Председателствували: заместник-председателят Кадир Кадир и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Георги Петров и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Добро утро, уважаеми народни представители!
Откривам заседанието.
Постъпили са писмени отговори. Моля народните представители!
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов на народния представител Веселин Иванов.
Писмен отговор от министъра на транспорта Кирил Ерменков на народния представител Веселин Иванов.
Писмен отговор от министъра на финансите Стоян Александров на въпрос, отправен от народния представител Стойчо Шапатов.
Емил Костадинов има писмен отговор от министъра на здравеопазването Танчо Гугалов.
Заповядайте, господин Костадинов.
Новопостъпили питания след 25 март 1994 г.
1. Питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на околната среда Валентин Босевски относно съобщенията в печата за дадено разрешение за строеж в района на "Влажна зона" при устието на река Велека.
2. Питане от народния представител Петър Балабанов към министъра на териториалното развитие и строителство Христо Тотев. МС/КТ 190.1
3. Питане от народната представителка Недялка Трайкова към министър-председателя Любен Беров относно изпълнението на Решение # 207 на Министерския съвет.
Срокът за писмен отговор е 12 април 1994 г.
4. Питане от народните представители Румяна Куртева и Донка Дончева към министъра на здравеопазването Танчо Гугалов относно равнището на детската смъртност в България.
Срокът за отговор е 8 април 1994 г.
5. Питане от госпожа Недялка Трайкова към министъра на промишлеността Румен Биков относно състоянието на Месокомбинат - ООД, град Лом.
Срокът за писмен отговор е 12 април 1994 г.
И, последното новопостъпило питане е от народния представител Емил Костадинов към министъра на земеделието Георги Танев относно дейността на Общинската поземлена комисия в село Гърмен, Софийска област.
Срокът за писмен отговор е 12 април 1994 г.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Аз също съм дал питания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вчера до 18 часа?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това са новопостъпили питания, след двадесет и пети март 1994 г.
Ще направя справка, господин Райчевски. (Неразбираема реплика от господин Стоян Райчевски)
Не мога да върша работата и на деловодството!
Има предложение за промяна в дневния ред от госпожа Нора Ананиева като председател на Парламентарната група на БСП и коалиция.
"На основание чл. 37, ал. 3 от правилника предлагам в дневния ред на Народното събрание за 1 април 1994 г. точка първа да бъде - Проект за закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
След приемането на този закон Народното събрание да продължи работата си с парламентарен контрол".
Моля, режим на гласуване.
Гласуваме предложението на госпожа Ананиева преди парламентарния контрол днес точка първа да бъде Проектът за закон 190.2 за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. (Шум и реплики)
По принцип днес е ден за парламентарен контрол, но се предлага точка първа да бъде данъкът за добавената стойност.
Вчера не бяха докладвани всички предложения. Има и друго предложение, от господин Мичковски, за обсъждане Програмата за приватизация на държавни предприятия за 1994 г. Налице е проект за решение. Също има предложение да бъде точка първа.
Които нямат карти да се обадят да ги отразим в общия брой на гласувалите.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 181, госпожа Елисавета Миленова няма карта, за 107, против - 28, 46 се въздържат.
Приема се предложението за точка първа.
Но, има още едно предложение за точка първа. Ако се приеме второто предложение тази точка ще стане точка втора.
Това е предложението на господин Мичковски - точка първа от дневния ред на 1 април 1994 г. да бъде обсъждане на програмата за приватизация на държавни предприятия за 1994 г. и приемане на решение на Народното събрание за одобряване на програмата.
Изтекли са съответните срокове.
Моля, режим на гласуване.
Точка първа за днес да бъде - предложението на господин Мичковски - "Проект за решение за одобряване Програмата за приватизация на държавни предприятия за 1994 г...." (Неразбираема реплика от госпожица Вержиния Велчева)
Питайте него, госпожице Велчева.
"... и приемане на решение на Народното събрание за одобряване на програмата".
Моля, режим на гласуване.
Гласуваме за предложението на господин Мичковски. (Шум и реплики)
"Обсъждане на програмата за приватизация на държавни предприятия за 1994 г. и приемане на решение на Народното събрание за одобряване на програмата".
Досега е постъпило становище само от Икономическата комисия по това решение. 190.3
СТЕФАН САВОВ (от място): Тогава защо го поставяш на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Проект за решение е.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 191, за - 94, 74 са против, 23 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
Други предложения нямаме.
НОРА АНАНИЕВА (от място): По процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Процедурно?
Заповядайте, господин професор.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, при този резултат аз ви моля да гласуваме разглеждането и приемането на програмата за приватизация за 1994 г. да бъде точка втора от дневния ред за днес. Моля ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приключи гласуването. Точка първа беше предложението. Точка втора - няма начин.
Госпожице Велчева, имате думата.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председателстващ, господин Стоилов в известен смисъл беше прав, защото не може това да е точка първа. Най-малкото точка първа трябва да бъде програмата за приватизация за 1993 г.
Не може без да е приета програмата за 1993 г. ние да отиваме към приемане на програма за 1994 г.
Още повече, че самият закон за приватизацията беше нарушен вече след като ние до този момент не сме приели програмата за 1993 г.
Така че, в качеството Ви на председателстващ, моля, да спазите законите и в този смисъл, ако трябва да се гледа програмата за 1994 г. и това е резултат от гласуване, да се разпоредите преди нея да бъде гледана програмата за приватизация за 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин Джеров, ...
Кой ще докладва проекта на закона за изменение и допълне190.4 ние на Закона за добавената стойност?
В момента няма докладчик.
Давам петнадесет минути почивка. (Звъни)
(9 ч. и 22 м.)
190.5(След почивката)

9 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието.
Законопроектите за изменение на Закона за данъка върху добавената стойност ще докладва господин Спас Мулетаров - заместник-председател на Законодателната комисия. Заповядайте, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! При председателя на Народното събрание са внесени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Законопроектите са разпределени от председателя на Народното събрание на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по науката и образованието. Три от комисиите са се произнесли по законопроектите и са изразили своето писмено становище.
Законодателната комисия на заседанието си от 30 март 1994 г. разгледа на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, внесен от народните представители Юрий Борисов и Иво Атанасов, както и втори законопроект за изменение на Закона за данъка върху добавената стойност, внесен от народния представител Любомир Павлов.
Законодателната комисия след обсъждането на двата законопроекта се обедини около становището, че законопроектите не противоречат на Конституцията, не противоречат на основни нормативни актове и на действащото законодателство и няма пречка да бъдат разгледани и обсъдени на първо четене от пленарната зала на Народното събрание.
