ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЛИ: председателят Благовест Сендов
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. На основание чл. 40, ал. 5 предлагам точка първа от дневния ред днес да бъде повторно гласуване на върнатия за ново обсъждане от президента на Република България Закон за данъчната администрация, приет от Народното събрание на 14 февруари 1996 г. Моля да гласувате.
От общо гласували 146 народни представители, за - 103, против - 42, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Ще ви прочета съобщение за парламентарния контрол утре, 1 март 1996 г.
Моля, за фиксиране на дневния ред за утре председателите на парламентарните групи и заместник-председателите да заповядат в моя кабинет по време на почивката.
Парламентарен контрол на 1 март 1996 година:
1. Министър-председателят на Република България Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Васил Михайлов, Владислав Костов, Атанас Железчев, Александър Йорданов, Димо Гюров, Иван Сунгарски, Едвин Сугарев и Григор Малев и на питания на народните представители Екатерина Михайлова, Стефан Стефанов, Крум Славов, Борислав Китов и Благой Димитров.
2. Министърът на промишлеността Климент Вучев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Иван Глушков.
3. Министърът на здравеопазването Мими Виткова ще отговори на актуален въпрос на народния представител Георги Карев.
4. Министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос на народния представител Дянко Марков.
5. Министърът на външните работи Георги Пирински ще отговори на актуален въпрос на народния представител Анатолий Величков.
Поради отсъствие от страната заместник-министър председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров не може да участва в заседанието на парламентарен контрол.
Поради заболяване министърът на вътрешните работи Любомир Начев не може да участва в заседанието на парламентарен контрол.
На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на финансите Димитър Костов е поискал отлагане със 7 дни на отговора на питането от народния представител Крум Славов.
Процедура? - Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Неприятно ми е да направя тая процедура, но съм принуден. Тя е свързана с едно напомняне лично към Вас, че това е Народно събрание и това Народно събрание е висшият законодателен орган на държавата. То не е филиал на Министерския съвет, а още по-малко на предприятието "Орион", поради което Ви моля да разпоредите джипът, който вече повече от месец и половина стои в нашия служебен гараж, на Любомир Коларов, да бъде изваден оттам незабавно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Слушам.

Преминаваме към точка първа от дневния ред. Давам думата на народния представител господин Мулетаров да докладва становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи във връзка с върнатия законопроект. Заповядайте, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!

Д О К Л А Д

по закона за изменение и допълнение на Закона за
данъчната администрация, приет от Народното събрание
на 14 февруари 1996 г., върнат за ново обсъждане от президента на Република България с Указ N 32 от 27 февруари 1996 г.

На заседание, проведено на 28 февруари 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди Указ N 32 от 27 февруари 1996 г., с който е върнат за ново обсъждане в Народното събрание Законът за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация. Мотивите на президента за връщането на закона са следните:
"Основателно безпокойство предизвикват текстовете на новосъздадения с § 9 чл. 12а, ал. 1, т. 1 и т. 3 в частта им, с която се дава право на органите на службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения да претърсват служебни помещения и превозни средства, без в закона да са предвидени изрично обстоятелствата, при които може да става това претърсване. Например достатъчно данни, установено друго данъчно или финансово нарушение и т.н.
Установено е едно правомощие на органите на службата, което води до съществено засягане на правата на проверяваните лица, без законът да предвижда достатъчно гаранции, че то няма да се използва за други цели, освен наистина за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения.
Възможността отделни текстове от закона да бъдат използвани от недобросъвестни служители и да доведат до нарушаване на права на граждани може да компрометира този толкова важен нормативен акт и да попречи на изпълнението на целите, които той си поставя".
При обсъждането комисията не възприе мотивите и съображенията, изложени в указа на президента. В чл. 9а от закона са посочени точно правомощията на Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения. В тях са включени обстоятелствата, при които може да става претърсване. Те са, цитирам: "да издирва лица или имущества, които се укриват от данъчните органи", също така "да извършва проверка за предотвратяване и разкриване на нарушения".
Обстоятелствата, при които се осъществяват тези действия, са подробно посочени и в следващите точки на ал. 1 от чл. 12а: "Претърсването на помещенията, когато те служат и за жилище, се извършва само въз основа на постановление на районния прокурор, издадено въз основа на писмено искане, което е придружено от доказателства, удостоверяващи действия или бездействия на лица, които могат да доведат до укриване на данни или обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. Претърсването в тези случаи се извършва в присъствието на органи на Националната полиция, а изземването на документи, книги или други доказателства - в присъствието на двама свидетели.
Спирането за проверка на превозни средства се извършва съвместно с контролните органи за движение по пътищата."
Разпоредбите, които са съобразени и с Наказателно-процесуалния кодекс, са достатъчна гаранция, че тези правомощия на данъчните органи не могат да се използват за никакви други цели, освен за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения.
Възможността да бъде нарушен законът от недобросъвестни служители е последствие, свързано с прилагането му, и то може да съществува при всеки закон.
Поради изложените съображения мотивите са неубедителни и неаргументирани, поради което комисията предлага на Народното събрание да не приема мотивите на президента за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на данъчната администрация.
Становището на комисията бе гласувано и прието с 10 гласа "за" и 4 "против".
Комисията констатира, а това изглежда, че не е за първи път, че указът и мотивите за връщане на закона за ново обсъждане от президента не са подписани, а са внесени със заверен препис от директора на канцеларията при президента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта? - Господин Емил Филипов. Заповядайте.


ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване ще има по-скоро процедурен характер.
Моля ви, отворете документа, който ни е изпратен от Президентството и потърсете на поне единия от трите документа, които са ни раздадени, да има оригиналния подпис на президента на Републиката. Гледам мотивите - накрая завършва с "Вярно с оригинала, директор на Канцеларията Ивайло Трифонов". Гледам указа - завършва накрая: "Вярно с оригинала, директор на Канцеларията Ивайло Трифонов". Гледам самото писмо до Народното събрание - писмото е от Канцеларията на президента, а не от президента и завършва отново с подпис: "Директор на Канцеларията Ивайло Трифонов".
Аз лично съм смутен от факта, че нашите институции не уважават взаимно себе си. Когато Народното събрание изпраща проектозаконите за подпис от президента те се подписват от председателя на Народното събрание. Когато получаваме документи от Министерския съвет получаваме подписа на министър-председателя, на Министерския съвет. Струва ми се, че поне един от документите, които се предлагат за разглеждане от Народното събрание, трябва да носи подписа на президента на Републиката.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? - Няма.
Поставям на гласуване, на повторно гласуване Законопроекта за данъчната администрация, върнат от президента на Република България. Моля, гласувайте.
Искам да обърна внимание, че за отхвърляне на ветото на президента са достатъчни 120 гласа, тъй като днес в Народното събрание има 239 депутати.
Господин Орсов гласува "за" - няма карта.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 211 народни представители, за - 119, против - 86, въздържали се - 6.
Предложението за прегласуване се приема. (Оживление сред опозицията, шум, реплики)
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! Виждам, че в залата са народни представители, които бяха в движение по време на гласуването! (Шум на недоволство от опозицията, провиквания, реплики)
Смятам, че не можахме да получим с това гласуване истинската воля на народните представители. Оспорвам гласуването. Въпросът е изключително важен. Моля Ви то да бъде повторено на процедурни основания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям... (Шум и реплики в залата) Обявявам повторно гласуване на това гласуване. Моля, гласувайте!
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Но на какво основание?! Това не е сериозно основание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това решавам аз! Съгласно правилника! Искано е - аз решавам съгласно правилника. Моля, гласувайте! (Шум и реплики в залата)
Иска се прегласуване и съгласно правилника аз решавам дали да се прегласува или не, така че няма нищо нередно!
Господин Орсов е намерил картата си и ще гласува с нея. Спокойно!
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Искаме 3 минути за гласуване! Моля, дайте 3 минути за това гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има един народен представител без карта за гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 213 народни представители, за - 122, против - 89, въздържали се - 2.
Това гласуване е окончателно. (Шум и реплики в залата)
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВОДИТЕ.
Давам думата на народния представител Борис Колев, за да докладва становището на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, преди да преминем към самото разглеждане на законопроекта на първо четене правя следното процедурно предложение - да бъде гласувано... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, успокойте се!
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Нека да бъдат поканени в пленарната зала заместник-министърът на околната среда господин Огнян Велев и председателят на Националния съвет по водите инж. Георги Файтонджиев, които да вземат участие в обсъжданията от името на вносителя.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 167 народни представители, за - 133, против - 22, въздържали се - 12.
Моля да поканите господата да влязат в залата.
Имате думата, господин Колев.

ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря, господин председателю.
Становище на Комисията по опазване на околната среда и по водите относно Законопроект за водите, внесен от Министерския съвет на Република България.
С разпореждане на председателя на Народното събрание е разпределен Законопроектът за водите, внесен от Министерския съвет, на Комисията по опазване на околната среда и по водите, като тя е определена и за водеща. Законопроектът е разпределен и на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, а допълнително и на Комисията по здравеопазването и Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
На две свои заседания Комисията по опазване на околната среда и по водите разгледа законопроекта. На заседанията присъствуваха представители на Министерския съвет, Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на околната среда, Националния съвет по водите, Комитета по енергетика, Националния институт по метеорология и хидрология, Комитета по геология и минерални ресурси, Министерството на здравеопазването. В процеса на обсъждането на законопроекта бе отбелязано, че това е един от законите, произтичащи от основния рамков Закон за опазване на околната среда, приет още през 1991 г. Тоест, необходимостта Законът за опазване на околната среда да бъде детайлизиран със закони по компоненти, един от които са водите, още повече налага приемането на нов Закон за водите. Формирането на някои правни взаимоотношения при тяхното установяване, разпределение, ползуване и опазване.
Беше изтъкнато, че измененията в обществено-икономическото развитие, преминаването към свободна пазарна икономика, реституцията на собствеността и демонополизацията и раздържавяването в стопанската дейност налагат едно по-прецизно регламентиране на използуването на водните ресурси. Също така се вземат предвид и изискванията за устойчиво развитие, приети на Конференцията на Организацията на обединените нации в Рио де Жанейро и произтичащите от това задължения на Република България. Необходимостта да се отчитат особеностите на водата, като: ресурс, формиращ се преобладаващо в планините, а използуван в равнините; силно променлив във времето и пространството компонент на природната среда; циклично възобновяем чрез кръговрат в атмосферата и литосферата; сложни взаимодействия и взаимнообвързаност на подземните, повърхностните и атмосферните води; прякото влияние на антропогенните дейности върху количествените характеристики и качествените показатели на водата. Освен това, вземат се предвид и ограничените водни ресурси на страната, както и други фактори. Законопроектът е общ за ползуването и опазването на водите и тази му структура отговаря на някои от най-съвременните закони в областта на водите.
Законопроектът е изграден върху следните принципи: национално значение на всички води на територията на страната; балансирано разпределение и комплексно използуване на водните ресурси за задоволяване на потребностите в съответствие с изискванията за устойчиво развитие; постоянен контрол върху количеството и качеството на водите, защита на правата на гражданите да ползуват води и да живеят в среда, която не застрашава здравето им.
Законопроектът включва девет глави, както следва: "Общи положения", "Органи за управление на водите", "Водоползуване", "Опазване на водите от замърсяване", "Мониторинг на водите", "Защита от вредното въздействие на водите", "Достъп до чужди имоти", "Тарифи и такси", "Административно-наказателни разпоредби", "Допълнителна разпоредба" и "Преходни и заключителни разпоредби".
Основните принципи, върху които е изграден законопроектът, са изложени в глава първа.
Глава втора регламентира управлението на водите. Функциите по провеждане на държавната политика в областта на използуването и опазването на водите се предоставят на Национален комитет по водите и на регионални управления. Законопроектът предвижда създаване на басейнови съвети, като консултативни органи за съгласуване интересите на общини и потребители на вода, както и на държавната политика за управление на водите.
Глава трета е разработена въз основа на постановката, че водите на територията на страната са с национално значение и се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и обществото. Тази постановка е заложена и в новото европейско законодателство в тази област. Ново положение в законопроекта е срочното право за водоползуване и въвеждането на отделни разрешителни за проучване и ползуване на водите. Диференциацията на разрешителните дава възможност те да бъдат издавани от компетентната институция след съответно съгласуване.
Глава четвърта е разработена въз основа на принципа за вземане на предварителни мерки и за плащане на санкции за замърсяване над допустимите норми. Въвежда се строго регламентиран разрешителен режим за изпускането на отпадъчни води, както и възможност за индивидуализирани емисионни норми, които се отразяват в разрешителното.
С глава пета се регламентират управлението на мрежите за наблюдение и контрол, начинът на съхранение и достъпът на информацията по измерванията и наблюденията. Законопроектът предвижда създаването и поддържането на единна национална информационна система по водите от Националния комитет по водите.
В глава шеста се разглежда оперативната и постоянната защита от вредното въздействие на водите. Определени са задълженията на лицата, които я осъществяват, а също и органите, контролиращи спазването на установените изисквания.
В глава седма е регламентиран достъпът до чужди имоти във връзка с използуването, разпределението и опазването на водите.
В глава осма се възстановява въведената от Закона за водните синдикати такса "Водно право", която ще представлява основното приходно перо в извънбюджетния фонд "Водни ресурси". Основното предназначение на този фонд е провеждането на социалната политика на държавата в областта на водите.
Увеличеният размер на санкциите за нарушенията по този закон се обуславя от изключително неблагоприятните последици от неспазването му и е съобразен със санкциите, предвидени в Закона за опазване на околната среда, с ползуваните чуждестранни закони и с протичащите инфлационни процеси.
В Допълнителната разпоредба са пояснени някои термини, използувани в законопроекта, с цел да се улесни прилагането му.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвижда в двугодишен срок регистриране, или пререгистриране на всички водоползуватели и на тези, които изпускат отпадъчни води.
Приемането на Законопроекта за водите ще регулира правните отношения при управлението им и ще гарантира рационално управление и балансирано разпределение на водите за съгласуване на интересите на всички водоползуватели при спазване принципите на устойчивото развитие; контрол върху държавните инвестиции за изграждане на съоръжения за ползуване и опазване на водите, както и общ контрол за спазване на нормативната уредба в областта на водите; широко обществено участие на всички равнища на управление на водите чрез включване на представители на водоползувателите, на неправителствените екологични организации и на други заинтересовани лица.
Във връзка с направените обсъждания, комисията с единодушие, подчертавам - с единодушие реши:
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (от място): Как с единодушие?
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Има протоколи.
Първо, приема по принцип внесения от Министерския съвет Законопроект за водите и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България, да го приеме на първо четене.
Второ, предвид сложността на законопроекта и направените редица забележки и допълнения, Комисията по опазване на околната среда и по водите предлага на Народното събрание срокът за постъпване на писмените предложения да бъде един месец от датата на приемането на първо четене на Законопроекта по водите.
Уважаеми господин председателю, ако това не е възможно, тогава моля срокът да бъде 3 седмици, което се регламентира от измененията, които направихме в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да прочете становището на председателствуваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На редовно заседание, проведено на 16 ноември 1995 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди Законопроекта за водите, внесен от Министерския съвет. В заседанието взе участие и беше изслушан представител на вносителя, който обоснова необходимостта от приемането на законопроекта.
След проведените разисквания и изразените мнения членовете на комисията възприеха следното становище: предлаганият законопроект е навременен и в съответствие с актуална обществена потребност. Сега действуващата нормативна база, включваща основно Закона за водите от 1969 г., е създадена в условията на икономическа обстановка, която съществено се отличава от съвременните реалности и поради това не е в състояние да даде адекватна правна регламентация на тези обществени отношения.
Проектозаконът е съобразен с изискванията на Конституцията, а също така е в съответствие с редица нормативни актове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Европейската водна харта и международни конвенции.
В проектозакона, обаче, съществуват някои слабости от юридически и от правно-технически характер, които трябва да се имат предвид, за да бъдат отстранени при второто четене. Така например, от изменение се нуждае текстът на чл. 1, защото там се посочва, че предмет на регулиране от закона е управлението на водите на територията на Република България. А в действителност законът урежда един по-широк кръг обществени отношения, като водоползуването, опазването на водите от замърсяване, вещноправни въпроси и други, които не са намерили отражение във водещия чл. 1.
Един от основните принципни въпроси, които законопроектът предлага за решаване е легалното определение на понятието "води с национално значение", отразено в чл. 3, ал. 1.
По този начин подобно на чл. 1 от сега действащия закон, и проектът включва към изключителната държавна собственост всички надземни и подземни води в страната. Това разрешение дава в известна степен и отговор на поставения въпрос в някои други законопроекти за съществуването на местни води, които да бъдат собственост на общините. Този въпрос следва да бъде разрешен окончателно с предоставяне на възможност за общините, на чиято територия се намират минерални води за лечебни нужди, да ползват известни преференции или част от приходите от тях без да са собственици на тези води.
Алинея 2 на чл. 3 допуска едно изключение, което не е в съответствие с духа на ал. 1 и следва да се замени или отпадне. Тази алинея би могла да уреди по принцип поставения въпрос за водоползването от общините при облекчени условия.
Член 17 от глава трета следва да бъде изцяло преработен. В него се предвижда да се изисква разрешение при договор за концесия на вода от председателя на Комитета по водите. Съгласно Закона за концесиите разрешение за договор за концесия на изключителна държавна собственост по чл. 18, ал. 1 от Конституцията се дава със съгласие на Народното събрание. Явно е, че тази разпоредба противоречи на приетия Закон за концесиите. При това положение не е възможно да се иска разрешително от председателя на Комитета по водите. Това следва да се извършва от Министерския съвет още преди откриването на процедурата за сключването на договора за концесия.
Отново следва да се прецени размерът на площите, за които не се изисква разрешително за водоползване по чл. 21 от проекта.
От преработване се нуждае и глава втора, озаглавена "Органи за управление на водите", по отношение статута на Комитета по водите и по-точно на неговия председател. Член 8 от законопроекта предвижда председателят на Комитета по горите да се назначава и освобождава от Министерския съвет, а съгласно Решение N 16 от 1993 г. на Конституционния съд, това би трябвало да става с акт на Народното събрание. Не са изяснени бъдещето и статутът на комитета като орган на Министерския съвет.
Внимателно трябва да бъде преразгледана глава трета от законопроекта със заглавие "Водоползване" с оглед съгласуването й със Закона за концесиите. Това се налага от обстоятелството, че текстовете в глава трета не прокарват ясна граница между понятието водоползване по смисъла на законопроекта и разрешенията, които са предвидени в Закона за концесиите.
Като се има предвид изложеното по-горе, Комисията по устройството и дейността на държавните органи счита, че законопроектът може да бъде приет на първо четене, разбира се след отстраняване на посочените слабости и пропуски. Становището на комисията беше прието единодушно от всички присъстващи нейни членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на д-р Карев да представи становището на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КАРЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! На свое редовно заседание на 22 ноември 1995 г. Комисията по здравеопазването разгледа Законопроекта за водите в присъствието на представители на Министерството на околната среда и на Министерството на здравеопазването. След станалите разисквания и изказаните становища на господин Георги Карагьозов от Министерството на околната среда и от министъра на здравеопазването д-р Мими Виткова, комисията взе следното становище:
"Подкрепя за внасяне в пленарната зала на първо четене Законопроекта за водите, внесен от Министерския съвет.
Председател: Иван Зънзов"
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Пламен Денчев да представи становището на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На две свои заседания Комисията по енергетика и енергийни ресурси разгледа проекта за Закон за водите, внесен от Министерския съвет. Проектът бе представен от ръководството на Националния съвет по водите. В тяхното изложение бяха обосновани принципите и целите на закона и необходимостта от приемането му. Комисията по енергетика изслуша становищата на Комитета по геология и минерални ресурси и на Комитета по енергетика по представения законопроект.
След направените разисквания Комисията по енергетика и енергийни ресурси възприе следното становище:
"Предлаганият от Министерския съвет проект за Закон за водите отразява необходимостта от промяна в законодателството в тази област, съобразно съвременните реалности на политическата и икономическата обстановка в страната.
Законопроектът е съобразен с Конституцията на Република България, както и с редица международни документи, като Европейската водна харта, конвенции и др.
Същевременно обаче в предложения Законопроект за водите съществуват някои слабости от юридически и правно-технически характер, които следва да бъдат отстранени при второто четене на законопроекта. Те най-общо могат да бъдат групирани така:
1. Предвиденият текст на чл. 1 дава насока на проекта като закон за управление на водите, което по своята същност е елемент на общия Закон за водите, каквото е намерението на вносителя. В Закона за водите освен управлението са включени и други отношения като водоползване, опазване от замърсяване, вещноправни въпроси и др. Във връзка с това Комисията по енергетика счита, че текстът на чл. 1 следва да бъде усъвършенстван.
2. Определянето на води с национално значение по своята същност лишава общините от възможността да участват в процеса на използване, опазване и възпроизводство на водните ресурси. Законът за водите следва да даде възможност на общините да получават част от дохода при използване на водите, предимно минералните, на тяхната територия.
3. Глава трета - водоползване, като цяло следва да бъде съобразена със Закона за концесиите в следните посоки:
а) Уеднаквяване на уредения в Закона за концесиите режим на разрешение и предвидените в законопроекта разрешения от Комитета по водите.
б) Посочените текстове в проекта са в противоречие с уредената процедура за учредяване на концесии, като не са изключени възможности за накърняване на интересите на концесионера с оглед на предложените текстове на чл. 22, ал. 1 и чл. 23.
в) В тази глава следва да бъдат упоменати срокове, изисквания и други условия, които да са съобразени с разрешителния режим.
г) Да бъде дефинирана категорията "водоползвател" и изключване от тази категория на водните електрически централи, когато производството на електрическа енергия е подчинено на основното предназначение на системата, например водоснабдяване, напояване и др.
4. Като цяло основните функции на държавния орган по водите - Комитета по водите, следва да бъдат насочени към координация и контрол на различните субекти в областта на проучване, оценка, използване, опазване и възстановяване на водното богатство на страната.
В закона следва да се разграничат ясно компетенциите по водите на различните държавни органи - Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда, Министерството на териториалното развитие и строителството, Комитетът по геология и минерални ресурси, Комитетът по енергетика и др. Във връзка с това посоченият текст на чл. 10, т. 5 следва да се отнася за инвестиционни проекти, финансирани от държавата.
5. Предложеният проект за Закон за водите следва да бъде разширен с отделни глави за управление на водите, за тарифи, такси и цени с разширяване на допълнителните разпоредби.
Като се има предвид изложеното, Комисията по енергетика и енергийни ресурси смята, че предложеният проект за Закон за водите може да бъде приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към дебати по законопроекта. Моля ръководителите на парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да се изкажат. Определям квота за съответните парламентарни групи, съответно: 60 минути за Демократичната левица, 45 минути за СДС, по 30 минути за другите парламентарни групи с право на увеличение с една трета и 10 минути за независими депутати без право на увеличение на времето.
Давам думата на народната представителка Меглена Плугчиева.


МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е представен един от най-важните закони в екологичната сфера и този закон влиза с голямо закъснение предвид на няколко причини.
Преди да направя своя конкретен коментар по самия закон, бих си позволила да спра вашето внимание на основната ситуация, в която ние разглеждаме закона днес, причините, които водят до неговото разглеждане и значимостта му с това, с което той ще се занимава като обект и предмет на действие и оттук въпросите, които ще бъдат решени.
Законът за водите третира един природен ресурс, който е силно уязвим и силно ограничен за нашата страна, предвид на това, че попадаме в географска ширина, където този природен ресурс е страшно лимитиран. Това е един природен ресурс, който е с много голяма чувствителност спрямо глобалните промени на климата в световен мащаб.
Причините, които налагат наистина днес да се занимаваме със закона, произтичат на първо място от тази природна специфика на ресурса води; на второ място - от променената обществено-политическа обстановка в нашата страна, а можем да добавим - и променена екологична обстановка, което налага да направим промяна в законовата уредба.
Третият момент, който налага да разглеждаме този закон, е, че в продължение на основния Закон по опазване на околната среда се налагат т.нар. закони, които да се занимават с отделните компоненти. В случая Законът за водите решава и регламентира основните въпроси на управление, стопанисване и изцяло решава въпросите по водите.
Към всичко това трябва да добавим като причина и ангажиментите, които нашата страна е поела в международен мащаб, като подписани различни конвенции и особено задълженията ни, произтичащи от Конференцията на Организацията на обединените нации в Рио де Жанейро. Всичко това налага днес да се занимаваме с този закон и час по-скоро той да стане наистина не само проект, а да бъде действуващ, работещ закон.
Искам да ви кажа няколко думи за историята на законодателството по проблемите на водите в нашата страна. Трябва да подчертая, че първата Държавна програма по водите е от 1920 г. и се явява като част от закона за т.нар. "водни синдикати". По-късно, през 60-те години се появява Водостопански план за развитието на страната ни; по-късно - през 70-те години се появя т.нар. Единен водостопански план, който играе ролята наистина на една рамкова основа за развитието и управлението на водните ресурси на страната. През 1979 г. е приета генерална схема за комплексно ползуване и опазване на водните ресурси и през 1986 г. тази генерална схема е актуализирана. Оттогава насам водното стопанство на страната за съжаление е в процес все повече на хаос и анархия, отколкото на държавно управление и на контрол. За съжаление негативните процеси, които текат в последните години, особено в периода на прехода, се изразяват в произволно трансформиране на държавна собственост върху водите и водостопански съоръжения и системи, без да се спазват принципите за осигуряване на хидравличното им взаимодействие; предоставят се права на собственост и експлоатация върху сложни хидро-технически комплекси на органи на управление, които нямат нито техническа грамотност за тяхното управление, нито оборудване за осигуряване на техническата им безопасност. Отдава се под аренда или се предоставя собственост върху технически обекти без регламент за правата и задълженията на собствениците.
За съжаление негативните последици се проявяват в непрекъснато преобразуване на фирми за експлоатация и строителство на хидро-технически обекти и неправилното им обособяване като организационно-икономически структури. Липсва концепция за формиране на цената на водата, липсва цялостен икономически механизъм, позволяващ натрупване на приходи в специализирани фондове, за да се гарантират инвестиционни проекти и мероприятия за подобряване на водостопанската дейност.
Към всичко това трябва да добавим, че е замразено и хидро-техническо строителство, липсва и екологична стратегия по управлението на водите. Всичко това в момента е факт и всичко това тежи като голямо бреме върху целия ни стопански живот и кризата в София през миналата година е само за съжаление едно горчиво доказателство на тези негативни тенденции.
Ето защо с проектозакона по водите се занимаваха твърде много експерти, специалисти от различни сфери, като започнем от Националния съвет по водите, Министерството на околната среда, Министерството на териториалното развитие, Националния институт по хидрология и метрология, Националната електрическа компания, в частност предприятието "Язовири и каскади", областния управител на София, институти по водни проблеми и т.н., да не изреждам всичко. Виждате, че проблемите по водите са твърде многостранни, защото касаят както жизнените процеси на обществото, така и различните стопански сфери, един сложен конгломерат от различни интереси, за които Законът за водите трябва да даде отговори и трябва да намери работеща формула за управление на тези различни интереси.
Конкретно по проектозакона за водите. В цяло може да се каже, че този проектозакон отчита настъпилите социалноикономически, политически и екологични проблеми в страната, в същото време отчита и традициите в нашата страна в тази законодателна област и е в унисон както с нашето законодателство, така също и с европейското законодателство.
Какви конкретни бележки и коментар мога да направя по проектозакона?
По Глава първа общите положения смятам, че са недостатъчно пълно разработени, защото не е отчетена достатъчно ясно и категорично значимостта на водите като един лимитиран, ограничен природен ресурс, който трябва много внимателно, комплексно и рационално да бъде ползуван. Тази част би трябвало да бъде допълнена и разширена.
По-нататък, по отношение на целите, които преследва този закон. Те са правилно формулирани и наистина подчертават необходимостта от рационално и комплексно ползуване на водите при спазване на съответните приоритети, на първо място за питейни нужди, след това за напояване, промишленост и енергетика.
Спорен момент се явява т.нар. формулировка за води с национално значение. Това вече беше подчертано и в различните комисии беше обсъждано. Най-големите може би дискусии, които ще бъдат между първо и второ четене, ще се проявят точно там, тъй като все още трудно се формулират критерии за обществена собственост. Но така или иначе би трябвало тази част на закона да бъде достатъчно преработена, за да се намери мястото на общините и те да чувствуват своя интерес наистина да опазват и възстановяват водоизточниците и да бъдат стимулирани за рационално и комплексно ползуване на водите.
По отношение на органите на управление. Това е вторият момент в проектозакона, където има твърде разнопосочни мнения - от необходимостта, доказана в проектозакона на Министерския съвет, за централизирано, силно държавно управление на водите до отново разпокъсаност и предаване на компетенции на различни ведомства, комитети и министерства. В случая аз смятам и поддържам категорично мнението на Министерския съвет, че би трябвало на първо място поради природната характеристика на водите като един ограничен и много уязвим природен ресурс да има силно държавно присъствие при управлението на водните ресурси на страната. Тези водни ресурси са недостатъчни и това налага и определя централизирана политика, силна държавна политика, за да бъдат гарантирани на първо място интересите на цялото общество, а след това - на отделните консуматори, стопански единици.
По отношение на водоползуването. Там са другите спорни моменти и би трябвало да се изхожда от принципа на комплексно ползуване на водите, рационално и устойчиво ползуване на водите, защото това са изчерпаеми природни ресурси и трябва да се отчита взаимовръзката между повърхностни и подземни атмосферни води, като се отчитат, разбира се, и консуматорите по тяхната значимост или по приоритети, както беше споменато вече, на първо място питейно водоснабдяване, а след това напояване, промишленост, енергетика.


