Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 1 юли 1993 г.

(Открито в 15 ч. и 20 м.)
01/07/1993
Председателствували: заместник-председателят Йордан Школагерски и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми народни представители, моля заемете местата си в залата. (Звъни) Кворум има. Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Съобщения за парламентарния контрол на 2 юли 1993 г.
Утре, 2 юли 1993 г. следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят проф.Любен Беров следва да отговори на актуални въпроси на народните представители: Христо Марков, Гинчо Павлов, Константин Аджаров и Филип Ишпеков и на питания на народните представители Стефан Стефанов, Невен Пенев, Бончо Рашков, Илко Илиев, Трифон Митев и Мирослав Дърмов.
2. Министърът на околната среда Валентин Босевски следва да отговори на актуални въпроси на народните представители Велко Вълканов и Стойчо Шапатов.
3. Министърът на транспорта господин Кирил Ерменков следва да отговори на актуални въпроси на народния представител Захари Захариев.
4. Министърът на териториалното развитие и строителството господин Христо Тотев следва да отговори на питане на народния представител Петър Балабанов.
5. Министърът на промишлеността господин Румен Биков следва да отговори на актуален въпрос на народния представител Стоян Райчевски и на питания на народните представители Васил Михайлов и Ивайло Ловджиев. ВТ/КТ 77.1
6. Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на питане на народния представител Йордан Куцаров.
7. Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на питания на народните представители Тошо Пейков и Емил Юруков.
8. Министърът на вътрешните работи господин Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси на народните представители Христо Марков, Павел Шопов, Красимир Премянов, Васил Златаров, Васил Михайлов, Петър Тодоров, Стоян Райчевски и Клара Маринова и питане на народния представител Стоян Райчевски.
9. Министърът на финансите господин Стоян Александров следва да отговори на актуални въпроси на народните представители Стефан Савов и на питане на народния представител Тошо Пейков.
На основание чл.74, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на науката и образованието господин Марко Тодоров е поискал отлагане на отговор на актуален въпрос на народния представител Захари Захариев със 7 дни.
Във връзка с изслушването на главния прокурор, на свое заседание на 24 юни 1993 г. Народното събрание реши:
На 2 юли 1993 г. да изслуша главния прокурор на Република България по проблемите на престъпността.
Ръководството на Народното събрание е уведомено устно, че главният прокурор е възпрепятствуван да участвува в заседанието на 2 юли 1993 г. Главният прокурор е представил писмени отговори на повдигнатите въпроси от народните представители.
Материалът, с входящ номер от 25 юни 1993 г. е представен на парламентарните групи за запознаване.
Постъпили са две предложения за промяна в дневния ред.
Първото е на народната представителка госпожа Савка Йовкова, която моли т.13 - първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България, да стане т.2 от част втора или т.1 за днешното заседание.
Само за информация на народните представители, касае се за изменението на 2 параграфа.
"Параграф единствен. С оглед изменението от чл.47 младежи77.2 те, приети по държавна поръчка във висши учебни заведения като редовни студенти се отлагат от редовна военна служба до дипломирането им, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст.
Ал.2. Младежите, отложени от редовна военна служба по здравословни причини и които са постъпили във висши и полувисши учебни заведения, се отлагат до завършване, но не по-късно от навършване на 26 години, съответно 23 години".
И – 2, една заключителна разпоредба: "Изпълнението на закона се възлага на министъра".
Това е изменението, което се предлага от Министерския съвет. Госпожа Йовкова желае само да бъде прередено. Становища на всички комисии има и няма пречка то да бъде подложено на гласуване.
Моля ви, режим на гласуване. Които са за прочетената точка 13 да стане точка 2 или точка 1 за днешното заседание по-точно, в част втора, моля да гласуват.
От общо гласували 127 народни представители, за - 118, против - 1, въздържат се - 8.
Прието е предложението на госпожа Йовкова т.1 от днешната програма и фактически т.4 от двуседмичната ни програма да бъде първо четене на Закона за изменение на Закона за всеобщата военна служба. 77.3
Постъпило е предложение от народния представител господин Стефан Караджов като председател на временната анкетна комисия относно неправомерни намеси на неоторизирани лица и институции накърняващи установеното от Конституцията разделение на властите в Република България, с която молба моли да бъде включено в дневния ред в нашата седмична програма проект за решение, с което да се удължи срока на комисията до 31 юли т.г.
Моля режим на гласуване. Гласуваме решение да бъде включено в нашата двуседмична програма точка от раздел втори, а именно приемане на решение за удължаване срока на горната комисия.
Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 123, за приемане на решение за включване в нашата двуседмична програма на посочената точка са гласували 123. Включва се.
В същото обръщение на господин Стефан Караджов се предлага това да бъде точка първа от част втора от програмата ни за днес. Това искане да се разбира, че това ще бъде точка четвърта от двуседмичната програма или точка първа за днешното заседание. При това положение, ако приемете това предложение предишния закон става точка пета или точка втора.
Моля режим на гласуване. Гласувайте това да бъде точка първа от част втора на днешната ни програма или точка четвърта от двуседмичната програма.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 124 народни представители, за 116, против 7, въздържали се 1. Следователно точка четвърта от двуседмичната програма или точка първа от днешното ни заседание ще бъде предложението за решение за удължаване срока.
Моля за внимание, уважаеми колеги, един извънреден случай ще докладвам за включване в дневния ред като извънредна точка преди част първа и част втора.
Постигнат е консенсус между трите парламентарни групи относно молбата представена от господин Спас Мулетаров, с която на основание чл. 71 от Правилника за организация дейността на Народното събрание предлага да бъде прието решение за продължаване срока на съдебните заседания. СМ/КП 78/1.
Решението е изготвено и тъй като това е въпрос, който може да парализира правораздаването в цялата страна, постигнатият консенсус е в този смисъл. Да бъде включено в нашата програма като извънредна точка преди точка първа и втора на програмата. Важността на този проблем, разбирате всички, поради което го подлагам на гласуване и моля за вашето съгласие да бъде включен като извънредна точка преди първа и втора част от програмата - проекта за решение за удължаване срока за съдебните заседатели.
Досега Народното събрание има две решения, с които е удължавало срока и сега е необходимо да бъде взето ново решение, за да не се парализира правораздаването.
Моля режим на гласуване. Гласуваме за включване като извънредна точка преди първа и втора част от програмата. Постановяване на решения за удължаване срока на съдебните заседатели за всички съдилища.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 130 народни представители за приемане на това решение са гласували 129 народни представители, против няма, 1 се въздържа.
С това промените в дневния ред приключват. Дневният ред е формиран.
Започваме с извънредната точка.
Господин Мулетаров Вие ли ще докладвате.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям следния проект за решение във връзка с продължаване на срока за който са избрани съдебните заседатели.
Решение за продължаване на срока за който са избрани съдебните заседатели.
Народното събрание на основание члб. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 64 от Закона за устройството на съдилищата решението за продължаване на срока за който са избрани съдиите и съдебните заседатели, приет от Великото Народно събрание на 6 юни 1991 г. и решенията за продължаване срока за който са избрани съдебните заседатели приет от настоя78/2. щото Тридесет и шесто Народно събрание, на 24 юни и на 30 декември 1992 г.
Р Е Ш И:

Продължава срока, за който са избрани съдебните заседатели от районните, окръжните, военните съдилища и Върховния съд, считано от 30 юни 1993 г. до 30 юни 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Желаещи за изказване? Явно всички осъзнават необходимостта от това решение, което дава основание да бъде поставено на гласуване.
Моля ви режим на гласуване. Които са за приемане на това решение, моля да гласуват.
През това време предупреждавам Законодателната комисия да е готова да докладва продължаването от вчера на точка първа от част първа на програмата.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 129 народни представители, за приемане на решението 127, против 1, 1 се въздържа. Решението е прието. С това извънредната точка от нашата програма е изпълнена. 78/3. Преминаваме към точка първа на част първа.
Продължаваме приемането на второ четене на Закона за данъчното производство.
Моля да вземем решение в залата да влезе господин Бисер Славков, заместник-министърът на финансите.
Които са за участието на господин Бисер Славков в разискванията, моля да гласуват.
От гласували общо 124 народни представители, за предложението са гласували 124. Приема се.
Моля квесторите да поканят господин Славков да участва в заседанието на парламента. (Зам.-министър Бисер Славков влиза в залата)
Има думата господин Бучков да докладва текста на чл.9.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Член 9 се състои от три алинеи.
"Чл.9, ал.1. При промяна на седалището или местоживеенето си, регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено данъчната служба.
Ал.2. Когато новият адрес е в района на друга данъчна служба, съобщението се прави пред нея.
Ал.3. В срока по ал.1 лицето е длъжно да уведоми данъчните служби за всички други промени, настъпили в данните, посочени в декларацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения по текста, господин Бучков?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Текстът е ясен, задълженията са ясни.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Трябваше да гласуваме и другите два текста - 10 и 11, защото са свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване! Които са за приемането на чл.9 с трите алинеи от Закона за данъчното производство, моля да гласуват!
От гласували общо 126 народни представители, за приемането на текста са гласували 126, против - няма, въздържали се - няма. Приема се текстът на чл.9 с трите алинеи. СР/ВР 79.1
Моля, продължете по чл.10, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Чл.10. Данъчната регистрация се заличава след изтичане на 10 години от прекратяването статута на юридическото лице, съответно от смъртта на физическото лице."
По текста няма други бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата професор Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз смятам, че тези 10 години по чл.10 са твърде дълъг период. Бих препоръчал да бъде намален до 5 години. Петте години всъщност са и общата давност, която урежда отношенията от облигационен характер. Аз смятам, че ще бъде по-правилно да оставим граница на тази 5-годишна погасителна давност. Иначе не виждам смисъла да се установява срок, по-голям от обичайната давност, която урежда този тип отношения.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Това не е давност, това е заличаване на регистрация.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Разбирам, но какъв е смисълът, ако давността е погасила всички задължения на гражданите, какъв смисъл има да пазим архива? Няма да има вече никакво значение, никаква стойност. От тази гледна точка е съвършено безсмислено да обременяваме хората с пазенето на тези архиви. Те вече нямат функция. Давността е свършила своята работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ако е спряна и прекъсната и започва да тече нова давност?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Това са вече аномалии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля господин Бисер Славков да заповяда пред микрофона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, този текст би могъл да се оценява от гледна точка на два момента. Първият е, че давностният срок е 5 години и той може да бъде прекратяван. По-нататък в текста е видно, че това може да продължи в 15годишен срок.
И второто, което вероятно трябва да оцените, господа депутати, е, че тази регистрация ще се поддържа от данъчната 79.2 администрация. Тя ще бъде организирана чрез използване на съответни компютърни системи. Така че това е въпрос на самата данъчна администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата професор Михайлов. 79.3
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че съображенията, които професор Велко Вълканов разви, са основателни от гледище на правата на данъкоплатците и от гледище на демократизацията на режима. Но ние не бива да забравяме, че се намираме в един доста сложен етап с доста сложни взаимоотношения. И аз бих го помолил поне в сегашния вид да остане десетгодишната давност, а по-нататък вече, след като се нормализират нещата, може да се ограничи тази давност. Ако той обаче не е съгласен, аз бих помолил народните представители да уважат съображенията както на правителството, така и на Законодателната комисия на сегашния етап да остане десетгодишна давност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, професор Михайлов. Друг?
Имате думата, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз моля колегите от Народното събрание да обърнат внимание на един момент: тук не се касае за давност, за никаква давност не става въпрос и не става въпрос за погасяване на данъчно задължение. Става въпрос за нещо съвсем различно. Една регистрация, която е отбелязана по определен образец от данъчната администрация. Става дума, че специално този текст, адресиран изключително до данъчната администрация, в смисъл, че след 10 години от прекратяване дейността на юридическото лице или от смъртта на физическото лице те да си заличат тази регистрация. Това няма нищо общо с плащане на данъци, ако не са налице условия затова, а става въпрос за техен проблем във връзка с воденето на данъчно регистрираните лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Моето мнение съвпада с Вашето, но аз нямам право да го изразявам.
Бих задал само един въпрос на професор Вълканов: поддържа ли своето предложение? Оттегля своето предложение професор Вълканов, за което му благодаря. НЧ/АН 80.1
Затова поставям на гласуване чл. 10, така както беше прочетен от заместник-председателя на Законодателната комисия, внесен от Министерския съвет и поддържан от Законодателната комисия. Моля, режим на гласуване. Гласувайте!
Гласували общо 122 народни представители. От тях 121 за, 1 против.
При това положение чл. 10 е приет.
Господин Бучков, имате думата за чл. 11.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Чл. 11 данъчните органи имат право да събират данни от съдилищата и общините за регистрираните лица и за лицата, чиято регистрация е прекратена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения? Няма предложения. Господин Пушкаров и госпожа Мариела Митева.
Заповядайте, госпожа Митева! Все ми се иска да не възпроизвеждаме вчерашният феномен.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): И на мен би ми се искало, господин председателю, ако Законодателната комисия се отнасяше с по-голямо уважение към предложенията на Министерския съвет. И аз вземам думата, за да предложа да се подложи на гласуване предложение, което беше внесено на първото четене от вносителите и което съдържа една доста съществена според мен разлика от това, което сега предлага Законодателната комисия.
Става въпрос за следното. Текстът да придобие следната редакция: "Съдилищата и общините са длъжни да предоставят на данъчните органи данни за регистрираните лица и за лицата, чиято регистрация е прекратена". Според мен този текст създава поголеми гаранции, че данъчните органи ще могат ефективно да вършат своята работа въз основа на една официална информация. Докато в сега съществуващия текст се предоставя просто едно право на данъчните органи, което е някакси безадресно и което в крайна сметка според мен не би могло в такава степен да обуслови ефективността на данъчната администрация. Благодаря ви. 80.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да Ви разбирам ли, че Вашето изказване е служебно да бъдат задължени съдебните органи да изпращат данни?
Господин Пушкаров, Вие имате думата. Господин Димитър Георгиев след това.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги! Без да бъда специалист в тази област, в законодателната област, аз имам интуитивното чувство, че тук нещо не е наред в този член, защото най-малкото този текст трябва да кореспондира с определен текст в законите, уреждащи самостоятелността на съдебната власт. Сега ние директно се вмесваме в тази самостоятелност със създаване на задължения в един материален закон, който се отнася до друга област - до данъчната област. Най-малкото би трябвало да се определи някакси кръгът от въпроси или да се направи задължително според мен кореспонденцията със законите, регламентиращи дейността и главно самостоятелността на съдебната власт. В противен случай ще нарушим Конституцията. Така ми се струва.
Тук има юристи, които са добре подготвени. Много ви моля да вземете отношение по тези мои опасения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров. И ако ми е разрешено да продължа Вашата мисъл, бих я продължил така: съдът се създава за сто дейности, данъчната администрация - за една. И другите ли да им вършат работата?
- Госпожа Ана Караиванова има думата за реплика към господин Пушкаров.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Моята реплика към господин Пушкаров се състои в твърдението му, че съдебната власт е независима и с такъв текст ще засегнем нейната независимост. Това въобще не отговаря на истината. Съдебната власт е независима дотолкова, доколкото да не й нарежда изпълнителната какво да прави, но съдебната власт най-много е зависима от законите. И тя е длъжна да изпълнява всички закони така, както са приети от Народното събрание. И с нищо няма да я затрудним, мисля, ако периодично, 80.3 ежемесечно изпраща служебно един екземпляр от регистрираните фирми или данъчни субекти в данъчното управление така, както ги изпраща на разни частни фирми, които дават сведения на гражданите, но срещу заплащане.
