Председателствували: заместник-председателят Кадир Кадир и
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Има необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Съобщения за парламентарен контрол на 22 юли 1994 г.,
петък.
Утре, 22 юли 1994 г., следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания:
Заместник министър-председателят Кирил Цочев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Стоян Иванов, Маньо Манев, Коста Андреев, Тодор Тодоров и Йовчо Русев, и на питане от народните представители Георги Попов и Пламен Денчев.
Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Елка Константинова и Петър Балабанов, и на питане от народните представители Иван Тосев и Невен Пенев.
Министърът на външните работи Станислав Даскалов следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Елка Константинова.
Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на актуални въпроси и питания от народните представители Милко Енчев, Стойчо Шапатов, Маньо Манев, Тодор Тодоров, Мариела Митева, Златимир Орсов, Тошо Пейков, Стоян Райчевски, Недялка Трайкова и Атанас Матеев.
Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси и питания от народните представи¬тели Едвин Сугарев, Елена Поптодорова, Лъчезар Тошев, Тошо Пейков и Борис Александров.
Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Злата-ров.
В заседанието на Народното събрание утре няма да участвуват министър-председателят Любен Беров поради отсъствие от страната, заместник министър-председателят Евгений Матинчев и министърът на правосъдието Петър Корнажев поради годишен отпуск и министрите Стоян Александров и Румен Биков поради служебна заетост.
Програмата е приета вчера. Има нови предложения за дневен
ред.
Предварително ли искате, господин Джеров? Имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Позволявам си преди редовния дневен ред да ви помоля за гласуване на една отделна точка -Законът за изменение и допълнение на Търговския закон.
Както ви е известно един тежък закон, когато минава през пленарната зала на части и след това трябва да бъде прегледан, осмислен и когато се получи нещо, което налага повторно Законода¬телната комисия да помоли за отделен текст, то е било винаги прак¬тика.
В случая, след като работната група е прегледала всички гласувани текстове, тяхната съобразност, тяхната координация, смятаме, че трябва да бъде гласуван текст, който да уреди заварени¬те нерешени производства.
При това положение, уважаеми колеги, ви моля да гласуваме един допълнителен текст, става дума за § 8а, който е последващ от три алинеи.
Първата алинея гласи: "Заварените при влизане в сила на този закон незавършени производства по споразумение по чл.66 от Указ № 56 за стопанската дейност се прекратяват".
Ал.2. "Заварените производства с висящи дела за обявяване на несъстоятелност продължават по реда на този закон, като назначе¬ният ликвидатор изпълнява правомощията на синдик, а при несъстоя¬телност на едноличен търговец се назначава синдик".
Ал .3. "Ако в заварено в ал.2 производство не е започнало разпределение на актива, може да се предложи план по чл.696 от този закон в срок от 2 месеца от влизането на закона в сила. Планът се разглежда по реда на глава четиридесета от този закон".
Текстът е чисто юридически, безспорен е от гледище на нормативните актове.
Моля, господин председател, ако няма възражения или допъл¬нителни становища, да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Веднага ли искате да го поставя?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Допълнителни становища няма. Моля, режим на гласуване. Гласуваме тези корекции в приетия вече закон.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. Господин Джеров е без карта.
От общо гласували 179 народни представители, за 177, против няма, 2 се въздържат.
Приема се, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения за включване в дневния ред по реда на постъпването. Две са предложенията. Те са постъпили едновременно.
Народният представител Кольо Парамов предлага на основание чл.37, ал.З от правилника на 21 юли 1994 г., четвъртък, точка първа от дневния ред на Народното събрание да бъде - Законопроект за ратифициране на Споразуменията за преструктуриране на външния дълг на Република България към чуждестранните банки кредитори № 103.00-81.
Моля, режим на гласуване. Има становища на всички комисии. (Реплика от блока на СДС) Законодателната комисия има становище.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Но то е раздадено днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Днес е раздадено. (Златка Русева иска думата)
Моля, отменете гласуването. Думата има госпожа Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Аз съм напълно съгласна с това предложение, че час по-скоро ние трябва да гледаме този въпрос, но с всичката сериозност, която подобава по отношение на дебати¬те за това споразумение и становището на всички ни и, разбира се, и гласуването накрая. Но ,днес този въпрос се гледа в Зако¬нодателната комисия. Сега, току-що получихме становището на Законодателната комисия, която последна от комисиите гледа този въпрос.
Съгласно Правилника ние < не бихме могли след като полу¬чаваме сега становището на тази комисия, сега да го гледаме. Още повече, че въпросът е много сериозен. А в нашата парламентар¬на група сме го обсъждали. Предполагам, че и другите колеги са го обсъждали в техните парламентарни групи. Но ние обсъждахме становищата на Бюджетната комисия, което имахме и на Икономиче¬ската комисия, но с този въпрос от чисто юридическа гледна точка, който е преценен от Законодателната комисия нито народните пред¬ставители, нито цялата ни парламентарна група е имала възможност да се произнесе.
Моля колегата Парамов да се съобрази и ако трябва да оттегли или да го предложи за утре - има пълната възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Парамов, съгласно
чл.64...
Много Ви моля, няма да Ви дам думата.
Съгласно чл.64 трябва да бъдат дадени 24 часа преди поставянето на този въпрос в дневния ред.
Съгласно решението на Председателския съвет точка 1 за петък трябва да бъде Вашето искане. Така е решено - за утре. (Реплики от залата)
Е, как да го поставя на гласуване, като няма предложение.
Заповядайте, имате думата, господин Парамов.
КОЛЬО ПАРАМОВ (С на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД ""Ера-3"): Господин председателю, аз на такъв компромис съм съгласен при условие, че утре сутринта в 9 часа започнем разглеждането му. Предлагам сега да гласуваме промяна на дневния ред и утре сутринта в 9 часа да започнем разглеждането на този въпрос, тъй като проблема е следният:
законът трябва да влезе в сила до 28 т.м., а от това зависи пък обвързването на допълнителни плащания в размер на около 500 хиляди марки след изтичането на този срок - от 28. И затова настоявам задължително утре да свършим с проблема. Още повече, че в бюджета...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ясно е всичко! Господин Парамов, всичко е ясно.
Моля, режим на гласуване утре точка 1 да бъде предложе¬нието на господин Парамов.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 185, за 172, 3 са против, 10 се въздър¬жат .
Следващото предложение е от група народни представите¬ли от СДС - господин Куцаров, Юруков, Александър Сталийски, Звездалин Кафеджиев... не могат да се прочетат всички имена. Това е предложение от парламентарната група на СДС за промяна в програмата за работа на Народното събрание:
"Уважаеми госпопдин председател, на основание чл.37, ал.З от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме в дневния ред на пленарното заседание на 21 юли т.г. да бъдат включени като т. 1 законопроекти и проекти за решения във връзка с разсекретяване информация от архивите на бившата Държавна сигурност". (Шум и реплики в залата)
Точката е... (Шум в залата) Моля за тишина!
Точката е включена в програмата на Народното събрание. Сега се прави искане да бъде точка 1 в днешното заседание.
Моля, режим на гласуване. И друг път сме гласували тази точка. Нека да я гласуваме още един път.
Не се увеличават гласовете. Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Господин Димитър Куманов няма карта. Тай гласува "за" .
Общо гласували 207 заедно с господин Куманов, за 94, против 60, 53 се въздържат. (Шум и реплики в залата)
Отклонява се предложението за включване в дневния ред. (Шум и реплики в залата)
Преминаваме към точка първа от днешния дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. (Продължение)
Вчера прекъснахме заседанието, за да бъде поканен мини¬стърът на отбраната. Той е в залата днес.
Господин министър, имате думата във връзка с чл.25, доколкото си спомням.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми -господин пред¬седателю, уважаеми дами и господа народни представители. (Шум в залата)
Отлично съзнавам, че това е най-деликатният може би пункт в Закона за въоръжените сили. (Шум и релики в залата) Много ми се иска... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми колеги! Поканили сме министърът! Да го изслушаме! Министърът вече докладва...
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: ... Да се изработи едно решение, което ще бъде независимо от политически пристрастия. Още повече, че когато правехме текстовете на закона и в комисията, когато се обсъждаха, бяхме изправени ред един много деликатен и тежък момент.
Фактически у дома, в България, практика в това отношение няма. От друга страна пък аз лично не виждах никакъв смисъл да се преоткрива колелото, а взаимоотношенията между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб са действително от особена важност във всяко отношение!
Безспорно е, че министърът на отбраната носи цялата политическа отговорност за работата на министерството, особено, когато кабинетът е политически ангажиран, а не е експертен. Същевременно обаче и задачата на началника щаба е да следи,какво? И върху него тегне огромна отговорност.
Сега аз бих искал да ми позволите в рамките на 5-6 мину¬ти да прочета някои нормативни текстове от законите, уреждали тази материя, откакто има българска държава до 9 септември. Те са доста изчистени Още повече, че и в един период от време -от 1919 до 1923 г. в България е имало цивилен министър на отбра¬ната и неговите отношения с Генералния щаб са били строго регла¬ментирани.
В най-първия нормативен акт, той е още от времето на руското военно управление, наречен Привременно положение за българската войска, се подчертава, че изпълнителната власт по военното управление на Княжеството е под високия надзор и ръковод¬ство на княза и принадлежи на военния министър. Значи в онзи най-стар период началникът на Генералния щаб въобще не фигурира във военния закон по никакъв повод.
В първия Закон за устройството на въоръжените сили от 91 г. на миналия век, значи преди сто години, се казва така: "Военното министерство е най-високото военно административно учреждение в Княжеството, орган на военния министър по устройст¬вото и управлението на въоръжените сили, изпълнителната власт изцяло е в ръцете на военния министър, а самото министерство се състои от Генерален щаб, Административен отдел, Канцелария и военно-съдебна част!" Тоест, Генералният щаб по абсолютно нищо не е повече от другите структурни звена на Министерството на отбра¬ната. Това искам да го подчертая. Началникът на Генералния щаб е равен по старшинство на началника на Канцеларията на Военното министерство и е равен по старшинство на началника на Военно-съдебния отдел. Това са трите най-висши длъжности във войската.
Още no-радикално е решението, възприето от българския парламент по време на управлението на БЗНС. Във военния закон от 1921 г., той се казва Закон за устройство на войската и гранич¬ната стража и е приет тук на 26 април 1921 г., министърът на войната притежава особено големи пълномощия не само от цялата изпълнителна власт по управлението на въоръжените сили, по устрой¬ството, но и отговорността за бойната готовност на армията. Тоест, тогава действително началник-щабът е сведен само до техни¬чески помощник. Това е ясната категорична линия на Стамболий¬ски. Министърът на войната съставя и внася за утвърждаване всички закони и правилници за дейността им и разпределя финансовите и военни средства сам. А щабът на армията се занимава с органи¬зационни въпроси: формиране на частите, попълване на личния състав, обучение и възпитание.
Ясно е, че тази позиция на Стамболийски е крайна, но той желае да сведе до минимум влиянието на военните. Тази позиция лично аз не я застъпвам в момента, понеже историята е надживяла едно такова отношение на остра колизия между гражданското ръководство и Генералния щаб. И затова ние сме изправени наистина пред случая да вземем едно решение, каквото в съвременното българ¬ско право не е имало.
По спорния в закона в текст - чл. 25, ал. 1, точка 2, аз трябва да призная пред вас, че не се намесвах по време на разговорите на експертите, на юристите от отбраната и от правната служба на Генералния щаб, понеже не желаех волята ми да се тре¬тира като политическо налагане. Но трябва да кажа пред вас, че в този текст има няколко подводни камъка, които мисля, че с общо желание и политическа воля можем да заобиколим. И ще ви кажа защо.
Генералният щаб в България съществува като институция от 1885 г. Значи той е разработена структура с много фино съдържа¬ние, многократно шлифована, развивана. Той е един перфектно действащ механизъм.
От друга страна, демократичното развитие и създаването на новите граждански структури наложи за кратък срок да бъдат направени нови управления, служби, които са все още във формата на апендикс. Значи организационно, вътрешноструктурно безспорно е, че поделенията на Министерството на отбраната не могат да се сравняват по технологията на работата си с тия на Генералния щаб. Понеже една структура, за да работи перфектно, трябва да минат две, три, четири години, а ние все още сме в процес на търсене на някои най-удачни решения. Това само по себе си дава известен примат на генщабистите, казано в добрия смисъл на думата.
