Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Атанас Железчев и Иван Куртев
Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще ви прочета новопостъпили законопроекти и проекторешения.
На 22 май 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Икономическата комисия, Комисия по външната политика и европейската интеграция.
На 23 май 1996 г. е постъпил проект за решение за спешни мерки от страна на Министерския съвет за преодоляване на зърнената криза. Вносител - Петър Стефанов Стоянов. Разпределен на Комисия по бюджет и финанси и Комисия по земеделието и горите.
На 28 май 1996 г. е постъпил Законопроект за стоковите борси и тържищата. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Икономическа комисия, Комисия по устройството и дейността на държавните органи.
Искам да ви информирам, че получих писмо от премиера Жан Виденов с информация за постигнатото на 27 май 1996 г. споразумение на правителството на Република България с делегацията на Международния валутен фонд. Господин Жан Виденов ще дойде днес в Народното събрание да ни информира по този въпрос.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): И по други въпроси също да ни информира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагаме следната програма.
Програма за 29 май:
1. Второ четене на Законопроект за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините.
2. Проект за Решение за изменение на Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове.
Програма за 30 май:
1. Второ четене на Законопроект за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините.
2. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
3. Второ четене на Законопроект за радиото, телевизията и БТА.
4. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
5. Законопроект за ратифициране Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за морско търговско корабоплаване.
6. Законопроект за ратифициране на Протокола от 1972 г., изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.
7. Законопроект за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, и към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение на въглища и стомана, от една страна, и Република България, от друга.
8. Проект за решение за разрешаване участието на военнослужещи и самолети от Военноморските сили на Република България в Чешкия международен въздушен фестивал CIAF '96.
9. Проект за решение за участие на военнослужещи от Българската армия в парашутни лагери във Федерална република Германия.
Програмата за 31 май:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител: народният представител Велко Вълканов.
2. Продължение на програмата от предходния ден.
3. Парламентарен контрол.
Постъпили са следните предложения за включване в дневния ред.
Първо, от народния представител д-р Орлин Драганов: на основание чл. 40, ал. 3 и глава осма от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме в предстоящата седмична програма да се включи като точка от дневния ред - изслушване на директора на Българската национална телевизия господин Иван Гранитски във връзка с издадена от него заповед на 22 май 1996 г.
Аз смятам, че е по-целесъобразно това нещо да бъде разгледано в Комисията по радио, телевизия и БТА. Но пълно основание има и господин Драганов.
Господин Драганов, заповядайте.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внесеното искане от моя страна и от депутата Николай Кисьов е във връзка с това, че на 22 май генералният директор на Българска телевизия господин Гранитски е издал заповед, която забранява преотстъпването на време на депутати, които са независими.
Пред мен има две решения. Едното е решение на Великото Народно събрание от 22 декември 1990 г. за приемане на Основни положения на Временен статут на Българската национална телевизия, Българското нациионално радио и БТА. Това е единият документ. Вторият документ е Решение N 16 на Конституционния съд от 19 септември 1995 г. по Конституционно дело N 19 от 1995 г. по искане на главния прокурор за установяване противоконституционността на решението на Великото Народно събрание за приемане на Основни положения на Временен статут на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.
Всеки от вас, който прочете тези два документа, ще види, че няма такова положение. Аз искам все пак да изясним този факт. В края на краищата депутатите, които са независими, са избрани с много повече гласове, отколкото някои депутати в тази зала. (Реплики от мнозинството) И не е демократично по този начин да се отнема възможността за изяви на независимите депутати. Ето защо ние вкарахме това предложение в пленарна зала и го предоставяме на вашето внимание.
В края на краищата, смятайки, че България е демократична държава, според нас това е недемократична мярка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на народния представител Орлин Драганов.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Искам да взема думата по предложението на господин Драганов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може, господин Капудалиев. Няма такава процедура. Моля да гласувате.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Обратно мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно правилника, дневният ред не се обсъжда.
От общо гласували 178 народни представители, за - 60, против - 76, въздържали се - 42.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Кристиян Кръстев: на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване на точка от дневния ред на Народното събрание за 29 май 1996 г. - първо четене на Законопроекта за частните малки предприятия.
Днес господин Куртев повдигна този въпрос на Председателския съвет с настояване да се подготвят становища по този законопроект, които още липсват.
Давам думата на народния представител Кристиян Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители! С оглед настъпващата икономическа катастрофа в страната, бих искал да обърна нашето внимание на Законопроекта за малките частни предприятия, който е внесен още през септември и до днешен ден не е видял бял свят. И с най-голямо учудване случайно чух по телевизията вчера част от мотивите и от чл. 2 на закона в устата на господин Койчев. Тоест, за гръбнака на икономиката, който ще бъде от малки частни предприятия. Затова смятам, че би било престъпление по отношение на частниците, ако този законопроект не влезе днес в пленарната зала и въобще не бъде разгледан. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Кристиян Кръстев за включване в дневния ред.
От общо гласували 209 народни представители, за - 90, против - 47, въздържали се - 72.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Соколов: на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на Програмата на Народното събрание на 29 май 1996 г. - предлагам точка първа да бъде проект за решение относно спешни мерки от страна на Министерския съвет за преодоляване на зърнената криза с мотиви към него.
Проекторешението е внесено под N 94.02-26 от 23 май 1996 г., което съобщих преди малко. Разпределено е на комисиите, нямаме становища.
Давам думата на народния представител Йордан Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от левицата, които започвате да се вълнувате преди още да сте чули какво ще бъде казано, затова защото очевидно съзнавате вашата отговорност за зърнената криза.
Отдавна Съюзът на демократичните сили предупреждаваше, че назрява незапомнена в нашата нова история зърнена криза. Беше установено от компететните държавни органи, че е изнесено близо 950 000 т хлебно зърно. В доклада на министър Начев - вашия министър, господа от левицата, беше посочено, че за да се преодолее това положение, ще трябва да се внесат най-малко 630 000 тона. В постановление на вашето правителство, господа от левицата, беше освободено от вносно мито 650 000 т хлебно зърно.
Кризата вече настъпи. В повечето градове на страната хляб няма. По данни на масмедиите, има населени места, в които хлябът достигна 100 лв. за един хляб - противно на вашите обещания за 4 или за 5 лв. (Реплики от мнозинството)
Правителството не взима никакви мерки. Ние сме свидетели на изявления на отговорни представители на правителството, че зърнена криза няма. Премиерът си позволи да каже, че било едва ли не нормално седмици или месеци преди новата реколта да имало - забележете! - трусове в снабдяването с хляб...
Ето защо ние предлагаме Народното събрание да вземе това решение, с което да задължи Министерския съвет най-после да направи нещо за преодоляване на зърнената криза. Благодаря ви. (Реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението за включване в дневния ред.
От общо гласували 210 народни представители, за - 93, против - 95, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Същото предложение е направено от 49 народни представители за извънредно заседание, но трябва да бъде гласувано отделно, тъй като точката, на която се позовавате, е във време на ваканция. Направете справка.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): За неработещ парламент - ние сме го внесли, когато не работеше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За ваканция е. Обадете ми се да поговорим.
Предложения на Васил Михайлов - първото е Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО. Има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители, господин председател, бих желал да кажа само няколко думи. Много пъти и по много поводи е обосновавано защо Народното събрание трябва да се заеме с проекторението, внесено от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, за присъединяване на Република България към НАТО.
Искам само да ви припомня, че то е внесено на 3 октомври 1995 г. Оттогава след много усилия е одобрено от Комисията по външната политика със становище с входящ N 53-05-6 от 31 януари 1996 г. и това становище е позитивно. Решението е ясно и еднозначно - задължава Министерския съвет да предприеме незабавно всички необходими мерки за представяне на кандидатурата на Република България за пълноправно членство в НАТО.
Бих искал да кажа, че сега, когато в западния печат започнаха да се появяват материали, които определят България като противостояща на Северноатлантическия договор - организацията за колективна отбрана, която гарантира европейските ценности, към които уж всички се стремим, не можем да продължаваме да нямаме ясна позиция.
Очевидно е, че така нареченият активен диалог сам по себе си е инструментариум, но трябва да е ясно за какво е този активен диалог - за приемане на България в НАТО или не за приемане на България в НАТО. Към този момент позицията на българското правителство е такава, че дава основание за подобни тълкувания - че България е страна, която, видите ли, противостои в някаква степен на Северноатлантическия договор или е възможно да противостои в бъдеще.
Моля ви, уважаеми дами и господа, за да не ни слагат в един и същи пакт със Сърбия и други страни, да направим необходимото и да се занимаем с този изключително важен за националната сигурност въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 183 народни представители, за - 69, против - 102, въздържали се - 12.
Не се приема предложението.
Второто предложение е Проекторешение за провеждане на национален референдум за герба. Думата има Васил Михайлов от СДС.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя това предложение, защото стана ясно, че на първо четене за герба на Република България и националното знаме нямаше консенсус. Това е най-меко казано. Тук в залата имаше много тежко противостоене, разбира се, предизвикано от грубите нарушения на председателя на Народното събрание. Факт е обаче, че беше гласуван един проект, който не се приема от българското общество. Аз не бих бил доволен, ако се приеме подобен герб, да прилича на една своя северна съседка от близкото минало, когато вместо герб, на местата, където трябва да го има, ще има просто празно място, т.е. хората няма да го приемат. Това не би било добре за България и за нейното национално достойнство.
Затова ви моля да предприемем най-доброто, което може да се направи в този момент - да се съгласим и да гласуваме решение за провеждане на национален референдум за герба, където ще има две предложения: едното за държавен герб, съществувал до 1947 г. с изобрежение, и второто - за проекта на Министерския съвет за герб, утвърден с Решение N 92 от 24 февруари 1995 г.
Искам да припомня, че тези проекти за решения за провеждане на национален референдум са внесени много отдавна. Не е едно, решенията са две. От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - от 29 ноември 1995 г., и на господин Иванов от 10 март 1995 г.
Считам, че за да запазим националното достойнство на България, ние трябва да възстановим нейния герб оттогава, когато тя е била независима, суверенна и достойна държава, т.е. преди окупацията от Съветската армия, разрушила българската държавност.
Моля ви да гласуваме този референдум. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 187 народни представители, за - 59, против - 98, въздържали се - 30.
Предложението не се приема.
Третото предложение е изслушване на началника на Националната служба за охрана. Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз бих Ви помолил, когато има гласуване, първо да има известно изчакване, за да гласуват народните представители и да е ясно кой как е гласувал, а когато излиза резултатът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сложете си картата, когато говорите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз мога да направя и още едно процедурно предложение - пестя времето на Народното събрание за разлика от Вас, който лъжливо го пестите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сложете си картата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Искам да Ви кажа, че трябва да изчитате по парламентарни групи как е гласувано. Българското общество иска да знае това, за да е ясно кой не желае референдум, кой е против суверенът, българският народ да каже своето мнение - своето "да" или "против" един или друг национален символ, какъвто обсъждаме тук.
Що се отнася до изслушването на началника на Националната служба за охрана, това предложение бях направил преди идването на Негово величество Симеон II - цар на българите в изгнание. Направих го, защото имаше публикации в печата, че Националната служба за охрана няма да действува и да осигури едно безпрепятствено и сигурно посещение и съответно посрещане, на каквото грандиозно посрещане от стотици хиляди хора бяхме свидетели.

Тук обаче бих желал да се присъединя към позицията, която моите колеги изказаха във връзка с посрещането на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите в изгнание, като кажа, че бе спусната дебела завеса и тежко информационно затъмнение по отношение на това събитие. (Шум в залата) Българската национална телевизия и Българското национално радио се проявиха, меко казано, не като информационни агенции, не като информационни институти. Няма да коментирам подробности от всичко това, което се случи. Факт е обаче, че съм изкушен да поздравя цялото Народно събрание с пристигането в България на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите в изгнание, и да припомня, че това е български държавен глава от миналото, който не може да не бъде отбелязан в информационните емисии. (Шум и реплики от двете страни на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 184 народни представители, за - 60, против - 105, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Четвърто предложение на Васил Михайлов от СДС за изслушване на министъра на вътрешните работи. Имате думата, господин Михайлов. (Реплика от мнозинството: "Кретен!")
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, моля, озаптете си стоката. (Веселост в блока на опозицията)
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Бих желал тук министърът на вътрешните работи да даде разяснения относно нанесения побой върху български журналист от активисти, членове или симпатизанти - не е ясно - на Кюркската работническа партия, която - знаем всички - е обявена за терористична и е поставена извън закона, включително и в демократична Германия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кога е направено това? Кого са били?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: На първомайския митинг на БСП се случва това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не ги е срам!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И действията на повереното министерство на министъра на вътрешните работи, меко казано, не могат да бъдат одобрени, тъй като в присъствието на полковник от полицията и други двама служители побойниците са се отстранили безпрепятствено. А това е скандално. Скандален е фактът, че по отношение на ПКК в България не се вземат необходимите мерки. Имаме съответната спогодба, подписана от министъра на вътрешните работи на Република България и на Република Турция по въпроса за ПКК. И ние сме длъжни да изпълняваме тази спогодба. Към този момент това не се прави.
Няма да коментирам по-нататък, че министърът на вътрешните работи трябва да даде известни разяснения за - бих я нарекъл така - ювелирната операция, при която загинаха трима български полицаи. Беше обяснено, че в 3-дневен срок убийците ще бъдат известни. Не 3, и 30 дни ще минат и нищо такова не става. Злите езици започват да говорят, че отново става дума за разчистване на сметки в кланове в МВР. Ако това не е така, тези слухове трябва да бъдат разсеяни оттук, от тази трибуна, и това трябва да направи министърът на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов от СДС.
От общо гласували 211 народни представители, за - 88, против - 110, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за изслушване на министър-председателя. Има думата Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението ми е познато за вас, но опитите ми тук министър-председателят да се възползува от възможността да направи изявление и да има изслушване на неговата позиция досега търпят неуспех. Става дума за изслушването на министър-председателя за разговорите му с руския президент и с какво му е дал повод руският президент да включва България в СССР-2, а министърът на отбраната на Руската федерация в Брюксел да ни включва във военен пакт със Сърбия, Русия и сателитите й. Както и за разговорите в Москва - дали там подписаните спогодби отговарят на консенсуса на българската позиция за европейските и евроатлантическите приоритети и ориентация на нашата държава, а също така за стъпките, които като ръководител на правителството е предприел за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество в ущърб на България по подобие на капитулациите от времето на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия, една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България. Имаше една делегация, която посети Руската федерация, водена от господин Генов. Там беше и министър Папаризов, министър на търговията. Смисълът на тези посещения според мен беше да успеят да издействуват за България непреференциален митнически режим, а нормален митнически режим. Защото сега действуващият е в изключителен ущърб за България. За съжаление това не става. Русия, както казва печатът, забавя своя списък за митническите облекчения. Истината е, че те не успяват да постигнат никаква договореност. И това е така по простата причина, че това са именно те, а не някои други...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... към които руската страна е свикнала да се отнася по стария начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 193 народни представители, за - 72, против - 112, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Шесто предложение - за изслушване на министъра на външните работи. Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз наистина се чудя кой от министрите не трябва да бъде изслушван. Защото следват гаф след гаф и всички те вредни за България, изключително опасни. Ето сега например изслушването на министъра на външните работи е изключително важно да стане. Защо трябва да стане? Няма да коментирам старите му "подвизи", когато нямаше позиция по въпроса за конференцията за тероризма в Египет и конференцията по сигурността в Прага; защо не беше придружен президентът на Република България в Хърватия и Босна и Херцеговина; защо бе осуетена визитата в Македония? Сега обаче сме пред провал на срещата на балканските министри на външните работи в София. И за това отговаря министърът на външните работи и цялото българско правителство. Защото ако сега тази среща се превърне в "Янина-3" или във "Варна-1", т.е. отново започнем да участвуваме волю или неволю в някакви православни оси и дъги, това ще бъде лошо за България и за нейното бъдеще. Защото е ясно кои няма да участвуват от страните на Балканския полуостров. А такава една среща с това участие към този момент е абсолютен провал с изключително лоши последици за Република България.
И аз моля, уважаеми колеги, да се съгласите да изслушаме министъра на външните работи, докато не е късно, какви стъпки се предприемат тази среща да не бъде осуетена или ако тя бъде проведена, тя да бъде пълноценна и България да се гордее с това свое външнополитическо постижение, не да се срамува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 201 народни представители, за - 76, против - 104, въздържали се - 21.
Предложението не се приема.
С това се изчерпват легитимните предложения на господин Михайлов.


Моля да гласувате дневния ред така, както е предложен.
Господин Михайлов, това е за Вас, лично писмо. (Председателят подава на господин Васил Михайлов писмото)
От общо гласували 196 народни представители, за - 132, против - 25, въздържали се - 39.
Дневният ред е приет.
За процедура има думата Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Процедурата е във връзка с тази справка, която Вие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е процедура. Внимавайте. Ще трябва да предложите процедура, иначе ще има последствие.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Процедура е. Естествено. За разлика от Вас, уважаеми господин председател, аз зная добре правилника. Това, разбира се, не ми помага, когато Вие ми налагате наказания в нарушение на същия правилник.
Но сега мога да Ви кажа, че тази справка, която ми давате, в отговор на направеното от мен предложение за изслушване на председателя на Народното събрание относно грубите му нарушения на Конституцията и Закона за нормативните актове, и затова, че допусна не обнародването по надлежния ред в "Държавен вестник" на Европейското споразумение за асоцииране между Република България и европейските общности, е нещо, което продължавам да твърдя, че е. Впрочем тази справка, подписана от отдел "Правен" на Народното събрание не ме удовлетворява.
Исках Вашият подпис да стои под тези недобре измислени и юридически неверни в 6 точки направени разяснения.
Така че аз твърдя, че Вие все още не сте обнародвал, не сте направил необходимото, за да се обнародва Европейското споразумение. Това беше процедура. Аз Ви моля, че ако все пак твърдите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Каква процедура предлагате?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... че това... Да подпишете и Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да подпишете и Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура е по работата на Народното събрание.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е по работата. Председателят ми връчва справка пред всички, с една дума: господин Михайлов, престанете да твърдите, че Европейското споразумение не е обнародвано по съответния ред.
Аз продължавам да твърдя, твърдейки че тази справка не е вярна. Искам Вашият подпис да стои под нея, а не на един от Вашите чиновници. Тогава вече отговорно ще се отнеса към направената справка.
Това беше моята процедура - предложението ми да подпишете тази справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА И ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И ЗА ВНОСКИТЕ ОТ ПЕЧАЛБАТА ЗА ОБЩИНИТЕ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Преди да започнем обсъждането на законопроекта на второ четене бих направил процедурно предложение. Моля в залата да бъдат поканени, за да имат възможност да участвуват в дискусията като представители на вносителите господин Бисер Славков, зам.-министър на финансите и господин Ангел Илиев.
Моля това процедурно предложение да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 170 народни представители, за - 138, против - 11, въздържали се - 21.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата в залата.
Заповядайте, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
"Закон за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините".
Това е текстът на вносителя - Министерският съвет.
По заглавието на законопроекта са постъпили следните предложения:
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В заглавието и по-нататък "вноските от печалбата за общините" да отпадне. Също така да няма отделни вноски за общините - в чл. 45-47 и да се направят необходимите промени, като остане само една обща ставка 30 на сто или 40 на сто, а в чл. 49 да се запише "приходите от данък печалба се разпределят между държавата и общините, където са събрани в пропорция - например 70 на сто за държавата и 30 на сто за общините".
Предложение на народните представители Ивайло Калфин и Фидел Косев:
Заглавието да се промени така: "Закон за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за данък върху печалбата на общините".
Предложение на народния представител Муравей Радев:
В заглавието да отпадне текста "на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините".
Понятието "данък за общините" да се замени с "вноски за общините".
Комисията предлага заглавието на законопроекта да бъде: "Закон за данък върху печалбата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги!
Аз мисля, че още по време на дискусията в комисията направих своите корекции на моето предложение. Затова сега го оттеглям при гласуване на заглавието. Ще го възобновя пак когато му дойде мястото.
Аз съм съгласен със заглавието на работната група, предложението на комисията: "Закон за данък върху печалбата".
Когато разглеждаме чл. 1 ще направя моите конкретни предложения. Така че може да не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
По същия начин аналогично моля нашето предложение да не се гласува, тъй като то е взето предвид и отразено в предложението на комисията. Ние го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? - Няма. Започваме добре.
Моля да гласувате за предложението заглавието на закона да бъде "Закон за данък върху печалбата".
От общо гласували 156 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - 9.
Заглавието на закона е прието.
Глава първа.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Няма предложение за наименованието на главата.
Предложението на Комисията по бюджет и финанси е Глава първа да има следното наименование: "Общи положения".
Моля да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Раздел първи - отделно.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Раздел първи - отделно.
Няма предложения и по него.
Предложението на вносителя е заглавието на Раздел първи да бъде: "Обект на облагане и данъчно задължени".
Няма предложения на народни представители.
Комисията предлага следното заглавие на Раздел първи: "Раздел първи. Обект на облагане и данъчни субекти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на Глава първа и на Раздел първи.
От общо гласували 169 народни представители, за - 158, против - няма, въздържали се - 11.
Заглавието на Глава първа и на Раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Вносителят - Министерският съвет - предлага следния текст за чл. 1:
"Чл. 1. С този закон се установяват данъкът върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и вноските от печалбата за общините."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
Създава се нова ал. 2 със следното съдържание: "Не се облагат с данък печалба или друг пряк данък създадените по закон пенсионни и здравни фондове и каси, училища, университети и други висши учебни заведения, болници и други подобни за тяхната стопанска дейност в случай, че:
1. те не разпределят печалба за собственика, физически или юридически лица;
2. тази дейност е пряко свързана с тяхната основна дейност - например инвестиране на фондовете с цял тяхното нарастване и запазване, платено обучение, платени прегледи и здравни услуги и други подобни.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Предлага чл. 1 да се промени както следва:
"Чл. 1. Ал. 1. С този закон се установява данъка върху печалбата за републиканския бюджет и данъка върху печалбата за общините, наричани по-нататък съответно "данък върху печалбата" и "данък за общините".
Ал. 2. По реда на този закон се облагат и доходите на юридическите лица."



ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров от Народния съюз.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Аз пак ще направя това, което направих преди малко. Това предложение, което току-що прочете господин Кирил Желев, да се гласува при следващия член, защото там му е мястото от гледна точка на законодателната техника. А тук искам да подкрепя моята теза, която беше изложена при дискусията върху заглавието.
Най-напред дискутирам предложението на комисията. Предлагам най-напред да отпадне ал. 2, защото мисля, че в ал. 1 казваме какъв е този закон. После ако кажем, че и доходите се облагат, това ще си дойде по-нататък, когато му дойде времето, ако има нужда, разбира се да се облагат. Но чл. 1, аз държа тази идея, която беше изложена при дискусията по заглавието, точно тук да намери своето развитие - с този закон се установява данъкът върху печалбата.
За мен е несъстоятелно да има два данъка върху печалбата - данък върху печалбата за Републиканския бюджет и данък върху печалбата за общините. Би трябвало да е един и същи данък. И после, примерно аз съм го предложил тук в чл. 49, макар че процентното разпределение не е точно така, в чл. 49 да се запише, че приходите от данък печалба се разпределят между държавата, съответно Републиканския бюджет, и общините в определена пропорция. Пропорцията не е такава, но нека да стигнем до чл. 49, разбира се ако приемете моето предложение. Пропорцията е примерно 85 на 15. Така че ако се приеме моето предложение, ето тази пропорция трябва да се гласува в чл. 49, или където вие прецените. Но мисля, че самото събиране на този данък и неговото администриране се утежнява излишно, като се дефинират два данъка - данък върху печалбата за Републиканския бюджет и за общините. Карате тези, които са данъкоплатци по този закон, да правят два превода, вместо да направят един. А те ще отидат в една и съща служба да го правят. Много по-просто е да си го преведат в данъчната служба и данъчната служба, която е една... Забележете, едно време, когато разглеждахме този въпрос в Закона за данъчната администрация, имаше предложения дали да има общински данъчни служби и държавни или републикански данъчни служби. Тъй като това нещо се отхвърли, след като службата е една, подчинена на Министерство на финансите, аз не виждам причина за излишно усложняване. Още повече, че по-нататък се предвижда и някакъв фонд "Мелиорации" да се преотстъпва на данъкоплатците, пък те да го превеждат по някаква друга сметка.
Много по-просто от гледна точка на събиране на данъка е данъкоплатецът да плаща наведнъж данъка върху печалбата си и после да бъде разпределян. Примерно да плаща 40 на сто. Или ако не искате да се лишите от тези няколко стотни, колко бяха, 12 стотни от процента, или 11 бяха, пишете 40,11. Това е данъкът, който се разпределя съответно между държавата и общините.
Мисля, че ние плащаме данък, в преносния смисъл, разбира се, на това, което наследяваме с този закон. Плащаме в случая един данък или концесия на Указ 56-и, където си имаше данък върху печалбата и имаше вноски на общините. Понеже вече убедихме финансовото министерство, че думата "вноски" е без някакво съществено данъчно значение, те се отказаха и сега да кажем, че е данък върху общините.
Моля ви се да подкрепите моето предложение, защото иначе събирането на данъци, то и без това е сложно, става още по-сложно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, моля да ми помогнете. Вие предлагате чл. 1 така, както е от вносителя, с нова алинея.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не, напротив, "С този закон се установява данъкът върху печалбата". И толкоз. Завършва първата алинея, а втората алинея отпада.
И по-нататък аз ще се погрижа да дам навреме, да предложа при ставките и при разпределението на данъка.
Вижте, какво правим с данък общ доход?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, благодаря, разбрах.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да убедя колегите. Данък общ доход се събира като един данък. И после, вярно, че сега сме гласували Закона за държавния бюджет как се разпределя между държавата и общините, обаче приходът се разпределя. Ние не убеждаваме данъкоплатеца, че трябва да си плати половината в общината, а половината - в държавния бюджет по различни сметки. А точно това се опитваме да направим по Закона за данъка върху печалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване. Предложението на народния представител Венцеслав Димитров е: чл. 1 да гласи: "С този закон се установява данъкът върху печалбата", което се свежда до това да отпадне от предложението на комисията текстът "за Републиканския ..." и т.н. и да отпадне ал. 2. Моля да гласувате отпадането на този текст от предложението на комисията.
От общо гласували 174 народни представители, за - 56, против - 58, въздържали се - 60.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 1 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 155 народни представители, за - 145, против - 4, въздържали се - 6.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 2, текст на вносителя:
"Чл. 2. Данъчно задължени по реда на този закон са: местните и чуждестранните юридически лица; чуждестранните дружества, които не са юридически лица; клоновете на чуждестранните лица; сдруженията с нестопанска цел, както и други юридически лица, включително и на бюджетна издръжка, които съгласно нормативни актове са създадени с цел извършване на нестопанска дейност, но извършват стопанска дейност по чл. 4".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за чл. 2:
"Чл. 2. Данъчно задължени по този закон са местните и чуждестранни юридически лица и клонове на чуждестранни лица, които извършват стопанска дейност, включително и когато са на бюджетна издръжка".
И предложение на комисията. Предлагаме чл. 2 да се промени, както следва:
"Чл. 2. Ал. 1. Данъчно задължени лица по реда на този закон са:
1. местните и чуждестранни юридически лица;
2. сдруженията с нестопанска цел, както и други юридически лица, включително и на бюджетна издръжка, извършващи стопанска дейност.
Ал. 2- Данъчно задължени лица по смисъла на този закон са и чуждестранните дружества, които не са юридически лица, и клоновете на чуждестранните лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Имате думата, господин Димитров.



ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, колеги! Пак правя същото предложение, което направих и предишния път от процедурна гледна точка - оттеглям своето предложение по чл. 2. Няма да го възобновявам по-нататък, защото то по един или друг начин е доста сходно с предложението на комисията. На практика то е прието.
Но искам да възобновя своето предложение, което беше прочетено заедно с предложенията по чл. 1. То се отнася за това кои не са данъчно задължени лица, т. е. това е изключение и е изключение от ал. 1 на чл. 2 на предложението на комисията. Пак ще го прочета: "Не се облагат с данък върху печалба" или "Не са данъчно задължени" - нека да го кажем така: "Не се облагат с данък печалба или друг пряк данък създадените по закон пенсионни и здравни фондове и каси, училища, университети и други висши" - колегата Джеров каза: не "висши учебни заведения", а "висши училища" - така било по закон, съгласен съм - "болници и други подобни за тяхната стопанска дейност в случай, че те не разпределят печалба за собственика - физически или юридически лица" - и второ - "Тази дейност е пряко свързана с тяхната основна дейност - например инвестиране на фондовете с цел тяхното нарастване и запазване, платено обучение, платени прегледи и здравни услуги и други подобни".
Колеги, много важно е един такъв текст да фигурира в законите на цивилизованите страни, третиращи облагането на данък върху печалбата под една или друга форма. Има такива облекчения. Има такива изключения даже. Това не е истинска стопанска дейност в смисъл дейност за печелене на доходи за някого. Тук доходите се връщат обратно - в тези институции, които ние ги очертаваме. Какви са те - това са или болници, или учебни заведения, или пенсионни, здравни фондове, които под една или друга форма се нуждаят от подкрепата на цялото общество и те получават подкрепа чрез държавния бюджет. Проблемът е там, че парите от държавния бюджет не стигат. Примерно, когато в една болница... (Силен шум в залата)
Моля ви се за малко внимание! Когато в една болница се извършват платени прегледи, те подпомагат - тези платени прегледи или платеното лечение - лекуването на онези болни, които нямат възможност да платят. Когато в едно висше учебно заведение, госпожо Величкова, се извършва и платено обучение, се събират такси. Те подпомагат цялостната дейност на заведението. Те подпомагат даването на малко по-сносни заплати от тези, които биха получавали преподавателите, ако биха получавали само държавна издръжка. И ние много добре знаем колко пари получава, например, един професор. Защо да не му дадем тази възможност? А ако се обложи тази, бих казал, псевдостопанска дейност - тя е уж стопанска дейност, обаче тя е в подкрепа на една призната обществена полза, каквато е основната дейност на тези фондове. Да не говорим за пенсионното и здравно осигуряване. Тук има един много сериозен и важен въпрос... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, моля за тишина! Много се шуми в залата!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нито има създадена една нормална пенсионна система - знаете какво е средното равнище на пенсиите. Нито здравната система функционира нормално. Нека да дадем възможност чрез стопанска дейност, която е необлагаема, да се подпомага тази общественополезна дейност.
Аз знам - тук не съм ги включил, а има фондации, сдружения с идеална цел, спортни клубове и т. н., които извършват и стопанска дейност, и която стопанска дейност може би по някакъв начин се разпределя като доход. Но тук не става дума за разпределяне като доход, затова не случайно казвам, че не се разпределя печалба за собственика. Цялата печалба отива за издръжка, да кажем, на една болница. Защо трябва да обложим това с 40 на сто?
Моля ви се, колеги, да вземете отношение по този въпрос и да подкрепите едно такова предложение, иначе законът става изключително строг към всяка една подобна дейност и виждам, че има и други индикации от страна и на правителство, и на мнозинство. Нека да покажем, че с един дългосрочен закон ние мислим и за този сектор, които някои наричат трети сектор. Въобще не става дума за избягване на плащане на данъци, за отваряне на данъчни вратички. Ако мислите, че има вратички - дайте да ги затворим! Тук става дума за една наистина дейност в полза на обществото. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата народният представител Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Чисто редакционно възразявам срещу редакцията на предложението на комисията по чл. 2, ал. 2:
"Ал. 2. Данъчно задължени лица по смисъла на този закон са и чуждестранните дружества, които не са юридически лица, и клоновете на чеждустранните лица".
Може ли едно дружество да не бъде юридическо лице? Ами, ако не е юридическо лице, то няма да бъде дружество, тъй че това е един правен абсурд. Евентуално, но не знам мисълта, щото не съм член на комисията, но би могло да се каже: "Които не са юридически лица в България" или нещо друго, но нека да се уточни - дружество не може да не бъде юридическо лице.
И с оглед на прецизността: "клоновете на чуждестранните лица" нека да бъде "клоновете на юридическите лица", защото когато говорим в правото за лица, тук се включват и физически лица. Физическите лица нямат клонове.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Джеров.
Има ли други желаещи да вземат становище по този текст?
Има думата господин Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поставеният проблем безспорно е от съществено значение, тъй като в нашата страна има едно изключително нарастване на извънбюджетните сметки, в които се акумулират изключително много средства, които практически се децентрализират и остават извън контрол.
При това положение дори и в цитирания пример, както беше за висшите училища, набирането на тези средства се оставя изключително на контрола на органите на управление на самото висше училище. Заедно с това обаче паралелно се изграждат дейности, които по презумпция в своята същност са чисто търговски. Нека не забравяме, че по пътя на извънбюджетни сметки се формират средства от дискотеки, от кафенета, ресторанти, магазини и т.н. Всичко това подсказва, че се формират средства, които в своята основа представляват печалби и доходи от стопанска дейност.
На второ място моля да се има предвид, че този въпрос специално в частта за училища, за здравни заведения е подложен на регламент в Закона за устройство на държавния бюджет, който вие, господа народни представители, също в момента гледате и ще бъде приет и на второ четене. Аз искам да ви напомня, че там има един раздел за извънбюджетните средства и сметки, в който изрично е записано, че извънбюджетни сметки ще се утвърждават - забележете - само със закон.
Второ, при утвърждаването им със закон ще се регламентират и бюджетните взаимоотношения, т. е. взаимоотношенията на средствата по тези сметки с държавния бюджет. Там вече ще се създаде реалната възможност да се избегнат тези възможности да се използват извънбюджетните средства за натрупване и заобикаляне на облагането. Това ще бъде на практика този коригиращ елемент, за който тук се говори и който ще даде един нормален статут за формиране на подобни средства.
От този аспект аз мисля, че текстът, който е предложен тук, е съвсем коректен, тъй като, пак обръщам внимание, той касае само онази част от средствата, които са формирани в тези сметки в резултат на чиста стопанска дейност.
Що се касае до втория въпрос - на господин Джеров - явно, че тук е взето предвид това, което и той каза. Ние говорим за онези чуждестранни лица, които формират клонове в страната и които действат чрез своите клонове в страната, така че мисля, че сме в един текст и в този случай не бива да се смята, че ще допуснем някакво друго различие. Вие, господин Джеров, знаете, че във всички останали случаи Законът за дейност на чуждестранни лица у нас изисква лицата, които действат тук, наистина да имат по нашето законодателство статут вече на наше местно лице.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Други желаещи да вземат становище има ли? - Няма.
Господин Джеров, след дадените разяснения поддържате ли предложението си?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Поддържам го, да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Пристъпваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме предложението на Венцеслав Димитров за текста на ал. 2. Моля, гласувайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Гласуваме за допълнителна нова ал. 3, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Добре, за ал. 3.
От общо гласували 175 народни представители, за - 30, против - 100, въздържали се - 45.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Джеров за промяна на текста в ал. 2 и вместо "чуждестранни дружества" да се запише "юридически лица". Моля, гласувайте!
От общо гласували 167 народни представители, за - 50, против - 82, въздържали се - 35.
Не се приема това предложение.
Има думата господин Желев.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми колеги, във връзка с предложението, направено от господин Джеров, уточнихме, че е необходимо едно редакционно пояснение. Може би ще трябва да се допълни с "които не са български юридически лица", но мисля, че това ще можем да редактираме впоследствие. Тоест, по принцип идеята на господин Джеров е възприета и не е необходимо да бъде гласувана, тъй като е редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: И гласуваме текста така, както е предложен от комисията.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 150 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 25.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 3 - текст на вносителя:
"Чл. 3. Ал. 1. Местните юридически лица се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с данък върху печалбата и правят вноски за общините.
Ал. 2. Чуждестранните юридически лица и чуждестранните дружества, които не са юридически лица, както и клоновете на чуждестранни лица, се облагат с данък върху печалбата и правят вноски за общините от стопанска дейност и от място на стопанска дейност в Република България.
Ал. 3. Данъчно задължените по чл. 2 подлежат на облагане и за доходите им по реда на глава пета от закона."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в ал. 2 на чл. 3 да отпаднат думите "чуждестранните дружества, които не са юридически лица".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): То е същото. Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: И предложение на комисията:
"Чл. 3. Ал. 1. Местните юридически лица се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с данък върху печалбата и данък за общините.
Ал. 2. Чуждестранните данъчно задължени лица се облагат с данък върху печалбата и данък за общините от самостоятелна стопанска дейност и от място на стопанска дейност в Република България.
Ал. 3. Данъчно задължените лица подлежат на облагане и за доходите им по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат становище? - Няма.
Господин Димитров оттегли своето предложение.
Режим на гласуване.
От общо гласували 147 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 9.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 4 - текст на вносителя.
"Чл. 4. Сдруженията с нестопанска цел и другите юридически лица, включително и тези на бюджетна издръжка, се облагат за печалбите и доходите им, получени в резултат на дейност, която би била стопанска, ако се извършваше по занятие съгласно чл. 1 от Търговския закон, включително от съучастия и дялове и отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в чл. 4 да отпаднат думите "от съучастия и дялове".
Предложение на народния представител Муравей Радев: в края на чл. 4 да отпадне текстът "и отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество".
Предложение на народния представител Калчо Чукаров: чл. 4 като цяло да отпадне.
Предложение на комисията:
"Чл. 4. Сдруженията с нестопанска цел и другите юридически лица, включително и тези на бюджетна издръжка, се облагат за печалбата и доходите им, получени в резултат на сделки, които биха се извършвали по занятие съгласно чл. 1 от Търговския закон, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Аз виждам, че моето предложение "от съучастия и дялове" на практика е прието, в смисъл експлицитно не е записано в закона, но все пак дължа да кажа това пред микрофона, за да влезе в протокола.
Обръщам се по-скоро към юристите, аз не знам дали текстът, който е предложен от комисията, покрива другия текст, който е предложен от вносителя: "дейност, която би била стопанска, ако се извършваше по занятие". Доколкото си спомням това беше формулировка, предложена, когато коригирахме един от вариантите на Указ N 56 или на данък общ доход преди това по предложение на покойния колега Илко Ескенази и мисля, че тя наистина е - моето мнение поне, макар че юристите би трябвало да кажат - е по-добра от формулировката "сделки, които биха се извършили по занятие съгласно чл. 1 на Търговския закон". Може би се покриват 100 на сто, може би не се покриват, но смисълът на моето предложение беше да дадем възможност на сдруженията с идеална цел, фондации и т.н., които не извършват стопанска дейност, обаче, които се грижат за своето имущество... Тогава продължението на текста беше такова: "Не се счита за такава дейността по инвестиране в държавни ценни книжа, вложения в банки и т.н.". Това се уточнява сега с една допълнителна разпоредба - "от съучастия и дялове", тъй като те трябва да се грижат за своето имущество и освен че могат да го влагат в банки - виждаме, че напоследък се оказа, че това е едно извънредно опасно рисково вложение, - може би е по-добре да ги слагат в някакви съучастия или в дялове. Не че и то не е рисково, но и другото не гарантира техните влогове.
Така че аз не държа моето предложение да бъде гласувано. Съгласен съм с текста на комисията, като мисля, че има известно разминаване между първоначалния вариант и това, което те предлагат. Но ако юристите кажат, че се покрива 100 на сто, аз ще се съглася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Моето предложение е малко по-встрани от това, което колегата Венцеслав Димитров направи, но то е свързано с един много болен въпрос, който не е решен в България на този етап. Това е издръжката на обществените организации, на онези организации с нестопанска цел. От предходните членове стана ясно, че онази дейност, която те извършват и би била стопанска по занятие, ще се облага с данък върху печалбата. Добре, приехме го. Остава така.
Но вие сами добре знаете колко е трудна самата издръжка на тези обществени организации. Поне оставете възможността тогава, когато те имат някакъв доход от наеми на недвижими имущества, на тяхна собственост, поне това да не се облага, за да може донякъде да подпомогне тяхната издръжка. За това става дума. Ние нямаме закон, който да регламентира засега издържането на тези организации. Те просто едва свързват двата края. И това е една малка възможност да успеят евентуално малко по-успешно да свържат двата края.
И в този смисъл е моето предложение наемите, доходите от наеми на тези организации в този случай да не се облагат с данък върху печалбата. Благодаря ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Аз говорих, но по моето предложение. Това по същество е друго предложение, с друг предмет. Аз искам да го подкрепя. Естествено, ще се постарая да спазвам деловия характер, който се получи - без особени реплики и изостряне. Защото законът е много важен. Дано да кара 15-20 години, разбира се, с корекции по-нататък.
Искам да подкрепя казаното от господин Радев и да ви дам един пример. Миналата седмица посетих Поморийския манастир при дядо Пахомий. На манастира са върнали един прилежащ терен от няколко декара. Той го отдава като паркинг или нещо друго. С тези пари си помага, за да възстанови църквата, да възстанови манастира, правят стенописи. Не можа да си запази парите за съжаление в Първа частна банка, половината му отидоха. Поне това, ако може, да не се облага. И без това държавата няма пари да подпомага такива дейности. Предполагам, че има такива неща, свързани с другите манастири, пък и не само с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение, което трябва да гласуваме, е предложението на народния представител Калчо Чукаров, който предлага да отпадне изцяло чл. 4.
Моля да гласувате.
От общо гласували 153 народни представители, за - 15, против - 97, въздържали се - 41.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на Муравей Радев, подкрепено от Венцеслав Димитров - да отпаднат думите "и отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество".
Моля да гласувате.
От общо гласували 196 народни представители, за - 70, против - 78, въздържали се - 48.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 4 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 150 народни представители, за - 128, против - 11, въздържали се - 11.
Член 4 е приет.
Господин Желев, моля да докладвате 4а, нов.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Юджел Атилла за нови членове условно под номерацията 4а и 4б.
Господин Атилла предлага чл. 4а да има следното съдържание:
"Чл. 4а. Данъчно задължените по предходните членове, извършващи стопанска дейност на територията на общините в критично състояние, определени с решение на Министерския съвет, се освобождават от данък върху печалбата за срок от:
1. в общини с висока степен на критичност - 10 години;
2. в общини със средна степен на критичност - 7 години;
3. в общини с ниска степен на критичност - 5 години".
Предложението на народния представител Юджел Аттила за чл. 4б:
"Чл. 4б. Сроковете по предходния член влизат в сила от датата на приемането на този закон".
Комисията не е подкрепила това предложение на господин Атилла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Юджел Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В един разговор между колеги бях попитал въобще какво означава един данъчен закон. Като логика той означава ли непременно да си мислим какво и колко трябва да вземем от данъкоплатеца. Не може ли да означава в един определен момент, при определени условия, визирани в този закон специално, да не му вземаме, когато той отговаря на определени условия? В този смисъл е направеното предложение от мен, което вие чухте от председателя на Комисията по бюджет и финанси, което визира по принцип инвестициите, направени в критичните общини.
Най-общо, критични са онези общини, в които липсва каквато и да е икономика, в смисъл, каквито и да са собствени приходи и където безработицата е в изключително застрашаващи страната размери.
Моята мотивация на предложението, което съм направил, е следната. Днес, след около 50-годишно планово централизирано стопанство до 1989 г., инвестиционната политика доведе до изключително огромни диспропорции в икономическото състояние на общините в Република България. Несъобразяването със стратегическите насоки в икономическото развитие на страната селско стопанство, хранително-вкусова промишленост и туризъм с особеностите и традициите в отделните региони доведе до изключителна концентрация на мощности в едни и до липса на каквито и да е такива в други региони. Природните дадености, разбира се, са различни и в отделните общини, които са също една допълнителна предпоставка за различия в икономическото положение, а оттам и за равновесието и относителния баланс в материалното благосъстояние на гражданите в Република България.
В изключително критично състояние общини инвестициите - наши и чужди - отсъстват. А тези, набрали смелост, напускат или фалират. Безработицата е в застрашаващи размери, собствени приходи няма. Общините са в плен на затруднения държавен бюджет. Масовата приватизация като един основен процес в структурната реформа е в посока на раздържавяване и създаване на нови ефективни икономически субекти. Това означава, че държавни инвестиции в тези региони няма да има. Създадените нови субекти ще се ориентират в тези общини единствено по логиката на печалбата и преференциите, които държавата и законодателството ще създадат. Лошата инфраструктура, комуникации и връзки са също една от основните пречки за инвеститорите. И не на последно място, нормата на печалбата не е еднаква в различните териториални единици на републиката, макар при еднакви производствени, технологични, кадрови, суровинни и всякакви други параметри.
Освобождаването от данък по този закон от направеното по-горе предложение означава нищо друго освен възможност за икономическите субекти да спечелят това, което те губят при ненормални условия на инвестиция.
Накрая бихме направили следния извод. С направеното предложение се цели създаването на нови икономически субекти като бъдещи данъкоплатци пред възможността въобще и завинаги да ги няма в тези общини.
Какво не плащат тези инвеститори в тези общини? Те няма да плащат единствено данък печалба. Те ще плащат местни данъци и такси, те ще плащат данък общ доход, те ще плащат със сигурност някакво спонсорство в общините за спорт, култура. И в този смисъл ние не освобождаваме изцяло от данъчни задължения инвеститорите в тези общини. Единствено даваме възможност да се освободят от данък печалба, за да могат да присъстват в тези общини. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложените от народния представител Юджел Атилла нови членове 4а и 4б, които са свързани.
От общо гласували 146 народни представители, за - 33, против - 63 , въздържали се - 50.
Предложението не се приема.
Раздел втори "Печалба и доходи от източници в страната".

