Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 1 юни 1994 г.

(Открито в 15 ч. и 10 м.)
01/06/1994
Председателствували: заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения за обсъждане в Народното събрание след 25 май до 1 юни т.г.:
Внесен е проект за решение за налагане на мораториум върху закриването на детски заведения - кухни, ясли, градини - за срок от три години. Вносители са госпожа Румяна Куртева и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по науката и образованието, Комисията по здравеопазването и Комисията по административнотериториалното устройство и местното самоуправление.
На 27 май е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело. Вносител е народният представител Тошо Пейков. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 31 май е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториалното и селищно устройство. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по административно-териториалното устройство и местното самоуправление. СД/ЗТ 1.1
И последният проект за решение е за процедура за даване на разрешение за посещение или транзитно преминаване на военни въздухоплавателни средства и кораби на чужди държави през територията на Република България с невоенна цел. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по националната сигурност, Комисията по външна политика и Комисията по транспорта.
Седмичната програма за работата на Народното събрание от 1 до 3 юни ви е раздадена. Моля режим на гласуване. Гласуваме проекта за програма за седмицата.
От общо гласували 122 народни представители, за 115, против няма, 7 се въздържат.
Програмата е приета.
Постъпили са предложения съгласно чл.37, ал.3 от правилника. Първото предложение, с отделни молби, е от народните представители Златимир Орсов и проф. Петър Марков. Те предлагат да се включи като т.1 от дневния ред "Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание", внесено на 7 април т.г.
Господин Орсов, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, като вносител на това предложение заедно с господин Петър Марков ви предлагаме да гласувате това предложение, но трансформирано - не да бъде т.1, а т.5 от дневния ред, след законопроекта за съдебната власт. И Ви моля, господин председателю, да го поставите така на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Татарлъ, Вие ще вземете ли отношение?
За информация: проектите за решения за изменение на правилника са общо девет броя.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): За протокола: Ибрахим Татарлъ от Движението за права и свободи.
Уважаеми председателствуващ, уважаеми народни представители! Искам да изложа позицията на Движението за права и свободи по направеното предложение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 1.2
Ние смятаме, че до ваканцията на парламента остават два месеца, твърде ограничено време. През това време биха могли да се приемат необходимите законопроекти, които да осигурят продължаването на смяната на системата и реформите. Имаме предвид преди всичко пакета финансови законопроекти, които трябва да се приемат на първо време по спешност. Това са приоритети. Става въпрос за законопроекта за несъстоятелност, конкордата, завършването на законопроекта за съдебната система и т.н.
В такъв смисъл смятам, че не е подходящо сега да се занимаваме с изменението на правилника, като се има предвид, че предстоят избори. Много време ще бъде загубено по дискутирането на тези въпроси.
Освен това струва ми се, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е пречка за пълноценната работа на нашия парламент. Имам предвид, че досега са внесени над 810 законопроекта. Така че има много законопроекти, по които срокът е изтекъл. Следователно Законодателната комисия е онова звено на Народното събрание, което селекционира все пак предлаганите законопроекти.
Трябва да кажа, че Законодателната комисия досега е извършила добра работа. Приемането на законите е свързано с подемните възможности на пленарната зала. Досега Законодателната комисия не е оставила заседателната зала без законопроекти, решения, ратификации и т.н.
Следователно ние трябва да съсредоточим нашето внимание върху онези законопроекти, които са неотложни. Към тях трябва да прибавя и измененията, които предстоят в новата Конституция. Аз съм член на Законодателната комисия и трябва да кажа, че почти има пълен консенсус между представителите на различните парламентарни групи в Законодателната комисия за разглеждането на тези предложения. Засега предложенията за изменение на Конституцията са три. Става въпрос за удължаването на пълномощията на Народното събрание през времето на така нареченото служебно правителство. Вие знаете какво значение имат тези изменения. Защото България е парламентарна република. Следователно при едно служебно правителство има опасност просто в страната за някои опасни тенденции, които са известни на всички. 1.3
Следователно на първо място стоят измененията в Конституцията, като по този начин се създадат стабилни центрове на властта, които ще създадат, бих казал, едно нормално взаимоотношение между парламент, Президентство, изпълнителна власт. И това на първо място трябва да се направи.
Следователно не е необходимо на този етап ние да отклоняваме вниманието на Народното събрание от разглеждането на толкова важни законопроекти и изменения на Конституцията. Ето защо Парламентарната група на Движението за права и свободи се обръща към вносителите на тези изменения в правилника да оттеглят своите предложения, за да можем да пристъпим към нормална творческа работа, за да можем действително да осигурим на Република България необходимите закони за продължаването на реформата и смяната на системата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В подкрепа на господин Татарлъ, господин Орсов, може би трябва да прегледате текста на чл.66, ал.1.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Добре, оттегляме го. Няма да го поставяме на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма да го поставяме на гласуване. Оттегляте го.
Оттегля се предложението за момента.
Преминаваме към точка първа от дневния ред. Ще докладва госпожа Караиванова.
Госпожа Караиванова, имате думата. Заповядайте. 1.4 АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратка. Временната анкетна комисия за проучване истинността на сигналите за корупция беше създадена с решение на парламента от 15 септември 1993 г. Нейният продължен срок изтече вчера, на 31 май 1994 г. До вчера включително комисията изслушва депутати, министри, различни други длъжностни лица, поради което се налага да се продължи срокът й с един месец, в който месец ние се надяваме от комисията, че ще успеем да обобщим постъпилите материали и изготвим писмен доклад. Поради което ви моля да гласувате за продължаване срока й за един месец, с оглед изготвянето на доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прочетете решението.
АНА КАРАИВАНОВА: Решението гласи:
"На основание чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :

Удължава срока за дейността на Временната анкетна комисия за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт до 30 юни 1994 г. за обобщаване на постъпилите материали и изготвянето на доклад за резултатите от дейността на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли желаещи да се изказват?
Няма желаещи.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме решението за удължаване срока за работата на Комисията по корупцията.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 124, за - 120, против - 2, въздържали се - 2.
Приема се решението за удължаване на срока.
Господин Мулетаров, имате думата по текста на чл. 14 на законопроекта за Националната служба за сигурност. Остана само един текст за уточняване.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние продължаваме обсъждането на проектозакона за Националната служба за сигурност, който бе приет изцяло, с изключение на един-единствен отложен текст на чл. 14. След вземане мнението и предложенията на вноситеСМ/ВР 2.1 лите на законопроекта и обсъждането му в Законодателната комисия, последната предлага следната окончателна редакция нова на този текст.
Член. 14 с три алинеи.
Чл. 14, ал. 1. Националната служба за сигурност самостоятелно или съвместно с други специализирани органи осигурява защитата на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.
Ал. 2. Националната служба за сигурност дава разрешение за работа в стратегически обекти и дейности и за достъп до сведения, факти и предмети, които съставляват държавна тайна.
Ал. 3. Дейностите по ал. 1 и 2 се осъществяват по условия и ред, определени в наредба на Министерския съвет. Това е новият преработен текст, който е съобразен изцяло с направените предложения и бележки при обсъждане на първоначалния вариант на първо четене.
Както прави впечатление, уважаеми народни представители, терминът "животоспасяващи" е отпаднал и не съществува в новия проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров и Петко Ангелов са в залата. За тяхното допускане гласувахме още преди две заседания. Така че до приемането на закона могат да се явяват винаги.
Запознати сте с текста, който прочете господин Мулетаров. Ще вземете отношение - някои от депутатите, представители на министерството. Няма желаещи.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста, прочетен от господин Мулетаров. Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Господин Мичковски няма карта. Общо гласували 124, за - 123, против - 1, въздържали се няма.
Прие се и последният текст. Проектът стана Закон за Национална служба за сигурност. Приет е на второ четене. (Ръкопляскания)
Господин Ангелов, искате думата. Заповядайте. 2.2
ПЕТКО АНГЕЛОВ (главен секретар на Министерство на вътрешните работи): Благодаря Ви, господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че днес вие свършихте една изключително ползотворна за Република България работа с окончателното гласуване Закона на Националната служба за сигурност.
Искам най-сърдечно да ви благодаря, ръководството на Министерство на вътрешните работи, на Националната служба за сигурност и най-важно от оперативния състав на Службата за сигурност. Защото това действително е един изключително важен момент в дейността на Министерството на вътрешните работи. Това е първият закон в историята на Република България, регламентиращ дейността на службите за национална сигурност. Не само това, с този закон се сложи една надеждна защита на конституционно установените права на българските граждани.
Аз си мисля, че този закон ще бъде и една надеждна бариера против всякакви опити, откъдето и те да са, отделни личности, групи да използват по един неправомерен начин Националната служба за сигурност или така, както беше - да й се възлагат функции по целесъобразност. 2.3
Мисля, че с гласуването на закона Националната служба за сигурност излезе, ако мога да кажа така образно, от нелегалност, защото Законът за Министерството на вътрешните работи очертаваше общите рамки, общите функции на тази служба, но в действителност този закон дава пълномощията на целия оперативен състав за една ползотворна работа именно в интереси на обществото, единствено на обществото и в интереси на националната сигурност.
Аз мисля, че той ще внесе нужната стабилизация в службата за сигурност, ще позволи тя да насочи своето внимание изключително към професионалната подготовка на своя състав, защото дейността, както казах, е изключително важна за нашата република.
Мисля, че Народното събрание може да се гордее с приемането на този закон и считам, че това е една крачка по пътя към приобщаването на Република България към обществото на демократичните развити народи.
Благодаря още веднъж на всички, които взеха активно участие в подготовката и дебатите по този закон и които помогнаха за усъвършенстването на неговите текстове.
Благодаря ви.
Успешна работа. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Ангелов, че взехте участие в приемането на закона.
Преминаваме към точка трета от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Ще докладва господин Харизанов.
Очакваме всеки момент министър Биков. Той ще участва от страна на Министерския съвет.
Господин Харизанов, аз имам готовност, ако имате и Вие готовност - заповядайте.
Моля за тишина в залата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Уважаеми колеги, стигнахме до – 5: ВЙ/ЗТ 3.1
"– 5. В чл.5 се правят следните изменения:
1. В ал.1 след думата "лица" се добавя "освен в случаите, изрично предвидени в закона".
2. Ал.2 се изменя както следва:
а/ в т.2 цифрата "5" се заменя с "8";
б/ създава се нова т.4: "Лицата, които без трудов договор са членове на управителните органи на приватизиращото се предприятие в продължение на повече от една година преди датата на обявяването на решението за приватизация".
3. В ал.3 след думата "еднократно" се добавя "и само от български граждани с постоянно местожителство в страната".
4. В ал.4 след думата "държавни" се добавя "и общински".
Второто изречение се заличава".
Точка първа - това е предложение на Министерския съвет и е прието без изменение.
Има предложение на господин Ескенази, който предлага да се включи "този закон". Има смисъл в това предложение, защото има смисъл ограниченията, или привилегиите, които се създават в приватизацията да се формулират всичките в този закон, а не да съществуват и в други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или вместо "в закон" - "в този закон".
Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение на господин Ескенази.
Докладващият предлага да се гласува със "за".
Моля, побързайте с гласуването, за да не изчакваме 3 минути.
Моля, квесторите, поканете от стаята на ДПС народните представители да влязат в залата.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123, за 118, против няма, 5 се въздържат.
Тоест, това допълнение към ал.1 на т.1 се приема.
Следваща точка - втора...
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Тогава да гласуваме цялото изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще гласуваме.
Заповядайте, господин Пушкаров. 3.2
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Уважаеми колеги, имам процедурно предложение. Аз моля докладващият да чете целите текстове след измененията, които се предлагат, защото така става наистина доста объркано и ще облекчи просто обсъждането на измененията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всеки народен представител има стария текст. Точка втора, господин Харизанов. След това ще гласуваме общо.
Господин Харизанов, аз гласувам целия параграф. Дайте сега и измененията да ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Ал.2 се изменя както следва:
а/ в т.2 цифрата "5" се заменя с "8". Става въпрос за тези пет години, в които служителите имаха преференции, да се заменят с 8, тъй като от тези 5 две години минаха вече без всякакъв резултат. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма да го гласуваме това. Щом няма предложения, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Така. Буква "б".
б/ създава се нова т.4: "Лицата, които без трудов договор са членове на управителните органи на приватизиращото се предприятие в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация".
Предложение от госпожа Миленкова. Целта е да се привлекат управителните съвети към идеята за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тук има ли предложения, по тази точка?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Няма други предложения.
