Председателствували: председателят Благовест Сендов
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам тридесет и осмото извънредно заседание.
Моля господин Желев да продължи докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народните представители Росен Михайлов и Димитър Димитров:
Параграф 29 се изменя така:
"§ 29. При необходимост използуваните през годината краткосрочни временни кредити по чл. 46 от Закона за Българската народна банка се секюритизират чрез емисии на държавни ценни книжа."
Предложение на комисията за § 8:
Комисията по бюджет и финанси предлага § 8 да се измени така:
"§ 8. В Преходните и заключителните разпоредби § 18 се изменя така:
"§ 18. Ал. 1. Взетите временни безлихвени заеми от общините от извънбюджетните им сметки и фондове през 1995 и 1996 г. за покриване на касов недостиг, се възстановяват до 31 декември 1998 г. по погасителен план, одобрен от общинския съвет, по предложение на кмета.
Ал. 2. Невъзстановената част до пълния размер на ползуваните от общините временни безлихвени заеми от държавния бюджет за 1992 г. се отписват като задължения от датата на влизане в сила на този закон."
Комисията по бюджет и финанси предлага също в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. да се създадат Преходни и заключителни разпоредби, които да включват предложените в § 8 от текста на вносителя т. 2 и 3, като отпаднат т. 4, 5 и 6.

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 9. Ал. 1. Общинските съвети отразяват настъпилите промени от изменението на държавния бюджет за 1996 г. в годишния план на периодичните и годишните отчети за касово изпълнение на общинския бюджет.
Ал. 2. В срок от един месец от обнародването на този закон общините представят в Министерството на финансите актуализирани поименни списъци на обектите за строителство и други разходи с инвестиционен характер.
Ал. 3. Общините, чиито бюджетни взаимоотношения с Републиканския бюджет в резултат на изменението на държавния бюджет за 1996 г. се изменят от субсидия на вноска, възстановяват получената субсидия по една пета част ежемесечно, но не по-късно от 15 декември 1996 г.
§ 10. Министерският съвет да извърши налагащите се промени в средствата за валутни заплати по бюджетните сметки на Министерството на външните работи, Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество, Министерството на културата, Министерството на образованието, науката и технологиите, Министерството на отбраната и Главното управление на архивите при Министерския съвет, произтичащи от изменението на курса на долара през 1996 г., като необходимите средства за тази цел се осигуряват от извънбюджетната сметка на Посолските комплекси към Министерството на външните работи, създадена с Постановление N 28 на Министерския съвет от 1992 г.
§ 11. При необходимост Българската народна банка закупува при пазарни условия държавни ценни книжа от емисиите за финансиране на бюджетния дефицит. Използуваните през годината краткосрочни временни кредити по чл. 46 от Закона за Българската народна банка могат да се секюритизират чрез емисии на държавни ценни книжа.
§ 12. Ал. 1. При отклонение на основния лихвен процент и валутния курс на съгласуваните с Българската народна банка прогнозни равнища за второто полугодие на 1996 г., разходите за изплащане на лихви по вътрешния и външния държавен дълг могат да бъдат превишавани по отчет до 10 на сто от предвидените лихви по чл. 1, ал. 2, т. 1.7, в рамките на утвърдения дефицит по чл. 1, ал. 3.
Ал. 2. След достигане лимита на разходите за лихви по ал. 1, Министерският съвет внася предложение за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. в тази му част.
§ 13. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане на тези текстове.
Има думата Гюлбие Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаеми колеги, в § 3 от Преходните и заключителните разпоредби предлагам да се създаде нова алинея, но текстът, така както е предложен от моя страна, бих го оттеглила, защото той всъщност е възприет от работната група и от Комисията по бюджет и финанси, като се предлага текстът да премине в § 18, ал. 1.
Следващото предложение, което е направено като предложение за изменение в § 17, също е възприето от Комисията по бюджет и финанси, но предложението на комисията е то да бъде като текст в ал. 2 на § 18.
Уважаеми колеги, бих обърнала вашето внимание върху това, което всъщност става с предложението на Комисията по бюджет и финанси. Моето предложение за опрощаване на заемите на общините е в § 17 от Закона за държавния бюджет за 1996 г. Ако ние предложим този текст да представлява ал. 2 от § 18, това означава, че нищо не сме направили, защото силата на § 17 в две алинеи - 1 и 2, се запазва в Закона за държавния бюджет.
Предлагам от предложението на комисията § 18, ал. 1 да представлява само § 18 в Преходните и заключителните разпоредби, а текстът на § 18, ал. 2 от предложението на комисията да представлява § 17 от Преходните и заключителните разпоредби.
Не бих се спряла на моите предложения, защото те са възприети от комисията и подкрепям текстовете на Комисията по бюджет и финанси, такива, каквито са предложени на 43 страница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Васил Михайлов. За мен няма по-голяма радост от това да Ви дам думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря, господин председателю. За мен няма по-голяма радост от тази да ми дадете думата. В този смисъл, за да не губя времето на народното представителство, искам да ви кажа, че съм направил предложение, което представлява техническа грешка. От компютъра фактически е снето предложението, което бях направил за бюджета за 1996 г. по § 16 и е попаднало тук това предложение, което сега фактически е безсмислено. Това обяснение ви дължа. Просто става дума за чисто техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Възприети ли са бележките на Георги Захариев и група народни представители в текста на комисията? Професор Стоилов?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Не се поддържат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А предложенията на Димитър Велев и група народни представители възприети ли са?
Има думата Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): На практика с гласуваната ал. 3 в чл. 7 ние дадохме възможност да се взимат кредити от общата субсидия за целевата субсидия и обратно. Така че общините, ако действително са сключили договори със строителни организации, за които целевата субсидия е редуцирана сега, ще могат да прехвърлят от общата субсидия. Така че предложението на колегата Димитър Велев на практика е възприето.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Димитър Иванов. Предложението е по § 14.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Колеги, аналогично на това предложение по този текст аз обясних преди около седмица, когато се гледаше поправката в държавния бюджет по повод на Мултигруп и цесията й.
Ще повторя само част от аргументите и ще се опитам да ви накарам да си промените отношението и начина на гласуването, което направихте миналия път.
Тогава основният аргумент на председателя беше, че се гледаше само една специфична част от бюджета, което касаеше цесията. Сега ние гледаме на практика цялостното преработване на бюджета.
Ето защо тази корекция, която предлагам, има следното следствие. Предвид начина или механизмите, които измисли правителството през последните две години, бяха включени в двата бюджета, за регулиране на енергийния баланс на страната и за взаимното разчитане на доставките на газ и електроенергия. Беше въведена една система на изпълнителни листове. Една антипазарна, бих я нарекъл глупава, неработеща и не дава някакви съществени резултати система на издаване на изпълнителни листове, която критикувах още по време на приемането на бюджета за 1995 г. Но така, както много неща в България, тя беше наложена, защото беше създадена в правителствените кабинети. И парламентът трябваше да я приеме.
Следствието на тази система беше това, което се и предполагаше. Тези, които не можеха да плащат, на тях дълговете бяха опростени. А тези, които не можеха да си организират производството така, че да си покриват енергоресурсите, трябваше да намират с дърпане на шалтера или по някакви други механизми начин да съберат парите, да си плащат ток, газ и другите енергоносители. Това е логиката и това винаги става.
Така стана и тук. Но като последствие на тези изпълнителни листове, които не зная, не доведоха до кой знае какво значително подобряване на конюнктурата в енергийните баланси, се получи един такъв феномен - топлофикационните дружества, тези дружества в енергетиката, които общо взето бяха, предвид на фиксираните цени, в най-тежко финансово състояние, предвид изпълнителните листове получиха като подарък и още едно задължение във вид на 2% държавна такса, по издаване на изпълнителните листове.
Когато се приемаше бюджетът и в Преходните и заключителните разпоредби и миналата, и тази година, по повод на въпросните изпълнителни листове се цитираше идеята, че те ще бъдат освободени от плащането на тази двупроцентова държавна такса. Защото ищците нямаха пари да си внесат толкова големи суми. Тогава "Булгаргаз" трябваше да даде 1 млрд. само за тези двупроцентови такси, защото му дължаха над 25-30 млрд.лв. НЕК съответно също трябваше да блокира големи средства. Тогава се каза, че те ще бъдат освободени от тази държавна такса. И тази философия изглеждаше разумна. Обаче когато свършиха производството се оказа, че съдебната система иска да събере от осъдените по изпълнителния лист лица, длъжниците и да я събере.
Чувах различни версии, че тези държавни такси били събрани поради факта, че са въведени дела, които да оспорват съдебното решение и т.н., и т.н.
Истината е, че след като не ги взеха от ищците, районните съдилища съответно ги взеха от длъжниците. И по такъв начин всичко, което се приказваше тук, идеята, заложена в бюджета беше дискредитирана.
Сега какво се получава вследствие на това? Получава се, че топлофикационните дружества трябваше да платят различни размери от няколко стотин хиляди, в зависимост от размера, до няколко милиона, а Топлофикация, София, най-голямата система беше ударена с над 200 млн.лв. Защото това представлява стойността на двупроцентния им дълг към "Булгаргаз".
Значи държавата опрости огромния размер на дълга под формата на газ, консумиран за периода 1993-1995 г., но поради механизмите, които прилага и са доста примитивни и глупави, трябва да остане като едно задължение на тези остро съществуващи в дефицит предприятия едно задължение, което за Топлофикация, София към днешна дата може би е 250-300 млн.лв.
Значи ние водим някаква социална политика и се оплакваме, че хората не може да си плащат парното, че цените, които трябва да достигат, парното за да не работи в дефицит е много сложно. А тогава когато трябва да се прави реална политика за спестяване на доходи, защото 300 млн.лв. представляват една трета от ремонтните дейности на предприятието за този сезон, просто не ни интересува. Още повече, че това съотношение няма никакво отношение към разходите или приходите в бюджета.
Ето това за мен буди недоумение - защо е пасивността да се включи това изречение и да се ликвидира въпросът с тези държавни такси така, както беше заявено.
Ето затова се обръщам към народните представители от мнозинството, защото това зависи главно и единствено от тях, да се реши този въпрос. Сега му е времето. И по този начин да се анулира искането на съда за тези държавни такси.
Това е моето предложение. Надявам се да го подкрепите. Аз мисля, че то ще допринесе само позитивен ефект за укрепване на състоянието на топлофикационните дружества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
В § 12 на Преходните и заключителни разпоредби, който дълго беше обсъждан в Комисията по бюджет и финанси, е заложена една възможност Министерството на финансите да разполага с известно допълнително пространство, в рамките на което може да обслужва лихвените плащания без да прибягва към актуализация на бюджета. Тъй като тази необходимост може просто в броени дни да възникне като факт.
Но за да не се допусне едно безконтролно пренасочване на средства от други пера на бюджета към лихвените плащания, ние заложихме именно това ограничение.
Това, което искам да ви предложа, е това ограничение да бъде засилено чрез добавяне на следния текст - една запетайка след текста, който беше съгласуван в Комисията по бюджет и финанси, а именно: "При спазване на приоритетите по чл. 9, ал. 2 и ал. 3".
Искам да ви напомня, че тези приоритети според Закона за бюджета са свързани с, например, в ал. 3: "Министерства, ведомства и организациите им изразходват бюджетните средства при съблюдаване на следните приоритети: медикаменти, включително извънстационарно безплатно лекарство, пенсии, социални...". Тоест това са приоритети предимно в тази сфера, към която спадат проблемите на здравеопазването, образование и пр., и пр.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стоилов, Вие по кой въпрос вземате думата?
СТЕФАН СТОИЛОВ: По § 12 на Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Но ние трябва да гласуваме най-напред предложението на Димитър Иванов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, сега се прави дискусия по всички текстове на Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не. Има записани писмени предложения и след това ще преминем към гласуване на параграфите един по един.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това понеже не е нов текст, господин председател, а е едно допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм. Завършете, за да не губим време.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, аз след това няма да вземам думата.
Това е едно допълнение, което засилва, така да се каже, ограниченията, които поставяме пред Министерство на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
Връщаме се на предложението на Димитър Иванов.
Моля да гласувате предложението на народния представител Димитър Иванов - в § 14, ал. 7 да се добави изречението: "Топлофикационните дружества със 100-процентово държавно и общинско участие се освобождават от държавна такса, в случаите на издадени изпълнителни листове по задължения към "Булгаргаз" ЕАД, за консумиран природен газ за периода 1993-1995 г.".
Моля да гласувате.
От общо гласували 172 народни представители, за - 54, против - 62, въздържали се - 56.
Предложението не се приема.


Народният представител Муравей Радев има две предложения: за отпадане на § 29 и § 30.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Моите предложения са абсолютно принципни и по двата въпроса - както по първия, така и по втория, по § 29 и съответно 30.
