Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Христо Атанасов и Георги Петров
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Откривам днешното заседание на 36. Народно събрание. На всички госпожи и господа народни представители пожелавам спорна работа.
Днес се навършва годишнина от позорния за нашата страна Ньойски договор. Един договор, който след края на Първата световна война поставя България на колене. Спомняйки си за тази дата, искам да изтъкна, че през последните години благодарение на тенденциите към демокрация и стабилност в България днес нашата страна все повече се утвърждава като една модерна, споделяща ценностите на демокрацията и вървяща с бързи крачки към европей¬ското сътрудничество страна на Балканите.
И все пак нека да помним за тази тежка дата в нашата история с надеждата, че тя никога няма да се повтори. (Ръкопляска¬ния в цялата зала)
В съответния срок са постъпили предложения за промени в програмата за работа на Народното събрание.
Предложението са подредени от председателя по часа на постъпването им в "Деловодството".
Започвам да чета тези предложения.
Постъпило е предложение от народните представители Йордан Куцаров и Дако Михайлов на основание чл. 37, ал. З от правилника да бъде включена като първа следната точка: Законопроекти и проекти за решения във връзка с разсекретяването на информация от архивите на бившата Държавна сигурност. Това е така нареченият въпрос за досиетата.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
От общо гласували 206 народни представители, за - 92, против - 95, въздържали се - 19.
Точката не се приема.
Преминаваме по-нататък.
Народният представител Асен Мичковски е внесъл предложе¬ние т. 1 от дневния ред да стане обсъждане на внесените проекти за решения, свързани с проблемите на военнопромишления комплекс.
Искам да информирам народните представители, че по тези проекти за решения са получени досега становищата на Комисията по национална сигурност, Икономическата комисия, а от вчера вече имаме им становището на Законодателната комисия. Остава единствено да получим становището на Бюджетната комисия. В този смисъл аз не мога да подложа това на гласуване, трябва да се получи и последното становище. Както казахме, вероятно следващата седмица този въпрос ще бъде поставен на вниманието на народните представители.
Господин Мичковски, заповядайте.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По две от проекторешенията не се изисква станови¬щето на Бюджетната комисия. Става дума за проекторешението, предложено от народните представители Валентин Карабашев и Асен Мичковски, както и подобното, с почти идентично съдържание проек¬торешение, представено от депутат на Българската социалистическа партия.
Освен това в проекторешението, в което се съдържа цялостно уреждане на проблемите на военнопромишления комплекс, няма бюдже¬тен проблем. Възможностите на § 3 и § 4 от сега действуващия Закон за бюджета за 1992 г. дават напълно възможност този проблем да бъде решен. И в този смисъл на мен ми се струва, че е абсолютно възможно дори и без становището на Бюджетната комисия проектореше¬нията да влязат в залата за обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: аз уважавам вашето мнение, но вероятно на друго мнение е другият председател, именно на Комисията по бюджета и финансите.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Той не се явява на заседанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека да не прeпираме нещата, защото проектът за решение, който е внесен от Вас и от господин Карабашев и касае въпроса за износ на специална продукция, е разпределен на Комисията по бюджета и финансите. И тя наистина трябва да се произнесе.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (БСП, от място): Как може да чакаме един човек, който разсипа военнопромишления комплекс, той да решава сега! Иван Пушкаров...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля да не повдигаме по този въпрос сега дискусия.
Преминаваме по-нататък.
Господин Дърмов, по кой въпрос искате думата? Заповядайте.
МИРОСЛАВ ДЬРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя становището на господин Мичковски. Проекто¬решението, подписано от господин Карабашев, господин Мичковски и аналогичното проекторешение от моя милост, касае въпроса за даване разрешение за износ на специална продукция, за сделки, които са спирани, сделки, които влияят върху дейността на нашия военнопромишлен комплекс. Те не касаят въпроса за бюджета, а става дума за нормално функциониране на търговските представител¬ства.
И в тази връзка аз моля да дадете възможност тези две решения, обединени в едно, да бъдат обсъдени.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Дърмов.
