Председателствували: заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Георги Петров и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имаме необходимия кворум. (Звъни) Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви поздравя с общата радост на целия български народ - успехът на нашия футбол. (Ръкопляскания) Да благодарим на момчетата за отличната игра. (Ръкопляскания)
За днес - деня на парламентарен контрол, има едно предложение на уважаемия колега Стефан Караджов. Не го виждам в залата. Искам да проведа с него една устна консултация - дали след парламентарния контрол, който е значително по-малък, да продължим с неговото предложение да гледаме законите, или да направим обратното. След като го няма и не мога да проведа устна консултация, аз не мога да не подложа на гласуване това предложение.
Господин Караджов, да проведем ли първо парламентарния контрол и след това да разгледаме Вашето предложение, то да бъде точка втора, или обратно?
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Законите са по-важни, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Авторът на предложението държи да бъде гласувано. Много ви моля, режим на гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Караджов точка първа да бъде "Закон за изменение и допълнение на Търговския закон" и точка втора - Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. НИ/ВР 1.1
Моля, гласувайте за това предложение. При кворум 132 народни представители, гласували са 114. За предложението са 109, против - 2, въздържат се 3. Приема се предложението на господин Караджов.
Заседанието започва. Кой от Законодателната комисия ще докладва закона?
Има думата господин Мулетаров. 1.2 ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние започнахме приемането на глава четиридесета, озаглавена: "Оздравяване на предприятието" и приехме първия текст от тази глава - чл.697. Следващият текст е чл.698, озаглавен "Предлагане на план", който се състои от две алинеи и има следното съдържание:
"Чл.698 /1/ Право да предложат план имат:
1. Длъжникът.
2. Синдикът.
3. Обезпечените кредитори, които притежават най-малко една трета от обезпечените вземания.
4. Необезпечените кредитори, които притежават най-малко една трета от необезпечените вземания.
5. Съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко една трета от капитала на дружеството-длъжник.
6. Неограничено отговорен съдружник.
/2/ Не могат да предлагат план кредиторите на вземанията, посочени в чл.616, ал.2".
От народните представители, членове на работната група по проектозакона, са постъпили две предложения по този текст.
Предлага се в т.3 да бъде заличена думата "обезпечените" и до края съдържанието на точката да остане, като същата да започне с думата "кредитори".
Същото предложение е направено и за т.4 - за отпадане на думата "необезпечените" и точката да започне с думата "кредиторите".
Освен това се предлага нова т.7 със следното съдържание: "20 на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника".
Господин председател, при това положение с оглед постъпилите предложения, би следвало най-напред да предложите народните представители да гласуват отпадането на думите "обезпечените" в т.3, "необезпечените" в т.4 и да се гласува за новата т.7 със съдържанието, което го прочетох и което го повтарям: "7. Двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника". Това е нова точка, която се предлага плюс отпадането на двете думи. ВЙ/КТ 2.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Надявам се, че ще има изказвания.
Колеги, имате думата за обсъждане на предложенията и по удачността им.
Има думата госпожа Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз бих искала да обоснова предложенията съвсем накратко.
В т.3 и 4 фактически се получава повторение, тъй като става въпрос за това кой може да предложи плана и т.3 в редакцията, която е казва: "Обезпечените кредитори, при положение че притежават най-малко една трета от обезпечените вземания". Ясно е, че става въпрос именно за тези, които притежават една трета от обезпечените вземания, затова няма нужда да се повтаря това.
Аналогичен е мотивът и в т.4.
Предлагам обаче нова т.7, за това защото работниците и служителите на длъжника обезателно ще имат вземания и те не могат да не бъдат предложители на план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И предлагате да има нова т.7 към ал.1? Бихте ли прочели редакцията.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Аз прочетох вече текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Караджов, по процедурен въпрос ли? Заповядайте.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Процедурно.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам да отложим разискванията по т.1 и да минем към парламентарен контрол, за да можем да изслушаме отговорите на въпросите, зададени към представителите от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Значи, става дума за точка първа и точка втора, защото така е във Вашето предложение - да се отложат законите - в т.2...
СТЕФАН КАРАДЖОВ: Да се отложат законите, за да се изслушат въпросите, които са зададени към господа министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има процедурно предложение. Чухте го. Има ли противно становище? Няма. 2.2
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме за отлагане разискванията на точка първа и втора и преминаването към парламентарен контрол.
Моля ви, гласувайте по-бързо.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
При кворум 132 човека, гласували в залата 105, за 102, против 1, въздържат се 2.
Приема се предложението.
Преминаваме към парламентарен контрол. 2.3 Новопостъпили питания след 24 юни 1994 г.:
Питане от народния представител Минчо Минчев към министъра на околната среда Валентин Босевски относно нарушения на Закона за опазване на околната среда от "Инимекс-90" в складова база в Копривщица.
Срокът за отговор е 8 юли 1994 г.
Питане на народния представител Георги Попов към министъра на науката и образованието Марко Тодоров относно състоянието на сградния фонд на русенското основно училище "Здравец" в град Варна, комплекс "Св.св.Константин и Елена".
Срокът за писмен отговор е 14 юли 1994 г.
Питане на народния представител Георги Николов към министъра на транспорта Кирил Ерменков относно влошаване на връзките за пътуване по железния транспорт в Свищовска община.
Срокът за отговор е 15 юли 1994 г.
Питане на народния представител Петко Гинев към министъра на промишлеността Румен Биков относно приватизацията на "Булгарикум" - ООД - Хасково.
Срокът за писмен отговор е 8 юли 1994 г.
Питане на народния представител Иво Атанасов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно твърдения за заплаха с убийство на кмет.
Срокът за писмен отговор е 8 юли 1994 г.
Моля народните представители Петър Балабанов и Веселин Иванов да заповядат да получат своите писмени отговори.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси.
При мен дойде сигнал, че министърът на финансите господин Стоян Александров желае да отговаря пръв на днешните въпроси. Затова моля ви, квесторите, проверете, ако господин Александров е тук, поканете го в залата.
Преминаваме към отговор на актуален въпрос на народния представител Гинчо Павлов от господин Евгений Матинчев - заместник министър-председател и министър на труда и социалните грижи.
Господин Павлов, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
Ако се намира в парламента, следващият актуален въпрос е на народния представител Звездалин Кафеджиев. СБ/КТ 3.1
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Искам думата по питането на господин Павлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека господин Гинчо Павлов си развие въпроса.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Точно в тази връзка искам думата, защото съм изпратил едно писъмце в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председател! Господин Павлов, след като се върнах от участието си в Международната конференция по труда в Женева, незабавно съм изпратил Вашето питане до Министерството на финансите, за да получа отговор във връзка с поставения от Вас въпрос за изграждането на бензиностанция в свободната безмитна зона и за основанията за това. Довчера късно след обяд аз не получих този отговор.
Моля ви и писмено това съм го написал в писмо до ръководството на Народното събрание да отложим отговора на този въпрос, за да мога да проверя случая. Аз се извинявам, че действително Вашата молба беше отговорът да се даде още на 10 юни 1994 г., но само моето отсъствие от България ми попречи да направя това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата, господин Павлов.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз смятам действията на господин Матинчев за проява на коректност. От моя страна той ще срещне същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Значи отлагаме отговора на този въпрос за следващия път.
Има думата народният представител Георги Николов, за да развие актуален въпрос относно определяне на реда и начина за изплащане на месечните добавки за деца по Указа за насърчаване на раждаемостта.
Имате думата, господин Николов. 3.2 ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин Матинчев! С писмо от 31 януари 1994 г. Министерството на труда и социалните грижи е уведомило областните управи и ръководителите на общинските центрове за социални грижи в страната, че в най-близко време ще бъдат направени изменения и допълнения в Правилника за прилагане на указа за насърчаване на раждаемостта, с което ще се определи редът и начинът на изплащане на месечните добавки за деца в случаите, когато и двамата родители са безработни.
С това писмо вие, Министерството на труда и социалните грижи, уверявате, че дължимите суми по този указ ще се изплатят със задна дата, тоест от 19 октомври 1993 г., когато бяха гласувани промените в указа за насърчаване на раждаемостта, макар и не така коректни.
В отговор на аналогично питане от народните представителки Румяна Куртева и Донка Дончева на 22 април, Вие засегнахте до известна степен въпроса за промените в Правилника за прилагане на указа, но от това питане - 22 април, до този момент въпросът за плащането на детските добавки при неработещи двама родители все още не е решен. Това създава сериозни затруднения в работата на общинските центрове за социални грижи, които ежедневно са посещавани от родители, имащи право на детски добавки по указа.
Като имам предвид това, се обръщам към Вас, уважаеми господин Матинчев, за отговор на следния въпрос:
Кога Министерският съвет, чийто вицепремиер сте Вие, ще приеме измененията и допълненията в Правилника за прилагане на указа за насърчаване на раждаемостта и ще могат ли в скоро време дълго чакащите родители да получат полагащите им се месечни добавки за своите деца?
Знам, че един от проблемите е финансовото осигуряване на изпълнението на указа, но има случаи, когато общините разполагат със средства, могат да платят, но липсата на нормативна база за уреждане на този въпрос е една от причините. Ето защо аз ви моля просто с отговора, надявам се да вдъхнете малко оптимизъм в работата на регионалните центрове, а и на хората, които чакат тези добавки вече дълго време. Благодаря. 4.1 НЧ/ВЙ
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има думата заместник-председателят на Министерския съвет господин Евгений Матинчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Николов! С последните изменения и допълнения на указа за насърчаване на раждаемостта от месец октомври миналата година се разшири кръгът на лицата, имащи право на месечни добавки за деца извън тези, осигурени за всички осигурителни случаи. В този кръг бяха включени и родителите, когато и двамата са безработни, като сумата за тази цел се осигярава с държавния бюджет.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от указа за насърчаване на раждаемостта на министъра на финансите, министъра на труда и социалните грижи, министъра на здравеопазването и министъра на науката и образованието е възложено изпълнението на указа и издаването на правилник по приложението му, както и даването на указания по прилагането на тези актове.
Този правилник, господин Николов, като съвместен нормативен акт на посочените ведомства, вече е изготвен. За влизането му в действие според мен, както е било и досега по утвърждаването на този правилник, дори не е необходимо утвърждаването му с акт на Министерския съвет.
Така че остава вторият въпрос, който Вие засегнахте във Вашето питане, и аз искам да Ви кажа, че основната причина за забавянето на изплащането на месечните добавки за деца е липсата на финансово обезпечаване. С бюджета за 1993 г. не бяха предвидени необходимите средства по съвсем понятни причини. Законът за изменение и допълнение на указа за насърчаване на раждаемостта бе приет далече след приемането на бюджета от Народното събрание. Такива средства обаче Министерството на финансите не предвиди при изготвянето на Закона за държавния бюджет на Република България за 1994 г.
За изпълнение разпоредбите на ал. 4 от чл. 2 от указа за насърчаване на раждаемостта е необходимо да бъдат осигурени от държавния бюджет 396 млн. лева за 137 хиляди деца на безработни 4.2 родители. Тези данни имаме от статистическата информация за миналата година, която набрахме в Министерството на труда и социалните грижи. И искам да кажа, че за тази година нашите експерти не предвиждат ръст на тази бройка деца.
Проблемът за осигуряването на посочените по-горе средства за съжаление не е решен все още, въпреки че многократно е о обсъждан със сътрудниците на двете ведомства - Министерството на финансите и Министерството на труда и социалните грижи. С него, дори с писма лично до министъра, е поставен въпросът до Министерството на финансите, лично до министъра. Настоявал съм за бързото решаване на този въпрос, но може би поради заетостта във връзка с финализирането на сделката с международните институции досега аз нямам конкретен отговор от Министерството на финансите по този въпрос.
Продължавам да твърдя, уважаеми господин Николов, че Министерството на финансите е именно този държавен орган, който трябва да изрази категоричната си позиция по въпроса за осигуряването на необходимите средства и то колкото се може по-скоро, в най-близко време, за да се премахне констатираното от Вас и констатираното от нашите органи също изключително остро социално напрежение сред безработните родители в цялата страна.
Аз искам да бъда откровен пред всички вас и държа да отбележа, че нежеланието на Министерския съвет за уреждането на този въпрос поражда редица проблеми в нормативното регламентиране на социалното подпомагане. Именно, господин Николов, за да смекчим създаденото напрежение, Министерството на труда и социалните грижи не отмени действието на чл. 10 от Правилника за социалното подпомагане. Става въпрос за постановление 120 от 1992 г., според което безработните родители имат право да получават месечни помощи за всяко дете в размер обаче само на компенсационната добавка към детските добавки, изплащани по реда и условията на указа за насърчаване на раждаемостта.
Аз Ви благодаря, господин Николов, за Вашия въпрос и за възможността, което ще ми даде и на мен възможност също да поставя за кой ли път остро този въпрос пред Министерството на финансите. Този въпрос трябва да намери своето най-бързо 4.3 разрешение. Аз съм уверен в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Матинчев. И моята молба е: колкото може по-остро поставете този въпрос. На безработните родители децата имат право да ядат и това право е задължение на държавата да го подсигури.
Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Матинчев! Вие доразширихте фактически отговора и за финансовото осигуряване на изплащането на тези средства. Съзнавам това. Лошото е, че правителството включва и финансовия министър, и министъра на труда и социалните грижи и като че ли няма създаден работен механизъм за случаите като този, когато едното от министерствата не проявява желание как да действа правителството.
Така че, надявам се, че господин Стоян Александров също слуша, а той след малко ще дойде, не бива повече да се прехвърля топката от едното на другото министерство. Това е безотговорно за българските граждани, имащи право на такива плащания. Но аз очаквам от Вас по-решителни действия в насока на въпроса, който беше поставен - кога ще издадете Правилника за прилагане на указа. Успокоява ме това, че правилникът е изготвен, но ме смущава това, което за явихте, че не е необходимо да бъде утвърждаван. Мисля, че не може подзаконов акт, уреждащ прилагането на закон, да не мине без съответно утвърждаване от Министерския съвет и публикуване.
Най-настоятелно Ви моля от името на много родители поне да ускорите този правилник, което зависи от Вас, за да може в случаите, където има средства в общините, да се изплащат такива помощи, за да не се създава допълнително напрежение. Иначе, пак казвам, това не е добър атестат за работата на правителството. И нека не допуснем хора, чакащи дълго време тези полагащи им се средства, да обсаждат Министерството на финансите и Министерството на труда и социалните грижи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Николов, аз също Ви благодаря и Ви моля: дръжте в контрол този въпрос и ако се налага, на следващия парламентарен контрол отново го поставете. 4.4
С това въпросите към заместник-министър председателя Евгений Матинчев са изчерпани, защото не виждам в залата народния представител Звездалин Кафеджиев. Господин Матинчев, това беше към Вас.
Минаваме към отговор на един-единствен актуален въпрос от господин Кирил Цочев - заместник-министър председател и министър на търговията. Актуалният въпрос е на народните представители Маньо Манев и Тодор Тодоров. Заповядайте, господин Манев, имате думата.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Известно е, че за периода 1992-1994 г. животните в България намаляха няколко пъти. Особено чувствително е намаляването на броя на животните сред кравите, овцете, свинете и др. Всичко това се отрази крайно неблагоприятно върху продоволствения и възпроизводствения процес в тази област.
За голямо съжаление това явление продължава с ускорени темпове и в настоящия момент. Разполагаме с информация, че на отделни фирми се разрешава износът на разплодни животни в изключително големи размери. Всичко това е в пълно противоречие с необходимостта да се съхрани генетичният фонд и създадат предпоставки за нов възход на българското животновъдство.
Нашият въпрос към Вас, господин министър, е: какви мерки ще бъдат предприети от повереното Ви министерство, за да се прекрати посоченият убийствен процес за българското животновъдство и осигурят нормални условия за неговото проспериращо развитие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Манев.
Има думата заместник-председателят на Министерския съвет господин Кирил Цочев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители. Аз бих отговорил на този актуален въпрос на двамата народни представители господин Маньо Манев и господин Тодор Тодоров, по следния начин. БП/ЛТ 5.1.
През 1994 г. продължава започналата още през 1989 г. тенденция към намаляване броя на животните и птиците в страната поради смяната на формата на собственост и утежнените условия за гражданска реформа. Значително е намален броят на основните разплодни стада, а оттам и на общия брой животни и птици. По официални данни на Националния статистически институт и Института по търговия към Министерството на търговията общият брой на едрия рогат добитък за периода 1 януари 1992 г. - 1 януари 1994 г. е намалял с 43 на сто. Най-чувствително е намалението в селскостопанските предприятия и комплекси на женски разплодни животни - крави и биволици, съответно със 71 и 49 на сто. Делът на износа на живи животни в това намаление е значителен особено през 1992 г. Докато през 1991 г., а и в предходните две години - 1989 и 1990, износът на живи животни от едрия рогат добитък се движи от 21 хил. до 25 хил., то само през 1992 г. са изнесени близо 129 хил. броя.
Как е регламентиран износът на разплодни животни през настоящата 1994 г.?
С Постановление на Министерския съвет # 241 от 23 декември 1993 г. е определен регистрационен режим при износ на живи животни от рода на едрия рогат добитък, от рода на овцете и козите и месо от тях. С Постановление на Министерския съвет # 63 от 30 март тази година е въведена временна забрана до 15 май за износ на живи женски животни от рода на едрия рогат добитък над 18 месеца и на дребния рогат добитък над 12 месеца.
В преходните и заключителни разпоредби - – 9 на постановлението, е възложено на министъра на земеделието да осигури чрез органите на граничния ветеринарно-медицински контрол спазването на забраните за износ. Забраните не са се отнасяли за осъществен износ квоти по международните търговски споразумения с Европейската общност. При определяне на тези квоти за износ са провеждани търгове в Министерство на търговията.
По решение на правителството с Постановление # 112 от 22 юни тази година се продължи действието на забраната за износ на живи женски животни до 31 декември 1994 г., а износът на живи животни и месо от тях премина от регистрационен в процедурата на разрешителен режим на износ. Периодът от 15 май 1994 г., когато е отпаднала забраната за износ, до 20 юни 1994 г. на 5.2. практика е останал непокрит с нормативен акт, ограничаващ издаването на лицензи за износ при регистрационен режим. В този период са издадени удостоверения за износ по регистрационния режим извън определените квоти за дребен рогат добитък за Европейския съюз за живи животни от дребния рогат добитък 15 625 тона и за живи животни от едрия рогат добитък 2430 тона.
Що се касае до въпроса за мерките, които ще бъдат предприети от Министерство на търговията за прекратяване (цитирам) "на убийствения процес на българското животновъдство и осигуряване на нормални условия за неговото проспериращо развитие", считам, че отрасъл "Животновъдство" е преди всичко в компетенциите на Министерство на земеделието. Наложените в момента мерки за контрол и ограничаване на износа не биха могли цялостно и ефективно да решат този проблем. Би трябвало да се разработи и приложи система от мерки за подобряване на условията за отглеждане на живи животни в страната.
Не мисля, че е добра търговска политика за една страна да увеличава износа си и да губи завоювани и вече традиционни пазари поради невъзможността да се предприемат вътрешни мерки за стимулиране на животновъдството.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Цочев. Има думата народният представител Маньо Манев да изрази отношение към отговора.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър. Действително изразявам своето удовлетворение от загрижеността, не само от отговора, а по принцип от тази загриженост, която Вие изразихте във Вашия отговор. За мене това е една сериозна гаранция, че действително няма да се допускат в бъдеще - това, което и Вие споменахте във Вашия отговор - отвори или, бих казал, пространства от време, в които разрешителният и забранителният режим да се разминават и заедно с това това да бъде използвано от недобросъвестни фирми или пък други чиновници, които да допускат това, което стана.
Аз Ви благодаря още веднъж за отговора. Дълбоко съм убеден, че във Ваше лице ще видя човек, който ще положи грижи да съхраним онова, което що-годе запазихме в областта на животновъдството. 5.3.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз, господин Манев.
С това въпросите към Вас, господин Цочев, са изчерпани.
Има думата проф. Петър Марков, за да развие своя актуален въпрос относно инциденти с военнослужещи и нарушение на въздушното пространство на Република България към министъра на отбраната господин Валентин Александров. 5.4.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Моля господин министърът да отговори на следните въпроси.
Неотдавна няколко трагични инцидента, завършили със смъртта на военнослужещи, разстроиха българската общественост. Желателно е да бъдат дадени обяснения относно обстоятелствата около убийствата в гарнизоните Дупница и Сливница, както и за побоя, нанесен от офицер от гарнизона в Благоевград.
Какви дисциплинарни мерки са взети спрямо виновния команден състав. Как господин министърът оценява нивото на дисциплината в Първа армия.
На 23 юни 1994 г. в 10,30 ч. бе нарушено въздушното пространство на Република България от 21 самолета, които са излетели от територията на Република Турция. Моля господин министърът да даде изчерпателно пояснение във връзка с този безпрецедентен акт и неговото виждане относно гарантиране на неприкосновеността на въздушното пространство на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Марков.
Има думата министърът на отбраната господин Александров.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми професор Марков, дами и господа народни представители!
По първия въпрос - относно инцидентите с войници и офицери от Българската армия. По реда на станалите нещастия, не искам да използвам още думата престъпления, защото военното правосъдие не си е казало думата.
В поделение 22860 в Дупница на 23 май т.г. старши лейтенант Николчев като дежурен по батальон в 23,20 ч. влиза в дежурната стая и със служебния си пистолет прострелва в главата спящия помощник-дежурен старшина школник Иванов, вследствие на което по пътя за болницата момчето умира. Очевидно, че данни за умишлено убийство засега няма. Но тук има спор между юристите. Така че аз конкретен отговор на това дали става дума за предумишлено убийство или за убийство по непредпазливост в момента не мога да отговоря. Но разжалвах на редник бившия офицер Николчев и го предадох на Военна прокуратура за даване под съд. От вестниците разбрах, че бил освободен под гаранция. ЗнаеББ/КП 6/1. те, че министърът на отбраната няма власт да определя мерките за неотклонение. В своята досегашна служба бившият офицер Николчев се е проявявал като офицер с ниска дисциплина, наказван е многократно. Затова аз реших да го разжалвам и да го освободя от армията въобще дисциплинарно.
По същия повод понижих в звание "капитан" командира на батальон майор Георги Страхилов Шимов, който фактически е началник и на двамата.
Със своя заповед командващият Сухопътните войски е наказал началник-щаба на Първа армия генерал-майор Томов със "строго мъмрене", а началника на батальона за химическа защита майор Димитър Крумов Лазаров е понижен в длъжност и е преместен в друго поделение.
С моя заповед от 25 май командващият Първа армия е наказал подполковник Костадин Димитров Иванов с "предупреждение за непълно служебно съответствие" - следващото наказание фактически е освобождаване от войската. Аз самият наказах с найвъзможните тежки наказания командира на Първа армия и командира на Трета дивизия, където са станали нещастията.
За поделението в Сливница - 24320 - второто убийство. Тук от правна гледна точка има по-голяма яснота. На 18 юни 1994 г. в 21,45 ч. часовият редник Ивайло Христов Маринов прострелва часовия на съседния пост ефрейтор Кирил Веселинов с два куршума, при което момчето почива на място. Разбирайки за станалото, на другия ден - беше неделя, аз лично отидох с един от моите помощници в поделението и направих проверката на място. Бях взел със себе си и офицери от Първа армия, и командира на армията. Обстановката беше прегледана просто метър по метър. Установих следното нещо. Виновникът за случая е редник Маринов. Фактически ще ви кажа: единият стои на пост на вишка и пази ГСМ на поделението. А другият пост обаче е в обход. Казвам ви в детайли, за да знаете за какво става дума. Този, който е на вишката, няма право да слиза от нея, без да бъде при него разводачът и районният му командир. Това го пише във всеки устав, това го знае всеки войник, да не говорим за младши сержант или старшина школник или офицер. Освен това там пушенето е строго забранено. Има огромни табели: "Остави си на входа цигарите с кибрита!" и т.н. Редник Маринов самоволно напуска поста си, 6/2. слиза от вишката, отива при ефрейтора, който е обходящ караул. Двамата пушат цигари. Фасовете са намерени и са дадени във Военната прокуратура. Това е първото тежко, фактически тежко дисциплинарно провинение на убитото момче. Тук няма яснота как точно е произведен изстрелът. Според военните медици входящите рани едната е тук (показва), а другата е във врата и тя - втората е смъртоносна, са по-малки от входящите. Следователно е стреляно отдолу нагоре. Трябва да ви кажа, че вследствие на падналата дисциплина във войската се придоби един навик от младите войници буквално казано - да си играят с повереното им оръжие, като удрят автоматите в земята и така те се самозареждат. Допускам, че и тоя път е станало така. И че изстрелът е произведен неволно, но понеже е бил на автоматична стрелба - фактически двата удара са тук (показва) и във врата. И по този въпрос ще си каже становището Военната прокуратура и следователите. Убиецът е задържан веднага в следствения арест, направил е опит да смени автоматите, да остави при убития своя, с който е стрелял, и да вземе неговия, който е бил изчистен и пълен. Което навежда на мисълта, че наистина той не е извършил убийство предумишлено. Но това са догадки. В момента, в който действително следователите излязат със становище, аз ще го публикувам във в. "Българска армия".
Установи се обаче по безспорен начин, че между командирите и тези двама войници не е имало никакви лични конфликти. Напротив, те са били в близки лични отношения и няма основание да се предполага, че има натрупани лични отношения, които биха предизвикали предумишлено убийство. Очевидно става дума за тежко, грубо нарушение на уставите на войската и специално Устава за караулната служба.
Командващият Сухопътните войски и командващият на Първа армия са взели мерки да се преразгледа цялостната дейност на командирите и началниците за неизпълнение на задълженията от длъжности лица по състава на караула и вътрешния наряд. Организирани за занятия и са проведени практически и психопрофилактични мероприятия за подобряване на организацията и носенето на караулната служба. В поделението има и вече постоянен екип на Военно-медицинската академия. Освен това на последния Висш военен съвет онзи ден аз издадох една специална заповед - тя 6/3. ще се изпише до понеделник - за повторно стриктно спазване на дисциплината и реда при носенето на караулна служба. Но ще заявя ясно и с дълбоко нежелание, че падането на дисциплината и морала в армията са пряка причина за тези две нещастия.
Случаят в поделението в Благоевград е наистина фрапантен. Става дума за поделение 34310. По време на гарнизонен отпуск редник Ангелов от същото поделение при отиване в града и сбиване счупва носа на редник Янев. Редник Янев обаче е син на подполковник Христо Спасов Янев - помощник-началник щаб по окомплектоването и отчета на личния състав в поделението. Той се оплаква на баща си. Подполковник Янев извършва нещо недопустимо за български офицер. В нетрезво състояние и силно афектиран на 30 май 1994 г. към 2 ч. през нощта влиза в спалното помещение, събужда редник Ангелов и му нанася няколко удара с пистолета си в главата, при което му счупва носа, с цел да отмъсти за сбиването между него и своя син. За това деяние аз го уволних дисциплинарно, а командира на поделението наказах с "предупреждение за непълно служебно съответствие" - това е найтежкото наказание преди уволнението. Заведено е следствие от органите на Военната прокуратура. Двамата войници са откомандировани в други части. Издал съм заповед, която се изпълнява в момента. Командирите на поделенията, в които са извършени такива постъпки от страна на Първа армия, да бъдат въведени в Трета, а на техните места да се доведат офицери от Трета армия.
Напоследък действително зачестиха произшествията в Първа армия и техният характер е особено тежък. Две са основните причини - пропуски в командно-организаторската работа и ниските физико-психически качества на донаборниците. Много от войниците не издържат на напрежението на службата и това довежда до допълнителни усложнения.
Това наложи военните съвети и командирите по цялата военна йерархия в тази част от българската войска да обсъдят състоянието на дисциплината и да обърнат специално внимание на предпоставките за произшествията и издевателствата над личния състав. 6/4. Взети са и съответните мерки. Потърсена е строга отговорност на командващите началници на видовете въоръжени сили в обединенията и съединенията.
В момента в Генералния щаб се прави анализ на тези причини и предпоставки и към 15 юли т.г. ще бъде свикано общоармейско съвещание, на което ще се направи дълбок анализ за дисциплината в армията въобще и ще бъдат дадени и нови конкретни указания на основния команден състав.
Но искам да подчертая, че за тия трагични случаи безспорно допринася и фактът на големия некомплект на младши офицери (става дума за командири на взводове и роти във войските). Очевидно школниците невинаги могат да се справят и това довежда на моменти до безконтролност.
По втория Ви въпрос - по нарушението на въздушното пространство на Република България на 23 юни т.г.
Предварителното изясняване на обстоятелствата и причините за констатираното от дежурните органи на ВВС нарушение на въздушното пространство на България показаха следното:
1. На 23 юни т.г. от 10 ч. и 3 м. до 12 ч. и 48 м. в България са влетели 22 леки частни самолета - три с английска регистрация, 1 с американска, 8 с германска, 9 с френска и 1 с швейцарска.
Ставало е дума за цивилно спортно състезание на този вид самолети, които са излетели от Измир. Първите самолети са открити в района на държавната граница, до с. Радовец, с нашите радиолокационни средства на Втора дивизия на ПВО, движещи се в направление към Бургас и София.
За полетите на тези самолети към органите за общо ръководство, координация и контрол на въздушното движение и за Противовъздушната отбрана на ВВС не е постъпила необходимата информация за дадено разрешение за прелитане над наша територия, както обикновено се прави. Има случаи, когато малки спортни аероплани прелетяват над територията на страната, но за това има строго определен ред, за който носи отговорност Консулският отдел на Министерството на външните работи и Ръководство въздушно движение към Министерството на транспорта, което ни уведомява за това, че в този и този ден по тоя и тоя коридор ще минат такива и такива самолети. В случая това не е станало и именно това предполага вдигането под тревога на бойната авиация. СД/ВР 7.1
В тази обстановка на неизвестност дежурните оперативни офицери от ВВС правилно са определили влитането като нарушение на въздушното пространство на страната, привели са силите и средствата за ПВО на ВВС в по-висока степен на бойна готовност и са включили допълнителни радиолокационни средства за уточняване на обстановката.
С частична полетна информация, получена за самолетите в процеса на влитането от органите на Ръководство въздушно движение, се е искало да се лети над страната в нарушение на националния режим на полети, обявен официално от наша страна, което е създало условия към момента за сблъскване във въздуха на бойни аероплани с тези, изпълняващи редовни полети в района на страната, понеже не се е знаело. За щастие това нещо не е станало.
Независимо че бойните разчети категорично забраняват влетяването, тези команди не се предават на екипажите от органите на Ръководство въздушно движение към Министерството на транспорта, които би следвало да ги управляват.
Значи очевидно тук става дума за неособено добра комбинация между тази служба и органите на ВВС, поради което ние изработихме един документ, който аз в понеделник ще внеса в Министерския съвет за създаване на един общ орган между нас и Министерството на транспорта за избягването на подобни инциденти за в бъдеще.
За осигуряване на националната безопасност и безопасността на въздухоплаването дежурните органи на ВВС са използвали нашите възможности и български изтребители са заставили 13 аероплана да кацнат в Бургас, 4 - в София, а на останалите е осигурено контролирано, т.е. наблюдавано от авиацията напускане на територията на страната. Счело се е, че не е необходимо да ги сваляме, т.е. да ги ликвидираме, а просто да ги изчакаме да кацнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И добре сте направили. Че ако ги бяхме свалили...
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: След извършването на проверките на самолетите и акипажите от оторизираните служби на приелите ги международни летища, самолетите са напуснали територията на страната.
В резултат на правилните действия на органите на ВВС инцидентът е приключил без усложнения. Защото пък, от друга стра7.2 на, в детайли като се анализира случаят, действително при подаването на сигнал за тревога войникът, който е гледал в локаторите, е бил младо момче с малка служба, допускам, че той се е притеснил, гледайки, че 21 аероплана тръгват към границата на страната. Така че само благодарение на високата квалификация на бойните пилоти не се е стигнало до свалянето на тези самолети.
Как виждаме ние останалите причини за тия нарушения?
Нарушено е изискването на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата за разрешения на полети на чуждестранни въздухоплавателни средства по гражданските трасета на България, обнародван в "Държавен вестник", бр. 64 от 1974 г., според който разрешенията за полети на чуждестранни въздухоплавателни средства за частни лица и спортни организации в нашето въздушно пространство става по установените международни трасета и летища и това разрешение се дава от Министерството на външните работи (Консулския отдел), след писмено съгласуване с нас и с Министерството на транспорта и на МВР. В случая това не е направено.
