Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ДВАДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ София, четвъртък, 10 септември 1992 г. (Открито в 14 ч. и 10 м.)
10/09/1992
Председателствали: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Руслан Семерджиев и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Господа, има необхо¬димия кворум. Откривам заседанието.
Утре, петък, 11 септември, на актуални въпроси и пита¬ния ще отговарят:
Министър-председателят Филип Димитров ще отговори на актуални въпроси от Веселин Иванов, Велислава Дърева, Петър Балабанов, Иво Атанасов и на питания от Велко Вълканов и група народни представители.
Министър Светослав Лучников ще отговори на актуални въпроси от Велко Вълканов, Георги Попов, Васил Златаров и Вели¬слава Дърева и на питания от Милко Енчев, Яни Милчаков и Тошо Пейкив.
Министър Йордан Соколов ще отговори на питане от Любо¬мир Начев.
Министър Векил Ванов ще отговори на актуални въпроси от Иво Атанасов и Георги Петров.
Министър Георги Стоянов ще отговори на актуален въпрос от Хасан Али.
Министър Александър Праматарски ще отговори на актуа¬лен въпрос от Георги Петров.
Поради отсъствие от страната утре няма да могат да отго¬ворят; министър Александър Александров на питане от Невен Пенев и Дако Михайлов, министър Стоян Ганев на актуален въпрос от Велко Вълканов, на питане от Захари Захариев, Елена Поптодорова, Красимир Премянов и Звездалин Кафеджиев.

Пред вас е програмата за работа на Народното събрание, така както вчера я бяхме гласували, но от Комисията по бюджета и финансите молят първа и втора точка... защото комисията все още работи. Вчера, ако си спомняте, аз не бях в залата, обаче чух по радиото господин Венцеслав Димитров, точно затова може би искаше днес заседанието да започне от 15,00 ч. Те работят и тъй като той трябва да защити тези проекти и да ги изясни пред нас, моли да продължим с Кодекса на труда и когато той е в състояние и готов, да можем да минем тези два законопроекта, за които ние всички имаме съзнанието, както вчера показахме, че трябва да минат напред.
Освен това има постъпили три искания, в съответния срок, за промяна на дневния ред.
Едното е от господин Златимир Орсов, който казва: "Пред¬лагам в дневния ред на заседанието на Народното събрание на 10 септември 1992 г. да се включи нова точка втора - решение за осигуряване на средства за изкупуване на гроздето и извърш¬ване на есенната сеитба. Проблемът с изкупуването на гроздето и извършването на есенната сеитба е много спешен и не търпи отлагане."
Господин Орсов, това е едно Ваше искане (предполагам, че господин Орсов е тук. Да, той влиза) Това е едно Ваше искане, което Вие сте напрпавили преди една седмица или по-рано. То е изпратено на Комисията по земеделието и на Бюджетната комисия. Разбира се, трябва да мине и през Законодателната комисия. За съжаление досега нито една от комисиите не е представила стано¬вище, така че не мога да го включа в дневния ред.
До мен е стигнтало следното писмо на прпедседателя на Комисията по земеделието, който казва: "Уважаеми господин Савов, на извънредно заседание на Комисията по земеделието на 9 сеп¬тември бе обсъдено извънредно тежкото състояние на селското стопанство в момента в страната. Имайки предвид това и хода на поземлената реформа, назрелите проблеми, свързани преди всичко с есенната сеитба и прибирането на реколтата, Ви предлагаме на 18 септември, петък, да не бъде ден на парламентарен контрол, а да се проведе специално пленарно заседание по проблемите на земеделието, на което министър Георги Стоянов ще изнесе инфор¬мация за същите и ще обсъди и приеме проект за решение, който

комисията по земеделието ще внесе на 17 септември т.г.".
Господин Стефанов, аз лично Ви помолих и мисля, че тряб¬ваше да прочетете моята бележка, че вие трябва да дадете форма¬та, в коят оискате това да стане. В писмото Вие не давате фор¬мата. Говорите за проект за решение и т.н. Това е изслушване.
Ние няма да имаме нищо против, ще вземем предвид Вашето писмо и в следващата седмица предполагам, че ще го включим в дневния ред. Но моля Ви, вземете правилника в ръце и вижте какво е анкета, изслушване и как така ще обсъдим и приемем проект за решение, който Комисията по земеделието ще внесе на 17 сеп¬тември т.г. Това са две различни неща. Моля Ви, нека да ги уточ¬ним. Има време, когато във вторник се събере Председателският съвет, ще го вземем предвид. Но съберете се още веднъж, изяснете въпросите и за проекта за решение. Интересно е, че Вие искате да вземете проект за решение, преди да изслушате министъра. Как не, не? Елате да обясните. Но просто не Ви е точно форму¬лирано искането. Какво значи проект за решение, когато Вие не сте изслушали министъра?
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз вчера споменах какъв ред ние сме установили и затова днес искам пак да поясня и на почитаемите колеги.
Информацията ще се събере и на извънредно заседание идущатна сряда, което ще рече на 16 септември, ние ще я имаме тази информация, като сме сформирали и подгрупа, която работи съвместно с Министерството на селскостопанското развитие и позе¬млената реформа, която ще даде една цялостна картина за това, което ние искаме да предложим. И ако евентуално се реши, тогава ще внесем за петък тук да бъде разгледан този проблем. Вчера поясних същото, но мисля, че не съм бил...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Просто това писмо е малко преждевременно.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Точно така. Аз се извинявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз бих Ви помолил да направите това нещо преди вторник или сряда, за да можем да го включим в дневния ред по реда, който е по правилник.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Аз се извинявам, господин председа¬тели, че тук сме формулирали точна дата. Мисля, че е печатна грешка. Моля да ни извините! Аз ще я коригирам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Стефанов!
Третото предложение е на госпожа Савка Йовкова: "Ува¬жаеми господин председатели, предлагам да отпадне от дневния ред точка трета - второ четене на законопроекта за някои допъл¬нителни изисквания за научните организации и ВАК. Мотивите за това изложих на пленарното заседание на 9 септември при обсъж¬дане на дневния ред".
Мотивите са при мен. Госпожа Йовкова казва, че законът е антиконституционен и недемократичен и т.н. Мисля, че няма смисъл сега да ги чета отново, защото те вчера бяха изяснени от госпожа Йовкова.
Госпожа Йовкова, това, което аз мога да направя по правил¬ник, и то е по чл. 37, ал. З на правилника, е да подложа на гласуване да отпадне от дневния ред... (Господин Панев, спо¬койно, моля Ви се, видях, че вдигате ръка), да отпадне от днев¬ния ред. Това не значи обаче, че този закон би могъл въобще да отпадне. Той би могъл да отпадне, според това разпореждане на правилника, тази норма на правилника, от дневния ред - тази седмица. След като е бил на първо четене, той си върви и просто не може да не се разгледа, защото имаме становище на Законо¬дателната комисия, имаме становище на Комисията по образова¬нието и т.н.
Сега, господин Панев, елате, кажете Вашето становище. Вие сте един от вносителите.

ГЬОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми дами и господа народни представители! Обяснима е реакцията на лявата страна от залата, защото този закон засяга интересите на комунистите в тази страна и обслужва интересите на демокра¬тичния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАНО САВОВ: Господин Панев, нека...
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Аз протестирам против предложението, направено от госпожа Йовкова, по следните причини:
Първо, както каза господин председателят, този закон е приет на пърпво четене и следва да бъде приет и на второ такова.
ГЛАСОВЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не е вярно!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Второ, вече един път в тази зала беше поискано той да бъде свален от дневния ред и беше гласувано по този въпрос. За същата тази двуседмична програма вотът на залата беше законът да остане в дневния ред. И ако Народното събрание уважава своя авторитет, то не следва да подлага втори път на гласуване по един и същи въпрос за едно и също нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Ще завърша с това, господин председател, че това наистина е първият декомунизационен закон в тази страна. Ще има още. И ще кажа, че Полша след 10 години политически опит разбра, че трябва да внесе такива закони и внесе шест такива преди една седмица. А в Чехия този закон работи перфектно.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (обръща се към госпожа Нина Михайлова): Госпожа Михайлова, няма да Ви дам думата, защото обсъждания по дневния ред не стават. На госпожа Йовкова прочетох, а господин Панев е вносител. Не, не Ви давам думата.
Обаче, господин Панев, имало е веднъж гласуване. Аз съм задължен по силата на чл. 37, ал. З, Вие знаете колко често се поставя, да речем, въпросът за Луканов, както беше, както и други въпроси, както на господин Златимир Орсов, аз съм длъжен да поставя въпроса дали ще остане в дневния ред, само в дневния ред, това не значи, че другата седмица той няма да влезе пак в дневния ред, защото той не може да отпадне поради това, че е минал.
Моля ви, гласувайте дали да отпадне от дневния ред зако¬нът на господин Панев за допълнителни изисквания за дейността

на научните организации и Висшата атестационна комисия.
Моля ви, за да не стане грешка: които са за отпадане, гласуват със зелено; които са против отпадането на този закон от дневния ред, това ще рече тази седмица, ще гласуват с червено.
От общо гласували 191, за 88, против 103, въздържали се няма.
Отклонява се предложението, законът остава в дневния ред.
При това положение, моля, господин Вучков, заповядайте, за да продължим по Кодекса на труда.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Продължаваме второ четене на Закон аза изменение и допълнение на Кодекса на труда.
"Задължения за преговаряне и за предоставяне на инфор¬мация.
Чл. 52. Ал. 1. Отделният работодател, група работода¬тели и тенните организации са длъжни:
1. да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договопр;
2. да предоставят на представителите на работниците и служителите:
а) сключените колективни трудови договори, с които стра¬ните са обвързани поради отраслова, териториална или организа¬ционна принадлежност;
б) информация за икономическото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор.
Ал. 2. При неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели дължат обезщетение за причинени¬те вреди.
Ал. 3. Смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задължението си по точка 1 на ал. 1 в едномесечен срок, а по точка 2 на ал. 1 - в 15-дневен срок от поканата."
ПРПЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Вучков. Има ли постъпили предложения?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма постъпили предложения за изменението на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли народни прпедкставители, които да изкажат някакво стантовище? - Няма. Колко чудно!

Добре, моля ви, гласуваме чл. 52, всички алинеи навед¬нъж. Моля, гласувайте.
От общо гласували 167, за 167, против няма, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Включване и вписване.
Чл. 53. Ал. 1. Колективният трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра по един за всяка една от стра¬ните и един за съответната инспекция по труда и се подписва от представителите на страните.
Ал. 2. Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор.
Ал. 5. Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалица в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите.
Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Главната инспекция по труда. Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалните грижи.
Ал. 4. Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получа¬ването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилага подписан от страните екземпляр от договора.
Ал. 5. При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли направени предложения по този текст?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли някакви становища от страна на госпожите и господата народни представители? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 53.
От общо гласували 168, за 168, против няма, въздържали се нсяма.
Преминаваме към чл. 54.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Влизане в сила и времетраене. Чл. 54. Ал. 1. Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
Ал. 2. Колективният трудов договор се смята за сключен за срок от 1 година, доколкото в него не е предвидено друго."
Предложения по този текст няма. А има предложения от госпожа Митева за нови чл. 54а и 546. И тъй като този текст е безспорен, аз ще моля да се гласува и след това ще прочета двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма никакво противоречие? Добре.
Моля, гласувайте за чл. 54.
Резултат: от всичко 168 гласували народни представители, за - 165, против няма и 3 се въздържат. Приема се чл. 54.
Тези промени, които предлага госпожа Митева... ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Нов чл. 54а, предложен от гос¬пожа Митева.
"Чл. 54а. Действието на колективния трудов договор не се прекратява при сливане на предприятие, при преминаване на част от едно предприятие в друго, както и при промяна на собст¬веника на предприеятието или отдаването му под аренда."
Лично моето мнение е, че този текст е излишен в този смисъл, че това са правилата за правоприемството. И тъй като се има предвид, че трудовият договор има действие поначало една година, с правоприемството се урежда този въпрос. Но дори и да е по-дълъг договорът, времетраенето на договора, правните последици са същите.
Други прпавни съображения нямам и той не противоречи. Но този въпрос е изяснен, както са изяннени и въпросите при уреждането на обикнавения трудов договр при това правоприемство, визирано в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Бучков, Вие не казахте обаче мнението на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Законодателната комисия счете, че този текст не е необходим, тъй като това са общи принципи на правото. И със само тези съображения, които сега аз изтъкнах.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Обаче това не пречи да влезе.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не, не пречи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тогава, щом като не пречи, още повече, че те уточняват Кодекса на труда, просто бихме мог-ли да гласуваме направо. Вие като казахте, че не пречат, мис-ля, че няма да имаме никакви пречки да гласуваме пак така единно, защото това, че се повтаря с друг закон, това няма значение.
Моля ви, гласувайте за предложението на госпожа Митева.
Резултат; от всичко 174 гласували народни представители, 84 за, 83 против и 7 въздържали се.
Приема се. (Възражения в залата) Всъщност, не се приема.
Мисля, че изяснихме случая, че няма нищо, което е про¬тивно, но... Продължете с второто предложение на госпожа Митева.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Нов чл. 546: "Действието на ко¬лективния трудов договор, сключен между организация на работо¬датели и синдикати, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Митева, заповядайте, защото като че ли все пак ще бъде по-добре, ако изясните Вие. Аз смятах, че и първият въпрос е съвсем безспорен.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Първо бих искала да кажа, че искрено съжалявам за това, че не беше възприет предиш¬ният текст. Той също е част от препорък8ите на Международната организация на труда (МОТ) и имаше много важно значение за про¬цесите, пред които ще бъдем изплавени сега по приватизацията.
Що се отнася до втория текст, той също е съобрназен с препоръките на Международната организация на труда. Там става въпрос за следното: когато организация на работодатели сключи колективен трудов договор с даден синдикат, работодател, който преустанови членството си в тази организация, следва ли да бъде обвързан с договореностите, постигнати при колективния трудов договор, сключен от организацията, и ли не.
Моето становище е, че след като той като член на тази организация вече се е съгласил с клаузите на този колективен трудов договор, би следвало, дори и да напусне тази организация, да бъде задължен да се съобразява с тези договорености до из¬тичането на срока на споразуменията.

В този смисъл е и моето прпедложение и аз ви моля да го подкрепите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, госпожа Митева. Някакви други становища?
Ако обичате, становището на Законодателната комисия. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Законодателната комисия предоставя на пленарната зала да реши този въпрос по следните съображения:
когато един работодател влиза в организация на работодателите, тази организация действа от общо име, обаче по отношение на всеки един работодател. И когато той реши да прекрати членството си, той се обвързва с този сключен договор. Но тъй като това е един правен въпрос, по който би могло да се изразят и други мнения, затова предоставяме на пленарната зала да реши оставането на този текст в закона, който в момента гласуваме на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли някой, който да изрази становище, защото мисля, че с чл. 54а стана една не съвсем... ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това тук е 546.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да. А аз говоря за 54а, защото беше отхвърлен. А Вие предоставяте на пленарната зала да реши за чл. 546.
Господин Шотлеков иска да каже няколко думи. ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че това предложение на госпожа Митева би могло да се възприеме дотолкова, доколкото вследствие на възникнал колективен трудов договор между съюза на работодате¬лите, на който отделният работодател е бил член, по-късно -предполага се - той ще сключи такъв колективен трудов договор в рамките на своето предприятие. Така или иначе той ще бъде страна по този колективен трудов договор в рамките на своето предприятие. Малко ще бъдат хипотезите, при които ще действа браншовият колективен трудов договор - така да се изразим -и няма да има колективен трудов договор в самото предприятие или при отделния работодател.
Затова аз си мисля, че и с оглед на една защита на ра¬ботниците в тази хипотеза би могло да се възприеме това пред¬ложение, като за предишния текст обаче не важи същото, тъй като там се прекратява субектът. А не може при един прекратен субект

ние да предаваме някакво действие: -ликвидация и т.н., на бъдещия собственик, който тепърва ще изкупи предприятието.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Чухте становището и на господин Шотлеков.
Моля, гласувайте за текста, прпедложен от госпожа Митева. Чухте, че Законодателната комисия предоставя на вас да решите. Чухте, че и господин Шотлеков смята, че няма някакви сериозни възражения по този текст. Моля, гласувайте.
Резултат: от всичко 183 гласували народни представители, 129 за, 40 против и 14 въздържали се.
Приема се.
Номерацията, предполагам, че след това Законодателната комисия ще я направи.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ; Ще я оправим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Преминаваме по-нататък.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Изменение. "Чл. 55. Ал. 1. Колек¬тивният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда на неговото сключване.
Алв. 2. За измененията в колективния трудов договор се предлагат чл. 55 и чл. 54."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Предложения? ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Някой да изка да искаже съобра¬жения? - Няма.
Моля, гласувайте по чл. 55.
От общо 160, гласували за 160, против няма, въздържали се няма.
Минаваме към чл. 56.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Действие по отношение на лицата. Чл. 56. Ал. 1. Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикал¬ната организация, страна по договора. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, могат да се присъе¬динят към сключен от техния работодател колективен трудов договор с писмено заявление до него и до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора."
По този текст има постъпили три предложения. Предложение по чл. 56 от господин Абаджиев. Той предлага нова редакция на чл. 56, ал. 1 и 2.
По ал. 1 предложението е следното: "Колективният трудов договор има действие за всички работници и служители, за които се отнася, независимо от това дали са членове или не на профе¬сионалните организации, които са ги сключили.
Ал. 2. Колективният трудов договор има дейстявие както по отношение на индивидуалните трудови договори, които биха се сключили, докато е в сила, така и по отношение на вече склю¬чените индивидуални трудови договори, като по право отменя и замества онези негови клаузи, чрез които условията на труда са уредени по-неблагоприятно за работника или служителя. Прекра¬тяването на колективния трудов договор не оказва отпадащо дейст¬вие върху индивидуалните трудови отношения. Те запазват своето съдържание до прекратяването или изменението му по предвиде¬ния за това ред."

Ще помоля авторът да дойде и да потвърди или да измени предложението си, главно по ал. 2.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Изхождам от положениесто, че след като приехме, че един работодател ще сключи само един-единствен колективен тру¬дов договор, смятам, че действието на този договор по отноше¬ние на работниците трябва да се отнася до всички работници неза¬висимо дали те сачленове на някой от синдикатите. Струва ми се, че не може в едно предприятие да има различен режим по отно¬шение условията или по отношение на трудовозащитните норми.
Една илюстрация за това е, ако кажем, че синдикатите уговорят с колективния трудов договор намален работен ден примерно 8-часов работен ден вместо 8 часа и половина, устано¬вен от законодателството, в едно отделно предприятие не може да има друг режим, за да важи по отношение на онези работници, които не са членове на синдиката или които не са се присъединили към този договор. Създаването на различен режим в едно модерно предприятие по отношение на работниците е трудно осъществимо на практика.
Освен това присъединяването на работниците, които не са членове на синдикатите, е много бюрократично - правене на писмена молба до работодателя и до съответните членове. Тсва е един обременяващ текст. Затова смятам, че сключеният трудов договор с работодателя трябва да важи по отношение на всички работници, независимо дали те членуват в синдиката или не са членове.
Освен това обаче Кодексът на труда предвижда в чл. 56 действия по отношение на лицата. Колективният трудов договор поставя и други въпроси.
Въпросът е дали действието на колективния трудов договор е пряко по отношение на лицата, по отношение на работниците и служителите, за които се отнася, каквото е действието на един договор в полза на трети лица, или колективният трудов договор по своята същност е източник на съдържанието на индивидуален трудов договор.
Или с други думи: дали прекратяването на колективния трудов договор има отпадащо дейстявие или неговите клаузи, които са вече съдържание на индивидуалните трудови договори, запазват

своето действие дотогава, докато действа индивидуалният трудов договор. Те именно ще се прекратят тогава, когато индивидуал¬ният трудов договор бъде прекратен, защото те са станали негово съдържание. Този въпрос обаче не е уреден от Кодекса на труда. И още един въпрос.
Какво е действието на колективния трудов договор? Само по отношение на индивидуалните трудови договори, които ще се сключат в бъдеще, или колективният трудов договор действа и по отношение на тези индивидуални договори, които са в момента действащи. И тогава дали съдържанието на колективния трудов договор по право става съдържание на индивидуалните трудови договори, или за това е необходимо допълнително договаряне. Тези въпроси трябва да намерят една ясна уредба. Ако те не бъдат разрешени, тогава ще бъдем поставени пред една празнота и раз¬личие в тълкуването.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Абаджиев. Други становища?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предложенията на господин Койчев и на госпожа Митева са само по ал. 1, а това е по целия текст -засяга ал. 1 и 2, затова първо прочетох предложението на гос¬подин Абаджиев. Не възразявам и сега мога да ви прочета двете предложения.
По чл. 56 госпожа Митева прави предложение текстът да добие следната редакция (без да е казала, но смятам, че се отнася само до ал. 1). Нали?
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Ако се приеме този текст, ал. 2 става безсмислена.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Госпожа Митева предлага следната редакция на чл. 56: "Колективният трудов договор има действие спрямо всички работници при съответния работодател."
А предложението на господин Койчев е ал. 1 да се измени и да придобие следната редакция: "Колективният трудов договор има дейстявие спрямо всички работници и служители, които са в трудовоправни отношения с подписалите го работодатели."
Или двата текста не се различават по същество, а само по редакция.
Законодателната комисия смята ,че предложеният в проекта текст трябва да се възприеме, тъй като дава възможност на всички,

които желаят, да се присъединят към колективния трудов договор. Безспорно, вярно е съображението, че не може да има различни условия спрямо едни работници, които не са подписали или които не са се присъединили, и тези, които са се присъединили.
Но тъй като се дава възможност на всеки един работник и служител сам да защитава правата си, не е пречка той да се присъедини. При това положение колективният трудов договор ще окаже дейстявие и спрямо него. Изхождали сме от принципа, че всеки сам трябва да брани правата си. Тук не става въпрос за накърняване, а става въпрос за изява на воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Шотлеков.

ИлИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние приехме чл. 51 така, както го предложи предизборният съюз на БСП и при това положение там се записа, че ще има само един колективен трудов договор. Така че сега трябва да преработим чл. 56, но въпросът е как да го преработим. Дали чл. 56 да има действие по отношение на всички работници, или само по отношение на онези работници, които са членове на синдикалните организации, които са договаряли и са сключили колективния трудов договор.
На мен ми се струва, че второто разрешение е по-подхо-дящо, тъй като може да има такъв парадокс: примерно в едно пред¬приятие има 500 души работници. От тях 300 души членуват в син¬дикалните организации - 100 в едната, 200 в другата синдикална организация, 200 души не членуват никъде. Те изготвят един колек¬тивен трудов договор от синдикалната организация, но примерно на общото събрание присъстват само тези 300 души и те гласуват за техния си проект. Другите 200 души никой не ги е питал и изведнъж те започват да ползват права по колективния трудов договор... Някои от тях може да не искат да ползват тези права. Примерно за определени неща те могат да се договорят съгласно индивидуалния трудов договор, както намерят за добре, с рабо¬тодателя си.
Затова нека да дадем възможност на работниците, на тези, които не са ги питали, които не са членували в синдикатите, да се присъединят към вече сключения колективен трудов договор. Тоест да възприемем идеята, че колективният трудов договор моме да има действие само по отношение на членовете на синдикални¬те организации, от името на които е сключен, и да допуснем пред¬ставителен режим за останалите работници, които не са членове на синдикални организации, за да дадем свобода на волята на тези лица, да се присъединят или не към клаузите на колектив¬ния трудов договор.
Искам да ви кажа, че в това няма нищо опасно, тъй като със самия индивидуален трудов договр всеки един работник може да уговори със своя работодател различни условия на труд. Това е по ал. 1.
По ал. 2, която предлага господин Абаджиев, искам да кажа, че в чл. 74 се посочва, че индивидуалният трудов договор

не може да противоречи на колективния и ако противоречи, той е нищожен. Тоест, ако има по-неблагоприятни клаузи в инвидидуал-ния трудов договор, те по принципите на правото веднага ще бъдат заместени със съответните клаузи на колективния трудов договор. Затова ми се струва, че не е необходимо нашироко да пишем тук за това, но ако господин Абаджиев много държи и смята, че това е полезно за работниците, тогава бихме могли да го възприемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Нариела Митева, имате думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Първо, бих искала да опонирам на господин Шотлеков във връзка с неговите разсъж¬дения дали трябва да се даде възможност на работниците да се присъединяват към колективния трудов договор и по този начин тези работници, които не са се присъединили към него, да не се ползват от привилегиите на договореностите, постигнати там.
Според мен тази идея противоречи категорично на работ¬ническата солидарност, на идеята за работническа солидарност. (Шум и реплики от СДС) Защото по този начин работодателят с даден работник може да уговаря условия, различни от тези, които са в колективния трудов договор по принцип. Като казвам различ¬ни, имам предвид не по-благоприятни, тъй като такава възможност съществува и сега, а условия по-неблагоприятни от тези, които са в колективния трудов договор. Това би поставило работниците в твърде сложно положение, защото в условията на растяща безра¬ботица е естествено този, които иска да си намери работа, да се съгласи да работи, макар и при по-неблагоприятни условия, отколкото другите.
Бих искала да кажа, че идеята за присъединяване към колективния трудов договор противоречи на разпоредба в законо¬проекта, която ние ще гласуваме по-късно, а именно нормата, която предвижда недейстявителност на индивидуалния трудов дого¬вор тогава, когато той противоречи на колективния трудов дого¬вор или съдържа клаузи, по-неблагоприятни от него. Очевидно е тогава, че работодателят ще трябва да сключва индивидуални трудови договори, независимо от това какво разрешение ще прие-

мем сега, във всички случаи с клаузи, по-благоприятни от тези, които са договорени в колективния трудов договор.
Следователно можем спокойно да проявим последователност в разрешенията, които възприемаме, и да допуснем колективният трудов договор да има действие спрямо всички работници.
Аз съм склонна да подкрепя предложението на господин Койчев и да оттегля своето предложение, което ми се струва, че по смисъл е същото, както ал. 1 на господин Абаджиев, но просто в редакционно отношение според мен е по-точно.
Що се отнася до второто предложение на господин Абад¬жиев, аз го подкрепям напълно, тъй като според мен е добре да бъде изрично уредено в Кодекса на труда липсата на възможност прекратяването на колективни трудов договор във всички случаи да се отразява неблагоприятно върху разрешенията, приети в инди¬видуалните трудови договори.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви и аз.
За реплика думата има господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да репликирам госпожа Митева и да й кажа, че не може един индивидуален трудов договор да проти¬воречи на колективен трудов договор по чл. 74, ако лицето, което е страна по индивидуалния трудов договор не е страна по колек¬тивния. Поради това, това, което Вие казахте, е юридически аб¬сурд. (Шум и реплики в залата) Просто той няма да бъде страна по колективния, за да може индивидуалният да му противоречи.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): А когато не е страна?
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: Когато не е страна, господин Койчев, може да си сключи какъвто си иска индивидуален трудов договор.
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Точно за това става въпрос.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: Затова, моля ви, като цитирате разпо¬редби на кодекса, да бъдете достатъчно коректна към цитирането.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Заповядайте, колега, за реплика към Нариела Митева.
СТЕФАН БОЖИЛОВ (СДС): Репликата ми е породена наистина от хода на приемането на кодекса. Така или иначе, прие се да се сключва един колективен трудов договор. Оттук нататък жела-

нието той да се разпростира върху всички работници на практика води до обезсмисляно изобщо на синдикализма. И аз мисля, че ако бих се възползвал от стила "Дърева", бих предложил да прие¬мем, че само един синдикат ще има в едно предприятие и дори наименованието на този синдикат да бъде посочено в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Митева има думата за дуплика.
НАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЖ1, ОПТ, Г1ХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Искам да кажа на господин Шотлеков, че точно поради това, че някой работник може да бъде третиран като човек, който не е страна по колек¬тивния трудов договор, искаме подобна норма в закона. Защото, пак казвам, че в условията на безработица един работодател може да приема работници при по-неблагоприятни условия, отколкото са останалите, които са страна по колективния трудов договор. Точно за да се избегне подобно разрешение, това ние настояваме тази норма да влезе в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Митева. Думата има господин Руслан Семерджиев.
РУС/1АН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаеми колеги! Аз имам една молба: да погледнем на този въпрос и от една друга страна. От всички изказвания, които прозвучаха от тази трибуна, поне за мен логично излизаше, че едва ли не задължително във всяко пред¬приятие всички работници и служители ще бъдат членове на един или друг профсъюз или синдикат. Никой не предпоставя възмож¬ността да кажем, че само 40 на сто от всички работници и служи¬тели са организирани в някой синдикат или в няколко синдиката, а останалите 60 на сто по свое желание не членуват в нито един синдикат. Как тогава ние ще ги задължим да изпълняват клаузите на един колективен договор, сключен на практика от малцинството от всички работещи в една фирма?
И в този смисъл аз искам да подкрепя и това, което каза господин Божилов. Принуждавайки, оттук взимайки и налагайки едно такова решение на волеизявлението на всеки един работник, ние на практика наистина сме против принципа на синдикализма, да не говорим за едно тяхно реално състезание в рамките на едно предприятие.

Никой не може мен да ме задължи да приема нещо, което аз не искам да приема. А тук се налага по един императивен начин аз да бъда задължен. Това е нещо, което според мен е едно от нещата, което противоречи на това, което ние искаме: да дадем възможност на всеки един в тази страна свободно, сам да изра¬зява своята воля. Никой не пречи по желание, ако му харесва, да подпише тоя колективен трудов договор. Няма никаква бюрокра¬тична пречка, както се изрази някой тук преди мен, да си дам декларация или заявление към който и да е синдикат, че съм съг¬ласен и се присъединявам към договора. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Семерджиев. За реплика има думата господин Илко Илиев.

ИЛКО ИЛИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам да направя реплика на господин Руслан Семерджиев и да го попитам, след като той, примерно, не харесва Конституцията или някои от зако¬ните, това значи ли, че не трябва да ги спазва? Същото горе-долу е и с колективния трудов договор. След като мнозинството в едно предприятие, повече от половината работници и служители са изразили волята си и са подкрепили даден проект за колективен трудов договор, така, както го реши вчера Народното събрание в чл. 51, това значи, че това е волята на мнозинството в това предприятие.
А пък Вие лично, ако не сте съгласни, в индивидуалния си трудов договор можете да настоявате и да преговаряте с рабо¬тодателя за други условия. Това не е насилие върху вашата лич¬ност .
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: А чист болшевизъм! ИЛКО ИЛИЕВ: Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата. ИЛКО ИЛИЕВ: Идеята на чл. 51, който вчера приехме, беше точно такава - общото събрание решава кой от проектите и пред¬ложенията за колективен трудов договор да бъде предложен на работодателя за подписване и за преговори. И цялата тази идея включва и това, че колективният трудов договор трябва да се отнася за всички работници и служители в това предприятие. Да няма дискриминация и разлика между тях.
Затова подкрепям напълно предложението, направено от господин Абаджиев. Смятам, че то по принцип не се различава от останалите две предложения, не се различава и от вариант втори, който е предложила Комисията по труда и социалното оси¬гуряване, но включва в себе си, става въпрос за предложението на господин Абаджиев, и някои разширителни неща относно връз¬ката между колективния и индивидуалния трудов договор, принципи, които напълно споделям, и подкрепям неговото предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплика на репликата не може. За изказване мога да Ви дам думата, но имате право на дуплика, господин Семерджев. Още една реплика ли имате? Моля, заповя¬дайте, госпожа Митева.

НАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Имам чувството, че тук става някакво неразбиране на проблематиката за сключва¬нето на колективните трудови договори, за ролята им живота на едно предприятие по отношение на работодателя и на работниците.
Съгласна съм с господин Семерджиев, че тук се съдържа може би някакъв елемент на съобразяване, но не от страна на работниците, а от страна на работодателя.
Нормата, която предлагат господин Абаджиев и господин Койчев, задължава работодателя, ако той се е уговорил в един колективен трудов договор, че минималната работна заплата няма да бъде 820 лв., както е в националното споразумение, а ще бъде примерно 960 лв., Вие, когато се появите утре при него на работа, той да не може да Ви определи заплата по ниска от 960 лв., защото така е сключен колективният трудов договор.
Така че аз не виждам защо един работник ще трябва да се противопоставя на договореностите, постигнати при колективния трудов договор. В индивидуалния трудов договор не могат да бъдат уговаряни условия, по-неблагоприятни от тези, които са догово¬рени в колективния трудов договор. И каквато и норма да възприе¬мем в момента, така или инаце по-нататък ще стигнем точно до това предложение - индивидуалният трудов договор да бъде обя¬вяван за недействителен тогава, когато противоречи или съдържа по-неблагоприятни условия от тези, които са предвидени в колек¬тивния трудов договор.
Ето защо, господин Семерджиев, аз не мога да се съглася с Вашата теза, че правата на работника или служителя ще бъдат ограничени с тази разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа митева. Друга реплика няма. Господин Семерджиев, ще вземете ли отноше¬ние по репликите? Имате думата.
РУСЛАН СЕМЕРДМИЕВ (СДС): Първо искам да отговоря на господин Илиев. Имам чувството, че Вие, господин Илиев, си мис¬лите по същия начин, както си беше - една партия, един синди¬кат и всички са длъжни да изпълняват тази политика, която е решила партията, осъществявайки я чрез синдикат. Явно е тук и госпожа Митева каза, че разбира нещата.

Тук не става въпрос за противоречия. Аз съм напълно съгласен, че не бива да се отстъпва от постиженията на някакъв колективен трудов договор, но защо вие ми забранявате на мен, като личност, аз да се откажа от тези постижения. Наистина има няколко възможности, да кажем така, както е било в дивия капи¬тализъм през XVIII и XIX век, да предположим, че работодателят по някакъв начин ще изнудва работника, ако той не е в някакъв синдикат. Само че Вие не ми отговорихте на първия въпрос, който зададох, ако предположим, защото има такива факти. Господин Илиев, искам да Ви кажа, че аз съм сключил няколко такива ко¬лективни трудови договора, защото имам доста по-голям стаж в тази дейност, и има случаи вече в много предприятия, където неорганизираните работници са повече, отколкото тези, които са членове на синдикати. И Вие искате в момента да им отнемете тази възможност те да не искат да се подчинят.
Така, както е текстът на Законодателната комисия, нищо не пречи, пак го повтарям, ако трябва да го прочетем още веднъж, всеки един, индивидуално, сам, желаейки го, да се присъедини и толкова, нещата приключват. Нищо не пречи. Но Вие искате да сложите задължителност, а тази задължителност поне не е адекват¬на в края на XX век, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за изказване госпо¬жица Златка Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Един стар синдром, който мис¬лехме, че сме оставили зад гърба си, отново се появява в тази зала. Това е синдромът на задължителните норми, на задължител¬ното планово стопанство и на всякакви други, колкото се може по-големи обвързвания и колкото се може по-голямо ограничаване на свободата и инициативността.
Тук под предлог на това да се борим за или против синди¬катите, защото мисля, че в някои изказвания това пролича, се прави един опит с тези предложения да се ограничи свободата на договарянето. Когато един работодател трябва да сключва инди¬видуалните трудови договори, той има право да има своята свобода и този, който го сключва от другата страна като наемен работник, също има право на своя избор.

А сега какво става? Тръгвайки към колективния трудов договор, който тук се гласува да бъде един, не зная на практика как го виждате, сега, видите ли, той трябва да бъде задължи¬телен за всички. Извинявайте, обаче това наистина е все още, така да се каже, една носталгия към плановото стопанство, към славното планиране на социализма. Ако е така, кажете го направо. Но под маската на това да направим добро за работниците, ние да задължаваме хората, които не са членове на никакъв синдикат, да се включат и да се договарят от тяхно име, и защо трябва да ги задължаваме те да членуват изобщо в някакъв синдикат, да ги задължаваме - това вече е чисто правно може възражение. Не можем ние да ограничим свободата на договарянето както от страна правото на избор на такъв или онакъв договор, на такива или онакива условия, така и правото на индивидуален избор на всеки един работодател и на всеки един работник. Защото по този начин, от една страна, също стесняваме пазара на работната ръка, от друга страна - пък слагаме белезници и на онези работодатели, които ще бъдат инициативни. По този начин мисля, че ние не вър¬вим напред, а напротив, връщаме се по някакъв начин в миналото. Колкото по-голяма свобода дадем на договарянето, толкова по-добре бихме могли да очакваме, че ще се развият взаимоотношения¬та между работодатели и наемни работници. Това, което искаме да направим с регламентацията на Кодекса на труда.
Затова аз съм против едно такова ограничение на правото на договаряне, на правото на избор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожице Русева. Реплика ли имате? Заповядайте.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Съвсем кратка реплика. Аз се безпокоя, че се внушава не само в тази зала, а и в някои средства за масова информация прочетох тази сутрин, една неистина за това, което е постигнато досега специално в чл. 51. И в изказването на госпожица Русева току-що проличаха такива разбирания. За неразбиране ли става дума или за нещо друго, не мога да си обясня.
Но все пак мисля, че трябва да се подчертае, ние успяхме да обединим поне два от господстващите, от съществуващите под-

ходи в световната практика, в практиката поне на развитите стра¬ни - участи ев преговорите да имат представители на различните синдикални организации, но на базата на общата платформа и с общи представители. И в крайна сметка да постигнат един колек¬тивен трудов договор.
И другото нещо - работниците и служителите сами да опре¬делят по реда, който възприехме вчера, чрез гласуване, коя син¬дикална организация в крайна сметка да ги представя.
Така че сега ние просто сме длъжни да въведем кореспон¬денция на чл. 56 с чл. 51 и това се постига, като съчетаем пред¬ложението на господин Койчев и господин Абаджиев.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костади¬нов. Други за реплика? - Няма.
Господин Койчев, продължаваме с изказванията. Имате думата.

НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Моето изказване ще бъде кратко, тъй като мисля, че от различни позиции говорим за едно и също нещо, и мисля, че се очертава своебразен консенсус по изменението на предложе¬ния от Законодателната комисия текст.
Госпожица Русева излезе, но дано слуша по високоговорителите в кулоарите. Тя критикува социалистически позици, но не ги раз¬бира, а в същото време подкрепя точно нашия текст, който внасяме. А нашият текст и текстът на господин Абаджиев са едни и същи. Кое е основното? Презумпцията, че синдикалното членство не трябва да бъде критерий за трудово договаряне. И с нашите текстове ние предотвратяваме това нещо. Иначе, вижте ал. 2 на чл. 56 -присъединяване, молби, бюрократични процедури и т.н. Ние трябва да елиминираме критерия синдикално членство при отношения работо¬датели, работиници и служители.
Именно текстовете, в който и вариант да се приемат, те имат смислово едно и също значение. Въпросът е изборът на редакция между това, което предлагаме ние, и което предлага господин Абаджиев. Да се обединим и ако се приеме ал. 1, неза¬висимо, че има ного рационални моменти в ал. 2 от предложението на господин Абаджиев, те са по-скоро процедурни, алгоритмични и касае и кого защитава колективният трудов договор, по-нататък със съответните клаузи за индивидуалното трудово договаряне построяваме цялостната правна конструкция за преход от тристран¬но преговаряне, колективни трудови договори на равнище предприя¬тие до индивидуалния трудов договор.
Така че предлагам да прекратим разискванията и да при¬стъпим към гласуване с убеждението, че и двете позиции се при¬покриват в смислово, и в съдържателно и процедурно отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Койчев, вие предлагате да се обединим, но вие имате текст, господин Абаджиев също има текст. Ако вие оттеглите вашето, ще гласуваме само неговото предложение.
Първо гласуваме неговото предложение. Ако се отхвърли неговото предложение ще гласуваме ли вашето предложение?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Не болея, нека бъде.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мисълта ми е, че ако се отхвър¬ли предложението на господин Абаджиев, трябва да се гласува вашето предложение после. Господин бучков, нека да ги подредим.
Пред вас имате текста на Законодателната комсиия. А сега ще ви прочетем текста на господин Абаджиев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Текстът на господин Абаджиев по чл. 56, ал. 1 е следният; "Колективният трудов договор има действие за всички работници и служители, за които се отнася, независимо от това дали са членове или не на професионални органи¬зации, които са ги сключили".
Колеги, трябва да ви кажа, че Законодателната комисия тези три предложения - на господин Абаджиев, на господин Койчев и на госпожа Митева, ги обсъди и прие, че така, както е текстът фактически се отнема автономната воля на всеки един работник и служител сам да решава своите въпроси с работодателя (ръко¬пляскания от мнозинството) и поради тази причина, тъй като трябва да има свободна изява на волята, свободно договаряне, текстовете, които се предлагаха, правят едно ограничени, поради което поддър¬жаме текста, предложен в проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо гласуваме за предложени¬ето на господин Абаджиев. Народните представители ще решават какво поддържат.
Моля, гласуваме за предложението на господин Абаджиев. Гласували общо 203 народни представители. От тях 101, за, 93 против и 9 въздържали се.
Предложението се отклонява.
Ще гласуваме предложението на господин Койчев. Моля за тишина в залата!
Господин Бучков, прочетете предложението на господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предложението на господин Койчев е следното: чл. 56, ал. 1 да придобие следната редакция: "Ко¬лективният трудов договор има действие спрямо всички работници и служители, които са в трудовоправни отношения с подписалите го работодатели".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте предложения от господин Койчев текст. След това ще гласуваме предложението на Законодателната комисия.

