Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще направя едно съобщение. Получих писмо със следното съдържание:
"Господин председател, във връзка с необходимостта от прецизиране на текстовете, Ви уведомявам, че оттеглям внесените от мен проекти за Закон за изменение на Закона за българското гражданство под N 54-019 от 26 февруари 1996 г. и N 54-01-29 от 29 март 1996 г.

С уважение:
Гинчо Павлов"

Има думата господин Калчо Чукаров от името на парламентарна група.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): "Декларация от Съюза на частните хлебопроизводители и сладкари в България.
Уважаеми дами и господа, Съюзът на частните хлебопроизводители в България настоява:
- осигуряването на българския народ с хляб да стане задача N 1 на правителството;
- за спешни решения за спиране на геноцида към частното хлебопроизводство, изразавящо се в умишлено и целенасочено лишаване от основната суровина - брашното;
- да се спре ликвидирането на частното хлебопроизводство, което ще остави на улицата над 10 000 безработни;
- за спиране възстановяването на монополното положение на държавното хлебопроизводство, което е грубо нарушение на действуващата Конституция на Република България;
- да се спре целенасоченото манипулиране на общественото мнение, че виновниците за настоящата хлебна криза са частните хлебопроизводители;
- в създалата се критична ситуация, свързана с изчерпването на зърнените запаси в страната, органите на изпълнителната власт да възстановят равнопоставеността при разпределението на наличното брашно между държавни и частни хлебопроизводители;
- оповестяване на създадената програма от правителството за обезпечаване на зърнения баланс до нова реколта и за следващата година;
- създаването на парламентарна комисия, която да следи за правилното разпределяне на наличното брашно между държавния и частния сектор в регионите.
Декларираме, че без частното хлебопроизводство не е възможно задоволяването на населението с хляб и хлебни изделия и без държавнически подход за решаване на проблема всякакви обещания за обезпечаване на народа с насъщния и ограничаването на цените, са политическа спекулация с доверието на хората.
Считаме, че унищожаването на дребния и среден частен бизнес - мотора на всяка една пазарна икономика, е връщане към мрачните години на социализма.
Управителен съвет на Съюза на частните хлебопроизводители в България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Димитър Саръиванов.
ДИМИТЪР САРЪИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю и всички вие мои колеги! Позволявам си, въпреки че нашият народ в този момент е подложен на драматични изпитания, да ви помоля да запазите една минута мълчание в паметта на седемте невинни френски монаси, зверски избити в Алжир - жертви на диващината, на слепия фундаментализъм. Искам всички ние да се присъединим към цяла Европа и цяла Франция, които почетоха паметта на тези жертви. Искам щото това да се превърне в един апел за повече човещина и толерантност, които нашата малка балканска държава с голяма сила изразява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за една минута мълчание. (Всички народни представители стават прави. Едноминутно мълчание)

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО.
Давам думата на господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На две свои заседания Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди внесения от народния представител Велко Вълканов и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. На заседанието присъствуваха освен вносителят Велко Вълканов, който обоснова мотивите и съображенията за внасяне на тези промени в действуващия Закон за българското гражданство, още професор Борис Спасов като представител на Съвета по законодателството в Народното събрание и представител на Министерството на правосъдието от отдел "Българско гражданство".
Внесеният законопроект предвижда изменение в структурата на досега действуващия Закон за българското гражданство и допълнение в текста на чл. 6 от закона.
Предлага се в дял първи на закона да бъде създаден нов раздел - "Придобиване на българско гражданство по рождение", а нормата на чл. 6 се конкретизира в смисъл, че български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, независимо от това кога и къде е роден.
Предлаганите изменения целят да приведат действуващия закон в съответствие с нормата на чл. 25 от Конституцията, където основно се регламентира придобиването на българското гражданство и се въвежда за първи път понятието "български гражданин по рождение".
Законопроектът не въвежда ново принципно положение, нито придава обратно действие на Закона за българското гражданство. Новата редакция на чл. 6 доразвива и конкретизира нормата на чл. 25 от Конституцията и цели да отстрани евентуални противоречиви и нееднозначни тълкувания в практиката в бъдеще.
С оглед на изложеното, Комисията по устройството и дейността на държавните органи с гласуване - 7 гласа "за" и 4 гласа "въздържали се", реши, че внесеният законопроект може да бъде обсъден и приет на първо четене от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата професор Велко Вълканов.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, на 22 май 1996 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията проведе своето редовно заседание, на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, внесен от група народни представители. На заседанието присъствуваха 9 народни представители.
Комисията одобрява по принцип законопроекта. Участвувалите в обсъждането народни представители подкрепят предлаганото изменение, тъй като с него действуващото законодателство се привежда в съответствие с Конституцията. Въведеното с Конституцията понятие "гражданство по рождение", което обхваща гражданството по произход и гражданството по месторождение, изисква то да се дефинира и в Закона за българското гражданство. Това изменение се налага и поради сериозни социални причини. С понятието "гражданство по рождение" са свързани съществени последици за много граждани. Така, съгласно чл. 93, ал. 2 от Конституцията, за президент на страната може да бъде избран само български гражданин по рождение, а съгласно чл. 25, ал. 3 българският гражданин по рождение не може да бъде лишаван от българското си гражданство.
Народните представители от Съюза на демократичните сили Екатерина Михайлова и Иван Сунгарски от своя страна застъпиха становището, че законопроектът не съответствува на чл. 25 от Конституцията. Тяхното разбиране бе мотивирано и отхвърлено.
След станалите разисквания законопроектът е одобрен с гласовете на 6 народни представители, 2 "против" и 1 "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Моля председателите на парламентарните групи да дадат списъка на желаещите да се изкажат. Определям минималната квота от 30 минути за парламентарна група.
Има думата Екатерина Михайлова от СДС.


ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Днес разглеждаме няколко законопроекта за изменение и допълнение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, само един.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Как така само един?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изтеглиха се, сутринта съобщих.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, прощавайте. Значи само един законопроект. Изпуснала съм това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сутринта направих съобщение, че се изтеглят.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз закъснях, тъй като навън, както знаете, има протестни действия от страна на шофьорите. И се спрях, говорих и така се случи, че закъснях първите няколко минути, преди да вляза в пленарно заседание.
Какъв закон разглеждами в момента? Аз днес не смятам да говоря много юридически, защото този закон смятам, че е един юридически абсурд, още повече, че това е чисто политически закон.
Практиката на БСП (БКП), казвам БКП, защото колкото и да ми е неприятно, днес изказвайки се ще спомена имена на хора, явно не се е променила. Явно практиката да пише закони за един човек, за да реши проблема на един човек или да елимирина един човек, не е престанала. Абсурдно е да се пише закон само за един. Законите се пишат, за да обхванат широк кръг обществени отношения.
Когато говоря, че нищо не се е променило явно в мисленето, имам предвид това, което може би някои народни представители са забравили, че едно Народно събрание преди 10 ноември 1989 г., в така наречената тоталитарна система, всъщност комунистическия строй, прие закон, за да може Тодор Живков да осинови своята пълнолетна внучка. Стана с текст в Семейния кодекс. Направи го само за да може един-единствен човек в България, първият държавен и партиен ръководител да осинови своята внучка.
ГЛАС ОТЛЯВО: По-тихо.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Мога и по-тихо, госпожо Маринова, но мисля, че трябва да чуете тези неща.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Страшно кънти в залата. (Микрофоните са близо до ораторката)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Направи го. Друг не си осинови и няма да си осинови пълнолетните внуци. Направи го тогава Комунистическата партия, чиито приемник сте вие, за да услужите на другаря Тодор Живков. Така.
След това дойде Великото Народно събрание, където вие, с вашето мнозинство приехте тази Конституция. Конституцията, в която всички ние сме се заклели да я спазваме.
Пак направихте текстове, защото просто не може да се спасите от това - текстове заради един човек.
Направихте ограничителни текстове за това кой може да се кандидатира за президент, умирайки от страх да не би цар Симеон II да пожелае да се кандидатира за президент.
Направихте ограничения във връзка с българското гражданство, пак правейки си някакви тънки сметки.
Тези тънки сметки, обаче, господа от БСП, ви правят лоши шеги в един друг момент. Защото когато се пишат закони било то и Конституция заради един или друг, рано или късно те се обръщат към вас. Сега вие не можете да решите кой да бъде вашият кандидат за президент. Не можете да намерите обединяваща фигура. Чудите се кой да бъде.
ГЛАС ОТЛЯВО: Не е ваша работа!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не е наша работа - чувам от редиците на БСП. Разбира се че не е наша работа и не е работа и на българския парламент, но вие го правите работа на българския парламент. Пишете закон, за да решите проблема на външния министър господин Георги Пирински. Затова е този закон. И хайде да си кажем нещата едно към едно.
Този закон не решава нищо. И не решава нищо. И не решава проблема и на господин Пирински. Защото, прочетете какво гласи сегашният текст на чл. 6 от Закона за българското гражданство, изменен между другото в 1989 г. Той пише, че "Всеки гражданин по произход е всяко лице, на което родителите или единият родител е български гражданин". Това пише в закона.
Какво се предлага сега? Към това изречение да се прибави: "независимо от това къде и кога е роден".
И питам тук, в доклада, който ми се каза, че нямал обратно действие: ами ако няма обратно действие, защото го пишете? Защо го пишете, ако няма обратно действие? А ако има обратно действие, ви питам: за кого важи? И за хората, които са мъртви ли? Защото независимо кога и къде?..
И знаете ли какво следва от това? Въобще минало ли ви е през ум? И може ли такъв текст да се напише в закон - "независимо кога и къде".
Проблемът, дами и господа, не е в текста на чл. 6. Проблемът е в текста на Конституцията, който вие сте приели.
И както да измените текста на чл. 6, няма да решите проблема на чл. 25 от Конституцията. Защото вие сте го направили, а в крайна сметка знаете, че Конституцията има пряко действие. И ако искаме да решим нещата и да разширим кръга на българските граждани, то трябва да намерим съгласието тук и да изменим чл. 25. Защото все четете и в мотивите, и навсякъде четете чл. 25 не докрая. Защото какво казва чл. 25, ал. 1? Аз ще ви прочета целия. "Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход". Това е хипотезата, която сте записали в чл. 25.
Това, което непрекъснато се лансира в медии, което се лансира в мотиви на законопроекти, което се лансира по време на разглеждане на закона, все забравя края на това изречение и тълкува, че се отнася само за една част от това изречение, а не за другата. И дори се твърди, че е абсурдно така като го чете човек, че можел да го тълкува. Може да е абсурдно, но така сте го записали.
Такава норма, колкото и да е абсурдна, я има в българското право. В действащия закон от 1968 г., когато е бил приет Законът за българското гражданство, точно тези хипотези са били разработени детайлно. След това в 1989 г. чл. 6 се изменя и остава само това едно изречение.
Така или иначе, в Конституция вие сте написали друг текст.
Но аз пак ще кажа, нещата не са юридически, нещата са политически. И срамно и позорно е българският парламент днес, в това тежко състояние, в което се намира нашата държава, която има толкова много проблеми, ние да се занимаваме, за да решаваме проблема на БСП дали може да издигне Георги Пирински или не. Да занимаваме целия български народ с казуса Георги Пирински. Срамота е! (Ръкопляскания в дясната страна на залата) Срамота е и ви моля - оттеглете си закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи да се изкажат?
Да, заповядайте, господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, след вчера гласувания законопроект за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти никой вече не може да се изненада от странните представи за защита на правата на човека от страна на известния правозащитник господин Вълканов. Твърде загрижен за правата, само че на отделни лица. В това число и само на един човек, както току-що се каза.
Господин Вълканов, защо не вземете да си окачите на врата една табела: "Правя закони по поръчка" и да застанете ето тук, на входа. (Шум в залата) Вероятно ще се появят доста мераклии.
Не ви ли неудобно, господин Вълканов след това, което гласувахте вчера, да се явите и по телевизията? Аз не се учудвам от вашата позиция. Мен ме учудва друго, че председателят на парламентарната група с лекота слага подписа под недоносчетата, които вие пишете и които Конституционният съд си ги връща редовно.

Аз ще бъда съвсем кратък. За такъв човек като Вас в крайдунавските села използуват много удачен израз. Казват, че такъв като Вас бил правен с обратната страна на онзи орган, с който се правят всички хора. Благодаря. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, без персонални обиди! Моля, дръжте се прилично! Не е допустимо така да се говори в Народното събрание!
Други желаещи има ли? - Да, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Българското гражданство е нещо, което не може да се сменя, както се сменят, да кажем, носните кърпи. Българското гражданство е един статут, който човек, когато се роди, трябва да знае дали го има или го няма. И то не е свързано само с това, че е българин, а е свързано с това, че трябва да бъде привързан към една държава. И затова основен принцип в правото е, че тогава, когато се създадат веднъж едни права, те не могат да бъдат отменяни с обратна сила. Това е теорията в правото на придобитите права.
Заедно с това, вкарвайки този закон, който има чисто персонален характер... Много се колебаехме с господин Соколов да внесем двамата един законопроект, което щеше да бъде много просто: една запетая на действуващия закон, "освен ако се касае за господин Георги Пирински, който по рождение е български гражданин".
Какво щеше да бъде преимуществото на един такъв закон? - Че само той щеше да стане български гражданин по рождение. А сега вие давате ли си сметка, че по този начин ще станат десетки хиляди хора граждани по рождение, които не са били по-рано граждани по рождение? И това нещо го правите единствено за желанието на някого или на една част от вас, след като друга част от вас и други между вас имат друго мнение.
Просто аз мисля, че това е скандално. Аз идвам в момента от болницата, където за съжаление трябва да ходя всеки ден. Една жена, която не познавам, някоя си Стойка Ненчева, заплака, когато ме видя, защото болницата в София - Медицинска академия, разполагала само с 3 линейки, които са спрели от днес, защото нямат бензин. До тях имаше една жена, която казва, че е гласувала за Социалистическата партия, но това не й пречи да плаче, че болните нямат бензин. И в този момент, когато не е криза, а е нещо, което България в нейното съществувание никога не е видяла, вие ангажирате времето на българския народ да ни слуша за това дали уважаваният от мен господин Георги Пирински може да бъде издигнат за президент или не.
Аз мисля, че в този момент на национално напрежение сте длъжни да проявите разум и да оставите гражданите да бъдат такива, каквито са родени. Защото България не е нито за този парламент само, нито за следващия, в който мнозинството ще бъде на Съюза на демократичните сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам много, че колегите от опозицията напуснаха юридическия и конституционния терен, тъй като проблемът, независимо от мотивацията за внасянето му точно в този момент, е чисто правен, конституционен, юридически. Затова искам няколко неща да кажа.
Първо, трябва да имаме предвид характера на конституционните норми. Прeди това да се върнем 200 години назад към теорията на правото, философията на правото на един голям конституционалист в края на миналия век и началото на този като Йелинек, който пише за конституционните норми като норми, които са обърнати преди всичко към миналото и след това към бъдещето. Към миналото, защото отричат една практика, те са контрапункт на друга правна действителност и решават по принципно нов начин нещата. По принцип, не говоря за конституциите в условията на тоталитарното общество, конституции се приемат при радикални промени на обществените отношения и затова те носят в себе си един нов, революционен, разрешавам си да употребя тази дума, смисъл.
От друга страна, конституционните норми имат висш ранг. Неслучайно и в нашата Конституция е записано, че законите не могат да им противоречат и че конституционните норми имат пряко, непосредствено действие. Това е текст от нашата конституция. Ето защо, когато разглеждаме въпроса за характера на конституционните норми, трябва да имаме предвид, че това не са норми в баналния смисъл на думата. Неслучайно в тях не се съдържат подробности, не се съдържат санкции. Те нямат трите характеристики на една правна норма. Това са норми принципи, които преуреждат, които стават база за развитието по-нататък на законодателството и за привеждане на законодателството в съответствие с тези конституционни норми.
Когато говоря по този първи кръг от проблеми, използувам това начало, за да кажа, че същият смисъл, същият дух и същият писмен израз беше заложен в нашата нова Конституция, когато уреждахме въпроса за основните права и задълженията на гражданите. Ние искахме да отречем една тоталитарна практика и да въведем нови принципи. При това в сферата на правата и задълженията да разширим максимално правата.
Неслучайно е отречена и не съществува вече забраната за двойно гражданство. Забраната за двойно гражданство е, която стои в основата на законодателството, на законите за българското гражданство и от 1948, и от 1968 г. Сега такава забрана няма. Но именно забраната за двойното гражданство, която е била насочена политически срещу българската емиграция, преди всичко българската емиграция след 1944 г., е, която поставя в неравно положение хората от български произход, която прави една политическа дискриминация на българската емиграция и на потомците на българската емиграция.
Апропо, господин Сунгарски, в случая става дума за дискриминация и на децата на Симеон Кобургготски, който е гост сега на България. Те също би следвало по принципа на забраната за двойното гражданство да бъдат лишени во веки веков от каквато и да било възможност да се кандидатират в този случай. Да не говорим за цялата политическа емиграция след 1944 г.
Това ограничение, тази забрана на двойното гражданство е мотивирала решения в закона, съгласно които в момента, в който едно дете стане гражданин на друга държава, нашата държава се оттегля. Оттегля се, именно за да отхвърли българските деца, децата от български произход. Точно това ние отрекохме, приемайки конституционните норми в Глава втора на Конституцията.
И, забележете, един трети аргумент. Когато приемахме Конституцията и когато търсихме пътищата към европейските конституции, когато използувахме богатия опит на Европа в изграждането на структурата на Конституцията, ние неслучайно главата за правата и задълженията и свободите я сложихме в началото и неслучайно въведохме вътре цялата европейска традиция - именно за да бъдем в синхрон с европейските държави, за да бъдем в синхрон с цялата традиция на конституционното право, конституционната теория и конституционната история.


