Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. На всички пожелавам добра и спорна работа.
Най-напред ми позволете да ви информирам. Предполагам, че това са направили и съответните парламентарни групи. Но по¬неже знам от практиката, че понякога се случва, че има народни представители, които идват малко-по-късно и не вземат участие в заседанието на парламентарните групи, да ви информирам за това, че професор Тодор Вълчев, управител на Българска народна банка, е изпратил до мен и до ръководството на трите парламентарни групи следното писмо:
"При посещението си в България през месец ноември 1992 година ръководителят на Мисията на Международния валутен фонд господин Анук Синкх изрази мнение, че при създалата се у нас политическа обстановка би било твърде полезно България да уведоми господин Камдесю, че ще продължи сътрудничеството си в Междуна¬родния валутен фонд и ще се придъжа към линията, изразена в писмото за намеренията, доколкото съм осведомен, господин Синкх е разговарял в същия дух с ръководителите на трите политически сили, представени в парламента, тъй като не е изключено създава¬нето на новото правителство да се забави, смятам, че би било целесъобразно да не отлагаме повече изпращането на подобно изявле¬ние до господин Камдесю.
Според господин Синкх писмото би могло да бъде подписано от мен, като говерньор за България във фонда. Писмото естествено може да бъде отправено, само ако трите политически сили биха приели неговото съдържание."
И тук господин Вълчев предлага всъщност проектосъдържа-ние на едно такова писмо, предложено от господин Грегъри Дал, постоянен представител на Международния валутен фонд в България, в което естествено могат да се направят съответни поправки.
Аз няма да ви чета текста на това писмо. само искам да ви обърна внимание парламентарните групи да вземат отношение към този проблем.
Дневният ред е ясен - постъпило е само едно предложение за промяна в програмата на Народното събрание, а именно точка първа от днешния дневен ред да стане точката "Законопроекти и проекти за решение във връзка с разсекретяване на информация от архивите на бившата "Държавна сигурност". Това е така наре¬ченият проблем за досиетата. Вносители са господата Йордан Куцаров и Дако Михайлов.
Моля, гласувайте.!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата! Гласували 202 народни представители, за предложението са 92, против - 84, въздържали се 26. Предложението не се приема.
Започваме работата по дневния ред. Моля господин Джеров, председател на Законодателната комисия, да заповяда. Намираме в точките "Второ четене на законопроекта за допълнителни изиск¬вания за дейността на научните организации и Висшата атестационна комисия".
Процедурен въпрос ли? - Заповядайте!
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отлагане на разискванията по точката от дневния ред за допълни¬телните изисквания, поради следните мотиви.
В първоначалния вариант, внесен от господин Панев, и сегашния, който се гледа вече на второ четене, има доста изме¬нения. Освен това приетият вече чл. 1 и заглавието със съответ¬ните промени водят след себе си допълнителни промени в следващите
текстове, които би следвало да се обсъдят от членовете на Коми¬сията по образованието и науката.
Затова предлагам отлагане на разискванията по този зако¬нопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението е ясно, процедурно е. Има ли противно становище? Заповядайте, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми дами и господа народни представители! Направените поправки, внесени своевременно, със съответните текстове още преди месец, месец и половина, както и необходимите промени, продиктувани от промяната на заглавието при неговото гласуване на второ четене, в никакъв случай не засягат същината на този закон и имат редак¬ционен и стилистичен характер. Това личи от самите текстове. Това ще проличи и тук в пренията в пленарната зала.
Ето защо аз намирам това предложение за напълно неосно¬вателно и ми сля, че не би трябвало дори да бъде гласувано. Нещата са очевидни.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Друга парламентарна група да вземе отношение? - Няма.
Моля, народните представители да се подготвят за гласува¬не. Направено е процедурно предложение по чл. 39 на правилника. Който е за отлагане на разискванията по тази точка, моля да гласува за, а който е против, гласува против. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 297 народни представители, за отлагане на разискванията - 115, против - 90, въздържали се 2.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: По партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По партии, ако обичате, да по парламентарни групи.
Искането за отлагане на разискванията се приема.
Пристъпваме към следващата точка от дневния ред. Става дума за... Надявам се, че няма процедурни въпроси.
Става дума за внесения от Министерския съвет ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТМЯНА НА УКАЗ № 1925 ЗА НАЧАЛНО ВОЕННО ОБУЧЕНИЕ НА МЛАДЕЖТА И ЗА ПОДГОТОВКА НА НАБОРНИЦИ, СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля, председателят на Законодателната комисия да док¬ладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин предсе¬дател, уважаеми дами и господа народни представители! Преминаваме към първо четене на законопроекта за отмяна на Указ № 1923 за начално военно обучение на младежта и за подготовка на набор-ници, специалисти за въоръжените сили на Република България.
Този законопроект е внесен от Министерския съвет в края на месец май 1992 г. и с единствен член - отмяна на Указ № 1923.
Законодателната комисия в заседанието си от 30 септември 1992 г. разгледа законопроекта за отмяната на указа. Считаме, че отмяната му е своевременна и необходима мярка. Прилагането на указа е свързано с правомощия в областта на военнопатриотичното възпитание на обществени и държавни структури и политически организации, които не съществуват вече в обществения живот, като: Димитровският комунистически младежки съюз, Организацията за съдействие на отбраната и други или са преобразувани с други цели и задачи.
С указа се регламентира и подготовката на наборници, специалисти за въоръжените сили на страната, като тази подго¬товка е възложена на организацията за съдействие на отбраната. Организацията за съдействие на отбраната е закрита с постановле¬ние на Министерския съвет под № 72 от 1992 г. С разпоредбата на чл. 3 от това постановление дейността по подготовката на наборници и специалисти за нуждите на въоръжените сили е възло¬жена на Министерството на отбраната.
Отмяната на указа ще позволи на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет и Министерството на отбраната, в изпълнение на своите правомощия да регулира отношения, свързани
с подготовката на наборниците и запасните специалисти.
Законодателната комисия предлага на народните представи¬тели в съответствие със становището на Комисията за национална сигурност и по посочените съображения в мотивите на Министерския съвет да приемат законопроекта. Както изясни, налице е становище на Комисията за национална сигурност от заседанието на 17 сеп¬тември 1992 г., с което Комисията по национална сигурност (чета дословно): "Препоръчва на институциите и ведомствата, които имат отношение към децата и младежите, да предложат подходящи форми за тяхното физическо и духовно укрепване с оглед отбрана¬та на страната и националната сигурност, и готовността на насе¬лението за действие при екстремална обстановка."
Единно е становището на двете комисии в предложението си за отмяна на посочения указ. моля, същият да бъде поставен на разглеждане и да бъде гласуван на първо четене. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има становище на Коми¬сията за национална сигурност, за което споменахте.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3", от място): Нека Слатински да каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам думата на госпожа Соня Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз бих желала да чуя становището на председателя на Комисията по нацио¬нална сигурност господин Слатински, защото в заседанието на нашата комисия по национална сигурност на 17 септември ние всъщ¬ност взехме следното решение: по принцип не възразяваме този Указ № 1923 да бъде отменен, но отправихме препоръки към Мини¬стерския съвет и към Министерството на отбраната, преди да направи всичко необходимо за промяна на подзаконовата нормативна уредба за обучение на донаборниците, да не се предприемат действия по отмяна на този указ. И аз сега съм малко в повече притеснена, защото, уважаеми господин председатели, и сега има донаборници, които трябва да бъдат обучавани, а Организацията за съдействие на отбраната е закрита.
Правя процедурно предложение, колеги, нека днес да не разглеждаме този въпрос. Няма готовност на правителството, в частност на Министерството на отбраната, да посочи начините, по които донаборниците в България ще бъдат обучавани. Става дума за специални знания: радиолокация, радиосвързочни възли и т.н. Спестете ми необходимостта да изброявам всички специал¬ности.
Считам, че Народното събрание, ако отклони тази точка от дневния ред в днешното си заседание за по-късна дата, ще вземе едно разумно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз не бих възразил против това предложение, но ако ние така прехвърляме, отлагаме точките от дневния ред, ще стигнем до точката за досиетата (смях в залата). Ако това е вашата цел, нямам нищо против.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: В края на краищата - по закон божий! Да дойде председателят господин Слатински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има ли представител на Комисията по национална сигурност, от ръководството на коми¬сията, който да вземе отношение?
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Нали има становище на комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-5"): Стойко Пенчев, 5. Варнен¬ски многомандатен район, БСП и коалиция на червената бюлетина. Благодаря, господин председатели!
Колеги, искам във връзка с казаното от колежката Соня Младенова да изтъкна още един аргумент. Вие знаете, че с реше¬ние е намален срокът на военната служба, което създаде проблеми по обучението на новопостъпилите матроси, войници на редовна служба. Ако към това прибавим и неподготовката на донаборниците, ние поставяме в една изключително сериозна ситуация подготов¬ката на специалисти в нашата армия.
Затова ви моля, действително, докато не бъде създа¬дена такава схема на подготовка на донаборниците, ние да не
гласуваме на този етап и да отложим направеното предложение по указа. Благодаря, господин председатели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз също чета становището на председателя на Комисията по национална сигурност и от това становище на мен проблема ми става ясен. Но за да стане на всички ясен, давам думата на председателя на комисията.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председатели! Най-напред искам да се извиня, че по лични причини не бях в момента в залата, когато госпожа Младенова е взела становище по проекта за Закон за отмяна на Указ № 1923 за началното военно обучение на младежта и за подготовка на наборници, специалисти за въоръжените сили на република България. Затова аз няма да коментирам нейните думи.
Само искам да кажа, че на свое заседание от 17 септември тази година комисията по национална сигурност обсъди проекта на закон за отмяна на Указ № 1923. Комисията по национална сигур¬ност споделя мотивите на вносителя, че настъпилите промени в обществените и държавните структури, приемането на Постановление № 72 на Министерския съвет от 30 април 1992 г. за закриване на Организацията за съдйствие на отбраната и утвърждаването на наредбата за подготовка на наборници и запасни специалисти - това е Постановление № 168 на Министерския съвет от 28 август 1992 г., направиха приемането на този законопроект от Народното събрание формален акт, отразяващ създаденото фактическо и правно положение на нещата.
"Комисията по национална сигурност препоръчва на инсти¬туциите и ведомствата, които имат отношение към децата и мла¬дежите, да предложат подходящи форми за тяхното физическо и духовно ук репване с оглед отбраната на страната и националната сигурност и готовността на населението за съдействие в екстре-мална обстановка."
В своето становище, планувано от комисията на това засе¬дание, аз съм си позволил и като председател на Комисията по национална сигурност, да обърна внимание на уважаемите народни представители, че утвърдената от министерския съвет Наредба за подготовка на наборници и запасни специалисти, излязла вече
в "Държавен вестник", влиза в сила едва след отмяната на Указ № 1923 и се надявам, че този законопроект ще бъде приет. Надявам се, че това ще стане без излишни дебати и някакви търсения на кой знае какви политически дивиденти. Ние можем да загубим пет минути, за да приемем този закон днес не само на първо, но и на второ четене. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако правилно разбирам председателят на комисията, няма опасност донаборниците да не бъдат добре подготвени да защитават нашата родина. Помислено е за това.
Заповядайте, господин Стефанов!
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Стефан Стефанов, Българска социалистическа партия, тук не става дума за добра подготовка или за лоша подготовка на донаборни¬ците. Тук не става дума за някакви политически дивиденти. Просто разумът подсказва едно такова решение. Аз като бивш военен не мога да се съглася с това, което предлагате. Ние, когато обсъж¬дахме този въпрос горе и военните бяха горе, аз ми зададох такъв въпрос, много добре си спомнят членовете на комисията: "Може ли да се впряга конят зад каруцата?"
Ние по този нормативен документ сме прибрали стотици младежи и ги обучаваме в момента. От днес този нормативен документ не съществува. Отговорете вие по силата на какво тези младежи се обучават и ако не дай си Боже, стане някакво нещастие с някой от тях, по силата на кой документ ние ще решаваме този проблем, който ще възникне тогава и тази ситуация?
Много добре тогава господата от Генералния щаб казаха, че трябва да се подготви нов нормативен документ, който да замени този. Ние такъв нормативен документ досега въпреки нашите препо¬ръки нямаме.
Аз нямам нищо напротив, с двете ръце гласувам да се отмени този указ. Но недейте да изпреварваме нещата. Нека първо да се направи този нормативен документ и едва след това да гласу¬ваме отмяната на стария. Аз много се извинявам, че повтарям неща, които бяха казани, но това за мен е едната истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Дърмов, господин Тошев. Обаче от доклада на председателя на Комисията по нацио¬нална сигурност е ясно, че има такава наредба за подготовка на наборници.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, освен наредбата в народното събрание е постъпил и законопроект, който решава този въпрос. И този законопроект е включен в работа¬та на Комисията по национална сигурност.
Освен това има един много сериозен въпрос - проблемът за имуществовто на тези организации. Кой ще стопанисва? А това са сгради и материални стойности за милиони левове. Не се казва това, къде ще отиде и какво ще стане с това нещо.
Затова мисля, че ние може да изчакаме Комисията по нацио¬нална сигурност да се произнесе по законопроекта и да вземем едно цивилизовано решение. Ние не трябва да оставим една празнота в правото, една празнота, която има последствия не само в мате¬риален еквивалент, но се отнася и за националната сигурност на страната.
В тази връзка правя процедурно предложение да отложим разискванията по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам думата само на един народен представител, който е на противното становище -
за отлагане на разискванията, заповядайте, господин Тошев. Давам ви думата, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа! Бих искал да обърна вашето внимание на факта, че чл. 93 на предишната конституция определя, че ука¬зите, които издава президентът, не са нормативни актове. Точният текст е "укази и решения, които нямат нормативен характер". От това следва директно, че мълчаливо се отменя нормативният характер на всички укази, издадени дотогава, тъй като това е конституционен текст, освен ако с решение на Народното събрание действието на някой указ не се продължи. А съответно след тази дата и досега указите на Президента нямат нормативен характер. Те не са нормативни актове. Това трябва да се знае.
Това ми беше репликата от самото начало и я поисках преди господин Дърмов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека да се върнем към против процедурното предложение. Защото процедурното предложение трябва да се постави на гласуване. Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Васил Михайлов, СДС.
Искам да кажа следното. Против съм процедурното предложе¬ние днес да не решим този въпрос, тъй като аргументите, които бяха изтъкнати тук, според мен не са особено съществени, никой и никога не е отричал значението и важността на това обучение за националната сигурност на страната, но ви припомням, че е
добре народните представители да четат "Държавен вестник", където Постановление № 168 от 28 август 1992 г. урежда този въпрос, където можете да прочетете, че Министерският съвет е постановил следното: "Член единствен. Приема Наредба за подготовка на набор-ници и запасни специалисти".
"Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Наредбата влиза в сила след отмяна на Указ № 1925 за начално военно обучение на младежта" и т.н. Благодаря ви, дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има направено предложе¬ние за отлагане на разискванията. Поддържат ли го вносителите след тези аргументи, които бяха изнесени? - Поддържат го.
Моля тези, които са за отлагане на разискванията по този въпрос, да гласуват за, тези, които са против, да гласуват против.
Гласували 200 народни представители. С гласа на господин Христо Тодоров, който нямаше карта, но се регистрира, че гласува против, стават 201 народни представители. Гласували за - 98, против - 100, въздържали се 5.
Разискванията продължават.
Не се вдигат ръце, желаещи да разискват, и аз моля пред¬седателя на Законодателната комисия да дойде тук и да подложим законопроекта на гласуване на първо четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин предсе¬дател, само нещо допълнително. Всъщност законопроектът е разда¬ден, но все пак, след като е от месец септември, ще си позволя да го повторя пред вас за колегите, които не са имали възможност да го прочетат. Става дума за законопроект за отменяне на Указ
№ 1925 за начално военно обучение на младежта и за подготовка на наборници, специалисти за Въоръжените сили на Народна репуб¬лика България.
Законопроектът има член единствен, съгласно който, както преди малко споменах, "отменя Указ № 1925 за начално военно обучение на младежта". И тук заглавието е дадено на указа така, както е в публикацията.
Това е единственият член и при това положение моля да бъде поставен на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, госпожо Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз се подчинявам на вота на Народното събрание, но искам да кажа своите съобръжения по същество.
Аз и колегите ми от Комисията по национална сигурност и парламентарното присъствие на БСП и коалиция смятаме, че този указ трябва да бъде отменен.
Въпросът по същество е следният. Колеги, не може норма¬тивен указ от такъв порядък да бъде изместен в нормотворчеството на страната с акт от подзаконов ранг. Не може наредба да замести нормативен указ. И нашето мнение беше цялата тази дейност да бъде част от военната доктрина на страната. И ние не срещнахме неразбиране у представителите на Министерството на отбраната, нито от Генералния щаб, нито от всички присъствуващи от ДОСО и другите организации и структури, които имат отношение към този въпрос.
В заключение искам да ви кажа, господа: "Браво!" Ако това днес се приеме така и нататък, а з не знам по какъв способ вие ще търсите отговорност от момчетата донаборници, когато не ви се явят на сбор. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов също вдига ръка.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземама думата по тази точка не с оглед на нейната целесъобраз¬ност, а от гледище на законодателното решение.
Мисля, че не стана ясно при първото гласуване дали наред¬бата може да замести този указ. наредбата е акт на Министерския съвет, а указът е утвърден от парламента и има силата на закон.
Аз се съмнявам, уважаеми господин председател, дали една наредба може да урежда имуществени отношения от такъв висок по рядък и права и задължения на граждани. Според мен това е проблем на закон и затова предложението да се уреди тази материя със закона, който вече е в Комисията за национална сигур¬ност, беше най-справедливо. Затова аз ще повторя още веднъж, че тази точка трябва да бъде отложена и въпросът върнат както в Комисията за национална сигурност с оглед приемането на закона, така и в Законодателната комисия, за да се произнесе дали тази материя може да се урежда с акт на Министерския съвет.
Аз се съмнявам в тази възможност, господин председател, и затова ще гласувам против това предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Моля да се приготвим за гласуване. Гласуваме Закона за отменяне на Указ № 1923 за начално военно обучение на младеж¬та и за подготовка на наборници, специалисти за въоръжените сили на Народна република България.
Моля тези, които гласуват на първо четене закона, да гласуват за, тези, които са против него, да не изневеряват на убежденията си и да гласуват против.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители, за законопроекта - 100, против - 88, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от блока на СДС)
Председателят на Законодателната комисия поиска думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ; Уважаеми господин председа¬тел, дами и господа народни представители! С оглед протеклите дотук дебати, предлагам законопроектът да бъде поставен на второ четене. (Красимир Премянов иска думата от място)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Направено е предложе¬ние господин Премянов, да преминем към второ четене.
Има ли някой против това предложение?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (встрани от микрофоните): Аз искам да направя обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Йовкова. Или вие искате?
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин предсе¬дател, именно във връзка с характера на протеклите дебати и изразените противоречиви становища, аргументи има и в едната, и в другата теза, мисля, че няма причини да бързаме. Не е излишно да направим още една консултация със специалистите от Министер¬ството на отбраната, с Генералния щаб, за да видим как ще се реши тази материя, преди да пристъпим към второ гласуване.
Възразявам срещу гласуване на второ четене днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ситуацията е до болка позната и ясна. Има направено предложение да преминем към второ четене. Който е за това предложение, моля да гласува "за" -
да се гледа закона и на второ четене, който е против, моля да гласува "против". Моля решим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители, за преминаване на второ четене - 98, против - 101, въздържали се 3.
Не се приема предложението за второ четене. Законопроектът е приет на първо четене. Моля да бъдат направени пи смени пред¬ложения за второто четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място); Преди да преминете! Про¬цедурно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, госпожице Русева. По процедурен въпрос.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Господин председатели, оспорвам гласуването, след като видях отчитането на резултатите по таблото и разположението на народните представители в залата - гласовете не отговарят на отчетените! Отчетените гласове не отговарят на хората, които са по банките на парламентарните групи. Оспорвам гласуването! Моля да се затворят вратите и наистина да се гласува под наблюдението на нашите секретари, ако трябва дори - ръчно! (Шум в залата, реплики от опозицията)
Не виждам в лявата страна 102 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Младенова, възразявате ли? Направете го кратко.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, господин председатели. Считам, че вотът на народното събрание беше пра¬вилен и ви моля да приемем нещата така.
Колеги, когато един законопроект минава на първо четене с един глас плюс половината, е редно да почакаме да ни изстинат главите, да направим съответните справки с Генералния щаб и министерството на отбраната. Колеги, много е крехко мнозинството. Трябва перфектно гласуване на второ четене и аз ви моля, господин председатели, да не уважавате искането на госпожица Русева за прегласуване на вота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Насочваме се към чл. 36, а л. 2 от правилника, който гласи: "Когато преди началото на гласуването парламентарна група или народен представител изрази съмнение, че няма кворум, председателят разпорежда да се извърши преброяването." Имаше кворум, когато беше проведено гласуването.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Аз не оспорвам кворума, а гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тук се оспорва Обаче самото гласуване поради съмнение в истинността на кворума. Не поставям този въпрос за проверка на кворума.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Аз поставям въпроса за пре¬гласуване, а не за проверка на кворума! (Иван Куртев, от СДС, иска думата за пояснение)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председатели, излиза, че от БСП според това, което се появи на таблото, са гласували 102 души. Погледнете - само на първия ред има празни седем стола. Това автоматически прави невъзможен резултатът, който се появи на таблото. И ако смятате, че в залата има 102 представители на БСП... Може и отгоре да се види. То е повече от очевидно колко души са. В този смисъл е оспорването, че е гласувано с повече от една карта. (Шум и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението, което прави Парламентарната група на СДС, е процедурно. Аз ще поставя първо на гласуване въпроса за самото прегласуване. моля, който е за това да се прегласува... (Шум и реплики в залата) Който е за това да се прегласува... (Шумът и репликите продължават)
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Това се решава от председателя! Вие трябва да решите този въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз предлагам това да стане именно с прегласуване...
заповядайте, господин Премянов. КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Правилникът, който сме приели, е дал достатъчно верни ориентири за нашето поведение и права в този парламент. Това, което си позволяват сега някои от народ¬ните представители, е модификация и субективен подход към тези хипотези, които правилникът е предвидил. Не е предвидена възмож¬ност по предложение на парламентарна група, а само по ваша пре¬ценка да бъде извършено едно прегласуване. Следователно, вие преценихте, че гласуването е перфектно - това го съобщихте в тази зала, и съобщихте, че минаваме към следващата точка от дневния ред.
Що се касае до позицията на госпожа Русева - тя самата предложи да извършим преброяване, проверка на кворума.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Аз не съм казала това! Вижте стенограмата!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Моля ви! Аз моля стенограмата да я прочетете вие, за да можете да вземете най-точно и обективно решение, тя предложи да затворим вратите и да извършим проверка на кворума. Щом иска проверка на кворум - ние не възразяваме, но това не значи, че ще се оспорва гласуването.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не е така! Не съм казала това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Председателят в момента е затруднен.
Започваме да разсъждаваме на глас: парламентарна група има право да оспори гласуването. Тя може да го оспори мотивирано с едни или други мотиви. В случая се изтъква мотивът, че народните представители, които са в залата, не отговарят на броя, който се е показал на таблото поради грешка може би в техниката. (Ожив¬ление в залата) Не е ясно защо така се е получила, но такава е представата. В този смисъл ние не можем да възразим върху това, че парламентарна група оспорва гласуването. Аз дори вече забравих какви са мотивите за това, че тя оспорва гласуването. Но факт е, че тя оспорва гласуването. Тя просто оспорва гласу¬ването, защото насочва вниманието ни към чл. 56, ал. 2, където е казано: "Когато процедурата по гласуването или резултатът"... "или резултатът"! Тя не оспорва процедурата, тя оспорва резулта¬та!.. "от него бъдат оспорени от парламентарна група веднага след приключването му", както и стана - то приключи - "пред¬седателят може да разпореди то да бъде повторено", тоест дава се възможност на председателя да реши този въпрос.
Усъмнявайки се наистина в техниката, тъй като сме "нация техническа", аз наистина разпореждам да се прегласува това гла¬суване. И съм убеден, че резултатът ще бъде близък до този, който беше и одеве. Моля да се гласува законопроектът, който приехме на първо четене, да бъде гласуван днес на второ четене. който е за това - второ четене, моля да гласува за, който е против - против.
Резултат: гласували 216 народни представители, за минаване на второ четене - 113, против - 101, въздържали се 2.
Значи вярно излезе това съображение, че има нещо в тех¬никата.
Минаваме на второ четене на законопроекта. Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председа¬тел, уважаеми колеги! Предлагам законопроектът да бъде гласуван на второ четене с положителен вот, като ще ми позволите само няколко съвсем дребни съображения.
Първо, неправилно беше изтъкнато тук, че се отменя един указ, за да се замести с наредба. Такова нещо Народното събра¬ние не е направило и в предложения законопроект такъв момент няма. затова не би трябвало да изхождаме от нещо странично или от някаква презумпция.
Въпросът, който стои пред нас, е: налице е указ от 1984 година на Държавния съвет на Народна република България. Той може да бъде отменен единствено със закон, такъв се предлага. И от правно-техническа гледна точка, и от гледище на закона за нормативните актове съвсем перфектно е един указ да бъде отменен със закон.
Второ - едно допълнително съображение. Ще ми позволите само да прочета две алинеи от чл. 1, за да разберете дали този указ може да остане в сила и дали той е необходимо да съществува и днес:
"Началното военно обучение има за цел да съдейства за възпитанието на младежта в дух на социалистически патриотизъм и интернационализъм и за подготовката й за изпълнение на воин¬ския и граждански дълг за защита на социалистическата родина." Това е уводният текст.
По-нататък: "На Димитровския комунистически младежки съюз съвместно с ръководствата на военнополевите лагери се пре¬доставя ръководството на военнопатриотичното възпитание на младеж¬та и организацията за идейновъзпитателната, културно-масовата и спортната дейност."
Аз моля уважаемите народни представители преди гласува¬нето да си поставят въпроса: може ли при днешното демократично законодателство да оставим в сила един подобен указ, който поставя задачи за възпитаване на младежта в социалистически дух. (Еди¬нични ръкопляскания от СДС)
Това са съображенията ми, поради което ми сля, че той може да бъде поставен на второ четене и смятам, че той ще бъде гласуван именно поради тези съображения.
Благодаря ви. (Шум и реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов, заповядайте.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз не оспорвам, че ч-л. 1 и чл. 2 на този указ са в противоречие с Конституцията на Република България и по силата на прякото действие на Конституцията те са отменени. Но аз бих помолил господин Джеров да ми предостави този указ, тъй като не разполагам с него, за да прочета дали в него се уреждат взаи¬моотношения между донаборниците и държавата, техните права и задължения. (Оживление сред СДС)
В този чл. 4 от този указ изрично се казва: "На начално военно обучение подлежат всички младежи - български граждани, ученици от девети клас на всички средни училища, младежите и девойките от 16- до 18-годишна възраст."
Член 7. "Министерството на отбраната осъществява методи¬чен контрол на началното военно обучение, организира и ръково¬ди..."
Член 8. "След преминаване на началното обучение младежи¬те, определени от областните военни управления, задължително преминават подготовка. Подготовката на наборници-специалисти, включително на водачи на моторни превозни средства за нуждите на въоръжените сили, се осигурява и провежда от съответната организация. Призоваването на наборниците и т.н. ..."
Следователно, господин председатели, в този указ се уреждат права и задължения на непълнолетни граждани към държавата и на държавата към тях. нашето оспорване не беше за това, че трябва да се отмени този указ. Аз съм съгласен, но тази материя кой ще уреди? (Реплики от СДС)
От Комисията по националната сигурност ни казаха, че тази материя ще се уреди с наредба на Министерския съвет. Но наредба на Министерския съвет не може да създава задължения на български граждани към държавата и на държавата към граждани. (Реплики от СДС)
Следователно е необходим закон. Или тази материя ще се уреди със закон, или тя остава неуредена.
И вторият въпрос: какво става с имуществото за милиони левове? Не може това имущество да бъде предоставено с разпореждане или с наредба на Министерския съвет да се урежда. Трябва да има закон за това имущество.
Затова, дами и господа народни представители, на първо четене този законопроект беше приет с един глас и то от парла¬ментарния съюз (сочи наляво) беше подаден този положителен глас.
Аз ми сля, че никога не може този парламент за негова чест да приема така механично и автоматично на второ четене един законопроект, който е приет с един глас, който, господин председатели, вие, ако бяхте дали думата на госпожа Младенова, щеше да бъде оспорено първото гласуване и при второто гласуване нямаше да бъде приет на първо четене.
Ето защо аз смятам, че на второ четене този законопроект не бива да бъде приеман. Той трябва да се обсъди от гледище на законосъобразността му и конституционосъобразността му в Законодателната комисия, а за целесъобразността му - в комисията по национална сигурност.
Поради това аз ще гласувам против. Благодаря ви. (Реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Госпожа Ботушарова иска реплика. Заповядайте! СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми колеги! Тъй като спорът е правен, искам да изкажа своето лично мнение като реплика.
Не е прав господин Димитър Михайлов, защото досега този въпрос се урежда с подзаконов акт, какъвто е указът, сега този въпрос се урежда с друг акт - също подзаконов, но най-висшият акт на Министерския съвет - постановление, с което е утвърдена наредбата.
В същото това постановление са регламентирани тези въпро¬си, по които вие пледирате, че няма яснота. А в компетенциите на Министерския съвет е да осъществява ръководството на вътреш¬ната и външната политика, така че в правомощията му е да издаде такъв нормативен акт, какъвто е постановлението.
Моля за коректност по отношение на йерархията на правните актове. (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За реплика думата има господин Слатински.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС); Аз също искам да кажа на господин Михайлов, че неговите съображения не издържат критика, защото от този указ всъщност остана само социализмът. Всичко друго вече беше махнато чрез изчезването на някои структури като Ди¬митровския комсомол или чрез приемането на постановление за закриване на Организацията за съдйствие на отбраната и създаване на ликвидационна комисия по уреждане на имуществените спорове, както и с приемането на Постановление № 168, с което се утвърждава тази наредба.
Оттук нататък гласът против приемането на второ четене е глас за социализма. Нищо повече. (Възгласи: "Браво!" и ръко¬пляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов, имате право на отговор.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Най-напред ще отго¬воря на господин Слатински. Той заяви тук, че в този указ се уреждат само въпроси на социализма и на комунистическо или социа¬листическо възпитание на младежите. Аз отговорих на този въпрос, че съгласно прякото действие на Конституцията във всички закони и подзаконови нормативни актове, където са употребени тези тер¬мини и понятия, те са отменени вследствие на прякото действие на Конституцията.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (от място): Вашите глави не са отме¬нени.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Вашата глава е пълна, изглежда, със социализъм, господин Слатински. (Реплики от СДС)
А що се отнася до възраженията на госпожа Ботушарова, госпожо Ботушарова, съжалявам много, че сте асистент по консти¬туционно право. Но този указ е утвърден от парламента и и ма силата на закон.
И, второ, което е по-важно: от съдържанието - затова ви прочетох някои текстове, уреждат се задължения от граждани към държавата и на държавата към граждани. Тези отношения не могат
да се уредят с подзаконов нормативен акт. Самият указ е закон, защото е утвърден от парламента ти затова съжалявам, че вие, която сте асистент по конституционно право, не знаете, че не може един закон да бъде заменен с една наребда на Министерския съвет.
Благодаря ви много. (Реплики от СДС, ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз искам само да напомня, че няма внесени писмени предложения във връзка с четенето на този законопроект. (Шум и реплики)
Господин Карадимов, давам Ви думата.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че градусът в тази зала може да спадне, тъй като говорим практически за едно и също нещо. действително указът е със силата на закон и трябва да бъде отменен със закон.
Действително обаче той урежда определен тип отношения, които не би трябвало ние да предаваме в правомощията на Министер¬ския съвет да ги урежда. Не че той няма право да го направи. Естествено празнотата, която ние ще създадем в нормативната уредба чрез отмяната на указа, ще даде основание на Министер¬ския съвет да преуреди тези отношения по начин, който той е решил.
Аз обаче си мисля, че Народното събрание не бива да оставя такива сфери и особено такива отношения в ръцете на Мини¬стерския съвет, първо, заради достойнството на българските граж¬дани и заради факта, че ние създаваме задължения за такива граждани и, второ - заради немалките имуществени отношения, които този указ поражда.
Господин Слатински беше прав за това, което каза, но аз искам да ви припомня, господин Слатински, че въпреки вашето мнение, изразено до Министерския съвет, беше прието постановле¬нието за ликвидиране на ОСО*. Комисията по национална сигурност беше изолирана от процеса на ликвидиране на ОСО. И може ли някой в тази зала в момента да каже какво стана с имуществото на ОСО.
Ето за такива неща става дума и трябва да си ги кажем. И затова аз ще ви предложа следния подход и правя конкретно предложение. Тъй като съчетахме първо и второ четене и нямаше време за писмени предложения, аз правя, господин председатели, към заглавието на нашия закон официално предложение: Закон за изменение и допълнение на указ (съответно номера на самия указ). Нека тръгнем по текстове, да махнем всякакъв социализъм и да оставим пет текста, които уреждат задълженията на гражданите и имуществените отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Карадимов, просто трябва да припомня, че на първо четене можехте да направи¬те това предложение. Струва ми се, че то би било прието разумно. Сега е малко късно. Понеже няма други желаещи и то наистина няма смисъл повече да се дискутира, аз моля господин Джеров да постави законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, да минем направо към гласуване. Първо трябва да гласуваме заглавието. Ще ви го прочета пак: "Закон за отменяне на Указ № 1923 за начално военно обучение на младежта за подготовка на наборници специалис¬ти за въоръжените сили на Народна Република България". Това е заглавието, господин председател, моля да бъде поставено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласувайте загла¬вието на закона!
Резултат: от общо гласували 211 народни представители, 113 са гласували за, 72 - против, 26 се въздържат.
Приема се заглавието на закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва член единствен със следното съдържание:
"Отменя Указ № 1923 за начално военно обучение на младежта и за подготовка на наборници специалисти за въоръжените сили на Народна република България от 1984 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласувайте за член единствен на законопроекта. Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 201 народни представители, 105 са гласували за, 83 - против, 13 се въздържат.
С това според волята на народните представители законът е приет.
(Текстът на закона - приложение № ?, II)
Минаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ НА НЯКОИ ФАКТИ, СВЕДЕНИЯ И ПРЕДМЕТИ ОТ СЪСТАВА НА СПИСЪКА НА ФАКТИТЕ, СВЕДЕНИЯТА И ПРЕД¬МЕТИТЕ, КОИТО СЪСТАВЛЯВАТ ДЪРЖАВНА ТАЙНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Моля, господин Джеров да докладва проекторешението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, в сила е списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България. Този списък е от пролетта на 1990 г.
В нашето заседание на 29 октомври 1992 г. ние приехме едно решение за промяна в този списък. Поводът беше внесено предложение на Министерския съвет, а съображението беше да се облекчи и ускори провеждането на поземлената реформа, тъй като известни данни, свързани с кординатната система на нашата страна, бяха държавна тайна и след като са държавна тайна, не могат да бъдат предоставени на органите по поземлената реформа. И тогава Народното събрание с решението, което преди малко казах, изключи от състава на списъка на фактите, четири точки, свързани с плановете в градовете, кадастралните и другите топографски планове, аерофилми и аероснимки, земни фотоснимки и др. и коорди¬натите на трайно обозначени на местността точки.
Господин Димитър Йончев, ползвайки правата си като наро¬ден представител, е внесъл за разглеждане в Народното събрание проекторешение, с което той предлага промяна - изменение и допъл¬нение на взетото от нас решение в четири точки, които той е внесъл за разглеждане със своето предложение от 30 октомври 1992 г. Налице е становище на комисията по националната сигур¬ност. Законодателната комисия, както и по-рано, докладва, че тези въпроси са от чисто технически характер, те са свързани
с Комисията по земеделието, Комисията по националната сигурност и те трябва да бъдат комисиите, които конкретно и пряко да доклад¬ват своите виждания.
Господин председател, при това положение аз считам, че ще бъде правилно господин Димитър Йончев като вносител да мотивира своето предложение, а господин Слатински като предсе¬дател на Комисията по националната сигурност да изрази по същество становището на тази комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ:Давам думата на господин Димитър Йончев като вносител на проекторешението.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми колеги! Става дума за внасяне на една корекция, която ще гарантира на Въоръжените сили в страна¬та възможността да разполагат с една картна система за свои нужди. Тъй като решението, което ние п риехме, не позволява на Въоръжените сили да съхранят нито една картна система от съществуващите две в момента на въоръжение - 1959 г. и система 1970 г.
На практика ние бяхме неволно подведени от един документ, за който Министерство на отбраната после не пое отговорност и ни изпрати официално становище, с което Министерството на отбраната подкрепя по същество, това, което ви предлагам, система 1959 г., която е много малко разпространена в гражданските среди и която съдържа информация, нужна за управление на войските, да се съхрани за нуждите на армията. А система 1970 г., цялата, да отиде за използване в гражданските заведения и там, където се налагат да се извършат известни прехвърляния, които действи¬телно не са много, армията поема ангажимент да извърши тази помощ и тя в момента извършва помощ на кметове и на ликвидационни комисия, а също и на поземлени комисии, които проявяват интерес към картни листове, които вече не са на въоръжение в армията, но се съхраняват във войската в Института по топография със система 1939 и 1942 г., на които има синорите от предишните земевладения. Това е около 70 на сто от територията на страната и когато такова нещо има, то наистина върши много добра работа за поземлените комисии. С минимално заплащане и в момента такава услуга се извършва от Топографския институт.
Така че въпросът е напълно коректен, това, което се предлага, е, вие ще видите в решението, което ви е раздадено, само се допълва в две от точките системата, която се освобождава от списъка. Това е системата - 1970 г. Мащабите са посочени в нашето решение. Те вече са взети. Необходимо е само да се допълни "система 1970 г.".
По този начин ние бронираме, запазваме тази система за нуждите на Въоръжените сили.
Аз ви моля да гласуваме това решение, тъй като през тези няколко седмици ние практически стоим в една отвореност.
Не е коректно да оставим армията без картна система, която да върши нейната работа, специфичната й работа.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Йончев.
Господин Слатински, заповядайте за становището на Комисията по национална сигурност.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Когато Министерският съвет внесе проект за изменение на списъка за фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, нашата комисия се обърна за становище към практически всички възможни институции и структури, заинтересувани от промяна¬та на този списък. Тогава Генералният щаб ни изпрати едно станови-ще, в което, както спомена и господин Йончев, изобщо не ставаше дума, че те възразяват по така предложената промяна. Тъй като Списъкът за фактите, сведенията и предметите вече повече от половин година фактически не може да се вреди в дневния ред, а поземлената реформа не чака, аз си позволих тогава да предложа проекторешение, в което именно този пасаж от списъка беше пред¬ложен да се извади от Списъка за фактите, сведенията и предмети¬те, съставляващи държавна тайна. Едва когато това решение беше взето от Народното събрание, Генералният щаб се досети, че не си е защитил интересите, много остро реагира и подкрепи пред¬ложението, което господин Йончев напразно тогава се опита и в залата да направи.
Ние се консултирахме официално с Министерския съвет в лицето на заместник-министър председател господин Лучников и с Министерство на териториалното развитие, жилищната политика и строителството. Министерският съвет като цяло подкрепи идеята на господин Йончев, докато Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството категорично реаги¬ра с едно много остро писмо, че това ще навреди на целите, за които е било взето самото решение.
Комисията се събра на свое заседание на 5 ноември и изслуша своя заместник-председател господин Йончев като вносител на проекторешението, запозна се с мотивите на Генералния щаб "за и "против" - на Министерство на териториалното развитие, жилищната политика и строителството и реши, че в интерес на
националната сигурност е да подкрепи предложенията за изменение, внесени от господин Димитър Йончев.
Затова си позволявам тук да помоля Народното събрание, предвид напредналото време, да не се отдава на нови дискусии, а да гласува час по-скоро за това кратко изменение, с което всъщност решението да влезе и в действие.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и на господин Слатински. Не виждам други вдигнати ръце.
Моля, господин Джеров, да поставите текста на решение¬то.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Предлага се на вниманието на народните представители проекторешение за изменение и допълнение на решение за изключване на някои факти, сведения и предмети от състава на Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България, прието на 29 ноември 1992 г. Това е заглавието.
"На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Изменя Решението на Народното събрание от 29 октомври 1992 г. за изключване на някои факти, сведения и предмети от състава на списъка за фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България, както следва:
1. В точка първа след думите "1:100 000 и по-едри мащаби и копията от тях" се добавят думите "система 1970 г.".
2. В точка втора след думите "нанесени в извънрамковото им офрмление" се добавят думите "система 1970 г.".
3. В точка трета думите "или са заличени по механичен начин" се заличават."
Това е проекторешението, господин председател. Моля да бъде поставено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ; Моля, режим на гласу¬ване. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 197 народни представители, за - 182, против -12, въздържали се 3.
Решението, станало известно като "Проектът Йончев", е прието.
Сега, който работи добре, почива повече. Часът е 16,50. Почивка до 17,30 ч. (Звъни)
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Заседанието продължава. Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля заемете местата си в пленарната зала.
това, което предстои да обсъждаме, е
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ.
Искам да припомня, уважаеми госпожи и господа народни представители, че този законопроект е внесен от Министерския съвет. По него са се произнесли съответните комисии. Техните становища са ви разпределени.
Моля, господин Джеров да вземе отношение и да докладва за становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председа¬тел, дами и господа народни представители! Радвам се, че все пак минахме и към законодателна дейност и много неща, които бяха включени в нашия дневен ред от началото на месец септември, поне в края на ноември могат да минат и през пленарната зала. Така е и със законопроекта за ратифициране на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
Тоя е внесена в Народното събрание от Министерския съвет на 26 юли т.г., като е обсъдена от Комисията по околната среда, и от Комисията по външна политика. Това е една конвенция, както казва Министерският съвет: "След осем кръга съвещания на експерти, състояли се от 1988 г. досега, преговорите на вече петте черно¬морски държави завършиха успешно, като бе съгласуван окончателно текстът на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване". Това ви го повтарям - от съображенията на Министерския съвет.
И оттук по съществото на въпроса: Комисията по околната среда със своето становище от 15 юли т.г. одобрява конвенцията и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон кон¬венцията. Налице е и положително становище на Комисията за външ¬на политика, което становище след малко ще бъде изразено от господин Панов.
От гледище на Законодателната комисия си позволявам да ви предложа също така да одобрите законопроекта за ратифи¬кация. Основанието за гласуване на този законопроект е чл. 85, точка 1 от Конституцията. Тъй като конвенцията в чл. 28, в нача¬лото, защото в нея няма алинеи, бих казал първа алинея, пред¬вижда ратифициране на тази спогодба. И след като спогодбата предвижда ратификация, съгласно чл. 85 от Конституцията Народ¬ното събрание ще следва също така да издаде закон за нейната ратификация.
Считам, че след първото гласуване бихме могли да пред-ложим на уважаемите колеги народни представители законопроектът за ратификация на конвенцията да бъде одобрен и на второ гла¬суване, за да може днес да приключим и с този законопроект, и от законопроекта да го превърнем в закон.
Благодаря за вашето внимание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин джеров! За становището на Комисията по околната среда има дума¬та госпожа Свободка Стефанова, председател на тази комисия. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Благодаря!
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Стана парламентарна практика парламентът да не се занимава с основ¬ната си дейност, но, слава Богу, днешният ден ще бъде един добър ден за българската екология със започването на съществена дей¬ност във връзка с ратифицирането на конвенцията за Черно море.
На заседание, което беше проведено преди боянската прес¬конференция, когато все още имаше някаква дейност в парламента, беше взето становището на Комисията по околната среда.
Становището на Комисията по околната среда гласи:
"1. Одобрява Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана на 21 април 1992 г. в Букурещ.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 8 от Конституцията на Република България да рати¬фицира със закон конвенцията по точка 1."
И понеже и тук господата от БСП си позволяват да под¬викват, въпреки че става въпрос за един чисто законодателен акт, бих искала да им препоръчам да си спомнят, че са се клели в Конституцията, която те създадоха, и че са длъжни с парламен-
тарнотс си поведение да подкрепят един парламентарен акт. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, ви, госпожо Стефанова!
Становището на Комисията по външна политика също е раз¬дадено.
Давам думата на господин Аспарух Панов да докладва ста¬новището на комисията. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК АСПАРУХ ПАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като заместник-председателят на Комисията по външна политика господин Юнал Лютфи отсъства в момента, пред¬седателството възложи на мен да ви запозная със становището на Комисията по външна политика.
На свое заседание от 30 юли 1992 г. Комисията по външна политика разгледа проекта за закон за ратифициране на Конвен¬цията за опазване на Черно море и прие следното становище:
"1. Разработването и съгласуването чрез консенсус на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана в Букурещ на 21 април 1992 г., е важен външнополитически успех както на българското правителство, така и на останалите черно¬морски държави в усилията им за ефективно регионално сътруд¬ничество в Черноморския регион.
По своето значение този документ е съпоставим с Хелзинк¬ската конвенция от 1974 г. за опазване на Балтийско море и с Барселонската конвенция от 1976 г. за опазване на Средиземно море.
2. Регламентирането съгласно конвенцията на работен орган - Комисия по опазване на Черно море със седалище в Инстан-бул, дава големи практически възможности както от научна и иконо¬мическа гледна точка, така и от политическа за тясно сътрудни¬чество и разработване на съвместни проекти с други международни институции, но преди всичко с ООН и нейните специализирани ор¬ганизации.
3. Въз основа на гореизложеното и като се има предвид огромната значение на конвенцията за бъдещето на Черноморския регион, комисията предлага на Народното събрание да приеме закона за ратифициране на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване." София, 30 юли 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Имате думата за изказване, уважаеми народни представители. Господин Стойко Пенчев има думата.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Стойко Пенчев, 5.Варненски многомандатен район, БСП и коалицията на червената бюлетина.
Уважаема госпожо председател, колеги! Представителите на Варненския регион, тъй като сме свързани с морето, тъй като професионално сме свързани с морето, искам да подкрепя горещо тази ратификация, защото тя определя нещата, свързани с иконо¬мическата зона, с териториалните води, с откритото море, изграж¬дането на една свободна икономическа зона и проблемите на въз-становимия и невъзстановим морски ресурс.
Освен това тази конвенция дава възможност за един нов момент в изграждането на трафика по река Дунав, изграждане на едно транспортно съединяване в товаропоток на Северно и Черно море. чистотата на Черно море, проблемите, с които се занимава конвенцията, дават възможност за изграждане на една система на мониторинг, на контрол върху живия и възстановим, и невъз¬становим ресурс, и върху проблемите на обработката на шелфа, което е един нов момент в промишленото използване на Черно море. Затова аз считам, че не само Варненският регион, но и колегите от Бургаския регион, и всички останали, които са свързани с морето и с реките, вливащи се в Черно море, ще подкрепят рати¬фикацията на тази конвенция.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря!
Други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа народни представители, Българската социалистическа партия и нашият парламентарен съюз неведнъж са заявявали, че разглеждат реформата в екологичното законодателство като една от приоритетните задачи на Народното събрание .Тези закони са на едни от челните места в законодателната ни програма за есен¬ната сесия на Народното събрание ние не можем да не изкажем своето задоволство затова, че два особено важни закона вече са в пленарната зала, в програмата на Народното събрание. Става дума за Закона за ратифициране на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и законопроекта за изменение и допъл¬нение на Закона за опазване на околната среда.
Каква е необходимостта от специална Конвенция за защита на Черно море от замърсяване?
Всички, които като специалисти работят в тази сфера, знаят това, че Черно море като затворено море има нужда от осо¬бена защита. Благодарение на реките, които се вливат в него, то приема огромна замърсяване, а флората и фауната на черномор¬ския басейн са особено чувствителни към такова замърсяване. Не е тук мястото да говорим и за важността на Черно море и на черноморския басейн за черноморските държави, за значението на риболова, корабоплаването, туризма, добива на полезни изкопа¬еми и на нефт.
Историята на създаването на тази конвенция, уважаеми дами и господа, започва от 1975 г. и инициативата принадлежи на България. Ту е мястото според мен да отдадем нашата благо¬дарност към всички експерти, към всички, които работиха в продъл¬жение на много години и в крайна сметка тази конвенция най-после влиза в пленарната зала.
Какви са основните характеристики на тази конвенция? Първо, важно е, че тя обхваща всички черноморски държави. Тя обхваща и всички видове замърсяване - от кораби, от платфор¬ми, замърсяване от сушата, замърсяване от трансграничен пренос, от дъмпинг или потапяне и от дейности в шелфа.
За разлика от тъй наречените рамкови конвенции, приложе¬ните към тази конвенция протоколи конкретизират задълженията
на държавите и я правят приложима.
Особено внимание се отделя на научно-техническото сътруд¬ничество. В това отношение голяма роля имат центровете по такова сътрудничество, които ще се изградят във Варна и в Констанца.
Създава се и постоянно действащ орган, който да следи за приложението на конвенцията - Комисия за опазване на Черно море от замърсяване със седалище в Истанбул. Тя има много сериоз¬ни ангажименти. Трябва да следи за изпълнението на конвенцията, да координира дейността на страните по изпълнение на конвенцията, да прави препоръки, както и да разработва критерии и стандарти за замърсяването.
Протоколите към конвенцията, които са неделима част от нея, както казах, конкретизират задълженията на държавите. Те са за замърсяване от източници, разположени на сушата, замър¬сяване при извънредни произшествия и замърсяване от дъмпинг. Следователно тази конвенция не е от типа на така наречените рамкови конвенции, а чрез протоколите и приложението достатъчно ясно се очертават конкретните задължения и ангажименти на всички участници в конвенцията.
Мисля, че не е необходимо пространно да ви убеждавам, уважаеми дами и господа народни представители, в необходимостта всички ние с нашия вот да подкрепим приемането на Закона за ратифициране на Конвенцията за опазване на Черно море от замър¬сяване.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат?
Уважаемият господин Райчевски има думата по процедурен въпрос.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ )СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като народен представител от Бургаски избирателен район, т.е. от брега на Черно море, с особено задоволство констатирам, че този законо¬проект най-после влезе на първо четене в пленарната зала. Едва ли има някой жител от нашето черноморско крайбрежие, който да не очаква по-бързото ратифициране на тази конвенция.
И нека припомним тук една крилата фраза от нашата недалеч¬на българска история, а именно ,че морето съединява всичко далеч¬но, а не го разделя, нека вярваме, че тази конвенция ще доприне¬се за сближаването на всички държави около Черно море и посред¬ством това ще ни приближи чрез Дунава и към така желаното сближа¬ване с Европа.
Изказването ми беше процедурно - предлагам да подложите на гласуване законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата иска народният представител Невен Пенев. Заповядайте.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Вече беше направено процедурно предложение. Аз искам само да кажа, че тази конвенция беше обстой¬но разгледана в Комисията по околната среда. Там беше много сериозна дискусията и аз предполагам, че тя няма да срещне абсо¬лютно никакви възражения от нито една от парламентарните групи.
Аз исках просто да кажа същото, което каза и господин Райчевски. Така че според мен не са необходими някакви пространни изказвания. Затова предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Пенев.
Не виждам други вдигнати ръце.
Предлагам ви да гласуваме на първо четене по принцип законопроекта. Преди това давам думата на господин Джеров, ако е необходимо някакво уточняване преди гласуването.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, аз считам, уважаема госпожо председател, че бяха изяснени становищата на парламентар¬ните групи, на народните представители и всички единодушно под¬крепиха законопроекта. При това положение ще моля да бъде подложен на първо гласуване законопроектът за ратификация на конвенцията на основание чл. 85 от Конституцията на нашата република.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Моля, гласувайте.
Гласували са 170 народни представители. Всичките са за. Против и въздържали се няма. (Ръкопляскания)
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение № З, I)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, при това положение моля да бъде поставено на гласуване предложе¬нието ми да преминем направо към второто четене на законопроекта с оглед на това още днес да превърнем законопроекта в закон и да приключим в тази точка от дневния ред. Достатъчно я бавихме и днес би било полезно да я ускорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Народното представителство ще реши този въпрос с гласу¬ване.
Направено е предложение днес на същото заседание да се проведе и второто четене на законопроекта, моля, гласувайте.
Гласували са 175 народни представители. За предложението 172, против няма, въздържал се 1. Приема се.
Пристъпваме към второто четене на законопроекта. Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съобразно разпоредбата на чл. 85, т. 8 от Конституцията предлагам на уважаемите народни представители да гласуват законопроекта за ратифициране на Конвен¬цията за опазване на Черно море от замърсяване.
Заглавието е, бих казал, шаблонно и затова смятам, че можем да го гласуваме заедно с единствения член и ви моля да бъде поставено на гласуване предложението:
"Закон за ратифициране на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана на 21 април 1992 г. в Буку¬рещ" .
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Някакви допълнения към текста не са направени.
Пристъпваме към гласуването на текста на второ четене. Моля, гласувайте.
Гласували са 188 народни представители. Всичките са за. Против и въздържали се няма. (Ръкопляскания)
С това бе приет Законът за ратифициране на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
(Текстът на закона - Приложение № 4, II)
Уважаемият народен представител господин Сепетлиев иска думата по процедурен въпрос предполагам.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурно предложение от Парламентарната група на Движението за права и свободи: половин час почивка, ако е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважавам искането. Половин час почивка.
Ще продължим в 18 ч. и 30 м. (Звъни)
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Откривам заседа¬нието. Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля, заемете местата си в пленарнат азала.(
Госпожа Томова иска думата по процедурен въпрос.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, от името на Парламентарния съюз за социална демокрация моля за половин час почивка. (Шум и реплики от блока на СДС
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Половин час почивка. Продължаваме в 19 ч. и 10 м. (Звъни)
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожи и господа депута¬ти, моля, заемете местата си! Заседанията на парламентарните групи са приключили.
Докато заемете местата си, искам да напомня отново за двете пресконференции, които организират Пресслужбата на Народното събрание и Клубът на парламентарния журналист.
Едната е за утре, петък, 27 ноември, от 11 ч. в зала "Запад" с временната парламентарна Анкетна комисия за дейността на "Нефтохим" и "Плама", ръководена от госпожица Вержиния Велчева. Утре от 11 ч. в зала "Запад".
И другата пресконференция, организирана от Пресслужбата на Народното събрание и Клуба на парламентарния журналист, ще се състои в понеделник, 30 ноември, от 11 ч. в зала "Запад". В конференцията ще участва господин Валентин Карабашев - председа¬тел на Подкомисията по приватизацията към Народното събрание.
Поканата е към всички - и народни представители, и акреди¬тирани журналисти.
По процедурен въпрос ли? Господин Пенев, нека още малко да изчакаме, поне още една минута.
Давам думата на господин Пенев по процедурен въпрос. НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Госпожо председател, процедурното ми предложение е да се провери кворумът, защото, доколкото виждам, в залата няма такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, проверка на кворума! Режим на регистрация! Моля уважаемите госпожи и господа народни представители да влязат в пленарната зала да се регистрират! Проверка на кворума има. моля, госпожо квестор, поканете от Парламентарната група на БСП и коалиция има няколко човека, видях, че заседанието е завършило ,поканете колегите да влязат!
Моля, побързайте с регистрацията! До момента са се реги¬стрирали 74 народни представители.
Остава още една минута от трите минути, за които е обяве¬но, че се провежда проверка на кворума. Моля, побързайте!
Минаха трите минути. В залата са регистрирани 98 народни представители. На основание чл. 36, ал. З поради липса на кворум
ще прекратя заседанието. Преди това ще съобщя резултатите по парламентарни групи.
регистрирани са 98 народни представители. От Парламентар¬ната група на Движението за права и свободи - 9, от парламентар¬ната група на БСП и коалиция - 5, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - 84. (Ръкопляскания и възгласи:
"Браво!" от блока на СДС) Закривам заседанието. Утре в 9 ч. продължаваме. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 20 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕл:
Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:
Трифон Митев
Илхан Мустафа