Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Давам думата на народния представител Стефан Савов да говори от името на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Възмутен съм днес от едно заглавие във вестник "24 часа" - "Кюфтето уби трите депутатки".
Вижте, дори си позволих аз да стана, а не някой от левицата, да не се каже, че е защита и тъй нататък. Смятам, че в този случай това е едно кощунство. Никой от нас в никой случай не е за някаква цензура на словото, на думите, на това, което се пише във вестниците. Обаче аз не зная, още не съм намерил формата, но ми се струва, че може да отправим един апел към журналистите. По-мека форма не мога да си представя. Все пак да има някаква почтеност!
Защото трите депутатки, както и ние всички пътуваме непрекъснато не за наше удоволствие, не за кюфтетата, а да изпълняваме нашите политически задачи, така както го изисква Конституцията. Защото в Конституцията много ясно е казано, че партиите са институции на демокрацията.
Може би един апел, който горе-долу е думата молба, ще бъде добре да отправим. И смятам, че всички ще го подпишат. Тук не е въпрос за партизанствуване. Тук въпросът е за една елементарна почтеност. Благодаря ви. (Одобрителни ръкопляскания в цялата зала)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Започваме нашата работа.
Има думата господин Ананиев.
ГЕОРГИ АНАНИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Вчера направих едно предложение, което беше отхвърлено. И по този начин Българската армия се лиши от всякакъв бюджет. Не че се намалява или се удовлетворяват исканията на Българската армия. По този начин, по който вчера гласувахме и приехме текста, Българската армия се лиши от всякакъв бюджет.
Затова ви умолявам, ще предложа нов текст за т. 6 в § 5, който мисля, че ще бъде приет. Текстът, който предлагам, е следният. (Господин председател, следите ли внимателно?) Пак се основавам на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Предлагам в т. 6 текстът да бъде следният: "Министерството на отбраната, Българската армия и поделенията, подчинени на министъра на отбраната". (Реплика отляво) Ами може, може, защото... (Обажда се същият репликиращ отляво) Не е така, Българската армия съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили не е структура на Министерството на отбраната. Разбирате ли това? Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили Българската армия не е в структурата на Министерството на отбраната. Ето тук е въпросът. И това трябва да го разберете.
Ще ви цитирам пак текст от Закона за отбраната и въоръжените сили, чл. 71: "Българската армия е общонационална въоръжена институция, която осигурява защитата на териториалната цялост и суверенитета на страната".
"Ал. 3. Българската армия се състои от Генерален щаб, Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, формирования за военно разузнаване, военно контраразузнаване, военни академии, съединения и т.н.". Но тя не е в структурата на Министерството на отбраната.
Моля ви, проявете разум. Защото ако текстът остане така, както е предложен, Българската армия ще се лиши от бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да уточним текста: "Министерството на отбраната, Българската армия и поделенията, подчинени на министъра на отбраната".
ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Това е разшифровката на системата на Министерството на отбраната, в § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Предлагам, въпреки че е извън регламента такова нещо, тъй като смятам, че въпросът е редакционен, ще го поставя на гласуване. Предлага се в т. 6 да бъде включен следният текст: след "Министерството на отбраната" да се сложи запетая и да се добави "Българската армия и поделенията, подчинени на министъра на отбраната,".
Моля да гласувате тази добавка в текста, която не изменя никакви числа.
(Любен Петров иска думата)
Отменете гласуването.
Да, има думата господин Любен Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Прав е господин Ананиев. Но аз смятам, че може да се намери по-добра редакция. Вместо да се изброяват съставните елементи на системата на Министерството на отбраната, да се запише "система на Министерството на отбраната". Така е по Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодаря.
ГЛАСОВЕ ОТДЯСНО: Не се прие вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Петров, за съжаление вчера това беше оригиналното предложение на господин Ананиев, което не се прие.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Това е правилното. Съжалявам, това е точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е правилно. Аз предлагам... Предлагам ако нямате нищо против, да го гласуваме още веднъж. (Протести отдясно) Не може?
Тогава гласуваме следния текст: "Министерството на отбраната, Българската армия и поделенията, подчинени на министъра на отбраната".
Моля да гласувате. И сега разумно.
От общо гласували 212 народни представители, за - 204, против - няма, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Преминаваме нататък.
Давам думата на Васил Михайлов, който има бележки по § 4, които бяха написани в раздела за § 1.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Дълго е реактивното време на БСП. Трябваше 4 пъти да се гласува, за да разберат за какво става дума. (Шум и неодобрителни обаждания отляво) Не ми викайте: "Стига!" Процесът на декомунизация сигурно е по-мъчителен и труден от процеса на денацификация. Ще има дълъг период в три етапа. Няма проблем, ще се извърши. Има Резолюция на Съвета на Европа. Ще минете през това, ще минете през съответните обучения, през психиатри... Няма проблем, това вече е правено в света. (Шум и неодобрителни обаждания отляво)
Чудя се, обаче, когато разглеждаме бюджета, уважаеми господин председател, очаквах тук редиците на министрите да бъдат пълни. Няма нито един министър. Очаквах те да тръпнат какви бюджетни средства ще им бъдат отпуснати. Не само че не тръпнат, но ги и няма.


Това означава поне две неща - че или абсолютно не са заангажирани със своите проблеми в министерствата, във ведомствата, които те ръководят и за това, за което отговарят, или пък знаят предварително, че бюджетът не може да не бъде приет точно в този вид, в който е гласуван от Министерския съвет. И тук, разбира се, се появява големият психиатричен проблем за раздвояването. Как е възможно един министър хем да е против един бюджет, хем да гласува за него, а след това отново да плаче колко е против?
Аз наистина не разбирам такова поведение, както и не разбирам поведението на председателя на Комисията по национална сигурност, който тук предлага онова старо предложение - с 2 млрд. да се увеличат бюджетните средства на Министерството на отбраната, тези 2 млрд, които така и не се приеха на разглеждането на бюджета 1996 г. Но това лежи на тяхната съвест, в крайна сметка, на неговата и на неговите колеги.
Предложенията, които съм направил по § 5, чл. 4, са следните. Сумите се променят, както следва в милиони лева:
Министерство на отбраната - 43 млрд. и 500 млн. лева. Това е сума, която пак няма да е достатъчна за нуждите на отбраната. Тя е тази сума, която бях поискал, изчислявайки нуждите, и според Генералния щаб, на Министерството на отбраната, пак в същия размер. Не се прие и се отиде на сума, която е нищожно малка, и разбира се, че няма да бъде достатъчна, сума,която е 33 млрд. 485 млн. и 800 хил. лева.
Отново обричаме Българската армия и Въоръжените сили на недоимък, който има тежки последици не само за националната сигурност на страната, боеготовността на армията, но и тежки социални последици. Няма друга нормална страна в света, където офицерите и сержантите да са социално слаби. Това обаче в България е, независимо че очакват някакви хипотетични големи заплати от 1 януари 1997 г. И това се дължи, разбира се, на БСП, която гласува оттогава да влязат заплатите в сила по Закона за отбраната и въоръжените сили. Това е факт. Българската армия, изглежда, не ви е много присърце. Особено не харесвате младите офицери и не ги одобрявате заради новите им съвременни възгледи.
В този порядък на мисли искам да кажа, че от тези 43 млрд. и 500 млн. лева предлагам, в т.ч. за разходи по инициативата "Партньорство за мир" и договора "Открито небе", да бъде отпусната сумата от 200 млн. лева. Същата тази сума бях предложил и в началото на годината, когато разглеждахме бюджета за 1996 г. Тази сума не беше приета.
Факт е, че само преди няколко дни ние дадохме разрешение за провеждането на учение по инициативата "Открито небе" в Германия. Имаме снабден самолет, имаме апаратура, за която са дадени немалко средства. Още малко средства са необходими, за да бъде пълна окомплектовката, и особено на земната апаратура за разчитане на снимките и записите, направени от този самолет. В този смисъл и тези 200 млн. лева ще бъдат вероятно достатъчни, за да бъдем ние на високо ниво по отношение на участието в договора "Открито небе".
По-нататък. Знаем, че "Партньорство за мир" е технологичният етап за пълноправно членство на България в Северноатлантическия договор. Той е изключително важен и ценен етап, който обаче трябва да бъде осигурен с достатъчно средства. От тези 200 млн. е редно до края на годината също така да се изразходват средства и за активно участие на България в инициативата "Партньорство за мир".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По първа точка петте минути изтекоха.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, уважаеми господин председателю. Имам да говоря само по още две точки. Те са кратки.
В този смисъл и нашето участие в инициативата "Партньорство за мир" е от изключителна важност. Ние сме обаче длъжници като Народно събрание, като институция по отношение на политическото решение за пълноправно членство на България в НАТО. Слава Богу, българските офицери започват да разбират нуждата от това членство и като истински патриоти разбират всички плюсове на това присъединяване на нашата родина.
По-нататък. Предлагам като т. 7 на чл. 4 Министерството на вътрешните работи да има бюджетни средства от 17 млрд. и 40 млн. лева. Предложението, което бях направил към бюджета в началото на годината, беше 13 млрд. 711 млн. 800 хил. лева. Вие виждате почти пълно съвпадение на предложеното от мен в началото на година и това, което сега Министерският съвет предлага на нашето внимание.
Мисля, че тези средства сега вече обаче са пак недостатъчни. Изискваме борба с престъпността и цялото общество очаква от Министерството на отбраната, а не от певците като Дони или друга някоя инициатива да свърши работата. Същевременно обаче средствата винаги са оскъдни. Те не се дават, за да се държат полицаите като милиционери и да убиват невинни хора в участъците, а се дават наистина за това България да бъде на високо ниво като страна, бореща се с престъпността.
Особено сега болезнена тема за целия свят, а и в близко бъдеще, е проблемът с тероризма. (Реплики от мнозинството) И моля ви, ярки представители на една терористична организация, каквито сте, господа от БСП, да не се обаждате по този повод. Вие би трябвало да се разграничите от своето доста недостойно минало, най-меко казано. Няма да ви изреждам участията в терористични действия, та до най-близки дни.
Това, което бих искал да спомена, и това е последното, с което ще ви занимая, са предложенията ми по бюджета на Министерството на външните работи. Предлагам сумата, която се отпуска на Министерството на външните работи, да бъде в размер на 3 млрд. 573 млн. 780 хил. лева, в т.ч. за ремонт и поддръжка на българските църковни имоти зад граница. За съжаление, това мое предложение, когато го правех за 20 млн. лева, не се възприе. Сега, когато се има предвид, че става дума за обекти извън границата на страната ни, доларовият курс има директно влияние върху средствата и затова моето предложение е за 40 млн. лева. И сградите и имотите на българската екзархия в Цариград, и в Република Македония, и в Западните покрайнини, и в Приднестровието, и в Банад - всички тези места чакат нашето съдействие да се поддържат църковните имоти. Това е една загриженост за българщината, това е едно патриотично дело и аз мисля, че вие няма да сте против и ще гласувате тази сума да бъда гарантирана в бюджета на Министерството на външните работи.
Що се отнася до откриването на информационен център на НАТО, в т.ч. предлагам сумата за този център да бъде 15 млн. лева. Предложението ми от 12 млн., направено в началото на годината, сега, съобразено с инфлационните коефициенти, предлагам да бъде 15 млн. лева. Такъв информационен център е много важен. Важен е за българското общество, защото водената агресивна антинатовска и антизападна пропаганда от БСП и нейните медии трябва да има, както се казва, своя противовес. Българското общество трябва да разбере, че неразделна част от интеграционните процеси към европейските ценности и структури е участието на България в НАТО и това може да стане чрез информационен център. Рано или късно, мисля, че съвсем скоро, такъв ще бъде открит.


Редно е в бюджетните средства на Министерството на външните работи да фигурира такъв информационен център със заделени 15 милиона лева.
Уважаеми колеги, липсват министрите. Правим някакъв законопроект, който ще стане финансов закон на нашата държава. Боя се обаче, че отново споделяме някакви футурологични виждания, а не реални, точни разчети. Защото още не сме нито законова, нито правова държава. Защото все още работим по закон за бюджета, който не допуска например бюджетен дефицит, тоест трябва да бъде балансиран бюджет. Години наред обаче ние нарушаваме този закон. Искам да кажа, че ако искаме да бъдем на ниво, на което очакват нашите избиратели, трябва да сме тези, които се съобразяваме със закона. И на второ четене би трябвало да мине предложения закон, устройствен закон за изграждането на бюджета. И като е минал и ако е в сила това означава, че той трябва да бъде изпълняван. Изпълняван ли е?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Започват да се изпълняват...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: А, започват?! Някога в бъдещето?! Той влиза в сила от момента, в който е обнародван или от съответните дни, както е указано в него. А това не е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Подлагам на гласуване трите предложения на господин Михайлов. Първото е в т. 6 "Министерство на отбраната" сумата да бъде 43 млрд. 500 млн.лв. Моля, гласувайте! Като в това число за разходи по инициативата "Партньорство за мир" и договорът "Открито небе" - 200 млн.лева. Моля, гласувайте!
От общо гласували 176 народни представители, за - 62, против - 90, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е в т. 7 "Министерство на външните работи" сумата да бъде 17 млрд. 40 млн. лв. Моля, гласувайте!
От общо гласували 176 народни представители, за - 58, против - 83, въздържали се - 35.
Предложението не се приема.
И третото предложение е в т. 18 "Министерство на външните работи" сумата да бъде 3 млрд. 573 млн. 780 хил.лв. в това число за ремонт и поддържане на българските църковни имоти зад граница - 40 млн.лв. и за откриване на информационен център на НАТО - 15 млн.лв. Моля, гласувайте!
От общо гласували 176 народни представители, за - 59, против - 92, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Преминаваме към другите предложения.
Ще прередя малко колегите и ще дам думата на народния представител Иван Куртев за предложението му по чл. 4 на § 5 от законопроекта.
ИВНА КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На фона на числата, които споменаваме в тази зала от вчера - стотици милиони и милиарди това, което аз ще спомена като число може би звучи смешно. Става дума 1 млн. 300 хил.лв. 1 млн. 300 хил. обаче предназначени за оцеляването на Съюза на инвалидите в България. Техният бюджет е изцяло на субсидии от държавата. Бюджетът им е много малък. Знаете, че инвалидите са доста много. С това, което е предвидено сега буквално Съюзът на инвалидите трябва да затвори кепенците от 1 септември и да не може да изкара до края на годината.
Пак повтарям, сумата е смешно малка на фона на това, за което говорим - 1 млн. 314 хил.лв. Аз мога да посоча и съм посочил откъде да бъде взета тази сума - от т. 52 на същия член: "Национален статистически институт", на когото се предвижда едно увеличение от 68 млн.лв. и общо на Националния статистически институт се предвижда една сума от половин милиард без 550 хил.лв. Смятам, че е неоправдано в момент, в който се намира сега българската държава някой да си позволява каквито и да е прояви на лукс. Националният статистически институт точно това си е позволил. Ето, погледнете! Моля, погледнете, господа, които след малко ще гласувате: едно луксозно списание на английски език със статиите вътре, рекламните статии на ръководителите на този институт. Нека един месец или полугодие да няма този брой, но да може да изкара до края на годината Съюзът на инвалидите.
Вчера говорих с господин Школагерски - няма възражение от името на комисията. Господин министърът също пред мен вчера тук и пред господин Школагерски каза, че ако е за 1 млн. няма да бъде проблем, въпросът е други да не поискат същото, затова апелирам накрая и към господин Филипов - нека този път да няма вдигната ръка, а просто всеки да гласува така, както смята, че трябва да гласува и да помогнем на инвалидите да оцелеят.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки по този въпрос? - Няма. Моля да гласувате предложението на Иван Куртев.
От общо гласували 198 народни представители, за - 196, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
След това да не казвате, че не приемаме предложения...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Или че опозицията не била конструктивна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И че опозицията не е конструктивна, а управляващите не са разумни!
Димитър Иванов има думата.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие, господин председател, знаете, че разумът е нещо, което не може да идва епизодично. Него или го има или го няма, и когато го няма понякога изчезва, но когато...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но това се отнася за всички, не само за управляващите!
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Но когато говорим за наличие на разум той трябва да се появява по-често, отколкото неговото отсъствие. Ето затова аз ще ви предложа нещо, което действително ще бъде илюстрация за наличието на разум.
Много добре разбирам, че този бюджет е така съгласуван и така опакован, че той не може да включи в себе си или да приеме някои разумни и неотложни предложения. Начинът, по който мнозинството с досада изчаква процедурата по неговото приемане обезсмисля парламентаризма като цяло, но какво да се прави като такава система, такъв стил вече гледаме две години в управлението на България - че парламентът, който преразпределя средствата става заложник на някаква друга външна воля. Затова много често е говорено и затова ще започна да говоря за конкретните и важни неща, които искам да предложа. А това е увеличението на бюджета за университетска болница "Царица Йоана".
За да мотивирам и обясня моето предложение, уважаеми колеги, ще ви разкажа малко предисторията на това предложение. В тазгодишния бюджет, гласуван в началото на годината, бяха предвидени 50 млн. лв., които увеличиха предварително планирания бюджет на болницата като тяхната цел беше разкриване на център по костно-мозъчна трансплантация към детската онкохематологична клиника. Този проблем не е един стандартен медицински проблем. Това е едно стратегическо направление в развитието на клиничната ни медицина, едно направление, което много глупаво и много безотговорно беше коментирано три-четири години в България без резултат, защото костно-мозъчната трансплантация вече е превърната в рутинен метод в развитите страни, а във всички балкански страни с изключение на Албания такива центрове съществуват от години. В смисъл, ние бяхме изостанали няколко години, може би пет, може би десет години от едно стратегично направление в развитието на медицината и конкретно на детската онкохематология.

По инициатива на комисията тези пари бяха осигурени - 50 млн., и се започна изграждането на този център. Девалвационният удар, тъй като основната част от средствата за изграждането на този център, а той просто статистически мога да ви кажа, че годишно е предвидено да обслужва около 100-150 болни от злокачествено заболяване на кръвта деца, образуването на този център беше свързано преди всичко със закупуването на съответната апаратура, която трябваше да даде възможност да се реализират съответните манипулации в него. Петдесетте милиона лева, заделени в началото на годината, принципно покриваха тази необходимост. Около 500 хил. долара бяха необходими за закупуване на апаратурата. Девалвацията изяде тези пари, защото девалвацията стана някъде около 150 на сто. За да се реализира това абсолютно неотложно и закъсняло начинание, е необходимо да се комплектува криолабораторията и е необходимо да се доставят още медицински апарати и медицинско оборудване за около 150-160 хил. долара. Именно това е сумата, с която аз предвиждам да се увеличи бюджетът на Университетска болница "Царица Йоана". Центърът е разкрит на територията на тази болница и с тези пари ще може да бъде създаден в близките няколко месеца центърът. Ако това не стане, съответно той няма да бъде окомплектован, тези 50 млн. по стара българска традиция на последните десетилетия управление ще се хвърлят на вятъра, защото не може с половин лаборатория да се работи и това деяние ще го оставим за следващата година или за някакво неопределено бъдеще.
Ето защо аз смятам, че макар сумата от 35 млн. да не е от най-малките, нейното гласуване сега и реализиране е един много разумен подход, председателят спомена за разум, един много неотложен обществено ангажиран подход, за да може да доведем това дело докрай, макар и със забавяне, но не с безкрайно забавяне и безотговорност.
Ето затова апелирам към колегите от цялата зала: въпросът е много голям, много широк и много добре известен, да подкрепят моето предложение и до края на годината ние да имаме, дай Боже, функциониращ Център по костно-мозъчна трансплантация. В противен случай болните деца, техните близки, техните роднини ще чакат още дълго време за това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на народния представител Димитър Иванов в чл. 4, ал. 1, точка 70 "Институтска болница "Царица Йоана" сумата 532 млн. 871 хил. да се увеличи с 35 млн. лв.
От общо гласували 186 народни представители, за - 71, против - 44, въздържали се - 71.
Предложението не се приема.
Давам думата на народния представител Евгений Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да обоснова своето предложение, искам да направя процедурно предложение да бъде поканен в залата директорът на Националния статистически институт. Не бих искал да започне обсъждането преди коректно тук в залата да е самият представител на Националния статистически институт, тъй като моите предложения са обвързани със сумата, отпусната за Националния статистически институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не мога да изпълня вашето желание, защото подписах заповед за командировка.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Добре, след като всички ръководители на Националния статистически институт отсъстват или са в командировка и не поставяте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие предложихте за директора.
ЕВГЕРИЙ МИХАЙЛОВ: Е, или поне някой от заместник-директорите. Все пак представител на това ведомство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставете си картата, моля.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Ще поставите ли предложението ми на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да го поставя, защото не мога да го изпълня.
Имате думата по предложенията си.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря ви, господин председателю. Уважаеми колеги, през зимата на тази година направих предложение за увеличаване на средствата, които трябва да се отпуснат за общините от Ловешкия район, от общините Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Угърчин и Ябланица. Предложението беше обосновано, то кореспондираше с всички документи, които бях представил в Бюджетната комисия, документите, които самите кметове бяха изпратили също така в Бюджетната комисия, документи, показващи тежката ситуация, в която се намират общините, дефицита, с който влизат в 1996 г., и обоснованите искания, особено в областта на капиталното строителство, което освен със строежи примерно на болници или на поликлиники, или на водоснабдителни обекти, гарантира със заетост и създаване на работни места на много хора от тези общини. За съжаление тогава предложенията не бяха приети и срещу тези предложения гласува цялата лява част на залата, с изключение на тримата народни представители от Ловешки избирателен район - госпожа Ананиева, господин Братулев и господин Ройнев.
Сега отново правя предложение, съжалявам, че тези уважавани от мен народни представители, които и родом са свързани с този район, не са направили своите предложения. Аз знам, че те имат много срещи в района, знам, че всички кметове, с изключение на Априлци, са избрани с бюлетината на вашата политическа сила. Те имат регулярни срещи и познават тежкото състояние и именно заради това се учудвам, че те не са направили свои предложения за увеличаване на средствата.
Мен ме питаха: защо, господин Михайлов, вие правите предложения за общини, в които кметовете не са представители на Съюза на демократичните сили? И аз най-отговорно искам да заявя, че за мен хората в тези общини, хората, които ходят по улиците, хората, които учат в училищата или се лекуват в болниците, не могат да се делят на сини и червени, и ако трябват средства, те не са за кмета или за неговите заместници, или за секретаря, те са за хората от въпросните градове и села.
С учудване забелязах сега, че при представяне на проекта за промени в Закона за бюджета сумите, които бяха отпуснати, се намаляват драстично. Те не само не отговарят на нуждите на хората от този район, но буквално излагат на риск съществуването на много от дейностите в осемте общини. Драстично са намалени всички средства за капитално строителство. Драстично.
И именно заради това аз предлагам сега минимално увеличение, няма да посочвам в момента конкретните цифри, тъй като ще ви отнема време, но само като пример ще дам, че за седемте общини - Априлци, Летница, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица - общо сумата е 63 млн. За Ловеч искам малко по-голямо увеличение, тъй като там най-драстично са съкратени средствата от бюджета. Но посочвам и механизма, по който да се извърши това увеличение, като тази сума се приспадне от отпуснатата субсидия за Националния статистически институт. Странно е, че половин милиард български лева се отпускат на тази институция, която в продължение на година и половина се занимаваше да обяснява на хората колко красив е животът, който живеят, колко евтин е хлябът, колко ниска е инфлацията и колко високи са заплатите и пенсиите. Именно заради това, че година и половина Националният статистически институт се занимаваше с това, сега му се увеличават средствата с близо 70 млн. лв. Аз затова специално посочих, че за седемте общини увеличението, което аз искам, е 63 млн. лв., което е нищожно в сравнение с това, че само на една институция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: ...увеличавате бюджета с близо 70 млн. лв., за да продължи... (Председателят изключва микрофоните)
Господин председателю, моля ви да бъдете коректен, предложенията ми се отнасят за осем общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Те са по § 7. По § 4 имате едно предложение.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Не съм включен в доклада на комисията за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Включен сте. Тук сте записан и по § 7 ще ви дадем думата, както дадохме на господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. И моля да се учите от другия Михайлов на ред и дисциплина. (Смях и оживление)
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председателю. Винаги ще слушам вашите напътствия и сега кажете на залата да гласува "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Учете се от Васил Михайлов, който въпреки ентусиазма си, приключва точно навреме. Използва плътно времето си, но не просрочва.

Моля да гласувате предложението на Евгений Михайлов в чл. 4, ал. 1, точка 52 "Национален статистически институт" - сумата "499 млн. 412 хил. лева" да се намали със "117 млн. лева". Моля да гласувате.
От общо гласували 185 народни представители, за - 70, против - 77, въздържали се - 38.
Предложението не се приема.
Господин Кирил Желев ще обоснове ли предложението си?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля предложението си.
Господин Любен Петров поддържа ли предложението си? - Да, заповядайте.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Приемам критиката на господин Михайлов относно моето предложение, че много са малко сумите, които аз предлагам, да се изменят разходите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.
Аз съм изходил от минималните потребности, които са нужни, за поддържането на една дейност, която ще се отрази благоприятно на военната готовност и боеспособност на структурите за сигурност и на структурите на българската армия. Съжалявам, че комисията не е намерила възможности да подкрепи тези предложения.
Аз ви моля да подложите на гласуване това мое предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване двете предложения на народния представител Любен Петров.
Най-напред в чл. 4, ал. 1, точка 6 - Министерство на отбраната - сумата "37 млрд. 966 млн. 200 хил. лева" да се увеличи с "2 млрд. 100 млн лева". Моля да гласувате.
От общо гласували 159 народни представители, за - 56, против - 8, въздържали се - 95.
Предложението не се приема.
За процедура господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми колеги! Уважаеми министри! Бих искал да направя процедурно предложение за прегласуване. Това, което уважаемият председател на Комисията по национална сигурност предлага като увеличение към бюджетите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи е просто едно подаяние, една троха. Вярно е, че тези две министерства са най-големите консуматори на бюджетни средства. Но вярно е и това, че те са устоите на българската държава.
Мисля, че е редно още веднъж да дадем възможност и тези средства да отидат при своя получател.
Това, което бих искал да кажа например като аргумент, е, че даже не си позволих да изпиша на отделен ред в моите предложения сума, която да се отдели за Военноисторическия музей. Смешно е просто към този момент отделените средства за Военноисторическия музей да са десетки хиляди. Не може светините на българската военна слава, нашата памет, да бъдат в това състояние, в което се намират сега, без абсолютно никаква грижа. Само отидете и вижте в какво състояние са сградите на Военноисторическия музей.
Моля ви, това гласуване ще даде възможност от средствата, които одобрим, да има възможност да се заделят средства и за Военноисторическия музей. Надявам се за това. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прегласувате първото предложение на народния представител Любен Петров по предложение на Васил Михайлов.
От общо гласували 159 народни представители, за - 51, против - 32, въздържали се - 76.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате второто предложение на народния представител Любен Петров в точка 7 - Министерство на вътрешните работи - сумата "13 млрд. 800 млн. 300 хил. лева" да се увеличи с "900 млн. лева". Моля да гласувате.
От общо гласували 146 народни представители, за - 44, против - 23, въздържали се - 79.
Предложението не се приема.
Предложенията на Стоян Денчев, не го виждам, ще ги гласуваме в негово отсъсътвие.
Първото предложение е в чл. 4, ал. 1, точка 6 - Министерство на отбраната - сумата ..., то е същото, както е на Любен Петров.
Министерството на вътрешните работи - да се увеличи с "450 млн. лева". Гласувахме за 900 млн.лева, а тук е за 450 млн. лева.
Моля да гласувате.
От общо гласували 170 народни представители, за - 64, против - 25, въздържали се - 81.
Предложението не се приема.
Точка 9 - Национална служба за охрана - сумата да се увеличи с "5 млн. 400 хил. лева".
Моля да гласувате.
От общо гласували 156 народни представители, за - 50, против - 14, въздържали се - 92.
Предложението не се приема.
И последното: точка 10 - Национална разузнавателна служба - сумата да се увеличи с "10 млн. лева".
Моля да гласувате.
От общо гласували 150 народни представители, за - 46, против - 30, въздържали се - 74.
Предложението не се приема.
Предлагам да гласуваме предложението на комисията с изменението, направено от господин Куртев.
От общо гласували 161 народни представители, за - 147, против - 1, въздържали се - 13.
Параграф 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Междувременно беше направено още едно предложение, което прочетох вчера в залата. Предложение за създаване на нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Във връзка с измененията в цените на живото-спасяващите и животоподдържащите лекарства през 1996 г., разходите на Министерството на здравеопазването за тези лекарства по отчет могат да превишават предвидената в бюджета сума с до 2 млрд. лв."
Това предложение беше изработено с помощта на всички колеги от парламентарните групи, така че моля да бъде подложено на гласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Обсъждано е. Моля да гласувате това предложение. Става дума за евентуалното превишение на предвидените пари.
От общо гласували 177 народни представители, за - 175, против - няма, въздържали се - 2.
Прието е това предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 6, текст на вносителя:
"§ 6. В чл. 5, ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Приема изменените субсидии от Републиканския бюджет за областните администрации за 1996 г. на сума 698 млн. 451 хил. лв., разпределена както следва:
Областни администрации
1. Бургаска - 29 млн. 892 хил. лв.
2. Варненска - 37 млн. 176 хил. лв.
3. Ловешка - 33 млн. 950 хил. лв.
4. Монтана - 31 млн. 680 хил. лв.
5. Пловдивска - 37 млн. 44 хил. лв.
6. Русенска - 29 млн. 924 хил. лв.
7. София-област - 18 млн. 559 хил. лв.
8. Софийска - 450 млн. 99 хил. лв.
9. Хасковска - 30 млн. 127 хил. лв."
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя с една редакционна промяна в ал. 1: "Приема субсидиите от Републиканския бюджет за областните администрации за 1996 г." и нататък текстът продължава. Предлагаме да отпадне само "изменените" субсидии.
Няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Няма предложения по § 6. Моля да гласувате текста на вносителя, подкрепен от комисията.
От общо гласували 129 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народни представители, условно под номерацията на § 6а. Предложението на народните представители е по чл. 6.
Първото предложение е на народния представител Васил Михайлов - в чл. 6 думите "в размер 50 на сто за бюджетите на общините и 50 на сто за Републиканския бюджет" се заменят с "в размер на 70 на сто за бюджетите на общините и 30 на сто за Републиканския бюджет".
Предложение на народната представителка госпожа Гюлбие Реджеб - чл. 6 се изменя така:
"Чл. 6. На основание чл. 53, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, установява разпределение на приходите от данъка върху общия доход в размер на 70 на сто за бюджетите на общините и 30 на сто за Републиканския бюджет".
И предложение на народния представител Иван Сотиров - в чл. 6 думите "в размер 50 на сто за бюджетите на общините и 50 на сто за Републиканския бюджет" се заменят с "в размер 70 на сто за бюджетите на общините и 30 на сто за Републиканския бюджет".
Комисията по бюджет и финанси не е подкрепила направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това по същество е едно и също предложение, внесено от трима народни представители.
Кой ще говори по него? - Д-р Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър и гости! Вече няколко години поред при обсъждането на бюджета се прави това предложение - предложението в общините да остават 70 на сто от приходите от данъка върху общия доход. Особено важно е да се приеме това предложение сега.
По чл. 6, на основание чл. 53, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е редно да възприемем такова разпределение на данъка върху общия доход. Защо? Защото само вижте субсидиите към общините, каквато е София като община, вижте особено Бургас, вижте Варна, да не говорим за Враца. Може би защото там премиерът беше правилно освиркан, буквално одюдюкан на един от нашите празници. Изглежда това е като някакъв своеобразен вид отмъщение, защото иначе как да си обясним това драстично намаляване на субсидиите за Враца. Няма да коментирам какво е отношението и към Бургас и отнемането на средства от община София. Ако, обаче, уважаеми колеги, възприемем това разпределение в проценти на приходите от данъка върху общия доход, това означава да увеличим възможността общините да се самоуправляват, сами да решават своите въпроси, да имат възможността реално да изпълнят със съдържание принципа за местното самоуправление. Защото това е това местно самоуправление, ако в крайна сметка разчитат на държавните средства, на средствата от държавния бюджет? Това е формално, това е само имитиране на местно самоуправление.
И аз ви моля, убеден съм, че рано или късно този принцип на такова разпределение на приходите от данъка върху общия доход ще бъде възприето. Добре е да го направим сега, когато общините са в бедствено положение. Сигурен съм, че моите колеги, които са внесли това предложение за разпределение в този вид, ще дадат още аргументи. За мен обаче най-важният аргумент е сега да подпомогнем общините по този начин. Това е и философски верна позиция за местното самоуправление, това е и бъдещето.
Затова, моля, уважаеми колеги, подкрепете това предложение, независимо че комисията не го е одобрила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Желаят ли другите вносители на предложението да говорят? Господин Иван Сотиров има думата.

ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господа министри! Уважаеми колеги!
Искам само да приведа още няколко аргумента за това колко важно е завишението на 70 на сто в приход на общините от данък общ доход.
Но всички знаем, че имаше едно такова отношение, което след това беше 70:30. Да не говорим, че преди това целият данък общ доход постъпваше в приход на общините. Сега това отношение 50:50 в приход на общините и 50 на сто в републиканския бюджет остава. Знаем, че тук в последните години се отмени и постъплението, което беше доста сериозно, в приходната част на общините от данък върху оборота. Сега той стана данък добавена стойност. И приходът от данък върху оборота, който беше едно сериозно перо в приходната част на общините, отпадна.
В разрез с това, по което има обществен консенсус и това, което е в програмните намерения на Българската социалистическа партия, в нейната предизборна програма за засилване на финансовата самостоятелност на общините, за засилване на местното самоуправление се върви по един точно обратен път на свиваве на местните финанси, на тяхната самостоятелност и централизация и преразпределение.
Още миналата година, когато бяха изкарани данните за приемането на бюджета се заяви, че в България има 76 критични общини. И естествено и по Конституция ангажимен на парламента и на правителството е да подпомагат критичните общини и да преразпределят.
Но не мога да разбера каква е логиката от всичките общини в България, с изключение на три или четири да се взимат от всичките общини пари и след това да се разпределя на всички общини. Много по-целесъобразно е тези общини, които имат действително по-големи приходи и по една обективна методика, а не по тази методика, която е приета и при която, там вече ще говорим когато стане въпрос за методиката, просто така на око са сложени едни много високи коефициенти за изравняване на общините. И оттам са ударени всички общини, които имат висока приходна част, която също е много съмнително дали ще бъде изпълнена.
Но проблемът е, че пак се върви по един известен ни от близкото минало път, да се взима от всички, много да се взима и след това да се преразпределя. Именно при това взимане и преразпределяне се губят много пари, налагат се едни изключително необективни критерии. И не бива да се чудим защо сега вече при тази актуализирана методика се получават неща, които просто са недопустими - Враца, Бургас, София и т.н., да не изброявам други общини.
Благодаря за вниманието. Апелирам просто във връзка и с това, което вие заявихте и афиширате и във вашата предизборна програма - да се завиши приходната част, собствените приходи на общините и да се гарантира тяхната финансова самостятелност. За да не стигаме към края на годината пак до актуализация на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Същото предложение прави госпожа Гюлбие Реджеб.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Васил Михайлов, Гюлбие Реджеб и Иван Сотиров...
(От място желае думата господин Константин Тодоров)
Отменете гласуването. Има думата господин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Взимам думата след вносителите по същия въпрос, тъй като съм напълно убеден, че става дума за нещо много важно и заслужава да му обърнем сериозно внимание. По този въпрос се пледира в тази пленарна зала вече при приемането на трети бюджет и при втора или трета актуализация.
Ние като че ли заприличваме вече на Катон, който постоянно повтарял, че Картаген трябва да се разруши. Ние тук постоянно повтаряме, че трябва да се дадат възможности на общините да се самоуправляват.
И, ето, в това е ползата от обръщането на внимание върху този въпрос на пленарната зала, че колкото повече се обръща внимание, толкова повече ще съзряват колегите за възприемането на тази идея. Аз съм абсолютно убеден, че от 1994 г. досега, казвам вече трети бюджет, тази идея не се приема по конюнктурни съображения, конюнктурни политически съображения. Време е вече да узреем за това да оставим настрана конюнктура и да приемем нещо принципно. Крайно време е! Защото всяка година отхвърляйки тази идея, лишаваме общините от възможността за самофинансиране.
Тук колегите общо взето изложиха принципните аргументи. Самофинансирането е основата на самоуправлението. Няма ли възможност за самостоятелно финансово обезпечаване на общинската дейност, няма възможност и за реално общинско самоуправление. И изобщо за самоуправление на каквото и да е ниво.
При тази актуализация на бюджета приемането на това предложение е особено наложително. Това вече е и конюнктурно важно, не само принципно важно. Затова защото при така предвидените числа за общинските бюджети при намаляването на субсидията и предвиждането на по-големи собствени приходи общините са поставени в една парадоксална ситуация. На тях им се казва, че трябва да имат по-големи приходи, за да попълнят приходната част на бюджета си, а от друга страна не им се дават по-големи възможности за такива приходи. Оставени са при същите възможности.
Аз не съм правил точни изчисления, може би икономистите, по-скоро финансистите могат да направят едно точно изчисление. Но ми се струва, че предвидените в тази актуализация завишения в бюджета на собствените приходи на общините в никакъв случай не могат да бъдат запълнени само от инфлацията, в никакъв случай. За да могат да бъдат запълнени тези предвидени завишения на собствените приходи на общинските бюджети, трябва да има и някакви нови приходоизточници. А такива няма. Просто се казва: вие трябва да наберете повече допълнителни собствени средства, за да може да изпълните разходната част на бюджета си. Ние смятаме, че вие имате такива възможности и затова ви отнемаме и от субсидиите - средно по 6 на сто за страната като цяло, за някои общини това възлиза на 46 на сто, а на други е под 5 на сто. Е, като казваме: "вие имате такива възможности", общинските власти спокойно могат да ни попитат: кои са тези възможности. И кой ще застане тук да отговори кои са допълнителните възможности за нови собствени приходи. Никой не може да го направи, защото такива просто няма.
Затова и аз казвам, че с оглед и на настоящата икономическа и политическа конюнктура приемането на това предложение е особено важно. Значи тук ние настояваме за него вече не само от принципните съображения, които трета година излагаме, но настояваме и от гледна точка на това, което е заложено в самата актуализация на бюджета.
Аз, честно казано, имам малки надежди, че това предложение ще бъде прието. По-скоро дори нямам никаква надежда, че ще бъде прието сега. Но взех думата, както казах и в самото начало, за да се повтаря това, за да се чува това нещо винаги при всеки нов бюджет, при всяка актуализация на бюджета. Дано узреят колегите за възприемането на тази идея и на това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата госпожа Реджеб, която е вносител на същото предложение.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Аз не искам да се повтарям с колегите, които преди мен взеха думата. Но всъщност кое наложи аз да направя това предложение и, разбира се, не само аз, а и много други колеги. Онова, което всеки месец кметовете на нашите общини изпитват - трудности на гърба си. Приходите от данъка върху общия доход са постоянни приходи в местния бюджет. Знаете, че субсидиите от републиканския бюджет се превеждат до размера на постъпленията в самия републикански бюджет.
Много често субсидиите закъсняват. А това са постянни приходи от данъка върху общия доход, които са гарантирани всеки месец.
И може би основното, което наложи аз да направя това предложение е тъкмо това. Защото кметовете, разчитайки на този приход от данък върху общия доход и в размери 70 на сто, наистина могат донякъде да разрешат своите проблеми било разплащане на работни заплати и много други неща.
Уважаема госпожо председател, правя допълнение към моето предложение: на основание чл. 53, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация установява разпределение на приходите от данък върху общия доход в размер на 70 на сто за бюджетите на общините и 30 на сто за републиканския бюджет от датата на влизане в сила на този закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други желаещи? - Няма.
Ще поставя на гласуване най-напред предложението, което се поддържа от тримата народни представители и е едно и също. Припомням оригиналния текст на чл. 6: на основание чл. 53, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация установява разпределение на приходите от данъка върху общия доход в размер 50 на сто за бюджетите на общините и 50 на сто за Републиканския бюджет.
Предложението е първото число 50 да се замени със 70, а второто число 50 да се замени с 30. Това е основният текст и след гласуването евентуално можем да поставим на гласуване и добавката, която направи госпожа Реджеп.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 209 народни представители, за - 89, против - 46, въздържали се - 74.
Не се приема това предложение, с което и добавката става безпредметна.
Всъщност това е § 6а. Преди да започнем четенето, думата има господин Златимир Орсов по процедурен въпрос.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля да поставите на гласуване предложения от името на Парламентарната група на демократичната левица днес от 14 ч. Народното събрание да проведе извънредно заседание с три точки в дневния ред:
1. Второ четене на проекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г. - продължение (разбира се, ако не го завършим до 14 ч.).
2. Законопроект за оздравяване на държавните предприятия - второ четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове - второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение!
От общо гласували 183 гласували, 127 - за, 37 - против, 19 - въздържали се.
Прието е процедурното предложение.
Господин Васил Михайлов има думата за процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм много изненадан от това почти единодушие, което се получи в залата. Аз разбирам, че от утре много мои колеги имат карти за почивка на море, но ми се струва, че този стахановски начин на работа се отразява много зле на качеството на законите, които приемаме, например Законопроекта за оздравяване на промишлените предприятия, а иначе казано за ликвидация и изолация на същите. Струва ми се, че това е много сериозна материя, както е сериозен и проблемът с приватизационните фондове. Набързо днес да минем тези законопроекти и те да станат закони, или не зная какво мисли председателят на комисията - е най-малкото нередно. Аз зная, че комисията е друга, но Вие сте председателят, който е подръка и Вашето мнение има значение (смее се)... Все пак, независимо, че не сте водеща комисия, вашата комисия има тежка дума по отношение на тези два законопроекта.
Затова, уважаеми колеги, моля ви да прегласуваме. Достатъчно е, че днес ще се занимаваме вероятно и с едно удължаване във времето с бюджета, докато го довършим. Оттам нататък обаче нека утре да си имаме нормално заседание и да разгледаме двете точки, а не в извънредно заседание днешния след обед. Това е моето предложение за прегласуване. Може би колегите в желанието си по-бързо да излезем в отпуск гласуваха малко механично предложеното от господин Орсов. Струва ми се, че сега вече може би размисляйки ще отхвърлят това предложение и ще приемат само предложението за удължаване на времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз няма да поставя за прегласуване, но в предложението на господин Михайлов имаше на практика две процедурни предложения: едното - за прегласуване, а другото - евентуално утре и вдруги ден да се работи по предложения дневен ред. 31 юли и 1 август като работни дни. Моля да гласувате това процедурно предложение, за да може да се приеме същият дневен ред, който беше предложен днес за извънредното заседание.
От общо гласували 161 народни представители, 30 - за, 73 - против, 58 - въздържали се.
Не се приема предложението.
Господин Желев има думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 7 - текст на вносителя Министерски съвет:
"§ 7. В чл. 7, ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Приема по методика съгласно приложение N 1 изменените размери на взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на общините за 1996 г. на обща сума 33 млрд. 903 млн. 931 хил. лева, под формата на общи субсидии 31 млрд. 282 млн. 973 хил. лева, целеви субсидии 4 млрд. 132 млн. 530 хил. лева и вноски в бюджета в размер на 1 млрд. 511 млн. 572 хил. лева, разпределени по общини, както следва:
- общини;
- бюджетни взаимоотношения, субсидия в плюс, вноска в минус в хил. левове;
- от тях: субсидии обща, целева;
- вноски.
Бургаска област.
Айтос - 184 млн. 617 хил. лева сборна субсидия, обща - 178 млн. 77 хил. лева; целева субсидия - 6 млн. 540 хил. лева.
Болярово - 48 млн. 124 хил. лева, от които обща субсидия 41 млн. 444 хил. лева; целева субсидия - 6 млн. 680 хил. лева;
Бургас - минус 92 млн. 495 хил. лева; обща субсидия няма; целева субсидия - 117 млн. 500 хил. лева; вноска - минус 209 млн. 995 хил. лева.


Средец - 107 млн. 316 хил.лв.; обща субсидия - 94 млн. 296 хил.лв.; целева субсидия - 13 млн. 20 хил.лв.
Елхово - 146 млн. 921 хил.лв.; обща субсидия - 135 млн. 221 хил.лв.; целева субсидия - 11 млн. 700 хил.лв.
Камено - 30 млн. 435 хил.лв.; обща субсидия - 25 млн. 465 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 970 хил.лв.
Карнобат - 157 млн. 900 хил.лв., от които обща субсидия - 148 млн. 610 хил.лв.; целева субсидия - 9 млн. 290 хил.лв.
Котел - 175 млн. 532 хил.лв.; обща субсидия - 169 млн. 32 хил.лв.; целева субсидия - 6 млн. 500 хил.лв.
Малко Търново - 55 млн. 933 хил.лв.; обща субсидия - 41 млн. 673 хил.лв.; целева субсидия - 14 млн. 260 хил.лв.
Царево - 63 млн. 796 хил.лв.; обща субсидия - 56 млн. 546 хил.лв.; целева субсидия - 7 млн. 250 хил.лв.
Несебър - минус 2 млн. 760 хил.лв.; обща субсидия - няма; целева субсидия - 8 млн. 40 хил.лв.; вноска - минус 10 млн. 800 хил.лв.
Нова Загора - 289 млн. 879 хил.лв.; обща субсидия - 277 млн. 879 хил.лв.; целева субсидия - 12 млн.лв.
Поморие - 149 млн. 831 хил.лв.; обща субсидия - 137 млн. 261 хил.лв.; целева субсидия - 12 млн. 570 хил.лв.
Руен - 202 млн. 958 хил.лв.; обща субсидия - 196 млн. 518 хил.лв.; целева субсидия - 6 млн. 440 хил.лв.
Сливен - 670 млн. 366 хил.лв.; обща субсидия - 635 млн. 426 хил.лв.; целева субсидия - 34 млн. 940 хил.лв.
Созопол - 57 млн. 300 хил.лв.; обща субсидия - 52 млн. 300 хил.лв.; целева субсидия - 5 млн.лв.
Сунгурларе - 104 млн. 797 хил.лв.; обща субсидия - 97 млн. 837 хил.лв.; целева субсидия - 6млн. 960 хил.лв.
Стралджа - 125 млн. 284 хил.лв.; обща субсидия - 117 млн. 914 хил.лв.; целева субсидия - 7 млн. 370 хил.лв.
Твърдица - 118 млн. 853 хил.лв.; обща субсидия - 109 млн. 463 хил.лв.; целева субсидия - 9 млн. 390 хил.лв.
Тунджа (община "Тунджа") - 179 млн. 435 хил.лв.; обща субсидия - 168 млн. 935 хил.лв.; целева субсидия - 10 млн. 500 хил.лв.
Ямбол - 469 млн. 685 хил.лв.; обща субсидия - 438 млн. 645 хил.лв.; целева субсидия - 31 млн. 40 хил.лв.
ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ
Аврен - 67 млн. 292 хил.лв.; обща субсидия - 63 млн. 692 хил.лв.; целева субсидия - 3 млн. 600 хил.лв.
Аксаково - 60 млн. 61 хил.лв.; обща субсидия - 55 млн. 261 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 800 хил.лв.
Балчик - 83 млн. 956 хил.лв.; обща субсидия - 53 млн. 956 хил.лв.; целева субсидия - 30 млн.лв.
Белослав - минус 38 млн. 38 хил.лв.; обща субсидия - няма, тъй като е на вноска; целева субсидия - 4 млн. 300 хил.лв.; вноска - минус 42 млн. 338 хил.лв.
Бяла - 29 млн. 709 хил.лв.; обща субсидия - 25 млн. 609 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 100 хил.лв.
Варна - 595 млн. 472 хил.лв.; обща субсидия - 548 млн. 472 хил.лв; целева субсидия - 47 млн.лв.
Венец - 72 млн. 254 хил.лв.; обща субсидия - 68 млн. 554 хил.лв.; целева субсидия - 3 млн. 700 хил.лв.
Ветрино - 60 млн. 402 хил.лв.; обща субсидия - 56 млн. 702 хил.лв.; целева субсидия - 3 млн. 700 хил.лв.
Вълчи дол - 63 млн. 628 хил.лв.; обща субсидия - 57 млн. 628 хил.лв.; целева субсидия - 6 млн.лв.
Върбица - 91 млн. 384 хил.лв.; обща субсидия - 87 млн. 784 хил.лв.; целева субсидия - 3 млн. 600 хил.лв.
Генерал Тошево - 81 млн. 828 хил.лв.; обща субсидия - 71 млн. 828 хил.лв.; целева субсидия - 10 млн.лв.
Долни чифлик - 147 млн. 595 хил.лв.; обща субсидия - 143 млн. 495 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 100 хил.лв.
Девня - минус 351 млн. 793 хил.лв.; обща субсидия - няма, тъй като е на вноска; целева субсидия - 1 млн. 900 хил.лв.; вноска - минус 353 млн. 693 хил.лв.
Добрич - 139 млн. 518 хил.лв.; обща субсидия - 134 млн. 618 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 900 хил.лв.
Дългопол - 103 млн. 488 хил.лв.; обща субсидия - 99 млн. 788 хил.лв.; целева субсидия - 3 млн. 700 хил.лв.
Каварна - 125 млн. 964 хил.лв.; обща субсидия - 109 млн. 764 хил.лв.; целева субсидия - 16 млн. 200 хил.лв.
Каолиново - 100 млн. 943 хил.лв.; обща субсидия - 96 млн. 443 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 500 хил.лв.
Каспичан - 33 млн. 776 хил.лв.; обща субсидия - 29 млн. 876 хил.лв.; целева субсидия - 3 млн. 900 хил.лв.
Крушари - 51 млн. 917 хил.лв.; обща субсидия - 48 млн. 417 хил.лв.; целева субсидия - 3 млн. 500 хил.лв.
Нови пазар - 98 млн. 997 хил.лв.; обща субсидия - 92 млн. 197 хил.лв.; целева субсидия - 6 млн. 800 хил.лв.
Никола Козлево - 68 млн. 77 хил.лв.; обща субсидия - 64 млн. 577 хил.лв.; целева субсидия - 3 млн. 500 хил.лв.
Велики Преслав - 99 млн. 139 хил.лв.; обща субсидия - 84 млн. 239 хил.лв.; целева субсидия - 14 млн. 900 хил.лв.
Провадия - 112 млн. 513 хил.лв.; обща субсидия - 103 млн. 13 хил.лв.; целева субсидия - 9 млн. 500 хил.лв.
Смядово - 62 млн. 39 хил.лв.; обща субсидия - 58 млн. 539 хил.лв.;, целева субсидия - 3 млн. 500 хил.лв.
Суворо - 28 млн. 993 хил.лв.; обща субсидия - 24 млн. 893 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 100 хил.лв.
Тервел - 130 млн. 136 хил.лв.; обща субсидия - 124 млн. 536 хил.лв.; целева субсидия - 5 млн. 600 хил.лв.
Добрич (Тх) - 403 млн. 780 хил.лв.; обща субсидия - 378 млн. 780 хил.лв.; целева субсидия - 25 млн.лв.
Хитрино - 55 млн. 512 хил.лв.; обща субсидия - 51 млн. 912 хил.лв.; целева субсидия - 3 млн. 600 хил.лв.
Шабла - 33 млн. 241 хил.лв.; обща субсидия - 29 млн. 241 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн.лв.
Шумен - 521 млн. 279 хил.лв.; обща субсидия - 474 млн. 279 хил.лв.; целева субсидия - 47 млн.лв.



Ловешка област
Община Априлци - 24 млн. и 096 хил.лв., обща субсидия - 20 млн. и 196 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 900 хил.лв.
Белене - 60 млн. и 129 хил.лв., обща субсидия - 55 млн. и 429 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 700 хил.лв.
Велико Търново - 503 млн. и 283 хил.лв., обща субсидия - 476 млн. и 283 хил.лв., целева субсидия - 27 млн.лв.
Габрово - 319 млн. и 749 хил.лв., обща субсидия - 296 млн. и 149 хил.лв., целева субсидия - 23 млн. и 600 хил.лв.
Горна Оряховица - 243 млн. и 066 хил.лв., обща субсидия - 232 млн. и 666 хил.лв., целева субсидия - 10 млн. и 400 хил.лв.
Гулянци - 122 млн. и 114 хил.лв., обща субсидия - 118 млн. и 214 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 900 хил.лв.
Долна Митрополия - 152 млн. и 206 хил.лв., обща субсидия - 147 млн. и 206 хил.лв., целева субсидия - 5 млн.лв.
Долни Дъбник - 92 млн. и 123 хил.лв., обща субсидия - 88 млн. и 123 хил.лв., целева субсидия - 4 млн.лв.
Дряново - 96 млн. и 098 хил.лв., обща субсидия - 92 млн. и 098 хил.лв., целева субсидия - 4 млн.лв.
Елена - 119 млн. и 324 хил.лв., обща субсидия - 113 млн. и 624 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 700 хил.лв.
Златарица - 52 млн. и 543 хил.лв., обща субсидия - 48 млн. и 643 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 900 хил.лв.
Левски - 148 млн. и 888 хил.лв., обща субсидия - 144 млн. и 688 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 200 хил.лв.
Летница - 43 млн. и 857 хил.лв., обща субсидия - 39 млн. и 657 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 200 хил.лв.
Ловеч - 346 млн. и 127 хил.лв., обща субсидия - 331 млн. и 627 хил.лв., целева субсидия - 14 млн. и 500 хил.лв.
Луковит - 185 млн. и 104 хил.лв., обща субсидия - 180 млн. и 804 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 300 хил.лв.
Лясковец - 59 млн. и 028 хил.лв., обща субсидия - 55 млн. и 128 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 900 хил.лв.
Никопол - 107 млн. и 544 хил.лв., обща субсидия - 102 млн. и 744 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 800 хил.лв.
Павликени - 139 млн. и 626 хил.лв., обща субсидия - 135 млн. и 326 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 300 хил.лв.
Пелово - 72 млн. и 887 хил.лв., обща субсидия - 68 млн. и 187 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 700 хил.лв.
Плевен - 323 млн. и 320 хил.лв., обща субсидия - 299 млн. и 820 хил.лв., целева субсидия - 23 млн. и 500 хил.лв.
Полски Тръмбеш - 100 млн. и 490 хил.лв., обща субсидия - 96 млн. и 090 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 400 хил.лв.
Пордим - 59 млн. и 945 хил.лв., обща субсидия - 51 млн. и 545 хил.лв., целева субсидия - 8 млн. и 400 хил.лв.
Свищов - 175 млн. и 561 хил.лв., обща субсидия - 167 млн. и 161 хил.лв., целева субсидия - 8 млн. и 400 хил.лв.
Севлиево - 225 млн. и 748 хил.лв., обща субсидия - 215 млн. и 048 хил.лв., целева субсидия - 10 млн. и 700 хил.лв.
Стражица - 141 млн. и 961 хил.лв., обща субсидия - 92 млн. и 561 хил.лв., целева субсидия - 49 млн. и 400 хил.лв.
Сухиндол - 22 млн. и 087 хил.лв., обща субсидия - 18 млн. и 187 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 900 хил.лв.
Тетевен - 153 млн. и 564 хил.лв., обща субсидия - 148 млн. и 064 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 500 хил.лв.
Троян - 133 млн. и 851 хил.лв., обща субсидия - 117 млн. и 551 хил.лв., целева субсидия - 16 млн. и 300 хил.лв.
Трявна - 75 млн. и 860 хил.лв., обща субсидия - 71 млн. и 160 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 700 хил.лв.
Угърчин - 72 млн. и 033 хил.лв., обща субсидия - 66 млн. и 833 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 200 хил.лв.
Червен бряг - 216 млн. и 570 хил.лв., обща субсидия - 203 млн. и 570 хил.лв., целева субсидия - 13 млн.лв.
Ябланица - 37 млн. и 704 хил.лв., обща субсидия - 32 млн. и 504 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 200 хил.лв.
Област Монтана
Белоградчик - 95 млн. и 149 хил.лв., обща субсидия - 89 млн. и 049 хил.лв., целева субсидия - 6 млн. и 100 хил.лв.
Берковица - 167 млн. и 199 хил.лв., обща субсидия - 161 млн. и 299 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 900 хил.лв.
Бойница - 42 млн. и 252 хил.лв., обща субсидия - 37 млн. и 602 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 650 хил.лв.
Бойчиновци - 93 млн. и 475 хил.лв., обща субсидия - 89 млн. и 925 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 550 хил.лв.
Борован - 57 млн. и 286 хил.лв., обща субсидия - 52 млн. и 986 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 300 хил.лв.
Брегово - 80 млн. и 566 хил.лв., обща субсидия - 76 млн. и 666 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 900 хил.лв.
Брусарци - 58 млн. и 285 хил.лв., обща субсидия - 53 млн. и 185 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 100 хил.лв.
Бяла Слатина - 224 млн. и 715 хил.лв., обща субсидия - 218 млн. и 115 хил.лв., целева субсидия - 6 млн. и 600 хил.лв.
Видин - 356 млн. и 220 хил.лв., обща субсидия - 333 млн. и 220 хил.лв., целева субсидия - 23 млн.лв.
Враца - минус 130 млн. и 239 хил.лв., обща субсидия - няма, тъй като е на вноска, целева субсидия - 13 млн.лв., вноска минус 143 млн. и 239 хил.лв.
Вълчедръм - 103 млн. и 258 хил.лв., обща субсидия - 94 млн. и 258 хил.лв., целева субсидия - 9 млн.лв.
Вършец - 68 млн. и 697 хил.лв., обща субсидия - 64 млн. и 997 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 700 хил.лв.
Георги Дамяново - 46 млн. и 567 хил.лв., обща субсидия - 42 млн. и 867 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 700 хил.лв.


Община Грамада - 29 млн. 299 хил. лева, обща субсидия - 25 млн. 699 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 600 хил. лева
Димово - 73 млн. 386 хил. лева, обща субсидия - 69 млн. 636 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 750 хил. лева
Кнежа - 118 млн. 105 хил. лева, обща субсидия - 111 млн. 405 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 700 хил. лева
Козлодуй - 43 млн. 4 хил. лева, обща субсидия - 34 млн. 4 хил. лева, целева субсидия - 9 млн. лева
Криводол - 84 млн. 835 хил. лева, обща субсидия - 81 млн. 35 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 800 хил. лева
Кула - 92 млн. 317 хил. лева, обща субсидия - 72 млн. 317 хил. лева, целева субсидия - 20 млн. лева
Лом - 311 млн. 476 хил. лева, обща субсидия - 295 млн. 676 хил. лева, целева субсидия - 15 млн. 800 хил. лева
Макреш - 33 млн. 688 хил. лева, обща субсидия - 29 млн. 988 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лева
Медковец - 50 млн. 643 хил. лева, обща субсидия - 45 млн. 643 хил. лева, целева субсидия - 5 млн. лева
Мездра - 139 млн. 750 хил. лева, обща субсидия - 131 млн. 500 хил. лева, целева субсидия - 8 млн. 250 хил. лева
Мизия - 85 млн. 777 хил. лева, обща субсидия - 80 млн. 27 хил. лева, целева субсидия - 5 млн. 750 хил. лева
Монтана - 365 млн. 130 хил. лева, обща субсидия - 346 млн. 630 хил. лева, целева субсидия - 18 млн. 500 хил. лева
община Ново село - 34 млн. 766 хил. лева, обща субсидия - 30 млн. 466 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лева
Оряхово - 156 млн. 29 хил. лева, обща субсидия - 149 млн. 329 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 700 хил. лева
община Роман - 64 млн. 831 хил. лева, обща субсидия - 61 млн. 231 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 600 хил. лева
Ружинци - 51 млн. 407 хил. лева, обща субсидия - 47 млн. 407 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. лева
Хайредин - 67 млн. 110 хил. лева, обща субсидия - 63 млн. 660 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 450 хил. лева
Чипровци - 41 млн. 665 хил. лева, от които: обща субсидия - 38 млн. 115 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 550 хил. лева
община Чупрене - 31 млн. 739 хил. лева, обща субсидия - 28 млн. 439 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 300 хил. лева
Якимово - 51 млн. 520 хил. лева, обща субсидия - 47 млн. 220 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лева
Пловдивска област:
Асеновград - 190 млн. 723 хил. лева, обща субсидия - 179 млн. 133 хил. лева, целева субсидия - 11 млн. 590 хил. лева
община Баните - сборна субсидия - 71 млн. 611 хил. лева, обща субсидия - 67 млн. 421 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 190 хил. лева
Батак - 36 млн. 654 хил. лева, обща субсидия - 32 млн. 354 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лева
Белово - 27 млн. 925 хил. лева, обща субсидия - 23 млн. 625 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лева
община Борино - 39 млн. 324 хил. лева, обща субсидия - 34 млн. 124 хил. лева, целева субсидия - 5 млн. 200 хил. лева
Брацигово - 73 млн. 256 хил. лева, обща субсидия - 69 млн. 46 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 210 хил. лева
Брезово - 55 млн. 200 хил. лева, обща субсидия - 47 млн. 140 хил. лева, целева субсидия - 8 млн. 60 хил. лева
Велинград - 253 млн. 930 хил. лева, обща субсидия - 244 млн. 50 хил. лева, целева субсидия - 9 млн. 880 хил. лева
Девин - 138 млн. 100 хил. лева, обща субсидия - 131 млн. 400 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 700 хил. лева
община Доспат - 67 млн. 411 хил. лева, обща субсидия - 61 млн. 711 хил. лева, целева субсидия - 5 млн. 700 хил. лева
Златоград - 117 млн. 430 хил. лева, обща субсидия - 109 млн. 730 хил. лева, целева субсидия - 7 млн. 700 хил. лева
Калояново - 80 млн. 658 хил. лева, обща субсидия - 76 млн. 958 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лева
Карлово - 221 млн. 880 хил. лева, обща субсидия - 217 млн. 180 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 700 хил. лева
Лесичово - 50 млн. 914 хил. лева, обща субсидия - 47 млн. 64 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 850 хил. лева
община Лъки - 48 млн. 811 хил. лева, обща субсидия - 41 млн. 111 хил. лева, целева субсидия - 5 млн. 700 хил. лева
Мадан - 107 млн. 739 хил. лева, обща субсидия - 100 млн. 139 хил. лева, целева субсидия - 7 млн. 600 хил. лева
община Марица - 120 млн. 466 хил. лева, обща субсидия - 115 млн. 466 хил. лева, целева субсидия - 5 млн. лева
Неделино - 86 млн. 338 хил. лева, обща субсидия - 79 млн. 938 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 400 хил. лева
община Пазарджик - 542 млн. 303 хил. лева, обща субсидия - 522 млн. 203 хил. лева, целева субсидия - 20 млн. 100 хил. лева
Панагюрище - 94 млн. 414 хил. лева, обща субсидия - 84 млн. 614 хил. лева, целева субсидия - 9 млн. 800 хил. лева
Пещера - 75 млн. 484 хил. лева, обща субсидия - 69 млн. 244 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 240 хил. лева
Пловдив - 1 млрд. 133 млн. 293 хил. лева, обща субсидия - 1 млрд. 72 млн. 723 хил. лева, целева субсидия - 60 млн. 570 хил. лева
Първомай - 203 млн. 260 хил. лева, обща субсидия - 195 млн. 980 хил. лева, целева субсидия - 7 млн. 280 хил. лева
Ракитово - 105 млн. 252 хил. лева, обща субсидия - 101 млн. 792 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 460 хил. лева
община Раковски - 151 млн. 592 хил. лева, обща субсидия - 146 млн. 892 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 700 хил. лева
община Родопи - 173 млн. 247 хил. лева, обща субсидия - 165 млн. 577 хил. лева, целева субсидия - 7 млн. 670 хил. лева
Рудозем - 72 млн. 161 хил. лева, обща субсидия - 68 млн. 161 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. лева
община Садово - 84 млн. 99 хил. лева, обща субсидия - 80 млн. 699 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 400 хил. лева
община Септември - 170 млн. 771 хил. лева, обща субсидия - 167 млн. 271 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 500 хил. лева
Смолян - 342 млн. 154 хил. лева, обща субсидия - 327 млн. 234 хил. лева, целева субсидия - 14 млн. 920 хил. лева
община Стрелча - 37 млн. 950 хил. лева, обща субсидия - 33 млн. 200 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 750 хил. лева
община Съединение - 71 млн. 516 хил. лева, обща субсидия - 67 млн. 916 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 600 хил. лева
Хисаря - 71 млн. 54 хил. лева, обща субсидия - 67 млн. 54 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. лева
община Чепеларе - 46 млн. 853 хил. лева, обща субсидия - 40 млн. 33 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 820 хил. лева
Русенска област
Община Алфатар - 36 млн. 861 хил. лв., обща субсидия - 33 млн. 161 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лв.
Община Антоново - 82 млн. 146 хил. лв., от които обща субсидия - 78 млн. 246 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лв.
Община Борово - 52 млн. 829 хил. лв., обща субсидия - 48 млн. 929 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лв.
Община Бяла - 115 млн. 785 хил. лв., обща субсидия - 110 млн. 485 хил. лв., целева субсидия - 5 млн. 300 хил. лв.
Община Ветово - 115 млн. 135 хил. лв., обща субсидия - 111 млн. 235 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лв.
Община Главиница - 131 млн. 202 хил. лв., обща субсидия - 127 млн. 2 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 200 хил. лв.
Община Две могили - 87 млн. 532 хил. лв., обща субсидия - 81 млн. 832 хил. лв., целева субсидия - 5 млн. 700 хил. лв.
Община Дулово - 230 млн. 635 хил. лв., обща субсидия - 223 млн. 835 хил. лв., целева субсидия - 6 млн. 800 хил. лв.
Община Завет - 79 млн. 337 хил. лв., обща субсидия - 75 млн. 37 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лв.
Община Иваново - 55 млн. 101 хил. лв., обща субсидия - 51 млн. 401 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лв.
Община Исперих - 161 млн. 982 хил. лв., обща субсидия - 150 млн. 82 хил. лв., целева субсидия - 11 млн. 900 хил. лв.
Община Кайнарджа - 55 млн. 900 хил. лв., обща субсидия - 52 млн. 400 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 500 хил. лв.
Община Кубрат - 204 млн. 356 хил. лв., обща субсидия - 193 млн. 856 хил. лв., целева субсидия - 10 млн. 500 хил. лв.
Община Лозница - 114 млн. 533 хил. лв., обща субсидия - 110 млн. 833 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лв.
Община Омуртаг - 236 млн. 439 хил. лв., обща субсидия - 215 млн. 439 хил. лв., целева субсидия - 21 млн. лв.
Община Опака - 63 млн. 688 хил. лв., обща субсидия - 58 млн. 288 хил. лв., целева субсидия - 5 млн. 400 хил. лв.
Община Попово - 268 млн. 513 хил. лв., обща субсидия - 233 млн. 413 хил. лв., целева субсидия - 35 млн. 100 хил. лв.
Община Разград - 359 млн. 598 хил. лв., обща субсидия - 338 млн. 298 хил. лв., целева субсидия - 21 млн. 300 хил. лв.
Община Русе - 604 млн. 710 хил. лв., обща субсидия - 549 млн. 910 хил. лв., целева субсидия - 54 млн. 800 хил. лв.
Община Самуил - 91 млн. 259 хил. лв., обща субсидия - 87 млн. 759 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 500 хил. лв.
Община Силистра - 388 млн. 681 хил. лв., обща субсидия - 370 млн. 181 хил. лв., целева субсидия - 18 млн. 500 хил. лв.
Община Ситово - 53 млн. 800 хил. лв., обща субсидия - 49 млн. 200 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 600 хил. лв.
Община Сливо поле - 86 млн. 13 хил. лв., обща субсидия - 82 млн. 413 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 600 хил. лв.
Община Тутракан - 142 млн. 336 хил. лв., обща субсидия - 135 млн. 636 хил. лв., целева субсидия - 6 млн. 700 хил. лв.
Община Търговище - 369 млн. 477 хил. лв., обща субсидия - 350 млн. 277 хил. лв., целева субсидия - 19 млн. 200 хил. лв.
Община Цар Калоян - 74 млн. 384 хил. лв., обща субсидия - 70 млн. 684 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лв.
Община Ценово - 57 млн. 221 хил. лв., обща субсидия - 53 млн. 121 хил. лв., целева субсидия 4 млн. 100 хил. лв.
Столична община - 1 млрд. 512 млн. 84 хил. лв., обща субсидия - няма, целева субсидия - 1 млрд. 838 млн. 400 хил. лв., вноска - минус 326 млн. 316 хил. лв.
Софийска област
Община Банско - 78 млн. 892 хил. лв., обща субсидия - 73 млн. 792 хил. лв., целева субсидия - 5 млн. 100 хил. лв.
Община Белица - 73 млн. 7 хил. лв., обща субсидия - 69 млн. 627 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 380 хил. лв.
Община Благоевград - 312 млн. 465 хил. лв., обща субсидия - 292 млн. 465 хил. лв., целева субсидия - 20 млн. лв.
Община Бобовдол - минус 58 млн. 56 хил. лв., обща субсидия - няма, тъй като е на вноска, целева субсидия - 6 млн. 100 хил. лв., вноска - минус 64 млн. 156 хил. лв.
Община Бобошево - 30 млн. 928 хил. лв., обща субсидия - 27 млн. 678 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 250 хил. лв.
Община Божурище - 14 млн. 193 хил. лв., обща субсидия - 10 млн. 593 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 600 хил. лв.
Община Ботевград - 127 млн. 835 хил. лв., обща субсидия - 119 млн. 235 хил. лв., целева субсидия - 8 млн. 600 хил. лв.
Община Брезник - 76 млн. 885 хил. лв., обща субсидия - 72 млн. 985 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лв.
Община Годеч - 41 млн. 693 хил. лв., обща субсидия - 38 млн. 243 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 450 хил. лв.
Община Горна Малина - 35 млн. 840 хил. лв., обща субсидия - 32 млн. 440 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 400 хил. лв.
Община Гоце Делчев - 199 млн. 272 хил. лв., обща субсидия - 187 млн. 122 хил. лв., целева субсидия - 12 млн. 150 хил. лв.
Община Гърмен - 111 млн. 191 хил. лв., обща субсидия - 107 млн. 691 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 500 хил. лв.
Община Драгоман - 24 млн. 781 хил. лв., обща субсидия - 21 млн. 531 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 250 хил. лв.
Община Елин Пелин - 73 млн. 272 хил. лв., обща субсидия - 69 млн. 772 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 500 хил. лв.
Община Етрополе - минус 42 млн. 19 хил. лв., обща субсидия - няма, тъй като е на вноска, целева субсидия - 2 млн. 700 хил. лв., вноска - минус 44 млн. 719 хил. лв.
Община Земен - 35 млн. 210 хил. лв., обща субсидия - 31 млн. 110 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 100 хил. лв.

Земен - 35 млн. 210 хил. лв., обща субсидия - 31 млн. 110 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 100 хил. лв.
Ихтиман - 89 млн. 794 хил. лв., обса субсидия - 83 млн. 794 хил. лв, целева субсидия - 6 млн. лв.
Ковачевци - 21 млн. 188 хил. лв., обща субсидия - 17 млн. 388 хил. лв., целева субсивия - 3 млн. 800 хил. лв.
Копривщица - 18 млн. 844 хил. лв., обща субсидия - 15 млн. 594 хил лв., целева субсидия - 3 млн. 250 хил. лв.
Костенец - 64 млн. 220 хил. лв., обща субсидия - 60 млн. 120 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 100 хил. лв.
Костинброд - 51 млн. 889 хил. лв., обща субсидия - 48 млн. 389 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 500 хил. лв.
Кочериново - 48 млн. 7 хил. лв., обща субсидия - 39 млн. 557 хил. лв., целева субсидия - 8 млн. 450 ил. лв.
Кресна - 43 млн. 73 хил. лв., обща субсидия - 38 млн. 773 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лв.
Кюстендил - 371 млн. 856 хил. лв., обща субсидия - 359 млн. 656 хил. лв., целева субсидия - 12 млн. 200 хил. лв.
Невестино - 44 млн. 748 хил. лв., обща субсидия - 40 млн. 248 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 500 хил. лв.
Перник - 418 млн. 682 хил. лв., обща субсидия - 373 млн. 682 хил. лв., целева субсидия - 45 млн. лв.
Петрич - 316 млн. 741 хил. лв., обща субсидия - 302 млн. 441 хил. лв., целева субсидия - 14 млн. 300 хил. лв.
Правец - 66 млн. 182 хил. лв., обща субсидия - 61 млн. 82 хил. лв., целева субсидия - 5 млн. 100 хил. лв.
Радомир - 105 млн. 419 хил. лв., обща субсидия - 93 млн. 519 хил. лв., целева субсидия - 11 млн. 900 хил. лв.
Разлог - 171 млн. 558 хил. лв., обща субсидия - 167 млн. 258 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лв.
Рила - 39 млн. 560 хил. лв., обща субсидия - 35 млн. 660 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лв.
Самоков - 291 млн. 883 хил. лв., обща субсидия - 271 млн. 883 хил. лв., целева субсидия - 20 млн. лв.
Сандански - 231 млн. 380 хил. лв., обща субсидия - 220 млн. 880 хил. лв., целева субсидия - 10 млн. 500 хил. лв.
Сапарева баня - 59 млн. 547 хил. лв., обща субсидия - 56 млн. 247 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 300 хил. лв.
Сатовча - 141 млн. 294 хил. лв., обща субсидия - 135 млн. 194 хил. лв., целева субсидия - 6 млн. 100 хил. лв.
Своге - 133 млн. 676 хил. лв., обща субсидия - 129 млн. 276 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 400 хил. лв.
Симитли - 92 млн. 193 хил. лв., обща субсидия - 86 млн. 993 хил. лв., целева субсидия - 5 млн. 200 хил. лв.
Сливница - 37 млн. 26 хил. лв., обща субсидия - 33 млн. 726 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 300 хил. лв.
Дупница - 180 млн. 223 хил. лв., обща субсидия - 172 млн. 223 хил. лв., целева субсидия - 8 млн. лв.
Струмяни - 61 млн. 708 хил. лв., обща субсидия - 58 млн. 408 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 300 хил. лв.
Трекляно - сборна субсидия 22 млн. 271 хил. лв., обща субсидия - 18 млн. 471 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 800 хил. лв.
Трън - 67 млн. 221 хил. лв., обща субсидия - 63 млн. 451 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 770 хил. лв.
Хаджидимово - 95 млн. 644 хил. лв., обща субсидия - 91 млн. 144 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 500 хил. лв.
Якоруда - 69 млн. 648 хил. лв., обща субсидия - 66 млн. 148 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 500 хил. лв.
Златица - 29 млн. 649 хил. лв., обща субсидия - 24 млн. 649 хил. лв., целева субсидия - 5 млн. лв.
Пирдоп - 57 млн. 77 хил. лв., обща субсидия - 50 млн. 577 хил. лв., целева субсидия - 6 млн. 500 хил. лв.
Антон - 15 млн. 783 хил. лв., обща субсидия - 12 млн. 783 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. лв.
Мирково - минус 165 млн. 81 хил. лв., обща субсидия - няма, тъй като е на вноска, целева субсидия - 2 млн. 800 хил. лв., вноска - минус 167 млн. 881 хил. лв.
Чавдар - 17 млн. 291 хил. лв., обща субсидия - 14 млн. 41 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 250 хил. лв.
Челопеч - минус 16 млн. 829 хил. лв., обща субсидия - няма, тъй като е на вноска, целева субсидия - 3 млн. 300 хил. лв., вноска - минус 20 млн. 129 хил. лв.
Хасковска област
Ардино - 163 млн. 761 хил. лв., обща субсидия - 154 млн. 261 хил. лв., целева субсидия - 9 млн. 500 хил. лв.
Братя Даскалови - 78 млн. 826 хил. лв., обща субсидия - 75 млн. 26 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 800 хил. лв.
Гълъбово - минус 45 млн. 864 хил. лв., обща субсидия - няма, целева субсидия - 7 млн. лв., вноска - минус 52 млн. 864 хил. лв.
Джебел - 90 млн. 939 хил. лв., обща субсидия - 86 млн. 409 хил. лв., целева субсидия - 4 млн. 530 хил. лв.
Димитровград - 232 млн. 322 хил. лв., обща субсидия - 206 млн. 322 хил. лв., целева субсидия - 26 млн. лв.
Ивайловград - 90 млн. 68 хил. лв., обща субсидия - 84 млн. 268 хил. лв., целева субсидия - 5 млн. 800 хил. лв.
Казанлък - 331 млн. 8 хил. лв., обща субсидия - 321 млн. 8 хил. лв., целева субсидия - 10 млн. лв.
Кирково - 276 млн. 660 хил. лв., обща субсидия - 267 млн. 160 хил. лв., целева субсидия - 9 млн. 500 хил. лв.
Крумовград - 229 млн. 540 хил. лв., обща субсидия - 222 млн. 240 хил. лв., целева субсидия - 7 млн. 300 хил. лв.
Кърджали - 455 млн. 277 хил. лв., обща субсидия - 435 млн. 277 хил. лв., целева субсидия - 20 млн. лв.
Община Любимец - 69 млн. 630 хил. лв., обща субсидия - 62 млн. 430 хил. лв., целева субсидия - 7 млн. 200 хил. лв.
Община Маджарово - 35 млн. 914 хил. лв., обща субсидия - 32 млн. 214 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лв.
Минерални бани - 57 млн. 913 хил. лв., обща субсидия - 54 млн. 113 хил. лв., целева субсидия - 3 млн. 800 хил. лв.
Момчилград - 156 млн. 468 хил. лв., обща субсидия - 149 млн. 68 хил. лв., целева субсидия - 7 млн. 400 хил. лв.
Мъглиж - 142 млн. 720 хил.лв.; обща субсидия - 136 млн. 470 хил.лв.; целева субсидия - 6 млн. 250 хил.лв.
Опан - 35 млн. 94 хил.лв.; обща субсидия - 30 млн. 494 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 600 хил.лв.
Павел баня - 98 млн. 761 хил.лв.; обща субсидия - 94 млн. 561 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 200 хил.лв.
Раднево - минус 73 млн. 142 хил.лв.; обща субсидия - няма, тъй като е на вноска; целева субсидия - 2 млн.300 хил.лв.; вноска - минус 75 млн. 442 хил.лв.
Свиленград - 138 млн. 679 хил.лв.; обща субсидия - 127 млн. 879 хил.лв.; целева субсидия - 10 млн. 800 хил.лв.
Симеоновград - 73 млн. 879 хил.лв.; обща субсидия - 69 млн. 679 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 200 хил.лв.
Стамболово - 67 млн. 103 хил.лв.; обща субсидия - 60 млн. 303 хил.лв.; целева субсидия - 6 млн. 800 хил.лв.
Стара Загора - 652 млн. 175 хил.лв.; обща субсидия - 622 млн. 925 хил.лв.; целева субсидия - 29 млн. 250 хил.лв.
Тополовград - 125 млн. 832 хил.лв.; обща субсидия - 118 млн. 132 хил.лв.; целева субсидия - 7 млн. 700 хил.лв.
Харманли - 158 млн. 668 хил.лв.; обща субсидия - 148 млн. 568 хил.лв.; целева субсидия - 10 млн. 100 хил.лв.
Хасково - 413 млн. 359 хил.лв.; обща субсидия - 383 млн. 159 хил.лв.; целева субсидия - 30 млн. 200 хил.лв.
Черноочене - 100 млн. 809 хил.лв.; обща субсидия - 95 млн. 909 хил.лв.; целева субсидия - 4 млн. 900 хил.лв.
Чирпан - 130 млн. 306 хил.лв.; обща субсидия - 123 млн. 306 хил.лв.; целева субсидия - 7 млн.лв.
Или всичко - 33 млрд. 903 млн. 931 хил.лв. сборна субсидия. Обща субсидия - 31 млрд. 282 млн. 973 хил.лв.; целева субсидия - 4 млрд. 132 млн. 530 хил.лв.; вноска - минус 1 млрд. 511 млн. 572 хил.лв.
Предложения на народни представители по § 7.
Предложение на народния представител Васил Михайлов.
В чл. 7, ал. 1, субсидиите за общините се изменят така:
- Брезник - 85 млн. 571 хил.лв.;
- Земен - ... (Стоян Райчевски иска думата за процедурно предложение)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Заповядайте, имате думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, сега, явно ще започнат да бъдат четени предложенията по отделните общини. Мисля, че е по-разумно не по имена на вносителите да се четат предложенията, а по реда на общините, защото иначе не може да се следи. Общините са толкоз много и би следвало да бъде по реда. Не знам, преценете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много е сложно. Така, както е напечатано е най-добре. След това ще видим как ще върви.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Дайте почивка, защото ние имаме и заседание на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нека да прочетем само предложенията, защото би следвало да рационализираме начина на четене на предложенията на Бюджетната комисия след почивката.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народни представители по § 7.
1. Предложение от народния представител Васил Михайлов.
В чл. 7, ал. 1, субсидиите за общините се изменят така:
- Брезник - 85 млн. 571 хил.лв.;
- Земен - 50 млн. 580 хил.лв.;
- Ковачевци - 32 млн. 132 хил.лв.;
- Перник - 589 млн. 178 хил.лв.;
- Радомир - 148 млн. 865 хил.лв.;
- Трън - 84 млн. 95 хил.лв.
2. Предложение на народните представители Владимир Шкодров и Мехмед Бейтулла.
В чл. 7, община Велики Преслав - да се запази целевата субсидия в размер на 22 млн. 900 хил.лв.
3. Предложения на народния представител Димитър Велев и група народни представители.
Чл. 7, ал. 1, общата сума от 33 млрд. 903 млн. 931 хил.лв. да се увеличи с 625 млн. 497 хил.лв., като това увеличение се отрази в сумата 31 млрд. 282 млн. 973 хил.лв. за общи субсидии. Сумите за целеви субсидии и вноски в бюджета да не се променят.
4. Предложение на народния представител Иван Сотиров.
В чл. 7, ал. 1, взаимоотношението между републиканския бюджет и бюджета на Столичната община се изменя така:
Бюджетни взаимоотношения сумата от 1 млрд. 512 млн. 84 хил.лв. да се увеличи със 707 млн. 268 хил.лв. (тоест да стане 2 млрд. 545 млн. 668 хил.лв.). От тях: обща - 707 млн. 268 хил.лв. и целева - 1 млрд. 838 млн. 400 хил.лв., като сумата за вноски в размер на 326 млн. 316 хил.лв. да отпадне.
5. Предложение на народния представител Миланчо Колев.
В чл. 7, община Велики Преслав - да се запази целевата субсидия в размер на 22 млн. 900 хил.лв.
Подобно предложение имат и народните представители Владимир Шкодров и Мехмед Бейтулла.
6. Предложение на народния представител Муравей Радев.
Ако предложението по чл. 1, ал. 2 се приеме:
Общата сума в чл. 7, ал. 1 да се увеличи с 60 млрд. 907 млн. лв., в това число общата субсидия - с 13 млрд. 807 млн. лв. и целевата субсидия - с 47 млрд. и 100 млн. лв. Респективно увеличението да се отнесе по ред "Община Пловдив" и да се отрази в чл. 1, ал. 2, т. 3 и т. 3.3. Увеличението на разходите да се компенсира с увеличение на бюджетния дефицит по чл. 1, ал. 3.
Ако този източник не се приеме, то компенсацията да се извърши за сметка на намаляване на сумата по ред 1.6.1. от чл. 1, ал. 2 "Субсидии за покриване на загуби в производството".
7. Предложение на народните представители Росен Михайлов и Димитър Димитров.
В чл. 7, ал. 1, целевата субсидия за община Стара Загора в размер на 29 млн. 250 хил.лв. да се увеличи с 4 млн. 500 хил.лв.
8. Предложение на народните представители Светлана Дянкова и Цоньо Ботев.
В чл. 7, ал. 1, за община Габрово сумата от 319 млн. 749 хил.лв. да се увеличи с 52 млн. лв., като общата субсидия от 296 млн. 149 хил.лв. се увеличи с 52 млн. 30 хил.лв. (296 млн. 149 хил.лв. се заменя с 348 млн. 179 хил.лв.)
9. Предложение на народния представител професор Стефан Стоилов и група народни представители.
В чл. 7, ал. 1:
1. Бюджета на община Перник да се завиши с 35 млн.лв.
При невъзможност, да се завиши целевата субсидия за община Перник с 35 млн.лв. в рамките на предложената субсидия.
2. Бюджета на община Радомир да се завиши с 9 млн.лв.
10. Предложение на народния представител Стоян Райчевски.
В § 7, чл. 7, ал. 1, Бургас - числото "минус 92 млн. 495 хил.лв." да отпадне.
11. Предложение на народния представител Фидел Косев.
В чл. 7, ал. 1, Свищов - общата субсидия от 175 млн. 561 хил.лв. се запазва, целевата субсидия от 167 млн. 161 хил.лв. става 162 млн. 761 хил.лв., а сумата за вноски от 8 млн. 400 хил.лв. става 12 млн. 800 хил.лв.
12. Предложение на народния представител Фидел Косев и народния представител Бойко Великов.
В чл. 7, ал. 1, в реда за Велико Търново, общата субсидия от 503 млн. 283 хил.лв. да бъде увеличена с 50 млн. лв.
Предложеното увеличение е за сметка на § 1, чл. 1, ал. 2, т. 1.10. "Национален компенсационен жилищен фонд" и на § 5, чл. 4, ал. 1. т. 25 "Данъчна администрация".
13. Предложение на народния представител Димитър Димитров и народните представители Филип Боков, Борис Колев, Милко Торбов, Борис Банков и Христо Бонов, които предлагат сумата на субсидиите на Враца и общините от Врачанския регион да се запази в досегашния размер или намалението да бъде по-малко.
И остават предложенията на комисията, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Сега аз ще дам почивка и то малко по-дълга - до 12 ч., с молба все пак четенето на предложението на Бюджетната комисия да се рационализира. Тоест, да се прочетат променените числа. (Неразбираеми реплики в залата)
Не, току-що съм направила справка за моя избирателен район. Има едно променено число от осем общини. Трябва ли да се чете всичко това час и половина?
Това е молбата ми, но ако няма такава възможност... Почивката е до 12 ч. - 38 минути. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Моля, господин Желев, да продължите представянето на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Предложение на комисията за § 7. Въз основа на направените предложения на народни представители, Комисията по бюджет и финанси предлага следното съдържание за § 7:
§ 7. В чл. 7, ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Приема по методика съгласно Приложение N 1 размерите на взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на общините за 1996 г. на обща сума 35 млрд. 423 млн. 931 хил. лева, под формата на общи субсидии - 32 млрд. 65 млн. 414 хил. лева, целеви субсидии - 4 млрд. 132 млн. 530 хил. лева и вноски в бюджета в размер на 774 млн. 13 хил. лева, разпределени по общини, както следва:
Бургаска област:
Айтос - 184 млн. 617 хил. лева, обща субсидия - 178 млн. 77 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 540 хил. лева
Болярово - 48 млн. 124 хил. лева, обща субсидия - 41 млн. 444 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 680 хил. лева
Бургас - 117 млн. 500 хил. лева, обща субсидия - няма, целева субсидия - 117 млн. 500 хил. лева
Средец - 107 млн. 316 хил. лева, обща субсидия - 94 млн. 296 хил. лева, целева субсидия - 13 млн. 20 хил. лева
Елхово - 146 млн. 921 хил. лева, обща субсидия - 135 млн. 221 хил. лева, целева субсидия - 11 млн. 700 хил. лева
Камено - 34 млн. 351 хил. лева, обща субсидия - 29 млн. 381 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 970 хил. лева
Карнобат - 162 млн. 914 хил. лева, обща субсидия - 153 млн. 624 хил. лева, целева субсидия - 9 млн. 290 хил. лева
Котел - 175 млн. 532 хил. лева, обща субсидия - 169 млн. 32 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 500 хил. лева
Малко Търново - 59 млн. 69 хил. лева, обща субсидия - 44 млн. 809 хил. лева, целева субсидия - 14 млн. 260 хил. лева
Царево - 64 млн. 194 хил. лева, обща субсидия - 56 млн. 944 хил. лева, целева субсидия - 7 млн. 250 хил. лева
Несебър - 7 млн. 240 хил. лева, обща субсидия - няма, целева субсидия - 8 млн. 40 хил. лева, вноска - минус 800 хил. лева
Нова Загора - 289 млн. 879 хил. лева, обща субсидия - 277 млн. 879 хил. лева, целева субсидия - 12 млн. лева
Поморие - 149 млн. 831 хил. лева, обща субсидия - 137 млн. 261 хил. лева, целева субсидия - 12 млн. 570 хил. лева
Руен - 202 млн. 958 хил. лева, обща субсидия -196 млн. 518 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 440 хил. лева
Сливен - 670 млн. 366 хил. лева, обща субсидия - 635 млн. 426 хил. лева, целева субсидия - 34 млн. 940 хил. лева
Созопол - 63 млн. 230 хил. лева, обща субсидия - 58 млн. 230 хил. лева, целева субсидия - 5 млн. лева
Сунгурларе - 104 млн. 797 хил. лева, обща субсидия - 97 млн. 837 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 960 хил. лева
Стралджа - 125 млн. 284 хил. лева, обща субсидия - 117 млн. 914 хил. лева, целева субсидия - 7 млн. 370 хил. лева
Твърдица - 118 млн. 853 хил. лева, обща субсидия - 109 млн. 463 хил. лева, целева субсидия - 9 млн. 390 хил. лева
Тунджа - 179 млн. 435 хил. лева, обща субсидия - 168 млн. 935 хил. лева, целева субсидия - 10 млн. 500 хил. лева
Ямбол - 477 млн. 89 хил. лева, обща субсидия - 446 млн. 49 хил. лева, целева субсидия - 31 млн. 40 хил. лева
Варненска област:
Аврен - 67 млн. 292 хил. лева, обща субсидия - 63 млн. 692 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 600 хил. лева
Аксаково - 60 млн. 61 хил. лева, обща субсидия - 55 млн. 261 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 800 хил. лева
Балчик - 89 млн. 16 хил. лева, обща субсидия - 59 млн. 16 хил. лева, целева субсидия - 30 млн. лева
Белослав - минус 24 млн. 93 хил. лева, обща субсидия - няма, целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лева, вноска - минус 28 млн. 393 хил. лева
Бяла - 29 млн. 709 хил. лева, обща субсидия - 25 млн. 609 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 100 хил. лева
Варна - 671 млн. 748 хил. лева, обща субсидия - 624 млн. 748 хил. лева, целева субсидия - 47 млн. лева
Венец - 72 млн. 254 хил. лева, обща субсидия - 68 млн. 554 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лева
Ветрино - 60 млн. 402 хил. лева, обща субсидия - 56 млн. 702 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лева
Вълчи дол - 67 млн. 77 хил. лева, обща субсидия - 61 млн. 77 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. лева
Върбица - 91 млн. 384 хил. лева, обща субсидия - 87 млн. 784 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 600 хил. лева
Генерал Тошево - 91 млн. 734 хил. лева, обща субсидия - 81 млн. 734 хил. лева, целева субсидия - 10 млн. лева
Долни чифлик - 147 млн. 595 хил. лева, обща субсидия - 143 млн. 495 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 100 хил. лева
Девня - минус 351 млн. 793 хил. лева, обща субсидия - няма, целева субсидия - 1 млн. 900 хил. лева, вноска минус 353 млн. 693 хил. лева
Добрич - 139 млн. 518 хил. лева, обща субсидия - 134 млн. 618 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 900 хил. лева
Дългопол - 103 млн. 488 хил. лева, обща субсидия - 99 млн. 788 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лева
Каварна - 125 млн. 964 хил. лева, обща субсидия - 109 млн. 764 хил. лева, целева субсидия - 16 млн. 200 хил. лева
Каолиново - 100 млн. 943 хил. лева, обща субсидия - 96 млн. 443 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 500 хил. лева
Каспичан - 37 млн. 24 хил. лева, обща субсидия - 33 млн. 124 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лева
Крушари - 51 млн. 917 хил. лева, обща субсидия - 48 млн. 417 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 500 хил. лева
Нови пазар - 111 млн. 935 хил. лева, обща субсидия - 105 млн. 135 хил. лева, целева субсидия - 6 млн. 800 хил. лева
Никола Козлево - 68 млн. 77 хил. лева, обща субсидия - 64 млн. 577 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 500 хил. лева
Велики Преслав - 99 млн. 139 хил. лева, обща субсидия - 84 млн. 239 хил. лева, целева субсидия - 14 млн. 900 хил. лева
Провадия - 112 млн. 513 хил. лева, обща субсидия - 103 млн. 13 хил. лева, целева субсидия - 9 млн. 500 хил. лева
Смядово - 62 млн. 39 хил. лева, обща субсидия - 58 млн. 539 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 500 хил. лева
Суворово - 32 млн. 142 хил. лева, обща субсидия - 28 млн. 42 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 100 хил. лева
Тервел - 130 млн. 136 хил. лева, обща субсидия - 124 млн. 536 хил. лева, целева субсидия - 5 млн. 600 хил. лева
Добрич - 449 млн. 254 хил. лева, обща субсидия - 424 млн. 254 хил. лева, целева субсидия - 25 млн. лева
Хитрино - 55 млн. 512 хил. лева, обща субсидия - 51 млн. 912 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 600 хил. лева
Шабла - 33 млн. 241 хил. лева, обща субсидия - 29 млн. 241 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. лева
Шумен - 521 млн. 279 хил. лева, обща субсидия - 474 млн. 279 хил. лева, целева субсидия - 47 млн. лева
Ловешка област:
Априлци - 24 млн. 96 хил. лева, обща субсидия - 20 млн. 196 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лева
Белене - 60 млн. 129 хил. лева, обща субсидия - 55 млн. 429 хил. лева, целева субсидия - 4 млн. 700 хил. лева
Велико Търново - 503 млн. 283 хил. лева, обща субсидия - 476 млн. 283 хил. лева, целева субсидия - 27 млн. лева
Габрово - 336 млн. 170 хил. лева, обща субсидия - 312 млн. 570 хил. лева, целева субсидия - 23 млн. 600 хил. лева
Горна Оряховица - 243 млн. 66 хил. лева, обща субсидия - 232 млн. 666 хил. лева, целева субсидия - 10 млн. 400 хил. лева
Гулянци - 122 млн. 114 хил. лева, обща субсидия - 118 млн. 214 хил. лева, целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лева
Долна Митрополия - 152 млн. 206 хил. лв.; обща субсидия - 147 млн. 206 хил. лв.; целева субсидия - 5 млн. лв.
Долни Дъбник - 92 млн. 123 хил. лв.; обща субсидия - 88 млн. 123 хил. лв.; целева субисия - 4 млн. лв.
Дряново - 96 млн. 98 хил. лв.; обща субсидия - 92 млн. 98 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. лв.
Елена - 119 млн. 324 хил. лв.; обща субсидия - 113 млн. 624 хил. лв.; целева субсидия - 5 млн. 700 хил. лв.
Община Златарица - 52 млн. 543 хил. лв.; обща субсидия - 48 млн. 643 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лв.
Левски - 148 млн. 888 хил. лв.; обща субсидия - 144 млн. 688 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 200 хил. лв.
Летница - 43 млн. 857 хил. лв.; обща субсидия - 39 млн. 657 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 200 хил. лв.
Ловеч - 363 млн. 925 хил. лв.; обща субсидия - 349 млн. 425 хил. лв.; целева субсидия - 14 млн. 500 хил. лв.
Луковит - 185 млн. 104 хил. лв.; обща субсидия - 180 млн. 804 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лв.
Лясковец - 59 млн. 28 хил. лв.; обща субсидия - 55 млн. 128 хил. лв.; целева субисия - 3 млн. 900 хил. лв.
Никопол - 107 млн. 544 хил. лв.; обща субсидия - 102 млн. 744 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 800 хил. лв.
Павликени - 139 млн. 626 хил. лв.; обща субсидия - 135 млн. 326 хил. лв.; целева субисидия - 4 млн. 300 хил. лв.
Пелово - 72 млн. 887 хил. лв.; обща субсидия - 68 млн. 187 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 700 хил. лв.
Плевен - 344 млн. 298 хил. лв.; обща субсидия - 320 млн. 798 хил. лв.; целева субсидия - 23 млн. 500 хил. лв.
Полски Тръмбеш - 100 млн. 490 хил. лв.; обща субсидия - 96 млн. 90 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 400 хил. лв.
Пордим - 59 млн. 945 хил. лв.; обща субсидия - 51 млн. 545 хил. лв.; целева субсидия - 8 млн. 400 хил. лв.
Свищов - 179 млн. 957 хил. лв.; обща субсидия - 171 млн. 557 хил. лв.; целева субсидия - 8 млн. 400 хил. лв.
Севлиево - 225 млн. 748 хил. лв.; обща субсидия - 215 млн. 48 хил. лв.; целева субсидия - 10 млн. 700 хил. лв.
Стражица - 141 млн. 961 хил. лв.; обща субсидия - 92 млн. 561 хил. лв.; целева субсидия - 49 млн. 400 хил. лв.
Сухиндол - 23 млн. 393 хил. лв.; обща субсидия - 19 млн. 493 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лв.
Тетевен - 153 млн. 564 хил. лв.; обща субсидия - 148 млн. 64 хил. лв.; целева субсидия - 5 млн. 500 хил. лв.
Троян - 133 млн. 851 хил. лв.; обща субсидия - 117 млн. 551 хил. лв.; целева субсидия - 16 млн. 300 хил. лв.
Трявна - 76 млн. 681 хил. лв.; обща субсидия - 71 млн. 981 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 700 хил. лв.
Угърчин - 72 млн. 33 хил. лв.; обща субсидия - 66 млн. 833 хил. лв.; целева субсидия - 5 млн. 200 хил. лв.
Червен бряг - 216 млн. 570 хил. лв.; обща субсидия - 203 млн. 570 хил. лв.; целева субсидия - 13 млн. лв.
Ябланица - 37 млн. 704 хил. лв.; обща субсидия - 32 млн. 504 хил. лв.; целева субсидия - 5 млн. 200 хил. лв.
Област Монтана
Белоградчик - 95 млн. 149 хил. лв.; обща субсидия - 89 млн. 49 хил. лв.; целева субсидия - 6 млн. 100 хил. лв.
Берковица - 167 млн. 199 хил. лв.; обща субсидия - 161 млн. 299 хил. лв.; целева субсидия - 5 млн. 900 хил. лв.
Бойница - 42 млн. 252 хил. лв.; обща субсидия - 37 млн. 602 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 650 хил. лв.
Бойчиновци - 93 млн. 475 хил. лв.; обща субсидия - 89 млн. 925 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 550 хил. лв.
Борован - 57 млн. 286 хил. лв.; обща субсидия - 52 млн. 986 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лв.
Брегово - 80 млн. 566 хил. лв.; обща субсидия - 76 млн. 666 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 900 хил. лв.
Брусарци - 58 млн. 285 хил. лв.; обща субсидия - 53 млн. 185 хил. лв.; целева субсидия - 5 млн. 100 хил. лв.
Бяла Слатина - 224 млн. 715 хил. лв.; обща субсидия - 218 млн. 115 хил. лв.; целева субсидия - 6 млн. 600 хил. лв.
Видин - 369 млн. 66 хил. лв.; обща субсидия - 346 млн. 66 хил. лв.; целева субсидия - 23 млн. лв.
Враца - 78 млн. 88 хил. лв.; обща субсидия - 65 млн. 88 хил. лв.; целева субсидия - 13 млн.лв.
Вълчедръм - 103 млн. 258 хил. лв.; обща субсидия - 94 млн. 258 хил. лв.; целева субсидия - 9 млн. лв.
Вършец - 68 млн. 697 хил. лв.; обща субсидия - 64 млн. 997 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лв.
Георги Дамяново - 46 млн. 567 хил. лв.; обща субсидия - 42 млн. 867 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лв.
Грамада - 29 млн. 299 хил. лв.; обща субсидия - 25 млн. 699 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 600 хил. лв.
Димово - 73 млн. 386 хил. лв.; обща субсидия - 69 млн. 636 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 750 хил. лв.
Кнежа - 118 млн. 105 хил. лв.; обща субсидия - 111 млн. 405 хил. лв.; целева субсидия - 6 млн. 700 хил. лв.
Козлудуй - 48 млн. 63 хил. лв.; обща субсидия - 39 млн. 63 хил. лв.; целева субсидия - 9 млн. лв.
Криводол - 84 млн. 835 хил. лв.; обща субсидия - 81 млн. 35 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 800 хил. лв.
Кула - 92 млн. 317 хил. лв.; обща субсидия - 72 млн. 317 хил. лв.; целева субсидия - 20 млн. лв.
Лом - 311 млн. 476 хил. лв.; обща субсидия - 295 млн. 676 хил. лв.; целева субсидия - 15 млн. 800 хил. лв.
Макреш - 33 млн. 688 хил. лв.; обща субсидия - 29 млн. 988 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 700 хил. лв.
Медковец - 50 млн. 643 хил. лв.; обща субсидия - 45 млн. 643 хил. лв.; целева субсидия - 5 млн. лв.
Мездра - 139 млн. 750 хил. лв.; обща субсидия - 131 млн. 500 хил. лв.; целева субсидия - 8 млн. 250 хил. лв.
Мизия - 85 млн. 777 хил. лв.; обща субсидия - 80 млн. 27 хил. лв.; целева субсидия - 5 млн. 750 хил. лв.
Монтана - 371 млн. 459 хил. лв.; обща субсидия - 352 млн. 959 хил. лв.; целева субсидия - 18 млн. 500 хил. лв.
Ново село - 34 млн. 766 хил. лв.; обща субсидия - 30 млн. 466 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лв.
Оряхово - 156 млн. 29 хил. лв.; обща субсидия - 149 млн. 329 хил. лв.; целева субсидия - 6 млн. 700 хил. лв.
Роман - 64 млн. 831 хил. лв.; обща субсидия - 61 млн. 231 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 600 хил. лв.
Ружинци - 51 млн. 407 хил. лв.; обща субсидия - 47 млн. 407 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. лв.
Хайредин - 67 млн. 110 хил. лв.; обща субсидия - 63 млн. 660 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 450 хил. лв.
Чипровци - 43 млн. 264 хил. лв.; обща субсидия - 39 млн. 714 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 550 хил. лв.
Чупрене - 31 млн. 739 хил. лв.; обща субсидия - 28 млн. 439 хил. лв.; целева субсидия - 3 млн. 300 хил. лв.
Якимово - 51 млн. 520 хил. лв.; обща субсидия - 47 млн. 220 хил. лв.; целева субсидия - 4 млн. 300 хил. лв.

ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ
Асеновград - 196 млн. и 199 хил.лв., обща субсидия - 184 млн. и 609 хил.лв., целева субсидия - 11 млн. и 590 хил.лв.
Баните - 71 млн. и 611 хил.лв., обща субсидия - 67 млн. и 421 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 190 хил.лв.
Батак - 37 млн. и 591 хил.лв., обща субсидия - 33 млн. и 291 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 300 хил.лв.
Белово - 27 млн. и 925 хил.лв., обща субсидия - 23 млн. и 625 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 300 хил.лв.
Борино - 39 млн. и 324 хил.лв., обща субсидия - 34 млн. и 124 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 200 хил.лв.
Брацигово - 73 млн. и 256 хил.лв., обща субсидия - 69 млн. и 46 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 210 хил.лв.
Брезово - 55 млн. и 200 хил.лв., обща субсидия - 47 млн. и 140 хил.лв., целева субсидия - 8 млн. и 60 хил.лв.
Велинград - 270 млн. и 454 хил.лв., обща субсидия - 260 млн. и 574 хил.лв., целева субсидия - 9 млн. и 880 хил.лв.
Девин - 138 млн. и 100 хил.лв., обща субсидия - 131 млн. и 400 хил.лв., целева субсидия - 6 млн. и 700 хил.лв.
Доспат - 67 млн. и 411 хил.лв., обща субсидия - 61 млн. и 711 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 700 хил.лв.
Златоград - 117 млн. и 430 хил.лв., обща субсидия - 109 млн. и 730 хил.лв., целева субсидия - 7 млн. и 700 хил.лв.
Калояново - 80 млн. и 658 хил.лв., обща субсидия - 76 млн. и 958 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 700 хил.лв.
Карлово - 221 млн. и 880 хил.лв., обща субсидия - 217 млн. и 180 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 700 хил.лв.
Лесичево - 50 млн. и 914 хил.лв., обща субсидия - 47 млн. и 64 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 850 хил.лв.
Лъки - 48 млн. и 811 хил.лв., обща субсидия - 43 млн. и 111 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 700 хил.лв.
Мадан - 107 млн. и 739 хил.лв., обща субсидия - 100 млн. и 139 хил.лв., целева субсидия - 7 млн. и 600 хил.лв.
Марица - 120 млн. и 466 хил.лв., обща субсидия - 115 млн. и 466 хил.лв., целева субсидия - 5 млн.лв.
Неделино - 86 млн. и 338 хил.лв., обща субсидия - 79 млн. и 938 хил.лв., целева субсидия - 6 млн. и 400 хил.лв.
Пазарджик - 542 млн. 303 хил.лв., обща субсидия - 522 млн. 203 хил.лв., целева субсидия - 20 млн. 100 хил.лв.
Панагюрище - 94 млн. и 414 хил.лв., обща субсидия - 84 млн. и 614 хил.лв., целева субсидия - 9 млн. и 800 хил.лв.
Пещера - 75 млн. и 484 хил.лв., обща субсидия - 69 млн. и 244 хил.лв., целева субсидия - 6 млн. и 240 хил.лв.
Пловдив - 1 млрд. 159 млн. и 54 хил.лв., обща субсидия - 1 млрд. 98 млн. и 484 хил.лв., целева субсидия - 60 млн. и 570 хил.лв.
Първомай - 203 млн. и 260 хил.лв., обща субсидия - 195 млн. и 980 хил.лв., целева субсидия - 7 млн. и 280 хил.лв.
Ракитово - 105 млн. и 252 хил.лв., обща субсидия - 101 млн. и 792 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 460 хил.лв.
Раковски - 151 млн. и 592 хил.лв., обща субсидия - 146 млн. и 892 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 700 хил.лв.
Родопи - 175 млн. и 747 хил.лв., обща субсидия - 168 млн. и 077 хил.лв., целева субсидия - 7 млн. и 670 хил.лв.
Рудозем - 72 млн. и 161 хил.лв., обща субсидия - 68 млн. и 161 хил.лв., целева субсидия - 4 млн.лв.
Садово - 84 млн. и 99 хил.лв., обща субсидия - 80 млн. и 699 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 400 хил.лв.
Септември - 170 млн. и 771 хил.лв., обща субсидия - 167 млн. и 271 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 500 хил.лв.
Смолян - 360 млн. и 568 хил.лв., обща субсидия - 345 млн. и 648 хил.лв., целева субсидия - 14 млн. и 920 хил.лв.
Стрелча - 37 млн. и 950 хил.лв., обща субсидия - 33 млн. и 200 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 750 хил.лв.
Съединение - 71 млн. и 516 хил.лв., обща субсидия - 67 млн. и 916 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 600 хил.лв.
Хисаря - 71 млн. и 54 хил.лв., обща субсидия - 67 млн. и 054 хил.лв., целева субсидия - 4 млн.лв.
Чепеларе - 49 млн. и 353 хил.лв., обща субсидия - 42 млн. и 533 хил.лв., целева субсидия - 6 млн. и 820 хил.лв.
РУСЕНСКА ОБЛАСТ
Алфатар - 36 млн. и 861 хил.лв., обща субсидия - 33 млн. и 161 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 700 хил.лв.
Антоново - 82 млн. и 146 хил.лв., обща субсидия - 78 млн. и 246 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 900 хил.лв.
Борово - 52 млн. и 829 хил.лв., обща субсидия - 48 млн. и 929 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 900 хил.лв.
Бяла - 115 млн. и 785 хил.лв., обща субсидия - 110 млн. и 485 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 300 хил.лв.
Ветово - 115 млн. и 135 хил.лв., обща субсидия - 111 млн. и 235 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 900 хил.лв.
Главиница - 131 млн. и 202 хил.лв., обща субсидия - 127 млн. и 2 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 200 хил.лв.
Две могили - 87 млн. и 532 хил.лв., обща субсидия - 81 млн. и 832 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 700 хил.лв.
Дулово - 230 млн. и 635 хил.лв., обща субсидия - 223 млн. и 835 хил.лв., целева субсидия - 6 млн. и 800 хил.лв.
Завет - 79 млн. и 337 хил.лв., обща субсидия - 75 млн. и 37 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 300 хил.лв.
Иваново - 55 млн. и 101 хил.лв., обща субсидия - 51 млн. и 401 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 700 хил.лв.
Исперих - 161 млн. и 982 хил.лв., обща субсидия - 150 млн. и 82 хил.лв., целева субсидия - 11 млн. и 900 хил.лв.
Кайнарджа - 55 млн. и 900 хил.лв., обща субсидия - 52 млн. и 400 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 500 хил.лв.
Кубрат - 204 млн. и 356 хил.лв., обща субсидия - 193 млн. и 856 хил.лв., целева субсидия - 10 млн. и 500 хил.лв.
Лозница - 114 млн. и 533 хил.лв., обща субсидия - 110 млн. и 833 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 700 хил.лв.
Омуртаг - 236 млн. и 439 хил.лв., обща субсидия - 215 млн. и 439 хил.лв., целева субсидия - 21 млн.лв.
Опака - 63 млн. и 688 хил.лв., обща субсидия - 58 млн. и 288 хил.лв., целева субсидия - 5 млн. и 400 хил.лв.
Попово - 268 млн. и 513 хил.лв., обща субсидия - 233 млн. и 413 хил.лв., целева субсидия - 35 млн. и 100 хил.лв.
Разград - 385 млн. и 294 хил.лв., обща субсидия - 363 млн. и 994 хил.лв., целева субсидия - 21 млн. и 300 хил.лв.
Русе - 608 млн. и 232 хил.лв., обща субсидия - 553 млн. и 432 хил.лв., целева субсидия - 54 млн. и 800 хил.лв.
Самуил - 91 млн. и 259 хил.лв., обща субсидия - 87 млн. и 759 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 500 хил.лв.
Силистра - 388 млн. и 681 хил.лв., обща субсидия - 370 млн. и 181 хил.лв., целева субсидия - 18 млн. и 500 хил.лв.
Ситово - 53 млн. и 800 хил.лв., обща субсидия - 49 млн. и 200 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 600 хил.лв.
Сливо поле - 86 млн. и 13 хил.лв., обща субсидия - 82 млн. и 413 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 600 хил.лв.
Тутракан - 142 млн. и 336 хил.лв., обща субсидия - 135 млн. и 636 хил.лв., целева субсидия - 6 млн. и 700 хил.лв.
Търговище - 415 млн. и 838 хил.лв., обща субсидия - 396 млн. и 638 хил.лв., целева субсидия - 19 млн. и 200 хил.лв.
Цар Калоян - 74 млн. и 384 хил.лв., обща субсидия - 70 млн. и 684 хил.лв., целева субсидия - 3 млн. и 700 хил.лв.
Ценово - 57 млн. и 221 хил.лв., обща субсидия - 53 млн. и 121 хил.лв., целева субсидия - 4 млн. и 100 хил.лв.
Столична община - 1 млрд. 972 млн. 875 хил. лева, обща субсидия 134 млн. 475 хил. лева, целева субсидия 1 млрд 838 млн. и 400 хил. лева.
Софийска област.
Банско - 78 млн. 892 хил. лева, обща субсидия 73 млн. 792 хил. лева, целева субсидия 5 млн. и 100 хил. лева.
Белица - 73 млн. и 7 хил. лева, обща субсидия 69 млн. 627 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 380 хил. лева.
Благоевград - 325 млн. 654 хил. лева, обща субсидия 305 млн. 654 хил. лева, целева субсидия 20 млн. лева.
Бобов дол - минус 17 млн. 33 хил. лева, обща субсидия - няма, целева субсидия 6 млн. и 100 хил. лева, вноска минус 23 млн. и 133 хил. лева.
Бобошево - 30 млн. 928 хил. лева, обща субсидия 27 млн. 678 хил. лева, целева субсидия 3 млн. 250 хил. лева.
Божурище - 14 млн. 193 хил. лева, обща субсидия 10 млн. 593 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 600 хил. лева.
Ботевград - 128 млн. 915 хил. лева, обща субсидия 120 млн. 315 хил. лева, целева субсидия 8 млн. и 600 хил. лева.
Брезник - 76 млн. 885 хил. лева, обща субсидия 72 млн. 985 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 900 хил. лева.
Годеч - 41 млн. 693 хил. лева, обща субсидия 38 млн. 243 хил. лева, целева субсидия 3 млн. 450 хил. лева.
Горна Малина - 35 млн. 840 хил. лева, обща субсидия 32 млн. 440 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 400 хил. лева.
Гоце Делчев - 199 млн. 272 хил. лева, обща субсидия 187 млн. 122 хил. лева, целева субсидия 12 млн. 150 хил. лева.
Гърмен - 111 млн. 191 хил. лева, обща субсидия 107 млн. 691 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 500 хил. лева.
Драгоман - 24 млн. 781 хил. лева, обща субсидия 21 млн. 531 хил. лева, целева субсидия 3 млн. 250 хил. лева.
Елин Пелин - 73 млн. 272 хил. лева, обща субсидия 69 млн. 772 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 500 хил. лева.
Етрополе - минус 81 млн. 559 хил. лева, обща субсидия - няма, целева субсидия 2 млн. и 700 хил. лева, вноска минус 84 млн. 259 хил. лева.
Земен - 36 млн. 706 хил. лева, обща субсидия 32 млн. 606 хил. лева, целева субсидия 4 млн. и 100 хил. лева.
Ихтиман - 101 млн. и 100 хил. лева, обща субсидия 95 млн. и 100 хил. лева, целева субсидия 6 млн. лева.
Ковачевци - 22 млн. 696 хил. лева, обща субсидия 18 млн. 896 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 800 хил. лева.
Копривщица - 21 млн. и 18 хил. лева, обща субсидия 17 млн. 768 хил. лева, целева субсидия 3 млн. 250 хил. лева.
Костенец - 65 млн. 220 хил. лева, обща субсидия 61 млн. 120 хил. лева, целева субсидия 4 млн. и 100 хил. лева.
Костинброд - 51 млн. 889 хил. лева, обща субсидия 48 млн. 389 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 500 хил. лева.
Кочериново - 48 млн. 7 хил. лева, обща субсидия 39 млн. 557 хил. лева, целева субсидия 8 млн. 450 хил. лева.
Кресна - 43 млн. 73 хил. лева, обща субсидия 38 млн. 773 хил. лева, целева субсидия 4 млн. и 300 хил. лева.
Кюстендил - 400 млн. 100 хил. лева, обща субсидия 387 млн. и 900 хил. лева, целева субсидия 12 млн. и 200 хил. лева.
Невестино - 44 млн. 748 хил. лева, обща субсидия 40 млн. 248 хил. лева, целева субсидия 4 млн. и 500 хил. лева.
Перник - 423 млн. 189 хил. лева, обща субсидия 378 млн. 189 хил. лева, целева субсидия 45 млн. лева.
Петрич - 316 млн. 741 хил. лева, обща субсидия 302 млн. 441 хил. лева, целева субсидия 14 млн. и 300 хил. лева.
Правец - 73 млн. 182 хил. лева, обща субсидия 68 млн. 82 хил. лева, целева субсидия 5 млн. и 100 хил. лева.
Радомир - 105 млн. 419 хил. лева, обща субсидия 93 млн. 519 хил. лева, целева субсидия 11 млн. и 900 хил. лева.
Разлог - 171 млн. 558 хил. лева, обща субсидия 167 млн. 258 хил. лева, целева субсидия 4 млн. и 300 хил. лева.
Рила - 39 млн. 560 хил. лева, обща субсидия 35 млн. 660 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 900 хил. лева.
Самоков - 291 млн. 883 хил. лева, обща субсидия 271 млн. 883 хил., целева субсидия 20 млн. лева.
Сандански - 231 млн. 380 хил. лева, обща субсидия 220 млн. 880 хил. лева, целева субсидия 10 млн. и 500 хил. лева.
Сапарева Баня - 59 млн. 547 хил. лева, обща субсидия 56 млн. 247 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 300 хил. лева.
Сатовча - 141 млн. 294 хил. лева, обща субсидия 135 млн. 194 хил. лева, целева субсидия 6 млн. и 100 хил. лева.
Своге - 133 млн. 676 хил. лева, обща субсидия 129 млн. 276 хил. лева, целева субсидия 4 млн. и 400 хил. лева.
Симитли - 92 млн. 193 хил. лева, обща субсидия 86 млн. 993 хил. лева, целева субсидия 5 млн. и 200 хил. лева.
Сливница - 37 млн. и 26 хил. лева, обща субсидия 33 млн. 726 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 300 хил. лева.
Дупница - 184 млн. 589 хил. лева, обща субсидия 176 млн. 589 хил. лева, целева субсидия 8 млн. лева.
Струмяни - 61 млн. 708 хил. лева, обща субсидия 58 млн. 408 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 300 хил. лева.
Трекляно - 23 млн. 655 хил. лева, обща субсидия 19 млн. 855 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 800 хил. лева.
Трън - 67 млн. 221 хил. лева, обща субсидия 63 млн. 451 хил. лева, целева субсидия 3 млн. 770 хил. лева.
Хаджи Димово - 95 млн. 644 хил. лева, обща субсидия 91 млн. 144 хил. лева, целева субсидия 4 млн. и 500 хил. лева.
Якоруда - 69 млн. 648 хил. лева, обща субсидия 66 млн. 148 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 500 хил. лева.
Златица - 32 млн. 504 хил. лева, обща субсидия 27 млн. 504 хил. лева, целева субсидия 5 млн. лева
Пирдоп - 64 млн. 183 хил. лева, обща субсидия 57 млн. 683 хил. лева, целева субсидия 6 млн. и 500 хил. лева.
Антон - 15 млн. 783 хил. лева, обща субсидия 12 млн. 783 хил. лева, целева субсидия 3 млн. лева.
Мирково - минус 165 млн. и 81 хил. лева, обща субсидия - няма, целева субсидия 2 млн. и 800 хил. лева, вноска - минус 167 млн. 881 хил. лева.
Чавдар - 17 млн. 291 хил. лева, обща субсидия 14 млн. 41 хил. лева, целева субсидия 3 млн. 250 хил. лева.
Челопеч - 3 млн. и 300 хил. лева, обща субсидия - няма, целева субсидия 3 млн. и 300 хил. лева.
Хасковска област.
Ардино - 163 млн. 761 хил. лева, обща субсидия 154 млн. 261 хил. лева, целева субсидия 9 млн. и 500 хил. лева.
Братя Даскалови - 78 млн. 826 хил. лева, обща субсидия 75 млн. и 26 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 800 хил. лева.
Гълъбово - минус 25 млн. 353 хил. лева, обща субсидия - няма, целева субсидия 7 млн., вноска минус 32 млн. 353 хил. лева.
Джебел - 90 млн. 939 хил. лева, обща субсидия 86 млн. 409 хил. лева, целева субсидия 4 млн. 530 хил. лева.
Димитровград - 232 млн. 322 хил. лева, обща субсидия 206 млн. 322 хил. лева, целева субсидия 26 млн. лева.
Ивайловград - 90 млн. и 68 хил. лева, обща субсидия 84 млн. 268 хил. лева, целева субсидия 5 млн. и 800 хил. лева.
Казанлък - 331 млн. и 8 хил. лева, обща субсидия 321 млн. и 8 хил. лева, целева субсидия 10 млн. лева.
Кирково - 276 млн. 660 хил. лева, обща субсидия 267 млн. и 160 хил. лева, целева субсидия 9 млн. и 500 хил. лева.
Крумовград - 229 млн. 540 хил. лева, обща субсидия 222 млн. 240 хил. лева, целева субсидия 7 млн. и 300 хил. лева.
Кърджали - 480 млн. 31 хил. лева, обща субсидия 460 млн. 31 хил. лева, целева субсидия 20 млн. лева.
Любимец - 69 млн. 630 хил. лева, обща субсидия 62 млн. 430 хил. лева, целева субсидия 7 млн. и 200 хил. лева.
Маджарово - 35 млн. 914 хил. лева, обща субсидия 32 млн. 214 хил. лева, целева субсидия 3 млн. и 700 хил. лева.


Община Минерални бани - 57 млн. 913 хил. лева, 504 млн. 113 хил., 3 млн. и 800 хил. лева.
Момчилград - 156 млн. 468 хил. лева, 149 млн. 68 хил. лева, 7 млн. и 400 хил. лева.
Мъглиж - 142 млн. 720 хил. лева, 136 млн. 470 хил. лева, 6 млн. 250 хил. лева.
Опан - 35 млн. 94 хил. лева, 30 млн. 494 хил. лева, 4 млн. и 600 хил. лева.
Павел баня - 98 млн. 761 хил. лева, 94 млн. 561 хил. лева, 4 млн. и 200 хил. лева.
Раднево - минус 81 млн. 201 хил. лева, обща субсидия - няма, 2 млн. и 300 хил. лева, вноска минус 83 млн. 501 хил. лева.
Свиленград - 138 млн. 679 хил. лева, 127 млн. 879 хил. лева, 10 млн. и 800 хил. лева.
Симеоновград - 73 млн. 879 хил. лева, 69 млн. 679 хил. лева, 4 млн. и 200 хил. лева.
Стамболово - 67 млн. 103 хил. лева, 60 млн. 303 хил. лева, 6 млн. и 800 хил. лева.
Стара Загора - 679 млн. 238 хил. лева, 649 млн. 988 хил. лева, 29 млн. 250 хил. лева.
Тополовград - 125 млн. 832 хил. лева, 118 млн. 132 хил. лева, 7 млн. 700 хил. лева.
Харманли - 158 млн. 668 хил. лева, 148 млн. 568 хил. лева, 10 млн. и 100 хил. лева.
Хасково - 424 млн. 704 хил. лева, 394 млн. 504 хил. лева, 30 млн. и 200 хил. лева.
Черноочене - 100 млн. 809 хил. лева, 95 млн. 909 хил.лева, 4 млн. и 900 хил. лева.
Чирпан - 142 млн. 265 хил. лева, 135 млн. 265 хил. лева, 7 млн. лева.
Всичко: сборна субсидия - 35 млрд. 423 млн. 931 хил. лева; обща субсидия - 32 млрд. 65 млн. 414 хил. лева; целева субсидия - 4 млрд. 132 млн. 530 хил. лева и вноска минус 774 млн. и 13 хил. лева.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на предложенията на народните представители. По азбучен ред най-напред Васил Михайлов. Желае ли да обоснове предложението си по чл. 7, ал. 1? Имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги!
Направил съм предложение за увеличаване на средствата по чл. 7 на следните общини в хиляди лева - Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир и Трън.
Чувствувам се задължен да направя това, защото съм избран от 14. многомандатен Пернишки избирателен район.
Като водач на листата от Съюза на демократичните сили в този район при всеки бюджет се опитвам да обясня нуждата от субсидии за тези общини. Това е един край, който за съжаление независимо че е много близо до столицата, е един от най-занемарените в България райони.
Проблемите са изключително тежки. Може би от гледна точка на инфраструктура, на комунално-битово осигуряване това е бедствуващ район.
Това се отнася както за Перник, така и за Радомир, Брезник, Земен, Ковачевци и Трън.
Предложенията, които съм направил, са следните.
Тук, разбира се, съм длъжен да вметна, че ми е малко неудобно да говоря все пак за общини на фона на това, което се прави с големите градове - със София, Варна, Бургас най-вече и да не говорим за Враца.
Но все пак, интересно ми е, след като всички знаем как се промениха макрорамките на бюджета, още повече пък след като моите колеги от БСП не направиха всъщност предложения, реални предложения, нито пък ги приеха, за увеличаване на приходната част на бюджета, интересно е сега, както се казва, откъде ще вземат тези средства, за които тук са направили своите предложения. Имам предвид водача на листата на БСП от същия 14. многомандатен избирателен район господин Стоилов. Той говори, че би трябвало да се дадат определени средства на Радомир, например 9 млн. Не посочва откъде те трябва да бъдат взети.
А какво представляват всъщност тези 9 млн.? Това е ни повече, ни по-малко една троха, която няма да свърши работа за града.
Започвам с Радомир, защото това е родният ми град и винаги е бил ощетяван. Сега при управлението на БСП продължава традицията от управлението на Българската комунистическа партия.
Ето какво се предлага - 105 млн. 419 хил. лева. Това е предложението на Министерския съвет. Това е с 10 млн. по-малко от гласувания бюджет за град Радомир, който е гласуван като 114 млн. 512 хил. лева. Тоест не само че не се увеличава съобразно инфлацията тази субсидия, но и се намалява драстично.
Господин Стоилов прави някакви нещастни опити да компенсира това намаляване.
Предложението, което правя, е съобразено с елементарните разчети на макрорамката. И моето предложение е за 148 млн. 865 хил. лева.
Знаем, че така и болницата в гр. Радомир стърчи недовършена от вече, както се казва, десетилетия.
ГЛАС ОТ ЛЯВО: От комунизма.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, от комунизма. Това е един паметник на безумието и глупостта. Само като я видите и ще разберете, че това е така. Тя вече е остаряла. А и техниката не може да бъде използувана просто защото някой някога волунтаристично е решил, че това трябва да бъде болницата и тя трябва да има такъв проект.
Но аз няма да коментирам това минало. За всички то е вече понятно.
За Брезник предлагам 85 млн. 571 хил. лева. На пръв поглед си мисля, че това е град едва ли не облагодетелствуван, защото, видите ли, неговият кмет бил червен. Такива приказки поне се приказват. Истината е съвсем друга. Отново става дума за намаляване на средствата на този град.
Няма да коментирам, че Брезник беше с гласувани 65 млн. 824 хил. лева, докато сега, както и за другите градове в този район има намаляване на средствата.
ГЛАС ОТ ЛЯВО: Не е вярно!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Е, вярно е. Погледнете и ще видите, че е вярно. Министерският съвет предлага по същество пак намаляване на средствата. Защото приблизително 30-те процента, които инфлацията, така да се каже, изяжда от предвидените средства, намаляват силно бюджета на тази община, на субсидиите към нея. Така че тук няма спор.
Същото се отнася и за Перник - 453 млн. 214 хил. лева бяха гласувани, разбира се крайно недостатъчно, в началото на годината в бюджета. Сега това, което се предлага също представлява драстично намаление.
ГЛАС ОТ ЛЯВО: Васко, не можеш да четеш.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е предложението ми за Перник, средствата да бъдат 589 млн. 178 хил. лева.


Може би сте прав само за едно, колега от същия район, имам предвид за Трън. Там наистина има единствено леко завишение. Това завишение е с около 3 млн.лв. - една троха по същество.
И за Брезник обясних, че много е далеч от нуждите на общината това предложение. За Брезник е точно същото. Ако Трън, защото прави големи веселби и представяния на кандидата на БСП за президент господин Пирински, "Заедно за България" и пр. несъстоятелни лозунги, може би затова тук му се подарява нещо. Но това пак не е достатъчно. Може би с тези около 3 млн. трябваше да се покрият разходите по предизборната кампания със съборите, които се правеха там. (Реплика от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има шест предложения, по 5 минути - 30 минути.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз няма да използвам 30-те минути, колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Но все пак трябва да се отчете, че има по същество пак, и по отношение на Трън, силно занижаване на необходимите средства. Моето предложение е за 84 млн. 95 хил.лв., докато тук предложението е за 67 млн. 221 хил.лв. Вярно е, че това е плюс 3 млн. от първоначалния бюджет за годината. Но това е смешно малко, като се има предвид 30-процентната, а тя не е и толкова, например, инфлация.
По-нататък, за Земен. Може би няма да се опитвате от място да отречете, че там сте взели от предварително гласувания бюджет близо 3 млн.лв. и предложението на Министерския съвет е за 35 млн. 210 хил.лв. Моето предложение е за 50 млн. 580 хил.лв. Мисля, че това е предложение, съобразено с реалните нужди на тази община, и то, разбира се, в най, най минимален размер.
По-нататък, уважаеми колеги, не бих си позволил община по община задълбочено да изяснявам предложенията, които прави Министерският съвет и как ощетява тези общини, но съм изкушен да кажа за Ковачевци. Отношението към Ковачевци е абсолютно същото. Там има намаляване с 3 млн.лв. на парите, които са до края на годината. Това, което аз предлагам - 32 млн. 132 хил.лв. - е стигнало до 21 млн. 188 хил.лв. С една дума, става дума за липса от около 10 млн.лв.
Какво ще рече това ощетение на тези общини? Това ще рече проблеми със заплатите на учителите; това ще рече недоимък по отношение на здравеопазването, заплати на лекари; това ще рече проблеми със социални помощи; това ще рече загърбване на всички социални дейности в общината. И когато господин Стоилов предлага, видите ли, ако не се приеме увеличението, например, за Перник или за Радомир, то в целевата субсидия да бъдат предвидени тези средства, ако не се приеме общата субсидия. Това е точно да се опитвате да учите общинарите как точно да използват своя бюджет. Вие им дайте не достатъчен, а минимално необходимия бюджет и общинарите сами могат да се справят с това как да използват най-рационално тези средства, а не оттук, от Народното събрание. Не стига, че не им определяме достатъчна субсидия, ами им определяме целево точно как да изразходват тези пари. Това е недопустим подход. И аз не знам къде е господин Стоилов, за да влезем наистина в дебат с него, тъй като се чувствам отговорен пред хората, които са ни избрали там. И там наистина няма разлика между червени и сини, когато става дума за здравеопазване. По еднакъв начин боледуват и по еднакъв начин умират тези хора.
По същия начин стои въпросът и за училищата там.
Така че, уважаеми колеги, аз се надявам да вникнете в направените предложения. Още повече, позволявам си за трети път да кажа: направих предложения в приходната част на бюджета, които предложения можеха да решат въпроса със субсидиите. Разбира се, ни най-малко не искам да кажа, че примерно една такава голяма община, каквато е Софийската, трябва да бъде ощетена, както е ощетена тук, или Бургаската, която, видите ли, дължи още пари към бюджета. И пр., и пр. безумици.
Затова ви моля, уважаеми колеги, да гласуваме тези предложения, направени, уважаеми господин председателю, за всяка отделна община.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Естествено!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви. Благодаря Ви и за толерантното отношение днес към мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много Ви благодаря. (Весело оживление) Ако благодарностите струваха пари, бюджетът щеше да се напълни.
Моля да гласуваме предложенията на народния представител Васил Михайлов в чл. 7, ал. 1 субсидиите на общините да се изменят така:
Първо предложение: Брезник - 85 млн. 571 хил.лв.
Моля да гласувате!
От общо гласували 162 народни представители, за - 48, против - 62, въздържали се - 52.
Не се приема.
Второто предложение: Земен - 50 млн. 580 хил.лв.
Моля да гласувате!
От общо гласували 152 народни представители, за - 37, против - 58, въздържали се - 57.
Не се приема.
Трето предложение: Ковачевци - 32 млн. 132 хил.лв.
Моля да гласувате!
От общо гласували 156 народни представители, за - 46, против - 49, въздържали се - 61.
Не се приема.
Следващото предложение: Перник - 589 млн. 148 хил.лв.
Моля да гласувате!
От общо гласували 147 народни представители, за - 30, против - 64, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Следващото предложение: Радомир - 148 млн. 865 хил.лв.
Моля да гласувате!
От общо гласували 144 народни представители, за - 32, против - 64, въздържали се - 48.
Предложението не се приема.
Последно предложение: Трън - 84 млн. 95 хил.лв.
Моля да гласувате!
От общо гласували 151 народни представители, за - 37, против - 60, въздържали се - 54.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на професор Владимир Шкодров в чл. 7, община Преслав. И Бейтулла е дал това предложение.
Имате думата, професор Шкодров.


ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение, което аз внасям е не само от мое име, то е от името на всички депутати от всички парламентарни групи в 30.Шуменски избирателен район.
По-надолу под N 5 господин Колев от БСП също има внесено такова предложение. Ние тримата сме се разбрали от трите парламентарни групи да направим едно-единствено предложение.
Защо излизаме пред вас с това предложение?
Първо, намалено е целевото финансиране на община Велики Преслав с около 8 млн.лв., вследствие на което кметът на града не може да изплати всички онези суми, които са по договорите, вече сключени с различните държавни предприятия на територията на града и които почти са завършили работата си и чакат да им бъдат преведени парите. Това ще постави общината в много тежко положение, ето защо това е един от главните аргументи.
Второто нещо, което имахме предвид, е все пак активността на кметството и общинския съвет в град Велики Преслав е много голяма. Тя е свързана именно с обстоятелството, че Велики Преслав е първата българска столица - това, което всички знаем. Там много често пристигат научни и туристически групи за разглеждане и изучаване на старопрестолния град.
В града има много градоустройствени обекти, главният от които е така наречения крайречен булевард, който досега беше в трагично състояние. В момента е асфалтиран от държавно предприятие, на което трябва да се плати.
Смятам, че всички ние можем да направим един жест въпреки всичките трудности, въпреки решението на Комисията по бюджет и финанси да отделим поне малко средства и да подпомогнем този град. С това ние ще дадем своя дан към един много важен град, макар и много малък, но много важен за нашата история. Ето защо аз апелирам от името на всички депутати от различните парламентарни групи от територията на 30.избирателен район, да отделим поне малко средства и да подпомогнем общината.
Във връзка с това ние решихме да изменим в известна степен нашето искане и да се ограничим до една минимална сума, която да подпомогне поне частично усилията на кметската управа във Велики Преслав. Това е сумата от 5 млн.лв. Това е една нищожна сума. Аз апелирам към всички колеги тук, независимо от партийния цвят, просто да се съгласят с тази минимална сума, която да се отпусне на град Велики Преслав. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, да се повиши целевата субсидия?
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Целевата субсидия да се повиши с 5 млн.лв., не както е в нашето предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да остане 22 млн. 900 хил.лв.?
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Да, да остане 22 млн. 900 хил.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Владимир Шкодров... (Д-р Георги Карев иска думата)
Вие искате думата по този въпрос? - Заповядайте.
Д-р Карев има думата.
Отменете гласуването.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В подкрепа на това, което професор Шкодров каза искам да кажа, че в Преслав се наблюдават редица изменения както в ландшафта, така и в самата душевност на хората.
Това е един град, в който населението категорично подкрепя дейността на общинския съвет и усилията на кмета за преобразяване на този град и наистина през последните няколко години се направи повече, отколкото е направено през последните няколко десетилетия!
Освен това искам да подчертая нещо, което професор Шкодров спомена, но да го подчертая експлицитно - че за разлика от други общини, където наистина има сключени много договори, една част от тези договори са неизпълнени, в Преслав има задължения по договори, които са изпълнени и просто общината е стигнала до разплащане с фирми и организации, които изпълниха едно строителство от колосално значение за този град. Затова се присъединявам към предложението и към молбата на професор Шкодров и най-горещо апелирам към вас да го подкрепите!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на професор Шкодров и други народни представители в чл. 7 "Община Велики Преслав" целевата субсидия да се увеличи с 5 млн.лв. Моля, гласувайте!
От общо гласували 177 народни представители, за - 66, против - 45, въздържали се - 66.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Велев и група народни представители.
Заповядайте, господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Смея да заявя, че това, което сме предложили ни удовлетворява, тъй като ние сме целели да възстановим субсидията за общините така, както беше в бюджета, който действува и в момента, а именно - 36 млрд. 41 млн.лв. Това са средствата под формата на обща субсидия и целева субсидия. Нашето предложение беше да се увеличи преди всичко общата субсидия като смятахме, че целевата, която е определена с предложението на Министерския съвет следва да се запази и сме имали предвид, че вноските от общините към Републиканския бюджет също ще се запазят.
Сега по друг начин са решени нещата, но ние сме удовлетворени като субсидията за общините вместо 36 млрд. 41 млн.лв., става 36 млрд. 197 млн. 944 хил.лв. Но единственото нещо, което не можем да разберем, това е, че въпреки това увеличение на субсидията за някои общини, за по-голямата част от общините се запазват средства такива, каквито бяха предложени от Министерския съвет. Единствено на четири общини, които бяха предложени от Министерския съвет вноските за Републиканския бюджет отпадат. Има известно увеличение на някои окръжни градове и то до размера на определената със сега действуващия бюджет субсидия, но за някои големи градове и по-специално някои общини, чиито центрове са големите градове като Димитровград например, нищо не се променя. И аз оттук стигам до извода, че тези средства, които са предназначени за обща субсидия, не са разпределени съгласно методиката така, както са заложени в бюджета, който сега действува; така, както бяха заложени в бюджета, който се предлага от Министерския съвет! Имам чувството, че тук методиката не е приложена перфектно.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте ли предложението да гласуваме тази сума?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Оттеглям предложението да се гласува, тъй като нашите предложения по принцип са приети. Исках нашите възражения да се чуят тук и те са само по отношение на това, че имаме съмнения относно прилагането на методиката.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следващото предложение е на господин Иван Сотиров. - Няма го. Ще гласуваме следното предложение на Иван Сотиров - в чл. 7, ал. 1 взаимоотношенията... (Господин Сотиров влиза в залата)
Щом сте тук, заповядайте, господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да мотивирам предложението на субсидията за Столична голяма община, за корекция от това, което е предложено за изменение към Закона за държавния бюджет на Република България. Това, което беше първоначално предложено, беше милиард и 200 да бъдат взети от субсидията, която е определена с бюджета в началото на годината за град София при 2,7 млрд. обща субсидия. Значи близо 44 на сто трябваше да бъде орязана субсидията на град София. Сега се предлага едно изменение, при което действително това занижение на субсидията става от 44 на сто на 37 на сто, което възлиза приблизително на 733 млн. от субсидията на град София.
Аз искам да поставя следния въпрос при едно такова предложение: дали се има предвид, че при скок на инфлацията от 20 на сто, както беше разчетено в началото на годината, на над 100 на сто, това поне са правителствените разчети, към края на годината, при скок на долара от 84 лева средногодишно, както беше разчетено в Републиканския бюджет, сега вече правителството залага курсът на долара за второто полугодие да бъде сродно 150 лева. При цялата тази, да не я наричаме хиперинфлация, но при тази страхотна инфлация на лева, която ние имаме, при завишение на разходите за образование, за здравеопазване, за всички тези социални дейности по 70 - 80 - 90 на сто вместо да се търси една актуализация и завишение на субсидията, субсидията на Столичната община се орязва с 37 на сто. Все пак не бива да подценяваме факта, че това е столицата, а столицата при средно занижение на субсидията за всичките общини с някъде около 1 - 2 на сто при последните корекции се предлага да бъде 733 млн., или близо 37 на сто занижение на субсидията.
Затова още когато се обсъждаше изменението на чл. 1 от Закона за държавния бюджет, предложих, там има резерви, да бъде завишена приходната част от превишение приходите над разходите на БНБ и оттам спокойно можеха да се вземат пари, за да се реши проблемът на община, която има над милион и 200 хиляди жители. Близо една седма от жителите на България вие поставяте в едно изключително тежко положение. Това означава: проблеми в транспорта, закриване на дейности и то на дейности от образованието, здравеопазването и ред други, които са от изключително важно значение за град София.
Освен това, залагат се увеличения на заплатите на лекарите и учителите. Много хубаво. Много хубаво е, че правителството иска да увеличи заплатите, но нека като ги увеличава, да каже откъде ще се вземат тези пари. Защото това, което се провежда като политика вече две години, е правителството да раздава заплати, обаче след това пуска общините да решават тези проблеми. Откъде общините ще намерят тези пари? Откъде Столична община ще намери парите за повишение на заплатите. В началото на годината вие бяхте предвидили 10 на сто да бъдат увеличени заплатите към 1 април и 10 процента към 1 октомври. Сега вие давате 17,9 на сто към 1 април увеличение на заплатите и със 174-о постановление на Министерския съвет говорите за 25 на сто завишение на заплатите на медицинския персонал с висше образование, без изобщо да казвате откъде ще вземете тези средства. И след това ще пратите учителите и лекарите да тропат на вратите на кметовете и цялото това напрежение вие го прехвърляте - вместо те да ходят в Министерския съвет, защото аз съм убеден, че тези средства няма да могат да бъдат изплатени, че това ще създаде страхотни социални напрежения, вие ще си измиете ръцете и ще пратите тези хора при кметовете.
Това в общи линии е политиката, която вие залагате с тези ограничения на бюджета и специално на бюджета за град София. Проблемът е обаче, че вие имате също много кметове и не знам как вие ще решите проблемите с вашите кметове. Защото вашите кметове ще дойдат да ви бият за този бюджет. Защото вие орязахте и общини с ваши кметове, като Враца и като Бургас.
Благодаря за вниманието. Съжалявам, че цялата тази дискусия е просто безсмислена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на господин Сотиров трябва да се формулира по следния начин. Господин Сотиров, моля да слушате какво предлагам, тъй като предложението Ви е писано, преди да се измени предложението на комисията.
Предлагам да гласувате следното предложение на господин Иван Сотиров: в чл. 7, ал. 1 "Столична община" да стане 2 млрд. 545 млн. 668 хил. лева. От тях обща субсидия - 707 млн. 268 хил. лева, целевата е такава, каквато е предложена.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 184 народни представители, за - 70, против - 61, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на Миланчо Колев. То беше разгледано, гласувано и отхвърлено.
Има думата Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз искам само да напомня, че тук има явно някаква печатна грешка в началото на моето предложение. Записано е, че ако предложението по чл. 1, ал. 2 се приеме... Не, ако не се приеме, тогава има смисъл от сегашното ми предложение. Защото ако първото беше прието, беше безпредметно да правя сега това. То е едно и също. Аз тогава предложих да си остане онази матрица на субсидии, разпределена по общини, такава, каквато е в досега действащия бюджет. И мотивирах защо предлагам това да стане така. Това биде отхвърлено от мнозинството, затова аз като народен представител от град Пловдив прехвърлям онова мое предложение само върху община Пловдив. Тоест, аз настоявам субсидията, на която досега общината е разчитала и въз основа на което са сключени определени договори, постигнати са определени резултати и са ангажирани определени средства, да не се променя същностно. Тоест, да остане в стария си размер.
И за да подкрепя това, което казвам, ви съобщавам, че към началото на тази година община Пловдив има около 1 млрд. лева неразплатени задължения. Тяхната структура е интересна, но преобладаващият дял около 300 млн. лева се дължи на неразплатени лекарства и разходи за болници с регионално значение, не с чисто градско, а с регионално. Явно е, че този показател в методиката е подценен. Просто онова, което методиката дава на онези здравни заведения, които имат освен градски и регионални функции, а такива са всички в големите градове и най-вече в София, някак си са подценени в тази методика. Относителният дял на тежестта на тези здравни заведения в общата методика е недостъчен. И това показва нашата статистика поне в Пловдив. Мисля, че в София положението е същото.
Другото нещо, което е интересно, е, че в края на месец юни тези неразплатени задължения са спаднали на около 900 хиляди, което като тенденция означава един процес на намаляване на задълженията и опит на общината да излезе от този нисък пиков отрицателен финансов резултат.
Поради тази причина аз смятам, че е добре да се върнем на старото предложение за средствата в град Пловдив и те да бъдат гласувани в непроменения си размер. Разликата не е голяма, вие сами можете да се убедите в тези неща, но добре е да стимулираме тези процеси. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може ли да формулирате точно какво да гласуваме?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Общата сума в чл. 7 да се увеличи с 60 хил. и 900. Както буквално е записан текстът, той възстановява абсолютно ситуацията такава, каквато беше в досега действащия бюджет, с промените, които предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Муравей Радев общата сума в чл. 7, ал. 1 да се увеличи с 60 млрд. 907 млн. лева, в това число обща субсидия - 13 млрд. 807 млн. лева и целевата субсидия - 47 млрд. 100 млн. лева, респективно увеличението да се отнесе по ред "Община Пловдив" и да се отрази в чл. 1, ал. 2, точка 3 и точка 3.3. Увеличението на разходите се компенсира с увеличение на бюджетния дефицит по чл. 1, ал. 3.
Моля да гласувате.
От общо гласували 174 народни представители, за - 61, против - 64, въздържали се - 49.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е на народните представители Росен Михайлов и Димитър Димитров - чл. 7, ал. 2 целевата субсидия на община Стара Загора в размер на 29 млн. 250 хил.лв. се увеличава с 4 млн. 500 хил.лв.
Поддържате ли това предложение? - Вносителите ги няма.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 138 народни представители, за - 27, против - 53, въздържали се - 58.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Светлана Дянкова и Цоньо Ботев.
Желаете ли да го обосновете? - Заповядайте.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Предложението, което правим е в чл. 7, ал. 1 за община Габрово сумата от 319 млн. 749 хил.лв. да се увеличи с 52 млн., като общата субсидия от 296 млн. 149 хил.лв. се увеличи с 52 млн. 30 хил.лв.
Уважаеми колеги, много е тъжно това заседание, защото се предлагат неща все свързани с пари. Господин Костов, сигурно се чувствате много неудобно. Миналата година, тоест при миналия бюджет, защото това е нов бюджет, ние отново правихме защита за увеличаване на парите за община Габрово. Самата община Габрово направи възражения, които, за съжаление, нито Вие, нито областен управител, нито, който и да е чу и взе предвид рационалните неща, които общината предлагаше.
Още тогава се видя, че парите няма да стигнат. Изпратиха Ви аргументираните си предложения. И тогава наведохте главите, и тогава не отпуснахте никакви допълнителни средства за община Габрово и почти я доведохте до положение на фалит.
За съжаление, габровските народни представителки от лявата страна също наведоха главите и също не гласуваха увеличаване на нито един лев. За съжаление! Защото избирателите ни когато нямат и когато са поставени на колене, и когато нуждите и грижите са толкова големи, те нямат цвят. Уважаема госпожо Иванова, за Вас също са гласували хора от Габрово, нищо че не ме чувате. (Обръща се към Първолета Иванова)
Какво ще се случи сега с този бюджет? От разглеждането на бюджета, цифрата, която общината залага за собствени приходи е била завишена с 80 млн. спрямо тази, която Министерството на финансите е спуснало на данъчната служба. В най-добрия случай, дори и общината да компенсира орязването и общият размер на бюджета да стане 820 млн., парите няма да стигнат. 820 млн. бяха заложени при 20-процентна инфлация и ръст на заплатите от 1 април и 1 октомври с по 10%. Това завишение - от юли, изобщо не е имано предвид. Да не говорим, че не е разчетено и завишението с 35% и 55%, съответно за образованието и здравеопазването. Реално са необходими още 180-200 млн., уважаеми колеги. А тук ние искаме някакви си 50 млн. Все пак, габровци са пестеливи хора и знаят да си правят сметките.
Според закона за приоритетите и плащанията, първи са консумативите и заплатите. Общината ще плаща от ден за ден с това, което ще има като бюджет, докато има в сметката й и след това ще спре да плаща. Ще спре да плаща и електроенергията, и парното, и телефоните, и водата. Монополистите ще начисляват лихви - в това никой не се съмнява. А Сметната палата ще мине и ще провери. Ще си свърши работата и ще обвини кметството за това, че е нанесло щети на бюджета. Естествено, с тези лихви.
Аз искам да ви кажа само едно. Ако миналата година, някак си, миналите години общината се е справяла, то сега наистина общинарите в Габрово трябва да станат факири, за да се справят с това бедствено положение. Няма да повтарям колегите, които говориха за лекарите, учителите, за децата, за социално слабите и за всички други плащания, които трябва да се правят. Дано така, както с разбиране поклащате глава, госпожо Иванова, дано гласувате за това, което предлагаме с господин Ботев! (Обръща се към Първолета Иванова) Дано убедите и някои ваши колеги! Все пак, моля Ви, не забравяйте, че за Вас са гласували габровци! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да кажа още няколко думи в защита на нашето предложение - за увеличение на бюджета на община Габрово, тъй като ми се струва, че субсидията не е определяна по прословутата формула, която фигурира в Закона за държавния бюджет, а на базата на други критерии.
Искам да подчертая, че от много години насам Габровската данъчна служба винаги е била една от тези, която е събирала най-голям процент данъци. И в момента отново данъчната служба има преизпълнение на събирането на данъците с 37%, които са фактически стари задължения, събрани сега. Ако това е аргумента, аз мисля, че наистина общината се ощетява.
Другото, което искам да ви кажа в този случай е, че Габровската община не си е позволявала, за разлика от много други общини на страната, да взема през последните години безлихвени кредити, които сега вероятно ще бъдат опростени. Не си е позволявала да излиза от рамките на това, с което разполага и дефицитът е бил винаги за сметка на община Габрово. Така че това е свързано пък с развитието на общината.
Ако продължаваме да процедираме по същия начин всяка година, тези общини, които изпълняват стриктно задълженията си по законите - да бъдат ощетявани всяка година все повече и повече, аз мисля, че ще стигнем до едно абсурдно положение. Затова настоявам към всички вас да приемете нашето предложение, за да бъде поне малко облекчена ситуацията в Габрово. В противен случай аз се страхувам, че наистина общината ще изпадне в такова положение, което е - в почти пълна безизходица и то точно в най-тежкия сезон - есента и зимата.
Призовавам всички колеги да подкрепите нашето предложение, което се различава от това на Министерския съвет само с 20 и няколко милиона. Мисля, че много лесно могат да се намерят откъде да се вземат тези средства. Благодаря ви за вниманието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на Светлана Дянкова и Цоньо Ботев в чл. 7, ал. 1 за община Габрово сумата от 319 млн. 749 хил.лв. да се увеличи с 52 млн.лв., като общата субсидия от 296 млн. 149 хил.лв. се увеличи с 52 млн. 30 хил.лв. Моля да гласувате.
От общо гласували 198 народни представители, за - 83, против - 61, въздържали се - 54.
Предложението не се приема.
Стефан Стоилов и група народни представители имат предложение. Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, бих искал да благодаря на господин Михайлов за опозиционните грижи за Пернишки регион. Това, което той ни предложи, е една добра опозиционна илюзия. Вероятно такъв ще бъде бюджетът на общините от Пернишки регион само че не тази, а следващата година.
Искам да изкажа още една благодарност на господин Михайлов за предизборната реклама, която той направи, на кандидата ни за президент Пирински.
На следващо място, удовлетворен съм от завишението на бюджета на община Брезник с 11 млн. лв. и на община Трън с 3 млн.лв.
Мисля, че в тази тежка ситуация всяко едно завишение би трябвало първо да се оцени като положителен факт, а не да се смачква.
По-нататък, лично съм притеснен от намалението на бюджетите на общините Перник, Радомир, Ковачевци и особено Земен.
На следващо място, частично нашето предложение за възможност за вътрешно движение в структурата на общинските бюджети намира реализация в предложения текст в § 7а за прехвърляне на средства от целева към обща субсидия и обратно. Струва ми се, че това ще даде възможност общините да имат по-голяма свобода да извършват и сами на база на собствените си приходи по-големи капитални вложения.
Надявам се в крайна сметка, че с бюджета за следващата година редица от реалните потребности на общините от Пернишки регион ще намерят отражение.
С това искам да помоля предложението, което е направено от професор Стефан Стоилов и група народни представители, да бъде подкрепено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване двете предложения на професор Стефан Стоилов и група народни представители.
Първо, в чл. 7, ал. 1, бюджетът на община Перник да се завиши с 35 млн.лв. Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 16, против - 36, въздържали се - 88.
В предложението се казва: "При невъзможност да се завиши целевата субсидия за община Перник с 35 млн.лв., в рамките на предложената субсидия".
Моля да гласувате да се увеличи целевата субсидия на община Перник с 35 млн.лв., като се намали с 35 млн. общата субсидия. Моля да гласувате. Това намалява възможностите на общината, защото се ограничава в целеви субсидии.
От общо гласували 142 народни представители, за - 17, против - 45, въздържали се - 80.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е бюджетът на община Радомир да се завиши с 9 млн.лв. Моля да гласувате.
От общо гласували 131 народни представители, за - 12, против - 33, въздържали се - 86.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стоян Райчевски, което е удовлетворено и преизпълнено в предложението на комисията. Господин Райчевски иска да го обоснове.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата да изкажа своето задоволство от решението на комисията, която прие моето предложение от субсидиите на Бургас да не се иска да бъдат връщани 92 млн.лв.
Аз вярвам, че народното представителство като цяло ще подкрепи това становище на комисията, защото зад него застанаха почти всички народни предствители от Бургарски регион. С това не се прави компромис, с това не се отстъпва от общите принципи, с това само се заличава една крайна несправедливост спрямо този град в сравнение с общите принципи.
Искам преди да дадете своя вот, уважаеми дами и господа народни представители, все пак да се замислите, че тази малка корекция с нищо няма да подобри окаяното състояние, в което се намира този град в резултат на една безогледна експлоатация.
Вие знаете, че Бургас създава 24 на сто от републиканския бюджет. Точно толкова, колкото и София или заедно със София създават половината републикански бюджет. Един сравнително не голям град създава това, благодарение с цената на здравето на своите хора, поради характера на местните производства.
Ние ще имаме възможност от тази трибуна за следващия бюджет също да поискаме да отстояваме някои справедливи наши позиции, съобразно завишаването на бюджета на град Бургас. Тук се говори много - и за "Нефтохим", и за увеличената детска смъртност, и за раковите заболявания, които са неколкократно повече, отколкото средно за страната. Но тъй като това мое искане или това наше общо искане е частично задоволено, аз повече няма да говоря от тази трибуна при този бюджет, но при всички други поводи, които имам, ще защитавам позицията на града, който е оставен в едно изключително тежко положение и неслучайно в обществеността долу по места се говори за геноцид в това отношение спрямо град Бургас. Благодаря ви и ви призовавам да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към предложението на народния представител Фидел Косев. Заповядайте.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първото мое предложение е свързано с промени в субсидиите за община Свищов. Но предложеният текст, който е в предложението на комисията, дава възможност кметът да се обоснове пред общинския съвет и да направи тези промени, заради което аз оттеглям първото си предложение и предлагам то да не бъде гласувано.
Второто предложение е свързано с предложение за община Велико Търново и увеличаване субсидията на общината с 50 млн. лева.
Не мога да не отбележа, че в работата на работната група, комисията и Министерството на финансите увеличението с над 2 млрд. на субсидията - трансфер за общините - е нещо, което трябва да получи нашите адмирации и непременно трябва да бъде отбелязано. Проблемите на общините намериха своята висока оценка и затова те бяха подкрепени с такова предложение.
Има обаче един проблем в методиката, по която се разпределиха тези средства по общини и аз моля Министерство на финансите да обърне внимание на този проблем. Акцентът беше сложен върху доходността на общините, което, за съжаление, създава проблеми особено в големите, бившите окръжни общини, с финансиране на тяхната дейност. Такъв е случаят с община Велико Търново. Общината в момента има дефицит от над 300 млн. лв. по финансиране на своята бюджетна дейност. И заради това, че през първото полугодие успя да увеличи предварително планираните собствени приходи с над 60 млн. лв., показателят "доходност" оказа такова влияние, че от тези 20 млрд., за съжаление, общината не можа да получи нищо като увеличение по сравнение с проекта на Министерския съвет.
Съзнавайки обаче, че методиката е еднакво справедлива и несправедлива към всички общини, ние с господин Великов, със съжаление, се налага да оттеглим своето предложение и то да не бъде гласувано, тъй като в противен случай ще трябва да се върнем обратно по цялата методика. Но имам молба, изискване, както искате го приемете, господа от Министерство на финансите, особено внимание да бъде обърнато на община Велико Търново. Аз ви моля, може би с участие на депутатите от региона, в началото на септември да отидем на място и с ваш специалист да поработим по възможните резерви във финансирането на проблемите на общината.
Завършвам с това съжаление, че оттегляйки си предложението, няма да успеем да помогнем на община Велико Търново, съзнавайки, че трябва да търсим допълнителни пътища и резерви за целта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, оттегляте и това предложение. Благодаря.
ФИДЕЛ КОСЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата професор Тодор Иванов Живков.
ТОДОР ЖИВКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се извинявам, че може би ще бъда малко некоректен, но излизам толкова рядко на тази трибуна, че се надявам на прошка.
Още при обсъждането на чл. 1 господин Руси Статков, а това ще рече и аз, и другите депутати от 12. избирателен район, настояхме да се разгледа случаят с три общини в нашия край и особено с община Чипровци, която съвсем изненадващо за нас е санкционирана и нейният бюджет е намален в сравнение с това, което беше предвидено по-рано.
Аз няма да говоря подробно. Ще кажа само, че вероятно тук става въпрос за грешка, която се дължи на неточна, или некоректно информация за възможните приходи на тази община. Нито минното предприятие е в състояние да даде каквото и да било, там заплатите по правило не се изплащат, нито т.нар. военен завод е военен завод, той е пред закриване. Това е една от най-зле поставените общини в нашия регион, може би най-зле поставената, а тя единствена е влязла, така да се каже, под чертата.
Нашето предложение беше и не знам защо не е отразено в текста по чл. 7...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има го при чл. 1, така че можете да го докладвате.
ТОДОР ЖИВКОВ: Нашето предложение беше за 3 млн. 600 хил. лв. и целево - 1 милион и половина лв.
Разбира се, наблюдавайки днес гласуването, аз не съм оптимист, но ви моля най-сърдечно да проявите разбиране към проблемите на един хубав, но умиращ балкански градец и балканска община. А ако вашият вот бъде отрицателен, то моля Министерството на финансите да провери най-внимателно случая и да потърсим съвместно някакво решение на този наистина тревожен случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Предложението, за което се говори, е записано под N 12 при предложенията по чл. 1, затова ще го гласуваме.
Предложението е следното: да се увеличи размерът на общата субсидия и целевата субсидия за община Чипровци, както следва: общата субсидия с 3 млн. 600 хил. лв. и целевата субсидия с 1 млн. 500 хил. лв. Моля да гласувате.
От общо гласували 132 народни представители, за - 26, против - 13, въздържали се - 93.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на комисията за § 7 изцяло.
От общо гласували 129 народни представители, за - 122, против - 2, въздържали се - 5.
Параграф 7 е приет.
Продължаваме с § 7а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имаме предложение на комисията за нови параграфи, условно с номерацията 7а и 7б:
"§ 7а. Член 8, ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Общинските съвети по предложение на кметовете на общините могат да прехвърлят кредити между целевата и общата субсидия по чл. 7, ал. 1."
§ 7б. Отменя Приложение N 1 към чл. 7, ал. 1 и Приложение N 2 към чл. 8, ал. 1 и вместо тях приема нови приложения към същите разпоредби (Приложение N 1 и Приложение N 2)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези параграфи?
Моля да гласувате § 7а и § 7б заедно.
От общо гласували 140 народни представители, за - 133, против - 6, въздържал се 1.
Параграф 7а и параграф 7б са приети.
Параграф 8.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 8 - текст на вносителя - Министерски съвет:
"§ 8. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 18, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Заемите по ал. 1 се погасяват по одобрен от общинския съвет погасителен план".
2. В § 20 се създават алинеи 3, 4 и 5.
"Ал. 3. Общинските съвети отразяват настъпилите промени от актуализацията на държавния бюджет за 1996 г. в годишния план, в периодичните и годишните отчети за касово изпълнение на общинския бюджет.
Ал. 4. В срок от един месец от обнародването на Закона за актуализация на държавния бюджет за 1996 г. общините представят в Министерство на финансите актуализирани поименни списъци на обекти за строителство и други разходи с инвестиционен характер.
Ал. 5. Общините, чиито бюджетни взаимоотношения с Републиканския бюджет в резултат на актуализацията на държавния бюджет за 1996 г. се изменят от субсидия на вноска, възстановяват получената субсидия по една пета част ежемесечно, но не по-късно от 15 декември 1996 г."
3. Създават се нови параграфи 28, 29 и 30:
"§ 28. Министерският съвет да извърши налагащите се промени в средствата за валутни заплати по бюджетните сметки на Министерството на външните работи, Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество, Министерството на културата, Министерството на образованието, науката и технологиите и Главното управление на архивите при Министерския съвет, произтичащи от изменението на курса на долара през 1996 г., като необходимите средства за тази цел се осигуряват от извънбюджетната сметка на посолските комплекси към Министерството на външните работи, съставена на основание Постановление N 28 на Министерския съвет от 1992 г.
§ 29. Българската народна банка закупува нереализираните количества държавни ценни книжа от емисии за финансиране на бюджетния дефицит. При необходимост използваните през годината краткосрочни временни кредити по чл. 46 от Закона за Българската народна банка се секюритизират чрез емисии на държавни дългосрочни облигации.
§ 30. При отклонение на основния лихвен процент и валутния курс над съгласуваните с Българската народна банка прогнозни равнища за второто полугодие на 1996 г., разходите за изплащане на лихви по вътрешния и външния държавен дълг могат да бъдат превишавани в рамките на утвърдения дефицит по чл. 1, ал. 3 за сметка на намаляване на нелихвени плащания при спазване на приоритетите по чл. 9, ал. 2".
4. Досегашният § 21 става съответно § 31.
5. Създава се § 32:
"§ 32. Министерският съвет приема необходимите промени в Постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 1996 г. в 14-дневен срок от обнародването на закона".
6. Досегашният § 29 става съответно § 33."
Предложения на народни представители по § 8:
Предложение на народния представител Васил Михайлов: в § 16 текстът да се измени, както следва: "... или след приключването на започнала в този срок данъчна ревизия, но не по-късно от 30 дни".
Предложение на народния представител госпожа Гюлбие Реджеб:
1. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби се създава нова ал. 2:
"Ал. 2. В случаите на временен касов недостиг общините могат да ползват временни безлихвени заеми от извънбюджетните сметки и фондове под тяхното разпореждане за финансиране на плащания по общинските бюджети при условие, че там има временно свободни средства. Заемите следва да бъдат възстановени по съответните сметки и фондове по одобрен от общинските съвети погасителен план".
2. § 17 се изменя така:
"§ 17. До пълния размер на ползваните от общините временни безлихвени заеми, отпуснати от държавния бюджет през 1992 г., от датата на влизане на този закон в сила се отписват като задължения на същия".
Предложения на народния представител Георги Захариев и група народни представители:
Създава се нов § 34:
"§ 34. Ал. 1. Паричните средства, получени като преизпълнение на данъчните приходи по чл. 1, ал. 1, точка 1 "Данъчни приходи", подточки - 1.1.2, 1.3, 1.4, 1.5 и 1.7 в размер до 75 млн. лева, да се разходват допълнително за изграждане на мандатни жилища на Народното събрание, извън средствата, предвидени по точка 2 от таблицата с показателите към ал. 2 на чл. 1 "Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения)", подточка 2.1 "За изграждане на мандатни жилища на Народното събрание".
Ал. 2. До достигане на пълния размер на сумата по предходната алинея, сумите, постъпили и постъпващи в Републиканския бюджет като преизпълнение на данъчните приходи по показателите по чл. 1, ал. 1, точка 1, подточки 1.1.2, 1.3, 1.4, 1.5 и 1.7, незабавно да се превеждат по извънбюджетната сметка на Народното събрание - "Финансиране и изграждане на мандатни жилища на народните представители".
Ал. 3. По извънбюджетната сметка на Народното събрание - "Финансиране и изграждане на мандатни жилища на народните представители", се превеждат допълнително и 70 на сто от реализираните или отчетени икономии на бюджетните разходи на Народното събрание за 1996 г.".
Предложение на народния представител Димитър Велев и група народни представители:
Да се създаде параграф, който да освободи от отговорност общините за невиновно неизпълнение по сключените договори за строителство до размера на намалените целеви субсидии.
Предложение на народния представител Димитър Иванов:
В § 14, ал. 7 се добавя изречението: "Топлофикационните дружества със 100 на сто държавно и общинско участие се освобождават от държавна такса в случаите на издадени изпълнителни листове по задължение към "Булгаргаз" - ЕАД за консумиран природен газ за периода 1993 - 1995 г.".
Предложения на народния представител Муравей Радев:
1. Новопредложеният § 29 да отпадне.
2. Новопредложеният § 30 да отпадне.
Предложения на народния представител Пламен Денчев: в § 14:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. За неплатените в срок задължения от юридически лица и еднолични търговци към "Булгаргаз" - еднолично акционерно дружество, произтичащи от доставката на природен газ, за задължения към Държавния фонд за реконструкция и развитие, както и за задължения към Националната електрическа компания - еднолично акционерно дружество и топлофикационните еднолични търговски дружества за доставени количества електрическа и топлинна енергия, кредиторът се снабдява с изпълнителен лист по чл. 237, буква "ж" от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията му, ако задължението не е изплатено след писмена покана в 7-дневен срок".
2. Създава се нова ал. 3:
"Ал. 3. Националната електрическа компания - еднолично акционерно дружество и топлофикационните еднолични търговски дружества след влизането на този закон в сила представят всеки месец в Министерството на финансите справка за просрочени вземания по ал. 2, съгласувано с Министерството на енергетиката и енергийните ресурси по образец, утвърден от министъра на финансите".
3. Ал. 3 става ал. 4 и да отпадне изречението "Производството пред съда по издаване на изпълнителен лист по ал. 2 се освобождава от държавни такси.
4. Създава се нова ал. 5:
"Ал. 5. Производството пред съда по издаване на изпълнителен лист по ал. 2 се освобождава изцяло от държавните такси, предвидени в Тарифа N 1 към Закона за държавните такси".
5. Ал. 4 става ал. 6.
6. Ал. 5 става ал. 7.
7. Ал. 7 става ал. 8 и да отпадне изречението "Производството пред съда по издаване на изпълнителен лист по ал. 2 се освобождава от държавни такси".
8. Създава се нова ал. 9:
"Ал. 9. Събраните по реда на ал. 8 средства по изпълнителни листове на Националната електрическа компания - ЕАД и топлофикационните еднолични търговски дружества се внасят в приход на държавния бюджет до размера на задълженията по държавните им вземания, като при превишаване на приходите на тези задължения разликата се внася по сметка на търговското дружество - кредитор".
9. Създава се нова ал. 10:
"Ал. 10. Министерството на финансите превежда суми на Националната електрическа компания - ЕАД и топлофикационните еднолични търговски дружества в размер на просрочените задължения на държавните органи, министерства, ведомства, висши училища и други бюджетни организации, в това число областните администрации към тях, от средствата, предвидени съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Закона за държавния бюджет за 1996 г. за материалната им издръжка. Събраните суми от тези длъжници по реда на ал. 8 отиват в приход на държавния бюджет в пълен размер".
10. Алинеи 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 стават съответно алинеи 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Закривам Тридесет и седмото извънредно заседание. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева


СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев


Яшо Минков