Същевременно по този начин, обаче, Генералният щаб се превръща в един център на власт, който трябва да бъде държан под много строг политически контрол.
Ако се възприеме текстът, който се предлага тук: министъ¬рът да ръководи чрез началника на Генералния щаб, ние даваме правна основа за определен сепаратизъм, който в определен момент може да се окаже опасен.
В армията разделение на властите не може да има. В усло¬вията на субординация да се въвежда принципно разделение на властите е абсолютно невъзможно. Той не издържа и управленски. И аз тука много моля народните представители да не се съобразя¬ват с това кой е министърът на отбраната и кой е началникът на Генералния щаб. Тук става дума за взимане на едно структурно решение с оглед на бъдещето на България. И това е един много важен въпрос.
Затова тази формулировка "ръководи чрез" аз не мога да се съглася с нея. Министърът на отбраната е този, който се явява в парламента, който понася атаките на политическите сили, когото викат тук и го питат за убитите войници, който носи най-голямата отговорност, а фактически няма пълната власт да команд¬ва във всяко отношение.
Тук, разбира се, не може да става и дума министърът на отбраната да се бърка в бойната подготовка, или военно-оперативната дейност на началника на Генералния щаб. Това естествено е невъзможно, Той няма тия познания, те не са му и необходими. Но гражданският и политически контрол би трябвало да бъде гарантиран. И това го казвам, защото вероятно следващият министър ще бъде политически ангажирано лице и той ще прокарва и определена политическа линия. Няма какво да се лъжем.
Във всички държави, и най-демократичните, никак не е случайно това, че министри на отбраните стават или генералните секретари, или подпредседателите на най-силните политически партии. Това е положението в момента и в Австрия, и в Германия, и в Англия. В Щатите въпросът е по-друг. Той обаче за нас не представлява интерес. Понеже там председателят на Комитета на началник-щабовете е чисто техническа фигура без военна и командна власт. А у нас не е така. Ето и това е центърът на спора сега.
И тук, разбира се, е вторият допълнителен въпрос - за преподписването. Тази практика е въведена у нас в началото на 50-те години, 1951 г. от генерал Панчевски, вероятно по съветски образец. Заповедите и решенията на министъра на отбраната да бъдат преподписвани от началника на Генералния щаб, който, така да се каже, да ги въвежда в сила.
В българската военна история такава структура няма дотол¬кова, доколкото министърът на отбраната е подписвал документи, издавани от царя по военното ведомство, то той ги е правил само, за да докаже тяхната верност. Иначе обаче основната отговорност е лежала върху министър-председателя и той я е реализирал чрез министъра на отбраната. И това е положението, съществуващо у нас до 9 септември от 85 г. на миналия век. И мисля, че при сегашното положение на нещата, когато и по Конституцията, и по тоя закон министър-председателят има сериозни отговорности в областта на отбрана и когато той ги делегира на министъра на отбраната, този елемент "ръководи чрез" е абсолютно невъзможен и не издържа на критика.
Затова аз ви предлагам да се преработи този текст, може би, като редакционно предложение, разбира се, точка 1 и 2 да се съберат в една "министърът на отбраната: 1. ръководи Министерство¬то на отбраната и Българската армия", а по-надолу отношенията да бъдат прецизирани. Иначе, пак ви казвам, създава се прецедент за опасен дуализъм. Аз съм присъствал в продължение на две години, когато в едната стая се трупаха преписки, неподписани от началник-щаба, а в другата - преписки, неподписани от министъра на отбрана¬та. И влизах в ролята на куриер между тях, когато бях държавен се¬кретар - да ги сдобрявам, да не се карат и т.н. Аз съжалявам, че тук не е първият министър на отбраната, или пък господин Ста-лийски, те могат да ви разкажат по-интересни неща за сблъсъци, които в голяма степен аз съм се старал да избягвам и не съм допус¬кал и до момента. В отношенията ми не с ген. Петров, с началника на Генералния щаб. Пак ви казвам, това е сериозна мощна структу¬ра на власт, която не бива да излиза извън контрол.
Аз няма да скрия от вас, че между някои военни има силна симпатия към турския модел. Той е единственият модел в света, в който се поставя началникът на Генералния щаб над министъра на отбраната. В Турция началник-щабът е четвърти в държавната йерархия, а министърът на отбраната е осемнадесети подред.
Даже онзи ден на един прием в Анкара си е позволил един помощник-главен аташе, коментирайки с турски колеги да каже: "И за у нас това е по-удачно". Аз с него ще имам по-специален раз¬говор, като се върна от отпуска другата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: То Вие ги назначавате, така че редно е да има разговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Но искам да ви кажа, че такива тенденции за самовглъбяване, за сепаратиране има.
Друг е въпросът, че материята за поддържането на нормални отношения между министъра на отбраната и началник-щаба също е деликатна и е въпрос на такт. Трябва да призная, че досега между мен и ген. Петров конфликти не е имало и това се е дължало само на това, че в много случаи министърът на отбраната е правил компромиси в името на общите идеи, на общото благо и на бъдещето на войската.
Но понеже решаваме и принципиални въпроси за бъдещето на въоръжените сили и поставяме темелите на нова правна уредба и структура, ми се струва, че както се казва, всяка жаба трябва да си знае гьола. И след като министърът на отбраната носи пълната отговорност за всичко, естествено е, че няма никакво основание да се опитва някой да прави от началник-щаба квази-министър на отбраната, като има още четири.
И ако погледнем структурата по времето на господин Джуров, когато началник-щабът беше първи заместник-министър на отбраната, ама тогава имаше още трима първи заместник-министри на отбраната. Общо Българската армия имаше четирима първи заместник-министри на отбраната: началникът на Генералния щаб, началникът на Главното политическо управление и командващият КСВ. И това беше невероятен бюрократичен модел плюс другите четирима заместници. Значи трима първи заместник-министри на отбраната.
Разбира се, никой от заместник-министрите на отбраната не оспорва властта и положението на началника на Генералния щаб, но гражданският контрол в неговия класически вид предполага тяхното поставяне в определен смисъл над него, или наравно с него.
Затова и аз се учудвам поначало, че такъв спор тук се почна, след като при подобно министерство, в МВР, защо тогава не се постави въпросът: министърът на вътрешните работи управ¬лява чрез главния секретар на МВР. Защото главният секретар на МВР е горе-долу по структура това, което е началникът на Генералния щаб. Значи, откъде-накъде министърът на отбраната ще бъде поставен да зависи от някого, а министърът на вътрешните работи не.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Там няма армия.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Как да няма армия? Има две бригади. Имат бригада гранични войски, имат бригада вътрешни войски. А службите? Не е така. (Шум в залата)
После, ако поначало се изхожда от принципа, че министърът на отбраната е склонен да извърши държавен преврат, тук вече разговорът става несериозен. Какво значи има армия, няма армия? Въпросът е кой носи отговорността политически. Министър-предсе¬дателят и избраният от него министър на отбраната. Това са отговорните лица.
Разбира се, парламентът ще гласува и каквото се гласува, това ще влезе в текстовете, но аз специално не го възприемам.
И за ла приключа, да не ви губя повече времето, много бих искал да се обявят по този начин и да се създаде нова точка 2, която да прецизира точно функциите на началника на Генералния щаб като ръководител на бойната и оперативна подготовка на вой¬ската. Но при всяко положение думата "чрез" да отпадне. По този въпрос аз повече не желая да взимам становище. И, разбира се, много важна е точка 7, за формиране на кадровата политика в системата на Министерство на отбраната. Тук вече компромис не може да има. И ако някой от господата от БСП днес ми направи бележка, че въпреки моя заповед двама доценти са били уволнени, ето това е последицата от такъв вид текстове. Министърът на отбраната казва ясно и в парламента, и по телевизията, че хабили¬тираните лица няма да бъдат уволнявани, а някой си там чиновник, някой си там не знам си какъв уволнява двама доценти. Аз помолих до края на работното време да ги намерят кои са и съответно да бъдат наказани. След като аз четири пъти говоря по този въпрос и всички ти казват: "Тъй вярно, господин министър. Тъй вярно, господин министър!", заповедта на министъра не се изпълнява. Доценти се уволняват или се предлагат за уволнение при наличието на пълен консенсус на политическите сили, тук нямаше никакъв спор, нито вляво, нито вдясно, и ако аз не го бях разбрал днес, щяха да ги "гръмнат" хората, без да се разбере това нещо. Идват тук да се оплакват и пр.
Именно за да се избегне тази работа, кадровата политика е политика в пълния смисъл на тази дума, в това отношение мисля, че правата на министъра трябва да бъдат абсолютно гарантирани. Затова ви предлагам направо в точка 7 думите "чрез началник щаба" да отпаднат въобще. Още повече, че вече има прецизно раз¬работен правилник за преминаване кариерата на офицера и той не е разписан от мен и от началник щаба, защото не е приет зако¬нът. Един съвършен нормативен акт, подработен много внимателно, който фактически гарантира кариерата на българския офицер и не е необходимо в закона да се слага такъв текст, тъй като този подзаконов нормативен акт урежда проблема на придвижване на офице¬рите от лейтенант до генерал. И въпросът фактически е решен. Но в тази формулировка се поставя възможност именно за създаване на такива гафове и спирки на министъра на отбраната.
И последният въпрос, по който имаше спор", и по който говорих в Законодателната комисия, беше за военните аташета.
Съвсем естествено е, че те се предлагат от началника на Генералния щаб, но аз настоявах да се включи думата "кон¬курс". В Европа няма такава практика, но поради стеклата се българска традиция в последните 50 години във военната дипломация да отиват една категория хора, проведените от нас досега два конкурса за военни аташета показаха, че в армията има и други интелигентни мъже, които могат да изпълняват функцията на диплома¬ция.
И затова бих си позволил да настоя отново думата "конкурс" при подбора на аташетата в чужбина да бъде включена, както и тяхното методическо ръководство от министъра на отбраната. Затова защото при променената обстановка, особено в Западна Европа, аташетата имат военнополитически функции в двустранните военни отношения дипломатически и е абсолютно необходимо министърът на отбраната да знае какво вършат те, както и по отношение на тяхното методическо ръководство. Друг е въпросът за техните отношения с ... Това не го коментирам тук и то не представ-
лява интерес. И тук мисля също, че компромис не може да се направи.
Остава неясен един друг проблем. Какво би станало при избухването на остър конфликт между министъра и началника на Генералния щаб. Това е напълно възможно като теоретична ситуация. Кой ще реши спора? Няма да може господин Сталийски. Очевидно в това отношение трябва да бъде включен и министър-председателят. Защото основната отговорност е негова и в това отношение тук има предложения за текст. Пак казвам, напълно е възможно, по определени въпроси да се стигне до остро сблъскване. И тогава трябва да се избегне елементът на взаимно блокиране, на който аз съм бил свидетел и който е нецелесъобразно да бъде допускан отново.
Така че, пак повтарям, уважаеми господа народни предста¬вители, бих ви помолил чл. 25, ал. 1 и 2 или да се слеят в една, или в точка 2 да се прецизират само задълженията на началника на Генералния щаб, като думата "ръководи" и думата "чрез" да отпаднат.
И за кадровата политика, след думата "Министерство на отбраната чрез Генералния щаб" да отпаднат въобще, тъй като правилникът решава тези въпроси.
А вече по отношенине на аташетата, да влезне думата "конкурс" и да бъде накрая "под методическото ръководство на министъра на отбраната". Ако това стане, аз смятам, че граждан¬ският контрол ще бъде гарантиран в много висока степен.
Искам отново да подчертая, аз не подозирам по никакъв повод началник-щаба в някакви намерения неконституционни и т.н., но гаранцията за демокрацията е парламентът и избраното от него правителство. Военните са техническата функция на полити¬ците. Това трябва да се разбере веднъж завинаги окончателно. Иначе ми се струва, че непрекъснато ще се стига до спорове, които са излишни, а понякога се и политизират.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тези предложения на министъра, ако не са включени във Вашите предложения, господин Йончев, някой народен представител трябва да ги направи при обсъждането.