Комисията поддържа виждането и изрази становище, че по принцип изменяването на един закон преди той да е влязъл в сила създава прецеденти, които не са най-благоприятни за едно нормално и демократично законодателство. Въпреки това комисията споделя изразеното становище, че законопроектите могат да бъдат разгледани и обсъдени в пленарната зала. ЦМ/ЙА 191.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Думата имат вносителите на законопроектите.
Господин Юрий Борисов има думата. Заповядайте!
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Законопроектът едва ли има нужда от специално представяне. Той съдържа три елемента и всеки от тях беше подложен на обширно дискутиране в средствата за масова информация. Убеден съм, че няма народен представител, който да не е формирал своето отношение към предлаганите данъчни облекчения за вестниците, оригиналната българска литература и възстановяването на данъчните преференции за академичните общности.
Вярвам също така, че преобладаващата част от нас ще подкрепят проекта и то по силата на своите вътрешни убеждения, а не пред силата на протести, ултиматуми и стачки. Казвам това, за да подчертая, че ще бъде прекалено тъжна възможната констатация, че Народното събрание решава тези проблеми, за които някой му е опрял пистолет в челото.
Посочените обстоятелства ми позволяват да ви спестя представянето на подробни аргументи и да откроя най-слабите и най-силните от тях по моя преценка:
Първо, проблемът с вестниците. Най-слаб е аргументът, че ако ги включим в освободените сделки, че бъдем насечени, обезобразени и попиляни чрез словото. Не виждам какво повече може да се случи на българския депутат в това отношение!
Нашият колективен образ е демократичната боксова круша, по която се упражняват всички и за всичко. Арсеналът от бойни средства е неограничен - от сериозните анализи на нашите умствени качества, чрез колажите с голи тела и вдигнати средни пръсти до гальовните определения от рода на безгръбначномозъчни същества и лигльовци ...
Казвам всичко това не самоцелно, а за да помоля някои колеги да не превръщат този най-слаб аргумент за защита в найсилен аргумент пред своята съвест за отхвърляне на исканите облекчения за вестниците. Ние не сме нито благотворително дружество, нито наказателна рота.
Най-силният аргумент в подкрепа на предложението на 191.2 вносителите е тезата, че информацията е стока от първа необходимост както за отделния гражданин, така и за цялото ни общество общество с неукрепнала демокрация и с недостатъчно изяснени правила на социалната игра.
И тук въпросът не опира просто до финансови разчети. Бих ви припомнил, че в списъка на освободените сделки ние включихме например медикаментите в последния момент - импровизирано и никой не постави въпроса за икономически анализ. Това означава, че в определени случаи се тръгва от политика, от социална философия, от приоритети, а не от разчети.
Публицистично бих поставил въпроса така: след като освободихме от данъка лекарствата за моя Шаро, на какво основание ще откажем на моите родители - пенсионери с няколко стотинки по-евтин вестник? Живеем в ХХ, а не в ХII век. Повечето хора биха ограничили своята трапеза, за да знаят какво става около тях. Мога да ви дам много конкретни примери с конкретни хора, но няма да го правя, за да не внасям мелодраматични нотки в своето изказване.
Бих добавил само, че становището на Комисията по бюджета и финансите е потресаващо странно: не трябва да приемаме такъв закон, защото той ще се отрази върху бюджета и следователно Министерският съвет трябва да внесе проект за поправки в Закона за бюджета... Това е първата теза на Комисията по бюджета и финансите.
Колко са законите, които не влияят върху бюджета? За да приемем поправките в Закона за приватизацията или в Закона за данъка върху общия доход или за да приемем Търговския закон трябва ли преди това да коригираме бюджета? Или ако предварително в бюджета е заложен ефектът от евентуална промяна в Закона за данъка върху общия доход и тази проектопромяна не се приеме, ще накараме ли Министерския съвет да внесе предложение за корекция в бюджета?
Ако все пак Народното събрание държи да посочим компенсации, това може да стане много лесно. Достатъчно е да огледаме акцизни стоки и да потърсим възможности за увеличаване на акциза на някои стоки, чийто акциз ние намалихме според мен недостатъчно обосновано.
Втората част от становището на Бюджетната комисия също 191.3 за мене поне е непонятна. Могат ли едновременно да функционират два данъчни закона, които имат различни философии? Ще плащат ли издателите данък оборот, когато плащат услугите преди да произведат своята стока? Ако ще плащат, те ще бъдат едновременно в режима на еднофазен и на многофазен данък. Тяхната стока ще бъде обложена с 10 на сто без да им се връща данъчен кредит. Ако им се връща данъчен кредит, не можем да говорим за данък оборот, а за ставка, различна от посочената в закона и т.н.
Според мене предложението на Комисията по бюджета и финансите дори и да има смислено правно решение, ще утежни положението на читателите - подчертавам: на читателите, вместо да го облекчи. 191.4 Второ, проблемът с оригиналната българска литература - художествена и научна. От финансова гледна точка става дума за сума от порядъка на 1 млн.лв. Следователно проблемът не е финансов. Проблемът е въпрос на политика.
Няма да говоря за данъчните преференции за литературата в други страни, бяха публикувани достатъчно таблици. Давам си сметка за принципността на следния въпрос. Ако една книга е бездарна и българска, тя бездарна ли е или е българска? Въпросът е принципен. Той беше поставен многократно в средствата за масова информация, но нашата действителност днес не е достатъчно нормална, така както беше ненормална по времето на идеологическата цензура. Преди имше вакуум и сега този вакуум си отмъщава. Отмъщава обаче не на предишния режим, а на писателите и на утвърдените, и на прохождащите. Днес издателите често искат на автори по 30 хил.лв. и то преди побесняването на валутния курс, за да им издадат например стихосбирка.
Как ще оцелее през следващите години българското слово? А това не е просто слово, а това е и бит, и душевност, и морал, и корен на националното самочувствие.
Илюзия е, че с повишаването на цената нан българските книги бюджетът ще спечели. Твърде е вероятно той да загуби. От свиването на пазара, от падането на тиражите, от агонията на издателствата, които не искат да живеят просто от касови удари, които искат да помогнат за съхраняване на българщината.
И трето, проблемът с данъчните преференции за академичната общност.
Уважаеми колеги, позволете ми кратка историческа справка. Тя хвърля светлина не просто върху една история, а върху една десетилетна традиция, утвърдила определено ясно отношение към връзката духовна дейност - данъци. Ако историята може да се променя под натиска на външни обстоятелства, то ако коригираме традиции, смятани за безспорни, ние дължим обяснение, а не просто натискане на парламентарни копчета.