Съдебната власт е също вид държавна власт и трябва да подпомага другите видове държавни власти. И още веднъж казвам: да изпълнява закона, а не да ги взаимовръзваме помежду им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пушкаров, ползвате правото си на дуплика. Заповядайте! 80.4
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Госпожо Караиванова, аз още с встъплението признах, че не съм специалист в тази област. Но заедно с това Вие подсилихте моето убеждение, че съм бил прав. Защо? Защото, представете си, че в момента тече съдебно производство по дадено регистрирано лице, по което данъчният орган иска сведение. Как ще стане тази работа? Това е чисто вмешателство! Разбира се, че е вмешателство! Как?
Вижте сега, Вие сама казахте, че може да се искат служебно да се изпращат месечно извадки по това, кои са регистрирани и кои не са. Това е съвършено друга работа. Оттук, от текста не личи, че се иска информация само за регистрацията. Разбирате ли? "Да събира данни от съдилищата." За какво данни? Дали съответно регистрираното лице е спало някъде предишната седмица, или дали се е регистрирало добросъвестно? Вижте, има огромна разлика!
Аз се извинявам, че такъв пример давам, но трябва да се определи кръгът от информация, която е задължителна. Защото съдебната власт си има свой режим на функциониране - съдопроизводството. И ако по време на тоя режим се намеси данъчната система със свои изисквания, това не би било правомерно. Мисля, че не е нужно да бъда професионалист, за да стигна до този извод.
А иначе принципно с онова, което казахте - да се стесни кръгът от искани информации - да, съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз смятам, че дори и текстът, който е предложила Законодателната комисия, е твърде силен, за да намери място тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за внимание, колеги! Моля ви, шуми се в залата!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Още по-силен и, бих казал, още понеубедително може да седи този текст, който сега се предлага за задължение на съдебната власт да дава такива данни. Тук господин Пушкаров интуитивно налучка нещата, макар и не по тия съображения, които той изложи. Съображенията да няма въобще такъв текст са много по-ясни и много по-категорични. Всички книжа във връзка с регистрацията на фирмите в съдилищата са публични. Няма нито едно тайно нещо, което там да се съдържа. Нито едно! Та който СД/ЗТ 81.1 се интересува, и аз ако се интересувам, защото искам да сключа сделка с някаква фирма, аз ще ида да й проверя книжата и никой там няма да ми попречи в съда да проверя тези книжа.
С още по-голямо основание, когато данъчните органи желаят да проверят състоянието на дадена фирма или дали се е регистрирала или не, те могат да отиват в съда и да си проверяват сами, а не да задължаваме съда да им дава сведенията. Съдът не е информационно бюро нито на данъчните служби, нито на когото и да било. Тия неща не са държавна тайна и всеки, който желае, може да отиде. И за данъчните власти книжата са публични.
И не само това. За част от фирмите, които се регистрират, има задължителна публикация в "Държавен вестник". И там също могат да прочетат данъчните служби кои са регистрирани и на кои регистрацията е отпаднала. Защото на ония, на които е задължителна публикацията в "Държавен вестник" за регистрация, е задължителна и за тяхното прекратяване.
Ето защо аз съм решително против ние на съдилищата да създаваме такова задължение. Това ми напомня на тоталитарното време, когато пишат от БЗНС: "Моля, съобщете ни за тримесечието колко членове на БЗНС са осъдили", "Моля, съобщете ни (от Градския комитет на партията) колко членове на БКП са осъдени от вас през тримесечието" и т.н. И съдилищата се превръщаха на това да правят сведения или да ги съобщават на тоя или оня.
Не се дават сведения, когато нещата са публични, и всеки, който се интересува, може да отиде да ги види. Още повече, че данъчната служба се занимава единствено и само с въпросите за данъчното производство в тази тясна рамка, която е една стотна от дейността на съдилищата.
И затова аз предлагам текстът да бъде така: "Данъчните органи могат да събират данни в съдилищата", което изключва възможността да искат писмени, а да отиват там, в съдилищата и общините за регистрация и т.н., както е написано. И това е, според мен, коректният текст и да се отнасяме с уважение към съдебната власт. Не защото й се бъркаме в работата, а защото това, което искаме, те сами могат да си го получат по съображенията, които изложих.
Благодаря ви. 81.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Госпожа Соня Младенова, заповядайте.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, заставам пред вас с молба да бъде чуто моето процедурно предложение. Господин председателю, правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията по този текст и Ви моля да подложите на гласуване предложения от госпожа Митева в днешното заседание текст, който всъщност е първоначалният проект на Министерския съвет, гласуван на първо четене от нас.
Съображенията, които се изказаха в полза на това предложение, бяха достатъчно ясни. Но на мен ми се иска само да ми позволите да кажа как стоят нещата на практика.
Първо, съображението за това, че съдилищата са безкрайно затрупани, не оправдават изискванията на Конституцията за защита на гражданските интереси чрез съдебната власт. А това съображение, което ние всички чухме, че, виждате ли, съдиите са давали навремето едни данни, пък други, не съответствува на сегашните изисквания на времето.
Вижте, това е една регистрация, която е копие от регистрационното решение на съда, и се издава от секретарките. Хайде ние поне, юристите, които влизаме в съдебните палати, да знаем как се извършва!
Освен това съображенията за вмешателство в съдебната система ми звучат доста абсурдно и моля колегите, които не са юристи, да приемат онова, което ще кажа като едно към едно истина.
Уважаеми колеги, съдебната система, включително в тая страна, получава своите трудови възнаграждения от натрупването на данъците. Значи самата съдебна система (и на таксите, разбира се, по съдебните дела, откъдето се правят пък и отчисления в бюджета), самата съдебна система има интерес от това да се събират данъците в страната.
И за да бъда коректна към Вас, господин председателю, ще Ви припомня само текста, който госпожа Митева предложи на нашето внимание, а именно: "Съдилищата и общините са длъжни да предоставят на данъчните органи данни за съответната данъчна служба за новорегистрираните от тях лица и за лицата, чиято регистрация е прекратена." 81.3
Ще Ви го предоставя, за да не стане грешка.
Моля Ви да подложите на гласуване моето процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има заявка на господин Мулетаров. Той е заместник-председател на Законодателната комисия и ще дам думата и на него.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Трябва откровено да споделя, че аз съм малко изненадан, че в пленарна зала се поставят отново за обсъждане въпроси, които в продължение на повече от час са обсъждани в Законодателната комисия с многобройни, повече аргументи за и против този текст и първоначалния му вариант, както беше предложен, тоест съдилищата в края на всеки месец да изпращат служебно, или това да го правят органите в една данъчна администрация. И накрая се възприе този текст по много съображения извън тези, които тук бяха посочени.
Действително аз съм съгласен изцяло с твърдението на господин Пушкаров, че ние с всеки закон тази, издигната от Конституцията самостоятелна и независима съдебна власт, искаме да й пораждаме задължения, а ние просто нямаме такова право. Ние не можем да я задължаваме с друг закон, освен с Устройствения и Закона за Висшия съдебен съвет и Закона за съдебната власт какво може и какво не може.
Статистиката иска всеки месец сведения от съдилищата По Търговския закон тя също дава сведения в определени случаи. Тук също искаме сведения. Утре ще приемем други закони и във всеки ще предвиждаме за удобство на определени служби или други институции в държавата съдилищата да ги направим в едни информатори. А всеки знае, аз не мога да възприема тезата на госпожа Младенова, в момента съдът е блокиран. Той е блокиран и почти не действува нито в рамки, нито в графици, нито във време, нито в законните срокове, при които трябва да се решават делата.
И още нещо. Нека всеки от вас, който прояви интерес да види как става регистрирането на фирма, да отиде в съда. Не искам да ви говоря за явленията, които съпътствуват регистрацията, непристойните корупции и други връзки и т.н., които също затрудняват работата на съдилищата. 81.4
Никой не пречи на данъчния орган. Това е негово задължение. Това е задължение на държавния фискален орган той да може по всяко време отвсякъде всичко да получи. Той не може наготово да чака да му го дава съдебната власт. И затова ние пишем, че той може по всяко време от съдебната власт да взема всичко, тъй като там има регистър. Отива служителят, отваря го и си приписва всичко, каквото го интересува. Защо трябва съдията да го обременяваме, да налагаме на една чиновничка да преписва и да върши работа на данъчна администрация?! Аз не подценявам в никакъв случай нейните правомощия и възможността тя, колкото може, по-обхватно всичко да получава с оглед да обхване данъчно задължените лица. Но защо това трябва да бъде за сметка на други институции?! И то институции, които в момента са по-натоварени от самата данъчна администрация! Нека погледнем и прагматично на въпроса. Нещата не са свързани само с теоретична постановка - дайте да го решим, пък после да си трошат главата. Не могат да го вършат съдилищата и сега, и следващата година! Не са в състояние! И не е необходимо, според мен. Не е необходимо, тъй като няма никаква пречка данъчният служител това да го върши, ако иска всяка седмица, ако иска на десет дни, ако иска всеки месец.
И затова аз, господин председателю, настоявам да подложите на гласуване, разбира се, Вие сте длъжни, но апелирам към народните представители да имат предвид, че по този въпрос след много продължително обсъждане в Законодателната комисия се стигна до такова разрешение. И затова не беше уместно, според мен, отново да се поставя пак от член на Законодателната комисия да пренасяме този излишен спор в пленарна зала и да губим времето, тъй като вчера затова блокирахме приемането на закона.
Благодаря ви. 81.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Мулетаров, аз Ви благодаря за Вашето изказване.
Преди да дам думата на проф. Михайлов ще си позволя, тъй като нямам до мен мой колега, да кажа и аз две думи като коментар.
Всяко задължение след неизпълнението си води санкция. Много моля вносителите на допълнението да ми покажат с каква санкция ще накажем съдебната администрация, ако тя не даде сведения?
И второ, ако не изпълни това задължение, което вие желаете да вмените на служителите в съдебната система, кой ще носи отговорността - те или данъчната администрация, която не си е свършила работата?
И следващият момент. Защо не се върнете към чл. 6 с двете му алинеи, които вие вчера сте приели, и вижте това предложение дали пасва със самия текст.
Затова аз съм длъжен, господин Михайлов, ако Вие желаете думата, заповядайте. Опасявам се от вчерашните самоцелни спорове.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм съгласен с коментара, който току-що направи председателстващият заседанието, но все пак искам да изясня, тъй като господин Пушкаров постави един основателен въпрос. Съдът е независим и се подчинява само на закона. Но тук предложението, което беше обсъждано и в Законодателната комисия да вменим в дълг едно правно-техническо задължение на съда противоречи на основната функция на съда. Не можем със закон да възлагаме административнотехнически задължения за даване на информация. И в този смисъл Вашата теза и Вашите опасения, господин Пушкаров, са основателни.
Ние твърде много обсъждахме, както и господин Мулетаров обясни тук, но има колеги, които смятат, особено които страдат от обвинителен уклон, които смятат, че може всякакви задължения да се вменяват на съда. Аз съм съгласен, че трябва да се даде възможност на данъчните органи по всяко време да се информират за регистрираните лица и за лицата, чиято регистрация е прекратена. И ние намерихме една много ясна формула - тези данъчни органи имат право. РД/ЛТ 82.1.
Аз съм съгласен с господин Георгиев, че вместо "имат право" е по-елегантно юридически да се каже "могат", което също значи "имат право". Но ние писахме "имат право", защото знаем, че този закон ще го изпълняват преди всичко данъчни органи, които не са юристи. И за тях, като се пише, че "имат право", което на юридически, ако пишем "могат", означава същото и затова аз моля господин Георгиев да оттегли своето предложение.
Господин председателю, да предложите най-напред за гласуване текста на чл. 11. Нямам нищо против да предложите и това, че са длъжни съдиите, но само това, а не целия текст. И бих призовал народните представители да гласуват решително против.
И третият момент, в проекта на Министерския съвет е казано "новорегистрирани".
Ние обсъждахме този въпрос в Законодателната комисия и стигнахме до заключението, че не само новорегистрираните, а за всички регистрирани лица и за прекратяването на дейността им трябва да се получи информация. И в този смисъл предложеният текст е перфектен. Той съответства на основната идея, която има Министерският съвет и Министерство на финансите.
И аз ви моля, уважаеми дами и господа народни представители, да подкрепите единодушно текста, предложен от Законодателната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Бисер Славков, имате думата.
Господин Славков, при Вашето изказване моля Ви вземете отношение повъпроса участвало ли е Министерството на финансите при изработването на този текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Аз моля при вашето гласуване да имате предвид поне това, което е мислено като основен замисъл, като основна концепция, когато е заложен този текст.
Първият момент, който беше интересен, е да се създаде не начин за задължаване на съдилищата да предоставят сведения и данни, а точно обратното, да се създаде една информационна връзка между съда и данъчната администрация. И тук не става дума по замисъл за сведения и данни. Става дума за копия от 82.2. съдебното решение за регистрация на една фирма. Това е истинският замисъл на този текст.
Вторият момент е когато искаме да търсим връзката с чл. 6, тя също е налице, господа народни представители, тъй като там е задължено вече самото лице, данъчен субект, да се яви за регистрация и затова той ще си носи съответната отговор ност. До тук чрез тази информационна връзка може да се осъществява един последващ контрол и да се прави една засечка, да се разкрият много по-лесно, много по-бързо онези случаи, в които данъчните лица не са се явили да се регистрират, съобразно текста и задължението по чл. 6.
Що се касае ние тези две съображения сме ги изказали и при обсъждането на този текст и аз просто моля вие вече да решите при гласуването.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Пред мен има един процедурен въпрос. Поддържа се първоначалният проект на Министерския съвет като предложение сега. Този проект на Министерския съвет е обсъждан и с участието на вносителя е изменен. Вносителят не поддържа този проект. Не се касае за допълнения на текста, както ни задължава чл. 52 в правилника, а се касае за нов текст с коренно изменено съдържание.
И на чисто процедурна основа аз няма да поставя на гласуване това предложение. Моля обявете режим на гласуване. Гласуваме за текста, който е предложен от Законодателната комисия.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Не може така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това не е редакция, госпожо, а е прехвърляне на задължение. Това е съвсем различно нещо. (Соня Младенова репликира от място)
Моля ви. Режим на гласуване. Гласуваме чл. 11 така, както е предложен от вносителя и така както се поддържа от Законодателната комисия.
Моля ви прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 126 народни представители, за приемане на текста 98, против - 18, въздържат се 10. Текстът се приема.
Господин Бучков, глава трета. Имате думата. 82.3. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Глава трета. "Актове за констатации"
Член 12, състои се от една алинея с 10 точки.
Чл.12. ал.1. "Актът за констатации се издава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. дата и място на съставяне на акта; 3. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и длъжността му;
4. данни за данъчния субект - трите имена, адрес, седалище на управление, данъчен номер, банкови сметки и др.;
5. фактическите и правните основания за издаването на акта;
6. направените констатации;
7. разпореждания за обезпечаване на доказателства или държавни вземания;
8. опис на иззетите документи и вещи;
9. мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт и на наказателно постановление;
10. срок за писмени възражения и органа, пред който могат да се направят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Бучков, текстът е много ясен, това са реквизитите. Но много ме смущава т.4 с думите "и други". Това в закон не може да го има, защото...
Да, който желае? Госпожа Караиванова, заповядайте! Има думата Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, аз имам едно предложение. В т.9 да отпаднат думите "и на наказателно постановление". Тоест сега точката звучи "мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт и на наказателно постановление". Да отпадне последното, защото съгласно чл.36, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. МС/ВР 83.1
Втората алинея гласи: "Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува. Изключение само за прокурорските и делата, прекратени от съда".
Така че каквито и предложения да прави в констативния акт, наказателно постановление въз основа на предложение не може да се издаде, а само въз основа на акт за административно нарушение. И затова следва да отпадне т.9. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Друг желаещ? Не виждам. Господин Бучков, имате думата Вие.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председателстващ, не мога да споделя становището на колежката Караиванова, по простата причина, че вчера приехме чл.2 на същия закон и в ал.3, изрично е посочено, че "данъчните органи съставят актове за установяване на извършените нарушения". Данъчните органи. И това е един специален текст, а в актовете за констатации се установяват и извършените нарушения.
Така че в този закон е предвиден редът, колежке, и не бива да избегнеме случаите, в които въз основа на този акт е установено нарушението и ще бъде издадено наказателното постановление. И няма защо да препращате към друг закон, когато този закон е установил този ред.
Така че в това отношение Вие не може да искате да се препраща към друг закон, да ползваме други разпоредби, когато тука има специални за данъчните нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков! Там за "и други" не казахте нищо.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Що се касае до Вашето предложение относно смущаващия Ви факт в т.4 "и други" - тук се касае за данни.
Както виждате, не се касае за нещо друго и тези данни, ако нямат нищо общо към данъчното задължение, или са ирелевантни, те не могат да породят никакви правни последици. Така че "и други" се касае само за събиране на данни. Може да се съберат данни колко пъти се е женил, колко пъти се е развеждал и т.н., но те са ирелевантни за данъчното правоотношение. Така че не виждам нищо... 83.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но не Ви пречи да ги съберете при сегашните редакции.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Но не виждам нищо смущаващо в това допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожа Митева, Вие искахте думата. Заповядайте!
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю, исках думата, за да подкрепа предложението на госпожа Караиванова, като се позова именно на чл.2.
Ако се вгледаме внимателно в гласувания вече чл.2 ще видим, че в ал.1 се урежда въпросът за издаването на административни актове. И затова ал.1 говори "данъчните органи изда- ват..." и посочват част от видовете административни актове, каквито са данъчните облагателни актове, актовете за налагане на административни наказания и др.
Актовете за констатации, които визира глава трета, не са административни актове. Актовете за констатации са посочени в ал.2 и заедно с данъчните проверки и данъчните ревизии не могат самостоятелно да подлежат на обжалване.
А именно затова се казва, че "За резултатите от данъчни проверки и ревизии данъчните органи изготвят...", а не "издават" такива актове за констатации.
Следователно не може да се приеме, че актът за констатация сам по себе си може да бъде едновременно акт за констатация и акт за установяване на нарушение, и като такъв във второто си качество да послужи за издаване на наказателно постановление.
В този смисъл вече, както спомена и госпожа Караиванова, са категорични разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, където се изисква във всички случаи на констатирано нарушение да се съставя акт за нарушение и въз основа, вече на него, да може евентуално да се състави наказателно постановление, което да бъде обжалвано в съда.
Ето защо, аз ви моля, и моля уважаемите народни представители да подкрепят предложението на госпожа Караиванова, а именно в т.9 да отпадне изразът "и наказателни постановления". Благодаря ви! 83.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Митева! Искам да чуя господин Бисер Славков. Заповядайте! В края на краищата това е становище на вносителя. 83.4 ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Моля да имате предвид някои неща от гледна точка на самата практика.
Актовете за констатация наистина установяват с определени доказателствени средства състоянието по определено данъчно задължение. В този смисъл те могат наистина да установят и някои нарушения.
Но в същото време това реално са наши вътрешни актове, които и в този смисъл са посочени в чл.3, ал.2, което реално отвежда, че когато трябва да се издаде акт за констативно нарушение, то ще трябва да се ползува текстът по ал.1 на този цитиран чл.3.
В този смисъл вероятно е уместно това, което беше предложено от двете госпожи народни представителки наистина да се има предвид и този текст "и наказателни постановления" да отпадне.
Предлагам това да се има предвид при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Друг? - Господин Мулетаров желае думата.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми народни представители! Действително сме изправени пред един закон, в който съществуват два вида актове. Едните са актове по тази Глава трета, а именно това са актове, които установяват данъчните задължения, приходите и всички фактически обстоятелства във връзка с данъчно задължените лица и облагането им с данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Главата се нарича "Актове
" за констатации".
СПАС МУЛЕТАРОВ: Точно така. При тези актове обаче данъчният служител може да установи, че е извършено и административно нарушение - нарушение по смисъла на Закона за административните наказания и нарушения. Той е длъжен да го констатира в този акт, но според мене този акт не е основание въз основа на него да се започне административно-наказателно производство, тъй като ние имаме специална глава за това. ЦМ/КТ 84.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров. Най-после това трябваше да се чуе.
СПАС МУЛЕТАРОВ: За мен прецизното ще бъде оттук действително да отпадне "и наказателно постановление", а когато с този акт данъчният служител констатира освен другите изисквания, и административно нарушение, той тогава трябва по силата на него да извлече от този акт това нарушение и да започне административно-наказателно производство с отделен акт. И тогава се издава наказателно постановление. Това ще бъде според мен прецизното и затова аз споделям идеята да отпадне изразът "и на наказателно постановление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Други желаещи? - Няма. При това положение да преминем към гласуване. Най-напред по предложението за отпадане.
По този текст е направено само едно предложение в т.9 - след израза "облагателен акт" да отпаднат думите "и на наказателно постановление". След думата "акт" да има точка.
Подлагам на гласуване това предложение. Които са за отпадането от текста...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Бихте ли ми разрешили, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми колеги, понеже досега много се позоваваха на първоначалния проект на Министерския съвет, този текст е заложен точно така.
Второ, в Законодателната комисия, където господин Славков не присъствува, представител на Министерство на финансите и това е отразено в стенограмата - защити тезата, че в акта за констатации, когато се констатира и нарушение, и затова е предвидено в ал.3 на чл.2, актове за нарушение, се съставят такива и въз основа на тях се издава наказателно постановление. При тази постановка Законодателната комисия прие именно този текст. И аз много съжалявам, че едно се говори тогава, когато се обсъжда текстът, а сега се говори нещо съвсем различно. 84.2
Второ, действително тук има много поддръжници на административното производство и те са прави за себе си дотолкова, доколкото не се намираме пред един специален закон. Може да има нещо общо между административните нарушения и данъчните нарушения, но разберете! Данъчното право е било винаги една отделна дисциплина от административното право със свои правила и специфика. И е крайно време да се отърсим от мисленето, че всяка дейност на изпълнителната власт, независимо в кой сектор попада, трябва обезателно да прокараме през даден шаблон, за да можем да я разберем.
Крайно време е да започнем да мислим по друг начин. Начинът е този: щом имаме определени отношения, правоотношения и то в областта на данъчните облагания, на данъчното право, нека правните норми да бъдат съобразени с тези правоотношения, а не да ги пренасяме към други, които биха могли да се приложат във всяка една дейност на изпълнителната власт.
ОБАЖДАТ СЕ: Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Думата има Костя Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, аз се извинявам, че вземам думата след завършването на разискванията, но забелязвам едно съществено противоречие в разглеждания член от законопроекта.
Актовете за констатации са предвидени във вече приетия чл.2, където е предвидено, че те се издават за резултати от данъчни проверки и ревизии. Обаче надали представителят на Министерството на финансите ще ме опровергае, че не винаги при завършване на една данъчна проверка или ревизия е наложително да се прави мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт или на наказателно постановление. Това може да бъде така, а може и да не бъде така.
Но ако видим чл.12 в редакцията, която се предлага, той предвижда това мотивирано предложение да бъде задължителен реквизит на акта за констатация. Нека да видим ал.1 на чл.12: актът за констатация се издава в писмена форма и трябва да съдържа... Императивно е предвидено този акт да съдържа в т.9 мотивирано предложение за издаване на данъчно-облагателен акт или на 84.3 наказателно постановление.
Аз мисля, че това не е правилно. И моето предложение е, тъй като не винаги тези актове ще съдържат такива предложения, да обособим т.9 в една нова алинея 2 на чл.12, която да гласи: "Актът за констатация може да съдържа мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт или на наказателно постановление". Защото понякога той може да съдържа само предложение за издаване на данъчен облагателен акт, без издаване на наказателно постановление. А сегашната редакция на т.9 предлага една комулативност: и данъчен облагателен акт, и наказателно постановление.
Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Възприемам становището на господин Караиванов. Смятам, че трябва да се добави изразът "когаго се налага това". Ето: мотивирано предложение за издаване на данъчнооблагателен акт и наказателно постановление, когато се налага това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Думата има проф.Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наистина въпросът, който се дискутира, е сложен. Става дума, че идеята на проекта и на Законодателната комисия е да обединим две функции в акта за констатация. От една страна за констатации за данъчно облагане, а от друга страна - за нарушение, ако има такова.
Най-често нормалното е - и така е изразено, в акта за констатации да бъдат изяснени обстоятелствата, които са свързани с данъчното облагане. Но ако същевременно се констатира и нарушение, в същия акт то да бъде отразено, а не да се съставя втори акт.
И в този смисъл аз не виждам никакви пречки този акт да изпълни двете функции. Обърнете внимание на т.9: мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт и евентуално на наказателно постановление. Но само предложение!
Колежката Караиванова каза, че актът за облагането се обжалва пред окръжния съд, а за административното нарушение - пред районния съд. Няма никаква пречка. Едно копие ще си отиде 84.4 по линия на облагането с данък пред окръжния, а другото ще отиде за административното наказване.
Според мене ние опростяваме процедурата, а не я усложняваме. Ние използуваме ефективността на констативния акт в тази област, за да има бързина и за да има ефективност. И затова с подобрението на редакцията, което ще направи господин Бучков, аз мисля, че трябва да приемем текста такъв, какъвто е.
Обърнете внимание, господин председателю. Става дума за предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз Ви разбирам и Ви благодаря за това.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Затова според мене тази норма ще бъде специална и тогава никакви противоречия няма да има с общите норми.
Затова аз ви моля да се обединим около това мнение и мисля, че господин Бучков ще допълни и подобри редакцията. 84.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Професор Михайлов, а ако сложим в множествено число "мотивирани предложения" и си продължим текста, както е докрая, когато има нужда от предложения за облагателен акт, ще бъде "предложения", когато има нужда от предложение само за издаване на наказателно постановление, ще бъде "предложение".
Има думата господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Димитър Велев, БСП.
Аз искам само две думи да кажа по повод на това, което професор Михайлов предлага и което се застъпва от някои колеги, че можем да обединим в едно мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт и мотивирано предложение за наказателно постановление. За мене това е недопустимо, макар че се споделя и от Вас, господин Бучков. Защото ние трябва да си останем на основните приниципи на административното право по Закона за административното производство и Закона за административните нарушения и наказания и не трябва да се вместваме и там да създаваме специални правила. Ние създаваме специални правила за данъчното производство, но не бива покрай него да се намесваме в една друга утвърдена сфера на административното право и да кажем, че без акт за административно нарушение може да се прави предложение за наказателно постановление. За мене това е недопустимо, защото се вмесваме в друга сфера, в друг клон на правото. Нека да си остане самостоятелно, т.е. това, което беше най-напред предложено - да отпадне изразът "и на наказателно постановление".
И, господин председател, само две думи. Аз приемам това, което предложи колегата Костя Караиванов. Не във всички случаи ще се наложи мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт. Нека да бъде като отделна, самостоятелна алинея, да се дава такава възможност и когато е необходимо, да се прави. Но когато не е необходимо, това да не бъде задължителен реквизит от акта по чл. 12. И ми се струва, че най-добрата редакция ще бъде именно точка 9 да отпадне, ал. 2 да стане така, както я предложи колегата, но без последните думи "и на наказателно постановление". БП/КП 85/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имаме вече три предложения. Да систематизираме предложенията.
Първото предложение беше на госпожа Ана Караиванова, поддържано от госпожа Митева и господин Мулетаров точка 9 да остане само до "облагателен акт", да отпадне "и наказателно постановление".
Второто предложение на Костя Караиванов, което се поддържа и от колегата Бучков, и от Димитър Велев, е да отпадне точка 9 и да се създаде ал. 2 със съдържание, което беше посочено от тях. И тогава идва основното предложение на Законодателната комисия.
Господин Бучков, вярно ли ги систематизирах? Ако можете да дадете точната редакция на предложението на Костя Караиванов, това, което Вие поддържате, за да го чуят колегите народни представители, преди да започнат да гласуват и оттам да се ориентират как да гласуват.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз искам първо да посоча само, че когато се касае за мотивирано предложение, това не може да бъде задължителен реквизит, тъй като е предложение. Ако няма основание за такова предложение, не можем да говорим за задължителен реквизит.
Новата редакция на ал. 2 на чл. 12 гласи така: "Актът за констатации може да съдържа мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт или на наказателно постановление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако има нужда от двете?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Тогава ще кажем: "Актът за констатации може да съдържа мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт, както и на наказателно постановление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз имам един въпрос към Ана Караиванова: при наличие на това второ предложение за отпадане на точка 9 изцяло, поддържате ли Вашето предложение?
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Изцяло не може да отпадне.
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Ако отпадне изцяло, аз не мога да поддържам моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има предложение за отпадане, тъй като това предложение се мотивира, че в точка 9 се създава задължителен реквизит, мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт, но невинаги актовете за кон85/2. статации могат да завършат с този реквизит. Това е проблемът. Обмислете го и ако го поддържате или госпожа Митева... Ако не го поддържате, да минем към предложението за отпадане на точка 9 и създаване на втората алинея, да отпадне точка 9 и съдържанието на точка 9 да стане ал. 2, но не с императивност. И се касае пак за предложения. Завършва с "предложения за издаване на административен акт". Всички знаят каква е процедурата за издаването на този административен акт, че трябва да се създаде констативният акт, който да констатира нарушението, какво е нарушението и да служи за основа за издаване на наказателно постановление. Но тук става дума за предложение. Това е едно задължение на данъчната администрация - да не отминава нарушенията, които се допускат, а не за издаване на наказателно постановление. Това е само предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председателстващ, Вие сте абсолютно прав, защото точка 6 изрично предвижда направените констатации, а въз основа на тях може да има правни последици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз мисля, че няма да има нищо страшно, ако Вие оттеглите Вашето предложение и минем към създаване на втора алинея, за да бъде по-лесно гласуването.
Ние по процедура сме длъжни да гласуваме най-напред предложението на Костя Караиванов. Няма наказателно постановление, госпожо Митева, има предложение, т.е. това е издигане на едно задължение на данъчната администрация, че тя не може да отминава нарушение.
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Тогава да състави акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ама не, това е предложение. Цялата процедура по създаването на наказателното постановление е неотменима в Закона за административното производство и Закона за административните нарушения и наказания. Ще се направи констативен акт, след което ще се издаде наказателно постановление. Това е само предложение, да не отминава данъчната администрация нарушения, които тя е констатирала. А може тя да направи предложение и пак да не бъде издаден административен акт.
Не искам да бавя Народното събрание. Кажете, оттегляте ли или не своето предложение? 85/3.
Тогава аз започвам от най-далечното. Най-далечното е за отпадане на точка 9. Моля, обявете режим на гласуване. Поставям на гласуване предложението на господин Костя Караиванов за отпадане на точка 9 и за създаване на ал. 2.
От общо гласували 129 народни представители, за 90, против 22, въздържали се 17.
Приема се това предложение. 85/4. Тогава, уважаеми колеги, нека да гласуваме ал. 1, чл. 12, Глава трета - "Актове за констатации" (заглавието на главата), чл. 12 - неговото заглавие и точките, които сега при това положение ще бъдат девет, като т. 10 става т. 9.
И след това да гласуваме втората алинея отделно, господин Бучков, защото тя е с ново съдържание. Моля ви, обявете режим на гласуване, гласуваме.
Гласуваме глава трета, наименованието на Глава трета - "Актове за констатации", чл. 12 и неговото наименование и реквизитите, които трябва да съдържат актовете за констатация. А след това с втората алинея ще дадем правото на данъчната администрация да състави облагателен акт или предложение за... впрочем задължение да направи предложение за издаване на облагателен акт и предложение за административно-наказателно производство.
От общо гласували 126 народни представители, за - 123, против - един, въздържат се - двама.
Поставям на обсъждане ал. 2. Господин Бучков, ако обичате прочете ал. 2. По нея предварителна заявка за изказвания са направили госпожа Ана Караиванова и господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Само за момент, защото попълвам една нова редакция на професор Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, ако са Ви необходими няколко минути, попълнете.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Ал. 2 - актът за констатации може да съдържа мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт, както и на наказателно постановление".
Професор Михайлов прави следната редакционна поправка: "Актът за констатации може да съдържа мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт, а когато се установи нарушение, и предложение за издаване на наказателно постановление". Считам, че би могло да се приеме редакцията на професор Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Госпожа Ана Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. ВТ/АН 86.1
Колеги, аз не бих искала да правя източен въпрос от този проблем, съжалявам, че така стана.
Аз също предлагам от втората алинея да отпадне "предложение за издаване на наказателно постановление".
Щом установи нарушение данъчният орган е длъжен едно - да състави акт за установено нарушение. Триста предложения да прави, тези предложения са ирелевантни. Той е длъжен да състави акт за установяване на нарушението, така както е описано в основния процесуален закон - ЗАН, и само това вече задължава наказващия орган да издаде наказателното постановление. Никакви други предложения нямат никаква сила.
И затова аз ви моля да отпадне. Той може да прави предложение да се издаде облагателен акт, но не може с предложение да задължи или пък да принуди наказващия орган да издаде наказателно постановление. Това са основни неща и бих помолила да не спорим повече.
Моля, предложението ми е да отпадне текстът за наказателното постановление. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председателю, уважаеми колеги, искам да направя една реплика на колежката Караиванова, стига да е в състояние да ме слуша.
Колежке, вече как да Ви кажа, много ми стана непрекъснато да повтарям, че в приетия вчера закон, в чл. 2, ал. 3 изрично е посочено, че се правят актове за допуснати данъчни нарушения. Щом има един такъв акт, това е един констативен акт, който констатира нарушението и въз основа на него съответният компетентен, оторизиран орган може да издаде наказателно постановление. Какво има да спорим повече и да се препращаме към ЗАП, към ЗАН. Тук е предвидено кога се констатира нарушението. Оттам нататък вече процедурата си върви по своя естествен път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така, оформят се отново две предложения. Заповядайте, господин професор. Професор Михайлов иска думата и я получава. 86.2
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В чл. 2, ал. 3, който вече приехме се казва: "Данъчните органи съставят актове за установяване на извършените нарушения". Какво спорим сега? Ние спорим, че актът за констатации за издаване на данъчен облагателен акт не може в него да се констатира нарушението. Това е идеята на опонентите на официалното предложение на Законодателната комисия.
Аз твърдя, че един констативен акт може да изпълни и двете функции. И с това ние ще преборим бюрокрацията. А сега плод на едно мислене, на една инерция, едното ще върви по ЗАН, а другото ще върви по ЗАП. Актът изпълнява същото и прави предложения. Вие искате сега той да състави един констативен акт за данъчно облагане и друг акт за данъчно нарушение. Защо да не ги обединим тези две функции в едно. Нищо не пречи. И аз ви моля не да призовавате към спиране на дискусията, за да наложите своето мнение, което подчертавам, е плод на едно общо мислене по стария закон. Ние сега придаваме специфично значение на този закон и опростяваме процедурата, и улесняваме данъчните органи с единия акт да се извърши данъчното облагане и съответното нарушение. А след това постановленията ще се обжалват по съответния ред, всяко едно от тях.
Аз мисля, че в този смисъл, призовавам този текст, който беше предложен от моя страна, да го приемете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви господин професор.
Заповядайте господин Костов. Аз не зная дали са основателни някои обвинения срещу този състав на Народното събрание, че не се подлагат на дискусия и анализи приеманите текстове.
Заповядайте господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз уважавам изключително професора, тъй като ми е бил преподавател, обаче не мога да се съглася с това, което предложи току-що. Защото, ако приемем тази теза, ние трябва да допуснем и другото, че ако в този констативен акт се констатира престъпление, може направо да се изпрати на съда и да се използва като обвинителен акт. СМ/ЗТ 87.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, това не може.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Административно-наказателното производство също има определени неща, които трябва да се спазват по процедурата и едно от тези неща е съставянето на акт. Оттам започва самото производство. Ако няма такъв акт, изрично е казано в закона, който е специален закон по отношение на административното наказване квалификационен закон, че трябва да има акт. Ако няма този акт, не може да има и административно-наказателно постановление. Не може да започнем процедурата. Ако допуснем това сега с друг, вън независимо от административно наказване да има констатации в някакъв друг акт, то и в Закона за териториалното и селищно устройство и в други закони има предвидени такива констативни актове, но въз основа на тях не се издават наказателни постановления. Издават се актове и въз основа на тях вече се издават наказателните постановления. Така че аз напълно подкрепям колежката Караиванова и моля да се приеме нейното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Костов, както беше Вашата мисъл ми се струва, че е, че констативният акт въз основа на който се издава наказателно постановление, също има строго определени реквизити. Но тук става дума за едно предложение. Мен това ме смущава.
Отиваме към гласуване, господа. При това положение в коя фигура сме на правилника, на поредност на предложението.
РЕПЛИКА: На отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не е на отпадане, защото имаме нови предложения. Ние имаме предложения за създаване на ал. 2 със съдържание и предложения за отпадане.
Ние приехме за ал. 2, а сега за съдържанието на ал. 2 става въпрос. Това са две предложения.
Актът за констатации може да съдържа мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт, а когато се установи нарушение, а трябва да се каже какво нарушение и предложения за издаване на наказателно постановление. Тогава вече обяснява.
Следователно има две предложения, така както ги виждам формулирани. Първото предложение е така както господин проф. Михайлов е редактирал. И второто предложение, да отпадне, а когато се установи нарушение и предложения за издаване на наказателно постановление. 87.2
Господин Кадир предлага една техника, която може би е по-правилна. Първата част представлява обединено предложение и на проф. Михайлов, и на госпожа Караиванова. А именно актът за констатации може да съдържа мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт. И второто предложение, допълнение към този текст. А когато се установи нарушение и предложение за издаване наказателно постановление.
Гласуваме първата част. Обединяващото предложение.
Моля ви режим на гласуване.
Гласуваме ал. 2 със следното съдържание: "Актът за констатации може да съдържа мотивирано предложение с издаване на данъчен облагателен акт." А след това ще гласуваме и допълнението.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 130 народни представители, за - 129, против - няма, няма въздържали се. Приема се тази първа част. След акт имаме точка.
Допълнението: "Когато се установи нарушение и предложение за издаване на наказателно постановление."
"Когато се установи нарушение се прави предложение за издаване на наказателно постановление." Това е съдържанието.
Следователно моля ви режим на гласуване. Гласуваме дали ал. 2 да има това допълнение. Когато се установи нарушение се прави предложение за издаване на наказателно постановление.
Обявете режим на гласуване и гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От гласували общо 125 народни представители, за - 21, против - 57 и 47 се въздържат. Не се приема господин Бучков, втората част.
Преминаваме към чл. 13. 87.3 ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Чл.13. Актът се връчва на провереното лице срещу подпис".
Ал.2. Когато лицето откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписите на двама свидетели, на които се посочват имената, адресите и единните граждански номера."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други предложения? Няма.
Моля, режим на гласуване!
От гласували общо 125 народни представители, за текста са гласували 118, 1 - против, 6 се въздържат. Приема се.
Моля, прочетете следващия член, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Член 14 се състои от три алинеи, а именно:
"Чл.14. ал.1. Възражения по акта могат да се правят в 14-дневен срок от връчването му пред началника на данъчната служба, чийто орган е издал акта.
Ал.2. Началникът на данъчната служба е длъжен да се произнесе по възражението в 14-дневен срок.
Ал.3. Когато отхвърли възраженията, началникът на данъчната служба е длъжен да се произнесе писмено."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложения, господин Бучков?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения. Някой предлага ли редакционни поправки? Няма предложения.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на чл.14 така, както е предложен от Законодателната комисия.
От гласували общо 124 народни представители, 121 са гласували за, против - няма, 3 се въздържат. Приема се.
Имате думата, господин Мулетаров, да докладвате понататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, уважаеми народни представители, беше ви раздаден текстът на втората част, която е продължение на единния Закон за данъчното производство. Глава четвърта е озаглавена: "Издаване на данъчни облагателни актове". Поредният текст е на чл.15, със следното съдържание от три алинеи:
"Чл.15. ал.1. С данъчен облагателен акт се определя данъчното задължение. СР/ВР 88.1
Ал.2. Данъчните облагателни актове се издават от началниците на данъчните служби.
Ал.3. Данъчните облагателни актове се издават въз основа на декларация, подадена от данъчно задълженото лице, или по инициатива на данъчната администрация, ако такава не е подадена по установения от закона срок".
Това е съдържанието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли направени предложения по текста?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, аз предлагам заглавието на глава четвърта, която в проекта е: "Издаване на данъчни облагателни актове", да бъде формулирана само: "Данъчни облагателни актове", за да следваме систематиката, която сме възприели до момента: глава първа - "Общи положения"; глава втора - "Данъчна регистрация"; глава трета, която току-що гласувахме, да гласи: "Актове за констатации", да отпаднат думите: "издаване на". Да остане само "Данъчни облагателни актове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е редакционна поправка. Няма други предложения.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, предложената промяна с нищо не изменя съдържанието на заглавието. Вярно е, че е включено поначало издаване на данъчни облагателни актове. Но има и разпоредби, които определят и други техни изисквания.
Смятам, че това предложение може да се приеме. Предлагам, ако няма възражения, да се гласува едновременно и заглавието, и текстът на трите алинеи на чл.15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме заглавието на глава четвърта - "Данъчни облагателни актове", а също и съдържанието на чл.15 от закона.
Моля, режим на гласуване.
От гласували общо 126 народни представители, за са гласували 125, 1 - против. Приема се. 88.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 16. (1). началникът на данъчната служба издава данъчен облагателен акт след като се извърши проверка на всички данни, свързани с облагането.
Ал. 2. Доказателства по предходната алинея се събират при данъчни проверки или ревизии".
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът е ясен. Няма предложения.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 16.
Гласували общо 125 народни представители. От тях 125 за.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Пристъпваме към чл. 17, който се състои от единствена алинея с 13 точки.
"Чл. 17. Когато не е подадена декларация или в подадената декларация са укрити приходи, или отчетността не е редовна, началникът на данъчната служба определя по преценка конкретния размер на данъка, като взема предвид:
1. видът и характерът на дейността;
2. платените косвени данъци, мита, експортни и импортни такси;
3. движението и остатъците по банковите сметки;
4. документи с достоверни данни;
5. наемната цена на недвижимите имоти, в които се упражнява дейността;
6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;
7. капиталът;
8. оборотът;
9. броя на заетия персонал;
10. кръгът на клиентелата;
11. реализираната печалба, съответно доход от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;
12. разликата между доставените и вложените в производството сууровини и материали;
13. други доказателства, които могат да послужат за горната цел." НЧ/АН 89.1
По този текст, господин председател, няма предложения. Той е най-продължително обсъждан и смятам, че е обхванал всичко възможно, което данъчният инспектор може да направи, за да определи данъка, когато това не е извършено от данъчно задълженото лице прецизно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Най-изчистеният текст от закона. Моля, режим на гласуване.
Господин Филипов, имате думата. Няма да е ново предложение? Редакционна поправка може да предложите.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, моля да бъда извинен, но предлагам да гласуваме и това, което ще предложа, заедно с общото гласуване - "кръгът на клиентите" - т. 10. "Клиентелата" - гражданствеността на тази дума не е с дълбоко уважение - "кръгът на клиентите" е точна и литературна дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Как ще бъде?
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Т. 10 - вместо "кръгът на клиентелата" става "кръгът на клиентите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме текста на чл. 17 с направеното предложение на Емил Филипов - вместо "клиентелата" - "клиентите". Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 17.
Гласували общо 123 народни представители. От тях 122 за, няма против, 1 въздържал се.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Вие предложихте, господин председателю, тъй като не са постъпили предложения по останалите текстове на тази глава пета, да бъдат прочетени до глава шеста текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: До глава шеста не са постъпили предложения. Затова ще прочетем от чл. 18 до чл. 28 включително.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да. "Чл. 18. Данъчни облагателни са и други актове, чрез които овластени лица определят данъци. В тези случаи лицата действат като данъчни органи. 89.2
Чл. 19. Данъчните облагателни актове се издават по образец, утвърден от министъра на финансите и се връчват на лицата по ред, предвиден в Закона за административно производство.
Чл. 20, ал. 1. Когато определеният данък е по-малък от текущо или авансово внесеният, това се отразява в данъчния облагателен акт.
Ал. 2. Надвнесената сума се прихваща с други изискуеми вземания към държавата, или се връща заедно с лихвите за изтеклия период.
Ал. 3. Разпореждането за прихващане или връщане се прави едновременно с издаването на облагателния акт.
Чл. 21. Когато с данъчен облагателен акт се определи по-голям данък от текущо или авансово внесения, разликата се внася в 15-дневен срок от съобщаването му.
Чл. 22, ал. 1. Данъчното задължение се погасява с петгодишна давност.
Ал. 2. Давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение.
Ал. 3. Когато е започнала данъчна проверка или ревизия и срокът по ал. 1 изтича, през нейното времетраене давностто се спира до завършването й, но не за повече от една година.
Чл. 23, ал. 1. Данъчният облагателен акт може да се обжалва пред началника на териториалното данъчно управление в 14-дневен срок от връчването му.
Ал. 2. Жалбата се подава чрез началника на данъчната служба или бюро, издал данъчният облагателен акт.
Ал. 3. Към жалбата могат да бъдат приложени писмени доказателства.
Чл. 24, ал. 1. Началникът на данъчната служба, чрез когото е подадена жалбата, е длъжен в 14-дневен срок от получаването й да я изпрати заедно с данъчната преписка на началника на териториалното данъчно управление.
Ал. 2. В срока по ал. 1 началникът, издал обжалвания акт, може да го отмени или измени.
Ал. 3. Актът по предходната алинея подлежи на обжалване по реда на чл. 25. 89.3
Чл. 25, ал. 1. Началникът на териториалното данъчно управление разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването й.
Ал. 2. С решението данъчният облагателен акт може да се потвърди, измени или отмени.
Ал. 3. Решението се съобщава на жалбоподателя след двуддневен срок от постановяването му". 89.4
"Чл. 26. Ал. 1. Решението на началника на териториалното данъчно управление може да се обжалва в частта, в която не са уважени направените възражения по размера на данъка пред окръжния съд в 14-дневен срок от връчването му.
Ал. 2. Жалбата се подава чрез началника на териториалното данъчно управление, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с данъчната преписка в съда."
Член 27, с една алинея. "Съобщения и решения във връзка с обжалването на данъчни облагателни актове се изготвят по реда на Закона за административното производство."
И чл. 28, последен от тази глава, с три алинеи.
"Ал. 1. Съдът се произнася по законосъобразността на акта с решение, което е окончателно.