И тук ще премина към следващия принцип. И аз също съжалявам, че юристи, чиито чисто юридически аргументи съм уважавала в пленарната зала, не са се задълбочили по този въпрос. Ние приехме тази теория, която е европейска, междупрочем идва от римското право, - традицията на правото на кръвта и правото на земята - "Юс сангвинис, ю соли". Това са двата способа, по които се придобива по рождение българско гражданство и изобщо гражданство, за разлика от натурализацията, която има съвършено друго значение, друг смисъл. Но когато разглеждаме тези два способа - правото на кръвта и правото на земята, които са въведени в нашата Конституция в чл. 25, и тези, които сме работили по конституционния текст, знаем много добре мотивите, когато приемахме този текст - ние имаме предвид и нека не звучи с някакъв друг привкус, но във всички случаи правото на кръвта е по-силното право. Неслучайно в Конституцията правото на земята има: "ако", "в случай, че", защото на тази земя могат да бъдат родени деца на случайно преминаващи, на временно пребиваващи и т.н. И вие си представете, че ако ние не приемем, че правото на кръвта е по-силното право, което съхранява родовата връзка на нашата нация с целия свят, с всички групи, които са останали там или които ще се върнат - надявам се, че все повече ще се връщат тук - това право, ако не приемем, това означава да възприемем повече права и по-голяма сила на правото на земята, тоест на един случайно преминаващ през българска територия гражданин, особено ако неговото законодателство - законодателството на страната, от която са родителите му, не го възприема автоматично за свой гражданин. Правото на кръвта е масовото право. То е правото, което урежда гражданството. Правото на земята се възприема най-често като водещо само в държавите, които са държави на емигранти. Това е най-типично в американската Конституция - 25-ата поправка, а правото на кръвта е възприето в европейското законодателство, в европейските конституции. Разбира се, най-често съвременното законодателство комбинира двата принципа.
Затова аз смятах, че спорът трябваше да бъде на правна основа, защото това, което се предлага, е едно просто приспособяване на закона към конституционния текст, привеждане в съответствие на закона с конституционния текст, иначе, колеги, ние ще стигнем до абсурда, до следния абсурд - казах, първо, да приемем, че действа ограничително, да приемем ограничителното действие на законите от времето на Тодор Живков срещу разширителното, широко демократично значение на конституционния принцип. Това означава да приемем - забележете - ал. 4 на чл. 25, да приемем, че насилствено, принудително могат да бъдат лишавани от българско гражданство, тъй като такава възможност не се допуска за гражданите по рождение, всички, чиито родители - поне единият родител е български гражданин - а да не можем да лишим принудително от българско гражданство, примерно, едно африканче, едно китайче или едно нубийче, което преминава или случайно се е родило на територията на държавата. Ще стигнем до такива абсурди, ако вървим не по почвата на закона, а се опитваме да политиканстваме. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Думата е на господин Васил Гоцев за реплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожа професор Ананиева, заместник-председател на Народното събрание! Всичко това, което казвате, би било вярно, ако в чл. 25 от Конституцията нямаше след "Република България" запетая и не беше казано: "ако не придобива друго гражданство по произход".
Това означава според мен, че то ще бъде български гражданин, както казва Конституцията, който по произход е от някоя друга държава и не става гражданин на тази държава. И това наистина трябва да бъде така - привързаността към правото на кръвта - но тогава, когато в една държава, родилият се на нейната територия го приеме като свой гражданин, нашата Конституция в съответствие с всички онези правила, за които говори уважаваната госпожа професор Ананиева, съобразява се с това и затова отстъпва и казва: държавата, която признава гражданина по произход за свой гражданин , аз не искам да й преча и да създавам по този начин едно двойно гражданство. Именно, ако не приемем изменението, което се предлага, - извинявайте, аз гледах назад, защото мислех, че сте на трибуната... - изменението, което се предлага, е изменение, което ще влезе в разрез с Конституцията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По правилника е да се редуват изказванията от различни парламентарни групи...
Давам думата на госпожа Ананиева за дуплика.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Господин Гоцев, много се извинявам. Всъщност Вие се позовавате на закона, на тоталитарния закон и черпите от него аргументи. Забраната за двойно гражданство сега не действа! Забраната за двойно гражданство сега не действа, поради което ограниченията, които са включени в конституционния текст, на финала на конституционния текст, се отнасят само за родените - в основния случай - по принцип родените от чужденци на територията на страната, тъй като съществуват различни системи. Примерно, по израелската система, който е роден от майка еврейка, става автоматично гражданин на държавата Израел. Примерно, има такъв принцип. И ако тази държава не приама двойно гражданство, говоря за другата, ние естествено се оттегляме, но едно е оттегляне от гражданство на лица, които евентуално биха останали без гражданство, друго е да се оттегли нашата държава, което е грубо противоречие - това разсъждение - със смисъла, с духа на Конституцията, оттегляне от кръвната, родствената връзка с родината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на председателя Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина! Уважавайте говорещия!
СТЕФАН САВОВ: Не, господин Георги Аврамов е известен, че никога не може да седи повече от пет минути на мястото си, тъй че не му правете забележка... (Весело оживление в залата) Той е в движение непрекъснато. Ние го познаваме от Великото Народно събрание.
Още веднъж бих искал да се спра на следното: аз бих приел голяма част от аргументацията, която изнесе тук госпожа Ананиева, обаче смятам, че в момента въпросът не е юридически. Както каза и госпожа Екатерина Михайлова, въпросът е по-скоро политически. Ние се връщаме към една лоша практика тук, в Народното събрание, да правим закони ад хок за отделни лица. Това е практика, която, като сложим сега начало, след това ще тръгне. След това можем да чуем и за закон за това, че някой, който е замесен, да речем, в приятелския кръг "Орион", ще трябва да гласуваме, че той е невинен и т.н.
Така върви лавината на тази логика. Така че ясно е, че този закон, който би могъл да се обсъжда в една нормална обстановка с всички юридически мотиви, сега се поставя във връзка с президентските избори през октомври-ноември. И тук вече всички ние от опозицията имаме много сериозни възражения или подозрения, още по-точно казано. Ето защо по всяка вероятност, не по всяка вероятност, ние не сме се събирали парламентарната група и затова нямам право да говоря от нейно име в момента, но лично аз не бих могъл да подкрепя този закон поради тази причина, поради политическия субстрат на всички тези юридически становища, които тук се излагат.
Аз бих се обърнал към някои от днешните оратори, към тези, които са създателите на закона. Вие чудесно сега аргументирате - по произход, по кръв и т.н., а защо във Великото Народно събрание създадохте този член, който беше насочен изцяло против цар Симеон за мен, за вас - Симеон Куборгготски, с който ограничихте правата му да се кандидатира и да бъде български гражданин? Нима това не беше пак един закон, насочен против отделна личност? Лошото за вас е там, че народът сега в един негласен референдум дава своята подкрепа на тази личност, която вие се опитахте чрез един член в Конституцията да елиминирате от обществения живот. Тогава, по това време, вие, които гласувахте тази Конституция, бяхте хората, които не мислеха за всички тези аргументи, в които аз мисля, че има една голяма част юридически основания. А по това време защо не мислехте по този начин? Разбира се, грешката беше, че не трябваше да се каже 5 години, а трябваше да се каже 15-20 години, колкото е нормално за биологическия живот на една личност, и тогава нямаше да имате проблеми.
Но виждате как, когато вие правите тези закони или вие правите тази Конституция, вие винаги мислите за отделни личности. А Конституцията, един закон мисля, че винаги трябва да има пред очите си общите проблеми, а не проблемите вчера на цар Симеон, днес на Георги Пирински, утре на не знам кого си. Именно тази практика, за която говори Екатерина Михайлова, е практика, която ние не можем да приемем. Не може по този начин да се действа.
Аз си позволих да говоря за Конституцията, защото вие добре знаете, че аз бях от тези стотина души, които не подписаха тогава Конституцията. Сега я подписах и изпълнявам, но тогава, когато я създавахме, ние бяхме против тази Конституция именно поради много от тези норми, които показваха, че Конституцията има един характер, който не може да се приеме от мнозинството от хората. И по тази причина, отново ви казвам, всичко това можеше да се обсъжда в една нормална атмосфера. Не говоря сега за тази атмосфера на стачки, както някои други, но в една атмосфера, която нямаше да бъде свързана толкова близко със случая на Георги Пирински. Помислете по този въпрос! А аз смятам, че в досегашния Закон за гражданството нещата са изяснени. Но знам, че каквото и да говоря, вие ще си гласувате това, което сте решили. Но остава един факт, че ние ден по ден, час по час се приближаваме отново към онзи тип режим, онзи тип държава, който всички отрекохме поне на книга и на думи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата за реплика най-напред има госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, господин Савов! Има нещо вярно в това, че когато приемахме Конституцията играеха роля и частни съображения, тъй като тогава беше доста изострен въпросът република или монархия. Така че аз съм съгласна тук с Вас, още повече познавам добре работата на различните подкомисии на Конституционната комисия. Но ако тогава освен принципните съображения, за които говорих, са играли и такива съображения, апропо, имаше предложения за президент да може да се кандидатира само който е роден в България. То пък беше насочено срещу Андрей Луканов. Но не се прие тогава, тъй като това щеше да бъде допълнително ограничение. Не се прие такъв текст. Тоест, в смисъл "по рождение" не може по никакъв начин да се тълкува "по месторождение", тъй като това е отхвърлено още - четете протоколите на Конституционната комисия.
Но негласувайки за този закон, това, което заявихте, вие ще повторите тази грешка. Защото на практика бихте допринесли за това да се ограничат правата на синовете на Симеон Куборгготски за в бъдеще, тъй като ситуацията е същата, първо.
И второ, бихте допринесли за връщане към същия този тоталитарен режим, срещу който сте се борили, и за нашата позиция, за което апелирате. Така че, моля ви, имайте предвид, че миналите грешки не бива да се мултиплицират сега с вашия вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има господин Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Савов! Аз се въздържах, когато госпожа Екатерина Михайлова говореше за това, че ние приемаме закони за отделния човек, защото си спомням много добре, и извинете ме, господин Савов, че го казвам на Вас, но през 1992 г., когато Вие бяхте председател на Народното събрание, си спомняте как се приемаше закон за отделния човек, как се приемаше изменението на Закона за чуждестранна помощ, за да бъде освободен Петко Симеонов, как се приемаше изменението в Закона за конкуренцията, за да бъде освободен господин Нешев - слава Богу, не успяхте, - как се приемаше Законът за Висшия съдебен съвет и редица други закони, с които целта беше едни или други хора да бъдат освободени, защото по друг начин не можеше.
Но нека да гледаме принципно на нещата. Аз използвам възможността за реплика, за да взема отношение накратко и по същество към това, което вие оспорвате. Ясно са казани в Конституцията и двата принципа - в чл. 25, ал. 1, в първото изречение ясно е посочено, че български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. Слагам точка дотук, защото това е първият принцип - принципът на произхода.
НОРА АНАНИЕВА (от място): И това е, а не става!
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да, което е разработено в закона в чл. 6. Защото този принцип, че български гражданин е всеки, на когото поне единият от родителите е български гражданин, говори, че независимо от това къде и кога е роден. Друго не е казано в Конституцията.
Второ, другият принцип - за земята, за който се говори, е казано: "или който е роден на територията на Република България, но при условие, ако не придобива друго гражданство по произход". Следователно никакъв конституционен и юридически проблем не съществува. В случая ние с този закон уреждаме конституционната материя, която трябваше да уредим отдавна, колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Аврамов.

ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Савов, Вие твърдите, че ние сме приели Конституция, с която сме искали да ограничим правата на Симеон да се кандидатира за президент. Искам да Ви кажа, че в много други конституции има много по-големи ограничания - в италианската, австрийската, гръцката е забранено не само на бившия монарх, а и на членове на цялото семейство да се кандидатират за какъвто и да е пост. Ние сме записали 5 години да е живял в България. Така че ако Симеон желаеше да се кандидатира за президент, нямаше никаква пречка след 1991 г. да живее тук и днес да се кандидатира за президент.
И още един въпрос - Законът за българското гражданство, който е приет в 1968 г., противоречи на Конституцията. Съгласно този закон всеки кандидат за президент може да бъде касиран. Прочетете внимателно закона, за да видите какво пише там: какво е български гражданин по рождение и по произход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Савов, имате думата за дуплика.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На господин Аврамов не намирам необходимо да отговоря, защото си спомням часа, когато той беше един от големите дейци на СДС и седейки разкрачен и отпуснат, както обича да седи и сега, ми зададе въпроса писмено аз да докажа, че действително съм човек, който не е бил в системите на Държавна сигурност. Господин Аврамов, който днес стои на първата редица и по-рано седеше на първата редица. Тъй че с такива хора просто аз нямам нищо общо и не искам да говоря.
Господин Велев, аз не си спомням по мое време да е имало такива закони. Спомням си, че след мое време имаше един закон, който беше по-скоро за Вас, това беше вече при господин Йорданов като председател на Народното събрание и тогава Вие заради онези история в Хасково успяхте да отървете кожата и аз не знам как.
Трето, госпожо Ананиева, аз не съм се качил на трибуната, за да защитавам тук правата или каквото да било на Цар Симеон, съвсем нямах това намерение. Аз дадох този пример, защото смятам, че е абсолютно грешна практиката ние да правим закони, пък дори и конституции, които да са насочени към отделна личност. И ще Ви отговоря само едно нещо, защото Цар Симеон, обичан или не, е син на български гражданин, на Цар Борис III, обичан или не. Обаче не може държавният глава на България в продължение на 25 години да не бъде български гражданин. Значи Цар Симеон има по всичките, така да се каже, показатели за българско гражданство ...
НОРА АНАНИЕВА (от място): За децата....
СТЕФАН САВОВ: Вижте, за децата му да не мислим. Те си мислят за себе си. Аз най-малкото съм тук, за да защитавам неговите деца. Тук аз давам примери просто от нашата практика. Така че, да речем, в случая с Цар Симеон, той е син на български гражданин, роден е в България и въпреки това ние сложихме някои ограничителни клаузи в рамките на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Проф. Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Не е възможно да приема тезата, която се лансира, че в случая става дума за уреждане на правното положение на едно отделно лице. Аз съм съгласен, че всъщност наистина до голяма степен този проблем се поставя от предстоящите президентски избори. Те поставиха някои въпроси, които нямат своя отговор в нашето законодателство. Например, в Конституцията се използва понятието "българско гражданство по рождение", но Конституцията не дава дефиниция какво е това българско гражданство по рождение.
Възникват проблеми, които трябва да се решат. И ето с този закон ние се опитваме да кажем какво значи това българско гражданство по рождение. И казваме това, което е прието в цялата световна практика. Гражданство по рождение значи лицето да е родено от български граждани или пък да е родено на територията на страната. Това е ясният отговор, който даваме. Кажете ми какво отношение има това наше решение към съдбата на отделно лице? Това е текстът, който решава съдбата на хиляди български граждани, родени и при условията на юс соли, и при условията на юс сангвинис - и при условията на правото на почвата, и при условията на правото на произхода. Това е един универсален текст, който намира всеобщо приложение спрямо всички нас. И значи всъщност просто се казват неистини, когато се твърди, че тук имаме задачата да уредим правното положение на една отделна личност.
Същото мога да кажа и по отношение на чл. 6. Член 6, уважаеми колеги, е само една законодателна проекция на чл. 25 от Конституцията. Толкова пъти цитирахме вече чл. 25, че предполагам, вече го знаем наизуст. Член 25 казва в първата част, там, където се излага принципът на произхода, правото на кръвта, юс сангвинис, там се казва: всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, е български гражданин. И тук възниква такъв въпрос: този текст отнася ли се за лицата, родени преди влизането на Конституцията в сила? Искам да ви призная, че някои колеги, предимно от дясната страна, дават едно твърде странно тълкувание и обяснение на този въпрос. Те смятат, че текстът на чл. 25 няма да се отнася за лица, родени преди влизането на Конституцията в сила. Това е едно - заявявам категорично - дълбоко невярно решение. Те смятат, казват, че по този начин текстът придобива обратна сила. Не е вярно! Текстът не придобива обратна сила. Това че ние уреждаме един факт от миналото, не означава, че придаваме обратна сила на закона. Аз вече казах по един повод, например, какво обратно действие има в една такава норма - всеки, който е участвал в Първата световна война, получава правото на безплатно лечение в републиката. Уреждаме факт от миналото, но това не е обратно действие, защото правото възниква от момента на влизането на съответния нормативен акт в сила. Тук по същия начин трябва да кажем: да, ние уреждаме факти, настъпили в миналото, раждания, настъпили в миналото, но правната последица, тоест българското гражданство ще настъпи, ще влезе в действие от момента на влизането на Конституцията, на закона в сила. И това, което е в Конституцията, ние искаме да го кажем ясно и в самия закон. И казваме, че действието на чл. 6 се разпростира по отношение на всички случаи, на всички лица, независимо от това къде и как са родени. В това се изразява именно действието на юс сангвинис, на правото на кръвта. То е всеобхватно. Нищо няма значение освен факта, че лицето има за родител български гражданин. Подчертаваме това по един ясен и категоричен начин.
Следователно, колеги, този въпрос засяга хиляди български граждани, които живеят в чужбина, решава съдбата на техните деца. Прилагаме принципа на кръвта по отношение на тях. И аз сега ще сведа наистина въпроса до едно отделно лице. Нима вие, уважаеми колеги, заради едно отделно лице ще лишите от българско гражданство хилядите деца, родени в чужбина от български граждани? Ето това е ефектът от вашата позиция - заради едно отделно лице вие сте готови да поставите извън българското гражданство хиляди български деца.
Искам накрая чисто правно да поставя въпроса, който очевидно не се разбира от много колеги, надявам се, недобросъвестно се заблуждават. Четат чл. 25, четат първата част, четат втората част, след това четат добавката "освен ако не придобиват българско гражданство по произход". Прави се тази много съществена грешка, че тази добавка се свързва с правото на произхода. Не е възможно така да се чете текстът. Това допълнение се отнася единствено и само до принципа на почвата, до юс соли. Защото, уважаеми колеги, прочетете първата част на текста, свързана с тази добавка, и ще видите, че се получава пълна безсмислица.
Ето какво всъщност се получава, когато текстът се чете, както го четат някои колеги.
"Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, ако не придобива друго гражданство по произход."
Вижде абсурда, който възниква - става български гражданин по произход, освен ако не придобива друго гражданство по произход. Не може чак толкова невежество да има право да се проявява.
Тази добавка се свързва единствено и само с правото на почвата и тогава придобива смисъл. Всеки, роден в България, става български гражданин, освен ако не придобива друго гражданство по силата на произхода си. Защото правото на почвата се отнася до небългарски граждани, чието дете е родено на територията на България и само при тях вече може да има смисъл това допълнение.
Колеги, накрая аз искам да изкажа благодарност на колегата Савов, че макар, отстоявайки твърдо, категорично своето убеждение, своите разбирания, той се придържа към един, общо взето, коректен текст, коректно отношение към колегите в залата. Безкрайно неприятно е да слушам да говорят хора, които нямат нищо общо с възпитанието и с културата. Но това не ме изненадва по отношение на някои личности, които вече много пъти са доказали, че са чужди на всяко възпитание и на всякаква култура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Иван Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Господин Вълканов, понеже се твърди, че законът се прави за господин Пирински, аз тук искам да Ви кажа, че това "освен ако не придобива друго гражданство по кръв",... Доколкото знам според еврейските закони, понеже, нали, майката на господин Пирински е еврейка, според техните закони той придобива еврейско гражданство по кръв, понеже майката е еврейка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колега, великолепно щяхте да постъпите, ако бяхте си мълчали. (Смях и весело оживление в блока на мнозинството). Първо, не бива да говорите неща, които не знаете. Майката на господин Пирински е чиста словачка. Няма нищо оскърбително да е еврейка, но не е еврейка, словачка е. Тя си е словачка, родена второ поколение в ...
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Евреи има в цял свят.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Разбира се. Но аз не виждам къде е проблемът в този случай. Първо, от фактическа страна това не е вярно. И, второ, то няма никакво значение за нас. За нас има значение единствено това дали поне единият родител е български гражданин. И ако единият родител е български гражданин, проблемът се решава суверено от нашата държава. Нашата държава, без да се интересува и от това как другите държави решават въпроса, казва: "Това дете, това лице е български гражданин". Не се интересува от позицията на другите страни, на другите държави. Даже и в този случай, за който говорите Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли други желаещи?
Има думата госпожа Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, бях предизвикана да се изкажа от неколкократно застъпваната теза от микрофона на Народното събрание, че фактически този текст е оформен във Великото Народно събрание - текстът на чл. 25 на Конституцията, по предложение на лявата страна на залата. Бих искала да ви прочета извадки от стенограмата на Великото Народно събрание по време на разискванията, точно на текста на чл. 25 на Конституцията. Предложението за допълнение в текста, изрично изискване за хората, които се кандидатират за президент, да бъдат родени в България, е било направено от колегата Глушков, на което Мариана Христова е възразила и е казала: "В Конституционната комисия това предложение беше направено от господин Глушков. И там му предложих, вместо да пишем: "роден в България", просто да направим една забрана - Георги Пирински и Андрей Луканов да не се кандидатират за президенти". Така че идеята изобщо не е била предложена от левицата с намерение да ограничава някого. Предложението е дошло точно от дясната страна на залата.
Аз бих искала да кажа още нещо. Член 25 на Конституцията дава двете условия - правото на кръвта и правото на почвата, при които се придобива българското гражданство, и условието в текста: "ако не придобива друго гражданство по произход", се отнася именно само за случая, когато става въпрос за лица, родени на територията. Тоест само за правото на почвата. Ако това условие го отнесем към първата част, в случай, че лицето е родено на друго място и да придобива българско гражданство, тогава когато неговият родител, поне единият е български гражданин, то тогава, колеги, вижте до какъв абсурд бихме стигнали. Тъй като в Щатите поначало се дава възможност да се придобива американско гражданство от лицата, родени на американска територия. То във всички случаи, когато дори и давамата родители са българи, ако се роди на територията на Щатите от двама родители българи дете, тогава излиза, че по нашата Конституция то няма да придобие българско гражданство, затова защото отнасяме условието: "ако то не придобива друго гражданство по произход". А то по правото на почвата ще придобие българско гражданство в Щатите. Безспорно, стига се до един абсурд, до една безмислица и от това личи, че ние не трябва да тълкуваме това изречение тясно граматически, а разбира се, логически. Целта на Конституцията е не да създава едно абсурдно положение.
Освен това аз бих искала да ви кажа, че съм изненадана от позицията, която заема СДС, защото тя беше точно обратната, когато говорихме за правото за участие в масовата приватизация. Тогава СДС искахте всички българи, които живеят в чужбина, да получат правото на участие в масовата приватизация. Това право не е от категорията на всеобщите човешки права, защото то е белег на една връзка, ако щете финансова, ако щете данъчна със съответната държава, в случая в България. А искате да лишите от едно всеобщо право всички ония българи, които са родени на друга територия, вън от България. Това е изненадващо.
Освен това бих искала да ви покажа проекта за Конвенция на Съвета на Европа по въпросите на гражданството, където изрично се казва, че всяка държава, когато урежда въпросите на гражданството, е длъжна да не уврежда своите граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Лилян Сираков. Останаха четири минути от нормалното време. Ще направим десет минути продължение.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Спорът тук около персонализацията на закона пропуска едни други важни последици, върху които въобще не се говори. Центърът на идеята за изменение на закона е да се уредят права. Обаче законът поражда и сериозни задължения и по този въпрос въобще не се говори. Това да придобиеш екс леге качеството на български гражданин поражда сериозни задължения. Ние не предвиждаме уредба на последиците от тази страна на въпроса. И ако трябва да бъда откровен, аз се въздържах в комисията, точно защото не уреждаме тези последици. Ние имаме един заварен закон, който е уредил статута на българския гражданин, изхождайки от съвършено противоположен принцип - от гледна точка на забраната да има двойно гражданство. Ние сега въвеждаме нов принцип, Конституцията въвежда нов принцип, което означава, че трябва да има изцяло нов закон. Ние трябва да предвидим поне една глава за правните последици, за задълженията на българските граждани, които с този закон бихме създали.
Малко по проблемите около чл. 25. Самият факт, че възникна спор говори, че има несъвършена редакция. Това трябва да го признаем.
Ако изхождаме от българския синтаксис, ние трябва да кажем, че условията за двусмислие са налице напълно. Защото главното изречение е: че български гражданин е всеки. Това е главното изречение. Има две съставни определителни и накрая има трето съставно, което въвежда изключението, но то е свързано с главното, ако изхождаме от законите на синтаксиса.
Така че условията за двусмислие са налице. И ако някой поиска някъде, може да го изтълкува, че ограничението важи и за първата хипотеза. Ако някой поиска някъде, може, защото граматически е възможно това. Така че спорният момент е налице.
Аз мисля, че ако трябва тази деликатна материя да я уредим непротиворечиво, прецизно, трябва просто да има нов закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Бележки? - Ана Миленкова за реплика.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Изненадва ме, че колегата прави синтактичен разбор на конституционната норма, докато би следвало да се направи логически и да се търси какъв е духът на Конституцията, освен това на международните актове.
Колеги, въпросите за военната служба са уредени в проекта за Европейската конвенция. Аз смятам, че всички вървим към Европа и изрично има цял раздел в Конвенцията, който се отнася до военните задължения, за които говори колегата, като първият текст казва: "Всеки индивид, който притежава гражданство на две или на повече държави, изпълнява своите военни задължения по отношение само на една от тези държави...". След това има уредени различни хипотези, т.е. въпросът стои на вниманието и в международното право, и не представлява никакъв проблем и за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Георгиев има думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, взимам думата, за да ви помоля да подкрепим законопроекта. Не ми се ще в духа на някои изказвания да придаваме привкус и мирис на бензин или на други пари на този законопроект (реплики от опозицията), на каквото искате, а ми се ще, като отговорни лица в този парламент и като законодатели, да изтъкваме преди всичко юридическите, конституционните аргументи "за" или "против" този законопроект, включително и политически. Няма закон, в който да няма и политическа основа в неговото изграждане, иначе елиминираме въпросите за мнозинството, малцинството и т.н.
Тъй като стана дума за това какво е било във Великото Народно събрание, искам да добавя само още и това, че предложеното тогава от господин Глушков допълнение "да е роден в България" към текста на Конституцията, е било гласувано и предложението се отклонява, цитирам: "защото за него са подадени само 56 гласа, против - 209, и 9 се въздържат". Тоест имало е едно шарено многообразие в гласуването в подкрепа на онези, които са гласували против предложението на господин Глушков. Тоест имало е от всички политически сили лица, които са гласували против това предложение.
Така че, повтарям този момент, въпросът е поставен тогава и е поставен именно интуиту персоне, а не сега. Защото трябва да ви кажа, че до този момент, поне аз, който съм редовен участник в заседанията на парламентарната ни група, не е третиран въпросът персонално, за който и да е било кандидат-президент, включително и за личността, за която тук се говори, като се смята, че заради нея се прави законът.
Аз искам да кажа, че този законопроект, който се предлага, е юридически издържан и не противоречи на Конституцията. Това, което се предлага, има един пояснителен характер към конституционната норма. Конституционната норма е тази, която създава това правило, за което ние говорим тук, а не този закон. Изобщо не става дума за обратно действие на закона, защото Конституцията за пръв път в тази разпоредба на чл. 25 създаде тази норма, която се цитира вече многократно, за да не я цитирам и аз.
И затова, когато с това предлагано изменение се прави пояснение на тази норма, в никакъв случай не може да се говори, че със сегашното предложение се прави обратно действие на някаква норма. Тя действува по силата на самата Конституция от 12 юли 1991 г., а не отсега с обратна сила, както тук се твърди.
Искам отново да обърна внимание на колегите за универсалния характер на голямата част от нормите в Конституцията. Тази норма, свързана с българското гражданство, изобщо с гражданството, ако става дума и за други конституции, има универсален характер. И тук не може да става и дума за обратно действие.
Представете си за момент, този въпрос се повдигна и в нашата комисия, да кажем, разпадането на Съветския съюз на различни държави, които сега съществуват. Нали разбирате, ако ние приемем, че една норма на Конституцията действува оттук-нататък, както е тази от 1991 г., а няма универсален характер да каже, че всички случаи са такива и това да е българското гражданство, то всички хора, родени до този момент, или имайки друг статус на гражданство, увисват. И тогава летоброенето по въпроса за българското гражданство ще започне от 1991 г.
Не може да се тълкува така стеснително. В този смисъл това пояснение, което сега се дава в законопроекта, е необходимо.
Аз бих казал и тук одеве се подхвърли от господин Велев, че сме закъснели с едно цялостно уреждане на този въпрос с един нов Закон за българското гражданство.
И затова, ако правим тази промяна или това уточняване, или това пояснение сега в този законопроект, ние всъщност извършваме нещо, което е трябвало много по-рано да го направим, но не го правим пък толкова късно. Затова в този смисъл аз намирам, че няма никакво колебание относно конституционността и юридическата грамотност на този текст.
Искам да се върна отново към чл. 25 и към това тълкуване, което вече няколко пъти се каза. Очевидно е, че добавеният израз в първото изречение "ако не придобива друго гражданство по произход" се отнася за втората алтернатива, а не за другата и това личи и от съюза, който е сложен там, а не друг съюз.
Смятам, че наистина трябва да се тълкува така, както сме учили по теория на правото - и граматически, и логически, разбира се, и систематически, и във връзка с всички останали норми на Конституцията, които се отнасят до правата на човека.
Ето защо тук изобщо не става дума за разширяване с обратна сила на правата на онези, които биха могли да имат българско гражданство, а става дума за привеждане в съответствие с Конституцията на онова, което вече е прогласено като конституционен принцип.
Постави се въпросът за възможните негативни последици, като възникващи задължения за цели групи от лица, които биха попаднали в обсега на този законопроект.


