Председателствували: председателят Александър Йорданов и
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми дами и господа народни представители, откривам днешното заседание. На всички пожелавам добра и ползотворна работа.
В Народното събрание е постъпило Решение # 332 на Централната избирателна комисия, с което на основание чл.96, ал.1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове се предлага Народното събрание да обяви за народен представител чрез полагане на клетва народният представител от 23.избирателен район на гр.София ДИМИТЪР БОЯНОВ КАНТАРДЖИЕВ от Съюза на демократичните сили.
Аз моля господин Кантарджиев да заповяда на трибуната на парламента. Моля народните представители да станат. Ще четем клетвата. Моля, господин Кантарджиев, да повтаряте текста на клетвата след мене.
Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.
ДИМИТЪР КАНТАРДЖИЕВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, преди 230 години, в тъмнини дълбоки, един монах, една от най-големите личности в нашата история написва една история. Това е "История славянобългарская" - за народа БП/КТ 105.1 и за всичките царе и светци и за всички български деяния и минало. Тя е събрана и наредена от Паисий от Самоковската епархия, йеромонах на Света гора, за полза на българския народ, в 1762 г.
Днес се навършват всъщност 230 години от тази знаменателна година.
Паисиевата история е родена всъщност на границата между две епохи. Тя символизира едно начало. Тя разсейва тъмнината на Средновековието и дава първите искри на Българския ренесанс.
В предговора към Историята Паисий казва: "Искаш ли да разбереш като в театър играта на този свят, промяната и падането на велики царства и царе и непостоянното им благополучие, как господствуващи и гордеещи се пред народите племена, силни и непобедими в бран, славни и почитани от всички, внезапно изгубиха мощта си, вмириса се, паднаха, изчезнаха, чети историята".
И на друго място: "Четете и знайте, за да не бъдете усмивани и укорявани от другите племена и народи. Аз премного се постарах за българския род и Отечество и много труд положих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих делата на българския народ в книжка за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които любите своя род и българското Отечество и обичате да знаете за своя род и език".
Наистина знаменателна година в българската история. 105.2
Искам най-напред да ви информирам, че в 36-о Народно събрание освен приетите досега законопроекти са постъпили общо 90 нови законопроекта от Министерския съвет. (Оживление, шум в залата) Това е много сериозно от гледна точка на количеството, но което е по-важно, това са законопроекти, които наистина осъществяват пътя на реформата, дават основание, ако тези закони бъдат приети от нас, да вярваме, че България наистина върви с бързи стъпки към нормалната държава чрез нормалния парламент.
Съобщавам това за сведение на народните представители, че такава е цифрата на внесените закони от Министерския съвет, които, разбира се, са на вашето внимание в комисиите, по много от тях комисиите вече работят или са се произнесли.
Същевременно съм задължен да ви информирам за постъпилите само през последната седмица законопроекти.
На 9 декември е постъпил законопроект за ратифициране на договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската република. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по външна политика. На 10 декември е постъпил законопроект за национален фонд "Рехабилитация". Вносители са народните представители Румен Урумов и Евгений Матинчев, разпределен е на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по труда и социалното осигуряване. На 10 декември Министерският съвет е внесъл законопроект за правомощията на служебното правителство. Разпределен е на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Комисията по труда и социалното осигуряване и Комисията по външна политика. На 11 декември Министерският съвет е внесъл законопроект за статута, привилегиите и имунитетите на Европейската банка за възстановяване и развитие. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия. На 11 декември народната представителка Шерифе Мустафа е внесла законопроект за допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия. На 15 декември народната представителка Виржиния Велчева е внесла проект за решение за въвеждане на визов режим за гражданите от републиките на 105а/3. бившия Съветски съюз и Румъния. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика.
На 15-ти народните представители Венцеслав Димитров и Иван Пушкаров са внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси. Тоест през последната седмица са постъпили общо 7 законопроекта.
Имате програмата на днешното заседание, тя е същата от миналата седмица. Постъпили са в законния ред предложения по дневния ред.
Постъпило е предложение от народния представител Юнал Лютфи. На основание чл. 37, ал. 3 от правилника той предлага да отпадне от програмата за работа на Народното събрание, респективно и от дневния ред за днес, втора точка, а именно проектът за решение за изменение на решението на Народното събрание от 26 май 1992 г. във връзка с преброяването на населението. 105а/4.
Ако вносителят има нещо, да каже. Струва ми се, че няма повод за дискусия. Пределно ясно е. И по дневния ред не се разгръща дискусия по такива предложения. Предложението е внесено по съответния ред. Господин Друмев, просто е така по правилник. Аз ще Ви дам думата. Давам Ви думата на Вас само обаче. И нека да не се разгръща дискусия. (Възражения в групата на ДПС)
Още не съм казал да се гласува. Казах... (Продължават възраженията)
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Моля депутатите от ДПС малко по-спокойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека господин Друмев да изложи своите мотиви.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да обърна внимание на народните представители, че комисията, която проследи процесите в долината на Места, подготвя доклада, който ще даде яснота върху въпроса има ли насилие за определяне етническото самосъзнание сред българите мохамедани или няма. Имаме предвид и доклада на комисията, изградена от господин областния представител господин Пранжев. В голяма степен констатациите и на едната комисия, и на другата комисия съвпадат.
И нека този въпрос да бъде поставен за разглеждане едва след като Народното събрание изслуша доклада на председателя на комисията господин Златаров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин Друмев.
Ясно е, че не трябва да се смесват двата въпроса. Едното е за анкетна комисия, за нейните резултати. Това всичко може да се докладва. Тук просто има предложение за отпадане на точка от дневния ред. Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители, за предложението 99, против 90, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от група народни представители (шум в залата) - моля за внимание - от 31 народни предМЦ/КП 106/1. ставители за създаване на временна анкетна комисия за изясняване обстоятелствата около автомобилните злополуки, при които загинаха народните представители Красимир Чернев и Свилен Капсъзов, а също така и за изясняване на случаите, при които загина журналистът от в. "Демокрация" Свилен Пътов, както и за взрива и пожара в Новотел "Европа", където също пострадаха народни представители.
Вносителите на предложението предлагат и проект за решение. Но аз искам да ги информирам и може би те ще се съгласят с мен, че Народното събрание вече е създало една временна анкетна комисия от 6 народни представители, която беше ангажирана с изследване на обстоятелствата, свързани с инцидента с автомобила на заместник-председателя на Народното събрание Кадир Кадир, т.е. сходен инцидент. И бих казал това е една временна анкетна комисия, която се занимава именно с такива инциденти с народни представители. Тя е разгледала инцидента с народния представител Вълкан Вергиев, инцидента с народните представители Савка Йовкова и Червенко Крумов, възникнал пред хотел "Европа-палас" също. Председател на тази комисия е народният представител Ромил Попов. Заместник-председател е народният представител Емил Бучков и членове: Веселин Иванов, Димитър Куманов, Николай Добрев и Свободка Стефанова.
Най-лесното решение, което аз мога да ви предложа, е просто тези случаи да бъдат изпратени на тази временна анкетна комисия, която да продължи да работи по тях. Така както е работила при други сходни случаи. Ако вносителите - това е на първо място народният представител Стефан Стефанов - държат на своето предложение за създаване на друга временна анкетна комисия само за тези случаи, то тогава тя ще бъде наистина предложена на вашето внимание, за да се гласува. Във всички случаи трябва да имате предвид, че много от народните представители вече взимат участие освен в две постоянни комисии и в няколко временни. Така че дали ще има хора и за още една временна комисия аз не знам.
Господин Стефанов, заповядайте като пръв вносител на това предложение. 106/2.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Безспорно, че тази комисия, която разследва тези предишни случаи, е натрупала някакъв опит и е полезно той да бъде използван. А ние после ще гласуваме човек по човек състава на комисията. И само тези, които са възпрепятствани или не желаят да участват в работата на тази комисия, те биха могли да отпаднат и да бъдат заменени с други народни представители. Но безспорно е полезно да се поддържа една такава приемственост. Защото натрупаният опит би бил само от полза.
Така че нямам нищо против. Надявам се и другите вносители на това проекторешение също така биха подкрепили предложението да бъдат членове на комисията тези, които са били в предишната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на отец Стефан.
Госпожа Младенова, заповядайте.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Едно предложение ад хок за точка първа от дневния ред.
Считам, че Народното събрание на Република България не може да остане безучастно към опитите на редица политически сили в страната да подронват авторитета на политическите институции на властта, които биха довели до разпалването на междуетническо напрежение в условията на правителствена и задълбочаваща се парламентарна криза, както и задълбочаващия се балкански конфликт. Всяко премълчаване и загърбване на тези опити от страна на висшия орган на държавната власт крие сериозна опасност от ескалация на социалното напрежение в страната и застрашаване на нашата национална сигурност.
По тези съображения ви моля да подложите, господин председателю, на гласуване предложението ми за декларация на Народното събрание по реда на чл. 86, ал. 1 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така. Аз ще запомня това предложение.
Но нека първо да придвижим въпроса с предложението за тази анкетна комисия. Ако правилно съм разбрал вносителите, те... 106/3.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля? По кой въпрос? За комисията? Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз смятам, че след като е внесено по надлежния ред това предложение, то трябва да се гласува и да има решение по него. Не може просто автоматично да се прехвърли върху друга комисия едно искане за създаване на комисия. Това са различни неща и процедурно би следвало да се уважи искането на депутатите и да се приеме първо или да се отхвърли съответно, ако така реши пленарната зала, искането за разследване на тези случаи. А след това може да бъдат същите хора или пък с решение специално да се промени решението и да се възложи на друга комисия и т.н. Но не може просто автоматично без никакво обсъждане и без решение тези няколко въпроса да се прехвърлят на друга анкетна комисия, която е създадена за конкретни случаи, които са различни от тези, които са посочени в този проект. Така че смятам, че трябва да се спази процедурата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тоест Вие сте също един от вносителите.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз съм вторият вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Значи и двамата предлагате да има решение за създаване на временна анкетна комисия, а не за прехвърляне на задачата към старата временна анкетна комисия.
Моля режим за гласуване. Гласуваме за това в дневния ред - като каква точка обаче не е пояснено - като точка от дневния ред на програмата да се включи този въпрос. Моля да уточните каква точка.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Извинявам се, че не казах това преди. Разбира се, че това трябва да бъде първа точка или в краен случай втора, защото особено в Новотел "Европа" в момента върви разследване по инцидента и естествено, че там е свързано със запазване на обстоятелствата, при които той е възникнал, и трябва да се ускори започването на работата на тази анкетна комисия. Предлагам да бъде точка първа. 106/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така. Моля да се приготвим за гласуване. Гласуваме предложението точка първа от днешния дневен ред да стане проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за изясняване обстоятелствата, свързани с автомобилните злополуки на 5 декември, при която загина народният представител Красимир Чернев, на 15 септември, при която загина Свилен Капсъзов, и всичко останало, което вече прочетох и ви запознах с него.
Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители, за това предложение 173, против 3, въздържали се 28.
Предложението се приема. 106/5. Постъпило е предложение от народния представител Димитър Куманов, който предлага сегашната т.4, а именно Законопроект за възстановяване на собствеността върху конфискуваните с Указ # 88 от 1953 г. на Президиума на Народното събрание недвижими и движими имоти, принадлежащи на Католическата църква, да стане т.2 в дневния ред за днес.
В момента т.2 е Наказателният кодекс. Освен господин Куманов да уточни. Заповядайте, господин Куманов.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Смяната на точка от дневния ред, която предлагам, би отнела незначително време от нашето пленарно заседание. Законопроектът е твърде кратък и смятам, че по принцип никой няма да има нещо против. Съображенията за това са твърде многобройни.
Имаме външнополитически. Установяването на максимално добри отношения със Светия престол, който е влиятелен европейски и световен религиозен и политически фактор.
Дипломатически. Недопустимо е две държави да поддържат пълни дипломатически отношения и същевременно в едната от тях да е в юридическа сила стар таен наказателен указ, насочен по същество срещу другата.
Морални. Република България е морално задължена час по-скоро да изтрие с подходящ държавен акт позорното петно, което й лепна с Указ # 88 от 12 март 1953 г. комунистическата Народна република България. Защото по същество той беше един терористичен политически акт.
Материални съображения. Чуждестранните благотворителни католически организации очакват пълното юридическо нормализиране на положението на Католическата църква в България, за да развият значителна безвъзмездна благотворителна дейност у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Куманов, Вие предложихте това да бъде т.2 при програмата, която вече ви раздадохме. Сега обаче Вие трябва да ми отговорите дали искате да бъде т.2 или т.3 всъщност, след Наказателния кодекс ли искате да бъде или преди това?
ДИМИТЪР КУМАНОВ: Бих се съгласил да бъде и т.3, но при РД/КТ РД/КТ 107.1 положение, че под никакъв предлог няма да се дава преднина на други точки преди изчерпването на тази, която по мое мнение ще трае от 20 минути до половин час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Предложението е ясно. Моля, режим на гласуване. Гласуваме за това точката, свързана със Законопроекта за възстановяване на собствеността върху недвижими и движими имоти, принадлежащи на Католическата църква, да стане т.3 в досега приетия дневен ред, т.е., точка след Наказателния кодекс. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 203 народни представители, за предложението - 111, против - 62, въздържали се - 30.
Предложението се приема.
Преминаваме по-нататък. По повод направеното устно предложение от госпожа Младенова, искам само да обърна внимание, че според чл.71, ал.2 на нашия правилник, проектите за решения, декларации, обръщения трябва да бъдат внесени съответно от народните представители, според съответния ред, след което аз ще ги разпределя на съответните постоянни комисии в определения за това 3-дневен срок.
