СТО ТРИДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 7 октомври 1992 г. (Открито в 15 ч. и 10 м.)
07/10/1992
Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова и заместник-председателят Кадир Кадир Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Добър ден, уважае¬ми госпожи и господа народни представители! Желая на всички лек работен ден и да свършим повече работа.
Господин Палчев иска думата по процедурен въпрос.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! И без това залата е рехава от страна на посещаемост на народни представители, и Ви моля от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да ни дадете половин час почивка. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Половин час почивка. Продължаваме след трийсет минути - в 15 ч. и 40 м. (Звъни)
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и госпо¬да народни представители! Времето за почивка изтече, дори го пресрочихме. Продължаваме днешното пленарно заседание.
Господин Пенушлиев иска думата по процедура. Заповядайте! ТЕОДОР ПЕНУШЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаемо Тридесет и шесто Народно събрание! На 5 октомври 1912 г., преди 80 години, България започна свещена война за своето нацио¬нално обединение. Под разветия национален флаг и гърма на "Шуми Марица" българското войнство разнесе славата на нашия народ навред по света. Победите при Лозенград, Бунар Хисар, Сери Улуй и падането на Одринската крепост са едни от най-блестящите мигове
в новата ни история. Хилядите скъпи жертви, дадени от нашите деди, в името на България вълнуват и днес сърцата ни.
Да почетем паметта на героите от Балканската война и да не забравяме завета им, че "Най-скъпо на този свят е Отечество¬то!" (Бурни ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, да станем на крака! (С едноминутно мълчание народното представителство отдава почит на героите) Благодаря ви!
Днес е сряда, първият пленарен ден за седмицата. Ще ви прочета, уважаеми колеги, новопостъпилите законопроекти и проекти за решение от 30 септември до днес.
Постъпил е проект за решение относно възлагане на прези¬дента на Република България да насрочи предсрочни избори за Народно събрание за април 1993 г. Вносител е народният предста¬вител господин Гинчо Павлов. Проектът за решение е изпратен на Законодателната комисия.
Постъпил е законопроект за осигуряване достъп на граждани¬те до архивите на бившата Държавна сигурност. Вносители са народ¬ните представители Едвин Сугарев и Златка Русева. Законопроектът е изпратен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност и Комисията по правата на човека.
Постъпил е законопроект за изменение на Закона за урежда¬не на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносител е народният представител Дако Михай¬лов. Законопроектът е изпратен на Законодателната комисия.
Постъпил е проект за решение за приемане на процедурни правила за изслушване на министри в Народното събрание по чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е народната представителка Нора Ананиева. Законопроектът е изпратен на Законодателната комисия.
Постъпил е законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни. Вносители са народните представители Красимир Премянов и Николай Добрев. Законопроектът е изпратен за становище на Законодателната комисия.
Постъпил е проект за решение за изменение на решението на Народното събрание от 26 май т. г. за утвърждаване на плана на Националния статистически институт за статистически изследва¬ния. Вносители са господата Евгени Друмев и Васил Златаров. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по правата на човека.
Постъпил е законопроект за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносител е народният представител Мирослав Дърмов. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност, Икономическата комисия и Комисията по труда и социалното осигуряване.
Постъпил е законопроект за допълнение на Закона за коопе¬рациите. Вносител е народният представител Емил Капудалиев. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Икономи¬ческата комисия.
Има проект за решение за изваждане на някои елементи от състава на списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България. Вносител е народният представител Николай Слатински. Законопроектът е разпре¬делен на Законодателната комисия и на Комисията по национална сигурност.
Внесен е законопроект за свободата на съвестта и вероиз¬поведанията. Вносител е народният представител Макариополският епископ Христофор. Разпределен е на Комисията по вероизповеда¬нията, Законодателната комисия, Комисията по правата на човека и Комисията по образованието и науката.
Внесен е проект за решение за съставяне списък на лица от президентската институция, законодателната и изпълнителната власт, които от 1 ноември 1967 г. до 1 януари 1991 г., без да са били щатни служители на МВР, са извършвали агентурна дейност. Вносители са народните представители Николай Добрев и Мирослав Дърмов. Законопроектът е изпратен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност и Комисията по правата на човека за становища.
Постъпил е проект за решение във връзка с личните и работни агентурни дела на българските граждани. Вносител е народ¬ният представител -Любомир Начев. Законопроектът е предаден за
становище на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност и Комисията по правата на човека.
И последният постъпил проект е за решение за освобож¬даване на председателя на Държавния застрахователен институт. Вносител е Министерският съвет. Този проект е предаден на Законо¬дателната комисия, Комисията по бюджета и финансите и на Икономи¬ческата комисия за становища.
Общо 13 проекта за закони или за решения са постъпили за една седмица.
Програмата на Народното събрание за работа до края на седмицата е приета. Но има постъпили предложения вчера до 18 часа и бих искала да запозная вас, уважаеми народни представители, с тях. Някои от тях ще бъдат поставени на гласуване за включване в дневния ред.
Постъпили са няколко предложения, с които се иска да бъдат изслушани министри. Аз ще ги прочета към кои министри се отнасят тези предложения.
Първото предложение е на народния представител Дончо Конакчиев - за изслушване на заместник-председателя на Министер¬ския съвет и министър на здравеопазването Никола Василев относно ситуацията в Съвета за социално партньорство.
Предложение с подобно искане е постъпило от народната представителка госпожа Нора Ананиева за изслушване на заместник-председателя на Министерския съвет и министър на образованието и науката Николай Василев относно взетите мерки за удовлетворяване стачните искания на учителите и преподавателите, както и мерките, които се вземат за осигуряването на нормален учебен процес.
И има също така искане за изслужване на министъра на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост и разисквания по хода на есенните селскостопански работи и аграрната реформа. Това е искане за включване за петък.
Наред с тези предложения за изслушване е внесено искане (това са все искания за включване в дневния ред, затова ви ги чета), проект за решение от госпожа Ананиева за приемане на процедурни правила за изслушване на министри в Народното събра¬ние по реда на чл. 87 от правилника.
Процедурните правила, които постъпиха, веднага бяха предоставени на Законодателната комисия за становище, тъй като те са нормативни процедурни правила и се отнасят въобще за изслуш¬вания, а не за даден конкретен случай. Днес в Председателския съвет стана дума за това и чухме и становището на господин Джеров. Ако той желае, ще поясни как стои въпросът с разглеждането на тези правила. По причина, че до момента ние не сме утвърдили как да станат тези изслушжвания, аз ще отклоня гласуването за включване в днешния дневен ред на искането. Подробно бе обсъдено това в Председателски съвет.
Освен това има и други предложения. Има предложения от народните представители Мими Виткова и Красимир Премянов за образуване на Временна анкетна комисия за проучване на проб¬лемите и свързаните с тях инциденти в Българската православна
църква. В тяхното искане е предложено какъв да е численият състав на комисията, срокът за изпълнението на тази задача. Това ще бъде поставено за гласуване - дали да се включи в дневния ред като точка.
Също така по същия предмет е постъпило предложение за включване в програмата, заедно с решение, създаване на Временна анкетна комисия за проучване на инцидента в Софийската митропо¬лия и други подобни случаи. Вносител е народната представителка Нора Ананиева. Предложението е за друг състав. Срок за работа -една седмица.
Двете предложения в някаква степен се застъпват, но това ще го решим с гласуване.
Подновено е искането в дневния ред да се включи проект за решение относно есенната сеитба и изкупуването на реколтата от грозде. Този проект за решение е разпределен на две коми¬сии - това са Комисията по земеделието и Комисията по бюджета и финансите. (Шум в залата) Моля за тишина в залата!
Становища на двете комисии няма, поради което не може да се включи днес в програмата.
Постъпило е искане днес в дневния ред да се включи реше¬ние за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отнасящо се до чл. чл. 62 и 64. Този проект също е разпределен на Законодателната комисия и се очаква нейното становище, поради което днес не може да се гласува за включване в дневния ред.
Предложено е още едно искане - за включване проект за решение за изменение и допълнение на правилника, този път отна¬сящо се до чл. 100. Тоази проект за решение също е разпределен на Законодателната комисия, но становище до момента няма, поради което не можем да го гласуваме за днешния дневен ред.
Отново господин Вълканов е подновил искането си за днев¬ния ред да се включи законопроектът за отмяна на Закона за изпо¬веданията. Напомням, че този законопроект е разпределен в две комисии - Законодателната и Комисията по вероизповеданията. Към момента становища няма. Не можем да го гласуваме за днес.
Постъпило е също предложение днес да се включи в дневния ред проекторешение за освобождаване на председателя на Коми-
сията по вероизповеданията. Днес в Председателския съвет говорихме по този въпрос по принцип. На ръководствата на парламентарните групи е предоставено искането на тримата народни представители, то датира от края на м. ли, и след като парламентарните групи вземат някакво становище, с ръководствата ще направим съответните консултации, след което ще се реши как да се процедира. Но днес няма да го гласуваме за дневния ред. (Шум в залата) Е, утре има отново насрочен Председателски съвет. Зависи от готовността на групите.
Предложено е днес да се вклюнчи в дневния ред (отново е това предложение) проект за решение за неотложни мерки в осъ¬ществяването на аграрната реформа. Този проект е внесен от народ¬ния представител Златимир Орсов. Напомням, че е разпределен в три комисии, но няма становища към момента. Следователно и днес не можем да го гласуваме за включване в дневния ред.
Постъпило е предложение от народния представител Алексан¬дър Йорданов от името на парламентарната група на Съюза на де¬мократичните сили да се включи точка "Решение за Националната разузнавателна служба на Република България". Този проект е разпределен на две комисии - Законодателната и Комисията по националната сигурност. Има становище само на Комисията по нацио¬налната сигурност. Няма становище на Законодателната комисия, поради което и този проект днес не може да се гласува за включ¬ване в дневния ред.
Има внесено предложение от господин Гинчо Павлов за точка в дневния ред - избор на председател и заместник-предсе-датели на Народното събрание. В това предложение той е посочил от името на Отечествената партия на труда и двете кандидатури.
Предишния път, когато господин Павлов предложи този проект за решение, бе отклонен, тъй като не се съдържаше конкрет¬но предложение.
Сега искам да ви кажа, че предложението на господин Павлов се отнася за следните личности: за председател на събра¬нието се посочва Ботушарова (това е предложение), за заместник-председател - народният представител Школагерски. И аз тук искам да поясня, ако позволите, следното: с мен не е разговаряно, но аз не приемам подобно предложение. Затова не намирам, че има основание искането да се включи, тъй като липсва петитум.
Не зная дали с господин Школагерски е говорено за това. Така че няма основание днес да се включи тази точка в дневния ред, както иска господин Гинчо Павлов.
Искам да напомня, че двуседмичният срок за предлагане, за издигане кандидатура за председател на събранието изтича утре, това бе обсъждано в Председателския съвет и вероятно утре ще трябва да реши пленарната зала и този въпрос.
Има предложение на господин Михаил Неделчев за включване в дневния ред на следната точка: "Доклад на Комисията по радио и телевизия относно проведения конкурс и решение за избор на председател на Българското национално радио". Докладът е пред¬ставен. В момента се размножава, но като дойде време за гласу¬ване след малко, господин Неделчев, ако желае, ще уточни. Но докладът е представен - така че тук можем да гласуваме.
Има нпред-ложение на народната представителка Свободка Стефанова второто четене на законопроекта за изменение и допълне¬ние на Закона за опазване на околната среда да стане точка първа от днешния дневен ред. Залата ще реши това дали да се премести.
И още едно предложение има - на народния представител Николай Слатински за включване в дневния ред на проект за реше¬ние за изваждане на някои елементи от списъка на фактите, сведе¬нията и предметите, които съставляват държавна тайна. Този проект е разпределен на две комисии, но становища няма. Така че, не можем да го гласуваме.
Информирах ви за направените предложения. Дотук се очерта¬ха да се осъществят четири гласувания.
Освен това, днес на Председателски съвет бе постигнат консенсус по следния въпрос. Второто четене на законопроекта за пенсиите да стане в началото на пленарното заседание и аз предлагам от името на Председателския съвет това също да бъде гласувано. Нека не забравяме, че още един въпрос остана и се затлачи много време и с основание има реакции от парламентар¬ните групи - това е дали най-после ще се сформира фактически анкетна комисия по повод искането на главния прокурор за снемане на имунитета на народния представител господин Велев. Фактически имаше предложение с това да се започне днес. След това да бъде второто четене на законопроекта за пенсиите и да се продължи нататък. А останалите точки да бъдат включени в седмичната програ¬ма.
Така че, моля да се подготвите за гласуване. Господин Конакчиев, това са предложения, които се гласуват и не се обсъждат. Вашето предложение е постъпило... Искате думата, но тези въпроси ще ги решим с гласуване. Няма основание вашето искане да се постави за днес на гласуване.
Заповядайте! И ви моля да не губим времето с процедурни въпроси, които, разбирате, че не ни помагат да си вършим работата. ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, госпожоа председател, уважаеми дами и господа! Вие чухте, че за втори път правя предложение за включване на една точка в дневния ред. Предишното ми предложение беше за заседанието,
което имахме в петък. Точката е свързана с това: съществува ли и работи ли все още Националният съвет за социално партньорст¬во. Този въпрос не е въпрос на контрол на парламента върху изпъл¬нителната власт, а засяга много по-широки структури и процеси в страната. Аз ще завърша с моята настоятелна молба предложението ми да бъде гласувано, тъй като се касае както за напрежение и процеси в страната, така и за оценки на международни синдикал¬ни организации. Имам предвид изказванията на господата Емилио Габарио и Енцо Фризо, които имат голямо значение за процеса на приобщаването ни към Европа. Тук мисля, че не е потребно процедурно да отклоняваме разглеждането на тези въпроси в пленар¬ната зала, тъй като те са от изключителна важност за стабилността на нашето общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Конакчиев, няма да коментирам това, което предлагате. Мисля, че никой не обсъжда и не оспорва важността на проблемите, но когато се иска нещо, има достатъчно парламентарни процедури, за да могат въпроси¬те да се изяснят.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Какъв е дневният ред? Ние нямаме дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това не е дневният ред. Това са нови предложения към гласувания дневен ред миналата седмица. Това са само допълнения.
По допълненията, господин Аджаров, (господин Аджаров иска думата). Не, не, в дневния ред не можеме да пипаме нищо, освен предложеното. А това, което е предложено, то не се обсъжда, а се гласува.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие казахте, че след малко ще подложите на гласуване създаването на анкетна комисия по въпросите на Българската православна църква. По този повод, разбира се, всеки народен представител ще гласува по съвест. Бих искал само в рамките на две минути да изложа необходимостта от създаването на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, моля ви, нямате възможност.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Не, има нови факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, господин Аджаров, отнемам ви думата. Правилникът е за всички. Сега гласуваме дали да бъде включена точката в дневния ред, а когато дойдем до обсъж¬дане по същество, ще ви дам думата да си кажете мнението. Така че, моля ви, нека да сме точни.
Госпожа Стефанова иска думата. Тя е предложила точка първа да стане законопроектът за опазване на околната среда.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители. Направеното от мен предло¬жение се отнася до влизане в дневния ред след разглеждането на тези законопроекти, за които сме взели решение всеки ден да се гледат. (Имам предвид Кодекса на труда - по два часа и НПК - един час). Така че, ако в този смисъл се подложи на съмне¬ние влизането на законопроекта за околната среда като точка първа, имам предвид първа точка след законите, които разглеждаме по принцип от няколко седмици насам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Божинов, имате думата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, в приетата от нас двуседмична програма под точка четвърта фигурираше избор на анкетни комисии. Днес вие предлагате една от тях да бъде изтеглена напред. Моето предложение е този кратък, но даващ време и шанс на комисиите да работят въпрос, да бъде изтеглен като точка първа. За десет минути да приемем съставите на комисиите, за да започнат да работят.
Тоест, аз предлагам трите анкетни комисии да бъдат точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Съжалявам, господин Божинов, но само за тази комисия е обсъждано днес и след като не е внесено друго предложение, аз не мога да се ангажирам.
Госпожа Ананиева, вие си спомняте, че само за тази комисия все пак надделя становището да се предложи. И аз от името на Председателския съвет го предлагам, а не е мое лично мнение, което може да е различно от вашето. Нали?
Така че, моля ви, има достатъчно точки за гласуване. Моля, да гласуваме.
Тези точки си остават, господин Премянов. (Госпожа Ботуша¬рова отговаря на реплики на господин Премянов от място, които не се чуват) Не, то не е внесено по съответния ред и аз затова не ви го уважавам. Достатъчно предложения има. Моля ви. Дневният ред е гласуван, това са допълнения.
Днес ще започнем с оформянето на анкетната комисия, което трябва да стане, за да може тя да заработи, ако въобще заработи, тъй като изпуснахме всички срокове. И аз съжалявам, че в известна степен наруших правилника, тъй като там искането беше в 48 часа...
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Коя анкетна комисия? ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За имунитета. Това, което поставям на гласуване, е следващата точка да бъде второто четене на законопроекта за пенсиите. Поне днес в Председателския съвет нямаше никакви различия.
Моля, гласувайте, второто четене да бъде след формирането на тази първа анкетна комисия.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Кой го реши да бъде точка първа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е предложение на Председателския съвет. Ако не се сформира тази комисия, ще си отиде на точката, която е...
Кажете, госпожо Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважае¬ми народни представители! Аз вече няколко пъти в тази зала, която изглежда за някои народни представители не е важна, не знам за българския народ все още важна ли е, правя възражение, че се нарушава и Конституцията, и правилникът. Ако отворите чл. 100, който все още е в сила и който Парламентарната група на БСП иска да бъде отменен, но все още не е, там е казано, че Народното събрание в 24-часов срок се произнася за това дали следва да се снеме имунитетът на един народен представител или не. Анкетната комисия не е основание Народното събрание да удължа¬ва този срок и както сме тръгнали, можем да посрещнем с него и новата година. Нищо чудно няма в това.
Мисля, че анкетната комисия не е основание Народното събрание да решава дали ще снеме или не имунитета на един народен представител. Така поне е записано в нашия правилник. Анкетната комисия не може да бъде нито следовател, нито прокурор, нито Главно следствено управление, нито главен прокурор. Анкетната
комисия може единствено да информира народните представители. Тя не е орган, който може да събира доказателства, каквито тук ни размахваше господин Спас Мулетаров.
Повдигам този въпрос, защото, ако народните представители са глухи за нарушаването на Конституцията, смятам, че хората, които в момента ни слушат, трябва да разберат, че в момента се нарушава и Конституцията, и правилникът, което е опасно и може да се превърне в един прецедент за всяко едно искане от главния прокурор. Защото никой на този свят не е застрахован, че няма да извърши престъпление, макар и народен представител.
От името на Парламентарната група на СДС протестирам, че този въпрос се отлага и се слага някаква анкетна комисия, в която Съюзът на демократичните сили няма да участва. (Викове "У-у-у" от блока на ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", ръкопляскания от Парламен¬тарната група на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за гласуване. Моля ви, започнахме гласуването на тези точки. (Шум в залата) Протести¬те по същество и други въпроси ги обсъждахме. Всяка група има право на мнение. Това е мнението на една парламентарна група по повод на този процедурен въпрос. Много моля, гласуваме, за да няма проблеми. (Шум в залата, неодобрителни възгласи от Парла¬ментарната група на ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НУ1П "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Защо все за вас правилни¬кът е крив? Ето сега има обвинение и от СДС, и с основание. Но аз съм длъжна да изпълня едно решение, гласувано в залата, независимо какво е моето лично мнение. Не ви ангажирам с него.
Моля, първа точка да бъде оформянето, съставянето на анкетната комисия, чието създаване се забавя точно с 12 дни до днес. А срокът за произнасяне е 48 часа. Моля, да го решите. Ако не се реши този въпрос, явно е, че групата, която протес¬тира, ще постави друго решение и аз ще уважа тяхното решение, както уважавам вашето. Моля, гласуваме днес като допълнителна точка към дневния ред да бъде включена точка за създаването на анкетната комисия относно искането на...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5", от място): Искам думата по процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, няма процедура. Моля ви, колеги.
...относно искането на главния прокурор за снемане на депутатски имунитет.
Моля, гласувайте за точка първа днес. Моля, гласувайте!
Господин Шапатов, на вас ще ви подаря един правилник с тълкуване отстрани, защото вие непрекъснато критикувате Предсе¬дателството.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Аз съм го чел правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: не, отстрани ще ви отбеле¬жа неща, които вие неоснователно оспорвате. Ако трябва след това ще говорим с удоволствие, но в почивката.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 200 народни представители, 99 са гласували за, 99 - против, 2 се въздържат.
Така че, това няма да е точка първа. (Шум в залата) Моля за тишина в залата! Тогава мястото на тази комисия ще бъде така, както е гласувано в проекта.
Обяснение на отрицателен вот по процедурни въпроси не се прави (госпожа Ботушарова се обръща към госпожа Мариела Митева, която иска думата).
Следващото предложение е: ...Господин Йорданов, ще гласу¬ваме сега пенсиите да са точка първа.
Другото предложение е първа точка да стане второто четене на законопроекта за пенсиите. Моля, гласувайте.
Гласували са 183 народни представители, от тях за -176, 4 са против, 3 се въздържат. С това ще започнем днес.
И по принцип, включване в дневния ред предложението на народните представители госпожа Мими Виткова и господин Краси¬мир Премянов за образуване на Временна анкетна комисия за проучва¬не на проблемите и свързаните с тях инциденти в Българската православна църква. За включване в дневния ред, моля, гласувайте.
Гласували са 189, за 92, против - 97, въздържали се -няма. (Възгласи "Браво" и ръкопляскания от страна на мнозинството)
Отклонява се това предложение.
Има още едно предложение - на госпожа Нора Ананиева - за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на инци¬дента в Софийската митрополия и други подобни случаи. Това е друга комисия. Моля, гласувайте.
Гласували са 191 народни представители, за - 89, против -102, въздържали се - няма.
Отклонява се това предложение. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
Моля за тишина в залата! Господин Михаил Неделчев предлага да се включи в дневния ред доклад на Комисията по радио и телеви¬зия. Господин Неделчев...
Господин Капудалиев иска думата. Докладът е представен. Поддържате ли включването или го оттегляте?
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (встрани от микрофоните): Да, поддържаме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте. ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): От името на Комисията за радио и телевизия предлагам докладът на комисията да бъде включен в дневния ред за утре като точка четвърта, пета или шеста, както е удобно на събранието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За утре? Тъй като е за днес, предложението ще остане за утре.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (встрани от микрофоните): За утре пета точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За утре пета точка.
Моля, да се гласува предложението този доклад да бъде включен за утрешния дневен ред. (Шумно изразено неодобрение от страна на опозицията) Сега ще го получите, прочетох ви го:
"Доклад на Комисията по радио и телевизия относно проведения конкурс и решение за избор на председател на Българското национал¬но радио."
Сега включваме по принцип дали да е в програмата, а като дойде времето за тази точка, ще се обсъжда. Сега кажете дали да го включим или не.
Предлага се да се включи за утре, след като минат основ¬ните законопроекти. Предполагам, че това е имал предвид господин Капудалиев. Точка четвърта или точка пета за утре. Моля, гласувай¬те - за утре точка четвърта.
Докладът ще го получите днес. Размножава се в момента.
Гласували са общо 192 от народните представители, за -162, 5 са против, 25 се въздържат.
Включва се в дневния ред за утре.
И предложението на госпожа Стефанова, което е депозирано по съответния ред, но тя уточни: за днес след основните законо¬проекти - това означава Кодекс на труда, НПК и ВАК, така да разбирам, тъй като по тях сме приели. За уточнение ли нещо? За днешния дневен ред е след основните законопроекти. Заповядайте.
Понеже сме гласували така: 2 часа Кодекс на труда, 1 час НПК, 1 час ВАК, затова...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Кодексът на труда е 1 час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Два часа е гласувано, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Сега ще го прегласуваме.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаема госпо¬жо председател! Предлагам след Кодекса на труда и Наказателно-процесуалния кодекс да бъде разгледана точката: обсъждане на проект за решение във връзка с утвърждаване на списък на народни преудставители, членове на Министерския съвет и т.н. - агенти на бившата Държавна сигурност, (ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Семерджиев, правилникът го казва точно: такова предложение снощи до 18 ч. няма и моля, не може в зала да се прави. (Шумно изразено неодобре¬ние от мнозинството)
Този законопроект си е в ...дори пререждането трябва да постъпи до 18 ч. Моля ви. Мярата е точна и еднаква. Така че, гласуваме.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Е, не е вярно това. Как?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, господин Йорда¬нов, след като е гласувана програмата, дори пререждане вътре трябва да постъпи до 18 ч. на предния ден. Както госпожа Стефано¬ва е направила.
Така че гласуваме предложението на госпожа Стефанова днес след първите три... Не, след първите две...
Госпожа Стефанова, аз ви моля точно да ми кажете. Първата точка е за пенсиите. След това е Кодексът на труда. След Кодекса на труда ли да го включим? След това е НПК, след това е ВАК. Моля ви, кажете точно след кой законопроект да го включим.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, този законопроект е внесен още през месец юли и в продължение на няколко месеца стои на 11, 7 и 8 позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Кажете просто като коя точка за днес да бъде.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Да, единствено Законът за разкриване на досиетата съм съгласна да бъде прореден, защото и той е вид екологичен закон. (Весело оживление в мнозинството)
Но аз не мога да се съглася, докато съществува парламентът или комунисти в България, този закон да бъде протакан. (Шум и реплики от страна на опозицията) Затова веднага, след като се гласува за дневния ред по тези законопроекти, които така или иначе разглеждаме, да влезе Законът за околната среда. И да не се налага днес преди 18 ч. отново да внасям предложение за утре.
Но наистина като екологичен закон, Законът за досиетата може да мине днес преди Закона за околната среда. (Изразено неодобрение от опозицията, реплики, възгласи "Е-е-е", единични ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Стефанова, аз съм затруднена да го поставя... В такъв случай трябва да бъде след законопроекта за досиетата, а той е точка 7.
Отново ви напомням, уважаеми колеги, гласувахме така:
Законопроектът за пенсиите днес се включва.
Втора е Кодексът на труда.
Следва НПК.
Следва ВАК.
Следват комисиите и т.н.
И поисках съдействие от госпожа Стефанова да уточни след кой от законопроектите да бъде - след Кодекса на труда или след НПК?
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС, от място): След ВАК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: След ВАК. В такъв случай това ще бъде точка 5 за днес, след законопроекта за научните организации и ВАК. Моля, гласувайте! Изтегляме го напред - второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Той е в програмата, но се предлага, депозирано е искане да отиде напред, мястото му сега за утвържда¬ване е след законопроекта за научните организации и ВАК. Моля, гласувайте!
183 са гласували, за - 120, против - 46, 17 се въздържат.
Законът излиза на пето място за днес.
Господин Йорданов иска да уточни процедурен въпрос. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами ив господа народни представители! Продължава вече няколко седмици тази практика в Народното събрание практически да не се работи - обсъждане на дневния ред, процедури непрестанно. И просто наистина аз си спомням с добро чувство времето, когато председател беше господин Стефан Савов и в това Народно събрание просто се работеше. (Ръкопляскания от блока на СДС) Погледнете часа, часът е 16,45. Може да се каже, че днешният ден е минал. Познавам доста симпатични приятели и от БСП, и от ДПС, и от СДС, които в седем и нещо ще хукнат да гледат мача България -Швеция и днешният ден отново ще бъде един празен ден за хубавата българска демокрация. (Смях в залата) Вината обаче вече не е в Съюза на демократичните сили. Отговорността за това от днес
нататък и за другите дни ще носят тези, които наистина правят опит да блокират работата на парламента.
Етно защо предлагам, за да може все пак днес да се работи, да гласуваме веднага процедурно едно решение: Кодексът на труда да се обсъжда един час, който е много дълъг, за да може да се мине и към следващите законопроекти от дневния ред, т.е. да се движи нормално законодателната програма на парламента.
И предлагам също така да прекъснем вече дебатите и диску¬сиите по дневния ред и да започнем най-после работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По принцип сме приели Кодексът на труда всеки ден да се обсъжда 2 часа. За днес има предложение обсъждането да бъде един час. Моля, гласувайте!
Гласували са 187 народни представители, за - 92, против -88, 7 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Започваме с второто четене на законопроекта за пенсиите. Моля, господин Джеров, второто четене на законопроекта за пенсиите започваме, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожа председател, дами и господа народни представители! Действително, добре е, че с гласуване беше изтеглено в началото разглеждането за второ четене на този законопроект.
В нашето съзнание е още съвсем пресен споменът от деня четвъртък, когато го докладвах и когато бяха направени немалко предложения, във връзка с неговото подобряване. Няколко думи, за да бъдем наясно за какво става дума.
Внесени са два законопроекта, свързани със създаване на една втора алинея към чл. 50.
Член 50 предвижда, "че пенсията и добавките към нея на пенсионерите се намаляват с 0,35 лв. за всеки лев от брутната заплата или реализирания от тази дейност доход, когато пенсионерът работи." Това само като информация. Две бяха предложенията.
Едното предложение счита, че тази алинея, която ви проче¬тох преди малко, това е ал. 1 на чл. 50, не трябва да намери приложение за лицата, пряко заети като работници в производство¬то на селскостопанска продукция.
Второто предложение казва, че не се отнася за лицата, пряко заети като работници в производството и преработването на земеделската продукция.
Усещате какви са разликите в обема на правната норма. При първото четене бяха направени няколко предложения от уважаемите народни представители. Ще ги сведа само до няколко точки.
Беше направено предложение да бъдат освободени от плащане на тази сума лицата, заети в горското стопанство; други предложиха в преработващата промишленост, трети - земеделската продукция и всички работници в земеделието и в животновъдството.
Такива бяха предложенията, направени от народните предста¬вители.
В Законодателната комисия днес твърде подробно обсъдихме всички направени предложения. Присъствуваха и двамата заместник-министри на труда и социалните грижи - господата Духомир Минев и Емил Мирославов, и какви бяха нашите разсъждения. Давам ви ги, за да разберете и да насочите по-скоро вашите виждания при гласуването.
Струва ни се, че би трябвало тази правна норма, защото тя дава изключение, да се прилага само по отношение на лицата, непосредствено заети в селското стопанство, с производството, прибирането и съхраняването на селскостопанска продукция, като една категория и също така и за лицата, непосредствено заети в горското стопанство с производство на посадъчен материал и залесяване.
Становището ни, което изразявам пред вас, което подкрепям и смятам, че е правилно, е изключението да се отнася само до онези лица, които са непосредствено заети в селското стопанство.
Ако ние бихме допуснали отклонението да важи и по отноше¬ние на лицата, свързани с преработване на продукцията, това означава практически да направим текстът неприложим. Преработване? Ами когато се произвеждат платове, също е преработване. Да изхож¬даме от базата: когато се правят консерви, също така и тогава идват вече размишленията. Защо едно лице, което произвежда консер¬ви от риби, не трябва да бъде облагодетелствувано, ако то произ¬вежда консерви от домати, трябва да бъде облагодетелствувано. Умишлено ви дадох няколко примера, за да бъде по-ясно.
И затова ние предлагаме на уважаемите народни представите¬ли да не прилагаме тази разпоредба, по-скоро отклонението по отношение на лицата, които участвуват в преработващата промишле¬ност. Много широко, много обемно и в края на краищата ми се струва, че ще направим нещо, което не търсим.
Вторият момент. Направиха се предложения да бъде относно земеделската продукция. Разсъждаваме и по този въпрос - земедел¬ска, животновъдна.
И затова предлагаме - селското стопанство, защото селското стопанство обхваща и двата вида дейност.
На трето място беше поставен въпросът, както в началото ви докладвах, и за освобождаване от удръжки от пенсията - и лицата, които работят в областта на горското стопанство. Пак една много голяма област, пак не може да се разбере какво значи "горско стопанство". "Горско стопанство" може да бъде и преработ¬ване, може евентуално да се стигне и до мебелно производство и господата заместник-министри на труда и социалните грижи изясни¬ха, че и тук навлизаме в една област, която е твърде широка или просто целта, която се преследва, не се постига.
Именно на базата на тези обсъждания Законодателната комисия в почти пълен състав с единодушие на всички присъствуващи предлага на вашето внимание нова ал. 2 към чл. 50 от Закона за пенсиите със съдържание: "Предходната алинея не се прилага за лицата, непосредствено заети в селското стопанство с производ¬ство, прибиране и съхраняване на селскостопанска продукция и за лицата, непосредствено заети в горското стопанство с производ¬ство на посадъчен материал и залесяване. Тези лица получават пълния размер на пенсиите си, независимо от размера на получава¬ното от тях възнаграждение за упражняване на дейност по ал. 1."
Съответно на това, досегашната ал. 2 става ал. 3.
Досегашната ал. З става ал. 4, а думите "ал. 2" се заменят с "ал. З".
Или всъщност гласуването на предложената нова ал. 2 означава и разместване на алинеите.
Предлагам на уважаемите господа народни представители да гласуват на второ четене така предложената редакция за нова ал. 2 на чл. 50.
Благодаря, госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, вие докладвахте обстойно предложенията. Има ли предложения, които са различни - за гласуването?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните):
Не, не. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте... Има пред¬ложения от уважаемия народен представител... Господин Христо Тодоров има думата.
ХРИСТО ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в ал. 2 с тези преференции да се ползу¬ват и хората, заети с дърводобив в горското стопанство. Искам да ви спомена, че в тези райони с гори (това са предимно планински и полупланински райони), там хората няма какво да работят и работят предимно в горските стопанства. Мъжката работна ръка се занимава точно с тази дейност - с дърводобив. Смятам, че точно така трябва да постъпим - с дърводобив и хора, които се занимават със залесяване. Това им е работата в горското стопанст¬во. Дървопреработвателната промишленост е нещо друго, различно от това, което се върши в горското стопанство. Затова предлагам, освен хората, занимаващи се с производство на посадъчен материал, да включим и хората, които се занимават с дърводобив. (Шум, неразбираеми реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Семерджиев иа дуата. Господин Тодоров, писмено правили ли сте това пред¬ложение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните):
Писмено предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уточнете с господин Джеров.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председа¬тел, уважаеми колеги! Имам предложение думите след "горско¬то стопанство", а именно: "с производство на посадъчен материал и залесяване" да отпаднат.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните):
Да остане "горско стопанство" и да се сложи точка? Благодаря. РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Мотивите ми са следните: примерът, който е даден от господин заместник-министъра и министъра на труда и социалните грижи за мебелното производство, е несерио-
зен в горското стопанство. Това е просто невъзможно. И наистина колегата, който говори преди мене- господин Тодоров, е прав. Има хора, които се занимават в горското стопанство не само с отглеждане на посадъчен материал и залесяване, а такива, които прочистват горите, секачи и т.н. Тези хора, които са пенсионери, те по нищо не се различават, дори техният труд е още по-неприятен и по-труден, и по-тежък, отколкото тези със залесяването. И е много точно и ясно, ако завърши изречението да "стопанство". Затова ви моля да подкрепите отпадането на следващите думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев има дума¬та. Господин Йовчо Русев, след това господин Манев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо предсе¬дател! Очевидно този текст трябва да бъде ясен и точен и да съответствува на потребностите на селското стопанство за срочно и добро прибиране на реколтата. Аз искам само да вметна, че напълно подкрепям дърводобива да остане и подкрепям отпадането на текста след "горското стопанство".
Но искам да се обърна към председателя на Законодателната комисия. Самото понятие "съхраняване на селскостопанската продук¬ция" включва част от хранителната промишленост. Съхраняването на селскостопанската продукция - това означава силозите за зърне¬ните храни, това означава плодохранилищата и очевидно те трябва да останат тук. Но аз, господин Джеров, се обръщам към вас:
с какво ще се усложни, ако към тази категория работници се приба¬вят и сезонните работници в преработващата промишленост? (Възгла¬си от блока на СДС: "Е-е-е!") Не, изслушайте внимателно, госпо¬да. Това са хората, които участвуват един месец или два месеца и без чието участие досега (това се допълваше с бригади от учили¬щата и от университетите, което отпада), и очевидно тези хора биха могли да бъдат изключително полезни в месец и половина - два месеца, което не утежнява социалния фон. Затова, за да бъда конкретен, предлагам към текста "с производство, прибиране и съхраняване на селскостопанската продукция" - "сезонни работници в хранителната промишленост и за лицата, непосредствено заети в горското стопанство". По този начин аз смятам, че ние решаваме един изключителен въпрос.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните):
"Стопанство" - и точка?
ЙОВЧО РУСЕВ: Да. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Маньо Манев. МАНЬО МАНЕВ (ПС на 6СП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо предсе¬дател, уважаеми колеги! Аз повече излизам на трибуната, за да защитя направените предложения относно горското стопанство. Това беше мое предложение в началото. И наистина, когато го предложих, не беше случайно, просто като термин, аз включих в него именно това, което беше дадено сега в разширеното третира¬не на това понятие. Смятам, че това е основателно, тъй като действително в тези райони хората, които работят, са преди всичко стари хора и това е една част от тях да съхраняват и възможностите за самите себе си, и от гледна точка на дейността, която извърш¬ват.
Подкрепм и предложението, което беше направено от коле¬гата Йовчо Русев. Смятам, че е основателно. То беше и в нашето предложение, което ние направихме първоначално с господин Тодо¬ров. Смятам, че това е необходимо, за да решим този важен въпрос от гледна точка на хората, които работят в отрасли, в които поначало няма много млади хора. Това са отрасли, в които са предимно хора - пенсионери, с което те и реализират част от доходите, необходими за тях и семейството им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Тодоров има думата.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, в общи линии аз съм съгласен с предложения текст от Законодателната комисия, но държа да отбележа, че текстовете, които са включе¬ни: "прибиране, съхраняване" и т.н., както посочи и колегата Йовчо Русев, са една голяма част от преработващата промишленост и неслучайно, неслучайно на първо четене, а и при внасянето на законопроекта беше визирано именно това - преработващата промишленост. Вижте, селскостопанската продукция в суров вид почти не се употребява и това всички го знаят. Пшеницата, слънчо¬гледът и цялата тази земеделска продукция е почти безпредмет¬но да се произвежда, ако не се преработва и ако не се създават
стимули за нейното по-бързо и качествено преработване. (Шум и неразбираеми възгласи от блока на СДС) Така че има категорична разлика между хранително-вкусова промишленост и между преработ¬ваща промишленост, нека не ги изреждаме. Млекопреработването е преработваща промишленост, производството на слънчогледо¬во олио е преработваща промишленост, консерви от зеленчуци е преработваща промишленост, докато рибните консерви вече влизат в обсега на т.нар. хранително-вкусова промишленост. Тя се прера¬ботва, но не е земеделска продукция. Аз го подчертах и на първо четене. Така че много точно и ясно и статистиката, и финансите, и Министерството на труда и социалните грижи знаят кои са тези, които са заети в преработващата промишленост. И аз мисля, че тук с тези текстове: "съхраняване, преработка"... Мелничната промишленост каква е? - Преработваща промишленост. Произвежда хранителни продукти, но е преработваща на непосредствена земеделс¬ка продукция. И отново давам пример със солта - тя също е хра¬нителна стока. Но не се произвежда от земеделска продукция. Така че разграничението е точно и ясно, и всякакви опити да се каже, че "хранително-вкусовата" е много широко понятие, а "преработваща" е нещо неуточнено - не почива на някакви основател¬ни аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте. ГЕОРГИ НИКОлОВ (Силистра, ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни предста¬вители! Мисля, че при първо четене на законопроекта се изказаха доста аргументи за необходимостта от принципи на изключение в приетия вече чл. 50 от Закона за пенсиите. Аз искам да изкажа съвсем накратко и да привлека вашето внимание към следното:
всички ние се убедихме още в дебатите на първо четене, че тези принципни изключения са необходими в преходния период за приби¬рането на реколтата и за осъществяването на селскостопанските дейности и мероприятия. Всички ние се убедихме до известна сте¬пен, че тези принципни изключения са необходими и в областта на горското стопанство, но не във всички видове дейности, които там се извършват. Затова аз смея да заявя, че ние добре осъзнава¬ме сега с тези изключения, които се приемат и предлагат от Зако¬нодателната комисия на второ четене на текста за промяната в
чл. 50, че това са едни изключения и ние не решаваме по принцип трайно въпроса, за да дадем отговор в условията на пазарното стопанство как ще участвуват и какво възнаграждение имат правото да получават пенсионерите.
Затова аз считам, че ние трябва да се съобразим с преход¬ния период, с тези изключения, и да се обединим около това:
колкото по-малко бъдат те, толкова по-добре за нас. (Ръкопляскания от блока на СДС) И аз подкрепям текста, който направи господин Джеров от името на Законодателната комисия, осъзнавайки, че тези изключения са необходими само за преходния период и осъзна¬вайки, че в този преходен период те са необходими за селскосто¬панското производство, за неговото прибиране, и за онези дейности в горското стопанство, свързани със залесяване и разсадопроизвод-ство и работещите в разсадниците. Останалите аргументи аз не ги подкрепям, които бяха изказани тук.
Господа, ако ние ще осъществяваме аграрна реформа (за да осъществяваме основното наше производство), с тази категория хора - аз мисля, че же не осъществяваме реформа. Но ние си даваме добрата сметка, че техният труд ще бъде още използуван в преходния период. Затова моята подкрепа е изцяло към текста и нека да не търсим повече аргументи, за да разширяваме обсега. Колкото повече разширяваме обсега, толкова правим принципите невъзможно приложими. Подкрепям текста. (Възгласи "Правилно!" от блока на СДС и ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Мариела Митева има думата.
НАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов4 и СДПД "Ера-3"): Мариела Митева, Предизборен съюз на БСП и другите партии.
ГЛАС ОТ СДС: Кои са другите партии? МАРИЕЛА МИТЕВА: Аз ги знам, но вие не ги знаете. Бих искала да внеса едно ново предложение, което беше обсъждано в Законодателната комисия, и което е направено на първо четене от колегата народен представител Никола Койчев.
В Законодателната комисия ми беше отправено възражение, че предложението на господин Никола Койчев е свързано с изменение на целия текст, а законопроектът, който е внесен, е във връзка с изменение на ал. 2, тоест предлага се нова ал. 2 на чл. 50. Лично аз не приемам това възражение, защото законопроектът, който са внесли народният представител Димитър Луджев и народните представители от БСП Маньо Манев, Коста Андреев, Тодор Тодоров, предлага да се измени текстът на чл. 50, като се дадат преференции на работещите в селското стопанство. На първо четене парламентът се съгласи да се измени текстът на чл. 50 от Закона за пенсиите. По какъв начин точно ще се измени този текст, той ще реши едва седа, когато гласува предложенията на второ четене.
Преминавам към предложението по същество. Мисля, че в предлагания подход, да се облекчат работещите само в селското стопанство, залесяването и производството на посадъчен материал, се съдържа принципно неправилна идея, а тя е хората, които работят в различните сфери, работещите пенсионери, работещи в различни¬те сфери на народното стопанство, да бъдат толерирани от една страна, а други пък - да бъдат пренебрегвани.
Аз съм убедена, че това наше решение ще бъде прието с бурни овации от страна на пенсионерите, работещи в селското стопанство, залесяването и производството на посадъчен материал, но в същото време съм убедена, че работещите пенсионери в други производства ще останат крайно недоволни. И съвсем естествено е след седмица, или месец, или общо взето в скоро време да се появи желание и да започне да се упражнява натиск върху парла¬мента да се промени текстът на чл. 50 и по отношение на работещите пенсионери в други производства.
Поначало, още при приемането на чл. 50, нашата парламен¬тарна група не беше съгласна от пенсията на хората да се удържат по 35 стотинки на всеки лев от работната заплата. Това се дължи на факта, че в момента вие с тази политика на практика отнемате от хората това, което те навремето са внасяли в Държавно общест¬вено осигуряване, за да го ползват като осигуровка при пенсия.
Ние предлагаме всички пенсионери да бъдат третирани по един и същи начин - работещите пенсионери. В този смисъл е и предложението на колегата Койчев, което звучи така: "Размерът на месечното възнаграждение от пенсия и заплата не може да надви¬шава сумата от три минимални месечни работни заплати, установени за страната". По този начин пенсионерите, които ще получават сума по-висока от 2550 лв. (както е сега установената минимална работна заплата), ще трябва да избират: или да преустановят трудовата си дейност и да получават само пенсия, или пък да не получават пенсия, а да получават само работна заплата.
В този смисъл и икономическият ефект от едно такова предложение би бил много по-голям, отколкото сегашното - от пенсията на хората да се удържат по 35 стотинки.
Между другото, този подход към работещите пенсионери се използва от много страни в Европейската общност. Аз лично смятам, че ако ние сме държава, която има сериозни намерения да добива европейски облик и чрез законодателството си, ние трябва да се съобразяваме с това.
Аз съм убедена, че социалистите допринасят именно за този европейски облик (отговарям на реплика от залата).
Ето защо аз ви моля да гласувате за това предложение и да го подкрепите. Още повече, че в Законодателната комисия мнението и на специалистите от Министерството на труда и социални¬те грижи беше, че не бива да се освобождават от плащане дейности, а доходи, тъй като това е много по-справедливо и крие много по-малко шансове от безизходица и ощетяване на различни категории хора. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Дадохте ли текста, госпо¬жа Битева?
Господин Пенев поиска думата по процедурен въпрос. НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Аз исках думата по процедурен въпрос. Предлагам да не правим проблем от този кратък текст и да преминем към гласуване.
Но ще си позволя да реп-ликирам госпожа Митева. Според мен нейното предложение е безсмислено тя да го пише и да го внася. Не може да подложи на гласуване, понеже внесеният законо¬проект, а ние между другото сме на второ четене, той е по същест¬во различен. Внесеният законопроект, който обсъждаме, се отнася до определени и то малки изключения. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Разбирам предложението ви - да се прекратят разискванията.
Господин Коста Андреев - за противното становище.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател! Колеги, вече достатъчно неща се казаха за полезността от приемането на един такъв закон или поправка към закона. Аз бих се съгласил с това, което се предлага от господин Койчев -да се реши въпросът по принцип за всички пенсионери. Очевидно това не сме готови сега да направим, макар че това би било ради¬калното решение, ако изхождаме от принципите на икономическата реформа и движението ни към пазарна икономика, когато всеки трябва, ако работи, да получава това, което е изработил, незави¬симо какъв е - пенсионер или не пенсионер. Това е радикалното решение.
Същевременно аз не мога да се съглася с това, което тук изрази господин Николов, че видите ли, това е така да се каже един преходен период и в този период трябва да ограничим колкото е възможно обсега на хората...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Андреев, все пак имаше процедурно предложение...
КОСТА АНДРЕЕВ: Този преходен период може да се окаже цял живот за някои хора.
Затова предлагам да остане, да се сложи точка до "горско стопанство", което включва и дърводобив, защото това е по същест¬во работата в горското стопанство.
ГЛАС ОТ СДС: И шофьори, и т. н.
КОСТА АНДРЕЕВ; Разбира се, това е главното в горското стопанство - дърводобивът. И това са пенсионерите, които работят. Да остане: "производството и преработването на селскостопанска продукция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Андреев, напомням ви, че с това изказване нарушихте процедурата по правилника. Имахте думата за възражение срещу прекратяване на разискванията.
Поставям на гласуване предложението да се прекратят разискванията по текста. Моля, гласувайте.
Гласували са 161 народни представители, от тях за -124, против - 25, 12 се въздържат. Прекратяваме разискванията по текста.
Господин Джеров, имате думата. Бяха направени достатъчно много предложения. Аз ви моля да посочите за кои от тях има основание да се гласува.
Моля за тишина в залата, ще има гласуване. Нека уважаеми¬те народни представители да заповядат и заемат местата си. Гласу¬ваме текста на ал. 2 към чл. 50. Текстът на Законодателната комисия го имате пред себе си, но бяха направени различни предло¬жения. Господин Джеров, моля кажете кои от предложенията могат да бъдат уважени и поставени на гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа председател, преди малко, когато докладвах становището на Законодателната комисия, аз изразих и моето лично становище, и това на всички членове на Законодателната комисия - че се постарахме да направим такава правна норма, която да бъде и прецизна, и точна, и отговаряща на онова, което вносителите на двата законопроекта искат. След като има една насоченост в търсената промяна, ние трябва да запазим именно тази област. Ние нямаме право да я разширяваме.
Същевременно точно затова бяхме поканили двамата замест-ник-министри - като специалисти, като водещи в тази област, за да не се допусне и някаква грешка. Какво имам предвид тук? Става дума за понятия. Когато сложим понятия второ, трето, четвър¬то, се стига до едно такова разширяване, което мен като законода¬тел ме плаши. И затова аз предлагам на уважаемите народни предста¬вители да гласуват текста, който Законодателната комисия предлага, не защото е от Законодателната комисия, но защото той е осмислен, той е прецизен и няма опасност в правоприложението да стигнем до там, че един ще тълкува така, друг ще тълкува така. Разберете, правоприложението е нещо много опасно. И затова поддържам това виждане.
На базата на направените предложения аз друго не мога да кажа, освен че тези няколко предложения трябва да бъдат поста¬вени на гласуване. Разбира се, моето становище е отрицателно
но спрямо всички направени предложения поради съображенията, които изтъкнах. Но, спазвайки правилника, направени са, поддържат се и затова подред аз ще ви ги докладвам, за да може те да бъдат поставени на гласуване, госпожа председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да започнем с това, което следва от правилника. Има за отпадане, за добавяне на текстове, за промяна...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Те са повече за добавящи, а пък предложението на Никола Койчев и на госпожа Мариела Митева са заместващ текст. И затова да започнем с последното. Никола Койчев и Мариела Митева предлагат съдържанието на ал. 2 на чл. 50 да бъде: "Размерът на месечното възнаграждение от пенсия и запла¬та не може да надвишава сумата от три минимални месечни работни заплати, установени за страната." Това е предложението, но както преди малко ви казах, то коренно се различава от вложения замисъл на предложението. Става дума за нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, това е за изречение второ.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моето предложение е да не се гласува това поради становището, което преди малко изразих. То не е в синхрон с направеното предложение, то е нещо друго - друго съдържание, друга цел, измества се темата на разговора, ако мога така да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Въпросът е то постъпило ли е писмено, предлагано ли е или сега се прави в залата?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега го получих. Писмен текст няма. Извлечение от стенограмата е пред мен. Господин Койчев е казал, че ще представи конкретни писмени предложения. Такива до този момент нямам. Записано е преди малко казаното от госпожа Митева. Днес тя го предложи действително в Законода¬телната комисия, но то беше отхвърлено. (Венцеслав Димитров, от място: "Да напише нов закон и да го внесе по установения ред", шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, чухте от госпо¬дин Джеров - предложението е постъпило до началото на обсъждането в писмена форма. Било е отхвърлено в Законодателната комисия, но вносителят го поддържа. В такъв случай трябва да го поставим на гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той е съвършено нов закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ясно, че е нов закон, господин Димитров...
Моля, гласуваме направеното предложение на госпожа Мариела Митева за заместващ текст на новата ал. 2. Моля, гласувайте.
Господа квестори, поканете уважаемите народни представи¬тели да влязат в пленарната зала. Гласуваме текст, предложен от госпожа Митева, заместващ текста на Законодателната комисия.
Гласували са 192 народни представители, от тях за 94, против - 98, въздържали се - няма.
Отклонява се това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега да минем нататък. Не бих могъл в някаква друга последователност да ги поставя. Предлага се да се допълни текстът с думите "и в преработващата промишленост". Изразих моето становище, че се разширява прекалено много обсегът на правната норма и се стига в една несигурна област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димит¬ров (обръща се към Венцеслав Димитров, който иска думата), ние не разискваме. Може би като становище от комисията да кажете. Иначе разискванията са прекратени. Ако има нещо като председател на комисия да добавите по текста...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Колеги, това е бюджетно предло¬жение, нарушава бюджета и аз предлагам на вносителите да го оттеглят. Защото, вижте, нека да гласуваме това, което наистина се предлага от министерския съвет и на хората в селското стопан¬ство, да се даде възможност на пенсионерите да работят и да получават доходи. Когато се разшири много този принцип, той чисто и просто престава да работи. Или хората ще получат инфла¬ционни пари, или няма да си получат пенсиите.
Моля ви се, не нарушавайте характера на закона! Оттеглете си предложението. Не е разглеждано в Бюджетната комисия. Нека да дадем наистина на селските стопани възможност да работят и да получават пенсии в пълния си размер. Моля ви! (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, не, моля ви, без реплики и дуплики. Това е мнение на финансовата комисия.С гласу¬ване всеки ще определи отношението си към добавката.
Моля, прочетете още веднъж, господин Джеров, каква е добавката към текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлага се да се добавят в текста думите: "и в преработващата промишленост". Моля да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за добавка в текста на думите, които бяха предложени.
Гласували са 181 народни представители, за - 73, против -100, 8 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е пак за допълване на предложения текст с думите: "сезонни работ¬ници в хранителната промишленост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за това предложение - добавка към текста.
Моля, гласувайте! Мисля, че това е предложение на госпо¬дин Йовчо Русев.
Резултатът: от общо гласували 193 народни представители, 91 са гласували за, 102 - против, въздържали се - няма.
Отклонява се това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И още едно допълнение. Втората хипотеза на изречение първо: "...и за лицата, непосредст¬вено заети в горското стопанство с производство на посадъчен материал и залесяване...", се предлага "и дърводобив".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА; Моля, гласувайте за това предложение. Да се добави "и дърводобив" към текста.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 190 народни представители, 97 са гласували за, 80 - против, 15 се въздържат.
Приема се направеното предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И последното предложение. Сега не би могло да се постави на гласуване. Ще ви кажа за какво става дума. Има едно предложение първото изречение: "...горското стопанство" и точка, да се спре дотук. Но при положение, че сега гласувахме една допълнителна дума "и дърводобива", смятам, че трудно бихме могли да приемем предложението изречението да свърши с думите до "горско стопанство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай гласуваме текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да гласуваме целия текст, така както той беше предложен, наред с двете промени в цифрата на алинеите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме текста на параграф единствен. Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 189 народни представители, 189 са гласували за, никой не е против, никой не се въздържа.
На второ четене приехме изменението на Закона за пенсиите. (Текстът на закона - Приложение 1,11)
Продължаваме със следващия законопроект. Това е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Време за обсъждане - два часа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с Кодекса на труда. Гласувано е до § 72. Трябва да преминем към § 73.
Само за сведение на уважаемите народни представители -имаме вече два или три текста, които не са гласувани, по които Законодателната комисия ще трябва да вземе становище заедно с Комисията по труда и социалните грижи. Не бихме искали да гледаме текст по текст предложенията. Считаме, че като се съберат повече текстове, ние без това вървим напред, ще се съберем двете комисии и всички предложения, които не са гласувани, ще ги обсъдим и ще ви ги докладваме.
Сега § 73. Предвижда три промени в чл. 140.
В ал. З думите "предприятието е длъжно" се заменят с думите "работодателят е длъжен".
Второто. В точка 1, 2, 4 и 5 на ал. 4 след думите "работ¬ници и работнички" се добавят съответно "и служители, и служител¬ки".
И третото - в точка 5 на ал. 4 накрая се добавят думите "освен с тяхно съгласие".
Това е предложението, госпожа председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения постъпи¬ли ли са?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма, не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми госпожи и господа народни представители, гласувайте за съдържанието на текста на § 73.
Моля, гласувайте.
Резултатът: от общо гласували 165 народни представители, 165 са гласували за, против и въздържали се няма.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към § 74, който предвижда промени в чл. 142.
Първо, в ал. 2 думите "Централното ръководство на профе¬сионалните съюзи по предложение на съответното ведомство и Цент¬ралният комитет на отрасловия професионален съюз...", всичките тези думи се заменят с една дума "работодателят".
Второто предложение: ал. З се изменя така: "Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служи¬телите с ненормирано работно време".
И трето, ал. 4 се изменя така: "Максималната продъл¬жителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време, до един час над намаленото им работно време."
Това е предложението на двете комисии. По ал. З е постъпи¬ло писмено предложение от народния представител доктор Георги Карев, който предлага в чл. 142, ал. З, точка 1 да се добавят думите: "с изключение на работещите в здравеопазването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли по текста?
Господин Костадинов има думата. Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): В четвъртата алинея на чл. 142 сякаш е надвишен максимумът от десет часа, независимо от репликата, която ще направи господин шотлеков, предполагам, определен в чл. 4 на Конвенцията относно работното време, търго¬вията и услугите. Това е Конвенция № 30, ратифицирана от България. Там е определена продължителност от осем часа плюс два часа максимум - десет часа. Тук отиваме на 12 часа.
Затова предлагам цифрата 12 да бъде заменена с 10, за да влезем в съответствие с ратифицираната конвенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шотлеков, имате думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По повод на направеното предложение от господин Карев, искам да кажа, че то е взето предвид и тъй като на ал. З е изменено цялото съдържание, в предложението, което се прави от Законодателната комисия, е отчетено и предложението на господин Карев.
Що се отнася до предложението, което прави господин Костадинов, то е взето от меморандума на Бюрото на Международ¬ната организация на труда, само че в меморандума просто благодаре¬ние на недобрия превод се е стигнало до там, че сме изправени пред хипотезата на чл. 4 или чл. 5 от Конвенция № 30.
В случая се касае за така нареченото "непрекъснато произ¬водство", където примерно един металургичен комбинат не може да спре производството и да има смяна от осем часа или от осем часа и половина и т.н.
В тези случаи е допустимо такова увеличаване на работното време.
Вие виждате, че в чл. 142, който разглеждаме в случая, се отнася до така нареченото "сумирано изчисляване на работното време". И поради тази причина не сме в хипотезата на Конвенция № 30 и не сме в хипотезата на увеличеното работно време, което тя допуска. Там е казано при какви хипотези, вижте чл. 5, ако искате, който е във връзка с чл. 4. Ето я конвенцията, тя е при мен, и ако трябва, мога да я прочета на уважаемите от мен народни представители, за да видите, че хипотезата не е същата.
Така че смятам, че господин Костадинов, предполагам, ще оттег-ли направеното предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А предложението на госпо¬дин Карев, господин Шотлеков, трябва ли да се гласува?
ИЛИАН ШОТ-ЛЕКОВ (встрани от микрофоните): Не, то е включено в предложението на Законодателната комисия и е взето предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И е взето предвид, да.
Господин Костадинов, след тази аргументация ще оттеглите ли предложението си?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Аз ни най-малко не съм убеден от тази аргументация. Конвенцията е относно работ¬ното време и в нея прецизно са записани нещата. Господин Шотлеков разполага с тази конвенция, тя е преведена и издадена.
Ограничението е десет часа. Тук в четвърта алинея ние създаваме една рамкова разпоредба и фактически нарушаваме това ограничение.
Затова настоявам да бъде гласувано моето предложение -цифрата "12 часа" да бъде заменена с "10 часа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: След като няма други предложения, това на д-р Карев е влязло в текста, но все пак, нека да дойде господин Джеров, бих искала да го чуя.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (встрани от микрофоните): Вече няма точка първа. Няма как да се гласува. Там цялата алинея се замества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Този текст е заместващ, да. Господин Джеров, по допълнението, направено от господин Карев, господин Шотлеков изложи мнение, че то е инкорпорирано в текста, който се предлага. В такъв случай не е необходимо отделно да се гласува. И господин Костадинов поддържа в ал. 4 да бъде "до десет часа".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение, уважаеми колеги, предложението на господин Георги Карев аз умишлено го докладвах, имайки предвид, че то е инкорпорирано в направеното предложение и то не следва да бъде поставено на гласуване.
Но предложението на господин Костадинов първо трябва да бъде поставено на гласуване и тогава да минем към основния текст. При това положения моля, госпожа председател, да поставите
на гласуване предложението за промяна, направено от народния представител господин Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, гласувайте предложението в ал. 4 да се чете вместо "до 12 часа", "до 10 часа".
Гласували са 146 народни представители, за - 73, против -72, 1 се въздържа. Не се приема направеното предложение.
Моля ви, гласувайте текста, както е предложен от коми¬сията и го имате пред себе си - текста на § 74. Моля, гласувайте.
Гласували са 153 народни представители, от тях за са 103, против - 11, 39 се въздържат. Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към § 75. Алинея 1 на чл. 143 се изменя така:
"Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за него работно време".
Това е предложението на двете комисии. Господин Костадинов предлага да отпаднат думите: "или със знанието и без противо¬поставянето" .
Може ли да се аргументира предложението, за да се вземе становище. Съображенията на господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): То е ясно. Аргументите са ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костадинов, заповядайте да обосновете вашето предложение.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз мисля, че текстът има достатъчна сила, когато остане само "по разпореждане на работодателя". Текстът "или със знанието и без противопоставя¬нето" е някаква инструкция, която може да остане доста неясна и да бъде тълкувана, да създаде условия да бъде оспорвана. Затова поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шотлеков, имате думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което предлага господин Костадинов, фак¬тически елиминира втората хипотеза. Тук са уредени две възможнос-
ти. Ьдната е, когато извънредният труд ще се полага по разпорежда¬нето на ръководителя, а втората хипотеза е, когато работникът уведомява работодателя, че ще полага извънреден труд и работода¬телят не възразява.
Представете си, че точно в този момент работодателят отсъства, той го уведомява по телефона и се знае, това е в процес на доказване, в крайна сметка.
Защо да елиминираме възможността за полагането на извън¬реден труд, така да се каже, по инициатива евентуално на работни¬ка?
Представете си, че възникне хипотеза - някоя от изброе¬ните по-долу, и работникът сам желае да отстрани примерно възник¬налата в момента авария. Тогава той трябва да чака разпореждането на ръководителя, да дойде, да му го даде писмено и т.н. Усложнява¬ме хипотезите.
Ами, като е във всички, в крайна сметка това е въпрос на законодателно решение - дали ще има две хипотези, при които ще се полага извънреден труд, или ще има само една. Това, което предлага господин Костадинов, общо взето елиминира част от случаи¬те на извънредния труд. Ако искате да не се полага такъв извънре¬ден труд "по инициатива" на работника, просто това предлагате Вие, господин Костадинов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на 6СП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Между другото извънредният труд е едно от формите на увеличаване на безработи¬цата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (от място): Не е така.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Да, точно така е.
Аз моля колегите народни представители да обърнат внима¬ние на целия текст на ал. 1 - извънреден е трудът.
Ако бъде прието моето предложение да отпадне определеният текст, ще остане така: "извънреден е трудът, който се полага по разпореждане на работодателя или на съответния ръководител".
Мисля, че е достатъчно изчерпателно и няма какво да търсим в отпадналия текст други аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че господин Костади¬нов не е прав, защото точно две хипотези трябва да има. Има ги сега. не може да влошаваме положението на работника. Има един случай, когато работя по разпореждане. Наредено ми е -работя.
Другият случай е тогава, когато работя със знанието и без противопоставянето на работодателя.
Налага се да остане и тази втора хипотеза. Тя е много често приложима и не би трябвало да я елиминираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костадинов, поддържате ли вашето предложение?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. В такъв случай гласуваме най-напред да отпаднат думите "или със знанието и без противопоставянето". Така ли е, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме да отпад¬нат думи от този текст. Моля, гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 160 народни представители, за предложението са 62, против - 92, б се въздържат.
Отклонява се това предложение.
Сега гласуваме текста. Моля, гласувайте текста на § 75!
Гласували са 164 народни представители, от тях за са 125, против - 16, 25 се въздържат.
Приема се текстът.
Сега ще направим почивка 30 минути, тъй като следващият текст е голям.
Тридесет минути почивка. В 18,30 ч. продължаваме (звъни).
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседание¬то. Господин Джеров...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 76. Господин Койчев дали е тук? Костадинов е тук... Защото той има много предложения тук. В чл. 144 се правят следните изменения:
1. След точка 2 накрая се добавят думите "и отстраняване на непосредствените последици от тях".
2. В точка 5 думата "бърза" се отменя.
3. В точка 4 след думите "съоръжения" се поставя точка и запетая и текстът до края се заличава.
4. Точка 5 се изменл така: "За довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, ако прекъсването й може да доведе до повреждане на машини и материали". Създава се нова точка 6 със следното съдържание:
"За извършване на усилена сезонна работа".
И последно, 6. Създава се нова точка 7 със следното съдържание: "За отработване на време, загубено поради престой".
Това е предложението на двете комисии. Господин Костадинов има две предложения и госпожа Нариела Митева има едно предложение. Смятам, че би било най-правилно двамата да дойдат, да предложат това, което считат за правилно, и да мотивират направените предло¬жения .
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате ли предложенията? Имате думата, госпожа Митева.
МАРИЕлА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Моето предложение е свързано с искане да отпадне новата точка 7, която допуска полагането на извънреден труд за отработване на време, загубено поради престой. Аргументите ми в тази насока са следните:
Според мен, даването на възможност да се полага извънреден труд за отработване на време, загубено поради престой, изменя смисъла и значението на извънредния труд. В конкретния случай не би следвало, не би било справедливо работниците да полагат извънреден труд поради това, че предприятието, т.е. работодателят, не им е осигурил работа. Те са били на работното си място, предло-
жили са своята работна сила и в същото време по независещи от тях причини предприятието не е функционирало, било е в престой. Кому е необходимо сега със създаването на тази нова точка 7 те да бъдат карани да полагат извънреден труд?
Вярно е, че извънредният труд се заплаща по-скъпо. Но и това вероятно привържениците на тезата, която аз не споделям, ще кажат, че е една компенсация за работниците, тъй като техният труд е по-скъпо платен и те биха били компенсирани парично. Но аз лично смятам, че нашата икономика няма нужда от скъп труд, а има нужда от това предприятията й да функционират нормално и в крайна сметка да бъдат ефективни.
Ето защо аз ви моля да подкрепите моето предложение за отпадането на точка 7 от чл. 144. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожа Митева. Шотлеков, ще вземете ли думата? (Шум в залата откъм блока на СДС) Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ще започна от точка 7. Независимо от направеното свое предложение, аз първо подкрепям предложението от колежката Митева. Ако нейното предложе¬ние не бъде възприето от залата, тогава настоявам да бъде гласува¬но моето предложение, което е следното: към текста на точка 7 се добавят следните думи: "по непреодолими за работодателя причини". Така целият текст става следният: "За отработване на време, загубено поради престой, поради непреодолими за работо¬дателя причини". Тук мотивите са, според мен, очевидни. Текстът на точка 7 е много опасен и на практика освен всичките аргументи, които колежката Митева спомена, създава възможност за отработване и на стачки.
И другото предложение е по точка 5. В точка 5 след думите "доведе до..." (това е третият ред на точка 5) да се добавят думите "опасност за живота или здравето на хората или до...". Така целият текст става следният: "За довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, ако прекъсването й може да доведе до (тук е допълнението) опасност за живота или здравето на хората или до повреждане на машини и материали". (Реплика от депутат на СДС: "Махнете тези машини...", шум и неясни реплики)
ПРЕДСЬДАТЬЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Илиев. По направено предложение, нали, господин Илиев?
ИЛКО ИЛИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Кратко уточнение. Първо, искам да взема отношение по спорната точка 7. Аз мисля, че тя задължително трябва да остане в такъв вид, както е предложена от вносителя и от Законодателната комисия. Просто загубеното поради престой време трябва да бъде изработено. Невъзможно е в много от случаите то да бъде изработено с по-добра организация. Физически загубеното време трябва да бъде наваксано по някакъв начин. Това за мене е безспорно.
А сега дали има ново предложение? Мисля, че има и то се съдържа в становището на Комисията по труда и социалното осигуряване. И аз не знам защо Законодателната комисия е пропусна¬ла една допълнителна точка 8, която е предложена от комисията. (Шум и неразбираеми реплики от блока на СДС) Мисля, че комисията на тази допълнителна точка 8 отдели достатъчно време, беше консул¬тирана с експерти, със синдикатите и като неин автор не сметнах за необходимо да бъде направено допълнително писмено предложение, тъй като тя беше приета от Комисията по труда и социалното осигу¬ряване.
Тази точка 8 има следният текст: "За извършване на неот¬ложни работи, когато това е предвидено в колективния трудов договор". Настоявам тази точка да бъде приета, тъй като, ако направим преглед на допълнителния труд, ще видим, че огромният процент е в случаите, когато на работодателя му е необходимо точно такова време. В повечето от случаите и синдикатите, и работниците, и служителите имат желание да извършат този труд. Възраженията са, че ако има допълнително възникнала работа, която трябва да се свърши в определен срок, работодателят би могъл да назначи допълнително хора. Смятам, че този аргумент не е особено убедителен. Назначаването на допълнително работници и служители за подобни работи е свързано с влошаване на качество¬то... (Реплика от блока на ПС на БСП: "Откриват се работни мес¬та".) И в редица случаи с невъзможност поетият ангажимент от фирмата да бъде изпълнен. Вследствие на което и комисията е приела това предложение. Моля, народните представители да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Матинчев, ще вземете ли отношение по точка 8? В залата не знаем становището на комисия¬та. Господин Шотлеков, имате думата по точка 8.
ИЛИАН ШОТ-ЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателству¬ващ, уважаеми колеги! Аз искам най-напред да взема отношение за точка 8, която е предложила Комисията по труда и социалното осигуряване. Текстът е: "за извършване на неотложни работи, когато това е предвидено от колективния трудов договор". За предложението в комисията са гласували 5 души, против - 4. Законо¬дателната комисия е обсъдила, предполагам (аз не мога точно да си спомня по тази точка) - мисля, че беше обсъдена, - и е намерила за необходимо да не я приема, лично аз считам, че нищо опасно няма, ако приемем тази точка. В крайна сметка, ако двете страни са се споразумели да се положи извънреден труд. Но това донякъде създава една по-голяма възможност за полагане на такъв труд, което пък, от друга страна, противоречи на идеята на закона, че извънредният труд по принцип трябва да бъде ограничен. (Реп¬лика от блока на ПС на БСП: "Разбира се. Точно така. Тук си абсолютно прав".) Със същото обаче не мога да се съглася по точка 7. Тъй като там престоят фактически трябва да бъде компен¬сиран, може да бъде компенсиран, с извънреден труд. Има два начина за компенсирането на престоя: това са хипотезата на чл. 120 - когато при условията на престой работодателят може да промени трудовата функция и мястото на работа на работника, с цел да използува неговата работна сила; но ако това е невъзмож¬но, би било добре времето, което е загубено поради престой, да бъде компенсирано. В крайна сметка този текст е полезен текст и той ще върши работа както на работника, така и на работодателя. По-скоро на работодателя, разбира се, не на работника... Но все пак аз съм сигурен, че при новите условия престоят ще бъде толкова скъп за работодателя, че той едва ли ще си позволи да се достига до престой. Затова нека да се даде една такава възмож¬ност в закона и аз съм убеден, че едва ли един работодател, който няма интерес от полагането на извънреден труд (тъй като се заплаща по-скъпо), ще отиде към тази възможност. Тоест, само по изключение ще се отива към тази хипотеза.
Но доколкото може да възникнат случаи за необходимост от компенсиране на престоя с извънреден труд, аз настоявам просто
точката да остане като правна възможност, а дали тя ще бъде използувана или не, практиката ще покаже.
Искам да ви кажа, че в практиката извънредният труд се полага много повече, отколкото е разрешено и то в определени случаи се полага по инициатива на работниците - и то точно за компенсиране на престоя. Защото по времето на престоя работникът губи част от своето възнаграждение, така да се каже, и неговият икономически интерес го кара да полага такъв извънреден труд. И за да не се скрива извънредният труд - нека предвидим възмож¬ност той да може да бъде законово полаган при тази хипотеза.
Аз ви казах, че и за точка 8 по принцип не възразявам, ако прецени пленарната зала. За мен лично обаче тя създава възмож¬ност за увеличаването по една предварителна договореност между страните на хипотезата по извънредния труд и едно заобикаляне на нормата за ограничение на извънредния труд. Тогава, ако точка 8 остане, ние трябва да предвидим, че двете страни не биха могли да договарят повече от максимално установената продължителност на извънредния труд за годината.
Що се отнася до предложението на господин Костадинов, общо взето не можах да разбера неговата мисъл. "Ако прекъсването може да доведе до опасност за живота и здравето на работника" -така ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: "Опасност за живота и здравето на хората"...
ИЛИАН ШОТЖКОВ: ..."и до повреждането"... Разбира се, може да се приеме едно такова предложение, нищо няма да промени в смисъла на текста. Би било разумно да се приеме едно такова предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Костадинов, прочетете текста.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на 6СП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Искам да кажа само две изречения по другата точка. Напълно съм съгласен с всичко, което каза господин Шот-леков по ч-л. 144. Затова аз съм убеден, че той ще подкрепи създаването на една предпазна мярка в точка 7, каквато сме предложили - "по непреодолими за работода¬теля причини".
А по точка 5 текстът е депозиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви! Да гласуваме първо предложението на господин Костадинов - допълнение към точка 5, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, точто така и след това към точка 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В точка 5 господин Костадинов предлага след думите "може да доведе до" да се добави: "Опас¬ност за живота и здравето на хората".
Моля, гласувайте за предложеното допълнение на госпо¬дин Костадинов. И със зелено да гласувате, няма да сбъркате.
Гласували общо 156 народни представители. От тях 94 за, 42 против, 20 въздържали се. Приема се предложението. Следващата точка е точка 7.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на господин Костадинов.. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, първо предложението на Мариела Митева за отпадане на точката. Щом отпадне, вече няма да има добавка. Съгласен ли сте, господин Джеров? ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме за предложението на госпожа Мариела Митева точка 7 да отпадне от текста.
Гласували общо 172 народни представители. От тях 87 за, 82 против, 3 въздържали се.
Приема се предложението за отпадане на точка 7. И последното предложение е на комисията на Илиян Илиев и на господин Шотлеков.
Предлага се точка 8 (сега ще бъдеу точка 7, може би, следваща точка) - към нея да се добави нова точка: "За извършване
на неотложни работи, предвидени в колективния трудов договор". Това е допълнение. Моля, гласувайте!
Гласували общо 163 народни представители. От тях 65 за, 90 против, 8 въздържали се.
Точка 8 няма да има в закона. Отхвърля се предложението. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Дотук гласувахме новите предложения към § 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме § 76 с приетите допъл¬нения - текста на Законодателната комисия плюс приетите вече допълнения.
Гласували общо 166 народни представители. От тях 165 за, 1 против, въздържали се няма.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 77. Имам един въпрос към уважаемите народни представители: по § 77 до § 82 включително няма постъпили предложения. Бихме ли могли да ги гласуваме наведнъж?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, който е съгласен да гла¬суваме наведнъж тези текстове, да гласува за направеното предложе¬ние.
Гласували 159 народни представители. От тях 148 за, 2 против, 9 въздържали се.
Приема се предложението.
Господин Джеров, да прочетем текста в изчистен вид. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 77. Член 145 се изменя така:
"Чл. 'Й5. В случаите на точка 6 на предходния член извън¬реден труд може да се полага само след предварително писмено разрешение на съответната инспекция по труда."
Параграф 78. В ал. 1 на чл. 146 след думата "работник" се добавя "или служител", а числото "120" се заменя със "150".
Параграф 79. В чл. 147 се правят следните четири измене¬ния.
Първо. Заглавието се изменя така:
"Недопустимост на извънредния труд".
Второ. Навсякъде в текста след думата "работници" се добавят "или служители".
Трето. В точка 2 на ал. 1 след думата "работнички" се добавя "или служителки".
Четвърто. В точка 5 на ал. 1 накрая точката се заменя със запетая и се добавят думите "освен с тяхно съгласие".
Параграф 80. Ч-лен 148 се изменя така:
"Отказ за полагане
Чл. 148. Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор."
Параграф 81. В чл. 149 се правят следните изменения:
Първо. В ал. 1 думите "предприятието е длъжно" се заменят с "работодателят е длъжен".
Второ. Алинея 2 се изменя така:
"Ал. 2. Положеният извънреден труд се отчита всяко полу¬годие пред инспекцията по труда."
Параграф 82. В чл. 150 се правят следните изменения:
Първо. В заглавието думите "увеличено" и "с почивка" се заличават.
Второ. Алинея 1 се изменя така:
"Ал. 1. За извънреден труд, независимо от това дали е положен законно или не, се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте! Гласуваме за текста на Законодателната комисия, понеже няма предложения, от § 77 до § 82 включително.
Гласували общо 160 народни представители. От тях 160 за, против няма, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към § 83. В чл. 155 се правят следните изменения:
Първо, в заглавието думата "редовен" се заменя с "осно¬вен и удължен".
Второ, ал. 1 се изменя така: "Всеки работник или служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право на платен годишен отпуск".
Трето, в ал. 2 думата "редовен" се заличава в точка 1, 2 и 3. Пред числата 14, 16 и 18 се добавят думите "не по-малко от".
Четвърто, ал. З се изменя така: "Някои категории работници и служители, в зависимост от особения характер на работата, имат право на удължен платен годишен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет."
Това е предложението на двете комисии. Господин Костадинов е направил предложение накрая на текста на ал. З, точка 4 от параграфа, т.е. към чл. 155 да се добавят думите: "след консул¬тации с организациите на работодателите, работници и служители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате ли, господин Костади¬нов?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Поддържам го. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате.
Господин Шотлеков, имате думата. Други предложения има ли, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не. Други предложения няма. Единственото е на господин Костадинов.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението на господин Костадинов действи¬телно съответствува на предложението, което се направи в Бюрото на Международната организация на труда. Обаче аз искам да кажа, че ние още в чл. З писахме за задължителния характер на трипар-тийното сътрудничество между синдикати, работодатели и правител¬ство. Така че всички тези въпроси, където се предвиждат консул¬тации, ще бъдат уредени с акта на това трипартийно сътрудни¬чество. Не е необходимо законът да изобилствува с текстове "след консултации", "след консултации" и т.н. Ясно е, че страните
на национално ниво ще постигнат такава договореност. То не би и могло по друг начин да стане. Това е имало предвид Международ¬ното бюро по труда и това има предвид и конвенцията, която, както знаете, е ратифицирана от България. Но независимо от това все пак е акт на Международната организация на труда и ние по принцип сме длъжни да взимаме отношение.
Затова ви казвам, че доколкото ние уредихме трипартий-ното сътрудничество и доколкото то е начин за уреждането и на трудовите отношения, то и затова се създава, няма никаква пречка тези неща да се взимат след съгласуване между трите страни. Но не е необходимо ние в закона да заковаваме, че това ще става задължително след сътрудничество и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Костадинов сега ще оттегли предложението си. Имате думата, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз по принцип поддържам предложението си, защото сегашното правителство дава лош пример в това отношение. Аз съм съгласен и действително още в чл. 5 имахме дебати по този въпрос, след това и тогава, и в някои следващи текстове изричното указание, изричната инструк¬ция за консултации - задължителни или незадължителни, не бяха възприети.
Като слушам думите на господин Шотлеков, бих могъл и да оттегля предложението си, но правителството не ми дава увере¬ност, че е склонно да провежда такива тристранни консултации. Затова няма да го оттегля, то присъствува в някои други текстове по-нататък, и в зависимост от това гласуване по-нататък може да го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прочетете Вашия текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на господин Костадинов е (то трябва да бъде поставено на гласуване, след като той го поддържа) накрая на текста на ал. З, точка 4 от § 83, респективно чл. 155, да се добавят думите "след консултации с организациите на работодателите, работници и служители". Моля да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Моля, гласувайте за предложе¬нието на господин Костадинов. И той се колебаеше дали да поддържа или не предложението си.
От общо 160 народни представители, за 70, против 87, З се въздържат.
Отхвърля се предложението.
Гласуваме за текста на Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
От общо 160 гласували, за 133, против 7, 20 се въздържат.
Приема се текстът на Законодателната комисия.
Следващият параграф 84. Господин Джеров, има ли спорни...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не. Използувах гласуването, за да коригираме някои работи.
Ако сте съгласни, по същия начин, както преди малко, да минем следващите текстове. До параграф 890 при мен няма предло¬жения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От 84 до 89 има ли някакви възражения? (Глас от залата: "Няма".)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай, понеже има няколко промени, няма вече профсъюзни дейци и т.н., ще го дам така, както е, съобразно Конституцията.
Параграф 84. Член 156 се изменя така: "При условията на чл. 155, ал. 1 работникът или служителят има право на допълни¬телен платен годишен отпуск:
1. за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия не по-малко от 5 работни дни;
2. за работа при ненормирано работно време не по-малко от 5 работни дни."
Параграф 85. Създава се нов чл. 156а със следното съдър¬жание: "По-големи размери от отпуските по чл. 155 и чл. 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение."
Параграф 86. В чл. 157 се правят следните изменения:
Първо, в ал. 1 думите "предприятието е длъжно" се заменят с "работодателят е длъжен", а след думата "работника" се добавя "или служителя".
Второ, в точка 5 на ал. 1 думите "народен представител, народен съветник" се заменят с "член на представителен държавен орган".
Трето, точка б на ал. 1 се отменя.
Четвърто, точка 7 на ал. 1 става точка б със следното
съдържание: "Когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, по един час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или по-малко часа."
Пето, в ал. 2 думата "предприятието" се заменя с "рабо¬тодателят", а след думата "работникът" се добавят думите "или служителят".
Параграф 87. Член 159 се изменя така: "Отпуск на синдикал¬ни дейци".
Член 159, ал. 1: "За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръковод¬ства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства имат право на платен отпуск в размери, установени в колективния трудов договор, но не по-малко от 235 часа за една календарна година.
ал. 2. Отпускът по предходната алинея се заплаща съгласно чл. 177 и не може да се компенсира с парично обезщетение.
Ал. 3. Времето на ползуване на отпуска по ал. 1 се опре¬деля от съответния синдикален деец, за което той своевременно уведомява работодателя. Времето и продължителността на използу¬вания отпуск се отчитат в специална книга при работодателя.
Ал. 4. Отпускът по ал. 1 не може да бъде отлаган за следваща календарна година."
Параграф 88. Член 160 се изменя така: заглавие - "Непла¬тен отпуск". Съдържание:
Алинея 1 на чл. 160: "Работодателят по искане на работ¬ника или служителя може да му разреши неплатен отпуск, независи¬мо от това дали е ползувал или не платения си отпуск и незави¬симо от продължителността на трудовия му стаж.
Ал. 2. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една кален¬дарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет."
И параграф 89. В чл. 161 се правят следните изменения:
Първо, чл. 161 става ал. 1 на чл. 161, като след думата "работника" се добавя "или служителя", а накрая точката се заменя със запетая и се добавят думите: "в колективния трудов договор или споразумение между страните по трудовото правоотношение".
Второ, създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Ако друго не е уговорено в колективен трудов договор, щатните изборни синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъж¬ност. "
Дотук, защото в § 90 господин Костадинов има предложение. Моля, господин председател, да поставите на гласуване. Промените, които ви прочетох, се отнасят до думата "профсъюзни". нЗамених я със "синдикални" в изпълнение разпоредбите на Консти¬туцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Само това ли да гласуваме, господин Джеров? "Синдикалните..."?
Вие четохте измененията?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, да! Аз ги дадох. Затова само ви казвам, че направих тези промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложени¬те от Законодателната комисия текстове от § 84 до § 89 включител¬но.
Процедурен въпрос ли имате? (Обръща се към господин Васил Димитров от ПС на БСП) Заповядайте, колега.
ВАСИЛ ДИМИТРОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", от място): Предлагам да гласуваме ан блок.
ДАОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Анблок за всичките текстове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Анблок за всички текстове -да, да. Именно това.
Моля, гласувайте.
Резултатът: от общо гласували 171 народни представители, 168 са гласували за, 1 против, 2 се въздържат.
Приемат се текстовете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към § 90. Тук господин Костадинов има предложение.
Член 168 се изменя така:
Заглавие:
"Платен отпуск за две и повече живи деца"
В чл. 168, ал. 1. Работничка или служителка с 2 живи деца до 18-годишна възраст има право на 2 работни дни, а работ¬ничка или служителка с 3 и повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Ал. 2. Работничката или служителката има право да ползва отпуска по предходната алинея, включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна въз¬раст.
Ал. 3. Ал. 3. Отпускът по предходните алинеи вместо от майката, може да се ползва от бащата или от друго лице, което се грижи за децата.
Ал. 4. Ползването на отпуска по този член може да се отлага по реда на чл. 176."
Господин Костадинов прави предложение за нова пета али¬нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той ще го оттегли. ЕМИл КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Оттеглям предложе¬нието. Аз съм го направил писмено на 21 май, а то сега е отчете¬но в новата ал. 3. Така че съдържанието е решено. Оттеглям предло¬жението си. По чл. 169 - заглавието, поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма други предложения. Ако обичате да поставите на гласуване текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста на Законодателната комисия.
Резултатът: от общо гласували 160 народни представители, 159 са гласували за, няма против, 1 се въздържа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 91. В чл. 169 се правят следните изменения:
Заглавието се изменя така: "Платен учебен отпуск". Второ, в ал. 1 след думата "работници" се добавя "и служители", а думата "допълнителен" се заличава. А в точка 1, 2 и 3 предлогът "на" се заличава.
Трето, ал. 2 се изменя така.
"Отпускът по предходната алинея сеползва независимо от всички останали видове отпуски и се разрешава всяка учебна година, той може да се ползва наведнъж или на части и не се предоставя на работник или служител, който повтаря учебната година по своя вина".
Четвърто. В ал. З думата "допълнителен" се заличава. Пета точка. В изречение първо на ал. 4 след думата "работ¬ниците" се добавя "и служителите", а изречение второ се заличава.
Това е текстът на комисията. Господин Костадинов предлага заглавието да не бъде "Платен учебен отпуск", а да бъде "Платен отпуск за обучение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма ли? Няма други предложения. Господин Костадинов, поддържате ли пред¬ложението си?
Моля, гласуваме предложението на господин Костадинов за промяна на заглавието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вместо "Платен учебен от¬пуск", заглавието да бъде "Платен отпуск за обучение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Според мен по-правилно е, по-прецизно е предложението на господин Костадинов. Можем да се обединим около него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Резултатът: от общо гласували 164 народни представители, 124 са гласували за, 38 против, 2 се въздържат.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, нека да гласуваме целия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме целия текст.
Резултатът: от общо гласували 155 народни представители, 155 са гласували за, против, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 92. В ал. 1 на чл. 170 думата "допълнителен" се заличава и в ал. 1 и 2 след думата "работникът" се добавя "или служителят".
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения, моля, гласу¬вайте. Гласуваме за текста на § 92. Няма предложения, постъпили до момента.
От общо 147, за - 145, против - няма, двама се въздържат.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 93, чл. 172 се изменя така:
"Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя наведнъж или на два пъти."
Господин Костадинов предлага също така нова редакция:
"Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя по ред, договорен между него и работодателя. Ако няма друга уговорка, този отпуск се ползва наведнъж или на два пъти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения? Господин Шотлеков, ще имате ли вие?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Стига, бе! Защо така импера¬тивно?
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Нямам нищо против предложението на господин Костадинов, но то е ясно. Естествено е, че отпуск може да се ползва само по договореност между работодателя и работника. Защо да го казваме изрично?
Искам да ви кажа следното нещо: ако тези две страни не постигнат договореност, тогава естествено работодателят трябва да реши кога да даде отпуска на работника. Не може работникът да задължи работодателя да му даде отпуска, когато работникът желае. Я си представете, че всички работници от един металургичен комбинат, където има непрекъснато производство, решат да излязат от 1 юли в отпуск. Е, какво ще стане? Значи спира... Или в АЕЦ, примерно, всичките решат да излязат в отпуск по едно и също време. Е, не може да стане тази работа.
Затова ви казвам, че текстът си е написан добре. Нямам нищо против да се запише новият текст, но е излишно. Излишно е от законодателна гледна точка. Просто нарушава принципа, устано-
вен от закона. А той е винаги: работникът работи, когато се договорят. Важи това, което те са се договорили. Този принцип е установен генерално в целия кодекс. Той е принцип въобще на правото. Няма защо да го записваме тук изрично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Обременява текста. Господин Костадинов, минете на трибуната.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз не разбирам какво трябва да се аргументирам. Аз просто предлагам един текст, който не звучи така императивно. Тук ние слагаме една рамка, която не може да бъде променена, поне според мен, ако не бъде променен текстът -даваме възможност да се ползва и по друг ред, договорен между работника и работодателя. Ако не се постигне това, тогава остават два пъти. Поддържам текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Костадинов, имате ли текста пред вас?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Да, той е депозиран. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Депозиран е, добре. Моля, гласуваме за предложението на господин Костадинов. От общо 156 гласували, за - 72, против - 82, двама се въздържат.
Отхвърля се предложението на господин Костадинов. Гласуваме за § 93 така, както е предложен текстът от Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
От общо 134 народни представители, за - 113, против -1, 20 се въздържат.
Следващият текст. Моля за още малко търпение. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 94. В чл. 173 се правят следните изменения:
Първо, ал. 1 се изменя така: "Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя."
Второ, ал. 2 се изменя така: "Работодателят има право да даде платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на продължителен престой, както и при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители."
Трето, в изречение първо на ал. З след думата "работникът" се добавя "или служителят".
И четвърто, в изречение второ на ал. З думите "предприя¬тието е длъжно" се заменят с "работодателят е длъжен", а след думата "работникът" се добавя "или служителят". Няма постъпили предложения. ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Процедурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека първо да гласуваме. По този текст ли е процедурното? Имате думата, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Искам да направя едно предложение. Имам едно безпокойство, заради което ще направя процедурно предложение текстът на чл. 173 да бъде върнат в Законо¬дателната комисия.
В ал. 2 думите "продължителен престой", имам безпокойст¬вото, че могат да бъдат тълкувани погрешно, а именно и при спиране на работа поради стачка.
И понеже и по предишния текст с господин Шотлеков уста¬новихме, че някъде нещата опират до редакция, въпреки че принци¬пите ги споделяме, затова предлагам да се отложи гласуването на чл. 173 след анализ на текста "продължителен престой".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Шотлеков, имате думата. ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Има риск, според мен. Има риск. Ами, ако е продължетелен престой поради стачка? ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Каква стачка? ЕМИл КОСТАДИНОВ: Е, как каква стачка? ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Стачката не е престой. ИлИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В случая Международното бюро по труда, което е направило тази препоръка, казва дали спирането на работа в случая или престой по-точно имаме при стачка. При стачка нямаме престой. Там работата може да е спряла, но работниците, които могат да осъществяват някаква друга дейност, те си я осъществя¬ват. Ако не я осъществяват, тогава те се намират в престой и за тях важи това. Този текст може да важи за тези работници, които не стачкуват, но не за онези, които стачкуват.
Това е опасението на Международното бюро по труда. Не може при стачка някой, който стачкува, да бъде пуснат в платен отпуск. Няма как да стане тази работа. Нали разбирате?
А понятието "продължителен престой" е изяснено и в правна¬та доктрина, и в правната практика. Има решения на Върховния съд по въпроса и те са еднотипни - какво се разбира под понятието "престой". Никъде Върховният съд не е казал, че при стачка работ¬ниците, които стачкуват, могат да бъдат пуснати в платен отпуск. Такова нещо няма. То противоречи на Закона за уреждане на колек¬тивните трудови спорове. То ще се разглежда като един вид своеоб¬разен локаут, може би. Затова ви казвам, че понятието "престой" е изградено, няма спор по него. "Престой" се разбира тогава, когато поради някаква причина: няма суровина, няма материали, няма електрически ток и т.н. Това е практиката на Върховния съд и тя е постоянна в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, но ако една част не стачкува, другата част, господин Шотлеков? Обаче не могат да работят поради стачката.
ИлИАН ШОТЛЕКОВ (встрани от микрофоните): Тях могат да ги пуснат.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Има риск. Защо да бързаме да го гласуваме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нали трябва да приемем кодекса, затова.
Моля, направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията по § 94. Моля, гласувайте процедурното предло¬жение - за отлагане на разискванията по § 94.
От общо 130, за - 93, против - 32, 5 се въздържат.
Отлагат се, господин Джеров, разискванията по § 94.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай да примениме към § 95, чл. 174.
Първо, заглавието се изменя така: "Ползване на отпуск от непълнолетни и майки".
Второ, след думата "работници" се добавят "или служи¬тели", а накрая на текста, след думата "годината" се поставя запетая и се добавя "освен в случаите по ал. 2 на предходния член".
Това е предложението на комисията.
Господин Костадинов предлага друго съдържание на чл. 174, което гласи:
"Работници и служители, ненавършили 18-годишна възраст и майки с деца до 7-годишна възраст ползват годишния си платен отпуск в пожелано от тях време, освен в случаите на чл. 173, ал. 2."
Сериозно ме шокира съдържанието, правната редакция на предложената от господин Костадинов норма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Костадинов, ще оттеглите ли предложението си?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Към това, което писмено е депозирано, "същото право ползват и баща или друго лице, което се грижи за децата".
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПС на 6СП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Считам, че ще направим процедурна грешка. Ние отложихме чл. 173, а тук се позоваваме на чл. 173, ал. 2, която не е приета. Мисля, че щом отложихме едното, трябва да отложим и другото.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам същото. Защото след като не е гласуван предходният текст, не може да гласуваме текст, с който да се позовем на нещо, което не съществува-. И моля също така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, в чл. 175 пък се позоваваме на...
Моля, гласувайте за отлагане на разискванията по § 95, свързано с § 94.
От общо 122 гласували, за 103, 18 са против, 1 се въздър¬жа.
Господин Джеров, да продължаваме ли? Имаме ли възможност да приемем един текст или да прекратяваме?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Бих предложил 96, 97 и 98 да ги обсъдим заедно, защото по тях няма никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, съгласни ли сте за § 96, 97 и 98? Не са постъпили писмени предложения.
Господин Джеров, моля прочетете текста на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 96. В чл. 175 се правят следните изменения:
Първо, сегашният текст на чл. 175 става ал. 1, като след думата "работника" се добавя "или служителя", а думата "предприятието" се заменя с "работодателя".
Второ, създава се нова ал. 2 "извън случаите по предходна¬та алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъс¬ван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено".
Параграф 97. В чл. 176 се правят следните изменения:
Алинея 1 се изменя така: "Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година:
1. от работодателя, поради важни производствени причини;
2. от работника или служителя, когато ползва друг вид отпуска или по негово искане със съгласието на работодателя."
Алинея 2 се изменя така: "Когато отпускът е отложе, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година."
Алинея 3 се изменя така: "В случай, че работодателят не е разрешил ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работода¬теля писмено поне две седмици предварително."
Алинея 4 се изменя така: "Неизползваният размер на плате¬ния годишен отпуск може да се използва от работника до прекратява¬не на трудовото правоотношение с този работодател."
Параграф 98, чл. 177 се изменя така: "За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото средно дневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко десет работни дни".
До тук моля да бъдат поставени на гласуване докладваните от мен параграфи 96, 97 и 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте. Да спрем дотук с Кодекса на труда. Има няколко съобщения.
Досега са гласували 116 души, много ви моля още три гласа...
От общо 125, за са 124, против няма, 1 се въздържа.
Дотук спираме с Кодекса на труда.
Първо. Комисията по външната политика - на 8 октомври, четвъртък, от 9,30 ч. в зала "Изток".
Второ. Комисията по вероизповеданията - на 8 октомври, четвъртък, от 10 ч., в стая 554 на "Дондуков" 2.
Трето. Председателски съвет - утре, господин Виденов, от 12,30 ч. Председателски съвет в кабинета на госпожа Ботушарова.
Четвърто. Комисията по земеделието - утре от 9 ч. в зала 507 на "Дондуков" 2.
Пето. Комисията за младежта, спорта и туризма - заседание на 8 октомври от 11 ч. в кабинет 521 на "Дондуков" 2. Дневен ред: среща с председателя на Комитета по въпросите на младежта и спорта - господин Бачовски. От ръководството е съобщението.
Утре заседанието е от 15 ч. Закривам заседанието. (Звъни) (Закрито в 19 ч. и 50 м.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Снежана Ботушарова
Кадир Кадир СЕКРЕТАРИ:
Трифон Митев Илхан Мустафа