Гласували общо 194 народни представители. От тях 94. за, 100 против, въздържали се няма.
Предложението се отхвърля.
Господин Бучков, нека да гласуваме текста на Законодател¬ната комисия.
ДОКЛОДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Чл. 56, ал. 1 (защото по ал. 2 има предложение на господин Абаджиев).
"Чл. 56, ал. 1. Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикал¬ната организация, страна по договора".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста на Законодателната комисия.
ИЛИЯИ ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен тук трябва да бъде: "Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членое на синдикалните организации, страна по договора, съгласно чл. 51. Тъй като там приехме вчера, че общото събрание ще е упълномощено да представя синдикалните организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мариела, имате ли нещо против? Не.
Моля, гласуваме предложението на Законодателната комисия. Няма противоречия с текста на чл. 51.
Гласуваме чл. 56, ал. 1 както ви беше прочетена от го-нподин Бучков и намиращият се пред вас текст. Моля, гласувайте.
Гласували общо 189 народни представтиели. От тях 107 за, 65 против и 17 се въздържат.
Текстът се приема.
Господин Абадживе, вие поддържате ли вашето предложение? Оттегляте ли предложението си за гласуване? Не го оттегляте. Прочетете го, господин Бучков, много ви моля. Господин Абаджиев, заеме мястото си.
Господин Бучков, прочетете предложението, не можете да правите други промени. Прочетете текста, който беше предложен преди малко.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Алинея 2, предложена от господин Абадажиев, който преди малко ми обясни, че трябвало да стане ал. З, обаче предложението му не е в този смисъл. Той предлага нова редакция на чл. 56 в две алинеи, а сега фактически това е ново преложение - да остане като самостоятелна нова трета алинея.
Ще прочета неговия текст: "Колективният трудов договор има действие както по отношение на индивдуалните трудови догово¬ри, които биха се сключили докато е в сила, така и по отношение на вече сключените ичдивидуални трудови договори, като по право отменя и замества онези негови клаузи, чрез които условията на труд са уредени и по-неблагоприятно за работника или служи¬теля. Прекратяването на колективния трудов договор не оказва отпадащо действие върху индивидуалните трудови отношения. Те запазват своето съдържание до прекратяването или изменението им по предвидения за това ред".
Тук само държа да отбележа, че този текст, както е даден, е в противоречие с ал. 2 на предложения в проекта текст. Така че оставането им за съвместно съществуване е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста на господин Абаджиев.
От общо гласували 197, за 76, против 105, въздържали се 18.
Отхвърля се предложението за изменение на ал. 2. Гласуваме текста на Законодателната комисия за ал. 2. Моля, гласувайте.
От общо гласували 181, за 105, против 27, въздържали се 51.
Приема се текстът. Следващия текст, господин Бучков. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Задължение за информация. Член 57. Работодателят е длъжен да държи на разположение на работниците и служителите текстовете на колективните трудови договори".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направени предложения? ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Днес ни се депозираха две предло¬жения от господин Куманов по чл. 57.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате ли предложенията си, господин Куманов?
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те са от днес, не са минали през Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Съгласно правилника трябва пред¬ния ден до 18 ч. да се депозират в архивата всички предложения по изменението на разглеждания закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма да гласуваме предложение¬то на господин Куманов, не е представено в срок.
Моля, гласувайте за текста на чл. 57 така, както е пред¬ложен от Законодателната комисия.
Господин Куманов, евентуално можете да намерите друго, място в текста, където да направите вашето предложение по навре¬ме!
От общо гласували 147, за 133, против няма, въздържали се 14.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Искове при неизпълнение.
Член 58. При неизпълнение на колективния трудов договор от работодателя искове могат да предявяват синдикалните органи¬зации, които са СКАЧИЛИ договора, както и всеки работник или служител при този работодател".
Има постъпили две предложения - на госпожа Митева и на господин Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В срок ли са?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да.
Текстът на госпожа Митева е със следната редакция: "При неизпълнение на колективния трудов договор от работодателя или работодателите искове по общия ред могат да предявяват синди¬калните организации, които са сключили договора, както и всеки работник и служител при този работодател или група работодатели".
При текста на господин Костадинов думите "при този работо¬дател" се прадлага да се заменят с "присъединили се към договора или членове на тези организации".
Двата текста фактически нищо ново не внасят и по-скоро са въпрос на редакция или на определено виждане, но по същество не изменят основния текст. Основният текст има предвид, когато

се говори за работодател, могат да бъдат и работодатели, защото става въпрос за страна по договор. Тази страна може да бъде или работодател, или група работодатели. И щом един се е при¬съединил към вече сключен трудов договор, той е станал също страна потрудов договор и неговите права трябва да бъдат защи¬тавани по същия ред. Така че тези текстове фактически с нищо не променят основното, което е в текста, предложен от Законо¬дателната комисия, а само може би са въпрос на някаква редакция или на някакво виждане, което не би било от полза за подобряване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гласуваме, господин Бучков.
Първо, гласуваме предложението на госпожа Нариела Митева.
Има думата господин Костадинов, който иска да вземе отношение.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Само две думи. Аз всъщност мисля, че двете предложения - на госпожа Митева и моето - могат да се осъвместят. Моето е само допълнение към текста, така че би могло да се обединят, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже при постъпването на предложението то не е било обединено, председателстващият няма право да обединява това, което е разделяно.
Господин Бучков, гласуваме предложението на госпожа Мариела Митева, моля, гласувайте.
От общо 188, за 89, против 99, въздържали се няма.
Отхвърля се предложението.
Господин Бучков, може ли да чуем допълнението на господин Костадинов към текста на Законодателната комисия?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предложението му е думите "при този работодател" да се заменят с "присъединили се към договора или членове на тези организации".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте предложението на господин Костадинов.
От общо гласували 182, за 83, против 95, 4 въздържали се.
Отхвърля се предложението.
Моля, гласувайте за текста, предложен от Законодател¬ната комисия.

От общо гласували 183, за 140, против 20, въздържали се 23.
Приема се текстът. Параграф 24, господин Вучков.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: "Параграф 24. Членове 59 и 60 се отменят".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения? - Няма. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Моля, гласувайте. Резултат: от всичко 154 гласували народни представители, 150 - за, няма против и 4 - въздържали се.
Приема се текстът на § 24 - отменят се членове 59 и 60.
Господин Бучков, следващият текст. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "§ 25. Чл. 61 се изменя така:
Чл. 61, ал. 1. Трудовитя договор се сключва между работ¬ника или служителя и работодателя.
Ал. 2. За длъжности, определени в закон или факс на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоя-щия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотно¬шение се създава с предприятието, в което е съответната длъж¬ност.
Ал. 3. Трудов договор може да се сключи и с група от лица непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата възник¬ват същите права и задължения, както ако договорът би бил склю¬чен с всяко едно от тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИ3 КАДИР: Благодаря ви, господин Бучков. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По текста е постъпило предложе¬ние от господин Абаджиев, който предлага редакция - така я е озаглавил...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Абадажиев, поддържате ли вашето предложение? Докладчикът сега ще го прочете. Вие под¬държате ли го?
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Оттеглям го. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Оттегля се! Други предложения? -Няма.
Моля ви, гласувайте за § 25, чл. 61 с три алинеи, за изменението му така, както е дадено от комисията.
Моля, гласувайте. Господин Абаджиев оттегля предложение¬то си. Няма други предложения.

Резултат: от всичко 163 гласували народни представители, 158 - за, 1 - против и 4 - въздържали се.
Приема се текстът на § 25.
Преминаваме към следващия текст.
Господин Абаджиев, можете ли да дойдете тук, за да про¬четете след господин Бучков вашия текст по чл. 62.
Вие, господин Бучков, прочетете текста на Законодателна¬та комисия, а след вас господин Абадажиев - неговото предложе¬ние.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Параграф 26. Чл. 62 се изменя така:
Чл. 62, ал. 1. Трудовият договор се сключва в писмена форма, която е необходима за действителноста му.
Ал. 2. Документите, които са небоходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социал¬ните грижи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е предложението на Законо¬дателната комисия?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: има едно единствено предложе¬ние, направено от господин Абадажиев. Моля за тишина, за да се чуе текстът.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Моето предложение по отношение редакцията на чл. 62 при Законодателната комисия беше в четири алинеи. Аз оттеглям предложението си в трите алинеи и го поддържам в четвъртата, в смисъл: чл. 62, ал. 1 така, както беше предложен от Законодател¬ната комисия, да получи редакцията:
"Чл. 61, ал. 1. Трудовият договор се сключва в писмена форма, която е необходима за неговото доказване", а не за него¬вата действителност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Значи, променяте в ал. 1. Пра¬вите поправка.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ: Оттеглям по другите три текста, оста¬вям само този, последния.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ: Следователно, последната дума на ал. 1 да бъде: "с оглед на неговото доказване", а не с оглед на неговата действителност".

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Моля, гласуваме допълнението на господин Абаджиев за ал. 1. След което щге гласуваме предложе¬нието на Законодателната комисия.
Резултат: от всичко 172 гласували народни представители, 70 - за, против - 63 и 39 - въздържали се.
Отхвърля се предложението на господин Абаджиев.
Гласуваме предложението на Законодателната комисия за ал. 1.
Моля, гласувайте по ал. 1 на чл. 62.
Резултат: от всичко 158 гласували народни представители, 137 - за, няма против и 21 - въздържали се.
Приема се предложението на Законодателната комисия.
По ал. 2, господин Бучков, какво е предложението на господин Абаджиев? Той оттегли и остави някаква четвърта али¬нея ли беше?
Това ще бъде последното гласуване по Кодекса на труда за дне.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Изменението, което направи госпо¬дин Абадажиев, фактически засяга ал. 4. Нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ал. 4 нямаме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (към Владимир Абаджиев): Но ваша¬та алинея 4. А текстът няма ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, нищо, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Писмената форма на трудовия договор е небоходима за неговото доказване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това го знаят съдиите.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Но ние го гласувахме това.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ние гласувахме вижте какво: той сега твърди наново, че това се отнася за ал. 2. И затова аз считаме, че не трябва да се гласува. Трябва да си гласуваме текста на Законодателната комисия така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста на Законодателната комисия по ал. 2.
Господин Абаджиев, при това положение трябва ли да се гласува отново вашето предложение? Не! Благодаря ви много.
Господин Бучков...

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 27. В чл. 63 се правят следните изменения: ..
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Но много ли е дълго това? Има ли предложения по този текст? Господин Бучков, има ли предложе¬ния по този текст?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Има предложение по този текст на господин Абаджиев - да се заличи изцяло чл. 63.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Оттегляте ли го? Значи, няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Резултат: от всичко 166 гласува¬ли народни представители, 150 - за, 6 - против и 10 - въздържа¬ли се.
Приема се ал. 2 на чл. 62. Това е текстът на Законодател¬ната комисия. Приема се.
СОНЯ МЛАДЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", от място): Ама, не може така. Получава се обръкване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Никой не се е объркал досега с гласуването.
Приема се критиката, забележката.
Параграф 27 е пред вас.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 27. В чл. 63 се правят следните изменения:
"1. Ал. 1 се отменя.
2. Ал. 2 се изменя така: работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от сключването на трудовия договор, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за което той е уведомил работодателят до изтичането на срок.
3. В ал. З след думата "работника" се добавя "или слу¬жителя" .
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е направено предложение.
Направеното е оттеглено. Моля, гласувайте за текста на § 27 -това е текстът на Законодателната комисия. След което - половин час почивка.

Резултат; от всичко 170 гласували народни представители, 160 - за, 1 - против и 9 - въздържали се.
Приема се.
И последният параграф за днес.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Параграф 28. Чл. 64 се отменя".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласувайте предложението на Законоадтелната комисия за отмяната на чл. 62.
Резултат: от всичко 158 гласували, 154 - за, няма против и 4 - въздържали се.
Приема се отмяната на чл. 64.
Обявявам почивка до 16,30 ч. (Звъни)

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имаме кворум.
Мо-ля господин ВЕсцеслав Димитров като председател н а Комисята по бюджета и финансите да докладва законопроекта за ратифициране на финансов договор с Европейската инвестиционна банка и споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за отпускане на заеми за доизграждане на осми блок на ТЕЦ "Марица-изток 2".
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председатели, колеги народни представтиели! На заседание на Комисията по бюдже¬та и финансите, което беше проведено на 8 септември, този договор и това споразумение бяха разгледани в присъствието на финансовия министър. На него му бяха зададени въпроси и беше взето отноше¬ние.
Комисията с консенсус реши:
Препоръчва на Народното събрание да ратифицира финансовия договор с Европейската инвестицонна банка и споразумението с Европейската банка за възстановяване и развитие за отпускане на заеми за доизграждане на осми блок на ТЕЦ "Марица-изток 2" в размер на 85 млн. екю.
Същевременно препоръчва на Народното събрание да задължи министъра на финансите след започване на плащанията по външния дълг на Българската външнотърговска банка да се обърне с искане към Европейската банка за възстановяване и развитие за прераз¬глеждане на условията по отпускането на конкретния заем.
Накратко в какво се състои проблемът, който се призна от министъра на финансите. Той е ясен.
Тъй като България все още не е уредила въпросите по външния си дълг, които произтичат от мораториума по външните плащания, обявен от предишно правителство преди две години и половина, финансовите условия, при които ни отпуска заема Евро¬пейската банка за възстановяване и развитие, са, може да се каже, почти най-неблагоприятните за тези източноевропейски стра¬ни. Затова смятаме, че след като ратифицираме следващия договор (ако го ратифицираме) и след като приемем онази корекция, която се предлага от Министерския съвет, за осигуряване на средства

за извършване на известни плащания по някои просрочени лихви, ще бъде сключено сдпоразумение и с частните банки-кредиторки. Това ще даде основание на българското правителство да поиска по-изгодни условия по този договор, който днес ратифицираме. Наистина тогава България, така да се каже, ще бъде в категорията на по-платежоспособните длъжници, което може да даде възможност за известно понижаване на лихвените проценти.
Това е нашето становище.
Доколкото зная, вчера господин Бучков от името на Зако¬нодателната комисия изрази положително отношение по този догвор и сдпоразумението, което е взето вчера на заседание на Законода¬телната комисия.
Ако ми разрешите, гоподин председатели, да прочета законо¬проекта на Министерския съвет.
"ЗАКОН
за ратифициране на финансов договор с Европейската инвестиционна банка и споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за отпускане на заеми за доизграждане на осми блок на ТЕЦ "Марица-изток 2"
Член единствен. Ратифицира финансов договор с Европей¬ската инвестиционна банка от 8 май 1992 г. и споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие от 11 юни 1992 г. за отпускане на заеми в размер общо на 85 млн. екю за доизграж¬дане на осми блок на ТЕЦ "Марица-изток 2"."
Това е целият закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, имаме ста¬новището на Комисията по външната политика. Ако искате, с две думи може да кажете какво е становището на комисята.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин предсе¬дател, становището е раздадено. Няма да го повтарям. Искам да подчертая, че както много често се случва в Комисията по външна¬та политика, това становище и тоз път е прието с консенсус. Всички присъстващи на заседанието гласуваха за него.
То е в следния смисъл:

Комисията е на мнение, че този договор и споразумението съответстват на интересите на Република България. Те ще спомог¬нат за решаване на енергийните проблеми на икономиката на стра¬ната.
Затова предлагаме на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 ,точка 4 от Конституцията да ратифицира със закон финансовия договор и споразумението по точка 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Йорда¬нов.
Господин Бучков, моля ви от името на Законодателната комисия да събощите мнението на комисията по този въпрос.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважа¬еми колеги народни представители! Законодателната комисия на вчерашното си заседание разгледа законпроекта за ратифициране на финансов договор с Европейската инвестиционна банка и спо¬разумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за отпускане на заем за доизграждане на осми блок на ТЕЦ "Марица-изток 2".
Законодателната комися намира, че законопроектът е в съответствие с чл. 85, ал. 1, точка 4 от Конституцията и е в правомощията на Народното събрание да гласува такъв закон. Що се касае до неговата икономическа обосновка и неговата целе-съборазност, това е въпрос, който трябва да реши пленарната зала въз основа на съответния доклад на Комисията по бюджета и финансите и на Икономическата комисия.
От законова гледна точка предложеният законопроект е напълно в съответствие с Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Бучков.
Има ли желаещи да се изкажат?
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, н-ЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, искам да изразя от името на колегите от нашата парламентарна група подкрепата на това решение. Тази инвестиция е разумна, тя е небоходима на българската енергетика.
Наред с това искам да отбележа, че изграждането на осми блок на ТЕЦ "Марица-изток 2" съвсем не решава сериозните пробле¬ми на българската енергетика. Това е само една стъпка към изграж¬дането на съвременни екологично издържани съоръжения за енерге¬тиката.

Още веднъж искам да напомня, че това, което днес направи Народното събрание, е наистина необходимо, но все още нашето Народно събрание е длъжник към отрасъл "Енергетика". Има още много проблеми, за които трябва да намерим време и да ги реша¬ваме.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Правилно напомнихте, че Комисия¬та по енергетика, за която имаме принципно решение да се изгзра-ди, не я създадохме поради това, че Движението за права и свободи не представи свои представители. Нека не говорим за това. Трябва час по-скоро тази комисия да я изградим, за да може да продъл¬жим.
Има думата господин Папаризов, но нали не по въпроса за комисията, защото за нея сега няма да говорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че проектът за решение така, както е предложен от Комисията по външната политика, е по-коректен от проекта на Бюджетно-финансовата комисия. Безспор¬но завишението на клигура е доста висок. Но смятам, че не можем да приемем едно решение, с което да задължим правителството, след като е подписало един договор, да вземе да го преразглежда и изменя условията по този договор.
Ако Бюджетно-финансовата комисия счита, че сега завише¬нието на клигура е доста високо, то по-добре е да отложим ратифи¬кацията за по-късен етап, но едва ли можем да създадем такъв прецедент - в договор с една международна институция да поставяме под съмнение условията му и да искаме чрез наши решения неговото преразглеждане на по-късен етап.
Затова предлагам този параграф в решението на Бюджетно-финансовата комисия, колкото и да го споделям като съдържание, да не фигурира в нашето решени, тъй като това не е обичайна практика. Ние поставяме правителството в такова безпрецедентно положение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, става въпрос за втори абзац на решението дали да остане или не.

ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господи предсе¬датели, колеги! Фактически не предлагаме отделно решение. Ние предлагаме само да се приеме законът за ратихикацията.
Същевременно се обръщаме към правителството, за да му напомним, че надбавката все пак е доста висока.
Не споделям възгледа на господин Папаризов, че един договор не може да бъде преразгледан. Този договор е толкова дългосрочен, че ако се подобри нашето състояние като международен платец, смятам съвсем спокойно, че въпросът може да бъде поставен там. Сега чисто и просто сме на опашката. След известно време, ако се придвижим по-напред, можем да поставим въпроса. Ние може да не взимаме никакво решение, но правителството трябва да има предвид, че такава акция от негова страна не само че е възможна, но може би е и необходима.
Моето становище е,ч е сега трябва да приемем закона.
ПРЕДСЕДАТЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Папаризов, решението, което вземаме, е член единствен и е за ратифициране. В последна сметка Комисията по бюджета и финансите има своето право да напомни на правителството нещо, което не влиза в ратификацията. Това е едно становище.
Ако няма други становища, не виждам други оратори, които искат думата, нека да гласуваме тази ратификация.
МОлия, които са съгласни да се ратифицира законът, да гласуват с положителен вот. Които са против, с отрицателен вот.
От общо 186 души, гласували за 171, против 1, въздържали се 14.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Имам формално предложение -да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, който е съгласен да преминем към второ четене на закона, моля да гласува.
От общо 171, гласували за 159, против 3, въздържали се 9.
Ако няма народни представтиели, които искат да изкажат друго становище, не виждам желаещи, моля да гласуваме на второ четене законопроекта, който е пред нас.

От 182 души, гласували за 160, против 1, 21 се въздържат.
Законопроектът е приет.
Моля господин Венцеслав Димитров - председател на Коми¬сията по бюджета и финансите, да докладва законопроекта за рати¬фициране на споразумение за разсрочване на външния дълг на Ре¬публика България.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Този законопроект е вне¬сен от правителството. Ние го разгледахме в Комисията по бюджета и финансите в присъствието на министър Иван Костов. Разгледахме конкретните условия. Следва да се има предвид, че тези споразу¬мения, за които става дума, са сключени на базата на принципно¬то споразумение, сключено то предишното правителство с Парижкия клуб. Това са официалните кредитори на България. Съгласно практи¬ката след това трябва да се сключат конкретни споразумения с отделните страни. Засега правителството е успяло да приключи успешно разговорите и да сключи споразумения, които естествено трябва да ги ратифицираме, с Австрия, Френската република, Крал¬ство Дания, Федерална република Германияи Конфедерация Швейца¬рия.
С една друга група страни разговорите са в доста напред¬нала фаза.
С още три страни разговорите, повече или по-малко, изо¬стават.
Комисията смята за правилен възприетия от правителството подход да не се включва дългът на други банки в тези споразуме¬ния, а само дългът на Българската външнотърговска банка. Между другото, такъв беше и мандатът, който ние, народните представи¬тели от това Народно събрание през януари дадохме на правител¬ството, за да води преговори.

Комисията смята, че правителството следва да положи необходимите условия и да проведе разговори и сключи споразумение със страни като Италия, Испания и Холандия, с които разговорите като че ли изостават. Сега виждаме, че министър Стоян Ганев вече е получил принципно съгласие вече за началото на разговори¬те с Испания. Дано и с другите страни се сключат по-скоро такива споразумения.
Тъй като долу-горе в началото на годината се знаеше с кои страни могат да бъдат сключени споразумения, каква е сума¬та, която предстои да бъде платена тази година, сумите са пред¬видени в държавния бюджет и затова не е необходима корекция в държавния бюджет. Становището на Комисията по бюджета и финан¬сите е да препоръча на Народното събрание да ратифицира тези споразумения.
Затова, ако ми позволите, мога да прочета законопроек¬та, който е раздаден, но е съвсем кратък:
"Закон за ратифициране на споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България
Член единсвен. Ратифицира двустранните споразумения, подписани от българката делегация за разсрочване на външния дълг на Република България с правителствата на държави - официал¬ни кредитори: Австрия, Френската република, Кралство Дания, Финландия, Федерална република Германия и Конфедерация Швейца¬рия" .
Това е целият закон. Мисля, че с приключването на прего¬ворите и подписването на споразумения с някои други страни, може би - дано да имаме тази чест до края на годината да се занимаем с ратифицирането и на още няколко подобни споразумения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов е представил писмено становище на Комисията по външната политика. Може би ще кажете няколко думи?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председтаел! Комисията по външната политика обсъди своето становище на свое заседание и отново, както и при предния законопроект държа да подчертя, че то бе гласувано с пълно единодушие.
Мнението на комисията е, че споразуменията са необходима стъпка за облекчаване на бослужване на държавния дълг на страната и ще съдействат за целите на стимулирането на нашия икономически растеж в перспектива.

Затова на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията, комисията предлага на Народното събрание да ратифицира със закон споразуменията за разсрочване на външния дълг на страната, подпи¬сани от българската делегация с правителствата на държавите, които са споменати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Господин Вучков, заповядайте.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представтиели, дами и господа! Законодателната комсиия разгледа предложения законпроект на заседанието си вчера и по същите съображения, както и по предишния внесен законопроект смята, че този въпрос е от компетентността на Народното събрание.
От правна гледна точка няма никакви причини да не се разгледа и реши така както е предложен. Трябва да се има предвид, че се касае за един действителен дълг на България, независимо че е направен преди 10 ноември 1989 г. Но това е въпрос, който влиза в прерогативите на Народното събрание-да ратифицира, а Министерският съвет трябва да урежда отношеията си с кредиторите, които са отпуснали заеми на България.
От тази гледна точка предлагам да се постави на разисква¬не този проект и народните представтиели със своя вот ще решат въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Господин министър-председателят Филип Димитров иска думата. Заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на правителството на Република България аз искам да изразя пред вас нашето очакване и надежда, че вие ще гласувате в полза на ратифициране на споменатите споразумения.
Както стана ясно, още когато тук беше разглеждана декла¬рацията за намеренията на правителството, един от основните приоритети, които правителството поставя в своята дейност, е търсенето на изход от тежката ситуация, свързана с външния дълг.
Дългът ни към банките - членове на Парижкия клуб, възли¬за на около 1,8 милиарда щатски долара и представлява грубо казано около една пета от целия наш дълг.

Следвайки така очертаните приоритети, вие определихте мандат на българкото правителство за преговори по отношение на дълга както с банките от Парижкия, така и с банките от лондон¬ския клуб и гласувайки Закона за държавния бюджет предвидихте възможността да бъдат посрещани плащания за начало на обслужване на дълга по отношение на Парижкия клуб.
Действително тогава възможността да бъде постигнат ня¬какъв резултат по отношение на търговските банки изглеждаше необозримо далечна. Затова и може би след няколко дни аз ще имам честта да се явя тук пред вас отново вече с едно по-сложно искане, засягащо тази възмонжсот - да започне обслужване и на дълга по отношене на търговските банки.
Но тъй като в момента става това за споразуменията с банките от Парижкия клуб, позволете ми с две думи да поясня за какво става дума. Става дума за едно общ споразумение, което се конкретизира с всяка една от страните - членки на клуба, съобразно което се постига значително разсроване и отсрочване на българския дълг.
Дали това са окончателните параметри на сдпоразуменията с Парижкия клуб е все още трудно да се каже, но дори и само това да е постигнатото, то във всеки случай би следвало да се приеме, че то създава една по-благоприятна ситуация за обслуж-ванетона дълга и в крайна сметка може да бъде измерено в облек¬чение на бремето на дълга за България.
Ето защо аз моля да приемете, че в съответствие с даде¬ния мандат и с нуждите на страната постигнатите споразумения са в неин интерес, отговарят на законовите изисквания и на кон¬ституционните правила, поради което моля да ги ратифицирате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Димитров. Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Тогава моля да пристъпим към гласуване на предложения законопроект на първо четене. Моля, гласувайте.!
От 184 гласували, за 168, против 2, въздържали се 14. Приема се. Господин Венцеслав Димитров има думата.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Поради характера на разисква¬нията пак правя сходно предложение - да преминем към второ че¬тене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля да гласуваме тогава за второ четене на законопроекта. Моля гласувайте, които са за гласуване на второ четене на законопроекта.
От 179, за - 169, против - 1, въздържали се - 9.
Сега, ако няма желаещи да говорят, да изразят становище, ни предстои да гласуваме законпороекта на второ четене.
Моля, гласуваме законопроекта на второ четене, защото не виждам желаещи да се изкажат. Моля, гласувайте.
От общо 184, за - 167, против -. 1, въздържали се -16.
(Текстът на закона - Приложение 2,11)
Мисля, че дотук беше един ползотворен ден за нашия парла¬мент. Днес за първи път от Кодекса на труда минахме, успяхме да приемем десетина члена, сега приехме два важни закона и про¬дължаваме с Наказателно-процесуалния кодекс така, както е програ¬мата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, имате думата. Минаваме към точка 4.
Вчера бяхме до § 3, т. 1, доколкото знам. Гласувахме ли? Беше отхвърлено, господин Бучков, не зная дали ще си спомни¬те. Ако трябва да търсим протоколите?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател¬стващ, уважаеми колеги народни представители! Вчера бе разгле¬дан § 3 от Закона за допълнение и изменение на Закона за Наказа¬телно-процесуалния кодекс. По ал. 1 не се прие предложението думите "не се вземат" да се заменят с думите "може да не се вземат" или остана старият текст.
В ал. З има едно предложение думите "може да се вземе" да се заменят със "се взема". Това предложение е на Законо¬дателната комисия въз основа на предложение, направено от доктор Карев. Обсъдено е в Законодателната комисия и това е становището на Законодателната комисия.
Става дума в текстовата част на ал. З, а не за отделните точки, които се съдържат в ал. 3. Там има две точки, вие ги

знаете и фактически трябва да се гласува да-ли да се приеме пред¬ложението "може да се вземе" да се замени със "се взема" или да не се приеме това предложение, при което ще остане текстът, който сега съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кое е предложението на Законо¬дателната комисия, господин Бучков, понеже не разполагаме с текста?
ДОКЛАДЧИК ЕМИл БУЧКОВ: Ами, аз ще ви го пречата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, не. За отхвърляне или за приемане, за да можем да ги подредим?
ДОКЛАДЧИК ЕМИл БУЧКОВ: Законодателната комисия предлага да се приеме предложението. (Възражения от страна на депутати от опозицията)
Моля ви се, така е, з проверих протоколите. Законодател¬ната комсиия предлага в ал. З думите "може да се вземе" да се заменят със "се взема". Това е по предложение на д-р Карев, което е прието на заседание на първо четене, направено предло¬жение.
Или с други думи, ако се отхвърли предложението, напра¬вено в проекта, ще сотане текстът, както е сега, без никакво изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров нещо не е съгласен. Вие по това ли искате? Кое да се гласува първо.
СПАС МУлЕТАРОВ (встрани от микрофоните): Искам едно уточнение да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: ИМате думата, гоподин Мулетаров.
СПАС МУлЕТАРОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз смятам, че в конкретния случай колегата Бучков или допуска неточност, или просто има някакво недоразумение, тъй като доколкото си спомням вчера на заседанието на Законодателната комисия по тази ал. 5, а не по точките приехме, че тя не се променя така, както приехме че не се променя и ал. 2 на чл. 152 и другите алинеи.
Това, което докладвате сега, просто не е решение на Законодателната комисия от вчера, то е в противен смисъл.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Не е за вчера. Предишният път.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Нали вчера вие докладвахте решенията, които вчера взехме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вучков, вчера ние отхвърлихме предложението.
СПАС МУЛЕТАРОВ: По този текст вчера ние решихме ал. З да не се променя.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Колеги, да се разберем: аз само внесох едно пояснение, защото вчера се постави въпросът, че това е предложение на вносителя. Когато прегледахме протоколите и стенограмите, установихме, че не е предложение на вносителя, а е предложение на д-р Карев, което е прието от Законодателната комисия при първо четене.
На вчерашното заседание аз изрично обясних, че Законо¬дателната комсиия прие, че това предложение не бива да се приема, не следва да се приема, при което положение ще остане старият текст. И в това отношение няма абсолютно никакво различие между това, което казах аз, и това, което сега го казвам. Поисках само да поясня откъде идва предложението. (Реплика от залата)
А, не, не! Това, което съм го казал вчера, то си остава и в него няма никаква промяна. Само се внася яснота, с оглед и на възраженията, които направи госпожа Караиванова. Така че искам да се разберем-на вчерашното заседание Законодателната комисия с консенсус прие, че това предложение не бива да се приема и трябва да си остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На господин Карев предложен¬ието, така ли, господин Бучков?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: То е на господин Карев, но е възприето при предното заседание на Законодателната комсиия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Обаче това не е предложение на вносителя?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не е на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре. Господин Сталийски -министърът на отбраната, има думата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаеми господин пред¬седател, дами и господа народни представители! Нищо, че съм

министър на отбраната, аз първо съм адвокат, юрист съм. Това за ме е съдба, и понеже се касае за правна норма, имам една голяма молба. Член 152, ал. З отново да бъде внесена в комисията. Недейте забравя, че има две противоположни постановки. По-хубаво е да се изглади в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Сталийски, вие имате предложение, но не сте депутат. А това само може да постави в шах председателстващия. Нека господин професорът вземе отноше¬ние, евентуално ако ви поддържа.

ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, дами господа народни представтиели! Най-на-пред искам да внеса уточнение: по ал. З на чл. 152 изразът, така както е досега "не се взема" да се замени с "може да не се вземе" ние в комисията бяхме единодушни, че не трябва да се променя. Защо? Защото сегашният текст на чл. 152, ал. З гласи:
"извън случаите по ал. 1 мярка за неотклонение задържане под стража може да се вземе и за други престъпления" и се сочат предпоставките. Ако се подмени "не може да се вземе", тогава тези предпоставки са в противоречие с израза "не може да се вземе" и те са в противоречие и с основната теза. ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Друг е текстът.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Такъв е текстът, който ние обсъждахме вчера в Законодателната комисия. Текстът е: "извън случаите по ал. 1 мярката за неотклонение задържане под стража може да се вземе и за други престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, когато:
Първо, съществува основателна опасност обвиняемият да се укрие, да извърши друго престъпление.
Второ. Обвиняемият няма постоянно местоживеене или не може да се установи самоличността му", тоест предпоставките са свързани с израза "може да се вземе мярката за неотклонение задържане под стража". А сега, ако се внесе изразът "може да не се вземе"... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата, много ви моля!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Може да се вземе" се заменя със "се взема", или от диспозитивен текстът става императивен и не бива да се бърка с ал. 2. Ние говорим за ал. 3.
Става въпрос, че текстът в този си вид е диспозитивен. Органът, който може да поиска мярката за неотклонение може да се възползва и да се наложи тази мярка.
А в предложения сега вариант текстът е императивен, тоест при всеки случай, когато е наличен, се взема, ето това е цялата работа.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Аз благодаря на господин Вучков за уточнението, което направи. Имах предвид официалния текст, който

е внесен. Това предложение е дадено допълнително и аз го нямах предвид. Благодаря ви!
Но аз възразявам и срещу това "се взема задължително", тъй като в този случай за разлика от ал. 1 има възможност на преценка. За разлика от ал. 1, където задължително се взема, тук, при тия предпоставки се дава една възможност на самия следо¬вател. Това, което вчера беше изнесено и от господин министъра на правосъдието за ал. 2, по която ние имахме консенсус и която вече приехме.
Ето защо аз предлагам да отпадне изменението в ал. З и да стигнм до т. 1, където наистина имаше дискусия в Законода¬телната комисия, и където наистина имаше дискусия в Законодател¬ната комисия, и където можем да изразим нашето становище. Благо¬даря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, има ли на¬правено предложение от вносителя за изменение на основния текст на ал. З или това е предложението на гоподин Карев? Ще го подло¬жим на гласуване и се решава проблемът. А селд това ще ви дам думата по точка втора.
Господин Карев, имате думата. ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представтиели! АБСОЛЮТНО никакво противоречие няма между направеното от мен предложение и аз категорично го поддържам, защото точно тази възможност за прецен¬ка, за която говори тук господин Михайлов, моето предложение цели да я премахне. Защото практиката показва, че тази възмож¬ност за преценка винаги се използва против мярката за неоткло¬нение задържане под стража. Ат. 1 и т. 2 са достатъчно категорич¬ни и определят достатъчно основателни мотиви действително тази мярка да трябва да се вземе. Така че нормата спокойно може да стане императивна, а не да остане както тук "може да се вземе", "може да не се вземе". Оказа се, че тази преценка обикновено е, че може да не се вземе и тогава не се взима, а нашата общест¬веност, както казах и на първото четене, е възмутена от това, че маса хора, опасни за обществото, остават след извършване на престъплението на свобода и извършват второ и трето престъпле¬ние от същия род. Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскане от мнозинството)

ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова има думата. СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"); Уважаеми колеги, аз моля народните представтиели да имат предвид едно: да имат доверие на хората, които цял живот са работили в областта на наказателното право. (Шум в залата) Момент!
Уважаеми колеги, международният стандарт ни задължава да приемем... (Шум в залата) Аз ще ви прочета мотивите от 1990 г., направени при изменението на Наказателно-процесуалния кодекс въз основа на вашето правилно тогавашно въздействие. Международ¬ният стандарт задължава страните да приведат вътрешното си законо¬дателство от Хартата за правата на човека до Виенските договоре¬ности за съхраняване правата на човека (това е началото на 1988 година), Мадридска среща...
Господине, не знам каква е вашата професия, но аз не бих имала куража, ако сте лекар, да ви препоръчвам как да напра¬вите вашата хирургическа операция. Така че бъдете любезен, кол¬кото и да имате непримиримост към това, че ще говори някой от другата страна на залата, да го изслушате, защото това е профе¬сия и за съжаление не се учи за два часа, нито за пет, нито за десет месеца.
Така че вижте, когато се каже "може" значи че може и да не може. Въпросът е, че една правна норма трябва така да е написана, че да гарантира правата на личността, а от друга страна - да дава възможност за субективна преценка. Защото, ако аз съм Соня Младенова, вие носите друго име и оттук започват нашите естествени различия, нашето есествено различно поведение в обществото и оставянето на трайни следи в него. Така че за това се налага във всеки един конкретен случай този, който обра¬зува делото... (Аз съм задържала много хора и ми е стискало да задържам и от висшия ешелон на властта навремето, и тука стоят колеги, които знаят това), но трябва да има хора, личности, които да прилагат правната норма. Защото и най-добрата правна норма, когато отсъстват хора, си остава едно пожелание на книга.
И в заключение искам да ви кажа: преложеното от господин Карев противоречи със същността, с принципа на определяне на мярката задържане под стража. Разберете, не го правим с лошо

чувство. Ако достатъчно данни, всички възможни варианти в закона съществуват, няма пречка... Още повече, колеги, под настиска на СДС миналата година и сега, и прокуратурата е ваша, и съдът, и следствието. Къде е проблемът? Прилагайте закона просто! (Ръко¬пляскане от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Само че съдиите са ваши още. Думата има госпожа Караиванова. Господин Сталийски, почакайте малко.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, сМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, господин председатели! Колеги, извинете ме, че ще започна с "аргуменнтум ат хоминем", обаче аз веднъж бях много доволна от изказването на господин Карев, който заяви в залата, че тук има едни адвокати, които се смятат за специалисти по всичко в една материя (спомняте си, по Закона за ветеринарното дело), която изискваше по-специални, макар и недотам, знания. Не мога да разбера сега обаче защо господин Карев мисли, че наказателно-процесуалното право - една чисто и съвсем юридическа, съдебна бих казала, материя, е море до колене, та толкова лесно може да я прегази от житейските си виждания какво било в обществото и как се възмущавали.
Господин Карев, аз бих ви казала да отидете, вие сте от Варненския избирателен район, да отидете във Варненския затвор например, а това е положението във всички затвори, и да видите колко задържани хора има без присъда, колко опити за самоубийства има, защото те стоят без присъда. А този текст, така както го предвиждате, така както е предвиден в Наказетлно-процесуалния кодекс и за други, по-леки престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, като ги задължи императивно, те трябва да стоят с мярката за неотклонение, и докато съдът не го разгледа миа опасност да надлежат от наказанието, което им е определено.
Затова текстът, така както е създаден, е предвиден "може да се вземе" и по-нататък са изброени предпоставките. Не е каза¬но, че във всеки текст от Наказателния кодекс, а има много пре¬стъпления, за които се предвижда до една година лишаване от свобода, трябва да се вземе такава мярка. Ние отиваме в една много опасна плоскост, господин Карев. Благодаря ви!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вълканов, имате дума¬та. (Министър Сталински се отправя към трибуната) вие сте мини¬стър, моля ви се, нека да минат изказванията и ще ви дам думата,

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС наБСП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз смятам, че предложението, което направи господин Карев, не бива да бъде прието, искам да ви кажа съвършено откровено: това е една стъп¬ка в неправилна насока, това е един редакционен текст. Искам да го разберете. Питам ви, гоподин Карев: защо ще задържите един човек, след к ато няма никакви данни той да извърши друго престъпление или да се укрие? Защо? Моля ви! Имаше подобен текст преди, който позволяваше по важни държавни съображения някой да бъде задържан. Този текст отпадна... (Викове в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата! Не пречете на оратора!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ:... И сега вие желаете да го възстанови¬те. Обрънете внимание на хараккера на мярката за неотклонение -това е мярка за неотклонение, т.е. това е мярка, която трябва да осигури подсъдимият, обвиняемият дасе яви в процеса. И нищо повече не цели тази мярка. А вие поставяте на тази мярка други цели, други задачи, друг смисъл й придавате - превратен, проти¬вен на собствения смисъл на мярката за неотклонение.
Искам с цялата добросъвестност вие да се отнесете към проблема и да оттеглите своето предложение. Повярвайте ми, тек¬стът е опасен. Той ще бъде използван не в съответствие със соб¬ствения смисъл на мярката за неотклонение.
Наистина с най-добро чувство ви моля да оттеглите своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата за дуплика госпо¬дин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Госпожа Караиванова, аз скоро не съм ходил във Варненския затвор и не знам колко е пренаселен, но едва ли това трябва да бъде мотив да определяме кой да се задържа и кой да не се задържа под стража. Защото следващите точки, срещу които вие нямате никакви възражения, пределно ясно казват, че съществува опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Извинете, направете във Варна едно събрание и питайте колко хора, извършили грабежи и изнасилвания, ходят на свобода, благодарение на израза "може да се вземе" в шапката на ал. 3.

