е създало института за предсрочно освобождаване на ръководството на Народ¬ното събрание, това правило като принцип би трябвало да остане. Но евентуално бихме могли да приемем предложение за изменение на чл. 5, като в същия да се включи нова четвърта алинея, че когато Народното събрание отхвърли искането за предсрочно осво¬бождаване на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, ново искане не може да бъде направено на същото осно¬вание в следващата година. (Оживление в блока на ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3") Считам, че това ще бъде по-правилно, отколкото да отме¬ним. Това е моето становище. Нека да бъде дебатирано по него и да се вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От вносителите на проекта за решение кой ще вземе думата?
Господин Васил Гоцев, има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Решението на Законодателната комисия по моето убеждение е чисто по правни съображения законо¬съобразно. Конституцията във всички случаи, когато може да стане предсрочно освобождаване, го е посочила. Посочила го е в чл. 89, ал. З за Министерския съвет, посочила го е за Висшия съдебен съвет, посочила го е за президента, посочила го е за Конститу¬ционния съд. След като Конституцията никъде не сочи, че може да се освобождават предсрочно председателят и заместник-предсе¬дателите на Народното събрание, очевидно е, че тя не е имала предвид те да могат да бъдат освобождавани. (Ръкопляскания и смях от блока наПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3")
Като се има предвид, че предсрочното освобождаване и прекратяване на мандата на народните представители не е пред¬видено в Конституцията, за разлика от старите конституции, където имахме императивен мандат, където народният представител беше длъжен да спазва това, което народните представители му казват, тук следва да се приеме, че след като народният представител не може да бъде отзован по съображения на народните представи¬тели, така и Председателството на Народното събрание не може

да бъде предсрочно освобождавано. По тези съображения поддържам и Законодателната комисия прие, че не може да бъде освобождаван предсрочно изобщо председателят и заместник-председателите. (Оживление в блока на опозицията)
Заедно с т ова обаче, като се има предвид, че в миналото Великото Народно събрание е имало предсрочно освобождаване, че това предсрочно освобождаване, така или иначе, е влязло в правилника, трябва да се види, че има една дебалансираност между възможността да се иска предсрочно прекратяването на пълномощията на Министерския съвет, съответно министър-председателя и заме-стник-председателите на Народното събрание.
В нито една от страните, за които имаме справка от спра¬вочни енциклопедии на Интерпарламентарния съюз, не се предвижда предсрочно освобождаване на председателя и заместник-председате-лите на Народното събрание. Оттук следва да приемем - ще имаме ли разпоредба, която ще ограничава възможността да се иска остав¬ката на правителството, или по отношение на председателя и замест-ник-председателите това може да става всеки момент, може да става всеки ден и всяка седмица, с което ще има една дестабили-зация на парламента и злоупотреба с правото да се иска парламен¬тът да се занимава непрекъснато с едно и също нещо. По тези съборажения аз оттеглям искането за пълната отмяна на чл. 5 и се солидазиризирам с направеното предложение на председателя на Законодателната комисия да не може да се иска на същото осно¬вание в продължение на по-малко от една година.
Защо трябва даима разлика между Министерския съвет и Председателството на Народното събрание? Затова защото Народното събрание е един орган, който трябва да работи стабилно. Народното събрание е поначало, както казах - в другите конституции не се предвижда освобождаване на председателя и заместник-председа-телите, и по тази причина е разумна възможността да се иска смяната на председателя и заместник-председателите да бъде по-ограничена, отколкото е възможността да се иска недоверие на правителството.
Моля народните представтиели, които споделят съображе¬нията, че България не трябва да прави изключение от останалите страни, където не се предвижда възможност за отнемане предсрочно

на пълномощията на председателя и заместник-председателите, да подкрепят предложението в редакцията, направена от господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖНА БОТУШАРОВА: Реплики? Първа реплика на господин Велко Вълканов.
Втора реплика на господин Георги Близнашки.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПО на БСП, БЛП, ОТП, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, не споделям това разбиране, което беше застъпено преди малко. Мисля, че нещата стоят точно обратно. Принципът е, че всяка длъжност подлежи на подобни промени. Всеки може да бъде освобо¬ден от неговите функции, освен ако е казано точно обратното. Наистина в Конституцията този въпрос не е уреден. Но това именно означава, че може в правилника или в някакъв друг акт да се уреди в този смисъл, в който въпросът е вече уреден.
Искам да подчертая, че нашата правна система винаги е допускала предсрочното освобождаване на този вид ръководни органи. Ние и преди, и сега сме имали тази правна възможност. Не виждам никакви причини да се отказваме от нея. Досега този въпрос не е бил поставян. Той не е бил акутен. Стана акутен едва сега преди месец, когато се постави въпросът за господин Савов. Мисля, че всъщност нещата се искат да бъдат решени с оглед личността на господин Савов. Това, според мен, е съвър¬шено неправилно.
Харесва ми това, което каза господин Джеров. Споделям го в общи линии като принцип, но мисля, че една година е твърде ного. Бихме могли да се ограничим до няколко месеца, както това е при други ръководни лица в системата на държавния апарат. Иначе не можем да се освободим от някои лица, които грубо нару¬шават Правилника за работата на Народното събрание и Конститу¬цията и изобщо не създават условия за успешна дейност на Народно¬то събрание.
Абсолютно необходимо е, според мен, Народното събрание да запази своя контрол върху председателя на Народното събрание. Иначе ние ще имаме твърде сериозни неприятноси. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов, Вие казвате няколко месеца. Конкретно определяте ли колко месеца?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: До шест месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Както е предложен тек¬стът.
Има думата Георги Близнашки за втора реплика.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" И СДПД "Ера-3"): Господин Гоцев, съжалявам, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Господин Гоцев, съжалявам, че трябва да направя тази резлика, но съм принуден да ви напомня обстоятел¬ството (оживление в залата), че правилникът можеше да отговаря на световните стандарти, на които се позовавате още преди повече от половин година, когато се създаваше правилникът. В основата му залегнаха под влияние на вас и вашите приятели редица принци¬пи, които нямат нищо общо със съвременната парламентарна държав¬ни органи, като правителството и Президента на Републиката и т.н., в случая нямат нищо общо и не могат да бъдат основание за съпоставка, тъй като става дума за самостоятелни държавни органи, които водят самостоятелна политика и носят отговорност пред нацията ип ред парламента за своите действия.
Съвсем не такова е положението на председателя на Народ¬ното събрание. Той не е самостоятелен държавен орган. Той е председател на камарата и носи отговорност за своите действия, тук, пред камарата, а не пред нацията. Освен това отговорността на председателя на Народното събрание няма нищо общо и с отговор¬ността на народните представители, която също е една отговорност, основана на уплъномощаване от страна на нацията, от страна на гласоподавателите.
В този смисъл аз ви призовавам и вас, и мнозинството като цяло, да дадете възможност на председателя на Народното събрание да изпълнява своите функции така, както това го правят спикерите или председателите на камарите на парламентите по цял свят - свободно от натиска на мнозинството, безпристрастно, със зачитането на интересите на всички фракции в парламента, без да се проявяват политически пристрастия. За съжаление именно