Постъпило е предложение от господин Златимир Орсов т. 1 от дневния ред да стане второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 194 народни представители, за - 79, против - 91, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Минаваме към последното предложение - на народния предста¬вител Георги Панев - Законопроект за допълнителни изисквания към научните организации и ВАК или, както е придобил гражданстве¬ност - за декомунизацията на образованието и науката, да бъде включен като първа точка от дневния ред на Народното събрание.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Той не може да се декомунизира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: аз чета текста на предло¬жението на господин Панев. Моля, режим на гласуване. Моля, гласу¬вайте.
От 202 народни представители, гласували за предложението - 92, против - 101, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Искам да дам едно пояснение. С мое разрешение се снима. Става дума за излъчване по сателитната телевизия, тоест светът ще има удоволствието да ни види и ако е в по-едър план, по-добре. (Веселост в залата) Няма нищо лошо в това да снимат малко в нашия парламент.
Продължаваме с дневния ред. Господин Премянов, заповядай¬те.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Парламентарният съюз на Българската социалистическа партия и коалиция искат да се възползуват от своето право на почивка от 40 минути. (Час¬тични ръкопляскания сред депутатите от мнозинството, оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам 30 минути почивка.
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля, заемете местата си в пленарната зала. Продължаваме заседанието. Моля, господа квестори, поканете народните представители да влязат в пленарната зала. Моля, проверка на кворума. Пуснете режим на регистрация. Режим на регистрация - три минути. Моля, уважаемите народни представите¬ли да влязат в пленарната зала. Моля, побързайте с регистрацията.
В залата има необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Следващата точка, с която не започнахме, но предстои за днес, е точка осма по програмата за работата на Народното събрание, а именно
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 26 МАЙ 1992 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ ПЛАНА НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ ЗА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА 4 ДЕКЕМ¬ВРИ 1992 Г.
Вносители на това решение са господата Евгени Друмев и Васил Златаров. Има становище на Комисията по правата на човека и на Законодателната комисия.
Виждам господин Сепетлиев вдига ръка. По процедурен въпрос? Заповядайте, господин Сепетлиев.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, драги колеги! Имам процедурно предложение от името на Движението за права и свободи. Процедурното предложение е да се отложи разискването по този въпрос, понеже има постъпили редица нови предложения, които трябва обстойно да се разгледат и обсъдят в Законодателната комисия, Комисията по образованието и науката и в някои от другите комисии на Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията. На противно становище? По процедурата ли?
Има думата господин Гинчо Павлов по процедурен въпрос също.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-5"): уважаема госпожо предсе¬дател, уважаеми колеги! Изразявайки противно становище, заявявам, че аз изтеглям своето предложение за отлагане на преброяването,
на предложения проект за решение за отлагане на преброяването, с което мисля, че ще се спомогне за разглеждане на тази точка.
Моля да се счита изказването ми им за изразяване на противно становище.
Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): А групата?
ГИНЧО ПАВЛОВ (встрани от микрофоните): Да, и от тяхно име.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви .господин Павлов.
Господин Сепетлиев, поддържате ли процедурното предложе¬ние за отлагане?
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поддържате.
Моля, уважаеми народни представители, да гласувате проце¬дурното предложение разискванията по тази точка да бъдат отложе¬ни. Моля, гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 201 народни представители, за предложението - 70, против - 103, въздържали се - 28. Изпишете резултата.
Започваме разискванията по проекта за решение. Ще дам думата първо на председателите на двете комисии.
Господин Лютфи, процедура? Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи искам 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тридесет минути почивка. В 11,45 часа продължаваме. (Звъни)
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): В залата има необходимия кворум.
Продължаваме заседанието. По процедурен въпрос?
Господин Евгени Друмев има думата по процедурен въпрос.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Поради това че точката от дневния ред, ако не бъде разгледана на днешното заседание, ние изобщо опорочаваме разглеждането на този въпрос, защото следващата седмица е преброяването.
Аз правя процедурното предложение да удължим днешното заседание до изчерпване на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Куртев иска думата. Заповядайте!
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Аз възразявам на процедурното предло¬жение, направено от групата на БСП, защото смятам, че не е необхо¬димо. Разполагаме с достатъчно време - един час, и можем да решим въпроса и не е необходимо да се удължава времето. Затова правя обратното предложение - да не продължаваме работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Куртев, но все пак това предложение трябва да го поставя на гласуване.