Така че едва ли пренасе-леността на Варненския затвор може да бъде сериозен мотив. (Ръкопляскания в СДС)
А що се касае до политическата реч на господин Вълканов, която за малко не ме разплака, аз мога да го уверя, че и текстът, и това, което аз предлагам, нямат нищо общо с опасността от политически терор, която той през цялото време имаше предвид. Става въпрос за опасни криминални престъпници, които продължават да бъдат заплаха за обществото, защото не са задържани под стра¬жа.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в СДС) ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата госпожа Мариана Христова.
Мариана Христова (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стомболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, интересно¬то, което се получава в този случай, е че, в Законодателната комисия юристите ,които разисквахме този текст на вчерашното заседание, постигнахме консенсус. Нямаше никакви различия по отношение на факта, че чл. 152, ал. З трябва д остане в тази редакция, в която е сега.
И това има своята логика. Навремето имах един колега, при когото стажувах като стажант-съдия. Той ни даваше следния съвет: преди да погледнете какво пише в една норма, прочетете четири пръста нагоре от закона и четири пръста надолу. Та и аз сега искам да ви дам този съвет. За да можете да вземете отношение по изменението, което се предлага в Наказателно-проце-суалния кодекс, аз ви моля да имате предвид тексстовете, които предхождат тази норма. Конкретно имам предвид чл. 147.
В чл. 147, ал. 1 се казва: "Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняеми да се укрие, да извър¬ши друго престъпление или да осуети разкриването на обективната истина или привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда". След това обаче има една ал. 2, в която се казва: "При определяне на мерките за неотклонеине се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състяние (викове в СДС: "Е-е-е"), семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия".

Това, уважаеми колеги, е едно от нашите съображения да не отнемаме възможността на органа на разследването да направи тази преценка и да приложи закона. Защото аз ще ви дам и един пример, който вероятно ще ви заинтересува. При предложението, което прави господин Карев, се вменява в задължение на разслед¬ващия орган да задържа във всеки случай лица, за които, да речем, се направи преценката "същетвува основателна опасност обвиняемият да се укрие". Или пък обвиняемият няма постоянно местоживеене или не може да се установи самоличността му. Ако това е така, искам да направите справка и да се убедите, че в Наказателно-процесуалния кодекс има голям брой престъпления, за които не се предвижда наказание "лишаване от свобода". Тоест можете по този начин да задължите следователя да задържи човек, който поначало не може да бъде наказан с наказание "лишаване от свобо¬да", тъй като законът предвижда по-леко наказание. Това е едно нарушение на основния принцип в наказателното право.
Ако ми разрешите, една косвена реплика към твърденията на господин Карев. Господин Карев, няма случай в световната наказателна практика престъпността в една страна да се овладее с нарушаване или ограничаване правата на обвиняемия за защита. А в този случай точно такова нещо ни се предлага, ние даже днес в Законодателната комисия и то специално господин Владислав Даскалов си пожела: нека това, което решим в Законодателната комисия, го обясним на колегите в съответните парламентарни групи, за да се разбере и прогласува, за да не се действа тук дилетантски. В случая това изменение, което ни се предлага, е дилетантско решение на една норма, която има своето място и е обмислена в Наказателно-процесуалния кодекс.
Аз ви призовавам да гласувате по съвест и да не се под¬давате на емоции, както в случая се получава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Господин Сталийски, имате думата. Може би ще предложи¬те нещо средно.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаеми господин пред¬седател, дами и господа народни представители! Аз не съм крими¬налист, цивилист съм. Но понеже дълги години бях извън София, станах и криминалист. Сега господин Вълканов да ви кажа, че го обичам, не мога да ви лъжа. Да кажа, че го ненавиждам, то е под моето достойнство. Н един човек, когото познавам от Перник

като адвокат, досега не съм казал една дума в Народното събра¬ние против него, познаваме се добре. Вижте какво, господа. Ако тръгнем на конфронтация, доникъде няма да стигнем. Гоподин Въл¬канов почна да вдига лозунги, макар че е уж юрист, за реакции, за конфронтации. Така, господин Вълканов, професор сте, е, добре, аз не съм, може би щях да стана, ако не бяха болшевиките, не се прави политика!
Първо, да ви кажа какво искам, да ме чуе Соня Младенова, на която й вярвам. И някога от моята страна ме обвиняват, че съм казал, че са ми приятели Йончев и Соня Младенова. Приятели са ми. В Комисията по национална сигурност те се държаха с мен коректно и затова им благодаря.
Но господин Вълканов трябва да разбере една проста рабо¬та. Аз писах една статия преди четири дни при тази конфрон¬тация с Генералния щаб. Има три дати, господин Вълканов: 9 сеп¬тември - черната дата за българския народ, 10 ноември - цирка, и 13 окоммври! Ето ги, тези са тук. Няма да ни вървите по гайда¬та, но ние няма да ви бъдем келнери. Това трябва да го знаете, господин Вълканов. Вие си спомняте в Перник имах едно дело срещу вас. Това беше... Моля ви се, когато аз говоря, вие ще мълчите! (Смях и ръкопляскания в опозицията) Вълканов не беше чул какво знач(и акцио финиум регондорум. Защото по това време, три месеце след това той стана келнер на БЗНС-оказион. Знаете на кого, на Георки Трайков той беше секретар!
Да не говорим за Вълканов, той е под моето достойнство. (Шум в залата)

Ще ви предложа нещо... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Член 50 от правилника - няма ограничения. Ще има ценно предложение.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИНСКИ: Върнете чл. 152, ал. З в комисията и вземете едно разумно разрешение, защото лично аз не мога да приема формулата "може". Соня е права - може и не може. Върнете го, господа.
Не за Велко Вълканов. Аз ще го продам сто пъти. Помня го какъв беше като адвокат, сега го виждам и тук. един човек, който искаше да стане президент на тая страна, говори дивотии.
Благодаря ви. (Недоволство от опозицията, "Браво" и ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Вие не можете да направите предложени в залата за връщане в Законодателата комисия.
По процедурен въпрос има думата госпожа Виткова.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", СДПД "Ера-5"): Уважаеми колеги, взимам думата по процедурата.
Господин председатели, искам да се обърна към вас като водещ днешното заседание. Мисля, че в правилника на това Народно събрание никъде не е фиксирана клауза, която да позволява дори на един министър да отправя лични нападки към един народен пред-ставтиел. (Шум в залата)
Вие не направихте забележка на министър Сталийски или да приложинте някаква друга мярка. Моля ви, намерете поне етич¬ната форма да възстановите авторитета на един народен представи¬тел. (Шум в залта)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Народният представител може да го съди. СДпоред правилникаа не се предвиждат санкции спрямо министрите. Той има право да говори колкото иска съгласно чл. 50 от правилника. Просто съм безсилен да взема отношение по въпроса. (Шум в залата)
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, тук се цитираха текстове и алинеи. Нека да си кажем за какво става дума - не юридически, не професионално, а ей така, общопопулярно, за да ни разберат и хората, които слушат.

Става дума за нещо много просто - дали ще преустановим каскадата от престъпления, която се извършва, след като едно лице е извършило вече престъпление, или ще оставим това лице да продължи да извършва престъпления и нищо друго.
Спекулира асе с понятията права на човека, защита на гражданина. Тука има колеги, които са се занимавали с наказател¬но право и от едната, и от другата страна и ще се съгласят всич¬ки, че най-опасният период за извършване на престъпление е оня, през който, след като едно лице извърши едно престъпление и остане на свобода, продължава и върши престъпления, защото цялост¬но нашата права система - Наказателно-процесуалният кодекс и Наказателният кодекс са създадени така и образувани на такива принципи, че това лице сеа наказва само за едно и също престъпле¬ние.
Но друга е вашата цел и тя е ясна - да се увеличават камарите от дела пред следователите, да продължи престъпността такава, каквато тя ескалира все повече и повече и нищо друго. (Оживление в залата) И няма какво да се лъжем, че това е цялата ваша цел. Целият български народ е възмутен точно от тази невъз¬можност и от това безсилие на властта да може да вкара там, където им е мястото тези лица, които са извършили едно престъп¬ление.
И аз смятам, че всички хора ще отдъхнат с облекчение, ако ние от тази зала гласували едно правило така както ще го гласува и както го предлага Съюзът на демократичните сили. Друго би било стимулиране на растящата престъпност. Ако вие се стре¬мите към това, ако вие желаете това, гласувайте против.
Благодаря ви, надявам се на вашия здрав разум. Надявам се, че и хората разбират за какво става дума. (Единични ръкопля¬скания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата Дако Михайлов. Коле¬ги, нека да приключваме и да преминем към гласуване.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Аз не мога да разбера колегите от лявата страна защо се страхуват от изменението и приемането на тоя текст, който предлага колегата Карев. Колегата Вълканов неправилно, независимо че е юрист, неправилно чете текста. Член 147 от Наказателно-процесуалния кодекс дава общите постановки, при които следва да се вземе мярка за неотклонение и за какво

се взема. Докато чл. 152 определя при кой случай се взема мярка за неотклонение задържане под стража.
В ал. 5, така както предлага колегата Карев - да заменим текста "може да се вземе" с "взема" ми се струва, че е правилно и следва да се приеме. Защото ние трябва действително да накара¬ме следователя и прокурора да преценят и да вземат решение, а не както беше досега - просто да си измие ръцете и да остави това на районния съд, пред който сеобжалва мярката за неоткло¬нение.
На второ място следователят ще вземе мярка за неоткло¬нение задържане под стража тогава, когато действително са налице предпоставките на изречение първо и второ. Същетвува основателна опасност обвиняемият да се укрие и обвиняемият няма постоянно местоживеене. При тези положения ми се струва, че действително следва да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража.
Ако колегите от лявата страна говорят, че престъпността нараства, при тоя текст, така както те искат да не се приема, действително престъпността ще продължава да нараства. (Шум и реплики от опозицията) Как ще лишим ние от възможността едно лице, което е извършило няколко престъпления и го пуснем на свобода, как ще го ограничим?... Следователят ще прецени, че това лице има основателна опасност да извърши ново престъпление и действително ще му вземе мярка за неотклонение задържане под стража. Аз не виждам как ще бъдат нарушени правата на този граж¬данин. Това, което вие говорите, е действително някаква демаго¬гия.
Затова аз приканвам колегите да гласуваме така, както е предложен текстът на колегата Карев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Други желаещи да се изкажат няма.
Господин Велев има думата. (Шум в залата)
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов, СДПД "Ера-3"): Една кратка реплика за това, че хората от лявата страна не знаят какво искат...
Тъй като в този текст е предвидена възможност за прокуро¬ра, дадена му е възможност извън случаите по ал. 1 да задържа лица тогава, когато са налице тези предпоставки, когато има доказателства за тези предпоставки, че лицето може да извърши друго престъпление или да се укрие, тогава се дава правната

възможност на прокурора да задържа това лице.
Но когато ние в текста кажем, че задължително прокурорът трябва да задържи това лице, ние вече не му даваме право на преценка - на него - за това обстоятелство, а му даваме право на преценка той сам да прецени дали са налице условия за извърш¬ване на престъпление. Затова трябва да има доказателства, а когато прокурорът иска да злоупотреби, той ще каже: "Има опасност това лице да извърши престъпление" и ще го задържи по силата на задължителното правило. (Шум в залата)
Е, не може така, колеги. Прокурорите трябва да устано¬вят тези факти и обстоятелства, тези условия, тези изисквания и нищо не пречи на тези прокурори да го задържат, когато законът им дава тази правна възможност. Нищо не им пречин.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО; Но не го правят.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Защо не го правят? Защото ги няма вече тези прокурори, които го правеха.
Благодаря ви. (Шум и реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДТЕЛ КАДИР КАДИР; Благодаря ви.
Думата има господин Видьо Видев.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаеми господин председатели, коле¬ги! Започваме да се повтаряме. Очертаха се две тези. Достатъчно много приказки се изприказваха. Нека всеки от вас според собстве¬ната си съвест реши въпроса.
Моля това да се смята за процедурно предложение. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма други желаещи за изказване. Становищата се очартеха. Няма да гласуваме процедурното предложе¬ние. Преминаваме към гласуване на текста.
Господин Бучков, прочетете текста, който предлага госпо¬дин Карев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Точка 2. В ал. 5 думите "може да се вземе" се заменят със "се взема". Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Становището на Законодателната комисия е да не се приема предложението на господин Карев, така ли? (Шум в залта) Очертаха се двете неща. (Реплики от опозицията)
Господин Бучков, обяснете! Господин Бучков, становището на Законодателната комисия отхвърля предложението на господин Краев, така ли е?

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Вчера точно това обяснявах. По колко пъти трябва да го обяснявам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Но господин Александър Йорданов сега ми каза друго - че не е така, че приемат неговото стано¬вище.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Вчера Законодателната комисия се съгласи с консенсус да не се възприема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, моля, гласувайте за предложението на гоподин Карев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Въпросът е от компетентността на пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, ясно, господин Вучков. Гласуваме за предложението на гонподин Карев. НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", от място): Не е така. Предложението на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Законодателната комисия няма предложение. Тя само взема отношение по предложението на гоподин Карев. Много ви моля. То е становище. НОРА АНАНИЕВА: Не е така..
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР:Е, как не е така? Нямаме предло¬жение от вносител. Това е предложение на гоподин Карев. Много ви моля.
Много ви моля, гласуваме за предложението на господин Карев.
Резултат: от всичко 205 гласували народни представители, 110 - за, 94 - против и 1 - въздържал се.
Приема се текстът на господин Карев. За обяснение на
вот? Заповрдат^иЕ!^0^^^^, ^ЯП0^^^0^^-, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз моля за прегласуване на текста с отложено действие, тоест прегласуване в следващата седмица специално на този текст. И го заявявам, за да може утре от разпечатката да видим позицията на членовете на Законодателната комсиия, тъй като иначе ние не можем да работим в този парламент, без унижение за достойнст¬вото на депутатите, които разчитат на едно компетентно, обмислено от всички гледни точки становище на специалистите.

След като вчера комисията постига консенсус по този въпрос, а днес се развихря такава истерия в залата, очевидно ние имаме нужда да знаем кои хора стоят в Законодателната комисия и какви са техните позици.
Така че след разпечатката, която ще имаме утре, другата седмица ще настоявам за прегласуване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви!
Господин Йорданов, вие искате думата ли? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС); уважаеми господин председател, вземам думата, за да направя процедурно предложение, тъй като винаги съм бил човек, който е за това в парламента да има сдпокой-ствие и да се работи в една спокойна и културна атмосфера, да няма големи пререкания, да няма конфликти. Това изисква мирният преход. В този смиъл се и указанията на президента (смях и ожив¬ление). Ето защо ви предлагам да прекъснем работата по тази точка от дневния ред и да преминем към следващата точка от днев¬ния ред.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Нека да се икзаже и господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, аз няма да навлизам в правната материя на въпроса, който обсъждаме, но моля да изслушате едно мое кратко предложение. То е продиктувано от съображенията да не изпадаме в подобни положения, както доста пъти се случва от октомври досега.
Свидетели сме всички как в тази зала се чуваха немалко трезви гласове и т двете страни. Подчертавам. Протоколите пот¬върждават това. Тези дни отделих малко време, за да се запозная например с пренията във връзка с приемане на Закона за чуждестран¬ните инвестиции, в който закон има един текст, по който имаше несъгласия от трите части на парламента. И сега знаете, че има несъгласия от трите части на парламента. И сега знаете, че има депозиран законпроект за промяна на текст в този закон. Но, както и да е.
Аз предлагам, особено от уважение към юристите и в Законо¬дателната комисия, към всички: да изпратим този текст в едната и в другата му редакция на консултация. И нека не се засяга

парламентът - на Международната асоциация по наказателно право, която е асоцииран член (възгласи от СДС: "А-а-а" и "Не там") Кой? Където искайте я изпращайте, но да се изпрати и на Между¬народната асоциация по наказателно право, която е асоцииран член на Организацията на Обединените нации. За да не изпадаме в смешно положение. И особено да не изпитват неудобства нашите юристи, които вчера с консенсус са приели един текст.
Моля това да се запише в протокола. И аз настоявам, парламентът да подкрепи такова едно сикане. Не се засягайте! Нали искаме да се консултираме с напредналите страни, с големите умове в юриспроденцията. Няма нищо унизително!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви и аз.
Направено е процедурно предложение от господин профе¬сора.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Има предложена процедура.
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви се, нека да свършим обясненията на вот и тогава ще гласуваме процедурата. Ще има още една процедура след това.
Заповядайте, господин Спасов.
ДОБРИН СПАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Не, аз не искам да си обяснявам вота. Искам да въздействам върху председателя, който в случая решава въпроса дали да се прегласува нашето ре¬шение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е направено предложение за прегласуване. Много ви моля. Не е направено. (Оживление) Казано е да се направи разпечатка, да се прегледат нещата и и тогава...
ДОБРИ СПАСОВ: Добре. Тогава аз го правя това предложе¬ние между другото. Защото вие направихте една груба грешка, когато поставихте въпроса на гласуване. Три пъти повторихте:
"Гласувайте за предложението на господин Карев". А трябваше да кажете просто: "Гласувайте предложението на господин Карев". (Смях, възгласи "Е-е-е" и неодобрение от блока на мнозинство¬то). За да не се смята, за да изключите възможността да се смята, че сте внушавали да се гласува по определен начин. Което като председател не би трябвало да допускате.