вие въвличате председателя на камарата в дискусията и това неиз¬бежно подлага на съмнение неговото поведение.
Въпросът не се състои в промени и различни процедурни усуквания, а да се даде възможност на председателя на камарата да изпълнява своите функции така, както това се прави навсякъде другаде по света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Михайлов се отказва да прави реплика. Той иска да направи изказване. Трета реплика?
Господин Гоцев, ще отговорите ли на репликите?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Васил Гоцев не иска да отговори на репликите.
Има думата господин Димитър Михайлов за изказване.

ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамбо-лов" и СДПД "Ера-3"): Димитър Михайлов -Парламентарен съюз и коалиция.
Госпожо председател, дами и господа народни представи¬тели! Искам да изразя несъгласие по повод на внесеното предложе¬ние за изменение на правилника и по-специално на чл. 5.
Конституцията наистина не урежда този въпрос, но у нас има парламентарна традиция от дълго време.
Вярно е, че не е необходимо всеки ден да се прави пред¬ложение за смяна на председателя. Аз ви уверявам, че в скоро време нашият парламентарен съюз вероятно няма да направи такова предложение, но щом като господин Йорданов смята, че въпреки Конституцията може да има предсрочни президентски избори, много по-юридически необсновано е твърдението, че трябва да дадем несменяемост или мандат на председателя за определен период на Народното събрание.
В края на краищата мнозинството ще решите този въпрос, но председателят, както се изрази и Президентът на Републиката, осъществява една дейност по ръководството на заседанията на
н^ВДдаот^ВД^иерДне1 ^Ч^Ш^^^г^^ е пр^йтЖтвЗТ не може да става сравнение с този 6-месечен срок по Конституция за вот на недоверие на правителството. Ни най-малко може да се удвоява този срок. Във всички случаи, ако трябва да се дава някакъв срок, той ще бъде по-малък, но аз мисля, че трябва да се даде пълно право на мнозинството, което е избрало председа¬телят на Народното събрание, да може по всяко време да иска неговата смяна. Това го изисква всеки демократичен парламент.
Тук не става дума за личността на господин Савов. Тук става дума за една институция - председател на Народното събра¬ние, и аз апелирам да се оттегли този проект, да се снеме от дневния ред, да запазим сегашното положение и да създадем въз¬можност и на сегашния председател, и на тези, които искаха вот на недоверие към него, да заработят, за да решават важните про¬блеми, които стоят пред Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика на това изказ¬ване? За изказване иска думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", реплика от място):
Ако има друго становище, да го чуем и него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖНАА БОТУШАРОВА: Не, няма желаещи, госпо¬дин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожа председателстваща, дами и господа! Преди да се постарая да направя пред вас един кратък анализ на парламентарната практика в различни страни по този въпрос и оттук да потърсим аргументи за най-удачното решение, заставам на трибуната малко озадачен, не за първи път, но в този случай бих искал да споделя защо.
Неведнъж вече сме били свидетели, когато в съвсем кратки срокове изведнъж вносителят на различни решения поддържа една теза, в постоянните комисии и по-специално в Законодателната ни предлага друг вариант, а след няколко дена ни предлага трети вариант или връщане към някаква от предходните тези. Сигурно с хора, които са готови да променят своите позиции, по принцип в промяната на позициите няма нищо лошо, ако това е плод на едно убеждение и на осъзнат процес на трансформация на идеите, но твърде различен е случаят, когато явно ние сме в плен на политическата игра, която е недостъпна понякога като аргументация за депутатите в залата, а сигурно е твърде недостъпна и за изби¬рателите, включително за мнозина от вашите.
Затова аз бих искал в тази дискусия да се освободим от конюнктурата, която отново като че ли започва твърде силно да властва върху мотивите, при които приемаме решенияи, даже бих посочил за пример и дискусията чрез част от текстовете по Кодекса на труда, по които обсъждахме проблемите преди час и половина и по част от които въпроси ние бяхме постигнали преди ваканцията съгласие, а видяхме, че отново в плен вероятно на инерцията всеки натсика този бутон, с който е дошъл още преди да се върне и да обмисли своето решение.
Кое е първото, което трябва да ни накара да бъдем резер¬вирани към предлаганото изменение? Съществува принцип: правилата на играта не се променят в хода на самата игра. Тук го няма нашия олимпиец, но той, а и не само той би могъл да потвърди, че няма пример в световната история, когато е започнало едно