В ал.3 след думата "еднократно" се добавя: "и само от български граждани с постоянно местожителство в страната".
Предложението е оспорено от господин Ескенази, но имаме писмо от Министерство на външите работи, че по този начин не се засягат правата на чуждестранни граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво е предложението на господин Ескенази?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Той смята, че може евентуално да се нарушат правата на чуждестранни граждани. ВТ/ЗТ 4.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тоест той е за отпадане на текста. Така ли?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Той е за отпадане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, ще го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Но имаме писмо от Министерство на външните работи, което гласи, че нашата страна не е поемала международни ангажименти за уеднаквяване на тези права на чуждестранните и българските граждани по линията на приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това ще преценяват народните представители.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Аз Ви осведомявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И т.4.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Т.4. След думата ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения или няма?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Един момент. Има предложение за нова точка в ал.2а на господин Мичковски по отношение на банковата приватизация, но тъй като този въпрос е отхвърлен още в – 1, затова не ви казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той ще излезе да го каже. А в тази т.4 след думата "държавни" се добавя "и общински". Второто изречение се заличава.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Второто изречение се заличава. Господин Ескенази предлага това да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кое? Второто изречение се заличава.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Сега, има два текста. Единият е този, а другият е внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Оставете текста на Министерския съвет. Този е текстът.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Да, а сега предложението на господин Ескенази е да остане текстът на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, ще го гласуваме.
Господин Мичковски, имате думата. 4.2
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз искрено съжалявам, че още в началото на закона на второ четене се е получило така, че са отхвърлени текстовете, които визират възможността за уреждане на банковата приватизация чрез този закон и за мен това е недостатък, но за съжаление нищо не може да се направи, след като така сте решили. Запознавайки се с протокола, видях, че огромното число от народното представителство, цифрата се колебае между 75 и 87 души, по предложените текстове са се въздържали, но така или иначе нещата са минали.
Искам само по чл.4, господин Харизанов, да добавя, че според мен не може да се игнорират предложенията на Министерския съвет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще го гласуваме.
АСЕН МИЧКОВСКИ:...., тъй като в крайна сметка ние приехме и при първото четене, че това е основният законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията.
Така че би било коректно, независимо че няма представител на Министерския съвет, учудвам се, че няма, след като те са вносителите на основния законопроект, би трябвало и коректно би било да се споменават и текстовете от основния законопроект.
В случая става дума например за предложението в т.2 на ал.2, на чл.5 след думите "престъпление против собствеността", Министерският съвет предлага да се заменят с думите "с умишлени престъпления от общ характер".
В ал.4 думите "Агенцията за приватизация" се заменят с "органът по чл.3", което е съвършено нормално. И мисля, че в това има смисъл.
Така че оттук нататък бих ви предложил, ако разбира се това се възприеме, да се упоменават и текстовете от основния законопроект и след това да се визира консолидираният текст, ако мога така да се изразя, или пък обратното - първо да се каже това, което е решила работната група, и след това да се минават и текстовете на Министерския съвет. Просто това ми е предложението. В случая има абсолютно основание да се приемат предложенията на Министерския съвет по т.2, на ал.2, както и измененията, които предлага Министерският съвет в ал.4 на чл.5. 4.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие поддържате предложението на Министерския съвет. Господин Харизанов, щом се поддържат тези предложения, трябва да се гласуват.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо да гласуваме предложенията на Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Сега, един момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дотук в т.3 имаме предложение на господин Ескенази и в т.4 предложение на Министерския съвет и на господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Така. Ето какво е предложението. За господин Ескенази вече го гласувахме. А, това е за отхвърлянето, да. За "този" вече го гласувахме, за включване на "този". Така.
В т.2 на ал.2 има предложение от Министерския съвет, където се казва следното: "В т.2 на ал.2 думите "престъпление против собствеността" се заменят с "умишлени престъпления от общ характер".
Този текст беше отхвърлен от Икономическата комисия, тъй като тези престъпления от общ характер могат да бъдат много сериозни, да се разшири кръгът на престъпленията. Тоест да нямат право на преференциално участие хора, които например са наказани за нещо съвсем друго, а не за престъпления срещу собствеността. Но, подложете го на гласуване. Да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, кое ще гласуваме сега?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Сега ще гласуваме в т.2 на ал.2, това е текстът на Министерския съвет, думите "престъпления против собствеността" се заменят с "умишлени престъпления от общ характер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Харизанов, Вие не го приемате този текст?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Не се приема. Предлага се...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В основната група. Моля, гласуваме предложението на Министерския съвет, което предложение не се възприема от комисията по...
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Поради много разширяване на сферата на действие. 4.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има предложение на Министерския съвет, което предложение не е отразено във вашия проект. Гласуваме това предложение. Това предложение се отхвърля от комисията. Моля, режим на гласуване.
Изменение на т.2, ал.2.
От общо гласували 124, за 24, против 38, 62 се въздържат. Отхвърля се предложението. Господин Мичковски, отхвърля се предложението на Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: В такъв случай трябва да гласуваме предложението на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А предложението на Икономическата комисия кое е? 4.5 ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Предложението на Икономическата комисия прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гледаме предложението на Министерския съвет и след това ще гласуваме изцяло, господин Харизанов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: На Министерския съвет го гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има предложение...
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: В ал. 3 след думата "еднократно" се добавя "и само от български граждани с постоянно местожителство в страната";
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е на Икономическата комисия?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ескенази предлага отпадането на т. 3 от раздадения ви текст: в ал. 2 след думата "еднократно" се добавя "и само от български граждани с постоянно местожителство в страната";
Моля, гласуваме отпадането на този текст - предложението на господин Ескенази. За отпадане на добавката "и само от български граждани с постоянно местожителство в страната". Параграф 5, т. 3 за изменението на ал. 3 от съществуващия закон.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 126 народни представители, за отпадане на текста - 19, против - 77, 30 се въздържат.
Не се приема предложението на господин Ескенази.
Господин Караиванов, имате думата.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Знаете, че по този законопроект са направени изключително много предложения за изменение в първоначалните текстове. Знаете, че за това беше създадена работната група, която се опита да обобщи поголямата част от предложенията.
Аз мисля, че е съвсем логично, когато един или друг народен представител е направил предложение, той да присъства в залата, когато се приема законът, и да го поддържа. ЦМ/ВР 5.1
Затова бих предложил чисто процедурно да се не подлагат на гласуване направени предложения, които не се поддържат от техните вносители, липсващи в момента в пленарната зала. Бих помолил това предложение да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Татарлъ има думата за противно становище.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз правя обратното предложение: нека да зачетем исканията, волята на колегите, които отсъстват. Но те са направили предложенията си законно и ние бихме нарушили процедурата. (Реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Харизанов, следващата точка.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Аз трябва да ви кажа, че няма никакъв проблем да се гласуват абсолютно всички неща, ако решим, тъй като тук всичко е описано и няма да се изпусне нито едно предложение.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (от място): Губим време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Знам, че губим време, но приемаме закон.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Аз казвам, че има такава възможност, ако народните представители желаят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Харизанов, следващата точка. Стигаме до ал. 4.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Стигаме до ал. 4. В ал. 4 след думата "държавни" се добавя "и общински", а второто изречение се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да се гласува текстът на Министерския съвет. Има предложение. Какъв е текстът на Министерския съвет?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Предложението на Министерския съвет е следното, но нека първо да ви кажа каква е тая ал. 4, за да може да се оправите в текста, тъй като това е по-сложна работа.
"Юридически лица с над 50 на сто от държавно или общинско участие не могат да участват в приватизацията на държавни предприятия, освен след получаване на писмено съгласие от Агенцията 5.2 за приватизация за всеки конкретен случай. Същите юридически лица не могат да участват в приватизация на общински предприятия, освен след получаване на писмено съгласие на общинския съвет за всеки конкретен случай." Това е сега действащата ал. 4.
В законопроекта на Министерския съвет думите "Агенцията по приватизация" се заменят с "органът по чл. 3", с което по същество се дава възможност на органа по чл. 3 да разрешава покупката на държавни и общински предприятия от държавни и общински предприятия. Тоест, не се поставя въпросът да се иска разрешение на този, който купува, а на този, който продава. Това е абсолютно погрешна идея според мене. Би трябвало този, който купува, да получи разрешението, тъй като тука става въпрос за приватизация, а когато държавно предприятие купува друго държавно предприятие, това не е приватизация.
Ето защо комисията е предложила следния текст: в ал. 4 след думата "държавни" да се добави "и общински", а второто изречение се заличава. Тоест, Агенцията за приватизация да дава разрешение на купувача да купува държавни или общински предприятия, като второто изречение - "Същите юридически лица не могат да участват..." - се заличава.
Това са двете разлики и сега вие имате точна представа за какво става дума. Приватизацията поначало е процес, в който частни предприятия купуват държавни и общински, а не когато държавни и общински предприятия купуват други държавни и общински предприятия. За това трябва да се иска разрешение. Такава е логиката. Купувачът трябва да иска разрешение, а не продавачът да дава разрешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, имате думата.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тука става дума за юридически лица с над 50 на сто държавно или общинско участие. Това участие може да бъде 51, 52 на сто, може да бъде и много повече. Във всички случаи се визира и наличие на частно участие. В този смисъл на думата по принцип според мен трябва да съществува тази ал. 4, защото са възможни най-различни комбинации. Може преобладаващо да е държавното участие, но може бизнеспрограмата на това държавно юридическо лице с преобладаващо държавно участие да бъде такава, 5.3 че да бъде от полза за ефективното функциониране на икономиката след покупката на друго предприятие. Така че по принцип тази алинея трябва да присъства.
Това, което предлага Министерският съвет обаче, разпределя правомощията съобразно приетите вече текстове, свързани с балансовата стойност на дълготрайните активи. След като ние в чл. 3 сме определили правомощията на органите, които взимат решение за приватизация, съвършено нормално е да разпространим това и по отношение на ал. 4 на чл. 5, а не Агенцията за приватизация във всички случаи, като тука се предлага дори и за общинските предприятия с над 50 на сто общинско участие, да дава разрешения. Агенцията да се занимава с даването на такива разрешения, това според мене е неправомерно.
Законът правилно балансира правомощията съобразно балансовата стойност на дълготрайните активи и няма абсолютно нищо нелогично да се възприеме предложението на Министерския съвет по отношение на ал. 4. И това е съвсем нормално. Така че моето предложение е да се гласува текстът на Министерския съвет: съобразно разпределението на правомощията според приетия вече чл. 3.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Според комисията, уважаеми господа, трябва да решите кой трябва да получи разрешение: купувачът или продавачът. Или пък няма нужда от разрешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Харизанов, има текст, предложен от Министерския съвет, ще се съгласува.
Господин Пушкаров, имате думата. 5.4
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Уважаеми господин председател, колеги! Аз смятам, че това е един изключително важен текст, който, ако не бъде подложен на достатъчно цялостно, ефективно обсъждане, може да се превърне в една врата, през която да се наруши равновесието и равнопоставеността на отделните субекти, които участват в приватизацията. Защо? Защото създаването на едно смесено предприятие може да става съответно с определени връзки и възможности на тези, които го създават заедно с държавното предприятие по един разрешителен режим от собственика - съответното министерство. Един път създадено такова смесено междудържавно предприятие и частна фирма предприятие, може да послужи за използване на държавната собственост като обезпечение при ползването на значителен обем кредити, тоест да служи като гаранция държавната собственост, и по този начин да постави в преференциално условие съответно частния участник в това предприятие спрямо останали частници в приватизацията.
Затова аз смятам, че разрешителният режим трябва да се отнася до правото на купуване, тоест до купувача. Съответно агенцията или Министерският съвет - там вече трябва да преценим кой трябва да бъде органът, който да дава разрешенията - но разрешението трябва да се отнася до правото за закупуване, тоест, до участието на купувача в сделката. Не до продавача. Сделката от страна на продавача се регламентира чрез съответната програма за приватизация и това е достатъчно. Но правото за участие в закупуването трябва да бъде визирано в закона, за да може съответно органът, собственикът на държавната част да направи преценката дали ще позволи да се наруши едно равновесие между участващите в приватизационния процес.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Пушкаров.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз също бих искал, както господин Пушкаров, да препоръчам да подкрепим комисията и по още едно съображение. И все пак на този етап да остане именно Агенцията за приватизацияСт.Б/НП 6.1. та, а не друг орган, доколкото тя се занимава общо с политиката.