Моля да се провери - аз това чух достатъчно добре с ушите си - дали наистина председатлестващият апелира към народни¬те представители да гласуват "за" предложението на господин Карев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, гоподин Спасов. Отхвърля се вашето предложение.
Гласуваме предложението на господин Александър Йорданов. Много ви моля. Предложението на Александър Йорданов за отлагане на разискванията по т. 4 от дневния ред за следващия път. Моля ви се, гласувайте.
Резултат: от всичко 186 гласували народни представители, 115 - за, 69 - против и 4 - въздържали се.
Приема се предложението за отлагане на разискванията по т. 4 от дневния ред за следващата седмица.
Господин Премянов, имате думата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): От името на Парла¬ментарния съюз на Българската социалистическа партия - коалиция, обръщаме се към председателя да обяви 50-минутна почивка.
И съобщавам, ако той приеме това предложение, че нашата парламентарна група след обявяване на почивката ще се събере в зала "Запад".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Той, председа¬телят, е длъжен, щом като искате, по силата на правилника.
Половин час почивка. (Звъни)
До 18.40 ч. всички да бъдат в залата. След това преми¬наваме към точка четири - досегашна точка пет.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата госпожа Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Правя предложение за проверка на кворума, и то поименно, господин председател, а не чрез таблото и картите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Как поименно? Такава процедура няма. (Оживление в залата)
Моля всички народни представители да влязат в залата.
Моля регистрация за проверка на кворума.
Да се регистрират само депутатите, които са в залата. Досега от БСП са регистрирани само 13, а в наличност са много повече.
Има необходимия кворум. До момента са регистрирани 123. В залата присъстват много повече народни представители.
Продължаваме заседанието.
Господин Бучков, имате думата по следващата точка.
Госпожа Михайлова има думата.
НИНА МИХАЙЛОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Първо бих искала да кажа, че в началото на нашето заседание исках да взема думата още при обсъждане на дневния ред. Моето процедурно предложение нямаше да бъде, както господин Панев направи за процедура, но излезе да говори по същетвото на закона. По-скоро бих направила истин¬ско процедурно предложение.
Както днес, така и вчера, исках да направя, господин Панев, не предложение за отпадане на този законопроект от днев¬ния ред, а по-скоро предложение за отлагане, не защото по прин¬цип не мога да приема този законопроект, който ще бъде един позорен акт за нашия парламент, за нашата демокрация, а по-скоро защото, според мен, има някои дребни наглед процедурни нарушения в хода на този законопроект до пленарната зала.
Законопроектът, колеги, е факт. Законопроектът е вече на второ четене. Ние не можем да го спрем. Как щ е бъде приет, това ще каже нашата съвест. А отговорността ще поемат тези, които малко или много ще го приемат.

Непосредствено след първото четене тогава, когато ние не бяхме в за-лата, гоподин Джеров направи предложение този за¬конопроект да бъде внесен отново (ако проследите стенограмата) в Комисията по наука и образование, а след това в Законодателна¬та комисия. Може би, защото е имал предвид, че бяха направени много предложения. Може би те са над 26, към 30 предложения. Доколкото зная от колеги от Законодателната комисия, при първото четене този законопроект не им се е твърде харасал не толкова по същество на някои, а на другите може би - по същетво, но и от най-елементарна редакционна гледна точка. А нашата Комисия по наука и образование не бива да внася такива законопроекти, защото тя е Комисия по образованието. Поне там би трябвало да бъдем по-прецизни като хора, които малко или много претендираме, че сме в образованието.
От всички направени - около 30 предложения, в текста, който ни се дава днес за второ четене, са съобразени може би само 5-6. Това е преценила може би Законодателната комисия, която има своето заседание. На това заседание не са присъства¬ли представители от БСП, което също не е от значение. Но странно е, че все пак някои удачни предложения дори не са влезли във варианта за второ четене. Ако обърнете първия и втория вариант днес, ще видите, че тях ги няма. Например има едно изключително удачно предложение на Комисията по човешките права, който зако¬нопроект за съжаление влезе много късно в тази комисия. Комисията прави много хубаво предложение, то не е влязло. Това предложение може да се допълни, дори и на второ четене някои от вас ще го допълнят може би!
Има още нещо, което е много странно. ГлАСОВЕОТ СДС: Не говори по процедурата. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина.
НИНА МИХАЙЛОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, пХЖД, хРП, сМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Много ви моля, аз няма да кажа, както господин Сталийски каза: "Мълчете", защото това не е в моя стил. Моля, изслушайте ме. Аз рядко излизам на трибуната.
Много странно, вземете първия и втория вариант-не е направено предложение за отпадане на § 7 от първия вариант в заключителните разпоредби, който гласи, че този закон ще бъде в сила за пет години. Във втория вариант този текст въобще го

няма, без да е направено предложение нито в пленарната зала, нито в Законодателната комисия.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Това процедурно предложение ли е?
НИНА МИХАЙЛОВА: Това е процедура. Аз аргументирам моето предложение за отлагане и за влизане на законопроекта отново в Комисията по науката и образованието.
Председателят на Комисията по наука и образование, докол¬кото видях, е направил 10 предложения, което не е малко. Все пак той е председател на нашата комисия. Той има отношение.
Накрая бих искала да кажа още един аргумент за отлагане, а не за отпадане, господин Панев. Много ви моля, бъдете спокоен. Моля за отлагане, за да бъде тук и господин Николай Василев, който е изключително съпричастен към този законопроект. Вие си спомняте, господин Панев, че той започна своята министерска кариера с обещанието в нашата комисия, че той ще внесе нов дух в нови закони. Той обеща, че ще весе в този голям период от 6-7 месеца именно критериите за атестиране, които вие просто не дочакахте. Вие просто не ги дочакахте и избързахте с вашия законопроект, който можеше да бъде в един глобален закон.
Моето предложение е да го отложим, комисията да види всички направени предложения, да го изгладим и отново да влезе. Това е моето предложение, което моля да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дневният ред е приет. Тези възражения са направени на съответните места. Не се иска отла¬гане на разискванията, тъй като не са започнали разисквания по закона.
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: Държим да присъства на обсъждането и Николай Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Що се отнася до отделните пред¬ложения, които са направени при първото четене и допълнително до днес, те ще бъдат гласувани всички, щом се поддържат от съот¬ветния народен предстваител и от комисията. Всички предложения, които са направени до момента, включително и предложенията на господин Мехмед Ходжа от името на неговата комисия ще бъдат гласувани.
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: Ние искаме да присъства Николай Василев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Николай Василев не е задължен да присъства. Ние не можем да го задължаваме.
Господин Бучков, можем да започнем по законопроекта. НИНА МИХАЙЛОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): А господин Лучни-ков как беше дошъл?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Министерският съвет не е вносител на законопроекта. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Близнашки, вземете правилника и елате тук с него. Много ви моля! Председателства¬щият няма никаква вина, господин Близнашки. Много ви моля! ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Там е господин Савов. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той може да е тук, но аз пред¬седателствам.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", обърнат с гръб към залата, а с лице към председателя Кадир Кадир): Министърът трябва да бъде тук, когато се разглежда този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Министърът не е длъжен. Никъде не го задължва нашият правилник.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Министърът не е вносител на законопроекта.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Направено е предложение, което моля да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението не е по правилни¬ка. Кажето по коя точка от правилника е предложението.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Задължен е да присъства. Моля поставе¬те на гласуване този въпрос. Абсолютно задължително е да присъст¬ва министърът. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По отношение на законопроекта няма такова задължение.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Поставете на гласуване това предло¬жение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защо да го поставям на гласува¬не, то е против правилника. Не мога да нарушавам правилника. Моля ние сме гласували този правилник.
Госпожа Михайлова иска да допълни нещо. Имате думата. НИНА МИХАЙЛОВА (ПС на БСП, БРП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС,

ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Извинявам се, господин председател! В началото на заседанието поисках от вас думата по процедурата, отново го повтарям, за да ви улесня и вас, господин председатели. Ако тогава бях направила това предло¬жение, сега господин Василеве, ако не той, то негов заместник, щеше да бъде тук. Аз вярвам в това. Но виие не ми дадохте думата. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Господин Вучков, продължаваме. (Оживление в залата) ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: Законопроектът да се обсъди в комисиите.
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Какви комисии? Законопроектът е на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Пристъпваме към второ четене на законопроекта. "ЗАКОН за допълнителни изисквания за дейността на научните организации и Висшата атестационна комисия" Това е заглавието на закона. По него са постъпили две предложения. По него са постъпили две предложения.
Едното предложение е от госпожа Нина Михайлова и Георги Попов - заглавието на закона да се измени така: "Закон за декому-низация на научните организации и Висшата атестационна комисия".
Второто предложение е предложението на проф. Сепетлиев. Той предлага заглавието на закона да се измени така: "Закон за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към члено¬вете на ръководството на научните органиазации и Висшата атеста¬ционна комисия".
Или с други думи, имаме две предложения за изменение заглавието на закона.
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Други предложения? Има и едно предложение на Законодател¬ната комисия. Това са две предложения, които допълнително трябва да бъдат гласувани.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Още преди обсъждане¬то на законопроекта на първо четене в Законодателната комисия, аз съм направил едно принципно възражени, което е свързано и със заглавието, което обхваща материя, която урежда този закон,

а именно, че законът е свързан с три действащи сега нормативни акта. Това са Законът за висшето образование, Законът за научните звания и научните степени и Законът за академичната автономия.
Съгласен действащия неотменен и изменен от 1973 г. Закон за нормативните актове, който е абсолютно задължителен и за това Народно събрание, има един текст в чл. 10, който изрично предвижда в ал. 2, че обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с негово¬то допълнение или изменение,а не с отделен акт от същата степен.
И изводът е, че ние просто не можем да приемем друг закон при наличието на три специални закона, след като този закон третира въпроси, които са уредени в него, за организациите, за ръководните институции в тези органи и за други звена, които съществуват и които нормативно са уредени.
При това положение аз поддържам отново моето предложе¬ние, което съм направил пред Законодателната комисия и което беше сдподелено от предстваителите на Министерството на образо¬ванието и науката, които присъстваха при обсъждането на първото четене на законопроекта, че просто ние нямаме никакво законно оснавине да приемем друг закон при наличието на три специални закона. Ако тези разпоредби изобщо би трябвало да се приемат, което е един изключително спорев въпрос, на който няма да се спирам, ще взема допълнително отношение, би следвало да намерят по силата на Закона за нормативните актове разрешение в тяхното изменение, но не да се приеме нов закон.
Една от порочните практики на законодателството в мина¬лото еше, че се трупаха закон върху закон, че се издаваха зако¬ни, в които съществуваха две или три разпоредби, или се дублира закон, а в момента това ще избегнем, ако изпълним задълженията и изискванията на този закон.
Ето защо моето процедурно предложение е действително законопроектът да се върне на двете комисии и да се объси заедно с представители на Министерството наобразованието и науката, които ни убедиха, че те готвят предложение за изменение на тези три закона, които действат. И тогава да се прецени дали следва да приемем, отделен закон. В противен случай предварително декла¬рирам, че извън другите основания за крайната политичност на този закон, няма да гласувам за него поради това, че той противо¬речи и на Конституцията, и на действащ основен закон в нашата страна.

Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, вие сте и бивш прокурор от Главната прокуратура, да ни кажете текста. Законът е приет по принцип. Трябва да има закон. По въпроса да няма такъв закон - предложението отпада. Законът е приет на първо четене. Това означава, че ще има закон. Това няма да бъде изменено. Кажете ми на какво основание искате отлагане.

СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин предсе¬дателстващ, когато е.за един закон в момента на приемането му е установено, че противоречи на друг действащ закон, ,който не е отменен, ние сме длъжни като законодателен орган, като Народно събрание, което не само създава законите, но трябва да се грижи за тяхното изпълнение, да обърнем внимание на този въпрос и да предотвратим това закононарушение, което ще допуснем във всички случаи и което Конституционният съд, ако е на място, трябва да отмени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Тогава направете предложение за отлагане на разискванията...
СПАС МУЛЕТАРОВ: Правя предложение да се върне на комисии¬те и да се прецени дали не трябва да се изменят три действащи закони, за които този се отнася. Той третира три действащи зако¬на, които съществуват сега и би следвало да се изменят тези норми, а не да създаваме нов закон. Това е изискването на Закона за нормативните актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, това, което вие искате, може да се постигне в момента (като гледам правилни¬ка), само ако направите искане за отлагане на разискванията.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Разбира се, правя предложение за отлагане на разисканията, за връщането и обсъждането на този принципен въпрос, който е съществен, който е основата за създавне...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Муле¬таров. ОТ друга парламентарна група - противно становище? Госпо¬дин Мицев. Направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин председтаел на 56-то обикновено Народно събра¬ние! Ние сме изправени пред един много важен въпрос, който би могъл да реши един отличник от първи и втори курс на Юридическия фактултет, а създава голям проблем за такъв мастит български юрист като господин Спас Мулетаров. Този закон, който ние сме приели на първо четене, а аз съм убеден, че ще приемем и на второ, не противоречи на действащото в страната законодателство, а що се отнася до аргумента, че той противоречи на Закона за нормативните актове от 1975 г. - то този закон е издаден въз

основа на живковската конституция за развития социализъм и след това... (Възгласи на неодобрение от блока на БСП) И след това беше приета нова Конституция, която нейнот приемане го обезсилва. Но от друга страна не сме изправени пред хипотезата на нещо изключително в правния мир, защото този закон за временни изисквания (названието на този закон на проф. Сепетлиев е по-прецизино), се явява временен закон, специален закон по отноше¬ние на Закона за академичната автономия и Закона за висшето образование. Така че нека да спрем разискванията по този въпрос и ако предложите предложението на господин Мулетаров за отла¬гане. ..
НАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Разбира се, че ще го предло¬жим.
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Неведнъж бяха правени тези предложения и неведнъж Съюзът на демократичните сили и Движението за права и свободи отказваше да минат тези отлагания. Така ще строим на 68Е9' господа комунисти. (Частични ръкопляскания от блока
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата. Без ръкопляскания!
Подлагам на гласуване предложението, направено от го¬сподин Мулетаров - да се отложат разискванията по точка 5 и естествено, да бъде отнесен законът пред съответните комисии. С такава цел е направено предложението. Моля, гласувайте предло¬жението на господин Мулетаров за отлагане разискванията по зако¬на. Да гласуват само присъстващите в залата. (Шеговито) Лявата страна много оредя. Елате и погледнете, оттук се вижда всичко. Мисля, че може да се установи кой гласува с чужда карта. Моля, поканете, ако има и други народни представители...
Гласовете са заковани на 197. Моля, прекратете гласува¬нето и посочете резултата.
От общо 197 гласували, за предложението за отлагане на разискванията - 90, против - 107. Нито един не се въздържа.
Отхвърля се предложението на господин Мулетаров.
Господин Бучков, моля заемете мястото си. Има ли някой да се изкаже по заглавието на закона? Го¬сподин Добрин Спасов, имате думата.
ДОБРИН СПАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС,
ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съм готов да

се съобразявам с факта, че сега този закон е преложен за приемане на второ четене, което значи, че трябва да се оформят конкретни¬те му текстове. В случая става дума за заглавитео. Доколкото можах да чуя, имаше три предложения за наименования на този закон.
ДОДКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Едното е основното, другите две са предложения.
ДОБРИН СПАСОВ: Първото беше, естествено, предложението на вносителя (или на вносителите).
Учудвам се, че в този няколкомесечен период, след като те са направили своето предложение, не са обърнали никакво внима¬ние дори на чисто формални, ако щете чисто логически критики на някои формулировки, на първо място - на заглавието. В нашия печат беше отбелязано между другото, че когато се каже "допълни¬телни изисквания към научните организации и към Висшата атеста¬ционна комисия", се изключва от класа на научните организации може би най-важната от тях, в случая - Висшата атестационна комисия. А тя (предполагам всички разбираме) е в такъв смисъл научна организация, в какъвто са различните съвети, които правят предложения до нея. Учудвам се защо хора като господин Панев, дори на такава чисто формална критика не са обърнали внимание. Ние наистина много се гордеем с това, че сме приели не зная колко (десетки) закони, но аз искам да помислите дали с техните текстове между другото не регистрираме една незавидна грамот¬ност на 56-то Народно събрание. За мен предложеното от вносителя заглавие поради посоченото основание е полуграмотно.
Но аз не приемам и предложението на някои от моите съпар¬тийци от БСП. Не можах да го чуя точно, но в него фигурираше думата "декомунизация". (Емил Бучков му подава заглавието и той го чете) "Закон за декомуниказиця на научните организации и ВАК" - Нина Михайлова и Георги Попов.
Моля да ме извинят, но този закон най-малко по обективни¬те си резултати, а не знам дали и по субективните намерения на вносителите, няма нищо общо с никаква декомунизация.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ние не сме на първо четене...
ДОБРИН СПАСОВ: Правя разбор на предложенията във връзка със заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, изказва се по същество. Имате право. Продължавайте.

ДОБРИН СПАСОВ: Мисля, че тъкмо това е задачата на второто четене - оформяне на конкретните текстове. Искате да кажете, че не е важно заглавието? Или че не бива да се разглежда на второ четене?
Защо не ми харесва включването на термина "декомуниза-ция" в предложението на моите съпартийци? Защото по резултатите си, по социалния си ефект този закон няма да има нищо общо с никаква декомунизация. Не искам да се разпростирам, за да не кажете, че говоря както на първо четене, но всъщност това ще бъде поредният автогол на най-десните от Съюза на демократичните сили. Мога да обоснова това твърдение.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Най-десните са национали¬стите. Можем да направим дискусия с тях.
ДОБРИН СПАСОВ: Можем да направим дискусия по друг повод по този въпрос. Прекрасно знаете, че този закон е противоконсти¬туционен.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Не е вярно.
ДОБРИН СДПАСОВ: Знаете прекрасно, че този закон ви по¬ставя в противоречие с международно приети нормативни актове. Знаете, че той ще усили конфликта ви с президента, кйто заяви, че ще връща такива закони. (Шум от блока на СДС) Знаете, че той няма да се приеме от мнозинството от българските интелектуал¬ци. Би трябвало да знаете! Не искам да подценявам политическото мислене. Знаете, че той ще стесни още повече социалната ви база. Това ще бъде неговият ефект! И никаква декомунизация.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): И това ако не е за първо чете¬не, здраве му кажи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Спасов, моля ви...
ДОБРИН СПАСОВ: Добре. Правя конкретно предложение за название на този закон, което също така може да е несъвършено, но е близко до неговата действителна същност. (Шум от блока на СДС)
Предлагам той да се нарича: "Противоконституционен закон за закрила на дяснополитизираната кариеристична посредственост в наукат ай висшето образование". (Бурни ръкопляскания от блока на БСП)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ти си Дърева номер две.
ДОБРИН СПАСОВ: Моля да се запише и да се подложи на гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата.
Госгодин професор, аз ви налагам забележка за това, че създавате непоносима атмосфера в залата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): А Сталински каква атмосфера създава?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И ви моля, без да се обиждаме.
Имате думата.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Имам процедурно предложение - да прекратим дебатите по заглавието и да гласуваме. (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предло¬жение.
Имате думата.

ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Аз имам две реплики към проф. Спасов. (Шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Една реплика може само, две не може.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Първо, когато се говори от тази трибуна за противоконституционност на даден законопроект, според мен не може и не трябва да се говори нахалост.
Аргументи. Аз не чух нито един аргумент за противоконсти-туционността на закона.
Второ, Оксфорд, Хайделберг, Кембридж имат ли висша атеста¬ционна комисия? За мен самият факт, самата дума Висша атестаци¬онна комисия е анархронизъм, господа. Но ние сме длъжни да се съборазяваме с нивото на нашите университети, за да избегнем всякаква хабилитация, както се казва, "на куцо и сакато". Затова е небоходим още закон, но той трябва да бъде нов и изменен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Господин Георги Панев. Само за реплика обаче, господин Панев. Само реплика, изказване не. Реплика ли имате? Изказвания няма, направено е процедурно предложение.
Реплика към изказването на господин Спасов.
РАДКА ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин Спасов, с много голямо огорчение слушах думите ви, защото какво излиза от вашето изказване? Тези, които не са били членове и кандидат-членове на Политбюро, които не са били членове на БКП на общински и окръжни нива, които не са участвали във възродителния процес, които не са били щатни сътрудници на Държавна сигурност и т.н., и т.н., те са интелигенцията на България. А всички останали са дяснополитизирана посредственост. Това е обидно за българска¬та интелигенция. (Шум в залта, реплики от опозицията, ръкопляска¬ния от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Имате думата за реплика, господин Панев. Това е третата реплика. Господин Спасов, след това ще имате право на дуплика.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателст¬ващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз просто ще възразя на господин Спасов относно твърдението му, че в загла¬вието на закона ВАК и научните организации са посочени отделно.

Ами, господин Спасов много добре би трябвало да знае, че ВАК е една специфична организация със съвършено различен статут от този на научните съвети, на научните институти, факултети и пр., и пр., че тя се назначава от министър-председателя, че тя има контролни санкциониращи и организационни функции, а не чисто научни в тесния, в буквалния смисъл на тази дума. Именно затова е тази разлика.
Ползвам се от повода да кама, че възприемам предложението за добавяне на думата "временни" допълнителни условия, ако разби¬ра се това не противоречи на юридическите норми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Добри Спасов, имате думата за дуплика.
ДОБРИН СПАСОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От всички, които ме репликираха най-много уважавам господин Ганев, но за съжале¬ние не успях да разбера смисъла на неговото позоваване на това, че в Оксфорд и тъй нататък няма ВАК. Вероятно той искаше да направи забележка във връзка с това, че аз смятам за нелогично, когато се предявяват доплънителни изисквания към научните органи¬зации, след това отделно от това общо предявяване към всички научни организации да се предявяват допълнителни изисквания и към ВАК, което за мен означава третиране на ВАК не като научна организация.
Господин Панев по този повод беше по-добре насочен от негово гледище. Той искаше да докаже, че ВАК все пак не е в такъв смисъл или в такава степен научна организация. Аз за раз¬лика от него дълги години съм бил член на тази организация. (Шум в залата, единични ръкопляскания от мнозинството) Да, зная колко голяма вина е това, но някои от вашите колеги знаят как съм консумирал тази своя вина там. И прекрасно знаят, че важни¬те решения на ВАК се правеше опит да бъдат тъкмо научно мотиви¬рани. Тя се опитваше да функционира не просто като някакво чисто формална юридическа инстанция, а като върховен научен арбитър -правилно ли са провалили на научни основания еди-кой си или не и т. н.
Ето защо за мен си остава нелогично обособяването на ВАК във вашето заглавие от научните организации изобщо.
Тук не си спомням името на симпатичната колежка от ваша¬та комисия, която беше много огорчена от това, което съм казал.

Аз не зная да съм й дал някакъв специален повод,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Спасов, много ви моля да приключвате.
ДОБРИН СПАСОВ: ... но смятам, че ако вие имахте наистина демократично отношение към проблемите, които искате да разрешите с този закон, щяхте просто да се откажете от него и да предоста¬вите избирането на съответните ръководители на съответните научни общности. Техният конкретен критерий в случая е несравнено по-сигурен от това, което вие се опитвате отгоре да наложите по такъв начин. Още повече, че предявените от вас допълнителни изисквания засягат в не по-малка степен ваши хора в политическия смисъл на думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Спасов, много ви моля, четвърта минута говорите вече. Благодаря ви.
Направено е предложение за прекратяване на разискванията по заглавието на законопроекта. Моля, гласувайте за процедурното предложнеие за прекратяване на разискванията по заглавието на законопроекта.
От общо 186, за - 106, против - 79, 1 се въздържа. Пре¬кратяваме разискванията по заглавието.
Господин Вучков, предложенията по реда, както са напра¬вени.
Господин Сепетлиев, вие поддържате ли предложението си за заглавието?
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, поддържате го.
Първо, ще гласуваме предложението на господин Сепетлиев или по реда на посъпването?
Господин Бучков, по реда на постъпването на предложения¬та. Първо май са предложенията на госпожа Михайлова и на господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Първо е предложението на господин Сепетлиев, а на госпожа Михайлова и на господин Попов е след това. В такъв случай трябва да гласуваме или по реда на постъпва¬нето, или най-отдалеченото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, по реда на постъпването, пише в рпавилника, когато са от един и същ характер.
По реда на постъпвантео е. "Когато има две и повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда

на постъпването им". Така че първо трябва да се гласува това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: В такъв случай ще трябва да гласу¬ваме предложението на господин Сепетлиев, а то е - заглавието на предложения проект за второ четене да добие следната редакция:
"Закон за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и ВАК". (Единични ръкопляскания от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е първото предложение. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Искам само да направя едно сравне¬ние с основния текст. "Допълнителни изисквания за дейността на научните организации и Висшата атестационна комисия", а при предложението на проф. Сепетлиев "Допълнителни изисквания за членовете на ръководствата на научните организации и ВАК", т.е. не към научните организации, а към членовете на ръководствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Покрива ли се заглавието със съдържанието на закона, господин Вучков, при това положение?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ами, има различия, защото едното обхваща цялата дейност, допълнителни изисквания към цялата дей¬ност, която безспорно ще обхване и членовете на ръководствата, а другото стеснява обхвата в смисъл, че се обхващат само членове¬те на ръководствата на научните организации и ВАК. Това е сми¬сълът. Аз поне така го виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме предложението на господин Сепетлиев по отношение на заглавието. След това ще гласуваме предложенията на госпожа Нина Михайлова, накрая предложението на Законодателната комисия и поправката на господин Георги Панев. (Реплики на депутати от опозицията, шум в залата)
Предложението на господин Добрин Спасов не е в писмен вид и не е дадено в срок. Много ви моля, прочетете правилника. (Реплики от опозицията)
От общо 183, за - 104, против - 77, 2 се въздържат. Господин Бучков, това е положението. Приема се заглави¬ето, предложено от господин Сепетлиев. Преминаваме по-нататък.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Глава първа "Общи положения" "Чл. 1. Този закон определя допълнителни изисквания за дейността на ръководните органи на научните организации и Висшата атестационна комисия".
По чл. 1, ако се приеме предложението - така е заложе¬но - на проф. Сепетлиев в заглавието, следва да се промени съот¬ветно и чл. 1 и да добие следната редакция: "Този закон определя допълнителните изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия", или с други думи, чл. 1 трябва да бъде в съответствие със заглавието на самия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тове е предложението. Има ли направени други предложения по този текст?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Има предложение на професора...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, господин Вучков, Георги Божинов иска да повторим изменението, което настъпва сега.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Този закон определя допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия".
Има предложение от господин Петър Марков - от предложения текст (обаче той има първоначалния, а не този) да отпаднат думите "дейността на". Това предложение фактически е без всякаквоо значение, тъй като вече текстът на чл. 1 добива нова редакция и думата "дейността" не съществува.
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Георги Панев, имате думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми колеги, след направеното изменение в заглавието - господин Бучков е съвсем прав, че трябва да настъпи изменение и в чл. 1. Но аз искам да обърна внимание и настоявам да остане "ръководните органи", тоест "допълнителни изисквания към членовете на ръководните органи", защото един научен съвет в научен институт или един факултетен съвет в един факултет е ръководен орган. Той не е ръководство в този обик¬новен смисъл на думата. Той е ръководен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли направени други предло¬жения, господин Бучков? Допълнения и поправки можем да направим на текста, който го преработихме. Няма.

Господин Бучков, вземете отношение към допълнението на господин Георги Панев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Вижте какво, поставя се въпросът така: кои са ръководните органи, ръководствата? И тук се поста¬вя въпросът с изменението на заглавието тези хора, които влизат в ръкводствата, а това са именно членовете на тези ръководства, към тях се отправят допълнителни изисквания. В този смисъл счи¬там, че не бива да се употребява терминът "органи", а да остане "членовете на ръководствата", защото ръководствата са именно органите, които ръководят научните организаци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Органът не е физическо лице, господин Панев - това иска да каже - а законът засяга физически лица.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз не мога да разбера, след като се изменя заглавието и добива друг вид, ние не можем да поставяме изисквания, които не се съдържат в заглавието на закона.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Действително гласуваното заглавие е факт, но аз отново ще обърна внимание, че и в заглавието е допусната тази неточност. Тя е по-скоро от редакционен характер. Нека да я изправим.
И в заглавието да бъде "към ръководните органи". Те включват и ръководствата. Защото научен съвет и факултетен съвет са ръководни органи. Така няма да бъде точно. Това е, което имам да възразя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На работа се назначава физиче¬ско лице, а не ръководен орган. Ние тези качества трябва да търсим във физическото лице, а не в органа.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Научният съвет е един форум, състоящ се от определен брой хора, който има правомощията да бъде ръко¬воден орган. Но той не е ръководство в тесния смисъл на думата. Ръководството е деканът с двама заместник-декани примерно. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Сепетлиев, имате ду¬мата.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми господин председатели, уважаеми колеги! Искам да дам известни пояснения и към заглавие¬то, и към чл. 1 на закона. Изискванията, така както са изброени

в закона, се отнасят за отделни физически лица, участващи в ръководните органи, но се отнасят до определени физически лица. Не дали Висшата атестационна комисия е участвала във възродител¬ния процес, а членовете на Висшата атестационна комисия дали са участвали в този процес. Ето това е разликата, която трябва да влезе като корекция към предлагания за приемане закон. Не до органите, а до лицата, участващи в тези органи. (Споровете в залата продължават)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Панев, изобщо в текста не пасва, физически лица са органите разбира се. Като се приеме за физически лица, те образуват органа на дадена организацаия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Господин председателстващ, уважа¬еми колеги! Спорът, който се води тук , от правен характер и аз моля колегите, които присъстват в тази зала, да вземат отноше¬ние в такъв смисъл: не може да предявяваме искане към ръководни органи. Към членовете на ръководни органи - да, защото те са физическите лица, обаче към самия ръководен орган, извинете, това не може да стане. Защото такива изисквания, които се пред¬виждат в този закон към орган, който представлява, не може, а само към преките чуастници - това са членовете физически лица.
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Панев, вашето предло¬жение няма да го поставям изобщо на обсъждане, тъй като законът се прилага спрямо физически лица, а не спрямо органи. Това е същото, затова!
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Аз казах много ясно, дами и господа, за членовете на ръководните органи, а не за ръководствата, както господин Бучков предложи. Ето това е всичко, което предложих. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, предложете някакъв текст, който да се гласува.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Колеги, пред вас е законът за второ четене. Отново ще ви прочета чл. 1, за да разберете, че това, което каза господин Панев, не отговаря на истината.
РЕПЛИКИ В ОПОЗИЦИЯТА: Разбира се! (Ръкопляскания в опо¬зицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, без ръкопляскания. Ще отстранявам от залата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Този закон определя допълнителни изисквания за дейността на ръководните органи на научните органи¬зации и Висшата атестационна комисия."
Текстът, който се предлага, е следният: "Този закон определя допълнителни изисквания към членовтее на ръководствата на научните организации и ВАК". (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли някой юрист от Парламен¬тарната група на СДС да вземе отношение към пролема? Госпожа Русева, вземете отношение и вие. Има думата господин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Тук просто се смесиха два различни спора и не можем да фокусираме вниманието си нито върху единия, нито върху другия. Действително става въпрос за изисквания към членовете и по това изобщо няма спор. Това, което и вносителят, и ние поддържаме, е това да бъде изиск¬ване към членовете не на ръководтсвата, защото то не съответства на замисъла на вносителя, а към членовете на ръководните органи.
Така че дали да бъде към членовете или не - изобщо няма спор. Единственото, което искаме да бъде това е към членовете на ръководните органи, защото членовете на ръководствата стесня¬ват този кръг по ред причини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: има думата госпожа Михайлова. НИНА МИХАЙЛОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз още в самото начало казах, че действително с този закон, вклювам се и аз, ние не сме напъл¬но готови. Виждам, че още на първия член започнахме много да спорим - не толкова ние, колкото от другата страна.

Затова аз отново предлагам нека да се споразумеете, защото аз доколкото видях, и в Законодателната комисия тази думичка "дейност" като че ли много е обърквала членовете на комисията. Защото е толкова ясно, че става дума за членовете на комисията.
Моето процедурно предложение, и държа то да се гласува, нека да се отправи текстът на законопроекта и тогава да се внесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли някой за противно стано¬вище?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Само едно пояснение. Промяната, която се налага в чл. 1 е свързана с промяната на заглавието. След като заглавието се промени, явно е, че и текстът на чл. 1 трябва да се промени. Това е основното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, направен е процедурно предложение за отлагане на разискванията по чл. 1 от закона.
Моля, гласувайте за предложението на госпожа Нина Михай¬лова - чл. 1 да не се обсъжда в момента, а да се отложат разисква¬нията по него.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП, от място): Не само чл. 1, а целият законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви се, сега говорим за чл. 1. Аз за друг не мога да кажа. (Реплики в опозицията, шум в залата)
Един път гласувахме за отлагане, не се съгласиха. Не можем през всяка минута да гласуваме. Преди малко ние установих¬ме вота на народните представители. (Шум и реплики в залата)
Госпожа Михайлова, оттегляте ли предложението си за чл. 1? Не? Гласуваме за отлагане на разискванията на чл. 1 от закона.
НИНА МИХАЙЛОВА (БСП, от място): Да. Оттеглям предложе¬нието си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Михайлова оттегля пред¬ложеното си в процеса на гласуването. Отменя се гласуването.
Господин Бучков, заемете мястото си.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз ви прочетох текста на новия чл. 1, който се налага, обаче тук с оглед на виждането на госпо¬дин Панев този чл. 1 трябва да добие следната редакция: "Този

закон определя допълнителни изисквания към членовете на органите на научните организации и ВАК". (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, нека да гласу¬ваме първо вашето предложение, след това ще гласуваме предложе¬нието на господин Георги Панев. Иначе не можем да излезем от положението на безизходица. Моля за тишина в залата! (Звъни)
Господин Бучков, прочетете вашето предложение, а след това ще гласуваме предложението на господин Панев. Прочетете първото ваше предложение, което беше.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Този закон определя доплънителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организа¬ции и ВАК".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: След това ще гласуваме предло¬жението на госпсодин Георги Панев. (Шум в залата)
Съобразно заглавието се променя и чл. 1. Това са поправ¬ки и допълнения на чл. 1.
Моля, гласуваме предложението на г-н Бучков за поправки, които се налагат от изменението на заглавието на закона. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това предложение не е мое. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Искам да направя едно уточне¬ние. Прочетеният от мен...
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, сега гласуваме. Ако имате някакво предложение, след това ще отменим гласуването.
Предложението на господин Бучков съвпада с предложението на господин Сепетлиев. Господин Бучков, казва, че това не е негово предложение, а предложение на господин Сепетлиев. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не е мое предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ясно, виждам. Да, ето, на Се¬петлиев е предложението. (Шум и реплики в залата)
От общо гласували 181 народни представители, 9 - за, 168 - против, 4 - въздържали се.
Дайте гласуването по партии.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ще гласуваме основния текст по закона, но по него има едно предложение на проф. Марков - от текста да отпадне "дейността на".

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Има думата за процедурно пред¬ложение господин Школагерски. (Шум и викове в залата)
Моля ви се, не сме наясно със закона! Много ви моля, много ви моля! След промяната на заглавието се променя съдър¬жанието на самия закон.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председтаел, уважаеми колеги! Изказвам се не като член на парламентарна група, а във възложеното ми от вас задължение като подпредседател на Законодателната комисия.
Има един принцип, който е основен и който съществува открай време. Чуйте ме внимателно и вземете отношение към него. Съдържанието на един закон стриктно трябва да отговаря на загла¬вието на този закон. Вие променихте заглавието на този закон. Цялата редакция оттук нататък на този закон трябва да отговаря на новото заглавие. Стрували се, че по това време и в това състояние на парламента той да извършва редакция текст по текст е невъзможно. Правя ви следното предложение: да спрем р азглежда-нето на този закон, да го върнем в двете комисии (викове в мно¬зинството "а-а-а"), най-напред при господин Сепетлиев, а след това да дойде в Законодателната комисия, за да се прегледа и съдържанието на всяка норма да отговаря на заглавието. Вижте не е неоходимо повече да ви убеждавам за нещо, което е естестве¬но. Не става дума нито за спиране на закон, нито за пречене на закон. Става дума за издаване на един нормативен акт, преци¬зен, такъв, какъвто трябва да бъде по съдържание един закон. Това ви казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли някой друг да се изка¬же, но моля да бъде юрист. (Шум и викове в залата)
Господин Марков, аз ще ви дам думата, но искам да се изкаже юрист от дясната страна на залата. Има думата госпожица Русева.

ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми народни представители! Извинете ме, но така не може да се работи. Залата прилича на снощния стадион "Васил Левски", заради което събитие работим и днес по до късно. Моля ви да се съсредоточите и да не бъдете толкова емоционални.
Промяната на едно заглавие не означава връщане на закона и то в двете комисии, които са го гледали. Първо, м-юго ува¬жавам господин Школагерски, но не мога да се съглася. Защото ако има някои несъответствия в термините, то те са само въпрос на редакция. Не мога да кажа, че заглавието прави закона един¬ствено. Още повече, че заглавието не е променено в такава степен, че да има един съвсем друг смисъл от първоначално предложе¬ния. Напротив, всичко това, което се е преложило от двете коми¬сии, е в стремежа си да бъде усъвършенствано това заглавие.
Ако обаче има думи, които са свързани със заглавието в по-нататъшните текстове, то те ще трябва да бъдат коригирани, както неведнъж ние сме го правили по други закони. По тези закони не сме връщали заради заглавия да бъдат разглеждани в двете комисии.
Затова аз предлагам сега всички допълнения, господин Бучков, коитосе направиха, да ги сложите на гласуване. А това беше: първото - да се замени думата "ръководства" с "ръководни органи", защото думата "членове" фигурира. И второто предложе¬ние на проф. Марков - то е също едно допълнение. Фактически трябва да имаме две гласувания за тези две думи: едното е за "ръководни органи", а другото е предложението на проф. Марков.
И мисля, че тъй като нещата се приемат много емоционал¬но, не се овладява залата, моля ви да започнем да гласуваме допълненията едно по едно. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо ще гласуваме предложе¬нието на господин Школагерски, понеже отлагането на разискванията сега се иска на друго основание, а не на първото основание. Затова моля, гласувайте за предложението на господин Школагерски за отлагане на разискванията, по съображенията, които той изло¬жи. След това вие ще решавате дали ще връщате или не. За връщане не може да се говори.
Чухте неговите съображения.

Днес затрудняваме прекомерно много и докладчика - шест часа докладва пред нас господин Вучков.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Защо не докладва и друг? ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма друг докладчик. Моля всички да гласуват.
Резултат; от всички 184 гласували народни представители, 81 за, 96 против и 7 въздържали се.
Отклонява се предложението за отлагане на разискванията. Господин Бучков, в процеса на гласуването ще коригираме предло¬женията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Колеги, за да спазим процедурата, тоест правилата за нашата работа, трябва да гласуваме предложе¬нието на проф. Марков, и след това ще ви кажа допълнението на господин Панев, защото текста го има при мен. Или текстът ще придобие следният вид:
"Този закон определя допълнителни изисквания за членовете на ръководните органи на научните роганизации и Висшата атестаци¬онна комисия".
Ето, това е фактически тестът, който трябва да се гла¬сува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте. Господин Бучков нека да не говорим много, за да могат да гласуват. Моля, гласувайте текста.
Резултат: от всичко 180 гласували народни представители, 105 - за, 77 - против и няма въздържали се. Приема се.
Господин Петър Марков си оттегля предложението. За обяс¬нение на вот господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Господин предсе¬дателстващ, дами и господа! Аз обяснявам своя отрицателен вот не като засегнат от закона, защото не попадам в неговите адре¬сати, а като народен представител и като човек, който мисля, че ще има известно отношение към развитието на образованието и науката.
Този закон наистина можеше да бъде отложен, за да бъде едакционно подобрен. Но лично аз не вижгдам смисъл от такава стъпка, защото един човек след нова фризура може да се разхубави,

но не може да поумнее. Тоест от този закон можеше да се направи един добър редактиран противоконституционен закон, който поставя нови проблеми пред науката. Защото той е създаден по инициатива¬та, изглежда, на нереализирани учени и безпомощни политици. Защото той се аргуентира от хора, които използват една юридиче¬ска еквилибристика, за да въведат в заблуждение непредубедените и за да спекулират с чувствата на ощетените. Защото не може да се твърди, че Законът за нормативните актове, приет през 70-те години, който е един правнотехнически закон и който в общи линии обслужва юридическата практика, е отменен по силата на непосредственото действие на Конституцията, а да се твърди, че Законът за вероизповеданията, който е един типичен политически закон и е приет в края на 40-те години, продължава да бъде един необходим закон за развитието на България.
Ето тези абсурди никой от вас няма да може да обясни, особено след време. Защото точното заглавие на члена, който гласувахте, и на заглавието на закона, би трябвало да бъде:
"Закон за дискриминация в областта на висшето образование и на науката". Възможно е да въведете и допълнителни изисквания в науката, но те трябва да бъдат с научно естество. А тези изис¬квания, които въвеждате, са от идеологически, отчасти от полити¬чески характер. И поради това те противоречат на чл. 6 от Кон¬ституцията.
Този закон е и полицейски, защото той отново въвежда изискването всеки да декларира какъв е бил и какъв не е бил. Защото в някои от научните съвети излиа, че трябва да попаднат само нехабилитирани преподаватели, тъй като мнозина от тях са преминали през различните структури на партийните организации. А мои колеги юристи могат добре да потвърдят, чегочно някои от тези хора никога не са правили кариерата си заради партийна активност, а заради своите способности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви се, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Точно заради това завършвам. Мисля, че този закон имаше известно морално право да бъде обсъждан, поне с добри чувства, макар и без надежди да промени науката, ако тези, които го бяха внесли, сложиха своите дипломи, научни степе¬ни и звания и бяха казали, че са готови да започнат всички от нула. Но те не направиха това нещо, защото както и преди, така и при новите условия, в науката трябва да докажеш нещата не с риторика, а да ги докажеш с нещо, което е налице.
Благодаря. (Ръкопляскания от блока на опозицията) ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Стоилов. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Стоилов. Имате думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, хРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Моят отрицателен вот по чл. 1 е съвсем основателен. Защото аз искам да изразя моето дълбоко несъгласие и възмущение с противоконституциоността на този чл. 1 и с неговата антидемократичност.
Вие, дами и господа, забравяте навярно, че научната сфера е характерна със своя вътрешен демократизъм, със своя толерантност и приемственост. Ако бяхте едни действителни законо-творци, тряваше да направите всичко възможно, щото парламентът да не се бърка в научната сфера, харак9терна със своята авто¬номност.
Неслучайно Законът за академичната автономия дава възмож¬ност съответните ръководни органи и съответните научни организа¬ции с научни средства и методи да решават своите въпроси и въз¬производство на своите кадри.
Цивилизованите държави затова са цивилизовани, защото признават науката като светих и не правят така, щото да се бър¬кат в нея по най-вулгарен начин.
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА СДС: Това е второ четене на законо¬проекта.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Вие обаче правите всичко възможно да натикате науката в портрета на дадена политическа сила. Въпре¬ки грешките в науката, въпреки трудностите в миналото, тя се развиваше, тя получаваше своето международни признание и оцеля.
Сега обаче вие вместо да направите всичко възможно в името на демократизма на науката, наистина да я превърнете в светая све-

тих, вие я правите да бъде един авгиев обор. Позор е това, което правите. Вулгарно е, наскърбявате учените. Унижавате тяхното достойнство, правите всичко възможно да им покажете, че днес България ще има политически пригодни и политически непригодни. Това е политика в дълбок анахронизъм на времето. Това е полити¬ка, сурогатна на пещерния антикомунизъм. Връщате семного назад, господа, съжалявам ви! (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
(Възгласи от блока на СДС: "БКП, БКП.")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Друго обяснение на вот нямаме.
Господин Вучков, имате думата по чл. 2 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Чл. 2 е в две алинеи. По ал. 1 има постъпили доста предложения.
Ще ви прочета основния текст.
"Чл. 2, ал. 1. Разпоредбите на този закон се отнасят до академичните, факултетните, научните съвети, ръководителите и техните заместници на висшите училища и факултетите им, на научните съвети, ръководителите и техните заместници на академии¬те и техните самостоятелни звена, както и на начунтие съвети, ръководителите и техните заместници на тези научни организации извън упоменатите научни съвети, на които имат правомощие да обявяват конкурси и да избират научни и преподавателски кадри, да откриват процедури и провеждат защити.
Ал. 2. Разпоредбите на този закон се отнасят и до Висша¬та атестационна комисия и специализираните научни съвети към нея".
Това е основният текст.
Предложение на проф. Марков.
Чл. 2, ал. 1 да добие следната редакция: "Разпоредбите на този закон се отнасят до ръководните органи на висшите учили¬ща, академиите, отрасловите научни институти и научните организа¬ции извън упоменатите, както и до техните академични, факултет¬ни и научни съвети, които имат правомощията да обявяват конкурси и да избират научни преподавателски кадри".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения има ли? ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Има и други предложения.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: Няма ли да раздадете предло¬женията?

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предложения от Харизанов. В ал. 1 на основния текст (не на този, който го прочетох на проф. Мар¬ков) след думите: "правомощията да", текстът да бъде: "произвеж¬дат избори за даване на научни звания".
ПРедложнеие от господин Георги Карев - от ал. 1 да от¬падне думата: "процедури".
ГЕОРКИ КАРЕВ (от място): Оттеглям предложението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, оттегляте го. Други предложения направени ли са? ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По ал. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да свършим с ал. 1. Има две предложения, направени в съответния срок. Има думата господин Петър Марков.
ПЕТЪР МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, го¬спожи и господа народни представители! Предлагам чл. 2 във връз¬ка с направените вече корекции да добие следния вид: "Разпоред¬бите на този закон се отнасят до членовете на ръководните органи на висшите училища, академиите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е ново предложение. Много ви моля. Вие вече имате едно предложение.
ПЕТЪР МАРКОВ: Искам да направя корекция на направеното вече предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това е техническа корекция. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А, това техническа корекция ли е?
ПЕТЪР МАРКОВ: Да.
"Разпоредбите на този закон се отнасят до членовете на ръководните органи на висшите училища, академиите, отраслови¬те научни институти и научни организации извън упоменатите, както и до членовете на техните академични, факултетни научни съвети, които имат правомощията да обявяват конкурси и да изби¬рат научни и преподавателски кадри."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Георги Божинов. Само допълнение и поправки към това, което обсъждаме. Нови предложе¬ния не могат да се направят.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги народни представители, виждам, че предложенията валят. Редакциите се

увеличават. Но бих искал да подчертая, че вече гласуваните от вас текстове до голяма степен ограничават кръга на възможните предложения, тъй като вие вече гласувахте, че става дума за членовете на ръководните органи на научните организации. А трите закона, които десатват в България и не са отменени и уреждат същия кръг обществени отношения, изрично са посочили що е ръко¬воден орган на висше учебно заведение. Там влизат: общото събра¬ние, което никой от вас не спомена дотук, влизат академичният, факултетният и катедреният съвет. И тук трябва да бъде сложена точката. Научните съвети при тази редакция, която вие приехте на заглавието и на чл. 1, излизат от обсега, от кръга на вече посочените с тези приети текстове, и това е щастие.
В цялата трагедия на този закон искам да ви призова и предлагам освен научните съвети, които отпадат по силата на приетия текст, да отпаднат и колективните органи на научните организации, които по силата на законите присъждат научни степе¬ни и звания. И в това, уважаеми колеги, има голям смисъл.
В дискусията, която се разрази по страниците на периодич¬ния печат, се защитаваха две различни мнения.
ГлАС ОТ БЛОКА НА СДС: Това правеше в. "Дума". ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Моля да ме чуете най-напред. Посочваше се, че с този закон се нарушава текстът на Конституцията, че никой няма право да ограничава правата по политически причини за заемане на определена длъжност. Когато се ограничава това право по отношение на ръковдна длъжност, ръководител на катедра, декан, ректор или директор на научен институт, това още не е пълната трагедия на българската наука. Истинските учени нямат афинитет към тези ръководни длъжности.
Но искам да ме чуете, въпреки че залата е много разстрое¬на в този момент.
Ще бъде трагедия за българската наука, ако отстраним поне един учен със световно или национално значение от органа, с който е призван да присъжда научни степени и звания. Защото в науката решението за дисертабилност на една работа, за приз¬нание или отхвърляне на един научен труд е онзи единствен кри¬терий, който тя регулира и показва нейната тенденция. На истин¬ската наука, господине...

Ето защо аз ви призовавам да не намаляваме потенциала на българската наука и да не изваждаме от академичните, факул¬тетните и научните съвети сивото вещество на България. ("Е-е-е" от блока на СДС)
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Кое е това сиво вещество?

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз искам само с още две имена да контри¬рам вашия възглас. Вносителят на този закон - господин Панев, е физик и той ще ме разбере.
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Божинов, отклонявате се от темата. Много ви моля.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В България има хиляди публикации, българ¬ски автори, имат хиляди патенти, но научните открития се броят на пръстите на едната ръка. Господин Панев, на вас говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Божинов, много ви моля, отклонявате се от темата, ще ви прекъсна. Научно откритие има и Тодор Живков, нали знаете.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Научно откритие има и в областта на физиката. Професор д-р Велко Заячки, физик, е автор на това откритие и вие вероятно го уважавате като свой колега. Една година този човек е бил партиен секретар на Факултета по металур¬гия. Значи ли, че в този недостиг на научен потенциал, в това техническо учебно заведение ние ще отстраним един човек, който е носител на едно от трите открития в България, да даде своя принос в българската наука, затова, че е бил партиен секретар? (Силен шум в блока на СДС)
Затова, уважаеми господа, с такива решения вие намалявате потенциала не само на науката, но целия потенциал на България. И точно така се раждат противоречия и конфликти, за които отговор¬ните политици в България ви предупреждават вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предупреждавам ви, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И аз искам да ви предупредя, уважаеми колеги (частични ръкопляскания от блока на БСП).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Искате реплика? Имате думата.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Правя реплика на господин Божинов. Страховито звучеше тази приказка: ще ликвидираме сивото вещество на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие имате ли карта, господин Харизанов?
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Остана там... (посочва мястото си).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сигурно не се дължи на сивото вещество. (Оживление в залата)

ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Да видим сега кое е това сиво вещество:
не са били членове или кандидат-членове на Политбюро и Секрета¬риата на Централния комитет. Не са заемали длъжности на отчет на Политбюро. Не са били щатни или доброволни сътрудници на държавна сигурност. Не са компрометирани с участие във възродител¬ния процес. Не са били щатни преподаватели в академиите за обще¬ствени науки и във висшите школи на КГБ и Държавна сигурност. Това са хората, които ние и този закон засяга. (Шум в залата)
Тя не пречи на нито един професор. Нито един професор няма да загуби своята професура. Но ние сме против това хора, които са били полицаи, хора, които са били чужди агенти, хора, които са били политически лица, те да управляват българската наука. Срещу тях е насочен този закон. Истинският учен не се натиска толкова да бъде ректор, да бъде декан или нещо друго в управлението. И ние това му оставяме. Той ще си работи. Никъде тук не пише, че забраняваме на членовете на Българската комунисти¬ческа партия да заемат тези места. Ние искаме да забраним на тези хора, и то временно, които не са били учени, а са ползвали своята партийна принадлежност, за да осъществяват тъй наречената ръководна роля на партията в науката. (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплика ли? Имате думата. Госпо¬дин Божинов, трябват три реплики и тогава ще ви дам думата за дуплика.
ГЕОРГИ ИГНАТОВ (СДС): Господин Божинов, много обидихте българските учени, които не са се реализирали, казвате. Знаете ли защо някои български учени не са се реализирали? Искам да ви прочета едно писмо:
"Окръжен комитет на Българската комунистическа партия -Пловдив, отдел еди-кой си, 19 май 1972 г., № 608. До еди-коя си. . .
Другарко еди-коя си, от направената проверка се установи, че не сте допусната до конкурс поради политически причини... (точно и ясно). (Силни възгласи от блока на СДС)
Ръководството на ВИХВП не е процедирало съгласно Правил¬ника за научните степени (значи има правилник за научните степе¬ни, който не я допуска), като ви уведоми в определения срок за решението си, за което му е било обърнато внимание.
Окръжен комитет на БКП - Пловдив.

Секретар Любен Василев (мойсъученик). (Ръкопляскания от блока на СДС)
Това е цинизъм. На това обаче българският народ му вика "гьонсуратлък".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, това е турска дума. (Ожив¬ление в блока на СДС)
Господин Мицев, имате думата за реплика.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателст¬ващ, въпросът е следният: ние никого не лишаваме от правото да бъде преподавател във висше учебно заведение и неуморно да се труди за възхода на българската нация....
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Кои сте вие?
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Но питам аз: как ще се процедира с това мислене например като на един от бившите ректори на Висшия инсти¬тут за народно стопанство - Дарна, е идеологически институт. И е проф.д-р по политикономия на социализма?! Как така толкова бързо като наследник на барон фон ветропоказател-Щайн стана преподавател по "Икономикс"? Как мога да ви дам научно определе¬ние за табуретка, че табуретката била уред за сядане без обле¬галка, и че вратата е отвор в стената, предназначен за свободна циркулация на стоки, материали и хора? А асансьорът е вертикално превозно средство. И същите тези хора са професори, доктори и мастити партийни тузове. И като го питаш: "Къде беше?", казва:
"Бях в Окръжния комитет"У Като че ли там ходят по голяма нужда прави. (Възгласи в блока на СДС)
След това, питам аз, кои са тези мастити учени, които отрекоха правото на българите в Пиринска Македония да се наричат българи? Тук зад мен на Великото Народно събрание стоеше една личност, която е и академик при това, представете си, който има много произведения, които отричат качеството "бъгарски граж¬данин" и "българин" на жителите на Пиринска Македония.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви, господин Мицев...
МАРГАРИТ МИЦЕВ: ето защо аз ви препоръчвам да гласувате тези временни мерки. (Частични ръкопляскания и одобрителни въз¬гласи в болка на СДС)
ПРЕДСЕДТАЛЕ КАДИР КАДИР: Само че господин Николай Тодоров не стоеше зад вас.
ИМате думата за дуплика.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ; Ще се възползвам от чудесната възможност на трите изказвания.
По повод на първия оратор. Ако той има пред себе си изречението "Иван е гений на з-лото" и ако той прочете това изре¬чение донякъде, то може да изглежда така: "Иван е гений". Госпо¬динът чете до т. 6 и просто беше го срам пред публиката да проче¬те т. 8 и т. 9 от този закон. Това е моята дуплика на вашата реплика, господине.
Второ. Те са, че вие забранявате на хора, които са били секретари или членове на партийни комитети, а много често това бяха най-достойните хора (шум мна неодобрение в блока на СДС). Аз го повтарям. Твърде често това бяха много достойни хора!
В отговор на втория господин. Той ми чете едно писмо, което аз моля да бъде проверено дали не е взето от горялата архива на Партийния дом, господине.
Второ, вие казвате, че един окръжен комитет е писал кой може да бъде допуснат до кокурс. След този закон ще трябва да се получават писма във вузовете, че Координационният съвет декларира, че този човек може да бъде избиран, тоест вие не внасяте нищо ново. Няма смяна на системата! Има смяна на хората, които се ползват от същите правила на играта, господа.
На господин Мицев: да го съжаля и да не му отговарям? Но не мога да не му кажа: да, господине, тук е ключът на пробле¬ма. Вие говорите, че някой станал професор с това, че е описал що е отвор и вместо дупка го е нарекъл врата. Има и такива про¬фесори в България, но затова е нужен Закон за научните степени и звания и интервал, в който всеки да се акредитира към новото звание, като отговори на критерииет, тоест действително научни критерии. А тук вие ги подменяте с чисто политически и това е голямото нещастие - че вие доминирате в този парламент, го¬спода.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: За изказване има думата госпо¬дин Руслан Семерджиев.
Моля, никой да не излиза. Господин Семерджиев, нямате врезе за изказване. Само една минута.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ )СДС): Тя ще стигне.
Аз искам да се противопоставя на предложението на госпо¬дин Божинов за ограничаване на обхвата на закона, съгласно чл. 2 от предложения законопроект. И ще ви кажа защо.
Господин Божинов, вие самият заявихте, че впъреки всички старания на Българската комунистическа партия... (шумв залата, реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има още три минути. Много ви моля. Аз гледам по моя часовник... Репликите ще ги оставим за сряда.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: ... да развие българската наука има изключително малко изобретения в тази страна. И вие самият ка¬захте, че се броят на пръстите на едната ръка. Защо?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Подменяте ми думите. Не изобретенията, а открития. Откритията в България са три.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Открития, открития, да. Благодаря за уточнението!
Защо обаче се получи само така, че има толкова малко открития в българската наука? Защо? Защото системата на издига¬не на българските научни кадри беше порочна и установена от Българската комунистическа партия. (Шум в залата, реплика "бра¬во").
И ето тук (показва някакъв документ) аз нося един доку¬мент, който казва следното: "Основни изисквания и процедури при издигане и развитие на научнопреподавателските и изследова¬телските кадри във ВМЕИ "Ленин". Един технически университет, кръстен на името на един международен бандит и престъпник. (Шум в залата, реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Господин оратор, много ви моля. Ще продължите...
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ:... И какво е главното събражение в тези основни изисквания и процедури:
"Издигането на тези научни кадри да бъде последователното и неотклонно прилагане на класово-партийния подход при подбора

на кадрите". Това е много научното определяне и издигане на учени, способни и т.н.
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Семерджиев, много ви моля.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: "Главната отговорност за кадровото издигане и развитие на научнопреподавателските и изследовател¬ските кадри..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не искам да ви прекъсвам, но много ви моля.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: .. "носят съответните партийни органи, партийни гурпи и първични партийни организации."
Къде тук става дума за научни способности, за някакво необходимо най-малкото образование? Дори и за това не става дума.
Какво е другото основно изискване? "Да е бил и да е на изборна работа в партийната, комсомолската или друга обще¬ствена организация или на ръководна административна работа на ниво факултет с положително"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Семерджиев, много ви моля. Обещахте две минути.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: И съвсем накратко: "Документите на кандидатите, които искат да бъдат издигнати, се разглеждат в партийната група, която предлага, кои от кандидатите се допускат за участие в конкурси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Оставете време за съобщенията. РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Ето механизма, по който беше унищо¬жена българската наука...
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): "И интелигенция" РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: ... И ако има някакъв портрет, както госпожа Величкова каза, че ние сменяме политическия портрет на българската наука, да, сменяме го. Сменяме и щемахнем този портрет на некомпетентната наука в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Господин Семерджиев, много ви моля.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: И ако някой, някога е унижавал българ¬ските научни работници, то това бяхте вие, членовете на бившата комунистическа партия. (Единични ръкопляскания от мнозинство¬то).

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да ви благодарим на вас. За днес приключихме.
Едно съобщение. Преди малко наложих дисциплинарна мярка на господин проф. Спасов, а това е в нарушение от моя страна на чл. 104. Затова отменям наложеното наказание. Не се предвиж¬да "забележка" за подобно нарушение, а "напомняне". Благодаря ви много. Репликите в сряда. Госпожа Томове, записахме, реплики¬те в сряда.
Утре от 9,00 часа.
(Закрито в 20 ч. и 35 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Савов ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир СЕКРЕТАРИ:
Христо Атанасов Руслан Семерджиев
Форма за търсене
Ключова дума
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