Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): При кворум 205 народни представители, откривам заседанието на Народното събрание.
Използвам чл. 40, ал. 5 да представя едно искане на господин Савов днес да бъде включен в дневния ред Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Предлагам това да бъде точка четвърта от дневния ред. Моля да гласувате. Имаме три точки, това да бъде последна точка, четвърта. Моля да гласувате да бъде точка четвърта от дневния ред.
От общо гласували 179 народни представители, за - 123, против - 14, въздържали се - 42.
Предложението на господин Савов се приема с моя помощ. (Единични ръкопляскания)

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ОТЧЕТ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ЗА 1995 Г.
Моля народните представители да гласуват да бъдат поканени управителят и подуправителите на Българската народна банка в залата. Моля да гласувате. Предлага се всички членове на управителния съвет.
От общо гласували 163 народни представители, за - 146, против - 2, въздържали се - 15.
Предложението се приема.
Моля членовете на Управителния съвет на Българската народна банка да заповядат в залата.
Давам думата на управителя на Българската народна банка господин Филипов, ако иска да каже нещо.
Няма целия отчет да четете, той е раздаден.
УПРАВИТЕЛ НА БНБ ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми народни представители, отчетът действително е раздаден, той е от доста време на ваше разположение. Аз не считам за нужно даже да правя и експозе по него, тъй като експозето по него всъщност е включено в заключителната част. Разрешете ми само да се спра на някои неща, които допълват отчета в смисъл това, което е свързано с развитието в икономиката и в банковата система от началото на тази година, което също е елемент на отчета, но все пак има и допълнително развитие през последните месеци.
Преди всичко бих искал да се спра на някои от основните обвинения за дейността през миналата година. На първо място това обвинение, че едва ли не Българската народна банка не е купувала достатъчно валута на пазара. Просто аз бих помолил този, който твърди това, да ми даде пример за една банка, на която Българска народна банка е отказала да купува валута от нея, в смисъл Българска народна банка не може да купува повече от това, което съществува в икономиката. Даже от това засилено купуване ние за пръв път през миналата година за определени моменти изпуснахме, така да се каже, паричната маса да расте по-бързо от инфлацията, тоест имахме нерестриктивна политика през някои от месеците.
Разрешете ми сега да се спра на това, което предизвика острата ликвидна криза в банковата система. Основният фактор това е, че главно от населението бяха изтеглени 500 млн.долара, което, напомням, се равнява по днешен курс на около 75 млрд.лв. Тоест банковата система беше лишена от една ликвидност от 75 млрд.лв. Напълно естествено беше Централната банка да не валидира целия този размер, а да търси една рестрикция, тоест да не допусне това да доведе до засилване на инфлацията. Тоест по този начин нашето население се превърна в кредитор на икономиката на Съединените щати с тези 500 млн.долара и престана да кредитира собствената си икономика.
Едновременно към това се прибавиха и отдавна съществуващите проблеми с лошите кредити и във връзка с това банковата система изпадна в такова положение.
Кое доведе до изтеглянето на тези 500 млн.долара от населението, което, както споменах, е основният фактор за ликвидната криза в банковата система?
На първо място, това е, че се получи едно недоверие в това, че страната е в състояние да изпълнява задълженията си към Лондонския, Парижкия клуб и другите нейни кредитори, като основната причина за това е отлагането на подписването на споразумение с Международния валутен фонд, което, напомням, управителният съвет винаги е смятал, че трябва да се извърши.
Освен това беше извършена една силна атака по отношение на отделни банки, която в много отношения имаше и политически отенък, и това доведе до влошаване на положението на някои конкретни банки. Налице е и едно силно оплюване на централните банкери, включително и на предишния управител професор Вълчев. Такова оплюване на централни банкери аз знам само в две европейски столици. Това са Анкара, знам, че Анкара е в Мала Азия, както знам къде са Владивосток и Ванкувър, и Москва.
Всичко това довежда неизбежно до засилване на недоверието, а що се касае до проблемите за лошите кредити, както всъщност е споменато и в отчета, основните проблеми са структурните забавяния, така да се каже, и най-вече решаването на проблемите с предприятията, които носят големи загуби.
Както е известно, правителството на Република България и управителният съвет предприеха конкретни мерки, които се свеждат до три програми за преструктуриране както в реалния, така и в банковия сектор. Те са елемент на подписания меморандум за намеренията от министър Костов и от мен. На тази основа се предвижда осъществяването на стабилизиране както в реалния и най-вече във финансовия сектор. Едно стабилизиране, чиято цел е да доведе до възвръщането на доверието в националната валута, като лично аз все пак продължавам, че доверието в националната валута всъщност ще започне от 12 юли, когато се надяваме, че изпълнителният борд на Международния валутен фонд да разгледа следващото Стенд-бай споразумение и на тази основа да стане окончателно ясно, че България е в състояние да изпълнява своите международни задължения по плащанията си.


На тази основа ние се надяваме на възстановяване на доверието в банковата система, което, естествено, няма да стане изведнъж, и на постепенно стабилизиране на банковия сектор, което, заедно с последните предприети мерки за рекапитализация на банковата система да доведат до окончателно възстановяване на доверието в банковата система. Все пак е очевидно, че ще са необходими, според нас, някои допълнителни мерки за рекапитализация на банковата система. Може би ще се наложи и участието на Българската народна банка, което ние обаче, искам да ви кажа още отсега, можем да извършим само с разрешението на парламента, с ваше разрешение. И на тази основа ние да дадем своя дан в стабилизирането на банковата система.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да прочете становището на Комисията по бюджет и финанси. Да се готви председателят на Икономическата комисия.
Времето за дебати определям на 30 минути на парламентарна група и 10 минути за независими депутати. Тридесет минути за всички.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Управителния съвет на Българска народна банка!
Доклад по годишния отчет на Българската народна банка за 1995 г.
На заседание, проведено на 28 май 1996 г., от Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси беше представен и обсъден отчетът на Българската народна банка за 1995 г., внесен в Народното събрание в изпълнение на чл. 1, ал. 2 и чл. 54 от Закона за Българската народна банка.
На заседанието присъстваха управителят на БНБ господин Любомир Филипов, подуправителите Милети Младенов, Ганчо Колев и Димитър Димитров, както и останалите членове на Управителния съвет.
Отчетът на Българска народна банка за 1995 г. бе представен от управителя на банката господин Любомир Филипов. Той акцентира на по-важните изводи, произтичащи от отчета, на условията, при които е протичала дейността на Централната банка през 1995 г. и най-вече на актуалните и неотложни въпроси, които решава сега или предстои да решава Националната банка при създалата се понастоящем критична ситуация в банковия сектор.
Управителят на Националната банка представи основни параметри на кризата в банковата и финансова система на държавата. Като недостатъци на отчета - глава осма "Основни насоки на паричната политика през 1996 и 1997 г.", бе изтъкнато, че липсва ясно очертаване на неблагоприятните трендове в развитието на търговските банки и на предложение за система за въздействие от страна на Централната банка.
Въпреки тези недостатъци на отчета, конкретни и глобални действия на Българска народна банка са налице от началото на 1996 г., изразени в съвместната с Министерския съвет програма за преструктуриране на банковия сектор. С тези мерки, съчетани с ускорена промяна на Закона за банките и кредитното дело, приемането на Закона за гарантиране на влоговете на гражданите, са запознати Международният валутен фонд и Световната банка.
В проведената дискусия участваха преобладаваща част от народните представители - членове на двете комисии. Те поставиха редица конкретни въпроси към отделни членове на ръководството на банката. С отделни изказвания бе направен анализ, оценка, изводи и съответни критични бележки и предложения по отделни страни от дейността на Българска народна банка през 1995 г., а именно: по паричната емисия и емисията и пласмента на държавни ценни книжа; по действащия в страната валутен режим, участието на Българска народна банка на валутните пазари и по провежданата от нея валутна политика; по недостатъците на банковия надзор; по развитието и състоянието на платежната система - касово и безналично; по въвеждането на единния банков сметкоплан и прилагането на новия Национален счетоводен стандарт 16 за банковите операции.
Специално внимание бе отделено в процеса на обсъждането на направеното от Българска народна банка за обслужване на външния дълг и за подобряване на платежния баланс на страната през 1995 г.
Обект за оценка бе и действащата понастоящем правна регламентация и регулиране на банковата дейност. Посочени бяха някои слаби страни на законовото третиране на взаимоотношенията на банките с техните клиенти - кредитополучатели и длъжници. Посочено бе, че е необходимо по-голяма координация и съгласуваност в процеса на осъществяването на отделни мероприятия между Националната банка, прокуратурата, съдебната система и изпълнителната власт.
Най-важните и значими изводи, оценки и препоръки, направени от народните представители при обсъждането на отчета на Българска народна банка за 1995 г. очертаха следните проблеми:
1. Изтъкнато бе, че салдото по платежния баланс в края на 1995 г. е положително и възлиза на 333 млн. и 800 хил. щатски долара и че това е постигнато, въпреки изплатените значителни суми за лихви по брейди-облигациите и за главница по външния дълг. Счита се, че принос за този положителен резултат има и Националната банка. Външният дълг на страната в края на 1995 г. намалява с 917 млн. щатски долара в сравнение с 1994 г. Съотношението между този дълг и брутния вътрешен продукт се подобрява от 103,4 на сто през 1994 г. на 76,4 на сто през 1995 г., а съотношението му към валутните приходи от износ на стоки и услуги - от 188 на 141 на сто.
2. Отбелязано бе, че чрез провежданата през 1995 г. рестриктивна парична и фискална политика е постигната относителна и за съжаление кратковременна макроикономическа стабилизация, която намира израз и в намаляване на инфлацията. Както е известно, инфлацията през 1994 г. бе 122 на сто, а през 1995 г. - 33 на сто. Смята се, че създаденият лихвен диференциал в лева и във валута чрез провежданата от Българска народна банка парична политика е бил благоприятна предпоставка за увеличаване притока на чуждестранна валута в страната.
3. Положителна е оценката и за това, че през 1995 г. Българска народна банка успя да намали значително основния лихвен процент, без това да се превърне пряко и непосредствено в проинфлационен фактор. През цялата година бяха поддържани положителни лихвени проценти по депозити и по кредити, което се отрази благоприятно на спестяванията и на формирането на кредитни ресурси.
4. Отбелязано бе в изказванията, че през 1995 г. за първи път през последните няколко години не беше предоставен пряк дългосрочен кредит от Българска народна банка за финансиране и покриване на дефицита на държавния бюджет. Бюджетният дефицит е финансиран изцяло с емисия и пласмент на безналични държавни ценни книжа, значителна част от които са закупени от населението.
В редица изказвания бе посочено, че за съжаление постигнатата кратковременна макроикономическа стабилизация през 1995 г. не беше съпроводена с ускоряване на структурни промени в реалния и в банковия сектор. Приватизацията се забави, а финансовата дисциплина на стопанските субекти, банките и другите финансови институции се влоши още повече. Редица държавни предприятия продължиха да трупат загуби от стопанската си дейност. Част от тези загуби бяха прехвърлени в банковата система. Това ставаше чрез допускане на съществени слабости при договаряне и отпускане на дългосрочни или краткосрочни креди. Някои от търговските банки продължиха да провеждат експанзивна кредитна политика, въпреки влошената стопанска и кредитна конюнктура. Финансовото състояние на отделни държавни и частни банки се влоши значително. Те изпаднаха в трайна неплатежоспособност и изпитваха нарастващи ликвидни затруднения.
За да не допусне блокиране на системата за разплащания, Българската народна банка бе принудена да рефинансира някои от от тези банки с необезпечени кредити. С това техните ликвидни проблеми не се решиха трайно, защото не се отстраниха причините, довели до влошаване на ликвидността и платежоспособността им.
В дейността на Българската народна банка, според някои народни представители, е налице определена непоследователност. Преди една година банката изрази безпокойство от това, че левът прекалено дълго време остава стабилен, а курсът му към долара - завишен. Предлагаше се да се премине от свободно плаващ към пълзящ курс в рамките на долна и горна граница. Въпреки тези свои констатации и виждания, Българска народна банка продължи да интервенира на валутния пазар и на практика да поддържа завишен и надценен курс на лева към долара, с което се създаваше крехка и временна стабилност на валутните пазари.
Непоследователност е налице и при провеждането на рестриктивната парична политика. Отклонение от принципите и формите на такава политика е необезпеченото рефинансиране, което в последно време нарасна бързо и достигна до 44 млрд. лв. и до 97 млн. щатски долара, като чрез него се наливаха значителни парични средства в някои от банките. В резултат на това се намаляваха и не се постигнаха очакваните резултати от провежданата рестриктивна парична политика.

Ръководството на Българската народна банка уведоми народните представители, че с решение на Управителния съвет на банката е преустановено, считано от 29 май 1996 г., левовото и валутното рефинансиране на търговските банки.
Една от критичните бележки по отчета е, че в него преобладава регистрационно-констативният подход. Недостатъчно място и внимание е отделено на изводите и препоръките за бъдещата работа, произтичащи от обективен анализ на развитието и състоянието на банковия сектор. В резултат на това отчетът има в определена степен самоцелен характер, който намалява поредния ефект.
Все още в отчета на Българската народна банка липсва оценка за бъдещата способност на банката за обслужване на външния и вътрешния държавен дълг. Липсва и информация за неговата точна тежест в бъдещите години. Българската народна банка е длъжна да предложи ефективни правни и икономически механизми за излизане от ситуацията в настоящия момент, декапитализираща много от търговските банки, съчетани със структурните промени в българското стопанство.
Народните представители посочиха в своите изказвания, че увеличаването на рефинансирането и особено на необезпеченото, превръщането на Българската народна банка в главен кредитор от последна инстанция, е действувало като проинфлационен фактор. Необезпеченото рефинансиране на търговските банки е предизвикало в определена степен увеличено търсене на валута, което води до съответна обезценка на лева.
Изразено бе също така мнение, че усилията на банката да се направят спестяванията в лева по-привлекателни и по-изгодни за вложителите чрез неколкократно увеличение на основния лихвен процент (от 34 на 108 на сто) не доведоха до очаквания резултат. Въпреки високия основен лихвен процент, търсенето на конвертируема валута не отслабва, а курсът й към лева продължава да се повишава. Нещо повече, увеличаването на лихвената тежест върху фирмите-кредитополучатели увеличава абсолютно и относително размера на необслужваните кредити, т.е. води до допълнително влошаване на тяхната ликвидност, до задълбочаване на кризата в банките, а освен това е и бариера за инвестиции в реалния сектор на икономиката.
Единодушно е становището, че само с провеждането на рестриктивна парична политика не е възможно да се решат проблемите в банковия и финансовия сектор. Чрез нея в отделни случаи се отлага във времето решаването на тези проблеми и се смекчава негативното им проявление. Наложително е да се отстранят причините за растящата финансова дестабилизация, а някои от тези причини са извънбанковия сектор, разбира се.
В края на заседанието членовете на ръководството на Българската народна банка взеха отношение по поставените въпроси и направените изказвания. Дадена бе допълнителна информация за състоянието на банковата система в момента и за причините, породили смущенията в нея. Изразено бе също така мнението, че с обсъждането на отчета на съвместно заседание на двете парламентарни комисии се съдействува на ръководството на банката за решаването на възникналите проблеми.
След проведено гласуване, Комисията по бюджет и финанси реши:
1. На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 5 от Закона за Българската народна банка предлага на Народното събрание да одобри отчета на Българската народна банка за 1995 г.
2. Да се възложи на Пленарния съвет на Българската народна банка да прецени необходимостта и целесъобразността от извършване на международен одит на дeйността на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Никола Койчев да прочете становището на Икономическата комисия.
Моля председателите на парламентарните групи да дадат списък на желаещите да вземат участие в дебатите.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Управителния съвет на Българската народна банка! Отчетът на Българската народна банка за 1995 г. беше обсъден на съвместно заседание на Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси, проведено на 29 май 1996 г. В заседанието взеха участие управителят и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка.
Отчетът беше представен от господин Любомир Филипов - управител на Българската народна банка. Той обоснова съдържанието на по-важните раздели на отчета и очерта основните проблеми и задачи на Националната банка в изпълнение на определените й функции в критичната сега обстановка в банковата система на страната.
В обсъждането се преплитаха въпроси и становища както за състоянието на банковите дейности през отчетната 1995 г., така и за моментната тревожна ситуация в банковия сектор. От позициите на компетенциите на Икономическата комисия се потърсиха анализи и оценки за взаимните зависимости и влияния на банковата система в реалната икономика.
Оценява се, че през миналата година Българската народна банка е работила в една сравнително благоприятна макроикономическа среда - ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на промишленото производство, положителен платежен баланс, близо четирикратно намаление на инфлацията и прочие.
Като определена заслуга на управлението на Българската народна банка се отчита поддържането на сравнително стабилен валутен курс на лева в диапазона 65-70 лв. за американски долар и своевременното понижаване на основния лихвен процент в зависимост от промените в инфлацията и тяхното положително отражение върху икономическото оживление и намаляването на темповете на растежа на цените. Оценено бе и подобряването на валутния резерв на страната.
По отчета бяха изказани и критични оценки. Смята се, че определената в изпълнение на чл. 53 от Закона за Българската народна банка парична политика за бъдещи 6-месечни и двугодишни периоди, е неадекватна на реалното й състояние в средата на 1996 г. Незадоволително се оценява дейността на банковия надзор. По-добра можеше да бъде ролята на Българската народна банка в оздравяването на Стопанска банка и "Минералбанк".
Бяха направени и предложения за усъвършенствуване на управлението на банковите дейности у нас с подобряване на контрола на Народното събрание върху Българската народна банка и Националната банка върху търговските банки. Изразена беше и готовност, ако е необходимо, за целта да бъдат променени Законът за Българската народна банка и Законът за банките и кредитното дело. Дадоха се и препоръки за по-ефективен одит на Българска народна банка и на търговските банки в условията на действуваща Сметна палата.
На основа на обсъждането Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 1, ал. 2 и чл. 5 от Закона за Българската народна банка да одобри отчета на Българската народна банка за 1995 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към дебати. Досега съм получил списък само от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Моля другите ръководители на парламентарни групи да ми дадат списък на желаещите да вземат участие.
Давам думата на народния представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме отчета на Българската народна банка - една национална институция, която се намира на колене. Това положение, в което тя днес е изпаднала, т.е. на колене, има всички шансове да се превърне в положение на падане по очи в най-скоро време, ако не бъдат взети екстрени мерки за оправяне на нещата.
Опозицията много пъти е предупреждавала за това състояние. Ние твърдим, че това не е едно еднократно действие, което е допринесло за поставянето на банката на колене. Това е един процес в годините, който се е развивал, на който ние сме обръщали внимание, но за съжаление - като глас в пустиня.
На какво отчетът на банката днес не дава отговори?
На кои важни процеси ние не намираме отговори в този материал, който е представен на нашето внимание?
Уважаеми колеги!
Основната причина за срива на банковата система, проявил се в банковата криза, на която сме свидетели от април-юни тази година, се корени в престъпното използване на банковата система за безотговорно, необезпечено финансиране на избрани частни фирми, близки до БСП и на редица губещи държавни предприятия, чиито мениджъри имат пряката подкрепа на Българската социалистическа партия.
Този процес на преразпределяне на националното богатство под прикритието и чрез банките започна още през 1990 г., но достигна своя апогей през миналата 1995 г.
Въпросите, на които ръководството на БНБ трябва да отговори в този материал, са няколко, концентрирани, бих казал, в три основни въпроса. Защо избра необезпеченото рефинансиране на търговските банки за своя главен инструмент за поддържане на ликвидността на банковата система? Това е въпрос N 1.
Въпрос N 2: защо банковият надзор се превърна в банков обзор, тоест система за чисто наблюдение без никакви последици за неизправните търговски банки?
И накрая: кой ще плати? Това е третият и основен въпрос.
В отчета на БНБ няма отговор на нито един от тези три въпроса.
По-конкретно. За необезпеченото рефинансиране тук на страница 57 се казва, че "тогава БНБ бе принудена - забележете - да рефинансира". А защо не бе принудена да затегне финансовата дисциплина? От само себе си се налага въпросът.
Естествено, че като временна мярка в един определен момент необезпеченото рефинансиране може да е имало някакъв смисъл, но не и като постоянно средство за оправяне на реквидността на банките. Защо това е така?
Ами постоянното му използване създава впечатление, че виновници няма и че пари винаги ще има. А това, уважаеми колеги, създава условия за ниска дисциплина.
Защо БНБ не поиска изменения в Закона за банките и кредитното дело, с които да се премахне възможността за това именно необезпечено рефинансиране? Защо?
На страница 61 е отбелязано: "През първите пет месеца ръстът на резервните пари се обуславяше главно от принудителното рефинансиране на Стопанска банка и ДСИ "Минералбанк"
Въпросът ми е: оказван ли е натиск, директен или индиректен от правителството да се рефинансира Минералбанк или Първа частна банка? И ако е имало такъв, защо БНБ не се е възпротивила на този натиск?
Няколко думи за банковия надзор. Банковият надзор констатира (цитирам): "висок относителен дял на предоговорените, просрочени и необслужвани кредити, голям относителен дял на големите кредити, концентрация на големите външни кредити в икономически свързани лица или акционери на банката". (Това е на страница 89)
Защо не са предприети мерки да се спрат кражбите чрез раздаване на вътрешни кредити на свои хора и тяхното невръщане?
Защо банковият надзор само е констатирал, но не е действал?
Защо банковият надзор не е сезирал прокуратурата за такива кредитни безобразия ,като вътрешните кредити на Агробизнесбанк, например? На Балканбанк, например? На Първа частна банка, например? Банка Моллов и т.н.?
Към кого са адресирани обвиненията в секцията на банковия надзор? Кой е виновният, колеги? Кой е виновният за това безобразие?
И най-накрая, питам ви: кой ще плаща тази сметка?
Аз много бих желал на тези въпроси да получа отговор от ръководството на Българска народна банка, за да можем да конкретизираме своите отношения по-нататък към проблема на отчета на Българската народна банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Ивайло Калфин.
Докато дойде Ивайло Калфин ще прочета указ на президента на Република България.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Защо сега, по средата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Винаги се съобщава. Щом дойде такова съобщение, трябва веднага да се прочете. "На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България постановявам: връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за данъка върху печалбата, приет от 37-ото Народно събрание на 19 юни 1996 г., издаден в София на 26 юни 1996 г. и подпечатан с държавния печат".
Длъжен съм щом получа такъв указ, да го оповестя в Народното събрание. Благодаря.
Има думата господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Уважаеми членове на Управителния съвет на Българска народна банка!
Ще си позволя да започна моето изказване с цитат на предишния управител на Българската народна банка. Отчетът, уважаеми господа на банката е такъв, какъвто е. Вие можете да го приемете или да не го приемете. Наистина, това е отчетът на банката и ние надали можем тук да го коригираме. Ние можем да изразим отношението си по него. Той дава отговор на много въпроси, включително на тези, за които господин Радев преди малко питаше. Внимателното му прочитане дава отговор на всички тези въпроси.
Ще ми се по-скоро да погледнем отчета на БНБ през призмата на този въпрос: дали беше очаквано, дали имаше показатели, които можеха да подскажат настъпването на това финансово сътресение през пролетта на тази година? Дали имаше индикатори, които миналата година още действаха и можеха да бъдат общо взето взети като сигнал? И дали, доколкото разглеждаме в момента отчета и работата на Централната банка, тя би могла да вземе някакви мерки, ако не по избягването, най-малко за омекотяването на този финансов трус, който се получи в началото на годината?
Знаем, че три са основните групи проблеми, които съществуват в банковата система у нас и главно в търговските банки. Това се: капиталовият проблем, ликвидният проблем и проблемът със структурата на търговските банки у нас.
Как излеждат те? И в решаването на всички тези проблеми БНБ има своята роля и своето място, като флагман на финансовата и на банковата система у нас.
Как изглеждат тези проблеми през паричната политика на БНБ, за която ние научаваме от отчета, който получаваме?
Основният проблем се вижда от отчета в работата на търговските банки и на финансовия сектор, е разликата в матуритетите и доходността на пасивите и активите на търговските банки, която съответно води до неравновесие в търговските банки и която съответно изисква високо търсене на левов ресурс. Това съответно означава и висока степен на рефинансиране от страна на Централната банка.
В централната банка (и това господин Радев го вижда, въпреки че питаше преди малко за него) се показва, че вземанията от търговски банки, като един от основните източници на резервните пари нараства. И то нараства през последното тримесечие на 1995 г., ако погледнем динамиката му.
Много интересно е ако погледнем и анализираме и каква е структурата на вземанията от търговските банки, която виждаме в отчета. Наистина проблемът, който се постави, е много сериозен - нарастват в края на годината необезпечените вземания от търговски банки. Това означава, че Централната банка е рефинансирала и отпуска средства на търговските банки без необходимите обезпечения. Ясно е, че такива обезпечения до голяма степен са изчерпани, доколкото търговските банки така или иначе са заложили тези ценни книжа и тези възможности, които са имали за ломбарни кредити, били са изчерпани. Така че се е наложило изключително силно рефинансиране на базата на необезпечени кредити. Това е един от първите основни тревожни сигнали, който още в края на миналата година в Централната банка е бил факт, като информация.

Повишават се също така и вземанията, които се дължат на овърдрафта, по който се финансират търговските банки. След операцията с оздравяване на Стопанска и на Минералбанк, за която тук взехме решение и поради която се наложи и корекция на държавния бюджет за миналата година, пада рязко количеството на ломбардни кредити, на обезпечени кредити, които отпуска Централната банка. На практика тези вземания от търговски банки се прехвърлят към вземания от държавата. Спомняте си, че тези ценни книжа, които бяха издадени, отидоха за погасяване на задължения на Стопанска банка и Минералбанк към Централната банка.
Проблем поставя и рефинансирането в чуждестранна валута, ако погледнем тенденцията му през миналата година. В отчета е написано, че причината за рефинансиране в чужда валута е липсата на кредитна институция по вносно-износните операции в България. Може би и това донякъде е вярно, но това не е основният проблем. Знаем, че рефинансирането във валута в много малка степен е било насочвано към вносно-износни операции. Голяма част от него отива включително и за спекулации на валутния пазар и това надали е тайна за някого.
Тревожен е също така изключително силният обем. Ето един въпрос, който примерно може да се постави на Управителния съвет на Централната банка. В края на 1995 г. е изключително засилено валутното рефинансиране на банките като тенденция. В същия този период знаем, че намаляват валутните депозити. Знаем, че намалява и валутният резерв, въпреки че миналата година той достигна до стойности, които са сравнително високи за последните години на валутния резерв в България.
Значи при намаляващ валутен резерв, при намаляващи депозити на гражданите в търговските банки при сравнително постоянен приток на чуждестранна валута от външнотърговска дейност, Централната банка увеличава валутното рефинансиране. Това, господин Филипов, ще Ви посоча, идва в ...
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ (от място): В левово изражение. От курсови разлики е това.
ИВАЙЛО КАЛФИН: От курсови разлики, но в последното тримесечие на миналата година, когато курсът беше все още сравнително постоянен.
На практика през миналата година се оказва, че Българска народна банка донякъде може би злоупотреби с функцията си на кредитор от последна инстанция в смисъл, че тази функция е присъща на всяка банка, доколкото би трябвало да осъществява стабилността на финансовата система. Това означава, че Централната банка със своите възможности, със своите активи би трябвало да осигури стабилен валутен курс, доверие във финансовата система, което не можа да се получи именно поради повишеното рефинансиране и по-голямата задлъжнялост на търговските банки през годината.
Естествено, не можем да обвиняваме Централната банка, че е рефинансирала търговските банки. Поставянето на въпроса така: "Трябваше да се спре рефинансирането", е несериозно. Просто защото нямаше нито достатъчно законови механизми, нито достатъчно възможности в банковата практика да се спре рефинансирането примерно на търговските банки. И тук наистина би трябвало да потърсим и вината или дела на законодателната власт, дела и на изпълнителната власт, която чрез изпълнението на бюджета и чрез управлението до голяма степен на реалния сектор, формира финансовия климат в страната.
Има няколко също така тревожни от миналата година от дейността на банката симптоми, които също подсказваха изключително силно нарастване на опасностите за финансовата система през тази година. На първо място бих попитал какъв беше смисълът с операцията по оздравяване на Минералбанк, след като тя тази година така или иначе беше обявена в неплатежоспособност. Резултатът от това е, естествено, подобрен резултат за Централната банка, доколкото вземанията се прехвърлят към правителството и към бюджета, а не към Минералбанк. Но така или иначе тези огромни средства, които бяха отделени от бюджета за оздравяване на Минералбанк, отидоха в една банка, която по-късно, малко по-късно беше обявена в несъстоятелност.
Питаме се какъв беше смисълът и за покупката на Агробизнесбанк от Централната банка миналата година.
Ясно е, че законова процедура за обявяване на банки във фалит няма. Ясно е, че не беше възможно и продължаване на рефинансирането явно на една губеща банка. Но надали поемането на банката от страна на Централната банка, става въпрос за покупката на Агробизнесбанк от страна на Централната банка, беше най-добрият ход, включително от гледна точка на оздравяване на финансовата система.
В отчета се дават някои числа и някои данни, в които се показва, че реалният сектор на практика е бил подпомогнат миналата година с увеличено кредитиране и голяма част от кредитите от търговските банки са отишли и към реалния сектор. Това донякъде е така, но при финансовата нестабилност видяхме тази година, че се наложи изключително повишаване на основния лихвен процент, което на практика запуши и реалния сектор.
Други сигнали, които също в края на миналата година имаше за тези опасности, които така или иначе се появиха, беше нарастването на квалифицираните кредити в банките, спадът на доверието в левовете и въобще в банковата система. Така или иначе тази година видяхме резултатите. Това ме накара да мисля, че от миналата година по текущата информация и по данните, които е имало в Централната банка, е можело да се предскаже един много силен трус на финансовата система и на валутния пазар, а двата съвпаднаха по време, в началото на тази година.
Не бих искал да тръгнем да ловим вещици и да казваме: "Централната банка е виновна за това нещо". Тезата ми е основана на друга основа. В Централната банка има информация, която достатъчно рано може да алармира и достатъчно рано може да предупреди за наличието на такава опасност.
Когато търсим кой би трябвало да има отношение към избягването на такива сътресения на валутния пазар, естествено, че тук е и нашата роля като законодателна власт. Знаете, че се наложи приемане на закони за уреждане на процедурата по банкови фалити. Това е, разбира се, и изпълнителната власт с управлението на реалната икономика и с изпълнението на държавния бюджет. Това, разбира се, е и законодателната власт, която обявява, че някои банки все пак са платежоспособни, въпреки че във финансови термини просто няма нищо в тях. Тъй че тези сигнали, които би трябвало да постъпят в Централната банка и би трябвало да бъдат достояние на всички, които имат отношение към финансовата система, са постъпили. Въпросът е, че реакцията на тях не е била достатъчно адекватна, което доведе и до изключително сериозния трус в началото на тази година.
Не претендирам да съм изчерпателен с тези разсъждения, но това са само някои индикации, които наистина би трябвало да се вземат предвид и в бъдеще, тъй като голяма част от тези проблеми, които се появиха в края на миналата година и излязоха и във финансовата система тази година, все още не са решени. Тъй че ние продължаваме да стоим пред една изключително нестабилна финансова система, пред един недостатъчно стабилен валутен курс и би трябвало да си вземем поука, както Централната банка, така и всички останали, които имат отношение към стабилизиране на финансовата система за нейното оздравяване.
За банковия надзор няма да говоря, тъй като достатъчно много вече се говореше. Той също не може да се отрече. Има своята роля именно в недопускането и алармирането за нередности във финансовата система. Надявам се наистина с новото ръководство на Централната банка да се видят чувствителни промени именно и в областта на банковия надзор. В противен случай може би актуална ще стане идеята отново за извеждане на банковия надзор извън системата на Централната банка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз няма да правя пространни изказвания, нито анализ на ситуацията в банковия сектор. Искам да кажа няколко думи за отговорността на тези хора, които стоят пред нас. Имам чувството, че промените, които планираме в ръководството на БНБ, не трябва да освобождават тези господа от съответната отговорност, която те носят. Във връзка с това аз ще задам на господин Филипов няколко съвсем конкретни въпроса и ще дам един пример, конкретен пример за криминални действия на неговите подчинени.


Въпросите са:
1. Какво е валутното и левово рефинансиране на Първа частна банка от БНБ за 1995 г. във всички форми на това рефинансиране?