Като слабост на закона трябва обаче тук да подчертая, че не са детайлизирани достатъчно взаимоотношенията между различните конкурентни водоползватели. Смятам, че би трябвало да бъде направено допълнение на база на вече съществуващия Закон за концесиите и да бъде уеднаквен или да бъде адаптиран Законът за водите към Закона за концесиите. Тук господин Мулетаров спомена за някои пропуски, които съществуват в Закона за водите. Би трябвало да стане ясно, че водоползването е възмездно.
По отношение на главата за опазване на водите и мониторинга на водите би трябвало също да има известна доработка и да бъдат детайлизирани взаимоотношения между бъдещия Комитет по водите и Министерството на околната среда, защото има известно препокриване или недостатъчна яснота по компетенциите и правомощията на едната и на другата институция. Във всеки случай трябва да се подчертае, че включването на глава "Мониторинг на водите" е един принос и голям плюс за закона и на тази база трябва вече да се направят допълнителните доработки.
По отношение на главата "За защита от вредно въздействие". Смятам, че трябва да бъде засилен моментът за детайлизирано, или по-детайлно да бъде посочено какво се разбира под "отпадъчни води" и далеч по-строги и по-категорични санкции трябва да се предвидят в главата за наказателни разпоредби по отношение на изпускането на отпадъчни води.
По отношение на глава "Тарифи и такси", въвеждането на така наречената такса "водно право". Смятам, че това също е един голям плюс на закона. Това е едно основно приходно перо за извънбюджетния фонд "Водни ресурси" и изразява социалната политика на държавата.
В заключителните, административните разпоредби считам, че би трябвало да се предвиждат не само санкциите, но и съответните стимули и насърчителни мерки, необходими за опазването на качеството и количеството на водите. Да се предвиди строга наказателна отговорност за изпускане на отровни вещества, а не само административни наказания.
И допълнение също тук, към общите наказателни разпоредби, че определените глоби са в момента в абсолютен размер и би трябвало да потърсим това решение, което е намерено в законодателството на Западна Европа, а именно: предвид на инфлацията, която съществува, би трябвало да има правна регламентация за ежегодно осъвременяване с коефициента на инфлация на глобите. По този начин тези наказателни разпоредби ще бъдат наистина действащи.
Смятам, че законът, въпреки така посочените бележки и като се отчита наистина сложността на проблемите, интересите на различните консуматори, водопотребители, а също така и на държавата и на цялото общество, въпреки всичко смятам, че този закон във вида, в който е предложен от Министерския съвет, трябва да бъде приет на първо четене и в предложеното време за доработка, допълнения и бележки смятам, че би могъл да стане един работещ, подходящ закон за нашата страна, от който имаме нужда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно трябваше да се стигне и до този закон, след като вече е приет Законът за опазване на околната среда. И такъв закон е необходим - Закон за водите. Но дали точно този закон, който ни се предлага сега от Министерския съвет?
Ще се опитам най-напред да запозная народните представители с условията, на които би трябвало да отговаря един такъв закон. Законът за водите трябва да регламентира трайните законови обществени взаимоотношения, възникнали от:
1. необходимостта от формиране на нови демократични правни взаимоотношения при установяването, разпределението, ползването и опазването на водните ресурси;
2. изменението на обществено-икономическите отношения в условията на преход към пазарна икономика, разнообразие на собствеността, конкретизиране на отговорността при стопанската дейност, децентрализация на управлението (както виждате, тук се различаваме с госпожа Плугчиева), създаване на нови финансови механизми;
3. изискванията за устойчиво развитие на природните ресурси, в това число и на водите, тоест тяхното съхранение и възстановяване в количествен и качествен аспект, опазване на екосистемите, свързани с водите, влажните зони, крайбрежните ивици, водите в защитените територии и други, за спазването на които Република България е поела международни задължения;
4. задължението на Република България като асоцииран член на Европейския съюз да хармонизира своето законодателство по дух и съдържание с европейските правни норми.
Като цяло предлаганият ни проект за Закон за водите не удовлетворява нито едно от тези изисквания. Ударението в този законопроект е поставено на функциите и задачите на новосъздаващия се Комитет по водите към Министерския съвет. Отново един прецедент - до момента не е създаден нито един такъв комитет в тази държава по този начин. Сега със закон ще създадем и комитет към Министерския съвет.
Някои от основните недостатъци на проекта за Закон за водите са следните (тук не ги подреждам по значимост, просто ги предлагам на вашето внимание):
1. Не са регламентирани компетенциите и взаимоотношенията между държавните органи, визирани в Закона за водите - кой орган за какво отговаря, кой съгласува, кой взема окончателно решение и кой контролира, а това води до безотговорност и безстопанственост.
2. Не са дефинирани критериите за извършване на дейностите, предвидени в Закона за водите в случаите, при които всяко от тези действия трябва да се прилага, органите за контрол на изпълнението им.
3. Повечето от задълженията са дадени общо, неконкретизирано, като пожелание, без определяне на органа, носещ отговорност за изпълнението им.
4. Използвани са понятия, нямащи място в специализираната терминология, или имащи различно значение в други, приети вече закони.
5. Изцяло липсва регламентация на опазването на екосистемите и на статута на жизнени елементи на водната среда: бреговите ивици на водните течения, влажните зони, блата с лечебна кал или лечебни растения и други.
6. Не се налага общоевропейският принцип за децентрализация и участие на обществеността при взимане на решения, свързани с разпределителния и разрешителния режим, а се налага централизирано, почти еднолично взимане на решения и тотален държавен контрол дори и върху инвестиционните намерения на общинските власти, частни лица, фондации и други след получаване на разрешително за водоползване.
7. Създава се възможност по конюнктурни съображения еднолично председателят на Комитета по водите да променя целите на Закона за водите чрез държавната програма и регионалните програми, за които не са посочени дори основните критерии, на които те трябва да се подчиняват.
8. Предвидени са дейности на Комитета по водите, които той не е в състояние да изпълнява, като извършване на водостопански проучвания, определяне условията за събиране и предоставяне на информация от специализираните информационни системи, определяне на нормативи за ползването на подземните води, поддръжката на съществуващата опорна хидрометрична мрежа за вътрешните води, опорната мрежа от брегови станции за качеството на водите на Черно море, системи за прогнози и предупреждения, които са под международна юрисдикция и други.
9. Административно-наказателните разпоредби със своите необосновани и общи формулировки дават възможност за изнудване и корупция от страна на контролиращите органи.
10. За прилагане на този закон се предвиждат пет наредби на Комитета за водите и тринадесет на други министерства или на Министерския съвет, общо осемнадесет.
Бих могъл още дълго да говоря по отделните глави на проекта за закон, но просто ще изчерпя цялото време, което е предоставено на нашата група. Затова сега като за първо четене ще си позволя някои най-общи бележки по предлагания ни проект.
Представеният проект за водите, ако бъде приет, ще бъде един недействащ документ, отменящ съществуващи законови и подзаконови разпоредби, с които ще се отвори огромна празнина в една изключително важна за страната материя, трудна за управление, с много заинтересовани институции и конфликти на интереси. Тепърва, както казах, трябва да се подготвят 18 подзаконови документа.


В проекта за закон съществуват необясними пропуски като участието на основни отрасли с решаващо значение за страната, например земеделието, което е потенциално най-големият водопотребител с напояването; енергетиката, която стопанисва и управлява най-крупните хидротехнически съоръжения; геологията и минералните ресурси, където се проучват и контролират подземните водни ресурси и други.
Структурата на закона трябва коренно да се промени, като се обособят нови глави за правния характер и собствеността на водите, разрешителния режим във всичките му аспекти, мониторинга и предоставянето на информация и други. В нови отделни глави трябва да се обособят статутите, правата и задълженията на водните синдикати, на басейновите съвети и общините. Не е разработен и раздел за регламентиране на нови икономически механизми за финансиране инвестиционния процес за водните обекти не само от бюджета и под контрола на държавната институция, а и от български и чуждестранни фирми, кооперации, фондове, фондации, външни заеми и други.
И най-важното, проектът не е съобразен с основния проблем на водите в нашата страна - отрицателният воден баланс. Този проблем може да се реши единствено чрез рационално използване на водния ресурс, чрез икономии и прекратяване на разхищенията от всички водопотребители. Още повече, че последните проучвания на водещите ни институти неоспоримо доказват, че водния ресурс на страната е намалял през последните 10 - 12 години с 30 на сто. Това е едно ужасяващо число, което трябва да намери място в една нова стратегия за водното стопанство или поне нова концепция за политиката по водите. А такива още не са разработени!
Очевидно един нов Закон за водите трябва да регламентира именно тази нова стратегия или концепция за политиката по водите, не конюнктурни промени в институциите на изпълнителната власт. Този проект за Закон за водите е и в крещящо противоречие с международните ангажименти, поети от нашата страна, за хармонизиране на законодателството ни с това на Европейския съюз. Той не е съобразен и със задължението ни да възприемем устойчивото развитие като основен принцип на икономическата и природозащитна политика на страната ни. Проектът противоречи на замисъла на стратегията за околната среда на България, приета през 1994 г., на Плана за действие за басейна на река Дунав, приет през 1994 г. от министрите на околната среда на всички дунавски страни и на принципа за децентрализация на институциите по водите, заложен от Световната банка като условие при усвояването на приетия воден заем. Приемането на закона ще блокира инвестициите от Япония и от програма ФАР по Проекта за възстановяване на водните синдикати, от Европейския съюз и Глобалния екологичен фонд по регионалните програми за басейна на река Дунав и крайбрежието на Черно море, от ООН и Програма "ИНТЕРЕКТ" за басейните на Марица, Места и Струма, както и новата Програма на ООН за прилагане в България на устойчивото развитие чрез "АДЖЕНДА 21" - документ, приет от нашата страна на Световната конференция по околната среда и развитие в Рио де Жанейро през 1992 г.
В заключение предлагам проекта за Закон за водите да се върне за основно преработване като се съобрази с направените по-горе бележки и като отрази и регламентира постановката на една нова концепция за политиката по водите, съзвучна с интересите на нашата страна и европейските закони.
Аз няма да гласувам за приемането на този проектозакон на първо четене, защото това означава да приемем един неработещ документ.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Юмер Юмер.
ЮМЕР ЮМЕР (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Водата е изключително важен национален стратегически ресурс, който предполага ново законодателно уреждане на възникналите обществено-икономически и екологични проблеми.
Законът, който действа от 1969 г. не отговаря на новите изисквания, тъй като страната ни е бедна откъм водни ресурси, обусловено от географското положение, природно-климатични характеристики, също така от неравномерното й разпределение на територията на страната и по сезони. Всичко това ни задължава да бъдем много прецизни при законодателното уреждане на тази специфична материя, но за съжаление между институциите съществуват твърде сериозни различия по общата концепция за водите в Република България.
В Комисията по опазване на околната среда и по водите чухме различни мнения и становища за това кой да ръководи, организира и контролира цялостната дейност по водите, дали държавният орган да се нарича Комитет по водите, дали да се нарича Агенция по водите или Държавен орган по водите, но аз смятам, че по-важното е какво съдържание ще се вложи в органа за управление на водите, с оглед изпълнението на една национална програма.
През изминалата 1995 г. ние бяхме свидетели на досега съществуващият хаос в управлението на водите, възникнал с водоснабдяването на София, а и не само в София, а и в цялата страна, което ни наведе на мисълта, че от много баби просто излиза хилаво дете!
Участвайки в подкомисията разбрахме, че липсва координация между различните ведомства. Самият Национален съвет по водите нямаше статут на надведомствен държавен орган с разпоредителни и контролни функции. В чл. 6, ал. 1 се предвижда да има държавен орган по водите към Министерския съвет за провеждане на национална политика в областта на управлението на водите. Успоредно с това функциите се предоставят на Министерството на околната среда, Комитета по геология и минерални ресурси и други министерства и ведомства, но тук трябва да се регламентират много ясно и да се координират самите действия на тези ведомства. Ние определено считаме, че в чл. 11 могат да се застъпят много по-широки правомощия на общинските органи, затова защото непосредствените благополучия или неблагополучия рефлектират върху тях, тъй като водата е и социална политика.
Смятам за уместно тук да отбележа, че в държавния бюджет по т. 1.4.8. бяха гласувани само 650 млн. лв. за малки водоснабдителни обекти. Имаше предложения от много народни представители те да се увеличат, в това число до 900 млн. лв., но не се приеха. А има общини и други населени места, като например община Крумовград, където водоснабдеността е едва 22 на сто.
В потвърждение на това бих казал, че и най-добрият закон не върши работа тогава, когато не е подплатен с най-належащите финансови средства за реализиране на целите, които са заложени в него.
Нов момент в Закона за водите е предоставянето на концесии за проучване, строителство и експлоатация на водностопанските системи и съоръжения, заложени в чл. 13, ал. 2. Известни изменения при второ четене могат да се направят в чл. 18, ал. 2 и ал. 3, във връзка с напояването на площите, а също така и в глава седма, при определяне на сервитутите, за да не се създадат условия за накърняване правото на собственост.
Имайки предвид и някои други моменти, ние считаме, че бихме могли на първо четене в този вид, по принцип да подкрепим Законопроекта за водите. Мисля, че на второ четене ще направим твърде съществени и сериозни предложения за промени в Закона за водите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на д-р Борис Банков от демократичната левица.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз споделям изразеното в становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи отношение към Законопроекта за водите.
Наистина, още в чл. 1 изрично помоему е разширено значението на понятието "управление". Това създава известни трудности и като пример ще ви посоча чл. 10, където се говори за разработване планове и програми за управление на водите, стратегия и прогнози за развитието на водостопанската дейност, която пък в чл. 5 е в обема на понятието "управление".



