Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да направим едно пререждане в точките на дневния ред поради спешността им, а именно т. 8 и 9 да станат т. 1 и 2 и след това да продължим с точка първа от дневния ред, тъй като става въпрос за решения, свързани с военни учения, които започват в най-скоро време.
Моля да гласувате това предложение!
От общо гласували 134 народни представители, за - 111, против - няма, въздържали се - 23.
Предложението се приема.
Преди да преминем към разглеждането на дневния ред, ще прочета съобщението за парламентарен контрол за 31 май, петък:
1. Министър-председателят Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Гинчо Павлов, Кирил Желев, Велко Вълканов, Васил Михайлов и Станимир Калчевски, и на питане от народните представители Велко Вълканов, Стоян Проданов и Едвин Сугарев.
2. Заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев ще отговори на актуален въпрос на народната представителка Ана Миленкова.
3. Заместник министър-председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров ще отговори на актуални въпроси от народните представители Дянко Марков, Стоян Райчевски и Лорета Николова, и на питане от народния представител Атанас Железчев.
4. Министърът на вътрешните работи Николай Добрев ще отговори на актуални въпроси от народния представител Дянко Марков.
5. Министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Орлин Драганов.
6. Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Стоян Райчевски.
7. Министърът на транспорта Стамен Стаменов ще отговори на питане на народния представител Чародей Чернев.
8. Министърът на труда и социалните грижи Минчо Коралски ще отговори на питане на народния представител Васил Златаров.
9. Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Васил Михайлов, Муравей Радев и Златимир Орсов.
На основание чл. 77, ал. 5 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Заместник министър-председателят и министърът на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров - на актуални въпроси от народните представители Георги Георгиев, Ана Миленкова, Стефан Стефанов, Васил Дойков и Владимир Николов, и на питане от народния представител Лорета Николова.
Заместник министър-председателят и министър на икономическото развитие Румен Гечев - на актуален въпрос от народния представител Атанас Железчев.
Министърът на здравеопазването Мими Виткова - на актуален въпрос от народната представителка Елена Поптодорова и на питане от народната представителка Лорета Николова.
Министърът на промишлеността Климент Вучев - на актуален въпрос от народната представителка Екатерина Михайлова и на питане от народния представител Стефан Стефанов.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И САМОЛЕТИ ОТ ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЧЕШКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ВЪЗДУШЕН ФЕСТИВАЛ - "CIAF `96"
Давам думата най-напред на Любен Петров - председател на Комисията по националната сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 2 май 1996 г.
Комисията е съгласна и подкрепя мотивите на правителството за участие на 25 невъоръжени военнослужещи, два бойни самолета МИГ-29 без въоръжение и разузнавателна апаратура на борда и един военнотранспортен самолет АН-26 от Военновъздушните сили на Република България в Чешкия международен фестивал "CIAF `96" в Храдец Кралове, Чешката република, за времето от 28 юни до 1 юли 1996 г.
Участието на български военнослужещи и авиационна техника в Чешкия международен фестивал ще допринесе за по-нататъшното развитие и задълбочаване на сътрудничеството между Република България и Чешката република и ще спомогне за укрепване на доверието и стабилността в Европа.
Въздушните демонстрации и наземният показ по време на мероприятието ще дадат възможност да се издигне престижът и да се усъвършенстват летателното майсторство и подготовката на Военновъздушните сили на Република България, както и да бъде обменен положителен опит в областта на военната авиация.
Като отчете тези аргументи, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България, Комисията по националната сигурност изразява становище Народното събрание да даде разрешение за участие на 25 невъоръжени военнослужещи, два бойни самолета МИГ-29 без въоръжение и разузнавателна апаратура на борда и един военнотранспортен самолет АН-26 от Военновъздушните сили на Република България в Чешкия международен фестивал "CIAF `96".
Становището на комисията беше прието на 2 май 1996 г. с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Николай Камов да представи становището на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 11 април 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проект за решение, което предлага Министерският съвет и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши участието на 25 невъоръжени военнослужещи, два бойни самолета МИГ-29 без въоръжение и разузнавателна апаратура на борда и един военнотранспортен самолет АН-26 от Военновъздушните сили на Република България в Чешкия международен фестивал "CIAF `96" в Храдец Кралове, Чешката република, от 28 юни до 1 юли 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Ще прочета проекта за решение:

РЕШЕНИЕ
за разрешаване участието на военнослужещи
и самолети от Военновъздушните сили на Република
България в Чешкия международен въздушен фестивал
"CIAF `96"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България реши:
Разрешава участието на 25 невъоръжени военнослужещи, два бойни самолета МИГ-29 без въоръжение и разузнавателна апаратура на борда и един военнотранспортен самолет АН-26 от Военновъздушните сили на Република България в Чешкия международен въздушен фестивал "CIAF `96" в Храдец Кралове - Чешката Република, за времето от 28 юни до 1 юли 1996 г.
Моля да гласувате.
От общо гласували 169 народни представители, за - 154, против - 12, въздържали се - 3.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ПАРАШУТНИТЕ ЛАГЕРИ ВЪВ ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ
Давам думата на народния представител Любен Петров да докладва становището на Комисията по националната сигурност.




ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на свое заседание на 2 май 1996 г.
Участието на парашутисти от Българската армия в лагер за парашутни скокове във Въздушнодесантното и военнотранспортното училище в Алтенщад от 2 до 9 септември 1996 г., е съгласно Програмата за развитие на военнополитическите отношения и военните контакти между Военновъздушните сили на Република България и Бунденсвера.
Комисията счита, че участието на български военнослужещи в парашутни лагери на територията на Германия ще допринесе за по-нататъшното развитие и задълбочаване на сътрудничеството между двете страни във военната област.
С участието си в посочените мероприятия българските парашутисти ще имат възможност да усъвършенствуват уменията си в парашутните скокове и да обменят опит в планирането и воденето на бойната подготовка с парашутисти от другите европейски страни.
Комисията прецени участието на парашутисти от Българската армия в Международния лагер за парашутни скокове в Алтенщад като полезно. Тя предлага на Народното събрание да даде съответното разрешение на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията.
Становището на комисията беше прието на 2 май 1996 г. с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Николай Камов да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 11 април 1996 г. на свое заседание Комисията по външната политика и европейската интеграция прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши:
1. Участието на група от 10 невъоръжени военнослужещи от Българската армия в лагера за парашутни скокове във Въздушнодесантното и военнотранспортно училище на Бундесвера в Алтенщад, Федерална република Германия, от 10 до 15 юни 1996 г.
2. Участието на група от 10 невъоръжени военнослужещи от Българската армия в Международния лагер за парашутни скокове в Алтенщад от 2 до 9 септември 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Ще прочета проекта за решение.

"Р Е Ш Е Н И Е
за участието на военнослужещи от Българската армия
в парашутни лагери във Федерална република Германия

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на групи от по 10 невъоръжени военнослужещи от Българската армия в лагера за парашутни скокове във Въздушнодесантното и военнотранспортно училище на Бундесвера в Алтенщад, Федерална република Германия, за времето от 10 до 15 юни 1996 г. и участието в Международния лагер за парашутни скокове в Алтенщад за времето от 2 до 9 септември 1996 г."
Моля да гласувате.
От общо гласували 179 народни представители, за - 176, против - 1, въздържали се - 2.
Решението е прието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА И ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И ЗА ВНОСКИТЕ ОТ ПЕЧАЛБАТА ЗА ОБЩИНИТЕ.
Има думата господин Савов от името на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (НС): Въпросът ми няма нищо общо със закона, но има общо с обстановката вън. Господин председател, мисля, че е Ваше задължение да се обърнете към полицията и да обясните, че не може да спира колите на народните представители, защото щели да ги обърнат. Може би на някои народни представители ще ги обърнат, лично нас не ни е страх, че ще ни обърнат колите. Затова би трябвало да се обясни на полицията, че те нямат право да спират народен представител да отиде в Народното събрание. Това е просто невъзможно - някакъв си сержант ли, какъв беше, от полицията, да спира коли и да не дава на народни представители да влязат в Народното събрание.
ИЛИЯ ДАНОВ (от място): Кой им е наредил тази работа?
СТЕФАН САВОВ: Кой е наредил - бих запитал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Веднага ще направя проверка.
СТЕФАН САВОВ: Моля Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля от моя кабинет да влязат във връзка с министъра.
СТЕФАН САВОВ: Защото ще стане така, че при следваща стачка въобще Народното събрание ще се разпусне. То няма да бъде съвсем лошо, но така ще бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Веднага ще бъде направена проверка и ще вляза във връзка с министъра на вътрешните работи.
Продължаваме с точката, която обявих. Продължаваме с обсъждането на второ четене на § 16. Стигнахме до предложенията на Фидел Косев и Ивайло Калфин. Желаят ли те да се обосноват? - Не виждам.
Калчо Чукаров има ли желание да обоснове своите предложения? - Не виждам.
Има думата Боян Киров.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам няколко предложения, съвсем набързо ще ги представя. Първото от тях се свежда до следното.
Поради това че в така предложения в момента закон разходите за подобрение, модернизация и реконструкция на дълготрайните активи се добавят впоследствие към положителната част, към приходите и се облагат като данък печалба, аз смятам, че ние не трябва да правим това. Защо? Защото един от големите проблеми в страната в крайна сметка е именно този, че нашите предприятия не са достатъчно модерни. Икономиката на страната се нуждае от модернизация, тя се нуждае от запазване по-дълго време на сега съществуващите дълготрайни активи. Поради тази причина аз смятам, че т. 8, поне в първата й част трябва да отпадне, за да се даде възможност на хората да поддържат дълготрайните си активи и да ги модернизират. В противен случай сега всяка модернизация изисква с определен процент средства повече. Например ако 1 млн.лв. трябва да дадете, за да извършите определена модернизация, то понеже тези 1 млн.лв. ще бъдат допълнително обложени с едни 36 на сто, ще се окаже, че вие трябва да имате налични 1 млн. и 360 хил.лв., които може да нямате и съответно да не извършите нужните дейности.
Така че предлагам в т. 8 да се заличат думите "разходите за подобрение, модернизация, реконструкция..." и т.н., четена е вече, да не го чета отново.
Второто ми предложение е свързано с възможността на фирмите да дават дарения в полза на учебни, здравни заведения и т.н., като това се разрешава на фирмите, но в размер до 3 на сто от положителния финансов резултат. За какво става дума? Всички изброени дейности са дейности или пряко поддържани от бюджета, или така или иначе грижа на държавата. Защото става дума за културни, просветни, социални мероприятия, за подпомагане на бедни, на деца без родители и т.н., т.е. средства, които държавата така или иначе ще отдели по някакъв начин. Ако ние позволим на фирмите да дават само 3 на сто - аз предлагам това да са 7 на сто, - всъщност хората биха били обложени върху тези 7 на сто с 36 на сто, т.е. това би правило грубо казано още около 1 на сто, да кажем - 2 на сто и в крайна сметка държавата ще получи по-малък приход за тези цели, отколкото ако позволим на фирмите да дават до 7 на сто. Разбира се, формално погледнато, ще кажете - тогава защо не дават 100 на сто? Защото има и много други бюджетни разходи, които трябва да бъдат поддържани, разбира се, от този данък печалба. Но струва ми се, че 7 на сто е един добър компромис между различните изисквания и затова предлагам да бъде разрешено не 3 на сто, а 7 на сто от положителния финансов резултат.
Това са предложенията, които бих желал да поддържам пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А по т. 11, оттегляте ли?
БОЯН КИРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, ледът се пропуква, както бе казал великият комбинатор. Светлина в тунела отляво! Това са предложения много подобни на онези, които прави и опозицията. И това са разумни предложения, и трите предложения.
Аз мога само да изразя едно съжаление, че уважаемият колега оттегля третото си предложение, което е сърцевината на това, което иска да каже. Фактически неговото предложение отново ни връща на онази тема, за която вчера имахме тук един интересен спор, безрезултатен и безмислен, според мен. Защото мнозинството отказва да приеме логиката на тези наши предложения.
Тук става въпрос, още веднъж повтарям, за третото предложение, което е свързано с освобождаване от данъци на средствата за инвестиции. Аз пак повтарям моето съжаление, че колегата го оттегля, но поне другите две, които в много по-малка степен са насочени в същата тази посока, ви предлагам да приемете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения?
Има предложение на народния представител Яшо Минков. Не го виждам.
Има думата господин Стоян Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Уважаеми колеги! Моето предложение с няколко думи, по-общо казано, ще реши много от екологичните проблеми на отделните общини. Казвам това най-отговорно. С този текст, който аз предлагам, на заводи замърсители, които сами произвеждат и прилагат екологични програми, правят си пречиствателни съоръжения и т.н., 7 на сто от печалбата да им се смята за разходи.
Този текст има една доста голяма предистория. Бях го предложил още миналата година по Указ N 56, чл. 87, долу-горе същият текст беше, от 19 юли, забележете, 1995 година. Досега господин Сендов не намери време да включи в дневния ред на парламента този текст.
Сега в този закон предлагам същия текст.
Защо и какво налага гласуването на такъв текст? Старият екологичен Закон за опазване на околната среда от 1991 година регламентира реда и условията, на които трябва да отговаря един току-що построен, нов завод, екологичните условия, на които трябва да отговаря.
За съжаление обаче той не третира и не решава проблемите на заводи, вече построени, стари заводи - замърсители.
И там се предлага един текст от същия закон, по силата на който районните инспекции за опазване на околната среда налагат глоби на завода - замърсител, от които глоби 30 на сто остават в общините, а 70 на сто отиват в националния фонд. Но нито заводът - замърсител, нито националният фонд могат да комулират достатъчно средства да направят пречиствателни съоръжения, примерно на един Нефтохим, Бургас. И не е само Нефтохим, знаете какво е екологичното състояние на Свищов, на Димитровград, на Стара Загора и т.н.
По този начин ще се заинтересоват самите заводи - замърсители сами да започнат да изграждат такива пречиствателни съоръжения.
Вярно е, че комисията в чл. 16, ал. 3, т. 2 по този закон предлага дарения в полза на фондации с благотворителни, природозащитни, здравни и т.н., културнопросветни цели. Тоест ще могат да се правят дарения и ще се признават за разходи само на фондации с природозащитни цели.
Извинете, но не вярвам една такава фондация да може да изгради пречиствателни съоръжения, примерно, повтарям примера с Нефтохим, Бургас, защото съм оттам. И това е начинът, това е начинът, каквото е моето предложение, да се решат екологичните проблеми на големите градове.
В моя град от 200 хиляди души население имаме 15 хиляди раковоболни. 18 на сто от децата се раждат с вродени уродства. 6 на сто и повече е смъртността сред децата.
Преди няколко месеца господин Сендов беше дошъл на едно посещение. Той заяви на бургаската общественост по-малко да пушат цигари - щели да имат по-малко ракови заболявания. Извинете, така не става. Тук с този текст, който предлагам и който не е приела комисията, смятам, че екологичните проблеми на доста общини ще бъдат разрешени.
И моля ви, особено колегите от левицата, този път не гледайте ръката на Фидел Косев какво ще ви командва да гласувате, не бъдете първосигнални, а наистина, наистина гласувайте за този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Вчера е взето решение за участието на заместник-министър Бисер Славков по този закон. Ако не възразявате, да го поканим да участва, имаме такава практика, без да гласуваме наново.
Има думата господин Фидел Косев по неговото предложение.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители!
Втори ден вече обсъждаме един от най-важните данъчни закони за тази година. Тъй като чл. 16 действително концентрира почти целия дебат по този закон, не може да не се проведе дискусия, която в една или друга степен ще повтори и дискусията на първо четене, и дискусията в комисията.
Затова се чувствам задължен по предложенията, които сме направили заедно с господин Калфин, да обоснова части от тях.
Основният проблем в чл. 16, или основният елемент на спор в чл. 16, е въпросът за предоставянето или не на инвестиции, на преференции за инвестиции на стопанските структури.
Това в нашето предложение е по точка 4. И ние, както и други колеги, сме направили подобни предложения за търсене на някакъв вариант за облекчаване на инвестиции.
Знаете, че вносителят - Министерски съвет, има своите аргументи, за да не предлага преференции за инвестициите. Анализът на Министерство на финансите, предполагам, че Бисер Славков, след като влезе, сигурно ще каже няколко думи по този въпрос, тъй като той е в основата на целия закон, показва, че преференциите за инвестиции не изпълняват своето предназначение.
СТОЯН ПРОДАНОВ (от място): По цял свят.
ФИДЕЛ КОСЕВ: Не е по цял свят, направете си справка, господин Проданов, и ще разберете, че не е по цял свят така.
Инвестициите, преференциите за инвестиции по-скоро, се оказаха вратичка, през която да не се плащат данъците за съответната година. И аз ще ви дам примери, които са известни на всички. Знаете, през 1991 - 1992 година в преференциалната част за инвестиране бяха и автомобилите. Тези, които са запознати със стопанския живот, много добре знаят, че процедурата беше такава: в края на годината, преди да се платят данъците, се закупуваха автомобили. Оказа се, че фирми и фирмички с 3 млн. стойност на автомобила, който имат, не плащат данъци, тъй като е на загуба.
Ето така се използва тази вратичка за преференциране на инвестициите. Но не е в преференциален режим, господине (към реплика от залата, направена от народен представител от Бизнесблока).
И така, този анализ получи като аргумент подкрепата на нашата парламентарна група.
Разбира се, трябва да споменем, че по-нататък в закона ние подкрепихме и доста смекчаващи тази трудна обстановка, с липсата на преференции за инвестиции, елементи.
На първо място, ние подкрепихме едно предложение за продължаване действието на преференциалната част за инвестициите с още три години, тъй като онези, които са направили своите сметки и са ползвали преференции за инвестиции, има опасност да са в тежко финансово положение.

