Председателствувал: председателят Благовест Сендов
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Моля с едноминутно мълчание да почетем паметта на Андреас Папандреу, блестящия политик и голям приятел на България. (Всички в залата стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на Андреас Папандреу) Благодаря.
Ще прочета новопостъпили законопроекти и проекторешения.
Постъпил е Проект за решение за разрешаване участието на Република България във военновъздушното учение "COOPERATIVE CHANCE'96" в рамките на инициативата "Партньорство за мир". Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по националната сигурност и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 19 юни 1996 г. е постъпил Проект за решение за разрешаване пребиваването на чужди войски на територията на Република България за участие в многонационалното сухопътно учение "COOPERATIVE DETERMINATION'96". Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по външната политика и европейската интеграция и на Комисията по националната сигурност.
На 19 юни 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрителя при спортни прояви и в частност на футболни срещи. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Комисията по младежта, спорта и туризма - водеща, на Комисията по външната политика и европейската интеграция и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
На 21 юни 1996 г. е постъпил Проект за решение за спиране преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители. Вносител е Красимир Премянов. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
На 21 юни 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда. Вносител е Калин Димитров и група народни представители. Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси - водеща, и на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони.
На 21 юни 1996 г. е постъпил Законопроект за амнистия и възстановяване на отнети имущества. Вносител е Ахмед Доган и група народни представители. Законопроектът е разпределен на Комисията по устройството и дейността на държавните органи - водеща, на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по бюджет и финанси.
На 25 юни 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Икономическата комисия - водеща, и на Комисията по външната политика и европейската интерграция.
Преминаваме към приемане на програмата за работата на Народното събрание от 26 до 28 юни 1996 г.
За 26 юни се предлага следната програма:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
2. Второ четене на Законопроекта за физическата култура и спорта.
Програма за 27 юни:
1. Отчет за изпълнението на бюджета и бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1995 г. и отчет на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1995 г.
2. Проект за решение за разрешаване участието на Република България във военновъздушното учение "COOPERATIVE CHANCE'96" в рамките на инициативата "Партньорство за мир".
3. Проект за решение за разрешаване пребиваването на чужди войски на територията на Република България за участие в многонационално сухопътно учение "COOPERATIVE DETERMINATION'96".
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
5. Второ четене на Законопроекта за радиото, телевизията и БТА.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
Програма за 28 юни:
1. Отчет на Българската народна банка за 1995 г.
2. Избор на управител и подуправители на Българската народна банка.
3. Парламентарен контрол:
- разискване по питането на народния представител Ана Караиванова към министъра на правосъдието;
- отговори на актуални въпроси и питания.
4. Продължение на програмата от предходните дни.
Постъпили са и предложения от:
1. Кристиян Кръстев - точка от дневния ред на основание чл. 40, ал. 3 да бъде Закон за частните малки предприятия.
2. От Ана Караиванова, която оттегли за тази седмица своето предложение, поради претовареността в петък. Ще бъде предложено следващата седмица изслушване на доклади на комисията, председателствана от нея.
3. Предложение от Георги Дилков за смъртното наказание - отмяна на мораториума.
4. От Георги Панев, което е предложено и от Йордан Соколов - точка трета да бъде проект за Закон за изменение на Закона за висшето образование.
5. От господин Соколов има още две предложения. Едното, което се повтаря с предложението на Васил Михайлов - за присъединяването на Република България към НАТО. Това, което казах за Георги Панев, Законопроект за Рилския манастир и предложенията на Васил Михайлов. Всичките ще ги поставя предварително на гласуване.
Преминаваме към предложенията за дневен ред.
Най-напред на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за 26 юни 1996 г. първо четене на Законопроект за частните малки предприятия, за което няма становища на комисиите.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Кръстев, не ви видях. Заповядайте. Понеже миналия път ви нямаше, мислех, че и днес не сте тук. Не ви видях, прощавайте.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители, отново искам да обърна вашето внимание на този закон, който, според мен трябва да бъде обсъден в пленарната зала, независимо че тук се каза, че нямало становища на комисиите. Комисиите може да нямат становища още пет-шест години по този закон, защото явно някоя от тези комисии не желае да го разгледа. Законопроектът се състои от 21-2 текста. Той е много сбит и в него има три или четири основни разрешения на някои много парливи въпроси. Подпомагане на частния бизнесмен или на частния производител, или на частния търговец, най-точно казано.
Искам да отбележа два факта. В Сливен преди два-три дни е имало протести на частниците от всички браншове. Моите наблюдения са, че поголовно се затварят магазини, кафенета и малки цехове. Искам да ви кажа един друг пример, че в момента на Слънчев бряг една ябълка струва 130 лв.
По този повод ви моля да приемете за обсъждане този закон, който няма да ни коства много време. Моето желание е да бъде обсъден и, ако има поправки, нека тук всички заедно да ги направим и да го обсъдим. Това ще бъде някъде около час-два максимум от двете четения. Благодаря ви. (Реплики от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Не може по този въпрос. По дневния ред няма обсъждане. По комисиите ще имаме друг разговор.
Моля да гласувате предложението на Кристиян Кръстев.
Във връзка с това, което каза народният представител Кристиян Кръстев искам да съобщя следното. Действително има нарушение на правилника. Комисиите са длъжни в тримесечен срок да дадат становища по всички внесени от парламентарните групи и от отделни народни представители законопроекти и проекторешения. Това нещо не е изпълнено. Направен е точен списък на просрочените законопроекти. Утре в 8,00 ч. свиквам всички председатели на постоянни комисии, за да обсъдим този въпрос и да ликвидираме това просрочване. Също има доста просрочени законопроекти, внесени от Министерския съвет, които трябва да получат становище в срок от 1 месец.
Моля гласувайте!
От общо гласували 174 народни представители, за - 85, против - 47, въздържали се - 42.
Предложението не се приема. (Реплики от блока на опозицията: "Да се прегласува! Да се прегласува!")
Не подлагам на прегласуване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Вие говорите през цялото време и не се разбра какво става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, да се постави на прегласуване е мое решение. (Неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Има думата по процедура Кристиян Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители, не стана ясно от многото обяснения за комисии - какво била казала комисията, какво била направила, кое точно предложение в момента се гласува.
Ето защо ще ви моля предложението да бъде поставено отново на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Ако моето изказване е заблудило някой, поставям го на прегласуване.
Моля да гласувате предложението на господин Кристиян Кръстев точка от дневния ред тази седмица да бъде Законът за частни малки предприятия.
От общо гласували 219 народни представители, за - 106, против - 67, въздържали се - 46.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков точка от дневния ред да бъде проекторешението му от 22 май 1995 г. за отмяна на решението на Великото Народно събрание за отмяна на изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди.
Народният представител Георги Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател! Аз моля всички колеги дами и господа народни представители да подкрепят тази точка да влезе тази седмица в дневния ред, като изхождам от обстоятелството, че мнозинството преди 2-3 седмици принципно прие такова становище - да бъде разгледано проекторешението в пленарна зала.
В нарушение на чл. 74 от правилника още миналата година на 22 март аз съм депозирал това решение и то следваше да се разгледа в рамките на 21 дни. Опасявам се, че има един определен диктат на малцинството върху мнозинството. Имам предвид не само от колегите народни представители, но от отделни министри, от отделни граждани. Всеизвестно е, че 85-90 на сто от нашите избиратели искат да се разгледа този въпрос.
Ако колегите от мнозинството считат, че не трябва да падне мораториума, аз моля да влезе в пленарна зала и ще се съобразя с това решение на всички останали колеги, т.е. на реалното мнозинство.
Иначе в последните предавания по радиото, телевизията, в медиите, навсякъде се поставя въпросът, че отделни хора упрекват едва ли не народа за това, че той иска сензация, иска кръв, иска мъст, а те, виждате ли, тези отделни депутати, министри и пр. са по-прави и по-светли от папата.
Аз моля този проблем да влезе в пленарна зала, за да запазим своя национален суверенитет. Защото противопоставянето с аргументите, че няма да влезем в НАТО ще доведе дотам ние да се съобразяваме и с международни финансови институции...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Ще дойде време, когато на нас ще ни наложат вероятно кой да бъде президент, коя политическа сила да спечели местните избори или парламентарни избори. Това е въпрос на национален суверенитет, дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От името на парламентарна група Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа! Искам да обясня нашето отношение към този въпрос, показано с гласуването за включване или не включване на тази точка в дневния ред.
Припомням на дълбокоуважаемия колега народния представител Георги Дилков и на всички колеги,че ние сме страна, която е член на Съвета на Европа. Изпратили сме делегация сега там. В дневния ред на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е включена като основна точка обсъждането на проблема за отмяна на смъртното наказание като задължителна мярка за всички страни - членки на Съвета на Европа.
Припомням още и друго обстоятелство, че вие приехте, когато се събрахме на консултации и преговори между парламентарните групи, да споделим специфичните мотиви на българската страна за въвеждането на тази мярка.
Аз моля да приемете като нормално в политически план да не пренебрегваме факта, че сме страна - редовен член на Съвета на Европа, че имаме изпратена парламентарна делегация там и да не отправяме това предизвикателство към тази дълбокоуважаема най-стара организация в Европейския континент с включването на този въпрос тази седмица в дневния ред на Народното събрание.
Предлагам, господин Дилков, ако Вие не възразявате, тази Ваша инициатива да я поддържате и в момента, в който преценим, че не нарушаваме правилата на европейско общуване и европейска интеграция, които сме се задължили да спазваме като сме станали доброволно член на тази организация, да поставим на обсъждане този въпрос в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние сме в процедура на приемане на дневния ред. Господин Премянов взе думата като представител на парламентарна група.
Също от името на парламентарна група господин Савов. Тук не става въпрос за обсъждане на дневния ред, а за вземане на думата от името на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък.
Аз предлагам от името на нашата парламентарна група въпросите, които са свързани с мнозинството, от което съставлява неразделна част и Бизнесблока, да се решават горе в една от двете стаи, а не тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Дилков за включване на точка в дневния ред за отмяна на мораториума върху смъртното наказание.
От общо гласували 191 народни представители, за - 43, против - 26, въздържали се - 122.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Георги Панев, който предлага т. 3 да бъде проект за Закон за изменение на Закона за висшето образование. Това се предлага от господин Панев и от господин Йордан Соколов.
Господин Панев, заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложеното изменение засяга чл. 54 от приетия в края на миналата година Закон за висшето образование. Разпоредбата на този член се отнася за трудовите договори на нехабилитираните учени и преподаватели във висшите училища в България, които представляват 2/3 от общия преподавателски състав на висшите училища.
Аргументите за това изменение ще развия когато му дойде времето, разбира се, сега няма време за това. Но ще отбележа само, че така определените срочни трудови договори от по за 3 години за нехабилитираните учени и преподаватели, от една страна, не позволяват и със сигурност няма да позволят реализирането, професионалната реализация на вече издържалите конкурс млади хора, които имат потенциалните възможности за това да бъдат добри учени, добри преподаватели, но трябва да имат необходимото време да реализират тази своя потенция.
И второ, има реална опасност, потвърдена от многото мнения, взети от различни висши училища, от направена вече статистическа справка по въпроса, че притокът на млади, способни, ентусиазирани, посветили или имащи намерение да се посветят на науката млади хора, ще секне при това условие за 3-годишни трудови договори.
Освен това изменението предполага отпадането на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, който § 11 влиза в противоречие както с Конституцията, така и с действуващото трудово законодателство, доколкото договорите за неопределено време на нехабилитираните учени и преподаватели по силата само на една разпоредба без никакви други основания преминават в срочни трудови договори от по за 3 години, което е в разрез с трудовото законодателство.
Ето защо моля Народното събрание да приеме тези изменения като точка от дневния ред, а в процес на дискусиите ще стане ясно, че тези изменения, подкрепени с положителните становища на две комисии от нашия парламент, отговарят не само на тенденциите, настроенията в нашата академична общност, но и по същество са справедливи и в съгласие с действуващото законодателство.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Георги Панев.
От общо гласували 196 народни представители, за - 88, против - 70, въздържали се - 38.
Предложението не се приема.


Господин Йордан Соколов заедно с господин Васил Михайлов предлагат проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО. Няма обосновка!
Моля, гласувайте!
От общо гласували 188 народни представители, за - 80, против - 92, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Третото предложение на господин Соколов е да бъде включен в дневния ред Законопроект за Рилския манастир.
Заповядайте, госпожо Михайлова!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Законът за Рилски манастир е един проектозакон, който вече второ Народно събрание събира прах и не стига до пленарна зала. Беше внесен в Тридесет и шестото Народно събрание. За съжаление, не можа да стане закон. Сега, когато го внесохме, искам да кажа, че вносители на този законопроект са депутати от всички парламентарни групи. Този законопроект е със становище на необходимите комисиите, но пак не бива допускан до пленарна зала поради съображение, че някой бил против, може би Светият Синод не бил съвсем съгласен, защо на парче ще се решава и т.н.
Статутът на Рилския манастир, както е посочено и в мотивите и данните, които имаме, е много по-различен от останалите църковни имоти. Поради тази причина трябва да се уреди с отделен закон, тъй като става въпрос за друг вид правна материя.
В подкрепа на това, което казвам, и че има консенсус в обществото да бъде решен този въпрос, искам да ви посоча едно писмо от 26.07.1993 г. от Светия Синод, подписано от главен секретар на Светия Синод Левкийския епископ Неофит, който се обръща до председателя на Народното събрание - става въпрос за Тридесет и шестото Народно събрание, с молба приоритетно да бъде разгледан този проектозакон и да се превърне в закон, за да бъде спасена рилската обител. До този момент този проектозакон не влиза в пленарна зала и не става закон.
И аз се обръщам днес към всички народни представители, независимо от това към коя парламентарна група принадлежат, да подкрепят това наше предложение да влезе в дневния ред, да мине на първо гласуване този проектозакон и в най-скоро време да имаме закон, който да спаси рилската обител, която се руши всеки ден и ние ще бъдем отговорни за това, че нищо не сме направили да спасим тази ценност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението в дневния ред да бъде включен Законопроектът за Рилския манастир като точка трета от дневния ред днес.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 200 народни представители, за - 92, против - 31, въздържали се - 77.
Предложението не се приема.
Минаваме към предложенията на господин Михайлов, от които първото вече беше гласувано. Второто е проекторешение за провеждане на национален референдум за герба.
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Жалко е това, което се случва в пленарната зала. Току-що бе отхвърлено предложението да се разглежда законопроектът за тази свещена за всеки българин и за православието обител. И аз не зная защо така се реагира в тази зала. Че патриотизмът ви не е на особено голяма висота, това ми е известно. Но поне малки, искрици, ако са останали от него, би трябвало да приемете да разгледаме Законопроекта за Рилския манастир.
Няма да коментирам вашето поведение с гласуването за отхвърлянето на предложението за присъединяване на Република България към НАТО. Няма да коментирам, че в Комисията по национална сигурност не се допуска в нарушение на правилника да се разглежда този въпрос и съответно се спира и разглеждането му в пленарна зала.
Бих желал обаче да обърна внимание на второто предложение, за което съм излязъл на трибуната, уважаеми колеги. Това са проекторешенията за провеждане на национален референдум за герба с входящи номера съответно от 10.03.1995 г. и от 29.11.1995 г. Ние гласувахме на първо четене един Законопроект за герба. Всички го знаят, знае се и отношението към този законопроект. Просто истината е, че Законопроект за герб на второ четене няма, независимо, че формално съществува някаква такава възможност. Не е възможно той да бъде доукрасен или променен до второ четене. Затова очевидно е, че след като няма консенсус по този въпрос в Народното събрание, то българският народ трябва да избере между автентичния български герб до 1947 г - преди окупацията от Съветската армия, и сегашното предложение на Министерския съвет. Нормално е чрез референдум да се реши такъв един въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Моля, гласувайте предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 204 народни представители, за - 90, против - 101, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е изслушване на министър-председателя.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Нация от глад няма умряла, въпреки че се правят напоследък успешни опити от страна на БСП тя да бъде наистина ликвидирана чрез глад. Истината е обаче, че нациите много пъти умират, защото не уважават своята история и не тачат своите национални символи. Това се прави и сега и това е много жалко.
Изслушванията, които предлагам, имат връзка с националното ни достойнство, с българската икономика и въобще с нашето развитие. Министър-председателят би трябвало да бъде чут като ръководител на правителство какви стъпки е предприел за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество с Русия в ущърб на България по подобие на капитулацията от времето на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия, една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България.


Нито министър Папаризов, нито министър-председателят Жан Виденов при посещенията си в Руската федерация са направили успешни опити да се премахне тази изключително вредна за България, несъответна на развитието митническа тарифа, която съществува между двете страни. Тя е в пъти повече в ущърб на България. Аз не съм икономист, но дори най-простите сметки могат да покажат, че за много стоки разликите са 6 пъти и повече. Не е възможно да продължава да съществува подобно нещо. Не е нормално да имаме отрицателно салдо при този износ, който има за миналата година. Просто това е невъзможно, а е факт. Това буквално унищожава нашите предприятия, нашите предприемачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 192 народни представители, за - 81, против - 102, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за изслушване на министъра на външните работи. Заповядяйте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, с изключение може би на законопроектите за ратификация, дневният ред, предложен от БСП, който аз видях в деловодството, не е актуален. Просто там се занимаваме пак с неща, които далеч не съответствуват на очакванията на българското общество - нито във вътрешната политика, нито във външната политика на нашата държава.
Това, което бих искал, и сигурен съм, представлява интерес за всички народни представители, е да чуем министъра на външните работи за няколко проблема, които съществуват във външнополитическия аспект и да знаем българската позиция относно: Конференцията срещу тероризма в Египет и Конференцията по сигурността в Прага - още няма ясна позиция; посещението на президента в Хърватия, Босна и Херцеговина с демонстративното отсъствие на министъра на външните работи господин Пирински; осуетената визита на министъра на външните работи господин Пирински в Македония; подготовката на предстоящата среща на балканските министри на външните работи в София; започналият така наречен "засилен диалог с НАТО" и дали указанията от министъра на външните работи Георги Пирински по този повод съответствуват на консенсусната декларация на Народното събрание от 21 декември 1993 г., обнародвана в "Държавен вестник", и становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция, също обнародвано, с входящ N 53-05-6 от 31 януари 1996 г. по Проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО, внесено от Парламентарната група на СДС; и особено актуално е - стъпките, които министърът на външните работи Георги Пирински е предприел по повод на скандалната провокация от гръцка страна с неокоминтерновското формиране на така наречения "помашки език", "помашки народ" и "помашка нация", особено в контекста на глобалните оценки, че стабилността и сигурността на отделните региони, характерни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Завършвам... с етническо и верско многообразие, Балканският полуостров е един от най-ярките примери в това отношение, е в пряка зависимост от недопускане на етнически и верски противоречия и конфликти както в рамките на всяка отделна страна от региона, така и в междудържавните отношения. Този въпрос не може да не бъде разглеждан в Народното събрание, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 196 народни представители, за - 84, против - 90, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е изслушване на министъра на вътрешните работи. Господин Михайлов, заповядайте. (Шум, изразено неодобрение и реплики в блока на левицата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Моля, господин председателю, въведете ред в мързеливите още отрано сутринта народни представители от БСП. Не им се слуша за неща, които са от особена важност за нашата държава.
Искам да кажа, че в рамките на парламентарния контрол тези изслушвания трябва да станат факт, не само защото ги има в нашия правилник, а защото това е един действен начин за парламентарен контрол. Най-малкото Народното събрание може и трябва да бъде информирано за действията на министрите.
Парламентарният контрол в петък чрез актуалните въпроси и питания, още повече като се има предвид начинът на отговаряне на министрите, според мен, не е достатъчно ефикасен.
Това, което бих искал да чуя, вероятно и моите колеги, от министъра на вътрешните работи е например за действията на повереното му министерство при депутатския протест срещу нищожната заповед на председателя на Народното събрание за създаване на втора ограда и пропускни пунктове извън прилежащото на Народното събрание околно пространство, т.е. на общинска територия, без съгласуване с кмета на столицата и столичната община, особено за противоконституционното нарушаване на имунитета на народните представители, които са били заснемани с видеокамери не от фоторепортери и журналисти от телевизионните екипи, а от специалисти на МВР, с камери на МВР, т.е. срещу тях са проведени оперативни мероприятия по наблюдение и проследяване в грубо нарушение на депутатския имунитет.
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Позор!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Що се отнася до действията на повереното му министерство при последната "ювелирна акция" в ж.к. "Люлин", ние имахме уверението, че до 3 дни ще бъдат ясни извършителите. Това обаче не става и вече минава месец и повече от тази...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... акция, която бих определил, като акция, приличаща много на акциите в ж.к. "Обеля" и в "Белите брези".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 190 народни представители, за - 79, против - 105, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
С това се изчерпаха предложенията на господин Михайлов, които са закономeрни и обосновани, защото питания към председателя на Народното събрание не се предвиждат по правилник.
Какво искате?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура, заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Инцидентът на 7 юни 1996 г. в крайна сметка беше провокиран от Вас и в този смисъл той беше генериран от издаването на тази нищожна заповед, която предизвика, не е тайна за българското общество, този инцидент. Нормално беше народните представители от опозицията да махнат срамните огради. (Шум и реплики в блока на левицата) Полицаите не са били нито бити, нито срещу тях е имало насилие. (Шум и изразено неодобрение в блока на левицата)
Обаче Вие би трябвало, и това е нормална процедура, да дадете разяснение пред Народното събрание на какво основание издадохте такава заповед. Защото така бихте могли да издадете заповед, която междупрочем вероятно не е нещо ново за Вас, и в нарушение на Конституцията, да нарушите чл. 1, ал. 3 на българската Конституция. И затова Ви моля да дадете обяснение как така се случи, че издавате такава заповед, с която бихте могли да заградите като околно пространство на Народното събрание цяла София до Околовръстното шосе - нещо, което е недопустимо.
По-нататък Вие би трябвало да се подпишете под този, така наречен "документ", който ми дадохте, от името на госпожа Друмева е документът, апропо, във връзка с необнародването на Европейското споразумение. Там, ако Вие поставите подписа си, надявам се да го направите, ще стане ясно, че има грубо нарушение на Закона за нормативните актове. Той там въобще не се споменава, нито се цитира в това обяснение на юриста Емилия Друмева.
Аз Ви моля, подпишете се под този документ, ако можете и ако имате куража да го направите, за да бъде той от Ваше име, а не от името на госпожа Друмева. За да мога след това да предприема съответни мерки.
Това е моята процедура и аз мисля, че е нормално да Ви изслушаме по тези два въпроса. Това ще отнеме малко време на Народното събрание, а, сигурен съм, ще има позитивен ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате проектопрограмата за работа на Народното събрание от 26 до 28 юни 1996 г. така, както беше представена.
От общо гласували 188 народни представители, за - 126, против - 43, въздържали се - 19.
Програмата за работа на Народното събрание е приета за тази седмица.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен и да вземе участие в дискусията, като представител на вносителите, заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков.
Моля да го подложите на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате да бъде допуснат в залата заместник-министърът Бисер Славков.
От общо гласували 143 народни представители, за - 123, против - 5, въздържали се - 15.
Предложението се приема. Господин Бисер Славков, заповядайте.
Имате думата, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите (обн. ДВ, бр. 19 от 1994 г., изм. и доп. бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21 от 1996 г.)"
Параграф 1, текст на вносителя - Министерски съвет.
"§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. За вината и спиртните напитки - като процент върху продажната цена на производителя, невключваща акциз, съответно при внос - като процент върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси, но размерът на акциза не може да бъде по-нисък от 1 лев за 1 алкохолен градус за вината и 2,50 лева за 1 алкохолен градус за спиртните напитки."
2. Точка 4 се заличава.
3. Досегашните точки 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно точки 4, 5, 6, 7 и 8."
Предложение на народния представител Павел Шопов - в § 1, т. 1 да отпадне.
Предложение на народния преставител Венцеслав Димитров в § 1 думите "продажна цена" се заменят с "цена на производител".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси - подкрепя текста на вносителя Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа, пред нас е вторият от двата законопроекта за изменение, които законопроекти - Закона за изменение на данък добавена стойност и Закона за акцизите за мен, както съм казал и при предишните разглеждания на първи четения, са изменения по никое време. Никой когато правихме Закона за държавния бюджет нямаше предвид и на никой не му идваше на ума допреди 3 - 4 месеца да изменя тези два закона. Наложи се тяхното изменение не за нещо друго, а за да се събират пари в пропукания държавен бюджет. Държавният бюджет, който беше сринат по разбираеми от всички причини през последните няколко месеца.
И така, Законът за изменение и допълнение на Закона за акцизите, както и Законът за данък добавена стойност не е нищо друго това изменение, освен една голяма шашма, с която отново се прави опит да се съберат пари от джобовете на българските граждани и то по отношение на едни стоки за потребление, от които пари за държавната хазна се събират много лесно. Не да се събират пари оттам, откъдето трябва да се събират, да се събират пари от лицата, които не внасят пари в държавния бюджет, предвид на свои данъчни задължения, а да се вдигнат сумите, които ще се дължат от лицата, от хората, които и до този момент съвестно внасят своята лепта.
В крайна сметка, това увеличение на цените на въпросните акцизни стоки се прави под едно благовидно прикритие за изменение на системата, по която се определят акцизите. Тоест, преминава се към така наречената адвалорна ставка, или, като процент върху продажната цена, или вносната цена на съответните стоки. Това е всъщност новото. Но не е въпросът в такова изменение на системата, тоест преминаване към адвалорна система. И много можем да спорим, коя е съвършената, по-добрата система - тази, която се прилагаше до този момент, или адвалорната система, към която се преминава и досега. Затова, че това е начин не за да се подобри системата за събирането на акцизите, а си е чиста проба прийом и действие за събиране на повече пари от държавния бюджет, говори сам по себе си и фактът, че и сега не преминаваме към чиста адвалорна система. И сега в точката, която обсъждаме, се вкарва правилото, че до долна граница се изчислява акцизът съответно върху алкохолен градус и литър на алкохол. Така че и сега ние не преминаваме към адвалорна система в нейния чист вид.
От друга страна, ние прилагахме адвалорна система и това беше в досега действащите текстове за събиране на данък на акциза. И тази система показа своите множество несъвършенства. Те са безспорни, те са ясни. Тогава особено характерно беше обстоятелството, че вносните стоки се декларираха на една по-ниска от реалната стойност, на която те бяха. Така беше с цигарите, така беше с квалитетните алкохоли - водка, уиски, джин и всичко онова, което се внасяше. Тази система много пъти показваше, че вносителите вписват едни символични цени и затова се мина към сега действащата система.
Аз не мога да разбера защо не постъпваме ясно, да кажем право в очите на хората: желаем да увеличим акцизите, нашата цел е от тези акцизни стоки да попълним някакви бюджетни нужди, да увеличим бюджетните приходи и да си останем към старата система, която, вярно е, че става много често неадекватна с оглед на огромната инфлация, която е много по-голяма от предвидената, но за тази цел има един друг изпитан и прост механизъм - една актуализация на стойностите. Такава актуализация, каквато правим и във връзка с други данъчни закони, които, когато инфлацията стане по-голяма от онова, което е заложено като стойности в нея, правим съответните изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Шопов, петте минути изтекоха.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова, последно, аз призовавам да отпадне този текст. Има няколко изменения на този закон в следващите текстове, които ние ще възприемем и аз мисля, че те са актуални и необходими. Но моето предложение е тази точка да отпадне и да останем към досегашната система за събиране на акцизите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат? - Няма.
Подлагам на гласуване направените предложения за изменение в оригиналния текст. Първо, предложението на народния представител Павел Шопов в § 1, т. 1 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 53, против - 83, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.

Няма го народния представител Венцеслав Димитров, но той е направил предложение, което ще поставя на гласуване: в § 1 думите "продажна цена" да се заменят с "цена на производител".
Моля да гласувате!
От общо гласували 145 народни представители, за - 39, против - 83, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на § 1 така, както беше представен от комисията.
От общо гласували 159 народни представители, за - 113, против - 43, въздържали се - 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 2 - текст на вносителя:
"§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите "или транзит" се заличават.
2. Създава се нова ал. 5:
"Ал. 5. При транзит на стоки начисленият акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция".
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6".
Предложение на народния представител Кирил Желев: в чл. 5 т. 1 на ал. 3 се заличават думите "етилов алкохол".
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя и предложението на народния представител Кирил Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Господин председателю, което предложение е конструктивно, то е конструктивно и ние не можем да го отречем. Особено съществено и това създава добри условия за транзитно преминаващите стоки е те да могат да се обезпечават и с банкова гаранция. Затова ние изцяло подкрепяме това предложение и аз пледирам цялата зала да го подкрепи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Заповядайте.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че това което искам да кажа, не е внесено като официално предложение, тъй като късно получих тази информация. Става дума за това, че етилов алкохол се използва и в промишлеността - при производството на специални отливки. В тоя случай увеличаването на акциза води до цени, които правят тези изделия непродаваеми. Именно по тая причина бях потърсен от Завод "Металик" - Гъбене и искам да кажа какво е тяхното становище: би било редно в тоя случай да се намери някакъв изход или като в чл. 5, ал. 3, т. 2 се запише за етилов алкохол за производство на алкохолни напитки специално, или по-нататък да се създаде чл. 11б, където да се запише: платеният акциз за алкохолосъдържащи суровини, вложени в производството при леене по стопяеми модели се възстановява по ред, определен от министъра на финансите.
Аз ще помоля господин Славков, ако има възможност, да коментира как може да се излезе от това положение, тъй като действително се оказва, че процентът на тази суровина в изделието е твърде висок и създава проблем, който поставя на колене завода. Предполагам, че има и други подобни заводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпреки че предложението на народния представител Цоньо Ботев не е направено писмено, смятам, че може да бъде коментирано от заместник-министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъжданият сега текст на чл. 5 касае режима за временен внос. С премахването в т. 1 на думите "етилов алкохол", фактически се облекчава режимът на временен внос, тъй като, независимо от това за какви цели се вкарва на режим временен внос етилов алкохол, се позволява да има обезпечение вече и с банкова гаранция.
В този смисъл проблемът тук се решава и когато, включително и производителите, за които вие говорите, вкарват на режим временен внос етилов алкохол - няма да имат вече на практика утежняване на своите разходи с отклоняване на известни средства, с които се прави обезпечение в депозит, тоест на практика няма да се блокира оборотен капитал на тези дружества. Затова тук проблем повече не съществува, включително за всички дружества - пак подчертавам, които използват етилов алкохол на временен внос.
Що се касае до втория момент, който вие предложихте да се обсъжда, той явно е по отношение на текста на чл. 11 в сега съществуващия закон, където такава възможност се дава специално, когато се използва етилов алкохол за производство на лекарствени средства. Това беше направено и сигурно повечето господа депутати си спомнят, при последната корекция на Закона за акцизите предвид на това, че етиловият алкохол е една от основообразуващите съставки във фармацията. Действително, ако не се направи схема за възстановяване на акциза, би се получил действително акциз върху акциз, тоест имаме етилов алкохол, който влиза в групата на акцизните стоки и по този път вече, като се заплати, реално влиза в лекарствените средства, които пък не са акцизна стока.
Тази схема е приложена по отношение на лекарствените средства. Разширяването на кръга, тоест излизането извън лекарствените средства, практически ще постави доста сложен и тежък проблем, тъй като знаете, че имаме такава схема при използване на вина за производство на винен оцет. Същата схема имаме въведена за етилов алкохол при производство на лекарствени средства. Същата схема е заложена и от това как се разграничават винообразуващите материали при производство на купажирани вина. И вървейки по тази схема аз се опасявам, че в крайна сметка ние ще разширим навсякъде подобно приспадане на акциз, което на практика ще излезе наистина извън схемата на чистата организация на еднофазен акциз, така както той е предвиден в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Извън процедурата господин Цоньо Ботев има ли да каже нещо? Не става въпрос за реплика, а за уточняване.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Аз приемам това, което каза господин Славков. Само бих обърнал внимание, че тук става въпрос за точно определено производство на отливане със стопяеми модели. В случая много лесно може да се докаже дали става дума за това или за нещо друго, тъй като са много малко заводите, които работят по тази технология в България. В случая няма да се получи някакво голямо разширение на обхвата от това допълнително решаване за връщането на акциз. Доколкото знам, тази технология се използва само в няколко завода в България и те веднага биха се обадили, ако разберат, че става дума за това. В този случай наистина става дума за една съвременна и модерна технология, която води до добро качество на отливките и има бъдеще. Затова не би трябвало заводите да бъдат поставяни на колене заради един такъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Няма предложение за конкретен текст, затова подлагам на гласуване § 2 така, както беше предложен от комисията, заедно с допълнението, направено от господин Кирил Желев.
Моля да гласувате!
От общо гласували 139 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 11.
Параграф 2 е приет.


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Текст на вносителя.
§ 3. В чл. 11 се създава ал. 3:
"За стоките, за които е предвидено използването на бандерол и размерът на акциза се определя в процент към продажната цена, производителите и вносителите заявяват пред данъчната служба по месторегистрацията си необходимото количество бандероли и продажната цена на съответните стоки, която не може да е по-ниска от пазарната. Данъчните служби предават бандеролите на заявителите в 60-дневен срок от заявяването им".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В § 3 думите "продажна цена" да се заменят с "цена на производител".
Предложение на народния представител Кирил Желев:
В чл. 11 се създава ал. 3:
"Ал. 3. За стоките, за които е предвидено използването на бандерол и размерът на акциза се определя в процент, производителите и вносителите заявяват пред данъчната служба по месторегистрацията си необходимото количество бандероли и продажната цена на съответните стоки. Данъчните служби предават бандеролите на заявителите в 60-дневен срок от заявяването им."
Оттеглям предложението, господин председател и уважаеми колеги, тъй като комисията го е подкрепила и го е включила в съдържанието на текста, който предлага.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
1. Подкрепя предложението за нова ал. 3 със следната редакция:
"Ал. 3. За стоките, за които е предвидено използването на бандерол и размерът на акциза се определя в процент, производителите и вносителите заявяват пред данъчната служба по месторегистрацията си необходимото количество бандероли и продажната цена на съответните стоки. Данъчните служби предават бандеролите на заявителите в срок до 60 дни от заявяването им."
2. Комисията предлага да се създаде нова ал. 4:
"Ал. 4. При реализация на стоките по ал. 3 по продажни цени, по-високи от тези, върху които е начислен и внесен акциза, производителите, респективно вносителите, декларират тези цени пред съответната данъчна служба по ред, определен с Правилника за прилагане на закона и се извършва допълнително облагане. Допълнително начисленият акциз се внася в сроковете по чл. 7 от закона." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря ви, господин председател.
Имам две кратки забележки.
Едната е отново във връзка с предложението на господин Венцеслав Димитров. Въпросът е чисто терминологичен. Неговото предложение е по-правилно. Аз смятам, че всички ние в залата чувстваме, че по-правилно е да се каже "цена на производител", а не "продажна цена". И много по-точно и много по-ясно е. Не мога да разбера какво е това упорство в залата да не бъде възприет по-точният термин. Това е едната ми бележка.
Другата ми бележка е във връзка с новата алинея, предлагана от комисията, тогава когато стоките ще се реализират на по-голяма стойност от онази, която е заявена във връзка с получения бандерол.
Сама по себе си тази хипотеза е уместна. Тя е възможно да се възпроизведе, да се случи. Но има възможности и за точно обратната хипотеза - да стане така, че дадени стоки да се продадат на цена по-ниска, отколкото е стойността във връзка със закупения и така заявен бандерол.
И в този случай какво ще правим? Не е справедливо в един случай да се търси разликата до стойността на цената, която е продадена, а в другия случай да е ощетен продавачът.
И в тази връзка, ако ще възприемаме становището за тази разлика да бъде събирана, когато стоката се реализира по цена по-висока от онази, която е заявена при закупуването или съответно при поръчката за бандерол, то трябва да направим и обратното. Така че, ако ще се гласува тази алинея, аз предлагам, но тъй като няма предложение, мисля, че не можем да гласуваме обратното на това, което комисията дава като предложение. От друга страна е несправедливо това, което комисията предлага. И това би могло да стане при една бъдеща поправка на закона, за да се държи сметка и за двете хипотези - едната хипотеза е в полза на продавачите, а другата - в тяхна вреда. Тоест да отпадне предложението на комисията и да бъде в основния, базисния вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? Няма.
Има две предложения по същество.
Едното предложение е от Венцеслав Димитров, подкрепено от господин Шопов - в § 3 думите "продажна цена" да се заменят с "цена на производител".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 153 народни представители, за - 49, против - 49, въздържали се - 55.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народния представител Шопов. Той предлага да отпадне ал. 4, текстът който предлага комисията.
Моля да гласувате за отпадане на този текст. Това е единственото възможно предложение, което може да бъде направено.
От общо гласували 148 народни представители, за - 39, против - 79, въздържали се - 30.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на § 3, така както е предложен от комисията.
От общо гласували 158 народни представители, за - 127, против - 24, въздържали се - 7.
Параграф 3 е приет.
Следва текст, който сигурно ще бъде § 3а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, условно под номерацията на § 3а - предложение на народния представител Кирил Желев за нов член 12г:
"Чл. 12г. Ал. 1. Лицата, извършващи търговия с наливни вина и спиртни напитки, които имат лиценз за тази дейност, ежемесечно декларират пред данъчната служба по месторегистрацията си доставените и реализираните за месеца количества.
Ал. 2. Оборотите от продажби в търговските обекти на лицата по ал. 1 се отчитат по реда на чл. 39а от Закона за данъка върху добавената стойност.
Ал. 3. Редът и начинът за контрол по ал. 1 се определят от министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате текста така, както е предложен. Гласуваме текста на § 3а.
От общо гласували 147 народни представители, за - 114, против - няма, въздържали се - 33.
Параграф 3а е приет.
Параграф 4.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 4. Текст на вносителя:
"§ 4. Създава се чл. 17б:
"Чл. 17б. При реализация на стоки, за които е предвидено използването на бандерол, по продажни цени, по-високи от цените, върху които е начислен и внесен акцизът, на юридическото лице или на едноличния търговец се отнема лицензът за производство или продажба и стоките се отнемат в полза на държавата."
Комисията по бюджет и финанси е подкрепила текста на вносителя с редакционна промяна.
Предложението на комисията за текст на чл. 17б е следното:
"Чл. 17б. При реализация на стоки, за които е предвидено използването на бандерол, по продажни цени, по-високи от цените, върху които е начислен и внесен акциза, включително и на случаите по чл. 11, ал. 4, на производителите и вносителите (юридическото лице или на едноличния търговец) се отнема лицензът, за производство или продажба и стоките се отнемат в полза на държавата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 4 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 159 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 22.
Параграф 4 е приет.
Следва § 4а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, предложение за нов § 4а на народния представител Кирил Желев за нов чл. 17в:
"Чл. 17в. При неспазване разпоредбите на чл. 12г, на лицата, извършващи търговия с наливни вина и спиртни напитки, се отнема лицензът, а стоките се отнемат в полза на държавата".
Няма предложения на народни представители. Комисията е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки, моля да гласувате § 4а така, както беше прочетен.
От общо гласували 152 народни представители, за - 134, против - 3, въздържали се - 15.
Параграф 4а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 5. Предложение на вносителя за § 5:
"§ 5. В тарифата за акцизите се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се отменят.
2. Създават се нови точки 1, 2, 3, 4 и 5:
"1. Пиво - всички видове - 20 % ...."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте, не прескочихте ли нещо?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, може би ще бъде необходимо да се извърши преномерация от страна на комисията и след гласуването от страна на народните представители. Смятаме, че по-нормално е да мине § 5 - тарифата за акцизите, и след това да се премине към преходни и заключителни разпоредби. Това поне бяха консултациите, които направихме със Съвета по законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, да.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: " 2. Създават се нови точки 1, 2, 3, 4 и 5:
"1. Пиво - всички видове - 20 %
2. Вина - всички видове, включително вино "Пелин" - 20 %
3. Ракии от плодови суровини, бренди, естествени плодови ликьори, вермути - 30 %
4. Спиртни напитки, включително ракии отлежали, специални или с индикация за произход, винено бренди, водки, джин, ром, уиски, коняк и други - 50 %
5. Тютюневи изделия - 40 %.
3. Досегашната точка 6.1 става точка 6, а досегашните точки 8, 9 и 9.1 съответно точки 7, 8 и 9.
Предложение на народния представител Павел Шопов - § 5 да отпадне.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в тарифата за акцизите процентът за пиво за всички видове да е 10 %.
Предложение на народния представител Кири Желев - в тарифата за акцизите се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
"2. Вина - всички видове, включително вино "Пелин" и вермути - 20 %."
2. Създава се нова т. 3:
"3. Спиртни напитки, включително ракии, бренди, ликьори, водки, джин, ром, уиски, коняк и други - 50 %."
3. Създава се нова т. 4:
"4. Тютюневи изделия - 60 %.
И предложение на комисията по бюджет и финанси:
"В тарифата за акцизите се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 1, 2, 3, 4, 5 , 6 и 7 се отменят.
2. Създава се нова т. 1:
"1. Пиво - всички видове - 18 %".
2. Създава се нова т. 2:
"2. Вина - всички видове, включително вино "Пелин" и вермути - 22 %.
3. Създава се нова точка 3:
"3. Спиртни напитки, включително ракии, бренди, ликьори, водки, джин, ром, уиски, коняк и други - 50 %."
4. Създава се нова точка 4:
"4. Тютюневи изделия - 60 %".
Господин председател, уважаеми колеги, оттеглям своето предложение, тъй като комисията го е възприела и го предлага от името на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Павел Шопов.
Ние прескочихме един текст, който ще дойде накрая.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Ако говорихме досега за система, свързана с абсолютните стойности и размери или адвалорна система, сега минаваме към нещо съвсем конкретно, което ще реши с какво ще се бръкне в джобовете на българските потребители, и то на едни стоки, които се консумират в много големи количества. Така че по този текст се водиха неслучайно и най-острите дискусии в Комисията по бюджет и финанси, и то в продължение на три седмици. През цялото това време многократно ние умолявахме представителите на Министерството на финансите да ни представят разчетите, от които да се види с колко ще се увеличат размерите на отделните стоки, така както това е правено винаги, когато сме правили актуализация или изменение на цените на подобни стоки. Тоест, за цигари "Средец" колко, за бира колко, за водка колко, за уиски колко, за да стане ясно и разбрано, но и да може да се проведе една дискусия какво става с всичките тези стоки и с колко гражданите ще бъдат ощетени.
И до този момент такава разбивка, такъв разчет не ни беше представен въпреки многобройните обещания. И за мен това не беше случайно. Това за мен е опит да бъдем държани на тъмно, защото темата е много щекотлива. Темата беше явно желано от страна на представителите на Министерството на финансите и на управляващото мнозинство да не придобива гласност и да не се коментира особено в тази ситуация, в която се намираме. И това беше особено показателно.
Какво се получава сега? По наши груби изчисления, въпреки че не можем точно да кажем какви ще бъдат цифрите, ще се промени структурата на потребление на алкохолите, защото засягането по отношение на твърдите алкохоли е по-малко. Най-много се отива към увеличението на цената на бирата. Такава е просто системата. И това не е особено благоприятно за нацията, защото по-добре е някой, който ще пие алкохол, да консумира бира, отколкото твърди алкохоли. Това е ясно и безспорно за всеки един от нас. И аз тук да не ставам апологет на бирата. Друг наш колега много често пледира в полза на доброто пиво, евтиното пиво и това е господин Венцеслав Димитров. Аз самият не консумирам изобщо бира, нито капка. Сам Венцеслав Димитров често разказва как на едно място, което е родината на бирата, ме е накарал да изпия половин халба.
Въпросът е, че тук се касае малко до екзистенциален проблем за много българи. Въпросът е чисто стратегически. Една биричка беше останала на много българи и общо взето правим опит да я отнемем, да я вземем, да я измъкнем, и то с една много мазна хватка, която се прилага от страна на управляващото мнозинство.
В един авторитетен национален ежедневник беше казано с големи букви на първа страница в статия със заглавие: "Депутатите вдигат цената на бирата". Е, не е така! Не депутатите вдигат цената на бирата. Цената на бирата се вдига от правителството, което с цената на бирата иска да избие суми в държавния бюджет. Цената на бирата се вдига, ако днес я вдигнем, не от всички депутати, а от определени депутати от управляващото мнозинство, което поддържа това правителство. В крайна сметка това е целта: не е друга, а да се съберат пари в бюджета, и то в един сезон, точно когато потреблението на бира, забележете, много точно и много добре подбран момент, когато потреблението на бира рязко се вдига. Летните месеци следват, есента, точно в този момент вдигаме цената на бирата именно върху тази голяма консумация.

И това се прави на два пъти - едно е, че вдигаме доста цената на бирата, което днес се предлага да бъде с 20 на сто, а другото - отгоре веднага - същият ден, когато ще влезе в сила този закон за акциза или няколко дни по-късно - ще се вдигне с още 4 на сто цената и с данък добавена стойност, защото данък добавена стойност ще се начислява и върху този акциз. И това сега, ако не е - за мен - бъркане в джобовете на хората по отношение на нещо, което е много по-добре да бъде консумирано от другото, имам предвид твърдия алкохол, аз мисля много късогледо, много неправилно, много - ако щете - непочтено! Непочтено е и по отношение на нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Една от добре развиващите се промишлености е хранително-вкусовата промишленост, която намери едни ниши, тя тръгна много добре. Свиваме потреблението - бием по тази промишленост!
И да завърша, господин председателю, с един призив: хайде, на другите алкохоли нека бъде този процент, който се предлага. Комисията дава тук едно предложение от 20 на 18 на сто - 2 на сто! Нека да мислим така по-общо, с общи усилия - аз ви го отправям това предложение - нека да бъде 10 на сто, както вече имаше такова предложение, но да не бъдат тези 18 на сто, защото става много! И ще прелее просто търпението на много хора!
Благодаря.
Пледирам към вас за малко повече мъдрост!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Формалното Ви предложение е числото "18" да се замени с числото "10". Можехте да го кажете и по-кратко...
ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Мъча се да бъда убедителен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бирата се пие, когато имаш свободно време...
Думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Прав е господин Шопов, че в комисията доста време отделихме на обсъждането на предлаганите числа от вносителя, това, което предлагаха отделни колеги, сред които съм и аз.
Съвършено ясни са мотивите на вносителя - чрез тези два закона се цели увеличаване на приходите в бюджета. Това се разбира от първия момент и едва ли е необходимо да се посвещават толкова големи разисквания. Такава е обстановката, че приходите на бюджета трябва да се увеличат. Но при това увеличение, разбира се, аз съм съгласен с колегите, трябва да се види на кое колко да се добави.
Вярно е, че ние винаги трябва да държим сметка за това, събирайки пари чрез акцизните добавки върху алкохола все пак да провеждаме, макар и в труден момент, пречещ на провеждането на една такава политика - политиката на подобряването на структурата на консумацията на алкохоли в страната. Това не може да се пренебрегва! И в тази посока, разбира се, винаги може да се търсят и трябва да се търсят аргументи за това да не се стимулира чрез цените на различните видове алкохол влошаване на тази структура. Проблемът за здравето е един проблем, който винаги трябва да присъствува в нашите разсъждения, когато мърдаме цените на различните категории алкохол. От тази гледна точка, аз приканвам вносителят да направи и днес една допълнителна стъпка след обсъжданията, които са имали място в Министерството на финансите и да слезе малко под това число "18". Ако е трудно да се доближим плътно до числото "10", то някъде по средата - между 18 и 15, господин Шопов, все пак да се договорим и да подкрепим такова едно приемливо увеличение.
Второ, аз смятам, че не трябва да ставаме по-големи католици от папата и стриктно да се съобразяваме с - може би това не е най-подходящата дума - изискванията на Световната търговска организация и някои от нормативите на Европейския съюз, че всички твърди алкохоли трябва да бъдат в една категория. За онези страни може би основанията са близко до 100-те процента, но за България, където се правят и като техните твърди алкохоли, а се правят и наши твърди алкохоли и качеството между тях е доста голямо - едно са плодовите ракии, а друго са марковите качествени гроздови ракии. Това го знае всеки, даже и неизкушеният във вкусовите качества на тези видове алкохол. Несправедливо е в някаква степен, бих казал, в някаква степен даже е жестоко за плодовата ракия и за марковите ракии да има еднакъв акциз. Марковите ракии и вносните алкохоли, които ще бъдат обложени в случая с 50 на сто са нещо, което консумират 5-10 на сто от гражданите на страната в сегашните условия. Не може да се пренебрегне това, че останалите 80-90 на сто консумират, поради ниското равнище на доходите си тези по-нискокачествени твърди алкохоли. И аз ви призовавам: може да създадем някакъв малък проблем на Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество, но да се върнем към това, което вносителят ни предлагаше на първия етап, а именно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Плодовите - 30, а другите - 50...
СТЕФАН СТОИЛОВ: За това, за което говоря, моля, обърнете проектозакона на 3 страница. Там беше отбелязано като ракия от плодови суровини, бренди и прочие - да запазим 30 на сто, а за високите категории - 50 на сто.
С това, господин председателю, мисля, че отиваме към едно справедливо облагане, а няма да се получи някакво голямо намаляване на приходите, на които разчита фискът чрез увеличаването на акцизите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, аз не споделям аргументите на колегата Павел Шопов, най-малкото заради това, че акцизът е един от ценообразуващите елементи. Много са ценообразуващите фактори. Акцизът е само един от тях, така че неговите аргументи не са валидни. Въпреки това аз считам, че има възможност да отидем към едно намаляване на ставката за акциз за бирата. При сегашното предложение за различните видове бира - обикновено, специално и луксозно - увеличението на акциза е такова, че можем да си позволим неговото намаление не в рамките на предложението, което прави колегата Димитров, но бихме могли да отидем на 15-процентна ставка и аз правя такова формално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата заместник-министърът господин Славков.
Моля квесторите да поканят всички народни представители, които пият бира, да заповядат в залата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
По първия въпрос за пивото, бих искал да отбележа, че действително косвените данъци са ценообразуващ елемент. Тук няма спор, но нека да се има предвид, че те не са единственият ценообразуващ елемент и че в случая, когато говорим специално за бирата, ще се намесят доста други такива елементи. Нека не забравяме, че това е едно производство, което е енергоемко, материалоемко, плюс това е и валутоемко. Тоест, има три фактора, които много бързо и много скоро ще окажат влияние върху цената на тази стока, така че в този аспект няма да бъде акцизът причината за повишаването на цената.
От този аспект, ако погледнем нещата, може да се каже, че увеличението на акциза не е съществено, то не е голямо. Аз имах възможност да запозная Комисията по бюджет и финанси с цифри, които са по изчисление на Съюза на пивоварите и които показваха размера на увеличението на акциза, включително и на ДДС върху цената на отделните видове бира, а това са - обикновена бира, специална бира и стабилизирано пиво. Средното увеличение от 3, 5 до 4 пъти, като имате предвид, че сегашната ставка е изключително ниска - тя е 2,00 лв. на един литър при бирата.
От тази позиция нашите разчети, които направихме допълнително след разискванията, показват, че е възможно наистина да се направи известно намаление в ставката на бирата, при което няма да има чувствително намаление на приходите от това, което е разчетено при сега предложената ставка. Нашите разчети показват, че е възможно наистина да се стигне някъде до 15-процентна ставка, при което може да се обезпечи с някакво несъществено отклонение приходът, който е разчетен.

По втория въпрос, за т.нар. твърди напитки, обаче проблемът е много сериозен. Предложението на проф. Стоилов би създало изключително тежки проблеми, тъй като ангажиментите по отношение на Световната търговска организация е да се възприеме един обективен критерий, чрез който да не се дискриминира вносът на спиртни напитки в нашата страна. Тук искам да обясня, че това е една позиция, в която ние сме най-силно атакувани. Нееднократно и не по един повод, по отношение на един вид спиртна напитка на нас са ни доказвани примери, с които е посочено, че облагането - говоря за косвеното облагане - с акциз е във вреда на вносните спиртни напитки. И поради това в преговорите, които се водят със Световната търговска организация, това е поставено като едно твърдо изискване - да се премахне тази дискриминация. Всичките обследвания, всички проучвания, които правихме, показаха, че действително единственият обективен критерий, който се използува във всички страни - членки на Световната търговска организация, при спиртните напитки това е облагането на алкохолен градус.
Поради това и с изключителното изискване от страна на Министерството на търговията ние също се присъединяваме и предлагаме в крайна сметка да минем на този обективен критерий. Просто ние късно или рано, все едно трябва да минем. Нямаме друг избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване на този текст. Има няколко предложения.
Най-напред започваме с бирата. За всички видове пиво се предлага 18%. Има две предложения - за 10% и за 15%.
Най-напред ще гласуваме най-отдалеченото - 10%. Моля народните представители да гласуват за замяната на числото "18" с числото "10" за акциза на бирата, или "пиво", както е написано в закона.
От общо гласували 198 народни представители, за - 88, против - 58, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е числото "18" да се замени с числото "15". Става отново въпрос за всички видове пиво.
Моля да гласувате.
От общо гласували 185 народни представители, за - 173, против - 1, въздържали се - 11.
Предложението се приема.
Преминаваме към следващото предложение - на проф. Стоилов - спиртните напитки да се делят на два вида, както е в оригиналното предложение на вносителя, като плодовите ракии и други от този характер да бъдат с 30% акциз. Разделяме твърдите алкохоли на два вида.
Моля да гласувате.
От общо гласували 178 народни представители, за - 109, против - 55, въздържали се - 14.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, от името на парламентарната група моля за прегласуване, понеже това предложение беше формулирано тук в залата и народните представители не бяха наясно със ставките, които са предложени и с начина, по който се предлага да бъдат облагани с акциз високоспиртните напитки. И въпросите от залата потвърждават в момента това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на проф. Стоилов беше т. 3, както е в окончателното предложение, да се раздели на две: ракии от плодови суровини, бренди, естествени плодови ликьори, вермути - 30%; спиртни напитки, включително ракии отлежали, специални или с индикация за произход, винено бренди, водки, джин, ром, уиски, коняк - 50%.
Моля да гласувате.
От общо гласували 170 народни представители, за - 70, против - 57, въздържали се - 43.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст, в който претърпя изменение само ставката за всички видове пиво - вместо 18 - 15.
Още едно уточняване от господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Към текста на комисията би трябвало да се добави и т. 5, която е свързана с преномерация, със следното съдържание:
"5. Досегашната т. 6.1. става т. 5, а досегашните т. 8, 9 и 9.1. - съответно точки 6, 7 и 8."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С това допълнение, моля да гласувате.
От общо гласували 157 народни представители, за - 116, против - 37, въздържали се - 4.
§ 5 е приет.
Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение за Преходни и заключителни разпоредби на народния представител Кирил Желев: в Преходните и заключителни разпоредби се създават нови параграфи 5 и 6, като настоящите параграфи 5, 6 и 7 стават съответно 7, 8 и 9.
"§ 5. Ал. 1. Действуващите бандероли могат да бъдат използувани от лицензираните производители и вносители до 30 септември 1996 г. За разликата между платения акциз с тези бандероли и дължимият акциз по тарифата към закона се извършва допълнително облагане и внасяне на дължимия акциз в сроковете по чл. 7 на закона.
Ал. 2. След изтичане на срока по ал. 1 за наличните стоки, облепени със стар бандерол, производителите и вносителите в 30-дневен срок извършват инвентаризация и декларират наличните количества пред съответната данъчна служба. За тези количества облагането се извършва по реда на чл. 11, ал. 3 и 4, като акциз се заплаща само за разликата между внесения и дължимия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 134 народни представители, за - 125, против - 2, въздържали се - 7.
§ 5 от Преходните и заключителни разпоредби е приет.


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение за нов § 5б от Закона за изменение и допълнение.
Предложение за нов § 6 в Преходните и заключителните разпоредби със следното съдържание:
"§ 6. Ал. 1. Лицата, извършващи търговия със стоки, за които е предвидено използването на бандерол, могат да реализират продукция, облепена с действащите бандероли до изчерпването й, но не по-късно от 31 декември 1996 г. За наличните стоки лицата представят в съответната данъчна служба инвентаризационен опис на стоките по вид и количество, а при проверка представят документи, доказващи доставените и реализирани количества за съответния период от време.
Ал. 2. При неспазване на разпоредбите на ал. 1 на юридическото лице или на едноличния търговец се отнема лицензът и стоките се отнемат в полза на държавата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 127 народни представители, за - 119. Против - 1, въздържали се - 7.
Параграф 5б е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение за нов § 5в, което не е раздадено на колегите, но е свързано с необходимостта от поясняване на понятието действащи бандероли.
Предлагаме следния текст за допълнителна разпоредба:
"§ 5в. Действащи бандероли по смисъла на този закон са бандеролите до влизането му в сила".
Необходимо е да поясним понятието действащи бандероли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 5в.
От общо гласували 124 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 3.
Параграф 5в е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: И последното предложение е: "Този закон влиза в сила от 1 юли 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Това беше също една от спорните тези при разглеждането на законопроекта в Комисията по бюджет и финанси. До този момент аз не мога да разбера защо се внася изрична дата, защо се упоменава моментът на влизането на закона в сила. Класиката по Закона за нормативните актове е, че всеки закон влиза в сила три дни след неговото публикуване. Когато се касае до някакъв особено наложителен закон от особен обществен интерес, се прибягва до изрично посочване на датата. Като че ли правим някакво изрично законодателство или някакво извънредно законодателство, като че ли създаваме закон от който зависи не знам какво точно. Един такъв данъчен закон, за да влезе в действие, за да може ефикасно да работи, изисква технологично време. Тук има текстове, които уреждат някои от тези въпроси, но в никакъв случай не може да се подготви приложението на закона до 1 юли. Днес сме 26 юни, за да влезе в сила от 1 юли, това означава, общо взето влизане на данъчния закон с обратна сила, което е абсолютно недопустимо. Същото е и с данъка за добавената стойност. Там аналогията е пълна.
По тази причина аз предлагам текстът да отпадне и с отпадането на текста законът ще си влезе в сила три дни след неговото публикуване в "Държавен вестник", както е с всеки нормален български закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други предложения? - Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Шопов този параграф да отпадне.
От общо гласували 157 народни представители, за - 43, против - 99, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате този параграф така, както беше предложен.
От общо гласували 130 народни представители, за - 117, против - 9, въздържали се - 4.
Параграфът е приет.
С това завършваме приемането на законопроекта изцяло.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИЗИЧЕСКАТА КУЛТУРА И СПОРТА.
Давам думата на народния представител Румен Русев да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Колеги, продължаваме с глава пета - "Физическо възпитание и спорт за всички".
Най-напред, уважаеми господин председател, бих предложил да гласуваме наименованието на глава пета, а именно то да бъде "Физическо възпитание и спорт за всички".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате наименованието на глава пета.
От общо гласували 129 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 4.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 30. Ал. 1. Физичес-кото възпитание, спортът и социалният туризъм са основа за укрепване на здравето и физическата годност на нацията и се поощряват и подпомагат от общините и държавата.
Ал. 2. Създаването на условия за практикуване и развитие на физическо възпитание и спорт от населението е неразделна част от социалната политика на общините за съставните им населени места.
Чл. 31. Ал. 1. Общините определят ред и осигуряват подходящи условия за ползване на общинската спортна база от граждани, развиващи физическо възпитание и спорт за всички.
Ал. 2. Ведомствата и спортните организации, ползващи държавни или общински спортни обекти, осигуряват треньори, методическа и медицинска помощ за гражданите, занимаващи се с физически упражнения и спорт за всички при определени от съответните държавни или общински органи условия.
Чл. 32. Ал. 1. Общините подпомагат развитието на спорта за всички и социалния туризъм, като създават и поддържат зони за отдих, пътеки на здравето, детски спортни площадки и подходяща инфраструктура до планинските и високо-планинските хижи, къмпинги и заслони.
Ал. 2. Организациите и лицата, които стопанисват туристическите хижи, домове, спални, къмпинги и заслони, поддържат туристическата маркировка в прилежащите им райони и осигуряват улеснения на индивидуалните и организираните турсти.
Ал. 3. Работодателите създават и осигуряват условия за физическо възпитание, спорт и активен отдих на работниците и служителите. Необходимите за това средства се определят с колективните трудови договори".

Чл. 33. Ал. 1. Физическото възпитание и спортът за хора с физически и умствени недъзи се осъществява чрез специализирани тренировъчни програми и методически указания в домашни условия, в здравни и в специализирани социални заведения.
Ал. 2. Спортистите инвалиди ползват безплатно държавната и общинска спортна база и не заплащат билети за състезания."
Уважаеми колеги, при разглеждането на тази глава комисията взе предвид всички направени предложения, които се отнасяха именно и до официалния туризъм, и до спорта за хора с физически и умствени недъзи, като се има предвид, че в закона повече рамково са дадени възможностите и задълженията на общините и на другите организации, които осигуряват осъществяването именно на спорта за тази категория хора.
Комисията подкрепя текста на глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Предлагам да гласуваме заедно четирите члена на глава пета - чл. 30, 31, 32 и 33.
Моля да гласувате!
От общо гласували 142 народни представители, за - 140, против - 2, въздържали се - няма.
Членове 30, 31, 32 и 33 са приети.
Глава шеста!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Глава шеста - Спорт за високи постижения". Бих искал да кажа най-напред, че още в началото окончателно се наложи това наименование на главата. Имаше предложения за "Елитен спорт" и т.н., но се стигна до решение на комисията, с което се прие, че наименованието ще бъде "Спорт за високи постижения".
Господин председател, предлагам най-напред да гласуваме това наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на глава шеста.
От общо гласували 138 народни представители, за - 133, против - 1, въздържали се - 4.
Наименованието на глава шеста е прието.
Моля да представите текстовете!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Бих изчел текстовете отново, тъй като тук са три члена.
"Чл. 34. Ал. 1. Държавата и общините, съвместно и в сътрудничество със спортни организации, подкрепят и развиват спорта за високи постижения за издигане на неговите престижни, интегративни и възпитателни функции като фактор за спортно развитие в следните дейности:
1. откриване и подпомагане на талантите в спорта;
2. обучение на треньори и развитие на учебно-възпитателния тренировъчен процес;
3. подпомагане на спортната медицина и спортната наука;
4. предоставяне на спортни организации на подходящи съоръжения за тренировъчна и състезателна дейност.
Ал. 2. Следят спорта за високи постижения да се развива при зачитане на спортната етика, както и при защита на здравето, моралната и физическата неприкосновеност на спортиста.
Чл. 35. Ал. 1. Тренировъчната и състезателна дейност за високо спортно майсторство се осъществява от спортисти-аматьори и спортисти-професионалисти, чийто статут се определя с наредба на Комитета за физическо възпитание и спорт и включва:
1. условия и ред за придобиване и прекратяване на състезателните права;
2. условията и правата на спортистите при извършване на трансфер;
3. основното и допълнително обществено осигуряване на спортистите, медицинското наблюдение, грижи и контрол и застраховки срещу травматични и други увреждания;
4. условията и реда за договаряне, професионална квалификация и преквалификация;
5. задълженията за спазване международните нормативни актове за участие в тренировъчната и състезателната дейност на всички равнища;
6. правата на професионално сдружаване.