състезание или някакво мероприятие, което се движи по една стро¬го определена процедура, и тази процедура по инициатива на една от страните се променя, когато тя не изнася на страната, която може да не се окаже печеливша.
Вярно е, че нормативните изисквания винаги могат да бъдат допълвани, доразвивани. Но това се отнася преди всичко за законите, които парламентът адресира към обществото. Когато обаче става дума за правилата, на които се подчиняват самите действащи лица тук, ние трябва да бъдем много предпазливи и само в краен случай да пристъпваме към промяна, която не е свър¬зана с нова легислатура, т.е. с нов мондат от страна на избира¬телите. Тогава вече ние бихме могли да мислим какво сме пропусна¬ли и какви по-добри процедури можем да предложми. Защото не е тайна, че вие не приехте много от нашите предложения. Правил¬никът в общи линии отразяваше всички ваши настроения и се оказва, че пак по ваша инициатива този правилник вече за четвърти-пети път в продължение на няколко месеца се променя, според моето скромно мнение, невинаги в най-удачната посока.
По-наттък, ако трябва да бъдем конкретни към фактите, наистина аз ще потвърдя тук това, което казаха защитниците на тезата, предложена от дясната страна, че в много от страните правилата за вътрешния ред на парламентите не предвиждат процеду¬ра за смяна на техните председатели. Тук авторитетът на някои от най-известните европейски страни е безспорен. Това може да се отнася и за Бундестага, където в § 2 на правилника се казва, че свободно и с тайни бюлетини се избира председателят и ръковод¬ството на събранието за времето на техния мандат.
Подобно е разрешението и в чл. 5 от правилата на Камарата на депутатите в Италия.
Проследявайки нашата по-стара парламентарна традиция от Освобождението, ние също няма да намерим правилник, в който изрично да се третира въпросът за смяна на ръководството на парламента. В същото време обаче, ако трябва да видим наистина разнообразието на случаите, ще констатираме и противоположни разрешения.

Във Великото Народно събрание по друг повод ни се ци¬тира примерът на Норвегия, в чийто Щортинг и по-специално в Долната камара - Лактинга, е дадена възможност в началото на вяска нова сесия, както и всяко едно от неговите подразделения, да избира свое ръководство. Тоест там пък принципът е различен -осъществява се една ротация в ръководството на събранията и всяка дена нова парламентарна сесия започва по принцип с ново ръководство на парламента, на отделните камари и на комисиите.

Също така независимо от този принцип за ротацията, е дадена допълнителна възможност, която да поставя под контрол ръководителите на различните парламентарни звена, а именно:
че ако поне една пета от членовете на парламента, или същото количество депутати от Горната или Долната камара изпратят до председателя молба за провеждането на нови избори, тези избори трябва да се проведат в съответната камара.
Каква е преобладаващата практика, сумирайки две противо¬положни разрешения? В сравнителния конфендиум, който се сочи в мотивите на вносителите на предложението, се посочва преоблада¬ващата практика, но по един некоректен начин. Цитирам текста в мотивите: "Сравнителната справка с други конституции, която може да се види от двутомната енциклопедия на Интерпарламентарния съюз сочи, че такава възможност не се предвижда в другите страни, които са обхванати от енциклопедията." Това е просто невярно, закото там е дадена една сравнителна таблица, в която четем следните данни: "в 57 от парламентите наистина такава възможност не се предвижда. В 6 от тях обаче е установена задължителната ротация." Това са парламентите на Белгия, забележете, една стра¬на, от която България традиционно е черпила опит още в своя следосвобожденски период, Дания, Финландия, Египет, Португалия. Следователно това са и някои от Скандинавските страни, които поначало имат дълбоки традиции в предпарламентарния и парламен¬тарния период на своето развитие.
Също така в други 11 случая се предвижда, че ръководите¬лите на различните парламентарни учреждения се избират за една година и в по-малко случаи - за две, при среден мандат от четири години.
Конституцията на Гърцияи, една страна не само географ¬ски близко до нас, но и в някои отношения близка до нашите бал¬кански нрави, предвижда в чл. 65, т. З, ал. 5 текстът: "Парла¬ментът по предложение на 50 депутати може да изрази порицание на председателя или на член от Бюрото, което поражда прекратяване на пълномощията".
И за да завърша първо с цялата практика, която мисля, че не ви обременява - в Канада се установява правилото, че пред¬седателят може да прекрати своите правомощия при смърт, при

