Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Йордан Школагерски и Кадир Кадир
Секретари: Георги Петров и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното извънредно заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
За мен е голяма чест и удоволствие да приветствам в сградата на Народното събрание Негово Превъзходителство дрАли Акбар Велаяти, министър на външните работи на Ислямска Република Иран (ръкопляскания).
Убеден съм, че посещението на господин Велаяти в нашата страна ще допринесе още повече за развитието на отношенията между нашите две страни.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, навършиха се 140 години от рождението на големия български държавник, революционер и политик Стефан Стамболов. Всяка държава има своите политици, но щастливи са държавите, които имат политици като Стефан Стамболов. Може би защото личността му е спорна, а делото му е безспорно. Той е част от националната ни история и, бих казал, съдбовна и великата част от тази история. Чрез това дело новоосвободената територия става държава.
Стефан Стамболов живее в два свята - светът на революционера-рушител и в света на държавника-строител. Или казано по друг начин, бунтарят и поетът Стамболов между робството и свободата избира държавността. И става истинско чудо. България започва да тежи в балканската европейска политика, с нея започват да се съобразяват и великите сили.
В неговото време чуждопоклонниците и слугите пред чужди РД/ЙА 1.1 порти нито го разбраха, нито го обикнаха. Те му прикачиха етикета на русофобството, без да разберат и оценят неговото българофилство, неговия здрав национален усет и продължаването на борбата за свобода и независимост, започнала от дълбините на Възраждането именно като борба за самостоятелна българска държава.
В Стефан Стамболов днес ценим твореца на единна национална политика, в основата на която стои решаването на националния въпрос и защитата на националните интереси. По времето на Стамболов България започва да говори от свое име, да стои здраво на краката си и да гледа към ценностите на Европа. Това превръща младата държава в център на българската народностна общност и определя българофилството като значима тенденция в живота на Балканите.
Стефан Стамболов е трагична политическа личност. Страшна е неговата гибел, но чрез нея ние откриваме и истината за себе си като народ.
Стефан Стамболов не се нуждае от китки и венци. Певци песни за него няма да запеят. Но чрез разбирането на Стамболов и неговата политическа и държавническа дейност ние имаме уникалния шанс и днес, в края на 20-ти век, да разберем себе си подобре като народ и държава, какво искаме, към какво се стремим, как да го постигнем.
Нашият парламентарен израз на уважение и преклонение към делото на Стефан Стамболов е израз и на признателност на днешна България към един от великаните в нашата държавна и политическа история. Това е е израз на преклонение и към нашата родина, към нашата държава, устояла на бурите и превратностите на вековете и превърнала своето истинско настояще в още пощастливо демократично бъдеще. (Ръкопляскания)
Пристъпваме към дневния ред. Както Народното събрание е гласувало днес има гласувани две точки.
Точка първа - първо четене на законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Постъпило е едно предложение за промяна в дневния ред, но тъй като няма становище на Законодателната комисия все още не мога да го подложа на гласуване. По-скоро, доколкото си спомням, има вече днес становище от Законодателната комисия, но 1.2 не са изтекли тези 24 часа, необходими по правилника.
Започваме работа по дневния ред. Моля господин Джеров да докладва на първо четене съответните законопроекти и становищата по тях.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Законопроект за отбраната и въоръжените сили на Република България. Прочем имаме два законопроекта.
Единият законопроект е изработен и внесен от Министерския съвет през май 1993 г. и е разпределен на няколко комисии: Комисията по националната сигурност, Комисията по правата на човека, Комисията по труда и социалното осигуряване и Законодателната комисия. Всички комисии са дали своите становища и можем съвсем легално да разгледаме този законопроект.
Вторият законопроект пак за отбраната и въоръжените сили на Република България е внесен от народния представител господин Мирослав Дърмов на 2 октомври 1992 г. и също е разпределен на тези комисии.
Ние продължаваме една област, която Народното събрание пое от началото на тази година в две насоки да ускори законодателната дейност.
Едната линия, бих казал, това е законодателството свързано с вътрешната сигурност, за да може, доколкото е възможно, с новото законодателство да блокираме действията, които се случват по улиците и по домовете на българския гражданин.
Другата линия, това е свързаната дейност с Министерството на отбраната, всичко онова, което е свързано със самата отбрана и въоръжените сили на тази република.
При това положение този законопроект е от съществено значение, защото той е свързан пряко с нашата национална сигурност.
И двата законопроекта, които са в една и съща накоса, са специфични по регламентираната от тях област и затова би трябвало приоритетно Комисията по национална сигурност да вземе доклада в свои ръце.
Законодателната комисия разгледа и двата проекта. И смятаме, че необходимостта от приемането на нов закон за отбраната и въоръжените сили е много голяма. Тъй като и двата законопроекта обаче регламентират една и съща проблематика, Законодателната 1.3 комисия не може да вземе отношение към единия или към другия законопроект, а това трябва да направят народните представители в техните изказвания.
Законодателната комисия смята, че и двата законопроекта могат да бъдат приети на първо четене, но Народното събрание трябва да каже кой да бъде основният проект. Разбира се, естествено логично е да приемем, че основа на нашата работа трябва да бъде проекта, който е разработен и внесен от Министерския съвет. Но все пак, независимо от тази насока, народните представители са тези, които ще посочат кой да бъде базовия проект, защото все пак предполагам, че ще има доста предложения за промени, а също така и двете комисии - тази по националната сигурност и правата на човека са направили своите възражения. Само доклада на Комисията по националната сигурност е от двадесет страници, т.е. малко повече от самите законопроекти. Затова именно там трябва да бъде насочено вниманието на уважаемите колеги. 1.4
Комисията по правата на човека в 3 страници развива своите виждания и предложения за промени.
Законодателната комисия счита, че законопроектите са съобразени с Конституцията на Република България. Те не са в противоречие с нея, а точно обратно - регламентират една област, която съвсем основателно и законосъобразно и съобразно момента трябва да бъде приоритетно регламентирана.
Считаме, че оттук нататък Комисията по национална сигурност трябва да изясни детайлирано своите виждания и да подпомогне уважаемите народни представители в насочване на техния вот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. Сега според чл. 65, ал. 3 от правилника имат думата вносителите.
Първо думата има министърът, а след това и господин Дърмов, ако имате какво да добавите.
Заповядайте, господин Александров.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Щастлив съм, че най-накрая един закон, уреждаш много важна материя, ще бъде представен на вашето внимание.
Целта на внесения от нас законопроект е качественото подобряване на нормативната уредба в тази област в условията на демократизация на обществото и новите междудържавни отношения.
Действащият от 1958 г. Закон за всеобща военна служба не отговаря повече на новите обществени потребности. Създаването на държавни органи, които имат ръководни функции по отношение на отбраната и въоръжените сили и разделянето на властите между тях трябва да се уреди със закон. По този начин ще бъдат избегнати множество търкания, които сега са налице.
Основните принципи, върху които е изграден проекта са: гражданско ръководство и парламентарен контрол върху дейността на въоръжените сили; забрана за участие на армията при решаването на задачи с вътрешнополитически характер; законодателно уреждане на правата, задълженията и отговорностите на военнослужещите и издигане на техния обществен престиж; законодателно уреждане НЧ/ЗТ 2.1 на правомощията на държавните органи по ръководството на отбраната на страната; законодателна възможност за алтернативна служба без оръжие в ръка; законодателно уреждане участието на органите на местната администрация, физическите и юридическите лица в отбраната на страната.
Като структура законопроектът се състои от две логически взаимосвързани части: за отбраната и за въоръжените сили. В тях са визирани: правомощията на висшите държавни органи в областта на отбраната; правомощията на президента на Република България, като върховен главнокомандващ; правомощията на Министерския съвет по общото ръководство на въоръжените сили.
В законопроекта изрично е посочено, че министърът на отбраната е и ще бъде гражданско лице. Това е в съответствие със забраната за политическа дейност на военнослужещи и един от начините за осъществяване на пълен граждански контрол. Регламентирани са функциите на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб.
На основание чл. 9 от Конституцията в законопроекта се предвижда, че в състава на въоръжените сили се включват: Българската армия, Вътрешните войски, Националната разузнавателна служба, Националната служба за сигурност и Националната служба за охрана. В отделен закон ще бъде уредена организацията и дейността на военната полиция, едно важно звено от армията.
Отделено е особено внимание на статута на военнослужещите, а именно: постъпване на редовна военна служба, подготовката на набора от местните общински органи, правата и задълженията им, социалното осигуряване, дисциплинарната, имуществената и административно-наказателната им отговорност.
Разработени са условията за обучение, квалификация и професионално развитие на военнослужещите, тяхното материално осигуряване, почивки и отпуски.
Законопроектът предвижда срокът на редовната военна служба да бъде 15 месеца, с възможност за алтернативна служба без оръжие в ръка, като редът и условията за изпълнението й ще се уредят със специален друг закон. 2.2
Законопроектът предвижда в интерес на националната сигурност забрана на военнослужещите да членуват в политически партии, организации и сдружения с политически цели. Същевременно, като израз на демократизъм, на тях е дадена възможност да се обединяват в сдружения на професионална основа.
Новото в законопроекта е обвързването на воинското звание със заеманата от офицера длъжност, като повишаването в звание ще се извършва при заемането на длъжност, изискваща определено звание. Това е един особено важен момент. Трябва да ви кажа, че преди четири години в армията беше заварено едно много тежко положение, при което множество офицери със старши и висши чинове изпълняваха несвойствени задачи. Това е довело до известно раздуване на офицерския корпус. С приемането и прилагането на този закон смятам, че нормалната пирамида на военна субординация ще бъде възстановена.
Договорното начало е определено в законопроекта като стратегия в кадровата политика, осигуряващо правни, професионални и социални гаранции за военнослужещите. Това ще даде възможност за постепенно преминаване от наборна към професионална армия. Пределната възраст за военна служба за отделните звания е съобразена с практиката на повечето европейски страни и нуждите на самата армия.
Смятам, че представеният на вашето внимание законопроект представлява законова основа, върху която ще се развие цялостната нормативна уредба в областта на отбраната и въоръжените сили, а неговото приемане ще съдейства за провеждане на реформата в армията, съобразно процесите на демократизиране на обществото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на министър Александров.
Господин Мирослав Дърмов има думата като вносител на втория законопроект. Заповядайте, господин Дърмов!
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато аз внесох моя законопроект, това беше едно бяло петно в законодателството, съществуваше само законът от 50-те години. И аз също така като господин минис2.3 търа искам да изразя моето голямо задоволство, че най-после този закон влезе в пленарната зала.
И тъй като по философия, дори текстуално двата законопроекта се покриват и това, което аз бих могъл да кажа вече беше изнесено от господин министър Александров, използвайки и възможността по правилника на Народното събрание, аз оттеглям законопроекта си, тъй като те са почти идентични, за да можем да облекчим нашата работа и по-бързо да дадем на Българската войска един модерен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мирослав Дърмов, който значително улеснява, подпомага работата в това отношение.
Господин Николай Слатински има думата като председател на Комисията по национална сигурност.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Становището, както каза господин Джеров, е един обемист материал, но дори конкретните предложения са съществен елемент от философията на законопроекта и аз съм принуден да отнема от времето на Народното събрание, прочитайки цялото становище.
Преди това обаче искам да кажа две думи на благодарност към парламентарната зала и колегите, седящи в нея затова, че парламентът след дълги месеци на безразличие към законопроектите, отнасящи се до националната сигурност, се обърна с лице към тях и те са вече основна тема на нашата работа - приетият Закон за полицията, приетите на първо четене законопроекти, приетият законопроект за Консултативния съвет за национална сигурност.
Тук е мястото да кажа, тъй като ме нямаше миналата седмица, че аз се надявам президентът да не упражни правото си на вето по този законопроект, защото това би означавало страната още дълго време да бъде без Консултативен съвет за национална сигурност. Какво да се прави, такъв ни е парламентът - заедно с много полезната работа за българската национална сигурност се допускат и откровено неумни неща, това е най-мекото определение за изхвърлянето от състава на Консултативния съвет на председателите на парламентарните комисии.
Така или иначе този съвет ни беше нужен и аз се радвам, че законопроектът, който бях депозирал преди две години, вече е факт. 2.4
Сбъдна се и още едно пожелание на Комисията по национална сигурност, на нейното ръководство, и, както е прието да се казва в доброто старо време, лично мое желание - да има дни след седмицата, специално посветени на законопроектите за националната сигурност. Да се надяваме, че днешният случай не е прецедент, а ще стане една постоянна парламентарна практика. Комисията по национална сигурност е подготвила още цял пакет законопроекти. Скоро ще ви представим и законопроектите за Националната служба "Вътрешни войски" и за Централната служба за борба с организираната престъпност, както и законопроекта на господин Стефан Стефанов. А тук ми подсказват, и дай Боже да доживеем в този парламент да бъде приет и Закона за Националната разузнавателна служба, който всъщност е и най-голямата досега и единствена катастрофа на Комисията по национална сигурност.
Минавам към законопроекта за отбраната и въоръжените сили. За съжаление не виждам в залата господин Димитър Йончев, но тук са представителите на работната група. Искам да ви кажа, че и нашата комисия няколко месеца работи върху този законопроект и основната тежест беше изнесена от депутатите - членове на тази работна група, координирана от господин Димитър Йончев. Тук е и господин Стаменов, господин Васил Михайлов, господин Стефан Стефанов - да не изпуснем някои от колегите, които работиха усърдно и доста напрегнато върху този законопроект и предложиха едно становище, каквото не е предлагано досега детайлна разработка и анализ на основните функционални звена и функционални взаимодействия в този законопроект.
Становището се състои от две части: общи бележки и втора част - конкретни предложения.
Започвам с общите бележки, в които се казва следното: "Нуждата от Закон за въоръжените сили и отбраната е повече от ясна. Такъв закон е нужен, но такъв закон има характер на устройствен за огромната сфера на отбраната, която е основна форма за съществуване на страната в кризисни ситуации и първостепенна дейност в мирно време с превантивен характер. За съжаление предложеният тук проектозакон за отбраната и въоръжените сили, въпреки че използва термините "въоръжени сили" и "отбрана" е далеч от това законодателно да обхване големия им обем. ББ/ЗТ 3.1
Какви са пропуските? На първо място има много да се желае по систематичното представяне на основните области в закона, а именно на Въоръжените сили и на отбраната. Те не са определени в рамките на живота на страната и презумпцията за преход от мирно във военно положение, а се използват така, сякаш всички систематични въпроси, свързани с тях, са предварително решени някъде другаде. Подобен подход е попречил да се решат всички въпроси с по-малка степен на общност, включени по своя характер във въоръжените сили или в отбраната.
Става дума за следните проблеми. Не са изяснени и регламентирани връзките между елементите на въоръжените сили, а те се намират в мирно време в подчинение на различни държавни ведомства. Не е предложен техническия ред за съставяне на така наречения военновременен бюджет, което създава предпоставки за непрекъснати напрежения и неизяснени отношения между субектите на ползването на бюджета. Не е предложен ред за определяне на отбранителните ресурси и тяхното осигуряване, а също така е пропуснато да се определи реда за планирането и програмирането на отбранителните разходи.
Безсистемно са наредени предвидените дейности. Не е очертан ясно периметърът на мобилизационната подготовка, няма никаква връзка с отбранителната и индустриална база, няма маркери за йерархичност и съподчиненост на изпълняваните основни дейности - например отношението между военната доктрина и концепцията за национална сигурност или други общомеждународно признати принципи, а също и общия ред за определяне на отбранителните потребности. В пряк дисонанс с опита на членките на НАТО, а и на ред други страни, не са поставени изисквания за методическите и технологичните средства за бюджетиране. Редно би било финансирането, изпълнението на разходите, счетоводното отчитане да се регламентират със закон, а не с акт на Министерския съвет.
Работата на националното стопанство във военно време е дадена повече от схематично и е съвсем непълна. Няма отговорностите, пренебрегната е цялата сложност на тези въпроси, които са препратени към неизвестен изпълнител. В закона текстове по този въпрос са анонимни, не са разпределени отговорностите за тази дейност (справка чл. 8 от законопроекта). 3.2
По въпросите на военновременното планиране не е дадено почти нищо. Не са технологизирани процедурата, сроковете и отговорностите на това планиране, пропуснат е касовият план, няма връзка с държавния резерв, няма и препратка към актовете за военновременна дейност и осигуряване на държавните резерви. Особена тежест за закона си остава неизяснената законова основа на владеенето, ползването и разпореждането с имотите на армията, респективно на въоръжените сили.
В този дух законът се нуждае от посочване на реда за стойностно оценяване на имотите, въздигане на отговорностите според това остойностяване. Ако това не се направи, няма да могат да се проведат разумни действия по конверсията и по икономичното изразходване на ресурсите.
Никъде не са записани задължителните принципи на стопанисване на отбранителните ресурси и отговорностите за тяхното изпълнение.
Важен мотив за новия закон е променената обща обстановка в страната и насочването на промените по демократичен път. В този смисъл законът би следвало да включва цели раздели, които да определят статута на гражданина във въоръжените сили с ограниченията и същевременно с компенсациите, които получава поради ограниченията на своите права. В закона отсъства мислене в тази посока. В него не фигурират граждани с униформа, а военнослужещи. Със самото това хората във въоръжените сили са изключени от гражданския състав и всяко тяхно право следва специално да се уговаря.
Ако обаче се приеме третирането им като граждани, подобна тълкувателна процедура ще се прилага по отношение на всяко ограничаване на тяхно право, а в сила ще бъде презумпцията за това, че те притежават целият набор от права с изключение на специално ограничаване.
Твърде неразвита е от гледна точка на демократичните промени системата на гражданския контрол. Тя е схваната като нарастване на правата на министъра на отбраната, което е една малка част от контрола.
Без да се отива далеч, трябва да се каже, че в този си вид законът решава задоволително въпросите на Българската армия и на Министерство на отбраната, без обаче да ги решава цялостно и почти не решава въпроса за положението на гражданите, 3.3 другите елементи на въоръжените сили, за които законът предвижда отделни закони.
Принципният подход би предполагал отделен закон да има и за Българската арамия, напълно в духа на чл. 54. Но вносителите явно нямат подобно намерение.
В тази ситуация възможностите се определят от два фактора. Първият е някаква професионална амбиция да се направи устройствен закон с добра систематика, който да постави основата на перспективно решаване на проблемите на отбраната и въоръжените сили в България за десетилетие напред. Този подход изисква време и освен това разбиране на проблемите, което в общественото мнение отсъства. Вторият начин на действие е отстъпка под натиска на общественото недоволство и опит с добронамерени усилия да отворим врати за бъдещи подобрения в нови закони, като използваме предложения текст за основа, върху която пленарната зала да се опита да внесе корекции, които възможно най-много да подобрят текста.
Тъй като първият вариант за действие явно е неприложим, комисията се ориентира към втория, като за целта ви предлага да приемете закона на първо четене с отчитане на конкретните бележки, посочени в становището на Комисията по национална сигурност.
