Председателствали: председателят Александър Йорданов Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам последното според правилника заседание на парламента за тази година. Според това как парламентът е гласувал вчера, дневният ред ви е известен. Първа точка от него е
-ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ПРЕГОВОРИ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В НАТО.
Останалите точки са също добре известни. Те са още две, а именно:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и
2. Законопроект за изменение и допълнение на Указа за учредяване на държавна парично-предметна лотария.
Има нещо символично в това, че точно преди Коледа и Нова година ще приключим с въпроса за лотарията. Както се казва, Нова година - нов късмет.
Ние се намираме в точка първа от дневния ред. Моля госпо¬дин Джеров да докладва по проектите за решение във връзка с предложението за приемане на България в НАТО.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин пред¬седател, дами и господа народни представители, темата е решение за започване на преговори за приемане на нашата република в НАТО. Давам едно от заглавията на трите проекторешения. БП/КП 230/1.

В Народното събрание са постъпили три проекта. Единият проект - подреждам ги по време на постъпване - е от 18 ноември т.г. Автори са госпожа Велислава Гюрова, Господин Атанасов и Димитър Луджев, които предлагат едно проекторешение - "Правител¬ството да предприеме всички необходими действия на Република България в Организацията на Североатлантическия съюз". Комисията по национална сигурност е дала своето становище - виждам, госпо¬дин Слатински е тук и той би трябвало да докладва съвсем кон¬кретно вижданията на комисията.
Второ, постъпило е проекторешение за започване на пре¬говори за приемане на Република България в НАТО. Вносители: Аспа¬рух Панов, Васил Михайлов, Христо Бисеров и др. Проектореше¬нието е: "Правителството на Република България да започне неза¬бавни преговори с Организацията на Североатлантическия съюз за гарантиране на националната сигурност на страната ни в кон¬фликтния Балкански регион и да предприеме необходимите стъпки за поставяне кандидатурата на Република България за членство в тази авторитетна международна организация". И това проекторе¬шение е разпределено на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика.
И третото, което е съвсем ново - има дата 21 декември 1993 г. Постъпило е предложение за решение от страна на колеги от БСП - Филип Боков, Нора Ананиева, Александър Маринов, Клара Маринова и т.н., които предлагат едно по-разгърнато решение от три точки. И това решение е разпределено на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна политика.
С оглед специфичността на проблематиката моля, господин председател, да чуем становището на двете водещи според мене в случая комисии, а това са Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин
Джеров.
Становища на комисиите, допълнения. Господин Слатински, заповядайте. Също и Комисията по външна политика след това.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, позволете ми да запозная народните представители със становището на Комисията по национална сигурност, прието практически с кон¬сенсус . 230/2.
"СТАНОВИЩЕ на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за започване на преговори за приемане на Република България
в НАТО
Вносители: Аспарух Панов и група народни представители и Проект за решение за предприемане на всички необходими действия от правителството за приемане на Република България в Организацията на Североатлантическия съюз (НАТО) Вносители: Велислава Гюрова, Господин Атанасов
и Димитър Луджев На свое заседание на 9 декември 1993 г. Комисията по национална сигурност разгледа тези два проекта за решение. В резултат на проведените обсъждания бе изработено следното ста¬новище по проекторешенията:
1. Комисията по национална сигурност изразява своята подкрепа на интегрирането на Република България към европейските и севроатлантическите структури за сигурност.
2. Комисията по национална сигурност одобрява по прин¬цип двете проекторешения.
3. Комисията по национална сигурност предлага на Народ¬ното събрание да включи към решението си по този проблем текст, отразяващ интересите на националната сигурност на страната в процеса на интегрирането й към Североатлантическия съюз (НАТО)."
Това е становището на комисията. Тя не е гледала третото проекторешение. То, доколкото знам, е на път към нашата комисия и не би трябвало да бъде обект на разглеждане днес.
Аз бих помолил, господин председателю, ако парламентар¬ната група на СДС не възразява, при дебатите на тези две проек¬торешения да мога да изразя вече своето лично становище. Подгот¬вил съм се за изказване по този проблем.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Това, което успя да установи Председателството, е, че в момента се пише становището на Комисията по външна политика. Аз мисля, че писа¬нето на становището може да стане и бързо, затова давам 15 минути почивка. (Звъни)
16 ч.
230/3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме заседанието. Моля за становището на Комисията по външната политика. Заповядайте, господин Лютфи.
Моля, най-напред режим на гласуване. Гласуваме за това началникът на Генералния щаб на Българската армия ... (Реплики от залата: "Вчера гласувахме")
Вчера е било вчера. Дайте да го гласуваме днес. Да гласуваме за това господин Любен Петров да присъства на нашето заседание. Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте.
Гласували са 185 народни представители, за - 150, против - 11, въздържали се 24. Моля господин Петров да заповяда в пленарната зала.
Господин Лютфи, заповядайте, имате думата за становището на Комисията по външна политика във връзка с проект за решение на Народното събрание.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, господа министри, на две заседания Комисията по външна политика след като обсъди и трите проекторешения относно приемането на нашата страна в структурите на Североатлантическия съюз, днес комисията с пълен консенсус реши да предложи на парламента проектотекст за декларация. Чета текста дословно:
"СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: проекта за решение за предприемане на всички необходими действия от правителството за приемане на Република България в Организацията на Североатлантическия съюз (НАТО), внесен от Велислава Гюрова, Господин Атанасов и Димитър Луджев на 15 ноември 1993 г.; проект за решение за започване на преговори за приемане на Република България в НАТО, внесен от Аспарух Панов и група народни представители на 16 ноември 1993 г.; проект за решение относно сътрудничеството на България със Западноевропейския съюз и НАТО, внесен от група народни представители от ПС на БСП на 20 декември 1993 година.
На своите заседания от 9 и 21 декември т.г. Комисията по външната политика разгледа темата "България и НАТО". В обсъжВТ/ЙА 231.1 дането взеха участие представители на правителството. В резултат на дискусиите и на основа на внесените три проекта, комисията предлага на Народното събрание да приеме следната
ДЕКЛАРАЦИЯ:

Като потвърждава суверенната политика на Република България за приобщаване към европейските и евроатлантическите структури за сигурност и позицията, че нейната сигурност не се изгражда за сметка на други държави, Тридесет и шестото Народно събрание на Република България се обявява за продължаване на усилията за използване на възможностите за сътрудничество, които предлагат НАТО и ЗЕС, с цел при бъдещо разширяване на тези организации, България да се присъедини към тях при пълно зачитане на националните интереси.
Народното събрание внимателно ще обсъди инициативата "Партньорство за мир" и след резултатите от срещата на високо равнище на държавите-членки на НАТО на 10 януари 1994 г., ще изрази становището си към нея.
Народното събрание на Република България очаква инициативата "Партньорство за мир" да бъде предложена като крачка за интегрирането на държавите от Централна и Източна Европа в НАТО на равноправна основа в интерес на укрепването и гарантирането на европейската сигурност".
Това е проектотекстът, който комисията предлага на вниманието на народното представителство. Да, който беше приет с консенсус, повтарям пак.
Освен това за ваше сведение, комисията днес прие още едно становище във връзка с това, което гласи така, просто за информация:
"На заседанието си на 21 декември 1993 г. Комисията по външната политика прие следното становище:
Министърът на външните работи господин Станислав Даскалов да информира Комисията по външна политика за резултатите от съвещанието на ръководителите на страните-членки на НАТО, на 10 януари 1994 г. с предложение за стъпките, които следва да бъдат предприети от Република България в духа на декларацията".
Благодаря ви. Това е, това са двете неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин 231.2 Юнал Лютфи. Мнения, предложения? - Няма.
Господин Михайлов, заповядайте. Имате думата. 231.3
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Дами и господа народни представители, уважаеми министри, уважаеми гости! Вземам повод от становището на Комисията по външна политика, тъй като съм член на Комисията по национална сигурност и също така съм един от вносителите на проекторешението, което е подписано на първо място от господин Аспарух Панов.
Искам да кажа, че съм изненадан от тази странна метаморфоза, която претърпя проекторешението и се превърна в една декларация. Неслучайно народните представители внесоха проекторешение. То задължава правителството като изпълнителна власт да свърши определена работа. Това е нещо, което същевременно представлява ясен сигнал за страните - членки на НАТО. Една декларация е нещо, което може да бъде заместител в някаква степен на едно решение, но декларациите са удачни, мисля, по други поводи. Като акт на Народното събрание имат много по-малка стойност. И не бих желал да прозвучи като декларация на Висшия съвет на БСП или на Националния координационен съвет, или нещо в този дух.
Народното събрание е добре по този повод да има решение.
По-нататък, изненадан съм малко странно и от факта, че при цитирането на проекта за становище в преамбюла за становището е записано, че е разгледан и трети проект, проект за решение относно сътрудничество на България със Западноевропейския съюз и НАТО, внесен от група народни представители от Парламентарния съюз на БСП на 20 декември 1993 г. Такъв проект не е разглеждан от Комисията по национална сигурност и в този смисъл, тъй като не са изтекли 15 дни, съобразно нашия правилник той не може да бъде проект на обсъждане в днешния пленарен ден.
По-нататък, не бих желал да се интерпретира едно проекторешение, което беше внесено, като тема "България и НАТО". Тема "България и НАТО" може да има в кръжока "Млад дипломат", но не и в Комисията по външна политика, където трябва да се разглеждат внесените проекторешения.
Категорично протестирам срещу така направеното трансформиране на проекторешението, тъй като по същество текстът на декларацията не отразява същността на проекторешенията, които са внесени.
И за да не вземам повече думата, уважаеми дами и господа, искам да кажа, че точка първа, независимо че визира едно предлоНЧ/ЛТ 232.1. жение - при разширяване на тази организация да участва и България в НАТО и ЗЕС - мисля, че текстът е изключително неясен и не отразява ясната позиция на България.
Що се отнася до втората част на представената декларация, която аз и по принцип не приемам като форма, мисля, че партньорството за мир е друга тема. Тя не може да бъде директно обвързана с проблема за членуването на България в НАТО, поне към този момент.
Освен това мисля, че последният текст от проектодекларацията изразява нашите очаквания за инициативата "Партньорство за мир", което ще бъде евентуално една крачка на държавите от Централна и Източна Европа за приемане в НАТО на равноправна основа.
Убеден съм, че представеното проекторешение е много по-адекватният акт на Народното събрание и се осланям на чл. 105 от Конституцията на Република България, където ясно е казано, че Министерският съвет определя и ръководи вътрешната и външна политика на страната съобразно Конституцията и законите на републиката. В този смисъл Народното събрание не е нито дипломатически орган, така че да изготвя конкретни текстове, а е задължено да излезе по този въпрос с едно решение, какъвто проект беше внесен от две групи народни представители.
Убеден съм, че НАТО като съюз, който би могъл да гарантира нашата национална сигурност, е военнополитически блок. В пресата и другаде се появиха редица изказвания и съобщения, че това би струвало много пари, че това би било невъзможно на този етап. Бих казал, че мигар Гърция и Турция бяха на такова технологично равнище, когато подадоха своите молби да членуват в НАТО. Всичко това е доста голяма спекулация и аз не бих желал тя да бъде повторена в Народното събрание.
Отново повтарям, че НАТО е военнополитически блок. Благодаря ви за вниманието. Исках да изкажа позицията на член на Комисията по национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Васил Михайлов.
Има думата господин Стефан Савов като председател на парламентарна група. И моля за спокойствие!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда 232.2. съвършено кратък, защото ние днес бих казал не загубихме, а отдадохме повече от три-четири часа време по обсъждането на този въпрос. Искам да кажа, че мнението на господин Васил Михайлов си е негово лично мнение. Той не е член на нашата парламентарна група... (Ръкопляскания отдясно)
Нашата парламентарна група има решение да подкрепи това становище и затова няма да влизам в подробности, защото ще бъде отново губене на време. И другите парламентарни групи толкова време са обсъждали и не е нужно ние да говорим по тези въпроси. Ние смятаме, че по този начин даваме гръб на изпълнителната власт. Може би правим нещо, което е бих казал малко по-различно, отколкото в другите страни, че парламентът отива напред, но просто ние не се набъркваме в правата на изпълнителната власт, а само я подпомагаме, за да може с по-голяма сила, с по-голям авторитет да продължи действията във връзка с нашите връзки с НАТО.
Така че мога да кажа, че ние ще гласуваме това становище, което е изработено и с участието на нашата парламентарна група. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Аз мисля да пристъпим към гласуване. (Шум и реплики в залата)
Господин Кюранов, заповядайте! 232.3.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, колеги! Не бих отнемал вашето време. Разбира се, аз смятам, че тази декларация е плод на съвместни усилия и че е добре мнозинството да я приеме, най-хубаво би било с консенсус, но аз ще наруша този консенсус и затова искам да кажа своето становище.
Пак повтарям, че не бих отнемал вашето време, ако нямаше да изразя едно становище, по-различно от изложеното както в декларацията, така и в изказването на господин Михайлов.
Ние имаме да решаваме пред нас един тежък въпрос - въпроса за националната сигурност. Но той се предхожда от един друг голям проблем - това е проблемът за глобалната сигурност. Досега имаше един модел на тази глобална сигурност. Аз не изпитвам носталгични чувства към този модел, но така или иначе той даваше възможност да се изяснят и въпросите на националната сигурност на двата лагера. Сега ние не знаем как ще се очертаят тези проблеми на глобалната сигурност - дали тя ще бъде еднополюсна, каквато е в момента; дали ще бъде двуполюсна; дали ще бъде многополюсна. И аз мисля, че в декларацията, която тук се приема, в действителност се изхожда от една еднополюсна система на глобалната сигурност. Но дали това състояние на нещата няма да се промени при определени условия? Въпросът е обаче там, че трябва да се вземе решение при сегашното състояние на нещата.
А какво е то и какво е било поведението на нашата страна в подобни ситуации? Като че ли винаги в нашата история ние сме били изправени пред две възможности и обикновено сме избирали най-лошата. Първата световна война беше Съглашението и Централните сили. Втората световна война беше... (Шум и реплики в СДС) Да, знам, че знаете тези неща, бъдете спокойни, господин Попов, изслушайте ме! Нищо страшно няма да кажа, нищо страшно, бъдете спокойни!
Така или иначе правехме винаги лошия избор. Сега за първи път България може свободно да реши този въпрос, без натиск, а може би без явен натиск. И затова тук стои голямата отговорност - не само национална, не само партийна, а и лична ваша и моя отговорност. Аз добре си спомням еуфорията в Народното събрание, когато се гласуваше присъединяване към Тристранния СБ/КП 233/1. пакт, независимо от това, че не съм участвал в неговите заседания. Мнозина от нас познават стенограмите за присъединяването към Централните сили. Тази еуфория тогава засенчи здравия разум. И аз мисля, че сега ние не сме изправени пред избора или-или, защото има и трето решение.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Времето тече.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Дали нещата могат да останат, както са сега? Не, това не решава националната сигурност. Дали трябва да изхождаме от това източноевропейските страни да направят своя собствена регионална сигурност? Това също не решава въпроса. Дали трябва да търсим отделно гаранция от НАТО и отделно от Русия? Това също така не е възможно сега.
И аз мисля, че най-добре съответства на интересите на България неутралитет.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Може ли поне да е активен?
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Това не значи безразличие към политическите структури в Европа и в света. Може да има разни видове неутралитет. Той може да бъде враждебен неутралитет, какъвто беше неутралитетът на Швеция спрямо Германия през войната. Той може да бъде неутрален неутралитет, какъвто е този на Швейцария, както знаем, тя даже не е член на ООН. Неутралитетът може да бъде активен и ангажиран неутралитет. Ангажиран към демократичната световна общност, към принципите на демокрацията, към ненамеса във вътрешните работи на други страни, ненападение и т.н., и т.н.
И веднага ще се постави въпросът кой ще гарантира този неутралитет. Бих казал, че е възможно тези гаранции да бъдат от ООН, но съм сигурен, че ще пожъна усмивки. Има и друга възможност - гаранцията да бъде от Съвета за сигурност. Това също няма да бъде лесно. Но има и друго решение, което аз смятам за възможно - гаранцията да бъде от постоянните членове на Съвета за сигурност.
Аз зная, че Министерството на външните работи е обсъждало подобни варианти и не е дошло до това заключение. Но аз мисля, че в тези условия, в които се намираме, това е най-доброто решение за нашата страна. Не ви призовавам да гласувате за това, защото зная, че няма да го направите. По-скоро ви призовавам да се обедините около тази декларация, но мисля, че няма да 233/2. вземем най-доброто решение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Кюранов.
Реплики - от господин Иван Куртев, от господин Димитър Луджев и от госпожа Рашеева. И от господин Александър Томов.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин прпедседател, уважаеми народни представители! Ползвам правото на реплика, само за да не остане като последно изказването на господин Кюранов, защото прозвуча нещо много странно тук. След като цял свят говори за единение, прозвучаха едни думи, от които се говори за някакво разединение. Когато се говори за интегрирането ни в НАТО, не става въпрос за противопоставяне на която и да е друга сила. Аз разбирам Вашите опасения, господин Кюранов, но за всички тези, за които Вие смятате, че евентуално биха останали отвън, също има път за интегрирането. И това е целта на една обединена Европа, на един обединен свят, а не на свят на противопоставяне и на пазене на неутралитет. Ние не заемаме страна, както е било в 1915 или в 1941 г. в един конфликт, ние търсим гаранции за нашата национална сигурност. И в този смисъл е приемането на тази декларация. Недейте да представяте нещата така, като че ли има някаква конфронтация, в която ние сега ще направим грешния или верния избор. Не правим изобщо избор, а търсим възможност за сигурността на нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Куртев.
Госпожо Рашеева, заповядайте за реплика.
ВЕСЕЛИНА РАШЕВА (СДС): Господин Кюранов, Вие тук казахте нещо, което, вярвам, ще прозвучи много хубаво като ласка в ушите на много българи: колко би било добре България да има положението на Швейцария и да може да пази неутралитета, който пази Швейцария. Но нима Вие забравихте, че за разлика от Швейцария ние имаме едни 45 години, през които, простете ми, Вие така активно дисидентствахте против тази партия, че в резултат на тези години сега ние сме голи, гладни, боси и не можем да си позволим това, което Швейцария си позволява. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Рашева. 233/3.
Господин Александър Томов иска думата за изказване, така че преди това ще дам думата на господин Кюранов за отговор на репликите.
Заповядайте, господин Кюранов. 233/4.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съм съгласен с господин Куртев, който каза, че разбира моите опасения. Това все пак е нещо.
Но аз не съм съгласен с него, че не правим избор. Ние правим избор и всеки от нас го съзнава. И хората, които ни слушат, също го съзнават.
Неудобно ми е да отговарям на госпожа Рашеева поради това, че аз съвсем не давах за пример Швейцария. Аз казах, че неутралитета на Швейцария е различен от този, който аз предлагам и мисля, че Вие сте чула това добре! (Шум и реплики в залата)
Що се отнася до 45-те години - много хора, които ходеха боси и голи преди това, през тези 45 години не ходеха боси и голи! (Ръкопляскания от блока на БСП и коалиция, реплики, викове)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Думата е на господин Лютфи по процедурен въпрос.
Да не влизаме в дебати!...
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Когато обсъждахме и приемахме текстовете на декларацията в комисията, те бяха приети с консенсус. Беше изразено становище с пожелание да няма дебати по този въпрос. Тук вече започват да се защитават определени тези за НАТО и против НАТО.
Ако продължаваме, господин председател, разискванията по този въпрос, за което аз правя процедурно предложение да бъдат прекратени, то тогава предлагам тези дебати да станат на закрито заседание. Това касае нашата национална сигурност.
Аз предлагам, първо, да бъде подложено на гласуване моето процедурно предложение да спрат дебатите по въпроса за декларацията.
Мерси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Сега едно обратно мнение - на господин Семерджиев.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми гости - господа министри! ВЙ/ЗТ 234.1
Аз се противопоставям на мнението на господин Лютфи по една проста причина и искам да го заявя, да използвам процедурната възможност да го кажа, че ... и това исках да кажа в дебатите, че днес аз се гордея, че българското Народно събрание за първи път имаше възможността и има тази възможност само да определи и да каже, че България е една суверенна държава и сама определя своята политика. Това е, което за голямо съжаление много години, в последните години не е ставало!
И днес има един такъв консенсус, който показва наистина, че ние сме независима държава! И това е благодарение все пак на усилията и на СДС, и на БСП, и на ДПС, и на Новия съюз за демокрация. Считам, че благодарение и на нашето добро желание - на независимите депутати от Сбор за демокрация и останалите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението на господин Лютфи не мога да го подложа на гласуване, тъй като според чл. 42 всяка парламентарна група има право на 30 мин. по всяка точка от дневния ред.
Но същевременно го предлагам на гласуване по силата на чл. 46 от правилника, тъй като ал. 3 много ясно казва, че ако има парламентарна група, която не е взела отношение и не е използвала пропорционално определеното й време, съразмерно на другите групи, думата се дава на един или повече нейни представители като председателят определя максималната продължителност на изказванията.
В този смисъл моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Лютфи.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 218 народни представители, за 201, против 4, въздържали се 13.
Предложението се приема.
И сега влизаме в силата на чл. 46 - има ли парламентарна група, която не е взела отношение и желае да направи това?
Господин Найденов, заповядайте от името на Новия съюз за демокрация. 234.2
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ (НСД): Господин председател, уважаеми
колеги!
Парламентарната група на Нов съюз за демокрация по принцип одобрява декларацията и ще гласува за нея.
Първоначално ние бяхме за едно по-еднопосочно, по-еднозначно и по-недвусмислено ангажиране на Народното събрание с бъдещото членство на България в НАТО. Но сега в името на това да се приеме един документ с максимално мнозинство, с което да се ангажират всички политически сили представени в Народното събрание, което да гарантира и бъдещия ангажимент на тези политически сили сме съгласни на този компромис и се оттегляме от първоначалната си позиция и ще подкрепим тази декларация.
Аз също искам да направя една малка... едно предложение за една малка редакция, ако разбира се бъде подкрепена. Мисля, че във второто изречение, където е казано: "Народното събрание внимателно"... предлагам просто думичката "внимателно" да отпадне, тъй като се оказа, че в това Народно събрание има документи, които се оглеждат, обмислят и приемат внимателно, а други, които се правят невнимателно. Това ми е предложението.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Няма проблем. Това не е никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Прав е господин Найденов. Това е чисто редакционно - направо си зачеркнете думичката "внимателно". И внимавайте как я зачерквате! (Весело оживление)
Други мнения? - Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на декларацията на Народното събрание прочетена от господин Юнал Лютфи, която всеки има и е раздадена. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 215 народни представители, за 198, против 2, въздържали се 15 народни представители! (Ръкопляскания, викове: "Браво!")
Декларацията се приема! (Ръкопляскания)
Господин Николай Камов от името на парламентарна група. 234.3
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
От името на Парламентарния съюз за социална демокрация изразяваме удовлетворение от факта, че българският парламент успя и за радост това не е за първи път по въпрос, който засяга неговите национални интереси от най-висше естество - националната сигурност, да се произнесе почти единодушно!
Но мисля, че едва ли има съмнение в тази зала, че по-важното е какво оттук нататък предстои. И аз вярвам, че за разлика от друг път, когато ние сме постигали консенсус прочита на нашето общо съгласие няма да бъде през очилата на тесните партийни интереси или, не дай Боже, през неразбирането на отделни хора, които по един или друг начин имат възможност да се произнасят по съдбините на България.
В този смисъл не бива да пренебрегнем факта, че поне в Комисията по външна политика имаше консенсус още от първия момент, когато ние одобрихме усилията на българското правителство в тази посока.
Трябва да имаме предвид и това, че ние изрично подчертахме, че ще търсим суверенната си воля да решим проблема с националната ни сигурност не за сметка на интересите на други страни и на този фон своеволно прокраднали се в печата тълкувания, че позицията на Русия по тези въпроси няма значение за нас е напълно несъстоятелна.
Аз се радвам, че комисията, а чрез това становище и парламентът прие тези обстоятелства за изключително валидни в общата ни преценка на бъдещите решения в тази посока. 234.4
Освен това ние изразихме отношение и по нещо съвсем конкретно, имайки предвид твърде неясната или по-точно ясната ситуация, че НАТО засега няма намерение да разшири своето членство, отношението към една инициатива, която още на 10 януари вероятно ще бъде реалност.
Това беше спор не за това кой кой е в българския парламент, както някои искаха да представят това, а за политическа адекватност на България. Ние трябва да сме наясно, че създаваме прецедент. Този прецедент, това е наистина прецедент, нито един парламент от всички източноевропейски страни не е ангажирал своя парламент с кандидатура. Ние го направихме, за да удовлетворим очевидно оформящото се мнозинство, но трябва да ни е ясно, че друг решава, т.е. да бъдем адекватни. И не само по този повод, но и в бъдеще да използваме всяка възможност, която предоставя развитието на процесите в света, в Европа, от гледна точка на сигурността и на външната политика на България. И дай Боже и тогава да можем да ги решаваме с консенсус. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Камов.
От името на Парламентарната група на СДС господин Аспарух Панов.
АСПАРУХ ПАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! От името на Парламентарната група на СДС искам да изразя удовлетворението си, че можахме да постигнем почти консенсус по една толкова важна за националните ни интереси тема. В този политически момент, след разпадането на Варшавския договор и на многонационалните страни - Съветския съюз и Югославия, и в атмосферата на нестихващи локални конфликти в различни точки на Европа, както и при политическата нестабилност в Русия и при някои опасни тенденция в руската военна доктрина, за нас е много важно да заявим, че нашата национална сигурност може да бъде осигурена единствено чрез интергрирането на България към структурите на НАТО.
Вие добре познавате становището на Съюза на демократичните сили, което беше много по-категорично, отколкото е текстът на тази приета декларация. Но в името на националния консенсус по този толкова важен въпрос и напълно разбирайки, че когато РД/ЛТ 235.1. се подготвя един документ на един парламент, насочен навън, много е важно той да бъде приет с колкото се може повече гласове.
Ние днес, според мен, в Комисията по външна политика и тук, в пленарната зала, демострирахме един начин, по който трябва да се защитават националните интереси.
Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Аспарух Панов.
Господин Юнал Лютфи от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Още едно доказателство както за нашата общественост, така и за европейската общественост, е полученият изстрадан консенсус по отношение на проблеми, касаещи нашата външна политика и национална сигурност.
Вярно е това, че нито един парламент от бившите социалистически страни не се е произнасял относно кандидатурата, относно приемането им в структурите на НАТО. Ние, като суверена малка балканска държава, отново показахме на Европа и на света, че ние сами определяме как и с кого трябва да бъде гарантирана нашата национална сигурност. Но трябва на всички нас да ни е ясно, че приобщаването към структурите на Североатлантическия съюз е един процес и там не се кандидатства, а там се кани. И тази декларация е един висок глас, с който ние съобщаваме нашето желание, че трябва да бъдем приети там, но това все още не е достатъчно. А ние всички като държава и като народ трябва да запретнем ръкави и да отговорим на изискванията, за да бъдем достойни членове на тази организация.
Благодаря ви много. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Продължаваме към следващата точка от дневния ред. Моля, господин Джеров да докладва на второ четене -
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Преди известно време започнахме с изменение в Наказателния кодекс, 235.2. след това изменение в Наказателно-процесуалния кодекс, остана още нещо да довършим в общата линия, която поехме, свързана с постигане по-големи резултати в борбата с престъпността и сега сме вече изправени пред второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Смятам, че бихме могли да минем направо към гласуване и поставяне отделните точки за гласуване, при което положение предлагам на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Заглавието е такова, че не би трябвало да бъде поставяно на гласуване, а това си е законопроект с константно заглавие законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Позволявам си да почна доклада направо.
Параграф 1. В чл. 192, ал. 2 думата "следствие" се заменя с "производство".
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме ╓ 1.
Мисля, че не е необходимо да гласуваме удължаване на работното време за тази вечер, до 20 часа ще приемем закона, без почивка.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 151 народни представители, за 151. Пълен консенсус.
Параграф 2. 235.3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател.
Параграф 2. Предлага се в глава дванадесета, раздел трети, подзаглавието "Наказателни дела, по които предварителното следствие е задължително" да се създаде нов чл. 195 със следното съдържание:
Ал. 1 на новия чл. 195 - "Предварителното следствие е задължително по делата, които са подсъдни като първа инстанция на окръжен съд или на Върховен съд, както и за престъпления по членове: 124, 131а, 134, 152, 162 до 167, 169, 198, 201 до 205, 212, 220 до 223, 240, 243, 282 до 285, 301 до 307, 320, 321 и 341 от Наказателния кодекс.
(2) Предварителното следствие е задължително по дела за престъпления, извършени от непълнолетни и от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами по дела срещу чужденци, както и когато е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по чл. 152.
(3) Прокурорът може да нареди да се извърши предварително следствие и по дела за други престъпления."
Това е съдържанието на докладвания чл. 195 нов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Корнажев, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председателствуващ, госпожи и господа народни представители! Аз ще кажа няколко думи по този текст и изобщо по предложението за изменението.
Аз ви моля да обърнете внимание, че последното изменение е от края на 1990 г. и то беше, ще избера мекия израз, прибързано.
Този текст, който сега ви се предлага в чл. 195, ал. 1 и 2, съхранява правото на защита. На това искам да се спра, защото още навремето, във Великото Народно събрание, когато се предложи такова изменение, някои хора не го разбраха.
Същевременно аз ви моля да обърнете внимание върху това, което вие направихте в последните дни и което е наистина похвално. Вие гласувахте Закона за полицията. Не искам да дразня никого, но мисля, че не беше необходимо да има убийство на българин или на чужденци, та това да стане. Трябва да стане синхрон между СД/ЗТ 236.1 Закона за полицията, изменението на Наказателно-процесуалния кодекс и довършването на Закона за съдебната система.
Аз не искам да вземам думата по-нататък, но ви моля да обърнете внимание, господин председателствуващ и господин председател на Законодателната комисия, само върху ╓ 4 от Преходните и заключителни разпоредби, защото, без да съм направил писмено предложение, вие гласувахте вече в Закона за съдебната власт главата и раздела за следствието. Така че по някакъв начин трябва да се синхронизира, когато стигнете дотам, понятието "единен следствен апарат по Указ 1138" и тази глава и този раздел, които, повтарям, са гласувани от Закона за съдебната власт.
Искам да кажа накрая следното. Всички знаете, че аз съм дългогодишен адвокат и никога не съм могъл да схвана защо когато един гражданин в присъствието на адвокат, повтарям на адвокат, заяви нещо и признае, това е хартия, която може да се хвърли в кошчето. Това е причината до голяма степен следствието и правосъдието да буксува.
Ако аквокатът Хикс е подписал без да мисли или злоумишлено, той ще отговаря при определени разпоредби. Но когато при разпита присъствува адвокат, това да се омаловажи, извинете ме, го няма никъде в цивилизованите страни.
Много моля да подкрепите предложението на Законодателната комисия, за да тръгне правосъдието напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Желаещи за изказване? Госпожа Караиванова, имате думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Моите бележки към този текст са съвсем кратки.
Аз ще моля в първата алинея на чл. 195, членове 301 - 307 да започнат от 304 - 307. Защото в първото изречение е вписано, че предварителното следствие е задължително по делата, които са подсъдни като първа инстанция на окръжен съд, а от 301 до 303 престъпленията са подсъдни поначало на окръжен съд. Затова това малко изменение. Вярно е, че и между 201 и 205, чл. 203 и някои от 202, но там са по-объркани текстовете, да не ги изброяваме, но в този смисъл да се поправи. 236.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: 301 да се чете 304.
АНА КАРАИВАНОВА: Да, от 304 да започне.
И по втората алинея, аз и на първо четене направих това предложение, госпожа Шопова също направи, доколкото си спомням, да отпадне последното изречение, което гласи: "както и когато е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".
Аз не мисля, че не бива да гласуваме доверие или винаги, когато едно лице е задържано, да е задължително следствието. Има дребни престъпления, подсъдни на районния съд, които могат да се извършат като дознание и няма никаква опасност, когато бъдат задържани, да им се нарушат правата, още повече, че и там на общо основание ползват защитник.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Реплика ли имате, господин Гоцев? Имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа! Госпожо Караиванова, не сте били адвокат, били сте само прокурор. Не може един човек, който е задържан, да няма следствие и да се довериш на помощник-следовател, който всъщност е полицаят дознател, защото ние, за да пригодим текста към Конституцията, полицаите ги наричаме "заместник-следователи". Този, който е задържан, трябва да се проведе с него следствие такова, каквото отговаря на едно европейско законодателство.
Аз моля да се приеме предложението на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, това е по отношение на ал. 1 и на ал. 2 ли?
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Не, не, това е, което каза тя - чл. 152 в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Шопова, имате думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Аз продължавам да поддържам предложението, което изложи госпожа Караиванова и което беше и мое предложение да отпадне от ал. 2 текстът "както и когато е взета мярката за неотклонение "задържане под стража". 236.3
След като ние приемаме, че дознанието е една от формите на предварителното производство и се връщаме на тази позиция, мисля, че не е нормално да пледираме за нещо различно в хода на другата форма. И следователно може да се мине и без този текст в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Джеров, ще вземете ли отношение по предложенията, за да може да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Две предложения бяха направени. Едното предложение е да отпаднат членове 301 до 303. Много набързо направихме справката. Ако действително престъпленията по чл. 301 до 303 включително са подсъдни на окръжния съд, предложението е съвсем основателно. Само че този въпрос можеше да бъде поставен и в Законодателната комисия, когато гледахме въпроса. Тъй че не е коректно тук изведнъж да се поставят нещата, за да трябва в този момент да правим справки по законодателството.
По отношение на второто предложение, свързано с отпадане на втората част или финала на ал. 2 - това е въпрос, по който народните представители трябва да гласуват, трябва да вземат съответно становище. Не е нещо, срещу което бих имал право да се противопоставя. Въпрос на трактовка, въпрос на виждане, въпрос на преценка. Както считате, така трябва да бъде гласувано.
Докато първият случай считам, че не трябва да бъде поставян на гласуване, защото просто, след като говорим, че първа инстанция е окръжният съд, задължително трябва да бъде поправено на чл. 304 до 307.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да не го гласуваме - така ли, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, не трябва да се гласува. Просто задължително трябва да бъде коригирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, благодаря Ви, господин Джеров. Благодаря Ви, господин Корнажев, и на Вас. Да се направи поправка.
Господин професоре, Вие имате ли нещо по този текст на ал. 1? 301 да се чете "304". Техническа грешка има. 236.4
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, аз най-напред искам да отговоря на господин министъра на правосъдието, че ако има някои несъобразени моменти със Закона за съдебната власт, ние не сме го приели. В преходните и заключителните разпоредби ще отразим това положение. Така че няма пречки текстът на чл. 195 да се приеме.
Без да се гласува отделно, смятам, че трябва да се напарви поправка - вместо чл. 301 - чл. 304-307. Според мене това произтича от самия текст, тъй като чл. 301-303 са подсъдни на окръжния съд и в първата хипотеза е указано.
Аз предлагам иначе да се гласува предложението на Законодателната комисия. Но по-интересен е въпросът за втората алинея, края, че когато има задържан човек, трябва непременно да се образува следствие. Аз мисля, че Законодателната комисия имаше различия по този въпрос, но струва ми се, че тези колеги, които предлагат да отпадне краят на ал. 2, нямат основание, тъй като когато ще се образува дознание, той ще бъде освободен, а когато трябва да се прави следствие... Значи щом има дознание, непременно трябва да се промени мярката за неотклонение задържане под стража или домашен арест, а щом има задържане под стража, според мене трябва да има следствие.
В този смисъл, господин председателю, аз Ви предлагам, ако държат колегите ми да се гласува отделно да отпадне последният абзац на ал. 2, го гласувайте. Иначе целият текст може да бъде гласуван така, както е предложен от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо гласуваме поправката в ал. 1 - чл. 301 става чл. 304. Нека да гласуваме, господин Джеров, все пак. Поправка е.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Авторът така го е внесъл от чл. 301 до чл. 307 и естествено Законодателната комисия не прави проверка, когато текстовете се дават от автор юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме поправката.
От общо гласували 131 народни предствители, за 131, против и въздържали се няма.
Приема се поправката. БП/КП 237/1.
По ал. 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлага се думите "както и когато е взета мярка за неотклонение задържане под стража по чл. 152" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Караиванова предлага отпадането.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законодателната комисия предлага да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 137 народни представители, за 110, против 9, 18 се въздържат.
Отпада последното изречение.
При това положение гласуваме с приетите вече изменения целия текст на ╓ 2 с трите алинеи. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 127 народни представители, за 125, против няма, 2 се въздържат.
Приема се.
И големият ╓ 3. Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 3. Той всъщност е почти целият закон.
Предлага се в глава ХII да се създаде нов раздел I със следното съдържание:
"Раздел I

ДОЗНАНИЕ

╓ 3. Наказателни дела, по които се извършва дознание (заглавието на чл. 228, който има следното съдържание):
Чл. 228. Дознание се извършва за всички престъпления с изключение на посочените в чл. 195."
"Органи на дознанието" - заглавието на чл. 229 със съдържание:
"Органи на дознанието са помощник-следователите от Националната следствена служба."
Заглавие на чл. 230: "Взаимоотношения на помощник-следователи със следователя и прокурора".
"Чл. 230. Ал. 1. Образуването на дознание и привличането на лице като обвиняем се извършват по нареждане на следователя. Когато не е съгласен с указанията на следователя по въпросите, посочени в чл. 208, ал. 1, помощник-следователят уве237/2. домява за това съответния прокурор, но е длъжен да изпълни дадените му указания.
Ал. 2. В неотложни случаи помощник-следователят може да образува дознание и да привлече лице като обвиняем, за което е длъжен да уведоми прокурора и следователя в срок от 24 часа.
Ал. 3. Мярката за неотклонение се определя със съгласието на следователя или прокурора."
Заглавие на чл. 231 - "Предявяване на дознанието".
Съдържание на чл. 231:
"Чл. 231. При предявяване на дознанието пострадалият, гражданският ищец и гражданският ответник се призовават, ако са поискали това, но неявяването им не е пречка за предявяване на дознанието."
Следва чл. 232 със заглавие "Срок за извършване на дознанието и изпращане на прокурора".
Съдържание на чл. 232:
"Чл. 232. Ал. 1. Дознанието трябва да бъде приключено и изпратено на прокурора в двуседмичен срок от образуването му. Следователят може да продължи този срок с още две седмици. При случаи на фактическа сложност прокурорът може да продължи срока с не повече от две седмици.
Ал. 2. След приключване на разследването дознанието се изпраща до прокурора, като се посочва какво е установено, въз основа на кои доказателства и какво се предлага."
Заглавие на чл. 233 - "Прилагане на правилата за предварителното следствие".
"Чл. 233. Доколкото в този раздел няма други правила, прилагат се съответно правилата за извършване на предварително слествие."
Това е цялото съдържание на ╓ 3, с което се създава нов раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Шопова, имате думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги и господин председател на Законодателната комисия, аз съм малко изненадана, че след пледоариите ни на първо четене, в които беше казано, че във връзка с чл. 230 има едно двойно осигуряване на контрола върху дознателя, 237/3. т.е. и следователят контролира работата на дознателя, и прокурорът, няма алтернативни текстове, но тъй като вече сме на второ четене, аз бих си позволила да предложа едно отпадане само в чл. 230, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не може отпадане.
ПЕТЯ ШОПОВА: Отпадане на част от текст. "В неотложни случаи помощник-следователят може да образува дознание и да привлече лицето като обвиняем, за което е длъжен да уведоми прокурора", предлагам да отпадне "и следователя" и да остане само "прокурора в срок от 24 часа". Смятам, че това гарантира контрола, който трябва да бъде осъществяван. Другото е просто дублиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението не е направено досега.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Направено е на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, имате думата. 237/4. ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, смятам, че ще предложа нещо, по което няма да се възразява.
В чл. 231 да отпаднат думите: "ако са поискали това". Защото става дума за призоваване на гражданския ищец и гражданския ответник, които може и да не знаят, че се провежда дознание. Следователно няма как те да са поискали да бъдат призовани, ако изобщо не са били уведомени, че има такова дознание.
Следователно те трябва да бъдат винаги призовани, а ако не желаят да се явят, няма да се явят както следва по-нататък текста. Иначе лишаваме от възможност двама заинтересовани граждани да бъдат участници в тази фаза на наказателното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Гоцев. Господжин Джеров, да гласуваме първо отпадането.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В чл. 230, ал. 2 госпожа Шопова предлага "и следователят" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване, гласуваме това предложение.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (от място): Аз искам да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля отменете гласуването.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, БХСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, този въпрос беше дискутиран в Законодателната комисия и ние стигнахме почти до единодушие с изключение може би на колежката Караиванова, сега колежката Шопова се присъединява към това становище.
Не може да не се уведоми следователят. Това са помощникследователи. Дознанието се образува от следователя. Той дава разрешение за привличане, той дава за всички мерки за неотклонение. Как така помощник-следователят няма да уведоми следователя? Той е длъжен да го уведоми. Както и прокурорът, разбира се, във всички случаи.
В този смисъл аз смятам, че предложението е крайно некоректно и аз моля депутатите да не се придържат към лични симпатии на тези, които внасят това предложение, защото е крайно необосновано и наистина създава различен режим. Създава се режим да се уведомява прокурорът, а да не се уведоми следователят. Ами, помощник-следователят във всяко отношение в тези процесуални действия е в зависимост от следователя. И затова създаваме този ВТ/ЙА 238.1 на помощник-следователя.
Моля, ви не подкрепяйте това предложение. Аз моля найнапред тези колежки да го оттеглят. А ако не го оттеглят, моля ви да не подкрепяте.
И в предишния текст сбърка Народното събрание, задържан човек - може да се образува дознание не може да се образува дознание, следствие трябва да се образува при задържан човек. Ако искат дознание трябва да изменят задържането в друга мярка и тогава да се образува дознание.
И затова много ви моля и апелирам към колегите за една коректност, защото в Законодателната комисия след дълги спорове сме единодушни. Само едно предложение имаме тук, накрая, в преходните разпоредби ...
Моля ви да приемете текста така, както е предложен от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така ще се приеме. Госпожа Шопова, независимо от това, елате да се изкажете. Понеже като реплика минава. Да спазваме правилника.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НПЛ "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Вероятно професор Михайлов не е разбрал самия дух на промените на законодателството. Той си представя помощникследователя като някакъв чирак на следователя, който за всяко нещо трябва да тича при него. Извинете за начина, по който поднасям въпроса в тази компетентна аудитория.
Не може помощник-следователят, който има своите функции при форма на предварителното производство "дознание", да има непрекъснато осигурен двоен контрол, двоен надзор. Прокуратурата е органът, по силата на цялото процесуално законодателство, която прави това и аз съм в пълното си право и рационално, с чара си, както заяви господин професорът, да настоявам за това гласуване. (Единични ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Джеров, може би окончателно да информирате народните представители как да гласуват.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Становището на Законодателната комисия, което подкрепям и аз е да остане "и следователят". Професор Михайлов беше точен и той каза, че в този случай трябва 238.2 и двамата да бъдат уведомени.
Аз не виждам какво би станало отрицателно, ако бъде уведомен и следователят. Не е нещо, което би накърнило правата на страна в дознанието, поради което предлагам да не отпаднат думите "и следователят".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да гласуваме да не отпадне. Това означава да не се приеме предложението на госпожа Шопова.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, да, моето становище е ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Независимо от това трябва да гласуваме за предложението на госпожа Шопова. Моля, режим на гласуване. Гласуваме за предложението на госпожа Шопова. Нейното предложение е в противоречие със становището на Законодателната комисия и на другите членове.
От общо гласували 142, за - 64, против - 55, 23 се въздържат.
Следващото предложение е на господин Гоцев - в чл. 231 беше, господин Гоцев, да отпаднат думите: "ако са поискали това".
Моля, режим на гласуване. От текста на чл. 231 да отпаднат думите: "ако са поискали това". Моля, гласуваме.
От общо гласували 139, за - 58, 73 са против, 8 се въздържат. Не се приема предложението.
Моля, режим на гласуване, гласуваме целия ╓ 3.
От общо гласували 137, за - 134 народни представители, против - няма, 3 се въздържат. Приема се текстът, господин Джеров. 238.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И последният ╓ 4 - преходни и заключителни разпоредби.
"╓ 4. В Указ # 1138 за създаване на единен следствен апарат при Министерството на вътрешните работи (указът е от 1979 г.) се създава нов чл. 7а със следното съдържание:
Чл. 7а. (1) За помощник-следователи в Националната следствена служба се назначават лица, които отговарят на условията за назначаване на служители на Министерството на вътрешните работи, които имат най-малко три години трудов стаж.
(2) Помощник-следователите се назначават по предложение на началниците на следствените отдели със заповед на директора на Националната следствена служба".
Това е съдържанието на параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Професор Михайлов има думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност това е последният параграф. Аз имам едно предложение за нова редакция на чл. 7а, ал. 1. Не е много точна редакцията. Обърнете внимание, повтаря се два пъти "които".
Предлагам следния текст:
"Чл. 7а (1) За помощник-следователи в Националната следствена служба се назначават лица, които отговарят на условията за назначаване на служители на Министерството на вътрешните работи и имат най-малко три години трудов стаж (а сега допълнението), както и лица, завършили семестриално Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Висшия институт при МВР."
Уважаеми дами и господа народни представители, това предложение фигурира и в предложението на Министерския съвет. Там е казано "задочно следващи". Аз също смятам, че може да се пише и "задочно", но след четвърти курс, когато са положили изпитите по наказателно право и наказателен процес. Но ние се уточнихме с колежката Ананиева, ръководителя на нашата парламентарна група, да дадем възможност само на тези, които са завършили семестриално и не са положили всички изпити, с изключение на изпитите по накаНЧ/ЛТ 239.1. зателно право, наказателен процес и криминалистика.
По този начин ще могат да се запълнят тези места. Защото ако оставим само "с тригодишен стаж", това значи много оперативни работници от полицията да бъдат назначени и там няма кой да покрие местата. Затова според мен поне това трябва да приемем на този етап. Ако се наложи по-късно, ще разширим и за задочно следващи след четвърти курс.
Но сега да се допълни: "...и имат най-малко три години трудов стаж, както и лица, завършили семестриално Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Висшия институт при Министерството на вътрешните работи". Моля Ви, господин председателю, да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа! Аз подкрепям това предложение, макар и не точно със същите мотиви. Ние сега гласуваме нещо, че всеки полицай може да разглежда всеки гражданин, стига да е назначен от министъра и да има три години стаж в полицията. Разбира се, по-добре е този гражданин да е завършил семестриално правните науки. Или понеже има школа, аз не знам как се казва в момента, висш институт, да го е завършил, където също се учи наказателно право и наказателно-процесуално право.
Аз лично съм против това да се даде на полицията право да прави дознание. Като адвокат през цялото време съм бил против дознанията, макар да не съм бил специалист по наказателно право. Но сега се поддадохме на тази вълна, че има много престъпления, че следователите не могли да си вършат работата и аз гласувам текстовете със свито сърце, а четвъртия раздел се въздържах да гласувам, за да не ми тежи на мен, че срещу нещо, което съм говорил, сега гласувам.
Но това нещо аз моля нашите колеги от парламентарната група да го гласуват, защото по-добре е вместо един полицай без образование да те разследва един човек, който е завършил семестриално право. Категорично се противопоставих в Законодателната комисия да се даде това право и на задочно следващите, защото това значи пак некомпетентен човек да те разглежда. Той може да е на втория ден от следването си и да бъде задочно. Но така, 239.2. както го предлага проф. Михайлов, аз го поддържам и смятам, че трябва да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, благодаря.
Господин Начев, Вие за изказване ли?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа! Аз имам предложения по двете алинеи на чл. 7а, които в едната си част са насочени към подобряване на редакцията, а в другата са по същество.
Предлагам ал. 1 на чл. 7а да придобие следната редакция: "За помощник-следователи в Националната следствена служба се назначават лица, които отговарят на условията за назначаване на служители в (би било редно да бъде) Министерството на вътрешните работи и имат най-малко три години трудов стаж в борбата с престъпността или охраната на обществения ред".
Най-често срещаната хипотеза на служители, които следват във Висшия институт на Министерството на вътрешните работи, са служители, които са със средно образование, работят като сержанти или помощник-оперативни работници, а след завършването на образованието си те могат да постъпят на длъжност, каквато имат възможност да получат в системата на министерството. Така че тази хипотеза, основната, за лица, които имат най-малко три години трудов стаж, мисля, че може да бъде възприета.
Струва ми се обаче, че е необходимо да се направи тази добавка, че този стаж следва да бъде в борбата с престъпността или охраната на обществения ред, защото е необходимо тези помощникследователи да притежават един минимум от квалификация в сферата, в която ще им се налага да работят. А това очевидно не могат да бъдат шофьори, технически сътрудници и т.н., макар и те да отговарят на изисквания за служители в МВР.
Второто ми предложение е по ал. 2, където предлагам вместо изразът "следствените отдели" да се назове точното наименование на тези служби, а те са "териториални следствени подразделения". Така че текстът да придобие следната редакция:
"Чл. 7а. (1) Помощник-следователите се назначават по предложение на началниците на териториалните следствени подразделения със заповед на директора на Националната следствена служба". 239.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Начев, ако не се приеме текстът на господин проф. Михайлов, който се поддържа и от Гоцев, тогава ще поставя на гласуване Вашия текст по ал. 1.
Господин Джеров, нали е така? Понеже текстът е заместващ, който предлага господин Михайлов и се поддържа от господин Гоцев - ако не се приеме, тогава ще се предложи другият текст - на господин Начев? 239.4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: позволете ми да направя гласно няколко разсъждения.
По първото предложение на професор Михайлов. Или трябва да имат най-малко три години трудов стаж в органите на МВР, или да са завършили семестриално. Не поставяме ли много на различна база едното с другото.
Второ, семестриално завършил - какво означава? Взел изпити, не взел изпити? Аз бих искал професор Михайлов да разясни ако завърша семестриално Юридическия факултет, значи ли това, че съм взел изпита по Наказателния кодекс, по наказателно право, по НПК и т.н.? Или ще бъде разпитван от един човек, който е взел изпитите за първа година, но няма да е взел изпитите точно по НПК и НК? Не трябва ли да сложиме някакво изискване - поне да е завършил и изпитно, ако толкова държим на това нещо. Но семестриалното завършване какво означава? Подпечатани семестрите, осем ли са, десет ли са, и е готов да прави дознание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата професор Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз искам да взема отношение по предложението на господин Начев. Не е нужно да пишем "подразделения", достатъчно е началниците на съответните следствени служби. Правилно е да бъде не отдели, а следствени служби. Няма защо да уточняваме. Само вместо "отдели" да бъде "служби".
Но аз не съм съгласен с господин Начев да бъдат тези, които имат стаж служители и работят по охраната. Тук става дума за служители от оперативни работници по криминална и стопанска линия, а не хора, които стоят на пост и нищо не разбират. Те не могат да бъдат дознатели. И дума да не става, че текстът, който е предложен от Законодателната комисия, е много точен. В Министерството на вътрешните и имат най-малко три години трудов стаж. Вече конкретно те ще се преценяват с допълнителни изисквания от Националната следствена служба.
Искам да дам пояснения на господин Джеров. Завършили семестриално Юридическия факултет означава, че той семестриално е приключил. Не може да бъде първа и втора година. Той е приключил. И той не може да завърши семестриално, ако не е взел изпитите от трети и четвърти курс, а там са наказателното право СБ/КП 240/1. и наказателният процес. Остава му само гражданско право, трудово право от последните години и държавните изпити. Това е положението. И по този начин ние ще можем да включим много хора. Даже ще включим тук и тези, които са завършили полувисшата школа, защото ще им признаят три години стаж, защото са държали наказателно право, наказателен процес и криминалистика и специални курсове. Те могат да направят дознание.
И в този смисъл аз Ви моля, господин председателю, да подложите най-напред текста, който ако трябва още веднъж ще прочета, а след това да се подложат на гласуване другите. Но съм съгласен с господин Начев вместо "отдели" да бъде "служби". Няма нужда да уточняваме повече.
А господин Георги Божинов казва, че всеки факултет издава удостоверение за завършил семестриално описно изпитите. Може да е завършил семестриално, но ако не си е взел наказателно право и наказателен процес, няма да го назначат за дознател. Това се разбира от само себе си. Щом искаме да бъде завършил семестриално, той не може да е завършил семестриално, ако не е положил изпитите от трети курс, а задочно - и от четвърто. Наказателно право е в трети курс.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, ще вземете ли отношение по ал. 1 или господин професорът да прочете направо текста?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не. Поставете го на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин професоре, моля да прочетете окончателния текст, който предлагате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Доколкото го записахме тук, естествено "за които и", то е редакционно и мисля, че няма да го поставяме на гласуване, защото не изменя с нищо смисъла.
Професор Михайлов предлага към ал. 1 да бъдат прибавени и думите "както и лицата, завършили семестриално Юридическия факултет и висшия институт при МВР".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той иска Юридическия факултет при Софийския университет, а от Свободния университет какво ще направят? Нали учат също наказателно право? Търновският, Бургаският, има и Ловешки, доколкото знам. 240/2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е предложението на професор Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: "Завършили Юридическия факултет при Софийския университет". Така ли да се чете?
Моля, господин професор, прочетете целия текст, за да можем да го гласуваме.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, иначе нямаме различия, само това, което господин Начев каза: "вместо на министерство" да бъде "в Министерството на вътрешните работи". "... както и лица, завършили семестриално Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридск" или Висшия институт при Министерството на вътрешните работи".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване.
Господин професоре, без значение ли е дали обучението е платено или е държавна поръчка?
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (от място): Няма значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако не се приеме това предложение, ще се гласува предложението на господин Начев.
От общо гласували 149 народни представители, за 68, против 32, въздържали се 49.
Не се приема предложението на професор Михайлов.
Тогава трябва да гласуваме предложението на господин Начев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Начев предлага: "Лицата, които имат най-малко тригодишен трудов стаж в борбата с престъпността или охраната на обществения ред".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за предложението на господин Начев. Ако се отхвърли това предложение, ще гласуваме текста на Законодателната комисия.
От общо гласували 145 народни представители, за 28, против 48, въздържали се 69.
Не се приема.
Господин Начев, поддържате ли другото предложение в ал. 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Териториални следствени подразделения или служби. 240/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Начев. Предложението е отразено в стенографския протокол. Повторихме го пет пъти в залата.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 148, за 105, против 29, въздържали се 14.
Приема се предложението. 240/4.
Гласуваме целия ╓ 4 от закона.
Ще има ли време да се занимаваме със следващата точка? Няма да има време. Приехме много работи, господин председател.
Гласуваме... и ще продължи до завръщането на председателя - три минути, понеже е последно гласуване за сесията. (Весело оживление)
РЕПЛИКИ: Още една точка имаме - за лотарията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 145, за 139, против няма, 6 се въздържат.
Госпожа Ананиева, преминаваме към следващата точка за лотарията.
Кой докладва?
Господин Джеров, моля. Текстът ви е раздаден.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, колеги.
Законопроектът за изменение и допълнение на Указа за учредяване на Държавна парично-предметна лотария - това е един въпрос, който влезе в пленарната зала със законопроекта за бюджета за 1993 г. Тогава Законодателната комисия предложи да не бъде включен в един закон, който действа една година, а да бъде внесен отделно.
Първоначалната редакция беше за отмяна на указа. Впоследствие постъпи от Министерския съвет предложение за промяна в Указа за учредяване на Държавната парично-предметна лотария.
Става дума за един указ, който действа от 1958 г. и който до днес не е променян.
Законодателната комисия в раздадения доклад от 20 декември зае абсолютно положително отношение към този законопроект. Направихме отделни промени, които са свързани с уточнявания на текстовете.
Аз не бих искал да отнемам повече от вашето време.
Законодателната комисия единодушно предлага на вашето внимание гласуването на първо четене на така внесения законопроект от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Становищата на другите комисии не противоречат на становището на Законодателната комисия. Там ВЙ/ЛТ 241.1. са се изказали специалистите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Пълно единство има на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, щом няма желаещи за изказване, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Указа за учредяване на Държавна парично-предметна лотария. Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 145, за 143, против няма, 2 се въздържат.
Господин Койчев, направете предложението.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги. Резултатите от първото гласуване на първото четене на проектозакона ми дават основание да предложа до края на днешното заседание да го приемем и на второ четене.
Вярвам, че ще гласувате за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики в залата)
Може да гласуваме и целия текст. Така е по правилника, господин Георгиев.
Няма да увеличаваме работното време.
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо гласували 145, за 138, против няма, 7 се въздържат.
Господин Джеров, докладваме на второ четене текстовете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Указа за учредяване на Държавната парично-предметна лотария.
Това е от стандартните заглавия. Не подлежи на гласуване.
Предлагам ╓ 1: "В чл. 1 изразът "и държавния контрол" се заличава".
Това е следствие от промените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, има ли предложения по целия закон? Някой да е предложил нещо?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, не можем ли да прочетем целия текст и да гласуваме? А текст по текст какво означава? 241.2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Трябва да гласуваме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате ли против да прочетем целия текст и с едно гласуване да стане? Ще дадем възможност за изказвания.
Добре, господин Джеров, прочетете всичките параграфи.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре.
"╓ 1. В чл. 1 изразът "и държавният контрол" се заличава.
╓ 2. (1) Член 2 се изменя така: "Билетите от Държавната парично-предметна лотария се смятат за ценни книжа на приносител.
(2) Формата, съдържанието, номиналната стойност и броят на билетите за отделните лотарийни игри се определят от министъра на финансите.
╓ 3. В ал. 1 на чл. 3 думите: "и държавният контрол" се заличават.
╓ 4. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. в ал. 2 цифрата 7 се заменя с числото 15;
2. алинея 3 се изменя така: "Отстъпката, ползването на място и правото на продажба на пласьорите се освобождават от всякакви държавни и местни данъци и такси".
╓ 5. Член 6 се отменя.
╓ 6. Член 8 се отменя.
╓ 7. Член 9 се изменя така: "Видът и броят на лотарийните игри, които ще се провеждат през годината, условията за продажба на билетите, размерът на отстъпката на пласьорите, срокът за представяне на печелившите билети, редът за изплащане на печалбите и отчитането на приходите и разходите на Държавната паричнопредметна лотария се определят от министъра на финансите". 241.3.
Параграф 8. Създава се нов чл. 9а с три алинеи. Но понеже указът няма означаване на алинеите, затова ги даваме и ние без означаване на алинеите.
"Чл. 9а. Създава се фонд за стимулиране на дейността на Държавната спестовна каса за развитието на държавната паричнопредметна лотария.
Ал. 2. Средствата по фонда се набират от отчисления в размер до 2 на сто от стойността на продадените лотарийни билети.
Ал. 3. Разходването на средствата по фонда се извършва по ред, определен от министъра на финансите".
Параграф 9. Ал. 2 на чл. 10 се изменя така: "Изпълнението на този указ се възлага на министъра на финансите, който издава наредба за неговото прилагане".
Това е предложеният законопроект в девет параграфа. Предложения няма.
Законодателната комисия единодушно е приела тези текстове. Другите комисии нямат възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Някой за изказване? - Няма желаещи.
Гласуваме целия текст на законопроекта от ╓ 1 до ╓ 9 включително. Гласуването ще продължи 3 минути.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 148, за 148. Законът е приет на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес приключи работата си есенната сесия на Тридесет и шестото Народно събрание.
През тази година българският парламент прие 74 закона и 74 решения. (Бурни ръкопляскания от цялата зала)
Това показва една отговорност и искрено желание да се решават сложните и трудни проблеми на страната.
Предстоят празници. И вярвам, убеден съм, че те ще бъдат наистина хубави, наистина добри, така както е в духа и традицията на българския дом.
За съжаления днешният ден бе помрачен от някои събития, които станаха в центъра на столицата, близо до мястото, където РД/ЗТ 242.1 преди десетилетия омразата и клеветата посякаха големият строител на българската държава Стефан Стамболов. Там днес бяха грубо нападнати блъскани и удряни, жестоко малтретирани народните представителки Елка Константинова, Златка Русева, Екатерина Михайлова и други народни представители.
На мен просто ми е мъчно, че в края на ХХ век в България се намериха хора, които типично по байганьовски извадиха сопите на омразата, за да постигнат политически успех. Това е позор за демокрацията, дори и да е успех за Филип Димитров. (Ръкопляскания от залата)
Като председател на Народното събрание искам да се извиня на всички, които са били потърпевши в тази политическа вандалщина.
Искам да уверя всички приятели на демокрацията, всички, на които са скъпи ценностите на свободата, че истинската демокрация днес я видях в блесналите сълзи в очите на Елка Константинова, а не в размаханите юмруци и изкрещяните псувни, на които истинските вдъхновители останаха в сянка.
Днес не беше хубав ден за българската демокрация.
Благодаря. (Ръкопляскане от цялата зала)
Закривам сесията. (Звъни)
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, преди да са изключили микрофоните, аз си позволявам на всички да ви пожелая много човешко щастие от днес, утре и завинаги и да бъдат повече добрите дни за всеки от нас, като хора, и много повече човещина.
Честита Коледа на всички! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, съгласно правилника ваканцията е до 10 януари. Следващото заседание е от 15 ч. в сряда на 12 януари.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законодателната комисия ще има заседани на 12 януари 1994 г. от 10 ч. 242.2
На всички колеги от парламента желая весела Коледа и успехи през Новата година.
(Закрито в 19 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
Секретари:Руслан Сербезов
Илиян Илиев 242.3