Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Христо Атанасов и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Моля господин Джеров да заповяда, за да докладва законопроекта по дневния ред за ратификация. Това е
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТНОСНО ИЗПИРАНЕ, ИЗДИРВАНЕ, ИЗЗЕМВАНЕ И КОНФИСКАЦИЯ НА ОБЛАГИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е първият законопроект, който е в поредицата от проекти за ратификации. Започвам авансово. На един от председателските съвети беше поставен въпроса относно заглавието и специално думата "изпиране", че не била добре тук и звучала недобре. Но в края на краищата така е редактиран, така е доведен до нас и при това положение ние не бихме могли да разсъждаваме върху названието на една конвенция. Или просто тя трябва да остане така, защото така е написана, така е редактирана и така е дошла и до нас. Или заглавието не идва от нас, а ние просто така го получаваме.
"Ратифициране на Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления." Тази спогодба е подписана, тя е разпределена от председателя на Народното събрание на Комисията по външна политика. Комисията по външна политика е дала своето положително становище, Законодателната комисия - също така счита, че в този вид законопроектът за ратификацията може да бъде гласуван заедно с декларацията, заедно с резервите, които са към законопроекта, при ББ/КП 294/1. което положение ние предлагаме тя да бъде гласувана на първо четене, след което да мине на гледане и гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Становището на Комисията по външна политика е, че комисията намира, че при ратификацията трябва да бъдат потвърдени направените декларации и резерви, доколкото те напълно кореспондират с интересите на нашата страна и предотвратяват евентуална колизия на разпоредбите на конвенцията с вътрешното ни законодателство. Комисията предлага Народното събрание да разгледа и одобри проекта.
Други становища няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления.
Моля, гласувайте.
Резултатът: от общо гласували 173 народни представители, 173 са гласували за, против няма, въздържали се няма.
Законът се приема на първо четене.
Направено бе предложение да се премине към второ четене на законопроекта.
Моля тези народни представители, които подкрепят това предложение, да гласуват.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 164 народни представители, 164 са гласували за, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
Моля, господин Джеров, заповядайте, за да поставите законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законопроектът този път е малко по-дълъг.
"З А К О Н

за ратифициране на Конвенцията относно изпи-

ране, издирване, изземване и конфискация на

облагите от престъпления

Член единствен. Ратифицира Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления от 8 ноември 1990 г., подписана на 28 септември 1992 г. 294/2. в Страсбург със следната декларация и резерви, формулирани в съответствие с чл. 40, точка 1 от конвенцията:
ДЕКЛАРАЦИЯ

Република България заявява, че при прилагането на чл. 15 от конвенцията ще се стреми да постигне на основата на взаимността договореност за връщането и на конфискувано в държава, страна по конвенцията, имущество, за което Република България би могла да претендира.
РЕЗЕРВИ:

а) В съответствие с чл. 14, точка 3 от конвенцията Република България заявява, че ще прилага разпоредбите на точка 2 на чл. 14 само в съответствие с нейните конституционни принципи и основните норми на българската правна система.
б) В съответствие с чл. 25, точка 3 от конвенцията Република България заявява, че ще изисква при всеки конкретен случай отправените до нея съгласно чл. 25, точка 1 молби и придружителни документи да бъдат придружени от превод на български език или на някой специално посочен от нея официален език на Съвета на Европа.
в) В съответствие с чл. 32, точка 2 от конвенцията Република България заявява, че без предварителното съгласие на компетентните български органи, предоставените от нея в съответствие с глава трета на конвенцията информация или доказателства не могат да се използват или предават от молещата страна за други разследвания или съдебни процеси освен посочените в молбата на последната.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен: Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Това е съдържанието на проектозакона за ратифициране на конвенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 176 народни представители, 176 са гласували за, против няма, въздържали се няма. 294/3.
С това законът е приет.
Преминаваме към следващата точка, а именно
ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА.
Законът е подписан на 9 януари 1992 г. в Рим.
Моля, господин Джеров, становището на Законодателната комисия. 294/4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И тук пак имаме законопроект за ратифициране на договор за приятелство и сътрудничество между Република България и италианската република. Министерският съвет е взел решение, с което одобрява проекта и го предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията да бъде ратифициран.
Комисията по външната политика подкрепя ратифицирането на договора. Законодателната комисия - също и счита, че съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията този договор трябва да бъде ратифициран със закон.
Правя предложението законопроектът да бъде гласуван на първо и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Лютфи, ако желаете да вземете думата, заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮФТИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предстои да гласуваме Закон за ратифициране на договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Италия.
Преди да ви прочета становището на нашата комисия искам да кажа няколко думи. Настоящият подписан договор между двете страни е поредица от договорите, които нашата страна подписа с големите европейски страни. Този договор представлява нова крачка, нов етап, нова страница във взаимоотношенията между България и Италия, тъй като този договор е подписан на принципите на спазване на основните принципи на ООН на взаимното уважение и зачитане националните интереси на двете страни.
Ето защо този договор представлява важна стъпка в политиката на нашата страна за подобряване на отношенията ни с европейските страни на двустранна основа. А този договор ще даде тласък и за по-активното ни включване в европейския процес. И в този смисъл искам да прочета и становището на нашата Комисия по външната политика.
Комисията изцяло подкрепя ратифицирането на договора, като е на мнение, че той отговаря на националните интереси на СБ/ЙА 295.1 на нашата страна и съдейства за задълбочаване на българо-италианските връзки и отношения във всички области на живота.
Предлагаме Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон този договор.
Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на заместникпредседателя на Комисията по външната политика господин Лютфи.
Има думата за изказване народният представител Ибрахим Татарль.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Пред Тридесет и шестото народно събрание е представен законопроектът за ратифициране договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Италианската република, подписан на 9 януари 1992 г. в Рим. Същият представлява поредната двустранна спогодба, която потвърждава целенасочената, балансирана външна политика на нашата страна в периода на прехода от тоталитаризъм към демокрация, правова държава, плураристична политическа система и пазарна икономика.
Искам да подчертая голямото значение на договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Италианската република. Няма съмнение, че българо-италианските отношения представляват много важен, бих казал, приоритетен компонент на европейското направление на външната политика на нашата страна, важен елемент на системата на международните отношения в Европа. В сравнение с другите велики европейски сили Италия има това преимущество, че по своето геополитическо положение заема важно място не само в региона на Западна Европа, но също така и в регионите на Средиземноморието, в подстъпите към Балканите и Близкия Изток. А това има важно значение за съществуването и развитието на българо-италианските отношения.
Бих се позовал във връзка с това на общопризнатия и авторитетен познавач на българо-италианските взаимоотношения, големия историк акад. Иван Дуйчев, казани на Четвъртата българистична българо-италианска конференция на 22 май 1984 година. Цитирам: "Измежду всички западноевропейски страни и народи, с които ние, българите, сме поддържали продължителни и многостранни 295.2 връзки в миналото, на първо място трябва да поставим Италия и италианския народ. И то не само поради сравнително по-голямата географска близост." С това има предвид връзките между нашите земи и Италия от древността, средновековието до ново време. Към това трябва да добавим обстоятелството, че Италия е една от люлките на човешката цивилизация в световната история, а сега тя заема активно участие в изграждането на новата архитектура на Европа, участва в структурите на Европейската общност, НАТО и други международни организации. Тези и други фактори определят трайния характер на българо-италианските отношения, разбирателството и сътрудничеството между България и Италия. В това отношение съществуват многогодишни традиции. Това не са голи декларации, а твърдения, които почиват на реални исторически факти. Непосредствено още след Освобождението по инициатива на Италия е назна 295.3 Това е същият италиански дипломат, който в навечерието на освобождението на града, има големи заслуги за предотвратяването на запалването на същия и във вземането на ефективни мерки за спасяване на населението от изстъпления.
Известно е, че в знак на благодарност една от улиците на София до днес носи неговото име.
След 24 години, през 1903 година, България открива дипломатическо агентство в Италия. Пръв български дипломатически агент става Димитър Минчович на 25 октомври 1903 година. След обявяването на независимостта на България настъпва нов етап, тоест, през 1909 година настъпва нов етап в българо-италианските дипломатически отношения.
През 1910 година Българското дипломатическо агентство в Италия и Италианското дипломатическо генерално консулство в София се превръщат в легации, начело съответно с Димитър Ризов и Фаусто Кукибасо. Италиански консулства има в градовете Русе, Пловдив, Варна и Бургас.
Обърнете внимание, пак по инициатива на Италия, на 14 септември 1920 година се възстановяват дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати през 1915 година във връзка с Първата световна война със страните на Съглашението, в тази част и с Италия.
Въпреки че между победителите тя се придържа с известни колебания към антиверсайски позиции, Италия подкрепя кандидатурата на България за приемане в Обществото на народите. Такава подкрепа тя е давала и на други български инициативи.
В навечерието на Втората световна война цар Борис III специално посещава Италия. На 25 януари 1939 година той е приет в Палаца "Венеция", а след това от министъра на външните работи граф Чано. Обсъдено е международното положение , особено с оглед Дунавския басейн и Балканите, както пише, както четем в дневника на граф Чано.
Поставен е въпросът за връщането на Добруджа и български апресценции за излаз на Бяло море.
С едномесечни преговори между дипломатически представители на България и Италия в Анкара през октомври и ноември 1944 година на 3 януари 1945 година са възстановени дипломатическите МС/ВЙ 296.1 отношения между двете страни, прекъснати на 6 септември 1944 година, през времето на правителството на Муравиев.
Назначени са управляващи в съответните легации. След едно десетилетие - на 28 април 1964 година, те са издигнати в ранг посолства. Назначени са съответно посланици - Крум Христов - от българска страна, и Орация Антонария - от италианска страна.
В периода от 1879 до 1987 година са се сменяли 33 италиански дипломатически представителства, а от 1903 до 1984 година - 20 български дипломати.
Само от 1950 до 1989 година са подписани 19 договора и споразумения между България и Италия. Прави впечатление консулската конвенция между двете страни, ратифицирана на 22 април 1968 година, със своята подробна регламентация, състояща се от 50 обемисти члена.
С няколко двустранни спогодби се урежда сътрудничеството в различните области. Те са подготвени от споразумения за плащане, подписано на 25 февруари 1958 година, дългосрочен договор за стокообмен от 10 декември 1965 година, за да се стигне до Спогодбата за икономическо, индустриално-техническо сътрудничество, влязло в сила на 24 декември 1966 година, за туризъм от 4 март 1971 година.
Специално трябва да отбележим културната спогодба, ратифицирана на 1 април 1971 година, която обхваща много сфери на културата, подготовка на преподавателски кадри, размяна на учени, изучаване на езика, културата на двете страни и други.
Сега българо-италианските взаимоотношения са поставени на принципно нова основа. В тях рефлектира равнището, на което се намират в своето развитие двете страни.
Правителството на Италия е едно от първите западни правителства, което се отзова в подкрепа на нашия народ в периода на смяната на системата - на извършване на реформата. Италианската страна безвъзмездно отпусна 30 милиарда лири в помощ за нашата страна.
На 10 март 1992 година е подписана програма за сътрудничество в областта на културата и образованието между правителството на Република България и правителството на Република Италия за периода 1992-1994 година, която влезе в сила на 10 март 1992 година. 296.2
На 15 юли 1992 година беше ратифициран договор за предаване между двете страни. (Неразбираема реплика от блока на БСП) Те бяха последвани от подписания в Рим на договора за приятелство и сътрудничество между Република България и италианската република на 9 януари 1992 година.
Това е качествено, ново по характер двустранно споразумение. В основата на този договор е заложена философията за новата архитектура на Европа, за сигурност и стабилност, за приятелство, сътрудничество и разбирателство между народите на основата на ценностите за справедливост, плурализъм и пазарна икономика, за международен ред, основаващ се на правото на мира, на демокрацията, на свободата и пълното спазване на основните човешки права и свободи. (Виж преамбюла към същия договор.)