Така че ви моля да направите проекта за Вашата декларация и няма никаква пречка тя да бъде разгледана и гласувана.
Постъпило е предложение от народния представител Гинчо Павлов. Той предлага т.1 от дневния ред по изключение, поради важността на проблема, да бъде приемане на решение от Народното събрание за недопускане използуването на територията, акваторията и въздушното пространство на Република България от чужди военни сили, заявили намеренията си за участие във въоръжения конфликт между воюващите в бивша Югославия страни.
Това е един несъмнено важен въпрос. Той опира до националната сигурност на страната, до външнополитическата линия на страната и тъй като няма и конкретен текст на проекторешение... (Реплика от залата: Има.) Всъщност тук е само предложението, а проектът аз вече съм го разпределил, както и съобщих преди това, на Законодателната комисия, на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна политика. Очаквам становище от тези комисии. 107.2
Същото важи и за предложението на Вержиния Велчева проект за решение на Народното събрание за едностранно въвеждане на визов режим на гражданите от републиките на бившия Съветския съюз и Румъния. То е разпоредено веднага на Комисията по външна политика, националната сигурност и Законодателната комисия.
Заповядайте, госпожице Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател! Аз Ви благодаря за това, че решението е своевременно разпределено на комисиите, но моето предложение и настояване е ние да гласуваме включването му в седмичната програма.
Аз вече съм разговаряла с председателите на парламентарните комисии и имам техните уверения за едно съдействие за бързо изработване на становище на комисиите. Мисля, че това е един въпрос наистина от национален интерес, който не търпи отлагане и се надявам всички народни представители от всички парламентарни групи да разберат важността на неговото решаване и да подкрепят едно такова предложение.
Моля ви да се гласува включването му в седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Лютфи, по този въпрос ли? Заповядайте!
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз питам с недоумение защо това предложение не е отнесено и до Комисията по външна политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Отнесено е.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие не го цитирахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не, отнесено е - по външна политика, национална сигурност и Законодателна комисия.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз тогава не съм чул. Утре ще имаме заседание на Комисията по външна политика и ще бъде включено в дневния ред. Но аз не съм го получил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Давам думата на госпожица Велислава Дърева. 107.3
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз искам да Ви върна отново към предложението на госпожа Младенова, която преди малко тук предложи да приемем една важна декларация. Приемам напълно нейните мотиви и смятам, че народното представителство не може безучастно да наблюдава как се руши авторитетът на институциите в страната.
Вярно е - Вие сте напълно прав, че по правилника се изисква определен срок, в който да се представите този текст в Народното събрание, но това изискване е за обичайни ситуации. А ако Вие, господин председателю, смятате, че е напълно обичайно това, което става пред Президентството, аз не смятам, че това е обичайно за България.
Затова Ви предлагам ад хок ние да приемем тази точка в дневния ред. Освен това предлагам тя да бъде точка първа от дневния ред. Не подченявам по никакъв начин току-що гласуваната първа точка да бъде за комисията, която да разследва случаите с двата инцидента, в които загинаха двама наши колеги. Даже ми се струва, че тези две точки имат нещо много общо помежду си.
Затова Ви предлагам отново да се върнем към предложението на госпожа Младенова, да го приемем ад хок и това да бъде точка първа.
Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз искрено желая да има ход едно такова предложение, но съм убеден, че и вие искрено желаете председателят да не нарушава правилника. И понеже желанията ни съвпадат, просто трябва да се водим по правилника, за да ни се сбъднат желанията.
Господин Слатински, заповядайте.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз вземам думата по повод аналогичния случай с уважаемия господин Лютфи. Искам да подкрепя предложението на госпожица Велчева за включване на проекторешението за въвеждане на едностранен визов режим в дневния ред. Просто, защото утре смятам да използвам своите права и задължения на председател на Комисията по националната сигурност да предложа това проекторешение като ЦМ/КП 108/1. като точка първа от дневния ред на комисията. Надявам се, че няма да има поводи за несъгласие, независимо от политическите пристрастия на нейните членове.
Затова още веднъж ви моля да подложите на гласуване тази точка да влезе в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Същия отговор мога да дам и на Вас. Просто интересите ни съвпадат, но правилникът ги разделя. (Смее се)
Госпожа Младенова, заповядайте.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, аз Ви благодаря, че ми обърнахте внимание на разпоредбата на чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз преди да внеса този проект вероятно съм се справила не само с чл. 37 и с чл. 71, но и с ╓ 2 от допълнителните разпоредби на правилника, който гласи, че по въпроси неуредени в този правилник, Народното събрание приема решение.
Защо съм се справила и с този параграф? - Затова защото, уважаеми колеги, чл. 71, на който вие преди малко се позовахте, за да отклоните направеното предложение, казва така: "Проекти за решения, декларации и обръщения могат да внасят народните представители и парламентарни групи. Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им."
Уважаеми господин председателю, в тридневен срок на кои комисии ще разпределите, коя комисия как ще се изкаже и ми кажете дали тогава ще бъде необходимо вече Народното събрание да се произнася по някакъв въпрос, който отдавна е отминал във времето и пространството и, не дай си Боже, има вредни последици?
Затова аз се позовавах на ╓ 2 в днешния дневен ред да влезе тази проектодекларация. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Искам да напомня в духа на добрия тон, че не е според правилника два пъти по един и същи въпрос да се взима думата. Това първо.
Второ, ако бързо бяхте направили това предложение в писмен вид със съответния текст, просто нямаше никаква пречка 108/2. това да стане и вие знаете много добре това.
А ако един въпрос наистина е изключително важен, той не може да бъде кратковременен. Важните въпроси обикновено траят дълго. (Оживление) Не може един въпрос, ако е изключително важен, за три дни да му изчезне важността и актуалността. Внесете предложението и ако днес го внесете, утре ще го поставим на разглеждане и ще видите, че то и утре ще бъде толкова важно, колкото е и днес, ако наистина го мислим за важно.
Започваме работа по днешния дневен ред...
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Нека да гласуваме предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не мога да гласувам, госпожице Велчева, и Вашето предложение.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Е как, като е направено по правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Започваме работата по дневния ред.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Тук се нарушава правилникът. (Госпожица Велчева напуска заседанието; оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Преминаваме към разглеждането на точка първа от дневния ред
СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ С АВТОМОБИЛНИТЕ ЗЛОПОЛУКИ НА 5 ДЕКЕМВРИ 1992 Г., ПРИ КОЯТО ЗАГИНА КРАСИМИР ЧЕРНЕВ, НА 15 СЕПТЕМВРИ 1992 Г., ПРИ КОЯТО ЗАГИНА СВИЛЕН КАПСЪЗОВ, И НА 27 ЮНИ Т.Г., ПРИ КОЯТО ЗАГИНА ЖУРНАЛИСТЪТ ОТ В. "ДЕМОКРАЦИЯ" СВИЛЕН ПЪТОВ, КАКТО И ЗА ВЗРИВА И ПОЖАРА В НОВОТЕЛ "ЕВРОПА", КЪДЕТО СЪЩО ПОСТРАДАХА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Проектът за решение не предвижда имена. Уточнена е само задачата. Моля вносителите да представят проекторешението и след това заедно да решим състава, председателя, задачата и срока за нейното изпълнение.
Отец Стефан има думата.
ОТЕЦ СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Проектът за решение, както е обичайно в такива случаи, както беше и в предишната комисия, която уважаемият господин председател цитира, е хората, които ще участват в тази комисия, да се определят на базата на тези народни представители, които са били в предишната комисия. Могат 108/3. да се заменят само тези от тях, които са възпрепятствани да участват отново. Предлагаме и съответните постове: председател, заместник-председател и членове.
Предлага се временната анкетна комисия да изясни в срок до 31 януари въпросите, като се има предвид, че сега следват Коледните и Новогодишните празници, ваканционни дни, съставяне на правителство и много други неща. Този срок, смятам, че е реалистичен - 31 януари 1993 г. В този срок комисията да изясни обстоятелствата, свързани с автомобилните злополуки на 5 декември, при която загина Красимир Чернев, на 15 септември, при която загина Свилен Капсъзов, на 27 юни, при която загина журналистът от в. "Демокрация" Свилен Пътов, както и взривът и пожарът в Новотел "Европа", където също пострадаха народни представители.
Временната анкетна комисия да изясни в срок до 31 януари всички обстоятелства, свързани с посочените злополуки и инциденти и да състави доклад, като информира народното представителство за резултатите от извършената анкета, от извършените разследвания. Да бъде преценено къде да бъде представен докладът, след като той бъде съставен (включително да се прецени и дали да се изпрати на главния прокурор).
Благодаря. 108/4. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вие предлагате същия състав, на предишната комисия.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (встрани от микрофоните): Същия състав, но някои се отказват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ама кои са те? Трябва да изясним кои се отказват.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (встрани от микрофоните): Аз не знам стария състав. Вие го предложихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Този, който предлага, все пак, вносителят, трябва да предложи и състава. Задачата е предложена. Срока и състава, от колко души да каже.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Пет човека - 2:2:1.
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Говорих с господин Ромил Попов. Той се отказва да бъде... Господин Попов, така ли е? (Ромил Попов, от място: Така е) Той се отказва. Госпожа Свобода Стефанова също се отказва. Господин Сталийски, който е бил председател, не е сред нас, не е народен представител поради това, че е министър.
Та предлагам за председател господин Лъчезар Тошев. Най- напред членският състав, както е тук - 2:2:1. За председател на комисията предлагам господин Лъчезар Тошев.
Предлагам другите парламентарни групи също така да предложат свои участници според това разпределение - 2:2:1.
Използвам също така, за да не вземам втори път думата, от името на Съюза на демократичните сили член на комисията да бъде господин Дако Михайлов и Лъчезар Тошев за председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Направено е предложение съставът на комисията да бъде от пет члена - по двама от СДС и от БСП и един от ДПС. Имената от СДС са дадени. Единият от тях се предлага и за председател на комисията.
Госпожа Маринова, заповядайте. Имате думата.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Първата ми реплика, Вие всъщност изчистихте проблема, щеше да бъде по отношение броя на комисията. Мисля, че най-напред трябва да гласуваме броя. СД/ЛТ 109.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да.
КЛАРА МАРИНОВА: Аз мисля, че тази комисия би следвало наистина да се занимае със случаите, свързани с трагични обстоятелства с депутати. Но тъй като господин Стефанов прочете името и на един журналист, ние трябва да вземем принципно решение по въпроса дали всички онези трагични случаи, на които сме свидетели през последните месеци, ще бъдат включени в тази анкетна комисия, нещо, което, разбира се, вероятно също има смисъл. Но според мен много по-важно е да се разделят случаите - една анкетна комисия да разследва обстоятелствата по събитията, свързани с депутати, а може би друга анкетна комисия да разследва обстоятелства, свързани с други граждани. Защото веднага наум ми идва и за още един загинал при трагични обстоятелства журналист - главния редактор на вестник "Спорт", както вероятно и вие си спомняте.
Затуй правя и формалното предложение... (Шум в залата, реплика на госпожица Златка Русева, която не се разбира) Точно това имам предвид, госпожице Русева, че и за журналиста от вестник "Демокрация" вероятно има следствие. И аз не виждам защо трябва да смесваме случаите на журналисти, депутати... Вероятно и от други професии ще имат претенции личности.
Така че аз бих предложила тази анкетна комисия да се занимава със случаите, свързани с народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вие предлагате от задачата да отпадне текстът, свързан с трагичната съдба на журналиста от вестник "Демокрация".
КЛАРА МАРИНОВА (встрани от микрофоните): Да отпадне, в смисъл друга анкетна комисия, ако трябва, да се състави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако трябва - да, но такова друго предложение не е направено. Ние ще гласуваме това нещо, защото е предложение за отпадане на текст, така да се каже, от проекторешението.
Най-напред гласуваме за отпадането от задачата на комисията на този текст, който фиксира трагичната злополука с журналист от вестник "Демокрация". И всъщност тогава остават като задача на анкетната комисия само трагичните обстоятелства, свърза109.2. ни със събития, в които са пострадали народни представители.
Моля, гласуваме за отпадане на тази част от текста на проекторешението.
Гласували 184 народни представители, за отпадането на текста - 140, против - 35, въздържали се - 9.
Приема се предложението. Отпада текстът.
Направено е предложение комисията да се състои от пет души, петчленен състав. Който е за това предложение, моля да гласува. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Гласували 176 народни представители, за - 165, против 2, въздържали се - 9.
Съставът от пет души се приема.
Гласуваме за направените поименни предложения за членове на комисията. А именно, понеже няма други направени предложения от други групи, това да бъдат господата: Лъчезар Тошев, Дако Михайлов, Веселин Иванов, Николай Добрев и Емил Бучков.
Моля, гласуваме за тези народни представители да участват в тази комисия.
Гласували 170 народни представители, за този състав на комисията - 167, против - 1, въздържали се - 2.
Съставът на комисията се приема.
Гласуваме за председател на комисията. Направено бе предложение това да бъде народният представител Лъчезар Тошев. Други предложения не са направени. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Гласували 174 народни представители, за кандидатурата на господин Тошев - 109, против - 14, въздържали се - 51.
Лъчезар Тошев е избран за председател на тази временна анкетна комисия. 109.3. И последното направено предложение е за срока на работа на комисията. Вносителите предлагат това да бъде 31 януари 1993 г.
Заповядайте, господин Стоянов.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз предлагам срока за докладване на тези конкретни случаи да бъде 31 януари 1993 г.
