Председателствали: заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Илхан Мустафа и Трифон Митев
ПРЕДСЕДТАЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добър ден, уважаеми колеги. Моля, побързайте с регистрацията, за да можем да започнем днешното заседание.
Уважаеми госпожи и господа народни представтиели, моля ви заемете местата си в пленарната зала. (Звъни.)
Откривам днешното заседание. В пленарната зала има необхо¬димия кворум.
Тук ли е господин Мехмед Хасан Тибер? Моля, господин Мехмед Хасан Тибер, заповядайте, за да положите клетва.
Искам да прочета решението на Централната избирателна комисия:
"На 15 септември 1992 г. са прекратени предсрочно на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България пълномощията на народния представител Свилен Огнянов Капсъзов, избран с листата на Движението за права и свободи в 1. избирателен район - Благоевград.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представтиели, общински съветници и кметове следва да бъде обявен за народен представтиел следващият кандидат в изби¬рателната листа. С оглед гореизложеното Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за народен представтиел в 1. избирателен район -Благоевград, Мехмед Хасан Тибер".
Моля ви, господин Тибер, заповядайте за полагане на клетва! Моля, народните представтиели да станат! (Всички народни представители стават прави. Председтаелят Снежана Ботушарова чете текста на клетвата, а господин Мехмед Хасан Тибер повтаря след нея.)
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на странтаа и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляска¬ния в залата.)
Добре дъшъл в парламента! Поздравявам ви с "Добре дошъл" и заповядайте, за да подпишете клетвения лист. (Мехмед Хасан Тибер подписва клетвения лист. Всички депутати заемат местата си.)
Ще прочета и постъпилите законопроекти за обсъждане от Народното събрание за времето от 23 септември до днес.
Постъпил е законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е господин Йордан Ганев и група народ¬ни представители. Законопроектът е разпределен в Законодателна¬та комисия, Комисията по образованието и науката, Комисията по културата.
Постъпил е законопроект за възстановяване собствеността върху одържавени недвижим/) имоти. Вносители са господата Дако Михайлов и Константин Размов. Разпределен е на Законодателната комисия и на Икономическата комисия.
Постъпил е законпороект за възстановяване на някои тър¬говски дружества. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е в Законодателната комисия и Икономическата комисия.
Постъпил е законопроект за прекратяване, пререгистриране и предаване на имуществото на държавата на някои сдружения с нестопанска цел. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е в Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия.
Постъпил е проект за решение за установяване от Консти¬туционния съд конституционността и законността на действията на Президента на Републиката. Вносители са група народни пред¬ставители. Разпределен е на Законодателната комисия и на Комиси¬ята по външната политика.
Постъпил е проект за решение за даване съгласие Министер¬ският съвет да извърши предварително плащане. Вносител е господин Георги Пирински. Проектът е разпределен в Законодателната коми¬сия, Комисията по бюджета и финансите и в Икономическата комисия.
Постъпил е законопроект за осигуряване есенните земедел¬ски стопански работи от ликвидационните съвети на обявените в ликвидация организации по § 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители са господата Кон¬стантин Размов, Маньо Манев и Хасан Али. Законопроектът е раз¬пределен в Законодателната комисия, Комисията по земеделието, Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия.
Постъпил е също така законопроект за юридическите лица. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е в Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финан¬сите.
Постъпил е законопроект за Върховния администратиевн съд. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е в Законода¬телната комисия.
Има също постъпил законопроект за българите в чужбина. Вносител е господин Велко Вълканов. Разпределен е в Законода¬телната комисия, Комисията по правата на човека, Комисията по земеделието и Икономическата комисия.
И има още два проекта за решения.
Първото е проект за решение за неотложни мерки в осъще¬ствяването на аграрната реформа. Вносителите са господата Зла-тимир Орсов, Маньо Манев, Ангел Димов. Той е разпределен в Зако¬нодателната комисия, Комисията по земеделието и Икономическата
комисия.
И последното постъпило решение, по-точно проект за реше¬ние, е за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 100 от група народни представтиели. Разпределен е в Законодателната комисия.
Общо на брой 12 проекта. Това е информацията, за постъ¬пилите законопроекти и проекти за решения, която съобщаваме всяка сряда. Всяка сряда тази информация ви я съобщаваме.
Уважаеми госпожи и господа народни представтиели, имате проекта за програма за работата на Народното събрание. Този проект е за две седмици. Моля за вашето мнение по него, преди да го гласуваме.
Заповядайте. След това господин Златаров. Нека първо господин Попов да се изкаже.
ГЕОРГИ ПОПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За протокола - Георги Попов, 19. Избирателен район, БСП.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам точка трета от дневния ред - "Второ четене на законопроектаз а допълнителни изисквания към научните организации и ВАК", да бъде отложена и да отпадне от програмата за тези две седмици. Мотивите ми за това: днес в Комисията по образование и наука бе разпространено писмо до президента д-р Желев, подписано от Джери Лейбър - изпълнителен директор на "Хелзинки Уоч".
В него се казва, че Джери Лейбър изказва мнението, че законът е обезпокоителен, тъй като той предвижда наказания за минала дейност, която в повечето случаи не е била нито крими¬нална, нито в противоречие със законодателството.
Законът включва презумпцията за вина, само защото лицето е заемало политически или служебен пост в дискредитираната днес организация, без дори да се опитва да се покаже, че лицето е действало по криминален, репресивен или коруптивен начин.
Това налага двете комисии...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Попов, не заб¬равяйте, че все пак нашият парламент е български. И българските народни представтиели ще решат. Много ви моля!
ГЕОРГИ ПОПОВ: Колеги, аз отчитам това и затова предлагам допълнително Комисията по образование и наука и Законодателната комисия да се запознатя с този документ и тогава да продължи обсъждането. Благодаря. (Шум в залата и изразено неодобрение от страна на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вашето предложение е да отпадне тази точка от дневния ред за тази програма.
Господин Златаров има думата. След това, госпожа Мари¬нова, ще ви дам думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, ува¬жаеми колеги! Предлагам т. 15 от дневния ред да стане първа или втора точка от дневния ред.
Съображенията ми са следните: тази точка беше предвидена за разглеждане в петък, но понеже нямаше време остана за днес. И второ, тя е свързана с преброяването на страната, което е на 4 декември и няма време за повече отлагане. Става въпрос за едно проекторешение от три изречения за някои допълнения във връзка с преброяването в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Златаров, т. 1 или т. 2? Точка 2.
Госпожа Маринова, имате думата.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Клара Маринова, 29. Хасковски избирателен район, Българска социалистическа пар¬тия.
Уважаеми колеги, позволявам си, преглеждайки програмата за работата на Народното събрание тази седмица и през другата отново да повдигна въпроса за една точка, която ние отдавна вкючваме непрекъснато като предстояща в дневния ред, но за съжа¬ление до този момент все още не е влязла за разглеждане. Това е точката за избор на ръководител на Българското национално радио. Както е известно, Комисията по радиото и телевизията има изработен доклад. По изричното обещание на председателя на комисията до днешното пленарно заседание този доклад трябваше да бъде внесен в Председателството, за да го има предвид, когато изработва програмата за тези две седмици.
Бих си позволила да настоявам да подложим на гласуване тази точка, тъй като всички възможни срокове, които бяхме опреде¬лили и като комсиия, и като Народно събрание, вече ги пропус¬нахме. Струва ми се, че това е един важен проблем, който би следвало поне в тези две седмици да фигурира в дневния ред с оглед на това, независимо на кое място е поставен като проблем, да бъде разгледан. И затова бих ви помолила да го подложим на гласуване. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Георги Панев има думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважа¬еми дами и господа народни представители! Не може да се отрече завидната последователност и упоритост на лявата страна от залата в опитите да свалят този закон от дневния ред. Днешният опит е трети опит. На миналото заседание, а и преди няколко заседа¬ния азц много добре и точно казах: обяснимо е,тази упоритост е напълно обяснима, защото са силно накърнени интересите на комунистите в тази страна. И, напротив, защитават се интере¬сите. ..
Но сега по същество. Протестирам срещу направеното пред¬ложение за сваляне от дневния ред на Закона за научните органи¬зации и Висшата атестационна комисия, който е преминал на първо четене, второто четене на който е започнало и е прието заглавие¬то и първия член.
Протестирам по следните причини: основният мотив на господин Попов беше, че е разпространено някакво писмо от ню¬йоркската асекция на "Хелзинки Уоч" и въз основа на това писмо, в което се изказва определено мнение за закона, дебатите трябва да бъдат отложени за становище на Комисията по образованието и науката.
Длъжен съм да кажа следното: този законопроект е преми¬нал през Комисията по образование и наука, където с 14 гласа "за" и само 3 гласа "против" е предложен на вашето внимание. Преминал е през Комисията по правата на човека. Ако не селъжа, предпоследното изречение в заключението от становището на тази комисия гласи, че "законът не накърнява конституционно закрепе¬ните права за упражняване на труд и професия". Преминал е през Законодателната комисия. Подготвен е изцяло за второ четене, което господин Джеров може да потвърди.
А сега за това писмо. Аз не знам кой, кога и как го е разпространявал. На мене ми беше въречн един ек9земпляр от господин Сепетлиев. Дали такива екземпляри са връчени на други депутати, членове на комисията, аз просто не знам, защото такова разпространяване официално не е имало. Това първо.
Второ, това писмо е адресирано до господин Президента. И аз питам: въз основа на какво едно писмо, адресирано до госпо¬дин Президента, който не е изразил желание до момента да зинама-ва парламента с този въпрос, едно такова писмо е разпространено, както се твърди, даже не е и разпространено между депутатите.
Освен това ми се струва за небезполезно да напомня, че председтаелят на българската секция на "Хелзинки Уоч" е госпо¬дин Румен Воденичаров. А лично председателят на нюйоркската секция на "Хелзинки Уоч", с когото съм имал разговор в продълже¬ние на два часа, не мога да го нарека уважавания от мен господин (не му помня името). И ще ви кажа защо. Защото в този разговор ние стигнахме до едни заключения относно закона, а след това в разговора си с господин Президента и в изявлението, което президентът направи от негово име по телевизията същата вечер преди няколко месеца, беше казано точно обратното.
Поради изложените от мен съображения аз протестирам и този закон трябва да остане да се разгледа на второ четене, както му е редът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля по същество по тази точка да не започват разисквания. Има предложения, които ще се гласуват. Така че ще се каже мнението.
Давам думата на господин сепетлиев като председател на Комисията по образованието.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Понеже беше засегнато моето име, искам тук да дам известни обяснения на колегите от дясната страна на за¬лата. Вчера получих от Секретариата на Народното събрание това писмо на английски, което трябваше да бъде разгледано от комиси¬ята. Нямайки голямо деление в онези, които са написали това писмо, аз направих опит да проуча какво представлява "Хел-зинки Уоч". Подобна информация не можах да получа нито от господин Любен Кулишев, нито от Външния отдел на Народното събрание. Затова преведох писмото и го дадох единствено на гонподин Панев, понеже засягаше неговия закон. Не съм го давал абсолютно на никого другиго и просто се учудвам как е достигнало до ръцете на колеги от лявата страна на залата. (Шум в залата.)
Искам да кажа още две думи, колеги. Законопроектът, който се предлага от господин Панев, е доста спорен. По същество този закон е репресивен, но има нужда от него, защото в момента 70 на сто от хабилитираните лица във висшите учебни заведения и научните институти са членове или бивши членове на комунисти¬ческата партия. В момента има обявени над хиляда конкурса за хабилитирани лица. И тези, които в момента ще решават съдбата
на тези конкурси, знаете вече те са политически ангажирани.
Затова нашето решение беше да се въведе първо мораториум за нови конкурси и за увеличение на онези, които работят в науч¬ни учреждения и във висши учебни заведения, след това да се направи атестиране, а след това въз основа на атестирането да се отстранят онези, които не заслушават да носят името "научен работник". Ето това е цялата история Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Мариела Митева има думата.
НАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми народни представители, уважаема госпожо председател! Аз поддържам пред¬ложението Законът за допълнителните изисквания... да отпадне от седмичната програма на Народното събрание. Съображенията ми за това са следните: България е ратифицирала Конвенция 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите през 1961 г.В чл. 1 на тази конвенция се дава едно широко определе¬ние на дискриминацията и то звучи така: "За целите на тази конвен¬ция. . .
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Митева, нека не влизаме по същество.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Аз не навлизам по същество. Няма да обсъждам закона. Просто аргументирам защо според мен не следва да влезе в дневния ред на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има предложение и нека с гласуване залата да реши.
МАРИЕЛА МИТЕВА: "... дискриминацията включва: всяко различие, изключване или предпочитание основано на политически убеждения, което води до премахване или нарушаване на равен¬ството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите."
В Рекомендация 111, която придружава Конвенция 111, Международната организация на труда казва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много ви моля, не цити¬райте повече!
МАРИЕЛА МИТЕВА: Международната организация на труда казва, че "дискриминация е и лишаването от възможност за повиша¬ване съгласно опита и старанието".
Следователно този закон по същество представлява наруше¬ние на Конвенция 111 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Републи¬ка България.
По текст с подобно съдържание в друг закон Конституцион¬ният съд е взел становище. Разбира се, Народното събрание може да разгледа и приеме този закон, но за мен това би означавало излишно губене на време в момент, когато българските избиратели очакват от нас да решим проблемите с безработицата, пенсионира¬нето и т.н.
Ето защо аз ви моля да не губим времето на Народното събрание и да уважаваме себе си. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Понеже това са предложе¬ния по дневния ред, реплики и дублики няма да има.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРИН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Бих искал да внеса известно уточнение по отношение на писмото на Джери Лейбър от "Хелзинки Уоч". В него "Хелзинки Уоч". В него "Хелзинки Уоч" е обезпокоен от не-етичния език на новия закон, който предвижда наказание освобож¬даване от работа.
Доста време мина от нашия проект и вие виждате, че там не става въпрос за освобождаване от работа, а освобождаване от ръководни постове в академични съвети, във факултетни съвети, т.е. в такова място, които членуващите в окръжни комитети на партията, партийни секретари на висши заведения не бива да взе¬мат отношение по назначаването на новите хабилитирани лица и да ръководят тези клиники.
Така че това писмо има редица неуточнени неща и аз не зная кой е уведомил "Хелзинки Уоч", че ние имаме намерение да освобождаваме от работа. Никой няма да бъде освободен. Тези хора, които са били членове на партията, които са работили, ще имат възможност пак да продължат своята работа като научни работници, но няма да бъдат в тези институции, които вземат решения за хабилитиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, не по същество. Тази точка още не сме я потвърдили, а почнаха по същество споро¬вете. Господин Джаферов има думата.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (СДС): Уважаема госпожо председтаел, уважаеми колеги! Взимам отношение по програмата, предложена ни за работа на Народното събрание от 30 септември до 9 октомври, и най-вече по т. 7 от дневния ред.
В тази точка са включени следните три подточки:
- законопроект за разсекретяване на досиетата, внесен от народния представител Георги Марков;
- проект за решение във връзка с утвърждаване на списък на народни представтиели, членове на Министерския съвет, пре¬зидентската институция и т.н., внесени от народния представи¬тел Христо Бисеров;
- проект за решение във връзка с отмяна на решението на Великото Народно събрание от 24 април 1991 г., относно зло¬намереното оглсяване на данни за народни представтиели, внесено от група народни представтиели.
Така подредени нещата в т. 7 от дневния ред ще ни вка¬рат в едно блато и ние няма да свършим абсолютно нищо. Освен това е противоконституционно и против Правилника за дейността и организацията на Народното събрание.
Първо, законопроектът, внесен от Георги Марков, не е разглеждан в Комисията по национална сигурност. Не зная дали е разглеждан в Законодателната комисия.
Проектът за решение във връзка с отмяната на решението на Великото Народно събрание също не е разглеждан в Комисията по национална сигурност. Отново си задавам въпроса дали това е разглеждано в Законодателната комисия? Доколкото зная тези два въпроса не са разглеждани там.
И в този смисъл аз предлагам т. 7 да се изчисти и да остане точно така: "Обсъждане на проекта за решение във връзка с утвърждаване на списък на народни представители, членове на Министерския съвет, президентската институцияи т.н., внесен от народния представтиел Христо Бисеров."
Предлагам да подложите след това и на гласуване така изчистената т. 7 от седмо място да отиде на второ място в дневния ред и да стане т. 2. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Владислав Даска¬лов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Моля искането за изваждане от дневния ред на т. З да остане без последствие, тъй като поставянето му на гласуване е невъзможно поради разпоредбите на чл. 66, ал. 2 от Правилника за организаицята и дейността на Народното събрание, в който текст се казва, че "след като един законопроект бъде приет на първо гласуване, други законопроекти, които уреждат същата мате¬рия и са внесени евентуално (ако се внесат сега след тези възра¬жения) след започване на пленарното обсъждане на приетия на първо гласуване законопроект, могат да бъдат обсъдени, ако вноси¬телят ги представи като законопроект за изменение и допълнение на съответния закон.
При това положение... (реплика от отопизицята: "няма нищо общо"). Общото е налице. При това положение аз ви моля да не поставяте въобще на гласуване предложението за изваждането на т. З от дневния ред, тъй като ние не сме длъжни да продължим
приемането на останалия текст от същия закон. След като е започ¬нало на второ четене, ние можем да правим само измененият допъл¬нения към този текст от закона и то само в предвидените в общия ред на правилника правила за приемане на законите. Едно решение на Народното събрание, с което да извади от дневния ред един поставен вече на второ четене закон, това би противоречало на същия този правилник.
ПРЕДСЕДТАЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Любомир Павлов има думата.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Напълно подкрепям направеното преди около две минути предложение с едно уточнение. Тук е неправилно цитирано. Такъв проект за решение във връзка с отмяна на решението на Великото Народно събрание, това не е точното име. Името е съвсем различно - във връзка с огласяване¬то и с информация на специалните служби.
По това проекторешение и по проекторешението, внесено от господин Христо Бисеров, се произнесе Комисията по национал¬ната сигурност. И тя даде становище, което обединява двете проек¬торешения, като за това послужи текстът на проек9торешението, внесено от господин Христо Бисеров.
Затова аз предлагам просто това проекторешение да остане като един текст, единствено за това проекторешение има станови¬ще на Комисията по националната сигуронст, това е обединеното становище.
Подкрепям напрвеното предложение то да стане т. 2 от дневния ред.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Евгений Матинчев има думата.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правят се най-различни предложения по дневния ред, но аз ви моля т. 1 - второ четене на законопроекта за изменение и допълнеине на Кодекса на труда - да си остане т. 1 и с обичайната продължителност от два часа.
Искам да изразя пред вас, че след като проучихме при нормален график за обсъждане на Кодекса на труда, той ще може
да бъде приет при сегашните процедури на неговото приемане на по-рано от края на м.ноември.
В Комисията по труда и социалното осигуряване имаме много писма от фирми, предприятия, с които те изразяват своето недоволство от забавянето на приемането на Кодекса на труда и просто молятда дадем временно тълкувание за решаване на проб¬лемите, които в сегашния период са нерешими при стария Кодекс на труда.
Аз моля народните представители да подкрепят моето предло¬жение, но имам молба лично и към Законодателната комисия да обсъдят евентуално процедури, които биха ускорили приемането на Кодекса на труда.
Искам да ви кажа, че това, което ни остава, дава като текст подобни възможности.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Петров има думата.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Георги Петров -БЗНС "Никола Петков" в СДС.
Уважаеми колеги, аз предлагам т. 8, а това е първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсии¬те да стане т. 2. Това са именно тези пенсии за селскостопански¬те работници, което вече се отлага дълго време. Аз още на 8 юли бях отправил питане, а след това и въпрос до министъра на социалните грижи, обаче досега все нали се отлагат петъчните питания, не можа да се разгледа. След това имаме и внесен законо¬проект. Нека този въпрос да се разгледа по-напред, тъй като знаем, че първо, хората не получават кой знае какви големи пен¬сии; второ, да удържаш 0,35 лева на един лев, и то на хора, които са на пенсионна възраст, смятам, че те нямат стимул да работят. И тъй като не много места вече просто заплатите не се изплащат, тъй като се чака да влезе този закон в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, не по същество, господин Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ; Ето защо аз моля още един път въпроса за селскостопанските пенсии, който е изключително важен, а това се отнася за 200 000 стари хора, да бъде отнесен на мястото
на т. 2, това е второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря ви за вниманието.
Правя и процедурно предложение също да спрем изказвани¬ята, тъй като стана четири без десет.
ПРЕДСЕДТАЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега има предложение да се прекратят разискванията по дневния ред. На противно стано¬вище е госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, госпожо председател. Аз взимам думата с процедурно предложение, но, разбира се, ще се възползвам от това да помоля нашия колега господин Петров все пак да позволи на всички онези, които имат какво да кажат по дневния ред и по днешната процедура, да сторят това.
Моето предложение не е пряко свързано с точките в дневния ред и затова умишлено изчаках, след като всички колеги, които имаха конкретни предложения, вече са ги направили.
Известно е напрежението, което съществува не само сред учителските среди, но и сред учениците във връзка с въвежда¬нето на задължителните зрелостни изпити и то за онези, които са в последния клас на своето гимназиално образование. И това става именно сега, в началото на този последен клас.
На връщане от моя избирателен район - 7. Габровски изби¬рателен район - аз съм донесла тук тревогата на зрелостниците от Габрово, изразена в съответен документиран вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Поптодорова...
ЕЛЕНА ПОПТОДОРАВА: Онова, което бих искала да предложа, госпожа председател, е, - аз зная добре, че то не може да бъде точка от дневния ред, но онова, което бих искала да предложа, госпожо председател, е поне ние да направим нещо, за да нама¬лим това напрежение, с което започва сегашната учебна година. Нека чрез гласа си народното представтиелство да упълномощи, за да не кажа, да настои пред Комисията по образованието и нау¬ката в рамките на дена седмица, т.е. идната средя, да се произне¬се по въпроса за задължителната матура, която се въвежда, пак казвам, е твърде късен срок и в нарушение на Закона за образо¬ванието, който бе публикуван преди по-малко от година в "Държа¬вен вестник", а именно на 19 октомври м.г.
Така че оставям пред вас този документационен материал и отново повтарям процедурното си предложение - да упълномощим Комисията по образованието и науката да се произнесе по този проблем в рамките на една седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Поптодорова, много ви моля, не продължавайте да нарушавате правилника.
Може би 240 от народните представители биха искали да кажат нещо тук на микрофона, за да ги чуят техните избиратели, но моля ви, правете го в избирателните си райони. (Шум в залата.)
Моля ви, има процедурно предложение за прекратяване на разискванията по дневния ред, но аз към двамата председатели на комисии - господин Сепетлиев и господин Джеров - имам опре¬делени въпроси.
Първо, въпросът е един и същ и аз го задавам: може ли законопроект, който е на второ четене и е започнало неговото обсъждане, да бъде свален от седмичната програма. Първо, моля,
господин Сепетлиев, да каже, тъй като това е законопроект, по който водеща е неговата комисия. Има предложение да не е в тази програма. Можем ли да го изключим от двуседмичаната програма? Той е на второ четене.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Димитър Сепетлиев, 30. Шумен¬ски избирателен район.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Смятам категорично, че законопроект, който е внесен в пленарната зала на Народното събрание и по който има на първо четене прието, проведено гласуване, и на второ вече някои от членовете са влез¬ли, гласувани са, не може да бъде отхвърлен и свален от разисква¬не в пленарната зала. Това е моето становище. (Ръкопляскания от СДС.)
Второ, намираме се в едно деликатно положение, че срещу законопроекта има изразено мнение на такава авторитетна между¬народна организация, каквато е "Хелзинки Уоч". Но това не пречи на нашето Народно събрание да вземе отношение по законопроекта. И нещо друго, законопроектът в някои свои пунктове не е достатъч¬но добре огледан и противоречи на Закона за академичната авто¬номия.
Ето това са пречките, но аз смятам, че трябва тук този законопроект да се разгледа.
Искам да взема отношение и по втория повдигнат въпрос -за матурата на онези, които завършват средно образование. Днес този въпрос беше разглеждан на заседание в Комисията по образованието и науката. Имаме съответното становище, че този законо¬проект противоречи на Закона за просветата, специално чл. 7 от него и затова трябва да бъде върнат обратно на онези, които са го внесли. Написахме писмо до Министерството на просветата, а днес, доколкото знам, в Министерството на просветата също е имало заседание по този въпрос и е отхвърлен съответният зако¬нопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Джеров, към вас е същият въпрос и още един въпрос - по повод направеното предложение по т. 7. Там са избро¬ени три законопроекта - един и две решения. Да остане само второ¬то, тъй като то е било разглеждано. Възможно ли е? Моля за ваше¬то становище.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! По ред на двата въпроса.
Законопроектът за дейността на научните организации, Висшата атестационна комисия е внесен по официалния ред. Той е минал на първо четене и е одобрен с вота на народните пред¬ставители. След това е бил разгледан съобразно направените пред¬ложения и възражения от съответните комисии и е внесен за второ четене. При това положение процедурно не може да бъде спряно неговото разглеждане. Ако има някакви становища от международни институции, от вътрешни институции или някакви съображения, които са по неговото същество - на мен ми се струва, че именно
при второто четене тук, по отделните текстове тези възражения, ако са значими, ще трябва да бъдат взети в съображения, тъй че не спирането за внасяне на второ четене, а съобразяване с новите факти, с новите предложения при конкретното четене на законопроекта.
По втория въпрос. В т. 7 става дума за обсъждане на три акта. Наричам ги акта, защото първото е законопроект, второто е проект, третото е проект. Комисията по националната сигурност сама изяснява, че работната група е обсъдила всички внесени по-рано проекти и започва едно изреждане, в което наред с двете проекторешения се поставя и проектозаконът за разсекретяване на досиетата, предложен от Георги Марков, или това е едно предло¬жение, което е внесено по съответния ред и на мен ми се струва, че когато говорим за досиетата - най-общо назовавана темата -ние трябва да обсъдимтук всички предложения, които са свързани със съответната тема. Ако народните представители решат, нека да приемат, че ще обсъждат само двата проекта за решение. Но след като Комисията по националната сигурност изразява становище, че е обсъдила и този законопроект, Законодателната комисия няма право да си затвори очите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Нека чуем още един юрист - госпожа Соня Младенова -по тези два процедурни въпроса.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболови" и СДПД "Ера-5"): Уважаеми колеги, взимам думата като член на Комисията по националната сигурност, за да подкрепя така предложения от госпожа председателката дневен
ред за днешното и седмичното пленарно заседание на Народното събрание.
Считам, че ако направим размествания в т. 1 до 3 включи¬телно на предложения дневен ред, ние просто ще нарушим правилни¬ка за нашата работа и не бива да правим това. След като сме пристъпили към разглеждане на законопроекти на второ четене, те по никакъв начин не могат да бъдат проредени с нови проекти, които да постъпват за разглеждане на първо четене.
По отношение на така наречената т. 7 ми се иска да допъл¬ня господин Джеров в следния аспект. Уважаеми колеги, съглас¬но чл. 66, ал. 1 от правилника за нашата работа всички законо¬проекти, постъпили в Народното събрание, които уреждат една и съща материя, се обсъждат в постоянните комисии и в Законо¬дателната комсиия едновременно и се внасят за обсъждане едно и също заседание на Народното събрание. Аз предлагам това да остане в т. 7, защото прав беше колегата Павлов, когато каза:
тук има посочени в дневния ред три съставки, които трябва да бъдат предмет на нашето внимание, а именно: законопроектът за разсекретяване на досиетата, внесен от господин Марков, проектът за решение във връзка с утвърждаването на списък на народни представтиели, членове на Министерския съвет, президентската институция и т.н., внесени от колегата Христо Бисеров, и вижте, тук се мъдри едно: проект за решение във връзка с отмяна на решение на Великото Народно събрание от 24.04.1991 г. относно злонамереното огласяване на данни за народни представители, внесено от група народни представители.
Мисълта ми е, уважаема госпожо председател, че народните представтиели, така, както беше предоставена възможност в Комисия¬та по националната сигурност да се запознаят с всички законо¬проекти, включително и проекта за решение за допълнение и утвърж¬даване на плана на Националния статистически институт на господин Златаров и неговия законопроект за национално помирение, същото трябва да се направи и за народните представители. И на тях в днешното заседание малок по-късно да се връчи копие от реше¬нието на Великото Народно събрание по въпроса, който искаме да разглеждаме, за да разполагаме с всички доказателства.
В заключение подкрепям предложения от вас дневен ред и моля дебатираните точки да бъдат подложени на гласуване така, както вие сте ги предложили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има предложение... Но понеже господин Слатински иска думата като председател на коми¬сия, предполагам, че той няма да предлага разместване в дневния ред, а само да уточни по тези три подточки на т. 7... За да е ясно какво ще гласуваме - дали трите ще останат, или две ще останат, или едно от решенията...
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Не, аз ще бъда кратък. Само искам да кажа, че Комисията по националната сигурност изрично е казала своето становище, че тя одобрява проекта на господин Христо Бисеров. Всичко станало за мен е едно желание съзнателно да се изнесе това, което диктува подсъзнанието на някои депутати, а именно да се забави обсъждането на този проблем.
Затова аз смятам, че няма нужда от дискусии. А това, че подкрепям предложението проекторешението да стане точка втора от дневния ред, се разбира от само себе си.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие предлагате да остане само втората подточка - проект за решение.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така. Моля, ще има гла¬суване. Всички народни представители да заемат местата си.
Първо, гласуваме процедурното предложение да се прекра¬тят разискванията. Моля, гласувайте.
Гласували са общо 204 народни представители, за са 168, 15 - против, 21 се въздържат. Прекратяваме разискванията.
Моля, сега ще гласуваме направените предложения.
Господин Павлов, не можем да правим повече предложения по дневния ред.
Накратко припомням направените предложения, за да може всеки да избере за какво ще гласува.
Направено е процедурно предложение от господин Матинчев Кодексът на труда като точка първа, поне по това спорове и други предложения нямаше досега, всеки ден да се обсъжда по два часа.
Направено е предложение т. 15, с което се допълва планът за статистическите изследвания, да стане т. 2.
Направено е предложение т. 7 да стане т. 2, като там ще трябва с гласуване да уточним коя от трите подточки ще бъде обект на нашето внимание. Има предложение да бъде само проектът за решение, който е визиран на второ място.
Господин Джеров каза "двата проекта за решение". Има предложение трите предложени подточки да влязат в дневния ред.
Направено е предложение също т. 8 да стане т. 2.
Всичко, което е за т. 2, гласуваме го по реда на пред¬ложението.
По повод направеното предложение да отпадне закона, който е в т. З, аз мисля, че колегите, които имат някакви съоб¬ражения или възражения за разглеждането му, могат да го направят, когато тази точка дойде в дневния ред. (Реакция от опозицията.) Не, моля ви, становището, че... ето, чухте двама председатели на комисии, още един юрист.. (Шум в залата.) Моля ви, няма преч¬ка, ако някой желае да се отсрочи разглеждането, да го направи, когато дойде точката. Член 54 го позволява. Моля ви, вижте чл. 54! Това е по същество - не отпадане от законодателна програма. (Шум в залата.) Закон, който е на второ четене, и е започнат, наистина няма логика да го правим, моля ви!
И, госпожа Маринова, за предложението за избор на пред¬седател на Българското радио - няма още предложение. Ако постъпи, ще го включим. Знаете, има тази възможност. Така че, ако днес до 18 часа постъпи, утре го включваме в дневния ред с гласуване. Така че, моля ви, гласуваме... Кажете, господин Шапатов.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Михаил Неделчев да стане и да каже...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ама вижте, вие си имате комисия, уточнете защо го няма. Няма го! Ако го има, го поставя¬ме на гласуване. Сега повече въпроси и отговори не можем да правим.
Моля, гласуваме предложението т. 15 да стане т. 2. Моля, гласувайте т. 15 да стане т. 2.
Гласували са 208 народни представители, за са 109, про¬тив - 58, 41 се въздържат. Приема се това предложение. Точка 2 става сега това, което е т. 15.
Направено е предложение т. 7 да стане т. 2. Точка 2 не може да стане, а може да стане т. З, защото втора вече зае мястото си.
Моля, които са т. 7 да стане т. З, да гласуват със зеле¬но, а които са против - с червено, въздържали се и т.н.
Гласували са 210 народни представители, за са 99, про¬тив - 92, въздържали се 19. (Единични ръкопляскания от СДС.) Отхвърля се преместването на тази точка напред.
Направено е предложение т. 8 да стане т. 2, мястото е заето, да стане т. 5. Става дума за пенсиите. Моля, гласу¬вайте т. 8 да стане т. 3. Моля, гласувайте.
Гласували 203, за са 178, против - 19, б се въздържат. Точка 8 става т. 3.
За т. З при идването на този законопроект за обсъжда¬не на второ четене по процедурата на 54 има възможност... (Ре¬плики от залата, които не се разбират.) Ще се реши, но чухте юристите, двама председатели на комисии. Мисля, че има възможност въпросът да се реши по същество при гласуването.
Има още едно предложение - Кодексът на труда да се обсъж¬да два часа от началото на всяко пленарно заседание. Но преди това подлагам на гласуване проекта за дневен ред за двете седми¬ци. Моля, гласувайте.
Гласували са 198, за - 129 , 20 - против, въздържали се 39.
Госпожа Ананиева иска да направи възражение. Заповядайте.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Уважаема госпожо предсе¬дател, колеги! Искам само да съобщя на колегите, че в Предсе¬дателския съвет, който се проведе, за наше удоволствие, в една добра атмосфера, представителите на две парламентарни групи предложиха отлагане на точката за научните роганизации. Въпреки това, когато беше поставен този въпрос, тъй като Председателският съвет има задачата до голяма степен с консенсус, да не говорим с мнозинство да решава въпросите на дневния ред, госпожа Ботуша¬рова заяви, че въпросът ще се реши в пленарната зала. Тя не го подлага сега на гласуване и смятам, че постъпва некоректно, още повече, че има и други закони, които сме довели до второ четене като Закона за Сметната палата, които не са влезли в пленарната зала по причини, които никой не може да изясни тук.
Така че аз настоявам тази точка да се гласува или по един по-коректен начин да се водят председателските съвети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не ми е удобно да давам обяснения, уважаема госпожо Ананиева. Колеги, позволете ми само две изречения. Предложението, което беше направено от едната парламентарна група, бе този законопроект да бъде по-задна точ¬ка в законодателната програма.
И второто, което искам да ви кажа, уважаеми колеги, е, че няма никаква пречка, когато тази точка дойде за разглежда¬не, всички възражения, които днес бяха казани, да се направят и по реда на чл. 54 да се поиска отлагане на гласуванията и разискванията. Няма никаква пречка. Но моля ви, недейте да правим прецедент, когато един законопроект е започнат на второ четене, да се снема от законодателната програма. Чухте и юристи, и профе¬сор Сепетлиев. Така че това решение не е мое лично.
Моля да ме извините, че се налага това изяснение и ви уверявам, че няма нищо некоректно в това, което правим.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Матинчев Кодексът на труда да се обсъжда в началото на всяко пленарно заседание по два часа. Моля, гласувайте.
От общо гласували 196 народни представители за са 131, против - 43, въздържали се 22.
Господин Панев имаше също процедурно предложение за часово разпределение. Съжалявам, че не му дадох думата навреме.
Заповядайте, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председтаел, уважа¬еми дами и господа народни представители! Налице е един преце¬дент наистина, че на второ четене се разглеждат едновременно три закона. Не съм бил във Великото Народно събрание, но докол¬кото си спомням такъв случай тогава нямаше.
Поради това правя следното процедурно предложение относ¬но часовото разпределение на тези три закона. Току-що приехме и това вече е гласувано Кодексът на труда да се разглежда преди почивката по два часа. Добре, щом е гласувано, ще бъде така. Но след това за останалите два закона предлагам да се разглежда по един час всеки, докато се свърши цялата тази работа. Един час за Наказателно-процесуалния кодекс и един час за Закона допълнителните изисквания към научните организации и ВАК.
Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека все пак да гласуваме предложението за това часово разпределение на обсъждането един час за НПК и един час за ВАК. Извинете за неточността, но за по-накратко.
Моля, гласувайте за това предложение.
От общо гласували 188 народни представители за са 99, против - 83, въздържали се 6.
Приема се предложението.
Мога ли да се обърна към господин Джеров и чрез него към Законодателната комисия. Понеже предстои разглеждането на множество промени в правилника, може би е добре да вземете стано¬вище и по този въпрос, който днес възникна като процедурен -дали един законопроект, чието второ разглеждане е започнало, може да бъде снеман от законодателната програма, макар че е за седмицата, за да не се получи неяснота друг път.
Господин Гинчо Павлов отдавна вдигаше ръко по процедурен въпрос. Заповядайте. Но да е процедурен, господин Павлов.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Гинчо Павлов, Предизбо¬рен съюз, Отечествена партия на труда.
От така приетата програма, уважаеми колеги, не стана ясно дали в установения от правилника срок ще имаме председател от Народното събрание. Вие знаете, че Отечествената партия на труда е за предсрочни парламентарни избори по възможност още утре, но в крайна сметка мисля, че априорно в дневния ред трябва да се включи точка за избор на председател на Народното събра¬ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Павлов, днес Председателският съвет отдели известно внимание на този въпрос и надделя становището, че когато народните представители имат готовност по този въпрос, той ще бъде поставен за гласуване в пленарната зала. Ако вие имате някакво предложение, можем да го вземем предвид, но в момента няма никакви дискусии по този проблем.
Благодаря за гласуването и за това, че най-после утвър¬дихме законодателната програма.
Започваме с точка първа -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Господин Джеров, заповядайте, да водите второто четене на законопроекта. Бихте ли напомнили на уважаемите народни пред¬ставители докъде сме стигнали.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, за голям напредък не бихме могли да кажем, нито да се похвалим. От 300 параграфа за около три месеца минахме 40.
В момента трябва да поставим на разглеждане § 41. Той се отнася до чл. 86. Да се опитаме в рамките на този един час да направим малко повече, отколкото досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Два часа имаме - до 18 ч. и 15 мин. (Шум в залата.)
Уважаеми народни представители, моля за спокойствие и тишина в залата. Започваме пленарните обсъждания на този така важен законопроект.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 41. Ще моля всеки един от народните представители да отвори първата част от промени¬те на Кодекса на труда.
В чл. 86 се правят елените изменения. Те са три. Първите две се отнасят до ал. 2. Третото - до ал. 6,
В ал. 2 се правят две предложения за промени. В изрече¬ние първо думите "обявяването на резултата" се заменят с думите "получаването на съобщението за резултата". А второто изречение на тази ал. 2, годворим за чл. 86, се изменя така: "При уважи¬телни причини този срок е до три месеца".
И следващото предложение, отразено в т. З към параграфа, в ал. 6 думите "работникът, заемащ", се заменят с думите "лицето, заемащо".
Това е, госпожо председател, предложението за промените в чл. 86.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има и едно предложение на господин Костадинов към ал. 1 и ал. 7. Той предлага двете алинеи, които казах, пак да повторя - ал. 1 и ал. 7 на чл. 86 да отпаднат.
Или пред нас имаме предложенията на господин Костадинов и предложението на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Друго няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Можем ли да гласуваме? Господин Шотлеков иска думата. Заповядайте.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Аз го оттеглям. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте ли го? ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костадинов, оттегляте?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение остава само предложението на Законодателната комсиия, отразено в § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шотлеков, отказ¬вате ли се?
(Илиан Шотлеков потвърждава от място, че се отказва от предложението)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, в синхрон с господин Шотлеков и в синхрон с Комисията по труда и социалните грижи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай моля, гласувайте за текста, подкрепен от двете комисии. Текстът е на § 41, с който се правят промени в чл. 86. Моля, гласувайте.
Уважаеми народни представители, кворумът толкова е спад¬нал, че просто ще ме принудите да прекратя пленарното заседа¬ние. Моля, заповядайте в пленарната зала. Не е още време за почивка.
Има гласуване, моля заповядайте в пленарната зала. Гласували са 151 народни представтиели, за са 141, против няма, 10 се въздържат.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 42, който предвижда изменение в чл. 87, ал. 1. Предлага се следното ново съдържание на ал. 1 на чл. 87:
"Ал. 1. Споровете за законосъобразност на избора се разглеждат от районния съд по молба на всеки кандидат или на работодателя в двуседмичен срок от оявяване на резултата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други предложения, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма. Няма други предложе¬ния, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, има ли предложения от вас в залата? - Няма.
Моля, гласувайте текста на § 42, както е предложен от комисиите.
Гласували са 157 народни представители, всичките 157 са за, против и въздържали се няма.
Приема се този текст.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към § 43, който засяга чл. 88. Има две промени в него. Едната е в заглавието. Сега действуващото заглавие е "Прилагането на други разпоредби за избора". Предлага се: "Прилагане на други разпоредби за избо¬ра", т.е. да падне членуването.
И в ал. 1 думите "нормативен акт" се заменят с думите "съответния закон - акт на Министерския съвет".
Става дума за едно прецизиране и за едно положение, което се налага да бъде променено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинявайте, и в ал. 2 думата "указ" се заменя с "акт на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други предложе¬ния, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случи да гласу¬ваме текста. Моля, гласувайте текста на § 43.
140 гласували, всичките 140 са за, против и въздържали се няма.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 44, с който се прави промяна на чл. 89. Заглавието му остава "заемане на длъж¬ности въз основа на конкурс".
Съдържанието на предлагания чл. 89 "Конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения, господин Джеров, няма.
Моля, гласувайте за текста на Законодателната комисия.
Гласували ощо 152 народни представители. От тях 146 са за, 1 против, 5 въздържали се.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф е 45. Заглавието не се променя. Променят се ал. 1 и 2 в ал. З се прави една промяна в думите.
В чл. 90 се правят следните изменения:
Ал. 1 се изменя така: "Длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работо¬дателя" .
Алинея 2 на чл. 90 се изменя така: "Конкурс се обявява, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето да завръщането му."
Изречение второ на ал. З думите, "но за не повече от шест месеца" се заличават.
Това са промените, които се предлагат в чл. 90. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма други предложения. Моля, гласувайте!
Гласували общо 145 народни представители. От тях 143 са за, 1 - против, 1 въздържал се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 46 - това е чл. 91 -в него се предлагат три промени:
Първата промяна на чл. 91 - ал. 1 се изменя така: "Кон¬курсът се обявява от работодателя чрез централния или местния печат. При необходимост конкурсът може да се обявява и по друг подходящ начин."
Второ, в т. 2 на ал. 2 текстът след думата "конкурса' се заличава.
И третата промяна - в т. З на ал. 2 думите: "и по-дълъг от три месеца" се заличават.
Това е предложението на комисията. Други предложения няма, господин председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма други предложения. Нови предложения ли ще направите?
Госпожа Нариела Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Бих искала да направя предложение за добавка към второто изречение на предло¬жената ал. 1 .
Мотивите ми за това са следните: в старата реадкция, т.е. в сега действащата редакция на текста, е записано изрично изискването конкурсът да се прави обществено достояние. И именно за да бъде направен той обществено достояние се предлага това да се прави чрез централния или местния печат, или по друг под¬ходящ начин.
Аз лично имам резерви относно формулировката "по друг подходящ начин", но доколкото ми е известно досега тя не е съз¬дала проблеми в практиката.
В новия текст на ал. 1 обаче това изискване конкурсът да бъде направен обещствено достояние е отпаднало. Поради това аз предлагам редакцията на второто изречение да бъде следната:
"При необходимост конкурсът може да се направи обществено достоя¬ние и по друг подходящ начин." Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" иСДПД "Ера-3"): Аз бих предложил текстът в т. 2 на ал. 2 да остане. Да не се подменя. Като само от сега съществуващия текст предпоследната дума "или по друг подобен начин" - "подобен" да отпадне и т. 2 да има следното звучене: "Начинът за провеждане на конкурса - по документи, чрез изпит, решаване на прак9тически задачи, защита на проект или по друг начин" - не "подобен".
Все пак това са възможностите за конкурси в нашата страна и в цивилизованите общества и това няма да утежни Кодекса на
труда, а ще подпомогне и работодатели, и организатори на конкур¬са да бъдат перфектни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Или думата "конкурси" да остане в текста.
НИКОГА КОЙЧЕВ: Предложението е текстът да остане до "конкурса", до тирето.
Аз предлагам текстът да продължи - както е в досегашния кодекс, само предпоследната дума "подобен" да отпадне - "или по друг подобен начин" да стане "или по друг начин".
Ние изброяваме четирите класически форми за провеждане на конкурс и ако някой организира нещо, даваме вратичка за обя¬вяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви! Господин Джеров, да гласуваме предложенията.
Да, господин Шотлеков, имате думата. Прощавайте, госпо¬дин Джеров, господин Шотлеков иска да вземе думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение по направените две предложения. И считам, че предложението на госпожа Митева не трябва да бъде подкрепено. Казвам "не трябва да бъде подкре¬пено", защото терминът "обществено достояние" не е правен. Прав¬ният термин е "обявяване". И по този въпрос той предизвика в практиката доста колебания какво значи превръщането в обществе¬но достояние. Една обява, публикувана в централния или местния печат, вече го прави обществено достояние. Така че ние, като казваме "обявява в централния или местния печт", казваме "обще¬ственото достояние е факт".
НАРИЕЛА МИТЕВА (от място): А "другият подходящ начин"?
ИЛИАН ШОКЛЕКОВ: По "другия подходящ начин" ще взема отношение.
В сегашната редакция на ал. 1 на текста е предвидено, че това ще става комулативно, т.е. чрез обявление от централния или местния печат или "и по друг подходящ начин". Тосет трябва¬ше да има и обявление в централния или местния печат и други начини за обявяване на конкурса, което беше излишно. Абсолютно достатъчно за информираността на участниците в конкурса е публи¬кацията в централния или местния печат. Ако работодателят преце¬ни, че е необходимо да го направи достояние на хората, примерно в неговото предприятие по друг начин и те да участват в конкур¬са, той ще окачи обявление на вратата на предприятието или в бюрото по труда. Няма никаква пречка това да се'прави. Но не е необходимо да се наслагват императивни изисквания за юридическия факт, от който ще възникват правни последици. А в случая правни¬те последици ще възникнат от момента на поместването на обявле¬нието в централния или местния печат.
Считам, че така, както е текстът, ще създаде много по-малко проблеми в практиката, отколкото предишния вариант. А пък случайно с конкурсите съм се занимавал доста подробно и мога да ви кажа от практиката и цифри, колко проблеми има и колко решения на Върховния съд има по въпроса и т.н.
Що се касае до предложението на господин Койчев, искам да посоча, че то има само насочващо значение в сегашния текст и е излишно. Тъй като изпитът е формата за провеждане на конкурс, която е най-масово приложена заедно с конкурса по документи, който пък е 90 на сто...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Затова онези предложения, които даде господин Койчев, считам, че са излишни, тъй като самият начин на провеждането на конкурса ще се определя от работодателя и той ще възприеме кой за него ще бъде най-подходящият начин за проверка качествата на работника.
Така че не е небоходимо ние тук да пълним закона с едно примерно изброяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Две предложнеия са направе¬ни. Аз бих помолил колежката Митева да си оттегли предложението. Ще кажа, че юридически е неиздържано. Като юрист не може да прави предложения с думи, които не се включват в правните норми. Тя променя само една дума, като включва вътре един неюридически текст. "Достояние" за мен не е правен термин. Затова в правото говорим "се обявява", "се съобщава", колежке Митева, но не и "става достояние". Чисто юридически възразявам и моля да не бъде възприето нейното предложение.
По отношение второто предложение, мотивите на колегата Шотлеков са ясни. Моля да бъдат взети те под внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме предложението на госпожа Мариела Митева. Моля, гласувайте за изречение второ на ал. 1!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата! От общо 170 гласували, за предложението са 72, против - 96, 2 се въздържат.
Отхвърля се предложението на госпожа Мариела Митева.
Следващото предложение е на господин Койчев. Чухте пред¬ложението. Моля, гласувайте за предложението на господин Койчев!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата! От общо 170, за - 75, против - 95, 2 се въздържат.
Отхвърля се предложението.
Гласуваме за текста, предложен от Законодателната коми¬сия.
Моля, гласувайте § 46, текста, предложен от Законодател¬ната комисия.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата! От общо гласували 155 народни представители, за са 122, против -10, 21 се въздържат.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: § 47. В чл. 92 се правят следните изменения.
Първо, в ал. 1 думите "предприятието, в което" се заменят с думите "работодателят, при когото".
Алинея 2 се отменя.
Алинея 3 се изменя и добива следното съдържание, трета алинея на чл. 92: "Кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до два дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Този отпуск се признава за трудов стаж".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за прочетения текст. Текстът е на Законодателната комисия.
Моля, прекратете гласуването и дайте резултата! От общо 155, за са 151, 2 са против, 2 се въздържат.
Следващият § 48, господин Вучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 48. В чл. 93 се правят следните изменения: в изречение първо на ал. 1 думите "ръководи¬телят на предприятието" се заменят с "работодател". Изречение второ и трето се заличават.
В ал. 2 думата "ръководителят" се заменя с "работода¬теля".
Алинея 3 се изменя така "на допуснатите кандидати се съобщава писмено датата, часът на започване и мястото за провеж¬дане на конкурса".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Има ли направени предложнеия?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложе¬нието на Законодателната комисия.
Резултат от гласуването: от общо 152, за са 150, против няма, 2 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 49. Член 94 се изменя така: "Конкурсът се провежда от комисия, назначена то работода¬теля. В комисията се включват съответни специалисти."
Има предложение от господин Емил Костадинов да отпадне последното изречение, а именно: "В комисията се включват съответ¬ните специалисти."
Това е § 49 за чл. 94.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Костади¬нов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, 6ЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За да не се отхвър¬ли по инерция този текст - затова ставам. За това предложение първо аз считам, че един Кодекс на труда, чиято цел е да осигури рамката на трудовите правоотношения, влиза може би в излишни подробности що се касае до цялостната уредба на конкурса, но специално това изречение "в комисията се включват съответни специалисти" не урежда нищо. комисията ще се определя от работо¬дателя, тук не се урежда, от една страна, нищо и се дава възмож¬ност след това да се спори. И много конкретни примери могат да бъдат посочени, затова моля то да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прочетете още веднъж вашето предложение.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Да отпадне второто изречение, а именно:
"в комисията се включват съответни специалисти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте предложението на господин Костадинов за отпадане на изреение второ. Моля, гласувайте!
От общо гласували 161, за 80, против 78, 3 се въздържат. Не се приема предложението. Сборът от 78 плюс З... (реплики от опозицията) е, как да прегласуваме!? Моля ви се, не може да се прегласува!
Продължаваме, господин Вучков. Гласуваме изцяло текста на Законодателната комисия. Моля, гласувайте!
От общо 151, за 114, 12 са против, 25 се въздържат. Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 50: "В чл. 95 се правят следните изменения: изречение второ на ал. 1 се изменя така:
"Тя оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, небоходими за заемане на длъжността и класира само успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол."
Алинея 2 се изменя така: "Резултатът от конкурса се съобщава на участвувалите в него лица в 3-дневен срок от провежда¬нето му." Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Костадинов, сигурно има предложение...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не, писмени няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (към Емил Костадинов): Направено ли е преди това предложение? Направено ли е писмено?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): То е за отпадане на две думички само...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Но отпадането също означава ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Нямам такова нещо... ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Отпадането е ново предложение. Добре, ще бъде изменение...
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Дискусията по чл. 94 ми даде идеята да направя това предложение - да отпаднат
думите "и другите качества" като твърде неопределено понятие и създаващо предпоставки за дискриминационно приложение най-ма-лкото. И какъв е специалистът по другите качества?... И колко? Можем ли да ги изброим? Така че предложението ми е в изречение второ думите "и другите качества" да отпаднат. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви се!...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Господин председателствуващ, длъжен съм да отбележа, че писмено такова предложение няма. Току-що проверихме. Сега то се прави устно. (Реплики от опозици¬ята. )
Моля ви се, господин Койчев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ето, господин Мицев... ще решава председателят, господин Бучков.
Господин Мицев, имате думата. Моля за тишина! Моля за тишина!
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Господин председатели, да, тук имаше реплика от страна на опозицията. Добре са си научили урока.
Имайте предвид, че "и други качества" включва цяло разно¬образие от делови качества, които трябва да има човекът, ако иска да постъпи някъде на работа и предложи своята работна сила на работодателя като стока. Досега от времето на академик Жак Насам-Натам, а пардон, Жак Натан и следващите корифеи на социали¬стическата политикономическа мисъл твърдяха, че работната сила при социализма не била стока и въобще не можела да бъде стока. Ето идва времето, обратно - тя да се признава, че е стока, и затова една стока има най-различни качества. Да оставим и другите аргументи, но как си мислите, господа от опозицията, защото мисля, че някоиот вас, преди тези, които стоят в центъра и от дясната страна, ще станат фабриканти работодатели?! Вие трябва ли да бъдете ограничени по отношение на сувереното право на работодателя да наема работна сила с най-разнообразни качества? Ето защо ви предлагам да отпадне този текст и мисля, че ще отпад¬не предложението на господин Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз сега ще се аргументирам. Моля ви се, седнете си на мястото. Господин Бучков, други предло¬жения има ли?
Чета ви, много ви моля, внимателно! Това ограничение не се прилага, господин Костадинов, когато се правят поправки
и допълнения към писмено внесени предложения. Господин Вучков заяви, че не са направени писмени предложения и направеното предложение в момента няма да се подлага на гласуване.
Гласуваме текста на Законодателната комисия. Моля, гласу¬вайте! (Реплики от опозицията). Защото така пише в правилника, господин Костадинов! Много ви моля!
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Може да е липса на любов към комисията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нямам любов към комисията... Бил съм в нея. Тя е най-трудната.
ЕМИл КОСТАДИНОВ (от място): Аз говоря за текста... за кандидата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте! Решихме, че няма да нарушаваме правилника. Мисля, че могат да се направят изменения, но там се казва "поправки". Позволете ми, първо ви защитих, обаче е невъзможно... Господин Бучков излезе прав. Моля, гласувайте текста на Законодателната комисия. Господин Шотлеков, гласувайте, след това ще обяснявате!
Гласуваме параграф 50 изцяло.
От общо гласували 167, за 110, против 12, 45 се въз¬държат.
Продължаваме, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 51. В чл. 96 се правят следните изменения:
Алинея 1 се изменя така: "Трудовото правоотношение въз¬никва с лицето, което е класирано на първо място от деня, в който е получило съобщението за резултата."
Алинея 2 се изменя така: "Лицето, с което е възникнало трудовото правоотношение, е длъжно да постъпи на работа в дву¬седмичен срок от получаването на съобщението по предходната алинея. При уважителни причини този срок е до три месеца." В ал. З текстът след думата "лицето" се заличава. Алинея 4 се изменя така: "Ако лицето не постъпи на работа в срока по ал. 2, трудовото правоотношение се смята за невъзник-нало. В този случай трудовото правоотношение възниква със след¬ващия в класирането участник в конкурса, за което той се уведомя¬ва писмено."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И ал. 5 се отменя. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Алинея 5 се отменя. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли постъпили и регистрирани при вас писмени предложения?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма други предложения. Аз ги съобщавам, когато миа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма постъпили писмени предло¬жения. Има ли постъпили, господин Койчев?
Господин Койчев, като гледам правилника, "поправки и допълнения към писмено внесени предложения". Имате думата, стига да е в рамките на правилника. Правилникът не сме го изменили, така че не мога да го наруша и аз. Имате думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председа¬телствуващ, това не са амбиции за публична изява, това е едно добронамерено желание да дадем един качествен закон на общество¬то. И мисля,ч е стриктното четене на правилника не е в полза на едно такова желание, което би трябвало да обединява и трите парламентарни групи.
Нека вникнем в текста на ал. 1 - "от деня, в който е получено съобщението за резултата". Тук стана дума за интереса на работодателя (от господин Мицев). Известно е какви пощенски
куриози има в света. Възможно е съобщението да се получи след месеци. Работодателят ще чака ли?
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Ами няма да чака. НИКОЛА КОЙЧЕВ: Е, какво ще прави тогава? Ами ето, вижте логиката на текстовете, които ни се дават като последна истина от Законодателната комсиия! И е свързана и ал. 2 със същия текст.
Аз предлагам да отпадне текстът, тъй като и аз нямам готово предложение, да се преразгледа в Законодателната комисия, и тогава да се върнем на разглеждането на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложе¬ние. Моля за противно становище господин Шотлеков. (Реплика на Маргарит Мицев, която не се разбира.) Ще гласуваме процедур¬ното предложение. Моля ви се, нека да не нажежаваме обстановка¬та. Той предложи да обединяваме двете парламентарни групи, раз¬брах.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): уважаеми господин председателству¬ващ, уважаеми колеги! Точно за да стане законът прецизен, е направено това предложение в съответствие с чл. 13 или 14 от Закона за задълженията и договорите, където е застъпен основен принцип, възприет точно от римското право, и моля да не се правят предложения, които са антиюридически. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложе¬ние за отлагане на разискванията по § 51. Моля, гласувайте. Изслушахте становището на господин Шотлеков. Ако се приеме, че няма да се отложат разискванията, направо ще гласуваме текста. И сега гласуваме процедурното предложение - дали да се отлагат разискванията по § 51 или не.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Или, с други думи, гласуваме за отлагането разглеждането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: След това вече гласуваме текста, както си е, ако не се приеме предложението.
Гласуваме за предложението на господин Койчев за отлагане на разискванията по § 51, с оглед текстът повторно да се разгледа в Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
От общо 172, за предложението са 81, против - 91. Резул¬татът е ясен.
Господин Бучков, гласуваме текста на Законодателната комисия, § 51. Текстът ви е раздаден, прочетен е от господин Бучков, Моля, гласувайте.
От общо 164, за - 103, против - 23 народни представтиели, 38 се въздържат.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: "Параграф 52. Раздел пети от глава пета, членове 98 до 102 включително се отменя."
Тази глава има предвид настаняване на работа от Бюрото по труда и социалните въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли направени предложения, господин Вучков, досега?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма предложения по този въпрос и е прието, че те не могат да настаняват на работа. Друго е да се правят предложения. Има икономически санкции за работода¬телите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или досега няма направени писме¬ни предложения. Благодаря ви.
Госпожа Виткова иска думата. Но пак ви обръщам внимание:
не са направени писмени предложения досега.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председатели, аз ви моля да не санкционирате моето изявление с мотива, че не е направено писмено предложение. Този раздел беше дискутиран на първо четене и аз бих помолила колегите да се съсредоточим само върху това, че ние в момента приемаме един закон за прехода, когато нямаме Закон за трудовата заетост. Сигурни сме и сме убедени всички, че в един бъдещ Закон за трудовата заетост, който във времето не знаем кога ще бъде отнесен, тази категория, която е социално най-уязвима, непременно ще намери своята защита.
Сега, когато нямаме такъв закон, се предлага целият раздел пети да отпадне и категорията "бременни, майки с деца до 6 години, жени, чийто съпрузи оотбиват военна служба, работник с намалена трудоспособност, подлежащ на трудоусрояване по пред¬писание на здравните органи, когато в предприятието, където работи, няма подходяща работа за неговото здравно състояние, тези хора да не могат да получат макар и минимална социална защита и да не може да се намери формулата, под която на тях да се гарантира някаква работа.
Затова аз ви моля, колеги, поне от чл. 98, ад. 1, точки¬те 1, 2, 3 и 7, това са категории хора, които на пазара на труда трудно биха могли да намерят своето място за реализация, моето предложение е да запазим това, което предложих, да бъде защитено от Бюрото за труда и социалните въпроси. Мисля, че не би трябвало да възприемате това мое предложение като неразбиране на законо-дателстовто, което трябва да утвърждава пазара на труда абсолют¬но, а просто като една небоходиост в този преходен период тези категории хора да намерят своята социална защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Господин Шотле-ков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателству¬ващ, уважаеми колеги! Аз наистина разбирам и споделям това, което каза госпожа Виткова - че трябва да се грижим за тези социалнослаби категории. Само че това не може да става в Кодекса на труда и не трябва да става в Кодекса на труда, а трябва да стане на съответното място. И за тази цел или в Закона за заетост¬та, който предполагаме, че ще го гледаме, или с икономически регулатори, което е още по-ефективният механизъм.;
В тази глава има един парадокс - чрез индивидуален адми¬нистративен акт или чрез поредица от индивидуални административни актове възниква трудово правоотношение. Тоест примерно аз, ако съм частен работодател, или още по-хубаво, ако вие сте частен работодател и имате клиника и решите да назначите един лекар с 10-годишна пракитка, специалност и т.н., практикувал в чужбина, и в същото време Бюрото по труда ви изпрати една току-що дипло¬мирала се млада майка, да кажем, с до тригодишно дете, вие какво ще кажете? Ще вземете младата майка и ще бъдете много доволни?!
Виждате ли какъв парадокс би могъл да възникне в отноше¬нията между работник и работодател. И за да не възникнат такива парадокси, аз лично в пазарната икономика не знам чрез индиви¬дуални административни актове да възникват трудови правоотноше¬ния.
По отношение на този текст вижте и препоръките на Между¬народното бюро по труда. Те са ясни. Нито МОТ, нито някой друг има такава конвенция, по която да може чрез индивидуални админи¬стративни актове да се учредяват трудови правоотношения.
Затова просто ви предлагам да оттеглите вашето предложе¬ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, ще вземете ли становище?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Само ще спомена, че писмено стано¬вище не е постъпило по този въпрос. Освен това не би могло дори да се приеме предложението на госпожа Виткова, то не може да се разпространи върху частните работодатели. Правните съобра¬жения на господин Шотлеков са достатъчно сериозни, за да не може да се приеме едно такова предложение.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Кодексът на труда е един.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: При повторно гласуване се обсъж¬дат само предложения, постъпили в писмена форма до началото на обсъждането. Такова не е налице. Ако някой има желание да възстанови тези текстове, които сега ще отпаднат с гласуването, моля по съответния ред да внесе нов законопроект.
Гласуваме за предложението на Законодателната комисия.
От общо гласували 175, за 100, против 42, въздържали се 33.
Има думата господин Матинчев за процедурно изказване.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Благодаря ви, господин председа¬тел. Вие сте точен и стриктен, когато цитирате съответните тексто¬ве от правилника, с които не се дава възможност, преди да има предварително депозирано искане, да се обсъжда съответното пред¬ложение.
Но, господин председатели, ние сме изправени пред един процесуален парадокс. На първо място, ние приехме някои поста¬новки, които се различаваха от проекта на Законодателната коми-
сии. Искам да ви припомня само някои от тях. Например за функции¬те на общото събрание във връзка с колективните трудови договори.
Ето защо, когато сега народните представтие-ли открият някои несъответствия в текстовете, които са свързани общо в една единна система, аз ви моля, господин председатели, да бъдете по-малко стриктен и просто да давате възможност да оглеждаме и да отстраняваме подобни несъответствия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие направихте вашето изказване, обаче досега не знаехте ли, че има такова несъответствие като председател на комисията? Можете да направите предложение да се отложат разискванията по тази точка, нищо не ви пречеше. Обаче аз не мога да направя друго.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Длъжен съм да отбележа, че по всички текстове имаше направени писмени предложения или пред¬ложения на първо четене, които са взети от стенограмата. Така че при нас имаме абсолютно пълен списък с промените, които са искани по отделните тестове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тук не е искано. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Такова нещо няма.
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Искано е! Аз съм г о искала. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Койчев. НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, Кодексът е от 416 члена, 200 страници. Спомнете си, че ние на първо четене имахме по 30 минути на парламентарна група. Кажете как можеше подробно да отстоим своите становища по отделните текстове, които сега на второ четене вече третираме и искаме да получат своето конкретно звучене.
Така че най-малко несериозна е позицията, че нещо не е казано на първо четен, за да намери място сега в окончателното редактиране на кодекса.
Това, за което спорим, е казано на първо четене. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, господин председател. Бих искала само да кажа, че аз съм направи¬ла такова предложение на първо четене. Друг е въпросът, че Законо-
дателната комисия не го е уважила и не го е взела предвид. Но такова предложение има направено и според мен няма пречки то да се обсъжда отново в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На мен ми се каза, че не е направено никакво предложение. Господин Вучков, нека да уточним въпроса.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Сега ще го уточним. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако има направено предложение, господин Вучков, ще отменя гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Госпожа Митева, ако обичате, елате и си погледнете бележките, лично написани от васи, за да видите, че по този параграф нямате абсолютно никакво предло¬жение. И да не се заблуждаваме, не е коректно като колеги.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Не, аз не мисля, че в случая трябва да говорим за коректност. Благодаря ви за това, че ми предложихте моите писмени предложения, направени преди началото на второ четене. Но в своето изложение, господин Вучков, вие казахте, че сте взели предвид предложенията, които са направени на първо четене от стенограмите.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: От всичко.
МАРИЕЛА МИТЕВА: От всичко, чудесно! Аз такова предложение на първо четене в изказването си съм направила и нямам нищо против това да се провери в стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложили ли сте текст, госпожа Митева?
МАРИЕЛА МИТЕВА: Да отпадне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Как да направим проверка? ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ще направим проверка, ама ще трябва да се извиняваме после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Илко Илиев. ИЛКО ИЛИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, по спорния § 52 аз поддържам текста, предложен от Законодателната комисия. Но мисля, че ние трябва да бъдем наясно, че този въпрос е доста сложен и засяга голям къг от хора. Отнася се за защита на определени социалнослаби категории и мисля, че ние правилно постъпихме, като приехме § 52 в този вид. Но с една уговорка,
която искам да направя пред вас. В преходните и заключителните разпоредби на Кодекса на труда мисля, че трябва да запишем така:
"Параграф 52 влиза в сила след приемането на Закона за трудовата заетост." Мисля, че това е най-добрият начин, по който ще решим този въпрос.
ДОКЛАДЧИТ ЕМИЛ БУЧКОВ: Направете го писмено.
ИЛКО ИЛИЕВ: Да, ще направя писмено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Митева, намери се раз¬решение на въпроса. Само че да се направи писмено предложение, да не го забравим.
Следващия параграф, господин Вучков. Параграф 53, раздел шести на глава пета (чл. 103 - 104) се отменят.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Раздел шести от глава пета, чл. 103 - 104 се отменят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложения текст.
От общо гласували 150, за са 140, против - 2, въздържали се 8.
се 8.
Следващия параграф, господин Вучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 54. Раздел седми от глава пета: "Членове 105 и 106 се отменят".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложениея?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма. Аз ще ги спомена, ако има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Моля гласувайте за § 54.
От общо 153, за - 147, против няма, б се въздържат.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 55. Член 107 се изменя така: "Когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс преди постъпването на раота, работодателят и работни¬кът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговорят и други условия по трудовото правоотноше¬ние. "
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения, господин Бучков?
ДОКЛАДЧИК ИМЕЛ БУЧКОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът е много хубав, добър. Моля, гласувайте.
От общо 150, за предложението - 145, 1 - против, 4 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 56. Членове 108 и 109 се отменят.
ПРЕДСЕДТАЛЕ КАДИР КАДИР: Предложения няма?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте. Почивка в 18 часа. Моля ви се. Уреждаме трудови правоотношения, а ние сме извън Кодекса на труда.
От общо 159 гласували, за - 148, против няма, 11 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 57. Член ПО се изменя така: "Допълнителен труд при същия работодател".
Член 110: "Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време."
Има предложение от господин Илко Илиев текстът на този член да добие следната редакция: "Работникът или служителят
може да сключи допълнително временен или за извършване на опреде¬лена работа трудов договор с работодателя, при когото работи."
Тук обаче не е споменато, че това става в извънработно време и извън задълженията по основния трудов договор. Слабостта в прецизността на тази редакция се състои именно в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Илиев, имате думата. ИЛКО ИЛИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРГ1, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не знам дали е слабостта, не е и пропуск, а нарочно в посочения текст, който предлагам, отпадат ограниченията допълнителният трудов договор да не е в кръга на трудовите задължения на работника и служителя, както и извън установеното за него работно време.
В практиката много често се налага при ремонтни, изсле¬дователски и други допълнително възникнали работи работодателят да възлага на някои от работниците и служителите в предприятието определена задача, която е или за извършване на определена рабо¬та, или за определено време.
По чл. 119 и 120, които ще разгледаме по-късно, работо¬дателят има право административно да задължи работника и служи¬теля да извърши тази работа. Тук, ако приемем текста, който предлагам, работодателят ще има възможност и да заплаща допълни¬телно тази работа. В много от случаите, когато тази работа е с повишена сложност и трудност, работодателят има желанието да запати, тъй като иска тази работа да бъде по-качествено свършена.
С текста на Законодателната комисия тези права на рабо¬тодателя фактически се отнемат. Той не може да плати допълнително на работника и служителя за тази работа. Практиката, която имаме досега, показва, че работодателите по заобиколени пътища извърш¬ват тези плащания - с фиктивни командировъчни, награди, неща, които са известни.
И за да бъдем точни и да не принуждаваме работодателя да прави такива финансови фокуси, предлагам на народните пред¬ставители да приемат този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Шотлеков. ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател¬ствуващ, уважаеми колеги, предложението на господин Илиев беше дебатирано надълго в Комисията по труда и социалното осигуряване и комисията възприе, че то не трябва да бъде подкрепено.
Не трябва да бъде подкрепено, защото идеята на чл. 110 е друга. Тя е да даде възможност на работника да работи за същия работодател, но извън неговите трудови задължения по основния трудов договор.
В противен случай, ако възприемем текста на господин Илиев, може да възникне хипотеза, при която работникът ще пре¬хвърля, ще оставя част от работата си, за да може да сключи допълнителен трудов договор и да получи допълнително плащане за тази работа, ако е по основната му трудова функция.
Искам да обърна внимание още, че съществува правна въз¬можност за съвместяване на професии, за заплащане до 50 на сто за извършването на допълнителна професия. Мисля, че ние дебати-рахме това.
И с голед на тези опасности, които съдържа предложеният от господин Илиев текст, аз мисля, той да не бъде приет, въпреки че част от това, което казва, има логика, но има достатъчно правни начини тези пречки пред работодателите, които вие изтък¬нахте, да бъдат преодолени. Всеки работодател би могъл да намери достатъчно правни начини за преодоляването на тези пречки, и ви моля текстът да бъде гласуван така, както е предложен от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата. Имате право на поправки, на допълнения към писмено представения текст.
ИЛКО ИЛИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ползувам правото си на дублика.
Вярно е, че в Комисията по труда и социалното осигуряване това беше един от доста дълго дебатираните текстове, но все пак аз държа на него, тъй като смятам, че и по предишния кодекс, и по сега предложениет текстове работодателят няма достатъчни права и възможности за допълнително плащане.
Вески един, който е бил работодател и се е занимавал с подобна дейност, ще ви каже, че това е една от големите спънки в неговата работа. Работодател, който не може да прави допъл¬нителни плащания за свършена работа, е просто с орязани права. Затова апелирам текстът да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Първо ще гласуваме за предложението на господин Илко Илиев, а след това за текста на Законодателната комисия.
Моля, гласуваме за предложението на господин Илко Илиев. Гласувайте!
От общо 176, за предложението са 76, против 94, 6 се въздържат.
Отхвърля се.
Гласуваме за предложението на Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
От общо 161, за 110, против 7, 44 се въздържат.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 58, чл. 111 се изменя така:
Допълнителен труд при друг работодател
Чл. 111. Ал. 1. Работникът или служителят може да сключ¬ва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство).
Ал. 2. За сключването на трудов договор по предходната алинея се изисква предварителното съгласие на работодателя, при когото работникът или служителят е на основна работа."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом няма предложения, моля, гласувайте!
Гласували общо 155 народни представители. От тях 145 са за, 2 - против, 6 въздържали се.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 59. Член 112 се изменя така:
Забрана за полагане на допълнителен труд
Чл. 112. Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които са:
1. водачи на превозни средства;
2. заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или при други опасни или вредни условия;
3. определени в закон или в акт на Министерския съвет."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Костадинов има думата.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Има направено писмено предло¬жение да отпадне т. 1.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Искам да отбележа, че за водачите на моторни превозни средства имаше допълнителни изисквания за забрана в смисъл, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Така си спомням. Знам, че имаше допълнителна забрана.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Моето предложение е т. 1 "водачи на моторни превозни средства" да отпадне, понеже смисълът й се съдържа в останалите тестове - във втора и трета точка.
ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Това не е опасен труд, моля ви се!
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: "Определени в закон или в акт на Мини¬стерския съвет" - ами шофьор на министър може да иска да продава вестници, ние не третираме за пример лекар, летец и т.н. Така че това предложение съм го депозирал - т. 1 да остане.
И сега искам да направя още едно допълнително предло¬жение. . .
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега по правите, обаче. ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Сега го правя. Вижте, характерът на този проект е такъв, че не може всичко да изпишем.
Към т. З да се добави текстът "след консултации с пред¬ставителите на заинтересуваните работодатели и трудещи се". Това е препоръка и на експертите на Международната организация на труда, и на д-р Вайс, който беше тук по покана на българското правителство и даде свои препоръки по кодекса, и на експертите на МОТ, които и в момента гостуват в България и провеждат семинар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Костадинов, не можех да разбера...
ЕМИЛ КОСАТДИНОВ: Към т. З "определени в закон или в акт на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защо трябва да се консултираме после с другите?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: "след консултация с представители на заинтересуавните работодатели и трудещи се".
ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Законът забранява! ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом забранява... ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Определени други категории са това. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е ново предложение и няма да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председателствуващ, искам да изясня въпроса. Вероятно господин Костадинов неправилно е разбрал текста на т. 1. Точка 1 това е да не полагат труд като водачи на моторни превозни средства, а не да не полагат въобще допълнителен труд. Така е текстът и така трябва да се разбира. Ако има друго разбиране, явно, че нещо не е ясно у тези, които влагат друго съдържание.
По отношение на второто му предложение - щом има устано¬вена забрана в закон или в акт на Министерския съвет, направено¬то предложение (което не е направено по реда, както би трябвало да стане съгласно правилника) е абсолютно безсмислено. То обез¬смисля закона. Значи със закон ние ще приемем, че се забранява извънреден труд и ще трябва да се съгласува с работодателите. Това е един абсурд.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Тълкувате абсолютно некорект¬но предложението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, разбрахме. Господин Шотлеков, вие ли ще вземете думата? По т. 1 ме интересува най-много, господин шотлеков. Понеже е направено писмено предложение, то трябва да се подложи на гласуване.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): По т. 1 смятам, че въобще няма спор. Просто не може водач на моторно превозно средство да пола¬га допълнителен труд и по този начин да подлага на опасност живота на хората, които вози. Това е абсурд!
Аз искам да взема отношение по т. 5. Извинявайте, госпо¬дин Костадинов, но т. З е защитна норма и тя няма какво да съгла¬сува с работниците и работодателите, ако Министерският съвет прецени, че трябва да има защита и отказ от полагането на допълни¬телен труд. Какво, работниците ще искат да полагат повече допъл¬нителен труд ли?
Аз много внимателно прочетох меморандума на МОТ, но извинявайте, струва ми се, че в случая става въпрос за едно неразбиране от тяхна страна, тъй като МОТ е организация, която е длъжна...
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място, смее се): Чакай, ти се изкара гениален!
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Какво има, господин Койчев, тол¬кова?
Искам още нещо да ви кажа: че препоръките на експерти на Международната организация на труда са само препръки, разбира се. Българският парламент е суверенен и сам трябва да решава. Нека все пак, когато правите препоръки и се позовавате на тях, ги тълкувате като препоръки, а не като задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата! Ще спазваме правилника, гоподин Вучков.
Направено е предложение в писмен вид след първото четене от господин Костадинов да отпадне...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не е направено такова предложение. Господин Костадинов да го донесе тука писмено, подписано от него. Защото имам неговите предложения - такова предложение не е направено, моля ви се! Много стана. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Досега не е представено писмено¬то предложение.
Гласуваме текста на Законодателната комисия. Моля, гласу-вайт! Искам да прочетете пак чл. 68 от правилника.
Гласуваме текста на § 59, чл. 112, както е предложен от Законодателната комисия.
(Господин Костадинов, сигурно имате и други писмени предложения. Не е лошо да ги намерите, за да не изпадаме в нелов¬ко положение. Все пак сме колеги.)
Гласували общо 163 народни представители. От тях 98 са за, 31 - против, 34 въздържали се.
Текстът се приема.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Параграф 60. Член 114 се изменя така:
"Договор за работа до пет дни в месеца
Чл. 114. Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, когато лицето работи при един и същ работодател общо не повече от пет раотни дни или четири¬десет и два часа и трийсет минути в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж."
Няма предложение по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Някой да оспори твърдението на господин Вучков, че няма предложениуя в писмен вид? - Няма. Моля, гласувайте за текста на Законодателната комсиия. Пред вас е текстът на § 60. Гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и дайте резултата!
От общо 165, 148 са за, 2 са против, 15 се въздържат.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 61, чл. 115 се изменя така:
"С трудовите договори по този раздел освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговаря продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение."
Няма предложение по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом няма предложения, моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и дайте резултата! От общо 168, 157 са за, 3 са против, 8 се въздържат.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Параграф 62. Член 116 се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения да не се отменя членът? - Няма. Моля, гласувайте за § 62!
До глава шеста разбрах, че няма никакви предложения, обаче не можем да изменим начина на гласуването и да гласуваме цялата глава.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Защо да не можем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата! От 166 гласували, 160 са за, против няма, 6 се въздържат.
Получих информация, че нямаме...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, от § 63, включително до § 68 няма направени предложения. Аз не знам, ако някои колеги са направили предложения и случайно са пропуснати, то е друг въпрос. И тъй като правилникът...
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): По § 68 ще направя сега предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щ е направите сега? Няма да мине, ако направите сега, моля ви се!
Добре, до § 67 тогава да приемем, господин Бучков? ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: До § 67 включително, да. Защото по 68 няма отбелязано при мен, но ако има, съгласен съм. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие какво предлагате? ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Тъй като до § 67 включително няма направени предложения, бихме могли да прочетем всички измене¬ния до него включително и при положение че няма предложения, да гласуваме всичик текстове така, както са, неведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина! Гласуваме за предложението на господин Бучков. Тъй като няма направени предло¬жения да гласуваме текстовете от параграф кой?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: От § 63 до 67 включително. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да. Понеже има предложение по § 68, няма да го гласуваме. Моля, гласувайте до § 67! Гласува¬ме предложениет ода бъдат приети на един път тези параграфи. След това ще прочетем тестовете и ще имаме още едно гласуване, а след второто гласуване ще има почивка. Гласуваме за предложе¬нието на господин Бучков.
Моля, прекратете гласуването! От общо 173, за са 118, против - 39, 16 се въздържат.
Приема се предложението на господин Бучков.
Господин Бучков, прочетете текста от § 63!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: § 63. Член 117 се изменя така:
"Обществено осигуряване.
Чл. 117. Работниците и служителите, които полагат допълни¬телен труд, се осигуряват по условия и по ред, установен в отде¬лен закон."
Параграф 64. В чл. 120 се равят следните изменеия. Заглавието се изменя така: "Изменение на мястото и харак¬тера на работата от работодателя."
В изречение първо на ал. 1 думата "предприятието" се заменя с "Работодателя", а изречение второ се заличава.
Алинея 2 се изменя така: "Изменението по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравослов¬ното състояние на работника или служителя."
Алинея 3 се изменя така: "Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага от непреодолими причини."
§ 65. В чл. 121 се правят следните изменения:
В ал. 1 думата "то" се заменя с "работодателя", а след думата "работника" се добавя "или служителя".
В ал. 2 след думата "работника" се добавя "или служителят. § 66. Член 122 се отменя."
§ 67. В чл. 123 се правят следните изменения/ Първо, в ал. 1 след думата "работника4 се добавя "или служителя".
Второ, в ал. 2 след думата "работниците" се добавят "и служителите".
Трето, създава се нова ал. З със следното съдържание:
"Трудовото правоотношение с работника или служителя не се пре¬кратява и при промяна на собственика на предприятието или отдава¬нето му под аренда. В този случай работодател е новият собстве¬ник, съответно арендаторът."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте ан блок, съглас¬но решението!
НИКО-ЛА КОЙЧЕВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нали такова решение взехме, господин Койчев?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Как мога да не сеизкажа по обсъжданите текстове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Като се гласува ще имате обясне¬ние на отрицателен вот. Моля, гласувайте! (Бурна реакция от блока на опозицията.)
Господин Койчев, мисля, че бях се обърнал към вас... НИКЛА КОЙЧЕВ: Това не означава, че нямам думата. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, какво да напра¬вим?
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Господин Койчев, възрастта ми не позволява да ми махате така с ръка...
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Да оставим това, че господин Бучков ме нарече "гамен".
ЕМИЛ БУЧКОВ: Ами държанието ви е такова. Аз не съм ви нарекъл. Държанието ви е такова. Мога да дам квалификация на държание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми народни представители, бяхме информирани и никой не възрази, че не са направени писмени предложения. (Реакция от опозицията.) И сме на второ четене. Щом няма писмено предложение направено, това предложение няма да се обсъжда.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Искаме думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Каква процедура? Нали приехме предложението на господин Бучков. (Шум в блока на опозицията.) За ан блок, така се гласува в парламента.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата! От общо 138 гласували, за са 107, против - 1е4, 17 се въздържат.
Стигнахме до § 68 Моля за тишина!
Господин Койчев има думата за обяснение на вот.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин предсе¬дателствуващ! Тук става въпрос пак за качеството на закона, който трябва да приемем. Виждате, че ние не водим политически спорове и така евтино и популистки тук един-единствен човек да се изкарва по-компетентен и от специализирана световна органи¬зация, за което се изсмях.
Какво исках да предложа аз в току-що гласуваните тексто¬ве? Първо, в цял свят грижа на държавата и грижа на работодате¬лите е квалификацията на работниците и служителите. И моята позиция щеше да бъде като на доктор по мениджмънт, на икономист, ако щете и на инженер, да се запази чл. 122, както е във всички нормални и демократични държави.
И, второ - в ал. З на чл. 123 текстът да се подкрепи. Имаме процедури в Закона за приватизацията, че се приватизират както цели предприятияи, така и части от тях. И законът щеше да спечели с една добавка "или на части от него", от предприя¬тието.
Мисля,ч е тук не е въпрос за мерене на компетентност, за принципност, а пак казвам- би трябвало да ни обединява нашата обща отговорност на народни представители за едно качествено законодателство. Благодаря ви за думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Койчев, понеже взехте думата - искахте да направите някакво съобщение. Направете съоб¬щението.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Правя процедурно предложение - искам да напомня на уважаемите колеги, че ние отложихме разглеждането на чл. 72, касаещ се за правото на работа на пенсионери. Тъй като по този текст е поръчано на Законодателната комисия да излезе с нов текст или да потвърди същия - тъй като § 34 и чл. 72 е свързан със седмичната ни програма, проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, държа утре да започнем с § 34, с предложена редакция на Законодателната комисия, за да разчистим евентуално подробностите около т. З от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вучков нека да има предвид предложението на господин Койчев за утре.
Колеги, за възраженията, които направи господин Койчев, нека да имаме разпоредбите на чл. 68 от правилника. Повече обяс¬нения няма да дам.
Почивка до 18 ч. и 30 м. (Звъни.)
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Моля, уважаеми¬те госпожи и господа народни представтиели да влязат в пленар¬ната зала.
Моля, пуснете режим на регистрация за проверка на квору¬ма в пленарната зала.
Моля, господа квесторите да поканят народните представи¬тели да влязат в залата и да се регистрират. Имайте предвид, че три минути е времето, в което може да стане гласуването за регистриране.
Има необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Следващата точка от днешния дневен ред е:
ПРОЕКТЪТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА НАРОД¬НОТО СЪБРАНИЕ ОТ 26 МАЙ Т. Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПЛАНА НА НАЦИО¬НАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ ЗА СТАТИСТИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕЗ 1992 Г., представен от господин Златаров.
Проектът е изпратен за разглеждане в три комисии - Коми¬сията по националната сигурност, Комисията по културата и Законо¬дателната комисия, и трите комисии са дали становище.
Преди да дам думата на вносителя господин Златаров, ще дам думата на председателите на трите комисии или на членове от тези комисии, за да докладват становищата.
Моля, господин Джеров, за становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, и все пак няколко думи, за да знаем за какво става дума.
В "Държавен вестник", бр. 45 от 2 юни 1992 г. е отразе¬но решението на Народното събрание за утвърждаване плана на Националния статистически институт за статистическите изследвания през 1992 г. В това наше решение казваме в т. З, че: "Възлага на Националния статистически институт да организира и проведе преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1992 г."
Четиридесет и трима народни представители, като почнем с госопдин Васил Златаров и други, са внесли в Народното събра¬ние проекторешение, с което се допълва току-що прочетеното от
мен решение, т.е. неговата точка трета, с още една алинея: "При това преброяване да се установи броят на загиналите по политиче¬ски причини български граждани по години от края на Първа-та световна война насам (1918 1922 г.). Броят на загиналите през 1923 и 1944 г. да се даде, като се изхожда от раззграничителни-те дати 9 юни 1923 г. и 9 септември 1944 г. - до и след тези дати. За всяка година от изследвания период от време да се разгра¬ничат цифровите данни на загиналите в зависимост от това дали е ставало дума за жертви на "Комунистическо насилие" или за "антикуминистическо преследване."
Това е предложението за нова, втора алинея към прочете¬ната преди малко от мен точка трета от решението на Народното събрание.
Постъпили са три становища - едното от Комисията по националната сигурност, другото - от Комисията по културата, и третото - на Законодателната комисия.
Становището на Комисията по културата от 21 септември:
"Предлагаме проектът за решение да бъде приоритетно обсъден в Законодателната комисия, за да може навреме да влезе за обсъж¬дане и гласуване в пленарната зала" и т.н. Или Комисията по културата потвърждава, че единодушно е подкрепила предложения от група народни представтиели проект, така както го прочетох. Следва становището на Комисията за национална сигурност:
"Реши; точка 3 на Решението за утвърждаване на плана за статистически изследвания да се допълни със следната алинея." Няма да ви го чета, защото то е раздадено. "С 10 гласа за, 2 -въздържали се и 10 гласа - против бе отхвърлено предложението на господин Слатински въпросната алинея да бъде променена."
И стигам до становището на Законодателната комисия. Тя е разгледала проекторешението на 24 септември т. г. Констатира се какво се иска и ние считаме, че проектът за решение е в съот¬ветствие с правомощията на Народното събрание, със Закона за статистиката и е внесен в съответната юридическа форма. Предла¬гаме съобразно становището на специализираните комисии народните представители да гласуват проекта за решение.
Това е становището. Аз ще моля, особено ако има пред¬ставители на Комисията по националната сигурност, те да вземат
отношение, защото основните съображения са залегнали именно в тяхното становище. Както казах, Законодателната комисия пред¬ставя на народните представители да обсъдят, да разгледат и гласуват решението, което отговаря на всички изисквания за приема¬не.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, в Законо¬дателната комисия има ли предложения за друг текст, така както е предложен от вносителите?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, Законодателната комисия няма предложения за друг или за промяна в текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
От Комисията по националната сигурност господин Слатин¬ски. Заповядайте, господин Слатински.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Господин Джеров всъщност свърши по-голямата част от работата, за която аз вземам думата, като пречете стано¬вището на Комисията по националната сигурност месеци наред е съпричастна към това предложение на уважаемия неин член госпо¬дин Васил Златаров. То датира още от внесения от него Закон за националното помирение.
На няколко свои заседания ние сме разсъждавали върху внесения проект за решение и по-специално на 10 септември подроб¬но обсъдихме този проект и взехме становище в негова подкрепа. В становището е споменато, че комисията отхвърли моето предло¬жение броят на загиналите да се даде, като се изхожда от разграни¬чителни дати в нашата история и с уточняване на характера на политическите причини.
Искам да кажа, че сега тук аз не държа на това предложе¬ние, просто защото то без съмнение ще влезе в методиката, по която Статистическият институт ще проведе преброяването.
Комисията застана твърдо зад този проект и аз искам просто да добавя, за да не взимам думата след това от свое име, да кажа, че горещо поддържам тази идея и съзнавайки нейната важност, апелирам към вас да гласувате още днес това проекто¬решение. Това е един опит на господин Васил Златаров да внесе нов морал в бългрската политика и аз го приветствувам.
Смятам, че е крайно време българският народ да тегли една черта, да преброи своите синове, загинали по политически причини, и да направи всичко възможно повече такива жертви да не бъдат давани.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За становище на Комисията по културата? Господин Йордан Ганев, нейният председател, има думата. Заповядайте.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря госпожо председател. Ува¬жаеми колеги народни представители, Комисията по културата на няколко пъти разглежда проекта за решение и бяхме напълно едино¬душни и със съгласие приехме това становище, което господин Джеров изложи пред вас. Нещо ново да добавя към него няма. Искам само да обърна внимание на две неща. Това, което ние говорим -за приоритетността, то е, за да се влезе в срок и да не бъдат изненадани тези, които ще провеждат преброяването, да имат пред¬вид и тази нова своя задача, която ние евентуално ще им поставим.
Второто нещо, което така много подчертано беше изказано в нашата комисия е, то е, че действително трябва да се установи броят на тези българи, които са загинали по идеологически и политически причини от 1918 г., т.е. от края на Първата световна война до ден днешен. Целта на това нещо е да се разбере един път завинаги, че българи не трябва да убиват българи. Дай боже това да стане за в бъдеще. Благодаря ви. (Единични ръкопляска¬ния. )
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Росен Карадимов иска думата по процедурен въпрос. Имайте предвид, че на вносите¬лите не съм дала думата.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз бих помолил, ако е възможно, господин Джеров още веднъж да прочете цялостния текст, тъй като решението беше раздадено на народните представители, но то беше преди доста време, а днес сравнително инцидентно влезе в дневния ред като точка втора и мисля, че не всички народ¬ни представители разполагат с неговия текст. Тъй като ние ще приемем решението, но в него има формулировки, които са неприем¬ливи, и конкретен пример мога да ви дам, че периодът до 9 септем-
ври 1944 г. и жертвите в този период се квалифицират като жертви на антикомунистическото насилие. Аз нямам нищо против и така да го формулираме, но си мисля къде ще денем земеделците, без¬партийните или членовете на други партии, които са загинали? Трябва ли насила да ги правим комунисти отпреди 9? А това са важни неща и тъй като те дори не са в мотива, а влизат в самото решени,е моля, господин Джеров още веднъж да го прочете малко по-бавно, за да можем да вземем отношение и по това.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карадимов, нека да чуем и основния вносител господин Златаров. Госпожа Соня Младенова иска думата. Текстът ще се прочете, ако трябва, още един-два пъти.
Имате думата, господин Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! С броя на жертвите на политическите борби у нас винаги се е спекулирало. Крайно време е той да бъде установен безпристрастно, веднъж завинаги. Според специалисти статистици, включително и според самия директор на статистиката, това е напълно възможно технически. Това пред¬ложение беше част от един закон за национално помирение, който е внесен преди девет месеца, обаче тъй като въпросът за досие¬тата, който също е част от този закон, бе отлаган досега по понятни причини, просто това решение го даваме като нещо отдел¬но.
Какво бих ви казал? Този въпрос ме е занимавал почти през целия ми живот. Той не е някакво случайно хрумване. В 1956 г. като политически затворник ми попадна литература и се заех да установя броя на жертвите през 1923 - 1925 г. Като прочетох всиччко възможно, изкарахф ги 2800 души. В същото време в затво¬ра беше и господин инж.Буров, брат на известния общественик Атанас Буров, и той ме попита: "Как си ги установил? Ти каза, че си получил достъп до данните на статистиката, която ляпчев е установил. А след като Ляпчев сменя Цанков, за своя вътрешна информация той прави едно негласно изследване и жертвите се оказват 2634 души."
Значи всичко е било възможно да бъде установено. Когато разисквахме тези въпроси в Комисията по националната сигурност, господин Балабанов ме обвини във възможна недобронамереност. Но след к ато се убеди, че такава няма, подкрепи предложението.
Никой няма интерес да не излезе истината наяве. Всички -и от лявата, и от средната, и от дясната страна на залата. Аз бих ви казал следното. За жертви след 9 септември се говорят фантастични цифри, но кое трябва да избегнем? Как станаха жертви¬те 30 000 през 1923 - 1925 г.? Случаят ми е обяснен от небез¬известния общественик господин Димитър Гичев. Идва в България Анри Барбюс, небезизвестния френски писател и подставено лице на Москова, някой му подшушва, че жертвите са 30 000. Той написва своята книга "Белият терор на Балканите" и в световната обществе¬ност се лансира тази цифра. И сега, след като тези цифри почти се знаят, има една книга "Звезди на вековете" от 1972 г. и се знае, че жертвите са 4200 от 9 ни до 9 септември, преди няколко
седмици господин Сикодим Попов в "Народно земеделско знаме" пак пише, че са 50 000 души. Докога ще продължава това?
Аз изхождам от това, че България губи престиж, независи¬мо от това кой го е вършил. И за да дам израз на своята обектив¬ност, ще ви кажа от това високо място един много важен факт. Най-тежкият момент от моя живт не е 1944 г., когато бях в килия на безследно изчезнали; не е в 1948 г., когато бях осъден на смърт, а е в 1961 г. Аз съм в Плевенския затвор и съм под наблю¬дение на същата Държавна сигурност, която проведе акциите в -Ловеч. Там не можеха да ни убиват безразборно, защото сме под отчет. Но ни поставиха на такива режими, които не ми е удобно да правя обществено достояние.
Но какво мога да ви кажа? На 21 декември аз заминах за Белене. И точно тогава това, което се говори в нашата страна, че мъртъвците от -Ловеч били хвърляни на свинете, ако беше истина, аз щях да го зная. Мъчно ми е, когато се говорят такива работа за България - независимо дали е преди или след 9 септември. Обяснение на тези приказки намирам само в това, че някой гроб е бил заровен плитко и някоя свиня само го е изровила.
Вярвайте ми, стремял съм се винаги, в целия живот да бъда обективен, интимната ми мисъл е да се преборят веднъж зави¬наги тези жертви, да не се спекулира повече с тях и да закрием една страница на миналото. Смятам, че това ще бъде първата стъпка към едно действително национално помирение.
Благодаря. (Ръкопляскания в цялата зала.) ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Соня Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, Н-ЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, заставм пред вас като член на Комисията по националната сигур¬ност, в която аз съм малко изненадана от позицията днес на госпо¬дин Слатински, по принцип този законопроектт е разгледан и ние приехме друга редакция, уважаеми колеги, а не това, което е поставено днес на нашето внимание.
Първо, в петитума и след това в диапозитива на предло¬жението и след това в самите мотиви. Нещо повече, Комисията по националната сигурност прие принципно решение такова: след
като се преработи законопроектът, преди да се внесе в пленарната зала, да бъдат изслушани експерти от Централния статистически институт, на които да се възложи изпълнението на една такава социална поръчка, за да преценим дали те са в състояние, след като фактически преброяването на населението в страната е започ¬нало, да осъществят този замисъл на Народното събрание, в част¬ност на народния представтиел господин Златаров. Точно така е, господин Видев!
Освен това ние имахме резерви, които са залегнали в стенограмата на Комисията по националната сигурност по отношение на мотивите, защото е недопустимо Народното събрание да приема мотиви от такова естество. Понеже законопроектът ви е раздаден в началото на годината и едва ли всички го носите в себе си, ще ви дам следния пример. Цитирам: "Гърция често е имала граждан¬ски войни. Хората са се борили един против друг, сражавали са се и в края на краищата са се помирявали. Неуважавали обаче неутралните."
Питам: ние с вас съгласни ли сме с едни такива мотиви днес и тук да приемаме един такъв законопроект?
Отправям един чисто процедурен въпрос или процедурна молба, както искате го разбирайте, към госпожа председател Ботуша¬рова какво е становището на Икономическата комисия, какво е становището на Бюджетната комисия? Защото един законопроект, както и да бъде внесен в пленарната зала, той трябва да отговаря на 5 - 6 въпроса, всички от които започват с буквата "к": кой, кога, къде, какво, как и колко струва на данъкоплатеца. Аз за себе си такъв отговор нямам.
Затова ви моля, госпожо председател, чисто процедурно да дадем възможност на колегите от Икономическата комисия и Бюджетната комисия да представят на нас всинца тяхното становище и едва тогава да преминем към разглеждане на законопроекта, като задължите междувременно вносителя да изложи пред вас корек¬цията, за която и той самият гласува в Комисията по националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за реплика господин Видьо Видев.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважа¬еми колеги! Колежката Младенова верятно не е дочула добре отдале-
че, аз никога не бих си позволил да кажа в това Народно събрание, че някой лъже. Просто тя вероятно не си спомня и е пропуснала един, колкото и да е дребен момент, но дава отговор на всички нейни въпроси. Специалисти от Статистическия институт в Комисията по национална сигурност имаше. Този въпрос тя го поставя няколко пъти в комисията и няколко пъти й беше отговаряно по един и същ начин. Господин Златаров каза, че самите специалисти от статистическия институт са му формулирали това решение, уверили са го във възможността на неговото изпълнение и няма никакви практически проблеми. Тези въпроси, които сега се повдигат, единствената им мотивация е пак нещо да се проучва, да се търси и т.н., за да не се изпълни решението, което се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Райчевски има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Моята реплика, госпожо председа¬тел, е съвсем кратка. Аз искам да помоля госпожа Младенова да оттегли това си предложение и искам да й припомня като член на Комисията по националната сигурност, че там беше обсъждан много подробно този проблем. Тя самата не изказа възражения по това, беше съгласна с нашето общо становище и мисля, че тук съображения от икономически характер нямат място, защото, така или иначе, ще се прави преброяване и с 1 - 2 графи повече няма да се утежни бюджетът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николай Слатин¬ски има думата. Заповядайте.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Моята реплика продължва въпро¬сите с буквичката "к". След като е била в комисията тялом, къде е била духом госпожа Младенова, за да твърди такива неща, които изобщо не са истина, има протоколи, от които може да се види, че комисията точно с тези гласове, които аз съм записал, гласува това предложение.
И аз предлагам, ако човек има някакви други мотиви да отхвърли това предложение, да ги казва с истинските им имена, а не да заблуждава народното представителство. Комисията по националнат асигурност, аз това гарантирам и с подписа си под становището, подкрепи това решение и няма смисъл, госпожо Младе¬нова, да се налива масло в огъня. Още повече, че най-малко тук има място от такъв огън.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Младенова, имате право за дуб/жка.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, вярно е, че участвувах в редакцията и е редно да си спомни госпо¬дин Слатински, че предложението беше следното: при това преброя¬ване се установи броят на загиналите по политически причини български граждани по години от края на Първата световна война насам 1918 - 1992 г.
Имаше спор дали да се слагат акценти: 1923, 1934, 1940, 1944 г. и т.н. до наши дни.
Така че аз отново настоявам да се вземе стенограмата, защото очевидно някои сме били и тялом, и духом, а това, че не са присъствували представители на Централния статистически институт, продължавам да твърдя, там беше председателят или ръководителят, или директорът, както щете го наречете, на такъв сроден институт в системата на отбраната, както се казва на български "нерде Ямбол, нерде Стамбл".
Така че наистина трябва да се назовават нещата с истин¬ските им имена и тук му е мястото, не оттеглям своето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за изказване господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз искам да взема отношение по въпроса като статистик, а не като политик.
Не знам кой от нашите колеги експерти е давал информация за това как ще стане преброяването по този твърде сложен въпрос. Предварително искам да кажа, че аз приемам по принцип това пре¬брояване да стане, но дълбоко се съмнявам, че уточняването броя и по години, и с тези разделителни дати, които тук се посочиха, може да стане по методологията на преброяването, която е приета за извършване преброяването в Република България.
Само един въпрос. Идва интервюиращият у вас и ви задава въпрос: имате ли близки, убити по политически причини? Кой ще отговаря? Главата на семейството, всеки поотделно, роднините, близки и засегнати. Нещата стават много сложни.
Да предположим и нещо друго - че тук става дума и за разположението във времето от Първата световна война, 1923 г., 1944 г. Седемдесет и четири години, ако ние разчитаме на достовер¬ност на интервюираните, която да превишава документалните изслед¬вания, които са правени по този въпрос, мисля, че ще се доверим на нещо, което би ни подвело и довело до някои недоразумения, които след това трудно биха могли да се премахнат.
И заради това аз изказвам такова съображение: не може да се решава един такъв твърде сложен въпрос, доверявайки се, уважавам господин Златаров, само на това, че на него му е казано от специалисти, че това може да стане.
Мисля, че в мотивите трябваше твърде аргументирано да се каже по каква методика, как точно ще стане, за да може Народно¬то събрание да прецени ще се ангажираме ли с изследването и вмъкването на тези въпроси в преброяването, което е един сериозен акт.
Нашият статистически институт е един от малкото инсти¬тути в света, който досега не е опорочил нито едно преброяване в България, откакто са започнали преброяванията досега. Хубаво ще бъде да не направим така, че този институт да направи една грешка, която след това и политици, и професионалисти трябва да оправдават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика има думата господин Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателству¬ваща, господин Трендафилов, който сигурно е за уважение като професионалист, специалист в областта на статистиката, забравя една много важна особеност на преброяванията, които никога не са правили грешка, господин Трендафилов. А как така преброявани¬ята в края на 40-те години лишиха българите от Пиринска Македония да се наричат българи? (Реплики от опозицията: "Стига митинги.")
Не ми викатйте "стига", защото спекулирате с това, че сте привърженици едва ли не на националната кауза. А комунистът патриот и националист никога не е бил, защото вие сте безродници. (Възгласи "О-о-о!" от страна на опозицията, единични ръкопля-сканияи реплики "Браво!"). По-нататък...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за добър тон в залата.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Много често вие правите книги от рода на черната книга на българската демокрация, каквато бяхте издали. Това е изцяло преписване на книгата на Орлин Васи¬лев "Съпротивата", издадена в края на 40-те години.
Вярно е, господа, на 627 страница има една трагична снимка. Четник, сниман с главата на своя брат. Тоест жандамерист сниман с главата на брат си. Знаете го много добре, но някои не го знаят.
Ето защо с оглед на това да има действително едно нацио¬нално помирение в страната, стига сме вървели напред и сме гледа¬ли назад. (Възгласи и реплики от опозицията: "Е, да де!") Нека затова да приемем това решение и да видим точно какви са били жертвите, защото в книгата на Орлин Василев "Съпротивата", която е с предговор на Георги Димитров, се дават съвсем различни цифри първо за членовете на БКП, за членовете на РМС, след това за партизаните, за ятаците и т.н. (Шум и реплики от страна на опо¬зицията. )
Та нека блъгарският народ най-накрая чрез преброяването да научи истината. А аз искам истината, господа. Благодаря. (Единични ръкопляскания от страна на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ганев има думата за реплика.
Ще ви кажа кои желаят да говорят: господин Александър Томов, госпожа Велислава Дърева, господин Стефан Стоилов, госпо¬жа Петя Шопова, господин Балабанов. (Шум и изразено неодобре¬ние от страна на мнозинството.) Записала съм. Заповядайте за реплика.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин Трендафилов, аз бих казал така: вярно е, че ние не знаем как точно ще стане преброяването, но ми се струва, че точно вие трябваше да предложите тук мето¬дика като специалист. Ние неспециалистите как ще предложим така¬ва методика? Това е, от една страна.
От друга страна, извинете, но на мен ми се стори без¬крайно несериозно това нещо, че ще се явят затруднения от това дали ще се пита главата на семейството или някой друг, или трети.
Ами това ще решат хората, когато се събират данни за други неща, пак ще се пита само един. Те ще си ги определят. Не знам как става това, но знам, че е правено.
А ако има някаква особеност в методиката, моля ви се, предложете я вие.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Милен Стоянов -трета реплика.
МИ-ЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствува¬ща, уважаеми колеги, уважаемият господин Трендафилов заяви тук, че нашите статистически работници, институти, специалисти и ръководители са работили безпогрешно и ние не бива да допуснем да се пристъпи към някакво сдтатистическо изследване, съответно събиране на данни, което може да изложи честта и достойнствата, които досега този институт е имал.
Позволете ми да не съм съгласен. Години наред ние четяхме в изданията на този институт за великолепното икономическо положе¬ние на страната. И изведнъж се намерихме с 12 млрд. долара външен дълг, който никъде никога не беше отразен в нашите статистически данни.
Отделно, господин Трендафилов предлага някой, койне зная, да предложи специфична методика за установяването на нещо толкова лесно установимо. Ганев каза чудесно, че вие специалисти¬те трябва да предложите тази методика, не ние - лаиците. Но аз бих казал тогава: не е ли редно да се предложи на Народното събрание да избере една комисия, която да седне да заседава и да открие методиката, с която трябва да се направи това из¬следване.
И не смята ли, почитаемото Народно събрание, че това трябва да стане веднага с определянето броя, състава и срока на действие на тази комисия?
Госпожо председател, накрая ми позволете едно процедурно предложение. Моля да се прекратят дебатите, защото е абсолютна безсмилица да ги продължаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Трендафилов, имате думата за дублика.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съм неприят¬но изненадан от поведението на господин Мицев, въпреки че никога досега не съм си позволявал от тази трибуна да се изявявам като митингаджийски оратор и мислех, че и той няма да си позволи това. Но за съжаление той го направи пак.
Аз тук казах своето становище, без да отричам необходи¬мостта от това изследване да стане.
Що се отнася до това, дали нашият статистически ниститут е работил професионално, аз продължавам да държа на този факт. А това, че вие сте чели данни, за нашето "блестящо" икономическо минало и смятате, че са ви заблуждавали статистиците, аз съм категорично против, защото интерпретирането на статистическите данни е въпрос на политика, а професионализмът е по това как се събират данните, как се обработват. И аз и сега твърдя, че професионално институтите работеха наистина добре. И с тази задача, която ние сега им поставяме, ез да сме изяснили достатъч¬но как това ще стане, има опасност наистина да ги въведем в изпълнението на една задача, която ще ги злепостави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, по процедурен въпрос или изказване? Понеже за изказване има думата господин Александър Томов.
По повод процедурното предложение да се прекратят разиск¬ванията - по правилник всяка група има до трийсет минути. Все още има време за изказване поне на още двама оратори по пет минути от лявата страна.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз искам преди всичко да взема отношение, разбира се, по това предложение за решение,
но нека ми позволи господин Мицев, който е в залата, да му кажа, че обвинения в безродство, господин Мицев, са доста опасни. Не знам от коя година вие си знаете рода. Аз моя си го знам от 1770 г. И мога да ви кажа, че това се отнася за много от тези хора. Така че не ги обиждайте в момент, когато се обсъжда този проблем.
ГЛАС ОТЛЯВО: Председателят мълчи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направих бележка, моля ви се!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Второ, искам да поздравя господин Златаров, който вече от доста дълго време се опитва да внесе някакъв закон, някакво решение, което да търси примирение на тези големи битки на този век. И той днес със своята упоритост, аз ще кажа - в случая със своята последователност се опитва да намери някакво решение.
За мене решението е приемливо до второто му изречение, т.е. до изречението: "При това преброяване да се установи броят на загиналите по политически причини български граждани по години от края на Първата световна война насам - 1918 - 1992 г."
Оттук нататък в решението има непълноти. Казват се две-три дати, а са препускат десетки други. Посочват се два критерия, а се изпускат други. Не може всичко да се обявява за комунисти¬ческо и антикомунистическо насилие или преследване. Има десетки неща, свързани с други политически партии, чиито представители и наследници между другото сте и вие, има десетки сложни пробле¬ми и в периода 1944 - 1982 г.
Ето защо всичко след тази точка представлява неуместна намеса в работата на специалистите. Ако искаме сега да гласуваме този законопроект, според мене ние трябва да се обединим около тези първи две изречения и останалото да бъде възложено на ръко¬водството на Националния статистически институт. Има ли опасност те да се ориентират в една или друга посока? Не, разбира се, защото те ще работят под нашия непосредствен контрол.
Има и още нещо: не бива да се говори и да се подценяват промените в този институт. Ако преди е имало проблеми в стати¬стиката, всички знаем, на какво са се дължали. Сега нещата са по-различни, още повече, че това е институт под непосредственото подчинение на парламента.
Ето защо, госпожо председател, аз внасям предложение за премахване на изреченията (заличаване) след годините 1918 -1992 г. И в такъв случай изразявам своята принципна подкрепа за първото изречение. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За изказване думата има господин Александър Йроданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ )СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз няма да се впускам дами и господа народни представители! Аз няма да се впускам в разсъждения по същността на решението. Мисля, че мненията, изразени тук, бяха достатъчно убедителни и взаимно се допълват.
Искам да направя няколко, по-точно две предложения. Едното почти съвпада с това, което каза и господин Александър Томов - текстът да завърши до края на първото изречение, но да бъде следният (тук вече внасям промени): "При това преброява¬не да се установи броят на загиналите по политически причини български граждани (тук е добавката) през всяка една година от 1918 до 1992 г."
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (от място): Това е правилно дотук.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И да има и едно кратко второ изре¬чение, което сега ще се опитам да измисля, което да гласи: "При преброяването да се установи политическата принадлежност на загиналия".
ГЛАС ОТЛЯВО: Как ще стане?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: С анкета. Питат съответните родни¬ни и казват: "Да, той беше от СДС (примерно) и загина през 1992 г. по политически причини. Лошите от СДС репресираха добрия от СДС и т.н."
Мисля, че поправката е резонна. Естествено е, че при тази анкета хората и без да ги питат ще си казват кой от коя партия е бил или на кои политически сили е симпазирал и поради което е станал и жертва. Ако той не е симпатизирал на никакви политически сили едва ли би станал жертва.
Изречението го казах, моля да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, моля, дайте писмения текст.
Първо, ще дам думата за реплика. Господин Стоилов, имате
думата за реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, Н/1П "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, госпожа председател! Уважаеми колеги, аз първо искам да отбележа, че съм изключително доволен от хода на разискваинята, еволюцията, която отбелязват те. Горещо подкрепям инициативата (позволете ми малко отклонение за половин минута) да се приемат парламентар¬ни решения в посока на постигане все повече и повече на национал¬но примирение. И тази еволюция в дискусията във връзка с предло¬женото от господин Златаров парламентарно решение води именно към постигане на такъв резултат - в това число и съвпадащите предложения на гоподин Томов и на господин Александър Йорданов.
Но моята реплика във връзка с казаното от него се свежда до следното: господин Йорданов, вие казвате, че всички са от някакви партии. Ако са били извън партиите едва ли са били пре¬следвани. Върнете се назад към 1925 г. и вие ще видите, че има много хора, които не са били членове на една или друга политиче¬ска партия, движение, формация. Такова е събитието, причините, породили това събитие са такива, че хора и извънполитически формации са активни участници в събитията тогава.
Така че съгласете се, на това, което, виждам, обединя¬ва почти всички ни - до изброяване на годините, което ще позволи на статистиката сравнително точно да инвентаризира хората, които са загинали по политически причини по години. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за втора реплика има господин Сепетлиев.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата като специалист в областта на статистиката, за да разменя с вас няколко мисли, които възникна¬ха у мен по повод на тази дискуси, която тук беше предизвикана във връзка с предложението за допълнение Закона за преброяване на населението в края на тази година.
За какво става дума? За едно допълнително изследване. Трябва да ви кажа, че това допълнително изследване е възможно да бъде проведено съвсем отделно от преброяването, но може да стане и заедно с преброяването.
Един втори момент, на който ние трябва да обърнем доста¬тъчно задълбочено внимание, това е проблемът, свързан с методика¬та, по която ще се проведе изследването. Методиката е доста трудна. По нея се работи със събития, които са твърде отдавна минали. Има американски и други изследвания, които говорят, че колкото е по-отдалечен периодът, за който се събира информа¬ция, толкова грешката на регистрацията нараства, ние ще имаме грешка на регистрацията, доверете се на мен като специалист в това отношени, някъде от порядъка от 20 до 30 на сто. Това е голяма грешка на регистрацията, като прибавим към нея и обсто-ятелстовот, че ще имаме тук еднопосочна грешка. Резултатите, които ние чакаме от анкетираните, ще бъдат оцветени от тяхната политическа принадлежност.
По-ататък в методиката трябва да бъдат застъпени такива факти, които имат отношение към нашиия интерес, да кажем, към коя политическа партия са принадлежали, но тук има една тънкост. По време на "възродителния процес" имаме убити хора както от онези, които са принадлежали на Движението за права и свободи -тогава се още в зародиш, така и към комунистическата партия, така са били и безпартийни, или пък са били опозиционно настрое¬ни.
Затова ние ще имаме редица въпроси, които ще залегнат в програмата на проучването, което предстои да се проведе. Въпро¬си за това кога са починали, по какъв повод те са били убити и редица още други въпроси, но това е проблем на методиката. И затова предлагам специалисти в Централно статистическо управление, Националния статистически институт да подработят
такава методика и тя да бъде преценена пак от специалисти. Пред¬лагам една комисия тук от хора, които са се занимавали с тези проблеми, да прецени методиката, по която ще се проведе това проучване. Неомходимо е това проучване. С това искам да заключа своето изказване.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сепетлиев, понеже сте спеицалист, от предложения текст има ли нещо, което може вие да подкрепите.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Да, аз съм съгласен с това, което господин Томов препоръча. Не е въпросът да се политизира цялото това проучване. Ние ще получим информация, която след това, след като я разтълкуваме, ще бъде достатъчно политически оцве¬тена. За това, което предлага господин Томов, може да бъде при¬ето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А господин Йорданов, което той предлага "през всяка година поотделно"?
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Не, вижте какво. Годината, когато е извършено иубийството, ще бъде регистрирана. А след това въпрос на групировка е как да приемем съответните периоди. Това ще бъде включено в методиката. Да им подсказваме на онези, които ще подготвят методиката на предварително в границите, в които трябва да проведат своето проучване, смятам за излишно. Щом имаме дата на смъртта, ние ще можем да групираме така периоди¬те или многократно да ги разместваме, както ни бъде най-удобно. Това е въпрос на обработка, и не смятайте, че ще получим някаква деформирана информация. Деформираната информация ще дойде само от политическото оцветяване на впъросите.
ПРЕДСЕДАТЛЕ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Сепетлиев.
Госпожа Шопова иска да направи трета реплика.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и господин Йорданов! Моята реплика е изключително облекчена от това, което каза професор Сепетлиев. Аз смятам, че текстът, който предложи Александър
Томов и който вие предложихте като основен до датата 1918 1992 г. не търпи възражение от някоя страна и можем да го приемем.
А второто изречение, което вие предлагате, е свързано с методиката на статистическото проучване. Така че нека то да отпадне и да го отнесем към методиката на статистическото проуч¬ване.
И за да използувам тази възможност,която имам, аз също искам да благодаря на господин Златаров, за това, че той беше човекът, който още от първия ден на заседанията на Комисията по националната сигурност говореше за националното помирение, че внесе проект за такъв закон, въпреки че е страдал толкова много, държи на националното помирение съгласие и също така го моля да се присъедини към текста, така както сега се предлага до 1918 - 1992 г.
Зная, че това беше неговият основен текст и нека да постигнем съгласие сега в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, имате възможност да направите дублика.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Второто ми предложение, ува¬жаема госпожо председател, госпожи и господа народни представите¬ли, бе свързано с това да се постигне известна представа практи¬чески кой кого е убивал. Без тази представа няма смисъл изобщо да се прави някакво преброяване. Защото стреляло се е и със скрити пушкала, както казва Смирненски: "Ето татък зад върбите, екнаха пушкала скрити". (Бурен смях от опозицията.)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Има промяна в парламента. Александър Йорданов: Така. и по този повод, за да станат ясни скритите пушкала през годините, трябва да има някакъв текст, може би и в методиката, както казвате, но да е ясно за какво става дума. защото белият терор и червеният терор трябва да бъде... (Реплика от опозицията: "А синият терор?") конкретно определен.
Аз ви предлагам първият текст да го гласуваме така, както го допълних. Това е всъщност предложението на Александър Томов с моето допълнение, а минено да остане текста: "През всяка една година". Защото... (Реплики от опозицията: "Това е въпрос на групировка, въпрос на специлистите.) Не е въпрос само на групировка, защото това просто ще задължи в определен смисъл да се търси точно годината.
А, от друга страна, именно когато се търси точно година¬та... Е, добре, нека да не се посочва политическата принадлеж¬ност. С това, да кажем, съм съгласен. Имало е, да кажем, и духов¬ни лица, които са загивали, както червения поп например. (Шум в залата.) Поп Андрей. Той е бил безпартиен и е загинал. Сега някои казват, че след 9 септември други пък свещенции, също безпартийни са загивали. Може би и те са прави. Това няма да го коментираме. Но важно е при установяване на данните да се посочи конкретна връзка с политическото събитие, т.е. да го има това нещо в методиката. Във връзка с какво политическо съби¬тие близките и роднините смятат, че този човек е бил убит.
Затова аз лично приемам идеята на господин Сепетлиев. Самият институт и групата, която ще провежда изследването, да изработи тази методика. Парламентът може да се съгласи и да контролира в определен смисъл точно изработването на методиката. Това може да стане в самата комисия. Не е нужно да излъчваме специална група за това. комисията просто ще се заинтересува, която предлага това решени, как се осъществява методиката.
Така че най-разумното е в момента да гласуваме именно първото изречение, само и единствено, с допълнението "през всяка една година".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека, господин Сепетлиев, да дам думата на последния оратор, тъй като времето се изчерпва, госпожа Велислава Дърева. и мисля, че на всички е ясно, че какво¬то и предложение да се направи, ние трябва да имаме решени, нали? Пък, ако искате уточняване на методика или нещо друго, нека специалистите да кажат дали трябва да го има към решението.
Господин Сепетлиев, направете уточнението.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми колеги, ясно е, че тук не е нито времето, нито аудиторията, в която да даваме обяс¬нение за това как статистически се прави методика, какво съдържа тя и т.н. Един от разделите на методиката е признаци на наблюде¬нието. Признаци на наблюдението ние ще регистрираме като времето, когато е убит, причините, поради които е убит, каква политическа принадлежност е имал и всички тези неща, които представляват интерес за обработката на получената информация, за да можем да я класираме в една или друга група, за да може след това да направим социологически, политически и т.н. в този аспект съответното тълкуване. Да, това нещо ще го има в методиката, но все пак предлагам - нека методиката бъде преценена не от широк кръг от неспециалисти, а от хора, които са се занимавали с тези проблеми и тогава те пред вас да изложат своите съображе¬ния във връзка с приетата методика и да получим вашата благосло¬вия. А това може да стане в един кратък, непродължителен срок от време - за седмица или две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖНА БОТУШАРОВА: Все пак трябва да имаме решение, иначе няма на каква база...
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Да, можем да вземем решението. Обезателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШРОВА: Нека госпожа Дърева да вземе думата. Заповядайте. (Шум и реплики от СДС.)
Уважаеми господа, вие така казвате, аз към всички дами в парламента се обръщам еднакво.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, сМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, госпожо председател.
Аз напълно подкрепям идеята на господин Златаров и страш¬но много му благодаря за нея, защото примерно, когато слушах господин Сталински онази вечер по телевизията от него научих, че когато са транспортирали лагерници от Богданов дол за Белене са били 58, а от пресата до този момент знаех, че са между 300 и 400 и това не е единственият случай на спекулации с такива факти.
Освен това ви благодаря за това, защото до момента нашият политически живот напомня един много известен стих на Вазов
и аз ще цитирам като господин Йорданов: "... в едно да се бият живи и умрели...". Мисля, че трябва да престанем с тази практика.
Приемам напълно предложението на господин томов да бъдат фиксирани само тези години, без да се отделят отделно година по година или по събития, защото когато става дума за методика, за която говори господин Сепетлиев, ние трябва да се попитаме -загиналите в Междусъюзническата война, загиналите в Първата световна война и въобще загиналите във войните - те по политиче¬ски причини ли са загинали или по някакви други причини.
И освен това, господа, накрая - аз говоря бързо, за да мога да дам възможност на колегата Петър Балабанов да се изкаже, който е историк. Мисля, че това са две съвършено различ¬ни проблема - статистически институт брои живите, а загиналите ги броят историците. И мисля, че това е тяхното най-важно задълже¬ние, защото статистическият институт пак, когато става дума за методиката - той не може да работи без Централния исторически архив и без всички тези специалисти. Затова, преди да гласуваме днес, ние действително трябва много внимателно да подготвим целия този текст - иначе рискуваме да оставим текста във възду¬ха, иначе подкрепям абсолютно господин Златаров за тази идея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Балабанов за¬повядайте. Вие имахте идея за техническо оформяне текста. Моля ви, само накратко, че и време не остана.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Истинско удоволст¬вие е, госпожо председател, когато се появява такова единодушие.
Като историк мога да кажа, че вече в нашата наука са правени опити за прилагане на подобни статистически методи и те дадоха доста добри резултати. Ето защо аз подкрепям идеята на господин Златаров да приложим този метод, и то именно сега, тъй като той би ни дал сравнително бързо и сравнително точни данни.
В същото време трябва да сме наясно - и тук специалисти¬те по статистика ще потвърдят, че едно подобно проучване ще ни даде общи, ориентировъчни цифри, които предстои специалистите историци вече да доуточняват, да детайлизират, да изясняват причините, да разпределят по партии, по събития, по години.
За нас в момента е най-важното да дадем обща картина на полити¬ческото насилие в нашата страна през тези години, с което ние трябва да приключим веднъж завинаги.
Що се касае за политическата принадлежност на убитите и за събитията, с които са свързани. Това е много трудно да се направи при едно статистическо проучване и аз не съм сигурен дали спеицалистите ще могат да се справят с това. Ето защо под¬крепям изказаните вече предложения решението да завърши на изре¬чението: "до 1918 - 1992 г." и бих предложил като край на изрече¬нието да се включи текстът "по обнародвана методика", тъй като изработването на методиката е дело на специалистите. Ние там да се бъркаме - най-многото нещо да им попречим, най-многото нещо да оплетем, а в същото време такова изследване ще се върши за първи път в България и е редно специалистите, които биха се възползували то неговите резултати или които биха ги критику¬вали или се усъмнили да имат възможност да знаят по каква методи¬ка е извършено изследването и защо са получени именно тези резул¬тати.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да дадем думата и на господин Златаров, тъй като той е вносител на проекта. Господин Златаров, вие чухте направените предложения. Моля ви накратко да вземете отношение за вашия текст и това, което тук се предлага.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз от две години ходя в статистика¬та. Най-напред приказвах с професор Минков. Той сега се върна в университета. След това приказвах със Захари Карамфилов. Ето ги неговите заключения. Само ще ви прочета: "Установяването на броя на лицата, загинали по политически причини е възможно, но има трудности". И казва: "Така че - не се съмнявайте, има абсолютна възможност тези неща да бъдат направени." И каквото и да решим тук - там ще има някаква комисия, която ще реши въпро¬са. Доцент Румен Кънчев - телефон 87-13-69 чака нашето решение и веднага всичко ще бъде разработено. Да правим ние сега комисия -само ще отложим работата. Но ние можем да направим комисия, която да контролира работата на статистиката, а същевременно още по финансови причини аз искам това преброяване да стане с това преброяване понеже нищо няма да струва. А иначе ще струва отделно много пари.
Всъщност проблемът, който ни разде-ля, това е политичес¬ката принадлежност на жертвите. Но аз ще ви кажа само това. Аз съм от Ямбол. През месец март 1923 г. убиха 23 анархисти, чиито, разбира се, възгледи аз споделям. Аз дълбоко уважавам тези хора за високите им морални и лични качества. А след девети юни жертвите са две. И сега ние ще напишем, че в Ямбол жертвите са 25. Какво говори това? Нищо не говори. Или жертвите от 1925 г. - от атентата - 140, а безследно изчезналите - 101. Ние ще запишем - 241. И сега, извинявайте, аз мисля, че има хора, които се страхуват от истината.
Аз като млад студент - и с това ще завърша - бях студент между 1940 е 1943 г. и имах постоянна карт в Народното събрание. И щом свършвах университета аз идвах тук. Тук бяха комунистите заедно с Ал. Цанков. Веднъж един става и обвини Цанков, че е убил 30 000 души. Рипна Цанков и каза: "Не 30 000, а 300 000 ще убия, ако налагат интересите на България". Разбира се, те не са нито 300, нито 30, а са 2634. Но какво ми направи впечат¬ление? А бе, господа! Ще кажете: "Такива бяха времената! Така разбирахме! Така престъпихме!" И ще понесете своята отговорност пред историята. Какво се страхувате от това?! Истината, истината и само истината! (Ръкопляскания от мнозинството).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега моля да се пригот¬вите за гласуване...
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Сега този текст, както го поиска господин Томов, беше първоначалният мой текст. Обаче човек поня¬кога не знае, че знае. Отидох при големия адвокат Сарафим Алек¬сиев и той ги допълни. И аз ги приех тези неща. Нека да знаем кой и защо е убил...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви! Ще гласуваме.
Прилагам процедурата на чл. 54. Направено е предложе¬ние да отпаднат последните две изречения.
Направено е предложение към първото изречение, това е на господин Йорданов предложението, да не бъде по години, а "през всяка една година". Това е едното. (Шум и реплики от опозицията.)
Вижте, нека да ви кажа какво е направено като предложе¬ние. И господин Балабанов предложи накрая на първото изречение да бъде "по обнародвана методика".
Подлагам първо на гласуване предложението - понеже има за отхвърляне на текст - да отпаднат изречение второ и трето.
Моля, гласувайте за това предложение. Необходимо ли е още веднъж да се прочете? Мисля, че не е необходимо. Има го текста. Гласува¬ме да отпаднат второ и трето изречение. Това е предложението. Които са за отпадането, гласуват със зелено, които са против отпадането, гласуват с червено.
Има гласуване. Моля народните представители да заемат местата си и да гласуват. Гласуването прикбючва. Прекратете го и посочете резултата.
Гласували са 164 народни представители. За предложението са 75, против - 86, 3 се въздържат. Не се приема предложението да отпаднат тези две изречения.
Направено е предложение към първото изречение... (госпо¬дин Балабанов иска думата.)
Да, господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (от място): Иска ми се да оспоря гласу¬ването, тъй като не стана ясно кои две изречения отпадат. Имам чувството, че хората не разбраха. Моля госпожа председателству¬ващата да прочете точно за какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, уважавам оспорва¬нето на господин Балабанов, тъй като не бил ясен текстът. Про¬читам трите изречения.
Изречение първо: "При това преброяване да се установи броят на загиналите по политически причини български граждани по години от края на Първата световна война насам (1918 - 1992 г.)."
Изречение второ: "Броят на загиналите през 1923 и 1944 г . да се даде, като се изхожда от разграничителните дати 9 юни 1923 г. и 9 септември 1944 г. - до и след тези дати."
Изречение трето: "За всяка година от изследвания период от време да се разграничават цифровите данни на загиналите в зависимост от това дали е ставало дума за жертвите на "комуни¬стическо насилие" или за "антикомунистическо преследване."
Гласувахме за второ и трето изречение да отпаднат. Понеже се оспори гласуването, аз ви моля още веднъж да се гласува. Моля, гласувайте да отпаднат изречение второ и трето. Които са да отпаднат, гласуват със зелено, които са против - с червено. Моля, гласувайте. Повтаряме гласуването. Предложението е да отпаднат тези две изречения.
Общо 165, за 75, против 86, 4 народни представители се въздържат.
Отклонява се предложението.
Сега по изречение първо. Направено е предложение вместо "по години" да се чете "през всяка една година". Моля, гласувай¬те. (Реплика от опозицията: "То го има в текста вече.") Има ли го? Добре. Тогава господин Балабанов предлага към края на първо изречение да бъде добавено "по обнародвана методика". Моля, гласувайте за това допълнение към изречение първо - "по обнародвана методика".
'Общо 161 са гласували^, за 82, против 75, 4 народни пред¬ставители се въздържат.
Приема се предложението.
Моля, гласувайте за текста на решението с тази добав¬ка, която вече бе приета. Мо-ля, гласувайте.
Гласували са 163, за 105, против 32, 26 се въздържат.
Приет е текстът на решението.
Обяснение на отрицателен вот. Господин Балабанов има думата.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господа, за първи път господата Александър Йорданов и Алексанъдр Томов бяха на едно мнение и залата не ги послуша, а напразно. Ето защо, обяс¬нявайки ви защо гласувах, ви обръщам внимание на думите, срещу които няколко души възразиха - "комунистическо насилие" или "антикомунистическо преследване". Къде ще сложите тези анархи¬сти, за които спомена господин Златаров; къде ще сложите земедел¬ците; къде ще сложите безпартийните; къде ще сложите избитите народни представтиели от македонствуващите фракции; къде ще сложите политическия терор? Политическият терор в България, господа, еб ил не само червен и не само бял, той е бил много-лик.
Ето защо предлагам в методиката на комисията да бъдат взети предвид тези съборажения и да не се ограничаваме с толкова примитивни категории.
ПРЕДСЕДТАЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА; Две съобщения:
Комисията за младежта, спорта и туризма ще заседава в четвъртък от 11 ч. в стая 521. Дневен ред: "Обсъждане пробле¬мите на българския спорт и БСФС".
Комисията по вероизповеданията ще заседава в четвъртък от 13,30 ч. в пленарната зала.
Утре продължаваме от 15 ч. по приетия дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 20 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
(Снежана Ботушарова)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:
(Илхан Мустафа)
(Трифон Митев)