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел втори - Печалба и доходи от източници в страната.
Чл. 5. Ал. 1. Печалбата и доходите са от източници в страната, когато произхождат от: разположени и извършвани дейности; инвестирани капитали; предоставени стоки, услуги и права на територията на Република България, включително в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф.
Ал. 2. Печалбите и доходите по ал. 1 могат да бъдат придобити самостоятелно от данъчно задължените по чл. 2 или съвместно с други лица."
Предложения на народни представители няма.
Предложение на комисията за чл. 5:
"Чл. 5. Печалбата и доходите, придобити от данъчно задължените лица и съвместно с други лица са от източници в страната, когато произхождат от: разположени и извършвани дейности, инвестирани капитали, предоставени стоки, услуги и права на територията на Република България, включително в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф."
По чл. 6 също няма предложения на народни представители. Може би, господин председател, целият раздел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 6 - текст на вносителя:
"Чл. 6. Когато дейността се осъществява частично на територията на Република България или в границите на нейната изключителна икономическа зона и в континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискващите се по Закона за счетоводството и по други нормативни актове и документи на данъчно задължените по чл. 2 да се определи частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дял от дейността, осъществявана в страната, установена по ред, определен в Правилника за прилагане на закона."
Комисията предлага чл. 6 да се промени както следва:
"Чл. 6. Когато дейността се осъществява частично на територията на Република България или в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискуемите по Закона за счетоводството и други нормативни актове документи на данъчно задълженото лице да се определи пряко частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дял от дейността, осъществявана в страната."
Моля да подложите на гласуване чл. 5 и чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 5 и чл. 6 така, както бяха представени от комисията.
От общо гласували 141 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 5.
Член 5 и член 6 са приети.
Раздел трети - "Данъчна основа"!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Раздел трети - Данъчна основа".
Чл. 7. - текст на вносителя:
"Чл. 7. Основа за определяне на вноските за общините е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора от този закон."
Народният представител Емил Костадинов предлага чл. 7 и чл. 8 да си разменят местата. Затова може би е логично...
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Чл. 7 и чл. 8 могат да бъдат гласувани също, ако няма друго мнение на народните представители.
Чл. 7. - предложение на комисията:
"Чл. 7. Основа за определяне на данъка за общините е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора от този закон."
Чл. 8. - текст на вносителя.
"Чл. 8. Основа за облагане печалбата с данък върху печалбата е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора от закона, намалена с вноските за общините по чл. 7."
Комисията по бюджет и финанси предлага чл. 8 да се промени, както следва:
"Чл. 8. Основа за определяне на данъка върху печалбата е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора от този закон, намалена с данъка за общините."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 7 и чл. 8 така, както бяха предложени от комисията.
От общо гласували 136 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 9.
Член 7 и член 8 са приети.
Член 9!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 9. - текст на вносителя:
"Чл. 9. Ал. 1. Основа за облагане на доходите на местни и чуждестранни лица и на клоновете на чуждестранни лица са доходите от:
1. дивиденти;
2. дялово участие.
Ал. 2. Основа за облагане доходите на чуждестранни юридически лица и клоновете на чуждестранни юридически лица освен тези по ал. 1 са и доходите от:
1. лихви;
2. продажби на движими ценности и финансови дълготрайни активи;
3. авторски и лицензионни възнаграждения;
4. възнаграждения за технически услуги;
5. наеми от източниците в Република България."
Народният представител Муравей Радев предлага в чл. 9, ал. 2 да отпадне текстът в т. 3.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакционна промяна:
"Чл. 9. Ал. 1. Основа за облагане на доходите на местни и чуждестранни лица и на клоновете на чуждестранни лица са доходите от:
1. дивиденти;
2. дялово участие.
Ал. 2. Основа за облагане на доходите на данъчно задължените по този закон чуждестранни лица, освен доходите по ал. 1 са и тези от:
1. лихви;
2. продажби на движими ценности и финансови дълготрайни активи;
3. авторски и лицензионни възнаграждения;
4. възнаграждения за технически услуги;
5. наеми от източниците в Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Моето предложение е свързано с това, че понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" явно тук е използвано в един много широк смисъл. Една част от обхвата на този смисъл, според мен не трябва да влиза в този закон, като й се даде възможност да бъде облагана. Имам предвид именно авторските възнаграждения на отделни личности, колективи, ако щете научни колективи, които предлагат и им е прието изобретение, рационализация или някакво икономическо ефективно предложение, което има резултат, вследствие на което от този резултат се изчислява едно авторско възнаграждение и авторът си го получава. Такова нещо не трябва да бъде облагано с данък.
В този смисъл, пак казвам, така, както е дадено широко понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" то обхваща и тази категория, за която аз говоря, и която не следва да бъде облагана по действащото досега законодателство. И по Закона за данък върху общия доход също е казано, че те се изключват. Така че ако може да бъде прецизиран по-точно обхватът на това, което се има предвид, би било добре за този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли предложение за такова прецизиране?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да отпаднат "авторските".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на господин Муравей Радев т. 3 от ал. 2 на чл. 9 да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 30, против - 87, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 9 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 125, против - 1, въздържали се - 12.
Член 9 е приет.
Член 10, раздел четвърти - "Предотвратяване избягването на данъчно облагане"!


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 10 - текст на вносителя: "Когато свързани лица осъществяват сделки при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, тогава печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързаните лица".
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя както за заглавието на раздела, така и за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 10 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 137 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 13.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 11 - текст на вносителя:
"Чл. 11. Когато една или повече сделки са приети с цел избягване на данъчното облагане, дължимият данък на лицата се определя в да се вземат под внимание резултатите от тези сделки. Данъчното задължение се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, предвидени за постигане на този стопански резултат".
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин - в чл. 11 след "дължимия данък на лицата" се добавя "по чл. 10".
Предложение на народния представител Муравей Радев - в чл. 11 след думата "сделки" да се вмъкне текстът "по част трета от Търговския закон и по Закона за задълженията и договорите".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
"Чл. 11. Когато една или повече сделки са приети с цел избягване на данъчното облагане, дължимият данък на лицата се определя от размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, фиксирани и наблюдавани цени, статистическа информация за цени или експертна оценка".
ФИДЕЛ КОСЕВ (от място): Оттегляме предложенето си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте предложението си.
Господин Муравей Радев?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.
Моля да гласувате чл. 11 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 134 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 6.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 12 - текст на вносителя - Министерският съвет.
"Чл. 12. Ал. 1. В случаите по чл. 11, когато вследствие на тези сделки резултатът от отчетния период на данъчно- задължените по чл. 2 е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък, се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези сделки.
Ал. 2. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава и когато той е бил намален или е отчетена загуба вследствие на осъществяване на сделки между свързани лица, отличаващи се от условията между несвързани лица. Увеличението се извършва със сумите, произтичащи от тези сделки.
Ал. 3. Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 се отнасят и за свързаните чуждестранни лица, извършващи самостоятелна стопанска дейност, включително и от място на стопанска дейност, за съдружниците и акционерите - чуждестранни лица, участващи в местни дружества, и за чуждестранните лица, получаващи доходи на територията на Република България.
Ал. 4. При сделки между местни лица, лицата по предходната алинея и свързаните с тях чуждестранни лица в условията, отличаващи се от сделките между несвързани лица, се включва и прилагането на трансферни цени и икономически взаимоотношения в случаите когато е налице:
1. увеличаване или намаляване на цени при извършване на сделки помежду им по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени;
2. заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги без те да са реално осъществени или предоставяне на услуги, без да съществува съответното възмездяване;
3. получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се повече или по-малко от една четвърт от основния лихвен процент, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
4. възмездяване на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързаните лица;
5. определяне на разходите, свързани с договори за възлагане на управление, за възнаграждение за трудова дейност или за обезщетения, предоставени на съдружници или трети лица, без да съществува съответно равностойно предоставяне на труд или услуги;
6. определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица;
7. определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица."
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин - в чл. 12, ал. 4, т. 1 след думите "които се отличават" да се добави "с повече от 25 на сто".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага ал. 1 и ал. 4, точки 1 и 3, да се променят както следва:
"Ал. 1. В случаите по чл. 11, когато вследствие на тези сделки резултатът от отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези сделки.
Ал. 4. При сделки между местни лица, лицата по предходната алинея и свързаните с тях чуждестранни лица в условията, отличаващи се от сделките между несвързани лица, се сключва и прилагането на трансферни цени и икономически взаимоотношения в случаите когато е налице:
1. увеличаване или намаляване на цени при извършване на взаимни сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 25 на сто;
3. получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се повече или по-малко от една четвърт от законната лихва, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността".
Останалите текстове на точки 4, 5, 6 и 7 се запазват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на господата Косев и Калфин е възприето.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: То е възприето в предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 12 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 145 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 11.
Член 12 е приет.
Раздел пети "Приоритетно прилагане на международни спогодби". Член 13.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 13 - предложение на вносителя.
"Чл. 13. Ал. 1. Когато в Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, ратифицирани от Република България и обнародвани в "Държавен вестник", се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор.
Ал. 2. Редът и начинът за документиране и процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се регламентират с Правилника за прилагане на закона."
Предложение на народния представител Емил Костадинов:
В чл. 13, ал. 2 след досегашния текст да се добавят думите: "доколкото не са регламентирани със спогодбата по ал. 1".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Предлагаме чл. 13 да се промени както следва:
"Чл. 13. Ал. 1. Когато Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, влезли в сила, ратифицирани от Република България и обнародвани в "Държавен вестник", се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор.
Ал. 2. Редът, начинът и процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се определят с Правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костадинов?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.
Други бележки? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 141 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 12.
Член 13 е приет.
Глава втора "Облагаема печалба", раздел първи "Общи правила за определяне на облагаемата печалба".
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 14 - текст на вносителя.
"Чл. 14. Ал. 1. Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели I, II и III от Отчета за приходите и разходите (Приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството), и преобразуван по реда на този закон.
Ал. 2. Облагаемата печалба на банките е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общите суми на приходите - по раздели I, II и III, и на разходите - по раздели I, II, III и IV на Отчета за приходите и разходите на банките, одобрен по реда на чл. 41 от Закона за счетоводството и преобразуван по този закон при спазване на изискванията на чл. 18.
Ал. 3. Облагаемата печалба на лицензираните застрахователни дружества е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общите суми на приходите по раздели I, II и III и на разходите по раздели I, II, III и IV от Отчета за приходите и разходите, одобрен съгласно чл. 41 от Закона за счетоводството и преобразуван по реда на този закон."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
Редакция: "като разлика между общата сума на приходите, намалена с общата сума на разходите".
Предложение на народния представител господин Муравей Радев:
В чл. 14 да се добави нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. Облагаемата печалба на лицензираните осигурителни дружества е положителна величина, определена на основата на финансовия резултат преди данъчното образуване, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите от дейността. Съдържанието и формата на годишния отчет на осигурителните институции и на приложенията към него се определят от Министерския съвет."
Предложение на комисията за промени в чл. 14, както следва:
"Чл. 14. Ал. 1. Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството и преобразуван по реда на този закон.
Ал. 2. Облагаемата печалба на банките, застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации и инвестиционните дружества е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен съгласно чл. 41 от Закона за счетоводството и преобразуван по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Муравей Радев, поддържате ли предложението си, което сега ще бъде ал. 3 при новата редакция?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Този член 14 всъщност дава как се облага положителната величина в няколко отделни случая: общият случай за цялата страна от стопанска дейност на реалния сектор в ал. 1; в ал. 2 - на банките; в ал. 3 - на лицензираните застрахователни дружества.
Аз си мисля, че е време вече да помислим за още една, четвърта категория. Моето предложение е в този смисъл - на законова основа да се уреди данъчното облагане на осигурителните институции, които в законопроектите за допълнителното, доброволно пенсионно застраховане, здравно или друго социално осигуряване се предвижда да осъществяват своята дейност като акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон. Това допълнително социално осигуряване, за което ви говоря, уважаеми колеги, е важен елемент от съвременното социално осигуряване в развитите страни в света. С него се решават широк кръг икономически, социални и други въпроси на една много голяма част от населението на тези държави. То позволява на тази голяма част от населението, която обхваща в крайна сметка, доброволно и за своя сметка да си поеме част от осигурителния товар на обществото и да се гарантира на хората по-висок доход при настъпване на определени осигурителни събития - било пенсионни, било здравни или други подобни. И аз смятам, че вече е време да вкараме и този раздел при останалите. Мисля, че мястото му е в този член.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Моля, гласувайте най-напред предложението на господин Муравей Радев - чл. 14 да има нова алинея, сега при новата редакция ще бъде трета, с даденото съдържание.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 150 народни представители, за - 42, против - 56, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 14 така, както е представен от комисията!
От общо гласували 150 народни представители, за - 131, против - 1, въздържали се - 18.
Член 14 е приет.
Член 15!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 15 - текст на вносителя:
"Чл. 15. Ал. 1. При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизации, които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота. Размерът на амортизациите се установява, като се прилага систематично линейният метод.
Ал. 2. Амортизационните норми по групи активи и редът за установяването на амортизациите се определят с Правилника за прилагане на закона."
Предложението на народния представител Венцеслав Димитров е ал. 2 да отпадне и вместо с правилника амортизационните норми по групи активи да бъдат определени със закона.
Предложението на народния представител в тази връзка е за нов член 15а:
"Чл. 15а. Ал. 1. Установяват се следните амортизационни норми по групи активи:
1. търговски и административни сгради - 10% (досегашни 3)".
В скоби са посочени досегашните размери на амортизационните норми.
"2. производствени сгради - 16% (4);
3. съоръжения, предавателни устройства;
4. преносители на електрическа енергия;
5. съобщителни линии - 10%;
6. машини, оборудване, апаратура - 25%;
7. стопански инвентар, включително офисоборудване - 33%;
8. транспортни средства, включително автомобили - 33%;
9. нематериални дълготрайни активи съгласно чл. 19, ал. 2 и т. 10 от Закона за счетоводството - 33%.