В чл. 3, ал. 1 е възприет принципът, че всички води са с национално значение. Това, по мое разбиране, не е лошо, тъй като се определя особеното значение на всички води и следователно, и особената им закрила от закона. А от друга страна не пречи, чрез въвеждане на нови текстове, да бъдат осигурени и правата на общините за онези неща, за които стана дума. Ал. 2 обаче изважда от води с национално значение води, които са определени по критерии само за задоволяване на определени потребности, упоменати в чл. 21. И аз смятам, че тази алинея е абсолютно излишна.
В чл. 6 е казано, че държавната политика по управлението на водите се осъществява от Комитета по водите и от регионалните управления по водите. Това създава впечатление за два различни органа, а още повече, в чл. 14 веднага е казано, че регионалните управления по водите са поделения на Комитета по водите. Следователно, държавната политика се формира от Комитета по водите в този случай. Не са достатъчно ясно определени правомощията на регионалните управления по водите. В чл. 14, ал. 2 е казано, че служителите на регионалните управления по водите се назначават и освобождават от техните ръководители. А кой назначава ръководителите на тези управления? Тръгваме отзад напред.
Искам да се спра специално на чл. 18, ал. 1, където в т. 3 е казано, че председателят на Комитета по водите издава разрешителни за бутилиране на пресни минерални, термални подземни води за питейни нужди. Тоест, на всички води за питейни нужни. Някак си, като бяла кръпка е прешита тази т. 3, която дава пълномощия на председателя на Комитета по водите за разрешение на една стопанска дейност - бутилиране на водите. И веднага искам да кажа, че пак във връзка с това, в § 4 на Преходните и заключителни разпоредби се казва, че в Закона за народното здраве в чл. 49 се правят изменения, като навсякъде след "минерални води" се допълва "за лечебни нужди". Ако това бъде направено, значително се стеснява дейността на Закона за народното здраве по отношение на минералните води само за онези, които са за лечебни нужди.
Уважаеми народни представители, в Закона за народното здраве е разгледана една сложна материя и са уредени отношения, които са твърде сложни - за минералните води. При това на основа на този закон са издадени значителен брой подзаконови нормативни актове. Със стесняването на дейността на Закона за народното здраве отпада действието не само на упоменатото в закона, но и на всички произлизащи от това подзаконови нормативни актове. Това ще създаде значителен правен вакуум за въвеждането на тази материя, а никъде в Закона за водите този правен вакуум не се запълва.
Аз смятам обаче, че тези слабости, които за мен са недопустими, са лесно отстраними с отпадането на т. 3 от чл. 18 и с отпадането на предлагания § 4 в Преходните и заключителни разпоредби.
Позволявам си също така да изразя известно съмнение дали в т. 3 на чл. 25 правилно са подбрани критериите за ползуване на подземни води, добити в собствен имот за индивидуални питейно-битови нужди, водопой на животни и напояване, като в случая критерият е напояваната площ. По този начин в 100 дка частна земя могат да се появят и 300 кладенци. Дали не е по-правилно тук критерият да е броят на водоизточниците на определена площ?
В чл. 23 се дават пълномощия на председателя на Комитета по водите при стихийни бедствия, извънредни обстоятелства и производствени аварии, само се дава тази възможност той да установява специален режим на водоползуване. Знаем, че при тези случаи на стихийни бедствия, извънредни обстоятелства и прочие, в страната действуват други органи с по-големи пълномощия. И в случая не зная дали не е необходимо поне да се посочи по какъв ред председателят на Комитета по водите ползува тези правомощия.
Аз споделям мнението, че не са добре уредени взаимоотношенията на различните държавни органи, министри, председатели на комитети. Като пример ще посоча, че в Глава четвърта определени пълномощия се дават и на министъра на здравеопазването, а в главата за административно-наказателни разпоредби там той няма никакви пълномощия.
Искам да изразя принципно несъгласие с чл. 39, който предоставя възможността да се задължат лица, които изпускат отпадъчни води, да извършват мониторинг на тези води. По мое убеждение тук трябва да действува задължителният режим и разбира се, да се даде възможност за изключения от този режим. Тоест, да се даде право на председателя на комитета да освободи определени лица при определени условия и по определен ред от задължителния мониторинг. Това са два различни подхода, тъй като в случая на чл. 39 трябва да постъпи сигнал към председателя на Комитета по водите за нарушение, за да поиска мониторинг, а в моето предложение би трябвало онзи, който желае да бъде освободен, да предостави известна документация и това ще доведе до една по-голяма пълнота в Комитета по водите за представата за излъчването на вредни вещества.
В чл. 49 е формулиран текст, в който общинските съвети организират, подчертавам - организират поддържането на коритата на реките и водопропускателната им способност на територията на съответната община. За мен този текст е непълен, неясен, не определя точно и ясно задълженията на общините. Думичката "организират" не поражда ясно представата за какво става дума, не поражда ясно представата за ресурсното осигуряване.
Разбира се, всички мои забележки дотук аз смятам, че са лесно отстраними. И като изхождам от важността на този закон аз ще го подкрепя на първо четене с надеждата, че на второ четене всички тези слабости и непълноти на закона ще бъдат избегнати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Валентин Василев. Да се готви народният представител Илия Данов от Народния съюз.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представеният Закон за водите е изключително лош. Той не може да бъде дори поправен. Преди месец, месец и половина тук мина Закон за въздуха, който казахме, че е лош, но хайде, ще го оправяме на второ четене. И текст по текст оправяме закона. Този закон просто не може да бъде поправен и трябва да бъде върнат и да започне работата по него отново. Аз не мога да си представя как след 4 години работа може да излезе едно такова нещо, което не е съобразено с нито един друг закон в тази страна - нито с Конституцията, нито със Закона за здравето, нито със Закона за околната среда, нито със закона за концесиите. Изобщо, това е закон, който се сблъсква с всички останали законови нормативни актове в нашата страна.


И това не е само мое мнение. Тук всеки от изказващите се поотделно каза: тук има слабост, такава слабост... Но се оказва, че целият закон е абсолютно слаб. Сега ще се мотивирам в няколко насоки:
Първо, този закон не отчита задачите, които седят пред използването и опазването на водите в нашата страна. В България епохата на голямото хидротехническо строителство отдавна отмина. Много малко остава да се строи или да се достроява и т.н. Задачите трябва да бъдат насочени към опазването и рационалното използване на водите. А точно това не прави този законопроект.
Всъщност какво прави той? - Той прави две неща:
Първо, прави една изключителна централизация в управлението на водите в така наречения Комитет по водите. Създава една допълнителна тежка държавна администрация.
Второто, което прави, е, че този закон позволява отново на министъра на околната среда да дава разрешителни на замърсителите да изпускат вода - такава, каквато не бива да изпускат във водните течения и басейни.
На регионалните управления не се дават никакви правомощия. Тук не се говори за никакви правомощия на регионалните управления. Още по-малко - на басейновите съвети. Но вижте какви правомощия се дават на председателя на Комитета по водите: той може да издава разрешително за изграждане на язовир!?...
Е, как ще издаде разрешително за изграждане на язовир? Той може да даде разрешително за регулиране на оттока на водите. Господин Велев, как така, като знаете много добре, че този язовир трябва да има и оценка за въздействие на околната среда, а и други министерства и ведомства трябва да си кажат думата. Значи един председател на Комитет по водите не може да издаде разрешително за язовир. Това го разберете!
Също така той не може сам да даде разрешително за добив на инертни материали от корита на водни течения. Там също е задължен и министърът на околната среда. Там също има оценка за въздействие на околната среда.
Какво ще става с бутилирането - тук вече здравеопазването си казва думата. Как ще издава разрешително за ползване - изобщо един такъв текст за повърхностни и подземни... Вие го правите един воден цар, който се сблъсква с всички останали закони в страната и с досега дадени правомощия на други министри. Това е смешна работа!
Какви правомощия се дават на министъра на околната среда и на министъра на здравеопазването? - Категоризация на повърхностните води. Това е най-важното нещо в страната. Категоризацията означава вие да кажете коя река за какво ще става, колко да бъде замърсена, коя категория е и вие я обричате.Тя не може да става, примерно, за водоснабдяване, ако е по-ниска категория, за напояване и т.н. Тези двама министри не могат да си позволят едно такова нещо. Това трябва да е отговорност на целия Министерски съвет, тъй като там и други министри, които са заинтересовани от напояване, от промишлено водоснабдяване, трябва да имат възможност да защитят своите интереси.
Казахте, че министърът на околната среда и министърът на здравеопазването могат да определят качествените показатели на водите за напояване. А къде е министърът на земеделието? Не е ли той този, който отговаря за земеделската продукция? Той трябва също да бъде включен.
Накрая, на министъра на околната среда се дава възможност да издава разрешителни за изпускане на отпадъчни води във водни течения, водоеми, земни недра и други водоприемници. Но без да се казва, че тези разрешителни трябва да са свързани точно с категорията на водоизточника, с допустимите норми и т. н.
Тук стигаме до същото нещо, което вие искате да направите със Закона за въздуха: на големите замърсители да им се дават някакви разрешителни, временни норми, т. е. да си замърсяват, да стане още по-лошо отсега и дори да не плащат глоби и санкции.
Тези два законопроекта, които вие внасяте, не са екологични закони, господин Велев! Те са антиекологични и аз ще предложа съвсем сериозно, господин председателю, по-нататък тази Комисия по околната среда, която е комисия по унищожаване на околната среда, ако продължава да действа по този начин, да я закрием в това Народно събрание, защото колкото по-малко работи, толкова по-добре ще бъде природата на България. (Оживление) Точно така.
Този законопроект посяга и върху правата на частната собственост, гарантирани с Конституцията. Вижте какво се казва: длъжностни лица, контролни органи, които изпълняват функциите по този закон, както и лица, които упражняват вещни права върху водни обекти, водостопански системи и т. н. могат да влизат и да предприемат в чужди имоти и да извършват в тях проучвания, контрол и други дейности... Господин председателю, представете си, че се събуждате една сутрин във Вашата виличка и гледате пред вратата Ви една сонда - пробива и търси вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може да стане това нещо, защото нямам вила.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Това е добре, и аз нямам, но някои другари имат. (Оживление)
Има редица други пропуски: защита от вредно въздействие на водите - тук е пропуснато едно изключително вредно въздействие върху водите, които се използват за напояване например. Тук никъде не е казано, че трябва да има някакви възбрани в тази насока. Вие много добре знаете колко десетки хиляди декари се отровиха по поречението на Янтра с поливане на води от Янтра преди 10 - 15 години. Земи, които не могат да се възстановят. Същото нещо стана и в поречието на Марица.
В края на краищата аз пак повтарям, че всеки един законопроект може да има някакви пропуски, но този законопроект не е съобразен с цялостната система на законодателството в нашата страна, с всички останали закони, произтичащи подзаконови нормативни актове, а тук се споменаха дори международни изисквания, конвенции и т.н.
Затова аз предлагам наистина вносителят да си оттегли законопроекта, да го забрави дори и да започне да работи отново. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Илия Данов.
ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Досега разглеждахме закони, по които можехме и така, и иначе. Можехме да бъдем БСП и опозиция. Сега сме опрели до един законопроект, който касае българина и нека да се отнесем като българи.
Завчера разглеждахме въпроси, свързани с бреговете на Дунава. Оказа се, че досега всеки е правил каквото е искал, отсега нататък трябвало да го правим всички заедно. Всички заедно, когато го правим, трябва да имаме закон, който да задължава със своята строгост, а не да позволява заобикалянето от тази или онази инстанция.
Аз съм виждал пораженията от "Редки метали". Те се разливаха през едно село, създаваха условия за правене на тухли, хората си правеха тухли и си строиха къщи, в които сега живеят, а като се влезе вътре, всичко щрака. (Оживление) Да, гледате, но аз мога да ви кажа къде може да се отиде и да се замери. И за съжаление в днешна съвременна социално издържана, с много здравеопазване България, в тази сграда се щрака и там живеят деца. А и в тинята, дето са правени тухлите, също са живели деца. Тогава също е имало Закон за водите, който обаче беше спазван от "Редки метали" в тоталитарно време толкова, колкото може би ние сме се отнасяли към него, защото сега научаваме за този закон. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Става дума за Гайгеровия брояч.
ИЛИЯ ДАНОВ: Да, какво друго да щрака? Мисля, че пленарната зала е наясно по този въпрос. (Смее се)
Бих се обърнал към по-безкомпромисното, господа, защото ставаме за резил. Това, което "Редки метали" - Бухово, направи, германците се опитаха да поправят. И се оказа, че в тази смеска, от която сме правили тухли, те намериха концентрат. Това говори за нивото на нашата техническа мисъл и за производството, с което разполагаме.


Аз ще обърна малко повече внимание върху промишлените води. Господин Банков се изказа, но считам, че се изказа повече, извинявайте, като бесепар. Той беше склонен някак си лекичко да заобиколим нещата, да минем по перваза, но в никакъв случай да не бъде спазен чл. 39. Вижте какво недомислие - министърът на околната среда може - ама може и да не може - да задължи лицата, това "не може" не го пише, които изпускат отпадъчни води, да извършват мониторинг на тези води. Ами защо трябва министърът да се занимава с този проблем, когато законът може категорично да каже - просто няма да се изпускат такива води. С влизането на водата в това промишлено предприятие тя трябва да излиза такава, каквато влиза, чиста, необходима за всички производства. Сега по течението на река Осъм има редица предприятия. Река Осъм в зоната на град Левски долу е вече тиня. Нашите хора, когато решиха да избягат от тази тиня, затова защото грози вече брега, а това беше романтично място, навремето като ученици ходехме да си правим плаж там, къпехме се, регулираха коритото, изправиха го и водата взе да изчезва. Такава намеса на хората не знам как трябва да я разглеждаме.
Аз се обръщам повече към този член, затова защото съм против връщането на закона. Но ако при второто четене на закона ние не участвуваме и не подобрим закона, трябва да бъдем сигурни, че той ще бъде върнат от някои инстанции. По-добре е ние да си открием грешките, отколкото други хора да се намесват в тази работа.
Между първо и второ четене ние трябва с изключително голямо внимание да се вмъкнем в дообогатяването на закона.
Последното, което мога да кажа, е това, което засяга човека. Може един старец, когато умира, нищо да не иска от внучето си, но той иска да има внуче, за да му донесе поне малко водица, когато умира. Значи това е последното нещо, което искаме от живота - малко вода. Дано да успеем да направим такъв закон, та старецът, когато пие тази вода, да не мисли, че можем да го отровим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Станимир Калчевски от БСП и коалиция. - Няма го.
Има думата Боян Киров. - Няма го.
Има думата Пламен Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Предложеният Закон за водите според мен среща едно несъвсем добро разбиране главно от страна на опозицията. Целта на този закон според мен е да се провежда една цялостна държавна политика по отношение проучването, използуването, опазването и развитието на водните ресурси в България. От гледна точка на перспективите, за всички нас е ясно, че водата все повече и повече ще се превръща в един много ценен, в определена степен скъп и недостатъчен продукт, който безспорно е жизненоважен и за който ние трябва да мислим преди всичко с поглед към бъдещето, с перспектива. Ето защо аз смятам, че този закон е необходим. Въз основа на дискусията, която ние водим, той би могъл да изпълни основното предназначение - да създаде възможност на базата на съвременните икономически условия ние да използуваме ограничените водни ресурси в нашата държава разумно, като разумни хора.
За мен въпросът има две страни. От една страна, Комитетът по водите, който трябва да реализира държавната политика, според мен трябва да бъде регулиращ орган на тези процеси, регулиращ орган, който чрез правата, дадени му от закона, дава разрешение и осъществява контрол по използуването на водите. Субектите обаче, които използуват, експлоатират и изграждат водните съоръжения, трябва да имат възможност да работят на базата на общото икономическо законодателство в България, спазвайки правилата на играта, определени от държавата.
Ето защо ние препоръчахме в Комисията по енергетика и енергийни ресурси този закон да се адаптира към останалите закони, какъвто е Законът за концесиите, Търговският закон, ако щете, Законът за собствеността и т.н. Политиката, от една страна, трябва да осъществява контрол по използуването и опазването на водите, но, от друга страна, тя трябва да създава и определени икономически условия и стимули за целесъобразно и съвременно използуване на този ценен ресурс.
Какво имам предвид. Изграждането на Националния фонд "Водни ресурси" дава възможност да се финансират най-важните от гледна точка на държавните интереси обекти и мероприятия, свързани с опазването на водите. Съвсем естествено е този, който ползува вода, да плаща и такса "Водно право". Това особено важи за индустрията - индустрията не само трябва да плаща за това, че ползува вода, но трябва да поеме разходите за нейното пречистване и опазване. Разбира се, тук трябва да има диференциран подход, тъй като е много голямо разнообразието, специално в индустрията и в енергетиката. Вие знаете, че различните производства използуват различни количества води и ако поставим примерно една единна такса, това означава един огромен, голям завод или една топлинна централа, или една атомна централа, която използува огромни количества вода, тази такса би ги поставила в трудно финансово състояние, което не е от интерес от гледна точка на икономиката. В същото време има и такива обекти, като водните централи например, поставени на водопроводи за питейно водоснабдяване или на съоръжения за напояване, които би трябвало да бъдат стимулирани, тяхното изграждане би трябвало да бъде стимулирано, тъй като те носят обществена полза и сегашното законодателство задължава построяването на такива централи. За съжаление ние сме допуснали изключение и както винаги изключенията се превръщат в правила.