Предлагам на Събранието също да обсъди една мълчалива възможност тази комисия, тъй като въпросът се свежда до поправка в правилника, а е безцелно може би това да направим, ако имаме консенсус, тази комисия негласно да продължи да съществува. Защото при днешните условия, а в известна степен и със злоупотребата, която се върши от някои наши колеги с оглед някакво предимство, тези катастрофи далеч няма да спрат с тази, която напоследък отне живота на Красимир Чернев. Така че, моля да се обсъди тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Стоянов, не мога да поставя дори на обсъждане такъв въпрос, тъй като според чл.29 временните комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети. В противен случай те биха се превърнали в постоянни комисии. Животът и смъртта са нещо постоянно.
Предлага се срокът да бъде 31 януари 1993 г. Моля, режим на гласуване, гласуваме за този срок на комисията. Моля, гласувайте!
Гласували общо 150 народни представители. От тях 140 - за, 1 - против, 9 - въздържали се.
С това решението е прието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Господин Джеров, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Следва обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс за второ четене. Трябва още в началото да отбележа, че немалко закъсняхме с гласуването на второ четене на това изменение на Наказателния кодекс. НЧ/КТ 110.1
Има два момента в Наказателния кодекс, които силно шокират в настоящия момент.
Едното е закрилата, защитата, по-точно казано, на собствеността. Наказателният кодекс е резултат на времето на тоталитарното управление. И тогава много естествено, че на първо място в защитата на собствеността беше така наречената "общонародна собственост". Това продължава още да съществува. Или този вид собственост е под особена закрила. Що се касае до другата собственост, наречена по-рано "лична собственост", тя се губи някъде на края и нейната защита е твърде силно намалена.
Предложението, което внасяме, и което молим да бъде разгледано положително, е собствеността да получи една единна закрила. Не е важно кой е носител на правото на собственост, без значение е кой е субектът. След като се посяга на един имот, на едно имущество, на една вещ, закрилата трябва да бъде еднаква. Струва ми се, че е без всякакво значение чия собственост е вещта. Още повече, както ви казах, това подреждане на времето на общонародна собственост, като многозначима и най-накрая - на лична собственост, като нещо десетостепенно би трябвало вече да отпадне, защото то както в Конституцията не съществува, така и в Закона за собствеността. Или бих си позволил да кажа, че този начин на охрана на собствеността е в противоречие и с новата Конституция.
Същевременно, говорим съвсем принципно в момента, има и един втори момент, който е от съществено значение. Това са глобите. Ако погледнете глобите така както са посочени в отделните текстове на Наказателния кодекс, ще видите, че те не представляват въобще никаква заплаха за нарушителите на закона. Такива суми, които се предвиждат, от рода на 100 лв., 200 лв., 300 лв. мисля, че няма защо да обосновавам пред вас, че не представляват въобще нещо, от което някой би се уплашил.
Поради това нашето предложение е вече във финалните части всички текстове, които определят глоба да бъдат увеличени по принцип десетократно.
Същевременно използуваме случая да предложим и редица промени в някои текстове. 110.2
Така един от текстовете е за хазартната игра. Това е също един въпрос, който поставям на вниманието на народните представители. От една страна хазартната игра, устройването по-точно на хазартната игра е престъпление. Вие виждате сами, че хазартни игри и трябва да има. Затова се коригира съответният текст, имам предвид чл.327, че "на наказателна отговорност подлежи лицето, което без съответно разрешение устройва хазартна игра". Не е време да си затваряме очите и да правим престъпление онова, което във всички нормални държави е регламентирана дейност.
Това са основните неща. Разбира се, трябва не като на края, най-малкото бих омаловажил, но паметниците на културата също трябва да получат една по-завишена закрила. И това е един от елементите на промяната.
С тези уводни бележки аз приключвам и предлагам на вашето внимание Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс на второ четене, като моето виждане и моята надежда е, че тук цветовете между народните представители ще отидат на заден план и ние с консенсус ще работим този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако разрешите, госпожа председателствуща, да започнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, нека да започнем текст по текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заглавието не подлежи на гласуване, защото то е шаблонно - Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Предлагам на вашето внимание ╓ 1, съгласно който в чл.26, ал.6 на края се добавят думите: "и за престъпления, извършени след внасяне на обвинителния акт в съда". Това е предложението на Законодателната комисия.
Трябва да ви кажа, че Законодателната комисия отдели твърде много време, за да поднесе на вашето внимание съвсем прецизни предложения.
В тази връзка по ╓1, чл.26, ал.6 проф.Димитър Михайлов предлага този текст да отпадне, или нашето предложение за промяна да отпадне. 110.3
Госпожа Росица Стойчева предлага да се добавят на края думите: "и за престъпления, извършени след приключване на следствието и изготвяне на обвинителното заключение".
Струва ми се, че съответните вносители на предложения, навреме постъпили, би трябвало да вземат отношение и да обосноват своите виждания като различия на предложенията на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Начев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не виждам предложение на господин Начев, може би той има нещо друго предвид.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз подкрепям предложението, направено от Законодателната комисия, но имам към него едно предложение за допълване. Неговият смисъл се състои в това от обхвата на продължаваните престъпления, т.е. от института "продължавано престъпление" да отпаднат кражбите, грабежите и противозаконните отнемания на моторни превозни средства.
Едва ли е необходимо да изнасям статистически данни, с които да ви убеждавам, че това са най-срещаните престъпления, които съвсем основателно пораждат и най-силна тревога в гражданите на Републиката.
Ето защо аз предлагам преди текста, внесен от Законодателната комисия, да се добавят думите: "при кражби, грабежи, противозаконни отнемания на моторни превозни средства" и след това следва текстът на Законодателната комисия "и за престъпления, извършвани след внасяне на обвинителния акт в съда".
Убеден съм, че ако това предложение бъде прието, то ще допринесе съществено за повишаване ефикасността от работата както на полицията, така и на съдебната система, защото включването им в момента в "продължаваното престъпление" на тези найчесто срещани престъпления, в момента създават доста сериозни затруднения както при работата в стадия на предварителното производство, така и при регистрацията и отчетността от органите в правозащитната система. 110.4
По този начин, за да добиете представа изцяло, ако се приеме това предложение текстът на ал.6 на чл.26 от Наказателния кодекс ще придобие следната формулировка:
"Чл.26 /6/ Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани при кражби, грабежи, противозаконни отнемания на моторни превозни средства и за престъпления, извършвани след внасяне на обвинителния акт в съда".
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Начев, аз имам един въпрос: Вашето предложение внесено ли е в писмена форма преди да започне второто четене?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Не, моето предложение не е внесено в писмена форма. Аз го внасям на основание чл.68 от правилника, въз основа на писмено внесения текст от Законодателната комисия, като допълнение към писмено направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз ще помоля ръководството на Законодателната комисия да вземе отношение, защото тук се променя съществено текстът. А думите, които се добавят на края също са вече едно допълнение към текст, който също променя текста.
Професор Михайлов, заповядайте! Господин Михайлов, ако е възможно бихте ли взели отношение към сега направеното предложение?
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да допълня господин председателя, че наистина в Законодателната комисия ние работихме доста конструктивно, доста предметно и по повечето от разпоредбите за второ четене за изменение и допълнение на Наказателния кодекс постигнахме консенсус.
По първата разпоредба, обаче, ние имахме съществени различия и моето предложение още в Законодателната комисия да отпадне изменението на чл.26 имаше доста поддръжници както от участниците в Законодателната комисия от Съюза на демократичните сили, така и от участниците в Законодателната комисия от Българската социалистическа партия и коалиция. 110.5
Въпросът е чисто юридически. Той няма абсолютно никакъв политически отенък. Става дума за това дали да се изключат от продължаваното престъпление, а продължавано престъпление има, когато има две и повече деяния, които осъществяват основния или квалифицирания състав на едно и също престъпление. Дали да се изключат престъпленията, които са извършени след като е написан обвинителния акт? Първоначалното предложение, което сега поддържа и госпожа Стойчева, беше след приключване на предварителното производство. Имаше предложение след повдигане и предявяване на обвинението.
Тези предложения продължаваното престъпление да приключва в един от етапите на предварителното разследване противоречат на смисъла на самия закон, чл.23, където е определена реално съвкупността от престъпления. Там е казано, че крайна граница на съвкупността от престъпления е влязлата в сила присъда. И това е в цял свят още от Римското право досега.
Продължаваното престъпление е форма на привидна еднородна реална съвкупност. То не може да има друг краен момент, освен влязлата в сила присъда. Следователно, ако сега се приеме, че друг е моментът, който поставя границата на продължаваното престъпление, трябва да се промени и чл.23, който поставя крайната граница на съвкупност от престъпления, тъй като той е форма на привидна еднородна реална съвкупност от престъпления.
Никъде в света нито едно законодателство не поставя граница на продължавано престъпление или на реална съвкупност в някои от предшествуващите стадии, освен влязлата в сила присъда.
Съображенията на вносителите за това изменение, за тази промяна са, че след като следователят е приключил следствието, не бива, ако обвиняемият извърши друго престъпление от същия вид, да му се връща за доразследване, за да се включи и това престъпление в цялостната престъпна дейност.
Аз познавам тази практика от миналото на следствието. Към нея са склонни някои прокурори, особено адвокати. Тя е продукт на едно разбиране на деформиран професионализъм, на работа на парче - като е приключило следствието, повече да не се занимава с него. Тази практика не бива сега да бъде узаконявана от парламента. Тази практика е порочна. Тя е погрешна.ВТ/НП111.1
Тя има и един друг смисъл. Фактът, че това лице е извършило престъпление след като за него има образувано следствие, говори, че следователят и прокурорът не са приложили правилно закона - да задържат това лице, за да не извърши друго престъпление.
Второ, ако то е било леко и е извършило друго, другото престъпление трябва да се прибави към това престъпление и да се приложи по-тежка мярка.
И най-важното, уважаеми дами и господа народни представители, по този начин се разкъсва цялото престъпление и се променя квалификацията, защото ако открадне 5 и 5 вещи за 5000 и за още 5000, стават 10 000, той ще отговаря за особено тежко престъпление и наказанието е до 20 и до 30 години лишаване от свобода. А ако се разкъсат, ще отговаря за предвидено наказание до 10 или до 15 години лишаване от свобода.
Ето защо, аз смятам, че това предложение противоречи на закона. То е продиктувано от един практицизъм. Това предложение противоречи на всички законодателства досега по този въпрос и аз ви моля единодушно да гласувате против него. Моля и колегите, които го поддържат, да се откажат и този текст да отпадне, за да преминем към другите, които са много по-съществени и много по-важни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Госпожа Стойчева има думата.
РОСИЦА СТОЙЧЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, изменението на чл.26, ал.6 от Наказателния кодекс предвижда прекъсване на продължаваното престъпление по време на вече образуваното наказателно производство против едно конкретно лице.
В първоначалния проект на вносителя - Министерския съвет, предвиждаше прекъсване на продължаваното престъпление до момента на предявяване на обвинението, тоест в началото на наказателното произвоство, когато е започнало следствието.
Наистина този въпрос беше много спорен в Законодателната комисия и не беше приет с консенсус, но така или иначе се наложи едно становище продължаваното престъпление да бъде прекъснато в момента, когато обвинителният акт е внесен в съда.11.2
Направила съм и поддържам предложение за престъпления, извършени след приключване на следствието и изготвяне на обвинителното заключение. Именно в този момент да бъде прекъснато продължаваното престъпление.
Какви са мотивите за това мое становище?
На първо място с оглед увеличената престъпност в България се затруднява извънредно много работата на следствените органи. Следователите буквално са претрупани от преписки, които не могат да завършат поради факта, че непрекъснато в един момент на наказателното производство се извършват нови престъпления и се връща обратно в началната фаза на наказателното производство.
Освен това, както е отбелязано в мотивите на Законодателната комисия за това становище, което предлагам, престъпните деяния, които се извършват в началната фаза на предварителното производство, могат да бъдат обхванати от следствените органи. Но когато следствието вече е приключило, следователят е изготвил обвинителното заключение, определил е квалификацията на престъплението, то не е уместно след този момент при извършване на престъпление отново да се връща в началната фаза на наказателното производство. Освен това практиката показва, че воденето на самото следствено производство, призоваването на обвиняемия от следователя, провеждането на очни ставки, на експертизи, респектират обвиняемите и те се въздържат от извършване на престъпления. Но в периода от време, когато следствието приключва и по-нататък се предава на органите на прокуратурата, а и оттам - в съда, настъпва един продължителен период от време на затишие, през който именно период от време обвиняемите извършват отново престъпления. С оглед именно на това считам, че моментът, в който трябва да бъде спряно продължаваното престъпление, е приключването на следствието с изготвяне на обвинителното заключение от страна на следователя. Считам, че това становище не противоречи на нормите на чл.23 от Наказателния кодекс, така както проф.Михайлов заяви тук, пред вас - съгласно чл.23 от Наказателния кодекс, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Така че това, което същият твърди, считам за неуместно.11.3
Освен това неправилно е становището, че такава е била практиката на следствените ни органи досега. Напротив, по сегашното законодателство в който и момент да бъде извършено едно престъпление, наказателното производство се прекратяваше и се връщаше на следствието за извършване на нови следствени действия. Така че фактически парламентът не узаконява една лоша практика.
С оглед на това аз ви моля да поддържате моето становище за изменение на чл.26, ал.6 от Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дако Михайлов, реплика ли или изказване? За изказване, заповядайте. 103.4 ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги! Аз напълно подкрепям предложението на колежката Росица Стойчева. Когато се изменя един закон, това се налага от изменение на обществените отношения и на нещо, което ги е довело и трябва час по-скоро да стане. Ние непрекъснато тук говорим за повишена престъпност, за изключителна престъпност, но продължаваме да държим чл. 26 от Наказателния кодекс, така както тук съществува досега.