Ал. 2. Заинтересованата страна може да поиска преглед по реда на надзора или отмяна на решението по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Ал. 3. При уважаване на жалбата лицето има право да получи направените по делото разноски и платеното от него възнаграждение за защита, съразмерно на уважената част."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Мулетаров. Има ли направени писмени предложения досега?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Писмени предложения няма постъпили по тази глава до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вълканов, може би ще направите някаква редакционна бележка?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, в чл. 24 се казва, че началникът на данъчната служба, чрез когото е подадена жалбата, е длъжен в 14-дневен срок да изпрати на началника на териториалното данъчно управление. Обаче аз питам: тази възможност не съществува ли и за началника на бюрото, за който се говори в чл. 23, ал. 2? Нима е пропуснат началникът на бюрото?! Защо сте го пропуснали? Нали разбирате, колега Мулетаров? Значи трябва да се добави и да се каже: "началник на данъчната служба" или "на бюрото"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата представителят на Министерството на финансите, господин Вълканов, ако сте приключили... СД/ЛТ 90.1.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Това пропуск ли е или е просто...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да дадем думата на представителя на Министерството на финансите, господин Мулетаров. Нека да изслушаме първо него.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз искам най-напред да отговоря, а предполагам, че ще вземе отношение и заместник-министърът господин Славков. В приетия от нас Закон за данъчната администрация ние само предвидихме възможност за създаване на данъчни бюра, а текстът, който беше предложен за правомощия на данъчни бюра, отпадна.
Следователно данъчното бюро е като част от другата административно-данъчна структура. Затова не е посочено като самостоятелно действаща административна единица. Защото то може да бъде създадено, може и да не бъде създадено.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Да, но Вие предвиждате да се подава жалба чрез него, чрез началника на бюрото! Вижте ал. 2.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Нека и господин Славков да вземе отношение.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (встрани от микрофоните): Вижте ал. 2! Предвиждате да се подава жалба чрез началника на бюрото. Значи трябва да падне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, нека да отпадне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа народни представители! Този текст, който е в чл. 23, ал. 2, "жалбата се подава чрез началника на данъчната служба или бюро", думите "или бюро" следва да отпаднат, тъй като с гласувания вече Закон за данъчната администрация ръководителят на бюрото не е данъчен орган. Той няма право да издава данъчно-облагателен акт.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Костов, имате думата.
ГЕОРГИ КОСТОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз също искам да попитам представителя на Министерството на финансите. Член 18 - "Данъчни облагателни са и други актове, чрез които овластени лица определят данъците. В тези случаи лицата действат като данъчни органи." Какви са тия "други актове"? Аз нещо не мога да го разбера... Излиза, 90.2. че някъде вън някой може да прави пак данъчни актове. Просто не е прецизно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Славков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа народни представители! Вероятно тук трябва да поясня, че става дума за онези случаи, в които могат да се определят конкретни размери на данъци, например при изплащане на работна заплата по разплащателна ведомост. В тези случаи служебните лица, които съставят тези разплащателни ведомости, именно изпълняват подобни функции и имат задължението да определят конкретния размер на дължимия данък, а вече работодателят да го внесе в приход на бюджета.
Този текст е предвиден и в чл. 9 и 10 на Закона за събиране на държавни вземания, където се предвижда, ако такива длъжностни лица не съберат тези данъци и не ги внесат в приход на бюджета, те отговарят солидарно също с данъчно задълженото лице.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Костов, при това положение...? - Съгласявате се.
Господин Начев, Вие нямате нищо.
Господин Мулетаров, да обобщим предложенията.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В действителност по текстовете от чл. 18 до 28 беше направено единствено предложение. То беше по чл. 24, но фактически засяга чл. 23, ал. 2, тъй като погрешно е останала думата "или бюро". И затова в текстовете, които са прочетени, трябва да претърпи изменение само чл. 23, ал. 2, който гласи: "Жалбата се подава чрез началника на данъчна служба или бюро, издал данъчния акт". Отпадат думите "или бюро".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване за отпадане на думите "или бюро", чл. 23, ал. 2.
От гласували общо 123 народни представители, за - 115, 8 се въздържат, против - няма.
Отпадат думите "или бюро".
При това положение, господин Мулетаров...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: ...сме приели глава пета...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, не сме я приели още. Цялата сега трябва да я подложим... 90.3.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Може би цялата глава пета да я гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, от чл. 18 до чл. 28 включително, с приетото вече изменение в чл. 23, гласуваме текста. Моля режим на гласуване. Гласуваме текстовете от чл. 18 до чл. 28 от закона включително.
От гласували общо 121, за - 115, против - 1, 5 се въздържат. Така че приехме и глава пета. 90.4. ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председателю, допусната е една грешка, тъй като имаше в първоначалния проект една Глава пета, която отпадна. Фактически ние сега приехме Глава четвърта и вместо Глава шеста, неправилно е написано, трябва да бъде Глава пета на страница 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приключихме с Глава четвърта?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Приключихме Глава четвърта, а сега трябва да приемем Глава пета и до края след нея вървят шеста, седма и т.н.
Така че следва да обсъдим и аз предлагам цялата, тъй като тя се състои от два текста.
Глава пета, озаглавена "Изпълнение на данъчните облагателни актове".
Чл.29 от две алинеи.
"Ал.1. Определеното с облагателния акт данъчно задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта, освен ако в закон не е предвиден друг срок.
Ал.2. След изтичането на срока по предходната алинея облагателният акт подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно от началника на териториалното данъчно управление или от съда на основанията, посочени в Закона за събиране на държавните вземания или ако длъжникът представи имуществено обезпечение".
И вторият текст. "Чл.30. За невнесени в срок данъци се дължи лихва по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания".
Предложения писмени няма постъпили до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Начев, имате думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Предлагам заглавието на Глава шеста да отпадне. То в момента гласи "Изпълнение на данъчните облагателни актове". Но ние вече гласувахме заглавие на Глава четвърта "Данъчни облагателни актове", която включва цялата процедура - издаване, обжалване и тези два текста 29 и 30 - изпълнение, в това число принудително. РД/КТ 91.1
Така че систематически нещата се подреждат в тази Глава четвърта "Данъчни облагателни актове" и обхваща целият процес. Ако това се приеме Глава седма, сегашната, ще стане Глава пета "Административно-наказателни разпоредби" и по-нататък няма да се наложи преномериране, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения? Госпожа Соня Младенова има думата.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Първо, ми се струва, че Глава пета следва да си остане със заглавие "Изпълнение на данъчните облагателни актове", защото това е специално производство, последващо действието на издаване и обжалване на актовете.
И само за пример. В съдебната работа, поначало класическите изисквания са следните: в гражданския процес имаме изпълнение на съдебно решение, а в наказателното право имаме изпълнение на наказанията или изпълнение на присъдата, нали така?
Тук е правилно отделено, но аз поисках думата, господин председателю, по отношение на чл.30.
Чл.30, както ни е предложен от Законодателната комисия гласи така: "За невнесени в срок данъци се дължи лихва по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания".
Някой от нас знае ли да има такъв закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще има.
РЕПЛИКИ: Има.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Има! Къде го този закон?
Твърди се, че е стар законът. Вижте, най-доброто нещо, той дали е действуващ или не е, Народното събрание не знае, а е важно да се каже, че се дължат законни лихви.
И сега така: "За невнесени в срок данъци се дължат законни лихви" или "законна лихва" в единствено число.
Така че моето предложение е това. Искам съвършено правилно да бъда разбрана.
Първо, аз провокирам народните представители да видим дали знаят дали има такъв закон или не.
Второ, това че не е отменен този закон досега, е добре. Но вие и ние имаме едничката цел да обхванем всички възможни такива случаи. И затова в този закон не бива да се обвръзваме 91.2 с конкретен действуващ закон. Затова правя това предложение и смятам, че Законодателната комисия и колегата Мулетаров ще го приемат - "законна лихва".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други? - Няма.
Господин Начев, Вие поддържате ли Вашето предложение?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (от място): Да, поддържам го.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, ако ние трябваше да бъдем прецизни, трябваше да имаме след Глава четвърта една Пета глава, която да бъде озаглавена "Обжалване на данъчните облагателни актове", който въпрос е развит тук - първата фаза е издаване, съставяне на данъчно-облагателни актове; втората е обжалване, която влиза тук, но за която можехме да имаме спокойно самостоятелно заглавие, и затова аз считам, че изпълнението, което е третата фаза - съставяне, обжалване и изпълнение - дава една прегледност и очертава различните етапи в тази процедура на данъчните органи.
Затова моето предложение е да не заличаваме заглавието на Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Представителят на Министерство на финансите иска да вземе отношение по заглавието, може би.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Аз просто бих помолил да имате предвид, че по текста за това дали да цитираме Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания или да ползуваме текстът "законна лихва", би било подобре да остане точното наименование на Закона за лихвите предвид на обстоятелството, че в него е определена точно схемата, начина на изчисляване на лихвата върху съответното задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Законната лихва?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Да.
Така че това ще позволи да бъде ясно и точно и за да
нъкоплатеца, и за данъчната администрация как да изчисляват и как да разчитат тази лихва.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Караиванов, имате думата. 91.3
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Аз си направих труда и ще ви прочета чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания:
"Неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер, се събират с лихва една триста и шестдесета част от основния лихвен процент за съответния период плюс 0,05 на сто за всеки просрочен ден. Със същата лихва се събират неплатените в срок за доброволно плащане вноски по задължителното застраховане на имуществата".
И нова алинея, 1989 г.: "Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат".
Затова мисля, че е може би по-добре да остане първоначалният текст, текстът по проекта с изричното позоваване на Закона за лихвите върху данъците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, поддържате ли при това положение Вашето предложение?
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И господин Начев поддържа, и Вие поддържате Вашето предложение. Господин Мулетаров, дайте да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз предлагам при това положение, господин председател, след двете обяснения на заместник-министъра Славков и цитата, който направи на самия закон, който действително е много специфичен и много конкретни разпоредби има, че би следвало да остане текстът, както е приет в комисията. Затова моля да подложите на гласуване първо отпадане на заглавието на Глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гласуваме първо това.
Гласуваме предложението на господин Начев за отпадане заглавието на Глава пета. Няма да има Глава пета с такова заглавие - "Изпълнение на данъчно-облагателни актове". Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 123 народни представители, за - 60, против 15, 48 се въздържат.
Отклонява се. Остава Глава пета със същото наименование. 91.4
Следващото предложение, господин Мулетаров. 91.5 ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение за изменение на чл.30, което направи госпожа Соня Младенова. Тя предлага: "За невнесения в срок данък се дължи лихва по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания" да отпадне частта "на Закона за лихви върху данъци, такси и други подобни държавни вземания" и да остане "законна лихва". (Реплика от залата) Аз не знам, аз само цитирам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие предлагате да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз предлагам да гласуваме, като считам, че това предложение просто променя същността на идеята на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме предложението на госпожа Соня Младенова в текста вместо "Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания" да се замени текстът със "законна лихва". Господин Мулетаров е на противното становище.
Който е за отпадане на закона - гласува.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за предложението на госпожа Соня Младенова. След това ще гласуваме цялата глава.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата!
От гласували общо 121, за - 53 народни представители, против - 32, 36 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Гласуваме, господин Мулетаров, глава пета, състояща се от два текста.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Цялата глава пета, озаглавена "Изпълнение на данъчните облагателни актове", чл.29 с две алинеи и чл.30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване, гласуваме.
Моля, побързайте с гласуването!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 125, за - 120, 5 се въздържат. Приема се глава пета.
Глава шеста, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава шеста, озаглавена "Административно-наказателни разпоредби". МС/ВР 92.1
Тя се състои от четири текста.
Чл. 31. "Който не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон се наказва с глоба до 5 хил. лева, ако не подлежи на по-тежко наказание".
Чл. 32. "Който пречи за извършването на данъчна проверка или ревизия се наказва с глоба от 500 до 1000 лева".
Член 33, с две алинеи.
Ал. 1. "Длъжностно лице, което без уважителни причини не препрати своевременно жалба или протест срещу данъчен акт на по-горестоящ данъчен орган, или на съда, се наказва с глоба от 500 до 3000 лева".
И ал.2 "При повторно извършване на нарушението по предходната алинея глобата е от 1000 до 5000 лева".
И последен член на тази глава - 34 - е от две алинеи.
Ал. 1. "Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
Ал. 2. "Наказателните постановления се издават от началника на Главното управление на "Данъчна администрация", или упълномощено от него лице".
Няма предложения по тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения. От залата някой да се изказва по главата? Господин Бучков, имате думата, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
Имам само предложение по чл. 34, ал. 1. "Установяването на нарушенията, издаването на наказателни постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото в този закон не е предвиден друг ред".
Защото в чл. 2, ал. 3 имаме предвиден ред за установяване на данъчните нарушения, разберете, и не бива да минаваме изцяло към ЗАП, когато в отделни текстове на този закон има предвид отделен ред.
Или както се казва, когато имаме специален ред, той дерогира генералния. И за да бъдем прецизни, тъй като има текстове, в които е предвидено известно различие, нека да го упоменеме. С това няма нищо да навредиме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Представителят на министерството. 92.2
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Моля да обърнете внимание на някои моменти по отношение чл. 33. В този член текстовете са насочени срещу служителите на данъчната администрация, когато те не придвижват в определените срокове жалбите на данъкоплатците. Безспорно това е охраняване на правата на данъкоплатците и трябва да има своето място. Но може би трябва да поставим въпроса и от другата страна: дали такива служители въобще могат да работят в данъчната администрация. В случая въпросът е едно трудово правоотношение да бъде прекратено, когато такива служители осъществяват подобни действия. Вероятно това е много по-ефективна мярка, която трябва да се има предвид, отколкото една подобна глоба. Още повече, че тя в едната си част е насочена в съответните органи от йерархията на данъчната администрация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Има думата народният представител Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Въпросът, който поставя господин заместник-министърът, ние разгледахме много подробно в Законодателната комисия. Ние обсъдихме това, че подобно тяхно длъжностно лице от данъчната администрация, ако наруши това задължение, за което става дума в текста, носи дисциплинарна отговорност. Включително той може да бъде уволнен и дисциплинарно. Но ние смятаме, че точно отказът на такова длъжностно лице да изпрати своевременно или въобще да не изпрати жалбата на данъчно обложеното лице - своевременно или въобще да не я изпрати в съда е едно деяние с висока обществена опасност. И затова ние, извън това че това е дисциплинарно нарушение, го обявяваме и за административно нарушение, за което да носи и административно-наказателна отговорност.
Ние не се занимаваме с другите нарушения, които биха допуснали служителите в данъчната администрация. Оставяме те да си носят дисциплинарната отговорност пред по-висшестоящ техен орган. Но когато става дума за този отказ, ние считаме, че това е деяние с особено висока обществена опасност. Това е държавна ЦМ/ЛТ 93.1. политика по този въпрос, държавническо отношение по този въпрос.
Затова предлагам парламентът да се издигне до това виждане и да гласува текста, така както го е разработила Законодателната комисия. При това не само съгласно практиката, но и съгласно законодателството лицето може да носи едновременно както дисциплинарна отговорност за това нарушение, така и административнонаказателна отговорност. Така че отговаряйки административнонаказателно, то може да си бъде и уволнено дисциплинарно, ако съответният орган приеме, че нарушението е от такава степен, че лицето трябва да бъде уволнено дисциплинарно.
Няма нищо страшно, че съвместяваме двете отговорности. Това е позволено по закона, а в случая е и необходимо.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Изяснихме на представителя на министерството. Въпросът е ясен.
Имате думата, госпожо Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз мисля, че въпросът въобще не е ясен.
Текстът на чл. 33 в известна степен кореспондира с текста на вече приетия чл. 4, ал. 3 от Закона за данъчното производство. В него не се установяват срокове, в които данъчният орган е длъжен да препрати преписката на компетентния или по-горестоящия данъчен орган. Там е казано всъщност: "незабавно".