Второ. Наличието на множество технически откази на средствата за комуникация на Ръководство въздушно движение към Министерството на транспорта са довели до невъзможност за своевременното планиране на тези полети. Имайте предвид, че техниката е доста поостаряла вече, а някои от тези машинки са твърде бързи. Даже ако те са на определена височина, може да не бъдат забелязани.
Трето. Възлагането на различни ведомства (Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта), даването и контрола на разрешенията за полети на чуждестранни самолети в случая очевидно усложнява тази процедура. Затова е именно и нашето предложение, което ще направя в понеделник в Министерския съвет - да се направи един орган, който да поеме цялата отговорност по тази проблематика, за да избегнем за в бъдеще подобни инциденти или недай си Боже нещастия.
Във връзка с изложените обстоятелства и причини за отстраняването на тези слабости, аз вече ви казах това нещо, има доклад до господин министър-председателя, който ще му се предаде в Министерския съвет, ще се изпрати още днес там всъщност, за създаването на надведомствена военно-гражданска комисия за коорди7.3 нация използването на въздушното пространство на България, или Комисия за управление на въздушното пространство, вече наименованието е без значение, въпросът е какво ще върши тази комисия, на която освен правата и задълженията по даване на разрешения за прелитане и контрол да се възложи и дейността по стратегическото управление на използването на въздушното пространство на държавно ниво, предвидено в Конвенцията за гъвкаво използване на въздушното пространство, която представлява отделен елемент от Европейската програма за хармонизация и интеграция на системите за управление на въздушното движение.
Ако това стане, а аз се надявам, че ще стане, ще можем да се влеем в една такава обща европейска структура и подобни инциденти да станат невъзможни.
От станалия инцидент във въздушното пространство на Република България можем да направим и извода, че дежурните сили за ПВО на ВВС и въобще на войската изпълниха своите задължения по гарантиране на неприкосновеността на страната и по нейната безопасност без човешки жертви, което само по себе си е похвално.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Александров.
Професор Марков, имате думата за отношение към отговора.
Господин министър, но ако се прекрати практиката синовете да служат при бащите си в едно поделение, може би ще се намалят и причините.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин министър, желая да изразя своята благодарност и задоволство от Вашия изчерпателен отговор и за проявеното отношение към тези инциденти, за взетите вече мерки, с оглед те да не се повтарят. Но все пак бих искал да отбележа обстоятелството, на което господин председателят вече обърна внимание.
Действително се оказа например, че в поделението в Дупница 95 на сто от състава на въпросното поделение са от военнослужещи от гр. Дупница. Едва ли това е най-целесъобразният начин за формиране на състава на съответните военни поделения. Защото очевидно е, че влиянието на родителите или достъпът до военното поделение е неблагоприятен за дисциплината в съответното поделение. 7.4
Аналогичен е случаят и с поделението в Благоевград. И там се оказва, че синът на началника на гарнизона е в подчинение на баща си. Това е абсолютно недопустимо от моя гледна точка, от гледната точка на един дилетант в тая област. 7.5
По отношение на инцидента в Дупница е ясно, че тази весия, която се разпространява от началника на гарнизона и от неговите подчинени е недостоверна, като се има предвид балистичната характеристика на обстрел. Затова, защото куршумът е влязъл от лявото рамо и е излязъл откъм черния дроб. Така че версията, която се разпространява, че изстрелът е бил даден в будно състояние и един срещу друг - стрелящ и обстрелван, е очевидно недостоверна.
По отношение на втория въпрос, също така благодаря за обстоятелствения отговор, но все пак у мен остава известно съмнение, по отношение на това, че става дума за един съвършено случаен инцидент.
Все пак това са 22 самолета, които прелитат границите, навлизат във въздушното пространство на България и даже се ориентират към София.
Така че, би трябвало, според мен по съответния канал да се изяснят на равнище на външно министерство причините, поясните основания за един такъв, пак бих казал безпрецедентен акт - на нарушаване на въздушното пространство на България.
Още веднъж Ви благодаря за обстоятелствените отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Проф. Марков, явно са се отнасяли към нас към географско понятие България, а не като към държава България, защото те едва ли биха пресичали собствените си граници.
ПЕТЪР МАРКОВ (встрани от микрофоните): Дано да е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие желаете да отговорите?
Няма нужда, всичко е ясно.
Що се касае за това, че войниците служат близко до родните си места това е по икономически причини. Ние сме ги обсъждали, знаят се, не е проблем.
Минаваме към отговорите на министъра на териториалното развитие и строителството господин Христо Тотев.
Има думата господин Емил Капудалиев, за да развие своя актуален въпрос. МС/ЗТ 8.1
Става дума за водоснабдяването на град Кула.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, актуалният въпрос не е актуален, защото е зададен на 22 март т.г. Той е вече исторически въпрос.
Уважаеми господин министър, повече от четири години аз се обръщам към различни ведомства в нашата страна за осигуряване на вода за град Кула. Някакво строителство от Видин до Кула започна, но спря. Изградените мощности ерозират и ако строителството не завърши в най-кратък срок, то ще трябва да започне всичко отначало. А за завършването му сега ще стигнат около 10 млн.лв., които тогава, когато ви питах - 22 март, бяха около 200 хил.долара. Към днешна дата те са може би 180 хил.долара. Същата сума, 10 млн.лв. утре може да не стигне за нищо.
Вода в Кула се прекарва от помпената станция сега в село Ракитница, но тя пък там не стига. Така че ние лишаваме едни за сметка на задоволяването на други селища.
Затова Ви питам, може ли в най-скоро време да се изпълни нареждането на инж. Пламен Никифоров, началник управление "Воден сектор" в повереното Ви министерство? Това негово нареждане е с # 26-00-248 от 21 февруари 1994 г. Приложил съм Ви го и сега Ви давам и папка с изчисления и проектосметна документация от инж.Владов, управител на "Водоснабдяване и канализация" Видин, която пък е подготвена на 23 март 1994 г. Тоест, тя тогава също беше много актуална и сега е също историческа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря.
Има думата господин Христо Тотев.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати!
Уважаеми господин Капудалиев, аз също в исторически аспект ще отговоря, че навремето когато получих въпроса Ви, дадох писмен отговор. Той е при Вас.
Искам да се спра, въпросът действително не е изгубил своята актуалност, тъй като проблемът е невероятно остър в стра8.2 ната. Не е само в Кула, а е в цялата страна.
За Ваше сведение, Вие гласувахте една сума от 200 млн.лв. които с ДДС стават 160 и няколко, а потребността от подобен род обекти за водоснабдяване на малки селища само за тази година, по заявки, дадени от кметовете на общините, а някъде и от депутатите са за около 2 млрд. и половина. Или горе-долу, ако се пресметне, ние финансираме някъде около 8 на сто от потребността. При това положение, при всички случаи има и ще има много ощетени и много недоволни.
Имаме определена система от критерии. На тази система от критерии отговаря материалът, който Вие ми дадохте, поне във вида, в който аз го погледнах.
Пламен Никифоров е заместник-председател на комисията, която разпределя и тъй като, ако е дал едно такова становище, значи може би на Кула искането е удовлетворено.
По прицип обаче, искам да Ви съобщя, че инвестицията е общинска. През Министерство на териториалното развитие и строителството сега отпускаме за малките общини. Иначе, при нас е на основните магистрални водопроводи финансирането, което е в рамките на 1994 г. за около 250 млн.лв.
Разчитаме, аз неколкократно съм го казвал, дори съм изразявал благодарността за много доброто съдействие в парламента, по отношение на приемането на документацията за така наречения "воден заем". Предстои след 15-20 юли неговото ратифициране. Това са някъде около 100 млн.долара, понеже Вие споменахте и цена в долари. Така че независимо, че ние не изнасяме вода, тоест доларова възвръщаемост няма, но инвестиция, валутна ще има за изграждане на системата от водоснабдяване. Там нейното усвояване е свързано с едно коренно преустройство на цялата система на ВиК дружествата у нас. Ние искаме те да бъдат на акционерен принцип с участието на общините и на държавните водоснабдителни компании, за да могат интересите действително да бъдат общи, иначе ще има при всички случаи разминаване. Не искам да коментирам.
И третото нещо, това е цената на водата. Неколкократно се отговаря, дори имаше питане до премиер-министъра. Цена на водата, осреднена за страната няма и не може да бъде приета. 8.3 Ценообразуването е на база на реални разходи, за дадена регионална система, тъй като не можем да правим аналог между водоснабдяване и електроснабдяване, където все пак има един пръстен, който обслужва цялата страна. Тук не е така и не могат да бъдат изравнени в рамките на страната за плащането на ползваната вода.
Но по отношение на инвестиция, тъй като тук въпросът е конкретен за инвестиционно намерение.
Тези дни завърши предварителното разпределение, така че на кмета, който е дал заявката, може да го помолите, аз по памет не помня, все пак 200 и няколко са исканията, адресите, на които са разпределени. Може да провери дали има или няма, дали са отпуснати или не са отпуснати инвестициите.
Второ, от Комисията по местно управление идваха на проверка. Резултатите, поне това, което ми казаха отвън, са задоволителни от методиката, от начина на разпределяне на тази инвестиция. Но просто знайте, 8% от това, което е реалната потребност, ние разпределяме. При това положение, отнася се, тъй като основният контакт с присъстващите в тази зала между мен и тях е или за пътищата четвърти клас, или за системата "Водоснабдяване". Просто да знаете, че ние гледаме действително малки обекти, да не се разпределя на калпак, така наречената методика - да се дава конкретно.
Конкретно парите ги превеждаме към изпълнителите, а не към общините, тъй като в общината те могат да потънат, а ние конкретно сключваме договори и на база на заявката на общината се изпълнява строителството. Така че контролът е от страна на общината, а самото финансиране минава през Министерството на териториалното развитие и строителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Емил Капудалиев да изрази отношение към отговора.
Следващият въпрос е на народния представител Велко Вълканов. 8.4
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви за изчерпателния отговор, господин министре.
Смятам, че оттук нататък нещата биха се задвижили малко по-енергично. Така енергично, както например вашето министерство реагира, след като на 26 юни миналата неделя констатирахме, че в с. Ракитница помпиерът на водната станция в пияно състояние вършеше безобразия. Още на другия ден, в понеделник, вашето министерство го освободи. Аз благодаря за такава ефективност и ви пожелавам просто повече вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Дано, господин Капудалиев.
Има думата народният представител Велко Вълканов да развие своя актуален въпрос.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСп, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Позволявам си да привлека вашето внимание върху въпрос, с решението на който вашето министерство вече се е ангажирало. Това е толкова необходимо, тъй като става дума за едно явление, което не може да не ни смущава, беззаконията в системата на общинската администрация, които сериозно нарушават правата на гражданите.
През 1980 г. на основание чл. 95 от Закона за териториалното и селищното устройство са отчуждени недвижими имоти на Цветанка Андреева Иванова от гр. Варна и на някои други граждани. Имотите са били отчуждени за строеж на жилищен блок, а покъсно за строеж на хотел на БГА "Балкан". Тъй като строителното мероприятие, заради което имотите са били отчуждени, не е осъществено, собствеността върху тях, съгласно Закона за възстановяване собствеността върху някои недвижими имоти, е трябвало да бъде възстановена.
Със съответно решение, или по-скоро със съответни решения, кметът на гр. Варна възстановява собствеността на правоимащите граждани. Възстановили по този начин своята собственост гражданите връщат на общината получените като обезщетение апартаменти и заживяват на свободен наем, надявайки се в най-скоро време да могат да си построят жилища върху своите собствени недвижими имоти. Неочаквано обаче гражданите се изправят пред поредица административни затруднения, чийто смисъл е да ги лиши от възможността да реализират правото си на собственост. РД/ЛТ 9.1.
Чиновниците от общината във Варна, включително и юристите, започват усърдно да издирват своите собствени грешки, за да ги използват срещу признатото право на гражданите. Усилено се търсят не онези правни разпоредби, които ще решат възникващите въпроси в интерес на гражданите и в съответствие със смисъла на Закона за възстановяване собствеността върху някои недвижими имоти, а обратното, разпоредбите, които ще попречат на гражданите да осъществят своето законно право.
Застъпва се съвършено несъстоятелната теза, че решенията за възстановяване на собствеността са били нищожни, тъй като са противоречали на чл. 110, ал. 4 от Правилника за приложението на Закона за териториалното и селищно устройство. Други пък решения били нищожни, защото срещу подписа на кмета имало запетайка и прочие, и прочие такива доводи от този порядък.
Във всички случаи се отминава въпросът защо, ако БГА "Балкан" може да строи върху посочените по-горе недвижими имоти хотел, върху същите тези имоти да не могат да построят свои жилища самите собственици?
Отношение към скандалните опити да се осуети действието на закона и осъществят правата на гражданите е взела Главната прокуратура с писмо # 97-22 от 1994 г. Заместник-главният прокурор Димитър Димитров възлага на Варненската окръжна прокуратура да изясни по какви причини и от кои длъжностни лица не се изпълняват посочените административни актове и съдебни решения във връзка с реституираните имоти, като от виновните лица се потърси и съответна отговорност.
Отношение към случая взема и Министерството на териториалното развитие и строителството. С ваше писмо от 6 юни 1994 г. до областния управител във Варна и кмета на Варна, подписано от Вас самия, господин министър, изрично се заявява, че мотивите, изложени в докладната записка на сектор "Правен" на община Варна не следва да се имат предвид, тъй като те неправомерно търсят възможност да не се изпълнят разпоредбите на законов текст на реституционен закон, позовавайки се на текст от подзаконов акт, какъвто е Правилникът за приложението на Закона за териториалното и селищно устройство.
По-нататък във вашето писмо се предлага на господин областния управител и на господин кмета на общината да обърнат внимание на господата от сектор "Правен" на община Варна да 9.2. се съобразяват с принципите на законодателството на Република България и не създават пречки със своите действия или бездействия по прилагането на специалните закони, търсейки правни мотиви в подзаконови актове, какъвто е Правилникът за приложението на Закона за териториалното и селищното устройство.
За съжаление нито писмото на Главната прокуратура, нито вашето писмо имат някакъв ефект. Обструкциите продължават, гражданите вече втора година продължават да плащат свободен наем, а висшата варненска администрация нехае.
С оглед на изложеното си позволявам да Ви запитам, господин министре, какви мерки смятате, че трябва да се предприемат, за да могат най-после гражданите да осъществят своето признато от закона право.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Вълканов.
Има думата господин министър Тотев да отговори на въпроса.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Вълканов! Изпратено ми беше от заместник-председателя на Народното събрание господин Кадир питане на народния представител Велко Вълканов, касаещо бездействието на общинската администрация на гр. Варна за решаване на въпрос на собственици на регистрирани имоти и какви мерки смятам да предприема като министър на териториалното развитие и строителството за решаване на този въпрос.
Информирам уважаемите народни представители, че министерството е сезирано от страна на заинтересованите собственици за бездействието, бюрократичния подход и неправомерните действия, с което се пречи на засегнатите собственици да решат жилищния си проблем върху техни реституирани имоти и затова е предприело съответните разпоредителни действия.
С писмо наш номер от 24 март 1994 г. е дадено подобно пояснение по въпроса, касаещ случая, като в най-учтива форма сме се обърнали към кмета на общината господин Кирчев за предприемане на своевременни действия за решаване на случая. Правната служба на община Варна умишлено и неправомерно протака случая като търси законови основания в подзаконовия нормативен акт, какъвто е Правилникът за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство, позовавайки се на чл. 110, ал. 4 от същия, 9.3. с което обявява актовете за реституция като нищожни, независимо от това дали те са издадени от съдебен или административен орган.
По този въпрос се е намесил лично областният управител господин Йорданов, за което е дал писмено предписание. Независимо от това общинската администрация продължава да протака придвижването и решаването на въпроса, за което бях принуден с ново писмо от 6 юни 1994 г., адресирано до областния управител, до кмета на общината и до една от молителките госпожа Цветанка Иванова да предприемат съответни действия, за което съм дал и 7-дневен срок.
По телефонна информация, получена от госпожа Иванова на 28 юни 1994 г. ме уведомиха, че общинската администрация сега е установила, че е пропуснала да уведоми служба "Държавни имоти" като страна по преписката, независимо от това, че тази служба е в структурата на общинската администрация.
Това е още един факт за бюрократично отношение към решаване въпросите на гражданите или прозиращо съмнение за защита на нечии интереси чрез ползването на служебно положение.
По повод на конкретния въпрос на господин Вълканов отговарям, че съм разпоредил да се издирят и ми се представят имената на виновните длъжностни лица, за да ги санкционирам по реда на чл. 169, точка 1 от Закона за териториално и селищно устройство. Това е единствената възможност, която имам, дадена ми от закона. В този закон не е дадено правото на висшестоящата изпълнителна власт да иззема функции на органите на общините.
Искам да отворя една скоба. Това не е единственият проблем с община Варна. С община Варна имаме, за мен, едно престъпно бездействие и по отношение на едни така наречени "наемани земи". Има доста територии, които са пустеещи. Аз имах питане, което преди това е дадено и за което ще искаме да се внесе изменение в Закона за собствеността. Това е само че една дълга и мъчителна процедура и това много добре се знае. Но община Варна по същия начин е действала и тогава, ползвайки правото, аз не знам дали има, вие може би по-добре ще ми отговорите, такова право на мълчалив отказ, но това е право по-скоро на мълчаливо бездействие. Те не отговарят, не реагират на исканията на гражданите. С това преминават срока. И в момента по същия начин се притискат и те трябва да изкупуват тези земи, които те 10 или 15 години има някъде собственици, които са работили върху тях и трябва 9.4. да ги платят с една може би десетократно по-висока стойност, ако искат да останат тяхна собственост.
Така че това не е първият случай. За съжаление законът, по който аз управлявам - ЗТСУ - не мога да налагам подобни санкции и на кметовете. Единствената институция, която е останаха главните архитекти на общините, където действително има предприети проверки от наша страна по линията на незаконното строителство, по линията на редица съгласия, давани от общинските архитекти, доста от техните заповеди са отменени и на базата на това ще се възползвам от правото си, след като се потвърдят и от съда тези актове, да лиша някои от тях от техническа правоспособност да упражняват от шест месеца до две години професията си. Това е максималното наказание, което мога да налагам на тези длъжностни лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Тотев, аз Ви благодаря за отговора. Вие сам разбирате, че това, което става във Варна, е наистина скандално. Администрацията прави нарочно сякаш грешки, за да може след това да се позовава на тях и да пречи за реализацията на правата на гражданите.
Аз ще си позволя да Ви препоръчам, освен тези мерки, които смятате да предприемете, да се обърнете Вие самият към прокуратурата, към Главната прокуратура, която вече знае за случая и тя да вземе мерки по свой път за санкциониране на лица, които злоупотребяват със своето служебно положение и пречат на гражданите да реализират своите основни права.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз.
С това въпросите към министър Тотев са изчерпани.
Преминаваме към отговор на актуални въпроси от министъра на културата Ивайло Знеполски.
Има думата народният представител Емил Капудалиев, за да развие своя актуален въпрос относно бъдещето на Видинската филхармония. 9.5.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 22 март тази година отправих до Вас и до други заинтересовани министри и комисии докладна записка с изходях # 102-35-62, с която моля част от сградата на бившата комунистическа партия в гр. Видин, намираща се в центъра на площад "Бдинци", зала с 400 места, прилежащо фоайе, сервизни помещения и кафе-сладкарница, всичко това обособено със самостоятелен отделен вход да бъде предоставено на повереното Ви министерство, за да може в нея да се разположи Видинската филхармония, която няма своя зала. 9.6. На това мое предложение положително откликнаха и Министерство на финансите и Министерство на териториалното развитие и строителство. Нещо повече, двете министерства изискаха определени уточняващи документи от Видинската община и предлагаха Министерството на културата да внесе предложение за промяната на тази собственост на заседание на Министерския съвет. Вместо това видинското гражданство, интелигенция и децата на Видин, забележете - и децата на Видин - са разтревожени от слухове за предстоящо закриване на филхармонията в града. Нещо повече, научаваме, че искате да направите същото с Видинския драматичен театър "Владимир Трендафилов", с 16 други драматични театри и опери, с оркестри от цялата страна.
Аз чудесно разбирам необходимостта от реформа в повереното Ви министерство, но това, което Вие се каните да вършите, не е реформа, а погром. Такъв погром веднъж вече беше правен през 1964 г.
Аз Ви моля най-сърдечно, господин министър, да опровергаете тук, от тази трибуна тези слухове, да успокоите културната общественост на България и да направите необходимото, щото Видинската филхармония - един ярък музикален институт в Северозападна България, със своя история, настояще и бъдеще, моля Ви да си отбележите - и бъдеще, с авторитет, с много ценители, много публика, да остане, да я има и след това да намери нормален дом там, където е мястото й - в културния център на града. Това е плакатът от месец юни. И вижте - това са композитори: Моцарт, Росини, Шуберт, Брамс, това са диригенти Михаил Ангелов и проф. Георги Робев, това е авторитетен институт. Вие няма да закриете такъв институт във Видин, нали господин министър? Вие не искате, надявам се, херостратова слава.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин министърът на културата Ивайло Знеполски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Капудалиев!
Въпросът, който ми е отправен, това е въпрос, който се отправя от редица други народни представители, сега ще прозвуНИ/КТ 10.1 чат следващите въпроси от депутати от други градове, които касаят други културни институти.
Искам да ви кажа, че в Министерство на културата се обсъждат принципи и така да се каже обхватът на една културна реформа, чиито цели, средства и резултати министерството ще обяви в следващата седмица.
В разговорите и предварителните обсъждания влизаше и визираната филхармония във Видин на базата на оценка на дейността на деветте филхармонии, които съществуват в България. Разбира се, ние не сме взимали и не сме правили никакъв списък за затваряне и ликвидиране на културни институти. Нашата цел и нашата задача е да повишим чувствителността на обществеността, включително и на обществеността по места в общините към културните институти, също така да успеем да внушим, че отговорностите за качеството на културния живот и за културните институти трябва да бъде споделена между областите, общините и Министерство на културата и централния държавен бюджет. И в търсене на тези формули, ние правим редица консултации. Там, където има желание от градовете да сътрудничим и да намерим форми на едно взаимно финансиране, на взаимно сътрудничество, ние сме открити да търсим подобни решения. Смятаме, че, затова и предприемаме тази реформа, знаете, че реформа не се предприема тогава, когато нещата вървят блестящо, а когато има една криза. Всеки един от тези институти, по нашите изчисления и по финансовите изчисления, а също така и по качествените показатели към края на годината и догодина би изпаднал в много тежка криза, която би се отразила много зле на цялата наша култура.
Следователно, трябва да намерим други начини и форми на работа и други форми на финансиране. Именно това търсим в Министерство на културата. Предстоят ни и разговори в общината във Видин. И ако намерим подобни форми на взаимен интерес, аз съм сигурен, че ние ще успеем да запазим филхармонията. Но това все по-трудно ще става с централно и изцяло стопроцентово държавно финансиране.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Знеполски.
Имате думата, господин Капудалиев, да изразите Вашето отношение към отговора. 10.2
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Аз не бих казал, че благодаря на господин министъра, защото културната реформа, чиито цели и средства ние нито знаем, нито разбираме, очаква Комисията по културата към Народното събрание да я чуе от Вас, господин министър, вече три заседания. Вие не се явявате там.
На 29 юни 1994 г. Вие обяснявахте тези намерения по радио "Христо Ботев". Тъкмо по това време ние Ви чакахме в комисията и смятам за нормално за своите намерения, за Вашето намерение Комисията по културата към Народното събрание да научава не от радио "Христо Ботев", а от Вас лично на заседание на комисията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
До 11 ч. и 5 м. обявявам 10 минути почивка. (Звъни)
(10 ч. и 55 м.)
10.3
(След почивката)

11 ч. и 10 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Пристъпваме към отговори от министъра на здравеопазването господин Танчо Гугалов.
Има думата народният представител Нина Михайлова, за да развие своя актуален въпрос.
НИНА МИХАЙЛОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър. Моят актуален въпрос е актуален вече от няколко години, но точно преди една година Вие и ръководството на повереното Ви министерство проявихте разбиране и загриженост по изключително острите проблеми, стоящи за разрешаване пред Обединена районна болница "Д-р Рачо Ангелов", найголямото здравно заведение в Софийска област и сред най-големите в страната.
С оглед подобряване организационното и финансово състояние на болницата Вие наредихте със заповед от 1 юли 1993 г. да бъде сформирана работна комисия от министерството, която да извърши комплексна проверка на болницата и да даде своите конкретни предложения.
На 10 март т.г. комисията представи своя подробен доклад и наред с направените по-съществени изводи в организационно и структурно отношение бе подчертано и вредното дублиране на дейността между Обединена районна болница и Държавна факултетска болница "Света Анна", правоприемник на бившия Институт за лечение на чуждестранни граждани към Медицинска академия.
Окръжна болница "Д-р Рачо Ангелов" е настанена в част от специално построена за целта през 70-те години сграда и в стари, от павилионен тип сгради на Сточна гара.
С Решение # 214 от 1978 г. на Министерския съвет 9-етажният стационарен блок към общия корпус на болницата беше предаден на бившата Медицинска академия. Поради острата недостатъчност на подходяща материална база структурата и функционалното устройство на значителна част от стационарните отделения на Окръжна болница не отговарят на съвременните потребности ВЙ/КП 11/1. и санитарно-хигиенни норми. Населението на бившия Софийски окръг, наброяващо около 300 хил. души, се лекува по коридорите и мазетата, бебетата се раждат в бившите топли връзки между двете сгради, а в същото време цялата структура на Държавна факултетска болница "Света Анна" дублира част от структурата на Окръжна болница и заедно с Центъра по слепота заемат 9-етажния корпус на Обединената болница.
Работната комисия през месец март Ви предложи да бъде решен проблемът за връщане на част от сградата на Обединена районна болница "Д-р Рачо Ангелов", като за целта разработи два варианта за Ваше улеснение.
Първият - интегриране на структурите на двете болници с цел създаване на един мощен регионален научно-медицински център за Софийския регион;
Вторият - Държавната факултетска болница да освободи поне 5 етажа от заеманата сега от тях етажна сграда, собственост на Окръжна болница.
Моите по-конкретни въпроси към Вас, са следните: защо до този момент - три месеца след представяне на доклада от работната комисия - министерството не взе отношение по нито един от двата предложени варианта. Защо все още се забавя внасянето на предложението в Министерския съвет за отмяна на министерското постановление # 214 от 1978 г.? Кой контингент от столицата и страната се лекува в момента от Факултетска болница "Света Анна", през стационара на която минават едва 2000 болни годишно, а през стационара на Окръжна болница - 16 хил. годишно!
Няма ли според Вас, господин министър, един скрит стремеж на болница "Света Анна" за евентуалното й приватизиране и защо все още се бави становището на министерството относно статута на Обединена районна болница като институтска болница, след като тя е първа база за следдипломна квалификация на лекари от цялата страна?
Благодаря.
Аз се надявам, че Вашият отговор ще ме задоволи с конструктивност, тъй като Вие помолихте и за известно отлагане на Вашия отговор. Отлагането е две седмици. Предполагам, че ще бъда доволна. 11/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Михайлова.
Има думата министърът на здравеопазването господин Гугалов.
МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Михайлова.
Действително актуалният въпрос, който Вие поставяте, е важен и от гледна точка на министерството доста сложен.
Искам да ви информирам, че действително беше извършена проверка на организационното и финансово състояние на болницата. Анализира се един период от две години по дейността й. Отчетоха се положителните и отрицателните страни от нейната дейност.
Ръководството на Министерството на здравеопазването разгледа и обсъди доклада на работната група, запозна се и с Решение 214 от 1978 г. на Министерския съвет, с което решение е предоставена част от сградата на болницата за настаняване на тогавашния Институт за лечение на чужди граждани към бившата Медицинска академия.
С Постановление 162 от 1993 г. институтът придобива името Държавна факултетска болница "Света Анна", а с Постановление # 14 на Министерския съвет - Институтска болница "Света Анна" към Висшия медицински институт - София.
От направената проверка се оказа, че Институтска болница "Света Анна" оказва медицинска помощ предимно на български граждани, главно консултативна помощ, тъй като са разкрити повече специализирани клиники в тази болница. Тя е оборудвана със съвременна апаратура и има кадри на високо професионално ниво, а значително е спаднал броят на чуждестранно лекуваните граждани.
Обединена районна болница "Д-р Рачо Ангелов" оказва специализирана консултативна и медицинска помощ на населението главно от Софийска област. Освен това гражданите на столицата от комплексите "Младост", "Дружба", Панчарево и Горубляне търсят и се оказва амбулаторно-поликлинична и стационарна помощ в болницата. 11/3.
В началото на годината Министерството на здравеопазването разработи индикативни стандарти, както ви е известно, за потребностите от легла, висши медицински кадри, с полувисше и средно медицинско образование за здравните заведения в страната на общинско, районно, междурайонно и национално ниво. Тези стандарти започнаха да се налагат в отделните региони на страната и съответно на тях и по експертна преценка с помощта на Министерство на здравеопазването се извършва преструктурирането в редица райони на страната. 11/4. Предстои проектът на министерството за индикативните стандарти да бъде одобрен и от Министерския съвет, с което те ще имат по-задължителен характер.
С ръководството на Обединената районна болница "Доктор Рачо Ангелов" се проведе среща действително близо преди девет месеца. Среща и разговори проведохме също и с областната администрация, на чието подчинение е болницата, и се взе решение да бъде разработен и представен проект за преструктуриране на здравното заведение съобразно с индикативните с тандарти. За съжаление до този момент такъв проект за актуализиране структурата на болницата и привеждането й в съответствие с потребностите на обслужването на населението не е постъпил в министерството. Предвид на това не са предприети и конкретни мерки, свързани с материалната база на болницата.
По втория въпрос, който Вие поставяте. Независимо че в ОРБ "Доктор Рачо Ангелов" работят хабилитирани лица, това все още не означава, че тя трябва да придобие статут на институтска болница. Тя и сега е база първа степен за обучение на лекари и желаещи да придобият специалност по наредбата за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри. Решение за промяна на статута на болницата се взема от Министерския съвет по предложение на министерството.
В заключение бих искал да ви уверя, че Министерството на здравеопазването може да вземе и да направи такова предложение след представяне на проекта за преструктуриране на болницата в съответствие с предложените от министерството индикативни стандарти за потребности от медицинска помощ.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Гугалов.
Имате думата, госпожо Михайлова, да изразите отношението си към отговора.
НИНА МИХАЙЛОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за Вашия отговор и най-вече за изразената от Вас готовност оттук нататък действително вашето министерство 12.1 СБ/ВЙ и лично Вие да направите всичко възможно след представяне от страна на Обединена районна болница "Рачо Ангелов" на този проект за преструктуриране. Но тъй като Вие доста пространно изложихте всичко, което е направено, донякъде и аз съм в течение на тези срещи, аз имам чувството, че има едно неразбиране или просто недоразумение между вас, защото в представената програма, която изготви комисията, смятам, че вътре именно влиза и самото предложение за преструктуриране. Може би аз бъркам.
Но, благодаря още веднъж за готовността и по двата конкретни проблема, които аз Ви поставих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Връщаме се към първоначалната програма. Продължават отговорите на министър Знеполски.
Има думата народната представителка Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (независима): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, задавам актуалния си въпрос към Вас в качеството си на народен представител от 13.и Пазарджишки избирателен район. Въпросът е депозиран на 13 юни, когато вълнението около това ще бъдат ли закрити някои театри беше, така да се каже, потенциално вълнение. Още не беше се състояло съвещанието във Варна и Вие не бяхте дали редица изявления и интервюта в пресата.
Аз ще Ви задам въпроса така, както съм го формулирала, защото смятам, че основните въпроси на реформата са свързани със ситуацията в Пазарджик и бих се радвала Вие да отговорите на тези въпроси.
Уважаеми господин министър, един от въпросите, които сериозно разтревожиха през последния месец гражданите на град Пазарджик и региона, е намерението на Министерството на културата да закрие Пазардишкия драматичен театър. Традициите на театралното дело в Пазарджик са сериозни. Театрални трупи са съществували повече от 100 години. А от 1969 г. театърът става държавен.
Нямам намерение да припомням изключителните художествени успехи на Пазарджишкия театър през последните 25 години. Смятам, че те са извесни на всички, които се интересуват от театър. 12.2 Дори през последните години, в периода на икономическа криза, театърът в Пазарджик успя да се запази и да привлича публика. През изминалия сезон (15 септември 1993 - 31 май 1994 г.) той има пет нови постановки, 98 представления, 35 343 зрители. Приходите от билетите са 688 805 лв., а зрителската аудитория е от всички или над 11 общини на бившия Пазардишки окръг. В частен разговор Вие ме уведомихте, че започва сериозна реформа в театралното дело. Затова моят въпрос към Вас е:
1. Каква е законовата база за реформата в областта на театъра? Аз съзнавам, че става дума и за дейност на Народното събрание, но Ви питам за принципите на реформата, които вие ще приложите в един законопроект.