Първо, аз искам да кажа, че те попадат в обсега на Конституцията още от нейното създаване. Така че няма нищо ново за тези лица. Ако те са поискали да бъдат вписани като български граждани, отговаряйки на конституционния принцип, това е могло да стане и досега. Нещо повече дори. С пояснителния характер на тези норми ние внасяме уточняване на конституционната норма. И по този начин улесняваме този въпрос. В крайна сметка, ако възникнат колизии, и това също го третирахме в нашата комисия, вие знаете, че първо, сега не съществува изобщо въпрос за двойното гражданство. Дори може да има и тройно гражданство. И това може да се случи - един родител е от едно място, друг - от друго място, роден на трето място и т.н. Но ако това съществува и ако за някое лице възникне проблем, че като живее, да кажем, в Афганистан или някоя друга държава, а там не признават двойното гражданство, знаете, че тези въпроси се уреждат с международни спогодби между съответните държави - между България и тази държава. И там тези въпроси се третират подробно.
Така че не може да съществува никакъв спор по този въпрос, че нормата ще има задължителен, императивен характер така, както е по Конституцията, и че не може да има никакви усложнения, които да не биха могли да бъдат уредени било по действащата Конституция и закон, било във връзка с двустранните отношения между хората. Още повече, че както тук ви се показа и каза, има конвенция на Съвета на Европа, която предстои да се гласува или сега е като проект, която третира широко тези въпроси и дава тези възможности на всяка една страна сама да реши въпросите за гражданството на лицата, които счита, че са нейни лица, с нейно гражданство, както става дума за българското гражданство.
В този смисъл, колеги, аз ви призовавам всички без колебание на първо четене по принцип да подкрепим този законопроект. Не го свързвайте с никаква личност, а го свързвайте единствено и само с Конституцията, в името на която всички тук, като заставаме, се кълнем, даже и тези, които не са я гласували. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Времето на демократичната левица изтече заедно с продължението.
Ще дам думата на господин Тосев и Петко Илиев за реплики. Разбира се, на дуплика имате право въпреки приключилото време.
Има думата господин Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Аз мисля, че одеве не казах нищо за смях, но тук искам да доуточня нещо. Като погледнах Конституцията, става въпрос за тези граждани, които са родени на територията на Република България, освен ако другият им родител... А тези, които са родени извън, това право явно не важи по Конституцията.
Сега обаче искам друго да кажа. Защо не трябва да се гласува за този закон сега? Защото явно се прави за президентските избори. И мен ме притеснява следният факт. Тези, които сега ги припознаваме за български граждани, не са били до този момент или до влизане на Конституцията български граждани, не са отбили военната си служба. Като станат президенти, те трябва да бъдат главнокомандващи на армията. Поне да имат званието "редник", за да станат такива.
Затова ще бъда против този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Отново сме свидетели как една партия създава закони не да защитават интересите на едно цяло общество, а да урежда нейни собствени въпроси, теснопартийни и в изгода само за тази партия.
Уважаеми господин Димитров, Вие тук доста говорихте и се помъчихте юридически и фактически да обясните нещата. И преди Вас Вашите колеги също доста с уверен тон говореха. И все пак ние не можахме да разберем този закон, който Вие предлагате и за който пледирате да бъде подкрепен, защо във времето точно сега трябва да се приема и защо вие не опровергахте, че не става въпрос за отделна личност, която вие искате да кандидатирате за президент? Не можахте да опровергаете аргументите на изказващи се народни представители от опозицията. Ние не можахме да разберем този закон сега какво ще увреди? Че господин Пирински е бил досега гражданин, но не узаконен и сега с този закон ще го направим гражданин на България?
Струва ми се, че въпросът е много сериозен, а вие много несериозно поглеждате на този въпрос. В тон с тази несериозност лично аз не бих се учудил, когато слушам тук да говорите за правото на земята и правото на кръвта, защо да не прибавим и правото на чувството или любовното чувство и да кажем: някой си български гражданин се влюбил в една кюрдска партизанка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ПЕТКО ИЛИЕВ: ...и понеже се е влюбил, става автоматически кюрдски гражданин. Няма да се изненадам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика има думата господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Наистина слушаме аргументи, които не са за парламента, но това е в типичния стил на някои представители от опозицията, които като няма какво да приказват, ни занимават с интимни чувства.
Да, може и това се съдържа имплицитно в текста. Защото ако тази хубава любов завърши с граждански брак, може да се придобие и българско гражданство. Може, да, може. Но това се съдържа имплицитно в текста. Когато сключат граждански брак, и това може да стане. Има го като алтернатива. Но е казано по юридически и конституционен начин, за да се разбира от народни представители, а не е казано, е, така, просто подхвърлено като улична фраза, както вие се мъчите да ни го подхвърлите.
Смятам, че излишно включвате имена на този и онзи. Нормата, която се предлага за промяна, е универсална. Тя ще се отнася за всички личности. Тя, отново ви повтарям, пояснява конституционна норма. И затова се учудвам, че отново и отново поставяте един и същи въпрос: какво ще правим, ако, казва колегата, по силата на Конституцията, пак повтарям, по силата на Конституцията някой е станал български гражданин или се третира български гражданин и трябва да бъде войник. Ами ще бъде войник! Ако не е навършил възрастта си, ще бъде и войник. Ако е навършил - няма да бъде войник. Това е елементарно. Разбира се, елементарно е това.
И затова тези неща се уреждат в двустранните спогодби, които се сключват между държавите, ако ги четем. Но ние част от тях не ги четем, а четем само член единствен, че я одобряваме. А че този член единствен съдържа сто страници, приложени, които уреждат взаимоотношенията, някои не ги отварят да ги четат. Ето, това трябва да правим и тогава няма да задаваме такива въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за дуплика изтече. Благодаря.
Има думата народният представител Иван Куртев, последен записал се за изказване, след което ще гласуваме.
Моля, квесторите да поканят народните представители да влязат в залата за гласуване!

ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм изненадан, че при тази дискусия юристите в залата отминаха или съвсем бегло споменаха правните последици от тази промяна в закона. Това е едно.
И второто, отново доказваме за сетен път, че българският парламент работи на парче и решава отделни, конкретни случаи. Ако ще е така, и аз съжалявам, че сега тук не е господин Велко Вълканов, защото той освен всичко друго е и председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, с промените в този закон трябваше да се решат и някои други, ако щете ги наречете частни случаи, които също висят и чакат своето решение. Ще посоча един от тях.
Преди време от тази трибуна депутат от левицата - господин Андрей Луканов, за да обоснове една своя теза, за да защити себе си, цитира името на един от най-големите български юристи - Никола Долапчиев. И ако на народните представители това име нищо не говори, то за юристите в тази зала сигурно името Долапчиев стои наравно с това на Баламезов. Така ли е, господин Мулетаров? - Предполагам, че е така.
Добре, но каква е съдбата на Никола Долапчиев и на неговите наследници и защо променяйки сега този закон, да не решим съдбата и на тези хора? Съдбата е тази, че Никола Долапчиев с указ на Президиума на Народното събрание някога си е лишен от българско гражданство. Не само това, с конфискация на цялото му имущество, това на наследниците му - така пише в указа, и на това, което ще придобият в бъдеще.
Добре, господин Вълканов, щом сме толкова загрижени за човешките права, защо не решим и тези проблеми? Как може Никола Долапчиев да не бъде българин и неговите потомци да не бъдат българи и да не се ползуват от правата си на българи?
Ето защо, аз пак твърдя, че работим на парче. В конкретния случай трябва да решим един проблем - проблема на Пирински. Но ако ще решаваме проблема на Пирински, нека да решим проблема и на Долапчиев, и на Иванов, и на Петров, и на Николов, и на всички българи, на които по една или друга причина сегашният Закон за българското гражданство не решава техните проблеми. Отдавна слушаме приказките за нов закон. Нов закон, но ако го внесе опозицията, знаете съдбата на законите, внесени от опозицията. А правителството очевидно не смята, че това е важен закон, който сега трябва да бъде обсъден и приет. И тези неща аз за съжаление не ги чух в залата - нито правните последици от приемането на това изменение, което сега ще стане, нито едно цялостно решаване на проблемите, които все още не са решени със сега действуващия закон и всички поправки, направени към него, за българското гражданство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма време. Изтече времето.
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА ЛЕВИЦАТА: Да гласуваме! Да гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Моля да гласувате.
От общо гласували 206 народни представители, за - 123, против - 80, въздържали се - 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Тридесет минути почивка. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще прочета новопостъпили питания.
Постъпило е питане от народния представител Васил Златаров към Димитър Павлов - министър на отбраната, относно неизплатени заплати при пенсионирането на Дойка Колева Куртева. Следва да се отговори писмено до 31 май 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Стамен Стаменов - министър на транспорта, относно постъпленията от такси от чуждестранни моторни превозни средства при влизане в България. Следва да се отговори на 4 юни 1996 г.
Постъпило е питане от народните представители Златимир Орсов и Ивайло Калфин към Димитър Костов - министър на финансите, относно данъка върху печалбата на някои издатели на вестници. Следва да се отговори писмено до 6 юни 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Руслан Маринов Сербезов към Илчо Димитров - министър на образованието, науката и технологиите, относно Дома за деца и юноши "Даскал Ботьо". Следва да се отговори писмeно до 6 юни 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно неспазване на определените по плановете за земеразделяне пътища между блоковете. Следва да се отговори писмено до 10 юни 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Железчев към Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно неспазване на чл. 12, ал. 3 от Закона за стопанисване и ползуване на земеделските земи от Общинска поземлена комисия, община Хаджидимово, област Софийска. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 юни 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Стефанов към Жан Виденов - министър-председател на Република България, относно неправомерно включване на фирми в списъка за ликвидация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 юни 1996 г.
Писмени отговори: от Жан Виденов на Лъчезар Тошев; от министър Стамен Стаменов на Георги Захариев; от министър Николай Добрев на Васил Златаров; от министър Димитър Павлов до народния представител Орлин Драганов; от министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество Атанас Папаризов на актуален въпрос на Красимир Премянов и на Лъчезар Тошев.
Би ли могъл някой да вземе тези отговори и да им ги даде? - Заповядайте. (Народният представител Иван Димитров взема отговорите)
Преминаваме към актуални въпроси към Николай Добрев - министър на вътрешните работи.
Най-напред актуален въпрос на Дянко Георгиев Марков относно данни за съдбата на български граждани, репресирани от органи на територията на бившия Съветски съюз.
Има думата Дянко Марков. (Реплики от залата: "На митинга е!")
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Призовава към смяна на конституционния строй, но това ще го отнесем към Комисията по парламентарна етика, клели сме се в тази Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поради отсъствие, анулираме актуалните въпроси и повече на тях няма да се отговаря. Тъй като е обявено и някак си не върви.
Преминаваме към актуални въпроси на Дончо Конакчиев - заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството. Ще отговаря на въпрос на Ана Георгиева Миленкова.
Моля, Ана Миленкова. (Реплики от опозицията: "На митинг е!")
Ана Миленкова трябва да е тук. Тя едва ли е на митинг. Не е очаквала, че толкова рано ще й дойде редът. (Реплика от опозицията: "Минете към следващия!")
За една дама трябва малко да почакаме.
Няма я госпожа Миленкова. С това приключваме с въпросите към Дончо Конакчиев.
Преминаваме към питания и актуални въпроси към министър-председателя Жан Виденов.
Давам думата на Едвин Сугарев относно реализацията на проекта АЕЦ "Белене".
Господин Конакчиев, прощавайте.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Приетата от Вашия кабинет и внесена за обсъждане в Народното събрание стратегия за развитие на енергетиката на Република България посочва императивно, че довършването на АЕЦ "Белене" е без алтернатива в периода след 2010 г. и че ако към 2000 г. се наложи да бъдат извадени от експлоатация блок 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй", тяхното заместване в по-кратки срокове може да се осъществи чрез блок 1 на АЕЦ "Белене".
Стратегията препоръчва проучването на възможности за дострояване на АЕЦ "Белене" да се извърши в много кратки срокове, като наред с възможностите за финансиране, се проучват и възможностите за износ на електроенергия в съседни страни.
Както Ви е добре известно, строежът на тази ядрена централа беше замразен през 1990 г. с решение на Народното събрание след масови обществени протести и след категоричното решение на учените от БАН, чиито работни екипи доказаха неговата нецелесъобразност. Ексхумацията на този проект е учудваща и почива върху твърде съмнителни аргументи. От всички разработвани досега сценарии за развитието на българската енергетика, единствено този на Националната електрическа компания предполага необходимост от въвеждане на нови ядрени мощности. А Националната електрическа компания е пряко заинтересована страна по въпроса, тъй като е бюджетно обвързана с нарастването на електропотреблението в страната.
Високият ядрен сценарий, налаган в правителствената стратегия, стимулира неефективността на българската икономика като цяло, тъй като лишава енергоконсуматорите от стимули да търсят енергоспестяващи технологии и енергийноефективни решения. Вероятно Ви е известно, че България е абсолютен шампион по разхищаване на електроенергия. На 1000 долара брутен национален продукт, у нас се хабят 2087 киловатчаса, като дори в Русия са по-малко, а в Япония са 241.
Вместо да се закриват губещи предприятия и да се внедряват енергоспестяващи технологии обаче, националната стратегия предполага безогледно натрупване на нови мощности, което неизбежно ще накара потребителите да търсят финансови постъпления за компенсиране на изразходваната електроенергия и съответно да повишават цената на крайния продукт, което със сигурност ще доведе до инфлационен натиск в цялата икономика. И това натрупване се прави при условие, че в България има над 12 500 мегавата инсталирани мощности, докато максималните електронатоварвания достигат в размер на 7000-8000 мегавата.