В самото становище е дадено малко указания за депутатите, които ще работят член по член законопроекта. Днес депозираният от правителството законопроект съдържа в една от своите части два варианта. Тези варианти се разминават и по номерация. И това принуди Комисията по национална сигурност, по-точно работната група на господин Димитър Йончев, да изиска единен текст с единна номерация. Той е раздаден на уважаемите господа народни представители. Становището е по единната номерация, тъй като комисията там, където имаше варианти, се спря на втория вариант на правителството.
Преди да мина към конкретните бележки, бих искал да кажа, че това е един от една страна безспорен законопроект, а от друга страна - един спорен законопроект. Безспорното в него е неговата изключителна необходимост и тук беше проявена добрата воля на Комисията по национална сигурност, която съвсем 3.4 добронамерено свърши своята работа и разчита на същата добронамереност и в залата.
Втората част - е спорната част на законопроекта. В него има много неясноти (вие ще ги видите и в нашите предложения). Мое лично становище е, че в него има определени слабости. Но оттук нататък е работа на нашия парламент да усъвършенства наличния материал. Ние решихме да работим с това, което имаме, отколкото да започнем нещата за четвърти път от самото начало.
В конкретните бележки ние вървим по законопроекта за отбраната и въоръжените сили. Вие ще видите, че няма друг начин, освен аз да ги съобщя на парламентарната зала, не само за да влезат в протокола, а да стане ясно всъщност какво е одобрила Комисията по национална сигурност.
Що се касае по глава първа - "Основни положения" в началото са изредени няколко члена, в които се работи с понятието "въоръжени сили". Необходимо е при въвеждането на понятието да се даде систематичния му вид. При това е нужно да се изведат някои текстове от общите положения на раздел първи от глава първа на втората част на закона и да се пренесат след съответни корекции тук, където е систематичното им място, за да се получи общ поглед към основното понятие в закона "въоръжени сили".
Във връзка с това комисията предлага чл. 1 да придобие следния вид.
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната и въоръжените сили на Република България.
Ал. 2. Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
Ал. 3. При изпълнение на своите функции въоръжените сили използват военната мощ и бойния потенциал на страната в интерес на отбраната.
Ал. 4. Елементите на въоръжените сили са военизирани или полувоенизирани структури. Елемент на въоръжените сили е всяка структура, необходима за водене на успешни бойни действия в рамките на отбраната. Елементите на въоръжените сили са във вид на формирования и изпълняват бойни или спомагателни функции. 3.5
Ал. 5. Основната част на въоръжените сили е съсредоточена в Българската армия. Останалите елементи на въоръжените сили в мирно време са подчинени на различни други държавни ведомства.
Ал. 6. При обявяване на военно положение или на война всички елементи на въоръжените сили преминават под единно командване.
Ал. 7. Министърът на отбраната или Министерството на отбраната в мирно време имат определени в този закон функции и по отношение на елементите на въоръжените сили, които са извън състава на Българската армия (за тях ще стане дума малко покъсно).
Ал. 8. Във въоръжените сили българският език е задължителен.
Ал. 9. Участието в отбраната на страната е върховен дълг и въпрос на чест за всеки български гражданин.
Ал. 10. Гражданите на Република България са длъжни да вземат участие в отбраната на страната.
Ние ви предлагаме изцяло нова редакция на чл. 1.
В чл. 3 са разработени основните дейности в областта на отбраната. Ние ви предлагаме (ясно с какви мотиви) да се добави една 15-а точка "Други". 3.6
След това отиваме на чл. 5. Този член има възлово значение за редица постановки по-нататък в закона, тъй като се отнася до всички въпроси, свързани с военната тайна, и оттук до възможността да се извършва граждански контрол над Въоръжените сили чрез средствата за информация и правото на военнослужещите да правят изявления.
В това състояние чл. 5 не съдържа критерии за разграничения или конкретни указания за това кое е тайна и кое не е.
В ал. 2 на същия член този въпрос се решава чрез отпращане към бъдещи подзаконови документи. Следователно е изведен извън закона.
Комисията смята, че подобно отправяне към подзаконови документи поставя под съмнение значителна част от гражданския контрол над Въоръжените сили, което е едно от сериозните основания да се създава именно този закон.
Ние ви предлагаме в чл. 5 да се въведе текст във вид на нова втора алинея, а именно: "Държавна и служебна тайна в дейността на Въоръжените сили по смисъла на предходната алинея и информацията за бойната дейност на войските, бойната подготовка и бойните планови разчети." Сегашната втора алинея да получи като номерация номер три - трета алинея, и да придобие вида: "Ползването и предоставянето на информации извън тази по предходната алинея се извършва по общия ред в страната под контрола на министъра на отбраната".
Минаваме на глава втора - "Икономически основи на отбраната".
Комисията по национална сигурност предлага на депутатите да приемат варианта на чл. 9, според който военно-отбранителният бюджет се приема като отделен раздел в Закона за държавния бюджет. Същевременно комисията препоръчва на вносителите в бъдещите поправки и допълнения на този закон да бъде включен раздел към тази глава, в който да е описана юридическата технология за съставянето на бюджета.
В чл. 10 на глава втора се засяга един от жизненоважните въпроси на националната сигурност - преминаването на страната от мирно във военно положение и дейността й във военновременни условия. СМ/КП 4/1.
Този жизненоважен за страната процес е възложен изцяло на Министерския съвет и е построен върху военновременни планове и военновременен бюджет. Тези документи съществуват в мирно време, което дава възможност редът, предложен от Министерския съвет, както и плановете да бъдат приемани и утвърждавани от Народното събрание на закрити заседания.
За да се защитят интересите на обществото от възможно отклоняване на собственост по една или друга причина от Въоръжените сили, в чл. 13, ал. 1 е необходимо да се направят промени:
Да отпадне изразът "Министерство на отбраната и другите". И алинеята да започне така: "Ведомствата, в състава на които има въоръжени формирования...". След което след запетаята да се добави "по решение на Министерския съвет".
Така че ви чета алинеята в окончателния й вид според Комисията по национална сигурност.
"Ведомствата, в състава на които има въоръжени формирования, по решение на Министерския съвет могат да продават ненужно имущество, техника, оборудване и обекти на интелектуална и индустриална собственост."
Отиваме към глава трета, която е една доста интересна и спорна глава. Надявам се, че тишината в залата ще покаже, че тя представлява особен интерес.
Трета глава - "Ръководство на отбраната на Република България"
В чл. 16 са изредени тези органи. Ние предлагаме да завърши този член до точка 3, включително и Министерският съвет, като тя придобие вида:
"Министерският съвет и неговите специализирани органи".
Като отпадне точка 4 от тази глава "министърът на отбраната", логически той ще бъде включен в предходната алинея Министерският съвет и неговите специализирани органи.
Раздел втори касае Народното събрание.
Ние ви предлагаме ал. 1 да добие вида:
"Решава въпросите за обявяване на военно положение, на война и за сключване на мир."
Към този чл. 18 предлагаме въвеждането на нова допълнителна, девета поред алинея със следния текст: 4/2.
"Контролира състоянието на Въоръжените сили и предприема мерки за тяхното укрепване."
Глава трета, раздел трети - е президент на републиката.
Като изхожда от характера на предлагания закон и от функциите на президента на републиката, дадени в Конституцията по отношение на националната сигурност, нашата комисия предлага раздел трети да се нарича "Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили".
В този случай чл. 19 ще придобие следния вид:
"Върховният главнокомандващ на Въоръжените сили в мирно и военно време е президентът на републиката. Той ръководи отбраната и Въоръжените сили в съответствие с Конституцията и този закон."
Минавайки на следващия чл. 20, Комисията по национална сигурност предлага ал. 9 да отпадне.
Алинея 9 е: "Ръководи Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана."
Комисията по национална сигурност смята за целесъобразно в този член да се въведе нова първа алинея, в която да се посочат органите, с които президентът разполага в мирно време за ръководството на Въоръжените сили.
Тоест нова ал. 1: "Президентът изпълнява функциите си на върховен главнокомандващ в мирно време чрез института на президентските укази. Към него се изгражда Консултативен съвет за национална сигурност."
Сегашната ал. 1 става ал. 2, а сегашната ал. 2 отпада.
Съответно новата първа алинея на чл. 21 - "При въоръжена провокация, военен конфликт или война президентът", ал. 1 да придобие следния вид: "Президентът изпълнява функциите си на върховен главнокомандващ чрез Върховното главнокомандване."
В точките на чл. 21 влиза съставена нова ал. 2, която има вида:
"Ал. 2. В тези случаи президентът на републиката и т.н. по текста.
От гледна точка на редактирането думите "в случаите на", намиращи се в точка 1, да се заменят с думата "при".
Комисията по национална сигурност предлага нова точка 9 в чл. 21, ал. 2 със следния вид: 4/3.
"В случаите на точки 3, 6 и 7 президентът на републиката действа съгласно планове, санкционирани от Народното събрание на закрити заседания още в мирно време, внасяни в него от Министерския съвет."
Именно на Министерския съвет е посветен раздел четвърти. Комисията прави незначителни промени. Предлага нова точка 11 на чл. 22 със следното съдържание:
"11. Министерският съвет внася за одобрение в Народното събрание на закрити заседания плановете по смисъла на чл. 21, точки 3, 6 и 7, както и свързаните с тях от изброените в този член;"
При изреждането на правомощията на Министерския съвет по ръководство на отбраната в чл. 22, ако не се приеме утвърждаването от Народното събрание на военновременните планове и бюджета, изисква допълнение в този смисъл в ал. 1, 3, 4, 5 и 9."
Раздел пети е посветен на министъра на отбраната. Съжалявам, че министърът на отбраната не е тук. Ще трябва да се обърна към бившия министър на отбраната господин Сталийски. Той е тук.
Министър на отбраната

Комисията по национална сигурност намира разделя пети за все още ненапълно изгладен като смисъл. В чл. 24 министърът на отбраната е посочен като орган на изпълнителната власт. Това според нас не е точно. Наред с това обаче на него му е възложено, цитирам, "ръководството на провеждането на държавната политика в областта на отбраната на страната". Това според комисията значително надхвърля позициите му на орган на изпълнителната власт.
Тази отговорност би могла да му се вмени, но ще е необходимо ясно да се посочат две неща.
Първо, да се определят отношенията му с останалите фактори на сигурността в страната както институционално, така и от гледна точка на регламентиращите документи (доктрина, приоритети, правителствена програма).
И второ, да се уточнят рамките, в които той ще може да реализира намесата в работата на другите ведомства в интерес на отбраната. Без тези уточнения възложените му функции ще си 4/4. останат пожелание или пък ще станат източник на напрежение между него и ведомствата, между него и останалите фактори на сигурността (президент, Народно събрание). Но тъй като това не е сторено, Комисията по национална сигурност предлага в чл. 24, ал. 1 министърът на отбраната да бъде посочен като специализиран орган на изпълнителната власт в провеждането на държавната политика в областта на отбраната на страната, без да се възлага на него ръководството на тази политика като на единствен субект. 4/5.
Така ще се постигне синхронизиране в чл. 16 на настоящия проектозакон.
В този случай чл. 24 придобива вида, ал. 1: "Министърът на отбраната е специализиран орган на изпълнителната власт в провеждането на държавната политика в областта на отбраната на страната". Към чл. 24 предлагаме нова ал. 3: "Министърът на отбраната е пряк началник на целия личен състав на Министерството на отбраната".
Искам да поясня, че въвеждането на такава алинея се налага от нуждата да се приведе в съгласие този член с чл. 64, в който началникът на Генералния щаб е посочен като пряк началник на целия личен състав на Българската армия. Този статут не е присъщ на министъра на отбраната, който разполага непосредствено с апарата на министерството, на чийто личен състав той е пряк началник. Но в този апарат Генералният щаб не присъства. Той е йерархичното ръководно звено на войската.
Изброяването на функциите на министъра на отбраната в чл. 25 съдържа редица нерешени въпроси. Това се дължи на неизяснените отговорности на министъра на отбраната по отношение на въоръжените сили като цяло.
Част от параграфите (3, 4 и 5 и други) обхващат пълномощия, които надхвърлят рамките на Българската армия. Същевременно в закона няма текст, който да разграничава достатъчно ясно Министерството на отбраната от войската, с което да се определят политическите пълномощия на Министерството на отбраната, защото то е средство в ръцете на министъра на отбраната за осъществяване на възложената му основна функция според чл. 24, ал. 1, а именно да провежда държавната политика в областта на отбраната на страната.
Нерешените въпроси в чл. 24 водят до трудности в следващия чл. 25.
Алинея 3 му възлага граждански контрол върху други ведомства, без да уточнява механизма, с което се залага източник на напрежение. Подобно е положението с ал. 4 и 5. Алинея 4 заменя технологията за съставяне на военно-отбранителния бюджет, като до голяма степен го прави зависим от министъра на отбраната. МК/ЛТ 5.1.
Алинея 5 не дава отговор на въпроса каква е ролята на министъра на отбраната за изготвяне на доктрина за национална сигурност - той ръководи ли това "съвместно действие" или не.
Ако го ръководи, защо се предлага това на него, след като има и други фактори на сигурността в страната, които имат централни функции по осъществяването й?
Твърде противоречива е ал. 7. Формирането на кадровата политика в Министерство на отбраната от самия министър е понятно. Това означава, че всяка смяна на министъра ще бъде законен повод за смяна на личния състав в Министерство на отбраната, още повече че приемаме закона в отсъствие на закон за държавния служител.
Но дори и да приемем това като възможност, едва ли бихме могли да допуснем, че министърът определя кадровата политика и в армията. Кадровото развитие в армията е многогодишно и на неговия фон пребиваването на един министър е краткосрочно явление. Ако всеки министър си позволява да внася съществени корекции (а в ал. 7 не се правят никакви ограничения), съществени корекции в кадровата политика, то за кратък срок просто има опасност да унищожим кадрите си.
Смятаме, т.е. Комисията по национална сигурност смята, че докато не се решат споменатите по-горе въпроси ал. 3, 4, 5 и 7 ще трябва да претърпят следните изменения и да добият вида:
Алинея 3 осъществява (става въпрос за министъра на отбраната), осъществява и подпомага осъществяването на гражданския контрол върху дейността на Българската армия.
Съгласува...
Алинея 4 съгласува състоянието на военно-отбранителния бюджет и... (нататък по текста).
Алинея 5 - участва със своите органи в разработването и актуализирането на доктрината за национална сигурност и представя разработката в Министерския съвет.
И алинея 7 - формира кадровата политика в системата на Министерството на отбраната и чрез началника на Генералния щаб ръководи кадровия процес в Българската армия.
В чл. 27 Комисията по национална сигурност намира за нецелесъобразно да се съхрани текстът, с който се прави опит да се дадат напълно задълженията на заместник-министрите на отбра5.2. ната. Ето защо комисията предлага чл. 27 да се изчерпи с първото изречение. Като то добие вида:
"Министърът на отбраната се подпомага от назначени от председателя на Министерския съвет заместник-министри".
Към чл. 28, ал. 2 би било уместно да се отрази съществуващата практика и към членовете на Висшия военен съвет да се прибавят реално участващите командващи на видовете въоръжени сили. Освен това изрично там би трябвало да бъде включен и парламентарният секретар като елемент на парламентарния контрол. По този начин ал. 2 на чл. 28 придобива вида:
"Членове на Висшия военен съвет са заместник-министрите, началникът на Генералния щаб, командващите видове въоръжени сили, парламентарният секретар и други лица, определени от министъра на отбраната."
Комисията по национална сигурност вижда възможност чл. 30 да отпадне. За да спестя времето, само ще кажа, че без да чета самия член, че ако се запази чл. 30 към (ние препоръчваме), към него да се прибави нова алинея: "(3) В случаите на предходните алинеи решението се взема от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната."
Уважаеми колеги, аз бих помолил за внимание. Струва ми се, че залата е шумна, материята е скучна, но е изключително важна. Това е материя, върху която Комисията по национална сигурност е работила месеци наред и поне би трябвало да уважим труда на работната група.
Раздел шести се отнася до върховното главно командване.
Комисията по национална сигурност намира, че разделът за върховното главно командване е неразработен. Би било целесъобразно в него да се дадат общите рамки на преминаването на елементите на Въоръжените сили от мирно във военновременно положение, да се посочат новите връзки на подчиненост, както и онези елементи, които престават да функционират във военно време (например Консултативният съвет при президента).
Като цяло функциите на върховното главно командване не са развити в предложения текст. Без да смятаме, че попълваме тази празнина, предлагаме да се включи допълнителен член с пореден номер 32, нов член със следното съдържание: 5.3.
"С формирането на Върховното главно командване автоматично се преустановява дейността на Консултативния съвет по национална сигурност при президента."
Глава четвърта се отнася до участие на други органи и организации в отбраната на Република България.
В чл. 32, ал. 1 субектът, възлагащ отговорности на държавните органи и на тези за местно самоуправление в областта на отбраната са "органите за ръководство на отбраната". В закона се предлагат (и да погледнем чл. 16) като такива органи - Народното събрание, президентът, Министерският съвет и изведен от него министърът на отбраната.
От ал. 2 става ясно, че Министерският съвет се занимава с военновременните актове, планове, военновременните планове. Остават за президента и Народното събрание, както и за министъра на отбраната да възлагат на държавните и местни органи "някакви други" задачи. Какви са те и какви могат да бъдат, защото под наименованието "отбрана" биха могли да се прикрият неизброимо множество задачи.
При това положение ние ви предлагаме в ал. 1 да отпадне текста след думите "военно положение", като запетаята след тези думи стане точка и край на абзаца. 5.4.
По чл. 33 става ясно, че началникът на Генералния щаб е този, който контролира бойната готовност в страната. Следователно във всички следващи текстове, където се решава този въпрос неговото присъствие и участие е задължително. Ето защо ал. 3 на чл. 34 ще трябва да придобие вида:
Ал. 3. Разработва, съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб структурата и щатовете на Гранични войски и на Вътрешни войски.
Във връзка с направените вече бележки по отношение на военноотбранителния бюджет смятаме, че възложеното на министъра на финансите, а именно "разработва методика за изготвяне" на този бюджет е целесъобразно при първа възможност да стане част от този закон. Методиката е една за редица години и следва чрез нея да се балансират интересите на участниците в изготвянето на военноотбранителния бюджет. Следователно, това е естествено и логично, мястото й е в този закон.
Глава пета на законопроекта се отнася до:
Положение на война, военно и друго извънредно положение. Мобилизация. Отбрана и охрана на държавните граници.
Чл. 44, ал. 5. За него Комисията по национална сигурност предлага последните думи да бъдат заличени, а именно "без да чакат обявяване на война".
Предлагаме ви ал. 2 на чл. 51 да отпадне.
Чл. 52, ал. 2. след думата "мерки" прибавяме текста "съгласно установен от Министерския съвет ред" и след думата "уведомяват" зачеркваме текста и на негово място пишем "висшестоящите инстанции". За яснота, текстът придобива следния вид:
"В случаите по преходната алинея началниците на гарнизони вземат неотложни мерки съгласно установения от Министерския съвет ред, за което незабавно уведомяват висшестоящата инстанция."
Чл. 53, ал. 1. и ал. 3. ние ви предлагаме да се изброят, да се обединят изброените елементи. Тоест, това е много важно, моля ви да обърнете внимание.
Тоест: "Въоръжените сили включват Българската армия, Граничните и Вътрешните войски, войските на Министерството на транспорта, войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, ДВ/ЗТ 6.1 Строителните войски, Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана." Съжалявам, че го няма министърът на отбраната, да чуе какво му предлагам.
Ал. 2. - остава същата.
При това положение ал. 3 и ал. 4 се заличават.
Чл. 54. ви предлагаме да придобие следния вид: "Устройството и управлението на Граничните войски, Вътрешните войски, Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана се уреждат с отделен закон, а войските на Министерството на транспорта, войските на Комитета по пощи и далекосъобщения и Строителните войски със закон, или акт на Министерския съвет."
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Със закон.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Комисията дава два варианта, господин Сталийски, аз съм също - със закон.
Чл. 56. да завършва с думите: "... носенето на военната служба във въоръжените сили се урежда с устави."
Чл. 57. да направим следните корекции: "Висш команден състав на въоръжените сили са офицерите с длъжност командир на корпус, началник на управление на Генералния щаб и по-старши от тях.", а целият друг текст да отпадне.
Чл. 58. да завърши с думите: "... организации, съгласно действащото законодателство в страната."
Чл. 59, ал. 3, т. 2. да завърши: "... военноморски сили, които включват в състава си щабове, обединения, съединения, части и подразделения, както и родове специални войски."
Чл. 59, ал. 3, т. 4. да се добави: "военни академии, институти, военни училища, школи и учебни центрове."
Чл. 60. - да отпадне.
Раздел трети се отнася до ръководството на Българската армия, ние тук ви предлагаме само две неща:
Ал. 3. на чл. 64. - да отпадне като подразбираща се от самосебе си. А чл. 67, ал. 1 да завърши: "... се създава военен съвет." Останалият текст отпада. 6.2
Тук могат да се направят някои коментари, както и на много места по текста, но аз се старая да икономисам времето на народните представители, защото работната група е готова със свое изказване. Да се надяваме, че те ще разшифроват някои от намеренията, за да не взимам цялото време аз.
Минаваме на част втора - Въоръжени сили на Република България. По тази част втора ние ще разгледаме глава втора Военна служба. Общи положения.
Комисията по национална сигурност прие така нареченият "втори вариант" от законопроекта на правителството. Пак ви ориентирам в ситуацията, поради това, че в този текст и двата варианта са съчетани, чрез препратки и преномерации в един свитък, това затруднява следенето на текста, а комисията продължава по членовете и параграфите на "новия вариант" с единна номерация.
Комисията по национална сигурност предлага нов член 71 със следното съдържание:
"Чл. 71. Гражданските права и свободи на военнослужещите с изключение на ограниченията по Конституцията и този закон са гарантирани от уставите и правилниците за преминаване на службата във въоръжените сили."
Чл. 78, един много спорен елемент. Тук очаквам госпожа Шопова да се намеси, ние ви предлагаме в общия текст на члена да отпаднат думите: "и служба по договор", тоест: пределната възраст за кадрова военна служба във Въоръжените сили е както следва:
Чл. 79 да получи две алинеи:
"Ал. 1. Присвояването на военни звания на военнослужещите се извършва последователно от степен в степен при условия и по ред, определени в Правилника за военната служба и в уставите на Въоръжените сили."
Ал. 2. Даването на бойните отличия се извършва по условия и по ред, определени в Правилника за военната служба и в уставите на Въоръжените сили."
Чл. 80. да придобие вида:
"Ал. 1. Военното звание се отнема по реда на неговото присвояване при условия определени в Правилника за военната служба и в уставите на Въоръжените сили, и в следните случаи: 6.3
Т. 1. При извършване на тежки престъпления и груби нарушения.
Т. 2. Когато лицето в 14-дневен срок не встъпи на длъжността, на която е назначено при присвояване на званието. При уважителни причини този срок е до три месеца.
Ал. 2. Военното звание "редник" не може да бъде отнето.
Текстът на т. 2 от ал. 1 на чл. 91 е текстът, предложен в общия свитък на вносителите, като вариант втори на т. 2 на ал. 1, много сложно, но това е основният тест по първия вариант на вносителите.
Чл. 99. се взема от първия вариант на законопроекта, депозиран от Министерския съвет. При това към съществуващите точки, които са пет, на този член се прибавят точки 6, 7 и 8 със следното съдържание:
"6. да не са в несъстоятелност;
7. да не са под следствие;
8. да нямат и друго гражданство."
Чл. 100. получава текста на чл. 98, ал. 1 от първия вариант и добива следния вид:
"Чл. 100. Изискването за изпълнение на задълженията за наборна военна служба по преходния член не се отнасят за българските граждани-жени.
Чл. 104. придобива следния основен текст:
"Присвояването и отнемането на военните звания, както и назначаването на длъжности и свалянето от длъжности на кадровите военнослужещи се извършва: ..." нататъка по текста.
Чл. 108. Комисията предлага да се въведат:
Ал. 3. "Кадровите военнослужещи заемащи висши военни длъжности могат да обжалват заповедта за освобождаване в едномесечен срок от връчването й пред президента на Републиката."
Ал. 4.: "Президентът на Републиката се произнася по жалбата в едномесечен срок. Решенията на президента на Републиката са окончателни."
Предлагаме ви нова четвърта алинея към чл. 115 във вида:
"Чл. 115, ал. 4. Възрастта на военнослужещите сключили договор към момента на изтичането на договора не трябва да противоречи на сроковете, посочени в чл. 78." 6.4
Чл. 130. следва да получи нова т. 3 на ал. 1 и да добие вида:
"Ал. 3. Военнослужещите, които са на кадрова служба или на служба по договор."
Чл. 132. В ал. 2 следва да отпаднат думите: "на кадровите военнослужещи и на обучаващите се във военните училища." така че членът ще придобие следния вид:
"Чл. 132. Действието на договорите на военнослужещите се прекъсва за времето на военновременната им служба." Тук работната група предложи една забележка приета от комисията: тъй като Комисията по национална сигурност прие така наречения "втори вариант" на вносителите, то навсякъде, където е употребен терминът "кадрови военнослужещи", той ще трябва да бъде заменен с термина "кадрови или по договор военнослужещи". Промените трябва да се направят и в съответните членове.
Чл. 170. след думата "права" да отпадне съюзът "и". Така че, текстът придобива следният вид:
"Военнослужещите имат всички права, свободи и задължения съгласно Конституцията и законите на Република България, с изключение на тези, които са изрично ограничени в този закон."
Чл. 171. - след "военнослужещите" се прибавя текстът: "когато изпълняват разпоредбите на уставите, правилниците и други вътрешни актове във въоръжените сили, както и заповедите и разпорежданията на командирите или началниците се намират под защита на държавата и са неприкосновени."
Чл. 172, ал. 2 продължава с текста: "когато тези мерки не накърняват изпълнението на бойните задачи." Текстът придобива следния вид:
"На военнослужещите по време на военната служба се създават здравословни условия за работа и друга военна дейност, в бита и свободното време и се предприемат мерки за ограничаване на опасните фактори във военната служба, когато тези мерки не накърняват изпълнението на бойните задачи."
Ние ви предлагаме, чл. 173 да отпадне.
Чл. 178, ал. 2, думите: "стачки и други" да отпаднат. Текстът придобива следния изричен вид: 6.5
"Военнослужещите нямат право на синдикални действия".
Чл. 179, ал. 1. - ние ви предлагаме последното изречение в алинеята да отпадне, а текстът да придобие следния вид:
"В мирно време военнослужещите могат да се обединяват на професионална основа в сдружения за осъществяване на дейности от взаимен интерес на техните членове извън служебните им задължения."
Комисията смята, че чл. 180. в сегашния си вид е поблизко до изискванията за надпартийност на въоръжените сили. А вариантът е по-близък до изискванията на пряката демократизация на обществото.
В края на краищата ние окончателно ви предлагаме основния текст да отпадне, депутатите да изберат първия вариант. Първият вариант е: "Военнослужещите могат да се"... сега ще го намеря, той е по другия текст. Това е много важно, затова ще го цитирам напълно.
"Военнослужещите не могат да членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели, или да предприемат действия по служба, с която да нарушават политическата си неутралност."
Много са текстовете... Това ще го уточним допълнително, защото в момента го нямам пред себе си.
Чл. 201. - въвежда се т. 4 към ал. 1.: "Допълнителните възнаграждения за служба на строеви длъжности съгласно щатно длъжностия списък."
Чл. 197, ал. 3, думите: "във въоръжените сили" да отпаднат и да бъдат заменени с думите: "като военнослужещи". Текстът придобива следния вид:
"При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна работа се взема предвид целия трудов стаж, приравнен към стажа като военнослужещи."
Мотивите са: за да се влезе в съответствие с чл. 53, ал. 1; чл. 96 и чл. 100, ал. 2.
Чл. 201. - отиваме към края, ал. 1. - текстът: "които са заемали за срок не по-малък от 10 години, строеви длъжности в поделение на Въоръжените сили" да отпадне. 6.6
Това е един спорен текст.
Ал. 1. придобива следния вид: "Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни заплати, колкото прослужени години имат във Въоръжените сили."
След това следва чл. 201, ал. 2 - ви предлагаме да отпадне, като съответно 3, 4, 5, 6, 7,8 и 9 ал. се преномерират.
Комисията предлага текстът на последната алинея на чл. 205 да влезе в Преходните разпоредби като текст за включване в съответния данъчен закон.
Чл. 206, ал. 2. - отпадат думите след "отбраната" и още няколко корекции, така че текстът придобива следния вид:
"За особени заслуги към отбраната кадровите военнослужещи и служителите в системата на отбраната могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие - пистолет, което се регистрира по установения ред."
Господин Сталийски ги раздаде.
Чл. 238, ал. 1, т. 1. След буква "в" да се въведе нова буква "г" със следния текст:
Буква "г" парична глоба до една пета от месечното възнаграждение.
Чл. 238, ал. 1, т. 2, буква "г" текстът би трябвало да придобие вида:
"г" лишаване от право на поредно излизане в гарнизонен отпуск.
Минаваме към Допълнителните разпоредби - – 3 се предлага да остане вариантът, предложен от правителството. В Преходните и заключителните разпоредби – 13 се предлага да остане, а да отпадне вариантът. Да се въведе нов 14 – на Преходните и заключителни разпоредби със следния текст:
"Министърът на отбраната и ръководителите на другите ведомства съгласувано с министъра на отбраната въз основа на този закон да разработят и утвърдят ред за определяне на началници на гарнизони, ред за оценяване на кадрите, ред за защита на здравето на личния състав в смисъла на чл. 176. в мирно време,
както и да гарантират в правилника за преминаването на военната служба и уставите на Въоръжените сили гражданските права и свободи на военнослужещите по набор на военна служба." 6.7 Предлагаме ви да се включи нов – 15 със следното съдържание: "Министерският съвет да внесе в Народното събрание в 3месечен срок от приемане на закона планове по смисъла на чл.22, т.11 на този закон".
Предлагаме ви нов – 16 със следното съдържание, това е последната корекция, която ви предлага Комисията по национална сигурност. Това е: "Министерският съвет в двумесечен срок от приемането на закона да внесе законопроект за изменението и допълнението, в който да предложи раздел за глава втора на закона, в който да е описана юридически технологията за съставяне на военноотбранителния бюджет.
Това е целият свитък. Получи се малка засечка при чл.180. Намерих текста, който ви предлага комисията, във вида "Военнослужещите не могат да се кандидатират и да бъдат избирани за народни педставители, общински съветници, кметове, за президент и вицепрезидент". Тъй като мисля, че бях некоректен в първоначалното прочитане.
Уважаеми господа народни представители, това е цялото становище на Комисията по национална сигурност. Длъжен съм да подчертая отново, че то беше изработено със съвместните усилия на депутати от различните парламентарни групи в работната ни група. Аз се надявам те да вземат становище по някои от проблемите на законопроекта.
Бих заключил с моето лично мнение. Този законопроект, дори в този си вид, съдържа много съществени неща от уреждането на материята на отбраната и въоръжените сили. И аз апелирам към вас законопроектът да бъде приет възможно в максимално кратък срок и на първо, и на второ четене, като моля за съдействие преди всичко Законодателната комисия, към която иначе питая най-добри чувства.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Слатински.
От Комисията по правата на човека ще изрази ли някой становище?
(Александър Сталийски иска думата.)
Рано е още, господин Сталийски. Вие сте записан на четвърто място. РД/КТ 7.1
Преминаваме към дебатите. Давам думата на господин Сталийски за изказване.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Аз ще говоря последен, но искам да кажа две думи.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Срам ме е, че съм депутат, срам ме е, че съм българин, срам ме е, че съм бивш военен, когато ние тук, в тази зала се занимаваме с разни дивотии, казвам ви дивотии. Тази зала е празна, когато се гласува, за мен, най-важният закон.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Сталийски.
Започваме обсъждането на законопроекта. От СДС са представени за изказване народните представители: Нино Ставров, Васил Михайлов, Видьо Видев, Александър Сталийски и Дядо Христофор - последен.
Има думата народният представител Нино Ставров. (Ибрахим Татарлъ иска думата.) Господин Татарлъ, Вие? По процедурен въпрос ли, господин Татарлъ?
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Господин председател, господа народни представители! Обсъждаме един много важен законопроект за отбраната, за армията. Аз предлагам процедурно обезателно някой, ако отсъствува, представители от съответните комисии да представят становищата на комисиите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Решава комисията кой ще бъде докладчик, аз не мога да определя докладчика.
Господин Ставров, имате думата. Господин Татарлъ, няма забрана, като се явят колегите, ще им дадем думата, като се уточнят колегите от комисиите.
НИНО СТАВРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Предложеният проект за Закон за отбраната и въоръжените сили е един от най-измъчените проекти за закони, които разглежда Тридесет и шестото Народно събрание. Три правителства и четири военни министри мъдруваха върху него. Естествено е да очакваме, че той, предложеният проект, ще бъде на нивото на проблемите, които ще решава и ще оправдае хилядите надежди на хора, от които зависи съществената част от националната сигурност на България. 7.2 Макар и доста мъдруван, той се явява ненавреме и не на място.
Това, разбира се, не е само моя оценка, но е оценка и на десетките офицери от гарнизони, училища, от щабове, с които съм разговарял. Защо не на място?
Защото логиката на нещата предполага следната архитектура на постройка на документите, които трябва да приемем, за да се смята, че проблемът на националната сигурност не се решава на парче и без вътрешна спойка и йерархическа взаимозавързаност.
Второ, диалектиката е велико нещо, колега. На първо място на върха на тази йерархия, на тази пирамида, би трябвало да поставим националната идея, която би трябвало да витае, за която, ако някой каже първите думи, друг да допълни, за която няма да се иска консенсус, за която няма да има сини, зелени и червени, която ще бъде в сърцето, в душата и в действията на всеки, който се нарича българин. Така както мисля, че в края на миналия век има една идея, която Освобождението може би прекъсна, така и сега би трябвало да помислим не е ли време за възраждане на българския национален дух и постигане на духовно единение с всички български общности по света.
На второ място би трябвало да бъде приета Концепцията за национална сигурност, която е синтез, най-общо казано, на неща, които имат съществено значение за външната и вътрешната политика, нюансирана обаче от политиката на управляващата администрация на правителството. Народното събрание осъзна това и миналата година вие си спомняте в специално решение ние задължихме правителството до края на годината да представи за одобрение в Народното събрание такава концепция. Не знам дали господин министърът изобщо е получавал такава задача и Министерският съвет дали изобщо работи, а срокът мина.
На трето място би трябвало да бъде приета военната доктрина или както може би по-точно е да се нарича военната политика на държавата.
Бих искал да обърна вашето внимание на факта, че в предлагания проект се прави опит да се предрешат някои неща, които би трябвало да бъдат като съдържание във военната доктрина. Например – 68, т.1, където се казва: "Оперативното ръководство на сухопътните войски, военновъздушните сили, военноморските сили и други формирования в Българската армия се осъществява 7.3 от съответните командващи".
Генералният щаб се е постарал доста добре да осигури своите права, но сега с този закон иска да предреши въпроса - ще има ли командвания на сухопътните войски, на военновъздушните войски и т.н.? Това е или пропуск, или нещо, с което иска да бъде заблудено Народното събрание. Има и много такива примери.
На четвърто място би трябвало да бъдат приети пакет от закони - Закон за отбраната, отделно Закон за въоръжените сили, отделно Закон за армията, вътрешните войски, граничните войски, Националната разузнавателна служба, Националната служба за сигурност, Националната служба за охрана.
Затова твърдя, че този закон се приема ненавреме.
На пето място в пакет трябва да се приемат законите за строителните войски, транспортните войски и тези на пощите и далекосъобщенията. Да, но не, както казва един известен коментатор. От 11 закона и 2 концепции, прощавайте за тази дума, ние имаме пред нас само 1, както биха го нарекли някои от летците "многоцелеви проект за закон". Той претендира да бъде и Закон за отбраната, Закон за въоръжените сили, Закон за войската, а пропуснах да кажа, че той претендира да бъде и своего рода Кодекс на труда за военнослужещите.
Ето защо има опасност да приемем закон, който би се наложило да го изменяме още на следващия месец, и то, след като се приеме Концепцията за национална сигурност и военната доктрина. 7.4 Естествено това нещо е нежелателно - той да бъде изменян толкова бързо, но сигурно ще бъде нещо неизбежно.
При обсъждане както на първо, така и на второ четене би трябвало да отделим особено внимание на тези проблеми и трудности, свързани с текстовете в Конституцията, касаещи върховен главнокомандващ, Върховно главнокомандване и от това, че ще имаме цивилен, и аз не мога да намеря точната дума, министър на отбраната и произтичащите от това проблеми, свързани. Обръщам вниманието на колегите: за ролята и мястото на правомощията на Генералния щаб.
Искам малко да изпреваря нещата, когато става дума за Генералния щаб. Имам усещането, че се създава един таралеж с железни бодли, който е капсулован по всички възможни начини и уважаваните бивши и бъдещи министри на отбраната ще могат да го гледат, ще могат да осъществяват всички видове граждански контрол, но с нищо на дело няма да могат да му въздействуват.
Ето няколко примера: президентът на републиката привежда Въоръжените сили в по-висока степен на бойна готовност само ако предложението е подписано едновременно от министър-председателя и от началника на Генералния щаб.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Правилно!
НИНО СТАВРОВ: Колега, това е твое мнение. Чувал съм съображенията.