оставка, но като че ли не се застъпва изрично възможността той да бъде сменян по инициатива на част от депутатите. Там обаче съществува нещо друго съществено, както и в някои от останалите парламенти - поначало председателят на парламента не участва в обсъждането на никакви въпроси от съществото на дейността на парламента и по правило не участва в гласуванията, освен ако не се стигне до равенство на гласовете, което той би могъл да преодолее чрез собственото си участие.
В нашите условия председателят в този смисъл е нещо повече от " ", тоест "пръв между равни", но така или иначе той си остава едно длъжностно лице, което няма в точния смисъл качествата на държавен орган. Защото неговите актове нямат никаква обвързваща сила извън вътрешните отношения, в които влизат депутатите и отношенията, които се отнасят до раз¬личните служители.
Аргументът, който се споменава, че нашата Конституция не предвижда възможност за предсрочна смяна на председателя и неговите заместници, не е в полза на тези, които поддържат тази тез, по две основни причини. Първата е, че председателят на парламента, както споменах, не е самостоятелен държавен орган. Политическите институции са парламент, правителство, президент, докато председателят на парламента, както и правителството, са функция на парламента, тоест техният избор не е първичен. И поначало всеки един орган, който се избира от друг орган, при положение, че няма изрична забрана, може да бъде сменян от органа, който го е избрал.
Именно поради тази причина Конституцията не е навлязла в една крайна детайлизация и е оставила част от въпросите, отна¬сящи се до вътрешния статут на лицата, които участват в парла¬ментарната дейност, да бъдат уредени от неговите собствени устрой-ствени правила.
Трябва да се изтъкне, че в нашия парламент, както е известно, беше отхвърлено искането на опозицията да се сформира Комисия по етиката. Следователно за нашата система не са наложе¬ни някои характерни вътрешнопарламентарни форми и на политически, и юридически контрол. Това е още едно основание да запазим се¬гашната регламентация.

Завършвам своето изказване с предложението да не бъде променян правилникът без обаче да бъда така категоричен в отри¬цанието на един срок, който беше предложен от някои от депутати¬те. Защото действително техните аргументи за евентуална злоупо¬треба с правото да сеиска непрекъснато оставка на ръководството на парламента може да доведе до затрудняване на вътрешната рабо¬та на Народното събрание. Този срок обаче няма никакви аргумен¬ти да бъде повече от шест месеца, защото ние с шест месеца сме
^^^^й-^^^^рТОало^^ЪсиГу^^ стЖн^т^прШе^ие^ то, за да искат някои годишен срок. Още повече шестмесечният срок за правителството не е абсолютен. Той изисква ограничаване само до основанията, на които е поискано недоверието.
Така че нека след като сме възприели едни правила, да ги оставим да действат в рамките на този парламент. Нищо не налага сериозно изменението. Пак подчертавам, ако отделните длъжностни лица и всички ние надраснем своите страсти, мисля, че това би съдесйтвало за неформалното повишаване авторитета на ръководтсвото на Народното събрание и на цялата камара, докато обратното решение вас, които бихте го подкрепили, ще ви постави в политически най-малко неудобно положение. Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскане от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов, нямаме данни някой от народните представители да е бил участник в Олим¬пийските игри. Не знам кого имахте предвид за олимпиец? (Шум и смях в залата) Може би сме пропуснали нещо, някой да е бил участник и ние да не знаем.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Присъствал е на Олимпийските игри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Желае ли някой народен представител думата, за да направи реплика на изказването? Госпо¬дин Александър Йорданов, реплика или изказване ще направите?
Давам думата за изказване на господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Моето лично желание днес беше да не взимам думата (шум в залата), но се налага да направя това, тъй като отново имам две конструктивни предложения.

Първото е свързано с това, че днешният ден минава на¬истина добре като парламентарен ден и слага едно добро начало на нашата работа. В духа на този ден искам да се обърна към Парламентарната група на БСП с това, че все още има свободни места в ръководството на Народното събрание и в ръководствата на отделните комисии. Един парламент, който търси конструктивиз-ма, разбирателството и съгласието, и на фасадата на който пише:
"Съединението прави силата", един такъв парламент може да работи по-добре, когато БСП заеме местата на заместник-председател на парламента и в ръководствата на отделните комисии, както е желанието предполагам на избирателите, които са гласували и за вас, и за нас.
Обсъждайки въпроса свързан с това решение, което се предлага за промяна в правилника, аз искам да напомня, че наисти¬на Конституцията има някои пропуски. Може да са малки, може на някои да изглеждат несъществени, но няма нищо идеално в човеш¬кия живот, камо ли някой да каже, че е приел една идеална Кон¬ституция, която няма пропуски.
Вие знаете, че Конституцията се приемаше при едно не¬нормално бих казал положение - изключително бързо, темпово, кога с необходимите гласове, кога без необходимите гласове за нейното приемане. Това тогава беше документирано и от журнали¬стите.

Нормално е да е пропуснат да се уреди точно този въпрос в Конституцията. Но има известен елемент на немора-лност, когато се използва слабостта на Конституцията, която е приета главно от БСП и тази слабост на Конституцията е слабост благодарение на това, че БСП главно правеше тогава Конституцията, да се из¬ползва слабостта на Конституцията и сега именно слабостите, пропуските на Конституцията да се лансират и да се търси пози¬тивен ефект от тези слабости за политиката именно на парламен¬тарен ефект от тези слабости за политиката именно на парламентар¬ната група, която главно е приемала Конституцията. Това е някак си нелогично, не е в нормалното взаимоотношение на парламента¬ристите.
Става дума за това, че фактът, че не е отбелязано в Конституцията как да се процедира в тези случаи, даде повод на Парламентарната група на БСП да иска оставката на председа¬теля на парламента.
И забележете! Тези обаче, които правеха правилника...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП; Вие го правехте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... Именно Съюзът на демократичните сили - за работата на това Народно събрание, отбелязаха тази слабост на Конституцията и предвидиха именно и процедура (смях от ПСБСП), което е морално, за фиксиране на начина, по който председателят и заместник-председателите могат да бъдат освобо¬дени, макар Конституцията да не предвижда това.
И тука всъщност се сблъскват два морала, две виждания за това какъв трябва да бъде подходът към този проблем. В духа именно на разбирателството и конструктивизма група народни пред¬ставители са внесли известно уточнение на правилника. То изисква именно поне този 6-месечен период да бъде сигурен, гарантиран, за да може, както се казва, един председател на Народното събра¬ние да навлезе в своята работа, да защити своите позиции и просто практически да може да работи, и аз мисля, че в залата има само народни представители, които искат парламентът да работи, респек¬тивно Председателството да работи.
Аз съм склонен да се съглася с предложението, което е направено от вносителите и което струва ми се тук среща едно пълно разбиране - за този срок от шест месеца, който гарантира тази възможност на председателя да изпълнява своите функции.

