Председателствали: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Иван Будимов и Илко Савов


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Въз основа на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес точка втора от дневния ред да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове.
Моля да гласувате.
От общо гласували 134 народни представители, за - 117, против - 5, въздържали се - 12.
Предложението се приема.
Искам да обърна внимание на народните представители, че днес парламентарният контрол е много кратък. След приключването му продължаваме по програмата за деня.
Едно съобщение:
Уведомявам Народното събрание, че в Парламентарната група на Демократичната левица са настъпили някои изменения - за заместник-председател по връзките с правителството и по парламентарния контрол е избран Кирил Стоянов Желев на мястото на Александър Иванов Маринов и за секретари са избрани Георги Тодоров Божинов и Наташа Кирилова Тачева на мястото съответно на Кирил Желев и Емилия Томова.


Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА НА ВЛОГОВЕ И СМЕТКИ В ТЪРГОВСКИ БАНКИ, ЗА КОИТО БНБ Е ПОИСКАЛА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди това бих искал да направя едно процедурно предложение. В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъдат поканени да вземат участие в дискусията като представител на Министерството на финансите заместник-министърът Бисер Славков и представителите на Централната банка, членовете на Управителния съвет господата Стратев и Димитров.
Моля да подложите това процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте направеното предложение.
От общо гласували 151 народни представители, за - 124, против - 2, въздържали се - 25.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата да заемат местата си в залата.
Заповядайте, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На заседание, проведено на 25 септември 1996 г., Комисията по бъджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, внесен от Кирил Желев и група народни представители.
Целта на законопроекта е да внесе яснота относно началния момент на поемане на защита на влоговете и сметките в търговските банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Вносителите смятат, че начален момент, в който следва да се гарантират сметките и влоговете на гражданите, е решението на съда за обявяване на съответната търговска банка в несъстоятелност. До този момент банката е в особен режим, с квестор, който изяснява възможностите за преодоляване на ликвидната платежна несъстоятелност. Гарантирането на влоговете преди вземане на решение от съда за обявяване на банката в несъстоятелност е необосновано, тъй като по този начин държавата ненужно се намесва в отношенията между съответните депозитор и банката, които следва те сами да уреждат.
От друга страна, държавата следва да гарантира депозитите и сметките на граждани и юридически лица тогава, когато те наистина се нуждаят от тази гаранция.
При разискването се изразиха становища, че внесеният законопроект на практика ще ограничи гарантирането на влоговете, тъй като те ще бъдат обект на обезценяване в резултат на инфлацията до момента, в който съдът реши банката да бъде обявена в несъстоятелност. Изразено беше мнение, че следва да се запази възприетият начин за гарантиране на влоговете, приложен спрямо банките, за които Българската народна банка вече е поискала обявяването им в несъстоятелност.
Едновременно с гореизложеното бяха изразени мнения в подкрепа на законопроекта по мотивите, посочени от вносителите. Посочено бе, че с предложената промяна по същество се запазва възприетият начин за гарантиране на средствата по влогове и сметки на физически и юридически лица в действащия закон.
При проведеното гласуване за се обявиха петима и против петима членове на комисията. В този смисъл комисията не е подкрепила внесения законопроект за първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Определям 30 минути за дебати по законопроекта.
Имате думата. Моля председателите на парламентарните групи да дадат списък на желаещите да се изкажат.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм от тези, които са подписали законопроекта за изменение и допълнение на закона, но се смятам за един от неговите, бих казал, абсолютни поддръжници. Защо? Защото, уважаеми дами и господа, ситуацията, в която ние подходихме, приемайки Закона за държавна защита на влоговете при определени обстоятелства беше чрезвичайна, особена, тя налагаше и временни мерки, които, искам да припомня на уважаемите колеги особено отдясно, тъй като в комисията се разгоря дискусия, в която беше отново върната точката защо е бил необходим този временен закон и защо ние сме го приели и приемайки го, ние сме насочили нещата в грешна посока...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Какво значи чрезвичайно?
РУСИ СТАТКОВ: Значи, уважаеми дами и господа, че през 1992 г. е създаден специален Закон за банките и кредитното дело. По силата на този закон е имало и има определени изисквания за създаването на банките и на финансово-кредитните институции - за лиценз, за дейност и не на последно място, уважаеми дами и господа, за създаването на фонд или на институция, която да гарантира защитата на влоговете на гражданите. И както разбирате, това го има в цялото нормално законодателство, казвам нормално в този смисъл, в който ние се стремим да осъществяваме прехода към едно пазарно стопанство.
За съжаление обаче ние с вас в това Народно събрание сме по същество свидетели, а и не само свидетели, на процеси, които са свързани с това, че Законът за банките и кредитното дело не е изпълняван. Не е изпълняван и в частта му за лицензите, не е изпълняван и в тази му част за създаване на фонд, който да гарантира влоговете на гражданите и на юридическите лица.
Така че, говорейки за ситуацията, в която ние като Народно събрание изпаднахме, ви припомням, че ние трябваше да реагираме и да осъществим един подход, в който банковата система и цялата финансова система е в криза, в който нямаме налице изградена система за защита на влоговете. Фактически от 1992 г. до 1995 г. не е била изградена тази система, която е била длъжна да изгради Централната банка и в нея да участват търговските банки. Даже по изискванията на Закона за банките и кредитното дело, чл. 45, ал. 1 и 2, ако търговските банки не са участвали, е трябвало да им бъде взет лицензът и да не осъществяват банкови сделки. Това за съжаление три години не е било направено, не е бил осъществен и контролът от съответната институция. Тук господин Венцеслав Димитров често ни упреква, но той е бил председател на комисията. Казвам тези неща не за да предизвиквам излишни емоции, а за да се опитам да ви убедя да видите фактите такива, каквито са, да видим нашата собствена отговорност в този момент и това, което сме предприели и предприемаме, за да може действително, от една страна, да се осъществява реформата, и от друга - тази реформа, която ние сме насочили в интерес на хората, действително да бъде в техен интерес и да бъдат защитени техните права.

Така че когато се наложи да се приложат разработените от нас изменения в Закона за банките и кредитното дело през това лято в частта за поставянето в особен надзор и обявяване в несъстоятелност, ние трябваше да подкрепим и подкрепихме правителството на Република България, тъй като според мен всяко едно правителство би постъпило така - да гарантира при положение, че няма създадена такава система по много причини, да гарантира сто на сто, както приехме с вас, влоговете на гражданите - на физическите лица, а в 50 на сто на останалите, в зависимост от конкретната ситуация. Имам предвид, че не всички юридически лица имат такава 50-процентна защита. Подходът ни не беше грешен - той беше необходим, той беше правилен.
Какво показа обаче практиката? - Практиката показа нещо, което сега някои се опитват в тази обстановка да политизират, тъй като обстановката е предизборна. Но за нас като Народно събрание тя не може и не трябва да бъде предизборна. Някои се опитват да кажат, че ние едва ли не сега се мъчим да прехвърлим проблемите на друг, като имат предвид, че този друг е съдебната система. Има ли такова нещо? - Според мене няма такова нещо.
В стремежа си ние да гарантираме влоговете на хората, в стремежа си ние да успокояваме обстановката, защото действително на страната й е нужна друга обстановка - спокойна обстановка, в която да се работи и да се взимат решения, приехме, че гаранцията ще започне до 15 дни, в които централната банка е предложила на съда да обсъди и приеме решение за обявяване в несъстоятелност на съответната банка. И мисля, че този ни стремеж беше оправдан в известна степен от това, че по закон централната банка има повече правомощия от съда в процеса на създаването на банковата институция. Ако вие погледнете Закона за банките и кредитното дело, ще се убедите в това, че преди да има регистрация в съда, има лиценз от централната банка, който лиценз проверява много повече обстоятелства, на които трябва да отговаря институцията, а след това съдът по същество стъпва на тази база и осъществява необходимата регистрация.
За съжаление обаче се оказа, че практиката, която имаме след приемането на Закона за защита на влоговете, не е такава, каквато би била и е и сега в момента в нормалните страни и че нашият съд по различни причини се стреми да преразглежда според мене отговорните решения на централната банка, която по закон има най-високия статус в тази насока. Оттук произтичат вече доста проблеми. Доста проблеми, свързани с възможностите гражданите по най-добрия начин да бъдат защитени, а също така и юридическите лица.
Според мен проблемът е на съдебната система. Защо? - Защото не е необходимо да се изграждат специални съдилища. Тук има достатъчно юристи. Има възможност в сега съществуващата съдебна система да се осъществяват делата. Има възможност да се изградят специализирани отделения, но според информацията, с която разполагам, това не се прави.
Нужно ли е сега да приемаме специален закон? - Аз за себе си, въпреки че не съм юрист, казвам: не. Не, защото - повтарям - има възможности съдебната система. Тя има възможности да решава тези въпроси много ускорено, още повече че практиката досега беше свързана с няколко банки, а не с неколкостотин банки.
Говорейки за това, от което сме изхождали, мисля, че ние тогава не решихме тази процедура по защита да действа на базата на презумпцията, че централната банка щом е поискала, веднага съдът ще реагира, но той не реагира... И изхождайки от това, че нашата практика си е наша практика, ние решихме - и аз заради това казвам, че подкрепям с ясното разбиране вносителите, че при това положение е необходимо на първо място, за да не се изнася банкова информация, за да не се разкриват сметките преди окончателното решение на съда да е произнесено, да се изчака окончателното решение на съда, тъй като тук въпросът не е само за пари. Тук въпросът е, че при предложение на централна банка, до 15 дни трябва да се изнесат тези сметки от съответната банка, която трябва да се обяви в несъстоятелност, в спестовна каса или в търговска банка за валутата. Затова за мене първият проблем е този, който аргументира и предложеното днешно изменение в законопроекта.
На следващо място, въпросът има разбира се и финансова страна. Мисля, че тя не е маловажна за всички нас като народни представители. С този бюджет, който ние обсъдихме, приехме и изменихме, трябва да се гарантират и много други жизнено важни дейности в страната. Аз мисля, че добрата идея, добрите намерения и отговорността на държавата пред нейните данъкоплатци ние не трябва да опорочаваме. Мисля, че и в това отношение имаме юридическо основание, защото защитата трябва да настъпи фактически, когато има вече съответният правен състав, когато е настъпило събитието. И аз отново повтарям, че не съм юрист специалист, но в разговорите и консултациите, които осъществих, събитието според юристите е това: обявено решение на съда за фалит. Тогава вече гаранцията може да влезе в сила.
В заключение мисля, че набраните от 1995 г. досега средства, тъй като едва в края на 1995 г. е създаден такъв фонд и такава наредба на централната банка, набраните няколко милиарда лева биха могли по преценка на централната банка и на банките да се насочат, ако някъде в този процес се налага допълнителна, освен държавната защита на влоговете.
Уважаеми колеги, моля ви да не се поддаваме на предизборни емоции. Аз тази сутрин съм възмутен и от намесата на журналистка от радиото, която без да вникне в обстоятелствата, каза: ясно е как ще приключат нещата... Не е ясно, защото в края на краищата трябва действително аргументирано нещата да бъдат обосновани и отговорно трябва да взето решението. Политизираната намеса на всеки един от нас е подстрекателство за създаване на друга обстановка в страната, за която нито ние, нито вие имаме интерес да се развива в негативна насока.
Призовавам ви да подкрепите законопроекта на първо четене и съм убеден, че вие ще проявите необходимата отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз не знам с какво самочувствие и с какво уважение към себе си представители на левицата днес ще дойдат тук, на тази трибуна и ще защитават обратното на онова, което преди няколко месеца оттук по същия този начин - от девет кладенеца вода носейки, гласуваха един закон, който днес са на път да обърнат на 180 градуса.
Колеги, вие приготвихте и гласувахте ли си Закон за банките и кредитното дело? - Такъв, какъвто ви отърва и какъвто искахте да бъде. Вие приготвихте и гласувахте ли си Закон за държавна гаранция на тези влогове и на сметки в банки? Вие осъзнавате ли, че днес нищо от това, което казахте тогава, не се осъществява, а всички ние сме свидетели точно на обратното ? И няма ли най-после един от вас да дойде тук, на тази трибуна и да каже: да, сгрешихме, действително мислехме едно, а то стана друго... Та не помните ли колко пъти ви предупреждавахме, че така ще стане? Колко пъти? Какво чакате още? Да загине и България ли чакате? Какво искате още? (Реплики от мнозинството)
Няма ли един от вас мъжество и достойнство? Вие и вашият министър-председател, който преди няколко дни се изстъпи пред Българската национална телевизия по най-гледаното време и заяви, че ще гарантира сто на сто влоговете на гражданите в банките... Вярно ли беше това? Всички хора видяха и чуха ли го?
Това, което днес ни предлагате, е пълна демагогия и измама. Измама, която противоречи сто на сто на поетия ангажимент от вашия, повтарям, от вашия министър-председател.

За какво става дума? Вие знаете, че банковата система днес бере душа. Аз бих казал, че вече с единия крак е в гроба. Много пъти сме ви казвали, че вие обичате да се занимавате само и единствено със следствията. На вас причините не ви е удобно, просто не ви е удобно да ги разгледате, да ги видите, да се опитате да ги отстраните. И то не за друго, а защото именно вие генерирате тези причини, те просто не са ви удобни да ги видите и да се постараете да ги премахнете. Вие непрекъснато се учудвате, уважаеми колеги, че това или онова се е случило. По един или по друг начин пожарникарски се опитвате да увлечете и нас да тръгнем заедно да гасим пожарите. Но колко пъти ние ви казваме, че една грешка не се отстранява с друга грешка! Колко пъти! И няма ли най-после да запомните, че когато тръгнете по погрешен път, не можете да стигнете до здравия бряг?
Банките фалират, гърмят като бушони една след друга. В същото време онези, които са виновни, продължават да карат своите лъскави автомобили, продължават да обитават своите луксозни жилища и вили както в България, така и в чужбина. Хората, които извлякоха милиарди левове от тези банки, са плъзнали по света. И вие, уважаеми колеги, допуснахте това, защото вие управлявате България и вие трябва да откриете къде е Цецка, къде е Веска, къде са многото такива като тях, чийто корен много добре знаете откъде произлиза.
В същото време вие чрез вашите мотиви за промяна в този закон се обявявате против намесата на държавата в гражданските дела и забравяте, че няма и седмица назад накарахте точно държавата чрез Народното събрание да се намеси в един стопански спор. Забравихте ли това? Или на вас нещата са ви удобни днес по един начин и утре по друг начин? Та забравяте ли вие това, което днес правите по един определен казус, а утре сте в състояние на 180 градуса да пледирате, за да защитавате някаква отделна и забележете - винаги конюнктурна теза?
Какво направихте със Закона за защита на влоговете на гражданите? Накарахте данъкоплатеца да плаща грешките на вашето управление. Ние още тогава ви предложихме един достатъчно разумен и пазарен способ за уреждане на тези проблеми, за създаване на такава гаранция. Опозицията го предложи - значи не е добре. Ние разсъждаваме по него, вероятно догодина ще вкараме закон по този въпрос само ако догодина има банки, разбира се.
Какво на практика предлагате с този закон? Ясно ли е на всички? На практика вие по този начин блокирате, национализирате, ликвидирате възможността на всеки един човек, който има влог в банка, на всяка една фирма, както стопанска, така и нестопанска, на всякаква структура да ползува своите пари в тези девет банки дотогава, докато съдът не реши тяхната съдба. Ами, надявам се, добре съзнавате, че точно този род дела са много сложни, противоречиви, много често те са изключително продължителни и тази продължителност зависи от умението на съответните адвокати да проточат нещата във времето. Така адвокатът може да го проточи, щото ако някой ден, дай Боже, стигнем до момента, в който собственикът на този нещастен влог вече може да разполага с него, той да бъде една кръгла нула, достатъчно унищожен от инфлацията.
Вие много добре разбирате, че става дума точно за това. Ами аз ви питам - като знаете, че става дума за това, защо не излезете и честно не го заявите? Защо не кажете, че държавата, че бюджетът не е в състояние да поема тези тежести и да престанете да лъжете хората, че видите ли, ще им гарантираме 100 на сто влоговете? Не може да ги гарантирате. Но не казвате, че не ги гарантирате. Отново ги заблуждавате, отново ги лъжете и то ви казвам - от най-високо място. Министър-председателят по телевизията го заяви. И непрекъснато това повтаряте - грижата за хората. Вие и хора, и грижа - всички почват да разбират колко са противоречиви тези понятия.
Аз съм повече от сигурен, че този закон има нужда от промяна, но не в тази посока. Вие един път тръгнахте по нея. Вие накарахте хората по някакъв начин малко или много да имат що-годе известно доверие за това, че във фалиралата банка ще може - е, след месец-два, да кажем, но ще може да разполага със средствата си. Вие знаете ли какво значи сега да излъжете това доверие? Вие знаете ли колко противопоказно ще бъде за тази банкова система, да я нарека остатъчна банкова система, един нов взрив на недоверие към нея? А вие съзнавате ли, че точно това сега се опитвате да направите точно с този законопроект? Няма банкова система в света, колкото и да е стабилна, която да може да издържи на едно такова недоверие, каквото сега вие сте в състояние и се опитвате отново да генерирате. Това означава абсолютен срив на всичко. И аз ви казвам - достатъчно е това недоверие да достигне определена критична граница и да свършим дори и с Държавна спестовна каса. Защото следващата е тя на ход. Разберете, запомнете, погледнете това, което правите в крайна сметка! Обяснете си някои процеси не за днес и за вчера, а за утре, бих казал.
Това ако днес го направите, аз съм повече от сигурен, че няма да минат и седмица-две и вие най-после ще разберете поредната грешка, която сте направили, и панически, хаотично ще ни предложите някаква поредна грешка, която да оправи вашата предишна грешка.
Това е низ от грешки на вашето управление. Разберете. По-добре не правете нищо. Това, което правите, е грешка и то само влошава нещата. Спрете! По-добре спрете!
Има ли нужда от промяна в този закон? Някяква нужда има ли? Има, разбира се, но не в тази посока. И сега ви заявявам веднага в каква посока. Направете го преди да е станало късно.
Много пъти сме говорили тук за нещастната съдба на общините, за нещастната съдба на редица бюджетни предприятия и организации, които живеят единствено и се издържат единствено от бюджетните средства, от субсидиите. Знаете ли вие в момента колко общини в България са затворени? Затворени са врати и са окачили катинарите, защото техните средства са в някоя от тези девет банки. Знаете ли вие и поне ако не знаете, не предчувствувате ли какво ще се случи утре, колко болници ще затворят врати, колко хора няма да могат да бъдат оперирани, колко деца няма да отидат на училище, когато средствата на тези институции останат в някоя от тези девет банки? Ако не знаете, попитайте там, където ви избраха. Хората ще ви кажат. В тази посока мислете и в тази посока променете закона. Тази, по която сега сте тръгнали, ще донесе бедствия, тя само ще донесе огромно недоверие и, бих казал, ще погребe допълнително, окончателно банковата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз неслучайно започнах първи. Можеше тази дискусия въобще да я няма. Започнах с това, защото ние действително сме отговорни да видим фактите такива, каквито са и да реагираме именно като народни представители, като държавници. Съжалявам, че господин Радев се опита и може би и други - дано не се опитат - да поведе нещата в друга плоскост. Неговата първа част от 10 минути беше общополитическата дискусия и общоикономическата, която има друга цел - президентската кампания.

Според мен в тази насока не трябва да вървим. И аз Ви моля, господин Радев, да видите фактите такива, каквито са.
През месец март 1992 г. е обнародван Законът за банките и кредитното дело. В този закон е имало това, което Вие предлагате и го има и сега - създаването на такава институция и фонд за гарантиране, но не държавно, а чрез банките, на влоговете на хората.
Този закон не е изпълнен. Не е изпълнен не заради Руси Статков и Жан Виденов или Краси Премянов, а заради това, че вашето мнозинство тогава не е проконтролирало изпълнението му. Тъй като Народното събрание е било това, което трябва да види изпълнението. (Реплики отдясно) Не се дразнете, моля ви! Защото такива са фактите. Просто ги вижте и отговорно разсъждавайте.
Банковата система поради други причини - разрешаване на лицензи и т.н., през тези години - от 1992 г. насам, натрупа много напрежения. Трябваше да се реагира в 1995 г. и ние реагирахме. Прие се оздравителна програма, по която се работи в момента.
За съжаление вие, от една страна, искате мерки, а от друга страна, казвате: защо са тези мерки? Нали? Повтаряте тук, Цецка, други, трети. Ами именно в тази посока са тези мерки - да оздравим банковата система.
И когато трябваше да се намеси държавата, защото наистина в тази ситуация хората трябва да бъдат защитени, вие, независимо от разговорите тогава, подкрепихте по принцип едно такова нещо, господин Радев. И днес отново пледирате за него. Същевременно пледирате и за другата система. Тя не е забранена, но в момента ние сме в една ситуация, която налага един такъв временен закон. Защото и този закон е временен. А основният закон си е Законът за банките и кредитното дело, в който чл. 45 казва за тази система, за която вие пледирате.
Така че, по същество, много ви моля, подкрепете тези мерки, които са нужни. Не изпадайте в общи речи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Има думата за дуплика господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин Статков! Вие ни говорите за мерки, които не дават резултат, защото не били достатъчно подкрепени. Ами че каква подкрепа повече искате? Вие имате повече от 50 на сто тук, имате правителство 100 процента социалистическо. Имахте огромен кредит на доверие в началото на 1995 г. И каква подкрепа още ви е необходима? Какво искате още, аз това не мога да разбера.
1992 година! Ех, добре че бяха тези осем месеца на 1992 година! Ами и децата вече не ви вярват на това, което говорите. Просто и те!
Аз ви препоръчвам и ви предлагам по-прагматична теза, нещо по-добро - да се вгледате в това, което правите, да помислите за това, което следва оттук нататък и да помните едно нещо, добре да го помните - този път няма да има мезета, никакви мезета! Запомнете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Кирил Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Ако искате, може вместо мен да направите изказването, виждам, че сте подготвени (обръща се към дясната страна на залата).
За съжаление дискусията започва в една невероятна посока. Това, което се каза от тази трибуна, е от хора, които или не знаят за какво става дума, или не разбират за какво става дума, когато говорим за ... (Реплика от дясно) Не бързайте, господин Соколов, сигурно всичко знаете! Просто не бързайте! Ако искате ме оставете да се изкажа, ако не, елате на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, изслушвайте се!
ФИДЕЛ КОСЕВ: И така, господин Радев, не Ви ли е ясно какво значи онзи момент, в който се слагат банките в "особен надзор"? Не Ви ли е ясно, че става дума за запушени банки?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Всичко ми е ясно, но трябва да се засрамите малко.
ФИДЕЛ КОСЕВ: Не ви ли е ясно, че става дума за средства, които не може да твърдите, че седят там, защото там ги няма?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Защо ги няма?
ФИДЕЛ КОСЕВ: Кажете Вие защо ги няма? Ето, вчера вие сте правили икономически доклади в НДК. Господин Вълчев ви е говорил там. Дано да ви е казал коя е причината. Дано да ви е казал коя е причината!
И така, да се твърди, че в това състояние парите се национализират и блокират, което прави господин Радев, е пълна лъжа. Защото тук по същество това, което се предлага със закона, и с тези изменения, които сега се предлагат за първо четене, става дума напротив, за обратното - осигуряване на тези средства. И атаката трябваше да бъде в друга посока - редно ли е примерно за 800 хиляди човека да плаща цяла България, за техните депозити?
Ето, за това става дума дали трябва да се поеме като ангажимент. (Оживление в дясната страна на залата)
И това, което се предлага сега, е и този път да се поеме от бюджета. Да се поеме, защото ситуацията в момента е такава. Защото тези граждани, които са там, които са направили вложенията си в тези банки, все още не са ориентирани, че трябва да внимават, когато си влагат парите, особено в банки с високи лихвени проценти.
Какъв е проблемът, не било гарантирано от нас с този законопроект - 100-те процента. Твърди се, че било пълна демагогия. Хайде да разсъждаваме. Влоговете са ясни.
РЕПЛИКА ОТ ДЯСНО: Ясно е. Картината е ясна. (Смях)
ФИДЕЛ КОСЕВ: Това, което се иска от държавата и което се предлага, е и този път да бъдат гарантирани 100 процента. Съвсем основателно в дискусията беше поставен въпросът, тъй като и в Закона за банките и кредитното дело, и в този закон няма гаранции за начисляване на лихви в периода между приключването на особения надзор и поискване на обявяване във фалит до самото реално обявяване във фалит. За този период действително няма гарантирани лихви в законите. Това ще направим между първо и второ четене като предложение. Тогава действително ще бъдат гарантирани 100 процента влоговете. Но няма да бъдат гарантирани на следващия ден от обявяването на фалите, от поискването за обявяване на фалит, както е досега, а когато съдът го реши. Има достатъчно аргументи за това.
Било обратното на това, което се прави досега. Въобще не е така, напротив, продължава се абсолютно същата линия. И аз не разбирам защо се правят тези невероятни твърдения. Нищо не се обръща на 180 градуса. Единствената възможност да бъдат гарантирани 100 процента влоговете е този - след обявяването на решението на съда, тогава тези пари да бъдат осигурени.
Защо да е единствена възможност? Ако сега продължи законът във вида, в който е в момента, то през тази година бюджетът ще бъде изключително затруднен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма директно натоварване.
ФИДЕЛ КОСЕВ: Няма директно натоварване, господин Димитров, но има индиректно. И Вие сам ще признаете, че ако стоварим между 40 и 80 млрд. лева на пазара, това не може да не се отрази на бюджета, на инфлация и т.н. Ще бъде трагично. Това не може да осигури сега бюджета за 1996 г.
Ето защо, и последното, което ще кажа по този законопроект, е необходимостта да се ускорят процедурите за произнасяне на съда.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е друго, ние не можем да влияем.
ФИДЕЛ КОСЕВ: Да, ние не можем да влияем, но ние можем да го запишем в закона. Има достатъчно тези... Има хора, които достатъчно добре познават законите, а не им е целта само да се смеят, без да кажат нещо конкретно. Знае се, че има такива текстове в различни закони, с които се определя срокът, в който трябва да се произнесе съдът. И това ще направим в текстове за второ четене.
Единствено и само тогава, твърдя, че е възможният вариант, с който без да се унищожи икономиката може да се гарантират действително 100-те процента на влоговете на гражданите.
Съжалявам, че господин Радев не е тук. Но за обратното, господин Радев, се обърнете към някои колеги в своята парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател.
Господин Косев, Вие зададохте един въпрос. Мисля, че това беше най-доброто, което направихте в изказването си. Зададохте въпроса: редно ли е българският народ да поеме върху себе си тежестта на влоговете във фалиращи банки? И мисля, че в изказването си сам си отговорихте, че комай не е редно.
Какво се получава на практика? Че целият български народ трябва да заплати не влоговете на хората, които са вложили в банки с изкуствено високи лихви, а българският народ трябва да заплати кредитите, които тези банки са раздали на други хора. Така ли е, господин Косев, или греша? Истина ли е това? Чии пари трябва да възстанови българският народ с бюджета, тоест данъкоплатецът, плащайки данъците си, чии пари ще връща? На вложителите ли? 82 милиарда вложители - 140 милиарда необслужваеми кредити в банките, така ли е? За чии пари значи става въпрос българският народ да върне?
Тази политика, направен с чужда пита - помен, ни е позната отдавна. Само че този път комай не става дума за помен, а става въпрос за тържествен концерт, всички кредитни милионери и всички банкери, които също като тях се превърнаха в кредитни милионери, защото и на вас, и на мен схемата на даване на такива необезпечени кредити ни е ясна, как беше, че когато даваш 20 милиона, взимаш 2 за това, че даваш без покритие. Нали така?

Тържествен концерт в НДК не, ами по целия свят трябва да организират въпросните милионери и въпросните банкери, защото те пак остават настрани от общественото внимание, от фокуса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече!
ИВАН СУНГАРСКИ: А сега всички трябва да плащаме, за да може те някъде по света или тук, по вилите и по скъпите квартали, да викат "Иху-аху" на гърба на същия този народ, който трябва да им плати. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Сунгарски, аз също ръкопляскам на идеята да се действа, ако предложите и приемете, заедно срещу кредитните милионери. И никой от лявата страна няма съмнение в това. (Шум и реплики от блока на СДС) За съжаление, обаче, това няма да стане с този закон. За съжаление, това трябва да стане с промени в Закона за банките и кредитното дело и аз лично, ако се съгласите, ще ви предложа текст. И това беше нещото, което подкрепям във Вашата реплика.
Но дупликата ми е за друго. Вие сбъркахте, или просто случайно или не променихте логиката на нещата. Не са само вложенията в банките и кредитите не са раздавани само от вложенията. Кредити са раздавани и от други пари и те са много повече, отколкото вложенията. А това, което сега се опитваме, и аз не разбирам Вие защо сте против това, е да осигурим на хората тези вложения, тъй като ...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Кои други пари?
ФИДЕЛ КОСЕВ: Не знаете кои други пари? Съжалявам, че сте били министър-председател! И не само аз.
И така, когато вие най-после във вашата група разберете, че в банките се въртят не само влогове на граждани, ще стане ясно за какво става дума и ще стане ясно, че не може, няма морална логика да бъде атакувано това, че днес с усилията на всички се опитваме да възстановим влоговете на тези, които са ги направили там погрешно или не, явно погрешно, тъй като все още банковата ни система е на друго ниво.
Ето това е елементът на оздравяването на банковата система чрез увеличаване на доверието в нея - да знаят хората, че това, което те могат да направят като грешка, ще бъде възстановено веднъж - дваж. И ако вие бяхте слушали миналия път, ние казахме: това не може да бъде безкрайно - 100-процентовото възстановяване на влоговете. Всеки ще трябва да носи риска си. Но все още явно е рано и трябва да го поеме бюджетът, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Валентин Василев от СДС.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно това, което става днес с банките, е най-големият грабеж в историята на България, изобщо в цялата история на България, с много тежки последици. Преди три месеца аз предложих тук, когато се разискваше другият закон, на едно специално закрито заседание да се разгледа целият проблем, който има значение за стабилността на държавата, дори и за националната сигурност на България. Вие тогава отказахте. Какво имах аз предвид тогава? Имах предвид тук да се изнесат данни за състоянието на банките. Първо, да знаем мащаба на този проблем. Вие отказахте това нещо. Според наши преценки около 60 - 70 % от вложенията изобщо ги няма, тоест те някъде са изчезнали. Вторият въпрос - къде те са изчезнали и могат ли отчасти поне да се възвърнат от тези хора, както е по света, обратно. И третият въпрос - как оттук нататък да обезщетяваме гражданите.
Значи няколко тези: първото, че, тук господин Косев казва, погрешно били избрали банка. Това е направо цинизъм. Значи Министерство на финансите, Българска народна банка дават лиценз, държавата гарантира. Значи гражданинът усеща, че държавата гарантира, те са дали лиценз. Хайде, за пирамидите казахте: там никой нищо, въпреки че държавата трябваше да си отваря очите. И банката трябваше да си отваря очите, защото това са финансови операции. Значи тезата погрешно не е...
Третият въпрос - откъде да се компенсира. Вие много добре знаете, че не можете да направите тази компенсация на гражданите, не можете да изплатите тези 300 % лихва. Трябва да излезете пред хората и да им кажете. Не 300, а 1000 и колко процента лихва.
Министерството на финансите, ако обича да обърне внимание на това, което говоря. Лихва, по-голяма от инфлацията, може да се изплаща само в страна, която има положителен икономически растеж. Когато някой нещо прави, може да изтегли кредит с по-висока лихва, да спечели от това и да го върне. Просто вие лъжете хората и това трябва ясно да го заявите.
Вие искате от нас да гласуваме само един текст и оттам нататък да оставим нещата да се развиват, както дойде за добре. Това, аз мога да ви заявя, че ще предизвика още по-голяма паника навън, сред хората. Паника, защото те ще си кажат: ето, ние не знаем кои банки ще фалират; съдът не знаем колко време ще мотае делата (много хора са минали през съда и знаят, че година-две се точат дела). И край. От утре ще хукнат отново да си теглят вложенията.
Вашата цел беше не да си теглят вложенията, ами да си изкарат скритите долари. И това няма да стане. Първите няколко дни нещо започна да става. Но с това, което правите, от утре ще има отново паника пред банките. Ето защо аз отново предлагам, защото този текст сам по себе си нищо няма да реши. Аз лично няма да участвам в това гласуване и няма да участвам в тоя циничен грабеж на България. Въпреки че наистина нещата могат и трябва да се решават по съдебен ред, ако сме една нормална и цивилизована държава. Но по съдебен ред, също бих предложил наистина тук да бъде записано: "Но не по-късно от два или три месеца", за да може да има някакво успокоение на хората. Въпреки че не е редно ние да се бъркаме и да казваме на съдебната система колко бързо да работи и колко бавно да работи, защото това е съдебна система, защото самите данни, които подава Централна банка, Министерство на финансите, могат да проточат делото. За един опитен адвокат това въобще не е проблем.
Аз също съм склонен такова нещо да се запише. Но аз няма да участвам в гласуването на този закон, защото ние фактически не казваме нищо на хората отвън. Ние просто ги лъжем.
Затова повтарям моето предложение, което гласи: на специално, отделно закрито заседание, тук, в Народното събрание, да се изслуша Министерство на финансите, министърът на финансите, Централна банка за сегашното състояние на банките, за възможността за връщане поне на част от това, което все още не е взето, и за начина (за начина!), по който ще бъдат компенсирани гражданите. Тоест физически откъде ще намерим пари да компенсираме тези хора. Всичко останало е заблуда, всичко останало наистина е предизборна пропаганда, но не пропаганда на СДС, а ваша пропаганда, с която вие ще се опитате да кажете: да, ще изплатиме на хората някакви компенсации, но еди кога си, когато съдът... А това ще бъде след изборите. А след изборите ще се случи нещо съвсем друго, ще се случи хиперинфлация. Това ще се случи, защото такъв лихвен процент няма просто откъде да се изплаща. Той може да се изплаща само чрез още по-голямо обезценяване на вложенията на гражданите.
Ето защо аз ви приканвам: преди да гласуваме този текст, да отложим ... Просто процедурното ми предложение е отлагане на гласуването, изслушване на финансовите институции, които са отговорни за това състояние в България, и след това вземане на някакво изпълнимо решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Василев, Вашето процедурно предложение ще го гласуваме преди да преминем към гласуване, тъй като то е за отлагане на гласуването. Няма да забравя.
Други от демократичната левица и от други парламентарни групи не виждам.
Има думата господин Филип Димитров, записал се последен.
Записват се още господин Венцеслав Димитров и господин Дилков.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което става в тази зала в момента, е, меко казано, скандално, защото просто ние седим тук и си губим времето. Не е нужно човек да е много умен, за да разбере, че текстът, който ни предлагате, няма да има абсолютно никакво отношение към практическия живот на българските граждани и в частност на българските вложители.
Аз категорично отказвам да участвам в едно гласуване, което само по себе си представлява само хвърляне на прах в очите.

Какво всъщност ни казвате вие с този текст? Съобщавате ни, че една гаранция за влоговете на гражданите щяла да бъде осъществена по определен начин. Моите колеги достатъчно много говориха вече по въпроса за начина на реализирането на тази гаранция.
Дами и господа, с решението на увеличение на лихвения процент до 300 тези разговори, които водим в момента, са безсмислени и вероятно в ушите на българските граждани, които ни слушат, звучат като празен шум. Очевидно е, че да се говори за гарантиране на влогове, предполага да се говори за наличие на средства. Питам, понеже вие искате да получавате конструктивни предложения и конструктивни въпроси, какъв е приходоизточникът, който вие предлагате да бъде използван в настоящия случай? Има ли суми, пари, които вие очаквате да попаднат в държавния бюджет и откъде, за да извършите тези плащания? Ако няма такива суми пари, които вие смятате да попаднат в държавния бюджет, за да поемете гаранцията на тези влогове, питам ви има ли пера в държавния бюджет, които вие смятате да съкратите, с които вие в крайна сметка на можете да гарантирате тези средства. Защото ако няма нито едното, нито другото, това, което си говорим в момента, просто не е сериозно. Алтернативата е да започнем или по-скоро да продължим, понеже очевидно България при управлението на настоящото и предходното правителство все по-интензивно си печата в големи количества хартийки, очевидно е, че това, което вие предлагате, е да продължим по този начин.
Добре, вие оповестихте 300 на сто лихва и никой сериозен човек очевидно не би могъл след това да се доверява на банковата система. Защото това, което вие реализирахте с 300-процентната лихва, представлява нещо, пред което, както остроумно се е изказал моят приятел Едвин Сугарев днес във в. "Демокрация" - съветвам ви да четете този вестник, показва, че просто фараоните на така наречените пирамиди пред вас слама да ядат. Ако вие не можете да направите това, пак повтарям, защо ни занимавате и защо ни губите времето с предложения, които не съдържат никакъв практически изход?
Питам, готови ли сте вие да съкратите от разходите на бюджета сумата, която е способна горе-долу да отговори на гаранциите, за които приказвате? Ако вие сте способни да направите това, вие можете да го направите от едно-единствено място. Това е обслужването на лихвите по вътрешния дълг. Ако вие направите това, то, разбира се, няма да спаси банките от фалити. Напротив. Очевидно е, че банки ще фалират. Значи вие ще трябва да поемете тези гаранции. Но възможно ли е да говорим тук за поемане на каквито и да било гаранции, а това означава въвеждане на минимален ред във финансово-кредитната система, ако тя продължава да бъде обвързана с една система от длъжници. И тук аз няма да говоря за вашите бандити, защото те са ваши бандити, за вашите кредитни милионери, защото те са ваши кредитни милионери. Те не са наши. Те са червенички от главата до петите. Но аз няма да говоря за тях. Аз ви питам възможно ли е да бъде въведен ред в банковата система и в кредитите изобщо тогава, когато основните кредитополучатели са фалирали предварително и няма абсолютно никаква надежда да заработят с печалба. Говоря за практически фалиралите, работещи на загуба държавни предприятия.
Добре, ако вие не сте способни да решите този въпрос в рамките на реалната икономика, вие никога не бихте могли да постигнете нищо друго, освен да ни занимавате с глупости, както ни занимавате днес, за да ни накарате да гласуваме един текст, който никога няма да има реално покритие в живота. С други думи, това, което аз се опитвам да ви припомня отново, представлява системата от конструктивни предложения, която Съюзът на демократичните сили ви е дала в своите програмни документи и която непрекъснато се опитва да ви набие в главата, повтаряйки едни и същи предложения. Съжалявам, но всичко останало, което вие предлагате, представлява празни приказки и аз не бих съветвал никой от моите приятели в тази зала да съучастничи във вършенето на подобни глупости, в занимаването с подобни празнословия и в гласуването на текстове, които така или иначе остават без реално покритие в живота. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Реплики? Няма.
Давам думата на господин Георги Дилков от Българския Бизнес Блок.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател, уважаеми колеги! Станах от леглото, защото по радиото чух, че се внася в дневния ред за днес това недоносче, какъвто е предлаганият проектозакон.
Нещо повече. За втори път след гласуването по герба мнозинството в парламента проигра всички възможности за някакви разумни преговори с Българския Бизнес Блок.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: С Жорж Ганчев!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: С парламентарната група. Престанете отдясно, просто нямате интерес от тези неща! Знае се защо реагирате така.
Аз припомням, използвайки времето, което имам право да говоря, че по времето на герба ние предложихме едно проекторешение. На 18-и решихме да се видим на 20-и. На 18-и, същия ден, така, както сега е направено, ръководството на левицата изпраща телеграми и отзовава от цял свят своите представители, включително от Китай. Тоест още на 18-и, когато се договаряме на 20-и да правим преговори за герба и за процедурата, вие бяхте предрешили, че ще си намерите гласовете, за да гласувате този партиен герб.
Ето защо не е коректно да обвинявате хората, които не подписаха, т.е. не участваха в гласуването. Прави чест на господин Александър Лилов и някои други, които не гласуваха. Защото той не може да ме гледа в очите - 15 минути след това да се заяви, че сте решили вече да си гласувате стария герб.
Аз прегледах всички публикации във вестниците. Явно, че вие пускате поредния кьорфишек с това. Ние поне се съгласяваме на разговори. В действителност във вестниците се отразяват само вашите становища. Създава се впечатлението у мнозинството, че вие сте правите, че Българският Бизнес Блок има неоснователни резерви, а цялата опозиция не иска да преговаря по важни за народа ни въпроси. Това е чиста лъжа и пропаганда в средствата за масова информация. Защото във вчерашната точка от дневния ред само аз отидох наистина там и се казаха четири пункта, по които ще преговаряме. Един от тези пунктове беше този проектозакон. А сега виждам, че той е депозиран още на 24-и. Какво да преговаряме? За какво става въпрос?
Дами и господа, и аз се обръщам към онези, които не упрекват петимата, негласували за герба, помислете, че вашето ръководство ви манипулира и утре всички ние трябва да носим и вашата отговорност.
Имаше пред Народното събрание хора, които бяха загубили средствата си в пирамидите. Аз тогава не можех да ги разбера. Не ги оправдавах. Кой им е виновен, че са си купили някакви американски разписки на "Лайф Чойс"!

Но сега, когато те добросъвестно са си внесли парите в български банки - дали са частни, дали със смесено участие, вие искате да извадят изпод дюшеците си доларите, да ги обърнат в левове и да ги вкарат в тези банки, в същото това време вие им казвате: не можем да ви осигурим не само 300-та процента, които онзи ден обяви Българска народна банка, но въобще не можем да ви осигурим в близките години да си вземете главницата.
Ето това е, което искате вие! Да прехвърлите върху гърба на съдебната власт един проблем, който народът няма да приеме, че е проблем на съдебната власт. Ще приеме, че е проблем на управлението, както е. Кой и кога създаде всички тези банки? И защо това проектозаконче не се внесе след случая с Първа частна банка, а се внесе онзи ден, когато се обявиха още 9 банки като застрашени?
Какво наистина се цели с това? Срещу кого отиваме ние като народни представители? Срещу своите избиратели? Защото в досега действащия закон е казано кои не могат да се възползват от държавната защита. Това са финансовите институции, това са банкерите, самите банкери, това са основателите на банките. Обикновеният вносител беше защитен от досега действащия през месец май приет закон. А сега вие какво искате да направите?
Онази вечер Жан Виденов се явява по телевизията и казва: ние 100 процента гарантираме! Какво гарантираме? Гарантираме, но нека съдебната система да си върши работата. Е, не може да се прехвърля от болната глава на здравата или обратно проблемът за решаване!
Този път ние наистина няма да участваме в гласуването въобще нито на първо, нито на второ четене на този проектозакон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика - Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз съм очарован от речта на представителя на Бизнесблока, по-често да произнася такива речи. Само че бих му напомнил, освен това, което казва, и логиката в него, за да бъде по-действено това, което казва, бих му предложил да си прибере онези карти на членове на Бизнесблока, които стоят в левицата, в тяхната парламентарна група и които редовно гласуват вместо тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Венцеслав Димитров. Дуплика има ли? - Добре, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Аз отговарям за своята карта. Не мога да правя опис и да изземвам наше имущество от друга парламентарна група. Ако има такива карти да играят отляво, моля да се докаже и съм готов да разоблича този, който е направил това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз не искам да подхващам тази размяна на реплики, но мисля, че на хората, независимо от това къде стоят, трябва да се даде възможност да еволюират по посока на демокрацията и трябва да бъдат адмирирани. За съжаление такива от мнозинството няма или са няколко души и то само по конкретни въпроси. Ние ще окуражаваме техните прояви в тази посока.
Конкретно по закона. Мисля, че в нашата комисия ние разчепкахме подробно нещата и наистина съществуват проблеми в този законопроект за изменение и допълнение. Даже аз бих казал нещо друго - беше обърнато внимание от господин Валери Димитров от Централната банка, че най-малкото трябва да се промени заглавието на закона. Но не само трябва да се промени заглавието на закона, тъй като се променя същността му - би трябвало да се внесе друг закон. Макар и по сходна материя, но на практика законът е друг. Защото този закон е Закон за защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала нещо. Другото е, които са обявени от съда в несъстоятелност. Мисля, че това са две различни неща. И те не могат да влизат в един и същи закон.
Може ли с една поправка на закона да изменяте заглавието му? Ами, то тогава се изменя неговата същност. И какво ще стане с тези влогове, които в момента по някакъв начин са защитени? Ще кажем, че те не са защитени със закон, защото той се изменя.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (встрани от микрофоните): Господин Димитров, изтървах Ви лекцията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз току-що започвам, господиин Железчев. Така че имате възможност да се включите.
Така че аз оспорвам възможността старият закон въобще да се поправя в желаната от вносителите насока. Би трябвало да се внесе нов закон. Ако сегашният закон беше за защита на влоговете на едни четири банки, макар, че се казваше още тогава, че сигурно ще има и други, и неслучайно ние тогава попитахме господин министъра: господин министре, защо залагате такива големи числа в § 4 - 80 млрд. лева и 100 млн. долара, след като те с тази 4 банки няма да бъдат изчерпани? Даже се оказа, че някои от тези банки си връщат част от парите, така че това, което първоначално се смяташе, няма да се отрази толкова тежко. Има по-голям резерв за поемане на още подобни ..., по-голяма по размер защита на влоговете на поставени под особен надзор банки.
Каква е основната разлика? И аз се учудвам, че никой от вносителите не направи предложение в тази посока - господин Премянов, господин Желев и даже господин Фидел Косев. Трябваше да бъде направено от тях едно такова предложение, за да видим, че те наистина искат да защитят депозитите по същия начин, по който са защитени в първоначалния вариант от закона. Обръщам внимание на тези, които не могат да съобразят в момента разликата между двата закона. Безусловна е защитата 100 процента на физически лица, 50 процента на търговци и никаква защита на финансови институции в двата закона относно главницата на сумата. Не е така обаче по отношение на лихвата. В стария закон цялата лихва е защитена, все едно, че примерно става дума за физическите лица, там, където имаме 100 процента защита, все едно, че си стоят на влог в ДСК, начисляват им лихви и след това им се предоставят след известно време да си ги вземат от ДСК.
В новия закон обаче не е така. Съгласно поправките, които приехме тази година в Закона за банките и кредитното дело, там в частта, коя глава беше - 13, в особения надзор пише, че квесторът може да намалява начисляваната лихва до средната пазарна. Това предполага, че той не може да я намалява повече от средната пазарна. Тоест на тези влогове им се начислява една нормална пазарна лихва.
Така ли е обаче, ако приемем другия период на защита, тоест защита чак след като е обявена несъстоятелността? - Не е така. От периода на поискване на несъстоятелност до периода на обявяване на несъстоятелност, вие кажете колко ще трае, аз не съм юрист, не знам, но някои казват, че може да трае с месеци, може да трае 6 месеца, не дай Боже - години, никой не гарантира в момента, няма законова разпоредба, която гарантира, че лихвата на хората ще бъде изплатена. Вярно, че има Търговски закон, но Търговският закон казва: да, ще бъде изплатена такава пазарна лихва, но само ако има пари в това, което е останало. Тези банки се поставят, първо, под особен надзор и, второ, те се ликвидират, защото пари няма. Предполага се, че няма да има пари и за лихва, или ако има, то ще е малко.

Въпросът е следният: с какво накърняваме интересите на тези вложители, които са защитени 100 на сто? Ами това е размерът на лихвата. Какъв е този размер на лихвата? Едно време размерът на лихвата беше 1 на сто годишно в ДСК. За 1 на сто годишно всеки може да си затвори очите и да каже: и една година да трае производството, и две години да трае, ще загубя 1-2 на сто. Днес обаче така ли е? Особено след решението, което съпътствуваше това за поставяне под особен надзор, първата точка от решението беше, че за пръв път в новата ни история, когато БНБ е автономна, самостоятелна институция, се обяви месечен лихвен процент, не годишен. Обяви се месечен лихвен процент от 25 на сто, което предполага последваща капитализация и т.н. и беше изчислено 1355 на сто годишен лихвен процент, не дай Боже, тази лихва да се задържи толкова.
Господин Косев плаче за бюджета, че ще бъде натоварен по косвен път заради допълнителната инфлация. Ами защо не заплачете, господин Косев, че бюджетът трябва да плаща тези 25 на сто месечно по държавните ценни книжа? И защо не попитате това не натоварва ли бюджета?
Аз искам да попитам господин министъра на финансите, но аз не знам той кога ще се върне, затова може би другата седмица трябва да попитаме някой друг: я министър-председателя, я заместник министър-председателя по икономическата част откъде ще се вземат тези пари, за да се платят, след като не са предвидени в държавния бюджет. Вие не си ли задавате този въпрос в парламентарната група? Господин Желев беше на срещата на ръководствата на парламентарните групи с управителя, когато беше оповестено това решение и аз веднага му зададох въпроса кой ще плаща тези лихви, откъде ще се вземат те, тъй като никой не си прави илюзия, че селскостопанските производители, които са взели по някакъв начин кредит, за да засеят, могат да платят 25-процентна лихва, или промишлениците, или даже търговците. Търговците могат да го направят и те това го правят много лесно. Знаете ли как? Чисто и просто си начисляват тази 25-процентна лихва в цените. Ако са купили днес стока, слагат си 25 на сто лихва, слагат си и някаква печалба и ето, пускат го на пазара с надеждата, че след един месец ще го продадат. Това е най-простият начин. И после се чудите откъде е инфлацията. Господин Косев, как смятате, откъде идва по-голямата част от инфлацията - от изсипването на пари или от тази повишена лихва? Аз не знам Вие какво мислите, но аз ще Ви кажа: едното тежи 5 на сто, другото тежи 95 на сто. Това, за което Вие плачете, ще натежи 5 на сто, въпреки че има техническа възможност и то да бъде избегнато. Примерно може, ако наистина се притеснявате от това, че като се изсипят много пари, а те защо ще се изсипят тези пари, защо няма да си стоят в ДСК, защото те са там, или в Пощенска банка, защо мислите, че ще се изсипят, както се изсипаха? Защото хората нямат доверие в банковата система.
А смятате ли, че те ще имат доверие в банковата система, ако приемем този закон? Напротив, доверието им ще спадне и ще се изсипят не тези пари, които идват от тези девет банки, а те ще се изсипят от банките, които в момента съществуват, ще ги изтеглят и ще отидат да си търсят валута, защото влоговете им няма да се чувствуват защитени в така наречените "здрави банки". Това е нормална икономическа логика и мисля, че на всички икономисти тя е ясна. И въпреки това тук се развиват най-различни тези в обратна посока.
Аз ще Ви кажа нещо много просто, с което сигурно ще се съгласите. Здравите банки, господин Стратев, ще се разболеят с тази висока лихва. Много просто, ще се разболеят с кредитите, които са отпуснали на реалния сектор или на финансовия сектор и т.н. Ще се разболеят, защото няма да им ги върнат. Ще се разболеят, защото лавинообразно ще нараснат лошите кредити. Ще се разболеят и по една много проста причина, че със закриването на банки вие не решавате проблемите, които доведоха до тяхното закриване. Решавате частично проблемите, 20 на сто от проблемите, но другите 80 на сто остават. Защото лошите кредити се генерират от самата държава с некомпетентната й политика относно, първо, ръководенето на държавните предприятия и по отношение на цялата финансова политика. Ето за това.
Хубаво, отиват господин Филипов и господин Костов с куфарчето във Вашингтон и искат да покажат на какви кардинални решения са способни, как не се страхуват от нищо, как посрещат проблемите с гърди. И вие тропате по масата и казвате: виждате ли, че ние сме смели да решаваме нещата. Някои казват: смели, но луди. Има и такива, които отиват срещу куршумите. Точно това е. Без да се решат никакви проблеми, се затварят банки.
И аз ще ви кажа следното: когато хората видят такъв закон - не само такъв закон, естествено, законът е последица от това решение на Българска народна банка под натиска, бих подчертал, под натиска на правителството, защото тези срещи и на "Позитано" и в "Бояна" не бяха случайни. Те бяха натиснати да вземат такова решение. И най-просто, хората ще се готвят за нова вълна от банкови фалити. И естествено ще искат да си изтеглят парите и от останалите банки, така наречени "здрави банки". Защото, вие сигурно много добре знаете, че междувременно, след като онези четири банки бяха поставени под особен надзор и после за тях беше поискано откриване на производство по несъстоятелност, хората и в една голяма част от тези банки, които днес поставяте под особен надзор, искаха да си изтеглят парите. Всеки ден се редяха на опашки, за да си теглят парите, но от банките не им разрешаваха. Сега ще стане същото с другите банки. Защото тогава те все пак бяха сигурни, че поне парите им, ако процедурата тече нормално, ако нищо друго не се случи, те ще си ги вземат. И затова господин Косев неслучайно се притеснява от това, което стана. Взеха си ги от ДСК, изтеглиха ги и отидоха на валутния пазар. Защо? Защото не са сигурни утре какво могат да измислят същите тези хора, които измислиха такъв един грамаден лихвен процент.
За мен тук има и един друг момент, който е крайно неприятен. Чрез този закон проблемите най-напред се прехвърлят на съда. На хората се казва: ние приехме закон, сега чакайте съдът да реши. Защото някой беше недоволен от решенията на съда. Естествено, и аз съм за това. С господин Славков сме говорили, че данъчните дела се влачат в съда с години и не могат да се решат. Никой няма полза от това - нито тези, които дължат данъците, нито Министерството на финансите. Трябваше да се направи Аминистративен съд. Може би една част от Административния съд да се квалифицира в областта на финансовите отношения и да се вземат бързо решения. Но нима това ние днес можем да направим с такъв закон и да им кажем: да, ето го, там е проблемът, те са прокълнати, на тях се сърдете, ние сме си свършили работата.
Друго, аз ви казах: на четирите банки - една защита, за другите девет банки - друга защита. А вложителите имат еднакви права спрямо Конституцията. Защо ни карате утре да направим една подписка? Аз съм казвал и може би съм изпълнявал една четвърт от това, което съм обещавал оттук, защото знам, че на никого не е приятно Конституционният съд да постановява, че някой закон противоречи на Конституцията, за всички нас като законотворци. Но това наистина ще го направим. Да подпишем и те да решат, че поправката е противоконституционна. Това ли искате? Но аз съм длъжен все пак да ви кажа това нещо. Защото съществува такава опасност.
Ако приемем мотивите, наистина сигурно съществуват такива, за реални, че многото изсипване на пари може да генерира допълнителна инфлация посредством повишаването на курса на твърдата валута, бихте могли вие, вносителите, да предложите нещо в тази посока, но не да изменяте кардинално такъв закон. Примерно една дата на евентуално теглене. Защото едно е да имате вътре 100 хиляди лева, друго е да имате 200 милиона. Знаете ли, че има и такива вложители или не знаете? И вместо да защитите примерно 99 на сто от хората, ако кажем, че парите до определена сума могат да се теглят, а от определена сума нататък горницата да се тегли след няколко месеца, защото са единици тези, които ще осъществят грамадната част от натиска.
Защо това не го направите? По това аз бих помислил и в определена степен, може би бих се съгласил. Защото грамадните, както им казвате - спекуланти, те са точно с грамадните пари. И те са единиците. Но тези хора, които се редят на опашките, те не са с големите пари. Те са с малките пари. Дайте им възможност те наистина да си получат средствата. Отделно е, че те после пак могат да ги внесат в някоя от банките.
Най-важното в момента е да се създаде такъв вариант на тази поправка, ако искате, макар че най-доброто е да не се прави нищо, но ако искате да направите нещо, направете такова нещо, което няма да подкопае допълнително доверието в банковата система. В момента то е доста ниско, но ако спадне още повече, значи всичките пари да се изтеглят от тези здрави банки и те да се разболеят. Много добре знаете това.
Така както е формулиран законопроектът обаче, той не е насочен в повишаване или поне запазване на доверието. Той е насочен точно обратно - към намаляване на доверието.
Възникна следният въпрос още по време на срещата с господин управителя Филипов в централната банка - какво ще стане с парите на приватизационните фондове, които казаха, че са 15, не зная колко са, които са в тези банки. По закона, чл. 1, ал. 2, точка 1, по принцип те са финансови институции. Финансови са, не са други. Тоест, никаква защита за тях. Тоест, колкото са внесли там, не са кой знае колко много пари, но все пак не може да функционират без тези пари, това са 10 или 20 млн., или някъде може да има повече. Истинските пари, става дума за живите пари, те не са защитени и от тях една стотинка няма да им бъде върната. Не бихте ли помислили за определена защита, ако не сто на сто, поне 50 на сто. Въпреки че нормално би било, тъй като са засегнати интересите на много хора, да бъдат защитени сто на сто.
Аз винаги съм бил против тази форма на масова приватизация, обаче веднъж тръгнала, не съм аз този, който ще прави всичко възможно тя да не върви. Не съм този, който ще ви помага да лъжете хората по-нататък.
По отношение на лъжата на господин Жан Виденов, ами, тя е явна. И вносителите точно в това го обвиниха. Аз затова казах: "Нека те да кажат тук, на трибуната на парламента, както ги призовахме в комисията - да, онзи ден господин Жан Виденов по телевизията излъга целокупния български народ, защото е некомпетентен, защото не знае какво ще стане, защото не знае, че парите, ако отидат там, ще предизвикат изфлация". Тук колегата Джеров каза, когато някой спомена за лъжата: "Ами че то за пръв път ли му е?" Не зная, това е ваш проблем. Но вие кажете: "Нашият министър-председател не е компетентен". А пък той да си направи заключенията или по-скоро вие си ги направете. Ако не, аз виждам тогава един разнобой между парламентарната група и изпълнителната власт, който е извънредно опасен, защото мнозинството е това, което е избрало този Министерски съвет. И този Министерски съвет и мнозинството би трябвало да мислят по един и същ начин. Ако единият мисли по един начин, а другият мисли по друг начин, мисля, че тогава наистина имаме криза на институциите. Тоест институцията, която е издигнала министър-председателя, независимо че ние не сме гласували за него, прави различно от това, което прави той. И тъй като ние сме парламентарна република, а не премиерска република, естествено е кой трябва да си ходи. Но вие сте тези, които ще го призовете да направи това нещо.
Колеги, аз мисля, дано да бъркам, че това няма да бъде последното прибягване до този закон, именно поради това решение за този грамаден лихвен процент. Това решение автоматично води, както казват някои, форсирано води да затъването на част от здравите банки, чисто и просто защото няма да могат да намерят пари да платят лихвите на хората, които са си внесли собствените пари на депозит. Няма кой да ги олихвява толкова много. Независимо, бих казал, каква е инфлацията, може инфлацията да е и 50 на сто месечно, няма да има кой да ги плаща. Няма да има пари в държавния бюджет. И аз ако бях на мястото на господин Косев, щях да се притеснявам, защото той е отговорен за държавния бюджет тук и още няколко души, които се занимават с проблема от групата на мнозинството. И те щяха да седят сега в Министерството на финансите и да тикат хората да правят нов бюджет. Но и Господ да е, и Господ няма да може да им направи този бюджет, защото наистина аз не знам откъде ще се вземат пари за тези лихви.
Тук имахте един заместник-премиер, който каза: "Да, ще приватизираме и с парите ще изплащаме лихвите". Искам да обърна внимание на хората, които се занимават с този проблем от групата на мнозинството - няма законова подкладка, няма законова провизия, която да предвижда, че лихвите по държавния дълг се плащат с приходи от приватизацията. Такова нещо няма. То трябва да мине през държавния бюджет директно. Така че ако искате това наистина да стане, за да не изпадаме в криза или да не приемаме закони на първо и второ четене за един и същи ден по отношение на държавния бюджет, моля ви се, направете всичко възможно този проблем да се обсъди и да влезе, където му е мястото, в който закон му е мястото. А то трябва да бъде, първо, в държавния бюджет, второ, в Закона за приватизацията и трето, може би в един подобен такъв закон.
Приключвайки, искам да апелирам към вносителите - проблемите, които поражда тяхното предложение, наистина са по-сериозни, отколкото те са мислели първоначално. И мисля, че те вече разбраха част от тези проблеми. Аз няма да гласувам в подкрепа на този закон, защото, пак подчертавам, той защитава физическите лица, както и други търговци, юридически лица по-малко, отколкото защитава първоначалния вариант на закона. Ако искате наистина да се избегнат някои ефекти, законът трябва да бъде поправен в друго направление, не в това, към което сте се насочили. И тогава ние наистина бихме съдействали в тази насока. Ние никога не сме отказвали съдействие. Но недейте по отношение на момента, недейте да пипате лихвата, защото може да се окаже, че в близките месеци лихвата ще е много по-важна от главницата. За пример на останалата част от народните представители ще кажа, че при днешната лихва на централната банка, ако имате главница 100 лв. днес, след една година тя ще ви донесе лихва от 1355 лв. Тоест, този лихвен процент, ако действа в течение на една година, лихвата ще бъде 13 пъти и половина по-голяма от главницата. А именно с този закон вие намалявате защитата на лихвата. Тоест, виждате, че основната част от средствата на хората, и недейте да си мислите, че лихвата е доход, сигурно инфлацията ще е по-голяма, лихвата представлява защита на едно определено богатство, голямо или малко, натрупано от тях по някакъв начин в парична форма. И то непрекъснато се обезценява. Знаете, за последните месеци казват, че реалното изражение на влоговете, т.е. това, което можете да купите срещу тях, е намаляло, въпреки високата лихва, с 38 на сто. Тоест от всеки лев, който е внесен в банка, са изядени средно 38 стотинки. И хората не протестират за това. Разбира се, че те не са доволни, но някак си го възприемат. Но другото нещо няма да го възприемат, ако наистина законово не защитите тяхната лихва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви. Двадесет и пет минути.
Има думата Осмен Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (ДПС): Уважаеми господин председателю, аз въобще нямах намерение да вземам думата, но понеже някои колеги от т.нар. демократична левица си позволиха поотделно да ни дават акъл днес и да ни обясняват всъщност какво мислят и какво са намислили, и как мислят да го направят, аз като лаик ще се опитам да кажа дали правилно съм разбрал какво ми обясниха.
Аз очаквах, че всичко това, което се опитваха на нас поотделно да ни обясняват, мислех, че това ще се обясни на народа там, отвън, за да го разберат, а не на нас. Ние разбираме за какво става въпрос.
И после, искам да направя едно конкретно конструктивно предложение. Господин председателят да се разпореди с една заповед на нашия колега Венцеслав Димитров, независимо че не можа 45 минути академично време да изнесе една добра лекция за управлението и начина на уреждане на финансовите проблеми, аз мисля да му се заплати хонорар от демократичната левица за това, че той ги съветва безплатно.
Но, ако правилно съм разбрал, ще се опитам да кажа какво аз съм разбрал. Значи, 45 години БКП управляваше за сметка на народа и сметката излезе около 12 млрд. долара, които народът трябва да ги плаща и ги плащаме.

И понеже ги плащаме, и понеже не ни стигат парите, сега решихме отново за сметка на народа след двегодишно управление отново за сметка на народа тези пари още веднъж да им ги вземем. Не знам дали правилно съм разбрал. И след като им вземем тези пари, веднага някой отиде да докладва пред тези институции, на които трябва да платим, че работата е свършена.
Но тук има и още нещо, един голям проблем, проблем, който е голям проблем първо за гражданите, защото няма да могат да си плащат парното и тока есента, няма да могат да си купуват хляб, няма да могат да се изхранват през зимата, защото няма да могат да боравят със своите влогове. Защото до вчера министърът на вътрешните работи им казваше: не си дръжте парите под юргана или под дюшека, защото бандитите крадат! (Ръкопляскания в СДС) И хората отидоха, дадоха си парите в банките и след това никой не разбра защо точно тези банки трябваше да бъдат затворени. На мен все още като народен представител не ми е ясно какъв подбор се направи, защо тези банки фалираха, защо тези банки се спряха. И как така стана, че 24 часа преди всички ние да научим, че ТСБанк ще бъде под надзор, разбра и предупреди тези, които трябваше да си вземат парите. И си ги взеха. И вместо да търсим възможности как да замразяваме парите на тези, които взеха кредитите и докараха до това дередже всички тези банки, ние отново - на гърба на бедния човек, на гражданина!
Освен това има и нещо много важно и то ме накара най-вече да взема отношение днес. Това е, че всички в България и около България страните и в Европа разбраха, че БСП няма интерес да стимулира частната инициатива, частните фирми. Всички го разбрахме, всички го разбраха. Значи колкото по-малко фирми, колкото по-бързо ги смачкаме, толкова по-добре ще управляваме, защото ще слушкат, хората ще слушкат, няма да има свободни граждани.
Но не мога да си отговоря на един друг въпрос - как така стана, че утре учителите, лекарите, тези, които са на бюджетно обслужване, ние знаем, че на много общини средствата се обслужват от Балканбанк например, няма да могат да си плащат заплатите и какво ще стане? Тези учители ще вземат ли заплати и откъде ще ги вземат? Тези лекари ще вземат ли откъде ще ги вземат? Консумативи откъде и как ще се обслужват? Това е нещото, хайде, другото го разбирам, разбираме, че на гражданина трябва да му смъкнем десет кожи, гражданинът не трябва да има право като се бръкне в джоба да може да отиде да разполага със себе си и със своите пари, но какво ще правят тези бюджетни учреждения? Аз на това му казвам комунизъм от чист вид, не от този вид, който беше 45 години. Защото 45 години все пак гражданинът знаеше, че накрая на месеца си получава заплатата, гражданинът знаеше, че може да си купи хляб, можеше да си купи кисело мляко и сирене. Но днес, след две години ваше управление гражданинът не знае дали може да купи това. И за какво става въпрос? Дайте тогава да помислим за нещо друго. От историята знаем за крепостничеството. Никой не получава никакви пари, но поне храната се осигурява. Чорбаджията, господарят поне давал комат хляб, поне давал чорбата, поне давал някаква храна на този, който му работи.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Нали вие сте чорбаджиите днес!
ОСМАН ОКТАЙ: Не знам кои са чорбаджиите, бай Ангеле. Ти се опита да станеш чорбаджия и те засякоха. Аз не искам да говоря за това.
Тези са моите въпроси, които произтекоха от това, че ми се даде достатъчно сериозен акъл днес.
Накрая искам да направя едно процедурно предложение. Понеже става въпрос за един изключителен въпрос, нашите граждани трябва да знаят всеки един от нас каква позиция е имал. И аз предлагам да бъде поименно гласуването на всички народни представители и след това този списък да се отпечата във всички ежедневници и парламентът да плати на частните вестници, защото и на тях им се запушва устата, нека парламентът малко да им плати, за да се отпечатат имената на народните представители и всички техни избиратели да знаят кой как е гласувал за един изключително важен въпрос.
Това ми е предложението. И ако не се приеме, ние няма да участваме в гласуването. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Октай, Вашето процедурно предложение ще го гласуваме заедно с предложението на господин Валентин Василев.
Има думата Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Конкретно по предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговските банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, категорично подкрепям изказаното вече мнение от Венцеслав Димитров, че предлаганите изменения и допълнения променят същността на закона. Той би трябвало да се казва Закон за държавна защита на влоговете и сметките в търговските банки, за които е влязло в сила решение на съда за обявяване в несъстоятелност. Това е повече от очевидно - променят се съдържанието и смисълът на закона. Аз съм убеден, че Народното събрание няма да приеме такова нещо.
Но искам да обърна внимание на народните представители за нещо друго. Казано е, че законът е за държавна защита на влогове и сметки в търговските банки. Какво означава защита на сметки? Къде е защитата на сметките в търговските банки, които в момента са обявени под особен надзор? Ако се чете внимателно Законът за банките и кредитното дело, особен надзор означава, че се спират всички или някои от задълженията на банката.

Пита се като се спират всички клонове на банки в Рудозем и не работи нито един клон в момента от поставените под особен надзор банки, кой ще извършва обикновените разплащания в цяла една община? Или се пита, след като с решение на Управителния съвет на Българската народна банка беше препоръчано на кметовете на общините да държат парите си в Стопанска банка и в Балканбанк, какво да прави избраният с бюлетината на БСП кмет на Бургас господин Йоан Костадинов? Как да разплаща сметките на тази гигантска община, след като те са в една от банките, поставени под особен надзор? Как защитавате вие сметките на своя собствен кмет?
Според мен вие въобще не осъзнавате какво означава да се поставят под особен надзор девет банки и да се предлага само този Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната защита... Ако има някаква сериозна държавна защита, би трябвало да сте помислили и да сте решили въпроса какво да прави Йоан Костадинов. Трябва да му кажете какво да си прави със сметките. Трябва да кажете и какво да правят нашите общинари в Рудозем. Как ще се плащат пенсии при този особен надзор, при тези затворени банки?
Всъщност вие предизвикахте масивен инфаркт в българската стопанска и държавна система. Масиран инфаркт е затварянето на девет банки, защото всички, които имат сметки и които имат разплащания в тези банки, чакат от другата страна да си получат парите.
И аз се питам - ето тук има един отговорен човек - дава ли си сметка господин Желев каква отговорност стои на гърба му да предлага ето това нещо като спасителна мярка в тази ситуация!? Вие от управляващото мнозинство въобще не осъзнавате размерите на това, което сте причинили. Въобще не разбирате какво е станало в България.
Ние ви призовахме да бъдете чувствителни и отзивчиви към страданието на хората и да им помогнете да оцелеят. Вие в момента им нанесохте тежък допълнителен удар, а с това нещо ги доубивате, защото какво означава да защитавате влоговете им, когато влезе в сила решение на съда за обявяване на несъстоятелност? - Обявяването в несъстоятелност и влизането в сила на решението може да се проточи две години. Процедурите, които се затегнаха с Първа частна банка, тези заключения на одиторите, на специалистите... Освен заключението на Българската народна банка - две инстанции, обжалване, ниската квалификация на българските съдилища по тези дела.... Вие представяте ли си колко време ще продължи това нещо?
Значи за това време - нека да допуснем, че е една година, хората, които държат 80 млрд. лв., губят възможността да си помогнат с парите си. Искам да ви кажа, че за тези 80 млрд. лв. само за този тежък месец, който им предстои сега, при старата лихва от 6 на сто на месец, те са разчитали да получат 4,8 млрд. лв. - да могат да си изтеглят лихвата. Така живеят нашите пенсионери: имат някакви малки влогове и теглят лихви. 4 млрд. и 800 млн. лв. са чакали този месец, преди да увеличите лихвения процент. И вие сега, в момента им казвате: няма да получите нищо, няма да получите подкрепа... Вие ги доубивате!
Вие давате ли си сметка какво правите в момента? Вие правите възможно най-лошото. Хората могат да преживеят някакво намаление на лихвата, могат да преживеят, че губят част от влоговете си постепенно във времето. Вярно е, че могат да го преживеят. Но как ще преживеят това, че са разчитали да отидат и да вземат, да си помогнат за парното, а вие им казвате: банката е затворена. Това ли са ви мерките за оцеляване? - Значи от една страна общините в ъгъла, до стената, не им е известно как въобще да се оправят...
Аз се чудя. Ето тук има народни представители от Бургас. Този Йоан Костадинов не ви ли пита какво да прави? Какво да прави и как да плати на болницата, как да плати на училищата? Сега зарежда мазута, сега плаща градски транспорт. Откъде ще ги прави тези работи този кмет? Значи вие от една страна зарязвате идеята въобще по някакъв начин да подпомогнете държавната администрация и общинската администрация да се пребори с този тежък инфаркт - никаква възможност не им давате, а от друга страна казвате на населението: ние ви отнемаме възможността да се подпомагате с лихвите, което знаем, че правите. Е, и това ако е мярка за оцеляване, здраве му кажи...
От друга страна, какво означава този закон? - Нека да допуснем, че след една година всички тези банки бъдат обявени в несъстоятелност. Вие ще натоварите тогавашното правителство след една година с 80 млрд. лв. задължения. Това е тактика на изгорената земя. Вие изгаряте абсолютно всичко след себе си. Вие хвърляте напалм върху българската икономическа, социална и държавна система. Вие я унищожавате след себе си. Кое е това правителство, което след една година ще покрие 80 млрд. лв., които сега обещавате да му тръшнете с този закон? Това ли е отговорното ви управление? Това ли е решаване на въпросите на държавата?
Видяхме как този закон решава въпросите на общините. Видяхме как решавате въпросите на обикновените хора. И сега виждаме как решавате въпросите на ей това Народно събрание. Какво ще прави тази власт след една година, когато излязат тези решения за несъстоятелност? Давате ли си сметка за тези неща? - Питам. Давате ли си сметка какво правите с този закон? 80 млрд. лв. тръшвате на някакво хипотетично управление след определен срок от време.
Вие съвсем ясно си давате сметка, че вие няма да управлявате тогава. Вие заради това изгаряте всичко след себе си. Вие заради това унищожавате абсолютно всички възможности тази страна да си стъпи на краката. Това правите с тези 80 млрд. лв. Тези 80 млрд. лв. ще се превърнат в държавен дълг. С тези 80 млрд. лв. ще се увеличи инфлацията и да не говорим всъщност, че това въобще няма да бъдат 80 млрд. лв., защото няма да са 80 млрд. лв. - само след един месец те ще бъдат 100 млрд. лв. При тази лихва и при този лихвен процент само след един месец тези 80 млрд. лв. стават 100 млрд. лв.!
Ами ако продължи този основен лихвен процент до тази хипотетична една година, представяте ли си какво правите в момента? - Ето тук Венци Димитров ви го каза: 1355 на сто! Ако този лихвен процент остане, тия трапосани в бъдеще милиарди се превръщат в някакъв чудовищен дълг! - Вие въобще не разбирате за какво става дума, когато говорим за защитата на тези влогове и от действията ви личи, че вие въобще не си давате сметка какво правите.
Вие сте абсолютни некадърници, абсолютно некадърно управлявате страната! (Ръкопляскания от опозицията) И безогледни по отношение на политическата система в страната. Няма политическа структура, която може да издържи такива безотговорни действия. Това не е решение по никакъв начин на въпросите, решение, което сте предложили.
Какво означава да се закрият девет банки, да се обявят в особен надзор и да се предложи това жалко нещо, а от друга страна, да се вдигне лихвеният процент на 25 на сто месечно?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Ти го създаде този хаос.
ИВАН КОСТОВ: Това означава знаете ли какво, господин Премянов? - Понеже не разбирате въобще за какво става дума. Това значи да седнете в една кола, да й дадете газ и да й натиснете спирачките. Точно това правите. Газ докрая, натискате й спирачките и съсипвате машината. Това сте направили в момента. Благодаря за вниманието. ("Браво!" и ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Желев има думата за реплика.

КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Да, ние носим своята отговорност и ще помоля колегите, които заявиха от тази трибуна, че също са готови да носят своята отговорност, да я понесат, тъй като всички преговори, които се водят... А знаете, че в момента във Вашингтон са управителят на Централната банка и министърът на финансите и чакат решението на Народното събрание. Знаете, че в резултат на тези преговори очакваме следващия транш от фонда в размер на 115 млн. долара. И аз ще ви помоля да понесете тази своя отговорност, когато откажете да участвате в гласуването и Народното събрание откаже своята подкрепа на решението на Централната банка.
Бих искал да ви припомня само, господин Костов, че както съдът е независим, така и Централната банка е независима и единствено се съобразява със Закона за БН банка и със Закона за банките и кредитното дело, по който работят търговските банки. И когато говорите за основния лихвен процент, моля ви да коментирате тази независимост, която пряко, а разбира се и косвено до голяма степен, влияе върху бюджет.
Що се отнася до пазарния принцип, по който трябва да бъде разработен законопроектът, аз съм съгласен изцяло с вас, че тежестта трябва да бъде разпределена между държавата като такава, респ. бюджета, между гражданите и между банките. Но с вашите изказвания, които направихте, вие реално защитавате действително кредитните милионери и действително фалиралите банки.
Това, което бих искал да направя, господин председател, като процедурно предложение, е Народното събрание да продължи дискусията до приключването й и да се проведе гласуване по този законопроект. Моля това процедурно предложение също да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Петко Илиев от Народен съюз.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! С много неща от вашето изказване съм съгласен. Но не съм съгласен, когато вие твърдите, че левицата подхожда безотговорно днес, че води некадърна политика. Не съм съгласен. И за да не бъда голословен, ще ви кажа един факт. След като със своята си политика БСП и коалиция обрече цяло едно общество на социална смърт, тя издига не някой друг на най-високата президентска институция, а специалиста по тракийски погребения и изчезване на цивилизации. (Веселост в блока на опозицията) Самият факт, че искат да сложат там човек - специалист по погребенията, не е ли загриженост, не е ли отговорност към обществото? Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Иван Костов за дуплика.
ИВАН КОСТОВ (СДС): На господин Желев ще отговоря така. Пълния си крах можете да признаете по следния начин. Казвате на господин Димитър Костов да дойде квестор в Българска народна банка и още един - в Министерството на финансите...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): И един в Министерския съвет.
ИВАН КОСТОВ: ...и да започне да ви преподписва глупостите, да видите колко от заповедите и колко от решенията ще минат през подписа на министъра на финансите и през подписа на Управителния съвет на Българска народна банка. Просто си поискайте квестори и се поставете под особен надзор. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има да гласуваме три процедурни предложения.
Първото предложение е на Кирил Желев - да продължим заседанието да гласуването на закона. Моля да гласувате.
От общо гласували 210 народни представители, за - 126, против - 83, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Следващото предложение по ред е на господин Валентин Василев, който предлага гласуването на този законопроект да бъде отложено, за да се дискутира предварително и след това да се гласува. Моля да гласувате предложението за отлагане на гласуването по законопроекта.
От общо гласували 210 народни представители, за - 91, против - 79, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
Последното процедурно предложение е на народния представител Осман Октай - гласуването по този законопроект да бъде поименно.
Моля да гласувате предложението на Осман Октай.
От общо гласували 217 народни представители, за - 98, против - 62, въздържали се - 57.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта, който разглеждаме.
От общо гласували 221 народни представители, за - 116, против - 102, въздържали се - 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата Васил Михайлов за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Да, процедура като начало за прегласуване. Защото наистина, изглежда, не си давате сметка, уважаеми колеги, какво точно правите. Аз се надявам, че от тази голяма група на БСП ще има хора, които ще имат трезв, нормален разум. Нормален. Не се изисква даже някакъв друг. И ми се ще, уважаеми господин председателю, когато става дума за закон, който има отношение към съдбата на милиони хора и който може да доведе нещастие на тези хора, да не бъде някакво механично гласуване. Видя се, че предложението на господин Октай за поемане на отговорност тук лично от всеки народен представител не се прие. Не се прие и предложението да се изслушат представителите на Българска народна банка. Поне сега дайте възможност още макар и няколко мига някои от колегите от БСП да променят решението си. И затова ви моля - и това е вашето право, надявам се, ще проявите тази висока отговорност към милионите български граждани - да се прегласува този законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам основание за прегласуване.
Петнадесет минути почивка. (Звъни)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Ще ви съобщя новопостъпили питания.
1. Подстъпило е питане от народния представител Калчо Петров Чукаров към Жан Виденов, министър-председател на Република България относно разработване на правителствена стратегия за развитие на земеделието.
Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 1996 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Жан Виденов, министър-председател на Република България относно реституиране на Пенсионния фонд, конфискуван след 1946 г.
Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 1996 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Димитър Костов, министър на финансите относно събиране на таксите от продажба на горива за Фонд "Пътища" и Фонд "Опазване на околната среда".
Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 1996 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Димитър Костов, министър на финансите, относно причини и виновници за сриването на банковата система.
Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 1996 г.
5. Писмени отговори от министъра на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов на актуален въпрос на Пламен Денчев. (Господин Пламен Денчев излиза и получава от председателя Благовест Сендов писмени отговори)
Имате думата за процедура.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Упълномощен съм и от името на депутатите и от опозицията от Бургаски регион, и от Работническия свободен синдикат към "Нефтохим" Бургас, да ви връча следната декларация, а чрез Вас и до премиера Жан Виденов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е процедура.
ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО: Това не е процедура.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: (чете) "Господин Сендов! Обръщаме се към Вас за пореден път в очакване на отговор пред целия български народ по два основни въпроса, с които сме Ви запознали с писма от 1994 г. и от 1995 г., а именно, че подбора на ръководни кадри на "Нефтохим", град Бургас, се извършва по политическа принадлежност, а не на базата на професионална реализация. Назначените от Вас хора да ръководят гиганта на нефтохимическата промишленост за кратък период от време започнаха да сключват неизгодни за комбината договори, с които тежко влошиха икономическото състояние на дружеството.
Наш синдикален дълг бе да ви алармираме за предприетите кадрови промени.
Благодарение на вашето пасивно отношение към икономическите и кадрови проблеми на "Нефтохим" град Бургас, управляващите го доведоха до икономическа катастрофа. С вкарването му в списъка за изолация не се дава възможност да се заплаща реално труда на горящите като факли нефтохимици.
Господа, още колко изкупителни жертви от работещите в "Нефтохим", град Бургас са нужни, за да бъде уволнен поне един от назначените от вас професионалисти?"
И тук се настоява за санкции и уволнения на виновните лица.
Връчвам Ви тази декларация, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Райчески, не приемам непроцедурни предложения. Това се прави, като се иска от името на Парламентарна група думата. Но като процедура да прокарвате такива сериозни неща не приемам.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Приемам го. Допълнително ще го направя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Ще дойдете допълнително да ми връчите тази декларация.
Това е неуважение към хората, които са Ви дали да го връчите. Можете да поискате 10 минути от името на парламентарна група, спокойно да го изложите, а не като процедура.
Има думата Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател!
Моето предложение е процедурно в истинския смисъл на думата.
Известно е, че преди няколко дни беше гласувано президентското вето върху Закона за държавния герб и националното знаме, с което законът се връща за разглеждане на второ четене.
Тъй като предвиденият в правилника срок за даване на предложения е много кратък, само седем дни, моето процедурно предложение е: да вземем решение този срок да бъде удължен с четири месеца, за да има време да се направят в една по-спокойна и бих казал следизборна атмосфера консултации между политическите сили и да се стигне до едно по-добро графично изображение на герба на Република България.
Така че предлагам да вземем решение предложенията, изображенията за второто четене, да бъдат приемани до 30 януари 1997 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 149 народни представители, за - 118, против - 3, въздържали се - 28.
Предложението се приема.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Актуални въпроси и питания към господин Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост.
Най-напред давам думата за актуален въпрос на Иван Христов Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми колеги!
В плана за земеразделяне на село Ивайлово, община Пазарджик са допуснати редица пропуски и не са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи относно възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи в нови реални граници върху равностойни земи по количество и качество и по възможност в местностите, където се намират имотите на заявителите.
Със заповед N 42-00-114 от 30 октомври 1993 г. на министъра на земеделието се освобождават 433 декара земеделска земя, ползвана от Комплексна опитна станция, град Пазарджик, която се включва в плана за земеразделяне за възстановяване на бившите им собственици. Освободената земя не се дава за временно ползване на бившите собственици, а две години се дава от кмета на село Ивайлово под наем на приближени негови хора.
С обявяването на плана за земеразделяне на землището на село Ивайлово 102 собственици констатират, че предоставената с горната заповед земя откос се дава на собственици, които въобще не са притежавали земя в този район. Удовлетворени са частично само около 10 собственика.
Така например, имотът на наследниците на Стоичко Иванов Тачев не се признава от общинската поземлена комисия, въпреки решението на съда от 14 март 1996 г.
На собствениците, притежаващи земи в тази местност от 433 декара се дават земи в землището на местността "Горен гелемен", "Черногорски ливади" и "Люхов гьол", които са отдалечени от село Ивайлово от пет до седем километра.
Това доказва, че при изработването на плана същият не е съобразен с данните от проведената в селото анкета. Част от собствениците са имали земи в непосредствена близост до освободената земя от Комплексна опитна станция, но тъй като земята им е останала в района на Комплексна опитна станиця, също са удовлетворени със земеделска земя далече на север от село Ивайлово.
Подобен е случаят с Георги Атанасов Иванов, който е притежавал нива от 8,3 декара в землището на местността "Сайкория" но там му се дават само 4 декара.
На собственика Илия Николов Добрев от притежаваните 15 декара земя в горната местност му се предоставят само 5 декара.
На собственичката Стоянка Петрова Димитрова и нейните две сестри, притежаващи 15 декара в близост до селото в местността "Алтън мера" се определя земя на четири километра от селото.
Най-хубавата земя в местността "Орта мера" се дава на собственици, които въобще не са имали там земя.
Почти всички собственици, недоволни от плана за земеразделяне са направили възражение в срока, предвиден по закона, но общинската поземлена комисия е отхвърлила исканията им за преработка на плана.
В селото е създадена обстановка на напрежение и предвид предстоящата есенна сеитба може да възникне и обявяване на гражданско неподчинение и саморазправа.
Уважаеми господин министър, предвид горната тревожна обстановка в село Ивайлово моля да ми отговорите на следните два въпроса.
Първият въпрос. Възможно ли е да се направи спешна анкета и спре изпълнението на плана за земеразделянето в село Ивайлово, като се възложи неговата частична или цялостна преработка.
Второ. Земите, освободени от Комплексна опитна станция в размер на 433 декара да се дадат за временно ползване на собствениците, притежаващи земя в този район до окончателната преработка на плана за земеразделяне.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! На вашия актуален въпрос относно плана за земеразделяне на с. Ивайло - Община Пазарджик, ви отговарям следното:
Общинската поземлена комисия в гр. Пазарджик е постановила решение за признаване правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. Ивайло с протокол N 76-11 от 7 октомври 1993 г. Определен е начин за възстановяване на собствеността чрез плана за земеразделяне. Решенията са издадени на основа опис-декларация за влизане в трудовокооперативното земеделско стопанство.
Освободената със Заповед N 43-00-124 от 20 октомври 1993 г. на министъра на земеделието земя в размер на 433 декара на Комплексна опитна станция - Ивайло, е предвидена за възстановяване чрез план за земеразделяне. В периода 27 юли 1994 г. - 19 юли 1994 г. е проведена анкета за установяване местоположението на имотите и надлежно е оповестена чрез обява в кметството на селото. На анкетирането са се явили около 40 на сто от собствениците и наследниците на земеделски земи.
В процеса на проектиране фирмата-изпълнител, съвместно с общинската поземлена комисия, провежда допълнително анкетиране през 1995 г.
На 28 юни 1996 г. в "Държавен вестник" бр. 55 е публикувано съобщение, че е изготвен проект на план за земеразделяне на землището на с. Ивайло. В 14-дневен срок от публикуването постъпват 78 броя възражения по чл. 25, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Общинската поземлена комисия - Пазарджик, в съответствие с чл. 25, ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е признала 21 броя жалби за основателни, а за останалите 57 броя е счела, че са неоснователни по смисъла на чл. 17, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съгласно който възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва върху равностойни по количество и качество по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите при включването им в ТКЗС, ДЗС и други, съгласно решението на общинската поземлена комисия.
Досиетата на основателните жалби са предадени на фирмата-изпълнител, която работи по коригирането на проектоплана. Етапът коригиран план не е представен все още.
Във връзка с конкретните примери, които посочвате, ви информирам:
Наследниците на Стоичко Иванов Танчев са представили решение на Районния съд в общинската поземлена комисия след изготвяне на проектоплана за земеразделяне, поради което подлежат на обезщетение по чл. 25, ал. 3 от Правилника за приложение на закона.
Господата Георги Атанасов Иванов и Илия Николов Добрев нямат признати имоти в местността "Сайкория", както твърдите, и не са им отредени земи с проектоплана в тази местност. Същите не са обжалвали решенията на общинската поземлена комисия по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Предвид гореизложеното в отговор на първия ви въпрос ви информирам, че е спазена технологията и за изработване на проектоплана за земеразделяне. В резултат на това са депозирани относително малък брой основателни възражения срещу него, които могат да се удовлетворят с коригирания план. В голямата си част проектопланът е одобрен от собствениците и наследниците, които нямат възражения. Спирането на плана на този етап ще ги ощети и не е предвидено от закона. Предложената от вас частична преработка на проектоплана е част от технологията за изготвяне на окончателния план за земеразделяне и се извършва в етап коригиран план, който предстои да се публикува.
По втория въпрос - за временно ползване на освободените 433 декара земи от Комплексната опитна станция, ви уведомявам, че това е регламентирано от чл. 18 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Общинската поземлена комисия - Пазарджик, ще предостави за временно ползване тази земя на собственици и наследници с признато право на собственост с плана за земеразделяне в посочената местност, в размер, съответстващ на признатия. За целта същите трябва да подадат молба до общинската поземлена комисия за временен въвод във владение до излизане на коригирания план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата да заявите дали сте доволен от отговора.
ИВАН ДИМИТРОВ (СДС): Господин министър, аз съм доволен от обстойния отговор, обаче не ме задоволява напълно. Тъй като предстои планът да се дообработва, смятам, че би трябвало да се обърнете с писмо към общинската поземлена комисия да приеме тези нови възражения и докато окончателно не е публикуван планът, допълнително, защото много хора просто са нямали тази възможност, не знаят закона и неговите изисквания и не са поставили в срок своите възражения. Тъй като предстои неговото окончателно обработване и обявяване, моля за съдействие в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.

Актуален въпрос от народния представител Калчо Чукаров към Кръстьо Трендафилов - министър на земеделието и хранителната промишленост, относно търг, проведен за разпределяне на държавна земя.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Вече няколко години земите от Държавния поземлен фонд се отдават под наем с цел по-ефективното им използване, от една страна, а от друга страна - осигуряване поминък на множество малоимотни и безимотни граждани. Досега, през изминалите 3 или 4 години, беше практика със закъснение да се отдават тези земи, нещо, което вие, а и всички ние тук разбираме, че внасяше изключително големи затруднения на тези хора, които искат и могат да получат такива земи.
За разлика от други години, тази година на много места тези разпределения на земите, а и търговете, които се проведоха, се проведоха навреме, което е много добре, много благоприятно. Но аз досега не съм видял наредба или указания за начина, по който ще се отдават тази година. Не знам дали ги има или не. Миналогодишните ги имам, запознат съм с тях. И ако все още няма такава наредба, аз бих препоръчал в нея, след като се раздадат земите на малоимотни и безимотни, доколкото са определени, то да бъде включена и възможността тези хора да увеличат земята си с явяването си на търг.
Досегашната практика беше следната. Раздадените земи се отделят. Останалите полета, които остават, този, който се явява на търг, играе за цялото поле, примерно 200, 300 или 500 декара. А много са хората, които желаят освен тези 30 декара, които са получили, да вземат още 40, 50 декара. Това да се има предвид при новата наредба, която може би е готова, но все още не е публикувана.
В началото изтъкнах, че единият от въпросите, който засяга това раздаване, това е социалната страна на въпроса, т.е. осигуряване на поминък на много безимотни и малоимотни хора. А се знае, че в селата те са изключително много. Много от тях, които живеят в градовете, се връщат с надеждата, ползвайки 20 или 30 декара, колкото имат възможност да обработят и доколкото е позволено с тази наредба, те да осигурят поминък за своето семейство.
Въпросът ми е: в с. Кладенци - Община Тервел, е имало изработен списък за получаване на такива земи от 94 семейства. По данните, които имам от кмета на селото Димитър Щерев, представянето на този списък е закъсняло с един ден, при което на нито един от тези посочени лица не е била дадена земя за ползване, а цялата земя, която се намира в землището на с. Кладенци, е отдадена на Държавна фирма "Агросервиз".
Въпросът е изключително актуален и мисля, че след вашата намеса той ще бъде отстранен, тъй като, отново повтарям, това е социален въпрос, с който се осигурява поминък на 94 семейства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Чукаров! По повод Вашето питане относно търга, проведен за отдаване под наем на държавните земи в землището на село Кладенци, община Тервел, след извършено проучване от страна на министерството, бе установено следното.
В изпълнение на т. 9 от приетите от Колегиума на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и утвърдени от мен Указания за отдаване под наем на свободните земи от Държавния поземлен фонд за стопанската 1996-1997 г. Регионална служба "Земя и поземлена собственост" - град Добрич, с писмо N 107 от 22 юли 1996 г. е предоставила в Областното управление "Земеделие и хранителна промишленост" - град Варна данните за свободните земи от Държавния поземлен фонд в региона по землища, начин на трайно ползуване, квартали, парцели и обобщени по общини.
На основание т. 10 от Указанията Областното управление "Земеделие и хранителна промишленост" - град Варна с писмо N 2316 от 31 юли 1996 г. е уведомило Регионална земеделска служба - град Добрич, а тя съответно - общинските кметове и кметовете на населените места за земите от Държавния поземлен фонд, които ще се отдават под наем, преференциално на първо място за задоволяване нуждите на безимотни и малоимотни граждани.
Кметовете на населените места са съдействували за обявяване публично на населението за земите от Държавния поземлен фонд, подлежащи на отдаване под наем, чрез писмени обяви, поставени на подходящи места в кметствата, с местните и регионалните радиовъзли.
Освен това Регионална служба "Земя и поземлена собственост" - град Добрич е организирала среща по общини с кметовете на населените места за разясняване на Указанията на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и залегналите в тях срокове за сключване на договорите. Такава среща за община Тервел е проведена на 30 юли 1996 г., на която е присъствувал и кметът на село Кладенци.
Съгласно проведената среща и направените уведомления в 7-дневен срок след обявяване на земите безимотните и малоимотните граждани от село Кладенци е следвало да подадат молбите си по график за региона в срок до 7 август 1996 г.
При започване на представянето на списъците с молбите на безимотните и малоимотните граждани по села от Регионална служба "Земя и поземлена собственост" - град Добрич се установява масово вписване на фиктивни имена, подправяне на подписи или преподписване на заявления, за което своевременно е сезирана областната администрация.
С писмо N РД-08-00-89 от 21 август 1996 г. областният управител на град Варна обръща сериозно внимание на общинските кметове и кметовете на населените места и ги приканва към безкомпромисна намеса за отстраняване на нередностите. Приема се нов общ график за цялостната дейност по отдаване под наем на земите от Държавния поземлен фонд във Варненска област, в който сроковете за сключване на договорите с безимотните и малоимотните граждани се удължава до 26 август 1996 г.
В указания срок Регионална служба "Земя и поземлена собственост" - град Добрич приключва със сключването на договорите с безимотните и малоимотните и с писмо N 128 от 27 август 1996 г. представя в Областно управление "Земеделие и хранителна промишленост" - град Варна сведения за отдадените земи от Държавния поземлен фонд и останалите свободни земи, подлежащи на отдаване чрез търгове.
Съгласно т. 19 от Указанията датите на търговете по общини се обявяват във вестник "Добруджанска трибуна", като за община Тервел е определена датата 16 септември 1996 г.
След изтичане на продължения срок за безимотните и малоимотни граждани от 28 август 1996 г. е започнало приемането на депозитите за участие в търговете, които са проведeни в обявените срокове при добра активност от страна на участвувалите в тях физически и юридически лица и кооперации.
Към днешна дата общо останалата неотдадена държавна земя в регион Добрич е 1150 дка, което представлява 0,5 на сто от общо наличната държавна земя.
След срока в графика за отдаване под наем на безимотните и малоимотни граждани са представени списъци за три села в региона - Воднянци - на 27 август, село Кладенци и село Долина - 28 август 1996 г. Списъкът за село Кладенци е представен на 28 август 1996 г., т.е. два дни след срока, в Регионална служба "Земя и поземлена собственост" - град Добрич, без да е прегледан в община Тервел по отношение на единен граждански номер на вписаните граждани и съответно заверен от кмета на общината и Общинската поземлена комисия - град Тервел, каквито са задължителните изисквания, посочени в Указанията и писмото на областния управител. След съгласуване с началника на Областно управление "Земеделие и хранителна промишленост" - град Варна и с цел спазване на агротехническите срокове за есенната сеитба, е взето решение да не се правят никакви компромиси и не се сключват договори с безимотни и малоимотни граждани след определения срок - 26 август 1996 г.
Останалите свободни държавни земи в село Кладенци след изтичане на срока за безимотни и малоимотни граждани, по решение на Колегиума на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и постъпило предложение от Областно управление "Земеделие и хранителна промишленост" - град Варна, на основание т. 43 от Указанията са предоставени за ползуване под наем на ЕООД "Агросервиз" - град Добрич, което е поделение на министерството, разполагащо с необходимата техника и възможности за производство на зърно за посев.
Господин Чукаров, от изложеното дотук става ясно, че жителите на село Кладенци са имали възможност да се запознаят с Указанията на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и в срок от 30 юли 1996 г. до 26 август 1996 г. - почти цял месец - да сключват договор за ползуване под наем на държавните земи, като спазят съответните процедури. Закъснението е явно по вина на кмета на селото, а не е в резултат на чиновнически и бюрократични действия.
Буди недоумение и фактът, че социалната политика по отношение задоволяване нуждите на безимотни и малоимотни жители от общините на регион Добрич се изпълняват само за сметка на земите от Държавния поземлен фонд, а същевременно земите от общинския фонд, включително и остатъчния фонд по чл. 19 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, се отдават под наем чрез търгове и то при дву- и трикратно по-висока цена.
По наши данни в землището на село Кладeнци има 658 дка общински поземлен фонд, който при добро желание би могъл да се предостави за задоволяване нуждите на безимотни и малоимотни от селото.
Тук извън текста искам да добавя за уважаемите народни представители, че от около 7,5 млн.дка държавна земя на този етап ние разполагаме вече само с около 2 млн. и 300 хил.дка. Тоест, близо 5 млн.дка са раздадени вече на малоимотни и безимотни и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Чукаров, имате думата да заявите дали сте доволен от отговора на Вашия въпрос.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин министър! Аз съм доволен от обстойното изложение, което направихте. Но пред мен стои обяснението, което е писал кметът за всичко това, с което Ви занимавах. Има доста разминавания между това, което Вие ми казахте, и това, което той е удостоверил. Аз ще Ви го предоставя, за да се запознаете с него.
И още веднъж, моят апел е: въпреки двудневното закъснение, то това не може да бъде основният мотив, за да бъдат лишени тези хора от поминък. Вие отлично знаете, че министерството не закъснява по два дни, а закъснява с по 2 и 3 месеца понякога, когато трябва да се издължи спрямо селскостопанските специалисти, т.е. зърнопроизводители. Така че можете да направите един компромис и да разрешите въпроса в полза на тези, желаещи да обработват земя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Чукаров.
Давам думата за питане от народната представителка Лорета Николова към министъра Кръстьо Трендафилов относно състоянието, функционирането и перспективите на Експериментална база - село Блатино, община Дупница, към Института за контрол на ветеринарни препарати - София.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Трендафилов! Със Заповед N 11-31-81 от 13 ноември 1975 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост, Централно управление - София е разпоредило следното.
На основание т. 11 от Правилника за държавните стопански организации и протоколно решение Стопанският комитет при ДЗС - град Дупница от 29 октомври 1975 г. е одобрил решението на Ръководния съвет на ЦНИРД по ветеринарно дело от 8 октомври 1975 г. за създаване на Експериментална база в село Блатино към бившия Кюстендилски окръг, считано от 1 януари 1976 г.
Въз основа на горното решение с протокол от 17 декември 1975 г. на Стопански съвет при ДЗС "Дупнишка комуна" и в изпълнение на горевизираната заповед на министъра на земеделието, взети по условията на чл. 11 и 20 от Правилника за държавни стопански организации и в присъствието на комисия, е извършено предаването от ДЗС "Дупнишка комуна" на Експериментална база в село Блатино дворни места, сгради и съоръжения, описани в протокол.
На 22 май 1996 г. с решение на Кюстендилския окръжен съд е регистрирана производствено-потребителска кооперация "Изгрев" с предмети на дейност: производство, изкупуване, преработка и реализация на селскостопанска продукция, посевен и посадъчен материал и т.н.
Пред членовете на кооперацията, някои от които са закупили инвентар и машини, стои проблемът за тяхното стопанисване.
В същото това време част от постройките, отдадени на експерименталната база, стоят празни и не се ползват.
Господин министър, този възникнал проблем ми дава основание да се обърна към Вас със следните няколко въпроса:
Първо, каква дейност развива в момента тази база и дали тя е рентабилна?
Второ, в какъв процент се експлоатира предоставеното имущество?
Трето, какви и колко са проведените и провежданите в момента научни опити в тази база?
Четвърто, какви са перспективите за упоменатата експериментална база - възстановяване на нейната дейност до пълния й размер или в посока на нейното закриване?
И пето, ще предприемете ли, господин министър, действия за отдаване на неизползваемите сгради на производствено-потребителската земеделска кооперация "Изгрев", която в настоящия момент има необходимост от тях? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на народната представителка Лорета Николова. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! С решение N 14 от 22 юни 1987 г. на Съвета по селско и горско стопанство към Министерския съвет развъдната и експериментална база с. Блатино - Кюстендилско се предоставя на Института за контрол на ветеринарно-медицински препарати - гр. София.
Предвид на настъпилите структурни промени в селското стопанство след 1989 г. със заповед УЗ 00-103 от 16 октомври 1992 г. Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на селстостопанските земи и чл. 47 от правилника за приложението му върна на собствениците земята от незастроената част на базата, като остави за стопанисване на института само сградния фонд с прилежащите към него земи в размер на 52 дка 362 кв.м.
Границите са очертани на заверена от общинската поземлена комисия и Министерството на земеделието и хранителната промишленост скица. На основата на тази заповед общинският народен съвет тогава, град Дупница, издава акт N 53 от 10 ноември 1992 г., с който развъдната и експериментална база в с. Блатино се предоставя за ползване на института.
Институтът за контрол на ветеринарномедицински препарати в гр. София е създаден през 1964 г. с функциите на единствен в страната специализиран държавен орган за надведомствен контрол върху качеството, безвредността и ефективността от приложението на произвежданите в страната и внасяните от чужбина биопрепарати - ваксини, серуми, диагностикуми и други, и лекарствени средства за ветеринарно-медицински и животновъдни цели.
Освен това в института са извършва комплексна предрегистрационна експертиза на всички новопредлагани препарати, арбитражни експертизи, следрегистрационен контрол и се провежда научноизследователска работа от областта на вирусологията, бактериологията, имунологията, фармакологията, фармакодинамията, токсикологията на ветеринарните препарати. Ежегодно в института се извършват между 8 и 10 хиляди анализа. При изпълнението на тези задачи ежедневно в института се използват голям брой опитни животни, които трябва да отговарят на точно определени изисквания по отношение вид, порода, възраст, телесна маса, имунно състояние и пр. Тези потребности на института се задоволяват изключително от развъдната и експериментална база в село Блатино, където при специални условия на изолация, без каквито и да било ваксинации и други третирания се развъждат и отглеждат бели мишки, хамстери, морски свинчета, зайци, овце, кози, свине, пилета и патета. Без тези животни, които се отглеждат в базата, институтът изобщо не би могъл да изпълнява своите функции на филтър, гарантиращ практиката с високоефективни и безопасни лекарствени препарати и биопродукти.
Базата се финансира от републиканския бюджет чрез Националната ветеринарно-медицинска служба и не извършва никаква търговска дейност. Тя задоволява единствено нуждите на института, респективно на Министерство на земеделието и хранителната промишленост. Натовареността на отделните помещения зависи от интензитета и обема на извършваната в момента контролна и научноизследователска дейност, но сградният фонд се използва пълноценно за развъдна и експериментална работа, а някои помещения - и като складова база.
Нецелесъобразно и недопустимо е съвместното ползване на базата с други организации поради естеството на извършваната в нея дейност и опасността от внасяне на инфекции и инвазии, с които би се блокирала работата на института по обезпечаване на практиката с ветеринарно-медицински препарати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожа Николова, имате думата за допълнителни, уточняващи въпроси.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз няма да задавам допълнителни и уточняващи въпроси към господин Трендафилов. Бих го поканила да отидем заедно на място и да видим тази база, за да видим къде са тези хамстери, мишки, кози и други животни, които са описани така пространно в отговора, който получих, защото в момента всички тези изброени животни в отговора на господин Трендафилов просто отсъстват от сградите, които ползва този ветеринарен институт. Отсъстват, няма такива животни или ако има, те са няколко птици, които се разхождат в една от сградите. Останалите сгради, не зная дали се ползват за някаква складова база, но те просто не се ползват. А това са 7 - 8 или 9 постройки, може би само в две от тези 7 има някаква работа, някакви научни опити се извършват на този етап. Всички останали просто не се използват по предназначение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Николова.
Актуален въпрос от народния представител Червенко Крумов Лазов към Димитър Павлов - министър на отбраната, относно откраднато оръжие от поделения на българската армия.
Има думата господин Крумов.
ЧЕРВЕНКО КРУМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, в последните няколко години станаха известни на широката общественост многобройни случаи на открадното и изнесено оръжие от поделения на българската армия. Разбираема е тревогата, която се възбужда сред гражданите, и тази тревога се свързва с формиращото се мнение, че това е твърде опасен начин за снабдяване с оръжие на лица и групировки с престъпни намерения, че в поделенията на българската армия вследствие на принизена дисциплина и контрол се създават условия и предпоставки за опасни престъпления. И особено, че органите на Военната прокуратура не отговарят адекватно както на необходимостта от разкриване и наказване на извършителите, така и на изискването за превантивна дейност и общ контрол по законността.
В тази връзка моля да ми отговорите, уважаеми господин министър, на следните въпроси:
Първо, колко са случаите на открадното оръжие от поделения на българската армия? За какво оръжие и в какви количества става дума?
Второ, колко от това оръжие е открито и върнато? Какви мерки са предприели органите на Военна прокуратура за установяване и наказване на виновните лица?
Ще Ви бъда благодарен, ако ми кажете и колко са приключилите предварителни производства и внесените в съда обвинителни актове, а така също и колко са влезлите в сила присъди. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Крумов. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Крумов! Въпросът, който поставяте на нашето внимание, е изключително сериозен както за ръководството на Министерство на отбраната и кадровите военнослужещи, така, мисля, и за цялото ни общество. Той е много важен, защото ако успеем заедно да го решим, ще спомогнем да намалим напрежението и страха, че някой би могъл да посегне на живота и собствеността.
Бих искал да ви информирам, че въпросите по съхранението, поддържането, опазването и отчета на оръжието и боеприпасите в българската армия са от изключително значение за нас. Предполагам, че това е една обща истина и така би трябвало да бъде.
Оръжието се съхранява в специални оръжейни стаи, оборудвани с пирамиди и метални каси, в които са изградени сигнализационни системи, а военновременните запаси от него се пазят в масивни хранилища с непосредствена охрана и вече имаме три случая, когато охраната, часовите са използвали оръжие в защита на обектите.



За жалост обаче през последните години, имам предвид 1992 - 1996 г., от поделенията на Българската армия са откраднати 263 единици стрелково оръжие. Проведени са спешно издирвателни дейности от органите на Военното контраразузнаване, на Военната полиция, на Националната полиция и на Националната следствена служба. Върнати са 212 единици стрелково оръжие. Може би ще бъде интересно в детайли: това са 6 откраднати картечници, от които са върнати 5; автомати 64 са откраднати, а 45 са върнати; откраднати са 191 пистолета, а са върнати 161, или общо остават неоткрити 51 единици стрелково оръжие.
Анализът на извършените кражби показа, че по-голямата част от тях са организирани и имат пряка връзка с организираната престъпност. Има случаи, когато кадрови военнослужещи са били обект на нападение, с цел да им бъде отнето личното оръжие. По-големи кражби бяха извършени в гарнизоните: Звездец, Койчево, Долно Камарци, Кондофрей, Горна баня, Враца, Сандански и Чирпан.
В Прокуратурата на Въоръжените сили са образувани преписки и наказателни производства за 44 случая за липса на оръжие и то само за периода от 1 януари 1995 г. до 24 септември 1996 г. Не можахме да направим справка по другите години - от 1992 г., тъй като работата е по-обемиста. По пет от случаите се води разследване. По четири се води дело. Три случая са дадени на Военната полиция за издирване на неизвестен извършител. Едно е прекратено поради самоубийство на лицето, откраднало оръжието, а пет от тях са висящи. Останалите 26 от тези 44 са приключени и е взета наказателна мярка лишаване от свобода за 21 извършители, а на двама са наложени глоби. Наказанията са от 1 до 10 години лишаване от свобода. Естествено е, че ние бихме искали Военната прокуратура по-бързо и приоритетно, разбира се, на основание на законите, да завежда и приключва делата по кражбата на оръжие и боеприпаси. И диалогът, който ние водим с тях, е именно в този смисъл.
Кражбите на оръжие будят много сериозно безпокойство. Във връзка с това непрекъснато се вземат мерки за подобряване системата на съхранение и опазване на оръжието. Извършва се разместване на оръжието с цел окрупняване на съхранението, прибирането му в казармените райони и намаляване броя на хранилищата. Във всички складови райони се извършва преразглеждане на схемите на постовете и корекции в тях, така че във възможно най-голяма степен да се премахнат ненаблюдавани участъци и подстъпите към тях. Въведе се ежедневен контрол на всяко хранилище. Съвместно с органите на Военната полиция ежемесечно се контролира носенето на лично оръжие. Разработена е нова концепция за изграждане на съвременни алармени системи във военните обекти на Българската армия. В част от складовите райони започна изграждането на такива системи. Наложително е изграждането да продължи на всички обекти, в които се съхранява въоръжение. За целта обаче са необходими твърде големи суми - около 870 милиона само за този проект, с които в настоящия момент не разполагаме. Вярвам, че съвместните усилия на изпълнителната и съдебната власт ще доведат за съществено намаляване на случаите на кражба на оръжие, а оттам и на безпокойство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Крумов, имате думата, за да изразите отношението си към отговора.
ЧЕРВЕНКО КРУМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, аз съм благодарен за подробния, обстоятелствен отговор, който дадохте и за предоставената по този начин информация. Вярвам, че ръководеното от Вас министерство и командването на Българската армия правят необходимото за пресичане на подобни престъпления. Бих искал да кажа само това, че азбучна истина е, че успехът в борбата срещу подобни действия може да бъде постигнат само тогава, когато всички институции, които са ангажирани в това противодействие, упражняват с цялата им пълнота и с цялата си отговорност правата и задълженията, които имат. За жалост аз не съм убеден, че една от институциите, която действително е независима, се изживява и като неангажирана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Крумов.
Господин Васил Михайлов има думата по процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Сега ние тук хубаво си приказваме и въпросите на господин Червенко Крумов сигурно са много важни, и това е точно така, обаче защо се случи така, че когато е тук министърът на отбраната, ние да не се занимаваме със сериозния проблем, с изхранването на Българската армия. Това е големият проблем. Кажете, господин министър, след като ТСБанк е в такава ситуация, то какво ще става, какво ще правим? Приказваме си общи приказки. Може и да са интересни тези въпроси, но не се решават големите проблеми. И не трябваше днес да се занимаваме с друго, освен Вие заедно с началника на Генералния щаб и министърът на финансите, ако е възможно, да обсъждаме проблема с изхранването на Българската армия.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Това не е процедура!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е процедура. Още повече, че министър-председателят трябваше да бъде тук, и това вече е процедура, защото от месеци наред не ми отговаря на един актуален въпрос, който има отношение към унищожаването на бившите частни гори - в Троянско, в Родопите, в Брезник и така нататък. Това не е ли процедура? Записано ми е, че поради неотложни служебни ангажименти нямало да отговаря. Какво е това? Това е в най-грубо нарушение на правилника. Какви са тези неотложни служебни ангажименти?
Или няма да ми отговаря на въпроса как правителството и въобще БСП има намерение да изпълнява Резолюция N 10-96 на Съвета на Европа за декомунизация и демилитаризация на българското общество? Защо не? Въобще как така си позволяват непрекъснато да отблъскват, да забравят, да игнорират изключително важни въпроси? Защо не се допуска изслушване на министрите? Понеже много е цъфнала българската държава ли? Какъв е този парламентарен контрол, който се прави в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов, изтече времето за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Процедурата ми е затова, че трябва да бъде информиран министър-председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще информирам председателя на Народното събрание, защото той си комуникира с министър-председателя. А що се отнася до въпросите, които зададохте към министър Павлов, ако той има желание да Ви отговори, след като не са зададени по определения ред, би могъл, но това е негово право.
С това парламентарният контрол приключи.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ.
Кой ще докладва?
ЧЕРВЕНКО КРУМОВ (от място): Дайте почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква почивка? Няма почивка? Къде е докладчикът? Нека квесторите да намерят докладчика по този закон.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам процедура за кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кворумът се установява при гласуване. За кворума нямате възможност за процедурен въпрос, защото по правилника е определено как се установява кворумът в залата. Ако все още водя заседанието, когато започне да се гласува, мога да Ви гарантирам, че ако няма кворум, няма да има гласуване. Чакам докладчика.
Думата за процедура има господин Маров.
ЗАВАРИН МАРОВ (ПГДЛ): От името на Парламентарната група на Демократичната левица искам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: 15 минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Точка втора от дневния ред -
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ.
Давам думата на народния представител Емил Филипов да прочете становището на Икономическата комисия, след това Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На своето редовно заседание на 25 септември 1996 г. с участието на вносителите на законопроектите, а това са законопроекти, внесени от господин Георги Дилков и група народни представители, и госпожа Ана Миленкова, господин Тодор Пандов и господин Димитър Георгиев, Икономическата комисия обсъди двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове, внесени от гореспоменатите народни представители.
Членовете на Икономическата комисия са единодушни, че е необходимо да се създаде възможност и лицата, направили парични вноски и вноски в държавни ценни книжа, да могат да изтеглят вноските си, като гласуват против някое от решенията, чл. 170, ал. 1, точка 1-3 от Търговския закон, тъй като в противен случай фондът няма да се учреди, както се предлага в законопроекта на народните представители Ана Миленкова, Тодор Пандов и Димитър Георгиев.
Народните представители не подкрепиха законопроекта на народния представител Георги Дилков и група народни представители, тъй като той противоречи на философията на Закона за приватизационните фондове. Изтъкнато беше, че в процеса на масова приватизация следва да участват само стабилни фондове, които са успели да привлекат достатъчен брой инвеститори и ще успеят да диференцират инвестициите и да намалят рисковете.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо четене само законопроекта, внесен от народните представители Ана Миленкова, Тодор Пандов и Димитър Георгиев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура? - Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз не мога да разбера в ролята на какъв господин Филипов в момента излага становището на комисията? Кой го е оторизирал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Член е на комисията.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз излизам също като член на комисията, такова решение на Икономическата комисия - господин Филипов да изразява становище от името на комисията, аз не помня да е имало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ето го становището, написано и подписано.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Становището го има, но в момента господин Койчев, господин Божков или господин Максим Димов отсъстват, но като ръководство на комисията трябва един от тримата да изразява становище. И аз възразявам господин Филипов да изразява становище на комисията, тъй като ние такова решение в комисията не сме вземали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Филипов прочете становището на комисията, което ми е предадено и е подписано от господин Койчев.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Това е практика на Народното събрание и досега в такива случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Кирил Желев - председател на Комисията по бюджет и финанси да изрази своето становище.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по бюджет и финанси не е имала възможност да се произнесе със становище по този проблем, по законопроектите, които са внесени, но бих искал да изразя лично мнение като председател на комисията, че ние подкрепяме паричните акционери и акционерите, които са с ваучери, да бъдат с еднакъв режим и смятаме, че това е съвсем естествено. Лично аз бих подкрепил този законопроект.
Това не възпрепятства гледането на законопроекта в залата, тъй като задължително условие по нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, достатъчно е мнението и становището на водещата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Определям 30 минути за парламентарни групи.
Може би най-напред да дадем думата на вносителите - господин Дилков, след това господин Пандов.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като втората комисия смята, че няма нужда да ни изслуша в комисията нас, като вносители, подкрепя взетото от Икономическата комисия решение за това, че нашият проектозакон, на групата от пет народни представители от БББ не е с мнение за разглеждане на първо четене, аз се обръщам към представителите на Икономическата комисия, за да им напомня, че ние дори и на тяхната комисия не сме присъствали, за да защитим своята теза. Това наистина е шокиращо.
От две комисии, на които вие сте го разпределили, едната в наше отсъствие отхвърля нашия законопроект, аз ще кажа по същество за какво става въпрос, още повече, че то става актуално след обявяване фалита на тези девет банки, още веднъж е свързано с първата точка от днешния дневен ред, а другата комисия, председателят на комисията Кирил Желев се съгласява с колегите си, които не са счели за необходимо да ни изслушат. Вярно е, че аз бях поканен на комисията, но тогава бях на погребение. И мисля, че това налага наистина да се чуе мнението, поне да отидем в Комисията по бюджет и финанси на господин Желев и да си кажем становището. Наистина то касае повече тази комисия.
За какво става въпрос, уважаеми колеги, дами и господа? Единадесет от приватизационните фондове не набраха необходимия 70-милионен капитал. Трябва да посоча, че тези 11 фонда получиха разрешение, т.е. лиценз от централната комисия в последните 12 дни, преди да приключи набирането на боновите книжки. Тоест, те нямаха нито физическа, нито практическа възможност да напечатат дори и своите плакати, своите рекламни материали.
Нещо повече, тези 11 фонда са изцяло с частно участие. В тези 11 фонда са вложени 330 млн. в бонове и 110 млн. в пари и ценни книжа. Е, аз питам, дами и господа, след като пускаме на първо четене да минават такива недоносчета, няма да давам примери днес, защо не прие мнозинството поне в посочените комисии - ето защо се обръщам и към господин Кирил Желев, че той, като председател на комисията, не може да представлява и мнението поне на опозиционните представители на неговата комисия - защо не се направи всичко необходимо и този законопроект да мине и в тази комисия, да се изслушат нашите мотиви. Между първо и второ четене, ако приеме мнозинството, да мине и вторият законопроект, бихме могли да направим предложение за обединяване на тези фондове.
Аз мисля, че това не е маловажно с оглед на обстоятелството, че депозитори на тези 11 фонда са точно деветте банки. И аз бих искал компетентните финансисти да ми отговорят какво ще стане с тези 110 млн. на този етап, тъй като ние решавахме въпроса с приемането на другия проектозакон само на вече утвърдените фондове да могат да боравят с капитала си.
Като представител на парламентарна група, защитаваща средния, малкия и семеен бизнес, аз смятам, че това също е един погрешен ход на мнозинството срещу интересите на тази прослойка от народа, а тя не е малка част, дами и господа. Ние решаваме проблемите само на финансовата олигархия, а не на обикновения човек.
Аз още веднъж моля, господин председателю, нека господин Желев да вземе отношение. Моля го да оттегли и да настоява поне да се отложи на първо четене законопроектът, за който става въпрос - законопроектът на парламентарната група на Българския бизнес блок. Мисля, че има основание и база за разговори и виждам, че някои от колегите от мнозинството, поне с жестове, ме покрепят. Не трябва просто формално да отхвърляме нещо разумно.

Друг е въпросът, че бихме могли, отново повтарям, между първо и второ четене да помислим дали не е възможно да изменим текста така, че да дадем възможност на тези фондове да се обединят вместо държавата и в случая тези банки да бъдат принудени да върнат 110-те милиона и да започне отново по пощите и къде ли не 330 млн. да се иска отново да се върнат в бонове. Това са добросъвестни вложители в тези фондове. Защо не помислим за тези обикновени хора? Това са десетки хиляди хора.
И, последно: предлагам процедурно да се отсрочи разглеждането на втория законопроект на първо четене, след като мине и в другата комисия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Дилков, или трябва и двата да отложим, или нито единия. Защото съгласно правилника те трябва да се разглеждат заедно.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Съгласен съм. Нека така да се приеме предложението ми. Мисля, че няма да бъде фатално, дами и господа, защото фактически днес е петък, в сряда бихме могли да ги разгледаме в комисиите или поне, ако се приеме другото, да дадем ход на първо четене и на втория законопроект. Поне това да прецени господин Кирил Желев и да поеме тази отговорност. Защото той се изказва като председател на комисията, но очевидно без да се съобразява с мнението на своите колеги от мнозинството, да не говорим за опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Дилков, Вашето процедурно предложение е да отложим разискванията по двата законопроекта?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Да, на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? - Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Дилков за отлагане на първото четене на двата законопроекта.
От общо гласували 150 народни представители, за - 36, против - 80, въздържали се - 34.
Предложението не се приема.
Има думата господин Дилков за още едно процедурно предложение.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми дами и господа от лявата страна на залата, тъй като виждам, че отдясно няма никого! Аз предлагам втора процедура - да се зачете всичко това, което казах, и да подложите на ново гласуване, господин председател, на първо четене да се разглеждат и двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разглеждат се и двата законопроекта. Съгласно правилника и двата законопроекта се разглеждат заедно, а се гласуват поотделно.
Има думата господин Васил Михайлов по процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ако ние разгледаме днес този законопроект, ще влезем в сериозно нарушение на правилника, който правилник би трябвало да бъде спазван и за това следите Вие, господин председател. Моля, кажете ми разглеждан ли е законопроектът от Икономическата комисия, има ли становище или такова становище няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ето го становището.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Такова становище на мен все още не ми е дадено.
Ако има всички формални изисквания за разглеждането, наистина ние можем да започнем. Но моят призив е... Впрочем освен на Икономическата комисия проектът разпределен ли е на друга комисия? Към Бюджетната комисия разпределен ли е този законопроект или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е задължително съгласно правилника всички комисии да имат становища. Достатъчно е водещата комисия да има становище.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това не е така, господин председтелю. И Вие знаете. Ако беше така, проблемът с проекторешението за НАТО отдавна да е в залата. Вие се опитвате да го отклонявате с аргумента, че не е разгледано от Комисията по националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Никога не съм го отклонявал по тази причина. Отклонявано е с гласуване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не може една комисия, към която е отправен, да не се изкаже, да няма своето становище, а ние да го разглеждаме. И впрочем има голяма опасност, просто защото Вие го правите, имам предвид БСП, масовата приватизация, която много хвалите, всъщност да рухне и тези палиативни, необмислени, неразумни опити трябва да бъдат, както се казва, най-малкото направени не сега, а обмислени още веднъж и в Комисията по бюджет и финанси и едва тогава разгледани в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е процедурното Ви предложение?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моето предложение е за отлагане на разглеждането с тези аргументи.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Това вече е гласувано.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: То е гласувано с едни аргументи. Може да се направи още веднъж тази процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има нови аргументи. Гласуваме предложението на господин Михайлов за отлагане.
От общо гласували 157 народни представители, за - 38, против - 114, въздържали се - 5.
Предложението не се приема.
Господин Пандов, заповядайте като вносител на един от законопроектите.
ТОДОР ПАНДОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам най-напред да кажа, че действително и двата законопроекта опират до изменение на Закона за приватизационните фондове, но трябва да кажа, че материята, която се третира в тях, е различна и последствията няма да бъдат еднакви. В какъв смисъл?
Това, което предлага господин Дилков, безспорно може да се приеме и другата седмица. И тези фондове, ако се приеме този законопроект, могат да си проведат учредителните събрания и съответно, макар и да изпуснат първия търг, по-нататък да се учредят като акционерни дружества и да съществуват. Така че това не е фатално. Но това, което ние предлагаме, аз смятам, че то действително е фатално въобще за целия процес на масовата приватизация, защото в момента текат учредителните събрания и всъщност този пропуск в закона може да доведе до абсолютно блокиране на всички учредителни събрания.
За какво става дума? Преди това обаче искам да кажа, че нашият законопроект е разгледан в Икономическата комисия. Там присъстваха и смятам, че господин Лучников ще потвърди това, представители и от другите политически сили, предварително беше дадено становището и беше съгласувано с Комисията по ценните книжа и фондовите борси, която също е категорична, че това трябва обезателно да бъде законово регламентирано, за да не се създадат след това сериозни проблеми при съдебната регистрация. Становището е раздадено и писмено вчера, подписано и прието единодушно от всички присъстващи членове на Икономическата комисия.
Става дума за следното, уважаеми дами и господа. В чл. 10а, след последното изменение в края на месец юли, дадохме право на всички записали и прехвърлили своите бонове като акции да участват в учредителното събрание и ако не са съгласни с някои от точка 1 до точка 3 от чл. 170 на Търговския закон, въпреки че в Търговския закон изменихме чл. 168 за падащ кворум, но тук, ако не са съгласни, те могат да заявят това и спокойно да изтеглят своите бонови книжки. В 3-дневен срок трябва да уведомят за това съответно Центъра за масова приватизация и по-нататък да се разпореждат с тях, както искат. Но не са равнопоставени с тези, които са инициатори, учредители на приватизационен фонд с паричен капитал или лихвоносни ценни книжа. Там е записано съгласно Търговския закон, чл. 170, че по точки 1, 2 и 3 трябва да има единодушно решение на всички и ако няма единодушно решение, ако един не е съгласен, не се учредява такова акционерно дружество приватизационен фонд. Това означава, че примерно един с 5000 или с 10 000 лв., защото има такива физически лица, които са записали този капитал, не е съгласен било то с устава, било то с отчета или с някои други неща, той гласува против и съгласно тълкуванията на юристите, аз ще моля господин Лучников да вземе отношение, всъщност се блокира събранието по-нататък и фондът не се учредява. Дадоха се тълкувания, че той също може да каже предварително, че си изтегля паричния капитал, тъй като не е учредено дружеството, но всъщност юридическата консултация, която се направи, каза, че той не може да каже, тъй като те са в набирателна сметка, блокирани са, а не се учредява. И трябва отново всичко да започне във връзка със записването и по-нататък насрочването на събрание.
Ето защо, за да не поставим на двойствен правен режим всички акционери, става дума и за тези два или три милиона или един милион и половина, които също участват, и тези, които са вложили реално живи пари и хората имат право за тези живи пари да вземат действително отношение, там да им се даде право, ако някой иска да им се наложи, съответно да могат да си изтеглят парите. И обратно, да не се дава възможност на едно лице да блокира цялото събрание.

Затова в законопроекта всъщност се запазват всички неща, които са написани, като се допълва само, че това право за предварително оттегляне, съответно отказване преди учредяването на дружеството, имат всички, които присъстват на събранието, които са внесли или записали инвестиционни бонове, пари или държавни лихвоносни ценни книжа. Всъщност добавката е "пари и държавни ценни лихвоносни числа". Всичко друго се запазва. Разбира се, в ал. 2 Центърът за масова приватизация ще бъде информиран само за инвестиционните бонове, тъй като паричният капитал в случай, че не се учреди дружеството, собствениците ще го изтеглят директно без да е нужно да се информира Центърът за масова приватизация. Става дума за това, че ще го изтеглят самите собственици на тези пари, ако не стане.
Тук господин Лучников предложи съвсем основателно една бележка - да се запише следното: при условие, че капиталът не падне под 10 млн. лева. Допълнително по принцип това може да се запише, но тъй като по същество в закона не се предвижда никакво изменение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 по отношение условията за учредяване на приватизационен фонд акционерно дружество, което означава, че, първо трябва да има 70 млн. лева капитал, и второ, най-малко 10 млн. трябва да бъдат паричен капитал, следователно това с равна сила важи и за едните, и за другите. Тоест, ако някой изтегли паричен капитал и капиталът падне под 10 млн. лева, на самото събрание законът разрешава друг, който поиска, да запише в момента съответния паричен капитал, а в определения срок по Търговския закон трябва да го внесе и дружеството се учредява.
Но ако се изтеглят боновете и сумата падне под 70 млн., съответно под 49 млн., ако се приеме съотношението 70 : 30, тогава дружеството не се учредява. Това като предложение е абсолютно логично и законно е правилно, но то е записано и е в сила в чл. 5, който се отнася до всички условия, свързани с учредяването, а именно, че приватизационен фонд не може да се учреди, ако капиталът спадне под 70 млн. лева общо и под 10 млн. лева като паричен капитал. Това се отнася за всички, които ще участват, като тези, които са с паричен капитал, имат право, ако някой се оттегли, а други искат да увеличат своя паричен капитал, да се запазят 10-те милиона, за да не се провали създаването на акционерното дружество. Но трябва да ви информирам, че вече такива случаи има на няколко събрания и има заместване, но аз смятам, че това при една жалба в съда ще създаде много сериозни затруднения на съда при регистрацията на това акционерно дружество. За да не затрудняваме съда, направихме известни консултации със съдии от фирмени отделения, хубаво е това да бъде регламентирано законово, за да знае съдът какви са правата и на едните, и на другите.
Ето защо аз ви призовавам, тъй като проблемът в момента е изключително актуален - процесът на протичане на събранията е сега, ние този пропуск в закона да го изправим, за да бъдем оправдани пред тези 2 или 3 милиона души, че реално създаваме равнопоставеност на всички акционери в един приватизационен фонд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по предложението на господин Дилков. Само че той внесе законопроекта и както виждам е излязъл.
Все пак мисля, че тук всички знаят колко дълго беше обсъждано какъв трябва да бъде минималният капитал на един приватизационен фонд. Така се стигна до едно общо съгласие, че капиталът не може да бъде по-малко от 70 млн. в инвестиционни бонове. Целта на този капитал е именно да бъде защитен инвеститорът, защото един фонд трябва да участва не в едно, а поне в няколко предприятия, така че да се разпредели рискът на този инвеститор.
Ако ние премахнем минималния капитал, както предлага господин Дилков, то означава, че тези фондове, които имат минимален капитал, могат да участват в не повече от едно или две предприятия. Това означава все едно, че инвеститорът сам е решил къде да участва. Затова нека да му дадем възможността - той има право още след първия търг на втората и третата тръжна сесия да участва и да реши.
Освен това инвеститорът има право да реши в кой фонд да насочи своите бонове. След като този фонд не е успял, да се насочи към друг.
Защо не могат да се сливат? - Ясно е, господин Дилков. Хората дават доверие на даден фонд. Не може след това да се каже: тези два фонда се сливат и стават друг фонд. Това е все едно, че за Вас гласуват едни избиратели, а след това Вие прехвърляте Вашите гласове на Народния съюз или на някой друг. Това е въпрос на доверие. Затова не могат да се прехвърлят боновете от един фонд на друг.
По въпроса за тези пари. Разбира се, че ще бъдат върнати паричните вноски на тези учредители. Няма проблем и техните пари няма да бъдат загубени. Парите им се връщат, след като едно дружество не може да се учреди - тогава се възстановяват сумите както на тези, които имат парични вноски, така и на тези, които са вложили бонове - служебно в бонове. Така че наистина с този проблем не можем да решим нищо, а само можем да увеличим риска на дребните инвеститори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Ана Миленкова.
АННА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Господин председател, съвсем телеграмно ще взема отношение и по двата проекта. Аз съм един от вносителите на първия проект. Разбира се, поддържам направените предложения в него и смятам, че те са съвсем естествени. Никой не би имал основание да се противопостави. Затова и в комисията бяхме единодушни да бъде севсем еднакъв статутът и на тези, които имат парични вноски във фонда, и на тези, които правят вноски с инвестиционни бонове.
Безспорно ние нямаме интерес да дадем възможност на тези, които са с парични вноски, да могат да блокират решенията на фонда, а на тези, които са с инвестиционни бонове, когато са несъгласни с решенията, да излизат от фондовете. Целта на предложения проект е точно еднаквият статут и на едните, и на другите.
Що се отнася до проекта на господин Дилков, той много емоционално го защити и добре изглежда, както са направени мотивите му. Но бих искала да кажа, че аз лично съм против такава промяна в Закона за приватизационните фондове, защото ако ние сме поставили сериозни изисквания към приватизационните фондове и размера на капитала както в паричната му част, така и в частта с инвестиционни бонове, то е с оглед защита интересите на гражданите. И ако вие защитавате сега интереса на тези фондове, които не са успели да наберат капитала, всъщност забравяте интересите на гражданите, те имат интерес да бъдат в стабилни фондове. Не може в хода на учредяването на фондовете ние да променим правилата, по които са създадени всички фондове до този момент и оттук нататък да тръгнем по път, който е безпринципен и в отличие на правилата, които сами сме създали или да поискаме нарушение на закона чрез промяна на закона.
Затова смятам, че решението в Икономическата комисия беше единодушно. В този смисъл е и изразеното становище на Комисията по ценните книжа и фондовите борси на заседанието на Икономическата комисия. Така че ако аз се обръщам към залата с молба да бъдат подкрепени предложенията на първия проект, на който и аз съм вносител, то бих гласувала против промяната на правилата за създаването на фондовете в настоящия момент по другия проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи? - Има думата господин Дилков за реплика.

ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаема колежке, аз искам да Ви обърна внимание, че в тази пленарна зала не са малко законите, които приехме със задна дата. Така беше и с данък сгради, и с много други, да не посочвам колко много ощетяващи обикновения данъкоплатец закони ние приехме със задна дата. Приемаме ги май, юни, а започват да действат от януари същата година.
Това едно.
Второ, аз отново поставям на Вашето внимание обстоятелството, че в тези 11 фонда всички са добросъвестни - и онези, които са дали в пари, и онези, които са дали в бонове. Кажете ми как вложителите в засегнатите 9 банки ще си вземат тези 10 милиона, как ще ги изтеглят, след като те, първо, не могат да създадат фонд, а второ, банките са техни длъжници. Но в случая вие сте ликвидирали възможността банката да си върне този депозит. Това е едно вземане, което фактически не може да се осъществи. Аз не зная по този проблем дали се мисли.
Сутринта вече приехме един закон, с който ощетяваме неколкостотин хиляди обикновени вложители в банки, които не са виновни, че са си хвърлили парите. Сега още 10-15 хиляди. Вярно е, те сигурно са капка в морето. Аз говоря за принципа, говоря за морала, говоря за обикновения данъкоплатец. Той не се интересува от това дали БББ е внесъл един законопроект и подобен. Съвсем друг е, разбира се, вашият, аз го подкрепям категорично. Но да си правим ингилък само за това, че БББ го е внесъл, защото сутринта зае друга позиция по ваш закон, мисля, че е некоректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ана Миленкова за дуплика.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): В дуплика на господин Дилков бих искала да прочета становището на Комисията по ценните книжа по неговия проект:
"Основното предназначение на приватизационните фондове е да опосреди участието на гражданите в централизираните търгове за закупуване на акции на приватизираните предприятия. Предлаганият законопроект противоречи на принципните основи, на които е изграден целият закон за приватизационните фондове. Предлага се да отпадне изискването минимум 70 на сто от капитала да е в инвестиционни бонове. Това означава, че законът би разрешил следната структура на капитала: 10 млн. лева в пари или държавни ценни книжа и 25 млн. в инвестиционни бонове.
Приватизационните фондове се създават с основна цел участие в масовата приватизация, което е отразено и в техния предмет на дейност, придобиване, управление и продажба на акции от предприятия, предложени за приватизиране по глава осма на Закона за приватизацията. В Закона за приватизационните фондове законодателят е предвидил минимален размер на капитала, чийто смисъл е приватизационните фондове да бъдат в определена степен жизнеспособни и да участват пълноценно в процеса на раздържавяването. В този смисъл е и императивната разпоредба в действащия закон относно размера и структурата на капитала. Евентуална промяна в закона би била признак на правен нихилизъм и безпринципност при определянето на правилата."
Аз бях много по-мека, когато правех възражение на проекта, който Вие сте направили, отколкото е становището на Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
И бих искала да Ви обърна внимание, че тези банки, които са под особен надзор, в крайна сметка продължават да обслужват тези приватизационни фондове, на които те са депозитари.
В допълнение искам да кажа, че това, което господин Пандов направи като предложение за допълнение в нашия текст, предполагам, че ще го оттегли, защото смисълът на целия закон е ясни и определени размери на частта в левове или държавни ценни книжа и на частта в инвестиционни бонове. И без това допълнение, което той предложи, това е така и просто няма нужда от такова допълнение.
След като гласуваме, бих предложила даже да приемем на второ четене този законопроект, за който смятам, че ще получим подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз подкрепих първия законопроект - на господин Пандов, в Икономическата комисия онзи ден, но след това на мене ми се обърна внимание върху едно обстоятелство, което ние тогава не обсъдихме и не ни дойде въобще на ума. То е следното. Образува се един приватизационен фонд. Заявили са лица, учредители, че внасят в него примерно 20 млн. лева в пари, ценни книжа и т. н. Тези 20 млн. лева са привлекли другите лица, които участват в него с приватизационни бонове. Те са решили да участват там, защото са разчитали, че в този фонд ще има 20 млн. лева. Сега изведнъж на учредителното събрание се явяват част от учредителите и казват: ние си изтегляме 10 млн. лева. И фондът остава с 10 млн. лева, които, разбира се, са достатъчни, за да се образува той. Но питам аз - дали биха се съгласили да участват в този приватизационен фонд лицата, които са внесли в него своите бонове, ако знаеха, че неговият капитал в пари ще бъде намален наполовина? Аз се съмнявам, че това ще стане. И тъй като на общото събрание, както беше решено, няма нужда да присъстват всички записали приватизационни бонове, а то може да бъде валидно дори ако присъстват само 5 души, питам аз, как ще лишим от надеждата да участват във фонд, който има 20 млн. лева капитал, лица, които не присъстват и не могат своевременно да упражнят своето право да се оттеглят от фонда.
Това е една много сериозна пречка за приемането на този законопроект и аз вече заявявам, че не го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!Аз искам да кажа няколко думи във връзка с предложението, направено от господин Дилков. Но преди това две думи във връзка със съображенията, изложени от господин Лучников.
Струва ми се, че той малко нарочно си служи с големи числа, за да се създаде психоза, че наистина основни акционери отпадат и по този начин се разтърсва цялата конструкция на този фонд.
Това, което провокира предложението на Пандов и другите колеги, е свързано с един-два случая, когато наистина за такива дребни суми от 2-3 хил. лева се прави искане за напускане на фонда. Нямаме основание, тъй като минаха всички големи фондове или минават и не възникват такива ситуации, сега да се опитваме да създаваме такова напрежение чрез страхове, че големи фондове могат да се сринат заради изтегляне на солидни части от първоначално обявения капитал.
Що се отнася до предложението на господин Дилков, към който аз се отнасям с уважение, не споделям съображенията, които са родили неговото предложение. Ето защо.
Господин Дилков, Вие представлявате една бизнеспартия. И понеже е така, най-малко очаквах Вие да се обявите с това предложение срещу една практика, която съдържа категорично елемента на конкурентност, на състезание. Целият закон и прилагането му - и това не се оспори от никого - позволи тези, които могат да привлекат инвеститори, да ги привлекат, тези, които са се подготвили навреме и солидно, а не са хора, които са очаквали да видят какво ще стане от тази работа и аджеба дай да се включим и ние на опашката и по този начин да закъснеят и с подготовката на документи, или да не бъде перфектна подготовката на тези документи, поради което се оказват на опашката при регистрация и пр., и пр.
Тук има заложен момент на конкурентност при създаване на тези фондове, нещо, което стана и в другите страни. Така че ще има фондове, които излизат напред, такива, които ще бъдат някъде по средата, и такива, които не успяват. И аз мисля, че в духа на тази философия Вие не трябва да правите това предложение.
Иначе законът гарантира инвеститорите, държателите на бонови книжки да намерят място в други фондове.
Затова аз Ви моля да оттеглите това предложение. То не се вписва във философията, която изповядва Бизнесблокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Тодор Пандов.

ТОДОР ПАНДОВ (ПГДЛ): Господин Лучников излезе, но аз искам да кажа само следното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Репликата е към господин Стоилов.
ТОДОР ПАНДОВ: Аз вдигах ръка, когато господин Лучников се изказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
ТОДОР ПАНДОВ: Добре, само две минути. Все пак трябва да вземем разумното решение.
Уважаеми дами и господа!
Господин Лучников мотивира една позиция. Но трябва да кажа, че тя логически и фактически не почива... защото този, който е вложил 10 или 15 милиона... Първо, знае се, че с тези пари акции не се купуват. Но той е вложил още 50 или 60 милиона разходи до... Той никога няма да се откаже да си изтегли парите от този фонд. Той няма заради тези 10 милиона да загуби 50 или 60 милиона. Не говоря даже за 100, които са агитационни материали. Тук става дума, че точно обратното, онзи дребен паричен акционер може да блокира и на онзи също разходите, при това положение никой да не му ги признае, въпреки че аз имах друго предложение, и никой да не му признае разходите на събрание. Затова става дума. И затова ви моля да се прояви разумност при решаването на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Аз все пак призовавам господин Пандов и госпожа Миленкова да има един текст към Вашия текст в смисъл при условие, че са изпълнени изискванията на чл. 5. Иначе ако това не е указано, значи ако допуснем, че е на границата на 10 милиона, изтеглянето на 5 човека доведат примерно до 9 милиона и... Но при всички положения говоря за хипотезата, когато не са изпълнени условията на чл. 5. Независимо че условията на чл. 5 са императивни, ако не се укаже тук във Вашето предложение... просто, губи се логиката на закона в контекста на това, което Вие казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин Стоилов! Искам да подчертая, че не съм член на партията Български бизнесблок, аз съм безпартиен член в тази парламентарна група. Това първо. И второ, става въпрос за средствата на хора от средите на семейния, повтарям, малкия и среден бизнес. И става въпрос за половин милиард лева в бонове и в пари.
Аз мисля, че това просто е достатъчно основание. И то не ми дава право пред тези мои избиратели аз да изтегля законопроекта. Въпреки че виждам какво е настроението в залата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ана Миленкова има думата за реплика... (Излиза на трибуната Стефан Стоилов)
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Не бих ви отнемал тези 20 секунди, ако отново не звучи темата за защита на интереси.
Целият закон, запитайте юристите от трите части на парламента, ще ви кажат, че тези инвеститори, които са заложили на фондове, които не се реализират, интересите им са защитени, господин Дилков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Който не е разбрал, трябва да прочете закона.
Аз бих искала да взема отношение по направеното предложение за добавка в текста към нашия закон. Смятам, че е безпредметно във всеки текст на закона да казваме "съобразно изискванията на чл. 5".
Безспорно чл. 5, който е в същия закон, е общ за всички случаи на закона, а не да се отнася за всички останали, с изключение на чл. 10. Така че от тази добавка просто няма потребност според мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроектите.
Тук бяха назовани първи и втори проект. Първият проект е на господин Дилков, вторият проект е на господата Пандов, Ани Миленкова и други. Ще ги гласуваме по реда на тяхното внасяне.
Моля да гласувате най-напред на първо четене законопроекта, внесен от господин Дилков - Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове.
Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 10, против - 74, въздържали се - 46.
Законопроектът на господин Дилков не се приема на първо четене.
Моля да гласувате на първо четене законопроекта, внесен от Ани Миленкова, Тодор Пандов и други - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове.
Моля да гласувате.
От общо гласували 136 народни представители, за - 123, против - 8, въздържали се - 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата Никола Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа, тъй като интензивно вървят учредителните събрания на приватизационните фондове и поправката, която правим, е свързана с нормалното конструиране на фондовете, и за да не се затруднява този процес, предлагам по изключение днес да приемем законопроекта на второ четене. Още повече, че не бяха изказани никакви принципни изменения, допълнения и несъгласия с предложения текст.
(Реплика от Васил Михайлов от място)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин Михайлов.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Аз се съмнявам дали и ти знаеш. Но ти по принцип си готов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Знам много добре за какво става дума, господин Койчев. И колегите ми обаче не знаят за какво гласуват. И сега това прибързано гласуване кому е нужно? Как да не е имало принципни възражения? Имаше, разбира се.
И аз не намирам за много удачно сега да бъде гласуван такъв текст и такава промяна на второ четене, без да се даде възможност даже да се обмисли дали не е добре някои от току-що отхвърлените проекти да бъдат най-малкото предвидени като предложения и текстове за второ четене. Как да няма? Току-що ние отхвърлихме законопроекта. Приехме друг, сигурно има някакъв далечен смисъл. Но аз не намирам за редно сега да се гласува на второ четене. Нека 7-те дни да си текат. (Гласове отляво)
Не се обаждайте, колега! Тази смешна история, която се прави тук, има обаче тъжни последици. И банките, които са си живи пирамиди, и така наречените фондове, които са живи пирамиди, сега ще започнат да рухват, естествено. Няма как да не бъде това. Още повече с тези банки, които са с особен надзор. Вижте ги само! За какво става дума!
И вие искате да прережете тази връзка, нали? Между фондове и банки, например. И какво ще се случи от това? Сещате ли се? Да се строят пирамиди, кули въздушни, картонени - е грешно и опасно. Вие вземате назаем от бъдещето. Вие продължавате да лъжете. Вие сте едно нещастие, имам предвид БСП, за България! Нищо не сте измислили! Даже и не знаете какво правите. Само че, както се казва, тая чутура, дето е куха, и да не знае, че е чутура, ще пати като чутура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Никола Койчев.
От общо гласували 133 народни представители, за - 121, против - 10, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Моля, господин Койчев, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Заглавие: "Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове" (обнародван в ДВ, бр. 1 и бр. 68 от 1996 г.).

§ 1. Чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 се изменят така:
"Чл. 10а. Ал. 1. С провеждане на учредителното събрание на приватизационния фонд инвестиционните бонове, парите или държавните лихвоносни ценни книжа със срок на изплащане до една година включително се считат внесени във фонда акции, от които е записал заявителят, освен ако заявителят е бил представен лично или чрез пълномощник на учредителното събрание, или е изразил изрично несъгласието си с някои от решенията на учредителното събрание по чл. 170, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Търговския закон.
Ал. 2. Органите за управление на фонда в тридневен срок уведомяват Центъра за масова приватизация за провеждането на учредителното събрание и за заявителите, подали нареждания за записване на акции срещу инвестиционни бонове, изразили изрично несъгласието си с някои от решенията на учредителното събрание по чл. 170, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 123, против - 7, въздържали се - няма.
§ 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: От името на комисията предлагам и § 2:
В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 17:
"§ 17. В Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, обнародван в "Държавен вестник" бр. 63 от 1995 г., допълнен бр. 68 от 1996 г., т. 5 на чл. 64 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 125 народни представители, за - 122, против - 2, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на второ четене.


Преминаваме към последната точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРЕЗ 1994 ГОДИНА.
Давам думата на народния представител Борис Колев - председател на Комисията по опазване на околната среда и по водите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю. Преди да премина към излагане текста на становището на комисията, бих искал да направя едно процедурно предложение - да гласуваме да бъдат допуснати в залата, обадихме им се да дойдат, заместник-министрите на околната среда господин Йордан Узунов и господин Йончо Пеловски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против и въздържали се - няма.
Моля да поканите господата в залата.
Има думата господин Колев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Вече в залата е и господин Йончо Пеловски - заместник-министър на околната среда. Искам да започна с няколко изречения като увод. Разглеждането на това проекторешение се забави извънредно много и даже сме на път да закъснеем до такава степен, че да започнем да разглеждаме Зелената книга за състоянието на околната среда за 1995 г., преди да сме разгледали проекторешение за приемането на годишния доклад за състоянието на околната среда за 1994 г. Но по-добре късно, отколкото никога.

С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за решение за приемане на
годишен доклад за състоянието на околната среда
през 1994 г., внесен от Министерския съвет
на 29 февруари 1996 г.

С разпореждане на председателя на Народното събрание от 29 февруари 1996 г. на Комисията по опазване на околната среда и по водите беше разпределен проект за решение, внесен от Министерския съвет на 29 февруари 1996 г., за приемане на годишен доклад за състоянието на околната среда през 1994 г., или така наречената "Зелена книга", както в практиката се наложи това наименование.
На свое редовно заседание Комисията по опазването на природната среда и по водите от 15 март 1996 г. обсъди разпределената й Зелена книга. На заседанието присъстваха представители на вносителите и експерти от Министерството на околната среда.
Годишният доклад за състоянието на околната среда е разработен в изпълнение на чл. 24, ал. 1, т. 7 от Закона за опазване на околната среда, а съгласно чл. 4 от същия закон Министерският съвет един път годишно подготвя такъв доклад и го внася в Народното събрание за приемане, след което го публикува като годишник за състоянието на околната среда в Република България.
За пръв път тази година, искам това да го подчертая, е изпълнено изискването на закона да се подготви и внесе в парламента подобен документ. За разлика от минали години, така наречените "годишници" за състоянието на околната среда в нашата страна бяха преди всичко информационни материали. Този път е изготвен един проблемно-аналитичен документ, в който са обхванати не само параметрите, характеризиращи качеството на околната среда, но и тяхната връзка с различните стопански отрасли, дейности на нашата национална икономика с необходимото финансово, бюджетно и извънбюджетно, и кадрово осигуряване на дейността на правителството в областта на опазване на околната среда. Докладът за състоянието на околната среда представлява първи опит да бъдат обхванати по възможност по-пълно всички онези аспекти, които имат пряко отношение към околната среда, както и ефектите, които стопанската дейност генерира по отношение на здравето на човека като основен критерий и цел в политиката на опазване на природната среда, а също и по отношение на опазването на природните ресурси и биологичното разнообразие.
Основните заключения в Зелената книга въз основа на анализа, съдържащ се в предходните раздели, подсказват няколко констатации и изводи, респективно препоръки за бъдещи действия.
1. Състоянието на околната среда през 1994 г. се отчита като удовлетворително. То е удовлетворително дотолкова, доколкото последните години след 1989 и 1990 г. се забелязва определена тенденция към намаляване на емисиите и имисиите на редица замърсители на околната среда.
2. Състоянието на околната среда същевременно се отчита и като неустойчиво, защото с ръста, който беше отбелязан през 1994 г. на брутния вътрешен продукт, се наблюдава и известно увеличаване на емисиите на някои основни замърсители и преди всичко на въздуха. Това са серните окиси, парниковите газове. Особено тревожи рязкото увеличаване на емисиите, генерирани в транспорта, и се прави връзка, че това се дължи преди всичко на състоянието на нашия автомобилен парк, който крайно е остарял (средната възраст, искам да напомня, е 15-16 години на автомобилите), а също така на отсъствието на безоловни бензини като масово гориво, състоянието на пътищата и други.
3. В оценката за развитието на екологичното законодателство се отчита, че за 1994 г. не е обсъден нито един екологичен закон, което до известна степен води до задръжки в по-нататъшното развитие и усъвършенстване на работата на изпълнителната власт по отношение на екологичната политика, нещо, което вече се преодолява с работата на Тридесет и седмото Народно събрание, един ярък пример на който е и сегашното разглеждане на проекторешението за приемане на Зелената книга.
4. Ресурсното обезпечаване на екологичната политика също се смята, че не е било достатъчно, независимо от средствата, които са обект на анализ в Зелената книга. Заключението е, че държавният бюджет не отделя достатъчно средства. Но заедно с това е отчетено нарастващото значение и ролята на извънбюджетните източници на финансиране и преди всичко на Националния фонд за опазване на околната среда.
5. В резултат от работата през 1994 г. се набелязва и известно уточняване и преподреждане на основните екологични приоритети в средносрочната национална стратегия. Те са свързани преди всичко с рязко намаляване на замърсяването на въздуха с тежки метали, генерирани в металургичната промишленост и в транспорта, намаляване на серните окиси от промишлеността и други.
6. Внимание се обръща на институционалното усъвършенствуване на системата за управление на околната среда. Направен е задълбочен анализ на структурата на Министерството на околната среда, неговото кадрово и квалификационно осигуряване. Произтеклите от това изводи също така налагат и необходимостта от едно преструктуриране на държавния компетентен орган с оглед оптимизиране на неговата дейност.
Използувам случая да кажа, че това нещо вече е направено и структурата на Министерството на околната среда е близка до оптималната на този етап. Разбира се, това не означава, че не може да бъде усъвършенствувана и по-нататък.
7. В книгата се обръща също така внимание и върху възможностите, които международното сътрудничество и интеграционните ни действия по пътя към пълноправно членство в Европейския съюз предоставят за оптимизиране на нашата екологична политика и подобряване работата на правителството по опазване на околната среда.
След направените обсъждания, Комисия по опазване на околната среда и по водите с единодушие

Р Е Ш И:

1. Подкрепя направеното предложение за Проект за решение, внесен от Министерския съвет на 29 февруари 1996 г. за приемане на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1994 г.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за опазване на околната среда да приеме проекта за решение по т. 1".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има ли бележки по това решение? - Няма.
Подлагам на гласуване решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на околната среда през 1994 г.
"Народното събрание на Република България на основание чл. 4 от Закона за опазване на околната среда

Р Е Ш И:

Приема Годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 1994 г."
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, преди да преминем към гласуване, искам да направя едно малко техническо уточнение. В проекта за решение може би чисто технически е пропуснато да се добави: "На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България" и нататък продължава текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще прочета още веднъж:
"Народното събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за опазване на околната среда

Р Е Ш И:

Приема Годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 1994 г."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 125 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 6.
Решението е прието.
Има думата заместник-министърът на околната среда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОНЧО ПЕЛОВСКИ: Аз бих искал да изразя своята благодарност към всички присъствуващи народни представители, одобрили този доклад. Надявам се, че това именно ще бъде една традиция в бъдеще - народните представители ежегодно да бъдат информирани за състоянието на околната среда в нашата страна и заедно с това и за мерките, които в близък план се предприемат за подобряване на това състояние.
Още един път благодаря на всички народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съобщения:
Най-напред ще ви съобщя предварителната програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 октомври 1996 г.
Втори октомври е ден на парламентарните групи и дневният ред ще се формира от предложенията на ръководителите на парламентарните групи. Първа точка ще бъде определена от Парламентарната група на СДС, втората - от Народния съюз, третата - от ДПС, четвъртата - от Бизнесблока и петата - от Демократичната левица.
За следващите дни се предвижда:
1. Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени образци от 6 ноември 1925 г. - редакцията е от 28 ноември 1960 г. и на Допълнителния акт от Стокхолм от 14 юли 1967 г. (Вносител е Министерскиятя съвет).
2. Първо четене на Законопроекта за особените залози (Вносител е Министерският съвет).
3. Второ четене на Законопроекта за народните читалища (продължение).
4. Първо четене на Законопроекта за допитване до народа.
Искам да обърна внимание, че в тазседмичната програма неправилно бе включен и законопроектът на господин Дилков, който е конкретен законопроект, а не устройствен закон. Ще се разгледат законопроектите, внесени от Йордан Соколов и Димитър Велев.
5. Първо четене на Законопроекта за местните финанси (Вносител е Министерският съвет).
Други съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 2 октомври 1996 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 2 октомври 1996 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по външната политика и европейската интеграция ще проведе заседание на 2 октомври 1996 г., сряда, от 16,45 ч. до 17,45 ч. в зала 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 13,30 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Иван Будимов

Илко Савов