Надявам се да ви е известно, че АЕЦ "Белене" се строи в силно земетръсен район - в близост до активните епицентрове Вранча, Стражица и Шабла, а предвидените атомни блокове VVR 1000 се произвеждат по унифицирани проекти без специални гаранции за земетръсна устойчивост. Коефициентът на използваемост на същия тип реактори, монтирани в АЕЦ "Козлодуй" е само 35 на сто. Освен че страдат от ред конструктивни недостатъци, 1000-мегаватовите блокове са крайно неподходящи за самата енергийна система на България.
Само дострояването на АЕЦ "Белене" ще струва около 2 милиарда долара при най-оптимистични преценки. Отделно разходите за остъкляване и съхранение на отработеното гориво през 30-годишния потенциален период възлизат на 1,2 милиарда долара. Да не говорим за разходите по погребването на централата, възлизащи на около 60 на сто от разходите за построяването й. Презумпцията, че атомната енергия била най-евтината, е просто цинична лъжа.
Във връзка с изложеното се надявам да ми отговорите на следните въпроси:
1. Откъде България, чийто валутен резерв не позволява да бъдат посрещнати дори плащанията по външния дълг, ще намери милиардите долари, необходими за досторояването и експлоатацията на АЕЦ "Белене"? Или може би се предполагат външни инвестиции, които ще бъдат изплащани чрез износ на електроенергия, тоест превръщането на страната ни в ядрено гето.
2. На какво основание председателят на Комитета по енергетика води преговори с Министерството на атомното машиностроене на Русия за продължаване строителството на АЕЦ "Белене", след като никой не е отменил решението на Народното събрание за замразяване на този строеж?
3. За довършване строителството на АЕЦ "Белене" бе създадено специално акционерно дружество "Триада", доскоро ръководено от Константин Русинов. Какъв е процентът на държавното участие в това дружество и какъв - на частни фирми и групировки и кои са акционерите от българска и съответно от руска страна? Възможно ли е строежът на една атомна електроцентрала, силово налаган чрез приетата от вашето правителство енергийна стратегия, да бъде провокиран от частни и корпоративни интереси?
4. Не смятате ли, че след като доставките на газ, нефт, ядрено гориво и оборудване имат един-единствен източник - Русия, вие пристягате българската икономика с руска енергийна примка на шията, залагате на карта самата национална независимост на България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сугарев, невярно е твърдението, че строежът на Блок N 1 на АЕЦ "Белене" е замразен през 1990 г. с решение на Народното събрание. Единственото решение по този въпрос е на правителството, отразено в Протокол N 12 от 6 февруари 1992 г. То се нарича "Решение за прекратяване изграждането на ядрения реактор на обекта в Белене" и самото това название е неточно, технически и юридически неиздържано, доколкото ядреният реактор всъщност е само едно съоръжение от сложния компекс от оборудване на Блок N 1.
Сега по същество в отговор на въпроса Ви:
Що се отнася до електроемкостта на брутния национален продукт, тя е 1696 киловатчаса на 1000 щатски долара за България. Намаляла е спрямо 1991 г. с 22 на сто. По този показател действително Република България изостава значително от развитите страни, където този показател се изменя в границите от 322 киловатчаса на 1000 щатски долара в Германия до 1110 киловатчаса на 1000 щатски долара в Норвегия. В САЩ този показател е 575 киловатчаса на 1000 щатски долара, в Канада - 983 киловатчаса на 1000 щатски долара. В Унгария например електроемкостта на брутния национален продукт е 1293 киловатчаса на 1000 щатски долара, а в Чехия - 1707 киловатчаса на 1000 щатски долара, малко по-висока, отколкото в България.
Виждате, че това е проблем, характерен за бившите социалистически страни, а не само за България. При това в България цената на електроенергията е вероятно най-ниската и това насърчава нейното разхищение. У нас цената на електроенергията за индустрията е 2,7 цента за киловатчас, за населението е 1,4 цента за киловатчас - много по-ниска, отколкото в съседни страни и в бившите социалистически страни. Основните възможности за икономия на електроенергия са съсредоточени в индустрията, а в условията на пазарна икономика инвестициите за икономия се определят от стойността на ефекта. При посочените цени очевидно не могат да се очакват сериозни инвестиции, а оттук и значителни ефекти на икономия на електроенергия.
Въз основа на направена икономическа прогноза и с помощта на една от най-модерните компютърни системи за оптимизация на развитието на производството на електроенергия на базата на минимални общи разходи, използвана в целия свят, бе разработена инвестиционната програма за изграждане на нови електроцентрали и баланс на необходимите за електропроизводството горива в страната до 2010 година. Горивният баланс показва, че възможностите на въгледобива у нас да снабдява електроенергетиката с евтини въглища са до 2010 година, не повече.
При това положение единствената алтернатива за България остава развитието на ядрени електрогенериращи мощности. В противен случай следва да се изграждат електроцентрали на вносни въглища или на природен газ, тоест на значително по-скъпи вносни горива, което ще увеличи енергийната зависимост на страната, ще повиши себестойността на електроенергията.
Оптималната инвестиционна програма предвижда в периода до 2004 година преди всичко основна рехабилитация и модернизация на действащите мощности в нашите въглищни централи и удължаване с 15 години експлоатационния им срок; изграждането на нови електрогенериращи мощности в басейна на "Марица-Изток" в размер на около 900 мегавата, като с това се изчерпват възможностите на нашия въгледобив, а в периода 2004 - 2005 година, когато ще бъдат извадени от експлоатация два реактора от АЕЦ "Козлодуй" с мощност общо 880 мегавата, ще бъдат необходими нови ядрени мощности в размер на около 1000 мегавата. При това без да става дума изобщо за износ на енергия.
Невярно е твърдението Ви, госодин Сугарев, относно неподходящата в сеизмично отношение площадка на АЕЦ "Белене". Този извънредно важен въпрос - наистина е така - е обсъждан детайлно от редица изтъкнати специалисти от България, Русия, Украйна, Съединените американски щати, Германия, Япония, Аржентина, Италия и други страни. Експертизите на фирмите Westinghouse, ЕQE, Института за антисеизмично строителство в Скопие, заедно с разработките на Българската академия на науките, на руски и украински институти дадоха основания след неколкогодишна работа със специалисти от Международната агенция за атомна енергия въпросите по сеизмиката и геологията на площадката на АЕЦ "Белене" да се считат за окончателно изяснени. Според тези твърдения площадката на АЕЦ "Белене" е подходяща за изграждането на атомна електростанция. Според института в Скопие например тя е най-подходящата за тази цел в България. Доставеното основно оборудване на блока удовлетворява антисеизмичните изисквания. Спомагателното оборудване, което тепърва ще се договаря, ще бъде съобразено с тях в още по-висока степен.
Твърдението Ви за високата фактическа себестойност на ядрената електроенергия също не е вярно. Дългогодишният опит на страните с развита ядрена енергетика и преди всичко на Франция и Белгия показва, че себестойността на електроенергията от атомните електростанции е с 10 - 20 на сто по-ниска в сравнение с най-ефективните топлоелектростанции. Анализът на всички елементи на разходите за ядрено гориво от доставката на свежо гориво до съхранението на радиоактивните отпадъци у нас за АЕЦ "Козлодуй" и за новата АЕЦ "Белене" показва същото съотношение.
Освен това трябва да се има предвид, че за първи блок на АЕЦ "Белене" са доставени около 40 на сто от основните съоръжения и са извършени около 40 на сто от строителните работи. По независимите оценки на няколко групи наши и чужди експерти изразходваните средства са еквивалентни на над 1 милиард щатски долара - богатства, които не може просто така да се закопаят в земята. Очевидно в сегашните условия нашата страна не може да пренебрегне с лека ръка тези огромни инвестиции.
Едновременно с това степента на изграденост на обекта позволява да се преработи основно проектът с цел въвеждането на най-модерните системи за автоматичен контрол и управление преди всичко на съвременни системи за защита и безопасност на реактора. По този начин първият блок на АЕЦ "Белене" би отговарял на изискванията на съвременните международни стандарти за сигурност, безопасност и маневреност. Предварителните проучвания показват, че за доизграждането на първи блок на АЕЦ "Белене" заедно с предвидените усъвършенствания, за които споменах, биха били необходими инвестиции в размер на около 1 млрд. и 400 млн. щатски долара, което е почти равно на инвестициите за класическа топлоелектростанция на наши лигнити със същата мощност.
По конкретните въпроси.
На първия конкретен въпрос - за източниците на средства вече отговарях два пъти по повод питания от депутати. Ще кажа още веднъж - източник на инвестиции може да бъде, както е почти поголовната практика понастоящем в света, международен консорциум от европейски и световни финансови институции, разбира се, с българско дялово участие. Годишните производствени разходи, както и тези за погасяване на ползвания кредит, ще се покриват и от произвежданата електроенергия, не обезателно от износ.
По втория Ви въпрос - за водене преговори с руски организации за продължаване строителството на АЕЦ "Белене" съобщавам следното. Ръководството на Комитета по енергетика съвместно с Министерството на атомната енергия на Руската федерация, което погрешно наричате Министерство на атомното машиностроене на Русия, става дума за Министерството на атомната енергия, подготвя техническа концепция и технико-икономическа обосновка за доизграждане на блок N 1 на АЕЦ "Белене". На основание на тази разработка ще се определи вариантност за продължаване изграждането на блока, като окончателно решение при всички случаи ще се вземе на правителствено ниво. Не съществуват пречки да се пристъпва към техническо проучване и за подготовка по този въпрос и не е необходимо да се отменя решение на Народното събрание, тъй като такова решение, както споменах в началото, никога не е съществувало. Това е компетенция на правителството и винаги е било.
На третия Ви въпрос, отнасящ се до Акционерно дружество "Триада". Съобщавам, че това акционерно дружество е създадено за решаване на проблемите в областта на енергетиката, в сътрудничество с Руската федерация. Както от българска, така и от руска страна участват организации със 100 на 100 държавна собственост. От българска страна това са Националната електрическа компания, Енергопроект, Енергоремонт, Българо-руската инвестиционна банка, а от руска страна - Атомен енергоекспорт, Зарубежатоменергострой, Атомтехенерго и холдингът "Отжиг", обединяващ държавни фирми, проектиращи атомни централи и оборудване. Уставът на "Триада" всъщност не допуска участие на частни фирми.
Ще се опитам да разсея опасенията Ви, че с въвеждането в експлатация на блок N 1 на АЕЦ "Белене" ще се увеличи зависимостта на българската икономика от Русия. С въвеждането в експлоатация на блок N 1 на АЕЦ "Белене" към 2005 година би се компенсирало извеждането на блокове N 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй". По тази причина необходимото на страната ядрено гориво като количество няма да се промени съществено, като се има предвид и подобреният горивен цикъл, който дотогава би бил внедрен. Горивни касети за изградените от нас блокове също се предлагат и от водещи западни фирми, така че не може да се говори вече за монопол в тази област.
Като представител на екологична партия недоумявам, господин Сугарев, защо пренебрегвате факта, че като изключим опасността от аварии, която може да бъде минимизирана с нужния разход на средства и на интелектуален продукт, електропроизводството на атомните електростанции всъщност е най-екологосъобразно. Само за 1995 г. АЕЦ "Козлодуй" е спестил следните вредности: 19 млн. тона въглеродни окиси, 1 млн. и 100 хил. тона серни окиси, 32 хил. тона азотни окиси, 40 хил. тона прах след електрофилтрите. Не са изкопани близо 32 млн. тона лигнитни въглища, което би навредило непоправимо на огромни площи обработваеми земи. Това трябва да се има предвид.
Съмненията Ви относно енергийната стратегия и целесъобразността от завършване на блок N 1 на АЕЦ "Белене", изразени в питането Ви, в крайна сметка подценяват и възможностите, а и морала на българските енергетици, благодарение на чиито способности в тези тежки условия енергетиката успява да се съхрани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Едвин Сугарев за два допълнителни въпроса.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Вие, разбира се, изрекохте доста неща, чията истинност е твърде съмнителна. За голямо съжаление подобен тип експертни спорове просто не позволяват да бъдат вместени в рамките на времето, с което разполагам. Изобщо не е вярно например, че атомната енергия е най-евтина. Вие не включвате във всички разчети, които правите, разходите, които са необходими за съхранението на отработеното гориво например. В момента в АЕЦ "Козлодуй" има 700 тона такова, което се съхранява във водни басейни, незащитени от терористичен акт или от самолетна катастрофа. Разходите само за това гориво надхвърлят 1 млрд. долара, а презумпцията, че за дострояването на централата са необходими 1 млрд. и 400 млн. долара просто не са верни, необходими са над 2 млрд. и при условие, че се строи с несигурни руски реактори и прочие, и прочие, и прочие. Но тъй като, пак казвам, нямам възможност да се разгъна във времето, ще предоставя Вашия отговор на специалисти в това отношение и ще направим критичен анализ на това, което заявихте пред Народното събрание.
Сега моите допълнителни въпроси.
1. С какъв нормативен акт, след като твърдите отново невярно, че само правителството е взимало решение в това отношение, не е вярно, последното тоталитарно Народно събрание също взе такова решение, смятате да постановите продължаването на строителството на АЕЦ "Белене"?
2. Извършвани ли са след 1990 г. строителни работи на площадката на АЕЦ "Белене" - да или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Първо - на втория Ви въпрос. Доколкото знам, мога и специално да проверя допълнително и да Ви отговоря, включително и писмено, подобни работи на площадката на АЕЦ "Белене" след 1992 г. са извършвани. Това е нормална практика. Става дума за консервационни операции, без които огромни материални ценности биха били похабени безнадеждно, включително и материални ценности, които могат да се използват и за други цели, ако се реши на тази площадка да не се строи атомна електростанция. Подобен род работи обезателно трябва да се извършват на подобни площадки. Това е нещо подобно на консервационните работи в мините, независимо от това, че те се закриват или временно не се използват, до голяма степен въпроси на безопасност и на икономия на материализиран обществен труд. Така че смятам напълно правилно, в съответствие с икономическата логика, с грижата за народното богатство и без нарушение на действащите нормативни актове този род работи са били продължавани от ръководството на обекта през тези няколко години.
Ако имате необходимост от по-подробна информация, тя може да бъде предоставена, включително и писмено, по механизма на парламентарния контрол.
Очевидно по въпроса за изграждането на енергийни мощности, включително ядрени енергийни мощности, такова решение ще трябва да се вземе от изпълнителната власт и тя да носи отговорността за него, така както носи отговорността за енергийния баланс на страната, така както носи отговорността за ядрената безопасност, така както е навсякъде по света и се материализира в практиката на взаимоотношенията на Международната агенция по атомна енергия със страните-членки. Така че по този въпрос ще има съответен акт на Министерския съвет. Предполагам, смисълът на въпроса Ви е дали по този начин не се дерогират същностни правомощия на Народното събрание. Не, дори да съществува такова подозрение, Министерският съвет още през миналата година е внесъл в парламента стратегия за развитие на енергетиката. Там тези намерения на правителството са достатъчно ясно очертани. Няма никакъв проблем да се обсъди такъв материал, включително в пленарната зала на Народното събрание, и ако народните представители решат, че изпълнителната власт трябва да се съобразява с друга стратегия в това отношение, да формулират ясно свое решение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Едвин Сугарев да изкаже отношението си към отговора.

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Уважаеми господин премиер! Не съм доволен от Вашия отговор, въпреки че трябва да призная, че този път той беше адекватен на въпросите. А чисто и просто съдържанието на този отговор, а и самата философия на приетата от Вас и вашия кабинет енергийна стратегия не отговаря на реалностите в България. България няма пари да построи тази атомна централа. Търсенето на пари от външни източници естествено ще я постави в икономически и политически зависимости. А реалното, което може да се направи за България, е именно да бъде снижено електропотреблението чрез въвеждане на енергоспестяващи технологии и закриване на губещи предприятия.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Това е по-скъпо.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Вие все още не правите това за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към питане от народния представител Велко Вълканов. Давам му думата, за да развие питането си.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател!
На 22 април т.г. в нашия печат бе поместена част от интервю на президента господин Желев, дадено за турския вестник "Хюриет".
В това интервю за чуждия вестник президентът Желев, след като отправи някои недопустими обвинения срещу демократично избраното правителство на България, заяви че България пренебрегвала Турция. Причината според президента е в "консервативната, ръководена от комунистическите възгледи външна политика на българското правителство". Тази политика според президента е напълно погрешна и не оценява ролята на Турция. В същото интервю се изтъква, че политиката на правителството на България, Русия, Гърция и нова Югославия за християнско влияние на Балканите е утопия.
Това антибългарско изявление на президента Желев...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Отстранете го за три заседания. По нашия правилник той обижда президента.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: ... ми позволява да Ви отправя, господин министър-председател следният въпрос: как Вие оценявате това изявление на президента Желю Желев?
Моля да изясните състоянието на българо-турските отношения. Какви са причините за тяхното недобро, ако е недобро развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура. Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дал съм думата на министър-председателя.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Сега вече - да.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Вълканов!
Правителството на Република България оценява отношенията ни с Република Турция като приятелски, добросъседски, характеризиращи се с висок динамизъм и със стабилност. Това се отнася както до контактите на най-високо държавно и правителствено ниво - президент, премиер, Народно събрание, негово ръководство, така и добрите връзки между парламентите, външнополитическите ведомства, стопанските и другите министерства и организации на двете страни. Между нас съществуват делови и откровени контакти на различни равнища по проблемите и на двустранното, и на регионалното, и на многостранното сътрудничество днес.
Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност от 6 май 1992 г. е една съвременна юридическа основа, върху която се изграждат двустранните отношения с Република Турция и се развива диалогът за решаване на съществуващите проблеми в дух на ненамеса във вътрешните работи, в дух на доброжелателност.
Конкретен израз на добрата воля за задълбочаване на всестранното сътрудничество е подписаният на 29 юни 1995 г. в София актуализиран протокол между министрите на външните работи на двете страни. В този протокол са фиксирани приоритетни въпроси от взаимен интерес, на които се търси решение в продължаващия преговорен процес.
Въобще 1995 г. беше наситена с важни и за двете страни прояви, някои от които доведоха до конкретни решения и договорености. Така например, през месец май миналата година бе реализирано за първи път официално посещение на министъра на вътрешните работи на Турция господин Нахит Ментеше в София. В края на юни 1995 г. на официално посещение у нас бе министърът на външните работи на Република Турция господин Ердал Иньоню. В периода 4-6 юли 1995 г. президентът на Република Турция господин Сюлейман Демирел направи официално посещение в Република България, по време на което се срещнах и разговарях с него по актуални въпроси на двустранното и регионалното сътрудничество.
За отбелязване е участието на турския министър на транспорта господин Али Шефки Ерек в Тринадесетата сесия на българо-турската комисията по транспорта, състояла се на 13 и 14 юли 1995 г. в София.
През април 1995 г., както вероятно повечето от вас знаят, наша парламентарна делегация, водена от зам.-председателя на Народното събрание госпожа Нора Ананиева гостува на турския парламент. Съгласно двустранните договорености диалогът продължи на експертно равнище. В тези рамки бяха преговорите по комплекса "Гранични и морски въпроси", проведени през октомври в Истанбул.
Консултации по консулски въпроси имаше в Анкара през месец ноември 1995 г. Политически консултации на равнище зам.-министри на външните работи бяха проведени през месец ноември също в Анкара. Експертна среща за търсене на възможности за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата се проведе през февруари т.г. и т.н., и т.н.
Изложените факти говорят достатъчно ясно и красноречиво, че независимо от предсрочните парламентарни избори, които ангажираха във висока степен нашите партньори от Турция, независимо от продължилите дълго след изборите консултации за съставяне на новото турско правителство, взаимоотношенията на институциите на Република България и Република Турция са на динамично и стабилно равнище.
В потвърждение на това през настоящата 1996 г. предстои да се реализират договорените досега взаимни посещения.
В България: на държавния министър Али Талип Юздемир, съпредседател на смесения Българо-турски комитет за икономическо сътрудничество за провеждане на Тринадесетата сесия на комитета; господин Али Туйган, зам.-министър на външните работи за провеждане на политически консултации с Министерството на външните работи на България. И официално посещение на министър-председателя на Република Турция по моя покана в нашата страна.
А в Турция предстои посещение на делегация на Народното събрание, водена от председателя Благовест Сендов, посещение на министъра на транспорта, който е съпредседател на смесената комисия за провеждане на Четиринадесетата сесия на комисията, официално посещение на министрите на отбраната, на вътрешните работи и на външните работи.
Предстои и провеждане на договорените срещи на експертно равнище за продължаване на преговорите по нерещените двустранни въпроси.
Има воля и желание и от двете страни тази натоварена програма да бъде реализирана. И аз не виждам никакви пречки за това.
Както виждате, тази програма говори за динамизма в отношенията между двете страни и е твърде далече от какъвто и да е консерватизъм и подценяване ролята на когото и да е от съседите на България.
Жалкото в случая е, че за пореден път президентът говори неистини и клевети родината ни и то извън границите на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура има думата господин Васил Михайлов.
(Излизайки иска думата господин Велко Вълканов) За процедура искаше думата господин Михайлов преди това. Аз го отклоних, понеже бях дал думата на министър-председателя.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми министри!
Моята процедура се отнася до току-що зададения от господин Велко Вълканов въпрос. Там се съдържаше една квалификация по отношение на президента на Република България доктор Желю Желев, като той си позволи да нарече неговата позиция антибългарска. Това влиза в грубо противоречие с чл. 116, ал. 1 на правилника, където ясно е казано, че "Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания народен представител, който: първо, оскърбява Народното събрание или държавния глава".
Това беше оскърбление и квалификация по отношение на президента на Република България доктор Желю Желев.
Чудовищно е това, че се прави не от кой да е, а от господин Велко Вълканов, екскандидат-президент, човек печално известен със своите тесни контакти с Кюрдската работническа партия, ПКК - терористична организация, която има, за съжаление, някакво място в нашата страна. Същият този, който излага българската държава. Този същият, който може би по-добре от всички тук ще обясни какво правеха симпатизанти или членове на ПКК на митинг на 1 май на вашата партия, господин министър-председател! (Шум в залата и реплики)


Това е процедура към Вас, уважаеми господин председателю.
А пък в потвърждение на правилността на позицията на президента на Република България мога да Ви кажа, че срещата на външните министри, която трябва да се състои тук, в България, за съжаление заради вашия външен министър и въобще заради вашето правителство е пред провал. Отношението ви към Република Турция и несъобразяването с това дали тя може да изпрати своя външен министър на срещата според мен е показателно за вашето поведение и изграждането на оси на Балканите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече! Времето изтече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И Вие участвате в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
Не виждам никакво нарушение... (Реплика от залата: "Как да не виждате?" Шум и други реплики) Не виждам никакво нарушение!
Има думата народният представител Красимир Премянов по процедурен въпрос.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю! Искам да изразя протеста на левицата за това, че Вие допуснахте нарушение на правилника. Това не беше процедурно изказване на господин Михайлов. (Шум и реплики в блока на СДС) И тъй като Вие дадохте възможност под формата на процедурно изказване, аз ще кажа, че по същия начин, и обръщам това към господин Михайлов като въпрос и обвинение, недопустимо е хора, които са се клели в тая Конституция, преди 30 минути на митинг, умишлено организиран, с явни дребни политически цели и сметки, да призовават към промяна на конституционния строй (шум и реплики в блока на СДС), което е недопустимо и е грубо нарушение на Конституцията. Цитирам господин Васил Гоцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Велко Вълканов, за да зададе два допълнителни въпроса.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Господин председател, какво беше това - реплика или?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Каквото повикало, това се обадило. (Шум в блока на СДС)
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Нямам допълнителни въпроси към министър-председателя. Аз съм напълно доволен от неговия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към питане на народния представител Стоян Проданов. Заповядайте да развиете питането си в рамките на пет минути.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защо не го наказахте тоя Вълканов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам никакви основания. Много повече бих наказал Вас.
СТОЯН ПРОДАНОВ (встрани от микрофоните): За какво да го накажете? Този обижда държавния глава в парламента. Кой е за наказание?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Те му гориха книгите, господин Проданов!
СТОЯН ПРОДАНОВ: Абе, гори ли са му... Било е времето, горили са...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Книгите му гориха, портретите му гориха...
СТОЯН ПРОДАНОВ: Вашите приятели, сърбите, онзи ден и те гориха български книги, госпожо Ананиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата. Сложете си картата. Имате думата по питането.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин министър-председател! Сградата на ул. "Шейново" N 24 в град Бургас представлява бивш профсъюзен дом, от който общината притежава 61,58 процента идеални части, а държавата в лицето на Министерството на финансите е собственик на 38,42 процента идеални части от същата сграда.
С решението си по гражданско дело N 288 от 1995 година Бургаският районен съд е разпределил реалното ползване на съсобствения имот. Към настоящия момент цялата сграда незаконно се владее от заличената от петчленен състав на Върховния съд фирма "Софис" АД, която предоставя помещенията под наем на различни фирми.
Със заповед N 997 от 1 август 1995 година на четвъртия етаж на сградата кметът на община Бургас настанява Районната следствена служба - Бургас, а първият етаж на сградата е предоставен на съдебно-изпълнителната и нотариалната служба на Районен съд - град Бургас. Сключени са и договори за наем между посочените служби и "Общински имоти" - град Бургас. Вече осем месеца посочените съдебни служби, от които и Районната следствена служба с щат от 60 души, не може да се настанят в предоставените им помещения въпреки отправените им многократни и настойчиви искания до кмета на града. Усеща се упорита съпротива срещу изпълнението на общинския съвет и издадените заповеди за настаняване. Стига се до недопустимото и абсурдно положение частни фирми да работят в общинските части от сградата, а съдебните органи да са на улицата.
Всичко това създава огромни трудности в работата на съдебно-изпълнителната и нотариалната служба на Районен съд - Бургас, както и на Районната следствена служба поради липса на елементарни условия за работа. В един кабинет работят по четирима души.
Имам чувството, че в противоречие с предизборните си обещания за съдействие в борбата с престъпността кметът на град Бургас скрито противодейства на нормалното функциониране на съдебните органи.
Господин министър-председател, какви мерки ще предприемете за настаняването на съдебно-изпълнителната и нотариалната служба на Районен съд - град Бургас, и на Регионалната следствена служба - град Бургас, в административната сграда, бивш профсъюзен дом, находяща се на ул. "Шейново" N 24?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов да отговори на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: "Софис" пере на страниците на определени вестници, с които разсъждавате по един и същи начин, господин Проданов, ако мога да съдя по изявите на политическата ви сила в последно време. Недейте ангажира Министерския съвет с въпроси, които по Конституция не са в негова компетентност.
Аз дословно ще ви запозная със становище на отдел "Местна администрация и регионална политика", защото определено смятам, че ред въпроси все повече в последно време тук, в Народното събрание, въобще не се отнасят към Министерския съвет, камо ли към министър-председателя. Конституцията може и да не се уважава от опозицията, но трябва да се спазва. Съгласно нейния чл. 106 Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество. Министерският съвет няма правомощия по самото стопанисване, по управлението, по разпореждането с общинска собственост. Такива правомощия не са му предоставени нито с Конституцията, нито със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Правомощия на Министерския съвет относно общинската собственост не се съдържат и в приетите вече от Народното събрание Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация и новоприетия Закон за общинската собственост единствено общинският съвет е органът, компетентният орган, който приема решения за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинска собственост и определя правомощията на кмета в тази област.
В Министерския съвет не са постъпвали никакви искания по съответния ред за настаняване органите на съдебната власта в Бургас в помещения - държавна собственост. Независимо от това при направената справка чрез областния управител на Бургаска област се установи, че са предприети необходимите действия от страна на общинската администрация за освобождаване на въпросните помещения от намиращите се в тях наематели в стриктно съответствие с указания на Министерството на финансите, дадени още през миналата година. Нека в случай на отказ да се пристъпи към принудителното им извеждане с оглед настаняване на службите на Районния съд и на Районната следствена служба в помещенията. Те са собственост на общината и Министерският съвет, областният управител, разбира се, ще им съдействат в изпълнение на тези свои права.
Така че причините за забавянето на изпълнението на заповедта на кмета на общината нямат нищо общо нито с Министерския съвет, нито с областната управа. Те се дължат на непрекъснатото обжалване на кметските заповеди в съда от страна на наемателите на вече заличеното търговско дружество "Софис".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Стоян Проданов да зададе до два допълнителни въпроса, ако има желание.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин министър-председателю! За жалост не черпя сведения от пресата, а черпя сведения от първоизточника. В момента в ръцете си държа заповедта на миналия кмет на град Бургас, държа и решенията на Върховния съд и на Районния съд - град Бургас, за разпределение на ползването на тази сграда. Тези решения са от 1994 година едното, другото е от 1995 година. Има решение на стария общински съвет за настаняване на тези две служби в тази сграда, има и заповед на кмета, само че новият кмет, който е член на вашата партия, отказва да изпълни тези решения - на стария общински съвет и на бившия кмет.
Вие сега ми цитирате, че, виждате ли, по Закона за общинската собственост общинският съвет може да се разпорежда с това имущество. Да, това е така, но още не беше гласуван този закон, когато аз съм внесъл това питане. Това питане съм го направил още на 2 май 1996 година. Още не беше минал тук, през пленарната зала, целият Закон за общинската собственост.
И все пак Следствена служба - Бургас, в момента е с 30 свободни щатни бройки. Тридесет! Никой не иска да работи в следствието, защото в една малка стая, три на два и половина метра, работят по трима, че и по четирима души. Така ли вашият кмет ще спомогне за борбата с престъпността, като отказва да изпълни решенията на бившия кмет и на бившия общински съвет? Или отново ще трябва да се внася за решаване в общинския съвет и тогава вече да се изпълнява? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не приемам това като въпрос. Отклонявам този въпрос, защото той е съвсем несъстоятелен.
Господин Савов има думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател!
Процедурата ми е подобна на тази на господин Премянов и щом веднъж се осуети, защо пък да не я повторим.
Бях вън и не съм говорил нищо, което да е противоконституционно, но искам да апелирам към господин министър-председателя: господин министър-председател, излезте навън, говорете с тези хора. Така или иначе цените зависят от Вас. Мисля, че един достоен министър-председател няма защо да го е страх, че ще бъде линчуван, малтретиран от хората, които са вън. Обяснете на хората какво е положението, защото те искат иначе... (Министър-председателят Жан Виденов от място репликира изказващия се)
Вижте, аз апелирам към Вас в името на това, което слушат хората сега! Те всичките искаха Вие да излезете. Другата възможност е ние да излезем от парламента, но разберете, че това Народно събрание вече 6 години носи много пасиви! Хората не разбират още смисъла на демокрацията и ако ние излезем, опозицията, в такъв случай това Народно събрание по думите на господин Гиньо Ганев отново няма да има морален кворум с тези гласове, с които вие ще останете. Не ни карайте да пристъпваме към тези действия, защото това не са най-желаните действия от нас в момента. Излезте! Имайте смелостта и кажете на хората какво става! Не по телевизията само! Кажете им пряко така, както ние излизаме и говорим! Това е апел от мен, от опозицията и от хората, които чакат вън! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин премиерът иска ли да вземе отношение към това, което беше казано?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма допълнителни въпроси.
Преминаваме към питане на Едвин Сугарев относно "Химко".
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Измина повече от година от деня, в който Вие лично гарантирахте пред Народното събрание, че оглавяваното от Вас правителство няма да изпълнява незаконосъобразния и накърняващ държавните интереси договор между "Булгаргаз" и "Мултигруп", чрез който дълговете на "Химко" и "Кремиковци" бяха прехвърлени в полза на скандалната групировка.
Тогава Вие се ангажирахте и с твърдението, че за Вашия кабинет е в пълна сила решението на служебното правителство от 5 януари 1995 г. и нямате никакво намерение да го отменяте и модифицирате.
Ефектът от тези Ваши многократно повтаряни гаранции беше накратко следният: въпреки уверенията Ви, въпреки решенията на Вашия кабинет "Кремиковци" продължи месеци наред да изплаща на "Мултигруп" стотици милиони, дължими към бюджета и вписани в него. Отново въпреки Вашите уверения "Химко", подписа на 11 май 1995 г. Споразумителен протокол, с който на практика се признава валидността на цесионния договор. Въпреки Вашите уверения, че този договор лесно може да бъде оспорен пред съда и "Химко", и "Кремиковци" загубиха делата си срещу "Мултигруп" пред Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата. За сметка на това "Мултигруп" спечели делото си срещу "Химко" пред Врачанския окръжен съд, заведено за сума от 1 млрд. лева - огромната част от които, наказателни лихви. Само съдебните разноски по делото възлизат над 40 млн. лева, които отново ще бъдат платени от данъкоплатците!
При очевидната си неспособност да се справи с този съдебен казус Вашият кабинет се е обърнал с молба към Народното събрание да гласува тълкувателно решение на онези текстове в Закона за бюджета, регламентиращи вземанията на "Булгаргаз" от "Химко" и "Кремиковци" като държавни вземания. Похвално е, че най-сетне се предприема нещо реално по отношение на цесионния договор, но идеята Ви да превърнете парламента в арбитражен орган при съдебните си спорове с една частна групировка е смехотворна, а самият акт, лишен от всякакви юридически последствия.
Съдебно решение N 76 на Врачанския окръжен съд от 18 април 1996 г. е безобразен юридически абсурд, от който просто вони на корупция! Факт е обаче, че до това решение едва ли би се стигнало, ако отговорните за съдбата на "Химко" чиновници бяха предприели нужните действия.
В края на февруари министър Костов е внесъл в Министерския съвет предложения за завеждане на дело за обявяване недействителността на цесионния договор. И до този момент обаче Министерството на финансите не е предприело никакви правни действия в тази насока. Изпълнителният директор на "Химко" е изпратил в три последователни молби до Министерството на финансите с искане държавата да встъпи в делото като трето лице, помагач на ответника. В молбите точно се посочва по кой член може да стане това - чл. 174 от ГПК. Вместо това Министерството на финансите се опитва да се намеси в делото по силата на чл. 19 от ГПК и тази правна неграмотност дава формални основания за отказ на Врачанския съд.
Главно управление на данъчната администрация е призовано да се яви на делото, за да обясни на какви правни основания прихващанията са в полза на "Булгаргаз", но неясно защо не го прави. Невключването на държавата в това дело, незаинтересуваността на държавните служители или техните погрешни действия облагодетелствуват "Мултигруп" и накърняват държавния интерес.
Както ви е добре известно, предстои преразглеждане на делото във Върховния съд. Ако неграмотното решение на Врачанския окръжен съд бъде потвърдено, последиците от това биха били повече от тежки. Вие добре знаете, че "Мултигруп" само опипва почвата с това дело и при благоприятно развитие следват далеч по-тежки искове, засягащи както "Химко", така и "Кремиковци".
Във връзка с това Ви моля да ни отговорите на следните въпроси:
Първо. До този момент "Химко" е изплатил 1 млрд 417 млн. 313 хил. 150 лева към бюджета, т.е. цялата главница и част от лихвите по своите задължения. Ако Върховният съд реши спора в полза на "Мултигруп" тези пари трябва да бъдат дадени в полза на групировката. Как ще процедирате при подобно развитие на нещата? Ще нарушите ли Закона за бюджета, връщайки тези изплатени дългове на "Мултигруп" или ще натоварите "Химко" да изплаща едни и същи задължения както към държавата, така и по цесионния договор? Надявам се да Ви е ясно, че трета възможност просто не съществува.
Второ. "Химко" е със записан капитал 2 млрд. 699 млн. 832 хил. лева, като всички акции са собственост на държавата. Възможният иск, който може да бъде предявен от "Мултигруп" по силата на цесионния договор би бил на стойност над 3 млрд. лева, като се включат наказателните лихви. Това означава, че при благоприятно за "Мултигруп" решение на съда предприятието ще престане да бъде държавна собственост и ще бъде плячкосано от тази скандална групировка. Как ще обясните пред данъкоплатците и пред своите избиратели, че благодарение на подкупността, нелоялността и немарливостта на държавните служители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече за поставяне на въпроса.
ЕДВИН СУГАРЕВ: ... държавните чиновници от две правителства и двете, междупрочем, поддържани с гласовете на БСП е пожертвано едно от най-добре работещите и ефективни предприятия в България? Не ви ли се струва странен и показателен фактът, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, господин Сугарев!
ЕДВИН СУГАРЕВ: ..., че "Мултигруп" участвува в "Топенерджи" благодарение на инвестициите, направени по силата на цесионния договор и че участието на групировката в газовото дружество на практика се покрива със задълженията по цесионния договор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да спазвате регламента.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сугарев, въпросите, поставени в питането Ви се отнасят до икономическите и правните последици от съдебен спор между "Химко", от една страна, и Кредитна банка и Дисконтова къща, от друга. Този съдебен спор не е приключил с влязъл в сила съдебен акт и поради това не са изчерпани процесуалните възможности за защита по предявения иск, така че няма никакво основание фаталността, която се опитвате да придавате на постановката си на въпроса, прозвучала във Вашето питане. Освен това нито аз, нито ръководеното от мен правителство можем да бъдем гаранти от какъвто и да е род по незаконосъобразния и накърняващ държавните интереси договор за цесия между "Булгаргаз" и "Мултигруп". За поведението си по плащанията на т.нар. цесия предишното ръководство на "Кремиковци" бе отстранено от нашето правителство, от министър в моето правителство, а т.нар. Споразумителен протокол бе денонсиран от самото ръководство на "Химко". Значи, това не се призна от Врачанския съд. Според мен във Вашето питане за тази присъда на Врачанския съд се съдържаше една вярна, малко слаба квалификация.


Винаги съм твърдял, повтарям го и сега, че спорът по този договор ще бъде решен в съда в крайна сметка на основание законите в страната такива, каквито ги кове парламентът и с ваше участие, на базата на позициите и действията, които заема и предприема изпълнителната власт, в това число и министър-председателят. И надявам се в крайна сметка решението на съда да съответства на това разбиране, по което като че ли парламентът и правителството нямат разминаване въпреки остротата на зададения от Вас въпрос.
Що се касае до действията от страна на правителството досега, те според мен само потвърждават категорично заявената ни позиция по този спор, доказват последователност и стриктно спазване на законите при нейното отстояване. Трябва да отбележа, че с интерес се запознах с Вашето изложение за очакванията Ви по бъдещото решение на Върховния съд по цитирания случай. Макар и пространен Вашият правен анализ, трябва да признаете, страда от едностранчивост, страда от непрофесионализъм, и според мен Ви е довел до заблуждаващото обяснение за евентуалното бъдещо поведение на "Химко", а и на правителството.
Параграф 14, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., а подобни разпоредби съществуват и в Закона за бюджета за 1995 и за 1994 г., по законодателен път, нормативно дава ясен отговор на въпроса за произхода и възникването на тези държавни, подчертавам това, вземания, произтичащи от действията на съответни междуправителствени спогодби. В тази връзка Министерският съвет с Решение N 489 от 21 май 1996 г. е одобрил проект на Закон за тълкуване на цитираната разпоредба, който е внесъл в Народното събрание за автентично нормативно тълкуване и който очаква Вашия, господин Сугарев, и на всички останали депутати отговор. Разбира се, че с този проект на закон не се цели превръщането на парламента в арбитражен орган. Цели се изясняване функциите на закона и осигуряване на точното му прилагане според волята на законодателя, която, признавам отново за кой ли вече пореден път, изпълнителната власт е готова да я изпълни и ще я изпълни. Ние просто се базираме на Закона за държавния бюджет. Това е най-силното ни нормативно основание. Това е особен закон, който се променя всяка година, и трябва да се помогне и на съда с автентичното тълкуване на законодателя, той да приложи този закон така, както той е бил замислен. В това няма нищо неуместно.
Позволете да Ви припомня, господин Сугарев, че изплатената от "Химко" сума в размер на 1 млрд. 417 млн. 313 хил. 150 лв. към бюджета представлява цялата главница и част от лихвите по задълженията на "Химко" и това всъщност е едно добросъвестно плащане от търговско дружество на суми към държавния бюджет, произтичащи от изпълнението на негови законови задължения. И щом това е така, очевидно, че други суми на други кредитори по същото правоотношение не се дължат и не могат да бъдат изисквани от "Химко". Още от римско време е известна максимата, че: "Само който плаща зле, плаща два пъти!" И това, разбира се, не се отнася до "Химко".
Още един детайл. Недопускането на Министерството на финансите като контролираща страна от Врачанския окръжен съд е, разбира се, скандално за съда, но не прегражда възможността за участие на Министерството на финансите като трето лице-помагач, каквото искане за участие в делото може да бъде направено и пред втората инстанция, пред Върховния съд. Впрочем, в хода на делото пред първа инстанция, Главно управление на Данъчна администрация не е било призовавано, както невярно твърдите. А при бъдещото разглеждане на делото във Върховния съд с оглед неговото изясняване и ако съдът прецени за необходимо, евентуално ще бъдат взети становища от всички специалисти за произхода и същността на вземанията, предмет на така наречения договор за цесия. Както предполагам вече Ви е известно, и надявам се оценявате по достойнство това, "Химко" е обжалвал постановеното решение и понастоящем пред Върховния съд е образувано второинстанционно производство. Само съдът със своето решение е този, който ще даде отговор на поставения от Вас въпрос, но аз се надявам той да удовлетвори и Вас, и мен.
А що се касае до последния Ви, трети въпрос - за участието на "Мултигруп" в "Топенерджи", то не се дължи на никакви инвестиции, включително и правени по силата на концесионен договор, не се покрива от задължения по него. Това участие е регламентирано според волята на акционерите при вземането на решенията в общото събрание на дружеството и нищо повече.
В заключение, правителството многократно е изразявало, господин Сугарев, отрицателното си отношение към сключения през 1994 г. договор за цесия между "Булгаргаз", Кредитна банка и Дисконтова къща. И в рамките на закона Министерският съвет предприема всички възможни действия за защита на държавните интереси според това разбиране. Решаването на спора относно действието на цесионния договор обаче е изцяло в компетентността на съда. Разбира се, считам, че усилията на изпълнителната власт за цялостно разрешаване на възникналия проблем ще срещнат разбиране в съда. Нещо повече, разчитам на подкрепата на парламента, за да осигурим това разбиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Едвин Сугарев да зададе до два допълнителни въпроса и ще моля да спазва регламента.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Проблемът, който е свързан с този цесионен договор, е изцяло свързан и с действията на правителството, уважаеми господин премиер. Този проблем се състои в следното: правителството непрекъснато заявява: "Аз не признавам цесионния договор!" и толкоз. Грешна е презумпцията, че едно подобно непризнаване, включително формулирано като постановление или решение на Министерския съвет, може само по себе си да анулира договора. И това се доказа на практика. В тази връзка вие просто сте длъжни да предприемете нужните действия, които са възможни от ваша страна като страна, заинтересована по това дело.
И моят първи въпрос е: смята ли държавата да участва като страна-помагач при делото във Върховния съд и ще предприеме ли Министерството на финансите адекватни наистина този път действия в това отношение?
Моят втори въпрос е свързан с вероятния изход от това дело и с вашата идея парламентът да гласува тълкувателно решение или направо закон, който да придаде обратна сила на Преходните и заключителни разпоредби от държавния бюджет. Точно там е проблемът, че е съмнително, че едно подобно действие ще бъде възприето адекватно от която и да е съдебна инстанция. Просто при формулирането на Преходните и заключителни разпоредби на държавния бюджет, когато Министерството на финансите е имало предвид обстоятелството със задълженията на "Булгаргаз" и с цесионния договор, е трябвало да има специален текст, който да им предава подобно обратно действие. Сега постскриптум едно такова решение ще изглежда, първо, изкуствено и, второ, едва ли ще бъде уважено от съда. Това е моето лично мнение. Пита се как ще излезете вие от тази ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сугарев, нито Вие, нито аз сме юристи и нека се опитаме да разсъждаваме на базата на здравия разум. Тя би трябвало да се уважи и от закона, и, разбира се, от съдебната инстанция. И в това няма нищо странно.
Във всички закони за държавния бюджет през последните години има констатация, и то не само в Преходните и заключителни разпоредби, в самия текст на закона, включително в табличното им съдържание, че тези вземания не стават, не ще бъдат, а са държавни вземания и винаги са били. Всичко възможно е било направено в няколко поредни закона за бюджета. Аз лично се погрижих за това. И ред Ваши колеги депутати участваха в този процес заедно със специалисти от Министерството на финансите тази констатация да фигурира на необходимите места по най-категоричния и ясния възможен начин. И всички промени, които са били правени в нея в хода на годините в няколкото различни закона за държавния бюджет, са имали единствено и тази цел. И много седящи в тази зала тук могат да го потвърдят от личен опит.

Така че нямам никакви съмнения, че Върховният съд ще уважи и тази логика на законодателя, потвърдена в няколко закона за държавния бюджет на Република България, а и Закон за тълкувателно решение по въпроса, съответстващ на същата логика. В това няма нито нещо странно, нито нещо злепоставящо Народното събрание, нито нещо афронтиращо независимата съдебна власт. Напротив, смятам, че това ще помогне въпросът най-сетне да бъде окончателно разрешен в съответствие с еднаквите разбирания по него и на правителството, и на парламента.
Никога не сме се надявали - това вече в отговор на първия Ви въпрос - че едностранно заявление на правителството за характера на тези вземания е достатъчно, за да се реши. Но Вие пък се съгласете, че без такава ясна позиция на правителството, без съответните указания към органите на изпълнителната власт и към представителите на държавата в ръководствата на стопанските организации това наистина би било едно голословно заявление. Повтарям за кой ли пореден път, главните надежди на правителството бяха свързани, свързани са и ще бъдат свързани и в бъдеще с волята на парламента, заявявана многократно в законите за държавния бюджет. Базирайки се на тези закони, ние демонстрирахме увереност в своята правота и предприемахме действия срещу прословутия цесионен договор. Вие можете да оспорите тяхната ефективност, може да смятате, че не са били в нужната посока, но не може да отречете, че целта им е била да се изпълни волята на законодателя и цесионният договор да не се прилага. В крайна сметка сега проблемът е в ръцете на съда. Ясно беше, че рано или късно до това ще се стигне. Министерският съвет в лицето на неговия Правен отдел, Министерството на финансите в лицето на неговите юрисконсулти непрекъснато изучаваше правната и съдебната обстановка и изработваше оптималната за момента тактика. В съответствие с нея бе определен начинът на участие на държавата във Врачанския процес. В съответствие с тази тактика като си вземем и необходимите поуки, ще се включим и във второинстанционното производство. Мисля, че тук можем да се доверим на своите експерти и юристи, те поне досега не са демонстрирали с какъвто и да е нюанс в поведението си, че не защитават добре, професионално и честно възложените им от правителството в съответствие със законите на страната задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Едвин Сугарев да изкаже отношението си към отговора.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин премиер! Доволен съм от Вашия отговор. Може би ще бъда доволен и дай Боже да бъда доволен и от бъдещите действия на правителството, защото от досегашните категорично не съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуални въпроси, зададени към премиера.
Давам думата на народния представител Гинчо Павлов да постави своя актуален въпрос.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю, уважаеми колеги, господин министър-председателю! Ще започна въпроса си с припомняне изявленията на един чужд дипломат, който преди три години настояваше да се признае македонско национално малцинство у нас. Малко след това философът д-р Желев даде съгласието си книгата му "Фашизмът" да бъде преведена и издадена на така наречения македонски език. Нещо повече, той сам присъства на представянето на тази книга на македонски език в Скопие. За да не бъда опровергаван и обвинен в голословие, ето луксозното издание на книгата на д-р Желю Желев. Повече от ясно е, че всяка българска книга е четима и разбираема на територията на Република Македония. Повече от ясно е, че властите в Скопие не са изпитвали въпиюща необходимост от философски поучения от София на тема тоталитарна държава. Те просто са целели някой от факторите на българския държавен живот да изрази угодна за тях позиция за така наречения македонски език. И са постигнали целта си. Между другото, тази позиция обслужва и търсачите на така наречения шопски език, тъй като и в двата случая става въпрос за диалектни форми на българския език.
В последно време средствата за масова информация интерпретират по различен начин въпроса за така наречения езиков спор между Република България и Република Македония. Позицията на президента е ясна и илюстрирана. Парламентът не се е занимавал с този проблем и няма изразена позиция по него.
Ето защо, господин министър-председателю, Ви моля да отговорите съществува ли езиков спор между двете държави и каква е позицията, която българското правителство ще защитава при неговото решаване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов да отговори на актуалния въпрос на Гинчо Павлов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин Павлов, ще припомня добре известния и твърде показателен факт, който и най-отявлените недоброжелатели на нормалните добросъседски отношения между двете съседни страни не биха могли да оспорят. Република България призна Македония като независима и суверенна държава и съдейства според възможностите си, но с всички сили за утвърждавеното й като равноправен участник в международното общуване и в международните организации. С тези свои действия нашата страна недвусмислено и преди всички други призна политическите реалности в Македония. Българското общество от своя страна очаква официалните представители на тази страна да признаят историческите реалности и на тази основа да се пристъпи към много по-активно взаимноизгодно сътрудничество, каквото произтича от приятелските връзки помежду ни. Защото и от двете страни на границата хората желаят отношенията между нашите страни да получат една значително по-голяма динамика. И в това може да се убеди всеки с очите си.
Пред изграждането на договорната основа на отношенията между нашите страни обаче възникнаха някои проблеми вследствие актуализирането, подчертавам дебело, не по наша инициатива на така наречения въпрос за формулировката на заключителната клауза на предстоящите за подписване споразумения между двете страни. Нашата страна се стреми към деблокиране на отношенията, към ускорено изграждане на тяхната договорно-правна база. Нашите партньори възприеха друг подход, като поставиха предварителното условие в двустранните договори да бъде отбелязано изрично, че те са съставени на български и на македонски език. Известна е тезата за съществуването на този език като атрибут на така наречената македонска нация и респективно на така наречените македонски малцинства, което е постановка, неприемлива за нашата страна. Ние смятаме за нереалистично да се обвързва развитието на двустранните ни отношения с претенции за политическо признаване от наша страна на термина "македонски език". Още повече, че Република Македония вече е подписала двустранни документи с други съседни на нея държави без тази формулировка.
Закономерно възникна въпросът за причините, поради които именно към България е насочена тази настойчивост, настойчивост, която сама по себе си очертава и определена политическа мотивация, която не способства на развитието на двустранните отношения. Що се отнася до позицията на българското правителство, тя предполага този въпрос, който е от компетенцията на научните среди, да не се превръща в задържащ фактор на развитието на отношенията с Република Македония. Всеизвестно е, че сред прерогативите на държавата е да признае независимостта на друга държава. Но не и да декретира констатации в областта на науката, в случая, в областта на езикознанието. Стремежът на нашата страна е при отчитане на реалностите различията да бъдат пренесени на равнището на научните полемики, дискусии и решения. С оглед на това ние предложихме множество компромисни формулировки, които отчитат интересите и на двете страни. На този етап независимо че в рамките на двустранните контакти по проблема македонската страна по наша оценка не проявява достатъчна гъвкавост, ние продължаваме да се надяваме, и то силно да се надяваме, че този разумен и балансиран подход ще намери разбиране и подкрепа в интерес на развитието на двустранните отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Гинчо Павлов да изрази отношението си към отговора.


ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Аз съм сигурен, господин министър-председателю, че няма да стигнем до момента. Ако си спомняте преди три години един министър на културата говореше за австрийски език. Оказа се след това, че е лапсус лингви.
Аз не очаквах друг отговор от място, отстоящо на стотина метра от университет с име "Св.Климент Охридски". Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Кирил Желев да развие своя актуален въпрос към министър-председателя. Да се готви Велко Вълканов.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! В края на месец април вниманието на средствата за масова информация беше насочено към срещата на министрите на пощите и далекосъобщенията на балканските държави. Лансирани бяха констатации и оценки за разнопосочност на интересите както в политически, така и в чисто технологически аспект по някои от обсъжданите проблеми. Като имам предвид, че комуникациите са приоритетна област в дейността на правителството и откровено казано, егоцентричните интереси на отделните балканските държави, моят актуален въпрос е:
1. Как Вие оценявате протичането на срещата и по-конкретно, каква практическа полза за България се очаква от нея?
2. Допринесе ли срещата за подобряване на тенденциите за интеграция на държавите от балканския регион в общия им стремеж за приобщаване към европейските структури?
3. В общия контекст на проведената среща очаква ли се изместване или актуализация на международното ни сътрудничество както на двустранна, така и на многостранна основа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Желев, телекомуникациите и пощенските съобщения са приоритетно направление в дейността на правителството. В стремежа му да оползотвори предимствата на геостратегическото положение на България в следконфликтния период на Балканите, в периода на интензивно участие на България в европейските интеграционни процеси.
Домакинството на Република България на тази първа по рода си среща, от тази гледна точка, е безспорен успех за страната ни като цяло. А резултатите от срещата са оценени като полезни и очертаващи добри перспективи в телекомуникациите и от останалите страни-участници. Ние се стремим да превърнем България в комуникационен център на Балканите. Повтарям, геостратегическото положение на нашата страна ни дава този шанс. Оценяваме и факта, че съобщенията са един от най-динамично, бих казал, експлозивно развиващите се отрасли, което е важна предпоставка за развитието на икономиката и чудесна възможност за привличане на чуждестранни инвестиции в страната.
Като домакин Република България посрещна делегати както от балканските държави Албания, Гърция, Македония, Румъния, Турция, Югославия, така и от Русия, Молдова, Кипър и Словения, а също отговорни представители на Международния съюз по далекосъобщенията, Всемирния пощенски съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, посланици, гости и други.
Приетата резолюция от срещата беше категорично подкрепена от всички тях. Бяха подписани меморандуми за сътрудничество между телекомуникационните оператори и между пощенските оператори. Първият от тези практически ориентирани вече документи бе подписан от шест оператора, а вторият - от пет.
Предвидено е и създаването на Балкански телекомуникационен пул, Балкански пощенски пул, Балканска телекомуникационна банка и извеждане в орбита на общ геостационарен спътник, с което ще се създадат условия за чувствително намаляване на цените на телекомуникационните и пощенските услуги между балканските страни.
Договорено бе изграждането на нови и завършването на вече започнати международни проекти в областта на телекомуникациите.
Постигнато бе съгласие за хармонизиране на нормативната уредба по въпроси, свързани с регулирането и либерализацията в телекомуникационните услуги, за създаването на конкурентна бизнессреда в региона, обмяна на опит, пощенската сигурност, организирането на обща банка.
За резултатите от срещата ще бъдат информирани Европейския съюз, Европейската конференция по пощи и телекомуникации, Всемирния пощенски съюз, Организацията на европейските оператори на телекомуникационни мрежи и Организацията на европейските пощенски оператори, като ще разчитаме на подкрепа на тези авторитетни организации за ускореното ни интегриране в европейските структури и в този аспект.
За съжаление, някои средства за масово осведомяване, и то главно български, с нескрит ентусиазъм подхванаха темата за скандали, за някакъв провал на срещата. Напълно очаквано бе, че съществуващите политически разногласия между Турция и Кипър, Гърция и Македония могат да бъдат причина на определени политически декларации. Но неточните и недопринасящи за доброто име на България твърдения, появили се в някои вестници, за непреодолими противоречия между страните от региона в областта на съобщенията не успяха да повлияят на конструктивния тон на срещата. Но какво се сърдим на вестниците, чухме го от Васил Михайлов и от парламентарната трибуна преди малко.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За друго става дума, бе, нещастник, за външните министри!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Като се има предвид, че срещата става традиционна, очакването ни е сътрудничеството да се задълбочи, резултатите да придобият материализиран финансов и социален израз напук на всички недоброжелатели.
Смятаме, че резултатите от срещата далеч надхвърлиха целите си. Тази оценка се споделя от държавите-участници, както и от представителите на международните организации. И това, че България беше инициатор и домакин на тази ползотворна среща, и че беше демонстрирано от наша страна, равнопоставеност в отношенията ни към всички партньори, безспорно ще спомогне за повишаване на международния авторитет на страната така, както ще спомогне и срещата на външните министри, и срещата на военните министри тук, в София, в чийто успех не се и съмнявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Кирил Желев да изрази отношението си към отговора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Във възторг е сигурно?!
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Михайлов, не мога да кажа, че съм във възторг, но мога да кажа, че съм удовлетворен от отговора, защото обяснимо е злорадото поведение на част от колегите народни представители от опозицията. Но когато става дума за български интереси и когато става дума за възможност, България разумно да се вписва и да се интегрира в европейски структури, и да се приобщава и към балканските съседи, търсейки общи интереси и работейки на баланса на съчетаване на тези видове интереси, човек би трябвало да оценява вярно това българско отношение на правителството и смятам, че това е сериозна крачка в положителна посока, даваща възможност на България да реализира и определено ниво на, бих казал, политически авторитет, на умение да се реализира точно такава външна политика, която е изгодна за страната ни.
Обяснимо е, още веднъж казвам, злорадното отношение на колеги, отделни, с антибългарско чувство, които са го показвали много пъти. Така че, благодаря Ви, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Велко Вълканов се отказва от въпроса си.
Давам думата на Васил Михайлов, за да изрази своя актуален въпрос. (Неразбираеми реплики от залата)
За да не смущава предстоящите предварителни избори се отказва от въпроса си.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Очевидно е, уважаеми господин председателю, притеснението от единия от кандидатите, защото днес така наречените мои колеги от Парламентарната група на БСП изведнъж станаха силно активни да задават въпроси, в които прицелът беше само един - президентът на Република България доктор Желю Желев, опитвайки се, разбира се, да убедят някого, че той има неверна позиция. Дразнят се, разбира се, от проевропейската и пронатовска, и балансирана позиция на доктор Желев и на Балканите също така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля по въпроса!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И се опитват да оправдаят своята небалансирана и вредна за България, и опасна за нейните национални интереси политика. Същото беше и с Гинчо Павлов, същото беше и с последния, задаващ въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля по актуалния въпрос!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председателю, не ме прекъсвайте! Още повече, аз очаквах министър-председателят сега да излезе тук без да бъде подканван и да обясни какви са причините за повишаването на бензина среднощ, като по един, как да го нарека начин, като среднощен бандитизъм прозвуча всичко това. И да обясни как така десетки и стотици хиляди хора ще останат фактически без препитание. Да дойде тук без да го подканваме да изясни това, което в момента вълнува България.
Това, което аз исках да му задам е във връзка с всичките тези действия, бих ги нарекъл и с по-тежка дума, на правителството на БСП.
Моят въпрос към министър-председателя е по какви критерии, поименно за всяко предприятие, са определени предприятията за ликвидация в тъй наречения списък за ликвидация?
Хората се вълнуват от това, кой ще излезе на улицата. Те се вълнуват от това какво ще се случи с техните предприятия. Бих желал тук да споменете, ако е възможно, по какви точно критерии бе преценено, че това са именно предприятията, а не някакви други. Като не пропуснете да споменете и за предприятията, които са фактически в списъка за изолация. Нещо, което не се различава по същество като съдба. И моля, назовете поне броя им и най-големите от тях.
Става дума за изключително тежък социален проблем във време, в което вие говорите за някаква структурна реформа, но аз се боя че нямате концепция за какво става дума въобще и действате хаотично, непремерено и подлагате българския народ през цялото си управление на един шок без терапия. Шок, който наистина е вече непоносим за българските граждани. Те се намират на ръба на издръжливостта.
Не е чудно, че вие не смеете да излезете и да обясните на протестиращите шофьори как така е необходимо да се повиши и така драстично да се повиши цената на горивата.
Моля Ви, бъдете добър и отговорете на въпроса, който вълнува, уверявам Ви, десетки и стотици хиляди българи! Обяснете критериите за включване в списъка за ликвидация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Михайлов, елементарната логика сочи, че подобни въпроси трябва все пак да се задават с определено ниво на компетентност, а пък да се формулират оценки преди да е чут отговорът, изисква още по-високо ниво на компетентност. Вие нямате това ниво на компетентност, господин Михайлов. И фактът, че не правите никаква разлика между ограничаване кредитната активност на едно предприятие и ликвидация на едно предприятие, е категорично доказателство на това. Разликата е от небето до земята, господин Михайлов.
И освен това, моля Ви се, Вие не можете ли да смятате курса на българската валута? Не Ви ли е ясно каква е енергийната част, съставляваща в цената на бензина? На Вас ли трябва допълнително да се обяснява защо се коригират по подобен начин цени? По-добре възприемате опашките през нощта пред бензиностанциите или промяната на цените през нощта по бензиностанциите? Стига с тази демагогия!
В отговор на конкретния Ви въпрос. И моля Ви се, не злоупотребявайте с процедурата, за да го разпластявате в какви ли не сфери от НАТО до цените на обувките.
В годините на преход към пазарно стопанство никой не оспорва необходимостта от структурна реформа. Дебело подчертавам, че тя винаги е била категорично подкрепяна и от българската десница. Но за нея само се говореше, включително по време на правителството на десницата, включително и по време на коалиционни правителства, нищо не се правеше. В същото време повечето предприятия финансираха отрицателен, нетен паричен поток чрез банковата система, чрез неиздължени плащания към бюджета, социалното осигуряване, доставчиците и др.
В резултат на това финансовите измерения от дейността на предприятията от публичния сектор само, не е много по-добро положението и в частния сектор за жалост, за 1995 г. бяха рязко поляризирани. По предварителните данни на Националния статистически институт 2644 предприятия, без селскостопанските, са реализирали нетна балансова загуба от 48,7 млрд.лв., или 6 на сто от брутния вътрешен продукт, а останалите 2986 предприятия пък отчитат печалба, вярно не много голяма - 43 млрд.лв. Тоест, образува се нетна загуба от 5,7 млрд.лв. през 1995 г., при това концентрирана в, общо взето, половината от предприятията от публичния сектор, в това число най-вече в няколко най-големи.
Тежките финансови проблеми на реалния сектор от икономиката са резултат от натрупано напрежение от предходните години, особено в периода 1991-1994 г., и определено са израз на едностранчива стопанска политика, която се състои в либерализация на цените, на лихвите, на валутния курс, на вносно-износния режим, рязко съкращаване на преките бюджетни субсидии, те бяха съкращавани и през миналата година, разбира се, без същевременно да се предприемат реални мерки за преструктуриране. Миналата година поне се готвехме за това. Предните години и това не се правеше.
Така в края на 1995 г. общата задлъжнялост на губещите предприятия с натрупване достигна 349 млрд.лв. или над 80 на сто от собствения им капитал. Дори и този критерий е достатъчен, за да се мисли за ликвидация на предприятията, дори не на няколко десетки, а на неколкостотин.
Така че да се поставя въпросът: наясно ли сме били с какво се захващаме, е абсолютно неправилно. В много от тези предприятия загубите на едно лице от персонала са многократно по-големи, отколкото средната годишна заплата на един човек. За какво повече можем да говорим?
Анализът на резултатите от дейността в края на 1995 г. показа, че без вземане на решителни мерки за подобряване на финансовата дисциплина, за преструктуриране на реалния сектор, включително чрез ликвидация, но не само, съгласен съм с Вас, икономиката не може да излезе от колапса, в който се намира. Повтарям, това преструктуриране не е възможно без ликвидация поне на няколко предприятия, носители на много големи загуби, които са в безнадеждно състояние. Изготвеният списък за ликвидация не съдържа хиляди, не съдържа стотици, той съдържа 64 предприятия. В тях работят не стотици хиляди или милиони, а 25 383 души, което представлява около 5 на сто от заетите в губещите предприятия и не повече от 2,2 на сто от работещите по трудов договор общо в публичния сектор.
Наред с критерия текуща загуба, не бих искал да спекулирате, че това е бил единственият критерий, защото не е така, са взети под внимание и редица други критерии.
Първо, тенденции в развитието на предприятията през последните години.
Второ, технологични връзки на това предприятие с друго предприятия.
Трето, разположение на предприятията в съответни райони на страната, концентрация на производителните сили, концентрация на човешките ресурси, концентрация на безработицата и на социалните проблеми.
Четвърто, задължения към банки и предстоящи лихвени плащания.
Пето, възможност или невъзможност за изплащане на задълженията към бюджета и към общественото осигуряване.
По-нататък: задължения към доставчиците и задължения към собствения персонал; наличие на сключени или несключени договори; започнато или незапочнато производство за реализиране на тези договори; наличието или липсата на перспектива за технологично обновяване и за завоюване на нови пазари или възвръщане на загубените.
Таблиците за всяко едно предприятие, които разглежда Министерският съвет на множество свои заседания, предшествувани от заседания на Комисията по стопанска координация, която ръководя, са огромни - с по 20-30 графи и да се смята, че е подходено примитивно към едно предприятие, е смехотворно.
Относителният дял на тези предприятия е по-малък от 1 на сто от общя брой на предприятията. Въпреки това те притежават 4,3 на сто от дълготрайните материални активи, 3,9 на сто от собствения капитал на предприятията в публичния сектор. В същото време, обърнете внимание на тази цифра, те са носители на 9 на сто от общите задължения, 8,5 на сто от задълженията към банките, 7,2 на сто от задълженията към държавния бюджет, 7,1 на сто от задълженията към социалното осигуряване и 16,4 на сто от неплатените лихви. Или общо почти 30 на сто от сумарната загуба към края на миналата година.
Така че, съкращавайки по-малко от 1 на сто от общия брой на предприятията и по-малко от 4 на сто от общата стойност на дълготрайните материални активи, държавата решава проблема на почти 30 на сто от натрупаната в реалния сектор загуба.
Това е разумно икономическо поведение и за да се докаже обратното, трябва много да се потрудите, господин Михайлов. Да, предприемането на такава болезнена стъпка ще бъде съпроводено с конкретни мерки за опазването на материалните и нематериалните активи на предприятията. Кой оспорва това? Тези активи ще бъдат предложени за продажба по най-облекчени условия, по ликвидационна стойност, преди всичко на персонала им или на други купувачи, при това без да се включат огромните задължения в продажните цени. Надяваме се, че така те ще станат привлекателни за купувачите. Голяма част от тях ще могат отново да възобновят своята дейност практически, без да са я прекъсвали, с един много кратък период на пренастройка.
Ликвидирането им ще преустанови произвеждането на нови загуби, както и по-нататъшното увеличаване на задълженията в реалния сектор на икономиката. На освободените работници и специалисти се осигуряват необходимите компенсации за безработица в пълен размер, предвиден съгласно българското законодателство, и допълнителна помощ, за която вчера Министерският съвет прие съответно постановление в приблизителен размер на около шест средни работни заплати за всеки един от освобождаваните в ликвидираните предприятия и предприятията с ограничена кредитна активност, които неправилно наричате изолирани.
В заключение искам да подчертая, че действията, насочени към ликвидация на предприятия, са свързани с доказана липса на друга алтернатива. Ние сме убедени в правотата на тези болезнени практически стъпки и носим отговорности и понасяме тежките последствия от предприемането им. Икономиката ни вече няма резерви. Те бяха изчерпани през последните няколко години - първо, в самите предприятия, след това и в банковия сектор. Всички български правителства през тези години показаха, че се страхуват от сложните, болезнени и непопулярни структурни реформи, избегнаха политическите и социалните последици от общественото недоволство, които липсата на активност в това важно направление неизбежно възбуждаше.
Ние поемаме тази отговорност и ще проведем тези мерки.
Ако смятате, че за България има по-добра алтернатива, изложете я от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Михайлов да изрази отношението си към отговора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Господин министър-председател, тук Вие казахте всичко, само едно не казахте, а аз съм го поставил във въпроса - поименно трябваше да изброите тези предприятия. Защото тук се говори какво ли не, само обаче Вие не споменахте техните имена. Защото много субективизъм има в определянето кои точно предприятия трябва да бъдат ликвидирани и кои не.
Що се отнася до Закона на Паркинсон, а Вие сте много ярко потвърждение за нивото на некомпетентност, което много отдавна сте достигнали, още преди да станете министър-председател, трябва да се обърнете към вашия министър Вучев, за да направите тънката разлика между обречените предприятия и безнадеждните предприятия. Това са те, ще имат една и съща съдба в единия и в другия списък. И хората беше добре да знаят какво ги чака.
По-нататък това, което Вие казахте току-що, беше едно самопризнание за предизборните ви лъжи и демагогия. Вие, господин министър-председател, сте изразител на организация, която ни повече, ни по-малко е една тоталитарна десница и действията са ви такива. Вашите избиратели ви се чудят на позицията. Това, което се случи в страната по време на вашето управление, е наистина едно бедствие. Аз не мога да приема, че действията, които вие сега предприемате за ликвидация, са, видите ли, структурната реформа и че нямало друг механизъм. Сбъркана ви е политиката, господин министър-председател, на цялата ви организация. Защото дори най-малкото беше разумно първо да се пристъпи към ликвидация на предприятия и едва тогава да се обсъжда в какво състояние са банките и евентуално кои трябва да бъдат обявени в несъстоятелност. Защото точно тези банки са давали кредити на дупките, за които вие говорихте, наречени социалистически предприятия, строени и управлявани от вас особено лошо в последната година.
Така, че вашата реформа, сигурен съм, няма да продължи дълго, просто защото вас няма да ви има. Вие сте образът на фалиралата политика на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето. Моля Ви пак да прочетете правилника. Имате право само да изразите единствено "да" или "не" на отговора.
Следвам програмата. Следва актуален въпрос от народната представителка Ана Георгиева Миленкова към господин Дончо Конакчиев, заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството.
Господин Калчевски е в чужбина. Извинявам се, че не го съобщих, поради което приключиха въпросите към министър-председателя Жан Виденов.
Господин председателят се опита да размести програмата, поканвайки госпожа Миленкова преди да й е дошъл редът, а тя е била на парламентарна комисия, а не на извънпарламентарни действия, поради което аз следвам стриктно програмата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Конакчиев! От три месеца в крайдунавското село Ветрен, община Силистра, се активизира огнище на свличане и пропадане на земните пластове. Засегнат е жилищен район в село Ветрен с дължина от около 300 м и тази част на селото практически е откъсната. Една къща вече е почти разрушена, а на около 15 други се открояват външни и вътрешни пропуквания. Пострадали са почти всички комуникационни съоръжения: електроснабдяване, водоснабдяване, телефонизация. Особено тревожно е състоянието на пътното платно, което е нацепено в участък, дълъг 350 м, а на места е пропаднало с по 1 м дълбочина.
Уважаеми господин Конакчиев, обръщам се към Вас с тревогата на жителите на село Ветрен, едно от най-красивите села край Дунава, и Ви питам какви са възможностите на държавата за финансиране на неотложните възстановителни работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата министър Конакчиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаема госпожо Миленкова! В края на 1995 г. и началото на 1996 г. се активизира свлачище в района на улица "Гранична", село Ветрен, община Силистра. Свлачището е с дължина по посока на движението на земните пластове около 105 м, широчината е около 300 м. Наистина са застрашени десетки жилищни сгради и всички комуникационни съоръжения: електроснабдяване, телефонизация, водоснабдяване на тази част от населеното място.
Със заповед N 48 от 23 януари тази година на кмета на община Силистра - доктор Петър Илиев, е назначена комисия, която е обследвала проявилото се свлачище и е предложила неотложни мерки за преодоляване на неблагоприятните последици от него. Комисията предлага да се подмени водопроводът по ул. "Гранична" - той е с дължина около 380 м, и да се реконструира уличното пътно платно с оглед осигуряване на бързо повърхностно отводняване на свлачищния масив.
По искане на община Силистра на 20 февруари тази година "Геозащита" - Плевен - това е предприятието, което се занимава с тези проблеми и е поделение към нашето министерство, е извършило инженерно-геоложко обследване на свлачището в село Ветрен и е предоставило на общината и министерството подробно становище за проблема със съответни констатации, изводи и препоръки.
Своевременно Министерство на териториалното развитие и строителството възложи на предприятието "ВиК" - Силистра изготвяне на работен проект за реконструкция на водопровода по ул. "Гранична" в обсега на свлачището. Проектът беше одобрен на 22 май в министерството. Незабавно възложихме на "ВиК" - Силистра да започне неговото изпълнение с подмяна на етернитовия водопровод с абсолютно водоплътни пластмасови пропиленови тръби, фасонни части и съответни сградни отклонения. В проекта се предвижда и реконструкция на уличното платно, включително преасфалтиране.
За изпълнение на проекта Министерството на териториалното развитие и строителството осигури на "ВиК" - Силистра необходимите 2 млн.лв. Тръбите за новия водопровод са закупени и вече започва полагането им. Изключването на стария етернитов водопровод ще прекрати непрекъснатите оттечки и наводняване на терена и свлачището.


С това смятаме, че ще се изпълнят първоетапни отводнително-укрепителни мероприятия за стабилизиране на свлачищния процес. Свлачището остава под наблюдение на "Геозащита" - Плевен, специализираната организация, след което ще се наложи изграждане на геодезическа реперна мрежа за измерване деформациите на терена и сградите, изпълнение на необходимите инженерно-геоложки проучвания, както и проектиране на трайни укрепителни съоръжения и мероприятия за стабилизиране и овладяване цялостно на свлачищния процес.
На 6 май тази година община Силистра е изпратила искане и съответна документация, съгласно регламента на Постановление N 27 на Министерския съвет от 1984 г. до Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии при Министерския съвет за оказване на финансова помощ. Искането е в размер на 3 млн. 881 хил.лева за ликвидиране последиците от свлачището в село Ветрен.
Искам да ви информирам, че то ще бъде обсъдено на следващото заседание на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Госпожо Миленкова, имате думата да изразите единствено дали сте съгласна или не, дали сте доволна от отговора.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин Конакчиев, връчвам Ви подписка на хората, живеещи в района и около района на свлачището във Ветрен, които молят и търсят помощта на държата за възстановяване на щетите от природното бедствие.
Селото е малко и хората не искат да бъдат разделяни на две нито с китайска стена, нито с ветренска пропаст. Те искрено се надяват, че въпреки тежката финансова година тяхната неотложна потребност ще бъде правилно преценена и реакцията на държавните органи своевременна, както чух току-що за това и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Следват три актуални въпроса и едно питане към господин Светослав Шиваров - заместник-председател на Министерския съвет и министър на земеделието и хранителната промишленост.
Първият актуален въпрос е от народния представител Дянко Марков. Господин Марков има думата.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министре, уважаеми колеги! Въпросът, който съм си позволил да задам като актуален въпрос, макар да е единичен, засяга много аналогични случаи в цялата страна. Ще Ви го поднеса конкретно, както е поставен, за град Криводол, област Монтана, където председателят на общинската поземлена комисия си позволява да действа в противопоставеност на всички последователно в течение на три години решения - съдебни и на органите на изпълнителната власт, включително на министерството, което в момента оглавява господин Шиваров.
През 1993 г. януари месец общинската поземлена комисия е признала правото на собственост на земеделска земя и прочие на братята Цеко и Тодор Цекови, но отказва да ги въведе във владение. С решение от месец ноември същата година Врачанският район съд постановява възстановяване правото на собственост на братя Цекови. С писмо от вече месец юни 1994 г. Министерството на земеделието уведомява общинската поземлена комисия, че същата трябва да изпълни съдебното решение и да въведе във владение братя Цекови. Отново обжалва по реда на надзора решението на Врачанския съд, но делото е прекратено с определение на Върховния съд. Последвалият отказ на общинската поземлена комисия за въвеждане във владение на имота е отменен от Врачанския районен съд на 17 май 1995 г.
Моят актуален въпрос е: в състояние ли е оглавяваното от Вас, уважаеми господин министре, министерство да наложи на подведомствената му общинска поземлена комисия в град Криводол, и конкретно на нейния председател господин Мичо Бъчварски, да изпълнят законните разпореждания и решения на изпълнителните и съдебни власти? Ако ли не, бихте ли ни указали към коя държавна институция следва да бъде отнесен въпросът, за да се тури край на многогодишно незаконосъобразно самовластие на хората от общинската поземлена комисия и специално на нейния председател в град Криводол господин Мичо Бъчварски?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата министър Шиваров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Марков! Гражданите Цеко и Тодор Цекови са подали молби до поземлената комисия - град Криводол, да им бъдат възстановени 16 декара земя в местността Елака, район на град Криводол в реални граници. Върху тази територия от 16 декара са изградени сгради и други съоръжения от 1500 квадратни метра.
С Решение N 52А от 20.01.1993 г. поземлената комисия е възстановила собствеността на площ от 16 декара при условията на план за земеразделяне. Отказано е възстановяването на земята в реални граници на основание чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, поради наличие на трайни активи.
Това решение е обжалвано от братя Цекови пред Врачанския районен съд и същият с решение по гражданско дело 712 от 1993 г. възстановява имота им в реални граници, заедно с трайните активи.
По предложение на главния прокурор на републиката това решение на Врачанския районен съд бе обжалвано пред III гражданско отделение. На 13 юни 1995 г. делото е било прекратено по предложение на прокурора, участващ в съдебното заседание. Главният прокурор е сигнализиран от Министерството на земеделието и хранителната промишленост за това незаконно действие от явилия се прокурор.
Междувременно от фирмата ООД "Прогрес", на която е предоставено ползването на този обект, е предявен иск пред Врачанския районен съд, по повод на което е образувано гражданско дело N 820 от 1995 г. за заплащане от братя Цекови подобренията, извършени върху горния имот за сумата 1 млн. и 500 хил.лева. По делото е назначено вещо лице за оценяване на постройките. Делото е насрочено за 27.09.1996 г. в Районния съд - Враца.
Обектът се стопанисва и охранява от фирмата и поземлената комисия не е в състояние да изпълни решението на съда. Поземлената комисия правилно е приложила чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като върху имота на братя Цекови има изградени сгради и халета на площ от 1500 метра. Братя Цекови, след заплащане на подобренията, ще могат да влязат в обекта.
Министерството на земеделието и хранителната промишленост, съгласно своите компетенции и възможности, дадени му от закона, ще им окаже необходимото съдействие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Марков, имате думата да изразите отношението си към отговора.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Благодаря на уважаемия господин министър за изчерпателния отговор, при който обаче аз си позволявам да направя едно възражение, тъй като за тези трайни строежи има документ, с който се установява, че те са незаконно осъществени. В смисъла, в който Вие казвате, за компенсирането на ищците по този проблем, може би те ще бъдат удовлетворени, окончателният отговор следва да получа от него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Следващият актуален въпрос е от народния представител Стоян Райчевски. Имате думата, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, уважаеми господин Шиваров! Преди известно време Вие проведохте среща с областната управа на Бургаска област и обявихте компетентно, че в Бургас и в Бургаски регион проблеми със зърното и с брашното няма да има. От 9 май т.г. в Бургас хлебната криза взе застрашителни размери. Появиха се отново опашки от ранните часове на деня пред хлебопродавниците. Вече втори месец Големите български мелници в Бургас, които са най-големите на Балканския полуостров, са преустановили изцяло работата си. Поради липса на брашно бездействат и частните хлебопекарници. Няколко дни по-късно кризата обхвана цялата страна. Селища и региони с дни не получават хляб. Банкрутират стотици хиляди частни производители. Правителството въвежда военновременни мерки, определя дажби по 200 и по 300 грама хляб на човек за един или за два дни. Правителството определи и регионите в страната, които нямало да получат доставки, а щели да се самозадоволяват. Как ще се задоволява Бургаски район, който е също в този списък, когато неговите мелници са от месеци празни.
Няма да Ви питам за причините, довели до тази криза. Причината явно не сте Вие. Причината е в погрешната политика на Българската социалистическа партия. Вашето правителство щяло да се справи с кризата, като внесе 200 хил. тона зърно. Но дори и да го направи, то обрича народа ни на продължително гладуване, защото ежедневно за изхранването на населението са необходими 17 хил. тона жито, а пропускателните възможности на нашите пристанища са около 10 хил. тона дневно.
И моите конкретни въпроси към Вас, господин Шиваров. Твърдите ли все още, че в България няма зърнена криза? Какви са нейните действителни размери? Българският народ трябва да знае това ясно и отговорно от Вас. Кой ще поеме отговорността? Вие, естествено не сте Голиат да поемете отговорността на БСП, но Вие можете да поемете своята гражданска отговорност и да последвате Вашия предшественик, като си подадете оставката и дадете добър пример на цялото Ви правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата министър Шиваров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! Преди да Ви отговоря искам да направя едно уточнение. Вероятно не разполагате с точни данни. Първо, Големите български мелници в Бургас не са най-голямото предприятие на Балканите. Голямата софийска мелница е по-голямото предприятие. Второ, не са необходими на страната ежедневно 17 хил. тона, така, както твърдите, а месечно страната консумира около 90 хил. тона.
В отговор на Вашия въпрос Ви уведомявам, че областният управител на Бургаска област е обезпечил необходимите количества брашно и зърно за нормално задоволяване потребностите от хляб. Това, че възникват опашки за хляб се дължи на продължаващите вече шест месеца внушения, че хлябът свършва, брашното изчезва, зърното го няма и т.н. (Смях от опозицията) Смейте се, колкото искате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Хората умират като мухи навън, но не ги виждате. Може ли да се говорят такива неща?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: За разлика от по-високоплатените държавни служители, включително и народни представители, преобладаващата част на населението видимо замества потребностите от месо, месни продукти, мляко и млечни продукти с повишена консумация на хляб в моменти, в които се очаква пълното изчезване на хранителните продукти, пак по внушение. (Реплики от опозицията)
Уверявам ви, че след като вече шести месец вашите прогнози не се сбъдват, то смятам, че отговорността за паниката в населението трябва да поемете вие (смях и възгласи от опозицията), още повече че именно вие и вашите колеги вече шеста година говорите единствено за пазарна икономика. Няма пазарна икономика, в която държавата да осигурява суровините на предприятията изцяло, или пък да им отпуска преференциални кредити. Няма пазарна икономика, в която държавата да осигурява всекиму производството и всекиму потреблението. Това, за което вие настоявате, и това, което вие твърдите, че е било 45 години, т. е. тоталитарна икономика.
Следователно, или сте за преход за пазарна икономика, т. е. всеки предприемач, държавен или частен, да произвежда и продава ефективно, или сте за декредитиране на икономиката. В първия случай, би трябвало да питате по всички тези въпроси мелничните комбинати и хлебопекарите. Във втория случай, а именно ако държите на държавно осигуряване на хляб, брашно и зърно, просто сте закъснели с няколко години с вашите въпроси.
Отново подчертавам, че съзнавайки отговорността за изхранването на населението, правителството взема всички мерки за подпомагане на производството на брашно и хляб. Но не може да се изисква отъждествяване на държавата с пазара на хляб, брашно и зърно.
По повод на Вашия въпрос и политическите инсинуации, че съм издал заповед да не се дава брашно на частните хлебари, искам да ви информирам следното. Дори днес, в днешната преса се сочи, че в Бургас са открити 25 тона брашно в частни хлебопекари. Искам да ви информирам, че в област Монтана, гр. Видин получава хляб над 90 на сто от частни хлебопекари. Как си въобразявате вие, с какъв акъл, който и да е, няма да разпредели зърно и брашно за 90 на сто от тези частни хлебопекари. Град Монтана получава хляб 80 на сто от частни хлебопекари. Град Враца получава хляб 50 на сто от частни хлебопекари. В Софийска област големите градове получават хляб повече от 40 на сто от частни хлебопекари, по-малките градове и селата се снабдяват с хляб преди всичко от частни хлебопекари. В Пловдивска област хлябът се получава както от общинските хлебозаводи, така и от частни хлебопекари. Тъй като има "недостиг" на хляб (реплики от опозицията), вчера в гр. Пазарджик е намарен хляб в кофите за боклук в различни райони на града. (Силни реплики от опозицията) Аналогично е положението и в други райони. (Викове: "У-у-у!" от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Накрая искам да подчертая, че цялата страна се снабдява с хляб от държавни, общински хлебозаводи, от частни хлебари и от фурните на Централния кооперативен съюз.(Реплики и възгласи от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Райчевски има думата. (Реплики от опозицията) Моля, слушайте господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Не само съм недоволен от отговора, но съм и възмутен от опашатите лъжи и демагогията. Това, че Софийските мелници са по-големи от Големите бургаски мелници не прави положението с хляба в София по-добро. Тук също не стига хлябът. Не е вярно, че в Бургаска област проблемът е решен, защото преди три дена бях в Котел, който е в Бургаска област. Там три дни не бяха получавали хляб. А колите, които излизаха от Сливен, ги проверяваха полицаи да не би да носят в леките автомобили хляб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Актуален въпрос от народната представителка Лорета Методиева Николова.
Госпожа Николова има думата.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шиваров! Въпреки че моят актуален въпрос беше зададен преди около две седмици, когато беше наистина актуален, аз се надявам, че и сега неговата актуалност не е загубена, защото проблемът остава нерешен и до този момент. Повод за него е бедственото положение, което се бе оформило преди около две седмици и пред което бяха изправени производителите на хляб и гражданите, потребители на хляб в гр. Дупница. От няколко дни частните хлебопроизводители в града спряха своята дейност поради липса на брашно. И не е вярно това, което казвате, господин Шиваров, защото лично присъствах на среща с областния управител на Софийска област, който заяви, че той, като държавен служител, ще снабдява с брашно само държавните производители на хляб, т. е. държавните хлебозаводи. И него не го интересува за частните производители.
Единствен производител на хляб в момента е общинският хлебозавод в гр. Дупница, който преминава на 24-часов работен график, за да може поне минимално да осигури хляб на населението на 60-хилядната община.

Най-страшното обаче ще дойде след няколко дни, когато, господин Шиваров, ще бъде свършено и наличното количество брашно, което се намира в склада на хлебозавода, а зърно в дупнишката мелница няма от повече от месец и половина.
Госпожа Стоименова - директор на хлебозавода, е успяла да договори 20 тона брашно от мелницата в град Елин Пелин. Всичко това стана преди около две седмици, което ще "закърпи" положението за няколко дни. А след това, господин Шиваров?
Какви са гаранциите, които Вие можете да дадете относно регулярното снабдяване на мелницата в Дупница с необходимите количества хлебно зърно, които да задоволяват нуждите на населението и на държавните производители на хляб, и на частните хлебопроизводители?
В състояние ли сте, господин министър, да разрешите адекватно и в най-кратки срокове съществуващия зърнен проблем, за да се спре психическият терор, на който Вие и правителството излагате от месец и гражданството както в дупнишката община, така и на всички останали общини в страната?
В състояние ли сте, господин Шиваров, тук пред всички и пред целия ни народ да обявите, че криза с хляба и зърното в България има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Министър Шиваров има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожице Николова! За да не се повтарям, тъй като има връзка между предишния въпрос и Вашия, искам да Ви съобщя конкретно следното.
От извършената проверка се установи, че зърно в дупнишката мелница няма по същите причини, по които и в някои други мелници. Но в това отношение трябва да подчертая, че те не са сключили и съответните договори със зърнопроизводителите, не са си осигурили суровина за цялата година, осъществяват пазарна икономика в очакване на безметежни доставки от държавата. При това държавата сега е принудена да им доставя само брашно, а частни мелници има в Лисичево, Благоевград и Разлог.
Второ, не госпожа Стоименова, както твърдите Вие, е уредила 20 тона брашно, а съответните количества й се доставят планомерно - подчертавам: планомерно! - и централизирано, първоначално от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, а считано от 16 май - от областни управител на Софийска област.
Трето, искам да Ви уведомя, че кметът на Дупница е заявил на областния управител, че него тези въпроси изобщо не го интересуват... А кметът носи отговорности пред населението, което го е избрало от дупнишката община...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: И за хляба?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Да, и за хляба носи отговорност, защото той не е кмет на себе си, а е кмет на населението, което го е избрало.
Става дума за това, че на 24 май и следващите го празнични дни е работил само общинският хлебозавод, въпреки че в частните хлебопекари е имало 60 тона брашно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Николова, имате думата.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин Шиваров, длъжна съм да заявя, че не съм доволна от Вашия отговор и ще заявя защо.
СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ (от място): Не вярвам да бъдете доволна...
ЛОРЕТА НИКОЛОВА: Първо, Вашият отговор няма да нахрани хората.
Второ, искам да кажа, че за втори път в тази зала, когато аз задавам актуален въпрос, който касае проблеми на гражданството, започва да се коментира държавническото поведение на община Дупница и специално на кмета на община Дупница...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Значи има причина.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА: Мисля, че ако има такива причини, трябва да кореспондирате с него, а тук да отговаряте на зададените от мен въпроси.
Трето, не е вярно, че по празничните дни в община Дупница хляб се е продавал само от държавния хлебозавод, защото аз лично видях опашка пред частните хлебопекарни и съответните магазини, които продаваха хляб от тези хлебопекарни. Хляб имаше, но в недостатъчни количества, защото брашното, което беше доставено чрез областния управител на държавния хлебозавод, именно с разрешението на господин Панайотов - кмет на община Дупница, беше разпределено отчасти и за частните хлебопроизводители. Защото начинът, по който се постъпва - брашното да бъде разпределяно само за държавните хлебопроизводства и държавните хлебозаводи, обрича на гибел частните производители. Мисля, че това е съвсем тенденциозно от страна на вашето правителство - тенденцията да се унищожи частният производител в страната.
Още един път изразявам незадоволството от Вашия отговор и искам да заявя, че все повече хора продължават да не вярват на това, което казвате, защото, господин Шиваров, ще се отклоня малко от въпроса, който Ви зададох сега: Вие обещахте да посетите село Багренци, заедно да отидем там.
СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ (от място): И ще го изпълня.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА: Надявам се, че ще го изпълните. Тук пред всички аз заявявам, че Вие давате повторно обещание пред тези хора, че ще отидете.
Също така не устояхте на обещанието, което дадохте за отпускането на средства за изготвяне на химически лаборатории на училището, което е поверено на вашето министерство. Става дума за Техникума по тютюна в град Дупница. Хората получиха половината от това, което обещахте, и аз съвсем отговорно Ви заявих, че този проблем, ако не се реши в рамките на тази година, ще доведе до това, че учениците просто няма да има къде да провеждат своето обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Питане от народния представител Атанас Железчев. Има думата.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Госпожо председател, уважаеми господин Шиваров, аз не участвам в питанията във връзка с хляба, но се възползвам от Вашето присъствие да Ви предам декларацията, която сутринта ми беше донесена от Съюза на частните хлебопроизводители и сладкари в България, в която се твърди, че частните хлебопроизводители не получават брашно от държавните мелници. Вие имате право да вземете становище по нея допълнително, ако намерите за необходимо.
Моето питане е свързано със състоянието и финансирането на дирекция "Борба с градушките".
Уважаеми господин министър, с наближаването на поредния активен селскостопански сезон, отново на дневен ред идват проблемите на дирекция "Борба с градушките". От няколко години насам дирекцията е поставена в изключително тежко икономическо състояние поради постоянните промени във финансирането и намаления интерес на държавата за осигуряване на необходимите средства за функционирането й.
Предвидените бюджетни средства, които покриват едва 50 на сто от нуждите на дирекцията, не са достатъчни нито за изплащане на дължимите от много време заплати, а още по-малко за закупуване на скъпо струващите ракети и поддържане на техниката. Използват се ракети с изтекъл срок на годност, което представлява опасност както за работещите на ракетните площадки, така и за живеещите в районите, където те се изстрелват.
Учудваща е и липсата на загриженост от страна на Държавния застрахователен институт като се има предвид, че той понася огромна част от щетите от градушките. На този етап ДЗИ отказва да участва във финансирането на дирекцията - нещо, което е правил преди. Затова липсва и нормативна уредба.
Фактите от изминалите години показват постепенното влошаване на състоянието на дирекция "Борба с градушките" и съответно влошаване на защитата от градушки в страната. Факт е също, че дирекцията е извършвала и може да извършва ефективна защита.

Затова, господин министър, въпросът ми е какво ще прави Министерството на земеделието и хранителната промишленост за осигуряване на необходимото финансиране за закупуване на нови ракети, каквито не са закупувани от 1991 г., и за нормално заплащане на труда на работниците от противоградната система? Възможно ли е също осигуряване на част от средствата от фонд "Земеделие", както и отново участието на Държавния застрахователен институт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър Шиваров за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! Тъй като към въпроса добавихте и още един, свързан с предишните питания, искам да повторя - никаква заповед не съм издавал, нито устна, нито писмена за лишаване на частните хлебопроизводители от брашно. Повтарям това. Преди малко изложих и мотивите за това свое отношение. Не може при една относително голяма част в многонаселени места, когато частни хлебопроизводители снабдяват населението с хляб, те да бъдат лишени от брашно. В това просто няма логика.
По повод на Вашето питане конкретно относно състоянието и финансирането на Дирекция за борба с градушките, Ви уведомявам следното. Дирекцията чрез изградените 9 полигона осъществява защита на една четвърт от обработваемата земя в страната. Численият състав на съществуващата система за противоградова защита е 1161 бройки. За изграждането и поддържането на тези 9 полигона държавният бюджет е изразходвал в минало време значителни средства.
Преди два месеца в отговора си на поставения актуален въпрос от народния представител господин Капудалиев, подчертах, че проблемите пред дирекцията са предимно финансови през последните години. Напълно споделям Вашите виждания и Вашите изводи за - направо ще го кажа - неправилното отношение на ДЗИ във връзка с Дирекцията за борба с градушките. В периода 1991-1995 г. на дирекцията са отпускани само бюджетни средства в размер на 50 на сто от необходимите средства съобразно утвърждавания ежегодно от Народното събрание бюджет. При обсъждането на проектобюджета за 1996 г. Министерството на земеделието и хранителната промишленост настоятелно предложи цялата издръжка на Дирекцията за борба с градушките в размер на 265 млн.лв. да бъде включена в държавния бюджет, но за съжаление това предложение не беше прието от Народното събрание и не влезе в закона.
Уважаеми господин Железчев, ръководството на министерството, отчитайки всичките трудности, както бюджетни, така и състоянието на дирекцията, е провело редица срещи с представители на Министерството на финансите, Държавния застрахователен институт и други застрахователни дружества за намиране изход от създалото се положение и осигуряване на финансовата издръжка на дирекцията. Постигнато е споразумение с някои от дружествата да подпомогнат финансово дейността на дирекцията. Разбира се, това няма да стане еднократно примерно с потребностите от 265 млн.лв. На първо време са осигурени около 40 млн.лв., за да започнат да работят.
На тази основа е договорено със застрахователните дружества, не само с ДЗИ - подчертавам това - поради досегашната тяхна, бих казал, неправилна и негативна дейност, която се е отразила неправилно и в дирекцията. Министерството на земеделието и хранителната промишленост е подготвило и проект за постановление на Министерския съвет за финансово осигуряване дейността на Дирекцията за борба с градушките през 1996 г. Но има и още една възможност, за която аз мисля, както и Вие предложихте, и ще предложа в Управителния съвет на фонд "Земеделие" малко по-разширително да се разтълкува това понятие "защита", защото в края на краищата става дума за защита на растенията и да потърсим възможности и оттам да им помогнем. Това са възможностите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин Шиваров, моят допълнителен въпрос е: прави ли министерството нещо, за да събере част от средствата, които различните частни застрахователни компании събират във връзка със застраховане и на посеви. Защото, доколкото ми е известно, и такава дейност се осъществява, а всъщност защитата на посевите се осъществява от полигоните за борба с градушките?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Шиваров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Точно това е подходът, към който пристъпваме, за да осигурим средства за дирекцията. Просто друга възможност няма. Те досега не са сключвали договори с тях. В момента върви този процес и се надявам, че до края на другата седмица ще разполагат с тези пари, за които Ви казах, за да могат да започнат работа. Технологично на тях също им трябва време за подготовка на ракетите, на цялата друга дейност. Така че без пари не е възможно да изстрелят и една ракета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин Шиваров. Но аз ще бъда доволен тогава, когато науча, че заплатите на тези хора са изплатени, когато разбера, че наистина са решени въпросите с осигуряването на нова техника, на нови ракети и когато тези хора се успокоят и бдят над труда на стотици хиляди земеделски стопани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приключиха въпросите към министър Шиваров. Следва актуален въпрос от народния представител Орлин Върбанов Драганов към министъра на образованието, науката и технологиите професор Илчо Димитров. Имате думата, д-р Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е много пространен. Аз няма да го прочета, само конспективно ще отправя въпроси. Той е около 9 страници и, разбира се, не е възможно да се чете. Въпросът е относно статута на Командно-щабната военна академия "Георги Сава Раковски", съгласно държавните изисквания на Закона за висшето образование и Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Уважаеми господин министър, моите въпроси конкретно към Вас са следните:
Първо, Военна академия "Георги Сава Раковски" с какви аргументи се определя като висше училище в Закона за отбраната и Въоръжените сили? Чл. 214, ал. 1 гласи: "1. Военните училища са: 1. военни академии и висши военни училища", след като тя е в пълно противоречие със стария Закон за висшето образование, чл. 25, и новия Закон за висшето образование, чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 43, ал. 3 и какво висше образование е давала досега и какво ще дава съгласно държавните изисквания за образованието?
Второ, защо до 1978 г. завършилите 3-годишен курс на Военна академия "Георги Сава Раковски" придобиваха висше военно образование и средно-техническо, а някои специалности - и висше гражданско образование?
Трето, след 1978 г. командният профил на Военна академия "Георги Сава Раковски" премина на двугодишен курс на обучение и дава образователен ценз "висше военно образование". Това легитимно образование ли е - това е моят въпрос - за 2 години да получиш висше военно образование? Може би това е военноакадемично образование и при постъпване на офицери с висше образование те ще придобият висше военноакадемично образование.

И четвъртият въпрос. Не следва ли Заповед N 125 на министъра на отбраната от 1984 г., която не е съгласувана с Вас и е в противоречие с държавните изисквания за образованието, да се отмени заедно с произтичащите от това последици? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата министър Илчо Димитров за отговор.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Преди всичко искам да отбележа, че бях затруднен от актуалния въпрос на уважаемия господин Драганов, тъй като неговият въпрос е едно обширно изложение, включващо няколко основни и допълнителни въпроси, които са важни. Аз като казвам това, не искам да ги подценявам, те са важни и заслужават, всеки поотделно да получи отговор. Но може би не от парламентарната трибуна.
В случая аз ще се опитам накратко да отговоря на въпроси, които засягат Министерството на образованието, науката и технологиите, тъй като въпросите обхващат и други институции, за които аз нямам правото да давам преценка пред вас.
Законодателните актове, които регулират материята по актуалния въпрос, са създавани в един продължителен период от време, близо 40 години, от края на 50-те години включително до тази година.
Така концентрирайки се върху проблеми от компетентността на Министерството на образованието, науката и технологиите, бих могъл да кажа следното.
Първият въпрос се отнася до аргументите, с които Военната академия се определя в Закона за въоръжените сили като висше училище.
Ако под аргумент се има предвид законното основание Военната академия "Георги Сава Раковски" да има статут на висше училище, то отговорът е очевиден - на основание на чл. 214 от Закона за Въоръжените сили. Но ако става въпрос за мотивите за това решение, то, предполагам, че вие сте по-компетентни, депутатите, да отговорите на този въпрос, от мен. Тъй като законът е приеман от вас.
Бих отбелязъл само, че цитираните от Вас (реплика отдясно)... Предложението е... Аз говоря за решението. Законът е закон... Не по предложението, а по решението... Затова казвам, че сте по-компетентни... Сега, недейте, аз ви правя, казвам, че сте по-компетентни, де. Недейте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: (Смее се) Не оспорвайте комплимента.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Цитираните от Вас, господин Драганов, чл. 42 и чл. 43 на Закона за висшето образование, обаче, не изключват априори възможността да съществуват институции, които да обучават студенти само на определени степени. В тях срокът на обучение може да бъде по-кратък от 4-6 години. Например, редица институти на БАН извършват обучение само на трета образователна и научна степен - доктор, за която е предвиден минимален срок на обучение от 3 години. Подобно е и положението с колежите в системата на висшето образование, които сега се създават. Те ще дават висше образование на базата специалисти.
Друга голяма група въпроси се отнася до действието на Указ N 613 и свързаните с него подзаконови актове, които действително в една или друга степен са ограничавали действието на приетия през 1958 г. Закон за висшето образование. И наистина в някои случаи са се създавали парадоксални ситуации. Например, офицери без висше образование, по механизма на познатото ни удостояване, завършват Военна академия, след това получават научни степени, хабилитират се и т. н.
Но днес и законът от 1958 г., и Указ N 613, и наредбата за неговото приложение, и още редица необмислени нормативни актове не действат. Съгласно § 12 на новия Закон за висшето образование в срок до 1 година след влизането на закона в сила следва да се осъществи въвеждането на образователните и квалификационните степени, съответно да се подготвят нови учебни планове и програми.
В момента на експертно равнище между нашето министерство, Министерството на отбраната и висшите учебни училища се извършва необходимата подготвителна работа.
Вярвам, че новата нормативна база няма да допуска в бъдеще появата на посочваните от вас аномалии.
Що се отнася до случаите от миналото, те не съответстват на разработваните и приемани в последно време държавни изисквания
Но пак, законодателят ще каже, не е предвидил нито Законът за висшето образование, нито Законът за отбраната да имат обратно действие. Ето защо ми се струва, че не можем да искаме хората да понасят някои последици, които са били на основата на законови актове, които сега отричаме.
В заключение. В момента министерството, заедно със Съвета на ректорите, в който влизат и началниците на Военната академия, на други военни училища, които имат право да дават висше образование, подготвяме държавни изисквания за висше образование, които ще се утвърждават от Министерския съвет. Очевидно такива държавни изисквания за висшето образование, доколкото ще се дава висше военно образование, ще подготвяме и за тези висши училища. Това първо.
Второ. От есента ще започне да действа Националната агенция за акредитация, която към всички висши училища, които имат правото да подготвят кадри с висше образование, ще предявява определени претенции и само когато те отговарят на тези претенции, ще имат възможността да дават висше образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Доктор Драганов, имате думата.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин министър! Благодаря за изготвения по този начин отговор.
Искам да изразя своето отношение, че тези единни държавни изисквания не са предявени към Министерството на отбраната от Министерството на образованието, науката и технологиите, като държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование.
Разбирам от Вашия отговор, че това ще стане в бъдеще. И да се надявам, че това бъдеще не е много далечно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Следващият актуален въпрос е на народния представител Стоян Райчевски към министъра на отбраната господин Димитър Павлов.
Аз моля господа министрите, макар че чакаха дълго, да отговарят по-накратко, да успеят до 14 часа.
Секретариатът да каже на господин Димитър Костов, че няма да стигнем до неговите въпроси.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър!
Моят актуален въпрос засяга интересите на с. Черноморец, което е едно курортно средище, много силно ощетено от редица фактори по отношение на неговата земя, особено сега, когато предстои нейното връщане. Оказа се, че голяма част от нея е заграбена и по някакъв начин усвоена от бивши и настоящи правоимащи, закупена на безценица, а друга значителна част е всъщност оградена от Вашето ведомство.
До 9 септември 1944 г. за нуждите на Министерството на отбраната с царски укази от землището на с. Черноморец, Бургаска област, са отнети 60 дка земя срещу обезщетение, само 60 дка.
След 1944 г. за същите нужди те са обезщетени и с различни постановления са отнети 3 хил. дка земя, 700 дка от които без всякакви нормативни актове.
Жителите на с. Черноморец многократно са изпращали до Вас и до министър-председателя на Република България жалби за връщане на част от отнетата им земя.
Аз ще си позволя тук поради малкото време да Ви прочета само 2-3 реда от последното писмо, изпратено до Вас от Съюза на собствениците на земя и жителите на с. Черноморец.

"Най-плодородната, най-красивата, най-доходната ни земя е отнета за нуждите на Министерството на отбраната и ние буквално сме обкръжени от военни поделения. Нямаме достъп до най-красивите си полуострови - Атия, Акра, Каласакра, Червен кът. До къщите ни, до вилните ни зони, до къмпингите ни са телените мрежи на Министерство на отбраната, охраната им и застрашителните предупредителни табели. Идеята ни за местен туризъм е обречена, творческият ни порив е потиснат."
Ние разбираме, господин министър, че за нуждите на отбраната по някой път трябва да се правят и жертви. Но в момента, когато са създавани тези съоръжения, ситуацията е била съвсем друга. Сега развитият туризъм и други обстоятелства просто правят невъзможно да съжителстват полигони с къмпинги. Това е ясно. Явно е, че трябва да се намери все пак някакво компромисно решение и поне част от нуждите на хората да бъдат задоволени.
Моят конкретен въпрос към Вас е: предприели ли сте действия за удовлетворяване исканията на жителите на село Черноморец, господин министър? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Министър Павлов има думата за отговор.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! Бих искал още веднъж да Ви уверя, че дейностите, свързани с отбраната на страната, се осъществяват в съответствие с Конституцията и законите на Република България. Не може да се говори за Министерството на отбраната, че заграбва или взима земи, които не са му необходими. Министерството на отбраната е основната институция, която защитава интересите на националната сигурност и само от тази позиция взема това, което му е предоставено от държавата, включително и от парламента.
Във връзка с Вашия въпрос Ви информирам, че за нуждите на Министерството на отбраната в землището на село Черноморец, община Созопол, са предоставени 2336 дка, от тях: държавен горски фонд - 370 дка; селскостопански фонд - 1976 дка. В селскостопанския фонд са включени 600 дка държавен поземлен фонд и 1366 дка земи на бивши ТКЗС, ДЗС и АПК.
В изпълнение на Постановление на Министерския съвет N 17 от 1949 година и заповед на Държавния комитет за планиране N 251 от 1972 година на 68 частни стопани са изплатени обезщетения за 162 дка земя. Останалата част от ползвания селскостопански фонд от Министерството на отбраната са масиви на ТКЗС, ДЗС и АПК, за които Министерството на отбраната е превело държавни такси по техни сметки съгласно чл. 15 от Закона за отчет и опазване на земята и пасищата във връзка с промяната на предназначението на земята.
През 1963 година, в изпълнение на Постановление на Министерския съвет N 15, Министерството на отбраната е върнало 40 дка на Общинския народен съвет - град Бургас, които са включени в държавния поземлен фонд.
Съгласно чл. 24, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет.
Пак в изпълнение на този член през 1993 година Министерският съвет приема Постановление N 232, с което определя кои земи освобождава и кои земи възстановява Министерството на отбраната на държавния поземлен фонд. Това постановление от наша страна е изпълнено.
Министерството на отбраната не е институцията, на която й е вменено да удовлетворява исканията на собствениците от землището на село Черноморец, макар че към този район ние сме били изключително коректни и са задържани само тези земи, на които са проведени мероприятия с непосредствено значение за отбраната и сигурността на Република България.
Собствениците на земеделски земи в землището на село Черноморец би трябвало да бъдат обезщетени със земи от държавния поземлен фонд или общинския поземлен фонд съгласно чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вярвам, че законът ще бъде спазен.
Що се отнася до съжителството на военни поделения, обекти, които осигуряват националната сигурност, аз мисля, че не само в землището на село Черноморец, това може да се каже и за Созопол, това може да се каже и за Варна, това може да се каже и за Шабла, и за много десетки места в цялата страна. Естествено, така е и в другите страни. Това просто е невъзможно и смятам, че другояче не може да бъде. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Райчевски, имате думата за отношение към отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър! Не съм доволен от отговора поради това, че Вие поставяте въпроса на някаква принципност за гарантиране на националната сигурност. Тук не става въпрос за накърняване интересите на отбраната и на националната сигурност. Тук става въпрос за желанието на местното население да се намери някакъв компромис и просто съчетаване на интересите. Те съвсем основателно сочат примери защо всичките обекти или всички съоръжения, които са пусти, споменахме дори голи полигони, са точно в плажните ивици, а не примерно два - три километра по-навътре. Тоест, те апелират към Вас да се намери такова решение, където все пак поне частично да бъдат задоволени тези техни интереси, защото това е основата на техния поминък. Благодаря.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата за питане народният представител Васил Златаров относно срока за подаване на молби...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това, че крещите, господин Михайлов, не Ви дава повече права. Седнете си на мястото!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): От мястото си поисках процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще Ви дам думата, когато си седнете на мястото.
Питане на народния представител Васил Златаров относно срока за подаване на молби за нова база за пенсия към министъра на труда и социалните грижи господин Минчо Коралски.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Госпожо председател, Вие предизвиквате винаги скандали...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дръжте се прилично!
Господин Златаров, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място):Вие не се държите прилично. Аз исках процедура и Вие не ми я давате. Знаете ли защо? Криете министъра на финансите, например?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вас Ви нямаше в залата, господин Михайлов, когато аз казах, че моля секретариата да съобщи на министъра на финансите да не идва дотук...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Защото Ви нямаше. И аз смятах, че в 14 часа ще приключа заседанието. Въпреки това министърът на финансите е тръгнал. (Неразбираема реплика на Васил Михайлов) Не, аз го съобщих. Просто Вие не бяхте тук.
Нека да чуем тоя въпрос. Искате удължаване на времето най-вероятно. Нямам нищо против, разбира се, че нямам, особено ако на министъра не са му съобщили да се върне.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Превишили сте си правата, ако сте казали да не идва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата, господин Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! След получаването на новоизчислената си пенсия на 7 април тази година, учителят пенсионер от Ямбол Йордан Гочев (ж.к "Диана", блок 1, вход "А", ап. 22) подава молба до отдел "Пенсии" - Ямбол, за нова база на пенсията му, но получава отговор, че ще трябва да чака до 1 юли 1997 година за отговор, тъй като е пропуснал срока за такива молби до 29 март тази година.
Уважаеми господин министър, този срок не е оповестяван. И как може той да бъде 29 март тази година, след като първите новоизчислени пенсии ще бъдат получени след 7 април, за да бъде наясно пенсионерът с размера на пенсията си и да направи съответно обжалване след това?
Уважаеми господин министър, питам Ви: ще наредите ли да се даде един по-дълъг срок, например до 29 юни 1996 година, за подаването на такива молби? Въпросът засяга десетки, а може би и стотици хиляди пенсионери. Представете си, че една такава молба се окаже основателна и след като след повече от една година следва да се изплащат допълнителните суми, то те ще се окажат стопени от вече пълзящата инфлация.
Аз сега няма да споря с Вас за съвършенството на критериите, при които се изчисляват сега пенсиите. Но ние дължим на всеки един от тези хора един своевременен отговор на вълнуващите ги подадени от тях молби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Процедурното предложение! Направете го, за да го гласуваме.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Моето процедурно предложение е за удължаване на времето до изчерпване на зададените актуални въпроси и питания към министрите, тъй като в противен случай бихме попаднали в режим на нарушение на правилника, тъй като много от въпросите, както например мога да твърдя за собствения си въпрос към министъра на финансите - един от основните виновници за състоянието на страната в момента - вече е отлагано с една седмица. И в този смисъл е редно да може да се зададе въпроса и той да отговори. Още повече, че въпросът според мен има изключително сериозни социални измерения, тъй като е въпросът: кога ще внесе предложение за изменение на Закона за държавния бюджет за тази година? Имам предвид кога Министерският съвет ще направи това? Трябваше тук да се коментира и за 30-те милиарда, които някакви в бюджетния дефицит, бих казал с привкус на нарушение на Конституцията, може би даже и на грубо нарушение на Конституцията и с един криминален привкус бяха вкарани по време на гарантирането на сметките и влоговете на гражданите и се хвърли прах в обществото, в българското общество, така че ви моля да удължим времето и министърът на финансите да може да отговори кога има намерение да внесе предложение за актуализация на бюджета. Още повече, че 30-те милиарда, за които тук стана дума при гласуването на закона са почти толкова, колкото е целият бюджет на Въоръжените сили. Това е нещо, което е невероятно! Бюджетът отдавна е издънен като макрорамка. Той не съществува. В този смисъл министърът е в нарушение. Той е най-големият закононарушител на бюджета. Общините издъхват. Няма лекарства по болниците, господин Коралски. Въобще, социалната Ви политика е просто антисоциална!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И всичко това има отношение към министъра на финансите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
Моля да гласувате процедурното предложение за удължаване на времето.
Пак се отклонихте от правилника, пак си говорите извън процедурата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Не ме коментирайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Длъжна съм да спазвам правилника, в т.ч. и да Ви направя бележка, че се отклонихте от процедурното предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За 2 минути аз имам право да обоснова процедурното предложение! Това е моята обосновка! Че министърът на финансите не може да изчезне и да нарушава правилника и то с Ваша помощ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Министърът на финансите е тук, в коридора и чака решението на събранието.
Моля, гласувайте предложението за удължаване на времето.
Това, което направихте, господин Михайлов, е, че изядохте времето на министър Коралски. Както и отговора на въпроса на господин Златаров.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защото е ясно отношението на БСП към актуалните въпроси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз гласувам "за". Можете да проверите, елате да проверите! (Шум и реплики в залата)
Тъй като има още 2 минути, докато тече гласуването, моля господин Коралски да си отговори на въпроса. Прекратихме неправомерно процедурата по отговора на един въпрос, по който беше започната. Моля квесторите да поканят народните представители в залата, за да приключим гласуването. Ще изчакам 3-те минути.
Поне господин Златаров да не връщаме и да повтаряме питането. Мисля, че е разумно. Отговорете, моля ви.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Аз Ви благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Златаров, мисля, че този въпрос, който Вие задавате е от изключително голяма важност и той интересува прекалено много хора или по-точно това са близо 2 млн. и 400 хил. пенсионери в нашата страна, ето защо аз използвам възможността да Ви благодаря за това, че го задавате, за да може и от трибуната на Народното събрание още веднъж да разясним няколко много важни момента.
На първо място с изменението на Закона за пенсиите ние дадохме възможност ежегодно всички пенсии да се осъвременяват. Знаете, че тази година на 7 април всички пенсионери на практика получиха едни нови, преизчислени, наново отпуснати пенсии, за база на които се вземаха 3 години трудов стаж и съотношението на заплатата, получавана през тези 3 години спрямо средната за този период. Тя беше съотнесена към средната заплата за последните 3 години и така бяха въведени индивидуалните коефициенти. С тях бяха отпуснати наново пенсиите, в резултат на което средният размер на пенсиите се увеличи с 25 на сто.
Възникнаха две групи въпроси - първата група въпроси, това е тогава, когато в данните, по които е изчислена пенсията е допусната грешка или са въведени погрешни данни. В този случай ние сме казали, че всички пенсионери сега, след като получиха своите разпореждания могат да направят възражение до съответните районни управления "Социално осигуряване" и техните пенсии ще бъдат изплатени с обратна дата в момента, в който тези данни се потвърдят и се докаже, че наистина те съответствуват на реалните документи, които се получават от предприятията.
Съществува още един проблем, обаче. Във връзка с този индивидуален коефициент редица пенсионери пожелаха просто да бъде сменена базата им за пенсиониране, т.е. да бъдат взети предвид нови 3 години и всъщност тук се получава един деликатен момент - дотолкова, доколкото в стария закон на практика липсваше такава правна възможност и тя просто беше запълнена с Правилника за приложение на Закона за пенсиите, където се даваше право на пенсионерите да поискат нова база, след което следващият месец да им се изчислява пенсията. Но, повтарям, че това беше при условие, че в закона нямаше такава разпоредба, която да им дава такова право. Доколко тя е била законосъобразна, не искам да коментирам, тъй като вие знаете, че чрез закон се създават трайни отношения. Една пенсия е определено трайно обществено отношение.
Сега обаче, когато законът предвижда ежегодно осъвременяване на пенсиите, т.е. ежегодно преотпускане на пенсиите се налага и промяна в Правилника за приложение на Закона за пенсиите и трябва да ви кажа, че на своето заседание идващия вторник Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, чийто председател съм аз ще разгледа този проект за правилник и ние ще възприемем нормата, според която в течение на годината всеки един от пенсионерите ще може да иска промяна на базата, като тя обаче ще се отпуска от 1 юли на следващата година, тъй като освен всичко друго, освен правната страна на въпроса съществува един чисто финансов въпрос: бюджетът, който се прави на социалното осигуряване се прави на база на пенсиите, които са към момента на съставянето на бюджета. Всички промени, такива промени очевидно с промяната от тази година са много, водят до промяна в рамката на бюджета на социалното осигуряване и очевидно подобни пенсии не са осигурени с парични средства. Те трябва да бъдат предвидени със следващия бюджет.
Но основното все пак, на основание на това, че със закон вече е предвидено един път годишно да се осъвременяват пенсиите и ние считаме, а такъв е и духът на закона, че тогава трябва да се направят и всички промени, които произтичат от желанието на пенсионерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Златаров, имате думата за една минута, за съжаление.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз благодаря на господин министъра за изчерпателния отговор. Това е един, както той се съгласи, извънредно важен въпрос, но аз бих отправил към него един апел: нека практическите последствия на тези решения, които ще се вземат да бъдат колкото се може по-скоро!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
За съжаление предишното гласуване не може да се състои. Гласуват само 86 души, т.е. няма кворум.
Ще направя само съобщенията:
Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание на 5 юни, сряда, от 15 ч. в сградата на "Батенберг" с дневен ред: разглеждане на инцидента в пленарна зала на 14 май; разглеждане на инцидента в пленарна зала на 16 май; преглед на декларациите по чл. 100, 101.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще заседава на 6 юни, четвъртък, зала 356 от 14,30 часа: законопроект за стокови борси и тържища и законопроект за герба и националното знаме.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава в сряда, 5 юни, от 14,30 ч. в зала "Запад": Закон за изменение и допълнение на Закона за ДДС; Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху акцизите и Закон за застраховането.
Комисията по националната сигурност ще заседава четвъртък, 6 юни, от 15 ч. в зала 232 на пл. "Батенберг".
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева


СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев

Юмер Юмер