2. Как и с какви пари Българска народна банка ще покрие задълженията на "Агробизнесбанк", купена от нея за 1,00 лв., като се има предвид, че тези задължения са над 9 млрд.лв.?
3. Каква е общата сума на несъбираемите и съмнителни кредити, раздадени от държавните и частни търговски банки към края на 1995 г., а ако господин Филипов има сведения, каква е същата и към настоящия момент и кой носи отговорност за раздаването на тези кредити?
4. Чрез какви финансови структури Българска народна банка интервенира на валутния пазар и имало ли е случай, когато нейните интервенции са осъществени чрез частни финансово- брокерски къщи?
5. Как се е стигнало до регистрацията на Първа инвестиционна банка, извършена в драстично нарушение на българското законодателство, като се има предвид, че огромната част от акциите са акции на приносител, а практическата власт в тази банка е съсредоточена в ръцете на няколко лица, преди всичко излизащи от Първа частна банка, които имат минимално акционерно участие в същата?
В конкретния случай, цитирам го съвсем фактологически, на 28 април 1995 г. чрез кореспондентската сметка на Централна кооперативна банка в Ню Йорк в швейцарската банка "Кредит Сюиз" са преведени 3 млн.щат.долара от фирмата "Болтинвестмонт" в полза на популярна финансова брокерска компания, клон Троян. На 25 май 1995 г. чрез същата сметка и отново в полза на Първа финансово-брокерска къща в Троян пристигат нови 3 млн.щат.долара. Сумата от 6 млн.щат.долара е трансформирана в лева, като 200 млн.лв. от тях са преведени по сметка N 950-189-022-599-9 в Първа частна банка, която е сметка с титуляр Българска земеделско-промишлена банка, наричаща се тогава Земеделсксо-промишлена банка и това са парите, чрез които тази банка е получила лиценз.
Кредиторът, в случая собственикът на "Бонтинвестмонт" Майкъл Чорни, широкоизвестен в престъпния свят, обаче си е поискал парите и е изпратил в България своето доверено лице Жозеф Карам. В Централна кооперативна банка между ръководството на банката и представителя Жозеф Карам се е състояла среща, за да се изяснят тези задължения на Централна кооперативна банка, на която среща е присъствувал и подуправителят на Българска народна банка Стоян Шукеров. Срещу обещание за рефинансиране от 6 млн.долара, господин Шукеров е задължил Централна кооперативна банка да покрие задълженията към "Болтинвестмонт", като по този начин биват покрити и задължения към други вмъкнати в сложните операции за препиране и прехвърляне на пари в полза на Българска земеделско-промишлена банка, извършвани от Павел Тренев. Междупрочем, операции, от които братът на господин Шукеров, а именно Братан Шукеров, е изгубил 300 хил.щат.долара. И аз Ви питам, господин Филипов, ще потърсите ли отговорност за този и много други подобни случаи и каква ще бъде тя?
Бих искал да предложа на Народното събрание преди да се приеме отчетът на Българска народна банка, да се вземе решение да бъде формирана анкетна комисия, която да провери състоянието на банковата система в момента и да потърси отговорностите за тежката ликвидна криза в нашата банкова система. Това може да бъде извършено също така, ако Народното събрание пожелае, и от Комисията по корупцията, но според мен това е нещо абсолютно необходимо към момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Управителния съвет на Българската народна банка, уважаеми колеги! Искам в изказването да засегна някои мои виждания по отчета на Българска народна банка за 1995 г., тъй като според мен това е последният отчет, който финализира периода от 1990 г. Това е първият мандат на така избрания Управителен съвет на Българската народна банка и, както споменахме, този отчет можем да го коментираме по най-различни начини, но най-добрият начин, според който ние би трябвало да извършваме този коментар в днешния дебат, това е да определим нашите виждания за бъдещото развитие на банката, за параметрите, за тези репери и ограничители, които трябва да водят бъдещата дейност на новия Управителен съвет на Българската народна банка и по този начин да видим бъдещето в нейното развитие.
Основателни са въпросите, които избиват в някои конкретни реплики и които обществото би трябвало да знае: достатъчно зависима или независима институция е Българската народна банка? Какъв център на властта е Българската народна банка? Смятам, че на тези въпроси може да се отговори, че тя е такъв институт, първо, в рамките на Закона за Българска народна банка, който беше приет от Великото Народно събрание. Заедно с това всички проблеми, недостатъци, плюсове или характерни особености за развитието на Българска народна банка, за работата на нейния Управителен съвет, са свързани и с проблемите, и с недостатъците на нашето общество такова, каквото е.
Ние не можем да търсим и да хвърляме тежки обвинения, според мен в голямата си част меродавни, основателни, по отношение на работата на надзора, когато липсва пълна колаборация и сътрудничество на другите институции. Имам предвид съдебна власт, имам предвид незачитането в определени виждания, в определени решения на работата на този надзор. Този надзор е такъв, каквото е нашето общество. Заедно с това този надзор би трябвало по един или по друг начин да покаже в този отчет и мисля, че това е основната слабост на отчета, какви са вижданията на Българската народна банка за бъдещия период от нейното развитие.
Ние визирахме, мисля, че в един малък параграф, в доклада на Комисията по бюджет и финанси, че този отчет има констативен характер и в последната му част липсва една точна, според мен максимално перфектна прогноза за бъдещите трендове в развитието на банковата система в България и в развитието на Българската народна банка. Неслучайно именно това интересува българското общество, това интересува и нас като законодателен орган, като орган, който трябва да отговаря за работата на Българската народна банка.
Първият въпрос, който стои пред обществото и пред нас, контролиращ и дeйността на Националната банка, е въпросът за външния дълг. Какви са вижданията на Българска народна банка по отношение възможностите на страната, възможностите на финансовата система, на банковата система в страната, на държавата като цяло да може да погасява този дълг? Какви са неговите измерения? Заедно с това, можем ли да пристъпим не само към погасяване, но и да управляваме нашите задължения? Кой държи в момента българския дълг?
Смятам, че на тези въпроси може да се получи отговор. Но могат да се решат и по други, атипични начини въпросите с българския дълг, т.е. обратното изкупуване на българския дълг и той да бъде върнат в България. Това са операции, които международните финансови институции, международната практика подсказват. Но така или иначе, в България, в голяма част от кръговете, които решават тези проблеми, този въпрос според мен не е обсъждан достатъчно добре.
Аз се връщам на две или три стари мои изказвания - че е нужно в сегашната ситуация да има един оперативен орган, който да следи и да управлява тази ситуация. Той естествено трябва да включва както представители на Управителния съвет на Българската народна банка, на Министерството на финансите и пряко на изпълнителната власт и да бъде воден от премиера на Република България.
Вторият въпрос, който би трябвало да се визира в отчета и който трябва да бъде основен за бъдещата дейност на банката, е как тя може да създаде една справедлива конкурентна среда за българската банкова система. Многобройни са примерите, и това трябва наистина да бъде отчетено като един недостатък в досегашната работа на Управителния съвет на Българската народна банка, според мен въпросът е дискусионен, противоречив, той има много и многозначни отговори, дали наистина Българска народна банка заедно с Банковата консолидационна компания като представител на изпълнителната власт във финансовата система, е създавала една справедлива конкурентна среда за различните търговски банки.
Ето, върху този принцип трябва да съсредоточи своята работа бъдещото ръководство на Българската народна банка: справедлива конкурентна среда. Всеки повод за рефинансиране, което е протекло по един или по друг начин, става въпрос на дискусия не само в обществото, но и по начин, който не е удачен за българската финансова система.
И ето, тогава идваме до въпроса за доверието. Аз още един път споменавам, че за българските банки, особено за Българската национална банка, ние трябва да говорим неща, които утвърждават нейния авторитет. Ние не можем да си позволяваме реплики като народни представители, а и всички други, които вървят по коридорите на властта, реплики и подмятания. Ние не можем да си позволяваме, както това става в някои фундаментални интервюта, в които прехвърляме вина. Вината, според мен, е на цялото общество за сегашната ситуация.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Чак пък на цялото общество?! Вината е на цялата партия!
РОСЕН МИХАЙЛОВ: Моля ви се! На цялото общество е!
РЕПЛИКИ: Не, 100 на сто е на БКП!
РОСЕН МИХАЙЛОВ: На цялото общество е! И когато търсим тази отговорност, тя трябва да бъде разпределена точно и прецизно. Аз не държа на това, че такава отговорност не лежи върху плещите на Българската народна банка, но тази отговорност трябва да бъде преценена след един достатъчно добър и разумен диалог.
Заедно с това - какви са другите виждания, по които трябва да работи ръководството на Българската народна банка? Нужна ли е такава система на банкова среда, която съществува в момента? Виждате, че в момента съществуват само универсални търговски банки. Това ли е нужно на България? Това са едни банки, които освен предлагането на кредит и приемането на пари на депозит нищо друго не вършат, а носят табелата "универсални търговски банки". Къде са банките, които обслужват населението? Къде са влоговите или кредитните кооперации, за които толкова много говорим в комисиите? Ето, това са неща, които трябва да моделира Българската народна банка в съчетание с другите институции, в съчетание и с нас! Къде са националните, държавните системи, които осигуряват една перфектна банкова дейност? Виждате, че в момента всяка една от търговските банки има собствена система за обработка; всяка една от търговските банки именно в една остра конкурентна борба утвърждава собствена система за картови разплащания - неща, върху които, естествено, този отчет не може да ни даде отговор, но това ще бъде нужно за бъдещия мандат на новите управители на Българска народна банка.
Аз считам, че ако Българската народна банка, нейното управително тяло в лицето и на пленарния съвет, и на управителния съвет, отговори положително на тези въпроси, то ще успее да отговори положително и на предизвикателствата на утрешния ден.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Валентин Василев от СДС.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми колеги, аз много се очудвам как БСП може да заема позиция, че цялото общество било виновно за кризата в банковата система. Това са просто смешни неща, които говорите. Както и това, което говори господин Филипов, че кризата се дължала на това, че хората са изтеглили 500 млн. долара от банките. Ами, те са ги изтеглили, защото нямат доверие в банките. Процесът е точно обратен - те нямаше да ги изтеглят, ако имаха доверие в банките.
Сега по отчета. Аз очаквах да видя по-друг вид отчет. Сравнен с отчетите от предишните години той много-много не се различава от тях. Като че ли ги пишете на индиго.
Годината 1995 е година, в която назря това, което става сега. За мен 1995 г. трябва много добре да се анализира, тъй като оттогава - 1994 и най вече 1995 г. назряха всички тези процеси, които избухнаха през тази година. Този отчет за мен е повече статистика, отколкото отчет. Той не прави анализ, не анализира причините, не анализира политиката на банката в определени сфери.
За политиката на рефинансиране - вие изобщо не правите сериозен анализ на политиката на рефинансиране, което е в основата на кризата.
Вие не правите оценката на политиката на лицензиране на банките. Казвате: да, през 1995 г. по-малко банки са лицензирани. Но каква е вашата политика на лицензиране? Оказа се, че две трети от банкерите, които сте лицензирали, нямат нищо общо с банки, финанси, дори нямат и образование.
Ами политиката по отношение на валутата? Къде е анализът на валутната политика, на намесата на банката на пазара? Господин Филипов, вместо да се чудите сега какво да правите и да казвате, че ще купувате валута, отидете на Слънчев бряг и купувайте валутата на туристите. Защо сте оставили мафиотите да изкупуват срещу 70 лева марката? Защо? Защо там няма клон на държавна банка, например? Нали искате да купувате валута? Има 5 хил. туристи и всеки само по 200 марки да смени, това са 1 млн. марки! Защо оставяте тези процеси така?
Това е умишлено. Това е за мен направо...! Вие се усмихвате, но това за мен са направо неща, които... Банката е в основата на стабилността на цялата финансова система. Тодор Вълчев си уми ръцете и каза: да, ние не сме виновни за пирамидите. Ами, кой трябваше да сигнализира, кои бяха хората, които трябваше да сигнализират и трябваше да предложат чрез Министерския съвет, чрез народни представители тук тези неща за обсъждане.
По-лошото за мен обаче е, че Вие не си правите изводи за тази и следващата година. Вие тези изводи ги правите на стр. 119, където казвате: основни насоки на паричната политика. Освен че не анализирате сегашното състояние, състоянието през 1995 г. така, както трябва, Вие отново започвате така, че все едно пишете отчет за пред партийно събрание. Вижте какво пишете тук: 1996 г. ... дейността на Българска народна банка ще бъде насочена с цел поддържане контрола на инфлацията в съответствие с параметрите на макроикономическата рамка на държавния бюджет. Това са смешни неща, които ги четем сега! Те просто навяват много голяма тъга! Може би сте писали много рано този отчет, но сте имали възможност тези неща да ги коригирате!
По-нататък: при ускоряване на... в страната ще се създадат условия за по-нататъшно намаляване на инфлацията. Какво по-нататъшно намаляване, тя инфлацията сега тръгва! Какво значи: "по-нататъшно намаляване"? Значи, Вие не сте честни към народните представители тук, Вие не сте кадърни да си направите изводите от 1995 г., за да вървите напред.
Какво пишете нататък? - Значи, през 1996 г. се налага да се намали, доколкото е възможно, лихвената тежест върху кредитополучателите. Въобще кредитополучател в тази страна не може да има при този лихвен процент.
И така нататък, и така нататък...
Значи, стигаме до най-важната част. Един отчет за мен не трябва да се прави само като една гола статистика. Най-важната част е да си направите анализите на всички тези неща и за политиката на банката във всяка една от тези насоки, да си направите изводите за 1996 и 1997 г. Вижда се, че Вие не ги правите тези изводи, не правите един честен анализ и честен отчет за това, каквото стана в банковата система. На всичкото отгоре пишете някакви смешни работи в насоките, по които трябва да върви банковата система.
За мен това не може да бъде отчет на Българска народна банка в такъв тежък период, в който трябва да се анализират точно всички причини и да се начертае един изход от кризата. Затова аз просто няма да подкрепя един такъв отчет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми членове на Управителния съвет на Българска народна банка! Действително, трудно е в много краткото време все пак, с което разполагаме, да говорим по много аспекти на една специфична дейност и то изключително специфична. И затова може би надделява в една голяма част от изказванията, породен от конкретната ситуация, един негативизъм, и общо взето според мен в една голяма степен несъпричастност на отчета, осъждането на това, което Вие сте предоставили.
Аз не бих искал да упреквам и колегите, които взеха отношение отдясно, защото действително ние сме притиснати от развоя на събитията, но същевременно бих искал да се опитам и да приканя всички да определим до максимално възможния размер степента на това, което е свършено; това, което не може да бъде свършено или не е могло да се свърши и, разбира се, това, което е необходимо да направим, и да го направи особено предстоящият нов екип.

Отчетът, както беше представен и в комисията, обхваща 1995 г. Той е писан в един период, в който тези неща, които се случиха в последните два-три месеца, не бяха се случили.
Аз мисля, че това, което някои от колегите казаха, че е прекалено информационен, не е точно така. Внимателният прочит на този отчет показва, че много от нещата, които бяха констатирани вече от позицията на днешния ден, защото, когато вече имаш днешния ден, много лесно се говори за вчерашния, много от нещата са записани там. В трите основни задачи, които трябва да изпълнява Българската народна банка по закон, са дадени и слабостите, дадени са и проблемите. Действително има разминаване, за което говори последно тук колегата от СДС - в насоките. Има известно несъответствие, но, извинявайте, и вие самите в дясно, не сте очаквали сигурно такъв развой на събитията. Говоря за икономистите от дясната страна.
Мисля, че е редно да се каже определено, че стабилизация през 1995 г. имаше, макар и кратка. В макроикономически план никой досега от вас не е отрекъл това, което стана реално. За това своя принос има и Българската народна банка. Но, говорейки за днешния ден и незабравяйки неговото състояние, ние трябва да поставим честно нещата на масата. Според мен, те са следните.
Не 1995 година е тази, която доведе до тези проблеми, а действително един по-дълъг период. И не са само проблемите, свързани със самата банкова система. Те са свързани с реалния сектор, те са свързани със състоянието на икономиката и с това, което трябваше да се направи в икономиката. За съжаление, тук отговорността е и на всички нас, защото и вие, уважаеми колеги...
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Недей така, бе!
РУСИ СТАТКОВ: Доктор Карев, не бива така ехидно да се подхвърля. Не бива да се говори само, че от 1994 година са започнали проблемите. Те започнаха много по-рано. (Неразбираеми реплики от блока на опозицията)
Вижте, не бих желал да отговарям на такива реплики, защото не е колегиално да се води по този начин разговорът. Не бива по този начин да обсъждаме нещата. Но аз лично считам, че проблемите в реалната икономика не са от 1994 година. (Неразбираеми реплики от блока на опозицията)
Господин Божков, Вие ще си кажете думата по-нататък. Моето становище е, че напрежението в реалната икономика е много по-отрано и че трябваше да се реагира. И за съжаление, тази реакция, която миналата година беше направена, се оказа недостатъчна. Защо се оказа недостатъчна? Защото първите десет месеца, специално в паричната политика, ако видите отчета на банката, ще видите, че тя е рестриктивна. Обаче в края на годината, вследствие на това, че и поради констатираната недобра политика на голяма част от търговските банки по отношение на кредитите, а и вследствие на политически причини - вие знаете две или три банки, се наложи да се насочат доста средства нататък. Освен това и преди това бяха насочени средства.
Това, от една страна, е нужната реакция. От друга страна, сега, от позицията на днешния ден, се оказва, че ние сме критично настроени към нея. Но тогава щяхме да направим същото. Щяхме да направим това, което е направено. И въобще по отношение на паричната политика много от нещата, които са направени, са били необходимите в онази конкретна ситуация. Пак повтарям, в която всички ние не бяхме отчели в нужната степен натрупванията, които станаха през годините. И същевременно това, че обществото не беше готово за предприетите мерки и предприеманите сега мерки от правителството в посока на това да се търси по-голяма ефективност и конкретно да се закриват предприятия там, където се налага.
Говорим за приватизацията. Действително приватизацията беше заложена в един по-голям мащаб, но не се осъществи също по много причини. Бих изброил и други фактори, които не могат да бъдат отнесени само към банковата система и към нейните грешки.
Затова аз считам, че днес, особено говорейки по тези неща, трябва да се сещаме и за собствената си работа и в законодателен план, защото много от законите, или по-точно два или три променихме сега, трябваше да бъдат много по-рано обявени тези неща. Неслучайно, когато говорехме за измененията в Закона за банките и кредитното дело, казах, че през 1992 година вие го приемахте. Трябваше да бъдат предвидени в посока на надзора и други неща. (Неразбираеми реплики от блока на опозицията)
Да, истина е, че е могло специално за надзора, за контрола, управителният съвет на БНБ да бъде много по-взискателен на базата на съществуващата тогава правна уредба. Но същевременно липсваха доста неща, които ние с вас ги приехме. И голяма част от колегите, които ги обсъждаха в комисията, дадоха и предложения. Значи тези неща са били необходими.
За надзора също така искам да кажа, че миналата година специално е работено по две или три наредби. Нещата са работени съвсем конкретно. За съжаление обаче това, което е направено през 1995 година, се оказа недостатъчно. Защото, пак повтарям, ние обсъждаме отчета за 1995 година, но във всички изказвания личи привкусът, на базата на проблемите на днешния ден, да се върнем за целия период. И сигурно бихме имали основание, тъй като изтича мандатът. Но нашата конкретна задача е 1995 година.
Затова също така не бих искал да се прехвърлят косвено и на управлението на демократичната левица всички тези проблеми, защото и правителството трябваше да реагира в една ситуация, в която години наред не са решавани проблеми. В която по определен начин някои от тях са решавани по начин, който е бил погрешен.
Мисля, че ние действително трябва отговорно, разбира се, не и безкритично, да видим нещата. Струва ми се, че в отношението си към част от членовете на управителния съвет, в част от ръководството ние ще изразим и своето разбиране за тяхната отговорност.
Тук не става дума за това, за което някои пледират - без да е доказано престъпление, да се търси престъпление. Аз не съм за това. Но същевременно ясно е, че там, където не е достигнало управленското, не е достигнала настойчивостта, взискателността, трябва да има и такава отговорност. Мисля, че за това никой от тях не бива да се сърди и да се чувства обиден, ако не бъде предпочетен и не е предпочетен за по' нататък. И същевременно да кажем ясно, че ние ще разчитаме много, независимо от трудната ситуация, на тези, които ще поемат отговорността по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, редовното време изтече, но имате 10 минути продължение.
РУСИ СТАТКОВ: Благодаря Ви.
Бих искал да завърша с това, че ние, чувствайки своята отговорност като парламент, ще променим всичко, което е необходимо в законодателството. Но въпреки това, че един или два пъти се отчитат пред нас членовете на управителния съвет, считаме, че своята отговорност те трябва да я поемат в много по-голяма степен. Разбира се, в това тежко време отчитаме колко необходимо е всеки един от тях да прояви и максимално мъжество, и максимална работоспособност, за да излезем всички от това състояние, в което се намираме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Парламентарната група има още 9 минути от продължението.
Давам думата на Александър Божков. Да се готви Благой Димитров. Досега СДС е изразходвало 16 минути.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз ще се спра само на раздел осми от отчета на БНБ - "Основни насоки на паричната политика през 1996 - 1997 г.". Стана добре това, че колегата Статков говори преди мен, защото по този начин, коментирайки това, което той каза, естествено можем да минем и към тази част от отчета.
Изключително важен е въпросът и той не може да бъде подминаван за това, кога всъщност започват проблемите в банковата система. Мисля, че 119 страница от отчета дава съвсем точен отговор на това кога започват проблемите в банковата система.




В първата част на тази страница много ясно се отчита заслугата на БНБ през 1995 г. в общия контекст на макрорамката на българската икономика да бъдат постигнати много сериозни успехи. През 1995 г. е стабилизиран валутният курс. През 1995 г. е имало валутни приходи, износът е надвишавал вноса. През 1995 г. е променен сезонният цикъл на високи лихви. През 1995 г. лихвената политика на БНБ е била консервативна, постигнати са и са поддържани положителни лихви по депозитите и кредитите. След което в края на 1995 г. и началото на 1996 г. настъпва срив. И този срив е много ясно обяснен на същата тази 119 страница:
"Изоставането в приватизацията и налагането на строга финансова дисциплина върху всички икономически агенти не позволиха да се намери фундаментално решение на отдавна известни проблеми. Редица държавни предприятия продължиха да трупат загуби чрез действащата система на кредитиране да ги прехвърлят в банковата система. Високите реални лихви по кредитите, както и усилията на БНБ да стерилизира притока на валута в страната, оказаха допълнителен натиск върху банките и техните клиенти".
Аз тук бих се върнал на нещо, което многократно в тази зала е коментирано, нещо, което е коментирано от представители на правителството и на левицата до втръсване на целия български народ колко успешна е била 1995 г., как е намаляла инфлацията от 122 на 33 на сто, как се е стабилизирал валутният курс, как се е ускорила приватизацията. Аз така и не мога да разбера разликата между изказванията днес тук в тази зала на Ивайло Калфин и на Руси Статков, и доклада на централната банка, и продължаващите оптимистични изказвания на Румен Гечев, който непрекъснато продължава да обяснява на българския народ как хубаво вървяла приватизацията в България и ставала все по-бърза и по-мащабна.
Разберете се най-после в левицата добре ли върви приватизацията в България или не върви добре и излезте с някакво общо становище на партията ли, на групата ли, на правителството ли. По някакъв начин трябва да разберем имате ли мнение изобщо по този въпрос или всеки си приказва каквото му хрумне.
Конкретно по отчета.
Лихвеният процент на страница 121 в отчета, по-точно в прогнозата за 1996 г. има един текст, че "Предвид създалата се обстановка в началото на 1996 г. БНБ няма да е в състояние да осъществи еднопосочно изменение на основния лихвен процент, както през 1995 г. БНБ ще остане консервативна в лихвената си политика. Тя няма да се поддава на натиск отвън за преждевременно намаляване на лихвите, преди за това да има необходимите предпоставки."
Този текст е много верен и много точен, при условие че вече не беше лихвеният процент 108 на сто и не е ясно дали ще се увеличава още или ще намалява.
Така че просто ми се струва, че този раздел трябва да бъде основно преработен в окончателния отчет и днес просто не може да бъде приет, той е вече много остарял като текст, за да може да бъде приеман в края на юни 1996 г.
На 122 страница имаме един текст, в който се казва, че "В този смисъл се налага отново затягане на паричната политика на БНБ по отношение на паричното предлагане, като рестрикцията ще произтича както от изоставането му с 4-5 пункта от инфлацията, така и от очаквания реален прираст на брутния вътрешен продукт."
Отново един абсолютно вече негоден текст, който трябва да се актуализира на базата на сегашната инфлация, ако може някой да каже колко е реалната инфлация в момента и на очаквания, ако изобщо ще има такъв реален прираст брутния вътрешен продукт.
На страница 123 има един много хубав пожелателен текст, свързан с банковия надзор: "БНБ ще засили надзора върху търговските банки, като дейността й ще се насочи не само към ограничаване размера на отпусканите несъбираеми кредити, но и към отстраняване на причините за това".
Много хубаво звучи. Това е текст, който е писан очевидно в началото на 1996 г., както личи по целия текст. Хубаво би било управителното тяло на банката днес да ни отговори на елементарния въпрос: изпълнено ли е за шест месеца от 1996 г. нещо от това, което е написано на страница 123? Има ли някакво затягане на банковия надзор? И ако няма, какво очаква ръководното тяло на БНБ да свърши?
Нека да не забравяме, че в Българска народна банка вече повече от година работи един екип на Международния валутен фонд, ръководен от господин Чарлз Инок, по отношение на новите банкови стандарти, по отношение на контрола върху банките, на надзора върху банките и оплакването на този екип, споделено неофициално, разбира се, е, че се пишат много хубави документи, само че те никога не влизат в действие.
Това е въпрос към управителя на БНБ: кога очаква господин Филипов тези разработени съвместно с екипа на Международния валутен фонд документи наистина да почнат да бъдат изпълнявани и да влязат в сила?
На 123 страница също има един много интересен текст за това как "БНБ ще встъпва във функциите си на кредитор от последна инстанция само след като е оценила жизнеспособността на попадналата в затруднение търговска банка и е приела разработена от нея конкретна програма за оздравяването й."
Това е прекрасно. Много се радвам, че така ще действа Българската народна банка, но искам да разбера дали така тя е действала през миналата година по отношение на Първа частна банка и през първото полугодие на тази година по отношение на Първа частна банка.
И накрая наистина бих предложил на залата като официално предложение раздел осми да не бъде приеман, а да се поиска от Българската народна банка да го преработи основно на базата на сегашните икономически реалности, а не на това, което са се надявали, че ще стане в началото на тази година.
Раздел осем на отчета на банката в този си вид има и един друг минус и ми се иска него да го нямаше. Това, което е написано в него, показва, че Българската народна банка в лицето на нейния управител, подуправители, управителен съвет реално не е оценила правилно ситуацията за 1996 г., което е недопустимо за ръководството на една централна банка. Не може в един документ, който е написан преди шест месеца да има цифри, данни и прогнози, които днес се оказват абсолютно невъзможни и да не си направи труда поне да изтегли този отчет, да си поправи раздел осем и да внесе един актуализиран вариант на раздел осем. Това можеше да направи банката. Това е или несериозно отношение към Народното събрание, което трябва да приеме този отчет, или невъзможност на ръководството на банката да напише нещо по-смислено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на Благой Димитров. Имате пет минути до края на основното време и десет минути, общо петнадесет.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря ви, господин председателю!
На мен ми прави впечатление, уважаеми госпожи и господа народни представители, един дисонанс в разделите, които са представени в отчета. Например в основните тенденции в развитието на световната икономика се твърди, че има едно окончателно преодоляване на рецесията от началото на 90-те години, като се дава растеж със световното производство с темп 2,8 на сто положителен темп. Аз не се съмнявам в тези данни, тъй като това са оценки на Международния валутен фонд и Световната банка и вие просто ги цитирате във вашия отчет.
Давате растеж на световната търговия с 9,1 на сто, като твърдите, че всички бивши комунистически страни са овладели до голяма степен инфлацията и са намалили лихвените равнища, разбира се, с изключение на Русия и на Румъния, като прогнозите, се завършва към този раздел, за 1996 г. са за растеж на световното производство с около 3 на сто и на световната търговия с 7,5 на сто.
Следователно България е в една благоприятна икономическа среда.

В общата характеристика на икономиката на страната, разбира се, пак по данни от Института на Захари Карамфилов, вероятно, Вие твърдите в отчета Ви, че брутният вътрешен продукт е нараснал с 2,6%, средногодишната заетост с 15,6% и има положително търговско салдо на страната от 3,9 млрд.лв. Изведнъж обаче се оказа, че в края на 1995 г. и началото на 1996 г. наблюдаваме срив на банковата система, което, общо взето, е един парадокс, тъй като банковата система е така или иначе еманация на икономиката. Би трябвало на базата на някакъв анализ да се даде тенденцията на този процес. Иначе се получава някакъв парадокс.
Уважаеми господин Филипов, за да подкрепя аз проекта, за да гласувам за него, като тук отварям една скоба - не мога да се съглася с господин Калфин, че проектът бил такъв, какъвто е, проектът е такъв, какъвто, разбира се, се напише и проект само на базата на статистически данни и без анализи и без прогнози за идната година, просто не може - става дума за отчета - не може да бъде един реалистичен отчет.
Имам следния въпрос. На стр. 65 по отношение на структурата на рефинансиране Вие сте записали, че 56,7% са необезпечените кредити. Бихте ли могли да кажете как е структурирано рефинансирането в левове по тримесечие за 1995 г.?
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ (от място): Не мога да Ви кажа.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз се учудвам, че не можете да ми кажете.
Бихте ли могли да ми кажете същият този параметър за първото тримесечие на 1996 г.? Ако не можете да кажете, просто това е парадокс.
Друго. В абсолютни числа какво значат тези 56,7% - конкретен въпрос, господин Филипов или господин Димитров?
Друго. По търговски банки как са разпределени необезпечените кредити?
Вторият въпрос, господин Филипов, Ви го задавам като член на комисията по финансовите пирамиди. Искам да Ви попитам: Вие чели ли сте доклада на Временната анкетна комисия по пирамидите? Какъв анализ сте направили и какви мерки предприема Българска народна банка или смята да предприеме във връзка с този паразитен ефект, който изчерпва - става дума за пирамидите, които май, юни, юли на 1995 г. завлякоха по оценка на нашата комисия около 10 млрд.лв. на българския народ?
И още един проблем има, по който въобще и ред няма написано във Вашия отчет - популярните банки и кредитните кооперации. Какви са Вашите виждания? За Вас като че ли такива финансови субекти не съществуват в страната.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ (от място): Разбира се, не съществуват. Те са нелегитимни!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, обаче те съществуват. Те са нелегитимни, но съществуват и има проблеми около тези съществуващи финансови субекти.
На първо четене 15-а глава от Закона за банките и кредитното дело мина в пленарна зала. Аз не знам защо спира на второ четене този текст, като, разбира се, важно е и Вашето мнение по въпроса. Аз няколко пъти отправям въпрос към господин Желев, председател на Комисията по бюджет и финанси, и имам усещането, че и за него такива финансови субекти не съществуват. Може би такива бисери от рода на това, че целият български народ или цялото общество е виновно за финансовата криза, които се казват от тази висока трибуна, не бива да се чуват, защото това е смехотворно, ако не е жалко и не засяга всеки от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Йордан Соколов. Да се готви Красимир Момчев, последен записан в списъка на СДС.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на Българска народна банка! Всяка година парламентът приема отчета на нашата Централна банка. Това той прави и днес. Единствената разлика е, че при сегашното приемане на отчета за 1995 г. ние се намираме през 1996, тоест през следващата година, при един срив, общопризнат срив в нашата банкова система.
С оглед на това много от залегналите констатации в този отчет на мен ми се струва, че наистина трябва да претърпят промяна. Именно с оглед на срива, с оглед на всичките тези неща, които ние наблюдаваме и понастоящем, струва ми се, че трябва да се извърши една преоценка.
Много голяма отговорност носи Централната банка за настъпилия срив в банковата система, първо, по отношение на надзора и по отношение на лицензирането.
В отчета нищо не е казано за това как Българска народна банка упражняваше своите законови функции и правомощия по лицензиране и по банковия надзор - дали те бяха достатъчно ефективни. Достатъчно е да се каже, че е лицензирана Българска земеделска и промишлена банка, една банка, на която съдът заличи дори регистрацията.
Колегата Благой Димитров говори преди мен за пирамидите. По отношение на банковия надзор, включително по отношение на институции, които не са банки, Централната банка също носи отговорност за това, което стана, затова, защото, когато Централната банка е оторизирана да дава лицензии, тя трябва да следи дали наред с лицензираните банкови институции не действат институции, които нямат лиценз, а извършват банкова дейност. Ако Българска народна банка беше упражнила и този контрол, разбира се, съвместно и с изпълнителната власт - с Министерство на финансите, с данъчните органи, нямаше да се получи тази картина на тези многобройни пирамиди.
По отношение на рефинансирането. Дадена е една картина с доста тъжни констатации, че в края на годината всъщност необезпечените кредити се превърнаха в основна форма на рефинансиране, като е казано, че в структурно отношение най-голям е делът на необезпеченото рефинансиране - 56,7%. Това е една сериозна слабост в дейността на Българска народна банка.
Същевременно, казано е за двете банки - Стопанска и Минералбанк, задълженията на които с акт на Народното събрание бяха очистени, но от отчета не става ясно кои са тези частни банки, които са били рефинансирани и в какъв размер.
При редица актуални въпроси, зададени към края на 1995 г. на министъра на финансите и на министър-председателя, затова защото народните представители нямат възможност да задават актуални въпроси и питания към управителното тяло на Българска народна банка, се установи, че Първа частна банка е рефинансирана с 13 млрд.
В един частен разговор с мен Тодор Вълчев заяви, че тази цифра не е вярна, че към онзи момент - това беше някъде ноември, ако не се лъжа, рефинансирането на Първа частна банка вече е било над 15 млрд.лв. Знаем какво стана с Първа частна банка въпреки уверенията на нашия премиер, че правителството никога нямало да допусне Първа частна банка да фалира.
Отговорността на Централната банка, на Българска народна банка за това неудачно, необезпечено рефинансиране на Първа частна банка, за която имаше много отдавна сигнали, че тя е в остра ликвидна криза, е много голяма и тази отговорност определено трябва да се понесе.
По отношение на констатациите за основния лихвен процент. Преценява се, така както чета отчета, и се дава една оценка, с която лично аз не мога да се съглася. От една страна се казва като една заслуга на Българска народна банка, че е понижила основния лихвен процент от 72 на 34%. Аз си спомням изказването на господин Филипов по време на неговия избор за управител на Българска народна банка през месец февруари, когато той тогава заяви, че политиката на Централната банка ще бъде снижение на основния лихвен процент, а сме свидетели на едно огромно увеличение, което настъпи за съвсем кратко време и тези 34% не само не бяха намалени, а станаха 108%.


