Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Юнал Лютфи.

Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета проекта за програма за работата на Народното събрание от 27 до 29 март 1996 г.
I. Програма за 27 март 1996 г. - сряда:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение наЗакона за данък върху общия доход (продължение).
2. Второ чете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, приет на първо четене на 15 март 1996 г.
3. Проект за решение за разрешаване прелитането и кацането на територията на Република България на американски военнотранспортен самолет С-130 за транспортиране на американски военномедицински екип за участие в учението "Партньорство`96".
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използуване на водите на река Места.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за откриване на три гранични контролно-пропускателни пункта и пътни връзки между двете страни.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността (продължение).
II. Програма за 28 март 1996 г. - четвъртък:
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България.
4. Законопроект за ратифициране на споразумения между правителството на Република България и Експортно-импортна банка на Япония и други японски банки-кредитори.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за японска безвъзмездна помощ (проект топлофикация) между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като администратор на безвъзмездни фондове, предоставени от Япония.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международен институт по право на развитието.
7. Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ.
8. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Ирландия.
III. Програма за 29 март 1996 г. - петък:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
2. Продължение на програмата от предходния ден.
3. Парламентарен контрол.
Постъпили са следните предложения от народни представители:
От народната представителка Ана Караиванова: предлага т. 1 от дневния ред да бъде доклад на Комисията по парламентарна етика относно разгледаните сигнали против народните представители Иван Костов и Георги Дилков и приетите решения по двата случая. Предлага се това да бъде т. 1 в петък.
Искам да ви информирам, че на Председателския съвет бяха изказани мнения, че не е необходимо да става това - народните представители може да се информират писмено.
Второ, предложение от Крум Славов: на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прави предложение за включване в дневния ред за заседанията на Народното събрание 27-29 март 1996 г., на проект за решение, заведен под N 54-02-15, който се отнася за цигарите "555".
Третото предложение е на народния представител Георги Дилков: "На основание чл. 40, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на заседанията на Народното събрание на проекторешението ми от 22 март 1995 г. за отмяна Решението на Великото Народно събрание от 20 юли 1990 г. за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди. Съгласно чл. 74 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въпросното проекторешение следва да бъде внесено за разглеждане в пленарната зала една седмица след становището на съответната постоянна комисия. За съжаление вече цяла година Председателството на Народното събрание протака решаването на този проблем. Преди 2-3 седмици водещата комисия даде становище по аналогично проекторешение, внесено от Парламентарната група на Народния съюз в началото на тази година. Като имате предвид изложеното, моля, господин председател, да включите в дневния ред за седмицата обсъждането в пленарната зала на двете проекторешения".
Предложение от Сашо Стоянов: "На основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на Народното събрание 27-29 март 1996 г. Проект за решение N 100-05-60 от 5 декември 1995 г. за създаване на Временна анкетна комисия за проучване причините за аварии в заводите "Арсенал", внесен от Сашо Стоянов, Асен Агов, Дако Михайлов и други народни представители.
Предложение на народния представител Йордан Соколов: "На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в дневния ред на 27 март 1996 г. приоритетно за обсъждане в пленарната зала да се включат:
1. Проекторешение за образуване на Временна комисия за проучване на кризата в банковата система, предизвикана от групировката "Орион" - входящ N 54-02-16 от 19 март 1996 г., внесено от Иван Костов и група народни представители.
2. Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО - входящ N 100-05-42, внесено от Парламентарната група на СДС и одобрено от Комисията по външната политика и европейската интеграция със становище N 53-05-6 от 31 януари 1996 г.
Предложение на народния представител Стефан Савов: "На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред за заседанието на Народното събрание на 27 март 1996 г. Предлагаме точка от дневния ред да бъде: вземане на решение за разисквания в деня за парламентарен контрол по питането на народния представител Калчо Чукаров относно фуражната криза и ниските изкупни цени".
И предложение на Васил Михайлов: "На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам като приоритетни в предстоящата седмична програма за обсъждане в пленарната зала да се включат:
1. Изслушване на председателя на Народното събрание относно грубите му нарушения на Конституцията и Закона за нормативните актове, като допусна необнародването по надлежния ред в "Държавен вестник" на Европейското споразумение за асоцииране между Република България и европейските общности, Митническата тарифа и последното решение на Върховния съд за отмяна на поредното неконституционно и незаконно Постановление на Министерския съвет - в случая за самоволно увеличаване на данък сгради без санкцията на парламента.
2. Изслушване на председателя на Комисията по националната сигурност за проведената среща с генерала от КГБ Филип Денисович Бобков.
3. Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
4. Проектозакон за националните символи.
5. За петък - три предложения:
1. Изслушване на министър-председателя за разговорите му в Москва и дали подписаните спогодби там отговарят на консенсусната българска позиция за европейските и евроатлантическите приоритети и ориентация на нашата държава, както и за стъпките, които като ръководител на правителството е предприел за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество в ущърб на България по подобие на "капитулациите" от времето на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия - една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България.
2. Изслушване на министъра на външните работи за българската позиция относно конференцията срещу тероризма в Египет и конференцията по сигурността в Прага.
3. Да се започне с парламентарен контрол и само ако остане време, след изчерпване на всички актуални въпроси и питания, да се продължи със законодателна дейност."
Виждате, че имаме много предложения за днес. Започваме тяхното гласуване едно по едно.
Най-напред предложението на Ана Караиванова за изслушване на доклад от Комисията по парламентарна етика. Има предложение да не се прави такова изслушване...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Ние не знаем за какво става дума, нека обясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма обяснения, направо гласуваме - относно разглеждане на...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Как? Какво ще гласуваме? Откъде да знам за какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз прочетох, господин Михайлов, когато Вие отсъствувахте. Става въпрос за доклад на Комисията по парламентарна етика относно разгледаните сигнали против народните представители Иван Костов и Георги Дилков и приетите решения по двата случая. И аз казах, че на председателското заседание тази заран се изказаха мнения, че не е необходимо да се прави това.
За процедура има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Аз считам, че Вие, господин председател, нямате право изобщо да поставяте на гласуване такова нещо. Народният представител може да предложи проектозакон, проект за решение, за декларация, може да направи предложение за обсъждане на нещо, но народен представител да предлага да бъде изслушана някоя комисия - такова нещо няма в нашия правилник, няма го и в прецедента нито на Великото, нито на Тридесет и шестото, нито на това Народно събрание. Ако Вие допуснете изобщо да се гласува предложението на госпожа Караиванова, това е нарушение на правилника и създава прецедент оттук нататък всяка една комисия да си прави някакви предложения, някакви информации и вместо действащ орган, какъвто трябва да бъде Народното събрание... (Неразбираема реплика на Ангел Димов)
Господин Ангел Димов, моля Ви се, мълчете. Ако искате думата, вземете я и оспорете. Но според мене това предложение, което предлага госпожа Караиванова, ако Вие го поставите на гласуване, е нарушение на правилника, както ще бъде нарушение на правилника, ако сега й дадете на нея думата да аргументира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение. Против това процедурно предложение - госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Всички колеги знаят, че Комисията по парламентарна етика е със специален статут, тя не приема законопроекти, не дава становища по тях, тя обикновено разглежда поведение на народните представители и други въпроси, изрично изброени в правилника.
Поради това на основание чл. 40, ал. 8, на който сме се позовали в предложението, като последен пленарен ден в петък по право се полага на комисията, която не е докладвала, да докладва въпросите, които е разгледала. Това, че някои се боят от огласяване на тяхното поведение, а в същото време всеки ден почти от тази трибуна се настоява да се направят парламентарни комисии за разглеждане на определени въпроси, е за тяхна сметка. А когато са повикани да представят документи, да се изяснят въпросите в специализираната комисия за разглеждане на прояви за корупция или на прояви, уронващи престижа на народния представител, не са се явили да представят такива документи, означава само едно - страх от разобличаване на тяхното поведение.
Ето защо цялата комисия прие решението да иска в последния пленарен ден да се изслушат становищата от взетите решения единодушно в същата тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението за включване в дневния ред на доклад на Комисията по парламентарна етика.
От общо гласували 206 народни представители, за - 110, против - 87, въздържали се - 9.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Крум Славов за включване в дневния ред на Народното събрание в периода 27 - 29 март на проект за решение N 54-02-15 от 19 март 1996 г., отнасящо се за цигарите "555".
От общо гласували 202 народни представители, за - 90, против - 78, въздържали се - 34.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков за включване в дневния ред проек за решение за отмяна на решението на Великото Народно събрание от 20 юли 1990 г. за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди.
Има думата Георги Дилков за процедура.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Съгласно чл. 74 от нашия правилник, който е със сила на закон, 21 дни след постъпване на едно предложение за проекторешение то трябва да бъде внесено в пленарна зала за обсъждане. Измина една година, откакто аз съм внесъл това проекторешение. Не политизирам въпроса. Моля да бъда разбран правилно.
Неотдавна Парламентарната група на Народен съюз също внесе аналогично проекторешение. По него има становище на водещата комисия преди три седмици, т. е. и то трябва да бъде внесено в пленарна зала за обсъждане една седмица след становището на комисията.
Моето настояване е следното: нека да влезе това прословуто проекторешение, да не чакаме да наближат отново някакви избори, в случая президентските, тъй като тогава наистина имаме основание да говорим, че проблемът се политизира. Нямам нищо против, ако становището на мнозинството от народните представители отхвърли снемането на мораториума. Но моля то да влезе за обсъждане в пленарна зала през тази седмица. Няколко пъти вече се записва в правилника и впоследствие не се приема от мнозинството или чрез процедурни комбинации - не искам да засегна госпожа Караиванова, но след като тя прочете становището на комисията, очевидно ще има дебати и по решението на Комисията по парламентарна етика.
Така че мисля, че е много по-важно онова, което е вкарано преди една година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Георги Дилков.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 194 народни представители, за - 73,против - 22,въздържали се - 99.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Сашо Стоянов за създаване на Временна анкетна комисия за проучване причините за аварии в заводите "Арсенал", внесено от Сашо Стоянов, Асен Агов, Дако Михайлов и други народни представители.
Моля да гласувате.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 180 народни представители, за - 88,против - 30,въздържали се - 62.
Предложението не се приема.
Преминаваме към двете предложения на народния представител Йордан Соколов.
Първото предложение е да бъде включено в дневния ред Проекторешение за образуване на Временна комисия за проучване на кризата в банковата система, предизвикана от групировката "Орион".
Моля да гласувате.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 197 народни представители, за - 90,против 76,въздържали се - 31.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Соколов и господин Васил Михайлов - третото негово предложение - Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Има думата Васил Михайлов.
(Венцеслав Димитров се обажда от място)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Веднага ще се приеме, уважаеми господин Димитров, ако вземе че се внесе решение за възстановяване на Съветския съюз. Вероятно веднага ще има тук и ще бъде единодушно прието от БСП.
Това което обаче искам да кажа е, че на 2 май, вече е определена датата, нашата държава ще бъде посетена от генералния секретар на НАТО господин Солана. Тази дата е уточнена.
Ние трябва да имаме изградена българска позиция. А не както вчера да изпитвам срам като българин и като народен представител от начина, по който се държаха на срещата с господин Селезньов представителите на БСП. (Шум в лявата страна на залата) Те като че бяха някъде от средната полоса на Русия, родени и отраснали, а не на територията на нашата страна.
Така че ви моля, уважаеми колеги, сега да гласуваме проекторешенията да бъдат разгледани. Проекторешението, което е внесено от Съюза на демократичните сили е минало през Комисията по външната политика и европейската интеграция. Не е проблем, напротив, крайно време е да бъде разгледано в пленарна зала.
Защото вие лъжете, уважаеми бивши комунисти и според мен и настоящи такива. Казвате, че се водят някакви дебати. Тук в тази зала дебати не са започнали, защото не са започнали да се разглеждат проекторешенията за пълноправното членство на България в НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 198 народни представители, за - 89, против - 99,въздържали се - 10.
Моля обявете резултата по групи.
Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Стефан Савов. Той предлага да се вземе решение за разискване в деня за парламентарен контрол по питането на народния представител Калчо Чукаров относно фуражната криза и ниските изкупни цени. За парламентарен контрол.
(От средната част на залата коментират произнасянето на ударението на името Чукаров)
Два пъти го казвам, един път така, един път така, който иска да си избере.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (СДС): Уважаеми господин Сендов! (Ударението е на "о". Смях в залата)
Уважаеми дами и господа!
Много от вас, тук присъстващите, не съзнават сериозността на проблема, който поставих от тази трибуна преди повече от един месец.
На 23 февруари 1996 г. разтревожен от обхваналия цялата страна фуражен недоимък, използвам тази дума недоимък, а не фуражна криза, тъй като вие от нея се плашите и ниските изкупни цени, поставих няколко въпроса пред министъра на земеделието, на които не получих адекватен отговор. Това беше на 8 март 1996 г.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защото той не е адекватен.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Възползвайки се от правата, които ми дава Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поисках въпросът да се разглежда в Народното събрание и да се вземе решение, докато все още не е доунищожено животновъдството.
На 20 март демократичната левица отклони това предложение за вземане на решение под претекста, че въпросът е много сериозен и че не бива така набързо да се решава. Но оттогава досега този въпрос не е поставен в комисиите, така както ни беше обяснено тогава, така че въпросът все още стои висящ.
Днес отново се обръщам към същото това мнозинство на демократичната левица и без да обиждам някого тук в тази зала, но има между тях хора, които са виждали домашни животни единствено от екраните на телевизора или от стъклата на автомобилите си и мислят, че тези животни, които се отглеждат у нас, като камилите могат да ядат само веднъж седмично, а защо не пък и месечно.
Ето защо отново поставям този въпрос пред вас, отчитайки сериозността му, ниските изкупни цени, по които се изкупува животинската продукция. Луд трябва да бъде някой, за да се заеме с производството на животинска продукция.
Затова ви приканвам, гласувайте за влизането в дневния ред на разисквания и вземане на решения по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Тук ми казаха, че камилата яде всеки ден, но пие вода един път в месеца. Но се храни всеки ден.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (от място): Но се храни всеки ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагам да гласувате предложението на народния представител Стефан Савов.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 195 народни представители, за - 85,против - 42,въздържали се - 68.
Моля обявете резултата по групи.



Преминаваме към гласуване на предложенията на Васил Михайлов с изключение на едно, което вече го гласувахме. Най-напред - по изслушването на председателя на Народното събрание.
Господин Васил Михайлов, имате думата за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Бих желал да изслушаме Вашето обяснение според чл. 92 на правилника, уважаеми господин председателю, тъй като според мен Вие направихте груби нарушения на Конституцията и Закона за нормативните актове, като все още не е обнародвано по надлежния ред в "Държавен вестник" Европейското споразумение за асоцииране между Република България и европейските общности. Появи се издание на Митническа тарифа, която обаче не е ясно към кой брой на "Държавен вестник" е и по този начин пак е в грубо нарушение.
И, трето. Допитах се и разбрах, че имам основание да спомена, че последното решение на Върховния съд за отмяна на поредното неконституционно и незаконно постановление на Министерския съвет фактически е необходимо да бъде обнародвано и не кога влиза в сила, а трябва да бъде обнародвано.
Ще ви прочета извадка от Конституцията, чл. 5, за разпоредбите на Конституцията, които имат непосредствено действие, ал. 5: "Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок".
От Закона за съдебната власт - § 2: "До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд техните правомощия по чл. 130, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България".
Извадка от ГПК - чл. 219б - става въпрос за случая, когато решението влиза в сила в деня на определението, с което се прекратява делото.
Извадка от Закона за "Държавен вестник" - чл. 4, т. 11: Решенията на Върховния административен съд, с които се отменят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, господин председателю. То е за Вас, слушайте внимателно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... се отменят нормативни актове на Министерския съвет и на министрите, както и от Закона за нормативните актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече! Моля Ви, времето изтече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вие ще трябва да обясните защо не обнародвате тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 183 народни представители, за - 71, против - 105, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Второто предложение е изслушване на председателя на Комисията за национална сигурност за проведената среща с генерала от КГБ Филип Денисович Бодков.
За процедура думата е на господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, затова пък вчера на развален руски език Иван Генов се опита да говори със Селезньов. Не само, че се опита да говори със Селезньов, но взе, че и не допусна българските журналисти, но руските стояха отзад, както и през цялото време записваха на срещата, която беше между гостите от Държавната дума и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата по точка втора...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председателю, моля Ви, не ми правете тогава забележки, за да не влизам в подобни дебати.
... и групата за приятелство. Още повече, че поведението на господин Генов излиза извън всякакви рамки на поведение на един български народен представител.
Но аз ще се върна към проблема с изслушването на председателя на Комисията по национална сигурност за проведената среща с генерала от КГБ Филип Денисович Бодков. Интересно е да се чуе какво казва този генерал, защото това същото съвпада с изявленията на госта Селезньов, който е на руската Дума и който обясни, че антисъветизмът - забележете - и антикомунизмът нямат никакво бъдеще и са обречени на провал. Това го каза вчера на среща на комисиите за външна политика и национална сигурност. Подобно нещо спомена и генералът. Би трябвало да се чуят всички тези неща, за да се уплашат дори тези - моля да ме извините - твърдоглави комунисти, защото техните глави първо ще хвръкнат, ако не са разбрали това! (Шум и реплики от мнозинството)
Добре е да чуем какво казва генералът от устата на председателя на Комисията по национална сигурност, който да обясни измеренията за националната ни сигурност в изказванията на тези гости при последните им посещения, защото към България се отнасят като към задунайска губерния - ни повече, ни по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Или като към 16-а съветска република!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, господин Михайлов! (Шум в залата)
Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 187 народни представители, за - 76, против - 103, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Четвърто предложение - Проектозакон за националните символи.
За процедура - Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председателю.
РЕПЛИКИ: Докога? Докога ще взимаш думата? Стига толкова!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, всеки ден, докато в крайна сметка вие не свикнете с поне две неща: първо, че България ще бъде европейска държава и пълноправен член на Североатлантическия договор. Това е едно. И второ, че ще бъде независима и достойна европейска държава, а не нечий сателит! С това трябва просто да свиквате. И ако трябва хиляда пъти ще бъде повторено, както когато се е правила, междупрочем, денацификацията след Втората световна война, правени са съответните кръжоци и там психиатри и психолози са обработвали най-върлите членове на Националсоциалистическата работническа партия. Така че и вие се нуждаете, изглежда, от такива курсове. Тe рано или късно, ще трябва да бъдат провеждани за вас.
Опитваме се тук да съчетаем няколко трудни дейности и едната от тях е проблемът с това, че трябва да свикнете, че България е била независима държава и достойна държава до окупацията от съветската армия през 1944 г., след обявяването на война от страна на Съветския съюз на 5 септември. С това трябва просто да се свиква. И вие трябва да го проумеете.
Още повече, че ние стоим без герб, без яснота по националния и по празниците, които са официални. Те би трябвало да залегнат в българския калентар.
Още повече, че след като в Мадрид си позволяват, и това е съвсем естествено, да бъде поканен в посолството, за да чества националния празник негово величество Симеон II, а някакъв външен министър се заканва, че ще уволни, че ще отстрани, че ще отзове своя посланик - това какво е, освен връщане към по-близкото и по-далечно минало. Затова е необходимо да се говори за националните символи, за автентичния български герб до 1947 г., за националните празници - за 6 септември, за 22 септември и дните на Българската екзархия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
Имате предупреждение - три пъти нарушавате правилника. Четвъртия път - ще помислим ...
Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 184 народни представители, за - 72, против - 103, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Има едно предложение за петък - първо да се изслуша министър-председателят, както го прочетох, второ, да се изслуша министърът на външните работи и, трето, да се започне с парламентарен контрол в 9,00 часа.
Господин Васил Михайлов има думата.
Пета точка ще я гласуваме заедно. Пета точка ще я гласуваме заедно, защото така е представена.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, стриктното спазване на правилника е необходимо за всички, за да работим пълноценно.
И наистина, точка пета трябва да се гласува заедно. Това са изслушвания, както обаче по точка три - за парламентарния контрол, е редно да се гласува отделно, тъй като това е процедурен въпрос - да се започне с парламентарен контрол, а едва, ако остане време в петък, да се тръгне към законодателна дейност. Защото това правителство се нуждае от много сериозен парламентарен контрол!
За петък изслушването на министър-председателя за разговорите в Москва и за подписаните спогодби трябва наистина да бъде чуто тук, в залата, защото аз се съмнявам, че те отговарят на позицията, която имаме с консенсус за европейската интеграция, както и за интеграцията към НАТО.
Това, което според мен е също важно да се чуе, е дали министър-председателят е защитил позициите на Република България по отношение на митническото сътрудничество, въобще на митническата система, защото аз твърдя, че България е в изключително неравноправно положение по отношение на митническите тарифи с Руската федерация и това трябва да бъде предмет тук на обсъждане.

А що се отнася до моето сравнение за капитулациите от времето на Османската империя, трябва да ви кажа, че сегашният режим е доста по-тежък за България, отколкото тогавашните капитулации по време на Османската империя. Искам този паралел да бъде направен. И той ще бъде направен, за да видим в каква държава живеем и доколко тя е българската държава.
По-нататък, изслушването на министъра на външните работи за българската позиция относно Конференцията срещу тероризма в Египет е също важно да се чуе тук, в залата. Защото тази организация е наследник на терористична организация. Имам предвид БСП, БКП, или все едно как ще се казва тя. Разграничаването от тероризма е от особена важност за нейната деболшeвизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: За сигурността в Прага ще има отделен разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Моля да гласувате предложението за изслушване на министър-председателя и министъра на външните работи.
От общо гласували 184 народни представители, за - 90, против - 85, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението в петък парламентарният контрол да започне от 9 часа и след приключването му, ако има време, да продължим с другите неща. Предложение на Васил Михайлов.
От общо гласували 189 народни представители, за - 77, против - 109, въздържали се - 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате проектопрограмата за работата на Народното събрание от 27 до 29 март така, както е предложена, с направеното вече гласувано изменение - в петък първа точка от дневния ред да бъде доклад на Комисията по етика. Моля да гласувате.
От общо гласували 192 народни представители, за - 115, против - 51, въздържали се - 26.
Програмата е приета.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура? Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Към Вас се обръщам, господин председателю, моля да се разпоредите, имам едно съвсем малко предложение за решение на парламента отпреди месец и половина - два месеца - решение за ограничаване на държавния дълг. То по-скоро е да възложим на Министерския съвет да предложи една средносрочна стратегия за ограничаване на държавния дълг. Днес - утре, виждам, че има още ратификации. Те именно залагат едно увеличаване. Обаче нека Министерският съвет да каже какво мисли да прави държавният дълг да не расте чак толкова много. Искам това нещо да се обсъди в пленарната зала. Моля Ви да се разпоредите в комисиите, всякакви срокове изтекоха. Ето, господин Дилков протестира за неговото предложение, аз съм го поставил, с Вас беседвахме. Моля Ви, това все пак е нещо, което няма политически оттенък. То е много важно и за мнозинството, и за малцинството, и за цяла България. Нека да го обсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм.
Преди да преминем към точка първа от дневния ред ще ви прочета новопостъпилите законопроекти.
Моля да поканите и представители от Министерство на финансите, ако са тук.
На 21 март 1996 г. е постъпил Законопроект за взривните вещества, боеприпасите и оръжията. Вносители Иван Георгиев Сотиров и Иван Иванов Сунгарски. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност, Икономическа комисия и Комисия по устройството и дейността на държавните органи.
На 22 март 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Вносители са Николай Добрев и група народни представители. Водеща комисия - Комисия по труда, социалните и демографски проблеми.
На 22 март 1996 г. е постъпил Законопроект за амнистия и за възстановяване на отнетото имущество на български граждани от турски произход при напускане на страната през периода май - септември 1989 година. Вносители: Ахмед Доган и група народни представители. Водеща комисия - Комисия по устройството и дейността на държавните органи, Комисия по бюджет и финанси, Комисия по правата на човека и вероизповеденията.
На 22 март 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите. Вносители са Георги Димитров Дилков и Христо Николов Стоянов. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност, Икономическа комисия, Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
И на 26 март 1996 г. е постъпил Законопроект за закрила на новите сортове растения и породи животни. Вносител: Министерски съвет. Водеща комисия - Комисия по земеделието и горите, Комисия по опазване на околната среда и водите, Комисия по устройството и дейността на държавните органи.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД.
Моля да гласувате да бъде допуснат в залата заместник-министърът на финансите Бисер Славков.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нека и министърът да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако министърът желае да дойде, няма нужда да гласуваме.
От общо гласували 155 народни представители, за - 136, против - 8, въздържали се - 11.
Моля да поканите заместник-министъра на финансите да заповяда в залата.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Желев.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да гласувате предложението на комисията по § 3 от Закона за данъка върху общия доход - окончателният вариант с приетите предложения на народните представители, така както ви ги е предложила Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Параграф 3, както е предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложението на комисията с предложенията за отпадане: по точка "б" - грънчарски услуги и художествена керамика и по точка "р".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате цялостното предложение на комисията за § 3.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Имам процедурно предложение първо да се приеме § 4. Това беше гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отложете гласуването, за да се изясним и да няма фалстарт. Заповядайте!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, искам да припомня, че предишния път, когато гледахме Законопроекта за данъка върху общия доход, имаше процедурно предложение, направено от мен, което беше прието: първо да се разгледа цялостно § 4 във връзка с това дали ще бъдат приети или не авансовите тримесечни плащания, за да може окончателно да приемем таблицата по чл. 13 в § 3. Вас Ви нямаше, но госпожа Ананиева водеше заседанието и аз ще Ви помоля да видите стенограмите - има прието такова процедурно предложение.
И професор Стоилов се съгласи. Той е вносител.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Така е.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така че предложението ми е да разгледаме § 4, а след това да се върнем и да разгледаме § 3 във връзка с таблицата по чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Имате думата, господин Желев. Започваме по § 4. След това § 3, § 3а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, аз и на предишното обсъждане по § 3 и когато беше направено процедурното предложение от господин Благой Димитров изразих противното мнение и предложих да бъде гласуван § 3, както е предложението на комисията, след това да минат обсъжданията по параграфи 3а и 3б, а едва тогава да се премине към § 4, тъй като независимо от предложението, което прави народният представител Благой Димитров, последователността съвсем нормално би трябвало да бъде реализирана по начина, по който е предложена на народните представители. Затова моля процедурното предложение на Благой Димитров да подложите на гласуване. Да се отложи всъщност гласуването на § 3. Ако народните представители приемат това предложение, ще обсъдим § 3а, § 3б и тогава ще отидем на § 4.
Моля така да се има предвид обсъждането на Законопроекта за данък върху общия доход за второ четене и предложението на Благой Димитров - като отлагане гласуването по § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стоилов, какво ще кажете по въпроса?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Миналия път беше направено предложението на Благой Димитров, беше гласувано и има основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И се прие?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, щом е прието, преминаваме към § 4...
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Логично е тогава да докладваме § 3а, 3б и след това да преминем към § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се прескочи § 3, да се разгледа § 3а, § 3б и тогава § 4. Добре.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров основно под номерацията на § 3а. Господин Венцеслав Димитров предлага да се отмени заглавието на глава шеста. Комисията по бюджет и финанси подкрепя направеното предложение, като се предлага следната редакция на заглавието на глава шеста: "Установяване на облагаемия доход и определяне на данъка".
Досегашното заглавие е "Установяване на облагаемия доход от селското стопанство и определяне на данъка". Предложението на господин Димитров е да отпадне цялото заглавие на глава шеста. Предложението на комисията е да отпадне изразът "от селското стопанство и" и заглавието на глава шеста да стане: "Установяване на облагаемия доход и определяне на данъка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, съгласен ли сте с това предложение?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието на глава шеста така, както е предложено от комисията и във връзка с искането на Венцеслав Димитров.
От общо гласували 148 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 3а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров условно под номерацията на § 3б: "В чл. 33 ал. 1 второто изречение се заменя със следния текст: "Декларациите се подават само ако размерът на дохода минус облекченията надвишава необлагаемия минимум".
Комисията не подкрепя направеното предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Искам да ви прочета оригиналния текст и моето предложение. Даже мисля, господин Славков, че сте пропуснали нещо в законопроекта и ще Ви кажа какво е то.
"Чл. 33. Лицата, които се облагат по реда на дял първи, глава четвърта, подават всяка година до 15 февруари декларации, в които обявяват приходоизточниците си и доходите, придобити от тях през изтеклата календарна година. Декларациите се подават независимо от размера на дохода, ако има такъв."
Аз предлагам последното изречение да бъде заменено, както беше прочетено, за да не се върши излишна работа и да няма излишни опашки. Знаете, че в края на краищата всеки си носи отговорността за това дали е подал декларация или не. Затова мисля, че бихте могли да го приемете и да не карате хора с по 5-6 хил.лв. доход да висят там и да се притесняват, че ще стане нещо, ако не си подадат декларацията в установения срок.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Това са три четвърти от всички, които подават декларации.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Още повече, доколкото знам няма санкции за тези, които не подадат декларации, ако не дължат данък. Не знам вече как стана по новите закони, които приехме, но мисля, че беше така.
Освен това, господин Славков, трябва да се включи още една преходна разпоредба, за да може, както всяка година, да им дадем право, тъй като досега всички сме в нарушение. Трябва декларации да могат да се подават до 15 април. Ние правим това с преходна разпоредба, която важи само за годината, в която е приет законът. Тази година е забравена в законопроекта и аз мисля, господин Желев, че трябва сега бързо да я вкараме в Преходните и заключителните разпоредби. Защото наистина всички сме в нарушение и всички ще плащаме много големи глоби. Мисля, че е опущение и на Министерския съвет, и наше.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли коментари по този въпрос?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Само едно мнение по предложението на народния представител Венцеслав Димитров. Подаването на декларациите има и друго предназначение. В резултат на подадени декларации от гражданите е възможно да се извършват насрещни проверки за реално декларираните доходи и предоставя възможност да се откриват укрити доходи от страна на гражданите.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров.
От общо гласували 182 народни представители, за - 86,против - 73,въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 4.Текст на вносителя - Министерски съвет.
"В чл. 41а се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 2.
"Ал. 2.На лицата по ал. 1,назначени по граждански договори в търговски дружества с държавно или общинско участие, се удържа авансово 20 на сто данък върху полученото възнаграждение от тези дейности при изплащането му, включително допълнителното възнаграждение след облагането на печалбата."
2.Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"Ал. 3.На чуждестранните физически лица, получаващи възнаграждение като лектори и консултанти, авторски и лицензионни възнаграждения и възнаграждения за технически услуги се удържат 32 на сто данък върху полученото възнаграждение при изплащането му".
3.Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4.Създават се алинеи 5,6 и 7.
"Ал. 5.На лицата, извършващи дейности по чл. 13,ал. 12,точки 4 и 5 се удържат текущо 10 на сто данък при изплащане на възнагражденията от тези дейности след приспадане на нормативно определените разходи.
Ал. 6.Когато платецът на възнагражденията по ал. 5 не е предприятие, учреждение или организация, дължимият данък се внася до 10-то число на следващия месец от лицата, получили възнагражденията.
Ал. 7.Данъкът по ал. 5 се удържа, след като през течение на годината доходът на лицата надвиши сумата от 50 000 лева."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 41а се правят следните изменения:
1.В ал. 1 числото "20" се заменя с числото "30".
2.В ал. 3 второто изречение се променя, както следва: "Данъкът по ал. 1 и ал. 2 е окончателен".
3.Другите предложения да се отхвърлят.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Предложение на народния представител Муравей Радев:
1.Да не се променя досегашният текст на ал. 2 от чл. 41а.
2.Да отпаднат новопредложените от Министерския съвет алинеи 5,6 и 7 на чл. 41а.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Муравей Радев.
Предложение на комисията по § 4:
Подкрепя текста на вносителя - Министерски съвет, като т. 3 добива вида:
"3. Досегашната ал. 3 става ал. 4,като числото "2" се заменя с числото "3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Аз предлагам едно съществено опростяване на събирането на данък от тези субекти, които са дефинирани в чл. 41а - ръководители, членове на управителни, контролни, надзорни съвети, съвети на директорите и така нататък, да им се взима еднократно 30-процентов данък, който да е окончателен. Предполага се, че администрирането му ще е много лесно, защото се предполага, че това са големи акционерни дружества, където се води добро счетоводство, които веднага могат да привеждат данъка в държавния бюджет. Това ще увеличи, макар и с не кой знае колко, но тези приходи поне ще бъдат увеличени с една трета и освен това по-нататък ще бъдат елиминирани по-нататъшните задължения на тези членове спрямо тези доходи, тоест ще бъде улеснено и даже и насрещни проверки няма да са необходими. Още повече, че тук има налице - ние се спряхме върху този въпрос и при данъка върху печалбата - едно съществено двойно облагане, което в европейските страни не се практикува по този начин.
Вижте какво е предложението на Министерския съвет: "На лицата по ал. 2,назначени по граждански и така нататък, се удържа авансово 20 на сто върху полученото от тези дейности...". И вижте сега какво има - "включително допълнителното възнаграждение след облагането на печалбата".
Там е работата, че всички тези възнаграждения веднъж са обложени с данък печалба. С 40 или 41 на сто, или 30 на сто, ако е малко, горе-долу те са обложени. После това е разпределена печалба. Вместо да се приспада веднъж облагането, в другия вид - основен пряк доход, данък общ доход, пак се облагат по пълната скала. Това нещо е недопустимо и ако ходим в Европа, ще ни се смеят, че правим такова нещо. Двойно облагане - веднъж печалба, това е доход, който е разпределен, веднъж е обложен като печалба, втори път е обложен като данък общ доход. А в случая тук имаме още едно трето, междинно авансово облагане и започва много трудно да се администрира, а от логическа гледна точка мисля, че не е издържано.
Предложението ми е да се процедира по начина, по който съм предложил - "20" да се замени с "30" и данъкът да е окончателен.
Аз настоявам тези две предложения да се гласуват ан блок, защото те са свързани едно с друго. Аз не съм съгласен да се гласуват поотделно.
Това са моите предложения.
И, разбира се, другите предложения - за авансовото облагане, предлагам да отпаднат.
Освен това, господин Стоилов, Вие предложихте нови таблици, макар че ние ги обсъждахме под наименованието "таблици на Кирил Желев и Фидел Косев". Има едно предложение - последното: "Данъкът по ал. 5 се удържа, след като в течение на годината доходът на лицата надхвърли сумата от 50 000 лева". Това предполагаше таблицата на Министерския съвет и предложението на Министерския съвет.
Господин Стоилов, тъй като ние приехме таблиците, които Вие предложихте, не първите, а вторите, сега е редно да се увеличи този доход с онези 30 на сто, с които ако намалим дохода, ще се получат 42 000 лева. Проста сметка. Господин Сендов ще ви каже, че от 60 000,когато намалим 30 на сто, 3 х 6 = 18,са точно 42 000 лева, колкото е необлагаемият годишен доход по чл. 13.Така че числото "50 000" е задължително да се смени с числото "60 000". Най-малкото това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин председател, аз Ви предлагам, тъй като текстовете са доста сериозни, някои са комплицирани, а някои не са много ясни, да изчерпваме тематично всеки един член, този, който го е предложил, да мотивира предложението си и веднага да го подлагаме на гласуване. Тъй като сега ще говоря за друга тема, после някой друг - за трета тема и накрая става една каша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. На предишното заседание прозвуча едно предложение за повишаване на числото "50 000" на "60 000". И общо взето имаше одобрение на това предложение. Наистина с оглед на онова, което вече решихме в таблиците по чл. 4,можем да увеличим този праг, този необлагаем минимум от 50 000 на 60 000.
По един втори въпрос, господин Димитров. Когато разсъждавахте преди малко за облагане на печалбата, облагане на дохода, Вие помоему допуснахте една грешка. А тя е, че винаги и навсякъде под слънцето се облага веднъж печалбата, а втори път се облага доходът, получаван от лицата. В този случай имаме подобно положение - облагането на печалбата е един процес, облагането на дохода, който се има предвид в текста, който Вие коментирахте, е съвършено друг случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.


ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател! Господин професоре! Съжалявам, че трябва да се обръщам по този начин към Вас, но Вие трябва още да почетете. Защото много остро по някой път се изказвате. Не е така. Попитайте господин Бисер Славков, той ще Ви каже какво става в европейските страни.
Практиката е такава. Когато се облага пряк доход, когато се облага пряко някакъв доход, той да е обложен само веднъж. Аз ще ви кажа една нормална практика. Примерно, когато получавате дивиденти от акционерно дружество, в Германия например. В Германия заедно с дивидента, който получавате, получавате един документ, може да го наречем ваучер, който показва колко данък сте платили. И после наистина се разпределя печалбата под формата на дивидент. Събирате си го вие. И заедно с другите доходи пишете годишна данъчна декларация.
Наистина дивидентът го включвате в пълния му размер. Обаче освен че го включвате в пълния му размер, прилагате ваучера, с който сте платили данък. Тоест данъкът ви се приспада от този данък, който е платен върху онази печалба, която е разпределена върху Вашия дивидент. И по този начин облагаемият ви данък се намалява с размера, който е платен в дружеството. То е толкова просто.
Даже ето този принцип сега те се опитват да го въведат. Само че не става дума за онзи данък, който е платен върху разпределената печалба, а вие правите нещо друго. Но горе-долу принципът така функционира.
Само че в случая става дума за друго. Данъка е платило дружеството и вие си го приспадате. А тук в случая вие си плащате данъка и вие си го приспадате. Така нареченият данъчен кредит, една разпространена практика при облагането на доходите от акционерни дружества.
Точно това и ние би трябвало да направим със следващия закон, който ще приемем - Закон за данъка върху печалбата. И колкото по-бързо минем на тази практика, толкова по-унифицирано става нашето законодателство със западното. Дотогава ние ще се отклоняваме. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин заместник-министърът Бисер Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Предложеният текст по принцип засяга облагането на физически лица. И в този смисъл не бива да го смесваме с данък печалба, при което имаме облагане на друг вид данъчен субект, това е юридическото лице.
В случая схемата, която се предлага, действително има заложено признаването на данъчния кредит, тъй като след като имаме тази удръжка на данък общ доход през годината, включително когато има и разпределение на печалба за членове на управителни и надзорни съвети, платеният данък, когато се подава данъчната декларация по чл. 13 в края на годината, се приспада. И само дължима разлика, ако има такава, се доплаща от това задължено лице. Така че в случая нещата са абсолютно разделени и не бива да се смесват. И механизмът на данъчния кредит по същество е въведен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на предложенията на господин Венцеслав Димитров.
Най-напред заместването на числото "50 хиляди" с числото "60 хиляди", което господин Стоилов подкрепи.
Моля да гласувате в ал. 7 числото "50 хиляди" да се замести с "60 хиляди".
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 187 народни представители, за - 186, против - няма, въздържал се - 1.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров.
В чл. 41а се правят следните изменения: в ал. 1 числото "20" се заменя с числото "30", а в ал. 3 второто изречение се променя както следва: "Данъкът по ал. 1 и ал. 2 е окончателен".
Моля да гласувате.
Обявете резултата.
От общо гласували 192 народни представители, за - 80, против - 101, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Другите предложения се отхвърлят. Няма какво да гласуваме, защото това не се прие.
Има думата господин Муравей Радев да обоснове неговите предложения.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
По едното предложение ще започна отзад напред, това са ал. 5, 6 и 7 на чл. 41а. Преди малко беше извършено гласуване. И аз няма да повтарям това, което каза Венцеслав Димитров. Просто смятам, че е излишно отново да говоря за нещо, което вече мина.
Не стои така въпросът обаче с първото ми предложение. И искам да свържа нещата, тъй като от този материал, с който разполагаме, това не е съвсем ясно. Тук става въпрос за следното. Да не се променя досегашната ал. 2 от чл. 41а, която бе променена и гласувана с друг текст. До този момент старата ал. 2 от чл. 41а има следния вид. Става въпрос за удържане данъка на лицата, които извършват еднократни услуги, както и на тези, които живеят в чужбина. Старата алинея, която е отменена или е заменена с нов текст, е следната: "На лекторите и консултантите чуждестранни физически лица, се удържа 32 на сто данък върху полученото възнаграждение при изплащането му".
В новата редакция изчерпателно се изброява в кои случаи става това. И е казано следното: "На чуждестранните физически лица, получаващи възнаграждение като лектори и консултанти авторски и рецензионни възнаграждения и възнаграждения по технически услуги, се удържат 32 на сто данък върху полученото възнаграждение при изплащането му".
Моето предложение съм направил само по отношение на авторски и рецензионни възнаграждения. Какво имам предвид, колеги? Тук става въпрос за авторски и рецензионни възнаграждения на чуждестранните физически лица. И ние чрез този текст ги отделяме от действащия режим по този въпрос от българските физически лица. Тъй като ако обърнем началото на закона, в чл. 4б пише, че се освобождават от данъци лицата, които получават доходи. И се изреждат. В буква "б" е казано: "Възнаграждения за авторско свидетелство за техническо усъвършенстване и за рационализаторски предложения". Това означава, че тогава, когато се предлага нещо, свързано с развитие на иновацията в България, тогава, когато това изобретение е рационализация или това е основният елемент, по който в крайна сметка се развива техническото състояние на една държава, тези предложения са освободени от данъци, когато хората от страната (т. е. отнася се за българите), а когато едно чуждестранно физическо лице направи подобно нещо в България, то трябва да плаща данък. Разбирате ли за какво говоря?
Всъщност моето предложение е да уеднаквим статута на чуждестранните предложители, които идват в България, да предлагат нещо ново, нещо важно, а има достатъчно много институции, които да преценят дали то е разумно и реално и тогава, когато получи някакво възнаграждение, в този закон се предлага да се облага.
Аз предлагам това да отпадне и да стане така, както е и за българските граждани.
Този въпрос го обяснявам надълго и нашироко, защото той прозира не само в този закон. Утре, като започнем да гледаме данъка върху печалбата, там ще се сблъскаме с подобен елемент. Затова е добре да го решим още тук. Авторските възнаграждения на чуждестранните физически лица да не се облагат, така както и тези на българските физически лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, Вашето предложение точно как се формулира, да не се променя текстът на ал. 2 от чл. 41а.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, т. е. в стария текст не се изброява изчерпателно и го няма това ново нещо, срещу което сега протестирам. Новото е, че се вмъкват няколко неща плюс тези авторски и рецензионни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението Ви е да не се променя досегашният текст на ал. 2 от чл. 41а.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, тя всъщност става ал. 3. Нека си остане ал. 3, но в стария си смисъл, който е достатъчно обхватен и не пречи с нищо. Аз не виждам защо трябва да се появява нов текст на тази алинея под формата на номер 3, сега предложен от вносителя, като се намъква в него изчерпателно изброяване при кои случаи какво става. Ясен ли съм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос?
Комисията не приема...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Тя не е вникнала, аз съм сигурен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Муравей Радев.
От общо гласували 175 народни представители, за - 71, против - 90, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.

Моля да гласувате текста на § 4, така както е предложен от комисията.
От общо гласували 155 народни представители, за - 110, против - 40, въздържали се - 5.
Параграф 4 е приет.
Връщаме се на § 3.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: По § 3, уважаеми господин председател, приключи дискусията и предложенията бяха аргументирани от народните представители. Остана само гласуването по § 3 на предложението на комисията с таблицата с вносител професор Стефан Стоилов. Това трябва да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз имам едно предложение, което е алтернативно на предложението на господин Стоилов във връзка с таблицата по чл. 13. Става дума за таблицата по § 3, чл. 13 - за годишните доходи.
Предлагам числото "42 000" - необлагаемият минимум - да се замени с "60 000". Аз ще Ви помоля просто да подложим на гласуване двете предложения. Предлагам 42 000 да се замени с 60 000, необлагаемият минимум. Съответно на втория ред - 60 000 до 70 000. Ставката от 18 на сто остава за над 60 000. След това - 70 000 до 80 000 и от 80 000 до 120 000 лв. нататък остават същите числа. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението на господин Благой Димитров ще създаде известни проблеми. Искам да припомня просто, че предложението в § 4 за 60 000 лв., когато става дума за едно предварително текущо облагане на физически лица, беше направено с основната идея да се избегне евентуално възстановяване в края на годината на този авансово заплатен данък в онези случаи, когато тези физически лица няма да надхвърлят този минимум. Именно, за да се избегне това предварително събиране и последващо възстановяване, което явно е в неизгода на данъкоплатеца, се предложи и вие гласувахте този текст, това изменение, което е съвсем основателно. Сега обаче, ако на базата на тази логика се предприеме и изменение на таблицата, ние вече по същество изменяме логиката на облагането, което е въведено с таблицата не само по чл. 13, но и по чл. 4. Нека не забравяме, че вече се изменят етажите, които господин Димитров предложи. По същество се изменя и средната ставка и ние вече нарушаваме принципа, че таблицата по чл. 13 става огледална при тази по чл. 4. Това е явно, без да се направят изчисления и да се установи тази огледална съразмерност... (Реплики)
Именно това казвам, че не бива да нарушаваме този принцип. Поради това аз моля да се има предвид този момент - да не се вкарват два режима. Това ще е прецедент за първи случай. Нека таблицата по чл. 13 бъде огледална на тази по чл. 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Самият текст, в който се съдържа числото 50 000 подсказва, че се има предвид като един праг, след който да започне облагането. И тук това число не е свързано - така го схващаше и господин Венцеслав Димитров - не е свързано с таблицата. Това е една гаранция, че няма да започне облагането на едно равнище, когато има реална опасност от това да се връща. И затова моля Ви, господин Димитров, да се съгласите - над този праг започва да работи механизмът, който току-що одобрихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поддържате ли направеното предложение? - Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз много добре схващам логиката на предложението за от 50 000 до 60 000 лв., уважаеми господин Стоилов, но ще Ви помоля, господин председател, да прогласуваме моето предложение във връзка с нещо друго. Логиката на транслиране на таблицата от чл. 4 по чл. 13 е умножаване на числата по числото 12. Обаче ние въпреки това въвеждаме авансови плащания по тримесечие на физическите лица, така че аз искам да се прогласува моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров в чл. 13 в таблицата числото 42 000 да се замени с 60 000, 60 000 със 70 000, 70 000 със 120 000.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 189 народни представители, за - 81, против - 99, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 3, така както е предложен от комисията.
От общо гласували 148 народни представители, за - 107, против - 9, въздържали се - 32.
Параграф 3 е приет.
Преминаваме към § 5.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 5 - Текст на вносителя - Министерския съвет.
"§ 5. Създава се чл. 57б:
Чл. 57б. (1) Лицата по чл. 13, ал. 5 правят авансови плащания.
(2) Лицата по ал. 1 правят авансови тримесечни вноски в размер на 20 на сто от дохода за облагане за съответния период на текущата данъчна година с натрупване.
(3) Внесените авансови вноски за предходни периоди на текущата година се приспадат от вноските за съответния период.
(4) В случаите на загуби от предходни години авансовите вноски се правят след приспадане на загубата до размера на облагаемия доход.
(5) Авансовите вноски се правят до 15 число на месеца, следващ тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е в размер на една трета от дължимите вноски за деветмесечието и се правят до 25 декември.
(6) При неспазване на сроковете по ал. 5 и при разлика в авансовите вноски, лицата заплащат лихви за периода, за който вноските или разликите са дължими до внасянето на данъка. Лихвите се определят по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(7) Когато авансовите вноски превишават определения данък при годишното облагане, разликата се прихваща или се възстановява по реда на Закона за събиране на държавните вземания".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Муравей Радев да отпадне новопредложеният от Министерски съвет чл. 57б - сходно с предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Предложение на комисията по § 5 - подкрепя текста на вносителя, като предлага следното съдържание на ал. 7:
"Ал. 7. Когато авансовите вноски превишават определения данък при годишното облагане, разликата се прихваща или се възстановява по реда на Закона за данъчното производство, "Държавен вестник", бр. 20 от 1996 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Венцеслав Димитров.



ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Аз предлагам този текст да отпадне. Логиката е най-просто, че това е един годишен данък и следва да се плаща годишно, а не месечно. Иначе щеше да бъде месечен данък и да се облага по реда на чл. 4. Който иска да го прави месечен, да го направи месечен, обаче там е работата, че това са дребни търговци, чиято дейност не предвижда съвсем регулярни приходи. Представете си, че работят сезонно. Представете си, че някои продават дини, да кажем, или нещо друго. Той чисто и просто не може да осигури това регулярно внасяне на данъка месец по месец, или тримесечие по тримесечие, или както искате, така ги правете. Това е едно съществено възстановяване. И освен това, тук пак прозира това, за което винаги съм говорил - асиметричност между интересите на данъкоплатците и на държавата. Тоест, държавата я защитавате, както можете, а данъкоплатеца го оставяте на всякакви удари на държавата. Току-що господин Славков получи едно писмо в този смисъл. Наистина хората започват да пищят и да казват: "Какво правите вие в това Народно събрание?". Значи едните плащат лихва, а държавата, ако получи евентуално повече пари, тя не плаща лихва.
Аз бих се чувствал неудобно като законотворец за един такъв текст. Не знам Министерският съвет как се чувства, но предполагам, че същото чувство би трябвало да имат тези от парламентарното мнозинство, които подкрепят подобни текстове. И вижте какво има: "Вноската за четвъртото тримесечие е в размер на една трета от дължимите вноски за деветмесечието", да не би да платят малко по-малко, "и се внася до 25 декември". Ама това, дали си е събрал документите, дали си е направил отчетността - за да направят такива вноски тези дребни търговци вие предполагате, че едва ли не непрекъснато ще има един счетоводител да им седи на главата. Ама те нямат тази възможност. Те най-много накрая на годината си извикват един счетоводител да им направи сметките и отиват и си подават данъчната декларация. Аз разбирам, да са някакви грамадни, може да се сложи, да кажем... - обаче това вече е друга логика. Да кажете, "ако има доходи над еди колко си", които му позволяват да издържа някой, който да му води сметките. Ама той не може. Е, защо ги удряте тогава тези дребни търговци, които ако си закрият това съществуване, те ще трябва да отидат на пазара на труда и да се молят някъде за работна заплата. И няма да има кой да я даде и ще се наредят на социалната опашка за помощи.
Моля ви, недейте да гласувате такива текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Моето предложение е съвсем същото, като на Венцеслав Димитров, само че аз казвам да отпадне членът, а той - параграфът. Но съдържанието е едно и също.
Освен това, което каза господин Димитров, аз бих казал още и следното в подкрепа на тази теза, тоест да отпадне този текст. И моите мотиви са следните. Според мен вносителят бърка представата си за едноличния търговец и за онези лица, лекари преди всичко, които работят по наредбата на Министерство на здравеопазването. Тези две категории хора, които се занимават с бизнес, засяга този член. Тук не става въпрос за дружества по Търговския закон, за предприятия, за някакви особено сериозни стопански субекти. Повтарям, еднолични търговци и медицински кадри, които работят частно по съответната наредба на Министерство на здравеопазването.
И тук Венцеслав Димитров е абсолютно прав за това, че тези хора едно, че нямат постоянни ритмични доходи и затова са влезли тук, но основното е и следното. Разбирате ли вие какво значи този текст? Ето сега ви чета ал. 2: "Лицата по ал. 1 правят авансови тримесечни вноски в размер на 20 на сто от дохода за облагане на съответния период". Колеги, кой е този доход? Кой е онзи, който ще изчисли колко е точно този доход на онова лице, което, забележете, не е длъжно да прави приключване, освен в края на годината? То приключва счетоводно само в края на годината и затова е казано да приключва в края на годината, защото иначе той трябва да отделя повече време за своето счетоводство, отколкото за своя бизнес - един лекар, който трябва да преглежда хора, или едноличен търговец, който се занимава с дребен бизнес. По този начин вие го карате той да извършва тримесечно приключване, идентично с това на годишното приключване. Знае ли някой от вас какво значи това? Надявам се Бисер Славков знае, но повечето хора в тази зала нямат представа какво значи едно годишно приключване. И за да можеш да стигнеш ти до този доход, който е величината, от която ще отделиш тези 20 процента авансово, аз твърдя, че той трябва да направи годишно приключване, което не е по силите на тази категория хора, които се занимават с бизнес. Просто нелепо е това. Ако искате да го задушите наистина едва прохождащия дребен частен бизнес, даже и по-дребен, бих го нарекъл - ситен, дребен частен бизнес, това е начинът да постигнете своята цел.
Затова, според мен това трябва да отпадне. А и по-нататък, в ал. 5 е казано: "Вноската за четвъртото тримесечие е в размер на една трета от дължимите вноски за деветмесечието и се прави до 25 декември." Кой е онзи, който е събрал всичките си разходни документи до 25 декември и е установил фактическия доход за четвъртото тримесечие? Абсурдно е това, разберете го. Абсурдно е!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И 25 декември е Коледа. Много лоша дата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Разберете това нещо най-после и нека да не вършим такива драстични неща, които не отиват на този парламент. Не му отива и то когато сме решили наистина да правим някаква пазарна реформа. Това означава, пак казвам, наливане на бетон в краката на тези хора, за които се отнася. Бетониране и отказване от техния бизнес. Моля ви да отхвърлим тези предложения. Благодаря ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика? Нещо против?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Аз я подхвърлих на господин Радев. Мисля, че всички като парламент ще се срамуваме, ако сложим дата 25 декември, господин Славков. Двадесет и пети декември е празник. Двадесет и пети декември е Коледа. Предполагам, че и данъчните служби няма да работят на 25-и, нито на 26-и декември. Да слагаме такива срокове? Моля ви. Това е още един аргумент в полза на това, че предложението трябва да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Бисер Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да имате предвид, че действително по Закона за счетоводството няма задължение за текущо приключване. Но нека не забравяме, че във всичките ни данъчни закони този принцип е въведен. Данък "Печалба" също изисква авансови вноски и на практика също задължава търговците да правят текущо приключване. По този принцип тук също е въведен, по аналогия на данък "Печалба" и се изисква на практика, за да се правят тези авансови вноски, де факто едноличният търговец да прави текущо приключване. Това обаче в никакъв случай не означава, че трябва да го равним на годишното приключване. На практика това ще рече, че един едноличен търговец, от него изискваме минимум да си води стриктно книгата за приходите и разходите и съобразно текущия резултат, който се формира, ако той има положителен финансов резултат, ще трябва да си направи съответната вноска. Така че в това отношение аз не мисля, че това ще бъде изключително трудно и изключително тежко.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Това за преките разходи - да, а за непреките разходи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Напротив, това ще въведе една регулярна, елементарна отчетност, пак казвам, по едностранната форма на счетоводното отчитане.
А що се отнася до втория въпрос, моля да се има предвид за лихвите, че Законът за данъчното производство е решил проблема за лихвите. Така че, както данъкоплатецът плаща лихви, когато има просрочени задължения към бюджета, така и бюджетът, в случая в лицето на данъчната администрация, дължи и плаща лихви на данъкоплатците, когато без основание е събрал съответни задължения от този данъкоплатец. Така че проблемът за лихвите е изчистен абсолютно на равностойна основа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване предложението на Венцеслав Димитров и Муравей Радев да отпадне § 5, което е зададено по различен начин, но съдържанието е едно и също - отпадане на § 5.
От общо гласували 190 народни представители, за - 88, против - 82, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.


Моля да гласувате § 5 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 179 народни представители, за - 102, против - 69, въздържали се - 8.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 6 - текст на вносителя Министерски съвет:
"§ 6. Създава се чл. 57в.
Чл. 57в. Ал. 1. Данъкът по чл. 13, ал. 13а за текущата година е окончателен и се внася на две равни части до 31 март и 30 юни.
Ал. 2. Когато дейността започва през годината, данъкът се определя пропорционално на броя на месеците до края на годината.
Ал. 3. Данъкът по ал. 2 се внася в 30-дневен срок от започването на дейността".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в § 6 след думите "се внася" да се добави "на четири равни части в началото на всяко тримесечие".
Комисията не подкрепя направеното предложение.
Предложение на народния представител Муравей Радев: към новопредложения чл. 57в да се изясни смисълът на ал. 2 и 3 и да се синхронизират текстът и смисълът на новопредложения чл. 57в с чл. 56.
Предложение на комисията по § 6: подкрепя текста на вносителя Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров желае ли да вземе думата?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Господин Славков, ако за предишния текст можехме да спорим за асиметричност, тук тя е явна. Не се ли чувствате неудобно - хайде калайджиите ги махнахме, но разни други - бръснари и т.н., да ги карате да внасят предварително данъка? И не казвайте, че този път не е предварително, защото вижте какви дати сте сложили: 31 март и 30 юни. Е, това ли е на равни вноски? Искате те да се издължат напълно до средата на годината. Напълно!
Имайте предвид, че тук може да има и сезонни работници. И аз ви предлагам нещо друго. Хайде да не е на 12 вноски, но поне на тримесечие. И той може да каже: това тримесечие ще работя с такси, но това - няма да работя.
Затова ви предлагам нещо, което мисля, че е справедливо, макар че аз съм против този вид данък. Знаете, че освен всичко друго, аз имам съмнения, че съответства на Конституцията, така както е написано. Но така или иначе е гласувано - после ще видим какво ще става с него. Хубаво е на четири равни части - в началото на всяко тримесечие...
Имайте предвид, че даже и моят текст е асиметричен, защото предвижда не средата на всяко тримесечие, а в началото на всяко тримесечие да се правят вноските. Но е малко по-справедлив от вашия. Аз даже съм и подведен от вашето желание да напълните хазната и въпреки че не е справедливо спрямо хората, да го внасят в началото на тримесечието. Правилното е да се внася в края на тримесечието, но се предполага, че този който работи всяка година, си знае, че в началото на всяко тримесечие отива и си внася вноската.
А за това, което сте предложили, аз не знам каква е логиката - 31 март и 30 юни! Взимате им парите, пък после, ако си закрият дейността, да става с тях каквото щете. Моля ви, дайте да сме малко по-справедливи от това, което вие предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Капудалиев има думата.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Простете лаическия ми въпрос във връзка с тия предварителни плащания на данъци от калайджии. Но какво ще стане, ако един беден обикновен калайджия умре преди изтичането на края на годината, а си е платил данъка за цялата година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. (Оживление)
Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Аз искам първо да задам един въпрос, господин председателю, който е свързан с това, което каза Венцеслав Димитров, а по-нататъшното ми изложение е към заместник-министъра. Господин Славков, моля Ви да уточните този въпрос: според мен, а и според това, което досега е ставало, този данък се плаща следващата година на четири равни части, а Вие сега предлагате на две равни части, но за периода на миналата година, а не за настоящия период, тъй като Вие за настоящия период сте вложили авансови вноски. Тези авансови вноски вървят през годината равномерно или по не знам какъв начин, но на следващата година те, след като установят своя действителен размер, внасят разликите на две равни части. Моля това да бъде изяснено преди да започна да говоря по същество. (Реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има недоразумение според мене. И господин Капудалиев да не се притеснява, защото това се отнася за предишната година. Ако той умре предишната година..., съжалявам...
Думата има господин Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да имате предвид, че този данък е окончателен. Той е за изброените категории данъкоплатци в чл. 13, ал. 13а и не бива да го смесваме с другите режими.
Що се касае до предложението да се събира на тримесечие, вероятно това е много по-равноправно спрямо останалите категории данъкоплатци и вероятно бихте могли наистина да приемете да се плаща на четири равни части по тримесечия в началото на всяко тримесечие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров, подкрепено от заместник-министъра на финансите, в § 6 след думите "се внася" се добавя "на четири равни части в началото на всяко тримесечие".
Моля да гласувате!
От общо гласували 193 народни представители, за - 186, против - няма, въздържали се - 7.
Предложението се приема. Господин Димитров няма право да възразява срещу закона. (Смее се и смях в залата)
Следващото предложение беше на господин Муравей Радев към новопредложения чл. 57: да се изясни смисълът на ал. 2 и 3, да се синхронизират текстът и смисълът... Няма текст предложен за гласуване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Да, аз сега ще поясня, господин председател. Тъй като преди малко беше изяснено за какво се отнася ал. 13а, моето предложение в голямата му част вече е безпредметно. Но все пак има едно нещо, по което би могло да се помисли малко. И аз бих помолил да се вникне върху един текст, който предлага вносителят в § 6 или новия чл. 57в.
Моля да се разгледа текстът на ал. 2 и аз ще го прочета: "Когато дейността започва през годината, данъкът се определя пропорционално на броя на месеците до края на годината..."
Ясен ли е текстът? - Ясен, ама не. Не, защото е абсурдно данъкът да се определя пропорционално на месеците. Кой някога някъде е чул данък да се определя пропорционално на месеците? Просто това е смешно като текст.
Господин председател, не е ясно, защото данъкът според мене се определя на базата на данъчна основа. На тази данъчна основа се определя размерът на данъка, а този размер би могъл да варира пропорционално на нещо друго. Но да запишете в текста на закона, че данъкът се определя пропорционално на някаква друга база - на месеци, най-малкото е смехотворно.


Поради което аз предложих на комисията да огледа този текст и да му даде подходящ вид. Комисията го отхвърли. Може би не съм бил ясен, както не знам и сега дали съм ясен. Но този текст най-малкото има нужда от редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз разбирам следното - че когато се казва "на месеци", това е продължителността на интервала. Да речем, той почва на 15 март, три месеца са изтекли, остава пропорционално на ...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: На кое?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Девет дванайсети.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ама колко е данъкът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Девет дванайсети от това, което ...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Някой преди това трябва да определи данъка. Аз затова говоря - че данъкът не е определен. По този смисъл данъкът едва ли не се определя върху месеци. Разбирате ли ме? Не може данъкът да се определя на месеци. Размерът му се определя от някаква данъчна основа. Казано е: такава данъчна основа, по такъв механизъм - еди колко си данък. След това вече, определен по този начин, той може да се намалява, ако годината не е 12 месеца, а 7 месеца. Има нужда от редакционна поправка този текст. В противен случай излиза, че няма данъчна основа. Няма я, просто я няма. Едва ли не данъчната основа стават месеците, разбирате ли ме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не е така.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Така е, прочетете го внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека заместник-министърът на финансите да обясни. Има думата Бисер Славков.
ЗАМ.-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В чл. 13а е определен данъкът. Там е установен размерът на данъка, той е "от - до", там е даден и текстът, с който се определя данъкът от съответните органи.
При това положение вече в този текст, за който господин Муравей Радев поставя въпроса, припадащата се пропорционална част ще бъде върху определения данък по текстовете на чл. 13а.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Запишете го така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текста така, както е предложен от комисията, заедно с изменението по ал. 1,гласувано по предложение на господин Венцеслав Димитров, вече приетото предложение, с което господин Венцеслав Димитров се лиши от правото да критикува закона.
От общо гласували 159 народни представители, за - 150,против - 3,въздържали се - 6.
Параграф 6 е приет.
Преминаваме към § 7.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 7.Текст на вносителя:
В буква "в" на чл. 58 изразът "дохода от укрит приходоизточник" се заменя с "укрит доход".
Комисията подкрепя текста на вносителя Министерски съвет и предлага следната редакция: "В чл. 58, буква "в" думите "дохода от укрит приходоизточник" се заменя с "укрит доход".
Няма предложение от народни представители. Моля да подложите направеното предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма предложения. Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 155,против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 7 е приет.
Преминаваме към § 7а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Има предложение на народния представител Венцеслав Димитров за нов параграф, условно наречен 7а.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Оттеглям предложението, защото то беше във връзка с другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Венцеслав Димитров оттегля предложението.
Преминаваме към § 7б.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Има предложение на народните представители Венцеслав Димитров и Фидел Косев за нов параграф, условно под номерацията на § 7б:
"§ 7б.Член 62 се отменя".
Комисията подкрепя направеното предложение от народните представители Венцеслав Димитров и Фидел Косев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, аз съм направил предложение, комисията може да го е подкрепила, но залата да не го подкрепи. Аз не обвинявам господин Кирил Желев, но искам да кажа на народните представители за какво става дума. Става дума за следния текст: "Министърът на финансите може да нареди текущо облагане и внасяне на данъка на отделни категории данъкоплатци".
Колеги, ясно е, че това противоречи на Конституцията, ако остане и законът може да бъде атакуван.
Но искам да ви припомня нещо друго. Отворете протоколите от миналата година и ще видите, че точно тогава ви предложих същия текст. Вие обаче тогава не се съгласихте. Тъй като мисля, че ви показвам, че с един ход, така да се каже, напред предвиждам нещата, би трябвало да приемете и другите предложения, които възнамерявам да предложа малко по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Венцеслав Димитров и Фидел Косев, което се подкрепя от комисията, чл. 62 да отпадне.
От общо гласували 177 народни представители, за - 174,против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 7б е приет.
Преминаваме към § 8 от Преходните и заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 8.Разпоредбите на § 1 се прилагат за доходи, реализирани след 1 април 1996 г."
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 167 народни представители, за - 162,против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 8 е приет.
Преминаваме към § 9.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 9.Текст на вносителя - Министерски съвет: "Разпоредбите на § 3 се прилагат за доходи, реализирани след 1 януари 1996 г."
Няма предложения на народни представители. Комисията по бюджет и финанси предлага следната редакция на § 9:
"§ 9.Разпоредбите на § 3 се прилагат за доходи, реализирани след 1 януари 1996 г. Разпоредбите на чл. 13,ал. 6,т. 2 и т. 3,както и на ал. 8,т. 5 се прилагат до влизането на този закон в сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От влизането?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: До влизането...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Тъй като има дебати по § 9,защото най-напред това се различава съществено от текста на правителството и ние нямахме възможност да направим контрапредложения, мисля, че можем да ги направим в момента.
Какво значи най-напред от формална гледна точка това от което Вие, господин професоре, се озадачихте - "Разпоредбите на чл. 13 се прилагат до влизане на този закон в сила". Какво значи "до влизане"? Ние току-що ги отменихме, тоест вече не съществуват, а сега казваме "до влизане на този закон в сила". И то не разпоредбите на чл. 13 в случая, а трябва да видим точно параграфа кой е. Това е § 3,т. 3 и ал. 8 на т. 5.Става дума за коректното записване, не че съм съгласен.
Предлагам да бъде така: "§ 3,точки 3 и 4 се прилагат от влизането на този закон в сила". Така е коректно.


Защото Вие казвате, че разпоредбите на чл. 13, целият член, т.е. разпоредбите на § 3, се прилагат от 1 януари. Нали така? А специално за тези правим изключение, защото те са в § 3. Значи Вие трябва да кажете: "От влизането на този закон в сила". Не до влизането, а от влизането. Точно така трябва да се каже в случая. А може и да се пояснят, разбира се. Ако искате, след почивката ще се уточнят.
Това е формалната страна, да изчистим закона, за да не създава проблеми.
Но, колеги, аз ви предлагам нещо друго. Господин Славков, все пак става дума за отменяне на едни преференции за инвестиции и изплащания, особено по инвестиционни кредити. Тези инвестиции хората са ги планирали, предполага се, преди известно време. Знаете сега, все пак, че инвестициите не се правят от ден за ден. Можем ли да им кажем: от утре, примерно, като влезе законът в сила, край, инвестициите вече не ви се приспадат. А те са си направили една проста сметка.
За мен правилно е следното. Тези разпоредби, за които стана дума, отмяната на преференциите да стане от януари следващата година. Или най-малкото, което би следвало да стане, най-малкото, като компромис - от 1 юли тази година. Нека каквото са решили да го инвестират и от 1 юли нататък да знаят, каквото инвестират, ще плащат данък. Това е най-малкото, господин Славков, което би следвало да стане.
Така че разпоредбите на § 3 наистина са противоречиви. Защо? Защото предвиждат за една малка категория еднолични търговци данъкът да е по-малък. Не е както миналата година, както всяка година, когато правим нещо със задна дата, данъкът намалява. Нали така? Когато намалее данъкът, ние може да направим нещо със задна дата. Но за една категория всички онези, мога да ви ги изчисля... Примерно, 10 000, над 120 000, които реализират годишно, даже бих казал над около 110 000 или 100 000, които реализират годишно, данъкът им се увеличава. Така че за тях не може да се обърнем със задна дата и да им кажем: ние ви увеличаваме данъка.
Ето такива проблеми породи тази таблица, която някои хора в Министерския съвет и вътре в Народното събрание, се опитаха да компенсират с някакви доходи. Истината е, че данъкът на преобладаващата част от данъкоплатците се увеличава. Затова аз съм настроен резервирано към увеличаването на дохода със задна дата, ето, днес. Следващият закон, между другото, е същият, който предлагате за местните данъци и такси.
Помислете все пак, ако искате.
Конкретното ми предложение е от 1 януари 1997 г. да бъде и едно алтернативно от 1 юли, естествено. Ще създаде маса проблеми. Но, поне за другите неща.
Втората част на изречението трябва да се предложи с някаква бъдеща дата, или от 1 юли, или евентуално, за мен, най-изчистено ще бъде от 1 януари. Това са ми предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз ще го повторя.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И казах да се преоформи текстът на втората част от изречението, имам предвид текстът на комисията, за да бъде ясно за какво става дума. Не може ние да се позоваваме на един закон, който на практика поправяме, отменяме и да кажем, че той важи до еди-коя си дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Нека да кажем всъщност какво предлагаме, за да стане ясно. Венцеслав Димитров предлага да се отсрочи за следващата година действието на този член или в краен случай това да стане от 1 юли. Прави две предложения, които може би трябва да бъдат гласувани.
Аз правя трето, различно от неговото предложение. Правя различно предложение, затова защото не трябва да се каже само "от влизането на закона в сила". Много неща вече са инвестирани, много. Много от тях са продукт... Господин Славков, добре е това, което обяснявам, да го чуете, защото след малко ще искам отговор от Вас. Въпросът е много по-сложен, много по-сложен.
Представете си следния случай. Тази година през месец март или февруари е взет, изтеглен банков заем, голям заем, закупено е някакво средство. То трябва да ползува преференция тази година. Или това нещо е направено миналата година. Но само една част от него като заем е върната. Какво става оттук нататък с вноските, които погасяват този заем, след като този член влезе в сила? Би трябвало да се направи една много сложна аритметика, това, което вече е било възстановено, да се ползува като преференция, а всичко останало със следваща дата от покупката да бъде вкарано и обложено отново с данък върху печалбата или сега с данък общ доход. Но утре този проблем ще възникне и върху данъка върху печалбата. Случаят е идентичен.
Ето защо аз предлагам следния вариант, ако сте разбрали какво казвам. Този въпрос е един процес, то не е еднократно действие, което да изчистим от някаква дата. И затова ви предлагам нещо много по-разумно. И то е следното. Ако вече са вложени средства за инвестиции, независимо дали е ползуван собствен или банков кредит, то всички тези дълготрайни материални активи до този момент, от днешна дата, които са ползували тази преференция, да я ползуват до края на своето изчерпване, т.е. до връщането на този заем за година, две, три. Защото той е взет и е употребен при едни точно определени условия, при една точно определена нормативна база, която ние сега променяме. Но тази промяна се отнася със задна дата за онзи, който вече е вложил парите при онези условия.
Затова аз Ви моля да вникнете добре в това, което предлагам. Нека режимът да се запази за онези инвестиции, които вече по един или друг начин са употребени, до тяхното изчерпване. И да не важи тази точка изобщо във времето, докато не бъде върнат банковият заем или докато тази година, в която са вложени средствата, не изтече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това се отнася за т. 5?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване. Най-напред най-отдалеченото предложение, това на господин Муравей Радев. Става дума за преференциите, които се дават, да важат до изчерпване на срока, за който са били предвидени. Това е в § 9.
Ако този текст, който беше обяснен от господин Муравей Радев по принцип бъде приет, след това ще поискаме от него един съвсем коректен текст.
Моля да гласувате по принцип предложението на господин Муравей Радев.
След това ще гласуваме най-отдалеченото предложение. Трябва да се формулира текстът, ако се приеме.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 196 народни представители, за - 87, против - 76, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на господин Венцеслав Димитров.
Най-напред нещо принципно. Предлагат "до влизането" да се замени с "от влизането".
(Венцеслав Димитров се обажда от място)
Формулирайте точно предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Разпоредбите на § 3, т. 3 и 4. Нали така, господин Славков? Ето ал. 6 - т. 2 и 3 и ал. 8, т. 5. "§ 3, ал. 3 и 4 се прилагат".
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Това са т. 3 и 4.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: В § 3 първото е таблицата. Второто са преките разходи с абонамент и двукратният размер и другите - 3,1 на сто.
В т. 4 второ е за инвестиции, трето е за държавни съкровищни бонове и четвърто е за държавните съкровищни бонове в ал. 8, т. 5 - стойността, ако са били собственост, за четирите месеца.
Аз ви предлагам първото предложение - тези разпоредби така както са се прилагат от 1 януари 1997 г. Ако не го приемете, тогава поне от 1 юли 1996 г. Това са ми предложенията, които да гласуваме, а после и предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е за първото изречение?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Това е за второто изречение!
За първото изречение си гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Чакайте, пак не можах да разбера - разпоредбите на чл. 13, ал. 6, т. 2 и 3, както и на ал. 8, т. 5 се прилагат от 1 януари 1997 г. - това е едното предложение, а второто е от 1 юли 1996 г.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тези точки, господин професоре, моля Ви се, пак ще кажа - тези точки изчезват. Тях няма да ги има вече в закона, така че утре, когато бъде публикуван законът някой ще пита: а, бе, какво се прилага, което го няма. За това аз ви казвам следното: разпоредбите на - пак подчертавам - ако искате, мога и да го запиша - разпоредбите на § 3, т. 3 и т. 4 - ето го § 3 с т. 3 и т. 4 - точно те визират тези разпоредби, тоест те се отменят. Те се прилагат от 1 януари 1997 г. - гласувайте това най-напред. После гласувайте - от 1 юли. После гласувайте предложението на комисията. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Думата е господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз Ви приканвам да подложим на прегласуване моето предложение, тъй като явно е, че една част от залата не разбра за какво става дума, а онези, които разбраха си гласуваха така, както вносителят го е дал. Аз твърдя, че това е незаконно, което става, защото един собственик взел при определени условия заем и го е вложил като е закупил нещо преди той да се е освободил от този заем не може никой да променя правния статут на тази негова сделка, в крайна сметка. Той го е взел при едни условия и сега му се променят условията на 180 градуса. И аз си мисля, че някой юрист би трябвало да тълкува това, което предлагам, тъй като съм убеден, че не един и двама собственици вложили парите си там и по този начин сега изгаряйки ги с този член със сигурност ще осъдят държавата. Да знаете! Със сигурност ще има дела, които те ще ги спечелят. Моля ви да се прегласува. Но бих предпочел преди това един юрист да стане и да обясни случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля! Подлагам на прегласуване предложението на Муравей Радев.
От общо гласували 193 народни представители, за - 91, против - 67, въздържали се - 35.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Венцеслав Димитров в текста на второто изречение: разпоредбите на чл. 13, ал. 6, т. 3 и т. 4 вместо т. 2 и т. 3... Да, това е § 3, т. 3 и 4 се прилагат за доходи реализирани след 1 януари 1996 г. (Реплики)
Първото предложение е: влизат в сила от 1 януари 1997 г. Моля, гласувайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Моля да им дадем възможност на хората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 193 народни представители, за - 83, против - 65, въздържали се - 45.
Предложението не се приема.
Второто предложение е: 1 юли 1996 г. Моля, гласувайте!
От общо гласували 182 народни представители, за - 92, против - 51, въздържали се - 39.
Предложението се приема. Не е казал нещо Венцеслав Димитров и то да не се приеме! (Весело оживление)
Моля да гласувате текста предложен от комисията с тази поправка на Венцеслав Димитров. Моля, гласувайте! (Шум и реплики в залата)
Отменете гласуването!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за прегласуване на текста. (Шум в залата) Мисля, че се отваря доста сериозна данъчна дупка с това предложение, което е реализирано от народния представител господин Муравей Радев и през този период от 3-4 месеца могат да се вложат всички средства, с които разполагат едноличните търговци точно в държавни ценни книжа и в дълготрайни материални акстиви от подобен род, така че на това основание предлагам прегласуване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение за прегласуване. Има ли против това процедурно предложение?
Има процедурно предложение. Думата е господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Знаете, че не съм използвал времето си за пет минути по изказване за едно предложение, защото мислех, че е ясно. Сега виждам, че не е ясно, тъй като се прави точно обратното предложение. Става дума за нещо друго - хората, примерно, са направили един изкоп, правят една инвестиция. Дайте им още два месеца, за да я завършат. А ако искате държавни съкровищни бонове, ако искате тях да ги включим - при тях става. Това е една финансова операция и ако искате - тях ги изключете. Разделете предложението на две, обаче онова, което касае инвестицията - поне му дайте възможност не да бъде ударен с нещо тежко тук, от парламента, а му дайте възможност да я завърши.
Още повече, че в Конституцията има текст, в който пише, че инвестициите се закрилят.
Между другото, за тези от вас, които не знаят, защото наистина сигурно такива има много - не става дума само за определени хора. И господин Славков ще ви го каже - когато се освобождава инвестицията намалява прибрания данък само в текущата година. При следващите години данъкът се увеличава, защото на тях не се начисляват амортизации. Тогава по-голям облагаем доход има - не се начисляват амортизации. Между другото и системата на начисляване на амортизации, както е регулирана, става в правилника за Указ 56 и рязко противоречи на Конституцията, обаче не толко на Конституцията, колкото на здравия разум. Не може в една инфлационна обстановка амортизациите да не отразяват инфлацията. Икономистите знаят, че амортизациите са предназначени да възстановят сумата на материалните активи след тяхното доизживяване, след тяхното износване, тъй като редица години имаше поправка, която касаеше само амортизациите за държавните предприятия, на частните предприятия не е разрешавано да амортизират съобразно фактическата обстановка. А знаете каква беше инфлацията! И след няколко години въобще всичките суми, които са предназначени за инвестиции няма да могат да стигнат, за да покрият и една трета от това, което би трябвало да покрият. Затова мисля, че предложението, което направих е доста смислено. Същото е и при данък печалбата. Там ще направя същото предложение. Моля ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Господин Венцеслав Димитров моля да ме чуе какво предлагам.
Направено е предложение за прегласуване. Ще прегласуваме. Вие обаче при процедурното си предложение казахте, че държите не за всички, а за някои да се гласува - само тези, които са за инвестициите и затова ще ви дам право да направите още едно предложение.
Най-напред прегласуваме предложението на Венцеслав Димитров, след това му давам думата за следващо предложение, което да стесни предишното. Моля, гласувайте!
От общо гласували 202 народни представители, за - 93, против - 82, въздържали се - 27.
Предложението не се приема.
Давам думата на Венцеслав Димитров да направи по-тясно предложение по този текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Аз ще направя предложение, при което инвестиционните...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Един момент! Може би на някой прави впечатление, че тук се разискват текстове, които преди това не са писмено дадени. Правя това изключение, тъй като комисията е изменила текста на оригиналното предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Става дума за срокове, които сега са предложени. Ние не сме ги дискутирали даже.
Значи, естествено т. 4 аз ви предлагам да отпадне в случая. Тогава да стане: разпоредбите по § 3, т. 3 - сега трябва да ограничим т. 3, господин Славков, нали - т. 3, касаеща ал. 6, т. 2. Тоест, изключваме държавните съкровищни бонове.
Правя следното предложение: разпоредбата на § 3, т. 3, отнасяща се до ал. 6, т. 2 на чл. 13 се прилага от 1 юли 1996 г.
Ето това е предложението, което правя - ново предложение, с което съкратихме държавните съкровищни бонове. Тоест съгласно предложението на комисията държавните съкровищни бонове като привилегия да отпаднат веднага с влизането на закона в сила, инвестициите ще останат още два месеца - до 1 юли. Знаете, че законът ще влезе в сила някъде по средата на април. Още два месеца даваме възможност само за инвестиции и инвестиционни кредити. Не е кой знае колко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Бисер Славков има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вероятно вече принципът се обърка съвсем. Преференцията, която действаше досега и която е предмет на дискусия, не е за усвоена инвестиция. Тя е за извършено погашение. И текстът е ясен: "Погашения на ползван банков кредит или на вложени собствени средства". В този смисъл идеята и текстът, както е предложен, е наистина да се уважат всички онези еднолични търговци, които са извършили погашение към момента на влизане на закона в сила и да им се признае това като преференция. А оттук нататък, ако продължаваме да увеличаваме този срок, ние реално отлагаме действието на разпоредбата. И тогава става наистина безсмислено дори да го вкарваме от 1 юли. Аз бих казал, по-добре тогава от 1 януари 1997 г. Но не това е замисълът.
Следователно, ако ние не спазим текста на вносителя, ние на практика отваряме вратата и фактически не съдействаме за събирането на данък общ доход от страна на едноличните търговци. Благодаря ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, може. Реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Не, не реплика. Аз искам да прочета текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Текста, който предлагате да гласуваме?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Текстът, който е предмет на т. 2, защото мисля, че от господин Славков вие разбрахте, че става дума само за погашения по банкови кредити. Въобще не е така. Става дума и за живи инвестиции. Нека да ви прочета текста.
"2. Изплатените суми от собствени средства и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на материални дълготрайни активи за осъществяваната дейност в страната, налични в края на годината, сгради с производствено и търговско предназначение", купувате сгради, или строите сгради, "и за земя и отстъпено място на строеж за строителство на такива сгради, съоръжения, машини и оборудване,", купувате си машини, "транспортни средства"... (Реплика от мнозинството: "Хайде, стига вече!") Ама, това е текстът, защо "Хайде, стига вече!"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, обсъждаме...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ..."транспортни средства, предназначени за превоз на товари и за извършване на услуги и репортерска дейност, като и за превоз на пътници срещу заплащане, продуктивни и работни животни", да можете да си купите животни, какво има? Даже тук при строителството има и нещо друго.Казват, че данъчните им признавали инвестицията едва след издаване на акт 16. Тоест, да докажеш, че инвестицията е завършена. Така че облекчението не е кой знае какво. Той и сега, след като види текста, не може да направи за един месец тази инвестиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване предложението на Венцеслав Димитров така, както го формулира в предишното си изказване. Моля да гласувате.
От общо гласували 204 народни представители, за - 97, против - 70, въздържали се - 37.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията с поправката вместо "до" - "от".
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Идеята е една и съща, господин председател, и на двата текста. В единия случай е позитивно формулиран, а в другия - негативно. Така че не пречи да се приеме постановката: "Разпоредбите на § 3, т. 3 и 4 се прилагат от влизането на този закон в сила". Това е предложението на народния представител Венцеслав Димитров. Тъй като е по-позитивно, може да се възприеме и това. Поправката не променя съдържанието на § 9, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Моля да гласувате текста така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 179 народни представители, за - 140, против - 18, въздържали се - 21.
Параграф 9а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Комисията предлага нов § 9а:
"§ 9а. Авансовата вноска по § 5 от този закон - по чл. 57б, ал. 5 за първото тримесечие на 1996 г. се прави до 1 май 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма предложения. Моля да гласувате.
От общо гласували 134 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 16.
Параграф 9а е приет.
Параграф 9б.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 9б. Първата вноска за 1996 г. по § 6 от този закон - по чл. 57в, ал. 1 се прави до 1 май 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, тъй като тук изменихме съдържанието на чл. 57в има проблем. Ако искате да го направим така, че от 1 май да плати само два месеца - май и юни, а от 1 юли да си плаща вече за тримесечие. Може ли такова нещо да направим, господин Славков? Защото законът ще влезе в сила втората половина на април. Значи той, фактически по т. 3 трябва да си плати за второто тримесечие.
Нека да го формулираме така: "Първата вноска по § 6, ал. 1 на този закон е в размер на две трети от тримесечната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Се прави "до"?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Се прави "до 1 май".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи след "ал. 1", се вмъква "в размер на две трети от тримесечната, се прави до 1 май".
Има ли възражения? Господин Славков?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ (от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може.
Моля да гласувате § 9б с изменението, което направи господин Венцеслав Димитров: "Първата вноска за 1996 г. по § 6 от този закон - по чл. 57в, ал. 1, в размер на две трети от тримесечната, се прави до 1 май 1996 г." Моля да гласувате.
От общо гласували 181 народни представители, за - 166, против - 8, въздържали се - 7.
Параграф 9б е приет.
Параграф 10.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Имам направено предложение за § 9в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението за срока?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да, господин Желев ще го направи.


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Господин Венцеслав Димитров е направил предложение за § 9в - "Декларациите за реализирани през 1995 г. доходи по чл. 13, се подават до 15 април 1996 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Бисер Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да се има предвид, че в чл. 33, ал. 4 този текст в момента съществува в смисъл, че се дава право на министъра на финансите в определени случаи, в особени случаи да дава и друг срок за подаване на годишната декларация. При един такъв параграф вече реално ще действат два текста в закона. Благодаря.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Приемате ли го това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Наистина е така. Но знаете, че в зависимост от срока е и плащането. В зависимост от плащането, бих казал, господин Славков, е и сумата, защото парите си вървят с лихвата. Точно така е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ (от място): Не е така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, как да не е така сега?
Вие, ако ме задължите да направя плащането до 1 март, а аз го направя през май месец, за двата месеца аз ще взема лихви. Тоест, това нещо, което Вие го поддържате, това е едно данъчно облекчение или утежнение, което по Конституция трябва да бъде в закона.
Аз ви предлагам да го напишем в закона, пък министърът, ако иска за някакви други декларации да дава допълнителни срокове.
Но аз съм изненадан от следното нещо. Ние сме на закон. Ние сме по-силни от министъра на финансите, предполага се, защото сме Народно събрание. Ето, вие си имате и парламентарна група на мнозинството, което го подкрепя. Защо искате да му давате права, които са дадени на нас, на парламента? Ето това е. Нищо не пречи да гласуваме. Министърът иска ли 15 април? - Иска. Ние искаме ли? - Искаме. Дайте тогава да го фиксираме в закона! И то в Преходните разпоредби действа за тая година. Вие сами обещахте, че до края на годината ще гледаме истинския закон. Нормалния, който ще замени този закон.
Затова наистина, аз не мога да оттегля предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е логично. Поставям на гласуване за § 9в.
Моля да гласувате.
От общо гласували 198 народни представители, за - 93, против - 49, въздържали се - 56.
Предложението не се приема.
Параграф 10!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 10. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет."
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 146 народни представители, за - 137, против - 6, въздържали се - 3.
Параграф 10 е приет.
С това законът окончателно е приет.
Тридесет минути почивка, до 12,05 часа. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Давам думата на Кирил Желев да докладва Законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси - второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Закон за допълнение на Закона за местните данъци и такси, обн. Изв. бр. 104 от 1951 г., поправки: бр. 10 от 1952 г., изм. и доп. бр. 12 и бр. 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и бр. 89 от 1959 г., бр. 21 и бр. 91 от 1960 г., "Държавен вестник", бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и бр. 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и бр. 97 от 1988 г., бр. 21 и бр. 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г., бр. 40 и бр. 87 от 1995 г., бр. 14 от 1996 г. - Решение N 3 на Конституционния съд от 1996 г., изм. бр. 20 от 1996 г. "
Предложение на народния представител Муравей Радев за заглавието на закона. Заглавието на законопроекта да се измени, както следва: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси".
Комисията по бюджет и финанси подкрепя направеното предложение от народния представител Муравей Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате...
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура? Заповядайте.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Господин председателю! Моля да ми бъде разрешено под формата на процедура да прочета пред народното представителство формулировките за данък и такси, съгласно тълкуванията, дадени от Българската академия на науките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Щом е от Българска академия на науките - да.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Вероятно няма да имате нищо против, за да се знае за какво става въпрос, защото има много от предложенията, които са отхвърлени с аргументи, които не звучат тежко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само гледайте да се съберете в две минути.
ИВАН СУНГАРСКИ: Ще се събера.
"Данък" - безвъзмездно и задължително плащане в бюджета от доходите на юридически и физически лица по установени в закона размери. Биват преки, косвени, държавни и местни." Няма да ви чета при капитализма и при социализма каква е формулировката. Има разлика тук.
"Такса" - определена сума, която се заплаща в учреждение, предприятие или поделение при издаване на документ за превоз, за следване в учебно заведение и поделение."
Това е формулировката на единия и на другия текст.
И другото нещо, което искам да предложа като процедура, да бъде поканен министърът на финансите като главен, както каза господин Димитров, виновник затова, че сега ще се занимаваме много дълго и тъжно с една материя, която можеше много по-отдавна и много по по-лесен начин да бъде решена.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И аз искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Е, няма, това е процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Разрешихте на него за процедура, разрешете и на мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разрешавам. Днес съм много мек.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, благодаря Ви! Ако си спомняте, когато разглеждахме Закона за събиране на държавните вземания, аз ви предложих, може би това беше в комисията, да определим какво е "данък", какво е "такса". Засега имаме в Конституцията, че данъкът се определя от Народното събрание и данъчните облекчения и утежнения, данъчните ставки и т.н.
Господин Сунгарски, искам да Ви прочета чл. 2 от Закона за местните данъци и такси: "Народните съвети и кметствата, които имат бюджети, събират такси за даваните от тях услуги".
Ето това е - за даваните от тях услуги. А където няма услуги? - Няма такса. Сигурно е данък, ако се събират пари. И този, който нарича един "данък" - "такса", той иска да заобиколи Конституцията. В процеса на обсъждането аз съм направил предложения как да изчистим този закон от противоконституционните текстове и моля всички да ме подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, дуплика, въпреки че на процедурен въпрос няма реплика и дуплика.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Мога да приема забележката на господин Димитров като съвсем уместна.
Само едно ще прочета: "В постановление N 248 за вадене на баластра от речните русла е предвидена такса от 1500 лева". Но никъде не е казано за една лопата ли, за един камък ли, за един камион ли, за цял живот ли. Пише "1500 лева" и няма нищо друго. А за ветеринарна такса на куче, ето държа я в ръката си на моето, личното, таксата е от 600 лева.
Второ нещо. Тук пише "такса МПС - 500 лева" за миналата година и "3000 лева" - за тази година.
Това такса ли е или данък? От кого се събира и от кого се потребява?
Мисля, че точно днес трябва да дадем отговори на всички тези въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване на предложението на господин Муравей Радев заглавието на законопроекта да се измени, както следва: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси". Моля да гласувате.
От общо гласували 170 народни представители, за - 170, против и въздържали се - няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 1 - текст на вносителя, Министерския съвет. Създава се нов чл. 4б със следното съдържание:
"Чл. 4б. (1) Одобрява норми за данъчна оценка, съгласно приложение N 1 и приложение N 2.
(2) По тези норми се определя данъчната оценка на сградите, дворните места и парцелите или на части от тях, които не се оценяват като дълготрайни материални активи по Закона за счетоводството.
(3) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите, определена по нормите в приложение N 1, се прилага за облагането им с данък върху сградите и служи за база при определяне на таксата за изхвърляне на смет.
(4) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите при облагането им с данък върху наследствата се определя по нормите в приложение N 2."
Предложение на народния представител Муравей Радев по § 1.
Първото предложение е в ал. 1 да се добави "и приложение N 3", като народният представител Муравей Радев предлага приложение N 3 да се изготви от Министерския съвет. Става дума за полските имоти.
Второто предложение: създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
"Ал. 5. Данъчната оценка на полските имоти при облагането им с данък върху наследствата се определя по нормите в приложение N 3."
Комисията не подкрепя тези предложения на народния представител Муравей Радев.


Предложение на народния представител Кирил Желев:
В § 1,ал. 4 да има следното съдържание:
"Ал. 4. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите при облагането им с данък върху наследствата при определяне на таксите при прехвърляне на имущества по дарение и по възмезден начин, както и в случаите на чл. 55 от Гражданския процесуален кодекс, се определя по нормите в приложение N 2."
Предложение на комисията:
Предложението на народния представител Кирил Желев да бъде отразено в Преходните и заключителни разпоредби като изменение на съответните закони съгласно изискванията на чл. 10,ал. 2 от Закона за нормативните актове.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 4б,алинеи 1,2 и 3 до думата "сградите" става чл. 8б,а ал. 4 се оформя като чл. 23б.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Венцеслав Димитров, но е взаимствала неговата идея и предлага следния текст, условно под номерацията на § 2.
Предложение на комисията за § 2:
"§ 2.Създава се чл. 12а:
"Чл. 12а.Данъчната оценка на сградите, дворните места и парцелите или на части от тях на гражданите се определя по норми, съгласно приложение N 1.
Сградите се оценяват на кубически метър, а дворните места и парцелите - на квадратен метър, съобразно категорията им."
Това са предложенията, които трябва да бъдат обсъдени и предложени на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, колеги! Искам да направя процедурно предложение - да се движим по Закона за местните данъци и такси съобразно направените предложения по самия текст на закона и после да ги формулираме като отделни параграфи. Защото на практика сега тръгваме с § 1, § 2,после ще трябва да се върнем назад.
От тази гледна точка бих направил процедурно предложение най-напред да разгледаме едно мое предложение за поправка в чл. 1 - за вкарване на една допълнителна точка "в" в чл. 1. После да преминем към това, което се третира. Практиката, когато се правят закони за изменение и допълнение, върви така: § 1, горе-долу от началото на законопроекта, § 2, член с по-голям номер от този, който е в § 1 и така нататък. Сега правим някакво объркване, от което може би после няма да можем да излезем. Мисля, че и господин Сунгарски има предложение още в самото начало на закона.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Не, то е по-назад. Намерих го.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така ли?
Ако господин Желев се съгласи, вярно е, че имахме много малко време от вчера до днес да се систематизират и предложат новите предложения, но мисля, че материалът, който ни е раздаден днес, се различава от този, по който работихме вчера. И мисля, че ще имаме трудности с реагирането бързо по следващите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! При докладването на този законопроект, след като той беше приет на първо четене, обсъжданията, които се направиха в Комисията по бюджет и финанси, бяха сериозно затруднени, тъй като една част от народните представители направиха предложения по всички текстове на Закона за местните данъци и такси, в резултат на което не беше спазен принципът, според който могат да се правят предложения само по внесения конкретен Закон за изменение и допълнение.
Комисията съгласно чл. 69,ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 67,ал. 4 от същия реши, искам само да припомня, че народните представители могат да правят предложения само по приетия на първо гласуване законопроект.
В резултат на това, спазвайки общите принципи на докладване, предложеният на вниманието на народните представители законопроект за второ четене е подреден по следния начин. Първо, текстът на вносителя, след това предложения, които се отнасят пряко до текста на вносителя, предложения на комисията и след това започват всички предложения на народни представители, които не се отнасят до предмета на приетия на първо четене законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, подредени по съответните членове на Закона за местните данъци и такси по ред, започвайки от чл. 1.
Въпреки всичко комисията вчера изрази единодушно становището, че е необходимо цялостно изменение на Закона за местните данъци и такси, необходими промени, които трябва да се извършат в него, тъй като той е остарял и възприе едно становище в рамките на около месец, месец и половина да бъде подготвен законопроект, който да внесе необходимите промени, отчитайки предложенията на народните представители, които са направени в сегашния вариант на законопроекта за второ четене.
Така че, аз бих приел този подход, който предлага господин Венцеслав Димитров, но той ще обърка и докладването, и гласуването на народните представители. Материалът, който е раздаден днес на народните представители, не се различава от материала, който е обсъждан вчера в комисията. Единствено само в номерацията на параграфите, която е направена, като предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Съгласно чл. 69 от правилника е казано: "Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект в 7-дневен срок от приемането му".
Току-що господин Желев предложи заглавието на законопроекта да се измени: законопроект за изменение и допълнение. Предложението е за допълнение. Това показва, че се прави вече едно предложение за изменение и допълнение, а не само за допълнение. Предложенията, които господин Желев третира като незаконосъобразни, тоест, по-точно като неотговарящи на процедурата на правилника, са предложения за изменения. Това е първото.
Второ, в Комисията по труда, социалните и демографските проблеми вече имаше прецедент, когато обсъждахме Кодекса на труда от 1951 г., който е съвсем друга материя, касаеща нововъведеното двупроцентово облагане в аспект на осигуряване на работещите, тогава междувременно между двете четения в комисията бяха направени предложения, които касаеха по-новия вариант на Кодекса на труда. И ние в комисията, въпреки моето възражение, приехме, че след като и едното, и другото е Кодекс на труда, е абсолютно нормално да не работим на парче и да се мотаем и да си губим времето, да подходим, бих казал, конструктивно към проблема. Тогава се прие предложението на уважавания от мен проф. Попов, да бъдат разгледани. Те влязоха в пленарна зала и бяха одобрени.
Затова аз настоявам всички предложения, направени по основния закон, към който се предлага това допълнение и изменение, да бъдат разгледани. Защото вътре съществуват, меко казано, безумия.
Благодаря ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли по този въпрос едно уточнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Като реплика ще го приемем, защото вече говорихте. Две минути!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, аз говорих за подреждането. Сега нека да се произнеса по това, за което говори господин Желев. Според мен това е най-важният въпрос, който трябва да решим.
Аз имам допълнителни аргументи. Не че господин Сунгарски не ги знае, напротив, и той обърна внимание, но не ги приведе в момента. Това е, че в този закон така или иначе от 1950 г. по разбираеми причини има фрапантни нарушения на Конституцията. И нека сега, когато сме на второ четене, ние сме ги направили тези предложения, обсъдили сме ги, народните представители със своя вот могат да кажат "да" или "не". Какво искате? Пак да го връща Конституционният съд, пак по спешност да се събираме и пак да се занимаваме и да си зарежем другата законодателна дейност?
Моля ви се, нека да поработим днес или утре още един-два часа, обаче да изчистим законопроекта според нашите виждания, според готовността на Министерство на финансите. Сигурно всичко няма да може да бъде изчистено, нещо ще бъде оставено за по-нататък. Но в един такъв оперативен порядък всички да се захванем и да се опитаме да оправим този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тези предложения вписани ли са в доклада?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, да, всичко е записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте! Има думата господин Муравей Радев.


МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Този въпрос е принципен и аз смятам, че е добре да го решим още сега, защото действително законът сам по себе си е една архаичност, която има нужда от промяна на цялостната му философия. Това не може да стане за два-три месеца. Това не може да стане тази година дори, според мен.
Вносителят трябва много подробно и задълбочено да приготви един нов вариант изобщо на Закон за местните данъци и такси, с ново философия, да го нарека.
Какво ни се предлага днес да направим? Дайте сега само и единствено предложението на Министерския съвет да вземем, защото постановлението, което то пусна, не мина, да го гласуваме сега, за да узаконим тези високи размери и нищо друго да не гледаме. Аз твърдя, че има още 4-5 момента и повечето от тях са много по-сериозни и в много по-голямо нарушение от това, за което искате днес само да говорим. И ние просто ви предлагаме всички те да бъдат изчистени още днес, или най-много утре.
Какво по-добро от това? Защото законът по този начин ще стане приемлив поне за още една година! Вие сами ще се убедите след малко от предложенията, които правим. Те прос¬то можеха да бъдат направени от самия Министерския съвет, ако той не беше проспал тези два месеца от момента на отменянето на това постановление до момента на вкарването му във вид на закон. И ако той беше се постарал тези фрапиращи неща, които очевидно нямат място вече в този закон - или са много остарели, или противоречат на Конституцията, в три-четири момента има такива, които противоречат на Конституцията точно толкова, колкото от¬ме¬не¬но¬то постановление, което сега искате да узаконим, а защо те да не бъдат отново в закона, питам аз, и да го направим приемлив за още една година.
Така че въпросът е принципен и аз смятам, че можем да гледаме спокойно нещата. Това, което ние сме предложили, е една възможност законът да действа поне още една година. И нищо лошо няма в това, което предлагаме. Напротив, пак казвам, правим закона по-приложим от това, което е днес. Ако вие държите като мнозинство и в крайна сметка с гласуването си действително приемете само и единствено това, което Министерският съвет е предложил, аз твърдя, че има три или четири пункта още, които ще бъдат по същия начин свалени от Конституционния съд, така както този чл. 13,ал. 2.Мога да ви цитирам още три неконституционни случая, които в момента ги оставяте в действащия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Доколкото разбирам, въпросът е следният: внесен е един Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, който трябва да гласуваме. Вие предлагате да се внесат в закона, който изменяме и допълваме, още допълнителни изменения и допълнения.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Да, да, свързани с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е мнението по този въпрос на комисията?
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Има си правилник, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вижте, точно искам да спазим правилника. Комисията и народните представители внасят текстове за изменение, допълнение и отпадане на текстове във внесен за обсъждане законопроект. Кой е законопроектът?
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Законопроект за местните данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съществуващият закон или законопроектът, внесен от Министерския съвет? Тук има юристи, които ще кажат.
Защото има и друго нещо, че не могат да се внасят даже предложения, които изменят смисъла на внесения законопроект.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Гласуван е на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕН¬ДОВ: Аз бих искал тук един мастит юрист да си каже думата. Внася се Законопроект за изменение и допълнение на един закон. Това е нов закон. Ние обсъждаме този закон, а не законът, който този нов закон изменя и допълва.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Въобще не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля юристите да си кажат думата по този въпрос.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията обсъди вчера този въпрос. Ние смятаме, че въпреки създадения прецедент от страна на Комисията по социална политика трябва да се спазва нормалната практика, която съществува, и всички предложения на народни представители, които са извън предмета на дейност и обсъждане в конкретния закон за допълнение, предложен от страна на Министерския съвет и приет на първо четене, да бъдат внесени коректно в Народното събрание като закони за изменение и допълнение от всеки един от тези народни представители, а не като предложения на народните представители между първо и второ четене по досега съществуващия Закон за местните данъци и такси.
Едновременно с това, още веднъж повтарям, комисията единодушно възприе мнението, че законът е остарял и е необходимо спешно в него да се направят поне минимални промени, за да може той да продължи своята работа.
Така че предложението на комисията е текстове на народни представители, които са формулирани като предложения на народни представители, но неотнасящи се до предмета на приетия на първо четене законопроект, да не бъдат обсъждани и гласувани.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Една реплика. Възражение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги, аз не искам да поставям в неудобно положение нито господин Желев - председателя на комисията, ние вчера поработихме доста и работим добре, нито председателя на парламента. Явно става дума в момента за различни тълкувания на правилника. В момента това не е посочено в правилника експлицитно. Напротив, господин Филипов, вземете дебатите от първо четене и ще видите, че както аз, така и други представители на опозицията направиха коректно своите предложения още на първо четене. Тоест ние сме ги направили. Не искайте от господин Желев да тълкува правилника, също и от господин Сендов.
Ясно е, че когато нещата могат да се тълкуват и така, и така - решава пленарната зала. Ние сме направили предложения, те коректно от страна на комисията... Какво значи комисията? Комисията е един помощен орган на парламента. В комисията, както и в пленарната зала има мнозинство, има малцинство. Мнозинството смята така, обаче малцинството смята иначе. Даже нещо повече, аз смятам, че като се стигне до този начин на тълкувание, вие съществено ограничавате правата на опозицията да прави предложения по законопроекти. Мисля, че това е недопустимо.
И затова ви казах, вместо този спор да се задълбочава тук, ако искате направете промяна в правилника. Госпожа Мариела Митева виждам, че се е наканила тук да взима думата. Но недейте, госпожо, да защитавате противоконституционни текстове, ние това искаме. Моля ви, дайте да прогласуваме предложенията така, както са направени. Хората могат да кажат - аз съм за това, аз съм против. Нали пленарната зала в края на краищата решава. Недейте по силата на някакво си тълкувание, което е направил някой на правилника, да отклонявате маса съвсем разумни предложения. Вижте, че по мнението и на господин Славков, и на Кирил Желев, предложенията не са неразумни. Трябва да се направят. Дали сега или след това, ами, вие решете с гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Всъщност става дума за това какво приема Народното събрание на първо четене. Тезата, която беше лансирана от народния представител Венцеслав Димитров подсказва, че на първо четене Народното събрание приема по-скоро заглавието на закона, отколкото принципите на законопроекта такъв, какъвто е внесен от вносителя - теза, която очевидно трудно може да бъде защитена и от конституционна гледна точка.
В правилника на Народното събрание и в практиката на всички народни събрания досега е възприемано, че гласуване по принцип на законопроекта означава, че се гласуват тези предложения за изменение на текстове на закона, които са предмет на този законопроект. Не може народните представители след това да излизат извън предмета на този законопроект. В противен случай това означава, че Народното събрание гласува не принципите на законопроекта, а гласува заглавието на законопроекта. Това е било трайна практика на парламента и няма никакви причини Народното събрание да се отклонява от тази практика. Това не означава ограничаване правата на опозицията, тъй като тези ограничения се отнасят до всички народни представители, а не само до парламентарното мнозинство. Така че тази теза просто не издържа твърдения.


В случая става въпрос за процедура, по която се приемат законопроектите, а не за ограничаване правата на един или на друг.
На второ място, искам да ви кажа, че всеки, който не е съгласен с действаща норма в даден закон, няма пречки да внесе законопроект за изменение и допълнение на този закон, Народното събрание да обсъди тези изменения и допълнения и да ги приеме или пък съответно да не ги приеме.
Що се отнася до мнението на отделни народни представители, че отделни норми от предложения за гласуване законопроект противоречат на Конституцията, за това има специален ред, има Конституционен съд. Който смята, че нещо противоречи на Конституцията, да използва този ред, за да провери тезата си. Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Бъди спокойна, ще го използваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, защото госпожа Митева обикновено тълкува нещата така, както конкретната ситуация в момента й изнася на нея или на нейната парламентарна група. Но ако погледнем практиката само на това Народно събрание, не говоря за предишните, ще видим, че при всеки един закон за изменение и допълнение на действащ вече закон винаги, просто няма случай да не са правени предложения между първо и второ четене за нови текстове, за нови членове и т.н. И аз съм изненадан че точно сега, в този момент се поставя въпроса, че депутатите нямали право да правят предложения. И започвате сега да ми цитирате тук философията на закона, принципът и не знам си какво. Досегашната практика говори точно обратното, че тогава, когато се предлагат изменения и допълнения и от ваша страна, и от страна на опозицията винаги е имало депутати, които са се ползвали от случая да предложат нови текстове към този закон, който се обсъжда в момента и към оригинала, който преди това се коригира.
Пак апелирам: погледнете стенограмите и ще видите, че никакъв нов прецедент няма да създадем. Напротив, вече е създадена една такава практика и тя е от предишните събрания. Затова аз не виждам смисъл в този безпредметен спор затова, че щели да се предложат един или два нови текста, след като ако мнозинството не ги одобрява, с едно гласуване те отпадат и толкоз. Останалото означава един изкуствен начин за налагане на някакви рамки, ако щете дори на някаква парламентарна диктатура, което едва ли е най-доброто за българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата има господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поставен е един чисто правен спор: дали по повод на внесен законопроект, забележете, за изменение и допълнение на съществуващ закон могат да се правят предложения, които засягат и текстове извън този законопроект. На мен ми се струва, че това право трябва да бъде признато и то по няколко съображения.
Първо, това, за което пледира госпожица Митева: ами то води до един абсурд. По повод на внесен законопроект за изменение и допълнение всеки друг текст трябва едва ли не да бъде внасян с друг законопроект. Това означава по една и съща материя ние непрекъснато да допълваме законопроекти тогава, когато констатираме, че и други текстове от съществуващия закон е добре да бъдат подобрени.
На второ място, наистина ние тук вече имаме многобройни прецеденти. Ако се спрем на всички досега приети законопроекти за изменение и допълнение на действащи закони, ще видим, че по повод на един внесен законопроект са правени промени и в текстове, които не са били предмет на законопроекта за изменение и допълнение. И в това няма нищо лошо.
Правилникът забранява единствено на второ четене да бъдат приети текстове, които противоречат на принципите, приети на първо четене. И така, както е текстът на правилника, ние с това трябва да се съобразяваме. Но когато при второто четене се предлагат промени и в други текстове, които не противоречат на принципа на законопроекта, приет на първо четене, аз не виждам никаква пречка да бъде разгледано едно такова предложение затова, защото другият път, към който искат да ни насочат, това е наистина един път, който вместо да води към една икономия в работата на Народното събрание, означава да утежнява работата на Народното събрание - да се внасят непрекъснато нови законопроекти по една и съща материя, тоест засягащи един и същ вече действащ закон. На мен ми е трудно да се съглася с такава логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Смятам, че ще изгубим много повече време с тази дискусия, отколкото да започнем да гледаме всички предложения и да ги гласуваме.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Това е разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не винаги разумът побеждава.
Думата има госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Понеже стана въпрос за принципи, аз искам да Ви кажа, че принципите, ако са принципи, трябва да се спазват винаги и юристи от Парламентарната група на СДС именно много пъти са твърдяли, че не могат да се внасят за второ четене предложения, които не са обсъдени в проекта на първо четене. Защото правилникът не може да изброи поименно всички случаи, които се случват в залата, но основен принцип е, че всички законопроекти се приемат на две четения. И когато предложенията за изменение на текстове, които не са обсъдени на първо четене, постъпят за първи път за второто четене, това означава, че се нарушава именно този принцип. Този нов текст не е преминал през първо четене. Затова предложенията, които се правят, са въз основа на предложения законопроект в неговите части на първо четене. Там може да има допълнение на текстовете, може да има изменение, може да има изменение на принципа понякога, макар че ще се отхвърли, но не и за изцяло нови текстове, които не са били предмет на разглеждане на първо четене.
Допускали сме, вярно, макар и рядко, изключения от този принцип, но то е било само в тесните случаи, когато изменението на един текст налага такава неразривна връзка с изменението на друг текст. Само в тези случаи са допускани малки изключения от принципа, че предложения за второ четене трябва да обхващат само законопроекта, който ни е представен на първо четене. Благодаря ви. (Шум и реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да давам оценка, защото ако се изкажа и аз по въпроса, трябва и аз да слеза на трибуната. Затова продължаваме доклада така, както е представен.
Имате думата, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно народните представители от Народния съюз и от Съюза на демократичните сили искат да докажат с предложенията, които са направили, колко е остарял законът. Но може би беше по-почтено да го заявят направо, вместо да търсят процедурни основания и правила да аргументират, че виждате ли, практиката на Народното събрание досега била различна и позволявала да бъдат реализирани по този начин, с предложения на народните представители изменения и допълнения, а не със съответни закони за изменение и допълнение, които са задължителни в такива случаи. Въпреки всичко, за да съвместим тези неща предлагам да ви ги докладвам, като във всеки от случаите по предложенията на народните представители аз ще ви уведомявам, за да знаят всички колеги дали конкретното предложение пряко е свързано с текстовете на предложения законопроект или не е свързано. И то е раздадено на всеки един от колегите народни представители.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Това ще е сигнал за гласуването.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Така че аз съм готов.


Така че аз съм готов. Беше докладван § 1, текстът на вносителя, бяха докладвани предложенията на народните представители Муравей Радев и Кирил Желев и на Венцеслав Димитров, беше докладвано и предложение на комисията за § 2. Така че всички тези предложения трябва да бъдат обсъдени и подложени на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По доклада първо е предложението на господин Муравей Радев. Има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Моето първо предложение е в ал. 1 да се добави и Приложение N 3. То пряко е свързано с второто ми предложение по този текст на новопредложения от вносителя нов чл. 4б. Тоест, да се появи една нова ал. 5 с текст:
"Ал. 5. Данъчните оценки за полските имоти на гражданите при облагането им с данък върху наследството се определят по нормите в Приложение N 3".
За какво точно става дума? Уважаеми колеги, в сега действуващия текст на чл. 23, който се отнася до данък върху наследството, е казано следното: "Придобитите по наследство имущества се оценяват: движимостите - по тяхната действителна цена по време на откриването на наследството; моторните превозни средства - по тяхната застрахователна стойност; правата - при реализирането им; покритите недвижими имоти - по текущата данъчна оценка". И, забележете, сега: "Полските имоти по норми, определени от Министерския съвет по доклад на министъра на финансите". Виждате, че тук се изброяват няколко материални неща, които се придобиват по наследство и за всички тях е казано още в закона как става тяхната оценка, само в полските имоти се дава възможност на Министерството на финансите да определя тяхната цена. Това е идентичен случай на отменения от Конституционния съд чл. 13, ал. 2.
Аз ви предлагам този текст да излезе от чл. 23, да отиде отпред в чл. 4б в новата алинея с един текст, с който вносителят трябва конкретно да регламентира онзи начин, по който намери за добре да оценява полските имоти, когато те са продукт на дарение. Не въобще, а на дарение.
Така че по този начин предложението на вносителя се допълва с нещо, на което мястото си му е там. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Искам да обоснова моето предложение, касаещо намирането на подходящи места в законопроекта на чл. 4б на правителството.
Аз предлагам ал. 1, 2 и 3 от чл. 4б да бъдат оформени като нов допълнителен член и да станат в Закона за местните данъци и такси чл. 8б, а ал. 4 да се оформи като чл. 23б. Защо? Защото вие, които имате законопроекта, виждате, че в чл. 9 вече се определя самият данък. Не може да определите данъка, без да знаете каква е данъчната оценка. А предложението на работната група визира точно това - да се определи чак в чл. 12а, когато е определен данъкът, определени са данъчни допълнения, утежнения и т.н. Логично е, че данъчната оценка трябва да предхожда определянето на данъка.
Така че предлагам да се оформи в чл. 8б.
Що се отнася до ал. 4 на чл. 4б, то предлагам тя да отиде като чл. 23б. Господин Муравей Радев току-що ви прочете текста на ал. 1 на чл. 23, но вижте на какво пропусна да обърне внимание - покритите недвижими имоти се определят по текущата данъчна оценка. Тоест, още тогава законодателят и във всички допълнителни изменения и постановления, с изключение на Постановление N 254 на Министерския съвет, което вече не съществува в правния мир, е предполагал, че за данък наследство отделен данък няма да се прави, отделна данъчна оценка. Тоест, данъчната оценка е една. Моето предложение е по-нататък при данък наследство експлицитно да се каже точно в чл. 23б, че става дума за използуване на оценката при определяне на данък сгради, а не да има една данъчна оценка за данък наследство, друга - за данък сгради, трета - не знам и аз къде си оценка. Кой каза тук, че трябва да се спазва духът на закона? Ето това е духът на закона. Тези, които казват, че не можем да правим други предложения, с изключение на тези на правителството, на тях аз им обръщам внимание, че и правителството не си е изпипало работата. Защо, господин Славков, вие не сте отменили тогава тази разпоредба? Предполагам, че господин министърът го е писал и защото се срамува, затова не е дошъл. Защо не сте го отменили в ал. 1 на чл. 23, че покритите недвижими имоти се оценяват по текущата данъчна оценка, а сте направили нов специален член за това нещо - че за данък наследство трябва да има независима оценка. Виждате, че ако се зачетем малко по-подробно, ще се види, че предложенията, които правим, са пряко свързани със законопроекта на правителството. Ами, правите данъчна оценка по наследство. Това не е ли свързано със самия данък наследство? Свързано е. Но, хайде, по-нататък, когато стигнем до него, ще ви кажа какви са моите предложения за промяна.
Но, пак подчертавам, чл. 4б да се разбие на две и да отиде в чл. 8б и в чл. 23б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване най-напред на предложенията за допълнение и изменение на предложението на комисията и на вносителя.
Предлагам да гласувате предложението на народния представител Муравей Радев в § 1, ал. 1, т. 1 да се добави "и Приложение N 3". Това е свързано със създаване на нова ал. 5 със съдържанието, което беше прочетено.
Моля да гласувате.
От общо гласували 192 народни представители, за - 81, против - 86, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Желев отива в Преходните разпоредби.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров в чл. 4б, ал. 1, 2 и 3 до думата "сградите" да стане чл. 8б, а ал. 4 се оформя като чл. 23б.
Моля да гласувате.
От общо гласували 196 народни представители, за - 81, против - 94, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 1 така, както е представен от вносителя и комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на комисията за § 2, който впоследствие при номерацията трябва да стане § 1, тъй като предложението е по предходен член. Затова предлагам да започнем така. Предложение на комисията за § 2.
"§ 2. Създава се нов чл. 12а:
Чл. 12а. Данъчната оценка на сградите, дворните места, парцелите или на части от тях на гражданите се определя по норми, съгласно Приложение N 1 и сградите се оценяват на кубически метър, а дворните места и парцелите - на квадратен метър съобразно категориите им".
Това е текстът, който трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 163 народни представители, за - 116, против - 43, въздържали се - 4.
Предложението е прието. Този параграф е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров.
В чл. 1 се създава нова буква "в".
"в/ данък при получаване на имущества, по дарение и по възмезден начин."
По чл. 1 има направено предложение и от народния представител Иван Сунгарски думите "общински народни съвети и кметствата" да се заменят с "общините".
Комисията не подкрепя предложенията, тъй като те не се отнасят до основните положения на законопроекта, приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Направил съм девет предложения по закона. Пет касаят законопроекта на правителството, четири - го допълват. Това е едно от предложенията, които го допълват.
Да сменим "такса", това е при получаване на имущества по дарение и по възмезден начин, и да го заменим с "данък". Защо?
Аз обосновах тезата още на първо четене. Мисля, че господин Сунгарски също каза - разлика между такса и данък. Но мисля, че ако остане така в законопроекта, съществува една голяма опасност в това, че целият парламент или парламентарното мнозинство едва ли не открито се съгласява да продължи нарушаването на Конституцията.
В Конституцията изрично е записано какво е данък, кой го определя, че това е прерогатив само на парламента.
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Вие подписали ли сте я?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не съм я подписал, обаче съм се клел в нея за разлика от някои, които са се подписали и са се клели, и я нарушават. И когато тия хора са облечени с изпълнителна власт, госпожо Караиванова, Вие сте били прокурор и точно Вие не трябва да се смеете на това нещо. Извинявайте, че Ви репликирам.
За мен няма по-голямо нарушение от това един представител на изпълнителната власт да нарушава Конституцията и да занимава целия парламент със своите недомислия. Защото на практика с това се занимаваме. За да избегнем още едно недомислие, аз предлагам този текст. Едно заобикаляне на Конституцията, тогава, естествено, като е писан този закон не е имало такава Конституция. Но дайте да приведем законът в съответствие с Конституцията! Да не се крием зад нещо, което го наричаме "такса", а на практика е данък.
И тук пише - "такса за даваните от тях услуги". Че каква услуга дава една община, когато вие получавате някакво имущество по дарение или си прехвърляте недвижим имот и т.н.? Напротив, тук хората, които бяха преди в Комисията по бюджет и финанси знаеха, че преди около година и половина, а може би и малко повече, ние обсъдихме един цялостен законопроект за изменение и допълнение именно на този закон. И там бяхме приели тезата, че това ще се казва "данък", - данък върху продажба, данък върху прехвърляне на имущество по дарение, данък върху дарението, което не е под формата на недвижим имот", как да бъде.
Аз по-надолу съм развил своята теза, но тук ви предлагам да сложим още един данък. В този закон има само два вида данъци - данък върху сградите, данък върху наследствата. Слагаме данък при получаване на имущество по дарение и по възмезден начин. Защо? Защото има опасност при сезиране на Конституционния съд той да отмени тази разпоредба, че има такава такса. И ще се получи една пробойна в закона и тя ще въздейства върху държавния бюджет. И държавният бюджет няма да получи приходи. Това ли защитавате вие в момента? Поставяте опозицията в едно интересно положение. Опозицията да се стреми да пълни държавния бюджет с пари, а вие да се опъвате и да казваме - "Не, не щем. Работете, изпълнявайте своите пълномощия!" Защото моето право като народен представител е когато видя такава постановка да търся начин да я приведа в съответствие с Конституцията. Защото аз съм положил клетва, както и Вие. Но Вие, ако се отнасяте пренебрежително към Конституцията - добра или лоша, ние нямаме такова отношение към нея. Ние искаме нещата както по отношение на изискванията към парламента - да правят конституционни закони, така и към изискванията към изпълнителната власт - да спазва и законите, и Конституцията, да бъде всичко наред. В изпълнение на това свое задължение аз правя едно такова предложение.
Моля ви да ме подкрепите, за да не се занимаваме на извънредни заседания с този законопроект и пак да дойде министърът тук и да плаче - "Ама вие забъркахте каша". Кашата я забъркаха тия, които не знаят как да се оправят със законите. Ами то, това е способността на управление - да управляваш в съответствие с Конституция и закони. Който не управлява в съответствие с Конституция и закони води държавата към нещо друго, което се нарича първо, административна диктатура, от която до политическата диктатура е една крачка.
Обръщам се към политическото ръководство на вашата партия - моля ви се, не толерирайте повече такива действия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля заместник-министърът по този въпрос, който ми се вижда много сериозен да каже мнението си. Става въпрос за неща, които не намаляват приходите, а са терминологични и важни. Какво е Вашето мнение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тези въпроси бяха обсъждани вчера в Комисията по бюджет и финанси. Аз изразих становището на Министерството на финансите. Действително, в отделни раздели на сега действащия Закон за местни данъци и такси се налага едно изменение. И по-специално в частта за данък наследство и таксите за получаване на имущества при дарение и прехвърляне. Заедно с това, разбира се, и в останалите раздели също така има текстове, които подлежат на корекция.
Всичко това обаче изисква едно сериозно обработване последователно и систематично на целия закон. Още вчера аз имах възможност, просто от прима виста, когато се постави този проблем да изразя някои съображения, които подсказват, че така ад хок, в движение, подобни изменения наистина ще нарушат разпоредбите в тези раздели и ще го направят вече наистина съвсем труден за изпълнение от страна на администрацията.
В този смисъл още вчера изразихме становище и готовност от страна на Министерството на финансите в един кратък срок, от порядъка на месец, да се разработи едно цялостно изменение във всички останали раздели по Закона за местните данъци и такси и това изменение да бъде предоставено на Комисията по бюджет и финанси за гласуване тук, в Народното събрание.
В този аспект считаме, че това е може би най-точният и най-правилният път, по който може да се върви и наистина да се направят такива изменения, за които тук господата народни представители пледират и то с основание. В този аспект мисля, че това е реализуемо и изпълнимо. И тогава безспорно вече можем да кажем, че действително ще има един актуализиран, изменен и допълнен Закон за местните данъци и такси, който може да се прилага.
Що се касае в по-далечен план, да се говори за изменение на този закон, това реално означава да се направи Закон за имуществените данъци и отделно да имаме нов Закон за такси. В този аспект работата е много по-сложна, много по-продължителна и наистина готовност за тази година да се направи такова радикално изменение, просто няма.
Аз имах възможност още вчера да обясня, че по същество това изисква не само работа по текстове на закона, но това изисква една подготовка за въвеждане на имуществени данъци така, както те действат в момента в страните от Европейския съюз.
На първо място е необходима организация по отношение на самия данък. Необходима е организация по отношение на методиката за установяване на пазарни цени на недвижимите имоти. На трето място е необходима предварителна подготовка за събиране на информация, по която вече да се прилагат методиките, методите за пазарна оценка на тези недвижими имоти.
Именно в този аспект ние считаме, от страна на Министерството на финансите, че бихме могли, пак повтарям, в порядъка на около месец, всички тези предложения, които господин Венцеслав Димитров предлага във вариантите, които бяха обсъждани вчера, както и предложенията от господин Сунгарски и други депутати, да бъдат отразени и да бъдат предложени на вниманието на парламента след около месец за генерално изменение и допълнение на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Както отбеляза господин Кирил Желев, аз тук имам чисто редакционно предложение - да заменим вече неупотребими формулировки, съществуващи в закона с това, което се е възприело и се е наложило. Тоест "формулировката "общинските народни съвети и кметства" да бъде заменена навсякъде с думата "общините".
Същевременно предложението е по чл. 1 и по чл. 2 на досегашния закон. Ще използвам факта отново да припомня нещо, което казах в началото. В чл. 2 в буква "г" пише: "за ползване на кариерни материали". И аз пак ще припомня, че тук има постановление на Министерския съвет, което въвежда еднократна такса от 1500 лв. за вадене на кариерни материали от руслата на реките, а никой не казва за колко време, колко ще извади. Значи той може да стигне до другия край на земното кълбо срещу 1500 лв., което ми се вижда безумие.
Нашите предложения, и в това отношение господин Бисер Славков може би е прав, обаче са по-скоро в насока сегашният закон да бъде по-лесно приложим, да бъде изчистен от някои изрази, които, меко казано, не съответстват на 1996 г. Политическият сблъсък, ако има такъв, ще бъде в последния абзац на закона, тоест в предложените таблици и по-скоро приложенията.
Аз ви предлагам тези формулировки, които са чисто редакционни, да бъдат приети. Защото те нито променят, нито развалят смисълът на закона, а само го правят адекватен на днешния ден. Благодаря.




ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли по предложението? - Няма.
Преминаваме към гласуване. По предложението на Венцеслав Димитров, доколкото разбрах, приема се обосновката, но се смята, че това нещо може да се направи с един цялостен закон. Затова комисията не го подкрепя.
Моля да гласувате предложението на Венцеслав Димитров.
От общо гласували 174 народни представители, за - 65, против - 60, въздържали се - 49.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Сунгарски в чл. 1 думите "общинските народни съвети и кметствата" се заменят с "общините". Моля да гласувате. Терминологичен въпрос.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Моля за извинение, но въпросът не е само терминологичен. Първо, общините са територия. Второто, което е, в общините има два органа като минимум - това е кметът на общината и общинският съвет. И третото, става дума за кметства, които са на самостоятелен бюджет.
Така че проблемът не е само терминологичен. Можем да получим много по-голямо объркване от това, което в момента реално е в закона. (Реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не сме гласували нищо още, обясняваме се. Да отпадне само "народни". (Реплики от залата)
Комисията не подкрепя това предложение.
Господин Сунгарски, съгласен ли сте да отпадне думата "народни"? Действително тези съвети не са народни съвети, не се наричат така, а са общински съвети. Господин Сунгарски не се съгласява с по-меката формулировка. Поставям на гласуване така, както е предложил. Съгласен ли сте да отпадне само "народни"?
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате в чл. 1 думата "народни" след "общинските" да отпадне.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Тази дума трябва да се махне в целия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В целия закон? (Шум и реплики) Навсякъде "общински народни съвети" да се замени с "общински съвети" в целия закон. Където е "народни съвети" става "общински съвети". Съгласни ли сте така? - Да. Гласувайте!
От общо гласували 182 народни представители, за - 155, против - 7, въздържали се - 20.
Предложението се приема.
Има предложение чл. 3 да отпадне. Не се подкрепя от комисията. Моля да гласувате.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Един момент, господин председателю, не съм го оттеглил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуваме да отпадне.
ИВАН СУНГАРСКИ: Не, един момент, може би е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отменете гласуването.
ИВАН СУНГАРСКИ: Може би е по-резонно да бъде променен текста. Текстът гласи: "Таксите са прости и съизмерими и се заплащат в таксова марка "народни съвети", нещо, което на практика не съществува.
Или трябва да отпадне текстът, или да стане: "таксите са прости и съизмерими и се заплащат в брой". (Реплики от залата) Да, или по банков път. Но таксова марка "народни съвети" - това понятие не фигурира никъде вече и не само че не фигурира като понятие, а няма и марки, а това съществува в закона.
Затова предлагам следното: "Таксите са прости и съизмерими и се заплащат в брой или по банков път".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А по пощата?
ИВАН СУНГАРСКИ: То е все едно. Не променя смисъла на закона, а само премахва излишния баласт от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски, с пълното уважение за това, което казвате, като вземам предвид заявлението и на Комисията, и на заместник-министъра, че този закон в едномесечен срок ще бъде прегледан и всичко това ще отпадне, да не се захващаме с текстове, които тук не са дадени и не са обсъдени. Затова мога да поставя на гласуване само Вашето предложение този член да отпадне.
Който е за това този член да отпадне, моля да гласува. Предложението не се подкрепя от комисията.
От общо гласували 175 народни представители, за - 62, против - 105, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в чл. 4 след първото изречение се слага запетайка и се продължава с думите "с изключение на такса смет, която се определя от общините", а в чл. 4б, ал. 3 отпадат думите "и служи за база при".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Аз имах възражения против това таксите да са прости. Има прости хора, ама прости такси!? Проста лихва и сложна лихва има, ама прости такси за пръв път чувам, но както и да е. Щом искате таксите ви да са прости, прости да са, може би по-лесно се контактува.
Моето предложение беше частично възприето с гласуването на предложението на господин Желев, обаче то отпадна на практика с това, което гласувахме за преоформяне на чл. 4б в 12.
Така че втората част от предложението ми е приета, но аз настоявам и първата част да бъде приета. И ви призовавам да ме подкрепите поради следните мотиви.
В чл. 4 пише: "Таксите, събирани по този закон, се определят с тарифи от Министерския съвет".
Аз предлагам да добавим: "с изключение на такса смет, която се определя от общините", но понеже направиха забележка - "и от общинските власти". Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Общинските съвети.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами "общинските власти" като кажем, то е ясно какви са. Ако юристите смятат, че е по-добре "общинските съвети", не знам.
Защо? Защото, ако изоставим това изключване ще остане сегашната постановка, която е намерила израз в чл. 66 от Тарифата за държавните такси и там пише, че ако не могат да ги определят по друг начин, те взимат за основа данъчната оценка.
За мен това е малко странна логика и мисля, че даже и господин Стоилов миналия път се присъедини. Нека да оставим общините, в които има избрани общински съветници, има кметове, нека те видят какви такси смет да събират, как да ги събират, как да ги определят. Защото срещу тази такса, която те събират, те предоставят услуга. Каква е услугата? Организират извозването на сметта, складирането, унищожаването, преработването или каквото искат повече, я правят. Но това право на общината, след като имаме задължение общината все пак да се самоуправлява и самофинансира, защо да я ограничаваме с правила, които ги въвежда Министерският съвет? Сигурно има общини, където извозването на сметта е много сериозен проблем. Ето например, аз съм народен представител от Варна. Където и да се завъртите, виждате, че е пълно с боклук. И трябваше един наш известен лекар, да не го казвам кой е, да събере маса студенти, да им даде пари на ръка и да ги накара да почистят пътя от летището до хотела, за да придобие някакъв вид. Дайте възможност на общинските съвети да увеличават, намаляват, но те да носят пълна отговорност за това градът да е чист, а не да си измиват ръцете с Министерския съвет или с Народното събрание и да казват: те това гласуваха.
Призовавам ви да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки по този въпрос?
Предлага се за гласуване в чл. 4 след първото изречение да се сложи запетая и се продължава с думите: "с изключение на такса смет, която се определя от общинския съвет".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 181 народни представители, за - 76, против - 64, въздържали се - 41.
Предложението не се приема.
Следващото!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на на¬род¬ния представител Иван Сунгарски:
В чл. 5 да отпаднат думите: "това ограничение не се отнася за държавните и кооперативните предприятия".
Комисията не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 165 народни представители, за - 52, против - 76, въздържали се - 37.
Предложението не се приема.
Следващото предложение!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
В чл. 6:
"1.Буква "а", "б", "е" и "к" да отпаднат".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Муравей Радев и народния представител Иван Сунгарски също по чл. 6:
Ал. 3 да се отмени.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Муравей Радев и Иван Сунгарски относно отпадането на ал. 3 от чл. 6 и предлага то да бъде § 1 от настоящия законопроект, който да гласи:
"§ 1.В чл. 6,ал. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Сунгарски. Вие ще обосновете само предложението за букви "а", "б", "е" и "к"?
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Да, да. Слава Богу, че току-що господин Желев показа, че все пак някои от нашите предложения не са чак толкова безсмислени.
Буква "а" гласи следното:
"Буква "а". Сградите, освен жилищните, на учрежденията и предприятията, включени в единния бюджет, както и тези на Българската народна банка, Държавния застрахователен институт, Държавна спестовна каса, ако не се отдават под наем, се освобождават от данък."
Е, хубаво. Ако тях ги освободим от данък, след като примерно тук в София или в големите градове има маса такива сгради и те заемат най-централните, най-скъпите места, защо да ги освобождаваме от данък сгради и докога?
Затова правя предложение това да отпадне.
Буква "б" гласи следното:
"Буква "б". Сградите, освен жилищните, на държавните земеделски стопанства, трудовокооперативните земеделски стопанства, както зас¬т¬ро¬ени¬те и незастроени дворни места и парцели, включени в техните земи, с изключение на отдадените под наем, се освобождават от данък."
Де факто тези субекти вече не съществуват. Защо да ги освобождаваме от данък?
Буква "е" гласи:
"Буква "е": Стопанските сгради на членовете на текезесе се освобождават от данък."
Хайде, още нещо ново, тоест нещо старо, което де факто го няма.
А буква "к" гласи следното:
"Буква "к". Парцелите и частите от дворни места и парцели, оставени за лично ползване като полски имоти на членовете на трудовокооперативните земеделски стопанства, на работниците в държавните земеделски стопанства, ако се обработват от тях, както и частните дворни места и парцели, обработвани от трудовокооперативните земеделски стопанства, се освобождават от данък сгради."
Е, хайде да ги оставим тогава и тези.
Това просто са неща, които би трябвало да отпаднат от закона затова, защото субектите, упоменати в тях, просто не съществуват. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски, има такова правило в логиката: "Твърдение за обект, който не съществува, е вярно".
ИВАН СУНГАРСКИ: Това е добро като логична задача, но ние...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всяко твърдение, което се отнася за нещо, което не съществува, това твърдение е вярно.
ИВАН СУНГАРСКИ: Тоест, значи, че трябва да ги освободим от данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дали ще ги освободите или няма да ги освободите, щом не съществуват...
ИВАН СУНГАРСКИ: След като правим съвременен закон, мисля, че това трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При втората редакция ще отпаднат, естествено.
ИВАН СУНГАРСКИ: А за последното предложение - за ал. 3, бих желал колегата Радев да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, подлагам на гласуване предложението на господин Сунгарски - най-напред в чл. 5 да отпаднат думите: "Това ограничение не се отнася за държавните и кооперативните предприятия".
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Това вече се гласува, господин председател! Минаваме на чл. 6!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласува се.
Сега гласуваме отпадането на букви "а", "б", "е" и "к" от чл. 6.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 185 народни представители, за - 72, против - 76, въздържали се - 37.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Муравей Радев и Иван Сунгарски относно отпадането на ал. 3 от чл. 6.
Господин Радев иска думата. Заповядайте, господин Радев.


МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Нека за тези, които нямат основния текст, да знаят какво точно предлагам да се отмени. Чл. 6 третира освобождаване от данък и изрежда най-различни хипотези. Едната от тях в ал. 3 казва: "Министерският съвет по доклад от министъра на финансите може да освобождава и други сгради, дворни места и парцели от данък върху сградите".
Това не е работа на Министерския съвет, а на Народното събрание и аз съм съгласен и доволен от това, че комисията подкрепя подобно нещо и нека да гласуваме да няма такива възможности министърът на финансите.
Но аз друго исках да ви кажа. Ето ви един случай, в който предложение, несвързано само с предложения чл. 4б на Министерския съвет, се приема, ще бъде гласувано и ще стане елемент на този закон. И като направим това, моля ви повече да не се говори в тази зала, че това трябва да бъде отхвърлено, тъй като няма отношение към законопроекта, внесен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, има думата господнин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Само една бележка. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, не е вярно, че това предложение не е свързано с основния закон. И в този смисъл господин Муравей Радев некоректно формулира по този начин направеното предложение. Пряко е свързано предложението на народните представители Муравей Радев и Иван Сунгарски и предложението на комисията за отмяна на ал. 3 и се отнася...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Комисията, а не този, който го внася. Ако го беше направила комисията, да.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Става дума за права по данък сгради и по предложение, което е направено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този въпрос се разбрахме вече.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Просто нека да не повтаряме, че го отхвърляме на тази база само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно! Предлагам да гласувате предложението на комисията, основано на предложението на народните представители Муравей Радев и Иван Сунгарски:
"§ 1. В член 6 алинея 3 се отменя".
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: И аз предлагам, господин Радев, като почетем малко повече, ще направим връзката сигурно между текста на вносителя и този текст, който се отменя.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Прочетете още веднъж текста.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 1. В член 6 алинея 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 166 народни представители, за - 159, против - 3, въздържали се - 4.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски по чл. 7. В чл. 7 думите "общински съвети и кметства" се заменят с "общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това го решихме за целия закон.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Но тук се предлага нещо по-различно, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А, тук е друго, да - "общински съвети и кметства" да се замени с "общините".
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз продължавам да твърдя, че общините са териториални единици, а не органи за управление.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): В момента е "общински народни съвети", само "народни" да отпадне.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Общините са територия, а не органи за управление. Възлагаме на територията да направи нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението не се подкрепя от комисията, моля да гласувате.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Нека тогава да остане "народни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук не е за народните съвети. Това е друго.
От общо гласували 154 народни представители, за - 39, против - 100, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски по чл. 9.
В чл. 9:
1. Букви "а" и "в" - да отпаднат.
2. Ал. 3 също да отпадне.
Комисията не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски, имате думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): В този член - 9, са дадени преференциални възможности за оценка, по-точно за данъчно облагане на сгради, които принадлежат на държавни, кооперативни и обществени предприятия, учреждения и организации, оценяват се с 2 процента от оценката. За следващите, всички останали, така наречени неправоимащи, съгласно този закон, оценката е правена на база 4 процента, а в буква "в" вилните места и парцелите, върху които те са построени - с 6 процента.
Аз просто предлагам тази разлика в процентите да бъде премахната и да бъде в сила 4-процентовата оценка за всички обекти на този закон. Това е смисълът на моето предложение.
Не мога да разбера защо държавните, кооперативните и обществените предприятия, учреждения и организации трябва да плащат по-малко от гражданите в тази страна.
А и последната алинея - 3, която предлагам да отпадне, е във връзка с тези предложения. Тя гласи следното:
"За имоти, чиято данъчна оценка е по цени след 1 февруари 1991 г., данъкът се дължи в размер на 50 на сто от размера, определян по ал. 1 и ал. 2". Това предлагам да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е мнението на комисията?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Комисията не подкрепя предложението, тъй като не е във връзка с предмета на обсъждания законопроект.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли и аз да взема отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, искам да взема отношение по предложението на господин Сунгарски за отпадане на 50-те процента. Петдесетте процента ще предложат същото, което предлага правителството в чл. 6 на тарифата и формулировката е същата.
Аз възразявам най-напред против самата формулировка - "което не се използва за жилищни нужди", защото желанието както на правителството, така може би и законодателят, когато е писал тази алинея, е да дообложи допълнително с данък в двоен размер тези, които имат някакви стопански приходи от сградите, в смисъл, че ги дават под наем. Формулировката както на правителството, така и в съществуващия закон обаче е малко по-различна - това, което не се използва за жилищни нужди, то съответства на една по-друга философия, философията, че държавата се грижи, едва ли не поема контрола върху всички, върху цялата жилищна площ в страната, размества, настанява, гони и т.н. Това беше предишната философия. Защото тогава наемите бяха минимални. Предполагам, че точно тогава законодателят не се е съобразявал толкова с наемите.
Сегашните предложения на Министерския съвет и отмененото 254-о постановление съответстват на една друга философия, на философията, че този, който взима някакъв допълнителен доход, примерно от наем, на него трябва да му се оцени съответно имотът много повече, за да плаща по-голям данък. Но това нещо съответно трябва да бъде написано по подходящ начин, а не да се копира едно изречение от предишната идея.
Така че аз не мога да се съглася с предложението на господин Сунгарски, както е формулирано, освен ако, първо, не се оправи, така че да съответства точно на тази идея, която ви казах, примерно взима много големи доходи, да се обложи, и то е по-правилно, отколкото другото. Не пипайте данъчната оценка, пипнете данъка. Обаче то би трябвало да се гласува ан блок с предложението за отпадане на чл. 6 в приложение N 1. И това е идеята.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Аз това имах предвид.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Представете си обаче, че предложението на господин Сунгарски се приеме и се приеме и предложението на Министерския съвет за петорно увеличаване на данъчната оценка върху същите тези имоти. Тогава ще стане един път двойно при него, там - петорно, и примерно за центъра на София, където имаме пет пъти увеличение - по пет, двадесет и пет. И с неговите две става петдесет пъти увеличение.
Така че, господин Сунгарски, Вашият подход е по-правилен - да се увеличи данъкът, но само ако се отмени съответно чл. 6 в приложение N 1, предложен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагаме на гласуване предложенията на господин Сунгарски. Първо буква "а" и буква "в" да отпаднат от чл. 9. Моля да гласувате.
От общо гласували 156 народни представители, за - 44, против - 93, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.


Второто предложение е ал. 3 да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 151 народни представители, за - 43, против - 91, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Муравей Радев:
В чл. 9а.
1. В буква "а" числата "1", "2" и "3" стават съответно "5", "10" и "15" лева.
2. В буква "б" числата "0,25", "0,50" и "0,75" да се заменят с "1", "2" и "3" лева.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защо?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Възприет е принципът, който беше и за другите предложения, направени от народни представители като предложения за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние нарушихме този принцип.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, аз продължавам да отстоявам този принцип, че е нелогично оперативно в залата да бъдат изработвани и съчинявани текстове. Те трябва да бъдат свързвани с общите принципи и изменения и допълнения, които трябва да бъдат направени в съответния закон. На това основание комисията не подкрепя предложението, тъй като то не се отнася до основните положения на законопроекта, гласуван на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря.
Думата има Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Колеги, ето ви един пресен пример за нещо, което не е добре обмислено, какви негативни резултати поражда. Хайде сега внимавайте, за да видите какво точно не подкрепя комисията.
За какво точно става дума? Чл. 9а третира въпросите, когато едно жилище, което се притежава от отделен гражданин или членове на неговото семейство, превишава 120 кв.м разгъната застроена площ. В такива случаи членовете на едно семейство плащат допълнителен данък сгради в следните размери - чета ви досегашните размери, които предлагам да се завишат: за София, областните градове и градовете с население над 50 хил. жители в момента за площ от 120 до 150 кв.м се плаща по 1 лев на кв.м. Горната граница това са 30 кв.м. 30 кв.м по 1 лев прави 30 лева. За 30 лева в момента говорим. И този данък трябва да остане по смисъла на предложеното - да не се закачат тези части от закона. Аз ви предлагам това да стане 5 лева, а не 1 лев. По същия начин: вместо 2 лева да стане 10 лева и вместо 3 лева... Защото площта над 200 кв.м - кой е онзи, който има апартамент над 200 кв.м и който сега плаща само по 3 лева за повечето квадратни метри? Нека да плаща по 50 лева повече.
И аз не знам как мнозинството ще отхвърли това предложение ей така, леко, с една ръка, защото, видите ли, Министерският съвет не се е погрижил да внесе тези промени. Те щели да бъдат внесени след 1 месец. След 1 година няма да бъдат внесени. Аз се обзалагам с вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Искам да направя една реплика на уважаемия господин Радев. Господин Радев, погледнете в закона и вижте кога са внесени тези постановки. Те съответствуваха на едно друго време. Вярно е, че с някои от тях може да сме съгласни, с някои да не сме съгласни, но тогава имаше един такъв Закон за собствеността на гражданите и той забраняваше на хората да имат по-големи жилища. Даже нещо друго, Вие сте свидетел, знаете, че тогава хората се развеждаха, за да не им взимат жилищата. Ако имат две жилища - едно е тяхно, едно по наследство го получават и се чудят какво да правят. Всичко това идва да покаже върху какъв закон работим.
Вярно, че би трябвало по-богатите хора да плащат по-големи данъци, но те ги плащат ако има Данък общ доход. Вие казвате: Данък сгради. Аз Ви казвам, че ние сме много далеч от европейските норми докато не въведем в България един нормален Данък имущество. Защото има някои хора в малки апартаменти, където държат много големи имущества, или в големи, които са унаследени, те даже не могат и да ги стопанисват.
Думата ми беше за друго. Наистина този закон именно в тези допълнителни текстове (чл. 9а) показва, че той е следствие от една бих казал мракобесническа диктатура. И онези, които отказват да поправят този закон, поддържат тези неща. Аз съм изненадан, че тук има хора, които, като се каже ТКЗС или ДЗС, просто цъфват и казват: как ще ги отменяме, това беше толкова хубаво. Ами дайте да върнем и другите неща. Имате мнозинство. И петолъчките да сложим. И всичко.
Затова, моля ви се, във Великото Народно събрание, господин Филипов, не беше така. Тогава имахте навика от страх или не знам защо, обаче се вслушвахте в това, което предлагаше опозицията. Сега не се вслушвате и по отношение на такива изостанали закони вие се връщате пак... Даже имаше един прокурор, който беше казал: дайте да хванем неправомерните доходи. Кои са неправомерните доходи? Това са нетрудовите доходи. Горе-долу тези работи, които сега дискутираме, са същите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата има народният представител Стефан Стоилов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Стефане, защити тезата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Ама не теб, тъй като хвърляш тук балони - ТКЗС и ДЗС. Това не е тема. Това не е темата на парламента днес и дайте да не смесваме залата с митинги.
Това е едно сериозно предложение на господин Муравей Радев. Казвам сериозно, защото то се покрива с онова, за което аз и в комисията, и в залата на първо четене си позволих да ви отнема минута и да ви върна към стари дискусии в парламента във връзка с една практика в европейски страни. Наистина за жилища над определена площ - може да живееш на площ от 1222 м, но обществото приема, че за по-голямото от определен размер жилище гражданинът трябва да бъде натоварен с допълнителен данък. Такава е практиката в Германия. Това документално ни беше представено именно още тогава във Великото Народно събрание.
Предложенията на господин Радев са в тази насока. Аз споделям позицията на Министерството на финансите, представена от неговия заместник-министър, сега да не отиваме към неща, които не са свързани с главното в предложенията на Министерския съвет. Но понеже в случая става въпрос за постъпление в бюджета, аз горещо ви приканвам, колеги, да подкрепим предложението на господин Муравей Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Муравей Радев по чл. 9а. Моля да гласувате.
От общо гласували 169 народни представители, за - 107, против - 28, въздържали се - 34.
Предложението на господин Муравей Радев е прието.
Давам думата на Николай Камов по процедурен въпрос.


НИКОЛАЙ КАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, очевидно тази точка няма да може да бъде изчерпана до края на работното време, но тъй като следващите не търпят отлагане, даже едно от разрешенията вече е просрочено, аз Ви моля и предлагам следната процедура: да бъде отложено за утре продължението на дебатите по тази точка от дневния ред и да преминем към т. 3, 4 и 5, като удължим работното време до изчерпването на ратификациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Едвин Сугарев да се изкаже против процедурното предложение.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тук просто отминавам факта, че прекъсваме един толкова важен законопроект, отминавам факта, че има назначени комисии, които ще бъдат пропуснати заради продължението на времето и бих приел предложението на господин Камов, ако ставаше дума за ратификации, по които в залата ще има консенсус. Аз твърдя, че по една от ратификациите, а именно за водите на река Места, няма да има такъв консенсус. Напротив, ще има много ожесточени обсъждания. Това не е нещо, което можем да претупаме току-така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Камов.
От общо гласували 180 народни представители, за - 111, против - 64, въздържали се - 5.
Предложението се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕЛИТАНЕТО И КАЦАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА АМЕРИКАНСКИ ВОЕННОТРАНСПОРТЕН САМОЛЕТ С-130 ЗА ТРАНСПОРТИРАНЕ НА АМЕРИКАНСКИ ВОЕННОМЕДИЦИНСКИ ЕКИП ЗА УЧАСТИЕ В "ПАРТНЬОРСТВО`96".
Давам думата на господин Николай Камов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 7 март 1996 година Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проект за решение, внесен от правителството, и прие следното становище. Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши прелитането на американски военнотранспортен самолет С-130 без въоръжение и разузнавателна апаратура на борда над територията на Република България на 23, 25 и 30 март 1996 г. и кацането му на летище Пловдив на 23 и 30 март 1996 г. за транспортиране на американски военномедицински екип за участие в учението "Партньорство`96".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Петров да докладва становището на Комисията по националната сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Становище на Комисията по националната сигурност относно проект за решение за разрешаване прелитането и кацането на територията на Република България на американски военнотранспортен самолет С-130 за транспортиране на американски военномедицински екип за участие в учението "Партньорство`96".
Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 13 март 1996 г. Тя констатира, че националното военномедицинско учение с американско участие "Партньорство`96" е необходимо и полезно. То ще съдействува да се изучи опитът на военномедицинските органи на Съединените американски щати за действия в сложни и извънредни обстоятелства, ще подобри подготовката на българските военномедицински формирования за участие в омиротворителни и хуманитарни операции, провеждани под егидата на НАТО и Организацията на обединените нации, ще помогне за хармонизиране на нашите стандарти с утвърдените в Северноатлантическия съюз.
Разрешението за прелитането на самолет С-130 на САЩ, който ще транспортира американски военномедицински контингент, е средство за постигане на тези цели. Комисията подкрепя предложението на правителството, защото то способствува за утвърждаване на България като активен участник в инициативата "Партньорство за мир".
Становището на комисията беше прието на 13 март 1996 година с 14 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържали се". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се радвам да можем да дадем такова разрешение според чл. 84, т. 11 на българската Конституция, само че не разбирам защо правителството е поискало от нас тази санкция, след като не става дума по чл. 11 за чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея. Според тълкуването на Конституционния съд става дума за контингент, който не би могъл да се определи като войски, тъй като въоръжение не притежава, изрично е казано, че става дума за самолет, който е без оръжие и без разузнавателна техника. Следователно правителството нямаше нужда да търси санкцията на парламента, а трябваше да разреши, както междупрочем, доколкото разбирам, е и разрешило съответното кацане на самолет С-130. Това е само моето мнение. И според мен правителството би трябвало да действува и без тази санкция на парламента. Това е, което бих желал да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Предлагам Народното събрание да приеме следното решение:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Разрешава прелитането на американски военнотранспортен самолет С-130 без въоръжение и разузнавателна апаратура на борда над територията на Република България на 30 март 1996 г. и кацането му на летище Пловдив на 30 март 1996 г. за транспортиране на американски военномедицински екип за участие в учението "Партньорство`96".
Моля да гласувате.
От общо гласували 166 народни представители, за - 160, против - няма, въздържали се - 6.
Предложението се приема. Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ВОДИТЕ НА РЕКА МЕСТА.
Има думата по процедурен въпрос господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е да не разглеждаме сега, а след малко проблема с ратификацията за водите на река Места. Първо да разгледаме безспорната, надявам се, за българския парламент ратификация за откриването на трите гранични контролно-пропускателни пункта с нашата южна съседка Република Гърция.
Още повече, искам да кажа, че за втората ратификация, която според мен би трябвало да бъде втора по реда, който си позволих да предложа, няма становище на Комисията по националната сигурност, вероятно защото е пропуснато да бъде разпределена до нея. Въпросът за водите е стратегически въпрос. Той ще бъде от изключителна важност за следващия век и за следващото хилядолетие, така че Ви моля да разгледаме първо това, което е безспорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Калин Димитров.

КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Аз възразявам на колегата Михайлов. Двата въпроса са взаимно свързани и мисля, че колегата Михайлов говори нещо, което е в противоречие с искането на хората от тези райони. Да се одобри тази спогодба и най-после да стартира разкриване на гранично-пропускателните пунктове в Южна България.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз предлагам да се одобри.
КАЛИН ДИМИТРОВ: Не, те са взаимносвързани и не може да се дели едното от другото.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Как така са свързани?
КАЛИН ДИМИТРОВ: Така че възразявам. Мисля, че говори в противоречие с това, което искат хората от тези райони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има предложение да се разменят местата на тези две точки.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 176 народни представители, за - 67, против - 84, въздържали се - 25.
Не се приема.
Има думата Васил Михайлов по процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко колегата спомена, че хората от тези райони, имам предвид от южната ни граница, много държат на отварянето на трите гранични контролно-пропускателни пунктове. Това е полезно за тези хора и за България. В този смисъл е и моето предложение - да се занимаем с ратификацията, тази, която няма как да предизвика спорове. Тя е безспорно, несъмнено изгодна за нас и в тоя смисъл едва ли ще буди каквито и да е коментари.
Затова, моля ви, да прегласувате. Изглежда колегите не разбраха, че се предлага да се занимаем първо с този проблем, а след това с друг проблем, какъвто са водите на Места. Какво е това тяхно взаимно свързване, след като те са две отделни ратификации? Нека ние разгледаме безспорната ратификация. Според мен безспорната. Надявам се да няма съответно противостоене.
Затова ви моля, уважаеми господин председател, да прегласуваме направеното предложение за промяна на точките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате втори път.
От общо гласували 176 народни представители, за - 65, против - 96, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.

Преминаваме към обсъждане на -
ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВОДИТЕ НА РЕКА МЕСТА.
ИВАН ГЛУШКОВ (от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че вие не разбрахте добре предложението на господин Михайлов. Освен неговото предложение - за промяна в реда на двата законопроекта, беше подчертано, че Законопроектът за ратифициране на Споразумението за водите на река Места не е обсъждан в Комисията по националната сигурност.
Следователно е недопустимо ние да обсъждаме тук, в залата, този законопроект, още повече, че става въпрос за водите на река Места. Нещо, което е изключително важно. Знаете, няма да се спирам на този въпрос. И без становище на Комисията по националната сигурност не трябва да се обсъжда този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Глушков, много Ви моля да не давате квалификации без Вие да сте разбрали за какво става дума!
Този законопроект е разпределен на две комисии. От тези две комисии има становища. Ваше мнение е когато обсъждаме законопроекта да направите предложение.
Давам думата на народния представител Борис Колев да докладва становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще ви запозная със становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите, относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване на водите на река Места, внесен от Министерския съвет на 6 март 1996 г.
С разпореждане на председателя на Народното събрание от 7 март 1996 г. на Комисията по опазване на околната среда и по водите е разпределен Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република Гърция и правителството на Република България за използване на водите на река Места.
На свое редовно заседание, проведено на 26 март 1996 г. Комисията по опазване на околната среда и по водите обсъди разпределения й законопроект. На заседанието присъстваха представители на вносителя - заместник-министърът на околната среда - господин Йончо Пеловски, заместник-началникът на Управление "Югоизточна Европа" в Министерството на външните работи - господин Теодор Русинов и експерти от двете министерства. На представителите на вносителя бяха зададени редица въпроси, относно същността на спогодбата. Бяха засегнати и проблеми, свързано с нейното прилагане като срок на действие; дължина на хидроложката редица, въз основа на която е определен относителният дял на водите от басейна на река Места, които се предоставят на Република Гърция; формирането и дейността на Комисията по водно стопанство и други. На тези въпроси отговориха господин Пеловски, господин Русинов и експерти от Министерството на околната среда и Министерството на външните работи. Те изтъкнаха, че в спогодбата са защитени по подходящ начин интересите на Република България.
След станалите разисквания и в резултат от проведената дискусия Комисията по опазване на околната среда и по водите с 5 гласа "за", 4 - "против" и без "въздържали се"



Р Е Ш И:

1. Приема Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване на водите на река Места.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон спогодбата по т. 1.
Благодаря ви. Това е становището.
Извън него искам да кажа, че дискусията беше действително много задълбочена и компетентна. Използвам случая да изтъкна, че преди нейното подписване правителството се обърна към комисията за едно предварително становище и се посъветва с нея преди да я подпише. Една практика, която аз приветствам и би трябвало да се използва и в други случаи.
Експертите, които присъстваха, дадоха действително задълбочени отговори на зададените въпроси. Бяха засегнати редица хидроложки, хидротехнически и екологични проблеми, свързани с използването и опазването на водите от басейна на река Места.
Освен това ние поканихме в комисията и такъв известен наш специалист като професор Мандажиев, който е участвал непосредствено в разговорите с гръцката страна още преди години. Така че ние проследихме и историята на подготовката за сключването на тази изключително важна спогодба.
Използвам случая и да кажа, че уреждането на проблема за използването на трансграничните реки е включено като едно от условията в протокол N 8 и приложението към него, които са към договора за асоцииране на Република България към Европейския съюз. И без урегулирането на този въпрос нашата страна не може да работи по-нататък ефективно за приобщаването си като пълноправен член на Европейския съюз.
Правя тези разяснени, за да могат народните представители да бъдат по-наясно с важността на ратификацията на тази спогодба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Николай Камов, председател на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 21 март 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифцира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване водите на река Места, подписана на 22 декември 1995 г. в София."
Аз не разбирам защо господин Сугарев предвижда ожесточена дискусия по този въпрос. Нищо ожесточено нямаше в комисията, господин Сугарев. С консенсус Комисията по външната политика прие това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има думата господин Дилков.
Моля да ми представите списък от парламентарните групи.

ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател! Във връзка с изказването на депутата Иван Глушков, искам да споделя, че когато миналата седмица въпросът с ратификацията на договореностите между България и Гърция се разглежда в Комисията по национална сигурност, имам предвид за откриването на допълнителни три контролно-гранични пункта, в протокола на комисията това обстоятелство е отразено, стана въпрос за свързания с тази ратификация проблем за водите на р. Места. И аз съвсем откровено ще споделя, че очаквах в Комисията по национална сигурност да се постави едновременно или впоследствие и този проблем, тъй като и двата въпроса, мисля, че няма спор, са от компетентност и на Комисията по национална сигурност, т. е. те касаят проблемите на националната сигурност на нашата страна.
Ето защо аз мисля, че трябва да се разпредели допълнително, зная какъв е редът на правилника, но днес аз разбрах, че и други колеги от Комисията по национална сигурност са констатирали това сериозно, бих казал, противоречие, тъй като не може по въпроси, касаещи националната сигурност, да не даде съответното становище и тази комисия.
Още веднъж предлагам, господин председател, ако е необходимо, да се проведе дискусия по този проблем, но в същото време Комисията по национална сигурност..., разбрах, че днес се проваля дневният ред на комисията, т. е. за пореден път министърът на вътрешните работи отказа да се яви в Комисията по национална сигурност, така както в последните няколко месеца не се явява в пленарна зала, и мисля, че днес бихме могли да разгледаме и този законопроект в Комисията по национална сигурност, а след нашето становище, което ще дадем, би могло да продължи обсъждането по този законопроект преди приемането му на първо четене.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Дилков, Вие правите процедурно предложение за отлагане на обсъждането и да се разгледа в Комисията по национална сигурност.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Формулирам процедурното предложение на господин Дилков: да се отложи обсъждането на законопроекта, да се даде на Комисията по национална сигурност и след като тя даде становище да се върне в залата. Моля да гласувате.
От общо гласували 172 народни представители, за - 66, против - 62, въздържали се - 44.
Предложението не се приема.
Продължаваме обсъждането. Времето, определено за обсъждане, минималното е 30 минути на парламентарна група.
За реплика на господин Дилков думата има господин Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председател. Госпожи и господа, искам да доуточня, че Комисията по национална сигурност ще проведе заседание днес. Какъв ще бъде дневният ред, това е отделен въпрос. Той тук въведе в заблуждение парламента, че се проваля заседанието на Комисията по национална сигурност. Такова нещо няма.
ИВАН ГЛУШКОВ (от място): Не че се проваля.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Такова нещо чух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не, друг беше въпросът.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Аз искам да уведомя парламента, че ще има заседание Комисията по национална сигурност, но дневният ред вероятно ще бъде друг.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Втора реплика на господин Дилков. Репликата влиза в квотата от време.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Към господин Дилков ми е репликата.
Господин Дилков, не разбирате ли, че това не е за първи път да се използват подобни хитрини. Беше казано, не особено ясно, че има връзка между двете ратификации. Поставих въпроса: има ли я тази връзка? Бе отговорено от много компетентни лица от моите колеги в комисията, че има такава връзка. Попитахме: дайте да видим как са водени тези преговори и какви са тези споразумения? И защо, след като ние ще дадем своето съгласие и своето становище по Законопроекта за ратификация за отварянето на трите гранични-контролно пропускателни пункта, защо ние не разглеждаме ратификацията, която е свързана с водите на р. Места, още повече това е въпрос от изключителна важност, свързан с националната ни сигурност. Защото се знае, че в следващия век ще се водят войни за вода. Те и сега се водят, междупрочем, тук има компетентни хора и знаят това. Когато ние говорим за такова изключително важно за българския народ и за бъдещето на нацията ни нещо, е смешно сега тук да се бяга от отговорността и да се продължава да се върши безобразие, което е недопустимо. Безобразие е това и нищо друго не мога да нарека поведението сега.
Това, което предложи господин Дилков, е много разумно.
И аз Ви моля, правя процедурно предложение за прегласуване за отлагане на разискванията по Законопроекта за ратификация по въпроса за споразумението за водите на р. Места.
Моля ви, уважаеми колеги, това е само от полза за престижа на българския парламент, нека отложим това разискване и да се разгледа в Комисията по национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не подлагам на прегласуване това предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защото така искам. (Смях и реплики в залата)
Има думата Валентин Василев. (Реплики от Васил Михайлов) Това е мое право.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Подписаната спогодба, която тук се предлага за ратификация, е отстъпление от националните интереси на България и противоречи на едно старо решение на Народното събрание, според което 75 на сто от водите на Места трябва да бъдат използвани на българска територия. За тази спогодба аз не обвинявам гръцката страна. Гръцката страна си гледа своите интереси. Аз обвинявам тези хора от Българската социалистическа партия, които са подписали тази спогодба.
Аз мисля, че историята ще оцени какво вие сте направили с този акт. За какво става дума искам много внимателно да ме изслушате, господин Сендов, тъй като тук става дума и за математика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Слушам Ви.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Става дума и за математика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще науча нещо и по математика.



ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Старото решение гласи, че 75 процента от оттока на река Места трябва да бъдат използвани на българска територия. Тук хората, подписали спогодбата, направиха принос към математиката, като в спогодбата се казва, че ние можем да даваме на Гърция 29 процента от оттока, тоест, 25 е равно на 29, като се твърди, че 4 - 5 процента след използване можело да бъдат изпуснати в река Места и да отидат към Гърция.
Въпросът обаче не е в тези 4 - 5 процента. Въпросът е много по-сложен и аз твърдя, че при така подписаната спогодба ние догодина трябва да даваме половината отток на река Места. Точно така е и сега ще ви обясня. Освен 29 процента, в тази спогодба е написано, че оттокът на река Места в един многогодишен разрез е 1 млрд и 500 милиона кубически метра, като се посочва една хидроложка редица от 1935 до 1970 г. На въпроса защо тази редица не е продължена до 1990 - 1995 г., ни се отговори, че гръцката страна не е разполагала с такива данни за оттока. Това е просто долна лъжа на хората, които са подписали тази спогодба. Данните показват, че освен засушаването, през тези последни 20 години е нараснало много водопотреблението в тези региони, вода, която не се връща. И данните показват, че средният отток за последните години не е 1 милиард и 500 милиона кубически метра, а е 800 милиона кубически метра. Това означава, че според така подписаната спогодба, догодина ние трябва да дадем 30 процента, значи 450 млн. кубически метра, тоест близо колкото един язовир "Искър", което ще бъде половината от средно многогодишния отток, или 50 процента. Ние даваме 50 процента!
Аз ви питам: какво ще стане при суха година? Какво ще стане при суха година, когато този отток не е 800 или 900 милиона кубически метра, което е средното количество, ами е 500 млн. или 600 млн.? Това означава, че, за да изпълним ние спогодбата, трябва да дадем на Гърция почти целия отток. Е, нашите населени места да останат без вода, без напояване, за да си...? Не се усмихвайте, господин Гайтанджиев, точно така е, като проверите данните за последните години. Ако се случи година като 1993, 1994 и 1995 г., ние трябва да даваме цялата вода на Гърция. Ако не я дадем, влизаме в дипломатически скандал. Това просто за мен не е грешка, която е допусната от незнание или от невнимание. Тези данни всеки един от експертите ги има. Това е грешка, допусната нарочно и за мен това е предателство на националните ни интереси. Няма защитен текст в тази спогодба, който да казва какво ще става при суха година. Казва се, че до три години този отток можело да бъде коригиран въз основа на някакви данни от последните години. Ами че ние веднъж сме подписали за 1 милиард и 500 милиона, как гърците ще отстъпят назад? Как ще отстъпят назад, след като вече сме сложили тук ратификация?
Това просто е спогодба, която влиза в разрез с нашите интереси. Оправдания бяха докарани от девет дерета, че виждате ли, Европейският съюз при асоциирането там вмъкнал един текст, според който ние трябвало да даваме вода на Гърция. Не е вярно! Аз съм присъствал на част от тези разговори и преговори и текстът, който стои там, е да си сътрудничим по използването и опазването на водите на река Места. Да, ние ще си сътрудничим, но в какви рамки - никой не ни задължава това да го правим, да даваме половината отток при една средновлажна година.
След това се казва, че виждате ли гърците ще ни отпуснат някакви нови гранично-пропусквателни пунктове, като че ли през тези пунктове ще преминават само българи и то само в едната посока и няма да преминават гърци, няма да преминават гръцки стоки, няма да е в интерес на двете страни.
Тук ние всички сме държавници, които трябва да защитаваме националните интереси на България. А националните интереси на България по отношение на един ресурс като водата, заради която повече от половината население в България седи на воден режим и при едни по-нататъшни водостопански планове на страната може да се наложи да се прехвърлят води оттам или да се регулират води в поречието на Места, за мен това е национално предателство точно в този вид, с тези записани числа - 1 милиард и 500 милиона кубически метра.
Ето защо аз ви призовавам да размислите отново. Не е късно, не сме ратифицирали документа. Можем да поискаме някои поправки, особено по определянето на оттока на река Места, за да не съжаляваме през следващите години, за да не ни обвиняват, тоест да не ви обвиняват вашите деца след 50 или 100 години.
Призовавам всички колеги да гласуват против ратифицирането днес на тази спогодба точно в този вид, в който е предложена.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
За реплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): На вчерашното заседание на комисията моята теза беше много по-близка до тази, която господин Василев защити днес. Но един документ ме накара да променя мнението си и затова ще репликирам господин Василев.
Вчера аз заявих, че в 1990 г. българският парламент е гласувал едно решение, според което тези, които водят преговорите от българска страна, се задължават - и такъв е бил мандатът - да осигурят за ползване в България поне 75 процента от оттока на река Места. Водите да се ползват на територията на България. Аз нарекох това решение тогава по-достойно от сегашното и посочих като лично обяснение, че моят баща тогава като народен представител е гласувал за това становище. Аз подкрепих новото решение с аргумента, че не е въпрос на математика и на аритметика, а на обосновката, че 4 процента от използваните води се връщат обратно и с това формално не се нарушава предишното решение на парламента при положение, че се отстъпват 29 процента.
Но ето новият факт, който аз имам в ръцете си, за да се разбере откъде тръгва промяната на онази позиция, достойна, приета в предишното Народно събрание на Република България.
Чета:
"Решение на Министерския съвет на Република България за даване мандат за водене на преговори с Република Гърция във връзка с искането й след 2005-а година да бъдат пропускани на нейна територия 30 (33) процента от формиращия се на наша територия средногодишен воден отток на река Места."
След думата "реши" пише:
"Дава мандат на Междуведомствената работна група по водите да води преговори с гръцката страна и другите заинтересовани страни на следната основа и ред:
1. Република България да пропуска по река Места на изхода от нейната територия 30 (33) процента."
И вторият момент от това решение на правителството на България тогава, пише:
"За целта Република Гърция освен задълженията по т. 1 да поеме и задължението до 1994 г. да открие пътните връзки през прохода "Маказа" и при град Гоце Делчев на основание на принципа "интерес за интерес".
Датата е 2 февруари 1992 г.
Господин Михайлов, господин Василев! Това е точно вашето правителство, което е тръгнало от онази позиция на Народното събрание през 1990 г., наричано от вас "последното тоталитарно събрание", което е избрало като отправна точка 75 процента от оттока гарантирано да остане в България и това е първият мандат, който е обърнал нещата за осигуряване на онова, което ще получи Гърция. Това са цифрите и това е първата отправна точка за размяна на проходите. Но България е единна държава, България има последователна политика и аз не ви обвинявам за това, че сте направили този подход - отстъпка за отстъпка, защото е така в политиката. Обвинявам ви, че сега спекулирате.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата за реплика на господин Василев. Не е дуплика, защото това беше изказване от четири минути. Реплика! Аз превърнах репликата в изказване, за да не ви прекъсна. Авантажи правя.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин Божинов, аз съм много добре запознат с развитието на събитията през 1992 г. и мога да Ви уверя, ако проверите стенограмите на Министерския съвет, ще видите моята позиция каква е била през 1992 г. и която е останала непроменена до днес, първо. (Шум и възгласи в блока на левицата)
Второ, искам да Ви кажа, че тази позиция беше опитано да бъде наложена от един човек, който в момента не е в редиците на Съюза на демократичните сили и търси поданство някъде.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Кой е той?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Трето, никой не си е помислил тогава да дава мандат за милиард и 500 млн.куб.м, като всички много добре знаехме какъв е оттока.
И четвърто, при преговорите през август 1992 г. нашата позиция беше съвсем друга. Това са мандати за преговори, които никой друг не ги знае. Това трябва да Ви е ясно, когато се водят преговори. През август 1992 г. при последвалите преговори нашата позиция беше съвсем друга. А моята позиция винаги е била една и съща.
Но тук не става въпрос за тези проценти, аз пак Ви казвам. Тук става въпрос за двойно по-голяма манипулация по отношение на приетия отток. Не става дума за проценти. Става дума, че реалният отток е 800-900 млн., при една добра година милиард, а Вие сте подписали спогодба за отток милиард и 500 млн.куб.м. Откъде ще ги вземем, като фактически ги няма в тази река?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): В дупликата отново ще напомня, че във вчерашните дебати имахме националноотговорна и близка позиция с Вас, и това е в интерес на истината. (Шум и реплики в залата)
Но, вижте, в чл. 1 има един текст, който дава основание за спокойствие. След като се говори за този един милиард и 500 млн.куб.м като среден отток за периода 1935-1970 г., следва изречението:
"Тази величина ще бъде актуализирана от Комисията по водно стопанство, която се предвижда в чл. 5 на настоящата спогодба, в срок до 3 години от влизането й в сила".
Следователно българската страна може въз основа на този текст още първата година, по силата на чл. 1, да изиска корекция на величината един милиард и 500 млн.куб.м и това ще гарантира националните интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата господин Борис Колев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, първо, ще започна с апел да се уважават документите. Това, което прочете господин Божинов, е документ, приет при едно друго правителство, но то е правителство на Република България, дадени са мандати за водене на преговори и те са водени.
За разлика от тогавашните условия, ако ви прави впечатление, сравнителният метод е много удобен, за да могат да изтъкнат предимства или недостатъци при начина за отстояване на националните интереси, ще видите, че с тази спогодба всъщност се слиза под тази долна граница, която правителството, начело с господин Филип Димитров, е дало мандат да се водят преговори. Тоест, сега са 29 на сто, а не са между 30 и 33 на сто.
Естествено е, че в политиката е винаги интерес за интерес. Останалото е "интернационализъм", "дружба между народите" и т.н.
Значи българското правителство е дало мандат, сега има опити да се омаловажава това. Аз не знам този подход какъв е.
Друго нещо, на което искам да обърна внимание. Беше казано преди малко, може би неволно, може би умишлено, че едва ли не трябва да даваме един милиард и 500 млн.куб.м вода на Гърция. Това не е така просто. Цифрата, то е число, не е цифра, числото показва средният многогодишен отток. А сега ще ви кажа как се образува. Образува се като се съберат елементите на цялата хидроложка редица, отчетените водни количества за всяка хидроложка година, след което се делят като средно аритметично и се получава средният многогодишен отток за тази хидроложка редица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: На броя на годините се дели.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: На броя на годините, естествено, на ен, където ен тук е 35. Значи ние трябва да предоставим по тази спогодба 29 на сто от един милиард и 500 млн.куб.м вода.
Но каза се вече, че в чл. 1 е указано, че тази величина ще бъде актуализирана от специализиран орган. Досега такъв двустранен орган нямаше в нашите отношения с Гърция по отношение използуването на трансграничните води на река Места, а именно една Комисия по водно стопанство, която в срок до 3 години, не 3 години, а до 3 години, т.е. още на първата година ние имаме право да повдигнем въпроса за актуализиране на тези водни количества, т.е. абсолютната стойност фактически на тези 29 на сто, тъй като относителният дял ще се запазва, но абсолютният обем ще се променя, в резултат, както правилно се каза, на известното засушаване. И действително средният отток на река Места през последните години е между 800 млн. и 1 млрд. и 200 млн.куб.м вода.
Освен това, имайте предвид, че в чл. 8, ако тази Комисия по водното стопанство, аз се извинявам, че разказвам текста, но очевидно, че някои хора или не са го чели, или не е удобно да вникнат в нейните клаузи, в чл. 8 на спогодбата е предвидено, че ако тази комисия не може да достигне до някакво решение на евентуални спорни въпроси, тогава те ще се разглеждат от правителствата на двете страни, което е много по-добре, отколкото практиката на използуване на международен арбитраж. И на това искам да ви обърна внимание.
Очевидно е, аз съм много доволен, че всички чуха пълния текст на решението на правителството на Република България от 2 февруари 1992 г. и беше даден отговор на въпроса има ли връзка между двете спогодби. Връзка има и тя беше документално потвърдена пред вас. В това няма нищо лошо, ние подкрепяме в това отношение решението на правителството, начело с господин Филип Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Куртев има думата за реплика, след това д-р Михайлов. Господин Сотиров, Вие искате ли думата за реплика? Трета реплика. Това са репликите.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно не са проследени добре условията, при които са водени преговорите по-рано и сега. Става дума за 33 на сто, но съвсем не става дума за 33 на сто от общия среден естествен многогодишен отток. Ако погледнете, условията, при които са водени по-рано преговорите, ще видите, че там се говореше и идеята беше друга. Не от средния многогодишен отток, а за 33 или 29 на сто, за колкото се договорят, като процент от водосъбираемия район на реката. За нещо съвсем различно ставаше дума. И това вече предполагаше всяка година нещо различно. Защото при тези условия, както сега е подписано, през 1994 г. ние просто не можехме да си изпълним задължението.
А в чл. 2 се предвижда, че надвишавайки договорените в чл. 1 количества, няма да бъдат основа за претенции или права за обезщетение. Ами, ако не се надвишат, което е много по-вероятно? Никъде в цялата спогодба не е предвидено точно това. Ние няма да спорим и да искаме, ако се надвишат количествата, добре, но ако не са надвишени, кое дава гаранции, че другата страна - гръцката, няма да има претенции? И това също е нещо, което наистина е против националния интерес.
Ще се възползувам от това, за да не правя после изказване, аз съм се записал, под формата на реплика към господин Колев да спомена и това, което ме възмути - вече този път в аргументите на господин министър-председателя. Прочетете неговото последно изречение: "Този срок е приемлив за нашата страна, тъй като осъществяването на наши проекти по поречието на река Места предполага огромни инвестиции, трудно осъществими в рамките на следващите 35 години".
Кое му дава основание на господин министър-председателя да ни обрича на още 35 години мизерия? Или смята, че все комунисти ще управляват тези 35 години, та ще сме на този хал? Ама, нека да не прави такива прогнози и съответно с тези идиотски прогнози направо да се подписват едни спогодби, които са в противоречие с националните интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата д-р Васил Михайлов за втора реплика.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моята реплика е следната: нормално е да бъдат фиксирани тези 29% и това е изгодно за България. Но наличието на абсолютно число водни маси, определени като 1 млрд. и половина за годините, за които беше цитирано и по начина, по който се определят, фактически е недопустимо. Защото се оказва, че ние се ангажираме задължително да осигуряваме определен дял вода. Забележете, тук господин Куртев спомена нещо важно. Ами ако ние не успеем да изпълним заради една много сушава година изискването, значи ли това, че ще трябва да прехвърляме вода? А тази вода - надявам се в дупликата си да ми отговорите, господин Колев - ще трябва да бъде например от Белмекен. Откъде другаде да дойде? А това е ценна, изключително ценна вода за България. Това ли трябва да считаме, че ще се случи?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Къде е Места, а къде Белмекен?!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля, моля, невинаги ги разбирате тези работи. Моля Ви, не влизайте в диалог.
Що се отнася до срока - един срок, който е записан тук с аргументите, които са цитирани, независимо че не е от много дългите, но е със средна големина срок, е въпреки всичко доста голям. Може би един срок от 20 години би бил разумен по отношение на аргументите, които се цитират. Но над него е недопустим. 15-20 години срок - да. Защото наистина е скъпо съоръжението, наистина е вероятно в тези години да не можем да считаме, че може да бъде построено. Но това, което е посочено тук, е просто недопустимо. Над 20 години срок аз не мога да си позволя като народен представител да гласувам. А и така, както е направена спогодбата, за мен е неудачна и не би трябвало да я ратифицираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Думата за трета реплика има народният представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика е във връзка с това, че проблемът не е в процента. Нека процентът бъде този, но нека да бъде върху текущия отток. А тук се прави един опит да се заобиколи този процент и се говори за някаква база от 1 млрд. и 500 млн. куб.м. Ами ако оттокът по естествен път спадне, тогава този процент може да скочи от 29 и на 40, и на 50. Може да се получи така, че да се доведе страната до бедствие. И тук е опитът да се заобиколи този процент и този обективен критерий. Няма защо да се правим на балами. Някой е ял, пил и е получил комисионната. Тук не е необходимо човек да бъде академик или нещо друго, за да сметне, че се прави една съвсем елементарна аритметична игра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Господин Колев има думата, за да отговори на репликите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Не, аз ще съобщавам факти, а няма да отговарям. Въпроси не бяха зададени.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Кажи за комисионната.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Процента ще уточним в частен разговор. Ще има и за тези, които поставят въпроса.
Искам отново да потретя, тъй като става дума за срок до 3 години. Ако ние преценим, тъй като имаме хидроложка станция, че водният отток за изтеклата, предидуща хидроложка година не дава количества, които да ни позволят да спазим обема, а не относителния дял, тогава ще се наложи актуализация. И това го потретвам. Това го каза господин Божинов, и аз го казах, и в комисията беше дъвкано. Но някакси може би по-удобно и по-ефектно звучи, ако се повтарят неща с оглед да се представят за факти.
Освен това, в чл. 2 - пак казвам, - ако не можем да изпълним договореното количество, това няма да бъде основа за претенции. Очевидно става дума за претенции от гръцка страна.
ИВАН КУРТЕВ (от място): Там се говори за надвишаване.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Вижте какво, става дума, че по принцип, пак ви казвам, ще има такава комисия, тя ще се занимае с тези проблеми - и с чл. 2, и с други членове на спогодбата, ако не се стигне до някакво споразумение. И пак повтарям: след това има следващо равнище, именно на правителствата на двете страни.
И накрая завършвам с това: получава се нещо много интересно. Част от хората, които навремето се опълчиха срещу строителството на хидротехническия комплекс "Места", сега ни призовават едва ли не да започнем може би от утре такова строителство. Ами какво стана с екологичната загриженост за този район? Значи трябва да изберем как да постъпим. Иначе правим нещо, което е известно като баснята за овчарското куче: нито яде овцете, нито ги дава на вълка да ги яде. Значи какво излиза? От една страна, ние получаваме укори, става дума за България или българските правителства, че не строят на р. Места хидротехнически съоръжения и не използуват нейните води, а отиват така да се каже неоползотворени в гръцка територия. А от друга страна, когато се защитава определен относителен дял, който ние трябва да оставим на нашата територия и друг, който да дадем на Република Гърция, се възразява срещу това. Значи трябва да изберем какво да правим. Ако допуснем, че от следващата седмица започнем проектиране и обсъждане на такова прехвърляне на води от басейна на р. Места, за да не отидат, пак повтарям, неоползотворени към Горнотракийската низина, където има нужда от напояване и развитие на поливното земеделие, тогава ще има протести точно от тази трибуна, вероятно и от други трибуни.
Значи трябва да изберем как да постъпим. Разбирате ли пред каква дилема сме поставени?
И отново призовавам народните представители да гласуват Законопроекта за ратификация на спогодбата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Господин Йордан Соколов има думата от името на парламентарна група.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Учудвам се как може при ясните текстове на спогодбата председателят на комисията да ни уверява, че съществуват неща, които липсват.
Първо, не може да не направи впечатление една спогодба, която се предлага за ратификация през 1996 г., а е подписана на 22 декември 1995 г., да работи със среден многогодишен отток, определен на основата на данни за периода - забележете - 1935-1970 година. Та ние нямаме ли съвременни данни? Ние ще работим 25 години назад, след като за всеки един от нас е ясно, че в тази област и в много други области - и на екология, и на природата - настъпиха огромни промени.
Второ, забележете чл. 1. Сега някои ни връщат към 1992 година. Че аз много по-лесно бих ратифицирал и бих дал гласа си да се ратифицира една спогодба за 30 или 33 на сто, но това да не крие рискове за България, ако тези 30 или 33 на сто са от реалния отток, а не да се работи с един абсолютно неактуализиран отток - 25 години назад и за 35 години назад пък от тези 25 години.
И друго, какво значи за срок от 3 години ще бъде актуализиран? След това комисия на всеки 7 години също ще го актуализира. Ние всяка година поемаме задължение да подаваме 29 на сто на база 1 млрд. и 500 млн. куб.м. И аз задавам въпроса: ако в продължение не на 3 или на 7 години, ами вътре в тези 3 или 7 години имаме малък отток, какво ще стане? Ами ние просто не можем да изпълним едно задължение, което поемаме.
И сега пък това позоваване на чл. 2. Нека да ме извини колегата Колев, но той направо недобросъвестно се изказа. Вижте какво гласи чл. 2: "Количествата води, които ще се вливат на гръцка територия от р. Места, надвишавайки договорените в чл. 1 количества, няма да бъдат основа за претенции или права на обезщетение". Какво излиза? Ако ние дадем по-голямо количество, защото да приемем хипотетично, че някоя година оттокът ще бъде над 1 млрд. и 500 млн. куб.м, ние не можем да имаме претенции. Тоест, ние не можем да искаме тази горница да ни бъде заплатена или да бъде компенсирана по някакъв начин. Но никъде в спогодбата не е казано какво ще стане ако пък не дадем това количество, за което се задължаваме да го даваме. Излиза, че гръцката страна вече срещу нас може да има претенции на общо основание. Защото аналогичен член или текст на чл. 2, който да отнема пък правото на претенции от гръцка страна към нас, ако не дадем тези 29% на база 1 млрд. и 500 млн. куб.м, няма. Излиза, че гръцката страна срещу нас може да претендира за всеки куб.м, подаден в по-малко от тази база на 1 млрд. и 500 млн. И обратно, българската страна пък, подавайки повече, не може да има претенции. Това направо е една спогодба, която поставя двете страни в неравноправно положение.


Или, ако ние подаваме повече трябва да имаме претенции, но ще отговаряме и ако подаваме по-малко. Или, ако ние не можем да имаме претенции, подавайки повече и гръцката страна да не може да има претенции, ако й подаваме по-малко. Затова, защото за съответната година оттокът е по-малък.
Ние очевидно не можем да се съгласим с тези текстове, на предлаганата ни за ратификация спогодба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов. Има думата за реплика народната представителка Меглена Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Аз разбирам, че материята е твърде специфична и затова е затруднение за една част от колегите, които не са специалисти в тази сфера. Искрено съжалявам, че колегите, в това число и господин Со¬ко¬лов, от една страна уважавам тяхната загриженост и готовност да се отстояват националните ни интереси... Смятам, че това е обща ангажираност и задължение на всички нас в тази зала.
Съжалявам, че просто не участвахте в заседанията на комисията, където много обстойно и прецизно бяха анализирани всички тези въпроси и експертите дадоха отговор. Не става дума нито да предадем интересите на България, не става дума 29 на сто да бъдат увеличавани. В никакъв случай, господин Соколов!
На второ място, това, което ви смущава, че е използвана база данни от 1935 до 1970 г. Това е редицата от години, за които има пълна информация, хидроложка информация от двете страни и необходимата постигната сравнимост на данните. Но това не означава, че това е остаряла информация. Напротив, актуализирана е нужната информация и от последните години. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Ние разполагаме с нужните данни и за последните години, така наречения засушлив период - до 1994 г. Така че всичко това е взето под внимание и става дума да се дават 29 на сто не на база милиард и петстотин, а на база реалните количества средногодишен отток в зависимост от това, което работните комисии от двете страни ще актуализират в рамките до тригодишен период.
Съжалявам, ако трябва да се направи по-подробно обсъждане отново и да дойдат и останалите колеги от СДС, за да присъстват, да получат нужната информация. Вратите на Комисията по околна среда са отворени и нека да не гледаме на гръцката страна като на принципа като се роди един грък плачат двама евреи, защото се ражда един, който иска да надхитри всички. Просто смятам, че не това е аргумент. Имайте предвид, че експертите много прецизно, много де¬тайл¬но са огледали всички тези неща и абсолютно принципно са отстоявани и защитени интересите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви. Има думата за втора реплика господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Господа, нормално е в едно Народно събрание да няма специалисти по хидрология или хора, които са изучавали тази наука. (Неодобрителни реплики от блока на опозицията) Мисля, че проблемът може да бъде отнесен малко и към двете правителства - и гръцкото, и българското.
Вижте, тук се говорят невежи неща. Какво означава сега колко страшно е ние как ще гарантираме тези 28 на сто, които да оттекат в Гърция? Ами колко процента изтичат в момента? - Около 90 на сто. Ползваме някъде 10,12 или 13 на сто от водата за напояване. Всичко останало отива в Гърция.
Ние можем да спрем този отток единствено и само ако построим система от язовири. Но ние вдигахме шум, че тези язовири ще увредят околната среда и че те нарушават екобаланса и в долното течение на Места. И там също трябва да има вода. В Бяло море също трябва да има вода.
Явно е, че става дума действително за едно тотално неразбиране на тези проценти и изкуствено създадена атмосфера, че тук имаме кой знае какви големи загуби.
Правя процедурно предложение да се прекратят дискусиите и да се премине към гласуване. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за дуплика господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Чухме две реплики, които отново бяха изградени върху всичко друго, освен върху спогодбата, която ни се предлага да ратифицираме. Какво значеше това, че нямало проучване след 1970 г., но в комисията били предоставени актуализирани данни? Ами, ако има актуализирани данни те трябва да залегнат в спогодбата. Не спогодбата да е на една база, в комисията да се изтъкват други данни и някой сега да ни убеждава, че видите ли понеже в комисията били съобщени актуализирани данни, спогодбата е изградена върху тези данни.
Второ, никой не ми даде отговор на това, защо чл. 2 съществува в тази редакция? Защо ние няма да получаваме повече, ако даваме повече, а Гърция ще има право за претенция, ако ние даваме по-малко?
Що се касае пък до изказването на гос¬по¬дин Гайтанджиев за некомпетентност, аз по-скоро бих казал, че не¬го¬во¬то изказване беше некомпетентно. Тук някой иска да ни убеди, че някой не е компетентен. Ами тогава дайте изобщо да не ратифицираме тази спогодба! Колко са компетентните по логиката на господин Гайтанджиев, за да гласуваме...
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Имам шестица по хидрология, господин Со¬ко¬лов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие може да имате и дванадесет, но ние тук сме народни представители и се предполага, че всеки един тук е компетентен по въпрос, по който гласува. И когато на нас ни е дадено да ратифицираме една конкретна спогодба с текстове, които имат и правна стойност, всеки един народен представител е компетентен. Иначе направо господин Гайтанджиев да си сложи подписа и да ратифицира спогодбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви. Господин Гайтанджиев, вие знаете, че ние започнахме дебати по 30 минути и не мога да подложа на гласуване вашето процедурно предложение за прекъсване.
Има думата за изказване господин Данов.
ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Господин Гайтанджиев, касае се до България, до едно плодородие на Места и то много топло плодородие. И с гласуването няма да се оправи работата. (Реплика от блока на мнозинството)
А, вижте, сигурен съм, щом го гласуваме, че ще се оправи.
На какво искам да се спра, господа? Спирам се на обстоятелството, че на чл. 2,който гарантира абсолютно всички придобивки на гръцката страна, няма равностоен член, който да защитава българската страна. Многогодишният отток, взет като средно пропорционално е за сметка на Гърция. Питам: ако тази 1996 г. е една сушава година и на гръцката страна й дадем съответния процент с какво ще напоим хубавата Македония? Или ние сме страната, която е подведомствена, защото трябва да очакваме от Гърция да гласува за НАТО, да гласува за Европейския съюз. Изобщо, Гърция се е настанила там, където трябва. Нас ни няма. Трябва ни подкрепата на Гърция. Ами дайте да не продаваме България, заради една подкрепа! Ами българската земя нека българи да я защитят в напояването! Защо пък в тия сушави години, когато трябва да жертваме интересите на България да не застанем тук, в залата, като българи? Защо трябва да поднесем едно споразумение, една спогодба с гръцката страна, в основата на която стои зародишът на сблъсъка?



Липсата на чл. 3 до чл. 2, за да бъдат равнопоставени страните веднага ни създава конфликтна обстановка с Гърция. Те винаги ще използват този случай. Аз не храня ненавист, не храня омраза към съседна страна, много добре трябва да живеем с тях, трябва да търсим тяхната подкрепа, но защо не създадем един закон, който да не дава възможност никоя от страните да използва закона за един сблъсък. Аз съм сигурен, че така поднесен законът, ако го утвърдим, създаваме неравнопоставеност. Българският парламент гласува един закон, който е в полза на Гърция и съжалявам, че ние ще бъдем свързани с гласуването на този закон. (Реплика от мнозинството) Ами, господине, излезте и кажете къде е членът, който гарантира при една сушава година, тъй както го гарантира чл. 2, обърнете внимание: "количествата води, които ще се вливат на гръцка територия, надвишавайки договорените в чл. 1, няма да бъдат основа за претенции или права на обезщетения".
Значи ще им даваме на гърците надвишеното количество без да претендираме. Кой обаче гарантира? Кой член гарантира защитата на българите?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Какво ще ги правите тези води?
ИЛИЯ ДАНОВ: Господине, Вие не сте чели закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не влизайте в пререкания, моля ви!
ИЛИЯ ДАНОВ: Аз питам кой член гарантира положението на българина при положение, че е сушава годината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължавайте, господин Данов.
ИЛИЯ ДАНОВ: Аз именно на това нещо се спирам и като имам предвид особено обстоятелството, че зададох въпроса на представител на Министерския съвет: Вие поне поставихте ли този въпрос - оказа се, че нищо не е поставено, господа. От българска страна българската теза не е защитена. Не е защитена. Именно в този смисъл аз смятам, че между чл. 2 и чл. 3 трябва да има член трети прим ли или член втори прим, който да защити българската страна.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Данов. Има думата господин Слабаков.
ПЕТЪР СЛАБАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Обикновено този, който дойде на тази трибуна, казва, че не е компетентен. Аз мисля, че от компетентност стигнахме до това дередже. Тук са много компетентни, както и госпожа Плугчиева. Тя по всичко е компетентна, и по други работи е компетентна.
Аз ще гласувам за това споразумение, ако фиксираната цифра "един милиард и петстотин" бъде зачеркната и се впише много кратко и точно "от годишния отток на Места й се даде 29 на сто". (Ръкопляскания от опозицията)
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Марияна Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Спогодбата между Народна република България и Кралство Гърция е ратифицирана с Указ 397 на Президиума на Народното събрание и влиза в сила на 9 юли 1964 г. Решението на Деветото Народно събрание е от 25.01.1990 г. В него се казва, че е задължително използване от Република България на минимум 75 на сто, респективно от Гърция на максимум 25 на сто от оттока на река Места, който е формиран на територията на Република България. Този отток, който е формиран на нашата територия.
Какво в момента ни се предлага като споразумение?
Член 1, за да не го чета, вие всички се запознахте, цитира цифрата 29 на сто обезпеченост за гръцка страна и милиард и половина метри кубични за период 1935-1970 г.
Пределно ясно е, че всяка страна ще защитава националните си интереси, а водата е национално богатство. За периода от 1935 до 1974 г. оттокът на река Места е бил 1 милиард 178 милиона в метри кубични, а за периода от 1982 г. до 1993 г., забележете, възлиза на 653 млн. метри кубични, или имаме намаление с 46 на сто. Същото важи за река Доспат, която е ляв приток на река Места.
Какъв е въпросът тук? Той е: възможно ли е Република България да осигури при така представената ни спогодба тези 29 на сто обезпеченост за Гърция?
Места или така предложената ни спогодба изисква Република България да осигури 450 млн.метра кубични, след като имаме фактически едно намаление вече с 450 млн.метри кубични във водите на река Места, а това са данните от 1982 до 1993 г.
Другият въпрос е: осигурявайки 450 млн. кубични метра вода за Република Гърция, за България ще останат ли около 400 млн. при това положение, след като процентите, които са отпуснати, вече стават по-големи от 50 на сто?
Цифрите, които цитирам, са факт. Искам да бъда точно, ясно и конкретно разбрана. Тук в мотивите, които ни се предлагат към споразумението, е цитирано следното: "Това положение напълно съответства на решението на Деветото Народно събрание от 25 януари за използване на не по-малко от 75 на сто от оттока на река Места на наша територия".
Всъщност казва ни се, че 29 на сто от 100 на сто е равно на 75. Аз недоумявам. Искам да бъда ясно и точно разбрана. Не съм против ратифициране на спогодба с Република Гърция, но нека тази спогодба да бъде точно, ясно и конкретно базирана на сегашни данни, третиращи средномногогодишния отток за последните години. В този случай както ни е представена тази спогодба, аз не бих гласувала "за".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За процедура думата има господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Господин председателю! Само преди няколко минути господин Слабаков направи едно много разумно предложение. Моята процедура е проекторешението за сключване на споразумение с гръцката страна да бъде формулирано по начина, по който предложи господин Слабаков и тогава да бъде предложено в пленарна зала.
Аз Ви моля да подложите това процедурно предложение на гласуване.
Другото нещо, ще използвам времето, което съм взел. Аз не си спомням някога ние да сме предявили претенции към Германия в края на август и началото на септември през коритото на река Дунав, минаващо покрай границите на България или през България, да има определен отток. Ние имаме странния навик като Народно събрание да се бъркаме в божиите работи, ама трябва да внимаваме да не ни накаже. Господин Данов много уместно одеве спомена, че вероятно веднага след като сключим подобно неизгодно за България споразумение и не сме защитени от чисто правна гледна точка, господ сигурно ще ни удари пак с някоя суша и тя сигурно ще бъде по-страшна от всички досега, за да ни покаже къде точно се намираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Против това процедурно предложение?
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Аз съм против това процедурно предложение не защото, то е малко игра на думи, не защото аз го казвам и като народен представител съм против него, а просто против него е съответната точка или член от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Там на едно място, ще го намерите, се казва, че "не могат да се преформулират и правят промени във вече подписани международни документи, които се внасят за ратификация". И това е елементарно - да се прочете правилника. (Реплики от опозицията) Това не може да стане.
Дори, господин председателю, да го подложите за гласуване, дори и да се приеме, то не може да стане, тъй като противоречи на самия правилник на Народното събрание. Моля ви се!

Нещо друго. Вижте, може ли някой да ми каже технически как ще спрем водата от Места, като нямаме нито един изравнител там? Има само един язовир "Доспат" в Западните Родопи. Кажете ми как ще стане, като в момента средногодишно в Гърция отиват между 80 и 87 процента? Толкова отиват и това е реалност. Явно и тайно да гласуваме от утре, че ще им дадем 10 процента, няма да стане. Пак ще вземат около 80 и няколко процента поради законите на Демаркон за ерозията. Извинявайте!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: А когато няма вода?
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Ами като няма вода, по-малко ще отиде и там. Вие да не мислите, че те ще ни съдят и ще кажат: я вдигнете язовирните стени и пуснете равностойността на 29-те процента! Много ви се моля, как ще стане това? Добре, с какви изравнители, какви язовирни стени ние имаме там и можем да намалим подаването за Гърция или пък примерно да ги отприщим и да ги залеем, така да се каже. Ние не управляваме басейна на река Места на практика. Това е истината по въпроса. Цялата вода, която, както се спомена, Господ Бог е дал, ще си изтече гравитачно в Гърция. Да искаме и да не искаме! Ако искате, можем да гласуваме денонощно, но няма да променим този факт.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедурното предложение на господин Сунгарски не мога да поставя на гласуване, тъй като ние нямаме право да изменяме текста. Ние или ратифицираме, или не ратифицираме.
Друга процедура?
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, това е така, но може, уважаеми господин председателю, да отложим съответно цялата спогодба заради някакъв текст в нея и това е право на Народното събрание.
Но моето предложение, уважаеми господин председателю, е да прекратим днес заседанието, тъй като в момента - вече от 7 - 8 минути, тече времето за постоянните комисии в Народното събрание: Комисията по национална сигурност, Комисията по външна политика, Комисията по земеделието и горите и т.н. Искам да кажа, че се разглеждат изключително важни законопроекти и документи. Най-после в Комисията по национална сигурност ще се разглежда и проблемът за НАТО в един документ на правителството, сигурно и проекторешенията, които са внесени, също ще бъдат предмет на обсъждане. Не е нормално и противоречи на правилника, уважаеми господин председател, ние да бъдем едновременно в залата и същевременно да не можем да отидем и да вършим своята работа като народни представители в комисиите.
Затова ви моля да вземете под внимание това, което казвам, и да прекратите заседанието. Това е във вашето право и е добре да го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето процедурно предложение е да се прекрати заседанието.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам го на гласуване. Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Михайлов да се прекрати заседанието.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (извън микрофоните): Заради това, че текат комисии в момента. Не можем да бъдем едновременно на двете места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие го обосновахте достатъчно добре.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 182 народни представители, за - 75, против - 93, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Давам думата на Едвин Сугарев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за ново процедурно предложение. Отменете тогава официално комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дал съм думата на Едвин Сугарев. Дал съм думата вече. Господин Михайлов, дал съм думата на народен представител и вие след това искате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Отнемете му я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да я отнема.
Има думата Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин председател, добре е, че спазвате правилника, но ако искате докрай да го спазвате, просто отменете парламентарните комисии.
Уважаеми дами и господа! Аз трябва да заявя предварително, че няма да гласувам в потвърждение на тази спогодба. Нещо повече, въпреки че съзнавам достатъчно ясно колко драстична е тази парламентарна мярка, предлагам на народните представители да не гласуват за нейното ратифициране. Ще започна с едно признание към господин Камов. Уважаеми господин Камов, ако е истина, че Комисията по външната политика е гласувала с консенсус вашето становище, то това не говори особено добре за интелектуалното равнище на нашите представители във вашата комисия и аз обръщам съвсем сериозно внимание на ръководството на Парламентарната група на СДС в това отношение. Защото вие добре знаете, че в случая става дума не само за накърняване на националните интереси на България. Тъй като сте, кажи речи, най-умният сред левицата, знаете добре, че става дума за търгашество с националните интереси на България, че става дума за предателство на националните интереси на България. Нещо повече! Тази спогодба е прекрасна илюстрация на лицемерната политика, която се води от управляващата партия, която заема противоположни становища в зависимост от ситуацията и в зависимост от конюнктурата.
Аз ще ви върна малко назад във времето, във времето, когато се водеха споровете и сблъсъците за строежа на деривацията "Джерман - Скакавица", във времето, когато се стигна до граждански протест в Сапарева баня, когато се намесиха вашите полицейски спецслужби и биха мирните демонстранти там. Тогава основните аргументи за строежа на тази деривация бяха: "Е, как ще оставим така тази вода да изтича в Гърция?!"
Какви са вашите аргументи сега, когато със своето гласуване искате да я оставите да изтича в Гърция?
Ако се стигне отново до протести, защото това е един наистина безводен край, за какво по-точно ще ги бият тогава вашите полицейски спецслужби? Преди беше, защото водата им, водата, от която те живееха, трябвало да отиде в София. Сега за какво ще бъде? Защото водата трябва да отиде в Гърция? Така ли? Съзнавате ли за каква липса на морал става дума в случая?
Казва се, че националните интереси на България били гарантирани, гарантирало се нормалното водоползване, рационалното водоползване и пр., пр, пр. и пр. Аз ви питам на базата на какви данни са тези гаранции? Кой ги е пресметнал тези данни? Как изобщо е допустимо да се борави в една спогодба с данни с давност повече от 20 години - 1970 г., след като знаете колко се променя изобщо макроклиматът в България и в света през един такъв период, след като знаете колко е намалял дебитът на всички български реки през това време, след като знаете, че Пиринска Македония е по принцип безводна, че там на много места има воден режим, че примерно според специалисти от Института за водни проблеми и други български специалисти през 2010-а година е необходим целият дебит, за да се покрият нуждите на това именно население.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сугарев, навлизате в продължението от 10 минути.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Надявам се, че ще потвърдите искането за продължение. (Обръща се към своите колеги от Парламентарната група на СДС)
Питам ви, господа народни представители от Пиринска Македония, как ще гледате после своите избиратели в очите, когато се окаже, че те отново са без вода заради вашите срамни спогодби?
Казва се, че 29 процента съгласно тази спогодба съответствали на решението на Деветото Народно събрание, където съвсем ясно е записано, че става дума за 75 процента, които трябва да бъдат оползотворени на територията на България. Имате си председател на Народното събрание - математик, нека той ви каже тогава за какво става дума.
Какво значи обосновката за 35 години срок в мотивите? Казва се, че в този срок не можело да се направят инвестиции във водостопански съоръжения, тъй като инвестициите били много големи. Знаете ли на практика преведено какво означава това? Че нищо свързано с водоснабдяването, няма да бъде градено - нито язовир, нито прихващания на реки, нито нищо в Пиринска Македония за срок от 35 години. Кой от вас се наема с това да пресметне каква ще бъде България след 35 години? Ще има ли възможности за инвестиции или няма да има? Как се връзва тази спогодба примерно с проекта ВК "Рила"? Това е един уместен въпрос, който вече беше повдигнат тук.
Мисля, че редом с нейното гласуване, би трябвало компетентните за това органи, включително и Народното събрание, да гласуват, че такъв проект изобщо няма да бъде осъществяван. В противен случай ратифицирането на тази спогодба би означавало, че ние се опитваме да изментим гърците.

Ще поемете ли такава отговорност, господин Колев, че няма да бъде осъществяван този проект? А Вие, господин Георгиев? А вашият премиер, Жан Виденов, ще поемат ли те тази отговорност? Ще заявят ли, че във връзка с тази ратификация проектът ВК "Рила" няма да бъде осъществяван за срока, за който тя действа? Това е много основателен въпрос.
И накрая искам да ви кажа и още нещо. Бъдете малко по-бъл¬га¬ри, господа социалисти! Непрекъснато се навеждате пред гърците, непрекъснато го правите! Направихте го с "Булфон", ще го направите с нефтопровода Бургас-Александруполис, сега го правите и с водата.
Знаете много добре, че плащате стари дългове на БСП към ПАСОК и към нейното правителство по този начин. Но просто това не е морална, не е достойна, не е българска позиция, за съжаление е предателска позиция, изобщо характерна за вашата партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Останаха пет минути на СДС.
Заповядайте, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги народни представители, вече имах възможността да подчертая, че решението на 9-ото Народно събрание може би най-пълно е изразявало интересите на България. Вие, господин председател, тогава сте гласували тази достойна позиция. Но вече посочих и цитирах документ, според който именно правителството на СДС, като приемник по силата на народния вот... (Шум и реплики в блока на опозицията)
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ СДС: Сега защитаваме интересите на България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сега ще стигнем до България, как сте я защитавали, чакайте малко.
Вие сте предложили принципа - "интерес за интереси" и сте започнали да предлагате проходи срещу обръщане. От 75 на сто гарантирани за България вие предлагате 30 гарантирани на Гърция. Тук, в този момент, става смяната на най-достойната за България позиция през 1992 г. от вашето правителство.
Обаче виж¬те, господин Су¬га¬рев, какво пише още в този документ. Вие пишете в т. 3:"При евентуално забавяне на отговора от гръцка страна за водене на преговорите след 1 март 1992 г., да започнат преговори с Република Турция за съвместно използване на водите на река Арда, Резовска, Марица и Тунджа". Господин Сунгарски казва: "да не би Германия да ни е предлагала колко да тече по долното течение на река Дунав? " Но точно вие предлагате да се договаряме и с Турция колко да бъде оттока за Резовска река, за Марица, за Тун¬джа и за Арда.
То е много лесно тук, от тази трибуна, да се правите на големи българи, но точно вие лежахте пред строежа на Джерман-Скакавица, който отдели 14 милиона от същите тези води, които да влязат към София. (Шум и реплики в залата)
Така че не подценявайте българския народ. Той помни и анализира, той оценява и този път ще ви оцени по достойнство. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има право на дуплика господин Сугарев, която не влиза в квотата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Божинов, не подменяйте нещата, защото тези 33 на сто, за които Вие говорите, спрямо вашите 29 от нереалните 1 млрд. и 500 млн. кубика, на практика сравнени двете стойности 33 излиза срещу 40 и няколко във вашия вариант. Това първо.
Второ, когато правителството на Съюза на демократичните сили дискутираше това положение, ставаше дума за реална замяна - ресурс срещу ресурс - вода срещу внос на електроенергия. Има ли го това сега при вас? Вместо това лансирате версията с няколко прохода, които са от еднаква полза и за българската, и за гръцката страна. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, изразявам и споделям с вас тревогата си, че се политизира един въпрос, който трябва да се реши без всякакво политическо отношение и ангажимент, един въпрос, който трябва нас да ни заангажира като хора, като граждани на страната си. И ако правителството, не влизам в детайли, на СДС е допуснало греш¬ка, и ако ние сме в позиция да изправим тази грешка, защо да не я изправим? Защо ние ще решаваме за 35 години съдбата на България и на едно население, което се намира в един невралгичен район на страната ни, и което население утре може да се вдигне на бунт срещу нас? Дотам ли трябва да докараме нещата? И за какво се касае? Ще коригираме, уважаеми колеги, ще предложим, няма да се оттегляме от договора. И не забравяйте, че за 1400 години тази наша южна съседна не е извършила нищо добро спрямо нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Записани са двама души - Евгений Еков и Васил Михайлов. Добре, отстъпват ви реда си. Имате думата - четири минути. Господин Дянко Марков използва само една минута.
ИВАН ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, искам да споделя един много важен въпрос. Аз съм работил в каскада Белмекен-Сестримо. Знам, че в западните склонове на Рила сега са хванати над кота 2000 всички оттоци, всички води. Така че в тези минали години е нямало абсолютно никакви съоръжения. Една част от тази вода отива в язовир "Искър" и се ползва за водоснабдяването на София. Втората част отива в язовир "Белмекен", също се ползва за водоснабдяване на някои селища по долината на река Марица, а една част отива чак до язовир "Пясъчник" за напояване на нивите в пловдивското и пазарджишкото поле.
Така че, ако с това споразумение, което не обхваща именно изградените досега съоръжения, и ни гърците ни притиснат, ние ще бъдем принудени да отворим тези шлюзове и съоръжения и цялата вода да я дадем на Гърция и тогава София ще остане без вода, много селища в пловдивско и пазарджишко ще останат без вода, ще останат без вода и нивите в пловдивското и пазарджишкото поле. Имайте предвид какво подписваме и какво сключваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата господин Евгений Еков.
ЕВГЕНИЙ ЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, аз виждам, че колегите от лявата страна вече не ги интересуват аргументите, говорят си твърде усърдно помежду си.
Подкрепям всичко изказано от тази трибуна за становището против ратификацията на спогодбата в този й вид. Поради ограничение на времето няма да повтарям основните аргументи, но бих искал да добавя към тях още един, който мисля, че трябва да бъде задължителен и с който парламентът следва да се съобрази при произнасянето на своя вот за ратификацията или не на спогодбата.
Член 15 от нашата Конституция гласи следното:
"Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната".
Сега от повечето от изказалите се бяха изтъкнати достатъчно аргументи, че в този си вид спогодбата, подписана за водите на река Места, нарушава една основна разпоредба на Конституцията на Република България.



Ето защо във връзка с текста на чл. 149, ал. 1, която разглежда правата на Конституционния съд и по-конкретно т. 4, а именно: "произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им", аз предлагам тази ратификация да бъде отложена с решение на парламента и Конституционният съд да бъде сезиран относно конституционността на текстовете на спогодбата за водите на р. Места. Нека да използуваме тази конституционна възможност и същевременно задължение, което ни е дадено, и да не предрешаваме нещата с вотове, които са взети само на базата на съотношението на политическите сили в парламента, а не изхождайки от реалните национални интереси. В края на краищата, независимо към коя политическа сила принадлежим, ние би следвало да изхождаме от позицията на български народни представители и да гласуваме в съответствие с българските национални интереси.
Няма аргументи против отлагането на ратификацията и допитването до Конституционния съд, още повече че виждаме разликата, която съществува между датата на подписване на спогодбата и датата, когато се разглежда нейната ратификация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Беше направено процедурно предложение да се отложи гласуването и да се прати на Конституционния съд. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 183 народни представители, за - 77, против - 90, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Изчерпи се времето за дебати.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване законопроекта на първо четене. Изчерпи се времето за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз искам думата по друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След като гласуваме, по друг въпрос може. Поставям законопроекта на гласуване на първо четене.
От общо гласували 184 народни представители, за - 104, против - 78, въздържали се - 2.
Господин Колев, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Въз основа на чл. 88 от Конституцията на Република България и тъй като не са постъпили писмени предложения към текста на законопроекта, внесен от правителството, предлагам той да бъде поставен на второ гласуване на днешното заседание, каквато практика има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Куртев против това предложение.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз правя противно предложение на това, което направи господин Колев, защото ако сега се пристъпи към второ четене, не могат да бъдат направени предложения към законопроекта след първото четене. Никъде не е казано - напротив, и Конституцията, и правилникът ни дават право и тогава, когато има международни договори, спогодби и т.н. възможността да посочим резерви към тях, с които евентуално да се съобрази правителството, поради което, ако сега се пристъпи направо към гласуване на второ четене, ще бъдем направо лишени от своите права като депутати.
Поради това категорично възразявам срещу предложението на господин Колев за гласуване на второ четене в днешното заседание.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господа, има направено процедурно предложение. Направено е и контрапредложение. Най-напред ще гласуваме, след това ще Ви дам думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Няма да има смисъл след това да ми давате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедурното предложение, предложението на господин Колев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Първо, аз имам право на отрицателен вот! Не съм се изказвал по въпроса, а само направих реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, когато Вие вдигнахте своята карта, казахте: процедура, а не казахте: отрицателен вот. Не съм чул такова нещо.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Той излезе и започна да говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Казахте процедура, а не казахте отрицателен вот.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедурата ми беше за прегласуване, господин председателю, а Вие казахте, че нямало нужда. А има нужда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
(Народните представители от опозицията не участвуват в гласуването)
Сега вече се сетихте какво можете да направите.
ГЛАСОВЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Няма кворум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нещо да съм казал? Ще изчакам гласуването да продължи 3 минути. Може някой да дойде.
Закривам заседанието поради липса на кворум. (Звъни)

Закрито в 15,33 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев

Юмер Юмер