2. Какви критерии ще бъдат използвани за оценка на жизнеността на съответните театри - финансови, географски, художествено-творчески или други? Кой е органът, който ще прави тези оценки? Защото, господин министър, ако критерият е само географски, Пазарджишкият театър не би трябвало да съществува. Но ние се надяваме, че ще има и други критерии и по другите критерии той ще успее да се съхрани.
3. Ще бъдат ли уведомени творческите колективи във всички театри за предстоящите реформи и ще се състои ли публична дискусия по намеренията на вашето министерство? Всъщност тази дискусия започна. Интересувам се как ще продължи и специално се интересувам каква грижа ще прояви Министерството на културата за съхраняване на Пазарджишкия драматичен театър и на културните традиции в Пазарджишкия регион.
Надявам се на един позитивен отговор от името на пазарджишката общественост, която действително е развълнувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Шопова. Вашият въпрос горе-долу е идентичен и с въпроса на господин Иво Атанасов.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: И не само на Иво Атанасов.
Ако иска господин Атанасов да развие и неговия въпрос, нека направи това, за да се отговори едновременно.
Заповядайте, господин Атанасов. 12.3
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Така се получи, че се струпаха много въпроси на една и съща тема, господин министър. Има нещо нормално в това всеки депутат да защитава театъра от региона, в който е избран. Същевременно искам да кажа, че нашият Парламентарен съюз за социална демокрация имаше среща с господин министъра преди около две седмици, на която бяха разисквани въпросите и по принцип, не само свързани с отделните региони. И аз бях направил такъв актуален въпрос.
Искам да кажа, че по принцип реформа трябва да има в театъра. Тя е предопределена от изборите преди три години. Не може две трети от народа да гласува за либерална държава, а след това да иска тя, държавата, да се държи социално и даже социалистически. Не може хем да се гласува синьо, хем да се запазят благините от социализма и да се живее по социалистически. Това който не го е разбрал досега, е за негова сметка.
Аз имам сериозни възражения, господин министър, по Вашия подход към реформата, а не по самата реформа.
По принцип са възможни два подхода. Единият е Вие да подложите въпроса на широка публична дискусия. Тя, разбира се, ще отнеме повече време, може би няколко месеца. При нея ще кристализира някакво мнение и Вие би трябвало като министър да го подпишете, независимо че може да имате забележки към тази позиция, която ще се оформи в хода на една такава дискусия.
Другата възможност е Вие да направите с Вашия екип концепция и да я сложите на масата и да кажете: ето това е моят проект за реформа в музиката и театъра, като, разбира се, поемете целия риск. Ако Вашият проект бъде категорично отхвърлен, то Вие трябва да носите в джоба си своята оставка. 12.4
За съжаление Вие не направихте нито едното, нито другото, разбунихте България с намеренията за реформа в театъра и в музиката и същевременно вчера не дойдохте в Комисията по културата да защитите проекта си, тъй като нямате готовност за това.
За мен това е един много несериозен подход, извинявам се за израза, и аз ще оттегля своя актуален въпрос, няма да Ви искам отговор, официално оттеглям актуалния си въпрос в знак на протест срещу Вашия подход и за да Ви напомня, че Вие сте отговорен пред парламента, който Ви е избрал.
Ние като Комисия по културата сме Ви задължили в следващата сряда да дойдете в комисията и да представите своята концепция, да представите някакъв документ - или концепция, или оставка. Като гледам подготовката за идващата сряда, на мен ми се струва, че Вие няма да успеете и в тази сряда да ни запознаете със своя проект. Ако мислите, че ще влезете в комисията и устно ще ни запознаете, ние ще можем да дискутираме по материала, с който не разполагаме писмено, това няма да стане.
Надявам се, че ще намерите начин до вторник следобяд да дадете на депутатите от Комисията по културата проекта си, ние да можем да го прочетем и в сряда наистина да направим една дискусия. Смятам, че не можем повече да отлагаме при напрежението, което се е създало в нашата културна общественост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие излизате вън от актуалния си въпрос!
ИВО АТАНАСОВ: Да. Последно, завършвам със заявлението, че ако, господин министре, и тази сряда не може да се организира дискусия по реформата, която Вие замисляте, аз ще Ви поискам официално оставката заедно с мои колеги от Комисията по културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Според мен това не е в тона на общуване.
Имате думата, господин министър. Остана да отговорите на въпроса на народния представител Петя Шопова.
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Отговорът на двата въпроса, които са ми зададени, уважаеми дами и господа и уважаеми господин председател, са свързани, ето защо аз много накратко ще кажа, че някои хора, боравейки с откраднати листове и документи от Министерството на културата, със сведения и със слухове побързаха да предизвикат едно обсъждане, което не почива НЧ/ЛТ 13.1. на документи, представени от Министерството на културата. По някой път това се прави съвършено целенасочено.
След мой личен разговор с председателя на Комисията по културата, в който се разбрахме, че аз искам да стане разговор по документи, а не да си говорим отново в сферата на есеистиката ние се разбрахме, че това ще стане в следващата сряда. Не виждам никакви основания... Той се съгласи и се разбрахме това да стане в следващата сряда.
Не виждам никакви основания нито за подобен тон, нито за подобни заплахи, защото никой не оспорва Вашето право да поискате моята оставка, има си процедури за тази работа.
Във вторник вие ще имате документите по реформата, за да можем да ги обсъдим в сряда и се надявам, че наистина това ще бъде едно разумно и делово обсъждане, а не една предубедена инсценирана среща.
Казах, че до този момент ние не сме обявили... Даже във вестниците беше публикувано, че от 1 юни са престанали да съществуват определени театри и музикални институти, но както виждате нищо подобно не се е случило, не е спряно никакво финансиране, следователно смятам, че поне изпълнителната и законодателната власт би трябвало да работим на твърди документи, а да не се поддаваме на емоциите, които са по-свойствени на широките творчески кръгове и, разбира се, на хората в институтите, които смятат, че са засегнати.
Така че вие ще имате възможност да се произнесете по това, което предлагам, в сряда. Надявам се, че няма да ви разочаровам в едната или в другата посока.
Що се отнася до Пазарджик, искам да ви кажа, че ние вече сме започнали широки консултации с хората по места от институтите, с Пазарджишкия театър специално сме говорили. Смятам, че ние сме намерили една формула, в която между министерството и общината в гр. Пазарджик се установяват едни делови връзки на споделени отговорности. Мисля, че там театърът ще бъде запазен и ще продължи да функционира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Знеполски.
Имате думата, госпожо Шопова. 13.2.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз благодаря на господин министъра за този отговор. Искам да изразя надеждата си, че това сътрудничество ще продължи. Надявам се, че не само аз, а и останалите народни представители от Пазарджик ще съдействат за това сътрудничество. И искам да прозвучи от тази трибуна това, което Вие ми казахте в неофициален разговор, че има възможности за решение чрез обединяване на базата за дейността на културата в града и региона. Аз лично смятам, че това е много перспективна идея и се поставям така да се каже на Ваше разположение за търсене на онова решение между държавата и общината, което безспорно лично за мен е бъдещето на реформата в културата.
Надявам се, че в Пазарджик ще възцари спокойствие след днешния Ваш отговор и всички заедно ще търсим най-добрия вариант за решение в областта на културата, че действително Пазарджик и регионът ще бъдат място, където ще бъдат съхранени институциите с общата грижа на държавата, общината, кметството и народните представители.
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз се надявам, че друг път няма да нарушавате правилника, защото отговорът е само да вземете отношение, а не да развивате теза.
Има думата народният представител Петър Балабанов, за да развие своя актуален въпрос относно мерките, които ще вземе поделение на Министерството на културата за спазване на Закона за паметниците на културата и музеите по отношение на иманярството. Ние в наказателния закон работихме по този въпрос, там има текстове.
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Няма кой да ги приложи тези текстове от Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А, това, че няма кой да ги приложи - Вие вероятно имате основание, госпожо.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, господин министър, уважаеми колеги! За тези две седмици, след като въпросът ми беше депозират, в страната се множат сигналите за продължаване на иманярските подвизи в различни археологически обекти. Ако в други сфери на живота загубите, нанесени 13.3. от нарушаването на законите, могат по някакъв начин да бъдат компенсирани или възмездени, унищожаването на останки, завещани в нашите земи от хилядолетия, е един път завинаги. То не може да бъде възмездено.
Получава се много неприятно впечатление, че държавните институции, които трябва да следят за спазването на законите, не са в състояние да реализират дори тези текстове, които Народното събрание е приело и които съответстват както на Международната конвенция, подписана от България, за опазване на археологическите ценности, така и на съвременните европейски норми за тяхната защита от страна на държавата.
Получава се една парадоксална ситуация, при която едва ли не трябва да бъдат дадени под съд държавните органи за това, че не изпълняват своите функции, които законът възлага на тях. Аз се надявам, че господин министърът ще разсее опасенията в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Има думата министър Знеполски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Балабанов! Въпросите, които са поставени в питането, действително са актуални, макар че ние не можем да пренебрегнем факта, че иманярството е съществувало във всички времена и епохи и то е нещо като болест на човечеството. Едва ли също така Министерството на културата е единственият държавен орган, към който трябва да се отправи този въпрос, тъй като отговорност за взелото застрашителни размери явление трябва да поемат освен Министерството на културата и други органи на изпълнителната и съдебната власт и всички заедно в една координация биха могли да бъдат ефективни. 13.4.
Разбира се, всички ние ще продължаваме да бъдем безпомощни наблюдатели на разграбването на културното ни наследство, докато не се промени и законодателството в тази сфера.
Господин Балабанов твърди, че иманярството се преследва от законодателствата на всички европейски страни. Вярно е, но не само на европейските страни. Преследва се обаче не търсенето на имане, а съкровищата, каквото по същество е иманярството, на съкровищата на разрешените археологически разкопки. Така се решава този проблем и в нашеато законодателство. Чл.34 от закона предвижда глоба до 500 лв. - давате си сметка каква смешна сума е това - за този, който без разрешение извършва разкопки, за да търси старини, съкровища и други предмети - обект на защита по този закон, тоест паметници на културата. Санкциите по чл.278б от Наказателния кодекс са значително по-тежки - лишаване от свобода до шест години и глоба до 30 хил.лв., но отново на лице, което без надлежно разрешение извършва археологически разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата.
И в двата закона се санкционира извършването без разрешение на археологически разкопки на паметници на културата. Но в Наказателния кодекс няма санкция за търсенето на съкровища. Наказуемо е не търсенето на съкровища, а не съобщаването на тяхното намиране. Чл.208, ал.2 от Наказателния кодекс предвижда лишаване от свобода до две години или глоба от 5 хил. до 50 хил.лв. за този, който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи за това на властите. В същия срок трябва да бъде съобщено на властта за откриването на паметник на културата или друга ценна историческа находка. Но странно защо тук санкциите са по-леки - лишаване от свобода до една година и глоба от 2 хил. до 20 хил.лв.
Господин Балабанов като археолог и член на Комисията по култура сигурно е осведомен, че първоначалните предложения на Министерство на културата за изменение и допълнение на Наказателния кодекс съществено се различават от тези, които бяха приети. БП/ЗТ 14.1
Като особено драстични примери за толерирането и насърчаването на иманярите господин Балабанов смята случаите в градовете Плевен и Кърджали. Независимо че в Плевен не се е разкопавал обект паметник на културата, а част от улицата пред Скобелевия парк, при разкопаването са присъствали археолози от историческия музей в Плевен. Не е разрушен културен пласт, не са нанесени щети на паметници на културата. Подробна справка е изпратена от музея в Плевен до Археологическия институт и музея при БАН.
Случаят в град Кърджали е аналогичен. Кметът на града е решил, че може да разреши да се разкопае част от площада на пазара, намиращ се в центъра на града, да се търси златно имане. Пазарът не е в списъците на обектите, които са обявени за паметници на културата.
Далеч съм от мисълта да отхвърлям отговорностите на отделни поделения на Министерство на културата за това, което става с културно-историческото ни наследство и за което говори господин Балабанов. Но министерството не може да излезе извън правомощията си. Възможностите, които законите му дават за контрол и санкции върху незаконните археологически разкопки, са твърде малки. Министерството на културата, както и звената, които господин Балабанов изброява - отдел "Музеи", НИПК и други не са органите, които имат право да прилагат и следят за спазването на Наказателния кодекс.
Бих искал също да подчертая, че според действащия закон за паметници на културата и музеите министерството няма отношение по издаването на разрешения за археологически разкопки. Това право законът е предоставил на Археологическия институт с музей при БАН. Това, което Министерството на културата прави и ще продължава да прави, е да спасява според силите си културното наследство. Колегиумът на министерството почти всяка седмица разглежда искания за подпомагане със средства на започнали археологически разкопки за откупуване, консервация и реставрация на особено ценни движими паметници на културата. И Министерството на културата отпуска такива средства. За година и половина само на Националния исторически музей са предоставени от фонд "Развитие на културата" около 1 млн.лв. За неотложни консерва14.2 ционни работи и изграждането на временно защитно покритие на новооткритата Тракийска гробница в град Шипка, министерството спешно преведе 120 хил.лв. Освен това значителна част от отпусканите целево средства от държавния бюджет за консервация и реставрация на недвижимите паметници на културата Министерство на културата насочва за опазване на археологически обекти.
Ще бъда благодарен на господин Балабанов, ако отправи своя актуален въпрос и към моите колеги от Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието. Законите в Република България дават на институциите, ръководени от тях, по-големи права и възможности за борба с разрушаването и разграбването на културно-историческото ни наследство, отколкото на Министерството на културата. Това не означава, че министерството се дистанцира и наблюдава отстрани техните действия. Напротив, Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства, Националният исторически музей и музеите в страната са в постоянен контакт със специализираните органи и подпомагат, доколкото това е възможно, борбата им с престъпления против културноисторическото наследство.
Все пак искам да отбележа, че до този момент много рядко се среща някой да бъде осъден за иманярство. За иманярска дейност е било заведено дело в Балчишкия районен съд, но съдът е постановил иманярите да бъдат оправдани, дори да им бъде върнат металотърсачът, с който са откривали ценните монети.
Ще бъда благодарен на уважаемите народни представители, а също така и на всички, които милеят за опазването на паметниците на културата, ако с доброжелателство и разбиране ни помогнат за по-бързото приемане на един нов Закон за културно-историческо наследство, проект за който Министерството на културата подготвя вече от няколко месеца.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Знеполски. Но тъй като ние с господин Джеров сме автори на това изменение на Наказателния кодекс, имам една препоръка към Вас. Моите колеги, които са при Вас на работа - юристите, нека поточно Ви изнесат правния режим на опазването на тези паметници и съкровища. 14.3
И второ, Вие имате един добър механизъм, който официално можете да развиете чрез местните органи на управление и оттам - взаимодействието с прокуратурата.
Заповядайте, господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): Тъй като въпросът и отговорът приличаха много на религиозен спор, при който единият говори, другият се кръсти, аз обещавам на господин Знеполски да му задам следващ актуален въпрос, който ще формулирам веднага.
Значи ли неговото обяснение, че кметовете в България са призовани за закърпване на бюджета да търсят съкровища в центъра на градовете си, нарушавайки реда за археологическите разкопки, и счита ли се, че съкровищата, които се търсят, не са паметници на културата? Но това ще оставим за другата седмица.
Сега имам още един въпрос, пак от областта на археологията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Лошото е, че пред мене стои правилникът на Народното събрание и Вашите уточняващи въпроси не се допускат.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Това не е уточняващ въпрос. Позволих си да наруша процедурата и ще понеса наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не става дума за наказание, а става дума за спазване на правилника. Вие имате следващия актуален въпрос пак към министъра, а той е относно мерките, които ще се вземат от поделение на Министерство на културата за опазване на археологическото богатство в България. Него ли развивате сега? Заповядайте.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: С Ваше любезно позволение, става дума за още един случай, когато сравнително добри и конструктивни законодателни решения, взети още от Великото Народно събрание и от това Народно събрание, очевидно не се изпълняват на практика. В новата Конституция е залегнала идеята, че археологическите обекти не са национална собственост. Това е една модерна мисъл, която си пробива път в европейското законодателство и ние можем да се гордеем, че сме сред първите страни, които я кодифицираха в толкова висок юридически документ. Във всички варианти на Закона за аграрната реформа и приети от Великото Народно събрание, 14.4 и допълнени за обсъждане и приети от обикновеното Народно събрание, тази мисъл е развита изрично. 14.5 Особено категорична е тя по отношение на археологическите резервати, които не са чак толкова много в нашата страна, но в които са концентрирани най-важните обекти, най-важните останки от различни исторически епохи.
За съжаление, в дейността на поземлените комисии и при практическото провеждане на земеразделянето много често се посяга на териториите на археологическите резервати и нееднократни са случаите, когато доказани археологически обекти се разделят и се връщат на техните собственици поради едно или друго основание.
Доколкото зная, редица сигнали от мои колеги археолози от провинциалните музеи в Разград, Ямбол, Велико Търново и други градове на страната са оставали без последствие или изобщо не са били взети под внимание. Ние рискуваме по този начин да стигнем до едно печално състояние, с което безуспешно се опитват да се преборят много страни, да загубим това предимство, което сме имали, и да поставим под въпрос голяма част от историческото наследство в България.
Интересува ме, господин министър, защо се получава такава липса на координация между Министерството на културата и Министерството на земеделието, защото аз съм задавал актуални въпроси на тази тема неведнъж, винаги ми е било обещавано, досега се обръщах към Министерството на земеделието, но все пак досега не съм видял резултати на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Исках да съкратя малко от моя отговор, но сега ще прочета останалата част, която касае този въпрос.
За защита на археологическото наследство през изминалата година Министерският съвет е отпуснал на Министерството на културата едва 1 млн. и 200 хил. лева, които Министерството на културата изразходи за изготвяне на регистрационни картони и картен материал за всеки обект. Тези материали, съгласно чл. 18, т. 3, б. "б" от правилника, бяха предадени на общинските поземлени комисии. За целта беше създадена организация и сключен договор с Археологическия институт при БАН и с отделни музеи в страната. СД/ВР 15.1 В резултат бяха регистрирани, обработени компютърно и предадени в поземлените комисии 13 500 обекта, разположени в земеделски земи.
В края на 1993 г. в преписка до Министерството на земеделието и Министерския съвет Министерството на културата посочи, че е необходимо да се финансира обработването на още 7500 обекта, но подобни средства не ни бяха отпуснати, въпреки неколкократните писмени внасяния на тази молба в Министерския съвет. Казаха, че тези средства не са предвидени в Закона за държавния бюджет.
Проверката по места, както и отделни сигнали показват, че основните нарушения са в поземлените комисии, които, водени от различни мотиви, тълкуват или не признават действащите нормативни документи. През последните три години междуведомствени комисии правят проверки на съществуващите граници на археологическите обекти и там, където това е възможно, те се коригират, т.е. намаляват. Такива неща се забелязват и са забелязани в Преслав, Гърмен, Гиген - Плевенско, Арчар - Видинско, и др. Всички позовавания са на Закона за реституцията, който не подлежи и не може да бъде, така да се каже, оспорван от изпълнителната власт - Министерството на културата.
В основата на повечето конфликти е липсата на отделен закон, с който да бъдат обезщетени лицата, в чиито земи са открити археологически обекти и които не могат да бъдат върнати.
Друга причина е неспазването на изискванията на съществуващата нормативна уредба, по която се опазва наследството. Отговорността за неспазването им лежи изцяло върху поземлените комисии и Министерството на земеделието, колкото и това да е трудно да кажа за един колега.
При все това е необходимо да се приложат още усилия, за да може процесът на регистрация и защита да бъде ускорен и завършен. Следва да се отпуснат необходимите средства за завършване на регистрацията на обектите в земеделските земи;
При големите обекти да се заделят целеви средства за прилагане на недеструктивни методи без разкопаване и да се изработят подземни кадастри;
Да се засили контролът върху дейността на поземлените комисии за отразяването на обектите върху плановете на земеразделяне. 15.2
Министерството на културата предприема действия, определени от Закона за паметниците на културата и музеите в случаите на иманярска намеса, само когато се получи сигнал за иманярски намеси. В тези случаи НИПК незабавно изпраща комисия, която установява нанесените щети и дава указания за по-нататъшни действия - разкопаване на нарушения обект, консервация на разкопките, архитектурни елементи или засипване, както и сигнализиране на прокуратурата.
От края на 1992 г. до май 1994 г. са постъпили сигнали за иманярски нарушения, както следва:
- В община Благоевград - обекти в с. Дренково, с. Клисура и с. Българчево. Проведена е комисия и са дадени съответните указания, включително и сигнал до прокуратурата.
- В община Луковит - обект в с. Дерманци, обект "Змей кале" при с. Копривец - Русенска област, антична пътна станция при с. Голямо Бучино, община Перник, надгробна могила в община Хисаря.
Посочените случаи не са единствените. През 1993-1994 г. Министерството на културата, отдел "Недвижими паметници на културата" изисква информация от цялата страна, която се обработва и ще бъде предоставена на всички институции. Може да се каже, че почти няма община без ограбен археологически обект. Към настоящия момент охраната им е в прерогативите на общините, но поради липса на средства такава охрана по същество много често липсва. По тези причини много обекти се ограбват по няколко пъти, например вила "Армира" край Ивайловград, църквата от ХI в. при с. Прибой - Радомирско, и т.н.
По предварителни изчисления за физическа и техническа охрана на най-важните обекти и археологически и архитектурни църкви и т.н. е необходима една минимална сума поне от 15-20 млн. лева, която никъде не е предвидена от никаква инстанция и от никакъв бюджет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Имате думата, господин Балабанов. Надявам се, че тоя път ще сте в рамките на правилника, защото имаме още много въпроси. 15.3
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да, аз трябва да благодаря на господин Знеполски за това, че по повод на втория въпрос ми отговори донякъде и на първия въпрос.
Неудоволствието си от отговора адресирам до министър Стоян Александров, който, спестявайки няколко милиона лева от охрана на археологическите паметници, помага държавата ни да загуби няколко милиарда, защото горе-долу така се оценяват тези обекти по международните цени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Има два допълващи въпроса само към министър Гугалов и след това започваме с министъра на финансите.
Има думата народният представител Велко Вълканов да развие своя актуален въпрос относно намеренията на министерството за ограничаване на спекулата с лекарствени средства.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, бЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Нашата общественост е дълбоко смутена от бързото и съвършено необосновано покачване на цените на лекарствените средства. Жизненоважни лекарства стават непостижими за хората, цените на някои лекарства са се увеличили стократно. Например дискълдиксът, за който писаха и вестниците, от 5 лв. и 80 ст. преди пет години днес струва над 500 лева. Вчера направих справка в една аптека и ми казаха, че там, в тази аптека, дискълдиксът струва 553 лв. и 75 ст.
Това невероятно покачване на цените на лекарствените средства не бива да се обяснява със законите на пазарната икономика. Съществуват ценности, обслужването на които трябва да стои над свързаните с пазарната икономика съображения. Ще си позволя да отбележа, че самият Папа Йоан Павел II в своето послание до католическия свят изрично отбеляза тази проста и очевидна за всички ни истина, че, цитирам, "има блага, които по своята природа не могат и не трябва да се купуват и продават". Той по-нататък подчертава, че пазарните механизми, отново цитат, "носят със себе си риска на едно идолопоклоничество на пазара, което пренебрегва съществуването на блага, които по своята природа не са и на могат да бъдат обикновени стоки". 15.4
Ще изкажа дълбокото си убеждение, че здравето на хората е именно едно от тези блага, които по своята природа не трябва и не могат да се купуват и продават по елементарните закони на пазарната икономика. Тук във всички случаи е необходима намесата на държавата, която да гарантира на всеки гражданин възможността да получава съобразена с икономическия му стандарт лекарствена помощ.
За съжаление вече пета година у нас господства едно почти пълно безразличие към проблемите на народното здраве. Проявява се загриженост за ония, които трябва да печелят от болестите на хората, и съвсем малко се мисли по какъв начин да се помогне на самите хора, за да преодолеят своите болестни състояния.
В резултат на тази политика на безразличието наблюдаваме, от една страна, необоздана, неконтролирана и спекулативно развиваща се частна лекарска практика и спекулативно процъфтяваща търговия с лекарствени средства, а от друга страна - рязко спадане на здравето на българските граждани. 15.5 С оглед на изложеното си позволявам да Ви запитам, господин министър, какви мерки смятате да предприемете за незабавното ограничаване на спекулата с лекарствените средства?
Смятате ли, че е възможно да се ограничи тази спекула и преди приемането на Закона за лекарствените средства и намирате ли за възможно да стоите безучастен, ако приемането на закона се забави или се провали?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Вълканов, не мога да се съглася с констатациите, които правите в своя актуален въпрос.
Моят отговор ще бъде конкретен, тъй като грижите както на Министерство на здравеопазването, така и на Министерството на финансите и съвместните усилия, които полагаме в тази насока - за регулиране на цените на лекарствените средства, особено тези, които държавата реинбурсира, които държавата отпуска по линия на безплатното лечение и по линия на болничното лечение.
Действително, след демонополизацията на аптечната система и извършените промени в Закона за народното здраве през 1991 г. се създадоха условия за навлизането на много нови производители и търговци на едро с лекарствени средства на фармацевтичния пазар. Тогавашната нормативна уредба позволяваше напълно свободното и неконтролируемото образуване на цените на лекарствените средства, при което се получи рязко увеличение на цените на всички фармацевтични продукти на пазара.
Към това следва да се прибави и фактът, че преди 5 години курсът на долара към българския лев беше неколкократно по-малък и съвсем естествено беше да се наблюдава скок на цените на всички стоки от внос, включително и на лекарствените средства.
Бих желал да ви обърна внимание и върху факта, че независимо от освобождаването на лекарствените средства от данък добавена стойност, съгласно – 14, т.11 от Преходните и заключителни разпоредби на приетия закон през тази година, според правилника МС/КТ 16.1 на неговото прилагане вносът на лекарствените средства не е освободен от 18 на сто данък добавена стойност, а допълнително 10-процентно мито за вносните лекарства също натоварва цената. За това сме информирали своевременно Министерството на финансите и сме направили предложение за изменение на правилника. Доколкото ми е известно Министерство на финансите подготвя предложение за изменение в тази насока.
От края на 1992 г. се внесоха първите корекции в Наредбата за наблюдение и контрол върху цените на стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на населението и икономиката на страната, с което за първи път се въведе регламент при образуването на цените на лекарствени средства от производителите, търговците на едро и аптеките.
С Постановление # 41 на Министерския съвет от 1993 г. беше приета нова Наредба за наблюдение и контрол върху цените на стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на населението, с която се определиха 20-процентна рентабилност към пълните разходи за производство на лекарствени средства, 3 на сто надценка за вносителите и до 25 на сто надценка за търговците на едро с лекарствени средства.
Натоварени да извършват контрол по изпълнение на наредбата са Националната комисия по цените, областните управители и кметовете на общините, като Министерството на здравеопазването няма правомощия по нея.
Ръководейки се от разбирането, че следва да се постави ред при ценообразуването в рамките на неговите компетенции, Министерството на здравеопазването предприема различни мерки, които считаме, че ще доведат до ограничаване на спекулативното нарастване на цените с лекарствени средства.
Както Вие казвате във Вашето изложение, първата мярка, която считаме за необходима е скорошното приемане на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
Тъй като и според нас приемането на този закон се забавя по различни причини, по инициатива на Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите с Постановление # 98 от 1994 г. се прие Наредба за лицензиране на производителите и търговците на едро с лекарствени средства, което в значителна сте16.2 пен ще улесни всички държавни органи по отношение на контрол, включително и по цените върху производителите и търговците.
С друго Постановление # 74 от 1994 г. се прие и Наредба за провеждане на конкурси за доставка на медицински и немедицински стоки и извършване на услуги в системата на здравеопазването, което създава регламент за доставка на такива стоки при найблагоприятни за здравните заведения условия.
Имайки предвид икономическите трудности на страната и ограничените бюджетни средства за заплащане на лекарства, получавани безплатно и срещу частично заплащане от граждани и фактът, че около 80 на сто от разходите за лекарства в страната се поемат от бюджета и от друга страна, отчитайки, че неикономичното използуване на бюджетните средства довежда до забавяне или невъзможност за изплащане на лекарствата по Наредба # 2 на Министерство на здравеопазването с моя заповед от февруари 1994 г. съм наредил на експертна група от министерството да разработи методика и да предложи, да излезе с конкретно предложение за определяне на пределни цени на лекарствените средства, изплащани безплатно или частично заплащани по реда на Наредба # 2, а така също и за лекарствени средства, използувани в държавните болнични заведения.
Работата по този проект на министерството е напреднала значително и в най-скоро време ние ще представим на вниманието на Министерския съвет необходимите предложения за въвеждане на пределни цени на лекарствени средства, които държавата реинбурсира.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър, много ми е трудно да приема Вашият отговор. Не мога да се съглася, че обяснението трябва да се търси във валутните съотношения. Левът спрямо долара падна 10 пъти, или стойността на долара се увеличи 10 пъти в сравнение с това, което беше преди 5 години, 16.3 а тук намираме стократно увеличение на цените. Ако лекарството е било 6,00 лв., значи с оглед на валутните съотношения трябва да бъде сега някъде 60,00 лв. Добавете още 18 на сто данък добавена стойност, отива някъде към 75,00 лв., а лекарството струва 550 лв. Така че Вашите обяснения по този начин са съвършено неприемливи.
Очевидно е, че Вашето министерство прекалено мудно реагира на действителността в нашата страна. Отдавна Вие трябваше да видите процеса и да положите усилия да му се противопоставите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата да развие своя актуален въпрос народната представителка Донка Дончева относно нарушения на медицинския управител на общинска болница град Карлово.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателствуващ!
Уважаеми господин министър, позволявам си да Ви занимавам с един конкретен въпрос, който е във връзка с функциите на общините, но невъзможността на господин кмета Войняговски на община Карлово да прилага правомощията си в осъществяване на политиката в областта на здравеопазването доведоха до засилване на социалното напрежение в общината.
Като уважаващи закона хора голяма част от жалващите вече са се обърнали към съда, към други институции в страната, има публикации в местния и националния печат. Текат много дела, свързани с нелегитимността на конкурса, чрез който беше сключен трудовият договор с медицинския управител д-р Цончев в грубо нарушение на Кодекса на труда след намесата на пловдивските депутати Илиан Шотлеков и Христо Марков, но последствията от управлението му са налице.
- Еднолично определяне на работните заплати при последното атестиране на калпак от 50 до 250 лв., както прецени господин управителят;
- Саморазправа със синдикатите, свързани с отстраняване на председателя на КНСБ, за което той има санкция (медицинският управител) от Инспекцията по труда, а последният води нескончаеми 16.4 едногодишни дела;
- Освобождаване на икономическия директор и други кадри без да се спазват договореностите в тристранното споразумение със синдикатите и Вашите насоки при осъществяване на политиката за внедряване на индикативните показатели. Делата отново са в съда.
Най-уродлива форма обаче придобива тази еднолична власт при управлението с икономическите ресурси на болницата.
Има договори, за които публично се знае в общината, че не печели болницата и здравеопазването. Те са за пералнята, за закупуването на медицинска апаратура и лекарства, а се получават наръка комисионни. 16.5
Общината беше взривена напоследък от безогледния личен интерес на господин Цончев, изместил традиционната фирма доставяща инсулин за стотици диспансеризирани болни от диабет с конкурентната й фирма, продаваща много по-скъпо, неизгодно за общината. Това е фирмата "Ели-Лили", което постави на риск много болни във връзка с тяхната адаптация към новото лекарство.
Ето защо, аз не знам какви мерки Вие виждате за целесъобразни, за да може да се пресечат тези тенденции, така че да се осъществи тази политика, за която Вие говорите с програмата, за която ние дадохме вот на доверие, която трябва до септември да намери своята реализация. Имам предвид, че трябва да се разработят и да се търси внедряването по общини на индикативните показатели във връзка с общите потребности от амболаторно-поликлинична и болнична помощ на общинско равнище. Забавя се обособяването на общинските болници като самостоятелни юридически лица за сключването на договори със съответната община. Не се осъществява ограничаването на бюджетните разходи, поради липса на пределни цени за лекарствата, въпросът който току-що беше развит.
Така че моят конкретен, частен въпрос кореспондира с проблемите в системата на здравеопазването. Ето защо си позволих да Ви го поставя и да изслушам и конкретния отговор, а и Вашите виждания по отношение на промените, които трябва да настъпят в управлението на общинското здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Дончева! Очевидно вие сте разширили вашият въпрос и поставяте няколко допълнителни въпроса, които изискват от моя страна и от страна на министерството да се направят някои допълнителни проучвания. Тъй като аз развих преди малко въпросът за мерките, които министерството предприема по отношение на регулиране на цените на лекарствата съвместно с Министерство на финансите, няма да се спирам на този въпрос.
По отношение на приетите от министерството индикативни стандарти за потребности от медицински кадри на регионално ниво РД/ЗТ 17.1 практически започна прилагането им в здравните заведения. Предстои внасянето на национални стандарти и в Министерския съвет за утвърждаване.
На второ място, в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, въпросът, с който Вие вероятно сте запозната, ние сме предложили здравните заведения да имат възможност да се превръщат в самостоятелни юридически лица. Проектът беше разгледан и приет от Комисията по здравеопазване в Народното събрание и предстои обсъждането му в пленарна зала.
На Министерство на здравеопазването са известни извършените преструктурирания в Общинска болница Карлово, станали на базата на свободни длъжности и длъжности, заети от пенсионери, и пренасочване на кадри на база на извършен анализ на дейността на болницата. Предлаганите промени обаче не са съгласувани с Министерството на здравеопазването, а са по данни на директора на болницата. По негови данни тези промени не са довели до освобождаването на физически лица.
Във връзка със закупуването на медицински стоки и инсулин, който Вие поставяте, от направената проверка беше установено, че договорът с фирмата "Новонордис" за доставка на инсулин не е прекратен. Но поради предложени оферти за по-ниски цени на някои видове инсулин от фирма "Ели-Лили" ръководството на болницата и от финансова гледна точка се е договорила с нея за доставка на известни количества инсулин.
С цел по-прецизното изясняване на проблемите, поставени както в докладната записка на завеждащия ендокринологичния кабинет на общинската болница, която Вие сте приложили, както и разширяването на въпросите, които поставяте във Вашия актуален въпрос към мен, с намерение съм да изпратя комисия, която да проучи прецизно всички поставени от Вас проблеми. За резултатите от работата на комисия и за мерките, предприети от министерството, ще Ви информирам в най-скоро време.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-
Има думата народната представителка Донка Дончева да изрази отношението към отговора. 17.2
ДОНЧА ДОНЧЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър, аз благодаря за тази прецизност. Съжалявам, че предната част на въпроса излезе в контекста на общите проблеми и действително беше некоректно да я разширявам, но аз исках да я свържа, за да се почувства връзката между двете взаимодействащи системи. Те не са откъснати - централната и местната. За останалата част аз разчитам на тази отговорност, която поехте пред пленума на Народното събрание, да бъде извършена проверка и Ви моля само за по-кратки срокове да стане това, за да могат да бъдат взети съответните мерки.
Благодаря ви още един път за коректността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз за краткостта.
С това, господин Гугалов, към Вас въпросите са изчерпани.
Преминаваме към отговор на актуални въпроси от министъра на финансите господин Стоян Александров.
Има думата да развие своя актуален въпрос народната представителка Станка Величкова относно бюджетното финансиране на Фондация "Отворено общество".
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В отговора на господин министъра от 3 юни на моя актуален въпрос за бюджетното финансиране на Фондация "Отворено общество" той подчерта как се е изпълнявал чл.3 на постановление # 76 от 1990 г., по силата на който Министерство на финансите трябва периодично да внася в левова сметка на фондацията като отчасти от държавния бюджет суми равни на дарените валутни средства.
Припомням, господин министър, Вашето обяснение, че с решение по протокол # 7 на Министерския съвет от 23 януари 1992 г. е дадено съгласие в законопроекта на държавния бюджет за 1992 г. да се предвидят средства за Фондация "Отворено общество". С точка втора от посоченото решение министрите на финансите, науката и образованието, както и на културата са определени да сключат споразумение с фондацията за създаване на условия за развитието на нейната дейност. Така, както сам заявявате, като целеви общодър17.3 жавни разходи в Закона за държавния бюджет за 1992 г. са дадени 20 млн.лв., за 1993 г. - 28 млн. и 500 хил., а за 1994 г. евентуално 38 млн.лв.
Като Ви припомням част от Вашия отговор, искам да Ви заявя, че Вие не споменахте тогава, че чл.3 от Постановление # 76 от 1990 г. е отменен, както междупрочем частично и чл.4 и чл.5 с Постановление # 160 от 14 август 1991 г.
Основания да предположа, че Вие не се съобразявате с Постановление # 160 ми дава Вашата докладна записка от 2.06. 1994 г. до председателя на Министерския съвет и внесения с нея проект за решение на Министерски съвет за подпомагане на фондацията. С тях фактически Вие изпълнявате отменената част на Постановление # 76, без да давате отговор какво е съдържанието и кое налага продължаването на срока на сключеното споразумение от 1992 година.
Очаквам да чуя от Вас как този проект за решение е съобразен със Закона за държавния бюджет и Постановление # 77 от 1994 г. за изпълнение на бюджета в частта за помощта от 8 млн.лв. за сметка на държавния бюджет, както и за прехвърляне правото на собственост, а не на ограничени вещни права, както сочите в проекта за решение, на стойност 41 млн. и 906 хил.лв. Друг е въпросът, че в същия проект т.2 и т.6 не кореспондират помежду си, тъй като в т.2 се говори за държавни имоти, а в т.6 същите тези държавни имоти се третират като общински.
И още нещо. Вие чрез този проект за решение искате да се даде право на собственост за изграждане на културно-информационен и административен център на Фондация "Отворено общество", без да споменавате, че намиращите се в имотите сгради са обявени за паметници на културата и нямате съгласието на Националния институт по паметниците на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще позволите ли да Ви напомня, че трите минути за развитие на въпроса са изтекли.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Свършвам, господин председателю.
Мен това не може да не ме интересува и при положение, че Народното събрание прие мораториум върху реституирането на такива обекти. 17.4
Затова Ви моля да отговорите по-конкретно какво е отношението на Министерския съвет към претенцията на Фондацията "Отворено общество" за закупуване на сградата на ул. "Московска" # 11, където се намира галерия "Крида-арт", Института за култура "Крида-арт" и филмотеката на Гранични войски?
И второ, на какво правно основание Министерският съвет ще разглежда въпроса за отдаване на частта от сградата на ул. "Московска" 11 и сградата на "Дондуков" 12? При какви условия евентуално ще стане това, ако бъде взето подобно решение? 17.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля всички народни представители, които застават да развиват актуалните си въпроси или да изразят отношение да излизат с картите си.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се постарая да отговоря на зададени въпроси и да продължа отговора си на предишни питания. "Фондация "Отворено общество" е регистрирана в Софийския градски съд на 26.I.1990 г. Тя има статут на местно юридическо лице по смисъла на Закона за лицата и семейството и Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол. Съгласно действащото в страната законодателство фондацията може да придобива недвижими имоти за постигане на целите, за които е създадена.
По силата на Постановление # 76 на Министерския съвет от 20.II.1990 г. за осигуряване на условия за развитието и функционирането на Фондация "Отворено общество", Министерският съвет е постановил предоставяне правото на ползване на осем работни помещения на десетия етаж от административната сграда на НДК, както и 500 000 лв. от бюджета за съответната година за покриване на първоначалните разходи на фондацията. По силата на чл. 4 от цитираното постановление фондацията е оправомощена да извършва спомагателни стопански дейности и да създава свои звена за реализация на поставените цели.
В "Държавен вестник" бр. 70 от 1991 г. са обнародвани промени в Постановление # 76 от 1990 г., с които са отпаднали част от облекченията, дадени на фондацията и по-конкретно отпадат данъчните облекчения за постъпленията на фондацията при осъществяване на спомагателни дейности, а също така е отменена възможността да се изплаща във валута част от трудовото възнаграждение на служителите на фондацията. Отменен е също така и чл. 3 от цитираното постановление на Министерския съвет, който задължаваше Министерството на финансите периодично да внася в левовата сметка на фондацията, отчасти от държавния бюджет, суми равни на дарените валутни средства по обменния официален курс на БНБ за изкупуване на чужда валута от чуждестранни и местни физически и юридически лица. Цв.М/НП 18.1 С решение по Протокол # 7 от заседанието на Министерския съвет от 23.I.1992 г. е дадено съгласие в Законопроекта за държавния бюджет за 1992 г. Министерството на финансите да предвиди средства за подпомагане дейността на Фондация "Отворено общество", като средствата се предвиждат съразмерно на траншовете от даренията на господин Сорос в съотношение на щатския долар към лева едно към десет.
В изпълнение на т. 2 от цитираното решение министрите на финансите, на културата и на науката и образованието на 3.II. 1992 г. подписват споразумение с валидност до 31.ХII.1992 г. с изпълнителния директор на Фондация "Отворено общество" и пълномощник на господин Сорос, господин Георги Прохаски, за осигуряване на условия за развитие дейността на фондацията.
По силата на чл. 5 от споразумението Фондация "Отворено общество" се задължава да представя 3-месечни отчети за разходването на получените средства по отделните проекти, с което се реализира надзорът върху дейността на фондацията по силата на чл. 6 от Постановление # 76 на Министерския съвет от 1990 г.
С Решение # 587 от 28.ХII.1992 г. Министерският съвет задължава Министерство на финансите да предвиди в Законопроекта за държавния бюджет за 1993 г. безвъзмездна финансова помощ на Фондация "Отворено общество" в размер, определен съразмерно на траншовете на даренията на господин Сорос при съотношение на щатски долар към лева едно към десет, както и сумата от 3 млн. и 500 хил. лв., която се изплаща при предварително определени от министъра на финансите в споразумението с фондацията условия.
В изпълнение на т. 2 от цитираното решение на Министерския съвет, на 10.I.1993 г. министърът на финансите сключва допълнение към споразумението от 1992 г. за осигуряване на условия за развитие на дейността на Фондация "Отворено общество" - София. В съответствие с договореностите, от държавния бюджет за 1993 г. по сметката на фондацията са преведени средства в размер на 28 млн. и 500 хил. лв., съразмерно с траншовете от даренията на господин Сорос въз основа на предоставени банкови документи. Фондация "Отворено общество" представя в Министерство на финансите подробни отчети за целите и проектите, финансирани с представени от държавата средства. 18.2
С писмо изходящ # 255 от 25.I.1994 г. в допълнение на писмо # 96 от 24.II.1994 г. Фондация "Отворено общество" уведомява министъра на финансите и главния секретар на Министерския съвет, че в края на 1993 г. след подробни консултации с участие на Министерството на строителството и териториалното и селищно устройство, Междуведомствената комисия по управление и стопанисване на държавни имоти и Столичната голяма община е остигнато споразумение с председателя на Министерския съвет за предоставяне на имоти като участие на държавата в дейността на фондацията за 1994 г. Успоредно с това Министерството на финансите е предвидило в бюджета за 1994 г. целеви средства за осигуряване условия за развитие и функциониране на Фондация "Отворено общество" в размер на 38 млн. и 800 хил. лв.
Искането на фондацията за предоставяне на вещни права върху недвижими имоти вместо парични средства е аргументирано с обстоятелството, че липсата на собствени сгради възпрепятства реализиране целите на фондацията. Визирани са два имота в град София: дворно място на ул. "Московска" # 11, заедно с изградената едноетажна сграда от 344 кв. м., и дворно място на бул. "Дондуков" # 40 с една двуетажна и седем едноетажни сгради. И двата имота са в лошо състояние. Обявени са за паметници на културата. Това обстоятелство само по себе си не е пречка за извършване на разпоредителни сделки с имотите. Съгласно разпоредбите на Закона за паметниците на културата в случая обаче е необходимо и становище на Министерство на културата. Надстрояване и пристрояване на подобни сгради би могло да се извърши само след представяне на надлежно одобрен архитектурен проект съобразно особените изисквания на Закона за териториалното и селищно устройство.
Имотите са актувани като държавна собственост с актове # 854 от 1952 г. и # 402 от 1952 г. като стари държавни имоти. За същите няма предявени реституционни претенции. По силата на чл. 106 от Конституцията на Република България Министерския съвет организира стопанисването на държавното имущество. Редът за отстъпването на вещни права върху държавни имоти е регламентиран в чл. 15 от Закона за собствеността.
Предвид гореизложеното Министерството на финансите е изработило два варианта за подпомагане дейността на Фондация "Отворено общество" за 1994 г.: чрез предоставяне на средства 18.3 от държавния бюджет съразмерно даренията на господин Сорос в съотношение щатски долар към български лев едно към десет, и чрез даване на съгласие от Министерския съвет за прехвърляне на право на собственост върху държавни недвижими имоти за изграждането на културно-информационен и административен център, което следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на Закона за териториалното и селищно устройство.
С оглед изключителните компетенции на Министерския съвет за разпореждане с държавно имущество, с докладна записка от министъра на финансите от 2.I.1994 г. е внесен проект за решение на Министерския съвет за подпомагане на Фондация "Отворено общество" - София, съобразен със Закона за държавния бюджет за тази година и постигнатите договорености с господин Сорос за прехвърлянето на вещни права върху държавни недвижими имоти. Приемането на решение от страна на Министерския съвет е условие за продължаване действието на сключеното през 1992 г. споразумение между правителството на Република България и Фондация "Отворено общество" за подпомагане развитието на науката, културата и образованието.
С писмо # 364 от 15.I.1994 г. Фондация "Отворено общество" уведомява, че във връзка с възраженията оттегля предложението си за предоставяне на имоти и вещни права върху тях, като ще направи проучване относно възможността за предоставяне на други такива, тоест, за визираните имоти просто самата фондация оттегля своето искане.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Станка Величкова да изрази отношение към отговора.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Преди да изразя моето отношение искам да напомня на уважаемите народни представители и на господин председателя, че моят въпрос като актуален е зададен на 10 юни, а днес сме 1 юли. Разбира се, аз тук не виня ни най-малко министъра на финансите. Той действително нямаше възможност да отговори, както е по регламент. Но все едно, моят актуален въпрос се превърна в питане и затова много Ви моля 18.4 да кажа няколко думи, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате две минути на разположение - богато, ползвайте ги.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Благодаря Ви.
И така, господин министър, това което изложихте, всъщност аз го казах и миналия път, а и сега в моето изложение. Нищо ново не научих. Единственото, което разбрах, е че в крайна сметка коренът на злото идва първо от Постановление # 76 от 20 юли 1990 г., което Вие така и не отменяте. Второ, независимо че е отменен чл. 3 и частично чл. 4 и чл. 5 на въпросното постановление, Вие фактически го реализирате.
Вторият корен на злото е въпросното споразумение. Бихте ли ми казали нашето правителство, българското правителство, макар че беше правителство на СДС тогава, с коя друга фондация е сключило подобно споразумение? И защо Вие продължавате да поддържате това споразумение и да влизате в капана, заложен от СДС, от неговото правителство?
Искам да Ви попитам, няма ли да се намери един държавен мъж, достоен, който с политическа воля да отговори защо, кое е наложило да се сключат такива споразумения с Джордж Сорос и докога разни уговорки, които нямат нормативен характер, ще бъдат по-значими от законите и интересите на България?
Вие тука ни споменавате за така наречените общодържавни разходи. Аз ще направя една такава аналогия: като взимате пари от "Общодържавни разходи", защо тогава поддържате иска на Иван Костов във връзка с конфискуваното имущество на Българската комунистическа партия? Навремето от целевите общодържавни разходи, ако не се лъжа – 18 на бюджета от 1954 до 1990 г. са получавани субсидии за БКП. Заведеното дело от Иван Костов продължава да виси и Вие, пак повтарям, го поддържате.
Питам Ви аз тогава защо дори взехте парите и това влиза в процеса, включително и дарения, членски внос, Фонда за възстановяване на щетите от пожара на Партийния дом? Този фонд е 2 млн. лв. И питам: това не бяха ли пак общодържавни разходи?
Тогава защо се работи с двойни стандарти, господин министър? Законите не са ли валидни за всички субекти, независимо дали е БКП, тоест, една или друга политическа партия или миро18.5 помазаната Фондация "Отворено общество"?
И нещо друго ще Ви кажа. Вие съдействате на фондацията да се превърне в своя антипод, защото тя е за развитието на науката, културата и образованието, но всъщност с претенциите, които има, тя става точно обратното: тя става спирачка, бариера за развитието на образованието.