За какво става дума в § 29? Ами там ни повече, ни по-малко Централната банка се задължава да извърши определени ходове по определени бъдещи събития. Като самостоятелна институция просто няма нещо, което да бъде мотивирано за едно подобно деяние - да задължим Централната банка да реагира по определен начин при това или онова събитие. Само по себе си е недопустимо.
Банката е национална. Банката е държавна институция. Тя е длъжна да съблюдава националните интереси от гледище на банковата система. Това е нейното задължение и от изпълнението на това основно задължение Народното събрание оценява каква е била дейността на Централната банка за съответния период, в случая годишен.
Аз смятам, че накърняването на правата, накърняването на възможността на банката да действа съобразно това нейно основно задължение принципно е неправилно, поради което ви предлагам да не приемаме § 29 в сегашния му вид. Въобще предлагам да отпадне този параграф.
Ако разрешите, господин председател, да мотивирам второто предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбира се.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: То е различно само по себе си, но там принципът, първо, е същият, но опасността е много по-голяма. Затова много моля уважаемите народни представители да се съсредоточат, независимо, че умората е доста голяма.
С този параграф ни повече, ни по-малко на Народното събрание се предлага да отстъпи своите функции и отговорностите, които носи, на финансовия министър. Аз приветствам господин финансовия министър за тази самоотверженост и поемане на отговорност. Но тук не става въпрос за поемане на отговорност само. Тук става въпрос за функции, за разделяне на власти и за периметър на действие между една и друга сфера на държавното управление. Съзнавате ли това, което ви казвам? Това означава размиване на функции и отговорности и поемане на повече отговорности от финансов министър, нещо, на което той няма право, нещо, на което има право единствено и само Народното събрание.
Не за първи и за втори път Народното събрание е служило като един отдел или придатък на Министерския съвет. Ето ви един ясен израз на една подобна тенденция, една тенденция, която в един определен момент би могла да има изключително лоши последици. Защо? Ами финансовият министър е много заинтересовано лице. Никой вероятно не го оспорва. Основното задължение на финансовия министър е да осигури, доколкото това е възможно, разходната част на бюджета. Като условие за тази разходна част трябва да осигури преди това приходната част. И сега ние, виждате ли, с този параграф казваме следното: ако еди-кой си параметър, ако еди-коя си хипотеза или предвиждане на Министерския съвет по отношение на лихвеното равнище и на курса на долара не се сбъднат, аз твърдя от този момент, че те вече не се сбъдват и вие добре знаете, че тази макрорамка вече е куха по отношение на същинските величини, които ще придобият тези макровеличини тази есен, то при такова едно събитие даваме правото на финансовия министър онова превишение на лихви ... Аз твърдя и ви казах още по време на първото четене на този закон, че става дума за порядъка на 30, 40 до 50 млрд. лв. в разходната част. За това става дума. Та видите ли, ако бъде пробита макрорамката, то тази величина, която ще се формира от тази грешка между сегашните прогнози и фактическите величини на тези параметри, то точно с тази величина да дадем право финансовият министър да компенсира нарастването на разходите за лихви, срещу намаляването на разходите за безлихвени плащания. Кои са те? Изброихме ги. Това са заплати, това се пенсии, това са средства за общините, това са средства за армията, за сигурността и така нататък, всички видове бюджетни дейности, различни от плащанията за лихви.
Чувствате ли каква огромна отговорност поема Министерският съвет и каква огромна безотговорност ще поеме днешното Народно събрание, ако се съгласи на тази безпринципна постъпка - да даде своите права на финансовия министър? Аз ви моля добре да осъзнаете това, което ви казвам, и да разберете, че този път става въпрос вече за съвсем реални измерения на конкретна отговорност. Не на някаква хипотетично поета отговорност, а конкретни измерения, които са свързани с оцеляването на отделни бюджетни дейности. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на предложенията на господин Муравей Радев.
Първо предложение: новопредложеният § 29 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 169 народни представители, за - 58, против - 62, въздържали се - 49.
Предложението не се приема.
Второто предложение е: новопредложеният § 30 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 165 народни представители, за - 52, против - 58, въздържали се - 55.
Предложението не се приема.
Предложенията на господин Пламен Денчев, доколкото разбирам, са приети за сведение при формулировките.
Има думата народният представител Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Аз искам да оттегля предложението си, но главно от възникналата дискусия, която господин Радев започна с излагането на своите предложения, считам, че е нужно по начина, по който се предложи от комисията, да съществуват тези параграфи - и 29, и 30. Но още по-нужно е за нас именно в това време те да бъдат в текста на един по-широк документ, който да бъде основополагащ, може би един меморандум между Министерството на финансите и Българската национална банка. Ето защо в този смисъл оттеглям, но и приканвам компетентните институции да подработят именно едно такова виждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на § 8 така, както е представен от комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Може ли само едно уточнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, прощавайте, отменете гласуването!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: В § 8 има предложение на народната представителка госпожа Гюлбие Реджеб, което предполага ползването на една друга законодателна техника и разделянето на сегашния § 18 в две части. Това би трябвало да стане по следния начин: ал. 2 на предложения § 18 да стане § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на досега действащия закон. Досегания § 17 да отпадне изцяло и да бъде заменен със следния текст:
"§ 17. Невъзстановената част до пълния размер на ползваните от общините временни безлихвени заеми от държавния бюджет за 1992 г. се отписват като задължение от датата на влизане в сила на този закон".
А § 18 - само ще отпадне ал. 1 и ще остане с една-единствена алинея - "Взетите временни мерки". Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на госпожа Гюлбие Реджеб.
От общо гласували 167 народни представители, за - 156, против - 10, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Моля да гласувате § 18 от предишния текст само с една алинея - взетите временни безлихвени заеми от общините от извънбюджетните им сметки... Така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 144 народни представители, за - 134, против - 9, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към преходните и заключителни разпоредби.
Има ли бележки по § 9? - Няма.
Моля да гласувате § 9 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 133 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 16.
Параграф 9 е приет.
Параграф 10.
Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 10 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 137 народни представители, за - 120, против - 4, въздържали се - 13.
Параграф 10 е приет.
Параграф 11.
Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 11 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 164 народни представители, за - 118, против - 36, въздържали се - 10.
Параграф 11 е приет.
По § 12 проф. Стоилов имаше предложение. Може ли да го възпроизведете?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложението на проф. Стоилов е към § 12, ал. 1 вместо точката, накрая да се напише запетая и да се добави следният текст: "при спазване на приоритетите по чл. 9, ал. 2 и ал. 3".
Моля, господин председател, да подложите на гласуване целия текст с допълнението, направено от проф. Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате § 12 така, както беше представен, с допълнението на проф. Стоилов.
От общо гласували 157 народни представители, за - 118, против - 28, въздържали се - 11.
Параграф 12 е приет.
Параграф 13. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 128, против - 4, въздържали се - 7.
Параграф 13 е приет.
С това е приет изцяло законопроектът. (Ръкопляскания)
Благодаря на председателя на комисията господин Кирил Желев за титаничния труд.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИНАНСОВО ОЗДРАВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Давам думата на господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Благодаря ви, господин председател. Уважаеми дами и господа! На свое заседание на 29 юли 1996 г. с участието на министъра на финансите, представители на Министерството на промишлеността и експерти Икономическата комисия обсъди законопроекта за финансово оздравяване на държавни предприятия, внесен от Министерския съвет, и внесените писмени предложения от народни представители.
Предложения по законопроекта бяха направени и по време на дискусията от вносителя, от народни представители и от експерти.
На основата на обсъждането и постъпилите в гласувания от Народното събрание съкратен срок за предложения между двете четения Икономическата комисия предлага следния Закон за финансово оздравяване на държавни предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието на законопроекта.
От общо гласували 144 народни представители, за - 127, против - 4, въздържали се - 13.
Заглавието на закона е прието.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Разглеждаме един законопроект за оздравяване на предприятията. Има Закон за предпазния конкордат, който е действал до 1951 г. Той е един добър закон. Само че разрушителите на българската държава...
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): СДС!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вашите хора, господин Димов, вие, тези, които изпълнявахте чужда воля и унищожихте българската държава, с един акт от 1951 г., типично по болшевишки, по коминтерновски, само с един акт унищожихте две хиляди закона. Между тях е и Законът за предпазния конкордат. Бяха унищожени над 25 хиляди подзаконови актове и това беше само с един акт - на Народното така наречено събрание.
Сега вие ще се опитвате да наваксате белите, които сте нанесли на българската държава. Ама как ги наваксвате? Добри ли са тези закони, които ние гласуваме тук? Отговорът е: не, те не са добри. Нито за прехода, нито за времето след този преход. По-скоро са закони за блокиране на промяната. Този закон, написан набързо очевидно, за оздравяването на предприятията трябваше да бъде най-малкото съобразен с изключително действения, изключително добрия, работил много години Закон за предпазния конкордат, доказал себе си закон. За съжаление обаче това не е сторено и ние сега ще се намираме в ситуацията да изгласуваме едно нещо, което ще се нарече закон, но или няма да се спазва, както често се случва в нашата страна, особено докато вие управлявате, или пък така ще се спазва, че ще обърка още повече и без друго обърканата от вас икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Койчев, моля да продължите да докладвате.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Раздел първи. Общи разпоредби.
Чл. 1. С този закон се урежда редът за финансовото оздравяване на държавни предприятия, определяни от Министерския съвет.
Предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 1 от законопроекта.
От общо гласували 143 народни представители, за - 120, против - 2, въздържали се - 21.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Чл. 2. Целта на финансовото оздравяване е премахването на загубите и преструктурирането на задълженията на предприятията по чл. 1 с оглед ограничаване на тяхното влияние в останалите сектори на икономиката.
По този член също не постъпиха предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 2 така, както беше прочетен.
От общо гласували 132 народни представители, за - 107, против - 10, въздържали се - 15.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Раздел втори "Мерки за финансово оздравяване":
"Чл. 3. Ал. 1. Определените по реда на чл. 1 предприятия могат да спрат плащанията по задълженията си, дължими към 30 юни 1996 г. В този случай те нямат право да сключват договори за заеми, кредити и други договори, водещи до увеличаване на тяхната финансова задлъжнялост."
По този текст има предложение на народния представители Светослав Лучников. То е: чл. 1, ал. 1 да се прередактира, както следва: "Определените по реда на чл. 1 предприятия, спрели плащанията на задълженията си към 30 юни 1996 г. нямат право да сключват договори за заеми, кредити и други сделки, водещи до увеличаване на паричните им задължения".
"Ал. 2. Предприятията по чл. 1 изпълняват програми за финансово оздравяване, които се изготвят и изпълняват по ред, определен от Министерския съвет".
Народният представител Светослав Лучников предлага в ал. 2 на чл. 3 след думата "изготвят" да се прибави "в срок до 31 септември 1996 г."
"Ал. 3. Предприетите мерки по ал. 1 и ал. 2 не ограничават правата на кредиторите да събират вземанията си по съответния ред".
Народният представител Светослав Лучников предлага към този текст в края да се добавят думите: "включително да искат обявяването им в несъстоятелност".
Комисията обсъди направените предложения и не прие съображението на народния представител Светослав Лучников за срока до 31 септември 1996 г., тъй като това не е в унисон с текста на чл. 1, който определя процес на финансово оздравяване на предприятията и че се работи не с окончателен списък, приет със сега действащо решение на правителството, и предлага само в чл. 3, ал. 2 да се добави ново изречение със следното съдържание: "Програмите не могат да са за срок по-дълъг от 12 месеца". Иначе остават текстовете, предложени на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има народният представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз поддържам предложението си за нова редакция на ал. 1 на чл. 3, защото предлаганият от правителството законопроект е безсмислица. Какво значи "предприятията, посочени в чл. 1 могат да спрат изплащането на задълженията си"? Какво е това разрешение да се спира изплащането на задълженията?
В комисията, когато разглеждахме този въпрос, аз поставих на министъра на финансите въпроса - значи ли това, че те се освобождават от задълженията да плащат лихви? Той каза, че не значи. Ами, щом не значи, тогава могат и няма никакъв смисъл!
Затова аз предлагам просто и логично да се редактира текста така: "Предприятията по чл. 1 спрели плащанията си" - това е едно фактическо положение - "спрели плащанията си не могат да получават кредити" и така нататък. По този начин именно се поставя логика в разпореждането и то получава смисъл.
По отношение на ал. 2. Аз работя в областта на българската икономика и съм работил 40 години! Работил съм и в Министерството на финансите като старши икономист. Трябва да ви кажа, че от 1962 г. не помня колко пъти се изогтвяха програми за оздравяване на губещи предприятия, които тогава се субсидираха от бюджета. Това беше и преди Указ N 56, и с Указ N 56, и след Указ N 56 - непрекъснато се поставя цел да се изработват някакви такива програми за оздравяване. Но тъй като изготвянето на тези програми за оздравяване не е обвързано със срок, те се отнасят в безкрайността и остават едно просто пожелание.
Затова аз именно предлагам да се впише, че тези програми трябва да бъдат изработени в срок до 30 септември. Просто няма смисъл иначе да се поставя този срок и да се отнася някъде в неопределено време. Това в никой случай няма да допринесе за оздравяването, ако наистина законопроекта има за цел да оздравява предприятията. Така че аз моля да гласувате моите предложения за ново съдържание на ал. 1 и за корекция на ал. 2.
Алинея 3 е приета от комисията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Алинея 3 е приета? "Включително да искат обявлението им в несъстоятелност" - това нещо държите ли да се гласува също? Господин Лучников, към ал. 3 в края да се добавят думите: "включително да искат обявяването им в несъстоятелност" също да се гласува? - Добре.
Господин министърът желае ли да коментира обосновката за ал. 1, която ми се струва много разумна. Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В сегашната си формулировка ал. 1 считам, че е по-ясна, тъй като в момента тези предприятия са спрели плащанията си към една част от кредиторите, обслужват плащания към други кредитори и на тази основа вземат нови заеми от трети кредитори, след което следва пак същия цикъл. Трябва ясно да се каже, че те могат да спрат към всички кредитори и когато спрат трябва да спрат и взиманията на нови заеми, така че би трябвало в текста да се запази важната част - първо възможността да се спират плащанията, и второ, че това нещо върви комулативно заедно с условието да спрат и вземането на нови заеми.
В предложената от господин Лучников редакция, считам, че това не е достатъчно ясно изказано, въпреки че идеята по принцип е сходна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на предложенията за изменение най-напред. Най-напред моля да гласувате предложението на господин Лучников към чл. 3, ал. 1 да се направи новата редакция така както той я е предложил. Гласуваме новата редакция на ал. 1 на чл. 3 предложена от господин Лучников.
От общо гласували 163 народни представители, за - 48, против - 50, въздържали се - 65.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Лучников е по ал. 2 след думата "изготвят" да се добавят думите "в срок до 30 септември 1996 г.". Моля, гласувайте!
От общо гласували 169 народни представители, за - 50, против - 50, въздържали се - 69.
Предложението не се приема.
И последното предложение на господин Лучников към ал. 3 на чл. 3 - в края да се добавят думите "включително да искат обявяването им в несъстоятелност". Моля, гласувайте!
От общо гласували 170 народни представители, за - 50, против - 53, въздържали се - 67.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 3 така както е предложен от вносителя с добавката ...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Може би ще трябва да се прочете изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, прочетете го с добавката.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 3. Ал. 1. Определените по реда на чл. 1 предприятия могат да спрат плащанията по задълженията си, дължими към 30 юни 1996 г. В този случай те нямат право да сключват договори за заеми, кредити и други договори, водещи до увеличаване на тяхната финансова задлъжнялост.
Ал. 2. Предприятията по чл. 1 изпълняват програми за финансово оздравяване, които се изготвят и изпълняват по ред, определен от Министерския съвет. Програмите не могат да са за срок по-дълъг от 12 месеца.
Ал. 3. Предприетите мерки по ал. 1 и 2 не ограничават правата на кредиторите да събират вземанията си по съответния ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 3 така, както беше представен.
От общо гласували 162 народни представители, за - 120, против - 14, въздържали се - 28.
Член 3 е приет.
Член 4!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 4. Ал. 1. На основата на резултатите от изпълнението на програмите за финансово оздравяване и със съгласие на министъра на финансите, предприятията по чл. 1 могат да предприемат действия за сключване на споразумения с техните кредитори за разсрочване, отсрочване, опрощаване, редуциране, даване вместо изпълнение или за осъществяването на други погасителни способи, включително и за лихвите по задълженията."
По ал. 1 на чл. 4 има предложения от народния представител Светослав Лучников.
1. Думите "опрощаване, редуциране" да се заменят с думата "соапиране".
2. Да се създаде нова ал. 2, като сегашните ал. 2, 3 и 4 станат съответно 3, 4 и 5, а ал. 2 да има следното съдържание:
"Ал. 2. Кредиторите държавни предприятия могат да сключват и договори за опрощаване или редуциране на задълженията и лихвите по тях."
"Ал. 2. След сключване на споразумение по ал. 1 за редуциране или опрощаване на задълженията кредиторите отписват тези задължения като:
1. разходи, които се покриват от провизиите и редуциране на приходите на търговските банки;
2. извънредни разходи, които се признават за целите на данъчното облагане."
Предложение на народния представител Росен Михайлов. Той предлага ал. 2:
"Ал. 2. След сключването на споразумение по ал. 1 за редуциране на задължения, кредиторите отписват тези задължения като:..." и продължават точките - първа и втора.
Господин Росен Михайлов предлага да се създаде нова ал. 2а със следното съдържание:
"Ал. 2а. След сключване на споразумение по ал. 1 за опрощаване на задължения, кредиторите отписват тези задължения срещу:
1. получени държавни дългосрочни облигации."
"Ал. 3. Отписаните задължения на предприятията по чл. 1 формират допълнителни приходи, които не се отчитат за нуждите на данъчното облагане.
Ал. 4. Според резултатите от изпълнението на оздравителните програми министърът на финансите може да предлага на президента на Републиката опрощаване на задълженията по чл. 1 от Закона за събиране на държавните вземания, дължими от предприятията по чл. 1 към 30 юни 1996 г."
По този текст народният представител Пламен Денчев предлага нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. По предложение на министъра на финансите редът за принудително събиране на държавните вземания по Закона за събиране на държавните вземания не се прилага за предприятията, изпълняващи програми за финансово оздравяване по този закон."
Ал. 4 и ал. 5 да се преномерират и да станат съответно ал. 5 и ал. 6.
"Ал. 5. Паричните постъпления от приватизация на обособени части от предприятията по чл. 1 остават в тяхно разпореждане и не се разпределят по реда на чл. 6 и чл. 8, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа! След станалите разисквания вчера в комисията, аз коригирам своето предложение като оттеглям предложението си за нова алинея. Оттеглям предложението и за отпадане на думите "опрощаване, редуциране", но държа към тях да се прибави: "опрощаване, редуциране, соапиране..." и т.н. да продължи текстът.
Защо държа да се спомене думата "соапиране" и какво значи тя? "Соапиране" значи да се превърне дългът на предприятието към банката в участие на банката, в акционерно участие на банката, в неговия капитал. Това е един много изпитан способ за погасяване на задължения при затруднения на длъжника. Той е извънредно полезно стопански, защото вместо банката-кредитор - обикновено кредиторът е банка - да опрости и да редуцира вземането, тя го замества с акции, с участие в капитала на дружеството. По тоя начин тя получава една ценна книга, която има пазарна стойност, от която тя евентуално може да се удовлетворява по-нататък.
Освен това, ангажирането на банката с акционерно участие в капитала на едно дружество, което се намира в стопанско затруднение, активизира банката да се грижи за неговото оздравяване, което е извънредно полезно. Такова едно сътрудничество между финансовия и производствения капитал е много ценно от макроикономическа гледна точка.
Затова, аз съм съгласен, че и по другите способи, които са споменати в текста, сигурно може да се разбира и "соапиране", но държа това изрично да се посочи, за да се спре вниманието на тия, които ще сключват оздравителните споразумения, върху тая възможност. И освен това смятам, че държавата, която, така да се каже, асистира и одобряване сключените споразумения, трябва да бъде особено настойчива в предложенията да се премине към такава една система на погасяване на задължението на трудно издължаващите се предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред да изслушаме и господин Пламен Денчев и след това ще гласуваме.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (от място): Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Първото предложение на господин Светослав Лучников се преобразува в следното:
В чл. 4, ал. 1 след думите "опрощаване, редуциране" след запетая да се добави "соапиране".
Господин Лучников, Вашето предложение е - в чл. 4, ал. 1 след думите "опрощаване, редуциране" да се добави запетая "соапиране" и продължава нататък?
Има ли възражения?
Има думата министърът на финансите господин Димитър Костов.


МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: По принцип идеята за замяна на собственост срещу задължения е приемлива и тя представлява един напълно надежден погасителен способ. Проблемът с думата соапиране е, че няма такава дума в българското законодателство. Дори в транскрипцията, в която е дадена тук, с "о" тя повече отговаря на транскрипцията на думата сапун от английски, отколкото на думата замяна.
В Закона за задълженията и договорите са регламентирани погасителните способи и затова бих предложил текстът да остане така с разбирането, че терминът "други погасителни способи" включва и възможностите за замяна на дълг за собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате най-напред първото предложение на господин Лучников след думите "опрощаване, редуциране" да се сложи запетая и се добави "соапиране" в чл. 4, ал. 1. Моля да гласувате.
От общо гласували 144 народни представители, за - 21, против - 46, въздържали се - 77.
Предложението не се приема.
Второто предложение е да се създаде нова ал. 2, като сегашните ал. 2, 3 и 4 станат съответно 3, 4 и 5, а именно:
"Ал. 2. Кредиторите - държавни предприятия могат да сключват и договори за опрощаване или редуциране на задълженията и лихвите по тях". Моля да гласувате.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Не го ли оттегли това предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отеглихте ли това предложение?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Да, оттеглих го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттеглено е.
При това положение, моля да гласувате чл. 4 така, както бе представен от вносителя.
От общо гласували 151 народни представители, за - 123, против - 24, въздържали се - 4.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 5. Дължимите след 1 юли 1996 г. задължения към държавния бюджет от предприятията по чл. 1 се плащат по общия ред".
След обсъждането в комисията, тя предлага следната нова редакция на чл. 5:
"Задълженията на предприятията по чл. 1 с падеж след 1 юли 1996 г. се плащат по общия ред".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 5 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 144 народни представители, за - 126, против - 17, въздържал се - 1.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 6. При непостигане на финансово оздравяване в предвидените по програмите срокове се предприемат съответни действия за прекратяване на предприятието".
Народният представител Светослав Лучников предлага следното прередактиране на този текст:
"При непостигане на финансово оздравяване в предвидените срокове, които не могат да бъдат по-дълги от една година, предприятието се обявява в несъстоятелност и прекратява дейността си".
Икономическата комисия не прие предложението на народния представител Светослав Лучников.
В същото време предлага в първоначалния текст думата "съответни" да отпадне. Така че редакцията на чл. 6 е:
"При непостигане на финансово оздравяване в предвидените по програмите срокове се предприемат действия за прекратяване на предприятието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников най-напред, а след това господин Шопов.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние при разискването на този текст се разбрахме, че системата на оздравяване, която се предвижда по този закон, което е нещо като своего рода предпазен конкордат, не спира производствата по обявяване на несъстоятелност.
Следователно имаме два вида случаи:
Първо, предприятията са подложени на процедура за обявяване на несъстоятелност и тогава на тях с програмата за оздравяване им се дава една отсрочка, така да се каже, една възможност да поемат дъх. И тогава, ако те не изпълнят оздравителната програма, естествено несъстоятелността продължава. Но има случаи, в които предприятията не са били обявени в несъстоятелност и въпреки това за тях е започнала една оздравителна процедура. В такъв случай след като изтече едногодишният срок, в който е дадена възможност те да бъдат оздравени и това оздравяване не настъпи, вече просто няма никаква друга възможност освен обявяването им в несъстоятелност. Понеже прекратяването може да стане по два начина по Търговския закон: прекратяване чрез ликвидация - това става, когато предприятието е платежоспособно; и прекратяване чрез обявяване в несъстоятелност - когато предприятието е неплатежоспособно.
Трети начин за прекратяване на едно предприятие в правната действителност не е познато.
Следователно щом като предприятието няма да изпълни оздравителната си програма и към него не е започнала процедура по обявяване на несъстоятелност, то трябва да бъде обявено в такава и да бъде прекратено именно по реда на несъстоятелността, което значи с конкурсно призоваване на всички необлагодетелствани, неблагоприятно поставени кредитори, за да могат те да получат пропорционално задоволяване на своите вземания.
Така че текстът, ако не кажем, че трябва да бъдат обявени в несъстоятелност, просто губи своя смисъл.
Затова аз настоявам, поддържам да се приеме моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря, господин Сендов! Думата ми е за чл. 6, но преди това с две думи, защото ще направя аналогия с чл. 6 от чл. 5. И двата текста са абсолютни недомислици и излишни.
В чл. 5 се говори, че плащанията се правят по общия ред. По общия ред ще се правят, разбира се. Естествено, че се правят по общия ред и за какво трябва да го записваме. Щом се правят по общия ред излишно е да се записва, че това трябва да стане по общия ред. Ако ставаха тези плащания по специален ред, тогава можеше да се пише какъв е този специален ред.
По същия начин и в чл. 6 - трябвало да се предприемат съответни действия за прекратяване на предприятията тогава, когато не се постигнело финансово оздравяване в предвидените по програмата срокове.
Като споделям изцяло логиката на господин Лучников за това, което каза, аз отивам още по-далече. Какви са критериите за финансово оздравяване, питам аз? И кога ще се счете и кой ще прецени, и кой ще бъде арбитърът, че някакво финансово оздравяване е станало за предприятията? И ако се счете, че е постигнато някакво финансово оздравяване, а предприятието продължава да бъде за ликвидация, тогава няма ли да могат да действат общите разпоредби за прекратяване на предприятието и за неговата ликвидация? Разбира се, че ще действат. И с този чл. 6, за мен, в никакъв случай не могат да се отменят общите разпоредби на гражданското право, нормите на ЗЗД. Не могат да бъдат накарани кредиторите, които имат права, които имат вземания, да не ги претендират. Така че за мен е абсолютно ясно, че както това се отнася за чл. 5, но той вече беше приет, същото се отнася и за чл. 6. Чл. 6 е абсолютно излишен и така, както той е формулиран, в никакъв случай не може да се предотврати евентуална ликвидация на предприятието, щом обективно в действителността да настъпят условията и нуждите предприятието да бъде ликвидирано. Този закон и този чл. 6 така, както е формулиран, едва ли не за мен толерира предприятия, които са в тежко положение и пречат да бъде приведен в действие общият ред за ликвидацията на предприятието. Един вид предприятието се намира под една закрила за това, че има програма за неговото оздравяване. Може би това е целта, но всъщност това не е обществено необходимото.
В такъв случай за мен и без чл. 6 тогава, когато има условия предприятието да бъде ликвидирано, то трябва да се ликвидира. И никакви текстове от рода на чл. 6 не могат да попречат да се тръгне по общия ред, за да бъдат изпълнени процедурите на ЗЗД и свързаните с това действия относно ликвидацията и в Търговския закон, и в другата материя за ликвидацията на предприятията, каквато вече е уредена в нашето законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето конкретно предложение е да отпадне чл. 6?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да отпадне чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към гласуване.
Най-напред се гласува предложението за отпадане. Моля да гласувате предложението на народния представител Павел Шопов чл. 6 да отпадне.
От общо гласували 170 народни представители, за - 42,против - 80, въздържали се - 48.
Предложението не се приема.
Второто предложение е да се замени текстът с този, предложен от господин Лучников. Моля да гласувате текста на господин Лучников.
От общо гласували 167 народни представители, за - 53, против - 54, въздържали се - 60.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 6 така, както е представен от вносителя, като отпада думата "съответни".
От общо гласували 163 народни представители, за - 115, против - 27, въздържали се - 21.
Чл. 6 е приет.
Раздел трети Финансиране, чл. 7.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Раздел трети - Финансиране.
Чл. 7. Ал. 1. Създава се специален оздравителен фонд за финансиране предприятията по чл. 1."
Икономическата комисия предлага да отпадне думата "специален".
"Ал. 2. Средствата във фонда се набират от държавния бюджет, Държавния фонд за реконструкция и развитие, от получените и дължимите на държавата дивиденти, от финансови дарения и заеми, осигурени от международните финансови институции и от лихвите върху тези средства.
Ал. 3. Средствата от фонда се използват по условия и ред, определени от Министерския съвет."
Народният представител Светослав Лучников предлага ал. 3 да се прередактира, както следва:
"Ал. 3. Средствата на фонда се използват за целево краткосрочно кредитиране по условия и по ред, определени от Министерския съвет, които гарантират безусловното им издължаване в срок."
"Ал. 4. Фондът се управлява от министъра на финансите, а средствата се съхраняват по сметка в Българската народна банка."
Народният представител Светослав Лучников предлага прередактиране на ал. 4, както следва:
"Ал. 4. Фондът се управлява от министъра на финансите, който носи лична отговорност, ако не е взел необходимите мерки за срочното издължаване на отпуснатите от него кредити. Средствата на фонда се съхраняват по сметка в Българската народна банка."
Икономическата комисия не уважи предложенията на народния представител Светослав Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В този чл. 7 е солта на закона. Тоест, неговата същност, целият закон е в чл. 7. Въпросът е дали чрез един закон за оздравяване на предприятията трябва да се предвиди само начинът за тяхното кредитиране, което по редовния начин е спряно. Защото вие видяхте, ние приехме с чл. 3 и чл. 4, че предприятията, които са спрели плащанията, вече не могат да ползват нормални кредити. Въпросът е сега дали чрез този закон ние създаваме една система за тяхното извънредно, нередовно кредитиране, или пък разкриваме една огромна, неконтролируема възможност тези предприятия да получават чрез този фонд субсидии. Нещастието на българското стопанство, което го доведе до сегашната непреодолима криза, идва именно от това неконтролирано финансиране и неконтролирано субсидиране. Това наливане на народните спестявания в черната дупка на стопанската неефективност на държавните предприятия.
Ако ние искаме да направим един истински закон за оздравяване, с който да подпомогнем нашата икономика, ние трябва да вземем най-сериозни мерки да предотвратим възможността за ново коствено субсидиране на губещи предприятия, за ново продължаване живота на такива стопански субекти, които вместо да създават, подяждат националния доход.
Затова именно аз предлагам за разлика от правилника, който е приложен към този закон, макар че не е никаква практика досега Министерският съвет да ни предлага и правилник, който ние, макар и да не гласуваме, по някакъв коствен начин да одобрим. В този правилник е предвидено средствата на фонда да се разходват не само за кредитиране, но и за субсидиране, което именно значи да открием пътя за закриване и покриване на загуби по пътя на този закон. Затова именно, за да предотвратим тази възможност, която е гибелна за народното стопанство, аз предлагам да се запише, че средствата на фонда могат да се използват само за целево, и то краткосрочно кредитиране. Защо краткосрочно? Ние ограничихме програмата до една година. В тази година именно трябва да се покажат резултатите и в тази година може да стане това извънредно краткосрочно кредитиране. Значи тези средства могат да се използват само за целево краткосрочно кредитиране при условия, които безусловно гарантират тяхното възстановяване. Това е смисълът на оздравяването - една временна инжекция, която да спаси предприятието от неговото затруднение и да го изправи на крака, а не да го поддържа в едно полужизнено състояние на паразитизъм. Затова именно аз предлагам този текст да има такова съдържание.
Освен това, господа, аз ви казах, че нашата стопанска история познава много и много опити за оздравяване на предприятия чрез начини на тяхното допълнително финансиране. И винаги те са оставали нерезултатни, защото никой не е носил отговорност за отпуснатите кредити. Затова аз предлагам ние с всичката отговорност на народни представители да запишем, че тези кредити, които се отпускат от гуверньора на фонда - министъра на финансите, да се отпускат под негова лична отговорност. Разбира се, той няма да бъде поръчител на предприятията, но той трябва да носи лична отговорност, ако не е взел всички мерки да обезпечи тяхното срочно издължаване. Ако ние не приемем това малко извънредно мероприятие, за да ангажираме личната отговорност на гуверньора на фонда, ние отново ще наливаме народните спестявания в черната дупка на неефективността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Павел Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Абсолютно съгласен съм с казаното от господин Лучников затова, че може би чл. 7 е целта на тоя закон, той е наистина смисълът на този закон, той е центърът на закона. Аз мисля, че всички останали текстове са един пълнеж, а тук всъщност е целта на вносителите на закона - с този оздравителен фонд да се наливат пари в предприятията, които са губещи и са в тежко състояние.
Не съм съгласен обаче с господин Лучников затова че отговорността на министъра трябвало да бъде ангажирана лично. Просто не знам тази отговорност каква би трябвало да бъде - дали наказателна, дали политическа, дали дисциплинарна или финансова. Има няколко вида отговорност и аз не мисля, че с ангажирането на министъра, отговаряйки министърът за тези средства ще могат да се заздравят предприятията и парите ще се изразходват така, както трябва.
Но аз имам още много подозрения, че този чл. 7 и всъщност целият този закон се създава не за друго, а за да се заобиколят препоръките и вижданията на международните финансови институции. И то становището на международните финансови институции именно за ликвидация на тези губещи предприятия около 70 на брой без особени церемонии. И целият този закон се прави именно с тази цел да се отложи точно този неприятен за управляващите момент, който неминуемо така или иначе ще дойде.
Член 7 се прави по този начин и с оглед именно на становището на международните финансови институции да не се дават пари от държавния бюджет. И се прави фонд, така нареченият оздравителен фонд не за нещо друго, а той да бъде опосредстван, тоест парите от държавния бюджет, държавните средства отиват в този фонд и вече видите ли парите не идват от държавния бюджет, а идват от един фонд, който се нарича оздравителен фонд...
Така че това за мене е смисълът на чл. 7 и аз предлагам неговото отпадане, защото е без значение откъде ще дойдат парите - дали от държавния фонд за реконструкция и развитие или от държавния бюджет, направо централно за тези предприятия, историята ще бъде същата, която ни е позната. Тези предприятия се оздравяват много години вече - същите тези предприятия. Те са губещи и предполагам не отскоро. Това е кой знае кое издание опит за тяхното спасяване, за тяхното вдигане на крака. Но нищо няма да се получи освен отново, че парите които ще бъдат дадени пак от държавния бюджет чрез държавния фонд за реконструкция и развитие..., тоест това е националното богатство... (Реплики от мнозинството) Знам какво имате предвид. Недейте махайте така с ръка. Не от държавния бюджет. Става въпрос за национално богатство, което така или иначе ще бъде изляно в този така наречен оздравителен фонд и парите отново ще потънат като вода в пясъка.
Правя още едно алтернативно предложение: в ал. 2: средствата във фонда се набират - и тук да отпаднат думите "от държавния бюджет, държавния фонд за реконструкция и развитие, от получените и дължимите на държавата дивиденти". Да остане само, че този оздравителен фонд може да се създава само от финансови дарения и заеми, осигурени от международните финансови институции и лихвите върху тези средства, тоест ако някой от международните финансови институции...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да отпаднат думите "от държавния бюджет" чак до "финансови дарения".
ПАВЕЛ ШОПОВ: Точно така и да остане само това. Това е единственото. Ако някой е луд да налива пари за тези губещи предприятия, ако някой желае да направи тази жертва - нека го стори, нека го направи, но дайте да не ангажираме по никакъв повод и по никакъв начин държавния бюджет и държавния фонд за реконструкция и развитие, за да не изтичат обществени средства - пари, които са националното богатство и пари, отново ще хвърлим в хаос, ще хвърлим пак повтарям като вода в пясък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Шопов, вие имате две предложения. Първото предложение е да отпадне чл. 7 и ако не отпадне, тогава да отпадне изразът.
Думата има господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Първо тези предложения, които се правят, те не са в съотвествие с постановките на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Имаше гласуван срок от Народното събрание, но господин Шопов не ги направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но той дава предложение за отпадане, което може да се направи.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Много е рисковано такива радикални промени да се правят в хода на обсъждането на законопроекта.
Но друго е, господин Шопов. В тая тирада на отрицание на закона кажете като финансист какъв е изходът? - Да продаваме? Тук половината предприятия са топлофикационни. Да продаваме по себестойност? По пазарна? Заставате ли вие пред вашите избиратели в Пловдив и да ликвидираме двете предприятия, като за един двустаен апартамент да плащат по 10 хиляди лева за отопление, за да живеят предприятията без загуба?
Така че вашата пледоария е да откъснем фонда от бюджета - навсякъде в света, където има икономически дейности със социално съдържание, бюджетът има отношение към тях. Субсидии има и в пазарните държави. И дайте тоя наивитет, който пет години ни клати - на ултралиберализъм, да го приземим и да го поставим в съответствие с обективните икономически условия в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): С извинение към колегите, че отново отнемам време по този въпрос и втори път влизам в директен отговор на господин Койчев.
Само преди няколко дни аз му отговорих. Той ми направи тогава реплика с абсолютно същите думи. Аз имам чувството, че като че ли той преди малко ги прочете, видя какво е казал завчера и даде същия пример, но нямам предвид това...
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Не е същото. Тогава казах 7 хиляди, сега казвам 10 хиляди лева.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И тогава, и сега аз дадох идея как да излезем от това положение относно първата група от предприятия - тези, които са национално необходими, без които обществото не може, такива които въпреки че са губещи, трябва да бъдат поддържани. За тях аз предложих и пледирам и сега да се каже ясно и разбрано: държавата дава субсидии, ангажира се държавният бюджет, даваме пари от фонда за реконструкция и развитие и да бъдем честни, да бъдем ясни какво може държавата да отпусне за железниците, какво може да отпусне за отопление на гражданите чрез предприятията на топлофикацията.
За друго пледирах преди малко и няма нищо общо с ТЕЦ "Пловдив" - север или юг ил ТЕЦ "София". И в никакъв случай това, което говорих във връзка с чл. 7, няма нищо общо с поставянето в тежко положение на потребителите на топлоенергия, каквито в България са милиони граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, други бележки? - Няма по чл. 7. Най-напред ще гласуваме предложенията за отпадане.
По предложение на господин Павел Шопов ще гласуваме най-напред изцяло да отпадне чл. 7. Моля да гласувате.
От общо гласували 180 народни представители, за - 63, против - 78, въздържали се - 39.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Шопов е в ал. 2 думите "държавният бюджет, държавният фонд за реконструкция и развитие, от получените и дължимите на държавата дивиденти" да отпаднат. Моля да гласувате!
От общо гласували 161 народни представители, за - 47, против - 78, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Предлагам на гласуване заместващия текст на ал. 3, предложен от господин Лучников. Моля да гласувате.
От общо гласували 173 народни представители, за - 54, против - 84, въздържали се - 35.
Предложението не се приема.
Предлагам на гласуване заместващия текст на ал. 4, предложен от Светослав Лучников. Моля да гласувате.
От общо гласували 164 народни представители, за - 45, против - 72, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 7 така, както е предложен от вносителя, като в ал. 1 третата дума "специален" да отпадне.
От общо гласували 167 народни представители, за - 114, против 42, въздържали се - 11.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон държавни предприятия са:
1. търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала;
2. търговски дружества, в които участието на държавата в капитала е над 50 на сто;
3. непреобразувани в търговски дружества държавни фирми;
4. образувани със закон държавни предприятия и юридически лица, които не са търговски дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Този текст май че е единственото хубаво нещо в закона с едно малко изключение. И то не за нещо друго, ами за първи път общо взето дава легално определение на понятието "държавно предприятие". Макар че от Търговския закон и от другите закони могат да се извлекат разпоредби, за приватизацията - също, господин Божков правилно казва. Изключението е точка 2, което за мене е противоконституционно и е абсолютно немислимо и противоречащо на всякакви правни норми и всякакъв здрав разум.
Първия път още направихме тази забележка. Ако в Министерския съвет има толкова неграмотни юристи, поне трябваше да ги подсетим тук и при вкарването на законопроекта за второ четене поне това трябваше да отпадне. Не става въпрос за нещо друго, а за това, че като че ли правим специален закон за предприятия, в които държавата участва 50 на сто, а останалите 50 на сто са на други собственици. И да принудим и тези другите 50 на сто, които са влезли с държавата в някакви правоотношения на базата на учредителни договори в зависимост от това каква е точно фигурата на юридическото лице, да ги накараме да влязат при тази изключителност, при тази особена регламентация на този закон аз мисля, че е абсолютно недопустимо, противозаконно и противоконституционно.
Затова считам, че във всички случаи точка 2 трябва да отпадне, точка 3 да стане точка 2, а точка 4 - точка 3. Не можем в никакъв случай, недопустимо е на останалите участници в едно юридическо лице, в което държавата има определен дял, да им налагаме този ограничителен, специален, ако щете, дори може би и преференциален режим, какъвто според мене всъщност се създава, да подлагаме нещата под общ знаменател както за държавната част от търговското дружество, така и за останалата, недържавна част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли коментар по този въпрос? Има думата министър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Според мене няма нищо противоконституционно в текста. Просто така, както държавата предлага чрез този закон на държавните предприятия, да речем на държавната част в тези предприятия да се държи стопански и рационално, така е напълно оправдано на другите да им се предложи да се държат стопански и рационално. Този закон не налага някакви ограничения на правата или задължения, напротив, той дава възможност за рационално стопанско поведение. Ако не се постигне такова рационално стопанско поведение, остава единствената възможност да бъдат ликвидирани поради несъстоятелност. Така че с нищо не се ограничават права, а се потвърждават задълженията, които така или иначе са закрепени и в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Моето предложение е също да отпадне точка 2. Тук искам да кажа на господин министъра, че когато правим един закон, той поставя предприятията в специален режим. Иначе аз винаги съм поставял под съмнение необходимостта от закона точно в този му вид, от момента, в който вие го внесохте. Но вие наложихте приемането на този закон. Щом се приема този закон, това означава, че тези предприятия се поставят в специален режим. Щом се поставят в специален режим, очевидно е, че не може предприятията, в които има частно участие, да бъдат поставени в специален режим по разпореждане на Министерския съвет. Това просто не може. Наистина, помислете си за конституционността на този текст и си помислете какво правите в момента. Прие се законът, стигнахме до чл. 7, стигнахме до преходните и заключителните разпоредби, ясно е, че ще се приеме. Махнете поне тази точка. Дайте да приемем закон, който после няма да се налага да го връща Конституционният съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки по този въпрос? - Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Шопов и на господин Божков точка 2 от § 1 да отпадне.
От общо гласували 167 народни представители, за - 46, против - 75, въздържали се - 46.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 1 така, както беше представен.
От общо гласували 150 народни представители, за - 120, против - 21, въздържали се - 9.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
2. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона."
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 160 народни представители, за - 125, против - 23, въздържали се - 12.
Параграф 2 е приет.
Народният представител Пламен Денчев предлага нов § 3 със следното съдържание:
"§ 3. С правилника по § 2 Министерският съвет определя предприятията, за които ограниченията по чл. 3, ал. 1 не се прилагат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Пламен Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Текстът, който предлагам, е свързан с режима, в който се поставят предприятията съгласно чл. 3, ал. 1.
Тук са две групи предприятия. Едните, които могат да изплащат задълженията си и съответно да получават заеми и кредити и друга група предприятия, които не могат да изпълняват задълженията си, съответно попадат в режима да нямат право да заемат заеми, кредити и други договори.
Този въпрос трябва да се уреди в правилника към закона, който регламентира § 2. И там да се определят тези две групи предприятия. В първата група са главно предприятия от национално значение, които не могат да бъдат поставени в режим на пълна изолация, тоест да не получават кредити и съответно да не обслужват тези кредити.
Този въпрос практически е уреден с текста на чл. 3, ал. 1, тъй като там е казано, че могат да спрат плащанията и съответно да не изпълняват задълженията си.
Работната група и консултацията с комисията на господин Мулетаров ме убедиха, че този текст е достатъчен и не е нужно да се конкретизира допълнително в нов параграф в преходните и заключителни разпоредби.
Затова аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По-нататък, господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "§ 3. Министерският съвет определя условията и реда за осъществяване на правомощията на органите за управление на предприятията по чл. 1."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 3 така, както е представен.
От общо гласували 148 народни представители, за - 119, против - 11, въздържали се - 18.
Параграф 3 е приет.
Параграф 4.
(Васил Михайлов желае думата за отрицателен вот)
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Това е бавене на топката.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Свършете си работата, господин Койчев. Това бавене на топката дано Ви помогне. Защото този закон, направен набързо, е само като съставен от лозунги: да стане това, да бъде онова. Общо взето са нахвърляни принципи. И изведнъж във финала на закона се казва, че Министерският съвет ще изготви правилник за приложение на закона.
А именно в този правилник, както биха казали руснаците, "Ще е заровено кучето". Тоест, там фактически ще са реалните законови норми, а те ще бъдат подзаконови по същество. И Министерският съвет изцяло ще контролира този процес. Тоест ще го направи по свой образ и подобие, тоест доста уродлив.
Така че аз гласувах против. И съм въобще против този закон. Още повече се дава и възможността след тези няколко текста буквално, много кратки и най-общи Министерският съвет да безчинства. Затова и мисля, че този правилник, който се предлага да се изготви ... Мисля, че нещата са ясни за всички и няма нужда да бъдат и много-много коментирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Койчев, моля прочетете последния § 4.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" и действа до 31 декември 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 133 народни представители, за - 117, против - 7, въздържали се - 9.
С това § 4 е приет.
Изцяло е приет Законът за финансово оздравяване на държавни предприятия.
Уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно консултация, проведена с представители на всички парламентарни групи, има консенсус да бъде прието решение за определяне възнаграждение на членовете на Централната избирателна комисия за избор на президент и вицепрезидент на Републиката.
Искам да обърна внимание, че това не е включено в дневния ред, но има съгласие от всички парламентарни групи, за да не правим заседание утре. (Васил Михайлов иска думата за процедура)
Имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители!
Никъде в нашия правилник не е казано, че ако има консенсус по един въпрос в Народното събрание, още повече такъв консенсус не е постигнат тук в залата, а някъде при някакво договаряне... Аз не зная за резултатите от това договаряне. Има правилник. Сега ние сме в режим на извънредно заседание с предварително гласуван дневен ред. Ако ние приемем, че трябва да определим възнаграждението на председателя, заместник-председателя и членовете на ЦИК сега, ще влезем в грубо нарушение на нашия правилник, уважаеми господин председател.
И аз мисля, че ако трябва да бъдем, а това е наше задължение, стриктни по отношение на правилника, не трябва да се занимаваме с този въпрос въобще. Ние трябва да се занимаваме с гласуваната точка трета за извънредното заседание, свързано с промени в закона за фондовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Така че затова сега не ни е работа това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм. Щом един, даже и това да бъде Васил Михайлов, е несъгласен, не може да стане.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Даже не, а обратно, особено ако е Васил Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може да стане. Не може да стане.
Затова аз ще помоля, след като приключим това извънредно заседание, да свикаме следващо извънредно заседание с определен дневен ред. И моля да бъде подготвено предложение по този въпрос.
Благодаря.
Обявявам почивка до 16,30 часа. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Моля, господин Койчев, да докладвате по точка трета от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин председател, имам процедурно предложение. Поканени са, чакаме всеки момент да дойдат и предлагам да гласуваме влизането в залата и участие в обсъжданията на директора на Центъра за масова приватизация Калин Митрев и председателя на Комисията по ценните книжа и фондовите борси Християн Танушев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 139 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 6.
Предложението се приема. Когато дойдат господата, да ги поканите да влязат.
Заповядайте, господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове се изменя на основата на четири законопроекта, два от които са внесени от Министерския съвет и два от народни представители. Той беше приет на първо четене в петък, на 25 юли. С наше решение срокът за предложения между двете четения на законопроекта беше съкратен на три дни и днес предложенията бяха обсъдени и четирите законопроекта, в съответствие с Правилника за дейността на Народното събрание, бяха обединени в един общ законопроект.
Отклоняваме се от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - вие току-що получавате становището на комисията. Бих искал да ви уверя, че не правим нарушение, тъй като това беше от малкото законопроекти, по които нямаше политически спорове в комисията и с професионална добросъвестност стигнахме до обсъждането и приемането на предлаганите тук текстове.
Заглавие: "Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието на законопроекта.
От общо гласували 144 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 8.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: С предложението на народната представителка Ана Миленкова се правят предложения за изменения на текстове в чл. 4. Тя предлага два варианта на промени:
Първи вариант:
Алинеи 1 и 2 на чл. 4 да се отменят, а ал. 3 да стане ал. 4 на чл. 3;
Втори вариант:
В края на ал. 1 да се добавят думите: "освен ако е преуредил дейността си като инвестиционно дружество по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества".
В ал. 2 думите "датата на последната тръжна сесия на съответния тур на масовата приватизация" да се заменят с думите "приключване на последния централизиран търг".
На база на тези предложения и варианти и след станалото обсъждане Икономическата комисия предлага следната редакция на ал. 1 на чл. 4:
"Чл. 4. Ал. 1. Приватизационните фондове не могат да изкупуват обратно акциите си през първите пет години от учредяването си, освен ако са преуредили дейността си като инвестиционни дружества по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 1, ал. 1 така, както беше предложен. Другите алинеи остават така, както са били.
От общо гласували 154 народни представители, за - 131, против - 1, въздържали се - 22.
Изменението в § 1 на чл. 4 е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Най-много са предложенията по чл. 5. В единия от законопроектите на Министерския съвет се предлага ал. 2 на чл. 5 да се измени, както следва:
"Ал. 2. Най-малко 10 млн.лв. от капитала на заявителя трябва да бъдат в пари или в държавни лихвоносни ценни книжа със срок на изплащане до една година включително. Останалата част от капитала на заявителя трябва да бъде във вид на инвестиционни бонове. Частта в инвестиционни бонове не може да бъде по-малка от 70 на сто от капитала".