Наистина има едно искане и за една година, което е по-справедли-вото (шум и реплики от опозицията), което е по-логичното, което е по-нормалното. Но тука вече опираме до съвестта, до вътрешния глас на народния представител.
Тези, които си правят някакви сметки, естествено ще приемат по-краткия срок, разчитайки, че след него ще им се осъще¬ствят сметките. Вече една година виждаме хора, които непрестан¬но си правят сметки: да свалят правителството; влизаха и излиза¬ха от парламента; обещаваха, че това ще стане през март месец -не стана - да падне властта; обещаваха, че ще стане през май месец - пак не стана; лятото щяло да бъде горещо - е, не стана... Сега и през есента няма да стане. (Шум в залата)
Затова моля ви се, нека разумът да бъде ваш съветник в момента. Най-логичното е председателят на един парламент -не мислете за конкретния председател в момента, мислете по прин¬цип - да има поне сигурността от една година, за да може да работи. Това до голяма степен издига и авторитета на самата институция, наречена Народно събрание.
Но ако все пак разумът все толкова не ви озари в този момент, то тогава поне приемете срока от шест месеца, в който също има логика. Но във всички случаи има логика в искането председателят на Народното събрание да може да работи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството) ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми народни предста¬вители, има ли други, които желаят да вземат отношение? - Няма.
Господин Лютфи има думата по процедурен въпрос, тъй като няма желаещи народни представители да говорят.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважа¬еми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи искаме 20 минути почивка. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Обявявам 20 минути по¬чивка. Продължаваме в 19 ч. и 20 м. (Звъни)

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Моля уважаемите народни представители да седнат.
Поканете Парламентарната група на ДПС да заповяда в пленарната зала.
Докато заемете местата си, нека да прочета съобщенията за заседания на комисиите.
Комисията по земеделието ще заседава в четвъртък, З септември от 10 ч. в зала 507 на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по външна политика ще заседана на 5 септември, четвъртък от 11 ч. в зала "Изток".
Комисията по национална сигурност ще заседава в четвър¬тък, 5 септември от 9 ч. в зала 510 на бул. "Дондуков" 2 с дне¬вен ред:
Обсъждане на приоритетите за дейност на комисията до края на годината и съставяне на работен план за заседанията.
Временната анкетна комисия за установяване лицата, орга¬низирали противопоставяне на Закона за селскостопанските земи, ще заседава утре, четвъртък в "Огледалната" зала през почивката на пленарното заседание.
Това са съобщенията. Моля председателите на другите комисии, ако имат събощения, да ги представят, за да бъдат про¬четени в края на заседанието.
Моля квесторите да поканят народните представители и да уведомят групата, която заседава, че заседанието продължава.
Има ли народни представители, желаещи да се изкажат? Заповядайте.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Тук се преплетоха две тези: дали да се въведе ограничително условие - срок за повторно искане на предварително освобождаване на председателя или на членове на ръководството на Народното събрание, или да няма такъв срок. Аз искам да подкрепя тезата да не се променя чл. 5 - да няма такъв срок.

Но преди да се мотивирам, зз искам да изразя своето приятно задоволство от начина, по който председателят на Народно¬то събрание води заседанието до почивката. Искам да кажа, че малко съм удивен, защото този добър стил на истински шпикер на парламент, който беше характерен и за началото на работата на XXXVI Народно събрание през есента на миналата година, след това беше променен. Стана по-груб, суров, понякога безапелацио¬нен. И възниква въпросът - кой е истинският стил на председател¬стващия Народното събрание: Този, който той проявяваше тогава и сега или през другите месеци, когато се отправяха злъчни забе¬лежки и се апострофираха много депутати, главно от опозицията.
Според мен председателят на Народното събрание трябва да бъде открит за критика и да чувства своята отговорност всеки момент. Да се чувства задължен да усъвършенства своя стил в посока на обективност, принципност и безпристрастност. Ако пред¬седателят със своята толерантност и коректност бъде почувстван от парламента като баща на парламента, до това той да бъде почув¬стван като баща на нацията, има само една крачка. Но за това са необходими предварителните условия, които аз казах.
За жалост през изминалите месеци ние не бяхме свидетели на такова поведение от страна на ръковдството на Народното събра¬ние. Въпреки многократно декларираното желание от управляващото мнозинство за бързи промени в общестовто, не се създаваха небохо-димите предпоставки за такива промени. Аз ви уверявам, че ние също желаем промените и сме за национално разбирателство, съгла¬сие или помирение, както искате, така го наречете. Но разделе¬нието в нацията за мен тръгва от парламента и от неговото ръко¬водство. Затова носят голяма отговорност както председателят, така и неговите заместници. Ако Народното събрание дава пример с постъпките, действията и поведението си за търсене на съгласие, то ще се пренесе според мен постепенно в обществото. Сега същият модел, твърд, конфронтационен е възприет и в общинските съвети и те точно повтарят нашия метод и стил на работа, който не работи за България.
Аз мисля, че трябва да проявим политическа воля, да намерим и в трите парламентарни групи сили за постигане на разби-