В ал. 2 народният представител Венцеслав Димитров предлага:
"Ал. 2. Данъчните субекти имат право да приемат ускорена амортизация за всички или отделни групи активи. Нормата за ускорена амортизация, която се признава преди облагане на печалбата, не може да надвишава трикратния размер на нормите по предходната алинея".
И ал. 3, господин Венцеслав Димитров предлага нова алинея:
"Ал. 3. Всяка година сумите на разрешените от данъчна гледна точка се определят като амортизационните отчисления, базиращи се на горните норми, се умножават с коефициента на нарастване на цените на тези активи (декември към декември), изчислен от Националния статистически институт. Ако такъв няма, се използва общият индекс на цените".
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин:
1. За нов текст на чл. 15, ал. 2:
"Ал. 2. За данъчни цели при облагането на печалбата амортизационните норми не могат да превишават следните размери по групи активи:
1. търговски и административни сгради - амортизационни норми - 3 на сто;
2. производствени сгради - 4 на сто;
3. съоръжения, предавателни устройства, преносители на ел.енергия, съобщителни линии - 4 на сто;
4. водопроводни съоръжения за промишлени и питейни води - тръбни, в това число канализационни тръби - 5 на сто;
5. машини и оборудване, апаратура и компютри - 20 на сто;
6. стопански инвентар, включително офис оборудване - 25 на сто;
7. транспортни средства, в това число автомобили - 8 на сто;
8. нематериални дълготрайни активи, съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за счетоводството - 20 на сто."
И второто предложение за нов текст на чл. 15 под формата на ал. 3.
"Ал. 3. За активите, непосочени в предходната алинея, разходите за амортизация се определят по реда на чл. 20 от Закона за счетоводството".
Предложение на народния представител Муравей Радев за чл. 15:
1. Член 15 да отпадне.
Ако предложението не се приеме, предлага следното:
2. Член 15, ал. 2 да добие следния вид:
"Ал. 2. Амортизационните норми по групи активи, съобразени със сменността и условията за работа с тях, са посочени в Приложение N 1."
По преценка на вносителя, вместо в приложение амортизационните норми могат да се определят в самата ал. 2. В този случай господин Муравей Радев предлага следния текст:
"Годишният размер на амортизациите се определя в следните граници, по групи активи:
1. търговски и административни сгради - годишни амортизационни норми от 3 до 20 на сто;
2. производствени сгради - от 4 до 20 на сто;
3. съоръжения, предавателни устройства, преносители на ел.енергия, съобщителни линии - от 4 до 20 на сто;
4. машини, оборудване и апаратура - 20 на сто;
5. стопански инвентар, включително офис оборудване - 25 на сто;
6. транспортни средства - 8 на сто,
в това число автомобили - 20 на сто;
7. нематериални дълготрайни активи, съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за счетоводството - 20 на сто.
Министерският съвет определя с правилник диференцирането на амортизационните норми с пояснения за състава на групите и конкретната им характеристика".
И третото предложение на господин Муравей Радев е да се добави нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Данъчно признатите разходи за амортизации се индексират всяко тримесечие с обявения от Националния статистически институт инфлационен индекс за предходното тримесечие".
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 15, ал. 2, т. 1 да се конкретизира и да стане:
"1. Частта от сумата за представителни цели, за тържества и подаръци, превишаващи 0,2 на сто от размера на реализираните приходи, установени по раздел първи, т. 1 на отчета за приходите и разходите, но не повече от 100 000 лева годишно".
Мисля, че не точно тук съдържателно е мястото на предложението на народния представител Руси Статков. То се отнася повече за чл. 16, но така го е направил - по чл. 15, затова сме го поставили тук.
И предложение на народния представител Кирил Желев в чл. 15:
"1. Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. За данъчни цели при облагането на печалбата, амортизационните норми не могат да превишават следните размери, по групи активи:
1. търговски и административни сгради - амортизационни норми - 3 на сто;
2. едноетажни сглобяеми-разглобяеми - павилионен тип сгради (бараки) със смесена конструкция - 10 на сто
в това число преместваеми павилиони - малки - 15 на сто;
3. производствени сгради - 4 на сто;
4. съоръжения, предавателни устройства, преносители на ел.енергия, съобщителни линии - 4 на сто;
5. водопроводи за питейни и производствени води - тръбни, канализация - тръбна - 5 на сто;
6. машини, оборудване, апаратура и компютри - 20 на сто;
7. стопански инвентар, включително офис-оборудване - 25 на сто;
8. транспортни средства - 8 на сто,
в това число автомобили - 20 на сто.
Ал. 3. За активите, непосочени в предходната алинея, разходите за амортизации се определят по реда на чл. 20 от Закона за счетоводството".
И предложение на Комисията по бюджет и финанси. Предлагаме чл. 15 да се промени както следва:
"Чл. 15. Ал. 1. При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизации, които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота. Размерът на амортизациите се установява, като се прилага систематично линейният метод.
Ал. 2. За данъчни цели при облагането на печалбата амортизационните норми не могат да превишават следните размери, по групи активи и годишни амортизационни норми:
1. търговски и административни сгради - 3 на сто;
2. едноетажни сглобяеми-разглобяеми - павилионен тип сгради (бараки) със смесена конструкция - 10 на сто,
в това число преместваеми павилиони - малки - 15 на сто;
3. производствени сгради - 4 на сто;
4. съоръжения, предавателни устройства, преносители на ел.енергия, съобщителни линии - 4 на сто;
5. водопроводи за питейни и производствени води - тръбни, канализация - тръбна - 5 на сто;
6. машини, оборудване, апаратура и компютри - 20 на сто;
7. стопански инвентар, включително офис обзавеждане - 25 на сто;
8. транспортни средства - 8 на сто,
в това число автомобили - 20 на сто;
9. нематериални дълготрайни активи - 20 на сто".
И предложението на комисията за ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. За активите, непосочени в предходната алинея, разходите за амортизации се определят по реда на чл. 20 от Закона за счетоводството".
Уважаеми господин председател, оттеглям моето предложение, тъй като то е възприето от комисията и моля да не бъде подлагано на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Господин Венцеслав Димитров? - Няма го, за да защити своето предложение. Аз предлагам чл. 15 да го гласуваме така. Венцеслав Димитров има предложение да отпадне ал. 2 и да се създаде нов член, който той предлага. Ние да го редактираме така, както се предлага от комисията и другите народни представители.
Второто предложение е на Фидел Косев и Ивайло Калфин. Прието е по принцип. Господин Муравей Радев?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Аз имам предложение да отпадне изцяло и искам да го обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, най-напред ще гласуваме изцяло отпадане, след това Вашето предложение с тези квоти.
Да, имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Тъй като моите предложения са свързани с два момента, най-напред аз кардинално предлагам този член да отпадне и сега ще мотивирам само това предложение. Ако то бъде отхвърлено, тогава ще се опитам да мотивирам останалите ми предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Можете да мотивирате и двете сега.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: А, не, не. И двете са безсмислени, защото, ако отпадне първото, второто е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да отпадне.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, не изразявайте Вашите ясновидски свойства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, ще проверим.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Защото това не говори добре за българския парламент. Ако всичко е предрешено, после какво правим в тази зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Известна стабилност.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Надявам се да е така. Добре, господин председател, моля Ви все пак да ме изслушате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: В Закона за счетоводството категорично е казано, че амортизационните отчисления, амортизационният план се прави от самия стопански субект, който изхожда от своите намерения, от своите планове, от своята стратегия. Това е казано в Закона за счетоводтвото. Там няма линеен способ, там няма ограничения - за това толкова, за онова толкова.
Сега с Указ N 56, по-точно с правилника за приложението му, и сега с този закон, се появи едно, бих го нарекъл, унифициране на амортизациите по отделни групи. Какво представлява амортизационната квота, амортизационното отчисление поначало?
Това в крайна сметка е пренасяне на части на стойността на дълготрайния материален актив в себестойността на продукцията, тоест в крайна сметка в облагаемата печалба, която се намалява с тези равномерни части. И ако ние отдалечим във времето достатъчно дълго това пренасяне на тази стойност, то до голяма степен губи своя смисъл. И във всички случаи се различава от бизнеснамеренията на онзи стопански субект, който е закупил и използва този дълготраен материален актив.
Така че моето първо предложение е свързано именно с отпадане изобщо на този текст. И тогава, ако той бъде заличен, остава в сила действащият в Закона за счетоводтвото текст. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? Руси Статков? Те са по чл. 16. Кирил Желев оттегли. Започваме с гласуването.
Първо, предложението на господин Муравей Радев да отпадне изцяло чл. 15, който включва и предложението на Венцеслав Димитров за ал. 2.
Моля да гласувате.
От общо гласували 175 народни представители, за - 64, против - 91, въздържали се - 20.
Предложението за отпадане не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Най-напред схемата на Венцеслав Димитров. Моля да гласувате схемата и текста на Венцеслав Димитров.
От общо гласували 155 народни представители, за - 42, против - 81, въздържали се - 32.
Не се приема този текст.
Предложението на Фидел Косев и Ивайло Калфин е взето предвид.
Господин Муравей Радев желаеше да обоснове своето предложение за текст на този член. Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз искам да напомня на уважаемите колеги, че сега навлизаме в същинската част на този закон. Ние вече говорихме някога, че този закон заменя прословутия Указ 56 и правилника за неговото приложение. Сега в чл. 14, в чл. 15 и следващия член 16 всъщност е сентенцията на този закон. И аз много ви моля, нека да мислим всички заедно за това, което вършим. С този закон ние можем да ликвидираме стимула за инвестиции, можем и да облагородим този процес, от който днес България изключително жизнено, бих казал, се нуждае.
Аз ви моля да разберете важността на момента. Аз ви моля да се издигнете до отговорността на инстински народни представители, защото ако ние приемем това, което е записано тук, в този вид на чл. 15 и чл. 16, аз ви гарантирам, че онова, което е нужно на България днес - инвестициите, инвестиционната политика, начина за съживяване на цялата ни стопанска дейност, на цялата ни държава, за нейното оживяване ще бъде погребан безвъзвратно. Разберете това.
За какво става дума? Вие преди малко отхвърлихте моето предложение. Имате това право. Моля ви сега да вникнете по-нататък в онова, което предлагам, за да може донякъде да бъде смекчен този жесток удар, който ще нанесете в следващите членове, като сложите в обсега на облагаемата печалба разходите за дълготрайни материали активи. Тоест, слагате на дръвника стимула за инвестиции. Това сега, в този член може донякъде да смекчи нещата. Какво имам предвид? Те са две или три предложения в този член.
Аз ви предлагам една скала, една динамична скала в две или три позиции на групите основни средства, дълготрайни материални активи. Търговски и административни сгради, както в сега съществуващата норма на амортизациите, така и на комисията, е заковано едно число - три или четири процента, на първата позиция. Аз ви предлагам това да бъде от 3 до 20. Защото може ли някой да сложи под един знаменател една паянтова сглобена барака успоредно и еднакво до един чудесен, луксозен банков офис, например. И едното, и другото е сграда. И едното, и другото имат предназначение. Но могат ли да бъдат и двете поставени под един знаменател и да бъдат изхабявани с 3 на сто, или 4 на сто? Нека някой да направи диференциация между тези отделни неща. И този някой аз по-нататък предлагам да бъде именно Министерският съвет, който да разпише в един правилник, диференцирано да даде диапазона от 3 до 20 за такива и такива подгрупи, или някакви извадки от тази обща категория. Но да пръсне амортизациите. Пак казвам, не може една паянтова барака да я сравните с един луксозен банков офис или нещо друго, да кажем. Нормално е да бъде диференцирано. И нормално е някой да раздели общата група на подгрупи и да диференцира оттам този процент. Тогава вече нещата биха отишли по-справедливо на мястото си. Това първо.
Същото се отнася и за производствените сгради, съоръжения и т.н. Всичко това, пак казвам, може да бъде много по-сполучливо диференцирано ако приемете моето предложение по този въпрос.
И нещо много важно, изключително важно. Приемаме някакъв амтортизационен план. Казваме, че еди кой си дълготраен материален актив ще бъде амортизиран 100 на сто след 10 години на 10 равни части всяка една година. Този дълготраен материален актив струва 100 единици. Днес обаче. Днес струва 100 единици. Днес той е направил тази инвестиция. Първата година една десета от тях ще погаси при инфлацията за тази година. На втората година, на третата година и на четвъртата вече инфлационният индекс ще унищожи изобщо смисъла от подобно възстановяване на пренесената стойност от дълготрайния материален актив в себестойността на продукцията. Да не говорим за седмата, осмата и десетата година. Вие видяхте, че тук само за няколко години инфлационният индекс достигна 400 на сто с натрупване. Сега не зная колко е. Но какво значи това? Това значи, че по пътя на амортизациите ние не стимулираме инвестиционния процес, не сме в състояние да възстановим първоначално авансираната стойност и по този начин ние във всички случаи слагаме един много сериозен кръст на стимула за инвестиции на това, повтарям, от което днес България най-много се нуждае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути изтекоха.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря ви. Аз обосновах три предложения, ако забелязахте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Не за 15 минути, а за пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие може и пет предложения да обосновете. Искам да Ви обърна внимание, че в предложението, което дава комисията, няколко от Вашите числа са възприети.
Има ли други бележки? Има думата заместник-министърът на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът за третирането на амортизациите за данъчни цели е изключително важен, но още в началото искам да подчертая, че той не може да бъде еднозначно, едностранно използван да реши проблемите на икономиката на търговските дружества.
Предложеният вариант, първо, моля да се има предвид, че е на систематично линеен метод, който е предвиден и в самия Закон за счетоводството. Това, което господин Муравей Радев отбеляза не е точно така, тъй като и от гледна точка на счетоводна амортизационна политика, дружеството има правото да си избере линеен метод за амортизация.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Той си го прави, Бисере.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Безспорно.
Вторият момент, който е важен, нека не забравяме, че въвеждането на данъчната регулация не отнема еднозначно възможността да бъде извършена известна компенсация когато не се признава част от счетоводната амортизация. Това се прави и в момента. Моля да се има предвид, тъй като и в момента има отчитане на временни разлики, при които, когато се явяват случаите на данъчен преразход от такава амортизация, той се зачита в следващите години и в следващите години това не се отнася в увеличение на финансовия резултат. Тоест, има едно изравняване, което буквално е в плюс на търговското дружество, когато се прилага този предложен вариант за амортизиране.
На трето място моля да се има предвид, че проблемът основно, от гледна точка на инфлацията, не бива да се търси като решение чрез данъчни амортизационни норми. Преди всичко това е проблем на оценка на стойността на самите активи. Такава възможност за преоценка съществува и сега. Законът за счетоводството предоставя възможност да се извърши преоценяване по акт на Министерския съвет и да се приведе стойността на придобиване на актива към пазарната му стойност към даден момент. Тук искам да споделя и да дам малко информация на господата народни представители: когато това се извърши преди 4 години с Постановление N 179 на Министерския съвет от 1992 г., средното увеличение на стойността на активите беше драстично. Имаше случаи на увеличение на стойността на един актив над 150 пъти. Представете си, ако няма такава данъчна регулация, какво би станало действително с резултата на едно търговско дружество: буквално казано всичко би отишло в разход за амортизация. Нима може да се приеме, че това е реално и съответствува на условията, в които действува даденото дружество?
Безспорно е, че ако ние допуснем това, ще отидем в една крайност на друга деформация, която трябва да се регулира именно чрез въвеждане на амортизации за данъчни цели. Именно тези няколко неща са имани предвид, когато е разработвана и предлагана тази таблица за данъчни амортизации.
На последно място моля да се има предвид, че тези норми, които са предложени, са доста добри. Нека да вземем машини, съоръжения и оборудване - 20 на сто. Това означава за 5 години амортизация 100 на сто за машини и съоръжения. За автомобилите е същото.
Една сграда, която безспорно е с производствено значение и е стабилна, има 4 на сто амортизационна норма, което означава вече много по-дълъг период на амортизиране. Но в същото време вие забелязвате, господа депутати, че сградите са разбити в три амортизационни групи. Ние имаме сгради, които са от административен и търговски тип, имаме сгради от производствен тип, а даваме също така и група за едноетажни сгради, които са тип паянтов, бараки и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега трябва да гласуваме предложението на господин Муравей Радев за нови ал. 2 и 3 към чл. 15. Моля да гласувате!
От общо гласували 183 народни представители, за - 64, против - 92, въздържали се - 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста, предложен от комисията, както ви беше прочетен от господин Желев. Моля да гласувате текста на чл. 15.
От общо гласували 157 народни представители, за - 121, против - 25, въздържали се - 11.
Приема се.
За процедура има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Господин председателю, от името на парламентарната ни група искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Половин час почивка за Парламентарната група на Народния съюз. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
От името на Парламентарната група на Народен съюз има думата Венцеслав Димитров като представител на парламентарната група.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Благодаря ви за предоставеното време от името на Народен съюз. Искам да ви запозная с едно обръщение от делегация на Общото събрание на Българската търговско-промишлена палата, което има пряка връзка с разглеждания закон. В момента се провежда такова Общо събрание. Обръщението е адресирано до Народното събрание, до президента и до Министерския съвет на Република България. Текстът му е следният:
"Уважаеми дами и господа! Ние, обединените членове на Българската търговско-промишлена палата, представители на активните делови среди от всички сфери на стопанската дейност и форми на собственост, изразяваме безпокойство относно оцеляването на нашия бизнес, състоянието на икономиката у нас и шансовете за нейното развитие. В условията на пазарна икономика предприемчивите българи - представители на истинския и коректен бизнес от държавния, общинския и частния сектор, показаха възможностите си да обновят производството и услугите, гъвкаво да откликнат на потребностите на населението и да работят в условия на конкуренция. Започна процесът на чуждестранното инвестиране. Малкият и среден бизнес - естествен партньор на крупните фирми, започна да запълва празни дотогава ниши на българския пазар. Настъпи естествено разместване на обема на производството между държавния и частен бизнес. Държавният сектор почти изцяло се оттегли от търговската дейност.
Държавата в лицето на законодателната и изпълнителната власт насърчи и подкрепи тази предприемчивост с приемането на нормативни актове, предвиждащи данъчни преференции при инвестиране от фирмите и специални данъчни привилегии в отделни видове производства, както и на едноличните търговци.
На този стартов етап обаче, въпреки нормативно предвидените условия за това, не се упражняваше достатъчно стриктен контрол. Последваха колапси на пирамидални структури и банки, недостиг в държавния и общински бюджет, бързо и рязко обезценяване на лева, масово прекратяване на дейността на малките и средни фирми с персонал до 200 души. През 1995 г. намаляха и преките чуждестранни инвестиции.
Българската търговско-промишлена палата, като зачиташе отредената от Конституцията роля на държавните институции, непрекъснато ги сезираше с проблемите на държавния и частен бизнес и предлагаше в рамките на техните компетенции приемането на конкретни решения за преодоляване на изоставането. Някои от тези предложения бяха приети, други - не поради невъзможност от директни контакти с държавната власт и обсъждане на позициите на тази част от данъкоплатците, които създават материалната основа на икономиката.
Българската търговско-промишлена палата като обществена организация, призвана да обединява и защитава интересите на своите членове, поставя пред вас, представителите на държавната власт и управление, следните основни актуални проблеми на бизнеса - държавен, общински и частен в производството, търговията и услугите, включително и на чуждестранните инвестиции:
1. Самоцелна фискалност на данъчната система, която се изразява в:
- пряко качване на данъците;
- липсата на какъвто и да е било данъчен лост за стимулиране на инвестициите, включително и на чуждестранни лица;
- отсъствието на достатъчно добри стимулиращи мерки за създаването на нови работни места, за производство, износ и прочие.
2. Увеличаване на бюрокрацията чрез създадените данъчно-административни и бюрократични пречки, ежедневно затрудняващи предприемачите; много на брой задължителни регистрации - данъчна, митническа, статистическа, за чуждите инвестиции и прочие, което е скрит непаричен данък.
3. Липса на определена кредитна политика, гарантираща възстановяване на предоставените кредити и стабилност на банковата система чрез сигурни обезпечения, включително и поръчителства от застрахователни и гаранционни фондове.
4. Нестабилно законодателство, нормиращо условията за стопанска дейност, особено на данъчния, митническия и външнотърговския режим. Развитието на фирмите в новосъздадените пазарни условия е дългогодишен процес и ако държавата има към него позитивно отношение, то следва да се изрази най-вече в една стабилна норматина база. Особено пагубно за стопанската дейност е често предвижданото незабавно или обратно действие на нормативните актове.
5. Неприлагане на системен данъчен, митнически, банков и финансов контрол при еднакви критерии за всички. И в другите страни практиката показва, че не толкова драстичните мерки, колкото осигуряването на стриктното спазване на уредбата, води до желаните позитивни резултати.
6. Неспазване на елементарен вътрешен ред и висока степен на престъпност заменят правилата на бизнеса с анархия, хаос, срив на доверието към държавната власт, самонастаняване на престъпните институции, рекет.
Уважаеми дами и господа, ние, българските предприемачи, данъкоплатци и избиратели, членовете на Българската търговско-промишлена палата, загрижени за оцеляването на стопанската ни дейност и за българската икономика въобще, предлагаме конструктивен диалог между държавата и бизнеса. Своевременното поставяне на проблемите пред държавните институции, предлагането на вариантни решения, възможностите за предварително обсъждане на предимствата и недостатъците на приетите от държавата проекторешения, е сигурен лост за синхронизиране на отделните интереси и постигане на общата цел - просперитет на икономиката.
При такава прозрачност и предсказуемост на предприеманите от държавата действия, българското предприемачество е готово да поема неблагоприятните последици от налагащите се драстични мерки. Ние предлагаме:
1. Да се създадат нормативни условия за насърчаване на всички местни и чужди инвестиции в изоставащите отрасли и райони чрез лостовете на данъчния, митническия и финансово-валутен режим. В тази насока да се създаде целенасочена държавна стратегия и политика по отношение на малките и средни предприятия. Те представляват широк кръг стопански субекти със значимо влияние върху крупната национална икономика и обема на безработицата.
2. Парламентарните комисии към Народното събрание да организират "дни на открити врати", в които да изслушват представители на Българската търговско-промишлена палата или на нейни членове по актуални проблеми, налагащи промяна в действуващи нормативни актове или създаването на нови такива в областта на икономиката.
3. Представители на Българската търговско-промишлена палата или на нейни членове да се канят от Президентството за участие в предварителните разисквания по възникнали законодателни проблеми, свързани с икономиката.
4. Да се възприеме принципът на постоянен контакт и диалог между правителството и Българската търговско-промишлена палата, като представители на Българската търговско-промишлена палата се канят за участие в заседания на правителството, занимаващи се с проблемите на стопанската дейност; като се организират регулярни срещи между представители на Българската търговско-промишлена палата и на правителството за обсъждане на текущи въпроси, отнасящи се до икономиката на страната; членовете на правителството да провеждат такива срещи и с представители на членовете на Българската търговско-промишлена палата и териториалните търговско-промишлени палати.
5. В Националния съвет за тристранно сътрудничество да се разглеждат не само въпросите за социалната политика на държавата, но и за нейното ресурсно обезпечаване.
6. Представители на териториалните търговско-промишлени палати да участвуват в заседанията на местните органи за държавно управление, като се разискват въпроси, отнасящи се до бизнеса в съответния регион.
Убедени сме, че новата пазарна икономика в България не бива да бъде изграждана и развивана без нашето активно участие. В преходния период, в който се намираме, само ефективният диалог между бизнеса и политиката могат да гарантират хармония в обществото.
Като се обръщаме към вас, представителите на държавната власт и управление, ние, членовете на Българската търговско-промишлена палата призоваваме различните политически сили и организации, всички изтъкнати личности, свързани пряко или косвено с икономиката ни, както и цялата делова общност в страната, да обединим усилията си за нашето оцеляване, за оцеляване на българската икономика и нейното оздравяване, развитие и успех.
Надяваме се това обръщение да стане достояние до всички народни представители (което го правим), както и членове на правителството".
Благодаря ви за вниманието.
Тъй като имам още 1 минута и нещо време, искам да свържа това обръщение със закона, който приемаме.
Уважаеми колеги! Този закон е насочен срещу бизнеса, особено приемането на чл. 15 във варианта, в който е приет.
Аз не искам да прогнозирам това, което ще стане. Но аз ви обещавам, че от името на нашата парламентарна група ние ще се обърнем към колегите от другите опозиционни сили, да го атакуваме пред Конституционния съд. Защото това, което сте направили преди малко, като сте го гласували във варианта на правителството и на комисията, представлява директна форма на конфискация на частна собственост.
Моля ви се, осъзнайте се какво правите! Виждате, че страната загива и вие продължавате да работите за онова комунистическо стопанство, с което са свикнали вашите ръководители.
Моля мислещите членове от парламентарната група на мнозинството да поискат спешно заседание на вашата парламентарна група и да видят каква глупост са гласували преди почивката.
Моля Ви се, господин Филипов! Конфискувате частния бизнес! Хората плачат всички, доларът стигна 200 лв., 220 видях сега с колата по улиците.
С това завършвам. Обещавам ви, че ще ви помагаме. Но вие поне обещайте, че ще слушате това, което говори бизнесът. Вие разбрахте, че вашите ръководители не могат да правят пазарна икономика. Или закривайте държавата, или си отивайте! Или искайте оставка на цялото правителство!
Не подкрепяйте хора, които не знаят какво правят.
Така е, господин Костадинов (към реплика отляво)! Мислех Ви за по-умен и Вас и вашите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изказването на господин Венцеслав Димитров беше в две гами - едната беше миньорна, другата мажорна.
Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! В Комисията по бюджет и финанси беше обсъждано и едно предложение, което целеше да даде възможност на правителството тогава, когато сметне за необходимо, а такава необходимост очевидно ще възникне в съвсем скоро време, в месеца, когато се внася проектобюджета на републиката, да излиза и с едно предложение за сектори или производства, в които е целесъобразно въвеждането на един преференциален режим на амортизация, изразяващ се в силно ускорена амортизация.
Това предложение заимства напредничавата световна практика. В него няма нищо българско. То е практикувано десетилетия, практикува се и сега. В някаква степен е правено и в България. Но в условията на пазарна икономика това е един инструмент, който наистина позволява направените инвестиции за оборудване за машини, за съоръжения да имат една силно ускорена амортизация. И по този начин да се постигне високо възвръщане на инвестирания капитал.
Аз мисля, че когато стигнем до Преходните разпоредби, можем да отидем към един запис, създаващ тази възможност. Това е първото.
Второ. Аз разбирам емоциите на колегата Димитров, желанието да бъде използвана отново и отново пак парламентарната трибуна за цели, които нямат нищо общо с правенето на закона. (Реплики отдясната страна на залата) Но декларации и предложение, свързани с различни закони пристигат непрекъснато в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това не е реплика, това е изказване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От името на парламентарна група ли?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да. Непрекъснато пристигат и ще пристигат, това е нормално явление. Но да се дава на едно виждане трибуна тук, а на други да не се дава, да се превръща в повод за атака на закона като цяло, това е най-малко нецелесъобразно, колега Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз разграничих едното от другото.
СТЕФАН СТОИЛОВ: И по-нататък. Колко пъти си говорим в кулоарите да не използваме парламентарната трибуна за нагнетяване на обстановката, да не истеризираме обстановката и да я превръщаме във фактор, който дестабилизира, подвежда хората, насочва ги към действия, от които те губят. И това вие прекрасно съзнавате, че губят. И тази загуба в утрешния ден ще се очертае съвсем релефно.
Господин председател! Аз предлагам да продължи спокойното обсъждане на текстовете на закона. Така да се каже, в комисията много дискусии протекоха, наложи се този модел. Да продължим да правим това, което е възможно, в рамките на едно обсъждане за второ четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика на Венцеслав Димитров.
Приемам изказването на професор Стоилов, състоящо се от две части. Едното беше реплика, а другото беше процедурно предложение.
А това, което Вие сега ще кажете, е дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Не, то е реплика, защото неговото беше изказване. Той подчерта. Освен другото, което направих за 10 минути, беше от името на парламентарна група.
Господин професоре, Вие сигурно закъсняхте и не разбрахте обръщение от кого съм прочел. От делегатите на Общото събрание, което не се провежда всеки ден, на Българската търговско-промишлена палата. Знаете, че се провежда на няколко години веднъж. Бъдете така добър да чуете какво смятат представители на бизнеса.
И аз бих казал, като гледам членовете вътре в залата, сигурно повечето са членове на вашата партия.
Така че, недейте да смятате, че те ме използват, чисто и просто аз бях народен представител там, защото съм в ръководството и ме помолиха да го предоставя на вашето внимание.
След като приключих 8 минути и 11 секунди, си позволих да използвам цялото време да кажа няколко думи за това какво мисля за закона.
По същество. Това е хубаво, че сте решили да го оправяте, нещо което сте гласували вече в чл. 15, в Преходните и заключителни разпоредби, макар че мястото му е в чл. 15.
Знаете ли Вие, господин професоре, и хората от мнозинството, че такъв текст в момента има в Правилника за прилагане на Указ 56? И той предвижда две актуализации на оценките по време на инфлационни процеси. Тоест това нещо, което го има в момента в правилника и което трябва съгласно Конституцията да го вкараме в закона, вие го отхвърляте. Вие смятате, че в България инфлация няма. Това ли искате да кажете?
Аз мисля, че мястото му е тук. Но като сте решили, обмислете въпроса.
Практиката обаче... Онзи ден видяхте какво става, когато го обмисляте. И точно за Вашето предложение ставаше дума. Когато всичките решиха да подкрепят Вашето предложение, включително министър Костов, когато се качихте горе да го обсъждате, вие решихте да го отхвърлите.
Сигурно ще Ви натиснат пак, че трябва да събират много данъци и ще отхвърлят и това предложение, което може би е малко по-смислено, отколкото да няма нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: В Преходните и заключителни разпоредби да има корекция за инфлация.
Аз ще ви помогна как да я направите. Но мястото му е точно. Ако искате, и тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Господин Димитров, моля да дадете този текст да бъде отпечатен и раздаден на всички народни представители, защото не всички присъстват.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сега ще го снимам и ще го дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дайте го да го размножат.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Господин Димитров, това, което обявих в началото на своето кратко изказване, Вие знаете че е правено като предложение в Комисията по бюджет и финанси. Тоест не е измислено и не се предлага сега "на коляно". В работната група, в комисията това общо взето не се прие. Това обстоятелство, разбира се, не пречи ние да се върнем отново, когато стигнем до съответната част на закона.
Що се отнася до другия въпрос, който Вие поставяте за вкарване на механизъм, който да отчита инфлацията, това също беше обсъждано. Не отричам, комисията не го е приела. Ако комисията реши да се върнем към това, аз не възразявам. Толкова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Желев да продължи второто четене...
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Имаше процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, прощавайте, имате думата за процедура.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Упълномощен съм от Комисията по младежта, спорта и туризма да направя следното процедурно предложение. На 16 май ние внесохме доклад по Закона за физическото възпитание и спорта за второ четене. В този доклад са отразени всички предложения на народните представители, както и становището на отделните министерства, които имат отношение към този законопроект, а също и предложенията на спортната общественост.
Тъй като законопроектът е с променена структура, въведени са нови глави, нови текстове, ние процедурно предлагаме да се даде нов седемдневен срок и възможност на народните представители да направят предложение по новите текстове. И едва тогава да се пристъпи към второто четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Предложението е разумно. Моля да гласувате.
От общо гласували 142 народни представители, за - 141, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Има думата докладчикът Кирил Желев.




ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Продължаваме с чл. 16, текст на вносителя:
"Чл. 16. Ал. 1. Размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат преди данъчното преобразуване, независимо дали е положителна или отрицателна величина, се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели.
Ал. 2. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с:
1. частта от сумата на консумативните разходи за представителни цели, за тържества и подаръци, превишаваща размерите, установени с Правилника за прилагане на закона;
2. сумите за командировки, превишаващи определените с нормативните актове размери за държавните служители;
3. начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, и лихвите, начислени от банките съгласно чл. 24 от Закона за банките и кредитното дело;
4. частта от сумата на разходите за социални мероприятия за персонала, превишаваща 10 на сто от начислените заплати на персонала, без начисленията за Държавното обществено осигуряване. При определяне на сумата на разходите за социални мероприятия от общия размер на разходите се приспада размерът на получените приходи от тези дейности;
5. положителната разлика между счетоводната амортизационна квота, определена съгласно чл. 20 от Закона за счетоводството, и данъчно признатия размер на амортизациите, установен с Правилника за прилагане на закона;
6. разходите, несвързани с дейността, като: разходи по поддържане и експлоатация на транспортни средства, сгради и други движими и недвижими имущества, включително и наетите, ползвани частично или напълно за лични потребности, за развлечения, неслужебни пътувания и за курорти на съдружниците, акционерите, персонала, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети и на трети лица;
7. вноските (премиите) за застраховки "Живот" и други лични застраховки, които не са установени с нормативни актове като задължителни;
8. разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайните активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи (разходи за ремонт), включително и с разходите за наетите под наем активи, които не са за сметка на дължимия наем. Определянето и отчитането на тези разходи се извършва по ред, определен с Правилника за прилагането на закона;
9. отписаните липси на материални активи и брака на материални запаси и други ценности (без тези за сметка на персонала), с изключение на: произтичащите от технологичен брак; промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределните размери на естествените фири и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране, съгласно утвърдените български стандарти, отраслеви и заводски нормали в съответните отрасли и дейности и другите нормативни актове, с които се регламентират въпросите за полезния срок на годност на стоките, както и на унищожените или частично унищожените от стихийни бедствия. Стойността на отписаните липси и брак се намалява с получените обезщетения от застраховки до размера на балансовата стойност на активите;
10. разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или на трети лица;
11. разходите за лихви по предоставени кредити от съдружници и акционери, които не са направили съответните вноски по записани дялове или акции;
12. необложената печалба, определена съгласно изискванията на чл. 39 от закона;
13. разходите, които данъчно задължените по чл. 2 не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове;
14. приходите, неотчетени съгласно установения с нормативните актове ред;
15. разходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до намаляване на финансовия резултат през настоящия отчетен период, по ред, определен с Правилника за прилагане на закона;
16. разходите, произтичащи от сделки между свързани лица и трети лица, съгласно раздел 4 на глава първа от този закон;
17. предоставените и отчетени като разходи средства за политически партии, синдикати и други обществени организации, с изключение на организациите по ал. 3, т. 2;
18. временните разлики, произтичащи от прилагане на чл. 22, 24, 25 и 31 от Закона за счетоводството. Тази точка не се прилага по отношение на банките и Държавна спестовна каса;
19. частта от лихвите по кредити над определения размер по реда на чл. 21;
20. временните разлики, произтичащи от признаването на приходите от сделки за износ при прилагането на чл. 17;
21. печалбата от дейността, осъществявана чрез граждански дружества по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, включително и чрез консорциуми по чл. 275 от Търговския закон.
Ал. 3. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с:
1. данъчните облекчения по реда на § 28, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през трите последователни години от датата на влизането му в сила. Облекченията се прилагат за вземания, които не са отразени като разходи при определяне на финансовия резултат преди данъчното преобразуване;
2. дарения в полза на: учебни и здравни заведения и организации; научни, културни, просветни, социални, спортни и туристически организации; вероизповедания; фондации с благотворителни, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни и културно-просветни цели; фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; Българския червен кръст; фонд "Социално подпомагане"; фонд "Социално подпомагане на военнослужещите"; фонд "Рехабилитация и социална интеграция"; фонд "Национална сигурност и отбрана", както и дарения за подобряване на водоснабдяването; подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; стипендии и помощи на учащи се; научни изследвания; възстановяване и опазване на природни, исторически и културни паметници; за държавата и общините, с изключение на даренията за държавата и общините, извършвани от лица с държавно и общинско участие, в размер до 3 на сто от:
а) положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели първи, втори и трети на Отчета за приходите и разходите на юридическите лица;
б) положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване на банките, установен като разлика между общите суми на приходите по раздели първи, втори и трети и на разходите по раздели първи, втори, трети и четвърти от Отчета за приходите и разходите, съгласно чл. 41 от Закона за счетоводството;
в) положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване на лицензираните застрахователни дружества, установен като разлика между общите суми на приходите по раздели първи, втори и трети и на разходите по раздели първи, втори, трети и четвърти от Отчета за приходите и разходите, съгласно чл. 41 от Закона за счетоводството;
3. дивидентите и сумите от дялово участие, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица, клонове на чуждестранни лица, когато разпределената печалба вече е била обложена по реда на чл. 32;
4. временните разлики, произтичащи от превишението на данъчно признатата амортизация над счетоводната амортизационна квота, установени с Правилника за прилагане на закона;
5. временните разлики, прояваващи се при реализация на активите или при уреждане на задълженията - носители на тези разлики, произтичащи от чл. 22, 24, 25 и 31 от Закона за счетоводството;
6. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава шест;
7. приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до увеличение на финансовия резултат преди данъчното преобразуване през настоящия отчетен период по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
8. временните разлики, произтичащи от получаване на приходите от сделки за износ при прилагане на чл. 17;
9. временните разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви при прилагане на чл. 21;
10. производствените и потребителски дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на раздел четвърти.
Ал. 4. Намаленията по ал. 3, т. 2 се ползват при условия, че юридическите лица нямат неизплатени задължения, включително и авансови вноски към момента на извършване на дарението за данъци, такси, мита, акцизи, вноски за Държавното обществено осигуряване и за Фонд "Професионална квалификация и безработица" и с даренията не се облагодетелстват лицата, които ги отпускат или се разпореждат с тях.
Ал. 5. Когато дарението е в непарична форма, неговият размер се определя по пазарната му цена или по цената, посочена в нотариалния акт при извършване на дарението, ако тя е по-висока.
Ал. 6. Данъчните облекчения за дарения се признават въз основа на писмен договор, съответно нотариален акт и декларация, удостоверяваща, че дарението е получено.
Ал. 7. Дарението по реда на ал. 3, т. 2 се счита за извършено, както следва:
1. за парични средства - от датата, на която са изплатени средствата за дарение;
2. за движими вещи - от датата на сключване на сделката или от датата на нотариалната заверка на подписите на страните по сделката, когато се изисква по закон;
3. за недвижими имоти и предоставени вещни права върху тях - от датата на сключване на сделката, чрез нотариален акт;
4. за дялово участие - от датата на решението на съда за вписване в Търговския регистър;
5. за ценни книги - от датата на прехвърляне на собствеността.
Ал. 8. За целите на данъчното облагане като разход се признават фактически начислените лихви за получени заеми и дългове, с изключение на лихвените плащания, непревишаващи определения максимален размер по реда на чл. 21.
Ал. 9. За данъчни цели приходите от лихви по предоставени кредити от банките, Държавната спестовна каса и приходите от лихви по предоставени кредити от холдинговите дружества по реда на чл. 280 от Търговския закон, се признават при тяхното начисляване."
Предложения на народни представители:
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров по чл. 16:
1. В ал. 2:
1.1. Точка 1 да стане така:
Първи вариант - след запетайката се продължава: "превишаваща 80 на сто от стойността на фактически направените разходи".
Втори вариант за т. 1: "1. частта от сумата за разходи за представителни цели, за тържества и подаръци, надвишаваща установения по-долу процент от реализирания приход:
10 на сто за приход до 200 хил. лв.;
20 хил. лв. + 8 на сто за прихода от 200 хил. до 1 млн. лв.;
84 хил. лв. + 6 на сто за прихода от 1 млн. до 5 млн. лв.;
324 хил. лв. + 4 на сто за прихода от 5 млн. до 10 млн. лв.;
524 хил. лв. + 3 на сто за прихода от 10 млн. до 50 млн. лв.;
1 млн. 724 хил. лв. + 2 на сто за прихода от 50 млн. до 100 млн. лв.;
2 млн. 724 хил. лв. + 1 на сто за прихода над 100 млн. лв.".
2. Точка 2 на ал. 2 да стане така:
1.2. Точка 2 на ал. 2 да се промени така:
"2. Разходите за дневни пари за командировки, надвишаващи една втора от минималната месечна работна заплата за един ден, а за квартирни се признават по фактическите разходи;"
Следващото предложение на народния представител Венцеслав Димитров - трето - е в т. 3 на ал. 2 да отпаднат думите: "и с лихвите, начислени от банките съгласно чл. 24 от Закона за банките и кредитното дело";
1.4. В т. 5 на ал. 2 думите "установен с правилника за прилагане на закона" да се заместят с думите "установен с този закон".
1.5. Точка 8 на ал. 2 да отпадне.
1.6. В т. 9 на ал. 2 след думите "стихийни действия" да се добавят думите: "случайни събития, непредпазливи действия или престъпни деяния". Очевидно господин Димитров е имал предвид стихийните бедствия.
1.7. Точка 19 на ал. 2 да отпадне.
2. В ал. 2, господин Венцеслав Димитров предлага т. 1 да се отнася само за лица с преобладаващо частно участие и да е 10 на сто.
3. Алинея 4 на чл. 16 народният представител Венцеслав Димитров предлага да отпадне.
4. Алинеи 6 и 7 на чл. 16 на отпаднат.
5. В ал. 8 да отпаднат думите: "и дългове, с изключение на лихвените плащания, непревишаващи определения максимален размер по реда на чл. 21".
Комисията е възприела предложенията на народния представител по точки 1.3 и 1.4. Останалите предложения на народния представител Венцеслав Димитров не са подкрепени от комисията.
Предложение на народния представител Емил Костадинов по чл. 16:
1. В ал. 2 се правят следните изменения:
1.1. В т. 1 текстът след запетайката да се замени с: "превишаваща 0,5 на сто от печалбата преди нейното преобразуване;
1.2. Точка 4 да отпадне и номерацията на следващите точки съответно да се промени;
1.3. В т. 6 да отпадне думата "персонала" и след сегашния текст да се добави: "в размер до 2 на сто от печалбата преди нейното преобразуване";
Точка 8 да се измени така:
"8. разходите за наетите под наем активи, които не са за сметка на дължимия наем";
2. В ал. 3 да се добави нова т. 2 със следния текст:
"2. Частта от сумите за социални дейности за персонала в размер до 10 на сто от начислените брутни трудови възнаграждения на персонала за същия период без вноските за Държавно обществено осигуряване. При определяне на сумата на разходите за социални дейности от общия размер на разходите се приспада сумата на получените приходи от тези дейности".
Номерацията на следващите точки да се промени.
Комисията не е подкрепила предложенията на господин Емил Костадинов.
Предложение на народния представител Гюлбие Реджеб:
В чл. 16, ал. 3, т. 2 в края на текста да се добави: "а в частния сектор до 15 на сто от".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Муравей Радев:
В чл. 16:
1. В ал. 1 да отпаднат думите: "преди данъчното образуване".
2. В ал. 2 да се извършат промени в точките, както следва:
2.1. В т. 1 вносителят да фиксира конкретните размери тук или в приложение към закона, а не в бъдещия правилник за прилагането му;
2.2. В т. 2 в текста след думата "превишаващи" да се вмъкне "два пъти";
2.3. Точка 4 да придобие следната редакция:
"4. Частта от сумата на разходите за социални мероприятия за персонала по смисъла на чл. 295 от Кодекса на труда, превишаваща 15 на сто от начислените средства за работна заплата без вноските за Фонд "Обществено осигуряване", както и частта от вноските на работодателя за доброволно допълнително социално осигуряване на работниците и служителите, превишаващи 20 на сто от минималната работна заплата за страната. При определяне на разходите за социални мероприятия от общия размер на разходите се приспада размерът на получените приходи от тази дейност".
2.4. В точка 5 - свързано с предложението по чл. 15 - ако чл. 15 отпадне, да отпадне и т. 5. В противен случай в т. 5 да отпадне само текстът "установен с правилника за прилагане на закона".
2.5. Точка 8 да отпадне.
2.6. Точка 9 - в текста след думите "стийни бедствия" се добавя "а също и липси, получени в резултат на кражби от трети лица - документирани по надлежния ред".
2.7. Народният представител Муравей Радев в т. 15 предлага да отпадне текстът: "по ред, определен с правилника за прилагане на закона".
2.8. Точка 21 - да отпадне.
3. Третото предложение е в ал. 3 да се извършат промени в точките, както следва:
3.1. В т. 2 числото "3" да се замени със "7".
3.2. В т. 7 да отпадне текстът: "по ред, определен с правилника за прилагане на закона".
3.3. Точка 10 да отпадне.
3.4. Да се добави нова точка... (Гости от Световната банка заемат местата си на балкона)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля гостите! Забранено е снимането в залата! Моля, гостите на балкона! Забранено е снимането в залата! Моля!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това са инвеститори. Те са тук, за да си оставят парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да излезете! Не спазвате правилника! Моментално!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Оставете ги поне да гледат. Това са инвеститори, които искат да си оставят парите в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може така! Във всеки парламент има правила. Не може да се снима!
Ако искат да останат - да седнат и да не снимат!
Моля, продължете.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: 3.4. Да се добави нова точка 11:
"11. Разходите за допълнително пенсионно, здравно и друго социално осигуряване за сметка на работодателя в полза на работниците и служителите - в размер до 6 на сто от начислените средства за работна заплата, без начисленията за фонд "Обществено осигуряване".
3.5. Да се добави нова точка 12:
"12. Средствата и/или погашенията по банкови кредити, изразходвани от юридическите лица без държавно или общинско участие за придобиване или създаване на материални и нематериални дълготрайни активи в страната, налични в края на годината, в размер, непревишаващ положителния годишен резултат, установен по реда на чл. 14, ал. 1 от настоящия закон. Намалението се прилага при придобиването на следните материални дълготрайни активи: сгради с производствено и търговско предназнечение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства (без леки автомобили), предназначени за превоз на товари и пътници и за извършване на услуги; продуктивни и работни животни. Това намаление се ползва и от юридически лица, в които след извършване на приватизация, делът на държавното или общинско участие е до 20 на сто включително. Не се включват като разход при определяне на облагаемата печалба амортизационните отчисления за дълготрайни активи, за които са ползвани данъчни облекчения до размера на ползваните облекчения. Облагаемата печалба се увеличава с размера на ползваните данъчни облекчения за материални и нематериални дълготрайни активи при продажба на същите през следващата данъчна година."
4. Алинея 6 да отпадне.
Ако това не се приеме, народният представител Муравей Радев предлага нов текст на ал. 6:
"Ал. 6. За дарения се признават преводите със средства на дарителите, извършени по банков път след писмено потвърждение на получателя за приетото дарение."
Комисията не подкрепя предложението на господин Муравей Радев.
Предложение на народните представители Фидел Косев и Ивайло Калфин:
В чл. 16:
1. Алинея 2:
1.1. Точка 1 да добие следния вид:
"1. Частта от сумата на консумативните разходи за представителни цели, за тържества и подаръци, превишаващи 0,2 на сто от размера на реализираните приходи, установени по раздел първи, точка 1 от отчета за приходите и разходите (а за банките, лицата по чл. 1, ал. 4 от Закона за банките и кредитното дело и лицензираните застрахователни дружества - 0,1 на сто от група първа от отчетите за приходите и разходите на банките и застрахователните дружества). Финансовият резултат се увеличава и в случаите, когато изчислените суми по норматив надвишават 350 хил. лева."
1.2. В точка 2 се добавя в края на текста "а за нощувките - надвишаващи направените разходи за тризвезден хотел".
1.3. Отпада текстът "и с лихвите, начислени от банките съгласно чл. 24 от Закона за банките и кредитното дело".
1.4. В точка 5 текстът след "размер на амортизациите" се заличава и се записва: "установен с настоящия закон".
1.5. Предлага се нов текст на точка 8:
"8. Разходите за подобрение, модернизация и реконструкция на дълготрайните активи, надвишаващи 5 на сто от тяхната балансова стойност, водещи до увеличаване на тяхната стойност чрез удължаване на предполагаемия полезен живот на актива, увеличаване на производителността му или значително подобряване на качеството на производството или намаляване на предишните предполагаеми производствени разходи, в случаите, когато горните активи са отчетени като текущи разходи... (текстът продължава, както е текстът на вносителя)."
1.6. В точка 9 в началото се добавят думите "отписаните липси на материални запаси и финансови средства и брака на... (текстът продължава, както е направен от името на вносителя)".
1.7. Точка 21 да отпадне.
2. В ал. 3, точка 2, числото "3" в края се земеня с числото "7".
3. В ал. 6 думите "и декларация, удостоверяваща, че дарението е получено" да отпаднат.
4. Предложение за нова алинея 10:
"Ал. 10. Данъкът, дължим върху част от печалбата, която се използва за закупуване на машини и съоръжения с производствено предназначение и акции на приватизиращи се предприятия, се изплаща на равни части в три последователни години, започващи в годината, когато данъкът е дължим, а когато инвестицията надвишава 10 млн. лева - в 5 последователни години."
Комисията по бюджет и финанси е подкрепила предложението относно точка 8.
Предложение на народния представител Калчо Чукаров по чл. 16:
1. В ал. 1, точки 2, 8 и 17 да отпаднат и останалите точки да се преномерират.
2. В ал. 3, т. 2, в края на изречението текстът "в размер на 3 на сто от" да стане "в размер на 10 на сто от".
Комисията не е подкрепила това предложение.
Предложение на народния представител Боян Киров по чл. 16:
1. В ал. 2, т. 8 да се заличат думите "разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайните активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи (разходи за ремонт), включително и с...".
2. В ал. 3, точка 2 накрая, думите "в размер до 3 на сто от" се заменят с думите "в размер до 7 на сто от".
3. В ал. 3 се създава нова точка 11:
"11. Разходите за придобиване на дълготрайни активи след вписването им в уставния капитал на дружеството."
Комисията не е подкрепила предложенията на народния представител Боян Киров.
Предложение на народния представител Яшо Минков:
В чл. 16:
1. В ал. 2:
1.1. Точка 1 да добие вида:
"1. Частта от сумата на консумативните разходи за представителни цели, за тържества и подаръци, превишаваща 1,5 на сто от счетоводната печалба."
1.2. Точка 2 да добие вида:
"2. Сумите за командировки, превишаващи определените с нормативни актове размери за държавни служители, с изключение на квартирните пари."
1.3. В точка 5 думите "правилника за прилагане на закона" да се заменят с "настоящия закон".
1.4. Точка 8 да добие вида:
"8. Разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи (с изключение на тези с производствено предназначение), водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи (разходи за ремонт), включително и с разходите за наетите под наем активи, които не са за сметка на дължимия наем."
2. В ал. 3 се създава нова точка 1:
"1. За юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност: средствата и/или погашенията по банкови кредити за придобиване или създаване на материални и нематериални дълготрайни активи в страната, налични в края на годината, в размер непревишаващ положителния годишен резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели първи, втори и трети от отчета за приходите и разходите от приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. Намалението се прилага при придобиването на следните материални дълготрайни активи: сгради с производствено и търговско предназначение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства (без леки автомобили), предназначени за превоз на товари и пътници и за извършване на услуги; продуктивни и работни животни."
Предложение на народния представител Стоян Проданов:
В чл. 16, ал. 3, нова точка 2а:
"2а. Вложените средства за реализация на екологични проекти на територията на предприятието или общината в размер до 7 на сто. Контролът по изразходването на средствата се осъществява от управителен съвет в състав: представител на предприятието, на общината, на районната инспекция за опазване на околната среда. Средствата предварително се защитават с проект, приет от управителния съвет, който контролира и реализацията му. В края на всяка календарна година управителният съвет одобрява изразходваните средства след представяне на приемателен протокол на обекта или съоръжението."
Комисията не е подкрепила това предложение.

Предложения на народния представител Иво Атанасов:
В чл. 16:
1. В ал. 3, т. 2, думите "3 на сто" в края на първия абзац да се заменят с "5 на сто".
2. В края на ал. 4 след думата "безработица" да се постави запетая, съюзът "и" да отпадне, след последната дума "тях" да отпадне точката и да се прибавят думите "и при условие, че се посочва предназначението на дарението".
Комисията не е подкрепила това предложение.
Комисията предлага чл. 16 да се промени както следва:
"Чл. 16. Ал. 1. Размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат преди данъчното преобразуване, независимо дали е положителна или отрицателна величина, се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели.
Ал. 2. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с:
1. частта от сумата на консумативните разходи за представителни цели, за тържества и подаръци над 20 хил. лева, превишаващи 0,2 на сто от размера на реализираните приходи, установени по Раздел първи, т. 1 от Отчета за приходите и разходите, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството, а за банките, лицата по чл. 1, ал. 4 от Закона за банките и кредитното дело, застрахователните дружества, взаимозстрахователните кооперации и инвестиционните дружества 0,1 на сто от група първа на Отчета за приходите и разходите им съгласно чл. 41 от Закона за счетоводството. Финансовият резултат се увеличава и в случаите, когато изчислените суми по норматив надвишават 400 хил. лева;
2. сумите за командировки, превишаващи определените с нормативните актове размери за държавните служители;
3. начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания;
4. частта от сумата на разходите за социални мероприятия за персонала, превишаваща 10 на сто от начислените заплати на персонала, без начисленията за държавното обществено осигуряване. При определяне на сумата на разходите за социални мероприятия от общия размер на разходите се приспада размерът на получените приходи от тези дейности;
5. положителната разлика между счетоводната амортизационна квота, определена съгласно чл. 20 от Закона за счетоводството, и данъчно признатият размер на амортизациите;
6. разходите, несвързани с дейността, като: разходи по поддържане и експлоатация на транспортни средства, сгради и други движими и недвижими имущества, включително и наетите, ползвани частично или напълно за лични потребности, за развлечения, неслужебни пътувания и за курорти на съдружниците, акционерите, персонала, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети и на трети лица;
7. вноските (премиите) за застраховки "Живот" и други лични застраховки, които не са установени с нормативни актове като задължителни;
8. разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайните активи, надвишаващи 5 на сто от тяхната балансова стойност, водещи до увеличаване на тяхната стойност чрез удължаване на предполагаемия полезен живот на актива, увеличаване на производителността му или значително подобряване на качеството на производството или намаляване на предишните предполагаеми производствени разходи, в случаите когато горните активи са отчетени като текущи разходи (разходи за ремонт), включително и с разходите за наетите под наем активи, които не са за сметка на дължимия наем;
9. отписаните липси на материални активи и брака на материални запаси и други ценности (без тези за сметка на персонала), с изключение на: произтичащите от технологичен брак; промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответствуващи на установените норми за пределните размери на естествените фири и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране, съгласно утвърдените български стандарти, отраслови и заводски нормали в съответните отрасли и дейности и другите нормативни актове, с които се регламентират въпросите за полезния срок на годност на стоките, както и на унищожените или частично унищожените от стихийни бедствия. Стойността на отписаните липси и брак се намалява с получените обезщетения от застраховки до размера на балансовата стойност на активите. Когато има различие на отписване на застраховани активи и изплащане на застраховката, увеличаването се извършва едновременно с получаването на застрахователното обезщетение;
10. разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или на трети лица;
11. разходите за лихви по предоставени кредити от съдружници и акционери, които не са направили съответните вноски по записани дялове или акции;
12. необложената печалба, определена по чл. 39 от закона;
13. разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове;
14. приходите, неотчетени съгласно установения с нормативните актове ред;
15. разходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до намаляване на финансовия резултат през настоящия отчетен период, по ред, определен с Правилника за прилагане на закона;
16. разходите, произтичащи от сделки между свързани лица и трети лица, съгласно Раздел четвърти на Глава първа от закона;
17. предоставените и отчетени като разходи средства за политически партии, синдикати и други обществени организации;
18. временните разлики, произтичащи от прилагане на чл. 22, 24, 25 и 31 от Закона за счетоводството, с изключение на банките и Държавна спестовна каса;
19. частта от лихвите по кредити над определения размер по реда на чл. 21;
20. временните разлики, произтичащи от признаването на приходите от сделки за износ при прилагането на чл. 17;
21. печалбата от дейността, осъществявана чрез граждански дружества по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, включително и чрез консорциуми по чл. 275 от Търговския закон.
Ал. 3. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с:
1. данъчните облекчения по реда на § 28, ал. 5 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи през трите последователни години от датата на влизането му в сила. Облекченията се прилагат за вземания, които не са отразени като разходи при определяне на финансовия резултат преди данъчното преобразуване;
2. дарения в полза на: учебни и здравни заведения и организации; научни, културни, просветни, социални, спортни и туристически организации; вероизповеданията на общностите в страната; фондации с благотворителни, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни и културно-просветни цели; фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; Българския червен кръст; фонд "Социално подпомагане"; фонд "Социално подпомагане на военнослужещите"; фонд "Рехабилитация и социална интеграция"; както и за национална сигурност и отбрана; питейна вода; подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; стипендии и помощи на учащи се; научни изследвания; възстановяване и опазване на природни, исторически и културни паметници; за държавата и общините, с изключение на даренията за държавата и общините, извършвани от лица с държавно и общинско участие, в размер до 3 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване;