Във връзка с облигациите по лошите кредити, Министерският съвет вече взе едно бланково решение да даде право на банки с над 50 на сто държавно участие да участват в приватизацията с тези облигации. Ако няма тази спирачка, която я има тук, в закона, това според мен бланково разрешение, дадено от едно постановление на Министерския съвет, би било един опасен прецедент за приватизация от едно държавно предприятие в друго държавно предприятие, тоест, за някакъв вид приватизация, която сигурно ще бъде българско откритие, ако го няма текстът, който предлага комисията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата по процедурен въпрос господин Найденов.
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ (НСД): Колеги, искам да направя едно процедурно предложение. Обсъждаме един много важен законопроект. Един от авторите на този законопроект е Валентин Карабашев. В момента той е с неизяснен статут, но независимо от това дали е вицепремиер или депутат, аз смятам, че можем да го поканим в залата да вземе отношение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, поканете господин Карабашев. Когато се яви, обсъждането ще продължи с него.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз не възразявам Валентин Карабашев да е наш колега, Все още работи в Министерския съвет. Но Министерският съвет като вносител на десетки текстове е представен от министър Румен Биков в момента. Така че Министерският съвет е представен като вносител. А присъствието на господин Карабашев не пречи на работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всеки министър може да присъства и да вземе думата при обсъждането на законопроекта.
Господин Биков, имате думата-.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Този разискван току що въпрос беше дискусионен и остава да бъде дискусионен в залата. Има много "за" и "против" едното и другото становище, особено като се има предвид, че голямата част чуждестранни участия и чуждестранни инвестиции са във формата на смесени предприятия, 6.2 които биха желали да съществуват равностойно и да не бъдат изолирани с един текст от закона.
Това е единият вариант.
Но аз съм напълно съгласен и с изказаната мисъл от господин Папаризов. Така че моето лично мнение, вече не изразявам мнението на Министерския съвет, а моето лично мнение е, че бих подкрепил варианта, предложен от комисията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Първо ще гласуваме текста, предложен от Министерския съвет, който се поддържа от народните представители.
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Имаше процедурно предложение да дойде господин Карабашев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ние го поканихме да се яви в залата, изпратих квестора. Ако желае, ще се яви. Никой не може да го задължава, господин Мичковски.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на Министерския съвет. За да не нарушаваме правилника.
От общо гласували 124, за 30, против 28, въздържали се 66.
Охвърля се предложението. При това положение гласуваме целия – 5 с приетото допълнение в началото. Гласуваме текста, който ви е раздаден и приетото вече допълнение.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става дума за предложението на работната група по предложение на госпожа Миленкова в ал. 2 да се създаде нова точка 4, която не беше коментирана тук, нито подложена на гласуване.
Следователно ние нямаме правото да гласуваме целия член след като една част от този член не е била дискутирана и прогласувана.
За това говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, отменете гласуването.
Икономистите май няма да могат да се оправят с този законопроект.
Постави се въпросът да се гласува предложението на госпожа Миленкова. Но понеже това е предложение на работната група, няма да гласуваме т. 4. Гласуваме предложенията, които са извън 6.3 раздадения ви текст и които не са приети. Къде е предложението на госпожа Миленкова.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Това предложение се намира в общия текст. Аз го прочетох - точка 4. "Лицата, които без трудов договор ..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, някой трябва да докладва предложението на госпожа Миленкова. Няма кой да докладва.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме раздадения текст на – 5 с приетото допълнение. Който си поддържа предложението, да стои в залата.
Гласуваме текста на – 5 с т. 4.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Целия текст, така както го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Повтарям: гласуване целия – 5, който ви е раздаден, с приетото допълнение. Нито един текст досега не е отпаднал. Направи се само едно допълнение в началото вместо "в закон" да се пише "в този закон".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 122 за 120, против няма, въздържали се 2.
Приема се текстът, така както ви е раздаден с направеното допълнение.
Преминаваме към – 6. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "– 6. В чл. 6 се правят следните изменения.
Чл. 6, ал. 1. Паричните постъпления от приватизация на държавните предприятия се внасят в специална извънбюджетна сметка, която се управлява от министъра на финансите. Средствата по тази сметка се разпределят както следва:
1. За попълване на фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия - 7 на сто.
2. За попълване на националния фонд за опазване на околната среда - 5 на сто;
3. За фонд подпомагане развитието на селското стопанство 10 на сто;
4. За фонд финансиране на структурната реформа - 78 на сто.
Ал. 2. Приходите от приватизация на общинските предприя тия се внасят в специална сметка към съответния общински съвет. Средствата от тази сметка се разпределят както следва:
1. За попълване фонда за покриване на разходите за приватизиране на общинските предприятия - 7 на сто;
2. За попълване на общинския фонд за опазване на околната среда - 5 на сто;
3. За погасяване на необслужвани или нередовно обслужвани кредити, ползвани до 30 декември 1990 г. от общински предприятия, включително и за незавършени обекти на капиталното строителство, както и за инвестиционни цели - 88 на сто.
Тези средства не могат да се използват за текущи цели за предприятия, които подлежат на приватизация или за предприятия, които не са изцяло общинска собственост".
Господин Тодоров ми е дал един текст. Той има следното предложение към чл. 6, ал. 6. След думите "приватизация на държавните предприятия" да се добави: "след внасяне на средствата във взаимния фонд по чл. 8", за да стане по-ясно, че първо се отчисляват от сумата средствата по чл. 8 и след това това са останалите парични постъпления.
Освен това има два текста. Единият е на господин Манев, който предлага фондът за подпомагане и развитие на селското стопанство по ал. 1 да бъде не 10, а 15 на сто. И има текст на Министерския съвет, който е съвършено различен от този текст. Мога да ББ/ЙА 7.1 ви го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От кой текст е различен?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Съвършено различен е от текста на чл. 6, който бе прочетен сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако не се приеме вашият текст, тогава ще гласуваме текста на Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Тогава сега тези двете предложения да гласуваме. Аз подкрепям предложението ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На Йордан Тодоров?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Да, за по-голяма яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви да гласуваме предложението на господин Йордан Тодоров.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Прочетете и предложението на Министерския съвет. Не може така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо трябва да гласуваме. Ако не се приеме този текст, тогава ще гласуваме текста на Министерския съвет.
Моля отменете гласуването. Народният представител Георги Божинов имал предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател! С народния представител Костя Караиванов сме направили писмено предложение по чл. 6. То е изцяло отчетено в предложението на комисията. Ето защо аз предлагам да не го гласуваме отделно и ще подкрепя текста, предложен от комисията. Оттеглям предложението ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Мичковски има думата.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така прочетения текст на чл. 6 и по-точно схемата за разпределение на приходите от приватизация влиза в противоречие с непредлагането за изменение на чл. 8. При разпределението на средствата от приватизация не се предвиждат средства за попълване на взаимния фонд. В същото време в – 8 от предложението на работната група не се заличава съществуването на взаимния фонд. Само се променя срока за неговото формиране.
При това положение на нещата ние ще създадем един безжизнен фонд, тъй като не се предвижда разпределение на средствата от приватизация за взаимния фонд. Или трябва този взаимен фонд 7.2 да се махме при тази възприета схема на разпределение на приходите от приватизация, или в чл. 6 трябва да се предвидят средства за попълване на този взаимен фонд. Това е едно много сериозно противоречие, което трябва да бъде разрешено по някакъв начин.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Такова противоречие всъщност няма, тъй като са предвидени средствата за взаимния фонд. Ще видите в чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Харизанов, нека да се изкажат и тогава ще вземете общо становище по предложенията на колегите.
Заповядайте, господин Пушкаров!
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Господин председател, колеги! Съображението на Мичковски е сериозно и е валидно. Там има един конфликт вътре в самия закон, обаче той трябва да бъде отстранен сега. Това е първо.
Второ, аз предлагам да бъдат прочетени и предложенията на Министерския съвет, включително и отделно допълнението на Йордан Тодоров, което е вързано с чл. 8, за да знаем всички възможни предложения по този член и да се направи съответния избор. Да се направи коректно избора и предпочитанията на отделните народни представители.
И на трето място, макар че в самия закон е записано съществуването на фонд подпомагане и развитие на селското стопанство, този фонд трябва да бъде вързан с някакъв срок, както по условията на чл. 8.
Аз съм съгласен с предложението на господин Манев и ще го подкрепя да се увеличи квотата. Но този фонд остава безжизнен, защото той не е регламентиран като създаване. В какъв срок Министерският съвет да го създаде? Така че ще насочим средства в нещо, което не е създадено. Законът съответно не регламентира в какъв срок Министерският съвет трябва да създаде този фонд. Мисля, че и това трябва да бъде отстранено.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Пушкаров.
Господин Стоилов, имате думата!
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма противоречие между стария 7.3 закон и предложените текстове от работната група що се касае до взаимния фонд. Много ви моля още веднъж вижте текста, който ви предлага работната група като ал. 1 на чл. 6. Самата редакция означава, че тук при разпределението в предложената структура на паричните постъпления от приватизация го няма взаимния фонд. Има друг член, в който взаимният фонд фигурира за дялове, акции и прочие, и прочие. Но тук ви се предлага коректно един нов текст на чл. 6, ал. 1. Кое ви смущава?
Гласувайте чл. 6! Стигаме до чл. 8 - там ще разсъждаваме.
Второ, аз възразявам срещу увеличаването на средствата, които да се отделят за фонд развитие на селското стопанство. Според мен повече е за уважаване философията, която централизира средствата от приватизацията в разположение на държавата чрез съответни механизми за обслужване финансиране на структурната реформа. Ако ние всичките тези средства ги раздробим на много фондове, аз смятам, че ефектът е по-малък. Предвидили сме 10 на сто, моля ви гласувайте предложеното число 10 на сто за фонд развитие на селското стопанство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министър Биков. По – 6, господин министре!
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Уважаеми господа депутати! По – 6, т. 4 - 78 на сто за фонд финансиране на структурната реформа. Такъв фонд създаден няма. Може би в Преходните и заключителни разпоредби трябва да бъде записано това нещо. Вариантът, който би бил изход от създадената ситуация, е да бъде заменен с държавния фонд за реконструкция и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако няма фонд, няма да се дават парите. Като се създаде фонд, тогава ще се дадат.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Тоест, да се направи една комбинация с т. 3 от предложенията на Министерския съвет с т. 4 от предложенията на комисията, естествено, с процентите, които предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев, имате думата.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Уважаеми колеги, дайте ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Харизанов, много Ви моля, нека да вземе думата и министърът.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Повечето от тези хора сега тепърва четат текста ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разбирам Ви, знам, че за първи 7.4 път четат закона.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: За първи път го четат и за първи път виждат тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Харизанов, понеже господин Карабашев е написал законопроекта на Министерския съвет, той ще вземе отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз въпреки странния си статут, все пак съм пристрастен към този законопроект и затова си позволявам да взема отношение, като все още действащ заместник-министър председател.
Господин Харизанов, запознат съм с текста, така че не го гледам за първи път.
Първо, бих взел отношение по въпроса за взаимния фонд. Досега този взаимен фонд все още не е създаден от Министерския съвет, фактически не съществува. Може би да е имало някакъв дефект в самата идея за неговото създаване или пък не толкова в идеята, колкото в нейното приложение. Така или иначе, след като сега правите промени в закона, трябва да се изчистят всички противоречия, за да не останат те по-нататък в този закон, включително и по отношение на взаимния фонд. 7.5 Това, което каза господин Стоилов, е само отчасти вярно - по отношение на това, че ще останат някакви ресурси за формиране на взаимния фонд. В сегашния текст на закона са предвидени следните възможности:
Първата - ако не се продаде изцяло предприятието, 20 на сто от акциите или дяловете от това предприятие да бъдат внесени в този фонд, то да управлява тези акции или дялове и от тях да има съответните парични постъпления.
От досега осъществените приватизационни сделки няма нито един случай, в който другият купувач (или купувачи) да се е съгласил съдружник фактически във вече приватизираното предприятие да остане взаимният фонд. И затова в нито един от случаите не са запазени 20 на сто от акции и дялове за взаимния фонд.
Досегашният текст на закона предвиждаше, ако това не се случи, то левовата равностойност на тези 20 на сто да влезе във взаимния фонд. Със сегашния текст, който се предлага, фактически това нещо отпада и остава само един друг текст, който го има в сега действащия чл. 8 от малката приватизация, т.е. от продаваните обекти, които не са търговски дружества, оттам да се заделят 20 на сто. Това означава, че до голяма степен взаимният фонд ще се обезсмисли поради малкото средства, които ще постъпват в него.
Затова моята препоръка към вас е просто да изчистите случая. А ако е необходимо, да отпадне чл. 8 изцяло, още повече, че той до голяма степен губи своя смисъл с новата глава за масовата приватизация.
По другите текстове. Тук само бих подкрепил министър Биков по отношение на фонд "Финансиране на структурната реформа". По някакъв начин би трябвало все пак да стане ясно или поне да се даде един срок за създаването на фонда.
И последно, ще взема отношение по т. 3 на ал. 2 на параграфа - по отношение на постъпленията от общинската приватизация. Бих ви предложил да прецизирате формулировката "да отпадне текстът "или нередовно обслужвани кредити". Какво значи, господин Харизанов "нередовно обслужвани кредити"? Би трябвало да има критерии за това кои са нередовно обслужвани кредити. И предлагам да СД/ВР 8.1 възприемете текста, който е от законопроекта на Министерския съвет, който е в същия дух. Там, разбира се, може да не бъде 50 на сто, както е в законопроекта на Министерския съвет, нека да бъде 88, както се предлага във вашата схема. Но много поточен и прецизен е текстът, който се предлага от Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Уважаеми колеги, като ви казах, че с тоя – 8 не са се запознали тези, които говорят, излезе точно така.
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Не е така!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Точно така е. В – 8 или чл. 8, уважаеми колеги, е единственият взаимен фонд, в който се натрупват парични средства за образуване на бъдещия социален фонд, за пенсионния фонд. И там какво е казано в сегашния закон? 20 на сто от всички акции или дялове, или тяхната равностойност се прехвърля в него. Това не се изменя, господин Карабашев, както казвате. Не се изменя изобщо. Изменя се само: "Тримесечният срок от влизането на този закон в сила се изменя в срок до 30 юни" и думата "общински" се заличава. Тоест, става само от държавни предприятия.
Второ. От чл. 6, в който се попълваше също тоя взаимен фонд, отпадат тия 35 на сто, понеже пък от тоя взаимен фонд отпада една точка, в която се говори, че тоя взаимен фонд служи не само за социалните фондове, но служи и за безвъзмездно участие на български граждани в приватизацията. Тъй като безвъзмездното участие се реализира в рамките на масовата приватизация, затова и тези постъпления от чл. 6 не отиват в чл. 8. Затова е решила комисията. Но ако се леквидира този взаимен фонд, това означава, че ние от приватизацията няма да дадем никакви средства - нито акции и дялове, нито парични постъпления - за изграждането на пенсионните фондове. Това е цялата работа - проста и ясна.
И има едно допълнение освен това, където се говори за следното - че към "непреобразувани" се добавя "държавни". Тук господин Тодоров предлага един малко по-ясен текст, тъй като не само непреобразуваните и обособени части, но и тези, отдели се отделна глава седма за тях, да бъде малко по-друго редакционно, по-добре редакционно да бъде изгладен въпросът. Но по същество това е проблемът. 8.2
Сега този взаимен фонд остава с две задачи - образуването на капитала на пенсионните фондове и за обезщетения. Затова се нарича "взаимен". Други средства за попълнение той няма. Но в замяна на това 20 на сто от всички продажби на държавни предприятия попадат в него и те се отделят най-напред. Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други ще вземат ли отношение? Господин Маньо Манев има думата, понеже има лично предложение за завишаване на цифрата.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В началото на м. януари група народни представители от Комисията по земеделие направихме това предложение и го подкрепяме и поддържаме и в настоящия момент. Аз моля внимателно да се вникне и да бъдем подкрепени и от останалите членове на парламента.
Съображенията са следните:
Първо, справедливо е, тъй като значителна част от това, което се приватизира, е дело на хората, които работеха в селското стопанство, или по-точно е дело на онова, което се изземаше изцяло от селото и отиде за изграждането на тази промишленост.
Но по-важното е друго и аз ви моля тук да вникнете. Досега имахме два закона, с които решавахме проблемите за финансирането на селското стопанство. Такива закони повече всички сме категорични, че няма да има в това отношение. Единственият начин, по който ще се набират средства и ще се подпомага селското стопанство, ще остане именно по пътя на заделяне средства от приватизацията.
Аз смятам, че е прав и господин Пушкаров, който повдигна въпроса за срок. Завчера проверих в Министерството на земеделието. наистина, господин Пушкаров, никаква банкова сметка не е разкрита и досега няма никакви постъпления. Затова явно, че трябва да се даде и срок, в който действително да се заделят онези средства, които ще бъдат обект на прехвърляне в този фонд.
Още веднъж ви моля да подкрепите това предложение. С това вие подкрепяте едно справедливо дело и даваме възможност на селското стопанство да бъде субсидирано в перспектива.
Благодаря. 8.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Повторете още един път Вашето предложение, за да може да се ориентират народните представители. Конкретно как се получава?
МАНЬО МАНЕВ: Получава се така: във фонд "Подпомагане и развитие на селското стопанство" да се промени цифрата, вместо "10" да стане "15".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е предложението. Благодаря.
МАНЬО МАНЕВ: Даже, извинявам се, имаше и предложение, ако колегите преценят, би следвало останалите 3 на сто от 78, ако останат там 70 на сто, да се изведе и фонд "Малки предприятия" (впрочем той съществува) за подпомагане на хранителновкусовата промишленост. Но това е вече дело на залата, ако тя прецени. Смятам, че също е целесъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: То трябва да се измени. Петте процента откъде ще ги вземем?
МАНЬО МАНЕВ (встрани от микрофоните): От 78. Фонд "Финансиране" става 70, 5 на сто се прехвърлят във фонд "Селско стопанство", а останалите 3 на сто за фонд "Малки предприятия". (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, ще дам почивка, ако продължаваме така!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Дайте да свършим поне този член!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Как да свършим, когато разпределяме 108 на сто, а процентите са 100?! (Шум и реплики)
Господин Татарлъ, имате думата.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председателстващ, уважаеми народни представители! Аз искам да изразя позицията на парламентарната група на Движението за права и свободи.
Ние изцяло подкрепяме предложението за фонд "Подпомагане развитието на селското стопанство" и също подкрепяме предложението за завишаване от 10 на сто на 15. Тези аргументи, които бяха приведени, действително отговарят на истината. Действително индустрията беше изградена до голяма степен със средствата, които бяха иззети от селското стопанство. Сега е време да се върне част от тези средства, защото действително селското стопанство има нужда от такива средства. Смятам, че това ще бъде подкрепа на безимотните и малоимотните в селското стопанство. 8.4
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Уважаеми колеги, трябва да ви кажа, че този фонд за структурната реформа включва и селското стопанство, и производството на земеделски машини, и малки предприятия. И когато той се включи в годишната програма за приватизация, тогава този фонд ще бъде, както се казва, по-ясно очертан къде да отидат средствата в текущата година, къде има нужда да се отделят повече средства.
Така че смятам, че не трябва да се разбиват по разни дребни фондове. Тогава се губи маневреността на средствата. Да останат средствата в един по-голям фонд и след това в годишната приватизационна програма Министерският съвет ще предложи и Народното събрание ще определи в какви главни цели и как да бъдат използвани тия средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други желаещи за изказване? Господин Мичковски, имате думата.
Господин Манев, разпределете сумите по точки, да бъдат точно 100 на сто, за да може да се покрият.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! С риск да ви отегча от повторението, което сега ще направя на вече изказани мисли, пак искам да ви обърна внимание върху следния факт. Ако се възприеме този начин за разпределение на паричните постъпления от приватизацията, срещу който аз нямам нищо против и го възприемам, но така, както е дефиниран от работната група, се обезсмисля съществуването на чл. 8 по-нататък. И като дойдеме дотам, аз ще ви предложа той да отпадне. 8.5
Защото практиката досега ясно и категорично показа, че друг начин за попълване на взаимния фонд несъздаден все още няма да има. Трудно е това, което господин Карабашев обясни съвместно съжителство и възприемане на този, който е купил част от предприятието, да се съгласи от другия дял от оставащия държавен дял 20 на сто от акциите и дяловете да бъдат предоставени на взаимния фонд или техния паричен еквивалент. Просто не е възможно и практиката решително показа пълната несъстоятелност на подобна теза.
Следователно остават само постъпленията от малката приватизация, които са абсолютно недостатъчни за целите, които бяха поставени пред взаимния фонд. Ако възприемем този начин на разпределение на паричните приходи в чл. 6, абсолютно логично и естествено е чл. 8 по-нататък да отпадне и мисля, че професор Стоилов е на абсолютно същото мнение по този въпрос.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Имаме съвсем други становища по този въпрос. Аз ще ги повторя. За чл. 8 става следното нещо. Там, където се продават акции и дялове, например така както се продават сега в хотел "Варна" 20 на сто от тези акции или дялове отиват в този взаимен фонд. Там, където се продава в брой, се внасят 20 на сто от цената на съответния обект, който се продава. Отива право там и първо там. След това останалите средства вече се разпределят по чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Харизанов, няма какво да търсим във Варна, пред нас е – 6 на чл. 6. Друг говори за чл. 8, друг говори за Варна.
Господин Пушкаров, имате думата.
ИВАН ПУШКАРОВ: Господин председател, колеги, не искам да губя времето. Ще бъда съвършено кратък. Възразявам срещу тълкуванието, което дава господин Харизанов на фонд "Финансиране на структурната реформа". Той е напълно безличен, той не е създаден и тук министър Биков е съвършено права. Сега, в момента функционират два фонда в държавата, които имат отношение към структурната политика и реформа. Единият е ДФРН, фонд "Реконструкция и развитие", който въобще не е задействал досега, и те досега акумулираха голяма част от средствата, получени от Световната банка и част от средствата от фонда. СМ/КП 9/1.
Вторият фонд, който е бюджетен към Министерство на промишлеността, това е фонд "Структурна и технологична политика", който мижитурства със 70-80 млн. лв., които използва досега само за инжектиране и облекчено кредитиране на бедстващи държавни фирми.
Следователно моето предложение е да подкрепим искането на министър Биков да бъде ясно ориентирана точка 4 от предложението. Не фонд "Финансиране на структурната реформа", а трябва да изберем и държавен фонд "Реконструкция и развитие", който ви призовавам да направим, или фонд "Финансиране", т.е. структурна и технологична политика. Така той не може да остане разкрачен, защото просто не представлява нищо - нито има статут, нито има ориентация, целева ориентация за какво да се използва.
В този смисъл предложението на господин Манев да се увеличат средствата за подпомагане развитието на селското стопанство, създаване на такъв фонд и увеличаване на неговите средства мисля, че е абсолютно целесъобразно и важно особено в условията, когато ние няма да имаме възможност да приемаме извънредни закони, каквито бяха последните два закона за подпомагане на селското стопанство.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пушкарова, нека да уточним текста на точка 4.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Моето предложение е да стане "за фонд "ДФРР" (държавен фонд "Реконструкция и развитие").
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение, господин Пушкарова.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Искам да ви съобщя, че Бюджетната комисия категорично отхвърли тази идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля, ясно е, че е я отхвърли. Това се предлага. Трябва да се гласува. След това ще определим сумата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Дефинира я с особен статут фонд, възобновяем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР: Моля, давам 15 минути почивка. (Звъни)
(16 ч. и 35 м.)
9/2.
(След почивката)

15 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Харизанов, да гласуваме предложенията.
Първо гласуваме предложението на господин Пушкаров за т. 4: вместо "финансиране на структурна реформа", фондът да се нарича "Държавен фонд за реконструкция и развитие".
Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение за промяна на наименованието на фонда.
Моля, квесторите, поканете народните представители, които са в коридорите да влязат.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): По микрофоните съобщете, че работим. Колегите са по кафенетата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Никой не е поискал проверка на кворума. Аз имам кворум в началото на заседанието, господин Стоилов. Това е проблем на всяка парламентарна група.
Моля, квесторите, минете през Клуба на народния представител и стаите на парламентарните групи и им кажете, че гласуваме в момента.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123, за предложението на господин Пушкаров по т. 4 - 111, против 4, 8 се въздържат.
Приема се предложението на господин Пушкаров.
При това положение да гласуваме и предложението на господин Маньо Манев за промяна в размера на сумите. Точка 3 става...
Първо трябва да гласуваме т. 4, където променихме наименованието - ако останат суми, останат и тогава ще ги прехвърлим в т. 3.
Цифрата "78" става "73" в т. 4. Петте процента се предлагат да бъдат прехвърлени към т. 3. Разбрахте ли за момента?
Моля, режим на гласуване: "78 на сто" да се чете "73 на сто".
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123, за 107, против 2, 14 се въздържат.
При това положение гласуваме по т. 3 вместо "10 на сто" да се чете "15 на сто". Петте процента от т. 4 прехвърляме ВЙ/НП 10.1 към тази точка.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Общо са гласували 122. Господин Александър Томов няма карта. Той гласува "за". За - 116, против - 1, 5 се въздържат.
Приема се и това предложение - "10 на сто" да се чете "15 на сто".
Следващото предложение на господин Йордан Тодоров. Какво беше предложението на господин Йордан Тодоров?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: В ал. 1 след "държавните предприятия" да се добави "след внасяне на средствата във Взаимния фонд по чл. 8".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение на господин Йордан Тодоров.
Как да се гласува, господин Харизанов? Съгласен ли сте с това искане?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Смятам, че това уточняване е добре да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е едно уточняване на текста.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 125, за 125, против и въздържали се няма.
Сега гласуваме целият – 6 ...
Отменете ...
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Един момент. Има още едно предложение по ал. 2. То е и на господин Карабашев. Тъй като "нередовно обслужвани кредити" не е дефинирано понятие - да отпадне. Или "нередовно обслужване" ...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (от място): Предложението ми е да се гласува текстът, който е предложен от Министерския съвет, но с вашата цифра ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски или господин Биков, да дадат обяснение на този текст, който трябва да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Предлагат ни да се гласува предложението на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Но цифрата? ... Някой да докладва. 10.2
Господин Биков, моля.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Господин Карабашев предлага да се гласува предложението на Министерския съвет, текста на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев не може да предлага. Той е все още в Министерския съвет. Като стане депутат - тогава ще предлага.
Моля, прочетете текста.
Господин Мичковски може би трябва да предлага ...
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: От името на Министерския съвет ви предлагам следния текст за гласуване в т. 3 на ал. 2. чета го буквално: "3. Останалата част в размер на 88 на сто се внася в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата от този фонд се използват приоритетно за погасяване на събираеми задължения на общинските предприятия, включително и за погасяване на кредитите за незавършени обекти на капитално строителство и за инвестиционни цели. Тези средства не могат да се използват за текущи разходи".
Според мен и моите колеги това е точният текст. Цифрата се променя на "88" от "50".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, същият текст ли е ?
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Да, същият е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме този текст. Гласува се по съвест!
Колеги, знаете, че гласувате само предложението на народните представители като доклада на комисията се приема за основния текст. Така сме действали и с Наказателния кодекс, с Наказателно-процесуалния кодекс, ГПК и с останалите закони.
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо гласували 126, за 119, против няма, 7 се въздържат.
Приема се това допълнение.
Господин Харизанов, при това положение гласуваме целия параграф с приетите допълнения и изменения.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме целия – 6 с приетите допълнения и изменения. 10.3
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 127, за текста на – 6 - 125, против няма, 2 се въздържат.
Приема се – 6.
Преминаваме към следващия – 7. 10.4
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 7. Точка 2 от ал. 2 на чл. 7 се изменя, както следва:
"2. средствата по точка 1 на ал. 1 на чл. 6".
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме.
Предложения за изменения на текста могат да направят само тези, които имат карти за гласуване. Който няма карта за гласуване, не може да направи предложение за изменение, когато сме на второ четене.
От общо гласували 128, за 128.
Следващия параграф, господин Харизанов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 8. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "тримесечен срок от влизането на този закон в сила" се заменят с "в срок до 30 юни 1994 г." и думата "общински" се заличава.
2. В ал. 2 след думата "непреобразували" се добавя "държавни".
3. Точка 2 от ал. 3 се заличава.
И има предложение от господин Тодоров, тук ми е дадено писмено, в чл. 8, ал. 2 след думата "100" да се включи следният текст: "от продажната цена на държавните предприятия и обособени техни части, които се приватизират по реда на глава 6 и 7".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения има ли?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Това предложение аз го смятам за много разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разумно, да. Господин Мичковски, имате думата.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз поддържам предложението, сега му дойде времето, за отпадане на всичките текстове на чл. 8 от законопроекта, тъй като начинът на разпределение на паричните постъпления от приватизацията обезсмисля неговото съществуване. Не е нужно повече да давам разяснения, според мен и господин Карабашев. Мисля, че те са достатъчно убедителни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, искате да отпадне чл. 8 от основния текст, който предлагаме, или от ВТ/КП 11/1. самия закон да отпадне изобщо?
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Да отпадне от самия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От самия закон. Защото ако отпадне само оттук, остава законът в сила.
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): От закона да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, от закона да отпадне.
Моля, режим на гласуване. Господин Мичковски предлага чл. 8 от съществуващия закон да отпадне. Не да се правят изменения, а да отпадне целият чл. 8.
От общо гласували 123, за отпадане на чл. 8 - 14, против 64, 45 се въздържат.
Не се приема предложението на господин Мичковски.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Йордан Тодоров. Гласуваме за предложението на господин Йордан Тодоров. Прочетохме преди малко това предложение. Добавка към ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Съгласно неговото предложение ал. 2 ще придобие следния вид: "На взаимния фонд се предоставят и 20 на сто от продажната цена на държавните предприятия и обособени техни части, които се приватизират по реда на глава 6 и 7".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Да, продължаваме гласуването.
От общо гласували 123 народни представители, за 119, против няма, 4 се въздържат.
Приема се текстът.
Преминаваме към следващия.
Гласуваме целия текст на – 8 с това допълнение, което направихме.
От общо гласували 121, за 117, против няма, 4 се въздържат.
Преминаваме към следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 9. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст на чл. 9 става ал. 1.
2. Създава се нова ал. 2: "Общинските администрации всяко тримесечие изпращат в Агенцията за приватизация справка за извършените продажби по реда на този закон, както и за по11/2. стъпилите предложения и взетите решения за приватизация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения, които не са взети предвид, предложения от народни представители? - Няма такива предложения.
За изказвания желаещи - няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме – 9.
От общо гласували 125, за 122, против няма, 3 се въздържат.
Приема се текстът.
Преминаваме към – 10. 11/3.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "– 10. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "Народно събрание" се поставя точка и останалата част от текста се заличава.
2. В ал. 2 се правят следните изменения:
а) думата "предсрочно" се заменя с думата "задължително";
б) точка 3 се заличава.
3. Създава се нова ал. 3:
"Ал. 3. Извън случаите по предходната алинея членовете на Надзорни ясъвет на Агенцията за приватизация се освобождават по решение на органа, който ги е назначил или избрал."
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
"Ал. 4. В случаите по ал. 2 и 3, както и при оставка или смърт на член на Надзорния съвет, органът, който го е назначил или избрал, назначава или избира нов член."
5. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно 5 и 6."
Други предложения по този член няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пушкаров, имате думата.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не можах да разбера основанията на работната група да предложи избора на членовете на Надзорния съвет да става с вечен срок. Защото това означава заличаването фактически на текста след израза "Народно събрание". Ако ме убедят, че това е най-доброто решение - нещо като Върховния съд на Съединените щати, аз ще се съглася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Пожизнено ли ги избираме?
ИВАН ПУШКАРОВ: Да, пожизнено е, защото няма друго.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Безсрочно, не пожизнено.
ИВАН ПУШКАРОВ: Добре, безсрочно. Искам да разбера мотивите, за да мога да се убедя.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: С други думи, няма я онази мандатност, която предвиждаше старият закон. Трябва да ви кажа, че това е по предложение на Министерския съвет, което господин Мичковски е внесъл на първо четене. Има го в стенограмата и е цитирано дословно. Просто изчезва мандатността. Не стават вечни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пушкаров, ако искате да остане старият текст, кажете кое да отпадне оттука. ЦМ/КП 12/1.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Аз исках да чуя съображенията, за да се убедя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Бил предложен от господин Мичковски.
Господин Мичковски, имате думата.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съображенията за това предложение, което е направено първо от Министерския съвет и след това аз съм го предложил на първо четене, са следните:
Досегашната практика във функционирането на Агенцията за приватизацията и в частност нейния Надзорен съвет убедително показва, че днес тази възможност за маневреност на органите, които са избрали или назначили членовете на Надзорния съвет на Агенцията по приватизацията съобразно възприетата пропорция 6 към 5 - 6 избрани от Народното събрание и 5 назначени от Министерския съвет..., убедително показва, че може да се доведе до блокиране на работата при наличието на тази твърда мандатност. В крайна сметка в рамките на едно Народно събрание и в рамките на едно парламентарно мнозинство може да бъде избрана квотата на Народното събрание. Но в същото време може да се стигне до това, че има няколко правителствени екипа и да се сменят правителства. Това де факто поставя пред абсолютно затруднение изпълнителната власт да не може да променя хората от собствената си квота.
Същото важи и за Народното събрание: при доказана съпротива от избрани членове на Надзорния съвет, за това, за което са избрани - в случая провеждането на приватизацията... Ние точно на такъв случай се натъкваме непрекъснато през последната година. Една част от избраните надзорници от квотата на Народното събрание се противопоставят де факто за извършването на дейността, за която са избрани! Те просто не желаят да има приватизация или пък желаят тя да се осъществява след реализирането на други цели, например реституционните цели.
Същото важи и за назначените от Министерския съвет. Да, тези, които бяха назначени от предишния състав на Министерския съвет, имаха едно виждане за приватизацията. Сменя се Министерският съвет, новият състав на Министерския съвет не може да направи нищо, за да прокарва своето виждане и своята прави12/2. телствена програма в действие по отношение на приватизацията.
Аз мисля, че това са достатъчно убедителни мотиви и ви подканвам да гласувате за тази възможност: органите, които са избрали или назначили съобразно своята квота представители в Надзорния съвет на Агенцията по приватизацията, да могат да ги преизбират или да ги уволняват и да назначават нови. Това е съвършено естествено.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Трябва да има маневреност на органите.
ИВАН ПУШКАРОВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Изяснен е въпросът.
Моля, гласуваме текста на – 10.
От общо гласували 128 народни представители, за 125, против няма, 3 се въздържат.
Приема се текстът на – 10.
Преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "– 11. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата "закон" се поставя запетая и се добавя "с изключение на тези, които се приватизират по реда на глава 8."
2. В ал. 2 думата "критериите" се заменя с "методите".
Глава 8 е главата за масовата приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения. Някой ще вземе ли думата? - Няма.
Моля, гласуваме текста на – 11.
От общо гласували 123 народни представители, за 116, против 1, 6 се въздържат.
Приема се тексът на – 11.
Преминаваме по-нататък. 12/3.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 12. В ал. 2 на чл. 17 цифрата 10 се заменя със 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Карабашев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Благодаря, господин председател.
Както си спомняте, Министерският съвет внесе два законопроекта. Единият беше съвсем малък, той третираше единствено текста на чл. 17 и допълнението, което Министерският съвет предлага към чл. 17, е в началото изречението да започне така: вместо думата "преобразува" да има израза "образува и преобразува". Това нещо работната група не го е включила. Ако има някакви аргументи, да ги изтъкне.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Аргументите на работната група са, че в този закон, който не е за образуване, не може да става дума за образуване. Това е Закон за преобразуване и приватизация. Затова навсякъде, където имаше такива текстове за образуване, обособяване или нещо друго, са изхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 12.
От общо гласували 126, за 116, против 2, въздържали се 8.
Приема се текстът на – 12.
Има думата госпожа Младенова, за обяснение на отрицателен вот.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз вдигах ръка да взема думата преди гласуването, но единствената ми възможност за реакция сега е обяснението на отрицателен вот.
Гласувах "против", защото току-що приетата норма от Народното събрание противоречи на Конституцията. Ние току-що оторизирахме Министерския съвет с правомощия, каквито той по Конституция няма. И това, което ние делегирахме като права на "любимия" ни Министерски съвет, е всъщност едно разширително приложно поле на чл. чл. 105 и 106 от Конституцията.
Благодаря ви. Ще участвам в написването на питане до Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И те имат право да отменят текста. Ст.Б/НП 13.1
Господин Харизанов, продължаваме. Параграф 13.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 13. Създава се нов л. 17а.
"Чл. 17а. При преобразуването на държавни предприятия в еднолично търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в акта на тяхното преобразуване е уговорено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи за изказвания?
Господин Караиванов, имате думата.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, основателно се прави една забележка във връзка с този параграф, тъй като около 90 на сто от държавните предприятия вече са п преобразувани в търговски дружества. И спорът не е за това преобразуване, а за вече преобразуваните предприятия и за тяхното имущество.
Затова аз официално правя едно предложение за редакция на текста, която звучи така: "При преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставят в собственост на тези дружества, освен ако в него не е уговорено друго".