Ние подкрепихме преотстъпване на данъка върху печалбата в отрасъл "Енергетика". Ние подкрепихме преотстъпване на данъка за потребителни кооперации и в тази си част въобще кооперациите останаха в доста привилегировано положение, за да могат да се измъкнат от тежката криза. Ние подкрепихме и това лихвите да се признават за разходи.
Ето в тази ситуация нашата парламентарна група, едва тогава, прие предложенията и аргументите преференции за инвестиции да няма, така както беше предложено от Министерския съвет. Във връзка с това, госпожо председател, оттегляме нашето предложение под N 4.
Още две думи по другите предложения, ако имам време. Вчера стана голям спор за представителните разходи. За съжаление господин Муравей Радев не е успял да прочете предложението на комисията, където пише, че има долна граница, господин Радев. Долната граница е от 20 хил.лв., а Вие вчера пледирахте с аргументи, че една фирмичка, която има еди каква си печалба, може да се окаже с 2000 лв. право на признати разходи. Не, в предложението на комисията има долна граница. Предложението на комисията съответствува на нашето предложение по точка първа, затова и то не следва да се гласува, тъй като е прието и ще бъде гласувано заедно с предложението на комисията. Разликата с нашето предложение е, че ние бяхме дали горна граница от 350 хил., комисията предлага 400 хил. Останалите предложения в по-голямата си част са приети. Имаше едни, които бяха елемент на спора, оттегляме ги, затова по нашето предложение, госпожо председател, няма основание да се гласува. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Муравей Радев за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Косев, аз честно Ви казвам, че се срамувам от колеги икономисти, които от тази трибуна, в изпълнение на свои партийни задължения, твърдят абсурда. Това е абсурд, което Вие казвате - че, видите ли, разходите за инвестиции не давали резултат и тяхното облекчение преди всичко е нещо, от което няма нужда. Абсурдно твърдение! Това, че на Министерството на финансите му изнася да говори така, аз го разбирам, това е негово задължение. Финансовият министър трябва да събира пари от данъци и той може да мотивира тези свои искания. Но един икономист и народен представител да говори от тази трибуна тези нелепи твърдения, защото те са точно такива, те са нелепи, това, че вие унищожавате стимула за инвестиции, това, че вие с цялата си политика, която продължавате така праволинейно надолу, в пясъка да завирате главите си!...
Отворете си очите, моля ви, отпушете си ушите, вижте какво става! Ами разберете най-после, че не може повече така! Просто не може! Няма накъде така да отидем повече!
Не може един несъстоятелен довод на един чиновник от едно министерство да бъде приет ад хок, да бъде приет като нещо, което вие да твърдите, че е така! Икономист, който има поне претенцията за това, че разбира за какво става дума, да излезе и да защитава едно нелепо твърдение на това финансово министерство - това просто не е достойно, господин Косев.! То не е достойно, защото ние в момента нямаме друг изход и вие чудесно го знаете. Аз съм убеден, че дълбоко в себе си вие добре знаете, че нашият изход в момента е точно този - не данъци върху инвестициите, аз го казах и го повтарям, награда трябва да даваме, пари трябва да им даваме на тези хора, за да инвестират, а не с данъци да ги натоварваме още повече за това.
Така че аз Ви моля, поне не го казвайте това нещо оттук, от тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Стоян Проданов за реплика на господин Фидел Косев.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин Косев, аз съм юрист, не съм икономист, но и децата в тази държава разбраха, че ако искаме производството да тръгне, а от това се нуждае цялата страна, трябва да намаляваме данъците. Хайде да не ги намаляваме, поне да даваме преференции на тези, които произвеждат и които влагат в производство. Вие излизате с един аргумент: виждате ли, изкривил се законът и си купували леки автомобили, обогатявали се и т.н.
Аз нямам нищо против да се заложи в закона, че леките автомобили за фирмите няма да се признават за разход. Но една внесена машина и заработила да не му я признаем за разход! Кого лъжем - себе си, децата си, кого? Ако още миналата година - април-май - бяхте приели да има преференции за производителите, бяхте приели нашите предложения за данъчни преференции, сега вече производството в България щеше да е тръгнало. Но вие тогава политизирахте нещата, направихте се на суперважни за- това, че сте мнозинство, извихте ни ръцете, гласувахте, каквото си искахте, и сега фактите са налице. Не продължавайте да правите същото престъпление по отношение на производството в страната! Моля ви, не го правете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Чукаров, Вие също имате предложение. Искате ли да го обосновете?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (от място): То е обосновано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, обосновано.
Господин Фидел Косев има право на дуплика.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Радев, ще забравя обидните думи, но ми дадохте възможност да дам още един аргумент. Преференции за инвестиции въобще - не звучи логично. Преференции за инвестиции - да, когато става дума за използването на данъка като икономически регулатор за прехвърляне и насочване на средства, но не изобщо. Когато стигнем в зрелия етап на структурната реформа, тогава ще можем да кажем: ще развиваме този и този отрасъл, това и това производство. И тогава данъкът върху печалбата ще се използва не само за да се събират приходи, но ще се използва като естествен икономически регулатор, за да се насочват едни средства за едно или друго производство, а не въобще. Няма логика в това "въобще". Остана само една вратичка.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Социализъм е това, господин Косев, а не пазарна икономика!
ФИДЕЛ КОСЕВ: О-о-о, извинявайте, значи не сте чели доста трудове на различни икономисти извън социалистическата идея. То е тяхно творчество, не е наше и не е на социалистите. Това като икономически регулатор съществува отдавна и ако Вие не сте подготвен за тоя спор, можем да го направим по-нататък.
Така че аз моля още веднъж да стане ясно: не става дума за пренебрегване на тази роля на данъка, но е още много рано, за да се използва тя. Още е много рано, за да може България да види накъде ще се развива, кои отрасли ще бъдат перспективните в нея и едва тогава да се използва данъкът като такъв. Засега е необходимо да се напълни хазната, за да се поддържа държавността, която някои така горещо рушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
И последното предложение е на народния представител Иво Атанасов. Не го виждам, но ще поставя неговото предложение на гласуване.
Преминаваме към гласуване. Оттеглено е първото предложение. Моля да гласувате за предложението на народния представител Калчо Чукаров по чл. 16 (разполагате с текста и е четено), което включва отпадане на 2, 8 и 17 точка в ал. 1 и корекция на т. 2 в ал. 3. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 176 народни представители, за - 54, против - 62, въздържали се - 60.
Не се приема предложението.
Моля да гласувате предложението на народния представител Боян Киров по чл. 16, което включва корекция в т. 8 на ал. 2 и в ал. 3 замяна на думите " в размер до 3 на сто" с "в размер до 7 на сто". Аналогично е предложението и на народния представител Иво Атанасов. Идеята беше обоснована.
От общо гласували 175 народни представители, за - 69, против - 28, въздържали се - 78.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението на народния представител Яшо Минков за алтернативен текст на чл. 16, поредица от корекции в ал. 2 и нова т. 1 в ал. 3, така както е в текста, с който разполагате.
От общо гласували 154 народни представители, за - 24, против - 42, въздържали се - 88.
Не се приема предложението.


Моля да гласувате предложението на народния представител Стоян Проданов за създаване в чл. 16, ал. 3, нова точка 2а, както беше обоснована.
От общо гласували 151 народни представители, за - 32, против - 54, въздържали се - 65.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате втората част на предложението на народния представител Иво Атанасов за корекция в ал. 4. Първата част беше гласувана заедно с предложението на народния представител Боян Киров. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 153 народни представители, за - 26, против - 34, въздържали се - 93.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението така, както е формулирано и поднесено от името на комисията - цялостна редакция, текст на чл. 16 с девет алинеи.
От общо гласували 152 народни представители, за - 128, против - 16, въздържали се - 8.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 17 - текст на вносителя.
"Чл. 17. При сделки за износ приходите за данъчни цели се признават в рамките на данъчния период при фактурирането на стоки или извършването на услуги, с изключение на предоставянето в залог на стока, освен ако залогът е преминал в собственост на кредитора."
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджета и финансите подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 17 - текста на вносителя, подкрепен от комисията.
От общо гласували 152 народни представители, за - 141, няма против, въздържали се - 11.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 18. Ал. 1. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не може да се намалява със създаваните резерви, с изключение на специалните резерви (провизии) на банките.
Ал. 2. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване на банките се намалява с:
1. средствата за "Гаранционен фонд" на търговските банки в размер до 20 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по ред, определен със закон;
2. пълния размер на резервите (провизиите) за покриване на несъбираеми (безнадеждни) вземания по реда на чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело;
3. резервите (провизиите) за съмнителни вземания по реда на чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело, но не повече от 50 на сто от остатъка след приспадането на сумите по точки 1 и 2."
Предложение на народния представител Емил Костадинов:
В чл. 18 ал. 2 да се промени така:
"Ал. 2. Финансовият резултат на банките преди данъчното преобразуване се намалява с:"
Предложение на комисията: предлагаме чл. 18 да се промени както следва:
"Чл. 18. Ал. 1. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не може да се намалява със създадените резерви.
Ал. 2. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява със средствата за "Гаранционен фонд" на търговските банки в размер до 20 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по ред, определен със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 18? - Няма. Единственото предложение е възприето от комисията.
Моля да гласувате текста на чл. 18 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 142 народни представители, за - 138, няма против, въздържали се - 4.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 19 - текст на вносителя:
"Чл. 19. Специалните резерви и фондове на лицензираните застрахователни дружества се заделят от печалбата преди облагането й с данък. Редът за формирането на специалните резерви и фондове на лицензираните застрахователни дружества се определя със закон."
Няма предложения от народни представители.
Предложение на комисията: предлагаме чл. 19 да се промени както следва:
"Чл. 19. Специалните резерви и фондове на застрахователните дружества и взаимозастрахователните кооперации се заделят от печалбата преди облагането й с данък по ред, определен със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 19 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 135 народни представители, за - 128, няма против, въздържали се - 7.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 20 - текст на вносителя:
"Чл. 20. Сборът от всички предоставени данъчни облекчения, включително и пренесените загуби по реда на глава шеста, не може да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по съответните отчети за приходите и разходите, намалени с размера на вноските от печалбата за общините."
Предложение на народния представител Емил Костадинов:
В чл. 20 думата "предоставени" да се замени с думата "използвани".
Предложение на народния представител Муравей Радев: чл. 20 да отпадне.
Предложение на комисията:
"Чл. 20. Ал. 1. Сборът от всички предоставени данъчни облекчения, включително и пренесените загуби по реда на глава шеста, не може да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по съответните отчети за приходите и разходите, намалени с размера на данъка за общините.
Ал. 2. Полученият дивидент, обложен по реда на чл. 32, се намалява в пълен размер при данъчното преобразуване независимо от разпоредбите на ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Емил Костадинов държи ли на своето предложение? - Не.
Думата има народният представител Муравей Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми колеги, аз апелирам да гласувате този член да отпадне, защото той още с текста си е в противоречие на един член, който преди малко вие приехте. Става дума за чл. 16, ал. 1. Искам да ви върна към този член, за да знаете за какво говоря. Чл. 16 поначало регулира финансовия резултат, като го увеличава или намалява и дава една друга стойност за облагане. В ал. 2 той увеличава финансовия резултат от различни събития, т.е. увеличава и данъка върху печалбата по този начин, в ал. 3 става обратното - намалява финансовия резултат и намалявайки този финансов резултат, фактически намалява и абсолютната сума на данъка върху печалбата. Ал. 1 на чл. 16 буквално гласи следното: Размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат, независимо дали е положителна или отрицателна величина, забележете, независимо дали е положителна или отрицателна величина, се преобразува, както следва... Тоест, каквато и да е някаква даденост, тя се увеличава или намалява в съответствие с редицата постановки, които са залегнали в ал. 2 и 3. И изведнъж в чл. 20 ние казваме: да, но това важи еднопосочно, само в една посока, не в друга, ако резултатът стигне до нула.
Ето това е този член, който искам да отпадне. Донякъде съм доволен от това, че комисията в своето предложение е отчела едно от нещата, които аз представих като аргумент в защита на тази теза, т.е. резултатът от дивидента, получен и отложен на мястото на своето създаване, би се обложил двойно в една хипотеза, че финансовият резултат стигне до нулата и по-нататък не може да слиза. Гледам, че това е предложено в ал. 2 от комисията и бих приел този текст, но не само това. Защото това е само едно много частично и малко вероятно събитие, което може да се случи. Има много други. За какво става дума, искам да разберете добре - има едно понятие, наречено загуба. И тази загуба представлява отрицателна величина. Ако извадим от приходите разходите и разходите са по-големи от приходите, естествено е, че се получава отрицателна величина, която законодателят дава възможност да бъде приспадана от следващите данъчни периоди. Защо когато един финансов резултат бъде преобразуван и намаляван в резултат на тези събития, които са залегнали в ал. 3, да кажем: щом стигне до нула, спираме. А следващите? Защо да не отиде и в отрицателната си стойност, т.е. да стане загуба, която загуба по общия ред ще бъде приспадана от следващите данъчни периоди? Разбирате ли, има една ясно изразена неравнопоставеност в единия и във втория случай. Не може един закон като този да бъде еднопосочен и неравнопоставен.
Много бих се радвал, ако разберете какво искам да ви кажа и да гласувате този член да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата заместник-министърът на финансите господин Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Замисълът на текста в този член има следната философия. Поначало при извършване на регулацията по чл. 16 като изходна база е финансовият резултат по отчета за приходите и разходите. Тоест, това е счетоводен резултат. При това този счетоводен резултат действително може да бъде и положителна, и отрицателна величина, но, подчертавам, това е изходна база, изходен пункт за данъчна регулация. По-нататък вече чрез увеличенията и намаленията, които са предвидени по текстовете в чл. 16, се стига до данъчен резултат. И тук вече е заложена според мен една съвсем равнопоставена философия и в частта на увеличенията, и в частта на намаленията. Защо? Там, където имаме намаление на положителния финансов резултат, фактически се въвеждат облекчения, които може да ползува търговското дружество, за да формира вече една облагаема данъчна печалба. Обратно - там, където имаме увеличенията, имаме вече корекция на допуснати грешки при отчитането на счетоводния резултат, от една страна, и в други случаи имаме корекции на отчетени положителни резултати, които за данъчни цели не се приемат за формиране на данъчната основа.
Така че не може в този случай да се направи равнопоставено по аритметическа величина увеличение, респективно намаление, така че да се изведе в крайна сметка на еднакъв размер и увеличението, и намалението. Именно това е заложено като философия в тази регулация. Ако това не се спази, ще се получи обратното, ще се получи, че по пътя на намаленията, без да имаме основания, изкарваме дружеството не на загуба, господин Радев, на данъчна загуба, което е много по-различно от счетоводната загуба. Това не може да се допусне, тъй като то на практика означава деформиране на данъчния резултат за целите на данъчното облагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред гласуваме предложението на народния представител Муравей Радев чл. 20 да отпадне.
От общо гласували 150 народни представители, за - 35, против - 71, въздържали се - 44.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 20 така, както беше представен от комисията.
От общо гласували 149 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 15.
Член 20 е приет.
Раздел втори - "Регулиране на слабата капитализация".
Член 21.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел втори - Регулиране на слабата капитализация.
Чл. 21. Ал. 1. Максималният размер на признатите за разход при данъчното облагане лихвени плащания, произтичащи от направени вноски по реда на чл. 134, чл. 190 от Търговския закон, от допълнителни вноски и други съгласно дружествения договор и по решение на Общото събрание и от фирмен кредит (без дебиторска задлъжнялост) за всеки данъчен период при определяне на облагаемата печалба, не може да превишава 10 на сто от разходите по раздел първи, втори и трети на Отчета за приходите и разходите, намалени с размера на тези лихви.
Ал. 2. С 25 на сто от превишението на лихвените плащания по ал. 1 се увеличава финансовият резултат, освен ако не съществуват условия за прилагане на разпоредбите на раздел четвърти от глава първа, в които случаи финансовият резултат се увеличава с пълния размер на превишението.
Ал. 3. Разходите за лихви, с които е увеличена облагаемата печалба през текущата година, подлежат на приспадане от облагаемата печалба през следващата данъчна година до размера на допустимото съотношение по ал. 2.
Ал. 4. Този член не се прилага по отношение на банките, Държавната спестовна каса и холдинговите дружества при спазване на разпоредбите на чл. 280 от Търговския закон."
Предложение на народния представител Муравей Радев - в чл. 21, ал. 1 да отпадне текстът "и от фирмен кредит без дебиторска задлъжнялост".
Комисията подкрепя текста на вносителя, като се предлага следната редакция на ал. 1:
"Ал. 1. Максималният размер на признатите за разход при данъчното облагане лихвени плащания, произтичащи от направени вноски по реда на чл. 134 и чл. 190 от Търговския закон, от допълнителни вноски и други, съгласно дружествения договор и по решение на Общото събрание, както и от фирмен кредит за всеки данъчен период при определяне на облагаемата печалба, не може да превишава 10 на сто от разходите по раздел първи, втори и трети на Отчета за приходите и разходите, Приложение N 2 към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството, намалени с размера на тези лихви".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми колеги, това, което ви предлагам има смисъл и бих желал да разберете защо го предлагам. Бих желал да отпадне текстът "без фирмен кредит", защото фирменият кредит, това е една съставна част от понятието "дебиторска и кредиторска задлъжнялост" - основна съставна част.
Този кредит е текущ. Той възниква ежедневно и се погасява обикновено без да се начисляват лихви, без да се плащат лихви за привлечения капитал. Обикновено фирменият кредит се изразява като едно лихвоносно задължение, по-точно, не като лихвоносно задължение, а като едно условие за промяна на цената в крайна сметка. Поради тази причина аз смятам, че този текст трябва да отпадне от самия член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Предложението на господин Радев е да отпадне текстът: "и от фирмен кредит (без дебиторска задлъжнялост)".
Моля да гласувате за отпадането на този текст.
От общо гласували 152 народни представители, за - 32, против - 71, въздържали се - 49.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 21 така, както е предложен от комисията, заедно със заглавието на раздела.
От общо гласували 151 народни представители, за - 141, против - 1, въздържали се - 9.
Член 21 е приет.
"Раздел трети - Данъчно третиране на наемните договори", чл. 22!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 22. При експлоатационен наемен договор (лизинг) на дълготраен актив наемодателят отчита в своите приходи получените наеми, а в разходите - начислената амортизация на отдадения актив, както и другите си пряко свързани с наемния договор разходи, при условие, че наемният договор не е финансово обвързан."
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате названието на раздела и чл. 22.
От общо гласували 140 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 15.
Член 22 е приет.
Член 23!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 23. Ал. 1. Финансово обвързаният наемен договор се смята за продажба на отдадения от страна на наемодателя дълготраен актив, а наемателят по такъв договор се смята купувач и собственик на отдадения актив.
Ал. 2. Финансово обвързан е този наемен договор, който е сключен за общ срок, в това число сроковете, за които се подновява първоначалният договор, по-дълъг от една година и при който са налице поне две от следните обстоятелства:
1. срокът на договора, в това число периодите, за които се подновява, надхвърля икономически полезния живот на отдавания актив;
2. договорът съдържа клауза за изкупуване и прехвърляне собствеността на отдадения актив при изтичане или след изтичане на неговия срок;
3. към датата на сключване на договора наемодателят не притежава инвестиция в отдадения под наем актив, равна поне на 20 на сто от стойността на актива, изчислена по нейната пазарна цена. За инвестиция се считат платените суми или задълженията, които са обезпечени с отдадения актив и за които наемодателят носи лична отговорност;
4. наемателят е отпуснал или гарантирал заем на наемодателя, като по този начин му е дал възможност да придобие отдадения актив;
5. предоставеното по наемния договор имущество поради специфичния си характер може да се ползва само от наемателя при определени обстоятелства - място, времетраене и други.
Ал. 3. В случаите, когато под формата на експлоатационен наемен договор се прикрива прехвърлянето върху наемателя на собствеността на отдавания актив, наемният договор се счита за финансово обвързан."
Предложения на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 23, ал. 2:
1. да отпадне т. 3;
2. да отпадне т. 5.
Комисията е подкрепила и възприела предложението на господин Димитров за отпадане на т. 3. Това е включено в предложението, което се прави от името на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагаме чл. 23 със следното съдържание:
"Чл. 23. Ал. 1. Финансово обвързан е този наемен договор, който е сключен за срок, в това число сроковете, за които се подновява първоначалния договор, по-дълъг от една година и при който е налице някое от следните обстоятелства:
1. срокът на договора, в това число периодите, за които се подновява, надхвърля икономически полезния живот на отдавания актив;
2. договорът съдържа клауза за изкупуване и прехвърляне собствеността на отдадения актив при изтичане или след изтичане на неговия срок;
3. наемателят е отпуснал или гарантирал заем на наемодателя, като по този начин му е дал възможност да придобие отдадения актив;
4. предоставеното по наемния договор имущество поради специфичния си характер може да се ползва само от наемателя при определени обстоятелства - място, времетраене и други.
Ал. 2. Финансово обвързаният наемен договор се смята за продажба на отдадения от страна на наемодателя дълготраен актив, а наемателят по такъв договор се смята купувач и собственик на отдадения актив.
Ал. 3. В случаите, когато под формата на експлоатационен наемем договор се прикрива прехвърлянето върху наемателя на собствеността на отдавания актив, наемният договор се счита за финансово обвързан."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров, при новата редакция имате ли предложения за отпадане, сега, доколкото виждам т. 4, или сте съгласен с този текст?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): В момента не взимам отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате чл. 23 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 17.
Член 23 е приет.
"Раздел четвърти - Специфични правила за определяне на облагаемата печалба на кооперациите", чл. 24!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: По заглавието на раздел четвърти Комисията по бюджет и финанси предлага да отпадне "на кооперациите" и раздел четвърти всъщност да остане със следното заглавие:
"Специфични правила за определяне на облагаемата печалба".
Член 24 - текст на вносителя:
"Чл. 24. Ал. 1. От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 15 март на следващата година.
Ал. 2. Производствените дивиденти се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на реализираната, включително и след преработката й, продукция.
Ал. 3. Потребителските дивиденти се разпределят за закупените от член-кооператорите потребителски стоки от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е реализирала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.
Ал. 4. Когато кооперацията извършва и друга стопанска дейност, печалбата от нея не може да се разпределя между член-кооператорите под формата на отчисляване на производствени и потребителски дивиденти.
Ал. 5. Получените от член-кооператорите производствени дивиденти се облагат по реда на Закона за данъка върху доходите на физически лица."