3. сумите от дивидентите и от дялово участие, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и клонове на чуждестранни лица, когато разпределената печалба вече е била обложена по реда на чл. 32;
4. временните разлики, произтичащи от превишението на данъчно признатата амортизация над счетоводната амортизационна квота, установени с Правилника за прилагане на закона;
5. временните разлики, проявяващи се при реализация на активите или при уреждане на задълженията - носители на тези разлики, произтичащи от членове 22, 24, 25 и 31 от Закона за счетоводството;
6. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава шеста;
7. приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до увеличение на финансовия резултат преди данъчното преобразуване през настоящия отчетен период по ред, определен с Правилника за прилагане на закона;
8. временните разлики, произтичащи от получаване на приходите от сделки за износ при прилагането на чл. 17;
9. временните разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви при прилагането на чл. 21;
10. производствените и потребителски дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на раздел четвърти, глава втора.
Ал. 4. Намаленията по ал. 3, т. 2 се ползват при условие, че юридическите лица нямат неизплатени задължения, включително и авансови вноски към момента на извършване на дарението за данъци, такси, мита, акцизи, вноски за Държавно обществено осигуряване и за Фонд "Професионална квалификация и безработица" и с даренията не се облагодетелстват лицата, които ги отпускат или се разпореждат с тях.
Ал. 5. Когато дарението е в непарична форма, неговият размер се определя по пазарната му цена или по цената, посочена в нотариалния акт при извършване на дарението, ако тя е по-висока.
Ал. 6. Данъчните облекчения за дарения се признават въз основа на договор и документ, удостоверяващ, че предметът на дарението е получен.
Ал. 7. Дарението по реда на ал. 3, т. 2 се счита за извършено, както следва:
1. за парични средства - от датата, на която са изплатени средствата за дарение;
2. за движими вещи, за недвижими имоти, както и за предоставени ограничени вещни права върху тях - от датата на сключване на сделката;
3. за дялово участие - от датата на влизане в сила решението на съда за вписване в търговския регистър;
4. за ценни книжа - от датата на прехвърляне на собствеността.
Ал. 8. За целите на данъчното облагане като разход се признават фактически начислените лихви за получени заеми и дългове, с изключение на лихвените плащания, превишаващи определения максимален размер по реда на чл. 21.
Ал . 9. За данъчни цели, приходите от лихви по предоставени кредити от банките, Държавната спестовна каса и приходите от лихви по предоставени кредити от холдинговите дружества по реда на чл. 280 от Търговския закон, се признават при тяхното начисляване."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Рекорден по големина член. Преминаваме към неговото обсъждане. Ще давам думата по реда на направените бележки.
Най-напред - народният представител Венцеслав Димитров. Направил е две предложения - първи и втори вариант. Желае ли да го обоснове? Ще гласуваме поотделно двата варианта.
Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги, наистина се получи един доста тежък текст. Само изчитането на целия член 16 и направените предложения зае не знам колко беше, но всеки случай може би половин час и повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 45 минути.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тук това е в ал. 2, т. 1.1. Става дума за така наречените "разходи за представителни цели". Въпреки че аз имам и възражения по това какво се подразбира под "представителни цели", но мисля, че Министерството на финансите е наясно - каквото си иска това включва в "представителни цели". Все пак не атакувам самата формулировка, атакувам фактическата страна.
Първият вариант го предлагам, предлагал съм го и друг път, но винаги е бил отхвърлян. Той се прилага в една голяма държава като Германия, към която ние се стремим. Това е да се признават фактически направените разходи до размер 80%, като 20% се оставят на самия търговец - юридическо лице, да тежат.
Другият вариант. Аз не искам пак да го чета, всички го имат, раздаден е. Той представлява една прогресивна скала на разрешени разходи за представителни цели, които дават сравнително повече за по-малките фирми, защото аз този пример съм го давал и в комисията. Мисля, че и тук съм го давал - един производител, който произвежда, сигурно не се нуждае толкова много от представителни разходи, колкото търговецът, който му продава продукцията. Чисто и просто, защото търговецът трябва да се среща с други търговци или с консуматорите на продукцията и трябва да ги убеждава, че трябва да купят продукцията на производителя.
Примерно една консултантска фирма, ето, тук, тези хора, мисля, че са от консултантски фирми от чужбина, на които им се скарахте да не снимат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Те трябва да знаят, че има ред. Те обичат реда.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, разбирам. Аз не казвам за това. Казвам, че консултантите, тяхната работа е повече в разговори, срещи и т.н. и би трябвало да им се отпуснат повече средства, относително, става дума, към направения оборот, отколкото на другите.
Затова се предлага до 10% от прихода до 200 хил.лв. и после този процент постепенно намалява до 1% за над 100 млн.лв.
Колеги, моля да подкрепите! Ако не подкрепите първия вариант, аз първият повече го обичам, защото се прилага в една такава държава, която може да ни служи като образец измежду западните държави, но, ако не приемете първият, поне приемете вторият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може ли да използвам да направя и процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тъкмо поради дългото изчитане, аз предлагам, мисля, че колегите ще ме подкрепят - щом се подкрепят предложенията и незабавно да бъдат гласувани. Може би една голяма част от тях ще бъдат отхвърлени, но нещо като се приеме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, след всеки, защото иначе ще забравим.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, защото след 45 минути, когато се обсъдят всички предложения, те ще се забравят. А не дай си Боже да ги забавим за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Косев за противно предложение.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Противното ми становище се основава на това, че по една алинея, по един текст има по няколко предложения и те са еднакви. Може да се наложи да гласуваме едно и също предложение няколко пъти заради това, че е подкрепено от няколко народни представители.
Може би е по-добре, ако приемете, да работим алинея по алинея като във всяка една алинея изчистваме предложенията, приемайки ги или отхвърляйки ги и след това да продължим нататък. Поне така работихме в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз смятам, че предложението на господин Венцеслав Димитров е по-икономично. Той предлага неговото предложение да се гласува изцяло - първи вариант и изцяло втори вариант. Затова аз ще подложа на гласуване на Венцеслав Димитров първият вариант.
Моля да гласувате.
От общо гласували 147 народни представители, за - 38, против - 74, въздържали се - 35.
Първият вариант не се приема.
Моля да гласувате вторият вариант на Венцеслав Димитров.
От общо гласували 152 народни представители, за - 38, против - 67, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Предложението на Емил Костадинов. Поддържате ли го?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля го.
Предложението на Гюлбие Реджеб. Няма я да го оттегли.
Моля да гласувате предложението на Гюлбие Реджеб.
От общо гласували 146 народни представители, за - 30, против - 89, въздържали се - 27.
Предложението не се приема.
Предложението на Муравей Радев. Вероятно ще иска да каже няколко думи.
Имате думата, господин Радев.


МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Моето предложение по т. 1 на ал. 1 се предхожда преди това от едно друго предложение, което бе изпуснато, а това именно е в самата алинея от текста да отпаднат думите "преди данъчното преобразуване". Тук в текста е сгрешено и е написано "образуване", а се има предвид "преобразуване". Това е едно стилистично предложение за изчистване на текста от ненужни думи, които биха затруднили обикновения данъкоплатец да разбере смисъла на тази алинея.
Това е първото ми предложение. Добре би било да го подложите на гласуване и него, тъй като отидохте след него вече.
Конкретно по т. 1 на ал. 2 (до този момент говорих за текста на ал. 1, който няма точки). Отхвърлихте предложението на Венцеслав Димитров. Моето предложение е тук да се фиксират конкретните размери, а не в приложения или в някакъв правилник за прилагането му. Виждам, че комисията е отчела до голяма степен моето предложение, но имам възражения по текста на самата комисия, тъй като комисията предлага 0,2 на сто веднъж, което да формира тази сума, и втори път я ограничава - горен таван 400 000 лева беше мисля.
Ако ние се обединим около смисъла на това да има горен таван, тогава аз ви питам тези 0,2 на сто, които формират конкретния размер на отделните стопански субекти, дали са нещо, което е приемливо? Ами можем ли да сложим под един знаменател различните дейности на различните стопански субекти? И може ли да си представите, че всъщност 1 милион лева, ако това са приходите, това всъщност са 2000 лева за тези нужди. Само 2000 лева.
А я си представете, че една стопанска единица има един много висок кух оборот, една голяма приходна част формирана, но тя е куха тази приходна част. Представяте ли си тези 0,2 на сто каква огромна сума биха дали? Хайде да мислим малко по-трезво.
Има ли смисъл да занижаваме толкова много този процент, който формира фактическата сума и да го направим 0,2 на сто тогава, когато една дейност не е с кух, а бих казал обратното, с плътен оборот и приходите са приходи малко по величина, но много като дейност. Нали разбирате разликата между едното и другото? И тогава да дадем 2000 лева за една година на този човек, който трябва да върши работата си. Аз пак твърдя, че това не са средства за някакво вещево удоволствие, това не са средства за някакъв разкош, забележете това. Частникът не прави това. Държавното предприятие го прави вярно или го правеше някога много пъти и в големи размери, но частникът си стиска париците. Запомнете това, стиска си ги.
Не е вярно това, което говорят някои от лявото мнозинство, че видите ли те по този начин разхищавали парите, криели ги, за да убегнат от данъците. Това не е така. Той си прави сметката, цепи косъма на две, за да оцелее и вие му давате 2000 лева, за да може да извършва своите делови срещи, на които трябва да почерпи едно кафе или нещо друго този или онзи от когото зависи неговата търговска дейност.
Моето конкретно предложение, уважаеми колеги, тук е не 0,2 на сто, сложете го поне 1 на сто и оставете ограничението от 400 хиляди горе, за да се избегне именно тази втора част, която действително като опасение може да съществува, защото може някой да реши да злоупотреби. Е, не може, щом има горен таван.
Другото би било много по-разумно, затова правя всъщност предложение към предложението на комисията, която отчита частично моето предложение: не 0,2 на сто, а да бъде поне 1 на сто сумата, която ще бъде заделяна за такива цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуването на предложенията на господин Муравей Радев. Те са многобройни и ще ги обединя по следния начин.
По ал. 1 да отпаднат думите "преди данъчното преобразуване". Моля да гласувате.
От общо гласували 173 народни представители, за - 64, против - 63, въздържали се - 46.
Предложението не се приема.
По ал. 2, въпреки че няма направено писмено предложение, то следва от това, което е предложено, процентът 0,2 да бъде заменен с 1 на сто. Моля да гласувате "превишаващи 0,2 на сто" да бъде заменено с "превишаващите 1 на сто".
От общо гласували 156 народни представители, за - 47, против - 72, въздържали се - 37.
Предложението не се приема.
В т. 2 след думата "превишаваща" да се вмъкне "два пъти", не само да привишава, а да превишава два пъти. Моля да гласувате.
От общо гласували 143 народни представители, за - 34, против - 68, въздържали се - 42.
Предложението не се приема.
Предлага се т. 4 да има нов текст, който ви е раздаден. Моля да гласувате новия текст на т. 4, предложен от господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отменете гласуването.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз правя такава една процедура. Така, както караме, ние рискуваме всичко това да го гласуваме без една огромна част от уважаемите народни представители да разберат за какво става дума. Ние присъствахме на едно монотонно и дълго, досадно, бих казал, изчитане на законодателни текстове, които специалистите добре разбират за какво става дума, но народните представители не са длъжни да бъдат такива тесни специалисти. И сега така, както вие подкарахте нещата, аз имам 18 предложения по този член и ако ми ги изгласувате всичките, те са откъснати едни от други. Пак казвам, няма да се постигне достатъчно яснота за това какво правим.
Не може Народното събрание да няма яснота за това, което върши. Много ви моля, говорим за т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предлагате?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Предложенията по т. 1, който има нещо да каже - казва, гласува се поотделно и се приема някакъв текст, включително и този на комисията, но по т. 1 от ал. 1. След това отиваме на т. 2. Ето сега вие отидохте на т. 4, а аз не съм я обосновал още. Освен мен има и други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, един момент и аз да кажа нещо.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Първо, имаме правилник, в който се казва, че по всеки член се дават пет минути за обосноваване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: По всяко предложение, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е по даден член.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, един член има 19 или 20 текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има. Не всеки член има толкова, нали?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Този е особен член и затова не бързаме. Но не може за всяка дума да искате пет минути за обосновка.

МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие съзнавате ли добре, че този чл. 16 е сърцето на този закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съзнавам!
МУРАВЕЙ РАДЕВ! Ами тогава? И няма ли да ми дадете възможност да кажа какво съм имал предвид, че т. 4 например...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие сте го казали в комисията, обосновали сте го. Сега тука за всяка точка, 15 предложения по пет минути, колко прави?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, това са съвсем различни неща. Тази т. 4, за която говорите, е свързана със социалните мероприятия, това е за социалната дейност и няма нищо общо с командировките в предходната точка. Още по-малко има с онзи текст, който обосновах по т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължавайте! Обосновавайте!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Моля Ви се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължавайте!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ние с Вас спорим втори път по този повод, ако си спомняте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължавайте! Това е рекет! Продължавайте!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз Ви моля, господин председател, да разберете, че ние приемаме изключително важен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбирам, нямате монопол върху разбирането. Продължавайте!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: ...и всяко едно предложение да дадете възможност да бъде обосновано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължавайте!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Приемате ли така предложения ред от мен - да уточняваме текста на всяка една точка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, продължавайте. Дал съм Ви думата, продължавайте! Обосновавайте!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (извън микрофоните): Аз трябва да ги обосновавам точка по точка. Има и други предложения по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вижте, господин Муравей Радев, искате отпадане на една точка. Не мога да Ви дам пет минути да обосновете отпадането й. За т. 4 Ви давам. Сега губим ценно време. Текат пари в момента. Дал съм Ви думата да обосновете.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (извън микрофоните): Отидохме от т. 2 на т. 3 и т. 4. Има много предложения по т. 3, казвам аз и Вие не предлагате тяхната обосновка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, имаше предложение от Венцеслав Димитров. Аз възприех това предложение и тръгнах по него, защото обикновено Народният съюз прави много конструктивни предложения. Тръгнах по него и даже, имайте предвид, че имаше противно предложение от демократичната левица и аз го пренебрегнах. Така ли беше, господин Димитров?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не, не е така, защото виждам, че точно това правите в момента. Вие не ми дадохте възможност и аз да се обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но Вие си го предложихте.
Продължавайте, защото четирите минути...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, аз още веднъж се връщам на т. 2, за която Вие не ми дадохте възможност да говоря. А т. 2 я прегласувахте без изобщо да ми дадете възможност да обоснова това, което съм предложил. Разбирате ли за какво говоря?
Ако Вие ще ме лишите от това право, кажете го ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам Ви право да говорите колкото искате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: По т. 2 говоря, тъй като тя е следващата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Говорете, да видим какво ще кажете.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Трябва да видите наистина, защото сте председател на това Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Слушам. Слушам.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: В т. 2 ви предлагам след думата "превишаващи" да се вмъкне "два пъти". За какво става дума? Става дума за едно, да го нарека, заличаване на досегашната възможност командировките в стопанските субекти с частна собственост да бъдат извършвани до двойния размер на тези в държавните предприятия. По този начин аз твърдя, че се отнема една възможност, истинска възможност, на онези стопански субекти, пак твърдя, които си правят сметката и цепят на две косъма, да им дадем една невъзможност да осъществяват перфектно своята стопанска дейност.
Затова моето конкретно предложение е тук да си остане досегашният текст в закона, който беше и който им даваше тази възможност. А с новия текст ние им отнемаме това досегашно право.
Благодаря ви за т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, по същия въпрос искам да се изкажа.
Аз се изненадах, че вече сте преминали моето предложение, но аз бих подкрепил това, което каза господин Муравей Радев, още повече, че аз съм поддържал този текст в предишното Народно събрание.
Такъв текст е имало и в българските закони преди вашата историческа дата 9 септември.
Аз имам и други възражения по текста, който се предлага както от правителството, така и от комисията.
Предлагам най-напред да подложите на гласуване предложението на господин Муравей Радев. Ако не го приемете него - "два пъти размера", въпреки, че там имам известно съмнение относно конституционалността, за което ще кажа, аз предлагам:
"Разходите за дневни пари за командировки, надвишаващи една втора от минималната месечна работна заплата за един ден, а за квартирни се признават по фактическите разходи."
Защо? Защото текстът, който ни е предложен от правителството, възприет от комисията, се базира на сумите за командировки, "превишаващи определените с нормативни актове". Какви са тези нормативни актове? Няма нито един законов нормативен акт. Всичките са подзаконови нормативни актове.
Знаете решението на Конституционния съд от 9 февруари тази година - цялата данъчна уредба трябва да бъде само със закон. Затова сме Народно събрание.
Моят текст мисля, че вкарва директно в закона някаква норма. Ако вие искате друга норма, вкарайте я в закона. Обаче не препращайте към наредбите на правителството за командировки. Аз ви обещавам, че ще го оспоря. Дали ще се възприеме или не, за мен този текст, който в момента искате вие да подкрепите, е против Конституцията. Помислете малко и както за някои други неща, би следвало да се съгласите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Поставям на прегласуване най-напред предложението на господин Муравей Радев - след думата "превишаващи" да се сложи "два пъти".
Моля, прегласувайте това предложение!
От общо гласували 166 народни представители, за - 47, против - 79, въздържали се - 40.
Не се приема предложението.
Предлагам да гласувате за т. 2 - текстът на господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 151 народни представители, за - 33, против - 58, въздържали се - 60.
Предложението не се приема.
От предложенията на господин Муравей Радев в т. 4 се предлага нов текст.
Моля, гласувайте предложения нов текст!
Искате да го обосновете?
Имате думата!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Точка 4 е една много особена точка и аз моля уважаемите колеги да вникнат в нейното съдържание. Тук става въпрос за разходи за социални мероприятия на персонала. Едни разходи, които някога бяха известни под понятието фонд СБКМ, след това бе прекръстен по някакъв начин. Но това е нещо, на което хората си имат право и са свикнали с него. И ние не можем сега така някак си, между другото този текст така, както е предложен, да го прегласуваме, защото той не е добре предложен. Той не е добре предложен поради няколко причини. Най-напред добре е да прехвърлим понятието "социални мероприятия" към чл. 295 от Кодекса на труда, който дава една по-изчерпателна характеристика на понятието "социално мероприятие". И от това този текст само ще спечели, нищо няма да загуби.
Отделно от това аз смятам, че тези 10 на сто, които досега се заделяха върху фонд "Работна заплата", са крайно недостатъчни, поне поради две причини.
Ами, най-напред, пак казвам, натрупаната в годините инфлация обяснява смисъла от тези 10 на сто, защото тези разходи вече са много по-големи по стойност, отнесени и съпоставени с тази инфлация, натрупана в годините, и вече не дават онова количество, което даваха преди няколко години. Това първо.
И второ, самата база, на която се изчисляват тези 10 на сто. Като база фонд "Работна заплата" значително изостава от този процес. Вие знаете колко пъти тук сме говорили за компенсиране на фонд "Работна заплата", на работните заплати на различни категории. Вие знаете колко този процес изостава от фактически, от реалната инфлация, от истинския, от действителния живот в страната.
Е, при тези два фактора, които действуват обратно, аз смятам, че увеличаването от 10 на 15 на сто е нещо просто задължително, което отчасти би компенсирало негативното влияние на тези два фактора в годините.
Отделно от това, ние сме запознати с една система, която би могла да бъде въведена, и тя е свързана с организирано изхранване на работниците в тези предприятия, във всички предприятия - в държавни и в частни. И сметките са някъде около 5 на сто, около 5 на сто върху този фонд "Работна заплата", което изключително много би облекчило и задълженията. Защото работодателят е длъжен в тази посока, а и самите хора, които работят.
И в двата случая аз много бих ви помолил да разберете смисъла, да разберете това от 10 на 15 на сто, че е нещо, което е добре да направим ние, като народни представители. То е добре за нацията като цяло, в крайна сметка.
И последно, последен мотив за тази т. 4. Аз ви предлагам да сложим една възможност с част от вноските на работодателя за допълнително пенсионно осигуряване. Тогава, когато работникът и неговият работодател желаят да получат допълнително пенсионно осигуряване, то вноските за това допълнително пенсионно осигуряване, но, разбира се, заковани в някакви граници, а не безразборни и не толкова, колкото те си искат, например до 20 на сто от минималната работна заплата за страната, тези вноски също да влязат в текста. Да дадем една възможност допълнително да се осигуряват работниците и служителите. От това всички печелят - и те, и държавата като цяло.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текста на Муравей Радев за т. 4.
От общо гласували 160 народни представители, за - 47, против - 52, въздържали се - 61.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от т. 5 да отпадне един текст. Той е отпаднал от предложението на комисията.
Има предложение т. 8 да отпадне. Моля да гласувате т. 8 да отпадне.
От общо гласували 148 народни представители, за - 28, против - 69, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
В т. 9 в текста след думите "стихийни бедствия" се добавя "а също и липси, получени в резултат от кражби от трети лица, документирани по надлежния ред".
Заповядайте, имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм доволен от отношението на мнозинството, което увеличава броя на въздържалите се за сметка на онези, които гласуват против тези предложения, за които твърдя, че са разумни. И онези, които разбират за какво става дума, знаят, че съм прав в това, което казвам.
Сега ще ви направя още едно такова разумно предложение, дано тази тенденция да продължи в същата посока.
Точка 9 третира неща, които обективно са възможни да се случат и оттам техният резултат по един или друг начин да се отрази върху размера на облагаемата печалба и e правилно да бъде така. Има фири, има липси, има други технологични загуби, има брак в допустимите, стандартни за съответното производство размери. Има различни събития, които тук са предвидени, и това е добре.
Има обаче нещо, което е изпуснато, и това вече не е добре. Аз ви предлагам да включим тук още няколко думи, които да се отнасят до възможните и с всеки изминат ден все по-ясни и все по-многобройни умишлени кражби - кражба с взлом, разбиване на отделни офиси, разбиване на предприятия, ограбване на магазини и т.н. Онази криминална престъпност, на която днес всички сме свидетели, че се шири безнаказано по улиците и домовете на гражданите на България, е, не можем да не предвидим подобно нещо и тук. Ама, казвате, хайде да ги застраховаме. Ами, хайде да ги застраховаме! И още веднъж да принудим, вече насилствено, ръководителите на тези стопански субекти да отидат при онези момчета с дебелите вратове. Това ли искате да направим? Още веднъж, за сетен път! Едва ли не задължително е да ги пратим при застрахователите, които и без друго отиват при тях и им казват: "Елате вие, за да не дойдем ние", ако разбирате какво искаме да кажем.
Това искам до известна степен да облагородим с моето предложение. Не може един магазин посред нощ да бъде разбит, да бъде ограбен, да бъде окраден, това да бъде документирано по надлежния начин и доказано от съответните органи и щетата от този взлом, от тази кражба, от това разбойничество, да не я предвидим тук и да намалим облагаемата печалба с размера на тези щети.
Аз ви моля, просто разберете, че това е повече от задължително да го направим тук. Ако не го направим, ги пращаме директно там - при дебелите вратове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението по т. 9 на господин Муравей Радев.
От общо гласували 168 народни представители, за - 52, против - 52, въздържали се - 64.
Предложението не се приема.
В т. 15 се предлага да отпадне текстът - "по ред, определен с Правилника за прилагане на закона". Моля да гласувате.
От общо гласували 136 народни представители, за - 23, против - 52, въздържали се - 61.
Предложението не се приема.
Предлага се т. 21 от ал. 2 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 147 народни представители, за - 36, против - 66, въздържали се - 45.
Предложението не се приема.
Преминаваме към ал. 3. Предлага се в точка 2 числото "3" да се замени с числото "7". Моля да гласувате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Искам да го обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте. Отменете гласуването.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Смачкваме всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нищо не смачкваме, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Смачкваме смисъла от това заседание, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нищо не смачкваме. Вие смачквате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз Ви казвам, че това е много важен закон и не може така да процедирате Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Важно е. Но важното не значи да се говори само.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Хората имат нататък предложения, които Вие не ги оставяте да ги кажат. (Реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Говорете, имате 5 минути. Имате 5 минути.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, запомнете най-после едно нещо. Извадете си главата от пясъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муравей Радев, не ме учете какво да правя.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Мястото й не е там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам Ви да говорите. И се дръжте прилично с председателя.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, днес Вие не сте вече уважаван от мен председател, да Ви го кажа направо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това сте го казвали вече. Това сте го казвали вече.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: За първи път Ви го казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, казвали сте го.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И го запомнете добре. Защото това е подигравка, което вършите Вие тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е подигравка.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Подигравка е с народните представители и със закона, който Ви казвам, че е най-важният тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да не оставите Вие възможност на хората да мотивират това, което имат да кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата. Не губете времето на Народното събрание.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): На всяко излизане му оспорвате колко да говори.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Вие непрекъснато водите диалог с народните представители.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, съжалявам Ви искрено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата за изказване 5 минути. Имате думата за замяна на едно число с друго число.
(Народният представител Муравей Радев напуска трибуната и излиза от залата. Шум и реплики в залата)
Моля да гласувате предложението да се замени числото "3" с числото "7", за което господин Муравей Радев се отказа да използва 5 минути.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Вие непрекъснато го тормозите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не го тормозя, обаче има норми в този свят. Има норми, господин лекар. Не може за смяна на едно число с друго число да се говори 15 минути.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Къде е написано, че не може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако всичко е написано, ние няма нужда да заседаваме. Има неща, които се знаят от детството.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Щом трябва, ще заседаваме за всяко число.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 157 народни представители, за - 38, против - 73, въздържали се - 46.
Предложението не се приема.
Продължаваме нататък. Има предложение в точка 7 да отпадне текстът "по ред, определен с правилника за прилагане на закона".
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Това по принцип е възприето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е възприето.
Има предложение точка 10 да отпадне. Моля да гласувате.
СТОЯН ПРОДАНОВ (от място): Искам думата. Чакайте малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте. Това е по предложенията на Муравей Радев.
СТОЯН ПРОДАНОВ (от място): А другите предложения след това ли ще ги гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След това ще гласуваме всички поотделно. След това идва предложението на Косев, следва предложението на Чукаров, след това Боян Киров. Всички поотделно. Така приехме.
Моля да гласувате.
От общо гласували 147 народни представители, за - 30, против - 70, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Има предложение да се добави нова точка 11 след представения ви текст. Моля да гласувате тази точка 11. Това са предложенията на господин Муравей Радев.
ГЕОРГИ АНАНИЕВ (от място): За протокола ги изчетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Те бяха изчетени и ги имате написани пред вас. Искате още един път да ги чета?
ГЕОРГИ АНАНИЕВ (от място): За да се впишат в протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, в протокола са записани, прочетени. Четиридесет и пет минути ги четохме.
Моля да гласувате.
От общо гласували 149 народни представители, за - 29, против - 72, въздържали се - 48.
Предложението не се приема.
Предлага се нова точка 12 с текст, който ви е представен и който беше прочетен. Моля да гласувате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Искам да го обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искате думата, след като казах да се гласува. Ще искате прегласуване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Аз я исках преди това още. Само че Вие не искате да ме видите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ами Вие излязохте оттук, а влязохте оттам.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Напротив, вдигам ръка още преди да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще приключим гласуването.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Това е най-важната точка, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще Ви дам думата да говорите по тази точка.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Когато я гласувате вече ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще я прегласуваме. Ще я прегласуваме.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Не е достойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекалихте. Вече прекалихте.
От общо гласували 136 народни представители, за - 24, против - 79, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване и обосновка.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Не, искам да говоря по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Говорете 5 минути.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин председател, още веднъж Ви казвам, че начинът, по който процедирате, съвсем не е достоен за председателя на българското Народно събрание. Тази точка, за която сега току-що вие прегласувахте и пуснахте гилотината върху нея, всъщност знаете ли какво направихте с това? С това Вие гилотинирахте стимула за инвестиции в България. И аз очаквам вашият министър-председател след малко, като дойде, да говори на тази тема точно. И с това гласуване Вие не ми дадохте възможност да обоснова необходимостта...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам Ви възможност.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Дадохте ми възможност след дъжд качулка, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е след дъжд качулка.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И това само доказва Вашето сервилно отношение към мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, без оценки!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ами, сам ги принуждавате тези оценки. Съжалявам за тях, но съм принуден да ги направя.
Уважаеми колеги, още веднъж ви моля да се обърнете към главите си. Става въпрос за нещо изключително важно. Вие знаете, че сега се тръгва към структурна реформа. Вие знаете чудесно, че хората отиват на улицата. Вие знаете, че те остават без работа. Вие знаете, че остават маса заводи и фабрики с купища мъртво желязо в тях. И вие знаете, че някой трябва да се опита да ги съживи и да налее много, много, много пари там вътре в тях, за да станат отново предприятия, за да станат отново индустрия, с която България да се гордее.
МИЛКО ТОРБОВ (от място): Вие ги опразнихте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Но това означава, пак казвам, много пари. Е, мислете най-после! По този начин, с този член, сега който гласувахте, току-що, вие елиминирате тази възможност. Вие карате тези хора, които трябва да изсипват десетки милиони лева в тази куха, неработеща промишленост, създадена от вашата безумна гигантомания някога (реплики от мнозинството), от вашата социалистическа гигантомания, която безобразно, безобразно деструктурира индустрията в България. За това става дума сега. Тези предприятия едно след друго ще бъдат затваряни. И в тези предприятия някой трябва да изсипе милиони, отново милиони. И върху тези милиони вие налагате данък върху печалбата. Кой е този идиот, ви питам аз, който ще го направи? Разберете най-после, тук става въпрос за България. Не става въпрос за вашата партия. Не става въпрос за вашите интереси. Тук става въпрос за бъдещето на България. Разберете това нещо. И помислете най-после!
Вашият министър-председател, вашият председател на Висшия ви съвет дойде тук и от тази трибуна ви предложи един вариант за облекчаване, един вариант за стимулиране на тези инвестиции. Този закон, който днес гласуваме, в целия си смисъл, в цялата си философия, в цялостния си дух е против този смисъл, е против тази линия за стимулиране на инвестициите в България. И вие продължавате по една инерция да го гласувате. Той вече е остарял. Вие виждате, събитията главоломно бързо се развиват, невероятно бързо. Извадете си, моля ви, главите от пясъците и вижте какво става. Вижте колко е навън доларът! Защо става това? Обяснете си най-после. (Реплики от мнозинството) Вижте колко хора ще отидат на улицата утре. Обяснете си какво ще правят там, когато не им даваме отново възможност за инвестиране, когато не им даваме възможност тази промишленост да се съживи с такива текстове, които сега гласувате вие. (Реплики в залата)
Чувствате ли това национално престъпление, което сте на път да направите? И затова аз си позволих преди малко да дам оценка на председателя, на неговото държание конкретно за днешния ден. Защото такъв въпрос, като този, просто не може да бъде стъпкван. Той просто не може да бъде някак си така смачкван и да не бъде забелязан. Носете отговорността си, колеги от ляво! Носете и осъзнайте най-после това, че тази отговорност наближава. С всеки изминат ден наближава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прегласувате текста, предложен от Муравей Радев за нова точка 12. Моля да гласувате.
От общо гласували 180 народни представители, за - 60, против - 81, въздържали се - 39.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е ал. 6 да отпадне.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 166 народни представители, за - 47, против - 90, въздържали се - 29.
Предложението не се приема.
Има предложение, ако не отпадне, текстът да се замени със следния: "За дарения се признават преводите със средства на дарителите, извършени по банков път, след писмено потвърждаване на получателя за приетото дарение".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 161 народни представители, за - 51, против - 59, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да прекратим обсъждането на Законопроекта за данъка върху печалбата за второ четене за днес и да продължим с неговото обсъждане утре като първа точка. Моля да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 167 народни представители, за - 128, против - 26, въздържали се - 13.
Предложението се приема.
Във връзка с предстоящото изявление на премиера предлагам то да бъде предавано директно по радиото и телевизията. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 153 народни представители, за - 131, против - 16, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов. Искам да напомня, че думата от името на парламентарни групи беше взета от Народния съюз и от СДС за днес.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми дами и господа! През последната седмица в София пребиваваше делегация на Международния валутен фонд. На 27 май преговорите с нея приключиха успешно. Изготвен беше меморандум за икономическата и финансовата политика, подписано беше писмо за намеренията до управляващия директор на Международния валутен фонд господин Камдесю от министъра на финансите Димитър Костов и от управителя на БНБ Любомир Филипов. Очаква се документът да бъде утвърден от Съвета на директорите на Международния валутен фонд в началото на юли тази година. Още с утвърждаването му можем да получим първия транш от новия кредит на Международния валутен фонд за подкрепа на платежния баланс на страната.
Предвижда се кредитното споразумение да обхваща период от 20 месеца, считано от 1 юли 1996 година. Неговото изпълнение гарантира на България кредит от Международния валутен фонд в размер на 350 млн. специални права на тираж или около 465 млн. долара. Има готовност да се разгледа конструктивно и евентуално искане на българската страна за допълнителен кредит за подкрепа на платежния ни баланс.
С подписването завчера на писмото за намеренията се открива пътят към успешното приключване и на преговорите, които протичат в момента с мисията на Световната банка в София. Това означава, че ще имаме възможност да използваме неколкостотин милиона долара кредити за подкрепа на структурната реформа в България през тази и през следващата година.
Наличието на подобни споразумения създава по-големи възможности за получаване на допълнителни кредити и по други линии - Европейския съюз, Г-24, големи чужди търговски банки. Те ще повишат инвестиционното доверие към България и ще съдействат за значително увеличаване на притока на преки чуждестранни инвестиции още през втората половина на тази година. Доверието към България в световната финансова общност ще се повиши. За страната ще се открият много други възможности, които вече няколко години са недостъпни за нас. Това са новите перспективи, които тези и бъдещи споразумения разкриват пред нас.
Тяхното изпълнение, разбира се, ще изисква и нови усилия за преодоляване на трудностите, пред които сме изправени. Българската страна трябва успешно да реализира пакет от мерки, с които се цели въвеждането на ред и финансова дисциплина в материалното производство, в банковия сектор и в бюджетната сфера, по-рационално използване на ограничените ни материални и финансови ресурси. Тези мерки са групирани в три основни сфери: бюджетна политика, банкова и парична политика, ценова политика. Във всяка от тези сфери още през следващите два месеца правителството и Българската народна банка във взаимодействие с парламента трябва да решат по няколко важни задачи.
Първо, в бюджетната политика:
С оглед на перспективата за получаване на значителни кредити от Международния валутен фонд и Световната банка през тази и следващата година трябва да се коригира макроикономическата рамка за 1996 година, да се изработи прогноза за 1997 година, на базата на която да се изготви и бюджетът за следващата година. Преди това, още през юни, ще трябва да се приемат увеличения на ставките в Закона за данъка върху добавената стойност и увеличение на акцизите върху алкохола. Министерският съвет ще внесе съответните законопроекти в парламента още утре, 30 май.
Правителството ще въведе допълнителна вносна такса за всички импортни стоки. Договорени са с Международния валутен фонд и ще бъдат взети необходимите мерки това да не засегне инвестиционните стоки, нужни за преструктурирането на производството.
Разбира се, правителството подготвя и вече въвежда конкретни механизми за затягане на данъчната и митническата дисциплина, на реда в данъчната и митническата администрация на всички нива и оттам за рязко повишаване събираемостта на данъците и митата. В резултат на всичко това се очаква постъпленията в бюджета през тази година да нараснат с около 140 млрд. лева, което да покрие големите допълнителни разходи за структурната реформа и за финансовата стабилизация.
Подчертавам отново, че главното внимание в бюджетната политика се поставя върху увеличението на бюджетните приходи, а не върху орязването на бюджетните разходи. Икономии, при това драстични, ще трябва да се направят в разходите за издръжка на централната държавна администрация, включително за държавните служители, които са членове и на различни управителни тела на търговски дружества. Това е справедливо предвид трудностите, които ще срещнат през тази сложна година бюджетните дейности, предвид обективната невъзможност да бъде компенсиран изцяло натискът и върху доходите на хората. Стремежът ни е този натиск и тези трудности да бъдат сведени до минимум и да са поносими за най-слабите социални групи.
Специални мерки ще се вземат за допълнителна социална защита на най-засегнатите от структурната реформа, на най-възрастните и на най-бедните.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Ще, ще, ще...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Надяваме се тези стъпки да бъдат посрещнати с разбиране и подкрепа от синдикатите, работодателите, професионалните организации и организациите за социална защита. Правителството ще положи всички усилия за постигане на такова съгласие, но с ясното съзнание, че държавата няма никакви скрити възможности за социална подкрепа извън споменатите току-що.
II. Банкова и парична политика.
Предвидено е силно ограничаване на рефинансирането на търговските банки от БНБ и практическото му спиране. Ръководствата на търговските банки ще трябва да предприемат най-решителни мерки за спиране на декапитализацията. Най-големите ще бъдат рефинансирани по схемата на Булбанк. Спрямо вече обявените - една държавна и някои частни банки, стриктно ще се приложат разпоредбите за банковите фалити заедно с влезлите вече в сила гаранции за влоговете на гражданите.
Предвижда се и по-нататъшна консолидация на банките. Всички търговски банки, а също така и ДСК ще преминат на международни счетоводни стандарти от 1 януари 1997 г.
Специални решителни мерки ще се вземат за рационализиране управлението на търговските банки и за търсене цялата отговорност от лицата, довели ги през последните няколко години до сегашното тежко положение. Членовете на ръководствата на всички рефинансирани банки ще подпишат специални декларации пред БНБ, че се задължават да постигнат определените им финансови показатели под заплахата от най-строги лични санкции при неизпълнение.
Трябва да се постигне решително подобряване в работата и на БНБ, особено по банковия надзор, по валутната политика, по валутния курс и по обслужването на външния дълг. БНБ също ще трябва да премине към международни счетоводни стандарти от 1 януари 1997 г. Особено важно е тя да бъде подложена и на международен одит. Моля народните представители да имат предвид всичко това при обсъждане на отчета на БНБ и на състава на бъдещото й ръководство през следващата седмица.
III. Ценова политика.
Това е най-болезнената, но и най-необходимата част от пакета от мерки за реализация на споразуменията с международните финансови институции. Тя всъщност е и неизбежна. Не е възможно по-нататък субсидирането на няколкото важни цени, определяни от държавата, да става главно чрез декапитализирането на доставчиците като "Нефтохим", Националната електрическа компания, "Булгаргаз", въгледобивните фирми, транспортните дружества или аптечните предприятия. Не е възможно това да става и чрез трупане на нови и нови лоши дългове в обслужващите ги банки. За целта може да се използва единствено и само предвидената в бюджета субсидия. А това означава значително увеличение първо, на цените на течните горива, а впоследствие - на енергията и на енергоносителите, телефонните и пощенските услуги, транспорта.
Споразуменията с международните финансови институции предполагат и дори изискват от българската страна да прилагам механизми за целева защита на най-слабите социални групи от повишенията на тези няколко определяни от държавата цени. Вече имаме натрупан значителен опит в това отношение, заделени са известни ресурси, могат да се потърсят и нови. Разчитаме на взаимодействието на социалните партньори за максимално използване на всички съществуващи възможности за смекчаване на това тежка ценево бреме главно за най-засегнатите. Разчитаме на законодателната и главно на съдебната власт да укрепват и прилагат закона в цялата му строгост срещу всички прояви на ценова спекула.
Уважаеми дами и господа народни представители! Изпълнението на всички тези мерки несъмнено ще бъде много трудно за правителството, но то ще е трудно и за законодателната, и за съдебната власт, за банковата система и за местното самоуправление, за цялото общество, за всеки един от нас, българите. Но споразуменията с международните финансови институции ни дават шанс - и то добър шанс - да преминем успешно през несъмнено най-трудната година на прехода, когато трябва да се решат проблеми, натрупани с години, и да се заложи фундаментът за промени към по-добро за години напред. Всички трябва да осъзнаем това. В платформите на всички парламентарни сили се придава изключително значение на вътрешната финансова стабилност и най-вече на нормализацията на международните валутно-финансови отношения на страната ни.
През изтеклата година правителството на демократичната левица положи големи усилия за постигане на тези договорености. Днес сме на крачка от тях. Те ще бъдат общ успех, доколкото са подкрепени от най-широк обществен и политически консенсус. Нека усилията за прилагането им също бъдат общи. Правителството на демократичната левица е готово за такова взаимодействие, ще работи за него и ще оцени изключително високо всяка успешна стъпка в подобна насока. Защото другата алтернатива - политиканското противоборство по този жизнено важен за България въпрос вече е равносилна на гибел. От нас зависи да избегнем този риск. От нас зависи да оползотворим този шанс.
Благодаря. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Красимир Премянов от името на парламентарна група.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госопдин министър-председател, дами и господа народни представители! С декларацията министър-председателят Жан Виденов информира Народното събрание за постигнатите резултати от завършилия етап в преговорите с Международния валутен фонд и Световната банка. Парламентарната група на демократичната левица одобрява подписването на Меморандума за икономическа и финансова политика и поема своя дял за осъществяване намеренията на правителството и международните финансови институции като обща цел. Изпълнението на постигнатото споразумение ще доведе до подкрепа на структурните реформи, стабилизиране на българската икономика и засилване доверието на международните финансови институции към нашата страна.
Приемаме пакета от мерки, с който ще се подобри редът в стопанската сфера и банковото дело, ще се укрепят финансовите ресурси, ще се постигне стабилизиране на валутния курс, намаляване на лихвения процент, на инфлацията, гарантиране на плащанията по външния дълг. Ще са необходими нови закони, решения и конкретни действия, осигуряващи структурната реформа, данъчната и митническата дисциплина. Ще се наложат драстични мерки за реализиране на бюджетните приходи и реално съкращаване на разходите, като същевременно ще търсим пътища за компенсация на инфлацията и реалните доходи на населението.
Подкрепяме действията на правителството и демократичната левица, отлагани години наред, а именно:
* промени в банковия сектор и подобряване дейността на Българската народна банка;
* ефикасна парична политика;
* сурови мерки за засилване на банковия надзор, оздравяване на доказалите своята жизнеспособност търговски банки.
Напълно разбираемо е, че предприетите действия ще дадат отражение и върху ценовата политика на правителството. Задълбочаващият се дисбаланс между реалната цена на производството и потреблението ще наложи рязко увеличаване цените на електроенергията и енергоносителите. Това неминуемо ще доведе до нарастването на цените на стоки и услуги от първа необходимост.
Такива са реалностите. Знаем, че е изключително трудно. Убедени сме, че само с огромните усилия на всеки българин, на целия народ ще успеем да преодолеем критичната ситуация и да създадем стабилни основи за излизане на страната от кризата и постепенно подобряване на социалното, материалното и икономическото положение на българските граждани.
Нужна е решителност. Алтернативата е да продължим агонията. (Шум в блока на СДС)
Демократичната левица няма да допусне това.
Обръщаме се към всички български граждани, към останалите парламентарни групи. В името на България ние се нуждаем от вашето разбиране, от вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Закривам заседанието.
Закрито в 13,48 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

акад. Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Иван Куртев

Атанас Железчев
СЕКРЕТАРИ:
Станимир Калчевски

Красимир Момчев