Председателствувал: председателят Благовест Сендов

Секретар: Георги Георгиев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народните представители: Христоз Христозов, Борис Стоянов, Красимир Кръстанов, Георги Тотков, Мариана Христова, Ангел Димов, Донка Дончева, Клара Маринова и Петър Слабаков са без карти. Регистрирали са се 112 плюс 9 без карти, което значи 121 народни представители. Имаме кворум. Откривам заседанието (звъни).
Точка първа от дневния ред е -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ НА ЕВРОКОНТРОЛ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО И НА МНОГОСТРАННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПЪТНИТЕ ТАКСИ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доклад по Законопроект за ратифициране на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество и безопасност на въздухоплаването и на многостранното споразумение за пътните такси N 02.02-63 от 17 януари 1997 г.
На заседание, проведено на 23 януари 1997 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество и безопасност на въздухоплаването и на многостранното споразумение за пътните такси, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от Светослав Станулов - заместник-министър на транспорта.
Представителят на правителството информира народните представители, че с оглед безопасността на въздухоплаването на 13 декември 1960 г. в Брюксел шест европейски страни подписват Международна конвенция за сътрудничество за осигуряване на безопасност на въздухоплаването по специални коридори в горния слой на въздушното пространство над територията на Европа.
За изпълнение целите на конвенцията се учредява Организация за осигуряване безопасност на въздухоплаването - Евроконтрол, който има за основни задачи изграждане на централен европейски орган за управление на потоците на въздушното движение; приемане краткосрочни и средносрочни действия за подобряване координацията на системите за контрол на въздухоплаването; да извършва проучвателна и развойна дейност; да управлява европейската програма за хармонизация и интеграция на системите за контрол и да определя и събира таксите за аеронавигационни услуги.
Регулирането на отношенията между страните при събирането на тези такси става съгласно Многостранното споразумение за пътните такси, подписано на 12 февруари 1981 г.
Според разпоредбите на Международната конвенция за евроконтрол процедурата за присъединяване изисква едновременно присъединяване и към двата международни договора - Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването и Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г.
Присъединяването ни към горните документи ще постави страната ни в по-силна позиция при решаването на регионалните проблеми, свързани с управлението и обслужването на полетите и би имало добри икономически последствия с постигането на почти пълна събираемост на таксите за аеронавигационни услуги, без това да обременява допълнително бюджета на страната.
Освен това присъединяването ни към Евроконтрол е изискване и на Европейската инвестиционна банка за усвояване на заема за развитие и усъвършенстване на системите за управление на въздушното движение.
Присъединяването на Република България към организацията би представлявало важен политически акт, който ще ни приобщи към европейските структури и ще ни даде възможност без допълнителни разходи да се ползва опитът и постиженията на останалите страни-членки - технологии, работни програми, проучвания, анализи и др.
Народните представители поставиха въпроси и направиха изказвания, с които по принцип одобриха внесения законопроект, поради което Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. в редакцията й от 12 февруари 1981 г. и многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. От Комисията по външна политика и европейска интеграция не е постъпило становище. Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта на първо четене. Моля да гласувате.
От общо гласували 121 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Желев по процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен да вземе участие в обсъждането на този проблем заместник-министърът на транспорта господин Станулов, като представител на вносителя.
И второто процедурно предложение, тъй като не бяха направени предложения по законопроекта на първо четене, то моля той да бъде предложен за приемане и на второ четене по изключение, както е в съответствие с нашия правилник.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред първото предложение за поканване на представител на Министерство на транспорта. Моля да гласувате.
От общо гласували 120 народни представители, за - 119, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Моля да гласувате второто процедурно предложение да бъде гласуван и на второ четене законопроектът днес.
От общо гласували 120 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля да докладвате законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Закон за ратифициране на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването и на Многостранното споразумение за пътните такси.
Чл. 1. Ратифицира Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. в редакцията й от 12 февруари 1981 г.
Чл. 2. Ратифицира Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 120 народни представители, за - 119, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Има думата заместник-министърът на транспорта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ СТАНУЛОВ: Уважаеми дами и господа, аз бих искал най-искрено да ви благодаря за това гласуване за присъединяването на България към Международната конвенция на Евроконтрол. Без да повтарям значението й, което изтъкна господин Желев, аз бих искал все пак да заявя, че по този начин ние отваряме пътя България да стане редовен член на конвенцията на Евроконтрол, което, освен че е важен политически акт, има много прагматичен и ясен смисъл за българското гражданско въздухоплаване.
Ние в момента сме в ситуация, когато интензивно изграждаме системата за управление на въздушното движение такава, каквато тя е приета в програмата "ИЧИП". Това е европейска програма за хармонизиране на въздушното движение. Бих искал да кажа, че в тази област България представлява един остров, много добър, бих казал на благоденствието, в сравнение със съседните страни, с високи технологични, технически и кадрови възможности и дава реална възможност както ние да се включим по-активно в европейския трафик, така и да получим по-голям процент от прелитащите средства над България.
Второ, във връзка с това конвенцията ни дава възможност ние не само да ползваме и да прилагаме, а да участваме в определянето на стратегията на европейските страни в областта на управление на въздушното движение, да ползваме консултантска помощ, която е безплатна, която ни е много необходима днес при изграждане на нашата система, което тече интензивно във връзка с усвояването на този кредит от Европейската инвестиционна банка, който сега се усвоява.
И не бих искал да кажа на последно място, но все пак, наистина има и съвсем прагматично значение нашето присъединяване към конвенцията. А то е, че ние по този начин, присъединявайки се към Конвенцията за пътните такси, ние ще увеличим събираемостта на нашите средства от предоставени аеронавигационни услуги от събираемост 65-75 на сто, което е днешното наше състояние, останалите средства ние не можем да съберем, както всяка една страна, която самостоятелно събира своите такси, на 99,8 на сто. Което значи, уважаеми господа, че вие с днешното гласуване давате шанс България да получава 15 млн. долара повече приходи от таксите. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания)
Мисля, че това са средства, които ще бъдат оползотворени за благото на държавата и наистина съм радостен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към втора точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВНОС НА ПРЕДМЕТИ С ОБРАЗОВАТЕЛЕН, НАУЧЕН И КУЛТУРЕН ХАРАКТЕР И НА ПРОТОКОЛА КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВНОС НА ПРЕДМЕТИ С ОБРАЗОВАТЕЛЕН, НАУЧЕН И КУЛТУРЕН ХАРАКТЕР.
Давам думата на народния представител Юрий Борисов - председател на Комисията по образованието и науката да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Становище относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за внос на предмети с образователен, научен и културен характер и на Протокола към споразумението за внос на предмети с образователен, научен и културен характер, внесен от Министерски съвет.
На свое заседание от 23 януари 1997 г. Комисията по образованието и науката разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Споразумението за внос на предмети с образователен, научен и културен характер и на Протокола към споразумението за внос на предмети с образователен, научен и културен характер.
Споразумението за внос на предмети с образователен, научен и културен характер е прието на Петата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, състояла се през 1950 г. във Флоренция. Целта на Флорентинското споразумение е улесняването на свободното движение на идеи и знания. Постигането на тези цели би могло да бъде подпомогнато и чрез избягването на облагането с митнически и други такси, както и преодоляване на съществуващи пречки при обмена на печатни, адуиовизуални и някои други категории материали.
В споразумението се предвижда при определени условия освобождаването от такси при вноса на материали, групирани в пет отделни категории:
1. книги, публикации, документи;
2. предмети на изкуството и колекционерски предмети с образователно, научно или културно естество;
3. аудиовизуални материали с образователен, научен или културен характер;
4. научни инструменти и апарати;
5. предмети, предназначени за слепите.
Задължение на страните по споразумението е опростяване на административните формалности, свързани с вноса на тези предмети. Предвидени са и гаранции за съблюдаване на авторските права и индустриалната собственост. В същото време в споразумението са посочени ограничения за вноса на предметите, когато имат рекламен или търговски характер.
Флорентинското споразумение е ратифицирано, прието или към него са се присъединили 85 страни. Документът е влязъл в сила на 21 май 1952 г.
Протоколът към Споразумението, приет през 1976 г., разширява кръга от културни, научни и образователни предмети, като се отчитат постиженията на науката и използуването на модерни технологии в преподаването, културното и научното сътрудничество. Протоколът е ратифициран от 28 страни, които задължително са страни-членки на Споразумението.
С ратифицирането на това споразумение в България значително ще бъдат разширени възможностите за подобряване на информационното обслужване и материалната база на широк кръг културни и научни институции у нас, ще се улесни културният, научният и образователният обмен с чужбина. Ратифицирането на документа ще има положително значение и за хората с увредено зрение.
Ратифицирането на Споразумението и на Протокола към него отговаря на нуждите на страната, а именно липса на средства в българските образователни, научни и културни институции, и ще създаде условия за активен интелектуален обмен между страните.
Комисията по образованието и науката предлага на пленарната зала да приеме предложения законопроект.
Становището на комисията е прието единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
От името на Комисията по културата има ли желаещи? От Комисията по външната политика и европейската интеграция? Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 120 народни представители, за - 115, против - няма, въздържали се - 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има Юрий Борисов.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, подлагам да подложите на гласуване приемането на този законопроект и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 121 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 4.
Предложението е прието.
Моля, господин Борисов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Закон за ратифициране на Споразумението за внос на предмети с образователен, научен и културен характер и на Протокола към Споразумението за внос на предмети с образователен, научен и културен характер.
Чл. 1. Ратифицира Споразумението за внос на предмети с образователен, научен и културен характер, прието на Петата сесия на Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, на 17 юни 1950 г. във Флоренция.
Чл. 2. Ратифицира Протокола към Споразумението за внос на предмети с образователен, научен и културен характер, приет на Деветнадесетата сесия на Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, на 26 ноември 1976 г. в Найроби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 121 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 2.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка трета от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ (ПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРИРАНЕ НА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисия по бюджет и финанси - доклад по Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем (проект за администриране на социалното осигуряване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, N 02.02-66 от 23 януари 1997 г.
На заседание, проведено на 28 януари 1997 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем (проект за администриране на социалното осигуряване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
За осъществяване на реформата в социалното осигуряване са необходими 33,5 млн. щ.д., от които 24,3 млн. щ.д. ще се осигурят със заем от Международната банка за възстановяване и развитие, а 9,2 млн. щ.д. - от българска страна.
Във връзка с това Народното събрание с Решение от 12 юни 1996 г., публикувано в Държавен вестник, бр. 52 от 1996 г., даде съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие. Споразумението беше подписано на 16 декември 1996 г.
Заемът в размер на 24,3 млн. щ.д. е със срок за погасяване 20 години, с гратисен период 5 години и със стандартния плаващ лихвен процент на банката. Срокът за реализиране на проекта е 4-годишен, като управлението му ще се осъществява от Националния осигурителен институт.
Целите на проекта за администриране на социалното осигуряване са да се осъвременят и модернизират организационните възможности на осигурителната система, която да осигури ефективното определяне и изплащане на пенсиите и другите обезщетения при нарастващото движение на работната сила в страната и да се промени системата за пенсиониране, като се запазят основните й социални задачи.
Предвид обстоятелството, че Народното събрание е възложило мандат за подписването на Споразумението, в което са спазени основните параметри, изложени при неговото искане, Комисията по бюджет и финанси предлага Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със Закон Споразумението за заем (проект за администриране на социалното осигуряване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
От Комисията по външна политика и европейска интеграция има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 120 народни представители, за - 116, против - 1, въздържали се - 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Желев за процедура.

КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение, тъй като не постъпиха предложения по законопроекта при приемането му на първо четене, по изключение той да бъде гласуван и за второ четене. Моля това предложение да бъде подложено на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Няма.
Моля да гласувате предложението, направено от господин Желев.
От общо гласували 120 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Моля, господин Желев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем (проект за администриране на социалното осигуряване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие:
Член единствен. Ратифицира Споразумението за заем (проект за администриране на социалното осигуряване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 16 декември 1996 г. във Вашингтон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 121 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ
Вносители: народният представител професор Владимир Топенчаров, народният представител Юрий Борисов - втори проект, народният представител Боян Киров - трети проект, народният представител професор Шкодров - четвърти законопроект и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания, внесен от народния представител професор Георги Попов.
Давам думата най-напред на народния представител Юрий Борисов да представи становище на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, предлагам да допуснем в пленарна зала професор Станчо Стамов, заместник-министър на образованието, науката и технологиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля да поканите професор Стамов в залата.
Имате думата, господин Борисов.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Становище относно: Законопроект за научните степени и научните звания, внесен от Владимир Топенчаров; Законопроект за научните степени и научните звания, внесен от Юрий Борисов; Законопроект за научните степени и научните звания, внесен от Боян Киров; Законопроект за научните степени и научните звания, внесен от Владимир Шкодров; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания, внесен от Георги Попов.
На няколко свои заседания Комисията по образованието и науката разгледа внесените от народни представители законопроекти за научните степени и научните звания.
Сега действащият Закон за научните степени и научните звания е приет през 1972 г. Комисията единодушно отчита, че въпреки неколкократните му изменения той е морално остарял и със своята силна централизирана система за присъждане на научни степени и звания не съответства както на новите условия у нас, така и на съответствието на българското законодателство с европейското. Хармонизирането на нашето законодателство с това на страните от Европейската общност налага промяна на сега действащата система на йерархията на научните кадри.
В Комисията по образованието и науката се проведоха дебати дали на този етап е необходим изцяло нов закон по тази материя или само с изменение и допълнение на сега действащия Закон за научните степени и научните звания може да се постигне желаната от научната и академична общност либерализация на системата.
Със 7 гласа "за" и 3 гласа "въздържали се" комисията се обедини около необходимостта от нов закон.
Законопроектът на професор Владимир Топенчаров се характеризира преди всичко с голямата либерализация на режима по присъждане на научни звания. Запазва се централизацията при присъждане на научни степени, а научните звания са валидни само на местно равнище и са тясно свързани с организацията, обявила конкурса. Премахва се Висшата атестационна комисия като държавна институция за присъждане на степени и звания и се заменя с Комисия за научно атестиране с чисто контролни функции над съответните процедури. В същото време се повишават както научните критерии, на които трябва да отговарят кандидатите, така и отговорностите на факултетните и научни съвети за по-голяма самостоятелност при решаване въпросите на кадровия потенциал на научната организация.
В законопроекта, внесен от Юрий Борисов, са залегнали принципи като запазване на утвърдени традиции в условията на консерватизма на системата висше образование - наука и запазване на системата за атестация като условие за признаване на научното израстване; общовалидност за цялата страна на присъдените научни степени и звания; демократизиране на процедурите за присъждане на степени и звания чрез въвеждане на едностепенна организация при защита на дисертация и избор за присъждане на научно звание. Съчетани са утвърдени в практиката критерии за ценностите в науката и висшето образование и либерализирани процедури, които съответстват на процесите на развитие на страната ни.
Основно положение в законопроекта, внесен от Боян Киров, е, че "научен сътрудник", "старши научен сътрудник", съответно "асистент", "доцент" и "професор" се определят като длъжности, назначаването на които става с конкурс, обявен от научна организация, и са валидни само за нея. "Доктор", "доктор на науките", "член-кореспондент" и "академик" се определят като научни звания. Отменят се понятията хабилитирани и нехабилитирани изследователи и преподаватели. В същото време се уточняват редът и условията за зачисляване в докторантура, за откриване на процедура за защита на дисертационен труд и за присъждане на образователното и научно звание "доктор" и "доктор на науките".
Законопроектът, внесен от Владимир Шкодров, има за цел да определи механизма, структурата, организацията и критериите за присъждане на научните степени и звания, да приведе процедурите в съответствие със Закона за висшето образование и с настоящите потребности на научната общност. Проектът уеднаквява научните звания на лицата, които се занимават с научнопреподавателска и научноизследователска работа, и въвежда някои промени в единната обществено-държавна система за даване на научни степени и звания, които намаляват нейната централизация, като дават по-големи правомощия на научната общност.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания, внесен от Георги Попов, е целесъобразен компромис между крайните тези, обсъждани в парламентарните среди и академичната общност. Преди всичко запазена е традиционната система за атестация на научния растеж. По същество специализираните научни съвети като структура на системата остават и дават научните степени. Научните звания се дават от научните съвети на научните организации, ако отговарят на определени условия. Въвежда се мандатност на членовете на специализираните научни съвети. Научните комисии имат ролята на контролен орган по процедурите. Президиумът на ВАК има само методико-управленски функции. Въвежда се изборност на членовете на президиума, научните комисии и специализираните научни съвети."
В заключение, Комисията по образованието и науката предлага на пленарната зала да подкрепи всички внесени законопроекти, като за второ четене комисията ще представи единен проект. Становището на комисията бе прието единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на заседанието си, проведено на 19 декември 1996 г., разгледа: Законопроекта за научните степени и научните звания, внесен от народния представител проф. Владимир Топенчаров; Законопроекта за научните степени и научните звания, внесен от народния представител Юрий Борисов; Законопроекта за научните степени и научните длъжности, внесен от народния представител Боян Киров; Законопроекта за научните степени и научните звания, внесен от народния представител Владимир Шкодров, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания, внесен от народния представител Георги Попов.
След проведените разисквания членовете на комисията взеха следното становище:
Създаването на нова правна регламентация относно реда и условията за присъждане и отнемане на научните степени и звания е навременно и обществено необходимо. Сега действащият закон, уреждащ тази материя, е от 1972 г. и въпреки множеството му изменения и допълнения, уредбата, която той предлага, не е в съответствие със съвременните условия в научната сфера. Внесените законопроекти предвиждат нов режим относно присъждането и отнемането на научните степени и звания, както и на органите, на които се възлагат тези функции.
В комисията беше поставен въпросът относно това дали е нужен изцяло нов закон, или необходимата реформа може да бъде осъществена и посредством изменения и допълнения в сега действащия Закон за научните степени и звания. В този смисъл е законопроектът на проф. Георги Попов.
Като взе предвид многобройността на измененията, както и това, че те са от принципен характер, и като се съобрази с разпоредбите на Закона за нормативните актове и указа за прилагането му, комисията реши, че материята ще бъде по-пълно и последователно регламентирана от един изцяло нов закон.
Предвид изложеното по-горе, Комисията по устройството и дейността на държавните органи подкрепя внесените законопроекти и предлага на Народното събрание те да бъдат приети на първо гласуване, като при него се изясни и принципният въпрос за нов или изменение на закона с оглед и на вида, различен във внесените законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Определям по 60 минути на всяка парламентарна група. В това време не се включват изказванията на вносителите. Засега при мен има само списък, заявен от Парламентарната група на демократичната левица.
Давам думата на проф. Топенчаров, който е вносител. Вносителите нямат ограничение.
ВЛАДИМИР ТОПЕНЧАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа, колеги! Искам да засегна няколко въпроса, свързани с предлаганите закони.
Първо, нужен ли е подобен закон и нужен ли е по същество нов закон? Сегашният действащ закон е с корекциите от 1972-1973 г., но по своя замисъл изменя българската национална традиция в началото на 50-те години, когато в страната започва една висока централизация и лишаване от автономия на висшите учебни заведения. Тази тенденция на централизирано висше образование и научни изследвания се отрази и върху начина на формиране на кадровия потенциал. Става дума за това, че кадрите се избират, разбира се, на низово равнище, но се утвърждават прекалено високо, особено така наречените хабилитирани кадри - доценти и професори, старши научни сътрудници първа и втора степен. Това е един въпрос, който в европейското законодателство е получил друг тип решение, когато контролът до известна степен се запазва, има национални критерии, има критерии, които утвърждават високото равнище на едно висше учебно заведение или един научен институт, но в никакъв случай не се стига до такъв тип централизация, какъвто имаме при нас. И в този смисъл, за да завърша предната си мисъл, мисля, че се налага ние да се откажем по пътя на нашето сближаване с европейското законодателство от тази принципна разлика, която има спрямо Европа.
Няколко думи за внесените закони. Това, което аз съм предложил, и това, което е предложил моят колега Юрий Борисов, имат общ произход. Има големи различия, за които ще спомена след малко, но имат общ произход. Става дума за един проект, който беше подготвен от Министерството на образованието, науката и технологиите в продължение на дълго време, но по съображения, свързани с Министерския съвет, не беше внесен като проект на Министерския съвет. Оттам ние направихме нашите варианти.
Кои са основните различия и какво е общото? Разбира се, общото е много - общото е в структурата на закона, общото е в запазване на някои елементи от българската традиция. Но заедно с това има различия. Различията са преди всичко в тенденции у мен към премахване на Висшата атестационна комисия, станала един анахронизъм, с крайно негативно отношение на научната общност към нея. Това е един факт, който всички, които са имали вече контакти с висшето образование и науката, всички, които познават настроенията на научната среда, знаят това отношение.
Второ, някой нов тип изисквания също така е остарял подход и остаряло отношение - примерно, при избор на професори да гласуват доценти; примерно, при избор на доктори на науките да гласуват лица, които нямат тази степен. Това е известно, примерно в армията, че не може да бъде съден генерал, ако съдът е съставен от лица с по-ниско звание. Може би това е нормално да бъде в науката, както впрочем е в цяла Европа и в Съединените щати. Нашият научен потенциал не можеше на този въпрос да даде отговор досега, но заедно с това вече има достатъчен брой професори, достатъчен брой доктори на науките, за да не се допуска подобна картина, при която различни личностни настроения и елементи се оказват с често определящо влияние върху изхода на един или друг избор.
Като казвам това, смятам, че е необходим, и съм го записал в проекта, друг подход към формиране на научни съвети, ако можем да ги наречем, а именно: временни научни съвети за всяка отделна дисертация, която се представя. Това е традицията, по-раншната българска традиция, това е традицията на цяла Европа. Аз смятам, че ние нямаме никакви причини да се отказваме от това.
Анализът на този закон, който аз предлагам, направен в редица научни кръгове, показа например, че Съюзът на учените застава доста определено зад този проект, тъй като той много силно ни приближава към законодателствата на Европа. Направените сравнения със съдействието на комисията, нашата парламентарна комисия, за състоянието и развитието на хабилитирането и издигането на кадри в областта на науката и на висшето образование в Европа, са показателни в това отношение.

Никъде няма постоянни научни съвети, които да присъждат степени. В този смисъл това е една стъпка на хармонизиране на нашето законодателство със законодателството на Европа. Разбира се, в проекта, който предлагам, има редица слабости, редица страни, които прекомерно бързо, прекомерно силно късат с българската традиция. Всеки преход трябва да бъде извършен внимателно. Всеки преход трябва да бъде колкото може по-гладък. Тогава той може да бъде успешен. Рязкото скъсване с традицията е точно толкова вредно, колкото прекомерното запазване на традицията.
В този смисъл искам да кажа, че анализът на двата закона - сравнението беше направено много прецизно в комисията - показва, че има начини да се постигне компромис. Тъй като във всички проекти има ценни мисли, аз предлагам да бъде дадена възможност на комисията като продължи работа и като вземе за основа било проекта, внесен от колегата Юрий Борисов, било моят, които още един път казвам, че имат достатъчно основания да бъдат разглеждани в голяма степен на близост, може да се стигне до един нормален закон със сравнително дълготрайно действие.
Особено искам да подчертая, че досегашната система на Висшата атестационна комисия с нейните специализирани съвети, които са с редица възможности за неособено здраво въздействие, със специалния статут, който обективно добиват, без да е записан в закона, членовете на тези специализирани съвети, прекомерното разделяне на науката на все по-тесни и по-тесни поточета създава опасности за българската наука, за нейното сближаване, нейната интеграция със световната наука. Част от мислите ни в тази насока трябва да бъдат за максимална възможност ние в най-близко време да имаме еквивалентност, пълна еквивалентност със званията и със степените най-вече на Европейската общност и на световната академична общност и взаимно признаване. Една от стъпките в това отношение е хармонизиране на законодателството.
Като казвам това, аз предлагам още един път да се даде линия на този закон и спокойно, без да се поставя като приоритетен закон за нашето Народно събрание, да продължи работата нататък.
Има редица нерешени въпроси, но в процеса на по-нататъшното усъвършенствуване комисията очевидно е в състояние заедно с всички народни представители, особено заинтересуваните в тази област и с известен опит в направлението, да се стигне до един относително стабилен закон, който може да издържи едно десетилетие, примерно. Нека по-малко да отиваме на временни корекции. Видимо не бива да се отива натам. Това е една дейност инерционна, както се казва. Тя не може да бъде много често смущавана, особено с по-дълбоки закони.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Боян Киров, който също е вносител.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се спра главно на различията, които съществуват в закона, който предлагам аз и закона, който е предложен от колегите, дотолкова, доколкото те имат и доста общи неща, включая и това, което каза преди малко проф. Топенчаров, включая и другите закони. Аз няма да разглеждам общото в тях.
Сериозните различия в този закон спрямо другите и спрямо досега действуващите закони е предлаганото разделяне на научните звания и научните длъжности. Според досега действуващия закон научни звания са: асистент и научен сътрудник за нехабилитирани преподаватели и научни работници и доцент и професор, съответно старши научен сътрудник втора и първа степен, за хабилитирани, като научното звание се придобива едновременно с конкурс за едноименната длъжност. Това създава определена статичност в системата на науката и висшето образование.
Хабилитирани лица, загубили качества за научна или преподавателска дейност продължават да заемат съответната длъжност дотолкова, доколкото тя се идентифицира със званието. А веднъж придобито званието, то е пожизнено. При това положение способни млади учени и преподаватели не могат да получат съответното звание, съответствуващо на тяхното ниво. Защо? - Защото длъжността вече е заета и всъщност се провежда конкурс, когато има свободна длъжност, за да се проведе конкурса за длъжността и званието. В този смисъл в науката се извършва известно блокиране на развитието на кадрите, тяхното признаване на научните и преподавателските качества и се получава така, че най-подходящите лица невинаги се намират на най-подходящите места в съответния период от време, т.е. в един период са били там, където трябва, а в другия това не е точно така.
Този проблем в предлагания закон се решава по следния начин - определят се като научни звания, а досега това бяха научни степени и не това е важното - как ще бъдат наречени точно: доктор, доктор на науките, член-кореспондент и академик. Присъждането на научно звание означава признание за определен принос, извършен в определен период от живота на човека, в определен период от неговата дейност и поради тази причина това звание е пожизнено, не се губи при промяна на местоработата и може да бъде отнето само при доказано плагиатство или влязла в сила присъда. Между другото, така е и в другите закони, които се предлагат.
Отменя се понятието хабилитиран и нехабилитиран. Това е новото предложение в този закон. И научен сътрудник, старши научен сътрудник, съответно асистент, доцент и професор се определят само като длъжности, на които се назначават съответните лица. Назначението става с конкурс, между другото както и досега. По този въпрос никакви различия не се предвиждат.
За да бъде заета тази длъжност се поставят изисквания за образователна степен или звание, но фактът на заемането им не се свързва с получаването на допълнителни звания. Освобождаването от тях става, защото тук може да се каже, че има опасност от това как ще ги освободим, а това става при две последователни отрицателни атестации, т.е. когато лицето загуби качества, необходими за заемане на длъжността. И това според мен е голямото различие всъщност между досега съществуващия закон, между предлаганите закони и този, който се предлага в момента.
Освен това има някои други допълнения, едно от които е, че в предлагания в момента закон по същество се запазва формата "свободна аспирантура", макар че се нарича по друг начин. За мен това е една форма, която е доказала своята необходимост. Има доста хора, които работят в областта на науката или пък в областта на научното преподаване, но извършвайки научна дейност заедно с това, с което са придобили необходимите качества, звания и умения, за да развият самостоятелно, сега вече докторанторите...
Вярно е, че в закона съществуват някои форми, но не е точно същото - според мен трябва да се запази свободната докторантура с възможността човек самостоятелно да я развие и този закон мисля, че достатъчно добре осигурява тази възможност. Това е едно от различията, които разбира се лесно могат да бъдат синхронизирани с предлаганите досега закони.
Освен това в предлагания закон се извършва и едно изменение на Закона за висшето образование. То е свързано с това, че в досега действуващия Закон за висшето образование хората, които са нехабилитирани лица могат да заемат тези длъжности само известен брой години, не може да се окаже, че просто те не са се издигнали нагоре, не са станали хабилитирани по простата причина, че няма свободни - казахме, при досегашната система - просто свободни длъжности. Оттам те не могат да придобият и нужните звания. И така от играта - грубо казано - могат да изпаднат много талантливи хора. Особено при тези условия, в които в момента е страната смятаме, че това не е нужно. Затова се предлага да отпаднат тези срокове, т.е. асистентите да могат да заемат длъжността по-дълго време от предвиденото по сега действуващия закон.
Също както и проф. Топенчаров смятам, че законите, макар и различни в някои моменти, в други са много общи, би било добре да бъдат приети на първо четене всички, а комисията, в която се намират реално специалистите в тази област, да поработи върху тях и да направи един общ закон.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на проф. Попов, който също е вносител.
След това проф. Зънзов ще представи становището на Комисията по здравеопазването.


ГЕОРГИ ПОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно, че сега действащият Закон за научните степени и научните звания, приет през 1972 г., е остарял и не е много подходящ за прилагане и при новите условия при нас. Бих искал с няколко думи съвсем кратко да се спра на някои основни негови недостатъци.
Преди всичко на върха на системата за оценяване на научните кадри е институцията Президиум на Висшата атестационна комисия, който имаше и сега има пълните права, независимо от решението на научните съвети, да дава или да не дава научни степени и звания. С това се създава реална възможност за игнориране мнението на научните общности. Освен това всички членове на елементите от системата за оценяване на научните кадри са назначаеми. Схематично тя може да се представи във формата на пирамида. Върхът е с най-малки компетенции. Тук искам да отворя скоба и да кажа: не става въпрос за учените, които са членове на президиума. Техните компетенции би трябвало да бъдат много високи. Става въпрос за органа като такъв, защото 15 души трябва да дават оценка на всички специалисти, работещи в цялото поле на научната дейност, или цялата система от направления и специалности, но е с най-големи права. Това дава или той не дава научни степени или научни звания.
Докато основата - научните съвети по различни специалности и направления, са с най-висока компетентност като орган и с най-малки права, право само да предлагат решение. Това естествено налага промени в нормативната уредба, за да се създадат условия за премахване на тези и някои други недостатъци, за които споменах.
Възможни са два подхода при осъвременяване на системата за атестиране на научните кадри.
Първият подход е свързан с разработването на нов Закон за научните степени и научните звания. В този случай обаче могат да възникнат няколко въпроса, на които отговорът сега би бил труден.
На първо място, необходим ли е такъв закон, не би ли могло елементите от него, определящи технологията за даване на научни степени и научни звания, а дали това трябва да бъдат звания или длъжности е също въпрос, вие чухте колегата Боян Киров в това отношение, да бъде част от Закона за висшето образование и на Закона за научните организации.
Какво по същество представлява сегашният закон? Той определя йерархичните равнища в научната област както от чисто научна страна - степените, така и от страна на научните длъжности и технологията - изискване на входа на процедурите, начинът за провеждането им и контролът на крайните резултати за достигането на тези нива.
Доколкото въпросите за научните степени до голяма степен са изяснени както в този закон, така и в Закона за висшето образование, за научните звания, свързани с научните длъжности, това не е така. Вярно е, че в Закона за висшето образование този въпрос се разглежда, но извън системата на висшето образование има много научни организации, за които няма такава яснота, особено за тези, които са свързани с отрасли или ведомства. Ето защо според мен преди всичко е необходим един Закон за научните организации или за научната дейност, няма значение как ще бъде кръстен, и едва тогава би могло да се отговори на въпроса за необходимостта от Закон за научните степени и научните звания и за неговата философия, ако е необходимо.
На второ място, през последните години се отбелязва една голяма динамика в развитието на нови специалности, професии и дейности, от една страна, и от друга, нарастването на броя на висшите училища и факултети. За пет години се създадоха пет недържавни университета. Броят на факултетите от 97 достигна 202, а в девет висши училища има още 28 структурни звена за така нареченото изнесено обучение. А броят на специалностите нарасна на 450. Всичко това поражда основателна тревога за качеството на висшето образование и за последната негова степен - докторантурата. Налага се ускорено извършване на процеса на акредитация, регламентиран от Закона за висшето образование. Акредитацията е призвана да регулира тези явления и да съдейства за осигуряване на гарантирано качество на висшето образование за всичките му степени.
Явно е, че докато не завърши напълно процеса на начална акредитация, а според Закона за висшето образование това трябва да стане до края на 1998 г., не би могло сериозно да се разговаря доколко децентрализирана или централизирана би могла да бъде системата за даване особено на научни степени. Отсега би могло да се предрече, че този срок ще се наложи да бъде удължен, тъй като е необходимо да бъдат разгледани от акредитационния съвет над 900 процедури.
Всичко това насочва вниманието към втория подход. Вторият подход предполага бързо приемане на определени изменения и допълнения в Закона за научните степени и научните звания, които да отстранят или намалят онези негови несъответствия със съвременното състояние и същевременно да запазят положителните му характеристики без това да води до сътресения и до непредсказуеми коренни промени.
Предложеният законопроект е, както беше съобщено и в становището на Комисията по образование, целесъобразен компромис между крайностите, които се обсъждат в парламентарните среди и в различните академични общности. Преди всичко се запазва традиционната система за атестация на учените. Специализираните научни съвети като структура на тази система по същество остават и работят като досега, но те дават научни степени. Вниманието е насочено към научните степени, тъй като те са основата за оценяване качеството на ориентиралото се към научна работа лице и са една предпоставка за следващо хабилитиране. Този подход дава възможност за единни критерии за присъждане на степените и за ефективен контрол върху прилагането му. Така ще се гарантира избягването на силна изява на местнически страсти и принизяване на научното равнище.
Научните звания се дават от научните съвети на научните организации, ако отговарят на определени условия. В противен случай научните звания се дават от съответния специализиран съвет. Въвежда се мандатност на членовете на специализираните научни съвети. Научните комисии имат ролята на контролен орган. Те упражняват своите правомощия само при получени писмени възражения за установяване на нарушените научни критерии при даване на научните степени или научни звания и при всеки отказ за даването им.
Президиумът на Висшата атестационна комисия има само методично управленчески функции. Въвежда се изборност, номинация на членовете на президиума в научните комисии и специализираните научни съвети.
В заключение, аз ще подкрепя това, което казаха и говорившите преди мен. Между отделните закони има много сходни неща. Проблемът е дали да бъде нов закон или тези неща, които могат да бъдат отразени в едно изменение и допълнение в Закона за научните степени и научните звания. Аз съм се опитал да направя това и затова го предлагам на вашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на професор Зънзов да представи становището на председателстваната от него комисия и своето становище.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще ви представя становището на Комисията по здравеопазване по този законопроект.
Становище по Законопроект N 54.01-65 за научните степени и научните звания, внесен от Юрий Борисов на 10 септември 1996 г., и Законопроект N 54.01-63 за научните степени и научните звания, внесен от Владимир Топенчаров на 5 септември 1996 г.
На своето заседание, проведено на 9 октомври 1996 г., Комисията по здравеопазване разгледа допълнително разпределените законопроекти за научните степени и научните звания, внесени от Юрий Борисов и Владимир Топенчаров. На заседанието присъства вносителят на единия законопроект и същевременно председател на Комисията по образованието и науката Юрий Борисов, както и хабилитирани лица от ръководството на Медицинския университет в гр. София.
След направените разисквания с 5 гласа "за", 2 "въздържали се", без "против" Комисията взе следното решение:
"Р Е Ш Е Н И Е
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекти за научните степени и научните звания на вносителите Юрий Борисов и Владимир Топенчаров".
Комисията предлага при обсъждането на второ четене двата законопроекта да бъдат обединени в един общ. Благодаря ви.
Ако ми позволите, ще кажа и аз няколко думи. Смятам, че този законопроект е изключително необходим на този етап от развитието на нашата държава, но същевременно ние трябва да бъдем съвсем точни, тъй като на всички е известно, че сега се намираме в една политическа и административна ферментация, в която можем да направим много грехове, ако допуснем грешки при приемането на този закон.
Смятам, че атестация на хабилитирани лица не трябва да се прави, защото на този етап нещата ще се политизират.
Второ, атестация на асистентския състав трябва да става, но това трябва да бъде диференцирано за различните специалности. Защото, примерно в областта на хирургията, не можеш за 3-4 години да станеш хирург и тогава, когато те се оформят като добри хирурзи, ние трябва след третата атестация, ако не стане, както е предвидено, доцент или професор, той трябва да замине на друго място на работа. По този начин ние ще направим една инфлация на специалистите в тези хирургически звена или в болниците на университетските клиники. А там трябва да работят много добри специалисти.
Трябва да се обмисли също въпросът дали трябва някои от тези дейности да се предоставят само на съответните научни съвети по места. Аз смятам, че тук могат да се допуснат грешки, това е лично мое мнение, защото може субективният фактор, отношенията в ежедневната работа вътре да се отразяват. И смятам, че невсякога те могат да имат достатъчно специалисти в тези научни съвети, за да направят една добра оценка, една реална оценка. Сегашните специализирани съвети могат да бъдат запазени, но не в този си вид, а да бъдат в по-съкратен вид и да се събират съответните специалисти тогава, когато има съответно в тяхната специалност кандидати за доценти и професори или пък за кандидати на науките и доктори на науките.
Застъпвам твърдото становище, че без кандидатска или докторска защита, както се предлага, или доктор на науките да не се допускат съответно кандидатствания за доценти и професори с хабилитационни трудове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Георги Тотков.
ГЕОРГИ ТОТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми акад. Сендов, колеги, уважаеми проф. Стамов! Аз ще направя няколко кратки бележки по представените законопроекти, а след това ще се опитам да поставя един проблем, който според мен ще бъде централен при второ четене.
Относно изискванията за присъждане на научните степени и звания.
Първо. Необходимо е много по-ясно да се разграничат и формулират изискванията за дисертационния труд и защитата на образователната научна степен "доктор" и научната степен "доктор на науките", за хабилитиране и присъждане на научните звания "доцент", "професор" и т. н.
Второ. При формулиране на изискванията за хабилитиране на преподавателите във висшите училища да се включват:
а) учебно-педагогическата дейност, свързана с подготовка и издаване на учебни помагала, разработване на учебни планове и програми, ръководство на дипломанти и докторанти;
б) участие и ръководство на национални международни проекти в областта на образованието;
в) практическа или приложна дейност в съответното направление.
Необходимо е тези основни изисквания да бъдат предмет на закона, а в правилника на съответното висше училище да намират място и специфични изисквания.
Трето. По сега действащата номенклатура на научните специалности е много малък броят на тези специалности, в които има повече от петима професори и във връзка с това е неизпълнимо изискването членовете на научните комисии да бъдат от тясната специалност по конкурса, така както се предлага в законопроекта на проф. Топенчаров. Целесъобразно е в състава на звеното, присъждащо научното звание, да участват и хабилитирани доценти и професори в определено съотношение. Участието на ръководителя на съответната научна работа според мен е необходимо да се регламентира в състава на научния съвет.
Четвърто. В законопроекта би трябвало да се регламентира възможност за зачисляване на докторантура и след представяне на самостоятелно подготвена научна работа. Така е в няколко законопроекта. Аз подкрепям този момент.
Пето. Необходимо е според мен да се разпишат по-подробно процедурите за провеждане на защитата и за хабилитирането и тези въпроси да не се прехвърлят в правилника за приложение на закона.
Шесто. Един много спорен въпрос - възможността на длъжност "професор" да се назначават и лица с научнообразователна степен "доктор", така както е прието в почти всички европейски страни. Според мен трябва да се предостави тази възможност със следната уговорка: в тези случаи, когато се присъди или се назначи на такава длъжност лице, което няма съответната научна степен, договорът би трябвало да е срочен, например от 5 години, да се регламентира повторното обявяване на този конкурс за длъжността, така както е при нехабилитираните преподаватели.
Седмо. Да се даде възможност, когато се формират специализираните научни съвети, предложения да бъдат давани и от отделни хабилитирани лица, а не само от научни организации.
И сега по въпроса, който всъщност предизвиква у мен безпокойство и който ще стане според мен централен при обсъждането на второ четене. Това е един въпрос, свързан с научната обективност и растежа на младите научни работници. Безпокойството ми е следното. Става така, че ако се даде възможност на местните съвети да присъждат съответните научни звания, степени и съответно конкурсите за длъжности, има възможност някои млади научни работници с качества да не получат никога съответните звания, степени и длъжности. Съществува обаче и обратната възможност - някои от така наречените провинциални научни работници биха могли пък никога да не получат съответните степени, длъжности и звания в специализираните научни съвети в София. Тук според мен ще стане основният спор за правомощията на различните съвети.
Какво е възможното решение? Едно такова решение се предлага в законопроекта на Боян Киров. Аз подкрепям отделни моменти там. Но според мен има и една възможност, която ще предложа на вашето внимание сега. Според мен трябва да се предостави възможност за кандидатстване на всеки научен работник и преподавател за присъждане на научно звание от специализиран научен съвет, независимо от това къде се намира на работа това лице. Това ще бъде предпоставка за една безпристрастна оценка на научните качества на кандидатите. Научното звание, което се присъжда от специализиран научен съвет, трябва да има национална значимост и да е пожизнено. Полученото звание по тази процедура трябва да дава определени предимства при участието в конкурс за заемане и на съответна длъжност във висше училище или научна организация. Така например, когато в конкурса участва само един кандидат, който притежава необходимото научно звание с национално значение, той би трябвало да има определени предимства, да се назначава например от ръководителя на висшето училище, без да е необходимо назначаването на рецензенти. Ако се приеме такава постановка, бихме могли да имаме следната таблица: длъжностите, така както са досега - "асистент", "старши асистент", "главен асистент", съответно "доцент", "професор", "старши научен сътрудник втора степен", "старши научен сътрудник първа степен". Научните звания с национално значение биха могли да бъдат "изследовател", "старши изследовател" и "главен изследовател". Научните звания, които се присъждат във висшите училища, би трябвало да бъдат според мен "асистент по", "доцент по", "професор по" и съответно научните звания в научните организации по същия начин да изглеждат.

При това положение ще дам само един пример. Например би могло да има главен асистент, който е старши изследовател. С други думи той е на длъжност главен асистент във висше училище, получил е научното звание "старши изследовател", което кореира в нашите представи за хабилитирани и доценти. Бихме могли да считаме, че това лице е хабилитирано и има право да чете лекции.
Следователно, в такъв смисъл, научното звание ще означава признание за научни качества, а научната длъжност ще говори за организаторските качества на съответното лице, за неговите преподавателски възможности.
Последното, което искам да предложа на залата, е да се дадат две седмици за даване на предложенията преди второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин заместник-министър - професор Стамов, колеги! Поставените на вашето внимание пет законопроекта за научните степени и звания доказват необходимостта от промяна на сега действащата система за възпроизводство на научни кадри. Тази промяна не е продиктувана от увлечение към ефективни, самоцелни и в крайна сметка безсъдържателни изменения. Напротив, за всички работещи в системата е известно, че сега действащият закон е от 1972 г. и въпреки че е изменян многократно, той вече не е в състояние да отговори на съвременните потребности.
Приетият нов Закон за висшето образование и ориентацията ни към Европейската общност налага да се създадат условия за хармонизиране на законодателството в областта на образованието и науката, да се усъвършенства процедурата за присъждане на научните степени и звания и тя да се доближи до европейските стандарти. Без да отричам постигнатото и утвърденото като национална традиция, ще маркирам и онези натрупани проблеми, които обуславят необходимостта да бъдат преодолени чрез един нов съвременен закон.
Най-общо казано тези проблеми са свързани с ненужната бюрократизация, често пъти обвита с един или друг политически плащ, с централизация, чиито субективизъм варира от крайна псевдолибералност до догматизираната педантичност, до размиване на компетенции и отговорност.
За мен досега действащата система на ВАК и особено нейният президиум, колкото дори отговорно да работят всичките органи, не е в състояние да избегне подмяната на действителните, професионалните критерии за сметка на конюнктурни обективно вредни за науката интереси.
Разглежданите пет законопроекта правят опит да преодолеят именно тези съществуващи слабости в досега действащата система. Но трябва да подчертая, че в нито един законопроект самостоятелно не са решени докрай посочените по-горе проблеми. Това е така, защото, според мен, не е намерена мярата между централизацията и децентрализацията както при присъждането на научните степени, така и при научните звания. Почти всички автори на проектите проявяват известен либерализъм като дават по-опростена процедура за научните звания и насочват претенциите си повече към научните степени.
Разкъсването на тази зависимост обезсмисля стойността, значимостта на научната степен. Прави я самоцелна, без да служи като сериозна предпоставка за йерархичността в научните звания. Това от една страна може да доведе до девалвация на докторантурата, а от друга страна - да се принизят критериите и изискванията за присъждане на научните звания.
В проектите е залегнала възможност да се засили противоречието между утвърдилите се висши училища и новите университети, да се развие силен местен субективизъм, както и необосновано да се задържат хабилитациите за новите научни организации. Но когато говорим за необходимото в изготвянето на един законопроект за второ четене, искам да акцентирам на обстоятелството, че трябва да обърнем специално внимание на проблема за израстването на младите хора в системата на висшето образование и науката. Още повече, че ние сме длъжници и от Закона за висшето образование.
Разглежданите законопроекти преповтарят допуснатия, според мен, пропуск в Закона за висшето образование. Става дума за нехабилитираните лица - за асистентите, които се назначават със срочен трудов договор до 3 години. Това особено ясно е застъпено в законопроекта на професор Шкодров. Тази ограничителна норма - "срочен трудов договор до 3 години", който периодично да се продължава след атестиране, ще ограничи младите хора в конкурсите и възможността за една по-добра и по-точна селекция на кадрите. Това е особено фрапиращо при лекарите, които както в Закона за висшето образование, така и в поднесените на нашето внимание 5 законопроекта ограничават в крайна сметка възможността на младите хора, работещи в здравеопазването да израснат в научната йерархия.
И още във връзка с младите научни работници. Традицията и характерът на научните изследвания, както и огромната необходимост от създаване на условия за развитието на младите кадри в научните организации и висшите училища налага да се осигури възможност за самостоятелна подготовка на дисертация на образователната и научна степен "доктор". В новия закон този въпрос трябва да бъде уреден, още повече че държавата няма да е в състояние в близките години да предвижда достатъчно държавна поръчка за докторанти.
Уважаеми колеги, ще позволите да изкажа най-общо моето разбиране и за органите, които присъждат или отнемат научните звания и степени. То е определено от факта, че, според мен, научните степени и звания трябва да имат национално значение. При смяна на работа те да не се губят и носителите им следва да се ползват с определени предимства при участие в нов конкурс и избор за научно звание.
Ето защо смятам за удачно научните степени да се присъждат от специализирани научни съвети по области на науката. Аналогично условие да се предявява и към факултетните и научните съвети на висшите училища за присъждане на научни звания. С други думи, аз слагам основното ударение, основната роля и функции на специализираните научни съвети като най-компетентни в съответната област. Според мен, ролята на научните комисии е да изпълняват единствено контролни функции за нарушения в процедурите или за неспазване от научните съвети на единните национални критерии за присъждане на научни звания.
Специализираните научни съвети да имат единствено решаващ глас и право да дават научната степен. Те трябва да имат право на окончателен избор. А това означава, че научните комисии не могат да изменят решенията на специализираните научни съвети. Националният атестационен съвет, както се предвижда в някои законопроекти, да изработва национални критерии за присъждане на научни звания и степени, да разработва и допълва номенклатурните специалности, да дава методични указания. Този съвет да издава дипломи за научни степени и звания. Няма нужда от апелативен съд, тъй като нарушенията в процедурата ще се разглеждат от научните комисии по области на науката. В закона ще трябва да се прецизират текстовете, които ще гарантират демократичния избор на органите - специализиран научен съвет, научни комисии и Националния атестационен съвет.
Позволете да кажа няколко думи относно необходимостта от повишаване на изискванията за присъждане на научните звания и научните степени.
Развитието на научните изследвания у нас и формирането на висококвалифицирани кадри на нивото на световната наука в много научни области налагат новият закон да отрази това ниво с повишени изисквания на научните съвети и звания. Поддържам да има две нива на научни степени - доктор и доктор на науките, като две важни квалификационни нива и естествени стимули за научно развитие.
Без да се спирам подробно и детайлно върху всеки законопроект, който в една или друга степен има своите предимства и изказаните от мен съображения ще се стремя да ги отразя в конкретни текстове при подготовката на законопроекта за второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на заместник-министъра професор Стамов.
Ако има други желаещи да се изкажат, моля да дадат знак.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАНЧО СТАМОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! В началото на 1995 г. в Министерството на образованието, науката и технологиите направихме анализ на законодателството, което определя развитието на висшето образование и науката в България. В министерството беше взето решение, че е необходимо да бъдат създадени четири нови закона - Закон за висшето образование, Закон за научната дейност, Закон за научните звания и научните степени и Закон за кредитиране на студентите.
Първият закон вече е факт - Законът за висше образование. Искам да изкажа нашата благодарност, че вие приехте този закон. Той работи повече от една година. Няма проблеми поне засега, които да смущават развитието на висшето образование в България.
Нещо повече, всички предвидени органи, които трябваше да бъдат създадени, всички дейности, които трябваше да бъдат изпълнени със срок, дадени в закона, е факт. Създадена е Националната агенция за оценяване и акредитация. Приет е от Министерския съвет нейният правилник. Очаква се, че след два-три месеца ще бъдат вече факт първите атестации както институционални - на факултети, катедри и университети, така и програмни - на отделни специалности.
Беше създаден регистър, списък на специалностите за висшето образование в България. Този списък е задължителен, тъй като с въвеждането на образователните степени - специалист, бакалавър, магистър и доктор, се получаваше дисхармония между съществуващия регистър от научни специалности и съответни професии и това, което се изискваше по новия закон.
Министерският съвет започна приемането на държавни изисквания за придобиване на висше образование по отделни специалности и отделни образователни степени и се очаква, че до края на тази година България ще разполага с пълен пакет от държавни изисквания, тоест стандарти за присъждане на висше образование по отделни образователни степени.
Този закон, разбира се, трябваше да функционира паралелно със Закона за научните степени и научните звания и Закона за научната дейност и кредитиране на студентите.
Вие си спомняте, че когато започна обсъждането на Закона за висшето образование, редица народни представители направиха предложение тези четири закона да бъдат гледани в пакет. За съжаление ние не сме в състояние да подготвим четирите закона, независимо от това, че работим и по другите два закона и предполагам, че до два месеца ще бъде внесен в Народното събрание Законът за научните дейности и може би до края на вашата сесия и Законът за кредитиране.
Необходимостта от Закон за научните степени и звания тук беше обоснована от народните представители. Аз също я споделям. Принципите, върху които трябва да бъде изграден този закон, това са традициите. Не е възможно една консервативна система, каквато е системата за наука и висше образование, да бъде транслирана или върху нея да бъде въздействано със закони, които не уважават традициите, а именно, атестиране, като основен фактор за научно израстване, запазване на научни степени и научни звания - две за хабилитирани и две за нехабилитирани, а също така и начина, по който те трябва да бъдат присъждани, въз основа на рецензии и атестации.
Либерализиране. Необходимостта от либерализирането е факт, който се обосновава от автономията на науката и на висшето образование. Не е възможно да обявиш, че всички висши училища, всички научни организации са автономни и в същото време до такава степен централизирано да управляваш кадрите в тези висши училища, в тези институции. Затова защото, когато започне акредитация, един от факторите е научният потенциал, с който разполага съответното висше училище или научна организация. Ако някой отвън определя този научен потенциал, естествено е, че се размива отговорността на самото висше училище по израстването на неговите кадри.
Хармонизиране - това е третият принцип - със законодателството в страните от Съвета на Европа и съответно Европейският съюз. Ние проучихме всички закони, които действат и се оказа, че не е възможно буквално да препишем или да взаимстваме някои от тези закони именно заради действащите традиции, а също така и защото ние не можем да не отчитаме българската реалност, която е в момента.
Преходният период и събитията, а също така и явленията, които съпътстват този преходен период, ни дават основания за тревога, че не е възможно и не бива да либерализираме до крайност присъждането на степени и звания, което би довело до принизяване както на нивото на тези звания, също така и на хората, които биха ги придобили с неправомерни средства.
Технологията беше приета при разработване на първия вариант на закон, който народните представители после доусъвършенстваха. Бяха разработени девет варианта. Всеки месец министерството изработваше вариант, който вариант разпространяваше между академичната общност и висшите училища. Организираха се много обсъждания на съветите за наука, на съветите на ректорите, на съветите за висше образование, на академичните съвети и така се стигна до този вариант, като искам да ви кажа, че той не се приема еднозначно от всички. По принцип всички сигурно знаете, че има две групи научни работници в България - едните, които са във висшите училища, другите, които са в академиите. Не бих казал, че има противоречия, които са непреодолими, но все пак те съществуват и академичните научни работници искат по-строги изисквания при присъждането на званията и степените, докато университетските са склонни да приемат по-леки изисквания, обосновавайки се с факта, че те губят много време да предават своите знания на своите студенти.
Текстовете с някои пропуснати думи или с някои добавени думи се приемат както от Българската академия на науките, така и от Селскостопанската академия на науките, а също така и от почти всички висши училища.
Аз мисля, че вие ще имате много голям проблем, когато решавате въпроса дали "професор" трябва да бъде предшествано от придобита научна степен "доктор на науките". Академичните среди казват, че това е задължително, а висшите училища казват, че това не бива да бъде, защото ще спре развитието на научните кадри в университетите.
С тези няколко думи аз, като представител на Министерството на образованието, науката и технологиите, също подкрепям предложението на комисията да бъдат приети всички закони и въз основа на тях да бъде изготвен вариант, който да бъде обсъден от вас на второ четене. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки има ли? - Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроектите на първо четене.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да ви да подложим на гласуване Законопроект N 54.01-63 за научните степени и научните звания, внесен от Владимир Топенчаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз ще представя законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за научните степени и научните звания, представен от професор Владимир Топенчаров. Моля да гласувате.
От общо гласували 122 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 2.
Законопроектът на професор Топенчаров е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за научните степени и научните звания, представен от народния представител Юрий Борисов. Моля да гласувате.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против и въздържали се - няма.
Законопроектът, представен от народния представител Юрий Борисов, е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроект за научните звания и научните длъжности, представен от народния представител Боян Киров. Моля да гласувате.
От общо гласували 120 народни представители, за - 103, против - няма, въздържали се - 17.
Законопроектът, предложен от народния представител Боян Киров, е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта, представен от народния представител професор Шкодров. Моля да гласувате.
От общо гласували 122 народни представители, за - 100, против - няма, въздържали се - 22.
Законопроектът, представен от професор Шкодров, е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания, представен от професор Георги Попов. Моля да гласувате.
От общо гласували 121 народни представители, за - 111, против - няма, въздържали се - 10.
Законопроектът, предложен от професор Попов, е приет на първо четене.
Съобщение:
Днес от 11,15 ч. в зала 248 ще се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси, заедно с Икономическата комисия.
Закривам заседанието. (Звъни)



Закрито в 10,45 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАР:
Георги Георгиев