Трябва да отбележа, че скромният български частен капитал има определени интереси за изграждане на такива обекти и ние би трябвало да стимулираме този процес.
В заключение аз смятам, че този закон е необходим. Съвсем основателно той се внася. Народното събрание неведнъж се сблъсква със сериозни проблеми, свързани с използването и опазването на водите, и при една сериозна работа по време на второ четене смятам, че ние можем да приемем един необходим за нашето общество закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка Марияна Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В последните три години това е третият вариант, който ни се предлага за проект на Закон за водите, и както трябва да призная пред вас, недостатъчно сполучлив. Слабостите на закона се виждат още от самото му начало. Например чл. 1. В него се казва, че "В този закон се урежда управление на водите на територията на Република България", едно признание за какво е определен законът. А всъщност проектът на закон би трябвало да урежда един много по-голям диапазон на отношения, това са водоползване, опазване на водите, както и уреждането на правните въпроси. Водата е един ограничен ресурс. Тя се използва във всички области на стопанския живот. В много страни, в които законът за водите съдържа някои други клаузи и е по-разширен, трябва да призная, че се регламентират не само правни отношения, но и инженерни и други изисквания, свързани с използването на водните ресурси.
Предложеният законопроект не е общ, единен Закон за водите, касаещ и тяхното проучване, опазване, използване и управление, а наподобява на закон за управление на водите. Липсва обща концепция, обща идея за водите в България. Законът за водите се предлага с един кратък текст, но липсата на достатъчна разработка би довела до изключителни затруднения при прилагането му. Това ще наложи някои действия да бъдат регламентирани изцяло с подзаконови нормативни актове.
Глава втора регламентира органите на управление на водите. Това право тук се дава на Комитета по водите - един несъществуващ досега орган, който поради непълнотите в закона ще издава и съответните наредби, като например: наредба за водоползване, наредба за мониторинг на водите в България и други.
В редица становища, а именно това на Министерство на териториалното развитие и строителството, Комитета по геология и минерални ресурси, Комитета по енергетика се изразява мнението, че създаването на нов държавен орган ще усложни още повече управлението на водите и водните ресурси в България. Той ще изземе основните стопански дейности, свързани с водите, от съответните отрасли. Предлага се значително по-опростена схема за управление, като Агенция по водите, която да извършва всички дейности по управлението, разпределението и контрола по използване на водните ресурси и поддържа единна информационна система по водите. В чл. 8 например е посочено, че председателят на Комитета по водите се избира и освобождава от Министерския съвет, а това става например с акт на Народното събрание. Това са едни непълноти, които могат да се избистрят, разбира се, в закона и да се оправят.
По-нататък ще се спра върху глава трета. Общо е становището на комисиите, че глава трета, а тя е една от най-важните - "Водоползване" - е необходимо да се приведе в съответствие със Закона за концесиите. Тази глава се нуждае от цялостна преработка. Не са изяснени и различните разрешения за водоползване и концесии за водоползване, техните разлики. Не е ясно върху кои части от водните ресурси и върху кои системи ще може да се учредява концесия.
Проектът на Закон за водите трябва да се допълни със специфичните изисквания за различните видове водоползване и приоритети за водоползване. В закона трябва да бъдат регламентирани принципите за класификация на водоползвателите от водостопанските системи. Трябва също така да са ясни правата, задълженията и отговорностите на отделните лица и обекти.
Обезпокоително звучи фактът в чл. 23, че при наличие на извънредни обстоятелства Комитетът по водите може да установява специален режим на водоползване. Това би предизвикало значителни загуби на собственика на водостопанската система. В чл. 22, ал. 1 е дадено правото на председателя на Комитета по водите да предоставя води от водостопанските системи. Това не е възможно, без да има съгласуване със собствениците на хидротехническите съоръжения и на концесионерите.
Чл. 17 също така дава големи правомощия на председателя на Комитета по водите, а те са именно, че той дава разрешително за водоползване, след което би могло да се сключи договорът за концесия за води с национално значение.
В проекта на Закон за водите има и съществени празноти. 30 на сто от водните ресурси на България са свързани с подземни води, които обаче не са достатъчно застъпени в разглеждания законопроект.
Глава пета. Не е визирано правото на собственост върху мониторинговата система. Сложните взаимоотношения при реализиране на мониторинг на водите са свързани с наличието на отделни мрежи за наблюдение и измерване на количествените и качествени характеристики на водата, мрежи за оценки на водните ресурси. Не са ясни принципите, върху които мониторинговата система се изгражда, развива и управлява.
В глава седма се дава правото за преминаване през чужди имоти. Това е едно нарушаване на правото на собственост, а също така може да бъде и предпоставка за нанасяне на щети.
В заключение искам да кажа, че този законопроект се нуждае от една значителна преработка. В този му вид, в който ни се представя, това е много трудно. Един наистина необходим Закон за водите, който ще осъвремени българското законодателство, но бих изразила мнение, че по-лесно ще бъде да се напише нов закон, отколкото да бъдат внесени поправки, разширения и подобрения тук, в така представения ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Георги Файтонджиев - председателят на Националния съвет по водите към Министерския съвет.
ГЕОРГИ ФАЙТОНДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати! Смятам, че депутатите от временната комисия по кризата във водоснабдяването на столицата и "Джерман - Скакавица" са наясно за необходимостта от нов Закон за водите. Смятам, че необходимостта от новия Закон за водите беше съвсем ясно регламентирана и съвсем ясно доказана в отчета на временната парламентарна комисия, който доклад беше приет в пленарна зала. Един от изводите, направен в този доклад, е необходимостта от създаването на един силен, действащ централизиран орган за управление на водите. Една от причините за водните кризи, която беше изтъкната в доклада на временната парламентарна комисия, е многото държавни органи, занимаващи се с управлението ползването на водите. Госпожа Плугчиева в своето изказване се опита да уточни колко държавни органи, ведомства и т.н. се занимават с управлението на водите. Тези многобройни органи в крайна сметка водят до една безстопанственост на водите в Република България.
В особеното становище на господин Валентин Василев беше поставено искането за създаването на Министерство на водите. В момента има няколко предложения по отношение на държавния орган, който трябва да се занимава с водите, като се започне с една Агенция за водите. А вие много добре знаете, че агенция като форма за държавно управление в България няма традиции. В България агенции се създават, когато има необходимост от някакво временно решаване на някакви временни проблеми. Агенция за чуждестранна помощ - надяваме се, че ние няма безкрайно време да получаваме чуждестранни помощи, че ние ще успеем да се съвземем и ще закрием тази агенция. Агенция за приватизация - в крайна сметка ние ще стигнем до оптималния таван на приватизацията, след което тази агенция ще бъде закрита. Но води в България трябва да има, докато съществува България.

По тази причина органът за управление на водите не може да има временен характер. Затова работната група, след като обсъди всички възможни варианти - от министерство до агенция - се спря на една форма на управление, която има достатъчно гражданственост и традиции в България, а именно Комитет по водите към Министерския съвет.
Конституционният съд през 1993 г. разреши на Министерския съвет, даде правото на Министерския съвет да създава комитети за управление на определени сфери на обществените отношения, на обществения живот, така че формата Комитет по водите не противоречи на Конституцията на страната, на Република България.
Имаше предложение за създаване на Национален комитет по водите. Може би господа депутатите, които тук споменаваха, че председателят на Комитета по водите трябва да бъде избиран от парламента, са имали предвид това, че имаше предложение за създаване на Национален комитет по водите по аналогия с Националния статистически институт, чийто председател и заместници се избират от парламента. Ние сме имали предвид, вносителят има предвид Комитет по водите, към Министерския съвет, чийто председател и заместници се избират и освобождават от Министерския съвет.
Тук беше направен един намек за противоречие между предлагания Законопроект за водите и Конституцията на Република България. Считам, че такова противоречие няма и единственият въпрос, по който би могло някой да се съмнява, това е въпросът относно собствеността на водите. Чл. 18, ал. 1 на Конституцията на Република България единствено определя част от водите като изключителна държавна собственост, а собствеността върху останалата част на водите или тези, които не са с национално значение, ако изобщо има такива, не се третират от Конституцията на страната, така че специализираният Закон за водите трябва да уточни, има правото и може да уточни, собствеността и на останалите води. Категоризират се всички води на територията на страната като води с национално значение и чрез ал. 1 на чл. 18 на Конституцията тези води, всички води на територията на страната стават изключителна държавна собственост.
Искам да ви цитирам няколко закона: Закон N 90-3 от 3 януари 1992 г. за водите на Република Франция. Неговият чл. 1 гласи: Водата е част от общественото притежание на нацията, нейното ползуване, използуване и развитие на използуваемите ресурси са от общ интерес.
Закон за водите на държавата Израел от 1959 г. - чл. 1: Водните източници в държавата са обществена собственост. Те са обект на контрол от страна на държавата и са предназначени за използуване от нейните жители за развитието на страната. Правото на едно лице върху дадена земя не му дава право върху водния източник, намиращ се на тази земя или пресичащ я или граничещ с нея.
Още по-категоричен е Законът за водите от 1969 г. на Република Перу - чл. 1: Всички води без изключение са държавна собственост и това право на собственост е неотчуждимо и неограничено с давностен срок. Не съществува право на частна собственост върху водите нито придобити права върху тях. Използуването на водите в национален мащаб при определени условия не може да бъде осъществявано по друг начин, освен в зависимост от обществения интерес и развитието на страната.
Проектът за Закон за водите беше предоставен на американския Институт по екологично право. В меморандума на този институт е заявено: много добре е, че държавата е собственик на водите. Това е важно за ефективна програма за запазване на водите.
Така че считам, че няма абсолютно никакво противоречие между Конституцията и изключителната държавна собственост на водите.
Искам предварително да заявя по отношение на направените забележки относно приложението на Закона за концесиите. Проектозаконът за водите беше разгледан в Министерския съвет в момента, в който Народното събрание приемаше Закона за концесиите. Тези два момента съвпаднаха. Затова в чл. 17 и чл. 18 е дадена възможността, тъй като не беше приет още Законът за концесиите, за прилагането на Закона за концесиите и е казано, че концесиите за водите се дават съгласно и по реда на Закона за концесиите. В парламентарната Комисия по опазване на околната среда и по водите вече има готови текстове за изменение на чл. 17 и чл. 18 във връзка с конкретизирането на тези членове и по отношение прилагането на Закона за концесиите и концесиите за водите.
Няколко народни представители направиха забележки по отношение на ал. 2 на чл. 3, който гласи, че не са с национално значение водите, чието единствено предназначение е удовлетворяването на потребностите, посочени в чл. 21 на този закон. Законът има основен принцип, че ползуването на водата е възмездно и става по разрешителен режим. Когато има условия за предоставяне на концесия, се предоставя концесия, а когато няма условия за предоставяне на концесия, важи разрешителният режим. С ал. 2 ние разрешаваме на всички собственици на земя до 2 дка да ползуват за напояване води - било повърхностни, било подземни, да ползуват за собствени нужди, за питейно-битови нужди на семейството си води без разрешение от държавния орган. Мисля, че на всички е ясно, че при, да кажем, три или четири милиона домакинства в страната, от които може би е 1,5-2 милиона са в селски райони или в малки градове, в които има възможност за изграждане на собствени водоизточници, сами разбирате, че водоползуване от порядъка на половин литър в секунда или един кубически метър на денонощие, не може да наруши интересите на държавата, нито пък държавният орган по водите би могъл да издаде 3-4 милиона разрешителни. Това сме имали предвид като даваме това право на гражданите на страната да ползуват вода за задоволяване на собствените им и на семействата им нужди.
По отношение на минералните води много от народните представители поставиха въпроса по отношение на ползуването им. Минералните води са част от подземните води на страната. Като такива те влизат в общия баланс на националните води. Заедно със специалистите от Министерството на здравеопазването ние стигнахме до общото заключение, че ползуването на минералните води с лечебни свойства трябва да става с разрешителния режим на Министерството на здравеопазването, а след това, т.е. задоволяване на нуждите на здравеопазването, след това те трябва да преминат на общия режим на ползуване на водите в страната. Това означава, че тяхното бутилиране, разпространяване, продажба и т.н. за нас е търговска дейност, която трябва да мине по изискванията, по регламента на Закона за концесиите, така че приходите от тази дейност, концесионното възнаграждение и таксата "Водно право" ще влизат в държавния бюджет.
В проектозакона се предвижда един постоянен контрол върху количеството и качеството на водите. На няколко пъти се спомена от народни представители, че особено по отношение на мониторинга, че наистина околната среда може да освободи някои от замърсителите от задължението да извършват мониторинг на отпадъчните води.
Мониторинг на отпадъчните води означава ежедневния контрол на количеството и качеството на отпадъчните води, зауствани в съответния водоприемник. Това е задължение на всеки собственик на пречиствателна инсталация, на пречиствателно съоръжение, или на производствен обект. Но, когато се отнася за пречиствателна станция от едно малко населено място, поддържането на една лаборатория - химическа, биологическа и т.н. лаборатория е изключително скъпо. В промените в качествата на заустваните води, могат спокойно да бъдат контролирани от районните инспекции по опазването на природната среда. И затова ние предлагаме министърът на околната среда да има възможност да освобождава собствениците на тези пречиствателни съоръжения. Става въпрос на пречиствателни съоръжения от порядъка на половин, един, два литра в секунда.
По отношение на разрешителния режим за заустване на отпадъчните води. Ние имаме предвид, че министърът на околната среда издава разрешително за заустването във водоприемниците. В това разрешително се указват изискванията към пречистените отпадъчни води, преди заустването им във водоприемник. При тези условия министърът на околната среда разрешава заустване в приемника. Щом като тези условия бъдат нарушени, районната инспекция за опазване на природната среда трябва да изключва от действие съответния обект. Или, когато се отнася за пречиствателна станция на населено място - да наложи съответните санкции и да принуди съответната общинска или държавна фирма да осигури качественото пречистване на водите.
Смятам, че една голяма част от направените забележки бяха добри и естествено, че ние с удоволствие ще помогнем на водещата комисия между първо и второ четене за изглаждане на някои от текстовете и за приемането на вашите предложения.
Ако има някакви въпроси, готов съм да отговоря след това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Цоньо Ботев. Да се готви народният представител Едвин Сугарев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! При приемането на нови закони наш дълг трябва да бъде съобразяването с най-добрите образци в законодателството. То обаче трябва да става не формално, не повърхностно, или като пожелание, а веднъж приет, един принцип трябва да се защитава докрай.
Предложеният на нашето внимание проект за Закон за водите в чл. 15 срамежливо е включено съществуването на басейнови съвети като обществени органи със съвещателни функции по управлението на водите в съответните речни басейни. Моделът басейново управление на водните ресурси се прилага от десетилетия в някои развити страни и е доказал своето предимство при решаването на проблемите с водите. По същество той представлява прилагането на обществено държавен подход на управление на водните ресурси на басейново ниво. Този подход трябва да обедини интересите на четири представителни групи от населението в речния басейн за постигане на координирано управление на водните ресурси в региона в съответствие с изискванията за устойчиво развитие.
В състава на басейновия съвет влизат представители на регионалните институции с компетенции по водите, местните администрации, екологични организации и водоползвателите от речния басейн. Речният басейн е основна балансова единица по отношение на водовземания, зауствания, количество и качество на водите, който изисква басейново ниво на управление. Именно затова, за да се изпълни със съдържание записаното в чл. 15 е необходимо да се включи в чл. 5 и чл. 6 басейново ниво на управление. По този начин се урежда демократичното начало в управлението на водите и се решава проблемът със свързващото звено между ползването и очистването на водите. Но затова е необходимо да се променят т. 2, 4 и 5 на чл. 10 и Комитетът по водите да има всички права и да поеме цялата отговорност по отношение на водите, в това число тяхното очистване.
Законът не решава проблемите с водния баланс, обобщения мониторинг и планирането процесите на управление на водните ресурси на басейново ниво. Липсата на синхрон с държавните институции и отсъствието им от състава на басейновия съвет ще доведе до вземането на неправилни решения по приоритетното подреждане на проблемите с водите на общинско и басейново ниво. За да има ефект от прилагането на Закона за водите, трябва да започнат да действат следните принципи: който ползва - плаща; който икономисва - печели; който замърсява - плаща; който очиства - се подпомага по критерии за приоритетност.
Липсват икономически стимули в закона за намаляване на процента на загубена вода, икономията и очистването на водите. Водите се замърсяват, а не се плаща за замърсяването им до пределната допустима концентрация. В този си вид при положението на закона ще действат само първите два принципа. Законът в този вид не може да осигури мощен национален фонд "Водни ресурси", който да отговаря на постоянно възникващите проблеми с водите. Тоест, реинвестиция от експлоатацията им. Известни на всички са многобройните технически проблеми, които трябва да бъдат решени, свързани с измерването, загубите на вода, подмяна на амортизираните мрежи, изграждане на резервиращи обеми и пречиствателни съоръжения.
Изложените недостатъци в проектозакона за водите правят закона негоден и ви предлагам да бъде върнат на Министерския съвет за преработване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Всички забелязахте, че изказващите се, независимо от това към коя политическа сила принадлежат, имаха определени забележки към този законопроект. Вярно е, че има и такава логика: дайте да го пуснем, нищо, че не струва, пък после ще го оправим.
Искам чистосърдечно да предупредя колегите от левицата и от Комисията по опазване на околната среда, че само поправките, които аз ще предложа за второ четене, надхвърлят 15 страници текст. Така че може би е редно да се замислим не е ли по-добре да се върне този законопроект и да се направи нов, който да става за употреба.
В предлагания проект за Закон за водите се предлага създаването на Комитет по водите. И като че ли това е най-важното, което се кани да се осъществи чрез този законопроект. Ако трябва да се намери място за 200-300 чиновници, просто си го кажете направо. Но лошото е, че тук, в ръцете на председателя на Комитета по водите, сe съсредоточават твърде много функции. Прекалено се централизира и администрира управлението на водните ресурси. Изземват се изпълнителските функции на различни институти и служби. На практика се унищожава ролята на местната власт с участието на общините при разпределението и експлоатацията на водните ресурси, тъй като предлаганите басейнови съвети имат само съвещателен глас.
Предлаганият закон противоречи на законите за местно самоуправление и се съобразява само с принципите на пазарната икономика. С неговото приемането би трябвало да се гарантира рационалното управление и балансираното разпределение на водите със съгласуване интересите на всички водоползватели при отчитане принципите на устойчивото развитие. Трябва да се гарантира също и широко обществено участие на всички равнища на управление на водите чрез включване на представителите на водоползвателите, на неправителствени екологични организации и на други заинтересовани лица.
За съжаление причините, които изискваха направата на нов Закон за водите не са ясно разкрити, или изобщо не са взети предвид. Или са били отчетени съвсем формално при неговото разработване и поради това той не отразява измененията в обществено-икономическото развитие и не гарантира нито рационалното управление на водите, нито демократичното участие на населението при вземане на решение за ползването им.


Нещо повече - терминологията в самия закон е доста неясна, някои от неговите текстове не са синхронизирани с Конституцията на Република България. Например, в чл. 18, ал. 1 от Конституцията се казва: "подземните богатства, подземната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологични резервати, определени със закон са изключително държавна собственост"
Докато за горите и парковете определението "с национално значение" има естествен смисъл и може лесно да се прецизира в съответните за тях закони, то прецизирането на води с национално значение и води с ненационално значение е изкуствено и няма смисъл, освен да отговори на формалното изискване за съответствие с Конституцията.
И точно това е направил предложителят: в чл. 3, ал. 1 на проекта четем: всички води - надземни и подземни, в пределите на Република България, включително и териториалните речни води, вътрешните морски води и териториалното море са с национално значение.
Ал. 2. Не са с национално значение водите, чието единствено предназначение е задоволяване на потребностите, посочени в чл. 21, който се отнася за водните маси, които се използуват за задоволяване на лични питейно-битови потребности и в личното земеделско стопанство.
С такава дефиниция обаче става отдалечаване от основния смисъл на чл. 18 от Конституцията. Когато там се говори за горите, се има предвид дървесната растителност, на територията на която тя е разположена. Когато се говори за подземни богатства, се имат предвид техните залежи с присъщите им обеми, показатели и подземно пространство, което те заемат. Но се нямат предвид в никакъв случай дървените трупи, придобити от гората или рудата или мрамора, извлечени от техните находища.
Аналогичен е замисълът, вложен в понятието водите, където се има предвид не толкова водата като водна маса, а по-скоро нейното природно находище с присъщите му характеристики за количество вода, което то може да отдаде, качество и пр. В определението на чл. 3 от законопроекта и особено в ал. 2 се имат предвид преди всичко водите като водна маса.
В хидротехническата наука се използуват две понятия, които много добре отразяват тези особености, които за съжаление не са използувани или по-скоро са лошо дефинирани или използувани в законопроекта. Това са понятията природен водоизточник и водни ресурси. Природен водоизточник е всеки природен обект, който отдава вода. Неговите главни характеристики са количеството вода, която той може да отдава и географската му определеност. Количеството вода, която той може да отдава, е ограничено и се формира и възобновява в резултат на природните процеси в границите на определена територия и басейн. Воден ресурс е всеки достъпен или възможно достъпен надземен или подземен природен водоизточник, който може да се използува за задоволяване на различни видове водоползувания.
Водните ресурси са особен вид ресурс, макар и възобновяеми. Те са ограничени по размер и освен икономическо значение и ограничено разпространение, имат съществено значение за околната среда и живата природа. За да бъдат предпазени от изтощаване и екологически опасна експлоатация, в много страни, а и у нас досега, те са държавна собственост. Това се е имало предвид в Конституцията и това трябва експлицитно да се повтори в Закона за водите.
От друга страна всеки извлечен от природата ресурс се превръща в пазарна стока и следва да се подчинява на пазарните правила. Съществено е да се направи разлика между водите, които са в природата и които можем да използуваме и тези, които вече са добити и влезли във водоемите и съоръженията на водостопанската система: резервоари, канали, тръбопроводи и прочие.
В първия случай това са природните води, които следва да се възприемат не като обем водна маса, а като водоизточници, за които водното количество е само един от параметрите. Вторите се разглеждат преди всичко като водна маса, за която стопанинът на водостопанската система е получил концесия за извличане, платил е такса водно право и е изразходвал средства. Тази водна маса, подобно на дървените трупи в дърводобива, е придобила свойството на стока и концесионерът има съответните права върху нея.
Определението: всички води - надземни и подземни - не прави тази разлика, и макар и смешно казано, важи и за чашата вода. А сериозно казано: ако един собственик създаде изкуствен водоем и го захранва от природен водоизточник, за което е получил концесия и платил водно право, водата в този водоем вече не би била държавна собственост, а стока и за нея важат правилата на пазарната икономика. Тази разлика е много съществена и трябва да е основна при разработването на закона. От тези гледни точки съдържанието на чл. 3 от законопроекта, както и всички членове, които имат отношение на водата като природен ресурс и водата като стока, следва съществено да се променят.
В Глава втора на законопроекта управлението на водните ресурси е засегнато дотолкова, доколкото са разгламентирани органите за управление. Освен дефинирането кои дейности се включват в понятието управлението на водните ресурси в чл. 5, нищо не е казано на какви принципи и как ще бъде осъществявано то. За сметка на това е регламентирано едно силно централизирано управление в ръцете на председателя на Комитета по водите. Дори не е предвидено създаването на правилник за приложение на закона, а само издаването на наредби и инструкции от председателя на комитета - чл. 11. Очевидно е намерението на предложителя за приемането на един закон, регламентиращ силовото управление на правителството в областта на използуването на водните ресурси.
Съгласно принципите на устойчивото развитие, водният ресурс е регионален ресурс и обществото трябва да пригажда своите нужди към т.нар. екологично пространство на водата за съответния район. Тази постановка липсва в законопроекта, нито са определени отделните райони с обособени екологично пространства на водата, нито е регламентирано как трябва да бъдат определени. А това е един от най-важните елементи на новата политика на обществото към използуването на водните ресурси.
Отбелязано е, че към Комитета по водите трябва да има регионални управления на водите, без да са регламентирани техните управленски права. Към тях се създават басейнови съвети със съвещателни функции, т.е. без никакви правила за прилагане или вземане на решения. Не е ясно също кои ще бъдат басейните с басейнови съвети.
Както в последните 50 години, така и сега цялата страна, съгласно законопроекта, си остава един район от гледна точка на водата с едно екологическо пространство за нея и прехвърлянето на вода от едно поречие в друго ще продължи да бъде въз основа на екологически необосновани силови решения. На всички са известни трагичните последствия от усилията на човечеството за "преобразяване на природата".
Третата глава - водоползуване - е изработена без ясно изразена концепция. Вместо регламентирането на една стройна система на водоползуване и нейното управление, която се основава на постановката, че водните ресурси са държавна собственост, но водата като количество след нейното постъпване във водостопанските системи е стока, е въведено понятието балансирано водопотребление, което от гледна точка на съвременната наука за управление на водите е непрофесионално. Липсва регламентиране на планирането и управлението на водните ресурси, основаващи се на съвременните постижения на науката за устойчиво развитие, ефективност, екологосъобразност и пр., а е развита постановката за издаването на разрешителни и лимитното разпределение на водите, съсредоточени административно в ръцете на председателя на Комитета по водите.
При това положение е трудно да се въведат поправки в отделните членове на главата. Тя трябва да бъде преработена основно. Принципно въпросът за управление на водите е тясно свързан с въпроса за водопотреблението и по-сполучливо ще бъде регламентирането им да стане в една обща глава на законопроекта. Има ред предпоставки и съображения, които поради липса на време няма да прочета във връзка с тази глава.
В раздела "Административно-наказателни разпоредби" е развита постановката само за санкциониране на нарушителите. Съвременното законодателство в развитите страни използува за подобряване на водопотреблението и насърчителни мерки. В такъв случай водоплзвателите се стремят да се включат в изискваните условия, за да ползуват различните финансови и други облекчения. В този смисъл би следвало освен санкциите при нарушение на закона и наредбите към него, да се предвиди и раздел за финансово и друго стимулиране за опазване качеството и количеството на водата. За нарушителите, изпускащи непозволени емисии от вредни или токсични вещества, са предвидени само административни наказания.
В съвременното законодателство на Германия, Съединените американски щати и други страни е предвидена наказателна отговорност за изпускане на отровни вещества във водоизточниците. За целта е необходимо да се включи нов член, съгласно който установяването от компетентни държавни контролни органи на изпуснати отровни вещества във водоизточник е достатъчно основание виновникът да бъде подведен под наказателна отговорност. За целта трябва да се предвиди съответен състав в Наказателния кодекс.
Определените глоби са в абсолютен размер и като се има предвид високата инфлация в страната, този размер ще бъде остарял още с издаването на закона. Трябва да се въведе правна регламентация за ежегодното осъвременяване на глобите с официално признатия коефициент на инфлация или като тези глоби са в отношение с минималната работна заплата към датата на издаването на наказателното постановление.


В обобщение, поправките, които трябва да се въведат в законопроекта, са толкова много и от такова естество, че въвеждането им в залата на второ четене ще бъде мъчителна и почти невъзможна работа. А пък ако законопроектът бъде приет в този вид, аферата с износа на зърното през 1995 г. ще намери своето повторение във водна афера с много по-опасни и трайни последици не само за обществото, но и за природата.
Затова ние предлагаме проектът да бъде върнат за основно преработване или по-скоро за написване на нов законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много от колегите казаха, че законът е лош. Някои споменаха за конкретни несъвършенства на предлагания ни текст. Аз бих казал, че в закона има буквално абсурдни текстове.
Така например бих желал да ми се обясни какъв е смисълът на чл. 26, ал. 1 "Всички води се опазват от замърсяване, за поддържане на здравословна околна среда, благоприятни условия за развитието на екосистемите и качество на водите в съответствие с установените стандарти". Струва ми се, че трябва някой да тълкува този текст. Аз бих казал, че има елемент на безсмислие в текста, поне аз не мога да го разтълкувам.
Забележете ал. 3 на същия чл. 26: "Министърът на околната среда определя водните количества за оводняване на речните корита и необходимото им времетраене". Аз схващам, че това е текст, който регламентира, че слънцето изгрява от изток. Ако имате предвид проблема "Места" и чрез закон по някакъв начин искате да урегулирате този проблем, това е отделен въпрос. Аз разбирам деликатността на темата, но струва ми се, че не би трябвало един такъв проблем, колкото и деликатен и важен да е той, да се регламентира чрез отделна алинея в отделен член.
По същия член, ал. 2 струва ми се, че неуместно е употребена една чуждица - "антропогенни въздействия". Би могло по някакъв начин да се измисли някакъв друг израз. В чисто стилистичен план думата антропоген означава съвременен период от биологическата история на земята, стр. 84 от Речника на чуждите думи в българския език. Обаче мисля, че може би трябва да се внимава с текстове в български закони.
Аз искам да обърна внимание на вносителите на законопроекта и във връзка с един концептуален проблем в смисъл на това, че законът не третира проблемите на езерните басейни и на морските води, тъй като законът е все пак Закон за водите. Какво имам предвид. Има много сериозни проблеми по отношение замърсяването и опазването и в смисъла, който вие влагате, на така нареченото управление на водите. Примерно такива проблеми са преднамереното изхвърляне на контейнери с токсични отпадъци от чуждестранни плавателни съдове. Вие знаете, че имаше един блуждаещ кораб, който влезе включително и в Черно море преди около две години и цялата световна общественост следеше движението на този съд. Би могло да намери място и проблемът с преднамереното изхвърляне на контейнери с радиоактивни материали. Такъв проблем също съществуваше, включително и в басейна на Черно море. Освен това волно или преднамерено замърсяване на морската територия, на акваторията от отпадъци примерно от чужди плавателни съдове, които преднамерено влизат в нашите териториални води, изхвърлят отпадъците си и напускат териториалните води на страната. Даже в раздела "Административни мерки" нищо не е споменато по този въпрос.
Аз тук искам да обърна внимание, че има редица проблеми с йододобива, с мидодобива, с добиването на морска сол, които проблеми също очертават в екологичен план необходимостта от мерки за опазване на морските води.
В същия план аз искам да кажа, че има подобни проблеми на такива големи езерни басейни, да речем като Варненското езеро, като Атанасовското езеро, като Бургаското езеро и сравнително, разбира се и по-малки езерни басейни, но в закона така или иначе не са отразени мерки, включително, още един път споменавам, и в раздела "Административни мерки". Вие там третирате проблема за добиване на инертни материали от речни корита, но нищо не се споменава в тази връзка с езерните води и басейна на Черно море и то в аспект на процеса на ерозия на морския бряг. Аз например искам да ви кажа, че хаотично се строят брегоукрепителни съоръжения, даже и в момента, буни, които задълбочават ерозията и довеждат до негативни екологични последици на Черноморския басейн.
Аз споменавам тези проблеми във връзка с чл. 18, ал. 2, която вие споменахте преди малко, от Конституцията на Република България във връзка със суверенните права върху континенталния шелф. Тук, разбира се, може да се говори за различни видове добив от континенталния шелф и технологии, които тепърва предстои да бъдат разработвани. Още повече в момента има дадени концесии за нефтодобив и аз не знам какъв е мониторингът на тези концесии. Въобще нещо по този въпрос трябва да намери място в закона.
Разбира се, ал. 5 на чл. 18 от Конституцията регламентира, че в съответните предходни алинеи на същия член - 1, 2, 3 и 4 алинея се уреждат концесионните договори.
За да завърша, искам още един път да обърна внимание на определени безсмислици в текстовете. Не искам да се спирам на конкретните текстове, но просто може би в стилно отношение, или в редакторски смисъл, даже обръщам внимание и в концептуален смисъл има много безсмислици. Аз все пак бих бил любопитен да ми разтълкувате ал. 1 на чл. 26. И, разбира се, ал. 3. Любопитен съм.
Общо взето аз не бих подкрепил на първо четене законопроекта. Мисля, че той трябва да се преработи генерално във връзка с тези забележки, които направих на първо четене, тъй като той не отразява всички проблеми на водните ресурси на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Боян Киров. - Няма го.
Има думата Борис Колев.


ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Така е действително, уважаеми господин председател, но колегата вероятно в момента е ангажиран.
Аз искам да обърна внимание на няколко неща, които или умишлено или някак си случайно бяха подминати.
Първо, законът е изключително важен.
Второ, действително трябва да се вниква в разпоредбите. Това, което каза господин Благой Димитров, е твърдение, не е въпрос. Не разбира текста, ами, не го разбира. Има неща, които и аз не разбирам в други текстове. Това е един от безвъпросно ясните текстове. Но тук ще отговори господин Файтонджиев.
Бяха поставени и редица други въпроси. Имайте предвид, че не трябва да се смесва правната материя. Бяха поставени въпроси, свързани с опазването на крайбрежните морски води и т.н. Ще бъдат създадени нови закони, например Закон за охрана на морската среда, за опазване на бреговата ивица и т.н. Така че нека не слагаме всичко тук. Това не е воден кодекс.
От изказванията на редица колеги народни представители се създаде впечатление, че всичко, свързано с водата, трябва да се включи именно в този закон. Това просто не е правилно. То не е и възможно.
Освен това маса неща се уреждат и в Закона за концесиите. Недейте да ги слагаме тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Картата! Картата не сте си сложили!
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Привършвам. Освен това Комитетът по водите няма да бъде безконтролен орган. Той е към Министерския съвет. Никой не е отменил и редица разпоредби от Рамковия закон за опазване на околната среда, където са предвидени съответните санкции, освен ако не съставляват престъпление, която материя вече се третира от Наказателния кодекс и т.н.
Спомена се за басейновите съвети, че нямали достатъчно власт. Извинявайте, но отиваме към феодализъм, ако дадем възможност за императивни решения от басейновите съвети. В Шотландия басейновите съвети се назначават, обърнете внимание, от изпълнителната власт. Така е и на редица други места. Затова водата е изключително държавна собственост. И нека не я приравняваме към трупи и дървен материал. С дървен материал не можете да направите водно ембарго и да принудите и да поставите на колене една страна или части от нея, но с вода можете. Затова именно водата е национален ресурс и подлежи на централизирано разпределение, в което няма нищо лошо, разбира се.
Ето защо аз призовавам народните представители, завършвайки, да гласуват закона на първо четене и отново напомням, уважаеми господин председателю, за предложението на комисията за точка втора, а именно да бъде удължено времето за получаване на писмени становища от уважаемите народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика? Това беше реплика.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Това е като реплика. Освен това терминът "антропогенни" е приет в науката. Не може да се говори за ерозия, а за абразия, когато става дума за разрушителната дейност на морската вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за дуплика. Изказвания след това. Ще дадем почивка и след това.
Реплика ли искате?
ПЕТЪР СЛАБАКОВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След почивката, понеже хората стоят тук вече три часа и трябва да дадем почивка. Нарушаваме правата на човека, даже и на народните представители, които горе-долу са хора, също така. (Оживление в залата)
Заповядайте, имате думата за дуплика, след което следва почивка.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Пред мен стои текстът на Закона за водите. Сега Вие казвате, че ще има други текстове, които ще уреждат проблематиката с морето. Ами, тогава защо не предлагате закон за сладководните води, примерно, или за речните води, или за езерните? Вие предлагате Закон за водите.
И в смисъл на Конституцията - чл. 18, всички водни ресурси включват и морските води.
И нещо друго, бих бил още един път любопитен да ми обясните ал. 1 и ал. 3 на чл. 26. Какъв смисъл влагате в двата текста?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще дадем право за обяснение и за изказване след почивката.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Освен това чл. 3 наистина регламентира и териториалното море. А в същото време ми се обяснява, че допълнително щяло да има текстове, които да уреждат материята, свързана с морската акватория.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съобщения:
Групата за приятелство България - Китай ще проведе заседание днес, 29 февруари 1996 г. , по време на предстоящата почивка.
А Групата за приятелство България - Кувейт ще се събере в зала "Запад" по време на почивката.
Давам 45 минути почивка. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание с обсъждане на Законопроекта за водите.
Последният, който се е записал за изказване, е народният представител Светослав Лучников. Ако има други желаещи да се изказват... Така и не се обадиха Станимир Калчевски и Боян Киров.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлаганият Законопроект за водите буди у мене едно голямо недоразумение по отношение на собствеността на водите. В чл. 18 от Конституцията са провъзгласени за изключителна държавна собственост водите от национално значение. В предлагания ни законопроект всички, без изключение води на територията на Република България са обявени за води с национално значение, което значи, че са обявени за изключителна държавна собственост. Има съвсем незначителни изключения на тези води, които се добиват от частни участъци и служат само за битово-питейни и напоителни нужди на собствениците си и то, представете си, до размер на 2 дка. Така че ако някой има два декара и половина или три декара, той не може да ги напоява с кладенец, издълбан в неговото място. Но това не е бедата.
Бедата е там, че законът пренебрегва наличността на води, които са общинска собственост. В нашата страна водите са традиционно общинска собственост и това е от 1837 г., когато влиза в сила така нареченият "турски транзимат". Преди това водите са изключителна собственост на султана и те се управляват в малките населени места от така наречените субашии (началници на водите), а в по-големите поречия - от деребеите, която дума е добила много печално значение в нашия народен говор.
Сега с този закон, който ни се предлага, всичките води стават отново държавна собственост, поверяват се на един главен деребей - началника на Комитета по водите, и на субашии по места - регионални началници на горите. По този начин се посяга на собствеността на общините. И тук да не се заблуждаваме, че можем да се скрием зад това, че, видите ли, национални нужди налагат регламентиране ползването на водите. Регламентирането на ползването на водите няма нищо общо с тяхната собственост. Те могат да бъдат общинска собственост и пак тяхното ползване да бъде регламентирано в известни рамки. Но смисълът на това да бъдат общинска собственост означава, че приходите от тях ще бъдат общински и ще засилят местните финанси. Обявявайки всички води за държавна собственост, ние лишаваме общините от един техен имот, от един техен източник на приходи.
Още повече по този начин, с тези разпоредби на Закона за водите се влиза в противоречие с приетия преди няколко дена от нас на първо четене Закон за общинската собственост. В този Закон за общинската собственост като се говори за това на какво могат да дават право на концесия общините, се говори за води, водоизточници от местно значение, за язовири и езера от местно значение. Те се признават, че са общинска собственост в този закон и затова именно се дава право на общината, а не на някой друг да дава концесии за тяхното ползване. Това противоречие трябва да се избегне и според мен то трябва да се избегне по единствения възможен и конституционосъобразен начин, а именно като се признае, че водите от местно значение, тоест, които се употребяват за нуждите на известна община, са общинска собственост и с тях разполага общината, пак, разбира се, повтарям, под контрола на държавата, на Комитета по водите. Но това няма нищо общо с тяхната собственост.
Затова аз предлагам да приемем в началото на закона още една дефиниция, с която да обясним, че съгласно Конституцията държавни води са тези, които са от национално значение, а всички други са от местно значение и са собственост на общините. Ако Конституцията нямаше намерение да разграничи води от национално значение и местно значение, тя нямаше изобщо да говори за води от национално значение, а щеше да каже просто, че всички води са изключителна държавна собственост. Но тя не казва това. Тя казва, че изключително държавна собственост са само водите от национално значение, с което предрешава въпроса, че другите води, които не са от национално значение, са от местно значение и следователно са собственост на общините.
Още един път апелирам към вас: не бъдете ревниви към общинската собственост и към общинската самостоятелност, която се крепи върху тази собственост. Общините са основа на демокрацията и на демократичното устройство. Недейте посяга върху него. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има народният представител Илия Данов.
ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Аз очаквах тази реплика, господа, защото тя е национална. Няма село без язовир, няма ТКЗС без малък язовир. (Смут в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма текезесета!
ИЛИЯ ДАНОВ: Няма текезесета... има село, което има ТКЗС и си има язовир. И ако това село е под другото село, което не му дава да се наводнява язовира, тежко му и горко. Аз съм точно в такова село. Сух язовир. Язовир, който гъмжеше от вода, от риба, от благоденствие...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кога?
ИЛИЯ ДАНОВ: В тоталитарно време, господине, по твое време! (Смях в залата) Е, щом толкова пък искаш да ме предизвикаш, да ти го кажа.
Господа, въпросът с общинските води, с общинските язовири е много съществен и аз благодаря, че този въпрос се повдигна. Той е неизбежен. Ако ние не го повдигнем, той ще предизвика междуселски разпри, ще предизвика кръвопролития, господа! Има язовири, които сега са заели с хиляди декари собствена земя, но нямат капка вода. Защо да ги държим, ако ние не сме установили законовата база тези язовири наистина да имат вода? Иначе защо? Кому са нужни? Ако ние искаме да създаваме една паразитна система, нека да си я създаваме. Тоталитаризмът 45 години загина с нея. Е, ние няма да изкараме толкова години, но ще загинем много по-рано. (Реплики от залата) Някой се обажда, нека да не се обажда, защото ще му кажа лоши работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ИЛИЯ ДАНОВ: И аз Ви благодаря, но общинските води са абсолютно необходими. Но този, който е горе на капчука, ще ни даде ли тази вода, която ни трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Петър Слабаков.
Ако има други желаещи за изказване, моля да се запишат.


ПЕТЪР СЛАБАКОВ (ПГДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз ще гласувам против проекта. Защо? Прочетете протокола от заседанието и ще разберете защо. Ние разбихме Закона за околната среда, това беше първият гаф на моята левица, сега се създава закон, който е толкова рехав, че всеки може да го третира по какъвто си иска начин. Важно ли е? Попитайте варненци, които купуват водата по 60 лева за литър. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Имам две конкретни бележки по този закон и една по-обща. В чл. 36 правилно се постулира, че Министерството на околната среда отговаря за контрола на качеството на водите. В чл. 42 се казва, че Министерството на околната среда издава разрешителни за зауствания, но не би трябвало да се отнася за тези промишлени отпадъчни води, които се заустват в градската канализация и накрая на канализацията има пречиствателна станция за отпадни води. В този случай Министерството на околната среда издава разрешително за заустване на пречиствателните води във водоприемника. Това е и националното значение и ролята на Министерството на околната среда. Разрешителното в този случай трябва да се издава от предприятието "ВиК", което прави услугата по приемане и предаване на канализационната мрежа и пречистването на тези промишлени води, за да спази изискванията в своето разрешително за заустване във водоеми, издадени от Министерството на околната среда. Разбира се, подобно разрешително от "ВиК" трябва да бъде съгласувано с Министерството на околната среда и съответно с РИОС. Така е по целия цивилизован свят.
Следователно предлагам ал. 5 на чл. 42 да бъде така: когато производствените отпадъчни води се включват в канализационната мрежа без пречиствателна станция или директно във водоприемник, разрешителните се издават от Министерството на околната среда.
Предлагам в този член на има и една нова алинея: когато производствените отпадъчни води се включват в канализационните мрежи на населените места с пречиствателна станция за общоградски отпадъчни води, разрешителните се издават от органите на собственика на канализационната мрежа, извършващи услугите по пречистването им, съгласувано с Министерството на околната среда или съответно РИОС.
В чл. 50 се казва, че Министерството на околната среда може да задължи..., което е недопустимо. Това отваря вратички за недобросъвестно тълкуване на този текст. И текстът би трябвало да бъде:
"Чл. 50. ал. 1. Органите на Министерството на околната среда контролират собствения мониторинг на предприятията, изпускащи отпадни води".
А вече в ал. 2: Министерството на околната среда може поетапно да следи какъв точно е мониторингът, т.е. предприятията трябва да имат собствен мониторинг с период на адаптация към това изискване, сложен в Преходните и заключителните разпоредби на закона. Ако предприятията знаят, че не са задължени да имат мониторинг, тогава те няма и да го направят, вероятно.
По-общият ми въпрос е следният. България подаде документи за пълноправно членство в Европейския съюз. Но там има точно определени нормативи, свързани с подобната материя. И тъй като този закон не е съгласуван с тези нормативи, интересно е да се отговори на въпроса кога тогава ще бъде съгласуван. И аз затова предлагам законът да бъде върнат в момента, да се съгласува с европейското законодателство, да се включат нормативите, които важат за Европейския съюз, да се предвиди адаптационният период, необходим за да се въведе в сила всичко това, за което говорих.
Така че предлагам законът да бъде върнат и да бъде внесен след като бъде коригиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата председателят на Националния съвет по водите господин Георги Файтонджиев.
ГЕОРГИ ФАЙТОНДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати! Тъй като отново бяха поставени някои въпроси, на които аз смятам, че бях дал отговор, искам да направя допълнителни обяснения.
В закона е предвидено създаване на басейнови съвети. Басейновите съвети са предвидени като държавно-обществени органи. Именно там ще бъдат съгласувани интересите на общините и на отделните водоползватели с държавните програми и с ролята на държавата. Господин Колев каза за Шотландия. Трябва да си спомним и за опита на Франция, където в продължение на 30 години се опитваха да възпитават водоползвателите за управление на водите и чак тогава дадоха някакви права на басейновите съвети. И трябва да се напомни, че ръководителите на тези басейнови съвети се назначават от президента на Република Франция, а половината от техните членове са също назначаеми. Това, което ние включваме тук като регионални управления, са всъщност басейновите съвети във Франция. По този начин смятам, че ние допълнително повишаваме ролята на обществеността при решаването на проблемите с водата.
По отношение на многократно повтаряната теза за централизацията в управлението на водите.
Уважаеми господа депутати, сегашната водна криза в страната се дължи на две причини: 14-годишният засушлив период и разкъсаността на управлението на водите в 7 министерства и 3 комитета и отделно Национален съвет по водите. Докато за водите има толкова много министерства, комитети и други ведомства и организации, вода в България няма да има. Световната практика по отношение управлението на водите досега е преминала през три етапа. В началото, когато се поставят основите на управлението на водите, се преминава към централизирано управление на водите. При това централизирано управление на водите може да се направи и да се изпълнява една обща стратегия по опазване и по възпроизводство на водните ресурси. След като се постигне едно задоволително ниво на водоснабдяването, въобще на водоползуването и на водните ресурси в съответната страна, се преминава към децентрализирано управление. След 15, 20 или 30-годишно децентрализирано управление следствие на разпокъсаността на управлението и липсата на една цялостна стратегия отново се стига до водна криза. Тогава пак се преминава към централизирано управление. Такава е световната практика. Защо ние да не се водим по световната практика?
По отношение ролята на общините. Искам да ви поставя следния категорично практически казус. На чия община са водите на р. Манастирска? Река Манастирска преминава през град Рила и се влиза в р. Струма. Само че с канал "Манастирски" водите на р. Манастирска се отвеждат в яз. "Белмекен", в системата на каскада "Белмекен - Сестримо". През това време водите преминават през територията на община Самоков и през територията на община Пазарджик, съответно и на община Пловдив. А междувременно от 1983 г. през тунела те са прехвърляни в яз. "Бели Искър" и влизат в яз. "Искър", който е на територията на община София и служи за водоснабдяването на София. Чии са тогава тези води? На чия община? И въобще в такъв смисъл можем ли да говорим за общински води?
Само преди два дни бях на една среща в град Пазарджик, на която беше поставен въпросът ако водите от канал "Марица 1200" с тунел се прехвърлят в района на яз. "Искър", за който това е една от алтернативите на ВК "Рила", какво ще стане тогава с напояването и с водоснабдяването на пазарджишкото и пловдивското поле? Хората питаха. Като им обясних, че става въпрос за води от поречието на р. Струма, от басейна на р. Места и от басейна на р. Марица, те изведнъж разбраха, че това не е проблем, който може община Пазарджик или община Пловдив да реши.


По отношение на забележката, че водата се проявява като воден ресурс тогава, когато е в природата. Действително, като терминология беше абсолютно правилно изказването. Но, че след като влезе в хидротехническите съоръжения тя става стока - да, наистина е стока, само че една особена стока. Стока, без която нито един човек не може. Няма същество в страната, което да може без тази стока.
Значи, държавата трябва да осигури на всеки свой гражданин тази стока, тази жизнено необходима природна суровина.
Бях попитан за ал. 3 на чл. 26 - какво означава, че министърът на околната среда определя водните количества за оводняване на речните корита и необходимото им времетраене?
Това означава, че след хидротехнически съоръжения за вземане на води от някаква река, от някакво речно корито, министърът на околната среда осигурява минимално необходимото водно количество, което да тече по това речно корито, с цел поддържане на екосистемата в реката, а не след хидротехническото съоръжение да няма река. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преди да преминем към гласуване на законопроекта на първо четене, поставям на гласуване предложението на народния представител Борис Колев за бележките, които ще бъдат представени. Тъй като бяха направени много забележки към този законопроект, срокът за тези забележки да бъде един месец, а не предвиденият по правилника срок.
Моля да гласувате срокът, в който могат да се дават бележки, да бъде един месец.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Не може един месец. Не може! Три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е процедура. (Неразбираема реплика от блока на мнозинството)
Още не сме гласували. Става въпрос за бележките, да бъдат давани в срок от един месец. (Валентин Василев иска думата)
Господин Василев, искам да Ви кажа, че ще ви дам време за процедура, но по правилник нямате право, защото времето е изтекло, а съгласно правилникът и процедурата се включва във времето.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (от място): Аз се отказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 177 народни представители, за - 167, против - 7, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Моля да гласувате Законопроекта за водите на първо четене.
От общо гласували 202 народни представители, за - 124, против - 73, въздържали се - 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата...
ИЛИЯ ДАНОВ (от място): Искам да обясня отрицателния си вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не можете, защото се изказахте.
ИЛИЯ ДАНОВ (от място): Вот на недоверие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вот на недоверие?! (Шум и реплики в залата)
Когато един народен представител се е изказал по време на обсъждането няма право да обяснява отрицателен вот.
ИЛИЯ ДАНОВ (от място): В неговото изказване има противоречия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има правилник. Отрицателен вот може да направи човек, който не се е изказал. (Екатерина Михайлова и Владислав Костов искат думата по процедура)
Има думата за процедура народният представител Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): На таблото, уважаеми колеги, се отбеляза, че от Бизнесблока са гласували 5 или 7 човека. Моля поне един депутат от Бизнесблока да стане! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямам право на такова ...
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Призовавам един депутат от Бизнесблока, който е гласувал, да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, това не влиза в моите прерогативи.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин председател, все пак...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защо да стане? Той е гласувал и е излязъл.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Как ще докажете? (Шум и реплики в залата)
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, когато човек иска да не вижда и очила не могат да му послужат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правилно.
ИЛИЯ ДАНОВ (от място): Моля Ви, искам обяснение на отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не можете! По правилник нямате право. Вие говорихте. Но, моля Ви се! Това е Народно събрание. Има правилник. (Неразбираема реплика от Илия Данов)
Прочетете правилника, господин Данов! В правилника пише - "Народен представител, който е участвал в обсъждането няма право на обяснение на отрицателен вот". Няма право!
Ето, господин Васил Михайлов иска думата, защото не се е изказвал.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А, искате за прегласуване? Процедура! Въпреки че и това е нарушение на правилника, тъй като времето е изтекло, но за него винаги изключение. Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, тъй като ние сме в процедура на гласуване, даже вече беше проведено едно такова гласуване, което аз намирам за неудачно по много причини. И тук някои от колегите изтъкнаха съществени от тях, като например отсъствието на цели парламентарни групи в залата.
Аз мисля, че е редно да се направи прегласуване и ви моля за това - да подложите на прегласуване гласуването, което току-що беше проведено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемам.
Моля, повторно гласуване на Законопроекта за водите, което урежда и възражението на господин Костов.
От общо гласували 200 народни представители, за - 127, против - 72, въздържал се - 1.
Предложението за приемане на Законопроекта за водите на първо четене е гласувано.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, имате думата. Господин Михайлов не се е изказвал.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Така е, уважаеми господин председателю. Имам право на отрицателен вот.
Гласувах против този законопроект на първо четене, защото считам, че проблемът с водите е стратегически проблем. Той е от изключителна важност както за настоящето, така и за бъдещето на България. И не мисля, че е редно под един законопроект да се крие само едно единствено нещо, което е и целта, и смисъла на законопроект. Можехте да го кръстите "Устройствен закон за Комитета по водите", уважаеми вносители. Това би било нещо, което съответства на смисъла на законопроекта. Ни повече, ни по-малко. Другото, представляват общи приказки, така наречени "принципи", много от които тук бяха обсъждани като неудачни по смисъл фрази, даже и безсмислени. Общо взето, целият закон може да се сведе до глава втора - "Органи за управление".
Признайте си, че проблемът е да се създаде централизирана, отново държавна структура, която се нарича "комитет" и да се напъхат вътре освен вероятно висококвалифицирани специалисти и шуробаджанаците на тези, които са останали без работа от БСП. Изглежда това е големият замисъл на законопроекта.
По-късно в питания и в актуални въпроси ви обещавам да назова някои от тези имена, к(акви специалисти са, когато, разбира се, такъв комитет бъде създаден, на кого са хора и така нататък. Въобще, замисълът е много прозрачен. За мен е обидно такъв изключително важен и от гледна точка на националната ни сигурност въпрос да бъде поставян в неблагоприятната ситуация на набързо претупан законопроект, с цел изграждането на един комитет. Това е според мен замисълът и аз съм против такъв замисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други отрицателни вотове? - Няма.
Давам думата на народния представител Стефан Гайтанджиев по процедурен въпрос.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на парламентарните групи на Демократичната левица, Съюза на демократичните сили, Народния съюз, Движението за права и свободи и Българския бизнесблок предлагам точки 2, 3 и 4, предвидени за днешния дневен ред, да се отложат за следващата седмица, вероятно.
Предлагам също от името на Парламентарната група на демократичната левица и по молба на ръководството на комисията да се отложи и т. 7 от днешния дневен ред.
Моля, господин председателю, да подложите на гласуване това предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понеже първите три точки от дневния ред - 2, 3 и 4, са свързани, ще гласуваме заедно. Има ли възражения?
Моля да гласувате предложението да бъде отложено разглеждането на точки 2, 3 и 4 от дневния ред днес, свързани помежду си.
От общо гласували 170 народни представители, за - 169, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Има думата народният представител Александър Божков във връзка с предложението за отлагане на точка 7 от дневния ред.


АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми колеги! Разбира се, че трябва да се отложи т. 7, тъй като няма готовност, но аз искам да обърна внимание на народните представители, че т. 7 не може да влезе и утре, а може да влезе в един доста по-късен етап. Просто трябва да отпадне от тазседмичния дневен ред изобщо, тъй като все още Министерският съвет не е представил минималния списък на предприятията, който е неразделна част от програмата, съгласно промените в закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Програмата за утре се определя от парламентарните групи и вече е предложен Законопроектът за пенсиите - второ четене.
Моля да гласувате отлагането на точка 7 от дневния ред днес. Предварително я гласуваме, преди да сме минали точки 5 и 6.
От общо гласували 163 народни представители, за - 162, против - няма, въздържал се - 1.
Точка 7 от дневния ред е отложена.
Преминаваме към точка пета от дневния ред -
ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ДАРЕНИЕ ОТ ГЛОБАЛНИЯ ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД ЗА ОКОЛНА СРЕДА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ УПОТРЕБАТА НА ОЗОНОРАЗРУШАВАЩИ ВЕЩЕСТВА.
Давам думата на народния представител Божинов да докладва становището на Комисията по околната среда и по водите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: "Становище относно Законопроект N 02.02-20, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 1996 г., за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за дарения от Глобалния доверителен фонд за околна среда за изпълнение на Националната програма за ограничаване употребата на озоноразрушаващи вещества.
На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 1996 година, Комисията по опазване на околната среда и по водите разгледа разпределения й с разпореждане на председателя на Народното събрание N 50-01-54 от 23 февруари 1996 г. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за дарение от Глобалния доверителен фонд за околна среда за изпълнение на Националната програма за ограничаване употребата на озоноразрушаващи вещества N 02.02-20, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 1996 г.
На заседанието присъстваха представители на вносителите и експерти от Министерство на околната среда.
Република България е ратифицирала и подписала всички международни документи за прекратяване използването на озоноразрушаващи вещества. През периода март 1992 - април 1994 г. Министерството на околната среда, с помощта на Световната банка и Датската агенция за защита на околната среда, разработи Национална програма за поетапно ограничаване потреблението на озоноразрушаващи вещества в Република България. Успоредно с националната програма, представителите на тези ведомства, заедно с наши представители на заинтересованите държавни фирми, разработиха 25 инвестиционни проекта, които целят чрез техническо и технологично преструктуриране на хладилното машиностроене и на други отрасли да се намали поетапно употребата на фреони в България и да се замени с неразрушаващи озона вещества. Окончателно са приети 16 инвестиционни проекта на обща стойност 10 млн. и 500 хил. щ. д. Внедряването на проектите ще прекрати емисии във въздуха на 745 метрични тона озоноразрушаващи вещества.
На заседанието си от 9 ноември 1995 г. във Вашингтон Съветът на Глобалния екологичен фонд одобри безвъзмездна помощ за пакета от инвестиционни проекти в размер от 10 млн. и 500 хил. щ. д. и възложи на Световната банка да представи на българското правителство окончателния текст на Споразумението за безвъзмездна помощ за подписване.
Споразумението е представено и подписано от българска страна на 18 декември 1995 г. Подписаното споразумение осигурява необходимите средства за изпълнение на задълженията на страната за прекратяване използването на озоноразрушаващи вещества в размер на 83 на сто от Виенската конвенция за озоновия слой от 1985 г. и по Монреалския протокол от 1987 г.
След станалите разисквания Комисията по опазване на околната среда и по водите единодушно взе следното реше:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за дарение от Глобалния доверителен фонд за околна среда за изпълнение на Националната програма за ограничаване употребата на озоноразрушаващи вещества."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка Елена Поптодорова да прочете становището на Комисията по външна политика и европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председателю! На своето вчерашно заседание Комисията по външна политика и европейска интеграция разгледа обсъждания в момента законопроект, изслушахме присъстващите на заседанието експерти по въпросите на околната среда и от Министерството на околната среда и в резултат на обсъждането предлагаме следното становище:
На основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за дарение от Глобалния доверителен фонд за околната среда за изпълнение на Националната програма за ограничаване на употребата на озоноразрушаващи вещества, подписано на 18 декември 1995 г. във Вашингтон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 169 народни представители, за - 168, против - 1, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на народния представител Георги Божинов да направи предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, тъй като не са постъпили предложения, предлагам да гласуваме и на второ четене закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 137 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Моля, господин Божинов, да докладвате законопроекта на второ четене.



ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: "Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за дарение от Глобалния доверителен фонд за околната среда за изпълнение на Националната програма за ограничаване употребата на озоноразрушаващи вещества.
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния доверителен фонд за околната среда за дарение в размер на 10 милиона и 500 хил.долара за изпълнение на Националната програма за ограничаване употребата на озоноразрушаващи вещества, подписано на 18 декември 1995 година във Вашингтон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 162 народни представители, за - 162, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка шеста от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ.
Давам думата на народния представител Борис Колев да докладва становището на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще ви запозная със становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите относно законопроекта, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие.
"На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 1996 година, Комисията по опазване на околната среда и по водите разгледа разпределения й с разпореждане на председателя на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 1995 година.
На заседанието присъстваха представители на вносителите, както и експерти от Министерство на околната среда.
Биологичното ни разнообразие е едно от най-богатите в Европа и благодарение на старите природозащитни традиции е в добро състояние.
Още преди подписването на тази конвенция от нашата страна, са предприети конкретни действия с разработването на национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и такава стратегия е направена.
С ратифицирането на конвенцията за биологичното разнообразие Република България ще се присъедини още по-активно към процеса на опазване на природата на нашата планета, ще й се гарантира възможността за равнопоставеност с всички останали страни-членки на конвенцията, при трансфера на биотехнологии и осигуряването на биологичната безопасност, както и при ползването на фондовете, които ще се формират към конвенцията.
Конвенцията има най-вече рамков, препоръчителен характер. Тя насочва страните към разработване и прилагане на стратегии, дългосрочни програми и планове, нормативна база, двустранно и многостранно сътрудничество в областта на биоразнообразието.
След станалите разисквания Комисията по опазване на околната среда и по водите с единодушие реши:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие".
Извън това искам да посоча, че през настоящата година за нашата страна не произтичат финансови ангажименти. Предвижда се да се плаща един почти символичен членски внос, но той ще започне да се плаща от следващата 1997 г. в размер на 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Елена Поптодорова да докладва становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председателю. На заседание доста по-рано от днешния ден, на 16 ноември 1995 г., комисията обсъди този законопроект под N 100-02-110 и прие следното становище:
"Препоръчва на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на републиката да ратифицира със закон Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по законопроекта? - Няма. Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 175 народни представители, за - 174, против - няма, въздържали се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на народния представител Борис Колев да направи предложение.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря. Уважаеми господин председателю, правя следното процедурно предложение: въз основа на чл. 88, ал. 1 от Конституцията на Република България, тъй като не са постъпили писмени предложения от уважаемите народни представители, предлагам законопроектът да се гласува на второ четене на днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 161 народни представители, за - 160, против - няма, въздържали се - 1.
Предложението се приема.
Моля, господин Колев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми народни представители,
"Закон за ратифициране на Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие
Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие, подписана на 5 юни 1992 г. в град Рио де Жанейро - Бразилия".
Благодаря ви, това е текстът на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 156 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 1.
Законопроектът е приет и на второ четене.
С това дневният ред е изчерпан. Ще направя няколко съобщения.
Първо, утре съгласно чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дневният ред се определя от предложения на парламентарните групи. Днес на заседание на Председателския съвет стана ясно, че утре демократичната левица ще предложи да се разглежда на второ четене Закона за пенсиите. СДС ще предложи първо четене на Законопроекта за Висшия административен съд.
Съгласно измененията в правилника тези точки се подреждат по големината на парламентарните групи. Трети април, когато ще бъде първия пленарен ден от месеца, първа точка от дневния ред ще бъде определена от СДС, втора точка от Народния съюз и т.н. до завършване мандата на Народното събрание, ако не направим изменение в правилника.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 29 февруари от 15 ч. в зала N 248 в сградата на пл. "Александър Батенберг". Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13, 10 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков