Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова и заместник-председателят Кадир Кадир.
Секретари: Трифон Митев и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Народното събрание. В залата има необходимия кворум.
Раздадена ви е програма за работата на Народното събрание от 2 до 10 април. Моля само да имате предвид, че е допусната техническа грешка и е вписана точка четиринадесет. Вчера председателят на Народното събрание ви уведоми, че съгласно правилника онези законопроекти, по които няма становища на комисиите, няма да се включват в законодателната програма на Народното събрание.
Уважаеми колеги, искам също така да ви уведомя, че е постъпило искане, подписано от председателя на Парламентарния съюз на Българската социалистическа партия да бъде включен в седмичната програма за работа на Народното събрание внесеният законопроект за радиото и телевизията в Република България. Вносителите на законопроекта са народните представители Клара Маринова, Коста Андреев, Иван Гайтанджиев, Светослав Мичев и Стойчо Шапатов. Независимо че правилникът се произнася ясно по такива законопроекти, аз отново ще повторя и ще кажа за този конкретен законопроект. Постъпил е на 29 януари, на 30 януари е изпратен на Комисията по радио и телевизия и на Законодателната комисия. До момента няма становища на тези комисии. Следователно той не може да бъде включен в програмата на Народното събрание за следващите дни. СтБ/МБ 1023.1
Както е обичайно, ще ви уведомя за утрешния дневен ред. Петък е ден за парламентарен контрол. Утрешното заседание, петък, 3 април, ще започне с точка първа - отчет на директора на Агенцията за чуждестранна помощ.
След това на актуални въпроси и питания ще отговарят:
министър-председателят г-н Филип Димитров - на народните представители Клара Маринова, Красимир Премянов, Никола Койчев, Велко Вълканов, Александър Томов, Андрей Луканов;
министърът на вътрешните работи г-н Йордан Соколов ще отговаря на народните представтиели Дончо Папазов, Тодор Кунчев, Стоян Райчевски, Красимир Премянов, Димитър Куманов;
министърът на правосъдието г-н Светослав Лучников ще отговаря на господата Тошо Пейков, Стефан Чанев, Владимир Джаферов; на питане на господата Тодор Пейков, Яни Милчаков и Горги Панев;
министърът на индустрията и търговията г-н Иван Пушкаров ще отговаря на народните представители Асен Мичковски, Илиян Шотлеков, Маргарит Мицев, Йовчо Русев и Николай Слатински.
Това е за утрешния парламентарен ден.
Обръщам се със спешно съобщение към председателите на комисиите да представят справка за присъствията и отсъствията на народните представители - членове на техните комисии. Това се отнася за края на всеки месец и сега е наложително да го направят.
В днешния дневен ред първа точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
Има думата по процедурен въпрос г-жа Куртева.
РУМЯНА КУРТЕВА (ПСБСП): Румяна Куртева, 3. избирателен многомандатен Варненски район, Парламентарен съюз за социална демокрация.
Госпожо председател, чух добре Вашата бележка, която направихте в началото, законопроекти, по които няма становища на комисиите, да не се включват в дневния ред. Но тъй като аз се отнасям с изключително уважение към това, което Вие самата казвате, когато ръководите заседанията, и с не по-малко уважение и към това, което казва и обещава председателят на Народното 1023.2 събрание г-н Стефан Савов, искам просто да изясните кое е в състояние да ускори работата на дадени комисии по актуални социално значими проблеми, след като това не става от съответните комисии дори и тогава, когато поема конкретно обещание за това самият председател на Народното събрание?
За да не бъда голословна, може би се досещате, уважаеми колеги, че отново става дума за законопроекта, внесен от Парламентарния съюз за социална демокрация за актуализиране на пенсиите. Мисля, че вече няма защо да аргументирам значимостта на този проблем. Искам само да ви кажа следното, което съм взела от протоколите, от стенограмите.
На 26 февруари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Куртева, това не е процедурен въпрос. Ще Ви взема думата! Вие правите предложение или напомняне за този законопроект и сикам да Ви кажа, че ползвате в момента трибуната за агитиране за нещо, по което всички са наясно. (Шум и протестни реплики в мнозинството)
РУМЯНА КУРТЕВА (ПСБСП): Госпожа Ботушарова, ако сте обърнали внимание аз казах, че основание за това ми дава Вашата бележка в началото. Искам Вие като председателствуваща да изясните, след като на 26 февруари, на 4 март, на 18 март ими конкретни лични обещания от председателя на Народното събрание...
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Тук не е комсомолска организация!
РУМЯНА КУРТЕВА (ПСБСП): Ако г-н Стефан Савов се чувствува комсомолец и обещава по комсомолски, госпожице Русева, аз не съм виновна. За поведението и за обещанията на г-н Стефан Савов, ако е свикнал по комсомолски и партиен манталитет, аз не съм виновна. Но тук в стенограмите са записани ... (Г-жа Куртева продължава да говори при изключени микрофони)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Г-жо Куртева, вземам Ви думата. Микрофонът е изключен. (Шум в залата, викове в мнозинството) Моля, заемете мястото си, госпожо Куртева. (Звъни) Моля г-жа Куртева да заеме мястото си в залата!
Уважаеми колеги, много ви моля този микрофон да не се ползва за партийна пропаганда. Има правилник, по този законопроект няма становища, затова не е включен в дневния ред. 1023.3
Госпожо Ананиева, нямаме разисквания, затова няма да Ви дам думата! Много моля, когато има разисквания, се дава думата. (Протести и тропане по банките в БСП, викове в СДС)
Много моля да има ред в залата! Обсъжда се процедурен въпрос, по него разисквания няма, затова не дадох думата на г-жа Ананиева. Но тя потвърди искането пред мен да се даде обяснение защо не се разглежда законопроектът. Аз мога само едно да кажа: трябва да внесем промяна в правилника, която да налага някаква санкция на ръководствата на комисиите, ако те в опредеделения срок не го правят. (Шум в залата)
Моля ви, вината не е на Председателството. Пленарната зала може да го направи. Лично аз съм обръщала внимание на председателите на комисиите. Така че те трябва да дадат обяснение защо не са го направили. Аз не мога да говоря от тяхно име, но мога от ваше име, уважаеми колеги, отново да се обърна към ръковоствата на тези комисии с молба и с настояване тези законопроекти да бъдат разгледани ивнесени в пленарната зала. 1023.4
И отново ще ви напомня - правилникът предвижда, след като има становище на Законодателната комисия, не по-късно от седем дни законопроектът да се включи в дневния ред.
По процедурен въпрос ли? Заповядайте, госпожо Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация.
Току-що, госпожо председател, отново ни напомнихте правилника. Аз искам да ви напомня моето становище от вчера и обещанието на председателя, на което аз повярвах, да отпадне на това основание, в което Вие изчетохте от правилника, че няма становище от Законодателната комисия и не е разгледан и проектът - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинявайте, но Вие май не слушате. В началото започнах с това, че има техническа грешка в програмата и точка 14 не е включена.
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Извинете ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля, когато се уточняват нещата, да се внимава, за да не губим време.
Уважено е това и не е включено. Точка 14 е отпаднала от вчера. Това е технически пропуск и аз го казах преди няколко минути.
Много моля по точка 1 кой ще вземе думата? Имате процедура? За какво? Заповядайте.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Не съм длъжен да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, вие сте длъжен, защото процедурите са или нарушаване на дневен ред, или прекратяване на разискванията. Но, заповядайте, да.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация.
Възползвам се от чл. 39 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и искам да обърна внимание на госпожа Снежана Ботушарова, като ръководещ днешното пленарно заседание, че когато ръководител на парламентарна група поиска думата, тя му се дава веднага. Недопустимо е, госпожо Ботушарова, да проявявате своя партиен манталитет и не се намирате на партийно 1024.1. ВЙ/ЛТ събрание като бивш партиен секретар! (Бурно неодобрение от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шапатов, искам да Ви кажа, че по-добре е човек да е бивш, отколкото настоящ партиец от тази страна. (Ръкопляскания отдясно)
Много моля за тишина и ред в залата! По правилника председателите на парламентарни групи, господин Шапатов, вземат думата в разискванията. В случая ние говорим по дневния ред.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви! Вижте правилника!
Господин Куртев, по процедурен въпрос искате думата, заповядайте.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги.
Аз съм от СДС - Социалдемократическа партия. (Шум и реплики отляво)
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Няма такава! Не е регистрирана такава партия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вашата група не е регистрирана.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Госпожо председателстваща! Категорично протестирам против многократното нарушаване на правилника от водещите заседанието - председател и заместващи председатели. Вече няколко месеца тук се дава думата на парламентарна група, която не е регистринана. (Шум на неодобрение и реплики от ПСБСП) Съгласно чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 и 2 - те се ползуват от право на почивки, когато нямат това право. Допускате ги до заседания на Председателството също без да имат право. Затова много моля да бъдат взети съответните мерки и да се регистрират така, както изисква правилникът. Благодаря ви за вниманието.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): А ти кой представяш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Куртев, за напомнянето. Моля ръководството на Парламентарния съюз да направи необходимото, за да не звучи тази бележка в пленарната зала.
Мисля, че достатъчно време отиде, за да се разгреем. Моля да продължим по дневния ред. Точка първа - 1024.2.
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
По тази точка кой ще докладва? Господин Джеров или господин Венцеслав Димитров?
Господин Джеров, имате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожа председателстваща, госпожи и господа народни представители.
Във връзка с бюджета вчера Народното събрание прие на първо и второ четене Закон за допълнение на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет. Този закон влиза в сила от деня на неговото обнародване в "Държавен вестник". Пред мен е бр. 27 от 2 април 1992 г., което означава, че законът е и обнародван и е влязъл в сила.
При това положение съвместно с господин Венцеслав Димитров и с господин Мичковски предлагаме на уважаемите народни представители да гласуват следното решение:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 6, ал. 4 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет
Р Е Ш И:

Удължава срока по чл. 6, ал. 3 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет до 15 април 1992 г."
Това е предложеното проекторешение. Мотивите за внасянето на това проекторешение изнесох вчера пред вас. Те важат и за случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, имате ли становище по този проект за решение? Ако няма предложение за допълването му, тогава ще го поставя на гласуване.
Моля народните представители да заемат местата си в залата. Ще има гласуване.
Гласуваме проекта за решение. Разполагате с текста и господин Джеров го прочете. Моля, които са за решението, съответно - против и въздържали се - моля да гласуват!
Времето за гласуване изтича! Моля побързайте.
От общо 183 народни представители, за са 157, 2 - против, 24 се въздържат. Решението е прието. 1024.3.
Следващата точка от дневния ред е -
ИЗБИРАНЕ НА СЪСТАВ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ПО ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.
Моля парламентарните групи да представят кандидатурите за членове в тази комисия. Припомням, че вчера гласувахме тя де се състои от девет души - четирима от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, трима от Парламентарния съюз на Българската социалистическа партния, двама от Парламентарната група на Движението за права и свободи и заедно с това да направите и предложенията си за ръководство на тази комисия.
Моля ръководителите на парламентарните групи да направят своите предложения на микрофона.
Давам думата на госпожа Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили правя предложение за членове на комисията да бъдат избрани народните представители Сашо Стоянов, Христо Марков, Видьо Видев и Петко Гинев и за да не вземам пак думата, когато се избира ръководство, просто да го имате предвид в поредицата от гласувания, които ще следват по съответния ред, предвиден от правилника ни, предлагаме от името на Съюза на демократичните сили за председател на тази комисия да бъде избран народният представител Сашо Стоянов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да ми предадете списъка. Благодаря.
Парламентарен съюз - господин Томов, Вие ли ще направите предложението? Членове на тази комисия от страна на Парламентарния съюз? Госпожо Ананиева?
Господин Филип Боков ще направи предложението. Господин Боков, заповядайте. 1024.4.
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Нашата парламентарна група предлага Ана Караиванова, Коста Андреев и Велислава Дърева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За членове на ръководството?
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Лютфи ще направи предложенията. Имате думата, заповядайте!
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема нгоспожо председател, уважаеми колеги! За членове и за член на ръководство на тази анкетна парламентарна комисия Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага следните депутати: за членове Исмаил Исмаил и Мехмед Ходжа. Господин Исмаил Исмаил е член на Законодателната комисия, а Мехмед Ходжа е председател на Комисията за човешки права. За заместник-председател на тази анкетна комисия предлагаме господин Исмаил Исмаил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и господа, предлагам ви да гласуваме най-напред състава на тази комисия. Това са народните представители: Сашо Стоянов, Христо Марков, Видьо Видев, Петко Гинев, Ана Караиванова, Коста Андреев, Велислава Дърева, Исмаил Исмаил, Мехмед Ходжа.
Моля, гласувайте за състава на тази комисия.
Резултатът: от общо гласували 167 народни представители, 139 са гласували за, 5 - против, 23 се въздържат.
Приет е съставът на тази комисия.
За ръководство на комисията са предложени следните народни представители: Сашо Стоянов, Ана Караиванова и Исмаил Исмаил.
Моля, гласуваме за персоналния състав на ръководството на тази комисия, а след това за длъжностите.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 160 народни представители, 138 са гласували за, 3 - против, 19 се въздържат.
Приет е съставът на ръководството на тази комисия.
За председател на комисията е предложен господин Сашо Стоянов. Това е единственото предложение за председател на комисията. Друго предложение ще се прави ли? Не се прави.
Моля, гласувайте за председател на комисията. ББ/ЛТ 1025.1.
Моля! Заповядайте на микрофона.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми колеги, предлагаме за председател госпожа Ана Караиванова, която е юрист. Това е една комисия, която има нужда от висока степен на компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за внимание, уважаеми колеги!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Да се анулира гласуването!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля прекратете гласуването и анулирайте резултата.
Направени са две предложения, има две кандидатури за председател на тази комисия. Първата е на господин Сашо Стоянов. Втората е на госпожа Ана Караиванова. Ще ги гласуваме по реда, както са направени.
Гласуваме най-напред предложението господин Сашо Стоянов да бъде председател на тази комисия.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 185 народни представители, 106 са гласували за, 78 - против, 1 се въздържа.
Господин Сашо Стоянов е избран за председател на тази комисия.
Съгласно правилника всяка комисия (това е записано за постоянните, но се прилага и за временните) се състои от председател и до двама заместник-председатели. Така че другите двама народни представители - госпожа Ана Караиванова и господин Исмаил Исмаил са заместник-председатели на тази комисия. Мисля, че не е необходимо да се гласуват, тъй като ръководството се състои от тези длъжности.
Продължаваме с точка трета -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Искам отново да ви напомня какво време е използвано от парламентарните групи, за да може да разчетат времето си изказващите се оратори.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е говорила 54 минути с 5 оратори.
Парламентарният съюз на Българската социалистическа партия е ползвала 50 минути с 4 оратори. 1025.2.
Парламентарната група на Движението за права и свободи не е ползвала досега от предоставеното време.
Давам думата на господин Георги Марков. 1025.3.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представтиели! Аз ще бъда съвсем кратък и ще взема отношение само по два чисто правни въпроса, на които моля да обърнат внимание колегите-юристи и преди всичко процесуалисти. Става дума за параграф пети от Преходните и заключителните разпоредби, който третира съотношението приватизация-реституция, като правилно се говори, че предприятия и техни обособени части, в чиито активи влизат недвижими имоти, които подлежат на реституция или за които има спор за собственост, не могат да бъдат предмет на приватизация.
Всичко това е добре, стига досега да не бяхме приели какъвто и да било Закон за реституция. При положение, че ние приехме три основни закона за реституция, които почти 90 на сто решиха този проблем у нас, аз мисля, че в параграф пети, алинея първа, трябва много точно да се каже кои имоти са реституирани, и то по силата на самия закон, в който случай въобще не може да става дума те да бъдат приватизирани, и да се наложи с алинея първа мораториум върху тези недвижими имоти, които тепърва ще бъдат реституирани по някои законови, а и по някои подзаконови нормативни актове.
Казано е, че заинтересованите лица могат да предявят иск пред съответния съд в едномесечен срок и, забележете, "съгласно съответния Закон за реституцията остава в сила, ако той е по-малък от един месец". Искът остава в сила!
Ние не сме приели Закон за реституцията, по силата на който имоти да се реституират с някакъв иск. Ние сме приели три закона, по два от които имотите са възстановена собственост вече по силата на самия закон, и един трети - това е по Закона за териториално и селищно устройство, планово изграждане на населените места и Закона за благоустройството, където реституирането става по молба, но не искова, а по молба до органа по отчуждаването.
Още една аномалия. Казано е, че сезираният съд е длъжен, забележете, "в едномесечен срок да се произнесе дали такъв иск е достатъчно бооснован, подкрепен с доказателства..." и т.н. Аз оставям настрана въпроса в този едномесечен срок с какъв акт ще се произнесе съдът. Очевидно с някакво определение, но СД/МБ 1026.1 не може по една такава сложна материя, каквато е спорът за собственост, ние да искаме съдът в едномесечен срок да се произнася и то в някакво произвоство, което нподобава обезпечаване на иск. Сериозно трябва да бъдат преценени тези разпоредби и трябва да бъдат променени. И основният въпрос, който стои според мен, е кой да води иска - дали лицето, чийто имот е реституиране, да води положителен установителен иск за собственост по чл. 97 от ГПК, или съответният орган, който иска да приватизира, трябва да заведе отрицателен установителен иск и да доказва, че съответното физическо лице не е собственик.
Искам да се спра и на нещо изклюючително важно - това са правомощията на Агенцията по приватизацията. Без съмнение тя е орган на управление. И правилно е казано, че тя трябва да организира и да контпролира процеса на приватизация у нас. Обаче на тази агенция са възложени такива нормотворчески функции, че тя почти е заприличала на Народното събрание. Забележете, че само в глава пета се предвижда Агенцията по приватизация да издаде няколко наредби, във всяка една глава по няколко правилника и няколко наредби. Кога ще се създаде тази агенция; кога ще се избере нейното ръковоство; кога тази агенция ще се направи и от кои юристи екип, за да направят тези наредби и правилници? Кога те ще бъдат приети, за да започне реалният и практически процес на приватизация у нас, който и без това е сериозно забавен?
Аз мисля, че въпросът може да бъде решен (аз съм далеч от мисълта, че в закона трябва да се урежда търгът, примерно), но аз мисля, че трябва на Министерския съвет в закона, с Преходните разпоредби да се даде един срок, в който той да излезе с едно постановление, с което да приеме правилник по приложението на закона. И всички тези въпроси, които тук са дадени като правомощия на Агенцията за приватизация, да бъдат решавани с отделни нормативни актове, наредби, правилници и т.н., да бъдат решени в кратко време с един подзаконов нормативен акт, за да може Агенцията за приватизация да съсредоточи усилията си около изготвяне на годишната програма, нещо, което за мен е най-същественото, и да може да следи наистина процеса, да бъде той честен и т.н., и т.н., а не да се занимава с една неприсъща за нея 1026.2 дейност, която според мен, без да искам да гадая, няма да е по нейните сили.
С тези две, но много основни бележки, за които ние трябва при второ четене да съсредоточим усилията и да се оправят, аз ще гласувам на първо четене за този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплики към изказването на господин Марков? - Няма.
Давам думата на господин Петър Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПСБСП): 13. Пазарджишки избирателен район.
Уважаеми дами и господа! Бих искал да подкрепя всички колеги, които в своите изказвания досега подчертаха значимостта на законопроекта, който обсъждаме днес в Народното събрание.
Безспорно е, че приватизацията е главният път в прехода на нашата страна към пазарното стопанство. Това обяснява големия интерес към проекта както от страна на нашата общественост, така и от страна на външните ни партньори. Обяснява също така и трудностите, които ние срещнахме при съгласуването на законопроекта в Икономическата комисия.
Очевидно е също, че трансформирането на собствеността от държавна в частна не е самоцел, а преди всичко средство за формиране на реални собственици и конкурентоспособни предприятия, мотивирани да повишават ефективността на своята стопанска дейност.
Опитът по приватизацията в отделните източноевропейски страни показва, че наред със спецификата в техния подход в нейното осъществяване се срещат и някои общи проблеми. Един от тях е липсата на инвестиционен капитал и ограничената покупателна способност на широките слоеве на населението. И решаването му аз виждам, и не само аз, и във възможностите за използване на приватизацията с оглед привличане на сериозни чуждестранни инвестиции.
Сериозното чуждестранно участие в приватизацията е необходимо и предвид острата нужда от нови технологии, управленски опит, нови пазари и преди всичко качествена продукция, конкурентоспособна на международните пазари. 1026.3
Подпомагането на процеса на създаването на предприемаческа класа в България, прекратяването на спада и последващото оживление на производството, намаляването на безработицата и обедняването в най-общи линии очертава основния интерес на българското общество от участието в приватизацията на чуждестранния предприемач. Но както знаете, чувствата са смесени. Наред с надеждите съществуват опасения, че липсата на гъвкава правна регламентация в закона относно чуждестранното участие в приватизацията може да доведе до приемането на закон, който може не само да не отчете българските интереси, но и да създаде условия за безконтролна разпродажба на националното богатство на чужденци и участие на спекулативен капитал. Едно такова нежелателно развитие безспорно би довело до социално напрежение и би създало неблагоприятен климат за чуждестранните инвестиции, от които ние толкова много се нуждаем.
Смятам, че целият проблем се заключава в необходимостта от създаването на един разумен баланс между интересите на българското общество и гражданина и на чуждестранния инвеститор. това би означавало, според мен, че законодателната уредба следва да ограничи спекулативния интерес от придобиване на собственост на недвижимост и с цел препродажба, с цел хищническа експлоатация, масово изкупуване на магазини, хотели, ресторанти и други малки обекти в областта на търговията и услугите, туризма, хранително-вкусовата промишленост и други и да осигури необходимата защита на интересите на българското население и суверенитета на нашата държава.
Законодателната уредба на приватизацията би следвало да насочва чуждестранните инвестиции предимно в големите обекти и в областите, където нашата икономика се нуждае от такива инвестиции, като в същото време тя защитава интереса на добросъвестния чуждестранен предприемач, гарантирайки му както собствеността, така и трансфера на печалбата.
В законопроекта, който разглеждаме, параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби препраща чуждестранното участие в приватизацията към приетия неотдавна Закон за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. По силата на този закон право на стопанска 1026.4 дейност, включително придобиването на широк кръг от вещни права и право на собственост върху недвижими имоти, придобиват както чуждестранните лица, посочени в него, така и широк кръг от лица, които се водят като местни такива, но съдържат чуждестранен елемент. Имам предвид дружествата с чуждестранно участие 50 и по-малко от 50 на сто, някои видове дружества под чуждестранен контрол, българските граждани, които имат и друго гражданство, независими от мстото на постоянното им пребиваване, и чуждестранните граждани с постоянно местожителство в България. Тези категории са носители на чуждестранен капитал като търговци по българското право и са приравнени по статут към изцяло местните юридически и физически лица.
Смятам, че това юридическо равенство обаче поставя във фактическо икономическо неравенство българските лица без чуждестранен елемент. Очевидно е, че чуждестранният гражданин, независимо от юридическата форма на неговото присъствие в нашия стопански живот, получава безсдпорни предимства при придобиването на собственост на недвижими имоти поради по-голямата си икономическа мощ. Дружества с чуждестранно участие и другите местни правни субекти с чуждестранен елемент се очертават като най-активните купувачи на пазара на земя и недвижими имоти, отчетено във връзка с приватизацията. 1026.5
В тази връзка предлагам да се създаде регламентация на чуждото участие в приватизацията. Бихме могли да възприемем полезното от опита на другите източноевропейски страни, например Чехословакия и Полша.
Чехословашкият закон предвижда чуждестранното участие да се осъществява за втория етап на провежданите търгове, а пък в Полша чуждестранното участие се ограничава в рамките на определен процент, по-точно 33 процента от стойността на приватизирания обект.
Ето защо предлагам на вашето внимание, уважаеми колеги, да бъдат обсъдени на пленарното заседание следните въпроси:
Първо, редът, по който трябва да участват в приватизацията носителите на чуждестранен капитал.
И второ, какво и колко от националното имущество, което следва да се приватизира, трябва да бъде резервирано за тях.
От своя страна, без претенции за юридическо съвършенство, смятам за целесъобразно към – 6 на преходните и заключителните разпоредби да се добавят следните текстове:
"Всички категории правни субекти, които получават право на стопанска дейност по Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции, имат право на участие след провеждането на първия кръг на търговете за продажба на предприятия и търговски обекти."
Предлагам на вашето внимание и алтернативни текстове:
"Правните субекти (за които споменах) имат право да закупуват до определен процент, примерно до 30 процента, от дяловете и акциите в приватизираните обекти, като придобиването на право на покупка над този процент се разрешава от органа, посочен в законопроекта, по-специално в чл. 3."
Смятам, че ако успеем да постигнем една такава формула за регулиране на чуждестранното участие, ще поставим началото на законодателна основа за един по-добър баланс на интересите на националния капитал, на българския бизнес, индивидуалния гражданин и тези на чуждестранния инвеститор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Башикаров. Реплики? Господин Мичковски има думата за реплика. ВТ/ЛТ 1027.1.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председателстваща.
Уважаеми дами и господа! По принцип уважавам становището на господин Башикаров за защита на българското инвестиционно поле от чужди инвестиции, но според мен, в своето експозе той хипертрофира тази опасност. За жалост българската индустрия, както и в общия смисъл на думата българското инвестиционно поле, съвсем не са обект на особен интерес от чуждия капитал. България за жалост се намира на последно място сред страните от бившата социалистическа система по интерес на чуждия капитал.
Това, което предлага господин Башикаров, всъщност няма да реши проблема, който той поставя. Защото винаги могат да се намерят начини и средства за използване на подставени лица, които отново да защитят същия интерес. Просто наличието на подобен механизъм само би утежнило процедурата и в крайна сметка няма да доведе до това, което се желае. Всеки един чужд инвеститор може да си намери българско подставено лице, което да участва вместо него на търговете, да ги проваля, а общоизвестно е, че след провалянето на търг второто му издание винаги понижава цената на продавания обект. От това българската икономика няма да спечели съвършено нищо и по никакъв начин няма да може да бъде пресечено някакво намерение на чужд инвеститор да осъществи една или друга монополна намеса на българския инвестиционен пазар. Просто логиката на нещата е такава и тези аргументи, привидно изглеждащи добре, осигуряващи гаранция за българския частен капитал, в крайна сметка не могат да дадат абсолютна гаранция и няма смисъл да се усложняват законът и механизмът за контрол извън този, който е записан в Закона за чуждите инвестиции. Затова на мен ми се струва, че господин Башикаров сигурно ще се вслуша в тези разумни аргументи.
Искам да подчертая, че ние многократно сме обсъждали този проблем на заседанията на Икономическата комисия. Просто усложняването на закона в тази посока с нищо няма да допринесе за защита на интересите на българския капитал. Само ще утежни процедурата и в крайна сметка замисълът, който вие влагате, няма да бъде реализиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга реплика? Няма да се прави. 1027.2.
Господин Башикаров, ще се възползвате ли от правото си на дуплика или ще се включите по-нататък в дискусиите? Господин Башикаров, имате думата. Заповядайте.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПСБСП): Аз благодаря на господин Мичковски за репликата. Наистина в Икономическата комисия този въпрос беше обсъждан и не успя да намери, така да се каже, консенсус. Предвид на това аз излагам моите съображения на пленарно заседание.
Разбира се, аз не мога да не се съглася, че законът сам по себе си не може да привлече чуждестранните инвестиции. Практиката с предишния закон, пък и със сегашния красноречиво показва това.
Чуждестранният инвеститор се нуждае от инвестиционен климат, който се формира както от политическата стабилност, така от завършеното стопанско законодателство, стопанска инфраструктура, квалифицирана работна ръка и т.н., не искам да чета лекции по този въпрос.
Става дума, че тъй като инвестиционният климат все още не е благоприятен и очевидно сериозните чуждестранни инвеститори ще изчакват по-добра инвестиционна обстановка в нашата страна, ние би следвало подобно на законодателството на другите източноевропейски страни, които имат по-голям опит от нас, да възприемем някои законови положения, някои формули, които те явно неслучайно са възприели и които осигуряват преди всичко защитата от спекулативния капитал, за който има условия и който вече нахлу в нашата страна.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той е нахлул отвътре.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Бихме могли да се обърнем към частния бизнес, който чувства вече нахлуването на определени структури в нашата страна, който изтласква нашите фирми, които имат ограничени конкурентни способности, в периферията. И този процес предизвиква основателно безпокойство. 1027.3.
Бих искал да цитирам само още един фрагмент от опита тна Полша. През изминалата година те приеха за приватизиране около 900 обекта. Става дума за малките обекти. Те обявиха, че от тях 800 обекта не се предлагат за чуждестранно участие. Останалите 100 обекта предложиха за разпродажба на търг, където поканиха и чуждестранните инвеститори.
Следователно, има смисъл да се приложи известен диференциран подход, което е основателно и необходимо от гледна точка на защитата на интересите на зараждащия се частен капитал, интересите на българския бизнес и на българския гражданин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви. Уважаема госпожо председателстваща, колеги народни представители! Аз и друг път съм имал възможността да направя оценка за този закон, че той е може би най-важният закон, който трябва да приеме нашето Народно събрание, след като Великото Народно събрание не успя да се справи с тази тежка задача.
Ще се постарая да бъда възможно по-кратък и да говоря по-конкретни неща. Най-напред искам да споделя едно свое безпокойство за т.нар. "мръсни" пари, спекулативни пари, за които някои казват, че нахлуват отвън. Аз казвам точно обратното те набъбват вътре и преливат навън и след това отвън идват пак тук.
Аз мисля, че ако ние не решим по някакъв начин този проблем, макар че за мен е съвършено ясно, че ние 100 на сто не можем да го решим, какво да правим с тези пари, как да ги открием, как да им поставим някакви рамки, как да ги върнем обратно в държавата, от която тези пари са излезли? Без това ние не можем да тръгнем към една нормална приватизация. Защото това ще бламира както самия процес на приватизацията, така и нас, като народни представители, които са приели един такъв закон, без да осигурят достатъчно сериозни гаранции срещу тези "мръсни" пари.
Какво трябва да направим? И друг път съм го казвал. Трябва да мобилизираме всички наши сили, включително тайни служби, СлР/ЛТ 1028.1. разузнавателни служби, финансова полиция, ако се наложи да създадем нови такива структури в Министерството на финансите, в Министерството на вътрешните работи или където и да е за откриването на тези пари. Защото тези пари са доста и ги виждаме сега какво правят. Ако трябва да се пазим от нещо, трябва да се пазим именно от тях.
Сега искам да направя конкретни предложения за подобряване на закона. Най-напред за статута на взаимния фонд, който трябва да се учреди съгласно чл. 8. Мисля, че той трябва да е по-ясно очертан именно в Закона за приватизацията или да се препраща към някакъв последващ акт, който точно да дефинира неговия статут. Защото без да се дефинира този статут, ние не може да решим няколко извънредно важни въпроса.
Аз виждам възможност чрез взаимния фонд да бъдат решени два важни въпроса. Първият е едно временно решение, което ни е необходимо в момента. Второто е едно постоянно решение. Първото се отнася за т.нар. проблем за компенсацията. В момента има внесен закон, може би ще бъдат внесени и други. Аз лично съм написал едни принципи, по които сега работим с моите колеги юристи, за да ги оформим като закон.
Тук трябва да видим как да извършим компенсациите компенсациите по Закона за земята, компенсациите по Закона за реституцията. Компенсациите трябва да бъдат извършени освен това от социално справедливи позиции. Но много е важно това нещо да се реши именно чрез този взаимен фонд.
От друга страна, този взаимен фонд, след като бъде решен този сериозен проблем, а аз не се съмнявам, че той може да бъде решен примерно в продължение на една-две години с постъпленията във фонда, след това всички тези постъпления да бъдат насочвани към социалната сфера, към пенсионните и здравните фондове или някои други социални фондове.
С това съвсем не искам да кажа, че така да се каже, потокът, който ще тече към тези фондове, трябва да бъде само въз основа на статута на взаимния фонд на чл. 8. Напротив, аз настоявам и това съм го изразил нееднократно пред средствата за масова информация, веднага това може да стане в чл. 10, може да стане в други членове - постъпленията и от малката приватиза1028.2. ция, независимо от това, че 20 на сто отиват във взаимния фонд, може би още 30 на сто, и постъпленията не само от приватизирането на държавните предприятия, но и постъпленията от приватизирането на общинските предприятия, освен че отиват 20 на сто във взаимния фонд, още 30 на сто, казвам от паричните постъпления, не казвам от акциите, от акциите само 20 на сто отиват във взаимния фонд. Защото ако предвидим по-голям процент от 20 на сто, ще създадем доста сериозни пречки във функционирането и в реализирането на акционерния начин на собственост, ще се отблъснат потенциалните акционери. Става дума за другите, за паричните постъпления. Тези постъпления веднага трябва да бъдат обърнати в държавни ценни книжа и да постъпват именно като държавни облигации във взаимния фонд и държавни облигации в здравния и в пенсионния фонд. Много е важно да предвидим това още веднага в Закона за приватизацията. Защото виждам, че тук се води една дискусия - пазарна или социална, а не се знае, че може и двете неща или не се изтъква поне, че могат да бъдат комбинирани.
Разбира се, има най-различни проблеми, които трябва да бъдат решени - кой да участва, как да участва, как да се разпределят. Обаче ако погледнем какво става в развитите страни с пазарно стопанство, ще видим решени и социалните въпроси. И не се обръщам към тези страни, в които така да се каже социалната страна или социалистическите влияния са по-изявени, а именно към другите, където пазарните влияния са по-изявени. Това са да кажем Съединените щати, Великобритания, или да кажем дори Япония или Холандия и т.н., където ролята на пенсионните фондове, на здравните осигуровки под формата на различни фирми, в смисъл тези фирми, които осигуряват здравното осигуряване, застраховки живот и т.н., там ние може да почерпим много добри примери. И именно ние не трябва отново да извървяваме пътя до тях, ние имаме примера наготово. Ето защо можем да се поучим от тях и да видим какво да правим.
Ето например пенсионните фондове в Съединените щати, държат 30-40 на сто от корпоративната собственост в Съединените щати. За някои големи фирми те са 50-60 на сто. Там никой не казва, че те са отишли към едно социалистическо стопанство, въпреки че под формата на шегите и такива неща се подхвърлят. Социалните фондове са създадени именно като се съобразяват с 1028.3. пазмарния принцип. И ние това би трябвало да постигнем.
Ето защо аз предлагам 30 на сто от малката приватизация да постъпват директно в тези фондове, освен че постъпват 20 на сто във взаимния фонд по чл. 8.
Сега виждам, че пред парламента са се събрали хора, които протестират за пенсиите. Разбира се, те имат право, защото пенсиите трябва да бъдат актуализирани по някакъв начин. Но не просто актуализация, както се предлага в някои законопроекти, затова аз не ги одобрявам. Необходима е една цялостна схема за ново пенсионно осигуряване, което отстъпва от принципа, застъпван до днес - пенсионно осигуряване, където една част от пенсионните приходи идват именно от дохода върху капитала, който се акумулира в пенсионните фондове.
Ето една жена ми размахва с една червена чанта и ми вдигаше палец. Виждате ли, на тази жена аз ще отговоря: комунистите нито могат, нито знаят как да организират тези фондове. Защото не е присъщо на комунистическата система, нито на социалистическата система. Нека да погледнем на Запад какво правят и да се опитаме да направим това нещо. Защото само от текущите отчисления под формата на Държавно обществено осигуряване, на това, което ние наричаме ДОО, колкото и да ги увеличаваме, ние не можем да осигурим пенсиите при тази лоша и непрекъснато влошаваща се демографска структура в България. Ние трябва да предвидим и за в бъдеще, и след време и когато ние се пенсионираме и нашите деца, една част от пенсионния фонд, от този фонд, който се разпределя под формата на пенсии, да бъде образуван не само от трудов доход, но и от капиталов доход.
Аз настоявам за подкрепата на един такъв подход именно в Закона за приватизацията.
Други конкретни предложения. Акциите на персонала, които са предвидени. Най-напред за преференциите. Според мен преференциите са твърде големи. Преференция 50 на сто върху цената на акцията е твърде голяма, според мен е достатъчен размер от 30 на сто. Преференция в размер 30 на сто от тръжната цена също е твърде голяма. Според мен са достатъчни 15 на сто. 1028.4.
Акции за персонала. Те трябва да имат особен статут, да се образува отделно юридическо лице, отделно от самото предприятие. Това юридическо лице да се грижи тези акции да не преминават от едни ръце в други в течение на един определен перидо, каквато е практиката на Запад, примерно пет или десет години или за срока на пенсиониране на онези хора от персонала, които са искали да участват в собствеността на предприятието, в което работят.
Странно е най-малкото за мен предложението в закона, което предвижда участие на персонала в дружества с ограничена отговорност. Юристите ще ви кажат, че дружеството с ограничена отговорност почива на едни принципи, които изключват участието на персонала даже и като отделно взето юридическо лице. И аз бих направил следното предложение. В онези предприятияи, за които се знае, че персоналът ще иска да участва, предварително да бъдат преобразувани от дружества с ограничена отговорност в акционерни дружества. И тогава тяхното участие ще стане по нормален принцип. Защото знаете, че когато един от участниците в дружество с ограничена отговорност иска да си продаде дела, той най-напред го предлага на съществуващите собственици. И само, ако те не искат да изкупят неговия дял, то тогава те са в правото си да одобрят този, който би желал да изкупи техния дял. А това е невъзможно, ако участват многобройни собственици, какъвто при всяко положение е персоналът.
Може би е мястото именно в този закон да се отделят един или два члена, може би и повече, и сега, а не по-късно да има постановка за т.нар. соапове. Мисля, че за тях и г-н Башикаров обърна внимание. Това са "декуити" т.нар., това е дълг срещу собственост. И може би това опасение ще се разсее, което той изказа преди мен, че не знам какво си би могло да стане, като сложим една провизия, че това участие трябва да стане на пазарна основа, т.е. някой ако държи, да кажем, сто процента наш дълг и се окаже, че този дълг на пазара не струва един долар за долар, а струва двадесет цента за долар, нека той на тази база да участва вътре в предприятието и той да има задължение да внесе допълнителни инвестиции вътре в това предприятие. Защото без чужди инвестиции ние не можем да извадим България, макар че можем, но това би станало много бавно. Не СтБ/МБ 1029.1 можем да я извадим в течение на един кратък период от време от това състояние.
Второто ми сериозно опасение след "мръсните" пари е по повод на тези, които пледират чуждото участие. Те ще прогонят чуждите инвеститори, колкото и малко да са. Силните синдикати също ще ги прогонят. Нестабилността също ще ги прогони. Защото това е според мен една опасна тенденция - да се апелира срещу чуждото участие или то да се ограничава. Там е работата, че те не искат да дойдат. Нека те да дойдат, пък след десетина години, ако видим някаква голяма опасност от поробването на България от чуждия капитал, ние или тези, които ще дойдат след нас в това Народно събрание, имат правото да вземат всякакви мерки, каквито намерят за добре.
Още няколко конкретни предложнеия.
В чл. 28 би трябвало да се предвиди и приватизирането чрез различни лизингови схеми. Защото приватизирането чрез лизинг ми се струва, че е перспективно и не би трябвало да го изключваме предварително или да го оставим под една провизия "и други форми на приватизиране".
В чл. 2, ал. 2 се предвиджда програмата за приватизация да се объсжда и приема от Народното събрание едновременно с държавния бюджет. Мисля, че би могло да се каже, че би трябвало да се предлага на Народното събрание заедно с държавния бюджет, но не би трябвало да се обсъжда заедно, защото това са две съвършено различни неща. И както виждате, ние в държавния бюджет не предвиждаме директни приходи от приватизацията.
Чл. 3, ал. 1 предвижда за малката приватизация таван 10 млн. лв. Моето виждане е, че вече инфлацията така или иначе върви. Докато се осъзнаем, ще видим, че 10 млн. не са 10 млн., каквито са били вчера, затова апелирам да повдигнем малко този таван, нека да обсъдим с колко, но на мен ми се струва, че добра горна граница е 20 млн. лв.
Допълнителна провизия би трябвало да се предвиди за предприятията прпед ликвидация, защото там проблемите са найсериозни. Когато се ликвидира едно предприятие, се създават и значителни, не бих казал, социални проблеми, макар че социалните проблеми са отделни, но икономически проблеми. Икономически от социалната сфера, това е, че на персонала трябва да се плаща 1029.2 осем-девет или десет месеца, различни схеми могат да се приемат, за хората, които са уволнени. Естествено това би трябвало да влезе в цената и да се даде право на персонала да изкупи по така коригираната цена цялото предприятие на своя собствена отговорност, разбира се, каквито примери има в страните с развита пазарна икономика. Например в Съединените щати. Вярно е, че те не функционират кой знае колко добре, но трябва да се има предвид, че тези предприятия така или иначе не са функционирали много добре и преди това. Но нека да дадем право на работиците, на персонала и на ръководителите всички заедно да търсят пътища за спасяване на своето предприятие и за спасяване на своите работни места, макар и това да става с известна цена от страна на държавата. Тук съм съгласен да се дават преференции, защото наистина хората са заплашени.
Параграф 1. Мисля, че моят колега Георги Марков говори, но моето предложение е малко по-различно. Примерно, ако се намерят стари собственици, които са държали вече една съществена част от цялата собственост, обаче не цялата ,примерно 75 или 80 на сто, аз бих желал да имаме някакви постановки, които да дават възможност на стария собственик да изкупи това, което му липсва, за да владее цялата собственост. Примерно 20 или 25 процента. Разбира се, не става дума да има някакви преференции, но да му се създаде процедура, при която той на пазарен принцип да изкупи останалата част, защото сигурно такива случаи могат и да се намерят. А той, разбира се, може да привлича от своя страна външни инвеститори, защото това е един бърз начин за приватизация.
Г-н Башикаров приведе примери за приватизацията в Полша. Ние имаме и в България приватизация, макар че под малко подруга форма. Някои вестници много ритат срещу това, обиждат даже. Това е реституцията. Тръгнете по улиците, и това на чужденците прави извънредно голямо впечатление, тръгнете по улиците и ще видите до какво доведе реституцията. Вижте колко магазини се ремонтират. Тези магазини, като се ремонтират, освен че служат, предполага се, че ще има някаква социална страна, защото вместо да се мотаят вътре две-три служителки, които са напълно 1029.3 незаинтересувани от това, което става, вътре ще има наистина жизнени собственици, които ще искат да изкарат много пари, защото на тях им се предлагат, от една страна, високи наеми. Това е естествено. Така или иначе са под пресата, независимо от това дали са собственици или наематели, да работят ефективно. 1029.4
И виждаме, че в много от тези магазини, които се ремонтират, се правят инвестиции. Ремонтите - това са инвестиции. Аз съм се изненадвал колко много инвестиции - стотици хиляди левове, даже да не кажа милиони, се влагат в един малък магазин и магазинът наистина започва да заприличва на западен. Така че това е наистина, бих казал, едно постижение в областта на приватизацията, защото на практика става смяна на собственост и то без много, много компликации.
тука пак бих желал да повтаря своя апел - да дадем възможност на старите собственици на пазарен принцип да изкупят онази недостигаща им част от собствеността, за да заработят те като истински собственици на новите обекти.
Бих искал да апелирам към народните представители да не поддържат най-различни схеми за свободно раздаване - на всеки на калпак или т.н., защото това са едни нови схеми, които не са изпитани досега в световната практика. Аз не бих искал да подлагаме изстрадалия български народ на нови експерименти. Четиридесет и пет години на експерименти стигат и нека да видим да използваме само онова, което е направено в свете, и ако се окаже, че това е една удачна схема, която работи - нека в Чехия покажат, че работи, и работи добре - защо не след известно време и ние да възприемем този принцип, но не и сега, след като изходът от този социален експеримент е неизвестен.
Благодаря ви, господа народни представители, и ви призовавам всички да гласувате закона на първо четене. И все пак да не забравяте, че между първо и второ четене предстои още доста работа за неговото усъвършенстване. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Три реплики - първата е на господин Божинов, втората - на господин Янаки Стоилов, господин Йовчо Русев - трета реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги народни представители! За някой може би ще прозвучи странно, но аз смятам, че ще бъде грешно да се премълчи, че в първата изказана теза от господин Венцеслав Димитров има...
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Много е умен Венци! Слушайте го какво казва! ВЙ/МБ 1030.1
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПСБСП): Ето и затова ще стане дума, че предварително определяте своето отношение от това кой е излязъл на трибуната, а не от това, какво е казал.
Аз съм избран от 18. Разградски избирателен район.
И така. Ще повторя първата фраза: за някой ще прозвучи стрранно, но за мен е грешно да се премълчи, че първата теза на господин Венцеслав Димитров трябва да бъде подкрепена безрезервно. Тя прозвуча и в изказването на уважаеми народен представител Дончо Конакчиев. Тя беше засилена в изказването на господин Венцеслав Димитров и по-точно става дума за неговите сериозни опасения, че т.нар. "Мръсни" пари в своето движение ще умножат негативния ефект на своето съществуване втози процес на приватизация. Но аз смятам, господин Димитров, че няма посигурен имунитет за тези "мръсни" пари, няма по-сигурна гаранция, че те ще продължат да се движат, ако ние подходим по този начин да делим своята история на минало, в което те са съществували, и настояще. Ако ние ги делим на цвят - червен и син, при този подход, който прозвуча по другите два въпроса във Вашето изказване, бъдете сигурни, че те ще бъдат защитени, че политическото противопоставяне ще им даде коловоза, в който те ще влияят жестоко върху процеса на приватизация в България.
Аз съм сигурен, че всеки член, който се подложи тук на гласуване, ние ще бъдем мотивирани от различни интереси, от различни политически позиции, но има въпроси, като този, в който трябва да оставим настрана своите пристрастия, за да сложим сигурна преграда на това опасно явление за приватизацията в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Янаки Стоилов има думата за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Госпожа председател, дами и господа! Преди да направя няколко конкретни бележки към изказването на господин Димитров, не мога да премълча, че по един принципен въпрос той каза нещо, което е радостно, че чуваме и от дясната страна на залата - че няма конфликт между пазарна и социална приватизация, и това нещо, когато съм имал възможност съм подчертавал, че ние сме за пазарна, но социално ориентирана приватизация. и нещата, които бяха споменати, освен за акциите, за 1030.2 превръщането на част от паричните постъпления в държавни облигации, които да обслужват социалните, здравните и други фондове, по-специално пенсионните, здравните и други фондове, наистина е сполучливо като разрешение. Така че, позволявам си едно отклонение, с това нещо господин Димитров доказва сега, а и в навечерието на 10 ноември, че партийният печат може да бъде използван и за сериозни публикации и занимавайки се с акционерния капитал мисля, че той застъпи една теза, която виждаме да се поддържа последоавтелно в последните няколко години.
Но оттук нататък аз бих искал да възразя по някои от неговите тези. Що се отнася до т.нар "мръсни" пари и необходимостта те да бъдат ограничавани - за жалост няма да бъдат напълно изкоренени - бих му припомнил, че в момента, като че ли се създава един, може би все още ограничен, алианс от хора, които преди са имали отношение към властта и хора, които сега имат причастност към властта. и в това отношение аз бих искал да се предпазим от предубежденията и когато търсим този проблем, да не се обръщаме само в едната страна на политическия спектър.
Освен това аз, когато приемахме Закона за банките ,направих една бележка на господин Димитров, с която той не се съобрази и изглажда той недолно стана известен съучастник в процеса на превръщането на "мръсните" пари в чисти, защото с приемането влогът да получи статут на чуждестранна инвестици, ние от една страна даваме възможност точно за тази опасност, за която той говори - да се трансформират тези пари и по обратен път да се връщат в нашата страна, а заедно с това ние даваме и известна възможност и за изпомпване на част от националното богатство при неблагоприятен за лева валутен курс.
В това отношение аз се надявам, че ние ще получим и подкрепа от колеги от дясната страна след време да променим тази разпоредба и да премахнем това, което е нетипично поначало като законодателно разрешение.
Що се отнася до компенсациите за отнето, но несъществуващо вече бившо имущество, искам да ви припомня (само за момент привършвам), че вие ще се изправите пред една значителна трудност: пред едно неравенство. Защото нямаме възможност да осигурим пълно компенсиране на бившите собственици, чиято собстве1030.3 ност не съществува в натурално изражение, но когато извършихте реституцията с предишните закони, вие подходихте по един начин, който, пак подчертавам, не беше никъде приложен в Средна Европа в този обем и точно под тази форма. Така създавате неравенство между хората, които са участвали с труда и които ние можем да компенсираме само частично, а от друга страна вие създавате едно неравенство между притежатели на собственост и такива, които ще бъдат обезщетявани заради своята собственост.
И последният въпрос е за пенсионното осигуряване. Да, наистина е необходима нова система на пенсионно осигуряване, но докато тя се създаде, бихме имали нужда от промени в сегашните закони за пенсиите, защото въпросът е колко хора ще са живи да получават при новата система пенсии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трета реплика - на господин Йовчо Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Госпожо председател, изран съм в 21. Сливенски избирателен район.
Господин димитров е човек, който отдавна работи по теориите за пазарното стопанство, особено по техните финансови механизми. Вероятно е отбелязал, че в много от тези теории в тази им част, в която става дума за законодателство, навсякъде се препоръчва законодателните органи да бъдат изключително внимателни за своето отношение към трите основни фактора на националното развитие: земя, труд и капитал.
Аз съм съгласен с него и трябва да ви кажа, че едно писмо на избиратели от Котел също потвърждава грижата на господин Димитров, която той защити по отношение на реституцията и компенсацията за земята и за другата реституирана собственост. Но аз си задавам въпроса - след такава грижовност към собствеността, какво е отношението на този закон към труда - дали тези хора, които са получавали по-ниско доходи в течение на тези десетилетия, имайки чувството, че тази собственост, която се създава, е тяхна - ние като законодателен орган трябва да им дадем един убедителен отговор и то да бъде така, че този закон да получи този обществен консенсус, за да не предизвика, каквито и да било остри конфликти. 1030.4
Господин Димитров, в някои средтва за масова информация се говори, че предстои да се приватизират държавни и общински фондове в размер на 1200, на 1400, на 1500 милиарда лева. Очевидно тези цифри не са точни, но развитието на инфлацията може би и пазарната оценка на тези боекти ще им даде и по-голяма стойност. Мисълта ми е тази - бихте ли отговорили Вие, зачитайки всички права на святата и честна собственост, какъв ще бъде Вашият отговор за отношението към този труд, който е част, вградена в тази собственост?
На мен ми се стори, че Вие не завършихте Вашата мисъл по отношение на "мръсните" пари. Защо Вие непрекъснато отбягвате документирането и легитимирането на капитала, с който ще се участва в приватизацията да става въз основа на платените данъци? В цял свят доходът на всеки човек е обложен с данъци. Необложени с данъци са "мръсните" пари и тези, които са скрити от държавата. Моят въпрос е защо не защитите тази легитимация на средствата, с които се участвува в приватизацията? 1030.5
И на трето място, и завършвам, Вие говорихте за участие на чуждестранния капитал в процеса на приватизация. Досега винаги сте се въздържали да посочите, че един от основните привлекателни критерии за участие или неучастие на чуждестранния капитал в стопанската дейност на една държава, е ясната представа за програмата, настоящата, краткосрочната и дългосрочната програма на съответната държава. И в този процес на приватизация и чуждестранният капитал би останал хладен и безучастен, ако той не вижда една цялостна програма за развитие на българската икономика в краткосрочна и в една по-дългосрочна перспектива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, заповядайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз ще се постарая също да бъда максимално кратък. И най-напред да благодаря на репликьорите, които между другото направиха и доста допълнения и не мисля, че бяха на сто процента репликьори, в смисъл опоненти.
Господин Божинов каза защо съм различавал парите. Вярно е, че парите имат цвят, обаче парите не миришат, макар че тук един наш колега направи намек за някои народни представители, че му миришело от тях на "зелено". Ние, СДС, и аз лично съм против "мръсните" пари и против мошениците, независимо от това, откъде идват. Независимо дали са от старата или от новата мафия. И по този въпрос не съм склонен на никакви компромиси. Така че не приемам намеци в това направление.
Не разбрах забележката на господин Янаки Стоилов за партийния печат, но я разбрах много добре за чуждите инвестиции. Господин Стоилов, по отношение на това, което разрешихме на чужденците да правят влоговете и да си взимат печалбите. Кажете ми колко случая имаме на искания за репатриране на печалбата? Ако вярвахме на това, което Вие казвахте и някои ваши колеги, че изведнъж чуждият капитал ще дойде тук, ще ни впримчи и ще започне да печели, трябваше ние да сме засипани с такива искания. Такива обаче няма. Тоест, ние създадохме достатъчно стимули, а Вие казвате, че те ще дойдат и ще ни изкупят.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Това вие го казвахте! ББ/ЛТ 1031.1.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Там е работата, че не са дошли. Ако дойдат и ни засипят и започнат да изнасят доларите навън, ще видим какво ще правим. Обаче те изглежда не се ръководят по вашите схеми. Ние искаме да премахнем всички пречки и да им дадем възможност, обаче те не идват. Така че не сме направили никаква грешка в това отношение.
По въпроса на господин Русев за труда. Господин Русев, ние всички сме за приватизацията, независимо от това къде сме. Ние всички защитаваме нещо като аксиома, че частната собственост е по-добра от държавната. Тоест, че работниците от частния сектор ще получават повече от работниците от държавния сектор и особено от работниците в 95 или 96 процента държавен сектор. Така че оттук можем да видим как ще защитим труда, именно труда. Имайте предвид, че с тази собственост хората са натрупали и дългове. Вчера знаете, че имаше събрание, и то във военнопромишления комплекс, хората не искаха нещо друго, а искаха да ги освободим от дълговете. Тоест, държавата да им поеме дълговете. Ние сме направили дълг и към всички пенсионери днес и към бъдещите пенсионери. Това е начин за намаляване на този дълг. Така че ето ви тук социалната страна, а не като им раздаваме собственост, която ще се чудят утре какво да я правят.
По въпроса за данъците. Аз, господин Русев, мисля, че съм първи в тази зала още от Великото Народно събрание, когато сме обсъждали тези работи, когато съм настоявал винаги да се показва документ за платен данък за тези пари, с които се... Обаче с това съвсем не казвам, че това е достатъчно, защото прането на пари именно това прави. От незаконните пари, за които не е платен данъкът, прави законни пари, за които е платен данък, и които като ги погледнете така отгоре, нищо не можете да кажете, нито можете да ги конфискувате. Трябва да се проследят откъде идват и по този начин да се конфискуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на господин Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Емил Филипов, Парламентарен съюз за социална демокрация.
Нашата дискусия вече навлиза в зряла фаза и все потрудно е да се маркират съвършено нови моменти от принципните въпроси, които обсъждаме на първо четене. 1031.2.
Преди да изкажа някои мнения по вече дискутирани въпроси и някои нови съображения, искам да се спра на два предварителни въпроса.
Първият е истината за Великото Народно събрание и Закона за приватизацията. Тя се намира в стенограмите, в дневниците и е известно точно по чия вина и по какви процедурни причини, зад които се криеха амбиции за реституция преди приватизация, не беше въобще поставен в пленарната зала този достоен за тогавашното време закон за обсъждане.
Второ, искам да подчертая, че според мен е справедливо от тази трибуна да се чуят думи на благодарност към всички политически сили, към всички учени, експерти, журналисти, граждани в нашата страна, които през последните две години активно вземаха участие в сложния проблем на приватизацията и със свои позиции, мнения и становища ни помогнаха да преминем през няколко варианта, да формираме свои собствени мнения и сега да имаме един подходящ за принципно първо обсъждане на проекта.
Искам да се спра сега на пет конкретни въпроса. Радвам се, че господин Димитров току-що каза най-същественото по генералния въпрос. Не може да има за България нито само пазарна, нито само социална приватизация. Може да има само междинен вариант и спорът в тази зала, и на второ четене, ще бъде в каква степен да бъде по-чисто пазарен, в каква степен да бъде по-чисто социален. Струва ми се, че едно мото от типа: собственост за спекулативен капитал, би звучало добре. И ако това се приеме като постановка от цялата зала, това би означавало ние да засилим социалния елемент в нашия закон.
Приветствам това, което каза господин Димитров, за взаимния фонд. За съжаление той каза само "а", а не продължи понататък. Очаквах от него да подкрепи и макар и по-малка част, но определена част от общото богатство на България да бъде раздадено в подходяща форма на всички зрели възрастни граждани на страната. По този въпрос ние ще представим свое виждане, ще го отстояваме в комисиите, ще го отстояваме и на второто четене. Цифрите са: 35 на сто за този фонд, от които 20 на сто за всички граждани, включително тези 40 на сто, за които говори чудесно професор Стоилов, 10 на сто за социалните фондове и 5 на сто за обезщетяване. 1031.3.
Искам да ви кажа, че в Берковица има 27 хил. души. Там има 17 хил. влога. Всеки влог е 3 хил. лева. Не виждам как тези мои земляци ще могат активно да участват в приватизацията. Има само 50 влога над 20 хил. лева.
Второ, моментът за законността на средствата. Считам, че ние стигаме вече до едно общоприемливо решение, че трябва да има съответен текст, който да контролира прихода на средствата, които ще се използват за приватизацията. Въпреки че имаше и аргументи против, аз съм убеден, на базата на това, което внимателно следях от тази дискусия, а това е една делова, приятна дискусия през тези няколко дни, че ние ще намерим общо решение по този въпрос.
Искам да го свържа с третия въпрос за ограниченията за участие на чужди лица - физически и юридически, в първите търгове. Ако ние намерим добрия баланс между контрола върху средствата, с които ще се участва в приватизацията и, ако намерим поне определени сфери, в които трябва да дадем преимущества на българския инвеститор, ние тогава ще подобрим значително закона. Не навсякъде трябва да има предимство абсолютно на първия търг само за българските инвеститори или участие в приватизацията. Но определено в тези сфери, в които е очевидно, даже очевадно, че са печеливши, изгодни още в началото, ние трябва да дадем право на българските бизнесмени да участват. На някои от тази зала може да не са симпатични нито господин Моллов, нито господин Гущеров, нито господин Данаилов или някои други известни имена. На мен лично са ми симпатични. Но аз считам, че утре не трябва да даваме повод това Народно събрание да бъде обвинявано, че не е защитило достойно утрешните български достойни бизнесмени.
Четвъртият въпрос вече беше подчертан от няколко от колегите. Ние ще предложим определена глава по този въпрос, да се разширят техниките за приватизацията. Аз се радвам, че и господин Стоилов говори по този въпрос, господин Мицев говори по този въпрос, така че тук сигурно ще намерим общи позиции.
И последният принципен въпрос е за мястото и ролята на Агенцията за приватизация. Имам чувството, че както е написан законът, ние скоро може да създадем едно бившо Министерство на икономиката и планирането или едно днешно Министерство на индустрията и търговията. Това трябва да бъде държавен орган, 1031.4. който трябван да ръководи преди всичко процеса на приватизацията и екзекутира или реализира приватизацията в най-крупните национални обекти. Останалото трябва да бъде децентрализирано, да бъде в ръцете на министерствата и на общините, а самата агенция трябва да бъде органът, който ще осигурява контрол, методологичност, прозрачност, справедливост. Струва ми се, че в някои от текстовете на законопроекта има клопки за възможна корупция. Бих помолил уважаемите колеги юристи да огледат тези текстове.
И едно крайно съображение. Законът за приватизацията не е панацея и не е универсален ключ към бърз преход към пазарна икономика. Процесът ще бъде дълъг, сложен, обществено даже на моменти болезнен. Искам да подчертая, че за разлика от господин Димитров, който каза, че е важно само чия е собствеността, според мен е много важно в какви условия е поставена тази собственост. Трябва в бъдеще Комисията по конкуренцията, под ръководството на Министерския съвет да работят ръка за ръка за създаване на здрава конкурентна среда за по-нататъшна и по-бърза демонополизация в България. Приватизацията ще бъде труден и дълъг процес, но демонополизацията, създаването на условия за реална конкуренция, са много важни за смяна на системата и хода на икономическата реформа. 1031.5.
Законът е от стратегически характер и ще действа определено дълго време. Вече това Народно събрание свърза органически днешната и утрешната приватизация с по-онзиденшния и още поонзиденшния ден със законите за реституцията. Ако ние не намерим справедливо решение за участие на по-голямата част от днешните действащи трудови хора в България в приватизацията, ще означава, че ние ще прекъснем веригата от приемственост, ще оставим предимства само за онзиденшните и по-онзиденшните дни, а няма да включим вчерашния ден на всичките хора, които са се трудили и днес работят в страната.
И накрая искам да вярвам, че след тази дискусия и може би след нелесната втора дискусия поне с този закон ще заслужим правото да ни кажат: "Приеха един закон, който слага едно добро начало на един важен период."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика? Заповядайте господин Божилов. Имате думата за реплика.
СТЕФАН БОЖИЛОВ (СДС): Уважаема госпожа председателстваща, уважаеми дами и господа! От последното изказване на господин Филипов просто останах с убеждението, че повечето от важните и принципните неща по законопроекта са казани. Започват да се повтарят неща и това е съвсем ясно и естествено. В разгорялата се дискусия ясно се очертаха принципните позиции на двете страни, участващи в дискусията. И това е съвсем естествено, след като Българската социалистическа партия се е нагърбила с една идея, която да отстоява крайни социални искания.
В този си вариант законът така или иначе се опитва да съчетае двата различни подхода. Но тук искам да подчертая принципната разлика на Съюза на демократичните сили в дискусията към подхода. А тя е най-вече отнасяща се до прагматизма, съобразяващ се с реалностите и с реалите в държавата.
И в тази връзка аз не мога да се съглася да слушам тук господата от лявата страна, които в продължение на две години с всевъзможните си мутации, с тактиките си да оцелеят като пар.тия, да се спасят като партия, да спасяват отделни кожи, дадоха възможност в страната да се шири хаос, да се съчетае наистина номенклатурният със спекулативния капитал и днес той все поотчетливо да приема формата на типично мафийния капитал. И не СД/МБ 1032.1 мога да приема, че именно тези хора днес така пледират за "чисти" и за "мръсни" пари.
Това е, което имах да направя като реплика по отношение на изказването на господин Филипов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други реплики? Господин Чанев, заповядайте за реплика.
СТЕФАН ЧАНЕВ (СДС): 24. избирателен район, НСД, Български демократически форум.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имайки предвид колко е ценно нашето парламентарно време, ще се въздържа да изразя всичките си възражения към господин Филипов. Но има един въпрос, който наистина не мога да премълча.
През цялото време на разглеждане на този законопроект в комисията, в подкомисиите и тук вече трети или четвърти път се повтарят едни и същи тези на двете страни, една и съща позиция по един и същи начин. И аз не намирам никаква полза това да продължава. Това е само губене на време, пилеене на време. Имам предвид тезата да се раздадат дялове на всички възрастни от еди-коя си възраст или пол, защото те са съдействали за създаване, за натрупване на този материален потенциал.
Господа, ние тук явно сме на две различни виждания, две различни схващания. И те не са от вчера. Ние десетилетия сме на различна позиция по този въпрос. Вие разглеждате (имам предвид лявата страна) този потнециал като един материален, консумативен потенциал или нещо материално, което трябва справедливо, социално справедливо да го разпределим като една баница поравно, за да я изядем. Да, просто да се изконсумира. А ние имаме другото виждане - че това е един функционален, икономически потенциал, който не трябва да се изяде, а трябва да се организира да произвежда. Това са две различни схващания. (Реплика от блока на ПСБСП: "Само СДС ли има такова разбиране?"
Мого Ви моля, аз никога не съм Ви прекъсвал, господин Димов. Много Ви моля!
Ние имаме това виждане:че тези средства, този икономически потнециал трябва така да се разпредели или да се даде възможност да се придобие, за да стане той именно творчески, за да може да тласне, да организира, да засили едно производство. И тогава ще се получи онзи социлаен ефект. 1032.2
Аз си позволявам да заявя на господата, че по отношение на социоалното ми формиране не мога да ги призная, че те са пред мен. Но не мога да споделя, че, когато се взе една собственост, ръководени от такава социална, принципна позиция, и я направихме държавна, и беше почти поизядена, сега по същия начин да си я върнем на хората, които са я създали - на ръководителите на направления, всичките они, които измислиха тия реконструкции, кострукции и т.н., които доведоха нещата дотам да признаем, че времето не оправдава идеята, сега да я разпределим пак на тях, за да се изяде. Нека да не говорим повече по този въпрос. На различни позиции сме. Когато дойде ред да гласуваме, ще кажем. Другото е просто губене на време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трета реплика няма да има. Господин Филипов, имате думата за отговор.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Към първата реплика няма да взема отношение, тъй като тя беше твърде политизирана, а аз предпочитам дискусии и отговори по същево.
Господин Чанев, може би не сте ме разбрали напълно. Не става дума за разпределението на цялата баница (Вие използате този израз). Става дума за намирането на оптималното съотношение, което да мобилизира всички слоеве на обществото и да създаде обществена подкрепа - възможно най-широка, на този закон в цялата страна. Не става дума за ицяло социална приватизация, както пролича от Вашето изказване. Става дума за процент около 20, който да се прецени и да бъде даден на всички правоимащи. А кои ще бъдат правоимащи - ще решим заедно с Вас. По въпроса говори много добре професор Стоилов, поради това няма да навлизам отново в детайли. Явно, че имаме различия, но може би все още някои от колегите отдясно не разбират същността на необходимата социално-обществена и психологическа подкрепа на целия този сложен, дълъг и нелек процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на господин Чародей Чернев. 1032.3
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз съм от 14. Пернишки избирателен район.
Не е вярно, че само историята има своите върхове, своите Алпи, но и икономическата наука и практика. Най-високият й връх, от който ще се измерва ръстът на възраждащата се България, според мен, това е Законът за приватизацията. Нищо, че по пътя си той позна лутания, трагични прогнози, хлевоусти отрицания и мрачни прокоби. Но за живота му те не са съществени, защото те се превърщат във възходящи стъпала на прехода към демокрацията. И затова аз няма да говоря за фундаменталните задачи, които си поставя законът по отношение на смяна на икономическата и политическата система и характеристика на обществото ни, както и неговото значение за насърчаване на развитието на пазарната икономика, увеличаване на икономическата ефективност, защото те са безспорни.
Вече повече от година и половина споровете по приватизацията у нас се въртят около два полюса - чисто пазарна приватизация или социално ориентирана приватизация. Концептуалната безизходица за много къс период беше преодоляна от Икономическата комисия и сега, според мен, пред нас стои един съвременен законопроект, отговарящ на почти всички изисквания на европейското законодателство в тази насока, закон, който идва като логическо продължение на извършващите се промени в икономическото законодателство в страната ни, закон, който обективно трябва да приемем, след като сме приели онези закони, които определят рамките на пазарната икономика в страната ни: Конституцията на България, Закона за банките и кредитното дело, Търговския закон, Закона за счетоводството, Закона за чуждестранните инвестиции.
Какви са основните характеристики и моменти на предоставения проект?
На първо място, неговите задачи се отнасят до възможно най-пълното и всеобхватното определяне на целия комплекс от правни и икономически процедури и институции, свързани с приватизационния процес. Това е, така да се каже, регламентацията на правилата на играта. Очевидно амбицията на авторите е била да предвидят максимално възможна детайлизация на равнище закон на тези правила, предвиждайки всички онези казуси, които биха ВТ/МБ 1033.1 могли да се очакват, че ще възникнат при сегашната структура на собствеността и вече приетите закони.
Веднага трябва да се каже, че що се отнася до същността на тези правила, поради многовариантността на възможните подходи, законопроектът би могъл да бъде обект и на критика. В крайна сметка, направеният труден избор, който съдържа много "за", но и редица "против", неизбежно отхвърля други възможни алтернативи. Явно вече се осъзнава от всички, че дискусията по този въпрос не може да продължава безплодно и до безкрай и всъщност най-опасно за успеха и отношението към предстоящата, а на места вече практически протичаща приватизация, са не недостатъците в правилата, а изобщо липсата на всякакви правила.
На второ място, важна характерна особеност на проекта е изразеният стремеж на балансираност между двете основни виждания за начина и приоритета при осъществяването им. От една страна това са вижданията за социална справедливост, гарантираща широко участие в приватизацията при облекчен режим. Тази концепция в законопроекта е защитена с постановките за лицата, на които е гарантирано правото на преференциално участие - работниците и служителите в предприятието, което се приватизира, в чл. 5, чл. 26, чл. 31, ал. 3 и т.н.
Тази позиция е свързана с предизборните ангажименти на Съюза на демократичните сили и има очевидно функцията да играе ролята на социален амортисьор при осъществяването на приватизацията.
От друга страна са вижданията за чисто пазарния подход. Този подход, който присъства като водещ в преобладаващата част от препоръките на чуждите експерти, Международния валутен фонд и Световната банка, е несъмнено с приоритетно значение и в предлагания законопроект. Явно на него се разчита почти изцяло при осъществяване на условно наречената малка приватизация, визират се обекти с балансова стойност до 10 млн. лв. Предвидените в глава шеста процедури за приватизиране на тези обекти чрез организиране на търгове почиват приоритетно на пазарните принципи. Пазарният подход има определящо място и при осъществяване на т.нар. голяма приватизация, глава пета от законопроекта, където освен открита разпродажба, се предвижда най-широко използване и на акционерния принцип. 1033.2
Законопроектът предвижда два основни типа процедурни механизми при осъществяването на приватизацията.
Първо, продажба на дялове и акции от държавни предприятия след предварителното им преобразуване в търговски дружества. Тази процедура се предвижда за по-крупните предприятия, за които незабавната приватизация е трудно осъществима поради капиталови ограничения, по-сложен механизъм за извършване на пазарната оценка на обектите, както и твърде често стратегическото им значение от гледна точка на общото функциониране на икономиката, както и с оглед на широтата на социалните проблеми, които възникват при промяна на собственика от този род крупни обекти, като всички онези мастодонти на социалистическото строителство, например "Червена могила" - гр. Радомир, бившият завод "Ленин" гр. Перник и почти всички предприятия от Пернишката община "Кремиковци" и т.н., да не изброявам.
Вторият тип механизъм е продажбата на държавни и общински предприятия без предварителното им преобразуване в търговски дружества. Тази процедура визира т.нар. малка приватизация. Законопроектът предвижда възможността тя да се извършва оперативно, като за обекти под 10 милиона Министерският съвет или определен от него орган могат да вземат решение експедитивно и без необходимостта от утвърждаване от Агенцията за приватизация.
Предвижда се основна форма за приватизиране на тези обекти да бъде търгът, като в закона е описана сравнително опростена схема за преференциите на работниците и служителите, участващи в покупката, посочени в чл. 26, ал. 3.
Моето становище е, че предвидените в законопроекта процедури слагат край на споровете относно законодателната основа, на която трябва да се извършва малката приватизация. Оперативността и свободата, която се предоставя на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, позволява приватизацията да се извършва достатъчно бързо и без излишни бюрократични пречки. Особено внимание трява да се отдели и на въпроса за предоставените преферници на работниците и служителите в приватизацията на предприятията, в които работят. Това виждане очевидно е повлияно от идеите за работническото акционерство, които получи1033.3 ха чрез т.нар. ЕСОП особено широко разпространение в Съединените американски щати, Великобритания и други развити западноевропейски страни през последните 15 години.
Тази идея може да се окаже много ползотворна в условията на нашата тотално одържавена икономика. Липсва обаче регламентация или поне отправяне към друг нормативен документ текст на кредитните механизми и данъчните насърчения, характерни за западните страни, които биха имали особено важно значение за ефективността на този процес у нас, особено при липсата на сериозни капитали у визираните лица в чл. 32, ал. 3.
Дори да приемем, че значителното и широко разпространено акционерно участие на служителите наистина да е нещо добро, здравият разум би предположил и голяма част от емпиричните данни потвърждават, че обикновените работници и служители: първо, обикновено нямат достатъчно парични спестявания, за да закупят значително количество акции в предприятието, в което работят, и второ, не са в състояние, защото не могат да дадат достатъчно гаранции за вземане на кредит или не желая, защото се налага да рискуват да вземат кредита лично, за да закупят значително количество акции.
Трябва да се подчертае, че в случая става дума за колективен кредит и колективно вземане на заем за временна колективна собственост. Подобен механизъм потенциално е предвиден, но недостатъчно разработен в настоящия законопроект за случаите, в които работниците в държавните предприятия решат да се възползват от предложениет им преференции в тази насока.
Според мен, подходящо е създаването по подобие на американския и британския закон специален орган, като юридическо лице, който:
Първо, да осигури вземането на необходимия заем за придобиването на акции от служителите.
Второ, да вложи взетите на заем пари за закупуване на акции.
Трето, да разпределя акциите сред работниците в съответствие с определени критерии.
Четвърто, да държи акциите висящи в очакване на тяхното разпределение. 1033.4
Предполага се, че всички заинтересовани участници притежатели на акции, които не работят в предприятието, а това ще бъдат доста случаи, ще се чувстват по-сигурни и по-спокойни, ако тези функции се изпълняват от самостоятелна юридическа личност. Такава структура има също предимството да бъде по-малко или повече прозрачна в този процес.
В заключение, естествено съмнения и дискусии за жизнеността на този така дълго очакван и очевидно по-преносен в две парламентарни утроби ладенец, може да съществува. Между впрочем така стоят нещата и с приетите от настоящото Народно събрание закони, свързани с промяната на собствеността, тъй като всички те трябва да поставят в законови рамки обществени и социални процеси, които помащабите и същността си нямат прецедент в световната практика. Опасенията се свързват с хипотези като тези за капиталовия дефицит и липсата на кредитни механизми. Съмнеиня относон бързината и ефективността на действие на едни или други институции. По-важното е, че икономическият и несъмнено политически избор е направен и законът ще замени най-после твърде дългото, продължително колебание относно начина, по който трябва да се сложи началото на приватизационния процес.
Накрая, изразявам надеждата си в твърдата стъпка на прохождащия вече закон. Основанията ми за това са в умението и професионалното усилие на колегата Валентин Карабашев да събере ума в здравия възел от разноцветни мнения и оценки, за да се получи неразбиваемата сплав от необорими принципи, схващания и методи на реализация в т ози законопроект.
Предлагам ви без колебание да го подкрепим на първо четене. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодар, господин Чернев. Реплики? Има думата господин Стоян Иванов за реплика. 1033.5
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация. Останах достатъчно приятно изненадан от това, което каза преждеговорившият. И особено ми харесаха последните му думи за техниките на приватизацията, които могат да се използват за вклюване на корективите в придобиването на тази собственост. И понеже той поставя въпроса в смисъл, че подходът на СДС в обществената приватизация отговаря на желанията на голяма част от електората на СДС в начина на провеждането на тази приватизация, искам да му кажа следното. И не само на него, а на всички колеги, които са в тази зала. БСП също не изразява само интересите на собствените си членове, а изразява интересите на голяма част от своя електорат. И пътищата, и методите, подходите, които предлагат нашите депутати, също имат някаква обществена подкрепа. И ако отново подходим по начина, който се предлага - ние гласуваме, приемаме закона, а това е един фундаментален закон, бих казал, на нашето развитие. И този подход поне в сегашния момент не бива да се използва, колеги.
И това, което каза колегата, подкрепя, че не всичко в закона изчерпла социалните мотиви, социалната мотивация, която може да се възбуди в част от народа и въобще в целия народ.
Искам да задам един такъв въпрос на колегите. Становището на СДС е, че този законопроект се подкрепя от научно-техническа, творческа и т.н. интелигенция. Как ще се осигури участието на научната интелигенция, да речем, или на техническата интелигенцият, която не работи в производствените предприятия и заводи в тяхната приватизация?
Аз поставям такъв въпрос. Един учен със световна известност е създал метод, на базата на който се създава цял завод и този завод носи печалби на страната и чужбина, включително. ИЗведнъж се оказва, че този човек няма да има преференции, а преференции ще имат само хората, които са работили в неговото изобретение.
Аз считам, че това се отнася и за хора, които са работили преди пет, преди десет години в заводи, а в момента работят в научни институти и т.н. СлР/МБ 1034.1
Тези неща трябва да се обсъдят внимателно. Може би е добре да се обсъди част от собствеността наистина да се раздаде на хора, които имат принос за нейното създаване, да не кажем безплатно, но поне на минимални цени, каквито са подходите да речем, в Англия. Там те също казват, че само сиренето, което е в капана за мишки, е безплатно. Но те също допуснаха продажбата на акции на британски компании, бих казал, на не костуема, а на някаква минимална цена, колкото да има някакъв стимул, някакъв паричен еквивалент.
Така че считам, консенсусът по този закон, колеги, е да погледнем сериозно на нещата. Консенсусът по този закон трябва да бъде обществен. Начинът на гласуване: "Ние гласуваме вие гласувате против" не бива да се използва и сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Желае ли някой да вземе думата за реплика? - Няма.
Имате думата, господин Борисов.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПСБСП): АЗ съм от Парламентариня съюз за социална демокрация. Уважаеми дами и господа! Главните моменти във философията на обсъждания законопроект са три. Първо, какъв обхват на субекит ще бъде допуснат за участие в приватизацията. ЕИ този проблем се превърна в главен проблем на дискусиите.
Второ, как ще бъдат защитени българските купувачи, без това да създава съществени бариери пред чуждестранните инвеститори? По този въпрос също говориха няколко депутати.
И трето, как да бъдат ограничени до минимум условията за произвол и корупция. Това беше само маркирано в едно-две изказвания, с едно-две изречения.
Предлагам ви няколко изречения по този трети проблем. Проектът, който обсъждаме, концентрира силно икономическата власт в твърде малко ръце, не предлага механизми за ефективен взаимен контрол между институциите, които управляват процеса на приватиазцията. На практика не създава условия за конкуренция нито между продавачи, нито между купувачи. Всичко това формира условия за неконтролируемост и корупция. Този, който се разпорежда със собствеността и кандидат-купувачът, лесно могат да се окажат едно и също лице. Посредникът, т.е. продавачът и купувачът - също. Оценителят на стоката твърде лесно може да се 1034.2 окаже абсолютно зависим от кандидат-купувача. Нещо повече, в проекта са заложени механизми, които могат да превърнат един от канидадт-купувачите в цензор, в инстанция, която ще определя кой и как ще участва в процеса на изкупуването.
Ето няколко ярки илюстрации от самия проект.
Първо, Министерският съвет назначава мнозинството от членовете на Надзорния съвет на агенцията, определя възнагражденията на членовете на Надзорния съвет, приема устройствения правилник на агенцията, освобождава членовете на Надзорния съвет, като явно се гласуват правомощия да определя кога тези членове нарушават своите задължения. В същото време Нинистерският съвет или одобрява решенията за приватизация, или сам взима такива решения. На всичко отгоре проектът не забранява на висши служтиели на изпълнителната власт да бъдат членове на самия Надзорен съвет на агенцията.
Второ, независимостта на оценяването е обявена, но не е защитена. Агенцията по приватизация издава лицензи за оценяване. Процедурата и критериите за оценка на предприятията се определят от агенцията и Министерството на финансите.
Сега обърнете внимание! Чл.ен 20 позволява на изпълнителния директор на агенцията да анулира оценката, дори ако не са допуснати нарушения на установените изисквания и критерии. Преходните и заключителните разпоредби от своя страна дават право на самия Министерски съвет да рецензира оценители не само до създаването на агенцията, но и три месеца след като тя вече съществува. По-добра спойка между този който се разпорежда със собствеността, който разполага с информация, този, който организира продажбата и който оценява, едва ли може да се измисил.
Трето. Сега според мен е най-интересното - кой може да си осигури привилегии при изкупуването. За правителствените чиновници, които на практика управляват целия процес, на никакво равнище няма забрана за участие в приватизацията. Неизвестно защо такава забрана има само за членовете на Надзорния съвет, изпълнителния директор, заемащите длъжности, определени от агенцията и техните семейства, въпреки че Министерският съвет на практика може да изпълнява функциите и на този Надзорен съвет, може директно в много случаи да разрешава продабжи и да лицензира оценители. 1034.3
Това нямаше да прави толкова силно впечатление, ако единствените форми за разпродажба бяха публичният търг и конкурсът, така както е записано в проекта.
Член 28, ал. 1, точка 4, обаче разрешава акции да бъдат продавани просто след преговори с потенциални крупни купувачи. Кой ще ги посочи? - Вероятно Министерският съвет Към това се добавя в точка пета, че Министерският съвет може да определя и други начини. Точно какви - законът мълчи.
Следва уникалният чл. 32 - Министерският съвет определя задължителната форма за заплащане на купуваните дялове или акции. Агенцията и министърът на финансите определят кой може да изкупува на изплащане. Агенцията и министърът на финансите посочват кои кредитори могат да изкупуват срещу дълга на предприятието. А министърът на финансите сам определя реда за закупуване на акции и дялове срещу дълг. 1034.4
Четвърто. На Народното събрание са предоставени нищожни функции. Дори те са се видели големи на авторите на проекта, за да запишат в преходните и заключителните разпоредби, че процедурата по приемането на програмата от Народното събрание не важи за 1992 г. Може да се възрази, че става дума само за едновременното приемане на програмата и на бюджета. Това обаче не следва от никакъв текст, който е записан, или някакво пояснение, което е записано в самия законопроект.
Разрешете ми да подкрепя тези примери с едно образно сравнение. На пръв поглед то изглежда несериозно и лековато, но илюстрира една съществена част от философията на проекта. На един остров племето решава да продаде на свои членове няколко колиби. Тези колиби са собственост на всички. Определят човек, който да се занимава с продажбата. Да речем, че това е шаманът. Той обаче има право да посочи човек, който ще определи колко струва всяка колиба. Шаманът има право да не одобри оценката и да посочи друг човек. Шаманът в същото време определя и условията на продажбата. И най-важното, самият шаман има намерение да си купи колиби.
Тук се пита: след известно време шаманът ще има ли колиби на сравнително ниски цени?
РЕПЛИКА ОТ ПСБСП: Ще има.
ЮРИЙ БОРИСОВ: Ще има. Ето и подвъпроса: ако все пак шаманът не купи колиби, възможно ли е след разпродажбата той да се окаже с материално положение, за което простосмъртните членове на племето могат само да гадаят откъде се е взело?
Уважаеми колеги, ако този законопроект бъде приет на второ четене без промени, повтарям, без промени, които да осигурят една прозрачност и един взаимен контрол, действително ще бъде един хубав ден. Един хубав ден обаче за първите братовчеди на финансовия министър. Благодаря. (Ръкопляскания в ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за реплика господин Карабашев.
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Примерът, който господин Борисов даде, не само на пръв поглед е несериозен и лековат, а изобщо е несериозен и лековат. В описанията на опасностите, които грозят нашата СБ/ЛТ 1035.1. приватизация от корумпираност, беше включена много силно презумпцията, че всички, които ще работят в Министерския съвет, в Агенцията за приватизация и всички останали органи, които ще вземат някакви решения по приватизационния процес, са потенциални престъпници и бандити.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Щом са номенклатура, явно е, че са бандити.
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не виждам основание за тази презумпция. Институционалната система, залегнала в законопроекта, е напълно съобразена с това, което се практикува в другите източноевропейски страни и всички, които са се занимавали с тази проблематика, могат да видят това нещо. Има достатъчно гаранции за откритост и прозрачност на процеса на приватизация. Беше цитиран методът за приватизация чрез преговори като особено опасен.
За сведение на господин Борисов ще се позова на опита на Източна Германия, където основният приватизационен метод е именно чрез преговори и тамошната агенция по попечителството преговаря с няколко по-крупни купувача и подбира кой от тях да закупи съответния обект, като, забележете, не най-важното е цената, която оферира купувачът, а много други условия, свързани с извършването на капиталовложения, свързани със запазването на работни места, свързани с оздравяването на околната среда. И, забележете, че в повечето от случаите даже не е необходимо извършването на някаква оценка, а общественото мнение има достатъчно доверие в тези органи, които провеждат приватизацията.
Освен това в нашия законопроект е предвидена и достатъчна публичност на процеса. Забележете, че се предвижда всяко едно решение за приватизация да бъде публикувано. А не е изключено при второто четене в преходните и заключителните разпоредби да заложим и текст, който да изисква примерно на три месеца конкретна информация за всички сключени сделки, за да бъде запозната обществеността с това, което се случва.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга реплика? Няма да има друга реплика.
Господин Борисов, имате думата за дуплика.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПСБСП): Господин Карабашев, Вашето обвинение, че тук е включена презумпцията, че са потенциални престъп1035.2. ници, е просто едно банално обвинение, защото такава презумпция, когато става въпрос за власт и пари, от ХIII век винаги съществува. Това е от момента, в който е създадена теорията за разумния егоизъм. Вие явно е, че излизате от презумпцията, че чиновникът, след като е от Съюза на демократичните сили, е човек, който е загрижен за народа и който никога няма да злоупотреби. Аз няма да се спирам дълго на Вашите аргументи. Искам само да Ви припомня, че в любимата страна на Вашата парламентарна група Съединените американски щати, предполагам знаете, че за тях или по-скоро в тази страна съществува един фундаментален страх, цитирам, фундаментален страх от концентрация на власт, от липса на контрол и от липса на прозрачност. Тази прозрачност тук не е осъществена.
Вие познавате тези текстове, според които е възможно продажбата да се осъществява, без да се осъществи такава прозрачност. Не е достатъчно да бъде обявено в два вестника, за да могат да се осигурят условия за действителна конкуренция.
И още нещо ще ви кажа и с това ще приключа. Тези идеи, които изложих пред вас, и тези писмени предложения, които направих, се основават на един законопроект, който е внесен във Великото Народно събрание от един от най-умните от групата на 39те. А както е известно, 39-те пък са най-умните в България. така че аз нищо друго не правя, освен да защитавам едни идеи, които са сътворени от вас. Това е господин Стоян Ганев, аз ще ви покажа законопроекта. Така е! И вие, ако реагирате по този начин, просто вие си сменяте своята философия всяка година. (Ръкопляскания в ПСБСП)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): На всяка гладна стачка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще продължим след почивка от 30 минути.
Искам да ви кажа какво е времето, което остава за всяка парламентарна група. Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има още 33 минути.
Парламентарният съюз на Българската социалистическа партия има още 44 минути.
Моля, ако трябва, вижте отново списъка на ораторите във всяка група и разпределете времето между тях.
Тридесет минути почивка. (Звъни) 1035.3.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля народните представители да влязат в залата и да заемат местата си! Моля народните представители да влязат в залата, за да не се наложи удължаване на заседанието. Желателно е да започнем по-навреме, за да приключим в 20 часа.
Съгласно списъка, който е предоставен в Председателството трябва да се изкажат господин Мустаклъ, госпожа Рашеева, господин Папаризов, Васил Гоцев и следващите... Няма да чакаме господин Мустаклъ.
Госпожа Рашеева, имате думата.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, дами и господа! Аз искам да обърна вашето внимание не толкова върху изключителната важност на този законопроект, за което вече беше говорено многократно в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): В тази връзка ще кажа само, че намирам законопроекта за добър, за много добър, един законопроект, който е изграден върху една концепция за приватизацията, която е правилна. Той е ориентиран към пазарната форма на приватизация и същевременно в него е прокаран един много добър и верен паралел между изискванията за социална справедливост и изискванията за пазара.
Аз намирам, че материята, касаеща преференциите, е разработена добре и начинът, по който е разработена, дава възможност за съблюдаване, както казах, както на изискванията на социалната справедливост, така и на интересите на държавата и обществото.
Не считам, че 20-те процента, които са предвидени за преференциално участие на работещите, са малко. Трябва да имаме предвид, че към тези 20 процента ние винаги трябва да държим сметка и за онзи съществен процент от печалбите от приватизацията, който ще отиде в социалните фондове. И така разгледан проблемът става ясно, че социалната ориентираност на този законопроект никак не е малка. Във връзка с това искам да направя някои конкретни предложения за улесняване и ускоряване процеса на приватизацията за онези обекти, които ще бъдат приватизирани, ВЙ/ЛТ 1036.1. в които съществува както държавна, така и собственост, била предмет на отчуждаване по Закона за национализацията. Ние вече гласувахме един Закон за реституцията, който се отнасяше до онези обекти, които са запазени реално и съществуват самостоятелно. Но в една немалка част от държавните предприятия съществува една собственост, създадена след 1947 г. с усилията и труда на целия народ, от държавата, а също така и една собственост, върху чиято база беше изградена по-нататък нашата икономика, а именно собствеността, която е била национализирана. Във връзка с това аз предлагам в тези случаи, където съществува такава смесена форма и онази собственост, която е била национализирана, съществува все още реално - за нея да се предвидят при преобразуване на предприятията акции и дялове, съответстващи на този размер на съществуващата собственост, предмет на национализация, които акции и дялове да бъдат предоставени на предишните собственици. Те ще бъдат предоставени по силата на закона и това ще облекчи и ускори процеса на приватизация. За тези акции понататък няма нужда да бъдат извършвани търгове, няма нужда да се извършват каквито и да било административни действия, които биха усложнили и забавили този процес.
В това отношение аз имам текст, който ще предложа на Законодателната комисия.
Аз намирам, че проектът не е достатъчно ориентиран към една бърза приватизация, към една - бих казала - масирана форма на приватизация. Би могло да се направи възражение на това мое заключение от гледна точка на това, че една бърза приватизация би била в ущърб на държавното съкровище, тъй като предлагането ще бъде по-голямо от търсенето, а също така би създала една ускорена безработица. Аз бих запитала обаче каква полза има - 5 години, както е предвидено в чл. 23, едно преобразувано предприятие, което при това е нерентабилно, което има големи дългове, което трудно би могло да бъде изправено на крака, да продължава дълго време още да бъде в ръцете на държавата, която очевидно няма да бъде в състояние с чиновническия начин на управление и ръководство бързо да стабилизира това предприятие. Аз намирам, че ако процесът на приватизация се ускори и се масира дори, това би било само от полза за цялото общество, тъй като в ръцете на частния собственик, тези предприятия биха могли 1036.2. много по-бързо да бъдат направени рентабилни и с това би се създала и възможност за намаляване на безработицата със създаване на нови работни места. Поради това аз считам, че в законопроекта трябва да бъдат предвидени срокове за междинните етапи на приватизацията.
На първо място, срокът, както казах вече, предвиден в чл. 23 - 5 години от преобразуването, на мен ми се струва твърде дълъг. Считам също, че трябва да бъде предвиден срок, в който след преобразуването и включването на дадено предприятие в програмата за приватизация, срок, в който то трябва да бъде подложено на оценка и оценено, а също така трябва да бъде предвиден и един срок, в който вече оцененото предприятие с извършената оценка, да започне процесът на неговата продажба.
Считам също така, че биха могли да бъдат предвидени и още форми на преференции. Но така или иначе, може би в този законопроект вече това не може да бъде направено и трябва да бъде обект на един следващ закон, едни допълнителни форми на преференции.
Считам и предлагам също така да бъде предвиден в преходните разпоредби един текст, който да предвижда задължение за публикация на извършените продажби и условията, при които те са извършени. Това би засилило контрола върху процеса на приватизацията и би създало повече прозрачност на този процес.
Аз мисля също така, че в преходните и заключителните разпоредби следва да намери място и една разпоредба, която да се отнася до т.нар. "приватизация в сянка", която се извършваше през тези една-две години. Всички ние и четем, и слушаме, и с очите си виждаме, че през тези години се извършваше една приватизация, която беше абсолютно незаконна. Затова аз предлагам в заключителните разпоредби на закона да влезе един текст, който да касае точно тези сделки с основни средства на предприятия и фирми. Обявяването на тези сделки за нищожни или унищожаеми би било уместно да се предвиди в законопроекта.
Това са моите бележки, за които аз ще дам и конкретни текстове. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Атанас Папаризов. Да се готви Ариф Мустаклъ. 1036.3.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че проектът на Закона за приватизация беше един компромис, както беше казано тук, както между политическите сили в парламента, така и между парламента и изпълнителната власт, той породи повече въпроси в обществото, отколкото даде отговори. Причините според мен за това са две.
Първо, защото се очаква, че само този един закон може да реши сложните въпроси на приватизацията, която е един процес и която очевидно с този закон само ще започне. Това е само първият закон, който третира този въпрос, и не може да се очаква той да реши всички проблеми.
Второ, защото се очаква, че приватизацията ще бъде панацея за решаването на проблемите на нашето общество. Това също ми се струва илюзорно, тъй като не само приватизацията, но и раздържавяването на фирмите в смисъл на тяхната автономност, е пътят към това, структурната политика на правителството, други мерки. Този закон, който е едно начало, би увиснал във въздуха, без да бъдат приети от Народното събрание и други закони и от правителството нормативни актове. Имам предвид преди всичко закон за борсите, закон за ценните книжа, закон за Сметната палата, закон за данъчната администрация и редица други закони, които трябва скоро да последват приемането на Закона за приватизацията.
Мисля, че трябва да бъде ясно на всички, че след приемането на закона и на две от предвидените в него наредби, а това са Наредбата за оценките и Наредбата за търгове, на практика може да започне единствено малката приватизация. За да започне голямата приватизация, трябва да се приемат предвидените в закона други нормативни документи, а така също и гореспоменатите закони. Но, за да започне голямата приватизация, трябва също така да има механизми за саниране на предприятията, за отделяне на несъбираемите дългове от трудносъбираемите дългове на предприятията, което трябва да направи Банковата консолидационна компания. А също така мисля, че трябва да има и механизъм за възстановяване, някои го наричат - реституция, на пълноценността на държавната собственост в държавните предприятия. Току-що за това говори госпожа Рашеева. Има редица случаи, където държавните предприяББ/ЛТ 1037.1. тия чрез участие в смесени дружества, без формално да продават акции и дялове или своя собственост, преотстъпват право на своя предмет на дейност и правото на експлоатация на тяхната собственост на смесени дружества и по този начин обезценяват държавните предприятия. Така че аз се присъединявам към това, което токущо каза госпожа Рашеева, и може би трябва да намерим подходяща формула именно за така наречаната "приватизация в сянка" или то едва ли е точно приватизация, но обезсмисляне на държавната собственост чрез такива смесени предприятия, които станаха практика.
По характера на закона искам да кажа две думи. За разлика от проектите на Икономическата комисия на Великото Народно събрание и на депутатите Мичковски, Карабашев и Шотлеков, настоящият закон има преди всичко рамков характер. Предишните закони бяха по-детайлизирани. И това е така не само защото се прецени, че по редица от въпросите нямаме практика и че например по въпроса за оценките и по въпроса за търговете е много по-правилно изпълнителната власт да може чрез изменения в по-гъвкави нормативни документи да направи необходимите промени, уточнения, изисквани от живота, но това е така, защото така настоя и правителството, което пожела да поеме по-голямата отговорност. И тази отговорност на изпълнителната власт, която проличава и в закона, трябва да е ясна за всички, които разглеждат този законопроект.
Въпреки тези съображения, които по същество защитават характера и обхвата на закона, аз считам, че дискусията, която се разви в обществото, изисква от нас да внесем в него, дори в сегашната му форма, няколко уточнения по редица от поставените както в тази пленарна зала, така и в обществото, въпроси.
По социалните аспекти. За да може реално да се използва правото на трудовите колективи на преференциално участие в приватизацията, трябва още в закона да е ясно правото или на индивидуален кредит на работещите, или на колективен кредит на работещите, може би средносрочен с гратисен период, може би от 12 години, за да може този кредит за персонала да се изплаща чрез отчисления от печалбата преди плащането на данъка. По същество за това говори господин Чародей Чернев и аз смятам, че такава система, близка до системата , трябва да намери отражение в проекта за закон. 1037.2.
По отношение на участие на обществото в приватизацията. Този раздел, чл. 8, който се отнася до безвъзмездно предаваните средства за социални фондове, аз също считам, че този дял трябва да бъде не 20, а най-малко 30-35 на сто. Освен това още в закона по-ясно трябва да се определи каква част да се използува за социалните фондове, за отделните членове на обществото и за компенсация на бивши собственици. Професор Стоилов направи конкретни предложения по този въпрос и аз няма да се спирам на тях.
Мисля обаче, че взаимният фонд, който е определен от закона и за който господин Димитров каза, че трябва да има поясен статут, не е достатъчно да се определи от Министерския съвет. За взаимния фонд би трябвало според мен да има отделен закон, тъй като взаимният фонд за разлика от едно акционерно дружество, не е формация с постоянен капитал. Капиталът в него непрекъснато нараства с развитието на процеса на приватизацията, а по-скоро броят на акциите във взаимния фонд е краен. И ако допуснем, например, че във взаимния фонд ще има 80 млн. акции, нека така да приемем, и че 20 млн. от тях ще са за социално осигуряване и пенсии, 20 млн. - за здравдеопазване, 30 млн. за участие на обществото, отделните членове в приватизацията, 10 млн. акции например за компенсация, ние трябва да си представим, че с развитието на процеса на приватизация стойността на всяка акция ще нараства, а не броят на акциите ще се увеличава. На практика една такава акция във взаимния фонд ще дава право на доход, а не предварително раздадена собственост, каквито критики справедливо отправи, ако още си спомняте, министърът на финансите.
Какво би представлявал обаче един такъв фонд? Струва ми се, че за три години едва ли би могло да се приватизира повече от 10 на сто от съществуващите национални фондове. Тоест, да допуснем, че ще се приватизират 80 млрд. лева. Двайсет на сто от тях са 16 млрд. лева. Тогава една акция е 200 лева. Един гражданин би имал средно 6 акции, да кажем от 10 до 1, и ще преодолеем абсурдите при тази диференциация, за които говори господин Мичковски. Въпросът е обаче тези акции, при това разпределение, което споменах, дали трябва да се продават веднага от собствениците им или действително да останат в тях за един 1037.3. период от 2 или 3 години и да носят доход. Мисля, че по тези въпроси ние трябва да помислим за една конкретна схема и аз не виждам тук такова съществено противоречие между изказващите се. Просто ние не сме се задълбочили в тази схема. И ако не успеем да направим това сега, аз мисля, че ние трябва да приемем да има закон за взаимните фондове. Прав беше господин Георги Марков, че за всички тези документи, предвидени тук, трябва да има конкретни срокове. Иначе законът би останал да виси във въздуха.
Вторият въпрос, на който искам да се спра и който поражда много въпроси, е въпросът за прозрачността и обективността на приватизацията. В обществото и тук много колеги говореха за симетрия в разпределението на властта между центровете за решения при приватизацията в полза на Министерския съвет. Това беше един много дискутиран въпрос при подготовката на закона. Действително Агенцията по приватизацията не може да бъде без връзка с изпълнителната власт. Но, за да се засили може би независимостта на тази агенция, е правилно да подкрепим предложението на Законодателната комисия съотношението на избираните от Народното събрание членове на Надзорния съвет да е в полза на Народното събрание. Тоест, съотношението 5 на 6 да стане 6 на 5. 1037.4.
Би могло също така да се въведе ротационен принцип за председателя на Надзорния съвет, разбира се, не за един месец, както предлагаше цитираният от Юрий Борисов законопроект на господин Стоян Ганев, но например за три месеца, за шест месеца, за да има съпричастност на всички членове на Надзорния съвет за правилната и обективната работа на този орган.
За да има по-ясна мандатност, би могла да отпадне или да бъде уточнена точка трета на ал. 2 на чл. 13, която казва, че "Членове на Надзорния съвет при системни нарушения на задълженията им могат да бъдат освободени".
Поставя се въпросът и за техниките за приватизация. Действително в закона би трябвало да намерят по-ясно отражение и другите техники, които не са формулирани там. Например воденето на преговори, за разлика от продажбите на акции, считам, че е най-подходящо, когато даден обект ще се представя преди всичко на чуждестранен инвеститор. За българските инвеститори мисля, че това не е най-подходящата техника. И предлагам да направим такова уточнение: приватизацията при ликвидация, която само се загана тук, би трябвало също така по-ясно да намери отражение в закона, разбира се, и техниката, предложена от господин Мицев, по същество равняваща се на ликвидация чрез лизинг. И тя трябва да намери тук отражение.
Такива въпроси, които са много чувствителни - дълг срещу собственост, действително не могат да се отразят само в две изречения. Но за това говори и господин Венцеслав Димитров.
Що се отнася до т.нар. произход на парите, може би предложението, което направи господин Конакчиев - за минимална граница от 100 хиляди лева, трябва да се намали на 50 хиляди лева по моя преценка.
Постави се въпросът и за оценката, за нейната обективност. Мисля, че ролята на пазара е най-важна в това. Но освен това би трябвало да предвидим и роля на банките в процеса на оценката и задълженията на банките за това, а също така, както предлага и господин Джеров, може би роля и на съдебните органи.
Има и редица други въпроси, на които бих искал да се спра, но само бих споменал въпроса за съотношението между приватизацията и реституцията. Аз съм по-склонен, както и законът, СД/МБ 1038.1 понеже двама народни представители се изказаха, да приема подхода, за който говори госпожа Рашеева, а не подхода, за който говори господин Георги Марков, тъй като смисълът на този закон е да ограничи Закона за реституцията там, където става дума за приватизация на предприятия. Именно затова е въведен този едномесечн срок за искове за дадено приватизирано предприятие. Именно затова са въведени критериите за същественост на иска за реституция. Именно затова е предвидено, че след отказ от съда този, който би желал да му се възстанови собствеността, не може да има претенции към новия собственик, а може да има претенции само към държавата и държавния орган именно за компенсация.
Аз мисля, че този подход, който беше много внимателно обмислян при подготовката на проекта за закон, трябва да се подкрепи. Иначе действително има опасност реституцията да спре приватизацията.
Има редица други конкретни предложения, на които се сдпряха редица колеги. Аз бих искал да завърша обаче с това, че с приемането на Закона за приватизация, за да можем да го осъществим на практика, ние трябва да приемем като парламент една програма до лятната отпуска, след Великденските празници за законодателни действия. Мисля, че без Закон за ценните книжа, без Закон за борсите, без закон за Сметната палата, без Закон за данъчната система, без Закон за взаимните фонодове този закон ще остане във въздуха и ние ще излъжем очакванията на обществото по отношение на него. Затова предлагам Председателският съвет с председателите на комисиите действително да помисли за една такава двумесечна, тримесечна програма за законите, които произтичат от този закон, за да може той действително да бъде една първа стъпка към процеса, за който толкова говорим, но за който все още нямаме достатъчна готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Ариф Мустаклъ. Да се готви господин Любен Гоцев. (Весело оживление в залата, реплики: "Васил Гоцев!") Аз ви казах причината... Моля!
АРИФ МУСТАКЛЪ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едва ли някой се съмнява, че Законът за приватизация (наричаме го накратко така), както и този за земеделски1038.2 те земи, са основата на нашата, така да се каже, икономическа конституция. Не ще и дума, че фундаментален въпрос на икономическата реформа е този за преобразуването и приватизацията на държавните и общинските предприятия. В това всеки е убеден. Но законовата уредба на този процес е изключително сложна и изпълнена с подводни камъни. Решаването на този ребус е търсено с този проект, който е пред нас. Дали е намерен най-прекият път, ние тук ще видим.
Искам да споделя обаче, че така както е изготвен и предложен този законопроект, той несъмнено се отличава от предишните варианти с една изключителна простота и лаконичност, която го прави понятен и за непосветените в юридическите науки. Той е изчистен от баласта, урежда еднозначно различните проблеми и рядко препраща към другите закони. Ако бъде приет този закон, то той ще доведе, както се изразява често господин Маргарит Мицев, до една приватизационна постсоциална икономия. Това обстоятелство не е за пренебрегване. Една сложна материя е разработена много сполучливо, не казвам съвършено.
Като заместник-председател на Икономическата комисия аз зная колко труд бе нужен, за да се подготви този законопроект, колко варианта бяха огледани. Проучено е и е синтезирано найдоброто от всички тях. Нещо повече, всички знаем, че България е една от последните, изглежда, от страните с подобна съдба, която приема такъв закон. Това ни лишава от правото да повтаряме грешките на другите преди нас. Затова и опитът на Унгария, Чехословакия, Полша ни бе пред очите при подготовката на законопроекта. Разбира се, световният опит си е опит, ала нашите условия са си наши. И това трябва да се отчита при подготовката и приемането на закона.
Без да повтарям аргументите на ораторите преди мен, бих искал да споделя моето, а и на нашата Парламентарна група виждане за достойнствата на предложения за дискусии законопроект И то не всички. Ще се спра само на едно негово качество - това е степента на съчетаване на пазарните със социалните елементи при приватизацията и по-точно преференциите за работниците и служителите в държавните и общинските предприятия при закупуването на акции и дялове. 1038.3
Този проблем чрез представения проект се решава, бих казал, възможно най-добре за нашите условия.
Някога се робуваше на марксическата теза, че само трудът създава стойност, капиталът не. Но е обратно. Другата крайност също не би била достоверна. От такива слабости този проект е лишен чрез създадения взаимен фонд, който мисля, че трябва да бъде 25-30 процента, а не 20, както е записано в законопроекта, както и чрез продажбата при облекчени условия на акции на работници - сегашни и бивши, на дадено предприятие, което ще се приватизира, се търси и се намира едно добро съчетание на интересите със социалната справедливост.
Друг е въпросът за величината на процента на това облекчение. На него аз ще се спра след малко.
За достойнствата на проекта може да се говори още много. Аз бих искал обаче успоредно с общото съгласие, което съм изразил още в Икономическата комисия, да отбележа и някои моменти, които биха могли да се дискутират тук, в пленарната зала. За какво става дума? 1038.4 Преди малко споделих, че се дават преференции на лица, които могат да закупят при облекчени условия до 20 на сто от акциите на подлежащи на приватизиране държавни или общински предприятия. Вярно е, че тези акции се закупуват и при 50 на сто отстъпка от техните формирани цени. Въпросът е обаче, не е ли все пак недостатъчен делът от 20 на сто, още повече като се знае, че това е еднократно право и с него не може да се злоупотребява.
Мисля, че при облекчени условия би могло да се закупуват от някои работниците и служителите - сегашни и бивши, не 20, а до 25 на сто. Забележете, казва се "до", т.е. това е горната граница, която ако няма желаещи или придобили такова право, може и да не се постигне. Тя не е абсолютна. Тя е само таван, който не бива да се надхвърля.
Второто ми съображение се отнася до някои текстове от Преходните и заключителните разпоредби и по-специално по точка 4 от – 1 са дадени съвсем къси срокове за предявяване на иск. Дали това е разумен срок или той би трябвало да бъде малко подълъг е друга тема. Но все едно, има вероятност, както ни предупреждават и западни експерти, по този начин да забавим неоправдано приватизацията или най-малкото да я оскъпим. Въпросът е не би ли могло чрез компенсации да се потърси едно по-елегантно решение на проблема за реституция и приватизация.
Аз бях против Закона за реституцията и сега не го поддържам, обаче не успях да убедя моята парламентарна група да гласува против чл. 2.
И накрая, аз бих приканил всеки депутат след обсъждането да се обединим по принцип като при първо четене към този законопроект, който е, както вече казах, един много сполучлив опит за уреждане на една така сложна и противоречива материя, каквато е приватизацията у нас. В Икономическата комисия почти всички колеги бяхме съгласни с предложения законопроект и го приехме с консенсус. Така че аз призовавам всички колеги и да гласуват на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Мустаклъ.
Господин Васил Гоцев отсъства от залата.
Следващ оратор господин Владимир Абаджиев. ВТ/МБ 1039.1
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Законопроектът за приватизация е най-голямото законодателно предизвикателство, пред което сме изправени. Този законопроект трябва да доведе страната ни до големия прелом -смяна на икономическата система. Задачата е огромна и безпрецедентна, защото никоя страна в света не е била изправена пред такъв обхват на приватизация, пред каквато сме изправени ние. Следователно с този закон се установява една система, един системен процес на всестранна трансформация на икономиката и на нова стратификация на обществото. А един законопроект с толкова големи последици за целия народ, а някои от тези последици представляват болезнени процеси, се нуждае и трябва да има широката обществена подкрепа. И аз мисля, че той ще я има. Защото българският народ има воля за смяна на системата.
Законопроектът е резултат на продължителна обществена дискусия. По него са консултирани множество чуждестранни експерти и тъй като е един от най-късните закони за приватизацация от източноевропейските страни, той черпи опит от законодателството и практиката на тези страни. Законопроектът установява институциите и нормативните рамки за осъществяването на приватизационния процес. Той е освободен от практически подробности, които ще намерят място в отделни наредби и правилници и това прави законопроекта с неговите 36 члена по-синтезиран, по-достъпен за разбиране, по-гъвкав за неговото приложение.
Наистина необходимостта от голям брой подзаконови актове и тяхното съгласуване е сложен и труден процес. И е риск, който може да постави в ръцете на бюрократи да размият решенията на проблемите. Затова в законопроекта известни въпроси трябва да бъдат формулирани по-категорично.
Законопроектът е възприел пазарен подход за приватизация, лансиран със способи със социална насоченост. Установените със законопроекта способи за приватизация, от една страна, отговарят на желанието собствеността да стане масова, а от друга страна, те отговарят на изискването от едри акционери, за да се осигури ефективен мениджмънт.
Мисля, че законопроектът е намерил и едно разумно равновесие да се отговори на вкореняваната с десетилетия уравниловъчна психика и да се избегнат абсурдите на икономическите после1039.2 дици на идеята за равен старт, като се създава фонд за индивидуално участие на членовете на обществото в приватизацията.
Законодателставта познават способи за приватизация, които нашитя законопроект не е предвидил изрично, но под рубриката "и други" предвижда хипотетично, че могат да бъдат ползвани и други способи. Но мисля, че могат да бъдат предвидени като такива договорът за лизинг, който при нашите условия може да бъде добра форма за ускорена приватизация, договорът за мениджмънт с право на изкупуване за хипотезите, когато няма заинтересовани инвеститори и когато предприятието като губещо трябва да бъде закрито.
А що се касае до акционерното участие на работниците в предприятието, в което работят, считам, че то има особени достойнства и икономически потенциал. Затова мисля, че акционерното участие на работниците ще трябва да получи по-подробна регламентация в подзаконов акт към закона.
Началният старт на приватизацията може да се възприеме от някои среди за несправедлив. Но същественото не е началният старт, тъй като приватизацията не е крайна цел. Тя е средство към крайната цел - конкуренцията в пазарната икономика, в която съществени са възможностите на личността, нейните познания, нейният изпреварващ интелект. И ако десйтвително започнат да действат правилата на свободната конкуренция, след непродължително време приватизираната собственост ще намери истинските си собственици. Защото човешкият интелект е основният стълб на пазарната икономика. 1039.3
В икономиката има обаче още една ключова дума - отворена. Отворената икономика е предпоставка за просперитет. За възстановяване на нашите предприятия и икономика са необходими огромни инвестиции и те могат да дойдат чрез конверсията на външния вълг в собственост. Мисля, че този способ за приватизация трябва да бъде предвиден в законопроекта.
Ние сме пред приемане на Закона за приватизация. Но инфраструктурата на неговото приложение още не е изградена. Не са създадени финансовите инструменти за кредитиране на приватизацията, не е извършено реконструирането на банките, не е създадена фондова борса, не са създадени финансовите посредственици - фондовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Абаджиев, как ще отчетем Вашето време, картата не отчита нищо?
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ: при това положение акцентът ще бъде малката приватизация, която може да започне и без тези институции. На малката приватизация трябва да се даде широк размах. Острите макроикономически пробвеми на страната налагат това.
С оглед на тези съображения предлагам законопроектът да бъде приет на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Вземете си картата, макар че досега не отчетохме нищо. Ще Ви пиша пет минути, нормално е.
Имате думата за реплика, господин Атанасов.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Аз съм от Народно-либерална партия "Стефан Стамболов". Уважаеми господа, търпеливо стоят и слушах без да репликирам, за да видя докъде ще стигне театърът на абсурда. Защо? Говори се умно-умно как ще стане приватизацията, как ще се продава, но не се казва основното - има ли кой да купува.
После, робува се на едни идеологеми. Например, че справедливото искане всеки един гражданин да получи своя дял от общонародното имущество, считам че всички са съгласни, че това имущество е създадено с труда на всеки един човек, се нарича уравниловъчна психика. С това не съм съгласен.
Действително в изказването на госпожа Рашеева и в други изказвания имаше много умни елементи. Но аз не чух ясен отговор СлР/МБ 1040.1 на въпроса: има ли кой да купува. А този отговор е: няма.
ГЛАСОВЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Има.
ХРИСТО АТАНАСОВ: Естествено, номенклатурата и мафията. Аз съм съгласен, отец Събев, действително е точно така. И ако продължава, аз ще мисля, че в действителност този закон обслужва именно тази мафия - старата и новосъздадената мафия, а същевременно и чужденците - външния дълг. Този закон е аантинароден, този закон е антибългарски или мъртвороден, защото той няма да проработи, по простата причина, че няма да има кой да купи. Антинароден, защото лишава народа от правото му, от това, което му се полага, отнема труда му. И е антибългарски, защото превръщането на външния дълг в собственост няма да доведе до развитие на собствеността чрез истинско инвестиране изграждането на нова собственост, а просто поради формалността на покупката на тази собственост цялата печалба ще изтича зад граница. Единствено ние ще виждаме как развитите страни ще се развиват, а ние ще затъваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Атанасов. Има ли желаещ за друга реплика? Няма. Заповядайте, господин Абаджиев.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Приватизацията е политически процес. Затова в проблемите на приватизацията може да има различни виждания и различни схващания. Аз уважавам всяко едно схващане по този въпрос. Но аз считам, че нейната цел е да разруши държавния монопол върху собствеността, да създаде условия за действителна конкуренция, да привлече чуждестранни инвестиции, без които е невъзможно технологическото обновяване на нашата икономика, да създаде масова собственост.
Но крайната цел на приватизацията е либерализация на икономиката. Защото само тя произвежда изобилие на блага. Тя е най-добрият инструмент за освобождаване от бедността и за успешна социална политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Абаджиев. Има думата народният представтиел Стойко Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм от 3. Варненски многомандатен район, от Парваментарния съюз за социална демокрация, БСП. 1040.2
Едно вчерашно изказване и току-що завършилото изказване ми дават повод да започна с това, че говорейки по проблемите на приватизацията, трябва да правим ясна разлика от реституцията. Реституцията е връщане на собственост, а приватизацията в основни линии е разпродажба на държавната собственост в националните отрасли и други търговски предприятия на частни инвеститори, със или без загубване на държавния контрол в тези организации.
След 1981 г. в Англия беше направена такава разпродажба на акции на 13 крупни компании. В много страни на света се провежда подобна политика.
Други видове приватизация могат да се извършват под формата на дерегулиране, на подпомагане от държавата на фирма или фирми или възлагане на договорни начала на работа на частния сектор, което преди това е било извършвано от държавни организации. В определени отрасли, за разлика от това, което господин Абаджиев каза, например в железопътния транспорт в Западна Европа участието на държавата е: за Германия 34 на сто, за Италия 69 на сто, за Австрия 51 на сто. Така че, когато говорим по проблемите на приватиацията, трябва да бъдем наясно за това държавно участие. В тази връзка аз искам да обърна вашето внимание върху проблемите на приватизацията в железопътния транспорт, респективно за нашата страна. Приватизацията в железопътния транспорт може да се разглежда само в контекста на неговите специфични особености. Главните специфични особености на железопътния транспорт имат определящо значение за мащабите и приложението на Закона за приватизацията. И те са следните.
Производствените и техническите средства на железопътния транспорт са изключително скъпи, ресурсоемки и енергоемки. Тяхната реконструкция и технологично обновяване следва да се правят координирано, за да не се нарушава производственият транспортен процес. Необходима е голяма съгласуваност в работата на транспортните организации на територията на страната. Това изисква централизация на управлението, единна координация и обща стратегия на развитието.
Поради икономическите си особености, железопътният транспорт е непривлекателен обект за частния капитал. Големи външни 1040.3 и наши фирми могат да участват като капиталовложители, когато преследват и други стратегически и икономически резултати.
Осигуряването на необходимите инвестиции в железопътния транспорт е по силите само на държавата, съчетани с привличане на чуждестранен капитал и наши еднолични акционерни инвестиции в транспортната дейност.
Железопътният транспорт има национално значение с решаваща роля за нормалното функциониране на всички отрасли, силно изразени социално, военностратегически, териториалноструктурно и с други функции. Посочените особености определят необходимостта от държавен монопол върху железопътния транспорт и преобладаваща държавна собстевност. Независимо от това приватизацията на отделни структурни единици в дейността на транспорта, по-скоро железопътният транспорт, могат да бъдат извършени. С това ще се създадат условия за реално навлизане на пазарните отношения в управлението, повишаване на ефективността и по-високата конкурентоспособност на фирмите от този вид транспорт.
Най-голям принос за железопътния транспорт приватизацията може да има в привличането на капитали. Разнообразието на възможните обекти за приватизация е основа за наличие на всички форми на собственост и съответните търговски дружества.
При осъществяване на приватизацията следва да се имат предвид следните основни положения.
Първо, цялостната приватизация може да се осъществи в спедиторската дейност, товаро-разтоварната дейност, сервизното обслужване и строителството и ремонта, които имат важно значение за сигурността и експлоатацията на железопътния транспорт.
Второ, за предприятията от железопътната промишленост е от особено важно значение строго специализираното производство. Държавата трябва да запази контролния пакет акции.
Трето, при изграждане на нови железопътни линии, големи реконструкции и строителството на скоростни магистрали, нови заводи с участие на чуждестранни или наши инвеститори, контролният пакет да остава в системата на БДЖ.
Четвърто, търговските обекти, ресторанти, спални вагони и други да бъдат съответно дадени с арендни договори на търговски дружества за срок не по-малък от 10 години. 1040.4
Най-подходяща техника за осъществяване на приватизацията в железопътния транспорт е чрез приватизационните бонове, с предимство за работниците от железопътния транспорт. За частта, която се определя за продажба чрез акции, да се определят предимства на транспортните работници.
Този подход ще увеличи дела на потомствените работници и ще задържи кадрите за строго специализирана професия. Професионалните качества на работниците от транспорта имат особено значение за осъществяването на този процес.
И завършвайки, господа, искам да ви посоча, че в момента по груби изчисления 40 на сто от работещите в страната не са в състояние да участват в осъществяването на процеса на приватизацията. Затова защото приватизацията и Законът за приватизацията би трябвало да насочи своите три основни направления: с колко процента приватизацията може да изплати дълга, всички постъпили от приватизацията средства без преференции как да бъдат насочени в сферата на социалните фондове.
И трето, това, което е необходимо да бъде дадено с преференции, с привилегии за хората, работещи и създавали тази материално-техническа база, която колкото й тъжно да говорим за изминалите 45 години, е твърде сериозна и твърде скъпа както в железопътния транспорт, както във водния транспорт, както във военнопромишления комплекс, така и в редица наши водещи предприятия. Тоест, проблемът е икономически, но той има и дълбок социален характер. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има думата господин Васил Гоцев. 1040.5
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз не мога да се съглася с господин Венцеслав Димитров, че тук всички са единодушни привърженици на приватизацията. Това просто не е възможно. Представителите на една партия, чието кредо е построено върху идеологията не на частната собственост, а на борбата срещу частната собственост, на онази марксическа политическа икономия, от която те досега не са се отказали, в никакъв случай не потвърждава казаното от господин Димитров. И това, когато разглеждаме отделните текстове на законопроекта, очевидно проличава и ще продължи да проличава още по-ярко при второто четене на законопроекта. Тогава, когато се разглежда чл. 8, фондовете, които се създават, когато се разглежда въпросът кой може да участва в приватизацията и кой има пари, във всеки случай трябва да се създадат разпоредби, които да не позволят в никаква степен отделни представители на тази партия да превърнат своята политическа власт в икономическа. Нещо, което те в настоящия етап много биха желали да стане. Това е възможно, само ако наистина не се плаща дан на тезата, в която никой не смятам, че вярва убедено, че именно работниците са се чувствали собственици на предприятията, в които са, а просто да се знае, че тези предприятия са създадени една част на основата на предприемчивите българи, които веднага след Освобождението създадоха една завидна икономика (шум в опозицията) и на онези предприятия, които на основата на тази икономика бяха по-нататък изградени. А това предполага да се доразвие тезата, която госпожа Рашеева постави и която някои от вас - представителите на опозицията, я споделят, приватизацията да стане така, че преди всичко да се отдели част за тези, които са собственици на предприятията, които ще се приватизират. Защото ако говорим за социална справедливост, няма нищо по-несправедливо от това собственикът, който е създал едно индустриално предприятие, бил той Никола Чилов или неговите наследници, братя Филипчеви или техни наследници, Иван Балабанов или неговите наследници, да гледат как се приватизира фабриката, която стои и която е малко повече разширена в едно по-голямо предприятие.
Необходимо е преди фондовете да се създадат такива, каквито ги дава чл. 8, да се отдели и да се дадат акции в това СтБ/ЛТ 1041.1. предприятие на тези и наследниците на тези, които са го създали. Но това не е всичко. В определен процент, който специалистите в Икономическата комисия ще трябва да уточнят, ще трябва, когато този процент е в рамките, които законът ще създаде, собственикът да има право да изкупи останалата част от предприятието, защото основното, по-голямото го е създал той. И ако ние наистина искахме първо да се приемат реституционните закони, което вече стана, то е не за друго - за да се създадат отново богаташи или хора, които създават ратаи, както се говори, а за да се отговори на чувството за социална справедливост - този, който е създал едно предприятие, да може да го притежава и изкупи преди онзи, който, както сега е модерно да се казва, че пере "мръсни" пари.
Това предполага и параграф 5 да бъде съответно променен и синхронизиран с една такава наредба. Този параграф 5 ще трябва да премахне тези едномесечни срокове, за които се говори, защото всеки юрист знае, че правото на собственост, което ще се възстанови и вече е възстановено по реституционните закони, не може да бъде погасено с кратки или по-дълго срокове, които се дават. Основно е, че собственикът остава собственик дотогава, докогато друг придобие това.
И предлагам при второто четене на закона в Законодателната комисия да се създадат текстове, които да гарантират правата на бившите собственици в насоката, която казах, и да синхронизира правилата на параграф 5 с онова, което ще бъде създадено в чл. 8 и в насоката, която народният представител Георги Марков каза.
Това се налага, ако искаме докрай да проведем онова, което е и в предизборната програма, и в платформата на Съюза на демократичните сили - заставане здраво на основите като частната собственост, тази собственост, която сега и вие, представителите на опозицията, твърдите, че трябва да бъде основата, на която да се изгради новото общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам реплика към господин Васил Гоцев. Вероятно той имаше предвид за тази порода, която често се среща в нашия политически живот, която е против приватизацията, която битуваше много добре под сянката 1041.2. на политическия комфорт и въобще не се замисляше дали е удачна и ефективна тази форма на собственост, в която функционираше икономиката в страната ни.
А що се касае до Българската социалистическа партия, то тя е тази, която имаше водещ принос при подготовката и приемането на Конституцията, където беше изведено в принцип, че частната собственост е неприкосновена. Но в същото време Българската социалистическа партия е за социална пазарна икономика, която по съвременните стандарти въвежда и признава принципите на свободата и справедливостта.
Но аз очаквах от господин васил Гоцев, който е човек с пъстър политически опит, прилаган в различни времена на високо и добро равнище, че би подсказал един аспект, който досега ораторите не засегнаха - че ние не може да абсолютизираме приватизацията и да я прилагаме повсеместно, без да отчитаме съществуващия, мога да кажа, авангарден опит в страните с развита пазарна икономика. Ние това го имахме предвид, когато приемахме Закона за чуждестранните инвестиции, но ми се струва, че тази гледна точка за опазването или неприкосновеността, или за абсолютното право на държавата да бъде собственик би трябвало да се разпространи и върху определени структури и отрасли на икономиката, които са свързани с нашия национален суверенитет и функционирането на Националния промишлен комплекс. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика Илиян Илиев. 1041.3.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (ПСБСП): Благодаря, господин председател. Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация, Михайловград.
Уважаеми колеги! На всички ни е ясно, че въпросът, който дискутираме, и няколко пъти вече - вие го подчертахте ще стане в основата на смяна на системата, но това, което тук господин Гоцев говори, ми се струва, че отива в една изключително голяма крайност и се политизира въпросът, което ще изостри обстановката, и аз не мога да се съглася с неговите тези. Тук вече се подчерта, че спорът между нас е не толкова принципен, а в детайлите - колко да бъде социалната част от приватизацията и колко - пазарната. Но аз в никакъв случай не мога да се съглася с Вашата теза, господин Гоцев, че бившата номенклатура желае да превърне политическата си власт в икономическа. Това можехте да го говорите само в миналото събрание, защото сега политическата власт съвсем не е в тази бивша номенклатура. Аз съм съгласен обаче с това, че трябва да се поставят бариери, за да не могат да се перат, както се нарича, "мръсни" пари.
В никакъв случай не мога да се съглася с вашия популизъм за това, че преди 9 септември е имало завидна икономика в нашата страна. Само преди няколко дни вие тук говорихте, че българското селско стопанство тогава било цъфтящо и то било основата на нашето стопанство. Сега обръщате съвсем иначе нещата. Още помалко обаче мога да се съглася с вас за това, че бившите собственици са създали по-голямата част от основните средства. Нека да се разберем по този въпрос. Вече няколко пъти тук се политизира въпросът и се говори, че държавата след 9 септември е експлоатирала работническата класа, за да изгражда тези основни средства. Ако това е вярно, то нека сега да не говорим тези неща. В огромната си част собствеността е създадена именно от работещите в промишлеността и на работническата класа се полага да бъде нейн собственик. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви и аз.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Остава да поиска и работническо-селска власт...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам думата за дуплика на господин Гоцев. ВЙ/ПП 1042.1.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители! Дали социалистическата партия е за приватизацията и частната собственост или против частната собственост, а само за приватизация, която смята, че й е изгодна, ще проличи при гласуването на отделните текстове от този закон.
С втората реплика, която беше взета, ми се струва, че вече пролича каква е тенденцията.
Колкото се касае до това дали нашата икономика е била създадена в своя по-голям обем от старите собственици или онова, което държавата създаде - аз искам само едно нещо да кажа. Такава каквато я създаде индустрията в миналото българската буржоазия тази индустрия не беше губеща и хубавите къщи в София и големите градове се направиха от тези собственици.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Десет милиарда дълг имаха тогава! Глупости говориш! Не мога да те слушам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина!
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Докато индустрията, която създаде Българската комунистическа партия, на която сега се спори дали е правоприемник или не вашата, заради законността й, създаде една икономика, която направи 11 млрд. долара дълг. И ако в това време е вярно, че в едно село софийско, каквото е Пауново, е имало 7 хиляди овце, а сега има 1200, ще видим, че не съм сгрешил, като съм казал, че и селското стопанство, и икономиката в предвоенните години бяха и вървяха по-добре.
А що се касае до националния суверенитет, на мен ми се струва, че партията на господин Премянов е последната, която може да говори за това и съвсем излишно е да обяснявам защо това е така. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Новият апартамент на господин Илиян Илиев в Михайловград също е хубав. По новите цени купихте апартамента... (Шум и реплики от ПСБСП)
Не, аз казвам, че е хубав. И сега има хубави апартаменти, а не само преди, разбира се.
Имате думата, господин Вълканов.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Благодаря, господин председател. (Шумът и репликите от ПСБСП продължават) 1042.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина!
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ: Уважаеми дами и господа! Намираме се в една почти крайна фаза на обсъждания на представения в залата законопроект за приватизация и преобразуване на държавни и общински предприятия. Аз ще се постарая да се спра на въпроси, които считам, като следих внимателно цялата дискусия, че не бяха засегнати и ще се опитам да кажа своето лично мнение по определени въпроси. Давайки си ясна сметка, че настоящият законопроект премина един сложен и труден път, той следва една определена логика.
Първият и главен въпрос, на който искам да се спра, това е целта, която трябва да се постигне с приемането на този закон. Според мен това е създаването на правното условие на т.нар. правила на играта при преминаването на собствеността от държавата в частни лица. Тези правила първоначално бяха разработени доста подробно, но впоследствие след много консултации, включително и с чуждестранни експерти от високо ниво, както и от важни европейски и световни институции, се стигна до принципното решение, че законът трябва да бъде по-кратък и да съдържа т.нар. рамкови правила за приватизация.
Аз обаче с оглед на целта, която упоменах преди малко на този закон, смятам, че на него не бива да се гледа, а за съжаление останах с такова впечатление от изказванията на някои колеги, като на най-обикновена покупко-продажба на собствеността, която е държавна, на частни лица. До този извод очевидно са стигнали и авторите на законопроекта, както и членовете на Икономическата комисия, основна комисия, която работи по този проект, защото в него освен обикновената покупко-продажба чрез обичайните, традиционните и правните механизми и икономически техники за приватизация са предвидени и създаването на фондове, както и отчасти е предвидено и създаването на преференциално участие на по-широки кръгове от населението. Другото би означавало, както аз за себе си го обяснявам, една приватизация кеш, приватизация в брой. Това при нашите условия, при нашата икономика, при покупателната способност на населението, очевидно е невъзможно.
В същото време зная, че е невъзможно да се осъществи един такъв сложен, а може би и дългогодишен процес без участието 1042.3. на чужди капитали. Очевидно е, че схващането за приватизацията като процес, в който трябва да се потърси един здрав, но не крехък баланс между схващането за продажба, в която престацията на този, който купува, не винаги и всякога трябва да се дава веднага, т.е. винаги и всякога да се плаща в брой при тази възмездна сделка.
Не случайно колеги и от дясната страна, и от лявата страна предлагаха нови техники като наем с условия за изкупуване, известно като лизинг, с английската му интерпретация - договор за управление с условия за иззкупуване. Не се упомена и една друга също известна техника - аренда с анюитетни вноски. Упоменаха се и съпътстващи инструменти, които според мен би трябвало да бъдат вложени в чантата от общия инструментариум по приватизационния процес, защото не винаги и всякога ще можем да си служим с класическите инструменти. Няма да е простително според мен за нас, юристите, и за всички депутати в тази зала, ако не сме предвидили някоя техника, която не само, че не е традиционна, но би била подходяща за нашите условия поради политически различия, а в определен, конкретен случай, когато приватизацията тръгне, тя не би могла да бъде приложена просто, защото не е предвидено.
Напълно съгласен съм и няма да навлизам в подробности със схващането на някои колеги от лявата страна, които преди мен се изказаха във връзка с искането на предоставянето на акции и дялове на отделни граждани, не само на група трудови колективи при преференциални условия, защото това е важно за мен, за да стимулират конкретната, човешката, на всеки индивид мотивация да разполага с тази собственост. В това отношение би могло да се предвиди, макар и упоменато от някои колеги участие, да бъде включена най-активно и банковата система чрез отпускане на съответни заеми. Такова разрешение за изплащане на дялова и акции е предвидено в ал. 3 на чл. 32, но на мен ми се струва, че това е недостатъчно и тази материя би могла да получи и доразвитие, като се надявам, че при второто четене такива текстове ще бъдат предложени. Аз лично съм подготвил такива текстове и ще ги предложа както в Законодателната комисия, така и в пленарно заседание, ако те не бъдат приети. 1042.4.
Като завършвам, искам да отделя специално внимание на един текст, който според мен има принципно значение. Това е текстът на чл. 32, ал. 4 от предложения ни проект. В него се предвижда, че с разрешение на Агенцията за приватизация и със съгласието на министъра на финансите кредиторите на приватизираното предприятие могат да придобиват дялове или акции срещу дълга на предприятието. Аз лично твърде трудно мога да видя след една разрешение на Агенцията за приватизацията министъра на финансите в качеството му на главен продавач на дългове на предприятия или казано с финансови термини - на главен дилър по суапови сделки - били те вътре в страната, били те вън от страната. Затова считам, че тази норма е неудачна и ако поначало се счете от парламент, че суапът, т.е. продажбата на собственост срещу дълг трябва да фигурира сред приватизационните техники, мястото на такава техника е в текста на чл. 28, ал. 1, където се изброяват техниките, а не в начините на плащане при осъществяването на приватизацията в чл. 32, ал. 3, където сега е направен този запис. 1042.5.
И накрая бих искал да кажа, че подборът на техниките, както подборът и начинът, по който трябва да се извърши приватизацията, е от особено голямо значение, защото именно това са нещата, които ще мотивират по-голямата част от населението да приеме или да не приеме начина на приватизация, който парламентът ще гласува като закон. Ако това не стане, в крайна сметка ние, парламентаристите, които ще изработим и ще приемем този закон, може да се окажем в положението на буржоата-благородник от пиесата на Молиер, който никога не е могъл да произнесе известната фраза от тази пиеса "защо му харесват очите на маркизата". Може законът да е много хубав, но ако не послужи в практиката, той ще си остане само едно наше безплодно творение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплики?
Имате думата за реплика, госпожа Томова.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председателстващ! Вземам думата по процедурен въпрос. И за да ви кажа, че е така, ви чета чл. 39, втората алинея от правилника "процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушение на реда за провеждане на заседанията".
Искам да Ви обърна внимание, уважаеми господин председателстващ, че реда за провеждане на заседанието нарушавате именно Вие. Вие два пъти си позволихте да натиснете копчето преди да сте направили предупреждение на говорещия. Аз не бих Ви обръщала внимание за това, ако Вие неправомерно и некоректно си позволихте да коментирате един от народните представители от микрофона, по който Ви слуша целият български народ. Ако господин Илиев не беше си купил нов апартамент, ако имаше нещо друго ново, нима щяхте да коментирате пред целия български народ?
Искам да Ви кажа, господин предсеател, че Вие като народен представител можете да говорите от трибуната, но като председателстващ не бива да коментирате личните качества и личните придобивки на народните представители.
Притенснявам се, че след време ще коментирате новите коли, новите вили на министрите, а това няма да е здравословно за Вас. ББ/МБ 1043.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И новите мадами, разбира се!
За лично обяснение - накрая на заседанието.
Следващият оратор е Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Остават минути или часове може би, най-много час остава, докато гласуваме на първо четене Закона за приватизацията и сдпоровете вече са съвсем накрая си. Затова ще бъда конкретна и ще се спра само на няколко неща във връзка със закона. Много неща се казаха. Много аргументи се дадоха в защита и против закона. Това, което искам да кажа на първо място, е, че съм доволна и се радвам, че имаме един такъв закон, в който наистина пазарните принципи са съобразени и със социалната политика на Съюза на демократините сили. Имаме един закон, който дава началото, основата на извършваща се приватизация, приватизация, която, да се надяваме всички ние, ще протече гладко и безпрепятствено.
С този закон се полага началото на извършване на приватизацията и затова аз искам да се спра специално относно техниките и способите за извършване на приватизацията. Говори се от колеги преди това, че не всички способи, по които може да се извърши приватизацията, са залегнали в този закон. Вярно е, че това е така. Вярно е, че има способи, които не са напълно отработени в закона. Някои от тях са загатнати, а други не са развити докрай. Това обаче не трябва въобще да ни притеснява, тъй като всъщност ние сме в началото на този процес. На този процес, който ще се извърши с още много закони, закони, които тепърва нашето Народно събрание трябва да приеме, за да извършим приватизацията.
На първо място искам да се спра на първата техника, която е предложена - продажбата на дялове и акции. Много думи се говореха за това, че акциите, които се предлагат и дяловете са без право на глас и че те са поименни. Това сдпоред мен не трябва никого да смущава. Дори аз бих предложила и още нещо. Тези акции и дялове, които са с преференции, които са уредени в чл. 26 и 27, да не могат да бъдат прехвърлени по никакъв начин за срок от три години на трети лица. Смятам, че по този начин ще гарантираме спекулата с тези акции, които се дават 1043.2 при облекчени условия и ще гарантираме, че няма тези преференции да се използват по спекулативен начин.
Относно останалите способи, които се предвиждат, защото предвиждат се и други способи в този закон, аз напълно ги превтствам и смятам, че в чл. 32 са предвидени някои много добри възможности, а именно изкупуване на дялове и акции на изплащане с разрешение на министъра на финансите. Също така и възможностите за търг и конкурс.
Но има нещо, което ме смущава в закона и искам категорично да го заявя. Това е разпоредбата в чл. 28 и в чл. 33, където се казва, че приватизацията може да се извърши и по други начини, определени от Министерския съвет. Аз не съм съгласна другите начини, по които ще се извършва приватизацията, да бъдат определени от Министерския съвет. Приватизацията трябва да се извършва със закон. Ние полагаме основите на един закон, с който започваме приватизацията. Пред нас е бъдещето да създадем и другите закони, които ще извършат приватизацията. В първия вариант, който беше разработен, се предвиждаше и още една форма, за която много колеги преди мен говориха, а именно лизингът. Лизингът наистина е чудесна форма и днес съвсем случайно дори по радиото чух как е закупен "Боинг767" от Авиокомпания "Балкан". Именно с лизингов договор. И това е форма, която ние можем да оформим в настоящия закон, тъй като тази форма ще отнеме два-три текста и може да се уреди. И аз апелирам към колегите си наистина да го включим. Няма да се забавим толкова много. Но останалите форми, за които ставаше въпрос, а именно колективното кредитиране или системата ЕСОП, за която също колеги преди мен говориха, смятам, че не можем да уредим в този закон. Просто това би ни забавило страшно много във времето. Системата ЕСОП, това поне икономистите знаят много добре, е доста сложна техника, защото коективното кредитиране не може да се уреди с два или три текста. Това е много хубаво и аз разбрах, че и от двете страни на залата има поддръжници на тази система. Но това изисква отделен закон. И в Унгария го направиха с отделен закон. Именно колективното кредитиране срещу основни фондове на предприятията. 1043.3
В края на краищата приватизацията няма да стане за месец или два. Приватизацията е дълъг процес, процес, в който всички ние заедно бихме могли да направим добри закони, закони, които наистина да обслужат приватизацията. Но нека в този вид сега да тръгне този закон, нека дадем шанса да тръгне приватизацията, а след това всички останали неуредени въпроси имаме възможността да ги решим. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплики има ли? - Няма реплики. По процедура ли? Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация.
Уважаеми дами и господа! Обръщам се от името на нашата Парламентарна група с едно процедурно предложение. Както токущо разбрахме от председателстващия, остават броени минути по петнайсетина минути, на двете парламентарни групи за дискусията по първото четене на закона. Етож защо ви предлагам да не прекъсваме работа в 20 часа, а да продължим до момента на гласуването на първо четене на закона. (Народен представител от СДС: "Ще се откажете от тези 15 минути.") Смятам, че това ще отговори на исканията за оперативност на нашата работа.
И второ, ние не можем да приемем тези предложения, които се чуват от залата - да се откажем от тези минути, които са предоставени на нашата Парламентарна група. Ако на вас ви се струва, че е много да поработим половин или един час повече, това мисля, че не е сериозно. Ето защо мисля, че това е правилно и предлагам моето предложение да бъде гласувано. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение за удължаване на заседанието до приемането на закона на първо четене. Моля, гласувайте.
За информация: СДС разполага още с 10 минути; Предизборният съюз на БСП - със 17 минути. Естествено, ще има и изявления от страна на политическите сили в парламента.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какви изявления?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Както винаги, господин Венцеслав Димитров, ДПС ще направи специално изявление.
Моля, гласувайте. СД/МБ 1044.1
От общо 171 гласували, за - 155, против - 9, 7 се въздържат.
Приема се предложението. Но едва ли ще бъде необходимо от продължаване след 20 часа.
Има думата господин Георги Николов от Свищов, не от Силистра. (Весело оживление(
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю! Георги Николов, Парламентарен съюз за социална демокрация, БСП, Свищов. Вероятно вече разбрахте защо се съобщава - тъй като сме и двамата съименници с три еднакви имена.
Поради напредналото време ще спестя някои оценки за обсъждания вече три дни законопроект за преоразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Ще насоча вниманието си към няколко момента, които смятам, че трябва да бъдат отчетени при подготовката на законопроекта за второ четене.
На първо място нужно е да помислим за включване на тест, отнасящ се до запазване на трудовите правоотношения на работещите в приватизираните предприятия. Такъв текст се съдържаше в един от вариантите, но впослествие той отпадна. Може би ще ми се възрази, че този въпрос ще се уреди с Кодекса на труда, който предстои да променим. Но след като в специалния Закон за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции ние регламентирахме въпроса за трудовите правоотношения, смятам за правилно и тук да подхподим по този начин, тъй като този закон е също специален. Така ние ще създадем със закона гаранции за хората, работещи в приватизацираното предприятие, че те няма да бъдат освободени с приватизацията, а по естествен подбор този, който не притежава съответните качества, ще бъде освободен.
Моля ви, нека да не се обвиняваме кой познава закона или не в трудовоправните отношения. Това е тексте, който ми се струва, че трябва да намери тук решение.
На следващо място аз застъпвам и отстоявам тезата, която прозвуча и в други изказвания - за предварително регламентиране в закона на процента на разпределение на този взаимен фонд, като предлагам този процент да бъде градиран, така както е и в самия закон: за социалното осигуряване най-голям процент, след това за участието на отделните членове на обществото в приватизацията и за социалните фондове. 1044.2
Тук ще си позволя да не споделя това, което е отбелязано в становището на Комисията по бюджета и финансите, чийто член съм и аз, където е казано, че може би по-добре е в началото взаимният фонд да се използва за компенсационни цели, а понататък за попълване на социалните фондове. Това не е официалното становище фактически на комисията.
Беше загатнат като реплика от господин Стоян Иванов въпросът за участието на научно-техническата интелигенция в процеса на приватизацията. Предполагам на повечето от нас е известно, че много хора имат реално участие в предприятията, които ще бъдат приватизирани, под холмата на внедрения, без те да са членове на тези колективи.
Редно е да помислим за включване и на такива текстове, които да дават възможност на хората, работещи в научни институти и други звена, да участват в процеса на приватизацията. Впрочем такива препоръки бяха направени на срещата на група народни представители от БСП и СДС с представители на Федерацията на научно-техническита дружества.
Мисля, че е нужно да се внесат някои промени и в параграф 3 от Преходните и заключителните разпоредби, уточняващи кои лица имат право на преференциално участие в приватизацията. В точка "а" на параграф 3 се говори само за работниците по смисъла на Кодекса на труда. Да, но в новия проект вече се употребява, така както и в чл. 34 "работници и служители" и вероятно ще трябва да уеднаквим този текст с чл. 34.
В точка "в" на същия параграф, решаваща въпроса за преференциите, които имат пенсионерите, е предвидено такива преференции да се ползват от лица, които са се пенсионирали наймного преди 10 години в това предприятие. Мисля, че можем да увеличим този интервал на 15 или 20 години, защото това са хора, които са работили, ако отидем към 20 години, до 1961 г. и са участвали в създаването на фондовете на приватизираното предприятие.
Имам и редица конкретни бележки, отнасящи се до евентуално разместване на членове, чието систематично място просто е понапред, примерно за сроковете по отделни членове, като чл. 23, ал. 1 или по чл. 26, ал. 4, по които считам, че първият срок е твърде голям, а вторият е много малък. 1044.3
Убеден съм, че след обстойните дебати по този жизнено важен закон и предложенията, които ще бъдат направени в писмен вид, на второто четене на нас ще ни бъде предложен един доработен закон и, убеден съм, работещ закон, ползващ се с широка обществена подкрепа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Има ли реплики? - Няма.
Има думата господин Илиян Шотлеков. Господин Шотлеков, СДС има още 10 минути. Оставете малко време и на следващия оратор, ако желаете.
ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, аз съм от 17. избирателен район, СДС, Алтернативна социаллиберална партия.
На нашето внимание е представен един проект за закон, който, по мое мнение, е най-важният от всички онези, които е разглеждало бившото Велико Народно събрание и сегашното Народно събрание. Тъй като именно този закон сменя системата в страната. Това стана ясно и от всички изказвания до този момент и аз съм съгласен с представителите на опозицията, че законопроектът трябва да бъде социално ориентиран, защото той е, както казах, най-важният в тази държава.
Ето защо аз като юрист ще започна от допълнителните разпоредби на законопроекта, където се казва кои лица са с право на преференциално участие в приватизацията. Тук въобще не мога да се съглася с преждеговорившия господин Николов, който каза, че трябва да има детайлни уточнения на това що е работник, що е служител, за това дали един пенсионер трябва да ползва преференция, ако е работил 20 години преди датата на продажбата. При това положение ние просто на всички трябва да раздадем собствеността.
Искам да кажа, че в – 3 е създадена максимална възможност на хората, които са създали имуществото на тези предприятия, да участват в процеса на приватизация и то, забележете, с преференции.
Поставя се въпросът, естествено, дали другите лица, които не са в категорията на преференциално участващи в приватиВТ/ЛТ 1045.1. зацията, могат да участват в тази приватизация. На този въпрос отговор дава чл. 8 от представения на вашето внимание законопроект. И там е казано, че 20 на сто от акциите на приватизираните държавни предприятия и 20 на сто от паричните постъпления от приватизацията на непреобразуваните предприятия постъпват безвъзмездно в три фонда. Идеята, която са следвали авторите на законопроекта и идеята, която беше споделена и от международните финансови институции, е собствеността да не бъде раздавана на парче, а тя да стигне до онези, които имат нужда от тези пари. Аз искам да ви попитам има ли някой против това парите, които са постъпили от приватизацията, да отидат във фондовете на социалното осигуряване. Нали всички ние знаем, че тези фондове бяха изпразнени и сега поради тази причина, че фондовете са празни, ние нямаме как да дадем по-високи пенсии. А хората - слабите, социално слабите, именно се нуждаят от постъпленията от приватизацията.
Ето защо идеята за безплатното раздаване на собствеността не може да бъде споделена, тъй като безплатно ще получи всеки един, а не онзи, който се нуждае. А онзи, който се нуждае, ще получи част от собствеността чрез преразпределението по пътя на фондовете за социалното осигуряване. Затова ние толкова много държим на този законопроект и не желаем да раздаваме собствеността безплатно - за да може да стигне до онези хора, които действително имат нужда от тази парична помощ, да го кажа най-общо. Защото в крайна сметка държавата е слаба и нищо друго не можем да направим, освен да помогнем, да дадем парична помощ на хората - не високи пенсии, а социално подпомагане. Затова има виновни и някои от тях са и в тази зала.
Вторият въпрос, който стои: може ли други лица, които не са работници или служители по смисъла на Кодекса на труда, да участват в приватизацията? И на този въпрос смятам, че е намерено достатъчно добро разрешение в точка 2 от същия този чл. 8.
Дотук спирам със социалните аспекти на законопроекта, въпреки че в чл. 27 и чл. 26 също така има някои такива преференции и възможности за участие в приватизацията при преференциални условия.
Другият проблем, който искам да поставя, е дали законопроектът е достатъчно добре юридически подреден и дали той обхваща 1045.2. напълно материята, за която е предназначен. Струва ми се, че в законопроекта са обхванати принципно важните въпроси, които се нуждаят от законова уредба.
Естествено би могло да се мисли, че е възможно с този законопроект да се уредят всички отношения, свързани с приватизацията. Аз обаче съм склонен да застана на другата теза - че тук трябва да уредим само основните въпроси на приватизацията, там, където не бихме могли да допуснем отклонения от тези постулати. Например размера на преференциите, възможността за продажба на собствеността и т.н., по какъв начин да става тази продажба и други такива.
В същото време ние трябва да дадем достатъчно законови делегации на Министерския съвет и на Агенцията по приватизация, за да издаде подзаконови актове в приложение на закона и достатъчна гъвкавост на Министерския съвет и на същата тази агенция да въздейства върху процеса на приватизация, ако някои от подзаконовите актове покаже дефекти в приложението им.
Ето защо аз ви призовавам да не разширяваме законовата уредба на материята, а да се ориентираме към една прецизна техника на изричната законова делегация на правата на Министерския съвет и на Агенцията за приватизация.
Също така искам да взема предвид и това дали в законопроекта са допуснати достатъчно приватизационни техники. Аз смятам, че техниките, които са използвани в законопроекта, са основните в процеса на приватизация. Естествено би могло да има и други техники, които да се наложат в процеса на приватизация и те бяха въведени в първоначалния проект на закона.
Струва ми се обаче, че в чл. 33 се дава тази възможност на Министерския съвет, само че, забележете, се казва: "Собствеността се продава и по друг начин, определен от Министерския съвет". Тоест правомощията на Министерския съвет са стеснени. Той единствено може да определи начин за извършването на продажбата. Друго Министерският съвет не би могъл да направи. В крайна сметка лизингът е също една форма на продажба.
Така че, като завършвам своето изказване, аз ви призовавам да гласувате на първо четене по принцип законопроекта и да го подкрепите всички, защото смятам, че нито представителите на опозицията, нито представителите на СДС биха могли да имат съществени различия по отношение на собствеността. 1045.3.
И накрая, като завършвам, искам да кажа, че имам едно конкретно предложение. В момента част от собствеността е раздадена, така да се каже, под формата на сключени договори за наем и аренда и знаете, че има много такива държавни и общински предприятия или части от тях, които са отдадени за определен срок от време.
Доколкото Законът за задълженията и договорите изрично казва, че един такъв наемен договор за срок би могъл да бъде прекратен само с изтичането на този срок, аз предлагам, така както беше направено и в реституционните закони, всички тези срокове по силата на този закон да бъдат обявени за безсрочни, за да може утре, в процеса на приватизацията, тези договори да бъдат прекратени и върху собствеността да не тежи тази тежест. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Оставихте само две минути за господин Семерджиев.
Има думата за реплика първо господин Коста Андреев.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПСБСП): Аз съм от БСП.
Уважаеми колеги, аз взех думата, за да възразя на току-що говорилия за това, че законопроектът урежда много добре социалните проблеми и че преференциите, които се дават, са напълно достатъчни да се създаде една атмосфера на социална справедливост в нашето общество.
Аз мисля, че тъкмо това не урежда законопроектът и може би това е именно неговата най-голяма слабост. И може би тъкмо това, за което ние тук спорим, вече два дни или повече, главното, за което спорим, е именно това - дали чрез този закон хората, които са създали тази собственост, ще могат да получат част от нея безвъзмездно, безплатно. Ето за това става дума.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Комунизъм!
КОСТА АНДРЕЕВ: Не е комунизъм, господин Йорданов. Хората са създали тази собственост - с труда си, с парите си, с парите, които са отчислявани от техните заплати. Вие искате реституция, вие искате връщане на собствеността на бившите собственици. Добре, но не е ли това същото нещо, което могат да поискат хората, които са създали със своя труд като собственост.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Не е същото! 1045.4.
(Шум в залата, реплики)
КОСТА АНДРЕЕВ: Това е големият въпрос. Ние, социалистите, искаме именно това да се реши. Всичко останало е поправимо в този закон. Ние сигурно ще се договорим, но ако по този въпрос не се договорим, аз мисля, че тук именно е главното и хората трябва да разберат кой за какво е. Ние сме за това! Вие излезте тук, от тази трибуна и кажете, че ние не сме за това хората да получат безплатно част от държавното имущество, което те са създали. Ето кой е главният въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, господин Андреев, нека да приключваме.
КОСТА АНДРЕЕВ: Аз мисля, че не бива тук по този начин да се интерпретира този прелом. (Шум в залата, реплики) Едва ли не, ако хората получат тази собственост, станат собственици, те ще я изядат.
Колеги, вие обиждате по този начин българските граждани. Това е несериозно. Никога един собственик няма да постъпи по този начин. Напротив, ставайки собственик, той ще има много по-силна мотивация за труд.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не може да стане, стига толкова!
КОСТА АНДРЕЕВ: В крайна сметка, приватизацията трябва да реши именно този въпрос - да създаде висока мотивация за труд. Благодаря ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Комунистът си остава комунист!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата. Господин Андреев, благодаря ви и аз.
Има думата за реплика господин Христо Атанасов.
Господин Димитров, сега ще чуете продължението. (Смях в залата, оживление от страна на мнозинството)
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Аз съм от Народнолибералната партия "Стефан Стамболов".
Аз действително съм съгласен с преждеговорившия напълно. Бих искал просто, продължавайки това, да предложа следното: да се обединим с авторите на законопроекта около идеята за референдум по принципа на приватизация. (Шум в залата, реплики от 1045.5. страна на мнозинството) Тази собственост е общонародна и само народът има право да каже какво иска - да му бъде отнета или да получи своя дял.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Никога няма да се поправите!
ХРИСТО АТАНАСОВ: Ако авторите на законопроекта и тези, които го поддържат, са убедени в своята правота, аз не виждам проблем да бъде попитан народът. Предлагам го на господа авторите. (Шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Атанасов. Има думата господин Георги Николов от Свищов. 1045.6.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация, от Свищов. Моля ви, колеги, да се успокоим към края. Най-напред, господин Шотлеков, вероятно не сте ме слушали. Аз не съм казал да уточним що е работник или що е служител. Аз познавам статистическата методология, където ясно е дефинирано разпределението на персонала по функции. Въпросът ми беше: така както е записано в параграф 3, точка "а": "Работниците, по смисъла на Кодекса на труда" включвате ли, заявете, и служителите? Защото в Кодекса на труда, който предстои да обсъждаме, вече навсякъде се пише "работниците и служителите"? Или само "работници"? Това исках да кажа. Иначе, очевидно, с кимането сигурно подсказвате, че ме разбирате.
А що се отнася до това, че искаме да раздаваме безвъзмездно, безплатно национално имущество, позволете ми и аз да имам позиция. Става дума за това как определихте "10 години", кажете ми, кое ви даде основание да сложите границата 10, а не 15 години? Ето, виждате ли, това е едно обективно решение по отношение на срока.
Затова предлагам да помислим дали не би могло времето, отдалечено в миналото, да бъде 15 или 20 години, което дава основание на пенсионерите да ползват преференции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Николов. Имате думата за дуплика.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, бях обвинен в това, че законът не бил достатъчно социално ориентиран. Искам да кажа, че във всяка развита пазарна икономика доходите на трудещите се и доходите на всички слоеве от общестовто се формират по следния начин: 20 на сто от доходите се формират на база собственост и 80 на сто се формират на база труд. Така че в закона тази схема е абсолютно спазена.
И освен това бих препоръчал на господа икономистите от опозицията да си направят труда да анализират колко са преференциите, има достатъчно. Авторите на законопроек9та са направили това нещо. Има една схема. Просто да се обърнат към господин Асен Мичковски или господин Карабашев , или към моя милост, ще им дадем схемата, да се справят с нея. СлР/МБ 1046.1
Втори въпрос. Искам да кажа, че предстои оттук нататък да приемем още един закон - Законът за ЕСОП, за колективното кредитиране, който също ще уреди тези отношения.
Що се касае до предложението за референдума, то е абсурдно по самата си същност. Защото референдум в тази държава се прави, знаете как, Конституцията предвижда. Освен това, ако искате да забавите приватизацията, това е най-лесният начин.
А искам да ви кажа още нещо. Ако искате популизмът да избие, а вие очевидно искате това, направете такъв референдум. Но бъдете сигурни, че никой няма да иска приватизация в държавата. И тогава, питам ви аз: какво, ще се върнем към плановото стопанство на социализма ли? Или може би ще отидем към раздаването на собствеността под формата на ваучери, който в Чехословакия не работи достатъчно добре? ИЛи може би искате да ви срещна с експертните оценки на Ърстентян? Препоръчаха системата в Чехословакия и в момента се отказаха от тази система.
И последният въпрос за това що е работник и служител? Извинявайте, но сега вие не познавате явно действащото законодателство. В Преходните и заключителните разпоредби на сега действащия Кодекс на труда изрично е казано, че под "работници" се разбират работниците и служителите. А в новия законопроект за изменение и допълнение на Кодекса е употребен общият смисъл работници и служители. Така че, няма нужда в законопроекта изризчо да се казва. Той се съобразява със сега действащото законодателство. А сега действащото законодателство, Кодексът на труда използват понятието "работник". Така че тук ние не може да използваме други понятия. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството)
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (към Илиан Шотлеков): В параграф 34 има "работници и служители", а ти си автор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Янаки Стоилов. Ако остане време, следващият оратор отляво ще бъде господин Ангел Димов. Ако остане време, господин Димов. (Шум в блока на опозицията) Моля за тишина в залата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа! Дискусията се разгорещи към своя финал, но мисля, че тя не трябва да бъде драматизирана. Не е тайна, че в стано1046.2 вища, изразявани макар и от едната страна на парламентарната зала понякога се съдържат юанси. И аз по-нататък в моето изказване ще се постарая да очертая тези нюанси.
Не е тайна, и в това вече няма нужда да се убеждаваме, че Законът за приватизацията е един от съществените елементи на извършващата се социална революция в нашата страна. Докато Конституцията поставя преди всичко политическата основа на тази промяна, със закон като този ние задълбочаваме промените в социално-икономическия живто на страната.
За съжаление в този парламент ние намирахме допирни точки по основните въпроси по сравнително малко закони, но може би пък донякъде радостното е, че по част от съществените закони, какъвто е този, се очертава постигането на съгласие, включително и по някои от най-съществените проблеми.
Тъй като дискусията вече приключва, аз ще се опитам да обобщя някои от поставените проблеми. Много често сепоставяше въпросът защо се забавя приватизацията. И тъй като тази вечер не се съмнявам, че ще гласуваме предложения законопроект, бих споменал най-съществените неща, които обаче се избягваще да бъдат винаги дадени в своята пълнота.
Оснвните причини за забавянето на приватизацията са няколко. Това е острата политическа конфронтация, която попречи да се пристъпи към пленарно обсъждане на законопроекта за приватизацията, въпреки че той беше подготвен и одобрен от Комисията по икономическата политика на Великото Народно събрание.
Ангажиментите с Конституцията, недостигът на време и отклоняването на общественото внимание към чисто политически спорове отложиха темата за трансфера на собствеността. Колебанията на парламентарното мнозинство на БСП, продиктувани от съзнанието, че приватизацията не бива да се осъществява без обществено спокойствие и съгласие, не позволиха законопроектат да влезе в дневния ред на парламента. 1046.3
По-нататък, за обществеността до голяма степен остана скрит един съществен мотив, който забавяше процеса на приватизация. Това е острата борба за по-добри стартови позиции. В сегашните български условия участието в държавната власт силно може да влияе върху шансовете за приватизация. Затова може би и Съюзът на демократичните сили изчака политическата развръзка по въпроса за властта преди да пусне приватизацията. Появи се конкуренция между приватизацията и реституцията. По идеологиески подбуди управляващите в момента разделиха двата процеса и в резултат забавиха и затрудниха приватизацията. Не е за подценяване и личната заинтересованост на част от законодателите, принадлежащи към управляващото мнозинство. Заради това ние има има опасност да се сблъскваме с доста проблеми в процеса на приватизирането на собствеността, предизвикани от извършената реституция.
Не са за подценяване най-накрая и опитите да се извърши така наречената "министерска приватизация". СТава дума за сремежа на определени икономически кръгове и държавни служители да възложат ръководството и то не само на малката приватизация на отделни министри, без да има законова уредба за това. Добре е поне, че тази възможност вече е изключена от законопроекта, който обсъждаме в пленарната зала на Народното събрание.
Тук до голяма степен беше преодолян един от основните въпроси - алтернативата: пазарна или социална приватизация. Поначало такава алтернатива няма. Необходима ни е, поне на преобладаващата част от българските граждани и на страната като цяло, социално ориентирана пазарна приватизация. Въпросът е как да я осъществим. Трябва да си даваме сметка - и това искам да го подчертая - че стойността на приватизиращото се предприятие не е единствено резултат на оценяване на наличното имущество на предприятията, а чистата стойност на очакваните приходи. Следователно, ако търсим икономическия ефект от приватизацията, а това е задължително, не можем да гледаме на нея просто като на делба на създаденото държавно имущество. Оттук нататък обаче би трябвало да се помъчим да намерим пропорциите, в които да осъществим социалните цели на приватизацията. ВЙ/МБ 1047.1
В това отношение не е тайна, че в рамките на Социалистическата партия може би има становища, които много по-силно акцентират на социалните елементи и др., които се стремят повече да съвместят желаното с възможносто. От друга страна пък, в рамките на Съюза на демократичните сили ние виждаме също известно раздвояване - хора, които се мъчат да уравновесят пазарните със социалните моменти в приватизацията и др., които продължават силно да акцентират върху чисто монетарния начин на извършване на приватизацията и като че ли тези хора за радост са помалко, но пък тяхната позиция намира по-широка подкрепа в кръгове от правителството на Съюза на демократичните сили. Заради това аз бих оприличил като ненапълно коректен стремежа, а той прозвуча в изказване на авторитетни лица, да се постави знак на равенство между безплатна и социална приватизация, защото безвъзмездното участие чрез инвестиционни бонове или ваучери е само една от формите на приватизация и то със сравнително незначителен дял в общата маса на приватизиращото се имущество.
След като обаче преодладаващата част от направеното през последните десетилетия е резултат от трудовото участие на гражданите на България, те трябва даимат възможността да получат при облекчени условия част от своя незаплатен труд. Крайно несправедливо е, когато се претендира за пълна реституция по отношение на титулярите на предишната собственост, а тук правилно се изнесоха пропорциите какъв е делът на капитала и на работната сила в новосъздадената стойност да се прилага този двойнствен стандарт.
Ако не се правеха изявления от политици, че преобладаващата част от промишленото богатство на България е създадено до 1944 г. аз просто щях да възприема като сравнително весели подобни заключения. Заради това ние трябва да държим сметка за частичното обезщетяване на мнозинството от гражданите, които разчитат почти изключително на своята работна сила. Без използването на част от средствата от приватизацията за социални цели за голям брой хора самата икономическа промяна би била трудно поносима и даже непоносима.
Ето сега много се говори, че не достигат пари за здравни, за пенсионни и други социални фондове, а в същото време 1047.2 и на приватизацията, както и на цялата реформа понякога се гледа откъм една чисто финансова страна.
Струва ми се, че тези различия можем да изгладим и в хода на второто обсъждане и смятам, че известно завишаване на дела на средствата, които трябва да се заделят по чл. 8 и съответно по чл. 26, 27 и 34 е възможно. Особено по чл. 8, където се предвижда създаването на взаимния фонд, който трябва да отговори на три групи потребности: фондове за социално осигуряване, за участие на отделни членове на боществото в приватизацията и за обезщетяване на бивши собственици. Този дял би могъл да бъде около една трета от приватизиращото се имущество, като най-голям относителен дял се даде за фондовете на социално осигуряване, а във втората категория биха могли да се решат и проблемите на хората на интелектуалния труд - тези, които принадлежат към създателите на собствеността, които няма да могат да се ползват от преференциите като работещи в отделните предприятия, както и руги лица, които нямат достатъчно трудово участие. Това е задължително и го подчертавам, тъй като по този начин ние можем да зачетем и трудовото участие, а не просто да уравняваме гражданите само според тяхната възраст, а и според времето, в което те са допринасяли за създаването на наличното национално богсатство.
Заедно с това законът се нуждае от някои уточнения. Тук твърде много се говори, че положително качество е неговият рамков характер. По-скоро бих казал, че рамковият характер на закона е до известна степен неизбежен, защото ние регулираме една материя, която тепърва подлежи на уточняване. Но що се отнася до гаранциите за правата на гражданите в процеса на приватизацията този рамков характер по възможност трябва да бъде намален. Става дума да се предвиди известен срок - 2 или 3 години, в който закупилите акции от предприятията при облекчени условия, да не могат да ги прехвърлят извън рамките на самото предприятие или извън специалния фонд, който ще бъде създаден за тази цел.
Освен това би трябвало да създадемповече гаранции, че ще могат да се ползват от тези привилегировани условия работещите, защото сега не е казано какъв дял от работещите могат задължително да поискат от органа по приватизацията да осигури това 1047.3 привилегировано изкупуване на акциите. За да се намали оперативната свобода при решенията от страна на органите при приватизацията за сметка на реалните субекти в процеса на приватизацията това трябва да бъде уточнено в самия закон.
Най-накрая бих искал да спомена и няколко думи за засегнатия проблем - съотношението реституция-приватизация. Няма да навлизам в подробностите на този въпрос. Смятам, че ние в случая трябва да отдадем приоритет на процеса на приватизацията, затова да снемем нормативното обвързване на приемания закон с действащите вече закони за реституцията и да предвидим възможност само за отлагане на приватизацията там, където вече има възникнали спорове, които могат да бъдат решавани по съдебен ред. Останолото ще ни създаде много проблеми и аз мисля, че процесът на действието на двата закона по-нататък ще ви убеждава в предлагания приоритет.
Накрая искам да завърша, че в страните, развити в икономическо и социално отношение, с известна условност може би за страните от англосаксонската система, съществува права пропорционалност между степента на това развитие и дела на акционерната собственост, и количеството на акционерите в обществото. България се намира в една особена ситуация. Докато при политическите закони ние до голяма степен можем да взаимстваме чуждия опит, начина, по който трябва да извършим икономическата трансформация, няма точен аналог в световната действителност. Заради това, възприемайки принципите на пазарното стопанство, ние сме длъжни да отчетем своеобразието на икономическата ситуация, да осигурим постепенното уравновесяване на държавнатас частната собственост, и което може би трябва да звучи като успокоение - ще имаме възможност да допълваме и изменяме този закон. Затова аз ви предлагам в него да засилим социалните акценти, практиката по приложението му ще покаже дали те са най-реалистичните или пък ще трябва да бъдат коригирани. Мисля, че от това ще имате и вие полза като управляващи, а ние няма да пречим като опозиция, за да се постигне това обществено съгласие. Затова аз съм убеден, че тази вечер ще гласуваме този закон и бихме могли при понататъшните дискусии да го подобрим в сферата на спорните текстове. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания) 1047.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Времето на БСП се изчерпа.
Господин Семерджиев - 2 минути имате. Няма да можете да развиете това, което искате. Ако настоявате?! Заповядайте, обаче с картата в рамките на 2 минути. Понеже БСП превиши времето си с една минута - евентуално 3 минути да бъде Вашето изказване.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Социалдемократическа партия, 7. Габровски избирателен район.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители. Аз искам с няколко думи да обърна вниманието по този въпрос, който наистина предизвиква най-големи спорове, касаещи социалния ефект от Закона за приватизацията.
Наистина според мен начинът, по който са определени тези преференции в законопроекта, крие известна опасност от създаване на социално напрежение. Защо? Първо. По един начин се изключва една голяма част от обществото да участва с преференции в приватизацията.
Второ. Тези, които ще участват в приватизацията с преференции, ще бъдат една много малка част от предвидените по законопроек9та. И ще ви предложа едно такова сравнеие. Едно е, когато се работи в една фирма, в едно предприятие, което е с модерна технология, и друго е, когато се работи в предприятие, което предстои да фалира или ще бъде закрито. И аз моля всички народни представители да обърнат внимание наистина на социалния ефект - с какво ще дадем ние преференция на тези отрасли и работещите в тези отрасли, които са губещи, на тези миньори, които доскоро стачкуваха, които са десетки хиляди и които на практика няма да ползват никаква преференция. 1047.5
Моето предложение е сумата, която представлява така, както е предвидена по законопроекта, 10 на сто от стойността на всички акции да бъде директно насочена във фонд "Пенсионно осигуряване". Защото по този начин ще се гарантират участието и ползата на всеки един член от обществото. Всички работници рано или късно ще се пенсионират. Докато иначе не е гарантирано поне някаква реална справедливост в участието с тези преференции и те няма да бъдат предпочитание, както е истинският им превод, а ще бъдат една привилегия. А ние се борим против привилегиите.
И няколко думи искам да кажа накрая, че ако ние даваме преференции, ние трябва да дадем преференции на тези, които са инициативни, които са способни. И начинът за това е казан в програмата на Съюза на демократичните сили. Тоест, да бъдат осигурени приватизационни кредити при минимални лихви. Да се даде възможност на истински инициативните хора да извършат приватизацията и тогава тя ще има и социален ефект. Това, което се говори за безплатно раздаване на собствеността...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Семерджиев, изтекоха трите минути.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): ...е една огромна демагогия. Вие помните, че имаше един международен престъпник и той се наричаше Владимир Улянов, т.нар. Ленин. Толкова години лъгаха с неговата теория, че рано или късно всичко в този социализъм ще бъде безплатно. Сега отново от същите хора се говори за безплатно раздаване. Може ли да стане нещо безплатно, което те обещаваха 50 години? Щяхме да имаме безплатен транспорт, щяхме да имаме безплатно здравеопазване. Сега по същия начин ни заблуждават, че ще има безплатно раздаване на собствеността. Едни ще взимат безплатно от печеливши предприятия и това ще бъдат те, които все още, за съжаление, са директори на такива предприятия, комунисти. А другите, работниците, които нямат представа за какво става дума, ще им бъдат пробутвани книжки без никаква стойност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Семерджиев, понеже вие превишихте с три минути регламента, ще дам думата на следващия оратор Ангел Димов. (Радостно иронични викове и възгласи от блока на СДС) Моля ви се, за да бъдем равнопоставени, само три минути с картата. ББ/ЛТ 1048.1.
Искате реплика ли?
Има думата господин Манев за реплика.
МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Уважаемо Председателство, уважаеми колеги! Моята реплика към господин Семерджиев и по същество към господин Шотлеков...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Не, не може и към Шотлеков...
МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Добре, само към господин Семерджиев.
Искам да я придружа с...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нямате ли карта, господин Манев?
МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Картата я оставих, но аз ще се съобразя с регламента.
В края на миналата година излезе едно послание от американския икономист Фридман, който ние всички обичаме да цитираме и да ползваме по пътя на нашата пазарна икономика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И комунистите ли го обичате?
МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Господин Димитров, ние обичаме да цитираме всичко, което е умно и когато то е полезно за хората. (Реплика от блока на СДС, която не се чува)
И в него имаше много ценно. За съжаление не използвахме това, което трябва.
И така, в това послание, което изпрати господин Фридман по повод на приватизацията към страните от Източна Европа, то се наричаше "Четири крачки към свободата", той обърна внимание на две много важни страни в процеса на приватизацията. Първата е: в никакъв случай да не се прави опит с един скок да се навлезе в областта на приватизацията. И второто е, че всичко в тази област, искам да обърна внимание на всички колеги, всичко в областта на приватизацията зависи в последна сметка от политическата воля на народа, от нивото на икономическото мислене, на лидерите и от способността на тези лидери да убедят масите, да окажат поддръжка на назрелите радикални преобразования.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това реплика ли е или доклад?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Венци, тактика на БСП, нали знаете. Реплика-изказване. 1048.2.
МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Не е изказване, а просто пълно несъгласие с позициите, които разви господин Семерджиев и господин Шотлеков.
Без отчитане на политическата воля на народа ние ще дойдем само в положение на хаос в областта на приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Семерджиев.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС)
: Господин Манев, аз искам да ви отговоря, че точно това е, което ние не искаме - да правим скокове. Ленин беше този, който скачаше от един век в следващия и видяхме къде рипнахме. Затова ние искаме волята на народа, но нека да не го заблуждаваме. Нека да му казваме истината в очите, а не разни хубави приказки, които сме се наслушали и целият народ се е наслушал. Надявам се, че повече не му се слушат такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Ангел Димов. (Ръкопляскания и шум в блока на СДС)
Господин Димов, ако искате повече от три минути, може само от името на вашата парламентарна група.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димов, сложете вашата карта.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): Даваме му двойно време.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Парламентарен съюз за социална демокрация. 17. Пловдивски избирателен район.
Както знаете, наред с този закон, който сега обсъждаме, закон на Икономическата комисия, съм внесъл и Закон за приватизацията на държавни и общински предприятия. (Ръкопляскания и иронични възгласи от блока на СДС) Но тук нито един от депутатите, нито от лявата страна, нито от дясната, не спомена, че е внесен такъв закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И никой сигурно не е чел този закон!
АНГЕЛ ДИМОВ: ..., въпреки, че много от съдържащите се положения, се направиха като предложения за обсъждания закон.
Поради ограниченото ми време, искам само да посоча някои от основните моменти, които се съдържат във внесения от мен закон. 1048.3.
Близо едно десетилетие в нашата страна се подготвяше почвата за смяна на съществуващата командно-административна система на обществени отношения, която се определя като държавен социализъм. Пледвиждаше се на нейно място да бъде формирано общество, в което всеки български гражданин да стане съсобственик, съвладелец на натрупаното обществено богатство. (Ръкопляскания от блока на СДС) На този принцип е подчинен и внесеният от мен законопроект за приватизация на държавни и общински предприятия. Предлагам да вземете отношение по съдържащите се в този законопроект постановки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: При второ четене. 1048.4.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Ето някои от тях:
Всеки български гражданин да получи безплатни приватизационни бонове до 100 хиляди лева в зависимост от трудовото участие и от образованието. (Бурна реакция от мнозинството, ръкопляскания) Когато приватизационните бонове се влагат в предприятията, в които работят гражданите, стойността им да бъде удвоена. (Бурна реакция в блока на мнозинството, смях, ръкопляскания)
Стойността на приватизационните бонове се удвоява и когато земеделски производители ги влагат в предприятия на хранително-вкусовата промишленост. (Бурна реакция, ръкопляскания от мнозинството)
Право на такова удвояване би трябвало да имат и участниците в бригадирското движение. (Бурна реакция в блока на мнозинството, весело ожилвение, ръкопляскания)
Лицата, участващи в търговете за продажба на държавни предприятия... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димов, времето Ви изтече.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Момент! Лицата, участващи в търговете за продажба на държавни предприятия, доказват легитимността, произхода на средствата над 500 000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димов, времето Ви изтече. (Бурна реакция от мнозинството, викове: "Още, още!") Да поканим господин Джеров. Правят се сериозни предложения.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Това предложение беше направено от почти всички изказали се досега. Но то се съдържа във внесения законопроект.
При проджаба на държавно или общинско предприятие предимство се дава на арендатора, ако го е стопанисвал минимум шест месеца преди влизане на закона в сила.
Чуждестранни лица нямат право на участие в първия кръг на търговете за продажба на малки предприятия и търговски обекти. (Силен шум в блока на мнозинството)
Чуждестранни лица могат да изкупуват само до 20 на сто от акциите и дяловете на предприятия, чиито изделия носят национална марка. СД/МБ 1049.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля Ви се, нарушаваме правилника! Господин Димов, нарушаваме правилника! Господин Сталийски ще направи... Завършвай! (Силен шум в блока на мнозинството, викове: "Още! Още!")
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Собственици на отчуждени и застроени от държавни и общински организации земеделски земи получават компенсационни бонове, срещу които могат да получат акции или дялове от приватизиращи се държавни или общински предприятия. (Реплика от мнозинството: "Колко пари?")
Като цяло подкрепям законопроекта на Икономическата комисия (Възгласи от мнозинството: "Браво! Браво!") и ще гласувам за него, но при по-нататъшното му усъвършенстване би трябвало да се подчини на идеята всеки български гражданин да стане собственик, съсобственик, съвладелец, съразпределител и т.н. на създаденото у нас държавно имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля Ви, господин Димов! Моля Ви, господин Димов! Благодаря В.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания от мнозинството, възгласи: "БКП! БКП!, Свиляна Захариева, народен представител от СДС, поднася на господин Димов червен карамфил и го целува).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля! Моля за тишина! (Обръща се към народен представител, който застава пред микрофоните) Моля, не съм Ви дал думата! Седнете! (Силен шум в залата, ръкопляскания) Моля! Моля за тишина!
Господин Димов, не можах да разбера аз какво ще получавам като заместник-председател на парламента... Може би трябва да допълните...
Две минути, господин Сталийски.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Една минута.
Уважаеми господин председател, дами и господа! Понеже лично съм засегнат, господин Димов да отговори какви бонове и на каква стойност ще получа аз за Богданов дол, Куциян и Белене. (Реакция от мнозинството, единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Шотлеков, Вие реплика ли имате също? Реплика ли имате, моля Ви се? Мичковски има реплика. Ако нямате реплика, няма да Ви дам думата. 1049.2
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз взимам реплика по повод изказването на уважавания от мен колега от 17 избирателен район, Пловдивски окръг, господин Димов.
Най-напред като един от съавторите на законопроекта искам да благодаря за фундаменталното изказване, което направи, и да го уверя, че във второто четене на законопроекта всички онези предложения, които бяха толкова разумни, ще бъдат взети под внимание. Искам да му задам само един въпрос: съгласно неговия законопроект, който той внесе, е казано...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Въпросите утре, господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Не, не, просто това е реплика, да ми отговори. Там е казано: от нула до сто хиляди лева на всеки. Ами дайте да решим така: на парламентарната група на СДС по нула лева, а на парламентарната група на БСП - по 100 хил. лв. И така ще решим проблема за разпределението на имуществото, държавна собственост. (Единични ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трета реплика - Асен Мичковски, един от авторите на законопроекта.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Господин председателстващ, аз просто искам да благодаря на господин Димов, защото той успя да прибави към вече известните характеристики на всеки ден от българската демокрация една нова веселост. И мисля, че това е един хубав финал за първото четене на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Един хубав ден за българската демокрация. (Шумна реакция в блока на мнозинството, ръкопляскания)
Господин Димов, имате думата за дуплика, ако желаете. Две минути.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Аз благодаря за направените реплики. Благодаря и за карамфила, който ми поднесе госпожицата.
Тук по такъв голям въпрос - приватизацията, някои от уважаемите депутати искат да покажат едва ли не, че тези предложения, които направих, са несериозни. (Реплика от блока на СДС: "Няма такова нещо. Много са сериозни." Шумна реакция) Но аз, 1049.3 освен че съм ги включил в закона, нека и българският народ да чуе конкретизацията на хода на процеса на приватизацията.
Поставя се въпросът: какви бонове, какви приватизационни бонове ще получат тези, които са били в лагерите. (Реплика на Венцеслав Димитров: "Червени")
Искам да ви припомня, че ние, нашата парламентарна група, внесохме Закон за обезщетение на бившите собственици и на такива, които са ощетени по някакъв начин от държавата. Тук, когато говорех по въпроса за реституцията и ви казах тогава, че не може да се направи реституция и след това да се върви към приватизация, защото ще има дълги години неуравновесена, неизяснена собственост, някои тогава също опонираха и така лековато се отнасяха към тия въпроси. Обаче на питането, което беше направено тук в петък, министър Констатинова сама призна, че театър "Сълза и смях" не може да бъде реституиран, а трябва да се отиде на обезщетение. Тоест това, което ние предлагахме. И това ще бъде, аз ви уверявам, това ще бъде в цялата по-нататъшна практика на реституция и приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димов, много Ви моля, изтече времето. Много Ви моля!
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Тук аз миналия път исках да опонирам на министъра на финансите, когато говореше по същия начин..
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Трябва малко акъл да имаш за тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Изчакайте, министърът на финансите утре ще бъде тука пак.
АНГЕЛ ДИМОВ: Да, но Вие не ми дадохте думата, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Хайде, много Ви моля!
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Но тук има една идея, която се прокарва от Съюза на демократичните сили - движение, че държавата щяла да раздава безплатно, нали държавата ще раздава безплатно и някой ще ги потребява тези акции и тези бонове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димов, повторно Ви моля. Ще Ви прекъсна. Изтече Ви времето.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Само да обясня. Само да обясня. Само един въпрос! 1049.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако имате обяснение, останете после, направете събрание. Много Ви моля!
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Ама това е въпрос, който ми се зададе тук - за приватизационните бонове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Задеде Ви се, обаче дават Ви се две минути. Много Ви моля!
АНГЕЛ ДИМОВ: Аз искам да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Останете после и отговаряйте.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Искам да стане ясно, че целта на приватизацията не е разпродажба на имуществото, а това е да се създаде една мотивация у хората да работят добре и активно като съсобственици, а не да стават рентиери, както се опитват някои да представят нещата.
Така че една трета от основните фондове, създадени досега, трябва да се раздадат под формата на приватизационни бонове. Някои казват: "Защо ще гледаме Чехо-Словакия, защо ще гледаме Полша?" Ами онези страни са високоразвити. Ние ли сме поумните от тях?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димов, пак Ви моля, ще Ви прекъсна. Последно предупреждение за прекъсване! Христофор Събев чака също за изказване.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПСБСП): Благодаря Ви. (Възгласи от мнозинството: "Браво! Браво!", ръкопляскания
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР:Благодарете на вашите колеги отдясно.
Моля народните представители да влязат в залата. Никой не е искал думата от парламентарните групи. Ще пристъпваме към гласуване. Моля влизайте в залата. Текат трите минути. Моля, гласувайте. Текат трите минути за гласуване. Гласуваме законопроекта на първо четене. Прегласуване няма да допусна. Внимавайте какво гласувате!
От общо 182 гласували, за - 169, против - 4, 9 се въздържат. (Ръкопляскания)
Има думата господин Александър Томов. (Глас от залата: "Отказва се") Така ли? Не желае никой. 1049.5
Съобщение: Утре от 9 часа пленарно заседание.
Друго събощение: Министър иван Пушкаров няма да отговаря на актуални въпроси, както беше съобщено преди малко, по здравословни причини.
Пресконференция в понеделник на тема: "Пролетни мотиви в парламента". Пролетните мотиви са много в парламента. На срещата ще участват господин Стефан Савов, Снежана Ботушарова, моя милост и господин Александър Джеров.
Утре от 9 часа. (Звъни)
(Закрито в 20 ч. и 25 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:
(Трифон Митев)
(Руслан Сербезов)