Господин Друмев, ще го поставя на гласуване.
Господин Друмев иска да направи уточнение по процедурното си предложение.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз бих приел и това предложение но имам предвид, че днес непрекъснато някоя от групите иска почивка и се опасявам, че това ще последва и сега. Ако вие не поискате почивка, аз нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, направено е проце¬дурно предложение, нека с гласуване да решим, да не се нажежава атмосферата в залата.
Има предложение да се удължи работното време. Явно, че не може повече от два часа. Предложението е до изчерпването на тази точка.
Моля, гласувайте.
Гласуваме за следното: днес да се удължи работното време, за да може тази точка осма да бъде приключена. Предложението на господин Друмев е да удължим работното време до изчерпване на тази точка. И аз добавям, че то не може да е повече от два часа.
Който е съгласен, да гласува за това предложение. Поста¬вено е така: удължаване на времето до изчерпването на тази точка.
Моля, гласувайте!
Резултат: от общо гласували 200 народни представители, 96 са гласували за, 96 - против, 8 се въздържат.
Отклонява се предложението на господин Друмев.
Продължаваме с обсъждането на точката.
Давам думата на господин Джеров да докладва за становище¬то на Законодателната комисия. След това господин Мехмед Ходжа ще докладва становището на Комисията по правата на човека, след това - вносителите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Минаваме към тази точка съвсем на базата на формалното докладване. Внесен е проект за решение за изменение на решението на Народното събрание от 26 май 1992 г. за утвържда¬ване плана на Националния статистически институт за статистически изследвания.
И действително в плана, който всички от нас получиха своевременно, на стр. 20 имаме точка втора, в която е отразено преброяване на населението и жилищния фонд, и в точка 2.1 са поставени елементите, които трябва да бъдат обект на изследване в рамките на немалко страници.
Господата Евгени Друмев и Васил Златаров са внесли едно предложение, като умишлено ще прочета неговото начало, за да разберете след това изводите, които трябва да направим.
"Заличават се от преброителен лист за жилищата и населе¬нието на Националния статистически институт в раздел "Карта за населението" въпроси 11, 12 и 13."
Тогава, когато Народното събрание взема едно решение, то трябва да има и съответен обект на обсъждане. Преброителен лист Народното събрание не е утвърдило, нито е наша работа да
се занимаваме с един преброителен лист. Преброителният лист е дело на статистиката. Как са го съставили, си е тясна работа. И тогава, когато ние искаме да направим нещо, т.е. от съображения¬та на уважаемите двама вносители следва, че те искат да направят една промяна в нещо - гласувано, трябва да се направи промяна на онова, което е гласувано от нас.
И пак повтарям, ние преброителен лист не сме гласували, ние сме гласували план, както преди малко ви казах, с нашето решение. И затова, ако правим нещо, нека да правим промяна в акта на Народното събрание. А това би могло да стане не като говорим за промени във въпроси 11, 12, 15 и еди-кои си, но в плана за статистическите изследвания през 1992 г. И затова умишле¬но взех думата в началото, защото въпросът не е от правен харак¬тер, но все пак като председател на Законодателната комисия съм задължен да насоча вниманието на уважаемите народни предста¬вители в една насока, по която трябва да се мисли. Или вносителите трябва да направят съответни корекции така, както трябва да бъде, или проекторешението трябва да бъде отхвърлено. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Давам думата на господин Мехмед Ходжа за становището на Комисията по правата на човека. То е раздадено на народните представители. Господин Мехмед Ходжа може би иска да поясни или да добави нещо към него.
МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): Уважаемо Председателство, дами и господа народни представители, аз не бих се ангажирал да твърдя дали графите или точките 11, 12 и 13 в статистическия лист са утвърдени от Народното събрание или не, тъй като точно по това време отсъствувах. Затова пък ще ви запозная със становището на Комисията по правата на човека по внесения проект за решение за изменение на решението на Народното събрание от 26 май 1992 г. за утвърждаване плана на Националния статистически институт за статистическите изследвания на 4 декември 1992 г.