рателство в максимална степен. Не чл. 5 на правилника пречи на работата на Народното събрание и не трябва да се стремим да превръщаме ръководството в абсолютен суверен. Както казах, то трябва да бъде открито за критика. Примерът, който беше даден с Гърция, мисля, че е подходящ и затова предлагам да се гласува против промяната на чл. 5 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мухтанов, баща се става за девет месеца. За баща на парламента трябва да видим колко време е нужно!
Има ли други уважаеми народни представители, които искат думата?
Господин Димитър Йончев, заповядайте!
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, Н-ЛП "Стефан Стамболов" И СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз също съм за становището да оставим чл. 5 и бих искал да ви припомня следното нещо. Самият факт на обсъжданията по време на искането на оставката на председателя, последвалите събития, днешните обсъждания, известни нюанси в поведението показват, че има ефект, когато в ръцете ни съществува един контролен меха¬низъм. Това е екетът от контрола. Ако ние погледнем на председа¬теля като на един от нас, тъй като той е първи сред равни, той не е избран при специален статут от избирателите, както всеки от нас е избран, ние нямаме много основания да му предоставим такива права, че в рамките на определен срок - шест месеца, година или повече - той да е извън нашия контрол.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Защо да е зивън контро¬ла?
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз видях през месеците, които минаха, че неговото отношение в определени моменти, абстрахирам се от личността, биваше агресивно не само към опозицията, а и към някои ваши представители.И имаме ли интерес с Вас да оставяме извън себе си и извън нашия контрол един такъв механизъм, който защитава нас? Нашата грижа е да имаме колкото се може по-добри условия, за да работим по законите. Ако ние започнем да се изнер¬вяме от това, че един човек е извън нашия контрол, ние всъщност ставаме неефективни. А нашето законодателно тяло има една един¬ствена задача - да правим закони. И аз си мисля, че в момента

се отклоняваме доста настрани от предназначението си. и ви пред¬лагам да не отличаваме нито един от нас, който и да е той, с пълномощия такива, че ние да не можем да го контролираме за определен срок. Дори и две седмици да му дадете, пак нарушаваме правата на всеки един от нас. Ние трябва да сме равни. И в този смисъл председателят не трябва да е особено отделен. Аз слушах цялата аргументация на прависти. За любители, разбирам. Но когато един правист поставя на една и съща основа различна природа на властта, тогава вече трудно ще се оправим ние любителите.
Аз разсъждавам по следния начин. Нека да ни кажат каква е разликата между който и да е от нас, когато е избран за предсе¬дател и ние останалите. Пред избирателите сме абсолютно еднакви. Нека тука да не си давами излишни пълномощия. Законодателният процес изисква нормални условия. И както виждате, когато човек полага усилия, може да ги осигури. Да не правим специални изме¬нения в правилника. Да оставим чл. 5. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Поптодорова има думата. Извинете, има реплика.
Господин Тодоров, имате думата за реплика.

ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Аз поисках реплика, за да внеса някои уточнения. Господин Йончев употреби две възлови думи в своето изказване - липсата на контрол, до която бихме стигнали, ако гласуваме предложените изменения, и нарушението на екетвин-ността на работата на Народното събрание. Мисля, че той и в двата пункта греши дълбоко.
Че ние няма да стигнем до липса на контрол, Вие сам ще потвърдите, като направите сравнение със статута на Министер¬ския съвет. От това, че ние можем да поискаме оставка на мини-стър-председателя веднъж на шест месеца, не следва, че през тия шест месеца изпълнителната власт е извън контрола на Народно¬то съфание. Това очевидно не е вярно. Следователно, ако ние на шест месеца можем да искаме оставка на председателя на Народ¬ното събрание, по същата логика не означав, че през тия 6 месеца той е вън от нашия контрол. Това първо.
Второ. По отношение на термина "ефективност", който беше възлов във вашето изказване. Ефективността именно ще падне, ако ние имаме възможността едва ли не всяка седмица да поставя¬ме въпроса за гласуване на доверие и недоверие. Ефективността, уважаеми господа специалисти, които много държите на това нещо, пазете се от крайности! Вие целия си живот прекарахте, поддържай¬ки една теза, при която трябваше да има (смях и шум от блока на БСП)... Моля ви се! Вие сте правоприемници на една партия и не се срамувате да казвате, че сте правоприемници, която през цялото време държеше за пълен монополизъм на властта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето ви изтече. ПЕТЪР ТОДОРОВ: Сега вие искате да ликвидирате - и да викате, и да не викате, аз пак ще ви кажа това, което трябва да ви се каже - сега вие искате да ликвидирате стабилността в този парламент. Защото ефективност без стабилност няма. А не може да има стабилност, ако през ден ние ще поставяме въпрос на доверие или недоверие.
И последното нещо, на което наблегна преждеговорившият, че всички сме били равни. Всички сме равни, но в момента, в който изберем един от нас и го натоварим с определени задължения и пълномощия, с определени отговорности, той вече има и по-определен статут. И това е врамките на демокрацията. Така че да не бъркаме с понятията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето ви изтече.
ПЕТЪР ТОДОРОВ: Толкоз!
Предлагам да прекратим дискусията и да преминем към гласуване. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга реплика? Господин Димитър Йончев има думата за дуплика. Моля, в рамките на 2 мин-
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря. Аз не искам да влизам в политически общ пор за изминалите 45 години и за това кой какъв храненик е на тази власт - на кой къде е била жена му, майка му, кой е бил партиен секретар, къде е рабо¬тил. Нека всеки се занимава със себе си. Тук спорим за нещо съвсем конкретно.
Става дума действително за това, че ако говорим за Мини¬стерския съвет и за неговата власт, ние можем да поискаме всяка седмица всеки един от седналите тук при определените условия, можем да поискаме вот на недоверие на правителството по едно основание, следващата седмица - по друго, по трето и т.н. Прави¬телството не е бронирано с шест месеца. Този пример е несъстоя¬телен. Ако искате, може да се бронира председателят с определени основания, но при условие ,че става дума за сравняване на власти¬те, не печели този аргумент. Тъй като - пак ви повтарям - замис¬лете се върху тази конструкция: първи сред равни. Министерският съвет няма този статут. Така че нека бъдем сериозни, когато обсъждаме тези неща. А когато се отива към аргументация за ония 45 години и за оная партия, която е монополизирала властта, едва ли разумният отговор е: "Дайте сега пък ние да я монополизи¬раме, за да има справеливост". Това е безкрайно и аз мисля, че такъв начин на разговор не е подходящ за започването на новия политически сезон. Не го подкрепям! (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение да се прекратят разискванията. Съгласно чл. 46... (Шум от блока на БСП) Моля ви, колеги. Ще дам думата на народен представтиел, който не е съгласен с това предложение.

Госпожа Елена Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, гопожо председателстваща. Аз се изказвам против процедурното предложени по формален признак. Всички бяхме свидетели как госпо¬дин Тодоров поиска думата за реплика, и е невъзможно той да съв-мести процедурното си предложено с реплика. Така че аз много моля: нека това предложение да бъде направено, но по реда, който е предвиден в правилника. И за се надявам, че ще ми бъде дадена думата, за да продължа вече с кратко изказване така, както я бях поискала преди изказването на господин Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Господин Александър Йорданов има думата за процедурно предложение.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, вземам дума¬та, за да направя процедурно предложение. То е следното: моля да гласуваме да се удължи работното време до изчерплането на тази точка от дневния ред.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да гласуваме това предложение, тъй като то е свързано с времето - да се удължи работното време, докато бъде изчерпана тази точка от дневния ред.
СУАВИ БАСРИ ЮМЕР (ДПС, от място): Имаше и друго предло¬жение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля първо да осигурим времето за дискусията. Първо да гласуваме това предложение -удължаване на работното време, докато бъде изчерпана тази точка от дневния ред. Моля, гласувайте.
Резултат: от 205 гласували народни представтиели, 107 за, 87 против и 9 се въздържат.
Приема се предложението за удължаване на работното време.
Господин Райчевски поиска думата по процедуен въпрос. Заповядайте.
Моля за още малко търпение, уважаеми колеги.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател¬стваща, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложе¬ние да се прекратят дебатите и да се подложат на гласуване и двете предложения. (Оживление)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложението на господи Райчевски явно цели да санира направеното предложение от го¬сподин Тодоров. Госпожа Елена Поптодорова направи своето възраже¬ние против. Ще подложа на гласуване това предложение, след като искам да припомня, че парламентарна група, която не е вземала отношение по дискусиите, в случай, че се гласува прекратяване на разискванията, ще има думата. Така че моля да гласуваме пред¬ложението да се прекратят разискванията. Моля, гласувайте.
Резултат: от всичко 212 гласували народни представители, 135 за, 68 против и 9 се въздържат.
Прекратяваме разискванията.
Но съгласно правилника има парламентарна група, която не е взела отношение. Затова давам думата на господин Иван Пал-чев, който ще говори от името на Парламентарната група на ДПС.
Моля отново за тишина и внимание, уважаеми колеги!

ИВАН ПАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважа¬еми госпожи и господа народни представители! От името на парла¬ментарната група на Движението за права и свободи вземам думата, за да изразя нашето становище.
Преди да кажа нашето становище, искам да споделя с вас момента от заседанието на нашата група, когато беше поставен от парламентарната група на БСП вотът на недоверие на гоподин Савов. На заседанието на парламентарната група беше поставен въпросът: "Има ли някой, който да даде своите аргументи в полза на този вот на недоверие?" Нямаше нито един. Т.е. нашето стано¬вище беше - всички гласуваме за оставането на г-н Савов на пред¬седателския пост. (Частични ръкопляскания от блока на СДС.)
Движението за права и свободи е имало неведнъж случай, когато е доказвало, че стриктно изпълнява думата, която е дало и своите обязаности. Тоест ние проблем - нравствен или какъвто и да е, в случая нямаме.
Искам да взема отношение към този въпрос от гледна точка на демократичното мнозинство, към което се числи и нашата парла¬ментарна група.
Предложението господин Савов да бъде председател на Народното събрание беше предложение на мнозинството в парламен¬та. И е проблем на малцинството кога и как ще иска недоверие или гласуване за снемане на господин Савов от председателското място. Тоест за Движението за права и свободи този въпрос не същетвува в тази драматичност, в която тук се поставя. Тъй като ние сме 134 души в мнозинството, да не се окаже в един момент, че с целящите поправки на правилника искаме да опазим господин Савов от себе си, т.е. от демократичното мнозинство (гласове в подкрепа на казаното от блока на опозицията).
В този смисъл нашето становище е, че всяка поправка в правилника, която би целяла да осигури председателското място на господин Савов чрез една друга форма извън демократичната, която е посочена в нашия правилник, е обида за самия председател. В този смисъл нашето предложение е в правилника да не се правят никакви промени и господин Савов да заеме по достойнство своето място, което му се полага.
Благодяра ви. (Ръкопляскания от блока на ДПС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: госпожа Поптодорова има думата за реплика.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБМС, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, госпожо председателстваща. Моята реплика е не по същонстта на изразеното становище на представителя на Движението за права и свободи, а по—скоро по формата.
Никак не ми се иска привидно формалното решения, които вземаме тук, непременно да придобиват собстевно име. Като че ли този парламент в мнозинството то случаите превърна в постоян¬на практика персонализирането на своята работа. В този смисъл е моята реплика към господин Палчев.
Иска ми се всеки един предесдател да има чувството за собствено достойнство, което да бъде гарантирано именно от демо¬кратичния начин, по който той е избиран, и демократичния начин, по който може да бъде оспорено неговото избиране. Тук много пъти се споменаваше за позицията на председателя като пръв сред равни. Беше оспорено това твърдение. Не мога да си помисля нещо друго освен за добилата печална известност фраза от "Животинска ферма" на Джордж Оруел това, че всички са равни, но някои са по-равни от други.
Един пръв демократичен парламент, който, според мен, би трябвало да дава първите уроци по политическа култура на цялата нация, не би трябвало да се компрометира с практическо потвърждаване на това тъжно правило, което важеше за целия ни бивш свят.
СДтрува ми се, че това беше и мнение, или по-скоро една надежда, изразена от председателя на Парламентарната група на СДС. Аз няма да забравя онова изказване на господин Йорданов, в което той каза: "В демокрацията запазени места няма". Поради това ме изненадва позицията на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, която като че ли се опитва да осигури именно това - запазени места в един прохождащ демократичен пар¬ламент.
Когато попаднах за първи път в този парламент имах -наречете го илюзия, наречете го наивност, че този парламент с много труд, с много мъка ще се опита да бъде ограмотител на

нацията (оживление в залата) именно в демократични процедури. Оказа се, че за нас това е трудно. За нас е може би невъзможно. По тази причина много моля нека да направим един опит и да внесем малка, първа стъпка в демократичната политическа култура на нацията, като не осигуряваме запазени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов има думата за втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Вземам думата отново, защото съм съгласен с казаното от госпожа Поптодорова. При демокрация¬та запазени места няма. и това се доказа от случилото се с Андрей Луканов (Частични ръкопляскания от блока на СДС). Много лесно можеш да бъдеш в парламента и след това да се установиш на едно по-друго и различно място. Това доказва, че никой не е гарантиран от това, което може да му се случи именно при демокрацията.
Що се отнася обаче до въпроса, който обсъждаме, има някои неща, които ясно трябва да си ги изясним.
Има едно предложение на вносители, което е подписано от група депутати - общо 80 на брой. Понеже мнението на депутати¬те е нормално да се променя, макар че има парламентарни групи, които твърдят, че рядко си променят мнението или почти то е непроменимо. Сред подписалите този проект за решение има и пред¬ставители на Движението за права и свободи. Това са госпожа Шерифе Мустафа, Юнал лютфи и т.н. Искаме да разберем дали те си променят мнението. (В блока на БСП: "Е,е,..." Оживление в залата.)
Аз взех думата, за да направя реплика на господин Палчев. Той твърди, че сегашното мнение е мнението на Движението за права и свободи.
В този смисъл правя и своята реплика. Да пристъпим към гласуване. Има ясно внесено предложение на вносителя. Да гласува¬ме предложението на вносителите. Те са 80 народни представители от Съюза на демократичните сили и от Движението за права и сво¬боди.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: С това разискванията завършиха. Моля народните представтиели да се приготвят за гла¬суване.
Ще припомня реда за гласуване според чл. 543, ал. 1 от правилника.

Първо се гласуват предложенията за отхвърляне. Такива бяха направени. Текстът, предложен от вносителите, да бъде от¬хвърлен.
След това има гласуване на заместващ текст. Това е тек¬стът, предложен от Законодателната комисия, и след това е основ¬ният текст, предложен от вносителите, и в него има поправки в срока. Така че моля да заемете местата си.
Гласуваме първо предложението да бъде отхвърлен пред¬ложеният проект за решение. Които са за отхвърлянето, гласуват със зелено. Които са против отхвърлянето, гласуват с червено.
Ако се приеме предложението да бъде отхвърлен текстът, остава текстът в правилника. Ако не се приеме да бъде отхвърлен текстът, продължава поредицата от гласуване.
Моля гласувайте предложението за отхвърляне на текста. Които са за отхвърляне на предложения текст, да гласуват със зелено. Които са против, с червено.
Гласуването приключва и покажете резултата. (Ръкопляска¬ния в блока на БСП.)
От 210 гласували за отпадането на текста са гласували 117, против - 92, 1 се въздържа.
Отхвърля се направеното предложение, с което остава текста в правилника, както е в момента.
Съобщения.
Комисията по здравеопазването ще заседава в четвъртък, З септември, от 10 часа в зала 412. Утре продължаваме в 15 часа. Закривам заседанието.
(Закрито в 20.05 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Илхан Мустафа)
(Трифон Митев)