А тук съставът на нарушението включва "несвоевременно изпратена жалба". И при това положение се пита какво значи несвоевременно и как следва да се тълкува незабавно? Ако имаше някакви твърдо установени срокове, очевидно тълкуването щеше да бъде ясно. Но в случая такива срокове няма установени.
Ако възприемем другата хипотеза, в която препращаме към Закона за административното производство - 14-дневен срок, в случая може да има някакво забавяне по уважителни причини. Кой ще е този, който ще изследва дали причините са уважителни или не са уважителни?
И на трето място, кои са органите, които ще констатират, че някое длъжностно лице от данъчната администрация не е изпратило своевременно тази преписка? И какви са техните компетенции за 93.2. издаване на такъв акт за констатирано нарушение?
Според мене тук санкциите могат да останат като дисциплинарна отговорност и да не се прилага административно-наказателната отговорност. Още повече, че ако има някакви вреди, причинени от действието на това длъжностно лице, гражданинът може спокойно да се защити по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво е Вашето предложение? Ние сме на второ четене.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Моето предложение е да отпадне чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Георгиев, имате думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Всъщност взимам реплика.
В текста на чл. 26, ал. 2 е казано: "Жалбата се подава чрез началника на териториалното данъчно управление, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с данъчната преписка на съда". Става дума, че има строго определен срок в този закон. Срокът не е разтеглив, а е отчетен по дни - 7-дневен срок.
Искам да направя реплика, че аргументът, че няма срок, не може да съществува при наличието на такъв изричен срок, посочен в този текст, който прочетох. А как ще се гласува, това е въпрос народното представителство да прецени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, има ли по тези текстове досега писмено направени предложения?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, писмено направени предложения по тези текстове в глава шеста няма. Но аз съм длъжен да взема отношение за коректност и за прецизност, тъй като в изказването си госпожа Мариела Митева посочи, че няма срокове.
Освен срокът по чл. 26, ал. 2, който посочи колегата Георгиев, а именно, че началникът на териториалното данъчно управление в 7-дневен срок е длъжен да изпрати данъчната преписка в съда, има срок за началника на данъчната служба в чл. 24, ал. 1, която гласи: "Началникът на данъчната служба, чрез когото е подадена жалбата, е длъжен в 14-дневен срок от получаването да я изпрати заедно с преписката на началника на териториалното данъчно управление". Така че възражението за това, че липсват срокове, е неоснователно. 93.3.
Друг е въпросът дали при положение, че на този данъчен служител може да му се наложи дисциплинарно наказание, може да бъде санкциониран по Кодекса на труда с всички предвидени действия, да има допусната и такава възможност. Аз не виждам нищо опасно в това, тъй като този текст на практика много рядко ще се приложи. Това е само една възможност. Началникът на финансовото или на данъчното управление във всички случаи има правомощия да издаде заповед по Кодекса на труда и да го накаже. И смятам, че тази възможност е по-скоро за едно приближаване, за защита на интересите на данъкоплатците, когато това стане умишлено. Защото днеска в Законодателната комисия беше посочено, че в съдилищата има хиляди случаи, когато служители съзнателно не изпращат обжалвани актове и се злепоставят интересите на гражданите. И затова е предвидено като по-бърза процедура да го има и това. Но това е само възможност, която не отменя и не изменя възможността за другите наказания, предвидени в Кодекса на труда и в действащите разпоредби. (Мариела Митева казва нещо от място, което не се разбира)
По отношение на предложението на господин Бучков смятам, че там изобщо няма аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Той каза така: доколкото в този закон няма предвиден друг ред. Това каза господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин Бучков се позова на чл. 2, ал. 3, който казва: "Данъчните органи съставят актове за установяване на извършените нарушения. Всички нарушения, извършени в България, се установяват, констатират, присъждат и наказват само по Закона за административните нарушения и наказания. Никой друг закон не може да го замени. (Мариела Митева отново казва нещо от място, което не се разбира)
Моля Ви се, елате тук, не ми се обаждайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви за обширното изложение.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от правилника при повторното гласуване се обсъждат само предложения, постъпили в писмена форма до началото на обсъжданията. Такива предложения не са постъпили. 93.4.
Моля гласуваме текста на глава шеста от чл. 31 до чл. 34 включително. Моля гласувайте!
От общо гласували 130 народни представители, за 125, 2 против, 3 се въздържат.
Приема се. Щом няма постъпили писмени предложения съгласно чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, няма да се поставят на обсъждане, господин Мулетаров. 93.5.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председателстващ, пристъпваме към преходни и заключителни разпоредби от проектозакона.
Предлагам – 1 да стане последен, тъй като такава е установената практика, затова сега няма да го чета. Той се отнася за влизането на закона в сила, затова ще отиде последен параграфот тази глава.
Започвам с – 2, който става – 1.
"– 2. Доколкото в този закон не са предвидени особени правила, се прилагат съответните разпоредби на Закона за административното производство, а за принудителното изпълнение на данъчните задължения - разпоредбите на Закона за събиране на държавните вземания.
По този параграф е направено единствено предложение от колегата Димитър Георгиев със следното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, аз Ви моля да прочетете целите преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "– 3. Заварените от този закон производства по издаване на данъчни актове се извършват по досегашния ред.
– 4. Лицата по чл. 5, точка 2 и 3, заварени от този закон, подават декларация за регистриране до един месец от влизането на този закон."
Фактически тук трябва да претърпи корекция и да стане "от влизането му в сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така ще се гласува.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "– 5. В чл. 268 на Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.) се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
Ал. 3. Ликвидаторите са длъжни да уведомят данъчната администрация за започналата ликвидация.
– 6. В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 33 от 19 май 1989 г., изм., бр. 30 от 1990 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 2 на чл. 4 числото "200" се заменя с "3000"."
Това е увеличеният размер на глобата с оглед изменението на цените. БП/КП 94/1.
"2. Член 6 се изменя, както следва:
Чл. 6. Ал. 1. Вземанията на държавата, посочени в чл. 1, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност, освен ако със закон е предвидено друго.
Ал. 2. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Ал. 3. Давността се прекъсва с всяко действие на органа по събирането и предприемането на действия за принудително изпълнение.
Ал. 4. От прекъсването на давността започва да тече нова 5-годишна давност.
Ал. 5. Независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който е станало изискуемо.
3. В чл. 10 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
Ал. 5. Когато държавните вземания, дължими от юридически лица, не могат да се съберат по реда на ал. 2, 3 и 4, изпълнението се насочва върху техните движими и недвижими вещи и вещни права по реда и условията, предвидени в дял първи и втори на част пета от Гражданския процесуален кодекс.
4. Навсякъде думите "финансов орган", "финансовият орган", "финансови органи", "финансовия орган при общинския народен съвет" и "финансовите органи при общинските народни съвети" се заменят съответно с "данъчен орган при данъчната служба", "данъчните органи при данъчните служби", а думите "общинският народен съвет" се заменят с "данъчната служба"."
Господин председател, допусната е една грешка, като в проектозакона е включен съществуващият в първоначалния проект – 7 за изменение на Наказателния кодекс. Възприетото досега категорично становище на Законодателната комисия е, че промени в Наказателния кодекс не трябва да се допускат с отделни законопроекти, а това трябва да става с цялостно изменение на самия Наказателен кодекс, поради което предложението е този параграф за изменение на Наказателния кодекс да не се приеме и да отпадне и дори неправилно е включен според мен. Така че на страница 6 с точка 4 приключва фактически законът. И следва тук да дойде – 1, да го пренесем накрая, който следва да стане – 6 94/2. със следното съдържание:
"– 6. Този закон влиза в сила един месец от деня на обнародването му."
А – 8 става – 7 по реда на подреждането му.
"– 7. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите."
По тези преходни и заключителни разпоредби, господин председател, е постъпило единствено предложение от колегата Димитър Георгиев, който предлага следната втора алинея към – 2: "Разпоредбите на чл. 28, ал. 3 се прилагат и за висящите производства пред съдилищата, както и за тези, за които не са изтекли сроковете за преглед по реда на надзора и за отмяна на решения по Гражданския процесуален кодекс".
Господин председател, тъй като днес на заседанието на Законодателната комисия аз възразих по този текст, искам само с две изречения да мотивирам защо.
Предлага се чл. 28, ал. 3, който казва: "При уважаване на жалбата лицето има право да получи направените по делото разноски и платеното от него възнаграждение за защита, съразмерно на уважената част". Тази разпоредба на чл. 28, ал. 3 влиза в сила един месец след публикуването на закона. От този момент нататък на всички дела, които са висящи в съда, и на всички дела, по които не е изтекъл срокът, ще бъде поискан преглед по реда на надзора. Съдилищата са длъжни по този текст да им присъдят разходите, тъй като разходите по тези висящи производства се присъждат при решаването, а не предварително. Следователно този текст, който предлага колегата Георгиев, за мен казва: вие сте длъжни, господа съдии, да изпълните задължението, което ние сме посочили в чл. 28, ал. 1. Само че аз считам, че просто текстът не е необходим, тъй като той нищо ново не добавя, понеже законът го е казал и съдебните органи са длъжни по всички висящи производства да определят разноските след влизане на закона в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да изслушаме първо вносителя на предложението. Има думата господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз искам най-напред да внеса 94/3. една яснота, каквато в момента още няма, поне досега. Трябваше в дух на коректност това, което аз съм предложил, да го има написано в съответната алинея, защото Законодателната комисия прие днес с 10 гласа за, 5 въздържали се и 1 против в лицето на господин Спас Мулетаров текста и така, както са написани и останалите текстове, трябваше да го има като предложен текст, който вие да го обсъждате. Сега се получава така, че аз ставам да правя предложение, което да се включи, а трябваше да го има тук. И това не е коректно от страна на тези, които са внесли материала без този текст, който е гласуван в Законодателната комисия, така както господин Спас Мулетаров констатира, че са внесени текстове, които ние там отхвърлихме и ги нямаше въобще.
Затова ви моля да се съобразите с тази моя предварителна бележка. Става дума за текст, който е гласуван и аз сега не правя предложение за неговото включване тепърва днес в парламентарната зала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате право.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: ... а заставам да защитавам текста, който е гласуван по мое предложение.
Аз искам да обоснова своето становище по този въпрос. Моля ви, уважаеми колеги народни представители, да се съсредоточим за малко и ще свършим, въпросът е кратък, не е кой знае колко голям, но е изключително важен. Аз предлагам да има текст, който да казва следното: "Разпоредбите на текста на чл. 28, ал. 3 се прилагат и за висящите производства пред съда, както и за тези, за които не са изтекли сроковете за преглед и за отмяна по реда на Гражданския процесуален кодекс".
Защо предлагам така? Затова защото по отношение на висящите производства нещата са относително ясни, те не са приключили, хората, които са обжалвали, направили искане за разноски в своите жалби и съдът все още не се е произнесъл, той ще се произнесе в духа, в който ние променихме текста на чл. 28, ал. 3. 94/4.
Но за тези, които са приключили пред съответните окръжни съдилища, но не е изтекъл срокът за преглед, този въпрос стои открит.
В Гражданския процесуален кодекс чл. 225 и следващите ясно е казано, че срокът за преглед на такива дела е двумесечен от влизането на решението в сила.
Чл. 45 от този закон - Закона за административното производство, препраща за неуредените случаи към ГПК. Следователно в двумесечен срок от влизане на едно решение в сила всеки заинтересован може да е частното лице, може да е данъчнооблагателният орган, може да поиска преглед по реда на надзора. Вмъквайки такава разпоредба тук, ние даваме възможност с решението по прегледа по реда на надзора в този срок да може лицето да поиска и присъждане на разноски или ако Върховният съд отмени решението и го върне за ново разглеждане, или пък сам го измени - да присъди разноските.
Ако ние не кажем това изрично, изпадаме в положение да не бъдат присъдени разноски на съответното лице. Защо трябва да предвидим такъв текст?
Забележете, ние се намираме в друго време, а не преди три-четири години. Знаете, че от миналата година Наредбата за адвокатските възнаграждения се измени. Там се предвиждат големи адвокатски хонорари за защита. И това е естествено в днешното време. Може да има облагане с данък за 10-20 млн.лв., една защита да струва 200 000-300 000 лв., но ние не можем хората, които са спечелили, те може да са единици и сигурно ще са единици, не може хората, които са спечелили и е отпаднал облагателният акт, да ги оставим да им тежи тази сума, която са дали за съответната защита или са ползвали вещи лица по огромни проверки, където за вещо лице се предвиждат големи суми - 50-60 хил. лв. и т.н. Това са разходи на лицето и който ги е предизвикал неоправдано, ако облагателния акт бъде отменен от съда, той трябва да ги поднесе. Това е съответно органът, който е издал облагателния акт.
И обратно, в текстовете предвиждаме възможност и органът, който е издал облагателния акт, ако ползва юристконсулт, дори и свой юристконсулт, да му бъдат присъдени съответните разходи, които се присъждат в полза на Министерство на финансите, респективно на данъчнооблагателната служба, която е съответната юридическа служба. ВТ/ЗТ 95.1
Така че текстът е коректен и аз предлагам да го има и тук да няма в съдилищата никакво съмнение относно приложението на тези текстове за разноските. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека представителят на министерството да вземе кратко отношение.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Повтарям, не правя предложението сега. Направил съм го, решено е от Законодателната комисия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще се подложи на гласуване, господин Георгиев. Нека представителят на министерството да вземе думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители, аз няма да говоря по отношение на поставените проблеми. Искам само едно да спомена - че чл. 28, ал. 3 практически сега не може да влезе в действие. Аз моля това да се има предвид, тъй като няма предвидени, планирани средства за изплащане на такива разноски. Това означава блокирането на тези разчети. Затова моля в Преходните и заключителните разпоредби този чл. 28, ал. 3 да се прилага от 1 януари 1994 г. Това е единственият начин, за да бъдем коректни. Иначе текстът ще остане без покритие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, какво ще гласуваме?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Искам думата по този повод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По този въпрос ли? Имате думата, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Този въпрос днес беше поставен в Законодателната комисия на обсъждане и ние приехме категорично, че в никакъв случай не може да се слага от 1 януари 1994 г. Това, че няма предвидени средства, е друг въпрос. Това може да означава, че по-късно ще се изплатят средствата, но въпросът е да се предвиди възможността да се присъждат тези средства, които хората са ги похарчили.
Какво означава това сега да дадем възможност тази година всички, които се явяват пред съдилищата, да търпят за тяхна сметка разноските, които са направили? Това не бива да се получава по никакъв начин. 95.2
Освен това трябва да знаете, че според мен, като разчитам на добросъвестността на служителите на тази администрация, малко ще са случаите, когато ще има такива актове, които да отпадат изцяло.
Аз поддържам предложението и то сега да влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще се гласува, господин Георгиев, Вашето предложение.
Госпожа Караиванова, имате думата. Уточнихме се - или ще бъде за, или против. Това ще бъде гласувано. Резултатът ще покаже.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да, благодаря Ви, господин председателю. Няма да отнемам много време. Мисля, че в 1 мин. ще се вместя.
Уважаеми колеги, има принципи в правото. Влезлите в сила решения са влезли и са приключили по законът, по който е действал в момента. И не може по влезлите в сила решения, които тепърва ще подлежат на преглед, ние да присъждаме с обратна сила да натоварваме държавата. Това в никое право не може да се предаде обратна сила на закон, с който се създават задължения за една страна, дори и тя да бъде държавата.
Затова аз съм против това предложение да се присъжда, да се връща законът с обратна сила особено на решения, които са влезли в сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Очертават се две становища. Гласуването ще реши въпроса. Господин Костов, имате думата. Не, не, много ви моля, нека господин Костов да се изкаже и ще гласуваме. Други изказвания няма да има.
