Председателствувал : Кадир Кадир
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни); Господа/има необходи¬мия кворум. Откривам заседанието.
Съгласно правилника петък по принцип е ден на парламен¬тарен контрол. Независимо от това са постъпили вчера до 18 ч. няколко искания за включване в дневния ред.
Първото предложение за включване в дневния ред е от народния представител Емилия Томова. Тя предлага на основание чл.36, ал. 3 от правилника да се включи в днешния дневен ред точка със следното съдържание: "Избор на председател на Тридесет и шестото Народно събрание". Това предложение вчера беше отхвърле¬но. Госпожа Томова, поддържате ли предложението си?
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Господин председатели, аз зная, че по принцип парламентът е решил петък да бъде ден за парламентарен контрол. Но тъй като вчерашните дебати не ме убедиха, че имаме право да спазим собствения си правилник, затова използвах правото, дадено ми от правилника, да напомня на парла¬мента, че днес би трябвало да се занимаем и с този въпрос. Смятам, че по силата на чл.57, точка 4 Вие трябва да го поставите на гласуване без обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще вземете ли отношение по предложението на госпожа Томова, господин Сугарев?
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз смятам, че ако става дума за това дали да има парламентарен контрол или да решаваме някои други въпроси, това може да се реши с вота на цялата зала. Няма нищо лошо в това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението ще бъде поставено на гласуване. Следващото предложение е от госпожа Нора Ананиева за включване в дневния ред на точка: изслушване на министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, да се проведат разисквания по хода на есенните селскостопански работи и аграрната реформа. Това предложение е съобщено в пленарното заседание на 7 октомври и е отклонено, тъй като сега не са приети процедурни правила за изслушване на министри. Поради това няма да се подлага на гласуване. Моля всички народни представители да заемат местата си в залата.
Междувременно има новопостъпили две питания след 2 октом¬ври 1992 г. Първото питане е от народния представител Методи Ташев към министъра на образованието и науката Николай Вади^ев относно законовите основания за прекратяване на трудовия договор с директор на училище от гр.Казанлък.
Второто питане - това са за следващата седмица - е от народните представители господата Любомир Начев и Фидел Косев към министъра на вътрешните работи господин Йордан Соколов относно уволнение на служител в Министерство на вътрешните работи.
Моля народните представители да влязат в залата. Ще гласуваме предложението на госпожа Емилия Томова. Може би ще го отклоните?
ЕМИЛИЯ ТОМОВА: (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Да се включи в дневния ред след парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Първо ще се реши дали да се включи в дневния ред.
ЧАВДАР КЮРАНОВ(ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Уважаеми господин предсе¬дателствуващ, уважаеми колеги! Починал е видният политически и обществен деец Вили Бранд, дългогодишен председател на социа-
8 2.2

ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин предсе¬дателствуващ, уважаеми господин министър-председател! След близо 2-годишно замразяване на взаимоотношенията между България и Русия, подписаният през месец август от президентите на двете страни българо-руски договор бе крачка в развитието на двустран¬ните отношения, изграждащи се на нова демократична равноправна и взаимноизгодна основа. Той бе добър шанс за запазване на огромните руски пазари, на източниците за енергия и суровини, за уреждане на платежните проблеми.
Както много пъти, така и миналия петък, §ие заявихте, че няма пречка за да се развиват българо-руските отношения. Същевременно със своите действия и поведение, правителството спъва този процес. Правят се опити за изкуствено идеологизиране на бьлгаро-руските отношения и едва ли не за превръщането им във фактор на вътрешните борби. В кампанията срещу президента, като важен ко? се включва тълкуването, че същият е нарушавал Конституцията, защото е подписвал международни договори, в това число и този с Русия, а самият договор се подлага на съмне¬ние и се утвърждава в общественото съзнание грешна представа за него. Забавя се изкуствено и неговото ратифициране.
Как да се обясни и фактът, че правителството на Република България утвърди проект на закон за прекратяване, пререгистри¬ране и предаване на държавата от 1 януари 1993 г. на имуществото на някои обществени сдружения с нестопанска цел, между които е и бившият Общонароден комитет за българо-съветска дружба? От 2 години Общонароден комитет за българо-съветска дружба в нашата страна няма, господин министър-председател. Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, правоприемник на неговите пасиви и активи е регистрирана на 24 април 1991 г. от Софийския градски съд, като независимо доброволно обществено сдружение, изградено на широка демократична основа от представи¬тели на всички политически сили, в това число и СДС, на неполити-чески организации и сдружение и обединява над 500 дружества. Тя е наследник и на безкористната дейност на дружествата за приятелство със СССР, създадени преди повече от 60 години
и незабранявани и по време на фашистката власт у нас. Федерацията е на пълна самоиздръжка и не получава средства от държавния бюджет. Основен източник за финансово осигуряване на дейността й е стопанисването на сградата на бул. "Евлоги Георгиев" 4. Тази сграда е собственост на руската държава и не може да бъде изземвана. Подарена е целево за нуждите на нашето движение и предадена от посолството на СССР в България безвъзмездно за ползване именно в интерес на българо-съветската дружба с акт от 21 януари 1963 г. Спазвайки волята на дарителя, Федера¬цията за приятелство с народите на Русия и ОНД ползват сграда¬та като база за развитие на многостранна дейност, насочена към разширяване на връзките с народите на Русия и ОНД.
Как, господин министър-председател, могат да се оценят българо-руските отношения при това нелицеприятно, недружелюбно отношение от страна на правителството към Русия, което за съжа¬ление се раздухва и от някои масмедии?
Как мислите ще се възприеме всичко това от руското правителство и президента на Русия? Какво доверие могат да имат към нас икономическите им структури? Кога най-после ще се внесе в Народното събрание за ратифициране българо-руския договор?
С пропагандни ефекти и изявления за отношението ви към Русия няма да се решат тези остри за нашата страна пробле¬ми. Какви мерки ще предприемете за анулиране на този срамен за страната ни акт, известен под името "проектозакон -Лучников" и изключването от него на Федерацията за приятелство с народите на Русия -и ОНД, с което ще отстраните една неправда, незачитане волята на дарителя и посегателство върху човешките права на широки кръгове от обществото ни да се сдружават за приятелство с други народи.
Аз все пак вярвам в благоразумието на демократично избраните ни парламент и правителство.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Има думата за отговор министър-председателят на Република България господин Филип Димитров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕ-Л ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че сме изправени пред типичен случай, когато много пате-
^
тично разглеждаме въпрос, който не/заслужава такава патетика.
Уважаеми господин народен представители Захариев, искам да ой обърна внимание, че винаги, и ние имаме доста исторически опит в това отношение, винаги е много трудно да се отстоява тезата, че едно нещо хем е нещо ново, хем е нещо старо. Вашето дружество, което дай боже наистина да се окаже в бъдеще...(Репли¬ка от опозицията: Не дружество, а федерация). Добре, вашата федерация, която дай боже в бъдеще наистина да се окаже една федерация, която ратува за развитието на отношенията между България и Русия и то между демократична България , господин Захариев, и демократична Русия, дай боже то да има възможността средствата и всичко каквото му се пада за да се развива добре. Моментът обаче,, в който вие заставате тук пред нас и тържествено ни съобщавате, че то е приемник на Комитета за българо-съветска дружба, вие се поставяте в едно малко неблагоприятно положение. Ние започваме да ви гледаме с не най-доброто си око, защото вие се афиширате тук като един човек, който е продължител на традиция, която по данните, с които разполагам, не харесва нито на българите в България, нито на руснаците в Русия. (Ръко¬пляскане от СДС).
Аз разбирам колко е трудно вашето положение дотолкова, доколкото вие хем се опитвате да формулирате една такава "нова" федерация, дано да стане нова наистина, хем искате да направите всичко възможно, за да може тя да си опази имуществото. Ние обаче искаме да ви помогнем. И така, както помогнахме на вашата опозиционна партия да снеме от себе си онова бреме, което винаги поставяше под съмнение изявленията на вашите лидери, че сте били нещо ново, а именно имуществото на Българската комунисти¬ческа партия. Така оставете ни да помогнем и вам, като снемем от вашите плещи бремето на онова, което е било имущество на Комитета за българо-съветска дружба. (Реплики от опозицията и ръкопляскания от блока на СДС). Това би трябвало да ви помогне. Ето вие виждате, че в последно време нашето и на всички отноше¬ние към вашата партия започва да става все по-позитивно и
по-позитивно. И това се дължи на факта, че отървана от толкова
много бокаи, които я връзват за нейното минало, тя току-виж проходила в бъдещето. Нека, дай боже, това да се случи и с вас.
Що се отнася до вашата тревога, която е пространно изложена във вашия въпрос и в която се развиват две групи съобра¬жения. Едната група съображения е свързана с това, че нашите отношения с Русия не се развивали добре, а другата група съобра¬жения е свързана с това, че те са персонифицирани по някакъв начин и че за тези отношения вие виждате заплаха, понеже имало дискусии с господин президента и видите ли те поставяли под съмнение договора с Русия.
Искам по втория въпрос много бързо да ви успокоя. Диску¬сии в това отношение може да има, но що се отнася до позицията на Съюза на демократическите сили като политическа сила, предста¬вена в парламента и на правителството на България, като орган, който определя съдържанието на един такъв договор, вие можете да бъдете спокойни както по отношение на парламентарната група, така и по отношение на правителството, защото те са се ангажира¬ли достатъчно категорично с този договор. А аз, като министър-председател на тази държава, съм присъствал на неговото подпис¬ване. Така че, бъдете напълно спокоен в това отношение, догово¬рът няма да бъде засегнат.
Реплика от опозицията: Кога ще го ратифицираме?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ами ще го ратифи¬цирате тогава, когато той влезе във вашата зала. Искам да ви кажа, че аз съм действително много притеснен от начина, по който вървят нещата, защото изпитвам силен страх от това, че към 1 януари пакетът от данъчни закони няма да бъде гласуван. А това ще означава, че данъчната реформа в България ще трябва да бъде отложена. (Реплики от опозицията: Защо?) Надявам се, вие да успеете било по пътя на извънредните заседания, било по друг начин, да намерите способите за да решите този въпрос. Защото този въпрос не е мой въпрос, той не е в известен смисъл и ваш само въпрос, той е въпрос на България. (Ръкопляскания от СДС).
Що се отнася до договора, за който става дума, той е предоставен за ратификация и се надявам, че това ще стане.
Предполагам, че едва ли имате основание да се съмнявате в наме¬рението същият да бъде ратифициран.
Що се отнася до другия въпрос, въпросът за отношенията между България и Русия, аз няма да се спирам на него, понеже виждам, че вашата страна от залата очевидно не проявява голям интерес, пък все пак от вас идва питането, толкова повече че предишния път, когато застанах пред вас миналия петък, отново
Г--Н „ ,-,
имах възможността да отговарям на въпрос на^ Велко Вълканов за това какви са отношенията между България и Русия. Вие сигурно сте разбрали, че те са добри, сигурно сте го прочели и в руските вестници, сигурно сте го чулият руските представители тук. Вие в крайна сметка по професия, както разбирам, би трябвало да сте в течение на тези неща.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС). ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин министър-председател.
Обръщам внимание на колегите - заявявате доволни ли сте или не. (Шум в залата).
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): (Излизането му на трибуна¬та се придружава с възгласи от СДС: "КГБ! КГБ! КГБ!")
Господа, малко по-силно викайте, за да ви чуе целият български народ! Малко по силно викайте! Много се радвам за вашите агитки, защото те демонстрират реално кой управлява днес в България и накъде тласка тази страна. И компетентността на определени хора.
Уважаеми господин министър-председателю, когато Вие полагахте клетва, аз заявих тук, в тази зала, че вярвам на човека Филип Димитров, но не вярвам на политика и министър-председа-теля или по-точно имам сериозни съмнения. Днес мога да ви заявя, че моите съмнения се оправдаха^ въпреки месианския блясък във вашите очи.
Второто нещо, мога да заявя, че все по-малко вярвам и на човека Филип Димитров поради това, че демагогията взема връх над него.
И трето, все по-малко вярвам на юриста Филип Димитров, който не обели и дума как може да бъде национализирана чужда собственост и да говори за дружба и приятелство. Благодаря Ви, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Господин Захариев, много Ви моля, нарушавате правилника!
Има думата Коста Караиванов да развие актуалния си въп¬рос. Много ви моля за тишина в залата! Доста са въпросите -да можем да ги приключим днес.
КОСТА КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Коста Караиванов, Българска социалистическа партия, 1?. Пловдивски избирателен район.
Господин министър-председател, с постановление на Минис¬терския съвет № 129 от 1991 г. и 133 от 1992 г. се урежда начи¬нът за определяне на работната заплата на организациите на бюд¬жетна издръжка. В тези документи никъде не се споменава поли¬тическата принадлежност като критерий за определяне на заплатите.
Обаче кметът на Асеновградска община, господин Симеон Тодоринов, има собствено мнение по въпроса. При събиране на данните за определяне на заплатите на служителите в общината той изисква информация и за политическата им принадлежност в
отделна графа. Без да извърши договаряне с профсъюзите и без сключен колективен трудов договор, в нарушение на чл. З на По¬становление 133 от 1992 г. на Министерския съвет господин Тодо-ринов определя заплати за второто полугодие на 1992 г. на слу¬жителите от общинската администрация и кметските администрации, ръководейки се много повече от политическите си пристрастия, отколкото от нормативните изисквания.
За заместник-кмета и секретаря на общината при фиксирана начална заплата от 1870 лв. (това е в заповед 115 на Минис¬терството на труда и социалните грижи и Министерството на фи¬нансите) кметът определя заплати съответно 3995 лв. и 3760 лв. или 113,6 и 101,1 на сто над началната заплата. И двамата са членове на СДС. За началниците на управления, всички от СДС, при фиксирана начална заплата от 1700 лв. кметът определя зап¬лати по 3400 лв. или 100 на сто над началните заплати. От три¬мата главни специалисти по икономическо развитие на члена на БСП кметът определя заплата 2100 лв., а на останалите двама, които са новоназначени от него, по 2280 лв., макар и тримата да са с висше образование и еднаква квалификация. От тримата главни специалисти по земеделието на двамата, които са членове на БСП, кметът определя заплата от 2180 лв., а на третия, ново¬назначен от него - 2800 лв. Или разлика от 720 лв., макар и тримата да са с висше образование и с еднаква квалификация. Измежду изпълняващите длъжността "специалист" в общината най-висока е естествено заплатата на секретаря на Общинския коор¬динационен съвет на СДС - 2100 лв., като най-ниската заплата за такъв специалист в общината е 1400 лв.
Още по-фрапиращо е положението със заплатите на кмето¬вете и специалистите в кметствата. Грубо са нарушени изисква¬нията на нормативните актове. Тук подходът е откровено поли¬тически. Определените от общинския кмет заплати на кметовете на населени места са от 49,7 на сто до 87,2 на сто над фикси¬раната начална заплата. На кметовете на 9 села обаче е опре¬делена от господин Тодоринов минималната възможна заплата
1530 лв. Осем от тези кметове са издигнати с листата на Българ¬ската социалистическа партия и един с листата на Движението за права и свободи.
Във всички тези се-ла на назначените от самия общински кмет специалисти по административно обслужване, той определя заплати с от 120 до 220 лв. по-високи от заплатите на кметове¬те, техни преки началници.
На среща с общински съветници господин Тодоринов обяс¬нява това така: "Аз назначавам специалистите в кметствата да провеждат моята политика и трябва да им дам колкото трябва." Съветниците-социалисти в Общинския съвет - Асеновград, след безуспешни разговори с кмета поставиха този въпрос на засе¬дание на Общинския съвет, на което присъствувах лично. Там когато кметът от Движението за права и свободи от с. Стоево се опита да обясни защо и на него е дадена тази минимална заплата, гос¬подин кметът извади отнякъде ксерокопие на неговата членска карта, за да докаже, че той е бил член на Българската комунис¬тическа партия и може би затова да обясни минималната му заплата.
Изпратен е сигнал и до областния управител, но всички досегашни действия са оставени без резултат.
Моите въпроси, господин министър-председател, са след¬ните:
Какви мерки ще вземете, за да преустановите нарушенията на нормативните актове на Министерския съвет от кмета на Асе-новградска община?
И вторият ми въпрос: смятате ли, че раздаването на пос¬тове и високи заплати в общинските администрации и кметствата може да бъде награда за минали и настоящи заслуги към Съюза на демократичните сили или която и да било друга политическа сила?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Господин минис¬тър-председател имате думата.
МИНИСТЬР-ПРЕДСЕДАТЕл ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както стана ясно и от думите на господин Караиванов, е доста трудно в този конкретен случай да се посочат нарушения на бук¬вата на закона. Интерпретацията на господин Караиванов е, че тези размери на заплащания, като той изрично посочи, че те са в рамките на допустимото от закона, -но са в някои случаи опре¬деляни минимални, а в други случаи - значително над минимума, неговата интерпретация е, че определянето на заплатите по този
начин се дължи на партийната принадлежност.
С дата 8 октомври 1992 г. аз съм получил един факс от господин Тодоринов, който е кмета на селището, на общината, и който е изпратил своите доводи. Неговите доводи са свързани с това, че критерият за него винаги е бил кой как си върши рабо¬тата. И дава следните примери. Вижте какви примери дава. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, слушайте отговора на въпроса ви.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Той казва, че кме¬тът на с. Конуш, например, е извършвал (чуйте за какво става дума, може би вие ще бъдете доволни от това, което ще ви кажа) открита политическа агитация и натиск в противодействие с онова, което кметът счита, че представлява държавната политика на Бъл¬гария, а именно действията, свързани с връщането на земята, действията, свързани с отстояването на демократични институ¬ции и пр. За с. Ефтимово, т.е. за с.П.Ефтимово се говори, че имало периоди, когато кметът удря ключа на кметството и упорито го няма и няма. В този момент хората имат някакви нужди, които по преценка на кмета на общината са накърнени, може би даже преднамерено.
С други думи, не се спори по отношение на това, че тези лица, които са получили по-ниски заплати са предимно представи¬тели на опозицията в страната.
Това, за което се спори в момента, е дали те осъществяват своята политическа функция, защото кметът все пак е една политиче¬ска фигура, дали те осъществяват своята политическа функция по един допустимо шшаициинен начин, или те надхвърлят рамките на допустимото и с това пречат на реалното осъществяване на задачи¬те, които са поставени пред тях.
Както вече цитирах, този отговор е пристигнал при мен на 8, т.е., вчера, и това, което аз мога да направя естествено, е да продължа тази проверка, т.е., да се види дали господата, които са били бивши членове на Българската комунистическа партия, са получили по-ниски заплати за това, защото са били членове на Комунистическата партия, или са получили по-ниски заплати за това, защото преднамерено или без да искат лошо вършат работата, която им е възложена. Вие сами разбирате, че ако се получи такова шокиращо съвпадение между членство в една политическа сила и лошо вършене на работата, ние би трябвало да направим едни много застрашителни изводи. Ние би трябвало да стигнем до извода, че едва ли не тази политическа сила кара своите членове да не си вършат работата и да саботират това, което има да става в държава¬та. Разберете, че е изключително трудно да се направи с- един замах подобно заключение.
Ето защо това, което аз мога да поема като ангажимент пред вас, дами и господа, е, че ще разговарям лично със споменатия кмет, ще прегледам всички данни, които са събрани от него, и ще видя има ли някакво основание да се твърди, че действително има такова пълно съвпадение. Ако това съвпадение е пълно, изводите, разбира се, могат да бъдат само два - или че кметът е проявил политическа пристрасти^, или че хората, които са партийно обвързани с опозицията, са си поставили за цел да не си вършат работата.
Аз ви обещавам да ви отговоря кое от двете ще се окаже вярно.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин министър-председател.
Имате думата, господин Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър-председател, аз се радвам, че зие обещавате, че ще извършите проверка. И тъй като аз съм подробно запознат с всички данни, не се съмнявам какви ще бъдат резултатите от тази проверка. Но аз не мога да бъда доволен от Вашия отговор, че тъй като формално нямало някакво нарушение на закона, тези заплати и проявяването на подобни политически пристрастия са нещо нормално. Защото Вие сте юрист, господин министър-председателю, и знаете, че основен принцип в административното право е принципът на йерархичната съподчиненост. Не може в едно кметство да се дава на специалиста по административно обслужване по-висока заплата от заплатата на кмета. И всички тези неща трябва, според мен, задълбочено да се разгледат, защото това не е изолиран случай - случаят в Асеновградската община. Така е на много места. Твърде бързо новата власт се научи да използва постулати и различни принципи, които бяха използвани, и, които бяха точно от Съюза на демократичните сили...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Караиванов, много Ви моля! Вие сте юрист.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ: Разбирам би, господин председател. Аз не съм доволен от отговора на министър-председателя и се надявам че след проверката тези нарушения ще бъдат поправени. Защото тук има нарушение на постановление на Министерския съвет. Тези заплати са дадени без договаряне с профсъюзите и без сключване на колективен трудов договор. По това Вие нищо не казвате, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря &и. Ще ви кажа Другия път.
Господин Христо Марков има думата да развие въпроса си към господин министър-председателя.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС); Благодаря ви, господин председател». Аз не съм член на Комисията по националната сигурност и тъй като по принцип съм любопитен човек, искам да задам актуален въпрос към господин министър-председателя във връзка с някои странни неща, по-скоро странни изявления от страна на господин Бригадир Аспарухов. Неотдавна директорът на същата Национална разузнавателна
служба по време на пресконференция, мисля, че беше на 18 септември, в Софияпрес пред журналисти, след като спомена за някакъв танков юмрук и затова, че работи за интересите на тази държава, каза буквално следното: "Нямаме никакво намерение да скриваме формация, дори тази, която се отнася за личности, близки до правителството на държавата или на която и да било друга държавна институция. Не визирам министри от правителството на България, но визирам съветници в това правителство. Разполагаме с данни, сиреч Национал¬ната разузнавателна служба, те са достоверни, ще бъдат съобщени на президента и на министър-председателя за вземане на отношение за забъркването на един от съветниците в оръжеен бизнес, (смях - чета буквално), името му няма да кажа сега. (Отново смях и реплики от страна на журналистите)"
Пак повтарям, това са думи на господин Аспарухов, казани на пресконференция пред средствата за масова информация.
След това същият господин Аспарухов спомена горе-долу същите думи и в предаването "Панорама".
Аз съм удивен от думите на господин Аспарухов, особено след неколкократно проведените разговори с него в Комисията по национална сигурност и изявленията му след това, включително и по Българска национална телевизия.
И тъй като не съм член, както споменах, на Комисията по национална сигурност, аз искам да науча от нашия министър-председател смята ли той за законосъобразно поведението на директо¬ра на Националната разузнавателна служба Бригадир Аспарухов и представлява ли според него това нарушение на преките му служебни задължения- и ненакърни ли според министър-председателя с това си поведение господин Аспарухов в частност националната сигурност на страната?
Задавам този въпрос към господин Димитров, тъй като нямам възможност да го задам на господин президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Марков.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вие вероятно знаете, че вчера аз внесох от името на Министерския съвет искане да бъде свикано заседание на парламента. Вие ще
решите открито или закрито, вие ще решите извънредно или редовно, мисля, че извънредно то ще ви помогне по-добре в спазването на графика за другите ви задачи, за да бъдат разгледани няколко въпроса.
Първо, поведението на Националната разузнавателна служба и в частност на нейния шеф-генерал Аспарухов, включително и по повод на случката, за която става дума.
На второ място, конституционните импликации, които произти¬чат от това и са свързани с въпроси, засягащи прерогативите на отделните власти в страната, респективно на отделните институции, като очевидно, доколкото тази служба е подчинена на господин президента, тук ще трябва да стане дума и за съотношенията на прерогативите между президента и останалите институции в страната.
Ето защо аз не бих могъл или по-скоро не би следвало, освен ако вие не настоите, да развия един подробен отговор във формата на един подробен анализ на това, за което става дума. Защото, когато говорим за поведението на генерал Аспарухов, аз вероятно бих говорил за много неща извън споменатия случай. Това, което обаче се смятам за задължен да ви отговоря, е нещо, което умело, като че ли се отклонява в една голяма част от средствата за масова информация. Трябва да призная, че аз дори бях леко озадачен от решението, което е взела Комисията по национална сигурност. Не че в него има нещо недостоверно, но, виждате ли, ако трябва да обсъждаме поведението на някои от онези нацистки доктори, които са правили експериментални операции върху живи хора, вероятно не би било недопустимо, но сигурно би било твърде маловажно да се констатира, че извършвайки тези операции, те са действали като добри хирурзи, правилно са отворили и зашили пациента, но след това ^й стигнем до извода, че тяхната цел е била антихуманна и в нарушение на стандартите на професията и принципите на хуманността. Нещо подобно се получи и с тази конста¬тация.
Мен лично ме интересуват резултатите от дейността на една такава служба и аз съм последният човек, който би се впуснал в детайлите на нейната оперативна дейност или в уменията на нейните служители. Аз съм убеден, че в България има достатъчно много достойни мъже и жени, които могат да вършат една такава работа
по начин професионален и да си гледат работата, стига, разбира се, да Кискат. Надявам с'е, че ЪО искат.
Това, за което става въпрос, е нещо друго. И мисля, че ако не назовем нещата най-пос-ле ясно и с истинските им имена, ние ще продължаваме да се блъскаме в една и съща бъркотия.
Явява се едно лице, което б^висш държавен служител. То твърди, че се явява с някаква информация. После се извинява за тази информация и казва, че бил направил гаф. Но този така наречен гаф по думите на ген. Аспарухов не е просто гаф, то е едно явяване пред българските национални медии, за да заяви там и то в контекста на ситуация, когато се обсъждат разни случ¬ки, при които правителството е взело мерки или е поискало да се вземат мерки срещу незаконни действия и в този контекст ген. Аспарухов излиза и казва: "А, вижте, чакайте сега, това прави¬телство - то не е много стока. Ние нищо няма да крием, никаква информация. И няма да крием тази информация не по отношение на такива, които били извършили незаконни действия". Той не се сеща да спомене за това. "И не по отношение на хора, които не е ясно защо и какви ангажименти са поемали" и т.н. Не, за тях той не говори. Той казва: "Ние ще .кажем всякаква информация дори и по отношение на хора, които са близки до..." - До кого, дами и господа? До правителството на България!
И какво представлява това? Това представлява неговата категорична информация, от която той се отказва със своите изви¬нения, че имало лице, което било забъркано (обърнете внимание) в оръжеен бизнес. И най-накрая ген. Аспарухов се изправя и казва:
"Ето на, защото някои хора играят по максимата крадците викат "Дръжте крадеца!".
Дами и господа, ако вие не разбирате, ако на вас не ви е ясно, че това е открито преднамерено и целенасочено изявле¬ние, което има за цел да създаде у масовата публика лъжливото впечатление, че българското правителство тогава, когато преслед¬ва незаконни действия всъщност също било забъркано в такива и че българското правителство тогава, когато наистина вика "Дръж¬те крадците!", защото крадци има и вие го знаете много добре -било в ролята и то на крадец. Това, ако не го разбирате, просто няма за какво да си говорим.
Та с това свое действие шефът на споменатата служба е хвърлил ръкавица не, а по мое мнение забил острие в гърба на правителството.
Разбира се, аз се надявам, че комбинацията от събития в тази държава е случайна. Аз съм убеден обаче, че дори и слу¬чайно да е бил инспириран господин ген. Аспарухов от изявления, идващи от различни институции, включително и от страна на пре¬зидента, че държавата затъвала, че политиката на правителството била гибелна, че България била застрашена от събитията, които стават в нейните западни съседки и пр., дори и случайно да е бил инспириран от тези думи на господин президентът, ген. Аспа¬рухов носи отговорността за своите дейсятвия и ако той се вдъх¬новява от разговорите между институциите, не е негова работа да си изразява вдъхновението пред средствата за масова инфор¬мация. (Ръкопляскания от СДС) Защото един шеф на разузнаването, който се вдъхновява лесно и отива пред медиите, за да разказва неща - хептен пък и тогава, когато след това ще трябва "да се
1Д-Г^/
извинява-^- един такъв шеф на тайните служби не е никакъв шеф на тайните служби, дами и господа! Това е поредната проява или на крайно груба инфантилност, която започна да става много честа в тази страна или на преднамерено желание вече не само да се злепостави правителството, защото това личеше и без друго... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... А да се стигне до нещо повече, т.е. до очевиден антиправителствен резултат. Така аз оценявам, господин Марков, поведението на ген. Аспарухов. Ето защо аз считам, че действително е необходимо, когато вие взимате решение във връзка с искането, направено от Министерския съвет, да обмислите сериозно въпроса за необходимостта от една такава сесия на парламента, тъй като ние рискуваме да се изпра¬вим в една ситуация, в която може - било поради такива вне¬запни вдъхновения, било поради нещо друго - ние да започнем да действуваме по начин, противоречащ на Конституцията, на зако¬ните на тази страна и на принципите за разделение на властите.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: .Благодаря на господин минис¬тър-председа те ля.
(Мирослав Дърмов иска думата за процедура)
Господин Марков има думата.
Думата се иска седнал от мястото и с вдигане на ръка, господин Дърмов. Ще Ви дам думата, когато седнете и вдигнете ръка.
Господин Марков, имате думата.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Аз благодаря на господин премиера. Той спомена, че е възможно тази комбинация от събития да бъде случайна.
Комбинация и във футбола, и в политиката случайна няма! Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. (Ръкопляска¬ния от СДС)
Искате думата по процедурен въпрос? Господин Дърмов, чл. 39 е ясен. Много Ви моля да не е някоя друга процедура Ва¬шата! . . .
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Мирослав Дърмов, обединени политически клубове "Екогласност" и "Конституционни права и свободи".
Искам да изразя моето възмущение, че се използува трибу¬ната на парламента...
ПРЕДСЕДАТЕЛ К^ДИР КАДИР; Много Ви моля! Отнемам Ви ду¬мата! Отнемам Ви думата!... Много Ви моля. (Шум на недоволство от опозицията, Мирослав Дърмов продължава да говори на изключени микрфони)
Следващият въпрос е отправен от народния представител Едвин Сугарев. Темата е подобна, само че за Генералния щаб. Господин Сугарев, имате думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер!
Скоро в печата бяха изнесени сведения, че точно в разгара на транспортната стачка началникът на президентския кабинет господин Алексей Алексеев се обадил в Министерството на отбра¬ната с твърдението, че има достоверна информация за нападение на сили на ЗЕС и НАТО в бивша Югославия. Същият е упражнил, според тези сведения в печата, натиск върху висши офицери от Генералния щаб с искане да бъде въведена всеобща или частична мобилизация.
Моля Ви, господин премиер, да отговорите на ' въпроса какъв е бил източникът на тази достоверна информация, бил ли
Ж^РЙй/ЗиТ^/^
сте уведомен Вие и господин президентът'^/от / господин Алексиев за неговите намерения да предизвика мобилизация и могат ли според Вас да се тълкуват неговите действия в това отношение като опит за дестабилизация на политическата обстановка в страната? ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин министьр-председател, имате думата. МИНИСТЬР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Искам да започна с нещо, което считам, че е най-важното. Правителството на България е на мястото си и независимо от това в какви каши може да се прави опит да бъде вкарано или да се случва да рискува да попадне то до този момент, надявам се и в бъдеще държи, така да се каже, управлението на колата на Бъл¬гария и няма намерение да го загубва преди, в съответствие с Конституцията и законите на страната, да е станало необходимо да го предаде в цялост на тези, които ще дойдат след него.
РЕПЛИКА . ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Блажени са верующите! Давай на¬татък!
МИНИСТЬР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Казвам това, за да бъде ясно, че една голяма част от нещата, които евентуално биха могли да бъдат рискови за правителството, са неща, които то овладява.
Вие вероятно помните, че когато излязоха за първи път тези материали в пресата, аз реагирах. И реагирах за/това, защото напоследък привикнах чрез средствата за масова информация -било от журналисти, било от представители на институции, вне¬запно да се случва така, че някакво събитие или действие, което примерно е било насочено срещу мен или срещу правителството, след това изведнъж да се припише на сметката на правителството. Реагирах, защото не бих се учудил, ако два дни по-кьсно в някой вестник се беше появило съобщение за това какво е искало да
направи българското правителство по време на стачката.
& б-Прочее, тъкмо това беше и главното ми притиснения в
този момент. Защото когато се събра информацията в онзи петък след обяд, аз си дадох сметка, че от цялата тази история (възможно е да е резултат на глупост), но от цялата тази история би могло да излезе един великолепен казус за медиите, който да бъде изпол¬зван срещу правителството. И затова аз събрах тогава представи¬телите на съответните институции - на армията, на националната енергетична компания, тъй като и тя се оказа свързана с това, и се опитах да им обясня (и те, мисля, че ме разбраха много добре, когато си тръгваха) просто до каква степен трябва наистина да бъдем внимателни и бдителни. Защото, ако не дай боже изтървем контрола над нещата, би могло да има тъкмо такива рискове -рискове от създаването било по силата на някакъв предварителен сценарий, било постфактум, но винаги би се намерил човек, който постфактум дори да създаде един великолепен сценарий, за да може с него да дестабилизира правителството.
Тоест, проблемът за мен е преди всичко свързан с това, че като че ли в момента много хора работят в тази страна, за да могат да произведат "информация'^ която да бъде използвана срещу правителството. Обяснението за това вероятно се корени във факта, че по други начини стана ясно, че не е толкова лесно
това правителство да бъде свалено. И затова вероятно на някои
е-хора им е необходимо първо да го видят дискредитирано и едва
тогава да го свалят. Но ние сме се разбрали неведнъж, че^ако изхождаме от демократичните принципи, не в тази зала и не в институциите на България са онези, които имат голямата сметка да свалят това правителство, нали?
Та, за да се върнем към конкретния случай, източникът на тази т.нар. "информация" е повече от комичен. Оказа се, че служител в Националната електрическа компания е констатирал на базата на неща, които бил чул по радиото, че е възможно да възникне заплаха от военни действия на Балканския полуостров, която да постави под угроза Козлодуй, и е изпратил съобщение в този смисъл за привеждане в действие на съответните планове.
Реакцията на господин началника на Кабинета на господин президента, който тогава отсъствуваше (имам предвид господин президентът тогава отсъствуваше от София), остави у мен впечатле¬нието, че той вероятно ползва някаква свръхсекретна информация, която би могла, за да не ми се съобщава по телефона, тъй като ние говорихме по телефона, би могла да има два разумни източника:
или, примерно, съобщение на друг държавен глава или, да речем, данни на разузнавателните служби.
Но тъй или иначе смисълът на цялата тази история беше, че би следвало да се въведе в действие един план, който е свързан с дейността на органите и силите при възникване на обща радиа¬ционна авария в АЕЦ - Козлодуй. Това е един план, който сам по себе си е авариен план. При него нещата са разчетени до мину¬ти. Най-дьлгият интервал, който е посочен в него, е... В смисъл има и неща, които са за часове наистина, поправям се. Но, така, много често интервалът е какво се прави на първите 10 минути, 15, 30, 4", 60, два часа, три часа, пет часа и т.н. Това е свър¬зано с ангажиране, първо, на всичките структури на Гражданската защита, след това включване в действие на определени технически средства, ангажиране на определени формирования, на армията, на Министерството на вътрешните работи, на Строителните войски и вече други министерства и пр., които нас не ни засягат в този случай, технически средства, включително транспортни, действия, свързани с евентуална евакуация на населението и пр. Ситуация, която, както сами разбирате, ако, не дай боже, би влязла в дейст¬вие, би предизвикала едно нещо - социална суматоха. И вие вероятно сте пределно наясно, че би било 'много трудно след това да се обяснява, че правителството не е искало да използва в усло¬вията на една транспортна стачка, в момента, в който тече някакъв
митинг на някакъв площад в София, за който се говори, че има опасност да стане драматичен, в този момент да използва някакви особени средства, за да може да надхвърли своите конститу¬ционни прерогативи.
И аз трябва да призная, че ако всичко това беше тръгнало по този начин, вероятно щях да имам много големи затруднения какво да ви отговоря, когато ме питате за мотивите на една такава дейност на правителството. Слава Богу, до такова нещо не се стигна. Аз имах възможността да обясня, че въпреки представя¬нето на тази информация като много достоверна, решенията, които бяха взети в Щаба, в които аз също осъществих известна скромна намеса, бяха решения, които достигнаха до една ниска степен на ангажиране на съответните структури така, щото не се полу-чи никакъв повод за публичен скандал или суматоха. Имаше, струва ми се, само едно-две съобщения в медиите. И даже бях обвинен неотдавна, че съм представил като рутинни тези действия. Те, разбира се, са рутинни тогава, когато има сигнал за някаква опасност. По-интересното беше обаче, че този сигнал, пак повта¬рям, произхождаше от един служител, естествено загубил своята работа след това, в Националната електрическа компания, който беше осъществен като недостатъчно стабилен от страна на някои негови шефове, но който така или иначе сигнал беше достатъчен, за да ангажира активността на споменатия началник кабинет на господин президента и на представители на Генералния щаб.
Пак повтарям, аз не отправям в този случай обвинение в преднамереност или желание да се постигне тъкмо този резул-гат. Възможно е, и аз го заявих и пред медиите, това да е резул¬тат от нещо, което аз си позволих тогава да нарека с малко силна дума. "Чудовищна глупост" казах тогава. Давам си сметка, че може би това не е най-учтивата формула, но действително ситуация¬та би могла да бъде тъкмо от тази гледна точка, от гледна точка на представянето на нещата пред публиката, много застрашителна за правителството.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър-председател. Господин Сугарев, имате думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин премиер, аз съм доволен от Вашия отговор. Очевидно е, че действията на господин Алексиев са били или инфантилни, или провокативни. Да се надяваме, че независимо какъв е случаят, президентът ще прецени какви служители държи в своя кабинет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Последно питане към министър-председателя от господин Методи Ташев във връзка с провеждане на частични избори.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БУ1П, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НУ1П "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателству¬ващ, господин министър-председателю, благодарение на 5ас и ^ вашето правителство, благодарение на §ас и на вашата партия, България има основание от една година да се нарича нормална.
Затова с особена тревога съм се отнасят към ненормални явления в нашия живот.
Считам за нормално, първо, че стабилността в една страна се осигурява, когато се изпълняват законите.
На 15 юли в общината на гр. Казанлък са приети оставки¬те на кметовете в с. Енина и в с. Копринка. На 15 август срокът изтича и нормално би било, да не кажа задължително, да се насро¬чат нови частични избори.
Въпреки сигналите към общинската избирателна комисия - отговор няма. Аз считам това занбиормално. Обръщат се към кмета на Казанлък - и той не отговаря. И това, мисля, ще се съгласите и бие, е ненормално. Обръщат се към областния управи¬тел и към Централната избирателна комисия и тогава се насрочва разговор, от който не става ясно кога ще бъдат насрочени частич¬ните избори. И това считам за ненормално.
Моите тревоги обаче са били напразни, господин министър-председателю. Аз от вчерашния още един прекрасен ден за българ¬ската демокрация съм утешен. Щом като едно Народно събрание отлага за неопределено време избирането на председател на Народ¬ното събрание, защо да не считаме за нормално това да става и в общините.
Но аз питам, господин министър-председателю, това не застрашава ли отново нашата страна да стане ненормална?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря &и. Имате думата, господин Димитров.
МИНИСТЬР-ПРЕДСЕДАТЕ-Л ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа народни представители, аз мисля, че въпросът, който господин Ташев повдига, е наистина много сериозен.
Направих пълна справка за развоя на събитията. Ще се опитам да ви кажа това, което следва от документите с една резерва, че действително нещата биха могли, въпреки това
да протекат "по-бързо, което е възможно да се дължи на лоша организация. Надявам се да не се дължи на зла воля, защото, както ще видите, хората, които биха могли да бъдат заинтересовани от едно забавяне, всъщност не са били налице и оттам започва проблемът.
Искам първо да започна отзад напред - с това, че изборът е насрочен. Той е насрочен за 25 октомври тази година. Вие вероятно сте в течение на това.
Действително между датата на подаването на оставките и насрочването на избора са минали повече от предвиденото число дни и то два пъти повече. Така че в този смисъл, вие сте съвърше¬но прав да сигнализирате за нарушение, което по някакъв начин води до неспазване на определени от закона срокове, а това само по себе си действително би могло да доведе до някакъв вид дестабилизация на обстановката. Слава богу до такава не
-, ';.1СС •'-<'<-
се е стигнало, но вие сте прав, че винаги трябва да се има предвид.
Данните, с които разполагам, са, че причините, поради които се е стигнало до този резултат, са преди всичко с постъпва¬нето в болница на кмета, тоест, пардон, на председателя на общинския народен съвет господин инж. Иван Хлебаров. Това обстоя¬телство очевидно е станало причина за несвикването и недействие-то на общинарите, които на 15.VII са приели оставките на двамата кметове. Той е постъпил в болница на 19 юли и вероятно и това, и летният сезон донякъде, са станали причина избирателната комисия да бъде уведомена с известно закъснение, за да предприе¬ме необходимите действия.
Междувременно е поета една инициатива и на 15.IX. са били свикани, тоест 2 месеца, а не 1 след приемането на оставки¬те, е било проведено заседание на общинската избирателна комисия в гр. Казанлък в съответния състав, мога да ви представя данните за това, и е било решено да се насрочи частичен избор.
Тук вече, струва ми се, че няма основание за оплаква¬не оттук нататък, тъй като те са определили една дата - на месец и 10 дни от заседанието, като са дали възможност до 1 октомври 1992 г. да бъдат изготвени и одобрени избирателните списъци и съответно да бъде утвърден и броят на избирателните
секции в селата Енина и Копринка и местата, където ще се проведе изборът.
Датата за 25 е следвало да бъде проконтролирана на заседание на 25.IX., което се е състояло и което е констати¬рало, че са проведени необходимите действия за успе шното провеж¬дане на изборите в установения срок, тоест, за 25 октомври.
Действително този интервал между 15 юли и 15 септември през целия от който - до 25.IX. е бил в болница господин Хлебаров не са били предприети действия, е един прекалено дълъг интервал и аз приемам башия въпрос с произтичащия от него упрек, че нещата не са били задвижени по-бързо.
От друга страна, исками се да вярвам, и това ще проличи и в засиления контрол, който централната администрация ще упражни при провеждането на тези избори, че причините са вероятно по-скоро в моралния авторитет на отсъстващата политическа фигура - господин Хлебаров, който не е могъл да осъществи съответните организационни действия, а не в някакво желание да се правят обструкции от страна на по-нискостоящите в йерархията негови колеги.
С други думи, датата е 25 октомври и ще бъде проведена, първо.
Второ, прав сте с Йашия упрек, че нещата са забавени, действително са забавени.
Трето, слава богу, това не е довело до практическа дестабилизация, но аз съм съгласен, че подобни случаи трябва да се избягват зорко, защото биха могли да доведат до такава,
И- четвърто, ще поемем грижата за особено внимателно наблюдение върху изборите, за да може, ако са възникнали някакви съмнения при това забавяне, те да бъдат отстранени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря 8и, господин министър-председател. Господин Ташев, имате думата.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателя, аз съм доволен от Вашата сериозност и подчертавам - критичност към сигнала. Аз не подозирах вашите хора в саботьорство, тъй като не може избраници, които работят за своята партия, едновре¬менно да саботират на място това. Вие най-добре казахте, че това крие опасности за дестабилизация. Хубавото е - Вие казахте, слава богу, че такива няма. Аз даже не ща да свързвам непременно с липсата на кмет, на стопанин в едно селище убийствата и само¬убийствата. Но Вие сте прав, това крие опасности. Искам да вярвам, че това е прецедент, но Вие по-добре знаете, че в този момент в страната има много общини, които чакат частични избори. Искам да вярвам, че Вашата администрация там ще направи така, че да не се отсрочват тези срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съставен е текстът на телегра¬мата. Господин Кюранов има думата.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председа¬телствуващ, уважаеми колеги! Предлагам на вашето внимание след¬ния текст за съболезнователна телеграма по повод смъртта на Вили Бранд. Ако е възможно, малко по-тихо, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз възразявам.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Ще си направите възражението пред парла¬мента.
"До Бундестага на Германия,
До Германската социалдемократическа партия..." ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли един доклад? ЧАВДАР КЮРАНОВ: Ще си направите съображенията. ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ще ги направя, разбира се.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: "Парламентът на Република България изказва дълбоките си съболезнования по повод смъртта на Вили Бранд. Има политически дейци и държавници, които остават в историята със своята последователност, със своята честност, със своето обаяние и мъдрост. Вили Бранд имаше всичките тези черти. Но
той имаше и рядкото качество да бъде от малцината големи държавни мъже, които изменят хода на историята. През целия си живот той водеше борба срещу насилието, откъдето и да идваше то, през целия си живот той се бореше за свобода, справедливост и соли¬дарност. Той беше главният архитект на големия поврат в евро¬пейската и световна политика, който даде път на рухването на тоталитаризма и установяването на демокрацията. Неговият живот, неговото дело ще бъдат пример за нас.
9 октомври 1992 г., София
ОТ ПАРЛАМЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Кюранов, съгласувана ли е телеграмата с ръководството на СДС?
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Да, телеграмата " е съгласувана с главния секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може би някой от ръководството на СДС?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Кюранов, мисля, че ние от парламента не можем да изпращаме една телеграма до ръководството на една партия, дори и да уважаваме тази партия. Мисля, че вие ще приемете нашите възражения и ще премахнете в адреса името на партията. Сродните партии могат да изпращат, това си е техен проблем. Но мисля, че целият парламент не може да се ангажира с телеграма до една партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да приемем това, господин Кюранов, и да не ангажираме партиите.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Аз приемам това възражение. Наистина сродните партии могат отделни да изпратят свои телеграми. Така че текстът, който предлагам, е без втория адресат - до Германска¬та социалдемократическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Би трябвало да гласуваме за текста, колеги от парламента. Моля, гласувайте за текста на телеграмата, с поправката, която направи Венцеслав Димитров.
Резултати от гласуването: гласували 126, за - 126. Приема се текстът на телеграмата.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! Приканвам ви с едноминутно мълчание да почетем паметта на Вили Бранд.
(Всички депутати става прави. Едноминутно мълчание) ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Преминаваме към въпроси, отпра¬вени към господин Светослав Лучников, заместник-министър пред¬седател и министър на правосъдието. Има думата господин Минчо Павлов.
МИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"):: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, аз споделих с- Вас, споделям и с колегите, че текстът на този въпрос е резултат на поет от мен ангажимент. Ако аз трябваше да правя редакция на този текст, може би бих вложил по-голямо количество от елемента заяждане. Но въпросът вкратце е следният: какви са конституцион¬ните основания за т.нар. "Законопроект Лучников" и каква ще бъде съдбата на онази част от материалната база на засегнатите организации, която е следствие на дарения от граждани, от общест¬вени организации, както и от дарения на българските царе Фер¬динанд и Борис III? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата госпо¬дин Лучников.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин предсе¬дателствуващ, уважаеми дами и господа! Ако трябва да говорим за конституционно основание, то се намира, разбира се, в чл.44 от Конституцията, който третира правата на гражданите да се сдружават. Вие много добре знаете, че по времето на бившия режим партокрацията използваше и формата на сдружавания, за да може да проникне и да овладее целия наш обществен живот. В резултат на това се създадоха един съмнителни полуобществени, полупартийни, полудържавни организации, между които Българският съюз за физи¬ческа култура и спорт, Комитетът за българо-сьветска дружба и особено научно-техническите дружества, които се обединиха във федерация. Това в никакъв случай не може да се каже, че
бяха доброволни сдружения, обединяващи интересите и усилията на известна част от нашата общественост. Напротив те бяха провод¬ници на тоталитарната политика в обществото. Но, което е най-лошото, те използваха своето монополно положение в някои области и натрупаха огромни имущества, имам предвид специално и най-вече Съюза на научно-техническите дружества. Вие знаете какво беше там. Те бяха получили привилегията единствени да могат да сключват договори за научно-технически разработки и това ставаше един особен генератор на корупция. Лица от едно и също предприятие сключваха договори с Йаучно-техническите съюзи, а Каучно-техническите съюзи, от своя страна, сключваха договора с техните предприятия за извършване на работа, която твърде мъчно се различаваше от това, което трябваше да вършат, изпъл¬нявайки служебните си задължения. Петдесет на сто отиваха за заплащане на тези хора, а 50 на сто отиваха за касата на научно-техническите дружества. По този начин в цяла България се създаде едно огромно имущество, което сега се използва за паразитно съществуване като рентиери от техните ръководства, които вече нищо не правят, обаче дават под наем тези имущества и от това получават богата издръжка. Същото е и с Българския съюз за фи¬зическа култура и спорт.
В питането неправилно са посочени и Българският туристи¬чески съюз, и Ловно-рибарският съюз, които в един първоначален вариант ние също мислехме да поставим, но след това ги изоста¬вихме, тъй като на тях са възложени и някои други функции по закони, които още не са отменени, и затова ние ще ги прегледаме още веднъж. В сегашния законопроект те са изключени. Когато уредим въпроса за лова и за туризма, тогава ще се произнесем и по отношение на тях. -Това е имущество, което ние искаме да вземем, като прекратим тези дружества, затова защото са се изме¬стили от своевременната си цел и вече не се занимават с нея^ И съгласно закона, който сега действа - Закона за лицата и семей¬ството,VТрябва да премине в държавата. Това е може би единствената цел да създадем този закон, закото ако не бяхме създали закона, имуществата просто щяха да си отидат в държавата, без всякакви условия и ангажименти. С този закон ние разпоредихме, че полу-
ченото по този начин имущество ще се разпредели с целево значе¬ние отново за предоставяне на подобни дружества, но вече демокра¬тични, истински или за задоволяване на социалните потребности. Така че това е всъщност смисълът - да се насочи това имущество към точно определени цели.
Естествено там, където се касае за наистина нови демокра¬тични формации, нямаме нищо против и сигурно така ще стане, те ще получат същото имущество.
(7
Аз съм, разбира се, трогнат много, макар че малко по-страничен въпрос от загрижеността на господата отляво за изпълнява¬не заветите на б^ус^^.т^ български царе - Фердинанд и Борис III. Наистина тяхната воля трябва да се зачита, както трябва да се зачита и волята на бившето управление на съветските имуще¬ства, който подари, на бившия Комитет за българо-съветска дружба сградата на "Евлоги Георгиев".
Ако погледнем чисто юридически, когато едно дарение се прави не на фондация, а на сдружение, тогава не важи правилото, че то трябва да се подчинява на волята на дарителя и след консуми¬ране на дарението. Само при фондация той може да определи как да се използва подареното имущество. Когато го подари на сдружение той се лишава завинаги от собствеността, предос-тавя я на съответ¬ното сдружение и тя следва неговата съдба. Независимо от това обаче ние нямаме никакво намерение, ако наистина видим, че се създадат съответни демократични организации, да им предоставим традиционното имущество, което са имали и преди, организациите обслужващи една и съща цел. Това важи и за Ловно-рибарския съюз, и за Туристическия съюз, които вероятно бяха имани предвид, когато се говореше за царските дарения, и разбира се, за новото общество, което аз бих приветствал от сърце на една българо-руска дружба, на която бихме предоставили и имуществата, подарени от бившето Управление на съветските имущества.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря би, господин Лучников. Господин Павлов, имате думата.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин предсе¬дател. Тук възниква въпросът кой преценява коя организация е демократична или не?
Но аз няма да скрия от вас,- господин министре, че разликата между това, което чух и това, което очаквах да чуя е равна на разликата между МОК и МОТ, ако &ие вече правите тази разлика.
Аз съм длъжен да ©и благодаря, което и правя, за това, че отговорихте.
Благодаря ви.
-п
Р1 Р"^ Г— П |"Ч— ПАТГ—Л 1/АП1ЛП ' / ^ П 1 Ю , Г~_~—.—-——_ Ьи __————.- п _
I |гс.д^[-дА I сл гмд1'|г ^Ад^г: олагодаря ой, господин 11аолии. Постъпил е писмен отговор от министър Иван Костов по питане на Илко Илиев. Господин Илиев, елате да си получите питане¬то.
Петнадесет минути почивка. След това продължаваме с госпо¬дин Александър Александров, министър на транспорта.
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието. Има дума 13 господин Сшйко Пенчев да разуие актуалния си въпрос отправен към министъра на транспорта господин Александър Алексан¬дров. Господин Пенчев, заповядайте!
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин предсе¬датели!
Уважаеми колеги, господа министри! Актуалният въпрос е свързан с проблема по съхранението на моряшките и личните паспор¬ти в системата на Министерството на транспорта. Това е един въпрос, по който нормативно твърде дълго са внасяни допълнения, изменяни са укази, в резултат на което проблемът е стигнал до колизия по отношение на нормативните актове.
С Указ 115 от 8 май 1956 г., вестник "Известия", брой 87 е издаден Указ за моряшките книжки и паспорти в Република оългария. Този указ на практика, по-късно изменен и допълнен с Указ 1731 от 28 ноември 1976 г., на базата на ратифицираната Конвенция № 108, член 3, на 26 януари 1976 г.
Във всички тези документи се сочи, включително в Указ 115, че съхраняването на моряшките удостоверения за самоличност се осъществява в самите приносители, т.е. плаващите на съответните съдове от флота. Но в противоречие с тези нормативни документи правилникът към Указ 115 извежда, че това съхранение се осъществява в Държавната инспекция по корабоплаване. На практика се получава противоречието с новия правен режим, който имаме по паспортите, и второ, самите инспекции по корабоплаване са в изключително затруднено положение в резултат на огромните количества лични паспорти и моряшки паспорти, които трябва да съхраняват. Вие можете да си представите няколко хиляди паспорта да се съхраняват, съответно лични или моряшки, в съответните инспекции около корабо¬плаване.
Моето питане към господин министъра е свързано с това как той вижда решаването на проблема и според мен е в неговата възможност чрез поднормативен акт да уреди този въпрос на база Конвенция № 108, която е ратифицирана през 1976 г.
Вторият ми актуален въпрос е свързан с даването или указ, който урежда правата на завършителите военноучебните заведения, школи у нас, СССР и другите социалистически страни. Този указ
Л
в точка 19 третира промлема за получаване на специалност на служи¬лите във военно-морския флот, като започнем от мотористите, р§глеви, електрици, торпилисти и т.н.
Но указът, аз се радвам, че и господин Сталийски е тук, указът третира проблема при тригодишна служба на матросите. Тоест, там се искат 24 месеца плавателен стаж, съответно по специалността. При 24 месеца служба и школа от порядъка на месец до шест месеца в зависимост от специалността, това е просто невъзможно.
Аз моля и господин министър Сталийски, и господин Алексан¬дров да направят необходимото за промяната, тоест, въвеждането съгласно изискванията сега, нормативната база по военната служба.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Аз съм подписал заповедта.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Радвам се, че това вече е станало и затова Ви благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви и аз. Има думата господин Александров.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин предсе¬дателстващ, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! В изложението по първия актуален въпрос, което направи господин Пенчев, се съдържаше в много голяма степен и отговорът на самия въпрос. Бих желал съвсем накратко да добавя, че съгласно член 6 на Указа за моряшките паспорти едно от условията за издаването на моряшките паспорти е задържането на личния паспорт на лицето в Държавната инспекция по корабоплаване. Тази норма, постановена със закон, създава неудобство на морските лица и сериозни труд¬ности на службите "Морска регистрация", където отговорно се пазят хиляди лични паспорти.
Отменянето на това изискване, обаче, беше невъзможно по разбираеми причини. Възможност за това се появи след приемането на изменението и допълнението на Закона за задграничните паспорти, който, като общ закон, в член 2, алинея втора определя, че редът за издаването и ползването на моряшките паспорти се урежда с отделен закон. Проектът за такъв закон, господин Пенчев, е изготвен
от нас, от Министерството на транспорта и сега е на етап съгласува¬не с останалите заинтересовани инстанции, след което предполагаме, че в... (Написал съм в писмения отговор до вас - два-три месеца, но позволете ми да изкажа едно съмнение, ако това са тези два-три месеца, които предстоят до края на годината, едва ли точно този закон ще намери място в пленарната зала, за съжаление).
Проектът за този закон по отношение на моряшките паспорти и личните граждански паспорти предвижда моряшките паспорти да се съхраняват от притежателите им до момента, в който продължават да бъдат валидни, или до момента, в който лицето продължава да бъде морско лице. И освен това, същият проект, за който говоря, предвижда личните паспорти да се съхраняват от техните притежатели, независимо от това, че лицето има в себе си и моряшки паспорт.
Считаме, че това решение ще бъде прието положително и в пленарната зала и ще отпадне проблемът, за който вие сте подали вашия актуален въпрос. ^цУ^
П|" .^Яи^-и-ь ^и Ь^ч - мисля, че е ясно, че проблемът е по-скоро в други държавни институти. -Това са Министерството на отбраната и Министерството на образованието.
Надявам се, че сте удовлетворен от това, което чухте и от министър Сталийски преди малко. Това е, което бих могъл да обясня. Благодаря ви.^ Писменият отговор ще предам в деловодство¬то. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Алексан¬дров! Понеже има още три питания, може би ще ги обедините накрая.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съм доволен от отговора. Радвам се, че има фактически нормативно движение, т.е., законът е подготвен и това, че господин Сталийски е поел този ангажимент да оправи нашите моряци. Благодаря ви!
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ (от място): Въпреки, че този законопроект влиза в програмата на правителството, моето лично мнение, че едва ли точно този законопроект ще намери място до края на годината в пленарна зала, за съжаление.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Вижте, има един такъв момент, може норматив¬но. с поднормативен акт да уредите само този момент до излизането на закона.
И на тази база, решавайки проблема, виждайки необхо¬димостта от промяна на подходите в осъществяването на прево¬зите на пътници и товари при съществуването на канала Майн-Рейн-Дунав-Северно море, един съвсем нов момент, при съществу¬ването на една ферибоотна връзка, която започва да увеличава темпа си на движение по отношение на товарите, не можем да по¬ставяме проблема общините на Дунава лично да решават този въп¬рос. Това е излишно харчене на средства, по мое мнение, разбира се.
Втори момент. Ние на този етап имаме моста на Дунав, ферибоотна връзка-Видин, плюс железопътен ферибоот и един ре¬зервен в Русе, който е старият ферибоот. Тоест ние имаме съз¬дадена една комуникация. Аз се интересувам дали господин минис¬търът или неговите подчинени са проверили факта какъв е товаро-
^ потокът и защо е задържан. Аз лично мисля, доколкото се зани¬мава/» с тези проблеми, че задържането е свързано с обработката на преминаващия поток. Тоест необходимо е изтегляне странично на пунктове за обработка на преминаващи автомобили и други сред¬ства. Това няма да бъде проблем в основата на построяването на един^мост. Но връзка Видин-Калафат като мост може да се раз¬глежда в аспект на товаропоток, насочен и резервен на базага на движението север-юг.
Тук имам направени някои справки в икономически мащаб, &ие сигурно ги имате на &ашето бюро, за движението на това-ропотоците, двата варианта - през Ботевград-Витиня и през Хан-дружево-Бели извор. Аз мисля, че това е нещо изключително се¬риозно. /Тежкият профил на Петрохан създава проблеми в това от¬ношение и естествено, имайки предвид едно такова виждане, една такава позиция и разработка, крайно неприятно бях изненадан от писмото, което получих от арх. Димо Ангелов, който отдавна се занимава и разработва тези проблеми. При опит да разговаря с господин Садомков той даже не го е изслушал и му е затворил телефона. Това, първо, не е прието в етиката на отношенията, второ, става дума за един изключително сложен, специален въпрос по проблемите на транспорта в България.
И завършвайки, искам да посоча, че тази необходимост е свързана с един нов момент, за който ние пледираме много вре¬ме - въпроса за конкурса и з'а търга. Аз лично не съм запознат
дали това е правено и провеждано, но ми се струва, че минис¬терството трябва да насочи своите усилия именно към това. Защото в същия момент, когато господин Садомков затваря телефона на арх. Ангелов, английската фирма го търси, прави контакти и про¬вежда с него разговор. Ето как би трябвало да се подхожда, ко¬гато става дума за проблем на транспорта от национален и между¬народен характер. Аз мисля, че тук няма да имаме различия. А това, че господин първият заместник-министър е постъпил така, за мен лично е необяснимо. Благодаря с^.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Пенчев. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: И аз благодаря, гос¬подин Пенчев.
Искам да уведомя, че въз основа на разработка, наречена Проучвания за целесъобразност от изграждането на нов мост през река Дунав между Република България и Румъния в района на Видин-Калафат, изготвена от "Транспроект", когото уважавам, от Инсти¬тута за комплексни транспортни проблеми, които също уважавам, от специалисти в Главно управление на пътищата, които също ува¬жавам, и от Институт по експлоатация на железопътен транспорт, всички те като съизпълнители и тях също уважавам, и множество преговори съгласно работна програма за периода от януари т.г. до м. юли между делегации на Министерството на транспорта на Република България и Румъния се стигна до следните конкретни договорености.
Съгласно подписан протокол от среща, проведена в Буку¬рещ на 16 юли 1992 г., точка 1 и 2, ^е решено да се предприемат необходимите действия за разрешения от двете правителства за откриване на нови транспортни връзки посредством ферибооти и чрез построяване на мост през река Дунав между Видин и Калафат.
Съгласно подписан протокол от среща, проведена в Буку¬рещ на 22 юли 1992 г., са съгласувани етапите на подготовка на програмата -за проектиране и строителство на моста, по-важните акценти от които са: до края на първото тримесечие на 1993 г. да се изготвят предварителните проучвания в и';'с.чи,-^'[.1. (1.Х(/и .
Аз мисля, че точно за това пледирате и Вие, господин Пенчев, и не смятате, че въпросът е решен» предрешен и^,едва ли не с
едноличното участие само на господин Садомков или на който и да било. И на тази база да се извърши необходимото за създаване на условия за започване на строителни работи през второто триме¬сечие на 1993 г. Аз бих желал да добавя, само в случай, че това технико-икономическо проучване покаже целесъобразност.
Второ, съгласно подписания протокол от среща, прове¬дена в София на 18 септември 1992 г., точка 2, строителството и финансирането на моста ще се осъществи на базата на междуна¬роден търг. Мисля, че това също е въпрос, за който Вие пледи¬рахте и аз съм съгласен, че така трябва да бъде.
Въз основа на горните споразумения Министерството на транспорта на Румъния внася в Министерския съвет проект за реше¬ние, съгласно което от румънска страна се дава разрешение за строителство на мост през река Дунав между Видин и Калафат. Информацията е представена от българския посланик в Букурещ, господин Наумов, през изминалата седмица.
През периода 12 до 20 октомври 1992 г. румънската стра¬на ще подготви междуправителствен договор, който следва да бъде подписан от България и Румъния и въз основа на който ще бъде обявен международен търг за реализиране на проекта. Пак под¬чертавам, че първият етап от този конкурс, търг е конкурсът за проекта, който ще търси икономическата изгода от този мост -има ли я или не.
Що се касае до автомобилните и железопътни магистрали, водещи към Солун и Истанбул, то те са намерили място в прио¬ритетите за развитие на транспортните коридори. Последното раз¬глеждане на този въпрос беше в групата на 24-те по транспорта към Европейската общност преди около 3 седмици, а тяхното проек¬тиране, строителство и финансиране се извършва и ще се осъще¬ствява само на базата на международни търгове и конкурси.
За информация бих желал да добавя, че "Транспроект" е изготвил предварителни проучвания за скоростна жп магистрала Видин-Кулата, като следващите етапи в проектирането и реализа¬цията на търг е транспортен коридор с пряка връзка с развитието на транспортната инфраструктура и безмитната зона в района на Видин и не на последно място, вземане на решение от румънското правителство за местоположението на евентуален нов мост на река Дунав между Видин и Калафат.
Накрая искам да отбележа, че в Министерството на тран¬спорта, особено напоследък се появяват всякакви предложения. Тук в писмения ми отговор, господин Пенчев, са употребени малко по-силни думи. Аз, разбира се, в никакъв случай не бих желал да свържа тези по-силни думи със специалиста, който Вие цити¬рате, говоря го по принцип. Наистина е така, повярвайте ми, през ден хора с всякакви предложения, в това число, приемете го в рамките на шегата, безмитна зона на Черни връх, примерно. И всички тези предложения едва ли е възможно да бъдат разгле¬дани. Плюс това искам да ви кажа, че някои от тях от доста го¬дини са известни в Министерството на транспорта, имат се пред¬вид, но нека не се сърди никой в определен момент, когато той точно е решил и когато не е възможно министърът на транспор¬та или първият заместник-министър точно в този момент, веднага, на секундата да обърнат очакваното внимание.
'У1СИС
Искам да добавя и още нещо, господин Пенчев в тази връзка. Доста отдавна съм дал предложение писмено до парла¬мента за изграждане на Комисия по транспорта. Моето убеждение е, че необходимост от такава комисия съществува. Транспортът е една общонационална система и лично аз бих бил подпомогнат в работата си, ако такава комисия в парламента съществуваше и би могло тя,естествено, да бъде и подкомисия на Икономическата комисия. Това е въпрос на процедура и улеснение при изграждането на такава институция, но наличието на една такава комисия ми се струва, че би спестило въпроси от подобен характер, защото те според мен по-скоро са свързани с недостатъчен обмен на информация може би, или недостатъчна възможност за обсъждане на различни мнения и становища по дадени глобални проблеми.
Искам да ви кажа, че във връзка с транспортния коридор север-юг, аз го казвам Видин или Лом през София към Кулата, определен силен, подчертан интерес съществува и в Европейската банка за възстановяване и развитие. Друг е въпросът, че за тези месеци, в които аз съм министър на транспорта, така или иначе, тази банка не е склонна рисково да отиде към инвестиции преди да мине през периода на технико-икономическите прочувания, които за съжаление във времето преди мен не са били правени, а се е правил опит крупните транспортни инфраструктурни обекти да им се търси много бърза реализация чрез стопроцентно осигуря¬ване на финансирането, на кредитирането им с чужд капитал. Едва ли има разумен притежател на такъв капитал, който би бил склонен да инвестира преди да е направил съответното технико-икономическо проучване по начините, по които това е обичайно да се прави, по начините, по които банковите институции възприе¬мат такива документи. Не ние, не нашите специалисти, не нашите експертни съвети, а банковите институции!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Алексан¬дров.
Следващото питане ли ще отправите или ще благодарите... Чакат още министри....
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, С.ЧС, ФБСМ, НЖ1 "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председатели,
уважаеми колзги, аз преди да развия следващото питане искам да изясня, че ние разговаряхме в парламентарната група и сме на същата позиция за изграждане на транспортна комисия. Просто времето, периодът показва, че това е необходимост. Сега, как ще реши парламентът - дали това ще бъде отделна транспортна комисия постоянна или подкомисия към икономическата - това зависи от вот^а на народните представители.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ (от място): И едва ли е най-важното...
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Да, разбира се.
Моето следващо питане е свързано с проблемите на норма¬тивната база в транспорта и отношението на транспорта към държавните транспортни фирми. Това е един изключително сериозен проблем. Във всички развити страни транспортната дейност се регламентира от една страна, от общо икономически нормативни документи валидни за всяка стопанска дейност, а от друга -
от чисто специфични транспортни нормативни и поднормативни актове. Специфичните транспортни нормативни актове в България вече не са в унисон нито с пазарните условия, нито с новите организационни структури. Това положение създава сериозни затруд¬нения при транспортното обслужване на населението и стопанската дейност, което води до влошаване безопасността на движението и нарастване на авариите, катастрофите, а оттук и на човешките жертви. Държавата понася огромни икономически щети от безкон¬тролно извършване на транспортна дейност на чужди и наши превоз¬вачи. Това, че липсва адекватна нормативна база, според мен, създава следните трудни условия в експлоатацията и обслужването на транспорта.
На първо място, хаос в организацията на транспортното обслужване на населението при вътрешноградските, междуселищните,Я-даже и при международни превози. Проблемът с наредбата, която е от месец ноември 1991 г. - аз лично съм изненадан, че тази наредба'не е влязла, мисля, че на господин министърът е доклад¬вано^ - това е една наредба, която съобразява новите условия, пазарни, по отношение на автотранспорта и дава определени въз¬можности в това отношение и на общините и на изграждането на общинските фирми. И по същия начин, тази наредба на практика
Ето защо необходимостта от законодателство, свързано с движението по пътищата, свързано със закон за железниците и изграждането на адекватна контролна система в транспорта е належаща необходимост.
Другият важен момент - това е сравнителният. Ако поглед¬нем в законодателството и на Германия, и на Франция вие ще забележите, че там функцията, контролната е изключително засиле¬на. Например, в Германия в управлението по контрол и транспорт, контролните отдели са четири. Във Франция са пет. Виждате как е диференцирано всичко това и направено щото контролът да бъде на необходимото ниво в системата на страната и преминаващите съответно международни превозни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пенчев, аз ви моля...
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Завършвам.
Разбира се, искам да обърна внимание на един проблем. Мисля, че господин министърът ще бъде заинтересован от това. Това е въпросът за устава на БДЖ и много от нормативните и поднормативните актове. Те изискват една бърза подмяна и промяна, тъй като уставът е много остарял, почти ми се струва, че е извън сегашните условия плюс нормативните документи, които са с толкова много поправки, защото това е принципът в железници¬те - след всяка авария и катастрофа се правят поправки в норма¬тивната база. Затова моля в това отношение да се вземат необхо¬димите мерки, включително и с наша помощ.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Благодаря ви и аз.
Г-осподин министър, имате думата.
ограничава процеса на хаоса, на злоупотребите от създадеуните фирми по отношение на съществуващите държавни фирми, които на практика в 90-те си процента са в изключително окаяно състоя¬ние.
Вторият момент, това е необходимостта от лицензиране на превозите и превозвачите и в международен, и в национален аспект, тъй като разпределението и разрешителните за международ¬ни превози на товари на този етап все още е един недобре решен проблем, особено при ситуацията, която на практика сега е създа¬дена на границите на нашата страна. Имам предвид западните граници.
Трето. Няма ли да се предложат по-скоро внасянето на закон за движение по пътищата в съответствие с промените, които настъпиха в законодателството и нормативната уредба, свързани с организацията и реализацията на превозната дейност, с новите условия, новите организационни структури, контролната дейност, и разбира се, необходимостта от санкции при нарушаване на усло¬вията на безопасност на движението? Такъв един проект за закон мисля, че на господин Бъчваров е този проект, излезе в "Транспор¬тен глас", но ми се струва, че проблемът със законодателството е твърде бавен в министерството. Не знам структурата как ги обслужва, но аз лично бих помолил господин министъра, с помощта на народните представители да ускорим тези неща, тъй като те са необходимост.
Другият важен момент е докога ще се отминава с лека ръка проблемът със създаването на една лоша контролна структура
<АГЦ<
в министерството. Вземете ДАЙ, вземете ДЖИ. На практика^/две контролни инспекции работят на ниво - това е въздушната и морска¬та. ДЖИ е една необходима, изключително необходима инспекция. И аз лично се вълнувам от това, че при преструктурирането тази инспекция намалява прогресивно. Двама човека останаха сега, за момента са двама. Ами , Български държавни железници са основния транспорт на България. С това всеки ще се съгласи. Не можем при ситуацията в железниците, при тези трудни неща, които стават, ние да оставим в министерството двама специалисти. Е, богове да са, не могат да овладеят.обстановката! Да не говорим за нещата, които станаха, защото за всички нас са неприятни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пенчев, моля ви да продължите с питанията си, отправени към министър Александров. Може и трите едновременно, както желаете. Както се разберете вие. чака и министърът на културата, министърът на отбраната. Да можем да приключим днеска всички питания.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Господин председателя, уважаеми колеги, господа министри! Питането ми към министър Александров е свързано с проблемите около изграждането на транспортния възел Видин-Калафат, принадлежащите магистрали, авто и жп, водещи към приста¬нища Солун и Истанбул.
И вторият ми въпрос е: на какъв принцип министерството възлага проектирането и строителството на обекти от транспортната инфраструктура на Република България. Това е един голям проблем в транспорта. Аз съм се постарал да редуцирам нещата в съвсем кратък вид, тъй като става дума за товаропотоци от вътрешен и международен характер.
Като проблемният въпрос - Видин-Калафат считам, че първият заместник-министър на транспорта господ-ин Кирил Сандалков подходи поиеГ най-правилния начин. Затова защото създаването на 11 фери¬ботни връзки на Дунава е проблемен въпрос в транспорта и той трябваше да бъде свързан с двустранно изучаване на движението на товаропотоците: България-Румъния, Западна Европа-България, включително и в южната част на нашия континент, преминавайки към Африка. Тоест, проблемът не е местен. Затова би трябвало два института - един български и един румънски, със съдейсствието на другите администрации, свързани с транспорта, проблемът да бъде решен от национален мащаб.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Въпросът всъщност се поразшири на базата на така направеното изложение от господин Пенчев.
Бих ;!;елал дз информирам следното. През м. ноември 1991 г. и декември, непосредствено след съставянето на настоящото правителство, в Министерство на транспорта беше изготвено предло¬жение до Министерския съвет за законодателната инициатива на правителството в областта на транспорта. Някои основни елементи от тази законодателна инициатива бих желал да спомена, като разбирам, че времето не би позволило да се впусна в подробности.
Първо, изготвяне на проект за закон за автомобилните превози. Целта на този изцяло нов закон е да се уреди материята, свързана с държавните функции и държавното въздействие в областта на автомобилния транспорт. Този проект е готов.
Второ, приемане на закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, както и изменение на Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания, свързани с промяна^на Закона за движение по пътищата. Това също е готово, направено е. В момента се намира в Министерския съвет. Аз очаквам в близките дни то да може да стигне до дневен ред на заседание на Министерския съвет. Искам да поясня, че свързано с тези изменения, които току-що казах в Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, аз се надявам, господин Пенчев, най-накрая наредбите, за които сме говорили и с Вас - трите наредби, не една, старата, от миналата година -ДЛРите наредби, регламентиращи взаимоотношенията на институциите на общините и превозвачите-^да се дава приоритет на вида собстве¬ност на превозвачите, ще могат да видят бял свят на законодателна основа. Тези три наредби, мисля, че Вие знаете за какво става въпрос, регламентират взаимоотношенията за международните превози на товари и за превозите във вътрешни съобщения - на товари и пътници. Много важна е Наредбата за вътрешни съобщения на пътници. Искам да ви кажа, че в болшинството общини в България се прояви разбиране и проекта на тази наредба, въпреки че измене¬нието на закона така или иначе не е факт до ден-днешен, общините на базата на изпратения от нас проект за тази наредба, по-голямата част от тях, урегулират взаимоотношенията си с превозвачите
- държавни или частни - на базата на този проект. Разбира се, съв¬сем по друг начин би звучало това, ако и изменението в закона, и наредбите, за които говорих, биха били до този момент законода¬телно организирани. Аз съжалявам, че I ова не б така, но искам да кажа в тази зала, че (разбира се, че и аз споделям този въз¬глед) за изминалите месеци, ми се струва, че доста по-глобални въпроси на законодателството трябваше да намерят своето място в работата на Министерския съвет като инициатива и естествено в работата на народното представителство като актове в тази зала.
Бих могъл да продължа нататък с измененията, които сме предвидили като проекти, господин Пенчев.
Закон за гражданско въздухоплаване - той се разработва. Възложено е разработването му на Института по въздушен транспорт. Съвсе^ скоро беше, когато гледахме изготвения от тях проект. За съжаление имаме доста бележки по него.
На три пъти ми е представян проект за закон за железници¬те. Изготвен е от Управителния съвет на фирма "Български държавни железници". Съжалявам, господин Пенчев, но нито един от трите проекта не беше добър.
По въпроса за Държавна железопътна инспекция: ами двама души са в момента, защото при структурните промени, извършени в министерството, аз мисля, че това е Вашият следващ въпрос, част от тези специалисти намериха работа във фирма "Български държавни железници". Естествено това не значи, че Държавна желе¬зопътна инспекция трябва да бъде от двама души. При желание от Ваша страна аз бих могъл да Ви запозная с щатното разписание, което сме изготвили на базата на новата структура и функции на Министерство на транспорта. Вие ще видите, че това е един контролен орган, на който отдаваме изключително голямо значение.
Ще си позволя един кратък коментар по повод на Вашите думи за сериозните контролни апарати, които функционират в Минис¬терство на транспорт^. Вие използувахте примерите в Германия и във Франция. Факт е, че е така, господин Пенчев! Само че в Германия и Франция аз мисля, че не се извършват в момента сериозни процеси по трансформация на собствеността. Там не се извършват процеси по преструктуриране на отрасли, такива, каквито се извърш¬ват в България, и аз се надявам на разбиране от Ваша страна
и на останалите колеги, че едновременността на тези процеси и необходимостта съществуващите в момента държавни институции да отговарят на всички изисквания, които животът би предявил към тях, е един и^ключт елнй труден процес и това с процес, който в момента се намира в движение. Администрацията на двете министерства, които Вие споменахте, е над 600 души всяко едно от тях. Администрацията на българското Министерство на транспорта съгласно 49-то постановление на Министерския съвет от м. май (дано да не греша) е от 255 души и аз не смятам, че това е малко в съответствие с изискванията на настоящия момент. Друг е въпро¬сът, че основната идея на ръководството на Министерство на транс¬порта за изграждането на апарат за контролни функции преминава през едни регионални образования, които в никакъв случай не могат да бъдат в състава на централното управление на Министерст¬во на транспорта и следващата с това, естествено, бюджетна издръж¬ка. Просто ние търсим начините тези органи да бъдат изградени по принцип, по който на базата на такси, глоби, които биха нала¬гали, да се самофинансират на регионален принцип.
Аз Ви благодаря за оценката, която дадохте за работата на Инспекцията по гражданско въздухоплаване и Държавна инспекция по корабоплаване.
Във връзка с конкретния Ви въпрос какво е отношението на Министерство на транспорта към състоянието на държавните фирми, бих могъл да отговоря само с една дума. Например, министер¬ството има хубаво отношение или министерството има положително и толерантно отношение. Но естествено, не бих желал да се хващам за думите. И все пак държа да кажа, че министерството, както и аз като министър, не можем да имаме отношение към фирмите, защото това придава по-скоро отсянка на някакво лично предпочита¬ние или отнасяне към тях.
Господин Пенчев, ще си позволя да не чета това, което съм приготвил като писмен отговор. Вие естествено ще разполагате с него. Съвсем накратко с оглед и на това да спестя малко време, бих желал да Ви кажа. Някакво особено отношение към държавни фирми или пък ако бъде зададен въпросът - към частните фирми, нямам и не бих желал да имам. Моето отношение, а и на колегите от ръководството на министерството към транспортните фирми се свежда да това доколко добре си вършат работата, доколко се
спазва законността, доколко всяка една от тях все пак се стреми да постигне някаква печалба и на тази база да има съответния принос към нуждите на държавния бюджет.
Успяхме да направим от Министерство на транспорта тази книга, която имам тук.
Това е един доклад, който се нарича "Финансово осигурява¬ме на структурната реформа з транспорта", и той е внесен в Мини¬стерския съвет. Той се състои от два основни раздела. Единият основен раздел това е концепцията за приватизация в транспорта, която е разработвана с усилията на доста специалисти и е приета на специализирания колегиум по приватизация, който съществува в Министерство на транспорта. Не зная дали в друго ведомство е изграден такъв орган.
Вторият раздел на този доклад се състои от един доста пълен и подробен анализ на финансовото състояние на всяка една от фирмите в транспорта. На базата на този финансов анализ фирмите са разделени на няколко групи в зависимост от задълженията им към банките, в зависимост от проблемите по старите кредити и в зависимост от възможностите им да влязат по определен начин и в определена форма в приватизационни процеси.
В тази връзка бих желал да подчертая, че сравнително редовно в транспорта тези въпроси се обсъждат и със синдикатите. Разбира се, тези обсъждания са за обмен на мнения и за търсене на форми на приватизационни процеси, при които това би могло да бъде по-безболезнен процес и да се търси форма на социална поносимост на тези процеси.
Смея да се надявам, че на базата на този доклад, на този добър документ Министерството на транспорта съвместно с всички останали стопански министерства към настоящия момент е добре подготвено за разговорите,за търсене на изход по отноше¬ние на старите дългове както от страна на възможностите на дър¬жавния бюджет, така и от страна на усилията на банковата система.
И пак бих желал да повторя още веднъж и във връзка с този въпрос: нужна е комисия по транспорт, в която и тези неща да имат своето разглеждане.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Алексан¬дров.
Последно питане към министъра на транспорта. Господин Пенчев, аз Ви моля да бъдете по-кратки, понеже чакат и други
министри, да можем да им чуем отговорите.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Вижте, колеги, и транспорта имаме право на свой ден в питанията. Така че дайте да се разбе¬рем. .. (Смее се)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие много добре се разбирате с господин Александров. Това прави впечатление.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Е, не винаги, ама понякога... (Смее се)
Колеги, за да не се бавим с времето, питането ми (послед¬ното) към господин Александров е свързано с проблемите на профе¬сионализма в Министерството на транспорта (той го спомена вече -Постановление № 49 от м.март 1992 г.) - "Запознахте ли се със съкратените служители в новото щатно разписание на министер¬ството?" Аз имах една молба, не знам защо не е станало, исках 48 часа преди това щатното разписание да го видя, преди да направя питането. Питането съм го записал.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ (от място): Аз имам едно предложение към Вас сега, господин Пенчев - този въпрос да го разгледаме двамата с Вас в понеделник в министерството, за да не занимаваме всички с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По-добре ще бъде може би...
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Да, добре. По принцип ще кажа няколко думи, а като цяло ще го разгледаме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; По-добър резултат ще има, госпо¬дин Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Съгласен съм да го направим това, да. Но във вторник, не в понеделник.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Във вторник? - Още по-добре.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: 0'кей.
Така. Какво искам да поставя по принцип? Това. че ние с господин Александров в началото на нашата съвместна дейност поставихме проблема за професионализма и имахме общо взето едно нелошо виждане. Но някои действия, които станаха по съкращава¬нето (Вие сте запознат с декларацията, която беше отправена
и т.н.), в мен будят недоумения, свързано със специализацията на определени кадри като професионали. Аз няма да давам всички примени, но в министерството, и господин Александров сигурно сега ще си зададе този въпрос, началникът на управление "Воден транспорт" по специалост е хидроинженер.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ (от място): Какво лошо има в това?
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Момент, момент, чакайте сега, има... (Реплика от СДС: "Няма да ви слушаме цял ден...") Колега, бъдете спокоен... Спокоен бъдете...
Проблемът с управлението на транспорта е един проблем от изключително важен характер. И защото вие не сте професио-нали, не ги разбирате тези неща. Не може при наличието на изклю¬чително много кадри и инженери-корабоводители, с псняколко образо¬вания - външна търговия, специалисти в ДИК, един може би много добър хидроинженер да бъде началник на управление "Воден тран¬спорт".
Колеги, вижте, в морето няма да строим язовири, нали? И господин Александров ще се съгласи с мен. В морето трябва да има една специализация и такива кадри в България 110 години горско училище е дало колкото искате. Затова аз не искам да минавам повече в дълбочина. Във вторник ние с него ще седнем и ще поговорим по тези проблеми. Благодарен съм, че това ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Алексан¬дров.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Само две думи. Аз съм благодарен на Вашето разбиране, че ще седнем във вторник да погледнем тези неща в спокойна обстановка. И едновременно с това искам категорично да кажа, господин Пенчев, че аз съм чове¬кът, който уволнява и назначава. Надявам се да не греша много в това и искам да кажа, че водният транспорт не е само морето. Това е и реката, това са и пристанищата, това са и всички останали неща, свързани с воден транспорт. И един хидроинженер, който зад гърба си има почти всички проекти, включително и реализирани, по брегоукрепването на целия черноморски бряг, който има зад
гърба си участие з проекти, и то като главен проектант, и след това в строителството на крупни съоръжения по пристанищата, това ако ще трябва да го обръщаме на вечния спор дали пилотите са най-добрите ръководители във въздушния транспорт или хората с търговско и юридическо образование, да го пренесем във водния транспорт - дали хората с морско образование или хората въобще по принцип, свързани с всички останали специалности, свързани с воден транспорт, са най-добрите специалисти... Искам да ви помоля: едва ли е въпрос за пленарна зала на Народното събрание. Нека го разгледаме във вторник.
А искам да ви кажа, че при мен има постъпили молби от хора с морско образование. И след разговор с тях, аз бих желал лично да се видя с тях, това ще го направя в близките дни, аз се надявам, че тези хора ще се съгласят, след като са работили дълго време във флота (вие знаете какви добри пари се получават все пак във флота в сравнение с останалите части на стопанството на България), аз се надявам тези хора да се съгласят за малките заплати, които бих могъл да им предложа, да дойдат да работят
в държавната администрация, най-вече в Инспекцията по корабо-
^ плаване, което е към същото това управление "Воден транспорт".
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Искам да си позволя извън контекста на въпросите... Аз съм готов и ще предоставя писмено в парламента информация във връзка със състоянието на
Български държавни железници и информация" във връзка с двата
у
случая - в Казичене и в Харманли, дотолкова, доко-лкото предста¬вянето на тази информация няма да бъде в разрез и няма да окаже никакво влияние на безпристрастния ход на разследването, вършено от Националната следствена служба. Ще посоча всички резултати от вътрешните анкети, които сме направили. Но пак моля за разби¬ране - тази информация ще бъде дотолкова, доколкото по хода на работата на следствените органи няма да се меся и не мога да давам такава информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пенчев, имате желание?
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Аз съм благодарен, че така се получи един хубав диалог и на микрофоните да се чуе, че в България транспортът има сериозни проблеми. Благодаря на господин Алексан¬дров, че показа желание да изградим и комисия, и да задвижим нещата в нормативната база. Но що се касае до флота, аз съм моряк и съм завършил морско училище. Нямам нищо против хидро-инженерите, но експлоатацията на флота, експлоатацията на приста¬нищата - това е експоатационна дейност, господин Александров, нали? И като се видим във вторник, аз ще Ви кажа и още нещо, което не искам да го кажа в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може да пишете и по вестниците и двамата...
Следващите актуални въпроси са отправени към госпожа Елка Константинова - министър на културата. Господин Иво Атана¬сов, моля да развиете Вашия въпрос. Много Ви моля да бъдем крат -ки. Разполагаме само с един час. Чакат още господин Сталийски, господин Праматарски...
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Госпожа Констан¬тинова няма нищо против аз да говоря преди нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Атанасов, (обръща се към Иво Атанасов, на който вече е дадена думата), понеже има уточняване между двамата министри, нека министър Сталийски да мине първи. Прощавайте.
Има думата господин Стойко Пенчев. Господин Пенчев, нека да бъдем кратки.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Проблемът, който съм поставил към господин Сталийски и господин Соколов (за съжаление той отсъствува), е свързан със състоянието на българския контингент в операциите на ^ОН по поддържане на мира в Камбоджа и как се изпълнява взетото решение за подобря¬ване социално-битовото състояние и екипировката на този контин¬гент в Камбоджа.
Аз искам само да напомня (тогава господин Сталийски не беше министър на отбраната), че на 15 април, когато разглеж¬дахме този проблем заедно с мои колеги, аз си позволих да обърна
внимание на уважаемите колеги от Народното събрание, че изпраща¬нето на контингент в такъв регион, който аз познавам, ° твърде опасно, тъй като става дума за едни условия, различни, твърде различни от българските - климатични, географски, да оставим и от битов характер, на самото население в Камбоджа. И по този повод искам да ви кажа нещо.
Преди години имах възможност да бъда в Бухта, където се обучават такива хора. А вие чухте скоро и господин Бучков каза: специално време трябва да се отделя, специален полигон, на който тези хора да се обучават. И ако това беше направено навреме и не бяха правени заявления от господин Луч-ников, че виждате ли, всичко е уредено... Ето.цитирам, тук е господин Лучников. гарантира, че всичко е уредено, че обуче¬нието е направено, че нещата са на ниво, че ваксините са направе¬ни, както се полагал Ако това беше действително така изпълнено, ние днес нямаше да имаме проблема "сини каски" и да говорим по него в Народното събрание.
Затова ние с господин Сталийски може би трябва през седмицата да поговорим по-обстойно по този проблем.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Когато искате...
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Да, ето, той е готов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Само да не е във вторник . Във вторник има вече ангажимент господин Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Това е проблем от много сериозен харак¬тер.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Използвахте тази трибуна за уреждане на срещи, господин Пенчев.
Господин Сталийски, имате думата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАТИСТИ: Кахете кога искате? Сряда
8 9 ч- "РЕДСЕДА^ КАДИР КАДИР: След Ва»ия отговор мо.е ла се
„о гппппл^ Гтялийски. Имате думата. отка-" ИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уеа.аеми господин поелсс^
,, ува.аеми господин Пенчев, лами и госпола ^" ^тав;^
^Е:Е;^1г:,^^ Е^НН^^^^^^^^^^^
:Г: депутат от опозицията: ——.БЪЛ^^Я^ ^ , „ори Ако е най-вданото това България ла слуша,
г но аз «е го направя, и смятам, че и комунистите «е ме въпрос, но а3 ие г0 опозицията: "Няма комунисти.") Комунисти
"""ТЕ стите тогава. (Весело о.ивление в опозицията.) няма ^ъв Ва:ет:питане. ува.аеми господин Пеи.ев, ^^ поста^^ два въпроса. Отговарям Ви последователно на всеки елин от тях,
———— ^о-лаГа6; :: Гпрели ла зададе, „то ^ ние сме се с е«али в Народното съорание и сме говорили по т и въпрос Това показва, че елин социалист мо.е ла има морал. (Въз-
——— "^рв: ГрГ^ъстояние на Вългарския контингент
з операциите на ООН по поддър.ане на мира в ^'а- , На 23 октомври 1991 г. под егидата на иип в ^
» „, ,я всеобхватно политическо уреждане и
^^^^Гка^нс^ко.ликт. Изпълнение^^ .^ ^ост^те се контролира от ООН с неговия орган - УНТАГ, временн
управление на ООН^в^^—— ^ ^^ ^ ^ ^ ^^
^е^^^^^^^ :::1.:: Г:е Г:Р^:^-=
Аз няма да се оправдавам с това, че тогава не съм бил министър на отбраната, но искам да кажа нещо, което смятам, че ще ме разберете. Касае се до договорености, които колкото и неприятни а някои отношения да бъдат, Спас Мулетаров - мият приятел, ме гледа и разбира за какво става дума, ние сме длъжни да ги направим. Както,/"Спас беше прокурор, когато нещо от Полит¬бюро има концепция, имаше и съдии, и прокурори, които си изкривя¬ваха съвестта. Може би така направихме и ние.
Ла продължа нататък. Изпратената от нас работна група през м. август т.г. в Камбоджа се занимава с възникналите пробле¬ми на място.
Работна група осъществи делови срещи с господин Акаши - личен представител на генералния секретар на ООН, генерал Сендерсън - ръководител на военния контингент. В разговорите те дадоха да се разбере, че ще разчитат на нас, както досега, всички вътрешни проблеми да се решават в батальона.
Сега господин Пенчев сигурно ще ме попита дали това стана така. Аз не поемам ангажимент да го кажа.
На този етап батальонът е изпълнил над 70 на сто от поставената ни задача по разоръжаването, досегашната дейност на батальона показва, че той революционно е сравнително добре изграден. Казвам, "сравнително". Господин Пенчев разбира какво значи "сравнително" - почти лошо.
Ще ви кажа и някои от слабостите, които не са много приятни, но са факт. Както казахме с господин Кюранов на едно предаване - по-хубаво лъжа, отколкото полуистина. Помните ли го това? За "Свободна Европа".
Определено може да се заяви, че състоянието на дисциплина¬та, вътрешният ред и носенето на бойната служба в батальона не отговаря на изискванията, на уставите на въоръжените сили в Република България.
След взетите неотложни мерки дисциплината в него се подобрява. Пак е добре, че не се влошава. (Весело оживление.) Ние не можем да не отчетем и трудните условия, в които живее и работи личният състав - висока температура и влажност, характер¬ни за Камбоджа.
Но наред с неблагоприятните климатични условия, съществу¬ват обективни и субективни причини като: липса на опит от наша страна и краткия срок за подготовка и организация на такова подразделение.
Второ, неумение на командния състав да командва в екстре¬мални условия, гъването им пред трудностите и примиряването им с тях, бездействие, системна употреба на алкохол от отделни военнослужещи , Значи не от всички, а от отделни. Пак е добре! (Весело оживление в залата.) продажби на част от лично и войнско имущество, своеволно напускане на районите на разполагане.
Уважаеми дами и господа, след тези бележки вие ще си направите извода дали трябваше да пращаме или да не пращаме.
Хората отидоха там не от трудолюбие, не от някакви мисли за ООН, а за печалба. И понеже сега нещата стоят зле, т.е. има гущери, змии, не знам дали има мечки, господин Пенчев ще каже, сега им се вижда, че сме платили малко пари.
Истината е, че нашата държава не плаща пари, плаща друг. Който плаща зле, плаща два пъти.
Господин Пенчев, за да не отнемаме повече внимание, писмено ще Ви дам всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Сталийски,
- - Г1~^ ^^
най-много за приятната атмосфера^-' която създадохте в залата.
Господин Пенчев има думата.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Аз искам да благода¬ря на господин Сталийски за отговора и за истинността на предста¬вяне на проблема по отношение на нашия контингент. Считам, че ние трябва да бъдем включвани към ООН, но трябва да подготвяме тези, които пращаме. Това трябва да бъде в същността на проблема.
И благодарейки му, искам да му кажа, че опозицията трябва да прави парламентарен контрол. Сега, ако някой си прави психо-сеанс, това си е негова работа. Но ние психосеанси не трябва да правим. А трябва да водим един ефективен парламентарен контрол
с интереса на законодателството на страната и интересите на изпълнителната власт, законодателната и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Господин Христо Марков, имате думата. Без "змии и гущери" този път!
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз всъщност имам два въпроса към министъра на отбраната. Единият засяга смъртта на редник Балабанов и моля, това е молбата на роднините на момчето, отговорът да ми бъде предоставен и писмено, тъй като не е удобно. Благодаря на господин Сталийски.
А вторият ми въпрос е всъщност на който държа да получа отговор. Става въпрос за броя на генералите в българската армия - колко са сега, каква е тяхната численост... (Реплики от опози¬цията.) Да, защото не съм член на комисията. Точно така. И особено каква е процедурата по удостояването с този ви^' военен чин. Ако може, господин министърът да направи алюзия с броя на тези висши военни офицери преди 9 септември - какъв е броят сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В проценти или в бройки? Да не е държавна тайна, господин Сталийски? Не е, имате думата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИНСКИ: Уважаеми господин председа¬тел, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марков. На първия въпрос - какъв е броят на действащите генерали и адмирали в Българската армия. З момента а Българската армия има 62 души генерали и адмирали.
По втория въпрос - каква е процедурата, по която става производство на генерали и адмирали в Българската армия. Производ¬ството става в съответствие с разпоредбите на член 100, алинея втора от Конституцията на Република България и член 12, буква "г" от Закона за всеобщата военна служба, който, за голямо съжа¬ление, е още в сила.
Сега искам да споделя нещо с вас. Има три закона - единият се казва законът на Сталийски, другият се казва законът на Дърмов, а третият - на президенството и на комисията. Никакви три" закона няма. Това са три различни виждания за един закон, в който ще влезе и структурата, с която аз имам големи неприятности, специално с Генерлния щаб. И от тази трибуна отговорно мога да го кажа. Навремето Наполеон събра 11 души маршали и им каза така: "Моите битки при Аустерлиц, Лайпциг и Маренго могат да бъдат забравени, но моят закон - никога." Аз искам преди да напусна това Народно събрание, да знам, че този закон, който аз съм го предложил, ще бъде в сила. Не става въпрос за илюзия, става въпрос за нещо конкретно. Войска и политика са две несъвместими неща. Това го казах на една голяма пресконференция в Кавала на един министър на отбраната и на правосъдието, който от 31 година е бил седем пъти депутат и шест пъти министър.
На господин Марков ще му кажа, че преди 9 септември имаше 19 души генерали и нито един адмирал. В Гърция, откъдето снощи дойдох, има 109 души генерали и адмирали.
По другия въпрос - предложенията на съответните началници за произвеждане в генералско звание, се представят в заседанията на Висшия съвет на Министерството на отбраната. След като стана и поименно утвърждаването на офицерите, които ще бъдат предложени за удостояване с висши военни звания или повишаване в следващо такова, се изготвя доклад от министъра на отбраната и министърът на отбраната, а не Висшият съвет го внася в Министерския съвет. Тоест, това не може да стане зад гърба на министъра, защото мини-
господин Марков! Тази теза теоретически може да издържи, практи¬чески - не, защото не почива на закона.
ХРИСТО МАРКОВ: Така беше.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИНСКИ: Не беше така. Началникът на моята канцелария генерал Маринов мина през Министерския съвет по законния ред. Но има едно нещо, което трябва да признаем. По закона трябваше да мине през Върховния съвет. Той обаче не мина. Може би е моя грешка, може би е на Генералния щаб. Нямаше никакво противоречие. Сега обаче за нито един от тези генерали, които бяха произведени, нямам възражения.
ХРИСТО МАРКОВ: Аз имам, затова питам.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИНСКИ: Минаха зад гърба ми в съвета, без аз да съм присъствувал или мой заместник и не минаха през Министерския съвет. Но тъй като в този момент държавата се нуждае от една здрава армия, аз винаги ще бъда зад армията, смятам, че армията ще бъде зад мене.
Става въпрос за нещо друго и то е много важно. Не трябва да има конфронтация между министъра на отбраната и Генералния щаб. Не трябва да има конфронтация между цивилния кабинет и военни¬те структури. Но трябва да се разберем и да бъдем наясно. Гледат ме моите приятели от средата и ще им кажа: войската извърши срещу вас престъпление. Когато аз бях изселен в Чепеларе и имах дело в Златоград, стана едно кърваво престъпно събитие в едно село, което вие го знаете много добре, това е Бенковски. Дойдоха при мене като адвокат в Чепеларе три майки, чиито млади момчета бълга-ро-мохамедани бяха убити във вашата джамия. И аз им казах; не искам да ви вземам пари, ще загубя делото. (Частични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Сталийски.
Има думата Методи Ташев.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателству¬ващ, господин министър! Искам да вярвам, че аз като член на Българ¬ската социалистическа партия имам Вашето разположение да имам морал. Не се съмнявам и във Вашия, подозирам, че няма право Георги Стаматов, когато се занимава с морала на адвокатите. Позволете ми малко да се съмнявам, когато говорите за морал и 15 минути ни занимавате с Вашите взаимоотношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля да не се занимавате с морала на министъра.
МЕТОДИ ТАШЕВ: Това си позволих, защото, когато се задават въпроси, трябва да се отговаря конкретно. Моят въпрос към Вас, господин министър, е свързан с един от тримата загинали войници в Казанлък и по-конкретно за последния. Първите съобщения бяха, че първите двама са се самоубили, след това следствието доказваше, че не е така, и че това е станало при пияно състояние дори на една цяла охрана в село Дъбиците, Сливенско. Но това е също друг въпрос.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИНСКИ: Вие имате само един въпрос - за Горна баня.
МЕТОДИ ТАШЕВ: Мене ме интересува за Антон Станчев Раев. На 27 септември 1991 г. той постъпва в Школата за командири на танк. На 24 март 1992 г. той е произведен младши сержант и отива в бойното поделение на Горна баня. Заедно със задължението командир на танк, той е натоварен с допълнителни задължения като писар на рота. А на 13 юли 1992 г. му се възлага да бъде отговарящ лавката в бара "на офицерите. На 16 юли 1992 г., само три дни след това, някъде към два часа и 30 минути той е вече в небитието.
По констатация прибързана или точна е, че той се е самоу¬бил. След полунощ, същата вечер, на лавката му чукат офицери и старшини, за да отвори да ги обслужи. Към 4 -4.30 отново старшини тропат, но смятайки, че той спи, отлагат и някъде
към 6.30 забелязват, че на масата за билярд или за пинк-понк
//• лежи завит с одеялото, а до него и Калашников. Това е версията.
Не съмнение, а следите по тялото на младши сержант Раев хвърлят съмнение върху версията за самоубийство.
Моля за Вашия отговор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря би, господин Ташев. Господин Сталийски, имате думата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаеми господин предсе¬дател, уважаеми дами и господа народни представители! Всичко тръгна добре, но виждате какво значи конфронтация и откъде се озлобяват хората, включително и аз.
Да ви кажа, че аз не съм кротък човек, не съм кротък човек. Но след като почвахте по този начин и аз ще ви отговоря по същия.
Всички тези случаи, които казахте преди това, не са свързани с питането. Следователно аз не съм длъжен да ви отгова¬рям. Правилникът е такъв. Е, сега дойде и Данчо Школагерски и казах пред целия български народ кой ми е приятел от болше¬виките и казах Йордан Школагерски на първо място. Вас обаче никога, ако ми бяхте приятели, като Школагерски, не мога да ви посоча. Колкото за морал българският народ ще каже кой има морал, кой няма морал. Недейте бърка, когато става въпрос с едно питане по чл. 23 да се занимавате с морал. С морал се занимават поповете, пасторите, идеолозите на разни партии, движения, но ние тук в Народното събрание сме дошли да правим закони.
Отговорът. По повод вашето питане, относно смъртта на младши сержант Антон Станчев Раев на 16 юли 1992 г. от поделе¬ние 2230 - Горна баняли това не знаете, че аз живея там и съм ходил на място да проверявам всичко, не разбирате и от НПК, процесуалният кодекс значи това, че се образува следствие,
РД/ЛА 98.1 '
че след това има експертизи, че тези експертизи се произнасят и тогава всичко се решава или в съда, или се прекратява. Но това за сведение ваше.
Командването на поделението е донеса в Генералния щаб за смъртта на младши сержант Раев по линията на оперативни¬те дежурни и писмено^определените срокове - 4 дена и 8 дена. Това е законът.
В деня на произшествието са извикани органи на военна г,окуратура, същия ден. Местопроизшествието е посетено от следо¬вател на Софийска военна прокуратура. В най-кратки срокове - 9 и 11 дена са извършени неотложни следствени действия. Школа-герски и Спас Мулетаров разбират какво значи това. Това е НПК.
Следователно всичко е спазено. Назначени са необходими съдебно-медицински балестически и биологически експертизи. Те не са 3, а са 6. Разпитани са 5 свидетели, включително роди¬телите на починалия.
Тъй като предварителното разследване все още не е приклю¬чило, не е изготвено и заключително постановление от следова¬теля. След приключване на следствието екземпляр от акта на прокуратурата ще бъде изпратен на родителите. Но за да бъда морален по вашия теглич, елате, когато искате^ през тази седми¬ца, ще бъдат на разположение всички материали на следствието.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Имате думата, господин Ташев.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, Б-Ш, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър, бие
открихте • темата за морала с първото си встъпление и моля 8и,
о. когато продължавате мисълта, следете, че тя е лично ваша.
Що се отнася до експертизата в 6.30 ч. се открива трупът,^/ в 12 ч. отива представител на прокуратурата, в лицето на старши лейтенант Петков. Що се отнася до разпита на родителите, това става първия ден, когато те не си помнят и името и два пъти майката получава изпадане в несвяст.
Всъщност затова аз отправих към бас въпроса. Аз съм благодарен, че малко или повече ^ие дадохте светлина върху случая и родителите, които слушат, ще имат предвид, че те ще получат окончателния отговор тогава, когато приключи следствието.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Ташев. Заключително слово господин Сталински.
МНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИНСКИ: Уважаеми господин предсе¬дател, уважаеми дами и господа народни представители! Моралът е нещо много голямо, също колкото невежеството. (Реплика от
опозицията: Което вие притежавате).
^•чц
Навремето имаше/вестник, аз бях малко момче, "Аз знам всичко". Този вестник фалира. Продължи само 14 броя, защото хората не искат да бъде издаван от този, който знае всичко.
Вие сте от партията на социалистите, аз я наричам другояче но сега съм министър и е неудобно, болшевиките, ще го кажа на моите приятели. Идете при Йордан Школагерски и при Спас Мулетаров да ви обяснят какво значи НПК.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Преминаваме към следващите въпроси - Иво Атанасов -актуален въпрос, отправен към министъра на културата госпожа Елка Константинова. Господин Атанасов, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Благодаря, уважаеми господин председатели, дами и господа, уважаема госпожо министър! Министерството на културата проведе конкурс за герб на Република България. В това отношение, както знаете, текстът на Конституция¬та е безапелационен.
Цитирам чл. 164: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит".
Според съобщенията, конкурсът е спечелен от проект с три лъва, не с един, и с корона. Предвидени са награди за първите три места, общо за 1^0 х.лв. Очевидно има откупки, поощрения, разходи по комисията и т.н., с което вероятно общите разходи набъбват на сумата около 250 х.лв.
Моят въпрос е кой е утвърдил съставът на комисията и конкурсното задание, след като одобреният проект очевидно се разминава с Конституцията? Кой си е позволил да състави конкурсно задание, което не съответства на Конституцията?
И накрая, на какво основание ще се плащат държавни средства за един проект, който е ненужен, тъй като не отговаря на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, сега ще получите отговор. Има думата госпожа Елка Константинова.
МИНИСТЪР ЕЖА КОНСТАНТИНОВА: Господин Атанасов, няма никакво противоречие с Конституцията. Съгласно протокола от 5 март 1992 г. за проект за Закон за държавния печат, Министер¬ският съзет възложи на Министерството на културата и на Министер¬ството на образованието и науката да организират конкурс за държавен герб и да внесат предложение в Министерския съвет. Ние не сме избрали герб на Република България, тъй като нямаме това право. Това може да извърши само Народното събрание. Мини¬стерството на културата и Министерският съвет правят своето предложение.
Министерството на културата, съгласувано с министъра на образованието и науката е назначило работна група за съставяне на конкурсната програма. Работната група е от 6 члена и включва един специалист по хиралдика, един специалист-дизайнер, трима специалисти от Министерството на образованието и науката и юрис¬консулт от Агенцията за авторско право.
В бр.36 на "държавен вестник" е публикувано Решение № 154 от 24.04.1992 г. на Министерския съвет. То съдържа обява за конкурса, утвърдената конкурсна програма и разпоредба за осигуряване на средства от министъра на финансите. Журито на конкурса е назначено със заповед от Министерския съвет след публикуване на решението и конкурсната програма.
По силата на своите пълномощия и представителство, то се явява компетентен обществен орган, който взема независими решения и носи пълна отговорност за тях.
В проекта, класиран от журито на първо място, извършен от творчески колектив в състав: Георги Чапкънов, Кирил Гогов и Валентин Господинов (Това е проектът, който журито класира на първо място) основният символ на българския герб е изправен лъв, поместен върху щит с червено поле - точно според изискванията на чл.164 от Конституцията. Така че Конституцията е спазена абсолютно. Двата странични лъва, господин Атанасов, са тези, които държат щита. Това е право на фантазията на тези, които предлагат проекта и е абсолютно спазена традицията в българската хиралдика, която се базира на една многовековна европейска тради¬ция.
За първи път, господин _Атанасов, три лъва се появяват
върху герба на България още в края на 14 век. Чл.164 от Конститу¬цията не е безапелационен по въпроса лъвът и гербът като цяло трябва или не трябва да бъдат с корона. (Протести от ляво) В Конституцията са фиксирани с точност положението на лъва, неговият цвят и цветовете на полето, върху което е изобразен. Казано е, че полето е във формата на щит. Моля ви! Това са единствените задължителни изисквания, обявени в темата на конкурса. И са спазени в нашите проекти. Правото на художниците да си изберат начина, по който ще разработят темата никой няма право да отнема.
В конкурсната програма няма никакво разминаване с Консти¬туцията, тъй като тя се позовава на чл.164 и го цитира в темата на конкурса.
Проектите, спечелили трите награди, са избрани от общо
^ 40 представени (/участи.е. Обсъждани са по ниво на художествено
изпълнение и хералдическа чистота. Журито е преценило, че тези три проекта отговарят най-пълно на посочените критерии. Между другото един от тези проекти е само с един лъв. Ако Народното събрание реши, може да избере този проект. Ние предлагаме три проекта, като препоръчваме първия, но не налагаме никъде с нищо своето предложение. Предлагаме 3 проекта на Народното събрание. Ако иска то може да отхвърли и трите. Това е ваше право.
Освен това е взето решение да се организира изложба, за да могат всички, които се интересуват от конкурса и от работата на журито да видят и 40 проекта, които участвуват в конкурса.
Разходите по конкурса са следните; Не е вярна цифрата, която господин Атанасов съобщи. С оглед обезпечаване на конкурса са включени 5 контрактации на обща стойност 150 000 лв. В конкур¬сната програма са предвидени тези пари за награди на първите три проекта. Откупки и утешителни награди изобщо не са предвидени и не са направени. Ако искате аз мога да ви съобщя точно в какво се състоят наградите, какви суми са.
Първа награда журито дава - от 80 000 лв. на проекта на Георги Чапкънов, Кирил Гогов и Валентин Господинов. Втора награда дава на Кънчо Аврамов и Емил Аврамов - 50 000 лв. и трета награда на Богомил Николов и Екатерина Димитрова от 40 000 лева.
госпожо министърко, след един месец ще Ви задам нов въпрос и ще питам от чий личен джоб са платени тези пари. Надявам се, че Вие като честен човек и като министърка с чувство за отговорност ще бъдете в състояние да дадете отговор. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, госпожа Константино¬ва.
МИНИСТЪР ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Много ви моля да разберете, че няма никакво противоречие с Конституцията.
Господин Атанасов, в Конституцията не е казано дали може или не може да бъде с корона лъвът. (Шумът в залата продължава) В Конституцията не е казано. В чл.164 не е казано. Проектите са с корона... (Шум и реплики в залата) Много ви моля, нашето жури и мнението на Министерството на културата е, че короната е символ на суверенност. Короната не е белег на монархизъм, а е символ на суверенност на една държава. Най-добрите проекти са с корона. Това са най-добрите проекти, които сме получили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Има думата народният представител Трифон Митев. Господин Митев, задайте и двата си въпроса.
ТРИФОН МИТЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо министър, в отговор на моето питане до Вас във връзка с музея на Яворов на 15 май 1992 г. Вие изразихте положително отношение и към музея, и към неговото значение. Приключихте този въпрос с обещанието за благоприятно за културата решение.
Ваша беше идеята, че тази къща може би трябва да се обяви и за паметник на културата.
Но си позволявам отново да Ви занимавам с този въпрос не за да превръщам темата "музеят Яворов" в нескончаем, ненужен и обиден за самия Яворова Гнито за състоянието на постройката, нито за бетонната й плоча, нито за врати, собственици и проблеми между тях, искам да Ви говоря.
Думата ми е за все още неугасналото напрежение около Яворовия дом и това е повод отново да спомена неща, които Вие сама знаете по-добре и от мен. Проблемите около паметника и музея на Вапцаров, съдебните дела, свързани с Кортопуловата къща, проблемите около Ослевата къща, включително музея в Кърджа¬ли. За тези неща Вие още тогава предупредихте. И започва един неприятен списък на похищения срещу гнездата на българската култура. А достойнството на една нация е в това умее ли тя да оцени собствената си историческа памет и достиженията на нацио¬налния дух. Това днес ние българите, кой знае защо, го правим по най-обидния за нас начин - с рушене на паметници, двубои между нотариални актове и унижаване на места, които са святи.
Нещо повече, като говорим за тези неща, ние говорим и за така необходимото ни национално съгласие, защото в тези музеи българинът влиза, освободен от политически пристрастия и може да размисли над общосветски работи и български бележки, да ги усети с душата си и да се усетим всички, че сме един народ.
Затова ме интересува какво става с експертния списък на Министерството на културата на стоте обекта, които трябва да намерят защита от безогледна реституция и от политиката на самото българско правителство, за съжаление. Тук искам само да цитирам две Ваши изречения, че ръководството на Министер¬ството на културата отдавна е готово с предложение за защита на паметниците и^че Министерството на културата предлага този списък на вниманието на парламента, специално на Законодателната комисия, с предварителна сигурност, че той ще бъде приет. Но вече половин година нито списъкът, нито мнението на която и да е комисия е излязла в пленарната зала. И все пак, когато ние говорим за самия списък от стоте обекта приблизително, си остава и моят въпрос, който може да получи отговор не от министр1<--Т&- на Ереван или на Скопие, колкото и да е на почит Яворов там, а само от Вас: ще има ли място в този списък и за къщата-музей на Яворов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Константинова, имате думата.
МИНИСТЪР ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Министерството на културата отправи молба за отлагане на реституцията с три години на всички онези сгради, в които има музеи или театри, или галерии. Това предложение на Министерството на културата отдавна мина през Министерския съвет с пълно болшинство. Надявам се, че и тук, в Народното събрание, ще мине това наше искане, защото е абсурдно да бъдат изхвърлени навън културни институции. При това ние не нарушаваме с искането си Закона за реституцията, а молим за отлагане и при това отлагане, в което ще се плащат наеми на собствениците.
КИРИЛ НИКОЛОВ (от място): Джеров е от Вашата партия.
МИНИСТЪР ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Все още се надяваме, че ще убедим господин Джеров. Ние се надяваме да убедим всеки един от вас, защото мисля, че когато се замисли малко всеки депутат, ще разбере, че националната култура не само е приоритетна област, но тя е същността на нацията, че без нея няма българска нация. А национално съзнание се поддържа с паметници на културата, с паметта за нашето историческо минало. След като всички не само че го знаете, но сте убедени в това, съм сигурна, че ние ще спасим паметниците на културата и културните институти.
Затова нашето министерство се отказа от списъка от сто най-най-ценни паметника, въпреки че този списък отдавна е готов, защото се убедихме, че по-добре за културните институции е всички да бъдат с три години отложени. В това време ще излязат и законите за защита на паметниците, ще се намерят и други начини за възмез¬дяване и, надявам се, ""когато Народното събрание приеме това
„' ' ^-^с;с- "-^ ^'- и. ., решениеУ ... решението е в Комисията по културата, след това
ще мине през Законодателната комисия и ще влезе в пленарна зала. Но мисля, че не е без значение фактът, че не само от Министер¬ството на културата излиза това предложение, но в Министерския съвет е гласувано с пълно болшинство.
И бих искала само да ви кажа, че в страна като Полша например, не само че се изготвят списъци за спасяване на всички културни инсти.туции и сградите, в които се намират те, но се забавя Законът за реституцията, за да се представи точен подобен списък и на никого не минава през ума, че може да изхвърли на пътя културни институти. След като в Полша е така, не може да
не бъде така и в България, която е една европейска, високоцивили-зована страна.
Затова аз вярвам във вашето решение.
Колкото до музея Яворов, нашето министерство положи големи усилия да спаси тази къща, защото тя е паметник на култу¬рата, но се оказва- според експертите, че трябват страшно много пари, много милиони, за да се реставрира къщата. За съжаление в момента тя е в окаяно състояние и е обявена за опасен обект. В нея не може да се влиза спокойно, защото е застрашена от срутва¬не. Продължаваме да водим преговори за реституиране на тази къща. Евентуално поради нашата бедност и липса на тези средства, които възлизат почти към един милиард, реституирането е страшно скъпо нещо, много, много по-евтино ще излезе, ако се разруши и се построи наново. Но архивът на големия български поет
Яворов и всички негови вещи се намират на горния етаж и се пазят в момента. Но тъй като са наистина застрашени от срутване, ние в най-скоро време ще ги т^несем в Дирекцията на литературния музей, която се намира в музея "Петко и Пенчо Славейкови". А за самия литературен музей и дирекцията му ще търсим друга сграда, защото се убедихме след много разсъждения и много опити да спасим музея Яворов, че е подходящо под един покрив да бъдат Яворовият и Славейковитг музеи. И това е лесно разрешим въпрос - на "Раков¬ски", на няколко крачки от сегашната къща на Яворов е музеят на Петко и Пенчо Славейкови, където ние ще преместим и Яворовия музей. В тези помещения, които сега са дадени на Дирекцията на литературния музей. Да не се тревожат всички, които работят в литературния музей, те няма да останат на пътя, на тях търсим подходяща сграда.
И така въпросът ще бъде разрешен според сегашните ни възможности. Дай, Боже, да забогатее българската култура! Тогава ще намерим всички онези милиони за реставриране не само на къщата на Яворов, но и на всички паметници на културата. Надявам
се, че ще доживеем и този щастлив момент.
-^ Благодаря. [ [ ^с 1ч^ил1^
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Благодаря и аз.
Господин Митев, имате думата.
ТРИФОН МИТЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, Н/1П "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря. Оказва се, че и този път ние сме на едно общо, добро, положително мнение относно културата. Добре е, че в Министерския съвет има единоду¬шие, но може би това трябваше единодушно да се реши, когато се обсъждаше законът. Но реституцията тогава заспели многофункцио¬нални интереси и те не можаха да бъдат решени.
Благодаря Ви още веднъж за отговора. Имам само тази настоятелна молба към Вас: да не изчакаме движението на закона още половин година, да ускорим хода на този закон до пленарната зала и заедно да го променим. За да не се окаже, че няма да има какво да защитаваме. Това зависи от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Към господин Праматарски има един единствен въпрос от страна на народния представител Стойко Пенчев.
Господин Пенчев, така направете, че да има време да прочета съобщенията. (Шум в залата)
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви госпо¬дин председатели. Колеги, не трябва да подхождате така към транс¬порта. Говорим за проблемите, които са национални, и затова е добре да ги чуете и да вземете отношение, когато се наложи. Питането ми към господин Праматарски е свързано със заповед № 320 от 7 август 1992 г. Тази заповед е съвместна на Министер¬ството на финансите, министъра на търговията и председателя на Комитета по стандартизация и метрология. Аз съм отправил питането и към господин Костов, и към господин Праматарски и
то е свързано със ситуацията, която създава тази заповед.(Колеги,
)
заповедта е свързана с проверяване на горивата в четири лабора¬тории на територията на България. Аз не знам дали господин Прама¬тарски е направил консултации преди да подпише тази заповед
с господин Костов, с транспортниците, но в момента благодарение
•/ на тази заповед имаме натрупване на вагонен парк в четири възлови
пункта на територията на страната - Варна, Русе, Кулата, Плевен,
Видин. Или заповедта по принцип и по съдържание е добре замисле¬на, но трябваше да бъде и организационно издържана и то в сферата на транспортната схема. Към 1 септември благодарение на тази
[-((^ ^,)' V,
заповед;има 300 хил. лева загуба фирма "Диамант", която произвежда стъкло в Разград. И още две фирми имат загуби от порядъка 90-200 хил. лв.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): А защо е така? СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Сега ще Ви обясня защо. Защото има голям престой на вагоните, защото не може в рамките на 48 часа на граничен пункт да се проверяват от 30 до 70 вагона цистерни, макар и ан блок да се прави вземането на пробата. Никъде в светов¬ната практика такова нещо не се върши, особено на граничен пункт. Има сертификат, с който цистерната идва, всеки, който я получава, носи отговорност. Има принципи в международната практика, които са създадени, за да се търси отговорност от тези, които са подвели със сертификата. Но създаване на такава схема на натрупване, при положение, че предстои и зимна подготовка, а ние нямаме подведено гориво, днес е октомври, поставяме страната в едно изключително тежко и неблагоприятно положение както транспор¬та, така и съответните фирми, така и проблемите на отоплението като цяло.
Затова Ви моля, господин министър, предайте и на господин Костов, тъй като Комитетът по стандартизация няма отношение, те изпълняват една техническа функция, преразгледайте с министъра на транспорта тази заповед, намерете по-разумното решение, за да се спре, защото няма кой да плаща на БДЖ и на морския транспорт денгубите, които на практика вече са осъществени в продължение на два месеца в сферата на транспорта, в сферата на натрупване и запушване на тези транспортни гьрловини на територията по възловите проблеми на транспорта в страната.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Господин Прама-тарски имате думата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин пред¬седател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благо¬даря за отправеното питане от народния представител господин Пенчев, защото това действително е един много сериозен проблем в страната. И мотивите, които са били за издаването на тази съвместна заповед с министъра на финансите и председателя на Комитета по стандартизация и метрология, са изключително важни с оглед защитата на интересите на българските потребители. На мен ми се ще, господин Пенчев, Вашата загриженост като народен представител все пак да не съдържа оттенък на някои недотам чисти интереси на различни фирми в България, които така или иначе (ние имаме информация за тях, не бих искал да споменавам все още техните имена), направиха спекулация именно с това, че внасяха некачествени горива.
Заповед № 320 от 7 август, която както казах, е под¬писана съвместно от мен, от министъра на финансите и от пред¬седателя на Комитета по стандартизация и метрология, имаше за цел да организира контрола в съответствие с изискванията на българските държавни стандарти на най-широко използуваните горива в страната - бензина за двигателите, газьола и мазута. Чрез нея служителите от дирекция "Граничен контрол" на Комитета по стандартизация и метрология са задължени да извършват проверки на преминаващите границата танкери и цистерни и при констати¬ране нарушения на стандартите от упълномощените със заповедта изпитателни лаборатории, да не се допуска вносът на тези нека¬чествени горива. Това е основният и сериозният мотив, който предизвика издаването на тази заповед и аз мисля, че българските потребители биха били доволни много от това, че най-накрая се слага контрол върху този вид бизнес.
Мотивите за издаването на заповедта са посочени в самата нея.
Първо, държавните стандарти, съобразно чл. 6, ал. 2 от Закона за стандартизацията, са задължителни в страната. Пра¬вилникът за приложението на Закона за стандартизацията предя¬вява завишени изисквания към вносните суровини, материали и стоки за широко потребление, които задължително следва да са съобразени най-малко с- параметрите- и^-из^скванията- по- качеството _
Намерената в търговската и пласментно-снабдителната мрежа продукция от внос, която не отговаря на изискванията по качеството, се отнема в полза на държавата съгласно чл. 12 от Закона за стандартизацията.
От това следва, че организирането на контрол за качест¬вото на внасяните в страната стоки, е изискване на българското законодателство. Изпълнението на това изискване е още по-необ-ходимо, когато става въпрос за контрол върху качествата на вна¬сяните горива съобразно с тяхното значение за националната ико¬номика. Допускането на автомобилни бензини в страната с откло¬нение от нормените стойности по БДС води до неоптимален режим на работа на двигателите на автомобилите, преждевременното им износване и повреда. Но съществено е, че използуването на нека¬чествени горива е един от най-сериозните източници на замърся-в ането и на околната среда. Макар и кратковременната практика по прилагането на заповед № 320, констатира масово разпростране¬ние на опити за внасяне на некачествени горива. Нещо, което преди това не беше правено и практически тези горива безпре¬пятствено с това си качество влизаха в страната.
За това свидетелствуват и сигналите, които ние полу-
1^ чаваме непрекъснато от -различни места, включително и от Центъра
за научни изследвания и окачествяване на горивата, смазочните материали и присадките. Според тях внасяните отделни партиди (и тук има един дълъг списък на фирми, които аз все пак ще го спестя, за да не уроним престижа на тези фирми), бензинът не отговаря на българския стандарт по показателите: съдържание на олово, фракционен състав, цвят. В някои случаи анализът по¬казва значително отклонение спрямо анализните свидетелства, представени от чуждестранните доставчици, с неколкократно зави-шение над допустимото съдържание на основните замърсители
сяра и олово. Тоест виждате, че не става въпрос за една приу¬мица, а става въпрос за това, че не отговаря внасяното гориво на издадените сертификати.
И тук вие поставяте основателно въпроса би ли могло по друг начин да се контролира това? Да, ако бяхме нормална държава и ако тези хора, които се занимават с този бизнес, бяха почтени и внасяха това, което те декларират, че е.
На второ място, що се отнася до съгласуването на заповед № 320 с ведомствата, пояко заангажирани за нейното спазване, зт "почита и на самата заповед е видно, че същата съдържа под¬писа на министъра на финансите л председателя на Комитета по стандартизация и метрология. Същевременно контролът по изпъл¬нение на заповедта е възложен на началника на Главно управление "Митници" на Министерство на финансите и директора на "Грани¬чен контрол" на Комитета по стандартизация и метрология, които са запознати с нейното съдържание още преди нейното издаване. От тези ведомства е изготвен и списък-приложение на изпълни-телнителните лаборатории и граничните митнически учреждения. Разбира се, режимът на контрол, който се създава със заповед № 320, има известни недостатъци, някои от които и вие споме¬нахте. И аз мисля, че в процеса на нейното приложение, трябва да бъдат отчетени и тези известни негативни отражения, които дава тази заповед.
Но, завършвайки, искам да подчертая още веднъж: основ¬ният мотив, който беше за приемането на тази заповед и ней¬ното подписване от мен лично, може би същите са и мотивите на министъра на финансите,3 именно това да се въведе този контрол на горивата, които влизат в страната. Наистина това е един пече¬ливш бизнес. Аз нямам нищо против, нека да печелят хората от него, нека да печелят фирмите, но това, което се внася, една голяма част от горивата, нанася невероятни последици. Такива, каквито споменах.
И в края на краищата, основният мотив беше именно това да се защитят и интересите на потребителите в страната. Бла¬годаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Пенчев, много Ви моля да бъдете кратък.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз благодаря за отговора на господин Праматарски. Ние по принцип с Вас различия няма-в сферата на екологията и проверката. Ние говорим за организа¬ционните промени и аз Ви моля още веднъж да го направите това с министъра на транспорта и да потърсите по-рационални и бързи решения, за да не се създава това натрупване и денгуби в тран¬спортните връзки, което на практика не е в интерес на страната също. Както едното, така и другото. Така че т^вд-моя молба, ако обичате, направете възможното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Затрудненията, които произтичат и за които Вие говорите, произтичат от невъзмож¬ността и недостатъчната обезпеченост на тези лаборатории да правят скоростни анализи. А това е въпрос, който е свързан с едно техническо обзавеждане, което ние в момента не можем да си позволим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Днес не е отговорено само на един-единствен въпрос, отправен от народната представителка Недялка Трайкова, тъй като министър Румен Биков не се яви в парламента. Не сме уведомени за причините. Ще се направи справка и ще бъдете уведомена, гос¬пожа Недялкова.
Няколко съобщения:
Председателски съвет ще се с-ъстои в сряда от 12,30 ч. в кабинета на госпожа Снежана Ботушарова.
Комисията по околната среда ще има заседание на 14, сряда, от 9 ч.
Законодателната комисия ще има заседание в сряда от 10 ч.
Комисията по жалби, предложения и петиции ще има засе¬дание на 15 октомври, четвъртък, от 11 ч.
Комисията за контрол над приходите, разходите и имуще¬ствата на партиите ще има заседание на 14 октомври, сряда, от 9 ч. в зала "Огледална".
Комисията по национална сигурност ще има заседание на 15 октомври, четвъртък от 9 ч. в 510 зала на бул. "Дондуков" 2.
За сряда дневният ред ще се гласува и ще се решава от Председателския съвет. Тогава ще разглеждаме предложенията, госпожа Ананиева. Председателският съвет ще приеме програмата, ще направи предложение за следващите две седмици Закривам заседанието. (Звъни)
(закрито в 13 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:
(Румен Семерджиев)
(Ведат Сакалъ)