В подкрепа на нейното предложение следва да се има предвид и друго. Искам народните представители правилно да разберат за какво всъщност става въпрос. Член 26 третира продължаваното престъпление, в един непродължителен период от време се извършват няколко деяния. При това положение органите на предварителното производство или полицията хващат извършилия престъплението, започва предварителното производство, пускат го на свобода и той след това извършва нови престъпления. И при това положение той носи наказателна отговорност като едно-единствено престъпление.
Неправилна е тук формулировката, която дава проф. Михайлов. Аз не мога да се съглася с него, защото чл. 23 има съвсем различно съдържание от чл. 26. Но за прецизност на колежката Стойчева всъщност текстът трябва да бъде не "приключване на следствието и изготвяне на заключителното постановление", а така както е разпоредбата на чл. 219 от НПК - съставяне на обвинителното заключение. Тъй като следствието приключва със съставянето на обвинителното заключение. И за прецизност текстът би бил по-правилен като след думата "внасяне на обвинителния акт в съда" да бъде всъщност "извършване след съставяне на обвинителното заключение". А можем да се обединим всъщност и със становището на Законодателната комисия - "или внасяне на обвинителния акт в съда". Но това е вече въпрос на прецизност.
Но правилното е, за да откликнем действително и да прекратим донякъде тази повишена престъпност сега в България, ние сега чл. 26 трябва да изменим така, както се предлага от Законодателната комисия.
Това че, както говори проф. Михайлов, че това са някакви временни искания и едва ли не на адвокатите, за да имат повече дела, това ми се струва съвсем неоснователно. И тук в Народното МЦ/ЛТ 112.1. събрание да се обсъжда по този начин такъв важен проблем е поскоро несериозно. Затова аз поддържам това, което действително колежката Стойчева предлага и да се обединим около изменението на този чл. 26 така, както тя го предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Караиванова има думата. След това господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Имам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика ли искате? Госпожа Караиванова, господин Спас Мулетаров иска да направи реплика на господин Михайлов.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми народни представители! Аз исках да направя реплика на госпожа Стойчева, но тъй като и в последващото изказване беше потвърдено нейното становище, фактически репликата е обобщена по отношение на двете становища.
Това, което се предлага за начален момент за прекъсване на продължаваното престъпление да бъде изготвянето на обвинителното заключение на следователя просто е недопустимо и е в разрез с основните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс. Един от етапите на наказателното производство е предварителното производство. Предварителното производство започва с образуването на предварителното следствие и завършва с действията на прокурора по това предварително следствие, които могат да бъдат: връщане, прекратяване, внасяне на обвинителен акт.
Следователно с изготвянето на заключението на следователя предварителното производство е в една междинна фаза, то не е приключено. Прокурорът може да го върне за доразследване. И тогава е необяснимо как този момент ще бъде меродавен, за да се приеме, че оттук нататък се прекъсва продължаваното престъпление. Това просто не е възможно, тъй като ние не можем да прекъснем фазата на предварителното производство. Въпреки че - в скоби посочвам - аз възприемам съображенията на проф. Михайлов и поддържам неговото предложение да не се променя този текст, но това, което сега се предлага, е такава крайност, че ние ще изпаднем изцяло в противоречие с основните принципи на производството.
И ако изобщо народните представители възприемат предложението на Законодателната комисия да гласуват изменението на 112.2. текста, във всички случаи трябва да бъде така, както е предложила Законодателната комисия. Другото просто е грубо нарушаване на Наказателно-процесуалния кодекс и издигане изкуствено на една фаза като част от цялостното предварително производство. Това просто трябва да доведе до промени в правомощията на следователя, който няма никакви такива, докато прокурорът не се произнесе по неговото обвинително заключение.
Ето защо моето предложение в репликата е изобщо да не се възприема, тъй като ние изпадаме в един дисонанс с цялостната конструкция на този раздел и тази глава от Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дако Михайлов, ще отговорите ли? - Не. Госпожа Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Ана Караиванова, 31. Ямболски избирателен район, БСП и коалиция.
Колеги! Аз поддържам становището на проф. Михайлов и ще се постарая да се аргументирам защо е така.
Естествено е, че законът трябва да обслужва практиката, защото той се прилага преди всичко от практикуващите юристи. Но законът следва да се съобразява и с достиженията на доктрината. И когато в доктрината имаме едни ясни, добре очертани институти, ние не трябва да ги влошаваме, защото моментните интереси на практиката налагат това.
Аз зная за този спор. Той поне от 5 години се води, поне в София, сред практикуващите юристи изкуствено да се ограничи периодът на продължаваното престъпление. Някои колеги даже четох по пресата, че едва ли не продължаваното престъпление изтъкват като институт на социалистическото право. Веднага искам да ви кажа, че този институт е твърде стар и ако от вас някой от практикуващите са се справили, още в учебника на проф. Долапчиев подробно е обоснован институтът на продължаваното престъпление, за да има нужда сега, казах ви вече, да влошаваме този институт.
Освен това, колеги, със закона не могат да се решат всички проблеми, които практиката поставя. Има въпроси на тълкуване. И това е длъжен да прави Върховният съд на републиката. 112.3.
Аз мисля, че проблемите на практиката се пораждат от тълкувателното решение # 3 от 1971 г., което, забележете, вече 20 години не е изменяно и което твърде много разшири обсега на т.нар. продължавано престъпление. Защото в класическия си вид то е извършване на едно и също деяние при една и съща обстановка. Тоест така както са давани примерите, използвайки отсъствието на съседите един крадец влиза няколко пъти и измъква различни вещи от къщата им, или дори от един вход няколко апартамента удря, или слугата, както казваше проф. Долапчиев, краде всеки ден от кесията на господаря си. Докато с това тълкувателно решение обсегът на продължаваното престъпление се разшири дотолкова, че беше казано в раздел втори мисля относно обективната страна, че налице е продължавано престъпление, когато отделните деяния са извършени в различни населени места, дори в различни окръзи. И практиката се ориентира, като го разкрием, ама той днеска може да е бил във Видин, утре в Момчилград, на третия ден в Бургас и всичкото е едно продължавано престъпление, докато те са съвсем различни неща.
Аз мисля, че по-удачният подход е със съответна тълкувателна дейност Върховният съд да възвърне истинския смисъл на продължаваното престъпление като едно единно, а не да се опитваме с влошаване на закона да излезем от затрудненията на практиката. Не е вярно това - аз добре познавам практиката - че толкова много поставя проблеми, след като го заловят органите и той продължава да извършва кражби. Това са единични случаи и поскоро характерни за непълнолетните. Но те са породени от това, че в твърде дълги срокове вече продължават следствията против непълнолетните, шест и над шест месеца, докато по-рано имаше изискване в едномесечен срок, когато са задържани непълнолетните да се приключи.
Ето това са проблемите на практиката. Но това са проблеми и на организация на следствието, а не проблеми на закона.
Аз бих искала да посоча също, че в учебника на проф. Долапчиев също изрично е посочено, че силата на присъденото нещо се разпростира върху всички отделни деяния, които са извършени преди присъдата, макар някои от тях да не са били установени или да са останали неизвестни на съда, т.е. принципът нон бис ин идем обхваща до присъдата, така както е за реалната съвкупност, 112.4. и идеалната. Иначе в какво противоречие бихме изпаднали до внасянето на обвинителния акт извършените кражби са продължавано престъпление, след внасянето извършените са в реална съвкупност, а след присъдата идва рецидивът.
Затова аз поддържам предложението на проф. Михайлов да отпадне това допълнение и текстът да остане в класическия си вид. А мисля, че практиката би трябвало да съобрази тълкуването на закона с истинския му смисъл на този институт.
Аз съм против предложението на колегата Начев да бъдат изключени от продължаваното престъпление кражбите, грабежите и противозаконното отнемане на моторните превозни средства. Ами колеги това са най-типичните престъпление, извън длъжностното присвояване, ама сега в момента никой не се занимава с него, при които е налице продължаваната дейност. И заради това, за да улесним при регистрацията органите, или следователите при разследването на престъпленията, вече казах, не следва да разваляме едни правни институти, които са се наложили в дългогодишната практика, които са изяснени достатъчно добре, от доктрината, а следва практиката така да се нагоди, че да изпълнява истинския смисъл на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания ще има ли?
Господин Школагерски, понеже Вие сте тук, господин Джеров в момента го няма, той вероятно ще дойде, искам да попитам: предложението на господин Начев следва ли да бъде разглеждано и гласувано, тъй като става дума за допълнение според него, но в случая се включват състави, престъпни състави в текста и се променя съвършено смисълът. 112.5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз поддържам това, което колежката Караиванова каза по отношение предлжението на Начев. Струва ми се, че няма основание да бъде поставено на разглеждане, защото то не е допълнение, а е извеждане на ново съдържание с нови предложения, които не биха могли да се приемат като допълнения.
Затова смятам, че то не трябва да бъде разглеждано и поставяно на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Моля уважаемите народни представители да се приготвят за гласуване по текста на ╓ 1. Господин Школагерски, бихте ли припомнили предложенията, за да бъдат поставени на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаема госпожо председател, колеги! Предложенията са три.
Предложението на Законодателната комисия е в чл. 26, ал. 6 накрая да се добавят думите "и за престъпления, извършени след внасяне на обвинителния акт в съда".
Това е прекъсването на продължаваното престъпление, което беше обосновано от колеги и срещу което се противопостави проф. Михайлов и останалите колеги.
Второто предложение е предложението на народния представител Росица Стойчева, което по същество също предвижда прекъсване на продължаваното престъпление, но моментът на прекъсване на престъплението е друг. Той се намира, както обясни в своето изказване колегата Мулетаров, в един по-раншен стадий по време, отколкото предложението на Законодателната комисия, а то е "за престъпления, извършени след приключване на следствието и изготвяне на обвинителното заключение".
И третото предложение, това е предложението на проф. Михайлов, ╓ 1 да отпадне и въобще да не се прекъсва продължаваното престъпление.
Това са трите предложения. Чухте дискусия по тях, която според мен може да определи вашето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така, в такъв случай те се подреждат по следния начин за гласуване: най-напред предложението на проф. Димитър Михайлов да отпадне текстът на ╓ 1; след това, ако не се приеме това предложение, заместващия текст РД/КП 113/1. на госпожа Стойчева; и ако той не се приеме, текстът на Законодателната комисия.
Моля, пригответе се за гласуване.
Първо, поставя се на гласуване предложението на господин Димитър Михайлов текстът да отпадне.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 189 народни представители, за предложението са 90, против 97, 2 се въздържат.
Предложението се отклонява.
Второто предложение е на госпожа Росица Стойчева, което се явява заместващ текст на предложението на Законодателната комисия. Моля, гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 186 народни представители, от тях за предложението са 45, против 127, 14 се въздържат.
Предложението се отклонява.
И последно гласуваме текста, предложен от Законодателната комисия.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо 179 гласували народни представители, за предложението са 108, против 54, 17 се въздържат.
Приема се текстът на ╓ 1.
Господин Школагерски, нека и още един текст да разгледаме преди почивката.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 2. В чл. 93, точка 1, буква "б" се изменя така: "ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец".
Този текст се налага с оглед измененията в живота сега. Предложения към него няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата за изказване. Господин Йордан Ганев има думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Фактически с това, което ни предлага Законодателната комисия, тя предлага отпадане на един текст от внесения от Министерския съвет проект. 113/2. Това е текстът. Да се прибави нова точка към чл. 93, която гласи: "паметник на културата е движима или недвижима вещ или част от такава вещ, която представлява автентично материално свидетелство за човешка дейност и има научна или художествена стойност".
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Ние не сме на тази точка.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Мотивите на Законодателната комисия са, че те смятат, че такова едно определение трябва да има, но това трябва да бъде уредено в специален закон. Може би Законодателната комисия има право. Действително такъв специален закон се предвижда да излезе и това ще бъде Законът за културните паметници. Но, уважаеми госпожи и господа народни представители, този закон я излезе до края на 1993 г., я не.
Сега, при това положение, питам аз: когато такива дела има, а такива ще има, защото престъпления срещу културните паметници има безброй в нашата страна.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това е по точка 2, а ние сега не я разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ганев, тук се обаждат, че става дума за точка 1 само.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Такива престъпления има безброй. Трябва ли ние да затрудняваме съда, да поставяме съдиите пред едни доста големи затруднения да преценяват какво е това паметник на културата, когато нямат никакъв ориентировъчен текст?
Ето това е целта, поради което Министерският съвет по предложение на Министерството на културата предложи да влезе този текст, който ви прочетох допълнително като нова точка 14 към чл. 93.
Аз моля да бъде отхвърлено това предложение на Законодателната комисия за отпадане на текста, защото, и тук искам да отворя една скоба, когато се изработваше този текст, това определение присъстваха хора специалисти, хора, които знаят какво значи това паметник на културата и които могат да дадат това определение, и те го дадоха. Но присъстваха и, това държа много да подчертая, хора от Следствения отдел, хора от Следственото управление, които казаха, че те самите са безкрайно много затруднени, когато трябва да провеждат следствие именно 113/3. по тази работа и те поискаха изрично това нещо да бъде вписано. Затова е вписано.
И аз ви моля, господа народни представители, да уважим това искане и на следствените органи, на Министерство на културата, и на Министерския съвет и точката да остане.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Школагерски, явно е необходимо да се внесе някакво уточнение. Моля, внесете уточнение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз бих обяснил съвсем точно нещата и ми се струва, че моят уважаван колега и съименник направи една грешка. Ние не разглеждаме въвеждането на нова точка 14 в чл. 93, а разглеждаме чл. 93, точка 1, буква "б" от общата част на действащия Наказателен кодекс. Тя има предвид следното: "да разшири съдържанието на ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавни предприятия, кооперации или друга обществена организация", с новата редакция, отчитаща, че и фирмите, лицата прокуристи към тези фирми, касиерите към тези фирми, касиерите при едноличния търговец също трябва да попаднат в категорията на длъжностното лице с оглед изменението на специалната част по-нататък.
Така че това, за което ви говори колегата Ганев, няма нищо общо и затова то се разминава с предложения ╓ 2.
Бих само, за успокоение, казал следното: че и без такава точка 14 паметниците на културата са защитавани. Вярно е това, което сам той казва, че в един Наказателен кодекс в неговата обща част не се правят дефиниции "Що е паметник на културата?". Това е предмет на специалните закони, които са три до този момент и сборно го определят. А и тези, които са практикували юристи, знаят, че съдът никога не е срещал трудност в това. А ако някои следователи са срещали трудност, не е лошо да прочетат съдебната практика и няма да срещат трудности.
Затова аз ви моля да не подлагате на обсъждане и на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, ако по тази точка няма различия, нека да гласуваме, за да може по-бързо да гласуваме на второто четене този така важен законопроект. 113/4.
В такъв случай гласуваме текста на ╓ 2, с който се прави изменение в чл. 93, точка 1, буква "б". Предложението е на Законодателната комисия и не е имало спорове по този текст. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 173 народни представители, от тях за предложението са 171, против няма, 2 се въздържат.
Приема се текстът на ╓ 2 на второ четене.
Аз моля господата Джеров и Школагерски да уточнят по повод казаното от господин Йордан Ганев. 113/5. ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги! Аз напълно подкрепям предложението на колежката Росица Стойчева. Когато се изменя един закон, това се налага от изменение на обществените отношения и на нещо, което ги е довело и трябва час по-скоро да стане. Ние непрекъснато тук говорим за повишена престъпност, за изключителна престъпност, но продължаваме да държим чл. 26 от Наказателния кодекс, така както тук съществува досега.
В подкрепа на нейното предложение следва да се има предвид и друго. Искам народните представители правилно да разберат за какво всъщност става въпрос. Член 26 третира продължаваното престъпление, в един непродължителен период от време се извършват няколко деяния. При това положение органите на предварителното производство или полицията хващат извършилия престъплението, започва предварителното производство, пускат го на свобода и той след това извършва нови престъпления. И при това положение той носи наказателна отговорност като едно-единствено престъпление.
Неправилна е тук формулировката, която дава проф. Михайлов. Аз не мога да се съглася с него, защото чл. 23 има съвсем различно съдържание от чл. 26. Но за прецизност на колежката Стойчева всъщност текстът трябва да бъде не "приключване на следствието и изготвяне на заключителното постановление", а така както е разпоредбата на чл. 219 от НПК - съставяне на обвинителното заключение. Тъй като следствието приключва със съставянето на обвинителното заключение. И за прецизност текстът би бил по-правилен като след думата "внасяне на обвинителния акт в съда" да бъде всъщност "извършване след съставяне на обвинителното заключение". А можем да се обединим всъщност и със становището на Законодателната комисия - "или внасяне на обвинителния акт в съда". Но това е вече въпрос на прецизност.
Но правилното е, за да откликнем действително и да прекратим донякъде тази повишена престъпност сега в България, ние сега чл. 26 трябва да изменим така, както се предлага от Законодателната комисия.
Това че, както говори проф. Михайлов, че това са някакви временни искания и едва ли не на адвокатите, за да имат повече дела, това ми се струва съвсем неоснователно. И тук в Народното МЦ/ЛТ 112.1. събрание да се обсъжда по този начин такъв важен проблем е поскоро несериозно. Затова аз поддържам това, което действително колежката Стойчева предлага и да се обединим около изменението на този чл. 26 така, както тя го предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Караиванова има думата. След това господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Имам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика ли искате? Госпожа Караиванова, господин Спас Мулетаров иска да направи реплика на господин Михайлов.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми народни представители! Аз исках да направя реплика на госпожа Стойчева, но тъй като и в последващото изказване беше потвърдено нейното становище, фактически репликата е обобщена по отношение на двете становища.
Това, което се предлага за начален момент за прекъсване на продължаваното престъпление да бъде изготвянето на обвинителното заключение на следователя просто е недопустимо и е в разрез с основните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс. Един от етапите на наказателното производство е предварителното производство. Предварителното производство започва с образуването на предварителното следствие и завършва с действията на прокурора по това предварително следствие, които могат да бъдат: връщане, прекратяване, внасяне на обвинителен акт.
Следователно с изготвянето на заключението на следователя предварителното производство е в една междинна фаза, то не е приключено. Прокурорът може да го върне за доразследване. И тогава е необяснимо как този момент ще бъде меродавен, за да се приеме, че оттук нататък се прекъсва продължаваното престъпление. Това просто не е възможно, тъй като ние не можем да прекъснем фазата на предварителното производство. Въпреки че - в скоби посочвам - аз възприемам съображенията на проф. Михайлов и поддържам неговото предложение да не се променя този текст, но това, което сега се предлага, е такава крайност, че ние ще изпаднем изцяло в противоречие с основните принципи на производството.
И ако изобщо народните представители възприемат предложението на Законодателната комисия да гласуват изменението на 112.2. текста, във всички случаи трябва да бъде така, както е предложила Законодателната комисия. Другото просто е грубо нарушаване на Наказателно-процесуалния кодекс и издигане изкуствено на една фаза като част от цялостното предварително производство. Това просто трябва да доведе до промени в правомощията на следователя, който няма никакви такива, докато прокурорът не се произнесе по неговото обвинително заключение.
Ето защо моето предложение в репликата е изобщо да не се възприема, тъй като ние изпадаме в един дисонанс с цялостната конструкция на този раздел и тази глава от Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дако Михайлов, ще отговорите ли? - Не. Госпожа Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Ана Караиванова, 31. Ямболски избирателен район, БСП и коалиция.
Колеги! Аз поддържам становището на проф. Михайлов и ще се постарая да се аргументирам защо е така.
Естествено е, че законът трябва да обслужва практиката, защото той се прилага преди всичко от практикуващите юристи. Но законът следва да се съобразява и с достиженията на доктрината. И когато в доктрината имаме едни ясни, добре очертани институти, ние не трябва да ги влошаваме, защото моментните интереси на практиката налагат това.
Аз зная за този спор. Той поне от 5 години се води, поне в София, сред практикуващите юристи изкуствено да се ограничи периодът на продължаваното престъпление. Някои колеги даже четох по пресата, че едва ли не продължаваното престъпление изтъкват като институт на социалистическото право. Веднага искам да ви кажа, че този институт е твърде стар и ако от вас някой от практикуващите са се справили, още в учебника на проф. Долапчиев подробно е обоснован институтът на продължаваното престъпление, за да има нужда сега, казах ви вече, да влошаваме този институт.
Освен това, колеги, със закона не могат да се решат всички проблеми, които практиката поставя. Има въпроси на тълкуване. И това е длъжен да прави Върховният съд на републиката. 112.3.
Аз мисля, че проблемите на практиката се пораждат от тълкувателното решение # 3 от 1971 г., което, забележете, вече 20 години не е изменяно и което твърде много разшири обсега на т.нар. продължавано престъпление. Защото в класическия си вид то е извършване на едно и също деяние при една и съща обстановка. Тоест така както са давани примерите, използвайки отсъствието на съседите един крадец влиза няколко пъти и измъква различни вещи от къщата им, или дори от един вход няколко апартамента удря, или слугата, както казваше проф. Долапчиев, краде всеки ден от кесията на господаря си. Докато с това тълкувателно решение обсегът на продължаваното престъпление се разшири дотолкова, че беше казано в раздел втори мисля относно обективната страна, че налице е продължавано престъпление, когато отделните деяния са извършени в различни населени места, дори в различни окръзи. И практиката се ориентира, като го разкрием, ама той днеска може да е бил във Видин, утре в Момчилград, на третия ден в Бургас и всичкото е едно продължавано престъпление, докато те са съвсем различни неща.
Аз мисля, че по-удачният подход е със съответна тълкувателна дейност Върховният съд да възвърне истинския смисъл на продължаваното престъпление като едно единно, а не да се опитваме с влошаване на закона да излезем от затрудненията на практиката. Не е вярно това - аз добре познавам практиката - че толкова много поставя проблеми, след като го заловят органите и той продължава да извършва кражби. Това са единични случаи и поскоро характерни за непълнолетните. Но те са породени от това, че в твърде дълги срокове вече продължават следствията против непълнолетните, шест и над шест месеца, докато по-рано имаше изискване в едномесечен срок, когато са задържани непълнолетните да се приключи.
Ето това са проблемите на практиката. Но това са проблеми и на организация на следствието, а не проблеми на закона.
Аз бих искала да посоча също, че в учебника на проф. Долапчиев също изрично е посочено, че силата на присъденото нещо се разпростира върху всички отделни деяния, които са извършени преди присъдата, макар някои от тях да не са били установени или да са останали неизвестни на съда, т.е. принципът нон бис ин идем обхваща до присъдата, така както е за реалната съвкупност, 112.4. и идеалната. Иначе в какво противоречие бихме изпаднали до внасянето на обвинителния акт извършените кражби са продължавано престъпление, след внасянето извършените са в реална съвкупност, а след присъдата идва рецидивът.
Затова аз поддържам предложението на проф. Михайлов да отпадне това допълнение и текстът да остане в класическия си вид. А мисля, че практиката би трябвало да съобрази тълкуването на закона с истинския му смисъл на този институт.
Аз съм против предложението на колегата Начев да бъдат изключени от продължаваното престъпление кражбите, грабежите и противозаконното отнемане на моторните превозни средства. Ами колеги това са най-типичните престъпление, извън длъжностното присвояване, ама сега в момента никой не се занимава с него, при които е налице продължаваната дейност. И заради това, за да улесним при регистрацията органите, или следователите при разследването на престъпленията, вече казах, не следва да разваляме едни правни институти, които са се наложили в дългогодишната практика, които са изяснени достатъчно добре, от доктрината, а следва практиката така да се нагоди, че да изпълнява истинския смисъл на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания ще има ли?
Господин Школагерски, понеже Вие сте тук, господин Джеров в момента го няма, той вероятно ще дойде, искам да попитам: предложението на господин Начев следва ли да бъде разглеждано и гласувано, тъй като става дума за допълнение според него, но в случая се включват състави, престъпни състави в текста и се променя съвършено смисълът. 112.5.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Моля режим на регистрация за проверка на кворума в залата. Поканете народните представители да влязат в залата. Моля побързайте с регистрацията.
Имаме кворум. Продължаваме заседанието. Господин Школагерски, Вие ли докладвате?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Стигнахме до ╓ 3.
╓ 3. Заглавието на глава пета от особената част се изменя така: "Престъпления против собствеността". Това заглавие Законодателната комисия предлага, като отчита съдържанието на глава пета.
Колеги, за тези, които не бяха в залата, повтарям: заглавието на тази глава пета Законодателната комисия предлага, съобразявайки се със съдържанието на законопроекта, който ви предлагаме. Господин Джеров отначало ви съобщи, че същността е изравняването на двата режима - на режима за защита на частната собственост с режима на останалите видове собственост. И с оглед затрудненията, които ние предполагаме, че ще настъпят и в момента на приватизацията, затова решихме главата да се казва: "Престъпления против собствеността", независимо каква е по форма и по вид.
Постъпило е и предложение от проф. Михайлов, който предлага заглавието на глава пета от особената част да се измени така: "Престъпления против държавната и обществената собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, ще оттеглите ли предложението си? Имате думата, господин Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение не е свързано само с промяната на заглавието на глава пета от особената част на Наказателния кодекс. Моето предложение е свързано с това, че трябва да се запази сегашната система и структура на Наказателния кодекс, като се изравни защитата на държавната, обществената и частната собственост.
Сега Наказателният кодекс за защита на собствеността има две глави: пета глава - "Престъпления против държавната, кооперативна и обществена собственост", и глава седма - "ПрестъпСД/НП115.1 ления против личната собственост". Във връзка с това аз предлагам да се запази глава пета и да стане "Престъпления против държавната и обществената собственост" и да не се прередактират всички текстове, тъй като, ако се включи и частната собственост, трябва да отпадне глава седма или да се прередактират всички текстове. Става дума за различен законодателен метод на еднакво решаване на въпроса.
Моето предложение е да се запази глава пета, като се промени заглавието и се премахне "кооперативна", "кооперативно", "кооперативни", където има в тези текстове тази дума, да остане само държавната и обществената собственост, а глава седма да бъде "Престъпления против частната собственост", като се промени заглавието от "Престъпления против личната" на "Престъпления против частната собственост". И понеже в глава седма (става дума за кражба, обсебване, измама, изнудване) препраща към съставите на престъпленията по глава пета, да се препрати със същите санкции. Защото гражданите знаят текстовете така както сега са редактирани в Наказателния кодекс. И следователно ние, първо, няма да създадем затруднения от техническа гледна точка, а напротив, улеснение. И второ, ще създадем улеснение и на самото Народно събрание. Защото вместо да приемаме текст по текст, отново прередактиране и на цялата глава пета, имаме само няколко дребни поправки, по които сме единодушни, няма да имаме спорове, а в глава седма ще препратим за същите наказания, при същите основни квалифицирани състави както за държавната, така и за частната собственост.
От друга страна аз мисля, че трябва да се запазят тези две глави и по едно друго съображение по същество. В момента ние имаме държавна и обществена собственост близо 95 на сто. Частната собственост, както знаете, е едва 5 на сто. А от друга страна престъпленията против частната собственост така както са регистрирани, са два пъти повече от престъпленията против държавната и обществената собственост. Не защото се вършат повече престъпления против частната собственост, а защото всички те се регистрират. А престъпленията против държавната собственост и обществената собственост не се регистрират, а има така наречената латентна, скрита престъпност. Ако ние ги обединим в една глава,115.2 ние ще създадем предпоставки да се увеличава, да не се прави контрол над престъпленията против държавната и обществената собственост, което в преходния етап към пазарна икономика би се отразило твърде неблагоприятно върху държавната и обществената собственост.
Поради това, понеже ние даже имахме едно съгласие в началото и затова аз ги написах тези предложения, аз ви предлагам по принцип да приемете кой законодателен метод, като се запази глава пета и седма и за престъпленията против частната собственост се препрати към глава пета, или да почнем текст по текст всички, те са около 15 страници.
Никога в законодателствата, в парламентарната практика не се променя един действуващ закон, само за да се прередактира, без да се правят подобрения по същество. И затова (там, където са по същество, има две-три, ние, разбира се, че ще ги гласуваме), аз ви предлагам по принцип да приемете да се запази глава пета и глава седма с промяна на заглавието и за престъпленията против частната собственост да се препрати към глава пета - "Престъпления против държавната и обществената собственост".
Мисля, че ще схванете този законодателен метод, който отново казвам, не е политически. Преди малко вие приехте едно решение за чл.26, където видяхте, че вместо да се засили борбата срещу престъпленията, се разкъсват престъпленията и няма да се засили, особено за кражбите и присвояванията. Но за съжаление той вече е факт. Аз само искам да изкажа своето съжаление. И ви моля по този въпрос също да подкрепите моето предложение, което ще допринесе от правно-техническа, законодателно-техническа гледна точка за усъвършенствуване на закона и за постигане на същата цел, която си поставяме с промените.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря, господин председателствуващ. Уважаеми колеги, категорично се противопоставям на предложението на проф. Михайлов. То не може да бъде прието. Или ако го приемем, тогава нищо няма да направим. Съвсем категорично възразявам. Защо? 115.3
Конституцията ни в чл.17 говори, че собствеността е частна и публична. Стига вече сме говорили за тази велика обществена, общонародна собственост. Защото това е основата на тезата на проф. Михайлов.
Струва ми се, че сме дошли във времето, когато трябва да признаем, че собствеността е една, че държавната собственост не стои по-високо и няма защо да я разделяме от другата собственост.
Пак ви повтарям, според мен мина времето, когато имахме различни видове собственост и едната трябваше да бъде под съответна специална охрана, а другата собственост така можехме да я неглижираме. 115.4 Затова именно становището на Законодателната комисия е да имаме защита на собствеността. Това е нашето виждане. Собствеността е една и тогава, когато посягам с моите действия върху една собственост, аз посягам върху нея, независимо от това кой е нейният собственик.
Ако възприемем тезата на проф. Михайлов, ще имаме една глава "Престъпления против държавната и обществена собственост", ще имаме друга глава за защита или престъпления против частната собственост, и пак започваме да раздробяваме. Това бяха съображенията, които изтъкнахме и бяха възприети от Законодателната комисия. Но не трябва да забравяме и това, че проф. Михайлов и там изгради същата теза, която не беше възприета.
И още един момент - в настоящия преходен момент ние нямаме чиста, винаги чиста държавна, обществена, кооперативна и частна собственост. В прехода имаме и смесена собственост. И тогава, когато имаме посегателство върху смесена собственост, къде ще я субсумираме, къде ще я включим?
Нека да поставим нещата така: аз пред вас пледирам чисто юридически, не влагам никакъв друг смисъл и моля да възприемете предложението на Законодателната комисия, което е съобразено и с Конституцията, и с това, че искаме да поставим собствеността, независимо от това кой е носител на вещното право на собственост, под една и съща охрана. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Други? Господин Георгиев, Вие няма ли да вземете думата?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Не, аз съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие сте съгласен. Може да го заявите от тук.
Добре, господин Джеров, кой от вас ще води?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Господин Школагерски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре. Заповядайте, господин Школагерски.
Първо може би трябва да гласуваме предложението на проф. Михайлов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложението на господин Михайлов е заместващо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът е ясен поне на юристите. НЧ/ЛТ 116.1.
Законодателната комисия предлага "Престъпления против собствеността". Господин Михайлов предлага заместващ текст "Престъпления против държавната и обществена собственост".
Гласуваме предложението на господин Михайлов. Моля, гласувайте.
Гласували общо 190 народни представители. От тях 47 за, 113 против, 35 въздържали се.
Не се приема предложението.
При това положение гласуваме за текста, предложен от Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
Гласували общо 174 народни представители. От тях 159 за, 1 против, 14 въздържали се.
Приема се.
Преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 4. Алинея 1 на чл. 194 се изменя така:
"Ал. 1. Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до 8 години".
Искам да обърна внимание само на уважаемите народни представители, че ефектът - докато престъплението против лична собственост, кражбата, в основния текст беше предвидено наказание до 3 години, сега, когато се обединява и влиза в общата защитата на собствеността, основният състав е с наказание до 8 години. Виждате изравняването на режима.
Има предложение на проф. Михайлов. Предложението на проф. Михайлов е в членове 194, ал. 1, 195, ал. 1 и 2, 196, 196а, 198, ал. 1, 199, ал. 1 и 2, 206, ал. 1, 207, ал. 1 и 2, 215, ал. 1, 216, ал. 1 и чл. 218 думите "кооперативна, кооперативно, кооперативни" и запетаята преди тях се заличава.
Това е предложението. Не бих го коментирал, но на мен ми се струва, че при гласуваното заглавие този текст вече противоречи на заглавието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, имате думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съжалявам, 116.2. че моето предложение не беше прието от уважаемото Народно събрание. То щеше да улесни и работата му щеше да създаде по-добра прегледност, точност и диференциация в наказателната отговорност. Но и тук надделяха други съображения - не искам да ги коментирам.
По-нататък аз моля господин Школагерски да не чете моите предложения по тази глава, защото те произтичат от принципното решение. Тази глава сега ще се приема всеки текст, без да се внасят никакви съществени подобрения. Например, този член, който той прочете - чл. 194 - наказанието е същото, което и сега е в чл. 194, само че тук се включват, с оглед на заглавието, всички форми на собственост. И затова как ще отпада кооперативна собственост, когато не се прие първоначалното ми предложение?
И затова аз Ви моля, господин Школагерски, да не четете другите мои предложения. Оттеглям това и следващите, тъй като те произтичат от принципно възприетия законодателен метод на създаване, прередактиране на цялата глава пета и след това за отпадане на глава седма.
Така че аз имах и предложения по глава седма, но те по-нататък не могат да бъдат гласувани, тъй като ще противоречат на вече възприетото решение от Народното събрание. Благодаря Ви, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин професор!
Други предложения няма.
Заповядайте, господин Георгиев. Понеже Вие нямате предложение, затова не Ви видях. 116.3. ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Имам нещо уточняващо. Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз вземам думата не за да направя предложение, но понеже като се четеше предложения текст от господин Школагерски, чух реплики в залата зад гърба ми и искам да бъдем коректни към колегите, които не са запознати с текста, да им кажем изцяло неговото съдържание.
Вярно е, че се предвижда до 8 години лишаване от свобода, но това е първата алинея. И в този смисъл се уеднаквява режимът на защита както на държавната, така и на частната собственост. Затова е повече от ясно, като се възприема размерът на наказанието, какъвто е бил досега за защита на държавната собственост.
Но има една трета алинея, която си остава и не се променя, че "в маловажни случаи наказанието е "лишаване от свобода до 1 година или поправителен труд", или глоба до 500 лв.".
Така че, ако става дума за някаква дребна кражба, която се квалифицира като маловажен случай, то съответното лице ще отговаря по тази ал.3. И тогава е налице и такава диференциация - с оглед на размера и другите обстоятелства, които се установят в една кражба. Няма опасност при това положение засилената защита да бъде просто репресия. Има възможност за диференциране в рамките на тези две алинеи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, колега. Моля, гласуваме текста на Законодателната комисия. Той ви е раздаден. Моля, гласувайте. Професор Михайлов оттегли предложенията си, по съображенията, които изложи.
От общо 169 народни представители, за са гласували 162, против - няма, 7 се въздържат. Приема се текстът. Следващият.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: ╓ 5. В чл.195 се правят следните изменения:
Първо, в ал.1 и 2 думите: "на държавно, кооперативно или друго обществено имущество" се заличават.
Второ, в ал.1 се създава нова т.8 със следното съдържание: "Ако кражбата е извършена от гроба на покойника". ВТ/КТ 117.1
Вижте, измененията на основния текст е като отпаднат тези думи, да се включат всички видове собственост. Но в т.8 прибавяме, като квалифициран състав на кражбата се въздига кражба, извършена от гроба на покойника.
Знаете, че напоследък в пресата излязоха доста материали за извършване на кражби в Софийските гробища, а и не само в Софийските гробища, но и в гробищата в страната. Затова Законодателната комисия ви предлага тези изменения.
След оттеглянето на предложенията на проф.Михайлов, други предложения по текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да се изказват също няма. Моля, гласувайте за текста, предложен от Законодателната комисия. Гласуваме целия ╓ 5.
От общо 170, за - 168 народни представители, против - няма, 2 се въздържат. Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: ╓ 6. В чл.196, ал.1 и в чл.196а думите "на държавно, кооперативно или друго обществено имущество" се заличават. По този начин текстовете се изравняват. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Моля, гласувайте за текста на Законодателната комисия. Гласуваме текста на ╓ 6. Моля, гласувайте.
От общо гласували 159, за - 159, против и въздържалии се - няма. Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: ╓ 7. Чл.197а се отменя. Предметът на този текст беше защитата на електрическа енергия. Ние смятаме, че тя трябва да влезе в общия засилен режим, а не в един режим, който по старата редакция беше засилен, но сега при изменението на кодекса, който приехме досега, новият наказателно-правен режим, който се въвежда, е по-засилен и поефективен, отколкото да се купува този текст.
Предложения по този параграф няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме текста на ╓ 7 от законопроекта. Моля, гласувайте.
От общо 160 народни представители, за - 160, против и въздържали се - няма. Следващият параграф. 117.2
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: ╓ 8. Ал.1 на чл.198 се изменя така: "Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от 3 до 10 години".
Това е първоначалният текст, основният състав. Предложения по параграфа няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста, предложен от Законодателната комисия, за текста на ╓ 8 от законопроекта.
От общо 164, за - 164, против и въздържали се - няма. Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: ╓ 9. В чл.199 се правят следните изменения:
Първо, в ал.1 думите "държавни, кооперативни и други обществени" се заличават.
Второ, в ал.2 думите "държавна, кооперативна или друга обществена" се заличават.
Няма предложения по параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом няма, да гласуваме. Моля, гласувайте. От общо 158, за - 157, против - няма, 1 се въздържа. Приема се текстът. 117.3
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 10. Чл. 201 се изменя така: "Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази и управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7".
Това е целият параграф. Предложения по него няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да се изказват също няма. Моля гласувайте.
От общо 168 народни представители за гласували 168. Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 11. Ал. 1 на чл. 206, обсебването, се изменя така: "Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години."
Предложения по този параграф няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Георгиев, Вие?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Там пак се казва, че е много.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не е множко. Същите обяснения важат. Ние гласуваме само основния състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма други предложения. Гласуваме текста, предложен от Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има обсебване на част от вещта, в големи размери, в маловажни случаи, квалифицирани. Изменя се само основният състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласувайте.
От общо 157, за - 157. Против и въздържали се няма.
Следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 12. Чл. 207 се изменя така: "Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с поправителен труд или с глоба до 2000 лева. МЦ/ЗТ 118.1
Ал. 2. Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднало у него случайно или попогрешка."
Предложения по параграфа няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Проф. Михайлов иска думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да ви предложа една промяна в санкцията на чл. 207. Казано е, че се наказва с поправителен труд или с глоба до 2000 лева. Този текст беше приет преди това. Аз не съм присъствал. И е допуснато това, което коригирахме в следващите текстове. Поначало наказанието поправителен труд трябва да отпадне. Това наказание не трябва да съществува по-нататък в нашия Наказателен кодекс. То противоречи и на някои международни норми. Но ние в другите текстове го заменихме. Тук обаче е направен един пропуск. Законодателната комисия прие с консенсус, че ние в променящите текстове трябва да избегваме това наказание. И мисля, че и докладващият ще се съгласи, че ние тук трябва да предвидим наказание лишаване от свобода до една година или с глоба до 2000 лева.
Моето предложение е вместо поправителен труд да се предвиди наказание лишаване от свобода до една година и другото продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, като не е постъпило писмено предложение по текста?
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Може да се направи това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Казва се: "промяна при положение, че има направено писмено предложение преди това. С това да не би да нарушаваме. Ще вземе отношение господин Школагерски. Господин Школагерски, няма писмено предложение, вземете отношение Вие.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин председател, уважаеми колеги! Професор Михайлов беше точен когато Ви каза, че ние в Законодателната комисия приехме това поправителен труд като вид наказание да не съществува. Даже бих споделил с Вас, 118.2 че в един от вариантите, който ние подготвихме за изменение, бяхме предвидили навсякъде, във всеки текст, където има поправителен труд, да има заместващо наказание. Така че аз смятам, че проф. Михайлов не прави ново предложение и ново изменение и считам, че би могло да се гласува, за да постигнем следния резултат.
Първо, това което той каза - това е остаряло наказание, което, ако дойде време да го анализирам пред вас, ще ви кажа какви злини има в него. И второ, утре в следващия законопроект, ако не постъпи новият Наказателен кодекс, ние сме длъжни да изменим наказанието и да заличим поправителния труд и общественото порицание. И тогава ще се наложи отново да изменяме същия този текст, който ми се струва, че е неоправдано с оглед на това, че ние го приемаме сега. Затова определено поддържам предложението на проф. Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кое е сега предложението, да го формулираме, за да можем гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложението е: в ал. 1 се наказва вместо с поправителен труд, с лишаване от свобода до една година или с глоба до 2000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма ли да е малко 2000 лева? Две хиляди лева е една заплата, а лишаването от свобода до една година знаете ли какво означава, колко заплати?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предметът на престъплението е такъв, че не бива да се изсилваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре.
Господин проф. Татарлъ има думата.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Ние действително обсъждахме този текст в Законодателната комисия и струва ми се, че сега да приемем санкция от една година затвор, това е много нещо. Аз предлагам в такъв случай просто да отпадне изобщо този текст "поправителен труд" и да остане само глоба до 2000 лева. Санкцията е много голяма. Иначе е много голямо наказанието. Предлагам да отпадне. Или ако ни задържа правилникът, в такъв случай да отложим гласуването за по-късно. 118.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Господин Начев има думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Искам да направя уточнение, което очевидно не е ясно на всички. Става дума за въвеждане наказание лишаване от свобода до една година. До една година. Съгласно Наказателния кодекс минималният размер на наказанието лишаване от свобода е три месеца. А съдът е този, който в зависимост от степента на обществена опасност на извършеното деяние преценява какво наказание точно да наложи. Така че мисля, че няма основание да се опасяваме от това, че при всички случаи ще се налага санкция, която ще представлява явна несправедливост в зависимост от деянието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много. Нека все пак да не действаме през главата на Законодателната комисия. Господин Татарлъ направи едно предложение за отлагане на гласуването по ╓ 12. Може би най-добре ще бъде така. Нека да отложим гласуването.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Извинявам се на почитаемото Народно събрание, че вземам втори път думата, но аз искам само да дам пояснение преди да се пристъпи към гласуване. Става дума за наказание лишаване от свобода до една година или глоба до 2000 лева. Имайте предвид, че за този случай на обсебване, частен, не се предвиждат квалифицирани случаи. Затова ние даваме едно по-тежко наказание като алтернатива на по-лекото. Естествено, че съдът, когато е по-леко престъплението, ще накаже с глоба, когато е по-тежко ще накаже с наказание лишаване от свобода. Мисля, че това наказание няма да бъде строго. И аз бих помолил да се приеме така. Разбира се няма пречки да се върне в Законодателната комисия, но мисля, че ще постигнем същия резултат и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Гласуваме предложението на господин Татарлъ за отлагане на разискването по ╓ 12. 118.4
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, колеги, няма основание да връщаме в Законодателната комисия. Има предложение. Едното е направено от проф. Михайлов и е за поправителния труд да се замени със затвор до една година. И второто предложение е на проф. Татарлъ да отпадне по вид наказанието лишаване от свобода или поправителен труд както е предложено от Законодателната комисия, а да остане само глобата до 2000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласувайте за процедурното предложение. Аз съм длъжен да поставя на гласуване направеното процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не е необходимо да се връща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е оттеглил господин Татарлъ предложението си. Който счита, че не е необходимо връщането в Законодателната комисия, ще гласува против. Който е за връщането ще гласува за. Зелено и червено ще играят може би. Моля гласувайте.
От общо 170, за - 33 народни представители, против 121, и 16 се въздържат. Не се уважава процедурното предложение на господин Татарлъ.
Господин Школагерски, тогава степенувайте. 118.5 ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Най-далечното е неговото предложение да отпадне единият вид наказание и да остане глобата до 2000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме да отпаднат думите "поправителен труд" от текста на ал.1 на ╓ 12. Моля, гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 168, за - 116, против - 36, 16 се въздържат.
Отпада наказанието "поправителен труд".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има предложение на проф.Михайлов да бъде въведено наказание до 1 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма вече, отпадна "поправителен труд".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следователно, да приемем изцяло текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов иска да гласуваме...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Целият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, поддържате ли лишаването от свобода?
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (от място): Разбира се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Поправителният труд" отпадна, а неговото предложение беше да се замести "поправителен труд" с друго. Така че отпада изцяло.
Целият текст добива следното съдържание: "Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба до 2000 лева".
Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка. Това е целият параграф, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 165 народни представители, за - 124, против - 23, 18 се въздържат.
Приема се ал.1. РД/КТ 119.1
Ал.2, господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ал.2. Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 164 народни представители, за - 137, против - 16, 11 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: ╓ 13. В чл.208 се правят следните изменения и допълнения.
Първо, в ал.1 думите "една седмица" се заменят с "две седмици", а думите "поправителен труд или глоба до 500 лв." се заменят с "глоба от 2000 до 20 000 лв.".
Искам да ви дам обяснения за текста.
Това е текстът, който гласи така: "Който открие съкровище и в продължение на една седмица, а сега казваме две седмици, не съобщи на властта, се наказва с глоба в този голям размер от 2 до 20 000 лева".
Второ, създава се нова ал.2 със следното съдържание: "Който като търси открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с глоба от 5000 до 50 000 лева".
Виждате разликата в обществената опасност. Първият е случайният човек, а тук е човекът, който търси.
Трето, досегашната ал.2 става ал.3 и се изменя така: "Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е по ал.1 "лишаване от свобода до 2 години или глоба от 5 до 50 000 лева", а по ал.2 е "лишаване от свобода до 5 години или глоба от 10 000 до 100 000 лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения има ли, господин Школагерски?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Стоянов, имате думата.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Господин председателствуващ, господа! Когато започнахме да разглеждаме Наказателния кодекс беше казано, че се вземат всички онези законосъобразни мерки за укрепване на понятието "частна собственост". 119.2
Чл.208 направо е един порочен текст. Не е правилно твърдението на представителя на Законодателната комисия, че предложения не е имало. Аз съм внесъл законопроект по този въпрос, който видимо Законодателната комисия не си е направила труда да види, евентуално поне да отбележи, като обстоятелство, което е неразделна част от това, което ние правим в момента.
Така или иначе аз предлагах понятието "намиране съкровище" да претърпи коренно изменение, т.е., ал.1 да отпадне. Поради простата причина, че ние неминуемо ще стигнем до Закона за собствеността и сервитутите.
Аз ще си позволя свободата да ви кажа как гласи чл.67 от Закона за собствеността и сервитутите, който е отменен. Имайте предвид, че той в сила е бил от 1904 г.
Текстът гласи така: "Съкровището принадлежи на собственика на земята, в която е намерено. Ако съкровището е намерено случайно в чужда земя, то принадлежи половината на собственика на земята, в която е намерено, и половината на тогова, който го е намерил".
Следователно, там по този начин е укрепено понятието "частна собственост", а не с глоби и наказания загдето не бил съобщил. То значи, че той никога не придобива това съкровище.
Друг би бил въпросът, когато стигнем до квалифицирания случай на съкровище, което има своята стойност, като паметник на културата или нещо от този род. Но когато вие намерите една шепа наполеони някъде, които нямат никаква друга стойност, освен стойността на златото, вложено в тях, откъде накъде вие няма да имате право да го придобиете, щом го намирате в собствената си земя, в собствения си двор?
Ето това нещо Законодателната комисия не го е дообсъдила, според мен, и както разбирам даже продължава да търси моя законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, дами и господа, но упрекът, който господин Стоянов направи към Законодателната комисия е неоснователен. Направената справка току-що установи, че неговият законопроект е внесен, след като този законопроект е минал на първо четене. 119.3
При това положение, господин Стоянов, ние не можем да се съобразим.
МИЛЕН СТОЯНОВ (от място): Това няма значение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има, има. Значение има, защото са различни по процедура.
Второ, за това, за което Вие пледирате, предполагам много хора, а и лично аз в тази зала не бих бил против, но ние не говорим за собственост, а говорим за престъплението "несъобщаване на държавата". А следващият момент какво ще се реши след като се съобщи на държавата, ние нямаме задължението, това да бъде само на държавата. Това е. Не става дума за собственост.
Прочитам още веднъж текста: "Който открие съкровище и в продължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с еди какво си". Съобщението е, а след като се съобщи какъв ще бъде резултатът, господин Стоянов, това е друго. Ние въздигаме като престъпление несъобщаването.
МИЛЕН СТОЯНОВ (от място): Това е държавно начало, а ние сме начало на частна собственост и моля да се прави разлика. Предлагам текстът да се върне за преразглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Школагерски,...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много възражения могат да се направят на господин Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако иска отмяна специално в новия си законопроект, може да се приеме като предложение, ако е писано изрично в законопроекта, съответствуващ с текст еди кой си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Стоянов, имате ли Вашия законопроект да приемем, че сте направили предложение в необходимото време?
МИЛЕН СТОЯНОВ (от място): Предлагам текстът да се върне за преразглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме предложението на господин Милен Стоянов... (Петър Балабанов иска думата) за връщането предлага, нека да гласуваме и тогава. (От БСП настояват да се даде думата на Петър Балабанов) А ако остане в залата ще ви дам думата. 119.4
Много Ви моля, съгласно правилника процедурните предложения се поставят веднага на гласуване. Противно становище? Заповядайте!
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателствуващ, страхувам се, че колегите може би поради напредналото време не са съвсем наясно със смисъла на текста.
Тук става дума за това, че "който като търси открие...".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (встрани от микрофоните): Не, има и ал.1 "Който намери, без да търси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Балабанов, беше направено едно хубаво предложение да се уточни в Законодателната комисия. Участвувайте и Вие и да се реши въпросът. Това ми беше мисълта.
Господин Ганев, Вие също ли? Нека да гласуваме процедурното предложение. Заповядайте.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю! Ето какво искам да кажа аз. И аз съм на мнение, че трябва да се върне, защото ясно е, че Законодателната комисия не е дообмислила нещата докрай. Защото с този текст тя изглежда иска да ликвидира всичко, което се отнася до така нареченото "иманярство", но неуспешно. И като доказателство тя пак от оригиналния проект на Министерския съвет е откраднала предложението за нов чл.278б, който именно третира иманярството.
Аз се присъединявам към това, което разви господин Стоянов тук. Но смятам, че комисията трябва още един път, трябва много внимателно да прегледа въпроса за иманярството, защото това е жизненоважен въпрос, първо, и е въпрос, който е разработен в конвенции, приети и подписани от нашата страна. И това също трябва да се има предвид. 119.5 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение от господин Милен Стоянов. (Господин Школагерски иска думата) Много Ви моля, господин Школагерски! Аз трябва така или иначе да поставя предложението на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще го поставите, но щом разрешихте на господин Ганев, аз трябва да защитя становището на Законодателната комисия за внасяне на яснота.
Касае се първо за съкровище, а не за каквото и да е намерено.
И второ, защищава се това да се укрие от властта, а не се предрешава въпросът за собственост.
Трето, не се третира въпросът само дали ще го намериш в собственото си парче земя или на друго място, но не като иманяр.
И затова, ако в това съкровище имате онова, за което вие сами пледирате и ние сме го направили в следващите параграфи защита на паметниците на културата, тогава как ще осъществим следващия текст, господин Ганев, ако вие не гласувате този, че всеки трябва да обяви съкровището, което намира. Нали е свързан
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Школагерск
Направено е предложение от господин Милен Стоянов, което се поддържа от господин Йордан Ганев и господин Петър Балабанов.
Моля гласувайте предложение за отлагане на разискванията по ╓ 13 - да се върне в Законодателната комисия, да се явят археолозите с иманярите заедно и да обсъждат текста.
Гласуваме предложението на господин Милен Стоянов. С едно връщане на текста нищо няма да загубим. Ще се изяснят някои неща.
Гласували 172 народни представители, за 108, против 49, 15 се въздържат.
Приема се предложението да се отложат разискванията по ╓ 13. Там ще бъдат изяснени текстовете.
Преминаваме към следващия параграф. Оставяме целия параграф 13 за доразглеждане. Може да се направят някакви промени.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще го обясним повторно.
Параграф 14. В чл. 209 се правят следните изменения. Алинея 1 се изменя така: "Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или на другиму имотна вреда, ЦМ/ЛТ 120.1. се наказва за измама с лишаване от свобода до 6 години."
Алинея 2 се изменя така: "Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до 3 години."
Това е параграфът, предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения.
Моля гласувайте за текста, предложен от Законодателната комисия.
От общо 157 народни представители, за 155, против няма, 2 се въздържат.
Приема се ╓ 14.
Господин Игнатов има думата по процедурен въпрос.
ГЕОРГИ ИГНАТОВ (СДС): Предлагам на колегите, ако може да прекъснем второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и да минем към първо четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху конфискуваните с Указ # 88 от 1953 г. имущества на Католическата църква.
Мисля, че това е един акт на справедливост, който трябва да изпълним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Противно становище има ли? - Няма.
Моля да гласуваме направеното предложение за отлагане на разискванията по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Ще продължим утре. Ако предложението не се приеме, ще продължим сега, господин Школагерски.
Моля гласувайте.
От общо 176 гласували, за 94, против 69, 13 се въздържат.
Приема се предложението.
Следващата точка от дневния ред е
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ КОНФИСКУВАНИТЕ С УКАЗ # 88 ОТ 1953 Г. НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НЕДВИЖИМИ И ДВИЖИМИ ИМОТИ, ПРИНАДЛЕЖАЩИ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В ПРЕДЕЛИТЕ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Кой ще докладва? - Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Преминаваме към първото четене 120.2. на законопроекта за отменяне на Указ # 88 от 12 март 1953 г. на Президиума на Народното събрание на Народна република България.
