Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Иван Куртев
Секретари: Илко Савов и Иван Будимов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам следното подреждане на точките от дневния ред за днес. Тъй като многократно се гласува коя точка да бъде първа за днес, предлагам подреждането да бъде следното:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси - продължение.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
3. Доклад на Комисията по парламентарна етика.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка.
В 11,00 ч. ще започне парламентарен контрол.
Моля да гласувате.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 178 народни представители, за - 124, против - 21, въздържали се - 33.
Дневният ред за днес е подреден.
Ще ви прочета писмо на Красимир Премянов, председател на Парламентарната група на Демократичната левица.

"Уважаеми господин председател, на основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам от името на Парламентарната група на Демократичната левица (БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и Политически клуб "Екогласност") във вторник, на 2 април 1996 г. от 9,00 ч. Народното събрание да проведе извънредно заседание при следния дневен ред:
2 април 1996 г., вторник:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка - второ четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България - първо четене.
3. Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - първо четене.
4. Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за собствеността - второ четене."
Моля да гласувате.
Знаете, че на 3 април 1996 г. заседанието има определен дневен ред от парламентарните групи - СДС - т. 1, "Народен съюз" - т. 2 и т.н.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 193 народни представители, за - 114, против - 74, въздържали се - 5.
Предложението за извънредно заседание във вторник се приема.
Господин Кирил Желев, заповядайте да докладвате Законопроекта за местните данъци и такси на второ четене.
Стигнахме до страница 16.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Останаха да се гласуват трите предложения на народни представители, които са направени, както и предложението на комисията.
Моля да ги подложите на гласуване, за да преминем към обсъждането на Приложение N 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред предложението на Венцеслав Димитров в чл. 5, ал. 1, т. 1 числото "5" се заменя с "2,5" и т.н.
Моля да гласувате.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 199 народни представители, за - 86, против - 87, въздържали се - 26.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев в чл. 5, ал. 1 стойностите да се заменят с нови.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
В крайна сметка от това, което тези няколко дни решавахме в парламента, това е вторият основен опорен пункт на предложението на Министерския съвет. Вчера мнозинството в Народното събрание отхвърли нашето предложение да не се приема 5-кратният размер на увеличението на данъка за сгради, съобразно функционалното им използуване.
Сега разглеждаме другия въпрос, който е свързан с увеличението на самата оценка на тези сгради с пъти, не с проценти, не с 20, не с 30, не с 50, дори не и със 100 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С 500 на сто.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: С 500 на сто е увеличението за град София, с 450 на сто за първи функционален тип, с 325, 250, 200 и 150 на сто е следващото увеличение на 6, 7 и 8 функционален тип.
Първо, смятам, че в един закон не може да има "пъти". Понятията "пъти", "пътища", "пътечки" и т.н. са транспортни артерии на страната. В един закон може да има коефициент или процент, някакво относително тегло, но не и "пъти".
Това, което предлагам, е първо, вместо "пъти", да бъде изразено в процент завишението на тази оценка.
И второ, едно по-приемливо увеличение, което не е така драстично. Защото, съгласете се, 500 на сто е шокираща цифра, просто шокираща.
Моето предложение е следното. Там, където пише "5 пъти", предлагам да бъде "200 на сто" завишението за София. За първи функционален тип вместо "4,5 пъти", да бъде "180 на сто", за втори функционален тип вместо "3,25 пъти", да бъде "130 на сто" увеличението, за трети функционален тип вместо "2,5 пъти", да бъде "100 на сто" увеличението, за четвърти и пeти функционален тип вместо "2 пъти", да бъде "80 на сто" увеличението и от 6, 7 и 8 функционален тип вместо "1,5 пъти", да бъде "60 на сто" увеличението. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има две предложения по същество.
Първото предложение е това, което е написано във вашия текст, "в чл. 5, ал. 1 стойностите да се заменят с нови, както следва".
Моля да гласувате това предложение.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 177 народни представители, за - 67, против - 78, въздържали се - 32.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на Муравей Радев, което не е дадено писмено, но е редакционно, го подлагам на гласуване: "5 пъти" да бъде "500 на сто", "4,5 пъти" да бъде "450 на сто", "3,25 пъти" да бъде "325 на сто", "2,50 пъти" да бъде "250 на сто", "2 пъти" да бъде "200 на сто" и "1,50 пъти" да бъде "150 на сто".
Моля да гласувате.
Предложението е редакционно. Записват се същите неща, но в проценти. Но не 500 пъти, а 500 на сто.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Това предложение на кого е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На Муравей Радев, редакционно. Аз казах.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 190 народни представители, за - 75, против - 69, въздържали се - 46.
Предложението не се приема.


И предложението на господин Лучников - в ал. 2 да се добави нова т. 5:
"5. кабинети за упражняване на свободна професия и работилници за извършване на занаятчийска дейност".
Господин Желев, това предложение?...
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (от място): То не е обсъждано в комисията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това предложение беше разисквано вчера. Тогава вносителят - господин Славков, прие това предложение, само че днес него не го виждам. То е много разумно и аз моля да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки на комисията?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, става дума за предложение на народния представител в ал. 2 да се добави нова т. 5: "кабинети за упражняване на свободна професия, работилници за извършване на занаятчийска дейност".
Комисията го е обсъдила. Не подкрепя предложението на народния представител Светослав Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на господин Муравей Радев.
Моля да поканите представители от Министерство на финансите. Може би те не знаят, че гледаме този законопроект.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Вие четете мислите ми, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вече свикнах!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Щом ме видите, че вдигам ръка по този повод ги каните без да идвам на микрофоните.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): Ако ми разрешите, господин председател, да взема отново думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников иска да каже още нещо. Да, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Защото заместник-министърът на финансите подкрепи това предложение и то е много разумно - в един апартамент лекарят си е направил кабинет. Сега ние ще оценим този кабинет пет пъти повече, ще го обложим пет пъти повече с данък. Или един занаятчия си е направил там някаква малка работилничка... или един художник някъде там - рисува в една от стаите на апартамента си. И ние тези неща ще ги облагаме пет пъти повече. Много ви моля да проявите малко разум и да приемете това предложение.
Може би и това е правилно - нека да отложим гласуването докато дойде министърът и подкрепи своето становище от вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отлагам гласуването.
Преминаваме към Приложение N 2. Значи, остава само това предложение да го гласуваме, а след това и цялото Приложение N 1.
За Приложение N 2 имате нов текст, който е раздаден тази сутрин.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Приложение N 2: Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти за облагането им с данък ...
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Това пък какво е?! Тече гласуване, а Вие си четете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отменете гласуването! Отменете гласуването! Аз казах, че отлагам гласуването, не съм казал: отменям гласуването, затова не е задействал компютърът. Той разбира от определени команди!
СТЕФАН САВОВ (от място): Ама, моля ви се - от много бързане не се чува! Какъв е този стахановски начин на работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не чувате? Ще седя по-близо до микрофоните, прощавайте. (Реплики)
Добре, по-бавно ще говоря.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти за облагането им с данък върху наследствата, Приложение N 2.
I. ДАНЪЧНА ОЦЕНКА НА СГРАДИТЕ
Чл. 1. Базисна оценка за един кубичен метър сграда (без индустриални) за населени места с над 20 000 жители по вид конструкция:
1. за навес, с и без оградни стени - 28 лв.;
2. за паянтови сгради - 48 лв.;
3. за полумасивни сгради на глинен разтвор - 64 лв.;
4. за полумасивни сгради на варов разтвор - 72 лв.;
5. за масивни сгради без ж.б. елементи от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала) - 100 лв.;
6. за масивни сгради, изпълнени частично с ж.б. елементи - 112 лв.;
7. за масивни сгради с ж.б. конструкции - 128 лв.;
8. за масивни сгради с рамови ж.б. конструкции - 144 лв.
Чл. 2. Базисна оценка за един кубичен метър сграда (без индустриални) за населени места с до 20 000 жители по вид конструкция:
1. за паянтови сгради - 40 лв.;
2. за полумасивни сгради на глинен разтвор - 60 лв.;
3. за полумасивни сгради на варов разтвор - 68 лв.;
4. за масивни сгради без ж.б. елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала) - 92 лв.;
5. за масивни сгради, изпълнени частично с ж.б. елементи - 104 лв.;
6. за масивни сгради с ж.б. конструкции - 120 лв.;
7. за масивни сгради с рамови ж.б. конструкции - 140 лв.;
8. за стопански сгради (обори, навеси, хамбари и др.) - 36 лв.
Чл. 3. За индустриални сгради във всички населени места:
1. за масивни сгради без ж.б. конструкции - 120 лв.;
2. за масивни сгради с ж.б. конструкции - 152 лв.;
3. за паянтови сгради - 48 лв.
Чл. 4. Обема на сградата се изчислява, като застроената площ се умножи по височината на сградата, считано от пода на избата, а ако няма такава, от средното ниво на терена до горната част на главния корниз, респективно стряхата плюс обема на таванските помещения.
Чл. 5. Ал. 1. Данъчната оценка на сградите се намалява със следното годишно овехтяване, според вида на конструкцията:
1. за паянтови сгради - 1%;
2. за полумасивни сгради - 0,8%;
3. за масивни сгради без ж.б. елементи - 0,7%;
4. за масивни сгради с част от ж.б. елементи - 0,6%;
5. за масивни сгради с ж.б. конструкции - 0,5%.
Ал. 2. Овехтяването не може да надминава 50% от оценката на сградите по ал. 1, т.1 и 2, съответно - 30% от оценката на сградите по точки 3, 4 и 5.
II. ДАНЪЧНА ОЦЕНКА НА ПАРЦЕЛИТЕ, ДВОРНИТЕ МЕСТА И ЗАСТРОЕНИТЕ МЕСТА
Чл. 6. Данъчната оценка за един квадратен метър в зависимост от населеното място и строителната зона.
1. За София:
а/ първа строителна зона - 100 лв.;
б/ втора строителна зона - 80 лв.;
в/ трета строителна зона - 60 лв.;
г/ четвърта строителна зона - 40 лв.;
д/ пета строителна зона - 20 лв.;
е/ извън строителните граници - 20 лв.
2. За Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Габрово и Плевен:
а/ първа строителна зона - 80 лв.;
б/ втора строителна зона - 60 лв.;
в/ трета строителна зона - 40 лв.;
г/ за останалите строителни зони и извън строителните граници - 20 лв.
3. За градовете Кюстендил, Дупница, Благоевград, Перник, Пазарджик, Асеновград, Хасково, Димитровград, Казанлък, Ямбол, Сливен, Видин, Лом, Ловеч, Велико Търново, Горна Оряховица, Шумен, Добрич, Враца и Силистра:
а/ първа строителна зона - 60 лв.;
б/ втора строителна зона - 40 лв.;
в/ трета строителна зона - 20 лв.;
г/ извън строителните граници - 12 лв.
4. За останалите градове:
а/ първа строителна зона - 40 лв.;
б/ втора строителна зона - 20 лв.;
в/ извън строителните граници - 8 лв.
5. За селата:
а/ първа строителна зона - 10 лв.;
б/ втора строителна зона - 4 лв.;
в/ извън строителните граници - 2 лв.
Чл. 7. Границите на зоните в населените места се определят със заповед на кмета на общината.


III ДАНЪЧНА ОЦЕНКА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
Чл. 8. Данъчната оценка на земеделските земи се определя като площта на имота, в квадратни метри, се умножи по базисната оценка, коригирана с коефициент за местоположение.
Чл. 9. Базисната оценка се определя в лева за един квадратен метър земеделска земя, съобразно категорията на земята и начина на трайното ползване.
1. При неполивни условия по следната таблица:
Начин на трайно ползване - ниви. Базисна оценка по категории (в левове за квадратен метър): първа категория - 3,00 лева; втора категория - 2,6; трета категория - 2,3; четвърта категория - 2,0; пета категория - 1,7; шеста категория - 1,4; седма категория - 1,1; осма категория - 0,9; девета категория - 0,6; десета категория - 0,5.
Трайни насаждения. При първа категория - 5,5; при втора категория - 4,9; при трета категория - 4,3; при четвърта категория - 3,7; при пета категория - 3,1; при шеста категория - 2,6; при седма категория - 2,0; при осма категория - 1,4; при девета категория - 0,8; и при десета категория - 0,6.
Ливади. Базисна оценка по категории: при първа категория - 2,0; при втора категория - 1,8; при трета категория - 1,6; при четвърта категория - 1,4; при пета категория - 1,2; при шеста категория - 0,9; при седма категория - 0,7; при осма категория - 0,5; при девета категория - 0,4; и при десета категория - 0,3.
Пасища. Базисна оценка по категории в лева за квадратен метър: при първа категория - 1,2; при втора категория - 1,1; при трета категория - 1,0; при четвърта категория - 0,8; при пета категория - 0,7; при шеста категория - 0,6; при седма категория - 0,5; при осма категория - 0,4; при девета категория - 0,3; и при десета категория - 0,2.
2. При поливни условия базисната оценка по т. 1, умножена с 1.15.
Чл. 10. Базисната оценка на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение, което се образува като към единица се прибавят следните корекции:
1. Корекция за местоположение спрямо строителните граници на населеното място, в землището, на което се намира имотът - коефициент за местоположение.
Разстояние до строителните граници на населеното място: до 2 км - коефициент 0,15; от 2 до 4 км - коефициент плюс 0,10; от 4 до 6 км - коефициент плюс 0,05; от 6 до 8 км - коефициент 0; и над 8 км - коефициент минус 0,05.
2. Корекция за местоположение спрямо пътната мрежа с трайни настилки - коефициент за местоположение спрямо пътната мрежа.
Разстояния до пътната мрежа: граничи с пътната мрежа - коефициент плюс 0,10; до 1 км - коефициент 0; и над 1 км - коефициент минус 0,10.
3. Корекция, отчитаща функционалния тип на населеното място, в землището на което се намира имотът.
Функционален тип на населеното място, в землището на което се намира имотът: нулев и първи функционален тип - коефициент плюс 0,20; при втора и трети функционален тип - коефициент плюс 0,10; при четвърти и пети функционален тип - коефициент 0; и при шести, седми и осми функционален тип - коефициент минус 0,10."
Предложение на народни представители по приложение N 2. Има едно единствено предложение. То е на народния представител Венцеслав Димитров.
Предложението на господин Венцеслав Димитров е приложение N 2 да отпадне, като в чл. 23б, или съответно в 4б, ал. 4 се запише, че при данък наследство се използва данъчната оценка за данък сгради.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси: подкрепя текста на вносителя за приложение N 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Първо, искам да направя една редакционна бележка, която е от чисто математически характер. Когато се каже "коефициент", това означава, че той е множител. Следователно в чл. 10 "базисната оценка на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение, който е, както следва:" и вместо да се пише "плюс 0,15", се пише "1,15".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така. Всичко е сбъркано. Може ли да се изкажа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не е сбъркано, а трябва да се редактира. Към единицата се прибавя. Защото, като кажете "коефициент минус 0,5", трябва да му се дават пари, а не да му се вземат. Така че това е чисто редакционно и трябва в тази таблица вместо 0,15 да се напише 1,15; 1,10; 1,05; 1; 0,95.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Там не пише "коефициент". Господин Желев ги изчете с коефициенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпреки всичко, без да дискутираме, не е целесъобразно да се пише "към единица се прибавя нещо". Тази единица си се прибавя в таблицата.
Господин Бисер Славков.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И се изважда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Таблицата фактически беше направена в два варианта и сега на вашето внимание е предложен вторият вариант. При първия вариант наистина се боравеше с коефициенти, които бяха използвани, за да се коригира базисната оценка и да се получи в крайна сметка нормата на данъчната оценка за тези имоти. С този втори вариант, който се предлага, фактически се въвежда наистина едно натрупване на всеки един от тези измерители и вече обобщеният, общият измерител, който дава една глобална сума, се използва, за да се умножи с тази вече глобална сума базисната оценка на полския имот. Това фактически е разликата. Поради това и текстът, както го изчете господин Желев, е точен. Тук не се борави вече с такива коефициенти. Това е вторият вариант, който е предложен и който сега господин Желев изчете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той използван ли е някъде досега?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Във връзка с това искам да поясня, че на практика подобна схема за изчисляване на базисната оценка на полските имоти се използва доста отдавна, тъй като ние имаме наредба, първоначалната ни наредба, която е приета с постановление от 1951г. През 1992 г. има актуализация на тази наредба. И фактически в основата си тази актуализирана наредба е предложена в момента на вниманието на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Венци Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Най-напред искам да защитя своето предложение, да го модифицирам, защото, естествено, при новите условия трябва по някакъв начин да се модифицира. Но по възникналия спор.
Господин Славков, аз смятам, че в Министерство на финансите се е наложила една практика от хора, може би едно време не е имало толкова учени хора, които са могли само да събират, но не и да умножават. Ето тук имаме професор за председател на събранието и той ще ви каже, че коефициентите се умножават, а не механически се събират и наслагват един с друг. Това не е нормален математически начин.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ (от място): Не е коефициент. Току-що го обясних.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Напротив, вижте какво пишете: "Базисната оценка е коефициент, в който се прибавят следните корекции.". Няма да ги прибавяте, а ще ги умножавате един с друг. То е като инфлацията. Ако искате да сметнете инфлацията за два периода, няма да съберете едно с друго, а ще умножите едно по друго и ще я прибавите към едно. Примерно, имате 5 процента, ще сложите 1,05. За следващия период имате 10 процента, ще сложите 1,10. Ще умножите 1,05 по 1,10 и ще получите инфлацията.

Вижте къде ви е много голямата грешка - че при малките числа около 2-3 на сто или 2-3 стотни, долу-горе резултатът не се изменя. Но когато отидете от 10 стотни нагоре, резултатът се изменя. Това е по формалната страна.
По фактическата страна, защото ние тук не сме място, където се регистрират предложенията, а сме място, където предложенията се обсъждат и се приемат. Господин Славков, кажете тази система на оценка прилагана ли е някъде или сега са я измислили? Не съм съгласен - и господин Желев ще ме подкрепи, че тази таблица е обсъждана. Казва се: комисията подкрепя текста. Но комисията подкрепя предишния текст на вносителя и след като вчера се уточнихме, че вие ще внесете нов текст, вие внесохте такъв нов текст, че сега трябва да го обсъдим.
Относно моето предложение: естествено аз в случая не искам да отпадне цялото Приложение N 2, а искам да отпаднат първите две части от това приложение и да се заменят с другите, които сигурно ще приемем в Приложение N 1. За мене не е нормално да има една оценка за недвижими имоти, когато се плаща данък сгради, а да има друга, когато се плаща данък наследство.
Що се отнася до данъчната оценка на земеделските земи, аз мисля, че когато обсъждаме такива въпроси, трябва да сме подготвени. За да сме подготвени, не можем да ги приемем така. Вие ги казвате и ние казваме: това е много велико творение на нашето ново данъчно законодателство и веднага - фасцинирани, така да се каже, привлечени от вашите умения, ние гласуваме веднага с две ръце...
В парламента, когато приемаме такива важни неща, ние имаме практиката най-напред да се обръщаме към специализираните комисии. Аз виждам тук възможност да се обърнем за тази данъчна оценка на земеделските земи, която вие сте предложили, към специализираната комисия. Знаете, че проблемът със земеделските земи привлича нашето внимание в последните пет години непрекъснато. Имаме изградена земеделска комисия, имаме специалисти там и нека те да я видят. Имаме също така Комисия по бюджет и финанси, която да разгледа как стават тия умножения или събирания. И след като те се произнесат, след като ги дебатираме в комисиите, тогава можем да ги приемем в пленарната зала.
И аз модифицирам моето предложение по следния начин: първите два части да заместим с оценката за данък сгради, данък наследство, а третата част мисля, че въобще не можем да дебатираме в момента - можем само да я насочим към специализираните комисии и на едно следващо заседание да я приемем. Това са моите предложения.
Но ясно е, че тук могат да се направят нови предложения. Хайде да отворим последната страница. Смятам, че една земеделска земя би имала различна цена от гледна точка на перспективата за нейното развитие, примерно ако отстои на 10 км, а даже и на 20 км от бреговата ивица, ако е голям град, среден град, село. Тук сте казали населено място, като че ли България се състои само от паланки. Аз бих говорил даже и за отстоянието от магистрала. Знаете какви са цените и в момента на земеделските земи, които са в близост до магистралите, които излизат на магистралата. Те струват милиони.
И нещо друго, което не сте направили - степен на екологична замърсеност. Сигурно има земи, които не могат да се използват. Сигурно има земи, които могат частично да се използват. Ето това нещо също трябва да бъде направено. Вярно е, че като че ли данъкът наследство не е най-важният за нашата страна, но когато правим такава таблица, нека да подходим сериозно.
Затова повтарям предложението си: първите два раздела на нормите за данъчна оценка да бъдат заместени с Приложение N 1, а третият да бъде обсъден и тогава приет в залата. Аз не виждам причина толкова много да бързаме днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господа, виждаме поредното нарушение или, както каза и Венцислав Димитров, бързане. Днес ни се предложи таблица за данъчни оценки, в които фигурират както сгради, така и парцели, дворни места и земеделски земи. Мисля, че по този въпрос, както бе подчертано, тази таблица трябваше да се разгледа в специализираната Комисия по земеделието и след това да се предложи на Народното събрание за гласуване.
Тъй като досега тя не е разглеждана и дори въобще не е ставало въпрос, че ще има такова разглеждане, аз процедурно предлагам таблицата, по която се предлага да се работи, да се отложи и след разглеждането в съответната комисия да се разглежда и гласува в пленарната зала. Става въпрос за третия раздел - земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Господин председател, аз също настоявам този въпрос да бъде разгледан в комисиите. Имам и един друг аргумент. Ако днеска в различните региони или в един и същ град в няколко различни склада има различни цени, преди 1989 г. тухлите, керемидите, варта и пясъкът във всички краища на България струваха еднакво, а в момента се появява тарифна оценка за сградата, която е различна за различните региони. Базата може да бъде земята в различните региони на страната, но не може да бъде стойността на сградата, защото тя де факто навсякъде е излязла една и съща.
Ето защо и от тази гледна точка аз подкрепям предложението на господин Димитров този въпрос отново да бъде разгледан в комисията и едва тогава да го приемем - след сериозно обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Римско първо и римско второ бяха предложени предварително. Само римско трето не беше.
Други бележки? - Няма.
Думата има господин Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още веднъж искам да обърна внимание, че вариантът, който се предлага, не касае коефициенти. Предлагат се корекции и именно в този смисъл трите показателя, по които се предлагат корекции, се натрупват като една сума, с която вече се установява нормата за данъчна оценка на полските имоти.
Вторият момент: тези корекции, които се извършват по предложените показатели, моля да имате предвид, че не са измислени сега, нито пък са предложения на Министерството на финансите. Това са показатели, които - пак подчертавам - се ползват отдавна при оценката на полските имоти и показатели, които са приети от Министерския съвет по предложение на Министерството на земеделието. Така че тук по същество не се прави предложение за някаква нова система от корекции.
И на трето място, моля да се има предвид, че господин Муравей Радев поиска това приложение да бъде разработено.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Аз се радвам, че го потвърждавате. И не само това: вие казахте, че трябва от нас да бъде разработено. Именно по този повод ние предлагаме варианта в римско трето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но и ние искаме да направим предложение, дайте ни възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Муравей Радев.
Аз искам да коригирам моето изказване. Тук беше прочетено "коефициент месторазположение", а то е "корекция". При това положение нещата отпадат. Това е корекция, а не коефициент.

МУРАВЕЙ РАДЕВ ((СДС): Уважаеми господин председател, това, което каза заместник-министърът, е точно така. Разбира се, че аз повдигнах този въпрос и смятам, че съвсем законно го повдигам, тъй като решението на този въпрос е в закон, а не да го решава Министерският съвет. Тук обаче въпросът процедурно е съвсем иначе поставен. Разбира се, че Министерският съвет трябва да го внесе. Той ще си го обработи, ще си го обмисли и ще го внесе. Но Министерският съвет, господин председател - тук вече искам да обърнете внимание - не може да го внася директно в пленарна зала. Той може да го внесе само и единствено в специализираните комисии и Вие трябва да насочите този въпрос по този трети раздел, трета таблица или каквото ще бъде, поне в две, ако искате и в една комисия, да бъде разгледан, затова защото аз със сигурност имам предложения по този въпрос. И просто практиката на Народното събрание досега и на това в това число е точно такава - вкарва някой нещо тук, то отива в комисията, особено важен въпрос като този, комисията се произнася, след това влиза в залата и оттам нататък е ясно.
Така че моята процедура, освен изказването правя и процедура, е Вие този раздел да го насочите към комисиите и едва тогава да влезе в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване. Първо, има процедурно предложение раздел трети...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Искам да довърша. Господин председател, Вие просто не можете да подложите на гласуване едно такова драстично нарушение на правилника на Народното събрание. Защото правилникът е ясен и категоричен. Кажете ми прецедент, в който някой вносител, Министерски съвет например, закон като този, който гледаме, внася в пленарна зала, без да бъде обсъден в комисиите. Ами пак Ви казвам - Вие отнемате правото на народните представители да направят предложения по това внесено нещо.
Поради тази причина Ви моля да разберете, че нямате това право. Вие не можете да ме лишите мен от моите права да направя предложения по този въпрос. А Вие на практика отнемате не само на мене, а и на всички народни представители правото да направят предложения по този въпрос. Ако Вие това допуснете, господин председател, много сериозни изводи ще бъдат направени за Вашата компетентност и непредубеденост по отношение воденето на пленарните заседания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря за Вашата оценка. Искам да Ви припомня, господин Муравей Радев, че Вие направихте предложение за тази таблица да бъде включена. И Вие казвате: аз не мога да я направя по числа, затова моля да изискате тя да бъде предложена в пленарна зала. И не казахте да бъде пратена в комисията.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): То просто няма друг начин. Това е начинът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин професоре, все пак ние също мислим тук, в тази зала, и искаме да направим предложения по тази таблица. Кажете кога да ги направим, как да ги формулираме, как да ги запишем, че да стигнат до всички. Това ни кажете. Аз Ви казах: имам едно предложение до магистралите да се увеличи доста. Трябва да се направи сметка, да се види колко е - 0,5 ли ще е, 2 ли, 2,5 ли ще е. Екологически замърсените райони пък трябва да се подложат на занижена оценка и т.н. Дайте ни възможност да направим нашите предложения. Все пак ние сме народни представители и имаме право на предложения, включително по числата. Вярно, че таблицата предложи господин Радев. Съгласихме се всички, че това е нормално в закон. Дайте сега да си направим предложенията и наистина законът да стане истински закон. В края на краищата парламентът е за това да се дебатират тези неща. Само с гласуване на практика всеки закон може да мине на първо и на второ четене за пет минути. Нали? Нека да използваме правата си. Моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Дончо Атанасов.
ДОНЧО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че аргументите, които се изложиха от преждеговорившите колеги, дават основание да приемем всичко това без отдел трети "Данъчна оценка", затова защото мисля, че тук трябва да включим и замърсените земи в една табличка, които са около големите стопански обекти, да речем, КЦМ "Димитър Ганев", Бухово и т.н., които в никакъв случай не могат да имат такава данъчна оценка, каквато имат земите в другите населени места.
Така че аз предлагам процедурно да отложим раздел трети в сряда, да речем, след като мине през комисиите, с една нова разработка да го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки по предложенията? - Няма. Има обаче тук следното нещо, с което сега искам господин Муравей Радев да се съгласи. Ако направим това изменение в нашата процедура, нещо, което е внесено, да се връща пак в комисиите, няма да спазваме 14-дневния срок, а ще го пратим в следващия четвъртък.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така може. Даже в сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласни ли сте с това нещо? Във вторник имаме извънредно заседание, господа, което съгласно правилника е със строго фиксиран дневен ред, който вече беше приет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Комисиите да го гледат във вторник и в сряда да го гледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Комисиите ще го гледат във вторник. В сряда дневният ред е определен. В четвъртък - окончателно гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Връщаме се на предишното приложение. Моля да гласуваме предишното приложение да остане само то.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Аз имам предложение първите два раздела да се заместят с Приложение N 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това ще го обсъдите в комисията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Аз съм направил перфектно предложение първите два раздела от оценките за данък "Наследство" да се вземат от Приложение N 1. Да не са различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Можем да го гласуваме. Господин Славков, ние спряхме на предложението в ал. 2 да се добави нова точка 5: "кабинети за упражняване на свободна професия и работилници за извършване на занаятчийска дейност", предложена от господин Лучников. Казаха, че Вие имате подкрепа за този текст. Или нямате? Моля да си кажете мнението на народните представители - към Приложение N 1 да не се натоварват с максималния данък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера наистина обсъждахме това предложение и аз подчертах, че по отношение на първата му част, когато става дума за кабинети за свободни професии, има резон, тъй като самата логика на предходните три точки е подчинена именно на този смисъл. И така, както е дадена възможност, когато това са ателиета за творческа дейност, да бъдат на по-ниската оценка, то по същия начин и когато се ползва от лично жилище определена част като кабинет за упражняване на свободна професия, също би могло наистина да се причисли към тази група от по-ниски данъчни оценки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников, Вие държите ли на цялостното или само на това? Иначе ще го гласуваме на два пъти.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): На два пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване първо най-отдалеченото предложение. Първия текст: в ал. 2 да се добави нова точка 5.
"5. кабинети за упражняване на свободна професия и работилници за извършване на занаятчийска дейност;"
Отменете гласуването. Има думата Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Извинявайте, съвсем кратък ще бъда. Какво значи "кабинети за упражняване на свободна професия"? Някой може да е зает професионално на друго място и да си има вкъщи кабинет. Например председателят на парламента. Не може ли да има вкъщи кабинет? Или трябва да плаща за кабинета си петорно увеличение? Вечер, като се приберете вкъщи, къде ще отидете да работите? В кухнята ли, както е било едно време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Точно това е, че се намалява този данък. За тях се намалява.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, обаче, като се каже свободна професия, се разбира нещо друго - че никъде не сте зает на трудов договор и упражнявате свободна професия, примерно адвокат, примерно при вас доцент, както го казват, и така нататък. А има хора, които са заети професионално, примерно или са народни представители, или председатели на парламента. Имат си един кабинет. Нека и него да го освободим от петорно увеличение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това се казва.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Като кажете "свободна професия" се разбира нещо друго. И данъчните ще почнат да тълкуват: ама вие работите на трудов договор на друго място!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли неразбиране по този въпрос? - Няма.
Поставям на гласуване т. 5:"Кабинети за упражняване на свободна професия и работилници за извършване на занаятчийска дейност". Това е цялостното предложение.
Моля, гласувайте!
Ако това не се приеме, тогава ще поставим на гласуване само за "кабинети за свободна професия". Това е цялостният текст.
От общо гласували 202 народни представители, за - 86, против - 69, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Предлагам за гласуване т. 5 да гласи следното: "5. Кабинети за упражняване на свободна професия".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 172 народни представители, за - 74, против - 57, въздържали се - 41.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте Приложение N 1 изцяло.
От общо гласували 199 народни представители, за - 114, против - 82, въздържали се - 3.
Приложение N 1 е прието.
Преминаваме към Приложение N 2, като няма да гласуваме третия раздел, така, както се разбрахме.
Има предложение на Венцеслав Димитров раздел I и раздел II да се заменят с това, което е гласувано в Приложение N 1.
Поддържа ли се от комисията?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуваме предложението на Венцеслав Димитров в Приложение N 2 раздел I и раздел II,при което данъкът за наследство е различен, тоест оценката за данъка е различна от оценката при другия случай, да се замени с това от Приложение N 1.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 198 народни представители, за - 83, против - 77, въздържали се - 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте раздел I и раздел II от Приложение N 2, без раздел III, за който се разбрахме, че ще отиде в комисията.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 198 народни представители, за - 113, против - 82, въздържали се - 3.
С това тези два раздела са приети.
Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, колеги! По време на дискусията на второ четене възникна следния въпрос, който го оставихме за най-накрая. Касае се за буква "е" от чл. 6 в раздел II "Данък сгради" на Закона за местните данъци и такси, който гласи:
"Освобождават се от данък:
а/ ...................
б/ ...................
..................."
И стигаме до буква "е", чийто текст гласи в момента следното:
"Освобождават се от данък:
......................
е/ стопанските сгради на членовете на ТКЗС".
Тъй като членове на ТКЗС, предполагам, че вече няма, аз предлагам да освободим стопанските сгради на занимаващите се със селскостопанска дейност. Защо? Вярно е, господин професорът казва, че има нов закон. Има опасност обаче, тъй като това е данък сгради, който е годишен, междувременно, докато се приеме този закон и докато дойде предложението, да ги натискат или ако хората са съвестни данъкоплатци, да се наредят и да си платят данък сгради. Нека да ги освободим още сега и в новия закон това да влезе като принцип. Защото наистина оценките са много големи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения от вносителя? - Няма.
Моля, гласувайте предложението на Венцеслав Димитров така, както беше формулирано.
Няма възражения от вносителя.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Да се даде точната редакция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Редакцията!
Отменете гласуването! Моля точно да се редактира точка "е".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): "стопанските сгради на занимаващите се със селскостопанска дейност". Така съм го предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека заместник-министърът да формулира точно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като замисълът на текста е бил да освободи от данък сгради всички онези членове, които са били в ТКЗС-та, тоест, които пряко са се занимавали със земеделско производство, предлагам да се запази същия смисъл, което ще бъде при новите условия. Това ще бъде вече в този смисъл. Това са стопанските сгради на всички лица, занимаващи се със земеделско производство. Това е текст, който е цялостен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, още веднъж да го повторите, за да гласуваме поправката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: "стопанските сгради на лица, занимаващи се със земеделско производство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 185 народни представители, за - 185, против - няма, въздържали се - няма.
С това по същество законът е приет.
Остава във вторник комисията да разгледа раздел III и в четвъртък да го подложим на гласуване.
Моля, Министерство на финансите във възможно най-кратък срок да подготви новия законопроект така, както беше обещано тук.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ.
Има думата госпожа Мариела Митева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: "§ 13. 1. Текстът на чл. 104 става ал. 1. Думите "решението на районната, съответно общинската избирателна комисия за определяне на изборните резултати" се заменят с думите "законността на избора", а думите "14-дневен срок от обявяването му" се заменят с думите "7-дневен срок от обявяване на решението на общинската, съответно районната избирателна комисия".
В хода на дискусията комисията реши първата част на предложението на § 13 да отпадне, а текстът относно срока да остане.
"2. Създават се нови ал. 2 и 3:
Ал. 2. Жалбата спира изпълнението на решението за обявяване на изборния резултат, ако съдът не е определил друго. Когато общинската избирателна комисия е допуснала предварително изпълнение на решението, съдът по искане на заинтересованата страна може да спре изпълнението му. Съдът се произнася по жалбата в едномесечен срок от подаването й. Решението на съда е окончателно".
Предложение от народните представители Сейхан Садък, Юджел Атилла и Гюлбие Реджеб. Те предлагат в § 13 чл. 104, новата ал. 2 да има следната редакция:
"Правомощията на новоизбраните органи на местно самоуправление, съгласно чл. 138 и чл. 139 от Конституцията на Република България, се прекратяват предсрочно при решение на съдебните органи за обявяването на избора за недействителен".
Комисията отхвърли предложението с 3 гласа "за", 4 гласа "против" и 4 гласа "въздържали се".
В хода на дискусията народният представител Светослав Лучников направи предложение за изменение на редакцията на ал. 2 в следния смисъл:
"Ал. 2. Жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът е постановил друго".
Второто изречение предложи да отпадне, а третото да се запази в предложения вид.
Това предложение беше отхвърлено от комисията с 3 гласа "за", 1 глас "против" и 7 гласа "въздържали се".
"Ал. 3. В случаите на ал. 2 кметът, чийто срок на пълномощия е изтекъл, продължава да изпълнява функциите си до встъпване в длъжност на новоизбрания кмет".
Предложение от народните представители Сейхан Садък, Юджел Атилла и Гюлбие Реджеб: по новата ал. 3, след думата "кметът" да се добави "и общинския съвет, съответно районния съвет".
Предложението не беше възприето от комисията.
Предложение от народния представител Добромир Тодоров: в § 13, т. 2, ал. 3 на чл. 104 да се измени така:
"Ал. 3. В случаите на ал. 2, когато общинската избирателна комисия не е допуснала предварително изпълнение на решението или съдът е спрял изпълнението му, кметът, чийто срок на пълномощията е изтекъл, продължава да изпълнява функциите си до встъпването в длъжност на новоизбрания кмет".
Комисията не подкрепи направеното предложение.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи предлага следната окончателна редакция на § 13:
"§ 13. 1. Текстът на чл. 104 става ал. 1, като думите "14-дневен срок от обявяването му" се заменят с думите "7-дневен срок от обявяване на решението на общинската, съответно районната избирателна комисия".
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
Ал. 2. Жалбата спира изпълнението на решението за обявяване на изборния резултат, ако съдът не е определил друго. Когато общинската избирателна комисия е допуснала предварително изпълнение на решението, съдът по искане на заинтересованата страна може да спре изпълнението му. Съдът се произнася по жалбата в едномесечен срок от подаването й. Решението на съда е окончателно.
Ал. 3. В случаите на ал. 2 кметът, чийто срок на пълномощия е изтекъл, продължава да изпълнява функциите си до встъпване в длъжност на новоизбрания кмет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата по направените предложения. Да, заповядайте, госпожа Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, в § 13, чл. 104 ние, заедно с моите колеги Сейхан Садък и Юджел Атилла, предлагаме новата алинея да добие следната редакция:
"Правомощията на новоизбраните органи на местно самоуправление, съгласно чл. 138 и чл. 139 от Конституцията на Република България се прекратяват предсрочно при решение на съдебните органи за обявяването на избора за недействителен".
В тази връзка дори бихме подкрепили и предложението на господин Светослав Лучников, което донякъде също покрива и нашето предложение жалбата да не спира изпълнението, освен ако съдът не е постановил друго. При такива случаи, ако наистина вие гласувате текста, който предлага комисията, в много общини на страната, когато има жалби, всъщност старите кметове ще продължават да управляват.
Помислете сериозно дали наистина няма да допуснем сериозен хаос в нашата страна при едни предстоящи избори. Тепърва вече кметове, като в Несебър имам предвид, които са на работа, работят и изпълняват задълженията си като кметове, другите, които не са спечелили, сигурно съжаляват, че не са подали жалби, а всъщност там има подадени жалби, но кметът продължава да изпълнява функциите си. А знаете, че това не стана единствено в Кърджали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А по ал. 3, ако обичате да кажете.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ: Да, по ал. 3 нашето предложение е свързано с това, че при обявяване на изборите за недeйствителни не само да се възстановят правомощията на кмета, който е избран, а така също и на общинския съвет, съответно и на районните съвети. Имаме предвид, че кметът на общината като представител на изпълнителната власт без законодателната, донякъде ръцете му са вързани и той наистина... Имаме предвид промените, които биха настъпили в приходите в общинския бюджет. Точно в тази връзка сме предложили тази нова алинея и такъв текст от наша страна. Дори се съобразихме тук с проблемите, които настъпиха в Кърджали и ощетяването на бюджета с над 50 млн.лв. предвид неактуализиране на местните данъци и такси, защото няма законодателен орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Добромир Тодоров желае ли думата? А, има думата господин Лучников най-напред.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тук отново се сблъскваме с едно посегателство срещу логиката. Вижте какво се предлага в ал. 2: "Жалбата спира изпълнението на решението за обявяване на изборния резултат, ако съдът не е определил друго". В това отношение поне има логика. Обаче вижте второто изречение: "Когато общинската избирателна комисия е допуснала предварително изпълнение на решението, съдът по искане на заинтересованата страна може да спре изпълнението му". Какво значи общинската избирателна комисия да е допуснала предварително изпълнение на решението? Няма такова нещо. Тя или утвърждава избора, или не го утвърждава.Тя не казва да се изпълнява предварително или да не се изпълнява. Тук просто има някаква липса на логика.
Затова моето предложение е съвсем логично: жалбата не спира изпълнението, защото вече е провъзгласен изборът, но съдът може да спре изпълнението явно в случаите, когато се касае за драстични нарушения. Разберете, не може нашите законни разпореждания да нарушават така очевидно логиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има госпожа Наташа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Съгласявайки се с част от аргументите, които изложиха преди мен колежката Реджеб и колегата Лучников, аз искам да предложа един заместващ текст на предложеното изменение по чл. 104, след което ще се опитам да го обоснова.
Предлагам ал. 2 да придобие следната редакция: "Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не е постановил друго. Съдът се произнася по жалбата в 14-дневен срок от подаването й".
Създават се нови алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
"Ал. 3. Решението на окръжния съд може да се обжалва пред Върховния съд в 7-дневен срок от обявяването му.
Ал. 4. Върховният съд се произнася по жалбата в 14-дневен срок от постъпването й.
Ал. 5. Решението на Върховния съд не подлежи на преглед по реда на надзора и на отмяна."
Целта на този заместващ текст, който предлагам, е следната: да регламентираме в този закон едно специално бързо производство, което е в съответствие с една гаранция за едно бързо приключване на съдебните спорове и бързо пристъпване към насрочване на нови избори, ако изборите бъдат касирани, или съответно встъпване в длъжност на избраните и общински съветници, и районни съветници, и кметове в случаите, когато изборът е бил законосъобразен и съдът потвърди решението на избирателните комисии. Мисля, че това е в интерес на всички политически сили и на обществото като цяло. Да се позоваваме и препращаме към приложението на други процесуални закони мисля, че в случая не е редно, защото целта е тук именно бързината на производството.
Ако бъде приет този текст, съответно би следвало да приемем и нова редакция на предложената сега в законопроекта ал. 3, която ще стане съответно ал. 5 и тя да бъде в следния вид: "Когато съдът е спрял изпълнението на решението или е обявил изборния резултат за недействителен, кметът, чийто срок на пълномощия е изтекъл, съответно лицата по чл. 47, ал. 3 и 4 (текстове, които вчера приехме) продължават да изпълняват функциите си до встъпване в длъжност на новоизбрания кмет." По този начин мисля, че изчистваме всички спорове, които изникнаха в залата при обсъждането на законопроекта и на първо четене, и сега, а от друга страна, и всички спорове, които в момента вървят в съдилищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Лучников има думата за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предложението на госпожа Тачева допълва моето предложение, като го конкретизира с конкретни процесуални правила, които го правят наистина приемлив. Аз го поддържам и моля да го гласувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие се отказвате от Вашето предложение?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Моето се инкорпорира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, много съм радостен.
Поставям на гласуване текста, предложен от госпожа Тачева. Моля той да бъде прочетен още веднъж, понеже не разполагате с него.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Фактически предстоят две гласувания. Едното гласуване е за измененията в алинеи 2 и 3, които всъщност ще бъдат заместени с алинеи 2, 3, 4 и 5 и след това само измененията в ал. 1.
Текстът на предложението, което направи госпожа Тачева и което покрива в известна част и доразвива предложението на господин Лучников, е следният: ал. 2 на чл. 104 да добие следната редакция:
"Чл. 104. Ал. 2. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не е постановил друго. Съдът се произнася по жалбата в 14-дневен срок от подаването й.
Ал. 3. Решението на окръжния съд може да се обжалва пред Върховния съд в 7-дневен срок от обявяването му. Върховният съд се произнася по жалбата в 14-дневен срок от постъпването й.
Ал. 4. Решението на Върховния съд не подлежи на преглед по реда на надзора и на отмяна.
Ал. 5. Когато съдът е спрял изпълнението на решението или е обявил изборния резултат за недействителен, кметът, чийто срок на пълномощия е изтекъл, съответно лицата по чл. 47, алинеи 3 и 4 продължават да изпълняват функциите си до встъпване в длъжност на новоизбрания кмет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 174 народни представители, за - 171, против - 3, няма въздържали се.
Прието е предложението.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Сега трябва да прогласуваме текста на т. 1 на § 13: "Чл. 104 да стане ал. 1, като думите "14-дневен срок от обявяването му" се заменят с думите "7-дневен срок от обявяване на решението на общинската, съответно районната избирателна комисия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 144 народни представители, за - 123, против - 3, въздържали се - 18.
И това предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: "§ 14. В ал. 1 на чл. 106 думите "общинската избирателна комисия" се заменят с думите "Централната комисия за местни избори", а след думите "частичен избор" се слага точка и текстът докрая се заличава."
Постъпило е предложение на народния представител Константин Тодоров: "§ 14. В ал. 1 на чл. 106 думите "общинската избирателна комисия" се заменят с думите "президентът на Република България по предложение на Централната комисия за местни избори".
Комисията по устройството и дейността на държавните органи предлага целия § 14 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има госпожа Тачева.

НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Колеги, аз бих помолила да помислим малко, преди да гласуваме този текст и по-специално предложението на комисията изменението, предлагано по § 14,да отпадне. От началото на обсъждането на законопроекта дотук провеждаме принципа, че съгласно Конституцията в правомощията на президента е да насрочва избори за органи на местно самоуправление. И в чл. 106 излизаме от този принцип с предложеното от комисията отпадане на изменението на чл. 106,оставяме в правомощията на общинската избирателна комисия да насрочва частични избори. Доколкото си спомням, а мисля, че си спомням добре, още в дебатите по първо четене бяха изложени съображенията, че Конституцията не прави разлика между общи избори, нови избори, които се налагат след касиране на изборите или неполучени резултати на втория тур и частични избори. И затова се наложи да възприемем принципа на Конституцията. Ако обаче приемем изменението по § 14 да отпадне, то тогава излизаме извън този възприет вече общ принцип и оставяме в правомощията на общинската избирателна комисия да насрочва частични избори. Аз мисля, че би било редно този принцип да бъде проведен от началото до края на закона.
Затова предлагам да се възприеме предложението, което е направил колегата Константин Тодоров, и изменението на чл. 106, ал. 1 да бъде в следния смисъл - думите "общинската избирателна комисия" се заменят с "президентът на Република България по предложение на Централната комисия по местни избори".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки по този въпрос има ли? Какво е мнението на комисията?
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Всъщност, ако народните представители са обърнали внимание, на първо четене се водеше спор дали трябва тогава, когато имаме оспорване на изборите за общински съветници, обявяване на резултата за общински съветници за недействителен, както и на избора за кмет, изборите трябва да се насрочват от Централната комисия за местни избори или от президента. В крайна сметка Комисията по устройството и дейността на държавните органи възприе, че в този случай, тъй като става въпрос за избор на всички органи на местно самоуправление, е добре тези избори да се насрочват от президента. В същото време обаче тя запази своето становище, че частични избори за кметове на кметства или на общини могат да се насрочват от общинските избирателни комисии, нещо, което съществува като практика най-малко от 1991 г. и поне до този момент не е било оспорвано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, Вие държите на предложението на комисията да отпадне § 14?
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Да, комисията е преценила, че е най-добре параграфът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като по реда на гласуването най-напред се гласува отпадане, моля най-напред да гласувате отпадането на § 14.
От общо гласували 178 народни представители, за - 22, против - 123, въздържали се - 33.
Не се приема.
Моля да гласувате предложението на господин Константин Тодоров, подкрепено от госпожа Тачева.
От общо гласували 178 народни представители, за -174, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 14 е приет с предложения текст.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Параграф 15. В чл. 108 се създават нови ал. 2 и 3.
Постъпило е предложение от народния представител Наташа Тачева - в ал. 1 на чл. 108 се създава нова точка 6 със следното съдържание:
"т. 6. избирателните списъци се обявяват най-малко 20 дни преди изборния ден".
Сегашната точка 6 става съответно точка 7.
Това предложение беше подкрепено от Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
"Ал. 2. Когато след произведените общи избори няма избран кмет или изборните резултати са обявени за недействителни, разходите по организационно-техническата подготовка и произвеждането на новия избор са за сметка на държавния бюджет."
Предложение на народния представител Наташа Тачева - предлаганите нови ал. 2 и 3 на чл. 108 следва да станат ал. 1 и 2 на чл. 9, а сега действащата ал. 2 на последния да стане ал. 3. Сега действащата ал. 2 на чл. 108 се отменя.
Комисията не възприе направеното предложение.
"Ал. 3. Когато пълномощията на кмета са прекратени предсрочно или са създадени нови общини, райони или кметства, разходите по организационно-техническата подготовка са за сметка на общинския бюджет."
Предложение от народните представители Сейхан Садък, Юджел Атилла, Гюл¬бие Ре¬джеб и Константин Тодоров - § 15 се изменя така: в ал. 3 на чл. 108 думите "общинският бюджет" се заменят с "държавният бюджет".
Комисията отхвърли направените предложения с 4 гласа "за", 4 "против" и 3 "въздържали се".
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 15:
Параграф 15.
1. В ал. 1 на чл. 108 се създава нова точка 6 със следното съдържание:
"6. избирателните списъци се обявяват най-малко 20 дни преди изборния ден".
Сегашната точка 6 става точка 7.
2. В чл. 108 се създават нови ал. 2 и 3:
"Ал. 2. Когато след произведените общи избори няма избран кмет или изборните резултати са обявени за недействителни, разходите по организационно-техническата подготовка и произвеждането на новия избор са за сметка на държавния бюджет.
Ал. 3. Когато пълномощията на кмета са прекратени предсрочно или са създадени нови общини, райони или кметства, разходите по организационно-техническата подготовка са за сметка на общинския бюджет."
Преди да дадете думата за изказвания, господин председателю, аз имам една молба към народните представители. Тъй като с гласуването по § 14, в който се възложи на президента на Република България да насрочва изборите за кметове на кметства и на кметове на общини, ние трябва по някакъв начин да уредим протичащите в момента избори и тези, които са насрочени за произвеждане. Те са насрочени от общинските избирателни комисии. И сега законодателят трябва да реши какво става - дали ние отменяме решението на общинските избирателни комисии за насрочване на частични избори за кметове, каквито текат в момента и след обявяването на закона в "Държавен вестник" това ще направи президентът, или правим нещо друго. Във всеки случай създадохме според мен един проблем по отношение на протичащите изборни процеси в страната, който във всички случаи ще трябва да уредим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата госпожа Тачева.

НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки че комисията е отхвърлила предложението ми за едно разместване и поставяне точно на съответното място на предлаганите алинеи втора и трета на чл. 108, аз ще си позволя да го защитавам и да призова залата да го подкрепи. Защото, ако остане в чл. 108, това е в главата "Частични избори". А всъщност ние уреждаме въпроса за разходите по организационно-техническата подготовка и провеждане на изборите във всички случаи - и при нов избор, поради касиране на изборните резултати, и поради образуване на нови общини, райони и кметства, и поради получени равни резултати, в това число и частичните избори.
Затова мисля, че систематичното място на тези текстове в чл. 9, където досега действащият текст на ал. 1 гласи следното:
"Ал. 1. Разходите по организационно-техническата подготовка на изборите се покриват от държавния бюджет."
Ето защо, предложението ми е да се създадат нови алинеи 1 и 2 със съдържанието, което комисията е възприела на чл. 9, а текстът на съответно сега действащата ал. 2 ще стане ал. 3 в чл. 9, а текстът на ал. 2 на чл. 108 ще се отмени. Така нещата просто си идват на съответното място в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина не е възможно общинският бюджет да поема разходи за избори, когато се създават нови общини. Да не говорим, че и самите общини нямат почти никаква възможност да заделят от своите бюджети и пари за избори. Винаги в държавния бюджет има средства за избори - както за общи, така и за частични.
Предлагам "общинският бюджет" да бъде заменен с "държавния бюджет". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е и предложението на народните представители.
Има думата госпожа Гюлбие Реджеб от Движението за права и свободи.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина преди мен се изказа господин Аврамов, но нашето предложение е свързано с това - нека първо внимателно да изчетем текста. Значи, когато пълномощията на кмета са прекратени предсрочно или са създадени нови общини, забележете, нови общини, район или кметства, разходите по организационно-техническата подготовка са за сметка на общинския бюджет. Точно в тази връзка е и нашето предложение - думите "общинският бюджет" да се заменят с "държавния бюджет". Защото ние правим нова община. Тази община все още няма приет общински бюджет. А веднага с правенето на общината ние искаме да направят разходи за провеждането на изборите.
Мисля, че предложението е разумно и очаквам подкрепа от ваша страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения има ли?
Има думата госпожа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Колеги, аз искам само да не се съглася с аргументите, които бяха изтъкнати, че при образуване на нова община тя няма свой бюджет и няма откъде да покрие разходите по провеждане на изборите. В § 5 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство този въпрос е решен. Предвидили сме общината, от чийто състав излиза новообразуваната община да покрива с бюджета си разходите, необходими и за новосъздадената община. Просто въпросът е решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има две предложения. Едното е на госпожа Наташа Тачева, която предлага новите алинеи втора и трета на чл. 108 да станат съответно ал. 1 и 2 на чл. 9. Тоест да се промени систематическото им място. А сега действащата ал. 2 на последния, да стане ал. 3 и да отпадне действащата ал. 2 на чл. 108. Това е нейното предложение. Описано е и беше обосновано.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 178 народни представители, за - 119, против - 54, въздържали се - 5.
Приема се това предложение.
Второто предложение е да се замени в последната, трета, алинея думата "общинския" с "държавния". Става дума за това кой бюджет поема разходите по новите избори, когато пълномощията на кмета са прекратени предсрочно или са създадени нови общини, райони или кметства. Чухте и двете тези.
Моля да гласувате предложението за замяна на "общинския" с "държавния".
От общо гласували 200 народни представители, за - 103, против - 42, въздържали се - 55.
Приема се това предложение.
Госпожо Митева, моля Ви да прочетете какво остана от текста на комисията, което след приемане на заместващите текстове, трябва да приемем.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Госпожо председател, аз ще Ви помоля да отложите гласуването на закона, тъй като това просто не е възможно. Така или иначе комисията е вървяла по определен ред. Тя е преценила кое е правилно, кое следва да се приеме и кое - не. В момента се правят изменения, които силно затрудняват окончателното приемане на законопроекта. Още повече, че аз казах, ако ние не приемем преходна и заключителна разпоредба, с която да уредим какво става с изборите, насрочени в момента от общинските избирателни комисии, ние създаваме хаос в изборния процес, протичащ в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено е предложение за отлагане на гласуването на оставащите три текста от закона.
Има думата госпожа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Госпожо председател, аз съм съгласна да го отложим, за да дообмислим текстовете. Но преди да пристъпим към гласуване за отлагането искам да предложа прегласуване на този текст, макар и прегласуването да се извърши в следващото заседание. Макар и формално, просто сега е времето да се направи това предложение. Защото в противен случай трябва да прегласуваме предишното гласуване - за разместването в чл. 9. (Реплики от блока на опозицията)
Съгласна съм за отлагането, но просто да влезе в протокола - при продължаване на гледането на закона да имаме предвид и искането за прегласуване, за да можем процедурно да се вместим в нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз ще поставя на прегласуване още сега, за да не отдалечаваме самото гласуване. Очевидно тук е настъпило противоречие във връзка с гласуваната предишна алинея. Това е, което каза госпожа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА: В противен случай трябва да отменим предишното гласуване, за да остане стария текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Затова ви моля да прегласувате предложението за замяна на думата "общински" с "държавен". Моля режим на гласуване.
Така е, когато дълго влачим един закон и първите текстове се забравят, и настъпват противоречия. Ето, сега чл. 9 може да се прочете и да се види какво е решението.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 201 народни представители, за - 104, против - 70, въздържали се - 27.
Потвърждава се волята на мнозинството в събранието - да бъдат поети разходите за тези предсрочни избори от държавния, а не от общинските бюджети.
Поставям на гласуване предложението ... (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Моля ви, аз трябва да поставя на гласуване предложението за отлагане на гласуването.


ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Госпожо председател, много Ви моля, настава хаос при приемането на закона. Нека да отложим неговото приемане, да се обсъди още веднъж в комисията, предвид гласуванията, направени от Народното събрание, иначе рискуваме много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това предложение беше направено.
Вие против? - Господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател! Аз не мога да разбера защо трябва да отложим тези текстове, когато са останали два или три текста. Основните моменти в законопроекта са минали и сега заради някакво си предложение, че БСП е изпуснало, трябва да отложим сега. Не разбирам защо се прави това?
Може би госпожа Мариела Митева тепърва трябва да ни каже кое точно ще създаде проблем. Кой е този текст, който ще създаде проблем днес в залата? За три минути ние можем да приемем този законопроект и да приключим. Ако някой желае Законопроектът за изборите като време да се удължи много, а в няколко общини наистина трябва да бъдат проведени избори, да се отложат тези избори, това е друг въпрос, но да го кажат открито от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Митева има думата.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Госпожо председател! Моето желание е също законът да се приеме час по-скоро. За съжаление обаче, вече при гласуванията възникват нови проблеми, които не са били взети предвид при обсъжданията от самата комисия, по които не са били направени предложения от народните представители на първо четене и които, ако не бъдат уредени, още веднъж казвам, създават хаос в изборния процес.
От една страна, става въпрос за промяната на режима за насрочване на частични избори за кметове на кметства и кметове на общини, които до този момент се насрочваха от общинските избирателни комисии, а от влизането на закона в сила започват да се насрочват от президента. Законодателят трябва да уреди въпроса с тези избори, по които предизборна кампания в момента тече и по които има решение на общинските избирателни комисии. Какво става с тях? Защото в противен случай тези избори ще бъдат оспорени и е напълно възможно да бъдат обявени за недействителни.
На второ място, прие се да се извършат промени в чл. 9 по повод на изменения в чл. 108, без в чл. 9 да са гласувани такива изменения.
Още веднъж казвам, че комисията при изготвяне на своя доклад се е водила от неговата вътрешна логика, която вече беше нарушена. Твърде много рискуваме, ако приемем този закон, да дискредитираме изборния процес. За радост избирателните закони са закони, по които всеки текст се прилага и смятам, че ще бъде безотговорно Народното събрание да рискува да приеме бързо закон, по който знае предварително, че ще създаде проблеми.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено е процедурно предложение. Едно мнение имаше против.
Ще го поставя на гласуване - за отлагане гласуването на оставащите три текста.
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 199 народни представители, за - 111, против - 87, въздържал се - 1.
Приема се това процедурно предложение.
Едно съобщение за почивката от 15 минути.
Първо, по време на почивката в зала "Изток" Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните в България ще награди с юбилейни плакети народни представители. Каня народните представители в зала "Изток" на това тържество.
Господин Кирил Желев има още едно процедурно предложение.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение, във връзка с обсъждането, което приключи, по Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Срокът за правене на предложения по раздел III "Данъчна оценка на земеделските земи" на Приложение N 2 на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси изтича в понеделник, 1 април, в 18 часа.
Моля това процедурно предложение да го подложите на гласуване.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението. Тази процедура е малко извънредна, тъй като вече бяха изтекли по второто четене всички срокове, но залата реши по третия раздел на Приложение N 2 да направи и допълнителни предложения. Така че това е една възможност за народните представители.
От общо гласували 146 народни представители, за - 126, против - 20, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Почивка до 11 часа, когато започва парламентарният контрол. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета новопостъпили питания.
1. Постъпило е питане от народния представител Марияна Иванова Лукова и Александър Божков към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите след ликвидация на бившето СО "Дърводобив и строителство", Коми.
Следва да се отговори на пленарно заседание на 5 април.
2. Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров към Жан Виденов, министър-председател на Република България относно, изплащането на трудовите възнаграждения на работниците от дърводобива и строителството в АССР, Коми, и конкретно това за шест месеца на заварчика в селище Благоево Здравко Василев Камбов.
Следва да се отговори в пленарно заседание на 5 април.
3. Постъпило е питане от народния представител Стоян Чилов Райчевски към Стамен Стаменов, министър на транспорта, относно предотвратяване на акции на гражданско неподчинение във връзка с настояването за ремонт на пътя Царево - Ахтопол - Синеморец.
Следва да се отговори в пленарно заседание на 5 април.
4.Постъпило е питане от народния представител Цоньо Георгиев Ботев към Светослав Шиваров, заместник-председател на Министерския съвет и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно проблеми на аграрната реформа.
Следва да се отговори в пленарно заседание на 5 април.
5. Постъпило е питане от Моньо Христов Христов, народен представител, към Жан Виденов - министър-председател на република България, относно нелоялна конкуренция от служители в Туристически комплекс "Слънчев бряг".
Следва да се отговори в пленарно заседание на 12 април 1996 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно промяна на границата на землището на село Блатец, община Сливен.
Следва да се отговори писмено до 11 април тази година.
7. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно изготвяне на плана за земеразделяне в село Кошов, област Русенска.
Следва да се отговори писмено до 11 април 1996 г.
Преминаваме към...
(Думата за изказване от място иска господин Асен Агов.)
Да, господин Агов, имате думата от името на парламентарна група. Днес вашата парламентарна група не е взимала думата. Имате десет минути.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председател! Госпожи и господа народни представители!
От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили изразявам остър протест срещу решението на правителството да поиска отзоваването на българския посланик в Мадрид господин Михаил Петков.
Буди недоумение изложеният мотив от правителството за това, че господин Михаил Петков на 3 март, националният празник на България, е поканил като гост на българското посолство Симеон II, българският гражданин Симеон II.
(Оживление в лявата страна на залата)
Господин председател, много Ви моля да въведете ред в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Агов, това, което прави дясната страна, е несравнимо с това, което прави лявата в такива случаи.
АСЕН АГОВ: Естествено. Естествено, че онова, което прави дясната страна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така че аз не мога, не мога да бъда неравноправен.
АСЕН АГОВ: ... е винаги по-добро.
ГЛАС ОТ ДЯСНАТА СТРАНА НА ЗАЛАТА: Зависи от химосферата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Говорете и не слушайте.
АСЕН АГОВ: Господин председател, разбирам, че искате да станете президент и да се харесате на своята левица. (Шум в лявата страна на залата) Пожелавам Ви го искрено, във всеки случай.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ама и ще стане, за разлика от теб.
АСЕН АГОВ: Във всеки случай.
Аз се връщам на темата, заради която взех думата. Абсолютно недопустимо е правителството с такива мерки да налага на служителите на България, а не на Българската социалистическа партия, в чужбина да определят гостите за националния празник на страната ни.
Република България е на всички българи и на всички свои граждани. И господин Михаил Петков е постъпил абсолютно правилно, когато е поканил един виден българин с достатъчно контакти както в Мадрид, така и в цяла Европа, контакти, които допринасят за развитието на страната ни и контакти, от които бяхме лишени до 1989 година. Съвсем логично е този българин да присъства в посолството.
Още по-голямо недоумение буди позицията, изразена от българското правителство снощи, с която по един недопустим начин се посяга на конституционните права на един български граждани. Конституционните му права да се завърне в България когато поиска и както поиска. Поставянето на предварителни условия за завръщането на този български гражданин Симеон II в България отново създава атмосфера на нетолерантност, на противопоставяне и пречи на националното съгласие.
Българската социалистическа партия и нейното правителство отново се връща към методите на 1946 година да разделя българската нация.
Българската социалистическа партия, нейното мнозинство тук, в този парламент, правителството на Българската социалистическа партия се опитва отново да всява страх в страната. То уволнява журналисти, уволнява стотици кадърни хора, недопуска български граждани без предварителни условия да се завърнат в България, прави опити да промени Закона за двойното гражданство. Чувам, че сега ще се опита и да закрие националния ефир за свободното слово.
Тази атмосфера на страх, госпожи и господа от левицата, създава отново разделение в нацията. Страхът, страхът, госпожи и господа, е най-лошият съветник. Страхът, госпожи и господа, поражда злоба! Страхът поражда гняв! А гневът поражда омраза!
И именно затова, госпожи и господа от левицата, когато вие се опитвате да управлявате със страх, не се учудвайте, че след време омразата, родена от страха, ще води до възгласи: "Долу БКП!" и "Червени боклуци!". Това вие го правите срещу самите себе си.
Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От името на парламентарна група имате думата. Имайте предвид, че от името на парламентарна група може само да се изказва. Реплики към изказвания от името на парламентарна група не се допускат.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря, господин председател. Няма да правя реплики, разбира се, на друга парламентарна група. Само искам да уточним...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате право от името на парламентарна група да говорите.
КЛАРА МАРИНОВА: ... няколко процедурни въпроса.
Първо, надявам се, че всички български зрители и слушатели чакат с голямо нетърпение парламентарния контрол в петък. А стана традиция, господин председател, петъчните директни предавания по повод парламентарния контрол да се използват за четене на декларации. Разбира се, че подобни декларации сигурно имат някакъв смисъл за определени политически сили. Но добре би било да се справим с правилника и да установим, че там изрично е записано как се провеждат петъчните часове за парламентарен контрол. Това, първо.
Второ, за съжаление тази трибуна се превръща, господин председател, все повече като трибуна за кандидат-президентска кампания. Аз се надявам, че Вие като председател на Народното събрание ще гарантирате, че трибуната на Народното събрание ще се използва само за парламентарни дебати, а не за кандидат-президентска кампания и то на несъстояли се кандидат-президенти.
И, трето. За съжаление от тази трибуна днес прозвучаха думи, които не отговарят на действителността. Снощи от името на правителството в правителствена декларация, при това във времето, определено от законите, по Българска национална телевизия бяха защитени правата на българския гражданин Симеон Борисов Сакс-Кобургготски.

Нещо повече, освен че бяха защитени правата, бяха потвърдени отговорностите, както на всеки български гражданин в рамките на българските закони, в рамките и на основния български закон - Конституцията на Република България. Така че аз се надявам за всички политически сили, които се намират в републиканския парламент на Република България Конституцията да бъде еднакво задължителна за всички български граждани.
Надявам се никога повече от тази трибуна да не се поставя под съмнение републиканският характер на държавното устройство в България. Нещо повече, от тази трибуна да не се отправят призиви за защита на някакви особени права, на някакви особени български граждани.
И в заключение - предполагам, че с напредването на кандидат-президентската кампания тук ще звучат всевъзможни слова. За да опазим парламентарната трибуна само за парламентарни дебати надявам се, господин председателю, Вие като пръв между равни, също ще се погрижите и ще дадете възможност оттук да звучат дебати за "да" и "в името на нещо", а не за "долу" и "срещу нещо". Съжалявам, господин Агов, че отново от тази трибуна ни върнахте в тежките години 1990 - 1991.(Шум и реплики на неодобрение от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Първо искам да отговоря на госпожа Клара Маринова, че съгласно правилника аз съм длъжен при поискване от парламентарна група да й дам думата, какво ще каже този, който е излязъл, аз разбирам след като го е казал. Така че не мога това нещо да направя, колкото и да искам! (Шум и реплики в залата)
Благодаря.
Продължаваме нататък.
Започваме с точката от дневния ред -
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Министър-председателят ще дойде по-късно поради заетост със срещи. Той ще бъде трети по ред днес.
Актуални въпроси и питания към Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
Първо, актуален въпрос на народния представител Емил Янакиев Капудалиев относно състоянието на Дирекцията за борба с градушките и заплащане на работещите в нея.
Заповядайте.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател!
Емил Капудалиев, Видински избирателен район, СДС.
Към повереното Ви Министерство на земеделието съществува Дирекция за борба с градушките. В нея на различни полигони и ракетни площадки работят около 1300 души. Тяхната работа е ефективна, когато градоносни облаци затулят небето и застрашават реколтата, труда, хляба на хората от съответния регион. Тогава - на часа, на минутата, на секундата реагират тези отговорни хора и разпръскват с ракети страховитите причинители на градушките. Надявам се, спомняте си стихотворението на Яворов.
Благородни мъже, благороден труд, спасяващ милиони левове на народното стопанство, на застрахованите и незастраховани стопани.
Само че хората от Белоградчик, работещи на ракетната площадка към полигон "Грамада" вече десети месец - десети месец! - не получават заплати. Четирима от тях - Милко Конински, Огнян Янкулов, Ваньо Благоев и Васко Пенчев дойдоха скромно, но достойно при мен, депутата от СДС, за да попитат защо. Преди време поставили същия въпрос на своя съгражданин депутата от БСП Никола Койчев, но нищо, отговор няма.
До месец август 1992 г. правителството на Съюза на демократичните сили е плащало редовно заплатите им. Редовно! Следващите правителства разреждат плащанията, а при правителството на социалистите в коалиция със земеделци като вас, вече десети месец заплати няма. Какво чакате? - Пленумът на модерната лява партия в неделя да ви каже какво и как да правите в областта на земеделието? Защо? Никола Койчев нито веднъж не попита от тази трибуна защо и не защити своите съграждани. Аз не съм от Белоградчик. Не съм комунист. Затова ви питам: кога ще изплатите на хората от Белоградчик и на всичките 1300 души, работещи в Дирекцията за борба с градушките законно изработените им заплати?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата заместник министър-председателят Светослав Шиваров.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Капудалиев!
По повод Вашия актуален въпрос за състоянието на Дирекция "Борба с градушките" и заплащането на работещите в нея Ви уведомявам следното:
Дирекция "Борба с градушките" към Министерството на земеделието и хранителната промишленост чрез своите девет полигона осъществява защитата на една четвърт от земята, която се обработва в страната. Численият състав на системата за противоградова защита е 1161 бройки. От направения анализ на стопанската дейност по определена методика от специалисти в Дирекция "Борба с градушките" през последните години ефективността от дейността на противоградовата защита в страната е следната:
1990 г. е запазена продукция в лева - 859 милиона, ефективността се изчислява на 78,76 на сто; 1991 г. е запазена продукция от дейността на това поделение за 2 милиарда и 243 милиона лева, тоест 57,98 на сто; 1992 г. - 2 милиарда и 51 милиона лева, 86 на сто ефективност; 1994 г. - 1 милиард и 784 милиона лева, 93,80 на сто; 1995 г. - 2 милиарда и 870 милиона лева, тоест 82 на сто. За 1993 г. поради твърде късното започване на активната защита не са приведени данни. Посочените суми са изчислени по съпоставими цени, по среден курс на долара тогава 67 лева.
Безспорен факт е, че от дейността на изградените девет полигона в страната има значителен ефект от опазването на земеделските култури. За изграждането и поддържането на съществуващите полигони са изразходвани значителни средства от държавния бюджет. Проблемите пред Дирекция "Борба с градушките" през последните години са предимно финансови. С Постановление на Министерския съвет N 44 от 1991 г. дирекцията е била изведена на специална приходно-разходна сметка с бюджетна субсидия 50 на сто и 50 на сто собствени приходи, които фактически дирекцията не е осигурявала поради отказ на Държавния застрахователен институт да осигурява средствата. Въпреки взети отделни решения на Министерския съвет министърът на финансите да вземе необходимите мерки за осигуряване на средства от ДЗИ до края на 1995 г. само са отпускани средства на дирекцията от бюджета, съобразно утвърждавания ежегодно Закон за бюджета от Народното събрание.
През 1995 г. на Дирекция "Борба с градушките" са приведени субсидии от държавния бюджет в размер на 146 милиона лева, в това число икономии на бюджета на Министерството на земеделието и хранителната промишленост - 30 милиона лева. От тези средства дирекцията е привела 11 милиона и 462 хиляди лева на полигона в Грамада, пропорционално на числения състав, в това число за заплати - 5 милиона и 800 хиляди лева и 2 милиона и 900 хиляди лева за данък обществено осигуряване.
При обсъждането на проектобюджета за 1996 г. бе предложено от Министерството на земеделието и хранителната промишленост цялостната издръжка на Дирекция "Борба с градушките" в размер на 264 милиона и 994 хиляди лева да бъде включена в държавния бюджет. При съгласуването на проектобюджета становището на Министерството на финансите пред Министерския съвет и Народното събрание бе да бъде изменен Законът за защита на земеделските производители в смисъл - противоградовата защита да бъде финансирана от държавния фонд "Земеделие" като субсидиите от бюджета да се премахнат. Народното събрание по същество не прие това предложение.
Ето защо, уважаеми господин Капудалиев, както Вие искате и мислите по този проблем, и аз също желая решаването на този проблем, поради което принуден съм да внеса Проект на постановление за разглеждане и утвърждаване от Министерския съвет относно финансирането на цялостната дейност на борбата с градушките през 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Капудалиев има две минути, за да изкаже отношението си към отговора.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин заместник министър-председателю! Казвате: има ефект от съществуващите полигони, финансовите проблеми не били по вина на служителите, а по вина на Министерския съвет. Вие там в Министерския съвет какъв сте? Какъв сте в Министерството на земеделието? Какъв Ви е държавния фонд "Земеделие"? Щели сте в скоро време, тези дни, тези месеци, тия години, да внесете проект. По-рано нас ни учеха, че капиталистите в мръсния Запад жестоко експлоатират трудовия народ, сега вие, социалистите със земеделците, еколозите, как постъпвате със собствения си народ? Това грижа ли е, уважение ли е, любов ли е към трудовия човек, или е просто демократичен социализъм?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Калчо Чукаров относно субсидиите за производство на хлебна пшеница.


КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин министър! На 12 март 1996 г. в зала N 1 на НДК бе проведено Национално съвещание на Съюза на кооперациите, в които, по изнесените в пресата данни, членуват повече от 2500 единици. На това съвещание аз бях гост и само слушах, но Вие - също гост, трябваше да дадете някои разяснения за политиката и стратегията на правителството, на което Вие сте заместник-председател и на Министерството на земеделието, на което пък сте министър.
В продължение на повече от един час Вие говорихте пред тази представителна аудитория, но нито веднъж не засегнахте въпроса, който най-много очакваха всички участници - субсидиите, или кредитите, които евентуално очакват за пролетната кампания. Тези, към които през цялото време се обръщахте с "другарки и другари", останаха не озадачени, а втрещени само след 3 дни, когато по области и общини бяха повикани, за да им се нареди да подпишат анекс към Договора за субсидиране производството на пшеница. Било им заявено: "който не подпише, няма втори транш от субсидията". На практика те са заставени да подпишат не анекс, а нов грабителски договор, с който им се определя да предадат 50% от добитото количество пшеница, но не по-малко от 150 кг. Ако добивът им е 200-250 кг, както се очертава тази година, какъв процент се явяват тези 150 кг?
С чл. 3 от новия договор още отсега е фиксирана цена и, забележете, определена с постановление на Министерския съвет N 27 от 1996 г., а не както е вписано в Закона за защита на земеделския производител. В чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 2, това е по защитната изкупна цена, гарантираща себестойността плюс определена печалба. За най-често срещаната група пшеница втора "Б", след бонификация тази цена ще е около 5,80 лв. Или, при добив 300 кг, 150 кг, продадени по 5,80 лв. са 870 лв. Останалите 150 кг по 7 лв. са 1050 лв. Общо производителят ще вземе 1920 лв., а влага около 2200 лв. при спазване на всички агротехнически и агрохимически изисквания. Къде са 30-те процента печалба, господин Шиваров, които оповестявате, че е имало?
И така, въпросите ми са:
Първо, мотивите Ви за анекс N 1 към типов договор от 25 октомври за субсидиране производството на хлебна пшеница?
Второ, защо след като завишавате количества, с които задължавате земеделските производители да продадат не по 100, а по 150 кг на декар на организациите, определени от държавен фонд "Земеделие", не завишавате и изкупната цена също с 1/3 и тогава ще станат както следва: първа група - 9,60; втора група "А" - 8,80; трета група "Б" - 8,06.
И третият ми въпрос - смятате ли, че ефектът от двата транша, определени за пролетното подхранване на есенниците, ще е пълен, след като все още не са изплатени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на заместник-министър председателя Светослав Шиваров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чукаров! По повод на Вашия актуален въпрос относно субсидиране производството на хлебна пшеница Ви уведомявам следното.
По първия въпрос. Министерството на земеделието и хранителната промишленост смята, че при съществуващите условия прякото субсидиране производството на хлебно зърно е оправдано. Субсидията ще покрие около 20% от разходите за производството, което ще подпомогне текущото финансиране на производствените процеси.
Предложеният анекс към типовия договор за субсидиране на производството на пшеница внася изменения основно в чл. 2, ал. 1, а именно: "земеделският производител се задължава да продаде по цени, определени на базата на постановление на Министерския съвет N 27 от 1996 г., 50 на сто от произведената пшеница от договорените площи по чл. 1, ал. 1, отговарящи на българския държавен стандарт N 602.87, но не по-малко от 150 кг на декар в срок до 15.9.1996 г."
Мотивите за утвърждаване от Управителния съвет на държавен фонд "Земеделие" анекс за увеличаване на количеството изкупувана пшеница от производителите са следните: необходимостта от гарантиране продоволствената сигурност на страната чрез изкупуване на 1 млн. и 600 хил. тона хлебно зърно и ограничаване възможностите за спекулации.
Второ, изплатената целева субсидия в размер на 3 млрд. и 100 млн. лева, т.е. средствата да се използуват по предназначение.
Трето, реалната опасност от използуване на произведеното хлебно зърно за фураж, поради значително по-ниските му производствени разходи.
По втория въпрос. Министерството на земеделието и хранителната промишленост смята за оправдано премахването на средно седмичната борсова цена. Все още не е приет Закон за стоковите борси. Засега незначителна част от търговията със зърно се извършва на стоковите борси. Законовата неяснота и оборотите на стоковите борси не ни дават основание да смятаме, че формираните на тях цени, особено през жътвената кампания, са представителни. Според нас борсовите цени може лесно да се влияят от конюнктурни и често спекулативни фактори.
Смятам, че определените с Постановление на Министерския съвет N 27 от 1996 г., минимални, подчертавам, минимални изкупни цени за реколтата 1996 г. пшеница за хляб първа група - 7400 лв. на тон; втора "А" група - 6800 лв. на тон; и втора "Б" група - 6200 лв. на тон плюс субсидиите от над 1000 лв. на тон осигуряват рентабилност средно около 35% за производителите. Фактическата цена ще бъде над 100 долара на тон хлебна пшеница. Такава цена българският производител на зърно никога не е получавал.
Отново подчертавам, че определените минимални изкупни цени не означават пределни, т.е. изкупвателните организации имат право и могат да изкупуват на по-висока цена предлаганото хлебно зърно.
По третия въпрос. Определено смятам, че ефектът от преведените досега средства от държавен фонд "Земеделие" в размер на 2 млрд. 500 млн. и 348 хил. лева е налице. Предложените допълнения към договорите със земеделските производители са израз на отговорна политика и са един разумен компромис между интересите на производителите и потребителите.
Министерството на земеделието и хранителната промишленост ще направи необходимото за изкупуване на 1 млн. и 600 хил. тона зърно в максимално кратки срокове, включително и чрез съдействие за осигуряване на кредитен ресурс на основните изкупвателни организации, което също е помощ за зърнопроизводителите.
Днес от 14 ч. ще има заседание на Управителния съвет на фонд "Земеделие". Внесено е предложение за райониране на производителите. Отчетени са техните възможности. Отчетени са възможностите на планинските и полупланински райони. Вероятно за тях няма да се прилага анексът, т.е., ще се запазят изискванията за 100 кг на декар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Калчо Чукаров да изрази отношението си към отговора.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин министър, осигурете средства на изкупвателните организации и им дайте цена на производителите между 8 и 9 лева и без да има никакви договори цялото количество пшеница ще влезе в изкупвателните организации и баланса за следващата година ще бъде вързан.
На второ място, премахването на средните борсови цени е записано в закона и не мога да се съглася с това, което казвате. Освен това, с едно постановление не може да се отменят законни положения.
Дали този въпрос ще задоволи тези, които се вълнуват от него, аз предоставят на тях. Но на Вас ще предоставя една технологична карта за добив на пшеница, в която Вие, след като я проверите и след като съпоставите цените, които сега давате, ще определете дали има 30% рентабилност, или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Стоян Райчевски - относно неправомерно разпореждане на Министерство на земеделието и хранителната промишленост за отмяна на решение на поземлена комисия.


СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос е към министър Шиваров.
Уважаеми господин министър, една от функциите на изпълнителната власт е да прилага законите такива, каквито те са приети в това Народно събрание. Някои от сега действащите закони явно не са по вкуса на парламентарното мнозинство, излъчило и правителството на Виденов. Но това не означава, че те могат да бъдат нарушавани или да се заобикалят.
Най-яростна е съпротивата срещу стриктното прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Какво не се направи този исторически акт за новата българска демокрация да бъде обезсилен, да се забави или спре неговото действие. А Вашето министерство, господин Шиваров, дава нови доказателства, че управляващата партия не се е отказала от тази своя амбиция.
Все по-често до нас, народните представители от различните региони на страната, идват тревожни писма и оплаквания на граждани, че от Министерството на земеделието и хранителната промишленост се разпореждат за отмяна на влезли в сила решения на поземлени комисии и - обърнете внимание! - след като собствениците са вече снабдени с нотариални актове.
Конкретния пример, който ще ви посоча, е Ваше писмо от 12 януари т. г., подписано от заместник-министър инж. Лилов, с което се нарежда общинската поземлена комисия в Царево - Бургаска област, да отмени решението си за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в местността "Коросята", върху които са монтирани дървени бунгала за временно ползване, като почивна база.
Наследниците на тези земи са получили документи за въвод и нотариални актове, а други очакват съответните съдебни решения. Подобна е ситуацията и в къмпинг "Нестинарка" - Царево. Както е известно, решението на общинската поземлена комисия се отменя и променя от съда, а законосъобразността на тези решения се контролира от прокуратурата.
След като сме правова държава и след като твърдим, че у нас вече има разделение на властта, на какво основание, господин министър, от Вашето министерство се разпореждат на общинската поземлена комисия в Царево да отмени свое решение, с което се възстановява правото на собственост, след като вече е направен въвод и са издадени нотариални актове на собственици и на техните наследници? Ще отмените ли това разпореждане, с което се накърняват интересите на стотици и хиляди граждани от Южното ни Черноморие?
Ето тук, пред мен е обемиста подписка от не¬кол¬кос¬то¬тин засегнати, в която се казва дословно: Ние, наследниците на тези имоти, не желаем да се върнем в 1949 г., когато комунистите насилствено отнеха земята на нашите родители. Определено считаме, че с това необосновано юридически разпоредително писмо се изпълнява вероятно политическа поръчка, умело прикрита с погрешни тълкувания, с оглед спекулативно облагодетелстване на съответни длъжностни лица.
Благодаря, очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля Ви, господин Райчевски, да спазвате правилника.
Има думата заместник-министър председателя.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! В изпълнение на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с писмо N 37-00-8 от 12 януари 1996 г. бившият заместник-министър на Министерството на земеделието и хранителната промишленост господин Иван Лилов е разпоредил на общинската поземлена комисия в град Царево, на основание чл. 14,ал. 6 и 7 от закона, да преразгледа издадените решения, с които се възстановяват бивши земеделски земи, върху които има проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността - постройки, почивни станции, ученически лагери, изградени стопански сгради и други.
В министерството постъпиха многобройни оплаквания от цялата страна, че общински поземлени комисии възстановяват собствеността на земеделските земи на бивши собственици в нарушение на чл. 10б от закона, с което се унищожават изградени дълготрайни активи на различни организации и учреждения - БАН, различни институти, предприятия, общини и министерства, за милиарди левове.
Съгласно чл. 2,ал. 1,т. 3 от закона, не са земеделски земи и не подлежат на възстановяване застроени със сгради на промишлени и други стопански предприятия почивни или здравни заведения и други.
Съгласно чл. 10б собствениците на земи, които са били включени в текезесе или други селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане със земи от държавния поземлен фонд, от общинския поземлен фонд или с инвестиционни бонове.
Земите, върху които са изградени горните дълготрайни активи, са държавна собственост, съгласно чл. 10б,ал. 4 от закона. Общинската поземлена комисия в нарушение на горните законови разпоредби е възстановила земите на бивши собственици. В изпълнение на закона, Министерството на земеделието и хранителната промишленост разпореди с писмо N 91-04 от 23 януари 1996 г. на всички общински поземлени комисии да преразгледат издадените решения в нарушение на чл. 10б и на основание чл. 14,ал. 7 да издадат нови законосъобразни решения. Дадените указания с писмо N 37-00-8 от 12 януари 1996 г., са в унисон и с практиката на Върховния съд по приложението на чл. 10б.Такова е и становището на видни български юристи, включително на професор Живко Сталев и професор Таджер, изразявано многократно по конкретни случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Стоян Райчевски, за да изрази отношението си към отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, не съм доволен от този отговор.
Първо, ясно беше казано, че решение на поземлена комисия следва да се отменя по съдебен път. Но това е едната страна.
Тука става въпрос не за земи, върху които са построени сгради. Става въпрос за бивши земеделски земи, върху които са поставени дървени бунгала - половината изгнили. От кого са поставени? - От разни предприятия из цялата страна. Някакво си предприятие, примерно за копчета от Горно нанадолнище, си заградило и си турило пет бунгала... И сега възпрепятства самата процедура.
В този край живее едно бежанско население, което почти няма друг поминък. Надеждата им е в туризма. Земите им бяха разграбени, за да се строят огромни почивни сгради, екологични и други обекти, резервати, военни обекти. Земеделските им земи обраснаха и се включиха в горските фондове. Надеждата на тези хора сега е да си възстановяват по някакъв начин част от имотите, за да могат да развият някакъв поминък. И затова е този техен протест - аз го намирам за основателен.
И вие, ако мислите сериозно за тях, за да запазите там това българско население, не трябва по този начин да прилагате закона - чрез заобикаляне на негови разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Николай Христов относно възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на село Градец - община Видин.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е съвсем кратичък, буквално може да се формулира в едно изречение.
Моята информация е, че за изтеклите пет години, откакто в България се говори, а на места се и провежда поземлена реформа, в землището на село Градец - община Видин, този процес изобщо не съществува.
Затова се обръщам към господин министъра на земеделието, за да чуя неговата оценка - както аз, така и заинтересованите хора. Убеден съм, че това не е случай само в село Градец. Далеч съм от тази мисъл. И искам да чуя неговата оценка за хода на поземлената реформа. Има ли информация министерството за други подобни случаи и какво смята да предприеме, ако има такава информация?
Благодаря ви, това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на заместник министър-председател Светослав Шиваров.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! В някои райони на страната има забавяне на хода на поземлената реформа поради следните по-важни причини:
1. Липса на перфектни документи, доказващи правото на собственост, и големия брой подадени клетвени декларации.
2. Увеличаването на обработваемата земя в страната по съдебен път чрез признаване от съдилищата на отказаните клетвени декларации от общинските поземлени комисии.
3. Появяването в процеса на възстановяването на собствеността върху земеделските земи на укрити документи към емлячните регистри, данъчни регистри и опис-декларации за влизане в ТКЗС и други.
4. Измененията и допълненията на закона от 20 май 1995 г. за извършване на доброволните делби.
5. Некоректната работа на някои фирми, извършващи технически дейности по възстановяване собствеността върху земеделските земи.
Уважаеми господин Христов, по повод на Вашия актуален въпрос за село Градец, община Видин, Ви заявявам, че поради липса на време за подробно проучване причините за забавяне на хода на поземлената реформа, нямам днес възможност точно и конкретно да Ви отговоря на въпроса. Наредил съм проверка на място от комисия на министерството и след обобщаване на резултатите, лично ще Ви информирам, ако желаете - писмено или от трибуната на парламента. От това, което Ви давам като отговор, зная, че няма да бъдете доволен и естествено, че не следва да бъдете доволен. Моля да ми дадете малко време, за да завърши проверката и да Ви дам отговор точно и конкретно на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Николай Христов да изрази отношението си към отговора.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз съм доволен от отговора на въпроса, защото за мен смисълът на парламентарния контрол е да се обърне внимание върху изпълнителната власт. И аз съм убеден, че след този отговор господин Шиваров ще вземе необходимите мерки както за село Градец, така и за други села. Да се надяваме, че това ще стане. В този смисъл аз съм доволен от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие ще получите писмено уведомление за това.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (встрани от микрофоните): Това ще уточним допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата за актуален въпрос на народния представител Георги Пинчев относно възражение на жителите в село Младиново, област Хасковска, по плана за земеразделяне.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (НС): Уважаеми господин министър, планът за земеразделяне в село Младиново, община Свиленград, обнародван в бр. 33 на "Държавен вестник" през миналата година, породи конфликт на обстановката в селото. Този план не се приема от собствениците на земя поради следните причини:
1. Реалните граници на имотите силно се разминават, включително и с местностите.
2. Лозовият масив от 1540 дка е създаден с труда на всички правоимащи в ТКЗС в ликвидация. От него се възобновява една малка част на собствениците поради това, че нямало решение на Общото събрание за процентно връщане на земята на всички правоимащи на базата на внесената за обработване земя в ТКЗС.
С една дума, хаосът с връщането и временното ползуване на земята в селото е пълен.
Господин министър, няма да Ви питам защо поземлената комисия не се е съобразила с възраженията на хората по земеразделителния план. Вие лично нямате никаква вина за това, защото тогава не сте били министър на земеделието. Ще Ви кажа обаче, че на общоселското събрание на правоимащите, на което присъствувах, проведено на 11 март 1996 г., всички те в препълнената зала - партийни и безпартийни, категорично гласуваха да бъде изработен нов земеразделителен план на село Младиново и ме помолиха настоятелно да Ви предам да уважите тяхното желание. С това Вие ще предотвратите по-нататъшното нажежаване на обстановката в това село.
С оглед на създалото се социално напрежение, което се изразява в нарастващи конфликти между собствениците на земя, кметството и поземлената комисия, молят да разпоредите:
Първо, обстоятелствена проверка по случая, съобразена с протестите и несъгласията на собствениците на земя от село Младиново със земеразделителния план.
Второ, при разглеждане на този план, като се имат предвид възраженията на собствениците на земя в това село, и изработване на нов земеразделителен план.
Прилагам подписите на собствениците на земя от село Младиново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на заместник министър-председателя Светослав Шиваров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Пинчев! По-голяма част от решенията за признаване правото на собственост гражданите на село Младиново са получили още през 1992 г., останалите - в началото на 1993 г. Проектопланът за земеразделяне е обявен в "Държавен вестник", бр. 95 от 18 ноември 1994 г., изработен след анкетиране на собствениците и изложен в кметството за разглеждане от гражданите и възражения по него. Подадени са 53 възражения в определения 14-дневен срок. Общинската поземлена комисия разглежда възраженията и приема за основателни 12 от тях, а останалите 41 - за неоснователни, което е отразено в Протокол N 6 от 10 декември 1994 г. и е предаден на фирмата да направи съответните корекции. Коригираният план е одобрен от поземлената комисия и обявен в "Държавен вестник", бр. 33 от 11 април 1995 г. и съответно изложен за гледане в кметството. Срещу него няма подадени възражения в определения 14-дневен срок.
В "Държавен вестник", бр. 63 от 14 юли 1995 г. е обявено, че ще се извършва въводът във владение в село Младиново и графикът за него е изложен в кметството. Същият се извършва във втората половина на месец септември, като са се явили 250 собственици и съответно наследници, които са подписали протоколите за въвод във владение. Не са се явили 84 собственика, за което е съставен Протокол N 3 от 20 ноември 1995 г., с който земята им е предоставена за стопанисване на общината съгласно чл. 32, ал. 4 от Правилника за приложение на закона и условията на Постановление N 250 на Министерския съвет от 27 декември 1995 г. за изменение и допълнение.
Както виждате, спазени са всички процедури по изработването, обявяването и обжалването на плана за земеразделянето на село Младиново. Собствениците са имали възможност три пъти да защитят правата си. В Министерството на земеделието и хранителната промишленост няма постъпили оплаквания от собствениците на село Младиново, включително и жалбата, която прилагате 6 месеца след приключване на дейностите по възстановяване на собствеността в селото. Ако има извършени явни фактически грешки или закононарушения, то изменението на плана за земеразделяне може да стане по реда на чл. 17, ал. 8 от закона и на чл. 26 от правилника.
Господин Пинчев, ако настоявате, ще се разпоредя да бъде изпратена нова комисия, която да се срещне и разговаря отново със собствениците във връзка с Вашето искане за изработване на нов план, въпреки че има и законова пречка за това, при направен въвод във владение, подписан от 250 собственици. Мисля, че нито законът, нито правилникът ми дават такова право, но въпреки всичко съм готов и ще се разпоредя за нова комисия, защото на този етап разпоредбите на закона ме задължават да издавам заповеди само за изменение на влезлите в сила планове за земеразделяне по реда на тяхното изработване, обявяване и одобряване. Но готов съм да изпратя по Ваше настояване нова комисия да провери нещата. Не бива нито един от собствениците да бъде ощетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Георги Пинчев да изрази отношението си към отговора.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ( НС): Господин министър, съгласен съм с последната част от Вашето изказване, защото тук не исках да Ви занимавам с подробности за това как е станало самото анкетиране, но аз съм убеден, че след като Вие направите това, което сега обещахте - да изпратите нова анкетна комисия, тя ще Ви докладва, че всичко това, което Ви съобщих в моя актуален въпрос, отговаря на истината. Уверявам Ви - всички хора в селото желаят преразглеждане на земеразделителния план. Даже те проектираха ново общоселско събрание, на което искаха да поканят и други депутати, за да им кажат това, което аз Ви казвам.
Благодаря Ви за изразеното желание и се надявам, че село Младиново ще има нов земеразделителен план след една стриктна и прецизна анкета с всички правоимащи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Владислав Борисов Костов за питане относно кризисното състояние на животновъдството.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Животновъдството в България навлезе в нова низходяща спирала на кризата, по която то върви през последните няколко години. Днес можем да определим състоянието на нашето животновъдство като драматично, с изключително тежки последици за цялата ни икономика, за изхранването на населението и за осигуряването на ресурси на преработващата промишленост.
Броят на селскостопанските животни за периода 1989-1996 г. е намалял за различните видове животни между 50 и 60% в сравнение с 1989 г. В резултат на тази низходяща тенденция...
Е, аз разбирам, че не ви интересува това, което говоря, но ще трябва да го кажа.
В резултат на тази низходяща тенденция... Той не ме чува... намалява производството на основните животински продукти - мляко, месо, яйца, които вече спадат под критичния за страната минимум.
Състоянието на нещата в животновъдството се влоши още повече от началото на тази година, когато започна поголовно клане на животните в цялата страна в резултат на недостига и високата цена на фуражите. Това състояние е изключително опасно.
Основните причини, довели до тази криза, според мен, са:
На първо място, това е провалът на цялата икономическа и в частност аграрна политика на БСП. Този провал се подготвя още преди 1990 г. и особено се изостри след 1993 г., когато БСП фактически наново взе властта в страната. Не бяха осигурени също така непрекъснато обещаваните, субсидирани от държавата, кредити за земеделските производители и особено за частните фермери. Законът за защита на земеделските производители и предвиденият Фонд "Земеделие" останаха само едно празно обещание. За животновъдството не бе отделено нищо. Обещаното и записано в закона подпомагане на цената на основните животински продукти не бе изпълнено от правителството. Пазарната цена, по която се изкупува животинска продукция, е под нейните производствени разходи. Не бяха осигурени необходимите фуражи. Нещо повече. Значителна част от тях неразумно и спекулативно правителството допусна да се изнесе от страната. В резултат на това в момента има значителен недостиг на концентрирани фуражи, което обуславя и тяхната непосилна цена. Средногодишното увеличение на фуражите за последната година и половина е над 300% и като имаме предвид, че 70% от фуражите представляват разхода за храна на животните, това ще рече, че те вече не могат да осигурят дори себестойността на произвежданата продукция.
Към всичко гореизложено ще добавя и неразумната търговска политика на държавата, която позволи премахването на митническите и други протекции и с това доведе до масов внос на субсидирана животинска продукция с чуждестранен произход, най-често натрупани излишъци от неособено високо качество. Това доведе до налагането на ниски вътрешни цени. Всеки мислещ човек може да предвиди към каква продоволствена катастрофа сме насочени по отношение на животновъдните продукти. Очевидно, че правителството на БСП не разполага с идеи и инструментариум за цялостно, успешно и дълготрайно решаване на проблемите. Нещо повече. Блокирано от отживелите и вредни политически и икономически теории и практики на своите аграрници, формиращи партийната стратегия в земеделието, БСП не може да реши въпросите по възраждането и развитието на българското животновъдство.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е следното. Как ще се преодолее сегашната криза по осигуряването на фуражи, породена от необоснования и на практика безконтролен износ на зърно през 1995 г. и за сметка на кои фондове ще стане това?
Какви последици за българското животновъдство ще има кризата и свързаното с нея масово клане на животните в страната?
На второ място, има ли и ако има, каква е програмата на Министерството на земеделието за излизане от кризата в животновъдството и в какви срокове тя ще бъде реализирана? Кои ще бъдат субектите, с какви средства и механизми ще се осъществява прилагането на програмата и какви реални резултати очаквате от нея?
И трето, не считате ли, че развитието на животновъдството в България и на земеделието като цяло не трябва да повтаря грешките от миналото и тласкането му към отречения от световния опит колхозен тип земеделие?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на заместник-министър председателя Светослав Шиваров да отговори на питането на народния представител Владислав Костов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, господин Костов! В питането си правилно констатирате, че броят на селскостопанските животни е намалял за различните видове между 50 и 60%. Но не за периода 1989-1996 г., а за времето от 1990 до 1994 г., което е в резултат на безотговорното раздаване и ликвидиране на продуктивните селскостопански животни и птици срещу дялово участие; разграждането на текезесе се провеждаше стихийно и еднопосочно, без да се създават условия и предприемат действия за изграждането на частното фермерство като алтернативна форма на бившите текезесета. Ликвидаторите бяха обладани единствено от чувството за бързо разграждане и унищожаване на животните, без да държат сметка, че с това нанасят трудно поправими щети и обричат за продължително време животновъдството на явна гибел.
По данни на Националния статистически институт за посочения период селскостопанските животни и птици са намаляли общо за страната както следва:
крави - намалели с 266 хил. 788 броя или с 43,2 на сто;
биволици - намалели с 4 хил. 688 броя или с 41,7 на сто;
овце-майки - намалели с 2 млн. 649 хил. и 4 броя или с 53 на сто;
свине-майки - намалели със 116 хил. 146 броя или с 42,3 на сто;
кокошки-носачки - намалели с 3 млн. 827 хил.бр. или с 24,8 на сто.
Господин Костов, питате ме защо толкова много са намалели животните и птиците след 1990 г. Изненадан съм от това, че най-малко Вие от всички присъстващи тук народни представители имате право да задавате подобни въпроси. Нямам за задача, господин Костов, от тази трибуна да Ви правя кадрова оценка, но поставените от Вас въпроси просто ме задължават да оглася за тези, които са в залата, и не знаят, както и за всички, които ни гледат и ни слушат в момента, че Вие бяхте заместник-министър на земеделието по времето на господин Филип Димитров за периода от 24.02.1992 г. до 7.01.1993 г. и като такъв носите най-голяма отговорност за това, което стана в животновъдството и какви са последиците.
В питането казвате, че състоянието на животновъдството е драматично, с изключително тежки последици.
За да разберете, че моите отговори са обективни и точни, аз ще се съглася с Вас само че с едно допълнение. Това състояние е в резултат на производствения и финансов колапс, в който изпадна животновъдството по времето, когато бяхте в Министерството на земеделието. И за да не бъда голословен, ще ползвам пак данните на Националния статистически институт. За една година под Вашето ръководство по предварителен сценарий с помощта на ликвидационните съвети бяха безцеремонно ликвидирани стотици хиляди селскостопански животни и птици. За времето от 1.01.1992 г. до 31.12.1992 г. отделните видове животни са намалели както следва:
говеда - намалели с 336 хил. 727 броя, в това число крави - намалели с 85 хил. 595 броя; биволи - намалели с 3055 броя, в това число биволици - намалели със 734 броя;
овце - всичко - намалели с 1 млн. 889 хил. и 72 броя, в това число овце-майки - намалели с 992 хил. 844 броя;
свине - всичко - намалели с 461 хил. 683 броя, в това число свине-майки - намалели с 26 хил. 719 броя;
птици - всичко - намалели с 1 млн. 834 хил. броя, в това число кокошки-носачки - 501 хил. броя.
Освен масовото изколване на животни, деяние, сравнено много точно с геноцид в животновъдството, както писа в уводната си статия в. "Фермер" през 1992 г., допусна се и унищожаването на цели стада високопродуктивни животни. В резултат на това средната продуктивност катастрофално намаля. Млеконадоят от крава през 1992 г. спадна с 226 литра спрямо предходната година. За същото време млечността на овцете намаля с 3 литра, а средната носливост при кокошките - с 14 броя. Останалите животни бяха поставени при ненормални условия на хранене и гледане.
През същата тази 1992 г., когато, господин Костов, сте заместник-министър, в страната е произведено по-малко от предходната година 200 млн.литра мляко, в това число 160 млн.литра краве мляко, близо 40 млн. овче. Производството на яйца е по-малко с 233 млн. броя, а на вълната със 7 хил.тона.
Интересувате се от това дали Министерството на земеделието и хранителната промишленост има и каква е програмата за излизане на животновъдството от кризата, до която го доведохте. Да, има такава програма и тя успешно се изпълнява от началото на 1995 г. В резултат на набелязаните и предприети още в началото на миналата година спешни мерки за спиране на негативната тенденция и за намаляване броя на животните определено може да се каже, че този процес беше овладян и е налице видимо подобрение по този показател.
Това означава, че първата задача, която сме си поставили в програмата за развитие на животновъдството до 1998-2000 г., е изпълнена.


В сравнение с началото на 1995 г. кравите са увеличени с 20 702 или с 5,9 на сто; биволиците - с 1197 - 18,3 на сто; овцете- майки - с 28 494 - 1,2 на сто; козите-майки с 12 254 - 1,9 на сто и основните свине-майки с 14 257 или 6,5 на сто.
Що се касае до питането Ви за осигуреността на животновъдството с необходимия концентриран фураж, ще пов¬то¬ря това, което казах в началото на месеца на господин Калчо Чукаров, задал същия въпрос - че на база на наличния брой животни и очакваното производство на животинска продукция по научнообосновани норми за хранене са изготвени баланси за концентрирания фураж за стопанската година, което обхваща периода 1 юли 1995 - 1 юли 1996 г., и в който потребностите от зърно общо за страната възлизат на 2 748 600 тона и се осигуряват от реколта 1995 г.
Количеството зърно в този баланс е разпределено по области и месеци до нова реколта. Към 1 март 1996 г. осигуреността на животновъдството с фуражно зърно е следната: нуждите от зърно за животните, които се намират в частния двор са задоволени 100 на сто до нова реколта. Схемата, която министерството предлага за задоволяване на потребностите с концентриран фураж, е добре известна, а именно чрез фуражните заводи, районирани така, че покриват цялата територия на страната.
Що се отнася до неприватизираните държавни свинекомплекси и птицекомбинати, необходимото зърно за периода от 1 март до 1 юли 1996 г. възлиза на 200 000 тона. В момента са налични 108 000 тона зърно, което ще стигне до началото на месец май. За нормалното изхранване до нова реколта са необходими още 92 000 тона, които количества могат да се обезпечат от наличното зърно в държавата или чрез осъществяване на безмитен внос на хлебно и фуражно зърно, предвидено с Постановление N 266 от 29 декември 1995 г.
Значителен ресурс за изхранване на животните с концентриран фураж представляват триците и слънчогледовия шрот.
Мелниците и маслодобивните заводи са предупредени за оформяне на споразумения с фуражните заводи с оглед цялостното задоволяване на вътрешните потребности.
Пак във връзка с питането Ви за драматичното състояние на животновъдството и затрудненията по изхранването, най-вече при свинете и птиците, ме подсещате, господин Костов, да кажа и няколко думи за едно друго "наследство", което оставихте на животновъдството - голямата кредитна задлъжнялост към банките-кредиторки, възлизаща общо на 3 млрд. и 720 млн. лв. в края на 1992 г., когато бяхте освободен като заместник-министър на земеделието.
По дружества и въдства тези задължения от 3 млрд. и 720 млн. лв. се разпределят така: за свинекомплексите - 2 млрд. и 55 млн. лв.; за птицекомбинатите - 1 млрд. и 547 млн. лв.; за сладководното рибовъдство - 118 млн. лева.
Определено мога да кажа, че в момента продължава негативното въздействие върху производството на тази кредитна задлъжнялост, която тежи като воденичен камък, като се има предвид, че оттогава досега са начислени значителни по размер лихви, за да стигнат задълженията към банките към 1 октомври 1995 г. в размер на 8 млрд. 235 млн. лева.
Господин Костов, питате ме, защо животновъдите са подложени на изнудване от страна на купувачи и прекупвачи. Както казах, през последните няколко години броят на селскостопанските животни, птици и произвежданата от тях продукция намаляха средно с 50 на сто и пазарът се определяше според търсенето и предлагането. През този период това доведе до неритмично задоволяване на вътрешния пазар, до почти пълна загуба на традиционните ни външни пазари и до сериозна деформация на изкупните цени. Намаляха доходите на населението, занимаващи се с фермерство, до пред¬под¬с¬тав¬ка за нов срив в животновъдството.
За пресичането на тази негативна тенденция и създаването на по-благоприятни на икономическа основа условия за стабилизиране и нарастване на продукцията от животновъдството на основание на чл. 3 от Закона за защита на земеделските производители и чл. 3, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от правилника за неговото приложение, е внесено в правителството предложение за защитни минимални изкупни цени за стопанската 1995-1996 г., както следва: краве мляко при 3,6 на сто масленост - летен сезон 12 лв. за литър, зимен сезон - 17 лв.; овче мляко при 6,5 на сто масленост - 35,20 лв. за литър; телешко месо - живо тегло, 80 лв. килограма; свинско месо - живо тегло, 85 лв. килограма; агнешко месо - живо тегло, 106 лв. килограма.
Тези цени на основните видове животински продукти са определени на основата на научнообосновани норми за хранене на животните по отчетни данни и експертна оценка на производствените условия. При нормативите са отчетени някои характерни условия, действащи предимно при отглеждането на селскостопанските животни в условията на развиващо се частно фермерство, където възможностите за природосъобразно отглеждане на животните са по-големи.
Остойностени необходимите натурални показатели за разход на фураж, както и на останалите променливи разходи, формиращи себестойността на млякото и месото, са на база на нормативи, като е отчетено и сезонното им въздействие при производството на мляко. Рентабилността е изчислена на база на прог¬но¬зи¬ра¬на¬та печалба и възлиза на около 12 на сто според очакваната продуктивност.
Изразявам становището, че с внедряването на защитните минимални изкупни цени ще се увеличи икономическата заинтересованост на селскостопанските производители и ще се увеличи техния интерес за запазване и увеличаване на животинската продукция до размери, гарантиращи ритмичното и без сътресения задоволяване на вътрешния пазар, а при наличието на интерес - и за износ.
В резюме, с няколко изречения отговорите ми на Вашите въпроси за причините, довели до криза в животновъдството, се свеждат главно до:
На първо място, безогледно ликвидиране на селскостопанските животни и птици през периода 1990-1994 г.
На второ място, разрушаване на генетичните структури при отделните видове животни, особено при говедата и овцете, където бяха изклани множество елитни стада. Като последица от това е сривът на средната продуктивност.
На трето място, беше разрушена и разграбена материална база и оборудване за милиарди левове.
Не на последно място кредитната задлъжнялост към банките-кредиторки, която е основна причина да не могат големите свинекомплекси и птицекомбинати в момента да закупуват фураж за изхранване на животните.
Господин Костов, ако трябва да запозная народните представители и обществеността със злините, които сторихте на селското стопанство и в частност на животновъдството, като заместник-министър на земеделието, в продължение на една година - по време на управлението на СДС, ще ми е необходим един цял парламентарен ден. Затова ще спра дотук.
Що се касае до оценката, която след малко ще дадете на отговорите ми, аз предварително я зная. Тя ни най-малко ме вълнува и притеснява. Голямата прозрачност в работата на Народното събрание и отразяването на парламентарния контрол позволява на милиони българи сами да направят оценка на отговорите, които се дават. На тази оценка аз държа и също я зная каква е, за което искрено им благодаря.
Господа народни представители, днес президентът провежда среща за животновъдството в България. В подобна предизборна проява, защото тя е именно такава, а не истинска загриженост към българското земеделие, аз няма да участвам, въпреки че радиото, за което господин президентът твърди, че има цензура, многократно съобщи.
Много е закъсняла "грижата" на президента за животновъдството в България. Нека той си спомни личната си дейност и личната си отговорност за ликвидационната дейност на ликвидационните съвети, които унищожаваха българското животновъдство.
Така че, господин Костов, идете Вие на тази среща с президента да си изяснявате собствените си и тези на президента грехове за днешното дередже на българското земеделие и животновъдството. (Шум и реплики в блока на опозицията) Мисля, че имате нужда от това. (Ръкопляскания в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Владислав Костов да зададе два насочващи въпроса.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Имам право на 2 минути, за да взема отношение и след това да задавам насочващи въпроси.
Очевидно е, че истината е много болезнена, скъпи колеги и скъпи господин министър. Това, че вие се опитвате да прехвърлите проблема от болната глава на здравата, това си е ваш проблем. Всички разбраха тука, че освен многото приказки нищо съществено не се каза, но съм длъжен да кажа тук, че голямото ликвидиране на животновъдството в страната започна не през 1992 г., както се опитвате да кажете. През 1992 г. правителството на СДС спаси животновъдството от окончателно ликвидиране. Това е голата истина и тя ще ви боде до края на вашето управление. (Шум и реплики от мнозинството)
Защото ако погледнете статистиката правилно, ще видите, че само кравите през 1992 г. са били 560 хил., а през 1996 г. са били 371 хил. Свинете са били 3 млн. 290 хил., а през 1996 г. - 2 млн. 140 хил. Овцете бяха 6 млн. и 700 хил., а на 1 януари 1996 г. - 3 млн. 380 хил. Вие си правете сметката къде отидоха, в кои години и под чие управление!
Освен това, когато говорите за кредитното задължение, господин Шиваров, много Ви моля да не се подвеждате по Вашите чиновници, а да видите, че това кредитно задължение е резултат на взетите кредити през 1990 - 1991 г. от вашите текезесарски ръководства, на което задължение вие все още не можете да осигурите изплащането. Жалко, жалко, че нямате никакви идеи за оправяне на българското земеделие и в частност на българското животновъдство. Ето това е истината. (Силен шум и реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като не бяха зададени допълнителни въпроси, приключваме с това питане.
Давам думата за питане на народния представител Атанас Железчев относно решението на Управителния съвет на фонд "Земеделие" за сключването на договори със земеделски производители. Това е последното питане към заместник министър-председателя.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър! В изпълнение на разпоредбите в закрила на земеделските производители и решението на Управителния съвет на фонд "Земеделие" са сключени договори със земеделски производители. Съгласно чл. 1 от договора фондът поема задължение да предостави на земеделските производители пряка субсидия в размер на 350 лв. на декар за производство на хлебна пшеница през периода 1995 - 1996 г., като тази сума се изплаща в определени в договора срокове. А съгласно чл. 2 от договора земеделските производители, сключили този договор, се задължават да продадат на държавата 30 на сто от произведената от договорените площи пшеница, но не по-малко от 100 кг от декар.
По сигнали на земеделски производители от Видинския избирателен район същите сега се викат от земеделските служби и им се предлага да подпишат допълнение към договора, с което да поемат задължение да продадат на държавата не 100, а 150 кг пшеница от декар, или не 30, а 50 на сто от добитата.
С оглед на изложеното се обръщам към Вас не само като министър на земеделието, но и като юрист да ми отговорите на следните въпроси:
Има ли издадена заповед за подписване на допълнение към договора в посочения смисъл?
Ако има такава заповед, на какво правно основание е издадена?
Каква ще бъде съдбата на договорите със земеделските производители, които откажат да подпишат предложеното допълнение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на заместник министър-председателя Светослав Шиваров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! По повод на Вашето питане в отговор на поставените от Вас три конкретни въпроса, Ви уведомявам следното:
По първия въпрос - със Заповед N 275 от 12.03.1996 г. Министерството на земеделието и хранителната промишленост е наредило подписването на Анекс N 1 към договора от 25.10.1995 г. по приложен образец и след сключване на договор с изкупвателна организация, определена от държавен фонд "Земеделие".
По втория въпрос - горецитираната Заповед N 275 от 12.03.1996 г. е издадена на основание решение на Управителния съвет на държавния фонд "Земеделие" от 8.03.1996 г.
По третия въпрос, който е най-същественият според мен, решението на Управителния съвет на държавен фонд "Земеделие" да поиска от производителите допълнителни количества хлебна пшеница за изкупуване след подписването на договори с изкупвателните организации не бе взето леко. Нашите аргументи са ясни и произтичат от трезвата оценка на обстановката в земеделието. Смятам, че това ново изискване в крайна сметка отговаря на интересите на земеделските производители, тъй като ще създаде условия за една добре организирана изкупвателна кампания при приемливи за производителите цени.
Като заместник министър-председател, министър на земеделието и хранителната промишленост и председател на Управителния съвет на държавен фонд "Земеделие" заявявам, че фондът няма да търси съдебна отговорност от онези производители, които не подпишат анекса към договора.
Днес, както имах вече възможност да съобщя на уважаемите народни представители, от 14 ч. ще се проведе редовно заседание на Управителния съвет на фонда, на което ще предложа да се вземе това решение за планинските и полупланинските райони и договорите да се сключат за не повече от 100 кг на декар. Надявам се, че фондът ще вземе това решение и ще видоизменим и заповедта.
Като подчертавам още веднъж, че това бе едно отговорно решение на Управителния съвет на фонда и като припомням, че държавата отпуска много голяма, съобразно възможностите й, пряка помощ за производство на хлебно зърно в размер на 3 млрд. и 100 млн. лв., се обръщам към всички производители на зърно, сключили договори с държавния фонд, да изпълнята своите задължения. Техните интереси са гарантирани и ще бъдат отстоявани от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Атанас Железчев да зададе два насочващи въпроса, ако има такива.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател, аз ще задам само един уточняващ въпрос. След като чух отговора на господин министъра, че няма да бъдат принудително заставени хората да сключват анекса, а ще получат ли остатъка от сумата по вече сключения договор с оглед на новата постановка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата заместник министър-председателят Светослав Шиваров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Да, ще получат остатъка както за втория транш при уточняването на някои договори, които са постъпили допълнително, така и третия транш за прибирането на реколтата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Атанас Железчев да изрази отношението си към отговора.


АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми господин Шиваров, аз Ви благодаря за отговора, който получих. Но искам като юрист да споделя с Вас, с хората, които ни гледат, че елементарно правило в нашето право е, че промени в договорите могат да се правят само по взаимно съгласие за страните, без да се упражнява принуда. Аз предполагам, че тази заповед е издадена преди Вие да встъпите в длъжност, но тази заповед явно е, че е незаконосъобразна и тя трябва да бъде отменена.
Вие казахте, че всичко това се прави в интерес на земеделските производители. Позволете ми да не се съглася с това Ваше становище, защото всеки земеделски стопанин сам може да прецени дали е в негов интерес вместо 100 килограма да се задължи да предаде 150 килограма. Нас, депутатите, често ни призовават към единомислие, към консенсус. И аз мисля, че по този въпрос - за незаконосъобразността на този анекс към договора - ние имаме консенсус. Защото господин Коста Андреев, един от големите защитници на кооперациите в България, във вестник "Дума" е писал: "Ето сега някой пак е на път да обиди селячеството. Ще го допусне ли кабинетът Виденов? Става дума за скандално известния договор между фонд "Земеделие" и производителите. Съвсем ясно е, че много селски стопани няма да могат да предадат на държавата повече от 100 килограма пшеница от декар. Всъщност и договорът, който те са сключили, е за 100 кила. И няма защо тези, които не могат да предадат повече и не подпишат новите договори, предлагани от фонда, да бъдат заплашвани, че трябва да връщат получените досега 140 лева на декар засята площ". Ето едно становище, което напълно съвпада със становището на другата част от депутатите. И моето обръщение към Вас, господин министър, е да се съобразите с този консенсус, който е постигнат между депутатите от лявата част, центъра и от дясната част на парламента, за да се отстрани една незаконосъобразност и да защитим интересите на тези, които произвеждат хляба ни.
А колкото за осигуряване на допълнителното количество пшенично зърно, за което Вие изразихте загриженост, има други средства, други начини, по които това може да стане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на заместник-министър председателя Светослав Шиваров.
Преминаваме към питане към министъра на промишлеността Климент Вучев.
Давам думата на народния представител Стефан Стефанов за питане относно нарушения в "Тежко машиностроене" ЕООД - Русе.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър Вучев! Българското общество беше широко информирано, че между 1 и 5 януари тази година от "Тежко машиностроене" ЕООД - гр. Русе, са продадени и изнесени около 70 машини, повечето от които уникални. Огромните празни заводски халета, не по-малко уникални, са неоспорим факт, потвърждаващ тази информация. Според управителката на държавната фирма Пенка Николова продадена е 3,5 на сто от цялата техника. Според областния управител на Русенска област доцент Заяков продажбата на машините е извършена с разрешение на Министерския съвет или Министерството на промишлеността в рамките на петте процента.
На базата на тази непълна, но тревожна информация моля да дадете отговор на следните въпроси.
След като 25 на сто от "Тежко машиностроене" е обявено за приватизиране чрез приватизационни бонове съгласно списъка на търговските дружества за приватизация чрез приватизационни бонове, тоест открита е процедура за приватизация, не могат да бъдат извършвани разпоредителни сделки без разрешение на органа по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, дадено ли е такова разрешение за извършване на сделки с имуществото и ако е дадено, на какво основание е взето? След като машините така или иначе са продадени, провеждан ли е търг за това? Как са записани в документите продадените машини - като оборудване или като собствено производство на фирмата? Ако са водени като производство, като продукт, а това не отговаря на истината, с каква цел и от кого е направена тази фалшификация? Ако сега е необходимо да бъдат купени същите машини от същите модели, каква би била тяхната цена и какъв процент би представлявала тази сума, съотнесена с обявения основен капитал на фирмата?
За да бъдат изнесени машините са необходими и съответните външнотърговски документи. На основание на какви документи - договори за сделката, фактури и други, Митницата е разрешила техния износ? Има ли митнически декларации за юридически лица? Ако има такива, кой е вписан като износител? Дали износителят е от Русе или евентуално от Радомир? Кой е декларатор или пълномощник - физическо лице представител на износителя, който подписва и контролира? На каква стойност е сделката? Как са извършени плащанията? Кой е получил средствата, от коя сметка на коя сметка са преведени? В приход на "Тежко машиностроене" ли е внесена сумата? За инвестиции в производството ли са вложени получените средства, както би трябвало, ако те наистина са оборудване, или за заплати и командировки, ако са изнесени като собствено производство?
След като отговорите изчерпателно на тези въпроси, моля, господин министър, да изясните целесъобразността на извършените продажби. Проблемът има и още една страна. С продадените 3,5 на сто от машините произвеждани ли са части за военна техника? Защото на територията на завода още има такива части. Има ли "Тежко машиностроене" - Русе, договори с Военните заводи в Червен бряг за производство на резервни части? С продажбата на техниката нарушен ли е мобилизационният план? Имало ли е до момента на продажбата мобилизационен план изобщо?
Ако са извършени нарушения от изброените, накърнена ли е с това националната ни сигурност? Ако са констатирани нарушения, констатирани ли са опити за тяхното прикриване? Продължават ли досега продажбите от тази фирма?
След като огромните заводски халета днес са празни, каква е предисторията, какви са последствията от това? Има ли виновни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов. Моля при бъдещи питания да концентрирате въпросите, защото обикновено се очаква да бъдат зададени два - три въпроса, а Вие зададохте поне петдесет. Така трудно може да се концентрира и отговорът.
Има думата министър Вучев.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стефанов! "Тежко машиностроене" - Русе, е една много голяма производствена структура. Още когато е строена, тя надвишава многократно нуждите на вътрешния пазар. И както всички знаят, тя произвежда инвестиционно оборудване. При състоянието на пазара в момента това оборудване и този завод не е натоварен. В завода има много излишни машини. В този смисъл през 1995 г. са продадени 67 броя машини по балансова стойност 34 442 000 лева, което не прави 3,5, а прави 1,65 на сто от дълготрайните материални активи. Но не това е важното. Спазени са чл. 18 от Постановление N 7 и всички останали алинеи в този член.
В питането си Вие твърдите, че имало продадени машини след 1 януари 1996 г. Не е така. Ние направихме проверка. Последните фактури носят дата 22 декември миналата година. Има няколко машини, извозени след Нова година, но това са машини продадени, които са закъснели и поради това се е наложило да се направи малко по-обстоен ремонт.

Вижте, имаше проверка и от областния управител. Ние също проверихме. Това, което питате, то се съдържаше в един документ преди около няколко месеца. Всъщност, всички действия са отразени в счетоводни операции, в коректни счетоводни документи.
Що се отнася до това, дали сме нарушили изискването предприятие, което има определен процент в списъка за масова приватизация, и това не е така. Ако си спомняте, решението на Народното събрание беше публикувано в бр. 1 на "Държавен вестник" от 1996 г. А ние реално сме приключили с операцията в края на 1995 г.
Що се отнася до това дали е съгласувал Министерският съвет или министерството. Вижте, това са в рамките на 5-те процента. Така че не е било необходимо. Но, ако беше необходимо, щяхме да съгласуваме.
Вашите безпокойства, че има някакви нарушения. Ние проверихме. Алинея 1 на чл. 18 регламентира начина на продажба чрез търг или конкурс. И това е описано в Наредбата за търговете и в Наредбата за конкурсите. Това е спазено. Така са продадени 28 бр. машини за 3 млн. 387 хил. лв., при балансова стойност 2 млн. 863 хил. лв. И търгът, и продажбата са извършени чрез посредничеството на Русенска стокова борса при спазване изискванията на горните разпоредби.
Алинея 3 на чл. 18 гласи, че ал. 1 на същия член не се прилага, ако купувачът е държавна фирма. По този ред, без търг, са продадени 29 машини за 32 млн. 270 хил.лв. при 24 млн.лв. балансова стойност.
Господин Стефанов, има случаи, когато прехвърляме машини и безвъзмездно. Така че това не е нарушение. Това го правим непрекъснато. Има осем, затруднявам се да кажа какви, обекта, които имат общо 14 хил. лв. балансова стойност, а са продадени за 33 хил. лв. на частни лица. Ако това ме питате, това е, което е направено всъщност по начина, по който ще ви успокои.
Единствената продажба в чужбина е извършена всъщност на бартер. Като срещу две наши машини "НЕР 2000" - зъбонарезна машина и "Боверг - 200Н" е вкарана немска машина "Маак", която е нужна за използване в едно смесено предприятие с немците. И цялата тази операция струва 7 млн. и 800 хил. лв.
Питате ме, ако се наложи да се купуват машини сега, какво ще струват. Ще струват многократно по-скъпо. Никаква нужда няма сега да закупуваме машини. Дай Бог някога да потрябва да купуваме машини, за да си поемем програмата в този завод. Засега, в близко бъдеще, това не се налага. Плащанията са извършени с преводи. По-големите суми са вкарани в сметка на дружеството. Тези, които са по-малки в брой, са в касата. Това е проверено.
Питате за какво са използвани. Вижте, при тежката задлъжнялост ние проверихме. 26 милиона са използвани, за да си платят старите задължения към електрическата компания, към ВиК, към "Феникс ресурс", който доставя материал и малка част влезе като оборотни средства за възпроизводство за закупуване на нови материали.
Вашите безпокойства за това, че имало молибизационен план, мобилизационно задание и сме правили нещо там - по ТМЕАД, не е сериозно. Тази фабрика никога не е имала мобилизационно задание. Никога не е имала взаимоотношения с Червен бряг. Така че тези продажби, макар и малки, изобщо нямат отношение към мобилизационното задание, което е разпространено в други мощности.
Господин Стефанов, ние още продаваме и още ще продаваме. Не знам дали знаете, но например наша собственост, която ние сме предложили много отдавна за продажба, това са например трафопост, електропроводи. Това са сериозни инфраструктури. Ако попитате ръководството в Русе, ще разберете, че например спортната зала е наша, закритият плувен басейн и той е наш, ледената пързалка и тя е наша. Ние сега предлагаме на общината да намери пари, за да ги изкупи. Не говоря за жилищата, за детските градини и т.н.
Аз съм затруднен затова, защото примерно депутатът господин Божков ме обвинява защо не продавам, а вие ме обвинявате защо продавам. Аз мисля, че нямате основание за тези тревоги. Няма нарушения. А що се отнася до това, ние ще се освобождаваме от ненужните мощности и ще продължаваме да го правим.
Господин председател, завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Стефанов да зададе до два насочващи въпроса, ако има желание.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): От това, което отговорихте, господин министър, би трябвало да заключим, че всичките тези извършени продажби, всичките извършени действия са в рамките на една оздравителна програма. И впечатлението за съсипване, което се създава на пръв поглед, е невярно. Затова бих искал малко по-конкретно да отговорите.
Всъщност, има ли такава оздравителна програма?
Каква перспектива виждате вие в "Тежко машиностроене" ЕООД - Русе?
Като цяло как виждате изобщо неговото бъдеще?
А това, което отговорихте на въпроса за цената, на която са продадени машините.
Въпросът ми е в този смисъл - не че сега е необходимо да се купуват същите машини. Естествено, след като са продадени, не е необходимо утре да бъдат купувани същите. Но въпросът ми съдържа такъв подтекст - на такава цена ли са продадени, на каквато биха били купени, ако днес се купуват в този завод?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на министър Вучев да отговори на двата насочващи въпроса.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Господин Стефанов, "Тежко машиностроене" - Русе е предприятие в тежко състояние. То има бизнеспрограма. Има оздравителна програма и тази програма се развива непрекъснато. Тежестта произлиза от тежката задлъжнялост на предприятието към доставчици, към банки, към бюджета. И основно от това, че огромните основни фондове, които наближават милиард, всъщност дават относително ниска продукция. Миналата година сме направили за 80 млн. продукция. Така че това е грижа на министерството. Тази програма е обект на непрекъснато развиване и изучаване.
Що се отнася до цената. Вижте, при търговете, при спазването на тези изисквания, като се имат предвид амортизациите, ние смятаме, че е нормална. Ако трябва да купуваме нови такива машини, ще бъдат много по-скъпи.
Аз разбирам вашия въпрос - дали има далавера вътре? Няма далавера. Но има тежка ситуация, която трябва да преодолеем. Свърших, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Стефан Стефанов да изрази отношението си към отговора.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Бих искал да вярвам в министерската ви дума, така категорично и рязко казана, че няма далавери. Също така нещата, които казахте, като една загриженост. Аз като русенец, естествено още повече съм загрижен, във връзка с тези несвойствени собствености на фирмата, които биха били от полза за общината. Занапред всичките тези неща да стават при малко по-голяма яснота, малко по-експонирани пред обществото, а не да се гадае, за да се дава предпоставка за тревога, която според вас, разбирам, че е била излишна. Но дано времето да оправдае тези ваши гаранции, че тревогата е била излишна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към питане на народния представител Мехмед Бейтулла Хаджиюмер относно прекратяването на дейността на ЕТД "Комех" ЕООД - гр. Каолиново чрез влизане в ЕТД "Маяк КМ" ЕООД - гр. Нови пазар.
Заповядайте, господин Хаджи юмер.
МЕХМЕД ХАДЖИЮМЕР (ДПС): Уважаеми господин председателю, почитаемо народно представителство, уважаеми господин министър Вучев! Едноличното търговско дружество "Комех" ЕООД - гр. Каолиново през 1975 г. е създадено като цех на държавна фирма "Маяк" - гр. Нови пазар. На 7 февруари 1986 г. то се отделя като самостоятелен Завод за корабни механизми "Никола Вапцаров". А на 2 октомври 1991 г. е регистрирано в Окръжен съд - гр. Шумен, по търговско дело N 106 като еднолично търговско дружество "Комех" ЕООД - гр. Каолиново.
Годишният баланс на ЕТД "Комех" ЕООД за 1995 г. възлиза на 14 млн. 180 хил. лв. Дружеството няма задължения към банки и редовно изплаща работните заплати на персонала. Всички данни показват, че то е едно перспективно проспериращо промишлено предприятие.
С ваша заповед N РД-17-296 от 15 декември 1995 г. се прекратява съществуването на едноличното търговско дружество "Комех" ЕООД - гр. Каолиново чрез вливане към едноличното търговско дружество "Маяк" ЕООД - гр. Нови пазар, въпреки че ЕТД "Маяк" е включено в списъка на обектите за масова приватизация, а другото предприятие не е включено в този списък и разстоянието между тях е 45 км.

С този акт на Министерството на промишлеността сериозно са ощетени интересите на община Каолиново, както и на работещите в това предприятие. Като последица от това действие ще бъдат освободени 25 на сто от личния състав на дружеството, поради очаквана промяна в структурата на окрупненото предприятие, а това още повече ще увеличи ръста на безработицата в общината, който в момента възлиза на около 75 на сто от трудоспособното население. Ще се увеличи броят на социално слабите семейства, които за 1995 г. са 1201.
В община Каолиново промишлеността е слаборазвита. Едноличното търговско дружество "Комекс" - ЕООД, е единственото промишлено предприятие в нея, поради което е един от най-важните данъкоплатци.
През 1995 г. от това дружество са постъпили милион и половина лева в местния бюджет. А това е едно сериозно приходно перо. Лишаването на Каолиново, включена в списъка на критичните общини в страната, от това приходно перо е показател за несправедливата политика на Министерството на промишлеността и поражда основателно недоволство както сред работниците, така и сред обществеността в общината.
Уважаеми господин министър, аз имам към Вас два въпроса:
Първо, на какво основание едноличното търговско дружество "Комекс" - ЕООД, град Каолиново, е прехвърлено към едноличното търговско дружество "Маяк" - ЕООД, град Нови пазар и то след обявяване на последното предприятие в списъка за масова приватизация?
И второ, защо едноличното търговско дружество "Комекс" - ЕООД, град Каолиново, не е включено в списъка на обектите за масова приватизация като самостоятелно юридическо лице?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър Вучев да отговори на питането на народния представител Хаджиюмер.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Бейтулла! Някой Ви е заблудил. Нищо перспективно няма в това предприятие. При активи на малко повече от 10 милиона миналата година има 1 милион и 100 хиляди загуба и 1 милион и 700 хиляди задължения. Даже се чудим дали да го ликвидираме. Поради това, че то е било свързано с новопазарското, решихме да го върнем. За тези последствия, които ме питате и за които се безпокоите, не е така. Новата структура има по-реални перспективи. Ще разширим производството. То е необходимо за Варненската корабостроителница.
По отношение на това какво е платено миналата година в бюджета - данък сгради - 11 милиона лева; такса смет - 11 хиляди лева; такси смет - 12;пътни такси и данък общ доход някъде към 700 хиляди лева. Не са милион и половина.
Ако изправим предприятието и започне да отчита печалба, тогава ще влязат пари в общината.
За вашето безпокойство за 25 на сто от персонала. На мен ми е неудобно да съобщя, че 53 човека работят, 18 работници и останалото е административен персонал. На всичкото отгоре не сме ги уволнили. Освободили сме 5 души от ръководството - това е директорът и двамата му заместници, и двама началници на отдели. На всичко отгоре сме им предложили да останат на работа, но те пътуват от Шумен.
И още нещо, което не са Ви казали. Договорите на тези хора са за 4 месеца, а сега ние ги правим за 6,а вероятно ще станат безсрочни.
Мога още данни да приведа.
Господин Бейтулла, това е добро решение, повярвайте. По този начин ние спасяваме предприятието и му даваме реална възможност да съществува. Има по-тежки решения. И това също го знаете. Ние се съобразихме именно с това, което казвате, специфичността на района, за да можем да го спасим, да го прикачим към по-сериозната структура и да могат двете предприятия да се спасят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Мехмед Хаджиюмер, ако желае да добави уточняващи въпроси или да изрази отношението си към отговора.
МЕХМЕД ХАДЖИЮМЕР (ДПС): Уважаеми господин министър! Аз ще проверя дали съм подведен с тези данни относно състоянието на предприятието дали е губещо или е печелившо. Тези данни обаче са ми предоставени от община Каолиново. Това ще ми даде възможност, ако се окажат данните такива, каквито са ми предоставени, ще ви помоля за една лична среща след това.
Но имайте предвид, че хората изнемогват. Голяма е безработицата. За община Каолиново даже и едно място е важно. За самата община като бюджетни постъпления, като местни данъци също е важно.
Ето защо аз Ви моля като вземете решение за тези общини, които са в критично състояние, в които няма промишленост и да се заличава всичко, и да се остави само на селскостопанска продукция, която се изкупува на много ниски цени, тези хора какво ще направят. С какво ще се прехранват?
Ето защо аз се обръщам и към правителството, когато решава проблемите, особено в смесените райони, трябва да се съобразява и със състоянието в тези райони. Разбира се, не изключвам и другите райони на страната.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. С това приключихме въпросите и питанията към министър Вучев.
Преминаваме към актуални въпроси към министър-председателя Жан Виденов.
Давам думата за актуален въпрос на народния представител Муравей Радев относно кризата в банковата система и ролята на икономическия съветник на премиера проф. Иван Ангелов. Има думата Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър-председател, Вашият личен икономически съветник проф. Иван Ангелов бе въведен в ръководството на Балканбанк след Вашата активна лична намеса в негова полза пред БКК. Известно ли Ви е, че през периода, в който Вашият доверен съветник е трябвало да защитава интересите на държавата в тази голяма държавна банка, несъбраните вземания на Балканбанк в лева са нараснали над два пъти, в сравнение с предходния до края на месец август период, което увеличение е довело до много сериозна криза в банката, която почти ежедневно е в състояние на недостиг на паричен ресурс между един и два милиарда лева.
В момента Балканбанк е в много по-лошо състояние от Банката за земеделски кредит, преди намесата на БНБ, а именно, 62 на сто от всички раздадени кредити в лева са класирани като безнадеждни. Други 19 на сто са раздадени като кредити в Балканбанк и са класифицирани като съмнителни.
Аз питам: Вие информиран ли бяхте за безнадеждното състояние на Балканбанк своевременно от Вашия икономически съветник? Ваши поръчения ли е изпълнявал проф. Иван Ангелов, като не се е възпротивил или дори е окуражавал безотговорното раздаване на кредити от Балканбанк, за които е било предварително ясно, че няма никога да бъдат върнати?
Аз питам, господин министър-председател, не е ли връх на цинизма, когато Вие ни предлагате програма за оздравяване на банковата система и посягате към джоба на данъкоплатеца, за да закърпите ограбената банкова система? Вашият личен икономически съветник да не хае за безотговорното разхищение на държавния капитал в държавните банки. Как е възможно Вие да се доверявате на съветите на един държавен служител, който в разгара на банковата криза разрешава или най-малкото не възразява и не сигнализира за закупуването на два безумно скъпи и излишно луксозни автомобила от Балканбанк?
А фактите ще убедят и най-големия привърженик на правителството, че тук мирише на престъпно нехайство. Управителното тяло на Балканбанк, в което влиза и проф. Ангелов, решава да устрои пир по време на чума и в разрез с всичко, което Вие официално заявявате, се закупуват два суперлуксозни автомобила "Сааб" за девет и половина милиона лева.


Затова ли проф. Ангелов Ви съветва да увеличите тройно данъчното бреме на гражданите, за да могат шепа безотговорни съветници да се правят на велики банкери и да карат свръхскъпи коли?
Не се ли чувствате отговорен за безобразията, които се вършат в "Балканбанк" под надзора или дори с благословията на Вашия личен икономически съветник?
Смятате ли, че проф. Иван Ангелов е злоупотребил с Вашето доверие и ще го освободите ли от поста му на икономически съветник?
Смятате ли да поискате оставката на проф. Иван Ангелов от управителното тяло на "Балканбанк"? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов да отговори на актуалния въпрос на народния представител Муравей Радев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин председател! Не мога да не изразя съжалението си, че Народното събрание трябваше да изслуша тази пледоария, която в най-добрия случай беше крайно некомпетентна. Ще дам само три примера.
Първо. Половината Ви конкретни въпроси, господин Радев, фактически са отправени към изпълнителните директори на "Балканбанк", какъвто проф. Ангелов никога не е бил.
Знаете ли имената на изпълнителните директори на "Балканбанк", господин Радев, или сте се хванали само за тези имена, които сте прочели във вестниците? И какво общо има това с какъвто и да било професионализъм?
Второ. Вие, господин Радев, питате мен и обвинявате проф. Ангелов, че не е подобрил кредитния портфейл на "Балканбанк" през изтеклите няколко месеца.
Аз се учудвам, че заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание няма представа какво е това кредитен портфейл на банка и не знае колко трудно се променя неговата структура. Навсякъде по света това става с години, господин Радев. И ако това не знаете, значи не разбирате нищо от банково дело.
Трето. Обвинявате проф. Ангелов, че безразборно раздавал кредити и питате мен защо съм го допускал.
Вие би трябвало да знаете, че той е в надзора, а не в управлението и не раздава никакви кредити. Но твърдението Ви е невярно и по същество.
Новото ръководство на "Балканбанк" всъщност рязко затегна режима за отпускане на кредити.
Ще цитирам няколко цифри, които красноречиво говорят за промяната. Разрешените кредити през последните три месеца от управлението на предишното ръководство са 1 млрд. 562 млн. лв. средномесечно. Разрешените кредити от новото ръководство от 1 ноември 1995 г. до края на февруари 1996 г. са 198 млн. лв. средномесечно. Къде са 198 млн. лв., къде са 1 млрд. 562 млн. лв.? Разликата е 8 пъти, господин Радев. Това ли наричате безотговорно раздаване на кредити?
Вашият въпрос третира състоянието на "Балканбанк", една от четирите най-големи търговски банки със 77 на сто държавно участие. Тази банка беше разстроена от лошото, меко казано, управление на предишното ръководство, начело с господин Иван Миронов и госпожа Надежда Апостолова. През последните години те са допуснали авантюристична кредитна експанзия, раздавали са необезпечени кредити, издавали са безразборно банкови гаранции без обезпечение, сключвали са многобройни неизгодни за банката договори за външни услуги, обвързвали са банката с голям брой смесени дружества у нас и в чужбина със съмнителна печалба.
Затова Банковата консолидационна компания, мажоритарен акционер в "Балканбанк", загрижена за нейното състояние, в края на август 1995 г.решава да подмени старото ръководство и в стриктно съответствие със своите правомощия предлага в новия състав и проф. Иван Ангелов, известен икономист.
Новото ръководство поема управлението на банката, обърнете внимание, господин Радев и господа депутати, от 1 ноември 1995 г., след известни на всички ви обструкции на съдебната власт. Дори за едно дете е ясно, че новото ръководство не може да бъде отговорно за нарушенията, извършвани в банката преди тази дата.
За господин Радев обаче това не е важно. Той толкова се е увлякъл да атакува лично проф. Ангелов, че му е приписал дори скандалното дружество "Балканинвест", срещу което проф. Ангелов от месеци публично се бори.
Това дружество с председател на Управителния съвет Иван Миронов и главен акционер Асен Мичковски е регистрирано в съда на 27 юли 1995 г. и в продължение на 2 месеца получава с благословията на господин Миронов и госпожа Апостолова огромен кредит, за който би мечтала всяка българска компания.
Към 29 февруари т.г. задълженията на това дружество към "Балканбанк", заедно с натрупаните междувременно лихви, възлизат на 2 млрд. 702 млн. 905 хил. лв. Тук се включва и сделката с брейди-облигации за 24 млн. долара, продадени на 1 септември 1995 г., няколко дни след решението на Банковата консолидационна компания от името на "Балканбанк" на "Балканинвест", лично от господин Миронов и госпожа Апостолова.
Договорено е отложено плащане и то какво? За 21 млн. долара до 31 март 2012 г., за 3 млн. долара до 31 март 2024 г. (оживление в залата) и, забележете, при годишна лихва в левове за 1995 г. - 0 на сто, за 1996 г. - 2,3 на сто, за 1998 г. - 2,55 на сто, за 2000 г. - 3,05 на сто.
Действително скандален случай! Но кой Ви позволява да го приписвате на проф. Ангелов, господин Радев?
По тази и редица други подобни акции на бившето ръководство на "Балканбанк" проф. Ангелов написа статия във в. "Пари" още на 21 декември 1995 г. Изпрати копие от нея до главния прокурор и до прокурора на гр. София.
До ден днешен прокурорите мълчат.
Знаейки влиянието на СДС в деполитизираната съдебна власт, Ви съветвам да опитате да разберете причините за това. Защото междувременно изпълнителният директор на "Балканинвест" пише до главния прокурор с искане проф. Ангелов да бъде даден под съд, защото разкрил фирмената им тайна и прилага копие на същата статия.
Главна прокуратура веднага нарежда на Софийската районна прокуратура да започне предварителна проверка. И проф. Ангелов е викан да дава писмени обяснения. И на този човек, господин Радев, Вие приписвате вината за създаването на "Балканинвест". Това, извинете ме, е цинизъм. Да не говоря за въпроса Ви за двата купени "Сааб"-а.
Длъжни сте да знаете, че председател на надзорен съвет не взема решение за покупка на никакви автомобили. Това се решава от изпълнителните директори и от Управителния съвет.
А що се отнася до личното отношение на проф. Ангелов към служебните автомобили искам да Ви уведомя, че той и другите членове на Надзорния съвет още в самото начало са отказали да ползват заделената за тях луксозна кола БМВ. Тя ще бъде продадена на търг. Вероятно същото ще стане и с двата закупени "Сааб"-а.
Кажете, господин Радев, при наличието на тези факти как да квалифицирам въпроса Ви?
Вие обвинявате проф. Ангелов за неща, които той не само че не е извършил, но пръв ги изобличава в пресата. Иска намесата на прокуратурата. И с това си навлича опасността самият да бъде осъден, макар и крайно несправедливо.
Кажете ми защо трябва да искам оставката на проф. Ангелов от Надзорния съвет на "Балканбанк" или да го освобождавам от поста му като мой съветник? След като той, заедно с другите членове на новото ръководство на банката, първо, предприеха истинско разчистване на безобразията в тази банка. Само за 4 месеца разкриха нарушения на предишното ръководство за повече от 3 млрд. лева.
Доколкото ми е известно, ръководството на "Балканбанк" в близко време ще сезира прокуратурата за няколко най-големи финансови нарушения на бившето ръководство на банката.
И второ. Разработиха оздравителна програма за "Балканбанк" и пристъпиха към нейното изпълнение.
Ръководството на банката се надява в изпълнение на тези мерки само през тази година да спести от текуща издръжка около 1 млрд. лева, да намали неколкократно оперативната загуба на банката и през 1997 г. да я превърне в една от стабилните български банки, каквато почти винаги е била.
Питате също каква е ролята на проф. Ангелов за кризата в банковата система.
Странен въпрос. Кризата в българската банкова система се забърква от 1991 г. насам от добре известни личности и институции. По това време проф. Ангелов е в Икономическия институт на БАН и няма как да причинява кризи в банки.
За мен е ясно, господин Радев, че въпросът Ви относно проф. Ангелов и "Балканбанк" е само претекст. Вие и Вашите политически съмишленици целите съвсем друго - да дестабилизирате още повече банковата система, да стоварите отговорността за собствените си разрушителни действия върху нашето правителство. Това обаче няма да го бъде.

Сегашното правителство няма нищо общо с безобразията в банковата система от 1991 г. насам. И вие чудесно го знаете!
Знаете кой разрешаваше с лека ръка лицензи на банки. Знаете кой допускаше създаването на банки с капитали взети на кредит от други банки. Кой допусна превръщането на банковия надзор в беззъб регистратор на престъпленията в банковата система. Кой допусна обрастването на банките със стотици смесени дружества в и извън страната, които се превърнаха в канали за източване на техните ресурси.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Кой? Луканов или кой?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Кой допусна финансовия разгул в банковите и небанковите финансови институции, в това число и прословутите пирамиди. Колко нарушители на закона за БНБ и на Закона за банките и кредитното дело бяха изпратени в затвора от следствието, прокуратурата и съда.
РЕПЛИКИ: Всички чакаме отговора! Отговорете!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Никаква вина няма настоящото правителство за всичко това. Когато нашето правителство през миналата година първо взе мерки за въвеждане на ред в банковата система, вашите политически приятели почувствали задаващата се опасност върху големите си интереси в банковата система нададоха вой че БСП слагала ръка върху банките. Нищо подобно! Правителството започна да въвежда ред и законност, да поставя под контрол и да ограничава финансовия разгул на някои кредитни крале, разпореждащи се безотговорно с милиардите на българските граждани.
Сега пристъпваме към още по-решителни действия в банковата система. Планът ни за действие е готов. По него имаме принципно съгласие на международните институции. Това, което може да се каже още отсега е, че в българските банки ще бъде въведен ред, законност, прозрачност, че депозитите на българските граждани ще бъдат защитени, че доверието в българската банкова система ще бъде възстановено и то час по-скоро!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Муравей Радев, за да изрази отношението си към отговора на министър-председателя.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател.
Господин министър-председател, вие за пореден път показахте, че не правите разлика между Министерския съвет и парламента. Уверявам ви, че има такава разлика. Това - първо.
Второ - вие за пореден път демонстрирахте едно арогантно и предизвикателно отношение към народните представители на Република България.
Господин Ви¬де¬нов, запомнете какво ще ви кажа сега: наглото и цинично поведение сигурно е присъщо, господин Виденов, на един комсомолски вожд. То обаче е недопустимо на българския министър-председател. Научете се да бъдете министър-председател, а не комсомолски лидер, защото времето, което ви остава да усвоите тези науки е много малко.
Аз нямам времето, с което вие разполагате, за да мотивирам това, което казахте, да го оборя, да го оспоря и да докажа моите мотиви, защото разполагам с една минута, но, уважаеми колеги, когато фактите говорят и боговете мълчат! (Шум и реплики на недоволство от мнозинството) А какво да кажем за министър-председателите?!
Сега няколко факти, не един:
Всички месеци на 1995 г. от януари включително до месец август, след който месец господин Ангелов вече е в системата на тази банка на най-върховното място се приключва с милиони лева печалба. От месец септември до месец декември - за тези няколко месеца - крайният резултат към края на месец декември е 8 млрд. лв. загуба? Осем милиарда лева загуба?
Втори момент - поголовно се освободиха всички ръководни кадри, компетентни спе¬ци¬алис¬ти в банката, които бяха изринати и на тяхно място дойдоха много приятели, кръг от приятели, повечето от които за първи път влизаха в банка и резултатите от тяхното управление са повече от очевидни. За този къс период от време, господин министър-председател, вашият съветник увеличи с около 50 на сто работните заплати на същите тези банкови чиновници, на които много добре знаете колко е средната работна заплата в банковия сектор. Да не говорим за онзи излишен лукс и т. н., и т. н.
Господин министър-председател, аз мога много още конкретни факти да ви дам. Искам да ви кажа следното: аз ви обвинявам, че вие или с ваше участие или поне най-малкото с ваше съдействие или съучастие един определен приятелски кръг завладява редица банки в България и унищожава други банки по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Завършвам, господин председател.
Ако вие смятате, че сте невинен, господин министър-председател, моля ви посъветвайте това ляво мнозинство, което все още ви е послушно да се съгласи на предложението на Съюза на демократичните сили да се направи една парламентарна анкетна комисия, която да провери, да разследва и да установи най-вече причините за тази жестока банкова криза и виновниците за нея. Това е пътят, за да се оневините!
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не искат анкетна комисия! Защо не искат?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Александър Божков - актуален въпрос относно закупуване на бонови книжки за участие в масовата приватизация.
Без разговори в залата!
Господин Божков, поставете си картата, ако обичате. Или може би боновата книжка?!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю! Моят въпрос е съвсем прост: ще прекратите ли продажбата на бонови книжки на 8 април независимо колко са продадени или ще продължите продажбата до достигане на определен минимален брой книжки, който да гарантира успеха на първия тур на масовата приватизация? Естествено, ако има такъв минимален брой книжки бихте ли ни казали какъв е той?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Минималният брой е нула!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Минимален брой, който да гарантира успеха - господин председателю, хубаво е да слушате, когато задавам въпроси и вие, защото и вие трябва да си купите бонова книжка.
Ще ви помоля да не изнасяте лекция по темата как вината за несъстоялата се приватизация е на истеричното и некадърно СДС; как провалът си е бил заложен още по времето на правителството на Филип Димитров; как сега некомпетентната и ненужна опозиция само пречи на вашите титанични усилия да приватизирате всички, което хвърчи, пълзи или изобщо мърда в българския стопански живот!
Ще ви помоля също така да не започвате от Адам и Ева и да ни разказвате как е бил основан Центърът за масова приватизация и как е измислена вашата гениална схема за масова приватизация; ще ви помоля също да не изморявате българския парламент, както и тези, които ви гледат и слушат по радиото и телевизията със своето съмнително красноречие, упражнявайте се в риторика у вас, пред съпругата си. Ще ви помоля вашият отговор да бъде в рамките на едно до две изречения, както е от две изречения моят въпрос, който повтарям, за да ви дам пример:
Ще прекратите ли продажбата на бонови книжки на 8 април независимо колко са продадени или ще продължите продажбата до достигане на определен минимален брой книжки, който да гарантира успеха на първия тур на масовата приватизация, господин министър-председателю. Естествено, ако има такъв минимален брой книжки бихте ли ни казали какъв е той?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Божков, бъдете добър да не ми давате съвети по парламентарно поведение. Имам много по-голям стаж от вас в тази сфера, а и представянето ви през изтеклите няколко месеца почти по нищо не впечатлява. Поне не впечатлява повече от малко по-дългия ви престои в Агенцията по приватизацията.
И тъй като въпросът ви е свързан с нея и искате кратък отговор - най-краткият отговор на вашия въпрос дали правителството предвижда да прекрати продажбата на бонови книжки на 8 април е - да!
Формално правителството е и длъжно да стори това доколкото този срок е определен от Народното събрание. Но още по-важното е, че дори ако парламентът реши срока за регистрация на бонови книжки да бъде удължен - това е негово право - причината няма да е защото не е достигнат цитираният от вас "минимално достатъчен брой книжки". Няма такова понятие "минимално достатъчен брой книжки" в приетата от парламента програма за приватизация чрез инвестиционни бонове. Там е посочено, че предприятията в списъка осигуряват размера държавен капитал, което гарантира възможност за участие в масовата приватизация на всички правоимащи български граждани и нищо повече. Този ангажимент, разбира се, ще бъде спазен, но вие чудесно знаете, че той е формален до голяма степен. Основният ангажимент на държавата при осъществяване на масовата приватизация е осигуряването на пъл¬на равнопоставеност на гражданите и на всички условия за избор на пазарно поведение.
Оттук нататък започва личния избор на всеки граждани да участва или не, как да участва, самостоятелно или чрез посредник, както да прави с придобитите акции - да ги задържи или продаде на вторичния пазар. Ако този свободен избор бъде по някакъв начин деформиран, дори с прекомерна пропаганда, масовата приватизация няма да достигне основната си цел, а тя е не толкова в масовото участие, колкото в масовото изграждане на фондов пазар, на съответните обществени отношения.



Затова и правителството никога не се е ангажирало с агитация, а само с информация за процеса. И всички проучвания показват, че българските граждани знаят как да получат боновите си книжки и даже са решили как да участвуват в масовата приватизация по-нататък. За поне 50% от българските граждани това е един осъзнат личен избор. Този процент непрекъснато расте и това ни радва.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): До 8 стигна ли?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Винаги сме подчертавали, че нашата програма за масова приватизация е реалистична, целите, които си поставяме с нея - прагматични. Нашата цел е да ускорим реформата като направим прелом в преструктурирането на собствеността. Това, което, прав сте, господин Божков, съвсем не беше направено вече в продължение на 6 години. Достатъчно дълго време отне изчакването, за което пишехте по своите вестници Вие лично, господин Божков, на митичния инвеститор от чужбина, което ще донесе пари за бюджета, по-високи заплати за работниците, нови технологии и пазари за предприятията.
Не бива да се протака повече. Приемайки програмата за масовата приватизация, Народното събрание всъщност откри 1063 нови приватизационни процедури. Затова сделките между държавата и многобройните нови акционери трябва да бъдат приключени в сроковете, приети от Народното събрание. Нямаме намерение да допуснем тези предприятия, тези 1063 предприятия да последват съдбата на редица други дружества, разсипани от безстопанственост, поради безкрайни, с години проточили се процедури за приватизация.
Господа депутати, в никакъв случай не ни е безразлично колко граждани ще пожелаят да купят боновите си книжки. Още от 1991 г., особено през 1995 г. БСП и демократичната левица, техните представители в законодателната, в изпълнителната власт, полагаме всички усилия да привлечем българските граждани към идеите на реформата. Други през това време гонеха политически дивиденти, господин Божков. Не ние обработвахме активно общественото мнение, че предприятията, включени в списъка, били боклук, приватизационните фондове - пирамиди, не според нашите печатни издания масовата приватизация е ту комунистическа измислица за извличане на политически дивиденти, ту псевдомасов процес за уреждане на собствени идеи. Знаете кои политически сили, кои техни лидери и кои техни вестници, цитирам, нали, господин Божков? Вас цитирам.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Хубаво е, че ме цитирате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Схемата на масовата приватизация в България позволява успешно осъществяване на процеса при всякакъв брой регистрирани бонови книжки. Затова е неуместна употребата на изрази като "относително нормално протичане на първия тур" в контекста на въпроса Ви. Първият тур вече започна и по всичко личи, че ще завърши успешно.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): С 9%.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Разбира се, че в държавните институции са правени разчети за очаквания брой граждани, участвуващи в масовата приватизация. Напълно възможно е тези разчети да са цитирани и при дискусиите в парламента. Но непосредствена цел на програмата е прехвърляне на собствеността върху акции от капитала на 1063 търговски дружества от държавата върху гражданите. Върху колко граждани ще стане известно след края на третата тръжна сесия в края на годината.
Без позата да поемаме историческата отговорност за масовата приватизация, ние сме поели отговорността за управлението на страната, а масовата приватизация е необходима на икономиката и затова е наша приоритетна задача. Не желаем тя да се превръща в обект на политиканствуване и няма да участвуваме в подобни опити.
От днес вече 1 млн. граждани имат бонови книжки. Според социологическите проучвания те не са направили своя избор по каквито и да било партийни пристрастия. Гражданите не гласуват с бонови книжки и това доказва безпредметността на опитите за политическо оцветяване на масовата приватизация. Това вероятно ще определи и бъдещите изяви на политическите ни опоненти, с които винаги сме били готови да обсъждаме конструктивно всяко тяхно предложение, но което работи за реализацията на програмата. А това, което чухме от Вас, господин Божков, освен доказателство на пълна липса на възпитание е доказателство и на пълна незаинтересуваност към процеса.
В заключение, искам да уверя народните представители, че всички държавни институции, свързани с провеждането на масовата приватизация, ще направят всичко възможно максимален брой граждани да вземат бонови книжки в дните до 8 април.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Александър Божков да изрази отношението си към отговора, ако желае.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Желае.
Уважаеми господин Виденов, благодаря Ви за отговора. Той беше относително точен, но не съвсем. Програмата за приватизация с инвестиционни бонове, приета на 19 декември от българския парламент, е предложена от Министерския съвет. И ако трябва да се правят промени в тази програма, те трябва да станат по предложение на Министерския съвет.
В сряда Икономическата комисия има заседание, на което ще бъде разгледан ходът на масовата приватизация. На това заседание са поканени министърът на икономическото развитие, директорът на Центъра за масова приватизация, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и председателят на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Надявам се, че Вашите висши държавни служители на заседанието на комисията ще разговарят с нас по същество без идеологически клишета - това, което Вие правехте в момента. И се надявам, че в резултат от заседанието на тази комисия ще произлезе необходимостта парламентът да удължи срока след 8 април, тъй като очевидно до 8 април достатъчен брой български граждани няма да могат да си закупят бонови книжки.
Освен това, повтарям вече за не знам кой път и аз много се радвам, че Вие така обстойно ме цитирате, явно, че четете моите публикации и това ме радва. Значи, може би в края на краищата ще разберете какво представлява приватизацията. Надявам се наистина, че ще съвпадне срокът за рекламиране дейността на приватизационните фондове със срока за закупуване на боновите книжки, за да може да се получи мотивация на българските граждани да закупуват бонови книжки.
Аз мисля, че като представител на една политическа сила, която е инициатор на приватизацията в България, аз не мога да бъда против приватизацията. И неслучайно Съюзът на демократичните сили е внесъл в Народното събрание своя доклад за хода и състоянието на масовата приватизация, с което иска обстойна дискусия по този въпрос и вземане на решение в полза на българската приватизация, а не против нея.
Затова, господин министър-председателю, много се надявам, че ще се научите да се държите по-прилично в парламента, като министър-председател на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Златаров да постави актуалния въпрос относно незаконно придобитите или изнесени от страната капитали.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! При представяне на четвъртата книга на ръководения от него колектив от БАН за икономиката на страната, Вашият икономически съветник проф. Иван Ангелов заяви, че около 10-15 млрд. долара са парите, изнесени в чужбина. По данни на правителството тези средства възлизат на 2 млрд. долара. Същият предлага да се обсъди идеята за амнистирането на притежателите на тези капитали, за да заработели те за България, макар че от морална гледна точка идеята била трудно защитима.
Във връзка с това Ви питам, многоуважаеми господин министър-председателю, какво възнамерява ръководеното от Вас правителство в това отношение? Какво е направило досега и дали правителството би приело съдействието на външни институции за разкриването на тези богатства срещу съответно заплащане, разбира се, за връщането им в България? Защото те не могат да не бъдат открити, както бяха открити например богатствата на Фердинанд, Маркос, Садам Хюсеин и т.н.
Във връзка с гореизложеното Ви питам още, уважаеми господин министър-председателю, ще намери ли най-после приложение Глава трета от Закона за собствеността на гражданите, която е действуващо право и дава възможност да бъдат изземвани спекулативно натрупани богатства, защото нашето общество няма да приеме лесното им узаконяване. По тази глава преди 10 ноември 1989 г. се изземваха дребни суми по формални съображения, макар и получени в резултат на труд като се почне от семкаджиите. Аз знам такива случаи. Покойният вече Васил Петков Узунов, който прекара 28 години по затворите по 4 политически процеса, майстор-строител по интериора в жилищното строителство, беше работил една година само с устно съгласие на общинския орган в гр. Чирпан и декларира 1944 лв. Повтарям, 1944 лв. доход мисля за 1987 г., но му ги конфискуваха, без да им мигне окото, защото нямал писмено разрешение. А писмено разрешение не му даваха, защото искаха като строителен работник в строителната организация в град Чирпан да работи на безценица в жилищата на комунистически първенци в града по това време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Жан Виденов - министър-председател, да отговори на народния представител Васил Златаров.



МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Златаров, по същество на част от актуалния Ви въпрос вече отговорих подробно миналия петък, тъй като тази част се дублира с въпроса, поставен от господин Сугарев, което впрочем Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не допуска. Но независимо от това, за яснота ще припомня съвсем накратко следното:
Въпросното изявление в медиите е направено от научен ръководител на авторски колектив от Икономическия институт на Българската академия на науките. Това изявление повечето вестници не отразиха точно. Но нито в него, нито на последвалата пресконференция е заявявано, че изнесените от страната капитали са около 10 - 15 млрд. долара, нито пък правителството е оповестявало по какъвто и да било повод, че тези средства възлизат на 2 млрд. долара. Също така предложение за амнистиране на престъпници няма, а и тази дейност не е в прерогативите нито на министър-председателя, нито на Министерския съвет. Такава е позицията на правителството, господин Златаров. То е категорично против амнистията на престъпници, против незаконно придобития капитал и възнамерява да се противопоставя на подобни явления със законови средства, което и прави. За тях впрочем се отнася втората част на актуалния Ви въпрос.
Бих отговорил по-подробно, защото битува много неяснота по въпроса с какви законови средства реално изпълнителната власт и съдебната система разполагат за борба срещу незаконните и нетрудовите доходи.
Глава трета от Закона за собствеността на гражданите се нарича "Отнемане в полза на държавата на нетрудови доходи, получени от граждани". Тя съдържа правна регламентация на хипотезите на незаконни и отделно на нетрудови доходи, определя санкциите и дава уредба на процедурата по установяването и налагането на предвидените санкции.
Хипотезите на незаконни доходи са очертани в чл. 31 от закона. Тази разпоредба регламентира, че незаконни доходи по смисъла на закона са: първо, облагите, извлечени чрез незаконно безплатно използване или използване при по-ниски цени на материали, машини, превозни средства на държавни, кооперативни или обществени организации, както и трудът на техни работници и служители или на лица от Строителни и други войски. И второ, облагите в резултат на придобиване на вещи от държавата, от държавни, кооперативни и обществени организации по цени, значително по-ниски от цените към деня на придобиването.
В ал. 2 на този член е определено, че облагите, извлечени чрез такива престъпления, се отнемат въз основа на Наказателния кодекс по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а укритите от данъчното облагане доходи, се облагат по реда на данъчните закони. Тази норма на чл. 31 може да се определи като работеща и годна за прилагане и след настъпилите изменения в обществените отношения.
Що се отнася до нормата на чл. 33 от Закона за собствеността на гражданите, тя очертава нетрудовите доходи, като определя, че нетрудови доходи по смисъла на закона са: получената имуществена облага или разликата между цените, по които е придобит и е бил прехвърлен имотът до влизане в сила на това изменение на закона, недвижимият имот, когато е придобит от държавата или чрез жилищно-строителна кооперация, както и когато е построен върху държавна земя, с държавен кредит или от държавна или обществена строителна организация. Ето тази норма, визираща основната хипотеза на нетрудов доход в чл. 33, е проблематична в новите условия.
Очевидно е необходимо да се преосмисли понятието нетрудов доход както в текста на тази норма, така и в наименованието на глава трета на Закона за собствеността на гражданите. А необходимо е също така и да се обсъди изменение на тази разпоредба предвид на това, че същата е ограничена по действието си във времето. Тя се отнася за периода до влизане в сила на последното изменение на Закона за собствеността на гражданите през 1990 г. и очевидно трябва да се отчитат инфлационните процеси при определяне на имуществената облага или разликата в цените на имуществото.
Следва да се има предвид също така, че по смисъла на чл. 34 имуществото обхваща недвижими имоти, право на строеж или надстрояване, лека кола, суми и установени вземания, както и движими вещи със значителна стойност, ако те надхвърлят обикновените лични домакински нужди на собственика и на членовете на неговото домакинство. Това също е една не твърде актуална постановка.
По-нататък чл. 36 определя санкциите, а именно отнемане на доходите в полза на държавата. А самата правна уредба на процедурата по прилагането на закона се съдържа в чл. 38. Тя вероятно съставлява най-голям интерес, ако правилно съм разбрал смисъла на Вашия актуален въпрос.
Съгласно тази норма за прилагането на закона, се създават териториални комисии. Седалището, районът на дейност и участниците в комисията се определят от министъра на финансите. В ал. 2 на чл. 38 е указано, че комисията се състои от председател - член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по седалището й, и членове - следовател и представител на държавния финансов контрол.
След последното изменение на закона, със заповед на министъра на финансите са очертани районите на действие на комисиите на териториите на страната, с изключение на Столичната община. Определено е тяхното седалище и членове. За Варна, Видин, Кърджали, Монтана, Пловдив, Стара Загора, Търговище и Шумен заповедите са и допълнително актуализирани.
За превръщането на комисиите в работещи обаче, практически затруднения създава ал. 2 на чл. 38, която регламентира, че председателите на комисиите са членове на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. А след влизането в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация, като изпълнително-разпоредителни органи действат кметът, заместник-кметът и секретарите на общините. При това заместник-кметът може да бъде както съветник, така и лице извън средата на съветниците - по аналогия на чл. 38, ал. 2, а секретарите се назначават от кмета на общината - чл. 43, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
При това, ако се приеме, че председатели на комисиите по чл. 38 могат да бъдат само общински съветници, то щатните заместник-кметове и секретарите не могат да бъдат определяни за председатели на комисиите и обратното. Така че сама по себе си посочената разпоредба очевидно се нуждае от изменение с оглед осигуряване на легитимността на комисиите и съобразяване на уредбата с вида на компетенциите на местните органи на властта към настоящия момент.
В резултат на всичко това, както правилно сте посочили във въпроса си, в повечето случаи след 1990 г. комисиите не са действащи. Затруднения за дейността на комисиите по чл. 38 произтичат и от намаляване на броя на членовете им съгласно изменението на закона, закриване на помощните групи след отмяната на ал. 2 на чл. 38, от липса на взаимодействие между отделните комисии в други райони на страната, поради това, че не всички осъществват предвидената в закона дейност и т.н.
Аз се надявам, че тази правна информация ще бъде полезна за депутатите и така очерталият се проблем с ефективното прилагане на Закона за собствеността на гражданите в тази му част ще породи дебати и полезни предложения за неговото изменение и допълнение, които очевидно се налагат. Това е една възможност, от която депутатите могат да се възползват, за да се консолидират с правителството за по-ефективно противопоставяне на престъпността.
Още по-големи възможности би дало приемането на Закона за неправомерната стопанска дейност. Използвам случая да призова отново депутатите да го подкрепят. Без неговите принципно нови норми възможностите за борба с незаконните и нетрудовите доходи, особено когато те се реализират извън страната, са силно ограничени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Златаров да изрази отношението си към отговора.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз благодаря на уважаемия наш министър-председател за отговора, но като го слушам, си спомням за най-интересното определение на закона от философа, който беше идол за Шарл де Гол. Става въпрос за Анри Бергсон: че законът е социалният шанс да бъде изпълнена волята на законодателя.
Глава трета е предвидена за кокошкарски работи и трябва да бъде осъвременена за по-сериозни вземания. Но навремето си моят професор Кръстьо Цончев даваше четири тълкувания на закона: буквално, по смисъл и в духа на закона. В края на краищата ние можем да изтълкуваме закона и по справедливост. И като вземем духа на тая трета глава, той може да намери едно приложение.
По отношение на първата част, с която министър-председателят не се ангажира, аз само бих искал да кажа, че в наше време на някои хора им се иска следното - в XVII и XVIII век е имало такова явление: приближава към някое португалско или испанско пристанище един прекрасен кораб, влиза някой си доктор Педро Алварес и предлага със своите богатства да ощастливи и да бъде жител на този град... Това е бившият пират, който носи натрупаните си богатства. Някога и в нашите земи е имало такива работи: еди кой си разбойник съобщава на султана, че е решил да стане почтен човек, получава се ферман и почтението става... В наше време такива работи не са възможни, но ние трябва да помислим за тези неща.
Аз за баланс бих казал следното. Ами ако ги има тези богатства, да дойдат, бе, да ги върнат в България и да дадем процента който би взел онзи, който би ги открил. Не знам дали е вярно, казаха ми, че правителството на Филип Димитров направило опит в това отношение - поискали 30%. Ако са 2 млрд., да им оставим 600 млн., останалите 1 млрд. 400 млн. да ги вземе държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приключихме с актуалните въпроси към министър-председателя. Благодаря на господин Жан Виденов.
Преминаваме към актуален въпрос към Димитър Павлов, министър на отбраната. Давам думата на народния представител Васил Михайлов да постави актуалния си въпрос относно участието на министъра на отбраната в регионалната среща по сигурността в Тирана.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Жалко е, че министър-председателят напуска при задаването на този въпрос, защото той има известно отношение и то сериозно към самия него. Но в крайна сметка основното действащо лице е министърът на отбраната, към който е отправен и въпросът. А той е следният.
Уважаеми господин министър, ще участвате ли в регионалната среща по сигурността в Тирана на 31 март 1996 г. или ще продължавате лошата традиция на министъра на външните работи, който единствен от всички министри на външните работи не присъства на срещата в Прага между държавния секретар на Съединените щати и министрите на външните работи на страните от Източна Европа, участнички в инициативата "Партньорство за мир". Там беше изпратен наш заместник-министър, госпожа Ирина Бокова. Това беше едно неуважение към форума с обяснението на господин министъра, че, видите ли, бил много зает, защото трябвало да бъде тук при посещението на президента на Германия Роман Херцог. Може би господин министърът тренира за президент. Истината е обаче, че той няма смисъл да прави усилия, както и никой от тези, които се готвят да бъдат кандидати на БСП или подкрепени от БСП, защото просто президентът на Република България ще бъде от демократичните сили.
Казвайки това, искам да припомня и следното. Господа, това, което трябва да се знае, е, че решение за неотиване на министъра на отбраната би трябвало да се вземе от Министерския съвет според неговите думи. Аз искам да знам: ако е взето решение за отиване, какво ще бъде там посланието, нашето послание, каква ще бъде нашата позиция там? И, от друга страна, ако се е взело решение за неотиване, какви са мотивите за това? Защото ще ви прочета само няколко текстове от декларацията, подписана между президентите на Албания, България, Македония и Турция, към която по-късно се присъедини и президентът на Италия, на 22 октомври 1995 г. Това е накратко казано декларацията за комуникационния коридор Запад-Изток, коридор, който е от особено важно значение за националните ни интереси и за националната ни сигурност, който се определя също така като (ще цитирам точно): "Изграждането на транспортно-комуникационния коридор Запад-Изток следва да се разглежда като косвено подпомагане на страните, чиито икономики са най-силно засегнати от санкциите, за преодоляване на негативните последствия от санкциите и като начин да се избегне повторението на подобни отрицателни ефекти в бъдеще". Има се предвид, че това е коридор, който свързва българската диаспора от Тирана до Цариград. И никакви коридори Север-Юг не могат да бъдат приоритетни пред този най-важен за България проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов. Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Накратко бих отговорил: да, ще присъствам на срещата.
Разширявайки малко отговора, аз бих искал да кажа, че регионалната политика заема приоритетно място в цялостната външнополитическа стратегия на правителството на страната. И това е напълно закономерно, защото Балканите са най-тясно свързани с нашите национални интереси и националната ни сигурност.
В тази връзка Министерството на отбраната осъществява много динамично взаимодействие с всички балкански страни на двустранна и многостранна основа. Затова ние гледаме и на регионалната среща по сигурността в Тирана като на форум, на който ще се обсъдят и обменят мнения по широк кръг въпроси, пряко свързани със сигурността на Балканите. Като страна, разположена в сърцето на Балканите, ние сме силно заинтересовани да присъстваме на тази среща и моето участие в нея не трябва да буди никакво съмнение. Такова беше и решението на правителството.
Естествено недоумение предизвиква, господин Михайлов, Вашето предположение за продължение на някаква лоша традиция. Вие сам казахте, че господин Пирински, министърът на външните работи, е бил тук за срещата с президента на Федерална република Германия. Мисля, че негов приоритет е да оцени къде неговото присъствие ще има по-голям ефект. Естествено Ваше право е да му давате оценки, но това не се отнася към въпроса. Както и в настоящия момент господин Пирински е в Италия, пак именно грижейки се и за добрата външна политика на нашата страна.
Искам да кажа също така, че не само по наши оценки нашата страна е една от най-активните участнички в инициативата "Партньорство за мир". Както знаете, на 26 март ние с началника на Генералния щаб бяхме на демонстрациите на учението, което се проведе в Белгия, където нашите офицери участваха в едно голямо учение на страните от НАТО и на страните, партньорки в инициативата "Партньорство за мир".
Също така бих искал да кажа, че международните контакти на Министерството на отбраната, както със страните на Балканския полуостров, така и с останалите европейски страни са изключително интензивни и това е именно грижа за сигурността на нашата страна. Правителството счита, че нашето участие в срещата в Тирана отговаря на българските интереси и дава възможност за взаимно опознаване и съизмерване с другите армии при решаването на най-различни оперативни и хуманитарни задачи. Затова ние през тази и през следващата година ще разширяваме нашето участие в учението в рамките на инициативата, като ще увеличим участващите сили и средства в Българската армия.
Що се отнася до регионалната среща по сигурността в Тирана на 1 април, освен мене в нея ще участват министрите на отбраната на Албания, Турция, Македония, Съединените щати, ще присъстват и министрите на отбраната на Италия и Швейцария. Искам да отбележа, че тази инициатива е първа по рода си. На тоя етап в нея ще вземат участие страни-членки на НАТО и на Европейския съюз, някои страни, асоциирани към Европейския съюз, и участнички в инициативата "Партньорство за мир". Предвижда се по наша инициатива една следваща фаза, в която да бъдат обхванати и всички други балкански страни, включително и тези, които участват в инициативата "Партньорство за мир".
Въпреки че имаме определен резерв по отношение на подхода и организацията на срещата, защото бихме искали още в началото, както беше и нашата инициатива по-рано, в нея да вземат участие всички балкански държави, нашата делегация ще положи максимални усилия за отстояване на нашите позиции и интереси при обсъждането на многообразните проблеми на балканската сигурност, включително и по изграждането на магистралите, за които вие споменахте, за утвърждаването на нашата политика за развитие на взаимноизгодното сътрудничество и взаимодействие с всички наши съседи.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
Народният представител Васил Михайлов има думата да изрази отношение към отговора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз съм доволен, че български министър ще присъства на срещата по сигурността в Тирана. Това наистина е в унисон със защитата на националните интереси.
Считам, че това, което до този момент се правеше, даваше всички основания да се мисли за един дисбаланс в политиката, която провежда правителството на БСП по отношение на Балканите. Дори бих могъл да спомена, че имаше известни основания да се мисли за един опит за възстановяване на дъги, които могат да бъдат наречени православни или все едно как по друг начин. Факт е обаче, че смущава определено начина, по който беше проведена срещата в Янина, след това във Варна и резултатите от всичко това.
Същевременно не може да не смущава пътят, който направиха към България висши руски ръководители. Не може да не смущава, че един комунист, какъвто е Зюганов, и след това тук гостуващият Селезньов се хващат като удавници за сламка за православието. И странно звучи, когато идва тук един антихрист и носи на спорния патриарх един жезъл или владийски пасок. Всичко това наистина е малко смущаващо. И ако Вие имате предвид непоканването на Република Сърбия и Черна гора, на съюзната република, то можеше тук да бъде казано. Факт е обаче, че ние имаме достатъчно близки, да не кажа много близки, отношения с тази държава.
Така че, търсенето на баланс е нещо много позитивно. Дано успеете да го намерите, уважаеми господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата народният представител Боян Киров за актуален въпрос към господин Костов, министър на финансите, относно качеството на въвеждания от 1 април 1996 г. задължителен бандерол на спиртните напитки.
Имате думата, господин Киров.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Във връзка със Закона за акцизите от 1 април 1996 г. в България задължително се въвеждат бандероли за спиртните напитки. Подобни бандероли вече са въведени за тютюневите изделия. С въвеждането на бандероли безспорно се постигат две цели. Първо, бюджетът ще получава полагащия му се акциз за продадени на българския пазар спиртни напитки и тютюневи изделия. И второ, вероятността за продажба на фалшиви и некачествени напитки, сполучливо наречени от народа ментета, рязко намалява.
Но за да се изпълнят тези задачи, използваните бандероли би трябвало да са трудни за фалшифициране и на всеки дистрибутор и потребител от пръв поглед да е ясно дали са оригинални. Приетите за използване и прилаганите в момента бандероли обаче не отговарят на тези изисквания.
С изненада научих, че повереното Ви министерство е отхвърлило предложението на български специалисти с дългогодишен опит в БАН да бъдат изработени бандероли с холографско изображение или върху сега отпечатаните бандероли допълнително, чрез топъл печат, да бъде нанесено холографско изображение. Това би направило тяхното фалшифициране практически невъзможно. А като се имат предвид необходимите за страната бройки, оскъпяването на един бандерол при това би било с не повече от 50 стотинки.
Господин министър, моля да ми отговорите какви са били съображенията на чиновниците в Министерство на финансите да не приемат това предложение?
Второ, не смятате ли за разумно да коригирате тяхното решение преди България да се е наводнила с фалшиви бандероли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Киров! Произвежданите в страната и използвани бандероли съдържат редица явни и скрити защитни елементи, които, разбира се, тук от трибуната не бих могъл да опиша, тоест не е уместно да ги описвам. Предвидена е също така и периодична промяна на тези защити. Безспорно холограмните знаци и нишки също са форма на защита. На този етап обаче експертната оценка е, че едно такова решение не съдържа достатъчно плюсове, за да бъде възприето. Кои са основните проблеми?
Първо, холограмните знаци не са нефалшифицируеми. Те също подлежат на фалшифициране. Защитата им в по-голяма степен се съдържа в рисунъка на знака, отколкото в самата холограмна техника. Холограмните ленти или нишки, които не съдържат рисунка, сами по себе си не са голям проблем за имитаторите. Използването на холограмни знаци би оскъпило разходите на производителите с около 150 милиона лева, а при съществуващата технологична база за производството на такива бандероли би се създал риск от недостатъчно ритмично предоставяне на необходимата широка гама от бандероли, тъй като те са различни видове за различните бутилки и за различните видове алкохолни напитки.
Поради тези причини и поради тези основни фактори холограмната защита се използва рядко и при производството на банкноти. И когато се използва, се използва само за случаи на банкноти с голяма номинална стойност и винаги вътре има вградена специфична рисунка.
На този етап сме преценили, че използването на холограмна защита за бандеролите не представлява по-добра защита, отколкото това, което е предвидено вече и съществувало в използваните в момента бандероли.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Киров, имате думата да изразите отношението си към отговора на министъра.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Аз лично се опасявам, че всъщност сега въведените бандероли, аз знам, че има и тайни оръжия, така да се каже, за фалшифициране, но за съжаление той е тайна и от купувача и той не знае кога купува фалшиво, кога не.
В този смисъл фалшификацията е възможна. Много е трудно да върви проверка непрекъснато и да се търси точно това нещо. В този смисъл ми се струва, че холографското решение е по-подходящо. А доколко неговото фалшифициране е възможно, вярно е, но в България то е безумно трудно и безумно скъпо.
Така че, много Ви моля още веднъж да прецените нещата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Има думата народният представител Стоян Райчевски да зададе актуалния си въпрос към министър Костов относно неизпълнение на Закона във връзка с изплащане на обезщетение на репресирани и безследно изчезнали.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър Костов! Аз не знам дали Вие си спомняте добре вълнението, с което се приемаха нормативите и законите за реабилитацията на репресираните, на жертвите на една античовешка и антихуманна тоталитарна доктрина за физическо унищожаване на политическия опонент, за преследване до девето коляно на неговите деца, внуци и близки.
Не искам да коментирам това дали надеждите на потърпевшите бяха оправдани или в много случаи - напротив. Бяха измамени и поругани. Но това е друга тема, към която вярвам ще се върнем отново при друго съотношение на политическите сили, в следващия български парламент.
Сега се обръщам към Вас заради едно често срещано напоследък явление в министерствата на този кабинет - да се четат законите така, както понякога дяволът чете Евангелието и то все в ущърб на гражданите, молители и жалбоподаватели.
С писмо от 19 февруари 1996 г. заместник-министърът на Вашето министерство, господин Славков, отказва да удовлетвори молба на Желязко Митев Великов от Горица, Бургаска област, като наследник на безследно изчезнал, който по съдебен ред е признат за репресиран, с мотива, че според Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, право на обезщетение имали само наследниците на осъдените на смърт, чийто присъди са изпълнени.

Това е невярно и избирателно цитиране на закона, господин министър. Точният текст на закона е следният, цитирам:
"На наследниците на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената". Край на цитата.
Защо се отхвърлят молби на граждани с необосновани мотивировки и неправилно позоваване на нормативни разпоредби и ще предприемете ли, господин министър, мерки, за да не се допускат подобни неправомерности в бъдеще, поне във вашето министерство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Райчевски. Господин министър Костов, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Райчевски! До настоящия момент материята, свързана с изплащането на обезщетения на репресирани по политически или религиозни причини лица е уреждана с три нормативни акта - Постановление на Министерския съвет N 38 от април 1990 г.; Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица от 1991 г. и Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица от месец декември 1992 г.
Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица отмени Постановление N 38. При съпоставяне на двата нормативни текста се вижда, че законът не припокрива като обхват приложното поле и условията за изплащане по всички хипотези на постановлението. Законът е с по-ограничен спектър на действие, поради което има случаи, за които, ако се използва старата уредба на постановлението, би следвало да се изплати обезщетение. А при новата уредба на закона, такова не би следвало да се изплаща.
Така например в постановлението се говори за лишени от свобода по политически причини с или без присъда, докато чл. 2 от закона изисква да има осъждане на лицето, тоест да има присъда, постановена от съда.
От друга страна, имаше разграничение и по реда и условията за получаване на обезщетенията. Постановлението даваше възможност за решаване на всеки конкретен случай или чрез акт на парламента, или по съдебен ред, докато законът решава въпросът чрез изчерпателно изброяване на хипотезите, при които може да се изплати обезщетение. Това е в чл. 2 от закона.
Член 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица гласи следното:
"Не се изплаща обезщетение на лицата, които са получили обезщетения по досегашния ред". Тоест по реда на Постановление N 38.
От представената в Министерството на финансите преписка се вижда, че на господин Желязко Великов е изплатено обезщетение по реда на Постановление N 38 в максималния възможен размер и поради това, съгласно цитираната разпоредба на чл. 6 от закона, не би следвало да му се изплаща по новите ред и условия.
Трябва да се добави, че Наредбата за приложение на чл. 4 от закона е обнародвана едва в края на 1992 г. и поради това през периода, когато господин Великов е получил обезщетение, не е могло да бъде изплатено такова по друг размер.
Отговорът, който господин Великов е получил от господин Славков, е на базата на информация, получена от преписката, която е депозирана в Министерството на финансите, и смятам, че отговорът е бил изчерпателен и аргументиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Райчевски, имате думата, за да кажете дали сте доволен от отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, не съм доволен от този отговор, защото той не е съвсем точен. (Шум и възражения в левицата)
Първо, в жалбата се казва съвсем ясно, че се обезщетява по стария ред при вече влязъл в сила Закон за политическа реабилитация. Следователно, след като е влязла в сила новата уредба за компенсация и възмездяване, би следвало да бъде изплатено по нея, а не по стария ред. Това е възражението на молителя - че веднъж влиза закон с една законова уредба, определя дадена норма и сума, която се изплаща, а възмездяването става по един стар ред. Тук е разминаването.
И още веднъж, че цитатът на закона, както казах в началото, е непълен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски. Министърът иска думата. Давам думата на господин министър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Ще си позволя само една препоръка. Законът наистина е влязъл в сила в края на 1991 г., а наредбата, с която е създаден всъщност редът за прилагане на закона, е влязъл в сила в края на 1992 г.
Мисля, че спокойно бихте могли да уточните този въпрос с господин Филип Димитров, който е във вашата парламентарна група, тъй като тогава той беше отговорният за тези процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има още едно питане от народния представител Боян Киров, но се страхувам, че времето няма да стигне. Алтернативата е или да остане за следващата седмица, или ако няма възражения в залата, да бъде зададено питането сега. Стига да има и слушатели.
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Нямаме възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Щом няма възражения, тогава правим леко нарушение на правилника. Имате думата, господин Киров. Като ще моля и питащия, и отговарящия да бъдат по-кратки, за да можем да приключим сравнително навреме.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Един от болните въпроси на нашето съвремие е ширещата се престъпност и корупция. Често органите, които трябва да се борят с тях, твърдят, че доказването, особено на корупцията, е много трудно, защото обикновено подкупите се получават на четири очи, и доколкото и двете страни са в нарушение, никой не си признава.
От друга страна, голяма част от престъпленията, за съжаление, остават неразкрити. Но в България, въпреки неговото силно съкращаване, през 1990 г. все още действа Законът за собствеността на гражданите, където между другото в чл. 34 се казва:

"Счита се до доказване на противното, че е получен доход по чл. 31 и чл. 33", тоест незаконен доход по смисъла на този закон, "когато:
1. стойността на имуществото на гражданина явно превишава доходите, получени законно от него и от членовете на домакинството му..." и т.н.
Проверката точно по въпроса за стойността на имуществото, що се отнася до недвижимото имущество или до скъпи лични вещи, като лек автомобил, не е трудна. Изпълнението на тази глава от закона, според чл. 38 от същия, се възлага на министъра на финансите, който за целта е длъжен да създаде териториални комисии и да определи седалището, района на дейността и участниците в комисията.
Според чл. 50а от същия закон някои категории длъжностни лица, определени от Министерския съвет, ежегодно подават декларации за имуществото и доходите си.
Господин министър, моля да ми отговорите колко териториални комисии по смисъла на Закона за собствеността на гражданите, кога и в кои райони са създадени? Кои са техните ръководители и колко предложения до съответните окръжни прокурори са направили те? Кои категории длъжностни лица са определени от Министерския съвет да подават ежегодно декларации за имуществото и доходите си? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Киров. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, господин Киров! До голяма степен съм улеснен, тъй като по същия този въпрос преди малко министър-председателят даде доста подробен отговор и доста изчерпателен. Поради това няма да повтарям нещата. Може би ще допълня. Не беше спомената цифрата - 28 са общо комисиите и са в седалищата на всички бивши окръжни градове, с изключение на Софийска област, където комисията е в Елин Пелин.

Проблемите са свързани, първо, със законовия текст за председателстване на тези комисии от представител на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, каквото нещо сега няма.
Вторият проблем, който мисля, че трябва да се допълни, е наличието на известно противоречие между състава на тези комисии и съществуващата законодателна уредба, регламентираща самостоятелността на съдебната система.


В комисиите трябва да влиза следовател, т. е. представител на съдебната система и представител на финансовия контрол. До голяма степен остарелите норми на тези текстове от Закона за собствеността на гражданите са всъщност причината тези текстове на практика да не намират своето приложение.
По отношение на декларациите, за които поставяте също въпрос, искам да напомня, че всъщност всички граждани са длъжни да декларират своите имущества и своите доходи, когато заплащат данъците. Така че декларациите се подават в данъчните служби.
В желанието си да запълним празнотите в законодателството, преследващо неправомерното обогатяване, сме внесли законопроект срещу неправомерната стопанска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Киров, имате думата.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): По втория въпрос - що се отнася до хората, които попълват декларации, наистина попълват, но тези, които попълват, в смисъл хора, които имат свободни професии, които са отдали нещо под наем и т. н. Но хора, които са на заплата от държавния бюджет, не са длъжни да попълват такива декларации, освен ако има специално указан текст за имуществото. Това е едното. Така че ми се струва, че тази практика при сегашната обстановка в страната няма да е лошо да съществува за определена категория хора, за да са по-начисто нещата.
И втория момент, доволен съм от това - всъщност аз исках това и да препоръчам, - че е внесен от министерството законопроект, който да направи тези текстове действащи. Защото опитът в някои други страни показва, че когато си купиш лека кола без никой нищо да те пита, в момента, в който отидеш да я регистрираш в нашия КАТ, там не знам как се казва, веднага в твоя данъчен инспектор отива справка, че лицето "Х" е закупило лека кола за 1 млн. лева. Лицето "Х" обаче е декларирало доход от 100 хил. лева. В такъв случай го привикват. Ако е декларирало 10 млн. лева, никой за нищо не го вика. Тоест това са автоматизирани системи, които биха очистили доста неразбории в нашето общество. Надявам се, че са предвидени в този закон, който сте внесли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на народния представител господин Киров.
Искам да припомня, преди да приключим, на народните представители, че следващото заседание е извънредно във вторник, от 9 часа.
Предварителната програма за следващата седмица ще ви бъде оповестена също във вторник.

Съобщения за заседанията на комисиите:

Комисията по бюджет и финанси:
- 2 април, вторник, половин час след приключване на пленарното заседание в зала "Запад";
- на 3 април, сряда, от 15 ч., пл. "Княз Ал. Батенберг";
- 4 април, четвъртък, от 15 ч. също там;
- на 5 април, петък, от 15 ч., в зала 248.

Комисията по външна политика и европейска интеграция - 3 април, сряда, от 15 ч., зала 238.

Комисията по национална сигурност:
- сряда, 15 ч., зала 232;
- четвъртък, 15 ч., зала 232.

Комисията по културата - 3 април, сряда, 15 ч., зала 456.

Комисията по земеделието и горите:
- 2 април, вторник, 14 ч., зала 248;
- 3 април, сряда, 15 ч., зала 134;
- 4 април, четвъртък, 15 ч., зала 238.

Икономическата комисия - 3 април, сряда, 14,30 ч., зала "Запад".

Комисията по радио, телевизия и БТА - извънредно заседание в сряда, 3 април, 17 ч., зала "Запад".

Комисията по устройството и дейността на държавните органи:
- 3 април, сряда, 14,30 ч., зала 356;
- 4 април, четвъртък, 14,30 ч., зала 356.

Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,05 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Илко Савов

Иван Будимов