Председателствували: председателят Благовест Сендов

Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Въз основа на чл. 40, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да разменим първа и втора точка, тъй като решението за разрешение на прелитане на самолети на военните сили на Съединените щати е много спешно, а точка първа ще заеме доста време.
Моля да гласувате първа точка от днешния дневен ред да бъде проект за решение за разрешаване прелитането през въздушното пространство на Република България на самолети от Военновъздушните сили на Съединените американски щати.
От общо гласували 153 народни представители, за - 146, против - 1, въздържали се - 6.
Моля да гласувате да бъде допуснат в залата полковник Васил Стоилов - началник управление в Генералния щаб.
От общо гласували 143 народни представители, за - 132, против - 7, въздържали се - 4.
Предложението се приема. Моля да поканите полковник Васил Стоилов в залата.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕЛИТАНЕТО ПРЕЗ ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА САМОЛЕТИ ОТ ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ.
Давам думата на Иван Гайтанджиев да представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 25 септември 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проект за Решение N 02.03-30 за разрешаване прелитането през въздушното пространство на Република България на самолети на Военновъздушните сили на Съединените американски щати, внесен от Министерския съвет на 20 септември 1996 г., и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши прелитането през въздушното пространство на Република България на 6 самолета Ф-16 от Военновъздушните сили на Съединените американски щати на 1 октомври 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Любен Петров да представи становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 25 септември 1996 г.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по националната сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията да разреши прелитането през въздушното пространство на Република България на 6 самолета Ф-16 от Военновъздушните сили на Съединените американски щати на 1 октомври 1996 г.
Становището на комисията беше прието на 25 септември 1996 г. с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма. Ще прочета решението.

"Р Е Ш Е Н И Е
за разрешаване прелитането през въздушното
пространство на Република България на самолети
от Военновъздушните сили на
Съединените американски щати

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И :

Разрешава прелитането през въздушното пространство на Република България на 6 самолета Ф-16 от Военновъздушните сили на Съединените американски щати на 1 октомври 1996 г."
Моля да гласувате.
От общо гласували 163 народни представители, за - 161, против - няма, въздържали се - 2.
Решението е прието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Давам думата на народния представител Никола Койчев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На основата на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет, и постъпили предложения на народни представители между двете четения, комисията на вчерашното свое редовно заседание обсъди предложенията и предлага следния текст на Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По заглавието на закона има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 137 народни представители, за - 130, против - 4, въздържали се - 3.
Заглавието на закона е прието.
Параграф 1.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Агенцията за приватизация" се заменят с "министъра на икономическото развитие".
2. В ал. 2 думите "на Агенцията" се заличават.
3. В ал. 4 думите "Агенцията за приватизация" се заменят с "министъра на икономическото развитие".
4. Създава се нова ал. 7:
"Ал. 7. Министърът на икономическото развитие координира и контролира изпълнението на годишната програма за приватизация."
5. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9."
Има предложение от народните представители Красимир Премянов и Клара Маринова:
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Агенцията за приватизация" се заменят с "министъра на икономическото развитие".
2. В ал. 2 думите "на Агенцията" се заличават.
3. В ал. 4. думите "Агенцията за приватизация" се заменят с "министъра на икономическото развитие".
4. Създава се нова ал. 7 със следното съдържание:
"Ал. 7. Министърът на икономическото развитие координира и контролира изпълнението на годишната програма за приватизация."
5. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.
6. Създава се нова ал. 10 със следното съдържание:
"Ал. 10. Министерският съвет определя списък от държавни предприятия, които се приватизират целево с оглед на осигуряване на средства за попълване на фонда за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки, както и за намаляване на нетния държавен дълг. В този списък не могат да се включват предприятия от списъка по т. 4, ал. 2 от този член."
Предложение на Икономическата комисия.
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Агенцията за приватизация" се заменят с "министъра на икономическото развитие".
2. В ал. 2 думите "на Агенцията" се заличават.
3. В ал. 4 думите "Агенцията за приватизация" се заменят с "министъра на икономическото развитие".

Създава се нова ал. 7 със следното съдържание:
"Ал. 7. Министърът на икономическото развитие координира и контролира изпълнението на годишната програма за приватизация."
5. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.
6. Създава се нова ал. 10 със следното съдържание:
"Ал. 10. Министерският съвет определя списък от държавни предприятия, които се приватизират целево с оглед на осигуряване на средства за намаляване на държавния дълг и за попълване на фонда за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки. В този списък не могат да се включват предприятия от списъка по точка 4, ал. 2 от този член."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Заповядайте, Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Има нещо, което аз лично не мога да разбера и се надявам да получа обяснение.
С предложените изменения в чл. 2 фактически се оказва, че едната програма може да я разработи специализиран орган - Центърът за масова приватизация, а другата - не може. Тук моят въпрос е и по мотивите: не е ясно защо масовата приватизация се предвижда в подчинение на Министерството на икономическото развитие, тъй като нейният принос в осъществяването на структурната реформа е много по-значителен - грубо казано от 25 на сто при структуриране, 20 на сто е тежестта на това преструктуриране, което трябва да дойде от масовата приватизация. Затова изказвам съображенията си по другото изменение - заличаването в ал. 2 на думите "на агенцията" лишава текста от смисъл, тъй като има две програми - една за масова приватизация и една за касова приватизация. Именно заради това в ал. 4, където думите "Агенцията за приватизация" се предлага да се заменят с "министъра на икономическото развитие", изрично трябва да се посочи, че това е отчет за касовата приватизация, ако отчетът се изготвя от Министерството на икономическото развитие. Тук се говори за приватизационната програма. Тази логика е валидна и за новопредложената ал. 7, където тази логика е възприета и е казано: изпълнението на програмите за приватизация, но в ал. 4 остава изразът "приватизационната програма се изготвя от агенцията" и след това вместо "агенцията" се заменя с "министъра на икономическото развитие". Тази логика за мене не е съвсем убедителна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие не предлагате нови текстове, а само искате обяснение?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Да. И евентуално в ал. 4 да се каже "програмите за приватизация", както е казано в новата ал. 7.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин Костадинов има основание. Грешката е техническа. Вчера в комисията приехме текст по ал. 1 на чл. 2: наред с думите "Агенцията за приватизация" да бъде заличен изразът "Центърът за масова приватизация", така че новото звучене на ал. 1 на чл. 2 е:
"Ал. 2. Приватизацията се осъществява въз основа на програми, разработени от министъра на икономическото развитие, които се одобряват от Министерския съвет."
Следователно в Законопроекта за изменение и допълнение на закона текстът на точка 1 на § 1 е: в ал. 1 думите "Агенцията за приватизация и Центърът за масова приватизация" се заменят с "министъра на икономическото развитие". Допусната е техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ясно ли е сега?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Ясно е вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? - Няма.
Моля да гласувате предложението за текст на § 1, като в ал. 1 думите "Агенцията за приватизация" се продължават с "и Центъра за масова приватизация". Моля, гласувайте!
От общо гласували 154 народни представители, за - 116, против - 16, въздържали се - 22.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Постъпили са три предложения от народни представители за промени в чл. 3.
Народният представител Кольо Келерджиев предлага нов § 1а със следното съдържание:
"§ 1а. В чл. 3, ал. 1, точка 1 и 2 думите "70 млн. лв." се заменят с думите "150 млн. лв.".
Народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов предлагат:
1. В чл. 3, ал. 1, точка 1 да се добави следният текст: "както и за държавни недвижими имоти, невключени в състава на държавните предприятия, които се използват за стопански цели".
2. В чл. 3, ал. 1, точка 4 да се добави следният текст: "както и за общински нежилищни имоти, невключени в състава на общинските предприятия, които се използват за стопански цели".
3. Създава се ново изречение второ на чл. 3, ал. 6: "Това ограничение не се отнася за частта от предприятието, невключена за приватизация срещу инвестиционни бонове".
Народните представители Красимир Премянов и Клара Маринова предлагат като § 2 в чл. 3 да се направят следните изменения:
1. В ал. 1, точка 1 да се добави следният текст: "както и за държавни недвижими имоти, невключени в състава на държавните предприятия, които се използват за стопански цели".
2. В ал. 1, точка 4 се добавя следният текст: "както и за общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели".
3. В ал. 1, точка 5 след думите "по реда на глава осма" се добавят думите "и за предприятията от списъка по чл. 2, ал. 10".
4. В ал. 6 след думите "инвестиционни бонове" се добавя думата "освен".
Икономическата комисия не прие предложението на народния представител Кольо Келерджиев с мотиви, че в България все още се работи с оценки на активите на предприятията към 31 декември 1992 г. Те са стари и тази цифра - 70 млн. лв., е съобразена и свързана с тях.
На базата на другите предложения Икономическата комисия предлага следния текст:
"Да се създаде § 1а със следното съдържание:
"§ 1а. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, точка 1 след думата "строителството" се добавят думите "и за държавни недвижими имоти, невключени в състава на държавните предприятия, които се използват за стопански цели".
2. В ал. 1, точка 4 след думата "дружества" се поставя запетая и се добавят думите "както и за общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели".
3. В ал. 6 се добавя ново изречение със следното съдържание: "Това ограничение не се отнася за акциите от предприятието, невключени за приватизация срещу инвестиционни бонове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Господин Келерджиев поддържа ли предложението си?
КОЛЬО КЕЛЕРДЖИЕВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 1а така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 156 народни представители, за - 121, против - 5, въздържали се - 30.
Параграф 1а е приет.


ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Постъпиха и две предложения за изменение в чл. 6. Народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов предлагат:
В чл. 6, ал. 1, т. 2 и 4 отпадат и се създава нова т. 5: "Разликата от приходите от приватизация на държавни предприятия се внася в извънбюджетна сметка под разпореждането на министъра на финансите за редуциране на държавния дълг и за оздравителни програми в реалния сектор".
Народните представители Красимир Премянов и Клара Маринова предлагат:
§ 3. В чл. 6:
1. В ал. 1 след думите "държавните предприятия" се добавят думите "с изключение на тези по чл. 2, ал. 10".
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Паричните постъпления в левове и валута от приватизация на държавните предприятия от списъка по чл. 2, ал. 10 постъпват в Републиканския бюджет и се използуват за попълване на Фонда за държавна защита на влогове и сметки на граждани и фирми в банки, както и за намаляване на нетния държавен дълг."
Икономическата комисия обобщи тези предложения и предлага следното:
Да се създаде § 1б със следното съдържание:
"§ 1б. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "държавните предприятия" се добавят думите "с изключение на тези по чл. 2, ал. 10".
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Паричните постъпления в левове и валута от приватизация на държавните предприятия от списъка по чл. 2, ал. 10 постъпват в Републиканския бюджет и се използуват за попълване на Фонда за държавна защита на влогове и сметки на граждани и фирми в банки, както и за намаляване на нетния държавен дълг".
Господин председател, тъй като нощес се работи и има преумора, съм длъжен да синхронизирам текста на току-що прочетеното предложение с вече приетия и гласуван от народните представители текст в промяна на чл. 2, ал. 10. Текстът да се чете така: "Паричните постъпления в левове и във валута от приватизация на държавните предприятия от списъка по чл. 2, ал. 10 постъпват в Републиканския бюджет и се използуват за намаляване на държавния дълг и за попълване на Фонда за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Моето изказване има отношение към спазването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Какво имам предвид?
Ние приехме не преди седем дни, апропо, а преди по-малко Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия на първо четене. В нарушение на правилника срокът за подаване на предложения от народните представители за второ четене беше съкратен. Това е в нарушение на чл. 69 от нашия правилник, където е казано: "Народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение в приетия на първо гласуване законопроект в 7-дневен срок от приемането му. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен, но най-много с 3 седмици." Никъде не се коментира съкращаването на един такъв срок. Няма такъв вариант в чл. 69. Не е казано "до 7-дневен срок", а е казано "в 7-дневен срок". И тук законодателят сигурно е мислил какво да направи. Не е случайно това определяне на 7 дни.
Какво обаче още прави впечатление, уважаеми колеги? Чл. 70: "Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 69, както и предложения на водещата комисия, включени в доклади. Допустими са и редакционни поправки". И забележете: "Предложенията, които противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват".
Какво обаче ни се предлага тук? В предложенията за второ четене в доклада на водещата комисия има текстове, които нямат нищо общо с гласувания на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. И според мен това е в грубо нарушение на чл. 70. Тук са решили да уредят на когото както му е хрумнало цялата материя, която според тях не е уредена в Закона за приватизация.
Какво се получава? Първо, колегите ми - аз съм сигурен в това, - получавайки доклада днес, са изненадани от текстове, които нямат нищо общо с коментираните и обсъждани на първо четене. Нямат нищо общо. Те могат и да не влизат в противоречие въобще със Закона за приватизация на държавни и общински предприятия, но те влизат в противоречие с гласуваните промени на законопроекта на първо четене. И ние се явяваме сега в каква ситуация? - Да правим въобще някакъв нов Закон за приватизация на държавни и общински предприятия, нещо недопустимо по нашия правилник. И аз ви моля да се съобразите, уважаеми колеги, и предложения, които не са направени в логиката и във философията на законопроекта на първо четене, да не бъдат въобще коментирани тук и да не бъдат обсъждани.
Това е моето предложение. Затова си позволих сега да направя това изказване, за да предотвратя по-нататък нарушения на нашия правилник. Моля да се вземе предвид моята позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Никъде не е казано, че изменението в срока трябва да бъде положително число. Аз мога да удължа срока с минус 2 дни. (Възражения и шум в блока на СДС) Достатъчно е малко фантазия.
Всичко може, но не всеки може да го направи.
Има думата господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин Михайлов, становището на комисията е готвено при стриктно съблюдаване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Правилникът е приет от законодателя. И неслучайно на заседанието в четвъртък същият орган прие решение за изключение от този правилник, така че има равнопоставеност на субекта на решението. Как е направено? Направено е процедурно и залата го е подкрепила. Така че ние сме в условия на действие на конкретно решение на правилника.
Второ. Да, ние сме се придържали към приетия на първо четене законопроект и сме ползували правото на комисия и на депутати да правят предложения и сме приели онези от тях, които допълват и не противоречат на логиката на приетия на първо четене законопроект. Дотук няма нито един текст, който да е в противоречие с приетия на първо четене законопроект. Те допълват и поясняват идеята за изменение и допълнение на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Боян Киров.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С направените промени в чл. 1б по същество се ликвидира текстът на чл. 6 от досега съществуващия закон, в който е казано как се извършва разпределението на постъпленията от приватизацията. Няма да го чета, за да не отнемам време, но той се разпределя: за Държавен фонд "Земеделие", за Държавен фонд "Реконструкция и развитие", за фонд "Тютюни" и т.н., и т.н. Ако приемем текста във варианта, който е предложен току-що, това означава, че всички тези фондове няма да бъдат попълвани оттук нататък, защото всичките пари могат да постъпват и с цели за попълване на Фонда за държавна защита на влоговете и сметки на граждани и фирми в банки, както и за намаляване на нетния вътрешен дълг, т.е. всички пари ще отидат в банковата сфера по един или друг начин.

По същество се извършва една промяна на бюджета без това да се каже на глас. Защото Министерството на финансите ще извърши по-големи разходи, отколкото бяха гласувани тук.
Струва ми се, че в този смисъл това предложение и то в този пълен обем, даден на министерството, а не процентно нещо да използва, е твърде опасен. И предлагам § 1б, така предложен, да не се приема. Да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители!
Искам да изкажа мнение противоположно на това, на колегата Боян Киров и да дам някои разяснения. Тъй като всичко това беше обсъждано подробно в Икономическата комисия.
Трябва да се има предвид, че в този параграф т. 2, ал. 3 се отнася до създаването на изцяло нов списък за приватизация на крупни национални обекти, с цел решаване преди всичко на проблемите на външния дълг и на този етап - проблемите, свързани с гарантиране влоговете на гражданите.
Този списък е различен от списъка за масова и за касова приватизация. И това, което до момента сме приели като разпределение на средствата, получавани от масовата и касовата приватизация, си остава в сила и съответните фондове ще бъдат попълвани.
Тук се касае за нов списък и за целево решаване на тези две крупни и тежки за страната в момента задачи.
Така че предлагам да се гласува предложеният от комисията и от вносителя текст на § 1б, коригиран с редакционните поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? - Няма.
Най-напред трябва да гласуваме предложението на народния представител Боян Киров за отпадане на този параграф.
Моля да гласувате.
От общо гласували 154 народни представители, за - 11, против - 39, въздържали се - 104.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 1б така, както бе прочетен с корекцията от господин Койчев.
От общо гласували 150 народни представители, за - 105, против - 6, въздържали се - 39.
Параграф 1б е приет.
Продължаваме с § 2.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: В § 2 се предлагат промени в чл. 10.
В законопроекта, приет на първо четене, § 2 в чл. 10 думите "за организиране и контрол на приватизацията на държавните предприятия и" се заличават.
Народните представители Красимир Премянов и Клара Маринова предлагат:
В § 4 в чл. 10 думите "за организиране и контрол на приватизацията на държавните предприятия и" се заличават.
Народните представители Светослав Лучников, Чародей Чернев и Цоньо Ботев предлагат:
Предложеният в законопроекта на Министерския съвет § 2 да отпадне.
Предложение на Икономическата комисия:
Текстът на чл. 10 да не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест възприемате предложението на господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, § 2 да отпадне.
Господин Лучников предлага да отпадне § 2 от приетия на първо четене законопроект на Министерския съвет. Това по логиката е § 2, ако отпадне, не се правят промени в действащия чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нищо да гласуваме, защото няма изменение.
Предложението на господин Лучников съвпада с предложението на комисията - § 2 от този законопроект да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 150 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 2 отпада.
По § 3.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"Ал. 1. Надзорният съвет се състои от 5 членове, които се назначават от Министерския съвет по предложение на министъра на икономическото развитие."
2. В ал. 2 думите "органът, който ги е назначил или избрал" се заменят с "Министерският съвет".
3. В ал. 3 думите "органът, който ги е назначил или избрал" се заменят с Министерският съвет".
4. В ал. 4 думите "органът, който го е назначил или избрал" се заменят с "Министерският съвет", а думите "или избира" се заличават.
По този текст има най-много предложения.
След гласувания в срок имаше предложения на народните представители Никола Кацаров, Димитър Саръиванов (междувременно те са включени), на Светослав Лучников, Чародей Чернев и Цоньо Ботев, Красимир Премянов и Клара Маринова.
В по-голямата част от тях мнението е да не се приема предложението на Министерския съвет членовете на Надзорния съвет да бъдат назначавани само от него.
Предложение на народните представители Светослав Лучников, Чародей Чернев и Цоньо Ботев гласи:
"В § 3, ал. 1 думите "Ал. 1. Надзорният съвет се състои от 5 членове, които се назначават от Министерския съвет по предложение на министъра на икономическото развитие" - да отпадне.
Предложението на народния представител Боян Киров е:
Параграф 3 от приетия на първо четене закон да отпадне.
Предложението на народния представител Никола Кацарски е същото.
Предложението на народния представител Димитър Саръиванов е:
Параграф 3 да гласи така:
"§ 3. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация да се състои от 6 членове - 5 назначени от Министерския съвет и 1 назначен от Народното събрание."
При гласуване с 3 на 3 гласа натежава гласът на председателя на Надзорния съвет.
Народните представители Красимир Премянов и Клара Маринова предлагат:
Параграф 5. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"Ал. 1. Надзорният съвет се състои от 7 членове - 3 се назначават от Министерския съвет и 4 се избират от Народното събрание."
С консенсус Икономическата комисия прие следния текст:
"§ 3. Алинея 1 на чл. 12 се изменя, както следва:
"Ал. 1. Надзорният съвет се състои от 7 членове - 4 се избират от Народното събрание и 3 се назначават от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Има думата господин Кацарски.
НИКОЛА КАЦАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Госпожи и господа народни представители! Господин министър!
Аз споделям изцяло становището на комисията и се радвам, че то е било прието с консенсус, както каза господин Койчев, да не се променя досегашният ред за комплектуване на Надзорния съвет. По този начин агенцията ще има все пак някаква самостоятелност, а няма да бъде някакво звено, Министерство за икономическото развитие.

Но аз не чух никакви доводи за това, че броят на членовете на Надзорния съвет трябва да бъде намален от 11 на 7 и не виждам какви такива доводи биха могли да бъдат направени. Този брой на Надзорния съвет гарантира една по-голяма обективност и оперативност в работата на Надзорния съвет. Затова считам, че този текст трябва изцяло да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? По другите предложения никой не желае да вземе думата. Преминаваме към гласуване.
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Кацарски § 3 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 143 народни представители, за - 32, против - 66, въздържали се - 45.
Предложението не се приема.
Господин Лучников, вие поддържате ли вашето предложение? - Не.
Предлагам да гласуваме предложението на Икономическата комисия, което е прието с консенсус. Моля да гласувате предложението на Икономическата комисия - 7 члена, четирима се избират от Народното събрание, трима се назначават от Министерския съвет. Моля да гласувате.
От общо гласували 157 народни представители, за - 150, против - 1, въздържали се - 6.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Параграф 4 предлага промени в чл. 13.
В законопроекта на Министерския съвет се предлага точка 3 да гласи:
"3. Одобрява проекта за бюджета на агенцията, както и годишния отчет за изпълнението на приватизационната програма от Агенцията за приватизация."
В същия дух и със същия текст е предложението на народните представители Красимир Премянов и Клара Маринова. Тези предложения се приемат от Икономическата комисия и тя предлага:
§ 4. В чл. 13, точка 3 се изменя, както следва:
"3. Одобрява проекта за бюджета на агенцията, както и годишния отчет за изпълнението на приватизационната програма от Агенцията за приватизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 4 така, както е представен от комисията.
От общо гласували 146 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 25.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Има две предложения за промени в чл. 25. Народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов предлагат създаването на ново изречение 7 на чл. 25:
"Редът за предлагане за изкупуване на останалия пакет акции (дялове) се определя от процента от акциите (дяловете), които притежава съответният акционер (съдружник), като този с най-голям процент упражнява първи правото си на закупуване на остатъка. В случай на отказ другите акционери (съдружници) упражняват правата си по низходящ ред."
Народните представители Красимир Премянов и Клара Маринова предлагат като § 6 в чл. 25, ал. 7 да се добави следният текст:
"Редът за предлагане за изкупуване на останалия пакет акции (дялове) се определя от процента от акциите (дяловете), които притежава съответният акционер (съдружник), като този с най-голям процент упражнява първи правото си на закупуване на остатъка. В случай на отказ другите акционери (съдружници) упражняват правата си по низходящ ред."
Икономическата комисия не прие тези предложения и предлага чл. 25, ал. 7 да остане без изменение.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Вносителите оттеглят предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттеглят предложението си. Няма какво да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: То не е гласувано и на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Има и три предложения на народни представители за промени в чл. 49. Народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов предлагат да се създаде нова ал. 3:
"Ал. 3. Приватизационните фондове могат да подават заявки за участие в централизираните търгове след провеждането на учредителното събрание. Заявките не се разглеждат, ако в определен от Министерския съвет срок приватизационните фондове не представят на Центъра за масова приватизация разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд и съдебно решение за вписването им в Търговския регистър."
Народните представители Красимир Премянов и Клара Маринова предлагат аналогично изменение. Тяхното предложение е като § 7 в чл. 49 да се направят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 2 със следния текст:
"Ал. 2. Приватизационните фондове могат да подават заявки за участие в централизираните търгове след провеждането на учредителното събрание. Заявките не се разглеждат, ако в определен от Министерския съвет срок приватизационните фондове не представят на Центъра за масова приватизация разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд и съдебно решение за вписването им в Търговския регистър."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Предложението на народния представител Росен Михайлов е в чл. 49, ал. 1 или в преходните и заключителните разпоредби да се добавят следните изречения:
"Приватизационните фондове могат да подават заявки за участие в централизираните търгове след провеждането на учредителното събрание. Заявките не се разглеждат, ако в определен от Министерския съвет срок приватизационните фондове не представят на Центъра за масова приватизация разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд и съдебно решение за вписването им в Търговския регистър."
Икономическата комисия синтезира трите предложения и предлага следния текст:
Да се създаде § 4а със следното съдържание:
"§ 4а. В чл. 49, ал. 1 се добавят думите: "Приватизационните фондове могат да подават заявки за участие в централизираните търгове след провеждането на учредително събрание. Заявките не се разглеждат, ако в определен от Министерския съвет срок приватизационните фондове не представят на Центъра за масова приватизация разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд и съдебно решение за вписването им в Търговския регистър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате текста, предложен от комисията за § 4а.
От общо гласували 141 народни представители, за - 126, против - 1, въздържали се - 14.
Параграф 4а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Има и две предложения на народни представители за промени в чл. 51. Народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов предлагат в чл. 51 да се създадат нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
"Ал. 3. Акциите, прехвърляни от програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, са безналични.
Ал. 4. Прехвърлянето става по ред и условия, определени от Министерския съвет."
Същото е и предложението на народните представители Васил Калинов, Красимир Премянов и Клара Маринова. Те предлагат тази промяна да е като § 8:
В чл. 51 се създават нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
"Ал. 3. Акциите, прехвърляни от програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, са безналични.
Ал. 4. Прехвърлянето става по ред и условия, определени от Министерския съвет."
Икономическата комисия прие тези предложения и предлага да се създаде § 4б със следното съдържание:
"§ 4б. В чл. 51 се създават нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
"Ал. 3. Акциите, прехвърляни по програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, са безналични, без да е необходимо в уставите на търговските дружества да се вписва промяна в този смисъл.
Ал. 4. Прехвърлянето по ал. 3 става по ред и условия, определени от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Да, господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Аз само искам да припомня, че вчера на заседанието на Икономическата комисия имаше и още едно предложение, в смисъл ал. 3 да стане: "Акциите, прехвърлени по Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, може да са безналични, без да е необходимо..." - това, което Георги Аврамов предложи. Може би не е необходимо да се впускаме в по-пространни дискусии, господин Койчев, но аз все пак предлагам да се прегласува това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагате в ал. 2 след запетаята да се добави: "може да са безналични".
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): След запетаята да се напише: "без това да е необходимо".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като това предложение е било направено в комисията, моля, гласувайте. Това е допълнение към ал. 3.
От общо гласували 136 народни представители, за - 43, против - 32, въздържали се - 61.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4б така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 21.
Параграф 4б е приет.
Следващият!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващите предложения са вече в материята на Преходните и заключителни разпоредби.
Народните представители Ана Миленкова и Стефан Стоилов предлагат в § 5а в ал. 1 и 2 думите "по § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите" се заличават и вместо тях се вписват "които ползуват обекти, представляващи изключително държавна собственост".
Икономическата комисия прие това предложение. То отстранява една грешка в променения през тази година и предлага да се създаде § 4в със следното съдържание:
"§ 4в. В ал. 1 и 2 на § 5а думите "по § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите" се заличават и вместо тях се вписват думите "които ползуват обекти, представляващи изключителна държавна собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте предложения текст!
От общо гласували 147 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 14.
Параграф 4в е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Георги Божинов. Той предлага в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да се създаде нов § 16а със следното съдържание:
"§ 16а. Ал. 1. Акции, предложени за приватизация чрез инвестиционни бонове и останали неразпределени след приключване на съответния тур на приватизацията чрез инвестиционни бонове, могат да се прехвърлят от Министерския съвет на специално създаден за целта фонд.
Ал. 2. Фондът по ал. 1 се учредява от Министерския съвет като еднолично акционерно дружество с държавно участие и двустепенна система на управление."
Икономическата комисия подкрепи това предложение и предлага да се създаде § 4г със следното съдържание:
"§ 4г. В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 16а със следното съдържание:
"§ 16а. Ал. 1. Акции, предложени за приватизация чрез инвестицинни бонове и останали неразпределени след приключване на съответния тур на приватизацията чрез инвестиционни бонове, могат да се прехвърлят от Министерския съвет на специално създаден за целта фонд.
Ал. 2. Фондът по ал. 1 се учредява от Министерския съвет като еднолично акционерно дружество с държавно участие и двустепенна система на управление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Възразявам решително срещу това нововъведение. Каква е целта на масовата приватизация? Целта на масовата приватизация е да даде на гражданите на България със съответно разпределени приватизационни бонове част от нашата национална икономика. Какво правите вие с това предложение сега? Предлагате неразпределените акции да се дадат на някакво акционерно дружество, създадено от Министерския съвет, в което акционерно дружество няма никакво присъствие на тези граждани, които трябва да участвуват в разпределението на държавното имущество чрез масова приватизация. Какво ще бъде това акционерно дружество? То ще бъде пак държавно акционерно дружество. Как ще приватизира държавата тогава, като вади своите държавни акции от единия джоб и ги пуска в другия джоб - пак държавен джоб? Това не е никаква приватизация. Това е една псевдоманевра, която не мога и не искам да тълкувам какво цели, но в никакъв случай не цели масова приватизация.
Затова решително възразявам срещу създаването на този допълнителен текст. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението Ви е да отпадне?
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Лучников, мотивите за това предложение са свързани с необходимостта за организирано управление на тази част от държавния капитал, която не минава през търговете на този първи тур, който е в ход. Но всички знаем, че след този първи тур или първа вълна, както чехите обичаха и предпочитаха да се изразяват, следва една втора вълна, втори тур. Непродадените срещу бонове акции, останали в този фонд, ще бъдат предложени отново на гишето за бонова приватизация. Аз и много от моите колеги така схващаме смисъла на това управление чрез фонда. Те няма да останат во веки веков в някакво, както Вие оспорвате и ми се струва - основателно, акционерно дружество, за което нищо повече не се казва. Това е смисълът. След подготовката на втората вълна, започват пак търговете - първи, втори, трети и неразпродаденото ще бъде предложено отново, пак казвам, на масата на гишето за боновата приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще дам думата за още една реплика и след това за дуплика.
За реплика или дуплика искате думата?
Най-напред ще дам думата за дуплика на господин Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин Стоилов, ако наистина това е целта на създаването на това акционерно дружество, тя е съвсем безпредметна. Защото старото положение, че неразпределените акции, неизкупените на първия тур акции се предлагат на втория тур, напълно решава въпроса. Това тук е съвършено излишно.
Вие говорите за управление, ами, тези акции са акции на държавно предприятие, в държавно дружество. Те, ако не бъдат продадени, се управляват по същия начин, по който се управляват останалите акции на това дружество. Ами, тук обикновено никога не раздържавяваме 100 %. Ние раздържавяваме 25 %, 67 %, и така нататък до 90 %. Ами, кой ще управлява другите акции, които въобще не са предложени за продажба? Ще си ги управлява ръководството на дружеството, както си управлява изобщо цялото имущество.
Така че това създаване на една допълнителна организация, на една допълнителна форма, нищо не решава на практика, не уточнява каква ще бъде съдбата на получените от него акции и само създава подозрения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Направените две изказвания и реплика изясняват до известна степен въпроса, но аз като вносител бих искал да поясня, че не става дума в никакъв случай за ограничаване на размера на предложените акции на първи тур, а става дума само за онези части от предложените на първи тур предприятия, които на трите тръжни сесии не са разпродадени. Има такава възможност. Ще останат някъде 1 %, 2 %, едната възможност е тази, която каза господин Лучников - действително да се върнат в държавния дял, но моето предложение създава още една възможност - само на определен кръг предприятия останалите части да се обособят в един фонд, и така е записано - че може, а не че задължава, и именно собствеността, прехвърлена в този фонд, да се прехвърли на фондовата борса и да се продаде или да се предложи на втория тур, отново на три тръжни сесии. Тоест не става дума за откъсване на част, а за инструментариум, механизъм, с който тези части, които не са продадени, по-нататък да се предложат в определен ред. Затова става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Божинов. Аз не виждам защо да не могат да се изнесат непродадените акции на борсата и когато си останат в собственост на дружеството, което ги е издало. Каква разлика има тук, та трябва да минават през едно ново дружество?
Разберете, с вашето предложение вие правите една много странна приватизация - приватизация, която прехвърля държавното участие в друго държавно предприятие, тоест от единия джоб в другия. Няма смисъл да правите тази работа.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Въобще не става дума за такава странна приватизация, а за управление на неприватизираната част от предложеното за приватизация. Само за това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Най-напред съгласно правилника гласуваме предложението на господин Лучников § 4г да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 153 народни представители, за - 47, против - 41, въздържали се - 65.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 4г така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 111, против - 16, въздържали се - 4.
Параграф 4г е приет.
Господин Гечев искаше думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председателю, уважаеми депутати, тъй като и аз видях текста тази сутрин, искам още веднъж да кажа, че е ясен замисълът какъв е - това е да се съберат на едно място остатъците от приватизацията - касова и масова. Тук не става дума за преразпределение на вече приватизирани дялове и мисля, че това е пределно ясно. Може би, мисля, че правилникът позволява, ще бъде по-ясно, ако накрая има едно изречение, в което се казва по отношение на ал. 2:
"Фондът по ал. 1 се учредява от Министерския съвет като еднолично акционерно дружество с държавно участие и двустепенна система на управление. Неговата основна цел е окончателната приватизация на остатъчните дялове от приватизацията".
Нещо в такъв смисъл. За да бъде пределно ясно за какво става дума. Тоест няма никакво намерение нито Министерският съвет, нито който и да било да събира остатъците и да ги управлява, тъй като оттук и оттам в предприятията, останали по 3, 5 или 12 % на практика няма никаква реална тежест в управлението на фирмата. Тоест замисълът не може да бъде друг, освен да се приватизира по два начина - остатъците да се включат във втория тур на масовата приватизация или тези остатъци да се предложат на Фондовата борса, която ще стартира от пролетта на 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Гечев, но ние не можем да прегласуваме и да внасяме текстове, които не са предварително представени.
Продължаваме нататък. Това го приемаме като обяснение на смисъла.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Може ли един въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Аз съм от тези хора, които като забележат грешка, не се смущават да признаят.
От разговор с колегата Георги Аврамов, ако греша, поправете ме господин председателю и уважаеми колеги, но това предложение на Георги Божинов трябва да важи за случаите, когато държавата е продала другата част от капитала на минаващото през масовата приватизация предприятие касово и на търговете някакъв процент или части от процента от държавния капитал остават непродадени. Тогава е оправдано тези части от процента или процент от тази собственост, предвидена за бонова приватизация, да отиде в този фонд.
Но ако, примерно, както в "Нефтохим" 50 % от капитала остава държавен, ние проектираме да минем чрез боновата приватизация 25 %, но нещо от тази маса остава непродадено, тя ще си остане държавна собственост.
В този смисъл част от бележката на господин Лучников е основателна, но именно в този смисъл - когато държавата не е продала останалата част касово, едновременно с боновото раздържавяване. Мисля, че съм ясен.
Така че, нужно е едно допълнение, господин председателю, за фонда, който ние гласувахме, отива остатък от държавния капитал само в случаите, когато държавата няма запазена част от този капитал.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): В правилника ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Господин Стоилов, всичко това го приемаме като обяснение. Смятам, че думичката "могат" решава всичко. "Могат" не е задължително. Продължаваме нататък. Господин Койчев, продължаваме.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Народният представител Никола Койчев, и комисията прие това предложение, предлага да се създаде § 4д със следното съдържание:
"§4д. В преходните и заключителни разпоредби се създава § 16б със следното съдържание:
§ 16б. Когато акции се предлагат за приватизиране по реда на този закон, не се прилагат разпоредбите на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества относно публичното предлагане на ценни книжа."
Предложението е формулирано от Комисията по борсите и ценните книжа и отстранява едно несъвършенство в правната уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате този текст.
От общо гласували 130 народни представители, за - 118, против - 2, въздържали се - 10.
Параграф 4д е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Преходна разпоредба.
§ 5. Ал. 1. Членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация се освобождават с влизането в сила на закона.
Ал. 2. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет назначава членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация по чл. 12, ал. 1."
Народния представител Боян Киров предлага § 5 от приетия на първо четене закон да отпадне.
Народните представители Васил Калинов, Красимир Премянов и Клара Маринова предлагат текста на § 5 да бъде следният:
"§ 5. Ал. 1. Членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация се освобождават с влизане в сила на този закон."
Икономическата комисия предлага:
"§ 5. Ал. 1. Членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация се освобождават с влизането в сила на закона.
Ал. 2. В едномесечен срок от влизането в сила на закона се избират и назначават членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация по чл. 12, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам само да обърна внимание, че ако гласуваме и § 6, ще бъде не "преходна разпоредба", а "преходни разпоредби".
Има ли бележки?
Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! С приетия текст се създава една нелогичност. Досегашните членове на Надзорния съвет се освобождават с влизането на закона в сила, а в едномесечен срок се избират новите членове на Надзорния съвет. А кой ще управлява, кой ще изпълнява функциите междувременно, между освобождаването и избирането?
Затова трябва да добавим едно изречение към ал. 1 - "Те изпълняват функциите си до избирането на нов Надзорен съвет". Иначе създаваме една нелогичност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, смятам че това следва от логиката на законодателството.
Текстът точно е: "Те изпълняват задълженията си до избиране на нов Надзорен съвет". Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате това предложение с направеното допълнение от господин Лучников.
От общо гласували 151 народни представители, за - 137, против - 5, въздържали се - 9.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Параграф 6 е предложение на народните представители Васил Калинов, Красимир Премянов и Клара Маринова. Те предлагат:
"§ 10. Чл. 3. Ал. 6 се отнася и за случаите, за които вече има одобрение от Министерския съвет."
Комисията приема по принцип това предложение и го предлага в следната редакция: да се създаде § 6 със следното съдържание:
"§ 6. Изменението на чл. 3, ал. 6 се отнася и за заварените случаи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 144 народни представители, за - 123, против - 1, въздържали се - 20.
С това § 6 и целият законопроект е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Давам думата на народния представител Йордан Школагерски да докладва законопроекта.
Преди това господин Гечев иска да благодари и вероятно да покани на шампанско.
МИНИСТЪР РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам най-сърдечно да благодаря на всички депутати от всички парламентарни групи за конструктивната работа по време на обсъжданията на този изключително важен закон за България в този момент - Законът за приватизацията. Искам да ви пожелая здраве и все така добре да работим по общозначими законопроекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да започна докладването на закона искам да спра вниманието ви и да ви припомня онова, което сме свършили досега по този законопроект, за да бъде предложен в този му вид. Вие знаете, че на първо четене бяха внесени два законопроекта: единият, авторизиран от господин Венцеслав Димитров, а другият беше внесен от правителството. По задължението на правилника водещата комисия беше длъжна от двата законопроекта да изработи един нов законопроект, който да го предложи. След изработването на този законопроект, който беше представен, отново беше дадено право на народните представители да направят предложения по новия законопроект. Тези предложения са обсъдени от комисията и от работната група, които са приети, ние не ги извеждаме като предложения, те се намират в текстовете, затова ще докладваме като отделни предложения само онези, които комисията и работната група не е приела.

"Закон за застраховането
Глава първа
Общи положения
Чл. 1. Този закон урежда правното положение на застраховате-лите, държавния надзор върху застраховането и задължителното застраховане."
Предлагам, господин председателю, да гласуваме заглавие-то на закона, глава първа - "Общи положения", заедно с текста на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласува-те.
От общо гласували 132 народни представители, за - 127, няма против, въздържали се - 5.
Заглавието на закона и чл. 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 2. Застра-ховането е дейност, която чрез сключване на застрахователни договори набира и разходва средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или условия предвидени в договора или закона, както и управлението на тези средства."
Предложения по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 2.
От общо гласували 128 народни представители, за - 125, няма против, въздържали се - 3.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 3. Ал. 1. Застраховането е доброволно.
Ал. 2. Задължително застраховане може да се предвиди със закон или международен договор.
Ал. 3. Застраховател, който извършва задължително застраховане, не може да откаже сключване на договор по задължителна застраховка, която осъществява."
Има предложение на народния представител Венцеслав Димитров. Към ал. 1 се предлагат две точки:
"1. забранява се предлагането на застрахователни услуги заедно с други стоки и услуги;
2. забранява се на служители на държавни служби, учреждения и други подобни да предлагат застрахователни услуги, включително и като брокери, посредници и комисионери."
Комисията не подкрепя направените предложения от господин Димитров. Мога да изложа мотивите за това. Що се касае до служителите, въпросът не е за този закон, а за Закона за държавния служител, който предстои да се разглежда в парламента. А първото условие - предлагането на услуги заедно с други стоки и услуги, е въпрос на конкуренция и също не се урежда с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, уважаеми колеги! Ще си позволя да кажа няколко думи, преди да премина към моите предложения, доколкото започваме да обсъждаме един закон, който имаше много интересна съдба. Този закон в Комисията по бюджет и финанси се мотае от 1993 г. Беше почти готов в предишния парламент. Още в самото начало на този парламент аз внесох стария закон, след това беше внесен нов закон. Много се работи вътре в комисията, експерти работиха по него и затова мисля, господин председателят да бъде по-толерантен, когато се правят различни предложения и се обосновават, в смисъл да не гледаме стриктно правилника, въпреки че ще се постарая да вляза във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Повече от 5 минути по един член не може да се говори.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не по един член, по едно предложение, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По едно предложение имате за един член.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз имам две предложения в този член.
Защо? Основната цел, която преследвам със своите предложения, е да се защитят не тези, които застраховат, т.е. не застрахователните фирми, а преди всичко застрахованите лица. Тук трябва да отбележа, че по време на целия процес на работа по Закона за застраховането в Народното събрание е работено преди всичко със застрахователите, а не със застрахованите лица. Ние сме тези, които трябва да защитим застрахованите лица. Защото имаме лошия пример, точно сега е моментът да се каже, лошия пример от един твърде либерален Закон за банките и кредитното дело, който доведе до настоящата банкова криза. Аз ви моля да създадем малко по-твърд режим, за да не трябва утре да спасяваме цялото застраховане, както днес спасяваме банковата система за сметка на народни пари.
В този член предлагам две неща. Първо, да се забрани предлагането на застрахователни услуги, подпъхнати под разни други услуги. Например, отивате да се абонирате за вестник и научавате, че като си платите абонамента, ви застраховат за 50 хил. лв. срещу злополука. Отивате, купувате си нещо друго, и се оказва, че и там сте застраховани. Обаче ако, не дай Боже, се случи това събитие, вие получавате само веднъж застраховката, въпреки че сте я платили може би два или три пъти. Примерно, нормална практика беше да имате влог в някоя банка и там ви казват, че в зависимост от величината на влога ви правят и застраховка, без вие да сте я поискали, без вие даже да знаете какви са условията. А се оказва така, че дори като се случи това събитие, вие не знаете как да си потърсите правата. И естествено това налива пари в застрахователните фирми, без да ги притиска да оказват конкурентни, пазарни или някакви други нормални услуги.
Мисля, че няма причина едно такова предложение да бъде отхвърлено. По този начин ще бъдат защитени застрахованите и ще бъде попречено на застрахователите да прибират пари с лека ръка, без да оказват някакви услуги. Защото в преобладаващата част от случаите услугите въобще не се оказват при случване на застрахователното събитие.
Второто ми предложение. Влизате в България, мисля, че се е случвало на много от вас, минавате през ветеринарна служба, минавате през пътна служба, минавате през някаква друга. На едното място ви искат, става дума за чужденците, не за вас, и ви искат 5 марки, на друго място - 10 марки, на друго място - не знам колко. Дават ви някакво билетче. Нито ви казват, че сте застраховани, нито нищо. Ние пък го правим, като минаваме, примерно, през Сърбия. Искат ви 10 марки. За какво ги искат и аз не знам за какво ви ги искат, но казват, че ви застраховат. За съжаление, никой не си знае правата.
Освен това, за мен нормалното е, когато влязат, да имат наистина гишена застрахователните дружества и всеки, който иска да се застрахова, да заповяда там. На чужди езици да бъде написано кой каква застраховка трябва да сключи задължително, когато минава границата, а не без да знае за какво се плащат тези неща. Вярно е, че това може да влезе в статута на държавния служител, господин Школагерски, но мисля, че много по-важно е и това ще повиши престижа на страната ни, няма хората да казват: "Плащаме и бягаме, защото не знаем какво може да ни се случи утре".
Мисля, че всички имаме интерес една такава точка в тази алинея да бъде гласувана. Мисля, че никой няма да загуби от това нещо. Затова моля ви да подкрепите предложението. После имам и други от този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще го гласуваме. Благодаря.
Други бележки? - Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин председател, аз високо уважавам съображенията, изказани от господин Димитров, но ние сме се постарали в раздела "Застрахователен посредник и застрахователен помощник (застрахователен агент)" - всичко това , което вие предложихте, е строго регламентирано. Ние сме възприели тази идея, но не тук, а по-нататък. Задължително грижите за застрахования са на първо място. Това е смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Венцеслав Димитров към ал. 1 да се добавят двете точки с текста, който беше прочетен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Поотделно, ако може, господин председател. Те са различни по своя характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поотделно.
"1. забранява се предлагането на застрахователни услуги заедно с други стоки и услуги".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 154 народни представители, за - 54, против - 26, въздържали се - 74.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате второто предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
"2. забранява се на служители на държавни служби, учреждения и други подобни да предлагат застрахователни услуги, включително и като брокери, посредници и комисионери."
Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 62, против - 22, въздържали се - 74.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 3 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 7.
Член 3 е приет.
Член 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 4. Ал. 1. Застраховател може да бъде акционерно дружество и взаимозастрахователна кооперация, които имат за предмет на дейност застраховане.
Ал. 2. Застрахователят не може да осъществява друга дейност."
Има предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в ал. 1 да се добавят думите: "и който е получил изрично разрешение за това по реда на този закон".
Комисията не подкрепя това предложение, защото когато акционерното дружество има за предмет на дейност тази дейност, преди да бъде регистрирано акционерното дружество в съда, минава на разрешителен режим при Дирекцията за застрахователен надзор и едва след нейното разрешение това акционерно дружество може да се регистрира в съда. Така че имплицитно това, което предлага господин Димитров, се съдържа в самия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги, аз не държа чак толкова много на това предложение, тъй като то е направено по аналогия на Закона за банките и кредитното дело, където има такъв текст.
Искам да направя друго предложение по този текст, което е пропуснато, тъй като вчера много набързо бяха съединени два файла, а аз няколко пъти го поставям на обсъждане в комисията и колегите могат да кажат това.
Става дума за допълнение към ал. 2 за това какво не може да извършва застрахователят. Моето предложение е взето от един учебник по застраховане, който наскоро беше издаден в превод от английски и мисля, че то е по-точно.
Предложението ми е следното: текстът на ал. 2 да продължи и да стане: "Застрахователят не може да осъществява други дейности, които не са свързани със застрахователната и не служат за целите на застрахователната дейност". Мисля, че това определение е по-добро от първото, тъй като първото позволява много тясно тълкуване на застрахователната дейност, а второто разрешава със застраховането да извършва и съпътстваща дейност, което е нормално за застрахователните компании, които работят по света.
Искам да поясня. Примерно, открадната е картина, която е застрахована за голяма сума в застрахователно дружество. Застрахователното дружество уведомява полицията, че върши собствено разследване. Обикновено големите застрахователи имат специални отдели. Даже отвреме навреме дават серии по телевизията от един такъв филм: един бабанко, як - Бъд Спенсър, работи в отдел за специални разследвания към застрахователно дружество. Естествено е, че са им регламентирани отношенията с полицията, но застрахователите пращат хора не само от страната, а и в чужбина да издирят тези ценни неща, за които те са длъжни да платят. Мисля, че подобна практика има и застрахователното дружество "Лойд" във Великобритания, които работят по цял свят и разкриват измамите, които едно време са били с кораби, а сега са с разни други неща. Това е практика и в много други страни.
Затова аз препоръчвам този текст, тъй като мисля, че дава по-точна представа: застрахователят не може да осъществява други дейности, които не са свързани със застрахователната и не служат за целите на застрахователната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направено ли е това предложение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз съм длъжен да засвидетелствам, че действително господин Димитров е направил такова предложение, но какви бяха съображенията, които ние обсъждахме и в негово присъствие?
Ние правим първичното регламентиране на застрахователния пазар в България. Предложението, което прави господин Димитров, действително се отнася за страните, където застрахователният пазар е улегнал, но при нас условното съдържане не може да засяга други дейности, които не са свързани със застраховането или служат за целите на застрахователната дейност. Този текст създава много условности и възможност да не можем чисто да регламентираме пазара, а предложението, което комисията прави - застрахователят не може да осъществява друга дейност - не означава, че той не може да сключи договор с друга фирма, в която да ремонтира колите, застраховани при него, това не означава, че не може да сключи договор с охранителна фирма или с фирма, извършваща разследвания. Но ние на него не му разрешаваме да инкорпорира вътре в самата дейност на застрахователя и тези странични, свързани със застраховането цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Щом господин Димитров е направил писмено своето предложение, моля ви да го гласуваме. Моля, гласувайте добавката към ал. 2, която той направи сега, тъй като се отказа от другата си добавка. Става дума за добавката: "... други дейности, които не са свързани със застрахователната и не служат за целите на застрахователната дейност".
От общо гласували 151 народни представители, за - 41, против - 26, въздържали се - 84.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 4 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 112, против - няма, въздържали се - 15.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 5. Ал. 1. Имущество, намиращо се на територията на Република България и лице с местожителство или седалище на територията на страната, се застрахова само при застраховател, получил разрешение по този закон.
Ал. 2. Българско юридическо лице, извършващо дейност в чужбина, и български гражданин с местопребиваване в чужбина се застраховат при застраховател, получил разрешение по този закон, ако местният закон не ги задължава друго."
Предложения към този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 5 така, както е представен от комисията.
От общо гласували 153 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 15.
Член 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 6. Ал. 1. Предметът на дейност на застрахователя е:
1. застраховане;
2. презастраховане;
3. застраховане и презастраховане.
Ал. 2. В устава на застрахователя се определя предметът на дейността и видовете застраховки съгласно Приложение N 1.
Ал. 3. Застраховател, който извършва застраховки по живот и срещу злополука, не може да извършва други застраховки. Застраховател, който извършва имуществени застраховки, не може да извършва застраховки по живот."
Това е определяне на предмета на дейността.
Има постъпило предложение...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тогава, господин председател, можем да приемем, че няма постъпили предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само че хубаво е да се приеме изписването, предложено от господин Димитров - "приложение" да бъде с главна буква, да няма N и да бъде "Приложение 1".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е допусната правописна грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текста с тази редакционна бележка.
От общо гласували 131 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 8.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 7. Ал. 1. Застрахователят е длъжен да пази в тайна сведенията по застрахователното правоотношение.
Ал. 2. Разкриването на сведения по застрахователното правоотношение може да стане само със съгласие на другата страна по договора, на третото ползващо се лице, както и на трето лице, по чийто живот е сключена застраховката съгласно условията на сключения договор или на презастрахователи по този договор.
Ал. 3. Районният съд по седалището на застрахователя може да постанови разкриване на сведения по застрахователно правоотношение по искане на прокурора, при наличие на данни за извършено престъпление. Съдът се произнася по искането в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му."
Предложения по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Има думата господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето предложение е ал. 3 да отпадне, тъй като в този закон и в текста специално не става ясно кои данни, постъпили при прокурора, ще са от значение, за да се поиска от районния съд разкриване на сведения по застрахователното правоотношение. Би трябвало въпросът да бъде съвсем ясен, тъй като давам пример: една съпруга, която се оплаче примерно, че нейният мъж е извършил някакво престъпление, ще бъде ли това достатъчна данна, за да иска прокурорът разкриване на данните по застрахователното правоотношение?
И втората неяснота, която съществува в текста, е за какво престъпление става въпрос. За което и да е престъпление или за някакви престъпления, които са свързани конкретно със застрахователното правоотношение? Ако се има предвид каквото и да е престъпление, целият смисъл на тайната се обезличава, тъй като във всеки един момент прокурорът би могъл да поиска да се позове на някакви данни за извършено каквото и да е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и да иска разкриването на данни за сведения по застрахователното правоотношение.
Ето защо или текстът трябва да се преработи и да стане ясно какво се има предвид, когато се е предложил в този му вид, или поддържам предложението си за неговото отпадане, тъй като не му е мястото тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, имате ли предложения за изменение на текста?
СПАС ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Аз не знам дали този текст е достатъчен. Но тук е процедирано, макар че техниката е друга, така, както има такава провизия в Закона за банките и кредитното дело, на която съответства една друга постановка в Закона за данъчната администрация. Вярно е, че не е разписано, би могло да се направи някаква връзка точно в какви случаи може да се разкрива застрахователната тайна. Според мене тя трябва да е точно в тези случаи, в които трябва да се разкрива и банковата тайна. И ако нещо наистина трябва да се направи допълнително, тук може би юристите ще помогнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки няма. Има думата господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Първо, аз мисля, че бързото прочитане на текста доведе до тези възражения. Право да иска има само прокурорът при наличие на данни за извършено престъпление. В Наказателно-процесуалния кодекс този въпрос е регламентиран много точно и ние няма защо да го възпроизвеждаме тук.
Второ, ние не можем да кажем - само за престъпления, свързани със застрахователното правоотношение, защото в този закон ние сме прокарали с оглед директивите на Европейската общонст задължението всеки да декларира произхода на парите си. Ами ако се търси разкриването на престъпление по мръсни пари, то не е свързано със застрахователното правоотношение. И следващият момент - ако говорим за гаранция, гаранцията е тази, че съдът дава разрешение. Това не значи, че всеки път, когато иска прокурорът, ще дава разрешение. Съдът ще прецени обстоятелствата, които са поднесени от прокурора, и ще даде за разрешение, а може и да не даде за разрешение.
Така че е даден съдебен контрол. От тази по-голяма гаранция за запазване на тайната... Уважаеми колеги, струва ми се, че нямаме право да мислим друго, вън от това, което самият текст ни предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпреки всичко предложението на господин Спас Димитров за отпадане на ал. 3 остава. Моля да гласувате предложението на народния представител Спас Димитров ал. 3 от чл. 7 да отпадне.
От общо гласували 139 народни представители, за - 14, против - 70, въздържали се - 55.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 7 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 130 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 3.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Глава втора
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ
Раздел I
Акционерно дружество
Чл. 8. Ал. 1. Акционерно дружество за застраховане се учредява, извършва дейността си и се прекратява по Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Ал. 2. Минималният размер на капитала на акционерното дружество е:
1. при застраховка по живот и злополука - 200 млн. лв.;
2. при имуществени застраховки - 300 млн. лв.;
3. при презастраховане - 400 млн. лв."
По този текст са постъпили три предложения.
Народният представител Красимир Момчев предлага ал. 2 да се промени така:
"Ал. 2. Минималният размер на капитала на акционерно дружество е:
1. при застраховка по живот и злополука - 50 млн. лв.;
2. при имуществени застраховки - 100 млн. лв.;
3. при презастраховане - 150 млн. лв."
Предложение на народния представител Валентин Стоев:
При изпълнение на изискванията на чл. 8, вариант втори (2) трябва да се дефинира какво е презастраховане и предлага да се дефинира така: "Презастраховането е дейност за приемане на застраховки по косвен начин и за собствена сметка на презастрахователя".
Ние имаме Закон за застраховането. Презастраховането е вид поддейност, тя е по същество застрахователна дейност и затова комисията не подкрепя тези две предложения.
По-интересно е третото предложение - на господин Венцеслав Димитров. То се съдържаше в две части. Първата е с оглед размера на капитала, която е приета в комисията и се докладва като предложение на комисията. Второто му предложение е в ал. 2 да се добави текст: "Минималният размер на капитала на дружество, извършващо презастраховане, е равен на левовата равностойност на 2 млн. екю, при имуществените застраховки - три четвърти от тази сума, а при застраховки живот - една втора от тази сума".
Това са предложенията, направени по този текст.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Аз казвам левова равностойност. Вече приехме закони. Вчера обсъждахме още един Закон за чуждите инвестиции и левовата равностойност на 100 хил.долара. В Закона за данъка върху печалбата има левовата равностойност на 5 млн.долара, доколкото зная. Ако искате и в долари мога да го напиша, но мисля, че тъй като екюто е по-добро, ние сме асоцииран член към Европейския съюз и мисля, че е по-подходящо.
Най-напред от формална гледна точка аз искам да подредя моето предложение така, както е структурирано предложението на комисията. Точка 1, т. 2 и т. 3, вместо там три четвърти и другото, за да стане ясно.
При застраховка, живот и злополука - левовата равностойност на 1 млн.екю. При имуществени застраховки - левовата равностойност на 1,5 млн.екю. И при презастраховане - левовата равностойност на 2 млн.екю.
Защо правя такова предложение? Защото, колеги, казвам ви вече, че няколко години подред ние обсъждаме този закон. Долу-горе такива бяха предложенията преди време. А знаете, че инфлацията има свойството да изяжда парите. Тоест, реалният размер... Това е много важен въпрос, доколкото той касае основно стабилността на застрахователните фирми, на застрахователните акционерни дружества.
Ако ние днес приемем едни числа, както са дадени тук в левове, виждаме каква е инфлацията, мери се с 20 на сто месечно. Значи ние залагаме постъпателност все по-малък и по-малък начален капитал.
Като имаме предвид, че се предвижда законът да влезе в сила от 1 януари 1997 г., а капиталът трябва да бъде набран в течение на определени месеци след това, аз се притеснявам, че когато трябва да имат този капитал, те ще го имат, но той нищо няма да струва.
Нека да ви кажа за какво става дума. Например една сграда, която е на 3 етажа, обзаведена вътре, без колите отпред, т.е. един централен офис на застрахователно дружество. Аз попитах преди няколко месеца, струваше 60-80 млн., но междувременно инфлацията го направи двойно, значи някъде към 150 млн. струва само офисът, централният му офис. Ами ако направи няколко офиса в провинцията? А все пак са му нужни и други средства? Все пак са му нужни транспортни средства и т.н.
Ето защо предлагам да стабилизираме или да елиминираме ефекта от инфлацията чрез използуването на един неутрален измерител.
Имайте предвид, че числата, които са заложени, в сравнение с европейските не са, както ни казват застрахователите - много високи, а напротив, много са ниски.
Например, в една съседна страна, от която някои се плашат, иска 10 млн.долара, за да започнете застраховане, да имате капитал. Така е сега, защитавайте ги! Обаче ви казвам, че ако не в този парламент, в следващия. Ако заложите нисък праг, много фирми ще влязат в застрахователното дело и ще трябва държавата да ги спасява. Защото ние всички заедно в момента имаме отговорност да положим основата, макар и със закъснение, на тези застрахователни дружества, така че да бъдат стабилни и да не причиняват нов ущърб на държавата, както се прави сега от банките. Вижте с какъв проблем се занимаваме.
Затова ви моля, ако имате, естествено, друго предложение, аз бих подкрепил всяко предложение, което дава неутрален измерител или по някакъв начин включва инфлацията. Но абсолютните числа не включват инфлацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли?
Има думата Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Не мога да се съглася с казаното от господин Димитров, че са много ниски изискванията, които предлагаме в закона. Дори ако сравним минималния капитал, изискван в България по нашия проектозакон сега, с този, практикуван в последните двадесетина години, в преобладаващата част европейски страни, можем да констатираме, че той е значително завишен.
Едно тотално компариране, разполагам с една такава справка от периода, в който доларът беше 95 лв., на практиката в преобладаващите европейски страни и едно предложение при различни видове застраховки, осигуряване на различни рискове - малки и средни, индустриални рискове, осигуряване на отговорности, преосигуряване, между 50 и 200 млн.лв., от тогавашната равностойност на долара 95 лв. прави около 500 000 долара до 2 000 000 долара.
При сегашната ситуация, при сегашните равнища на долара предложението на комисията е от 200 до 400 млн., т.е. от 400 000 до 800 000 долара. Това не са високи равнища. Те, мисля, че са един добър, разумен компромис, едно съобразяване със ситуацията у нас, няма да създадат и условия някои да се скрият зад тази ситуация и да търсят изкуствени фалити.
Така че подкрепям предложението за различните видове застраховки да бъде изискван минимален капитал от 200, 300 и 400 млн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Вярно е това, че още и на старта на работата в Комисията по бюджет и финанси по Проектозакона за застраховане доста силно бяха изразени настроенията да направим така, че след време да не се сблъскаме с проблемите, с които се сблъскахме в банковата сфера. Няма да ви губя времето да ви връщам назад в историята на създаването на банковия сектор след 1990 г. И всички онези неща, които не бяха решени навреме, последствията от които сега се струпват в една драстична форма. Това е от една страна.
От друга страна, не става дума само за това, че с нормата, която сега ще приемем да защитим капитала от инфлацията, т.е. да направим така, че да не се намалява реалният капитал.
Според мен трябва да възприемем философията още на старта и изискванията по отношение величината на капитала да бъдат по-големи. И вместо след няколко години да искаме консолидация и сливане, обединяване на застрахователни дружества, да ги стимулираме на старта сега на прилагане на новия закон, тези процеси да започнат. Това от всякаква гледна точка е за предпочитане, отколкото след като възникнат проблемите да се опитваме да постигаме такова консолидиране и превръщане на застрахователния пазар в пазар, на който се подвизават, работят и играят солидни застрахователи.
Както видяхме голямата бройка на дружества не е благо в нашите условия. Това се показа чрез банките. Благо за икономиката, за обществото и за гражданите, които са клиенти и на банки, и на застрахователни дружества, когато те са солидни, стабилни структури.
И освен това господин Костадинов ни преведе числа, които показват в какъв диапазон се движи изискуемият капитал за дружества в различни европейски страни. И той спомена числото "два милиона" за презастраховане, което при сегашния курс на екюто, грубо, около 300 лв. прави 600 млн.лв. Защото екюто е някъде там. Не споря за точната цифра, за точното число.
Затова много ви моля. Това няма да бъде израз на едно намерение на парламента да мачка средни и дребни застрахователи. Много често наши колеги от СДС ни обвиняват при приемане на норми в други закони в такива намерения. Не, трябва да бъдат създавани солидни, стабилни структури, особено след този горчив опит, който имаме във финансовата сфера.
И при един работещ ефективно надзор, който трябва да осигурим, ако се окаже, че в месеците след приемане на закона нещо сме недовидели, да допълним закона. И при стартиране на едни достатъчно капиталово осигурени дружества, аз мисля, че във всеки случай по-малко ще бъдат проблемите, отколкото тези, с които се сблъскахме в банковия сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие поддържате предложението на господин Венцеслав Димитров по същество. (Обръща се към господин Стефан Стоилов)?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Да, то е старо предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Има ли други бележки? - Господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги! Всичко, което се казва тук, бележи една загриженост. Но най-напред да започнем отначало. Ние правим български закон за застраховането. С тоя закон ние спазваме директивите на Европейската общност. Но той не може да бъде измерван със стандартите на Европа така, както не можем да измерваме и нашето икономическо положение със стандартите на Европа.
Първо, наличието на високия размер на капитала, с който се образува дружеството, е най-малката гаранция за работата на това дружество. Може да се образува дружество, в което да бъдат с милиарди екю, и това дружество в рамките на няколко години да загине. Затова в този закон, вие ще го видите след това, при условията за получаване на разрашение в този закон има такива строги изисквания вън от размера на капитала, че дават възможност, и вие ще го прецените сами с гласуването си, да приемете, че ние сме дали в него едно разрешение типично българско и крайно осигуряващо застрахованите.
На второ място. Покачването на първоначалния размер на капитал привидно създава възможност да се прави изводът за сигурност. Но аз ви задавам следващия въпрос. Когато ние регламентираме българския пазар, ние го регламентираме не само с оглед на онази продукция, която се предлага, а го регламентираме и с оглед на застрахователите, които действат досега; че с размера на капитал от 200 млн. ние ще парализираме всички застрахователи, които правят лични застраховки. Какво искаме - да ги изсипем отново на улицата; да създадем една несигурност, такава, каквато създадохме сега при банките; да предизвикаме законови фалити на почти всички застрахователни компании с лично застраховане? Това не може да се допусне! И вие ще видите в Преходните и заключителни разпоредби този висок праг от 200, 300 и 400 млн., що се касае до животозастраховането, ние сме го омекотили и го изискваме едва в края на трите години от действие на този закон, за да могат застрахователните компании, които правят лично застраховане, да развиват своята дейност, всяка година да добавят по една трета от капитала, за да стигнат до 200-те милиона.
Недейте да правим аналогия, и то стриктна аналогия между банките и застрахователните дружества! Философията на този закон отива малко по-надалеч. Докато при банката при обслужването му аз ще се завъртя и изтегля капитала, при застрахователното дружество, при регламентирането на отделните фондове постъпилият веднъж в застрахователното дружество капитал не може да бъде изваден. Изваждането и падането на капитала под границите, гарантиращи безпроблемна работа на застрахователните централи, води веднага до възникване на режим за тяхното прекратяване.
Така че само да се фаворизира едно положение, това е размяна на уставния капитал, с който започва дружеството, не решава проблемите в този закон. Затова комисията не подкрепи второто предложение на господин Димитров за екюто, а приехме неговото първо предложение за високия праг от 200, 300 и 400 милиона.
По отношение на второто предложение - на колегата Момчев, за 50, 100 и 150, с коректива, който ние предлагаме във Временните разпоредби, ние облекчаваме положението на застрахователните компании и им даваме тригодишния срок, за да се изведат до този размер на уставния капитал. И практически при наличието на тази Преходна разпоредба това предложение на господин Момчев значително губи своята стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Приемам това, което каза господин Школагерски, ако размерът на капитала се обвърже със срока... То има, но не е гласуван. Ако се договорим, че ще бъде гласуван и тригодишният срок за новия размер на капитала, като се има предвид и инфлацията, която в момента е на много високо ниво, аз оттеглям моето предложение за 50, 100 и 150 млн. лева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, под формата на реплика във връзка със защитата, която направи председателят на комисията на предлагания от комисията текст. Тъкмо поради това, и аз защитавам, заложената схема за тригодишно набиране на капитала прави облекчено това число. Тоест набирането на този капитал се облекчава. Ако изисквахме веднага да бъде депозиран в такъв размер капиталът, имат основание възраженията. Но разтеглено в тригодишен период, помоему отпадат тези доводи, които току-що бяха изложени. Тоест изискването за по-голям праг много добре се обвързва с тригодишния период на набиране на този капитал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване. Най-напред най-отдалеченото предложение е на господин Венцеслав Димитров - ставката да бъде следната: при застраховане на живот да бъде 1 млн. екю; при имуществено застраховане - 1,5 млн.; при презастраховане - 2 млн. екю. Моля да гласувате! Левовата равностойност на тези суми.
От общо гласували 167 народни представители, за - 67, против - 34, въздържали се - 66.
Предложението не се приема.
Господин Момчев оттегли неговото предложение. Остава да гласуваме текста така, както е предложен от комисията - със ставки 200, 300 и 400 лева.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има предложение на Валентин Стоев за дефиниране на презастраховането. Комисията не го поддържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поддържа ли го господин Стоев?
Моля да гласувате предложението на Валентин Стоев за дефиниране на понятието "презастраховане".
От общо гласували 142 народни представители, за - 9, против - 41, въздържали се - 92.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 8 така, както е предложен от комисията - със ставки 200, 300 и 400 милиона.
От общо гласували 132 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 4.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 9. Ал. 1. Акциите на застрахователното дружество са само поименни.
Ал. 2. Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица, не може да притежава повече от 5 на сто от акциите на застрахователно дружество. Изречение първо не се прилага, когато собственик е държавата, застрахователен холдинг или чуждестранен застраховател.
Ал. 3. Физическо или юридическо лице самостоятелно или чрез свързани лица не може да притежава повече от 5 на сто от акциите на застрахователен холдинг.
Ал. 4. Акции над 1 на сто от капитала на застрахователно дружество се придобиват с разрешение на Дирекцията за застрахователен надзор. Приобретателят удостоверява произхода на средствата за придобиването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки има ли по този член? - Да, господин Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Аз подкрепям предложението на работната група, предложението на комисията с една малка добавка, която ще обоснова.
Когато сме дискутирали многократно в комисията - да бъде обособено като една нова алинея:
"Банки не могат да притежават акции в застрахователно дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не могат?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Не могат да притежават акции в застрахователно дружество."
Моето предложение беше малко по-дълго. Да има и обратното - "Застрахователно дружество не може да бъде акционер в банки." Но аз мисля, че мястото на втората част от моето предложение е чак при капитала на застрахователното дружество и там мога да го направя като предложение.
Защо в момента аз искам тази забрана - банки да не могат да притежават акции в застрахователно дружество? Защото практика в страната е, включително в тези банки, за една част от които беше поискано обявяване в несъстоятелност, други имат някакъв друг особен режим, те участваха в застрахователното дружество. Застрахователното дружество участва в тях. Тоест преплитат си капитала, разменят си го - единия на другия, а на практика това е кух капитал, който не може да служи за гарантиране нито на вземанията на застрахователното дружество, нито на вземанията на банките. И това го видяхме сега във финансовата криза, която е налице в момента.
Вярно е, че световната практика позволява на банки да участват в застрахователно дружество и обратно. Но аз искам поне сега, на етапа на създаването това нещо да не бъде допуснато именно поради съображенията, че виждате нашата банкова система в какво състояние е. Не бива да допуснем и застрахователната да изпадне в същото това положение и да си надуват капитала с кух капитал, който не може да изпълнява никаква роля.
За другите предложения на комисията съм 100 на сто "за".
Предлагам ал. 5: "Банки не могат да притежават акции в застрахователно дружество".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Аз изразявам своето становище, че подкрепям господин Димитров. така беше и в работата на Комисията по бюджет и финанси. Нека да намерим удачния израз на една такава регулировка в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това предложение е направено писмено?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да, дискутирано е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други предложения има ли?
Има думата господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Искам да изложа нашите съображения, с които ние не приехме това предложение на господин Димитров. Аз мисля, че създаването на преграда в един финансов пазар за участниците в него не е метод на регулиране на пазара. Ние създаваме възможност една банка да притежава максимум 5 на сто от капитала на едно застрахователно дружество. Какво страшно има? Само ако от банки е образувано, те ще бъдат 20 банки. Това значи, че фалирането на една банка не води до нищо страшно за застрахователното дружество.
Този проблем според мен обаче стои в разрез с Директивите на Европейската общност. В Директивите на Европейската общност не се иззиждат стени във финансовия пазар, а когато ние говорим за условия, при които ще бъдат допускани чуждестранни компании и наши - там, условията са реципрочни. Директивите на Европейската общност са водещи при създаването на този закон и ние не бива да създаваме един финансов пазар, различен от пазара на Европа. Приели сме обратното. Ограничили сме го. Стеснили сме възможността за уастието на банките, създавайки сигурност на застрахователните дружества. Но да правим това нещо, с което ще бъдем единственият остров в Европа, струва ми се, че ставаме по-големи светки, отколкото е самият Папа, както се казва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Смятам, че всичко е ясно.
Моля, най-напред да гласувате предложението на народния представител Венцеслав Димитров към чл. 9 да бъде добавена ал. 5 със следното съдържание:
"Ал. 5. Банки не могат да притежават акции в застрахователни дружества", което беше оспорено от господин Школагерски.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 136 народни представители, за - 39, против - 55, въздържали се - 42. Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 122 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 2.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 10. Ал. 1. Ръководител на управителен съвет, надзорен съвет, съвет на директорите, изпълнителен директор и актюер може да бъде лице, което:
1. има местожителство в страната;
2. има висше образование;
3. притежава необходимия професионален опит в застрахо-ването;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е бил член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на дружество или кооперация, прекратени по несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор;
6. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;
7. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия или сватовство на член на управителния съвет, надзорния съвет, съвета на директорите или актюера;
8. не заема другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение.
Ал. 2. Управител на клон може да бъде лице, което отговаря на условията по ал. 1, точки от 1 до 6.
Ал. 3. Член на управителен съвет, надзорен съвет и съвет на директорите не може да бъде съпруг или роднина до втора степен, включително по права и съребрена линия или сватовство, на друг член на съвета."
Това са ограниченията, които се изискват с оглед ръководителите на застрахователните компании.
Постъпило е предложение от господин Венцеслав Димитров. Мога да го прочета изцяло или не е необходимо, господин Димитров?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Първото е препоръка, а не е предложение. Прочетете само второто.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Второто е:
"Лицата, които не отговарят на посочените изисквания, се освобождават от компетентния орган или ако той не направи това - от Дирекцията за надзора."
Вие ще го подкрепите, аз да кажа ли нашите аргументи против?
Нашите аргументи, които се изложиха в работната група и в комисията да не подкрепим това предложение на господин Димитров, са следните. Това са изисквания, контролирани от Дирекцията за застрахователния надзор. Когато ще се образува компания, ако не са изпълнени изискванията на чл. 10, тя отказва да даде разрешение за регистрацията му пред съда. Второ, ако настъпят промени в периода на действие на застрахователната компания, застрахователният надзор е длъжен да следи и ако не се отстранят, може да се тръгне към процедура за закриване на застрахователната компания. Така че правомощията на дирекцията гарантират и не е нужно да бъде предписвано, че те ще бъдат освобождавани. То е законова пречка един път за регистрация на застрахователната компания и втори път - за дейност на застрахователната компания, ако тя е била регистрирана и в последствие настъпят тези пречки.
Затова ние не подкрепяме това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народния представител Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Аз съм склонен да оттегля второто си предложение, но искам да се произнеса по първото, което е направено в порядъка на коментар. Не знам защо и дали не сме уточнили нещо друго в комисията.
За какво става дума? Пише: "да има висше образование". Вярно е, че сега висшето образование в определени области е много ценно, но какво ще кажете за едно висше медицинско образование. Аз познавам един наш бивш колега, който има висше медицинско образование и сега е шеф на надзорния съвет на една банка.
Смятате ли, че всякакво висше образование става?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Щом банките боледуват...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така е. После. За всички ли тези, които тук са написани? За мен това трябва да бъдат твърди изисквания за този, който подписва от името на застрахователната компания. Може да не е за шефа на надзорния съвет. Е, хубаво е, ако са толкова притеснени от липсата на кадри, че не могат да изберат някой с висше образование, нека да изберат някой със средно. Това е техен проблем. Това ще бъде лошо за самото застрахователно дружество. Но защо пък трябва да изключваме и тази възможност?
За мен важни са изискванията за този, който подписва. Как ще го формулираме, не знам. Вие помогнете, господин Школагерски.
И още един предложение имам, което не е отразено, колеги - ще разрешим ли на този, който подписва от името на застрахователната компания, да върти собствен бизнес - било като едноличен търговец, било като основен държател на дял в ООД. Моля за малко внимание! Знаете, че имахме наскоро такъв случай. Имаше една банкерка, която, казват някои, беше атакувана за собствения си бизнес и не можеше да се прави разлика между бизнеса на банката, който тя ръководи, и собствения бизнес на тази жена. И сега тя намери за най-добре да хукне някъде, не знам къде - в Люксембург, Ривиерата или в Южна Африка, вие кажете. Бай Ангел Димов й беше приятел, той да каже къде е.
Но аз мисля, че още тук, в закона, господин Школагерски, трябва да направим ограничение примерно да не може да действа като едноличен търговец или мажоритарен притежател на капиталово дружество - ООД или акционерно дружество. Вие кажете как да го формулираме.
Но аз мисля, че собствен бизнес на този, който подписва от името на застрахователна компания, не бива да се разрешава извън сферата на застраховането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но нямате текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нямам текст. И от втората точка, казах, се отказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Други бележки? Господин Школагерски, можете ли да предложите нещо във връзка с изказването на господин Венцеслав Димитров?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз ще предложа, господин председател, но при доклада пропуснах да докладвам, че има още две предложения - на Красимир Момчев и на Валентин Стоев.
Колегата Момчев предлага точка 3 да добие следния вид:
"3. да се ползва с добро име в обществото и има професионален опит".
При обсъждането на доброто име ние се затруднихме да видим кой ще удостовери това и как ще удостовери, че има добро име в обществото. Едно време се издаваха махленски удостоверения или нещо друго, но по-важното е другото, това е една закачка, колегата Момчев ще ми прости, но ние смятаме, че отговорът от точка 3 до точка 6 включително са именно онези показатели, при чието наличие значи, че човекът има добро име в обществото.
Господин Валентин Стоев предлага в точка 8 да се добави:
"8. при чуждо участие (инвестиция) в местно застрахователно дружество член на надзорния съвет може да бъде и чужд гражданин, отговарящ на изискванията на този закон".
В този закон не работим с гражданство. Това понятие вече отдавна не се ползва. Ние работим в закона с "местожителство", а не с гражданство, затова предложението не намира опора в самия закон и няма защо да го усложняваме.
Що се касае до предложението на господин Димитров, предстои отново разглеждане на нов Закон за конкуренцията. Досега забраната да се извършва успоредна дейност в частен профил, заедно със заемащо ръководна длъжност юридическо лице, се намира там. Ние се надяваме, че с новия закон това ще бъде детайлирано повече. Затова в този закон е явно, че се изключва да бъдеш частен търговец, да въртиш бизнес и да бъдеш ръководител на управителен съвет на застрахователна централа. Но затова не сме го посочили тук. Ние имахме дискусия в тази посока и това е нашето предложение. Това, което се урежда с друг закон, да се уреди там с цялата строгост. Няма защо да усложняваме на парче в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Господин Момчев, поддържате ли текста на точка 3?
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Аз бих попитал, след като това изречение: "Да се ползва с добро име в обществото и има професионален опит", не е ясно, става въпрос за тези, които лицензират застрахователите, те да преценяват дали имат добро име в обществото или не. С тази точка исках да дам възможност на органа, който преценява, да не лицензира съмнителни застрахователни компании.
Бих попитал, след като не е ясно какво значи това, какво значи точка 3 във варианта, в който е предложен - "Притежава необходимия професионален опит в застраховането".
Какво значи "необходимия"? Къде е дефинирано какво значи "необходим професионален опит"?
И вторият ми въпрос е: смятате ли, че някои застрахователни компании, които имат много голям професионален опит при застраховане с бухалки, ще притежават необходимия професионален опит? За такъв професионален опит ли става въпрос? За силови застрахователи?
Мисля, че отхвърлянето на моето предложение е подкрепа на силовите застрахователи, ако го отхвърли парламентарната група на левицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки?
Господин Валентин Стоев? - Не го виждам.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да изложа малко съображения. Мисля, че опит за политически закачки при този закон са крайно неуместни, колега Момчев, и аз възразявам категорично срещу това.
Но, второ, не ставаше дума за професионалния опит, а за доброто име в обществото. И затова ние не го приехме, защото доброто име в обществото смятаме, че притежава всеки човек, който: не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление; не е бил член на изпълнителен орган, чието дружество е фалирало; не е лишен от правото на материална отговорност. И тези качества, които сме възложили да бъдат контролирани от комисията, дават отговор на доброто име.
А сега, що се касае до "притежава необходимия професионален опит в застраховането". Дирекцията за застрахователен надзор е професионална. Тя със своя опит - на тяхното ръководство и членовете, може да отговори на този въпрос - дали притежава или не притежава. А в нейните подзаконови нормативни актове този въпрос може да бъде детайлиран и като въпрос на срокове.
Така че закачките не са необходими тук. Аз се извиних, когато отправих такава закачка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Преминаваме към гласуване. Господин Венцеслав Димитров се отказа от втората си бележка, а по първата беше обяснено, че няма текст.
Предлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Момчев чл. 10, точка 3 да придобие следната редакция:
"3. да се ползва с добро име в обществото и има професионален опит".
Моля да гласувате.
От общо гласували 142 народни представители, за - 34, против - 50, въздържали се - 58.
Предложението не се приема.
Валентин Стоев поддържа ли предложението си след бележката на господин Школагерски? - Няма го. Тъй като не се връзва с терминологията, няма да го подлагам на гласуване.
Моля да гласувате чл. 10 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 123, против - 1, въздържали се - 3.
Член 10 е приет.
Давам половин час почивка. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Господин Школагерски, раздел II - "Взаимозастрахователна кооперация".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 11. Ал. 1. За учредяването и дейността на взаимозастрахователна кооперация се прилага Законът за кооперациите, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Ал. 2. Взаимозастрахователна кооперация има за предмет на дейност застраховане на своите членове на основата на взаимността."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 11 и заглавието на раздела така, както бяха прочетени.
От общо гласували 128 народни представители, за - 119, няма против, въздържали се - 9.
Член 11 и заглавието на раздела са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 12. Ал. 1. Взаимозастрахователната кооперация се учредява най-малко от 500 дееспособни физически лица.
Ал. 2. Учредителите са длъжни да се застраховат в кооперацията и да внесат застрахователната вноска по избраната от тях застраховка за първата година."
Предложения по чл. 12 няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 12.
От общо гласували 126 народни представители, за - 118, няма против, въздържали се - 8.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 13. Ал. 1. Председател на кооперация и на контролен съвет може да бъде лице, което:
1. има постоянно местожителство в страната;
2. има висше образование;
3. притежава необходимия професионален опит в застраховането;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е бил член на изпълнителен и контролен орган или неограничено отговорен съдружник на дружество или кооперация, прекратени по несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор;
6. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;
7. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия на член на управителния съвет, контролния съвет, или председателя на кооперацията;
8. не заема друга платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение.
Ал. 2. Управител на клон може да бъде лице, което отговаря на условията по ал. 1, точки 1-6."
Има предложение на народния представител Красимир Момчев, което е идентично с това, което гласувахме при изискванията за качеството на лицата в ръководните органи на акционерното дружество.
В чл. 13, точка 3 да се измени така:
"3. да се ползва с добро име в обществото и има професионален опит".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Момчев го няма в залата. Ние вече гласувахме веднъж за това.
Остава да гласуваме чл. 13 така, както е предложен от комисията. Моля да гласувате.
От общо гласували 121 народни представители, за - 110, няма против, въздържали се - 11.
Член 13 е приет.
В чл. 14, 15, 16 и 17 няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма предложения, затова може да ги докладвам едновременно.
"Чл. 14. Ал. 1. Уставът на кооперацията, освен предвиденото в Закона за кооперациите, урежда:
1. срока, за който кооперацията се учредява;
2. видовете застраховки;
3. размера на гаранционния капитал, реда за формирането му и условията, при които кооперацията може да се разпорежда с него;
4. начина на образуване, попълване и разходване на запасния фонд и минималния му размер;
5. средствата на кооперацията, вида и начина на внасяне на вноските, обема на отговорността на членовете и задълженията на кооперацията;
6. реда за разпределяне на печалбите или загубите;
7. реда за образуване на резервите.
Ал. 2. Фирмата не може да носи името на член на кооперацията.
Чл. 15. Застрахователното правоотношение възниква и се прекратява едновременно с възникването или прекратяването на членството във взаимозастрахователната кооперация.
Чл. 16. Ал. 1. Вноските на членовете и задълженията на кооперацията към тях са еднакви, ако обстоятелствата по застраховката са еднакви.
Ал. 2. Когато кооперацията сключва няколко вида застраховки, за всеки вид се съставя отделен баланс. Набраните средства за всеки вид застраховка се разходват за плащане по нея, доколкото уставът на кооперацията не предвижда друго.
Чл. 17. Общото събрание на кооперацията с мнозинство от две трети от членовете може да вземе решение за намаляване на плащанията по застраховките."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези четири члена? - Няма.
Моля да гласувате чл. 14, 15, 16 и 17.
От общо гласували 124 народни представители, за - 119, няма против, въздържали се - 5.
Членове 14, 15, 16 и 17 са приети.
Глава трета - "Държавен застрахователен надзор", раздел I - "Дирекция за застрахователен надзор", чл. 18.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 18. Ал. 1. Създава се Дирекция за застрахователен надзор към Министерството на финансите.
Ал. 2. Дирекцията за застрахователен надзор е юридическо лице на извънбюджетна сметка със седалище в София."
По този текст има постъпило предложение на господин Венцеслав Димитров, който предлага думите "Министерството на финансите" да се заменят с "Министерския съвет", или дирекцията да не се създава към Министерството на финансите, а към Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров го няма, затова трябва да гласуваме неговото предложение вместо "Министерството на финансите" в ал. 1 думите да бъдат "Министерския съвет".
Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 7, против - 66, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 18 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 117, против - 3, въздържали се - 3.
Член 18 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 19. Ал. 1. Дирекцията за застрахователен надзор се ръководи и представлява от директор, който се назначава и освобождава от министър-председателя. Директорът на Дирекцията за застрахователен надзор получава основно трудово възнаграждение 90 на сто от това на министъра на финансите.
Ал. 2. Директорът може да възложи осъществяването на някои правомощия на определено от него длъжностно лице.
Ал. 3. Министерският съвет приема Правилник за устройството и дейността на Дирекцията за застрахователен надзор.
Ал. 4. Числеността на персонала се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на Дирекцията за застрахователен надзор."
По този текст има постъпило предложение от народния представител Венцеслав Димитров:
"1. В ал. 1 да се добавят думите "който се назначава с мандат от 5 години... Той може да бъде освободен в следните случаи - оставка, престъпление, смърт".
2. В ал. 4 думите "министъра на финансите" се заменят с "председателя на Сметната палата".
Когато обсъждахме предложенията на господин Венцеслав Димитров имахме предвид следното, за да не ги подкрепим.
Първо, директорът на Дирекцията за застрахователен надзор е държавен служител. Предстои приемането на Закона за държавния служител и тези проблеми ще се решават там.
Второ, когато трудовото правоотношение на един държавен служител възниква по силата на заповед, а не по избор, ние смятаме, че въпросът за мандата е без значение. Защото този, който определя мандата, който назначава, може да го прекрати при извънредните обстоятелства, които са предвидени и в Кодекса на труда, и в Закона за държавния служител.
А по отношение на това, че председателят на Сметната палата трябва да замести министъра на финансите, ние смятаме, че на контролния орган Сметна палата не трябва да се разрешават правомощия да определя числеността на персонала и да го утвърждава. Органът, който може да направи това, е министърът на финансите, който е пряк ресорен ръководител на Дирекцията за застрахователен надзор и към министерството, към което се създава тази дирекция.
По отношение на трудовото възнаграждение, дадено на 90 на сто, вие сами разбирате, че директорът на дирекцията се изравнява с възнаграждението, равно на заместник-министър. Поради това ние приехме решението, че той се назначава от министър-председателя, както министър-председателят назначава и освобождава заместник-министрите. Това са съображенията на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на Красимир Момчев?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Второто предложение е на колегата Красимир Момчев:
"Чл. 19. Ал. 1. Дирекцията за застрахователен надзор се ръководи и представлява от директор, който се назначава от министър-председателя за срок от 5 години. Директорът на Дирекцията за застрахователен надзор получава трудово възнаграждение, равно на 90 на сто от това на министъра на финансите."
По същество колегата Момчев прави същото предложение, както и при господин Венцеслав Димитров - за срока от 5 години.
"Ал. 2. Директорът трябва да има висше юридическо или икономическо образование и 10 години стаж по специалността."
Ние сме дали тази възможност да се преценява от министър-председателя и смятаме, че това, като възможност да се преценява от ръководител на изпълнителната власт, е гаранция и няма защо да залагаме тук тези необходими изисквания. Ние ги залагахме винаги, когато ставаше дума за изборен орган, както беше при Сметната палата.
"Ал. 3. Директорът се освобождава предсрочно при:
1. извършено грубо нарушение на този закон;
2. извършено умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
3. невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от 6 месеца.
Ал. 4. В случаите по ал. 3, както и при оставка или смърт на директора, министър-председателят назначава нов директор, с нов 5-годишен мандат.
Ал. 5. Директорът може да възложи осъществяването на някои свои правомощия на определено от него длъжностно лице."
Повтаря се това, което е предложено и от комисията.
"Ал. 6. Министерският съвет приема Правилник за устройството и дейността на Дирекцията за застрахователен надзор."
Това също е предвидено и в предложението на комисията.
"Ал. 7. Числеността на персонала се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора."
Това е и в нашето предложение.
"Ал. 8. Директорът на Дирекцията за застрахователен надзор, както и членовете на нейния персонал, осъществяващи надзор по този закон, не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по договор, освен ако упражняват научна или преподавателска дейност."
Това са предложенията на колегата Момчев. Комисията не ги подкрепя по съображенията, които изложих преди това. Какво ще може да упражнява един държавен служител ще го реши Законът за държавния служител и няма защо в този закон ние да излагаме предварително онова, което ще бъде регламентирано с нов закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Момчев желае ли да обоснове предложението си?
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Това предложение, което съм направил тук, беше изработено от една работна група, повечето от така наречените дребни застрахователи. Мисля, че текстът е добре изчистен и има подробно описани функциите на дирекцията. Смятам, че тези функции, така или иначе ще бъдат изчистени, само че с подзаконов акт. Затова предлагам да се приеме чл. 19 по начина, по който съм го предложил, защото винаги съм го казвал от трибуната, че е по-добре всички правила, които могат да бъдат приети в закон, да бъдат приети в самия закон, а не да се приемат от административни органи като подзаконови актове.
Смятам, че Народното събрание е избрано за това, за да изразява волята на българския народ и да решава глобалните проблеми от името на народа. А даването правата на различни служители да решават с подзаконови актове на важни въпроси, прави от нашето законодателство законодателство, което във всеки един момент може да се промени. И неговата нестабилност създава нестабилност и в съответните сфери, за които се отнасят законите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Венцеслав Димитров го няма.
Подлагам на гласуване най-напред заместващия текст на чл. 19, даден от Красимир Момчев. Моля да гласувате.
От общо гласували 134 народни представители, за - 29, против - 74, въздържали се - 31.
Предложението не се приема.
Има две предложения на Венцеслав Димитров. Едното вече беше гласувано, тъй като то се съдържа в предложението на Красимир Момчев - за мандата от 5 години.
Моля да гласувате второто предложение думите "министъра на финансите" да се заменят с "председателя на Сметната палата".
От общо гласували 124 народни представители, за - 5, против - 80, въздържали се - 39.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 19 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 117, против - 4, въздържали се - 6.
Член 19 е приет.
Член 20.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 20. Ал. 1. Дирекцията за застрахователен надзор се финансира по извънбюджетна сметка.
Ал. 2. Извънбюджетната сметка ежегодно се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на Дирекцията за застрахователен надзор. Министърът на финансите определя участието на държавата в издръжката.
Ал. 3. Собствените приходи на Дирекцията за застрахователен надзор се набират от:
1. такси за издаване наразрешения;
2. годишни такси за поддържане на разрешенията;
3. такси за промяна на издадените разрешения;
4. глобите и имуществените санкции по чл. 94.
Ал. 4. Таксите по ал. 3 точки 1, 2 и 3 се определят с тарифа, приета от Министерския съвет.
Ал. 5. Превишението на собствените приходи над предвидените разходи става наличност за следващата година и се използва по предназначението на сметката".
Постъпило е предложение от народния представител Красимир Момчев в чл. 20, ал. 4 да се добави изречението: "Таксите по ал. 3, ткочка 2 се определят в процент от годишния брутен премиен приход за всеки застраховател".
Комисията не поддържа това предложение поради строгото предписание, което се прави в самия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Момчев? - Няма го.
Моля да гласувате предложението на народния представител Красимир Момчев така, както беше прочетено: "Таксите по ал. 3 точка 2 се определят в процент от годишния брутен премиен приход за всеки застраховател".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 129 народни представители, за - 19, против - 70, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 20 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 10.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 21. Дирекцията за застрахователен надзор упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на застрахователите".
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 21 така, както беше предложен.
От общо гласували 127 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 5.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 22. Дирекцията за застрахователен надзор:
1. дава и отнема разрешение за застрахователна дейност;
2. определя видовете и подвидовете застраховки извън тези по Приложение 1;
3. разрешава сливането, вливането, отделянето и разделянето на застрахователи, както и преотстъпването на застрахователния портфейл между застрахователи;
4. контролира цялостната дейност на застрахователите, включително и спазване доброволността на застраховането;
5. предписва на застрахователите отстраняване на нарушенията по този закон, подзаконовите актове по неговото прилагане и общите условия за застраховане;
6. задължава застраховател, предлагащ задължително застраховане, да сключи договор с лице, на което е отказал сключването;
7. налага мерки за оздравяване на финансовото състояние на застраховател;
8. определя съотношението между дълготрайните материални активи и паричните средства на капитала с цел гарантиране плащанията по застрахователните договори;
9. иска откриване на производство по несъстоятелност на застраховател;
10. задължава застраховател да увеличи капитала;
11. взема решение по други въпроси, свързани с упражняването на надзор върху дейността на застрахователите".
Към този текст е постъпило само едно предложение от господин Венцеслав Димитров: в чл. 22 точка 2 да отпадне, а тя определя видовете и подвидовете застраховки извън тези по Приложение 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма го господин Венцеслав Димитров. Моля да гласувате неговото предложение точка 2 на чл. 22 да отпадне.
От общо гласували 125 народни представители, за - 11, против - 61, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 22 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 116, против - 2, въздържали се - 5.
Член 22 е приет.
По чл. 23 и чл. 24 няма предложения. Моля да ги прочетете заедно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 23. Служителите на Дирекцията за застрахователен надзор са длъжни да пазят в тайна сведенията и данните, които са им станали известни при упражняването на контрол върху застрахователите. Разкриването на тези сведения и данни може да стане само по реда на чл. 7, ал. 3.
Чл. 24. Застрахователят е длъжен да представи в Дирекцията за застрахователен надзор приетия по съответен ред годишен баланс, заедно с необходимите приложения за състоянието на всеки вид застраховане до 4 месеца след изтичането на отчетната година".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 23 и чл. 24.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Член 23 и член 24 са приети.
Раздел втори - издаване и отнемане на разрешения.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Раздел II - Издаване и отнемане на разрешения
Чл. 25. Ал. 1. За извършване на застрахователна дейност и вписване в търговския регистър е необходимо разрешение от Дирекцията за застрахователен надзор.
Ал. 2. За всяка нова подвид застраховка е необходимо допълнително разрешение от Дирекцията за застрахователен надзор.
Ал. 3. Искането за издаване на разрешение се прави в писмена форма."
Няма предложения по чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 25 така, както беше постъпил.
От общо гласували 122 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 2.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 26. Към искането за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност от акционерно дружество се представят:
1. нотариално заверен препис от устава, приет на учредителното събрание;
2. списък на акционерите;
3. прогноза за дейността на застрахователя за първите три години, която съдържа прихода от премии, щети, разноски за извършването на дейността, размер на средствата по специалните фондове и резерви;
4. програма за презастраховане за първите три години;
5. програма за инвестиране на временно свободните парични средства за първите три години;
6. общи условия по застраховките, по които ще работи, и тарифите по тях;
7. документите, установяващи изискванията по чл. 10 за органите на управление и актюера;
8. писмено доказателство за внесения минимален капитал по чл. 8, ал. 2;
9. декларация за произхода на внесения капитал от всеки акционер;
10. декларация от акционерите, че нямат просрочени задължения към държавата и общините."
Постъпило е само едно предложение - от господин Венцеслав Димитров: точка 8 да се допълни, както следва - "а за съществуващите в момента застрахователни дружества - информация за стойността на наличните материални и нематериални активи, задължения и т.н. по собствения капитал на дружеството, подписан от лице, имащо право да одитира застрахователни дружества".
Комисията не подкрепя това предложение, тъй като то се съдържа в изискванията на посочените десет точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма го господин Венцеслав Димитров. Моля да гласувате най-напред неговото предложение за допълнение към точка 8.
От общо гласували 128 народни представители, за - 27, против - 61, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 26 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 132 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 11.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 27. С искането за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност от взаимозастрахователна кооперация се представят:
1. нотариално заверен препис от решението на учредителното събрание;
2. нотариално заверен препис от устава на кооперацията, приет на учредителното събрание;
3. списък на учредителите;
4. план за работата на кооперацията за първата година;
5. удостоверение, че учредителите са направили дължимите вноски по избраната застраховка за първата година;
6. документите, установяващи изискванията по чл. 13 за органите на управление и актюера.
Чл. 28. Ал. 1. Разрешението за застрахователна дейност на акционерно дружество се издава за застраховане, презастраховане, застраховане и презастраховане и за отделните видове застраховки.
Ал. 2. Разрешението за застрахователна дейност на взаимозастрахователна кооперация се издава за една или повече застраховки."
По тези два текста няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 27 и чл. 28 така, както бяха представени.
От общо гласували 127 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 3.
Член 27 и чл. 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 29. Ал. 1. Дирекцията за застрахователен надзор се произнася по искането до 60 дни от постъпването му с мотивирано решение.
Ал. 2. Ново искане за разрешение може да се подава не по-рано от три месеца от издаването на отказа."
Има предложение на господин Венцеслав Димитров в следния смисъл:
Член 29 се допълва със следния текст: "след установяване валидността на представените документи, проучване на финансовото състояние на заявителите, проучване за свързани лица и др."
Комисията не подкрепя това предложение. Считаме, че дирекцията не може да се произнася за валидността или невалидността на документите, а валидността и невалидността на документите е реквизит на самите документи. И второ, този, който ще си служи с документ с невярно съдържание, ще получи сакциите, които се предвиждат след това с отнемане на лиценз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма го народният представител Венцеслав Димитров. Моля да гласувате неговото предложение за допълнение.
От общо гласували 129 народни представители, за - 14, против - 76, въздържали се - 39.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 29 така, както беше представен от господин Школагерски.
От общо гласували 126 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 6.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 30. Издаването на разрешение може да бъде отказано само ако:
1. лице, което участва в управителен или контролан органи на застрахователя или актюера, не отговаря на изискванията на чл. 10 и 13;

2. прогнозата, програмата, плана, общите условия и тарифите не защитават интересите на застрахованите или не гарантират изпълнението на задълженията;
3. не са изпълнени други изисквания на закона."
Има предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В текста да се добави следното: "ако документите не са в ред или при наличие на неверни данни". Наличие на неверни данни - никой не може да ги провери първоначално, ако след като се проверят, се отнема лицензът. А документите, ако не са в ред, те не са документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате най-напред предложението на Венцеслав Димитров.
От общо гласували 130 народни представители, за - 23, против - 71, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 30 така, както беше представен.
От общо гласували 125 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 5.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 31. Ал. 1. Издаденото разрешение за застраховане, застраховане и презастраховане, презастраховане и отделна застраховка може да се отнеме, когато застрахователят:
1. нарушава условията, при които е издадено разрешението;
2. в срок не е съставил и представил финансов или краткосрочен план в съответствие с чл. 50;
3. не осъществи мерките в плановете по чл. 50;
4. годишното Общо събрание на застрахователя не е приело решение за компенсиране на балансовата загуба или макар да е прието решение, загубата не е възстановена през предвиденото време;
5. умишлено не плаща, плаща със закъснение или частично задълженията си по застраховките;
6. членовете на взаимнозастрахователната кооперация спаднат под установения минимум и до 6 месеца съставът не се попълни;
7. при неспазване доброволността на застраховането;
8. нарушени са изискванията на чл. 10 и 13 (настъпили след издаване на разрешението);
9. извърши съществени нарушения на закона.
Ал. 2. Дирекцията за застрахователен надзор обявява по подходящ начин отнемането на разрешението. В случаите на ал. 1, т. 1, 5, 7 и 9 Дирекцията за застрахователен надзор уведомява прокуратурата."
Има постъпило предложение от народния представител Красимир Момчев:
В чл. 31, ал. 1:
1. Точка 5 се допълва с думите "установено с влязло в сила съдебно решение".
2. В т. 7 да се допълнят думите "установено с влязла в сила присъда или съдебно решение".
Или неговото предложение означава - към т. 5 - умишлено не плаща, плаща със закъснение и частично задължението си по застраховките, установено с влязло в сила съдебно решение.
Комисията не подкрепя това предложение.
Ние дадохме право на Комисията по Държавния застрахователен надзор да следи законността на работата. В този случай тя е издигната като юрисдикция и няма нужда да се чака да бъде заведен съдебен процес и да има съдебно решение, когато нейните правомощия са да констатира това. Също с влязла в сила присъда. Това се отнася и за тях.
Дирекцията има тези правомощия, дадени са със закон и не бива да бъдат вързани от резултата на друг орган или след действието на друг орган.
По този начин ние смятаме, че неподкрепяйки това предложение, увеличаваме ефективността на Държавния застрахователен надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Няма го народният представител Красимир Момчев.
Моля да гласувате неговите две предложения заедно, тъй като те са идентични.
От общо гласували 128 народни представители, за - 9, против - 77, въздържали се - 42.
Предложението на господин Момчев не се приема.
Моля да гласувате чл. 31 така, както беше представен от господин Школагерски.
От общо гласували 121 народни представители, за - 116, против - 3, въздържали се - 2.
Член 31 е приет.
От чл. 32 до чл. 35 няма предложения.
Моля заедно да ги докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Чл. 32. Ал. 1. След отнемане на разрешението застрахователят не може да сключва нови застрахователни договори, да продължава срока, да увеличава застрахователната сума и да разширява покритието по съществуващите договори.
Ал. 2. Отнемането на разрешението не освобождава застрахователя от задълженията му по сключените договори.
Чл. 33. Ал. 1. С отнемане на разрешението за застраховане, застраховане и презастраховане, Дирекцията за застрахователен надзор назначава квестор, който упражнява надзор върху дейността на застрахователя до назначаване на ликвидатор.
Ал. 2. Застрахователят се разпорежда с имуществото след писмено съгласие на квестора.
Чл. 34. Отказът да се издаде разрешение и отнемането на дадено разрешение подлежат на обжалване пред Софийския градски съд в 14-дневен срок от съобщаването. За мълчалив отказ срокът тече от изтичането на срока за произнасяне по чл. 29, ал. 1. Жалбата се разглежда по реда на Закона за административното производство.
Чл. 35. Ал. 1. Дирекцията за застрахователен надзор води регистър на издадените разрешения по застрахователи.
Ал. 2. Съдържанието и редът за водене на регистъра се уреждат в Правилника за устройството и дейността на Дирекцията за застрахователен надзор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате членове от 32 до 35 заедно.
От общо гласували 137 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 13.
Текстът на членове от 32 до 35 включително е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин председател, по глава четвърта и тази няма постъпили предложения.
Моля, нашият правилник за работа разрешава да бъдат докладвани и приемани текстовете по глави.




ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 124 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Моля да докладвате законопроекта до края по глави.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"Глава четвърта
Дейност на чуждестранни застрахователи
и чуждестранно участие в
местни застрахователи

Чл. 36. Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане и презастраховане на територията на Република България с разрешение на Дирекцията за застрахователен надзор.
Чл. 37. Ал. 1. Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане и презастраховане в Република България само чрез клон, чието седалище е в страната.
Ал. 2. Клонът по ал. 1 трябва да бъде вписан по реда на Търговския закон и да има в страната средства, равни на границата на платежоспособност.
Ал. 3. Клонът води търговските книги на български език, отнасящи се до застрахователната му дейност в страната.
Ал. 4. Клонът е длъжен да съхранява документите, отнасящи се до неговата дейност по ал. 1, в седалището си.
Ал. 5. Когато чуждестранният застраховател преустанови застрахователната дейност в страната по седалището си, ръководителят на клона уведомява в 7-дневен срок Дирекцията за застрахователен надзор и се прилага чл. 32.
Чл. 38. Към искането за разрешение чуждестранният застраховател представя:
1. приложенията, предвидени в чл. 26;
2. удостоверение от органа за надзор в страната по седалището си, че има право да извършва застраховане, видовете застраховки и че български застраховател може да извършва застрахователна дейност в тази страна;
3. баланс и сметка за печалбите и загубите за последните три години;
4. удостоверение за внесени в българска банка парични средства, равни на границата на платежоспособност;
5. разрешение за постоянно пребиваване в страната на ръководителя на клона.
Чл. 39. Средствата, придобити по застрахователни договори, както и собствени средства, се инвестират в страната.
Чл. 40. Разрешението за извършване на застраховане и презастраховане от чуждестранен застраховател се отнема:
1. в случаите на чл. 31, ал. 1;
2. когато чуждестранният застраховател е престанал да извършва застраховане в страната по седалището си;
3. когато страната по седалището на чуждестранния застраховател престане да разрешава застрахователна дейност от български застрахователи.
Чл. 41. При отказ да се издаде разрешение и при отнемане на дадено разрешение се прилага чл. 32 и чл. 34. (Съдебният контрол.)
Чл. 42. Чуждестранно физическо и юридическо лице може да участва в учредяването или да придобива акции от българско акционерно застрахователно дружество при условията на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по глава четвърта? - Да, господин Димитров. Ние гласувахме всички Ваши предложения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Благодаря ви.
Господин председателю, колеги! Аз се замислих малко. Нямам конкретни бележки по тази глава, но във връзка с разпоредбите на тази глава и във връзка с нашето общо мнение, че чуждестранните застрахователи временно, за период от 7 години, трябва да бъдат държани настрана от българския пазар, аз си помислих следното. Какво ще стане, ако чуждестранен застраховател създаде дъщерно дружество в България по българските закони с мажоритарно чуждестранно участие или 100-процентово чуждестранно участие? Следва ли това дружество да бъде изолирано временно да не прави застраховки или не? По логиката би трябвало и то да не бъде допускано да участва на българския пазар временно, докато трае ограничението за клона на чуждестранния застраховател.
Така че, господин Школагерски, аз не правя предложение точно тук за чуждестранния застраховател, но тъй като това е свързано с дейността на чуждестранните застрахователи в 7-годишния период на ограничение, бих ви предложил по-нататък, затова го предлагам сега, за да има време да помислим, в § 8 от Преходните и заключителни разпоредби, който гласи: "Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане в България чрез клон, чието седалище е в републиката, след изтичане на 7 години от влизане на закона в сила, или българско застрахователно дружество със 100-процентово чуждестранно участие". Аз не знам тук ли е мястото му да го запишем, но всеки случай не в главата, защото тя ще остане да действа и след 7-те години.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, да, ще го обсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, това ще го обсъдим, като дойдем до заключителните разпоредби. Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но мисля, че и този чуждестранен застраховател, въпреки че е български и по Закона за чуждите инвестиции, трябва да се ограничи временно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате глава четвърта така, както беше представена.
От общо гласували 127 народни представители, за - 120, против - 3, въздържали се - 4.
Глава четвърта, параграфи от 36 до 42, е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"Глава пета
Застрахователен посредник и застрахователен помощник
(застрахователен агент)

Чл. 43. Ал. 1. Застрахователният посредник получава разрешение от Дирекцията за застрахователен надзор.
Ал. 2. Застрахователният посредник може да работи за повече от един застраховател при изричното им съгласие. (Става дума за брокерите.)
Чл. 44. Застрахователят води за застрахователните си помощници списък, който представя на Дирекцията за застрахователен надзор. Той е длъжен да снабди всеки помощник с документ и знак, който го легитимира като такъв при упражняване на дейността му. Образец от легитимационния документ се одобрява и депозира в Дирекцията за застрахователен надзор. Промените в списъка се съобщават на Дирекцията за застрахователен надзор в 15-дневен срок.
Чл. 45. При осъществяване на дейността си застрахователният посредник и застрахователният помощник са длъжни да спазват принципа на доброволността и добросъвестно да разясняват правата и задълженията по застрахователния договор с оглед защитата на интересите на застрахованите.
Чл. 46. За застрахователния посредник и застрахователния помощник се прилагат разпоредбите на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Чл. 47. Министерският съвет издава наредба за приложението на тази глава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки към глава пета? - Няма.
Моля да гласувате глава пета, членове от 43 до 47 включително.
От общо гласували 128 народни представители, за - 118, против - 6, въздържали се - 4.
Глава пета е приета.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"Глава шеста
Средства на застахователя и тяхното инвестиране
Чл. 48. Ал. 1. Застрахователят трябва да разполага със собствени средства, равни на границата на платежоспособност.
Ал. 2. Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност.
Ал. 3. Общият размер на дълготрайните материални активи, необходими за осъществяване на дейността на застрахователя, не могат да надвишават половината от собствения капитал, отразен в счетоводните документи.
Чл. 49. Министерският съвет издава наредба, с която определя:
1. начина за установяване на собствените средства;
2. границата на платежоспособност и начина, по който тя ще бъде изчислявана.
Чл. 50. Ал. 1. Когато собствените средства спаднат под установената граница на платежоспособност, застрахователят е длъжен по нареждане на Дирекцията за застрахователен надзор да представи финансов план за оздравяване.
Ал. 2. Когато собствените средства спаднат под установения гаранционен капитал, застрахователят е длъжен да представи за одобряване на Дирекцията за застрахователен надзор краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства.
Ал. 3. В случаите на ал. 2 директорът на Дирекцията за застрахователен надзор определя срок за набиране на собствени средства до установената граница на гаранционния капитал.
Ал. 4. Дирекцията за застрахователен надзор след проверка на цялостната дейност на застраховател, който не може да изпълнява задълженията си по договорите, може да даде съгласие застрахователят да намали с 30 на сто задълженията по договори за застраховки по живот, за да се избегне несъстоятелността, ако тя не е в интерес на застрахованите. Намалението се определя в зависимост от намаления премиен резерв за всяка застраховка и от премиите, които застрахованите дължат до изтичането на срока на договора.
Чл. 51. Ал. 1. Застрахователят е длъжен да създаде общи и застрахователни резерви.
Ал. 2. Общите резерви се състоят от:
1. резервен фонд по чл. 246 от Търговския закон, съответно чл. 36 от Закона за кооперациите;
2. други фондове и резерви, ако е предвидено в устава на застрахователя.
Ал. 3. Застрахователните резерви се състоят от:
1. запасен фонд;
2. математически резерви по застраховките по живот;
3. резерви за предстоящи плащания;
4. пренос-премиен резерв;
5. капитализираната стойност на пенсиите;
6. други резерви, одобрени от дирекцията за застраховате-лен надзор.
Ал. 4. Министерският съвет одобрява Наредба за реда и методиката за образуване на застрахователните резерви.
Чл. 52. Ал. 1.Застрахователят може да инвестира застрахователните резерви само на територията на страната в:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата;
2. необременени с тежести недвижими имоти;
3. облигации, издадени или гарантирани от общините;
4. ценни книжа, приети за търговия на фондовата борса;
5. банкови депозити;
6. заеми срещу застраховки по живот.
Ал. 2. Инвестициите по ал. 1 не могат да надвишават, както следва: по т. 2 - до 25 %; по т. 3 - 5 %; по т. 4 - 10 %, но не повече от 5 % от едно лице; по т. 6 - до размера на откупната стойност. Общият размер на инвестираните средства по т. 2 и т. 4 не може да надвишава 30 %, а по т. 3 и т. 4 - 10 %.
Чл. 53. Свободните собствени средства могат да се инвестират в недвижими имоти или вещни права върху тях. Когато тези средства се инвестират в акции и дялове, надвишаващи 10 % от капитала на друго дружество, се иска разрешение от Дирекцията за застрахователен надзор.
Чл. 54. Застрахователят може да инвестира средства в чужбина с разрешение на министъра на финансите.
Чл. 55. Застрахователните резерви по чл. 51, ал. 3 се включват в разходите на застрахователя."
Следователно те не се облагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има ли бележки по глава шеста?
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Имам две бележки. Между другото, аз имах много бележки по тази глава, но в последните дни ние се съгласихме с този текст и аз го подкрепям изцяло с две бележки. Даже едната мисля, че я бяхме преодолели, но виждам, че компютърът е "изплюл" старото. Става дума за чл. 52, ал. 2, където се казва: "Инвестициите по ал. 1...".
Второто е "по т. 4" - 10 %, но не повече от 5 % от едно лице". Мисля, господин Школагерски, че се съгласихме, че трябва да се използва същият термин, който е използван в чл. 53: "от капитала на друго дружество". И аз ви предлагам така: думите "едно лице" да отпаднат и да бъдат заместени с "капитала на едно дружество". И става така:
"По т. 4 - 10 %, но не повече от 5 % от капитала на едно дружество".
По този начин терминологията ще бъде уточнена и ще се знае, че става дума за едно и също. Мисля, че сте съгласен. Да, така се уточнихме.
След това, дойде ми на ум в последния момент, данъчните кой ги знае какво ще измислят. Аз знам, че не би трябвало да мислят различно от това, което се казва, защото вие много правилно казахте - за целите на данъчното облагане. Но аз предлагам все пак тези думи да ги запишем, за да стане ясно точно за какво става дума. Защото данъчните казват: да, разходи са, ама дали са присъщи, или не са присъщи? Започват да разсъждават излишно. И ако тук кажем: "Застрахователните резерви по чл. 51, ал. 3 се включват в разходите на застрахователя" - нека да добавим думите: "за целите на данъчното облагане" и всичко се изчиства, всичко става точно. Защото има разходи, които те си преценяват дали са присъщи или не. А те включват само присъщите. Могат да кажат "неприсъщи". Аз знам, че са присъщи, то не може да действа иначе. Все едно лихвите, които банката ги плаща, да не ги включват в....
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Присъщите разходи". Може ли да смятаме, господин Школагерски, че това е прието от комисията и това е текстът, предлаган от комисията?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин председател, ние действително обсъждахме и в работната група и бяхме го приели. Но явно при преписването отново е допуснат пропуск, знаете, не е един текст. Не се променя съдържанието, а се изяснява и конкретизира това съдържание, когато говорим за 5 % от капитала на едно дружество. Понеже целта на чл. 55, както е създаден, е създаден да се освободят от облагане с данъци тези разходи по застрахователния резерв по чл. 51, ал. 3. А чл. 51, ал. 3 са застрахователните резерви, без които не може да живее една застрахователна компания. Текстът не се влошава. Напротив, текстът се подобрява като се употреби "присъщите".
Аз приемам да го предложа от името на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте глава шеста - членове от 48 до 55 с поправките, които бяха направени в чл. 52 - "едно лице" се заменя с "капитала на едно дружество", а в чл. 55 пред "разходи" се поставя "присъщите".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 132 народни представители, за - 114, против - 9, въздържали се - 9.
Глава шеста, членове от 48 до 55 е приета.
Глава седма!

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"Глава седма
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДОГОВОРИ
Чл. 56. Ал. 1. Застраховател може да прехвърли всички или някои от застрахователните си договори на друг застраховател след писмено разрешение на Дирекцията за застрахователен надзор.
Ал. 2. За получаване на разрешение прехвърлящият и поемащият застраховател представят договорените условия за прехвърляне, както и други документи, които Дирекцията за застрахователен надзор поиска.
Ал. 3. Разрешение се дава, когато поемащият застраховател след прехвърлянето има собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност и договорените условия отговарят на интересите на застрахованите лица.
Чл. 57. След прехвърлянето, прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си към застрахованите.
Чл. 58. Ал. 1. Прехвърлящият и поемащият застрахователи уведомяват застрахованите за прехвърлянето и неговите условия.
Ал. 2. Застрахованият има право да прекрати договора, като писмено уведоми поемащия застраховател до 60 дни от получаването на уведомлението.
Ал. 3. Застрахованите по живот имат право да получат премийната резерва, която съответства на застрахователния договор към деня на прехвърлянето, а застрахованите по имущества - частта от премията, съответстваща за неизтеклия срок на договора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по глава седма? - Няма.
Моля да гласувате глава седма - чл. 56 до 58 включително.
От общо гласували 132 народни представители, за - 119, против - 2, въздържали се - 11.
Глава седма е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"Глава осма
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ
Чл. 59. Дирекцията за застрахователен надзор разрешава преобразуване на застрахователи, ако след преобразуването застрахователят има собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност.
Чл. 60. При сливане, разделяне и отделяне на застраховател за новосъздадения се прилагат разпоредбите на чл. 25, 26 и 27."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма бележки към тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 59 и чл. 60 - глава осма.
От общо гласували 134 народни представители, за - 119, против - 2, въздържали се - 13.
Глава осма чл. 59 и чл. 60 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"Глава девета
ЛИКВИДАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ
Чл. 61. Ал. 1. Ликвидация се провежда, когато застрахователят се прекратява:
1. по решение на Общото събрание;
2. при изтичане на срока, за който е образуван;
3. при настъпване на други основания, предвидени в устава;
4. при отнемане на разрешението за извършване на застрахователна, застрахователна и презастрахователна или презастрахователна дейност.
Ал. 2. Застрахователят е длъжен в случаите на ал. 1, точка 1 до 3 да преустанови сключването на нови, продължаването на срока и разширяване покритието на съществуващите договори и да уведоми незабавно Дирекцията за застрахователен надзор за взетото решение. С уведомлението се представя план за ликвидация. В плана може да се предвиди и прехвърляне на застрахователните договори.
Ал. 3. Дирекцията за застрахователен надзор е длъжна да се произнесе в 30-дневен срок с писмено решение. Тя одобрява ликвидаторите и плана за ликвидация, ако е съобразен с интересите на застрахованите, и може да задължи ликвидаторите да направят публично предложение за прехвърляне на застрахователните договори.
Ал. 4. При прекратяване по ал. 1, точка 4 Дирекцията за застрахователен надзор изготвя плана за ликвидация и иска от съда назначаването на ликвидатор.
Чл. 62. Вземанията на застрахованите, отбелязани в търговските книги на застрахователя, се считат за предявени.
Чл. 63. Съдът вписва в Търговския регистър прекратяването на застрахователя след решението на Дирекцията за застрахователен надзор.
Чл. 64. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, при ликвидация на застраховател се прилагат правилата за ликвидация по Търговския закон, съответно Закона за кооперациите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по глава девета? - Няма.
Моля да гласувате глава девета - чл. 61 до 64 включително.
От общо гласували 135 народни представители, за - 123, против - 5, въздържали се - 7.
Глава девета - членове от 61 до 64 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"Глава десета
ГОДИШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ
Чл. 65. Управителният орган на застрахователя осигурява годишното счетоводно приключване.
Чл. 66. Ал. 1. Годишният счетоводен отчет се заверява най-малко от двама дипломирани експерт-счетоводители, назначени от Общото събрание на застрахователя измежду дипломираните експерт-счетоводители, утвърдени от Дирекцията за застрахователен надзор.
Ал. 2. Не може да заверява годишния счетоводен отчет експерт-счетоводител, който има материални интереси, различни от тези на застрахованите или е служител или представител на застрахователя.
Ал. 3. Експерт-счетоводителят след проверка дава заключение дали счетоводният баланс и сметката за печалбите и загубите са надлежно съставени и дали дават вярна и точна представа за дейността на застрахователя.
Ал. 4. Когато се установи нарушение от съществено значение за по-нататъшната нормална дейност на застрахователя, експерт-счетоводителят незабавно уведомява Дирекцията за застрахователен надзор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по глава десета? - Няма.
Моля да гласувате глава десета - чл. 65 и 66.
От общо гласували 127 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 7.
Глава десета - чл. 65 и 66 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"Глава единадесета
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ
Чл. 67. Производство по несъстоятелност се открива по искане на Дирекцията за застрахователен надзор или на кредитор след нейно предварително съгласие, когато застраховател спре плащанията или пасивът му превишава актива.
Чл. 68. Дирекцията за застрахователен надзор дава съгласие за откриване на производство по несъстоятелност, ако мерките за оздравяване по чл. 50 се окажат безрезултатни, безпредметни или във вреда на застрахованите.
Чл. 69. Когато след предписаните и предприети мерки по чл. 50 застрахователят спре плащанията или пасивът му превишава актива, той уведомява Дирекцията за застрахователен надзор.
Чл. 70. Ал. 1. Съдът назначава синдик по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор.
Ал. 2. Синдикът е длъжен да информира Дирекцията за застрахователен надзор за хода на производството и да представи писмен отчет пред нея за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на следващия месец.
Ал. 3. Дирекцията за застрахователен надзор може да иска от съда смяна на синдик, когато прецени, че той не изпълнява задълженията си и застрашава интересите на застрахованите.
Чл. 71. Ал. 1. При производство по несъстоятелност на застраховател, провеждащ застраховки по живот, интересите на застрахованите и ползващите се лица могат да се представляват от застъпник, назначен от съда по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор.
Ал. 2. Застъпникът подпомага синдика по управлението на имуществото и проверява търговските книги и съдържанието на касата.
Чл. 72. С постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, застрахователят преустановява дейността си.
Чл. 73. Ал. 1. Синдикът в 7-дневен срок от постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелността обнародва в два централни ежедневника съобщения за откриване на производството и покана до кредиторите да предявят вземанията си в двумесечен срок.
Ал. 2. Вземанията на застрахованите, вписани в търговските книги на застрахователя, се считат за предявени.
Чл. 74. Когато масата на несъстоятелността е недостатъчна за удовлетворяване на кредиторите, задълженията се погасяват по следния ред:
1. вземанията на кредитори, обезпечени със залог или ипотека - от заложената или ипотекираната вещ;
2. разноските по несъстоятелността;
3. вземанията на застрахованите по договорите за задължително застраховане;
4. вземанията на застрахованите по застраховки по живот;
5. вземанията на застрахованите по останалите видове застраховки;
6. вземанията по трудови правоотношения на работещите при застрахователя;
7. вземанията на държавата за данъци, такси и други публичноправни вземания;
8. вземанията на другите кредитори;
9. вземанията на акционери, съответно членове на застрахователя.
Чл. 75. С решението за прекратяване на производството по чл. 735 от Търговския закон съдът постановява и заличаване на застрахователя от съдебния регистър.
Чл. 76. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на Търговския закон по несъстоятелността с изключение на чл. 615, 625, 629, ал. 1, 635, 656, 658, ал. 1, т. 10 и 11, 666-684, 696-709, 722, 734, 740, 741 и 743."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по глава единайста? - Няма.
Моля да гласувате глава единайста - чл. 67 до чл. 76 включително.
От общо гласували 133 народни представители, за - 125, против - 1, въздържали се - 7.
Глава единайста - чл. 67 до чл. 76 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:

"Глава дванайста
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСТРАХОВАНЕ
Раздел I
Задължителни застраховки
Чл. 77. Ал. 1. Задължителни застраховки са:
1. "Гражданска отговорност" - на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства;
2. "Злополука" - на пътниците в обществения транспорт;
3. други застраховки, предвидени в закон или в международни договори, по които Република България е страна.
Ал. 2. Договор за задължителните застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" се сключва до края на предходната година за едногодишен срок или 15-дневен срок от възникване на застрахователния интерес и важи до края на годината.
Ал. 3. Размерът на застрахователните премии по задължителните застраховки се определя от застрахователя.
Ал. 4. Министерският съвет издава наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължителното застраховане.

Раздел II
Задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
Чл. 78. Застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 77, ал. 1, т. 1 са длъжни да имат:
1. собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на моторни превозни средства, регистрирани в страната;
2. водачите на моторни превозни средства, регистрирани в чужбина, влизащи в страната. Когато застраховката им е издадена в чужбина, тя трябва да е валидна за територията на Република България.
Чл. 79. Моторни превозни средства по смисъла на тази глава са превозните средства със собствен двигател и прикачваните към тях ремаркета и полуремаркета, предназначени за движение по пътищата и снабдени с държавни регистрационни номера, както и трамваите и тролейбусите.
Чл. 80. Ал. 1. При застраховката "Гражданска отговорност" застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата.
Ал. 2. Не се считат за трети лица водачът на моторното превозно средство, съпрузите и роднините по права линия до втора степен включително на застрахованите.
Ал. 3. Застраховката "Гражданска отговорност" не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари.
Чл. 81. Застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка "Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при забраната по чл. 33, т. 2 от Закона за движение по пътищата, но има право на регресен иск срещу причинителя.
Чл. 82. Ал. 1. Застрахователите, които предлагат застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 77, ал. 1, т. 1, учредяват Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, което е юридическо лице със седалище София.
Ал. 2. Бюрото извършва дейности, предвидени с международни договори за застраховане на гражданската отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства.
Ал. 3. Бюрото представлява българските застрахователи в международните застрахователни организации по дейностите в ал. 2.
Ал.4.Директорът на Дирекцията за застрахователен надзор свиква застрахователите по ал. 1 за неговото учредяване.
Чл. 83. Организацията, дейността и начинът на издръжка на бюрото се уреждат с устава му, който се представя в Дирекцията за застрахователен надзор.

Раздел III
Задължителна застраховка злополука
Чл. 84. Когато началният и крайният пункт на пътуването са на територията на Република България застраховка "злополука" по чл. 77, ал. 1, т. 2 са длъжни да имат и да поддържат превозвачите за обществен превоз на пътници с:
1. релсови превозни средства;
2. тролейбуси и автобуси;
3. въздухоплавателни средства;
4. всички видове морски и речни плавателни съдове;
5. въжени линии и влекове;
6. таксиметрови автомобили.
Чл. 85. За пътници по чл. 84, т.1 - 6 включително се считат лицата, намиращи се в превозни средства или в непосредствена близост до тях преди качването и след слизането, с изключение на обслужващия персонал.
Чл. 86. Ал. 1. При настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума.
Ал. 2. Ако превозвачът няма договор за застраховка, пътникът или неговите наследници имат право да им се заплати минималната застрахователна сума от Гаранционния фонд.
Раздел IV
Гаранционен фонд
Чл. 87. Учредява се Гаранционен фонд като юридическо лице със седалище София.
Чл. 88. Гаранционният фонд изплаща:
1. по застраховката "гражданска отговорност" обезщете-ние:
а/ за неимуществени вреди, ако причинителят не може да бъде установен;
б/ за неимуществени и имуществени вреди, ако причинителят не е имал застраховка или не е бил правоспособен водач.
2. обезщетение по задължителната застраховка "злополу-ка", ако превозвачът не е имал застраховка.
Чл. 89. Ал. 1. Гаранционният фонд се управлява от съвет, в състав: председател и четирима членове, назначени от министъра на финансите измежду представители на застрахователите, които извършват задължително застраховане.
Ал. 2. Гаранционният фонд се представлява от председателя на съвета.
Чл. 90. Ал. 1. Средствата на Гаранционния фонд се набират от:
1. вноски на застрахователите, които извършват задължително застраховане по този закон в процент от събраните застрахователни премии по задължителното застраховане;
2. глобите и имуществените санкции по чл. 95 и чл. 96;
3. приходи от инвестиране на средствата на фонда.
Ал. 2. Директорът на Дирекцията за застрахователен надзор определя размера на процента по ал. 1, т. 1, сроковете и реда за набирането на вноските.
Ал. 3. Неплатените в срок вноски се събират от данъчната администрация по реда на закона за събиране на държавните вземания въз основа на констативен акт за неизпълнено задължение към гаранционния фонд. За просрочените вноски се дължи лихва по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Ал. 4. Средствата на Гаранционния фонд се инвестират по реда на чл. 52, ал. 1, т. 1, 3 - 5, и ал. 2.
Чл. 91. Ал. 1. След изплащането на обезщетението по чл. 88, т. 1, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Ал. 2. След изплащане на застрахователната сума по чл. 88, т. 2, Гаранционният фонд има право на иск срещу превозвача до размера на платеното.
Чл. 92. Ал. 1. Административните разходи на Гаранцион-ния фонд се покриват от неговите приходи.
Ал. 2. Вноските към Гаранционния фонд по чл. 90, ал. 1, т. 1, се включват в разходите на застрахователя."
И тук предлагам, за да имаме последователност, господин председателю, да бъде "присъщите".
"Чл. 93. Министърът на финансите издава Правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по глава дванадесета? - Няма.
Моля да гласувате глава дванадесета от чл. 77 до чл. 93, като в чл. 92 преди "разходите" се прибавя "присъщите".
От общо гласували 146 народни представители, за - 136, против - 3, въздържали се - 7.
Глава дванадесета, членове от 77 до 93 са приети.
Глава тринадесета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"Глава тринадесета
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 94. Който извършва застраховане без разрешение или в нарушение на издаденото разрешение се наказва:
1. извършителя - физическо лице - с глоба от 100 хиляди до 500 хиляди лева;
2. юридическото лице от името и за сметка на което се извършва застраховането - с имуществена санкция от 5 милиона до 20 милиона лева.
Чл. 95. Ал. 1. Застраховател, осъществяващ задължително застраховане се наказва:
1. ако откаже да сключи застрахователен договор по задължителна застраховка по предлаганите от него условия - с имуществена санкция от 300 хиляди до 1 милион лева;
2. ако откаже сключването на договор по задължителна застраховка след нареждане на Дирекцията за застрахователен надзор - с имуществена санкция от 500 хиляди до 2 милиона лева.
Ал. 2. Наложеното административно наказание не освобождава застрахователя от задължението да сключи застрахователния договор.
Чл. 96. Лице, което е длъжно да сключи задължително застраховка, но не е сторило това в предвидения срок, се наказва:
1. физическо лице - с глоба от 5 хиляди до 20 хиляди лева;
2. юридическо лице - с имуществена санкция от 50 хиляди до 500 хиляди лева.
Чл. 97. Ал. 1. Актът за установяване на административно нарушение се съставя от органите на Дирекцията за застраховакелен надзор, Националната полиция, общинската администрация и други лица, овластени затова от директора на Дирекцията за застрахователен надзор.
Ал. 2. Наказателното постановление за глоба и имуществени санкции се издава от директора на Дирекцията за застрахователен надзор или упълномощено от него лице.
Ал. 3. Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателно постановление става по Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по глава тринадесета? - Няма.
Моля да гласувате глава тринадесета, членове 94 до 97 включително.
От общо гласували 155 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 14.
Глава тринадесета, членове 94 до 97 са приети.
Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"Преходни и заключителни разпореди
§ 1. Чл. 49, ал. 2 от Търговския закон (обн. ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп. бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г. и бр. 63 от 1994 г.) се изменя така:
"Ал. 2. За посредничество при договори за морски превоз, застраховане и при борсови сделки се прилагат разпоредбите за тези дейности, дори ако посредничеството е извършено от търговски посредник."
§ 2. Членове 27 и 28 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г..; изм. бр. 22 от 1976 г., бр. 35 и 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г. и бр. 45 от 1984 г.) се отменят.
§ 3. Този закон отменя:
1. Закона за държавния застрахователен институт (обн. ДВ, бр. 54 от 1969 г.; изм. бр. 85 от 1970 г. и бр. 90 от 1993 г.);
2. Закона за застраховане на имуществата (обн., Изв., бр. 12 от 1958 г., изм. и доп., бр. 104 от 1959 г., ДВ. бр. 52 от 1965 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 85 от 1970 г., бр. 97 от 1970 г., бр.53 от 1974 г., бр. 24 и 37 от 1978 г., бр. 36 и 89 от 1979 г.);
3. Указа за задължителна застраховка на пътниците и персонала по железопътния, водния, автомобилния и въздушния транспорт (обн., Изв., бр. 16 от 1952 г.; изм. бр. 71 от 1957 г. и ДВ, бр. 38 от 1967 г.).
§ 4. Държавният застрахователен институт продължава да съществува до преобразуването му от Министерския съвет. В 6-месечен срок след преобразуването дейността му трябва да се приведе в съответствие с този закон.
§ 5. (1) Заварените застрахователи трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да поискат разрешение за извършване на застрахователна дейност в шест месеца от влизането в сила на закона.
(2) Заварените застрахователи по застраховки по живот и злополука при поискването на разрешението трябва да имат внесен най-малко 80 млн. лева капитал, като минималният капитал по чл. 8, ал. 2, т. 1 се набира и внася на равни годишни части в тригодишен срок от получаване на разрешението.
(3) Заварените застрахователи по имуществени застраховки при поискване на разрешението трябва да имат внесен най-малко 200 млн. лева капитал, като минималният капитал по чл. 8, ал. 2, т. 2 може да се набира и внася на равни годишни части в тригодишен срок от получаването на разрешението.
(4) Заварените застрахователи привеждат дълготрайните активи в съотношението по чл. 48, ал. 3 до три години от влизане в сила на закона.
(5) Дирекцията за застрахователен надзор упражнява надзор по изпълнението на ал. 2 - 4 и при неизпълнение отнема даденото разрешение.
(8) Непоискалите и неполучилите разрешение за застрахователна дейност прекратяват дейността си по реда на чл. 61 и следващите.
§ 6. (1) Всички дружества и кооперации, които имат за предмет застрахователна дейност, са длъжни да се регистрират в Дирекцията за застрахователен надзор в 15-дневен срок от влизането на закона в сила.
(2) За неизпълнение на ал. 1 на ръководните длъжностни лица се налага глоба от 100 хил. лева.
§ 7. (1) При Дирекцията за застрахователен надзор се създава Временен обезпечителен фонд за защита интересите на застрахованите по застраховка по живот. Сметката на фонда е в Българската народна банка.
(2) Заварените застрахователни дружества, сключили застраховки по живот, в едномесечен срок от влизането на закона в сила внасят във Временния обезпечителен фонд 10 на сто от уставния си капитал към 31 декември 1996 г. Направените вноски са част от капитала на застрахователното дружество.
(3) На изпълнилите задължението по § 7, ал. 2 вноската заедно с лихвата се връща в тримесечен срок от изпълнението.
(4) Вноските, направени от застрахователи, непоискали, неполучили разрешение или неизпълнили задължението по § 7, ал. 2, остават в полза на фонда за гарантиране на задълженията им от застраховките по живот.
(5) Условията и редът за разходване на средствата по фонда за гарантиране на задълженията на застрахователните дружества по ал. 4, се уреждат с наредба, издадена от министъра на финансите.
(6) Застрахователно дружество, невнесло в срок вноската по ал. 2, се прекратява от съда по искане на Дирекцията за застрахователен надзор и се извършва ликвидация.
§ 8. (1) Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане в Република България чрез клон, чието седалище е в републиката, след изтичане на 7 години от влизане на закона в сила.
(2) Дружество, в което участието на чуждестранно лице пряко или чрез друго дружество му осигурява мнозинство при вземане на решение или възпрепятства вземането на решение, може да извършва застраховане в Република България при условията на този закон след изтичането на пет години след влизането на закона в сила".
Има предложение на народния представител Красимир Момчев:
1. В Пеходните и заключителните разпоредби да бъде създаден специален ред за преобразуването на Държавния застраховетелен институт с фиксирани срокове.
2. Към закона да бъде приложен списък с видовете застраховки. - Това е изпълнено, имам приложен списък.
"§ 9. Този закон влиза в сила от 1 януари 1997 г.".
Предложение на народния представител Красимир Момчев: срокът за влизане на закона в сила да бъде 9 месеца от обнародването му, а срокът за лицензиране - да бъде 6 месеца.
Комисията подкрепя това предложение.
"§ 10. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите".
Приложение 1 по чл. 6, ал. 2:
Раздел първи
1. Застраховка "живот";
2. Женитбена и детска застраховка;
3. Застраховка "живот", ако е свързана с инвестиционен фонд.
Раздел втори
1. Застраховка "злополука".
2. Застраховка "заболяване".
3. Застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства.
4. Застраховка на релсови превозни средства.
5. Застраховка на летателни апарати.
6. Застраховка на плавателни съдове.
7. Застраховка на товари по време на превоз.
8. Застраховка "пожар" и природни бедствия.
9. Застраховка "щети на имущество".
10. Застраховка "гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на моторни превозни средства.
11. Застраховка "гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на летателни апарати.
12. Застраховка "гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на плавателни съдове.
13. Застраховка "обща гражданска отговорност".
14. Застраховка на кредити.
15. Застраховка на гаранции.
16. Застраховка на разни финансови загуби.
17. Застраховка на правни разноски (правна защита).
18. Помощ при пътуване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред имаме добавката на господин Венцеслав Димитров по § 8. Моля да я прочетете.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Това, което го казах, попада под хипотезата на ал. 2. Така че аз предлагам тези пет години да станат седем. Защото чуждестранен застраховател може да заобиколи горното изискване, като създаде собствено българско дружество с мажоритарно участие - стопроцентово или над 50-процентово, или над 70-процентово и да заобиколи онзи срок. Значи този срок "пет години" да стане "седем години".
А по другото, което каза господин Момчев, аз смятам, че с § 9 е взето предвид, защото чисто и просто предложението е направено преди повече от няколко месеца, така че деветте месеца изтичат на 1 януари. Така че няма какво да го обсъждаме. То е прието в § 9 с влизането в сила на закона на 1 януари.
Аз съм против това този закон да се отлага да влиза в сила оттук нататък, защото ще почнат да се роят застрахователните дружества, които ще използват възможността да се създадат без лиценз, застават после пред дирекцията, поставят я пред свършен факт и казват: аз съм застраховал, моля ви, дайте ми лиценз. Даже преди няколко дни имах пак покана за някакво ново застрахователно дружество да присъствам при учредяването му. Не знам името как беше, може би не трябва и да го казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване.
Първо, предложение на господин Венцеслав Димитров в § 8, предпоследния ред думата "пет" да се замени със "седем". Моля да гласувате.
От общо гласували 138 народни представители, за - 130, против - 3, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Предложението на Красимир Момчев за списъка е прието, за специална разпоредба за ДЗИ не е предложен текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: То не може и да бъде предмет на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Остава предложението на Красимир Момчев срокът за влизане на закона в сила да бъде девет месеца от обнародването му, което беше оспорено.
Моля да гласувате предложението на Красимир Момчев.
От общо гласували 142 народни представители, за - 20, против - 79, въздържали се - 43.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате преходните и заключителните разпоредби заедно с Приложение 1.
От общо гласували 146 народни представители, за - 132, против - 3, въздържали се - 11.
Преходните и заключителните разпоредби са приети.
Изцяло е приет Законът за застраховането. (Ръкопляскания)
Няма да пристъпваме към следващата точка от дневния ред, тъй като остават 6 минути. Ще прочета няколко съобщения.
Съобщения за парламентарен контрол на 27 септември, петък:
1. Министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Иван Димитров и Калчо Чукаров и на питане от народната представителка Лорета Николова.
2. Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Червенко Крумов.
На основание чл. 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни е поискал министър-председателят на Република България Жан Виденов на актуални въпроси на народните представители Васил Михайлов, Благой Димитров, Емил Капудалиев, Едвин Сугарев, Иван Костов, Александър Божков и Муравей Радев.
На актуалния въпрос на народния представител Васил Михайлов относно продължаващото унищожаване на бивши частни гори министър-председателят няма възможност да отговори поради неотложни служебни ангажименти.
В заседанието за парламентарен контрол поради отсъствие от страната нямат възможност да участват:
1. Министърът на външните работи Георги Пирински.
2. Министърът на финансите Димитър Костов.
Съобщение: Комисията по земеделието и горите ще проведе заседанието си днес, 26 септември 1996 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Батенберг" 1 с дневен ред: обсъждане на законопроект за търговията със зърно, внесен от Министерския съвет, и текущи.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 13,55 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:

Валери Стършелов

Митко Нитов