Икономическа комисия прие това предложение на Министерския съвет.
Аз предлагам да изчета целия член 5 с всички предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Министерският съвет предлага и нова алинея 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Държавните лихвоносни ценни книжа със срок за изплащане до една година включително се внасят в капитала по номиналната им стойност".
И това предложение се приема.
Народният представител Александър Божков предлага изменения в ал. 3, като след думите "от комисията трябва да бъде внесена" се вписва нов текст: "част от капитала на приватизационния фонд в пари, но не по-малко от 10 млн.лв., а към момента на подаване на заявлението за извършване на дейност като приватизационен фонд трябва да бъде внесена цялата част от капитала на приватизационния фонд, която е в пари, както и тази част от капитала, която е във вид на инвестиционни бонове".
Народната представителка Ана Миленкова предлага друга редакция на ал. 3:
"Ал. 3. Към момента на подаване на заявление за издаване на потвърждение на проспекта по чл. 10, ал. 4 от комисията учредителите трябва да са внесли в капитала на учредяващия се приватизационен фонд не по-малко от 10 млн.лв. в пари или в държавни ценни книжа, а към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд трябва да бъде внесен целият записан капитал в пари, държавни ценни книжа и инвестиционни бонове".
Икономическата комисия даде предпочитание на предложението на госпожа Миленкова и то се приема като ал. 4, а след това се предлага преномерация на сегашните алинеи 4 и 5.


Министерският съвет в своите законопроекти предлага ал. 6 на чл. 5 да стане ал. 7 и в нея думите "и увеличаването на капитала" да се заменят с "в тези случаи".
Наред с това в законопроекта на господата Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев се предлага ал. 6 да бъде изменена както следва: "В случай че приватизационният фонд не набере минималния капитал, необходим за учредяване на приватизационен фонд до определения от Министерския съвет срок или му бъде отказано издаването на разрешение или вписване в търговския регистър, лицата, внесли инвестиционните си бонове във фонда, имат право да ги изтеглят незабавно и да се разпореждат с тях при условия и ред и в срокове, определени от Министерския съвет. Разходите по учредяването и увеличаването на капитала са за сметка на учредителите".
Народният представител Александър Божков предлага създаването на нова ал. 6 със следното съдържание:
"Ал. 6. Увеличаването на капитала с инвестиционни бонове може да става и между отделните тръжни сесии, като прехвърлянето на инвестиционните бонове от граждани на приватизационни фондове за тези периоди става по ред, определен от Министерския съвет".
И съответните предложения за преномерация на алинеите от действащия закон.
В законопроекта на народните представители Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев се предлага създаването на нова ал. 7 със следното съдържание:
"Ал. 7. Фондовете, на които е издадено разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд, имат право да набират инвестиционни бонове през всички периоди за прехвърляне на инвестиционни бонове, определени от Министерския съвет".
Народният представител Тодор Пандов също предлага нова ал. 7 със следното съдържание:
"Ал. 7. Разходите по учредяването на приватизационния фонд за подготовката и опечатването на проспекта, организацията по набиране и внасяне на инвестиционните бонове, отпечатването и разпространяването на рекламни материали, публикациите в централните и регионални вестници, представянето в централните и регионални държавни и частни електронни медии, заплащането на съответните такси за потвърждаването на проспекта, издаването на разрешение за извършване на дейност и за вписване в съда в търговския регистър на приватизационния фонд могат да се поемат като задължения на фонда след неговото учредяване и възстановяват на лицата, финансирали тези разходи, общо в размер до 2 на сто от частта на капитала на приватизационния фонд, която е във вид на инвестиционни бонове към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение от Комисията по ценните книжа и фондовите борси за извършване на дейност като приватизационен фонд".
Освен това народният представител Георги Аврамов предлага да се създадат нови алинеи 5, 6, 7 и 8 със следното съдържание. Номерацията е условна, тя се разминава с номерацията на алинеите в действащия закон:
"Ал. 5. Учредителното събрание на приватизационния фонд има право да взема решения, ако на него е представен поне половината от записания капитал и присъстват най-малко пет лица, записали акции. При липса на кворум се насрочва ново учредително събрание в срок до един месец, което може да взема решения независимо от представения на него капитал.
Ал. 6. В поканата за свикване на учредителното събрание на приватизационния фонд се посочва датата и часът на новото учредително събрание, ако на първото не се изпълни изискването на ал. 5, изречение първо.
Ал. 7. При учредяването на приватизационния фонд не се прилага разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от Търговския закон.
Ал. 8. С провеждането на учредителното събрание на приватизационния фонд инвестиционните бонове се считат внесени във фонда, освен ако записалият акции от фонда срещу инвестиционни бонове е бил представен лично или чрез пълномощник в учредителното събрание и е изразил изрично несъгласието си с някои от решенията по чл. 170, ал. 1, 2 и 3 от Търговския закон".
Ал. 5 става ал. 9 и се изменя както следва:
"Ал. 9. В случай, че приватизационният фонд не набере капитала си по ал. 1 до определения от Министерския съвет срок или му бъде отказано издаване на разрешение или вписване в търговския регистър, лицата, внесли инвестиционните си бонове, имат право да ги изтеглят незабавно и да се разпореждат с тях при условия, ред и срокове, определени от Министерския съвет. Разходите по учредяването са за сметка на учредителите".
Ал. 6 да стане ал. 10.
От множеството предложения Икономическата комисия не прие предложението на народния представител Тодор Пандов, тъй като в проспектите на приватизационните фондове материята се урежда косвено.
Комисията смята, че предложенията на народния представител Георги Аврамов за новите алинеи 5, 6, 7 и 8 систематично не са в чл. 5 и трябва да се разглеждат в текстовете на чл. 17 и бяха обсъдени съвместно с други предложения по чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Как ще процедираме сега? Ще гласуваме всички предложения за изменение едно след друго и накрая ще остане предложението на комисията.
Има думата Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложенията, които сме направили, са намерили място както в чл. 5, така и в чл. 10а. Така че не е необходимо да се гласуват моите предложения, след като те са приети като предложения на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Миленкова, вие ще защитите ли вашите предложения.
АНА МИЛЕНКОВА (от място): Моето предложение е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Божков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми колеги, предложенията ми по чл. 5 са намерили място в предложенията на комисията и затова ги оттеглям в този вид и предлагам да гласуваме предложенията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други предложения няма. Моля да прочетете предложението на комисията, за да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Член 5. Ал. 1 - остава непроменена.
Ал. 2. Най-малко 10 млн. лева от капитала на заявителя трябва да бъдат в пари или в държавни лихвоносни ценни книжа със срок на изплащане до една година включително. Останалата част от капитала на заявителя трябва да бъде въд вид на инвестицонни бонове. Частта в инвестиционни бонове не може да бъде по-малка от 70 на сто от капитала.
Ал. 3. Държавните лихвоносни ценни книжа със срок за изплащане до една година включително се внасят в капитала по номиналната им стойност.
Ал. 4. Към момента на подаване на заявление за издаване на потвърждение на проспекта по чл. 10, ал. 4 от комисията учредителите трябва да са внесли в капитала на учредяващия се приватизационен фонд не по-малко от 10 млн. лв. в пари или в държавни ценни книжа, а към момента на подаване на зявление за издаване на разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд трябва да бъде внесен целият записан капитал в пари, държавни ценни книжа и инвестиционни бонове".
Алинея 4 става алинея 5, без промени в текста.
Алинея 5 става алинея 6, без промени в текста.
Алинея 6 става алинея 7 с ново съдържание:
Ал. 7. В случай че приватизационния фонд не набере минималния капитал, необходим за учредяване на приватизационен фонд до определен от Министерския съвет срок или му бъде отказано издаване на разрешение или вписване в търговския регистър, лицата, внесли инвестиционните си бонове във фонда, имат право да ги изтеглят незабавно и да се разпореждат с тях при условия, ред и в срокове, определени от Министерския съвет. Разходите по учредяването в тези случаи са за сметка на учредителите".
Създава се нова ал. 8 със следното съдържание:
"Ал. 8. Увеличаването на капитала с инвестиционни бонове може да става и между отделните тръжни сесии, като прехвърлянето на инвестиционните бонове от граждани на приватизационни бонове за тези периоди става по ред, определен от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате тези текстове.
От общо гласували 172 народни представители, за - 138, против - 6, въздържали се - 28.
Текстът на чл. 5 - изменените алинеи, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народният представител Александър Божков предлага промени в ал. 1 на чл. 6.
В ал. 1 на чл. 6 след думите "застрахователните дружества" се вписва нов текст: "за период от 2 години след учредяването на съответния приватизационен фонд".
Икономическата комисия не прие това предложение. Предлага да се запази досегашният текст на ал. 1 на чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Божков, поддържате ли предложението си по ал. 1 на чл. 6?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Божков в ал. 1 на чл. 6 след думите "застрахователните дружества" се вписва нов текст: "за период от 2 години след учредяването на съответния приватизационен фонд".
Моля да гласувате.
От общо гласували 166 народни представители, за - 44, против - 65, въздържали се - 57.
Предложението не се приема.
Член 6 остава такъв, какъвто е бил.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народната представителка Ана Миленкова предлага промени в чл. 7, ал. 2. Те са:
"Ал. 2. Който придобие пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от акциите на приватизационен фонд или по друг начин може да упражнява решаващо влияние върху дейността му, уведомява незабавно комисията."
Предложението на госпожа Миленкова се прие от комисията и предлагам да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложението за изменение на ал. 2 на чл. 7.
От общо гласували 135 народни представители, за - 131, против - 1, въздържали се - 3.
Изменението на ал. 2 на чл. 7 е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин председател, аз се извинявам. Може би трябваше да прочета и ал. 3 на чл. 7. Тя също се подкрепя от Икономическата комисия. Новата редакция на ал. 3 гласи така:
"Ал. 3. При нарушаване на изискването на ал. 1 комисията дава срок за отстраняване на нарушението."
Предлагам този текст също да бъде подкрепен от пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате и предложението за изменение на ал. 3 на чл. 7, направено от Ана Миленкова.
От общо гласували 136 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 3.
Алинея 3 на чл. 7 е приета с новото си съдържание.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народният представител Ана Миленкова предлага чл. 8 да се отмени.
Икономическата комисия не прие това предложение и същевременно предлага промени в текста на действащия сега чл. 8. Промяната е:
"Чл. 8. Чуждестранни лица могат да бъдат учредители в приватизационен фонд, ако са регистрирани като финансова институция по националния им закон и са осъществявали дейност като финансова институция в страната, където е седалището им, в продължение на не по-малко от 5 години и ако представят банкови референции от първокласна чуждестранна банка, потвърдени от Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Госпожа Миленкова, съгласна ли сте?
Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате текста, предложен от Икономическата комисия.
От общо гласували 146 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 8.
Новото съдържание на чл. 8 е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: По чл. 9 има предложение в законопроекта на Министерския съвет. Предлага се създаването на ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. При учредяването на приватизационни фондове чл. 163, ал. 2 от Търговския закон не се прилага."
Това предложение се приема от комисията. То хармонизира Закона за приватизационните фондове с Търговския закон и предлагам народните представители да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате новата ал. 3 на чл. 9.
От общо гласували 150 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 15.
Новата ал. 3 на чл. 9 е приета.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народната представителка Ана Миленкова предлага и два варианта на нов чл. 10а. Първият вариант има следното съдържание:
"Чл. 10а. Ал. 1. С провеждането на учредителното събрание на приватизационния фонд инвестиционните бонове се считат внесени във фонда, акции от който е записал заявителят, освен ако заявителят е бил представляван лично или чрез пълномощник на учредителното събрание и е изразил изрично несъгласието си с някое от решенията на общото събрание по чл. 170, ал. 1, точки 1, 2 и 3 от Търговския закон.
Ал. 2. Органите за управление на фонда в 3-дневен срок уведомяват Центъра за масова приватизация за провеждането на учредителното събрание и за заявителите, изразили изрично несъгласието си с някое от решенията на учредителното събрание по чл. 170, ал. 1, точки 1, 2 и 3 от Търговския закон."
Вторият вариант на предложението - в чл. 10а се създава ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Учредителното събрание има право да решава, ако на него е представен 34 на сто от записания капитал и присъстват най-малко пет лица, записали акции."
Икономическата комисия подкрепи първия вариант на предложението на госпожа Миленкова. Той в значителна степен съдържа и предложенията на народните представители Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев, които бяха в чл. 5, и беше мотивирано, че систематично не са в чл. 5.
Наред с първия вариант на госпожа Миленкова - двете алинеи, комисията предлага нови ал. 3 и 4 на чл. 10а със следното съдържание:
"Ал. 3. При учредяване на приватизационен фонд не се прилага чл. 170, ал. 3 от Търговския закон и чл. 96 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Ал. 4. Учредителното събрание на приватизационния фонд се свиква и взема решения в съответствие с чл. 168 от Търговския закон. В случай, че в обявения час за начало на учредителното събрание на приватизационния фонд не е представен необходимият капитал, събранието се провежда 2 часа след обявеното време и може да взема решения с представения капитал, ако присъстват най-малко пет лица, записали акции."
Искам предварително да съобщя, че ал. 4 в значителна степен инплантира и предложение на народния представител Александър Божков към чл. 17, така че оптимизираме физическите или материалните условия за учредителни събрания на приватизационните фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Спас Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние гласувахме предложената от Министерския съвет нова ал. 3 на чл. 9 със съдържание: "При учредяването на приватизационни фондове чл. 163, ал. 2 от Търговския закон не се прилага".
Сега в този текст със създаваната нова ал. 3 повтаряме същото условие, но за друг член от Търговския закон, а именно: "При учредяване на приватизационен фонд не се прилагат чл. 173 от Търговския закон и чл. 196".
Моето предложение е, че ненормално се разкъсват тези разпоредби, които засягат една и съща материя с различни текстове и затова за систематика предлагам, но може би госпожа Миленкова, тъй като тя има предложения, или ал. 3 на чл. 9 да не се приема, а съдържанието й да дойде в ал. 3 на чл. 10б и да се каже:
"При учредяване приватизационен фонд не се прилагат разпоредбите на чл. 163, ал. 2, чл. 170, ал. 3 от Търговския закон" и текстът остава до края без промени.
Фактически новоприетата ал. 3 на чл. 9 следва да се включи в новата ал. 3 на чл. 10а за систематика и прегледност на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При това положение, тъй като ние вече гласувахме новата ал. 3, моля да гласувате новата ал. 3 да отпадне в чл. 9.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Това означава чл. 9 да не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, чл. 9 не се променя.
От общо гласували 146 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението е прието.
Моля сега да гласуваме чл. 10а, който включва като ал. 1 и ал. 2 предложението от първи вариант на госпожа Миленкова. Ал. 3 ще звучи по следния начин:
Господин Койчев, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Ал. 3. При учредяване на приватизационен фонд не се прилагат чл. 163, ал. 2 и чл. 170, ал. 3 от Търговския закон и чл. 96 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И ал. 4 остава така, както беше предложена.
Моля да гласувате чл. 10а така, както беше предложен.
От общо гласували 136 народни представители, за - 131, против - 1, въздържали се - 4.
Член 10а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народната представителка Ана Миленкова предлага и две промени в чл. 12, ал. 1.
Едната промяна е за точка 3, където се предлага следната редакция: "Данни за капитала и неговата структура", вместо сега действащия текст "Данни за записания и внесения капитал и неговата структура".
И промени в точка 7 на ал. 1: "Имената (наименованията) и сведенията за лицата, които притежават в заявителя пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите или могат да упражняват контрол върху него".
На мястото на този текст госпожа Миленкова предлага точка 7 "Имената (наименованията) и сведенията за лицата, които притежават в заявителя пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите или могат да упражняват решаващо влияние върху дейността му".
Икономическата комисия не прие предложението за промяна на текста на точка 3 и подкрепя предложението за промяна на съдържанието на точка 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Предложението по чл. 12, ал. 1, точка 3 го оттеглям.
Така че моля само другото направено предложение да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? - Няма.
Моля да гласувате новото съдържание на точка 7 от ал. 1 на чл. 12.
От общо гласували 138 народни представители, за - 128, против - 8, въздържали се - 2.
Новият текст на точка 7 от ал. 1 на чл. 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: В законопроекта на Министерския съвет се предлага в ал. 1 на чл. 13 цифрата "2" да се замени с цифрата "1". Става дума за намаляване на срока от 2 на 1 месец за произнасяне по искането за получаване на разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд от Комисията по фондовите борси и ценните книжа.
Това предложение на Министерския съвет се подкрепя, още повече, че беше апробирано в практиката в един екстремален режим и успяха средно за около 15 - 20 дни комисията, дори в една ненормална материална обстановка, да се произнася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Божков има думата.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! Имам принципно възражение срещу този текст, не защото един месец няма да стигне на комисията да си свърши работата, а защото този текст е едно подхвърляне, доста непочтено подхвърляне на топката към Народното събрание. Искам да обърна внимание на народните представители главно от левицата, ако в момента не се занимават с нещо друго, да ме чуят. Става въпрос за следното нещо.
Имаме два органа на Министерския съвет - Центъра за масова приватизация и Комисията по ценните книжа. Центърът за масовата приватизация притиска комисията да работи по-бързо. Министерският съвет не може да наложи на комисията да работи по-бързо кой знае защо, поради което Министерският съвет си измива ръцете с Народното събрание - Народното събрание да намалявало срока от два месеца на един месец.
Приели сме два месеца. Ако комисията, като орган на Министерския съвет, може да работи по-бързо, а тя заяви, че ще работи по-бързо. Днес е протоколирано в заседанието на Икономическата комисия - отново господин Танушев заяви, че за 15-ина - 20 дни могат да свършат работата. Не виждам защо трябва Народното събрание да бъде използвано като арбитър в споровете между два органа на Министерския съвет. Просто смятам, че е непочтено по този начин да бъде използвано Народното събрание.
Смятам, че изобщо не е необходимо да се правят промени в този текст. Не може по този начин да се въздейства на комисията през два органа да минава. Уважавайте текстовете, които сами сме гласували и които сме приели. Нищо не променяме с това. Комисията пак ще си свърши работата, но си бием сами шамара в момента като народни представители. Приехме два месеца и сега по нечий каприз трябва да го сменим на един месец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение е да отпадне това изменение?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Александър Божков да отпадне това изменение.
От общо гласували 168 народни представители, за - 54, против - 68, въздържали се - 46.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на Министерския съвет в чл. 13, ал. 1, цифрата "2" да се замени с цифрата "1".
От общо гласували 148 народни представители, за - 116, против - 30, въздържали се - 2.
Изменението в чл. 13 е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Има предложение от народната представителка Ана Миленкова за промяна в чл. 14, ал. 1, т. 6. То е:
"6. Някои от лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите, или по друг начин могат да упражняват решаващо влияние върху дейността на приватизационния фонд с дейността си, или с влиянието си върху вземането на решение, могат да навредят на сигурността на инвестициите".
За пояснение, то е под въвеждащото изречение на ал. 1 на чл. 14. Изречението трябва да звучи: "Комисията отказва да издаде разрешение, ако:" и следва т. 6.
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 147 народни представители, за - 139, против - 1, въздържали се - 7.
Измененият текст на т. 6 на ал. 1 на чл. 14 е приет.
По-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Както вече съобщих, по предложение на народния представител Александър Божков, в чл. 17 се предлагат промени на процедурата за учредителни събрания на приватизационния фонд. Те бяха гласувани в новото съдържание на допълнителния чл. 10а. По този начин господин Божков е задоволен. Да чета ли текста?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, няма нужда.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Преминаваме към чл. 18. Там също има много предложения.
В законопроекта на Министерския съвет се предлага ал. 1 на чл. 18 да се измени както следва:
"Чл. 18. Ал. 1. Членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационния фонд, могат да бъдат физически и юридически лица. Членовете - физически лица, трябва да:
1. имат постоянно местоживеене в страната;
2. притежават подходяща професионална квалификация и опит;
3. не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са били членове на управителен или контролен орган, или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до трета степен, както и по сватовство до трета степен помежду си."
Народният представител Ана Миленкова предлага също своя редакция на ал. 1 на чл. 18:
"Чл. 18. Ал. 1. Членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационния фонд, които са физически лица, както и физическите лица - представители на юридическите лица - членове на съответния съвет, трябва да:
1. притежават подходяща професионална квалификация и опит;
2. не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
3. не са били членове на управителен или контролен орган, или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. не са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до трета степен, както и по сватовство до трета степен помежду си."
Икономическата комисия обсъди и двете предложения и предлага една комбинирана окончателна редакция на чл. 18, ал. 1. Тя е:
"Чл. 18. Ал. 1. Членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационния фонд могат да бъдат физически и юридически лица. Членовете - физически лица, трябва да:
1. имат постоянно местоживеене;
2. притежават подходяща професионална квалификация и опит;
3. не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са били обявени в несъстоятелност, или членове на управителен или контролен орган, или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до трета степен, както и по сватовство до трета степен помежду си."
Комисията предлага и създаването на ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Физическите лица, които представляват юридическите лица - членове на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационния фонд, трябва да отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2 до т. 5."
Икономическата комисия предлага досегашната ал. 2 на чл. 18 да стане ал. 3.
Освен това, във втория законопроект на Министерския съвет се предлага и следната ал. 3 на чл. 18:
"Ал. 3. Член на управителния и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационния фонд, не може да бъде служител в Министерския съвет, в централните управления на министерствата и комитетите при Министерския съвет, както и във всички други централни ведомства на бюджетна издръжка".
Вариант: "с изключение на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи".
Народният представител Тодор Пандов предлага допълнителна ал. 3 с аналогично съдържание. То е:
"Ал. 3. Член на управителния и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационен фонд, не може да бъде служител в Министерския съвет, в централните управления на министерствата и комитетите при Министерския съвет."
Комисията обсъди тези предложения, включително прецени и възможността за превратно тълкуване на предложението в законопроекта на Министерския съвет, един вид, че вече утвърден член на управителен надзорен съвет не може да бъде назначаван в Министерския съвет и поради това си позволи да предложи следната редакция на база на предложените текстове:
"В чл. 18 се създава ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. Служители в Министерския съвет, в централните управления на министерствата и комитетите при Министерския съвет, както и във всички други централни ведомства на бюджетна издръжка, определени по списък, приет от Министерския съвет, не могат да бъдат членове на управителния и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационния фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Цоньо Ботев.

ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм малко смутен от текста, който предлага Икономическата комисия, тъй като на заседанието според мене беше прието друго. Например, в т. 1 е записано: има постоянно местоживеене. Аз питам: къде? - В едно от предложенията беше казано "постоянно местоживеене в страната", а тук пише само постоянно местоживеене, което според мен значи определен град или там, където е адресната регистрация на кандидата за управителен или надзорен съвет, или излиза, че не трябва да живее в катун и т.н.
Това явно е техническа грешка и моля да бъде изправена и да се запише: има постоянно местоживеене в страната.
Що се отнася до другия текст, той явно отпадна и няма да го коментирам тук.
Но по т. 5 също ми се струва, че би трябвало последната част от този текст да отпадне, защото това със сватовството е много смешна история. Първо, то не е нещо постоянно; второ - те не са роднини и третото нещо - никаква гаранция няма, че могат да бъдат сватове до следващия ден. Според мене този текст също трябва да отпадне, защо мога да ви кажа, че има далеч по-близки хора, на които не се забранява да бъдат членове на управителните и надзорните съвети и за тях такава забрана няма.
Дори предлагам направо т. 5 да отпадне, както и т. 2, където за мен лично не значи изразът: притежават подходяща професионална квалификация. Тук ние сме хора с различни професии, а се занимаваме с едно и също нещо и например по същия начин може да се каже, че някои от нас нямат подходяща професионална квалификация да бъдат депутати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Вие имате няколко предложения. Към т. 1 да се добави в края "в страната"; т. 2 да отпадне; т. 5 да отпадне или да отпадне последният израз след запетаята.
Думата има господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам да отпадне предложената от Икономическата комисия ал. 4. Защо? - Защото е явно, че предложителите на тоя текст продължават да разглеждат приватизационните фондове като някакви държавни образувания.
Всеки български гражданин може да бъде член на надзорен или управителен съвет на частна фирма, на частно дружество, независимо дали работи в Министерския съвет или не. Ако с работата си той пречи на Министерския съвет или използва информация от Министерския съвет или от министерството за целите на това частно дружество, то в правото си е неговият началник, тоест съответният министър или министър-председателят да го уволни. Не може да се ограничават по тоя начин правата. Аз не виждам никакъв смисъл в това да може да бъде акционер в някакво друго частно акционерно дружество, а в приватизационен фонд да не може да бъде. Познаваме достатъчно много хора и от Министерския съвет, които имат частни фирми, работят в Министерския съвет и това не им пречи особено много. Но защо да не могат да бъдат в ръководните органи на приватизационен фонд, не мога да разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение конкретно е?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Да няма ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това е един случай, във връзка с който има създадени доста силни обществени настроения, така както е във връзка със смъртното наказание. Когато се прави нормата в закона, аз си позволявам да кажа - може някои от юристите да възразят, че все пак трябва да се отчитат тези силно изразени обществени настроения, тъй като става дума не изобщо за приватизацията, а за масовата приватизация, където, за разлика от един инвестиционен фонд, където ние с вас и още трима можем да бъдем, тук се включват десетки, стотици хиляди хора. Именно с оглед на това аз съм склонен да подкрепя позицията, според която да има някакво ограничение. Съвършено различни са случаите - единият, който сега разглеждаме във връзка със закона и това, което вие привеждате като примери. Помоему те са различни именно, защото в оня случай става дума за едно акционерно дружество или инвестиционен фонд, а тук за масовата приватизация, господин Божков. И с оглед на това дайте да отчетем обществените настроения. Това не е популизъм! Това не е популизъм, така както и когато се съобразяваш с 80 на сто изразените настроения за смъртно наказание, обявявате тези хора извън парламента и тук за не знам какви си. А президентът на Съединените щати пледира сега за смъртно наказание! Тогава не се употребяват такива силни квалификации, но тук веднага те обявяват за неевропеец, за човек, който обича да гледа инквизиции и пр., и пр. неща от тоя род. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Аз правя реплика на професор Стоилов.
Тук става въпрос за следното нещо: когато министърът на отбраната си прави армейски фонд, би трябвало министър-председателят да поиска оставката на министъра на отбраната. Когато министърът на транспорта си прави Фонд "Пътища", би трябвало министър-председателят на поиска оставката на министъра на транспорта...
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Когато заместник-председателят на СДС си прави фонд...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Когато в един фонд участват министри или членове на Министерския съвет, когато тук всички текстове са свързани с Министерския съвет - нека Министерският съвет да си приеме постановление, с което не разрешава на своите служители да участват. Това просто не може да бъде текст от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, ще преминем към гласуване. Има редица предложения, които ще гласуваме най-напред:
Първо, на Цоньо Ботев, за отпадане на т. 2 от чл. 18, ал. 1.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 161 народни представители, за - 43, против - 65, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Второто предложение е да отпадне т. 5. То е пак на Цоньо Ботев.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 146 народни представители, за - 23, против - 79, въздържали се - 44.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на Цоньо Ботев е от т. 5 на ал. 1 на чл. 18 да отпадне последният текст: "както и по сватовство до трета степен помежду си".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 159 народни представители, за- 49, против - 59, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
Предложението на Александър Божков е да отпадне изцяло ал. 4.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 156 народни представители, за - 35, против - 80, въздържали се - 41.
Не се приема това предложение.


Последното предложение е на господин Цоньо Ботев - в чл. 18, ал. 1, точка 1 накрая да се запишат думите "в страната".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Това не е предложение, това е технически пропуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 156 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 7.
Предложението се приема.
При това положение подлагам на гласуване измененията в чл. 18, така, както бяха предложени от Икономическата комисия, включващ ал. 1 с добавката в точка 1, ал. 2, ал. 2 става ал. 3 и новата четвърта алинея. Моля да гласувате.
От общо гласували 153 народни представители, за - 123, против - 28, въздържали се - 2.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващото предложение е за промени в чл. 25. Те са направени от народния представител Ана Миленкова.
Предлага се чл. 25 да бъде променен, както следва:
"Чл. 25. Ал. 1. Приватизационният фонд, съответно инвестиционният посредник по чл. 19, ал. 1, публикува съобщение за публичното предлагане, началния и крайния срок на подписката, съответно началния и крайния срок на продажбата, регистрационния номер на издаденото потвърждение и времето, мястото и начина на запознаване с проспекта.
Ал. 2. Съобщението по ал. 1 се публикува поне в един централен всекидневник най-малко 7 дни преди началния срок на подписката или началото на продажбата.
Ал. 3. Датата на публикуване на съобщението по ал. 1 се смята за начало на публичното предлагане.
Ал. 4. Датата, посочена в съобщението по ал. 1, на която най-рано могат да бъдат записани, съответно закупени акции, се счита за начало на подписката, съответно на продажбата."
Предложенията на госпожа Миленкова бяха приети от Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 25 с новото съдържание, така, както е предложено от госпожа Миленкова.
От общо гласували 144 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 10.
Член 25 с новото съдържание е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: В законопроекта на Министерския съвет се предлага в чл. 27 изразът "съотношението на капитала по чл. 5 бъде нарушено" да се замени с "частта от капитала в инвестиционни бонове и/или в акции на предприятия, приватизирани по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, бъде по-малко от 70 на сто от капитала".
По принцип това предложение се приема, но с модифицирана редакция. Икономическата комисия предлага следната промяна в чл. 27: Изразът "съотношението на капитала по чл. 5 бъде нарушено" се заменя с "инвестиционните бонове и/или акциите на предприятия, приватизирани по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, са по-малко от 70 на сто от реалните му активи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложения текст на чл. 27.
От общо гласували 142 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 14.
Новият текст на чл. 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Госпожа Ана Миленкова предлага промени в ал. 3 на чл. 29. Тя е:
"Ал. 3. Инвестициите по ал. 2, точка 1 не могат да надвишават 10 на сто от капитала на фонда."
Това предложение се подкрепя от Икономическата комисия.
Има предложение за ал. 4, също от госпожа Миленкова. Тя предлага ал. 4 да има следното ново съдържание:
"Ал. 4. Инвестициите по ал. 2, точка 2 не могат да надвишават 25 на сто от капитала на фонда."
Това предложение също беше подкрепено от Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате измененията в чл. 29, ал. 3 и 4, предложени от госпожа Ана Миленкова.
От общо гласували 140 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 17.
Приет е измененият текст на чл. 29.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващото предложение е за промяна на чл. 30, ал. 1. То е от народния представител Ана Миленкова. Тя предлага ал. 1 на чл. 30 да бъде променена, както следва:
"Чл. 30. Ал. 1. Приватизационният фонд не може да придобива пряко или чрез свързани лица повече от 34 на сто от акциите с право на глас на едно дружество."
Това предложение на госпожа Миленкова не беше подкрепено от Икономическата комисия.
АНА МИЛЕНКОВА (от място): Аз го оттеглям.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващите предложения са в раздел "Допълнителни разпоредби". В законопроект на Министерския съвет се предлагат промени в § 2 от допълнителните разпоредби и се предлага точка 2 да бъде променена така: "Реалните активи се определят, като от сумата на актива по баланса на фонда се извадят вземанията по записани дялови вноски и загубите".
Икономическата комисия приема по принцип това предложение, но го прередактира и предлага точка 2 на § 2 от допълнителните разпоредби да бъде, както следва:
"2. "Реални активи" са разликата между сумата на актива по баланса на фонда и загубите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате това изменение на точка 2.
От общо гласували 145 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 4.
Предложението за новия текст на точка 2 е прието.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народният представител Георги Аврамов предлага в чл. 64 на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества да се създаде нова точка 5 със следното съдържание: "При увеличаване на капитала на приватизационните фондове само с инвестиционни бонове".
Това предложение не беше прието от Икономическата комисия. Тя предлага чл. 64 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества да се запази без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Става въпрос, че ние вече разрешихме увеличаването на капитала с бонове между отделните тръжни сесии. Тези, които фондове са получили първо разрешение за набиране на капитал, след това второ разрешение от Комисията по ценните книжа и са регистрирани в съда. Те са дали проспекти и намерение, което е едно приблизително число какъв капитал могат да наберат.
След като им позволяваме те да набират капитал между тръжните сесии, не е нужно те отново да минават през комисията, да утвърждават нов проспект, което може да се забави най-малко с месец, докато получат проспект. А самото време между търговете е не повече от месец - месец и половина.
Така че, ако ние не им разрешим сега увеличаването на капитала с инвестиционни бонове, може би трябва да добавим само "между тръжните сесии", няма да се използва тази възможност от гражданите, които не са прехвърлили своите бонове на фондове и не са успели да участват в търговете в приватизацията. Те няма да могат да участват изобщо в масовата приватизация.
Затова предлагам да се допълни само: "При увеличение на капитала на приватизационните фондове само с инвестиционни бонове между тръжните сесии". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Няма други бележки.
Моля да гласувате предложението на Георги Аврамов за създаване на нова точка 5:
"5. При увеличаване на капитала на приватизационните фондове само с инвестиционни бонове между тръжните сесии".
От общо гласували 148 народни представители, за - 89, против - 13, въздържали се - 46.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Има две предложения за нов § 6.
Народният представител Стойко Пенчев предлага в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества да се създаде нов чл. 6а със следното съдържание:
"Чл. 6а. Средствата от глобите и санкциите, наложени по чл. 142 от този закон и чл. 41 от Закона за приватизационните фондове се превеждат в извънбюджетната сметка на Комисията по ценните книжа и фондовите борси".
Народният представител Александър Божков прави аналогично предложение, което е по-детерминирано. То гласи: "§ 6. В Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества се създава нов чл. 6а:
"Чл. 6а. Ал. 1. Към комисията се създава фонд "Материална база, квалификация и стимулиране.
Ал. 2. Средствата по фонда се набират от глобите и санкциите, наложени по чл. 142 от този закон и чл. 41 от Закона за приватизационните фондове.
Ал. 3. Средствата по фонда се разходват за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и стимулиране на служителите от комисията по ред, определен от Министерския съвет.
Ал. 4. Върху средствата за стимулиране на служителите не се начисляват вноски за държавното обществено осигуряване и фонд "Професионална квалификация и безработица".
Комисията по принцип прие тези две предложения, изхождайки от това, че Комисията по ценните книжа и фондовите борси няма отношение с бюджета. Тя се издържа от собствен фонд. И предлага модифицирана редакция на предложението, направено със законопроекта на народния представител Стойко Пенчев.
"§ 6. В Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества се създава нов чл. 6а:
"Чл. 6а. Средствата от глобите и санкциите, наложени по чл. 142 от този закон и чл. 41 от Закона за приватизационните фондове, се превеждат в извънбюджетната сметка на Комисията по ценните книжа и фондовите борси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 6а, така както беше предложен.
От общо гласували 157 народни представители, за - 127, против - 13, въздържали се - 17.
Параграф 6а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Министерският съвет предлага:
В Заключителните разпоредби да се добави нов § 7 със следното съдържание:
"§ 7. В чл. 51 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обнародван в "Държавен вестник" бр. 39 от 1992 г., изм. и доп. бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г. и бр. 45 от 1996 г.), се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал. 1.
Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. За акциите на предприятията, които се предлагат за приватизиране по реда на тази глава, не се прилагат разпоредбите на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества относно публичното предлагане на ценни книжа".
Това предложение на Министерския съвет се подкрепя от Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 132 народни представители, за - 123, против - 4, въздържали се - 5.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народната представителка Ана Миленкова предлага да бъде отменен чл. 51а от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия.
Това предложение не се подкрепя от Икономическата комисия.
АНА МИЛЕНКОВА (от място): Аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля се.
Давам думата на господин Орсов за процедурно предложение.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Предлагам на вашето внимание две процедурни предложения.
Първото предложение е Народното събрание да реши на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 35 и чл. 33 от Правилникта за организацията и дейността на Народното събрание редовните пленарни заседания на Народното събрание през третата сесия на тази година да се провеждат от 9 до 14 часа.
Второто ми процедурно предложение е днес, след като приключи текущото извънредно заседание, Народното събрание да проведе трето извънредно заседание на днешния ден с една-единствена точка в дневния ред: решение за определяне възнаграждения на членовете на Централната избирателна комисия за избор на президент и вицепрезидент на републиката.
По този начин, изглежда, утре Народното събрание няма да заседава, тъй като ще е приело всичките проекти за решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по първото процедурно предложение?
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате редовните пленарни заседания на есенната сесия да се водят от 9 до 14 часа.
От общо гласували 157 народни представители, за - 143, против - 11, въздържали се - 3.
Второто процедурно предложение на господин Орсов е да се проведе трето извънредно заседание днес с единствена точка от дневния ред така, както беше прочетена. Моля да гласувате.
От общо гласували 161 народни представители, за - 123, против - 37, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Продължавайте с второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Министерският съвет предлага да се създаде нова преходна разпоредба:
"Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове (ДВ. бр. 1 от 1995 г.)
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Това предложение се приема от Икономическата комисия.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Защо трябва да има горе "закон"?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз не мога да го разбера това предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Ами и аз, да Ви кажа. Нещо сме изтървали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е грешка.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, само:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Компютърът е направил грешка.
Предложението е:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Моля да гласувате!
От общо гласували 149 народни представители, за - 140, против - 5, въздържали се - 4.
Параграф 2 от преходните разпоредби е приет. С това законопроектът е приет и на второ четене.
Закривам второто извънредно заседание за днес. (Звъни)

Закрито в 17,55 часа




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов



СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков