Председателствували: заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Илиян Илиев и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): В залата има необходимият кворум. Откривам пленарното заседание. Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители. Желая ви добро настроение да имате, за да можем да работим бързо и леко.
Искам да прочета съобщенията за парламентарния контрол за утре.
Утре, 2 октомври, на актуални въпроси и питания ще отгова¬рят:
- министър-председателят Филип Димитров на актуални въпроси от Веселин Иванов и Иво Атанасов и на питания от господа¬та Велко Вълканов, Атанас Матеев, Христо Марков и Златимир Орсов;
- министър Светослав Лучников на актуален въпрос на народния представител Невен Пенев и на питания от народните представители Васил Златаров и Ана Караиванова и Велко Вълканов;
- министър Векил Ванов на актуални въпроси, поставени от господата Георги Петров, Бончо Рашков и Стойчо Шапатов;
- министър Георги Стоянов на актуални въпроси, поставени от господата Милко Янков и Ангел Димов и на питане от господин Златимир Орсов;
- министър Йордан Соколов на актуален въпрос от господин Илко Илиев и на питания от господата Васил Златаров и Марин Тодоров;
- министър Александър Александров на актуален въпрос от господин Стойко Пенчев и на питане от господата Невен Пенев и Дако Михайлов;
- министър Александър Сталийски на две питания, поставени от господин Христо Марков;
- и министър Николай Василев на питания от народните представители госпожа Савка Йовкова и госпожа Румяна Куртева, госпожа Донка Дончева и господин Димитър Велев.
Поради отсъствие от страната или изключителна служебна заетост утре няма да могат да отговорят министър Елка Константи¬нова на актуален въпрос, поставен от господин Иво Атанасов, и министър Румен Биков, който е ангажиран с разговори и сключване на договори на есенния Пловдивски панаир утре, е възпрепятству¬ван да отговори на актуален въпрос на госпожа Недялка Трайкова и на питане на господин Златимир Орсов.
По процедурен въпрос госпожа Дърева. Имате думата.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председател. Велислава Дърева, 16. Пловдивски избирателен район.
Уважаеми колеги, искам да помоля, поради това че събития¬та, които станаха тази сутрин са твърде обезпокояващи и извънред¬ни, да включим две точки в дневния ред. Съзнавам, че това е в нарушение на процедурата, но мисля, че това, което стана днес, просто минава границите на всякакво търпение, дори това търпение да е смирението Божие.
Уважаеми господа, днес хората на Христофор Събев превзеха Митрополията, където се помещават всички български архиереи. Тези хора бяха въоръжени с газови пистолети, противогази и запо¬ведта на Иван Татарчев от 10 юли. (Викове "У-у-у!" от ПС на БСП, отправени срещу отец Христофор Събев, който иска думата)
Уважаеми колеги, повече от два месеца...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, госпожо Дъре¬ва...
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (БСП и коалиция): Повече от два месеца по процедурни причини се отлагат две предложения, които нашата парламентарна група е внесла. И аз настоявам в днешния дневен ред извънредно да бъдат включени следните две точки:
Първо, за оставката на Христофор Събев като председател на Комисията по вероизповеданията.
И, второ, за отмяна на Закона за вероизповеданията от 1948 г. като антиконституционен.
Това са моите две предложения. Благодаря за вниманието. (Шум в залата, реплики от СДС, които не се разбират)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Дърева, независи¬мо, че оценявате сложността на въпроса и вероятно много народни представители оценяват колко е деликатна ситуацията, моля ви по съответния ред направете вашите предложения.
НОРА АНАНИЕВА (БСП и коалиция, от място): Какво е деликат¬ното? (Шум в залата, други реплики, които не се разбират)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Съжалявам, правилникът не позволява да се поставят други въпроси. Освен това ги подгот¬вете така, че да бъдат годни за разглеждане от залата.
НОРА АНАНИЕВА (БСП и коалиция, от място): Два месеца чакаме!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (БСП и коалиция, от място): Предлагаме извънредно да влезе в дневния ред! (Шум в залата и други реплики от страна на опозицията, които не се разбират)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз мога само да попитам комисиите, на които е разпределен законопроектът, какво правят по него. (Шум в залата) И затова аз моля да ми дадете справка от Правния отдел. (Шум в залата, реплики) Много моля, спазете процедурата!
Дневният ред е приет и аз предлагам да вървим така, както е приет. (Негодувание от страна на БСП) Моля ви, не се сърдете. Ако някой не е доволен от правилника, да направи... (Реплика от парламентарната група на БСП: "Да гласуваме!") Не подлежи на гласуване направеното предложение. Много съжалявам. И госпожа Дърева знае това. Моля ви! (Шум в залата)
Постъпила е вчера молба от народния представител д-р То¬дор Михайлов Кумчев, народен представител в 22. Смолянски избира¬телен район. Позволете ми да ви я прочета, тъй като той желае да бъде освободен от задълженията си на народен представител.
2001.3.
"Уважаеми господин председател, през последните няколко месеца се влоши здравословното състояние на възрастен член от семейството ми. За съжаление задълженията ми като народен пред¬ставител не ми дават възможност да помогна като човек и лекар в семейството.
Уважаеми господин председател, повече от двайсет и една години работя в областта на медицинската професия. Освобождава¬нето ми от задълженията като народен представител ще ми позволи да заема длъжността "медицински управител" на Обединена районна болница, гр. Смолян, длъжност, която спечелих след конкурс чрез защита на проект на 24 юни 1992 г. В тази връзка ви моля най-учтиво да бъда освободен от задълженията ми на народен предста¬вител от 22. Смолянски избирателен район."
Молбата е с по-ранна дата, но е заведена вчера в деловод¬ството.
"С уважение. Подпис." (Красимир Премянов иска думата.)
Красимир Премянов, по тази ли молба искате думата? КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (БСП и коалиция, от място): Не, по дневния ред.. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви! Дневният ред е обсъден, гласуван, няма постъпили предложения, няма какво да обсъждаме... (шум от опозицията). Моля ви! Стига с тези наруше¬ния на правилника! (Неодобрителен шум отляво) Не, съжалявам, ако има нарушения - готова съм да обсъдим. Приемам всичките критики щом са основателни. Разбирам ви, че вие желаете нещо да наложите, но процедурата е задължителна за всички. Дневният ред е приет. Няма какво да обсъждаме.
Има молба на господин Кумчев. Въпросът е на всеки как ще реагира на това, което става. Аз съм тук в длъжностно качество. Моля ви, няма да нарушавам правилника.
Молбата на господин Кумчев следва да се постави на гласу¬ване и да бъде удовлетворена или не според гласуването в залата. Господин Кумчев не присъствува сега. Ние сме гласували подадени молби друг път - понякога сме изслушвали народните представители, понякога - не, това че ако във връзка с това имате някакво предло¬жение, направете го. Ако не - ще поставя на гласуване неговата молба. (Шум в залата)
По повод на молбата! Много ви моля! Дневният ред не подлежи на изменения, защото до 18 ч. нищо не е постъпило. А тук повече няма какво да обсъждаме. Много ви моля! Нямате основа¬ние да се сърдите.
Ще гласуваме ли искането на господин Кумчев? То е екс леге, госпожо Виткова. Не се гласува да влезе в дневния ред. По молбата имате ли други мнения?
Поставям на гласуване молбата на господин Кумчев да бъде освободен от задълженията си на народен представител. Моля, гласувайте!
Моля, продължете с гласуването!
Моля, побързайте с гласуването!
Изтичат трите минути от обявеното гласуване, но тъй като е първо за днес - нека да изчакаме да минат трите минути.
Прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са общо 189 народни представители, за - 141, против - 28, 20 се въздържат.
Уважава се молбата на д-р Тодор Кумчев.
Давам думата на господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги народни представители! Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда възможност при извънредни, изключителни случаи Председа¬телският съвет да има правото да предложи промени в дневния ред. Тъй като смятаме, че днешните обстоятелства са извънредни, предлагаме същите да бъдат взети под внимание и да бъде насрочено заседание на Председателския съвет, ако той прецени да предложи в днешния дневен ред включването на една допълнителна точка.
Нашето предложение е сега да бъде обявена почивка и да бъде насрочено заседание на Председателския съвет, което да прецени тези обстоятелства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважавам искането за почивка до 16 ч.
Свиквам Председателски съвет. Моля, заповядайте в кабинета на заместник-председателя - ръководителите на парламентарните групи и господин Джеров заедно със заместник-председателите. (Звъни)

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Моля, уважаемите госпожи и господа народни представители да заемат местата си в пленарната зала.
Искам да ви уведомя за това какво се говори и какво се реши в Председателския съвет.
Председателският съвет реши и се обръща към министър Йордан Соколов утре да изнесе пред Народното събрание цялата информация, която има за случилото се днес.
В резултат на информацията, която народните представители ще получат, за следващата седмица ще се постави въпросът за формиране на анкетна комисия. Отчете се, че е необходима информа¬ция, за да може да се определи точно предметът на тази анкетна комисия и какви въпроси да изследва, за да може да докладва на Народното събрание.
Освен това искам да ви уведомя, че на следващия Председа¬телски съвет, който ще бъде в сряда, Председателството ще направи консултация с ръководствата на парламентарните групи относно искането за оставка на председателя на Комисията по вероизповеда¬нията.
Реши се също да се даде думата на ръководителите на всяка една от парламентарните групи да направят свое изявление, ако желаят, по проблема, който бе поставен.
(Обръща се към депутат от опозицията, който иска думата.) По този въпрос ли е вашата процедура? Моля ви, това е точка 1, която ангажира в момента всички народни представители. Процедури въобще ви моля да не се правят.
За дневния ред ще се гласува другата седмица, господин Вълканов, Така говорихме.
Сега ви моля за вашето гласуване това решение, което ние оформихме, и за ви го предлагам, да бъде прието: утре министър Соколов да бъде поканен и изслушан. След като се получи информа¬ция от него за инцидентите днес, да се предложи за следващата седмица създаването на анкетна комисия и...
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Не можем сега да гласуваме анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма сега да гласуваме за анкетна комисия.
Предложението е сега, ако желае, всяка парламентарна група чрез нейния председател да направи изявление.
Това е решението. Нищо от казаното до момента, не подлежи на гласуване, тъй като ние имаме право да поискаме тази информа¬ция. Председателският съвет ще покани министър Соколов утре за информация.
Това е, което предлага Председателският съвет, но то с нищо не променя дневния ред.
Ако искате да направите изявление, заповядайте, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на 6СП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз останах с впечатлението, че Председателският съвет прояви готовност да подложи включването на този въпрос в дневния ред. И тогава наистина да обсъждаме проблема. Това е първото, което искам да ви кажа.
На второ място, аз приветствувам предложението да бъде поканен министър Соколов да даде обяснение по събитията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: То е информация.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: ...които се разиграха днес пред Българска¬та митрополия. Но мисля, че това не е достатъчно.
Ние поддържаме своето предложение да се избере още сега анкетна комисия, защото данните, които вече се натрупаха, са предостатъчни за създаването на такава комисия. Българската православна църква е подложена на разтерзаване от група разколници вече месеци наред. И аз смятам, че нашият парламент като висша национална институция е длъжен да защити друга такава висша духовна национална институция, която има огромно значение за съхраняването на българската нация и българската държавност. (Шум в СДС)
Аз моля, госпожо председател, да поставите въпроса на гласуване - първо, да се включи този въпрос в дневния ред, и веднага след това да се подложи на гласуване създаването на анкетна комисия.
Това е нашето искане, което ви моля да поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За изявление на парламен¬тарната група на Движението за права и свободи има думата госпо¬дин Палчев.
ИВАН ПАУ1ЧЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважае¬ми госпожи и господа народни представители! Аз също бях на това събиране на Председателския съвет, тъй като замествах отсъствуващ наш колега и също чух всички мнения и накрая становището, което се взе.
Първо, досега нашият парламент по никакъв повод не е взимал решение в деня, в който е ставало едно или друго събитие. И ако ние въведем този прецедент - с това не омаловажавам днешна¬та случка и това, което става около Българската православна църква - но, ако ние въведем този прецедент, а именно станало нещо днес и веднага парламентът реагира с излъчването на комисия, ние рискуваме в много случаи нашата работа да премине под знака на непрекъснати предложения да се създават комисии и да се прекъс¬ва нашата работа.
Мисля, че парламентът реагира адекватно, че прекъсна своето заседание, свика Председателския съвет и там се предложиха разумни решения. Едно от тях е изслушването на министър Соколов по инцидента, за да получим ние информация какво де факто е станало. И каквото и друго да се предприеме, да се предприеме на заседанието другата седмица в сряда - било то анкетна комисия или нещо друго. Аз си спомням, че когато стане един инцидент в телевизията, се възложи на Комисията по телевизия и радио да излъчи анкетна комисия. Когато станаха други инциденти, които касаеха една конкретна област от дейността ни, съответната комисия излъчваше свои представители, за да извършат анкетата. Мотивът, че председателят на комисията е ангажиран в този конфликт, не отменя правото на членовете на тази комисия да извършат подобна анкета, ако се стигне дотам.
Затова предлагам да подкрепите това, което беше предложе¬но на Председателския съвет - да изслушаме утре министър Соколов, да добием впечатление какво е станало, а всичко, което ще пред¬приеме парламентът, да направим другата седмица. Дотогава ще имаме достатъчно време.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Йорданов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Аз мога само да се съглася с думите на господин Иван Палчев. Струва ми се, че това, което каза, беше точно това, което се каза и в Председателския съвет. Ние не можем да се намесваме под формата на едни неконтролируеми емоционални подбуди в делата на църквата. Някой нещо чул, някой нещо му казал, някой нещо видял. Така беше в един известен френ¬ски филм. Във всички случаи има един златен сталински принцип -ако искате един проблем да не се реши, създайте комисия за негово¬то решаване.
Ако наистина искаме да разберем как стоят нещата, то най-добре е да послушаме гласа на разума, който ни говори именно така: да изслушаме министъра на вътрешните работи, да видим каква е информацията на министерството по този случай, провокация ли е това, не е ли провокация, от кого е провокация, от кого не е провокация, емоциите ли са движили тези хора или някакъв план и изобщо какво е станало. След което през другата седмица парламентът, на базата вече на една сериозна информация, дадена от държавните органи, които ние трябва да контролираме, да вземе отношение и по въпроса, който тук представиха представителите на БСП за анкетна комисия. Но нека не правим така нашите анкетни комисии да изглеждат като едновремешната чрезвичайна комисия - ЧК. Нека не създаваме прецедента на ЧК в българския парламент. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Процедурно предложение, заповядайте. (Шум и реплики в залата) Дискусия няма да правим, моля ви.
Госпожа Виткова има думата за процедурно предложение. МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, позволете ми, като не се съглася с изявлението на господин Йорданов и като един от десетте депутати, които бяха свидетели на инцидента днес - искам да предложа да бъде гласувано от парламента направе¬ното процедурно предложение от господин Велко Вълканов за създа¬ване на анкетна комисия от парламента днес. Тази анкетна комисия няма нищо общо с изслушването на министър Соколов. Тази анкетна комисия трябва да разгледа проблемите в Българската православна църква, които не са от днес, а са от доста дълго време и не министър Соколов ще допринесе за тяхното решаване.
Затова моля, госпожо председател, да подложите на гласу¬ване процедурното предложение за създаването на анкетна парла¬ментарна комисия днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Виткова, с вашето предложение нарушавате правилника. Моля ви, преценявайте кога и какво да предлагате.
По това, което дотук стана като обсъждане - Председател¬ският съвет не внася нова точка в дневния ред, но предлага за
изясняване на случая да се покани утре и изс-луша министър Соколов с цялата информация, с която разполага за днешния инцидент, станал в Светия Синод. Това мога да го предложа на гласуване -че утре парламентът кани и иска да изслуша от министър Соколов информацията... (Реплики от залата) Не, аз все пак подлагам на гласуване това. Моля, гласувайте точка утре каним министър Соколов да ни запознае с информацията, която има. Моля, гласувай¬те!
Гласували общо 191 народни представители. От тях 181 са за, 4 - против, 6 въздържали се. Приема се това предложение.
По дневния ред няма какво повече да дискутираме. Господин Гинчо Павлов искаше думата по процедурен въпрос, заповядайте.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо предсе¬дател! По всяка вероятност ние утре ще поставим господин Соколов в едно унизително положение - да опровергава или да потвърждава версиите, с които още днес и довечера ще излязат средствата за масова информация.
Моето процедурно предложение е министър Соколов днес, ако трябва в извънредно заседание, да даде необходимата информа¬ция, и ако е нужно в извънредно заседание да се приеме това, което господин Вълканов предложи. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По същия въпрос? Въпросът е решен. По него повече дума няма да давам.
Моля ви, време е да започнем днешната си работа. Кодексът на труда ни чака. Гласували сме два часа за неговото обсъждане. Моля, господин Джеров да заеме мястото си, за да чете текстовете, да ги обсъждаме и гласуваме.
Стигнахме до § 68.
Господин Бучков, вие ли ще водите второто четене? Заповя¬дайте!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 68. Глава шеста се изменя така:
"Глава шеста
ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ Съдържание на трудовото правоотношение
Чл. 124. По трудовото правоотношение работникът или
служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е угово¬рил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодате¬лят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа."
Предложения по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли от пленарната зала предложения по текста? Няма. Господин Абаджиев, вие ли искате да добавите нещо?
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Дами и господа, госпожо предсе¬дател! Ние приехме, че трудовото правоотношение е договорно отношение, че то възниква на основание на сключен трудов договор. Ние променихме концепцията в Кодекса на труда. Ние считаме, че това трудово отношение, както е текстът в чл. 61, се основава на трудов договор. И след като трудовото отношение е договорно отношение, не може да включим и институцията "трудова дисциплина". Изобщо дисциплинарното отношение е отношение на власт и подчине¬ност, а договорните отношения се базират на права и задължения, основаващи се на волята на страните.
И ако ние се върнем към понятието "трудова дисциплина" в Кодекса на труда, това е чл. 181, там ще видим, че трудовата дисциплина се дефинира като неизпълнение на поети трудови задъл¬жения. Следователно концептуално не е правилно в едни чисто договорни отношения да се включва една правна институция, каквато е специфична за административното право. Защото трудовото отноше¬ние е гражданскоправно отношение. Кодексът на труда урежда правни отношения, които са в областта на цивилното право, а не в публич¬ното право. Затова този термин - "да спазва трудовата дисципли¬на" трябва да отпадне, защото това е една институция на отношение на власт и подчиненост, която е специфична на публичното право, а не на цивилното право, в която област е Кодексът на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вучков, правено ли е това предложение в писмена форма или преди това?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Господин Абаджиев беше направил предложения за много текстове и един от тях засягаше и този. Той обаче оттегли предложението за изменение на другите текстове и остана само един въпрос, който визира дисциплинарните наказания.
Неговата теза е, че в трудоводоговорните отношения не може да има дисциплинарни наказания, защото имаме нарушение на едно гражданскоправно трудово правоотношение. И тъй като този текст е много по-назад, може би тука бихме могли само да допълним: "да спазва установената трудова дисциплина", вместо "дисциплина" или "установения трудов порядък в предприятието", или "уговореното с трудовия договор поведение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имаме ли основание да подлагаме на гласуване това предложение или не? Това беше моят въпрос към вас.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Поставени сме пред едно деликатно положение, защото въпросът с трудовата дисциплина е един по-късен етап в разглеждането на този проект и тогава, в зависимост от решението, което ще вземе пленарната зала, може да остане тази терминология. Тогава не се налага изменение. Но ако претърпи някаква трансформация, би трябвало отсега да го предвидим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но господин Абаджиев е направил това предложение, той го поддържа.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (извън микрофоните): Той го оттегля. ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Предлагам да се отложи този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие предлагате да се отложи текстът.
Господин Шотлеков има думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дали ще отложим текста при дискусията за трудова¬та дисциплина, или сега ще направим тази дискусия, ние, така или иначе, би трябвало да я направим.
И затова остава просто пленарната зала да прецени дали си струва да отлагаме текста, или сега да започне дискусия за това, що е трудова дисциплина и дали това понятие трябва да остане в Кодекса на труда, или не трябва да остане.
В зависимост от решението аз ще си запазя правото да пледирам по дискусията, ако се разгърне.
За мен е без значение дали сега ще се разгърне дискусия¬та, или ще се разгърне, когато стигне до главата за трудова дисциплина. Може би сега е по-добре, защото може да има други текстове, в които това понятие влиза, и просто, решавайки оттук нататък, че няма да има или ще има трудова дисциплина, да използу¬ваме понятието, което е в проекта, или друго понятие, което пленарната зала ще възприеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви. Тогава предлагам да гласувате да се отложи гласуването на чл. 124 за по-късен момент, когато ще гласуваме частта за трудовата дисциплина.
Моля, гласвайте!
Резултат: от общо гласували 171 народни представители, 150 са гласували за, 18 - против, 25 се въздържат.
Отлагаме гласуването по този текст, също и дебатите. Господин Бучков, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЕМИл БУЧКОВ: "Задължение за добросъвестно изпълнение.
Чл. 125. Работникът или служителят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения честно и добросъвестно, точно и с необхо¬димите усилия и старание, като проявява инициатива и самостоятел¬ност ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли постъпили предложения?
ДОКЛАДЧИК ЕМИл БУЧКОВ: Няма никакви предложения. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев иска думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Благодаря ви, госпожо председател! Аз нямаше да пледирам по чл. 125, но вече имаме прецедент по целия § 68.
Мисля, че текстът е много неопределен и вътрешно противо¬речив. Просто кои са критериите, че служителят или работникът изпълняват честно и добросъвестно, точно и как може да се изпъл¬нява едновременно точно едно технологично предписание и с инициа¬тива? Обикновено инициативата е антипод на квантификацията, на регламента.
Затова бих помолил и този текст да се върне и да бъде формулиран в работеща формулировка. Господин Шотлеков, бих пред¬ложил да се заимствува от някакви чуждестранни закони, ако има аналог на този текст. Иначе това просто е един паразитен текст, който няма своето правно значение в документа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тук има такъв въпрос, че вие, господин Койчев, сега сезирате, че текстът не е направен добре.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (БСП и коалиция, извън микрофоните): Може да мине, но текстът нищо не печели от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, аз ще поставя на гласуване вашето процедурно предложение, но заради редакционни или други несъвършенства според вас сега тепърва да се правят предложения? Просто ще забавим целия процес.
Аз ще поставя на гласуване вашето предложение. Моля, гласувайте предложението и този текст на чл. 125 да бъде отложен. Да бъде отложено гласуването по текста на чл.
125.
Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 178 народни представители, 92 са гласували за, 75 против, 11 се въздържат.
И този текст се отлага за по-нататъшно гласуване.
Господин Бучков, следващия текст!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Следващият текст е: "Задължения при изпълнение на възложената работа
Чл. 126. При изпълнение на работата, за която се е угово¬рил, работникът или служителят е длъжен:
1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време;
2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложената задача и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество;
3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;
4. да изпълнява работата си навреме и рационално, в изискуемото се количество и качество;
5. да спазва техническите и технологическите правила;
6. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труда, включително и противопожарните правила;
7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;
8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и други средства, които му се предоставят за изпълнение на трудо¬вите задължения;
9. да пази доброто име на предприятието, да не злоупотре¬бява с доверието на работодателя, както и да не разпространява поверителни за него сведения§
10. да уведомява работодателя за слабости и недостатъци в работата и да предлага мерки за тяхното отстраняване, както и да съдействува активно за осъществяването им;
11. да спазва в предприятието общите норми на поведение и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения;
12. да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя;
13. да изпълнява и всички други задължения, които произ¬тичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудо¬вия договор и от характера на работата."
По този текст има предложение по точка 6 от господин Емил Костадинов.
В точка 6 той предлага думите "включително и противо¬пожарните правила" да отпаднат. Или текстът на точка б да остане така: "да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли? Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Георги Николов, Свищов.
Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Аз предлагам ако не цялата глава, поне и този член да се отложи, тъй като... Да, господин Шотлеков тук реагира, но просто някои текстове с нищо не се отличават от това, което казвахме "социа¬листическо общество", което градихме.
Кажете как да разбираме точка 4 - "да изпълнява работата си навреме и рационално"? Работата се извършва, но "рационално да я изпълнява в изискуемото се количество и качество"... Може би текстът, това, което сте искали като идея, не е добре разпи¬сано.
След това горе има една точка 10 на следващата страница -"да уведомява работодателя за слабости и недостатъци в работата". Дали това не е системата пак на информаторите, която по този начин искаме да създадем?
Аз ви моля, господин Шотлеков, тези и следващи текстове, където пък касаят задълженията на работодателя, да се огледат по-внимателно и всички тези въпроси, касаещи суровини, материали, енергия, едва ли не да говорим за "социалистическо съревнование", да ги прецизираме, да направим действително един кодекс в усло¬вията на пазарна икономика в тази част.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС, от място): Дайте конкретно предложе¬ние !
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (БСП и коалиция): Мисля, че за това има специализирана комисия, където по-внимателно трябва да огледате. Бих могъл да предложа такъв текст, но имаме процедурни правила това да не става в момента на четене, а предварително направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, господин Николов, вие какво предлагате - целият текст ли да се отложи или конкрет¬ни?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (БСП и коалиция, встрани от микрофоните):
Член 126. Трябва да се изчисти от такива... Това е декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шотлеков, заповя¬дайте.
ИЛИАН ШОТлЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен по принцип с това, което каза господин Николов. Само че искам да попитам защо господин Николов на първо четене или между първо и второ четене, когато имаше три месеца и комисията го е гледала в 13 заседания, плюс в 6 на второ четене, не сте направили такива конкретни предложения? Сега в хода на обсъждането се правят конкретни предложения. Дайте заместващ текст, да го обсъдим заместващия текст, както изисква нормалната парламентарна процедура. Сега, като го отложим, ще стане както с чл. 72. Аз не съм сигурен дали чл. 72 изобщо е гледан. Аз нямам нищо против текстът да бъде отложен, но да видим тогава коя комисия ще го гледа. Комисията по труда и социал¬ното осигуряване го е гледала и се е произнесла; Законодателната комисия го е гледала и се е произнесла. Е, кой да го гледа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, уважаеми господин народен представител. Моля ви, представете се.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Пламен Денчев, Българска социалистическа партия.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам само в точка 11 текстът "да се спазват в предприятието общите норми" да се допълни: "да се спазват в предприятието вътрешните правила и общите норми на поведение" и т.н. Имам предвид следно¬то - че във всяко едно предприятие в зависимост от особеностите на производството, на технологичния процес работодателят изготвя вътрешни правила, които съответствуват на изискванията и на охраната на труда, и на технологичния процес.
А към точка 4, която беше спорна, според мен е достатъчно да се запише: "да се изпълнява работата в изискуемото количество и качество." Ако качеството и количеството е изпълнено, всички останали думи, които са в текста, са напълно излишни.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да гласуваме предло¬жението на господин Георги Николов и този текст да бъде отложен за по-късно гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували са 169 народни представители, за предложението са 82, против - 68, 19 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
В такъв случай, господин Бучков, да гласуваме първо направените частични предложения към текстовете и след това целия текст.
В точка б има предложение на...
ДОКЛАДЧИК ЕМИл БУЧКОВ: ...от господин Костадинов, да -да отпадне "както включително и противопожарните правила". Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Господин Костадинов е в избирателния си район по необходимост и ми обясни какво е имал предвид с предложението. Той предлага да отпадне "против спазването на противопожарните правила", тъй като има и ред други дейности и процедури, които трябва да бъдат съблюдавани, а не са разписани в текста, и поради това да не се насочва внима¬нието само към част от профилактиката или спазване на трудовите регламенти. Да отпадне с убеждението, че оставащата част от текста запазва своя смисъл и своята полезност в състава на чл. 126.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви. Още ли, господин Филипов? По този текст ли? Става дума да отпаднат думите "включително и противопожарните правила".
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на 6СП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, госпожо председател. Колеги народни представители, Емил Филипов, БСП.
Една редакционна бележка не само към този текст. Бих помолил колегите от Законодателната комисия както в чл. 124, така и в чл. 126 да се смени думата "уговорил" с "договорил". Работникът сключва трудов договор, не "уговорка" с работодателя и правилно би било да бъде навсякъде думата "договорил". Това е вярната редакция и ми се струва, че ще се приеме. нБлагодаря.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Само че от правна гледна точка не стои така въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте предложе¬нието на господин Костадинов в точка 6 думите "включително и противопожарните правила" да отпаднат. Моля, гласувайте.
168 са гласували, за - 98, против - 50, 20 се въздържат Отпадат тези думи.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По т. 4 - става въпрос за една корекция, това не е ново предложение - да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество като "навреме и рацио¬нално" - тези две думи да отпаднат. Би било правилно. Аз го приемам. И от редакционна гледна точка е издържано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека все пак да гласуваме да отпаднат думите "навреме и рационално" в т. 4. За това пред¬ложение, моля, гласувайте!
Резултати: от общо 167 гласували народни представители, за са 165, против няма, 2 се въздържат. Приема се предложението. Господин Бучков, какви бяха другите предложения? ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Направено е предложение точка 10 да отпадне. И аз смятам, че действително налице са основания за това, тъй като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, чухме аргументи. Моля, гласувайте за предложението точка 10 да отпадне.
Резултати: гласували са 161 народни представители, от тях за - 151, 3 - против, 7 се въздържат.
Приема се предложението, точка 10 отпада от текста. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По точка 11 е направено предложе¬ние за заместващ текст: "да спазва в предприятието общите норми на поведение, да спазва в предприятието вътрешните правила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, не: допълнението беше - да се добави "вътрешните правила и общите норми", т.е. има предложение в точка 11 да се добави след "предприятието" думите "вътрешните правила и общите норми". Тоест това е един допълнителен текст.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Вижте какво, аз смятам, че трябва да бъде заместващ текст, защото "общи норми на поведение" -това е един абсолютно неопределен текст. Гой е едно пожелание и няма никакви критерии, но когато говорим за вътрешни правила, е нещо съвсем конкретно и затова според мен е правилно "да спазва в предприятието вътрешните правила" и толкоз. И продължава тек¬стът. Да няма "общи норми на поведение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шотлеков, имате думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствува¬ща, уважаеми колеги. Идеята за вкарването на "общи норми на
поведение" означава да има една норма-лна среда в трудовия процес. Примерно да се държим като хора в трудовия процес, а не като нещо друго. Вътрешните правила са акт на предприятието и те са задължителни за работника, така че няма смисъл ние тук да пишем, че вътрешните правила ще спазва работникът, защото те по силата на самия закон и по силата на акта, който приема рабо¬тодателят - вътрешните правила - те са задължителни за него. Така че безсмислено е да пишем "вътрешните правила".
Ако считате, че "общи норми на поведение" е неопределено, просто тогава да отпаднат самите "общи норми на поведение". Но аз си мисля, че има смисъл от този термин, който е използуван в проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Е, станаха в такъв случай две хипотези.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Аз лично не споделям едно такова виждане, защото "общи норми на поведение" - това е толкова разтег-ливо и неопределено понятие. Общи норми на поведение могат да бъдат съвсем различни и в предприятия дори от един отрасъл в зависимост от манталитета, културата и редица други обстоятелства и фактори.
Има едно-единствено изискване - те са отишли там да работят и трябва да спазват вътрешните правила, защото с тях е предписана и технология, и взаимоотношения, и редица други неща, които са необходими за едно правилно протичане на производ¬ството. И според мен предлагам "да спазва приетите в предприятие¬то вътрешни правила". И с това да се ликвидира въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека попитаме господин Пламен Денчев - все пак той предложи това допълнение. Какво е неговото мнение?
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз поддържам моето предложение, тъй като в точка 13 е записано, че работникът е длъжен да изпълнява всички задължения, които произтичат от норма¬тивен акт, от колективен трудов договор, от трудов договор и от характера на работата, но вътрешните правила не са нормативен акт. Именно затова поддържам предложението си да бъде записано в точка 11 "вътрешните правила", без да оспорвам мотивите за
поведението, макар че не ги споделям изцяло, тъй като са нещо относително. Но държа да си остане и моето предложение да бъде гласувано в текста: "да спазва в предприятието вътрешните прави¬ла".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А да отпаднат ли "общите норми на поведение"? Господин Денчев, а да отпаднат "общите норми на поведение", т.е. това заместващ текст или и двете едно¬временно да има?...
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Аз не оспорвам да останат "общите норми на поведение". Просто държа да се запишат "вътрешните правила", за мен е по-важно те да фигурират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Две предложения се оформиха. Първото предложение е да бъде вписано "вътрешните правила" и допълнително да отпаднат "общите норми на поведение". Така че нека да гласуваме първо дали да влезе в текста "вътрешните правила" и след това ще гщласуваме предложението да отпаднат "общите норми на поведение". Ако не отпаднат, ще останат комула-тивно дадени.
Заповядайте, господин Шотлеков, за уточняване на понятия¬та.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като в чл. 181 по проекта говорим (и в сегашния Кодекс на труда, и въобще в правото този термин се е наложил) за правилник за вътрешния трудов ред, така че вътреш¬ните правила фактически са правилникът за вътрешния трудов ред и затова, ако колегата е съгласен да не бъде "вътрешни правила", а да бъде "правилник за вътрешния трудов ред", мисля, че така поне терминологично е по-ясно и с оглед на законова икономия е по-добре да се използува едно и също понятие тогава, когато ще имаме едно и също съдържание. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Денчев, имате думата. Приемате ли тази бележка, или имате друго предвид?
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Освен правилника за вътрешния трудов ред има и други вътрешни правила. Има инструк¬ции, обвързани с технологичния процес, с охраната на труда. Не бих искал да давам конкретни примери, но вътрешните правила са нещо по-общо от правилника за вътрешния трудов ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Моля, пригответе се за гласуване, уважаеми колеги!
Първо, гласуваме предложението в текста да влязат думите "вътрешни правила", "да спазва в предприятието вътрешните прави¬ла".
Извинете, господин Бучков, може би ви иззех от правомощия¬та.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не, не! Вижте какво, аз предлагам редакционно да го направим, след като се гласува, защото "да спазва вътрешните правила, приети в предприятието". Така би трябвало да бъде текстът, за да бъде прецизен. Но нека да гласу¬ваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека "вътрешните правила" да влезе в текста. "Да спазва в предприятието" и тук новият текст "вътрешните правила". Моля, гласувайте!
Резултати: гласували са 160 народни представители, за предложението са 98, против - 55, 9 се въздържат. Приема се предложението.
Има още едно предложение да отпаднат думите "общите норми на поведение". В случай че тези думи не отпаднат, ще останат комулативно дадени и двете.
Моля, гласувайте думите "общите норми на поведение" да отпаднат от текста.
От общо гласували 161, за - 116, против - 31, въздържали се 14.
Тези думи отпадат от текста на точка 11.
Господин Бучков, да гласуваме целия текст на чл. 126.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Целият текст би следвало да добие следната редакция: "да спазва вътрешните правила, приети в пред¬приятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз предлагам целият текст на чл. 126 да се гласува, тъй като добавките и поправките вече уточнихме.
Моля, гласувайте за текста на чл. 126 с направените вече изменения в него.
От общо гласували 168, за - 168, против няма, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа
Чл. 127. Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за което се е уговорил, като му осигури:
1. работата, която е определена при възникване на трудово¬то правоотношение;
2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;
3. безопасни и здравословни условия за неговия живот, здраве и трудоспособност;
4. указания за реда и начина на изпълнение на задачите, включително запознаване с длъжностната характеристика, с правилата на вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труда."
По този текст има предложения.
По точка 1 Емил Костадинов предлага текстът да се измени така: "работата, която е договорена при сключване на трудовия
договор".
Предлага нова точка 5: "своевременна подготовка за въвеж¬дане на нови машини, съоръжения и технологии, с които предстои да работи работникът или служителят."
Смятам, че предложениятт текст по точка 1 - "работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение", предложение на Законодателната комисия, се отличава само редак¬ционно от предложението на господин Костадинов, който казва "работата, която е договорена". Когато се договаря една работа, тя се и определя, тя се конкретизира. С други думи, не намирам нищо съществено между двата текста. По-скоро е въпрос на редакция или въпрос на авторство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Силистра (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е след¬ното:
По чл. 127, точка 3 предлагам съкращение на текста. Става въпрос, че работодателят е длъжен, както е чл. 127, да осигури на работника безопасни и здравословни условия за неговия живот. Предлагам тук текстът да завърши. (Възражения в залата) Вижте, остава да сложим и един етикет да участвува и в съревнова¬нието. Аз предлагам безопасни и здравословни условия за живот.
В точка 4 текстът е "указания за реда и начина за изпъл¬нение на задачите", следва "включително запознаване с длъжностната характеристика".
Предложението ми е изразът "включително запознаване с длъжностната характеристика" да отпадне, тъй като в чл. 127, когато се извършва сключването на договора по отношение на трудо¬воправните отношения с работодателя, там това е предметът на договарянето. Изяснява се длъжностната характеристика.
Предлагам текстът на точка 4 да започне с: "указания за реда и начина за изпълнение на задачите", да отпадне "включи¬телно запознаване с длъжностната характеристика", да продължи "с правилата за вътрешния ред и условията на труд", като отпадне "с правилата за здравословни и безопасни..." и т.н.
Просто предлагам съкращаване на точка 3 - "без здраве и трудоспособност", което вече казах, и прецизиране на точка
4, една част от която според мен се договаря още в чл. 127.
Това е моето предложение. Просто съкращаване на текстовете в точки 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Николов от Свищов даже предложи от място точка 3 да завърши да "условия за живот" без "неговия".
Господин Шотлеков, имате думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Налага ми се да репликирам уважавания от мен господин Николов. Това, което казвате, господин Николов, означа¬ва работодателят да гарантира само живота на трудещия се. Ами добре, нека той да работи в една киселинна среда и да пострадат неговите дробове. Това означава увреждане на неговото здраве. Или си представете, че примерно се счупи кракът на работника с машината. Това означава временна нетрудоспособност.
Искам да ви кажа, че всички тези термини, за които говорим в момента, са международно признати, международно приети. И това са термини, които се ползуват повече от 60 години в трудовото законодателство. Принципът "здравословни и безопасни условия на труд" е един от най-важните неща, които е постигнало трудовото законодателство в световен мащаб. И именно защото тук се пести работна сила, затова трябва да се грижим както за живота, таю и за здравето и трудоспособността на работника. Не става въпрос за съревнование и други неща. Аз съжалявам, но ако трябва, ще донеса някои модерни законодателства, за да проверите, че точно с такива термини е наситено трудовото законодателство. Ако махнем специалната закрила на труда на работника, специалната закрила на неговата работна сила, то просто нищо няма да остане от трудо¬вото право.