ГЕОРГИ КОСТОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз пък подкрепям направеното от господин Георгиев предложение. Считам, че е правилно и не може да се сподели становището на представителя на Министерство на финансите, че е нямало предвидени средства. Това дали има или няма, си е работа на държавата. Когато на някого неоснователно е бил наложен данък и т.н., и е било отменено от съда, на общо основание, това си е принцип в правото, се дължат разноски, а кога ще му се изплатят - когато предвидите средства и т.н., но това не е свързано със задължението да се обезщети за щетите, които е понесъл, първо, като е водил дело, и второ, за тревогите, които е понесъл. 95.3
Също така съвсем правилно е предложението на господин Георгиев, според мен, трябва независимо от това дали решението е прието, ако по извънредните способи бъде признато за неправилно и бъде отменено, на общо основание се дължат разноски. Това не е връщане с обратна сила. Така че аз подкрепям и предлагам да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костов. Господин Мулетаров, имате ли предложението на господин Георгиев. Дълго ли е много? Да прочетете предложението на господин Георгиев. 95.4 ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Най-напред ще прочета – 2, който фактически става – 1 от Преходните и заключителни разпоредби и той е със следното съдържание: "Доколкото в този закон не са предвидени особени правила се прилагат съответните разпоредби на Закона за административното производство, а за принудителното изпълнение на данъчните задължения - разпоредбите на Закона за събиране на държавните вземания". Предложението на господин Георгиев е да създаде нова втора алинея към този параграф. Аз затова бих предложил да гласуваме най-напред ал. 1 и след това да предложим на гласуване новата ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нямаме промяна.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В ал. 1 промяна няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да видим предложенията на господин Георгиев.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предложението на господин Георгиев е следното: да се създаде ал. 2 към – 1 със следното съдържание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нова ал. 2 към – 1.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Разпоредбата на чл. 28, ал. 3 се прилага и за висящите производства пред съдилищата, както и за тези, за които не са изтекли сроковете за преглед по реда на надзора и отмяна на решението по Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много. Моля, режим на гласуване!
Гласуваме за предложението на господин Димитър Георгиев. Господин Радушев, и Вие ще гласувате, нали, преди да излезнете? Има още едно гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
От общо гласували 134 народни представители, за - 77, против - 23 и 34 се въздържат. Създава се нова ал. 3 с предложението на господин Георгиев. Вие защитихте от Законодателната комисия, това е без значение. Създава се нова ал. 2 към – 1.
Други предложения има ли, направени от народните представители?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Други предложения по Преходни и заключителни разпоредби няма, извън тези, които прочетох. С преномериране, – 2 става 1 и следващите 2, 3, 4, 5, като – 1 по проекта става – 6. А – 8 става – 7. Това е преномерацията. Съдържанието не е променено. СМ/ВР 96.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване! Гласуваме текстовете, съдържащи се в седемте параграфа на Преходните и заключителни разпоредби. Моля, режим на гласуване! Гласувайте с вече приетото допълнение от господин Георгиев. Общо стават седем параграфа.
Моля, не се карайте. Който не е доволен - да внесе законопроект за изменение на приетия закон.
Ще има обяснение на отрицателен вот по – 1, ал. 2.
Моля, други желаещи? Други няма. Моля, прекратете гласуването и посочете резултата! От общо 126 гласували народни представители, за - 123, 3 се въздържат. Обяснение на отрицателен вот има господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми народни представители, моралът ми и професионалната ми квалфикация на юрист ме задължава, не заради вас, а заради протокола, и за стенограмите, които остават в течение на години, да оспоря приемането на един текст, който досега не е създаван в нашето законодателство.
След като ние имаме текст, който задължава съдиите във всички случаи след влизането в сила на този закон да присъждат такси и лихви на лицата, които са обжалвали данъчните актове. Разбира се, че те са висящи. Не става въпрос само за бъдещите. Необяснимо е как може да се приеме текст, който задължава съдиите да прилагат един безспорен, ясен и категоричен текст от закона. Това е недомислие, което аз считам, че ще остане като едно петно в този закон, който поначало отговаря за мен на съвременните изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Изслушахме вота Ви.
Законът за данъчното производство е приет на второ четене.
Половин час почивка, след което ще продължим с втората част за военната служба и господин Караджов за удължаване на срока на анкетната комисия. (Звъни)
(18 ч. и 35 м.)
96.2(След почивката)

19 ч. 05 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля народните представители да влязат в залата. Моля квесторите да поканят господин Караджов в залата.
Продължаваме заседанието. (Звъни) Господин Караджов, имате думата.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, с решение на Народното събрание от 31 март е създадена Временна анкетна комисия относно неправомерни намеси на неоторизирани лица и институции, накърняващи установеното с Конституцията разделение на властите в Република България, която да се базира на фактите и обстоятелствата, изнесени от госпожа Ани Крулева при изслушването й в пленарната зала на Народното събрание.
Съгласно същото решение аз съм избран за председател на комисията.
Със същото решение е определен и двуседмичен срок за извършване на поставената задача.
Считам за необходимо удължаването на срока до 31 юли т.г., за което предлагам мотиви.
Подготвил съм проекторешение, което няма да чета.
Ще кажа само няколко думи, уважаеми дами и господа, по мотивите. Ще ви прочета накратко мотивите.
Първият проблем е, че не се явиха граждани, призовани да бъдат изслушани от комисията.
Например госпожа Костадинка Стоянова Терзийска беше призована писмено на 7 май, 14 май, 21 май и 8 юни.
С писмо е уведомен и господин Николай Данев, председател на Софийската адвокатска колегия, където работи госпожа Терзийска. Въпреки това госпожа Терзийска до момента не се отзовава на нашите покани. А тя е важно свързващо звено по т.нар. "Случай Свилен Маринов" или по делото на Свилен Маринов от 1992 г. СР/АН 97.1
В тази връзка искам да отбележа, че и госпожа Терзийска явно не желае да уважава Конституцията и законите на страната, което е задължение на всеки гражданин.
В този смисъл аз се учудвам, че продължават да й възлагат задачи от Министерския съвет, да защитава интересите на Министерския съвет.
Другият проблем е, че все още не се е върнал, не е в България лицето Константин Радославов Мишев.
Съгласно едно твърдение на ексминистър-председателя господин Филип Димитров по "Неделя 150" на 16 май, където бях и аз, на моя въпрос той отговори, че господин Константин Мишев ще се върне скоро в България. Оттогава минаха месец и половина.
Не ми е ясно господин Филип Димитров какво разбира под думата "скоро". Аз разбирам няколко дни, седмица или малко повече. Той може би разбира тримесечие, години или пък петилетки.
Отказа да се яви и господин Светослав Лучников. Призовали сме го с две писма. В разговор с мен той каза, че няма да се яви и че не уважава това Народно събрание.
Другият кръг проблеми са свързани с фактическия отказ за оказване на съдействие в съответствие с Конституцията на Република България на Прокуратурата да предостави исканите ни материали. От написаните от нас досега писма всъщност едва днес получихме отговор само на едно от тях. За основните материали казват, че не могат да ни ги предоставят.
С писмо наш номер от 9 април, не цитирам номера на писмото, в отговор на писмо от 20 април техният мотив за отказ е: "Нашата преценка е, че съгласно чл. 179, ал. 1 от НПК материалите и по двете дела не могат да бъдат разпространявани до тяхното приключване".
С писмо наш номер от 25 май цитираме чл. 80 от Конституцията на Република България, подчертавайки, че позоваването на чл. 179 от НПК е неправомерно, тъй като Конституцията е нормативен акт от по-висш ранг и действа непосредствено. До момента не ни е отговорено на това писмо. 97.2.
И третата група мотиви са свързани с това, че едно от двете основни следствени дела от 1992 г., именно делото по т.нар. "оня списък", уважаеми колеги, представлява 17 тома с 200 страници и с още нерешени казуси в някои отношения. Това е един много голям материал.
Ето защо ви моля да удължите срока за действие на комисията до 31 юли, т.е. до края на този месец.
Ние всъщност сме почти пред приключване, освен ако не се явят някои важни лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има ли желаещи да се изказват? Няма.
Господин Караджов, моля прочетете проекта за решение, за да гласуваме.
СТЕФАН КАРАДЖОВ: "Решение за удължаване срока на Временната анкетна комисия.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши: удължава до 31 юли 1993 г. срока за работа на Временната анкетна комисия относно неправомерни намеси на неоторизирани лица и институции, накърняващи установеното от Конституцията разделение на властите в Република България, която да се базира на фактите и обстоятелствата, изнесени от госпожа Ани Крулева, при изслушването й в пленарната зала на Народното събрание, определена с решение на Народното събрание от 31 март 1993 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласува се за решението.
От гласували общо 130 души за приемане на решението са гласували 129, 1 - против. Приема се.
Продължаваме със следващата точка. 97.3.98
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка пета от програмата, приета от Народното събрание, а за нас днес - т.2, това е разглеждане на
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВСЕОБЩАТА ВОЕННА СЛУЖБА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Мулетаров, имате ли готовност да докладвате пред Народното събрание за приемане на закона на първо четене? Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Постъпило е предложение от Министерския съвет за одобряване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България. Законопроектът е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по национална сигурност, Комисията по наука и образование и Законодателната комисия.
Дали, господин председател, няма да предложите председателите на комисиите да докладват своите становища преди да прочета това на Законодателната комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие можете да докладвате закона, а те после, взимайки отношение, биха могли да...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: На 14 май 1993 г. Министерският съвет е внесъл Законопроект за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България. Комисията по национална сигурност и Комисията по наука и образование са изразили положително становище, като са направили някои бележки и препоръки.
Законодателната комисия разгледа законопроекта на заседанието си на 30 юни 1993 г. С него се уреждат въпросите за отлагане на военната служба на младежите, приети по държавна поръчка във висши учебни заведения. В хода на обсъждането възникна дискусия по съответствието на проекта с разпоредбите на Конституцията. Господин Илко Ескенази и други народни представители изразиха становища, че проектът противоречи на Конституцията, тъй като предложените текстове създават дискриминация между висшето образование по държавна поръчка и платеното образование в признатите от държавата учебни заведения. Част от членовете на комисията НЧ/КТ 98.1 възразиха, че проектът не противоречи на Конституцията. Чл.59, ал.2 от нея предвижда, че изпълнението на войнските задължения, условията и редът за освобождаване от тях и за замяната им с алтернативна служба се уреждат с отделен закон. А това е Законът за всеобщата военна служба. С 11 гласа за, 6 - против и 4 въздържали се, Законодателната комисия прие становището, че проектът не противоречи на Конституцията и предлага на народните представители да гласуват на първо четене Законопроекта за измененение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България, като вземат предвид бележките на специализираната комисия.
И ако разрешите, господин председател, да прочета и самия текст на законопроекта, който се състои от два параграфа и гласи така:
"– 1. Чл.47 се изменя така: Младежите, приети по държавна поръчка във висши учебни заведения като редовни студенти се отлагат от редовна военна служба до дипломирането им, но не по-късно от навършване на 26-годишна възраст.
Ал.2. Младежите, отложени от редовна военна служба по здравословни причини, които са постъпили във висши и полувисши учебни заведения, се отлагат до завършването, но не по-късно от навършване на 26, съответно на 23 години.
– 2. (Заключителна разпоредба): Изпълнението на закона се възлага на министъра на отбраната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров. Бих поканил заместник-председателя на Комисията по национална сигурност господин Йончев да вземе отношение, тъй като този закон има пряко отношение към неговата комисия.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. В комисията този проект беше разглеждан и след обсъждане комисията изразява положително становище по него.
За информация на колегите в залата и на тези, които ни слушат: сега действуващият Закон за всеобщата военна служба не прави разлика между младежите, които са постъпили във висши учебни заведения по държавна поръчка и които са постъпили срещу заплащане. Това представлява един неопределен контингент за 98.2 армията и наборните комисии, които започват работа за попълване на набора тази есен от 15 т.м., практически до последния момент няма да могат да разполагат с реалното количество хора, които ще постъпят в армията.
Това, което ни тревожи от гледна точка на сигурността, е не как този въпрос ще се решава в бъдеще. В бъдеще най-вероятно, това е само едно мое предположение, ще има един сериозен спор между становището да се служи веднага след като се навърши необходимата възраст, а след това да се учи висше образование. И другата теза: след като се завърши висшето образование, тогава да се служи. Тези две тези имат аргументите "за" и "против". Вероятно разговорът ще продължи, когато ние приемем закона.
Но тъй като има заварено положение - тези, които вече са в казармата са влезли по този ред, а сега действуващият закон с поправките облагодетелствува всички, които получават удостоверение, че са приети във висши учебни заведения, за нас става доста затруднителен един въпрос. Насочват се хора, които по една или друга причина имат финансовата възможност чрез заплащане фактически да запишат децата си да учат, без да е задължително те дори да учат, и да получат отлагане от службата за 5 години, което е пряко свързано със заобикаляне на закона, тъй като в българското законодателство не съществува старата формула, до 1945 г., за откупуване от военна служба по редица причини.
В момента България се намира в най-ниската точка на спадането на раждаемостта, което беше регистрирано през 19701973 г. и тогава се взеха едни специални мерки. Но сега сме на нулевата фаза, когато наборът от тази нулева фаза пристига в казармата. Качеството на хората, които идват, като физическо качество, е много тревожно. И без да ви казвам конкретни цифри, те са свързани все пак с държавните ни възможности и отбраната. Те са тревожно високи, необичайно високи за физическа негодност или ограничена годност (имаше такава категория), за да се служи.
От тази гледна точка комисията смята, че в момента трябва да се ограничим само в контингента, който е свързан с държавната поръчка. Това са около 4500 души. Могат да бъдат разчетени. И като имаме предвид, че държавната поръчка се прави от гледна точка на държавните нужди в бъдеще, ние смятаме, че това е в 98.3 хармония с националните ни интереси.
Да ви кажа едно допълнение: аргументът, който колегата Ескенази е изтъкнал, че по този начин се нарушават човешките права или равнопоставеността на платеното и неплатеното образование в България, бих искал да го преценим като съображение от по-общ порядък. В европейските документи за човешките права и всички онези въпроси, които са подобни на тези, свързани с правата, е написано много ясно, че когато въпросите на националната сигурност, на националния суверенитет влизат в конфликт с изпълняването на тези общи изисквания за правата, приоритет имат въпросите, свързани с националния суверенитет, с националната сигурност. Това беше нашето основание да ви помолим специално за тази есен да продължим този режим, като го ограничим само в рамките на държавната поръчка, а веднага, в най-близко време ние ще обсъждаме този закон, ще го обсъдим по-широко и ще вземем едно решение, което да ни обслужва с течение на десетилетия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Йончев. Моля, председателят на Комисията по образование и наука господин Сепетлиев да изложи становището на комисията по законопроекта. 98.4
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, драги колеги! Позволете ми да прочета становището относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България. Становището е на Комисията по наука и образование.
"На няколко свои поредни заседания Комисията по образованието и науката разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България.
Като подкрепя по принцип законопроекта, Комисията по образованието и науката е на мнение в него да се внесат и някои допълнения, направени в предложението на госпожа Йовкова, член на комисията.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България да се допълни, както следва:
Към – 1 на чл. 47, ал. 1 да се създаде нова алинея 1а със следния текст:
"Чл. 47. Ал. 1а. Младежите, приети за редовно обучение по държавна поръчка във висшите училища и са записали редовно второ висше образование, се отлагат от редовна военна служба до дипломирането им, но не по-късно от навършването на 28 години."
Мотиви: Законът за академичната автономия на висшите учебни заведения дава възможност на студенти с отличен успех да запишат паралелно и второ висше образование. За да не се прекъсва процесът на обучение, е необходимо да се отложи редовната им военна служба до тяхното дипломиране.