Аз питам има ли разработена в закона технология? Ами ако началникът на Генералния щаб не подпише, значи Министерският съвет ще бъде с вързани ръце и няма да предложи по-висока степен на бойна готовност. А ние, както знаем, търсим вот на доверие и на недоверие на тези Министерски съвети, а генералитетът, капсулован както казах, може да вземе или да не вземе, да позволи или да не позволи да се вземат определени решения. Ето къде е зарито кучето.
В текста на чл.21, ал.4 излиза, че върховният главнокомандващ е някакъв координатор между Министерството на отбраната, обърнете внимание, Генералния щаб и Министерския съвет.
Съгласно чл.25, т.2, подточки 1, 2, 3 и т.н., министърът на отбраната едва ли не е някакъв посредник между Министерството на отбраната и Министерския съвет. Без да му бъде предложено НЧ/КТ 8.1 нещо от Генералния щаб, той не е в състояние да предложи на Министерския съвет.
Член 26, т.1 оправомощява началника на Генералния щаб да предлага за назначаване и отзоваване българските военни аташета.
В чл.29, т.1 президентът се овластява да определя в някакви случаи структурите и функциите на Министерството на отбраната.
Примерите в тази посока могат да бъдат продължени. Аз искам с тези, които изброих, само да обърна внимание колко труден проблем трябва да решим, за да направим така, че армията да бъде защитена от груби политически намеси, но наред с това да не бъде нещо, което да не е подвластно на нито една от властите в нашата държава.
Накрая, бих подкрепил на първо четене предлагания проект за Закон за отбраната и Въоръжените сили с надежда, че на второ четене ще се отхвърлят първа и втора глава, ще се приеме предложението на Комисията по национална сигурност, а така също и десетките предложения за изменения в текстовете, които ще внеса в определен срок и форма. И ще съм ви благодарен, ако разберете за какво апелирам и ме подкрепите. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Мирослав Дърмов има думата за реплика.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че законопроектът на Министерския съвет е внесен на 5 май 1993 г. Това означава, че повече от 6 месеца. И както господин Слатински, така и господин Ставров налагат едно становище, че е необходимо освен този законопроект, или по-точно да не приемаме частично този законопроект, а да разработим още една дузина закони.
Аз искам да попитам авторите на подобна идея: за тези 6 месеца защо те не внесоха алтернативни текстове, за да можем ние тук да работим паралелно и да не смятаме, че така направеното предложение е по-скоро опит да се блокира работата по Закона за отбраната и Въоръжените сили. Благодаря ви. 8.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Друг желаещ за реплика? Не виждам.
Колега Ставров, ще отговорите ли? Имате думата за дуплика.
НИНО СТАВРОВ (СДС): Господин Дърмов знае много добре, че в комисията този въпрос може би много пъти е обсъждан и задачата и проблемите са на Министерския съвет и на министъра на отбраната да ги решат.
Господин Дърмов, Вие сте тук на тази страна, която подкрепя това правителство, да сте му внушили да направи тези закони, тъй като Вие сте също убеден (не знам какво становище ще вземете тук), но сте убеден, че това е точно така, както го казах преди малко: Закон за отбраната, Закон за Въоръжените сили и след това отделните закони, които аз изброих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата народният представител Стефан Стефанов. Следващият оратор е народният представител Васил Михайлов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам първо да подкрепя това, което каза господин Слатински. Независимо че това е становище на Комисията по национална сигурност, при всички случаи спорни текстове в това, което каза господин Слатински, има и ние в залата фактически ще отстояваме - всеки своя текст, разбира се. Това не пречи тук да си ги изложим и да защитаваме тези текстове, които всеки счита, че са правилни.
Аз лично считам, че е нужно да има такава дискусия по тези текстове и да ги отстояваме.
Господин председател, дами и господа народни представители! Разрешете ми първо като бивш военен да изразя своето задоволство, както и това на моите бивши колеги, че след 3 години и половина Законът за отбраната и Въоръжените сили е в пленарна зала. Разбира се, оттук не следва, че аз съм съгласен с всичко, записано в този закон, но ще апелирам и апелирам още днес той да бъде приет на първо четене. 8.3
Законът, колкото и недостатъци да има е изключително необходим в настоящия момент. Той е нужен, не само за да отмени един остарял отпреди 35 години закон, той е нужен за целите на военната реформа, за цялостното строителство на Въоръжените сили, той има пряко отношение към националната сигурност.
Какво, според мен би следвало да се има предвид?!
Първо. При нормални обстоятелства законът не би трябвало да предхожда изготвянето и приемането на няколко основни документа. Тук, колегата Ставров говори за тези неща, аз ще ги повторя до известна степен.
Това са Доктрината за национална сигурност и произтичащите от нея външнополитическа и военна доктрина. За съжаление ние не разполагаме с тези документи, които дават отражение и върху предложения проект за закон.
Второ. За мен е пределно ясно, че след приемането на споменатите по-горе документи, ще се появи необходимост както за коригиране на този закон, така и за подготовката на нов закон за отбраната на страната. За съжаление в предложения проект проблемите на отбраната и Въоръжените сили не са разработени в пълен обем. Нещо повече, допуснати са съществени слабости. Примерно, глава трета от част първа е озаглавена "Ръководството на отбраната на Република България", но навсякъде в текста се говори и за Въоръжените сили.
В чл. 2, ал. 1 и 2 е разработен въпросът за целите на отбраната. При тяхното формулиране се е изхождало от досегашната вече остаряла постановка на военната доктрина за подготовката на страната и Въоръжените сили за водене на война. В съвременни условия, основната задача става недопускането, България да бъде въвлечена във война или в други рискове за националната сигурност действия. От тази постановка би трябвало да се ръководим при определянето на целите в отбраната.
В чл. 2, ал. 1 отбраната се определя като част от националната сигурност на Република България. А в чл. 3, ал. 1 определянето на Доктрината за национална сигурност се разглежда, като една от основните дейности в областта на отбраната.
Следователно, нещата се обръщат наопаки. ТХ/НП 9.1
В чл. 2, ал. 1 и 2 също целите на отбраната са формулирани различно.
Трето. Главният въпрос, около който се водиха всички дискусии и спорът е, както в Комисията по национална сигурност, така и в подкомисията, бе свързан с правомощията на институциите и длъжностните лица в държавата.
Предложеният проект и направените допълнения от комисията, решават в значителна степен този проблем, но ненапълно. Не са прецизирани правомощията на президента, на министъра на отбраната, не са разработени функциите на началника на Генералния щаб.
Четвърто. При обсъждане на закона в част втора, глава втора, която е предложена в два варианта, комисията прие да подкрепи втория вариант - военна служба.
Внимателното разглеждане на двата варианта обаче показва редица предимства, съобразени с изискванията на офицерите от Българската армия в момента, отразени в първия вариант.
В същото време, една голяма част от текстовете, записани във втория вариант, от правна гледна точка по-пълно отразяват тези изисквания. Ето защо, аз предлагам и съм го внесъл в Законодателната комисия, един нов вариант, обхващащ според мен най-доброто от двата варианта. Главно тук е проблемът за отношението към военната служба.
Според мен, тя може да бъде кадрова и наборна. В противен случай, ние полагаме разделяне на офицерите на кадрови с декларация и по договор. Желанието на офицерите е всички да подписват договор и да имат еднакви права и задължения. Това ще позволи офицерът да защити в договора своите интереси и да търси правата си когато бъде нарушен договорът.
Пето. В проекта за закон е отнета възможността военнослужещите да се обръщат към друга инстанция, извън Министерството на отбраната.
Не само, че не е предвиден ред за обръщане към съда, а даже има и забрана за това - чл. 117. Дори реда за подаване на жалби и задължителността за разглеждането и отговора им, не са предвидени в закона, а са оставени за подзаконови актове.
Шесто. В законопроекта не се поставят основите на взаимно отваряне на армията и гражданското образование. Нито в него, 9.2 нито в Закона за висшето образование, който се разглежда в Комисията за наука и висше образование се определя статута на висшето военно учебно заведение. Липсва текст, който да приравнява висшето учебно заведение и Военната академия с университета.
Спорно е също, дали сегашните текстове изобщо дават някаква образователно-квалификационна степен, както не е ясно в областта, на кои науки. Аз мога да посоча един пример със себе си. Аз съм завършил "инженер-летец", но не считам че съм никакъв инженер. Но това беше ...
В закона има доста нерешени въпроси, свързани със социалния статус на военнослужещите. Начинът на регламентиране на заплащането - чл. 201.
Не се определя мястото на военнослужещият в социалната стълбичка на държавните служители.
Не са регламентирани ясно възможностите за получаване и закупуване на жилища.
Пенсионирането ще се регламентира в отделен закон, въпреки настояването на офицерите - чл. 212, ал. 1.
Няма яснота, в какво се състои неприкосновеността и защитата на военнослужещия от държавата.
Не се регламентира употребата на оръжието, което носят офицерите.
Не се обвързва заплащането с професионалните качества и резултатите от работата и други.
По всички тези изложени от мен проблеми, аз ще предложа конкретно текстове за второ четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Реплики? Не виждам.
Има думата народният представител Васил Михайлов.
Следващият оратор е господин Александър Сталийски.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Пред нас е най-после Законопроектът за отбраната и Въоръжените сили, един много отдавна чакан и нужен законопроект за националната 9.3 ни сигурност, който урежда най-важната материя - стълба на българската държавност. Но ние си задаваме въпроса, може ли този законопроект да отговори на изискванията на едно съвременно българско общество, на едно демократично общество, да уреди сложните взаимоотношения между българската общественост и например Българската армия. Отговори на тези въпроси има ли в законопроекта, който ни е предложен, и ако има те достатъчно ясни ли са?
Аз няма да скрия от вас известно разочарование, съзнавайки обаче и колко труден е въпросът и проблемът, който се разглежда за един адекватен, траен Законопроект за отбраната и Въоръжените сили. Боя се, че и тук изказалите се преди мен колеги, обърнаха внимание на една много съществена негова характеристика. Той представлява еклектична смес от различни положения, свързани с това да се удовлетворят разнопосочни сравнително интереси, на ведомства, които имат отношение по този въпрос - за изграждането на Въоръжените сили на страната.
Аз няма да се впускам в подробностите, тъй като сме на първо четене, но бих желал, така да обърна вниманието ви на няколко проблема.
Първият проблем е в раздел трети "Президент на Републиката". И той се отнася до това, че в чл. 20, ал. 1, т. 9 е казано, че президентът на републиката ръководи Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Ако за Националната служба за охрана има известно разбиране и това не подлежи на известно, на някакъв коментар, то Националната разузнавателна служба се предопределя да бъде в подчинение на президента. Това представлява нарушение на конституционния текст 105, където Министерският съвет се занимава с проблематиката, свързана с външната политика и вътрешна политика на страната.
Вие сигурно знаете, че ние настоявахме, естественото място на Националната разузнавателна служба да бъде там, където е във всички държави с демократично устройство. Тоест, да бъде подчинена на изпълнителната власт, най-често директно даже подчинена на министър-председателя. И независимо, че сега, както се казва председателят на Министерския съвет не е наш, тоест, ние не сме се водили от конюнктурни съображения, поне аз считам, 9.4 че пак естественото място на разузнаването, на външното разузнаване е към министър-председателя.
Една справка направена, както се казва сравнително в международен план, говори, че разузнавателната служба, разузнавателните органи на отделните демократични страни са подчинени на изпълнителната власт. Включително и в една президентска република каквато е Франция. Там министър-председателят е този, който контролира външното разузнаване, тъй като информацията идваща от външното разузнаване се ползва оперативно преди всичко и найвече от министър-председателя и Министерския съвет, който той раководи.
Включването в състава на Въоръжените сили на Националната разузнавателна служба, е също опит предварително да се военизира тази служба.
Външното разузнаване в цял свят, с изключение на Румъния и на страните от бившия Съветски съюз, даже не знам дали и за всички е наистина, това са структури, които там са военизирани. Не е така обаче, в други демократични страни. Там тези структури на външното разузнаване не са военизирани. Те не са военизирани структури. Или ако има в тяхно подчинение някакви такива военизирани структури, те са както се казва преподчинени на тях за ползване. В никакъв случай обаче, това не са военизирани структури и нямат работа да са част от въоръжените сили на страната.
Това е и в някаква степен обидно за един разузнавач. Да се води, както се казва, под пагон.
Що се отнася, тук е голям и сложен въпросът, и аз не бих искал да влизам задълбочено в него. Що се отнася за Националната служба за охрана дали трябва да бъде част от Въоръжените сили, също е спорен въпрос. Особено Националната служба за сигурност, ами тогава част от Въоръжените сили би трябвало да бъде и МВР като цяло.
Дали това е разумно и дали там е нормалното систематично място. И същевременно от състава на Въоръжените сили в този законопроект са извадени Транспортни войски, Войските на далекосъобщенията и същевременно и Строителни войски. И за тях се предвиждат някакви нови законопроекти,с които тази материя да бъде уредена.Определе9.5 но, не бих желал да правя сериозна критика на законопроекта от систематична гледна точка, но се налага.
Боя се, че бих могъл и да ви отегча, защото и колегите преди мен, в някаква степен засегнаха този въпрос.
По-нататък - не е ясна например проблематиката, свързана да речем със субординацията на самата армия. Тук господин Ставров засегна изключително важния въпрос, залегнал в чл. 68.
Ще има ли командвания или няма да има командвания на съответните видове войски?
Ще има ли командване на Сухопътните войски, командването на Военноморските сили и на ВВС. Да или не? 9.6 Да или не? И ако е не, тогава командващите в какво йерархично ниво са и на кого са подчинени, в какво взаимоотношение са с министъра на отбраната, в какво взаимоотношение са с Генералния щаб и отделното командване в какви взаимоотношения е с генералния щаб и с военния министър. Въобще този триъгълник може да се окаже бермудски - президент - министър - началник на Генералния щаб или въобще целия Генерален щаб, ако не са изяснени точно взаимовръзките и субординацията при решаването на определени въпроси. Ние можем да направим един закон, който да бъде и опасен даже за сигурността на страната ни.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Щом като ще е бермудски триъгълник?!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, това е така, господин Дърмов. Възможно е както се казва, ... Не, може да не е бермудския триъгълник, но можем наистина да направим така, че по законов път да дадем възможност в България да има хунта. Както например е много сериозен въпросът за формации вътре в армията. Въпрос, които е изключително сложен и важен, въпрос, който се отнася до легията. Има ли право и нормално ли е в една армия да има паралелни структури вътре? Структури, които могат да бъдат съсловни или пък синдикални, какви точно структури може да има в армията и допустимо ли е това. И когато тук се извади аргументът за Евромил, то трябва да е ясно, че в Евромил членуват страни и то демократични, западноевропейски, но членуващите в отделните организации са хора извън армията, а не действащи офицери в армията на тези страни. Един много важен въпрос, който някак си се подминава от нашата общественост. Опасно е вътре в армията да има структури, които да наподобават едни определени структури от близкото ни и по-далечно минало.
Що се отнася до проблема за военната полиция, тъй като в закона, който вече е факт - за полицията, бе отхвърлено предложението ми там да се изпишат някои елементи, които се отнасят до военната полиция, то мисля, че систематичното място на военната полиция, на нейното регламентиране е именно тук в този закон. Не може военната полиция да работи на поднормативни актове. Независимо, че тя работи в едни специфични условия, тя е пак полиция.
Проблемът с военноинвалидите. Имам десетки и стотици ББ/ЙА 10.1 писма не са, но близко до стоте са, в които инвалидите се интересуват, особено военноинвалидите, в закона няма ли да има място за тях. Ще трябва ли те да бъдат включени в някакъв отделен закон за инвалида. Тук става дума за хора, получили своето инвалидизиране, изпълнявайки много специфична дейност в защита на родината ни.
Много са въпросите, които би трябвало да се разгледат тук. Аз не бих желал да влизам в подробности. По съответния ред преди второ четене ще направя предложения по съответните текстове, но бих искал да кажа, че ако не се възприемат (това, разбира се, е моето мнение) много от аргументите и на комисията по национална сигурност, този закон няма да е съвършен, меко казано, и ще трябва да започне веднага да се преработва и той няма да реши въпроса Българската армия да бъде силна и боеспособна, а въоръжените й сили да могат да изпълняват своите функции.
Благодаря ви за вниманието, дами и господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Михайлов!
За реплики? Няма желаещи за реплики.
Има думата народният представител Александър Сталийски. Следващият оратор е госпожа Петя Шопова.
Заповядайте, господин Сталийски.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Днес за мен е един много тъжен ден, но и много радостен, защото от момента, от който съм член на Комисията по национална сигурност до този ден, съм се борил този закон да влезе. Не само да влезе лош или добър, но беше необходим един такъв закон.
Уважаеми дами и господа народни представители, когато прекрачих сградата като министър на отбраната (аз бях осем месеца министър), първото нещо, след като смятам, че съм юрист в продължение на тридесет и четири години, видях нещо и съм го казвал в мои речи на събрания, по митинги, по симпозиуми - за пръв път видях какво е парадокс. Една наредба от 1952 г. предхожда закона. Ето го тук на първия ред моя приятел Васил Гоцев. Той такова чудо не е чул. Но тук срещу мен е моят приятел министърът 10.2 на отбраната, който знае че е така. И аз бях министър, уважаеми дами и господа, в продължение на осем месеца, когато наредбата беше повече от закон.
Валентин Александров много добре знае, че и сега една негова заповед трябва да бъде преподписана от началника на Генералния щаб. И сега се поставя въпросът досежно закона.
Първо да ви кажа: много ви моля не като член на Парламентарната група на СДС, а като българин - гласувайте за закона. Аз лично ще дам шестнадесет мои предложения за изменения на някои текстове. Но ние гласувахме тука закони през куп за грош, набързо, които не бяха толкова важни за страната. Това е съдбата на България, съдбата на отечеството, съдбата на всички ония, които са следовници на славните битки на Българската армия, което българският народ никога няма да забрави (ръкопляскания от блока на СДС).
Аз се възмутих, когато залата беше почти празна, нямаше хора не само отлево и отдясно. Тези хора първо са българи, после са комунисти или СДС или демократи, каквито и да са. Това е важен закон. Това е принципен закон. Това е закон, който ще даде и реноме на България, и имидж и навън.
Сега има няколко неща, които искам да споделя. Както знаете, аз съм адвокат. Ще говоря кратко, ние сме свикнали съдиите да викат "Стига, прекратявай". Така ли е, господин Гоцев?
Първо, аз винаги съм държал (тук господин Александров е против мен) във войската да има инспекторат. Да оставим настрана цялата история, която беше много добре исторически изложена от него и от негови подчинени в пресата.
Защо е необходим инспекторат? В продължение на осем месеца аз не съм стъпил в МО2. Моят предшественик не излизаше от МО2 и аз казвах, господин Александров помни, когато влязох в Министерския съвет "Си вис пацем пара белум!" - "Ако искаш мир, готви се за война" и Министерство на отбраната не трябва да бъде Министерство на търговията.