Бяхме уверявани, че тези 108 на сто, които наистина съсипват предприемаческата дейност в страната, ще се задържат не повече от два-три месеца. Вчера, ако не се лъжа, имаше изявление пак на управителя на Централната банка господин Филипов, че при тази инфлация дума да не ставало, че може да се снижи основният лихвен процент. И тогава аз задавам въпрос и смятам, че той е основателен: правилно ли беше намаляването на основния лихвен процент през 1995 г. от 72 на 34 на сто? Не беше ли това едно изкуствено занижение, което именно създаде много от следващите проблеми? Ако не беше извършено това намаление, ако наистина основният лихвен процент беше оставен на едно друго ниво - значително по-високо, може би това, което той имаше в началото - 72 на сто, може би сега Българска народна банка нямаше да е принудена да се стигне основен лихвен процент 108 на сто.
Така че констатациите в този раздел на отчета аз не мога да ги приема. На мен ми се струва, че ръководството на Българска народна банка трябва да отчете неправилността на свалянето на основния лихвен процент през 1995 г., което се оказа именно една бомба със закъснител за едно трикратно увеличение на основния лихвен процент през 1996 г.
Тук, за да приключа, винаги се казва, че Българска народна банка, когато определя основния лихвен процент изхожда и от ръста на инфлацията. Знайно е, че ръстът на инфлацията, така както беше отчетен през 1995 г. - 33 на сто и нещо, беше абсолютно нереално отчитане, едно отчитане, направено по изкуствен начин от Централния статистически институт, за което той търпи критика, с увеличение на кошницата на близо 2000 стоки по време, когато народът ни е до такава степен обеднял, че не ползва не само 2000 стоки от тази кошница, ами не знам и 200 стоки дали използва, само за да се получи едно лъжливо намаление на процента на инфлация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: ...и ако Българска народна банка се е съобразила с това, тя е допуснала също грешка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съжалявам за господин Красимир Момчев, времето се изчерпи.
Господин Филипов и други членове на управителния съвет, ако желаят, заповядайте.
Приключихме с дебата. Има думата управителят на Българска народна банка и други от управителния съвет, които желаят.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Господин председателю, с колко време разполагам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямате ограничение.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Едно предимство значи пред народните представители.
Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, преди всичко искам да благодаря за голяма част от бележките, особено за критичните бележки, много от които са справедливи, не сме ги и отричали. Извинете, че не съм бил достатъчно критичен в експозето си, но просто аз исках в началото да дам това, което е изменението след месец април 1996 г. За съжаление може би някои не са ме слушали, аз казах неща, които всъщност са отговор на някои от забележките.
Освен това ми разрешете все пак да благодаря и на господин Росен Михайлов и на господин Руси Статков, които отговориха, според мен, на някои от бележките, които бяха направени.
Разрешете ми първо да се спра на двете изложения на комисиите, тъй като, според мен, те не отразяват това което... Аз присъствах при обсъждането, разбира се, абсолютно право на комисията е да напише допълнително и друго нещо.
Специално това, което се спомена от господин Желев, за безпринципното рефинансиране, което фигурираше и в една декларация на мнозинството, искам да кажа, че управителният съвет винаги е имал своите принципи за рефинансиране. Може на някой те да изглеждат безпринципни, ние обаче все пак имаме такива принципи. Споменавам още веднъж и това е отговор на голяма част от останалите въпроси, така че ми разрешете да не се повтарям след това, рефинансирането на Българската народна банка представлява някъде около 5 на сто от целия необходим ресурс на банковата система. Някой би казал даже, че това е прекалено малко, за да може Народната банка да влияе ефективно върху банковата система. Ние обаче смятаме, че то е достатъчно, даже смятаме, че е и голямо, тъй като все пак се засили ролята на операциите на открития пазар.
Освен това искам да отбележа, че не може всички въпроси да бъдат решавани само с паричната политика.
Що се касае до становището на Икономическата комисия, там е споменато и това го спомена и господин Калфин също, че Българската народна банка не е действала ефективно по отношение на Стопанска банка и Минералбанк. Категорично отричам това. Българската народна банка внесе своето предложение в Министерския съвет, което беше по-радикално, с по-солидни решения, но то не беше прието. Аз разбирам защо, главно от фискални съображения, но просто не искам да приема това само като наша вина.
Минавам към въпросите на господин Радев. Защо необезпеченото рефинансиране е основното рефинансиране? През август миналата година необезпеченото рефинансиране беше сведено само до 800 милиона и след това започна да се качва значително. Ние никога не сме искали да го има, но просто сме били принудени във връзка с влошаването на състоянието на банковата система. Главният носител през миналата година беше Първа частна банка, но може би тогава още оттук идва и, да спомена, тъй като това е и следващият въпрос на господин Муравей Радев, Първа частна банка ние сме я рефинансирали винаги точно в такъв размер, в който политическата атака срещу нея доведе до масово изтегляне на депозитите. Първа частна банка успя да задържи на едно ниво активите си след кризата, за съжаление не успя да ги намали. Но ако ние бяхме поискали още през октомври, когато нямаше и доказателство, а и законодателство за това Първа частна банка да бъде обявена в несъстоятелност, това беше абсурдно. Вие виждате, че магистратите даже и сега де факто неявно отричат нашето право да обявим Първа частна банка в несъстоятелност и са дали тримесечен срок на експерти да определят дали действително банката, при последващото след това положение, което за нас вече показа, че не може банката да излезе от кризата, тъй като не можа да намали активите си, даже и сега магистратите считат, че има основание да се смята, че тази банка е с по-голями активи от пасивите. Представете си, ако ние бяхме поискали това през миналата година.
Не е имало натиск върху нас по отношение на Стопанска банка и Минералбанк, и по отношение на Първа частна банка, както не е имало натиск и по отношение на това да не даваме на Банката за земеделски кредит. Тоест и в двете насоки, като допълнение към въпроса.
За Агробизнесбанк, не съм отбелязал точно въпроса, но понеже имаше и друг въпрос за Агробизнесбанк, действително Управителния съвет на Българска народна банка предприе тази мярка. Искам да отбележа, че още тогава имахме своите съмнения, но, подчертавам, че тогава нямаше никакво законодателство за обявяване на банки в несъстоятелност. И не съществуваше никакъв фонд за гарантиране на депозити. И затова ние бяхме и малко принудени да предприемем тази мярка. Но, продължавайки с Агробизнесбанк, категорично искам да отговоря на господин Сугарев, че ние сме дали на прокуратурата за "Агробизнесбанк", прокуратурата не предприема нищо и се опитва да прехвърли отново върху нас нещата.
За господин Калфин просто искам да кажа, че валутното рефинансиране Българска народна банка реши да го предприеме в условията на силна кредитна блокада по отношение на страната, когато ние получихме пари от международните организации и искахме да използваме тези пари. Може би в някои моменти сме се увличали да даваме повече отколкото трябва, но в последно време валутното рефинансиране непрекъснато го намаляваме. Искам да кажа, че не е много лесно да го ликвидираме, тъй като това моментално ще означава натиск върху валутния пазар. Но ако има някакво увеличение, господин Калфин, според мен трябва да е само от курсови разлики. Ако искате, след това да го прегледаме.
За Минералбанк и Стопанска банка смятам, че и на Вас отговорих.
Що се касае до предсказването на труса, в това отношение имаше и други въпроси - да, ние не сме ясновидци. Но ние винаги сме казвали, че при положение, че не се решават структурни въпроси, въпроси на приватизация, въпроси на загуби на предприятия, въпроси на лоши кредити в банки от 1991 г. досега. От всички правителства не се решават. Аз мога да дам пример за това как и правителството на господин Филип Димитров моли банките да дадат кредити, които останаха необезпечени, на определени фирми. Но ние винаги сме имали съмнение, понеже знаем тези структурни проблеми, затова винаги Управителният съвет е казвал: невъзможно е да се обслужва този дълг и да не се стигне до трус, без да има споразумение с Международния валутен фонд. Това винаги сме го отстоявали. И ако я имаше миналата година, щяха по-малко да ни притиснат и всичко щеше да е по-спокойно. Но, за съжаление, не можа да се получи.
На господин Сугарев, за рефинансирането. Левовото рефинансиране стигна до 25 милиарда. Валутното рефинансиране едно време достигаше и над 30 милиона, преди години, спадаше през цялата минала година. Мисля, че валутното рефинансиране на Първа частна банка в момента е около 12 милиона долара.
За Агробизнесбанк - с какво ще се покрие? Със закона. Със закона, но ако има някаква наша вина, най-много това е, че ние сме смятали, че можем да извадим банката, а се оказа, че не можем да направим това. И банката ни подведе с едни, уж обезпечени кредити, които се оказа, че обезпечението е фиктивно. Но аз казах, че ние заради това дадохме и ръководството на прокуратурата.
Несъбираемите кредити ги има, господин Сугарев, не явно на 102 страница, където са и провизиите. Да, те продължават да растат. Аз разбирам, че това всъщност е основната част на Вашия въпрос.
Що се касае до интервенирането, интервенирали сме чрез финансово-брокерски къщи. Те винаги са частни, не е имало нечастни. Но от 1994 г. ние с финансово-брокерски къщи не работим именно, за да не бъдем обвинявани, така да се каже и по политически причини. Интервенирането е процес, в който човек винаги може да бъде обвиняван, но винаги може и да се измъкне, тъй като това са конкретни взаимоотношения с дилъри, което е действително въпрос на морал, който винаги може да има и съмнения.
Що се отнася до Първа инвестиционна банка, за съжаление, когато дадохме лиценз на Първа инвестицонна банка, не съществуваше съотношение между акции с право на глас и привилигировани акции. Това беше едно дълго обсъждане в Управителния съвет. В крайна сметка Управителният съвет с 2 гласа "против", доколкото си спомням, прие, но моментално прие изискване в бъдеще 50 на сто да са акциите с право на глас. Поставихме срок, мисля и на Първа инвестиционна банка, в който тя успя да влезе в този размер. Но действително ние нямахме тогава юридическо основание да откажем, макар че сами видяхме, това което е и Вашият намек, че сме имали този пропуск. Но човек в надзора винаги се учи. Даже и западните страни непрекъснато си променят регулациите в надзора.
Що се касае до последния въпрос, извинете, той е прекалено конкретен. Честно казано, аз повече го зная от пресата и главно от вашите изказвания. Там, според мен, не са реализирани пряко пари на Българска народна банка и затова аз не виждам основание да търсим наказание от господин Шукеров. Но знаете, че там има и процес. Ако нещо там се установи, законът си е закон.
На господин Валентин Василев, купуването на валута от мафиоти. На Слънчев бряг какво е положението? Аз съм убеден, че има банки там. Може би не са достатъчно. Но мафиотите ги има и тук, където е пълно с чейндж-бюра. Проблемът е в това, че най-важното е да създадем икономическите условия това да отпадне, както поляците успяха да го направят. За съжаление ние с административни мерки има опасност само по-скоро да върнем "Магурата".
Всички тези бележки, те особено ясно бяха поставени при господин Василев, затова, че е остарял нашият раздел осем. Да, той е остарял, но той официално е направен през април. Той е разпространен вече, тъй като ние го разпространяваме на нашите чуждестранни кореспонденти. Аз споменах в началото някои от насоките, които не сме предвидили. Но конкретно за инфлацията през април, като сме го писали, мартенската беше 2 на сто. И аз ви споменах тези неща в началото, бих помолил да ме слушате, бях много кратък.

Господин Божков споменаваше за проблемите. Аз продължавам да твърдя, че те са от 1991 г. От 1991 г. не се решава въпросът с натрупаните в началото на 1991 г. появили се не само за капитални вложения, а особено за оборотни средства лоши кредити и въпросът за загубоносните предприятия, които непрекъснато носехме наръце толкова години.
Затягане на банковия надзор има. Както виждате, ние обявихме шест банки в несъстоятелност. За съжаление - извинете ме за грубия израз - съдебната система, магистратите се отнасят просто подигравателно към Българската народна банка. Извинете за силния израз, независимостта си е независимост, но да се отлага едно дело за 3 месеца и да висят тези пари, Българската народна банка и държавата да носят загуба, аз мисля това за несериозно отношение. Извинете ме.
По документите на господин Чарлз Инок - по много от тях има прогрес. Господин Чарлз Инок е тук следващата седмица. За съжаление, действително съм длъжен да призная, че има изоставане, но това ще проверим с него през следващата седмица.
За раздел осми вече казах.
По отношение на това, което каза господин Благой Димитров за срива в края на миналата година и началото на тази година вече говорих. За несъбираемите - да, този процент е 56 на сто. Има данни в отчета за рефинансирането. Те са на страница 65. Изменение оттогава има. Има увеличение на това рефинансиране, но аз ви казах, че тези 75 млрд.лв., които загуби банковата система, ние не сме върнали всичките, затова паричната маса в първите 4 месеца даже намаляваше. Но в противен случай има опасност просто да ликвидираме цялата банкова и разплащателна система. Ние сме скоизирани просто - правим според нас това, което бихме могли да направим.
За пирамидите и за популярните банки - извинете, можем да отговаряме, но да пиша това в отчета, неща, които ние считаме за нелегитимни и този отчет да го преведа на английски и да го изпратя в чужбина...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): 12 млрд.долара се изчерпиха от хората - няма ли го това?
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Не казвам, че го няма. Казвам, че да пиша в нашия отчет за криминални институции... Камен Тошков да не би да има надзор във Варна? Има ли един човек там той? А прокуратура няма ли? (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля ви без да разговаряте с народните представители.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: По въпросите на господин Соколов: документите за Българската земеделска и промишлена банка, както бяха представени в Българската народна банка, бяха редовни. Знаете, че по същия начин и съдът я регистрира. Просто от документацията, която имахме при нас, ние не можехме да установим това, което допълнително беше установено при проверката. Вярно, ще кажете, че сме могли да бъдем по-детайлни, но виждате, че от банковия надзор се иска да се занимава с пирамидите, а де факто ние трудно успяваме и с това, което имаме...
Всъщност вчера Управителният съвет взе решение и това е отговор на един от другите въпроси, за увеличение с 50 на сто на персонала на надзора. Ще приемем една специална програма и това е в съответствие с меморандума.
Сгрешили ли сме с намаляването на основния лихвен процент миналата година? - Естествено, от гледна точка на днешния ден това може да изглежда и така, но ние непрекъснато бяхме обвинявани тогава даже, че прекалено плахо го намаляваме. Основният лихвен процент, господин Соколов, дори, когато го намалихме на 34 на сто, беше силно положителен.
Друг е въпросът, по който професор Георги Петров ни обвиняваше в Пленарния съвет, че може би по-рано е трябвало да реагираме с увеличението, което ние предприехме след това и което доведе за съжаление до числото 108. Но 108 при една инфлация, която се предполага, че ще бъде двуцифрена за юни и юли, съвсем не изглежда основен лихвен процент. Просто целта на мерките, които предприемаме, включително и това, което сме подписали с министър Костов в писмото с намеренията, е след тези увеличения, които са неизбежни през юни и юли, рестрикцията още през август да доведе до намаляване, което моментално да ни позволи намаляването на инфлацията и намаляване на основния лихвен процент.
Още веднъж благодаря за вниманието и за бележките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Мариела Митева за процедура.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Господин председателю, вземам думата, за да поискам от името на Парламентарната група на Демократичната левица парламентарният контрол да започне, след като гласуваме точката избор на управител и подуправители на Българската народна банка, което, разбира се, да не се отразява на времето за парламентарен контрол, а просто той да бъде отсрочен като час на започване след приключването на тази точка от дневния ред.
Колеги, знаете, че утре изтича мандатът на управителя и подуправителите и във всички случаи парламентът днес трябва да конституира ръководството на банката. Затова Ви моля да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За противно становище думата има господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Безспорно е това, че се занимаваме с един изключително важен въпрос, който е точка от дневния ред. Но също така искам да припомня, че съществена част от нашата дейност, не второстепенна, е парламентарният контрол, т.е. задаването на актуални въпроси и съответно питания от страна на народните представители. Тази програма е гласувана още в началото на седмицата и този дневен ред е приет.
Ако трябваше да има някаква промяна в дневния ред за конкретния ден, уважаеми господин председателю, Вие трябваше да използувате тези свои възможности и правомощия и да направите това предложение в началото на парламентарния дeн. Това обаче не беше направено и тъй като ние трябва да спазваме своя правилник за работа, е редно сега да се прекъснат разискванията по точката от дневния ред, в която сме и да започнем да се занимаваме с парламентарния контрол. Това е естественият ред. Още повече, че той е ясно обявен и уточнен в правилника - кога започва парламентарният контрол и колко време трае извънопределеното време за законодателна дейност.
Аз Ви моля да не приемем предложението на Мариела Митева, а да започнем с парламентарен контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямаме изменение на дневния ред.
Моля да гласувате предложението на Мариела Митева.
От общо гласували 169 народни представители, за - 117, против - 46, въздържали се - 6.
Приема се.
Думата има Филип Димитров за процедура.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Правя процедурно предложение и излагам мотиви.
Процедурното предложение е да бъде допуснато преди гласуването, считайки като край на тази част от заседанието в логическия й ход, да бъдат направени лични обяснения преди да бъде проведeно гласуването.
Мотиви:
Първият от тях е, че това би могло да даде възможност на господин Филипов да се извини на тези, които евентуално е споменавал волно или неволно, сбърквайки нещо, какъвто примерно е случаят с неговата реплика за исканията на Филип Димитров за финансиране на банки... Очевидно той е имал предвид 1992 г., само че се касае не за искания за финансиране, а за нареждания, свързани със собствеността. Вие вероятно имате предвид постановлението, свързано с искането към банките за отпускане на заеми към оръжейния бизнес и...
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ (от място): "Горубсо"...
ФИЛИП ДИМИТРОВ: И "Горубсо" - благодаря Ви, че правите този коментар - които засягат 1992 г. и са свързани с едни критични моменти на държавата - моменти, които са единични спрямо многобройните дотации, които напоследък наблюдаваме да стават.
Второ съображение в тази насока е, че ако дадете възможност да бъдат направени такива лични обяснения, те естествено във връзка с реакцията на господа кандидатите за гласуване, ще могат по-ясно да очертаят намеренията на самите гласуващи в залата.
Ако Вие сторите това, аз, разбира се, ще поискам да направя своя коментар върху изказването на господин Филипов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Съгласно правилника лични обяснения - 2 минути, се правят в края на заседанието. Но има процедурно предложение този ред в правилника да бъде изменен.
Моля да гласувате да бъде прието предложението на господин Филип Димитров вместо в края на заседанието, да му се дадат 2 минути за лично обяснение сега. Моля да гласувате!
От общо гласували 194 народни представители, за - 84, против - 101, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз правя предложение да отложим гласуването по приемането на отчета на Българска народна банка. Да дадем възможност на управителния съвет да доработи документа, примерно в 15-дневен срок. Защото бяха направени много сериозни забележки по отношение и на хистограмите, които давате, на статистическите данни. Както формални забележки, така и принципни забележки имаше по отделните раздели. След това в 15-дневен срок да предоставите в пленарна зала отново отчета, за да може да бъде гласуван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение за отлагане на гласуването по приемането на отчета на Българска народна банка.
Моля да гласувате.
От общо гласували 188 народни представители, за - 67, против - 120, въздържал се - 1.
Благодаря.
Преминаваме към гласуване на отчета на Българска народна банка.
Има предложено решение. Към това решение беше направено, доколкото разбрах, от Александър Божков едно допълнение.
Ще ви прочета най-напред предложението за решение и това, което господин Божков каза. Съжалявам, че го няма тук, за да уточни дали точно това е имал предвид.
"Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на годишния отчет на
Българска народна банка за 1995 г.
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 1, ал. 2 и чл. 54 от Закона за Българската народна банка реши:
1. Приема годишния отчет, баланса и отчета за изпълнението на бюджета на Българската народна банка за 1995 г.
2. Възлага на Пленарния съвет на Българска народна банка, съгласувано със Сметната палата, да определи до 30 октомври 1996 г. международен одит, който да започне цялостна проверка на годишния отчет, баланса и отчета за изпълнението на бюджета на Българска народна банка за 1995 г. С резултата от международния одит да се запознае Народното събрание."
Това е предложението за решение.
Господин Божков предложи още една точка:
"Предлагам на Управителния съвет на Българска народна банка да преработи и актуализира раздел осми на отчета".
Смятам, че това беше смисълът на предложението на господин Божков.
Предлагам най-напред да гласуваме допълнението, което предлага господин Божков, а именно към решението да бъде прибавена още една т. 3, със следния текст: "Предлага на Управителния съвет на Българска народна банка да преработи и актуализира раздел осми на отчета".
Моля да гласувате.
(Кирил Желев от място желае думата)
Отменете гласуването. Има думата народният представител Кирил Желев по това предложение. Вероятно възражение.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Да, към това предложение, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, бих добавил следното. Тази актуализация, която е необходима по раздел осми, да бъде внесена с допълнителен доклад от страна на Българска народна банка в Комисията по бюджет и финанси, а да не преработваме отчета за 1995 г. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е: "Възлага на Управителния съвет на Българска народна банка да внесе в Комисията по бюджет и финанси преработен актуализиран вариант на раздел осми."
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, аз имах предвид, господин председател, да се направи прогноза отсега нататък от страна на Управителния съвет на Българска народна банка, която да бъде внесена в Комисията по бюджет и финанси. А отчетът да бъде приет в този му вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
По това предложение има думата господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Значи имаше общо взето три предложения. Едното се отхвърли, което за мен беше най-разумно - да не се гласува днес този отчет. И да се върне, аз бих казал, не за 15, а за 30-дневен срок и да се допълни с всичко това, което казаха народните представители отляво и отдясно.
Второто предложение на господин Александър Божков е само за тази част, която фиксира годините 1996-1997.
Но аз бих предложил освен актуализацията на тази част и допълнение в смисъл Българската народна банка в този документ, който ще внесе, в зависимост от това как ще гласуваме, дали ще го правят в бюджета или отделно ще се внесе в комисията, но да направи собствен пълен анализ за причините за сегашното състояние на банковата система.
Отчетът в този вид, в който го приемаме, за мен прилича на отчет-алиби. Отчет, който вдига отговорността за всички безобразия, свършени през 1995 г. в банковата система. Аз с това просто не мога да се съглася.
Ако ние на този етап, все пак, волята на мнозинството, подминем този проблем, аз ще настоявам това, което ще внася Българска народна банка, да бъде допълнено с пълен анализ на причините за всяко едно от нещата, които говорихме тук, за всички тези безобразия. Не ги казвам още престъпления, въпреки че за мен са престъпления в банковата система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Тъй като предложението, което направих, не може да бъде редактирано от автора му, предлагам решението да бъде гласувано така, както е представено.
Моля да гласувате.
От общо гласували 178 народни представители, за - 120, против - 57, въздържал се - 1.
Решението е прието.
Заповядайте, господин Момчев.

КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаемо ръководство на БНБ! Смятам, че въпросът, който в момента разглеждаме, е от изключителна важност за нашата страна и действително това пролича в средата на 1996 г. Поведението на БНБ на междубанковия пазар и въобще намесата й във финансовата система на България доведоха до рухване на цялата финансова система. Аз не искам да хвърлям обвиненията за рухването й върху БНБ, но въпросите, които тук се поставят и постоянно се отхвърлят, са два: доколко отговорността за рухването на финансовата система в България е на БНБ и доколко Българската народна банка е независима.
Аз смятам, че отговорността за рухването на финансовата система в България е на Българската социалистическа партия, тъй като БНБ не е независима институция. Тоест, двата въпроса се преплитат. Защо не е независима институция? Ами това е по твърдение на министър-председателя Жан Виденов. Когато се постави въпросът в началото на годината за Първа частна банка и изясняването на нейното рефинансиране, той излезе пред целия български народ и каза, че той няма да допусне Първа частна банка да фалира. Това означава, че той владее Българска народна банка. Той съвсем ясно го каза на българския народ. И цялата отговорност за рухването на българската финансова система, цялата отговорност за това, че българският гражданин обедня два пъти по отношение на неговите спестявания в левове и по отношение на неговите доходи, реалното обедняване е два пъти, е на Българската социалистическа партия. Вие докарахте българина до просешка тояга.
По въпроса за банковия надзор и може ли той да осъществява контрол. Ами разбира се, че може. Преди малко чух една реплика, че нямало банков надзор във Варна. Но това е проблем на банковия надзор. В крайна сметка има един много прост критерий, по който банковият надзор може да си върши работата - рефинансирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля Ви се, времето изтече!
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Ако се наложи една банка да бъде рефинансирана, това означава, че тя просто не е в ред, особено ако има такива рефинансирания в управата на Първа частна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Момчев, времето Ви изтече!
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Времето ми изтече и ще си продължа изказването при подходящ и удобен момент. Но искам да ви кажа, че аз гласувах "против", защото резултатите в средата на 1996 г. показват, че финансовата дейност на БНБ и стоящата зад нея БСП през 1995 г. е пълен крах. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да спазвате в бъдеще регламента!
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз гласувах против това решение, защото то съдържа в себе си един абсурд. Поначало одобрявате отчета, а след това препоръчвате да се направи един международен одит за дейността на банката. Или приемаме отчета и тогава няма нужда от одит, или ако има нужда от одит, трябва да изчакаме неговите заключения и тогава да одобрим отчета. Просто това, което гласувахте, е един абсурд.
А моето дълбоко убеждение е, че отново Българската народна банка е изкупителен козел за погрешната стопанска политика на правителството, което създаде излишни надежди, създаде излишна вяра и накара банката да налее нови кредитни ресурси в едно стопанство, осъдено на загиване поради своята социалистическа абсурдност, едно стопанство, което реализира 53 млрд.лв. загуба през миналата година. При едно такова стопанство никаква банка и никаква кредитна система не може да функционира нормално. Затова аз гласувах против вашето решение за одобряване на отчета на банката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това точка първа от дневния ред е изчерпана. Благодаря на членовете на управителния съвет.

Преминаваме към точка втора -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА УПРАВИТЕЛ И ПОДУПРАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА.
Давам думата на Красимир Премянов да направи предложението от името на Парламентарната група на демократичната левица. То е дадено при мен. Ако искате, ще го прочета.
Също има предложение за решение от народния представител Стефан Савов. Него кой ще го докладва?
Най-напред вносителите на проекта за решение, а след това становището на комисията.


КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Парламентарната група на Демократичната левица предлага проект за решение във връзка с избирането на управител и подуправители на Българска народна банка поради изтичането на мандата на досегашния състав на управителния съвет, по-скоро на тези длъжностни лица според приетия актуализиран Законопроект за актуализация на действащия законопроект за БНБ.
Ние предлагаме да бъде избран за управител на Българска народна банка Любомир Веселов Филипов, досегашен управител на банката, за подуправител на Българска народна банка - Евгени Василев Узунов, и за подуправител на Българска народна банка - Пламен Спасов Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на господин Николай Христов да направи предложението на Народния съюз.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Пред нас е становището на Бюджетната комисия на Народното събрание относно предстоящия избор на управител и двама подуправители на Българска народна банка.
Парламентарната група на Народен съюз има също свое предложение за един от подуправителите на Българска народна банка. Преди всичко искам да кажа, че няма никакви пречки - това е мнение, споделено от колеги от всички парламентарни групи - в залата да възникнат конкретни предложения за кандидати за поста подуправител на Българска народна банка. Залата е тази, която избира.
Парламентарната група на Народен съюз предлага като своя кандидатура за подуправител на БНБ кандидатурата на господин Александър Манолов Праматарски.
Господин Праматарски е добре познат на много от колегите в тази зала. Той е роден през 1963 г. в гр. Гоце Делчев. През 1987 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Депутат е в две народни събрания - Великото Народно събрание и Тридесет и шестото Народно събрание. През 1992 г. е министър на търговията и, уважаеми колеги, през този период като министър е бил член на Банковата консолидационна компания. След поста, заеман като министър, отново е депутат в Тридесет и шестото Народно събрание.
Ние считаме, че тази кандидатура отговаря на всички формални условия за подуправител на Българска народна банка; че това е човек, който не на думи, а с работата си е доказал своята причастност и своята пригодност към особено тежките проблеми, които в момента съществуват в банката. По този начин ние смятаме, че се дава и възможност парламентът да избере не просто едноцветно ръководство на банката, там да има хора, издигнати от различни политически сили, което е добре както за нас, така и за банката, така и за всички хора, които могат в един момент да се окажат потърпевши от банковата система.
Това е нашето предложение и ние го представяме на вниманието на пленарната зала. Наистина, ние сме информирани, че парламентарното мнозинство има вече свои две кандидатури. Те бяха представени официално; че има свое становище на парламентарна група, но все пак ние предлагаме да се помисли по този въпрос. Днес изтича мандатът на управителя и двамата подуправители и ако днес се тръгне към едно разбирателство, тръгне се към една разумна оценка на ситуацията, дали в крайна сметка не е възможно днес да се избере управител на банката, а мнозинството да преразгледа своето решение относно двамата подуправители. По този начин ще бъдат взети предвид и предложенията на опозицията.
Благодаря ви.
Това е нашата кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Кирил Желев, за да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди това бих искал да направя процедурно предложение в залата да бъдат поканени господин Любомир Филипов, господата Евгени Василев Узунов, Пламен Спасов Илчев и господин Александър Праматарски, за да присъстват на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение - всички кандидати да бъдат поканени в залата. Моля, гласувайте!
От общо гласували 159 народни представители, за - 152, против - 5, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата Филипов, Узунов, Илчев и Праматарски в залата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становището на Комисията по бюджет и финанси по проект за решение N 54.02.34 от 27 юни 1996 г. за избиране на управител и подуправители на Българската народна банка, внесено от народния представител Красимир Премянов от името на Парламентарната група на Демократичната левица.
На заседание, проведено на 27 юни 1996 г., комисията обсъди проекта за решение за избиране на управител и подуправители на Българска народна банка с вносител народният представител Красимир Премянов.
Съгласно чл. 11 от Закона за Българска народна банка управителният съвет се състои от управител на банката, трима подуправители и петима ръководители на управления. Съгласно чл. 12 управителят и подуправителите на Българска народна банка се избират и освобождават от Народното събрание. Останалите членове на управителния съвет се назначават и освобождават от президента на Републиката по предложение на управителя на Българска народна банка. С ал. 2 на чл. 12 мандатът на управителя, на подуправителите и на останалите членове на управителния съвет на Българска народна банка е със срок от 5 години.
С решение за освобождаване и избиране на управител на Българска народна банка от 24 януари 1996 г., обн. в "Държавен вестник" бр. 9 от 1996 г., Народното събрание освободи Тодор Йорданов Вълчев като управител на Българска народна банка поради подаване на оставка и избра Любомир Веселов Филипов за управител на Българска народна банка. Съгласно тогавашната разпоредба на чл. 15, ал. 2 от Закона за Българска народна банка при напускане на член на управителния съвет преди изтичане на неговия мандат компетентния орган по чл. 12 назначава нов член до края на мандата.
С оглед на гореизложеното мандатът на управителя и двама от подуправителите изтича на 29 юни 1996 г., поради което се налага да бъдат избрани нови такива. С решение за избиране на подуправител на Българска народна банка от 17 май 1996 г., обнародван в "Държавен вестник" бр. 45 от 1996 г., Народното събрание избра Димитър Кирилов Димитров за подуправител на Българска народна банка. С цел своевременното осигуряване на предвиденото в Закона за българска народна банка ръководство бе направено предложение от народния представител Красимир Премянов за избирането на Любомир Веселов Филипов за управител на Българска народна банка и Евгени Василев Узунов и Пламен Спасов Илчев за подуправители на Българска народна банка. Избирането следва да се счита от 30 юни 1996 г.
Във връзка с предложените кандидатури председателят на Комисията по бюджет и финанси представи информация за квалификацията и професионалната дейност на кандидатите. На станалите разисквания бяха изказани съображения, че с направеното предложение няма да се осигури професионално управление на Българска народна банка, което може до доведе до политизиране на неговата дейност. В противовес на тези съображения бяха направени изказвания, че кандидатите имат необходимата професионална подготовка и стаж в управлението на финансови организации, което е достатъчно основание, че те са подходящи кандидати за членове на Управителния съвет на Българска народна банка.
След станалите разисквания бе проведено гласуване, на което с 9 гласа "за", 1 "против" и 3 "въздържали се" бяха подкрепени представените кандидатури.
Комисията по бюджет и финанси на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да приеме решение за избиране на Любомир Веселов Филипов за управител и на Евгени Василев Узунов и Пламен Спасов Илчев за подуправители на Българска народна банка.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения за кандидати? - Няма.
Предлагам гласуването да бъде по отделните кандидати, за всеки поотделно, като гласуваме най-напред за управител, след това ... (Шум и реплики в залата)
Момент, ще дам думата!
...след това за подуправители имаме трима кандидати - те да бъдат наредени по получените гласове и първите двама да станат подуправители.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): За гласуването да подредим кандидатите по азбучен ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Можем по азбучен ред да ги гласуваме, да.
Имате думата, господин Муравей Радев, заповядайте. (Шум и реплики в залата)
Не провеждаме дебати, но има въпроси, изказвания...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз смятам, че преди да подредите гласуванията трябва да кажем няколко думи за това, което вършим днес, и за евентуалните резултати от това, което ще свършим днес. И в този смисъл аз ви моля да бъда изслушан. (Шум в залата, реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагам изказванията да не бъдат повече от 5 минути съгласно регламента за второ четене... (Реплики от опозицията) Предлагам само!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, мога ли да продължа? - Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, днес сме на път да станем свидетели на поредната груба грешка на управляващата Българска социалистическа партия. Казвам "груба грешка" и много от вас знаят защо тя наистина е груба! Само че аз, а и Съюзът на демократичните сили искаме от тази трибуна и с нашето поведение оттук насетне ясно и категорично да се разграничим от тази грешка.
И забележете! Престанете да използвате понятията: "българският парламент реши", "депутатите решиха". Реши мнозинството, управляващото мнозинство. То реши! Но този парламент се състои от две части, най-общо казано - управляващи и опозиция. И когато управляващите налагат своята воля по начина, по който най-вероятно това ще стане след малко, те трябва да знаят, че носят изцяло своята отговорност - и политическа, и морална, ако щете и малко по-друга, вероятно след време.
За какво става дума, уважаеми колеги. Днес Българската социалистическа партия предлага попълване на ръководството на Българска народна банка. Защо казвам, че това е груба грешка? - Защото това ръководство, уважаеми колеги, трябва да бъде надпартийно, то трябва да бъде държавно ръководство, то трябва да защитава националните интереси на България и никакви други! Надявам се, че по този въпрос спор няма!


За голямо съжаление обаче начинът, по който се подходи към този проблем, към този изключително важен национален въпрос, от БСП говори за точно обратното. Българската социалистическа партия е взела твърдо решение някъде другаде, не тук, а някъде другаде, вероятно в някаква тъмна доба, в някакво нощно заседание на "Позитано" или някъде другаде, но тя е решила да назначи еднопартийно ръководство на банката. Всичко, което става днес, вчера и последната седмица по този въпрос, говори недвусмислено, че изводът е такъв - партийно назначаване ръководството на банката. Аз не искам да се връщам към другите институции, които твърдят, че са държавни, национални, надпартийни. Няма да засягам въпроса за медиите, за телевизията, за радиото, там, където вече направихте това, което се готвите да направите днес с банката. Но, забележете, ако вашите глави са в пясъка, то главите на българските народ много отдавна не са в пясъка и виждат какво става, знаят и няма да бъдат излъгани.
Какво направи опозицията по този въпрос? Вие много пъти сте казвали, че искате консенсус, много пъти искате разбирателство, диалог. Това ли е вашият диалог, това ли е представата ви за диалог? - Питам ви аз. Когато ние преди една седмица ви предложихме нещо много приемливо, изключително приемливо... Няма човек в тази зала, който да не си дава сметка, че така партийно политизирано пространството в България не може днес някой да си представи, че управлението на банката ще бъде 100 на сто деполитизирано, колкото и да желаем ние това.
Уважаеми колеги, вие искате да направите един еднопартиен апарат на Централната банка, еднопартиен, от начало до край. Ние, съзнавайки добре това ваше желание, потвърдено от вашите действия, ви предложихме нещо изключително разумно - нека да се опитаме да балансираме донякъде тази партийна представителност, дайте ни възможност като опозиция поне 40 на сто от хората в това ръководство да бъдат предложени от опозицията. Е, какво по-разумно искате? Какво по-добро? Пет човека от девет ще бъдат посочени от управляващата партия и другите четири човека от девет ще бъдат предложени от опозицията. Какво по-добро от това? Не желаете да се вслушате, не желаете да го приемете! Искате еднопартийно да управлявате. Е, вижте какво, ако това е вашето намерение и вашето желание, то е пределно ясно, то е прозрачно.
Аз няма да се спирам на професионалните качества на двамата кандидати. Това вероятно ще направят някои други хора. Аз твърдя следното: тези хора ще бъдат директно назначени от вас, тези хора директно ще изпълняват вашите поръчки, защото няма като как да се противопоставят утре на евентуалните партийни поръчки. Това е повече от очевидно. И вие не искате да има дори елементарен баланс, да има поне няколко човека от опозицията, които биха могли в определен момент при наличие на здрав разум да направят така, щото да се вземе някакво балансирано решение на тази, пак казвам, национална институция.
Уважаеми колеги, такъв подход е порочен подход, този подход само издава вашата непригодност да управлявате в условия на демокрация. За голямо съжаление това е сетното доказателство на вашето втвърдяване, невероятно втвърдяване.
Поради тази причина лично аз заявявам от тази трибуна, че няма да гласувам. Гласувайте си сами вие, уважаеми колеги отляво, и носете изцяло отговорността за последиците от това партийно назначаване. Призовавам цялата опозиция да постъпи по този начин и Съюзът на демократичните сили да не гласува за тези представители, които днес по този начин вие принуждавате мнозинството да гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Не бих си позволил да отнемам времето на дълбокоуважаемите си колеги с тази реплика, но поисках да се възползвам от тази възможност за слушателите. Защото вие говорите абсурди, които противоречат на самия закон. Ние приехме с вас този закон и гарантирахме в неговата философия и структура да бъде изключена политизацията. Поради тази причина сме разпределили пълномощията на парламента и на управителя на Българската народна банка.
Припомням ви, уважаеми господа, че досегашната практика, а и в световната практика, най-демократичният ред е, когато всяка парламентарна група излъчва кандидат и кандидатурите се състезават. Това, че вие не сте предложили ваши кандидатури, е ваш проблем.
Второ. Припомням ви, че по предложение на избрания управител на банката се внасят предложения при президента на републиката за утвърждаване на управителен съвет. И аз искам да ви попитам кой ни позволява да квалифицираме тази философия на закона като опит за доминация на една политическа сила? Това, че сме предоставили изключителни правомощия на президента на републиката, независимо кой е той, и на избрания управител на банката?
И последно. Искам да подчертая... (Реплики от СДС) Не се намираме на селско събрание, съгласен съм и ви съветвам да отчитате това по-често, когато вземате думата от тази трибуна. Искам да подчертая, че ние не сме предложили кандидати, които са априори изключени като ваши симпатизанти. Припомням обстоятелството, че сегашният представител в Европейската банка е излъчен от правителството на СДС с негово решение като представител на България в Европейската банка. Това за мен означава автоматично, че този факт е доказателство, че ние даваме приоритет на професионализма, а не на политическия и идеологически подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Господин Премянов, Вие вярвате ли си на това, което говорите? Вие самият не чувствате ли какво значи политизация и неполитизация? Наемате ли се да твърдите, че вашите кандидатури са аполитични? Преди малко казахте, че ние се стараем да политизираме въпроса. Това, което Вие казахте, това, което вие направихте, това, което извършвате като действие днес, на което сме свидетели всички, говори само за едно: абсолютна, 100-процентова политизация на Централната банка. И нищо друго. И това, че Вие казвате, че то не е така, нищо не означава. Защото всички виждат, всички чуват, всички усещат по гърба си това, което става днес. Тази политизация в управлението, тази свръхполитизация в управлението, която вашата партия налага, е основната причина за бедствието на българския народ. Той няма да Ви прости това, бъдете сигурен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Красимир Момчев има думата.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Изказването на господин Премянов прозвуча много нагло. Аз смятам, че никой в България от 8 милиона българи не му е повярвал, защото и самият той не си вярва. Но много по-добре говорят фактите, които са пред мен, като говорим за принадлежност към политическа сила или не.
Господин Пламен Илчев е завършил международни икономически отношения в Москва. Знае се ... Кой каза от БСП "призна си, че е агент на КГБ"? Аз не знам такова нещо и не го твърдя. Но чух, че някой подсказва оттам. Не го твърдя това нещо, не го пише тук. Но казвам само, че е завършил международни икономически отношения в Москва. Знае се кои се пращаха там - много верните деца на партията. Но по-интересното е другото, което чета в професионалния им опит. Най-интересната част от професионалния опит на господин Пламен Илчев: 1984 - 1987 година - началник подразделение на Българска външнотърговска банка, направление "Кореспондентско банкерство и кредитни отношения". След това е отговарящ за кореспондентските отношения, търговски финанси, експортно финансиране, заеми и синдикации с банки на Обединеното кралство, САЩ, Япония, Скандинавия.
Какво стана 1984 - 1987 година в България, дами и господа? До 1984 година България имаше 1 млрд. външен дълг, нормален за икономика като нашата; през 1988 година имаше 10 млрд. През това време Българската комунистическа партия ограби българския народ. Кой финансираше тези операции? Кой насочваше потока на парите навън? Ами, Българската външнотърговска беше една от основните банки и основният отдел е бил отделът на господин Пламен Илчев. Много ми е интересно дали той има информация за всички тези неща. Защото ако няма информация, значи не си е гледал работата и не е добър експерт. Ако е добър експерт, трябва да има информация и да каже на българския народ как да си върне ограбеното от бившите комунисти. Това би било основната му задача. (Ръкопляскания в СДС)
Продължавам с господин Евгени Узунов. 1978 - 1986 година работи в Комсомола в Ловеч и в София. Значи не е партийна кандидатура, а комсомолска. Заместник-министър е на финансите, заместник-министър на транспорта - това са следващите години, по времето на нашия велик вожд и учител Тато. 1990 - 1991 година е заместник-министър на финансите и главен секретар на Министерството на финансите, 1991 - 1992 година е началник Главно управление "Митници" при Министерство на финансите. Какво става след това? Значи до 1992 година е началник Главно управление "Митници", а в 1993 година си прави банка. Това може да стане в една такава държава като България. Защото, трябва да ви кажа, че да си председател на управителния съвет на Първа източна международна банка, трябва да си най-големият акционер в тази банка. Няма друг начин. Просто това са фактите там. Част от акционерите излязоха в 1994 година, направиха "Елитбанк", защото не можаха да се споразумеят с определени групировки. Тези, които са останали в Първа източна международна банка, избират Евгени Узунов за председател на управителния съвет.


Вестниците писаха с кого е свързана тази банка - с компанията "Интергруп", която е собственост на "SIC" и т.н. Това са, както се казва, медицински факти, които не могат да бъдат отречени. Но да говорим тук за непартийност на представителите е просто смешно. За съжаление, има и друго - че освен партийността, в ръководството на Държавна спестовна каса, както помните, навлезе "Мултигруп", а сега в ръководството на държавната институция Българска народна банка навлиза известната застрахователна компания SIC. Това е начинът, по който БСП управлява България. В политическите речници се обяснява какво е мафия. Мафия е сливане на държавната с подземните нелегални структури. Подземните структури на престъпността. Е, ако вие не вървите към създаване на окончателна мафия, която да сложи в джоба си сицилианската, какво повече може да се каже?
За господин Филипов искам да ви кажа само две неща. Когато през 1994 г. господин Тодор Вълчев отсъстваше от страната изведнъж доларът от тридесет и няколко лева стана 60. Върна се Вълчев, върна се и доларът. Обаче през това време доста финансово-брокерски къщи и хора от БСП си напълниха с милиони долари джобовете. Сега какво стана през 1996 г., виждаме. Българската народна банка се усукваше като свенлива мома, не се намесваше на пазара и доларът се качи до 200 лв. и после се върна, но междувременно също се осъществиха доста добри финансови операции през 1996 г.
Аз искам да ви кажа, че за мен сривът на лева не е случаен. Той е умишлен, защото по този начин се печелят две неща. Първо, вътрешният дълг, който е над 800 млрд. лева падна от 11 и нещо милиарда долара на 4 и нещо. Сривът и декапитализирането на търговските банки, което беше около 4 млрд., сега стана около два. По този начин много добре се решават финансови въпроси, обаче всичко това е за сметка на българския народ, за сметка на това, че нашите бащи и майки нямат какво да ядат и вървят по улицата добре облечени българи и просят. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря ви, господин председателю. Съществуваше някаква плаха надежда в последните един-два месеца, че при това консолидиране на новото ръководство на Българска народна банка, то ще бъде надпартийно. И тази плаха надежда съществуваше дозавчера. Много често ме питаха: "Е, няма ли да стане така, че ръководството наистина да стане надпартийно? Такова, каквото в един момент беше през 1992 г. тогава, когато се полагаха основите на сегашната банкова система?" Всичко се срути за един ден - вчера. Изведнъж отнякъде изневиделица бяха вкарани тези предложения и за 24 часа набързо, набързо сме изправени пред това положение.
От тази зала много пъти сме говорили за надпартийността на тази банкова институция. Много пъти ние критикувахме в тази връзка и обвинявахме в пристрастрие и партийност определени кандидатури. И всеки път, за жалост, ние се оказвахме прави, абсолютно прави. И тогава, когато говорихме за госпожа Бистра Димитрова, шефката на ДСК, и за досегашния, и явно, за бъдещия управител на Българската народна банка, и скоро за господин Димитров, който също стана подуправител на Българска народна банка. И продължава да се върви по абсолютно същия път, който в крайна сметка доведе до това апокалиптично състояние на банковата система, което отчетохме само преди един час в същата тази зала.
През 1992 г. бяхме подготвили, но той не мина, един закон, който беше във връзка с декомунизацията и деполитизацията на банковата система. Спомняте си тогава за този закон. И този закон тогава не мина. Не мина и в голяма степен това положение на нещата се дължи точно затова, защото онзи закон си остана само къс хартия. И как стана така, че няма, аз не мога да назова, не знам, и мисля, че никой в тази зала няма да се сети за управител или шеф на стопанска банка, който да не е или комсомолец, или бивша висша комунистическа номенклатура, или представител на някоя от специалните служби. Назовете ми един такъв! И това ще бъде голям принос за този, който успее да го направи.
В крайна сметка одеве господин Калфин спомена три основни причини за срива на банковата система и за проблемите, които съществуват. Да, така е, господин Калфин. Верни са тези неща, които вие изложихте, но има една основна, бих казал, най-важна причина. Тук не цитирам един ваш класик по въпроса за кадрите. Но кадрите, просто дрънчи на червено. Където и да погледнеш, в която и да е банка и сега вече и в Централната банка. И от сегашния управителен съвет, такъв, какъвто се очертава да бъде, явно съвсем спокойно в Българската народна банка може да бъде учредена първична партийна организация. Направете си я и действайте! Изпълнявайте пряко поръченията от "Позитано" 20!
Има нещо друго. Одеве тук бяха прочетени биографични справки. Много неща се знаят за шефове на банки, за представители на управителния съвет. Но, уважаеми господа, просто на някои хора като че ли звездите не са им на пагоните. Те са им просто на челата. Червените звезди са им на челата и то не на един и двама. Това е на огромната част. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък, но ще започна с една реплика към господин Муравей Радев. Той говореше тук каква грешка е допускала БСП като партизирала националната ни банка. Няма грешка, господин Радев! Комунистите в такива случаи просто не грешат. Имат стриктно следвана цел и тази цел е разграбване. Разграбване на националните пари на България. Това се прави и в момента.
Тук преизбираме господин Филипов. Господин Филипов, във всяка що-годе нормална държава при такава катастрофа в банковата система, при такова изразходване на националния резерв, при такова обезценяване на националната ни валута, всеки нормален управител на националната банка отдавна да си е подал оставката. Вие седите тук и чаката да ви преизберат. Ами ще ви преизберат, разбира се. Не за да управлявате парите на България, а за да послужите като механизъм за прехвърлянето на тези пари в частни джобове. Това е истината!
Говорили в комисията на господин Желев как кандидатите за подуправители не били достатъчно компетентни и не били професионалисти. Нищо подобно! Професионалисти са и още как.
Ето го Евгени Узунов например! Ами вероятно се е научил добре, боравейки с фондовете на ТНТМ примерно или, примерно като шеф на Първа източна и международна банка. А спомня ли си някой тук, в тази зала, че тази банка беше държавна? Че се казваше търговска банка "Кремиковци", че беше приватизирана криминално и под тезгяха? Че дяловото участие на държавата беше изкупено от регистрираната в чужбина фирма "Василка" пряко, в противоречие с всички възможни действащи разпоредби? Спомняте ли си го всичко това? Знаете ли го всичко това, господин Узунов? Имам цялото досие на банката и мога да ви го покажа. Добре сте се научили вероятно оттам и добре ще продължите с ограбването на българските пари, само че докога ще ви изтрае българският народ? Това е големият въпрос, на който левицата трябва да си отговори. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване. Съгласно нашата практика решенията се гласуват по времето на тяхното постъпване.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Искам думата по прецедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще гласуваме и ще дам почивка 45 минути. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Две минути почивка. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Откривам заседанието на Народното събрание. Кворумът е 159.
Беше направено предложение кандидатите да бъдат гласувани един по един, съгласно времето за внасяне на решение.
Първо, предлагам да бъде гласувано съдържанието на решението с управител на Българска народна банка Любомир Филипов. Моля да гласувате.
От общо гласували 131 народни представители, за - 125, против - 3, въздържали се - 3.
Господин Филипов е избран. (Ръкопляскания от мнозинството)
От тримата кандидати за подуправители най-напред моля да гласувате за Евгени Василев Узунов.
Първите двама, които съберат най-много гласове, ще бъдат избрани. Моля да гласувате.
От общо гласували 128 народни представители, за - 121, против - 4, въздържали се - 3. (Ръкопляскания от мнозинството)
За господин Пламен Спасов Илчев моля да гласувате.
От общо гласували 128 народни представители, за - 124, против - 3, въздържал се - 1. (Ръкопляскания от мнозинството)
За Александър Манолов Праматарски моля да гласувате.
От общо гласували 142 народни представители, за - 23, против - 70, въздържали се - 49.
С това за управител на Българската народна банка е избран Любомир Веселов Филипов.
За подуправители Евгени Василев Узунов и Пламен Спасов Илчев.
Моля избраните да дойдат да положат клетва и да подпишат клетвена декларация. Заповядайте и повтаряйте след мен:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции и да пазя банковата и търговска тайна. Заклех се!" (Ръкопляскания от мнозинството)

(Новоизбраните управител и подуправители на БНБ повториха клетвените думи)
Моля да подпишете клетвените декларации.
25 минути почивка (звъни).



След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание с парламентарния контрол, както беше гласуван - в две части.
Най-напред съгласно чл. 86 от правилника по предложение на 1/5 от народните представители са насрочени за днес разисквания по питането на народната представителка Ана Караиванова към министъра на правосъдието Младен Червеняков относно издигането на кандидатури за председатели на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Съгласно ал. 2 на чл. 86 от правилника разискванията са в рамките на един час. Разпределението беше съобщено от председателя на Народното събрание. Съгласно него 20 мин. има парламентарната група на демократичната левица, 15 - СДС, по 10 мин. - Народният съюз и Движението за права и свободи и Бизнесблокът - 5 мин.
Откривам дебатите.
Най-напред давам думата на госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател! Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Зная, че редовите магистрати, а и медиите се вълнуват от безпрецедентното погазване на Конституцията. Снощи обаче видях по телевизията, че известни естрадни певци изнасяха концерт на открито в близост до парламента под надслов: "Не на страха, не на мутрите, не на властта, която ни изостави!". Хубави лозунги. Но мисля, че мястото на провеждане на митинг-концерта беше сбъркано. По-подходящо би било да пеят "Не на страха" някъде по средата между Съдебната палата и Президентството, защото се оказа, че именно в тези две сгради се страхуват. Страхуват се от това публично да обсъдим каква съдебна власт е нужна на България и на българския народ и какви магистрати трябва да я оглавяват. Затова панически избързаха да преварят публичните дебати в Народното събрание, че даже и лишиха останалите издигнати за кандидати да се явят пред колективния кадровик - Висшия съдебен съвет и да изложат чистото си минало, чистите си ръце и платформите за ръководство на съдебната система според Конституцията, а не наспроти нея. Бързащите показаха, че предварително в нечии кабинети, оперативни квартири и на богати трапези е решено кои да бъдат олицетворението на високите професионални и нравствени най-паче качества.
"Не на мутрите" би трябвало да пеят певците на същото това място - между съдебната палата и Президентството. Защото вчера например вестниците отново бяха пълни, че съдебната власт отново милостиво е освободила поредните мутри, отвлекли гражданин на 26 януари, рязали му ушите, забивали ножове в краката му, докато го принудили да им подпише договор, че си продава "безплатно" фолксфагена. Както беше писал до Народното събрание, че купил безплатно джип "Чероки" един бивш магистрат. Полицията ги задържала почти веднага след извършването - още февруари. Прокуратурата ги пусна юни. Защо ли все още пък ги лови? Дали полицията да не взема откупите от бандитите вместо Прокуратурата, на която може би защото й липсва администрацията, апелацията и касацията, пуска бандитите. Липсата на апелация и касация обаче не пречи на съдебната система да окошарва по най-бързия начин журналистите за неправилна употреба на свободата на словото.
За кого пеете, скъпи певци? Може би на парламента, който освободи Барона под гаранция, за да си лекува първо зъбите, а след това интелекта някъде по слънчевите плажове на Гърция? Тези, които го уловиха с риск на живота си, тях разследват - баретите.
За кого ли пеете? Може би за правителството, което от две седмици ту пуска, ту задържа Иво Карамански, който лекува сърдечната си мъка, т.е. болка в болнична стая с мобифон и цветен телевизор? Коя власт ви изостави, скъпи певци? Коя власт изостави народа си под ножа на бандитите? Дали знаете или някой пак ви използува? Дали знаете какво е апелация и касация и дали могат да се слагат началници на съдилища, които не съществуват?
"Не на корупцията" пяха певците. Затова "не" не знам къде да ги пратя да пеят. Толкова е навсякъде корупцията в нашия живот. Но все пак, дали знаят певците много неща? Страната ни се тресе от започналите банкови фалити, а Ицо сметката и Ицо бармана, както наричали прочутите пловдивски брокери, пише едно списание, или собственици на "Агробизнесбанк", които профукаха 8 млрд. лева от парите на българския народ, а БНБ им купи дълговете за 1 лев, се разхождат спокойно по коктейли и шоута и казват някои, че щели да пращат картички от родината на истинския швейцарски шоколад, не от Своге, на своите благодетели от съдебната власт. Те, представяте ли си, нямали сигнали. Но палати имат. И лъскави лимузини имат. Нямат и апелация, и касация. Как да затворят тези същите "салфетки", когато тези банкери-келнери плащаха пътните, дневните и най-вече нощните в зелено на висшите магистрати и за цвят - на един конституционен съдия, при задграничните им воайажи с националния ни отбор по футбол?
БНБ национализира и друга една рухнала банка - Банката за земеделски кредит. Но Прокуратурата пак няма сигнали. Че как да има? Из цялата съдебна палата се носи сигналът, че банкерът Тилев в тесен кръг на висши средни магистрати е заплатил юбилея на един от тези, които ни избраха в нарушение на Конституцията председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд. Такива съдилища може да няма, но началници трябва да има, за да може бившият ни след януари 1997 г. президент да има все пак някаква власт, да има хора, които да целуват ръката, която им е дала хляба. Какво тук значи някаква си Конституция, в която дори не си се заклел, срещу която си гладувал с кифли, а сега си неин пазител!
Най-после чух от председателя на Парламентарната група на СДС господин Соколов най-голямата истина за съдебната власт. Тя била независима от законодателната. Да, тя е независима действително сега от законодателната, защото не се съобразява само със законите, които гласува парламентът. Но е зависима, уважаеми колеги, от тлъстите рушвети, които й дават тези, които мечтаят за този вид независимост - мутрокрация, нарече този вид независима власт един известен журналист. Независими са от закона, но са зависими от тъмното си минало, което някой някъде държи и дърпа конците на собствената им съвест, по която трябва да прилагат закона, от който пък са независими.


Затова се страхуваха висшите магистрати от този публичен дебат, да не би да ги осветим, да не би да поискаме да знаем кой съди българския народ и кой оправдава мутрите и банкерите, кой му натрапва кметове с фалшификации и кой му държи досието, което може да огласи когато си поиска, както направи с един политик, който го засенчваше с популярността си.
Ето защо панически бързаха колективните кадровици да предварят публичния дебат в парламента - на тъмно, на скрито да изберат началници, да кажат смутено пред журналисти, че проверката по публикацията на вестник "Дума" срещу Владислав Славов, произведен вече с указ на президента в председател на Върховния административен съд, приключи и не беше установено, че срещу него е било образувано наказателно производство, когато и да било. Абсолютно вярно! Няма образувано наказателно производство.
Но вчера, уважаеми колеги, разхождайки се в кулоарите на парламента, намерих един регистрационен картон с N 3895, в който се съдържа красивият дактилоскопен отпечатък на младежа Владислав Петров Славов, регистриран на 22 юли 1965 г. за кражба на части от лека кола в ж.к. "Западен парк".
Може би Жоро Дилков ще ви обясни какви ги правеха тези, които ги хващаха в престъпление, а пък не ги съдеха.
Изискайте този документ, господин министър, от министъра на вътрешните работи, където се съхранявал, и го пратете за спомен на президента, за да има документация за преценката си за високата нравственост, която направи. И за българския народ да остане, за да знае кой ще го съди и кой ще защитава правата му.
И накрая, уважаеми колеги, искам да завърша с цитат от документалния очерк на Аркадий Ваксберг "Агент N 1":
"Полицейският началник Джунковски изпадна в ужас. Като платен полицейски доносник служи член на Държавната Дума. Той беше реалистично мислещ началник и разбираше какъв скандал ще избухне, когато стане известно, че полицията е прокарала за депутат свой агент. И го прогонил. Роман Малиновски - най-големият агент-провокатор на болшевиките".
У нас ги пращат в Конституционния и върховните съдилища. (Шум и изразено неодобрение в блока на опозицията) Бих искала, уважаеми колеги, бъдещият президент на България да е с малко по-висок морал от този на полицейския началник в "тюрмата на народите", както наричали царска Русия. Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Ще Ви дам думата, но моля ръководствата на парламентарните групи да ми дадат списъка на ораторите, за да ги разположа...
Реплики ли? Ще ви дам думата.
Господин Червеняков, ще изчакате ли репликите и накрая да отговорите? - Ще изчакате.
Тогава има думата господин Стоян Проданов, след това господин Павел Шопов и господин Шкодров. Три реплики.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Госпожо Караиванова, поздравявам Ви с доброто есе или, как да го нарека, добра домашна работа, добре свършена, ръкопляскаха Ви Вашите колеги.
Госпожо Караиванова, имам един въпрос, и друг път тук някои от колегите го е задавал, когато става въпрос за срива в банковата система. Аз не познавам шeф на банка-некомунист. И недейте да плачете сега на чужд гроб. Това са ваши творения. Това са ваши творения! Няма такъв некомунист - шеф на банка!
И сега, когато говорите за мутри, мутрите ги създаде вашата система. Това създаде. (Шум и реплики в залата) Когато миналата година Вие с цялото си парламентарно мнозинство, което имате, внесохте тук, в тази зала, промени в Наказателния кодекс, бяха само четири текста, които не бяха никаква борба с престъпността. Това бяха текстовете за тези, които управляват автомобил с над 1,2 промила алкохол, другото беше за видео- и аудиозаписи и само един текст имаше за отвличане на хора. И Вие там сложихте една мярка - лишаване от свобода до 5 години, мисля, че беше, която винаги може да се смени с условна присъда, вие го знаете. Това ли ви беше борбата с престъпността? Вие не желаете, вашето мнозинство не желае да се бори с престъпността и този народ трябва да го знае това нещо.
Ако вие, с вашето мнозинство искате да се борите с престъпността, имате един, че и два нови проекта за Наказателен кодекс, за Наказателно-процесуален кодекс. Вие вече втора година не ги внасяте в този парламент, защото не желаете да се борите с престъпността, за да може вашата върхушка да печели милиарди, а редовият български гражданин да се грижи за собствената си кожа и за собствения си дом. Това е истината, а всички други такива сълзливи изявления, които правите, няма да излъжат този народ. Народът знае кой управлява в тази страна - това сте вие и вашата партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Павел Шопов - втора реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Караиванова, когато Ви слушам, винаги ми е тъжно за Вас самата. В ценностната система на човека има няколко приоритета, няколко неща. Това е някакво чувство за принадлежност към род и към народ, към семейство, към вяра, съответно Бог, за вас това не важи. Има и нещо друго, има чувство за принадлежност към определена професия. Един кръг от хора, към които принадлежиш по силата на своя собствен избор. Вие сте си го направили. Но когато Ви слушам да говорите, имам чувството, че за Вас това понятие е абсолютно чуждо. Не само от това Ваше изказване.
Тъжно ми е да Ви слушам как можете да говорите за колеги по този начин, по който Ви чух преди малко. Знаете, че в нашите среди, в юридическите среди, тези неща са доста чувствителни. Може би и в лекарските среди съществува винаги една съпричастност. При нас е особено силна. Ние всички сме завършили един факултет. Ние всички заедно сме правораздавали. И тогава, когато Ви слушам да говорите по този начин, с този тон, за адвокати, за съдии, а и за прокурори, такава, каквато сте били Вие, на мен ми става страшно тъжно и ужасно. Просто цинично е това, госпожо Караиванова. И Ви умолявам, хубаво е в момента, ако малко наши колеги са Ви чули, защото без значение на цвят, без значение какви са техните политически виждания, схващания, сигурно ще се ужасят и ваши симпатизанти, и ваши привърженици. И аз мисля, че и в тази зала, от лявата част на залата, колегите неслучайно са забелязали тази Ваша особена злост. Тук някой ми подхвърли като излизах Павка Корчагин. Това, което Вие правите, е нещо като павкакорчагиновско отношение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... или павкаморозовско отношение - да угодите на партията си, стигате до нещо гротескно и ужасно. Умолявам Ви, недейте така, госпожо Караиванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Шкодров има думата. Отказва се от реплика. Трета реплика - господин Спас Димитров. Изчакайте, той в последния момент заяви. - Отказва се. (Шум и реплики в залата)
Госпожа Караиванова - дуплика. Не, въпрос на преценка, защото репликите влизат във времето. Предполагам, че това е мотивът.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Да, но дупликата е извън.
Уважаеми господин Проданов, аз се учудвам на Вашето твърдение. Не съм ги проверявала банкерите, не се познавам с тях и на коктейлите им не ходя, дали са били комунисти, но Вие като адвокат добре знаете, че в затвора праща прокуратурата. И интересно, аз като прокурор съм пращала и бивши кметове от София, и други бивши величия. Сега защо прокуратурата не ги праща в затвора? И така, както тя не спазва законите, аз имам предложение, да започне парламентът да съди. И аз съм сигурна, че тук ще се намерят достатъчно хора да осъдим действителните престъпници, за да се знае, че честните хора са навън, от всички партии. (Шум и реплики в залата)
Така че, помислете над това мое предложение.
На Павката Шопов. Колега Шопов, сигурно моята ценностна система не съвпада с Вашата (реплика от блока на опозицията: "И слава Богу!"), но що се отнася до кръга, професионалния, искам да Ви кажа, че аз имам много приятели все още и в магистратурата, и в адвокатурата от предишните и от тези, които напуснаха принудително магистратурата и бяха направени адвокати и сега са едни от най-добрите адвокати, трябва да Ви кажа. Но аз защитавам честта на професията, в която все още работят честни и безкористни магистрати, знаещи как да си изпълняват задълженията, от престъпниците, които са начело и които дават облика на тази система, които петнят именно името на честните магистрати, които останаха, или отвратени от тази система напускат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Министър Червеняков има думата.

МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаема госпо-жо председател, госпожи и господа народни представители! Искрено се надявах, че днес в тази зала ще говорим за нещо много по-сериозно - за съдебната реформа, за проблемите на съдебната власт. Но, като министър на правосъдието и заради хилядите мои колеги, които честно и добросъвестно изпълняват своите служебни задължения, съм длъжен пред вас да заявя две неща.
Първо, абсолютно е ясна политическата мотивировката на взетото решение от Висшия съдебен съвет.
Когато поемахме управлението на тази страна всички членове на демократичната левица бяхме наясно, че ще бъдат правени всякакви опити за блокиране на неговото управление, за предизвикване на кризи, за неговото дискредитиране. По отношение на съдебната власт обаче ние избрахме един много ясен подход. И предполагам, че няма юрист в тази зала, който да отрече това, което ние направихме за година и нещо. Този подход беше градивният - да се опитаме да решаваме проблемите, които стояха пред отделните звена на съдебната власт.
В резултат на това ние подготвихме, предложихме на обсъждане, разработихме и в момента изпълняваме цялостна концепция за реформа в наказателното законодателство. Подготвихме и подписахме споразумение между трите власти за създаването на съвместна програма за превенция и контрол върху престъпността.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Вие не сте съдебна власт.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Оттук нататък ние внесохме в Народното събрание Закон за нотариусите, изменение в Гражданско-процесуалния и в Наказателно-процесуалния кодекс.
За първи път от доста време бяха извършени проверки на съдилищата, бяха извършени тематични комплексни проверки с единственото желание на тези млади хора, които работят в съдилищата, да им бъде оказана помощ в конкретната им работа. За първи път от четири години бяха проведени квалификационни мероприятия, беше възобновена практиката на регионалните, зоналните и националните съвещания. Наред с това бяха закупени четири съдебни сгради, бяха ремонтирани над 31. И всичко това, според мен, даде своите резултати. То беше посрещнато с одобрение и разбиране от голяма част от съдиите, прокурорите и следователите, които честно и добросъвестно работят на своя нелек пост.
Макар и не така бързо и не така всеобхватно, както ние искахме, резултатите според мен са налице. За миналата година е налице 8,4 на сто увеличение на броя на следствените дела и на приключилите предварителни производства с мнение "на съд" с 52,8 на сто. При образуване над 4000 дела в повече е налице тенденция за намаляване ръста на неприключилите дела за 1995 г. в сравнение с целия период 1991 - 1994 г.
От общия брой приключили дела от прокуратурата над 10 на сто са с постановление "за съд", около 7 на сто "за прекратяване" и 82 на сто "за спиране".
При непопълнен щат от 129 съдийски места, за пръв път през последните години се наблюдава увеличаване броя на наказателни от общ характер дела. Налице е подобрение по всички останали показатели, касаещи съдийската работа, като бързина на разглеждане на делата, произнасяне и така нататък.
За тези усилия, само признателност и благодарност на онези съдии и прокурори, които вършат своята работа.
Наред с това обаче, с укрепването на държавността, стабилизирането и обновлението на съдебната система, не можеше да не се срещне отпор от хора, които са свикнали единствено да рушат, да разграждат, да спъват усилията на други. Това е другият подход, който ви се предлага - деструктивният подход. Защото някои хора се чувстват неуютно, когато им предложиш да градят, да създават, да работят - или не знаят, или търсят по-лек начин. Така в един момент съвпаднаха три групи интереси.
Първата група е на част от хората в ръководството на съдебната власт, които вече четири години се опитват да я поставят под пълен контрол. Съдете сами по фактите. За периода 1991 - 1994 г. са освободени 1012 магистрати, 354 съдии, 252 прокурори, 376 следователи. Само през 1991 г. бяха освободени 108 съдии, 175 прокурори и 184 следователи, като само една малка част от тях бяха освободени по § 3 от отменения Закон за Висшия съдебен съвет, а останалите бяха принудени да напуснат по собствено желание. В резултат на това в момента има 45 на сто непопълнен щат за следователи, около 20 на сто непопълнен щат за съдии и близо толкова за прокурори.
Второто, което искам да посоча, данните за дейността на тези органи на съдебната власт в периода 1991 - 1995 г. е повече от очевиден. Ширещото се беззаконие, престъпността, която залива домовете на всеки един от нас - това са тежките плодове от усилията на тези хора.
И още нещо, което искам да посоча. Тези хора направиха всичко възможно да поставят под пълен кадрови и финансов контрол съдебната власт. Това е единственото нещо, към което се стремят. Всички опити, предложения, мога да ви цитирам хиляди писма, с които съм предлагал съвместно да разработим необходимите закони за реформата, заедно да разработим и програмите, които са необходими на страната ни в този тежък момент, бяха отблъсквани, или отлагани по независещи от мен причини. Тогава, когато се стигна до това решаване и гласуване на Висшия съдебен съвет, още веднъж предложих: "Господа, дайте заедно да разработим законите и да ги внесем в Народното събрание, това е градивният подход." Това ми беше отказано един ден преди гласуването на решението на Висшия съдебен съвет.
В заседанието на Висшия съдебен съвет предложих да бъдат поканени тези хора на заседание на Народното събрание, да бъдат изслушани, да се чуят техни аргументи.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Защо? И откъде накъде?
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Те също отказаха да дойдат и да кажат това нещо. Те приеха това свое абсурдно решение.
Естественият въпрос е защо го приемаха именно сега? (Реплики от опозицията)
Ако приемем, че те имат някакво законно основание, естественият въпрос е защо досега не се взе това решение. Задавали ли сте си този въпрос? Много просто, то е прозрачно. Единият от двамата кандидати, този, който олицетворяваше деструктивния подход, навърши необходимия стаж, за да бъде избран за председател на Върховния административен съд.
Второ, а защо не по-късно? Просто изтича мандатът. Тези хора се стремят по всякакъв начин да обяздят тази съдебна система. Това нещо, според мен, не бива да бъде допуснато в никакъв случай.
Втората група интереси, според мен, която съвпадна в този момент и добринесе за това решение е на шепа представители на крайната десница. Беззаконието, липсата на ред и спокойствие е очевидно благоприятната среда за тях. Именно в тази обстановка могат да се вършат най-различни далавери и нашият народ трябва да разбере, че част от тези решения са чисто икономически обусловени за прикриване на икономически интереси, за опити за дестабилизиране и провокиране съдебните реформи. (Реплики от опозицията) Те вдъхновиха и подкрепиха това решение на Висишия съдебен съвет.
Третата група интереси, която съвпадна в този момент е на самия президент и на хората около него. Очевидно е, че те нямат друго политическо бъдеще, освен поставяне под тотален контрол на така наречената трета власт. Може би те искат да я използват като разменна монета в разговор с други политически сили, но това е може би единственият път, който виждат за своето политическо оцеляване. И това трябва много ясно и добре да бъде разбрано.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): На кого му предстои да оцелява?
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Така че полити-ческата мотивировка е повече от очевидна.
От уважение към колегите няма да ви цитирам извадки от протоколите на Висшия съдебен съвет, в които този политически мотив беше ясно и недвусмислено заявен. Но само един от вас ако прояви такова желание, веднага ще дам точните цитати на мотивите, с които бяха искани.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ние искаме да ги чуем.

МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: На второ място бих посочил пълната противозаконност, противоконституционност и блокиращия ефект на това решение.
Що се касае до конституционните основания, решения на Конституционния съд, вече неколкократно имах възможност да ги изложа. Разрешете ми по този въпрос да се спра само на два момента, които са нови:
Нарушаването на правилата за дейността на Висшия съдебен съвет:
Първо, в поканата, с която беше насрочено ново заседание след закриването на заседанието, по искане на една пета от членовете му, не беше посочен нито дневен ред, нито пък заседанието беше насрочено в сроковете по чл. 3, ал. 2 от правилата, тоест три дена преди заседанието.
В протокола е записано:
Въпрос на господин Румен Янков: може ли министърът да закрие заседанието?
Отговор: Може.
- Тогава по искане на една пета ние можем да насрочим заседание.
Отговор: Да.
Насрочи се това заседание, но това е ново заседание и то трябва да бъде насрочено в тридневен срок.
Второто: не мога да разбера тази логика да се избират хора без да се питат за становище кандидатите. В чл. 4 от правилата е казано, че предложенията до Висшия съдебен съвет се внасят мотивирани със съответните приложения: молби, дипломи, удостоверения, справки и др., които да обосновават наличието - забележете! - на законови изисквания и основателността на предлаганото решение.
Никакви законови изисквания не бяха проверявани! Никакви документи по отношение на основателността не бяха проверявани! Напротив - много от кандидатите не бяха питани за тяхното становище. И не е случайно, че един от тези кандидати подаде жалба и до Върховния съд на това основание.
На второ място, при немотивираност Висшият съдебен съвет трябва да върне това предложение. Устните предложения, ако някой от вас приема за сериозни предложения - без всякакви документи, справки... Някой просто може да няма стажа, може да не е завършил и право!? Но просто е ясно, че двама човека искат да ги избират.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): А днеска как ги избрахте?
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Говорим за съдебната власт, господин Соколов.
И на последно място Висшият съдебен съвет може - вярно е, да вземе решение да изслуша внасящия предложението и лицето. Такова решение беше взето. С писма всички лица, които се кандидатираха, бяха поканени на заседанието на 3 юли, за да бъдат изслушани. Избират се председатели на върховните съдебни инстанции в страната - без да могат да изявят своите програми, без да кажат какво е тяхното виждане за съдебната власт.
Нарушен е и чл. 11, ал. 2 от правилата, където се предвижда, че Висшият съдебен съвет вярно може да избере комисия - такава е константната практика, която да провери поне законовите основания дали са налице. Но и това не се прави.
И вторият нов момент, на който искам да се спра, това е бих го нарекъл парадоксалният указ на президента. Този указ противоречи и на Конституцията, и на Закона за административното производство, и вече не знам на какво...
Вчера имах среща с него и го предупредих: господин президент, съгласно две решения на Конституционния съд всеки един от членовете или заинтересованите страни може да обжалва решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния съд. Това е константна практика вече и такива дела предполагам знаете, че има. Един от заинтересованите членове подаде такава жалба, която по силата на чл. 23, ал. 2 от Закона за административното производство спира изпълнението на решението, тоест ние нямаме валидно решение...
И в този момент се издава указ!... И това трябва да бъде пределно ясно на всички... (Шум и реплики) Оттук нататък въпросът е какво бихме могли да направим в тази ситуация.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз считам, че преди повече от сто години нашето Народно събрание избра девиза "Съединението прави силата". Нашето Народно събрание в началото на демократичния ни преход избра консенсусния модел на парламентарна демокрация, която закрепи в нашата Конституция, която е една програма за действие. (Реплики от СДС) Тази програма за действие е сложна и трудна задача, но във вас нашият народ вижда гарант за демократичното развитие, за правовата държава и за законността. Днес вие имате пълната възможност да кажете не на нарушенията на Конституцията и законите. Да кажете не на опитите за дестабилизиране на съдебната система. Да кажете не на усилията за провокиране на кризи.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: И не на страха.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Не заради мен или заради политическата сила, която ме е издигнала като министър на правосъдието, а заради хилядите чакащи вашата подкрепа съдии, прокурори и следователи, които надявам се и в момента чакат вашето решение. Аз ви призовавам да подкрепите това предложение, защото те чакат търпеливо и напълно го заслужават. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Преди всичко искам да изкажа дълбокото си възмущение от неоснователните обиди, клевети, махленски клюки, които се отправиха към нашата съдебна власт, която заслужава уважението на народа, а не хулите на Народното събрание. (Реплики от мнозинството)
Аз не искам да слизам на нивото на тези, които си позволиха такъв непристоен стил и език към нашата магистратура. Аз искам да разглеждам въпроса професионално.
Казват ни, че Конституцията била нарушена затова, че Висшият съдебен съвет е избрал председател на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд преди да са приети процесуалните закони, уреждащи функционирането на тези инстанции.
Аз искам да ви прочета текста на Конституцията и след това да се опитам да ви го разтълкувам, така както трябва да се тълкува един конституционен текст, а не както дяволът чете Евангелието:
Параграф 4 гласи: определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на устройствените и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 2, което значи в едногодишен срок от приемането на Конституцията.
Как може да влезе в действие една система преди тя да бъде устроена?
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Кой беше министър тогава?



Детето не може да проплаче и да пребозае, преди да се роди! Една система, една организация не може да започне да действа, преди да се създаде! Затова именно най-напред трябва да бъде назначен състава на съответните инстанции и по-нататък те да започнат да предлагат съответните процесуални закони. Иначе, ако приемем най-напред процесуалните закони и няма кой да ги прилага, ние ще лишим гражданите от правото да получават правораздаване. Така че абсолютна предпоставка за правилното функциониране на съдебната власт е назначаването на нейните състави.
В това отношение Законът за съдебната власт урежда структурата и функционирането както на Върховния касационен съд, в неговите членове 80 до 90, така и на Върховния административен съд, в неговите членове от 90 до 100. Така че структурата е налице, тя трябва само да се попълни със съответните лица.
Така че Висшият съдебен съвет, избирайки ръководителите на тези две съдебни инстанции, е действал направо конституционосъобразно.
Но аз искам да изтълкувам и политическото поведение по повод на този избор. На мен ми се направи упрекът, че когато аз съм бил министър на правосъдието, не са приети устройствените и процесуалните закони.
Уважаеми колеги, на 13 март 1992 година нашият Министерски съвет внесе в Народното събрание съответните законопроекти. И като правителство то си изпълни своето задължение. Това, че те не са били поставени на гласуване в пленарна зала, аз не искам да го тълкувам. Важното е, че ние сме си изпълнили своята задача.
По-нататък. По едно непростимо забавяне устройственият закон, Законът за съдебната власт, беше приет през юли 1994 г. И след това работата спря.
Виждайки това положение, през месец октомври 1995 година опозицията, Парламентарната група на СДС, внесе в Народното събрание предложения за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, на Гражданско-процесуалния кодекс, които изменения и допълнения уреждаха тристепенната система на правораздаване, предвидена в Конституцията.
В същия срок, месец октомври 1995 година, ние внесохме и Закона за административното правосъдие, който уреждаше пък процесуалните правила, по които трябва да действа Върховният административен съд.
Напразни бяха нашите настоявания да придвижим тези законопроекти до пленарната зала. Те са спираха със странния мотив, че видите ли, Министерството на правосъдието подготвяло някакъв свой вариант и тези варианти трябва да се разгледат едновременно. Никакъв вариант обаче не последва. Реформата беше блокирана.
Едва на 16 юни, преди няколко дни, Министерският съвет внесе законопроекти за промяна на тези процесуални закони, в които няма нито йота за тяхното съобразяване с изискванията на Конституцията за създаването на апелативните съдилища и за определяне на касационните и административни процедури.
Какво значи това? Това значи, че и сега правителството не желае да проведе съдебната реформа. Защо?
Не е тайна, и това се каза и днес от тази трибуна, че управляващата партия не желае независима съдебна власт. И министър-председателят, и министърът на правосъдието, и видни говорители на Демократичната левица са заявявали своето недоволство от независимостта на съдебната власт. Те са за независимост на съдебната власт, ама някаква условна независимост, някаква подчинена независимост. Съдебната власт, уважаеми дами и господа, е или независима, или зависима. То е като една жена, която е или бременна, или не е бременна. Не може да има малко бременна жена, не може да има малко зависима, малко независима съдебна власт. Разберете това нещо.
Обаче вие не желаете да влезе в сила конституционната уредба на съдебната власт, защото тя прави съдебната власт наистина независима и самоуправляваща се. А вие се боите като дявол от тамян от тази независимост на съдебната власт.
Когато ние провеждахме съдебната реформа, мотото, под което ние я проведохме, беше: ние не сме за синя съдебна власт, но не сме и за червена. Ние сме за бяла, безпристрастна, обективна съдебна власт.
И ние успяхме да направим това нещо до голяма степен. (Шум и реплики в лявата страна на залата) Вие обаче не сте съгласни с с него, защото то не ви отърва. Защото нашият Върховен съд има куража да отменя някои актове на правителството. Защото той има доблестта да отмени една от позорните присъди на така наречения "Народен съд", защото той има доблестта да не се съгласява с вашите твърдения по отношение на някои местни избори.
Ето затова вас ви дразни независимостта на съдебната власт. Ето затова вие искате да смачкате тази независимост, да поставите съдебната власт отново в онази зависимост от телефонни обаждания, която се наричаше "телефонно право" и която прави съдиите зависими от едно позвъняване от Централния комитет на партията или от окръжните комитети на партията.
Това нещо, уважаеми дами и господа, няма да стане. 1996 година не е 1946 година! Разберете тази работа! Нашата съдебна власт получи своята независимост. Тя вече се бори за запазването на тази независимост. Тя ще успее да се пребори. В това отношение тя ще има единодушната подкрепа на цялата дясна страна на тази зала. Тя ще има подкрепата на целия български народ. С тази подкрепа тя ще победи! Откажете се от всякакви такива желания да манипулирате и да се вмесвате в независимостта на съдебната власт!
Нашият парламент не е Конвент! Той не може да прави каквото му скимна. Той е подчинен на Конституцията. И Конституцията определя неговите правила на действие. Благодаря. (Ръкопляскания в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика има думата Спас Мулетаров.
Искам да съобщя, че Съюзът на демократичните сили има още 2 минути.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЯСНО: Как 2 минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Общо за участие в дискусията само 2 минути, един оратор. Дупликата не влиза във времето. Тук се вдигат ръце за реплика, господин Соколов.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Най-малко 4 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Спас Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Моята реплика към господин Лучников е следната. Господин Лучников, не ми е известно в практиката на юристите да се оспорва бездействието със самоуправни действия. Ако приемем, че някой има вина, за което аз ще се спра, за неприемането на процесуалните закони и Закона за висшия административен съд, това е ли оправдание да нарушиш грубо Конституцията и да вършиш персонални промени и избор за ръководители на институции, които не съществуват?
По отношение на въпроса, който поставихте. Вярно е, че през март 1992 година Вие внасяте законопроект. Но съгласно същия параграф 4, който беше цитиран от Вас, тези законопроекти трябваше да бъдат приети в едногодишен срок, тоест до 12 юли 1992 година.
Кой е виновен, че от месец март до месец юни 1992 година не бяха приети тези закони?
ИВАН БУДИМОВ (от място): Вие година и половина се мотаете.
СПАС МУЛЕТАРОВ: БСП, лявото мнозинство, или мнозинството... Не се обаждайте, когато говоря, защото никой Вас не Ви е прекъсвал. Лявото мнозинство или това мнозинство, което беше в парламента през 1992 година.
Следователно никой не може да вини някого за забавянето за приемането на тези закони. Вината е на предшестващото и на по' предшестващото, и на сегашното, ако искате, правителства, но тя започна от тези, които не спазиха едногодишния законен срок.
На второ място. Аз смятам, че дискусията, която днес водим, е проведена в 1994 година. И затова ще си позволя да цитирам само два пасажа.
Първият е от писмо на Върховния съд на Република България от 21 юли 1994 година до главния прокурор и до Конституционния съд на Република България, в което се казва: "На практика съдебната власт не може да съществува без да бъдат изменени процесуалните закони. Нещо повече, създаването на съответните съдебни институции...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече.
СПАС МУЛЕТАРОВ: ... е свързано с проблема за едновременно приемане на необходимите изменения в процесуалните закони - ГПК, НПК и Закона за Върховния административен съд.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Защо не ги направихте досега?
СПАС МУЛЕТАРОВ: И вторият цитат е от заседание на Законодателната комисия на 9 юли 1994 година, когато господин Гоцев предлага: "Законът трябва да влезе в сила в едноседмичен срок след приемането на процесуалните закони".
А сам господин Славов, този, който беше избран, казва: "Считам, че абсурдно да се мисли, че този закон може да влезе в сила, без да са приети процесуалните закони - НПК, ГПК, които уреждат процедурата за съществуването и действието на тези специални съдилища".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето Ви изтече.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Следователно дебатът е приключен, дебатът е проведен. И всичко това, което се върши, е в ярко противоречие с изразените становища на официалните институции и на народните представители от това време. Благодаря. Извинявайте за просрочието. (Ръкопляскания в лявата страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате право на дуплика, господин Лучников, без да се отчита във времето.
Направих справка, понеже репликите са били по-кратки от 2 минути, общо 3 минути са останали. Току-що ми дадоха данни.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Една реплика имаме само. Другата е на "Народен съюз".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Четири минути тогава, ако искате и пет.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Мулетаров!
Чисто и просто ние се разминаваме в пространството. Аз не оправдавам действията на Висшия съдебен съвет с това, че някой е извършил бездействия, които са неправомерни. Защото аз смятам, че действията на Висшия съдебен съвет са по самосебе си правомерни. (Шум и реплики в лявата страна на залата)
Висшият съдебен съвет има право да избере председатели на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, затова защото устройственият закон, който предвижда тяхното създаване, е приет и е влязъл в законна сила. Нищо общо няма процедурата с избирането на председателите и на състава.
А на всеки един човек, който е живял в това общество, е известно, че когато се създава едно предприятие, когато се създава едно учреждение, най-напред се избира неговият ръководител. И след това той си предлага състава, с който ще работи. Това са елементарни неща.


Можете ли да си представите да се създаде едно учреждение, в което да се назначи персоналът и след това да се избере неговият ръководител? Това са абсурди!
Така че няма нищо общо едното с другото. Висшият съдебен съвет е действал напълно законосъобразно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Димитър Георгиев има думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет и господин министър на правосъдието! Настоящите дебати са предизвикани от това решение на Висшия съдебен съвет, за което вече стана реч, с което са предложени двамата председатели - на Върховния касационен и Върховния административен съд. А междупрочем настъпи и нов факт от вчера следобед - президентът на Републиката д-р Желев подписа и указите за тях двамата. Към това трябва да добавим и един друг факт, който е от изключително значение - че има жалба срещу решението на Висшия съдебен съвет пред Върховния съд във връзка с взетото от него решение, един факт, по който досега се мълчи, а той е от съществено значение.
Аз смятам, че решението на Висшия съдебен съвет противоречи на Конституцията и на действащото ни законодателство в тази област. Поначало изборът на председател на Върховен касационен съд и Върховен административен съд става след реализирането на един сложен фактически състав. На първо място наистина това е обсъждането на предложение във Висшия съдебен съвет и взимането на решение по тях, каквато фаза вече имаме и е станала. На второ място, това е предложението до президента и издаването от негова страна на указ. И на трето място, това е публикуването на този указ в "Държавен вестник", три дена след което той влиза в сила, каквато фаза все още не е настъпила. Към последната трябва да добавим и това, че този указ на президента съгласно Конституцията е от ония, които се приподписват от министър-председателя и съответния министър, в случая министъра на правосъдието. Във всички случаи аз ще умолявам един от двамата, който е оторизиран с това право, да не приподписва този указ на президента, защото той страда от същите пороци на нищожност, какъвто е и актът на Висшия съдебен съвет по издигането на тези кандидатури.
Наистина такъв е текстът, както го прочете господин Лучников, но тълкуването, което той му даде, аз лично не съм съгласен с него. Отново го чета: "Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 2". Наистина текстът влиза в действие, но можеш ли да избираш ръководител на нещо, което не съществува? Нали трябва да бъде избран този Върховен касационен съд, да бъде избран този Върховен административен съд, за да избереш техните ръководители? Иначе какво излиза сега? - Има началници, има генерал, но няма армия! Има началници, но я няма институцията, която те да ръководят. Разбира се, разбира се, че е много важно да бъдат прогласувани устройствените закони, въз основа на които, като се избере този касационен и административен съд, да могат да действат. Иначе дори и сега да бяха избрани, те нямат процедура, по която да действат, и биха бездействали месеци наред, докато дойде ред да променим тези закони.
Ето защо аз смятам, че не преждевременно, а изобщо в противоречие на Конституцията е изборът на тези двама кандидати, а вече и утвърдени от Висшия съдебен съвет и от президента за председатели.
Така е и § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт. Той също може да служи като аргумент за тезата, която аз поддържам тук.
Особено важен е според мен следващият момент, и това е като контратеза на господин Лучников. Аз питам: ако всичко е легитимно, не дай си Боже да излезе в "Държавен вестник" и да влезе в сила, какви са тези двама наши уважаеми колеги, към които аз нямам никакви претенции? Те може би са най-успешните кандидати при едно легитимно проведено заседание, при един легитимен избор. Така мисля, аз не ги познавам, не познавам техните качества. Но какво би било това? Те са избрани и с указ са назначени за председатели на Върховен касационен и Върховен административен съд. Аз ги съжалявам. Те от влизането в сила на тези укази не могат да бъдат председател на Върховния съд и заместник-главен прокурор, защото нямат вече такива права.
Вие обезглавихте, уважаеми колеги от Висшия съдебен съвет, Върховния съд, който изпълнява функциите на Върховен касационен и Върховен административен до избирането на тия съдилища, а не до техните председатели. Избирайки тези двама ръководители, вие обезглавихте, от една страна, Върховния съд и той вече от влизането на указа в сила не може да подписва, той просто трябва да напусне кабинета, в който седи, и да излезе да търси място, където ще работи Върховният касационен съд, и да търси какво да прави по организацията на работата, на създаването му. Всички актове, които той би подписал, биха били нелегитимни.
Същото се отнася и до заместник-главния прокурор, който е избран за председател на Върховния административен съд - че той вече не може да действа като прокурор от момента, в който влезе в сила този указ. Защото не могат да се съвместяват в една личност в съдебната власт две различни служби, колкото и да си приличат те. Това е противоконституционно и против Закона за съдебната власт. И това трябва да е ясно. И аз се чудя на тези двама уважавани от мен колеги защо са се съгласили да бъдат елиминирани от службите, в които те се намират. Или може би това е един ход...
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Това са тирани, тирани са!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Или може би това е един ход, добре измислен за тях. Във всеки случай моята теза е такава.
И сега обжалването пред Върховния съд. Съгласно чл. 37, ал. 3 от Закона за административното производство жалбата спира изпълнението. Ако президентът д-р Желев беше изчакал да минат днешните дебати, да чуе все пак съображенията, чисто правните, защото, както виждате, аз говоря за правни съображения, не говоря за политически съображения, ако извън политическите сили, които той беше изслушал вчера, по различно време беше изслушал и други извънпарламентарни, както и висококвалифицирани специалисти и наши учени в тази област, не знам дори кои, и тогава да стигне до извода си, той може би, виждайки несъстоятелността на взетото решение, нямаше или щеше да откаже поне за пръв път. Да не говоря, че той може и втори път да откаже подписването, защото тук не става дума за личност, а става дума за грубо нарушение на Конституцията. И той е в правото си да откаже да подпише този указ. Но така или иначе той е подписал указа. Но преди той да подпише указа и преди той да бъде публикуван, има жалба. А съгласно чл. 37, както казах, ал. 3 от Закона за административното производство тази жалба спира изпълнението.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Кое изпълнение?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Изпълнението на решението.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Кое решение?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Ама предложението е решение на Висшия съдебен съвет да бъдат предложени тези лица. То става въз основа на решение.
Така че въпросът е, че трябваше да се изчака и произнасянето на Върховния съд по този въпрос и тогава вече да се върви към издаване на указ, ако непременно трябва да бъде издаден такъв указ. Това са все конституционни и законови съображения. В тях аз не влагам политически елемент, за който се говоръ тук и за който аз също съм съгласен.
Във всеки случай трябва когато говорим за съдебната система, когато говорим за съдебната власт, особено за нейната организационна шапка, каквато е Висшият съдебен съвет трябва хората в него да съзират решения, които утвърждават правовата система в България, а не които рушат правовата система, защото в случая сега ние рушим с това решение държавността, правовата система. Как можем да искаме от другите хора да имат известно уважение, респект от съдебната власт, когато те виждат, че има нещо неконституционно, незаконово във функционирането или в избирането на ръководствата на тази власт. И тогава престъпността вместо да се свива, тя ще се разширява! (Шум на неодобрение от опозицията) И не само заради това! А и защото не могат хората да виждат в едни решения на тази власт решения, които уронват престижа на една правова държава, каквато е нашата държава!
Ето защо аз считам, че както първият елемент от сложния фактически състав на назначаването на тези уважаеми колеги за такива, за каквито са назначени, именно решението на Висшия съдебен съвет, така и другите части - указа на президента, са абсолютно нищожни. Абсолютно нищожни! Те не трябва да пораждат никакви правни последици. И аз в този смисъл призовавам тези, които трябва да преподпишат - отново призовавам - които трябва да преподпишат този указ да не го преподписват, защото биха станали съучастници в един такъв нищожен акт, а ние нямаме право да бъдем такива!
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Изтече времето.
Следващият оратор е господин Йордан Соколов.
Отново поисках справката, но ще ви дам повече време, тъй като господин Георгиев просрочи с 2 минути и значи, пропорционално ще увелича времето за изказване и на двете групи. В момента от Бизнесблока господин Георги Дилков се записа за изказване, така че още един оратор има.
Имате думата, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз просто съм изумен от това, което слушах досега от представителите на демократичната левица, което говори за пълна липса на професионални знания! (Шум на неодобрение от мнозинството)
Не се учудвам от това, което чух от госпожа Караиванова. Много пъти ние сме слушали от нея обиди и клевети по отношение на съдебната власт. Не се учудвам и затова, защото знам на какво основание тя е освободена от състава на съдебната власт и затова когато тя казва, че трябвало публично да обсъдим кои да са председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, това отговаря на нейното ниво.
По-нататък обаче: аз не мога да не се учудя, когато некомпетентност проява не друг, а министърът на правосъдието, който - забележете - поканил тези хора, кандидатите, да дойдат в Народното събрание.
Уважаеми господин министър, в какво качество Вие ще каните някой, който и да е било, да идва в Народното събрание? Нещо бъркате!
Непрекъснато тук се говори, че нямало съдилищата, пък имало назначени председатели. Ами, колеги, към колегите се обръщам, в сила е отдавна Законът за съдебната власт. Това е устройственият закон, който съдържа устройството на всички съдилища, включително на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
Уважаеми господин Димитър Георгиев, Вие забравяте чл. 30 от този закон, по силата на който председателят на Касационния съд и председателят на Върховния административен съд правят предложения за избиране пред Висшия съдебен съвет на всички съдии. Тоест, трябва първо те да бъдат избрани, след това да се избира останалият състав на тези две съдилища. Така че да се учудваме как били избрани председателите, пък още нямало съдии - това е наивно или просто не се познава закона.
Как може министър на правосъдието да заявява, че указ на президента противоречал на Закона за административното правораздаване? Та, той не знае ли, че указите на президента, както и актовете на Народното събрание изобщо не са подсъдни по Закона за административното правораздаване и че има друг орган, който се произнася?
Господин Димитър Георгиев говори, че било обжалвано решението на Висшия съдебен съвет. Това е акт, който изобщо не подлежи на обжалване, затова, защото... (Шум и реплика от мнозинството)
Ами, аз ще ви цитирам не друго, а Конституцията. Конституцията казва: Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават по предложение на Висшия съдебен съвет. Едно предложение никога не подлежи в правото на обжалване. Актът, който би могъл да бъде атакуван - това е указът на президента. Така че дори ако някой от другите кандидати е подал жалба, аз дори не знам кой е този, това говори също и за немного голяма правна компетентност от негова страна.
Относно апела да не се преподписва указът - ами, този указ изобщо няма защо да се преподписва. Преподписват се укази от министър-председателя, от министрите като представители на изпълнителната власт съобразно ресора, който засяга един или друг указ на президента. Указ на президента по отношение на тези назначения - абсурд е да се подписва от министър като представител на изпълнителната власт! Той ако се подписва ще се подписва от член или от председател, заместник-председател на Висшия съдебен съвет.
И тук отново аз искам да се спра на това пълно объркване, което съществува. За мен в противоречие на Конституцията и на нашия правилник е всичко, което днес правим, затова защото на парламентарен контрол могат и подлежат само министрите и министър-председателят. Разисквания по повод на актуален въпрос или на питане може да се прави само по такива въпроси. Тук какво стана сега? Една, някак си, сценировка, абсолютно негодна - задава се въпрос или питане към министъра на правосъдието не в качеството на министър на правосъдието, а в качеството му на председател на Висшия съдебен съвет. В това му качество никой народен представител не може да задава въпрос. И сега ние започваме тук да обсъждаме какво бил решил и какво не бил решил Висшият съдебен съвет, който изобщо не подлежи на парламентарен контрол. И това решение, което ни се предлага от депутати от парламентарната левица - то е също негодно, затова защото не може законодателната власт да се меси в работата на съдебната власт, която е независима.
И за да приключа, понеже чухме тук доста неща от господин министър Червеняков, ще си позволя да прочета, а те са само няколко реда, негово писмо до председателите на Народното събрание, на Министерския съвет и председателите на парламентарните групи:
Основна причина за неспазване на Конституцията е обстоятелството, че до настоящия момент не са приети необходимите процесуални закони. Последните като законопроекти са изготвени и внесени в 36-ото Народно събрание, но не са били разгледани.
Председателят на 37-ото Народно събрание е изпратил същите на председателя на Министерския съвет. Аз не знам в какво качеството председателят на Народното събрание връща тези законопроекти на председателя на Министерския съвет.
Забележете по-нататък: тези законопроекти не са включени в законодателната програма на Министерския съвет и и до днес не са внесени в Народното събрание. Висшият съдебен съвет и другите органи на съдебната власт нямат законодателна инициатива, поради което се обръщат към вас - към председателите на парламентарните групи - да упражните правомощията си по чл. 87, ал. 1 от Конституцията и внесете в парламента проект за изменение и допълнение на ГПК и НПК и проект за Закон за Върховния административен съд. Приоритетното приемане на тези законопроекти не е само задължение на Народното събрание, но и съществено условие за съобразено с Конституцията правораздаване. Подпис: председателстващ Висшия съдебен съвет Младен Червеняков.

И досега тези законопроекти правителството не ги е внесло. Парламентарната група на СДС на 20 октомври внесе и трите законопроекта. Те се блокират от Комисията за устройство на държавните органи и очевидно целта е изцяло политическа - да се пречи на провеждане на реформата в съдебната власт, да се изчаква нов състав на Висшия съдебен съвет, който да прави предложения и назначения, изгодни за БСП и коалиция. И затова няма защо да се учудваме, че на последния пленум на Висшия съвет на БСП госпожа Марияна Христова е била определена да отговаря за връзките на БСП със съдебната власт. Никоя политическа сила не може да си позволява да има връзки със съдебната власт. Стига с тези връзки, които едно време знаем докъде ни доведоха. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Соколов, с пет минути беше по-дълго изказването Ви и това ми дава възможност пропорционално да удължа времето на демократичната левица и да дам думата на господин Школагерски.
Много моля да не се позовавате на Конституцията и на правилника. Нито в Конституцията, нито в правилника са изключени магистратите и изобщо съдебната власт да бъдат изслушвани, викани и в пленарно заседание, в парламентарни комисии по въпроси, цитирам, от държавен или обществен интерес. Никъде не са изключени. Цитирам и Конституцията. Те не са от друга планета - вписват се и в Конституцията, и в правилника.
Имате думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взех думата не по политически мотиви, а с оглед разгорелия се правен спор. Защото не трябва да оставяме вечатлението за невярно и неточно прочитане, а не само тълкуване, на текстовете на Конституцията.
Искам да отговоря на моя добър приятел, бившия министър на правосъдието, с когото ние имахме много еднакви възгледи в съдебната система и ги изразявахме публично. Господин Лучников, Вие не сте точен при тълкуването на § 4, защото § 4 се отнася за друго, а не за това, за което говорихте Вие. Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие. Организацията, а не правораздаването, това е грешката, която правите Вие. И кога влиза в сила? - Когато процесуалните закони и устройствените закони се приемат. Затова не може да се твърди, че може да се назначава председател на Касационен съд и на Административен съд и с това се тръгвало за оправяне на реформата. Ще се спрем и на този въпрос.
Когато се провежда една реформа, това е втората грешка, не става дума за създаването на едно предприятие, а става дума за създаването на система. Говори се за съдебна власт, за съдебната система, изрично посочена в Конституцията, състояща се от Касационен съд, от Административен съд, от окръжните, апелативните, районните съдилища. Това е системата. Не се създава предприятие, а система не се започва да се строи от комина. Тя се строи отдолу нагоре. Затова се изисква - за да влезе в действие организацията, тоест, за създаването на тази система, да има тези необходими закони. Това е нещо, което се разбира превратно и вероятно поради това разбиране на президента му е даден съвет, за да наруши Конституцията. Защото с указа си той класически нарушава Конституцията, но, слава Богу, това негово нарушение не е последно и няма да породи правни последици. Защото има чл. 102 от Конституцията. Уважаеми колеги, когато заставате и привеждате доводи, прочетете го този текст:
"Чл. 102. Ал. 1. В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
Ал. 2. Указите се приподписват от министър-председателя и от съответния министър".
По системата на изричното изброяване е посочено кои укази не подлежат на приподписване.
"Ал. 3. Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава на служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане;
5. определяне организацията и реда на дейност на службите към президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите".
Е, има ли да стане някой юрист, макар и студент в първи курс, да каже, че този указ не подлежи на приподписване при наличието на тази Конституция? Затова, много ви моля, не да се слушаме само ние в залата, но понеже ни слушат и хората, срамота е, когато заставаме пред трибуната на Народното събрание, и то юристи, да не прочитаме поне Конституцията, а с това да покажем на народа какво е сътворило Великото Народно събрание.
Затова, за да влезе организацията на съдебната власт в действие, отговорете ми избирането на председател на Касационния съд и председател на Административния съд, действие ли е от системата?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Не е действие!
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Как да не е действие? Действие е, разбира се! Избирането на един от персоналните ръководители елемент от организацията ли е? Това не е създаване на организацията, вие ще я създадете тогава, когато общата система, чета ви още един път Конституцията, определената в Конституцията организация на съдебната власт трябва да е влязла в сила, за да имате вие право на избор. Защото при тази организация вие избирате председател на Касационния и на Административния съд. Това са елементарни неща, господа!
Завършвам със следния призив. Това Народно събрание има един грях към нашия народ. Този грях е в това, че политическите сили, които участват в него, не седнаха да се погледнат очи в очи и да кажат кои са българските национални интереси. И по тези национални интереси ние в Народното събрание нямаме право на противоречия. Национален интерес ли е изграждането на съдебната система, която защитава правата на гражданите? - Да. И затова внасянето на политически елементи в тази материя към независима съдебна система е недопустимо както отляво, така и отдясно, така и от центъра, така от където и да е. Недейте чрез опит за юридически изказвания да внасяте политически елементи при решаването на този въпрос. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата Георги Дилков от Парламентарната група на Българския бизнесблок.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Госпожо председател, преди да се изкажа по проблема, който разискваме, предлагам да се гласува за продължаване на работното време, тъй като ние днес имаме и парламентарен контрол. По този начин ще се даде възможност за увеличаване на времето за изказвания по обсъждания проблем. И след това бих искал да остане време да отговорят и господа министрите, които са извикани на днешния парламентарен контрол.
Това е моето процедурно предложение. След като го подложите на гласуване, тогава ще взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Мисля, че това вече е гласувано, но не съм сигурна, тъй като отсъствах от залата.
Има думата госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Съжалявам, че някои народни представители имат толкова къса памет, но още в 11 ч. Народното събрание гласува да се удължи работното време за парламентарен контрол с времето, което удължихме за законодателна дейност. И това беше прието от парламента. Уточнихме се, че парламентарният контрол ще бъде общо три часа и удължихме времето за законодателна дейност. С това се удължи и времето и за цялото пленарно заседание. Разбира се, ако народните представители настояват много, заседанието може да се удължи отново. Но то вече е направено, не виждам смисъл да се гласува два пъти едно и също нещо.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Извинявам се, аз не съм бил тук. Но тогава предлагам да се удлъжи поне времето за изказване по проблема, който разискваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Правилникът го фиксира. Имате десет минути и толкова.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: В рамките на една трета. Това имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, няма такава възможност при разискванията по питания. Времето е фиксирано точно - един час общо.
Имате думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение не толкова по правната страна на въпроса, а по отношението на колегите от дясната страна на залата и по отношение на президента и господата от Висшия съдебен съвет. За мен това също е едно ненавременно чисто политическо решение.
Вчера, по инициатива на господин президента всички парламентарни групи, надявам се, бяха поканени на консултации, с оглед становища по подписването на указите за назначаване. Няма да скрия, че аз демонстративно, след като 50 минути Парламентарната група на Българския бизнесблок чакаше благоволението на господин президента да ни приеме, а часът беше насрочен за 14,30, демонстративно напуснах Президентството.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): И президентът е плакал за Вас.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Разбира се, останаха и се явиха при президента, които дадоха и нашето становище, председателят на парламентарната група господин Дичев и заместник-председателят господин професор Стоянов.
Аз се изненадвам от репликите в защита на президента, защото точно това исках да кажа. За мен тази поредна грешка на господин президента доведе до неговата политическа смърт. Той мина през всички етапи на смъртта, имам предвид на политическата. През етапа на комата, с неговите интригантски "Боянски ливади", с изявлението му в навечерието на предварителните избори за президент на опозицията, че може би трябва да се преразгледа референдумът от 1947 г. и един републикански президент призова да се пита народа отново - суверенът, дали да останем република или да станем монархия.
МИТКО НИТОВ (от място): Говори по същество, бе, а не такива глупости!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Имам право на 10 минути и ще говоря това, което искам. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Мина през своята клинична политическа смърт с изявлението, дами и господа от СДС на обединената опозиция, че той не признава съществуването на такава, тъй като вие сте били влезли, по неговите думи - на президента, в договорка, в сговор с левицата. А това, според мен, а може би и на всички вас ви е ясно, че това е една крачка към намеренията на президента да не изпълни обещанията си, дадени преди провеждането на предварителните избори и в навечерието на тези избори да се издигне отново неговата кандидатура за президент.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Какво обсъждаме в момента?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: И последно, това е биологичната смърт, за мен - политическа, че той подписа тези два документа вчера. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Ще Ви изчакам, но моля Ви, госпожо председател, това време, в което ще слушам възгласи да ми се зачете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много Ви моля да слушате по-внимателно! (Неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Мнозина имат склонност за такъв контакт. Не е за пръв път.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Що се отнася до изграждането на съдебната система, неотдавна, на 26 април т.г. депозирах в канцеларията и поставих във вашите кутии едно отворено писмо, в което аз настоявах, особено левицата да ме подкрепи при внасянето в пленарна зала на материалните и процесуални наказателни закони още в тази и, разбира се, в следващите пленарни сесии.
Това още веднъж подсказа, и аз искам да се обърна този път към левицата, че несъобразяването с изискванията на Конституцията доведоха до това, че Висшият съдебен съвет направи тази провокация по отношение на законодателната власт. Защото и в проекта, който държа тук - за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен на 18-и този месец от Министерския съвет, няма нито един текст или фраза за необходимостта от създаване на процедурни предпоставки за действие на триинстанционното съдебно производство.
В същото време аз направих една справка. Тези изменения са правени пет пъти, говоря в НПК, през 1993 и 1994 г. и сега, както казах, през 1996 г. Има и едно през 1995 г. И аз питам колегите и от Тридесет и шестото, и тези, които са ексдепутати от Тридесет и шестото, а сега са депутати в Тридесет и седмото Народно събрание, защо наистина толко време се проточи внасянето и приемането на тези процесуални закони, които да въведат триинстанционното съдебно производство?
СТЕФАН САВОВ (от място): Госпожа Ананиева, сложете ред! Тоя човек сега какво говори? Да си отиде в милицията и там да си говори.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Аз имам 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Той има 10 минути.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Зная вашето отношение, но моето не е по-добро и от вашето към нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не го прекъсвайте, защото това означава да се удължава времето. (Неодобрителни реплики от блока на опозицията)
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Имам 10 минути да говоря. (Неразбираеми реплики от Стефан Савов)
Господин Савов, вашите интриги за изолирането на БББ от реалната му позиция са ми известни. (Неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Прощавайте, аз наистина се ядосвам и може би ще кажа нещо...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Жорж ви закопа.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: За мен във Висшия съдебен съвет има доблестни мъже и магистрати, които по пътя на жалбата, жалба за процедурните нарушения по време на избора, ще спрат изпълнението на решението. Тоест, то ще бъде обявено за нищожно. А на господин президента ще му тежи на съвестта, че и този път инсценира едни фиктивни консултации, а в действителност вече беше взел политическото решение.
Накрая, аз наистина призовавам колегите, след като сме свидетели на бездействието на изпълнителната съдебна власт, а и нашето бездействие, да помислим за нашите избиратели. Престъпността залива страната! Кръв залива страната! И в сряда аз отново напомних - нека бъдем една суверенна държава! Нека вземем едно решение, което да не се съобразява нито от международните политически институции, нито от финансовите такива. И наистина да приемем закони, да ги включим като приоритетни през тази сесия, но закони, които реално да допринесат до противодействие на развилнялата се престъпност в България! Благодаря за вниманието.
Господин Савов, 9,6 минути!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще дам първо реплика на господин Железчев. Народният съюз не си е изчерпал времето.
СТЕФАН САВОВ (от място): Госпожо Ананиева, какво е това?! Какво е това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Савов, дойдохте късно и веднага толкова нервна реакция. Просто е неуместно.
Заповядайте, господин Железчев.


АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, колега Дилков! Ние с господин Джеров също трябваше да чакаме, докато ни приеме президентът, но сами разбирате, че се налага закъснение, поради това че трябваше да изслуша преди нас представителите на ДПС. След нас извънредно е поискал среща с президента председателят на Висшия съдебен съвет - министърът на правосъдието и много по-полезно щеше да бъде, както го направи господин президентът, да чуе първо становището на министъра на правосъдието господин Червеняков, като председател на Висшия съдебен съвет и след това да продължи консултациите.
Така че упреците ви и демонстрациите, които направихте в президентството, бяха неоснователни и некоректни. Всички обвинения, които отправяте, са неоснователни и смятам, че не бива по този начин да постъпваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Втора реплика господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие сте една от най-опитните парламентаристи от присъстващите тук, госпожо Ананиева. Аз се чудя, че вие оставихте тук необразовани парламентарно хора да развяват някакви тези. Аз се противопоставям на това. Защо? Защото тук не е оплаквателна кутия, уважаеми господин Атанасов, против президента. Ние няма да изслушваме тук президентът какъв бил, какво бил. Просто ние нямаме никакво основание нито да го накажем, нито нищо. Мястото е другаде. Аз не съм излязъл да защитавам президента. Аз съм дошъл да защитавам обаче правилата. Какво е това нещо?
Господин Дилков, който явно няма представа от парламентаризъм и може би е силен като криминалист, какъвто е бил и нищо повече, продължава сега тук с едни истории, които всички ние знаем - престъпността, кръв се лее и т.н. Е, кръв се лее, като не стоят тези, които са подготвени за криминалисти, там, където трябва да седят. Ще се лее, разбира се.
Но аз протестирам, уважаема госпожо председател! Повтарям пак, с всичкото уважение, защото ви познавам добре, работили сме заедно, зная добре, че вие знаете парламентарните приоми, парламентарните начини на поведение. Какви са тези неща тук? Оплаквания от еди кого си. И утре аз ще изляза да се оплаквам от не знам кого си. Тук няма място. Какво като се оплакваме този или онзи от президента? Тук няма място за такова нещо. Че президентът не бил приел не знам кого си. Ами аз може да се оплача, че не ме е приел Пако Рабан, да речем, когато трябва, или Наоми Кембъл, как беше, и да ви занимавам десет минути и да плаща този народ за такива неща. Ами ако дотам стигнем, аз не знам, ние сме действително тръгнали по някакъв грешен път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
СТЕФАН САВОВ: Изтече и както виждате спрях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, аз дадох знак, че няма време повече левицата и не могат да правят реплики. Благодаря ви.
Мога да приема бележката, но само като универсална. Ако намеря противодействие на всички изказвания, които са извън темата, ще бъде чудо.
Господин Дилков има право на дуплика.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Първо, моето изказване не беше извън темата, а касае именно едно решение на Висшия съдебен съвет, закрепено с подписите в указите на президента на републиката. Затова припомних поне в последните няколко часа как се развиха тези неща.
В същото време аз ви моля, господин Савов, да не правим квалификации. Зная, че познавате и чужди езици, че сте превели и Че Гевара, възхищавали сте се от него, но що се касае до моята необразованост - да, аз мисля, че съм още аматьор като политик. Но като аматьор мисля, че цялата опозиция, взета заедно, досега не е внесла 16 законопроекта и 2 проекторешения, които съм депозирал аз в канцеларията на Народното събрание само за тази година.
Що се отнася до това - защо не си гледам работата на криминалист и че може би по моя вина се лее кръв по улиците, аз дойдох, защото ексдепутатите от Великото Народно събрание и от Тридесет и шестото, в която бяхте и вие, не направихте нищо за ефективно противодействие на тази престъпност. Моето място затова е тук, първо, за да защитавам интересите на своите бивши колеги дори от посегателства върху тяхната личност. Неотдавна това стана отвън пред парламента. И на следващо място да внеса законопроекти за ефективно противодействие на престъпността. Ядосахте ме наистина, но заслужавате нещо друго да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Приключваме дискусията. Има заявени две лични обяснения, които ще дам на края на заседанието - на госпожа Караиванова и госпожа Мариана Христова.
Министър Червеняков има думата. Моля вносителите на проекта за решение да се договорят кой ще го прочете преди да се гласува.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Тъй като в хода на дискусията бяха отправени няколко въпроса, разрешете ми да дам кратко разяснение по тях.
На времето професор Таджер казваше, че в правото 90 на сто от споровете били терминологични.
Очевидно е, че там, където има взаимни обяснения, то други органи трябва да дават тълкувания, за да изясняват на юристите как трябва да бъдат прилагани законите.
Във връзка с тълкуването на § 4 от Конституцията. Струва ми се, че Конституционният съд може би е преценявал, че господин Соколов много често ще си сменя становището по този въпрос, поради което изрично в решение N 7 от 1994 г., публикувано в "Държавен вестник", бр. 79 е казано, че: "До приемането на новите процесуални закони, което е изискването на § 4 от Конституцията, правораздаването се осъществява от сега съществуващите съдилища по реда на Наказателно-процесуалния, Гражданско-процесуални кодекс и ЗАП. Ясно и точно.
Що се касае до поставения въпрос за законопроектите. Именно поради необходимостта от приемането на тези законопроекти се предлага т. 1 от това решение. Няма да се спирам на сложността на въпросите, няма да се спирам на съдържанието на законопроектите, но разрешете ми да кажа две неща по отношение на внесените законопроекти.
Струва ми се, че с внесените законопроекти чисто и просто се цели евтин популизъм.
Господин Лучников, все пак, когато внасяте дадени законопроекти, поне ги цитирайте точно, за да знаете какво внасяте. Ако внасяте законопроекти само, за да отбиете номера, това е тема на друг разговор. Но вие внасяте не Закон за административното производство, а законопроект за Върховния административен съд на 26.11.1995 г.
Второто, което е, този законопроект е изцяло разработения вариант от 1991 г. на Министерство на правосъдието.
Аз бих посочил няколко абсурда в него:
Първо, позовавате се на Закон за устройство на съдебната система, какъвто посочвате. Такъв закон няма в момента.
Второ, позовавате се на някакви органи на околийско равнище. С последните изменения на Закона за местното самоуправление и местната администрация такива органи няма.
Така че, ако се търси евтин популизъм с внасяне на такива закони, това вече е друг подход.
Коя е основната грешка на внесените три законопроекта, поради което предложихме на Народното събрание да не се разглеждат? Именно неправилното тълкуване на Конституцията. А оттам идват доста други грешки. Никъде в закона не се решава въпросът кога ще започне да функционира триинстанционното производство. Приемането на тези закони и съответните изменения и допълнения в Закона за съдебната власт, с които следва да се уреди въпросът за формирането на триинстанционното производство, може да доведе до блокиране на правораздавателната дейност. Така че в тези два законопроекта заедно със Закона за Върховния административен съд, изрично трябва да бъде уредено по какъв начин ще влязат в сила.
Следващото, във внесения от Вас Закон за Наказателно-процесуален кодекс Вие отстъпвате от един фундаментален принцип на нашето право, а именно кодифициращия характер на наказателно-процесуалните норми. Предлагате замяна на заглавието със Закон за наказателното съдопроизводство. С този подход не мога да бъда съгласен.
Следващото, въобще не се съобразявате с действуващите стандарти в Европейския съюз и Съвета на Европа, с онова, което в момента се казва, че наред с гарантиране на правната сигурност и правата на страните, трябва да се въведе повишаване на ефективността и бързината на съдопроизводството. Очевидно е, че в този законопроект се защитават определени интереси - на адвокатски кръгове, на обвиняемия, което кореспондира с дългата и тромава, самоблокираща се понякога процедура.
Предложените от Вас касационни основания са отстъпление дори и по отношение на сега действуващата контролно-отменителна инстанция.
Поради това аз считам, че когато се вземат стари законопроекти и се предлагат в ново време, поне трябва да се положи малко труд да бъдат осъвременени.
Как трябва да се процедира? За разлика от Вас, аз считам, че това е суверенно право, по което трябва и магистратите да се произнесат. Затова проведохмe и няколко дискусии по този въпрос, включително и със специалисти от Съвета на Европа. Тяхното становище е, че реформата трябва да бъде извършена на три етапа.
Първият етап е внасянето на необходимите промени, които да осигурят по-голяма бързина и ефективност на производството и те са вече внесени в Народното събрание.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Дошли ли са при нас?
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да. Да.
Вторият етап е приемането на цялостните нови раздели, уреждащи триинстанционното производство и Ви предлагам да задължите Министерския съвет до месец октомври да внесе тези законопроекти.
Третият етап е приемането на цялостни нови процесуални закони, което може да стане, за съжаление, в рамките на 2-3 години.
Това е възможността в настоящия етап.
Що се касае до другите, поставени от Вас въпроси - на какво основание съм свикал? - На основание решение на Висшия съдебен съвет, в което изрично е посочено: "Кандидатите да бъдат поканени на 3 юли". Това не е моя самоволна инициатива, а е резултат на решение на Висшия съдебен съвет.
Що се отнася до това подлежат ли актовете на Висшия съдебен съвет на административен контрол, Решение N 3 от 1994 г. на Конституционния съд изрично казва:
"Актовете на Висшия съдебен съвет като административни актове могат да бъдат обжалвани и пред Върховния съд по реда на Закона за административното производство".
Ако Вие считате, че това не е акт, съгласен съм с Вас. Но това е въпрос вече на правово разбиране. Чак пък толкова безхаберие - не бива!
Другото. Аз не бих се спирал подробно на материята подлежат ли на преподписване или не. Конституцията е достатъчно ясна. Много просто, пред мен е Указ N 107 от 7 април 1995 г., с който се освобождава Ани Тодорова Крулева от длъжността директор на Националната следствена служба. Указът е преподписан от министъра на правосъдието Младен Червеняков. Ако Вие считате, че този указ е нищожен, значи Ани Крулева е директор на Националната следствена служба. Да я възстановим!
Последния въпрос, на който искам да се спра, госпожи и господа, нека не ползуваме Конституцията като носна кърпичка. Не може, когато ни върши работа, да я ползуваме, когато не ни върши работа - да не я ползуваме.
Пред мен е становище на Върховния съд, в което се казва:
"Съдебната система представлява единство на определена структура и функци, които се регламентират от предвидените в § 4 от Конституцията устройствени и процесуални закони."
Категорично становище.
Становище на господин Владислав Славов, изказано пред Народното събрание, в което казва:
"Уважаеми колеги, влизането на този закон в сила е решено с Конституцията. Отворете § 4." И цитира точно съдържанието на § 4.
Становище на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили по конституционно дело N 10 от 1994 г. Изрично посочва:
"Приемането на новата организация на съдебната власт, която се предвижда, може да функционира единствено след приемането на новите процесуални закони. Затова именно така е постановено в § 4."
Изрично е посочено: "Ние посочихме последиците от липсата на текст, който да съответствува на § 4 от Конституцията - поставянето на закона в зависимост от приемането на новите процесуални закони."
Затова се внесе такъв процесуален закон.
Становище на Висшия адвокатски съвет по същото конституционно дело. В него изрично е казано:
"Абсолютно ясно е, че на практика е безпредметно учредяването на нови правораздавателни органи, на които Конституцията и законът възлагат компетентност и функции, каквито не са предвидени във все още действуващите процесуални закони."
Становище на Върховния съд по отношение на последиците от формирането на тези институции, изпратено лично до Конституционния съд на Република България:
"Не е ясно какви ще бъдат функциите на Върховния касационен съд, респективно на заместващия го съд, след което не би могъл да приема жалби срещу решения на окръжните съдилища, а липсва апелативна инстанция, чиито актове подлежат на проверка по реда на касационното обжалване.
Второ, не е ясно какви са процесуалните основания за второинстанционна проверка на решенията на районните, окръжните съдилища, действуващи като първа инстанция.
Трето, не е ясно какви ще бъдат компетенциите на Върховния административен съд, след като не са внесени съответните изменения в Закона за административното производство и не е приет Законът за дейността на Върховния административен съд.
Пето, не е ясно каква е съдбата на стотиците дела, образувани по молби за преглед по реда на надзора по наказателни граждански и административни дела, след като такъв правен институт по Закона за съдебната власт не е уреден."
И т.н. Общо взето единадесeт въпроса със заключението:
"До приемането в сила на процесуалните закони няма да може да влезе в сила нито един обжалван акт на съдилищата в страната."
Становище на главния прокурор на Република България. В него той казва:
"От друга страна, което е особено съществено, с § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, е регламентирано, че определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемане на новите устройствени процесуални закони. Подчертано." Цитираният конституционен текст ясно, точно и конкретно определя, че реформата в съдебната власт следва да се извърши, респективно да влезе в действие, само при едновременно влизане в сила на Закона за съдебната власт и изменените НПК, ГПК и ЗАП."
Становище на група народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, които си задават същите въпроси.
Ако искате, последно, в заключение ще Ви кажа становището и на Висшия съдебен съвет, на този Висш съдебен съвет, който взе решение. Той казва:
"Докато не се приемат процесуалните закони, Върховният съд трябва да спре да разглежда и да решава гражданските и наказателните дела, тъй като следва да осъществява компетенциите си на касационна инстанция."
Бих желал да престана повече да цитирам становища, но ще Ви моля да уточните Вашата позиция - кога сте били прави? Когато сте ги казвали тези становища или сега? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Внесен е проект за решение на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията, чл. 86, ал. 3 от правилника.
Най-напред трябва да чуем решението. Мога да го прочета и аз тогава по процедурата на приемането.
Госпожа Ана Караиванова ще прочете проекта за решение.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо, решението гласи:
"1. Министерският съвет да внесе в Народното събрание програма за реформа на съдебната власт и проекти за Закон за Върховния административен съд и за процесуалните закони в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт до месец октомври 1996 г.
2. Висшият съдебен съвет упражнява правомощията си по чл. 27, 28 и § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт относно избора на кандидати за председатели, както и относно преназначаването и назначаването на замeстник-председателите, председателите на отделения и на съдиите във Върховния касационен съд, Върховния административен съд и апелативните съдилища след приемането на устройствените и процесуалните закони, уреждащи триинстанционното съдебно производство. Издаването на актове за назначаване и преназначаване на председатели, заместник-председатели и председатели на отделения и съдии във Върховния касационен съд и Върховния административен съд преди приемането на Закона за Върховния административен съд и процесуалните закони, уреждащи триинстанционното съдебно производство, е недопустимо."
И с оглед бързината на Висшия съдебен съвет и президента, моля Ви, госпожо председател, да подложите и на гласуване допълнението:
"Решението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Божков има думата за процедурно предложение.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, тъй като в това решение, което се предлага, в голяма част от него няма нищо за решаване и се правят констатации, че издаването на актове и не знам какво било недопустимо, също така недопустимо е да се говорят глупости от трибуната на тази зала, но това се прави непрекъснато, смятам, че просто е ненужно да се гласува. Затова обявявам от името на цялата опозиция, че ние няма да участваме в това гласуване. (Силен шум и възгласи в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Режим на гласуване. Моля, поставям на гласуване току-що предложеното решение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Обявих режим на гласуване. Още повече обявихте, че няма да участвате.
Моля да гласувате проекторешението, след това ще Ви дам думата.
С допълнението: "Решението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Което е излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Излишно е, но е предложено. Не мога да се произнасям така компетентно.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз исках преди това да направя предложение във връзка с гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Божков направи предложение от името на цялата група и затова.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Той заяви позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще ви дам думата, нека да приключим гласуването.
При какъв кворум започнахме след почивката? - Кворумът е 178, 89 е половината, 90 са необходимите гласове.
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържал се - 1. (Ръкопляскания в блока на левицата) При неучастие, но присъствие на опозицията в залата, минимум 25 души, които аз преброих. Моля да дадете по парламентарни групи.
Решението е прието.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Марияна Христова искаше думата преди Вас и ще Ви изчака. Имате думата. Господин Васил Михайлов, можехте да отстъпите един път на дамата. Много отдавна вдигаше ръка наистина.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз вшнаги съм отстъпвал на дамите, госпожо председател, обаче исках думата за процедура преди гласуването на това решение днес. И моето предложение по процедурата беше да се отложи гласуването на това проекторешение, за което имах и съответните аргументи. И един от немаловажните аргументи е да може вносителят или вносителите да обмислят дали е възможно въобще да се гласува подобно решение.
След като бяха проведени дебати по внесеното от госпожа Караиванова предложение, се случи така, че тук, в пленарна зала, ние бяхме свидетели на един фарс. Този фарс имаше за цел да обясни позицията на БСП на българското общество. Не случайно това се провежда в часовете за парламентарен контрол. Тази позиция е несъстоятелна. Лошото е, че на финала тя завърши, този фарс завърши всъщност с гласуването на едно решение, което няма никаква реална стойност. Какво искате да кажете, че ще обезсмислите указа на президента на Република България? Всички вие знаете много добре, че това няма да стане. Това, което ние току-що гласувахме е абсолютно безсмислено.
Аз ви давам, уважаеми колеги, възможността с процедурното си предложение за прегласуване отново да вникнете в този текст, който току-що беше гласуван като решение. Сигурен съм, че много от вас могат да се вслушат в думите ми и да не участват в гласуването на фарсове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Няма да поставя на прегласуване. Искам само да Ви помоля, Вие, който често се позовавате на правилника, да прочетете глава седма - "Парламентарен контрол", в която е чл. 86, даващ възможност по питане да стават разисквания, да се приеме решение. Така че сме изцяло в съответствие с правилника.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Може, само че решението е фарс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, господин Премянов има думата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам с едно кратко изявление от името на Парламентарната група на демократичната левица да отбележа резултата от тази дискусия, а именно приетото решение. Това беше единствено възможният законов начин да реагираме на един абсурд, който, за съжаление, показа, че действащи фактори за обезсмисляне на демокрацията и конституционните принципи продължават да творят беззакония и да нарушават Конституцията на Република България.
Нашите надежди да приложим контруктивен подход, да споделим нашите тревоги за това, че има сериозна опасност един от основните принципи на разделение на властите - независимата съдебна власт, да бъде поругана и грубо потъпкана, с поредица от диалози, с информиране на общественото мнение, с консултации на немалко политици-юристи, не доведоха до желания резултат.
Искам да отбележа личната вина на президента Желев, защото ние поискахме среща с него, споделихме нашето безспокойство и тревога, че се твори безобразие, че ще бъде блокирано правораздаването на България, че се политизира до безкрайност нашата съдебна система. Без нито един аргумент против, с поет ангажимент пред представители на Парламентарната група на демократичната левица за подкрепа на този правилен подход, той стана инициатор и проводник на неговото провеждане. И си мисля: защо това стана? И защо този подход е политически? И мисля, че никой няма право да ни обвинява в предубеденост. Той е такъв, защото президентът Желев даде инициатива на това беззаконие и грубо потъпкване на Конституцията в момента, в който загуби първичните избори. Защото на него му е необходимо да има една от властите, върху която да влияе. Да се окопае в нея и същата тази власт да бъде в бъдеще време употребявана за лични нужди, за прикриване на стари грешки и на неща, за които в нормални държави съдят за корупция, за предателство, за потъпкване на националните интереси. Това обаче няма да се случи, защото ние имаме една Библия - това е Конституцията. Имаме правото с нашето мнозинство да приемем закони, съответстващи на тази Конституция, и смятам, че с това решение ние ще въоръжим българското общество, българските юристи със закони, съобразени със становището на Европа. Доста труд положи нашето Министерство на правосъдието.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Нашето! Доколкото съм чувал това е българското министерство.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Нашето! Излъчено след спечелването на парламентарните избори. Да синхронизираме българското законодателство и съдебната реформа с критериите на Европа - това, което никой друг не беше правил. И това е оправдание за нашето закъснение като мнозинство и като управляваща левица, но това е едно приемливо и, според мен, уважително за всички обяснение, за това, че забавихме подготовката на законопроектите. Както е известно, тези, които бяха ползвани като стари законопроекти и преписвани сега, не вършат работа и министър Червеняков без възражения, никой не можеше да възрази, даде достатъчно примери в това отношение.
Ние, като демократична левица, като мнозинство ще положим максимални усилия да приемем тези закони, които съответстват на нашето желание, на приоритета за България, по който сме постигнали консенсус България да разполага със съдебна система и закони, които осигуряват нейното функциониране, в най-пълна степен обезпечаващи нашата европейска интеграция.
Второ, ще продължим...
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Нашата!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Нашата, да, на България. А мисля, че левицата има едно достойство - че не говори за България с епитети и с нарицателни определения. Да, нашата, на България, на тази, към която всички принадлежим, и в която всички се кълнем, само че с поведението си показваме обратното.

Ние ще имаме състав на Висшия съдебен съвет и ръководство на Върховния касационен и Върховния административен съд, необезпечаващи теснопартийни интереси, или групови интереси, прикриващи беззакония и извършени престъпления.
Уверявам ви, че когато дойде време и приемем тези закони, когато са приети нужните поправки и допълнения в процесуалните закони, ние ще отстояваме, дай Бог с вашата подкрепа, издигането на такива кандидати за Висшия съдебен съвет и ще подкрепим определените от него председател на Върховния касационен и председател на Върховния административен съд, които са готови да работят в името на Конституцията.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Те не се издигат от партията. Как ще ги издигнете?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: В името на независимостта на властите и в името на това съдебната власт да бъде определящия фактор за борба срещу престъпността в България. Фактор, който ще помогне да се изпълняват интересите на Българските граждани такива, каквито ги имат всички в Европа и по света - да могат да ползват защитата на съда, когато тя им е необходима, за да защитят своите интереси и своите права.
С днешното решение смятам, че парламентът с гласовете на левицата и струва ми се с гласовете на други политически сили, успя да вземе едно решение, което няма да позволи да бъде потъпквана Конституцията, няма да позволи да продължи процеса на политизация на съдебната система и което няма да позволи да се прикриват с права, които са декларирани в Конституцията, но не са обезпечени с нужните процесуални връзки, извършени деяния от хора, които има за какво да носят поне историческа отговорност пред целия български народ. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към втората част на парламентарния контрол.
МАРИАНА ХРИСТОВА (от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: На края на заседанието.
Актуален въпрос на народния представител Емил Янакиев Капудалиев към господин Светослав Шиваров - заместник-председател на Министерския съвет.
Аз обявих личните обяснения, но те се правят на края на заседанието. Тъй като имаме продължение, а не ново заседание, затова след парламентарния контрол.
Господин Капудалиев, имате думата.
Има един писмен отговор от министъра на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров на актуален въпрос от Фидел Косев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Надявам се, че сте в добро здравословно състояние и можете да отговорите на въпроса ми, защото знаеме, чух, че бяхте болен.
В началото на м. юни т.г., когато Вие все още бяхте министър на земеделието, т. е. бяхте пряко отговорен за далаверите със зърното в страната, от Гранично контролно-пропускателния пункт в гр. Брегово бяха изнесени 10 камиона - ТIR, пълни с пшеница. Зърното се е докарвало от гр. Добрич и за всеки курс е плащано по 25 хил. лева. Денем камионите са били скривани в двора на Консервния комбинат - Брегово, а през граница са отпращани нощем за Сърбия. Организатор на износа е Сергей Предоев - баща на началника на полицията в Брегово и тъст на началника на данъчното управление в същия град. В същото време, моля да забележите, господин вицепремиер, в съседното село Балей, три дни е нямало хляб и възрастните хора там са гладували в най-буквалния смисъл на тази дума.
Кой е разрешил подобен износ? С какъв документ? С каква комисионна? И с какъв морал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Министър Шиваров, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Капудалиев! По повод отправения от Вас актуален въпрос Ви отговарям следното. В началото на м. юни, когато все още бях и министър на земеделието и хранителната промишленост, Вие твърдите, че съм бил пряко отговорен за далаверите със зърното в страната.
Първо, никога и при никакви обстоятелства не съм организирал, участвал и правил никакви далавери и следователно не мога и не трябва да нося отговорност за подобни Ваши безотговорни твърдения.
Второ, по конкретния случай, повдигнат от Вас. По искане и настояване на Министерство на земеделието и хранителната промишленост Регионалната дирекция на вътрешните работи в гр. Видин е извършила многократно проверки в Гранично-контролния пропускателен пункт в Брегово и на територията на община Брегово с оглед установяване на евентуален износ на пшеница или брашно. След 1 юни 1996 г. през Граничния контролно-пропускателен пункт - Брегово, са преминали общо 151 бр. товарни автомобили с различни стоки - резервни части, чугунени отливки, цимент, сирене, билки и др. Категорично е становището, че няма износ на зърно и брашно.
Фирма "Серги Предоев" е извършила износ на общо 180 тона цимент марка 450 с 9 товарни автомобила. На 31 май 1996 г. са изнесени 100 тона цимент с 5 товарни автомобила и на 3 юни - 80 тона цимент с 4 автомобила. Документите по износа са редовни. Износът е задействан с митнически декларации NN 12595, 12596, 12597, 12598, 12599 на Митническото бюро в гр. Враца и NN 12612, 12613, 12614 и 12615 от 3 юни от същото митническо бюро във Враца.
Изяснено е, че 5 от автомобилите непосредствено преди напускането на страната са нощували в двора на "Тимок" ЕООД с разрешение на управителя господин Евгени Младенов. Снети са обяснения от охраната и товаро-разтоварна дейност не е извършвана.
По отношение снабдяването на населението на гр. Брегово и общината с хляб е установено, че не е имало и няма проблеми в това отношение. В общината е въведена купонна система, с която се цели, от една страна, недопускане...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Нали нямаше проблем?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Момент, слушай! На място са го въвели и ще разберете за какво - с цел недопущане разпиляване и пренасочване на хляб към други населени места. И от друга страна...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това е много ново за мен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Обърни внимание на това, което ще чуеш - ниска цена на хляба за член-кооператорите.
Поради промяна в начина на снабдяването с хляб в общината, Домът за социални грижи в с. Балей на 1 и 2 юни т. г. не е бил зареден с хляб. До този момент с договор домът се е снабдявал с хляб от частна пекарна в с. Балей. От 3 юни т. г. е започнало централизирано снабдяване с хляб от гр. Брегово. Възрастните хора, за които Вие твърдите, че са гладували, от дома в с. Балей, не са гладували на 1 и 2 юни. Независимо от възникналите трудности за този период за тях, е било осигурено необходимото количество хляб с активната намеса и усилията на директорката на дома госпожа Обрекова.
Господин Капудалиев, накрая искам да Ви дам чисто човешки съвет - не оперирайте толкова често с понятия като "далавери" и "морал", воден само от лични политически пристрастия, за които сте дали вече достатъчно доказателства, и проявявате абсолютна фалшива загриженост за населението от община Брегово. Ако сте истински загрижен как да помагате на хората, потърсете други форми за това и така по-добре ще изпълните задължението си като народен представител. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Капудалиев има думата за отношение към отговора.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Шиваров, за далаверите Вие сте бил длъжен да знаете за далаверите в повереното Ви министерство, за далаверите със зърнения баланс, за далаверите с брашно, за далаверите с хляба, за далаверите с българския глад.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): За битите полицаи.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Това Вие, като министър на земеделието, сте бил длъжен да знаете.
На 31 май е изнесено брашно, прикрито като цимент. Шофьорите, които са крили денем камионите в указаните паркинги, са се хранили, пили и яли с хората от селото и са се хвалили, че в циментовите чували има не цимент, а брашно. За това има свидетели - цялото село. Това е брашно от Добрич, изнесено.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Дай го на прокурора.

ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Ще го дам, разбира се, на прокурора, но това би трябвало да се знае и от вицепремиера на тази страна.
Купонната система в Брегово е въведена от червения кмет. В съседното село Ракитница купони няма - има топъл, мек и хубав хляб от частната кооперация, от частното сдружение на свободните селяни, които притежават и мелница, и частна фурна.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): И гласуват за БСП.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: За морала, господин Шиваров, ние с Вас сме учили от различни учебници. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всички сме учили от едни и същи учебници, извинявайте.
Следващите въпроси са към министъра на външните работи господин Георги Пирински:
Актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов. Имате думата, да поставите актуалния си въпрос.
Използвам паузата, за да прочета новопостъпилите питания в периода 21 - 27 юни 1996 година:
1. Питане от народния представител Благой Димитров към Любомир Дачев - министър на промишлеността, относно неизплатени заплати на работници и служители, работили в "Черно море" АД - Варна. Ще се отговори на 5 юли.
2. Постъпило е питане от народния представител Стефан Стефанов към Николай Добрев - министър на вътрешните работи, относно назначаване на дискредитирани служители без професионални и човешки качества от системата на МВР на отговорни длъжности. Ще се отговори на 5 юли.
3. Питане от народния представител Стефан Стефанов към Любомир Дачев - министър на промишлеността, относно неизплащане заплати на работниците, производство на непродаваема продукция, неиздължаване на кредити, което представлява умишлено довеждане до фактически фалит на "Дунарит" ЕОД - град Русе, въпреки резултатите и препоръките от финансовата ревизия. Планирано е да се отговори на 5 юли.
4. Питане от народния представител Атанас Железчев към Кръстю Трендафилов - министър на земеделието и хранителната промишленост, относно допуснато нарушение при възстановяване правото на собственост в село Сумер - област Монтана. Следва да се отговори писмено до 9 юли.
5. Питане от народния представител Атанас Железчев към Кръстю Трендафилов относно плана за земеразделяне на село Лозен - област Пловдивска. Следва да се отговори писмено до 9 юли.
6. И последното е от народния представител Георги Карев към Жан Виденов - министър-председател на Република България, относно пасивността на правителството и престъпната безотговорност на подчинени нему институции към опасността от разпространение на "луда крава" по животните и болестта на Кройцфелд - Якоб като нейн еквивалент при човека. Следва да се отговори на 5 юли.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министре! През 1985 - 1986 година в Рим се състоя наказателен процес във връзка с извършения срещу папа Йоан-Павел Втори атентат. В процеса като обвиняеми бяха привлечени и трима български граждани - Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев.
Процесът завърши с оправдателна присъда за тримата българи. Оправдаването се основаваше обаче не на тезата, че тримата българи са невинни, а на тезата, че обвинението не е доказано. По този начин върху доброто име на тримата български гражданин и на България остана да лежи съмнението, че както те, така и нашата страна имат все пак някакво участие в престъпния акт, но то просто е останало недоказано.
Времето и последвалите събития доказаха пълната несъстоятелност, необоснованост на предявеното срещу Антонов, Айвазов и Василев обвинение. Юридически несъстоятелният съдебен акт обаче продължава да е в сила. Обвиняемите и особено Сергей Антонов, продължават да носят изключително тежки моралнопсихологически и имуществени последици от несправедливия съдебен акт.
Ето защо си позволявам, господин министре, да Ви отправя следния въпрос: възнамерява ли българското правителство да предприеме пред надлежните италиански власти стъпки за възобновяване на наказателния процес срещу тримата български граждани с оглед пълното им оневиняване, както и за изплащане на обезщетение за претърпените от тях и техните семейства морални и имуществени вреди? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Министър Пирински има думата за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Вълканов! За българското правителство не е имало съмнения относно пълната невинност на тримата български граждани и несъстоятелността на предявеното срещу тях обвинение, поради което то е правило всичко възможно за защита на техните права и доброто име на България.
Изясняването на конкретно поставения от Вас въпрос предполага проучване на сега действащата италианска наказателна система. За целта Министерството на външните работи влезе във връзка със защитата на тримата български граждани по делото, в резултат на което беше изяснено следното:
Първо, по първата част от Вашия въпрос - относно възможността да се възобнови наказателният процес с оглед пълното оневиняване на българските граждани, какво беше установено?
От гледна точка на италианското Наказателно право не съществува възможност за започване на нов наказателен процес по това дело, тъй като българските граждани Антонов, Айвазов и Василев са оправдани от италианското правосъдие. Както е известно, първото решение на съда по делото, както и второто решение на Римския апелационен съд, бяха произнесени поради недостатъчност на доказателствата, съгласно искането на прокурора. По-късно решението за оправдаване бе потвърдено и от Касационния съд. Доколкото се установи, след като се измине тази триинстанционна процедура, италианското право не позволява възобновяване на процеса или започването на нов процес.
Но се установи нещо твърде интересно в хода на това изясняване на случая, което е по Вашето питане и по Ваша инициатива и аз искам да отдам дължимото на тази инициатива:
Италианският наказателен кодекс е претърпял промяна чрез закон от 24 октомври 1989 година. Съгласно тази промяна в закона вече се считат за пълно оправдаване всички оправдателни присъди, постановени преди това поради липса на доказателства. Следователно ние имаме всичките не само морални и фактически, но и юридически основания да заявим въз основа на промените в италианското право, че тримата български граждани са напълно оправдани, а не поради липса на доказателства. Именно по силата на гореспоменатия закон Антонов, Айвазов и Василев са оправдани напълно с влязла в сила присъда, поради което не би могло да става въпрос за подновяване на наказателно дело по този случай.
Втората част от въпроса се отнася до евентуално изплащане на обезщетение. Бих искал да ви информирам, че Министерството на външните работи, съвместно с компетентни италиански юристи, проучва възможността да бъде предявено искане за обезщетяване за понесени материални и морални щети и след изясняване на юридическата страна на този въпрос ще бъде предоставена допълнителна информация и на Вас, и на обществото.
Бих искал също да ви кажа, че ние изясняваме процедурите, по които да се получи документално потвърждение от италианските съдебни власти именно, че присъдите следва да се считат за оправдателни присъди при пълно оправдаване, а не поради постановената причина. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Вълканов, имате думата за отношение към отговора.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, сами разбирате, че не мога да не бъда доволен от съвършено точния отговор, който даде министър Пирински. Бих искал да се надявам, че вашето министерство ще продължи своите усилия за довеждане докрай на решението на тези въпроси, които поставих и по-конкретно имам предвид втората част от моя въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Господин Тошо Мухтанов има актуален въпрос относно визовата и имиграционна политика на правителството. Има думата.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моят актуален въпрос е предизвикан от това, че многомесечните денонощни опашки пред посолствата на държавите - членки на Европейския съюз, не секват. Ние сме асоцииран член, но очевидно това не е достатъчно.
През април част от депутатите - членове на Комисията по външната политика, в Париж по време на изпълнение на програмата "Перикъл", многократно поставяхме този въпрос и във Френското национално събрание, и в Президентството, и в Министерството на външните работи.
Едно от съображенията, което не в директен вид беше изказвано по повод на включването на България в тоя негативен списък беше, че нашият визов режим не гарантира спирането на стремежа на чужди граждани - главно от Азия и Африка, ползвайки България като предмостие, да емигрират в Западна Европа.

Аз искам да помоля господин министъра, тъй като това е известно вероятно от неговите официални срещи, да каже какви мерки взема като цяло правителството и Министерството на външните работи в тази област. Защото много проблеми имат нашите граждани с получаването на визи за пътувания в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата министър Пирински.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Мухтанов!
Въпросът, който задавате, е наистина актуален. Той изисква един малко по-продължителен отговор и затова ще ви помоля да изслушате информацията, която съм готов да ви предоставя.
Искам да ви благодаря за отправения въпрос, тъй като той наистина дава възможност да се изясни пред обществеността какви мерки предприема българското правителство и Министерството на външните работи. Този въпрос много често се задава. Създава се едно впечатление, че ние едва ли не нищо не правим, което съвсем не е справедливо. И бих искал да ви информирам за това, което вършат много хора в министерствата и на външните работи, и на вътрешните работи, и в другите компетентни правителствени органи.
Когато се говори за миграционен поток от България към страните от Европейския съюз, следва да се има предвид, че той се състои от два компонента - единият е от страна на български граждани, а другият е от граждани на трети страни, главно от Африка, Азия и Близкия Изток, които използват България като транзитен пункт за последващо проникване към Западна Европа.
Затова усилията на правителството за провеждане на миграционна политика и практика на България в съответствие с изискванията и стандартите на Европейския съюз до равнище, което да позволи извеждането на страната ни от така наречения негативен списък, се концентрират в две основни направления. От една страна свеждане до минимум на емиграционния натиск на български граждани към страните-членки на Европейския съюз и от друга - постигането на пълна способност за контрол върху движението на чужденци за предотвратяване на преминаването на потенциални нелегални емигранти през територията на страната.
Под емиграционен натиск на български граждани разбираме тази категория лица, които злоупотребяват с паспортно-визовите режими на западноевропейските страни и след влизането в тези страни, обикновено нелегално в тях, нарушават местните закони относно пребиваването и упражняването на трудова дейност или направо извършват криминални деяния.
Веднага следва да отбележим, че в сравнение с масата добросъвестни посетители, броят на тези нарушители е много малък. Но присъствието им е забележимо поради обстоятелството, че многократно нарушават и злоупотребяват с паспортно-визовите разпоредби, чувствайки се неуязвими в измамите пред чуждите и български емиграционни власти.
С оглед намаляването на емиграционния натиск на такива български граждани към Западна Европа и в противодействие на първо място на посочената по-горе категория лица, правителството е предприело и предвижда приемането на нови законодателни, административно-процедурни и оперативни мерки в областта на паспортния режим и санкционирането на неговите нарушители.
Извършена е необходимата подготовка и има готовност след приемането от Народното събрание на герба на страната за въвеждане на нов образец задгранични паспорти по световните стандарти с машинно четене и надеждна защита срещу фалшифициране.
Правителството е взело решение за въвеждане на холограмна защита на сега действащите паспорти. Тази мярка, макар палеативна, ще осигури сигурна защита през междинния период на ползване на двата вида паспорти. И тъй като фактически означава пререгистрация, ще извади от употреба нередовно и незаконно ползваните с измамни цели паспорти.
От началото на месец юни е въведен нов образец пасавани със същата защита - холограмна.
И накрая, Министерството на външните работи съвместно с Министерството на вътрешните работи е разработило схема за наказателно и административно санкциониране на уличените в измамно ползване на паспорти и пасавани лица.
В напреднал стадий на изготвяне са нов Закон за задграничните паспорти, Правилник за неговото прилагане и Наредба за дипломатическите и служебните паспорти, с които паспортният режим ще бъде съобразен с международните стандарти.
С цел възпиране на системните нарушения и злоупотреби са предвидени строги санкции за системните нарушители и лицата, подлежащи на наказателно преследване или имащи задължения към държавата.
Като важно средство за гарантиране извеждането от съответните страни на незаконно пребиваващите български граждани и последващото им приемане от българските власти, през последните години се наложиха като форма на решаване на този въпрос, спогодбите за реадмисия или обратно приемане. България има намерение да предложи сключването на такива спогодби с възможно най-широк кръг европейски страни, в това число и на първо място от Европейския съюз, като желанието ни е до края на 1997 г. те да се подпишат с всички страни от Съюза.
Нашата страна е изготвила типов проект на спогодба за реадмисия и го предлага на всички заинтересовани страни. Сключването им е само въпрос на време. В допълнение към вече сключените реадмисионни спогодби с Полша, Германия, Швейцария, Словакия и Гърция в началото на 1996 г. са парафирани и с още две страни. А аз имах възможността да подпиша тази спогодба с Франция по време на посещението ми в тази страна преди месец.
Разменени са проекти и в скоро време ще започнат преговори със Словения, Чехия и Румъния. Постигната е предварителна договореност за размяна на проекти с Италия и Швеция.
Вторият компонент на емиграционния натиск от България към Западна Европа, нелегалните емигранти от трети страни, се контролира по три направления - влизане, пребиваване и напускане на България.
В резултат на драстичното затягане на визовия режим и практика на нашата страна, рязко намаля броят на допуснатите граждани от рисковите държави. Количеството на издадените визи за техните граждани през 1995 г. бе съкратено общо с 63 на сто, а за отделните страни - с близо 90 на сто в сравнение с 1994 г.
За засилване на оперативния визов и граничен контрол е изготвена програма за обвързването му в единна компютърна система.
През май 1996 г. в Министерството на външните работи със средства от извънбюджетната сметка на министерството бе създаден и започна да действа Визов център. През 1996 г. от програмата ФАР са осигурени средства в размер на 270 хил. екю за разширяването на съществуващата мрежа между Центъра и всички посолства, общо около 75 поста, които ще бъдат изградени до края на годината.
На последващия етап ще бъдат компютризирани всички гранично контролно-пропускателни пунктове, което ще позволи да се контролира в реално време движението на чужденците от подаването на молбата за виза през влизането в страната до нейното напускане.
Към посочените мерки следва да се прибави и взетото решение за холограмна защита, аналогична на тази за паспортите и пасаваните на всички сега действащи видове визи, която ще предотврати опитите за тяхното фалшифициране.
Същевременно Министерството на външните работи разработва проект за въвеждане на нови визи по образец на тези от групата Шенген.
С посочените мерки се спира на практика достъпът на нежелани чужденци в България и визовият режим се превръща в основен и надежден превантивен филтър срещу незаконната емиграция на граждани на трети страни към Западна Европа през България.


След като бе въведен ред във визовия режим и в условията на добър граничен контрол главно поле за подобряване на миграционната практика стана режимът за пребиваване на чужденците, където в момента са насочени основните усилия на правителството. Главната задача в тази област, която е от първостепенна важност за предотвратяване рисковете за нелегална имиграция в посока към Западна Европа, е извеждането от страната на сравнително голямата за нашите мащаби група чужденци, заседнали или установили се в България от времената на делеч по-либерален визов режим. След приемането от Правителствения комитет по европейска интеграция на специално решение за ускорено извеждане от страната на нелегалните имигранти, се подобри чувствително координацията между отделните служби на Министерството на вътрешните работи, засилиха се проверките на адресната регистрация и в резултат от началото на тази година се увеличи двойно темпът на експулсирането им. В началото на 1996 г. бе осъществено и първото принудително извеждане на чужденци от Близкия Изток със специален чартърен полет.
Успоредно с това се работи по усъвършенствуване на нормативната база - Закона за пребиваване на чужденци, Правилника за неговото прилагане и Наредбата за разрешителни за работа, които в сегашния си вид съдържат редица пропуски и предоставят множество възможности за узаконяване на пребиваването на фиктивни или нецелесъобразни основания. Министерството на външните работи приключи работата и предстои да бъдат внесени за разглеждане в Народното събрание редица поправки, които се свеждат до следното:
- регламентиране в съответствие със световните стандарти на правото на пребиваване на основание извършването на стопанска дейност, с което ще се прекрати порочната практика на използване на фиктивни фирми за влизане и престой в страната;
- непроменяемост на визовия статут ще постави окончателна бариера сред недобронамерените посетители и ще ги лиши от основания за узаконяване на нежелателния им престой, като в същото време ще предостави правна обосновка за прочистване на страната от съществуващите фиктивни фирми и получаване на разрешения за работа в дипломатическите представителства в чужбина, а не след влизането в България.
Приемането на предложените от правителството промени в миграционното законодателство и осъществяването на посочените мерки ще сведе до минимум имиграционния натиск и транзитирането на незаконни имигранти към Западна Европа, като по този начин ще бъде премахнато едно от главните основания за включването на България в "негативния" списък на Европейския съюз.
Накрая бих искал да отбележа, че в работата си по подобряване на миграционната обстановка правителството поддържа постоянен диалог с Европейския съюз и отделните страни-членки и редовно ги информира за предприеманите от нас мерки в тази област. В резултат на усилията на нашата дипломация в Европейския съюз е назначена специална група експерти, която е натоварена със задачата да се запознае на място с реалното състояние на проблема и извършваната от нас работа по неговото решаване. От началото на годината са осъществени няколко посещения на нейни представители, в бъдеще ще има и други, след което експертите ще изготвят своя доклад до комисията на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Мухтанов, имате думата.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Благодаря, господин министър. Аз съм напълно удовлетворен от вашия отговор. Бих се радвал, ако цялостната тая информация по подходящ начин се транслира в Европейския съюз, защото много ми беше неприятно във Франция да разбера, че французите твърде малко знаят за България. И една от ползите на нашето присъствие беше ние да научим нещо от тях и те да научат нещо за България. Това, което чух, създава увереност, че след изпълнение на тая широкомащабна програма в различни направления - и в областта на нормативната база, и паспортите - би могло да отговорим на изискванията за изваждането ни от тоя "негативен" списък. Аз искрено го желая заедно с тия, които стоят по опашките, и се надявам, че в близките месеци с дипломатическите усилия на вашето ведомство и на правителството това ще бъде постигнато. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Актуален въпрос от народния представител Емил Веселов Филипов.
Господин Филипов има думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Министър Пирински, моят въпрос към вас е свързан с предстоящата среща в София на външните министри на балканските страни.
На 17 юни 1996 г. по радио "Свободна Европа", в предаването "Преди полунощ" бе излъчен журналистически коментар, в който се твърди, че единствената ни международна инициатива - срещата на външните министри на балканските страни - се увенчала с неприкрит провал. Повтарям, с неприкрит провал! На различни етапи в подготовката на тази отговорна среща се появиха информации за отлагане и дори за категоричен отказ на отделни балкански страни за участие в нея.
Моля ви от микрофона на парламента, господин министър, да ни информирате: вярно ли е твърдението на радио "Свободна Европа"; каква е реалната подготовка на срещата на външните министри от балканския регион в нашата столица; какво е отношението на отделните страни и различните европейски структури - Европейския съюз, Западноевропейския съюз и други - към тази българска инициатива? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Имате думата, министър Пирински.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Филипов! Отговорът ми е категорично "не!". Няма никакво основание да се квалифицира тази инициатива на българското правителство като провал, бил той пълен, частичен или какъвто и да било. Такива твърдения прозвучаха не само по радиостанциите, които вие цитирахте, а и в различни периодични, ежедневни издания, в изказванията и на едни или други политици.
Доколкото аз мога да преценя, подобни мнения са плод на пристрастия, не на обективно оценяване на реалните стъпки за подготовката на тази среща и перспективите за нейното провеждане. Може доста дълго да се аргументира това мое твърдение, че тези квалификации са неоснователни. Ще използват времето колкото се може по-пестеливо, за да кажа за какво става дума.
Действително в края на следващата седмица, на 6 и 7 юли предстои в София една твърде необикновена и доста важна среща, бих си позволил да твърдя. Предвижда се да участвуват в нея министрите на всички страни от балканския район и освен това отговорни представители на държавите-членки на контактната група, други европейски държави, международните организации, като: Европейския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Централноевропейската инициатива, Черноморското икономическо сътрудничество, и представители на валутно-финансови организации, като: Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка, Валутния фонд.
Какъв беше смисълът на предложението на българското правителство, предложение, направено с писмо на министър-председателя господин Виденов до своите колеги от 27 февруари тази година? В периода след края на конфликта в бивша Югославия, който, както знаете, в средата на декември беше фиксиран със Споразумението от Дейтън и Париж, очевидно на дневен ред дойде задачата да се потърсят възможности за развитие на конструктивно, на активно регионално сътрудничество и в района на Югоизточна Европа. Такива регионални форми на сътрудничество днес са една от много важните характеристи на политическите и икономически процеси в Европа като цяло. Само в Северна Европа те са няколко: Балтийската инициатива, Баренцовската група страни, които си сътрудничат. В Централна Европа централноевропейската инициатива беше една от основните. В този смисъл Югоизточна Европа има да наваксва, има да развива такива регионални форми, които да я впишат като един стабилен район в общоевропейски мащаб.
България според мен правилно пристъпи към тази крачка, защото ние всъщност се стремим да градим върху онази политика, която правителствата следваха през последните години, в полза на стабилността в района още по време на конфликта. Вие знаете, че България успя да си завоюва едно име на стабилизиращ фактор в района, от една страна, стриктно спазваща решенията на световните организации, включително и за налагане на икономически санкции, и, от друга страна - активно търсеща едно равнопоставено, справедливо и трайно решение по мирен път на конфликта.
В този смисъл ние предложихме 3-4 основни области на такова многостранно сътрудничество, преди всичко едно потвърждаване на принципите на добросъседство като една задължителна основа, предпоставка за каквито и да било други форми на взаимодействие между страните. И тук се включват и уважението на суверенитета, ненарушимостта на границите, равнопоставеността и т.н., въз основа на което преди всичко да се развие едно активно икономическо сътрудничество, ускорено развитие на регионалната инфраструктура и като фактор за привличане на инвестиции, и като политически стабилизиращ района фактор. И в този контекст да се развият човешките контакти, социалното, културното сътрудничество, а също и борбата с организираната престъпност.
Някои от самото начало казваха, че това е нереалистична идея. Има толкова много разделящи страните от района проблеми, остри, които търсят своето решение. Част от тези страни до вчера са били в открит конфликт помежду си. Нашата отправна точка беше, че тези открити въпроси не бива да задържат развитието на многостранно сътрудничество в онези сектори, където интересите и сега съвпадат и където няма причина ние да губим шансовете за сътрудничество, защото все още има открити проблеми.
Второ, ние акцентирахме много сериозно върху факта, че ние сме инициатори на срещата, но оттам нататък ние търсим усилията на всички поканени, за да стигнем до общи предложения и общи решения.
И, на трето място, ние подчертахме, че говорим за сътрудничество, което не е затворено в района, което търси взаимодействие, допирни точки с други инициативи, каквато има на Европейския съюз, а също и на Съединените щати за развитие на многостранно сътрудничество в Югоизточния район на Европа.
Мога да ви кажа, че в голяма степен този замисъл вече намира реализация. Бяха проведени 3 срещи на равнище посланици, директори на дипломатически дирекции в министерства на външните работи в периода 28 март - 30 май, в резултат на които беше съгласуван един документ, с някои скобки все още наистина, но в който достатъчно ясно и конкретно са фиксирани и принципите, на които да се гради такова сътрудничество, и формите, които то да приеме. Имаше действително трудности със съгласуване на датата. Всички вие следите и вътрешнополитическите процеси в много от поканените страни, и нерешени международни проблеми, пред които те са изправени. Първоначалният замисъл беше да проведем срещата в началото на юни. Това се оказа невъзможно, поради това че една или друга страна не можа да потвърди своето участие, а принцип, който ние твърдо искахме да бъде реализиран, е да участвуват всички страни от района.
Към днешния ден имаме потвърждение за участие на всички поканени страни, с изключение на една от страните, която в момента в следизборен период съставя правителство. Има и един определен интерес от представителите на страните извън района и организациите, които бяхме поканили, включително стана известно онзи ден, че ще вземе участие и господин Карл Билд, упълномощеният представител на Съвета за прилагане на мирните споразумения за Босна и Херцеговина.
Приключвам с един аспект, който ми се струва твърде важен. Когато такава инициатива се очертава да успее, да бъде реализирана, струва ми се наистина безотговорно с такава възможност да се прави евтина политика. Тук ми се струва, че е разликата между страни, които успяват да изведат националния си интерес по един такъв въпрос на преден план и да ограничат малко импулсите си да правят партизанска политика с външната политика, и страни, в които това се оказва много трудно, едва ли не непостижимо.
Мисля, че тази среща трябва да бъде приветствувана от всички политически сили и водещи личности в България. Тя не е заслуга само на това правителство, тя е резултат на една политика, следвана от различни правителства в различни етапи, и главното е не кой каква заслуга има, а каква полза може да донесе тази среща за страната. Ползата е несъмнена. Защото едно от конкретните решения, които се предвижда да бъдат взети, е именно в България да се учреди един трансрегионален Център за развитие на транспортната инфраструктура в района. Нещо, към което се стремят практически всички страни около нас, нещо, което ми се струва, че е твърде важно за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Филипов, имате думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министър Пирински! Струва ми се, че би трябвало всеки един, който е чул Вашето изложение, да бъде доволен от Вашия отговор. Аз искам да подчертая, че преди около година един изтъкнат политик от Западна Европа заяви, струва ми се, тогава даже малко и в аванс, че България се е превърнала в износител, експортьор на стабилност на Балканите. Аз се радвам, че днес с тази наша българска инициатива, не инициатива на правителството, а българска инициатива, инициатива на България и на българския парламент, който е излъчил това правителство, ние потвърждаваме това заключение.
Искам да изразя също така своето огорчение, че твърде отрано някои се отнасят негативно към подобни, бих казал, исторически инициативи. Те не принадлежат на никого в този момент, когато се осъществяват, те принадлежат на днешния и утрешния ден на България. И така както Вие бяхте обстоен в отговора си, искам да пожелая на срещата, струва ми се, всички биха искали да пожелаят, успех другата седмица! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Актуален въпрос на народния представител Анатолий Величков относно проявени на високо политическо ниво намерения на гръцката държава да създаде условия за пряка асимилация на българите-мохамедани.
Имате думата, господин Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Повод за този актуален въпрос са появилите се в българския печат съобщения за отпечатването на граматика, гръцко-помашки и помашко-гръцки речник в Атина през май 1996 г., факт, потвърден и в изказвания на висши гръцки политици, лансирана от командуващия Четвърти корпус на Гръцката армия, дислоцирана в Комотини. Идеята за създаване на нов изкуствен език на базата на български диалект, както и неговата писмена форма, може би щеше да бъде обикновен гаф в българо-гръцките отношения, ако не бе подкрепена и от заместник-председателя на гръцкия парламент, от министъра на правосъдието, заместник-министъра на земеделието, евродепутати и висши военни. В идеята липсват държавотворни елементи, което разкрива интереса на Атина да подготви условия за пряка асимилация на българо-мохамеданското население в окръзите Ксанти, Родопи и Еврос преди отварянето, разбира се, на трите гранично-пропускателни пункта на българо-гръцката граница.
Трансформирането на един местен български диалект, неговото маргинализиране и извеждането му в литературна норма е път към сътворяването на неустойчива субкултура по подобие на сръбската идея за създаване на шопска нация и идеята на македонизма.
Господин министър, може би ще трябва да разделя въпроса си на две:
1. Според Министерството на външните работи на Република България изразената позиция от висши гръцки политици подкрепя ли се и от правителството в Атина?
2. Ще положи ли Министерството на външните работи необходимите усилия, като настоява пред гръцката страна да бъдат дадени реални права за изучаване на литературния български език в споменатите окръзи в Беломорска Македония и Тракия?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Имате думата, министър Пирински.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Междупрочем, госпожо председател, имаше и писмен въпрос по тази тема от народния представител Гинчо Павлов. Аз изпратих отговора си, може би не е стигнал до Вас, защото Вие споменахте само за един писмен отговор в началото на заседанието за парламентарен контрол. Може би трябва да го изискате, за да го предадете на господин Гинчо Павлов.
Госпожо председател, господин Величков! Въпросът, който поставяте, е според мен остро актуален. Въпросите Ви се свеждат до това каква е позицията на правителството на Република Гърция и какви ще бъдат евентуалните действия на българското правителство.


Вие знаете, че аз поканих гръцкия посланик в София в Министерството на външните работи на 25 юни 1996 г. именно с цел да получа отговор на първия въпрос, който Вие задавате. Тъй като цитираните от Вас изказвания именно на правителствени представители, създадоха една нова обстановка в тази сфера, около този въпрос, тъй като вече нямаше основание да се счита, че това са неофициални действия на среди, нямащи нищо общо с правителствени кръгове.
Първият ми въпрос към посланика на Република Гърция беше да бъде съобщена на българското Министерство на външните работи официалната позиция на гръцкото правителство по въпроса и второ, заявих, че след получаването на тази позиция си запазваме правото да дадем своето становище, своя коментар по нея.
В хода на разговора посланикът заяви, че не е била, не е и няма да бъде политика на гръцкото правителство насърчаването на действия, водещи до обособяването на език помашки или други подобни действия, но той пое възможно най-бързо да изиска официален отговор на въпроса, който му зададох. Увери, че във възможно най-кратък срок такъв отговор ще постъпи. Досега не е постъпил.
Вчерашният ден информационните агенции цитират отговори на двама гръцки говорители на гръцкото правителство, на правителството като цяло и на Министерството на външните работи във връзка със зададени им въпроси на журналисти на редовни брифинги, които се провеждат в тези учреждения. Най-общо казано в отговорите звучат следните няколко тези:
Първо, че правителството не е свързано с тези действия, за които се появиха информации и в гръцкия, и в българския печат.
Второ, че повдигането на подобни въпроси цели нарушаването на добрите отношения между двете страни.
Има един трети момент, че действия на неправителствени органи и учреждения в Гърция, които са насочени към създаването на подобен език с подобни нови национални характеристики, са неприемливи.
Бих си позволил в предварителен порядък да коментирам тези изявления, въпреки че още нямам официалния отговор, който очаквам да получа. Както знаете и беше съобщено в печата, аз заявих още в хода на срещата, че за българската страна тук въпрос няма - нещата са съвършено ясни - не може и дума да става за помашка нация или за някакъв подобен език и други такива национални характеристики на това население, различни от онова, което е обективен факт. Но от тези предварителни отговори остава едно сериозно поле за доизясняване: едно е да се каже, че правителството като такова не е насърчавало подобни действия, но остава въпросът какво е становището му по отношение на действия, предприемани от неправителствени организации и трето - дали то възнамерява да предприеме едни или други действия, за да предотврати нарастването на една такава тенденция, която очевидно може да доведе до сериозни последици.
В този смисъл аз не приемам внушенията, че повдигането на такъв въпрос е насочено срещу нарушаването на добрите двустранни отношения между двете страни, и смятам и в бъдеще да продължа да настоявам за получаване на ясни отговори от гръцкото правителство, защото съм убеден, че искреното развитие на добросъседски отношения изключва макар и пасивното толериране на подобни прояви, подобни тенденции на територията на Република Гърция. И в този смисъл разчитам на онзи трети момент в изявленията на говорителите, за който споменах, че дружества и други организации, които се занимават с подобна дейност, ще бъдат обект на вниманието на гръцкото правителство.
Поемам ангажимент веднага след получаването на отговора на гръцката страна да информирам Вас и другите народни представители, защото знам, че този въпрос вълнува всички членове на парламента и, разбира се, своевременно да формулираме позицията на българското правителство в светлината на получения отговор.
Що се отнася до втория Ви въпрос, който се свежда до това - ще положим ли усилия, за да бъдат дадени права за изучаване на литературния български език в споменатите окръзи в Северна Гърция - и тук позицията на българското правителство е ясна. Ние застъпваме и в собствената си практика на българска територия правото на всяка етническа група и на всеки гражданин на България да търси и да реализира възможности за изучаване на своя роден език и за развитие на своята култура. Смятаме, че този принцип е общовалиден. Той произтича от всички европейски и други международни актове и конвенции и смятаме да го отстояваме и в отношенията ни със съседните на България страни.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Величков, имате думата.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин министър, аз много точно ще запомня Вашите думи, с които Вие изразихте становището, че в българо-гръцките отношения въпроси от такъв характер няма да бъдат изоставяни и те да бъдат в ущърб на българските национални интереси, защото тези интереси, ясно е, че отиват и зад нашите сегашни граници.
Преди време министър-председателят, тук, от тази трибуна, заяви, че не му е известно съществуването на българи в Северна Гърция, т.е. Беломорска Македония. Аз се надявам, че този факт му е станал доста известен. Това потвърждават и последните провокации от страна на гръцкото правителство. Моето лично становище е, че тази операция е не самоизява на висши гръцки военни и политици, а съгласувана акция с правителството в Атина.
Аз разбирам Вашия дипломатичен изказ. Все пак у нас остава едно съмнение. Надявам се то да бъде изчистено и след получаването на отговора от гръцка страна.
Що се отнася до втория мой конкретен въпрос - ще направи ли всичко възможно българското Министерство на външните работи в кореспонденция с Гърция да издействува това, което се полага на българите в Егейска Македония и Тракия като право на изучаване на собствен език, на собствена именна система, на религия, на право на сдружаване и на културни права да стане наистина един реален факт? До момента българската външна политика в значителна степен и най-вече в балканската си политика показва една пасивност, едно изразяване на становища и отговори на чужди провокации. Надяваме се това да не се повтаря. Нека Вашите действия доведат до това един ден да видим нашите сънародници в Северна Гърция, които свободно да могат да изучават нашия литературен български език.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
И последният актуален въпрос е от народния представител...
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Може ли няколко думи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, министър Пирински по въпроса на господин Величков.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Величков, доколкото Вие не ограничихте отговора си до предвидения в правилника дали сте доволен или не от отговора, който дадох, си позволявам още няколко минути да задържа народните представители.
Аз не споделям Вашата оценка, че българската външна политика е била пасивна в това отношение. Мога да Ви цитирам редица спогодби за културно сътрудничество, за научно сътрудничество и със съседни страни, в които се предвиждат достатъчно форми в двустранен план на поддържане на самосъзнанието на българи, които живеят зад границите на страната ни - в по-близки и в по-далечни страни - активна дейност именно на правителствени органи по линия на различните форми на културно присъствие на България, достатъчно ясно и недвусмислено е да се заявява българското присъствие там, където има българи.
Това е, което бих искал да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Дойде след споменаването от министър Пирински и неговият писмен отговор на актуалния въпрос на народния представител Гинчо Павлов, когото не виждам тук, по темата за лансираната в Гърция теза за помашка нация, тъй че ще го връча.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Моят въпрос към министъра на външните работи е следният.
Уважаеми господин министър, ще проявите ли достатъчно чувство за морал и гражданско достойнство при регистрацията на кандидата за президент от името на БСП, като представите в Централната избирателна комисия официален препис, заверен по надлежния ред, от регистъра по месторождение на кандидата за президент от името на БСП?
Задавам този въпрос към министъра на външните работи, тъй като в чл. 93 на българската Конституция е казано ясно кой може да бъде президент, да бъде избиран за президент. Казано е, че избиран за президент може да бъде български гражданин по рождение и така нататък.
В чл. 25, ал. 1 е казано: "Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България..." - обърнете внимание на този текст, който не знам защо много пъти умишлено или не се пропуска, "..., ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация", казва ал. 1 на чл. 25 от Конституцията.
В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България е казано в чл. 6, ал. 1 какви документи трябва да се дадат в ЦИК при представяне на кандидатурата. В т. 1 на ал. 1 отговорността е на партията, която го представя или коалицията, или съответно инициативния комитет. На второ място е декларация, че кандидатът е живял през последните пет години в страната. А т. 3 е - заявление от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистрирани.
Четем в чл. 7 на същия закон, ал. 1: "Когато не са спазени изискванията на Конституцията и на този закон, Централната избирателна комисия мотивирано отказва да регистрира кандидатите. Отказът се съобщава незабавно на направилия предложението".
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Какъв въпрос е тоя?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Въпросът е много ясен. В качеството на министър на външните работи ще бъдат ли предприети съответните стъпки, така че да се получи съответния документ от регистъра по месторождение? Не някакъв друг документ, не медицински регистър, не, да речем, кръщелно свидетелство, а само един документ и то от тази страна, която е депозитар по изключително важни договори, например Вашингтонския договор. Там регистрите са в пълен порядък, за разлика от България.
И в този смисъл е и моя въпрос. Това ведомство - Външното ни министерство, и неговия министър, как ще се държи в такава една ситуация? Ще се държи ли като някакво губернско управление на някаква руска или гръцка империя, или ще си влезе в качеството на национално ангажирана институция и ще направи тези постъпки? Този въпрос за мен е от изключителна важност. Сигурен съм, и за цялото българско общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър Пирински.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо председа-тел, уважаеми народни представители! Когато получих този въпрос, така наречен въпрос, пред мен възникна пък другия въпрос - въобще да се занимавам ли да отговарям? Тъй като преди всичко очевидно става дума за една груба злоупотреба с процедурата "парламентарен контрол". Не се учудвам, че въпросното лице прави такава злоупотреба, защото или е от незнание, или е грубо преднамерено. Това е характерно за него. Но той трябва да знае чл. 90, ал. 1 от Конституцията, която повелява, че народните представители имат право на въпроси и питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговорят. И в чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се изяснява, че питанията трябва да се отнасят до основни въпроси от дейността на Министерския съвет, на министър-председателя, заместик министър-председателите или отделни министри.
Наистина, тук, играейки на казуистика може човек да се хване за ал. 1 на чл. 76, където се казва, че не питанията, а въпросите, имам предвид актуалните въпроси, се задават по теми от текущ характер, които представляват обществен интерес. Сега, ако човек иска да извърти работата и да каже, че очевидното не е ясно, а очевидното е, че това са текущи въпроси от обществен интерес, свързани с дейността на министъра, а не въобще, може да зададе и такъв въпрос като този, който е зададен.
Второ, явно е, че в изложението, което беше направено при въвеждането на този въпрос, беше направен опит той да бъде подменен с друг - дали Министерството на външните работи ще се постарае да изясни фактите около така наречения въпрос, който е поставен в първоначално зададения? Тоест, господинът или е получил някакви допълнителни съвети, или сам се е сетил, че задава въпроси, които са неправомерни. Така или иначе и това уточнение не дава основание да бъда задължен да отговоря на въпроса.
Аз все пак прецених, госпожо председател, че този път ще отговоря на този въпрос, защото отклоняването на отговор може да създаде недоразумението, че аз по някакъв начин бягам от този или каквито и да било други подобни въпроси. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината, защото съм съвършено готов да давам всички необходими отговори на всички законно поставени въпроси, свързани и с предстоящите избори. Така че все пак, ето отговорът ми на, ако щете, фактологичната, доколкото може да се говори така, за такава част в този въпрос, защото има една увертюра, която се напъва да прави морални квалификации, която нито за миг имам намерение да коментирам и да третирам, нито пък бих приел каквито и да било подобни квалификации от задаващия. Има пет момента, които бих искал да спомена във връзка с така наречените регистри.
Първият е, че регистрирането на кандидатите от Централната избирателна комисия, съгласно чл. 6, ал. 1, точки 1, 2, 3 и 4 на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката се извършва след представяне на следните документи:
1. предложение от Централното ръководство на съответната партия или партийна коалиция с трите имена, датата на раждане, местожителството и адреса на кандидатите или от инициативния комитет на избирателите с трите имена, датата на раждане, местожителството и адреса на кандидатите, придружено със списък на имената, адресите, единните граждански номера и подписите на най-малко 15 000 избиратели;
2. декларация, че кандидатът е живял през последните 5 години в страната;
3. заявление от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистрирани;
4. банков документ за внесен депозит, съгласно чл. 6а.
Съгласно чл. 6, ал. 2 на същия закон кандидатите представят в ЦИК всички изисквани от закона документи най-късно 35 дни преди изборния ден. Никъде тук не става въпрос за тоя вид регистър, който фигурира във въпроса. Междупрочем този регистър е определен по един куриозен начин. Аз се съветвах с доста юристи и те не можаха да разберат за какво става дума. Говори се за първични регистри от регистъра по месторождение. Такова понятие се оказа неразшифруемо за юристите. Но това също не ме удивлява.
На второ място, искам да заявя, че когато започне регистрацията на кандидатите, ще представя в Централната избирателна комисия всички изброени документи в точно съответствие с изискванията на закона.
На трето място, отново искам да повторя, че във въпроса се пита дали ще бъде представен официален препис, заверен по надлежен ред, от този регистър, който се цитира в него. В нормативните документи, които регулират тази материя - за подобни регистри, ясно се определя какви регистри съществуват за гражданското състояние на лицата и населението. Този въпрос се урежда в Наредбата за гражданското състояние, приета с Постановление N 117 на Министерския съвет от 1975 г. и по-специално в неговите членове 3 и 6 от раздел първи, които определят единствено съществуването на регистри за гражданското състояние и регистри за населението и начина на тяхното водене. Никъде в тази наредба не съществува регистър по месторождение, за който вие питате.
Съгласно чл. 23 от тая наредба, актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане; акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. С изключение на последния акт, притежавам свидетелства за останалите и мога да ги представя на компетентните органи в случаите, когато те се изискват.

Четвърто, ако се изискват такива преписи за някакви други процедури, то аз ще се постарая да ги представя в съответствие с действащите закони и нормативни актове на Република България.
Пето, ставаше дума за това как действа Министерство на външните работи и Вие го квалифицирахте подигравателно малко като ведомство. То никога не е действало като бюрократично ведомство, а винаги отговорно и можете да бъдете уверен, че във всички случаи, когато се засягат въпроси от гражданско-правен характер, то е действало и ще действа с чувство на необходимата отговорност.
Каквито и изрази на благороден гняв, на ехидно превъзходство или на някаква дълбока принципност, които бихте си позволили да излеете от тази трибуна след моя отговор, мога да Ви уверя, че само ще постигнат едно - допълнително ще дескредитират авторитета на българския парламент. Защото Вие с Вашето системно поведение, по начина, по който се държите, рушите авторитета на основната държавна институция, тъй като България е република с парламентарно управление. И ако днес хората в България в много голяма степен са отвратени от политиците и от тяхната безотговорност и поведение, което няма нищо общо с държавни мъже, мисля, че приза за най-голям принос без всякаква конкуренция принадлежи на Вас. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Госпожо председател, позволете ми да не изслушам господина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е Ваше право. Това беше последният въпрос, при това извън правилника, но коректно...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Този човек би трябвало да е външният министър. Аз съм народен представител и трябваше да направите лека забележка на господин Зайков, когато се измъква за пореден път от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви се, дръжте се коректно!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз не съм му "господина", а съм "уважаемия народен представител" (реакция от мнозинството) и не аз, а той тук се опитва да превърне парламентарния контрол в предизборно студио доста неуспешно и глупаво, натръшкайки тук доста лъжи. Но искам просто да му кажа, че той не ми отговори на въпроса, просто защото чувството за морал и гражданско достойнство е под въпрос у този човек.
Друго обаче е важно - той говори за стабилността на институциите. Аз не задавам въпроса от голям интерес без значение кой ще бъде като личност кандидатът за президент на БСП. Аз го задавам именно от притеснението какво би могло да се случи с българските институции, защото този проблем стои. И той, като външен министър, вместо в шизофренен вид да се разграничава от своето Външно министерство, би трябвало да се поинтересува не от българския регистър по месторождение, а там, където се е родил кандидатът на БСП, за да не се случи така, че ЦИК регистрира кандидати, междупрочем такъв прецедент, опасен за българската държава, има. Няма да коментирам господин Ганчев, няма да коментирам, че той се кандидатира и за президент, и за народен представител, знаем всички печално известния край на всичко това. Няма да коментирам и Петър Бояджиев. Става дума за една организация, която е разрушителна сила и когато тя издига някакъв кандидат, винаги трябва да се търси зад това и опитът да се руши българската държавност. И вместо някакъв, видите ли, такъв лозунг "Заедно за България", би било редно и би било нормално лозунгът на издигнатия от БСП кандидат да бъде "Винаги срещу България". Това е естественият лозунг на тази организация и ярко потвърждение на този лозунг е поведението на господин външния министър, който така и не посмя да отговори на много ясно зададения въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приключи времето Ви.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Няма, разбира се, да коментирам още много документи, които притежавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Очаквах междупрочем подобна реакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-добре е да четете Конституцията.
Следват огромен брой въпроси към министъра на земеделието и хранителната промишленост. Имаме и две лични обяснения. Аз моля за извинение народните представители, които след втория-третия въпрос просто няма да остане време, и няма да остане време за въпросите към министъра на отбраната и министъра на финансите. Но понеже това е първото явяване на новия министър на земеделието и хранителната промишленост ще започнем с въпросите, докъдето стигнем.
Първият въпрос е от народните представители Владимир Шкодров и Марияна Лукова относно проблема за снабдяване на частните хлебопроизводители с брашно. Кой ще развие въпроса? - Госпожа Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 17 май 1996 г. Управителният съвет на Съюза на частните хлебопроизводители проведе свое заседание относно проблема със снабдяване на частните производители с брашно и принудителното затваряне на някои частни хлебопекарни, поради неравноправното разпределение на брашното по региони и между частния и държавния сектор. По този начин се нарушава основният закон - Конституцията на Република България и това е чл. 19, ал. 2.
В гр. Шумен против Съюза на частните производители на хляб и хлебни изделия се провежда безотговорен произвол. Областният управител на Варненска област и кметът на гр. Шумен нарушават и не спазват основното право, гарантирано с Конституцията, а именно, равни права за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица. Нарушава се и Законът за защита на конкуренцията. Елиминират се частните производители като конкуренти на пазара и се създава монополно положение за общинска фирма "Хлебопроизводство".
Ползвайки се от положението си, областният управител и кметът предоставят цялото количество брашно само на общинска фирма. Забранено е на мелница "Съгласие" в Шумен да продава брашно на частниците. Тези действия доведоха до затваряне на частните хлебопекарни, които задоволяват близо 50 на сто от населението с хляб. Създава се голямо напрежение сред гражданите и образуването на големи опашки и много хора останаха без хляб. Стотици работници по частните хлебопекарни ще останат без работа.
Уважаеми господин министър, като молим за Вашето незабавно разпореждане при разпределението на брашното да се спазва принципът на равнопоставеност между частния и общинския сектор... (Риплики от Мариела Митева)
Моля Ви, госпожо председател!
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Ама Вие лъжете от трибуната. Какво "Госпожо председател!"
МАРИЯНА ЛУКОВА: ... се обръщаме към Вас с въпроса: осигурено ли е снабдяването на частните производители с брашно?
Смятаме, че въпросът ни все още е актуален, независимо че беше отправен към бившия Ваш предшественик преди един месец.
Ето защо Ви молим за точен, ясен и конкретен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Министър Трендафилов има думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Лукова и господин Шкодров! Във връзка с поставения от вас актуален въпрос относно проблема за снабдяването на частните хлебопроизводители с брашно, ви уведомявам следното.
Вие твърдите, че областният управител на Варненска област и кметът на гр. Шумен нарушават и не спазват основния закон - Конституцията на Република България, чл. 19, ал. 2, който гласи: "Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя".

Според вас областният управител и кметът на община Шумен провеждат безотговорен произвол спрямо Съюза на частните производители на хляб и хлебни изделия, нарушават Закона за защита на конкуренцията, като елиминират частните производители като конкуренти на пазара и създават монополно положение с общинска фирма "Хлебопроизводство".
Уважаема госпожа Лукова и господин Шкодров! За периода декември 1995 - април 1996 г. частните хлебопроизводители са закупували свободно, без никакви ограничения съгласно заявките си необходимите им количества брашна за осъществяване на производствената си дейност от ЕООД "Съгласие" - Шумен. Без да имат сключени договори за това и без да имат ангажименти за осигуряване на пшеницата. Наред с това договор за закупуване на брашно от мелница "Съгласие" за 1996 г. има подписан само фирма "Хлебопроизводство и сладкарство" АД - Шумен. В началото на месец май областният управител на Варна регламентира като задължение на кмета на Шумен да разпределя пропорционално всички доставки и за общините Велики Преслав, Хитрино и Венец. В месец май и юни се появиха известни ограничения в количествата и ритмичността на доставката на пшеница за община Шумен и останалите общини. В уточнената на съвещанието в областната схема по разпределение на брашното и пшеницата - уточнението, беше заложен основен критерий броят на населението по общини. Това налагаше следене на количествата от брашно и хляб по населени места с оглед осигуряване равномерно на цялото население по общини и по дни. Ежедневният контрол по разпределението се наложи от факта, че през месец април - последният месец, в който брашното се продаваше по пазарен механизъм, се констатираха три пъти по-големи от нормалните продажби на брашно към нетрадиционните купувачи.
Неточно е твърдението ви, че стотици работници от частните хлебопекарни ще останат без работа. Нашата информация е, че едва десетина работници са осигурени социално и внасят вноски в Държавно обществено осигуряване.
В заключение искам да споделя, че с предприетите мерки пред последните два месеца в община Шумен е осигурено справедливо разпределение на хляб и хлебни изделия за цялото население и не са създадени възможности за спекулативна търговия на брашно и хляб.
Мога да ви предоставя, уважаема госпожо, справката какви количества брашно са дадени на частните производители и какви на фирма "Съгласие" и същевременно заявките на фирмите и тяхното изпълнение по месеци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Госпожа Лукова или господин Шкодров? Господин Шкодров има думата.
(Господин Шкодров уточнява някакъв въпрос с министър Кръстьо Трендафилов)
Колеги, имаме време само за две лични обяснения и за съобщенията. С това забавяне, съвсем става невъзможно.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Извинявам се, но все пак аз искам, уважаеми господин министре, да оспоря вашето твърдение, тъй като аз притежавам едно писмо, лично подписано от господин кмета на община Шумен, в което писмо изрично е казано, че той не може да доставя зърно и брашно на частните пекари... (Реплика от блока на левицата, която не се разбира) Моля ви се, сега аз говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви се, не прекъсвайте оратора, тъй като и без това няма време.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Сега аз говоря, после идете и говорете вие.
Тоест в писмото се казва, че той не осигурява...
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Мелницата осигурява кметът не осигурява!
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Какво няма? На самата мелница е наредено да не дава на частните хлебари брашно. Ето това е писмо, подписано от самия кмет на град Шумен. (Реплика на госпожа Мариела Митева от място, която не се разбира)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, не правим дискусия. Господин Шкодров, моля ви изразете накратко отношението си.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Моля ви се, аз говоря с господин министъра в края на краищата.
И тук аз ще кажа само едно изречение, ще прочета от това писмо, господин министре: "Частните фирми нямат договорени задачи за осигуряване на населението при стихийни бедствия и аварии". Ето, това е писмото на господин кмета.
Освен това искам да кажа, че съм разговарял с господин кмета заедно с хлебопекарите. Въпросът щеше да бъде уреден, но след това ми казаха, че нещата продължават по същия начин.
Не искам нищо лошо да кажа за господин кмета на град Шумен, но моля ви се, този въпрос да бъде решен така, както подобава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Трендафилов има думата. След това следват личните обяснения. Моля, съвсем лаконично, за да можем в 16 ч. да приключим.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Аз много моля уважаемите народни представители, когато задават въпроси от този род - просто искам да допълня нещо.
Частният хлебопекар е в пазарни условия, както и всички останали производители на стокова продукция. И когато става дума за това, че той трябва да запълни капацитета си, за да получава достатъчно средства да инвестира и така нататък, той, като всички производители, трябва да търси ресурс за тази работа. И това, че ние, държавата в случая се нае да доставя жито в условията на дефицит на зърно в страната, вече не значи, че ние сме ангажирани и в бъдеще и винаги да осигуряваме на частните хлебопекари брашно за тяхната дейност. Както всеки производител, всеки хлебопроизводител трябва да търси ресурс за своята дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Госпожа Караиванова има думата за лично обяснение. След нея госпожа Мариана Христова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Йордан Соколов в репликата си ми отправи лични обвинения. Винаги в репликите, ако не е той, господин Лучников, излизат с един аргумент. Никога не са оборили мои аргументи, защото аз, за разлика от тях, все още чета отчетните доклади на съдебните органи, следя статистическите данни. От тях се ориентирам за тяхната работа.
Те редовно припомнят на българския народ, че аз съм уволнена. Да, уволнена съм от този същия Висш съдебен съвет, който вчера наруши Конституцията. Уволнена съм още тогава в нарушение на закона, който не позволява депутат, докато изпълнява мандата си, да бъде уволнен. Уволнена съм в нарушение на решението на Конституционния съд, че освен липсата на професионални качества, не притежавам и необходимия морал. Да, аз не притежавам морала, който притежават те. Защото не съм хормонално сбъркана, не съм регистрирана за кражба, не съм писала псевдоними под донос нито Николайка, нито друг женски псевдоним в демократични вестници, баща ми не е осъждан за присвояване на 5 години, както бащата на говорителя на Висшия съдебен съвет и незаконно назначен за председател на Върховния административен съд.
Ето защо аз се гордея, че като основание за липсата на морал е вписано, че съм агитирала за БСП. Е, вярно, в Шуменски окръг, който и аз като госпожа Лукова не съм посещавала като депутат. Но наследих от баща си, светла му памет, не склонността към престъпления, а идеите на социализма, социална справедливост и солидарност между хората, които винаги ще отстоявам в или извън някоя партия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Госпожа Мариана Христова има думата.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Не съм обидчив човек и много рядко ми се случва да вземам отношение по чуждо твърдение. Но се притеснявам, че господин Соколов, който в момента отсъствува за мое съжаление от залата, за втори път ми прави реклама, която не съм поръчвала. Искам да ви кажа, че нямам никакво намерение да му платя за тази услуга.
Вярно е, че като член на Изпълнителното бюро имам задължение да съгласувам политиката на социалистическата партия с политиката, която извършва една от трите власти в страната - съдебната власт.
Господин Соколов като политик от висок ранг предполагам, че има ясна информация за това, че една партия, при това управляваща, е длъжна да има политика по отношение на трите държавни власти, както е например в Българската социалистическа партия.

При нас има член на Изпълнителното бюро, който съгласува дейността с изпълнителната власт. Има такъв, който се занимава с проблемите на законодателната власт и има такъв, който, разбира се, трябва да има информация какви са нуждите на съдебната власт от закони, за да може да съгласуваме като управляваща сила дейността на Народното събрание, какви са нуждите на съдебната власт от материални условия, например сгради, уважаеми господа, защото това, че се избират председатели на несъществуващи съдилища не бива да е аргумент да се счита, че всички съдилища не съществуват. Тези, които съществуват, са някъде в сгради. Тези сгради трябва да се охраняват. Съдиите и прокурорите, които пренебрегнаха интересите на своите началници, много често имат проблеми с престъпния свят. Техният живот и имот трябва да се охранява. И всичко това е задача на изпълнителната власт.
В тази връзка искам да препоръчам на моите колеги от СДС вместо да се възмущават от това, че в БСП се работи професионално като политици, да направят необходимото от "детска политическа градина", както квалифицира СДС господин Никола Койчев, СДС най-после да стане зряла политическа сила и да погледне сериозно на принципите на демокрация в нашето общество. (Ръкопляскания в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще заседава във вторник в 356 зала от 14,30 часа.
Комисията по външната политика и европейската интеграция ще заседава също във вторник от 15 часа в зала 232, а след заседанието ще има среща от 15,30 часа в същата зала с господин Георгиос Ромеос - алтернативен министър на външните работи по европейските въпроси на Република Гърция.
Комисията по културата ще заседава в сряда от 15 часа.
Комисията по парламентарна етика ще заседава в сряда от 15 часа на пл. "Батенберг".
Икономическата комисия ще има заседание в сряда от 14,30 часа в зала "Запад".
Комисията по опазване на околната среда и по водите ще заседава в сряда от 17 часа.
И Комисията по националната сигурност - в сряда от 15 часа в зала 232 на пл. "Батенберг".
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 16,02 часа


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


ЗЕМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева


СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев

Юмер Юмер