На две свои поредни заседания, проведени на 14 и 21 октомври 1992 г., Комисията по правата на човека обсъди внесения от народните представители Евгени Друмев и Васил Златаров проект за решение за изменение на решението на Народното събрание от 26х май 1992 г. за утвърждаване плана на Националния статистически институт за статистическите изследвания на 4 декември 1992 г.
Комисията отчита важността на данните, които ще бъдат събрани при предстоящото преброяване на населението и значението им за правилното определяне насоките на дейността на изпълнителни¬те органи. Поради това тя смята, че не е уместно да се съкращават показателите, по които ще се събира информацията. С особена сила това се отнася за показателите под № 11, 12 и 13, а именно:
етническа група, майчин език и вероизповедение от карта Н за населението на преброителния лист за жилищата и населението, изготвен от Националния статистически институт.
Посочените три въпроса са свързани с конституционно закрепени права на гражданите на Република България. Включването им в преброителните листи би подпомогнало за получаване на пълна и достоверен етнодемографска информация. Комисията смята, че отчитането на етническото, религиозното и езиковото разнообразие не води към противопоставяне на едни групи от населението на други. То не противоречи на утвърденото с Конституцията единство на нацията и кореспондира с международните договори, по които Република България е страна.
Същевременно комисията намира, че етническите групи не са определени правилно. Не е обосновано отделянето на казълбаш-ка етническа група, различна от турската. Става въпрос не за
различия на етническа основа, а за отлики само в изповядваната религия. Своите бележки и препоръки в това отношение комисията представя на Националния статистически институт.
Имайки предвид изложеното, Комисията по правата на човека преценява, че не следва въпросите под № 11, 12 и 13 да се залича¬ват от преброителния лист. Поради това тя не подкрепя предложения проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Ще дам думата на вносителите най-напред. Нека първо да вземат думата вносители¬те, а след това ще можете да се изкажете и вие, уважаеми колеги. Давам думата на господин Евгени Друмев от името на вносителите на този проект. След това ще се изкаже господин Златаров.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НлП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-4"): Уважаема госпожо председател, дами им господа народни представители, аз бих могъл да опонирам на някои от гледищата, които господин Ходжа изложи пред вас, но в духа на конструктивизъм, наложен в парламента от няколко седмици време насам, няма да си позволя това.
Конкретно по предложенията. С решение, прието на 26 май 1992 г., Народното събрание утвърди провеждането на преброяването на населението и жилищния фонд на 4 декември 1992 г. В преброител¬ния лист за населението са посочени под номера 11 - етническа принадлежност, 12 - майчин език, и 13 - вероизповедание.
В приетите през 1988 г. препоръки за преброяване на населението в Европа от Статистическата и Икономическата комисия към ООН, които страните трябва да спазват, тези характеристики не са включени и не се използуват от болшинството европейски страни и от нито една балканска страна.
Посочва се, че те зависят от националните условия, които се различават съществено в различните страни, и е невъзможно да се определят универсално приети критерии.
Въпрос № 11 - етническа принадлежност, принизява българ¬ската нация в собствената й 13-вековна държава до равнището на етническа група. Международното право и националното законода¬телство на никоя държава, включително и на нашата, не предоставя правото на етническо самоопределение с изключение на международно възприетия принцип за признаване на статут на национални малцин-
ства на основание на международни договори или правото на нацио¬нално самоопределение в многонационални държави, каквито са бившите СФРЮ и СССР.
Нещо повече, в никоя от съседните Турция, гърция, бивша Югославия и Румъния, въпреки сключените след Първата световна война и продължаващи да действуват договорни за закрила на малцин¬ствата, в това число и присъединените след януари 1915 г. терито¬рии от България при преброяванията българи по национална и етни¬ческа принадлежност не са отчетени.
В Гърция например със закон от 1985 г. всички граждани се вписват гърци независимо от произхода им.
Въпреки лозанския договор от 600-хилядното в началото на века българско население в границите на днешна Турция, нищо не е останало според преброяванията в тази страна. Приетият там през 1983 г. Закон за политическите партии инкриминира всяко твърдение за наличието на малцинства по национален или етнически признак, а според Конституцията на тази страна всеки, роден в Турция, е турчин и никой език освен турския не може да бъде преподаван като майчин.