Предвид предстоящата кандидатстудентска кампания през месец юли, Комисията по образованието и науката настоява законопроектът да се разгледа от пленума на Народното събрание в найскоро време, а след това да се внесе в залата за гласуване."
Законопроектът е одобрен от комисията на 16 юни с пълно мнозинство.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, проф. Сепетлиев.
И остана становището на Комисията за младежта и спорта. Господин Маринов, бихте ли го изложили? СД/ЛТ 99.1.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Комисията по младежта, спорта и туризма, след като обсъди законопроекта съвместно с представители на Министерството на отбраната и Министерството на образованието, науката и културата, прие следните позиции:
Първо, споделя загрижеността за осигуряване на ежегодния набор, свързан със сигурността на Република България. И в този смисъл подкрепя в сегашния момент изменението на чл. 47.
Същевременно изразява принципно несъгласие с прилагането на различен подход при отлагане на студентите от двете форми на обучение и предлага в бъдеще, при обсъждането на съответните закони, да се приложи еднакъв подход към студентите, независимо от тяхната форма на обучение. Но повтарям: сегашното изменение го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Маринов. Желае ли някой да вземе думата? Госпожа Савка Йовкова. Заповядайте, имате думата.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Подкрепям внесения от Министерския съвет законопроект, както и мотивите към него.
Бих искала да добавя още две съображения за моята подкрепа: първо, затова, че наближава кандидатстудентската кампания и младежите трябва да знаят при какви условия постъпват в съответното висше учебно заведение и, второ, че Министерството на отбраната трябва да знае с какъв контингент донаборници ще разполага още през тази есен.
В същото време, за да изчерпим всички възможни случаи на образователната практика, всички хипотези, аз мисля, че трябва да спрем вниманието си и на тази категория - най-добрата част от нашето студентство, записали второ висше образование.
За сведение на колегите искам да припомня колко са високи критериите за това. След завършен трети курс на редовното висше образование, при отличен успех от 5.50 до 6 през трите години на обучение и при положен кандидатстудентски изпит по същата дисциплина, може да се запише друга специалност. 99.2.
Така че не става дума за голям брой студенти. Ето справката за Софийския университет, който е с най-многобройни специалности и дава най-големи възможности за това:
- за 1988-1989 г. само 6 младежи;
- 1989-1990 г. - 8;
- 1990-1991 г. - 23.
Става дума за съвсем малък контингент млади хора, с което, мисля, няма да се затрудни окомплектоването на въоръжените сили.
Затова правя предложение към предложения законопроект за изменение на Закона за всеобщата военна служба в Република България да се допълни:
Към – 1 на чл. 47, ал. 1 да се създаде нова ал. 1а със следното съдържание:
"Чл. 47. Ал. 1. Младежите, приети за редовно обучение по държавна поръчка във висшите учебни заведения и са записали редовно второ висше образование, се отлагат от редовна военна служба до дипломирането им, но не по-късно от навършване на 28 години."
Защо 28 години? Защото реално един студент едва в началото на четвърти курс съгласно изискванията на Закона за академичната автономия може да запише първи курс на второ висше образование. Като имаме предвид, че това са наистина най-добрите ученици от езикови и математически гимназии, които завършват своето средно образование на 19-годишна възраст, нормално е те да приключат със своето обучение, без да прекъсват, до 28-годишна възраст.
Заповядайте, господин Мулетаров, писмено внасям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Йовкова. Друг да желае думата? Заповядайте. Има думата народният представител Любомир Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз също смятам, че чл. 47 от Закона за всеобщата военна служба трябва да бъде изменен. Но мнението ми е, че той трябва да бъде изменен в точно обратната посока. Тоест, като се отмени сегашният режим, 99.3. даващ възможност на младежите да постъпват в армията, едва след като завършат своето висше образование.
Едва ли някой тук сериозно би могъл да защити тезата, че е в интерес на националната сигурност на страната, или дори в интерес на професионалните качества и личностното развитие на младите хора, първо да следват във висшите учебни заведения, а едва след това да служат. Ние, които вече сме отбили воинския си дълг, добре знаем какво огромно значение има службата в Българската армия в тази възраст, когато се калява личността, когато младежите стават мъже. Имали сме възможност също така да сравняваме положението на нашите колеги, които постъпват в редовете на Българската армия след завършването на висшето си образование, с всичките проблеми, които води със себе си служенето, след като вече е създадено семейство, след като са се родили деца и са налице много повече ангажименти, свързани с промяната в семейното положение.
Ето защо аз ви предлагам да възстановим стария текст на чл. 47 от Закона за всеобщата военна служба, който действаше до 1989 г. През 1989 г., уважаеми колеги, законът беше изменен с указ на Държавния съвет. И може ли някой да изтъкне днес мотивите за това какво наложи промяната на тогавашния режим? Мотивите са публикувани, но зад тях стоят чисто сантиментални родителски подбуди. Нека наречем нещата с истинските им имена. 99.4. Ето защо аз предлагам чл. 47 от Закона за всеобщата военна служба да придобие следната редакция:
Ал. 1. "За следване във висши и полувисши учебни заведения отлагане от редовна военна служба не се допуска. Постъпилите във висшите и полувисшите учебни заведения преди влизане в сила на настоящия закон се отлагат до завършване на образованието, но най-късно до навършване на 26-годишна възраст за следващите във висши учебни заведения и до навършване на 23-годишна възраст за следващите в полувисшите учебни заведения."
Ал. 2. "Младежи, отложени от редовна военна служба по здравословни причини, които постъпят в полувисше или висше учебно заведение, се отлагат от редовна военна служба до завършване на образованието си, но най-късно до навършване на годините по предходната алинея."
Мисля, че няма пречка, уважаеми колеги, да променим текста на чл. 47, независимо че ни предстои обсъждането на големия, основния закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Като се има предвид неговата сложност и обем, аз смятам, че той няма да може да влезе в сила преди попълването на набор 1993 г. А попълването на набор 1993 г. е от изключителна важност за отбраната на нашата страна и за нейната национална сигурност, като имаме предвид ситуацията, в която се намираме и пожарът, който гори на западната ни граница.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Начев.
За реплика, професор Сепетлиев, заповядайте!
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, драги колеги! Позволете ми да възразя на онова, което господин Начев преди малко тук представи пред вас.
Става въпрос дали студентите да запишат и завършат висшето си образование и след това военната си служба или обратно, първо, да изкарат военната си служба, а след това да мислят за висшето си образование.
Като преподавател трябва да ви кажа, че сме правили изследвания по тези въпроси. Специална е нагласата на организма на младия човек, който трябва да възприема знания. Ако се прекъсне тази нагласа, придобита по време на следването в гимназиалния РД/ВР 100.1 курс, то той не може така пълноценно да възприема материята, преподавана във висшето учебно заведение.
И затова предлагам да не се приема предложението на господин Начев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сепетлиев. Има думата народният представител Соня Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Аз взимам думата като член на Комисията по национална сигурност.
Комисията по национална сигурност прие почти единодушно внесения за разглеждане на нейно заседание законопроект от Министерски съвет за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България. Той е съответен на Конституцията така, както се изразиха мотивите от колегата Мулетаров, но аз искам да ви кажа само следното.
В онова, което е предложено на вашето внимание, и действащия закон има три различни думи и тези думи в ал. 1 са следните: "по държавна поръчка"; в ал. 2, когато се отлагат младежите по здравословни причини, пише - досега е само в полувисши учебни заведения, а сега се прибавят "във висши"; и понеже е било в полувисши възрастта е била до 23 години, се прибавя "на 26" съответно "на 23".
Вижте, това са пет думи, които по същество се предлагат на нашето внимание. Защо? Аз съжалявам, че няма представител на вносителя, за да стане ясно на народните представители защо се иска това. За да може да се осъществява контрол по отношение на редовното постъпление в българската армия. Затова защото в заведенията по държавна поръчка съществуват и дисциплини, които са необходими при армейското попълнение, а е изключен по този начин откупа на всички онези, които и сега е знайно, че плащат някъде по 20 хиляди, някъде по 25 хиляди за частно висше учебно заведение и не отиват нито на военна служба, нито отиват в съответното висше учебно заведение.
Нашата страна няма интерес от това нашите войски да нямат контрол върху входа на попълнение в армията.
Що се отнася до предложението на госпожа Йовкова, Комисията по национална сигурност го отхвърли и ще ви кажа по какво съображение. 100.2
Момчетата в България отиват в армията на 18 години. Вижте, има възможност, ако следват във висше учебно заведение - 18 години, 19, 20, 21, 22, 23, 25, 26 - 9 години имат на разположение за първо висше, второ и една аспирантура, ако са толкова оправни.
Ако се даде възможност за второ висше не по-късно от 28 години, пак съжалявам, че го няма вносителят тук, за да бъдат още по-подробни аргументите. Това е възможен начин да се записва и презаписва на втора, трета, пета година второ висше, за да се отклоняват от военна служба. И аргументът, че довчера са били 12 души, не е достатъчен критерий, защото могат да се възпроизведат много пъти по 12 за всяка следваща наборна година.
Що се отнася до предложението на колегата Начев, аз ви моля... Вие, господин председателю, сте поставен в много деликатно положение сега, защото то не е предложение на Министерския съвет, отсъства вносителят и по същество господин Начев обезсмисля предложението, направено от Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нищо страшно. Законът е на първо четене.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Да, това е добре. Не съм забелязала той да е упражнил правото си на законодателна инициатива, за да може да е конкуриращ законопроект.
Така че аз ви предлагам да прекратим дебатите. Препоръчвам ви и ви умолявам да приемем на първо и второ четене проекта на Министерски съвет, защото той е премислен с оглед нуждите на армията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За реплика думата има госпожа Савка Йовкова. 100.3
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо Младенова, репликата ми е към Вас. Ако и да броите на пръсти сметката пак не излиза.
На 18 години, ако влязат в казармата и 9 учат, са 27 години. Но голямата част, аз казах, че влизат на 19 години - от езикови гимназии, математически и т.н.
И второ, имайте предвид, че съгласно изискванията, следи се успеваемостта през всеки семестър, отново се изисква отличен успех и никой няма възможност да презаписва, камо ли да свали успеха си под 5,50.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (встрани от микрофоните): Не да презаписва, а да записва второ висше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви госпожа Йовкова! Има думата проф. Димитър Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Вземам думата, за да потвърдя направеното процедурно предложение - да приемем закона на първо и второ четене. Тоест, да прекратим сега разискванията, господин председателю, това трябва да подложите на гласуване, и да приемем закона на първо четене.
Второто ми предложение ще бъде да приемем закона и на второ четене.
И третото, което веднага ще Ви моля да подложите на гласуване - да се удължи работното време, тъй като беше отнето от първа част около половин час, до приемането на този закон на второ четене. Благодаря Ви господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Михайлов, аз бих Ви поставил един процедурен въпрос. Може ли след като са направени предложения официално от една комисия и от изказали се народни представители, да поставиме законът на второ четене?
Но, желаещи да се изкажат не виждам. (Депутати от БСП вдигат ръка за изказвания)
Сега, деликатно е положението. Господин Михайлов направи предложение за прекратяване на дебатите, но двамата народни представители са били офицери в Българската армия. И с риск да бъда укоряван ще дам думата на народния представител Стефан Стефанов. МС/ЗТ 101.1
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За протокола Стефан Стефанов, Българска социалистическа партия.
Първо, бих искал да обърна вашето внимание, че Комисията по национална сигурност се изказа по този проблем, който направи тук госпожа Йовкова, и категорично го отхвърли.
Второ, категорично беше отношението на представителите на Министерство на отбраната, че това не може да стане. И не трябва да става.
Трето, ако искате аз да ви кажа, 28 години, които се предлагат, са абсурдна работа, защото крайният срок на служене в армията е 30 години. Тоест, само едно отлагане и още едно и той може да излезе въобще от набора.
И четвърто, аз искам да ви спомена и да ви кажа, че в момента по такива причини плюс това, че няма хора, които не са в момента ги няма при събирането на набора, в момента ние освобождаваме една шеста от подлежащия за набор в армията. И всяка година по демографски причини нашият набор намалява с 2000-2500 души.
Така че все по-малко и по-малко остават младежите и аз се придържам категорично към становището, което изказа Министерство на отбраната, че това не бива да се приема. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви! Уважаеми колеги, режим на гласуване. (Димитър Луджев желае да се изкаже) А, заповядайте! Моля Ви, съобразявайте се, имаме 14 мин.!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (НСД): Съвсем кратък ще бъда. Господин председателстващ, господа народни представители, все пак като бивш военен министър мога да си кажа думата.
Аз мисля, че това предложение не издържа никаква, просто не е уместно. Със Закона за военната служба, проектозаконът, който стои от април месец някъде си, вече знаем, че е дошъл до Народното събрание, се урежда много коректно режимът за служене. При това трябва да имаме някои и други съображения - свалянето на срока на службата, който по моя проект беше 12 месеца, а да имаме в предвид и някои други, в действителност обстоятелства, за числеността на Българската армия и нейното формираме в момента, които ще възникнат от срока на службата, до въвеждането на професионална служба и т.н. 101.2
Така че мисля, че това предложението е съвсем неуместно, създава един привилегирован режим, който в края на краищата нищо не допринася, освен това, което са допринасяли други привилегировани режими в други обстоятелства.
Затова предлагам Народното събрание да отхвърли това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Говорите за 28-те години?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Целият проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви! Целият проект? Да не го гласуваме на първо четене? (Шум в залата) Нарушавам правилника.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Има предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, да, знам. Зная, че има предложение, но обсъждаме един важен закон. Много ви моля! Поех отговорността аз да наруша правилника.
ГЕОРГИ КОСТОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз също смятам, че неправилно тук се прави, може би аргументите, които се изтъкнаха от Комисията за национална сигурност, да са много важни. Може наистина да е така, но не смятам, че трябва да решаваме намаляващите там демографски показатели по тоя начин. Би трябвало да се потърси начин да се оправят тези демографски показатели, а не да правим една дискриминационна мярка - да предвиждаме за едни висши учебни заведения привилегирован режим, а за други висши учебни заведения да не предвиждаме.
Естествено е, там където сега се предвижда тая привилегия да се насочат много повече млади хора, ще се вдигне страшно много кандидатстването там, а другаде ще намелят и ще се създаде една неприятна ситуация в нормалната конкуренция даже, ако искате и във висшите учебни заведения.
Затова, аз считам, че ако прилагаме тая мярка, ако наистина националната сигурност и интересите на националната сигурност изискват това, да се приеме такова ограничение, то да бъде по отношение на всички, или изобщо да няма такова. И конкретно предлагам да отпадне "по държавна поръчка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е Ваше предложение, направено устно, то ще има значение за второто четене. Благодаря Ви! Режим на гласуване. (Димитър Луджев вдига ръка за реплика) Реплика? 101.3
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (НСД): Може би не съм разбран правилно. Аз съм против това въобще да има каквито и да е изключения: всички да служат по общия ред до приемането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Луджев. Тази дискусия дава достатъчно основание Законодателната комисия да се замисли при подготовката на законопроекта за второ четене.
Гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България. Моля, гласувайте!
От гласували 131 народни представители, за приемането на законопроекта на първо четене 115, против 4, въздържат се 12.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, моля за внимание.
Комисията по земеделието ще проведе заседание на 8 юни, четвъртък, от 10 ч. в зала 507 на бул. "Дондуков" 2.
Позволете ми от името на господин Кадир и от мое име да ви изкажа благодарност за днешната работа и за приемането на два важни закона. (Ръкопляскания)
Ще продължим утре от 9 ч. с парламентарен контрол.
Приятна почивка! Закривам заседанието!
(Закрито в 19 ч. и 52 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:(Йордан Школагерски)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Илхан Мустафа)
(Трифон Митев)
Форма за търсене
Ключова дума
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