СТО И ДЕВЕТДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 27 юни 1996 г.
Открито в 9,00 ч.


Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Иван Будимов и Илко Савов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Точка първа от дневния ред -
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И БЮДЖЕТНАТА СМЕТКА ЗА РАЗХОДИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 1995 ГОДИНА И ОТЧЕТ НА ИЗВЪНБЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" ЗА 1995 ГОДИНА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По тази точка докладва председателят на Народното събрание академик Благовест Сендов. Има думата.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! В съответствие с дадените ми правомощия с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в изпълнение на чл. 2, ал. 3 от бюджета на Народното събрание, приложение към същия правилник, и чл. 15 от Закона за "Държавен вестник", предлагам на вниманието на народните представители за обсъждане и приемане отчета за изпълнението на бюджета и бюджетната сметка на Народното събрание за 1995 г. и отчета по извънбюджетната сметка на "Държавен вестник".
Този отчет беше разгледан в Комисията по администрацията и становище по него има и Комисията по бюджет и финанси.
Ще дам само някои кратки сведения.
Изпълнението на бюджета е дадено в Приложение N 1, което ви е раздадено.
През 1995 г. на Народното събрание бяха предоставени за разходване средства от следните източници:
С чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г. на Народното събрание бяха определени разходи от Републиканския бюджет в размер на 450 млн. и 661 хил.лв., в това число:
- за Народното събрание - 444 млн. и 622 хил.лв.;
- за Националния център за изследване на общественото мнение - 6 млн. и 039 хил.лв.
Приходи от абонамент на "Държавен вестник", които са използувани като бюджетни разходи до 30 октомври 1995 г. на основание Закона за изменение и допълнение на Указ N 2948 за "Държавен вестник" - 30 млн. и 926 хил.лв.
От тях за заплати - 1 млн. и 146 хил.лв.;
- социално осигуряване - 401 хил.лв.;
- работно облекло - 26 хил.лв.;
- други разходи - отпечатване на вестника в ИПК "Родина" - 29 млн. и 353 хил.лв.
Средства за издръжка на Сметната палата от създаването й до 31 декември 1995 г., съгласно § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Сметната палата - 18 млн.лв.
Или общо средства по бюджетната сметка на Народното събрание - 499 млн. и 587 хил.лв.
От отчета за изпълнението на бюджетната сметка за 1995 г. се вижда, че Народното събрание е отчело икономии в размер на 15 млн. и 046 хил.лв.
Въз основа на всичко това, предлагам Народното събрание да вземе следното

"Р Е Ш Е Н И Е

Във връзка с изпълнението на бюджета и бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1995 г. и отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1995 година.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от бюджета на Народното събрание - приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 14 от Закона за "Държавен вестник"

Р Е Ш И:

1. Приема отчета за изпълнението на бюджета и бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1995 г. по доклад на председателя на Народното събрание.
2. Приема отчета за изпълнението на годишната извънбюджетна сметка на "Държавен вестник" за 1995 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Кирил Желев има думата да поднесе становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Становище на Комисията по бюджет и финанси по Проект за решение с входящ N 50-00-52 по изпълнението на бюджета и бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1995 г. и по отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1995 г. с вносител академик Благовест Сендов.
На свое редовно заседание на 26 май 1996 г. Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения Проект за решение по изпълнението на бюджета и бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1995 г. и по отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1995 г. В заседанието взe участие вносителят - председателят на Народното събрание, както и главният секретар, неговите заместници и главният счетоводител на Народното събрание.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Приложението "Бюджет на Народното събрание" към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вносителят е направил подробен доклад за изпълнението на разходите по параграфи и съгласно възприетите счетоводни стандарти. Докладът е в три основни части:
- изпълнение на бюджетната сметка на Народното събрание за 1995 г.;
- отчет за разходите по извънбюджетната сметка на "Държавен вестник";
- изграждане на мандатни жилища за народните представители, съгласно § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г.
За 1995 г. бюджетната сметка на Народното събрание е приключила с икономия спрямо уточнения бюджет в размер на 15 млн. и 046 хил.лв. Извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" е приключила с налични средства към 31 декември 1995 г. в размер на 26 млн. и 296 хил.лв. От предвидените средства по Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г. в размер на 100 млн.лв. за изграждане на мандатни жилища на народни представители са осигурени около 55 млн.лв., от които от отпуснатата сума са усвоени 52 млн. и 133 хил.лв.
В края на 1995 г., съгласно § 5 от Закона за Сметната палата бюджетът на Народното събрание бе задължен да обслужва и разходите на Сметната палата, като целево бяха отпуснати допълнително средства в размер на 18 млн.лв.
Вносителят и другите участници от страна на администрацията на Народното събрание информираха Комисията по бюджет и финанси и дадоха допълнителни разяснения за изпълнението на бюджета и бюджетната сметка на Народното събрание. Уточнено бе, че увеличението на щата и бюджета на Народното събрание през последните няколко години се е наложило от усвояването на сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 като сграда на Народното събрание, в която заседават парламентарните комисии и в която се осигуряват работни помещения за народните представители и служители от администрацията.
В хода на разискванията бе изтъкнато, че в по-голямата си част разходите са извършвани след обсъждане и предварително одобрение в Комисията по администрация.
Във връзка с разискванията по изпълнението на бюджета и отчета на бюджетната и извънбюджетните сметки на Народното събрание, като цяло членовете на комисията изтъкнаха и единодушно изразиха положителното си становище по отношение на начина на упражняване на бюджета от страна на председателя на Народното събрание и извършените разходи през 1995 г.
С оглед представения подробен доклад и направените разисквания, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 2, ал. 3 от Приложението "Бюджет на Народното събрание" към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да приеме внесения проект за решение, с което да одобри доклада и отчета за изпълнението на бюджета и бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1995 г. и отчета за годишната извънбюджетна сметка на "Държавен вестник".
Становището на Комисията по бюджет и финанси е прието единодушно.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Какви въпроси има, изказвания по проекта за решение?
Господин Йордан Соколов има думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да взимам отношение по цифрите по приходната и разходната част. Прави ми впечатление обаче следното.
В момента отчетеният средносписъчен брой на персонала на Народното събрание за 1995 г. е 444 души. Беше ми казано, че това е едно увеличение с близо 160 души в сравнение с Тридесет и шестото Народно събрание. Едно огромно увеличение.



На фона на тази цифра един въпрос, който беше поставен и на Председателски съвет, но не е решен, засягащ сътрудниците, експертите на народните представители и на парламентарните групи, които не са платени. Става дума за тези, които работят на обществени начала.
Излезе една заповед на председателя на парламента, че с оглед подобряване на режима по пропуските, за мен това е само един претекст, всяка парламентарна група има право да има експерти-сътрудници не повече от една трета от своя състав. Или излиза, че при 444 души щатни платени служители в Народното събрание, броят на нещатните, неплатените, които работят безплатно, не само че не е по-голям, а той може да стигне до 80 души.
На второ място, с една разпоредба в Правилника за вътрешния ред е казано, че всеки народен представител може да има само по един такъв сътрудник.
На мен тези ограничения ми се струват абсурдни и аз използвам случая просто да поставя този въпрос и на вниманието на Народното събрание, и на Председателството на Народното събрание. Не би трябвало да има ограничение тогава, когато един народен представител има нужда от експерти и само във връзка с пропуските - дали нямало на много хора да се издадат пропуски, да се въвеждат едни ограничения, които не мога да приема. Затова защото един народен представител очевидно не може да бъде специалист в много области. Той има нужда поне от няколко сътрудници, така е по цял свят, особено когато става дума за безплатни.
Аз дори бих казал, една парламентарна група, колкото по-малък е нейният състав, има нужда от повече сътрудници, по простата причина, че в една голяма парламентарна група обикновено има представители на повече професии. Те са в различните комисии и може би една голяма парламентарна група, включително каквато е нашата, няма толкова въпиюща нужда от сътрудници, разбира се, не те да са ограничени на една трета, отколкото една малка парламентарна група. И заради това, за да приключа, просто използвам случая, за да бъде решен този въпрос по един положителен начин. За мен е недопустимо Народното събрание да има 444 души платен персонал, те да взимат заплати почти равни на заплатите на народните представители, а народните представители да имат ограничение да ползват безплатните услуги на сътрудници и експерти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Други изказвания, въпроси?
Господин Васил Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина е добре да се поговори про домо суа, за Народното събрание като администрация, за неговия ред. Поводът е това проекторешение.
Истината обаче е, че това проекторешение не е било предмет на обсъждане в Комисията по администрация. За мен е изненада, че се появява подобна форма на разглеждане на бюджета на Народното събрание - решение, което трябва да определи изпълнението на бюджета и подбюджетната, както тук е записано, сметка за разходите на Народното събрание за 1995 г. и по отчета на извънбюджетна сметка на "Държавен вестник" за 1995 г.
Смея да твърдя, че за "Държавен вестник" в Комисията по администрация не е разглеждан никакъв отчет.
Що се отнася до погледа, казвам само погледа, който има административната комисия, върху разходите за 1995 г. на бюджета на Народното събрание, искам да ви кажа, че и той не е подробно разглеждан. Оказва се, че ние тук сега ще приемем нещо, по което, уверявам ви, като народен представител съвестно изпълнявам задълженията си в Комисията по администрация, аз нямам поглед. Представям си другите мои колеги в каква ситуация се намират.
И затова, присъединявайки се изцяло към казаното от председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че се ограничава възможността народните представители да се ползват от опита, от знанията на експерти и да ползват възможността, която имат всички парламентаристи в демократичните страни - да имат свои съветници, и всички тези административни ограничения, които по същество пречат на пълноценната работа на Народното събрание и на отделния народен представител, си позволявам да кажа, че това, което ние сега разглеждаме, е една имитация на отчетност и на, видите ли, строга финансова дисциплина. Нищо повече освен една обикновена имитация!
Вероятно ще станем свидетели и на още доста необмислени, бих казал, смешни опити да се демонстрира пред българското общество, че БСП прави всичко възможно така щото тежестите от прехода и от реформата да бъдат справедливо разпределени. Това просто не е така. Не са справедливо разпределени. Тези хора не носят тежестта на прехода. Тези хора от върхушката на БСП нямат отношение към бедственото положение на българските граждани. И всички тези смехотворни опити няма да могат да скрият истината. Не случайно днес има, така да се каже, предаване по Българската телевизия. Всичко това ще бъде заснето, за да внуши на българския избирател, че, ето, председателят на Народното събрание, който е един ярък представител на БСП, прави своя отчет, той едва ли не цепи стотинката на две. Аз пък твърдя, че в Комисията по администрация това не е така, не само заради правилника, който вече действа, но и заради практиката до този момент в Комисията по администрация да се разглеждат въпроси, които имат измерение в левова стойност над 1 млн. лева.
Няма да коментирам някои проблеми, свързани с мандатните жилища на народните представители, няма да коментирам тези въпроси. Както и дали рационално се използват средствата за екипи в Народното събрание и за съответните структури на Народното събрание. Няма да коментирам също така и болния проблем с транспорта на Народното събрание. Искам само да кажа, че това, с което се занимаваме сега, при създалата се икономическа ситуация в страната, бедствена социална ситуация в страната, е недопустимо, загуба на време е и е поредният цинизъм, поднесен ни от БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други изказвания? Господин Георги Аврамов има думата.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Става въпрос за отчет за разходите, които ние сме гласували, доколко те са били изпълнени съобразно решението на парламента, дали има някакви отклонения, нарушения и т.н.
Никой от тук не оспори тези числа и тези разходи, които бяха направени и са представени във Вашия отчет. Тук наистина се опитва отново да се измести въпросът към популистки проблеми, без да има никакви конкретни становища по дадени разходи.
Един парламент има разходи. Истина е, че българското Народно събрание има едни от най-малките разходи от всички парламенти, с който и да искате да го сравните. Този отчет е гледан както в Комисията по администрация, така и в Комисията по бюджет и финанси. Така че той не е вкаран така, без да бъде гледан внимателно. Както знаете, още когато се гласуваше бюджетът на Народното събрание достатъчно пера по него бяха намалени и наистина имаме един минимален бюджет за дейността. Такива са възможностите в момента на страната, това е и бюджетът на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Други?
Да, има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Аврамов, Вие току-що казахте, че никой не е оспорил нито една цифра. Аз оспорвам целесъобразността на цифрата от 3 млн. лева, която беше дадена миналата година, за подмяна на пултовете и системата или схемата на гласуване в Народното събрание. Не затова, защото не е свършена работата, а защото ефектът от нея е равен на минус единица, не на нула. Това, което се целеше - да се препятства гласуването с много карти, продължава да бъде факт. Така ли е, господин Аврамов?

Питам аз, тези три милиона лева целесъобразно ли беше да се дадат? Няма да коментирам.
ИВО АТАНАСОВ (от място): Защо го правите? Защо гласувате с повече карти?
ИВАН СУНГАРСКИ: Господин Атанасов, същият въпрос можете да зададете и на себе си защо го правите.
Питам, трябваше ли да бъдат дадени тези три милиона лева, след като нещата не се промениха? Поне за мен не са се променили.
Заместването на един пулт, на който можеше да се гласува с няколко карти с един пулт, на който може да се гласува само с една, по същество не промени нещата в събранието. И не напразно, който прегледа стенограмите, ще види колко пъти сме възразявали срещу това, че по много важни законопроекти се гласува от името на хора, които не само, че ги няма в залата, но ги няма и в България.
ИВО АТАНАСОВ (от място): Като Петър Стоянов.
ИВАН СУНГАРСКИ: Да не говорим, че за сумата, за която става дума, вероятно фирмата, която смени пултовете за гласуване, е дала тук-таме някой лев, за да вземе тя офертата.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Може ли да докажете твърдението си?
ИВАН СУНГАРСКИ: Не може. Не може, но другото твърдение защо не оспорите, че за три милиона лева нищо не се промени в събранието. Защо не оспорите и това? Ще го оспорите ли?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): И Петър Стоянов гласуваше, докато беше в чужбина.
ИВАН СУНГАРСКИ: Защо се хващате за Петър Стоянов, или за Драган Петканов? Аз ви питам защо трябваше да бъдат дадени три милиона лева? Това искам да знам.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Вие какво искате, да гласувате със 125 карти, а ние да гледаме?
ИВАН СУНГАРСКИ: Аз ще ви кажа пък за Андрей Луканов, вие като казвате за Петър Стоянов. Питам тези три милиона лева кой ще ги оправдае и с какво? И каква ефективност има от тяхното използване? Защо се хващате за имена? Ако прочетете стенограмите, ще видите колко повече имена са упоменати вътре, казах, и пак повтарям, по значими законопроекти, при които беше задължително този, който гласува, да знае за какво става дума. Недейте така.
Много точно беше казано от Васил Михайлов, че това е един популистки отчет. И аз, ако наистина се отнасяме отговорно към бюджета на Народното събрание, ще попитам най-настоятелно да ми бъде даден отговор - кой ще поеме отговорността за похарчените три милиона лева за "новата" система за гласуване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Също благодаря.
Да смятаме ли, че няма вече други въпроси, за да чуем академик Сендов? Има поставени въпроси и той желае да им отговори.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Във връзка с обсъждането на...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Картата Ви, господин председател. (Весело оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Макар че времето на докладчика не се засича.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От обсъжданията, които бяха направени по моя доклад и отчет, естествено имаше забележки, на които няма да отговоря, тъй като смятам, че са под моето достойнство.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): То пък едно достойнство.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Достойнството на председателя е достойнство и на Народното събрание.
По отношение на това, което каза господин Соколов, на разположение съм да разговаряме по тези въпроси, които не се отнасят до бюджета. Той ги е поставял и по друг повод. Имаме възможност да говорим пак и можем да намерим решение.
На господин Михайлов няма да отговарям.
На господин Сунгарски, по отношение на трите милиона, кой поема отговорност - аз поемам отговорност. Аз поемам отговорност и като председател на Народното събрание, и като човек, който разбира малко от компютри и от електроника.
Системата за гласуване трябваше да бъде сменена. Трябваше да бъде сменена, защото предишната система вече нямаше капацитета, за да работи това Народно събрание. Тя трябваше да бъде сменена и можеше да бъде сменена със същата система да се гласува от едно място с колкото искате карти. Смяната на този режим е въпрос на промяна в програмата, която може да бъде направена във всеки момент, без никакви съществени разходи. Това е въпрос на програма.
Сега бях на посещение в парламента в Турция и там ми казаха, че те са поръчали на една фирма в Германия за десетки, много десетки милиони долари, за да им направят система за гласуване, която няма да бъде с карти, а ще бъде с два пръста. Слагате си два пръста, казва се "патер рекъгнишън". И тогава, ако иска някой да си отреже пръстите и да ги даде някой да гласува с тях, може да го направи. (Весело оживление) Не е изключено. Аз посъветвах моя колега малко да помислят, преди да дават тези пари. Цената ще бъде много висока. Стотици пъти повече от това, което ние сме похарчили, тъй като проверката на отпечатъците ще става във всеки момент. Системата е с 99 процента сигурност, сигурно ще дава и един процент грешка, което също е проблем. Но германците казват, че е 100 процента сигурност.
Така че отговорът ми на господин Сунгарски, който много уважавам и не очаквах той да направи такава забележка, че някой е взел пари. Господин Сунгарски, официално обвинение за корупция на председателя на Народното събрание...
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Кой е казал такова нещо?
ДОКЛАДЧИК БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие казахте, че някой е взел нещо, за да даде тези три милиона. Аз смятам, че Вие дължите някаква стъпка във връзка с този въпрос. Отговорът ми на Вашия въпрос е: аз нося отговорност за тези три милиона, аз нося отговорност за решението да се смени системата, защото тя трябваше да бъде сменена. Проверете, има всички отчети за това защо трябваше да бъде сменена. Тъй като има код, който по обем вече се изчерпи и трябваше да бъде сменен.
По отношение на всичко, което беше казано тук, аз смятам, че възражение по съдържанието на отчета няма. Смятам, че един отчет за бюджет не може да бъде популистки и моля Народното събрание да гласува направеното предложение за решение, като искам да добавя само, че "приема доклада и отчета за изпълнението на бюджета". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Пристъпваме към гласуване. Припомням проекторешението:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от бюджета на Народното събрание - приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и чл. 14 от Закона за "Държавен вестник"

Р Е Ш И:

1. Приема доклада и отчета на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1995 г.
2. Приема отчета на председателя на Народното събрание за изпълнението на годишната извънбюджетна сметка на "Държавен вестник" за 1995 г."
Моля да гласувате.
От общо гласували 195 народни представители, за - 117, против - 22, въздържали се - 56.
Решението е прието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред две съобщения: "Уважаеми господин председател, оттеглям проекторешение, внесено на 17.V.1995 г. с вх. N 54-02-25, поради несъгласието на господин Максим Димов. Подпис: Стоян Денчев"
"Уважаеми господин председател, оттегляме законопроекти с N 100-03-77 и 54-01-25 за амнистия и възстановяване на отнето имущество на български граждани от турски произход поради това, че внасяме нов законопроект с мотиви към него. Подписали вносители Юнал Лютфи, Хасан Али и др."

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЕННОВЪЗДУШНОТО УЧЕНИЕ "КООПЕРАТИВ ЧАНС'96" В РАМКИТЕ НА ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР".
Най-напред ще докладва господин Камов, а след това господин Любен Петров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чрез писмено гласуване по предложения проект, Комисията по външната политика и европейската интеграция предлага на Народното събрание на чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши:
1. Участието на 6 военнослужещи и 1 военнотранспортен самолет Ан-26 с 6-членен екипаж от състава на Военновъздушните сили на Република България във военновъздушното учение в рамките на "Партньорство за мир" "Кооператив чанс'96" от 19 до 27 юли 1996 г. в района на гр. Солнок, Унгарската република.
2. Използуването на български военнотранспортен самолет Ан-26 за превоз на военнослужещи и за хвърляне на парашутисти на други държави, участвуващи в учението "Кооператив чанс'96" по време на провеждането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Петров.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Становището на Комисията по националната сигурност е следното:
Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 26 юни 1996 г. Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по националната сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията да разреши:
1. Участието на 6 военнослужещи и 1 военнотранспортен самолет Ан-26 с 6-членен екипаж от състава на Военновъздушните сили на Република България във военновъздушното учение в рамките на "Партньорство за мир" "Кооператив чанс'96" от 19 до 27 юли 1996 г. в района на гр. Солнок, Унгарската република.
2. Използуването на български военнотранспортен самолет Ан-26 за превоз на военнослужещи и за хвърляне на парашутисти на други държави, участвуващи в учението "Кооператив чанс'96" по време на провеждането му.
Становището на комисията беше прието на 26 юли 1996 г. с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Господин Петров, имаше един момент при обсъждането на проекторешението, свързан с препоръка, която беше направена от член на Парламентарната група на БСП. В нашето становище трябваше да бъде изразено задоволство - и това е направено - от това учение. Същевременно бе споменато, че нашата препоръка е участието на български Въоръжени сили в учение по инициативата "Партньорство за мир" - не само военноморски и военновъздушни, но и сухопътни, т.е. в един по-широк спектър. И това е изключително важно, тъй като военноморските учения обикновено са много скъпи. Разбира се, те са със своята изключителна стойност, но в никакъв случай не могат да заместят широката гама от наше участие, особено в сухопътни учения, а в конкретния случай ни се предлага участието на наш военнотранспортен самолет.
Разбира се, ще гласувам с две ръце за участието на този български транспортен самолет и без електронната система, защото много пъти тя показва невярно съотношение на силите в залата - винаги в полза на БСП. Често превръщаме парламентарната зала в казино, а не в пленарна зала заради участието на карти, а не на народни представители.
Бих искал да кажа обаче, че когато ни се предлага на вниманието - и това вече не е за първи път, а е няколко пъти - да вземем решение по чл. 84, т. 11 от българската Конституция: "Народното събрание разрешава изпращането и използуването на български Въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея"... Сега сме разбира се в първа част на т. 11 - изпращането на български Въоръжени сили.
Но ако внимателно прочетем документите, които са ни представени ще видим, че този транспортен самолет нищо че е с военен екипаж, фактически не представлява българските Въоръжени сили. Ако видим тълкуванието на т. 11 от чл. 84 на Конституцията, дадено от Конституционния съд, там ясно е казано какво трябва да разбираме под Въоръжени сили и какво трябва да разбираме под чужди войски. Един съществен компонент е наличието на въоръжение. Такова въоръжение в този транспортен самолет няма. Изрично е казано, че той ще бъде използуван за хвърлянето на парашутисти на други държави, участвуващи в учението. Следователно ние не сме в т. 11, според мен разбира се, на чл. 84 на българската Конституция. Тези права спокойно могат и са делегирани на Министерския съвет. Той можеше да реши това, без да занимава Народното събрание, тъй като транспортният самолет с участието му в това учение не представлява Въоръжени сили на Република България. И ми се струва, че е грешно да се преосигурява Министерският съвет и да иска разрешение от Народното събрание там, където сам може да реши такъв въпрос.
Аз разбирам неудобството на Министерския съвет, които са разбира се по-католици от папата, по отношение на участието в "Партньорство за мир" и за присъединяването на Република България към НАТО, т.е. да са против това присъединяване, но не ми се струва за уместно сега точно, когато става дума за такова изключително важно учение, провеждащо се за първи път в държава извън територията на НАТО - имам предвид Унгария, това е изключително важна стъпка. Това е едно ново качество на провеждането на ученията по инициативата "Партньорство за мир" с участието на военновъздушни сили от много държави. Струва ми се, че трябваше Министерският съвет да си поеме отговорността и съответно да разреши участието без да се преосигурява с решение на Народното събрание по чл. 84, т. 11 от Конституцията.
Разбира се, аз ще гласувам "за", но ми се струва, че това е една загуба на време за Народното събрание.
Не стои така въпросът за следващото разрешение, където наистина ние сме длъжни по чл. 84, т. 11 да дадем своето съгласие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Дилков има думата.


ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател! Като член на Комисията по национална сигурност, тъй като колегите, и председателят на комисията, и господин Михайлов пропуснаха една препоръка, която мисля че е резонна, ще се спра на нея. Ние се намираме в българския парламент и възникна въпросът, а и вие сам, когато прочетохте, тълкувахте, че не е чейнч, а е чанс...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Чанс.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Да. Бих искал чрез вас да обърна внимание на Министерския съвет, когато внася такива документи в българския парламент, първо да бъде на български език написано учението и след това в скоби може да се посочи на английски, френски и какъвто искате друг език.
Вече има прецеденти да се използва и чужд език в нашия парламент. Но мисля, че поне в официални документи това трябва да бъде в скоби. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Смятам, че бележката е правилна. Тя беше направена и от други депутати предварително. Ще помолим и ще обърнем внимание на Министерския съвет, тъй като документът е дошъл с този текст. Би трябвало да бъде изписано на български език и евентуално в скоби на латиница, на английски език.
Има ли други бележки? Няма.
Ще прочета още веднъж решението: "Решение за разрешаване участието на Република България във военновъздушното учение "Кооператив чанс-96" в рамките на инициативата "Партньорство за мир".
Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България реши:
1. Разрешава участието на шест военнослужещи и един военнотранспортен самолет "АН26" с шестчленен екипаж от състава на Военновъздушните сили на Република България във военновъздушното учение в рамките на инициативата "Партньорство за мир" - "Кооператив чанс-96" от 19-27 юли 1996 година в района на град Солнок, Унгарска република.
2. Разрешава използването на български военнотранспортен самолет "АН26" за превоз на военнослужещи и за хвърляне на парашутисти на други държави, участващи в учението "Кооператив чанс-96" по време на провеждането му."
Моля да гласувате.
От общо гласували 166 народни предсдтавители, за - 158, против - няма, въздържали се - 8.
Решението е прието.
Преминаваме към следваща точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ЧУЖДИ ВОЙСКИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНО СУХОПЪТНО УЧЕНИЕ "КООПЕРАТИВ ДИТЕРМИНЕЙШЪН-96".
Давам думата на Николай Камов да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Господин председател, Комисията по външната политика и европейската интеграция предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши:
Първо. Пребиваването на територията на Република България на чужди войски с лично въоръжение и снаряжение за участие в учението "Кооператив дитерминейшън-96", както следва: от република Гърция - 105 военнослужещи, от Малта - 39 военнослужещи, от Молдова - 38 военнослужещи, от Румъния - 40 военнослужещи, от Съединените американски щати - 42 военнослужещи, от Република Турция - 40 военнослужещи.
Второ. Прелитането и кацането на територията на Република България на 3 и 14 юли 1996 г. на военнотранспортни самолети без въоръжение и специална техника на борда на страните-участнички, както следва: от Съединените американски щати - 1 самолет С-130 и от Малта един самолет - RJ-70 на летище София, от Република Гърция един самолет С-130, от Република Турция един самолет С-130 и от Молдова един самолет АН-72 на летище Горна Оряховица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Любен Петров да прочете становището на Комисията по националната сигурност.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател! Госпожи и господа народни представители!
Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание от 26 юни 1996 г. Като приема за основателни мотивите на правителството, Комията по националната сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията да разреши:
Първо. Пребиваването на територията на Република България на чужди войски с лично въоръжение и снаряжение за участие в учението "Кооператив дитерминейшън-96", както следва: от Република Гърция 105 военнослужещи, от Малта - 39 военнослужещи, от Молдова - 38 военнослужещи, от Румъния - 40 военнослужещи, от Съединените американски щати - 42 военнослужещи, от Република Турция - 40 военнослужещи.
Второ. Прелитането и кацането на територията на Република България на 3 и 14 юли 1996 г. на военнотранспортни самолети без въоръжение и специална техника на борда на страните-участнички, както следва: от Съединените американски щати - един самолет С-130 и от Малта един самолет RJ-70 на летище София, от Република Гърция - един самолет С-130, от Република Турция - един самолет С-130 и от Молдова - един самолет АН-72 на летище Горна Оряховица."
Становището на комисията беше прието на 26 юни 1996 г. с консенсус. Благодаря.
Тук е изпълнена и препоръката на господин Михайлов, че на наша територия се провежда такова многонационално учение с участието на сухопътни войски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? Няма.
Ще прочета предложението за решение: "Решение за разрешаване пребиваването на чужди войски на територията на Република България за участие на многонационално сухопътно учание "Кооператив дитерминейшън-96".
Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България реши: разрешава пребиваването на чужди войски на територията на Република България с лично оръжение и снаряжение за участие в учението "Кооператив дитерминейшън-96" за времето от 3 до 14 юли 1996 година, както следва:
а) от Република Гърция - 105 военнослужещи;
б) от Малта - 39 военнослужещи;
в) от Молдова - 38 военнослужещи;
г) от Румъния - 40 военнослужещи;
д) от Съединените американски щати - 42 военнослужещи;
е) от Република Турция - 40 военнослужещи.
2. Разрешава прелитането и кацането на територията на Република България на 3 и 14 юли 1996 г. на военнотранспортни самолети без въоръжение и специална техника на борда на страните-участнични, както следва:
а) от Съединените американски щати - 1един самолет С-130 и от Малта - един самолет RJ-70 на летище София;
б) от Република Гърция - един самолет С-130; от Република Турция - един самолет С-130; и от Молдова един самолет АН-72 на летище Горна Оряховица."
Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 157, против няма, въздържал се - 1.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Давам думата на Бончо Рашков да докладва законопроекта.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, стигнали сме до чл. 17, ал. 9 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
По чл. 17 е направил предложение господин Железчев. Той предлага към чл. 17 да има нова ал. 9. Становището на комисията е да не се приеме предложението на господин Железчев. Аз съжалявам, него го няма тук. Добре би било да чуем и неговите мотиви, след което да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте, какво предложихте?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Съобщих, че предложение е направил господин Атанас Железчев.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Прочетете го.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Желаете да го прочетем - така ли?
"Чл. 17, ал. 9. Да се създаде нова ал. 9 със следното съдържание:
"Делата по предходната алинея се гледат в населеното място по местонахождението на имота. Досегашната ал. 8 да стане ал. 10"."
Това е предложението на господин Железчев.
Комисията обсъди това предложение и взе решение да не се подкрепи. Идеята е чудесна. Просто по-голяма част от членовете на комисията считат, че това практически е невъзможно да стане и ще вземем едно решение, което ще бъде предварително мъртвородено. Това са в основни линии съображенията на комисията да не се подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Аз подкрепям становището на комисията да не се възприема това предложение. С това, което се предлага, ние ще създадем едно амбулантно правораздаване. Съдът ще трябва да отвори сергии по населени места и да ходи да правораздава там за земеделските земи. Това е, според мен, принизяване ролята на съда до една най-ниска степен.
Искам да кажа, че едно такова предложение битуваше в тази зала и при една друга корекция на закона преди 2-3 години. Тогава ние го обсъдихме много сериозно, това беше в Тридесет и шестото Народно събрание и там също беше отхвърлено. Даже аз не си спомням дали това предложение тогава не идваше от тогавашните редици на Демократичната левица, но във всеки случай залата като цяло, след като го обсъдихме подробно, го отхвърли.
Не би трябвало да допускаме подобно нещо. Съдът е сам властен, и господин Железчев това го знае като професионалист, да реши за всеки конкретен случай дали трябва да отиде на оглед или не трябва да отиде на оглед. Но да създадем императивна норма, в която да задължаваме съдът да отиде и да разглежда делата в съответното населено място, където се намира имотът, това значи да обезличим съдебната власт. В специалните разпоредби, които организират работата на съдебната власт, ние нямаме такава императивна норма, която да задължава съда къде да гледа точно, в кое населено място точно да гледа делата. Напротив, имаме разпоредби, които казват, че делата се гледат извън седалището на съда само в особени случаи, ако това реши съответният съдебен състав.
Освен всички други съображения, свързани чисто със съдебната власт, аз смятам, че и това са едни допълнителни усложнения при разглеждане на делата, едно събиране на хората там на едни близко до събрания сбирки, а не на съдебни заседания. Тъй като вие сами разбирате, че когато става дума за земята, което е нещо много сериозно за всеки един собственик, да му се възстанови, особено по селата, интересът е много голям и натрупването на хора около един такъв съдебен състав ще създава допълнителни усложнения във връзка с разглеждането на тези дела.
Затова наистина аз предлагам, ако господин Железчев възприеме моите мотиви, да си оттегли това предложение или да не го поддържа, а ние да възприемем становището на комисията, което според мен е разумно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Железчев, имате думата.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е продиктувано от опита, който имам като адвокат по времето, когато съм се занимавам с дела, свързани с решаването на проблемите с връщането на земята, с обжалване на земеразделителните планове. Практиката показа, че много са хората, които трябва да бъдат призовавани да се явяват по тези дела, а обикновено за свидетели по тези дела се разпитват едни и същи възрастни хора. И те, тези хора, през няколко дни трябва да бъдат привиквани в съда да дават показания. Тяхната възраст и честото явяване в съда дава отражение върху тяхното желание да се явяват като свидетели и да помогнат на хората, които нямат документи и не могат да докажат собствеността си върху тези земи.
Затова аз съм предложил, и на практика Сливенският районен съд беше възприел това мое предложение, и без да има такава разпоредба, хората бяха улеснени в това отношение. Но за съжаление не всички съдилища възприемат тази практика.
Това, което предлагам аз, не е нещо ново. Ние преди 70 години сме имали тази практика. Известно е, че по времето на управлението на БЗНС, по времето на управлението на Александър Стамболийски съдилищата са ходили по места. Щом преди 70 години, когато не е имало нито леки коли, да не говорим за техните марки, съдиите и адвокатите са ходили в населените места да правораздават, защо не днес, при наличието на толкова възможности за лесно придвижване на съдебния състав?
Аз мисля, че господин Шопов, понеже той има претенции, че е земеделец и че е последовател на идеите на Стамболийски, ще ме подкрепи в това предложение, защото то представлява едно продължение на опита, който има нашата правораздавателна система.
А колкото до принизяване работата на съда, авторитета на правораздаването, мен ми се струва, че не това къде ще заседава съдът - дали в някоя луксозна съдебна зала или в читалището на едно село - не това е, което понижава авторитета, а лошото качество на съдебните актове, които се издават, ненавременното издаване на съдебните актове. Във вестниците, знаете, има информация, че по 2-3 години стоят нерешени дела, да не говорим за ненасрочените.
Така че, колеги, моето предложение е продиктувано от желанието да улесним тези хора, особено възрастните, които са най-потърпевшите при доказване на правото на собственост по време на гледането на делата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата професор Христо Стоянов.

ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, онова, което се предложи от господин Железчев има и отрицателни, има и положителни страни. Отрицателната е в тази насока, която господин Димитров й постави, че едва ли не, че ние просто не вярваме на съда и създаваме едно определено недоверие и неуважение. Може и така да се тълкува, но замисълът на този текст е съвсем добронамерен в една сложна обстановка. Каква е тя?
Първо - това, което господин Железчев каза.
Второ - самият факт, че по време на подаване на документите за собственост се явиха около 4 млн. дка повече от това, което е имало в България. Това показва, че по един или друг начин някои от нашите селяни търсят, както се казва, в мътна вода - риба. И аз мисля, че тук тежестта на предложението на господин Железчев е в този аспект - на една превантивност. Едно разглеждане на това дело в едно населено място може да има друг резултат. Трябва да ви кажа, че тези хора си знаят кой, къде, какво е имал. Малко трудно ще е да се получи това лъжливо свидетелство. Той ще се откаже да свидетелствува лъжливо. В този смисъл аз искам да намерим един общ език не в грубостта, не в неуважението към съдебните власти и не защото някога е било това, а защото просто обстоятелствата ни налагат едно такова решение. В края на краищата ще създадем едно по-вярно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Атанас Железчев към чл. 17, ал. 2 да се създаде нова ал. 9 със следното съдържание:
"Ал. 9. Делата по предходната алинея се гледат в населеното място по местонахождението на имота."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 172 народни представители, за - 71, против - 60, въздържали се - 41.
Предложението не се приема.
Следващото предложение?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Следващото предложение е отново на господин Атанас Железчев. То е по чл. 17. Той предлага да се създаде нова ал. 11 към чл. 17 като предлага тя да има следния текст:
"Ал. 11. Заинтересуваните граждани пропуснали да обжалват влезлите в сила земеразделителни планове до обнародването на настоящия закон могат да ги обжалват в нов 3-месечен срок."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, както ви е известно в Правилника за приложение на закона е предвидена разпоредба, която задължава жалбоподателите срещу земеразделителните планове да прилагат към жалбата си скица, изготвена от лицензиран специалист - инженер-землемер. И ако не бъде приложена такава скица от такъв специалист не се дава ход на жалбата, същата се оставя без уважение.
Практиката показва, че много малко са тези специалисти, които могат да изготвят такива скици. Освен това срокът, в който трябва да бъдат изготвени и приложени към жалбата тези скици е крайно недостатъчен, поради което много от хората, недоволни от земеразделителните планове не можаха да обжалват земеразделителните планове. За това говори и обстоятелството, че масово пристигат жалби срещу земеразделителните планове в Министерството на земеделието, при различните депутати, включително и при мен. Тези жалби са подписани от 100-150 и повече човека. Това показва недоволство, несъгласие със земеразделителните планове, но хората нямат физическата възможност да си осигурят такива скици и пропускат тези срокове.
Министър Шиваров обеща да бъде отменено това изискване от правилника. Аз считам, че е редно при това положение да се даде нов срок на всички хора, които са недоволни от земеразделителните планове да обжалват отново, но вече без задължението да прилагат скица. Ето защо аз съм направил това предложение - да се даде нова възможност на хората като в един нов съвсем кратък 3-месечен срок онези, които са неудовлетворени от земеразделителните планове, които искат да ги обжалват да подадат своите жалби и съдът да се произнесе по тяхната основателност или не. Ето защо в интерес на успокояване на многобройните собственици на земеделски земи, недоволни от земеразделителните планове е тази разпоредба. Затова моля внимателно да вникнете в това предложение и да го подкрепите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганият текст на нова ал. 11 към чл. 17 от колегата Железчев смятам, че заслужава внимание и той многообстоятелствено тук обясни мотивите, които са го накарали да предложи този нов текст.
Аз с пълно сърце подкрепям направеното предложение, защото сами знаете, че с този законопроект, който сега разглеждаме, се внасят едни нови обстоятелства в цялата технология на закона. Известна ни е освен това и практиката, че редица от земеразделителните планове и в момента не са в цветущо състояние и ако искаме можем да създадем възможност за едно по-бързо и по-коректно прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Мисля че е редно да обърнем необходимото внимание на предлагания текст и да го подкрепим. Той само обогатява закона, създава възможност на тези, които са пропуснали този срок, създава нови възможности, неголеми - става въпрос за един 3-месечен срок, с което ние действително ще откликнем на нуждите, които се представят от действителността към нас. Ето защо аз ви призовавам да подкрепим това предложение за нова ал. 11 към чл. 17. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? - Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Железчев да се създаде нова ал. 11 към чл. 17 със следното съдържание:
"Ал. 11. Заинтересуваните граждани, пропуснали да обжалват влезлите в сила земеразделителни планове до обнародване на настоящия закон могат да ги обжалват в нов 3-месечен срок."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 184 народни представители, за - 90, против - 53, въздържали се - 41.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на Хасан Али.
За процедура думата е на господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги! Въпреки че господин Железчев и господин Костов се опитаха да обяснят някои неща аз виждам, че в залата имаше малко разсеяност и затова предлагам, господин председател, на Вашето внимание да има едно повторно гласуване на текста. Надявам се, че той ще бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм. Благодаря.
Моля да прегласувате предложението на господин Железчев, което прочетох.
От общо гласували 207 народни представители, за - 105, против - 59, въздържали се - 43.
Предложението се приема.
Моля за следващото предложение.


ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Следващото предложение относно чл. 19 е на господин Хасан Али. Той предлага в чл. 19 думите "се включват в общинския поземлен фонд" да се заменят с думите "се стопанисват от общините". Становището на комисията е да не се подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Хасан Али желае ли да вземе отношение? - Няма го.
Моля да гласувате предложението на Хасан Али в чл. 19 думите "се включват в общинския поземлен фонд" да се заменят с думите "се стопанисват от общините". Моля да гласувате.
От общо гласували 149 народни представители, за - 29, против - 66, въздържали се - 54.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Петко Ганев.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Господин Петко Ганев предлага към чл. 19а, ал. 1 да се направи следната промяна: изразът "със земи от държавния или общинския поземлен фонд се извършва" да се замени с думите "се извършва пропорционално със земи от държавния или общинския поземлен фонд". Становището на комисията е да се подкрепи предложението на народния представител Петко Ганев и чл. 19а, ал. 1 да добие следния вид:
"Чл.19а. Ал. 1. Обезщетяването се извършва пропорционално със земи от държавния или общинския поземлен фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Да, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Този текст също е във връзка с така наречените обезщетения. Досега комисията отложи няколко такива текста, защото очевидно там трябва да се поработи още малко. Така предложеният от господин Петко Ганев текст - да се извършват пропорционално обезщетенията със земи от държавния или общинския поземлен фонд, крие няколко капана, които поставят на практика нови ограничения за обезщетяването на собствениците. Тези капани са в това, че тази пропорционалност е дадена много пожелателно, не много, а направо пожелателно, без да се съобщава как ще става тази пропорционалност, кой ще бъде арбитърът между две собствености - държавна и общинска, и какви са случаите, при които едната собственост отсъства в даденото землище, примерно има само държавна или само общинска собственост, налична за обезщетяване, или пък има обратното - само общинска, а държавна отсъства и за никаква пропорционалност не може да става дума и кой ще арбитрира в края на краищата, кой ще наложи какво значи пропорционалност в абсолютни цифри, като знаем, че общинската собственост се стопанисва от общинския съвет. Там трябва да се вземе решение на общинския съвет за тази работа.
Ето тези капани аз мисля, че ни карат или да отхвърлим сега този текст, или той да бъде прецизиран отново в комисията заедно с останалите текстове по обезщетението, защото така, както е даден, ми се струва, че е абсолютно неприложим. Бих казал дори, че текстът е противоконституционен, защото на практика ще ограничи правата на собствениците да бъдат обезщетявани.
Затова имам две предложения: или този текст да отпадне като цяло, или да се върне отново за разглеждане в комисията заедно с другите текстове по обезщетяването, които също отложихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбира се, това, което каза господин Костов, се отнася и за друго: пропорционално на какво, на обема на земята и правопропорционално или обратнопропорционално?
Думата има господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че колегата Ганев трябва да се съгласи с мотивите, които бяха изтъкнати тук от господин Костов. И ми се струва, че комисията е подходила малко наивно, като се е съгласила да възприеме този текст. Защото става дума за две собствености, които са принадлежащи на различни институции: едната е държавна, другата е общинска. И да задължаваме общинския съвет пропорционално да отдава толкова земя за обезщетение, колкото дава държавата, или обратно - държавата да бъде задължена да даде пропорционално толкова земя, колкото дава общинският съвет, просто е противоконституционно, господин Ганев.
И аз мисля, че изобщо не може да става дума за пропорционално съотношение. Предишният текст на чл. 19 е добър. В него се казва: "от държавния или общинския поземлен фонд се извършва от общинската поземлена комисия в следния ред", където вече са изброени нещата. Така че, по-добре е това "пропорционално" да отпадне, тъй като и в единия случай - за собственост, в другия - за количество земя, просто този текст няма да работи.
Призовавам този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз се съгласявам до известна степен с изказаните тук становища, че по всяка вероятност текстът, който съм предложил, редакционно може би не изглежда добре. В тази връзка аз ще предложа сега да се отложи гласуването на този текст. Но смисълът, който аз предлагам с този текст, е обезщетяването на гражданите наистина да става пропорционално - в комисията допълнително ще се уточним за текст - с общинска и държавна земя. Не е възможно в дадено землище за обезщетение на собствениците на земи и на техните наследници да се използва единствено и само държавната или единствено и само общинската земя.
Що се отнася до това дали ние се намесваме в работата на държавния орган - министъра, който се разпорежда с държавната земя, или на общинския съвет, който също ще трябва да вземе решение за обезщетението с общинска земя, това просто не е така. И в текста, който досега съществуваше, общинският съвет трябва да вземе това решение. След като има общинска земя и тя трябва да бъде използвана за обезщетяване, общинският съвет, разбира се, че ще вземе решение. Разбира се, че министърът ще издаде заповед за обезщетяване с държавната земя. Но в никакъв случай не бива според мен това да става поотделно от отделните поземлени фондове. Защото в такъв случай в определени землища може да се изразходва за обезщетение само държавната земя или пък само общинската земя.
Ето защо аз предлагам, господин председателю, да отложим гласуването на този текст за следващото заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля при уточнението да се има предвид, че когато се каже, че "пропорционално" се обезщетява, може да се разбере, че на един обезщетен ще му дадете част от едната и част от другата земя.
Предложението, което беше направено от господин Костов, се поддържа и от господин Ганев. Моля да гласувате отлагането на този текст.
От общо гласували 160 народни представители, за - 156, против - 1, въздържали се - 3.
Текстът е отложен.
Моля да гласувате да бъде допуснат в залата Румен Попов, заместник-министър на земеделието, да присъства при обсъждането.
От общо гласували 150 народни представители, за - 119, против - 14, въздържали се - 17.
Предложението се приема. Моля да поканите Румен Попов в залата.
Продължаваме с предложението на народния представител Златимир Орсов.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Народният представител Златимир Орсов е направил предложение за изменение на разпоредбата на чл. 19а, ал. 3. След като обсъди това предложение, комисията прецени, че не е целесъобразно да го подкрепяме и предлага то да не бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Орсов? - Няма го.
Все пак трябва да гласуваме неговото предложение. "Ал. 3. Лицата, които имат право на обезщетение по чл. 10б, чл. 10в, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 6 и чл. 29, ал. 1, могат да прехвърлят това свое право с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните".
Моля да гласувате това предложение на господин Орсов.
От общо гласували 180 народни представители, за 29, против - 84, въздържали се - 67.
Предложението на народния представител Златимир Орсов не се приема.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Следващите предложения са по чл. 20, ал. 1.
Предложение за изменение и допълнение са направили народният представител Христоз Христозов и група народни представители; Стефан Личев, Моньо Христов, Калчо Чукаров и Владимир Николов; предложение имат и народните представители Петко Ганев и Спас Димитров.
Становището на комисията е да се подкрепят предложенията на народния представител Христоз Христозов и група народни представители и на Петко Ганев. В такъв случай чл. 20, ал. 1 би звучал по следния начин:
"Чл. 20. Ал. 1. Безимотни и малоимотни граждани се оземляват от общинската поземлена комисия със земи от държавния и общински поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По отношение на чл. 20 ние имаме предложение да отпаднат предложенията, внесени от Христоз Христозов и група народни представители, имайки предвид следното: досегашният текст на чл. 20 гласеше, че безимотни и малоимотни граждани се оземляват в единия случай, когато е с общински земи, по решение на кмета, но при ред и правилник, определени от общинския народен съвет. С държавни земи се оземляват по ред и правилник, определени от Министерския съвет. В сегашния текст се предлага това да става само по ред и правилник, определени от Министерския съвет, с което се елиминират общините. В единия случай това е собственост на държавата, в другия случай - на общината. С този правилник на Министерския съвет той не може да задължава оземляването и от общинските земи. Затова сме предложили това предложение на Христозов и група народни представители да отпадне и да остане старият текст, при който ясно се разграничава общинската от държавната земя и кой разполага с нея. В противен случай ние изземваме функциите на общинските съвети и по този начин те не могат да разполагат със земята си и да оземляват граждани, които са на територията на общината.
Затова поддържаме предложението си да отпадне този текст и да се запази старият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Петко Ганев има думата.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, на първо четене ние приехме текст, внесен от народния представител Христоз Христозов и група народни представители, именно по този начин, както е записано сега в текста, да става оземляването на безимотни и малоимотни граждани. Това, което аз съм направил като допълнение, е да става по ред и условия, определени, в първоначалния текст беше, от Министерския съвет, а аз съм предложил това да става с наредба на Министерския съвет.
Това, което казва колегата Калчо Чукаров, разбира се, че така ще бъде и с новият текст в закона. Общинският съвет ще взема решения за оземляване, т.е. за разпореждане с общинската земя. Министърът ще издаде заповед за оземляване на безимотнии малоимотни граждани. Но за да стане това по един ред, общ за цялата страна и до голяма степен да се унифицира този процес в цялата страна, ето защо ние предлагаме Министерският съвет да издаде наредба за начина, по който ще става оземляването на безимотни и малоимотни граждани, а по-нататък собствениците, съобразявайки се, разбира се, с наредбата на Министерския съвет, ще вземат своите решения - министърът със заповед, а общинският съвет - със свое решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Калчо Чукаров за реплика.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми колеги, ще ви прочета текста и ако вие доловите това, което каза Петко Ганев, че е точно така, съм съгласен да гласувам за него. Но мисля, че текстът, който ни се предлага да приемем, не изяснява този въпрос. Чета: "Безимотни и малоимотни селяни се оземляват от общинската поземлена комисия със земи от държавния и общински поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем при условия и ред, определени с наредба на Министерския съвет". Дотук - добре. Но никъде не си личи, че тази наредба и конкретно общинският съвет ще разработят отделно своя наредба и че ще им се дава възможност за оземляване.
Затова предлагам да отложим гласуването на текста, тъй като не е добре формулиран, да го разгледаме на слезващото заседание в комисията, да изясним тези въпроси и тогава да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като народният представител Калчо Чукаров прави процедурно предложение, има ли някой против това процедурно предложение? - Заповядайте, господин Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не смятам, че този текст трябва да бъде отлаган, тъй като не виждам какво допълнително трябва да се разглежда. Просто трябва да се разбере, че този текст противоречи косвено на Конституцията и дори и да бъде приет, ще бъде отменен от Конституционния съд. В Конституцията изрично е възпроизведено правилото, че всички собствености са равнопоставени. Тук с този текст се предлага в единия вид собственост, общинската собственост в случая, да се разпорежда Министерският съвет, т.е. този орган, който всъщност може да се разпорежда с държавната собственост. Тази наредба, която се предлага, то е същото - дали ще бъде по ред, определен от Министерския съвет, или ще бъде с наредба, естествено този ред пак трябва да бъде определен от наредба или в някакъв друг нормативен акт на Министерския съвет. Това означава, че по този начин ние даваме една възможност на Министерския съвет да се вмесва в общинската собственост, което е единствено правомощие на общинския съвет. По този начин аз смятам, че действително имаме вече, ние приехме тук и законите за отделните видове собственост, включително и за общинската собственост, това е едно грубо вмешателство в правомощията на общинския съвет относно общинската собственост и ние всъщност не можем това да направим. Не можем да оставим Министерския съвет да се занимава с общинската собственост, защото в тази наредба той може да вкара всякакви разпоредби. Изобщо, пак повтарям, това е единствено правомощие на общинския съвет. Затова ние, група народни представители от Народния съюз, сме предложили този текст да отпадне, тъй като той е противоконституционен. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Имаше процедурно предложение за отлагане. Има противно предложение - да не се отлага, а сега да се разгледа текстът, като, разбира се, може да отпадне или не.
Моля най-напред да гласувате предложението на Калчо Чукаров да бъде отложено разискването на този текст. Процедурното предложение е за отлагане на обсъждането.
От общо гласували 148 народни представители, за - 41, против - 81, въздържали се - 26.
Предложението за отлагане не се приема.
Има ли други бележки по този текст? - Няма.
Има предложение, този текст да отпадне.
Моля да гласувате предложението на народния представител Стефан Личев и група народни представители този текст да отпадне.
От общо гласували 173 народни представители, за - 70, против - 79, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 180 народни представители, за - 104, против - 71, въздържали се - 5.
Текстът е приет.
Следващото предложение е на народния представител Христоз Христозов.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение по чл. 20, ал. 2 освен народният представител Христоз Христозов и група народни представители е направил и господин Спас Димитров.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Христоз Христозов и група народни представители и на Спас Димитров. При това положение чл. 20, ал. 2 ще звучи по следния начин:
"Чл. 20. Ал. 2. Размерът и местонахождението на земите за оземляване, се определят по предложение на общинската поземлена комисия от министъра на земеделието и хранителната промишленост - за земите от държавния поземлен фонд и от общинския съвет - за земите от общинския поземлен фонд, пропорционално на наличните в землището поземлени фондове. Те определят каква част от тях се прехвърля в собственост или отдава под наем."
Колеги, тук може би е целесъобразно да помислим дали трябва да гласуваме сега или да го отложим, във връзка с това, че ние вече отложихме чл. 19а, ал. 1, във връзка с пропорционалността. Тук също фигурира този принцип. Моля да се прецени целесъобразността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отлагането е автоматично, тъй като е свързано с текст, който е отложен. Отлагам без гласуване, тъй като е свързан с отложен текст.
Следващото предложение за ал. 3!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 20, ал. 3 предложение е направено от народния представител Христоз Христозов и група народни представители.
Становището на комисията е да се приеме предложението и ал. 3 да звучи по следния начин:
"Чл. 20, Ал. 3. Оземляването се извършва в землището на населеното място, където лицето постоянно живее или са му възстановени земеделските земи, както и в съседни землища."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст?
Има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, бележката е съвсем малка и редакционна. Вместо "оземляването", което е императивната форма да пише: "оземляване се извършва...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Без пълен член?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Комисията не възразява. Благодаря.
Моля да гласувате този текст с направеното редакционно предложение за премахване на пълния член - "Оземляване се извършва..." и т.н.
От общо гласували 158 народни представители, за - 157, против - няма, въздържал се - 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Следващият член, по който има направени предложения е чл. 23 и предложението се съдържа в законопроекта на народния представител Христоз Христозов и група народни представители.
Становището на комисията е да се подкрепи направеното предложение и ако то се приеме, чл. 23 ще звучи по следния начи:
"Чл. 23. При оземляването правото на собственост се придобива с влизане на решението на общинската поземлена комисия в сила. Решението се вписва в нотариата. До изплащане на дължимите за оземляване суми върху имота се учредява законна ипотека."
Това становище беше гласувано с 10 - "за", "против" - няма, "въздържали се" - 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложението за текст на чл. 23.
От общо гласували 159 народни представители, за - 144, против - 1, въздържали се - 14.
Новият член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 24, ал. 1 предложение за изменение и допълнение са направили народният представител Христоз Христозов и група народни представители и народният представител Златимир Орсов.
Становището на комисията е да се подкрепи предложението на народния представител Христоз Христозов и група народни представители. При това положение чл. 24, ал. 1 ще има следния текст:
"Чл. 24. Ал. 1. Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Министърът на земеделието и хранителната промишленост упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд."
Този текст бе гласуван с 9 гласа - "за", "против" - няма, "въздържали се" - 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст? - Няма.
Моля да гласувате чл. 24, ал. 1.
От общо гласували 162 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 17.
Член 24, ал. 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 24, ал. 2 предложение са направили народните представители Йордан Ройнев и Златимир Орсов.
Становището на комисията е да се подкрепи предложението на народния представител Йордан Ройнев, в което се включва и хипотезата на народния представител Златимир Орсов. При това положение чл. 24, ал. 2 ще звучи така:
"Чл. 24. Ал. 2. Правото на собственост на държавата върху земеделски земи, предоставени на научни, научнопроизводствени и учебни заведения на Министерството на транспорта, на местата за лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, овощни разсадници, пепиниери и маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства, доколкото са необходими за тяхната дейност, се запазва в размер, съответстващ на основната им дейност, определен от Министерството на земеделието и хранителната промишленост след вземане мнението на заинтересуваните ведомства."
Текстът бе подкрепен с 8 гласа - "за", "против" - няма, "въздържали се" - 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че така ако се приеме този текст, изведнъж ще става нещо, което не би трябвало да става. Редакционно трябва да се измени. Имам предвид: "Учебни заведения на Министерство на транспорта". Ами останалите учебни заведения? Значи те нямат право на собственост. (Реплики от залата: "Имат.") Имат, ама пише...
Може да се пише "в това число на Министерството на транспорта". Защото старият текст е ясен: "предоставени на научни, научнопроизводствени и учебни заведения..." и т. н., а тук става: "учебни заведения на Министерство на транспорта", т. е. определяме кои са именно тези учебни заведения. Значи университетът няма право да има такива. Не можем така да го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А академията?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Академията и пр.
Значи или "Министерство на транспорта" трябва да отпадне или трябва да бъде "в това число и на Министерството на транспорта".
Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласни ли сте текстът да бъде: "И учебни заведения, включително и на Министерството на транспорта".
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като Министерството на транспорта не се смята за министерство, което се занимава с наука.
Значи вместо на "Министерството на транспорта" ще бъде: "включително и на Министерство на транспорта".
Съгласни сте с тази формулировка. Моля да гласувате текста на чл. 24, ал. 2 с това уточнение, което беше направено от господин Костов. Моля да гласувате.
От общо гласували 152 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 3.
Член 24, ал. 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 27, ал. 1 предложение за изменение и допълнение са направили господата Атанас Железчев и Христо Стоянов.
Становището на комисията е да се подкрепи предложението на народния представител Атанас Железчев и ако това стане чл. 27, ал. 1 ще звучи така:
"Чл. 27. Ал. 1. Собствениците на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства, членовете на трудовокооперативни земеделски стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях, имат право на дялове от имуществото на посочените организации. Размерът на дяловете се определя въз основа на приноса им при придобиването му - внесена земя, трайни насаждения, трудов стаж и неизплатени инвентарни вноски. Разпределението им се извършва при условия и по ред, посочени в правилника за прилагането на този закон, при равно съотношение между внесената земя и трудов стаж след приспадане на неизплатените инвентарни вноски. Ако правоимащото лице не е внесло земя и основни средства, трудовото му участие се взема предвид, когато не е по-малко от 5 години".
Този текст бе гласуван със 7 гласа "за", 2 - "против", и 4 - "въздържали се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 27, ал. 1, предложена от господин Железчев в нова редакция. И да се вземе на въоръжение като пример на конструктивно предложение от опозицията, което се приема с овации.
От общо гласували 164 народни представители, за - 130, против - 2, въздържали се - 32.
Член 27, ал. 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Следващите предложения на народните представители Йордан Ройнев и Златимир Орсов са относно чл. 27, ал. 6. Те са за изменение на сега действащия текст.
Становището на комисията е да се приеме предложението на народния представител Златимир Орсов и чл. 27, ал. 6 да звучи така:
"Чл. 27. Ал. 6. Лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби, могат да ползват безвъзмездно от деня на придобиване на сградите и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери в срок от 1 година от влизане в сила на плана за земеразделяне. Те могат да придобият собствеността върху нея и върху застроената част чрез:
1. плащане с разсрочване за 10 години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната инфлация;
2. обезщетяване на земята, върху която не могат да възстановят собствеността си, поради обстоятелствата, посочени в чл. 10б, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 6 и чл. 29, ал. 1;
3. внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд. Ако лицето е юридическо, внасянето може да стане от негови членове по съответния ред."
Този текст бе гласуван с 8 гласа "за", против нямаше и 7 - "въздържали се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Мен ме смущава добавянето на думата "безвъзмездно". Защо ще се ползва земята безвъзмездно, когато тя и без това се дава за едно временно ползване и след това се урежда начинът за нейното трайно придобиване. При това положение няма абсолютно никакъв резон да се дава една такава гратификационна привилегия на този, който е придобил сградата, да ползва земята около нея безвъзмездно.
Тази дума според мен трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "...да ползват от деня на придобиване..."
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, без думата "безвъзмездно".
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Какво е становището на комисията? Смятате ли, че трябва да гласуваме отпадането?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Становището на комисията е да не отпада този израз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да не отпада.
Моля да гласувате най-напред предложението на господин Светослав Лучников думата "безвъзмедно" в текста "могат да ползват безвъзмездно от деня на придобиване..." - думата "безвъзмездно" да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 187 народни представители, за - 74, против - 91, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста така, както беше предложен от комисията, чл. 27, ал. 6.
От общо гласували 185 народни представители, за - 127, против - 53, въздържали се - 5.
Член 27, ал. 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Народният представител Йордан Ройнев е оттеглил предложението си относно чл. 29, ал. 1.
По чл. 33, ал. 1 предложение е направил народният представител Йордан Ройнев. Становището на комисията е да се подкрепи това предложение за допълнение на ал. 1, чл. 33 и при това положение тя ще има следното съдържание:
"Чл. 33. Ал. 1. Общинските поземлени комисии са органи на Министерство на земеделието и хранителната промишленост. Те се образуват, преобразуват и прекратяват от министъра на земеделието и хранителната промишленост. Той назначава и освобождава председателя, секретаря и членовете им".
Текстът бе гласуван с 10 гласа - за, против нямаше, въздържали се - 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 33, ал. 1 така, както беше докладван.
От общо гласували 158 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 37.
Член 33, ал. 1 е приета.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 33, ал. 2 предложение е направил народният представител Йордан Ройнев. Становището на комисията е да се подкрепи предложението на народния представител Йордан Ройнев. Ако това стане, чл. 33, ал. 2 ще има следния вид:
"Чл. 33. Ал. 2. Общинските поземлени комисии възстановяват собствеността върху земи по реда на закона, поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на закона, издават скици при извършване на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи и извършват други дейности, определени с правилника за прилагане на закона".
Този текст бе приет с единодушие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате текста на чл. 33, ал. 2 така, както беше предложен.
Вие прочетохте "други дейности", а в текста е "друга дейност, определена...".
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да, грешката е моя - "друга дейност, определена с правилника за прилагане на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 171 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - 23.
Член 33, ал. 2 е приета.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 33, ал. 3 предложение е направил народният представител Йордан Ройнев. Становището на комисията е да се подкрепи предложението му и чл. 33, ал. 3 да има следното звучене:
"Чл. 33. Ал. 3. Извършването на дейностите по поддържането и осъвременяването на плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на закона, се възлага по предложение на общинската поземлена комисия от министъра на земеделието и хранителната промишленост или упълномощени от него лица на лицензирани изпълнители в едномесечен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне".
Този текст бе гласуван с 9 гласа - за, против - нямаше, въздържали се - 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Да. Има думата народният представител Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, сам по себе си смисълът на текста е ясен, но мисля, че трябва да го изясним в последното изречение по-добре, за да стане ясно кога има право министърът на земеделието и хранителната промишленост в какви случаи и при каква процедура, "упълномощени от него лица на лицензирани изпълнители в едномесечен срок" и така нататък. Мисля, че в текста тук липсва - конкурсно начало ли ще бъде това и как ще бъде. Нали разбирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли предложение?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Това трябва да бъде съвършено ясно, защото тук става въпрос, че той не може да си измисли някоя фирма, някой лицензиран изпълнител, на който да възложи това осъвременяване и поддържане на плановете за земеразделяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли предложение за текст?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение за текст в момента имам, но искам, ако не може в момента комисията да го каже, да си мине за доуточняване в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли предложение от комисията? Благодаря, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми колеги, господин Костов е съвършено прав, че трябва да е ясна процедурата, по която трябва да се реализира този принцип. Но в същото време на всички нас ни е ясно, че процедурите се уреждат в правилника, а не в закона. И по тези съображения ние не сме разработили тази процедура, като оставаме с надеждата и с увереност, че това ще бъде направено от Министерския съвет в правилника и няма да има проблеми.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Трябва да се запише "по начин, уреден в правилника".
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Не е задължително да се препраща към правилника винаги, защото това се знае, то следва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, Вие предлагате да се отложи обсъждането?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Да се конкретизира текстът - "по ред и условия, предвидени в правилника".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За да се конкретизира, трябва да се отложи. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Накрая да се добави текстът: "при ред и условия, определени в правилника". Точно така. И с това се изчерпва. Ако нещо редакционно трябва да се оправи, там вече редакцията да се види...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "... в сила на плановете за земеразделяне, при ред и условия, предвидени в правилника".
А има ли възражения?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Няма, по същество не се променят нещата. Да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като вносител на текста, а и по думите на господин Костов, че текстът е ясен, че става дума за една продължаваща дейност на поземлените комисии като органи, които ще водят и ще предлагат на хора, които са вещи в тази материя, лицензирани лица-изпълнители, да поддържат тази изключително ценна информация, която трябва да имаме.
Мисля, че целият закон, така както върви досега, и така както беше и досега, имаше правилник и ще има правилник за неговото приложение. И мисля, че ние излишно обременяваме текста с това, че уточняваме, че процедурата по възлагането на тези лицензирани лица ще бъде по правилника.
Много ви моля да не утежняваме текстовете в закона. Те са достатъчно ясни, достатъчно категорични и не може да има друг вариант. Освен това знаете, че всичко това се отдава на търгове. Има си процедура за търг и така нататък.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Държа да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, да. Моля, преминаваме към гласуване на чл. 33, ал. 3.
Най-напред гласуваме предложението на господин Владислав Костов да бъде добавено накрая, като точката се замени със запетая и да има следния текст: "при ред и условия, предвидени в правилника".
Моля да гласувате това предложение. Остана още един текст от първата част и ще преминем към почивка.
От общо гласували 168 народни представители, за - 65, против- 40, въздържали се - 63.
Предложението не се приема.


Моля да гласувате чл. 33, ал. 3 така, както беше предложена от комисията.
От общо гласували 162 народни представители, за - 127, против - 23, въздържали се - 12.
Член 33, ал. 3 е приет.
Член 33, ал. 4.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 33 предложение е направил господин Петко Ганев за създаване на нова ал. 4.
Становището на комисията е да се подкрепи предложението на народния представител Петко Ганев за създаването на нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. Правомощията на министъра на земеделието и хранителната промишленост по приложението на закона, могат да се упражняват и от писмено упълномощени от него лица."
Досегашната ал. 3 на чл. 33 да стане ал. 5.
Този текст беше гласуван с 10 гласа "за", "против" - нямаше, "въздържали се" - 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля тази точка да не се приема. Господин министърът на земеделието и хранителната промишленост изпълнява една много важна функция, която му е възложена - да осъществява собствеността на държавните земи. Тоест, Министерският съвет прехвърля правата си на министъра. Министърът ще ги прехвърля на някакви си лица, които никъде в закона не са упоменати кои са. Как става така? Не искам да стигам до парадокси. Какви са тези лица?
БОНЧО РАШКО (от място): Първият заместник-министър.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Никъде не е записано "първият заместник-министър". Освен това става въпрос, че на него, освен като собственик на земя, на държавния поземлен фонд му се дават права и да връща планове за земеразделяне и т.н., и т.н., да отменя решения на общински поземлени комисии и прочие, и прочие. Много важни функции, от които изведнъж той се освобождава и ги предоставя на някакви си неидентифицирани лица. Така целият закон се обръща с краката нагоре.
Ако трябва да освободим министъра от функциите, които законът му дава, да запишем в предишните текстове, че първият заместник-министър, или вторият, или третият, или петият, или секретарките им ще вършат тази работа. Малко по-отговорно когато се дават такива текстове! Извинете ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Преминаваме към гласуване на текста. Най-напред предложението на народния представител Владислав Костов този текст да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 168 народни представители, за - 54, против - 62, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 33, ал. 4 така, както беше предложена от комисията.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес, 27 юни, четвъртък, от 15 ч. в зала 238 на пл. "Батенберг". Ще обсъжда Законпорект за арендата в земеделието.
От общо гласували 169 народни представители, за - 124, против - 40, въздържали се - 5.
Член 33, ал. 4 е приет.
С това приключихме първата част от доклада.
Почивка до 12 часа. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета как ще протече парламентарният контрол утре:
Първо, разисквания по питането на народния представител Ана Караиванова към министъра на правосъдието Младен Червеняков относно издигането на кандидатури за председатели на Върховен касационен и Върховен администра-тивен съд.
Второ, отговори на актуални въпроси и питания:
1. Заместник министър-председателят и министър на икономическото развитие Румен Гечев ще отговори на питане от народния представител Златимир Орсов.
2. Заместник министър-председателят Светослав Шива-ров ще отговори на актуален въпрос на народния представител Емил Капудалиев.
3. Министърът на външните работи Георги Пирински ще отговори на актуални въпроси от народните представители Велко Вълканов, Тошо Мухтанов, Емил Филипов, Анатолий Величков и Васил Михайлов.
4. Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Михайлов.
5. Министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстю Трендафилов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Владимир Шкодров, Марияна Лукова, Орлин Драганов, Николай Кисьов, Борислав Китов, Стоян Райчевски, Васил Калинов, Васил Дойков и Владимир Николов, и на питания от народните представители Васил Златаров, Атанас Железчев и Мехмед Бейтулла.
6. Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Едвин Сугарев.
Поради неотложни ангажименти министър-председателят не може да участва в заседанието за парламентарен контрол.
На основание чл. 77, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на културата е поискал отлагане със седем дни на отговора на актуалния въпрос на народния представител Николай Кисьов.
Има предложение да прекратим и отложим за следващо заседание обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнеине на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и да продължим със следващата точка от дневния ред - второ четене на Законопроекта за радиото и телевизията.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 152 народни представители, за - 120, против - 25, въздържали се - 7.
Предложението се приема.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (продължение)
Моля госпожа Клара Маринова да продължи докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Уважаеми господин председателю, по традиция бих предложила да поканим генералните директори - изпълняващия длъжността генерален директор на Българската национална телевизия и генералния директор на Българското национално радио, да присъстват в залата по време на гласуването на второ четене на законопроекта. Бихте ли го подложили на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението генералните директори на двете медии да присъстват.
От общо гласували 139 народни представители, за - 134, против - 2, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Моля да поканите генералните директори на радиото и на телевизията да влязат в залата. Ако не са тук, да бъдат поканени по телефона.
За процедурен въпрос има думата господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение да се даде почивка до пристигането на генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия и в тяхно отсъствие да не започва разглеждането на текстовете от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, справете се с правилника: след почивка трябва да е изминал поне един час, за да се иска отново почивка.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Разбирам Ви, господин председателю, но би трябвало вносителите на законопроекта и госпожа Маринова, като председател на комисията да не искат това, което са направили преди малко: да се прекратят разискванията по другия закон и да започне спешно разглеждането на Законопроекта за радиото и телевизията, преди да са пристигнали генералните директори на радиото и телевизията, тъй като още от самото начало на разглеждане на законопроекта има решение те да присъстват в залата, когато този законопроект се обсъжда. Още повече, че предстоят текстове, които пряко касаят тяхната компетеност. Затова не би трябвало въобще да започваме заседанието преди те да са пристигнали, тъй като отдавна имаме такова решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е Вашето процедурно предложение? - Да дадем почивка - не можем. Какво предлагате?
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Тогава предлагам да се продължи с разглеждането на друг закон до пристигането на генералните директори на радиото и телевизията, след което едва да пристъпим към четенето на Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Иван Атанасов - против това процедурно предложение. Докато се занимаваме с процедури, те ще дойдат.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Възразявам, защото господин Евгений Михайлов като замeстник-председател на Комисията по радиото, телевизията и БТА, би трябвало да направи необходимото да предупреди генералните директори на радиото и телевизията да имат готовност, тъй като законопроектът е включен в дневния ред - да имат готовност и да очакват влизането в пленарната зала, за да участват в работата.
Второ, мисля, че поканването на генералните директори е израз на добра воля на парламента да чуе и тяхното мнение, но не е задължително непременно ние да се съобразим с тяхното становище.
Възразявам по процедурното предложение и мисля, че ние можем да започнем да работим. Надявам се, че до 5 - 10 минути те ще пристигнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Въпреки всичко съм длъжен да поставя на гласуване предложението на господин Михайлов, което може да се формулира така: да преминем към следващата точка от дневния ред, която е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 179 народни представители, за - 70, против - 90, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Има думата госпожа Клара Маринова.

ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Пристъпваме към глава трета. "Изисквания към радио- и телевизионните програми".
Раздел първи.
"Основни положения".
Докладвам предложенията на комисията:
Отговорност за програмите.
Чл. 19. Ал. 1. Всяка радио- и телевизионна организация определя съдържанието и продължителността на своите програми самостоятелно и независимо от всякакви държавни органи, лица и организации, съгласно одобрените й програмни документи.
Ал. 2. Всяка радио- и телевизионна организация носи пълна отговорност за съдържанието на разпространените от нея програми.
Ал. 3. Разпоредбата на предходната алинея не изключва отговорността на авторите на отделните материали.
Ал. 4. Радио- и телевизионните организации и работещите в тях журналисти не носят отговорност за разгласени сведения и тяхното съдържание, когато те са:
1. получени по официален ред;
2. цитати на официални документи;
3. точно възпроизвеждане на публични изявления;
4. основания на материали, получени от информационни агенции или други радио- и телевизионни организации.
Ал. 5. Отговорност за достоверността на рекламите носят рекламодателите."
В комисията има и други предложения, неприети с гласуване от Комисията по радиото, телевизията и БТА.
Предложение на господин Евгений Михайлов:
В ал. 4 да се включи още една точка преди първата със следното съдържание: "1. в съответствие с основните принципи на този закон". Другите точки се запазват, като изменят съответно номерата си."
Предложение на господин Емил Капудалиев:
В ал. 4 да се включи нова т. 5 със следното съдържание: "5. резултат на самостоятелни разследвания, които доказват някаква теза".
Предложение на господин Евгений Михайлов:
Да се създаде още една ал. 6 със следното съдържание: "Ал. 6. Всички претенции към журналистите за техни гледни точки при реализацията на дадени предавания могат да бъдат реализирани единствено по съдебен ред".
Това са предложенията на комисията и на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Заповядайте, господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Чл. 19, ал. 1 гласи: "Всяка радио- и телевизионна организация определя съдържанието и продължителността на своите програми самостоятелно и независимо от всякакви държавни органи, лица и организации, съгласно одобрените й програмни документи." Обаче тази точка влиза в противоречие с публикуваните решения на Конституционния съд по отношение на независимостта на радио- и телевизионните организации. Тъй като в други текстове от закона се казва, че програмните документи се одобряват от Националния съвет за радио и телевизия, който, както е гласувано вече в пленарната зала, се определя като държавен орган. Така че вече има намеса на държавен орган в програмите на радио- и телевизионните организации.
Това е текст, който, още сега искам да предупредя, ще бъде атакуван от Конституционния съд, не защото някой злонамерено ще сезира Конституционния съд, а просто защото Конституционният съд вече преди двадесетина дни се е произнесъл по този въпрос. Решенията са публикувани и този текст представлява нарушение на конституционен текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А по ал. 6?
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Аз се изказвам по принцип затова, че ал. 1 още е в нарушение на тълкуванията на Конституционния съд. Що се отнася до конкретните ми предложения, те се отнасят за ал. 4, която гласи: "Радио- и телевизионните организации и работещите в тях журналисти не носят отговорност за разгласени сведения и тяхното съдържание, когато те са:..." и настоявам като т. 1 да се запише: "1. в съответствие с основните принципи на този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И по ал. 6 държите да се...
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: И по ал. 6 държа, че всички претенции към журналисти за техни гледни точки при реализация на дадени предавания, могат да бъдат реализирани единствено по съдебен път.
Това ще даде гаранция на журналистите, че те няма да бъдат санкционирани според настроението или политическата ориентация на своите началници, че журналистите ще имат едно спокойствие за излагане на своите гледни точки, спокойно да реализират програмите, без да бъдат цензурирани и без да им се отправят административни наказания, без да им бъдат дърпани ушите, без да се подчиняват на субективните критерии на високостоящите. И единствено претенции, ако са нарушили закона, ще може да бъдат отправяни към тях по съдебен път. Още повече това е задължителен текст, след като в закона фигурира такъв текст като този, че коментарът трябва да бъде обективен. Това е абсолютно парадоксална формулировка, тъй като коментарът по принцип е жанр, който изразява гледната точка на този, който го прави. Той не може да бъде обективен, защото точно коментарът е субективната гледна точка на даден човек към даден проблем. И именно затова е изискването, което е абсолютно правилно, коментарът да бъде отделен от новините или новините да бъдат отделени от коментара, именно защото новините трябва да са всестранни и обективни, докато коментарът изразява субективна гледна точка.
При положение обаче, че вече се гласува и това, че коментарът трябва да е обективен, което поставя на личната преценка на даден началник да прецени дали един коментар е обективен или не е, съответно може да бъде санкциониран даден журналист или служител в Българска национална телевизия и Българско национално радио.
И още повече в тази ситуация е задължително да фигурира текстът, който предлагам като ал. 6, че всички претенции към журналисти за техни гледни точки, повтарям, за техни гледни точки при реализация на дадени предавания, могат да бъдат реализирани единствено по съдебен път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложенията Ви ще бъдат гласувани поотделно.
Включва се и предложението за отпадане на ал. 1 от чл. 19.
Има думата Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Моето предложение е за отпадане на ал. 2 и ал. 3 на чл. 19. В ал. 2 не става ясно какво се включва в понятието "пълна отговорност". Става въпрос за пълна имуществена отговорност, за някаква морална отговорност, за административна отговорност или за каква конкретно отговорност става въпрос?
Мисля, че в действуващото наше законодателство обикновено когато става въпрос за пълна отговорност, се добавя и друга дума, за да се изясни точно конкретният вид на отговорността.
Доколкото схващам, идеята на комисията е, поне за себе си разбирам, че става въпрос за пълна имуществена отговорност. Трябва или ясно да се каже, или текстът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли предложение за изменение на текста?
СПАС ДИМИТРОВ: Не. Моето предложение е да отпаднат ал. 2 и ал. 3. Ще обоснова след малко защо.
С общите принципи за непозволеното увреждане, за отговорност при непозволено увреждане, след като в ал. 1 се обявява, че всяка радио- и телевизионна организация определя съдържанието, продължителността и т.н. на своите програми, ясно е, че те ще носят отговорност. А отговорността вече е определена в Закона за задълженията и договорите. Там е казано, че всеки, който е нанесъл вреди, следва да ги възмезди, най-общо казано. Тоест, да отговаря за тях.
Приемам само като правило, тъй като става въпрос за специален закон, разпоредбата на ал. 4, където е дадено в кои случаи няма да се носи отговорност и то точно от журналистите. За тях става въпрос. Но за организацията би трябвало въпросът да остане висящ и тя трябва да носи отговорност. Но журналистите в тези случаи трябва да бъдат освободени от отговорност.
И смятам, че действително мястото на този текст е в този закон.
Останалите две алинеи засягат общи правила, преповтарят ги или ги редактират по-неточно от това, което съществува по сега действуващото законодателство. И затова смятам, че трябва да отпаднат.
Още един допълнителен аргумент за ал. 3, където се казва, че не се изключва отговорността на авторите на отделните материали.
Чл. 45 от Закона за задълженията и договорите е ясен. Всеки, който е нанесъл щети, независимо от какъв характер са, отговаря. Не е необходимо сега отново да се казва, че ще се отговаря. Ами, разбира се, че ще се отговаря. Ако журналист, който е изнесъл невярна информация или е злепоставил човек, без да има основание за това, той ще отговаря на общите правила, за които ще отговаря всеки един от нас, който си е позволил да причини някому вреда. И то няма да стане на основанието на този закон.
Следва да се допълни според мен предложението на господин Капудалиев - към ал. 4 да се включи и нова точка 5, защото самостоятелните разследвания са същината на част от журналистическата дейност и този журналист трябва да бъде гарантиран, че тогава, когато изпълнява добросъвестно, адекватно своите права и своите задължения, той ще бъде освободен от отговорност. Тоест, съвестното изпълнение на неговите задължения и това, което представя, е вярно, точно и ясно, ще бъде основание за освобождаване от личната му отговорност, ако се установи, че в резултат на тази публикация са нанесени някакви щети.
Или формалното ми предложение, с това, с което започнах, и с това завършвам, е ал. 2 и ал. 3 да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители. Алинея 1 на чл. 19, или по-точно текстът "Всяка радио- и телевизионна организация определя съдържанието и продължителността на своите програми самостоятелно и независимо от всякакви държавни органи, лица и организации съгласно одобрените й програмни документи", не е в хармония с функциите на Националния съвет за радио и телевизия, който е държавен орган. Просто текстът на ал. 1 се изключва с вменените функции на Националния съвет за радио и телевизия.
Аз мисля, че трябва да се направи необходимата корекция на ал. 1. Тогава, когато ние преди две или преди три заседания казахме, че Националният съвет за радио и телевизия трябва да бъде обществен орган и тогава може би щеше да бъде в сила и този текст на ал. 1, тогава мнозинството не поиска да чуе нашите забележки. Ето сега, в момента влизаме в едно недомислие. Значи един път казваме, че Националният съвет за радио и телевизия има вменени функции да контролира изпълнението и функциите на организациите, които излъчват радио- и телевизионни програми, а в същото време казваме, че те, независимо от всякакви държавни органи, лица и организации, определят съдържанието и продължителността на своите програми, което е недомислие.
Аз ви умолявам ал. 1 просто да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е на господин Михайлов.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, или да се приеме предложението на господин Михайлов. Просто иначе се получава едно недомислие и липса на хармония между ал. 1 и функциите, вменени на Националния съвет за радио и телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в чл. 19 да бъде добавена в ал. 4 нова точка 5 със следното съдържание, чета го заедно с предидущото: "Радио- и телевизионните организации и работещите в тях журналисти не носят отговорност за разгласени сведения и тяхното съдържание, когато те са: (и предлагам точка 5) резултат на самостоятелни разследвания, които доказват някаква теза".
Искам да защитя правото на журналиста като човек, като гражданин, като опънат нерв на тая държава, да надниква във всички ъгълчета на страната, на нашия обществен, ако щете и частен живот, да изважда на показ някои неща, за които той може истинно, правдиво да приведе доказателства. Той може да направи вълнуващи предавания на нравствено-етични теми; той може да направи разкрития за престъпления... (шум и реплики от блока на мнозинството).
Колеги от лявата страна, не викайте "Стига сега!" Националната телевизия е национална, защото трябва да отговаря на националните интереси, а не на интересите на Българската социалистическа партия. Тя трябва да вади положителните и отрицателните примери и всеки журналист със своето собствено присъствие и със своето собствено мнение трябва истинно да доказва своята теза и да не бъде, ако тя е истинна, преследван или подлаган на преследвания. Той може да бъде съден и подвеждан под съдебна отговорност единствено, ако твърденията му са неверни или недоказани. Но това вече е друг въпрос. Аз говоря за ония истинни доказателства, до които той е стигнал по силата на своята журналистическа съвест. Нека да си припомним, че журналистиката е съвестта на епохата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Да, Иван Атанасов.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Капудалиев, аз мисля, че Вашата теза е защитена в закон. Но законът защитава и другата теза - че всеки, който прави разследвания, трябва да се позовава на официални документи и трябва тези разследвания да бъдат обективни, достоверни и да не манипулират както обществото, така и отделната личност. За това става въпрос и именно това ние трябва да утвърдим в закона, а не възможността някой да доказва или да предлага на обществото измислени тези, с които да създава измислени проблеми, с които да унижава определени личности и хора. Тоест, ние трябва да предпазим обществото, трябва да предпазим и самите журналисти от хлъзгането по подобна плоскост, която би навредила както на обществения, така и на частния интерес.
Аз мисля, че в закона тази теза, която Вие защитихте, е защитена. А това, което Вие предлагате, отваря една друга врата, която не бива да отваряме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика към господин Капудалиев.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз имам реплика към господин Капудалиев. Тя се отнася до неговото желание да има текст, гарантиращ свободата на журналистите. Аз мисля, че с предложенията, направени от мен по ал. 4, нова точка 1, ако работата на журналиста е съобразена с основните принципи на този закон, тогава се избягват всякакви опасности.
Уважаеми дами и господа! Ние приемаме този закон на парче. Едва ли има повече от 5 души в залата, без да обидя никого, включително всички от парламентарните групи, които да си спомнят в момента кои са първите членове от този закон, които са приети. А основните принципи, които са в чл. 4, са: съобразяване с конституционния ред и сигурността на страната...
"Създаването и разпространението на радио- и телевизионните програми в Република България са подчинени на следните принципи:
- съобразяване с конституционния ред, сигурността на страната, интересите на отбраната и общоприетите морални стойности;
- гарантиране на свободата на словото и плурализма при излагане на мнения;
- осигуряване на достоверна, всестранна и обективна информация;
- зачитане на международното право;
- формиране на отношения на търпимост между гражданите;
- неизползване на радио- и телевизионните програми за оказване на психологическа атака;
- недопускане на предавания с неморален, клеветнически характер". И така нататък, и така нататък, и така нататък.
Така че всичко това като основни принципи, ако се съдържат в точка 1, и журналистите не нарушават нито един от тези принципи, които вече сме приели, тогава няма никаква опасност. Но ако не се гласува предложената от мен точка 1, тогава се ограничава работата на журналистите и за всяка една дейност извън регламентираните четири, а именно получени по официалния път документи, цитати на официални документи и така нататък, те по силата на този член започват да носят отговорност, което според мен е едно безумие, ако ние приемем такъв текст.
Господин Атанасов, извинявам се, че репликата ми е към Вашата реплика също така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може реплика към реплика! И времето Ви изтече!
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Господин Капудалиев, имайте предвид, че не може да бъдат правени само разследвания на базата на официални документи, защото официални документи може и да не са стигнали до дадена официална инстанция или до дадено съдилище, но въпреки това те да представляват истина и едва след дадено журналистическо разследване, когато се стигне до тази истина, те да се превърнат в официални документи и да бъдат полезни за обществото факти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Емил Капудалиев.

ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Господин Атанасов, моето предложение е: защита на свободата на словото на журналиста.
В 25-годишната си практика в телевизията, без да съм чакал официално нареждане или официални документи, много пъти съм издирвал интересни, фрапиращи за обществото или за част от обществото случаи и съм правил вълнуващи предавания, без някой да ми е разрешавал, нареждал и без да съм искал за това официални документи. Примерно, неотдавна в град Брегово беше разорана засята току-що нива. Е, и, какво, трябва да чакаме разрешение от господин Шиваров, за да отидем и да снимаме? Ние направихме разследване какво, кой, защо е направил това престъпление, след това въз основа на това предаване беше сезиран главният прокурор - въз основа на телевизионно предаване! И ние доказахме една истина!
Много пъти телевизията е снимала нон стоп престъпления и ги е показвала, примерно, редакция "Лъч", имаше такава рубрика. И тя беше полезна. Аз не крия това. И затова смятам, че всеки, който реши да прави едно критично предаване, той с цялата отговорност на закона поема всичко, което би следвало - ако той лъже, нека да отиде в затвора; ако той преувеличава или хиперболизира, ако той настройва обществото, - нека да понесе заслуженото си наказание, но ако той твърди една истина, как ние няма да му я разрешим в специална точка?... (Шум и реплики в залата)
Аз смятам, господин Атанасов, че Вие просто криво ме разбрахте или криво искате да ме разберете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки?
Думата има професор Добрев.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че наистина, ако така се тълкува: цитати на официални документи, например, един от спорните моменти, тогава се налага изменение, но тук какво се казва? - Че журналистът не носи отговорност, тоест някой друг я носи, при цитати на официални документи. Но ако е случай, какъвто е случаят с господин Капудалиев, и той наистина изнесе една обществена истина, или някакво неблагополучие, ако той навлезе в една кризисна ситуация, ако той разобличи едно явление, което деформира личността или обществото, тогава естествено, журналистът - вече той поема отговорност и когато служи той на истината, когато той служи на едно обществено благо, естествено че ще бъде поощрен. Тоест, не друг ще носи вече отговорността заради него, както при цитати от официални документи, а той самият си носи отговорността, както аз, вие и наши колеги винаги в този живот сме си носили отговорността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма. Преминаваме към гласуване по реда, определен от правилника.
Най-напред има предложение за отпадане на отделни алинеи. Най-напред има предложение от Спас Димитров и от Евгений Михайлов да отпадне ал. 1 на чл. 19. Моля, гласувайте отпадането на ал. 1.
От общо гласували 124 народни представители, за - 8, против - 92, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Предложението на Спас Димитров е ал. 2 и ал. 3 да отпаднат. Това ще го гласуваме заедно, защото те са свързани. Моля да гласувате отпадането на ал. 2 и ал. 3.
От общо гласували 123 народни представители, за - 4, против - 94, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евгений Михайлов в чл. 4 да се включи още една точка преди първата със следното съдържание: "В съответствие с основните принципи на този закон". Моля, гласувайте!
От общо гласували 122 народни представители, за - 4, против - 96, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Думата за процедура е на Евгений Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Гласувам и има процедурно предложение, уважаема госпожо Маринова.
Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение за прегласуване на този текст.
Знаете, че Съюзът на демократичните сили, Народният съюз и Движението за права и свободи не участват в гласуването на текстовете, които вие налагате в противоречие с изискването на Съвета на Европа, на Европейския съюз и на всички български експерти, които се занимават с материята на този закон. Но ние като народни представители, към които многократно е отправян упрекът, че не предлагаме алтернатива, в продължение на дни и месеци предлагаме непрекъснато алтернативни текстове, разумни текстове, текстове в съзвучие с основните европейски документи; текстове в съзвучие с изискванията на Европейския съюз, на Съвета на Европа и на всички хора, които се занимават в България с радио и телевизия. Вие имате възможността да избирате - да гласувате за тази алтернатива, която ви предлагаме, и да покажете по този начин добрата си воля на разумна политическа сила, която търси консенсус по важните въпроси на нацията, или да гласувате като партийно мнозинство, което налага с рогата напред това, което е решило. Вие в момента показвате, че гласувате по този втори начин. Затова аз ви моля, за да докажете своите приказки, че търсите национално съгласие и че търсите едно разбирателство, особено по важните материи на закона, който гарантира свободата на словото, и за да може все пак да не ви е срам пред колегите журналисти от това, че вие в момента им ограничавате до безкрайност правата, аз ви моля да прегласувате този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, няма смисъл да прегласуваме, защото "за" са гласували 4. (Евгений Михайлов застава зад микрофоните)
Моля, нямате думата! Нямате думата, господин Михайлов!
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Аз Ви моля да предложите моето процедурно предложение, като вярвам в здравия разум, който е заявяван многократно от страна на така наречената демократична левица и от Вас, господин председателю! (Председателят Благовест Сендов непрекъснато му напомня, че думата не му е дадена)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, нямате думата! И не прекалявайте! Не прекалявайте!
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Аз ви моля да не ме апострофирате и да не коментирате моето поведение, да спазвате правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам право да коментирам, защото не спазвате правилника! Седнете си на мястото! (Шум и реплики на недоволство от опозицията)
Гласували са 4 души "за", 122 - "против". Вие не гласувате, а искате да се прегласува! Няма да гласуваме!
Следващото предложение е на Емил Капудалиев.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Господин председателю, прегласувайте предложението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, нямате думата!
Господин Михайлов, наказвам Ви с отстраняване от едно заседание! (Шум и реплики в залата)
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Благодаря Ви, господин председателю. Следващият път, когато отидете в Европа, кажете, че Вие не съблюдавате свободата на словото!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гледайте си работата! (Шум и реплики в залата)
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Господин председателю, самонакажете се и Вие тогава с едно заседание! (Шум и реплики на недоволство от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ... от следващото заседание, цяло заседание! От следващото заседание жълтият картон!


Предложение на Емил Капудалиев: в чл. 4 се включва нова т. 5 със следното съдържание:
"5. резултата от самостоятелни разследвания, които доказват някаква теза."
Моля да гласувате.
Тъй като има опасност да не се събере кворум, ще закрия заседанието и всички, които не гласуват в момента, ще бъдат лишени от днешните си заплати. (Смях и ръкопляскания)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (от място): Господин председател, видяхте ли, че госпожа Каракашева гласува с 10 карти в момента? Защо не виждате това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А Вие защо не гласувате, като имате карта?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е мое право - да гласувам или не. Тъжен и жалък сте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 122 народни представители, за - 2, против - 87, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги! Вземам думата по процедурен въпрос. Процедурата в този парламент, в нашия парламент, включва и начина, по който се говори от тази трибуна, начина, по който се защитават тезите, без да се ограничава, разбира се, свободата на волеизлияние и слово, но включва и, отбележете, много по-важно, поведението на председателстващия Народното събрание. В този смисъл, уважаеми господин председателю, двоумя се за епитета пред "господин председателю", Вие не показвате пример за поведение на председател на Народното събрание. Вие профанизирате работата на Народното събрание като употребявате думи и изрази, които най-малко са подходящи в тази зала и които биха били посрещнати с насмешка и с определени заключения за човека, който ги произнася, когато са казани навън.
Вие преди малко казахте: "Гледайте си работата!" Този доста банален израз крие доста негативи в себе си и в никакъв случай не подхожда на председател на Народното събрание.
Ето защо процедурата ми е: призовавам Ви да спазвате правилника в смисъл на едно прилично поведение в залата, господин председателю. Да, дръжте се прилично и не профанизирайте работата на парламента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може да вземете речника на думите, които са използвани срещу мен и да ги градирате, както намерите за добре, за да видите колко аз съм по-внимателен с членовете на парламента и от двете страни.
Следващото предложение е: гласуване на предложението на Евгений Михайлов за нова ал. 6.
"Ал. 6. Всички претенции към журналистите за техни гледни точки при реализацията на дадени предавания могат да бъдат реализирани единствено по съдебен ред."
Моля да гласувате.
От общо гласували 126 народни представители, за - 4, против - 91, въздържали се - 31.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 19 така, както е представен от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - 2, въздържал се - 1.
Този член е приет.
Член 20.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Обозначаване на взаимствани програми".
Член 20 - предложение на комисията.
"Чл. 20. Когато в част от програмата е използвано предаване на друга радио- или телевизионна организация, това трябва да бъде посочено."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 20. По него няма предложения.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Тук има повредени апарати за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: При какъв кворум започнахме заседанието? - 175 души.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Няма карта, а апаратът свети!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: 88 души е мнозинството.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Системата е повредена и не отчита вярно.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Посочване на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не може да прекъсвате госпожа Маринова на средата на думата.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Посочване на продуцента на програмата".
Член 21 - предложение на комисията.
"Чл. 21. Всяка телевизионна програма трябва да съдържа данни за продуцента на отделния аудиовизуален продукт."
Това е предложението на комисията. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по този текст - чл. 21.
Моля да гласувате.
От общо гласували 123 народни представители, за - 123.
Господин Благой Димитров има думата по процедурен въпрос.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето процедурно предложение е да бъдат отменени всички гласувания от чл. 19 до този член, тъй като в момента системата отчита гласове, които не се подадени чрез електронната система и на практика гласуването е опорочено по технически причини.
И второто ми предложение е да се види тази система, да се направи една ревизия на всички електронни устройства, да се види какви пари са дадени от бюджета на парламента и защо за много кратко време пултовете не работят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вторият въпрос беше поставен сутринта по повод на бюджета, а другият, господин Димитров, по време, когато не гласува нито един представител на СДС, не е уместно да го поставяте. Но аз си направих списък на всички присъстващи. Миналия път казах, че Конституционният съд отчита всички присъстващи като кворум, така че при мен има списък. За щастие, вече познавам всички с двете им имена и затова всеки път отчитам...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Няма такава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма. Но Конституционният съд го отчете.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Следващият текст. Предложение на комисията:
"Чл. 22. Ал. 1. Разпространението на радио- и телевизионни програми на българска територия става на български език.
Ал. 2. Използването на други езици се допуска:
1. при изпълнението на чуждестранни музикални, музикално драматични и аудиовизуални произведения;
2. в образователни предавания, включващи обучение на съответния език;
3. при преизлъчване в ефир и препредаване по кабел на чуждестранни радио- и телевизионни програми, получени чрез телекомуникационен спътник;
4. в излъчвания, специално предназначени за чужбина.
Ал. 3. Националният съвет за радио и телевизия може да разреши в отделни случаи излъчването или предаването на цели програми или обособени предавания на други езици".
В комисията постъпиха и други предложения, които не получиха мнозинство при гласуването.
Предложение на господин Гюнер Тахир - в ал. 2 да се добави още една точка 5 със следното съдържание: "В специални програми, предназначени за български граждани, на които българският език не е майчин".
На господин Стоян Денчев - да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание: "За българските граждани, за които българският език не е майчин, могат да се излъчват програми на майчиния им език".
На група депутати от Движението за права и свободи - текстът да добие следния вид: "Официалният език, на който се излъчват радио- и телевизионните програми, е българският. Излъчват се специални програми на езиците на българските граждани, на които българският език не им е майчин език".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Тахир.
ГЮНЕР ТАХИР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Към чл. 22, ал. 2, т. 5 съм направил това предложение, което преди малко госпожа Клара Маринова ви представи, поради следните съображения. Ако текстът се приеме в този вариант, в който беше утвърден в Комисията по радио, телевизия и БТА, това означава, че ние влизаме в противоречие с чл. 36, ал. 2, чл. 54, ал. 1 и чл. 5, ал. 4 от българската Конституция. И тъй като искам да ви припомня тези текстове, аз ще ви ги представя.
Член 36, ал. 2: "Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език". Как те могат да ползват своя език, ако не чрез средствата за масово осведомяване, чрез вестници, радио и телевизия?
Член 54, ал. 1: "Всеки има право да се ползва от националните и общочовешки ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона".
Член 5, ал. 4: "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат".
Също така ние влизаме и в противоречие с чл. 14 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в който се казва: "Упражняването на правата и свободите, изложени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак".
Искам да напомня на уважаемите колеги от Комисията по радио и телевизия, че моето предложение не беше прието само с един глас - 6 бяха за и 7 въздържали се. Тоест нямаше нито един против.
Освен това аз се учудих, когато след срещите, проведени с медийните експерти от Съвета на Европа и двамата американски медийни експерти, нашите експерти към Комисията по радио, телевизия и БТА в своя доклад след тези срещи отбелязват по следния начин техните забележки. След срещата с медийните експерти към Съвета на Европа: в чл. 22 експертите предложиха да се впише свобода за използване езика на националните малцинства. Вижте отговора на нашите експерти: разбира се, веднага им обърнахме внимание, че в България няма национални малцинства и затова бележката е безпредметна.
Това е все едно някой да ми каже: Гюнер Тахир в момента говори в Народното събрание, обаче го няма. Просто го няма.
По същия въпрос, когато се проведе срещата с американските медийни експерти, към чл. 22 господин Уимер казва, че са проблематични въпросите. За него правилният подход е да се остави пазарът да определи предпочитанията към езика. Те смятат, че законът би могъл да бъде счетен за противоречащ на чл. 6, ал. 2 от българската Конституция - не се допускат никакви ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност и т.н. И отговорът на нашите експерти: според нас чл. 22 от законопроекта с нищо не противоречи на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Нациналният съвет за радио и телевизия има правото да разрешава предавания на всякакви езици. Вижте два различни отговора на един и същи въпрос.
Какво значи ако приемем ал. 3 в този вариант, в който беше предложен от колегата Будимов от Съюза на демократичните сили? Националният съвет за радио и телевизия може да разреши в отделни случаи. Какво значи в един закон ние да вложим думите "може" и "в отделни случаи"? Както може, значи така и не може. Или в отделни случаи. Ние достатъчно отговорни хора ли сме в това Тридесет и седмо Народно събрание и можем да решим този въпрос чрез Закона за радио и телевизия или ще оставим Националният съвет за радио и телевизия в отделни случаи да може или да не може да реши този много важен въпрос?
Аз призовавам колегите от лявата част на парламента, нека да имат предвид всичко това, което цитирах преди малко, и да проумеят, че този текст трябва да се приеме именно като точка 5 от ал. 2 на чл. 22. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря и аз.
Има думата господин Татарлъ.

ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да взема отношение към чл. 22 от Законопроекта за радиото и телевизията.
Както знаете, аз направих обстойно изказване върху Законопроекта за радиото и телевизията при първото му обсъждане в Тридесет и седмото Народно събрание. Тогава изразих позицията на Движението за права и свободи. Философията на Движението за права и свободи за културата е за синтез, за хармонично съчетаване. Първо - на националните културни ценности на България; второ - на общочовешките културни ценности; трето - културните ценности на всички етноси в страната. Смятам, че това отговаря на чл. 54 от нашата Конституция.
По въпроса за езика ние се придържаме към принципа за съчетаването на официалния български език, изобщо на българския език, с езиците на малцинствата или с езика на Конституцията - с езика на българските граждани, на които майчиният език не е български.
По-късно в предвидения срок господин Ахмед Доган и група депутати от Движението за права и свободи направихме конкретни предложения към Законопроекта за радиото и телевизията. За съжаление, в сходния законопроект нашите предложения са редуцирани и е предаден само един пункт. В предложенията, които се отнасят към чл. 22, ние предлагаме три варианта. Мога да ви дам нашето предложение.
Първият вариант се състои в следното - "Излъчват се специални програми на езиците на малцинствата". Аз знам, че някои колеги ще кажат, че в Конституцията не се споменават малцинства. Вярно е това, но имам предвид чл. 5, в който изрично се приема приоритетът на международните договорености, подписани от България. Те се инкорпорират в българското законодателство.
В случая става въпрос за Международния пакт за граждански и политически права в чл. 27, на който изрично се казва - цитирам: "Държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат, съвместно с другите членове на своята група, собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език". България, нашата страна, е подписала този международен пакт. Следователно, има основание и за такъв вариант.
Вторият вариант - "Излъчват се специални програми на езиците на етническите малцинствени общности". При това предложение ние търсим опора в чл.54 на нашата Конституция, където изрично се говори за етническа принадлежност. Тоест нашата Конституция приема, че в България съществуват различни етноси, които са съставна част на българския народ.
Използвали сме термина "малцинствен" поради това, с оглед да разграничим от доминиращата етност, а именно българския етнос. Но, ако колегите много държат, може да падне "малцинствени общности" и да остане "етнически общности".
Третият вариант, който е отразен също неточно в обобщения вариант - "Излъчват се специални програми на езиците на българските граждани, на които българският език не им е майчин език". Тоест, ние се позоваваме на чл. 36.
Смятам, че ако се приемат тези предложения, ще се премахнат противоречията в Конституцията с международните договорености, върху които специално няма да се спра.
Но, аз призовавам колегите както отдясно, така също отляво, да подкрепят тези предложения, защото те са съобразени с Конституцията, създават предпоставки за мирно съвместно съществуване и развитие на всички етноси, на всички граждани в България. Това е едно изпитание. Надявам се, че колегите ще подкрепят един от тези варианти на предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Чавдар Добрев.
След това за втора реплика госпожа Румяна Николова.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че защитата на културни ценности, на личности или на групи с определена етническа квалификация, разбира се, това е не само допустимо, но това е и справедливо да бъде реализирано в един закон за радио и телевизия. В същото време явно е, че в самия текст, предложен от комисията, има няколко момента, които по същество покриват трите предложения на отделни депутати или на група депутати. Най-важното, центърът, и по този въпрос се водеше сериозна дискусия между депутатите, звучи така: "Националният съвет за радио и телевизия може да разреши в отделни случаи излъчването или предаването на цели програми или обособени предавания на други езици".
В този смисъл, ако става въпрос примерно за иврит, ако става въпрос за арменски и турски - т. е. различни общества, каквито имаме в нашата страна, а то има и други общества. Аз зная хора, които са с немско потекло, с унгарско потекло, имат свои общности. Ние сме една по-различна като тенденция страна, разбира се. И при положение, че ние за в бъдеще ще спазваме Конституцията, където правата на гражданите наистина са дефинирани, то нормално е да предпазим, все пак, националния ефир от възможността, защото тази радио- и телевизионна мрежа ще се разширява в България. Тя ще се обогатява с нови източници. Тоест, не става въпрос за никакво преграждане на подобни тенденции. Напротив, говори се - "цели програми" и "обособени предавания". Извън това, че вече образователните предавания ще ги има.
Значи, тук е въпросът националният съвет, който ще бъде, както ние възнамеряваме, представен от видни интелектуалци с различни, разбира се, идейни, верски и т. н. различия. Тоест, този национален съвет да има една ориентация и да може да разрешава в необходимите случаи ето такива цели програми и обособени предавания.
Затова аз не смятам, че има такива големи различия и титанично противоречие между нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Николова.

РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Татарлъ! Смятам, че дебатът по този текст на закона е излишен, тъй като, както вече се каза в този член на закона, се дава възможност на Националния съвет да разрешава програми на всякакъв език - майчин, бащин, какъвто ще да е. Тази норма е обща и дава право на Националния съвет да дава разрешение за излъчване на програми на какъвто и да е език.
Разбирам, че вие много държите да има думата "малцинство", да има думата "етническо", да има такива смущаващи думи. Безспорно ние сме ратифицирали този пакт, за който вие говорихте и трябва да признаете, че ние го спазваме, държавата ни като такава спазва този пакт и не може да се оплачете, че има някаква дискриминация, към което и да е малцинство. Става дума, че в България няма официално признато малцинство, каквото и да е то.
Известно ви е също, че за да бъде дадена група призната за малцинство, трябва да се спази съответната процедура. В България, пак казвам, няма малцинства. Ние не ви лишаваме от възможността да поискате програми, цели програми, цели предавания да бъдат излъчвани на какъвто и да е език. Такова ограничение в закона няма. Но да се споменава думата "малцинства", просто не е конституционосъобразно, тъй като, пак казвам, че официално признато малцинство в България няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Татарлъ за дуплика.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Аз благодаря на господин Добрев за неговото разбиране, за неговото отношение към езика, културата на малцинствата, но смятам, че този текст, който се предлага, не е прецизен и не отразява Конституцията. Необходим е текст, в който ясно да се реши въпросът, а не да се прехвърли върху съответен ръководен орган на радиото и телевизията.
Що се касае за репликата на госпожа Шубекова, трябва да кажа, че тези твърдения са известни, но те нямат никакво основание.
Аз още един път ви призовавам - прочетете чл. 54, където се говори изрично за етническа принадлежност и изрично чл. 5, който препраща към международните договорености, подписани от България.
Вземете за пример преброяването на 4 декември 1992 г., официално преброяване, 823 хил. души се идентифицират като турци, над 1 млн. се идентифицират като мюсюлмани, а ние смятаме, че те са малко повече, като цигани се идентифицират повече от 250 хил.души, има власи и т.н. Никога допреди възродителния процес никой не е отричал съществуването на малцинства в България. Дали някой ще ги признае или няма, това няма значение.
Трябва да ви кажа, че документите на Съвета на Европа, към който ние отиваме, и специално рамковата конвенция се предвижда не държавата да определя националната етническа, религиозна и пр. принадлежност на хората, това е или фашизъм, или тоталитаризъм, а правото на всеки гражданин да има пълната свобода на идентификация и тогава не остават проблеми.
Така че и сега например, даже преди 15 години по Българското радио имаше пет часа предаване на турски език за турското население, сега има един час и всъщност това се иска да се премахне, това са опити за ограничаване. Така че ние един ден ще подпишем рамковата конвенция и струва ми се да не изпадаме в такова положение.
Аз затова приканвам колегите да проявим разбиране и да подкрепим тези предложения. Мисля, че те с нищо не заплашват нито българския език, нито българската култура, нито националната сигурност на България. Това са общи приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Стоян Денчев има думата.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): А на мен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Капудалиев, има писмени предложения. Вносителите имат предимство. Това е второ четене. Те могат да обосноват, а Вие можете да предложите да отпадне някакъв текст или редакционна поправка, но не да правим обща дискусия по материята. Това е приключило на първо четене.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се явявам в качеството си на вносител на текст в Законопроекта за радио и телевизия.
Специално текстът, който предлагам, е към чл. 22, ал. 2 да има и пета точка, която да звучи по следния начин: "специални програми, предназначени за български граждани, на които българският език не е майчин".
Струва ми се, че аз бих могъл да се откажа от тази формулировка в полза на формулировката на господин Гюнер Тахир. Междупрочем това е неговата формулировка, а аз предлагам трета алинея "за български граждани, за които българският език не е майчин, могат да се излъчват програми на майчиния им език".
Това показва, че са в съответствие думите ми с мислите ми за отказване в полза на формулировката на господин Гюнер Тахир.
Не бих искал да давам пространни обяснения и разсъждения върху текста, който е предложила комисията и който се опита да защити професор Добрев, но струва ми се, че там има твърде много условности - "може да разреши и в отделни случаи". Ако този текст стане императивен например като т. 5, а не като ал. 3, че при излъчването или предаването на цели програми или обособени предавания на други езици, така би могло да се приеме. На мен не ми се ще този текст да се възприема по следния начин - да кажем Анадолската агенция дава една програма и тя се излъчва за турците в България. В никакъв случай такова нещо не искам. И сега повечето от българските граждани, които са от турски произход, не гледат българска телевизия, те не се запознават и с официалните новини, официалните изявления на българските институции, а гледат турските предавания чрез сателити - нещо, което никой не може да го забрани. А какво ни пречи на нас да приобщаваме тези български граждани към България?
Предложението, което давам, е насочено към това. Не бих искал да давам за пример някакви други аргументи, освен тези, че в Германия, една европейска страна, има специални предавания на езиците на гражданите на Германия, чийто език не е майчин език. Да не говорим и за Сърбия, една близка до нас страна, има предавания за малцинства. За случая не става въпрос за малцинства в България, но за Сърбия става и има предавания за нашето малцинство, българското малцинство, което е в Западните покрайнини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Тоест, Вие оттегляте Вашето предложение в подкрепа на предложението на господин Гюнер Тахир. Така, две предложения остават.
Други? Господин Капудалиев има думата за предложение. Няма писмено предложение. Имате думата, можете да предложите отпадане на текст, отхвърляне. Да, имате думата.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! В първото българско Народно събрание след Освобождението е имало 12 народности, в това число освен българи и турци, естествено, е имало и гагаузи, и власи, и цигани, и всякакви. Да си затваряме очите пред факта, че в България има 800 хил. турци, а няма малцинство, е..., хайде не искам да противоконституционствувателствувам.
Но в 70-те години, когато Министерският съвет разреши излъчването на руска програма, мотивировката беше, че в България имало руски специалисти, които не разбирали български език и за тях трябвало да се излъчва цялата програма, която течеше - Първа програма на Останкино. По тази същата причина аз не вярвам руските специалисти тогава в България да бяха 800 хил.души, те бяха малко, но мнозина от българите знаеха и разбираха, и ползваха руски език. И аз съм за това в България да звучи и да се излъчва програмата на Останкино такава, каквато тя съществува сега, защото това е една добра телевизия.
В същото време аз искам да предложа наистина в програмата на Българска телевизия сериозно да залегнат и новини, и специализирани предавания за турското население в България.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Благой Димитров има думата.


БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето предложение е в ал. 1 думите "разпространението на радио- и телевизионни програми" да бъдат заменени с "излъчване и преизлъчване на радио- и телевизионни програми".
Искам да обоснова това свое предложение. Към ал. 2 навсякъде във всички точки се говори за излъчване и преизлъчване. Думата "разпространение" включва и възможности за разпространение на различни видове информационни носители и това предполага да има и още точки, които да уредят този въпрос. Макар че е чисто технологичен проблемът, би трябвало думата "разпространение" да бъде заменена, още повече в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта има съответна дефиниция за думата "разпространение", която урежда този въпрос - че става дума за разпространение с различни видове информационни носители.
Тъй като чл. 22 основно третира проблема за излъчванията и преизлъчванията, аз още един път предлагам и мисля, че така е уместно, думата "разпространение" да бъде заменена с "излъчване и преизлъчване на радио- и телевизионни програми". Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Госпожо председател, може ли само едно разяснение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: ... по предложението на господин Благой Димитров? Изключено е в чл. 22, ал. 1 да се замени думата "разпространение" с "излъчване и преизлъчване", защото законодателят е имал предвид именно разпространение, което след това в Преходните и заключителните разпоредби е упоменато какво означава.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Това реплика ли е?
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Не, не е реплика, господин Димитров. Просто Ви припомням, че в комисията много ясно взехме решение да бъде "разпространение", за да включва всичко - излъчване, преизлъчване, предаване, препредаване и т.н.
Моля ви, чисто технологически наистина не може да се замени разпространението с излъчване и преизлъчване, защото се стеснява обхватът.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Благой Димитров. Всеки се развива. До залата става много голямо развитие.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Не, не! Уважаема госпожо председател, моля Ви се да направите забележка на госпожа Маринова да се държи по-коректно, тъй като трябва да отворим стенограмите и да видим кой какво е защитавал в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По същество кажете.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По същество. Ако употребим думата "разпространение" и видим в Преходните и заключителните разпоредби как са дефинирани съответните термини, които са употребени в закона, вие ще видите, че думата "разпространение" включва и използуване на различни информационни носители.
Аз още един път ви казвам, или пък трябва да се добавят тук т. 5, 6 и т.н., в които да бъде упоменато, за да бъдем коректни с Преходните и заключителните разпоредби на този закон, че става дума за разпространение с информационни носители. Иначе просто не е коректно използуването на думата "разпространение".
Така че, когато си припомняме, госпожо Маринова, трябва да бъдем коректни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Ще поставя на гласуване Вашето предложение накрая, но ще започна с тези предложения, които са представени в писмен вид. Най-напред на господин Гюнер Тахир, подкрепено и от народния представител Стоян Денчев, който оттегли своето предложение в негова полза - в ал. 2 да се добави още една т. 5 със следното съдържание:
"5. специални програми, предназначени за български граждани, на които българският език не е майчин". Нова т. 5.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 138 народни представители, за - 15, против - 96, въздържали се - 27.
Не се приема това предложение.
Моля, господин Татарлъ, да прочетете Вашето предложение, тъй като твърдите, че един от текстовете Ви не е отразен. Моля да го прочетете цялото. Господин Татарлъ предложи един по-разгърнат текст, който ми показа в писмен вид, депозиран, но го няма в нашия текст, затова нека чуем предложението.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Да, прочитам само текстовете, трите варианта.
Първият вариант: "Излъчват се специални програми на езиците на малцинствата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Този текст го има. А, "на езиците на малцинствата", така. Моля, да гласувате това предложение.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Към същата точка, която предлага Гюнер Тахир.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нова т. 5 към ал. 2. Това е единият вариант.
Моля, режим на гласуване. (Реплика на Емил Капудалиев встрани от микрофоните, която не се чува)
Проверката показа, че няма никаква грешка. Просто групата на СДС не гласува.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (встрани от микрофоните): Аз гласувах "за", но на таблото не е отбелязано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: На таблото има нула. Може да гласувате и с ръка.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (встрани от микрофоните): Ако системата е повредена, аз гласувам "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване, гласуваме първия вариант от предложението на групата депутати от Движението за права и свободи.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: На Ахмед Доган и група депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: При мен е записано "група депутати". Господин Ахмед Доган не участвува в работата на това Народно събрание.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Може, обаче ето документа, подписан от Ахмед Доган. (Шум и реплики в блока на мнозинството) Измененията се внасят от Ахмед Доган и група депутати. Моля ви! (Шум и реплики в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 141 народни представители, за - 19, против - 101, въздържали се - 21.
Не се приема предложението.
Другото?
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Вторият вариант: "Излъчват се специални програми на езиците на етническите малцинствени общности".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 157 народни представители, за - 38, против - 91, въздържали се - 28.
Не се приема това предложение.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Трети вариант: "Излъчват се специални програми на езиците на българските граждани, на които българският език не им е майчин език - чл. 36 от Конституцията".
Има вариант, има разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Този текст - последният, е този, който е отразен в материалите. Моля да гласувате.
ХАСАН АЛИ (от място): Защо предлагаш, професор Татарлъ? Ние не сме за Конституцията. Това е нещо антиконституционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 161 народни представители, за - 39, против - 84, въздържали се - 38.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението на народния представител Благой Димитров в ал. 1 думата "разпростренението" да се замени с думите "излъчването и преизлъчването".
Моля, режим на гласуване.
Господин Благой Димитров, Вие Вашето предложение не го ли подкрепяте? Собственото предложение? Срещу СДС поне един глас би следвало да има - на вносителя на предложението.
От общо гласували 126 народни представители, за - 8, против - 84, въздържали се - 34.
Не се приема това предложение. По групи.
Моля да гласувате чл. 22 с трите алинеи.
Приключихме дебатите по този текст. Всички предложения са направени и сме пристъпили към гласуване. Моля да гласувате чл. 22.
ГЮНЕР ТАХИР (от място): Искам думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще дам думата на парламентарната група. Нека да гласуваме чл. 22.
ХАСАН АЛИ (от място): От името на парламентарната група искаме от половин час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Сега почивка не можете да вземете, но можете да говорите от името на групата. Като ви моля най-напред да гласувате.
Как да ви дам думата, като цялата група не участвате в гласуването?
Споменавам: господин Атилла, господин Татарлъ, господин Бейтулла, господин Хасан Али, господин Гюнер Тахир, Гюлбие Осман Реджеб. И господата: Благой Димитров, Александър Йорданов, Емил Капудалиев, д-р Карев. Тъй като при мен има нули, оповестявам кои са в залата, което има значение за Конституционния съд. Господин Иван Будимов. Сега се появи и господин Соколов. Господин Саръиванов, Лучников, Стефанов, Момчев, Сашо Стоянов, Крум Славов.
Аз съобщавам кои присъствуват, защото знаете, че председателят спомена за възможността да се удържи надницата. Затова аз във ваша полза съобщавам кои са тук. (Единични ръкопляскания от мнозинството) Ще се позовете после на това, че сте присъстващи и няма да бъдете санкционирани.
От общо гласували 125 народни представители, за - 125. Против и въздържали се - няма.
Господин Гюнер Тахир има думата от името на парламентарна група.
ГЮНЕР ТАХИР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път станахме свидетели на това как в управляващото мнозинство се получава пълно разминаване между думи и дела. Успяхме в продължение на няколко минути, когато се правеха дебатите във връзка с чл. 22, ал. 2 да чуем най-различни мнения от уважаваните от мен народни представители от БСП. Но да се чуят от устата на госпожа Николова, която уважавам и като юрист, думите: "в България няма други националности, няма малцинства и т.н." и т.н.
РУМЯНА НИКОЛОВА (от място): Точно ще ме цитираш.
ГЮНЕР ТАХИР: Все едно след малко да ми зададете въпрос: "Господин Тахир, какъв сте по народност?"
РУМЯНА НИКОЛОВА (от място): Български гражданин.
ГЮНЕР ТАХИР: Или: "какво малцинство сте, езиково, етническо, религиозно" и каквото искате още?
Също така не съм съгласен и с господин Добрев. Искам да ви кажа, дами и господа народни представители, че ако се приеме този текст, както сега го приемате вие, това означава, че докато се създаде Национален съвет за радио и телевизия, вие прекратявате предаванията на турски език по Българското национално радио, което съществува от 50-те години насам. Приема се законът, докато се създаде Национален съвет за радио и телевизия, това означава, че изпадаме в един вакуум.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Няма такова нещо.
ГЮНЕР ТАХИР: И тъй като това бяха дебати в Комисията по радио, телевизия и БТА, това, което видяхме и днес, всички вие гласувате тотално, без никакво разминаване дори на един глас в защита на вашата теза. Искам да ви кажа, че вашите деди, ако щете вашите ятаци от времето на Втората световна война са гледали на тези въпроси много по-добре и са ги решавали, отново ви казвам, от 50-те години насам. Тоест, вие продължавате да правите това, което сте си наумили, без да се съобразявате с реалната действителност в страната.
Именно поради това парламентарната група на ДПС не смята, че трябва да остане до края на това заседание и да продължава да гледа това, което вие вършите в момента в залата.
В знак на протест, нашата парламентарна група напуска днешното заседание. Благодаря. (Депутатите от Парламентарната група на Движението за права и свободи напускат залата)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): И аз се солидаризирам. (Народният представител Александър Йорданов, заедно с народния представител Емил Капудалиев напускат залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Госпожа Маринова, следващият текст.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: За яснота на пленарната зала, предаванията на турски език по Българското национално радио след приемането на закона до съставянето на Националния съвет за радио и телевизия не могат да бъдат прекратени, тъй като в Преходни и заключителни разпоредби сме предвидили това обстоятелство и се запазват всички разрешения, дадени до и след приемането на закона.
"Квоти на национално участие в програмите.
Чл. 23. Ал. 1. Най-малко 15% от годишното програмно време на радио и телевизионните организации, а за Българското национално радио и Българската национална телевизия най-малко 30% трябва да бъде българска продукция, като се изключи времето на информационните и спортните предавания, рекламите, радио- и телевизионните игри и телетекста.
Ал. 2. Независимо от разпоредбите на предходната алинея, телевизионните организации с национален обхват осигуряват преобладаващо в програмите си европейска продукция."
Госпожо председател, длъжна съм, като председател на комисията, да заявя, че този текст на чл. 23 е продиктуван изцяло от изискванията на европейското законодателство и на Конвенцията за трансгранична телевизия. Възпроизвели сме изцяло текста и това е изискване за всички европейски държави и техните радио- и телевизионни организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по текста.
Моля да гласувате чл. 23.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате предложение? Отменете гласуването.
Господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Към ал. 1 аз предлагам думите "и телетекста" да отпаднат. Само "телетекста", тъй като - аз обясних това в комисията, но вероятно не стана ясно - телетекстът не формира някакъв процент от годишното програмно време. Той представлява една паралелна информация, която е кодирана в комплектния телевизионен сигнал. Тоест, той адетивно не включва програмното време и е технически безмислие да влезе "и телетекста".
Правя предложение "и телетекста" да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Коректно е такова предложение.
Моля да гласувате това предложение за отпадане на думите "и телетекста".
От общо гласували 127 народни представители, за - 19, против - 82, въздържали се - 26.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 23 с двете алинеи, както беше докладвано от комисията.
Такъв текст, взаимстван от европейското законодателство да не се гласува, не ми е ясно. Имаме специално решение на парламента за постепенно приближаване към европейските критерии и закони.
От общо участвали 114 народни представители, за - 114. Примомням, че кворумът е 175, мнозинството - 88. В залата има още 15 души, които не участват в гласуването.
По-нататък.


ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Изисквания към информацията.
Чл. 24. Ал. 1. Излъчваната информация трябва да бъде всеобхватна, достоверна и обективна.
Ал. 2. Новините, като информационни факти, трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.
Ал. 3. Разгласява се само информация, чийто източник е известен на разпространяващата организация. В противен случай тя трябва да бъде придружена от съответните уговорки.
Ал. 4. Текстове в цитирани документи не могат да се изменят.
Ал. 5. В случай, че излъчената информация се е оказала погрешна, това трябва да се разгласи незабавно по подходящ начин.
Ал. 6. Радио- и телевизионните организации не са длъжни да разкриват източниците си на информация".
Текстовете са гласувани с мнозинство. Няма постъпили предложения в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За допълнителни предложения? - Господин Крум Славов.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че членовете на комисията си спомнят срещите с експертите от Европейския съвет и от Съединените американски щати. Те посочиха, че ал. 1 на чл. 24 и ал. 5 влизат в противоречие с чл. 10 на Европейската конвенция за защита правата на човека, надхвърлят я, а даже и текстове от българската Конституция. По този начин се създава една опасност да бъдат използвани и да доведат до една забрана за излъчване на нежелани новини и информации.
В този смисъл аз предлагам тези два текста да отпаднат. Това е моята процедура: да отпаднат ал. 1 и ал. 5 на чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз правя предложение и ал. 3 да отпадне, тъй като въз основа на този текст, примерно няма да могат да бъдат използвани някои клишета: от достоверен източник, от източник, пожелал да остане анонимен... Нещо повече, не може да се препредава информация примерно от световните информационни агенции, които употребяват тези текстове. Затова мисля, че текстът на ал. 3 налага забрани. Във връзка с това моето предложение е ал. 3 на чл. 24 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения? - Георги Аврамов по същия въпрос.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Трябва да бъде ясно на народните представители и на тези, които ни слушат, какво се иска да отпадне от текста: излъчваната информация трябва да бъде всеобхватна, достоверна и обективна. Тогава някои хора искат да бъде необхватна, недостоверна и необективна!?...
Много ви моля все пак, правете сериозни предложения! Такова е предложението и на господин Димитров, за когото мисля, че има по-сериозно отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря, ще поставя предложението на гласуването.
Първото предложение е на народния представител Крум Славов и е за отпадане на ал. 1: излъчваната информация трябва да бъде всеобхватна, достоверна и обективна, и на ал. 5 - в случай, че излъчената информация се е оказала погрешна, трябва да се разгласи незабавно по подходящ начин. Предлага се да отпаднат тези две алинеи.
Моля да гласувате!
От общо 120 народни представители, участвали в гласуването, 2 са за, 85 - против, 33 - въздържали се и 9 не са участвали в гласуването.
Не се приема това предложение.
Второто предложение е на народния представител Благой Димитров - да отпадне ал. 3, която гласи: разгласява се само информация, чийто източник е известен на разпространяващата организация. В противен случай тя трябва да бъде придружена от съответните уговорни.
Моля да гласувате това предложение за отпадане.
От 121 народни представители, участвали в гласуването, 4 - за, 94 - против, 23 - въздържали се.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 24, както беше докладван от комисията.
От 118 народни представители, участвали в гласуването, 115 - за, против няма, въздържали се - 3 и 10 не участвали в гласуването.
Приема се чл. 24.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Предложение на комисията:
"Защита на плурализма на мнения.
Чл. 25. Ал. 1. Публицистичните предавания с дискусионен характер трябва да включват излагането на различни обществени и политически гледни точки.
Ал. 2. Коментарът трябва да бъде обективен, като фактите не могат да се представят едностранчиво."
След сериозни дебати в комисията други предложения няма. Двата текста са гласувани с мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Крум Славов.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Тук има аналогична мотивация. И специално за господин Аврамов искам да кажа, че това, което се предлага да отпадне, не означава, че остава това, което той цитира от тази трибуна за предишния член.
По същия начин ал. 1 и ал. 2 също надхвърлят текста в чл. 10 на Европейската конвенция за защита на правата на човека. Тоест ние се опитваме с едни текстове да вменяваме едни задължителни характеристики при организацията на определени предавания. Това идва като едно ограничение на хората, които сътворяват тези програми и предавания.
Да не говорим за ал. 2 на чл. 25, където коментарът трябва да бъде обективен. Тук мисля, че е напълно ясно, че коментарът се прави от някой човек - журналист. И този коментар във всеки случай е напълно субективен. Той излага своята гледна точка, коментирайки определени събития, факти и тъй нататък. Просто един коментар не може да бъде обективен. Обективна може да бъде само излаганата фактология по някакъв случай, документите които се излагат, фактите. Но коментарът си е едно чисто субективно творение на всеки един от нас, независимо по какъв повод го прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие предлагате да отпадне целия член ли?
КРУМ СЛАВОВ: Предлагам да отпадне целия чл. 25. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Чавдар Добрев има думата за реплика.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Струва ми се, че т. 1 разширява демократичните права. Когато ние говорим за излагане на различни обществени и политически гледни точки, те могат да бъдат и културни и тъй нататък. Това влиза при предаване с дискусионен характер. Иначе наистина ние вървим към един може да бъде икономически, идеологически и тъй нататък монополизъм. Аз смятам, че вашите разбирания са съвсем други.
Що се отнася обаче до т. 2, обръщам се и към госпожа Маринова. Смятате ли, че една такава редакция е добра? В коментара фактите не могат да се представят едностранчиво. Да отпадне "обективен". Тук Вие сте абсолютно права, според мен, защото наистина моментът на субективизъм в един коментар трябва да бъде защитен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така е.
Да чуем господин Благой Димитров. Това е нова редакция на ал. 2: "В коментара фактите не могат да се представят едностранчиво". Това е предложението.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! Аз подкрепям предложението на господин Крум Славов целият чл. 25 да отпадне, и двете алинеи. Тъй като по принцип ал. 1 противоречи на ал. 2. Значи не може в една дискусия да има различни обществени и политически гледни точки, нали? А пък в същото време коментарът трябва да бъде обективен. Един коментар може да бъде само субективен. Могат да бъдат обективни само природни и икономически закони, някаква точно дефинирана материя.
Освен това аз се опасявам, че ал. 2, например, дава възможност за цензуриране. Кой ще определи доколко е обективен един коментар? Вероятно началникът на съответния журналист, нали? Ако, да речем, има едно коментарно предаване. Защото именно по този начин бяха свалени от Българската национална телевизия и от Българското национално радио много коментарни предавания.
Аз ви умолявам, уважаеми госпожи и господа народни представители, да подкрепите предложението на народния представител Крум Славов, още повече, че то е в хармония с европейските норми за общи демократични принципи в журналистиката и за свободата на словото и печата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на народния представител Крум Славов за отпадане на целия чл. 25.
От общо гласували 118 народни представители, за - 5, против - 84, въздържали се - 29.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате новата редакция, предложена от народния представител Чавдар Добрев за ал. 2, която да има следния текст:
"Ал. 2. В коментара фактите не могат да се представят едностранчиво".
Моля да гласувате този текст.
От общо гласували 118 народни представители, за - 105, против - няма, въздържали се - 13.
Около 10 не са участвали в гласуването.
Приета е новата ал. 2, коригирана.
Моля да гласувате чл. 25 с ал. 1, както е докладвана от името на комисията и ал. 2, както току-що гласувахме.
От общо гласували 119 народни представители, за - 115, против - 1, въздържали се - 3.
При неучастие на още 10 души е приет чл. 25.
Три съобщения.
Заседанието на Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще се проведе днес от 14,30 часа в зала 356 на пл. "Княз Ал. Батенберг" N 1, по утвърдения дневен ред.
Заседанието на Комисията по младежта, спорта и туризма, насрочено за днес от 14,30 часа се отлага за 4 юли.

Парламентарната група на демократичната левица, както вече беше съобщено, от 14 часа ще има заседание в зала "Изток".
Закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 14,02 часа



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева



СЕКРЕТАРИ:

Иван Будимов

Илко Савов