Предложение на народния представител Емил Костадинов: в чл. 24, ал. 5, след думата "облагат" текстът да стане "като доходи на физически лица".
Комисията е възприела предложението.
Предложението на народния представител Муравей Радев е чл. 24 да отпадне.
Предложение на народния представител Боян Киров: чл. 24 добива вида:
"Чл. 24. Кооперациите се освобождават от данък върху печалбата за срок от 5 години след влизане на закона в сила".
Предложение на комисията: предлагаме чл. 24 да се промени, както следва:
"Чл. 24. Ал. 1. От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 15 март на следващата година.
Ал. 2. Производствените дивиденти се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на реализираната, включително и след преработката й, продукция.
Ал. 3. Потребителските дивиденти се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е реализирала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.
Ал. 4. Когато кооперацията извършва и друга стопанска дейност, печалбата от нея не може да се разпределя между член-кооператорите под формата на отчисляване на производствени и потребителски дивиденти.
Ал. 5. Получените от член-кооператорите производствени дивиденти се облагат като доходи на физически лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Киров.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С този член 24 е свързан и член 62б. Във варианта, в който е предложен от комисията, той удовлетворява това, което аз бих желал да се направи, свързано с кооперациите, и в този смисъл съм готов да оттегля своето предложение за член 24 с една надежда, че колегите ще подкрепят предложенията на комисията за чл. 62б. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател! Аз смятам, че тук се прави една, бих я нарекъл, твърде кардинална промяна в представата за кооперацията. Една промяна, която я изравнява с останалите субекти по Търговския закон. Ако това е достатъчно мотивирано, аз бих го приел. Дали е така обаче? Има ли все още нужда от кооперации в България днес или утре? Питам ви, вас питам, колеги отляво, защото вие предлагате всъщност да се заличи Законът за кооперациите, който Закон за кооперациите не е много стар. Той е сравнително нов и който регламентира един по-особен статут на тези стопански субекти, затова защото вероятно е било преценено, че те са малко по-различни от всички останали. Със сигурност имаше известни изкривявания, със сигурност имаше достатъчно много мотиви, които наложиха особени промени, бих казал, много съществени в този закон преди няколко години. И това е един факт. Оттук нататък аз съзирам един необуздан фискализъм.
Този Закон за данък върху печалбата просто е осеян с ..., просто бълбука от това фискално намерение да се промени държавният бюджет. Ами отречете, да му се не види тогава, смисъла изобщо от понятието кооперации и всичко си отива на мястото. Ако можете го направете. Но не забравяйте, че има райони в страната, където това е единствената възможна форма. Не говоря за орсовите кооперации. Далеч съм от тази мисъл. Те си имат достатъчно много преференции. Вие на тях не посягате и винаги ще им продължавате дотогава, докато съществуват. Аз мисля, че те още много малко ще съществуват, но това е друга тема. Аз говоря за онези потребителни кооперации, РПК, ТПК, които не са създадени да произвеждат национален доход. Те или създават заетост на работна ръка в едни определени райони, или обратното - създават едни услуги, които са необходими, но не са рентабилни.
За тези два случая аз ви говоря. За тях става дума, а не под общ знаменател - всичко настрани, хайде да ги приравним към останалите стопански субекти, да ги натоварим с бремето да създават печалба, да бъдат комерсиално насочени и да им съдерем кожата от гърба.
Аз съм убеден, че една голяма, бих казал, преобладаваща част от тези субекти, за които аз говоря, след влизането на този закон в сила, ще престанат да съществуват. Смятам, че онези, бих ги нарекъл, опити за по-внимателен подход към тези стопански субекти, решени в чл. 62, буква "б" или "в", няма значение, не са достатъчно категорични, не са достатъчни като количество, за да могат да продължат живота на тези според мен необходими форми за България. Те не са от днес, не са от вчера. Не са само български. Те са световно нещо. Светът го е открил това и ние сме се присъединили някога и сме го правили, както трябва дотогава, докато дойде онова умопомрачително намерение да кооперираме заради самото коопериране всичко, що диша. Но, пак казвам, това е друга тема, не искам да влизам в нея.
Аз ви моля, колеги, тези два члена да бъдат заличени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Муравей Радев чл. 24 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 152 народни представители, за - 32, против - 73, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате новото заглавие на Раздел четвърти и чл. 24 така, както е представен от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 121, против - 8, въздържали се - 11.
Член 24 е приет.
Раздел 5 - "Облагаема печалба на клон на чуждестранно лице". Чл. 25.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел 5 - Облагаема печалба на клон на чуждестранно лице".
"Чл. 25. Облагаемата печалба на клон на чуждестранно лице, включително и клон на банка, определена по реда на тази глава, се увеличава с размера на печалбата, причислена към клона, придобита както в страната, така и в чужбина, която не е отразена в счетоводните документи, но произтича от дейността му и която той би реализирал, ако беше независимо лице, упражняващо същата или подобна дейност при същите или подобни условия."
Предложение на народния представител Емил Костадинов: в чл. 25 след думите "клон на банка" да се добави "или застрахователно дружество".
Предложението на Комисията по бюджет и финанси: подкрепя текста на вносителя.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.
Моля да гласувате названието на Раздел 5 и чл. 25 така, както са представени от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 116, против - 3, въздържали се - 19.
Член 25 е приет.
Раздел 6, чл. 26.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел шести - Облагаема печалба от място на стопанска дейност на чуждестранни юридически лица и чуждестранни дружества, които не са юридически лица, произхождаща от източници в страната".
"Чл. 26. Чуждестранните юридически лица и чуждестранните дружества, които не са юридически лица, реализирали доход от търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон с източник в страната и обложени при източника по реда на чл. 34, имат право въз основа на документи за разходите си, отнасящи се към този доход, да формират облагаема печалба по реда на тази глава."
Комисията по бюджет и финанси предлага раздел шести и съдържащият се в него чл. 26 да отпаднат, като ни се даде възможност впоследствие да направим преномерация на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по бюджет и финанси този член - 26, и целият раздел да отпаднат.
От общо гласували 133 народни представители, за - 114, против - 1, въздържали се - 18.
Предложението се приема.
Отпадна този член.
Господин Койчев иска думата за процедурен въпрос.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! В приетата вчера законодателна програма за седмицата като точка втора от работата на вчерашния ден беше предвидено обсъждане на предложение за изменение в списъка на предприятията за масова приватизация. Вчера посветихме изцяло деня на Закона за печалбата, а в днешната програма не е предвидено разглеждането на предложенията за измененията в списъка за масова приватизация.
Ние всички с вас през декември утвърдихме програма за масова приватизация и съгласно тази програма от 3 юни на база на окончателни списъци трябва да започне вече преразпределението на боновете и пренасочване на гражданите и боновите книжки към фондове и към предприятия.
Затова е необходимо, без да се налага издаването на извънреден брой на "Държавен вестник", днес ние да приемем измененията в списъка, за да може списъкът утре да бъде публикуван и от понеделник службите и регистрираните приватизационни фондове да могат да боравят с едни окончателни списъци.
Затова предлагам, господин председател, или сега да прекъснем разглеждането на Закона за печалбата и да гласуваме включването в днешната законодателна програма на парламента обсъждането на списъка, или след почивката, в 11,30 да започнем. Аз мисля, че не повече от тридесет минути ще ни отнеме обсъждането на списъците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По-целесъобразно е след почивката да бъде, която ще дам в 11 ч. Има ли възражения? - Няма.
Раздаден ли е този списък? - Раздаден.
Моля, гласувайте след почивката да се включи точката за утвърждаване на списъка за масова приватизация.
От общо гласували 142 народни представители, за - 119, против - 11, въздържали се - 12.
Предложението се приема.
Продължаваме обсъждането по точката, която тече, до почивката, която ще дам в 11 ч.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел седми - Облагаема печалба на сдруженията и на другите юридически лица с нестопанска цел".
Комисията по бюджет и финанси предлага наименованието на раздел седми да бъде следното:
"Облагаема печалба на сдруженията и на другите юридически лица с нестопанска цел от стопанската им дейност".
Чл. 27. Ал. 1. - текст на вносителя:
"Чл. 27. Ал. 1. Облагаемата печалба на данъчно задължените лица по чл. 4 се определя на основата на положителния финансов резултат преди данъчното облагане, установен като разлика между общите суми на приходите от раздели I, II и III и на разходите от раздели I, II и III от Отчета за приходите и разходите (приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството) и преобразуван по реда на ал. 2.
Ал. 2. Положителният финансов резултат се преобразува като:
1. се намалява с финансовите приходи от лихви, с положителния финансов резултат, получен от покупко-продажба на движими ценности, и с дивидентите и сумите от дялово участие, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица, клонове на чуждестранни лица, когато разпределената печалба вече е била обложена по чл. 32;
2. се увеличава с разходите в полза на участниците в управлението (извън разходите за положен личен труд), на трети лица или при сделки, които заобикалят закона".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров има тук - в чл. 27, ал. 2, т. 1 да отпаднат думите "даренията и членският внос".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тях ги няма, предложението ми е да се добавят. Обратно е записано. Аз оттеглям и двете предложения, ако се приеме заглавието.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, точно така беше.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси за чл. 27:
"Чл. 27. Ал. 1. Облагаемата печалба на данъчно задължените лица по чл. 4 се определя на основата на положителния финансов резултат преди данъчното облагане и преобразуван по реда на ал. 2.
Ал. 2.Положителният финансов резултат се преобразува като:
1. се намалява с финансовите приходи от лихви, с положителния финансов резултат, получен от покупка-продажба на движими ценности, и с дивидентите и сумите от дялово участие, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и клонове на чуждестранни лица, когато разпределената печалба вече е била обложена по чл. 32;
2. се увеличава с разходите (извън разходите за положен личен труд) в полза на участниците в управлението, на трети лица, или при сделки, които заобикалят закона".
Господин Димитров всъщност оттегля предложението си при условие, че се приеме новото заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте новото заглавие на раздел седми и съдържанието на чл. 27 така, както беше предложено от комисията.

От общо гласували 135 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 8.
Член 27 е приет.
Член 28!

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 28. Сдруженията с нестопанска цел включват в облагаемата си печалба стойността на имуществото, безвъзмездно прехвърлено в полза на трети лица, когато това прехвърляне не е свързано с нестопанските цели на сдруженията."
Господин Венцеслав Димитров оттегли предложението си.
Предложение на комисията. Предлагаме чл. 28 да се промени, както следва:
"Чл. 28. Сдруженията с нестопанска цел, както и други юридически лица, включително и на бюджетна издръжка, извършващи стопанска дейност, включват в облагаемата си печалба стойността на имуществото, безвъзмездно прехвърлено в полза на трети лица, когато това прехвърляне не е свързано с нестопанските им цели."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 28 така, както е представен от комисията.
От общо гласували 130 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 8.
Член 28 е приет.
Глава трета, чл. 29.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Глава трета - Данъчно третиране на лицензираните инвестиционни дружества и приватизационни фондове.
Чл. 29. Лицензираните инвестиционни дружества по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и приватизационни фондове по Закона за приватизационните фондове, не се облагат с данък върху печалбата за частта от тяхната печалба, произхождаща от притежаване или търгуване с ценни книжа, ако тази печалба подлежи на разпределение като дивидент за акционерите им - местни лица."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията за чл. 29:
"Чл. 29. Лицензираните инвестиционни дружества и приватизационните фондове не се облагат с данък върху печалбата за частта от тяхната печалба, произхождаща от притежаване или търгуване с ценни книжа и от лихви от банкови депозити, ако тази печалба подлежи на разпределение като дивидент за акционерите им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате текста на чл. 29 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 4.
Член 29 е приет.
Член 30.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Всъщност, господин председател, заглавието на глава трета и чл. 29. Имам предвид, че са приети чл. 29 и заглавието на глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Приети са заглавието на глава трета и чл. 29.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Чл. 30 - текст на вносителя.
"Чл. 30. Дивидентите на акционерите се облагат по реда на чл. 32."
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 30.
От общо гласували 127 народни представители, за - 126, против - няма, въздържал се - 1.
Член 30 е приет.
Глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Глава четвърта - Вноски от печалбата за общините.
Чл. 31. Данъчно задължените по чл. 2 са длъжни да правят вноски от печалбата за общините."
Няма предложения на народни представители.
Комисията предлага глава четвърта и съдържащия се в нея чл. 31 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 137 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 4.
Глава четвърта и чл. 31 отпаднаха.
Глава пета.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Глава пета - Облагане на дивидентите, доходите от дялово участие, от продажба на движими ценности и финансови дълготрайни активи, от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и другите доходи.
Раздел първи - Данък върху дивидентите и доходите от дялово участие, удържани при източника.
Чл. 32. Дивидентите и доходите от дялово участие, начислени от местни юридически лица - клонове на чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника им и е окончателен."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: думите "клонове на чуждестранни лица" да се заместят с думите "в полза на чуждестранни лица и печалбата на клонове на чуждестранни лица, която се изнася".
Предложение на народния представител Емил Костадинов: в чл. 32, ал. 1 думите "не удържа данък" да се заменят с "не удържа сума в размер на данъка".
Предложение на комисията - предлагаме чл. 32 да се промени, както следва:
"Чл. 32. Дивидентите и доходите от дялово участие, начислени от местни юридически лица и от клонове на чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника им и е окончателен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Моето предложение касае само това, което беше предложено в първоначалния вариант на Министерския съвет, не касае предложението на комисията, защото ние в комисията разбрахме, че на практика това, което е предложил Министерският съвет, поради редакционни опощения, е може би недоразумение. Естествено е, че предложението на комисията съществено променя съдържанието. Оказва се, че то е в духа на вижданията на Министерството на финансите, на Министерския съвет за облагането на дивидентите и доходите от дялово участие, т.е. да се удържа данък на изхода и данъкът да е окончателен.
Аз зная, че каквото и да предложа в момента, макар че тази идея я развих и в комисията, няма да бъде приета, чисто и просто нито Министерството на финансите е подготвено, нито законът е подготвен за такава система. Но тъй като обсъждаме този проблем, чувствувам се задължен да изразя своите виждания, а те са, че аз съм за това да се приеме една по-модерна система на облагане на дивидентите и доходите от дялово участие, която, примерно, е на въоръжение в по-развитите страни, например в Германия, където дивидентът, когато се обложи, върви с така наречения данъчен кредит. И той се зачита при облагането на личните доходи и когато се облага допълнително с лични доходи, на практика облагане няма, на практика има намаление на облагането на личните доходи, защото се предполага, че дивидентът вече е обложен с 40 на сто.
Затова си позволявам в момента, без да мога да възразя на предложението на комисията, да отправя едно пожелание, може би към Министерството на финансите, когато подготвят Закона за облагане на личните доходи, или на един по-късен етап, когато намерят за необходимо и сметнат, че от гледна точка на администриране на данъка това ще бъде възможно, да преминат наистина към една модерна система на облагане на дивидентите и доходите от дялово участие по системата на данъчния кредит, като се обвържат с облагането на личните доходи. Аз пак ще се произнеса по този въпрос, когато разглеждаме конкретните ставки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 32 така, както беше предложен от комисията, заедно със заглавието на раздела.
От общо гласували 140 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 17.
Заглавието на раздела и чл. 32 са приети.
Раздел втори, чл. 33.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел втори. Избягване двойното облагане на холдинговите дружества с данък върху дивидентите.
Чл. 33. Ал. 1. Дъщерното дружество не удържа данък по чл. 32 за дивидентите, които начислява в полза на холдингово дружество, образувано по реда на чл. 277 от Търговския закон, при условие, че всички дъщерни дружества и холдинговото дружество са местни юридически лица.
Ал. 2. Режимът на облагане на дивидентите по ал. 1 не се прилага за дружества, присъединили се или напуснали холдинга в течение на данъчната година.
Ал. 3. Ако холдинговото дружество се преобразува по реда на глава ХVI от Търговския закон в друго дружество, отговарящо на изискванията на ал. 1, новото дружество или това, в което холдинговото дружество се е преобразувало, поема статута на холдинговото дружество след уведомяване на данъчните органи".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на раздела и чл. 33.
От общо гласували 149 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 20.
Заглавието на раздел втори и чл. 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел трети. Данък върху доходите на чуждестранни лица.
Чл. 34. Когато данъчно задължените по чл. 2 начисляват на чуждестранни лица лихви, наеми, авторски или лицензионни възнаграждения и възнаграждения за технически услуги, както и доходи от продажбата на движими ценности и финансови дълготрайни активи и други доходи, произтичащи от източник в Република България, включително и от дейности на дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, те удържат при източника данък в размерите по чл. 47. Данъкът е окончателен".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага една-единствена промяна: думите "по чл. 2" да се заменят с "лица" и изразът да стане: "Когато данъчно задължените лица начисляват..." - текстът продължава нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на раздел трети и съдържанието на чл. 34 с промяната, която беше прочетена.
От общо гласували 132 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 10.
Заглавието на раздел трети и чл. 34 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Глава шеста. Пренасяне на загубите в следващи данъчни периоди.
Раздел първи. Пренасяне на загуби от източници в страната.
Чл. 35. Ал. 1. Отрицателният годишен финансов резултат преди данъчното преобразуване (загубата) на данъчно задължените по чл. 2, коригиран със сумите по чл. 16, ал. 2, с изключение на сумите по т. 5 и т. 12 се приспада последователно през следващите пет календарни години.
Ал. 2. Загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат през следващата данъчна година и ако той е недостатъчен, разликата от загубите се приспада през следващите години в рамките на петгодишния срок от възникването им.
Ал. 3. За загуби, възникнали в течение на петгодишния срок, се прилагат разпоредбите на ал. 1 и ал. 2, като се спазва поредността на възникването на загубите. За всяка от нововъзникналите загуби петгодишният срок започва да тече от момента на възникването им".
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя, като предлага ал. 1 и 2 да имат следното съдържание:
"Ал. 1. Отрицателният годишен финансов резултат преди данъчното преобразуване (загубата) на данъчно задължените лица, коригиран със сумите по чл. 16, ал. 2, с изключение на сумите по точки 5, 12, 15, 18, 20 и 21, се приспада последователно през следващите пет календарни години.
Ал. 2. Загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат през следващата данъчна година при спазване изискванията на чл. 20 и ако той е недостатъчен, разликата от загубите се приспада през следващите години в рамките на петгодишния срок от възникването им".
Ал. 3. се запазва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на глава шеста, заглавието на раздел първи и чл. 35, както беше предложено от комисията.
От общо гласували 134 народни представители, за - 22, против - няма, въздържали се - 12.
Чл. 35 заедно със заглавията на глава шеста и раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 36. Правото за пренасяне на загубите по чл. 35, ал. 1 не може да се прехвърля при прекратяване или преобразуване и при други сделки, в резултат на които собствеността на понасящото загуби данъчно задължено лице се променя повече от 50 на сто".
Няма предложения на народни представители, комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 37. За данъчно задължените лица с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, приспадането на загубите се извършва по реда на чл. 35 с разрешение на министъра на финансите".
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): В чл. 37 след израза "чл. 35" да се добави думата "само" - само с разрешение на министъра на финансите, за да е ясно за какво става дума.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не се говори и за упълномощено лице, така че се разбира. Ясно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 36 и чл. 37 така, както бяха предложени.
От общо гласували 134 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 12.
Чл. 36 и чл. 37 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел втори. Пренасяне на загуби от източници в чужбина.
Чл. 38. Загуби, определени по реда на чл. 35 с източник извън България, се приспадат последователно само от печалбите от същия източник извън страната през следващите пет години".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като след думата "извън" се добавя думата "република".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! По текста ние имахме разисквания и в комисията. Не сме направили някакви конкретни предложения, но мисля, че е добре това да влезе в протокола, за да не дава възможности на данъчните служители да го тълкуват по различен начин.
Аз предлагам тук господин Бисер Славков да каже какво разбира Министерството на финансите под израза "от същия източник", защото примерно, ако има загуби от износа на домати, а печалба от износа на краставици, да не би да не може едното да се прихваща да сметка на другото. Нека тук той да изтълкува това с няколко изречения. Това влиза в протокола и е неразделна част от законопроекта. Така че каня господин Славков за едно такова тълкувание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте!
БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Този текст и в момента е действащ и се прилага. По силата на това, че се прилага, вече има и практика по него.
В случая става дума за дейности, които се извършват зад граница, тоест извън страната, чрез определена търговска форма, която изисква местното законодателство и това са вече източници на доходи и печалби, които са извън страната.


Ако в този случай се реализира загуба от дейност, примерно в Лом или от юридическо лице, което е изградено извън страната, тоест в чужбина, то вече трябва от тази дейност в следващите години, когато има печалба, да се извърши погасяването на загубата от предходната година. Така че, когато местно лице има такава дейност, то ще има и ангажимента само от тази си дейност в чужбина от формирана печалба да се приспада съответната й загуба. Това, което местното лице формира тук, в страната, вече си е отделен финансов резултат и върви по останалите раздели на този закон като регулация на печалбата и загубата му от - пак казвам - дейностите в страната. Механизмът е да се разделят тези две дейности и получените резултати от тях, за да не може действително да има изтичане на капитали, имущества и доходи. Ако не действа това разграничение, тогава би се получило обратното - да се реализират загуби зад граница от дейност, а да се компенсират с печалби в страната, които има това лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 38 така, както беше докладван.
От общо гласували 154 народни представители, за - 126, против - 1, въздържали се - 27.
Член 38 със заглавието на раздела е приет.
Преминаваме към Глава 7, раздел първи, чл. 39.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ:
"Глава седма
Данъчно облагане при прекратяване и
преобразуване на местни и чуждестранни лица
и на клонове на чуждестранни лица

Раздел първи
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл. 39. Ал. 1. В случаите на прекратяване на местни юридически лица и на клонове на чуждестранни лица дължимият данък върху печалбата, съответно върху доходите и вноските от печалбата за общините, се установява към датата на вземане на решението за прекратяването.
Ал. 2. Алинея 1 се прилага и при прекратяване на местни юридически лица, клонове на чуждестранни лица с изтичането на срока, за който са учредени, както и при постигане на целта, за която са създадени.
Ал. 3. Дължимият данък върху печалбата и вноските от печалбата за общините на прекратените юридически лица и клоновете на чуждестранните лица се определят на основата на облагаемата печалба, установена по реда на този закон, за периода от началото на годината до датата на вземане на решението за прекратяване.
Ал. 4. Освен данъчните задължения по ал. 3, юридическите лица и клоновете на чуждестранни лица, за които е взето решение за прекратяване, внасят данък върху печалбата и вноски от печалбата за общините, определени към датата на вземането на решението и върху:
1. печалбата, която не е обложена в резултат на създадени необложени резерви (провизии), неизползвани по предназначение съгласно изискванията на нормативните актове;
2. печалбата, която не е била обложена в резултат на ползване на данъчни облекчения, с изключение на тези по реда на чл. 16, ал. 3, т. 2 от закона;
3. положителната разлика между стойността на дружествените активи по пазарни цени към момента на прекратяването и тяхната баласова стойност, намалена с пасивите на предприятието;
4. разпоредбите на точка 3 не се прилагат за лицата, които се прекратяват поради несъстоятелност.
Ал. 5. След установяване на дължимия данък върху печалбата и вноските от печалбата за общините към датата на вземане на решението за прекратяване на местните юридически лица и на клоновете на чуждестранните лица, се определят доходите от дивиденти и дялово участие, които се облагат по реда на глава пета.
Ал. 6. Установяването на данъка върху печалбата, върху доходите и вноските от печалбата за общините при прекратяване се извършва независимо от задължението за съставяне на годишния счетоводен отчет.
Ал. 7. Размерът на данъка върху печалбата и вноските от печалбата за общините към датата на вземане на решение за прекратяване се посочва в декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, и подлежи на внасяне в бюджета като извънредна авансова вноска.
Ал. 8. Разликата между дължимия данък върху печалбата и вноски от печалбата за общините по ал. 3 и по ал. 4, точки 1, 2 и 3 и платените авансови вноски, се внася в 30-дневен срок от датата на вземане на решението за прекратяване.
Ал. 9. След датата на вземане на решение за прекратяване дължимият данък върху печалбата и вноските от печалбата за общините се установяват по общия ред за определяне на авансовите вноски и годишния данък. След тази дата се преустановява ползването на всички данъчни облекчения.
Ал. 10. Дължимият данък върху печалбата, върху доходите и вноските от печалбата за общините към датата на вземане на решението за прекратяване на местните юридически лица и на клоновете на чуждестранните лица се установява независимо от това дали са уредени взаимоотношенията им с трети лица или със съдружниците и акционерите."
Предложение на народния представител Емил Костадинов:
В чл. 39, ал. 3 думите след "датата на" да се заменят с "не удържа сума в размер на данъка".
В ал. 4, точка 3 да се внесат уточнения относно "момента на прекратяване".
Подобни прецизирания да се внесат за сроковете по алинеи 8 и 9.
Предложение на народния представител Муравей Радев:
В чл. 39, ал. 4:
1. точка 2 да се заличи;
2. в точка 3 думата "прекратяването" да се замени с "фактическата ликвидация".
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин:
В чл. 39, ал. 4 се създава нова точка 3а:
"3а. Частта от данъка върху печалбата, разсрочена от предходни години и неиздължена от момента на прекратяването."
Предложение на Комисията по бюджет и финанси за чл. 39. Предлагаме следното съдържание на чл. 39:
"Чл. 39. Ал. 1. В случаите на прекратяване на местни юридически лица и на клонове на чуждестранни лица, дължимият данък върху печалбата, съответно данъка за общините, се установява към датата на вземане на решението за прекратяването.
Ал. 2. Алинея 1 се прилага и при прекратяване на местни юридически лица, клонове на чуждестранни лица с изтичането на срока, за който са учредени, както и при постигане на целта, за която са създадени.
Ал. 3. Дължимият данък върху печалбата и данък за общините на прекратените юридически лица и клоновете на чуждестранните лица се определят на основата на облагаемата печалба, установена по реда на този закон, за периода от началото на годината до датата на вземане на решението за прекратяване.
Ал. 4. Освен данъчните задължения по ал. 3, юридическите лица и клоновете на чуждестранни лица, за които е взето решение за прекратяване, внасят данък върху печалбата и данък за общините, определени към датата на вземането на решението и върху:
1. печалбата, която не е обложена в резултат на създадени необложени резерви (провизии), нереинтегрирани в печалбата;
2. печалбата, която не е била обложена в резултат на ползване на данъчни облекчения, с изключение на тези по реда на чл. 16, ал. 3, т. 2 от закона;
3. положителната разлика между стойността на дружествените активи по пазарни цени към момента на прекратяването и тяхната балансова стойност, намалена с пасивите на предприятието;
4. разпоредбите на точка 3 не се прилагат за лицата, които се прекратяват поради несъстоятелност.
Ал. 5. След установяване на дължимия данък върху печалбата и данък за общините към датата на вземане на решението за прекратяване, на местните юридически лица и на клоновете на чуждестранните лица се определят доходите от дивиденти и дялово участие, които се облагат по реда на Глава 5.
Ал. 6. Установяването на данъка върху печалбата и данъка за общините при прекратяване се извършва независимо от задължението за съставяне на годишния счетоводен отчет.
Ал. 7. Размерът на данъка върху печалбата и данъка за общините към датата на вземане на решение за прекратяване се посочва в декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, и подлежи на внасяне в бюджета като извънредна авансова вноска.
Ал. 8. Разликата между дължимия данък върху печалбата и данък за общините по ал. 3 и по ал. 4, точки 1, 2 и 3 и платените авансови вноски се внася в 30-дневен срок от датата на вземане на решението за прекратяване.

Ал. 9. След датата на вземане на решение за прекратяване дължимия данък върху печалбата и данък за общините се установяват по общия ред за определяне на авансовите вноски и годишния данък. След тази дата се преустановява ползването на всички данъчни облекчения.
Ал. 10. Дължимият данък върху печалбата и данък за общините към датата на вземане на решението за прекратяване на местните юридически лица и на клоновете за чуждестранните лица се установява независимо от това дали са уредени взаимоотношенията им с трети лица или със съдружниците и акционерите."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата. Най-напред Емил Костадинов.
Поддържате ли предложението си?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муравей Радев има две предложения.
Имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Аз не оттеглям предложението си, защото смятам, че този член е много важен. И съдбата на този член оттук-нататък вероятно ще сполети твърде много стопански субекти в България.
Вие добре знаете защо това ще стане. Тук става дума за прекратяване на търговски дружества, на стопански субекти.
И още веднъж се сблъскваме с тази еднопосочност на закона. Още веднъж това, което има интерес - да, това, което не е обаче в посока на конкретния интерес на Министерство на финансите - не.
Аз искам да спра вниманието ви на ал. 4, т. 2. Предходните членове казват: прекратяваме едно дружество в един определен момент, да кажем 1 юни. Значи годината за него става не 12, а 6 месеца и всичко оттам-нататък трябва да бъде сякаш точно за това дружество - годината свършва на шестия месец, не на дванадесетия. С някои задължителни изключения, които са регламентирани в ал. 4. Това дотук добре.
И сега ви моля да прочетете внимателно текста на т. 2 от тази алинея. Ето тази еднопосочност, ето още веднъж едно нещо, което кара този закон да олекне в очите на данъкоплатеца. Нещо, което ние не бива да позволяваме, колеги.
Тук е казано така: "печалбата, която не е била обложена в резултат на ползване на данъчни облекчения", с едно изключение, ал. 3, т. 2. Ако не се лъжа това беше при даренията. Една фирма дарява нещо някому. С тези изключения. Ето я тази еднопосочност. Може ли сега утежненията да останат, облекченията да се премахнат?
Е, кой може от вас да ни обясни тази странна логика? Тази умишлена разбалансираност, законодателна разбалансираност? И то само затова, че няма периодът да бъде 12-месечен, а 6-месечен, след което това предприятие изчезва. Следователно щом така е станало, щом то изчезва, утежненията остават, облекченията се махат. Извинете, странна логика е това. Това е по т. 2.
По т. 3. Тук ме смущава нещо друго. Тук е записано, че "положителната разлика между стойността на дружествените активи по пазарни цени към момента на прекратяването" се съпоставя с балансовата им стойност.
Ами от този момент на прекратяването, та до неговата фактическа ликвидация може да измине доста време. Вие сами виждате колко динамични са събитията. Вие сами виждате колко изненадващи неща се случват всеки ден в България. Ами ако това е месец, два или повече от два и ако цените многократно в този период се увеличат и пазарната стойност на тези активи многократно надхвърли онази стойност, която са имали към момента на т.нар. прекратяване? Виждате ли колко огромна е разликата, колко голяма би могла да бъде в определена ситуация?
Затова аз ви предлагам тук вместо "към момента на прекратяването" да се счита към момента на фактическата ликвидация, което бих казал че е едно подобрение на закона от съществуващия му вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки?
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Искам да обърна внимание върху една фактическа невъзможност да се приложи т. 3, както е прeдложена. В момента на прекратяването на едно дружество не се знае още неговият пасив, защото тогава се дава 6-месечен срок на евентуалните кредитори, които не са записани в баланса му, да предявят своите вземания. Така че към този момент на прекратяването вие не сте в състояние да установите неговия пасив.
Затова аз предлагам да се приеме предложението на колегата Радев по чисто практически съображения. Не може да се установи пасивът към една по-нататъшна дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата заместник-министърът на финансите.
БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Замисълът на текста тук е предложен, като са взети предвид два момента. Единият, това е вземането на решение за прекратяване на дейността на дружеството. При това положение фактически тази регулация, която е предложена, има за цел да разчете авансово към този момент на вземане на решение за прекратяване задълженията на дружеството.
Може би ви прави впечатление, че след това се казва, че след това до момента на съдебното решение за заличаване на дружеството задълженията се установяват по общия ред. Тоест разликата във времето в този период от момента на вземане на решение за прекратяване до фактическото прекратяване с регистрацията в съответния съдебен регистър по съдебното решение изисква второ разчитане на задълженията на дружеството. Това е от една страна.
От друга страна, трябва да се има предвид, че това, което господин Муравей Радев поставя отново като въпрос за неравнопоставеност, съвсем не стои така. Нека се върнем към това каква е философията и идеята за даване на преференции. Тук което е заложено в този вариант на закона, са целили преференции, т.е. преференции при дадени условия и в даден срок.
На второ място, в регулацията по чл. 16 - намаленията, които идват като облекчение за търговското дружество, както и при самите преференции се залагат с презумпцията, че те са за дружество, което действува. Следователно на какво основание трябва да продължи да ползва то тези облекчения, когато прекратява своята дейност? Безспорно, че то вече няма същата идея, същата презумпция, която е заложена при условията на неговата дейност. Именно поради това тук се иска да се извърши корекция на тези облекчения. Това е замисълът, който е заложен в този текст и той е абсолютно справедлив.
Ние просто търсим да дадем тези облекчения за дружества, които действуват. На онези, които не действуват, безспорно ще бъдат коригирани облекченията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към двете предложения на Муравей Радев.
Първото му предложение е т. 2 от ал. 4 да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 148 народни представители, за - 45, против - 59, въздържали се - 44.
Предложението не се приема.
Второто предложение на народния представител Муравей Радев е в ал. 4, т. 3 на чл. 39 думата "прекратяването" да се замени с думите "фактическата ликвидация".
Моля да гласувате.
От общо гласували 164 народни представители, за - 53, против - 70, въздържали се - 41.
Предложението не се приема.
Предложението на Фидел Косев и Ивайло Калфин. Поддържате ли го?
ФИДЕЛ КОСЕВ (от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го. Благодаря.
Моля да гласувате текста на чл. 39 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 109, против - 16, въздържали се - 15.
Заглавието на Глава седма, заглавието на Раздел първи и чл. 39 са приети.
Обявявам половин час почивка, след което продължаваме с разискване на списъка за приватизация. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Моля Никола Койчев да докладва по списъка за масова приватизация.
Преди това моля да гласувате да бъде допуснат в залата Калин Митрев - изпълнителен директор на Центъра за масова приватизация.
От общо гласували 134 народни представители, за - 129, против - 5, въздържали се - няма.
Предложението се приема. Моля да поканите господин Калин Митрев да заповяда в залата.
Имате думата, господин Койчев, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Със свое решение от 14 май 1996 година Министерският съвет одобри предложение за изменения в списъка на търговските дружества за приватизация чрез инвестиционни бонове от утвърдената от Народното събрание програма за приватизация и по силата на законодателните процедури от компетенция на Народното събрание е да прави промени в програмата и в съдържащите се в нея списъци.
Икономическата комисия разгледа предложението на Министерския съвет на свое редовно заседание на 22 май. На него присъства изпълнителният директор на Центъра за масова приватизация и представители на Министерството на икономическото развитие.
От списъка за масова приватизация са изключени 85 предприятия, при които са налице обстоятелства, променящи размера на държавното участие: влошено финансово-икономическо състояние, напреднала процедура за приватизация и предприятия, имащи важно значение за националната икономика.
В списъка за масова приватизация се предлага да бъдат включени 85 нови предприятия. По този начин се запазват параметрите, установени в програмата за масова приватизация: общ брой на предприятията - 1063, и общ размер на активите - около 80 млрд. лева. Капиталът за масова приватизация с промените намалява с около 904 млн. лева.
По време на обсъждането се изказаха възражения срещу включване в списъка за масова приватизация на предприятия, пряко свързани с обслужването на селското стопанство. Икономическата комисия взе предвид тези възражения и предлага на Народното събрание от първоначално внесения списък за масова приватизация да отпаднат предприятията с поредни номера: 66, 68, 76, 77, 79, 80, 81, 82 и 83. Става дума за: акционерно дружество "Напредък", за акционерно дружество "Победа" - Търново, за еднолично дружество с ограничена отговорност "Гълъб" - град Гълъбово, за еднолично дружество с ограничена отговорност "Механизация и борба с ерозията" - Пловдив, за еднолично дружество с ограничена отговорност "Агромелиорации Добруджа" - Силистра, за еднолично дружество с ограничена отговорност "Агротехника - Троян" - град Троян, за "Агромел" ЕООД - село Бояново, за "Сумет" ЕООД - село Баня, за "ТОСС" (техническо обслужване на селското стопанство) ЕООД - град Добрич, за "Механизиран отряд - Я" ЕООД - град Ямбол, за "МЕССУР" ЕООД - град Правец.
Икономическата комисия подкрепя предложението на Министерския съвет, в което се предвижда едновременно изключване на предприятия от програмата за масова приватизация и приложения към нея списък и включване на нови предприятия в списъка за масова приватизация.
На основата на проведеното обсъждане на програмата и списъка за масова приватизация Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
"На основание на чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 7 и 8 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия Народното събрание

Р Е Ш И:

Приема изменение в списъка на търговските дружества за приватизация чрез инвестиционни бонове от програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, приета с решение на Народното събрание от 19 декември 1995 година съгласно приложението".
Уважаеми колеги, вчера вие получихте становището на комисията с приложенията: пълният списък на предприятията, които отпадат от утвърдения от нас списък от 1063 търговски дружества, и втората част на приложението - с намаления съгласно становището на комисията списък на нови предприятия, чийто брой остава 76.
Междувременно допълнителни проучвания за финансово-икономическото състояние на някои предприятия по сигнали на техните управители налагат да внесем нови изменения в раздадения ви списък. Предлагаме оперативно от списъка в последния вариант, с който разполагат всички депутати, да бъдат извадени:
- позиция N 15 - "Леденика" ЕООД, град Мездра. Мотиви: стойност на чистите активи - отрицателна стойност на капитала през 1994 и 1995 година;
- позиция N 17 - "Аскон" ЕООД, Асеновград. Предприятието е включено в ограничителния списък за касова приватизация, който ние приехме миналата седмица;
- позиция N 19 - "Галус - импекс" ЕООД, Русе - със силно влошено икономическо състояние;
- позиция N 38 - "Тилия" ЕООД, град Кюстендил - по същите причини;
- позиция N 67 - "Агриани" ЕООД, град Радомир (N 67 във вчерашната версия, в списъка на комисията, преномерираното).
По този начин 76-те предприятия от списъка на комисията, в становището на комисията от втората част на приложението, намаляват с още 5 и стават общо 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане на проекторешението. Квотата за обсъждане е 30 минути.
Има думата господин Божков.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз се надявам, че квотата от 30 минути на парламентарна група няма да бъде запълнена с лобиране за едно или друго предприятие, както бяхме свидетели на ситуацията, когато се приемаше първоначалният списък. Мисля, че това, което ще го гласуваме днес е едно техническо задължение на Народното събрание, след като още в самата програма взехме решение промените от Министерския съвет да се правят в процентите, да се правят без съгласуване с Народното събрание, но тук става въпрос за отпадане на цели предприятия и приемане на нови. Явно, че списъкът ще продължава да бъде променян, тъй като със забавянето на хода на масовата приватизация и с рязката промяна във финансовото състояние на цялата държава, включително и на всички предприятия, все повече предприятия ще отпадат по тази причина, поради която отпадат и няколкото предприятия тук, в момента. Да се надяваме, че до първия централизиран търг ще остане все пак някое предприятие за предлагане. Всички сме си купили бонови книжки и се надяваме, че точно по тази причина ще има какво да си купим насреща.
Искам да обърна внимание на това, че когато се правят промени в програмата е хубаво те да не се правят на парче и след като в програмата са заложени срокове, добре е тези срокове да не се променят от изпълнителната власт без да се санкционира това от Народното събрание. И хубаво беше, когато Центърът за масова приватизация и Министерския съвет внасят това предложение за решение да беше използван поводът да се представи и окончателния реалистичен график за изпълнение на масовата приватизация, за да можем да гласуваме тези промени в програмата, които се налагат, не след това на друго заседание пак да се занимаваме с програмата.
Добре би било народните представители и оттам чрез "Държавен вестник" цялата българска общественост, да разберат как точно ще върви хода на масовата приватизация, в какви срокове и кога горе-долу можем да очакваме първите централизирани търгове. За голямо съжаление ние и до днес не знаем как върви масовата приватизация. Знаем само, че се забавя.
Искам да ви обърна внимание на това, че очевидно ще продължава закъснението във връзка с работата по първоначалното лицензиране на приватизационните фондове. До момента Комисията по ценните книжа е лицензирала само девет фонда. Вчера - още три. Значи, вече са 12. Очакваме да продължи по същия начин - бавно и мъчително този процес. Неслучайно Министерският съвет взе решение за допълнителна продажба на бонови книжки от 1 до 9 юни, така че най-рано на 9 юни може да започне прехвърлянето. А това вече отпраща сроковете наистина в неизвестното бъдеще.
Според мен Народното събрание би трябвало да се занимае с цялостната програма, а не само с подмяната на едно или друго предприятие в списъка, а с цялостната програма за масова приватизация. Още повече, че във връзка с цялостното финансово състояние на страната, във връзка с новопоявилите си списъци за ликвидация и за изолация на предприятията макрокартината на българската икономика значително се променя.
Аз имах възможност оттук, от тази трибуна да заявя и повтарям отново, че всъщност в момента правителството не е наясно кое е приоритетно в приватизацията. С ликвидацията на голям брой предприятия ще има огромен брой активи за продан - активи, които трябва бързо да се продават, за да може да се възстановяват работни места. Там вероятно би трябвало да се насочи основната част от кадровия потенциал на хората, които се занимават с приватизация в държавната машина. Там би трябвало да се създадат процедури за бърза разпродажба на тези активи. Нека да не забравяме, че хората, които разбират, се занимават с приватизация в системата на държавния апарат и те не са чак толкова много. Успоредно с това Агенцията по приватизация предложи и тук беше приета една много амбициозна програма - с голям брой предприятия за приватизация, която също трябва да се изпълнява и също по една сложна, времеотнемаща и ресурсоотнемаща процедура. При това положение масовата приватизация е оставена общо взето на плещите на Центъра за масова приватизация, който поради ограничения си кадрови състав явно е, че не може да насмогне на огромния обем работа, при това динамичния обем работа във връзка с бързо променящото се състояние на предприятията.
Очевидно е, че е необходимо Народното събрание да се занимае - и аз възнамерявам да предложа една такава процедура - с цялостния процес на приватизация и да обсъди и да внесе корекции и в програмата за касова приватизация, и в програмата за масова приватизация, както и да изслуша правителството по отношение на неговите намерения за ликвидация на предприятията и разпродажба на активите, тъй като е изключително интересно точно по коя правна процедура ще се извършва ликвидацията на закритите предприятия.
Използвам повода за това техническо решение, което ние тъй или иначе ще гласуваме, да призова изпълнителната власт да се подготви за едно сериозно обсъждане на цялостния приватизационен процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи за изказване? - Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В началото още, когато приемахме програмата аз направих едно предложение за включване на едно предприятие - "Истър ССМ", Тутракан в списъка за масова приватизация. Тогава от Министерството на земеделието и хранителната промишленост получихме едно писмо, комисията получи едно писмо, в което пишеше, че това предприятие има военно и специално производство. Аз съм от Тутракан и познавам предприятието добре. Такова производство няма, но въпреки това предприятието беше изпуснато от списъка и си казвахме, че при актуализация на списъка сега ще бъде включено. Гледам списъка - предприятието пак не е включено, дори напротив - то беше включено в списъка с приоритетно държавно участие. Това ще рече, с държавно участие над 50 на сто.
Мотивите не ги знам, но поддържам предложението си предприятието да бъде включено поне с 30 на сто в списъка за масовата приватизация, тъй като в това предприятие работеха над 15-20 на сто от работниците в Тутракан. В момента те са по-малко, естествено, но ние ги лишаваме тези хора от така прокламираната социална приватизация и ние тези хора, а повечето от тях са работили само в това предприятие, ги лишаваме от тези безплатни акции, които им се полагат по закон, така че апелирам към колегите народни представители да подкрепят предложението ми и предприятието да бъде включено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Как се казва предприятието?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: "Истър ССМ", град Тутракан. То е от квотата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Миналия път пак го обсъждахме този въпрос.
Също така искам да изкажа и удовлетворението си от отпадането от списъка за масова приватизация на "Черногорие" ООД, пак от моя избирателен район. Тогава това предприятие беше включено, но това е едно от малкото земеделски предприятия, които извършват развойна дейност. Това предприятие е наследник на бившото ДЗС "Янко Забунов". Там е застъпено семепроизводството. Това, че излиза от списъка за мен е благоприятно, тъй като явно, че държавата поема грижата за семепроизводството в страната. Използвам повода, за да изкажа удовлетворението си. А същевременно и загрижеността си за "Истър ССМ", Тутракан, че не включено в списъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Може ли господин Калин Митрев да даде обяснение по това предложение?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (встрани от микрофоните): Извинете ме, но аз малко може би разсеях господин Митрев...
КАЛИН МИТРЕВ: Благодаря. Въпреки опитите на господин Божков да ме разсейва, аз внимателно слушах изказването. Така че, не успяхте, господин Божков.
Първо, в отговор донякъде на вашата забележка - вие сам казахте, че използвате повода за техническото решение, за да поставите и други въпроси. Аз другите въпроси няма да ги коментирам. Просто това, което искам да посоча е, че графикът ние го имаме и го поддържаме постоянно. Проблемът с графика е, че той се влияе от много неща, в това число и от днешното решение на Народното събрание. Ако точно в този момент се налага да се обсъжда този списък това е, за да може още утре да излезе този списък в "Държавен вестник", да се започне процедурата по проучване и по изчистване на тези предприятия в това число и процедурата за преференциалните дялове на работниците, което пък не може да започне без решението. Без да свършат префенциалните дялове не можем да обявим акциите за търга, тоест нещата са наистина много сложни, много свързани. Мога да ви уверява, че ги следим и се стараем да ги координираме - Народното събрание, Комисията по ценните книжа, министерствата, които отговарят за съответните предприятия.



Що се отнася до въпроса за Тутракан, за съжаление единственият авторитет по отношение на това дали едно предприятие има някакво такова производство, което го прави непригодно за масова или за касова приватизация, си остава министерството, което отговаря за това предприятие. Нито Центърът за масова приватизация, нито, страхувам се, народните представители са в състояние да съдят за това дали този факт, който казва министерството, тоест производството на специална продукция, дали това е вярно или не. По липса на други основания трябва да считаме, че министерството знае за какво става дума. Още повече, че въпросът е бил специално поставен пред министерството. Разбира се, ако има друго решение, ние ще го изпълним. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Заповядайте, господин Шкодров.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам да повдигна един въпрос, който директно не е свързан със списъка, но той има значение и индиректно все пак има някаква връзка с боновата приватизация.
Известно е, че пенсионерите се облекчават при покупката на бонови книжки. Има обаче между пенсионерите една категория хора, които все още се намират в процедура, тоест те са навършили пенсионната възраст, подали са си документите в пенсионното отделение, но пенсионните власти бавят оформянето на тези документи, след което удрят печата в паспорта. Според правилата, по които се получават тези бонови книжки, всъщност трябва да има печат в паспорта. И се получава така, че една група от пенсионери, които всъщност не получават даже и пенсията си все още, не могат да получат облекчението, което се предвижда от законодателството.
Искам да попитам да ми се обясни дали може това нещо да бъде преодоляно и тези хора да получат все пак някакво финансово облекчение или пък това е невъзможно. Това е моят въпрос. Още повече той е актуален и от тази гледна точка, че, както казах, пенсионните власти бавят понякога по цяла година оформянето на пенсионните документи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като въпросът не е свързан с текста, който сега ще гласуваме, затова моля господин Митрев да вземе предвид това нещо и или да се предложи някакво изменение, или някакъв друг текст. Но той не може сега да бъде дискутиран. Само господин Митрев да го вземе предвид и евентуално да се приеме някаква подходяща инициатива, за да се реши този въпрос.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Аз разбирам, че на този въпрос мястото му не е тук, както казах от самото начало, но все пак ние имаме една нова възможност от 1 до 9 юни да се получат още бонови книжки и тези хора могат да получат някакви облекчения, ако това е възможно, да получат с облекчение боновите си книжки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм, проф. Шкодров, но все пак това излиза извън темата.
Има думата господин Куртев за процедура.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам процедурно да поставя така въпроса: един народен представител, в случай господин Георги Георгиев, става на тази трибуна и ни запознава със състоянието на едно предприятие от неговия град, което би следвало най-добре от всички нас той да познава. Запознава ни със съдбата на една немалка част от населението на града, след което господин Митрев ни обяснява, че единственият компетентен бил Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Допускам, че и едно министерство може да сбърка и в случая да не бъде съвсем компетентно. С едно такова изявление, господин Митрев, Вие поставяте под съмнение изявлението на един народен представител, което аз не мога да възприема за съвсем редно.
Ако ще трябва все пак, защото става дума както разбрах за хиляди хора - 1000 или 2000 души, нека да поканим представител на това министерство да каже своите съображения, ако се наложи да дадем дори една почивка от 5 или 10 минути служебно, докато дойде представителят на това министерство. Но ей така, с лека ръка да не решаваме съдбата на хората в един все пак малък град, където не е и чак толкова голяма възможността за участие в масовата приватизация и в приватизацията по право на хората, които работят там.
Затова процедурното ми предложение е да бъде поканен представител на министерството да разясни този въпрос и да решим справедливо съдбата на тези хора в град Тутракан. Благодаря ви.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Има ли гаранция, че няма да се повдигне въпрос за още 15 предприятия от 15 министерства и да ги викаме тук. Хайде сега да не си играем на къси пасове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате така направеното процедурно предложение.
От общо гласували 187 народни представители, за - 76, против - 39, въздържали се - 72.
Предложението не се приема.
Все пак аз настоявам в духа на това, което беше казано от господин Куртев, да се подготвят тези неща за следващата корекция. Има втори транш през зимата.
Проф. Шкодров, заповядайте за процедура.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз все пак моля, ако може, тъй като времето е много малко до 1-ви, ако може да помолим господин Митрев да каже няколко думи относно моя въпрос - накратко да обясни възможно ли е това или не е възможно, за да знаят хората все пак какво поведение да имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Митрев има думата.
КАЛИН МИТРЕВ: Въпросът беше обсъждан още при първия период на регистрация. Проблемът по-скоро е правен, тъй като доказателството или основанието за намалението е всъщност пенсионният номер, който се вписва и в печата. Отсъствието на такъв пенсионен номер според юристите означава, че лицето не е пенсионер, съответно няма и правни основания да ползва намалението.
Това, което обмисляхме тогава, беше да се замени това със служебна бележка от пенсионното, с което да се доказва, че такава преписка е заведена. Проблеми възникват в случаите, когато, колкото и малко да са те, когато преписката се завежда, но няма основания лицето да иска пенсия. Завеждането на преписката също не е основание, за да бъдат признати права на пенсионер.
Боя се, че моментът на откриване на пенсионния номер е моментът, когато наистина получавате правата на пенсионер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към гласуване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (от място): Аз държа да се гласува моето процедурно предложение за Тутракан.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е най-напред да гласуваме предложението на господин Георгиев за включване и след това да гласуваме коригирания списък.
Моля да гласувате предложението на господин Георгиев за включване на "Истър ССМ" - Тутракан, в списъка.
От общо гласували 154 народни представители, за - 122, против - 8, въздържали се - 24.
В списъка е включен и този обект.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Може ли процедура, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Божков по процедурен въпрос.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, в изказването си преди малко обърнах внимание, че се надявам да няма подобен тип лобиране. Наистина всеки народен представител си познава района. Аз също мога да донеса тук имената на 10 предприятия от Добричкия район да се извадят или да се слагат, но в края на краищата затова има изпълнителна власт, затова има Икономическа комисия и затова има Център за масова приватизация, които да преценят и да предложат на народните представители. Не може така ад хок в залата някой народен представител да поиска да вкара едно предприятие и понеже е наш човек, хайде да му помогнем.
Моля да се прегласува и да не се правят такива волунтаристични гласувания. Утре ще гласуваме кой знае какво, понеже на някой народен представител му е хрумнало да го предложи в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Божков, най-дълбоки почитания и благодарности за Вашето държавническо отношение. Само опозицията може да бъде толкова решителна.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Не само решителна, но и конструктивна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на прегласуване.
От общо гласували 155 народни представители, за - 112, против - 5, въздържали се - 38.
Преминаваме към гласуване на решението.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 7 и 8 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Народното събрание
Р Е Ш И:
Приема изменение в Списъка на търговските дружества за приватизация чрез инвестиционни бонове от Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, приета с Решение на Народното събрание от 19 декември 1995 г., съгласно приложението."
И за да не четем целите приложения, първата част на приложенията съдържат списък на търговските дружества за изключване от Списъка за приватизация чрез инвестиционни бонове - общ брой 85 с основен капитал за приватизация 5 млрд. 13 млн. и 069 хил.лв. Фиксираме цифри, за да няма вътре промени.
Във втората част на приложението е списъкът на търговските дружества, предложени от Министерския съвет за включване в Списъка за приватизация чрез инвестиционни бонове - общ брой 72, но тук, господин Георгиев, с Вашето предложение не можем да затворим веригата със стойността на капитала, тъй като нямаме данните. И трябва да внимаваме, когато гласуваме. Така подхвърлените 30 на сто, които се гласуваха - виждате какви са числата: 25, 50, 65, 70, 80.
"Истър" ЕООД ли е, АД ли е? Ние трябва да го фиксираме точно.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (от място): АД е.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Значи под N 72 е "Истър" АД - Тутракан, с 30 или 25 на сто.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): А колко му е капиталът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще се добави.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 160 народни представители, за - 128, против - 18, въздържали се - 14.
Решението е прието. Благодаря.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ОДЪРЖАВЕНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ.
Има думата господин Лучников по процедурен въпрос.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съгласно чл. 63, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато се предлага един законопроект, който засяга бюджета на държавата, той трябва да бъде придружен от справка за отражението, което ще даде върху този бюджет. С предлагания законопроект се предвиждат големи суми, с които се натоварват бюджетите, не е казано точно дали на общините или на държавата, но ясно е, че някой бюджет се натоварва за заплащане на разлики между нормираните, досегашните и свободните наеми, респективно заплащане на разликите между платената цена и сегашната пазарна цена на имота. Тук към този законопроект не само няма такава справка за размера на утежнението, което ще направим в държавния бюджет, а има и нещо друго - има писмо на Министерството на финансите N 02-01-00-81 от 26 април 1996 г., в което се казва дословно: "По проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените недвижими имоти. Реализацията на този проект изисква финансови средства, които на този етап не са заложени нито в държавния бюджет, нито в бюджетите на общините. Ето защо приемането на проекта без съответното финансово обезпечение е безпредметно".
Спирам вниманието върху това становище на Министерството на финансите, което плюс изискванията на чл. 63, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, прави невъзможно разглеждането на този законопроект. Затова моля той да бъде снет от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Против това процедурно предложение?
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Светослав Лучников този законопроект да бъде отложен.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): То не се гласува, това Вие го решавате. Изтеглете го от дневния ред като председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямам това право. То е гласувано в дневния ред.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Не е трябвало да влиза изобщо в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Напълно съм съгласен с бележките на господин Лучников и ще гласувам за оттеглянето.
От общо гласували 184 народни представители, за - 63, против - 61, въздържали се - 60.
Предложението не се приема.
Моля, господин Вълканов, да докладвате законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, Комисията по правата на човека и вероизповеданията на свое заседание обсъди на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и направените по него предложения от народните представители. В резултат на обсъждането се стигна до следното:

"Р Е Ш Е Н И Е

1. Вносителите на законопроекта предлагат в чл. 7 след думите: "техните наследници" да се добавят думите: "които не са получили обезщетение".
Комисията подкрепя това предложение на вносителите.
При това положение текстът става така:
"Чл. 7. Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение могат да предявят искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използуване на служебно или партийно положение, или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно."
Новото е именно този израз - "които не са получили обезщетение", само те ще могат да водят съответните искове по чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз бих се присъединил към думите на господин Лучников, защото приемането на този закон по същество представлява недоверие към мнението на министър Димитър Костов - министър на финансите на Република България.
Не може в Народното събрание да се предлага законопроект, който стои срещу становището на член на кабинета и то един от най-важните, бих казал най-важният член за настоящата ситуация.
По текста. В смисъла на този законопроект е да се въведе някаква справедливост не само социална, но и морална справедливост сред категориите граждани, засегнати от Закона за възстановяване не само, но и от Закона за отчуждаване на недвижими имоти.
Поставена е като клауза в закона формулировка: "които не са получили обезщетение". Аз нямам нищо против тези, които са получили обезщетение да не бъдат обезщетени, но си задавам въпрос с какво и колко е било справедливо тяхното обезщетение в тогавашната ситуация? И може ли това обезщетение, дадено им тогава, да бъде изравнявано с обезщетението, което се дава на хора, които ще бъдат евентуално лишени от имотите, които са придобили в нарушение на нормативни актове или използуване на служебно и партийно положение, чието обезщетение се предлага да бъде по пазарни цени? Може ли някой в Народното събрание да обоснове с някаква финансова справка от онова време какви суми са раздавани като обезщетение на отчуждените тогава собственици, в каква степен те отговарят на цената на жилищата, които са им били отнети и включена ли е в тази цена пропуснатата полза и моралните щети, които те са понесли? Такава справка аз не съм чел досега.
Още един път Ви призовавам, господин председателю, да помислите дали е целесъобразно да разглеждаме текста на закона, който противоречи на становището на министъра на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз взимам думата да направя една кратка реплика по двата въпроса, които повдигна господин Сунгарски.
Първият, относно становището на господин министъра. Никъде не е казано, че едно становище на един министър може да ни ангажира. Ние го взимаме за сведение и можем, въпреки неговото становище, да решим въпроса.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): А правилника?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: В правилника се казва, че трябва да има становище. Тоест да има финансова обосновка. А дали ние ще приемем или няма да приемем, то това е суверенно право на Народното събрание. Ние не можем да поставяме Народното събрание под един министър или законодателната инициатива на даден народен представител, която по Конституция я има, да я поставяме по-ниско, отколкото становището на един министър, който няма дори и законодателна инициатива. Този въпрос очевидно ще се третира може би малко по-натам, ако възникне въпрос за актуализация на бюджета. Така че ние трябва да решим този въпрос, а не министърът на финансите.
Второто нещо, което искам да Ви отправя като реплика, то е във връзка с Вашите съждения относно добавения израз: "които не са получили обезщетение".
Въпросът е решен в същия този закон и не сега, а с неговото гласуване. И ако отворим действуващият закон, в неговата редакция при гласуването, ще прочетем:
"Чл. 4. Ал. 1. Собствеността върху имотите по чл. 1 и чл. 2...", това са тия, за които говорим," ... се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот."
Значи този въпрос принципно е решен. Ние добавяме само в текста: "техните наследници", за да се знае, че не става дума само за тези. А добавянето на: "които не са получили обезщетение" става по пътя на чл. 4.
Ако искате, за още по-голяма прецизност, аз бих предложил тогава да се свърже текстът: "при условията на чл. 4, ал. 1 от същия закон". Но това не е необходимо, защото го има в същия закон и е казано кога е налице обезщетение или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Момент! Има ли други реплики? - Няма.
Има думата за дуплика господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Аз приемам репликата на колегата и мога да кажа само едно - че неговата реплика показа, че текстът, който ни се предлага да приемем, просто не е необходим. В закона така или иначе нещата са точно описани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има ли желаещи за изказване по същия въпрос?
Има думата господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, аз не виждам защо трябва да се прави това допълнение при положение, че в чл. 4 въпросът е уреден. Ако собствениците са получили обезщетение, те поначало не могат да предявяват този иск по чл. 7. При това положение защо трябва да вметваме тия думи?
Аз, госпожо председател, правя предложение за отпадането на тоя текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения по текста? - Няма.
Най-напред поставям на гласуване предложението за отпадане на § 1, фактически от законопроекта, който предлага в чл. 7 след думите: "техните наследници" да се добавят думите: "които не са получили обезщетение".
Моля да гласувате предложението на господин Дако Михайлов за отпадане.
От общо гласували 180 народни представители, за - 60, против - 81, въздържали се - 39.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате § 1 така, както беше докладван от името на комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 121, против - 14, въздържали се 5.
Прието е предложението. § 1, условно, тъй като тук обозначението не е много в съответствие с възприетите ни правила.
По-нататък!


ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Вносителите на законопроекта предлагат раздел "Допълнителна разпоредба" да стане "Допълнителни разпоредби", при което се създават три нови допълнителни разпоредби със следното съдържание:
"§ 2. Ал. 1. На лицата, осъдени по чл. 6 и 7 да освободят съответните жилища, общинските съвети предоставят с предимство жилища, съобразно нормите по чл. 5 от Закона за наемните отношения."
И понеже Законът за наемните отношения вече е отменен, предлагаме текстът да стане така:
"На лицата, осъдени по чл. 6 и 7 да освободят съответните жилища, общинските съвети предоставят с предимство равностойни жилища".
Това е § 2, ал. 1.
Да чета ли следващите текстове, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като вие предлагате ново изречение, може би цялостно трябва.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Към тази разпоредба народният представител Велко Вълканов предлага да се добави следното изречение: "Това право не се ползва от осъдените лица, ако те или членовете на семействата им притежават жилище или вила в района на същото населено място, които са годни за постоянно обитаване".
Комисията подкрепи това предложение на народния представител Вълканов.
И ал. 2 на същия параграф:
"Ал. 2. Когато към деня на изваждането на лицата по ал. 1 от заеманите жилища, общинските съвети не са в състояние да им предоставят жилища и поради това те трябва да наемат жилища на свободен наем, разликата до цената на свободния наем се поема от общината. Това право не се ползва от лицата, които имат собствено жилище. Вариант втори. Това право не се ползва от лица, които имат собствено жилище или вила в същото населено място."
Тези две последни изречения се предлага да отпаднат, защото вече са включени като изречения към ал. 1 на § 2.
Това са текстовете към § 2. Моля за отношение по заглавието и по съдържанието на текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Заглавието ще бъде следствие от приемането. Обсъждаме § 2 с ал. 1 с две изречения и ал. 2 без последните две изречения. Нали това е предложението?
Господин Сунгарски има думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря ви, госпожо председател! Във връзка с основния закон в Постановление N 246 на Министерския съвет от 1993 г. беше въведена една наредба за настаняване в общински жилища, в която много ясно бяха категоризирани лицата, които трябва да подлежат на устройване с жилища с приемането на новия Закон за общинската собственост и все още неизлезлият правилник към него, тази наредба е отменена.
Аз искам да попитам вносителя - на всички лица ли, осъдени по чл. 6 и 7 общинските съвети трябва да предоставят с предимство жилища, съгласно нормите и т.н.? Или без нормите вече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Равностойни жилища.
ИВАН СУНГАРСКИ: Равностойни. Ами в тази наредба, в която фигурираше 246 постановление, имаше и декларация - образец, която всяко лице от тогавашната наредба трябваше да попълни, за да може да бъде вкарано в списъците. Отпадането на каквито и да било ограничения с един прав текст, касаещ чл. 6 и 7, дава възможност и на хора в изключително благоприрятно или много добро материално състояние да се ползват с тази преференция, която е абсолютно справедливо да имат другите, които ще трябва наистина да напуснат.
И питам - допълнението, което прави господин Вълканов, е това право да не се ползва от лица, които имат жилище или вила в района на населеното място. Сиреч, ако хората нямат в населеното място жилище или вила, хайде да вземем за пример София и да предположим, че във Варна имат пет жилища, в Пловдив три и в Плевен четири, общината трябва да ги обезщети с жилище адекватно или равностойно на това, което са заемали? Къде е справедливостта? Че този, който няма жилище в този район, но има няколко жилища или друго жилище в друг район, не може ли да го продаде и да си купи в същия район? Сега жилища поне на пазара колкото щеш.
Не може по такъв начин да се подхожда и да няма никакъв материален критерий за тези, които наистина са нуждаещи се, да ги отдели от тези, които нямат такива нужди. Това ми се вижда абсолютно безотговорно предложение.
Ние като общество наистина сме длъжни да се занимаем с тези, които се намират в затруднено материално положение и се намират, бих казал, под преса при осъществяване на първоначалния закон. Абсолютно съм съгласен, че на тях трябва обществото, в това число и законодателят, да им обърнат нужното внимание.
Но питам: може ли тази мярка да се разпростре върху всички?
Аз достатъчно дълго време се занимавам с този проблем и мога да ви кажа, че наематели на реституирани жилища в София има хора, които преди две години бяха милионери и вероятно вече са милиардери. Имат по три-четири автомобила, всеки един над един милион лева, обаче в София нямат друг апартамент и тихичко по този закон ще се снабдят с жилища. Това нещо е абсолютно недопустимо и категорично възразявам срещу подобен подход.
Няма ли материални критерии, които да определят кой може и кой трябва да бъде възмезден с жилище, аз просто не виждам за какво става дума. Ако се явяваме една благотворителна организация с идеална цел, то е друго нещо, но тук се прави закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря. Други изказвания по текста? - Няма. Господин Велко Вълканов.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги! Тези съображения наистина са много сериозни и заслужават внимание, но искам да посоча, че този въпрос стоеше и при приемането на основния закон, първоначалния текст. Ето какво е решението на този закон:
"§ 1. Общинските съвети да направят необходимото за уреждане с предимство жилищния въпрос на заварените наематели по чл. 6, ал. 2 в определения срок" и тук не се поставят никакви условия, никакви изисквания.
Ние, напротив, внасяме изисквания. Казваме: ако той има жилище или вила в района, в който живее, няма да се ползва от тази възможност.
Освен това искам да ви посоча, колега Сунгарски, вие имахте правна възможност да направите предложение в комисията при второто четене. Вие такъв текст не предложихте, а сега правите възражения, които аз приемам само като една обструкция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е разяснение от името на вносителя. (Иван Сунгарски иска думата) Ще Ви дам думата. Фактически въпросът, който се постави, вносителят разяснява. Едва ли е реплика по отношение на някого, но ще ви дам думата.
Господин Сотиров има думата.

ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да акцентирам върху това, че действително ал. 1 във вида, в който е, тя не отговаря на сегашното състояние на законите. Законът за наемните отношения отпада. Вярно е, имаме Закон за общинската собственост, който предвижда да бъдат изготвени към него съответно правилник и наредби, които да регламентират този въпрос. Затова тук се налага една редакция, тъй като ние трябва да препратим фактически към нормативни документи, с каквито още не разполагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какво предлагате?
ИВАН СОТИРОВ: "Съобразно нормите", ако изобщо има смисъл това да остане. Аз смятам, че няма смисъл да остане, но ако се приеме, че трябва да остане такъв текст, "съобразно нормите за настаняване в общински жилища" - и по този начин решаваме въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В коя алинея е това?
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Тази норма вече не действа!
ИВАН СОТИРОВ: "Съобразно нормите" - такива норми ще се създадат. Иначе ние сега сме в невъзможност да препратим към нито един действащ закон или наредба, тъй като нямаме такива. Имаме един Закон за общинската собственост, който препраща към наредби, които още не са създадени.
Затова предлагам един по-общ вариант, да бъде "съобразно нормите за настаняване в общински жилища". И когато бъдат изготвени съответните наредби, ще стане ясно за какво става въпрос тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е към ал. 1.
ИВАН СОТИРОВ: Да, това е към ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Вълканов предлага "равностойни жилища". Вие вместо думата "равностойни" предлагате "съобразно нормите за настаняване в общински жилища".
ИВАН СОТИРОВ: Аз ще се мотивирам защо "нормите" е по-универсален вариант. Защото там много подробно и детайлно ще бъдат изброени точно какви са критериите, за да не се получи това, за което пледира и колегата Сунгарски. В съответната наредба и правилник, да се надяваме, ще бъдат изброени много стриктно критериите, при които на едно лице трябва да му бъде предоставено общинско жилище. Иначе не всеки, който обитава такова жилище, ще се нуждае от настаняване в друго общинско жилище. Има хора, които са много богати, разполагат със средства. Независимо, че не разполагат с жилище или вила, както се предвижда в следващия абзац, че това право не се ползва от осъдени лица и т.н., които обитават такива...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Записах си точно Вашето предложение.
Господин Сунгарски иска думата. Нека да чуем господин Сунгарски, тъй като все пак нали се търсеше компромисен вариант на този закон.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Искам малко да внеса яснота по въпроса защо аз не съм направил предложение към законопроекта, който се чете в момента в залата. Съгласно едно споразумение между парламентарните групи, което е и базата, на която беше получено писмото-заключение от министъра на финансите, беше решено два законопроекта - Законопроектът за създаване на Фонд "Жилищно строителство" и предлаганият от господин Вълканов в момента законопроект, да бъдат гледани в пакет. Абсолютно своеволно, еднолично господин Вълканов спря законопроекта, предложен от мен и господин Лучников за създаване на Фонд "Жилищно строителство", където тези въпроси, за които дебатираме в момента, бяха перфектно изчистени. Там основният критерий беше материалното състояние на лицата, настанени в подобни жилища или тези, които са осъдени, или тези, които трябва да ги напуснат и т.н.
Ето защо аз не съм направил предложение към законопроекта, защото в другите законопроекти, от които трябваше да бъде създаден един общ, тези неща ги има развити.
Съгласно правилника на Народното събрание законопроект, приет на първо четене и вкаран в комисията за второ четене, излиза с положително или с отрицателно становище от комисията, но не може да бъде задържан от комисията с най-различни видове аргументи, в това число и с викане на допълнителни представители на Министерство на финансите, за да аргументират неговото отхвърляне на второ четене. По този въпрос аз съм си отправил възраженията в комисията, държа законопроектът да бъде пуснат в най-скоро време на второ четене, независимо от това с какво заключение ще бъде възнаграден от господин Вълканов и съответната комисия.
Затова нека в името на коректността нещата да бъдат точно и ясно назовани в залата, а не да ми се отправят реплики: защо не сте направили предложение! Защото по моя законопроект аз съм направил предложение и законопроектът отлежава в чекмеджето Ви, господин Вълканов, затова го няма към Вашия законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Други изказвания има ли по този въпрос?
Има думата господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Наистина този текст в § 2 и в двете му алинеи изисква известно прецизиране.
Най-напред по ал. 1. Законът за наемните отношения, както се каза вече, беше отменен в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост. И тъй като този закон е влязъл в сила, няма никакво съмнение, че вече не действа Законът за наемните отношения. Но аз искам да се разгранича от това, което казаха колегите преди мен. Всъщност в Преходните и заключителни разпоредби на същия този закон - за общинската собственост, в § 11 въпросът е решен именно за тези случаи. В този § 11 изрично е казано, че осъдените лица по реституционните закони - цитирам по памет, техните наемни отношения се уреждат по съответния текст от Закона за общинската собственост, към който препраща § 11 от същия. Съжалявам, че тук в момента нямам на разположение текста, ако някой има този закон, може да си направи справка по него и ще види, че изрично е казано в § 11 от Преходните и заключителни разпоредби именно за тези случаи.
И затова в никакъв случай не можем да кажем и да твърдим, че е несигурно уреждането, че се препраща към някакви норми от правилник, който все още не е излязъл. Във всички случаи трябва да свържем в ал. 1 действието на предложения текст - вместо с чл. 5 от Закона за наемните отношения, който израз трябва да отпадне, с § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост, който урежда тези въпроси. Той от своя страна препраща как и що трябва да стане. И тогава текстът ще добие такова съдържание:
"На лицата, осъдени по чл. 6 и 7 да освободят съответните жилища, общинските съвети предоставят с предимство жилища съобразно нормите на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост."
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Без "нормите"!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Добре, може без "нормите". Да, да, може без "нормите", защото нормата е самият текст. Съгласен съм с тази реплика от място на колегата.


Втората алинея, също както и основният вносител каза това - професор Вълканов, наистина с оглед на станалите дебати по нея, буди сериозни размисли във връзка с нейното приложение. Аз съм съгласен с това, което се каза от колегите преди мен, че е възможно междупрочем на територията на България, където и да е, наемателите да са придобили не едно, не две, а повече жилища, които да удовлетворяват не само техните жилищни нужди, не само тези на техните деца, но дори и на техните внуци, а даже и някъде да са дадени под наем. Това може да е във Варна, може да е в Бургас и т.н.
Ето защо аз смятам за социално справедливо, с оглед казаното дотук, да отпаднат думите "в района на същото населено място" и тогава текстът да има следното съдържание:
"Това право не се ползва от осъдените лица, ако те или членовете на семействата им притежават жилище или вила, които са годни за постоянно обитаване".
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): А ако притежават 100 декара имот или пет автомобила, или фабрика?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Ние се занимаваме с въпроси, свързани с наемни отношения във връзка с жилища.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Занимаваме се с имущественото състояние.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Не бихме могли в закона да вкараме и такива критерии и да въведем неща, които не са имани предвид и дори при създаването на основните норми на този закон, когато беше гласуван за пръв път.
Едно такова нещо, според мен, би било съвършено несправедливо - да въвеждаме критерии извън тези, свързани именно с жилищата. И според мен това е основният критерий, около който трябва да съсредоточим вниманието си - дали има годно за обитаване, за живеене жилище или вила. Всичко останало, в крайна сметка, ние се намираме след 10 ноември 1989 година в едно демократично общество, където е възможно, поради доброто развитие на бизнеса на някой, той наистина да е създал такива блага за себе си и за семейството си, но ако тези блага са извън жилище, извън вили, за които става реч тук, в този закон, още при неговото първоначално гласуване, смятам, че ще разширим твърде много приложното поле и няма да можем да го прилагаме правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Свършвам. Госпожо председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Останалите мисли ги запазете за дупликата, тъй като господин Сунгарски иска реплика да Ви направи.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Не, дайте ми възможност само да прочета текста на закона, тъй като ми дадоха Закона за общинската собственост и се позовах на него, а в себе си го нямах. Цитирам:
"§ 11. По реда на чл. 45, ал. 1 в резервните жилища се настаняват и лицата, осъдени да освободят заеманите от тях жилища по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените недвижими имоти".
Ето го крайния текст. Ето това е основният текст, който го има в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря Ви. Господин Сунгарски, реплика.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Госпожо председател, искам да внеса малко яснота. Предвидената декларация, за която споменах, въведена с постановление на Министерския съвет, не визира само недвижимо имущество, а просто визира имотното състояние на личността, по-точно материалното състояние. При липсата на единна данъчна система за страната, в която може да бъде засечено много точно кой, къде и за колко имущество и в какъв вид и размер плаща, това е единственият начин, тази декларация имаше стойността на съдебно валиден документ и този, който я попълни, носеше наказателна отговорност. Там никъде не ставаше дума за това в какъв вид е имуществото на даден човек. Защото аз не виждам разлика между един автомобил, който струва милион и половина и един апартамент, който струва милион и половина. Аз лично не я виждам. И ние, както каза колегата, сме след 10 ноември. Но след 10 ноември смятам, че въведохме пазарни принципи, или по-точно се опитваме да ги въведем. И пазарните принципи важат за всички стоки, в това число и за собствеността, която притежава дадена личност, няма значение в какъв вид е. Той може да няма никъде апартамент, но да има четири килограма злато. Е, и? Значи общината трябва да го възмезди с апартамент, така ли?
Не съм съгласен с подобна постановка! Слаба е! И не е социално справедлива, както говорихме преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други бележки, предложения?
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, аз смятам, че наистина по § 2, ал. 1 се направиха разумни препоръки. Мисля, че това, което каза колегата Сотиров, това, което колегата Димитър Георгиев предложи, е целесъобразно да се приеме, да се каже в този смисъл, че с предимство жилища се предоставят съобразно или нормите за настаняване в общинските жилища, или съобразно § 11 от закона. Мисля, че това предложение е наистина обосновано и би трябвало да го приемем.
Що се отнася до другото възражение, което се прави, то е наистина също сериозно, но аз имам тук затруднения от чисто процедурно естество - че просто няма формално направено писмено предложение. (Реплика от залата, която не се разбира)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: То е само за отпадане.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Момент, чакайте сега! Мисля обаче, че към ал. 2 можем да добавим едно такова изречение, защото там този проблем стои. Вижте тези две изречения, които предложих да отпаднат, но те могат да не отпаднат, ако ние сега останем на това поле на разсъжденията:
"Това право не се ползва от лицата, които имат собствено жилище..." Тук можем да го кажем другояче - "...които имат достатъчно имущества и доходи, осигуряващи им свободен наем".
Да разделим тези два въпроса - единият за жилището, а другият - за свободния наем.
Наистина има имущества достатъчно големи, сериозни, значителни, които позволяват да отиде на свободен наем. Има наистина други имоти, има скъпи леки коли, защо да не може да отиде на свободен наем, когато наистина е богат.
Значи аз предлагам всъщност към ал. 2 накрая, там където всъщност става дума за свободния наем, да се каже, че тези лица, които са със значителни имущества или големи доходи, те няма да ползват правото да получават разликата до свободния наем. Само те, а иначе си остава оня текст, който предлагаме.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Това добре. Така трябва да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така, аз записах второто изречение - "Това право не се ползва от лица, които имат собствено жилище или които имат достатъчно доходи и имущество, осигуряващи им..."
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): "...заплащане на свободен наем".
Колеги, госпожо председател, това, което предлага колегата Вълканов, е издържано и от правна гледна точка и е социално справедливо.
Първата алинея явно няма да се приеме за жилища, защото сме действително под режим на наемни отношения. Но тук действително е неоправдано и от гледна точка на общинския бюджет на човек, който действително притежава значително имущество, общината да му плаща разликата в свободния наем. Ще бъде така добър да си я плаща той, щом другото не се приема - да си търси жилище. Поне това трябва да се приеме и действително е издържано.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Колеги, както виждате ние наистина търсим разумните решения и всеки разумен довод се приема с благодарност.
При това положение аз предлагам вече да гласуваме текстовете, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Само формулирайте това последно изречение. Аз след това ще започна отначалото.



ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Последното изречение към ал. 2 става така: "Това право не се ползва от лицата, които имат значително имущество, или доходи, осигуряващи им възможността да плащат жилища на свободен наем".
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Какво значи "значително", обаче?
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Значително, осигуряващо свободен наем. Това значи то. Значително имущество, разбира се. Да не е да си дава последната хапка от заплатата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Затова първоначално думата беше "достатъчно".
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Добре, колеги. Вижте, сега ние малко нарушаваме процедурата в името на добрата воля. Правим закон. Извинете, по ваше искане правим закон на коляно, в някаква степен. И ви моля да проявите разбиране сега.
Колега Даков, кажете как смятате че трябва да бъде текстът според Вас?
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Добре е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Достатъчно доходи и имущество, осигуряващо им ...
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): "Осигуряващо възможността им да заплащат свободен наем".
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Добре, не възразявам.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): И в правилника ще се уреди.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Добре, тогава вече да гласуваме текст по текст цялата тази разпоредба.
Най-напред да гласуваме разделът да стане "Допълнителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "Допълнителна разпоредба" да стане "Допълнителни разпоредби", тъй като очевидно ще вървим към увеличаване на броя на допълнителните разпоредби.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 138 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 14.
Приета е тази корекция.
Параграф 2. Господин Вълканов на практика оттегли думата "равностойни" и останаха двата варианта.
Господин Сотиров, Вашето предложение съгласува ли се с това, което направи господин Георгиев. Ал. 1, тъй като отделно ще я поставя на гласуване: "На лицата, осъдени по чл. 6 и чл. 7 да освободят съответните жилища, общинските съвети предоставят с предимство жилища, съобразно § 11 на Преходните и заключителните разпоредби от Закона за общинската собственост".
ИВАН СОТИРОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате ал. 1 на § 2.
От общо гласували 143 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 10.
Приехме първото изречение на ал. 1.
Във второто изречение обаче има едно предложение за отпадане и затова най-напред ще поставя него на гласуване и след това изречението. Припомням второто изречение: "Това право не се ползва от осъдените лица ако те или членовете на семейството им притежават жилище или вила", първоначалният текст беше "в района на същото населено място, които са годни за постоянно обитаване". Господин Димитър Георгиев предложи да отпадне "в района на същото населено място".
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Щом има корекция на следващия текст, не го поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Във връзка с обстоятелството, че в следващия текст, в ал. 2 направихме тази уговорка за "достатъчно доходи и имущество, осигуряващи им възможността..." господин Георгиев оттегля това предложение.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Но това са различни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре, ако някой го поддържа, ще го гласуваме. Разбирам, че господин Дако Михайлов поддържа това предложение.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, господин Георгиев направи преди малко предложението, сега го оттегля, но това предложение е уместно, защото в поправката, която ще приемем след това за достатъчни доходи, това е за плащане на наем. А тази алинея има предвид дали ще получи жилище или не. Това са две различни положения. И аз не съм съгласен, че ако имам вила за няколко милиона на Черноморието, ще си живея в София и ще получа жилище, защото вилата ми е във Варна, а не е в София.
Затова предложението, което направи Димитър Георгиев е уместно. И аз не виждам защо го оттегля сега. И ще помоля да се гласува, правя и аз това предложение, да се гласува това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това са различни хипотези.
Поставям на гласуване предложението да отпаднат думите "в района на същото населено място". Ясно е за какво става дума.
От общо гласували 177 народни представители, за - 152, против - 10, въздържали се - 15.
Отпадат думите "в района на същото населено място".
Поставям на гласуване като цяло ал. 1 с корекциите в първото и второто изречение. Това е ал. 1 с две изречения. И двете ги коригирахме съответно с гласуване и то почти с консенсус.
От общо гласували 163 народни представители, за - 159, против - няма, въздържали се - 4.
Преминаваме към гласуване на § 2, ал. 2, като тук проблемът беше текстът на последното изречение. Още един път припомням: "Това право не се ползва когато към деня на изваждането на лицата по ал. 1 от заеманите жилища, общинските съвети не са в състояние да им предоставят жилища и поради това те трябва да наемат жилища на свободен наем, разликата до цената на свободния наем се поема от общината." Това беше първото изречение. Второто изречение: "Това право не се ползва от лица, които имат достатъчни доходи и имущество, осигуряващи им възможността да плащат свободен наем."
Това е тектстът на ал. 2.
Нещо допълнително? - Няма.
Моля да гласувате предложението.
От общо гласували 158 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 3.
С това е приета и ал. 2 и целият § 2.
Следва § 3.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Параграф 3, уважаеми колеги, гласи следното:
"§ 3. На лицата, осъдени по чл. 7 държавата възстановява платената от тях парична сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Размерът на възстановяваната сума и редът на изплащането й се определят с наредба на Министерския съвет. След получаването на сумата тези лица освобождават жилищата, в които са настанени, съгласно § 2, ал. 1."
Комисията подкрепя предложението на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Сунгарски има думата по § 3.

ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Госпожо председател, мисля, че сме на път да създадем в Народното събрание за пореден път привилегия. Нямам нищо против тези, които загубят жилищата си, да получат обезщетение по пазарна цена. Но имам нещо против да получат обезщетение по пазарна цена само тези, които загубят делата. Ако ще даваме обезщетение, трябва да го дадем на двете страни, след като току-що приехме, че на тези, които някога са получили обезщетение, жилищата не могат да бъдат обект на съдебно дирене, както е записано в § 4 на основния закон.
При това положение какво излиза? - Че ако собственикът съди сегашния втори, трети или пети собственик по чл. 7, но загуби делото, пийва една студена вода, а този нов собственик, който бъде осъден евентуално по чл. 7, получава пазарната цена.
Хайде да видим сега тук къде е справедливостта! Още повече, че не само тези, които ще бъдат осъдени по чл. 7, ще загубят имущество в тази страна. Стотици хиляди хора не, а милиони хора са загубили имущество. Много хора са загубили земи заради пътища, язовири, железопътни линии и т.н. Други са загубили фабрики, трети са загубили къщи и тук ние сме на път да създадем една привилегия.
Аз няма да възразявам, ако това обезщетяване се отнася за двете страни, които са влезли в съдебен спор и всяка от страните, която загуби делото, бъде възмездена по пазарни цени. Това е социално справедливото, това е морално справедливото бих казал. Другото е създаване на привилегия за определена категория хора - тези, които са осъдени по чл. 7. А тези, които няма да могат да бъдат осъдени по чл. 7, ще си запазят жилищата. А тези, които са ги съдили и не са получили никога обезщетение, какво получават? - Нищо. Това е категорично недопустимо.
Използувам случая, че съм на трибуната, за да аргументирам още един път и отрицателния си вот при гласуването на предната алинея. Аз наистина гласувах против не за друго, а защото ние с предишната алинея ударихме балтията на общините, образно казано - на тези, които имат проблем с реституцията. Защото в техните бюджети предвидени средства за компенсиране на наем няма. Това е написано в заключението на Министерството на финансите. Ето защо сега ще си позволя да прочета втората част от писмото на министъра на финансите, което дава възможност народните представители да се замислят. В него е написано, че предлаганият Закон за създаване на фонд "Жилищно строителство" не изисква ангажиране на допълнителни средства от държавния бюджет, съответно от общинския бюджет и че след прецизирането може да бъде подкрепен и да намери реално приложение.
Не само това, а този закон даваше възможност част от средствата, постъпили във фонд "Жилищно строителство", да бъдат отклонени точно за тези цели. И това са реални пари и не от бюджета, за които става дума в предложението на господин Вълканов. Оттам щяха да дойдат парите и за компенсиране на наемите на хората, които са в невъзможност да ги плащат, и за компенсиране на осъдените по чл. 7. Това е истината.
И аз се питам: ако ние сме Народно събрание, не би ли трябвало наистина да защитаваме народа, а не една част от него?
Много моля направеното от мен предложение да бъде прието от залата, т.е. обезщетенията по пазарна цена на осъдените по чл. 7 да се отнасят и за двете страни - и за тази от двете страни, която е загубила делото, защото това е справедливостта, тъй като както единият се лишава от имот, така и другият се лишава от имот, когато загуби делото - или аз нищо не разбирам от справедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не е формулирано предложението, но нека да чуем аргументите против.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ПГДЛ): Госпожо председател, имам кратка реплика към господин Сунгарски по въпроса, свързан с обезщетяването на всички, които са загубили дела. Вие самият казахте по време на обсъждането в комисията, че сте един от пострадалите. С това, което предлагате, на дело, ако трябва да го дадем в чисто прагматична ситуация, по този начин с това, което предлагате, стимулирате примерно стотина човека да ви съдят. Те знаят предварително, че държавата ще ги обезщети, когато загубят делата. Вие разбирате, че това само по себе си представлява абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате право на дуплика.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Госпожо председател, когато си правим реплики и дуплики, нещата все пак трябва да стъпят на базата на закона, който съществува. В закона, господине, имаше предвиден срок, в който могат да бъдат заведени дела и този срок отдавна, отдавна изтече. Тепърва никой никого не може да осъди и нека да бъдем коректни.
Аз възприемам Вашето възражение, ако то наистина има реални възможности да бъде осъществено, т.е. съществува презумпцията, че някой тепърва ще започне да ме дава под съд... Но това просто не е така. В закона беше предвиден едногодишен срок, в който можеше да бъдат заведени дела по чл. 7. Този процес отдавна е приключен: делата са заведени, много от тях са във фаза привършване, други са привършили и т.н.
Ние говорим за резултата. Затова става дума и става дума, че който загуби дело по чл. 7 - дали е нов собственик, дали е стар собственик - губи и не губи нещо друго, а имот, който струва пари. Този имот струва пари и на новия собственик, но струва пари и на стария собственик. Знам, че не ви харесва, но е така. Просто е така! Елементарната, човешката справедливост налага да погледнем на този въпрос точно така. Няма значение, че единият е купил жилището преди 5, 10 или 15 години, а на другия неговите родители или той самият са го купили преди 60 години. Това не променя нещата. Тук няма никаква разлика.
Затова ви казах, че ако текстът се приеме по този начин, той създава привилегия. А аз съм против привилегиите във всичките им форми. Затова съм против подобно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие не формулирахте предложението, но би звучало: и на двете страни в съдебните спорове по чл. 7 държавата възстановява...
ИВАН СУНГАРСКИ: Именно. Това е справедливото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Предлаганият текст наистина поражда някои правни и фактически въпроси, по част от които колегите взеха отношение. По една част, по която не е взето такова отношение, ще се изкажа аз.
Във всеки случай обаче във връзка с повдигнатите тук правни въпроси искам да внеса известно уточнение и ако това не звучи нескромно, и известна яснота е във връзка с действуващия досега закон. Става дума за същия този закон.
Искам да припомня на някои колеги, че по силата на този закон възстановяването на собствеността става екс леге и това става ясно и от самия закон, и от константната практика на Върховния и останалите съдилища в страната.
Второ, този закон е специален, той създаде специален привилегирован ред, когато има спорове и се отнесе до съда, да се защитават правата на онези, на които екс леге собствеността е възстановена. И това е разпоредбата на чл. 7. Ако я нямаше тази разпоредба, когато се разработваше този законопроект, ние поставяхме въпроса - спомням си в Законодателната комисия, - че си съществува текст в Закона за задълженията и договорите и че по този текст може да се работи, да се действа, да се предявяват искове и да се иска обявяване на нищожност на сключените сделки и покупко-продажба. Става дума за чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, където давността е петгодишна, а ако сделката е нищожна - още повече. Тъй че тук се създаде един привилегирован ред.
Този привилегирован ред съдържа и един друг въпрос, по който тук се говори, но забравихме да прочетем точния текст на последното изречение на ал. 1 на действащия чл. 7 - "Производството по тези дела е безплатно". Щом като производството по тези дела е безплатно, няма защо да предвиждаме ние тук разходите да се поемат от страна на държавата и на общините и за онези ищци, тоест собственици, на които частната собственост е възстановена по силата на закона, и когато искът е отхвърлен или когато искът е уважен, да им се присъждат разноски, тъй като производството е безплатно. Става дума за съдебните такси и разноски.
Трето, съвсем несправедливо е да се иска нещо повече от това, което този закон специално е създал. Той освободи от заплащане на данък върху наследство наследниците. И това е изрично казано в разпоредбата на чл. 5, да не говоря и за другите привилегии, които е създал този закон, защото е специален.
Ето защо аз не възприемам идеята изобщо, извън това, което е казано в текста, че на лицата, които са осъдени, трябва да се заплати, а не на останалите страни в един такъв процес. Но в последното изречение струва ми се, не е добавено едно нещо, което трябва да се каже. Текстът на последното изречение, както ни се предлага, е така: "След получаване на сумата тези лица освобождават жилищата, в които са настанени съгласно § 2, ал.1". Смятам, че трябва да се добави: "а в случаите по ал. 2 общините прекратяват изплащането на разликата в свободния наем". Защото сме приели, че общината плаща някаква разлика на свободния наем. Тогава, когато се изплати цената съгласно текста по първото изречение, освен че няма вече да се ползва привилегията да живее в това жилище, наемателят няма да се ползва от привилегията държавата или общината да му плаща разликата в свободния наем. Прекратява се и това плащане. И смятам, че това е справедливо.
Значи, слагаме запетая и добавяме: "а в случаите на ал. 2 - тъй като е казано, че става дума за § 1, ал. 1 - общините прекратяват изплащането на разликата в свободния наем". И така става вече справедливо и не товарим бюджетите, за които толкова много се говори тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Сунгарски, Вие не сте внесли никакво предложение. Сега модифицирахте. Аз се опитах да го формулирам.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не е възможно, госпожо председател. Не е възможно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нека да чуем какво всъщност предлагате Вие - този, който е получил жилището, да получи и цената, така ли?
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Не сте ме разбрали.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Вие обяснихте веднъж вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Вълканов, нека да чуем репликата на господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Ние току-що бяхме свидетели, че по предния параграф и двете идеи бяха формулирани, както господин Вълканов се изрази, на коляно. Така че няма никакъв проблем - оказва се - да формулираме и този текст на коляно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Формулирайте го.
ИВАН СУНГАРСКИ: Аз предлагам на загубилите по чл. 7 делата да бъде възстановена сумата на жилището по пазарни цени. Точно формулировката сега я интерпретирам. Но става въпрос за това - независимо дали собственикът на апартамента е първоначалният му собственик или последвалият, този, който е закупил от държавата въпросното жилище, и двете страни да могат да получат обезщетение за това, което са загубили. Това е смисълът на моето предложение. Защото предложението на господин Вълканов предвижда обезщетение само за едната страна, тоест за новия собственик. А за стария собственик колегата много точно каза - законът предвижда връщане на собствеността екс леге. Но за тези, които са във физическата възможност да им бъде възстановена, сиреч те не са продавани. А за тези, които са продадени, се предвижда и възможността да се води съдебен спор. И даже тази процедура, както правилно беше споменато, беше предвидена да е безплатна. Значи щом е предвидено да бъде безплатна процедурата, тя е предвидена безплатно и за двете страни, тоест счита се, че в тази процедура има две страни. И всяка от загубилите според мене е абсолютно справедливо да бъде възмездена. Не само новият собственик да бъде възмезден, а старият, ако не може да докаже, че има нарушение по чл. 7, да остане без собствеността си. Това е смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Пак предлагам да укротим страстите и да решим въпроса много просто, като прибавим към § 3 едно второ изречение: "Същото право имат и лицата, чиито искове по чл. 7 са отхвърлени".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като § 3 има три изречения, към второто предлагате да добавим "чиито искове по чл. 7 са отхвърлени".
Има думата господин Георгиев за дуплика.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Аз по принцип бих възприел тази идея, ако законодателят всъщност не я решил в действащия закон. Връщам се отново на принципа на закона, че собствеността е възстановена по силата на самия закон. И текстът на чл. 7 казва: "Собствениците на имотите по алинеи 1 и 2 или техните наследници..." и т.н., да не чета целия текст.
Онова, което се предлага от колегите, е решено в действащия закон по следния начин. Ал. 3 на чл. 3 казва: "Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите - защото той може за това да е загубил делото, а не за друго по чл. 1 и 2 - бившите им собственици - ето тези, за които вие пледирате, - или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон". Когато гласуваме такъв закон, тогава ще говорим как това ще стане, а не сега в този закон. Защото ние не можем в този закон сега да разделяме нещата на какво основание е загубен процесът от страна на ищеца по делото - дали на основанията, че не е доказал тези по чл. 7 или по други съображения, че някой несобственик е предявил иск, без да има такива права.


Затова смятам, че въпросът принципно е уреден в ал. 3 на чл. 3 от действуващия Закон за възстановяване на собствеността. Пак повтарям, там изрично е казано, че щом като не може да си възстанови собствеността по чл. 1 и чл. 2 на този закон, на ал. 1 - бившите собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон. Но дали правилно го е закупил някой и е прието, че правилно наемателят е станал собственик или сегашният собственик е прав в позицията си, това е въпрос, който урежда този текст от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е дуплика. Но тъй като търсим текст, ще дам думата отново на господин Лучников, за да чуем, преди да поставя на гласуване направеното предложение за ново второ изречение.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, колеги, да слушате, тъй като търсим решение. Моля ви, колеги.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: (Към събралите се няколко народни представители от ПГДЛ, които са се събрали на първия ред в ляво и разговарят по текста) Чакам да дадат малко внимание колегите, които аз изслушах много внимателно, а те не желаят да ме изслушат.
Чл. 3, ал. 2 наистина разпорежда, че въпросът за обезщетяването на лицата, които не могат да си възстановят собствеността, се урежда със специален закон. Именно този закон е един специален закон в един частен случай. Тъй като ние дадохме обезщетение на лицата, които се лишават от придобития добросъвестно или недобросъвестно имот, ние трябва да дадем обезщетение на лицата, които са лишени от правото си да възстановят своя имот. Защото това изисква справедливостта - еднаквите случаи да бъдат третирани еднакво.
И тъй като ние направихме вече едно нарушение на общия принцип и дадохме обезщетение на приобретателите, които са лишени от своята собственост, така трябва да направим изключение и на основание именно на чл. 3, ал. 2 със специален закон, който ще бъде този закон, да обезщетим и собствениците, които не могат да си възстановят собствеността. Смятам, че това е справедливо.
А колкото до това, което каза господин Георгиев, че е възможно искът на собствениците да е отхвърлен не защото не са налице условията на чл. 7, а защото примерно не са били собственици. Тогава аз предлагам за уточнение да се каже така: "Същото право имат и собствениците, чийто иск по чл. 7 е отхвърлен". Да се каже "собствениците". Тогава вече ще бъде ясно, че само ако те са легитимирани като собственици, но именно поради липсата на условията на чл. 7 не са могли да бъдат възстановени в собствеността си, ще получат обезщетение.
Така че с тази корекция смятам, че се намира едно справедливо разрешение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател, за Вашата толерантност.
Очевидно тук не става дума за реплики и дуплики, а за търсене на по-съвършен текст и защита на интересите на лицата, за които става дума в този закон.
Аз бих се съгласил с господин Лучников, но имам сериозна резерва към това, което казва той в момента. Преди всичко ние не можем да запишем в този закон това, което той казва. Защото в крайна сметка законодателната инициатива в случая е на група народни представители, които желаят да уредят този въпрос в него, въпросът, свързан с наемателите.
ГЛАС ОТ ДЯСНО: Половиният.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Те не са внесли в този проект за закон предложения за обсъждане на въпрос за това как се уреждат отношенията на тези бивши собственици, за които става дума в чл. 3, ал. 3. Ако бихме третирали и този въпрос, очевидно нямаше да има само това единствено изречение, което се предлага тук, а на много по-широка основа, по-задълбочено и вероятно с повече текстове щяхме да защитим в еднаква степен и едните, и другите права. Сега ние се занимаваме само с един въпрос, каквато е волята на народните представители, които по този въпрос са проявили законодателна инициатива.
Сега, както и друг път аз съм говорила от тази трибуна по този въпрос, не можем да вмъкнем в главата, във волята, в съзнанието на тези народни представители, в тяхната глава и нещо друго, което те не са искали да се урежда в този закон.
Ако вие желаете да гласуваме един такъв закон, моля, внесете един такъв проектозакон и ние ще обсъждаме и този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Приключваме вече, тъй като наруших всички възможни процедури.
(От място желае думата господин Сунгарски)
Господин Сунгарски, моля Ви да говорите много кратко, тъй като текстът е внесен, записала съм го.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви все пак за толерантността, госпожо председател, но мисля, че въпросът е изключително важен. И ако сега не покажем малко разум, наистина ще станем за смях.
Още един път искам да подчертая, че, първо, самата процедура на приемането на законопроектите наруши споразумението между парламентарните групи. Трябваше да има два законопроекта в момента в залата по тази тема и да се гледат заедно.
Вторият много солиден аргумент, който искам да приведа. Ако се приеме този текст, който предложи колегата Лучников преди малко, гарантирам ви, че напрежението, което в момента съществува между две прослойки в нашето общество, ще бъде туширано на мига. Това е задачата на Народното събрание - не да създава напрежения, а да ги тушира.
Затова подходете към въпроса достатъчно отговорно.
И понеже бях споменат като засегнат по чл. 7, сега искам за сетен път да кажа как съм засегнат по чл. 7. Апартаментът, който моят родител е купил от общината, е под съд по чл. 7 от бившия му собственик. И това, което предлага господин Вълканов, мен ме задоволява. Но означава ли, че след като задоволява мен, аз трябва да се правя, че няма и друга страна? Не, не мога да го направя, защото съм човек.
И затова апелирам тези формални основания за това, че предложенията на колегите били само в едната посока, за да не ги разширяваме, на мен лично ми звучат много цинично.
И пак ви призовавам: подкрепете предложението на господин Лучников, защото ще тушираме напрежението между две групи българи. И сега е моментът да покажем разум като Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Ново предложение ли имате, господин Сотиров? - Имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги! Аз предлагам към § 3 последното изречение да отпадне. Става въпрос за: "след получаване на сумата тези лица освобождават жилищата, в които са настанени съгласно § 2, ал. 1".
По мое мнение така се създава една възможност, тъй като няма ясни срокове за изплащане на обезщетенията, вече осъденото лице да опразни жилището. Да се позовава на този текст на специалния закон и да стои в това жилище и 5 и 10 години, ако общината е в невъзможност да му предостави общинско жилище.
Затова предлагам това второ изречение да отпадне, за да не се създава тази неравнопоставеност между бившите собственици, които са си възстановили имота по съдебен път и тези, които го обитават. Тъй като те няма да имат възможност да претендират и спрямо общината. Трябва да влизат в нови съдебни процедури и всичко това е в разрез с техния интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има 3 предложения по § 3.
Да чуем председателя на комисията проф. Вълканов, преди да пристъпим към гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги! Аз разбирам, че наистина проблемът е твърде сериозен. Но се боя, че по този начин, по който ни се предлага да работим, това просто не е възможно. Не е формалност и не е цинизъм, уважаеми колеги. Става дума за това, че в случая се прави съвършено друго предложение, което не е предмет на законопроекта.
И освен това няма постъпило искане за включване на такъв текст.
Сега ние в този случай буквално нарушаваме правилника.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Ще има ли в обществото проблем, господин Вълканов?
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Обществото има много проблеми, господине, но не може да ги решим със самия факт, че те съществуват. Има процедура, която трябва да спазваме.


Освен това искам да посоча, че това предложение означава още много, много, силно натоварване на бюджета. Приказваме за това, че бюджетът е натоварен, а сега се предлага една огромна сума отново да дойде да натовари бюджета.
Смятам, че колкото и да е справедливо това, този въпрос трябва да бъде решен заедно с решаването на другите въпроси, на другите собственици, които не получават нищо. Ами ето тоя закон, който господин Лучников внесе, той е специалният закон, вашият закон - той е специалният закон. Когато той се приеме, ще бъде решен и този въпрос, и другите въпроси. Но сега, в този случай, просто мисля, че това ще бъде неправилно, нецелесъобразно и в нарушение на правилника.
Моля да се гласуват текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Казахме, че приключва вече обсъждането. Господин Михайлов ...
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо председател, колеги! Аз искам да възразя на предложението на господин Сотиров за отпадане на последното изречение - "След получаване на тази сума лицата освобождават жилищата". Не трябва да отпада, въпреки че въпросът е решен, тъй като това са осъдени лица. Те са се снабдили с изпълнителни листове, те са ги предоставили на съдебните изпълнители, но изпълнението на решението е спряно един вид или не се изпълнява, докато се изпълнят особените изисквания на този закон. Това изречение просто пояснява, че съдебният изпълнител ще изпълни решението тогава, когато общината плати. И тогава вече той ще трябва да освободи това жилище. Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, пристъпваме към гласуване. Първото предложение, съгласно правилника, е да отпадне последното изречение на § 3, предложението на народния представител Иван Сотиров. Припомням последното изречение: "След получаване на сумата тези лица освобождават жилищата, в които са настанени, съгласно § 2, ал. 1". Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 162 народни представители, за - 4, против - 87, въздържали се - 71.
Не се приема това предложение.
Второто предложение при всичките аргументи, тъй като много корекции внесохме в момента с оглед да постигнем някаква степен на съгласие, е да се прибави в § 3 второ изречение, което гласи: "Същото право имат и собствениците, чиито искове по чл. 7 са отхвърлени". Предложението е на народния представител Светослав Лучников. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 184 народни представители, за - 79, против - 55, въздържали се - 50.
Не се приема това предложение.
Господин Сунгарски има думата за процедурно предложение.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Не зная по каква причина в лявата страна на залата има някакъв дебат по друга тема, явно. Много ви моля, разберете за какво става дума!
Моля, госпожо председател, да се подложи на гласуване още един път предложението. И още един път ви призовавам: помислете, тушираме напрежение в обществото!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно ли е за какво става дума?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Ясно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има предложение за прегласуване. Ще го поставя на прегласуване. Моля за спокойствие и да си седнат всички по местата, тъй като предложението е много съществено. Става дума за изравняване на правата на страните по чл. 7, споровете по чл. 7. "Същото право имат и собствениците, чиито искове по чл. 7 са отхвърлени." Моля прегласуване на предложението това да бъде второ изречение в § 3.
От общо гласували 197 народни представители, за - 89, против - 62, въздържали се - 46.
Не се приема.
Третото предложение към § 3 е накрая на последното изречение със запетая да се прибави: "а в случаите по ал. 2 общините прекратяват изплащането на разликата в свободния наем". Това произтича от приетия преди това § 2. Моля да гласувате за това предложение, което привежда в съответствие § 3 с предишната теза в § 2.
От общо гласували 151 народни представители, за - 90, против - 10, въздържали се - 51.
Приема се това предложение.
Моля да гласувате § 3 с вече направената корекция.
От общо гласували 128 народни представители, за - 104, против - 2, въздържали се - 22.
Параграф 3 е приет.
Има думата господин Сунгарски за отрицателен вот.

ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател. С огромно съжаление мисля, че този път ще изляза от приличния тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви да не излизате, защото Ви дадох думата, въпреки че сте говорили по тези въпроси.
ИВАН СУНГАРСКИ: Опитвал съм се да се държа много толерантно към всички в залата, но този път мисля, че няма да мога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Пак нарушавам и то аз нарушавам правилника.
ИВАН СУНГАРСКИ: Вие показахте, че просто нямате съвест! Че просто сте решили да угодите на господин Вълканов и да дадете привилегия на един доста тесен контингент, вероятно от контингента, който господин Вълканов по други служебни ангажименти оглавява. Това категорично не отговаря на българско Народно събрание!
На мен ми е неудобно, че стоя с вас.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Наруших правилника като Ви дадох думата, така че можеше да се въздържите от тези обобщения.
Моля, § 4.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Параграф 4 гласи:
"§ 4. Нарушение на нормативните актове по смисъла на чл. 7 е нарушение, извършено от приобретателя с цел да придобие имота."
По този начин се изключват нарушенията, допускани от общинските власти. Те не могат да доведат до последиците на чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложение на господин Лучников - да отпадне този параграф. Има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! По този злополучен чл. 7 Конституционният съд на Република България се произнесе вече три пъти! Ние, гласувайки отново нещо, което противоречи на решението на Конституционния съд, го провокираме и показваме своето неуважение към една основна конституционна институция в нашата страна.
Най-напред, с Решението си N 9 от 6 юли 1995 г., публикувано в "Държавен вестнит", бр. 66 от 1995 г., Конституционният съд постанови: с чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти е въведен едногодишен срок, в който собствениците могат да предявят исковете за възстановяване на собствеността си. Има вече влезли в законна сила решения на съда, основавайки се на въпросния текст. От конституционноправна гледна точка е недопустимо да се третират различно гражданите, чиито дела са решени, от тези, чиито дела още не са решени! Собствениците са възстановени от момента на влизането на закона в сила в своите права и отнемането допълнително на техните права представлява нарушение на неприкосновеността на собствеността, установена с чл. 17 на нашата Конституция! Това един път Конституционният съд го постанови!
След това, втори път Народното събрание в нарушение на решението на Конституционния съд отмени чл. 7. Тогава Конституционният съд с още по-решителен аргумент отхвърли иска. Казва: сделките по чл. 7 са нищожни, затова собствениците са възстановили собствеността си от момента на влизане на закона в сила. Следователно, върху така възстановената собственост не може да се посяга с нови изисквания, тъй като съгласно чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията тя е неприкосновена.
По-нататък се прави опит да се иска от Конституционния съд да обяви противоконституционността на самия чл. 7. Тогава Конституционният съд, отхвърляйки това решение, се произнесе решително по този въпрос, по който сега тук се спекулира - дали лицата, които са придобили имотите, са извършилите нарушение на нормативните актове. Конституционният съд се произнесе решително: актовете са нищожни, когато са нарушени нормативни актове, независимо кой е извършил нарушението! Нищожността на тези актове произлиза от чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и този специален закон тук, който ние гласувахме - за възстановяване собствеността на отчуждени недвижими имоти фактически стеснява правата на собствениците, не ги разширява. Той ги стеснява като ги обуславя с едногодишен преклузивен срок.
Сега, ако вие отново гласувате този текст и отново се подиграете с трикратното становище на Конституционния съд, можете ли да очаквате, че този Конституционен съд ще си плюе на лицето и няма да потвърди своето решение?! Разбира се, че ще го потвърди! Абсолютно сигурно е, че ще го потвърди. Ние просто провокираме една конституционна институция като предлагате да приемем такъв законопроект. Моля ви благоразумието да надделее и да не приемете това предложение за изменение отново на чл. 7 от един закон, който отдавна е изчерпал своето приложение, защото едногодишният срок изтече на 25 февруари 1993 г. Всичко след това вече е посегателство върху придобити права на собственост.
Моля ви още веднъж за справедливост!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на § 4. Моля, гласувайте!
От общо гласували 191 народни представители, за - 89, против - 44, въздържали се - 58.
Не се приема предложението.
Моля да гласувате § 4, както е предложен от комисията.
Гласуваме § 4, което евентуално приемане би означавало, че досегашната Заключителна разпоредба става § 5, но това няма да го гласуваме отделно.
От общо гласували 198 народни представители, за - 106, против - 85, въздържали се - 7.
Параграф 4 е приет.
С това целият закон е приет.
За отрицателен вот думата има господин Дако Михайлов. Има време само за един отрицателен вот.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Моят отрицателен вот, колеги, е защото действително някой път не мислим какво правим. Приемаме параграф - кое е нарушение на нормативни актове, но едногодишният срок за предявяване на исковете отдавна е изтекъл. Има влезли в сила решения на съда. Какво ще стане с тези хора? Хайде, да приемем, висящите дела ще ги решават съдилищата по този ред. Ами, влезлите в сила решения, които са за вашите, всъщност, хора?! Значи, с различни аршини мерите едно и също нещо! Защо го направихме това нещо сега?! Значи, по влезлите в сила решения тези хора ще ги третираме по един начин, сега висящите дела съдът ще ги решава по друг начин. Това е пълно безсмислие, което го правите!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Съобщения:
Комисията по културата ще проведе заседание на 5 юни, сряда, от 15 ч. в зала 456.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз искам думата за отрицателен вот! Ние имаме право на три отрицателни вота!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие не сте се регистрирали на заседанието!
Комисията по опазване на околната среда и по водите... (Васил Михайлов продължава да настоява да вземе думата за отрицателен вот)
Ще Ви дам думата, ако настоявате...
Комисията по опазване на околната среда и по водите ще заседава на 4 юни, вторник, от 14 ч. в 356 зала.
Заседанието на Комисията по младежта, спорта и туризма, насрочено за днес, четвъртък, се отлага.
Господин Михайлов, давам Ви думата, въпреки че не съм проверила дали сте се регистрирали.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): След като съм гласувал правилно по тези странни текстове, което за четвърти път се опитват да прокарат през Народното събрание, очевидно съм в залата и очевидно имам право на отрицателен вот.
Искам да кажа, че израз на неособено висок интелект е да се повтаря четирикратно едно и също нещо, за което е ясно, че не може да мине и е противоконституционно.
Тогава защо се прави? Ами, прави се, защото става дума за едни бандити, които някога са заграбили жилищата! Тези, същите бандити, в голямата си част сега членуват в така наречената БАС. Аз бих я нарекъл БААС - с двойно "А"! Запишете го! Това не е просто някакъв антифашистки съюз! Това са едни псевдоантифашисти! Това са хора, които са бандити и мошеници, които не са никога признати за антифашисти и за хора от съпротивата! Само в главата на господин Вълканов те са такива! Тези опити да заблудят и самите тях и да ги задържат в лоното на правата комунистическа вяра са много безплодни и смешни!
Политическите игри, когато навън е бедствие, ще излязат в крайна сметка солени игри за БСП!
Това е важно, господин Премянов, за да го знаете! Защото като ви гледам - и започвам да се боя за вас! (Шум на неодобрение от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Закривам заседанието! (Звъни)
Закрито в 14,00 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов

Митко Нитов