Тук искам да припомня произтичащите от чл. 76 на Устава на ООН задължения, които изискват признаването на взаимна зависи¬мост между народите и осигуряване на еднакво отношение към всички държави-членки и техните граждани.
Въпрос № 12 - майчин език, налага тенденции за обществено разграничаване, разделение и противопоставяне. Недопустимо е въпросът за езика от средство за междуличностно общуване да се превръща в политически проблем със стратегическо значение.
В международен план Комисията по правата на човека на ООН приема правото на всеки гражданин да изучава и ползува по свой избор всеки език, който той желае, без да се счита за задъл¬жение на държавата изучаването му в обществените училища. В пълно съответствие с международните норми въпросът е уреден в чл. 56 от нашата Конституция.
В интервю от септември т.г. директорът на Демографския институт заявява, цитирам, "че са допустими грешки при преброя¬ването, а и изкривяване на получената информация, ако не се извърши щателна и внимателна разяснителна работа". Кой ще я извърши и извършена ли е такава, след като следващата седмица ще бъде извършено преброяването?
На пресконференция на 21 октомври директорът на друг национален институт също признава, че има опасност политически сили да окажат натиск върху някои групи да посочват точно опреде¬лена, желана от тях етническа принадлежност. Господинът обаче твърди, че е имал, цитирам, "неофициално съгласие на една полити¬ческа сила, че членовете на тази организация няма да нарушават доброволността на преброяването".
Въпрос № 13 - вероизповедание, също се отнася до част от правното осъществяване на обществените свободи на отделната личност, а не към публичното право. Ролята на държавата според европейските стандарти се свежда до обезпечаване на пълна свобода на всички граждани да изповядват своята религия.
В съответствие с тези норми въпросът е закрепен в чл. 13 от нашата Конституция. Съгласно ал. 2, цитирам, "Религиозните институции са отделени от държавата" и ал. 4 - "религиозните общности и институции, както и верските убеждения, не могат да се използуват за политически цели".
При утвърденото равенство пред закона вероизповеданието не би трябвало да има обществено значение и социални последици. Възниква друг въпрос - кому са нужни ангажиращи държавата официал¬ни статистически данни по поставените въпроси?
Въпроси № 11, 12 и 13, поставени в картата за преброява¬не, влизат в противоречие на основните принципи и смисъла на международните договорености в хуманитарната област в рамките на ООН и на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, според които е недопустимо предоставянето на каквито и да е колективни права и привилегии, както и да се извършва дискримина¬ция по общностно определящ признак. Член втори на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация изисква държавата да насърчава всичко, което е насочено към консолидация, към интегриране на обществото, и да ограничава онова, което засилва делението по етнически произход, вероизпове-
дание или език. В този дух е и Парижката харта за една нова Европа (от 1990 г.), в която 35-те държави-участнички, включител¬но България, са записали: "Ние сме решени да си сътрудничим в защита на демократичните институции, срещу действия, накър¬няващи независимостта, суверенното равенство или териториалната цялост на държавите-участнички".
Призовавам уважаемите народни представители да се проти¬вопоставим на осъществявания външен натиск в услуга на чужди стремежи, срещу заплахата за единството на българския народ и териториалната цялост на отечеството; да опазим България от зловещите събития, на които сме свидетели в многонационалните бивши Югославия и Съветски съюз.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на след¬ващия вносител - господин Златаров, след което ще започнем деба¬тите.
Заповядайте, господин Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Националните проблеми не водят след събе си популярност, избиратели и са пречка често на политически комбина¬ции. Но с тях се среща и сблъсква всеки, който поеме държавното кормило. И тежко на този народ, чиито държавници не решават правилно тези въпроси.
За нас, българите, от 110 години мога да кажа: ние от ищци по териториалните въпроси на Балканите се превърнахме в ответници. Всички вземаха от нас и всички отново искат.
Но на въпроса конкретно. Както казват англичаните - "Всеки въпрос има две страни". Аз не съм по принцип против преброяването от такъв характер. Но считам, че той трябва да бъде отложен за едно по-късно преброяване, след като въпросът бъде поставен публично в цялата страна. Няма нищо лошо в това да научим колко турци, колко цигани и колко мюсюлмани има в нашата страна. Но заедно с това ние ще получим и следното: ще се повдигне въпросът за македонизма и всъщност въпросът, който ни разделя - въпросът за помощите.
И тук ще направя две отклонения. През 1947 г. Георги Димитров подписа редица спогодби. Ние признахме по принцип,
че Пиринският край е част от Македония, за което ни обещаха западните покрайнини, които Република Сърбия в бъдеща многонацио¬нална Югославия ще отстъпи на България.
искам да ви кажа, че тогава е имало и друго мнение -мнението на Трайчо Костов (не знам дали е така, така го знам), че в бъдеща Югославия България ще погълне Македония, Сърбия ще погълне Черна гора и Войводина, а Хърватско ще погълне Слове¬ния и Босна и Херцеговина.
Но в края на краищата какво стана? Създаде се проблемът за Македонско.
През 1946 г. аз бях преброител в една малка военна част. Бяхме 28 души. Едно беше еврейче, едно беше арменче, а 26 души бяхме българи.
Когато ги преброявах, аз пишех естествено "българин", "евреин", "арменец". Обаче едно от момчетата ми каза: "Аз съм македонец." Викам: "Какъв македонец си ти? Аз не знаех досега това. Може ли да отложим с един следобед вписването на твоята националност?" И правих цял следобед разяснителна дейност на този младеж. Питам го вечерта: "Какъв си ти - българин ли си или македонец?" "Пиши ме, казва, българин." "А защо на обяд, казвам, записа "македонец"?" "Ами така ни казаха към клуба на РМС."
Предполагам, че никой от тази половина (сочи лявата страна на залата) не иска да се повтарят отново такива проблеми.
А сега към вас, мои приятели от ДПС. Аз имам право да ви кажа, че съм ваш искрен, постоянен, при всички обстоятелства приятел. Аз ще отправя към вас един апел. Всъщност проблемът е за помощите. Вие трябва да отидете и да кажете на помаците, че те са българи. И с това ще покажете своето конструктивно отношение към българската държава.
Имаше момент, какъвто е "възродителният процес". Много хора са го провеждали, а много хора са го и славили. Аз не съм от тях. Комунистическата партия е такава партия, че винаги иска да намери одобрение на това, което върши. И тогава в някой момент, това не е тайна, тя се обърна към хора като мен. В цялата страна поддръжка, одобрение на хора като мен на туй, което ставаше в България. Това е документирано и това ние много добре го знаем.
Аз съм отраснал в град, в който имаше арменска, турска, циганска и еврейска махала. Живели сме в мир и любов в десети¬летията и в столетията. Така беше до 9 септември. А през 1950 г. бях с много турци заедно осъден. И те не бяха случайни хора. Това бяха дипломати като Мехмед Алиев Дъгдъгов, като Мехмед Фуат Имеро, като майор Густралич и пр. Толкова се сприятелихме, че те поискаха да направят секция към страната, на която аз принадлежа. И почнахме да разговаряме какво ще бъде бъдещето на турското малцинство в една бъдеща България без комунизъм. Те казват, ние приказваме. И аз им казах така: "Представете си, че сме в Турция, че вие управлявате, а ние искаме. И толкова искайте." Всички се засмяхме и се прегърнахме.
Но аз искам да кажа и нещо друго. Ще ви посоча примера на турците от Скопие. Млади македонци са питали преди това, преди няколко години какви са - българи или македонци. И отишли в турската махала да им кажат турците какви са. И те им казват:
"Ами какви сте - българи сте."
Но аз ще завърша с нещо друго, което е въпрос на полити¬ческо кредо. В съвременната история на България от 110 години ние имаме възможност да избираме едно от двете, и това искам вие добре да го запомните: или България ще бъде едно стъпало към руските попълзновения на юг и ставайки с това веднага враг на Турция и на всички останали западноевропейски сили, или ще бъде една бариера и с това става веднага приятел на Турция и приятел на всички западни сили.
Аз смитам, че България и Турция са естествени съюзници по балканските проблеми. Турция е насочила своето внимание към Централна Азия. И тя има един интерес, има една приятелска държа¬ва на Балканите. Това ми дава основание да поискам това отношение от вас.