Затова ви моля да оттеглите предложението си по точка 3. Що се касае до точка 4, за длъжностната характеристика. Аз ви питам: ако примерно съм се наел да работя като счетоводител, това означава ли какво аз трябва да върша. Не означава. Тъй като аз сключвам договора с вас, аз ще работя като счетоводител, но оттам нататък длъжностната характеристика след това ще ми бъде представена. И задължение на работодателя е да запознае работника още при възникването на трудовото правоотношение с тази длъжностна характеристика. Затова именно е посочено това разширение на неговото задължение в точка 4.
Що се касае до точка 1, терминът "определена" включва не само договорирането на работата при възникването на трудовото правоотношение от трудов договор. Но трудовото правоотношение възниква от други две основания, за които ние вчера говорихме и спорихме - това са конкурсът и изборът. Така че терминът "опре¬делен" е много по-чист юридически и аз настоявам специално този термин да не бъде променян.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Коста Андреев има думата.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, аз също възразявам срещу предложенията на господин Николов. Смятам, че с това се осакатява кодексът. Не е въпрос само за живот, тук става дума за условията преди всичко на труд, за здравето на хората. Ние не можем по този начин да осигурим това, което е необходимо в процеса на труда на един човек.
Освен това смятам, че трябва да се запази точка 4 точно така, както е тук, защото работодателят действително е длъжен да запознае с длъжностната характеристика на трудовото място работника, да го запознае с условията за охраната на труда, дори да го инструктира за това. Той трябва да посочи не само какви са задълженията, но и какво трябва да има там, на работното място, за да знае работникът, когато започне своя трудов процес, че ще има добри хигиенни, безопасни условия, които няма да вредят нито на здравето, нито на живота му. А това е задължение на работодателя.
Аз мисля, че ние не бива тук да възразяваме срещу точка 4. Смятам, че текстът трябва да се запази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, поддър¬жате ли вашите предложения или ви убедиха аргументите да ги оттеглите?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, СМС ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Вижте, аз бих споделил следното: наистина господин Андреев, а до известна степен и господин Шотлеков не са ме разбрали добре. Точка З в сегашната редакция: "безопасни и здравословни условия за неговия живот" не включва ли здраве? Аз не мога да разбера защо така съм бил разбран. Аз просто предложих опростяване на текста, защото този текст наистина в първата си част визира завършека "здраве" - "безопасни и здравословни условия за неговия живот и трудоспособност". Здравето не влиза ли в здравословните условия? Нима здравословните условия не са по-надолу задължение, което се дава и в точка 4?
Исках да съкратя също и точка 4. И ако тук "включително запознаване с длъжностната характеристика" се има предвид, когато става въпрос за нови технологии, аз оттеглям предложението за отпадане на текста в точка 4 - "включително запознаване с длъж¬ностната характеристика".
Поддържам текста, в който предлагам съкращаване - "със здравето поради здравословни причини", което е казано. Аз просто искам да прецизирам текста в по-ясна степен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, аз преди всичко искам да изразя личната си благодарност за начина, по който ръководите днешното заседание, ползувайки правилника за работа на това Народно събрание, без да пречите на творческата дискусия в пленарната зала, и възможностите за приемане на качест¬вени законодателни текстове.
По обсъжданите спорни текстове - аз бих предложил следната редакция на основа на станалите дискусии.
Точка 3 да остане "безопасни и здравословни условия за неговия живот и трудоспособност". Запазването на творческото дълголетие е едно от важните задължения на работодателите в международното трудово право и то трябва да присъствува и в нашето вътрешно трудово право.
Що се касае до точка 4 - господин Шотлеков, аз мисля, че запознаването с длъжностната характеристика и с вътрешния
трудов ред трябва да стане при подписването на трудовия договор. Трудовият договор се сключва въз основа на постоянни ангажименти и длъжностна характеристика.
Предлагам следната редакция на точка 4: "указания за организацията на трудовия процес и запознаване с правилата на вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труда."
Освен това предлагам и нова точка 4 с признанието, че писмено този текст не съм го предложил, но ще се мотивирам, че този текст липсва като конструкция за цялостност на чл. 127.
Предложението ми е работодателят да осигури (при мен е като предложение за точка 4) регламент на работното време и ползуването на полагаемите се почивки.
Какви са мотивите ми за това предложение? Работодателят осигурява предмет на труда - в точка 1 , осигурява оръдие на труда - в точка 2, осигурява регламент - в точка 4, допълнителни здравословни условия и в същото време трудовите процеси протичат в пространството и във времето. Теморалният компонент на трудовия процес отсъствува. И моето предложение е именно да запълни тази липса в текста. Преценете и гласувайте по съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шотлеков, имате думата.
ИлИАН ШОТлЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тези задължения на работодателя не са само в хода на процеса, някои от тях трябва да бъдат преди вйзниква-нето на трудовото правоотношение, включително запознаването с длъжностната характеристика и т.н. Аз идвам да постъпя при вас на работа и вие като работодател ми представяте и изпълнявате всички тези задължения, за да може да възникне самото трудово правоотношение.
Задължението на работодателя е да осигури безопасни и здравословни условия на труд. Ако той не го е изпълнил, просто няма да възникне никакво трудово правоотношение, защото вие ще ме поставите в едни тежки условия и аз просто няма да приема да работя. Така че по-голямата част от тези задължения работода¬телят трябва да ги е изпълнил, преди да е възникнало трудовото правоотношение. Така е написано: "Работодателят е длъжен да осигури на работника и служителя нормални условия за работа..."
Просто прочетете заглавието на текста и тогава всички онези предложения, които направихте, ще отпаднат от само себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Койчев.
Много идеи се пораждат вече в пленарната зала и ние така можем да продължим до безкрайност да уточняваме.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Ползувам правото си на дуплика. Господин Шотлеков, аз разбирам, че чл. 127 касае текуща организация на трудов процес при вече сключен индивидуален трудов договор, в който са определени задълженията на двете страни. И сключването на трудовия договор касае запознаването с длъжностна характеристика, с вътрешен трудов ред. Там са тези глобални условия, които наемният работник преценява дали може да ги изпълни или не и преценява дали трябва да се ангажира с трудов договор.
Тук ние вече третираме въпроса за текуща организация на труда, за създаване на обективните условия - преди всичко материални, за протичане на трудовия процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев, знаете добре, че текстът ви няма да можем да го гласуваме, тъй като не е постъпил. По-скоро преценете дали в някакъв друг текст, който има, не бихте могъл да добавите.
Уважаеми колеги, започваме гласуването. Господин Вучков, подредете всички предложения и да ги гласуваме едно по едно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: По чл. 127 - аз ви моля да се концентрирате към ал. 1 на текста, защото ал. 1 на текста дава основното задължение на работодателя и казва така: "Работодате¬лят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за което се е уговорил." Или ние се намираме при един сключен трудов договор. Ето защо предложението на господин Костадинов -точка 1 да се измени - "работата, която е договорена при сключ¬ване на трудовия договор" - изрично то е визирано в чл. 27, ал. 1 и става едно дублиране.
Затова поддържам текста на проекта. Иначе ще стане без¬смислица - и един път е уговорено, и втори път е уговорено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме най-напред предложението, направено от господин Костадинов, за новата редак¬ция на точка 1. Моля, гласувайте! Гласуваме заместващия текст по точка 1, предложен от господин Костадинов.
Гласували общо 163 народни представители. От тях 61 са за, 98 - против, 4 въздържали се.
Отклонява се това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По точка 3 основният текст е:
"безопасни и здравословни условия за неговия живот, здраве и трудоспособност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тук предложенията са да отпадне веднъж "здраве и трудоспособност", след това имаше предложение само "здраве" да отпадне. Нека да започнем от по-малкото... Да, и "неговия" - "условия за неговия" - ("неговия" -да отпадне), "живот" (да остане)..." Имаше предложение "здраве" да отпадне и "трудоспособност", след това само "здраве"...
Господин Вучков, хайде едно по едно д$ ги направим.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Госпожо председател, имам едно такова предложение и аз моля да слушат всички народни предста¬вители: в Конституцията е записано "безопасни и здравословни условия за труд". Дайте да го приемем същото. С нищо няма да навредим на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, нека да гласуваме точка 3 да възпроизведе конституционния текст ^- "безопасни и здравословни условия на труд". Моля, гласувайте това да е редак¬цията за точка 3.
Гласували общо 160 народни представители. От тях 158 са за, 2 - против, въздържали се няма.
Приема се тази редакция на точка 3.
Точка 4.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Основният текст е следният: "Указа¬ния за реда и начина на изпълнение на задачите, включително запоз^ване с длъжностната характеристика, с правилата на вътреш¬ния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труда."
Имаше едно предложение от господин Николов, който го оттегли.
Аз смятам, че този текст е достатъчно пълен, достатъч¬но ясен и конкретен и бихме могли да го гласуваме в този му вид.
Тук може би имаме едно формално различие с господин Койчев. Въпросът е следният: трудовият договор е вече сключен. Работникът трябва да постъпи на самото работно място. Или вече се прави едно въвеждане, обяснява му се какво ще прави. Завежда го на място, обясняват му как да гсправи и какви правила за безопасност на труда има. Всичко това е изчерпано в този текст.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (БСП и коалиция, от място): Аз този текст го пазя. (Казва още нещо, което не се разбира.)
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: То не е предмет на това разглежда¬не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Георги Николов си оттегли предложенията по точка 4, нали? Така че неговите предложения няма да се гласуват.
Господин Койчев имаше предложение по точка 4. Понеже ги поддържа, да ги каже още веднъж.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Понеже не дадохте писмен текст, кажете точно как да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако вашият текст прави редакционни поправки към този текст, бихме могли да го поставим на гласуване.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Предложението ми е за точка 4.
"Указания за организацията на трудовия процес, включително и запознаване с правилата за здравословни и безопасни условия на труда."
Защото другият текст, на втория ред - запознаване с длъжностната характеристика и с правилата на вътрешния трудов ред, това се прави при постъпването на работа.
Представете си: на него ежедневно може да му се сменя предметът на работа. Той е стругар. Днес ще стругова валове, утре ще стругова зъбни колела. Той този ежедневен инструктаж ще го получава. Трябва ли всеки ден да си чете длъжностната характерис¬тика във връзка с промяна на работата? Това ми е мотивът. Той е стругар. Длъжностната му характеристика е стругар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев предлага един заместващ текст.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вучков предлага заместващият текст да се гласува първо и след резултата от гласу¬ването ще видим дали ще преминем към текста на комисията.
Моля, гласувайте заместващия текст на господин Койчев за точка 4.
Резултати: от общо гласували 162 народни представители, 75 са гласували за, 81 - против, б се въздържат.
Отклонява се този текст.
И сега гласувайте текста от заглавието, включително и на чл. 127 с поправката в точка 3.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (извън микрофоните): Но тук имаме
една нова ал. 5, предложена от господин Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тя сега ли е предложена?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (извън микрофоните): Своевременно е предложена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, да. Извинете, госпо¬дин Бучков. Дайте и тази нова ал. 5.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Нова ал. 5, която ви я прочетох, предложение на господин Костадинов. Тя има следното съдържание:
"Своевременна подготовка за въвеждане на нови машини, съоръжения и технологии, с които предстои да работи работникът или служи¬телят ."
Смятам, че този текст не бива да се залага тук, не защото не е правилен, а напротив. Стремежът на всяко едно предприятие е непрекъснато да обновява машинния си парк, и то на съвременно ниво. Но става въпрос, че тогава, когато ще се въведат нови машини, съответно ще се трансформира и трудовият договор и съот¬ветно ще се актуализира или ще се сключи наново. Защото това вече ще бъдат нови условия на труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шотлеков поиска също думата. Заповядайте.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми колеги! Този текст третира въпроса за така наречената преквалификация, само че не е казано точно така. По принцип въпросът за преквалификацията е въпрос на договор между работодателя и работника. Така че ние не можем да установяваме едно задължение работодателят да направи такава подготовка. Представете си, че работникът не иска да работи при тези условия. Иска да си ходи. Не иска да полага труд при тези условия. И при това положение това задължение остава празна буква. Няма смисъл от такива задължения, които са празна буква. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да гласуваме това предложение за нова точка 5 на господин Костадинов. Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 156 народни представители, 58 са гласували за, 90 - против, 8 се въздържат.
Отклонява се предложението за нова точка 5.
Сега ви моля, гласувайте заглавието ви текста на чл. 127 с поправката в точка 3.
Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 171 народни представители, 167 са гласували за, няма против, 4 се въздържат.
Приема се този текст.
Господин Бучков, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Следват два текста, които визират задължения на работодателя и затова ще ми позволите да ги прочета наведнъж.
"Задължение на работодателя за плащане на трудово възнаграждение
Чл. 128. Работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграж¬дение за извършената работа.
Задължение на работодателя да осигури работника или служителя
Чл. 129. Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя за всички осигурени социални рискове съгласно условия и по ред, установени в отделен закон."
Няма предложения по тези два текста и предлагам да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Урумов. Заповядайте.
РУМЕН УРУМОВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, Румен Урумов, Съюз на демократичните сили.
Моето предложение има преди всичко редакционен характер по чл. 128. Но след като ви предложа отпадането всъщност на последните три думи от изречението по члена, вие ще разберете, че то има и нюанси нередакционни, а именно: да се завърши изрече¬нието с "...трудово възнаграждение". Нередакционно е това, както вие сами може би разбирате, че договореното трудово възнаграждение естествено включва и периоди или моменти, когато по някакви причини работникът, респективно служителят, е възпрепятствуван да извърши работата, за която се е договорил с работодателя.
Предложението ми е просто чл. 128, повтарям, да завърши "след уговореното трудово възнаграждение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да отпаднат думите "за извършената работа".
Господин бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Считам, че направеното предложение не бива да се споделя поради обстоятелството, че в случая се касае за правна норма и правоотношения, които са възмездни, и след като трудът е положен, ще трябва съответно и да се заплати. Ако се касае за случаи, в които обстояателствата налагат като болест или нещо друго, за това има осигуровки и това е предви¬дено в следващия текст на чл. 129.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Бучков, нека да гласуваме. Чуха се вашите аргументи.
Гласуваме предложението на господин Урумов в края на текста на чл. 128 думите "за извършената работа" да отпаднат. Моля, гласувайте.
Гласували са 158 народни представители, за предложението са 79, против - 54, 25 се въздържат.
"В случай на равенство на гласовете, предложението се смята за отхвърлено", казва текстът на чл. 55, ал. 2 от правилни¬ка.
Гласуваме двата текста заедно - заглавието и чл. 128, заглавието и чл. 129. Тези два текста ги гласуваме заедно. Моля, гласувайте.
Гласували са 161 народни представители, от тях за са 158, против няма, 3 се въздържат.
Има още един параграф, по който господин Бучков и госпо¬дин Койчев казаха, че няма спорове.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 69, членове 130, 135 се отменят. Няма постъпили предложения. Затова предлагам да гласуваме този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте текста на § 69. Имате го пред себе си и го чухте. Моля, гласувайте.
Гласували са 161 от народните представители и от тях за са 160, 1 е против, въздържали се няма.
Спираме дотук. Тридесет минути почивка. (Звъни)
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, народните представители да влязат в залата! Обявявам режим на регистрация.
Имаме необходимия кворум. (Звъни) Продължаваме заседание¬то.
ДОКЛАДЧИК ЕМИл БУЧКОВ: Уважаеми господин председателст¬вуващ, уважаеми колеги народни представители!
Продължава второ четене на Закона за изменение и допълне¬ние на Кодекса на труда. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: До 19 ч. и 15 м. - по два часа всеки ден по Кодекса на труда имаме. Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Стигнахме, включително приехме и § 69, с който се отменят членове от 100 до 135.
Има направено предложение по чл. 136, за който няма никакво изменение в предложения ви проект. Това предложение е направено от господин Койчев и се отнася до следното: ще ви прочета текста на чл. 136, за да можете да се ориентирате по-правилно.
"Чл. 136. Ал. 1. Нормалната продължителност на седмич¬ното работно време при петдневна работна седмица е 42 часа и 30 минути.
Ал. 2. Нормалната продължителност на седмичното работно време за отраслите, в които не е въведена петдневна работна седмица е 46 часа при шестдневна работна седмица.
Ал. 3. Нормалната продължителност на работното време през деня е:
1. при петдневна работна седмица 8 часа и 30 минути;
2. при шестдневна работна седмица - 8 часа, а в предпо-чивни и през празнични дни - 6 часа.
Нормалната продължителност на работното време по предход¬ните алинеи не може да бъде удължавана.
Преминаването от шестдневна към петдневна работна седмица става по решение на Министерския съвет."
Господин Койчев предлага в ал. 1 да се заложи следният текст: "Нормалната продължителност на седмичното работно време при петдневна работна седмица е 40 часа" вместо "42 часа и 30 минути".
И в ал. З, точка 1: "при петдневната работна седмица нормалната продължителност на работното време през деня е при
петдневна работна седмица 8 часа". Или, с други думи, за петднев¬ната работна седмица продължителността на работното време да бъде 40 часа - по 8 часа на всеки един работен ден от тези пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Койчев. НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа, действително това е една сравнително голяма поправка в нашия Кодекс на труда. Мотивите за нейното предлагане са два:
юридически и социално-икономически.
Юридическият мотив, който ми даде основание да направим поправката, е въвеждането на съответствие на нашето вътрешно законодателство с международни правни норми, които са ратифици¬рани от България. Става дума за Конвенция № 1 на Международната организация на труда, която задължава страните, които са я ратифи¬цирали, да работят в условията на 48-часова работна седмица и 8-часов работен ден. В условията на петдневна работна седмица ние спазваме първото условие. При нас, както е известно, работ¬ната седмица е 42 часа и половина, при шестденва работна седмица е 46 часа, но по отношение на продължителността на работното вре¬ме ние сме в нарушение на един от малкото ратифицирани от Бълга¬рия правни документи на Международната организация на труда. Рати¬фикацията, мисля, че е любопитно да се знае, е направена през 1922 г.
По-съществени са социалните и икономическите мотиви. Разчетите показват, че ако ние намалим работното време с половин час дневно, при същата производителност на труда, при същата интензивност на труда и при същата негова организация и при същия брой на заетите в България в момента - по статистически данни около 2 млн. и 700 хил. без селското стопанство - биха се съхранили около 175 хил. работни места. Мисля, че това в условията на високата и продължаваща да расте безработица е един значителен аргумент за приемане на такова решение.
В международната стопанска практика често се варира с работното време за компенсиране на уврежданията от безрабо¬тицата. Сега е моментът и ние, от една страна, да приведем вътреш¬ното си право в съответствие на международното право и да напра¬вим тази необходима рефоарма в трудовото си законодателство.
Аз си спомням на първо четене или това, че в раздадения ви вариант на Законодателната комисия не е включено моето предло¬жение, че имаше идея проблемът да се обсъди и от Икономическата комисия. Аз съм член на Икономическата комисия. Там въпросът не бе поставян, но с голямата отговорност на политика независимо, че сме в опозиция, искам да ви уверя, че стопански загуби от въвеждането на това изменение няма да има.
За какво става дума? Тридесетте минути са 5,9 на сто от дневното работно време. В България работното време по послед¬ните нормални статистически данни средно в индустрията се оползо¬творява от порядъка на две трети до три четвърти поради незавид¬на организация на труда, поради чести нарушения на дисциплината на труда, прекъсване и т.н.
Международни сравнения. При нас номиналната работна седмица е 42 часа и половина, а реалната - по статистически отчети е 39 часа. Това е по статистическия отчет от 1989 г. За сравнение ще ви кажа: работната седмица на французите е по статистически отчети също около 59 часа, на испанците - 58,5 часа за мъже и 55,5 часа за жени, за американците с твърде кратък работен ден, кратка работна седмица и много празници - обърнете внимание - 51,7 часа.
Някой ще каже - в България да имаме тази производител¬ност, която имат тези цитирани страни. Аз повтарям, че само от оптимизация на трудовите процеси тези 6 на сто от работното време ще бъдат компенсирани.
И още един икономически довод. В международните докумен¬ти - имам предвид преди всичко на Международната организация на труда, е записано, че при намаляване на работното време не трябва да намалява и работната заплата. Ние това също можем в този преходен период да го осъществим, тъй като работната заплата расте близо с пъти. Искам да ви кажа - от юли 1991 г. до август 1992 г. тя нарасна два пъти. През тази календарна година при така обещаваната, макар и неизпълнявана инфлация от правителството, но при тези нормативно-икономически регула¬тори на работната заплата тя ще се увеличи около 1,5 пъти. Ние стартирахме със средна месечна заплата за страната около 1600 лева, вероятно ще я приключим със средна работна заплата около 2500 лева.
При този темп на нарастване на работната заплата едно умело подзаконово решение за определяне на съответствуваща на продължителността на работния ден часова и месечна минимална работна заплата няма да ощети нито работниците, нито работодатели¬те.
Това са мотивите, поради които предлагаме изменение в Кодекса на труда.
И още нещо, което пропуснах. Международната организация на труда има и друга конвенция, която България не е подписала, тя е Конвенция 47 от 1935 г., която препоръчва на страните да въведат 40-часова работна седмица със съответни процедури. Така че ние можем да станем модерна европейска държава с тази промяна в нашия Кодекс на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Койчев. Има думата господин Шотлеков.
ИлИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да кажа, че вариантът, който предлага господин Койчев, беше обсъждан в Комисията по труда и социалното осигуряване. Даже беше предложено от комисията да се създаде нов § 70а, който дори без значение дали ще се приеме 40-часова или 42,5 часа трябваше да има промяна в текста, т.е. императивни¬те норми 46 часа, 42 часа и 30, 46 часа, 8 часа и 30 минути, да се заменят с диспозитивни - "до". Така ще се даде възможност на страните да се договарят за размера на работното време.
Затова аз предлагам, като подлагате на гласуване, да предложите двата варианта, които е приела Комисията по труда и социалното осигуряване. Просто в Законодателната комисия, когато е било обсъждано, е било пропуснато, господин Бучков. Съжалявам, че така е станало.
Относно това, което казва господин Койчев. Аз само с едно няма да се съглася, иначе с всичко, което предлага господин Койчев, ще се съглася. Той знае моето отношение, знае, че по принцип аз съм за тази идея. Но България не нарушава Конвенция 1, тъй като в Конвенция 1 се визира именно 6-дневната работна седми¬ца и поради тази причина до този момент не е имало възражения нито от Международната организация на труда, нито от Експертно¬то бюро, което е специализираният орган, който дава задължителни
препоръки. За разлика от други конвенции, които ние сме нарушава¬ли, най-вече Конвенцията за принудителния труд. Така че юридическа пречка няма.
Друг е въпросът за социалния ефект от приемането на едно такова решение.
Струва ми се обаче, че тъй като се отнася до един въпрос, който е с подчертано икономическо и социално значение, би било добре да чуем становището на представител на Министерския съвет. Затова бих предложил просто да отложим дебатите по този текст и да изслушаме и становището на Министерския съвет, да чуем как те виждат решаването на този проблем. Аз съм дълбоко убеден, че в момента има условия в страната за намаляване на работното време.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви и аз. Господин Бучков, направено е предложение. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Във връзка с направеното предложе¬ние от господин Койчев и становището на господин Шотлеков аз предлагам разискванията по чл. 136 да се отложат. Член 136 да се върне в Комисията по труда и социалното осигуряване и в Иконо¬мическата комисия, като те направят съответните проучвания в Министернството на труда и социалните грижи, а на заседанието, в което ще се внесе отново да се гледа този текст, да присъствува министърът на труда и социалните грижи и евентуално някой друг представител на Министерския съвет.
Така че предложението е да се отложи разглеждането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Бучков. Направено е процедурно предложение за отлагане на разиск¬ванията по чл. 136 от Кодекса на труда. Моля, гласувайте.
От общо гласували 185, за са 146, против - 32, въздържа¬ли се 7.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 70. В чл. 137 се правят следните изменения.
В т. 1 на ал. 1 след думата "работници4 се добавя "или служители", а думите "и на централното ръководство на професио¬налните съюзи" се заличават.
В т. 2 на а-л. 1 след думата "работници" се добавя "или служители".
Други предложения по този текст няма.
Предлагам да се гласува така предложената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста на § 70.
От общо гласували 176, за са 174, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 71. В чл. 138 ал. 1 става чл. 138, а ал. 2 се отменя.
Постъпило е предложение от госпожа Митева, в което се поддържа ал. 2 да не се отменя.
Алинея 2 има следния текст: "С предимство за работа при напълно работно време при равни други условия се ползуват бременните жени и майките с деца до 10-годишна възраст, майките, които се грижат за деца-инвалиди независимо от възрастта им, учащи се през свободното от учение време и лицата с намалена трудоспособност."
ИлИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателству¬ващ, уважаеми колеги! Текстът на ад. 2 е една норма, която няма приложение. Няма приложение, защото се отнася до непълно работно време, а то е договорено, т.е. двете страни се договарят. Как ще задължим страните да се договарят майката да ползува предимство и т.н.? Просто е невъзможно.
Затова призовавам госпожа Митева да се оттегли предложе¬нието. Иначе как ще стане договор между двете страни, ако някой има предимство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата госпожа Нариела Митева.
МАРИЕлА МИТЕВА (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз няма да оттегля своето предложение за запазване текста на ал. 2 и бих помолила народните представители да го подкрепят, защото тук става въпрос за друго: става въпрос за длъжности, които поначало се изпълняват при непълно работно време. Има текстове в Кодекса на труда, които задължават работодателя да определи такива длъжности и в тези ситуации се предлагат: при равни други условия - при еднаква квалификациея, еднакъв трудов стаж с предимство да се назначават категории лица, които поначало са по-уязвими. Става въпрос за майките с деца до 10-годишна възраст, бременните жени, майките, които се грижат за деца-инвалиди, независимо от възраст¬та им, учащите се през свободното им от учение време и лицата с намалена трудоспособност. Тези категории лица имат нужда от повече свободно време, за да могат да изпълняват задълженията си по отглеждане и възпитание на децата, или лицата, за които се грижат.
Именно заради това според мен би следвало с тази норма законодателят да мотивира и да стимулира работодателите в приема¬нето на работа при непълно работно време на тази категория лица.
Мотивите, с които ние искахме запазване на разпоредбите, съгласно които Бюрото по труда и социалните въпроси може да настанява на работа, в пълна сила важат и тук.
Аз правя предложението за оставане в сила на ал. 2 с ясното съзнание, че вероятно този проблем ще бъде решен по-гъвкаво и в по-пълно съответствие с новите условия при един евентуален Закон за трудовата заетост. Но в момента тази категория
-лица има нужда от защита. По тази причина, моля да бъде подкрепе¬но моето предложение. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви също! Други да се изкажат по темата няма.
Господин Бучков, вие ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Съображенията на госпожа Митева са напълно основателни, но ние се намираме пред едно трудово правоотношение, което става със съгласието на двете страни. Ако ние предварително ще диктуваме сключването на едно трудово правоотношение, ние трябва да преминем към старото, което досега е съществувало, но тогава, когато имате изцяло държавен или кооперативен сектор, командуван от държавата.
Когато се касае обаче за един частен работодател, въпреки желанието ми да подкрепя текста, който госпожа Митева поддържа, аз не виждам как ще стане. Защото всеки един работодател, който е частен, би разсъждавал по начин, който му е необходим на него, за да си изпълнява своята дейност.
Друг е въпросът, че тази категория, която е социално уязвима, би трябвало да намери друга закрила, но по пътя на общественото осигуряване, по пътя на друга държавна закрила, но не по пътя на договарянето в трудовото правоотношение.
Аз съм напълно съгласен и би могло да се помисли за евентуални помощи или нещо друго от този характер, една охрана, или дори за приемане на работа в някои държавни предприятия, но в никакъв случай не бихме могли да задължим частния работодател да приема на работа тези хора. Просто, вижте как стои въпросът.
А това, че трябва да се намери закрила - да, но не в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Бучков! Направено е предложение (слушайте внимателно, текстът е пред вас) за отпадане на думите: "Алинея втора се отменя" от текста на § 71. Така е правилното, което означава: ако отпадне, остава текстът по стария Кодекс на труда.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ако не, само една алинея, която ще се третира като чл. 158.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вучков, текстът гласи така: "Параграф 71. В чл. 158, ал. 1..."
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Става чл. 158, т.е. ал. 1 става един текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предлага се да отпадне: "и ал. 2 се отменя" - този текст. Така е, моля ви се, в законопроекта е така. ние вървим по законопроекта.
НАРИЕЛА МИТЕВА (БСП и коалиция, от място): Ще стане една безсмислица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие предлагате само за ал. 2.
МАРИЕЛА МИТЕВА (БСП и коалиция, от място): Предлагам ал. 2 да си запази текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, а ако не се запази? Гласуваме за предложението на госпожа Мариела Митева. Моля, гласувайте! Който е съгласен да остане ал. 2, гласува със зелено, който не е съгласен - с червено.
Гласували общо 186 народни представители. От тях 90 са за, 95 - против, 1 въздържал се.
Гласуваме текста на § 71 съгласно предложението на Зако¬нодателната комисия. Моля, гласувайте!
Гласували общо 182 народни представители. От тях 111 са за, 56 - против, 15 въздържали се.
Следващият текст, последен за днес.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 72. В чл. 159 се правят следните изменения:
Първо. Алинея 2 се изменя така:
"Ал. 2. В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане, се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам опреде¬ля началото на работното си време."
По тази алинея има предложения от господин Емил Костади¬нов и госпожа Митева. Става дума за последното изречение на алинеята, че "извън времето на задължителното присъствие работни¬кът или служителят сам определя началото на работното си време."
След това ще докладвам изменението на ал. 4 и а-л. 5. Но да решим този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Само едно предложение ли е?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Само предложението по тази алинея, а след това ще ви прочета другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На Емил Костадинов и на Мариела Митева? Да гласуваме или ще вземете отношение? Заповядайте, госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз бих искала да мотивирам предложението си с това, че така предложеният текст дава възможност на работника да определя само началото на работно¬то си време и не е ясно защо само началото, а не и края. Аз лично предполагам, че това се дължи на пропуск от страна на законодателя и по тази причина настоявам да може да определя както началото, така и края на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението ви е "и", а не "или"?
Господин Шотлеков, заповядайте.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Много проста работа, когато началото е определено от работника, краят е сумата от началото плюс 8,0 или 8,30 ч. и няма как той да определя и края на работното време и това е и цялата работа. Какво сложно има? (Реплики)
За почивката също - не може да бъде повече от 8,30 ч. работното време. Променливите граници означават точно това -промяна на началото на работното време. Краят му не може да се фиксира от работника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председа¬тели, колеги! Аз взимам думата, за да направя едно предложе¬ние към второто изречение на ал. 2 - едно малко допълнение.
Сегашното изречение гласи: "Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприя¬тието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя." Аз предлагам вместо точка след "работодателя" изре¬чението да продължи - "след консултации със синдикалните органи¬зации".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това предложение направено ли е предварително, господин Орсов?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Господин Кадир такова предложение не е направено, но според нашия правилник на второ четене могат да бъдат обсъждани предложения, които не са правени преди това, ако са поправки или допълнения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Намерете текста от правилника, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: С удоволствие. Сега ще ви го покажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За да не ви давам аз текста на чл. 68. Като намерите текста, тогава ще го обсъждаме.
Господин Бучков, продължаваме.
Член 68, ал. 2.
ХРИСТО АТАНАСОВ: ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Една съвсем кратка реплика по повод на въпроса за допълването "и края". Представете си следната конкретна ситуация. Вие сте работодател и сте наели
мениджър, който води сделка. Ако автоматично настъпва след 8 часа краят на работното време, то би ли следвало той, поглеждайки си часовника, да прекрати преговорите? Явно той би трябвало да определя и края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Моля за внимание. Гласуваме предложението на госпожа Мариела Митева.
Кое предложение, господин Вучков? След думите... ДОКЛАДЧИК ЕМИл БУЧКОВ: Господин председател, ще кажа само три думи. Явно е, че се проявява едно неразбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, сега гласуваме, моля ви се. Гласуваме предложението на госпожа Мариела Митева.
След думите в изречението на последния ред след "началото" "и края". След думата "началото" добавяме "и края на работното време". Допълваме с думите: "и края" след думата "началото". Моля, гласувайте.
Резултат: от общо гласували 185 народни представители 79 гласували за, 99 против, 7 се въздържат.
Гласуваме текста на Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да прочета и другите две алинеи. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гласуваме. Другите алинеи не сме ги чели. Нека да гласуваме текста на Законодател¬ната комисия за ал. 2.
Резултат: от общо гласували 186 народни представители 140 са гласували за, 16 - против, 30 се въздържат. Следващите текстове, господин Бучков. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Алинея 4 се изменя така:
"За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им министърът на труда и социалните грижи може да установява ненормирано работно време. Работниците и служителите с ненормирано работно време са длъжни при необходи¬мост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичане на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд."
Алинея 5 се изменя така:
"За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служите¬ли, максималната продължителност на времето и редът за отчита¬нето му се определят от министъра на труда и социалните грижи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли направени писмени предло¬жения по текста?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: Няма предложения по тези два текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за ал. 2 и 3.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ВУЧКОВ: За ал. 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За ал. 4 и 5 или точка 2 и З на § 72.
Моля, гласувайте. Текстът е на Законодателната комисия. Текстовете са прочетени.
Резултат: от общо гласували 173 народни представители 168 са гласували за, против няма, 5 се въздържат.
Прекратяваме работата с Кодекса на труда. Преминаваме към следващата точка - Закона за пенсиите.
Кой ще докладва, кои са вносителите?
Законопроектът се разглежда, след като Народното събра¬ние изслуша доклада на Законодателната комисия.
Ще чуем и становището на вносителя, ако има различия с доклада на комисията.
Предлагам без политически речи до края на работното време да приемем законопроекта, ако е възможно.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! Пред нас е едно изменение и допълнение на Закона за пенсиите. От нас беше гласуван чл. 50 от Закона за пенсиите, изменението по-скоро, което се отнасяше до част от лицата, които получават пенсия. С оглед на това да не се правят предвидените от разпоред¬бата на чл. 50 намаления, бяха внесени две предложения за промяна на този текст. Едното предложение е от народните представители Коста Андреев, Тодор Тодоров и Маньо Манев.
Другото предложение е внесено от народния представител господин Димитър Луджев.
По принцип само в основата си и двете предложения са еднакви. Има обаче и една промяна, едно различие, по-точно казано, на което ще си позволя да насоча вашето внимание.
И с двата законопроекта, както казах, едното е: "се предлага изменение на чл. 50 от Закона за пенсиите, чиято разпо¬редба предвижда намаляване на размера на получаваната пенсия за работещите пенсионери с 0,35 лв. за всеки лев от брутната заплата или реализирания доход".
Предложението на народния представител Димитър -Луджев е "това ограничение в размера на пенсиите да не се прилага за лицата, пряко заети като работници в производството на селско¬стопанската продукция". Умишлено акцентирах на тези думи.
Предложението във втория законопроект на народните пред¬ставители е: "Ограничението да се изключи по отношение на лицата, пряко заети в производството и преработването на земеделската продукция."
Законодателната комисия обсъди и двата законопроекта и ги предлага на вашето внимание. Считаме, че те трябва да бъдат гласувани и одобрени от уважаемите народни представители. Обаче молбата на Законодателната комисия към вас е да прецизирате втората част, а именно - по отношение на коя част от населението няма да се прилага тази разпоредба на чл. 50, или по-скоро кои от работещите пенсионери няма да намалят пенсията си с 0,55 лв. на всеки лев. Тук става дума за това - "заети в преработва¬нето на земеделската продукция лица". Това означава, както схваща-
те от определението, много широк кръг хора, или всички лица, които са заети с такава продукция - земеделска продукция, съот¬ветно и животновъдство, и консервна промишленост, ако искате. Или въобще разширението на обсега на засегнатите лица е твърде голямо.
Другият законопроект казва, че "това ограничение ще обхване само онази част от населението, което работи пряко на полето". Ето тук е молбата на Законодателната комисия към вас. Естествено ние имахме пълното единодушие и смятнам, че тук ще го постигнем относно това, че трябва да отпадне тази разпоредба по отношение на определен кръг от работещите. Но трябва да видим дали само тези, които пряко работят на полето, или до всички онези, които се занимават със селскостопанската продукция.
Очаквам изказванията, които ще направите, защото оттам насетне съвсем елементарно ще могат да бъдат коригирани и уточне¬ни текстовете, които ще внесем за разглеждане на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По половин час на парламентарна група. Първо вносителите. Има ли някои от вносителите да вземат отношение? Господин Маньо Манев.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС, от място): Комисиите трябва да изслушаме най-напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Четете правилника, пише "вно¬сителят", господин Матинчев. Четете параграфа от правилника, господин Матинчев. Ще ви прочета какво пише: "...и становището на вносителя, и на съответната постоянна комисия, когато те се различават от предложението". На първо място е вносителят, а тогава е комисията.
Господин Маньо Манев.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин предсе¬дател, уважаеми колеги! Като вносител аз подкрепям предложението, което ангажира освобожгдаването на всички заангажирани в рамките на земеделските дейности, и искам да прибавя ( това е поводът за моето излизане) да включим и заетите в горското стопанство. Основанията ми за това са, че заетите в горското стопанство това са хората, които в момента са на най-ниското, последното
стъпало по заплащане. А освен това там работят преди всичко пенсионери, а ефектът и полезността на тази дейност е известна, тя е с огромна народополезна дейност за цялата страна. И ако ние не помогнем на тези хора, то фактически не помагаме общо за развитието на страната в тази важна дейност.
Затова отново искам да подчертая: подкрепям разширител¬ния текст, включително и заетите в горското стопанство. За това има и подписка от работници, която аз ще прибавя, от различни райони на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Следващият оратор? От вносителите - господин Тодор Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! Аз се придържав в общи линии към становището на Законодателната комисия, но не мога да се съглася с това, че заетите в преработващата промишленост като понятие, изразено в проекта за изменение на Закона за пенсии¬те, не е изяснено така, както е посочено в доклада на Законодател¬ната комисия. Мисля, че точно и ясно може да се разграничи коя промишленост е преработваща земеделска продукция, тъй като ние имаме консервна промишленост, която преработва риба, да речем. Но пряко преработваща земеделска продукция и в статистиката, и въобще по отношение на социалното осигуряване си фигурира -това са предприятията, преработващи мляко, меса и т.н. Не е толкова трудно, не е толкова сложно да се отделят точно тези предприятия и тези категории пенсионери, които са заети в прера¬ботващата промишленост.
Вторият аргумент, че голяма част от земеделското произ¬водство така, както говорим, че трябва да се развиваме като европейска страна, ще се интегрира в близките една-две години в производството и преработката на земеделска продукция, т.е. определени производствени единици земеделски - няма значение индивидуални, сдружавани и т.н. - ще преработват пряко и земедел¬ската си продукция. А и сега имаме много случаи, когато в една и съща земеделска структура - няма значение каква е, ние имаме непосредствена преработка на млякото. Представете си в един двор дори на индивидуален фермер - ние имаме изградено малко предприятие за преработка на мляко. И ги има тези неща - и в земеделските кооперации, които са сега в ликвидация, независимо в какви ще прераснат по-късно - имаме и преработващи цехове за производство на земеделска продукция или за производство на хранителни продукти. Така че аргументите за оставането и на преработващата промишленост мисля, че са основателни.
Още повече, аз съм убеден, че след като приемем аргумента да остане за земеделските стопани, във всички случаи ние се връщаме на онази идея, когато обсъждахме Закона за пенсиите, когато всички тук от едната страна на залата пледирахме, че това е един санкциониращ текст и той постепенно ще отпадне с промяна на социално-икономическите условия. Така че аз се придър¬жам към предложението да остане "и преработващата промишленост", която много точно може да се фиксира.
Тодор Тодоров, БСП, Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Коста Андреев също е вносител. Нека да минат първо вносителите, а след това комисиите и след това ще ви дам думата.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, аз изслушах доклада на Законодателната комисия, всъщност тя представи двата варианта, но аз не можах да разбера какво е становището на Законодателната комисия, за кой вариант е Законодателната комисия.
Всъщност излязох, за да подкрепя варианта, в който ние предлагаме промяната да засегне тези, които непосредствено произ¬веждат земеделска продукция и тези, които я преработват и съхра-
няват, защото смятам, че тези дейности са свързани и не могат да бъдат разделени. В този случай дори трябва, ако някой има съмнение в термина "земеделска продукция" дали се включва понятие¬то "селскостопанска продукция" - аз мисля, че не трябва да има съмнение. Аз мисля, че тези термини са идентични. Тук влиза и продукцията на животновъдството. Ето защо мисля, че трябва да се възприеме този вариант, тъй като това, което наблюдаваме сега в нашето селско стопанство ни подсказа, че именно това е правилният изход, тъй като там работят главно пенсионери и ние трябва просто да се съобразим с тези дадености, ако искаме нашето земеделие да функционира, да храни България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Андреев. От Комисията по труда и социалното осигуряване - господин Матинчев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Благодаря ви, господин председа¬телствуващ.
Още на 30 юли, оценявайки спешността на внесеното проекто¬предложение, ние обсъдихме внесения от господин Димитър Луджев и други депутати законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.
Малко по-късно, с дата 3 август, постъпи и второто предло¬жение, което е идентично. То обхваща проекта на господин Луджев и го разширява.
Аз бих започнал с това, че срещу прилагания чл. 50 от Закона за пенсиите имаше сериозни възражения както икономически, така и социални, по принцип този член не беше подкрепен от Коми¬сията по труда и социалното осигуряване. Имам предвид предложе¬нието на правителството по Закона за пенсиите.
В комисията ние получихме становище на Министерския съвет по този повод. В него се обръща внимание на обстоятелството, че освобождаването на отделни категории от работещи пенсионери от регулиране при получаването на пенсии и заплати би довело до нарастващи искания за подобни промени и по отношение на други групи пенсионери.
Уважаеми колеги, това вече е факт. В Комисията по труда и социалното осигуряване има искания за освобождаването на хората, които работят като огняри, за освобождаването от прилагането
на този текст на заетите в здравеопазването и някои други сектори.
Също така искам да ви обърна внимание, че в Правилника за приложение на Закона за пенсиите, който е вече почти готов, ще се даде възможност за освобождаването на частните земеделски стопани от посочената регулация. На заседанията на комисията, на които обсъдихме двата законопроекта бяха изказани съображения, че първо - този въпрос трябва да бъде решен без всякакво отлагане. Същевременно комисията обръща внимание на всички народни предста¬вители, че трябва да се препоръча на Министерския съвет да въведе един универсален режим, който да предвижда регулация на получава¬ните пенсии за пенсионерите, които получават доход или заплата над предварително утвърден минимум. Считаме, че това ще бъде справедливо, тъй като този минимум трябва по принцип да се опреде¬ли след приспадането на дължимите данъци, с което ще се избегне сега съществуващото несъответствие върху размера на удръжките по пенсиите да влияят суми, които не представляват доход на лицето по смисъла на идеята, заложена в сега действуващия Закон за пенсиите.
По първия законопроект на господин Димитър Луджев след направеното обсъждане членовете на комисията го приеха с 10 гласа "за" и един "против".
По второто предложение, като се имаше предвид изказаните съображения, че в много от предприятията в хранителната промишле¬ност и друга обработваща селскостопанска продукция ще се провежда политика за наемането на пенсионери на ниско месечно възнагражде¬ние и по този начин няма да се решат проблемите за безработните млади хора, които представляват преобладаващ дял от безработ¬ните. Знаем, че по-голямата част от безработните хора в България са хората до 35 години. Като обсъдиха от този икономически аспект, а именно - отражение върху безработицата - комисията с 6 гласа "за" и 1 глас "против" отхвърли предлаганото разширяване на текста във трото предложение.
Сега в кулоарите - само искам да ви уведомя - се говори за разширяването на този текст и за горската промишленост, горски¬те работници и за много други категории, които неизбежно могат да възникнат.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Писмено предложение до комисия¬та, господин Матинчев - така кажете на "кулоарите". Да си направят писмено предложение от "кулоарите" до господин Джеров.
Досега записали се за изказване - госпожа Рашеева, госпо¬дин Пламен Вълканов, Руслан Семерджиев, господин Койчев, Невен Пенев, господин Размов... СДС "Никола Петков" - как беше... (весело оживление в залата) БЗНС "Никола Петков" в СДС - предсе¬дателят - господин Георги Петров. Моля, за извинение. Моля ви се, господин Петров!...
По процедурен въпрос ли? Моля, имате дума
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСп, БлП, ОПТ, ПХ)КД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, след като разбрах колко колеги има записани за изказвания, предла¬гам до приемането на закона на първо четене да удължим работното време, за да не стане така, че заради десет или петнайсет минути ще оставим закона чак за сряда за първо четене и приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е предложение да продължим заседанието до приемането на закона на първо четене. Но не повече от два часа естествено. Законът е ясен, можем за петнайсет минути да го приемем на първо четене. Моля, гласувайте!
От общо гласували 152, за - 88, против - 36, въздържали се - 28.
Приема се предложението. Първият оратор е госпожа Рашеева. Госпожа Рашеева, ще говорите ли?
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС, от място): Аз се отказвам, тъй като господин Матинчев изрази всичко, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Пламен Вълканов. Моля, да бъдем кратки, за да можем да свършим по-навреме с приемането на закона на първо четене. Писмено предложе¬ние може да направи всеки народен представител.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПС на БСп, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратък. Вземам думата, за да подкрепя законопроекта, с който се иска отпадането на прилагането на чл. 50 относно удръжка¬та по 0,35 лв. за всеки лев допълнителен доход на пенсионери, които работят, които са непосредствено заети със земеделско производство.
Искам да приведа само два юридически аргумента. В § 7 на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи в преходните разпоредби изрично е казано, че се освобождават производителите на земеделска продукция от данък общ доход, както и от данък върху оборота, а също така има и една специфична норма за младите семейства, които се занимават със земеделска продукция.
Отделно от това е чл. 13, точка 4 от Закона за данъка върху общия доход са освободени производителите на растениевъдна, животинска и пчеларска продукция от данък върху общия доход.
Очевидно е, че дори и пенсионерите, които полагат труд в прякото произвеждане на тази продукция, не могат да бъдат поставени на друга плоскост, различна от останалите лица, които са заети със земеделска продукция. Смятам, че тези два юридически аргумента, прибавени към всички аргументи на вносителите, а и на останалите колеги, които биха поддържали тази норма, ще са достатъчни, за да убедят народните представители да гласуват в полза на тази норма.
Що се отнася до останалите категории пенсионери, аз вярвам, че този въпрос ще бъде днес бързо решен, а и на второ четене ще бъде подкрепен от болшинството народни представители, ако бъдат приведени достатъчно солидни доводи. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Има думата господин Руслан Семерджиев.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата, понеже при предложението, което направи господин Манев за работниците в горските стопанства, между редиците се чу някакво недоволство. Искам да ви обърна внимание, че това е един много сериозен въпрос и с огромно желание подкрепям предложението на господин Манев. Защото това наистина са работници, които в мнозинството си са пенсионери. Те работят при изключително тежки условия, в планината, на голямо разстояние, без подслон при дъжд и сняг и при всякакви други атмосферни и неприятни условия.
Затова ви моля всички от името на хората, които работят в планината, а знаете, че там останаха изключително пенсионери, особено във високите части на планините, където селата са малки, с много малко хора. Те просто нямат никакъв интерес да отидат и да работят в тези стопанства, тъй като при тази удръжка се получава едно възнаграждение от порядъка на 200 - 250 лв. -нещо, което в никакъв случай не може да заинтересува един пенсио¬нер да отиде да работи тази тежка работа.
Затова молбата ми, особено към моите колеги от СДС, защото там се чуха повече неодобрителни възгласи, е да подкрепят това предложение. Тоава е един изключително справедлив акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Койчев, имате думата. НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа, аз искам да напомня, че при обсъждането на законопроек¬та за изменение и допълнение на Закона за пенсиите нашата парла¬ментарна група беше против формулировката в чл. 50. И сега искам да развия доводите си за това. Искам да ги развия и като член на Комисията по труда и социалното осигуряване, предмет на дейност но която са и грижите за пенсионерите, и грижите за трудовата заетост. И решавайки проблема за пенсионерите, ние трябва да държим сметка и за заетостта в нашата страна, и за нейните небла¬гоприятни и, бих казал, тревожни перспективи.
Моето предложение ще бъде като продължение на направените две предложения от двете групи - на господин Луджев и на господин Коста Андреев и другите двама мои колеги от нашата парламентарна група. Аз възобновявам предложението формулировката на чл. 50 да отпадне и да бъде заменена с приблизително следната формулиров¬ка, че от пенсия и заплата мое да се получава месечно трудово възнаграждение в размер на три минимални месечни заплати, опреде¬лени за страната.
Какво означава това днес? При 850 лв. минимална заплата един работещ пенсионер може да получи 2550 лв. Това елиминира опасението, което имаме, че работодатели ще наемат по трудов договор пенсионери с дъмпинг на работните заплати, с по-малко работни заплати. Тогава вече пенсионерът в условията на пазар на работната сила ще се пазари за възможно по-високо възнагражде¬ние. И ако направим сметка при сегашната средна пенсия 712 лв., актуализирана, до 2550 ще се работи за една заплата от 1800 лева.
Какво ще спечели пенсионният фонд в този случай? Първо, ако ние извикаме тук правителството и го попитаме, конкретно господин Векил Ванов, колко работещи пенсионери има и какви суми очаква той от тези 0,35 стотинки, той не може да ни каже. Система за регистрация няма. Няма и механизъм за прибиране на тези пари. А на всичко отгоре е и нормативно нарушение - не може да се удържа от пенсия, тъй като пенсията е отложено плащане. Може да се удържа от заплата.
Какво ще постигнем, ако се приеме това мое предложение? Нека да работят пенсионери - пазар на работна сила. Нека получават по 2550 лева. Нека получават и по 4000 лева. Тогава те ще се откажат от пенсиите си. Парите от техните пенсии ще останат за преразпределение при другите пенсии. Убеден съм, че икономи¬ческият ефект ще бъде по-висок, отколкото от събирането на тези 0,35 стотинки, ще се избегнат далаверите, нечестните декларации и т.н.
Затова ще направя конкретно предложение за формулировката между двете четения на закона. И пак ще направя международни сравнения. Тук аз имам справка за десет от дванайсетте страни на Европейската икономическа общност. Ние очакваме в близко време да бъдем асоциирани. Дайте да се сравняваме с тях и в областта на пенсионното право. От тези десет страни, за които имам справка, в осем не е разрешено да се получава пенсия и заплата. Ще ви ги прочета: Германия, Белгия, Испания...
РЕПЛИКА ОТ СДС: ние не сме Германия, ние сме България.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Португалия, Гърция, Великобритания, Холан¬дия.
Добре, не сме Германия, но ние сме Испания, защото Испа¬ния е на първо място от групата на 24-те по равнище на безработи¬цата. Те имат безработица 15,5 на сто. Ние също доближаваме този процент на безработица. Така че с една такава държава ние можем да се сравняваме и можем да привеждаме нашето законодателст¬во в съответствие със законодателствата на държави, които са пили горчивата чаша, която ние пием и ще продължаваме да пием.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Койчев.
Има думата господин Невен Пенев.
МИЛЕН ПЕНЕВ (СДС): Аз ще бъда съвършено кратък. Искам да подкрепя направеното от господин Маньо Манев предложение, под¬крепено и от колегата Семерджиев - да се разшири действието на предложената разпоредба и в областта на горското стопанство. Не мисля да губя времето на пленарната зала, тъй като колегата Семерджиев се аргументира.
Искам да се опитам, колеги, да ви убедя, че действително условията на труд в този отрасъл са много тежки и фактически, ако ние не възприемем така направеното предложение, няма реални кандидати, млади хора, които да работят в тази област и преди всичко в областта на залесяването.
Що се отнася, господин председателствуващ, за писменото предложение, би трябвало Законодателната комисия или специализи¬раната комисия да избистри конкретния текст и тогава вече ние ще го внесем писмено. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви много! Госпожа Мариана Христова има думата. Може би и вие ще бъдете кратка?
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Мариана Христова, Социалистическа партия.
Колеги, аз подкрепям голяма част от доводите, които бяха изтъкнати от Никола Койчев преди малко, и искам да ви наведа
на още някои от тях, които ще имат според мен значение, когато всеки един от нас подкрепи или отхвърли направените предложения.
Фактически и двете предложения,у които разглеждаме за до¬пълнение на чл. 50 от Закона за пенсиите с ал. 2, имат почти еднакво съдържание, като предметът на дейност, който включва предложението на господата Маньо Манев, Коста Андреев и Тодор Тодоров е малко по-широко.
Аз приемам и съображенията на колегата, който говори преди мен - да се включат в тази група дейности и дейностите, свързани с работа в горското стопанство.
Няколко съображения във връзка с направените предложения.
Считам, че няма основание да се притесняваме, че това изменение на закона ще се отрази по някакъв начин на бюджета, защото по принцип никой не е в състояние да направи равносметка колко пенсионери ще работят, какъв трудов доход ще заработят
и какъв ще бъде размерът на сумата, която ще влезе в държавния бюджет.
На второ място, колеги, съществува една разпоредба в Конституцията (по-специа-лно имам предвид чл. 48, ал. 5 от Кон¬ституцията), че гражданите имат право на заплащане, съответству¬ващо на извършената работа.
Аз искам да ви върна и към разпоредбата на чл. 322, ал. 2 от Кодекса на труда, която все още не е отменена, макар че съществува в проекта един параграф 212, с който се иска нейната отмяна, където се казва, че "трудов договор с пенсионер може да бъде сключен, ако за съответната работа няма кандидат, който да отговаря на установените изисквания или не е пенсионер".
Ако са налице тези изисквания във връзка с тези дейности, няма никаква пречка да се приеме това изменение на закона, просто защото гражданинът, който вече е пенсионер, или аз искам да имате предвид и онази разпоредба на ал. 1, че независимо дали е сигурен - става тази удръжка, практически извършва една работа. За тази работа получава трудово възнаграждение. Върху това трудово възнаграждение веднъж му се удържа данък общ доход. Тази допълни¬телна санкция от 35 стотинки практически противоречи на общия принцип да получава възнаграждение в съответствие на положения труд, какъвто принцип имаме заложен в Конституцията.
По тази причина считам, че ако са налице условията на чл. 322, ал. 2, т.е. да няма кандидат за тази работа, който да е в трудоспособна възраст или да отговаря на изискванията за извършване на такава дейност, съвсем в унисон с това, което сме гарантирали с Конституцията като трудово право на гражданина, е да го освободим от ангарията, която предвижда чл. 50 - да плаща допълнително една наказателна санкция от 0,35 стотинки на 1 лев.
Затова аз ви моля да подкрепите предложението на господата Манев, Тодоров и Андреев във връзка с приемане на това изменение на закона.
Аз бих разширила малко само с един пример предмета на дейност: представете си отдалечено планинско село, имат нужда от лекар и там отива пенсионер, тъй като няма кандидат в трудо¬способна възраст. Човекът върши работа като висококвалифициран
специалист, получава пенсия, защото по друг ред е осигурен и има право на тази пенсия. Ние по този текст на чл. 50, за който аз гласувах, лишаваме този човек, независимо че работи, от правото му да получава съответно възнаграждение за своя труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви! Уважаеми колеги, аз мисля, че всички сме убедени, че трябва да се направят измене¬ния в закона. Никой не се е противопоставил засега на закона, така че няма защо да се убеждаваме. Господин Размов има думата.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато разглеждаме един законопроект, трябва да си спомним за целта, която той преследва и кои обстоятелства са наложили неговото внасяне.
Ние извънредно много започваме да разиширяваме кръга и да излизаме извън целта на този законопроект. Той беше замислен затова, защото в работата в земеделието, ръководена сега от ликвидационните комиси, става дума за организациите в ликвидация по чл. 12, работят главно пенсионери. Включително ликвидационните съвети са изградени в 90 на сто от пенсионери и всички ония, които работят на полето, по-голямата част от тях са пенсионери. Това наложи предлагането на тази разпоредба, а не ревизия на Закона за пенсиите, както тук дискусията отиде в това направле¬ние.
Аз нямам нищо против да се ревизира Законът за пенсиите, но това не може да стане във връзка с този проект. Дайте да си свършим бързо работата, за да не затрудняваме земеделието и животновъдството в момента.
Става дума именно за премахване на тази, аз съм съгласен, наказателна санкция от 0,35 стотинки, която тежи на тези хора, не ги стимулира, и ако ние не я премахнем, те ще се разбягат. Дайте да не се занимаваме сега с преработваща промишленост, с горско стопанство и не знам какво си. Много области се набър-каха. Дайте това да стане с една ревизия на Закона за пенсиите, където могат да се обмислят всички тези варианти.
Освен това публична тайна е, че областните съвети от два месеца и повече обещават на работещите в земеделието и ликви¬дационните съвети обещават, че тези 0,35 стотинки ще бъдат премах-
нати. Това беше целта на законопроекта. Ние сега го размиваме с хиляди други предложения.
Затова аз предлагам законопроектът да бъде в такъв смисъл, че тези 0,35 стотинки се премахват за всички работещи в земеде¬лието и животновъдството. И толкова! Благодаря ви за внимание¬то!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Размов. Имате думата, господин Иванов. Последният оратор ще бъде господин Георги Петров и ще гласуваме.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Уважаеми господин предсе¬дател, уважаеми колеги! Аз искам да изкажа едно противно становище на това, което се предлага от Законодателната комисия. При обсъж¬дането в нашата комисия на този законопроект аз изказах следните съображения, които искам отново да ги повторя пред вас.
Считам, че не бива да се бъркат стимулите във вид на пенсии и във вид на работна заплата - това, което в момента ние тук трябва да се помъчим да направим. Или по санкциите върху работната заплата и върху пенсиите.
Аз мисля, че пенсията първо трябва да се получава в размера, в който е била заработена, защото е едно отложено плаща¬не и второ, считам, че този, който работи, евентуално трябва да получава, ако няма други условия, да получава пълния размер на възнаграждението.
С предложеното изменение в Закона за пенсиите това ще доведе до това, което каза господин Койчев - до предпочитания от страна на ръководителите, да речем, на ликвидационните съвети или на тези, които работят в земеделието да назначават хора пенсионери, тъй като те няма да бъдат особено придирчиви за размера на своето възнаграждение, знаейки, че все пак получават една гарантирана пенсия. И вместо да претендират за 1500 лева заплата, те ще претендират за 1000 лева, защото знаят, че 700 лева пенсия ги чака вкъщи. Това нещо ще постави работната сила на село в едно състояние, в което ние няма да можем да успеем да привлечем хора поради причините, за които стана дума.
Така че считам, че по-правилно ще бъде да се приеме следното решение: в Закона за пенсиите (мисля, че беше чл. 36),
който актуализираше пенсиите на член-кооператорите и ние там приехме актуализация за 25 на сто на тези пенсии, там да се направи промяната в закона. Тоест с пенсията, която ще получават селските стопани и земеделските стопани, те да си гарантират едно нормално жизнено равнище.
Оттам нататък, който иска да работи, т. е. има възможност да работи, да си вдигне малко нивото на живот, това си е негово желание. Но сега ние да принуждаваме реално хората с ниски пенсии, защото това е една принуда за работа, да ги принуждаваме да работят и след това да ги санкционираме с тези 0,35 стотинки, това според мен не е най-добрият начин.
Моето предложение е следното: корекция в чл. 36, който актуализира пенсиите на селските стопани - вместо 25 да речем 45 или дори 50 на сто. А оттам нататък - никакви преференции на никого. Или преференции за всичките, т.е. без санкции върху пенсиите и върху заплатата, или на никого. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви! Господин Георги Петров има думата до две минути.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин баш председатели, уважаеми дами и господа народни представители! (Смях в залата) Аз подкрепям законопроекта в първия му вариант, отнасящ се за селскостопанските работници, а също и за тези селскостопански труженици, които са заети в животновъдството. Също бих подкрепил и предложението, което се направи - да се премахнат тези 0,35 стотинки, които се удържат на 1 лев за работниците, заети в горската промишленост. Аз съм го направил и писмено, ще го дам и тук.
Имам обаче и процедурно предложение: понеже от много месеци, господин председатели, хората на село не са си получавали заплатите, тъй като се изчаква именно това наше решение, а то се забави, аз предлагам, след като говорих и с председателя на Законодателната комисия, то да преминем освен на първо и на второ четене, т.е. след това той ще усъвършенствува именно тези предложения, които се направиха, тъй като всяка една забава води просто да напускане на много хора. Имам сведения от предсе¬датели на ликвидационни съвети, че много селскостопански работници са престанали да работят. Тъй като съгласете се, че ако те изкарат
1000 лева, то им се удържа 350 до 400 лева. Освен това не трябва да се забравя, че селскостопанските труженици имат по-ниски пенсии от тези в града. Знаем, че увеличението на техните пенсии беше сега само 30 на сто.
Така че, като се има предвид, че 40 - 45 години тези селскостопански труженици са били най-много ограбвани, знаем, че градът все още е длъжник на селото, то би следвало да преминем към гласуване на първо и на второ четене, така че законът да влезе в сила. Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Георги Петров, съгласно чл. 105, ал. 2 ви налагам забележка за отношението към председа¬телствуващия .
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да тръгнем към приключ¬ване на първото четене.
Предложенията поначало, които бяха направени от Димитър Луджев и от тримата народни представители, се свеждат почти до едно и също. Както в началото в доклада си ви поясних, в единия случай става дума до производството на селскостопанска продукция, а във втория случай - до производството и преработва¬нето на земеделската продукция.
Това бяха двете алтернативи, които всъщност бяха поставени на вашето внимание. От направените изказвания аз не чух нито едно предложение, което да беше по принцип срещу предложението.
И още един допълнителен мотив, още едно допълнително уточняване, което се получи от направените изказвания. Текстът да обхване както производството, евентуално преработване на земеделската продукция плюс горската промишленост. Това са нещата, които бяха поставени тук пред нас. Аз моля да бъде оставен законо¬проектът на първо четене и ако вие решите да минем на второ четене, бихме могли, защото в такъв случай ще трябва последова¬телно да гласуваме три възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Джеров!
Гласуваме законопроекта на първо четене. Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 162 народни представители, 161 са за, против няма, 1 се въздържа.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение №
1,1.)
Направено е процедурно предложение да се премине към второто четене на законопроекта. Има основателни възражения, ще поставя въпроса на гласуване.
КЛАРА МАРИНОВА (БСП и коалиция, от място): Имаше процедур¬но предложение за удължаване на работното време до завършване на първото четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: ясно. Не става дума за удължа¬ване. Има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Позицията на нашия Парламентарен съюз е, че и от процедурна, и от съдържателна гледна точка не бива да гласуваме на второ четене законопроекта, тъй като ние удължихме работното време само за първото четене, което приключи. Аз станах, за да повторя едно процедурно предложе¬ние, което направих и на вчерашното заседание, което има пряко отношение към този законопроект, който разглеждаме днес.
Става дума за прескочения чл. 72 от Кодекса на труда, който третира законодателното право на пенсионера да работи. И там имаше един текст в предложението на Законодателната коми¬сия, че пенсионер може да бъде нает на работа по трудов договор с разрешение, написано е неправилно "на Инспекцията на труда", трябва да бъде "на Бюрото по труда". Ние трябва да имаме законо¬дателната основа за правото на трудовото договаряне с пенсионери и тогава вече може да умуваме за сумарното възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Законопроектът е приет на първо четене.
Утре заседание от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 20 ч. и 10 м.) ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
(Снежана Ботушарова)
(Каир Кадир) СЕКРЕТАРИ:
(Илиян Илиев) (Руслан Сербезов)