В първия Закон за БАН, обнародван в "Държавен вестник" от 1 февруари 1912 г., чл. 6 гласи: "Всички имоти на Академията на науките се освобождават от всякакви държавни, окръжни и общинРД/ЗТ 192.1 ски данъци и берии".
За моя голяма изненада в протоколите от заседанието на Народното събрание, в което е приет този закон от 1912 г., не открих дебати по този въпрос. Освобождаването, а не облекчаването се е разглеждало като нещо очевидно, недопускащо коментар. Има само две изказвания.
Депутатът господин Такев, коментирайки предлаганата субсидия казва: "Мисли ли господин министърът, че ще се намери в България народен представител, който ще протестира, ако е реч, да се даде на това дружество 50-100 хил.лв. помощ. Никогаш! Затова защото няма да се намери в България народен представител, който би отрекъл помощ на библиотека, на ученолюбиво дружество, на читалище и особено на една Академия на науките".
И по отношение на данъците: "И хубаво е - казал господин Такев - че няма кой да иска данъци от академията".
Много интересен момент има и във второто изказване. Депутатът Христо Попов заявява, че сумата, с която се субсидира БАН, трябва да се фиксира в закона, за да няма право никой министър да я отменя, просто защото му е неприятна академията.
В Закона от 1940 г. към освобождаването от всякакви данъци, берии и мита се прибавят и такси за вода, смет, канал, бордюри, паваж, строителни такси и пр.
В Закона от 1947 г. ком освободените от фискални тежести имоти се добавят фондовете, даренията, завещанията и собствените приходи на академията. Добавят се също така всички предмети, инструменти, пособия, апарати, съоръжения и печатни произведения, които академията внася или изнася в или от страната. И от всякакви други данъци се освобождават дори пощенските такси.
Недвижимите имоти на академията се освобождават от ограниченията на наредбите-закони, уреждащи жилищния въпрос и наредбата-закон за наемите.
Същите привилегии, дори отново допълнени, ще намерите в закона от 1949 г.
Чрез закон от м. октомври 1949 г. се отменят всички членове на закона за БАН, с изключение на чл. 41 - "права и привилегии". 192.2
В Закона за БАН от 1991 г. чрез чл. 12 се възпроизвежда всичко, което е постановено като фискални преференции за 79 години. И изведнъж идва 1933 г. Без никаква аргументация, без никакво притеснение Министерството на финансите предлага просто отмяна на два прости члена. Все едно че не се пресича, иубива, бих казал, една традиция, една философия, една аксиоматична истина, призната от всички предишни народни събрания. Все едно става дума за някакво парламентарно ощипване на досадна стара мома. И с нея, и без нея - все тая.
Аз твърдя съвсем отговорно, че Народното събрание беше подведено по един, бих казал, недостатъчно сериозен начин. Начин, използващ, че работим без експерти, в темпо напълно заслужаващо определенията "отвратително и опасно" за интересите на страната.
Само лаик може да мисли, че доброто за България е правопропорционално на броя на натиснатите копчета. В условия на постоянно гасене на пожари и в условия, бих казал, на психически тормоз от страна на общественото мнение, ние рискуваме да правим и глупости, по-точно казано, да обслужваме без да искаме интереси, домогвания, а и отмъщения, за които не подозираме.
Колеги, ще допуснем ли да бъдем екзекутори по отношение на академичната общност, което никой преди нас не си е позволявал? И в името на какви аргументи? В името на това, че се намираме в криза ли? Данъчните облекчения не са пипани по време на Балканската война, по време на Първата световна война, по време на Втората световна война. Това ми дава право да мисля, че ние сме напът да нарушим едно табу на българския народ.
Аз ви предлагам да не го правим.
Ще приключа със следните два примера.
Институтът по физика на твърдото тяло спечели конкурс за дарения, не звучи много гордо, за апарат на стойност 20 хил.дол. След отмяната на преференциите институтът трябва да плати 5600 долара, за да получи дарението. Той няма възможност и апаратът ще се върне в Германия. Как да определя този факт? Като нормален или като срамен!
Американското химическо дружество дарява абонамент за "Кемикъл ебстрик" за нашите химически институти на стойност 18 хил.долара. И него ли ще върнем? 192.3
И в името на какво?
Аз ви призовавам да не го правим. Освен призив и законопроект повече не можем да направим.
Бих добавил само още едно изречение. Законопроектът, просто искам да ви обърна внимание на това, съдържа три различни елемента. Затова ви призовавам всеки, който подкрепя поне един от тях, да подкрепи и целият законопроект на първо четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Костов има думата по процедурен въпрос.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Предлагам да се покани министърът на финансите, тъй като се обсъжда закон за неговата компетентност. Моля да се покани министърът на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Току-що това стана, но резултатът от отговора ще бъде след малко. Това не е работа на ръководството. Има специален отдел, който трябва да обслужва процедурната дейност на Народното събрание. (Реплики от залата) Не, той ще дойде, но става дума, че това предварително може да се направи, а не сега аз току-що да искам тази справка и господин Костов.
Отговорът е, че представител от Министерството на финансите ще има, но кой точно не мога да ви кажа в момента.
Господин Иво Атанасов има думата като съвносител на единия от законопроектите.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМс, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Тъй като аргументите за данъчни облекчения за българската книга и за данъчни облекчения за академичната общност като че ли са по-ясни и нямат нужда от пространно мотивиране.
Аз ще кажа няколко думи като съвносител на първия законопроект по спорния въпрос, като че ли за облекченията за вестниците.
Съвносител съм на този законопроект не защото принадлежа към журналистическата гилдия, към която сигурно рано или късно ще се върна, а защото според мен след 10 ноември, ако България с нещо може да се похвали по пътя към пазарната икономика, към 192.4 демократичното общество, това е със свободно избраните институции на политическата система и със свободната преса. Тоест, парламентът, демократичният парламент и свободният печат са, ако не двете най-важни, то две от най-важните достижения на промяната в нашата страна. 192.5 Постепенно обаче така се получи, че тези два фактора на промяната влезнаха във война помежду си. Нямам предвид дребните проявления на тази война, като например тези месеци, през които журналистите бяха натикани в едно своеобразно гето на третия етаж на парламента. Нямам предвид споровете дали журналистите изяждат сандвичите на депутатите в бюфета или не ги изяждат. Нямам предвид това, че досега не се намери вестник, който редом с депутатските заплати да публикува и журналистическите заплати и да остави читателя сам да сравнява. Нямам предвид и това, че едва ли има депутат в парламента, който да не е прочел за себе си поне една лъжа или клевета в някой вестник. Това са въпроси на професионалната етика, които не могат да се решават със законодателстване. И ако някой колега депутат е обиден от някой вестник, това не означава, че сега трябва да проявим своеобразна законова репресия и като не гласуваме данъчните облекчения за вестниците, да си отмъстим за конкретната дописка на един или на няколко журналисти.
Освен това в България има съд. Този депутат, изобщо този гражданин, който е засегнат, обиден, оклеветен има право да съди съответния журналист. Такива случаи вече в България има. Налице са осъдени вестници.
Войната между пресата и парламента има някои по-сериозни по-тревожни измерения. Воювайки помежду си, пресата и парламентът могат да стигнат до взаимното си отричане.
Вестници, някои вестници, или по-точно много вестници например забравят, че в един демократичен парламент не може всички да са виновни, не може и червените, и сините, и тези, които са в средата на залата, да бъдат еднакво виновни по простата причина, че едни винаги гласуват, други гласуват против. Вместо да се търсят различията в позициите на отделните парламентарни групи, някои вестници като чели така за по-лесно предпочитат да говорят за парламента като цяло и да критикуват парламента като цяло. Разглеждат го може би по един стар тоталитарен навик, като нещо монолитно, разглеждат депутатското тяло като едно цяло, без никакви различия вътре.
Няма съмнение, че този подход е по-удобен. За него не е необходимо да си професионалист. Но няма съмнение, че този СМ/ВЙ 193.1 подход напомня за нещо опасно, свързано с нашето близко минало.
Да се атакува парламентът като цяло означава да се обижда българският избирател, затова защото именно българският, а не сръбският или да речем гръцкият избирател е избрал сегашното законодателно тяло на нашата страна.
Освен това атаката срещу парламента като цяло подтиква избирателя да търси причината за неблагополучията винаги извън себе си. И такъв един подход възпитава безотговорност в избирателя.
Всъщност политиката е един актьор. Той може да бъде блестящ актьор. Може да бъде бездарен актьор, но той играе една пиеса, която е написана от избирателя в деня на изборите.
Атаката срещу парламента насажда недоверие не само към сегашния парламент, но и изобщо срещу парламентаризма. И тук са именно моите опасения, защото това не може да доведе до нищо друго, освен в крайна сметка, в края на краищата до някаква форма на диктатура. Защото диктатурата всъщност е другото име на отричането на парламентаризма. Но отхвърлянето на парламентаризма би означавало похищение върху свободното слово, би означавало унищожаване на свободната преса. Защото никъде досега в света свободата на словото не е съществувала в условията на диктатура. Тоест, воювайки помежду си, парламентът и пресата могат да стигнат до своето взаимно унищожение. Защото няма свободна преса без демократичен парламент, както и няма демократичен парламент без свободна преса.
Моето дълбоко убеждение е, че войната между пресата и парламента трябва да утихне. Това не означава, както писа един вестник, че предлагам нещо като бартерна сделка между парламента и пресата, тоест ние да гласуваме данъчни облекчения за пресата, а пресата да престане да ни критикува. Не е в това същността на въпроса. Разбира се, критика трябва да има. Не трябва да има лъжи и клевети.
Предлагам войната между парламента и пресата да стихне. Иска ми се тя да утихне и да се настани един дух на толерантност между тези две важни институции на демокрацията. Една такава толерантност, от която демократичните промени в нашата страна 193.2 само биха спечелили.
Спорен е въпросът за икономическата страна на проблема. Доколко данъчното облекчение, което предлагаме с колегата Юрий Борисов ще се отрази върху финансите на всеки вестник. Тук има различни мнения. Едно е мнението на Министерство на финансите, друго е мнението на редакциите на вестниците, но не икономическите обосновки са причината да подпиша този законопроект, а един принципен въпрос. Става дума за отношението към свободата на словото, за отношението към правото на информираност на българския гражданин. Това е главният мотив, това е главното съображение, от което предлагам и вие да се ръководите, когато стигне до гласуване на нашия законопроект, и съответно да го подкрепите.
Можеше ли данакът да бъде отменен по-рано, за да не се създава впечатление, че парламентът действа под натиска на вестникарската стачка? Разбира се, че можеше, ако например вестниците бяха разгледани в кампания като сегашната, преди да се приеме Законът за данъка върху добавената стойност, тоест през октомври миналата година, и ако беше подготвено общественото мнение за възприемане на тройната данъчна ставка, то тогава вестниците щяха да влезнат в една група с намалена данъчна ставка.
За съжаление такова нещо не се получи. Тук вчера представител на СДС каза, че заслугата за високия данък за вестниците е изцяло на БСП. Но аз моля всички колеги да си спомнят как стана гласуването на Закона за данъка върху добавената стойност. Моля да си спомните как колегите от СДС се въздържаха при гласуването за тройната данъчна ставка, използвайки процедурните възможности, които им дава тяхното представителство в ръководството на събранието. Първо беше гласувано за тройна данъчна ставка. Колегите от СДС се въздържаха. Тогава нямаше друг изход, за да не се провали законът. Нашата парламентарна група трябваше да гласува за единна данъчна ставка. (Неразбираема реплика на г-н Драгия Драгиев) Може би сте прав, колега Драгиев, но това е още един пример, който показва кой управлява в нашата страна, който показва кой всъщност ръководи Народното събрание, макар че формално сте малцинство.
Законопроектът можеше да бъде приет и преди вестникарската стачка. Ако колегата Любомир Павлов не беше внесъл успореден 193.3 законопроект. Този успореден законопроект само забави нещата с три седмици. Разбира се, колегата Павлов разширява предложението на мен и Юрий Борисов с облекчение и за рекламата, с премахване на данъка върху рекламата. Но колагата Павлов спокойно можеше да направи това при първото четене на законопроекта или да внесе писмено предложение за второто четене.
Получи се нещо, което стана миналата година, когато един законопроект на Юрий Борисов за намаляване на данъка оборота за вестниците от 22 на 10 на сто, беше минал през всички парламентарни комисии и тогава уважаваната г-жа Елка Константинова внесе паралелен законопроект, който забави облекченията за вестниците с няколко месеца.
Разбира се, нашият законопроект не е съвършен. Към него всеки от вас може да прибави и други предложения. Аз предполагам, че част от депутатите, които са главни редактори на вестници, ще внесат писмени предложения за намаляване данъка върху добавената стойност върху хартията и върху някои други сделки. Моят призив е да забравим своите емоции, разбира се, всеки от нас е бил критикуван в пресата, публикувани са неверни неща. Но това не са факти, които трябва да ни ръководят при гласуването на един такъв важен законопроект, който е свързан преди всичко със свободата на словото.
Затова завършвам с надеждата, че всички колеги ще гласуват за освобождаване на българските вестници, на българската художествена, научна литература от данъка върху добавената стойност за три години и че ще гласуват за данъчните преференции за академичната общност, които съществуват от 1912 г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Ще дам десет минути почивка, за да може да дойде министърът на финансите и другият вносител, Любомир Павлов не го виждам.
Обявявам 10 минути почивка. (Звъни)
10 ч. и 05 м.
193.4
(След почивката)

10 ч. и 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Продължаваме заседанието. Министърът на финансите е тук. Оказа се, че той беше тук, когато се даде почивката. Господин Любомир Павлов помоли да вземе думата като вносител на следващия законопроект. Понеже предложенията са в някакъв смисъл сходни, имате думата, господин Павлов. След това председателите на комисиите ще имат думата да изложат становищата си. Моля да имат готовност.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители. Предлага се член единствен. В чл. 9, ал. 1 се създават нови точки 12 и 13 със следното съдържание: "към освободените стоки и услуги спадат:
12. продажба на периодични печатни издания и научна литература на български език, както и българска художествена литература, без порнографските издания;
13. извършване на рекламни услуги."
Мотивите са приложени към закона, от които най-същественото е, че влизането в сила на Закона за данъка върху добавената стойност затруднява значително българската художествена литература, затова е предвидено българска художествена литература. За научната литература се предвижда научна литература на български език, което включва българската научна литература, както и преводната научна литература. Тук влизат учебници и всички помагала в образователната система. Предвижда се също облекченията да бъдат и за периодичните издания, без порнографските.
Трябва да се кажат две думи по въпроса за рекламите. Защото другият законопроект, който е внесен от народните представители Иво Атанасов и Юрий Борисов, се отличава от моя найсъществено в областта на рекламите. Тук са включени реклами, като може, разбира се, да се допълни на второ четене, че се имат предвид рекламните услуги в медиите конкретно, защото досега те не са плащали данък оборот и се има предвид, че оттук нататък тези 18 процента ще затруднят значително медиите и на първо място Българска национална телевизия и Българско национално радио.
В крайна сметка ние нямаме различия с другите двама вносители и моля да се постигне съгласие двата законопроекта БП/ЛТ 194.1. да се гледат съвместно. При това положение фактически становищата на комисиите поддържат допълнението, в което става дума за рекламата.
Другото различие е, че според тяхното предложение трябва да се вкарат текстовете в преходните разпоредби, т.е. да бъдат освободени за три години, което също е възможно като вариант. Така че и в това отношение няма да имаме дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Павлов. Думата има председателят на Икономическата комисия господин Мичковски да запознае народните представители със становището на комисията. След това е Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги. Икономическата комисия на две свои заседания обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, внесени от народните представители Любомир Павлов, Юрий Борисов и Иво Атанасов. На заседанията на комисията присъстваха и двата пъти заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков и експерти от финансовото министерство.
Комисията подкрепи законопроекта на народните представители Юрий Борисов и Иво Атанасов и предлага вторият параграф на законопроекта да има следната редакция:
"– 2. Към – 14 от преходните и заключителните разпоредби се създава нова точка 12 със следното съдържание:
12. художествена и научна литература от български автори, вестници и списания, без порнографските издания". По-накъсо казано, за тригодишен период от време този род издания се освобождават от облагане с данък върху добавена стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. От името на Комисията по бюджета и финансите кой ще докладва становището? Не виждам господин Венцеслав Димитров. И господин Георги Николов не го виждам. Важно е, защото в комисиите имат предложения, някои от които са свързани с текстове. Моля, господа квесторите да потърсят господин Венцеслав Димитров и господин Георги Николов.
Моля господин Йордан Ганев да запознае народните представители със становището на Комисията по културата. След това 194.2. ще чуем становищата на Комисията по образованието и науката и на Комисията по радио и телевизия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ГАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща. Комисията по културата разгледа внимателно и двата законопроекта и в последна сметка тя подкрепя и двата. Независимо от някои различия, за които стана дума тук, за нас духът и на двете предложения е един и същ и затова ние подкрепяме и двете.
Разбира се, като ги подкрепяме, ние имаме някои допълнения и някои уточнения. Тези уточнения аз съм внесъл и сега ще ги потвърдя още един път. И молбата ми е, когато ще се гледа на второ четене, текстовете да бъдат прецизирани. Искам веднага да кажа, че това, което каза господин Мичковски тук - предложението на Икономическата комисия, е доста по-точно разработено при нашите предложения, доста по-точно разработено в смисъл, че освен за литературата ние се занимаваме и с други видове изкуства. И смятаме, че когато става въпрос за култура, трябва да се мисли за цялата култура, а не само за част от нея.
Тези неща, които ние ще предложим, ще бъдат разгледани, разбира се, на второ четене. С други думи, приканваме господа народните представители да гласуват положително и да приемат тези закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Ганев. Становището на Комисията по образованието и науката ще докладва нейният председател проф. Сепетлиев. Имате думата, проф. Сепетлиев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, драги колеги. Представям на вашето внимание становището на Комисията по наука и образование относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Комисията по образованието и науката на свое заседание от 10 ноември 1993 г. разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Комисията подкрепя законопроекта, внесен от народните представители Юрий Борисов и Иво Атанасов, на 26 октомври тази година. Комисията се присъединява към извода на авторите на законопроекта, че отмяната на чл. 15 от Закона за академичната автономия и чл. 12 от Закона за Българската академия на науките е погрешна и 194.3. вредна както за образованието и науката, така и за републиканския бюджет. Без данъчни облекчения за организации, които финансират образованието и науката, няма да успеем да изградим нормална структура за финансирането на тези отрасли.
Комисията по образованието и науката подкрепя и предложенията за данъчни облекчения на българската литература и вестниците. В същото време членове на комисията са убедени, че данъчният режим, който засяга образованието и науката, трябва да се уреди цялостно в съответните данъчни закони.
Становището единодушно бе подкрепено от всички членове на комисията. 194.4. Ако ми позволите, госпожо председател, аз ще изразя и свое собствено мнение по отношение освобождаването от данък на средствата за масова информация, т.е. на вестниците и някои от списанията. Както от мое име, така и от името на някои от членовете на комисията, предлагам тези облекчения да не бъдат давани на вестници, които се занимават с порнографски публикации, които се занимават с криминални публикации, които се занимават с публикации, свързани с метафизични явления и т.н. Всичко това не влиза в обсега на науката и поради това ние предлагаме те да не бъдат освободени от този данък.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Искам да кажа, че господин Йордан Ганев представи тук един списък с предложения за промяна на текстове. Може би трябваше, господин Ганев, да ги изчетете или в дебатите да вземете отношение, за да имат представа колегите за какво става дума, тъй като виждам, че не са малко направените предложения.
Извинете, че отново Ви разкарвам до микрофона.
ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Няма ли да стане това на второ четене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За второ четене, но това би решило кога да бъде второто четене. Ако няма предложения, е едно, ако има предложения е друго.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Тези предложения, които ние правим, са по т.12 на чл.9, която трябва да приеме следната редакция:
"12. Продажба на периодични печатни издания и научна литература, преводна и оригинална".
В това отношение ние малко се различаваме от формулировката на господин Любомир Павлов. Той е казал "на български език". Ние все пак предпочитаме да посочим по-точно, че става въпрос за преводна и оригинална литература, за да се избягнат недоразуменията. Макар че по същество е едно и също.
"...както и на българска художествена литература, без порнографските издания". В духа на това, което каза проф.Сепетлиев сега. СБ/КТ 195.1
След това ние предлагаме нов чл.12а в закона.
"Чл.12а. Извършване на културни услуги. Културни услуги са продажбата на билети за:
1. театрални, драматични, куклени и циркови спектакли, както и за представяните в читалищата прояви на художествената самодейност;
2. оперни, оперетни, симфонични, камерни, балетни и фолклорни спектакли, концерти и рецитали;
3. музеи, художествени галерии, библиотеки, ботанически и зоологически градини и паркове;
4. разпространение и показ на български филми освен тези, забранени за младежи под 18 или под 16 години".
И в Допълнителните разпоредби предлагаме нова разпоредба – 5а.
"– 5а. Филмите, изключени от разпоредбите на чл.12а, т.4, се определят от специална комисия към Националния филмов център".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Добре е предложенията Ви да ги има в стенограмата, за да могат да се отчетат след това при второ четене.
Господин Трендафилов, имате думата.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Досега слушаме първо комисиите, които са пряко заинтересовани от изменението и допълнението на Закона за данъка върху добавената стойност. Второ, прави ми впечатление, че всички колеги, които се изказват тук, твърде емоционално и добре есеистично направено защитават своята позиция. И никой досега не излезе тук, тъй като говорим за определен фискален проблем, говорим за данък, говорим за икономически взаимоотношения, които ще се формират в процеса на облагането с данък и, никой досега не направи някакъв, макар и приблизителен, разчет какво означава данък добавена стойност за вестниците и списанията, за българската литература, за онези предложения, които се правят. Какво представлява всъщност в сегашната ситуация и какво изменение ще настъпи след облагането с данък добавена стойност? 195.2
Изчисленията за българската литература показват, че в сравнение със сегашното положение при 10 на сто облагане с данък оборот, с формулата под 100, означава, че въвеждането на данък добавена стойност би означавало поевтиняване с около 8 на сто. Аз не мога да разбера например защо издателите са против облагането с данък добавена стойност, при положение че ставката, макар и от 18 на сто, им създава благоприятни условия за работа. Не облекчение, но общо взето създава добри предпоставки за работа данъкът добавена стойност и за някои от вестниците и списанията. Разбира се, различно той ще се отрази на големите вестници, на малките вестници и тук би трябвало наистина с някакви разчети да се защити една или друга позиция.
И аз много моля и вносителите, които тук се изказваха, и председателите на комисии, които защитават определено становище, наистина да кажат своето становище, но да го защитят по определен начин с разчети. Иначе се получава едно емоционално настроение. Всички ние разбираме, че духовната храна на българския народ би трябвало да се приравни или най-малкото да се постави в еднакви условия с материалните условия за съществуване.
Бих се обърнал тук и към господин министъра, ако, разбира се, той счете за необходимо да вземем отношение по проблема. Има не само данък добавена стойност. И когато говорим за академията примерно, там има редица преференции, които се дават на академията и със Закона за авторското право, и с някои други облекчения, които има, и би трябвало в цялост да се гледа този проблем, а не така откъснато - хващаме проблема за данъка върху добавената стойност и само върху него, и то без разчети, защитаваме определена позиция, която според мен не е много коректна към държавата и към моментното състояние на икономиката и към процесите, които стават сега в България.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За докладване на становището на Комисията по бюджета и финансите думата има господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На заседание, проведено на 24 195.3 март 1994 г., Комисията по бюджета и финансите разгледа законопроектите, внесени от народните представители Юрий Борисов и Иво Атанасов, и вторият законопроект от Любомир Павлов - за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. На заседанието присъствуваше и министърът на финансите господин Стоян Александров.
Комисията е на мнение, че при наличието на приет за текущата година на Закон за държавния бюджет подобни законопроекти, които намаляват приходите му, следва да бъдат придружени и от съответен законопроект за актуализиране на държавния бюджет - намаление в приходната му част, увеличаване на бюджетния дефицит и т.н. Право на законодателна инициатива по отношение на бюджета има само Министерският съвет съгласно Конституцията. Тъй като такова предложение от Министерския съвет до момента на заседанието не е постъпило, то без него не могат да се разглеждат тези законопроекти.
Като компромисно решение комисията предлага в срок до края на годината продажбата и разпространението на вестници, евентуално на списания и българска художествена литература, да бъдат освободени от задължението за данък върху добавената стойност, като съответните субекти да имат право да не се регистрират по този закон и се запази досегашната практика на облагане на тези сделки с данък върху оборота в размер на 10 на сто от цената на дребно, като същото се отнася и за рекламите.
Тези промени следва да се гласуват като допълнителни параграфи в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност.
И тук си позволявам да не се съглася с колегата Юрий Борисов, че промените примерно в Закона за приватизацията, в Търговския закон би следвало да водят до промени в Закона за държавния бюджет. Връзката е много опосредствена.
Това становище Бюджетната комисия се опита да разработи като балансиращо. Вероятно ще се намери някакъв друг подобен изход с оглед да не се засяга фискът, а от друга страна - и да се получат известни облекчения.
Благодаря ви. 195.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Становището на Комисията по радио и телевизия ще докладва господин Иван Гайтанджиев. 195.5 ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На няколко свои заседания (ако трябва да бъда прецизен - две свои заседания) Комисията по радио и телевизия разгледа много задълбочено разпределения за разглеждане законопроект на колегата Любомир Павлов и след задълбочени разисквания единодушно се обедини около становището, че се подкрепя този проектозакон.
Искам да добавя и това, че ние рагледахме и проектозакона, внесен от колегите Юрий Борисов и Иво Атанасов и също единодушно се обединихме около всички елементи, заложени в този законопроект, въпреки че не беше рапределен от председателя на Народното събрание.
Така че, повтарям в заключение - всички членове на комисията подкрепят предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Гайтанджиев.
Други предложения от комисиите няма. Предадох току-що на господин Джеров предложението на господин Йордан Ганев. Предполагам, че повече от становищата на комисиите за момента няма какво да се каже.
Започваме дебатите по законопроекта. Всяка парламентарна група има 30 минути с възможност за удължаване до една трета на това време.
Министърът е тук, ако желае, ще вземе думата.
Господин Савов, заповядайте на микрофона.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам господин министър Александров или господин министър Славков да дойдат тук на трибуната и да дадат необходимите обяснения, защото последният път обясненията, които те дадоха, бяха на Председателски съвет, но не и в пленарна зала. Хубаво ще бъде тук да чуем от тях точно как те виждат нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Има предложение и заместник-министърът Бисер Славков да бъде поканен. Министърът е тук. Тук е и заместник-министърът Бисер Славков, но за да влезе в залата, трябва да гласуваме това. ББ/НП 196.1
Моля, режим на гласуване. Гласува се господин Бисер Славков да присъства в пленарната зала и да участва в дебатите по двата законопроекта.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо глаували 168 народни представители, 160 са гласували за, против няма, 8 се въздържат.
Приема се.
Поканете господин Славков да влезе в пленарната зала.
Имате думата.
Министър Стоян Александров я иска. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да спра вашето внимание върху няколко факта. Моята позиция по тези въпроси е ясна. Това е и позиция на правителството, след като предложение за промяна на закона от страна на правителството няма. Така че от този аспект ние тук можем да бъдем в помощ с някои съображения при вашия избор.
Обаче аз бих ви помолил да си помислите върху следните факти. На 11 е насрочен Борда на фонда, на който ще се гледа стенбай споразумението с България. Каква информация ще отиде от България във Вашингтон? Не са приети промените в Закона за приватизацията, независимо, че това е един от критериите да има стенбай споразумение. Въобще нямаме намерение да гледаме Закона за фалитите, който е също жестоко условие. В същото време обаче един закон, който беше приветстван и заради който фондът направи компромис в някаква степен с нас да разговаря и да подпишем споразумения, сега ние ще съобщим, че вече сме го ремонтирали преди още да е влязъл. Този психологически момент само вие го отчетете. Вие сте политици и вие бихте могли да прецените какъв би бил отзвукът във Вашингтон и не само там. Това е едното съображение.
Второто съображение, вие всички виждате в какво тежко състояние е икономиката, в това число и бюджетът. Една от големите критики беше, че има съмнение, че ще бъде изпълнена приходната страна на бюджета. Разбира се, при една по-голяма инфлация, приходната страна на бюджета ще бъде изпълнена. Но другата страна, 196.2 а именно, че бюджетът става много по-рестриктивен и по-тежък. Не трябва ние да си затваряме очите и да забравяме и да не бъдем коректни към хората, които разчитат на средствата от бюджета
Един по-голям бюджетен дежицит - ще има и много поголяма инфлация. И точно този апел на господата за корекция в Закона за данъка, че те не го правят в свой интерес, а го правят в интерес на читателите, на потребителите на тази продукция, точно тези потребители ще бъдат излъгани, защото просто инфлацията ще изяде доходите им и те пак няма да могат да си позволят да купят дори и по-евтини книги или по-евтин вестник, ако така разсъждаваме по тази логика.
Така че, аз не съм много сигурен, че всичко това е насочено именно към интереса на широкия потребител при тези условия, които съществуват. Защото, макар и малки суми, всяка една сума, която бъде откъсната от приходната страна на бюджета, сега в тези условия има много съществено значение.
По-нататък, има него друго, което е доста странно в някои искания. Това са за даване на преференции и то на бюджетни учреждения. Значи от една страна ние им гласуваме бюджета, правим анализ на разходите и разчитаме на средства в бюджета, за да можем да ги подкрепим, а от друга страна ние искаме чрез преференции те сами да се спасяват. Не върви някак си тези заведения, които са на бюджетна сметка, ние да ги поставяме на двойнствен режим, тъй като ние в бъдеще бихме могли да си изтриваме ръцете и да кажем така: ние сме ви дали преференции, тогава ще ви даваме по-малко средства от бюджета.
Освен това тук има една много голяма опасност. Аз съм длъжен да я съобщя и за себе си ще смятам, че ще си изпълня частта, когато тогава се протоколира, че това, което ви се предлага за преференции във вузовете и на БАН, е същата мина, каквато беше заложена в Закона за кооперациите. Вие недейте да си спомняте за онова време, когато във вузовете действително имаше академичен дух, когато имаше хора, за които науката беше Бог, когато не се занимаваха със стопанска дейност, когато еди какво си и т.н. Помен няма от онези времена. Все пак аз съм бил студент преди 20 години и знам какво беше преподавател. И сега съм преподавател и знам какво е. Всичко е комерсиализирано, изопачено. 186.3 Всеки търси някакви други странични форми извън чисто преподавателските. Всеки един опит сега да се даде без да бъде стриктно разписано в закона - искам това да бъда разбран - бланково освобождаване - това са невероятни отвори за изтичане на средства. Аз мога да ви гарантирам нещо, което ще стане още утре. Ако вие освободите например вузовете и БАН - печатницата им от режим, бъдете сигурни, че почти цялата продукция ще минава през печатниците на вузовете и БАН, защото няма никаква пречка за сдружаване, за съвместна дейност, за други неща и т.н. Не искам подробно да ви отегчавам, но мисля, че мога да се приведат десетки и десетки аргументи. И на пръв поглед същата тази благородна идея, която е била залагана, така се надявам, когато навремето се гласува Законът за кооперациите, когато са приемани постановленията за фондации, за спортни органиации - как всички те бяха мафиотски използвани. Само че след години ние отчетохме какви грешки сме допуснали и какви са последствията.
Аз бих ви предложил следното поне по отношение на БАН и на вузовете. Нека първо ние да изчистим нещата и да видим с какво се занимава БАН точно, каква дейност има при новите условия, какво има право и какво няма право да прави БАН, на кого е дадено това имущество. БАН има неимоверно много имущество, което е дадено на безценица. Самото ръководство на БАН не го отрича - примерно, че в БАН почти всеки втори, ако не, то поне всеки пети упражнява частна дейност, ползвайки именно базата на БАН. Тоест, помещения, осветление, отопление, факсове, телефони и други неща и т.н. Това е публична тайна, мисля, че всеки един от вас го знае. Ние, ако не прегледаме още един път тези закони, защото много се спекулира с този Закон за автономност на вузовете, Закон за автономност на БАН. Значи те могат да си правят всичко, всичко могат да си правят и в същото време ние ще дадем преференция, акцентирайки за науката. Никой няма против да даде за науката, за културата и т.н., но не трябва по този претекст да се отварят вратите и да се допуска грубо нарушаване на законността в тази държава.
И накрая, за да не ви отегчавам, за ефекта в крайна сметка от това дали трябва да се въведе данъкът или не за някои издания. Това, което се иска за печатните издания и другите - те сега се облагат с 10% данък. Реалното увеличение на цените 196.4 за крайния потребител при положение, че няма да има изключения, е някъде около 7%. Аз мога да ви уверя, че при мен има десетки писма на граждани, читатели на всички вестници, които изключително остро реагират срещу това тяхно поведение. Даже има и до господин Стефан Продев с копие до мен от читатели на "Дума", от симпатизанти на БСП за тази позиция. Има и за "Демокрация" и за други вестници и т.н.
Аз нарочно ходя свободно по улицата, нямам бодигардове, нямам нищо. Контактувам с хора. Но още не са ме наругали по най-грубия начин за това мое поведение. А ако дейсттвително потърпевшият щеше да бъде крайният потребител, би трябвало реакцията на обикновените граждани да бъде най-остра, най-жестока. Аз това нещо поне засега не съм го констатирал. Естествено, реагират тези, които имат най-непосредствения личен интерес, а не това, което те изтъкват на преден план. 196.5
Аз казах, че действително в много страни, в които има преференциален режим, в смисъл при ДДС има няколко ставки, литературата, печатните издания, художествената дейност, културните прояви са с преференциална ставка. Това е така. Те са сложени заедно с хляба, заедно с някои други ... Но в никакъв случай няма страна, поне аз не зная, в която например рекламите да са освободени. Такова нещо няма.
Значи и там, където има освобождаване, там, където има преференциална ставка, по отношение на рекламите такова нещо няма. Това е. Всеки може да вземе и "шефа директива" да види и там как е регламентиран този въпрос. Имаме ги тези материали у нас. Нашите стандарти ги разработваме на база на тези директиви и може да се види, че там изключение няма.
В същото време в страни, в които има единна ставка, там по различен начин е решен въпросът - или действително е освободена, като в някои страни това е временно освобождаване, или в други страни просто няма никакво изключение, в това число и за този вид дейности. Прилага се общият режим 18 ли, 20, 22 на сто. Това е. И никой там не се оплаква и не прави такива изводи, че това е посегателство върху свободата на словото, че това е посегателство върху демокрацията и така нататък.
Аз не знам защо се правят тези изводи. Някой от вас да е диктувал на господата какво да пишат за нас, за вас и така нататък? Ами нека да бъдат така добри да бъдат коректни данъкоплатци, както всички останали, и да си пишат свободно, както всички останали. Защото точно те това ви казват. Ако вие им дадете преференция, това означава именно, че те са зависими от вас. Защото вие сте им дали преференцията, утре ще им я вземете тази преференция. Значи вие да им казвате какво да пишат тогава. Аз така разбирам ...
И аз се шегувам някой път, когато казвам: щом говориш за свобода - свобода на слово, свобода на печат, ами тогава не искай, бъди свободен, пазарна икономика и тогава действително ще бъдеш свободен.
Даже имайте предвид, за някои издания данък оборотът е 22 на сто, даже 28 към цената на придобиване. Защото разликата, аз няколко пъти съм го посочвал, между ДДС и данък върху оборота СД/НП 197.1 е тази, че не само в размерите, в процентите, а и в базата, от която се изчисляват.
Данък оборотът, понеже е процент от продажната цена, за да се стигне до тази продажна цена, той се калкулира с правилото под 100. И 22-те на сто реално стават 28 на сто към цената на придобиване.
Значи когато ние съпоставяме дали ще има увеличение или намаление на данъчното бреме, ние трябва да преизчислим данъка върху оборота към цената на придобиване. При 10 на сто данък върху оборота той става 11 цяло и малко. При 22 на сто данък върху оборота той е 28,2 на сто. Тогава ние трябва да правим разлика за всички тези стоки, за всички тези издания, за които сега се плаща 22, а при ДДС ще бъде 18, реалното понижение вие го виждате - от 28 на 18. А за тези, които са били например на 10, реалното покачване е между 11 и 18.
Така че това е. Всичко друго е една жива спекула, измама, игра на емоции, на нерви, на натиск и така нататък. Така че вие, в крайна сметка, сте тези, които творите законите в тази държава, ваш е изборът. Но това е.
Аз не мога, за съжаление, да кажа точно, може би това най-вече ви интересува какво би загубил бюджетът като милиони. Трудно ни е, ние нямаме уловен оборота, защото голяма част от тези издания, и специално художествената литература и други, преводната литература за пиратски издания. Защото вие никъде няма да видите тираж, никъде няма да видите цена. А именно ДДС точно това ги хваща, понеже при ДДС едно от най-големите му предимства, това е взаимният контрол по цялата верига. Те плачат не толкова, че ще се покачи цената, колкото от това, че ще се стегне контролът и няма да могат да укриват тиража, няма да могат да укриват бройките, други неща и така нататък. Това е истината. (Ръкопляскания)
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
Има думата народният представител Иван Костов. Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ! Моля Ви от името на Парламентарната група на Съюза на демократич197.2 ните сили за 15 минути прекъсване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам 15 минути почивка. (Звъни)
(11 ч. и 5 м.)
197.3
(След почивката)

11 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Времето за почивка отдавна изтече. Виждам, че в залата има само около 10 народни представители. Моля, режим на регистрация с оглед да продължим обсъждането на законопроекта. Искаха се само 15 минути и след това никой не е искал продължаване. Могат да заседават до утре. Работното време изтича в 13 ч., господин Ангел Димов.
Моля, режим на регистрация за проверка на кворума. Текът трите минути. Никой не е искал почивка допълнително. Ако няма необходимият кворум - в сряда от 15 ч., както е винаги.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, от името на Парламентарната група на БСП и коалиция искам 5 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не съм открил заседанието. Няма необходимия кворум, закривам заседанието.
В сряда от 15 ч. (Протести в залата)
Така е, много ви моля, 115 души са регистрирани. Щом не е открито заседанието, не може да се иска и почивка. (Звъни)
(Закрито в 11 ч. и 40 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:Снежана Ботушарова
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Илиян Илиев НЧ/ЗТ 198.1