Има думата господин Петър Марков по процедурен въпрос.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Предлагам да бъде отло¬жено обсъждането на чл. 25 до чл. 30. Това обсъждане да бъде проведено паралелно с обсъждането на чл. 62, 63 и 64 на раздел трети - "Ръководство на българската армия". Има органическа връзка между поставения в чл. 25, ал. 1 въпрос и въпросите, които се обсъждат във въпросните членове. Те не са раздадени на народното представителство и ние нямаме окончателна оценка за това какво се предлага по тези въпроси. Ето защо моля да бъде гласувано разглеждането на чл. 25 до чл. 30 с оглед на целесъобразното разглеждане на този въпрос във връзка с раздел трети - "Ръковод¬ство на българската армия".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Противно становище има ли? Господин Дърмов, имате думата.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз се надявам, че военният министър разбра какво направиха неговите приятели от Демократическата партия. Аз се радвам, че нашата парламен¬тарна група имаше възможност да чуе становището на министъра на отбраната.
Въпросът за общото ръководство на армията, залегнало е чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за въоръжените сили, е ключов въпрос, пряко свързан с гражданския мир и вътрешната стабилност на страната. Ето защо е особено важно дали политическо лице, какъвто е министърът на отбраната, пряко ще командва армията, или това ще става чрез непартиен държавен служител, какъвто е началникът на Генералния щаб. (Шум в блока на СДС) Явно е едно, че всички опити нещата да се сведат до декомунизация или рекомунизация са всъщност прикритие на желания и опити за репо-литизация на армията. Опити да се срине политическият неутралитет на армията, да се внесе разцепление и противопоставяне вътре в армията. Тя да бъде включена в процесите на политическите борби, на базата на политическо послушание. Това е особено опасно за сигурността и спокойствието на държавата. Не трябва да се забравя, че конфликтът в бивша Югославия започна именно от поли¬тическото противопоставяне на видовете въоръжени сили. Когато работехме по закона, ние видяхме, че имаше и подобна идея.
Ние постигнахме много, когато българската армия прие и осъществи принципа на деполитизация на армията, когато спази политическия неутралитет и не допусна която и да е политическа сила или институция да я използва за натиск срещу други политичес¬ки сили или институции.
Затова, ако сега се възприеме принципът общото ръководство на армията да се осъществява непосредствено от политическо лице, а господин министърът подчерта, че следващият министър ще бъде именно политическо лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дърмов, направено е процедурно предложение за отлагане. Това са били неговите аргументи защо не трябва да се отлага разискването.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Опасно отстъпление от принципа на поли¬тически неутралитет на армията като цяло, която да гарантира вътрешната стабилност.
Нещо повече, в случай на служебно правителство в много отношения е почти еквивалентен с военно положение и дори по-благоприятен за политически авантюри с армията. В едно такова служебно правителство, което подготвя избори за парламент и в която политическото лице пряко командва армията, може да си представим какво би станало. Как може да се гарантира, че армия¬та не би била тласната да подкрепи политическа сила, която допада на министъра или на този, който го е назначил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дърмов, Вие правите изказване. Аз ще Ви дам думата за изказване. (Шум и реплики)
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ние имаме доста¬тъчен пример с някои национални медии като телевизията, радиото и остава това да се допусне и в армията. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дърмов...
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Ще ме оставите ли да се доизкажа? (Ре¬плики в блока на СДС: "Не, не!")
Именно това са аргументите, за да се обмили какво ще правим, господа. Ето защо е твърде важно ние да помислим какъв Закон за армията ще приемем. И в тази връзка може би господин проф.Марков има основание и ние ще го подкрепим днес да не об¬съждаме спорната точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Който е против предложението на господин Петър Марков, може да вземе отношение.
Господин Савов, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми колеги! Преди да пристъпим към гласуването на предложението на господин Марков, аз бих искал все пак да изразя едно стано¬вище, че въобще не би трябвало да се поставят на гласуване тек¬стове, които са противоконституционни. Аз ще ви прочета член 105:
"(1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътреш¬ната и външна политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
(2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили".
Аз смятам, че този текст на Конституцията е много ясен. Ако беше казано, че Министерският съвет, или с други думи мини¬стърът, който е член на Министерския съвет, трябва да минават през посредничеството на някаква институция, то щеше да бъде записано в Конституцията. Но в Конституцията много ясно е казано кой отговаря за Въоръжените сили, кой отговаря за обществения ред.
Ами в такъв случай действително, както мисля, че загатна министърът на отбраната, във всичките министерства ще може да се създадат едни дублиращи институции, които въобще да направят така, че държавата да не се управлява от Министерския съвет, Министерският съвет да няма никаква отговорност. И това се отнася и за Министерството на вътрешните работи, и за Министерството на земеделието, ако щете, и за каквото и да било. Защо само във войската ще имаме генерален щаб, който ще бъде една втора институция, който ще може да нагала своите решения, а в други министерства да няма?!
Аз мога да ви кажа, че такива примери могат да се дадат и от историята на България и на други страни и те не са от най-добрите .
Тъй че на мен ми се струва, че след като имаме един изричен, ясен текст на Конституцията, въобще не би трябвало такива закона или такива членове от закона да бъдат гласувани. По-ясен от този член 105 не може да бъде. Защото утре, ако начал¬никът на Генералния щаб (не говоря за сегашния, ние правим закони в края на краищата с оглед поне на 10-15 години) взима някакви решения, които не може да поеме Министерският съвет, ние ще бъдем изправени пред действително невероятно конституционно и законово объркване.
Така че аз мисля, че въобще не трябва да се поставя този въпрос. Въобще не може да бъде поставен така в закона. И аз се чудя, че Комисията по отбраната и Законодателната комисия и т.н. са прескочили този много важен въпрос.
Няма закон, не може да гласуваме закон или текст от закон, който да се противопоставя на Конституцията. По това трябва да бъдем наясно.
Много често тук се поставят някои текстове, когато се прави забележка, че този текст е антиконституционен, не се е обръщало внимание. Тъй че аз сега Ви обръщам внимание, господин председателю: погледнете на въпроса действително сериоз¬но, текстът е антиконституционен!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тогава Конституционният съд, господин Савов, ще остане без работа.
Направено е процедурно предложение, много ви моля! Поста¬вя се веднага на гласуване. Нека да гласуваме!
По тая процедура? Имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Аз искам да конкретизирам така направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, това е неговото предложе¬ние! Вие не можете да конкретизирате неговото предложение! Той предлага от чл.25 до 30 да бъдат отложени.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Така. Но от чл.25 до 30, ако отложим и ако продължим веднага със следващата глава, ще видите, че в следващата глава има текстове също от естество, което има отношение към отложените текстове.
Затова аз предлагам да не се започне със следващата глава, а с глава, която няма абсолютно никакво отношение по проблема. Това е поне през една глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Коя глава искате да се отложи
сега?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: И следващата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре. Първо ще гласуваме за предложението на г-н Петър Марков. Моля, режим на гласуване! Гласуваме за предложението на г-н Петър Марков да бъдат отложени разискванията от чл.25 до чл.ЗО включително.
От общо гласували 189, с г-н Луджев, който няма карта, 190, за 178, против 8, 4 се въздържат.
Следващото предложение, което ще гласуваме, е на г-н Владислав Даскалов. Госодин Даскалов, конкретизирайте Вашето предложение!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Ще моля да започнем с глава
пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това какво означава? От кой член до кой член да отлагаме сега?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Предложението ми е да разширим отлага¬нето до чл.43, включително и да започнем с чл.44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Друго предложение - от чл.31 до чл.43 да се отложи разискването.
Моля, режим на гласуване. Това е предложението на господин Владислав Даскалов.
От общо гласували 187 народни представители, за предложе¬нието на господин Даскалов 80, против 65, 42 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
Господин Йончев, продължаваме от чл.31.
Ще има ли работа за министрите, другите представители в тази глава?
Член 31.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Раздел шести - "Върховно главно командване".
Чл.31 /1/ "Върховното главно командване подпомага върхов¬ния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили".
"/2/ Върховното главно командване се състои от председателя на Министерския съвет, министъра на отбраната, мини¬стъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, началника на Генералния щаб и от други лица, определени от върховния главно¬командващ".
По чл.31 има предложение на господин Йордан Ганев да отпаднат думите: "министъра на външните работи" - да не е член на Върховното главно командване.
Има предложение на господин Васил Михайлов след думите: "министъра на външните работи" да се добавят думите: "министъра на транспорта, председателя на Комитета по пощите и далекосъобще¬нията и министъра на народното здраве". (Реплики от блока на СДС)
Чета предложенията, господа.
Господин Ставров, имате ли по този член предложение? НИНО СТАВРОВ (от място): Нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли някое предложение, което е пропуснато да бъде съобщено в залата?
Ще вземете ли отношение тези, които са направили предложе¬ния по предложенията?
Господин Йордан Ганев има думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Трябва да ви кажа, че аз бях доста много изненадан, когато видях, че министърът на външните работи трябва да бъде в едно военно-техническо учреждение или организация, или структура, или както искате.
Разбирам министърът на вътрешните работи, защото под негово командване има войски. Той трябва да бъде там. Но мини¬стърът на външните работи, той има съвсем друга работа. Неговата работа няма нищо общо с военното дело и затова за мен е необяснимо.
Ако тези, които смятат, че той трябва да присъства в този орган и съумеят да ме убедят с аргументи, може би ще си променя становището, но сега засега седя твърдо на становището, че мини¬стърът на външните работи няма какво да прави в този...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Емил Филипов иска думата.
Господин Филипов, имате думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е свързано с преструкту¬риране на този раздел шести - корекция в ал.З, тъй като според мен тя е основната, която определя какво е това Върховно главно командване.
Предлагам нова редакция на ал.З, която да стане ал.1.
"Върховното главно командване се формира с въвеждане на военно положение, обявяване на война или с фактическо започване на военните действия, с което се преустановява дейността на Консул¬тативния съвет по национална сигурност".
Господин Йончев, заповядайте текстът, ако трябва да го четете отново.
Това да стане ал.1, тъй като започваме веднага с текста, който определя какво е Върховно главно командване. Ал.2 да стане ал.1. И ал.1 да стане ал.З.
Струва ми се, че така е по-логично подредена цялата глава на раздел шести.
Благодаря ви.
Аз информирах господин Йончев по този въпрос и по принцип имам неговото съгласие, тъй като така логиката на раздела е по-добра.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други за изказвания има ли -по предложенията и по текста, който се предлага от комисията? - Няма.
Господин Йончев, вземете отношение по предложенията, които ще бъдат подложени на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми господин председателст-вуващ, колеги! Аз говорих с господин Филипов и всъщност това е текстът, който тук е записан в предложенията, като предложение на комисията, но неговата редакция е още по-прецизна, но е в същата посока и аз се присъединявам към тази редакция и предложе¬ната от него номерация.
Що се отнася за аргумента, за който стана дума - Върховното главно командване не бих го разглеждал като чисто технически орган за военно управление. А това е на върха на цялата страна, превърната във военен лагер по време на война и извънредно положе¬ние органът, който осъществява целия ръководен процес.
В този орган висшата, крайната цел е съхраняването на териториалната цялост, суверенитета, независимостта на страната, минимизиране на жертвите, на загубите и най-далечната цел би трябвало да бъде, крайната - сключване на изгоден мир, преустановя¬ване на военните действия, защитаване на интересите.
Не мога да си представя такова силно външнополитическо действие без ръководителя на това ведомство.
Той, с неговите органи и в мирно време е следял процесите, предупреждавал е или пък съответно е правил анализите. В самия ход на военните действия той също има своето становище и това е компетентният човек в изпълнителната власт, или той олицетворява тези компетентни хора, които трябва да си кажат мнението по въпроса за удобството, удачния момент за сключване на мир, за преустановя¬ване на действията и т.н.
Мисля, че без такъв представител във Върховното главно командване ще има известна външна слепота. Само разузнаванията ще дават данни, но те ще бъдат на по-ниско ниво, а онзи, който политически ги осмисля, няма да може да кореспондира с главно¬командващия, който е президентът. Може би ще му се наложи да го вика допълнително, но тази функция не трябва да я оставяме на случайността.
Това е моят аргумент, ако го приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Йордан Ганев, поддържа¬те ли Вашето предложение?
ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Поддържам, да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: При това положение, поддържате.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Уважаеми колеги, аргументите на госпо¬дин Йончев не ме убедиха.
Ако е въпросът само за някаква политическа връзка, мини¬стър-председателят е член на този комитет. Той отговаря и той ръководи политиката на страната. Значи той може съвсем спокойно да взима отношение по всички тези въпроси, за които стана дума и чрез него с външния министър.
Все пак, нека да не забравяме, че се касае за един техни¬чески орган. Министър-председателят трябва да присъствува там, защото той е върховният ръководител на политиката. Това е ясно.
А пък що се отнася за това разширено тълкуване, ами дайте тогава и министърът на транспорта да го сложим. И той командва войски. Защо той да не бъде вътре тогава?
Нека при това положение, доста много ще се разшири кръгът на тези министри, които биха имали право да участвуват вътре. Или ще трябва да ги включим всичките, или ще трябва да оставим само на техническите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще има едно излишно гласуване само. Друго няма да има.
Видьо Видев вдига ръка.
Господин Видев, да не са нови предложения, с които не са се произнесли другите комисии?
ВИДЬО ВИДЕВ (встрани от микрофоните): Предложението ми е процедурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А, процедурно.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Моето процедурно предложение е да се отложи гласуването на конк¬ретната глава. Само с едно изречение ще ви кажа какво имам пред¬вид. Според мен основният недостатък на така предложения текст е, че не са избистрени самите функции на това върховно командване. Може би ще реагирате, че на военните, така да се каже, всичко им е ясно. Обаче законът се прави, за да се слагат някакви поне рамки законови. Аз не виждам никъде законови рамки в този текст на функционирането на Върховното главно командване.
Няма да се впускам в подробности и да всявам някакви страхове, възможности за злоупотреба и т.н., но според мен това е най-големият недостатък и трябва още веднъж да се огледа по-добре този текст. И само една дума още в подкрепа на това. Недо¬пустимо е в един закон да съществуват някакви текстове, като примерно "и други лица", без да е указан елементарният принцип, елементарните критерии за какви други лица става въпрос и на какви условия трябва да отговарят според нуждите на функционира¬нето на Върховното главно командване.
Ето защо ви моля да отложим цялата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Цялата глава - не. Това вече се отхвърли. Ако искате само чл. 31, можем повторно да гласуваме.
ВИДЬО ВИДЕВ: Може би така е по-правилно. Съгласен съм със забележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за противно становище господин Йончев. Говорим само за чл. 31, понеже за главата не се съгласиха.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Искам да изразя противоположно становище, наречено тук противно. Ние вече приехме преди два члена като втора алинея какви дейности извършва или е задължен президентът да извършва по време на война или военно положение. Всички тези дейности автоматично стават основните функции и на неговия орган, който го подпомага в управлението, т.е. на Върховното главно командване. Тъй като Върховното главно командва¬не не е самостоятелен субект, а е помощен орган, който се изгражда към президента за да се осъществят неговите функции, не е редно то да се отделя като самостоятелен субект и да му се описват функциите. Те са функциите на президента по време на война и военно положение, В този смисъл те са изчерпателно посочени доколкото този закон ги урежда и в този смисъл законово те са уредени и ние вече сме го гласували.
Така че, господин Видев, моят аргумент е, че ние няма какво да уредим допълнително освен вече гласуваното във втора алинея два члена преди това, което направихме вчера. Там е решен този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: моля, режим на гласуване. Гла¬суваме предложението на господин Видьо Видев за отлагане на гласуването по чл. 31.
От общо гласували 166 за 98, против 94, въздържали се
14.
Отклонява се предложението на господин Видьо Видев.
Господин Йончев, продължаваме с предложенията по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващото предложение е на господин Йордан Ганев да отпаднат думите в ал. 2 "министъра на външните работи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласу¬ваме предложението на господин Йордан Ганев.
От общо гласували 161 за 17, против 90, въздържали се
54.
Отклонява се предложението на господин Йордан Ганев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващото предложение е на господин Михайлов. То е без мотиви и тук не беше отстоявано -след думите "министъра на външните работи" в ал. 2 да се добави "министърът на транспорта, председателят на Комитета по пощите и далекосъобщенията и министъра на народното здраве".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласу¬ваме това предложение.
От общо гласували 162 народни представители за 15, против 115, въздържали се 32.
Отхвърля се предложението.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващото предложение е префор¬мулираната от господин Филипов алинея трета, която да бъде алинея първа. Той предлага:
"Чл. 31, ал. 1. Върховното главно командване се формира с въвеждане на военно положение, обявяване на война или с факти¬ческо започване на военните действия, с което се преустановява дейността на Консултативния съвет по национална сигурност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): С изключение на финала на изречението съм съгласен с текста, тъй като, господин Филипов, това от законодателна гледна точка не е перфектен текст и тази раразпоредба, последната, би могла да мине към заключителните и преходни разпоредби на закона - "с което се преустановява дейността на Консултативния съвет по националната сигурност". Тук не е мястото на тази разпоредба. Точката трябва да се постави след "военни действия", а това нещо ще трябва да го регламенти¬раме в преходните разпоредби - че с влизане в сила на настоящия закон дейността на Консултативния съвет по националната сигурност се преустановява. (Възражения в БСП и коалиция) Пардон не с влизането в сила, а с формирането на... А, да, прав сте. Но така или иначе този израз "с което се преустановява" не е подходящ за законова норма.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): И се преустановява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме с тази поправка, която направи господин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "и се преустановява".
Прочитам текста: "Чл. 31, ал. 1. Върховното главно командване се формира с въвеждане на военно положение, обявяване на война или с факти¬ческо започване на военните действия и се преустановява дейността на Консултативния съвет по национална сигурност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласу¬ваме текста.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Господин председател, може ли да не прекратявате гласуването, защото има много разумно предложение. Да не утежняваме процедурата, това наистина е важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, отменете гласуването. Сега се сещат за допълнително изменение.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз се извинявам, но господин Слатински беше много точен. Този въпрос вече беше обсъждан. С попадането във военно положение или война ние не разпускаме Консултативния съвет. Щом се сключи мир и изчезне това положе¬ние, той пак продължава да работи. Следователно преустановява се дейността. Само тази дума да добавим и да стане: "и дейността на Консултативния съвет се преустановява".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Само че в зависимост от изхода на войната се сменя министърът на отбраната, на вътрешните работи, президентът и се започва с нов състав.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Ето го текстът: '" Върховното главно командване се формира с въвеждане на военно положение, обявяване на война или с фактическо започване на военните дейст¬вия и дейността на Консултативния съвет по национална сигурност се преустановява".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли нещо за допълнение? Господин Велко Вълканов иска да каже нещо. Отказва се.
Подлагам на гласуване. Гласуваме текста с последната ре¬дакция, която прочете господин Димитър Йончев.
От общо гласували 148 народни представители, за послед¬ната редакция на текста 148, против и въздържали се няма.
Приема се текстът в този вид.
Следващия текст, господин Йончев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Алинея 2. Върховното главно командване се състои от министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, началника на генералния щаб и други лица, определени от върховния главнокомандващ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А по ал. 3 има ли промени?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: По ал. 3 няма промени. Текстът е: "Върховното главно командване подпомага върховния главно¬командващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Куманов го няма. Трябва да подложим предложението му на гласуване.
Давам 15 минути почивка за уточняване на текста. С един текст се занимаваме половин час. (Звъни)

(След почивката)
16 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Продължаваме заседанието. Господин Йончев, докладвайте предложението. Остана да гласуваме ал. 2 и 3.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Прекъснахме гласуването във връзка с едно предложение, което колегите откриха в текста на Димитър Куманов. Както вчера обясних, господин Куманов предлага текстове, които са блокови. Целият член той го преписва отново, като тук-таме включва по нещо, но всъщност хипотезата на члена е пак там. И се налага да се правят анализи, да се види какво има вътре и какво няма.
Господин Даскалов откри в текста на господин Куманов два елемента, които са следните, че във Върховното командване трябва да влязат главният инспектор на въоръжените сили и команд¬ващият видове въоръжени сили. Ние инспекторат във войската нямаме, така че тук няма какво да гласуваме. Но може да се приеме като предложение само "командващите видове въоръжени сили".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това към коя алинея е?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Това е към втора алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласу¬ваме за добавката към ал. 2, предложена от Димитър Куманов: "командващите видове въоръжени сили".
От общо гласували 135 народни представители, за 33, против 66, 36 се въздържат. Отклонява се това предложение.
Гласуваме текста на комисията по ал. 2 и 3.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Алинея 2. Върховното главно командване се състои от министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, началника на Генералния щаб и други лица, определени от върховния главнокомандващ.
Алинея 3. Върховното главно командване подпомага върхов¬ния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме двата текста - ал. 2 и 3 на чл. 31.
От общо гласували 141 народни представители, за 136, против 5, въздържали се няма. Приемат се ал. 2 и 3. Господин Дърмов, имате думата.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, понеже другите текстове са блокови и касаят комплексна материя, правя процедурно предложение гласуването да се осъществи по глави и раздели и моля да бъде поставено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Даскалов, имате думата. Стига да е възможно, господин Дърмов, да няма предложения.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Аз адмирирам непосилните усилия на колегата Дърмов това нещо да стане, но това е противоречие на правилника, колега Дърмов, и това много добре го знаете. Даже и когато се касае за редакционна промяна, тя може да стане само тогава, когато текст по текст, точка по точка, алинея по алинея се подлага на гласуване. Защо трябва да се мъчим да правим нещо, което противоречи на правилника?
Позволявам си да направя друго процедурно предложение, макар че не сме стигнали до чл. 33. Член 33 от предлагания закон е във връзка с отложените за разисквания чл. 25 и след чл. 60, поради което ще моля, преди да го поставите на гласуване, и този текст да бъде отложено неговото гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трябва да ме подсетите, господин Даскалов.
Господин Йончев, продължаваме. Трябва ли да го гласувам това нещо? Господин Йончев, възможно ли е да се гласува по раздели и по глави, като има много предложения? Нека той да каже най-добре.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колкото по напредваме в закона, толкова по-малко са предложенията, но аз предлагам, ако ще гласу¬ваме по глави всички предложения пак да се съобщават и където има разлика да се гласува. Но където няма, това би ни облекчило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Нино Ставров има думата.
НИНО СТАВРОВ (СДС): Да вземем чл. 37, т. 1, да кажем, бих гласувал за нея, но за т. 2 няма да гласувам. Как може изобщо да се гласува блоково? Как? (Шум и реплики от залата) Както искате. Е, тогава... (Шум и реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има желание за работа, господин Дърмов, виждаш има желание за работа, ще върви по-бързо.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, потъпкваме правилника. Тук се правят невъзможни предложения само и само за да се протака закона и да остане септември месец, защото една група люспи искат да гласуваме този закон септември другата година. (Шум и реплики в залата)
И затова аз имам конкретно предложение и моля да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Член 68. "Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по разде, или текст по текст." Или текст по текст.
С това спестяваме само гласуването, господин Дърмов, нищо друго не спестяваме.
Това, според Вас, трябва ли да се подложи на гласуване от залата?
Госпожа Михайлова, имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че въобще не е нужно да дискутираме този въпрос. Въобще той не седи пред нас като проблем, защото този законо¬проект Народното събрание е приело и работи текст по текст. Сега тук че на един народен представител му се ще по друг начин да се работи, ами просто така почна закона, работи се текст по текст и аз не виждам нищо лошо да се продължи. Не нищо лошо, ами нормалното е, защото така сме почнали и виждате, че предложе¬нията, които се правят, в голямата си част са неща, за които и вие не възразявате. Има пропуски чисто редакционни, има някои неща, които не са били много добре изпипани. По-добре е да го направим, отколкото да стане един закон, който да е нескопосан и да създаде проблеми.
Ето погледнете тук най-елементарното от "мирно" - "на военно време", а трябва да стане "във военно време". Ако върви по глави това просто ще се изпусне, а това е най-малкото нещо, което може да бъде проблем, но така или иначе като върви по текст всеки си прочита текста и може да реагира адекватно.
Но аз смятам, че въобще не подлежи на гласуване това предложение, защото законът си върви текст по текст. Почнат е и се работи по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Савов, председател на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважа¬еми колеги. Аз искам да направя едно творческо предложение, което предполагам, че ще се приеме поне от господин Лърмов. Може, би да поправим правилника и да казваме, че приемаме закон по закон. И това ще бъде чудесно именно за мисленето на господин Дърмов, което стои още пет години назад - тогава, когато парла¬ментът се събираше за три дни и 40-50 закона ги прекарваше. В това аз смятам, че всички ще бъдем подкрепени, а ние си караме кефа и отнемаме тук по толкова време. (Шум и реплики в залата) Точно така, господин комунисте Дърмов! Точно така! (Шум и реплики в залата)
Какво казахте?!
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Благодаря!
СТЕФАН САВОВ: Да! Защото Вашето мислене не се е променило от времето на Тодор Живков. Това е! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Йончев, да докладваме следващият член.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Глава четвърта: "Участие на други органи и организации в отбраната на Република България":
"Чл. 32(1) Държавните органи и органите на местната администрация и местното самоуправление разработват военновре¬менен план и план за привеждане от мирно във военно положение.
(2) Плановете по предходната алинея се утвърждават по ред, определен от Министерския съвет."
По този член не са постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласу¬ваме текста на чл. 32. По него няма постъпили предложения.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 155, за текста 151, против няма, 4 се въздържат.
Моля, следващият текст. Има предложение по чл. 33. Моля, прочетете текста, а след това предложението на господин Владис¬лав Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Аз оттеглям предложе¬нието,
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви.
"Чл . 33. Ръководителите на министерствата и ведомствата, в които се изграждат формирования, включени в състава на въоръ¬жените сили, съгласуват с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб подготовката и поддържането им в необходимата степен на готовност."
Тук е постъпило едно предложение от господин Куманов и народни представители: "Ръководителите на министерства и ведом¬ства, при които са изградени военизирани части и формирования, включени в състава на въоръжените сили, съгласувано с министъра на отбраната, ги поддържат в готовност и осигуряват цялостната им финансова и материална обезпеченост".
Съобщавам ви го за пълнота на доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласу¬ваме предложението на Димитър Куманов. Беше ви прочетено предложе¬нието.
Моля, господин Йончев - на трибуната! Иначе много се разсейвате и давате обяснения на всекиго...
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 142, за предложението на Димитър Кума¬нов - 38, 79 против, 25 се въздържат.
Други предложения има ли? - Няма.
Гласуваме за текста на чл. 33. Моля, режим на гласуване по текста, предложен от Законодателната комисия и Комисията по национална сигурност.
Прекратете гласуването! Обявете резултата!
От общо гласували 150, за 136,1 против, 13 се въздържат.
Моля, следващият член.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Член 34. Министърът на вътреш¬ните работи, съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб:
1. Внася в Министерския съвет планове за организацион¬ното изграждане, подготовката и мобилизационното развръщане на Граничните войски и Вътрешните войски, националните и терито¬риалните служби на министерството.
2. Поддържа в състояние на бойна и мобилизационна готов¬ност националните и териториалните служби на Министерството на вътрешните работи.
3. Разработва структурата и щатовете на Граничните войски, Вътрешните войски."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения по текста?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Има предложение на господин Димитър Куманов за нова редакция на точка 2: "Ръководи Вътреш¬ните войски и Граничните войски, националните, централните и териториалните служби на Министерството на вътрешните работи и ги поддържа в състояние на бойна и мобилизационна готовност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гла¬суваме за предложението...
Прощавайте. Отменете гласуването.
Господин Владислав Даскалов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председа¬телю, уважаеми колеги. Ако възприемем другата логика, а не пред¬ложената в чл. 25 от настоящия законопроект, то тогава тази нова логика би била в противоречие с чл. 34 и следващият чл. 35 поради простата причина, че ако в чл. 25 приемем, че министъ¬рът на отбраната не чрез началника на Генералния щаб ръководи, то тогава в настоящия текст министърът на вътрешните работи би трябвало да съгласува своята дейност по въпросите на чл. 34 само с министъра на отбраната, поради което... (Шум в залата). Ако се възприеме другата логика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това не е възприето още!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Не е възприето. И понеже не е въз¬прието и не знаем какво ще се възприеме, предлагам чл. 34 и 35, както и разискванията по тях, също да бъдат отложени. (Реп¬лики от залата)
И член 36 е със същата тематика. (Реплики от залата)
Казах аз да се отложи разглеждането на цялата глава,
но. . .
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Йончев, имате думата.
Сега се иска частично отлагане, разбирате ли?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Искам да изразя противното становище, защото не сме в хипотезата на чл. 25, дори и да приемем "чрез началника на Генералния щаб". Там изцяло става дума за ръководството на българската армия, а тук става дума за осигуряване на отбраната, мобилизационните планове и планирането на страната, която се готви за война.
Това планиране, плановете за мобилизационна бойна готов¬ност изцяло се изготвят от квалифицирания състав на Генералния щаб и неговите подчинени органи. Не е възможно министърът в качеството му, което ние го определихме като цивилно лице, да е компетентен по чисто специфичен въпрос. Тук не става дума вече за пълномощен министър на отбраната, Генерален щаб. Тук става дума за осигуряване мобилизационно на страната. Ние имаме интерес като страна да привлечем там квалифицираното си участие. Това е друга хипотеза.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Аз съм абсолютно съгласен с колегата Йончев досежно технологията на вземането на решението, но тук, при регламентацията на взаимоотношенията между министрите, точката трябва да стигне само дотам, затова защото ако приемем, че едино¬началието свършва само с министъра на отбраната, а не чрез начал¬ника на Генералния щаб - тогава по тези въпроси отговорен трябва да бъде министърът на отбраната, а как той ще стигне до едно компетентно разработване на проблематиката, е негов проблем. Тогава той много естествено ще работи с началника на Генералния щаб, но в закона тук, ако приемем в чл. 25 тази йерархия, едно¬личната йерархия на министъра на отбраната, то тогава тук явно би следвало да следваме същата логика. Това е моята мисъл. И затова е моето предложение да се отложи гласуването на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Караджов има думата.
Ще поставя на гласуване това предложение.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. Мисля, че се съдържаше в предложението на Куманов, но ако то не се приеме, просто искам да отбележа, че в точка 1 на чл. 34 - според мен, това е пропуск, като избро¬ява "на Граничните войски, Вътрешни войски, националните", да се добави и "централните и териториални служби". Тоест, "централ¬ните" са пропуснати. Имам предвид централните служби на МВР, а това го имашме - подчертавам - в предложението на Куманов, както го чух, но то доста променя текста, а тук само се добавя думата "централни", след "национални".
Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие нали сте член на комисията? Защо не сте го предложили в комисията това?
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Владислав Даскалов за отлагане на разискванията по чл. 34, чл. 35 и чл. 36. Дотук ли, господин Даскалов?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): И чл. 37 да отложим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 164, за отлагане на разискванията 57, 91 са против, 16 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Гласуваме предложението...
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Гласуваме предложението на господин Куманов в оная част, в която беше преповторено от госпо¬дин Караджов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Чухте всички предложението. Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Куманов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз ще го прочета, все пак:
"2. Поддържа в състояние на бойна мобилизационна готовност националните, териториалните и централните служби на Министерството на вътрешните работи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Как да се гласува? Имате ли становище? Приема ли се това предложение?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Да, смятам го за целесъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Целесъобразно е да се приеме това предложение. Моля, режим на гласуване.
Дайте ориентация на залата, господин Йончев, като специалист. Вие сте докладчик.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 145, за 136, 1 против, 8 се въздържат.
Приема се това предложение.
Господин Йончев, много Ви моля! Нямаме заседание на вашата комисия. Имаме заседание на парламента. Има ли други предложения по чл. 34?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласува¬ме за целия текст.
От общо гласували 154 народни представители, за 141, против 1, 12 се въздържат.
По следващите два текста няма предложения. Прочетете ги, господин Йончев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващите два текста са посвете¬ни на министъра на финансите и министъра на здравеопазването. По тях няма предложения. Чета текстовете.
"Чл.35. Министърът на финансите:
1. Съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб разработват методиката за изготвяне и изпълнение на военноотбранителния бюджет и военновременния бюджет.
2. Осигуряват финансово изпълнение на военновременния план на страната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения по този текст няма. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Няма.
"Чл.36. Министърът на здравеопазването, съвместно с мини¬стъра на отбраната и началника на Генералния щаб разработва:
1. Националната програма за подготовка на медицински специалисти за нуждите на въоръжените сили и страната във военно време.
2. Национален военновременен план за специализираните здравни заведения".
И тук нямаме предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли за изказване по чл.35
и чл.36?
Има думата господин Владислав Даскалов.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Нали сме на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така е. На второ четене сме. По този текст може да има изказвания, да кажат хубав ли е текстът, приемайте го, не го отхвърляйте. Иначе може да се отхвърли текстът от залата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Ако изоставите страстите и ако вникнем в съдържанието на закона ще видим, че министърът на финансите ще трябва да седне заедно с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб, за да разработят методиката за изготвянето и изпълнението на военноотбранителния бюджет.
Извинете, но съображенията, които изнесе днес министърът на отбраната, в подкрепа на това, че министърът на отбраната отговаря за кадрите в армията, явно е, че министърът на отбраната би трябвало самостоятелно да може да извърши, заедно с министъра на финансите функциите, които ги оторизира т. 1 на чл.35. И след като не приехте да отложим разглеждането на чл.35, аз предлагам да отпаднат думите "и началника на Генералния щаб" от т. 1 на чл.35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да отпаднат думите "и началника на Генералния щаб". Ще го гласуваме.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Да остане "съгласувано с министъра на отбраната разработва методиката за изготвяне и изпълнение на военноотбранителния бюджет и военновременния бюджет", като т.1 на чл.35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Даскалов. Господин Димитров, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председа¬тел.
Колеги, аз възразявам срещу това да се обсъжда в момента чл.35. Имаше един цял раздел, който се казваше "Икономически условия на отбраната". И ние приехме, че този раздел понастоящем не може да се обсъжда преди да се прецизира, да се представи на вниманието на комисиите и след това да се представи на внима¬нието на пленарната зала. Сега виждам обаче, че понятия от този раздел са се промъкнали и тук, въпреки че приехме, че трябва да го отложим и да го гледаме на един следващ етап, като се преци¬зират понятията.
Тук пише в чл.35 какво правел министърът на финансите. Съгласувано с министъра на отбраната разработва методика - нека да си разработват - за изготвяне и изпълнение на военноотбранител¬ния бюджет и военновременния бюджет. Такива неща у нас няма. Военноотбранителен бюджет няма. Има бюджет на държавата, бюджет на Република България. Това има в момента, което е прието. Дефини¬рано понятие "военноотбранителен бюджет" няма. Ако го дефинираме на друго място, нека после да го включим в този член.
Затова ви предлагам да отмените гласуването на чл.35, ние още не сме пристъпили към него, но да го отложим, когато приемем раздела за икономиката, след това да видим какви понятия ще вкараме и след това да гледаме чл.35. Другите си ги гледайте, нямам претенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Даскалов, направете предложение по чл.36, понеже ще ги гласуваме заедно.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Аз пропуснах, тъй като Вие подложихте на разглеждане чл.35.
Пак по същите предложения, господин председател, уважаеми колеги, министърът на отбраната изрично посочи, че той не е съгла¬сен с онова предложение в законопроекта, по силата на което той отговаря, заедно с началника на Генералния щаб, за кадрите в армията. Министърът на отбраната твърди, че е целесъобразно, че е законосъобразно министърът на отбраната да ръководи и да отговаря за кадрите.
При това положение чл.36, в т. 1 се предлага, че Национал¬ната програма за подготовка на медицински специалисти за нуждите на въоръжените сили и страната за военно време се изготвя съвместно с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб и министърът на здравеопазването. Поради това аз ще помоля да отпадне "и начал¬ника на Генералния щаб", така както и в чл.35.
Аз се присъединявам към колегата Димитров тези два текста, а и чл.37, т.2, особено, също да се отложи гласуването им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласува¬ме предложението на господин Венцеслав Димитров за отлагане на разискванията по чл.35.
От общо гласували 167 народни представители, за 70, 89 са против, 8 се въздържат.
Иска думата министърът на отбраната по предложението на господин Владислав Даскалов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не може да се гласуват такива работи, които ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Решават народните представители. Аз не мога да кажа нищо. Ако гласуваме нещо, което го няма, има Конституционен съд.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Вижте, уважаеми господа народни представители, мисля, че не бива да объркваме нещата с чис¬тия политически контрол и с гражданския контрол и с военната тех¬нология. Аз съм на мнение, че в чл. 35 и чл. 36 началник щаба не може и не бива да отпада. Това са прецизни детайли, това е чисто военна дейност, която министърът на отбраната просто не може да я свърши, или може да рискува да бъде подведен. Пак ви казвам, има детайли, които министърът на отбраната не може да знае, това не му е работата.
Така че, струва ми се, че в чл .35 и чл .36 специално това
не бива да се маха.
По аргументите на господин Димитров за бюджета, наистина
това е повод за допълнителен размисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Въпросът се реши. По процедурата ли, господин Димитров? Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам прегласуване на последното гласуване, защото мисля, че хората не разбраха за какво гласуват. Ето го тук господин Мухтанов. Нека и той да ви каже, за да не помислите, че аз го предлагам това, защото съм опозиция на това правителство, или на този министър. Чисто и просто такова понятие няма. Моля ви, какво гласувате вие? Ако искате да направите свестни закони, ги направете такива, каквито са.
Между другото предложението ми е същото и за чл.37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прегласуваме отлагането на чл.35.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Отделен бюджет няма. Иначе трябва да разработваме отделен бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Прегла¬суваме предложението на господин Венцеслав Димитров да се отложи разглеждането на чл.35.
От общо гласували 160 народни представители, 70 са за, 84 против, 6 се въздържат.
Господин Даскалов, Вие поддържате ли Вашите предложения, при положение че министърът...
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате.
Господин Мухтанов, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Такъв бюджет нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, казах Ви, че има Конституционен съд. Когато приемаме нещо против Конститу¬цията, там се отнасят.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин предсе¬дател, уважаеми колеги! Не мога да разбера защо малтретираме събранието. Вместо да отлагаме члена, ние се съгласихме още, когато разглеждахме главата "Икономически условия на отбраната", че няма такова понятие. Трябва да отпаднат думите "военноотбрани-телен бюджет".
Министърът каза, че чл.35 и чл.36 са прецизни. Но военно¬временен бюджет има. За жалост той не се разработва от три години в България. Това трябва да се гласува с отпадане на думите "военно-отбранителен бюджет" и да се приеме.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Сталийски, има ли такъв бюджет?
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ела и кажи тук, че има такъв бюджет, за да го чуят. (Силен шум в залата) Едни казват, че няма, господин Сталийски казва, че има.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, аз смятам предложението на господин Мухтанов за разумно. Отложихме икономическия блок поради аргументацията на господин Венцеслав Димитров. Тя е корект¬на. В бюджета не съществува такъв термин. Нашите колеги от Иконо¬мическата комисия обещаха да поработят и да го предложат за другата седмица, да видим какво ще ни предложат. Но военновременен бюджет страната е длъжна да има. Той е драстичен бюджет. В момента на¬шите съседи от Запад работят с такъв бюджет вече трета година. Нито една страна не може да си позволи лукса да няма финансов разчет как ще оцелява в екстремна ситуация. Така че тук няма противоречия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кажете какво да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз ви предлагам да гласуваме предложението на господин Мухтанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кое е неговото предложение?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Неговото предложение е да отпадне терминът "военноотбранителен бюджет" в алинеята.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз имам едно възражение. Ако искате да направим това, аз искам да участвувам в дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, съгласно Конституцията бюджетът може да го разработват най-различни чиновници, министерства и т.н., обаче се вкарва от Министерския съвет. Така че ако искате да говорите за военновременен бюджет, той трябва да се разработи от целия Министерски съвет, или поне да се утвърди от целия Министерски съвет. Никое министерство само няма право да вкарва само бюджет на страната в парламента, нито да казва, че е изработило окончателно бюджета. Бюджетът се вкарва от Министерския съвет. Само един-единствен орган в страната има право на законодателна инициатива по отношение на Закона за бюджета, бил той в мирно и във военно време. Това е Министерският съвет. Не е началникът на Генералния щаб. Иначе ще стане така, че лекарите и учителите да ходят при началника на Генералния щаб да му се молят за пари във военно време. Мини¬стерският съвет. Естествено е, че Министерство на финансите е главният орган на Министерския съвет, който ще разработва бюджета, но основно трябва да е Министерският съвет. Не е министърът на финансите или началникът на Генералния щаб.
Иначе представете си какъв щаб от хора финансисти трябва да сложите при началника на Генералния щаб, за да прави бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мухтанов, имате думата.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Защо продължаваме да издевателст¬ваме над събранието? Става въпрос за методика, т.е. трябва да се знае как се прави, никой не говори че ще направи. Методика ще направят, а когато приемем Закона за устройство на държавния бюджет там можем да вкараме текстове по този въпрос и да го конкретизираме. (Шум от блока на СДС)
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, много ви моля да пог¬леднете вече приетите текстове на раздел четвърти, чл. 22 на настоящия закон съдържа точка четвърта. Този раздел е Министер¬ски съвет. Член 22 звучи така: "Министерски съвет: т. 4 приема военновременен проектобюджет по предложение на министъра на финансите и министъра на отбраната.
Колеги, понеже чрез моите уста тука говори логиката
01
на законодателя и правната логика,при този случай би трябвало всички богове, дори и намиращите се в залата да замълчат. Помис¬лете си пак какъв текст сме приели.
Господин Димитров, Министерския съвет:
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Йончев, много Ви моля оставете го господин Димитров. Доколкото зная Вие не сте завършили в Симеоново. Нека да прочетем предложенията и да ги гласуваме, много Ви моля. Точка първа какво е предложението?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Предложението по точка първа го чета: съгласувано с министъра на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението на Мухтанов и на Даскалов да отпаднат, кои думи бяха.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Военноотбранителния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване да отпаднат тези думи. Точка първа на чл. 35 да отпаднат думите "военноотбранителния бюджет и". Тези думи да отпаднат.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 165, за 162, 2 против, 1 се въздържа.
Господин Даскалов си поддържа предложението точка първа да отпаднат думите "и началника на Генералния щаб".
Моля режим на гласуване. Гласуваме за предложението на господин Владислав Даскалов.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 149, за 50, 93 против, 6 се въздържат. Не се приема предложението. Гласуваме целия текст на чл. 35. Моля режим на гласуване.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 154, за 137, против 7, 10 се въздържат.
Преминаваме към чл. 36. Дебатите са приключени.
Едно предложение на господин Владислав Даскалов, да отпаднат думите "и началника на Генералния щаб". Да отпаднат тези думи от текста на чл. 36.
Моля режим на гласуване.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 145, за 42, 95 против, 8 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Гласуваме текста на чл. 36 така както ви е раздаден от комисията. Гласуваме за целия текст. Поправката не е приета.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 144 народни представители, за 134, 3 против, 7 се въздържат.
Приема се този текст. Преминаваме към следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Чл. 37. Българската народна
банка:
1. Разработва правила и нормативи за осигуряване дей¬ността на банковата система във време на война.
2. Съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб разработва военновременен план и план за при¬веждане на банковата система за работа във време на война.
3. Осигурява и поддържа военновременен резерв в нацио¬нална и чуждестранна валута.
Към този текст има едно предложение на господин Васил Михайлов в т. 2 да се прибавят думите: "и провеждане на мероприя¬тие за тяхното усвояване".
Няма мотиви, няма обяснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателстващ, колеги! Аз бих желал когато разглеждате такива въпроси поне
да се допитвате до нашата комисия, както направи господин Мухтанов за икономическите основи на отбраната. Този текст сигурно би трябвало да бъде инкорпориран в Закона за БНБанка, където да се доразпишат функциите. Ако искате дайте едно предложение за допълнение или за допълнение и изменение на Закона за БНБанка, за да й се разпишат функциите. Не може в един друг закон вие да налагате нови функции на Българската народна банка. Не зная дали ще го гласувате. Виждам че хората са настроени да гласуват това което вие предложите. Но това което предлагате не е нормално. Не е нормално за българското законодателство. В един Закон за отбраната и въоръжените сили да пишете нови функции на Българската народна банка.
Между другото аз самият не знам какво означават тези думи, които сте ги написали, сменили, сте ги, какво ще правим. Правила и нормативи - какви са тези правила и какви са тези нормативи. Може би БНБанка не трябва да работи вече с левове и със стотинки, може би трябва да премине към долари, към рубли или към снаряди и куршуми вместо пари. Аз не зная. Нормативи, за какви нормативи става дума? Господин Йончев Вие знаете ли за какво е написан този текст?
Разработва военновременен план и план за привеждане на банковата система за работа и във време на война. Естествено е че трябва да има повече войници отпред, някой да не обира банките. Опасно е, сигурно по-надълбоко трябва да ги крият, така че банките да са запазени от снаряди. Но това се отнася за всички учреждения. Не е ли така? Министерският съвет също няма да може да работи на първия или на втория етаж. Във време на война той ще слезне в мазето някой да не го повреди. Не е ли така? Същото се отнася и за банката. Аз не мисля че това трябва да се разпише специално в закона господин министре. Банко¬вата система естествено, хлебарниците също трябва да бъдат приве¬дени в съответствие с военновременната обстановка. Така ли е? Точно така е. Това е така за всички функции, които се извършват в държавата, всички действия които се извършват в държавата. Така че или този текст е саморазбираем. Банките се нуждаят от допълнителна защита и не банките, парламентът ако трябва да работи във време на война сигурно няма да работи в тази зала. Ще работи в друга. Обаче вие това не сте го записали в закона, защото това е нещо саморазбираемо. Така ли е? Така е и за банката.
Осигурява и поддържа военновременен резерв в национална и чужда валута. Това без да сте разписали какво означава, за мен нищо не означава. Какво означава, да си държим по джобовете валутата. Затова ви призовавам преди да сте прецизирали тези текстове, преди да сте ги съгласували с ръководството на банката питали ли сте ги. Не зная, поне нашата комисия никой не я е питал и колкото и да са ви смешни тези работи, изглежда че хората, които ще се грижат за това българските въоръжени сили наистина да действат и цялата държава във време на война ще има точно такова отношение към нормалната икономика каквото има господин Дърмов и хората които се подхилкват тук.
Така, на несериозно, не може да взимаме такива важни и сериозни проблеми. Те са изключително сериозни! Като гледате в небето, вие не можете да измислите как да напишете такъв закон.
Апелирам към вашата съвест, към вашия разум и към вашия сериозен подход към този закон. Затова ви призовавам да отложим гласуването на този закон, да се прецизира и тогава да се вкара в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Венцеслав Димитров предлага за отпадането на чл.37 от закона. Моля, режим на гласу¬ване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не отпадане, а отлагане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме за отлагането на чл.37. Моля, режим на гласуване! Ако не се приеме отлагането, гласуваме текста, така както е предложен. Първо ще гласувам предложението на г-н Михайлов.
От общо гласували 170 народни представители, за предложе¬нието за отлагане на чл. 37 - 71, 91 са против, 8 се въздържат.
Има думата г-жа Екатерина Михайлова от Парламентарната група на СДС по процедурен въпрос.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Оспорвам това гласуване и Ви моля да го прегласувате, тъй като смятам, че колегите не разбраха точно какво е предложението на колегата Димитров. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция) Много ви моля да ме изслуша¬те, нищо толкова страшно няма да кажа! Смятам, че предложението му беше в две насоки и искането му за отлагане не беше въобще този въпрос да не се реши, но проблемът е къде трябва да се реши и дали тук е систематическото място на този закон. Защото наистина част от текста, в който ни е предложен чл.37, е свързан със Закона за банките и би трябвало да се променят текстове от Закона за банките.
Много ви се моля, не махайте така с ръка (обръща се към Парламентарната група на БСП и коалиция). Всички, които махате, не сте юристи. Бих могла като юрист да ви кажа, че смятам, че тук не му е мястото, а мястото му е в преходни и заключителни разпоредби, нещо, което и г-н Венцеслав Димитров всъщност пред¬ложи. И като бъде там поставено, ще може да се прецизира текстът. Затова ви моля за прегласуване. Въобще не става въпрос този въпрос да не попадне и да не бъде решен в закона, но считаме, че мястото му е другаде и има нужда за дообработка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване! Прегла-суваме предложението. Някои хора не са разбрали. (Шум и реплики) Някои хора не могат да се адаптират към новата обстановка в парламента и по-трудно се възприемат нещата. Прегласувайте!
Резултати от прегласуването: общо участвували в гласува¬нето 172 народни представители, 66 са за, 96 са против, 10 се въздържат.
Отклонява се това предложение за отлагане на разисквания¬та по чл.37.
Кое е предложението на г-н Васил Михайлов?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Той предлага в т.2, която звучи така: "Съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб разработва военновременен план и план за привеж¬дане на банковата система за работа във време на война", да се прибавят и думите "и провеждане на мероприятия за тяхното усвояване", което е в съдържанието на това, което е написано. Аз не бих го подкрепил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ти приемаш това нещо.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Не, не го приемам, защото то се съдържа вътре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване! Гла¬суваме предложението на г-н Васил Михайлов.
От общо гласували 145 народни представители, за предложе¬нието на д-р Васил Михайлов 11, против 102, 32 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
Имате думата, господин Даскалов. Остана текстът на двете
комисии.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Поради вече изложените съобра¬жения , моля да подложите на гласуване отпадането на думите "и началника на Генералния щаб" в т.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване! Гла¬суваме това предложение.
От общо гласували 153 народни представители, за 50, 94 са против, 9 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на чл.37. Текстът ви е раздаден и е от двете комисии - Комисията по нацио¬налната сигурност и Законодателната комисия.
От общо гласували 139 народни представители, за 115, против 14, 10 се въздържат.

Давам половин час почивка. (Звъни)
(17 ч. и 50 мин.)

(След почивката)
18 ч. и 26 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме заседанието (звъни).
Господин Йончев, да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващият текст, по който не са внесени предложения е чл.38 с две алинеи.
"(1) Органите на местната администрация осъществяват подготовката на икономиката и на населението на административно-териториалните единици за отбраната като:
1. водят военния отчет на наборниците, запасните и техни¬ката, осъществяват и съдействат за подготовката на набора и извикването му във въоръжените сили, организират оповестяване¬то, събирането и доставянето на мобилизационните ресурси за войсковите части;
2. осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при мобилизация, военно положение, положение на война и при стихийни бедствия;
3. осигуряват устойчива работа на стопанството на съответ¬ната административно-териториална единица във време на война;
4. подготвят и разпределят трудовите ресурси, необходими за военно време;
5. при обявяване на мобилизация или война изпълняват възложените им задължения от органите за ръководство на отбра¬ната;
6. организират и ръководят мероприятията за защита на населението и националното стопанство при военни конфликти и бедствия;
7. осигуряват дейността на специализираните органи на Министерството на отбраната за работа с мобилизационните ресурси и наборниците.
(2) Органите на местното самоуправление планират в ежегодните си бюджети средства за провеждане на отбранително мобилизационни мероприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма писмени предложения.
Желаещи за изказване?
Имате думата, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважа¬еми дами и господа.
По члена, който беше току-що прочетен - 38, имам някои възражения и те показват, че действително законът би трябвало да се преглежда много внимателно и да се отлагат за обсъждане всички тези членове, които имат най-малкото някакво несъответ¬ствие. Всяко бързане може да доведе до вкарване в закон на чле¬нове, които са абсолютно безсмислени в този закон.
И аз смятам, че действително тук беше казано няколко пъти, че трябва да тържествува правото, но преди всичко трябва според мен, да тържествува разума, когато се прави един закон.
Аз възразявам специално срещу точка 3 и точка 6 по чл.38, ал.1, които гласят:
"Осигуряват устойчива работа на стопанството...". Става въпрос за задължение на органите на местната администрация.
Презумпцията на вносителите е вероятно, че органите на местната администрация действат чрез специализираните си органи, които би могло да се добави в първоначалното изречение.
Но например, ако вземем и т.6: "Организират и ръководят мероприятията за защита на населението и националното стопан¬ство при военни конфликти и бедствия" - това е пълна липса на смисъл. Затова, защото в едно военновременно положение кметът просто няма да го пуснат в предприятието, което изпълнява военно¬временни задачи. То си има съответните планове за това и т. н.
Така че в този смисъл аз виждам, че трябва да се направи някаква връзка между задълженията на органите на местната админи¬страция, в случай на определена ситуация и съответно техните задачи по време на такива действия.
Именно затова ви предлагам разискванията по този член 38 да се прекратят и да се върне обратно за допълнителна обработ¬ка. (Реплики от блока на БСП)
Самият факт, че се правят предложения непрекъснато за членове след членове да отпаднат говори, че има някаква недоста¬тъчна прецизност при предварителната обработка на този закон, че има някакво бързане да се приеме как да е член по член, а даже и глави по глави този закон.
И аз ви моля затова специално отношение, а и конкретно към чл.38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво искате по чл.38?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да се отложи?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението за отлагане на разискванията по чл.38.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: За отпадане.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: За отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Щерев, за отлагане? Отлагане искате, нали?
АТАНАС ЩЕРЕВ (встрани от микрофоните): Да, за отлагане. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Членът ще остане, само да се
отложи.
Досега гласуваме пет пъти за отлагането на чл.38.
Моля, квесторите да поканят народните представители да влязат в залата.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Общо гласували 134 народни представтиели, за - 32, 94 против, 8 се въздържат.
По текста няма предложение.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Шопова.
Нови предложения, знаете, има текст в закона - гласуват се само писмено постъпили предложения.
Редакционни и други поправки могат да се направят.
ПЕТЯ ШОПОВА (независим): Предлагам едно редакционно уточнение, ако така бъде схванато от докладващия.
Алинея 2. "Органите на местното самоуправление планират в ежегодните си бюджети средства...".
Предлагам, не "за отбранително-мобилизационни мероприя¬тия", а "за мероприятия по отбраната". Едно общо понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържа се. Господин Филипов, имате думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председтаел, уважаеми колеги.
За протокола Емил Филипов, 12 Михайловградски район.
Подкрепям предложението на колежката Шопова, тъй като беше съгласувано и с другите колеги от Комисията по отбраната в ал .2 да има редакция и предлагам още една редакция, която е свързана с конституционен текст. Чета точка 2 на чл.38. Текстът да стане следния:
"Осигурява денонощно дежурство и оповестяване при мобили¬зация, военно или друго извънредно положение".
Да се добави: "военно или друго извънредно положение", тъй като е известно, че има и други извънредни положения. Да се върже с Конституцията.
Благодаря.
ВИДЬО ВИДЕВ (от място): Имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, понятието "мобилизацион¬ни мероприятия" е по-широко от "мероприятия по отбраната".
Когато се извършва отбранителна дейност се извършва мобилизация. Мобилизация може да се извърши и с други цели, не само с цел отбрана.
Не знам дали, когато го правите, за да бъде по-гладък текстът, имате предвид и тези други случаи, които, ако приемем Вашето предложение излизат от закона.
Аз лично не бих го подкрепил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Видьо Видев има думата.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! В така предложения чл. 38 предлагам да отпадне точка 4 от ал. 1, тъй като считам, че тя се съдържа в точка 3 и тя е само един от елементите, чрез които се постига устойчивата работа на стопан¬ството на съответната административно-териториална единица.
Така че, струва ми се, че е безсмислено такова акцентиране само на един от елементите, в случая трудовите ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Невен Пенев има думата.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, във връзка с предложението на колегата Видев предлагам да отпадне точка 3, която гласи, че органите на местната администрация осигуряват устойчива работа на стопанството в съответната админи¬стративно-териториална единица във време на война. Предполага се, че този закон се приема, за да работи години и десетилетия напред и след като в документите на всички политически сили и в Конституцията на страната е записано, че ние сме една страна, която се ориентира към пазарно стопанство, много е трудно, поне за мен, да разбера по какъв начин местната администрация ще влияе върху стопанския живот на съответната община, когато, да речем, едно 80-90 на сто от предприятията ще бъдат частни. Този текст за мен е абсолютно пожелателен и затова аз предлагам той да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, становище срещу това: аз предлагам да не обсъждаме такъв тип въпроси, тъй като ние с вас нямаме честта да сме изобретили пазарното стопанство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за предложението на госпожа Петя Шопова за редакционна промяна в ал. 2. Тя предлага в края на изречението "за провеждане на отбранително-мобилизацион¬ни мероприятия" да се чете "за провеждане на мероприятия по отбраната".
Моля, гласуваме предложението на госпожа Петя Шопова. От общо гласували 135 народни представители за 22, против 76, въздържали се 37.
Отклонява се предложението.
Следващото предложение е на господин Видьо Видев за отпадане на точка 4 от ал. 1 на чл. 38.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 140 народни представители за 37, против 94, въздържали се 9.
Отклонява се предложението.
Следващото предложение е на господин Невен Пенев - за отпадане на точка 3.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за отпадането на точка 3 от ал. 1 на чл. 38.
От общо гласували 135 за 37, против 92, въздържали се
6.
Отхвърля се предложението.
Следващото предложение е от народния представител Емил Филипов по точка 2. Сегашният текст е "при военно положение, положение на война и при стихийни бедствия". На мястото на този текст той предлага конституционния текст - "военно или друго извънредно положение".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 144 за 101, против 22, въздържали се 21.
Приема се това предложение.
Гласуваме за целия текст на чл. 38 с вече приетите изме¬нения.
От общо гласували 142 за 110, против 17, въздържали се 15.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващият член е чл. 39.
"Чл. 39. В административно-териториалните единици се създават съвети за отбрана като помощни органи на местната адми¬нистрация, чиито състав и функции се определят от Министерския съвет".
Предложения по този член няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за изказване господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Господин председателю, колеги! На този текст смятам, както и на един друг, за който говорихме с господин генерала, може би мястото му не е тук, а в Закона за административното и териториално деление на страната, поради което предлагам в преходните и заключителни разпоредби с това съдържание да бъде изменен действащият закон или да бъде допъл¬нен действащият Закон за административното деление на страната. Но тук не му е мястото.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, понеже бележ¬ката е по конкретен въпрос на господин Даскалов, но тя беше поставена от господин Венцеслав Димитров и от други по други въпроси и звучи така: дали засягайки различни други ведомства, финансови, администрация и т.н., ги вкараме в един такъв закон, дали постъпваме правилно? Искам пак да ви помоля да си спомним какъв закон приемаме: обществото в извънредно положение и подго¬товката за него; обществото в положение на война. Всичко, което е в обществото, има някакво отношение към тези действия. Затова тук е мястото на военните и специалните ангажименти на цялото общество, независимо в коя област са те, по отношение на този закон. Специално искам да подчертая тук, че ако действията в мирно време на някоя от тези структури в обществото са силно препятствани от това, което тук е отбелязано, има логика в неговия устройствен и специален закон това да бъде включено. Но когато става дума за извънредно положение, за военно положение или война, всичко трябва да бъде тук. Иначе би се получило отсъствие на систематичност.
Аз много моля този тип бележки да не ги възприемате като слабост при съставянето на закона. Стремежът е бил да се обхване цялото общество при тази хипотеза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Даскалов, при това положение фактически искаме отлагане на разисквания по точката с оглед преходните разпоредби?
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председате¬лю, уважаеми колеги. Аз ще помоля господин Даскалов да си оттегли предложението, тъй като то е в противоречие със Закона за местно¬то самоуправление и местната администрация. Там функциите и компетенциите на органите на местната власт са изредени точно и има конкретен текст, че други функции и компетенции на органите на местната власт могат да се възлагат със закон. Ние сме точно в този случай - специализиран закон за нуждите на отбраната, с който други функции и компетенции се възлагат на органите на местната власт.
Така че няма никакъв проблем и аз Ви моля, господин Даскалов, оттеглете си предложението, то е в разрез с действащите закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Конакчиев.
Господин Даскалов, при това положение трябва да гласуваме за отлагане на разискванията по този текст, с оглед да може да се включи в преходните разпоредби.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Той по съдържание може да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кое да гласуваме сега? Искате ли отлагане на разискванията или искате отпадане на текста?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): По съдържание той да бъде приет, а мястото му да бъде другаде - в заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той иска по съдържание да бъде приет, а мястото му да е другаде. Но още не сме стигнали до заключителните разпоредби.
При това положение се иска отпадане на текста оттук и включването му в заключителните разпоредби.
Моля режим на гласуване. Гласуваме отпадането на текста от глава четвърта и текстът след това да се прехвърли в преход¬ните разпоредби. Касае се само за мястото на текста - къде да бъде, иначе по съдържание се приема.
От общо гласували 143 народни представители, за 38, против 95, 10 се въздържат. Отклонява се предложението.
Моля режим на гласуване. Гласуваме за текста на чл. 39, така както е предложен от комисиите.
От общо гласували 145 народни представители, за 112, против 13, 20 се въздържат. Член 39 се приема.
