Председателствували: председателят Стефан Савов и замест-ник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир Секретари: Трифон Митев и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, госпожи и господа народни представители, заемете местата си в пленарната зала. Започваме заседанието. (Звъни)
Имаме необходимия кворум.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Вие знаете, че народният представител Стефан Чанев беше избран от нас за директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Това е реше¬ние на Народното събрание от 29 юли 1992 г., вследствие на което е налице несъвместимост между депутатския му мандат и длъжността "директор на агенцията". За да бъде овакантен мандатът на народ¬ния представител, Народното събрание следва да приеме оставката му, която е при мен.
"МОЛБА
от Стефан Алексиев Чанев, народен представител ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
В началото на м.август бях избран от Народното събрание за директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Предвид на това моля да поставите пред Народното събрание въпроса за освобождава¬нето ми като народен представител, докато заемам тази длъжност."
(Тук мисля, че има грешка - не може да се пише "докато заемам тази длъжност" - това е само за министри). Но ние така или иначе трябва да гласуваме неговата оставка. Това е съвсем нормално. Мисля, предполагам, че няма да има други становища. Тогава почти всички народни представители гласуваха.

Моля да гласуваме за оставката на народния представител Стефан Чанев, за да можем да дадем възможност на ЦИК да посочи следващия по реда кандидат.
Моля, гласувайте.
Резултат: от всичко 166 гласували народни представители 161- за, 3 - против и 2 се въздържат.
Приема се оставката на господин Стефан Чанев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, постъ¬пили са две искания, две писма. Едното е от председателя на Парламентарния съюз на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Ст.Стамболо", СДПД "Ера-3" госпожа Нора Ананиева:
"Депутатите от Предизборния съюз на БСП, ОПТ, ПХЖД, БлП, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов, СДПД "Ера-3" настоя¬ват да се перазгледа решението, с което се променя редът за работа в сградата на Народното събрание на парламентарните жур¬налисти." (Шум и неодобрение от блока на СДС
Господа, моля ви се, ще трябва да вземете решение. Вижда¬те колко е голям шумът. Не се чува назад, така ли? Ще повторя.
Постъпило е писмо-искане от госпожа Нора Ананиева като председател на Предизборния съюз на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3" Депутатите на този съюз настояват да се преразгледа решението, с което се променя редът за работа в сградата на Народното събрание на парламентарните журналисти.
"Според нас предвидените ограничения определено ще за¬труднят дейността на представителите на средтвата за масова осведомяване, които се лишават от възможността във всеки момент да осъществяват професионални контакти с народните представтиели и с парламентарните групи. Тези ограничения ще затруднят депутите в техните връзки с журналистите.
Всичко това създава реални предпоставки за ограничаване на автентичната информация за работа на Народното събрание, която получава българското общетво. Неуместни са в случая сравне¬нията с практиката в други парламенти, защото сега България изгражда собствен модел за парламентаризъм и демокрация."
Всъщност това е писмото, което вчера не бях получил.
"Моля да предложите на Народното събрание да гласува на своето събрание, което провежда на 3 септември - значи днес -следното решение:

"Народното събрание реши:
До 8 септември председателят на Народното събрание съв¬местно с ръководтсвата на парламентарните групи и представите¬ли на акредитираните в Народното събрание жунралисти да обсъдят и предложат на Народното събрание нов ред за работата на пред¬ставителите на средтвата за масова информация в Народното събра¬ние. "
От госпожица Вержиния Велчева е постъпило също едно искане.
"Уважаеми господин председател,
Винаги съм подкрепяла въвеждането на една по-строга регламентация на достъпа на журналисти в парламента и тяхната регистрация като парламентарни журналисти.
В редица случаи от нашата работа преди ваканцията, свър¬зани с некоректно поведение на журналистите и присъствието на такива, които вместо да отразяват парламентарния живот, запълваха времето си с пиене на кафе и подслушване на лични разговори между депутати с цел да се фабрикуват евтини сензации" (смях, смях от блока на БСП) ... Изчакайте, защото тя подкрепя вашето искане. Затова недейте да шумите.
Но тя изразява едно мнение, което мисля, че повечето от вас споделят.
"Мотивираха искането на много от депутатите за въвеждане¬то на такъв механизъм, който да дава възможност както сериозните журналисти да вършат своята работа, така и депутатите да могат спокойно да общуват помежду си и да бъдат охранени от онези журналисти, които са далеч от доброто възпитание и професионал¬ната етика.
Практиката в повечето парламенти наистина предвижда присъствие на журналисти единствено в точно определени места на трибуните по време на парламентарните заседания. Това обаче задължително предполага и техническо оборудване на специални работни места за журналистите, както и на съответни помещения, в които депутати и журналисти да могат да общуват и по време на пленарните заседания.
Условията на работа на журналистите, които са предло¬жени в момента, не отговарят на тези условия. Те не дават възмож¬ност за събиране на пълна информация за работата на парламента,

на депутатите и за осъществяване на контакти с народните пред¬ставители. Липсва и съответно техническо оборудване за предаване на събраната в повече информация.
Ето защо предлагаме до създаването на нормални условия на работа на парламентарните журналисти, някои от ограниченията за достъпа им до парламента да бъдат отменени, а т.нар. Клуб на народния представител да бъде обособен като място за контакти на журналистите с народните представители."
И двете предложения не подлежат да бъдат включени в дневния ред, защото едно от правомощията на председателя е по правилника, точка 8, ал. З, да определя правила за вътрешния ред в сградата на Народното събрание.
Съвсем грешно е все пак да се каже, че журналистите горе нямат тези възможности, които са имали тук, долу. И поглед¬нете сега горе колко места не са заети.
Журналистите се оплакаха например, че горе не се чувало. Аз още от миналото Народно събрание съм обиколил всички кътчета на Народното събрание и в залата и мога да ви кажа със сигурност, че горе се чува по-добре, отколкото тук, в залата. И който иска да се увери в това, нека да се качи по време на сесия и да седе горе на балкона, за да види, че горе се чува по-добре отдолу. Но това е един от въпросите.
Второ, горе има факс и този факс не е сложен така, както се предаде по телевизията. Аз смятам, че не е коректно журнали¬стите именно с такива средства да боравят. Той не е в тоалет¬ната, а той е в коридора, там, където Българското национално радио предева от години насам вече на живо от парламента. Там, където много от нас са ходили и са давали интервюта.
Горе има и мултипликационна машина - нещо, което тук нямаше.
Разбира се, този факс и този ксерокс ще се заплащат так, както се плаща навсякъде. Те ще се плащат, ще си получават срещу това своите квитанции и тези квитанции ще се изплащат на тях от редакциите. Защото просто Народното събрание има нужда от пари, за да може например това, което днес на срещата с по¬сланиците беше едно от най-важните искания - да започне да изва бюлетини, в които действително се отразява обективно работата на Народното събрание.

Горе има три - днес сложиха и трети монитор, - който не е още готов, просто не са могли да го скачат, но ще имат три монитора. А тъй като е задушно, а тук често и на нас ни е горещо, защото казах, че тази сграда е строена още през 1888 г. и има действително много недъзи поради това, че обемът й е ма¬лък и т.н., наредих горе да се сложат и вентилатори, вградени в прозорците.
Разибра се, ще моля господа журналистите и госпожи, и госпожиците журналистките да не гасят фасовете си по мокета, просто защото щге запалят сградата.
Горе има непрекъснато хигиенист, който непрькснато почист¬ва. Горе има бюфет, който непрекъснато ги обслужва с кафе и с разхладителни питиета (шум и неодобрение от блока на БСП). Изслушайте ме, моля ви се. Ще бъде след още малко време модер¬низирано. Но в момента се работи.
Горе има телефони, има жена, която прадава и тези карти за телефонните апарати. Така че има шест телефона: два с карти, два обикновени и два за връзка с Народното събрание. Но аз съм съгласен в понеделник да отложа пресконференцията, която щяхме да дадем, да се съберем в понеделник - разбира се, който иска от народните представители, да присъства, журналист, който иска, да присъства; разбира се, и представтиели или председателите на парламентарните групи, за да обсъдим още някои възможности. Но вие сами ще видите, че просто има известни норми, които ги има в целия свят и ние вярно е, че правим наша демокрация. Но нека не се лъжем, че правим някаква демокрация ей така от нас измислена, защото тази демокрация е продължение на една демокра¬ция, която България я е имала и която сме копирали от именно демократичните страни.
Аз нямам нищо против действително в понеделник, обаче нека се излезе с конкретни предложения. С конкретни предложе¬ния: по кое време, кога биха могли да слязат журналистите, как и защо и т.н. - да имаме конкретни предложения за разширения на дейността им. Дотогава още два дни ще може и журналистите да видят горе какви са условията, пък и народните представители да се качат и погледнат дали факсът е в тоалетната, както предаде

вчера Българската телевизия, или е там, където толкова време беше Българското радио и толкова време можеше да си върши рабо¬тата.
Това са възможностите на нашия парламент.

Не, господин Тамбуев, по този въпрос няма разисквания. Казах ви, че това са правомощия на председателя. В понеделник ще имате възможност да се изкажете, ще дойдете, обаче ще моля всички, които дойдат, да имат конкретни предложения. Защото аз съм сигурен, че трябва да дадем свобода и на журналистите, но трябва да се охранят, така да се каже, и правата за малко по-голямо спокойствие на депутатите. Единствено мога да дам думата на госпожа Ананиева и на госпожица Велчева. Госпожа Ана¬ниева сама предлага тази конференция в понеделник.
Госпожице Велчева, вие съгласна ли сте?
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС, от място): Това е въпрос на Пред¬седателството. Аз съм съгласна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Значи и вие ще присъст¬вате. Елате, направете вашите предложения.
Утре е ден за парламентарен контрол. Току-що ми дадоха някои питания. Въпросът е, че някои от тези актуални питания просто може би вече не са актуални. Аз ще ги прочета и ще попитам депутатите дали действително продължават да настояват за актуал¬ните питания. Могат, разбира се, да зададат и въпроси.
Съобжения.
За парламентарен контрол на 4 септември 1992 г., петък
Утре, на 4 септември, на актуални въпрси и питания имат готовност да отговарят следните министри, моля народните пред¬ставители да пазят тишина, за да чуят своите имена и да потвър¬дят, че все още държат на тези питания и въпроси да бъде отгово¬рено.
Министър-председателят ще отговори на актуални въпроси от народните представтиели Веселин Иванов, Иво Атанасов, Николай Добрев, Захари Захариев и Стойчо Шапатов и на питания от Исмаил Исмаил, Стойчо Шапатов и Атанас Матеев.
Министърът на вътрешните работи ще отговори на ак9туални въпроси от Велко Вълканов и Велислава Дърева и на питания от Петя Шопова, Стоян Райчевски и Христо марков.
Заместник министър-председателят Илко Ескенази ще отго¬вори на актуален въпрос, зададен от Емил Филипов.
Министърът на труда и социалните грижи ще отговори на актуални въпроси от Иво Атанасов и Георги Петров.

Министърът на отбраната ще отговори на актуален въпрос от Стойко Пенчев и на питане от Стоян Райчевски.
Министърът на образованието и науката ще отговори на актуален въпрос от народните представителки Дончева, Куртева и Христова.
Министърът на финансите ще отговори на актуални въпроси от господата Иво Атанасов, госпожа Мими Виткова и господин Георги Божинов.
Министърът на търговията ще отговори на актуален въпрос, зададен от господин Георги Петров.
Министър Георги Стоянов ще отговори на актуални въпроси от Йовчо Русев, Хасан Али и Златимир Орсов.
Ако някои от народните представители, които си чуха имената, по тяхна преценка желаят да ги оттеглят, поради това че те са загубили вече своята актуалност, моля да се обадят в стая № 50, третия етаж, до 18 часа тази вечер.
Господин Вучков, заповядайте да продължим обсъждането по Кодекса на труда.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Продължаваме второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Вчера завършихме гласуването на чл. 6.
Постъпило е предложение от госпожа Митева за нов чл. ба със следното съдържание: "Общото събрание и неговите представи¬тели могат да обсъждат със синдикалните органи и организаци въпроси от ощ интерес за всички работници и служители в пред¬приятието и да предприемат с тях съвместни действия".
Законодателната комисия не възприема този текст, по¬ради това, че въпросът е уреден с чл. 6, ал. 1, който гласувахме, в смисъл, ча "общите събрания на работниците от едно предприятие излъчват представители, които да защитават техните интереси". Фактически с този текст, който се предлага, няма нищо повече от една декларативност, без никакво съдържание и без възможност за някакво действие, тъй като синдикалните организации, които същетвуват, винаги защитават интеесите на членуващите в тях работници, защото това е задължението и основната цел на синди¬калните организации - няма абсолютно никакъв смисъл, защото целта е една: защита правата и интересите на работниците от

самите синдикални организации. Това е по-скоро някакъв -лозунг, някакъв призив и никакво реално съдържание! Касае се за закон, който трябва да бъде тоен, да очертае правата и задълженията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Бучков, предложението е постъпило своевременно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Своевременно е постъпило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Митева, моля да изрази¬те становище.
НАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз настоявам тек¬стът, който съм предложила, да се гласува и не споделям становище¬то на Законодателната комисия, защото не бих казала, че текстът, който аз предлагам, има съдържание, което се покрива със съдържа¬нието на ал. 1 на чл. 6. В ал. 1 на чл. 6 става въпрос за право на общото събрание да излъчи представители, които да защитават въпросите на трудовите и осигурителните отношения на рабтони-ците. А в текста, който аз предлагам, става въпрос за възможност¬та тези представители на общото събрание да обсъждат заедно със синдикалните органи и организации въпроси, които са от общ интерес за всички работници. Тоест става въпрос за регламенти¬ране на възможностите за взаимодействие между представителите на общото събрание, които имат едни правомощия и те са различни от тези на синдикалните органи и организации, и лицата, които са участници в синдикалните органи-.
Доколкото разбрах, има известна невярна представа от¬носно възможността, която се дава в редица конвенции на Междуна¬родната организация на труда, представителите на работниците и служителите да не могат да предприемат действия, които са предоставени със закон само на синдикалните органи и организации. Текстът, който аз предлагам, в никакъв случай не нарушава това изискване на конвенцията на Международната организация на труда, тъй като безспорно и в Кодекса на труда, и в Закона за урждане на колективните спорове са уредени изричните правомощия на синди¬катите. Текстът, който аз предлагам, не може да доведе до огра¬ничаване правомощията на синдикатите, тъй като дори представите¬лите на работниците и служителите да предприемат с тях някакви съвместни действия, то тези действия могат да бъдат само със синдикалните органи и организации.

Ето защо аз настоявам текстът, който предлагам да бъде подложен на гласуване.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Шотлеков да изрази становище по въпроса.
Моля ви се, обръщам се към квестора, който стои горе на балкона. Там има една торба, сложена на перваза. Разберете, че не може да се оставят така неща. Едно невнимателно минаване и може да счупи главата на някого.

ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера мисля, че взех отношение по този текст, но след като пак се повдигат дебати по този текст, се считам задължен да изкажа съображенията си против предложението на колежката Митева.
Какво казва този текст? Текстът казва следното, че общото събрание, т.е. всичките работници, ще осъществяват сътрудничество с част от всичките работници. Ами това е безсмислица. Синдикатите защитават правата на работниците по отношение, да кажем, на техни трудово-осигурителни права, а общото събрание - някакви компетенции. Ние казахме, че те са много малко, и част от общото събрание, т.е. част от работниците, които членуват в синдикатите, обсъждат със самите себе си, защото те също са членове на общото събрание, общите въпроси.
Ами звинявайте, но чл. 6, който изрично урежда въпроса, безсмислен е текстът. Съгласете се, юридически смисъл няма ни¬какъв.
НАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Съставът на общото събрание и синдикатите.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Да, разбира се. Точно затовае чл. 6. Тогава, когато има въпроси, по които трябва да се произне¬се общото събрание, се произнася общото събрание, а не синди¬катите. Когато няма такива въпроси, се защитават от синдикатите. Така е. По целия свят е така.
И общото събрание е винаги орган за управление, докато орган за защита са синдикалните организации. Прочетете и 111 конвенция на Международната организация на труда. Благодаря ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Моля гласувайте първо за предложението на госпожа Митева за нов член, да го наречем 6а.
Моля, които са за, гласуват зелено, които са против -гласуват червено.
От общо 204, за 96, против 108, плюс отец Стефан - 109, защото неговата карта още е резервна и ще заработи по-късно. Въздържали се няма.

Продължаваме с § 8, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 8. Чрен 7 се изменя така: "Участие на работниците и служителите в управлението на предприятието.
Член 7: Работниците и служителите участват в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието в пред¬видените от закона случаи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Койчев.
НИКОЛАЙ КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): По принцип участие¬то на работниците и служителите в управлението на производството или най-общо на всяка трудова дейност е желателно. Но вече приели стратегия по отношение на евентуални чуждестранни инвеститори, текстът помоему трябва да бъде конкретизиран и в известна степен тактически ограничен.
Ние досега имахме постановка, че работниците и служите¬лите могат да участват в цялостното управление на производст¬вения процес. На практика животът опроверга това право и тези възможности.
Затова аз предлагам следното изменение на предложения текст. Вместо "в предвидените от закона случаи", тъй като е твърде разтегливо и твърде неясно и доколкото аз знам, няма закон, който да третира тази материя, да сменим с формулировка¬та: "които пряко и косвено са свързани с трудовата заетост, заплащането и условията на труда и бита".
Това са преди всичко трудови и социално-осигурителни отношения, комунално-битово обслужване, доколкото мениджменът на фирмите и предприятията ще се занимава с тази материя.
И в такъв случай чл. 7 ще има следната пълна редакция:
"Работниците и служителите участват в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието, които пряко и кос¬вено са свързани с трудовата заетост, заплащането и условията на труда и бита."
Ваше право е, господин Шотлеков, да опонирате. Текстът е депониран на 23 юли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Койчев.
Господин Ганев, заповядайте!

ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председатели.
Ще доразвия мисълта на господин Койчев. И за като него смятам, че този текст е неудачен. Затова моето първо предложение е текстът въобще да отпадне. Няма нужда от него. Това е мое мнение. Ще го аргументирам.
Вижте как е формулирано само: "Работниците и служителите участват в обсъждането" и т.н. Как участват - работниците и служителите всички, както са в предприятието ли? Така го разби¬рам аз поне.
С други думи, ако ще остане текстът, той трябва да бъде прецизиран и в това отношение: "Работниците и служителите участ¬ват със свой представител (единствено число) при обсъждането" на тези неща. Така вече би могло да се говори. Защото днешните тенденции са все пак работниците да бъдат привлечени при решава¬нето на тези същетсвени обостятелства.
Колкото се отнася до това: "в случаите, предвидени от закона", господин Койчев много правилно отбеляза, че такива закони сега няма. Предполагам, че за в бъдеще ще има. Но така или иначе те могат да участват само, когато са предвидени в закона.
И затова аз бих добавил: "въпроси на управлението на предприятията само в предвидени от закона случаи".
Това нещо, тези две добавки аз държа на тях да бъдат направени в текста на закона, ако той остане.
Но първоначалното предложение, което поддържам, все пак е в закона този текст въобще да отпадне.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Идеята за участие на работниците в управление¬то не е идея само на бившето социалистическо право. Това е идея на Международната организация на труда и на специална конвенция за участие на работниците в управлението. И бих искал да ви кажа, че законът на Германия от 1951 г. предвижда такова участие на работниците в управлението на предприятието. А от 1976 г. има специален закон за участие на работниците в управлението на предприятието.

Дотолкова, доколкото в България няма закон и дотолкова, доколкото ние тук определяме основните принципи, на които ще се базира този Кодекс на труда, нашето задължение е да устано¬вим принципа, а съответните специални закони ще посочат онези случаи, когато такива работници ще участват в управлението на предприятието и конкретно по кои въпроси. Естествено, че по трудово-осигурителните въпроси. Но това ще го каже специалният закон, а не трудовият кодекс.
Затова тук е даден принципът, че работниците могат да участват, провъзгласен е принципът, а оттам нататъка предоста¬вяме на текущото законодателство, може би на бъдещо изменение в Търговския закон или на бъдещия закон за участие на работници в управлението, ако приемем такъв, да регламентираме кога точно и по какви въпроси тези работници ще вземат участие в управле¬нието на предприятието.
Що се отнася до думичката "само", то и така смисълът е ясен. Но няма никаква пречка да бъде допълнено с думичката "само".
Така че аз ви призовавам да подкрепите текста така, както е написан, и така, както трябва да бъде в едно модерно законодателство.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: има думата госпожа Елисавета Миленова за реплика.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХДЖ, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Много е хуба¬во това за текущото законодателство. Аз питам кога ще стане това и какво ще правят работниците и служителите до тогава. Защото всичките тези закони, които предстоят, в момента пречат на законите, приети от парламента да действат както трябва заради това, че се базират на нещо несъществуващо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи няма. Има думата господин Вучков.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът, който се разглежда, от една страна е много елементарен, а от друга - носи в себе си остатъка от досега обявеното демагогство, че работниците участват в управле¬нието. Много добре знаете, че никакво участие не е имало и то е било декларативно и на книга.
Поставя се и другият въпрос: кажете ми, коя частна фирма, кое частно акционерно дружество и кой частен собственик ще уча¬ства заедно с работници в управлението на своето предприятие? Вие виждате какъв абсурд е това. Тук става въпрос за управлен¬ска дейност, и аз ви моля и обръщам внимание на господин Койчев, когото много уважавам, че въпросът със заплащането не е управлен¬ска дейност. Това е договаряне между работодателя и работници¬те. Въпросът с осигуряване безопасността на труда също не е управленска дейност. Тя е организационна дейност, свързана със създаване условия на безопасност на труда.
И когато вие разсъждавате и ще идвате тук на трибуната да изтъквате какво ще стане, кажете ми, какво е управленската дейност? (Реплики от опозицията) За управленска дейност става дума, госпожа Миленова. И когато идвате на трибуната, поне бъдете добросъвестна да кажете в какво се състои тази управленска дей¬ност, как вие я схващате.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): Пет години съм учила това и не мога да го кажа с две думи.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Касае се за съвсем други взаимо¬отношения, за които вие твърдите. Ние поставяме един текст, който отговаря на Международната конвенция на труда, че работ¬ниците имат право да участват в управлението при определени условия. Тези определени условия, тъй като тази възможност не е изключена, ще се регламентират в отделен закон и ще бъдат специфични за всяка една производителна дейност, ако се допусне такова участие в управлението. И то ще бъде в много ограничен сектор и в много ограничени размери. Кодексът на труда не е в състояние да обхване сега именно този момент.
Но тъй като даваме тази възможност, законът предвижда когато се наложат и настъпят тези условия и бъдат детайлно раз¬работени, тогава ще имаме такова управление, такова участие.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Ганев, Вие все още -пи държите за отхвърляне на текста? Просто кажете - да или не. Защото ако е за отхвърляне на текста, първо трябва да гласуваме за отхвърлянето на текста. Убедихте ли се от аргументите на господин Шотлеков за думичката "само"?
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Аргументът на господин Шотлеков за международното законодателство действително е тежък аргумент, но аз бих помолил и господин Шотлеков, и бъдещите вносители на закони, когато ще се базират на някакви международни конвен¬ции, това предварително да бъде известявано на народните пред¬ставители.
При това положение действително аз оттеглям моето пред¬ложение за отпадане на текст, но поддържам редакционните поправ¬ки. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Ганев! В такъв случай, първо беше предложението на господин Койчев. Моля, които поддържат предложението на господин Койчев да гласу¬ват със зелено, които са против - с червено. Моля, режим на гласуване.
Гласували общо 178 народни представители. От тях 86 за, 89 против, въздържали се. 3.
Предложението се отклонява.
Господин Вучков, нека да видим, Вие казвате, че може да направите...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Тъй като се касае само за една техническа поправка... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля? Не разбрах. Покажете резултата на таблото. За - 86, против - 89, въздържали се -3.
(От залата обясняват, че на едното табло не е излязъл броят на въздържалите се)
Там какво е изписано? Трябва да бъде изписано и там. Въздържали се - 3, така излиза цифрата. Добре, ще се оправи таблото, дайте да не спираме работата за такъв технически въпрос. Ще се оправи това нещо.
Господин Бучков, моля ви се!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предлага се текстът да се допълни семо с една дума - "само" или да добие следния вид: "Работниците

и служителите участват в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, имаше предложение от госпо¬дин Ганев "със свой представител". Вижте, господин Бучков, това е много важно, защото иначе действително би могло да се каже, че всички работници...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председател и колеги! Когато ще има отделен закон, той ще определи както случаите, така и реда за това управление. Защо трябва тук да преписваме един бъдещ закон и да поставяме неща, когато ние препращаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, господин Бучков, за не мога да не поставя на гласуване предложението на господин Ганев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Естествено, ще го поставим. Аз само изяснявам. Той може и да го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие бихте ли се съгласили "със свой представтиел или представтиели"? Думата има господин Стоянов.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председатели, колеги! Господин Ганев направи едно конкретно предложение това е "участието на работници и служители да стане чрез пред¬ставител" (единствено число). Тук се казва, че ако ние вмъкнем това допълнение в предложения текст, то ние ще изпаднем в поло¬жението едва ли не да преписваме някакъв бъдещ закон. А беше казано също така, че тук сме изправени пред издигането на опре¬делен принцип. Щом ние определяме принцип, ние ще го определим точно. Не го ли определим, то значи, че бъдещият закон може да измени принципа на този. И тогава навлизаме в една невероятна въртележка, която няма да ни изведе до никакво положително крайно решение и резултат.
Ние просто сме длъжни да изградим принципа правилно и пълноценно. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ; Благодаря ви, господин Стоянов! Думата има госпожа Митева.

НАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз бих искала да подкрепя становищата на господин Ганев и на господин Стоянов, като ви приведа още един аргумент и ви припомня ч-л. 136, а-л. З от Търговския закон, където се казва, че "когато наетите лица в дружеството с ограничена отговорност са повече от 50, те се представляват в общото събрание с право на съвещателен глас."
Следователно там вече ние сме приели, че работниците и служителите ще бъдат представлявани в общото събрание. Естест¬вено е това да стане чрез техен представител. Приемайки тяхното предложение ние просто ще приведем в съответствие нормата, която сега ще гласуваме, с изискванията на Търговския закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Искате ли думата? Господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ (встрани от микрофоните): Съвеща¬телен глас не значи решаващ глас. То не е управление, то е при¬съствие.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов"и СДПД "Ера-3"): Господин председа¬тел, изказването ми е по принципен въпроси.
Преди месец ние обсъждахме чл. З и тогава беше направено предложение да бъде разработен и внесен в Народното събрание законопороект за социалото партньорство. Тогава това предложе¬ние беше одобрено като неопределено във времето, като трудоемко, като времеемко, което ще забави приложението на Кодекса на труда.
Днес по много по-маловажни в сравнение с оня въпрос, се пледира за бъдещо законодателство, неизвестно какво, с всич¬ките рискове то да срине принципите на този закон.
На какво да се осланяме? Това ли ще бъде законът, който ще приемем и само по него ще се работи или пак ще продължаваме оная социалистическа практика с правилници, със закони, подза-конови и т.н., с които ще работим.
Моите уважения, господин Шотлеков, но бъдете последова¬телен в позициите си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заповядайте, господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вижте, господин Койчев, тук не става въпрос за това, че Кодексът на труда отлага решаването на въпроса и го дава в специален закон. Ами естествено, че е така, защото този закон примерно третира стопанска материя, а този закон има за цел да уреди трудовите отношения, и това е предметът на закона. Ние прогласяваме един принцип, а оттам нататък детай-лизацията на принципа ще стане в специалните закони.
Ако считате, че няма нужда от такъв принцип, просто няма нужда въобще да гласуваме и да гласуваме против текста. Това е въпросът.
А съвсем различно е това, което казахте за Закона за социалното партньорство. То е елемент на трудовите отношения. То не е някакъв друг специален закон. Затова трябва да бъде уреден в Кодекса на труда. Докато стопанските отношения се уреж¬дат с други закони, и там е мястото да уредим дали работниците ще бъдат представлявани от един представител, или ще бъдат пред¬ставлявани от повече представители. Ами, я си представете, че утре приемем Закон за участие на работниците в управлението на предприятието и там запишем, че приемрно в Надзорния съвет на едно акционерно дружество работниците имат право на една трета от гласовете. Един представител ли ще упълномощат или повече от един, който да упражнява това им право и да гласуват с една трета от гласовете на акционерното дружество?
Затова аз ви предлагам да гласуваме текста само с добав¬ката, която направи господин Ганев - "само" и по този начин да решим въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Без "със свой представител" така ли?
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (встрани от микрофоните): Специален закон ще го уреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФА САВОВ: Специален закон, но кога? Защо да не го гласуваме?
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Вие го реша¬вате в парламента, а вън се чудят какво да правят.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Когато има възможност, това би могло...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Искам да дам едно пояснение. Лично моето становище пред Законодателната комисия беше, че този текст е напълно излишен и той не трябва да бъде включен в Кодекса на труда.
Съображенията ми за това бяха, че вече имаме самостоятел¬ни частни дружества и други, че това участие, което беше дърав-ното обществено начало, вече не съществува, а освен това и от чисто правна гледна точка.
Ако има специален закон, той винаги ще се прилага, тъй като специалният закон дерогира генералния. При това положение този текст напълно е излишен. Ако някъде има или отделен закон, или отделни текстове в Кодекса на труда, те ще се прилагат. и сега изведнъж се възбужда тази голяма дискусия без първо да е изяснен въпросът какво представлява управленска дейност, как трябва да се разбира тя във взаимоотношенията, създадени при сключване на трудови договори, какво ще бъде участието в тази управленска дейност на тези, които са сключили трудов договор, как ще обезпечи работодателят това участие и редица други въпро¬си. Виждате в какво затъваме.
Според мен трябвада гласуваме, лично аз не бих гласувал този текст, защото ще видите стенограмите на Законодателната комисия, аз се обявих против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Бучков, тогава нека да гласуваме вече.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (реплика от място): Какъв евентуален закон, кажете заглавието на закона, който ще реши тази материя в бъдеще?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин Койчев, преди малко госпожа Митеваа ви цитира за 00 дружествата и вие видяхте, че там се касае за съвещателен глас. извинявайте много, но съвеща¬телният глас при 50 души наемни работници извън участието на акционерите, това е едно присъствие и нищо повече. Няма решаващ глас, има съвещателен глас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, да минем сега към гласуване.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз предлагам да гласуваме. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Бучков, вие направих¬те вече лично, а не като председател на комисията, предложение да отпадне. Поддържате ли го?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да не се приема този текст. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Поддържате го. Щом е за отпа¬дане, първо трябва да се гласува. Моля, които поддържат станови¬щето на народния представител Емил Бучков за отпадане на този текст, а именно текста на чл. 7, да гласуват.
КАДИР КАДИР (встрани от микрофоните): Тогава остава старият текст на закона, ако отпадне този текст тук, ще остане старият. Би трябвало фактически да се отмени чл. 7, а не да се измени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тогава ще остане старият чл. 7 и ще бъде по-лошо. Не може да бъде така. Това не може да стане. Защото, ако отпадне, остава старият чл. 7. Добре, това не може.
Аз смятам господин Бучков да оттегли предложението си за отпадане. Какво ще кажете? Оттегляте ли го?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Разбира се, да не се гласува чл. 7 нито изменен, нито като стария. Това беше моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, както разбирам, в такъв случай отпада както старият чл. 7, така и новата редакция на чл. 7 Нали така, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Или § 8 добива следната редакция:
"Чл. 7 се заличава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, моля, които възприемат становището на господин Бучков да отпадне чл. 7, което значи и старата редакцияи, и новата, да гласуват. Моля. Значи, които са за това становище, гласуват положително.
От общо 190, за - 85, против - 100, въздържали се 7. Отхвърля се.
Сега минаваме към текста на господин Койчев, който пръв направи поправка. Господин Койчев продължава да поддържа своето становище. Добавка, разбира се, сега започваме с добавките. Това не е нов текст. Моля ви, прочетете отново добавката на господин Койчев.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предложението на господин Койчев е: "Работниците и служителите участват в обсъждането и решава¬нето на въпроси на управлението на предприятието, които пряко и косвено са свързани с трудовата заетост, заплащането, условията на труда и бита".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте за предложе¬нието на господинКойчев!
Резултат: от общо гласували 189 народни представители, 96 са гласували - за, 91 - против, 2 - въздържали се. Приема се текстът на господин Койчев.
Господин Шотлеков предполагам иска да изрази своя отри¬цателен вот.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Той вече взима отношение. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: господин Шотлеков, вие вече взехте отношение, тъй че не мога да ви дам думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС, от място): По повод въпроса на господин Койчев не съм взимал отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Шотлеков, вземете думата при това положение.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да обясня своя отрицателен вот. Така, както господин Койчев предложи текста, означава установяване на задължения за работо¬дателя веднага да преговаря с работниците, т.е. работниците да участват при вземането на всякакво решение, свързано с трудо¬вите и осигурителните отношения. Това е установяване на такова задължение в момента по силата на самия закон. Така че фактически господин Койчев вместо да стесни приложното поле на текста, той го разшири и го прилага веднага след приемането на Кодекса на труда в действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Павлов. ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): От името на Парламентарната група на СДС искам проверка на кворума, предвид и резултатите от по¬следното гласуване. Имаме съмнение в кворума. Затова искам про¬верка на кворума и оспорваме последното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля в такъв случай да не влиза никой. Квесторите да не допускат народни представители да влизат или излизат.

Господин Златаров, вие бяхте ли на гласуването? - Не. Тогава, моля ви се, напуснете!
Моля квесторите да застанат на вратите.
Моля ви се да пристъпим към проверка на кворума. Режим на гласуване. Нека всички да сложат своите карти, да гласуват и след това ще видим резултата по парламентарни групи. Моля, гласувайте за проверка на кворума!
Резултат: регистрирали са се 152 депутати. От ДПС -5, от Парламентарния съюз на БСП, 6ЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3") - 77, от СДС - 70.
Моля ви се, явно, че и двете страни са гласували с фанто¬ми. Така че, моля ви се да прегласуваме...
Има думата Александър Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-5"): Уважаеми ко¬леги, преди Павлов да поиска проверка на кворума, господин Шо-тлеков обясни своя отрицателен вот. През това време хора излязо¬ха... Излагаме се... Просто това е смешно. (Неодобрителни въз¬клицания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека да не правим ненужни спорове. Мисля, че много ясно стана, че и от двете, дори и от трите страни са гласували повече депутати, отколкото са в налич¬ност. Това е съвсем ясно. Защо ще спорим и само ще правим про¬блеми.
Има думата госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-5"): Господин Савов, аз бих искала да приложим точно правилника на Народното събра¬ние, съгласно който оспорване на гласуването се прави от името на парламентарна група веднага след като то е приключило. В нашия случай обаче Съюзът на демократичните сили не оспори гла¬суването, а поиска проверка на кворума, което е нещо различно. Аз моля да се направи справка по стенограмата, но искането за проверка на кворума не означава оспорване на гласуването. Вярно е, че вие имате правомощия сам да прецените дали, когато е оспоре¬но гласуването, да го отмените или не. Но в случая вие не можета да упражните тези свои правомощия просто, защото никой не го е оспорил. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Проверка на кворума и осдпор-ването са две различни неща.
Нека прочетем чл. 56:
"Ал. 1. Резултатът от гласуването се обявява от предсе¬дателя веднага.
Ал. 2. Когато процедурата по гласуването и резултатът от него бъдат оспорени от парламентарната група, веднага след приключването му председателят може да разпореди то да бъде повторено. Резултатът от второто гласуване е окончателен".
Мисля, че господин Павлов просто сбърка. (Неодобрителни възгласи от блока на СДС.) Елате, елате да кажете.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Нашето ръковдство възложи на господин Павлов да вземе процедурно думата. Вие го спряхте и дадохте думата на господин Шотлеков. Моля да видите протокола, защото аз много добре знам. В първата част той говори за това, че иска проверка на кворума и предпоследното му изречение беше "оспорваме гласуването от името на парламентарната група". (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент сега, ще проверим по протокола. Аз искам да чуя отново протокола. Елате тук и го прочетете, моля ви се. (Обръща се към стенографката - тя чете извадка от протокола. Това е протоколът. Има оспорване и ще повторим гласуването. Защото направихме проверка на кворум и видяхме, че... (Шум в залата)
Има ли квестори в тази зала? Има ли квестори? Четирима квестори - кой допуска вътре да влизат...?

ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Няма пречка да участват, господин Савов. Но в залата няма толкова хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте какво, господа, това, което става в момента... Господин Желев, вие бяхте ли в залата? Аз вече не мога да кажа кой е бил и кой не е бил. Обаче първо видяхме нещо - че господин Павлов е искал и проверка на кворума, и съответно... Обаче в същото време влязоха. И аз се чудя защо трябва сега госпожа Ананиева непрекъснато, след като я помолих няколко пъти, да продължава да стои в залата. Защо?
Кажете, господин Карадимов.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, мисля, че се получава едно недоразумение. Спорът е на две различни основания. Когато се иска проверка на кворума, тя се иска преди съответното гласуване и важи за следващите гласувания. Когато се оспори едно вече направено гласуване, тогава вие имате право да разпоредите ново гласуване на този въпрос.
Този кворум, който вие преброихте, има значение за гла¬суването оттук нататък. Такъв кворум всеки момент може да бъде поискан. Но оспорването на гласуването е нещо съвсем различно и вие можете да го разпоредите в момента. Всички народни пред¬ставители, които желаят, могат да влязат в залата и да участват в едно ново, нормално гласуване. Защото е оспорено гласуването. Но това не означава, че проверката на кворума е важала за гласу¬ването, което вече е минало. Така е по правилник.
Благодаря ви. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Ганев, заповядайте.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател!
Не мога в никакъв случай да приема тези аргументи, които изложи пред нас г-н Росен Карадимов. В случая се касае за оспор¬ване на гласуването въз основа на проверка на кворума, защото излиза, че са гласували "мъртви души". Ето, това е причината за прегласуването. Така че никакви такива формалистични обяснения не биха могли тук да имат място. Ясно е, че имаме 34 гласа раз¬лика. Затова искаме прегласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, ние просто показахме това, което става много често. Видяхме, че гласуват "мъртви души!" Аз неведнъж съм го казвал. Мисля така, господин Едвин Сугарев, нека всички народни представители тогава да влязат и да гласуваме отново. От всичките три групи.
Заповядайте.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Струва ми се, че това, което правимв тази зала, няма нищо общо с едно нормално гласува¬не на законопроект. Докато се водеха всичките тези разправии, непрекъснато влизаха депутати от тази (лявата) страна на залата. (Шум и неодобрение от блока на БСП) Затова аз ви призовавам... Аз ви призовавам просто да влязат всички, които са в коридорите, да изчакаме три минути и да гласуваме отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, моля всички народни представтиели да влязат. Давам три минути. Моля квесторите друг път да си гледат работата. Има трима-четирима квестори, които трябва да стоят на вратите и не трябва да допускат когото и да било - било госпожа Ананиева или председателя на Народното събрание.
(Пауза)
Три минути изтекоха. Сега започва гласуването.
Имаше едно предложение от господин Никола Койчев, за което се гласува. Сега го прегласуваме. Има искане за прегласу-ване.
Които са за предложението на господин Койчев, гласуват зелено, които са против - червено.
Моля, режим на гласуване.
Моля ви, господин Хубенов, да не напускате. При гласува¬нето сега недейте да излизате. Господа квесторите, моля ви никого да не пускате, защото може да поискаме отново проверка на кворума при това усложнено положение. Срам е за парламента, че се гласу¬ваше с 30-40 гласа разлика. Нали? Така е. Аз казах, че и от двете страни се допускат нарушения.
Гласуваме за предложението на господин Койчев.

Резултат: от всичко 214 гласували народни представите¬ли, 99 - са за, 115 - против, няма въздържали се.
Отклонява се предложението на господин Койчев. Имаме сега да гласуваме предложението на господин Ганев. Господин Ганев, вие съгласявате ли се с вашата поправка "само" да влезе в текста на Законодателната комисия? Да. Пред "свой представител". Защото това всъщност в предните текстове го има. Просто да остане само вашето предложение - "само".
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС, приближава се към председателя и разговаря. Господин Емил Вучков му казва: "В чл. 6 всъщност сме го уредили").
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, моля ви се, не можем да губим толкова време за един текст. Господин Ганев, държите ли за "свой представител" или не държите? Тук в момента не могат да се правят съвещания. (Оживление)
Сега ще гласуваме предложението на господин Йордан Ганев, в което има две допълнения към текста на Законодателната комисия. Едното допълнение фактически Законодателната комисия го приема. Думичката "само". Другото Законодателната комисия не го приема, а именно - "работниците и служителите със свой представител"... Моля ви се, гласувайте. Мисля, че изясних текста. Всеки го има пред себе си. Гласувайте сега за поправката на господин Йордан Ганев. Поправката на господин Йордан Ганев е "само" - има го в единия случай, което се приема от Законодателната комисия. И "със свой представтиел", което фактически според мен с нищо не изменя, че една дума се казва в повече.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председател, позволете ми да прочета редакцията така, както е с предложението на гопо-дин Ганев, защото вие имате останалата редакция:
"Работниците и служителите участват със свой представител в обсъждането и решаването на въпроси на управление на предприя¬тието само в предвидените от закона случаи".
Ето, тази редакция на господин Ганев е предложена. Стара¬та я имате. Има две вмъквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме редакцията на господин Ганев. Изцяло текста.

Резултат: от всичко 202 гласували народни представители, 124 за, 51 против и 27 въздържали се.
Приема се текстът така, както е предложен от господин Йордан Ганев.
Моля ви да продължим нататък.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 9. Ал. 5 на чл. 8 се изменя така:
"Ал. 3. При осъществяване на трудовите права и задълже¬ния не се допуска никаква дискриминация, привилегии или ограни¬чения, основани на народност, произход, пол, раса, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществе¬ни организации и движения, обществено и материално положение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Бучков, има ли допълнения към този текст?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ; Допълнения и предложения за изме¬нение на този текст няма. В предвишния текст имаше, но ние вклю¬чихме предложенията, това са за "политически убеждения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, гласувай¬те за текста, какот е предложен отЗаконодателната комисия.
От общо гласували 192, за - 190, против - 1, въздържали се - 1. Текстът се приема.
Господин Бучков, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 10. "Чл. 9 се отменя". ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли постъпили предложения?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за отпадането на чл. 9.
От общо гласували 176, за - 171, против - няма, въздържа¬ли се - 5.
Приема се текстът на § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, продължаваме със следващия текст
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 11. "В глава втора члено¬ве от 12 до 32 включително се отменят".
По чл. 12 има предложение от господин Кюранов, обаче то засяга чл. 6, където е уредена тази материя.
Господин Кюранов, оттегляте ли си предложението, защото то фактически дублира чл. 67
ЧАВДАР КЮРАНОВ (БСП, от място): Той че не го дублира, не го дублира, но аз го оттеглям.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: В такъв случай щом господин Кю¬ранов оттегля предложението си, трябва да гласуваме така, както е предложено - "В глава втора членове от 12 до 52 включително се отменят".
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
От общо гласували 180, за - 177, против - 1, въздържали се - 2.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 12. Заглавието на глава трета се изменя така: "Глава трета. Синдикални организации и организации на работодателите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма, господин Бучков?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
От общо гласували 160, за - 160, против - няма, въздър¬жали се - няма.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 15. Член 55 се изменя така:
"Самостоятелност
Чл. 55, ал. 1. Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработ¬ват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да изби¬рат свои органи и представители, да организират своето управле¬ние, както и да приемат програми за дейността си.
Ал. 2. Синдикалните организации и организациите на рабо¬тодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения, господин Бучков?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом няма предложения, гласуваме предложението на Законодателната комисия.
Моля, гласувайте текста на § 15.
От общо гласували 165, за - 165, против - няма, въздържа¬ли се - 2.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 14. "Членовете от 54 до 56 включително се отменят".

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма. Гласуваме текста на § 14 за отмяна на членове 34-36 включително.
От общо гласували 161, за - 161, против - няма, въздържа¬ли се - няма.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 15.
Чл. 37 се изменя така: "Участие в подготовката на втъреш-ни актове на предприятието.
Чл. 37. Органите на синдикалните организации в предприя¬тието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудо¬вите отношения, за което работодателят задължително ги поканва".
Предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Койчев може би ще направи редакционни поправки. Имате думата, господин Койчев.

НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Моето предложение за добавка е елементарно, затова не е направено писмено, за да е в съответствие с чл. 37, с общата конструкция на Кодекса на труда, в която се говори за трудови и осигурителни отношения. Предлагам в предпоследния ред след "трудовите" да се добави и "осигурителни" отношения. Така ще има пълнота и по-конкретно звучене на текста-.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какъв правилник може да има за осигурително отношение, господин Койчев? Вие сте специалист по материята.
Нека чуем Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председатлстващ, уважаеми колеги! Репликата, която ще направя на господин Койчев, е, че с вътрешните актове на предприятието няма как да бъдат решавани въпросите на социалното осигуряване. Още повече, че ние се надяваме, че ще приемем специален закон за социалното осигуряване. Там ще бъдат осигурителните вноски, господин Койчев. Във вътрешните актове на предприятието не моме да има някакви различни осигурителни вноски от тези, които са определени. Как работниците ще решават какви осигурителни вноски да плащат? Това е правена работника - индивидуалното осигуряване, а не е работа на работодателя.
Всичко друго е въпрос на договаряне между работника и работодателя. Просто този закон урежда трудовите отношения, а не осигурителните. И не е материя тук да уреждаме осигурител¬ните отношения.
ПРЕДСЕДТАЛЕ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Койчев, поддържате ли?
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, 6ЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, вие ще вземете отношение, и да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да. Напълно споделям становището на господин Шотлеков. Аз го изразих и при други текстове, че осигурителните отношения не са предмет на договаряне между работо¬дател и работник.

Вие много добре знаете, че те са предмет на една законо¬дателна уредба, в която е посочен начинът на осигуряване. И там, където е задължително, никой не може да се откаже. А там, където е дадена такава възможност, съответно всеки един има право да се осигури, като почне да прави осигурителни вноски, сключи за това съответния договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще дам думата на господин Кой¬чев под формата на дуплика. Нека да вземе отношение, иска да допълни.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господа Шотлеков и Бучков, моите уважения към вашата професия на юристи. Но тъй като ние сме подготвили нашите законопроекти за социално¬то осигуряване, и за пенсионното и здравното осигуряване и сме умували по тези проблеми, и след като предлагаме своеобразен плурализъм в осигурителните отношения със задължителни минимални норми и свобода за допълнителни доброволни норми, предмет на договаряне между наемни работници и служители и работодатели може да бъде допълителното осигуряване. Затова и предлагам този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Койчев, вие предлагате трудовите и осигурителни.
Моля, гласуваме за предложението на гсоподин Койчев след "трудовите" да се добави "и осигурителни".
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председателстващ, много се извинявам, че ще ви прекъсна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, моля ви се, аз водя заседанието и не може да ме прекъсвате вие.
Гласуваме предложението на господин Койчев след думата "трудовите" да се добави: "и осигурителните".
Само добавка. Ако се приеме добавката, ще я включим.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): (Възразява нещо)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви се, разбрахме, обясних¬ме това нещо.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това не е предмет за трудовия договор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мисля, че всички разбраха това нещо, че предложението на господин Койчев, съгласно становище¬то на господин Вучков и на Шотлеков противоречи на предмета на самия закон. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предмет е на други отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всички разбраха.
Моля, гласувайте за предложението на господин Койчев.
За предложението - 86, против - 102, 1 се въздържа. Общо гласували 189. Отхвърля се предложението.
Гласуваме текста на Законодателната комисия. Моля, гла¬сувайте.
От общо 165, за - 109, против - 18, 58 се въздържат. Приема се текстът на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 16. "Членове 58 до 41 включително се отменят".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
От общо 157, за - 144, против - няма, 15 се въздържат.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 17. Член 42 се изменя така: "Централните ръководства на синдикалните организации и на организациите на работодателите или определените от тях орга¬ни или лица имат право да участват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниц;ите и служи¬телите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местно самоуправление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други предложения, госпо¬дин Вучков?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
Като свършим глава трета, трябва да дадем малко почивка може би. Имаме още два-три текста.
От общо 155, за - 149, против - 1, 5 се въздържат.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 18. "Членове 45 и 44 се отменят".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
От общо гласували 151, за - 147, против - 2, 2 се въз¬държат.

Следващия текст, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 19. Член 45 се изменя така: "Представителство пред съда
Чл. 45. Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представ¬ляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спо¬годби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или намаляват исканиятана работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица".
По този текст има предложение от госпожа Митева, която засяга последната част на текста, а именно: "да оттегля, да правят отказ и да получават суми, ако изрично са упълномощени." Това фактически е нейната добавка.
ПРЕДСЕДТЕЛ КАДИР КАДИР: на кое място е добавката, госпо¬дин Бучков?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Накрая на изречението се поставя запетая и става: "освен ако бъдат изрично упълномощени за това". Това е фактически добавката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Караиванова вдигаше ръка - отказва се.
Има думата Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, 6ЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, господин председатели.
Бих искала да мотивирам това свое предложение с няколко аргумента.
На първо място, този текст напомня и прилича до голяма степен на чл. 19, ако не се лъжа от Гражданско-процесуалния кодекс, където обаче на процесуалния представител се дава възмож¬ност да извършва посочените действияи, ако бъде изрично упълно¬мощен от своя довереник.
В предложението, което се прави на Законодателната коми¬сия, липсва възможността синдикатите да могат със съгласието на лицето, което представляват, да влизат в споразумение или да оттеглят претенции по делата.
Не само според мен, а и според д-р Манфред ВАйс - ек¬сперт на Международната организация на труда, това би трябвало да бъде отстранено като проблем. И по тази причина аз ви моля да гласувате добавката към текста, която предложих.

Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожа Митева
Други?
Има думата господин Ганев.

ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председа-лю! Аз съм по-краен от госпожа Митева и смятам, че този текст трябва да отпадне изцяло. Съображенията ми са следните: могат да ги представляват като пълномощници в съда, но не могат това, това, това и това. Аз гитам: ами, какво могат? Струва ми се, че могат само да упълномощят адвокат, който да гледа делото. Затова нещо едва ли е необходимо да има законен текст тук, в Кодекса на труда, само за да легализираме едно право, което съществува.
А що се отнася до поправката на госпожа Митева, което дава малко повече смисъл в тази работа, аз смятам, че тази по¬правка и това фактическо обстоятелство всъщност изхождат от общите правила на нашето съдопроизводство. Всеки един може да упълномощи всеки да се грижи за неговия процес. Така че не виждам абсолютно никакъв смисъл в съществуването на една такава клауза в Кодекса на труда. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или вие предлагате отпадане на текста, така ли, господин Ганев?
Думата за реплика има госпожа Караиванова. АНА КАРАИВАНОВА (Пс на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" И СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, господин председатели! Ана Караиванова, 31. Ямболски избирателен райно.
Искам да направя реплика на господин Ганев. Текстът, който предложи госпожа Митева е почти буквално преписан от чл. 22, ал. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс. Значи пълномощието е общо, но за тези действия, които представляват разпореждане с предмета на иска винаги в нашето законодателство се иска из¬рично упълномощаване. И затова правилно е текстът да се уеднак¬ви с общия текст на Гражданско-процесуалния кодекс.
Още един мой аргумент е това, че предполагам, че вноси¬телите са имали предвид, че представителите на синдикатите не са чак толкова професионално ориентирани, както адвокатите. Но мисля, че в сегашните, в бъдещите условия в синдикатите на¬влизат все по-добри юристи, които ще бъдат тясно специализирани в областта на трудовото законодателство. Затова няма пречка освен колективните да защитават и индивидуалните интереси на членовете си, освен това, че адвокатската защита ще става все

по-скьпа така както вървят нещата. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви! Господин Шотлеков, имате думата.
ИлИАН ШОТЛЕКОВ (СДС); Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вижте, идеята на този текст е да се прогласи изрична процесуална легитимация на синдикалната организация. В смисъл, че ако този текст отпадне ще се приложат общите принци¬пи на Гражданско-процесуалния кодекс и синдикалните организации няма да могат да защитават интересите на работниците. А те са създадени точно за това.
Аз настоявам текстът да остане.
Освен това искам да ви обърна внимание, че текстът има огранннителен обем спрямо общите принципи на Гражданско-процесуал¬ния кодекс. И тук синдикалните организации нямат тези правомощия, когато изрично бъдат упълномощени да признават иск. Защо да признават иска, когато работникът би могъл, ако счита, да се защити сам, а не да упълномощава синдикалната организация. Един път синдикалната организация ще представлява неговите интереси да признават примерно насрещния иск на работодателя, да кажем, за някаква имуществена отговорност. Това е целта на закона, тоест да даде възможност синдикалните организации да представля¬ват работниците, но не повече от това, което изрично е предвидено в този закон. Тоест, ние не отиваме към общите принципи на Граж¬данско-процесуалния кодекс и текстът изрично е ограничителен по отношение на Гражданско-процесуалния кодекс.
Затова аз считам, че не е редно да възприемем общото положение на Гражданско-процесуалния кодекс в този случай. Целта на авторите на законопроекта и на Законодателната комисия е била именно да ограничи в определен обем представителните права на синдикалните организации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви! Господин Андреев, имате думата.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председатели! Мисля, че в случая господин Шотлеков е прав. Аз не съм съгласен с предложението, което се прави от госпожа Ми¬тева - да се прави тази добавка накрая. Синдикатите не само

трябва да имат право да защитават работниците, но те са и задъл¬жени да го правят. Това е една основна област за синдикатите да защитават правата на трудещите се. Тяхната трудовоправна защита е основното в дейността й и не би трябвало, създавайки тази вратичка, да създаваме и възможности за корупция в една изключително важна сфера на защитата на правата на работниците и на човешките права, бихказал.
Затова аз мисля, че тук по-правилно е да се спрем на това, което предлага Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на госпидн Андреев! Госпожа Митева, поддържате ли предложението си? МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Разбира се, че поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате. А господин Ганев, поддържа ли?
ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие сте за отхвърляне на тек¬ста изцяло?
Господин Вучков, вземете кратко отношение. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ; Уважаеми колеги уважаеми господин председателстващ! Този въпрос беше обсъждан и в Законодателната комисия и отделно. Въпросът е следният: синдикалните организации, които защитават правата на работниците, за които тази защита е тяхната цел, да могат да бъдат техни пълномощници и пред съда. Обаче, да не могат да извършват никакви разпоредителни действия с предмета на сдпора. Тоест, те са длъжни само да защитават. Ако работникът или служителят желае да извърши разпоредителни действия, няма пречка лично да се яви и да поиска споразумение, спогодба, да оттегли иска и т.н.
Тоест, в трудовите правоотношения, които са отнесени пред съда за разрешаване, единствено с предмета на сдпора може да се разпорежда самият работник или служител, а не неговите пълномощници, включително и синдикатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А по отношение на отхвърлянето? ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Текстът трябва да остане. ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Трябва да остане текстът.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това е един специален текст, който охранява правата на работниците и служителите. Създаден е в техен интерес-
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Защо?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: именно защото той винаги може да се разпореди с предмета на спора, но не и неговият пълномощ¬ник, дори и да му е дал пълномощно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване. Първо ще гласуваме предложението на господин Йордан ГАнев за отпадането на текста. При гласуването ще отпадне и старият текст - така ли да го гласуваме, господин Вучков?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да няма въобще представителство пред съда от страна на синдикатите? Това е абсурдно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Именно така предлага господин Ганев. Ще решават депутатите.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз считам, че господин Ганев ще оттегли предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом господин Ганев поддържа искането си да няма синдикати пред съда..
Гласуваме за отхвърляне на § 19 от законопроекта и за
отпадане на чл. 45 от действащия Кодекса на труда. Предлага го господин Гтанев.
Становището на господин Вучков е текстът да остане, а не да се отхвърля. След това ще гласуваме добавката на госпожа Мариела Митева.
Моля, гласувайте! Желателно е текстът да остане в закона. Иначе ще затрудняваме работата на юрисконсултите и на адвокатите.
Гласували общо 190 народни представители. За предложе¬нието на господин Йордан Ганев - 12, против - 162, 16 - въз¬държали се.
Предложението се отхвърля.
Гласуваме добавката на госпожа Мариела Митева към съще¬ствуващия текст.
Господин Бучков, имате ли добавката?

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Слага се запетайка и се прибавя следното изречение: "Освен ако бъдат изрично упълномощени за това".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме за предложението на госпожа Нариела Митева за добавка към текста. Моля, гласувайте!
От общо гласували 179, за - 92, против - 83, 4 се въздър¬жат .
Приема се предложението на госпожа Митева.
Гласуваме целия текст на чл. 45 с приетата вече добавка.
Моля, гласувайте! Параграф 19 гласуваме с добавката, касаеща чл. 45.
От общо 181, за - 177, против - 3, 1 се въздържа.
Господин Вучков, следващия текст - текстът на § 20.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 20, с който се предлага в чл. 46 да се направят следните изменения.
Първо, в заглавието думите "професионални съюзи" се заменят със "синдикални организации".
И второ, изречение първо се изменя така: "Държавните органи и работодателите създават условия и съдействат на синди¬калните организации за осъществяване на тяхната дейност".
Това е предложението за § 20. Точка първа от предложение¬то е свързано с Конституцията и по него, според мен, не трябва да има дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Няма да има дебати. Моля, гласу¬ваме текста на § 20. Гласувайте!
От общо 169, за - 167, против - няма, 2 се въздържат.
Следващият текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст е § 21. С него се предлага чл. 47 и 48 да се отменят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
От общо 153, за - 144, против - 2, 7 се въздържат.
Параграф 22, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 22, с който се предлага чл. 49 да бъде изменен, както следва: заглавие "Юридичес¬ко лице".
Съдържание на чл. 49, ал. 1: "Синдикалните организации и организациите на работодателите се вписват в съда по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.

Ал. 2. Поделение на организация, вписана съгласно пред¬ходната алинея, придобива качество на юридическо лице, съгласно устава й.
Ал. 3. Имуществените отношения между членовете на прекра¬тена синдикална организация, както и на прекратена организация на работодатели, се уреждат съобразно предвиденото в техните устави."
Това е предложението. Няма постъпили предложения от страна на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста на § 22.
От гласували общо 174, за - 173, 1 против. Приема се.
Обявявам половин час почивка. В 17,45 ч. да бъдем в залата.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Моля уважаемите народни представители да заемат местата си в залата и да продължим със следващия законопроект.
Докато заемете местата си, нека да прочета съобщенията за заседания на комисиите:
Комисията по образованието и науката ще заседава на 9 септември, сряда, от 11,00 часа в зала № 309.
Комисията по културата ще заседава в сряда от 12 часа в Огледалната зала при следния дневен ред:
- Закон за авторското право.
- Изработване на становище.
- Разни.
Парламентарната пресслужба кани всички акредитирани в Народното събрание журналисти на пресконференция с японската парламентарна делегация, водена от господин Йошио Секураучи, председател на Долната камара на японския парламент. Пресконфе¬ренцията ще се състои в петък, 4 септември, от 9,45 часа в зала "Запад".
И още една пресконференция: парламентарната пресслужба организира пресконференция на 7 септември, понеделник, от 11 часа в зала "Запад" за всички акредитирани журналисти. Пресконфе¬ренцията е на тема: "Парламентарна ваканция. Политическа есен". Поканено е да участвува Председателството на Народното събрание.
Това са съобщенията.
Моля, всички народни представители да влязат.
Напомням ви, че следващият законопроект, който е предста¬вен за първо четене, е законопроектът за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция. Раздаден е на всички народни представители. Има писмено становище на Комисията по външната политика. Законодателната комисия ще докладва своето становище чрез председателя си господин Джеров.
Моля, господа квесторите да поканят още веднъж народните представители да заповядат в пленарната зала.

Господин Джеров, имате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Уважаема госпожа председателствуваща, уважаеми колеги! Пред нас е законопроектът за ратифициране на Договор за приятелство, добросъседство, сътруд¬ничество и сигурност между Република България и Република Турция. Този законопроект с разпореждане на председателя на Народното събрание е разпределен на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия.
В писмено становище, раздадено на 16 юли тази година, Комисията по външната политика със съответни мотиви е изразила становище, че договорът укрепва взаимното доверие между тези две страни, съответствува на националните интереси на нашата страна и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон договора.
Законодателната комисия споделя това виждане. Изхождайки от разпоредбите на чл. 85, ал. 1, точка 8 от Конституцията на нашата република предлага да ратифицираме този договор. Съгласно чл. 85, ал. 1 Народното събрание ратифицира със закон международ¬ни договори, когато изрично те предвиждат ратификация. В случая чл. 12 от договора изисква такава ратификация. При това положение Народното събрание следва да се произнесе със законопроекта за ратифициране на този международен договор. Ако тук не възник¬нат спорове и предложения, бихме могли след първото гласуване да минем и второ четене на така предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Ще има ли представител на Комисията по външната политика, който да докладва становището? То е раздадено писмено и е утвър¬дително.
Господин Александър Йорданов е тук. Становището на вашата комисия по законопроекта е представено писмено. Всички народни представители го имат. Заповядайте, за да се чуе това становище.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! На свое заседание на 16 юли Комисията по външната политика разгледа проекта за закон за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство, сътруд¬ничество и сигурност между Република България и Република Турция, внесен от Министерския съвет на 26 юни 1992 г. Нашето становище

беше оформено в резултат на една творческа дискусия, в която се изказаха различни мнения, но както често се случва (и това трябва да се поощрява и да бъде, бих казал, насоката за работа в този парламент и в другите комисии), в Комисията по външната политика становището бе постигнато с почти пълен консенсус. То е следното:
"Договорът укрепва взаимното доверие и добросъседските отношения между Република България и Република Турция и е в съответствие с националните интереси на страната. Ето защо коми¬сията предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 1 от Конституцията да ратифицира със закон Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция."
Искам да кажа само още няколко думи. Сключването на тези договори на нашата страна с други страни и особено със съседните нам държави е резултат от новата политика на българско¬то правителство и на нашата държава, политика на приятелство, добросъседство, на отвореност и диалог с всички миролюбиви и приятелски настроени към България страни. Променената ситуация в Европа след края на студената война, променената ситуация и на Балканите, дава възможност за една нова конструктивна и позитивна роля на нашата страна в балкански контекст.
Договорът за приятелство с Република Турция трябва да се разглежда като един от поредицата договори, които представят новото лице на българската външна политика, водят до едно стабил¬но и сигурно представяне на нашата страна в Европа и за сетен път доказват, че бъдещето на нашата страна и на демокрацията в нея е свързано с тази стабилност на отношенията - както със съседите, така и с всички приятелски страни, стабилност на външни¬те отношения, която практически вече прераства в една сигурност и стабилност на вътрешнополитическата ситуация в страната, резул¬тат от която са и положителните действия на българското правител¬ство в икономическата, финансовата и останалите сфери.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Филип Ишпеков.
ФИЛИП ИШПЕКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател,

уважаеми колеги! Договорът за приятелство, добросъседство, сътруд¬ничество и сигурност между Република България и Република Турция, който правителството предлага за ратификация, по мое убеждение заслужава подкрепата на народното представителство. Този договор, близък по съдържание с подписаните и ратифицирани вече от нас подобни договори с други съседни държави (имам предвид Гърция и Румъния), се вписва в новите европейски стандарти. Той е една положителна крачка в развитие на двустранните отношения, служи на идеята за стабилност и сигурност на Балканите. Аз вече споме¬нах, че по своя дух, принципи и постановки, той е близко до подписаните вече с другите две съседни страни договори.
Госпожо председател, както се посочва и в мотивите на правителството, този договор е плод на дълги преговори и извест¬ни компромиси. Независимо от това може определено да се каже, че той е стъпка към полагане основите на взаимоотношенията между двете страни върху съвременните норми на международно и добро¬съседско общуване.
Отбелязвайки всичко това, искам да подчертая обаче, че по-важните стъпки, свързани с този договор, предстоят. Главното всъщност е принципните постановки, съдържащи се в предложения за ратификация договор, да бъдат материализирани чрез подписване на конкретни споразумения. Този процес е важен и естествено той ще заеме един по-продължителен период от време. Очевидно е обаче, че конкретните споразумения са тези, в които ще се търси реален баланс на интересите на двете страни - както в икономическата, така и в политическата, във военната област и в областта на сигурността.
Поради това наложително ще е в бъдещите преговори и в подготовката на конкретни споразумения да се търси по-голяма прозрачност и доверие във военната област, като се отчитат новите реалности в Европа и света, да се предприемат реални стъпки за постигане на нови договорености относно намаляване на въоръже¬нията на границата, което да отговаря на съвременната обстановка.
Мисля, уважаеми колеги, че правителството е органът, който трябва да направи необходимото в тази насока.
В заключение, с това пожелание и препоръка, бих искал да се съглася с предложението на председателя на Законодателната комисия - договорът да бъде ратифициран днес и на второ четене.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин Ишпеков. Господин Минчо Минчев.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Уважаема госпожа предсе¬дателствуваща, дами и господа народни представители! Ратифицира¬нето на Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция е юриди¬ческа и политическа необходимост за нашата страна. Аз съм взел думата не за да поставя под съмнение тази необходимост, а за да покажа, че този двустранен договор не следва да се възприема като най-добрата и последна дума на българската дипломация. Новата международна среда създаваше обективни предпоставки за по-съдържателен и по-пълно отговарящ на националните ни интереси договор.
Какво конкретно имам предвид?
Визираните в чл. 5, 6 и 7 клаузи за сигурност, мерки за доверие и стабилност в района в близост до общата граница, контролът върху въоръженията и разоръжаването, не са достатъчно ясни, прекалено общо звучат и не маркират пътя към постепенното ликвидиране на военния дебаланс около границата.
В този смисъл българо-гръцкият договор от месец октомври миналата година е много добър пример, който обаче не се следва изцяло в международноправните ни отношения с Турция. Искам да кажа, че българо-турският договор би следвало да отчита в някаква степен модернизацията на турската армия. В договора не се регла¬ментира как и в какъв срок би се преодолял огромният военен дебаланс в районите около общата ни граница. А който си затваря очите пред този дебаланс, се отклонява от националния интерес. Всички твърдят, че обстановката в тази част на Балканите се нормализира. Ако е така, защо върху Тракийската територия на Турция, която е само 5 на сто от цялата й територия, е разположен между една четвърт и една трета от военния потенциал на Турция и в договора дори не се намеква за определено преодоляване на отчайващия дебаланс? Премахването на няколко десетки танка много малко говори за реални намерения, тъй като турската страна разпо¬лага с леко изтеглени, но много по-мобилни части. Така че положе¬нието не се променя съществено след последните жестове от Юг. За да не бъде постигнато нещо повече за интереса на България

в този договор, определена политическа отговорност носят наши висши държавни лица, които паралелно с преговорите, правеха такива изявления като: "Турция не представлява нито реална, нито потенциална заплаха за България", "България трябва да бъде тил на Турция". Питам аз: тил срещу кого, срещу кои наши съседи?

Ясно е, че след подобнизаявления българската дипломация се разоръжава и обезсилва.
Вторият момент, на който искам да се спра по повод на ратифицирането на бьлгаро-турския договор, е свързан с пункт 8 на преамбюла. В него двете страни изразяват своята решимост да спазват всички двустранни и многостранни договори, както и други документи и споразумения, които двете страни са подписали или участват като страни.
Във връзка с това искам да припомня на колегите за пакета споразумения между България и Турция от 18 октомври 1925 г. Нито една от страните не ги е денонсирала. Особено подчертавам действителността на Конвенцията за установяване между България и Турция. Тази конвенция определя условията за установяване на български поданици в Турция и на турски поданици в България. Тридесет министри на външните работи са се сменили оттогава и никой не я е денонсирал. Очевидно тази конвенция устройва и двете страни. В периода 1968 - 1978 г. действаше една Спогодба за събиране на разделените семейства. Но за изселванията очевидно продължава да е валидна конвенцията от 1925 г. Потвърждение на това е, че в документите за уреждане на политическите отноше¬ния от 22 юли 1988 г., които Турция е връчила на България, спора¬зуменията от 1925 г. се цитират и признават. Следователно трябва да се спазват.
В чл. 2 на конвенцията се говори, че най-късно до две години изселниците следва да продадат недвижимите си имоти. В чл. 5 се отбелязва, че поданиците на всяка от договарящите се страни при условия на взаимност ще имат върху територията на другата правото да придобиват, владеят и отчуждават всякакъв вид движими и недвижими имоти, с изключение на полските имоти, като се съобразяват със законите и наредбите на страната.
И тук искам дебело да подчертая "при условията на взаим¬ност" и "с изключение на полските имоти". Подчертавам го, защото в Турция има закони, които не позволяват притежаването на недвижи¬ми имоти за изселници - чужди граждани. На истанбулските българи имотите са отнети. Подчертавам го също така, защото конвенцията не допуска притежаването на полски имоти. Питам тогава Движението за права и свободи какви са тези техни бюра в Бурса и други части на Турция, чрез които се разпространяват специални декла-

рации за предявяване на претенции към полски имоти в България?
След като тези въпроси са международноправно уредени, не губи ли основа т.нар. "Законопроект Доган"? Не е ли последният в противоречие с действуващ международен договор? Не се ли посяга на националния интерес и на нормалния граждански оборот? Не се ли поставят в много по-неблагоприятно положение изселилите се по-рано? А тези, които се изселват понастоящем? Как ще се третират имуществените им въпроси?
В заключение по този въпрос може да се каже, че български¬те претенции към турската страна все още не са дешифрирани в пълен обем.
И накрая, уважаеми колеги, искам да кажа, че и днес няма министър, няма член на правителството на нашето заседание. Тази порочна практика стана норма на поведение и отношение на Министерския съвет към Народното събрание. Съжалявам, че Предсе¬дателството продължава да търпи тази неприемлива практика. Благо¬даря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Захари Захариев има думата.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че с представения на нашето внимание законопроект и с дълбоката убеденост, че той ще бъде гласуван единодушно от състава на Народното събрание, ние на практика ще завършим или по-точно ще се доближим до завърш¬ването на един от основните етапи във формирането на външната политика на нашата страна в новите условия. Говоря за балканското й направление.
С този договор, фактически трети по ред, ние създаваме действително допълнителни фактори за сигурност не само за Бълга¬рия, но и въобще за този изключително опасен район в нашия конти¬нент, наречен не случайно "барутния погреб на Европа" - Балканите.
Не бива да забравяме, че става дума за един рамков дого¬вор. Договор, който маркира рамките, очертава килийките, които в бъдеще трябва да бъдат запълвани с конкретно съдържание. И от тази гледна точка ние не бива да бъдем и прекалено строги съдници към него и да очакваме, че той ще ни предложи завършени отговори по всички нерешени въпроси, които съществуват в българо-турските отношения.

И именно с тези критерии, отчитайки също и другите догово¬ри, които минаха през Народното събрание и които маркираха новите взаимоотношения на България с дружески нам страни, ние трябва да приемем, че това е един добър документ, който служи на интере¬сите на нашата страна. Нещо повече. С подписването на този договор ние внасяме допълнителни елементи в нейната национална сигурност.
Едновременно с това искам да обърна внимание, че в основи¬те на този договор бяха заложени усилията на много великолепни професионалисти, дипломати от нашето Външно министерство. Знаете, че неговата подготовка отне доста време. За жалост обаче трябва да констатираме днес, че някои от тези великолепни професионалисти, дори бих казал повечето от тях, вече не са на работа в Министер¬ство на външните работи, което между другото подсказва, че явно една нереалистична, без перспектива кадрова политика довежда състоянието на министерството до онази критична маса на поведение, в която то няма да може да изпълнява своите функции и едва ли в скоро време ще може да ни предостави на нашето внимание така добре подготвени договори. (Шум в залата)
Едновременно с това, уважаеми колеги, бих искал да обърна вашето внимание и върху още един основен момент, свързан с този договор. Този договор не виси в безвъздушното пространство. Този договор е фактически само един закономерен етап в цялост¬ното развитие на българо-турските отношения след Втората светов¬на война. До този договор ние трудно можехме да стигнем, ако не бяха редица съпътстващи документи, подписани от ръководите¬лите на българската държава след Втората световна насам и техните колеги от Турция. Нещо повече. Бих казал, четози договор беше маркиран и от едни много сериозни, предварителни преговори, макар и посветени на една печална страница от нашата най-нова история, като преговорите между България и Турция в Кувейт през късната есен на 1989 г.
Така също, след като заявих вече, че този договор служи на националните интереси на България, че чрез този договор ние фактически даваме своя принос в укрепването на Балканите и новите европейски реалности, бих искал да обърна внимание, че според мен, аз съм убеден, че и вие ще ме подкрепите, с този договор и самата Турция прави един допълнителен жест, дава един допълни¬телен знак, че тя вижда своето бъдеще като европейска държава,

като пълноценен участник в изграждането на общите европейски структури, в изграждането на общия европейски дом.
Така че мисля, че по този начин фактически и двете страни дават своя пълноценен принос не само за бъдещето на своите дву¬странни отношения, но и по отношение бъдещето на континента, който е призван да ни обединява, а не да ни разединява.
Ето защо аз съм дълбоко убеден, че всички ние ще го подкрепим, а чрез нашите усилия за в бъдеще ще допринесем онези празни килийки, които само са маркирани в договора, да се изпъл¬нят с напълно конкретно политическо, прагматично съдържание, укрепващо доверието и дружеските отношения между нашите две съседни страни.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта? - Няма.
Тогава моля уважаемите народни представители да гласуват на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция.
Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 164 народни представители, 160 са гласували за, никой не е против, 4 се въздържат.
Законопроектът се приема на първо четене.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение 1.1)
Господин Джеров направи предложение, подкрепено от госпо¬дин Ишпеков, сега, на същото заседание, да стане и второто четене. Но това е процедурно предложение, за което трябва ва вземем съответното решение.
Затова моля гласувайте за предложението сега, на това заседание, да бъде направено и второто четене на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 159 народни представители, 153 са гласували за, 3 - против, 3 се въздържат.
Приема се предложението.
Започваме второто четене на този законопроект.
Господин Джеров, нека да разгледаме този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлага се да бъде гласуван на второ четене следният законопроект: "Закон за ратифициране

на Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция."
Член единствен: "Ратифицира Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република Бъл¬гария и Република Турция, подписан на 6 май 1992 г. в Анкара."
Това е съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за този текст на законопроекта!
Резултат: от общо гласували 163 народни представители, 158 са гласували за, никой не е против, 5 се въздържат.
С това законопроектът бе приет и на второ четене.
(Текстът на закона - Приложение 1,11)

Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Аз се обръщам към всички народни представители, които все още не са заели местата си в залата, да заповядат, защото ще гласуваме текст по текст и гласуванията ще бъдат достатъчно много, за да бъдем дълго в залата.
Проектът за второ гласуване е раздаден на народните представители. Моля ви, пригответе го, за да го имате пред себе си. Всички предложения, които са направени, нека своевременно също така да бъдат приготвени, за да могат да се чуят и от остана¬лите народни представители.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Заглавието изхожда от самия кодекс. При това положение по него не следва да се провежда гласуване.
Минаваме към § 1. Той обхваща чл. 48 от Наказателно-процесуалния кодекс и предвижда две промени:
Първо, в ал. 1, след думите "и прокурорите" се прибавят думите: "със съдействието на съответните органи на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи".
Второ, в ал. 2 след думите "следователите" да се добавят думите: "и органите на Министерството на вътрешните работи".
Съображенията за предлагането на този текст се свеждат до това, че се налага и органите на Министерството на вътрешните работи да бъдат включени в тази област.
Постъпило е предложението от групата на БСП и коалиционни¬те й партньори § 1 да отпадне, т.е. да не се променя чл. 48.
Други предложения няма пред мен, госпожа председателству¬ваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин Джеров.
За разисквания? Заповядайте. Госпожа Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, госпожо председателствуваща.

Уважаеми колеги, нашето предложение е да отпадне допълне¬нието, което е представил Министерският съвет в своето предложе¬ние, защото в чл. 48 са посочени органите на предварителното разследване. И там ясно и категорично е казано, че предварителното разследване се извършва от следователите и прокурорите.
С това допълнение текстът става безсмислен: "със съдейст¬вието". Съдействието не е орган. Това, че органите на Министерст¬вото на вътрешните работи оказват и досега съдействие на органите на разследването, е посочено в чл. 191, ал. 1, и в чл. 199 от досега действуващия Наказателно-процесуален кодекс, където изрично се сочи: "когато е необходимо, следователят, който извършва предварителното следствие, може да поиска от друг следовател или орган по чл. 191 (където са посочени) да извърши отделни следствени действия".
Така че това съдействие вече е обосновано в кодекса и смятам, че не му е тук мястото.
В чл. 48 са посочени само органите на предварителното разследване. Съдействието - още веднъж повтарям - не е орган. Това е смисълът на нашето предложение да отпадне. Текстът става редакционно неправилен и неточен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Други изказва¬ния? - Няма.
В такъв случай има един текст...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само две думи. Предложението не представлява редакционно уточняване, както каза колежката, а една промяна. И би трябвало да се погледне именно с оглед на промяната, а не с оглед на промяна по същество - като допълни¬телен орган, който да бъде включен като орган - дословно - на предварителното разследване.
АНА КАРАИВАНОВА (от място): "и ще съдейства".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И поради това ще моля да бъде приета тази промяна, това изменение в чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Според реда, възприет от правилника, гласуването...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо - предложението за отпадане на § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Първо предложението за отхвърляне и след това - текстът. Това е редът.

Моля, гласуваме направеното предложение - госпожа Караива¬нова го аргументира - да отпадне предложената промяна в чл. 48.
Които са за това да отпадне предложеният текст, гласуват със зелено. Които са против, гласуват с червено.
Моля, гласувайте. Първото предложение - да отпадне тек¬стът, предложен от Законодателната комисия, т.е. да остане старият текст така, както е в Наказателно-процесуалния кодекс. Моля, гласувайте.
Има гласуване. Нека народните представители влязат в пленарната зала. Гласуваме на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Резултат: от всичко 167 гласували народни представители, 74 - за, 91 - против, 2 въздържали се.
Отклонява се предложението на госпожа Караиванова.
Сега гласуваме текста така, както е предложен от Законода¬телната комисия. Става дума за текста на § 1. Чухте го и го имате пред себе си, уважаеми колеги. Моля, гласувайте.
Резултат: от всичко 155 гласували народни представители, 90 - за, 44 - против, 21 въздържали се.
Предложението се приема.
Господин Джеров, моля за следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 2 е свързан с чл. 75 от НПК. Предлага се в чл. 75, ал. 1, в изречение второ накрая да се добави: "с обвиняемия, като неявяването му не възпре¬пятствува тяхното извършване, ако е редовно призован".
Това е предложението по § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
По § 2 това беше предложението, което прочетох, на Зако¬нодателната комисия. Има предложения пак от Парламентарната група на БСП, подписано от госпожа Нора Ананиева. Думите: "с обвиняемия", т.е. началните думи да отпаднат. Тези думи са свърза¬ни с текста и те поясняват за какво става дума.
Моля да поставите на гласуване първо предложението на госпожа Ананиева за отпадане на думите "с обвиняемия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Караиванова иска думата. Заповядайте.

АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз не за първи път констатирам вече, че изглежда тоталитарното законодателство ни е по-удобно в настъ¬пилите вече демократични времена. Ако пред вас беше действува¬щият Наказателно-процесуален кодекс, сравнявайки го със старите, щяхте да видите, че той завършва до: "и законните интереси на обвиняемия" и 1990 г., т.е. след като провъзгласихме, че тотали¬тарните времена са едва ли не зад гърба ни, беше добавено изме¬нението: "защитникът има право да присъства на всички следствени действия". Сега обаче добавяме: "с обвиняемия". Тоест връщаме се на старото положение, когато защитникът имаше право да присъст¬ва само на разпита на обвиняемия и на никакви други следствени действия. Това допълнение противоречи освен на демократичните принципи, и на Европейската конвенция, която спомняте си, твърде скоро ние приехме. В чл. 6 е посочено, че всяко лице, обвинено в криминално престъпление, буква "д", има право да участвува в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелствуващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия.
С това допълнение ние влизаме освен в противоречие -вече посочих - с и нашата Конституция, и демократичните принципи, и демократичните начала в други процеси, от които ние черпим богат опит, с конвенцията, която одобрихме и която, както е посочено в Конституцията, е част от действуващото ни право.
Затова нашето предложение е да отпадне "с обвиняемия", а да останат другите думи - че когато защитникът е редовно призо¬ван, негова работа е дали ще се яви. Той ще си направи програмата така, че дали да отиде на всички свидетели, дали да отиде на възловите свидетели само, за да не блокира от друга страна работа¬та на следствието. Действително не всички промени, когато се извършваха в този кодекс, бяха обмислени. И по този начин понякога защитниците, адвокатите имат възможност да блокират работата на следствието. А следствието е свързано със сроковете и отговаря за тях.
Така че за това е нашето предложение да отпадне думата "с обвиняемия", т.е. защитникът да има право да присъствува

на всички следствени действия, но той ще преценява на кои от тях да се яви.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитър Михайлов иска думата. Имате я. Заповядайте.

ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Искам да изразя подкрепа на предложението на Парламентарната група на БСП и нейните съюз¬ници. Мисля, че предлаганият текст от Законодателната комисия ограничава правата на обвиняемия. Минималните стандартни проце¬суални правила, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации и всички западни съдопроизводствени правила не допускат такова ограничение.
Както виждате, предложението на Парламентарната група на Българската социалистическа партия не се отнася до това да се създават препятствия под един или друг предлог чрез неприсъст¬вие, а само да се осигурят всички права на обвиняемия.
Затова малкото отклонение с обвиняемия да отпадне, като се запази другото ограничение, съответствува напълно на европей¬ските стандарти в това отношение. Аз мисля, че би трябвало да се приеме от всички депутати.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по текста?
Госпожа Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги народни представители! Ние анализирахме много внимателно този законопроект и нашето дълбоко убеждение е, че чрез него се възста¬новява едно тоталитарно законодателство по отношение на човешките права. Естествено ние не можем да участвуваме в такъв акт и ако Законодателната комисия не оттегли този текст, ако господин Джеров не заяви или не свика комисията, за да го оттегли, ние ще се върнем достатъчно назад и ще влезем в противоречие с това, което сме приели.
Поради това моля за половин час почивка, за да преценим по-нататъшното си участие. Каня колегите от Парламентарния съюз за социална демокрация в зала "Запад".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Двадесет минути почивка. В 19,10 ч. продължаваме. (Звъни)

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаемите народни представители да заемат местата си и да продължим с обсъждането на Наказателно-процесуалния кодекс.
Уважаеми колеги, има още 40 минути. Господа квестори, поканете народните представители.
Свърши ли заседанието на парламентарната група, която поиска почивката? - Да.
Продължаваме заседанието, госпожи и господа народни представители.
Бяхме стигнали до текста на § 2, когато парламентарната група на коалицията на БСП и другите партии поиска почивка.
Господин Вълканов иска думата. Заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на 6СП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, промените, които се предлагат, са изключително сериозни и те изискват много внимателно обсъждане. Има текстове, които се променят в една реакционна насока и ни връщат към разпоредби отпреди 10 ноември. Мисля, че ще бъде опасна грешка за правата на гражданите, ако ние мълчаливо се съгласим с тези промени. (Възражения отдясно)
Затова аз от името на нашата парламентарна група пред¬лагам § 5 и § 2 да не се обсъждат днес, да се внесат отново. (Възражения отдясно) Когато ви задържат, драги мой, тогава ще питате защо ви задържат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, господин Вълканов. Моля да не се репликира ораторът.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Ще стане и това. Бъдете сигурни, някой ден може би. Затова предлагам тези въпроси да не се обсъждат днес, да се върнат отново в Законодателната комисия. И след като внимателно отново бъдат дебатирани, да бъдат поставени на обсъждане в пленарната зала. Иначе ние поемаме твърде голям риск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение по чл. 39, ал. 2, точка 4 за отлагане на разисква¬нията .

Господин Вълканов, може ли само да повторите какво е искането? По кои текстове точно предлагате разискването да се отложи?
Едното е за § 2...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ= И § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И § 3 - да се отложат разискванията днес. Това е, което е по процедура. А къде, как -това е вече по-нататък.
Госпожа Русева, имате думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважае¬ми народни представители! Бих искала да подкрепя това обсъждане да се отложи и поради тази причина, че в момента тук няма предста¬вител на вносителя. А очевидно ние трябва да получим малко по-големи подробности около това каква е идеята им в този текст.
Мисля, че е хубаво в следващото разискване и ще помоля Председателството да осигури присъствието на вносителя, защото може би тогава ще се избегнат всички недоразумения и може би ние ще стигнем до едно общо решение. Мисля, че не е много ясно така, както е написано. Може би мислим в една посока. Ето защо подкрепям - имаме такава практика - да преминем по-нататък и да се върнем отново в следващото заседание на тях в присъствието на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаема госпожа председателст¬вуваща, аз споделям вижданията, които бяха направени тук, но поддържам цялостното предложение да прекъснем разглеждане на законопроекта за следващото заседание - това е в сряда, когато да присъствува при цялото гледане на всички текстове на НПК министърът на правосъдието, който всъщност е основният вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да гласуваме тогава направеното процедурно предложение да се отложат разискванията. А господин Джеров иска да се прекратят изцяло разискванията по този законопроект днес и да продължим в сряда.
Гласуваме процедурното предложение днес да се прекратят разискванията по този законопроект и да бъдат продължени в сряда на следващото пленарно заседание поради връзката на тези два параграфа със следващите. Господин Джеров го обясни.

Моля, гласувайте.
Гласували са 191 народни представители. За предложението са 177, против 10, въздържали се 4 народни представители.
Разискванията ще продължат следващата седмица.
През оставащите 20 минути трябва да продължим с обща законодателна дейност.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз си позволя¬вам да се намеся. Ако минем към следващия закон - това е Законът за Висшата атестационна комисия - за 15 минути мисля, че няма да свършим никаква работа.
Предлагам да разменим точките по дневния ред и да разгле¬даме една ратификация, която е точка 8, мисля - нямам дневния ред в себе си - ако се съгласите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да поставя ли на гласува¬не това предложение?
Господин Панев, възражения ли имате?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа народни представители! Аз възразявам срещу предложението на господин Джеров в смисъл такъв, че ние имаме една утвърдена законодателна програма за седмицата и нищо не пречи да започне гледането на този законопроект и да завърши другата седмица, както му е редът и което е нещо напълно естест¬вено и нормално. И в този смисъл призовавам народните представи¬тели да гласуват за започване на второ четене на този законо¬проект, както е според законодателната програма.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Единственото гласуване, което може да стане, е дали точка 8 да се гледа сега, тъй като от вашия законопроект второто четене следва.
Така, че за да няма недоразумения, аз поставям на гласу¬ване предложението, направено от господин Джеров, сега да разгле¬даме ратификацията - точка 8 - това е законопроект за ратифицира¬не на Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване.
Ако искаме сега това да гледаме, моля, които са за, гласуват зелено, които са против - червено. Моля, гласувайте. Това изключение се прави с оглед на времето, което е малко, а и за да може да се отхвърли по-цялостна работа. Съзнавам,

че се нарушава правилникът. Но понеже в един момент в залата като че ли имаше консенсус, заради това го поставям на гласуване.
Сега искам да уточня нещо. Вече имахме прецедент, когато обсъждахме законопроект, който не бе раздаден преди 24 часа. Но поради актуалността ние направихме обсъждането веднага, след като бяха раздадени материалите. Условието беше да има консенсус в залата. Затова аз ви моля, ако правим това разместване, е възможно и допустимо само при консенсус. Така че моля всеки да помисли. Ако нямаме консенсус, няма да можем да прередим тази точка.
Гласували са 187 народни представители. От тях за предло¬жението са 126, против - 51, 10 се въздържат. Няма да можем да гледаме точка 8.
Господин Вълканов, това е нарушение на правилника, което аз не мога да си позволя. Направили сме го само веднъж относно законодателната програма при консенсус.
Госпожа Ананиева, заповядайте.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на 6СП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, предлагам процедурно да прекратим днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме прекратя¬ване на днешното заседание. Тук може и консенсус да получим, възможно е.
Гласували са 192 народни представители, за предложение¬то - 116, против - 62, 14 се въздържат.
С това приключваме днешното пленарно заседание. (Звъни)
Утре в 9 ч. - ден за парламентарен контрол.
(Закрито в 19 ч. и 40 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Стефан Савов) ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
(Снежана Ботушарова)
(Кадир Кадир) СЕКРЕТАРИ:
(Трифон Митев)
(Руслан Семерджиев)