Законопроектът е внесен от народния представител Димитър Асенов Куманов. Това е станало на 8 април 1992 г. Освен господин Куманов, законопроектът е подписан и от още 23 народни представители.
Законопроектът с подписа са председателя на Народното събрание е изпратен със становище на Комисията по вероизповеданията и на Икономическата комисия, естествено и на Законодателната комисия.
Икономическата комисия със становище, раздадено на уважаемите народни представители с дата 16 юли 1992 г. предлага:
"Икономическата комисия на свое заседание на 9 юли 1992 година обсъди внесения законопроект. Комисията не възразява срещу отмяната на указа, както и свързаните с него негативни последици за Католическата църква в България.
Икономическата комисия препоръчва на Народното събрание да обсъди и да приеме внесения законопроект."
Комисията по вероизповеданията в своето становище, раздадено на 23 юли тази година изтъква, че е разгледала на 23 юни тази година (виждате с какви дати работим) законопроекта за отменяне на указа и е взето следното становище:
"Законопроектът да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание."
Забележка: Комисията по вероизповеданията счита, че трябва да бъде направена следната добавка или допълнение, че с акта за одържавяване не се прекъсва давността, която тече и по време на акта за одържавяване.
Нека представител на тази комисия да изложи съображенията и да изясни какво точно се поддържа с тази забележка. 120.3.
Законодателната комисия изразява пред вас своето положително отношение, само че констатирахме, че законопроектът, така както беше внесен от уважаемите 24 народни представители, трябва да бъде прередактиран и трябва да добие онази форма, която може да добие един законопроект и при първо, и второ четене.
Даже трябва да ви кажа, че ние го прередактирахме, защото тук няма спорни момента, няма нещо, което да изисква допълнително обсъждане. Ние го прередактирахме по начин, че той да може даже да бъде поставен и на второ четене.
И затова още в началото на мотивите изразяваме, че предложеният законопроект, така както е раздаден от Законодателната комисия, е резултат на преработка на внесения законопроект. Съдържанието на предложения от Законодателната комисия законопроект е съобразено с разпоредбите на вече действащите закони в областта на реституцията. И точно формулировката на реституционните закони ни накара да навлезем в редакцията на този законопроект и да го прередактираме, за да може да имаме някакъв унисон, някакво съгласуване с вече одобрените, гласувани от нас законопроекти.
Законодателната комисия предлага да отпадне чл. 1 от законопроекта на вносителите, тъй като не следва да бъде отменен един указ, който е провел своето действие в миналото. Както в другите реституционни закони, така и тук може да се върне на Католическата църква само онова недвижимо и движимо имущество, което отговаря на вече възприетите принципи в Закона за възстановяване собствеността върху някои одържавени недвижими имоти.
За останалите имоти, които юридически или фактически не могат да бъдат върнати, се предвижда текст, който задължава Министерския съвет да определи реда и начина на обезщетяването.
Или, за да приключа, нашето основно възражение срещу редакцията на авторите е, че не може да бъде отменен Указ 88 от 1953 г. Ако ние го отменим сега, какво ще стане с онова, което е станало в тези 40 години?
Все пак правилен или неправилен, указът е действал. Въз основа на него са ставали някои и правни, и фактически дейСД/КП 121/1. ствия. И ние ако го отменим, ако поставим такава норма в чл. 1, ще създадем един хаос. И затова ви моля, уважаеми народни представители, да възприемете редакцията, която ви е предложена от Законодателната комисия. А ще моля и господин Куманов, и останалите съавтори на законопроекта да вземат отношение и по този, поставен от мен въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Куманов, преди комисиите Вие имате право като вносител. Имате думата, господин Куманов.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поначало, след като внесох предложения от мен и 24 души други народни представители законопроект, приех частичните възражения на комисията и на председателя й господин Джеров и се съгласихме с редакцията, която комисията предлага. Така че в това отношение от наша страна няма спорни проблеми.
Бих искал тук да изтъкна пред всички вас не юридическия, а политическия момент и обосновка, които предизвикаха навремето създаването на този прословут Указ 88 от 12 март 1953 г. Това беше епоха... (
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това е първо четене! (Шум в залата и други реплики)
ДИМИТЪР КУМАНОВ: Мога, разбира се, на първо четене! Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате право, господин Куманов. Вие сте вносител.
ДИМИТЪР КУМАНОВ: Разбира се.
Това беше времето, в което комунистическата империя се беше устремила към завладяване на света. Във всички страни, където беше установен комунистически режим, всеки авторитет, който не беше подчинен на компартията, се считаше за неприятел. И тъй като католиците и католическото общество със своето праволинейно, подкладено от различни религиозни нормативи държание, не можеше да предприеме едно сътрудничество с комунистическия режим, то трябваше да бъде унищожено.
В тази връзка трябва да изтъкнем, че прочутият указ се явява втори акт след два големи процеса, в които беше унищо121/2. жено де факто католическото духовенство в България. В два процеса бяха осъдени общо 36 души, от които 4 осъдени на смърт, с изпълнени смъртни присъди, 1 убит по време на следствието, а на останалите 31 души бяха дадени общо 345 години затвор.
Няколко месеца след това излиза и указът за пълна конфискация на имуществото на Католическата църква в България, с което тогавашният режим проведе докрай унищожението на Католическата църква в страната.
Това е историята на този указ.
Що се отнася до поправения и прередактиран текст от комисията, която възстановява днес собствеността на отнетото имущество на Католическата църква, както казах, аз и хората, които сме подписали законопроекта в неговия първоначален вид, нямаме възражения.
Моля председателят да предложи на парламентарните групи да вземат отношение по този въпрос. Това е просто един необходим акт на справедливост, който ние сме длъжни да отдадем.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. От Комисията по вероизповеданията ще има ли докладчик? - Няма. От Икономическата комисия? - Няма.
Вие имате писменото становище. Моля за изказвания по половин час на парламентарна група.
Господин Ненчев, имате думата.
НЕНЧО НЕНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! В средата на това столетие папа Пий ХII издаде инциклика, с която предупреди християнския свят за голямата опасност, която развилнелият се болшевизъм ще му сервира.
По това време в България бяха инсценирани политически процеси срещу католическите свещеници, обвинени, че са шпиони на "престъпния Ватикан". В една от залите на софийската Съдебна палата беше поставена голяма маса, на която видях наредени пистолети, бомби, радиопредавателни апаратури, които обвиняващият прокурор твърдеше, че са принадлежали на шпионите и конспираторите в черни раса. Отвън, пред вратата на залата, освен гъмжилото от агенти на Държавна сигурност, неотклонно 121/3. присъстваше и едно съсухрено журналистче, което на скорострелен руски език сипеше хули по адрес на подсъдимите христови служители. Разбрах, че това е дописникът на в. "Правда".
Мъчителен страх и безпомощност сковаваше не само подсъдимите, но и близките им, които можеше да надникнат в залата само по време на почивките. Двама от владиците и четирима от свещениците бяха осъдени на смърт и запратени в черната земя, а останалите подсъдими свещеници получиха присъди от 10 до 20 години лишаване от свобода. С някои от тях имах възможност да се срещна по-късно и да ги питам дали изложеното в съдебната зала оръжие и радиопредавателни апаратури са били тяхно притежание и къде са го укривали. Тези божи служители се кълняха, че никога не са виждали, нито са се докосвали до конспиративните и шпионски атрибути.
Жестоката съдебна разправа с католическите свещеници беше необходима прелюдия на властниците комунисти, за да може през 1953 г. да издадат прословутия таен Указ # 88, с който всички недвижими имоти, с изключение на църквите, бяха конфискувани ведно с движимостите, намиращи се в тях. 121/4.

Така, с този таен указ бяха ограбени всички католически училища, болници, сиропиталища, жилища на свещеници и епископи, църковните полски имоти, включително и дворните места около църквите. Останаха само църковните сгради, в които оживелите свещеници трябваше не само да извършват богослужение, но и да спят, а в някои случаи за тази цел ползваха и камбанариите, в които спретваха местенце за преспиване. И сега те продължават да битуват при тези мизерни условия.
Никъде в Европа и в останалия цивилизован свят няма да срещнете такова чудо. Няма я в гр. Пловдив прочутата Като¬лическа болница, в която прекара последните си дни и големият български писател Йордан Йовков. Няма го известният си високото си реноме Френски колеж, в който получиха образованието си много българки и българи, сред които израснаха световно известни учени. Всичко това развилнелият се болшевизъм помете с жестоките си метли с този таен Указ № 88 през 1953 г.
Ето защо аз ви моля сега със своя вот да поставите всяко нещо на своето място, като приемете редакцията, която Законодател¬ната комисия даде.
Също ще помоля, ако имаме време, да поставим и на второ гласуване нашето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Минчев!
Други желаещи да се изказват както гледам няма.
Господин Джеров, може би да приемем на първо четене законопроекта?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, аз предлагам да приемем законопроекта на първо четене и ако не възразявате, да минем и на второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте! Текстът е кратък, нека да приемем един закон днес.
ГЛАСОВЕ ОТ БСП: Къде е текстът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът е пред вас, раздаден на 27 юли 1992 г. Сега ще ви прочетат текста. Няма да има журна¬листи от вестник "Правда", от "Джумхуриет" може да има.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 155 народни представители. От тях 108 за, 14 против, 33 въздържали се. НЧ/ЛТ

Законопроектът се приема на първо четене. Думата има госпожа Поптодорова за обяснение на отрица¬телен вот.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Искам да обясня на висок глас пред всички депутати и пред всички слушащи причината за своя отрицателен вот.
Разбира се, че трябва да бъдат възстановени незаконно отнетите имоти, било то на граждани и още повече на Католическата църква. Но като член на Комисията по вероизповеданията аз искам да информирам присъстващите, че все още тази комисия не можа да реши въпроса с възстановяване имотите на Българската православ¬на църква. Ние започнахме една сериозна дискусия, например, по възстановяване имотите на Рилския манастир. И ние не можахме да я завършим. Извинете, но вина за това носи ръководителят на комисията, председателят, който вместо да пристъпи към именно такива въпроси - за решаване на имуществени дела на църквата, за решаване на новия Закон за вероизповеданията, реши да дели синодите на правоверен и противозаконен.
Така че аз не мога да гласувам "за" уреждане на въпросите с имотите на Католическата църква, преди да бъда сигурна, че са уредени въпросите на Българската православна църква. (Шум в залата)
За разлика от много от колегите, които викат тук, аз съм православна и по кръщаване, и по вероизповедание и не мога да вложа приоритет пред православната църква, която е официална¬та църква на България, която и да било църква, което и да било друго вероизповедание. Всички имат права, но ние не можем да решаваме правата на едно малцинство спрямо правата на едно мнозин¬ство, дори и в областта на религията и вероизповеданията. Благода¬ря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожо Поптодоро¬ва! Много ви моля за тишина.
Направено е предложение от господин Джеров да пристъпим към второто гласуване на законопроекта.

Първо трябва да приемем предложението дали ще пристъ¬пим към второто четене или не. Моля, гласувайте! (Шум в залата) 122.2.
Моля, отменете гласуването.
Противно становище по предложението на господин Джеров има господин Карадимов.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, хРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, тъй като споделям голяма част от мотивите, които госпожа Елена Поптодорова изложи, аз ви моля: законът е внесен много отдавна. Аз не съм сигурен, че голямата част дори от дясната страна биха могли в момента да възстановят текста. (Г еорги Панев показва от залата текста на законопроекта) Да, господин Панев, го вдига.
Господин Джеров казва, че ще го прочете. Разберете, но това не е сериозно, което правим в момента. Приемането на второ четене на този законопроект очевидно е работа за няколко минути. Нека да проявим разум, да оставим закона за утре и утре, ако трябва той да мине като първа точка. Тогава да се прогласува този един-единствен член.
Вижте, аз не съм запознат с материята. Днес ми се обадиха специалисти по църковна история и казаха... (Шум в залата) Аз не съм специалист, правя тази уговорка. Те казаха, че е възможно действително да настъпят конфликти между Българската православна църка и Католическата църква относно механизма, по който ще бъдат върнати имотите. Никой от нас тука, разумен човек, не може да бъде против...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Карадимов, много Ви моля!
РОСЕН КАРАДИМОВ: Господин Кадир, тогава аз правя обратното процедурно предложение: след гласуването от името на Парламентар¬ната група на БСП моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Господин Карадимов, дневният ред Ви е раздаден още миналата седмица. Законопроектът фигурираше в дневния ред. Който е бил заинтересован, сигурно се е запознал със законопроекта.
Подлагам на гласуване предложението на господин Джеров. Обратното становище беше изложено от господин Карадимов.
Моля, гласувайте. След това ще ви дам почивката. Той каза, че ако не се приеме, тогава иска почивка. (Протести от БСП) Ако се приеме - каза - предложението на господин Джеров, 122.3. Г искаме почивка.
Отново отменям гласуването. Има недоразумение в Парламен¬тарната група на ПС на БСП.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ръководството на Предизборния съюз на Българската социалистическа партия и коалиция иска официално почивка от 30 минути. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Тяхното становище е по-силно.
За утре има само едно съобщение:
Комисията по бюджета и финансите - 10,00 часа на 17 декември.
Давам исканата почивка и закривам заседанието. Утре продължаваме от 15 часа. (Звъни)

(Закрито в 19 ч. и 45 м.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Александър Йорданов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Снежана Ботушарова

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Кадир Кадир

СЕКРЕТАРИ:

Руслан Сербезов
122.4.

Илиян Илиев