А на приятелите от моята парламентарна група ще кажа само, който каже, че не е националист, трябва да каже какъв е. Някой казва веднага: "Аз съм патриот." Национализмът - това са националните интереси, а патриотизмът - това е отношението към тях.
Аз ще ви кажа какво е национализмът на великите народи:
техният национализъм се нарича "космополитизъм" и "пролетарски интернационализъм". С този национализъм те постигат своите импер¬ски цели.
В заключение, не искам нашата българска толерантност да се превръща в едно оръжие срещу нас. Вие чували ли сте някъде да се говори за българизиране - да правим сърбите българи или турците българи в течение на този нещастен "възродителен процес", да правим румънците българи или гърците българи.
Вижте, вие може да не гласувате тези предложения, но аз искам да имам съзнанието, че не съм участвувал в тях. Понякога известни отделни моменти на живота на човека определят и формират неговия характер. След като беше станал аншлусът в Австрия, като студент пътувах с един българин, който бил студент там. - Преди - каза - да навлезе Германия и Хитлер в Австрия всички бяха против: и християндемократи, и социалдемократи и пр., като стана аншлусът всичките бяха "за". Как - каза - не се намери един човек, който да се противопостави? И си дадох обещание, че ако моята родина изпадне в трудни моменти, аз може би ще бъда един човек, който ще се противопостави. Аз го правих това 45 години, макар че не съм бил сам. И сега очаквам, че няма да бъда сам. Но искам да стане това, което трябва да стане -народите не умират, те се самоубиват с неправилно свое поведение! (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега започваме дебатите.
Процедурен въпрос ли? Заповядайте! Господин Ройнев има думата по процедурата.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 2, т. З от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията по изложения проблем. (Недовол¬ство в залата)
Основанията ми за това са следните: на първо място, нашият парламент в последно време работи конструктивно, благодаре¬ние на ръководството на Народното събрание. На второ място,
въпросът е ясен, изложеното от двамата съвносители.. . (протести от парламентарната група на ДПС) ще даде възможност на всички
нас да вземем отношение по въпроса чрез своя вот. И на трето място, имаме доста по-важни проблеми, за което решаване народното представителство трябва да вземе своето отношение: социалното напрежение в страната, правителствената криза и т.н.
Моля Ви, уважаема госпожо председател, това мое процедурно предложение да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! По процедурата има думата господин Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз съм изключително учуден, че може да се нарича маловажен един проблем, с който се занимаваме цял ден и заради който вече две парламентарни групи поискаха почивка. Ние използувахме тези техни почивки, за да обсъждаме проблема и трябва да ви кажа, че той наистина е много конфликтен и прибързаното му решаване може да доведе до наистина нежелателни последици.
Тъй като Парламентарната група на СДС не достигна до консенсус по този проблем, аз Ви моля за половин час почивка. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вярно е, че парламентарна¬та група не е вземала почивка, но тя съвпада с изтичане на работ¬ното време днес. Аз ще уважа искането за почивка, но заедно с това и ще прекратя заседанието днес.
Относно искането на господин Ройнев - искам да му кажа, че по всяка точка от дневния ред стават разисквания съгласно уточнено време. Председателският съвет не е разпределил време, следователно всяка група има право на 30 минути.
В такъв случай дебатите ще продължат в сряда от 15 часа.
Имам няколко съобщения:
Комисията по културата ще заседава в сряда от 12 ч. в Огледалната зала - обсъждане на проектозакона за свободата на съвестта и вероизповеданията.
Комисията за контрол над приходите, разходите и имущества¬та на партиите ще заседава в сряда от 9 ч. в Огледалната зала.
Комисията по жалбите, предложенията и петициите ще заседа¬ва в четвъртък от 11 ч. в 504 кабинет.
Комисията по правата на човека ще заседава в сряда от 10 ч. по законопроект за оттегляне резерва и приемане на деклара-
ции по международни конвенции, и законопроект за ратифициране на договора между Република България и Република Турция за транс¬фер на осъдени лица.
Подкомисията по висше образование и наука ще заседава в сряда от 9 ч. в стая 311.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 40 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:
Христо Атанасов
Георги Петров