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: С други думи "преобразуването" се заменя с "преобразуваните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Същото поддържа и господин Пушкаров.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста, прочетен от народния представител Караиванов.
От общо гласували 128, за 125, против няма, въздържали се 3.
Приема се тестът на чл. 17а, предложен от господин Караиванов.
Преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 14. В ал. 1 на чл. 18 думите "едногодишен срок от влизането на закона в сила" се заменят с "в срок до 30 декемвре 1994 г.". 13.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма.
Моля, гласуваме за промяната в срока.
От общо гласували 124, за 94, против няма, въздържали се 30.
Приема се текстът на – 14.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 15. В чл. 19 думите "от преобразуваните в търговски дружества предприятия" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Караиванов, имате думата.
КОСТА КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, при обсъждането на първо четене на този закон се изказах специално по този текст и направих предложение чл. 19 да отпадне. В сегашния вариант на закона чл. 19 предвижда дяловете или акции, собственост на държавата или общините от преобразувани в търговски дружества предприятия, задължително да се предложат за продажба, изтекат ли 5 години от момента на преобразуването.
Целият Закон за приватизация предвижда особен ред, по който да се вземат решения за приватизация на държавни и общински предприятия, като за общинските предприятия оправомощеният орган е общинският съвет, а знаете какви са органите по чл. 3 за държавните предприятия - Министерския съвет, отделните министерства. Този текст обезмисля всички останали текстове, защото изтекат ли 5 години от преобразуването, независимо дали има или няма решение на съответните органи, дружествата трябва задължително да изнесат акциите и дяловете на публична продан. Те задължително трябва да ги продадат, независимо от пазарната ситуация, независимо от това, дали има подходящ метод за приватизиране. И ако това донякъде е оправдано и ако може да се вземе подобно решение за държавните предприятия, в никакъв случай с един закон не бива да се взема подобно решение за общинските предприятия, където общинският съвет може да има интерес да не разпродава това имущество, да не продава това предприятие.
Затова аз предлагам чл. 19 да отпадне, като по този начин няма да се направи някакво нежелано вмесване в структурата на закона и няма да има изключение от общата уредба на вземане на решения за приватизация на държавни и общински предприятия, 13.3 която е възприета от закона.
Моля това предложение да бъде поставено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да отпадне чл. 19 от действащия закон?
Господин Харизанов, Вие ще вземете ли отношение по това предложение?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Нарушава се едно, според мен, единствено нещо, че това все пак е единственият член, който макар и с пожелателен характер, подтиква държавната администрация към някаква по-спешна приватизация. Това е единственото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председател, този чл. 19 не е случайно в закона. Той придава на закона онзи характер, според който законът не представлява само една рамка, едни правила за провеждане на приватизацията, но и представлява една принуда за органите по чл. 3 да осъществяват приватизацията, като поставя един срок, макар и твърде дълъг, в който трябва да бъде осъществена приватизацията в държавния и общинския сектор, като, разбира се, има възможности за изключения. Самият текст на чл. 19 дава възможност за тези изключения за онези предприятия, които през отделните години до петата година и след петата година са включени в забранителния списък за приватизация поради характера на своята дейност.
Затова аз все пак призовавам народните представители да не подкрепят предложението за отпадане на досегашния чл. 19, като само се възприеме тази малка поправка, която е предложена от работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Карабашев.
Господин Стоилов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, колеги! Това число 5 години е израз на една философия на силово осъществяване на икономическите и социалните процеси. Както видяхме през тези три години, не числата решават темпото, мащабите и фронта на тези процеси, а моделите, които се използват за правене на икономическата и социалната реформа. 13.4
И, второ, аз не съм срещал закони за приватизация, където да се слагат срокове за осъществяване на този процес. Няма такива закони. Така че ако ние сега заедно с вас успешно приемем тези поправки и дадем на страната един работещ модел, наистина приватизационният процес ще се разгърне на широк фронт с използване и на нови механизми, които в стария закон отсъстваха.
Затова подкрепям предложението текстът на чл. 19 да отпадне.
Благодаря.
ПРЕДСЕАТЕЛ КАДИР КАДИР: Преди 10 ноември имаше такива срокове. Всичко се определяше със срокове.
Гласуваме предложението на господин Караиванов да отпадне чл. 19 от закона.
От общо гласували 126, за 103, против 19, въздържали се 4.
Член 19 отпада от закона. 13.5
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 16. В чл.20 се правят следните изменения:
1. Ал.1 се изменя както следва:
"(1) Начинът за извършване на продажбата на дялове и акции се определя с решение на органа по чл.3 не по-късно от един месец след приемането на оценката".
2. В ал.2 след думата "решението" се добавя "по предходната алинея".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения по този текст?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Някой ще вземе ли отношение по въпроса?
Господин Мичковски, несъществен е въпросът?
Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на – 16.
Резултатът: от общо гласували 128 народни представители, 126 са гласували за, против - няма, 2 се въздържат.
Преминаваме към следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 17. Чл.21 се изменя както следва:
"Чл.21. След приемането на решение за приватизация се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на предприятието, сключване на договори за дялово участие, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредити, освен с разрешение на съответния орган по чл.3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи за изказване?
Заповядайте!
ПЕТКО ГИНЕВ (ПСН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам една малка редакция, с която текстът ще придобие по-строен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля по-ясно да прочетете, за да може да се гласува направо.
ПЕТКО ГИНЕВ: "След приемане на решение за приватизация се забранява извършването на разпоредителни сделки с активите на предприятието (махаме дълготрайни)..." по-нататък текстът остава в същия вид. ББ/ЗТ 14.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да отпадне само думата "дълготрайни"? Така ли е?
ПЕТКО ГИНЕВ (извън микрофоните): Да, нататък остава същото.
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Не може без "дълготрайни"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е направено по съответния ред писмено предложение. Гласуваме текста на – 17.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме – 17 от текста.
Текстът е раздаден, не са направени никакви изменения на текста. Гласуваме го.
Резултатът: от общо гласували 123 народни представители, 121 са гласували за, против няма, 2 се въздържат.
Преминаваме към следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 18. В чл.22 се правят следните изменения:
1. В ал.3 след думите "не може да надвиши" се добавя "брутната му работна заплата за последните 24 месеца в приватизиращото се предприятие".
2. Точки 1,2 и 3 на ал.3 се заличават.
3. В ал.4 текста на "т.1,2 и 3 на" се заличава.
4. В ал.5 се добавя:
"Акциите, продадени по реда на ал.1, са поименни и не могат да се продават в продължение на три години от придобиването им".
5. Ал.6 се заличава."
Има писмено предложение от господин Ангел Димов. В ал.4 да се добави още едно изречение:
"Тя не може да бъде по-малка от средната работна заплата за страната за последните 24 месеца".
Става въпрос как се определя брутната работна заплата при преференциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли желаещи да вземат думата по този текст?
Господин Стоилов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, колеги! Един от мотивите на вносителя е, че през последните години знаете каква е картината със заплащането в предприятията. Имаме месеци, има полугодие, а за съжаление има някои предприятия, които в течение на цялата 1993, 1992 г. имат нещо подобно на 14.2 заплата. Получават в аванс, за да няма облагане по 600-800 до 1000 лева.
В случая се предлага за по-големите заплати по-голяма отстъпка - 24-кратен размер. Там, където имате нещо подобно на заплата или почти нищо, минималният размер на това месечно възнаграждение да бъде средната работна заплата. По този начин практически вие ще отидете към приемане на една по-голяма преференция за персонала на предприятията. Оправданието е, че това е най-влиятелната част на населението и колкото по-големи са техните възможности, толкова по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Някой ще вземе ли думата?
Господин Мичковски, имате думата.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да възразя срещу добавката, която се предлага в ал.5 и заличаването на ал.6. Всъщност става дума за следното. Не виждам особен смисъл да се забранява продажбата на придобити акции при преференциален режим за период от три години от момента на придобиването им. Не виждам никакъв особен смисъл за това. Ако тази забрана се възприеме, това означава, че ние де факто отричаме един от важните сегменти на пазара на ценни книжа в страната. Освен това притежателите на тези акции няма особено голяма опасност да се обогатят при продажбата им, тъй като общо взето размерът на придобитите чрез преференция акции от тях не е особено голям. И не виждам и социален мотив да се забранява в този смисъл на думата възможността те да решават според волята си какво да ги правят тези акции - да ги продават, да ги задържат, да разчитат на дивидент или да ги превърнат в ликвидна форма в момента на придобиването им или малко след това.
Мисля, че старият текст на ал.6 според мен най-добре отразява нещата, а той е следният:
"Акциите, продадени по реда на този член, са поименни и без право на глас. След изтичане на три години от датата на продажбата, тези акции се трансформират в акции с право на глас".
Това е далеч по-добре от гледна точка на защитата на интересите на тези, които са придобили акции при преференциални условия. И от социална гледна точка, и от гледна точка на това да не се блокира функционирането на част от фондовия пазар, 14.3 аз ви предлагам да не се възприеме това предложение на работната група и да останат нещата така, както са записани в сегашната ал.6. Просто няма аргументи за приемането на някакъв друг режим за опериране с придобитите по преференциалния режим акции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, може ли само да уточним? Вие искате да отпадне т.5: "Ал.6 се заличава"? Така ли е? 14.4
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Искам да отпаднат точка 4 и точка 5 и да останат старите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Сега аз искам да ви кажа какви са мотивите. Първо сумите не са такива малки, както изглеждат, както каза господин Мичковски, защото те са при 4500 лв. средна заплата около 100 хил. лв. на човек. Не е толкова малка сумата. И второ, във всички държави, където се продават такива преферентни акции на по-ниски цени, винаги има ангажимента да не се продават. Защото целта е не да се правят подаръци, целта е да се направи човекът инвеститор в предприятието, в което работи. В Америка например хората отиват в затвора, ако продадат такива акции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Стоилов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Към това, което каза господин Харизанов, трябва да се има предвид и следното. Ние искаме да създадем определена структура на собствеността. И в случая адресантът това е деятелното население.
Второ. Слагайки този мораториум, ние отреагирваме на обвиненията, че пускайки на вторичния пазар този инструмент, ние увеличаваме покупателната способност на тази част от населението, което много често е основание да ни обвиняват, че създаваме проинфлационни, така да се каже, импулси. В тази инфлационна обстановка сега това винаги се използва като аргумент.
Така че всички тези съображения са в полза на такъв един мораториум.
И още нещо. Ако вие допуснете да се продават свободно, една голяма част ще бъдат изкупени от хората, и то на ниска цена, които бързо направиха огромни пари. Аз смятам, че и господин Мичковски не е за такова допълнително концентриране на собствеността и на този основа - акции, дадени в рамките на преферентния режим, бързо да минат в ръцете на тези, които направиха милиарди за година и половина - две години и половина. Това и в социален, и в икономически план не работи за създаване на такава икономика, каквато поне присъстващите искат да видят в следващите години. СД/КП 15/1.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всеки, мисля, че може да си направи сметка дали ще си продава акциите или не. Който иска да продава, да продава.
Господин Мичковски, имате думата.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Разбира се, аз уважавам аргументите на господин Стоилов, но мога да посоча и някои контрааргументи. При този забранителен режим за използване на придобитите по преференциалния режим акции и дялове, интересът към тяхното придобиване ще спадне. Можете да бъдете съвършено сигурни в това, защото хората, както и да се обръщат нещата, се интересуват преди всичко от текущите си доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разбира се.
АСЕН МИЧКОВСКИ: И тогава, когато интересът към придобиването на акции и дялове по преферентния режим спадне, тогава няма да се постигне тази цел за създаване на нова структура на собствеността пък изобщо.
Така че поне да бъде намален срокът. Защото тези три години общо взето на хората им звучат така: мене много ме интересува след три години да чакам дивидент от предприятие, което в момента е в тежко състояние или почти не плаща дивиденти, няма тази възможност.
Моето предложение е да отпадне, но съм съгласен и на един компромис - примерно 6 месеца от придобиването на акциите и дяловете, което е напълно достатъчно време придобилите ги да се ориентират от гледна точка на собствената си лична стратегия. Просто срокът е твърде голям. (Реплика от господин Стефан Стоилов, която не се разбира)
Те могат да превърнат акциите в ликвидна форма, в парираща, стига да желаят това.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Целта е не да им дадем пари. Това е грешка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Мичковски.
Господин Карабашев има думата.
Ще ги продадат и ще си купуват долари, докато са евтини доларите. 15/2.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Господин председателю, само няколко аргумента. В законопроекта на Министерския съвет не се съдържа това ограничение. И това не е случайно. Знаете, че тези, които имат право на участие в тези 20 на сто при преференциално участие, са освен работещите в момента в предприятието и пенсионери, които са се пенсионирали в даденото предприятие. Голяма част от тях, особено в случаите, когато веднага не може да се получи някакъв дивидент, всъщност проявяват интерес към участие в приватизацията при преференциални условия, просто надявайки се, че основният купувач след това ще изкупи от тях при едни по-благоприятни условия, даже някой път предварително се договарят тези акции, които те са получили. И фактически тази преференция те веднага ще могат да я консумират.
Този интерес ще отпадне при въвеждането на това тригодишно ограничение за продаването на акциите.
Освен това ще ви дам и още един друг аргумент. Не е много трудно това да бъде заобиколено. Примерно вие не предлагате забрана за апортиране на тези акции в едно дружество. Тук юристите знаят колко лесно може да се използва този метод, за да се заобиколи тази забрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пламен Вълканов има думата. Нека да вземе отношение и юристът и ще го гласуваме.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам да наведа още няколко аргумента в полза на тезата, която поддържа моята парламентарна група. Искам да кажа, че идеята не е толкова проста, колкото изглежда. Освен чисто икономическите аргументи, които бяха поднесени, към тях искам да прибавя и няколко юридически аргумента.
Разбира се, че има основание да се мисли, че следва да бъде дадена възможност да бъде предложена ценната книга на вторичен пазар. Бедата обаче в нашата страна е, че ние нямаме нито материален закон за ценните книжа, нито структури, които да осъществяват вторичния пазар. Нямаме и правила за осъществяване на този вторичен пазар, поради което необходимостта от такива правила може да доведе до изкривяване на пазара на тези ценни книжа във вторичното му развитие. Това е един също се15/3. риозен аргумент, който следва да бъде отчетен.
Още когато се работеше законът в един чисто работен етап, се спореше по отношение на това въобще дали да има такъв срок, какъв да бъде този срок, ако въобще има такъв срок, тъй като наистина предложението на Министерския съвет не съдържа срок. Някои колеги дадоха мнение, че този срок следва да бъде една година, шест месеца, две години и т.н.
В крайна сметка ние считаме, че този тригодишен срок ще даде възможност на хората също да се ориентират и в общите перспективи за тяхното инвестиционно участие в чисто човешки план, а също така и в капиталов план. В този смисъл и двете тези имат своите аргументи, но аз лично съм по-пристрастен към тезата, която поддържат колегите от моята парламентарна група, защото това е едно средство, за да получат хората не самите ценни книжа, които да превърнат в ликвидни средства, било в пари или в други бързоликвидни средства, а целта е те да получат собственост именно в икономиката и да получат своите инвестиционни импулси в психиката си, в бъдеще да се чувстват така наречени "собственици" в предприятията, в които работят, и в другите предприятия, където биха вложили своите капитали, получени по реда на тази приватизационна техника и по този приватизационен подход.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Пушкаров, имате думата. 15/4. ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Благодаря господин председател.
Колеги, искам да споделя с вас още две съображения, които ми се струва, че са важни когато взимаме решението. Дали да установим този мораториум или да няма мораториум върху продажбата на акциите.
Първото съображение, акцията получена по този ред представлява една много сериозна социална защита за работното място на всеки, които притежава акция.
В този смисъл, при тази безработица, при този натиск на пазара на труда отвън едва ли ще има някой луд да продаде акцията, с оглед да си загуби работното място.
Следователно, не е вярно твърдението, не е логично твърдението, че всеки който получи акциите и който е зает в самото предприятие ще бърза да ги продаде. Това го поставя в много по-рискови условия, отколкото ако съхрани акциите.
Второто съображение, което изтъквам срещу поставянето на такъв мораториум и което считам че е много важно, това е обстоятелството, че обездвижвайки тези акции, превръщайки ги в един мъртъв капитал, ние лишаваме от възможност фирмата, цялата фирма, с новите собственици да използва акциите като обезпечение като залог и като обезпечение за ползване на нови кредити, за финансово оздравяване, за саниране и за развитие на фирмата. Това е много сериозно обстоятелство.
Аз зная сега каква е огромна трудността, с която се сблъсква всяка фирма да намери достатъчно сигурен залог или обезпечение, гаранция за ползване на кредити. Ако освободим тези акции и върху тях няма мораториум, банките охотно ще отиват към използването на акциите като обезпечение срещу ползване на кредити, от които всички работещи във фирмата са заинтересовани.
Така че, когато печелим трябва да знаем какво губим и обратното. Мисля че тези две съображения са важни, затова си позволих да ги изложа пред вас.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на господин Мичковски да отпадне т. 4, добавката по ал. 5. Тоест да няма мораториум върху продажбата на акции. Разбрахте ли всичко? Да отпадне добавСМ/ЙА 16.1 ката за мораториум върху продажбата на акции. Да няма такъв текст в закона.
Да ви прочета текста: "Акциите продадени по реда на ал. 1 са поименни и не могат да се продават в продължение на три години от придобиването им".
Моля режим на гласуване. Да отпадне този текст. За отпадане на текста касаещ мораториума.
Първо гласуваме за отпадане, а след това ще гласуваме срока да бъде шест месеца.
Господин Пушкаров също е за отпадането на текста.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 129, за 36, против 59, 34 се въздържат.
Не се приема предложението за отпадането.
Има второ предложение, срокът вместо три години да стане шест месеца.
Моля режим на гласуване. Шест месеца да бъде срока. Забраната за продаване на акциите да бъде шестмесечен срока, а не тригодишен.
За да може да се ориентират да разберат какво значи акция като я дадем.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 124, 4 народни представители за, 36 против, 44 се въздържат.
Отхвърля се това предложение.
Господин Мичковски по т. 5 няма смисъл вече да се гласува това предложение.
Ще гласуваме предложението на господин Ангел Димов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Предложението е следното.
В ал. 4 да се добави второ изречение.
Тя не може да бъде по-малка от средната работна заплата за страната за последните 24 месеца. Ал. 4, чл. 22.
Има т. 3, в която се казва: "В ал. 4, т.т. 1, 2 и 3 на" се заличава и се добавя "тя не може да бъде по-малка от средната работна заплата за страната за последните 24 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Как ще ги заличаваме, а към тях да добавяме. Не може да заличаваш нещо и след това да добавяш.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Заличава се един текст, който е в средата на изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Към ал. 4 се добавя нова изрече16.2 ние.
Моля режим на гласуване, гласуваме това предложение на господин Ангел Димов.
Точките 1, 2 и 3 се заличават, а към съществуващата ал. 4 се извършва добавка.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123, за това предложение 103, против 9, 11 се въздържат.
Приема се предложението.
Гласуваме текста на – 18 с вече приетат адобавка.
Моля режим на гласуване.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123, за текста на – 18 с приетото допълнение са 123, против и въздържали се няма.
Давам половин час почивка. (Звъни)
( 18 ч. и 10 м.)
16.3(След почивката)

18 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Продължаваме заседанието.
Следващият текст, господин Харизанов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Параграф 19. В ал.2 на чл.23 второто изречение се заменя със "закупуването на дяловете се извършва по реда на ал.5 на чл.22".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения. Желаещи за изказване - не виждам.
Моля, режим на гласуване. Ще изчакаме 3 минути. Квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Гласуваме 19.
Моля да гласуват всички присъстващи в залата! Моля, побързайте с гласуването!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Господин Юнал Лютфи е "за". Няма карта.
От общо гласували 122, за 122, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
Следващият параграф, моля.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Параграф 20. Създава се чл.23а:
Чл.23а, ал.1. В случаите на приватизация по реда на глава осма лицата по ал.2 на чл.5 получават безвъзмездно до 10 на сто от акциите или дяловете, собственост на държавата в приватизиращото се предприятие.
Ал.2. Общата стойност на акциите или дяловете, получени от едно лице при условията на предходната алинея не може да надвиши брутната му работна заплата за последните 24 месеца в съответното предприятие, изчислена по начина посочен в чл.22, ал.4.
Ал.3. Редът за придобиване на безвъзмездни акции и дялове се определя от Министерския съвет".
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Караиванов, имате думата за редакционни поправки. ВЙ/ЗТ 17.1
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Само една редакционна поправка, господин председател.
В ал.3 е казано: "Редът за придобиване на безвъзмездни акции и дялове". Акциите и дяловете не могат да бъдат безвъзмездни. Те могат да се придобиват безвъзмездно.
Затова предлагам ал.3 да гласи: "Редът за придобиване на акции и дялове по този член се определя от Министерския съвет".
Това е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме предложения от господин Караиванов текст за ал.3.
Моля, режим на гласуване.
Моля, побързайте с гласуването!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 128, за 125, против няма, 3 се въздържат
Приема се това предложение на господин Караиванов за редакционната поправка.
Гласуваме целия текст на – 20.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 124 народни представители, за 123, против няма, 1 се въздържа.
Текстът на – 20 се приема.
Моля, следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Параграф 21. В чл.25 се правят следните изменения:
1. В ал.1 след думата "общините" текстът "от преобразуваните в акционерни дружества предприятия" се заличава.
Добавя се нова т.5: "5. Изкупуване на дружеството или част от него от работниците и служителите, включително лицата по чл.5, ал.2 на етап (чрез продажба на пакети от акции) по договорно установен график за срок до 10 години.
2. В ал.2 думите "точки 3 и 4" се заменят с думите "точки 3,4 и 5".
3. Създава се нова ал.4: "Ал.4. Продажбата на дялове от дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие се извършва след оценка на цялото имущество на дружеството по реда на глава трета и след като държавните или общински дялове бъдат 17.2 предложени на останалите съдружници и те в двумесечен срок не приемат предложението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Харизанов.
Желаещи за изказване има ли? - Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 21.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 125, за 123, против няма, 2 се въздържат.
Приема се текста на – 21.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: "Параграф 22. В ал.1 и 2 на чл.26 думите "от преобразувано предприятие" се заменят със "собственост на държавата или общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма. И желаещи да се изказват по текста няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 22.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 125, за 125, против и въздържали се няма.
Приема се текста. 17.3
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 23. В чл. 27 след думата "предприятието", се поставя запетая и се добавя: "освен в случаите по глава осма".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, режим на гласуване, гласуваме текста на – 23.
От общо гласували 124 народни представители, за - 124. Против и въздържали се - няма.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 24. В чл. 29 се правят следните изменения.
1. Алинея 2 се заличава.
2. Алинея 3 става ал. 2 и след думата "предприятието" се добавя: "по ред и условия, определени от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Място за предложения няма изобщо, не да има предложения. За изказване желаещи също няма.
Моля, режим на гласуване, гласуваме текста на – 24.
От общо гласували 129, за 128, против няма, 1 се въздържа. Приема се текстът на – 24.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 25. В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 текстът след думата "чрез" се заменя с "преговори с потенциални купувачи, публичен търг или конкурс, освен в случаите по чл. 35".
2. Създава се нова ал. 3:
"Ал. 3. При приватизацията на непреобразувани държавни или общински предприятия, както и на обособени части от предприятия и незавършени обекти на капиталното строителство, които са държавна или общинска собственост, органът по чл. 3 може да прехвърли собствеността върху тях на купувачите, включително и собствеността върху земята и останалите недвижими имоти. В договора, с който се прехвърля собственоста задължително се отбелязва видът на прехвърлените вещни права върху недвижими имоти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения? - Няма.
За изказване? Желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля, режим на гласуване, гласуваме текста на – 28. ВТ/НП 18.1
От общо гласували 122 народни представители, за 121, против няма, 1 се въздържа.
Обяснение на отрицателен вот ли имате? Само един се въздържа. Против няма нито един.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 26. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите "при приватизацията на предприятия с производствена дейност" се заличават.
2. Създава се нова ал. 5:
"Ал. 5. Предходните алинеи се прилагат и за юридическо лице, учредено от най-малко от 35 на сто от работниците и служителите по ал. 1 на този член".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За изказване - няма. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 125, за 124, против няма, 1 се въздържа.
Параграф 26 се приема.
Следващият параграф, господин Харизанов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 27. Член 33 се изменя както следва:
"Чл. 33. По реда на тази глава могат да се продават части от еднолични търговски дружества с държавно или общинско имущество след обособяването им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да се изкажат? - Няма. Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 27.
Господин Харизанов, ако имате няколко текста, по които няма предложения, можем да ги гласуваме заедно. Нищо не пречи, щом няма предложения. Текст по текст, глава по глава, раздел по раздел.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Това са – 28 и – 29. Няма предложения по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така ли? Само те ли са? По – 30 има ли?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Параграф 30 е изцяло нов. Той е три страници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От общо гласували 127, за 125, против - няма, 2 се въздържат. Текстът на – 27 се приема.
Преминаваме по-нататък. 18.2 ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: – 28. След чл. 33 се създава нова глава 7 "Особени начини за приватизиране на държавни и общински предприятия и обособени техни части". Това е заглавието на новата глава 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За изказване? - Няма.
Моля гласуваме текста на – 28 - заглавието на новата глава. Моля гласувайте!
От общо гласували 125 народни представители, за 122, против няма, 3 се въздържат.
Приема се текстът на – 28.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: – 29. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Държавните и общинските предприятия могат да се приватизират чрез: 1. Отдаване под наем за срок до 25 години с клауза за изкупуване;
2. Отдаване за управление с клауза за изкупуване или продажба на трети лица;
3. Продажба на изплащане със запазване на собствеността;
4. Продажба при отлагателни или прекратителни условия, като запазване предназначението на обекта, на работните места, извършване на инвестиции, постигане на определени резултати и други подобни."
2. Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. Купувачът по тази глава се определя чрез конкурс или преговори."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи за изказване? - Господин Начев, имате думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в текста на новата ал. 2, който в момента гласи: купувачът по тази глава се определя чрез конкурс или преговори, думите "или преговори" да отпаднат. Да остане само конкурс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво означава преговори, не може да се разбере.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Именно, за да не се отваря възможност ЦМ/ЙА 19.1 за злоупотреби и за преговори на тъмно, да остане само конкурс, защото на конкурса е възможно да се яви и само един кандидат, но когато това става публично, при ясно заявени предварителни условия, все пак съществуват гаранции, че няма да се извършва злоупотреба с власт. Моля да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласуваме за отпадането на думите "или преговори".
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Бих искал да дам обаче едно разяснение. Става въпрос за преговори с потенциални купувачи - една техника, която е залегнала изобщо в нашия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Народните представители разбраха - да няма преговори на тъмно.
Моля гласуваме за отпадането на израза "или преговори". Новата алинея втора да свърши до думата "конкурс". Да отпаднат думите "или преговори".
Предложено е "купувачът по тази глава се определя чрез конкурс или преговори". Предлага се да отпадне изразът "или преговори".
Моля, отменете гласуването. Министърът иска да вземе отношение по въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Уважаеми господин председателю, аз разбирам и уважавам мотивите. Тук се създаде един такъв проблем: когато на конкурс се яви само един участник, той би трябвало да бъде обявен за победител в конкурса. А при положение, че и той се откаже, би трябвало да се направи поредност, т.е. първо приоритетно да се постави конкурсът, примерно двукратно обявяване, защото има и такива случаи - на двукратно обявяване не се явява никой и тогава да се премине към потенциални преговори с купувач. Може би такава формулировка трябва да се търси - да се направи поредността: първо, второ, трето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Начев, ако имате готово предложение? Ако не се яви никой на конкурса?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Мисля, че няма пречка конкурс да се проведе дори и само с един кандидат, стига той да отговаря на условията.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ (от място): А ако не се яви кандидат?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Ако не се яви кандидат, то в такъв случай с кого ще се преговаря, като няма нито един кандидат за участие? 19.2
Когато предлагам да остане само конкурс, имам предвид възможността явно да се извършва конкуренция между различните кандидати. При преговорите тази възможност не е налице според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом не се е явил на конкурс, той няма да се яви и за преговорите. Това исках да Ви кажа, господин Начев.
Моля гласуваме предложението на господин Начев за отпадане на думите "или преговори".
Гласували 126 народни представители, за 55, 18 против, 53 се въздържат.
Не се приема предложението на господин Начев.
При това положение гласуваме целия текст на – 29.
От общо гласували 128, за 127, против няма, един се въздържа.
Приема се текстът на – 29.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: – 30. Тука е допусната една грешка. Трябва да бъде "създават се нови членове 35, 35а, 35б, 35в, 35г, 35д, 35е, 35ж.
Член 35, ал. 1. "Държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс, според оценката им от:
1. Работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, както и лицата по чл. 5, ал. 2 при условие, че 20 на сто от тях желаят да участват в приватизацията;
2. Наематели и арендатори с договори, сключени до 15 октомври 1993 г., ако срокът им не е изтекъл към датата на подаването на предложението за приватизация.
Ал. 2. Ако за едно и също предприятие или обособена част са направени предложения за приватизация както от лицата по т. 1, така и от лица по т. 2 на предходната алинея, лицата по т. 1 имат предимство при приватизацията на производствени предприятия и обособени части, а лицата по т. 2 имат предимство при приватизацията на предприятие и обособени части за търговия и за услуги."
Това е чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения по този текст? - Имате думата господин професор Стоилов. 19.3 СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам ви една предимно редакционна поправка.
Текстът на чл. 31, ал. 1. Написано е "държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс според оценката им от..." Дотолкова доколкото в чл. 35а се казва, че там, където има балансова стойност - по балансовата стойност, а където няма, се прави оценка, то в интерес на това текстът да бъде по-прегледен, тук може да отпадне "според оценката им", тъй като това нищо не значи. Текстът си върви и след "конкурс" от работниците и служителите и по текста надолу. А на базата на каква оценка е казано в чл. 35 - балансовата стойност на дълготрайните активи на обектите по предходния член или тяхната оценка и пр.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Аз като вносител на този текст искам да обясня за какво става дума. Те ще го купят според оценката, а следващият член, за който говорите, това е критерии кои предприятия подлежат на приватизиране по този член. Неговата балансова стойност може да е малка, а оценката да е друга. Да се купуват според оценката. Има следващ член, който казва как се прави оценката. Оценката се извършва по реда на чл. 16 и т.н. Моля Ви се, четете всички членове преди да говорите за промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Стоян Иванов има думата.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз се присъединявам към това, което каза господин Харизанов. Наистина в чл. 35 става въпрос за критериите. Но аз съм съгласен в тези критерии да се запише... или после ще говорим за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: После. Сега ще гласуваме чл. 35.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз смятам, че текстът на ал. 1 е много императивен "Държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг...". Аз предлагам да се запише "могат да се изкупуват без търг или конкурс според оценката им от".
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Което значи, че могат и да не се изкупуват.
СТОЯН ИВАНОВ: Ако има желание. Ние не можем да ги задължим да купуват без търг. СБ/ВР 20.1
Второ, по т. 1. "работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, както и личата по чл. 5, ал. 2, при условие, че 20 на сто от тях желаят да участват в приватизацията". Какъв е проблемът според мен тук? Всички знаят за какво става дума в чл. 5, ал. 2. Става въпрос за хора, които са напуснали предприятието преди пет години, хора, които са се пенсионирали преди десет години. И ако ние включим искането това 20 на сто да бъдат всички хора, които в момента работят в тази обособена част, който са пенсионирани преди десет години и които са уволнени преди пет години, ще спънем процеса на приватизацията.
Предлагам да пишем: "работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, при условие, че 20 на сто от ях желаят да участват в приватизацията" и към тях могат да се присъединят лицата по чл. 5, ал. 2. Или нещо подобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля, предайте ми текста. Аз не мога да гласувам нещо подобно. Приемаме закон.
СТОЯН ИВАНОВ: Добре, предлагам: "Работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, при условие, че 20 на сто от тях желаят да участват в приватизацията, както и лицата по чл. 5, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Иванов, напишете текста, за да го поставим на гласуване.
СТОЯН ИВАНОВ: И т. 2. "Наематели и арендатори с договори, сключени до 15 октомври 1993 г., ако срокът им не е изтекъл към датата на подаването на предложението за приватизация".
Аз разбирам какво се е имало предвид тук, но предлагам следното. Текстът да добие приблизително следния вид: "Наематели и арендатори, ако срокът на договора им не е изтекъл към датата на подаването на предложението за приватизация и са стопанисвали обекта минимум две години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: До коя дата?
СТОЯН ИВАНОВ: До датата, когато е излязло решението за приватизация. Аз разбирам, че се иска да се фиксира една дата все пак тези хора да са стопанисвали този обект примерно две години, но в общи линии предлагам при двегодишен срок на работа на тези наематели и арендатори на обекта да им се разреши по този ред да участват в приватизацията на този обект. 20.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Иванов, ние сме на второ четене. Дайте ми текстовете, които трябва да прочета, за да може да се гласуват.
Има думата господин Любомир Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, предлагам да бъде отложено гласуването на т. 2 от ал. 1 на чл. 35, тъй като има сериозно основание да се замислим върху предложението на колегата Иванов. Струва ми се, че трябва много внимателно да се обмислят възможните хипотези, защото в този единствен вариант, който ни се предлага - договори, сключени до 15 октомври 1993 г. - нещата като че ли се предопределят и не са изключени злоупотреби в тази насока.
СТОЯН ИВАНОВ (от място): Точно за да се изключат злоупотреби го предлагам.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Аз мисля, че има основание за още едно оглеждане в Икономическата и в Законодателната комисия на този текст.
Затова предлагам да подкрепите предложението за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Само на т. 2 ли?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Само на т. 2.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Искам да дам някои разяснения по този въпрос.
Първо, тези текстове са оглеждани от комисията безброй много пъти.
Второ, тази дата 15 октомври е определена именно от онзи момент, откакто се даде гласност на тези предложения, така че да не се получи набързо оформяне на разни договори, за да може да се ползва тази привилегия. Тоест хората, които ползват тези привилегии, да не са имали предвид, че ще ги получат. Затова е сложена датата, а не за да се определи някакъв период от няколко месеца, в които те да са били наематели и арендатори.
По първата точка - за работници и служители без тези лица по чл. 5, ал. 2, имайте предвид, че има много обособени части, в които вече никой не работи. Те са просто затворени. А могат да се оживят от хората, които са били съкратени. 20.3
Освен това се дава инициатива на ръководствата на бърза ръка да извадят от разни обособени части хората, които работят в тях, и по този начин да ги направят невъзможни за приватизация. Това са били, общо взето идеите.
Плюс това, искам да ви кажа, уважаеми колеги, че на първо четене тези текстове изглеждаха примерно така. Те са само леко редактирани и тогава нямаше абсолютно никакви възражения по този въпрос. Сега се намираме все пак на второ четене. Принципите от първото четене не са изменени нито на йота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Начев, имате думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Струва ми се, че има и известно противоречие в текста на тази т. 2, която предлагам да отложим, и текста на чл. 34, ал. 1, т. 1, който беше приет. Ще ви дам конкретен пример. Договор за аренда на хотел.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Тук не става въпрос за хотел. Това е малка приватизация - търговски обекти до 4 милиона и производствени цехове до 8 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Любомир Начев да се отложи гласуването на т. 2 на ал. 1 на чл. 35.
От общо гласували 126 народни представители, за - 20, против - 52, въздържали се - 54.
Не се приема предложението за отлагане.
Господин Иванов, имате ли готовност за някакъв текст, който да може да се гласува?
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз предлагам следното:
"1. Работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, както и лицата по чл. 5, ал. 2, при условие, че 20 на сто от работниците и служителите желаят да участват в приватизацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ами той, текстът, поначало си е така.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: А предприятията, които са затворени като хамбари? Никой не работи в тях, всички хора са 20.4 съкратени. Кой ще ги приватизира? Недейте така, дайте да отворим повече вратата.
СТОЯН ИВАНОВ: Ако е така, оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Оттегля се предложението.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 35, целия текст. Параграф 30, чл. 35. Член 35 се състои от две алинеи.
Моля за тишина в залата! Ще прекратя заседанието ако има шум. Правилникът ми дава тази възможност.
От общо гласували 122 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 4.
Приема се чл. 35.
Господин Харизанов, кой ще докладва чл. 35а от – 30? Ако е необходимо, да Ви дам 15 минути почивка за доуточняване.
Давам 15 минути почивка. (Звъни)
(Почивка)

19 ч. и 30 м.
20.5
(След почивката)

19 ч. и 40 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Трябва да се прегледат отново текстовете на – 30. Моля работната група утре да има готовност за 15 ч. да докладва текстовете с измененията и допълненията. За днес приключваме по законодателната дейност.
Едно съобщение.
Комисията по радио и телевизия няма да проведе заседанието си на 2 юни тази година, поради честване Деня на Ботев.
Утре заседанието е от 15 часа. Повтарям пак, моля работната група да преработи текстовете.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 45 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа ББ/НП 21.1
Форма за търсене
Ключова дума
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