Господин Мухтанов много добре знае, че аз го ценя. И му платих, малко му платих, после се поскарахме, сега сме пак добре, защото, недейте забравя: единственото, което може да контролира всички безобразия, които се вършат в армията, това е инспекторатът. Не вярвайте на тези финансови ревизия, които 10.3 се правят. Тези, които са юристи, много добре знаят чл. 299 от ГПК и финансовият контрол.
Във войската и по мое време, и сега се вършат непрекъснато безобразия и кражби. Армията не краде, Валентин Александров не краде, Луджев не краде. Крадът други, които са около нас и които ние в някои случаи безотговорно им се предоверяваме. Ще излезат, уважаеми дами и господа народни представители, много бакии. Но аз съм убеден, че нито един в тази зала няма да бъде замесен в тези бакии. На мен ми предлагаха, Александров знае, и шинели, и пагони, и обувки. Аз им казах: "Уважаеми дами и господа, ще отидете в МО2, защото аз съм на принципа: "Стари хора сме".
Един друг въпрос. Значи аз съм за инспекторат. Ако господин Валентин Александров смета, че един гешефт, да кажем сега стана много модерно - една далавера (мен не са ме обвинили само, че съм педераст или че съм далавераджия - във всички друго ме обвиниха: и че съм ченге. Не съм ченге - три работи). Ако смятате, че може от една независима финансова институция да се установи далаверата, лъжете се. За мен беше грешка, пак повтарям, че господин Валентин Александров, уважаемия от мен министър и приятел, съкрати инспектората. Ще дойде един ден, когато ще съжаляваме всички. Сега на второ четене дали ще мине, дали няма да мине - е втори въпрос.
Вторият въпрос, на който искам да спра вашето внимание. Тук се говори за бермудски триъгълник, за президент, за военен министър и началника на Генералния щаб. Да оставим настрана терминологията. Винаги съм казвал и като министър на отбраната, и сега: Генералният щаб да си гледа войската. Министърът на отбраната ще гледа политиката и държавата. Генералният щаб да си гледа танковете, самолетите, но няма да се бърка на него, както се опитваше да се бърка на мен. При мен не минаваше, надявам се, че и при него няма да мине.
Президента. Президентът има такива функции, каквито Великото Народно събрание му даде. Президентът не може чрез подзаконови нормативни актове да получи повече от това, което му даде народът. Дали ще има съвети - консултативни, военни, скрити, нескрити - няма значение. Президентът е главнокомандващ и ние ще кажем в закона: само във време на война. В мирно време да си президентства. 10.4
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сталийски!
Желаещи за реплики? Няма.
Има думата народният представител Петя Шопова.
Следващият оратор е народният представител Видьо Видев. 10.5
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
За мен, както и за моите колеги е особено приятно, че днес на първо четене ще обсъдим законопроекта да отбраната и въоръжените сили. В Комисията по национална сигурност винаги е съществувала общата воля, обсъждането на този законопроект да стане колкото е възможно по-рано. И непонятни за нас сили и съображения попречиха законопроектът да не бъде разгледан през пролетната сесия, така както искаше Министерският съвет на 1993 г., през есенната сесия на 1993 г. Но ето, може би последните събития, които стават в България и света, ни принудиха да се занимаем с този въпрос.
Когато аз прочетох в пресата изявленията на министър Александров за това, което е видял в Румъния и като зная, че много от разработките на Генералния щаб се възприемат в НАТО по един начин, който е свързан с тяхната съвременност и дори някои армии са побързали да вземат тези идеи, за да ги осъществят, си мисля, че българският интелект и специално интелектът, свързан с устройството на отбраната и въоръжените сили беше изпреварил нещата. И демократичните промени можеха по-бързо да намерят своето отражение в законодателството, ако политически съображения не забавяха приемането на това законодателство.
Така че, господин министър, хубаво е, че Вие и кабинетът на проф. Беров внесохте този проект, за да имаме основата, която да обсъждаме.
Аз бих искала да спра вниманието на народните представители и Вашето внимание върху няколко въпроса на първо четене, като запазвам правото си за второ четене да дам конкретни предложения.
Първият въпрос, който се обсъжда и който е свързан с първата част на законопроекта, е въпросът за баланса на властите. За това има ли баланс между компетенциите на Народното събрание, Министерския съвет, президентът на републиката и бих добавила, министъра на отбраната, от гледна точка на техните компетенции.
Внимателно проследих законопроекта и го сравних с Конституцията на Република България. СМ/ЛТ 11.1.
По-голяма част от тези пълномощия са подробно описани в Конституцията на републиката. Тези пълномощия, които не са описани в Конституцията, а се доразработват от вносителите на проекта, съответстват на духа на Конституцията и на възможността, властите взаимно да се балансират и освен това да решават въпросите на отбраната и въоръжените сили.
Така че всички други пледоарии, които казват, че едната власт изземвала нещо повече от другата власт, нека да бъдат свързани с конкретни аргументи и предложения от колегите на второ четене. Лично за мен, така както е предложен проектът, е много добър. В него се вижда логиката. От едната страна е структурата на въоръжените сили, част от нея Българската армия. Начело на Българската армия е министърът на отбраната като гражданско лице, което има съответните пълномощия в областта на осъществяването на политиката в тази сфера и съответно той ръководи Българската армия чрез началника на Генералния щаб.
Смятам, че нещата са поставени на своите места и този баланс, за който всички пледираме, може да го открием в проекта.
Вторият въпрос, който се поставя от колегите и рискувам да засегна нечии интереси, но смятам, че от юридическа гледна точка, дори от международноправна гледна точка трябва да се обсъжда, това е въпросът за това какъв е съставът на въоръжените сили и трябва ли определени формирования, които досега са се считали за част от въоръжените сили, да продължат да се считат.
Аз възприемам разделението на проекта на това, че в ал. 1 на чл. 53 във въоръжените сили на републиката се включват Българската армия, Граничните и вътрешни войски, Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Много елегантно вносителите на законопроекта изнасят останалите, считани за традиционни в България въоръжени сили в ал. 3.
Войските на Министерството на транспорта, на Комитета по пощите и далекосъобщенията и Строителните войски се казва: "прилагат разпоредбите на този закон в съответствие с акта на създаването". Това е един изключително елегантен начин да спазим международните стандарти, защото, уважаеми колеги, ако погледнем 11.2. тези стандарти, тези войски са свързани с упражняването на труд или на дейности, които не съответстват на тези стандарти.
Следователно трябва да има един преходен период, виждам, че някои от колегите от комисията се усмихват, тъй като водихме тази дискусия, трябва да има един преходен период. Преходът е свързан с този специфичен акт на създаването на войските и оттам нататък вече по-нататъшното евентуално отмиране или трансформиране може да намери своята регламентация.
Но считам, че от гледна точка на ангажиментите, които ние имаме, европейски и международни, това е най-добрият начин за правно регулиране на материята.
Следващият въпрос, по който искам да говорим всички заедно и по който може би ще влезна в известна дискусия с бившия министър на отбраната господин Сталийски, е въпросът за икономическата основа на въоръжените сили.
Това е един въпрос, който много ни занимава в Комисията по национална сигурност, тъй като всички знаем, че бюджетът на държавата не може да осигури средствата, които са необходими на въоръжените сили, в това число и на Българската армия.
На първо място, в законопроекта като източник на финансиране се посочва държавният бюджет.
На второ място, предоставянето на държавни и общински имоти и имущество за целите на отбраната.
Тук бих искала да направя едно отклонение и да кажа, че тогава, когато реституционните закони засягат имотите, които се стопанисваха досега от Министерство на отбраната, много бързо бившите собственици реституират имотите.
Но тогава, когато бивши военни имоти трябва да се вземат, защото те сега са в друго владение и трябва армията отново да си ги получи, се получава едно бавене на съдебната и държавната машина.
Така че за мен текстът е изключително справедлив, но трябва да се види и неговото приложение. Армията да вземе имотите, които са й необходими, за да може да осъществява своята дейност.
Следващите точки 3 и 4 са свързани със създаването на специализирани фондове за финансово и материално-техническо осигуряване на отбраната и финансиране и подпомагане на дейности 11.3. в областта на отбраната и въоръжените сили от стопански организации, фондации и други.
Аз смятам, че няма нищо опасно в това. Смятам, че когато един въпрос е правно регулиран, когато се знае, че има един фонд, в който всички желаещи физически лица или други дарители внасят своите средства. Когато се знае, че този фонд е за целите на армията или на въоръжените сили, няма нищо ненормално този фонд да се използва за нуждите на армията и на въоръжените сили.
И другото, което считам и го казвам и от името на тези служители във въоръжените сили и армията, с които съм имала срещи, има свободни, така да се каже, мощности на въоръжените сили и на армията специално в различни сфери. Няма да цитирам кои са тези сфери. Те са известни на специалистите. Трябва да се види не може ли тези свободни фондове по друг начин да бъдат използвани, макар че тук няма специална норма, само се дава една бланкетна възможност на министъра на отбраната да търси други източници. Аз мисля, че и това регулиране е съвършено нормално при наличието на един нормален контрол, бил той вътрешен или външен, нещата ще дойдат на своето място. Тоест държавното финансиране ще бъде подпомогнато от специфичните средства за набиране от фондовете за набирането на средства.
Следващият въпрос, на който искам да спра вашето внимание и с който занимавах като лично становище Комисията по национална сигурност, е за това как да бъде регламентирана кадровата военна служба.
Аз съм от малцинството в комисията, което счита, че кадровата военна служба трябва да бъде регламентирана по договор. Затова защото военнослужещият е субект, е гражданин, който трябва да знае своите права и задължения.
Във вариант първи на предложения законопроект, който доколкото зная се подкрепя от самите специалисти от Генералния щаб и Министерство на отбраната, се казва, че отношението между Министерството на отбраната и военнослужещия възниква въз основа не само на закона или на една заповед, както е досега, а въз основа на договор. В договора се определя войските, в които ще работи лицето, времето, за което се сключва този договор, макар че след това става безсрочен, условията, при които ще работи. 11.4.
И стои големият въпрос за последиците. Защото, уважаеми колеги, ние можем да искаме от субекта гражданин, в това число и военнослужещ, да изпълнява своите ангажименти тогава, когато тези условия са ясни, както на едната страна, така и на другата страна. Това се отнася както за тези, които постъпват във военните учебни заведения, така и тези, които постъпват на кадрова военна служба.
Аз с интерес ще видя и проекта, който внася колегата Стефанов, но се надявам от гледна точка на това, че всички ние говорим, че военнослужещият трябва да има всички права на гражданин и да му се даде възможност да се развива. Въз основа на законодателството, което приемаме, най-добре би било да се сключва договор.
Другият текст, който на мен ми прави силно впечатление и който според мен е много важен в днешните условия, е текстът, че на Въоръжените сили, в частност на Българската армия, не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. Смятам, че на фона на събитията, които стават извън нашата страна, това е една изключително важна правна норма, която трябва да се съдържа.
На следващо място, бих искала да поставя въпроса за това какво ние ще дадем на онези, които ще защитават страната (както в наборната, така и в кадровата служба), за да се чувстват спокойни, т.е. как ще регламентираме обучението, квалификацията, професионалното развитие, материалното и социално осигуряване на военнослужещите.
Няма да се спирам на всички въпроси, които са свързани със статута на военнослужещия. Смятам, че има общата воля в страната, социологическите изследвания сочат, че армията има едно огромно признание в обществото - между 70 и 80 на сто. Традиционно българският народ харесва и обича своята армия, следователно тя трябва и хората, които служат в нея, да имат съответния статус и той да бъде законово регламентиран. Така че да приемем предложенията, както са в проекта. Съгласявам се с колегата Стефанов, че въпросът с пенсионирането е много болезнен, много важен и може би точно в този проект допълнително трябва да се потърси неговото регулиране, но лично аз съм от хората, които считат, че има две много оригинални решения. МК/КП 12/1.
Едното решение е на чл. 205, който дава едно поощрение на онези военнослужещи, които са били в строя. Член 205 от проекта казва: "Кадрови военнослужещи, които са заемали за срок не по-малко от 10 години строеви длъжности в поделения на Въоръжените сили... при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни заплати, колкото прослужени години имат във Въоръжените сили".
Смятам това за много интересна идея, макар че подкомисията на нашата комисия предлага и други стимули. Аз смятам и този стимул за важен, тъй като само по този начин могат да бъдат привлечени офицерите в строя.
И последно, позволявам си да не се съглася с колегите, които атакуваха текста на чл. 183 от проекта, свързан с възможността на военнослужещите в мирно време да могат да се обединяват на професионална основа. Смятам, че всички сме наясно, че не става дума за синдикална дейност. Синдикалната дейност е свързана - се разрешава или се регулира във връзка с цивилните служители на министерството. Става дума за професионално... за сдружение на професионална основа, което отговаря на европейските стандарти и в никакъв случай по конюнктурни или временни, партийнтовременни съображения, ние не можем да се откажем от един такъв текст, тъй като законът, който ще приемем, аз съм сигурна, ще действа много години занапред.
Въз основа на всички тези мисли, които аз изказах, накрая бих искала да кажа, че като член на Комисията по национална сигурност аз считам, че от правно-техническа гледна точка законопроектът е много добър. Смятам, че освен тесните специалисти, явно и добри юристи са участвали в неговото създаване, и това, че той е много тежък, тъй като регламентира и Въоръжените сили, и армията, е само една необходимост на времето, в което се намираме. Ние би трябвало да благодарим и на министъра на отбрана, и на екипа, който е работил, за това, че ни поднасят един законопроект, който дава възможност да регулираме изключително важните въпроси, свързани с отбраната и Въоръжените сили на нашата страна.
И аз ви призовавам, уважаеми колеги, да подкрепим законопроекта на първо четене. 12/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Желаещи за реплики няма.
Давам информация за времето.
БСП и коалиция са използвали 20 минути, остават 10 минути, имат един записан оратор - това е Димитър Йончев.
СДС има използвани 19 минути, има 11 минути на разположение и са записали още двама оратори - това са народните представители Видьо Видев и Христофор Събев.
Има думата народният представител Видьо Видев.
Следващият оратор е народният представител Димитър Йончев.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Днес почти всеки изрази голяма радост от влизането на закона в залата, но аз мисля, че радостта ни трябва да свърши само дотук и по-трезво да погледнем на самия законопроект, тъй като не само по мое мнение, а мисля, че ще пренеса в залата и впечатленията и мнението на подкомисията и на комисията, която работи, че този закон не е така, проектозакон, не е добре направен, не е добре предложен и най-важните въпроси, които той трябва да реши, някак си са поставени само като проблем, без да е казано по какъв начин те ще бъдат разрешени. От друга страна, всички, включително и аз съм съгласен, че той е много необходим, но не бива само притискани така, отвън, от желанието на обществото, да претупваме нещата и поне ръководейки се от това, че той наистина е необходим, поне доколкото можем на ход да посочим които са слабите му места и евентуално с конкретни предложения на второ четене да бъде подобрен.
Основното, което според мен се пренася в залата и всъщност не се решава в закона, е точно неясните регламентации на връзките между президент, между министър на отбраната и Генерален щаб. Вероятно всеки е защитавал своята позиция и постигайки някакъв компромис при подаването на проектозакона, нещата като че ли са останали неясни и топката е прехвърлена на нас.
Аз съм улеснен от изказванията, задълбочени, преди мен, но все пак не мога да не отбележа това, че има един стремеж министърът на отбраната да бъде превърнат в един фигурант. Почти всичко, което минава през него, то е или по предложение на началник Генералния щаб или съответно трябва да бъде преподписано от началник Генералния щаб. Дори и общокадровите въпроси 12/3. се монополизират от началника на Генералния щаб. И тогава се поставя въпросът: ами, в края на краищата, какви са правомощията на министъра по отношение на войската? Те са според мен само декларативни, след като не са защитени чрез закона и не е показан механизмът на упражняване на неговите правомощия. 12/4.
Струва ми се даже, че тези неща се регламентират около чл. 20. Там ми се струва, че има и конституционни противоречия.
Според чл. 5, ал. 2 от Конституцията изпълнителната власт в парламентарната република принадлежи на Министерския съвет.
А ал. 1, точка 9 би трябвало да отпадне, тъй като Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана са част от службите за осигуряване на обществения ред и националната сигурност и оттам те трябва да бъдат на пряко подчинение на изпълнителната власт.
Също в чл. 20, ал. 2 би трябвало да отпадне изобщо. При наличието на Министерски съвет и Министерство на отбраната създаването на специализирани служби в областта на отбраната е не само излишно, но и дава основание за институционализиране на служби в сянка, които понякога много опасно могат да дублират други такива служби.
Изобщо следващият чл. 21 трябва много добре да се прецизира пак във връзка с чл. 105, ал. 2 на Конституцията, тъй като с този закон може по някакъв начин и с този чл. 21, предполагам, неволно да заобиколим самата Конституция, определяйки с обикновен закон правомощията на президента в частта му, в която те са определени вече от Конституцията.
В чл. 25, ал. 1, точка 2 изразът "чрез началника на Генералния щаб" да отпадне, тъй като с него се въвежда директно дуализъм в ръководството на войската. Институционализира се началникът на Генералния щаб в орган за ръководство на въоръжените сили, без той да бъде парламентарно отговорен. И от друга страна, след като и самият президент не е парламентарно отговорен, тогава къде отива това, за което говорим - граждански контрол, парламентарен контрол, обществен контрол и т.н. Всичко това са празни декларации. И в отсъствието и на инспектората аз смятам, че се капсолова Българската армия. Просто няма механизъм не само парламентарен и граждански, ами ако щете и вътрешен контрол на самата армия. Ако погледнем сега какъв е редът на сигнали и жалби, на практика се получава, че по най-елементарните проблеми жалващият чрез непосредствения си командир отива до началник Генералния щаб. Той връща обратно сигнала по същия ред, по който е дошъл, т.е. до този, от който се жалва, и ви е ясно какъв е ефектът. РД/ЛТ 13.1. Няма механизъм и към министъра на отбраната, няма механизъм и към върховния главнокомандващ. Всичките тези сигнали и жалби той трябва да ги препраща към Генералния щаб, отново се повтаря процедурата, отново набиват канчето на потърпевшия, така да се каже, и може да си представите за какъв изобщо контрол може да става дума.
Затова без да изразявам някакви негативни отношения към една или друга институция, ми се струва, че поначало трябва да засилим, така да се каже, правомощията на министъра на отбраната, не заради това, защото той е като личност симпатичен на един или друг, не заради това, защото една или друга институция ни е угодна или не, но самата Конституция е предопределила нещата.
Ако ние искаме да имаме някакъв контрол, няма друг начин, освен чрез министъра на отбраната. Президентът е извън нашия контрол.
Няма да се разпростирам, но ще ми позволите да ви зачета само някои конкретни предложения, а други до второ четене ще ги направя, но изпълнявам желанието на военнослужещи от Сливенския гарнизон, където е щабът на Трета армия.
Поначало според тяхното мнение не е обвързано заплащането с професионалните качества и резултатите от работата на военнослужещия, нито пък в закона е показан някакъв механизъм за израстването на военнослужещия в зависимост от неговите качества. И това дали по партиен признак ще изчезне механизмът, поне е сигурно, че шуробаджанашкият ще остане да властва, ако по някакъв начин ние заложим този механизъм в закона.
Но конкретните текстове, които те предлагат, към част втора, глава втора, чл. 112 да се добави нова точка 6 на практикуващите военни лекари до 60 години. Става въпрос за времето за пенсиониране. Те смятат, че един практикуващ военен лекар би трябвало да може да остане да работи и да бъде полезен за армията до 60 години.
Към чл. 189 от част втора, глава трета, където е посочено правото на лично оръжие. След него обаче изобщо не е регламентиран начинът на употреба на това лично оръжие. Това може да доведе до много двусмислие и този член също трябва да се огледа.
И последното, което настояват, в част втора, глава четвърта, раздел трети, чл. 263. Става въпрос за обезщетенията при 13.2. смърт по време на изпълнение на дълга и при други такива обезщетения. Към ал. 2 да се добави изразът: "Тези суми не се облагат с данъци".
Като ви благодаря за вниманието, надявам се с общи усилия, не бих повтарял епитетите към законопроекта, но да се опитаме той да добие максимално добър вид и впоследствие самата практика да покаже къде работи, къде не работи и своевременно да отреагираме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, колега Видев.
Има думата за реплика госпожа Шопова. 13.3.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не бих правила реплика, защото ние с господин Видев си знаем тезата от комисията, но все пак въпросът се обсъжда в цялото Народно събрание и пленарната зала трябва да знае разликата в нашите становища. Най-напред по министъра на отбраната. Господин Видев би бил прав, ако ставаше дума за тоталитарната държава и за един друг министър, който беше военен. Тогава, когато този министър в тоталитарната държава беше военен, естествено беше той да ръководи армията и така беше.
Сега, колеги, ние се намираме в съвършено нови условия и демокрацията изисква да се съобразяваме с тези условия. А основното в ръководствата на армията се състои в това, ето господин Сталийски ме подкрепя, като че ли с реплика, че министърът на отбраната е гражданско лице. Следователно той осъществява политиката на правителството в съответната сфера, но той не може директно да ръководи Българската армия, затова защото найвисоко в йерархията на Българската армия е началникът на Генералния щаб. А другите съображения на господин Видев за това, че нямал министърът на отбраната пълномощия, въобще не са верни. Той например формира, съставя проекта за военно-отбранителния бюджет. Той разпределя бюджета. Той формира кадровата политика. Той осъществява международно сътрудничество. И какво ли още не прави той, всички познавате проекта.
Следователно позицията, че военният министър няма пълномощия или че те не съответстват на това, че той е гражданско лице, което осъществява политиката на правителството, просто не е вярна позиция. Тя е позиция от едно минало време, от което ние излязохме.
И второто ми съображение, тъй като и други колеги повдигнаха въпроса за това, че в Закона за отбраната и въоръжените сили трябва да се регламентира употребата на оръжие.
Уважаеми колеги, употребата на оръжие е регламентирана в нашето законодателство, справка Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Шопова!
Друга реплика? Няма. ДВ/ЛТ 14.1.
Господин Видев, имате думата за дуплика.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Господин председател, колеги, госпожа Шопова така ме развесели, особено с встъплението си. Винаги ми става весело, когато от лявата страна започват да ме поучават какво било през тоталитарно време и как трябва да бъде през демократично. Сега аз мисля, че най-малко този закон трябва да се политизира, да извличаме някакви дивиденти. И когато изказвам тези съображения, аз така да се каже ще се радвам, ако не съм прав. Там е работата обаче, че балансът наистина не е добре намерен. И когато Вие ги казвате тези неща, госпожа Шопова, не усещате ли, че те са само декларативни. Вие цитирахте нещо имал право кадровата политика и т.н., ами как? Кажете механизма в закона как е заложен. Просто няма такъв. Той е всичко по предложение или пък трябва да се подпише от началника на Генералния щаб.
Въпросът е да се намери най-правилният баланс, аз не твърдя докрай да съм прав, просто апелирам към някаква добронамереност в тази посока и по-малко лозунги, наближава предизборна кампания, тогава по митингите ще издигате колкото си искате лозунги и лекции по демокрация, обаче малко по-скромно, така да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Видев, благодаря Ви!
Има думата Димитър Йончев. С това Съюзът на демократичните сили изчерпа времето си.
Имате думата, господин Йончев.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви!
Уважаеми колеги, гледам на този закон като на нещо, което е необходимо и трябва да се започне, сещам се, че индусите казват за слона, че той има хобот, за да започне, понеже е много голямо нещо, и има опашка, за да свърши, за да не свърши изведнъж.
С нещо трябва да започнем тази голяма материя, каквато е уреждането на националната сигурност и това, което в момента правим, е при всички случаи по-добро от това, с което работим. Далеч съм от мисълта, че сме постигнали нещо кой знае колко добро и затова чухте днеска необичайно дълго становище по закона 14.2. от комисията. Не както обичайната практика от страница, страница и нещо. Предполагам, че усилията ще продължат и след това, не поставям под съмнение нуждата от този закон. Искам да посоча три неща, от които да направя един извод. Тук стана дума за това, например, имат ли право военнослужещи да се обръщат към съда и други инстанции, че това право им е отнето и т.н. Точно тук е новата философия, една от новите опори на новата философия. Ние се опитваме в становището да предложим да не се употребява като основен термин "военнослужещ", а да се употребява "гражданин". При това положение не се уговорят правата му, а се уговарят само изключенията от тях. И ние сме предложили в един нов чл. 71, в който това се казва изрично, и по този начин всички права, които има всеки един от нас като гражданин, ги има и военнослужещият. Там не са ограничени другите му права.
Това е просто цяла една философия. Или пък да кажем, има един голям въпрос, който тука често се обсъждаше за инспектората. Аз в известна степен съм привърженик на зрелищата и съм в приятно възбудено състояние вече четири години, толкова много зрелища има, и ако господин министърът обичаше като мен зрелищата, той щеше да остави инспектората и за година и нещо, досега щяхме да имаме още един интересен спектакъл с много сложен сценарий. Просто такава е обстановката на прехода. А що се отнася за нуждата от контролно ведомство, то никой не го оспорва, но в момента изборът е между две злини. Моето чувство е, че избрахме по-малката. Колеги ми бяха там, познати ми бяха, знам за какво става дума, смятам, че обстановката е малко по-спокойна при това положение сега. Може и да не съм прав, но в бъдеще това поставя огромния въпрос за страната, не само за военното ведомство, за всички държавни ведомства, не трябва ли най-после да се спрем върху един надведомствен контролен орган, който да може да влиза тук-таме, да не зависи от министъра си, за да може да има някаква независима проверка. Ние се натъкнахме на един случай с едно военно училище и нямате представа какви огромни трудности за едно сравнително ниско ниво в държавната структура, а какво остана за големите равнища? Но това не е предмет на този закон и няма да го решиме само ако върнем инспектората. Контролът да, но формата трябва да я мислим, господин Сталийски, и аз тук съм съгласен с Вас. 14.3.
И един трети въпрос, който е много важен, заради който взех всъщност думата на първо четене. Ето например, трябва ли началник-щаба да подписва за военно положение едновременно с гражданското ръководство. И ред други неща, които показват някак си двойно командване в дадения момент. И на хора, които са привърженици на министерската гражданска институция, им изглежда, че това връзва ръцете на тази институция, а хората, които са привърженици на армейския примат, им се струва, че това връзва ръцете на армията.
Ами горе-долу това е смисълът на демократичния граждански контрол. Доста неуютна форма, но се прави паралелно, така се контролира ключът за ядрените средства, така въобще се приема навсякъде, където има нужда от контрол.
Но това поставя въпроса за отношението министър - началник на Генералния щаб, или да кажем, когато става дума за това трябва ли да има разузнавателна служба към президента или не. Ние мислим, че доста разумно изключихме това предложение от вносителите и предлагаме в нашето становище да не се регулира въпросът, защото това не е предмет на този закон, имайки предвид, че това още не са уредени отношения - президент и правителство.
И мислейки по тези въпроси, ми идва наум следното: погледнете колко разумен е бил дърводелецът на Народното събрание. Той е поставил тук - най-високо Народното събрание, тук, където аз говоря, говори министър-председателят, някъде по средата му, отстрани стои известното лице. Той е разбирал демокрацията по-добре от нас дърводелецът, но не ни я е казал.
Този проблем как да хармонизираме тези три власти, е много труден за нас, защото този закон е едно от първите сериозни изпитания, тест за демократичен усет в нас като законодатели и въпросът не е да придърпаме чергата към една от трите институции, а да направим прозначно тяхното съперничество, заложено в Конституцията, и там сътрудничеството, без което България не може да бъде.
Това са два изключващи се принципа и без тази диалектика няма как да намерим баланса. Нека да продължим да го търсим, и аз приключвам с това, призовавайки колегите да го гласуваме този закон, обещах пет минути от нашето време на господин Дърмов... си мисля, че е време вече общественото мнение да бъде 14.4. разтревожено от нас лично по големия проблем, а каква е рамката, в която функционират тези закони на националната сигурност, какъв е устройственият закон на системата на сигурност в България, каквато тя не е имала никога - ясно осъзната, създадена, изградена, в нея вече да видим кой къде се намира, защото между Конституцията и този закон няма никакъв законов текст, който да ни облекчи в търсенето на този баланс. Пипаме малко на тъмно. Съгласен съм, че доктрината е хубав документ, но той има приоритети, движи се по канали, свързан с обекти, в някаква йерархия се намира. Къде е цялата тази картина? Това се нарича система на националната сигурност, пред този проблем ние още не сме застанали, но трябва да имаме кураж и ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Йончев!
Заповядайте, имате реплика.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): За протокола Стоян Райчевски, СДС.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър!
Аз искам да направя реплика на това, което каза господин Йончев. Вярно е, че тук примерът, който даде той, е много удачен. Но аз не мога да се съглася, че дърводелецът е този, който е разпоредил къде ще седи председателят, къде ще седи говорещият, къде ще седят господата народни представители. Аз уважавам труда на дърводелците, но сега, когато приемаме закона, този така отговорен и важен закон, нека ние не изхождаме от тяхната позиция, а да изхождаме от позицията на архитекта, защото архитектът е този, който е разпоредил нивата и вътрешното пространство на тази зала.
Така че още веднъж се обръщам към Вас, нека подходим от позицията на архитекта, и нека всички, които имат забележки и съображения към този закон, своевременно да направят своите предложения, за да могат да бъдат обсъдени на второ четене.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Един момент, господин Събев, реплика ли желаете? Не. Изказване, чакайте да свършим с репликите.
Друга реплика? Няма.
Господин Йончев, заповядайте за Вашата дуплика. 14.5. ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз Ви благодаря за тази бележка. Смятам, че един добър архитект разбира от занаята. И както един добър занаятчия очаква разумният архитект..., но отдайте го на моето повредено атеистично възпитание. А по отношение на архитекта: тук е моят уважаван колега Христофор Събев, аз съм затова хармонично да работим - и дърводелецът, и архитектът, както ние с него успяваме на моменти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата народният представител Христофор Събев.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съвсем кратко аз искам да кажа две неща.
Първо, за алтернативната военна служба - включено е това нещо, но се предвижда допълнителен закон, който трябва да се направи. И аз смятам, че това трябва да стане час поскоро, така че да не се проточи тази работа.
И второто, което не е предвидено в законопроекта, това е Институтът на военните свещеници. Аз ще внеса преди второто четене по надлежния ред предложение по този въпрос. Това е, което искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Събев.
Има думата народният представител Мирослав Дърмов и последният заявил се оратор е народният представител Стефан Караджов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! Проектът за Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е сравнително пълен и задоволително урежда както общите, така и по-голяма част от специалните въпроси на Въоръжените сили. На основата на разпоредбите на Конституцията в него са разкрити най-важните принципи, по които се осъществява строителството и ръководството на Въоръжените сили. Направен е опит да се определят функциите НЧ/КТ 15.1 и правомощията на висшите органи на държавна власт, както и на взаимоотношенията между тях и органите на ръководство на Въоръжените сили в мирно и военно време.
Дадено е определение на състава на Въоръжените сили, като по-подробно са изявени определенията за състава, задачите и ръководството на Българската армия, както и способите за окомплектоване на Въоръжените сили с личен състав и условията за преминаване на военната служба.
Законово е уреден статутът на военнослужещия, регулирани са правата на гражданите във Въоръжените сили.
Съображенията за приемането на един устройствен закон, който да постави основата на перспективно решаване проблемите за сигурността на страната за десетилетия напред, както и мнението, че на основата на устройствения закон следва да се приемат частни закони, уреждащи специфичните въпроси на отделните елементи на Въоръжените сили, са интересни и биха могли да бъдат предмет на едно по-задълбочено обсъждане, ако работата по приемане на закона едва сега започва. На сегашния етап обаче нашата дейност трябва да се съсредоточи към подготовката на закона за обсъждане в пленарната зала и приемането му по-бързо от нас.
Ето защо на сегашния етап е по-целесъобразно да пристъпим към отредактиране на текстовете по част първа, като се отчетат конкретните бележки на подкомисията, които в по-голямата си част могат да бъдат приети за правилни. Същевременно аз съм подготвил един списък и за да спестя от времето няма да ги прочета, а ще ги предоставя за второ четене.
В заключение, искам да подчертая, че срочното приемане на новия закон има жизнено значение за осъществяването на реформата в цялостното военно строителство. Животът показва, че започването на военната реформа без необходимата законова основа е неефективно. С приемането на новия закон нормативно ще бъде изключена възможността за използуването на Въоръжените сили за решаване на вътрешнополитически конфликти в интерес или против политически партии, движения и коалиции. А опитът от последните събития в Москва показва, че ако не съществуват законови прегради, в определени условия някои държавни дейци могат да се съблазнят от възможността да използуват Въоръжените сили за разгром на своите политически опоненти. 15.2
Новият закон е нужен за възстановяване на стабилността на Въоръжените сили, за консолидиране на офицерския и на целия личен състав около идеята за гарантиране на националната сигурност на страната.
В резултат на проведено социологическо изследване в Българската армия, проведено през март миналата година, сочи, че 98 на сто от офицерите и сержантите определят ускореното приемане на Закона за отбраната и Въоръжените сили като един от най-важните проблеми за националната сигурност на България. Сега почти всички офицери от армията считат, че приемането на закона не търпи по-нататъшно отлагане.
Нужно е да се отчете, че армейската общественост като цяло одобрява проектозакона и необоснованото протакане на неговото приемане ще засили отрицателното настроение срещу парламента. Изхождайки от това считам за целесъобразно основните усилия да се насочат към усъвършенствуване и прецизиране на конкретните текстове между двете четения и за да може ние като български парламент да дадем своя принос за сигурността на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Дърмов.
Заповядайте, господин Михайлов!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Не знам как е в Нубия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Недейте влиза в диалог със залата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ...обаче с един такъв законопроект може да докараме нещата до Нубия наистина, България да е Нубия на Балканите. Искам да кажа, господин Дърмов, че армейската общественост и офицерите специално одобряват закона, но не този. Те одобряват въобще закон, нуждата от закон. Тя е въпиюща и никой не го отрича. И не може да отрече това. Но трябва да ви кажа, че офицерите, българските офицери не познават законопроекта, не го познават. Очакват нещо, очакванията им са много големи, надявам се да не ги излъжем в очакванията им. Опасно би било ние да направим един сурогат, един недобре обмислен закон, един противоречив закон, един закон, който може да ги постави в сложната ситуация на хора, които наистина ще гледат с недобро око на 15.3 един парламент, родният им парламент, парламентът на България, който ги е дарил с един лош Закон за Въоръжените сили. Това е нашият стремеж тук и той е искрен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Михайлов. Вие ме навеждате на една мисъл. Тук е министърът. Спокойно бихме могли да му препоръчаме на страниците на пресата да бъде публикуван този закон. Той е публикуван - отговаря той - следователно това е.
Господин Дърмов, имате думата за дуплика.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Доктор Михайлов, аз с удоволствие бих отчел Вашето становище, ако ние тук говорихме например за здравното осигуряване или за проблемите на здравеопазването, но нека да не се отнасяме от висотата може би на нашите представи за себе си към българското офицерство. Искам да подчертая, че що се касае до ръководството, от Министерството на отбраната беше направено всичко необходимо този закон да бъде популяризиран. И ако Вие не сте интересували, поне представители на офицерска Легия "Раковски" бяха представили съображения по този закон в обем поне на около стотина страници. Така че нека да не даваме израз на своята неосведоменост от трибуната на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, искам да Ви задам един въпрос, колеги, нека да го решим така, както сме в добър диалог и в добър тон. Имаме 3 минути преди 18,00 ч. - да дам думата на господин Караджов и да гласуваме закона, а след това да се ползува почивката, или обратно? Да гласуваме.
Имате думата, господин Караджов.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Безспорно, този закон е един от приоритетните за Народното събрание, тъй като неговото приемане ще положи началото и ще даде тласък за осъществяване на военната реформа. Този закон се очаква от дълго време от военнослужещите във Въоръжените сили и неговото отлагане само излишно увеличава напрежението и чувството на несигурност сред тях. Не може да очакваме най-мощният инструмент за гарантиране на националната сигурност, Въоръжените сили, да осъществяват пълноценно своите 15.4 функции, когато ние, народните представители, не сме на нивото на националните интереси и не сме го осигурили нормативно и финансово.
Във внесения за обсъждане законопроект е направен опит да се регламентират в един акт на Народното събрание дейностите в областта на отбраната и Въоръжените сили. Доколкото ми е неизвестно, това се прави за пръв път. В страните, от които черпим опит в законодателството, практиката е да се изработват множество малки по обем закони, които регламентират един-два въпроса. В тази насока ние може би въвеждаме нещо ново, което ще бъде лесно и удобно за ползуване, но трудно за обсъждане и приемане. 15.5
В тази връзка аз смятам, че не трябва да се бърза да се приеме законът в 18 ч. и 5 м. или и 10 м., а да имат възможност да се изкажат всички народни представители, всички възможни забележки и въпроси да бъдат отправени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Караджов, не съм ограничил никого, ако репликата Ви е към мен.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Ако трябва да бъдем обективни, наред с добрите думи за този голям проектозакон, трябва да отбележим и някои от неговите несъвършенства, които следва да се имат предвид при неговото обсъждане в пленарна зала.
Първо, забелязва се известно разминаване между наименованието на закона и неговото съдържание. В чл. 2 и 3, част първа, е формулиран обхватът на отбраната, но след това не са третирани всички дейности по отбраната, описани в тези членове.
Част втора "Въоръжени сили на Република България" третира основно Българската армия, което не изчерпва понятието "въоръжени сили" по смисъла на този закон.
Второ, непълно са изяснени някои въпроси с ръководството на отбраната и Въоръжените сили, въпросите с гражданския контрол над дейността на Въоръжените сили, както и не е ликвидирана опасността от партизиране и политизиране на личния състав на Въоръжените сили. Например в правомощията на президента на Републиката не е изяснено той като върховен главнокомандващ явява ли се единоначалник на личния състав на Въоръжените сили и разпростират ли се върху него правата, които имат по-нисшите звена в йерархичната структура на Въоръжените сили и не е ли редно със закон да се регламентира статута на службите към президента, които го подпомагат при осъществяване на функциите му в областта на отбраната, за да се избегнат за в бъдеще всякакви инсинуации в тази област.
Опасността от партизиране и политизиране на офицерския състав е заложена според мен в чл. 25, ал. 1, т. 7, с която се дава правото на министъра на отбраната едно гражданско и политическо лице да формира кадровата политика в Българската армия.
Трето, един от мотивите на вносителя - Министерство на отбраната, е, че този закон ще осигури старта на структурните ББ/НП 16.1 промени в Българската армия. Но с учудване откривам, че именно този въпрос не е уреден законодателно. А именно с неговото уреждане са свързани промени в дислокацията, превъоръжаването, военното образование.
Затова считам, че в чл. 59, ал. 3 структурата на Българската армия трябва да бъде по-ясно определена, за да се гарантира една стабилност за по-дълъг период от време.
Четвърто, по отношение на военната служба считам, че вторият вариант на глава втора е едно по-модерно виждане по уреждането на този въпрос, което гарантира държавни средства в областта на отбраната и от друга страна дава държавни гаранции за статута на офицерите, които са приели доброволно ограниченията и трудностите на военната служба.
Пето, считам, че е правилно военнослужещите да имат известни ограничения относно правото да се кандидатират за избори. Който има такива желания, да напусне армията и да се занимава с политическа дейност, каквато по същество е предизборната борба и самите избори. Мисля, че и преди войната е било така в Българската армия.
Шесто, буди недоумение чл. 205, който по същество слага бариера на мотивацията за професионално развитие и служебната кариера на офицерите, лишава оперативните щабове, учебните и научните заведения на Въоръжените сили от приток на интелектуален потенциал, а освен това е в противоречие с основния принцип на кадровата военна служба: че офицерът е изцяло на разположение на службата, респективно на държавата. Тоест, той може да бъде преместван и назначаван там, където интересите на службата и държавата изискват. Може би един от най-спорните моменти ще бъде социалната част на законопроекта. Но трябва да имаме предвид, че един офицер през време на своята служба сменя пет - десет гарнизона, съпругата му, като правило, не работи, няма допълнителни доходи, децата му израстват далеч от културните центрове, а самата професия е свързана с рискове, отговорност за хора и техника, голямо физическо и психическо износване. Затова, ако искаме да имаме добри Въоръжени сили, по достойнство трябва да се опитаме да уредим с този закон част от проблемите на военослужещите. 16.2
Подкрепям становището на Комисията по национална сигурност в този законопроект, като предлагам две изменения в тези становища.
В чл. 5 - предлаганата нова ал. 2 да придобие вида, цитирам:
"Държавна и служебна тайна в дейността на Въоръжените сили по смисъла на предходната алинея е информацията за бойната дейност на войските, бойната и мобилизационната подготовка, бойните и мобилизационни планови разчети и материално-технически ресурси".
В чл. 201 (205 - по двата варианта) ал. 1, текстът да придобие следния вид:
"Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни заплати, колкото прослужени години имат като военнослужещи".
Мотивите ми за тези предлагани промени са следните. В апарата на Министерския съвет, Министерство на отбраната и други министерства и ведомства има изпратени на работа кадрови военнослужещи, които не са в момента в състава на Въоръжените сили по смисъла на този закон, но са със статут на военнослужещи, пак по смисъла на този закон и разпоредбите на този член следва да се разпростират и върху тях.
Като цяло считам, че законопроектът може да бъде приет на първо четене и с по-нататъшната си работа да дадем на страната и Въоръжените сили закон в една от най-важните сфери от дейността на държавата, а именно в областта на отбраната.
И завършвам с това, че освен като законодателна базца, този закон, надявам се, ще бъде приет в близките няколко месеца най-късно, ние трябва да осигурим и необходимите финансови ресурси, без които този закон или началото на неговата реализация ще остане само празно пожелание, а проблемът с финансовото осигуряване на армията ще третираме, като започнем да разглеждаме в пленарна зала бюджета за 1994 г., където средствата са крайно недостатъчни. Но аз там отделно ще взема отношение по въпроса и ще предложа повишение на процента спрямо брутния вътрешен продукт, различен от този, който е предложен в настоящия проектобюджет.
Благодаря ви. 16.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Караджов. И последните Ви думи бяха уместни.
Има ли желаещи? Няма.
Моля ви, режим на гласуване.
Квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Поканвам всички, които са в сградата на Народното събрание, да заповядат в залата. Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме законопроекта.
Резултатът: от общо гласували 192 народни представители, 184 са гласували за, 1 против, 7 се въздържат.
Един народен представител гласува без карта. Това е госпожа Елена Поптодорова, която обяви пред мен, че гласува "за".
Обявявам Законът за отбраната и Въоръжените сили на Република България за приет на първо четене. (Ръкопляскане в залата)
Благодаря ви, уважаеми колеги.
30 минути почивка. (Звъни)
(18 ч. и 10 м.)
16.4(След почивката)

(Начало 18 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Продължаваме с т. 2. Кой ще докладва законопроекта за Националната служба за сигурност? Вие ли господин Мулетаров?
Уважаеми колеги, за участие в разискването, ръководството на Министерството на вътрешните работи е изпратило господин Петко Ангелов - секретар на Министерство на вътрешните работи. Моля ви гласувайте за допускане и участие в разискването на господин Петко Ангелов.
Моля ви режим на гласуване.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 128 народни представители, за 118, против 9, въздържа се 1.
Моля ви поканете господин Петко Ангелов да влезне в залата.
Имате думата господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми народни представители! Министерският съвет е внесъл в Народното събрание законопроект за Националната служба за сигурност. Законопроектът през месец май 1993 г. е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия.
Комисията по национална сигурност е изразила своето положително становище към законопроекта, след което той е обсъден и разгледан в заседание на Законодателната комисия на 26 януари 1994 година.
След обсъждането на проекта и съобразяването със становището на Комисията за национална сигурност, Законодателната комисия единодушно счита, че законопроектът не противоречи на Конституцията и законите на Република България. При разглеждане в пленарна зала е необходимо да бъдат взети предвид направените предложения от специализираната Комисия по национална сигурност, след което те да намерят отражение при обсъждането му и разглеждане на второ четене.
Ето защо, Законодателната комисия предлага на народните представители да обсъдят и приемат на първо четене в пленарна зала законопроекта за Националната служба за сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров. От Комисията по национална сигурност, заповядайте. СМ/ЙА 17.1 Има думата председателят на Комисията по национална сигурност Николай Слатински.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Ако беше тук председателят на Народното събрание, той сигурно би казал, че днес е хубав ден за националната сигурност на Република България.
Това е втори законопроект от тези, които одобряват Комисията по национална сигурност.
Аз не мога да се удържа да не приветствам този факт. Становището на комисията по проекта за Закон за Националната служба за сигурност, вносител Министерският съвет е следното, на Комисията по национална сигурност.
На няколко свои заседания Комисията по национална сигурност обсъди подробно проекта за закон за Националната служба за сигурност, вносител Министерският съвет.
Създадена бе работна група към комисията в състав: Соня Младенова, Димитър Куманов, Петя Шопова, Дако Михайлов и Тошо Пейков със задача да подготви препоръки и предложения на комисията по проекта.
В проведените разисквания взеха участие представители на Главна прокуратура, Върховния съд, Министерство на правосъдието, Министерство на отбраната, Генералния щаб, Министерство на вътрешните работи, Националната следствена служба, Националната служба за сигурност и Националната разузнавателна служба.
На заседанието си на 8 юли 1993 г. Комисията по национална сигурност одобри проекта за закон за Национална служба за сигурност вносител Министерският съвет.
Ние ви предлагаме в него да бъдат направени следните промени. Те не са много. Аз ще ви ги кажа член по член.
Най-напред в чл. 3, ние ви предлагаме да отпадне ал. 3.
Алинея трета гласи: "При осъществяване на своята дейност органите на Националната служба за сигурност действат и в условия на поверителност. Нашите комисии предлагат тази алинея да отпадне.
Отиваме към чл. 11.
Предлагаме ви неговата ал. 2 да се измени както следва: "Правомощията на извънщатните сътрудници се определят със закон."
Искам да напомня, че в оригиналния текст правомощията на извънщатните сътрудници би трябвало да се определят от министъра на вътрешните работи и комисията има много силни аргументи 17.2 да предложи това да стане със закон.
В чл. 15, ние ви предлагаме да отпадне изразът "и други" след думата "контраразузнавателни". Тоест членът да има следния вид: "За ограничаване и противодействие на дейности насочени срещу сигурността на страната, органите на Националната служба за сигурност прилагат или използват контраразузнавателни методи и средства, при условия и по ред установени от министъра на вътрешните работи."
Член 16 предлагаме промяна на ал. 3. Видът който би трябвало да има тя според нашата комисия е: "Дейностите по ал. 1 и 2 се осъществяват при условия и по ред предвидени в акт на Министерския съвет."
Петата промяна е в чл. 17, ал. 2, ние ви предлагаме текста на ал. 2: "Предписанията на органите на Националната служба за сигурност по предходната алинея са задължителни."
Става дума за следното.
Алинея първа на чл. 17 гласи: "Органите на Националната служба за сигурност организират защитата и упражняват контрол върху функционирането на националната система за опазване на фактите, сведенията и предметите съставляващи държавна тайна. Ние предлагаме ал. 2 тук да отпадне.
Член 22 е шестата ни промяна. Предлагаме към текста да се добави "и прокурора на въоръжените сили". Сега ще ви кажа за какво става дума.
Член 22, ал. 2 гласи: "Предоставянето на информацията на други компетентни държавни органи се разрешава от министъра на вътрешните работи и прокурора на въоръжените сили."
Член 25, в него ние предлагаме да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание: "Предписанията и разпорежданията на органите на Националната служба за сигурност издадени във връзка с дейността й са задължителни."
Член 26 ние предлагаме към текста да се добави изразът "В противен случай носят наказателна отговорност", т.е. лицата узнали сведения и факти свързани с поверителната дейност на органите на Националната служба за сигурност са длъжни да не ги разгласяват. В противен случай носят наказателна отговорност. 17.3 Член 31 гласеше в законопроекта на вносителя, "Който не изпълни предписанията по чл. 17, ал. 2 се наказва с глоба от хиляда до три хиляди лева."
С темповете, с които нашият парламент приема законите за националната сигурност, има опасност, ако се забави второто четене и тази поправка, която ние ви предлагаме да стане не актуална. Ние ви предлагаме промяната да бъде на чл. 31 "Който не изпълни предписанията по чл. 25, ал. 3 се наказва с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева".
Комисията по национална сигурност препоръчва на Народното събрание да включи в окончателния вариант на Закона за Националната служба за сигурност, текст, който урежда изискванията за образователен ценз и трудов стаж, необходими за заемане на ръководни длъжности в Националната служба за сигурност.
Комисията препоръчва също така, в окончателния вариант на закона текстовете свързани с органите на Националната служба за сигурност, тези текстове да бъдат приведени в съответствие с членове 10, 51, 59 на устройствения закон на Министерство на вътрешните работи.
И в заключение, като председател на Комисията по национална сигурност апелирам към уважаемите народни представители да оценят необходимостта от закон за Националната служба за сигурност и да го приемат със съответстващ на изключителната му важност приоритет.
Събитията напоследък доказват, колко важно е ние да имаме закон за Националната служба за сигурност.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Слатински.
Има думата за изказване народният представител Стефан Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа народни представители!
За лошо или за добро през последните години, службите за сигурност застанаха в центъра на политическата и обществена дискусия в Република България. Лошото бе, че значителна част от изказаните мнения стигнаха до крайност, която намери отражение ТХ/ЙА 18.1 в исканията тези служби да се ликвидират напълно. За негативната оценка в исканията тези служби да се ликвидират, за негативната оценка на дейността на службите за сигурност има обективни предпоставки, които не могат да бъдат подценявани.
Една цялостна корекция на тяхното място, функции и задачи в изграждащата се демократична уредба на страната е безспорно необходима.
За жалост, атаките не бяха насочени приоритетно срещу характера на тяхната дейност, а изобщо срещу съществуването им, както и срещу техните служители. Постоянните нападки и липсата на формулирана обществена задача, неясните правни параметри и професионална несигурност, доведоха до едно силно разклащане на малкото доверие на обществото на службите за сигурност, а и на доверието към служителите в тях към извършената дейност.
Може да се каже, че превръщането на България в разграден двор, рязкото нарастване на екстремистките прояви, засилването на наркотрафика и т.н., се дължи до голяма степен на затормозената работа на службите за сигурност и ниската ефективност на извършваната от тях превантивна дейност по предотвратяване на престъпление срещу националната сигурност.
Ето защо, изключително важно е, колкото се може поскоро да се формулира една обществена задача за службите за сигурност и създаване на законова уредба, регламентираща дейността и контрола върху тях. За съжаление, предложеният проект за закон за национална служба за сигурност страда от много нерешени, нерегламентирани въпроси, бих употребил даже термина "постен".
Първо. В проекта не са отразени някои от основните положения в теорията на контраразузнавателната дейност, нейната технология, органите осъществяващи функциии по защитата на националната сигурност. Например в чл. 2 се казва, че Националната служба за сигурност е специализирана контраразузнавателна служба на Министерство на вътрешните работи, а в чл. 11, ал. 1, че самата Национална служба за сигурност има органи и това са: офицерите, сержантите и извънщатните сътрудници по сигурността.
Второ, не е очертан ясно структурно-функционалния модел на Националната служба за сигурност. Липсват параметрите на дейност и най-важното, кои са критериите за разграничаване на функции и дейности от службите със сходни такива - централната 18.2 служба за борба с организираната престъпност, Националната служба "Гранични войски", Националната служба за вътрешни войски, Военно контраразузнаване и други.
Нужно е едно застъпване на някои дейности - наркотрафик, стопанска дейност и други в различните служби. В противен случай, има опасност от монополизиране, а оттам и липсата на вътрешен контрол.
В чл. 13 е записано: "Органите за Националната служба за сигурност осъществяват наблюдения.е и контрол на лица и обекти свързани с тях." Бих искал да изясня, какво точно значи наблюдение и контрол. Кой ще реагира при наличие на голяма степен на обществена опасност? Значи ли това, че служителят на Националната служба за сигурност ще бъде само свидетел, а действията при необходимост ще бъдат на полицията? За мен точните думи са "разкрива, предотвратява, пресича".
Една от ннай-важните функции на службата, трябва да бъде превантивната дейност. За съжаление в закона тя не фигурира.
Не са регламентирани точно принципите за координация и взаимодействие с останалите служби в МВР, аналогични служби извън МВР и по международното сътрудничество.
Налице е преплитане на интереси между полиция и Национална служба за сигурност, между Национална служба за сигурност и Национална разузнавателна служба. Ето защо е нужен ясен механизъм за координация.
Четвърто. Липсва дори една дума за задълженията на Националната служба за сигурност и териториалните й органи, да предоставят на останалите служби на МВР информация, касаеща тяхния предмет на дейност по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Пето. Правилно би било в подобен закон на Националната служба за сигурност да се очертаят правомощията на Националната служба за информационната дейност, регламенти за информиране, за изпращане на аналитични материали до ръководството на МВР, нива на уведомяване и т.н. Би следвало да се очертаят следните регламенти. В Националната служба за сигурност се извършва информационно-аналитична дейност, като продуктите на тази дейност се изпращат на главния секретар на МВР или упълномощен от министъра секретар. Директорът на Националната служба за сигурност няма право директно информиране на висшестоящи държавни органи 18.3 извън МВР.
Полученото от Националната служба за сигурност и териториалните й поделения информация се докладва на висшестоящи държавни органи само от министъра на вътрешните работи, директно или с негов подпис.
Шесто. Няма изискване към директора на Националната служба за сигурност. От кого се издига неговата кандидатура? С чие съгласие? Одобрява ли се или не от парламента? На каква база и как се избира? Образователен ценз, професионална квалификация, стаж. Няма изисквания за неговите заместници и началник на управление.
Седмо. На следващо място, проблемите на гласността и контрола. Крайно време е, ние колеги, да решим проблема с контрола върху специалните служби като цяло. В частност, проектът за закон трябва да се запише "начин на контрол". Примерно, комисия от пет народни представители избрани от парламента, подкомисия, примерно от членовете от Комисията по национална сигурност, комисия към министър-председателя или нещо друго. Налице е съществен опит както на САЩ, Канада, Австралия, Англия и т.н.
На следващо място, гарантиране правата на гражданите за достъп до определена информация в службата и контрол върху тази дейност.
Осмо. Считам, че в закона трябва да се включат допълнителни текстове, регламентиращи какво не може да върши Службата за сигурност.
Как стои осъществяващото се сътрудничество с други министерства?
Отношението на службите към задгранични паспорти и пребиваването на чужди граждани в България.
Обезпечаването на важни стопански, икономически обекти, и конкретната дейност на Националната служба за сигурност. Взаимодействие с определени източници на информация - съвет, статистически управления и други. За получаването досега на такава информация се иска заплащане, а в службата за национална сигурност пари за това няма.
Социална и юридическа защита на служителите от Национална служба за сигурност, съдействието на граждани и фирми, и други.
По тези проблеми, аз съм подготвил някои конкретни текстове, които ще предоставя на Законодателната комисия за второ 18.4 четене.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефанов!
Други народни представители за изказване?
Госпожа Петя Шопова, заповядайте имате думата!
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин секретар на Министерство на вътрешните работи, аз ще спра вашето внимание само на някои въпроси от предложения законопроект за Националната служба за сигурност.
Най-напред, искам да направя уговорката, че устройственият закон за МВР, който е основата за регламентирането на дейността на органите на МВР, беше приет по един добър начин от Великото Народно събрание. И голямата пауза между приемането на този закон и специалните устройствени закони, разбира се отрази на дейността на органите на МВР, в това число и на Националната служба за сигурност. Освен това, аз съм от онези членове на Комисията по национална сигурност, които смятаха, че ние бихме могли да приемем устройствените закони като допълнение към устройствения закон за МВР, а не като отделни законопроекти. Но това не стана, още повече, че по другите проекти имаше освен устройствени норми и други видове норми. Това би могло да стане по този въпрос, но след като имаме самостоятелен законопроект, ние ще обсъждаме него. 18.5
Най-напред по въпроса за устройството на Националната служба за сигурност и за звената, които се създават в нея, чл. 4 от предложения ни проект.
В чл. 4 се изброяват звената и се сочи, че ще има и звена за учебна дейност. Това е един въпрос, който аз поставих още на обсъждането в Комисията по национална сигурност, но не намерих удовлетворителен отговор. Смятам, че трябва да отпадне този текст, затова, защото практиката, която се формира през последната година, или месеци, е една странна за мен практика. Лица, които би трябвало дълго да се обучават, тъй като това е една специфична материя, тя не се изучава в Юридическия факултет на Софийския университет, както е за другите служби на МВР. Вземат се кандидатите, тези кандидати провеждат едни курсове, които организира централното ръководство на службата, курсовете са твърде краткотрайни и една много сложна сигурно наука, тъй като пак казвам, ние не я познаваме, се усвоява за тези невероятно кратки срокове, и това ние или вносителите наричат в проекта "учебна дейност" информират звено за учебна дейност. Ако отворим устройствения закон за МВР, ще видим, че в МВР има научно приложни институти и учебни заведения. Освен това, всички знаем, че има Висш институт на МВР, в който, вероятно трябва да се подготвят кадрите за тези служби. Дали това ще бъде класическото висше образование, каквато практика имаше в България, дали това ще бъде подготовка след висше образование, каквато практика също има в България, дали това ще бъде научно приложен институт, но всичко това трябва да бъде свързано с разбирането за подготовката на кадрите в областта на МВР, и особено за службите за сигурност, по един класически, перфектен начин. Така че, отивайки на работа, те да могат да вършат онова, за което са се готвили.
В този смисъл, аз не се съгласявам с това националното ръководство на тази служба да се занимава с подобни въпроси, може да има звено, което само да играе регулираща функция, но подготовката на кадрите, и особено на тези кадри трябва да намери едно регулиране, което съответства на нуждите на страната, на всяка страна, в това число и на нашата страна. ДВ/ЗТ 19.1
Вторият въпрос, който беше отбелязан и в становището на Комисията по национална сигурност, и който вероятно по понятни за всички причини не е намерило решение тук, това е въпросът за стажа и ценза на ръководителите на тези звена. Това е твърде специфична дейност, за която говорих преди малко при образованието и квалификацията, и затова хората, които ръководят тези служби, трябва да имат съответната подготовка, имам предвид като образование, разбира се и като стаж.
Ако приложим аналогията на другите устройствени закони за МВР, струва ми се, че директорът на Националната служба за сигурност трябва да има съответното образование, специалистите ще кажат точно какво, може би като минимум ще се запише висше образование, но това едва ли е удовлетворително, съответно стаж десет години, според мен, пак прилагам по аналогия, едни текстове, които вече приехме. Дали те трябва да бъдат самата служба за сигурност или въобще в МВР, аз също не се наемам да предлагам, и смятам, че специалистите ще направят това.
Същите изисквания трябва да има и за заместник-началника, и за ръководителите на съответните звена в регионалните дирекции на вътрешните работи и т.н. Тоест, образованието, квалификацията и стажа.
Третият въпрос, който е много интересен, и който колегата Стефанов повдигна от нова гледна точка, е въпроса за това, кои са органите на Националната служба за сигурност.
Уважаеми колеги, от Комисията по национална сигурност, аз повдигах този въпрос, когато обсъждахме Закона за националната полиция, но най-накрая, изпадайки в самостоятелно малцинство, тоест сама останах, престанах да повдигам този въпрос. И смятам, че след като веднъж сме го решили в Закона за полицията по един начин, е много странно, че го повдигаме отново пред Закона за Националната служба за сигурност.
По устройствения закон за МВР, органите на МВР бяха посочени в устройствения закон и те бяха до ръководители на съответните териториални подразделения. 19.2
Със Закона за националната полиция обаче се внесе нова философия, в която щатните, офицерите, сержантите и извънщатните сътрудници на Националната полиция придобиха статута на орган на Националната полиция. Това всички практици, и разбира се, тези които се занимават с теория, всички правозащитни органи и особено органите на МВР, ни уверяваха, че е необходимо, за да може съответният служител да осъществява своите функции.
Тук е налице пълна аналогия и аз не виждам противоречие между чл. 2 и чл. 131. След като веднъж сме възприели, че служителят ще представлява съответната служба, като орган, който представлява тази служба, това е нормално. Онова, което смущава всички нас, които сме лаици в тази област, тъй като едва ли има професионалисти, освен господин Ангелов, това е регламентирането на статута на извънщатните служители - сътрудници, са наречени. Действително, той трябва да бъде регламентиран, този статут, но ние се колебаем в трите варианта - министъра на вътрешните работи, постановление на Министерския съвет, е имало идея в нашата комисия, закон, според мен е прекалено просто, това е излишно, би трябвало да стане в този закон. Така че, аз се надявам, че между първо и второ четене професионалистите ще ни покажат най-добрия начин за регулиране на този въпрос.
И последно - взаимодействието на Националната служба за сигурност с другите компетентни органи.
Това е един много интересен въпрос, който е регламентиран в чл. 22 от проекта за закон, и който кореспондира на чл. 14 от Закона за устройството на Министерството на вътрешните работи.
В чл. 14 от Закона за устройството на МВР се каза, че ал. 1, т. 2.: "Националната служба за сигурност събира, обработва, съхранява и предоставя на държавни органи информация за защита на националната сигурност и националните интереси, в случаите и по реда, определени със закон."
Законът е този. Законът обаче казва обратното, че предоставянето на информация на други компетентни държавни органи, се разрешава от министъра на вътрешните работи. Аз съм съгласна, че това трябва да бъде така, едва ли трябва да добавим и прокурорът, но се пита, кой ще иска и кой ще дава? Тоест, самият текст не е прецизен. Трябва както при поискване, според мен, от другите органи да се получава тази информация, така и по 19.3 инициатива на ръководството на МВР, и разбира се на службата за сигурност да се дава тази информация, за да се получи тази двустранност, на която вероятно са разчитали съставителите на Закона за устройството на МВР.
И вече, наистина в заключение, аз смятам, че този проект е една много добра основа, защото той е устройствен проект. Не смятам, че трябва да се решават други въпроси, които преди малко тук бяха повдигнати, те имат място за решаване, но не в този проект, и смятам, че много бързо проекта може да бъде подготвен за второ четене, с активното съдействие на Комисията по национална сигурност, и сигурна съм, ръководството на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожа Шопова.
Други изказвания, становища, има ли?
Господин Васил Михайлов, заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин генерал!
Аз бих желал да кажа няколко думи и ще бъда кратък по проектозакона за Националната служба за сигурност. Мисля, че е изключително нужен и е добре, че е отделен закон. Според мен, тази специфична дейност е редно да бъде регламентирана именно по този начин, а не по друг и не като съставна част от друг закон.
Що се отнася до общата философия на закона, тук е направен опит да се регламентира тази специфична дейност.
От друга страна, има доста от текстовете, които будят известно недоумение и трудно могат да бъдат изяснени докрай, съобразно логиката на един такъв закон.
На първо място, искам да попитам, процедурно, защо такъв един закон, който засяга човешките права, не е бил отправен към комисията, която се занимава с това в Народното събрание, да даде своето становище, тъй като кръга на въпросите, с които се занимава Националната служба за сигурност, опират до нарушаване на човешките права или до тяхното ненарушаване. Един такъв регламент е разумен да има и според мен не беше излишно Комисията по човешки права на Народното събрание да даде своето становище. 19.4 Имам предвид, че в глава четвърта, където са правомощията на органите за Националната служба за сигурност в чл. 13, ал. 2 или т. 2 е записано, че: "Органите на Националната служба за сигурност осъщесвяват наблюдение и контрол на лица и обекти свързани с нарушаване единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната." Що се отнася до териториалната цялост и суверенитета на страната, сигурен съм, че няма да има никакви сложни спорове или даже няма да имаме никакви спорове. 19.5 Но тук терминът "нарушаване единството на нацията" е, нещо, което търпи много сериозно или поне обстойно разглеждане каква семантика има такъв един термин, какво се влага като съдържание в понятието "нарушаване единството на нацията"? Това е една изключително важна служба, която има и много сериозни прерогативи и нейните възможности трябва да бъдат много точно изписани, така щото тя да представлява, както се казва щит на българското общество, а не меч в ръцете на едни или други групировки. Когато четем отделни текстове, попадаме изключително на някои текстове, които са според мен недокрай обмислени. Да речем чл.16, ал.2, т.1 "Органите на Националната служба за сигурност изучават и проверяват лица, които кандидатствуват за работа или работят в стратегически, животоосигуряващи и други обекти и дейности, определени от Министерския съвет". "Животоосигуряващи дейности" има включително и в поликлиниката. Едва ли лекарите и сестрите, и санитарите ще бъдат предмет, или ще бъдат приоритетно предмет, както се казва само защото работят в такова заведение на органите на Националната служба за сигурност.
Освен това има неособен точен регламент за взаимоотношенията с другите служби на Министерство на вътрешните работи. И когато говорим за това, не виждам никъде в законопроекта да е регламентиран самостоятелен бюджет или ако не самостоятелен, в рамките на държавния бюджет на Република България, то е един бюджет, който да е фиксиран в рамките на бюджета на МВР, и той да е трайно регламентиран, като задължителен, който се дава на Националната служба за сигурност. Така щото министърът на вътрешните работи да не е този, от който зависи колко ще бъде отделено за контраразузнаването. Това би трябвало да бъде фиксирано в един самостоятелен подбюджет на бюджета на Министерство на вътрешните работи, ако има и възможност, защото става дума за Национална служба, е одобрен нейният бюджет да бъде изписван в общия бюджет на страната в държавния бюджет, така както например военни училища имат отделно свое представяне в държавния бюджет. Ако един такъв бюджет бъде осигурен на Националната служба за сигурност, тя в някаква степен ще бъде и по-самостоятелна в рамките на МВР, а и в някаква степен ще бъде гарантирана с финанМК/КТ 20.1 сови средства.
Тук, разбира се, има и други, така моменти, които мисля, че ще намерят място повече на второ четене, но ще си позволя да, така да кажа, по чл.26, че недокрай е ясно "лицата, узнали сведения и факти, свързани с поверителна дейност на органите на Националната служба за сигурност, са длъжни да не ги разгласяват". Разбира се, стига те да знаят, че това са факти, които представляват такава възбрана върху тях, за да не ги разгласяват. Тук не е много ясно, този член 25, може би е разумно да се редактира. Що се отнася до чл.29, където се дават социалните права, също в раздел втори "Социални права и специална защита на служителите от Нациоаналната служба за сигурност" е записано, че офицерите, сержантите и извънщатните сътрудници на Националната служба за сигурност, пътуват безплатно в обществения градски транспорт.
Мисля, че не е докрай издържана тази точка. Това, разбира се, е една важна социална придобивка, но за офицерите и сержантите, работещи в контраразузнаването, малко е излишно подобна привилегия да им се дава. Още повече как те ще удостоверят това, че пътуват безплатно - с картите ли си? - Явно, че не с картите. Няма да могат да се разконспирират пред контрольорката, надявам се, и в този смисъл сигурно ще им се изплащат билети накрая, както се казва на месеца. Но мисля, че става дума за такива разходи, които не си струва да влизат въобще в Закона за контраразузнаването. Просто не го намирам за удачно. В административнонаказателните разпоредби в чл.31 се солидаризирам напълно с изказването на господин Слатински, направено от името на Комисията по национална сигурност, че при една инфлация тази глоба, като размер е нещо много неустойчиво и би трябвало да се намери друг механизъм за санкция, а не изписаната с цифри глоба.
Другите проблеми, които са свързани с конкретни текстове, мисля, че ще е удачно да бъдат дадени на второ четене, и аз ще направя това.
Само в чл.5 ми се ще да изясня едно обстоятелство, което докрай според мен не е уточнено и това е следното - къде се осъществяват фактически координиращите контролно-методични функции и непосредствената дейност, която се извършва, свързана със сигурността на страната, тук е записано "на цялата й територия". 20.2 Искам да кажа, че по териториален принцип това е ясно. Но когато става дума за това например: контраразузнаването ще има ли възможността да извършва своята дейност в армията например? Там въпросът не е достатъчно изяснен и е възможно, тъй като там има служби в армията, които се занимават с контраразузнавателна дейност, да се получи едно дублиране на функциите и включително едно противопоставяне. Знае се, разбира се, че тази дейност не може да бъде осъществявана без вербуването на сътрудници, и в този смисъл контраразузнаването, в смисъл Националната служба за сигурност, ще има своите сътрудници там, същевременно и службите за сигурност на армията ще имат също такива контраразузнавателни функции със съответните сътрудници. Редно е да се изясни това взаимоотношение, за да не се получат някакви противоречия с нежелателни последици. Мисля, че е удачно да се обърне внимание на този въпрос.
Не бих желал повече да ангажирам вашето внимание, уважаеми дами и господа.
На второ четене ще направя предложенията в конкретни текстове.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Михайлов!
Господин Куманов беше поискал думата, да не му отнемаме думата на господин Куманов.
И веднага след това...
Господин Куманов, заповядайте!
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин генерал, уважаеми колеги! На нашето внимание е представен днес един от най-важните законопроекти в сферата на националната ни сигурност. Националната служба за сигурност към МВР е службата, която отговаря най-пряко и непосредствено за сигурността на държавата. По същество това е така нареченото някога "контраразузнаване". Върху тази служба лежат основните отговорности за борбата с разузнаванията на чужди сили в страната, за опитите за нарушаване на единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета ни, за застрашаването на националните и икономически интереси, както и за опити за дестабилизиране на националната ни сигурност 20.3 и за попълзновения за насилствена промяна на конституционноустановената държавна и обществена система в Република България.
В рамките на тези свои задължения, органите на Националната служба за сигурност събират и анализират данни чрез проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната и то понякога извършва тази дейност с риск за собствения си живот. Особено значение за работата на Националната служба за сигурност както и нейният всеобхващащ периметър изискват много стриктно законодателно регламентиране на правата и задълженията на нейните органи. Поради това на представения ни законопроект трябва да се обърне особено внимание и преди всичко на Народното събрание трябва да подходи към него достатъчно прецизно и аналитично. 20.4
Представеният ни в този вид законопроект може да се третира като една първична схема за разглеждане, която би следвало да претърпи съществени промени в редица свои членове и алинеи. В тази връзка бих искал да се спра и на някои конкретни положения в законопроекта, които би трябвало да се преосмислят.
Така например, предложеното от Комисията по национална сигурност отпадане на ал. 3 на чл. 3 по мое мнение е неправилно, тъй като тази алинея регламентира работата на Националната служба за сигурност в условията на поверителност, а това е безспорно едно от най-важните условия за нейната успешна дейност.
Би трябвало да се обсъди внимателно и чл. 5 на законопроекта, в който се казва "че Националната служба за сигурност осъществява дейности за сигурността на страната на цялата й територия". Тук колегата Михайлов говори по въпроса, но аз бих искал също да кажа няколко думи по този така важен елемент от закона.
Тук явно не е взето предвид съществуванието на специални, сходни структури и в Министерството на отбраната, които изпълняват подобни задачи на територията на военните поделения и бази. Именно между периметрите на тези две структури е необходимо да се прекара строга и ясна разграничителна линия.
В чл. 10, точка 2 от законопроекта се казва, че "началниците на службите на националната сигурност на територията на регионалните дирекции на МВР информират съответните директори за състоянието на сигурността". Подразбирам в района им.
А в точка 3 на същия член се казва, че "въпросните служби отчитат резултатите от дейността си пред директора на Националната служба за сигурност".
Никъде обаче в законопроекта не се споменава изрично от кого ще получават заповеди регионалните служби за сигурност? Такива права би трябвало да се дадат с изричен текст в закона на директора на НСС и респективно на неговите заместници. Такъв текст обаче липсва и съществува опасност да се появят организационни луфтове и необвръзки в работата на Националната служба за сигурност като цяло. За подобни организационни луфтове в други звена от системата на МВР нашата комисия чу вече оплаквания от ръководството на министерството.
В чл. 11, ал. 2, където става въпрос за извънщатните сътрудници, се казва, че "правомощията им се определят от миРД/ЛТ 21.1. нистъра на вътрешните работи". Това би трябвало да стане с отделен закон.
Би могло да се помисли и за удължаване срока за първоначалната подготовка на служителите от Националната служба за сигурност.
В чл. 21 от законопроекта е предвиден за това минимален срок от шест месеца. В същото време в съседна Румъния по съобщение от вестниците е открита висша школа за подготовка на контраразузнавачи със срок на обучение четири години. Разликата в продължителността на курсовете е явно твърде голяма, бих казал, несъпоставима и това ще влияе върху качеството на работата на нашите бъдещи служители от Националната служба за сигурност.
В чл. 22, ал. 2 непременно трябва да се добави "чрез решенията за предоставяне на информация от Националната служба за сигурност на други държавни органи, което е право на министъра на вътрешните работи, трябва да става само с негово писмено разпореждане". Споменава се за разпореждане в закона, но липсва понятието "писмено".
Биха могли да се предложат и редица други специфични детайлни изменения и допълнения на законопроекта, но това би могло да стане и на второ четене.
В заключение бих искал да се спра все пак на още един съществен недостатък на законопроекта, а именно, предложеният текст на раздел втори като цяло е слабо разработен. Това е разделът "Социални права и специална защита на служителите от Националната служба за сигурност".
В сравнение със сходните текстове в Закона за Националната полиция законопроектът за Националната служба за сигурност изпуска в тази си част редица важни регламентации за защита на служителите от тази служба.
Така например липсва текст, подобен на чл. 50, ал. 1 от Закона за Националната полиция, който казва, че "полицейските органи се ползват с особена защита от закона", а в ал. 2 на същия член, че "при изпълнение на служебните си функции полицейските органи са неприкосновени".
В законопроекта за Националната служба за сигурност би следвало да впишем същия текст със съответна номерация на 21.2. члена и алинеите, в който понятието "полицейски органи" да бъде заменено с понятието "органи на Националната служба за сигурност".
Към чл. 27 от същия раздел следва да се прибави като нова допълнителна ал. 2 сходният текст на ал. 2 от чл. 51 от Закона за Националната полиция, а именно: "Заповедите на началниците са задължителни за изпълнение само ако се отнасят до службата и изпълнението им не съставлява очевидно престъпление".
Завършвайки бих казал, че можем да приемем на първо четене законопроекта за Националната служба за сигурност, но само с ясното съзнание, че ни предстои много допълнителна работа по подготовката му за второ четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Куманов.
Има думата господин Христов по процедура.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на СДС Ви моля за половин час почивка. (Бурни възгласи на неодобрение от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам 25 минути почивка и закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 37 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Христо Атанасов 21.3.