Защо ще давате пари на тях, за да може в крайна сметка да се получи така, че Помощното училище в квартал "Лозенец" да няма къде да бъде, защото го засяга реституцията?
Защо в "Овча купел" не може да се построи започналото училище, а за сметка на това обаче се дава да се строи баптиско училище? 18.6
И защо, в крайна сметка, да кажем в училище # 40 в териториална община "Люлин" подът е с канцерогенна настилка? И в крайна сметка вие ще давате на Джордж Сорос пари, изсмукани от българския данъкоплатец.
Ще ви кажа следното. Бездни има, но бездната "Отворено общество" е огромна и нямате никакво морално и политическо право да я запълвате с парите на бедния български данъкоплатец.
Аз съм възмутена от Вашия отговор. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин министър, защото се постави и уточняващ въпрос.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Нямам уточняващ въпрос. Всичко ми е ясно.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Не уточняващ въпрос, господин председател, а въпросът се политизира. И моите извинения, но аз не искам да навлизам и да давам отговор в такава посока.
Ако си спомня уважаемата аудитория, на предишния отговор бях провокиран, че създавайки тази фондация, с постановлението на фондацията са дадени определени преференции. И аз тогава поех ангажимент да видя как стоят нещата в действителност и поех ангажимента, че ако има преференции и не са отнети, ще бъдат отнети. И в днешния отговор аз отговорих, че това е свършено и такива данъчни и други преференции на фондацията са отнети и тя не може да бъде използвана като проводник, да кажем, за заобикаляне на данъчните задължения.
По-нататък, другият въпрос, който се поставя, за влизането с апортна вноска, вместо с пари, тъй като се касае за обекти, които са паметници на културата, аз мисля, че в отговора посочих, че няма пречки, но въпреки всичко въпросът е оттеглен, така че и там е решен.
Сега, що се отнася до въпроса, че се дават пари на Сорос, това трябва да се докаже, че е така, защото е точно обратното. Защото ние допълваме това, което той дава в съответни пропорции. Значи той финансира и ние даваме също финансиране. Ако вие имате доказателства, че средствата, които са акумулират в тази фондация, не се използват по предназначение, не се използват целево, не отиват за наука, не отиват за култура, не отиват за образование, а отиват за нещо друго, дайте да говорим за това. Дайте да говорим! Извикайте министъра на културата, извикайте министъра на НИ/ЛТ 19.1. образованието да дадат отговор, ако трябва да им дадем един разчет всяка стотинка за какво е похарчена, и тогава да говорим. Но не искам да ме обвинявате в някои неща, в които нямам никакво отношение.
И именно затуй не искам да се политизира въпросът. Аз не служа нито на американци, нито на СДС, нито на някой друг. А тук въпросът е за целесъобразност. Трябва ли да загубим тези пари, които ние все пак получаваме чрез Сорос, които би трябвало, аз не съм готов сега да ви кажа действително има ли отклонения, или не, но би трябвало да отиват именно за целите, за които е създадена фондацията. И ако средствата не се използват за целите, за които е създадена фондацията, дайте да я закрием тогава. Но не така да се поставя въпросът, извинявам се.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Трябва да си отмените постановлението. Аз Ви казах къде Ви е грешката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Иво Атанасов относно приключила финансова ревизия в община Кюстендил. Следващият оратор е господин Стойчо Шапатов, ако стигне времето.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, на 20 май приключи поисканата от мен, като народен представител, и назначената от Вас, като финансов министър, финансова ревизия на община Кюстендил, в която, както е известно, на власт е СДС.
Както и предполагах, почти всички нарушения на сините управници, за които имах подозрения и с които обосновах необходимостта от ревизия, са потвърдени от ревизорите. Това показва, че те до голяма степен са защитили професионалната си чест.
Така например са потвърдени нашите съмнения за нарушения, свързани с договорите с наемателите на общинска собственост, извънбюджетната сметка, сделката за гориво с фирмата "Тропик", незаконните уволнения на служители, звеното "Кооперативен пазар", валутната сметка на синята община, нарушения при продажбата на жилища и т.н.
Същевременно са налице пропуски, които са причина да се обърна към Вас с този актуален въпрос. 19.2.
Най-напред, ревизията планова ли е, или извънредна? Ако е планова, или регулярна - чух Вашите служители да употребяват тази дума - защо ревизорите не са посочили почти никакви нарушения, извън кръга на тези, за които аз Ви бях уведомил от парламентарната трибуна? Няма ли други нарушения?
Ако ревизията е била извънредна, само по моите сигнали за нарушения, кога ще бъде назначена редовна ревизия на община Кюстендил?
Преизпълнението на местните приходи за 1992 г. с 20 млн.лв. само е отбелязано. Защо не е констатиран фактът, че тези средства не са гласувани и не са разпределени от общинския съвет в смисъла на членовете 52, 53, 56 и 57 от Закона за местното самоуправление и местната администрация? Смятате ли, че тези 20 млн.лв. са изразходвани законосъобразно? Защо е пренебрегнато от ревизорите финансирането на общинската полиция, а още повече, че във връзка с този въпрос, доколкото съм информиран, са предприети следствени действия? С каква сума и законосъобразно ли е финансирана общинската полиция? Защо не е поровено достатъчно във финансовите механизми на звеното "Кооперативен пазар"?
На 40-то заседание на общинския съвет от 25 май тази година, началникът на този пазар е съобщил за 15 хил.лв., преведени на Асоциацията на демократичните общини, или сините общини, както и за няколкостотин хиляди лева в банкова сметка. А вчера аз с очите си видях едно платежно нареждане, според парафа на кмета Иван Георгинчев, платежното нареждане е от 16 юни миналата година, кооперативният пазар в Кюстендил привежда на Асоциацията на сините общини 16 хил.лв. Законосъобразно ли е това? По силата на какво решение, кога тази община е станала член на Асоциацията на сините общини - не е ясно.
Защо ревизията не е отчела 17-те случая на незаконно уволнение на служители, изброени от общински съветници на БСП в писмо от 11 април тази година до Вас? Защо не е разгледана ликвидацията на Стопанско предприятие "Ученически столове", където щетите от некомпетентното общинско управление на предприятието са близо 450 хил.лв.? 19.3.
Изобщо защо след като финансовата ревизия борави със сборния бюджет на общината са пренебрегнати така наречените мероприятия на общината. Смятат ли ревизорите, че в тази сфера няма закононарушения? Според моите сведения, напротив! Тъкмо в мероприятията към общината сините управници са показали своето майсторство в нарушаването на закона.
Защо не е отбелязано законосъобразно ли е създаването на фонд "Кюстендил"? Това е партида 71 в извънбюджетната сметка. С чие решение е създаден този фонд? Защо ревизията не е споменала констатациите си по случая със създаването на нелегитимната кооперация "Украса"? Защо не са назовани отговорните или неизпълнилите задълженията си лица в определени точки на ревизионния акт? Аз съм ги цитирал във въпроса. Няма да ги споменавам сега. Защо почти всички вини са стоварени върху главния счетоводител? Няма ли случаи, в които кметът да е вземал еднолични решения и по които върху главния счетоводител да е бил упражняван натиск да поставя подписа си постфактум? Защо навсякъде, където се констатират "дължими към републиканския бюджет суми и лихви" не се посочва общата сума в момента на ревизията и точният срок на изплащането. Това е много важно, защото следващият кметски екип след изборите трябва да е наясно с какви задължения влиза в изпълнението на своите функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Атанасов, времето Ви за развитие на актуалния въпрос се удвоява вече.
ИВО АТАНАСОВ: Свършвам...
Искам да кажа, че някои от въпросите бяха изяснени на среща в Държавния финансов контрол. Имах тази възможност, но все пак държа господин министърът да отговори на въпросите, които поставих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Господа, аз ще се опитам да отговоря накратко на въпроса, макар че проблемите са доста сериозни и по принцип визират и качеството на работата на финансовия контрол. Но не съм слънце, за да огрея навсякъде и да мога да кажа на всеки ревизор как добросъвестно да си върши задълженията. ВЙ/КП 20/1.
Финансовите ревизии се извършват регулярно на две години, засега, съгласно реда и условията, предвидени в Закона за финансовия контрол. За всяка ревизия се одобрява съответна програма.
Настоящата ревизия на община Кюстендил е редовна. Тя обхваща двегодишен период от 1 март 1992 г. до 30 март 1994 г. Тя е предвидена в плана за ревизиите за 1994 г. и се извършва по програма, която включва 35 въпроса, като в тези 35 въпроса са поставени или са включени и въпросите, поставени от народния представител Иво Атанасов.
Всички въпроси от програмата са проверени, а за установените нарушения е съставен ревизионен акт от 33 страници, включващ 28 констатации. Съставен е и отделен доклад, който е неразделна част от ревизионната преписка.
Ревизионният акт е четен на 7 юни 1994 г. в постановения от закона ред. В срок до 22 юни са представени писмени възражения от кмета, заместник-кмета, главния счетоводител и други длъжностни лица.
Ревизиращите органи, след като проверят тяхната основателност, ще съставят мотивирано заключение и ще се издаде заповед за реализация, с което ревизията приключва.
По отношение преизпълнението на местните приходи за 1992 г. с 20 млн. лв. ревизията е констатирала този факт, но не е взела отношение по това, че тези средства не са разпределени под формата на допълнителни бюджетни кредити от общинския съвет, какъвто е смисълът на чл. 52, 53, 56 и 57 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Дадени са указания до ревизорите да извършат допълнителна проверка и да дадат своите заключения.
Ревизията е проверила финансирането на общинската полиция и резултатът от проверката е отразен в доклада към ревизионния акт.
За създаването и финансирането на тази дейност има решение на колективния орган на местното самоуправление - общинския съвет.
По отношение питането ви за кооперативния пазар, ученическите столове, фонд "Кюстендил" и в. "Пауталия" ще Ви кажа, че тези обекти са отделни юридически лица, на отделно счетоводство и баланс и подлежат на отделни финансови ревизии, които, 20/2. както ме уверяват, предстоят. Дадени са указания поставените въпроси да бъдат проверени при тези ревизии.
В ревизионния акт на община Кюстендил са посочени само случаите на нарушения в общината, свързани с взаимоотношенията на същата с тези обекти.
Точка 8 от ревизионния акт включва констатации по уволненията на служители от общината. Неправомерните уволнения на служители в други общински организации ще бъдат проверени при съответните ревизии.
В някои констатации действително не са посочени отговорните длъжностни лица, което е грешка на ревизията и трябва да бъде изправена.
Дадени са указания допуснатите грешки като цяло в ревизионния акт да бъдат отстранени при съставянето на заключението.
Но още веднъж се извинявам. Явно, че дори от отговора, който е подготвен, личи, че част от финансовия контрол, от финансовите ревизори невинаги достатъчно съвестно и задълбочено си изпълняват служебните задължения.
Това, разбира се, не ме оневинява. Аз съм длъжен да предприема съответни мерки в тази насока.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Доволни сте отговора, виждам. Вие сам давате знак.
Има още 10 минути и в рамките на тези 10 минути нека да изчерпим следващия въпрос. Ако е кратък, господин Шапатов, заповядайте.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моят въпрос се отнася до законосъобразността за начисляване на данък върху добавената стойност от земеделските кооперации и сдружения при извършване на услуги на член-кооператорите.
В нашата страна вече са изградени, регистрирани и успешно осъществяват своята производствена дейност над 2000 земеделски кооперации и сдружения. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за коо20/3. перациите последните са юридически лица от деня на вписването на решението на съда в регистъра по смисъла на чл. 1, ал. 2, точка 2 от Търговския закон, според който кооперацията е и търговец.
В огромната си част правоимащите са предоставили поголямата част от земята си в тези новоизградени земеделски структури. Масова практика обаче е обработката на макар и по-малката част от земеделските земи да става от собствениците, които същевременно са и член-кооператори.
Данъчните служби на някои места са поставили изискване услугите, които извършват кооперациите и сдруженията на членкооператорите като оран, торене, жътва и т.н. да се облагат с данък върху добавената стойност. По този начин се ощетяват собствениците на земеделски земи и се оскъпява значително произведената от тях селскостопанска продукция, което вероятно ще даде отражение върху пазара.
Моят актуален въпрос е: законосъобразно ли е начисляването на данък върху добавената стойност от страна на земеделските кооперации и сдружения при извършването на услуги на член-кооператорите и какви мерки счита да предприеме Министерството на финансите за отстраняването на това парадоксално положение?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Шапатов.
Господин министър, имате думата. 20/4.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин Шапатов, по повод поставения актуален въпрос Ви уведомявам, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за кооперациите кооперацията е юридическо лице, което възниква от деня на вписването на решението на съда в регистъра, а по смисъла на чл. 1, ал. 2, точка 2 от Търговския закон кооперацията е и търговец.
Ако кооперацията е регистрирана за целите на закона за данъка върху добавената стойност лице, то са възможни следните положния.
Първо, кооперацията като юридическо лице, обработвайки собствените си земи, т.е. земите, с които член-кооператорите са влезли в кооперацията със собствен инвентар, т.е. този инвентар, който член-кооператорите са предоставили на кооперацията, не осъществява сделка с услуга по смисъла на чл. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност. В този случай не се дължи данък върху добавената стойност. Когато кооперацията обаче обработва земя, която не е нейна собственост като юридическо лице, не е изградена със собствен инвентар, т.е. инвентара, който член-кооператорите са й предоставили, дори и в случаите, когато тази земя е собственост на неин член-кооператор, но не влиза в кооперативната собственост, тогава по смисъла на чл. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност се осъществява сделка с услуга. И в този случай данък върху добавената стойност се начислява върху стойността на сделката с услуга съгласно чл. 35 от Правилника за прилагане на Закона за добавената стойност.
Това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Шапатов.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър, аз изразявам искреното си удовлетворение от отговора, който са подготвили добрите професионалисти от Данъчното управление на Министерството на финансите, но само в неговата първа част. Тъй като в момента се раздава поголовно в цялата страна от земеделските кооперации и сдружения жито, ечемик и т.н., при досегашната постановка на някои от данъчните служби по места трябСБ/КП 21/1. ваше земеделските стопани да заплащат върху стойността на полученото от тях жито като рента и т.н. и 18 на стой върху добавената стойност.
С първата част на отговора на въпроса, който аз бях отправил към Вас, този въпрос се решава положително. Тоест земеделските кооперации няма да начисляват такъв данък и това е едно голямо удовлетворение за земеделските стопани, които членуват в кооперациите.
Що се касае до втората част от Вашия отговор, аз не съм изцяло удовлетворен, тъй като тук има една по-особена сделка. Тези машини, комбайни, трактори, камиони и друга техника са предоставени от правоимащите в земеделските кооперации. И когато трябва да се извърши една услуга, но аз пак казвам, поособена услуга, те трябва да заплащат за това, че ползват собствените си машини и съоръжения данък върху добавената стойност. Може би моят пример е елементарен, но все едно ние с вас всяка сутрин като се бръснем със собствените си самобръсначки да плащаме в републиканския бюджет по 18 на сто данък върху добавената стойност.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Не е така!
СТОЙЧО ШАПАТОВ: В този смисъл, ако е възможно, все пак още един път Министерството на финансите да потърси известни възможности за отпадането и на този данъчен принцип относно използването на техниката при осъществяването на услуги на онези член-кооператори, които една минимална част от своята земя обработват със собствените си машини, предоставени в момента в земеделските кооперации.
Доволен съм от отговора и още един път Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Шапатов.
Уважаеми колеги, остават пет минути до края на нашето работно време.
Моля, изслушайте следните съобщения:
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 6 юли, сряда, от 10 ч. на пл. "Княз Александър I" в зала 238 на втория етаж.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 7 юли, четвъртък, от 9 ч. в кабинет 521 на бул. "Дондуков" 2. 21/2.
Организира се пресконференция, на която Пресцентърът на Народното събрание кани акредитираните журналисти на пресконференция на тема: "Идва ли ред на законодателството, насърчаващо дребния и среден частен бизнес?"
В пресконференцията ще участват народните представители Асен Мичковски, председател на Икономическата комисия, професор Стефан Стоилов, заместник-председател на същата комисия, доцент Георги Николов и Валентин Карабашев.
Пресконференцията ще се проведе на 5 юли, вторник, в зала "Запад" от 11,30 ч.
Поради изтичане на работното време, уважаеми колеги, закривам заседанието.
Благодаря ви за участието в днешната работа.
Следващото заседание ще бъде в сряда от 15 ч. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 56 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:(Георги Петров)
(Илиян Илиев)