В този договор са възприети принципите на суверенитета, равноправието, разбирателството и взаимното уважение - член 1 - на принципите на Устава на ООН и на такива международни документи, като Заключителния акт от Хелзинки, Парижката харта за нова Европа и други актове на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.
Изключва се войната и насилието като средство за разрешаване на международните спорове - член 4.
Същевременно той не е насочен срещу трети държави. Същият си поставя благородната цел за гарантиране на колективна сигурност и сигурност на всяка страна - членка, за разоръжаване в Европа, за сътрудничество между двете страни, за сигурност на Балканите и на Средиземноморието - член 5.
От тези позиции се регулират взаимните отношения в две насоки:
Първо - на двустранна основа;
Второ - на многостранна основа.
Те са обхванати на различни равнища - между парламентите, правителствата, министерствата, институциите на двете държави и институциите на Европейската общност. По този начин ще създава възможност за всеобхватно сътрудничество в различните сфери - политика, икономика, наука и култура, включително и изучаването на езиците, опознаване и защита на културното наследство на всяка една от страните. Същевременно се регулират взаимо296.3 отношенията между двете страни и международните организации, специално общи действия за сътрудничество в Европейската общност.
Казаното в достатъчна степен разкрива характера, същността, благородните цели и многостранните функции за Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Италианската република, който е съобразен с взаимните интереси, както на двете страни, така и с принципите на международното право.
Няма съмнение, че ХХХI Народно събрание единодушно ще подкрепи ратифицирането на този така важен Договор за приятелство и разбирателство между българския и италианския народ. Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на проф. Татарлъ. За изказване, госпожа Поптодорова, заповядайте.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю!
Естествено е при една такава, нека я наречем церемония, каквато е одобряването, ратифицирането на един договор за приятелство между България и която и да е друга страна и изказванията и речите на нашите народни представители да имат малко по-тържествен оттенък. Защото е истина, че България може да осъществява всички свои намерения и цели единствено в сътрудничество, при това взаимноизгодно сътрудничество, със страните, с които общува.
Също така е вярно, че нито едни отношения не бива и не могат да бъдат развивани за сметка на други. В този смисъл България ще има еднакъв стремеж и еднакъв интерес да развива максимално широки и пълноценни отношения с всички тези страни, и особено със страните от Европа.
Казвайки всичко това, аз искам също така да отчета и важността на спецификата във всеки един тип двустранни отношения, в които влизаме. И затова аз с удоволствие ще се съглася с всички онези елементи, които бяха изтъкнати тук, като обуславящи едно специфично и положително развитие на отношенията между България и Италия.
Това би могло да послужи като добра основа за такова развитие на отношенията и за в бъдеще. 296.4
Същевременно ми се ще да дам и един допълнителен щрих към историческата справка, която чухме от г-н Татарлъ, защото вероятно това ще остане в съзнанието на много хора.
Има една историческа научна разработка от един италиански професор - Виторио Дамато, който проследява например присъствието на един клон от Аспаруховите конници, който стига до територията на Италия и се откриват следи дори и в италианския език от българския език. Например има дума, която се казва "какчукавало" и която означава не друго, а "кашкавал". Така че това е един по-ранен щрих от тази теза, която разви пред нас проф.Татарлъ. 296.5 Всичко това е добре. Ясно е, че има добро желание и намерение от страна и на италианската, и на българската държава да развиваме отношенията си. И договорът без съмнение ще послужи като такава основа.
Но аз бих искала ние като законодатели да бъдем наясно със собствените си задължения въз основа на този документ, който ще ратифицираме.
Искам да припомня, че в резултат на определени несъвършенства на българската бюрократична машина и на българското законодателство имаше кредитни линии, които останаха неизползвани, независимо от това, че имаше готовност от страна на италианското правителство те да бъдат предоставени.
Искам да кажа и това е информация от последна минута, от тази сутрин, че все още съществува готовност за предоставяне на кредити, но има едно въздържане по обясними за всички нас причини - поради абсолютна неяснота от гледна точка на гаранциите, които ние бихме могли да дадем за пълното им оползотворяване - било по държавна линия, било като инвестиции на частни фирми.
За съжаление, независимо от всички добри предпоставки, които съществуват, по оценките, извършени от италианската правителствена агенция за оценяване на възможностите за икономическо сътрудничество между Италия и страните, с които тя сътрудничи, България се намира в трета категория с период за размисъл. Такава е формулировката.
Така че в момента България е в процес на оценяване от гледна точка на възможности, които тя може да предостави за възможно най-ефективно икономическо сътрудничество.
Казвам всичко това, единствено за да внеса нотка на реализъм относно нашите отговорности като законодатели, нашите отговорности като страна. А разбира се всичко останало е налице, всичко останало е прекрасно. Гробът на Кирил е в Рим, гробът на Парчевич е в Рим и това създава наистина връзки, които са специфични, които са единствени по рода си и ние би трябвало да се възползваме от тези връзки, които в продължение не само на десетилетия, в продължение на векове са създавали благоприятен климат за развитието между нашите две страни.
Така че естествено подкрепям не само от свое име, а и от името на своята парламентарна група незабавното ратифициране ВТ/ВР 297.1 на документа с надеждата, че той действително ще даде добри възможности за страната ни в бъдеще. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и на госпожа Поптодорова. Господин Будинов. Нашият парламент има много добро отношение към Република Италия и това проличава в изказванията. Исторически задълбочени са те и актуални.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, апелирайки за ратифициране на този договор от тази трибуна, искам да изкажа благодарността на населението от Пиринския край, за оказаната огромна хуманитарна помощ, като в момента болницата в гр. Петрич се достроява с помощ от италианската страна. Това исках да кажа. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Будинов. Моля, режим на гласуване! Гласуваме на първо четене Закон за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Италианската република. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата! Гласували 176 народни представители, за този закон - 176. (Ръкопляскания в залата.) Против - няма, въздържали се - няма. Приема се на първо четене.
Направено бе предложение за преминаване на второ четене. Моля, който приема това предложение, да гласува!
Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 171 народни представители, за - 171, против - няма, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля заместник-председателят на Законодателната комисия господин Мулетаров да докладва закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Италианската република."
Член единствен. "Ратифицира Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Италианската Република, подписан на 9 януари 1992 г. в Рим". 297.2
Извинете, искам да направя една забележка. В проекта беше предвидено: "Този закон влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Тъй като това е международен договор и съгласно Конституцията поначало законите влизат в сила три дни след публикуването им, считаме, че този параграф не следва да остане в проекта и да се приложи общата конституционна разпоредба, тъй като ратифицирането следва да стане достояние на всички лица, които проявяват интерес към него, а това не може да стане в деня на публикуването. Поради това се предлага да не се приема Заключителната разпоредба от параграф единствен - "Законът да влезе в сила в деня на обнародването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Гласуваме на второ четене Закон за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Италианската република с член единствен. Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 180 народни представители, за този закон 180, против - няма, въздържали се - няма. Законът се приема единодушно. (Ръкопляскания в залата.) 297.3
Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ СЪГЛАСИЕ ЗА ПРАВИТЕЛСТВЕНА ГАРАНЦИЯ ПО ДЪРЖАВЕН ЗАЕМ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ С ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ И РАЗВИТИЕ
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Постъпило е предложение за приемане решение от Народното събрание, с което да се даде съгласие за сключване на договор за държавен заем от правителството на Република България и за предоставяне на правителствени гаранции по договора за заем.
Законодателната комисия дава положително становище по проекта за решение. Счита, че той е в съответствие с изискванията на Конституцията, че такова решение задължително следва да бъде прието от Народното събрание на основание чл. 84, т. 9, поради което становището е: да бъде предложен за гласуване от Народното събрание.
Същевременно проектът за решение е разпределен освен на Законодателната комисия и на Икономическата комисия, която е дала писмено заключение. Моля, господин председател, да бъде потвърдено, ако има такова желание, от председателя на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Според правилника специализираните комисии дават своето становище само при положение, че то се различава, или има малки различия с официалното становище на Законодателната комисия. Така че становището на Икономическата комисия е взето на 31 март и тя счита за целесъобразно и икономически обосновано правителството да предостави гаранции по договора за заем. Така че няма никаква пречка да гласуваме това проекторешение.
За изказване ли, господин Будинов, заповядайте!
ИВАН БУДИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Говоря от името на Постоянната комисия по радио и телевизия. Посредством решение # 258 на Министерския съвет на Република България от 7 юли 1992 г. в Народното събрание е внесен за предоставяне на гаранции договора за заем на Българската национална телевизия с Европейската банка за реконструкция и развитие в размер на 1 млн.щ.д. НЧ/ЗТ 298.1
Заемът е използван за построяване на спътниковата станция за връзка с Европейския съюз по радио и телевизионно разпръскване, на който България стана асоцииран член. Станцията е изградена на територията на Националния радио-телевизионен център и изплащането на заема ще става за сметка на приходите от доставяне на другите страни - членки на гореспоменатия съюз програми.
Политическите промени в страната и ръководството на Българската национална телевизия доведоха до известно забавяне ратификацията на този договор. Беше поискана отсрочка за изпращане на исканата ратификация и тя бе разрешена до 26 март 1993 г.
Поради всичко това ние изразяваме становище да гласуваме ратификацията. Използвам случая да помоля Председателския съвет ратификации, срокът на които изтича в близко време, с предимство да бъдат разглеждани в пленарната зала. Защото от направена справка в програмата за ратификациите няколко ратификации са с просрочен срок. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Будинов!
Пристъпваме към гласуване на проекторешението.
Заповядайте, господин Мулетаров, да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Проекторешението има следното съдържание:
"Решение за даване на съгласие за сключване на договор за държавен заем от правителството на Република България и за предоставяне на правителствени гаранции по договора за заема".
Решението се състои от една точка:
"Да предостави гаранция по договора за заем на Българската национална телевизия с Европейската банка за реконструкция и развитие в размер на 1 млн.щ.д. на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уточнявайки заглавието на решението: гласуваме проект за решение за даване съгласие за правителствена гаранция по държавен заем на Българската национална телевизия с Европейската банка за реконструкция и развитие.
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България 298.2
Р Е Ш И:

Дава съгласие правителството на Република България да предостави гаранция по договора за заем на Българската национална телевизия с Европейската банка за реконструкция и развитие в размер на 1 млн.щ.д.".
Това е текстът на проекторешението. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за това решение!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 175 народни представители. От тях 166 за, няма против, 9 въздържали се.
Решението се приема.
Преминаваме към следващата точка, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СТАТУТА НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ 1951 ГОДИНА И ПРОТОКОЛ ЗА СТАТУТА НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ 1967 ГОДИНА
Моля, господин Мулетаров, за становището на Законодателната комисия. 298.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Законопроектът за допълнение на Закона за ратифициране на конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протоколът за статута на бежанците от 1967 г. е внесен в Народното събрание на 27 октомври 1992 г. Разгледан е от Законодателната комисия. Тя е дала мнение, че законопроектът съответствува на изискванията на Конституцията; следва да бъде приет от Народното събрание; не възразява, поради което предлага на народните представители да гласуват внесения законопроект за допълнение на Закона за ратификацията на конвенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Становището на Комисията по външна политика е, че тя одобрява напълно проекта на закона. Комисията по правата на човека, господин Мехмед Ходжа е дал изчерпателно становище, което също подкрепя внесения законопроект.
Други предложения не виждам. Моля режим на гласуване. Гласуваме Закон за допълнение на Закона за ратифициране на конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола за статута на бежанците от 1967 г. Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Прекратете гласуването и посочете резултата.
От гласувалите 174 народни представители, всичките са за, против, въздържали се няма. Приема се на първо четене законопроектът.
Заповядайте, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, моля на основание чл. 65, ал. 2 от Правилника за организация на дейността на Народното събрание да предложите на народните представители да приемат да се гласува и на второ четене предложеният за обсъждане законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря за предложението. Моля, гласувайте, уважаеми колеги, второто четене на законопроекта да стане сега, на същото заседание.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 166 народни представители, за са 166, против и въздържали се няма. Приема се предложението. СД/ЗТ 299.1
Моля, господин Мулетаров, заповядайте за второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за допълнение на Закона за ратифициране на конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протоколът за статута на бежанците от 1967 г., публикувани в "Държавен вестник", бр. 36 от 1992 г.
Параграф единствен: В края на изречението на член единствен се поставя запетая и се добавя: "със следната декларация по смисъла на чл. 1, раздел "Б" (I) на конвенцията.
Република България приема, че по смисъла на тази конвенция думите "събития, станали преди 1 януари 1951 г." в чл. 1, раздел "А" означават "събития, станали в Европа или другаде преди 1 януари 1951 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма предложения по текста. Моля, режим на гласуване. Гласува се на второ четене законопроектът за допълнение на Закона за ратифициране на конвенцията за статута на бежанците и т.н., с текста, който чухте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 174 народни представители, 174 са за, против, въздържали се няма. Приема се на второ четене законопроектът.
Следва друг законопроект - това е за ратифициране на протокол 1990, съдържащ измененията на конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г. и за оттегляне на резервите на Република България по конвенцията.
Заповядайте, господин Мулетаров, да докладвате становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Законодателната комисия е обсъдила законопроекта за ратифициране на протокол 1990, съдържащ измененията на конвенцията за международен железопътен транспорт от 9 май 1980 г., и за оттегляне на резервите на Република България по конвенцията.
Комисията счита, че законопроектът следва да бъде приет от Народното събрание съгласно изискванията на Конституцията. Не възразява по неговото съдържание. Счита, че няма спорни моменти, които да добавят или да налагат изразяване на особено становище, поради което предлага да бъде приет на първо четене. 299.2
Същевременно, уважаема госпожо председателствуваща, предлагам на основание чл. 65, ал. 2 от правилника, ако законът бъде приет на първо четене, да подложите същият да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Мулетаров. Уважаеми колеги, имате становището и на Комисията по външната политика. Господин Лютфи ми дава знак, че се потвърждава. Това се вижда и от писменото становище. Комисията по външна политика потвърждава предложения законопроект и предлага той да бъде ратифициран.
Има също така подробно становище на Комисията по транспорта. Подписано е от нейния председател господин Ремзи Осман. И в това становище се потвърждава подкрепата на законопроекта и се предлага да бъде ратифициран.
Други предложения няма. Не виждам и желаещи народни представители да се изказват по законопроекта. Затова моля режим на гласуване. Гласуваме на първо четене по принцип законопроекта.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 163 народни представители, за са 162, 1 е против, въздържали се няма. Приема се на първо четене законопроектът. 299.3
Господин Мулетаров направи предложението второто четене да стане сега, затова ви моля - режим на гласуване. Моля, гласувайте сега да стане и второто четене на законопроекта.
Прекратете гласуването. Изпишете резултата.
Гласували са 157 народни представители. Всичките са за предложението. Против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля Ви, господин Мулетаров, да докладвате законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Закон за ратифициране на протокол 1990, съдържащ измененията на Конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г. и за оттегляне на резервите на Република България по конвенцията.
Законът се състои от два члена:
"Чл. 1. Ратифицира Протокол 1990, съдържащ измененията на Конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г., подписан на 20 декември 1990 г. в Берн.
Чл. 2. Република България оттегля резервите по Конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ # 1439 от 8 юни 1982 г., "Държавен вестник", бр. 46 от 1982 г., както следва:
1. По чл. 12 - – 1 от Конвенцията за международни железопътни превози.
2. По чл. 3 - – 1 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на пътници и багаж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Само едно уточнение следва да се направи в текста: в заглавието, в чл. 1 и в чл. 2 след думите "Конвенцията за международни железопътни превози" в скоби с латински букви е дадено обозначението на тази конвенция. И в чл. 2, точка 2 - "Единните правила за договора за международен железопътен превоз за пътници и багаж" - също в скоби е дадено на латински тяхното обозначаване. Това го имате. То се съдържа в текста, но не бе прочетено, затова правя уточнението. Моля, това да се отрази в стенограмата, при отпечатването ще бъдат изписани латинските съкращения.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте за законопроекта на второ четене. ВЙ/КП 300/1.
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
Гласували са 174 народни представители, за 174, против и въздържали се няма.
Приема се на второ четене законопроектът.
Продължаваме със следващия законопроект. Той е
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО ОТ 6 МАЙ 1969 Г. И ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО (НОВА РЕДАКЦИЯ).
Господин Джеров, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожа председателстваща.
По редицата от ратификации идва законопроектът за денонсиране на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство от 6 май 1969 г. и за ратифициране на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство (нова редакция).
Законопроектът е разпределен на Комисията по културата, на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия.
Постъпили са своевременно становищата на трите комисии и трите са в положителна насока.
Законодателната комисия поддържа виждането, че законопроектът за ратифициране не противоречи на Конституцията и ще бъде правилно да бъде гласуван положително, разбира се, на първо четене.
При това положение също така предлагам след гласуване на първо четене да преминем и на второ четене, за да можем да приключим по този начин изцяло с така предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Предложения няма. Няма и желаещи да говорят по законопроекта.
Господин Джеров ми напомня за становищата и на комисиите. Нека накратко да съобщя - Комисията по външната политика дава становище, че предлага на Народното събрание да одобри 300/2. проекта на закон и подкрепя направеното предложение като правилно и съответстващо с новите законодателни тенденции в страната. Становището е подписано от заместник-председателя на Комисията по външната политика господин Юнал Лютфи.
Комисията по културата също е дала свое становище, в което се спира подробно на новата редакция на конвенцията и също предлага да бъде подкрепена от народните представители. Становището е подписано от председателя на Комисията по културата господин Йордан Ганев.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте на първо четене законопроекта за денонсиране на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство от 6 май 1969 г. и за ратифициране на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство в новата й редакция.
Моля, режим на гласуване.
Прекратете гласуването. Посочете резултата.
Гласували са 173 народни представители - всичките са за законопроекта, против и въздържали се съответно няма. Приема се на първо четене и по принцип законопроектът.
Господин Джеров направи предложението второто четене да стане сега. Затова ви моля отново за режим на гласуване и да гласувате за това предложение.
Прекратете гласуването. Посочете резултата.
Гласували са 163 народни представители, от тях за предложението са 162, против няма, 1 се въздържа.
Приема се.
Започваме второто четене на законопроекта. Моля, господин Джеров да вземе думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа председателстваща.
Второ четене на законопроекта за денонсиране на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство от 6 май 1969 г. и за ратифицирането на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство (нова редакция):
"Чл. 1. Денонсира Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство от 6 май 1969 г.
Чл. 2. Ратифицира Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство (нова редакция), подписана на 300/3. 16 януари 1992 г. в Ла Валета, със следната декларация - по смисъла на чл. 14, точка 4 от тази конвенция.
Република България ще продължи да прилага денонсираната Европейска конвенция за опазване на археологическото наследство от 6 май 1969 г. до влизането в сила на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство (нова редакция) от 1992 г."
Това е съдържанието на законопроекта. Моля той да бъде поставен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Предложения по текста не са направени. Желаещи да се изкажат няма.
Моля, уважаеми госпожи и господа народни представители, гласувайте законопроекта на второ четене.
Прекратете гласуването. Посочете резултата.
Гласували са 179 народни представители, за 178, 1 е против, въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ четене. 300/4. Продължаваме със следващата конвенция, която се съдържа в законопроекта за оттегляне на резерва и за приемане на декларации по международни конвенции.
Моля господин Джеров да докладва на първо четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроект за оттегляне на резерва и приемане на декларации по международни конвенции. Законопроектът е изпратен на Народното събрание през м. ноември 1992 г. от Министерския съвет. С разпореждане той е разпределен на Комисията по правата на човека и на Комисията по външната политика, а също така и на Законодателната комисия.
В мотивите към законопроекта, изпратен от Министерския съвет, се взема подробно отношение към законопроекта за оттегляне на резервата и приемане на декларации. Там е дадена и същността на въпроса.
Същевременно комисиите са изразили своето становище.
Комисията по външната политика смята, че с оттегляне на резервата и приемането на декларациите по посочените конвенции се преодолява и един правен анахронизъм в нашето законодателство. Комисията по външната политика подчертава, че поощряването и защитата на общопризнатите права и свободи на човека са неразделна част от цялостния проект за утвърждаване на нов международен образ на нашата държава и в тази връзка предлага на Народното събрание да гласува с положителен вот законопроекта.
Комисията по правата на човека е разгледала законопроекта и смята в раздаденото становище, в мотивите, че предлаганият законопроект е нов израз на тенденцията за привеждане на българското законодателство в съответствие с международните стандарти. С него се цели обезпечаването на юридическите предпоставки за международен контрол относно съблюдаването и защитата на правата на човека от българската държава. По този начин се преодолява анахроничната изолация и ограничението на действието на международните механизми, насочени към поощряването и защитата на основни права и свободи.
Комисията изцяло одобрява оттеглянето на резервата по чл.20 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание. Така се допуска СБ/ВР 301.1 възможността в случаите на получаване на достоверна информация, съвържаща обосновани данни за системно прилагане на изтезанията на територията на държавата - страна по конвенцията, Комитетът срещу изтезанията в сътрудничество със съответната държава да проведе поверително разследване.
Законодателната комисия, обсъждайки, разглеждайки така внесения законопроект в двете насоки, смята, че на основание чл.85, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България този законопроект следва да бъде одобрен. Впрочем това е и правното основание, поради което този законопроект се внася за разглеждане от Народното събрание.
Моля ви отново, след като законопроектът бъде гласуван на първо четене, да бъде той поставен с разрешение на народните представители на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Благодаря Ви и че докладвахте становищата и на другите комисии. Уважаемите народни представители ги имат.
Има думата господин Михайлов за изказване по законопроекта.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да подкрепя направеното предложение от Законодателната комисия за приемането на този закон, с който се оттеглят резервите по важни международни конвенции. Вече втори мандат, повече от 5 години, съм член-експерт на Международния комитет против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко и унизително третиране или наказание и трябва да ви кажа, че изпитвах неудобство, че нашата страна е направила резерви по чл.20-22 от тази конвенция, която дава възможност на Международния комитет да разследва случаи на осъществени изтезания, когато вътрешните правосъдни органи не са удовлетворили пострадалия от незаконни действия спрямо него. Такива резерви западните страни не са направили още при подписването на конвенцията през 1986 г. и се радвам, че най-после Министерството на външните работи намери време, за да направи предложение да се оттеглят тези резерви. Това означава, че в бъдеще Комитетът против изтезанията при ООН в Женева ще има право при оплакване на български граждани 301.2 и при оплакване на други държави спрямо нашата държава за нарушени техни права да разследва случая и да вземе съответно решение.
Това ще бъде един демократичен акт на нашето Народно събрание, потвърждаващ твърдата и последовтаелна политика на приобщаване към Европейската общност, европейските структури и към международните организации, към Организацията на обединените нации, които защитават правата и законните интереси на гражданите.
Ето защо, уважаеми дами и господа народни представители, аз декларирам, че ще гласувам с удоволствие за ратифицирането на този проект за оттеглянето на тези резерви и приемането на закона и ви призовавам и вас единодушно да изразим своята воля в подкрепа на правата и свободите на човека.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Михайлов.
Моля, гласува се на първо четене законопроектът.
От общо гласували 165 народни представители, за - 165, против няма, въздържали се няма.
Приема се на първо четене законопроектът за оттегляне на резерва и приемане на декларации по международни конвенции.
Господин Джеров направи предложение да бъде проведено второто четене сега, на същото заседание.
Така че, моля ви, гласувайте това предложение.
От общо гласували 155 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля господин Джеров да започне второто четене на законопроекта. 301.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Проектът гласи така: "Закон за оттегляне на резерва и приемане на декларации по международни конвенции.
Чл. 1. Република България оттегля резервата по чл. 20 от конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, подписано на 10 юни (шести месец) 1986 г., ратифицирана с Указ # 3384 от 1986 г.
Чл. 2. Република България заявява:
1. В съответствие с чл. 41 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ # 1199 от 1970 г., признава компетенциите на Комитета по правата на човека да получава и разглежда съобщения, в които една държава - страна е направила декларация, с която признава по отношение на себе си компетенциите на комитета, твърди, че друга държава - страна, не изпълнява задълженията си по този пакт.
2. В съответствие с чл. 14 от Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, ратифицирана с Указ # 515 от 1966 г., признава компетенциите на комитета за премахване на расовата дискриминация да получава и разглежда съобщения от лица или групи хора, намиращи се под нейна юрисдикция, които твърдят, че от страна на Република България са били нарушени които и да било от правата им, провъзгласени в тази конвенция.
3. В съответствие с чл. 21 от конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, признава компетенциите на комитета срещу изтезанията да получава и разглежда съобщения, в които една държава - страна, твърди, че друга държава - страна не изпълнява задълженията си по тази конвенция.
4. В съответствие с чл. 22 от конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, признава компетенциите на комитета срещу изтезанията да получава и разглежда съобщенията пряко от или от името на лица под нейна юрисдикция, които твърдят, че са жертва на нарушаване на разпоредбите на конвенцията от страна на държава - страна по тази конвенция." ВТ/ЗТ 302.1
Това е съдържанието на предложения законопроект за оттегляне на резерва и приемане на декларации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Предложения не са направени. Моля, режим на гласуване. Гласува се законопроектът на второ четене.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 172 народни представители, за - 170, против - 1, 1 се въздържа. Приема се законопроектът на второ четене.
Продължаваме със следващия законопроект. Това е законопроектът за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия за разсрочване на външния дълг на Република България.
Моля господин Джеров да докладва становището на Законодателната комисия и на другите комисии.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, "Законопроект за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия за разсрочване на външния дълг на Република България."
Законопроектът е внесен от Министерския съвет, приет е от Министерския съвет с решение # 15 от 18 януари 1993 г. Със своето решение Министерският съвет одобрява споразумението, което прочетох преди малко, и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията да ратифицира със закон това споразумение.
Председателят на Народното събрание е издал разпореждане, с което предоставя на вниманието на Икономическата комисия, на Комисията по бюджета и финансите, на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия този законопроект.
Комисиите са дали своето становище. Икономическата комисия препоръчва на Народното събрание да ратифицира това споразумение.
Комисията по бюджета и финансите, която е гледала проектозакона на 28 януари 1993 г. също така препоръчва на Народното събрание да ратифицира споразумението.
Комисията по външната политика е убедена, че с тези споразумения ще се създадат условия за облекчаването на обслужването на външния официален дълг в решаващия за нашата икономическа 302.2 реформа период, което от своя страна ще допринесе за устойчивото стопанско развитие на страната.
Законодателната комисия счита, че на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България следва законопроектът за ратификация да бъде одобрен от Народното събрание.
При това положение предлагам на уважаемите народни представители да гласуват положително за така предложения законопроект. Правя също така предложение, както и преди това, да преминем след първото гласуване към второ гласуване, към второ четене, за да може и този законопроект да стане закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров. Желае ли някой да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи. В такъв случай моля режим на гласуване. Гласува се на първо четене представеният законопроект.
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
Гласували са 168 народни представители, всичките са "за". Приема се законопроектът на първо четене.
Поставям на гласуване предложението сега да стане и второто четене на законопроекта. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 155 народни представители, за са 155, против, въздържали се - няма. Приема се предложението.
Отново се обръщам към господин Джеров да докладва за второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Названието: "Закон за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия за разсрочване на външния дълг на Република България".
Член единствен. "Ратифицира споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия за разсрочване на външния дълг на Република България, подписано на 18 декември 1992 г.".
Това е съдържанието на законопроекта. 302.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Предложения не са направени. Моля, режим на гласуване. Гласува се на второ четене законопроектът.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 169 народни представители, всички са "за". При това положение законопроектът е приет на второ четене.
Следва също един законопроект, с който се разсрочва външен дълг. Това е законопроектът за ратифициране на споразумения с Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия и с Кралство Швеция за разсрочване на външния дълг на Република България.
Моля, господин Джеров да го докладва за първо четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Законопроект за ратифициране на споразумения с Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия и с Кралство Швеция за разсрочване на външния дълг на България."
И този законопроект е подписан от България. Внесен е от Министерския съвет на нашата република за разглеждане от Народното събрание с решение # 559 от 18 декември 1992 г. Министерският съвет е одобрил споразумението и го предлага на Народното събрание за ратифициране.
Председателството на Народното събрание е изпратило законопроекта, както и предходните, на Икономическата комисия, на Комисията по бюджета и финансите, на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия. 302.4 Всичките комисии са дали своето положително становище.
Икономическата комисия на 10 февруари 1993 г. препоръчва на Народното събрание да ратифицира и този законопроект.
Комисията по бюджета и финансите го е разгледала в заседанието си на 18 февруари 1993 г. с присъствието на специалисти от Министерство на финансите.
Комисията по бюджета и финансите реши да препоръча на Народното събрание да ратифицира споразуменията.
Аналогично е и становището на Комисията по външната политика, която изразява виждането, че с горните споразумения, т.е. тези, които в момента разглеждаме, ще се създадат условия за облекчаване на обслужването на външния официален дълг в решаващия за нашата икономическа реформа период, което от своя страна ще допринесе и за устойчивото стопанско развитие на страната.
Навременното влизане в сила на тези споразумения ще съдейства и за укрепването на доверието по отношение на България като кредитополучател, което само по себе си е макроикономическа предпоставка за стабилизирането на нашата национална икономика.
Законодателната комисия също така в свое заседание разгледа така предложения законопроект и на основание чл.85, ал.1, т.8 от Конституцията на Република България го предлага за одобряване и съгласуване.
Предлагам след гласуването на първото четене, както досега направихме, да преминем към разглеждане и гласуване на този законопроект и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма желаещи да вземат думата. Моля, режим на гласуване! Гласува се на първо четене законопроектът.
Прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 171 народни представители, всичките 171 са за.
Приема се на първо четене законопроектът.
Моля ви сега да гласувате направеното предложение второто четене да бъде направено на същото заседание.
Моля, режим на гласуване! МС/ВР 303.1
Прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 169 народни представители, за предложението са 168, против - няма, 1 се въздържа. Приема се.
Моля, господин Джеров, за второ четене да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа председател, с други думи минаваме към второ четене, заглавието е:
"З А К О Н

за ратифициране на споразумения с Обединеното кралство

Великобритания и Северна Ирландия и с Кралство Швеция

за разсрочване на външния дълг на Република България"

Първо е чл.1 - "Ратифицира споразумението между Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Република България за разсрочване на външния дълг на Република България, сключено на 14 октомври 1992 г."
И чл.2 - "Ратифицира споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за разсрочване на външния дълг на Република България, подписано на 11 ноември 1992 г. в гр. София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров!
Моля, режим на гласуване! Гласува се на второ четене законопроектът.
Прекратете гласуването, посочете резултата!
Гласували са 170 народни представители, всичките 170 са за. При това положение законопроектът се приема на второ четене.
Следва още един законопроект, който е важен за финансовата дейност на страната. Това е законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Моля Ви, господин Джеров, да докладвате и този законопроект за първо четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожа председател, прочетохте точното заглавие на законопроекта, при което положение аз няма да го повтарям и пак в рамките на онова, което следва да бъде казано на уважаемите колеги. 303.2
С решение # 501 от 20 ноември 1992 г. Министерският съвет на Република България е одобрил този договор.
С втора точка предлага на Народното събрание да ратифицира със закон договора и с третата си точка на решението определя Министерството на финансите за правителствен координатор и орган по приложението на договора.
Председателството на Народното събрание го е разпределило на четирите комисии, които и в предходните законопроекти определих - Комисия по бюджет и финанси, Икономическа, Външна политика, Законодателна.
По същия ред Икономическата комисия, с дата 24.02.1993 г. препоръчва на Народното събрание да ратифицира този договор.
Комисията по бюджета и финансите реши да препоръча на Народното събрание да ратифицира договора. Докладът е с дата 18 февруари 1993 г.
Комисията по външната политика счита, че договорът е важен елемент от необходимата нормативна основа за насърчаване на икономическото сътрудничество между двете страни и особено за създаването на свободен и отворен пазар на инвестициите.
Комисията, по външната политика имам предвид, разглежда този договор като още едно потвърждение на новата външна политика на нашата страна, насочена към по-пълно интегриране на България в световната икономика.
Законодателната комисия на базата на становищата на специалните комисии предлага на уважаемите народни представители на основание чл.85, ал.1, т.8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон така докладваният договор.
Моля ви също така, за да спазим вече въведената традиция - два часа след одобряване, след гласуване на законопроекта на първо четене да бъде поставен на гласуване и за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров, моля режим на гласуване. Гласува се на първо четене законопроектът.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 174 народни представители, за законопроекта на първо четене са 169, против са 5, въздържали се - няма.
Приема се законопроектът на първо четене.
Направено е предложение второто четене да стане на същото заседание. 303.3
Моля, режим на гласуване!
Прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 175 народни представители, за предложението са 170, против са 3, 2 се въздържат. Приема се.
Продължаваме с второто четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Джеров. 303.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Проектът има заглавие и член единствен. Заглавието е : "Закон за ратифициране на Договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите".
Член единствен гласи:
"Ратифицира Договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 23 септември 1992 г. във Вашингтон".
Това е съдържанието, госпожа председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гайтанджиев иска думата, но аз ще го помоля за много кратко изказване, тъй като вече просрочваме с 2 минути времето.
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!. Взимам повод от изявлението на председателката, че много важен договорът и смятам, че е нормално и редно поне едно изказване да се направи по този закон. Затова ще бъде съвършено кратък.
Оценката и на пръв поглед казионната фраза - важен елемент от международноправните основи - звучи особено актуално и уместно по адрес на Закона за ратификация на Договора между Република България и Съединените щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. И една скоба: да се надяваме, че рано или късно ще дойде това време, когато ще се говори за инвестиции на България в Съединените американски щати.
Но извън скобата, ясно и определено може да се заяви, че този договор се превръща в своеобразен гарант на взаимния стремеж на двете държави да осъществяват активно сътрудничество и партньорство в икономическата сфера.
Съществено в договора е, че той наистина е многопланов в подхода към целия комплекс от отношения, свързани с осъществяването на взаимни инвестиции и то на базата на равнопоставеност и добра воля. Безспорно е и това, че договорът ще съдейства не само за насърчаване и разширяване на връзките, но очевидно ще стимулира притока на частни капитали, а така навярно и за икономическия растеж на нашата република. ББ/ЙА 304.1
Ето защо аз също, уважаеми народни представители, ви призовавам да гласуваме утвърдително за този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Гайтанджиев.
Моля, режим на гласуване! Гласува се на второ четене законопроектът.
Резултатът: от общо гласували 181 народни представители, 180 са гласували за, 1 - против, въздържали се - няма.
Приема се законопроектът на второ четене.
Времето, което гласувахме за ратификации, изтече. Има още две ратификации, но тъй като времето е изтекло, затова предлагам да се направи половин час почивка и уведомявам, че веднага започва Председателски съвет.
Напомням на ръководствата на парламентарните групи в 15 ч. и 05 м. да заповядат на Председателски съвет при председателя на Народното събрание.
Половин час почивка. С това завършва извънредното заседание. (Звъни).
(Закрито в 15 ч. 05 м.)
304.2