Преминаваме към следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Член 40. "Министерският съвет може да създава в държавните органи и местната администрация специализирани органи по изпълнение на задачи, свързани с отбра¬ната на страната и отбранително-мобилизационната подготовка". По члена не са постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Владислав Даскалов има думата по текста.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Господин председателю, аз ще моля вносителят да обясни каква е разликата между приетия вече член 39 и член 40. В чл. 39 Народното събрание прие, че в административно-териториалните единици се създават съвети за отбрана. С други думи, разликата, господин Йончев, е само в активната легитимация на онзи, който създава тези органи.
В чл. 39 съветите сами са длъжни да създадат такива помощни органи, а в чл. 40 Министерският съвет създава в държавните органи и в местната администрация - значи и там може да създаде органи, подобни на тези в чл. 39. Тогава какъв е смисълът на чл. 40?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представи¬тел Ромил Попов от Велинград.
Р0МИЛ ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважае¬ми колеги, вземам думата, защото така, както вървят нещата, един мой любим професор, чичо на небеизвестния народен предста¬вител Андрей Луканов, казваше: един професор - работа, двама -съмнение, петима - недоразумение. Един орган, втори орган, трети орган.
Аз ще ви кажа, че изживях земетресението във Велинград и когато се създаде такъв орган към общината с нареждане, се създаде абсолютен хаос. Всички облякоха така наречените специални униформички, на якичката - с официалните значки и не свършиха нищо. Ясно ли е? Две палатки не построиха, за да евакуираме хората от болницата вътре. Моля ви се, какво е това орган след орган? Има си местна администрация, на нея й се възлага да координира всичко. Ако й сложим още един орган, на него създадем отгоре от Министерството на войната още един орган и те ще се чудят кой ще го направи. И всеки ще върне топката на този и на онзи и накрая ще стане абсолютен хаос.
Разберете го, във военно време трябва да има единоначалие, единомислие и единодействие. Това може да стане само, когато има един-единствен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Попов. Има думата по текста народният представител Невен Пенев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Аз предлагам чл. 40 да отпадне освен на основание съображенията на колегата Даскалов и на основание на факта, че според мене той противоречи на Закона за местното самоуправление и местната администрация, където изрично е указано, че структурите на администрацията се определят от общинския съвет. Така че не може в този закон да се създаде едно такова противоречие и на Министерския съвет също да му се дадат право¬мощия за определяне на структурите на местната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други желаещи няма. Има думата господин Димитър Йончев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, между член 39 и член ДО съществуват две принципни различия.
В чл. 39 е заложена императивна норма, в чл. 40 отсъст¬ва императив. Това е доста съществено, защото не изисква задължи¬телно умножаване на органите.
Второ, в чл. 39 органът е определен конкретно. Той се нарича съвет и действа постоянно. В чл. ДО не е определена формата на органа, защото не е известна нуждата, която би го предизви¬кала.
А що се отнася до единоначалието, с двете ръце го поддър¬жам. Тук не се съдържа хипотеза, според която създадените органи излизат от единното командване, което и да е то и където и да е то. Няма никакво противоречие. Не бива да ви смущава наличието на чл. 40.
РОМИЛ ПОПОВ (от място): Ще видиш, че ще има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Владислав Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Разликата явно се свежда до това... (Шум и реплики в залата)
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Всеки има право да се изказва само по един път.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: А, не, това не е изказване. Не е изказване, господин Дърмов, а това е дуплика на направената ми от господин Йончев реплика. Така че аз Ви моля именно да се вслушате в обясненията на господин Йончев, който каза, че разликата в двата текста се състои само в едно,
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): В две неща се със¬тои . ..
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: В първия текст - чл. 39, се говори императивно. Значи, навсякъде ще има такива органи. А в чл. 40 - там, където Министерският съвет реши, може по още един орган, някакъв още друг орган да направим. (Шум и реплики в залата)
РОМИЛ ПОПОВ (от място): Едното е администрация! Разберете
го това!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Извинявайте, ама тогава или чл. 39 е излишен и оставете Министерският съвет да създава органи, където иска и където е необходимо, само когато е необходимо и там където трябва да ги създава тези органи, а не задължавайте в чл. 39 навсякъде пък да има такива съвещателни органи. Защо са необходими тогава навсякъде съвещателните органи по чл. 39, когато по чл. 40 Министерският съвет, преценявайки необходимостта, изхождайки от съображения за националната сигурност, ще изгради необходимите му органи - на това място такъв орган, на другото място - друг орган. При това положение съвсем излишен е чл. 39.
И затова моето конкретно предложение е, ако народните представители приемат, че е необходимо съществуването на чл. 40, то моля да се прегласува чл. 39 и чл. 39 да отпадне. В проти¬вен случай би следвало да отпадне чл. 40. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Мухтанов, имате думата.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин предсе¬дателю, уважаеми колеги. Мисля, че губим време поради неразбира¬не. (Реплики от СДС)
Беше обяснил веднъж господин Йончев - един помощен кон¬султативен орган, който е предвиден в чл. 39, трябва да се създаде императивно. Обхващат се много дейности на териториално равнище и тъй както Върховното главно командване е за цялата страна и тук трябва да има такъв орган. Има МВР, има скривалища, има Гражданска защита, има стопанство. Не може кметът сам да се оправя. Той трябва да има този консултативен орган.
Другият въпрос... Спорите... Вижте, през последните две-три години поради неразбирането и хаоса бяха уволнени от ръководителите на държавните предприятия, така ще ги нарека, 90 на сто от началниците на специалните отдели, които разработ¬ват плановете за мобилизационната готовност на предприятията. Това е органът в предприятието. Министерският съвет ще прецени, че на дадено място на две предприятия ще има един такъв човек, а другаде ще бъде цял отдел, ако е крупно предприятието. Той ще ги създаде и няма да могат да бъдат уволнявани. Сега са уволня¬вани, защото няма такава норма в закона. Няма място тук спекула¬цията. Става въпрос за неразбиране.
Ако не съм ясен, моля ви, отделно да разговаряме, но да не занимаваме цялата зала. Мисля, че това са два различни въпроса. Тези хора просто трябват. Мобилизационната ни готовност не е в добро състояние в последните години. Ние трябва да започнем постепенно да я възраждаме и понеже няма друг документ - тук се слагат основите по този въпрос.
Моля ви да проявите разбиране и да подкрепите тези члено¬ве. (Шум и реплики в залата)
РОМИЛ ПОПОВ (от място): Аз ви казах вече, че тези органи са неефективни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, пристъпваме към гласу¬ване. (Шум в залата)
Моля за тишина!
Първо гласуваме предложението за отпадане на чл. 40, както обясни господин Ромил Попов - много станаха органите в този закон.
Същото предложение направи и Невен Пенев - за отпада¬не на чл. 40.
Моля, режим на гласуване за отпадане на чл. 40.
Моля, побързайте с гласуването!
Прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 157, за 50, против 93, 14 се въздържат.
Господин Йончев, прочетете текста на чл. 40.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Член 40. Министерският съвет може да създава в държавната и местната администрация специализи¬рани органи по изпълнение на задачи, свързани с отбраната на страната и отбранително-мобилизационната подготовка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласу¬ваме окончателния текст на чл. 40.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 150, за текста . 109, 17 против, 24 се въздържат.
Приема се текстът.
РЕПЛИКИ: Но изчакайте поне трите минути за гласуване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Три минути за гласуване се дават само в началото, господине.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Член 41. (1) Организациите и учрежденията разработват план за привеждане от мирно във военно положение и военновременен план за изпълнение на задачи за военно време, възложени им от органите за ръководство на отбраната.
(2) Организациите и учрежденията по предходната алинея:
1. при обявяване на мобилизация или положение на война привеждат в действие военновременния план;
2. организират защитата на работниците и служителите при война и стихийни бедствия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли желаещи за изказване по текста? Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 41. Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 145, за 122, против 3, 20 се въздържат. Приема се текстът на чл. 41.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Член 42. Организациите и учрежденията, които не разработват военновременен план:
1. при обявяване на мобилизация оповестяват запасните и техниката с мобилизационно назначение;
2. организират защитата на работниците и служителите при война и стихийни бедствия."
И по този текст не са постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи за изказване няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 42.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 154 народни представители, за 135, 3 против, 16 се въздържат.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл. 43. Ведомствата, организа¬циите и учрежденията предоставят на военните окръжия и органите по отбранително-мобилизационна подготовка необходимата информа¬ция за водене на военния отчет и подготовката на страната за отбрана."
Не са постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Владислав Даскалов.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Давай, Владо, давай! То се знае: "Да отпадне!".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще отпадне, ако трябва да отпад¬не.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Госпожица Дърева, не прекаля¬вайте с добрите ми чувства към Вас.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): И Вие не прекалявайте с нашите чувства.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Това ми е работата. С вашите да прекалявам - това ми е работата.
Сега, след като се разведрихме малко с чувствата, да преминем към по-сериозната тема на чл. 43, в който се говори за организации, които организации обаче не става ясно какви са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Частни ли, държавни ли?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: То дето и частни ще бъдат, то е ясно. Но става въпрос в какъв обем. Ако аз съм едноличен търго¬вец и представлявам организация, както в частния ни разговор проведохме с представители на Министерство на отбраната, но съм само едноличен търговец и едноличен служител във фирмата си, тогава и аз ли подлежа на задълженията по чл. 43? В какъв размер, по какъв начин, как става това нещо? Поради което, тъй като под организация не се разбира точно какво означава, аз ще моля вносителя да разработи едно предложение за преходните и заключителни разпоредби какво разбира под организация в тексто¬вете на чл. 41, 42 и 43. В противен случай аз ще оспорвам дали едноличната фирма е организация и може да оспоря да се подчиня на изискванията на тези текстове от закона. А от друга страна, жито един не би искал да нарушава законите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кой е вносителят?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така ли са го внесли?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Така.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Аз моля процедурното ми предложение да бъде гласувано, което означава, че вносителят ще бъде задъл¬жен да състави текст с такова съдържание.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, аз искам да се изкажа срещу това предложение. Това е съвсем коректно и това правя в момента. Моят аргумент срещу е, че нормата в този член е всеоб¬хватна, тя не търпи изключение.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Никъде в закона не пише какво значи организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие можете да предложите, госпо¬дин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Всякакво уточнение от това ниво надолу би било изключване. Нормата не търпи изключение. Единственото изключение е направено за господа депутатите, които не подлежат на мобилизация, докато са под имунитет.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Само един въпрос към господин Йончев. Фондациите организации ли са?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Да. Всичко.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Значи и фондацията, която имам чест да оглавявам, която се нарича "Младото семейство", но предста¬вете си, че в тази фондация участват само млади майки, означава ли това нещо, че трябва да спазвам тези разпоредби в закона? (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом текстът не е ясен, няма да се прилага.
Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. A3. ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): А моето процедурно пред¬ложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кое процедурно предложение? ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Да се застави вносителят
да ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По кой текст от правилника, кажете ми? По кой текст от правилника е процедурното предложение? Четете правилника и ми кажете по кой текст е процедурно предложе¬нието?
Моля режим на гласуване, гласуваме текста на чл. 43. Системата е блокирала. При това положение какво трябва да направим? Трябва да изчакаме пет минути. Имате думата.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на парламентарната група искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам половин час почивка. (Звъни)

(17 ч. и 12 м.)
(След почивката)
19 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Едно съобщение. Коми¬сията по здравеопазване ще проведе заседание на 27 юли, сряда, от 9 часа.
Продължаваме заседанието.
Господин Дърмов, имате думата.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, във връзка с това, че следващите текстове са безспорни, а ние днес в почивки изядохме известно количество парламентарно време, предлагам да продължим работата си с два часа, до приключване на раздадения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже искат удължаване на работното време, да приемем от чл. 44 до чл. 58.
Има думата господин Щерее.
АТАНАС ЩЕРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважа¬еми дами и господа! Тъй като непрекъснато обществото следи работа¬та на парламента и тук става въпрос за действително, понякога за една макар и на дребно измама, аз моля за проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тъй като предстои гласуване, моля режим на регистрация за проверка на кворума. Режим на реги¬страция за проверка на кворума, тъй като след това предстои гласуване.
Моля прекратете регистрацията и обявете резултата. Общо присъстват в залата 105. Нямаме необходимия кворум. Прекратяваме заседанието.
Утре от 9,00 часа. (Звъни)

(Закрито в 19 ч. и 45 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Трифон Митев
Илхан Мустафа