Ал. 2. При организирането и администрирането на републиканските първенства по видове спорт спортните федерации могат да създават професионални групи (лиги), в които участват и се състезават само артисти-професионалисти и професионални отбори.
Чл. 36. Ал. 1. Подготовката и участието в състезания от републиканския спортен календар се организират от спортните клубове и федерации.
Ал. 2. Спортните федерации приемат наредби за провеждане на регионалните и националните първенства, и състезанията от републиканския спортен календар по съответния вид спорт.
Ал. 3. Регионалните и националните училища и студентски първенства и първенствата в системата на въоръжените сили се организират от училищните, студентските и войсковите клубове и федерации, съгласувано и във взаимодействие със съответните министерства, ведомства и Комитета за физическо възпитание и спорт.
Ал. 4. Участието на спортисти, треньори и специалисти в националните олимпийски отбори на Република България се определя като мисия на обществен интерес и престиж и е предмет на специална помощ и гаранции от страна на държавата.
Комисията подкрепя текста на глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате членове 34, 35 и 36 заедно.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Това просто не е текст на закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Това е все едно, че четеш книжка. Това не е закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То не е закон, но като го гласуваме ще стане закон.
Моля да гласувате.
От общо гласували 131 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 4.
Членове 34, 35 и 36 са приети.
Глава седем!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Колеги, глава седма беше "Наука и подготовка на кадри". След предложението от народните представители Иван Атанасов и Илко Савов за ново наименование на глава седем беше дадена следната формулировка: "Научноизследователска дейност и подготовка на кадри".
Предложението на комисията за глава седем е да придобие вида: "Научноизследователска дейност и подготовка на кадри", тъй като първият текст може би звучи по-общо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е глава седма да носи наименованието: "Научноизследователска дейност и подготовка на кадри", което е по-добро, отколкото само "Наука и подготовка на кадри", защото е много по-общо.
Моля да гласувате названието на глава седма - "Научноизследователска дейност и подготовка на кадри".
От общо гласували 135 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 37. Ал. 1. Научноизследователската и приложната дейност в системата на физическото възпитание и спорта се осъществява на базата на Националната програма за насърчаване на физическото възпитание и спорта в Република България.
Ал. 2. При Комитета за физическо възпитание и спорт се създава експертен съвет, съставен от представители на Комитета за физическо възпитание и спорт, Министерството на образованието, науката и технологиите, висшите училища, Националната спортна академия и специалисти в областта на физическото възпитание и спорта, който осъществява координацията на научноизследователската, експерименталната и внедрителска дейност в системата на физическото възпитание и спорта.
Чл. 38. Ал. 1. Комитетът за физическо възпитание и спорт, съвместно с Министерството на образованието, науката и технологиите разработват и предлагат за утвърждаване държавните изисквания за подготовка на кадри в областта на физическото възпитание и спорта.
Ал. 2. Подготовката и квалификацията на спортно-педагогически и треньорски кадри се извършва от висшите училища, които осъществяват специализирано обучение в областта на физическото възпитание и спорта.
Ал. 3. Министерството на образованието, науката и технологиите, съгласувано с Комитета за физическо възпитание и спорт, предлага за утвърждаване броя на спортно-педагогическите кадри, чието обучение във висшите училища се финансира от държавата.
Чл. 39. Комитетът за физическо възпитание и спорт, съгласувано с Националния статистически институт, определя реда и изискванията за събиране и съхраняване на статистическа информация за системата на физическото възпитание и спорт.
Чл. 40. Ал. 1. Лицензираните спортни федерации организират подготовката на съдии по съответния вид спорт.
Ал. 2. Методиката и изискванията по ал. 1 се утвърждават от експертния съвет по чл. 37, ал. 2."
Като цяло комисията подкрепя текста на глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Заповядайте, господин Ананиев.
ГЕОРГИ АНАНИЕВ (СДС): Аз имам един въпрос, господин Русев, има ли вече изготвена национална програма за насърчаване на физическото възпитание и спорта?
РУМЕН РУСЕВ (от място): Да, има.
ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Има и кой я утвърждава не знам, но ми се струва, че не бива да бъде членувано "Научноизследователската и приложната дейност в системата на физическото възпитание и спорта се осъществява на базата на национална програма за насърчаване...", без членуване, защото мисля, че няма такава приета национална програма. Пък и да има, никъде в текстовете на закона не е включена като текст национална програма и че по нея трябва... Ако има такъв текст в предишните членове приет, може да се каже тогава "националната програма", но в случая мисля, че няма такъв текст и би трябвало да е "национална програма".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правилно.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ананиев! В чл. 7, т. 2 ние вече сме приели, че Министерският съвет приема национална програма за развитие на физическото възпитание и спорта за срок от четири години, съвпадащ с олимпийския цикъл и в тази връзка бих искал да предложа думата "насърчаване" да се замени с думата "развитие", тъй като трябва да има единство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Къде точно, господин Атанасов, е смяната?
ИВАН АТАНАСОВ: Вместо "насърчаване" да бъде "развитие", тъй като ние вече сме приели в чл. 7, глава втора, Министерският съвет да утвърждава четиригодишна национална програма за развитие на физическото възпитание и спорта.
Тъй като тук е записано "насърчаване", това би могло да доведе до едно объркване, че става въпрос за две различни програми, а всъщност става въпрос за една програма, затова предлагам думата "насърчаване" да се замени с думата "развитие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но да бъде с пълен член.
ИВАН АТАНАСОВ (от място): Да.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Господин председател! Оформят се два варианта на чл. 37.
В първия вариант...
ГЕОРГИ АНАНИЕВ (от място): Това, което предлага той, е съвсем разумно.Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При това положение въпросът беше точно дали се споменава, споменава се, ясно е, господин Русев.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Добре. Значи остава само вместо "насърчаване" да бъде "развитие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това, което господин Ананиев попита, води до изменение на думата "насърчаване" с "развитие", защото така е формулирана тази програма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Тогава да гласуваме с тази промяна чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Фидел Косев има думата.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Обръщам ви внимание на чл. 39. В него по така предложения текст "Комитетът за физическо възпитание и спорт, съгласувано с Националния статистически институт, определя реда и изискванията за събиране и съхраняване на статистическа информация ...".
Разбирам идеята, че става дума за съгласуване между двете ведомства, но според мен редът е обратен. Според действащите нормативи и Закона за статистическата дейност Националният статистически институт ежегодно представя своя програма в парламента и тя се приема. Ние направихме това вече за тази година.
Затова предлагам текстът да бъде със следния ред: не комитетът, а да започва: "Националният статистически институт, съгласувано с Комитета за физическо възпитание и спорт, определя реда и изискванията ..." и т.н., както върви текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Смятам, че направените предложения за изменение са редакционни.
Така че в чл. 37, ал. 1, думата "насърчаване" се заменя с думата "развитие".
А в чл. 39 се разменят местата на "Националният статистическия институт" с "Комитетът за физическо възпитание и спорт".
Това може да го смятаме за редакционно, затова с тези редакционни поправки моля да гласувате членове 37, 38, 39 и 40. Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 139, против и въздържали се няма.
Членове 37, 38, 39 и 40 са приети.
Половин час почивка (звъни).


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Господин Русев, направете предложение за поканване в залата на съответните лица.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъде допуснат председателят на Комитета за физическо възпитание и спорт господин Христо Христов.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте да бъде поканен господин Христо Христов в залата.
От общо гласували 133 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - няма.
Моля господин Христо Христов да заповяда в залата.
Глава осма!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Глава осма е озаглавена "Спортна етика".
По това заглавие не е имало никакви дискусии. Предлагам да се гласува наименованието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте наименованието на главата!
От общо гласували 128 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 8.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 41. Ал. 1. Държавата, специализираните държавни органи и спортните организации:
1. защитават и развиват моралните и етичните основи на спорта;
2. защитават спорта и спортистите от експлоатация за политически, комерсиални и финансови интереси и от вредни и унизителни действия;
3. насърчават и подкрепят спортни организации и лица, които са демонстрирали солидни етични принципи в своята работа със спорта;
4. предприемат подходящи обществени образователни мерки за популяризиране на спортните идеали, идеята за честна игра, насърчават взаимното уважение между зрители и между играчи, а също така и по-широко активно участие в спорта;
5. предприемат мерки срещу проявите на насилие по време на спортни състезания, употребата на допинг и всички форми на социална дискриминация.
Ал. 2. Спортистите, спортните деятели, техническите и ръководните лица и зрителите са задължени да зачитат и спазват спортната етика.
Чл. 42. Организаторите на спортни прояви са длъжни да предприемат мерки за поддържане на реда и за предотвратяване насилието и непристойното поведение на зрители по време, непосредствено преди и след спортни състезация."
Комисията, уважаеми колеги, единодушно подкрепи текста на глава осма. Знаете, че във връзка с някои зачестили прояви, особено по футболните стадиони, е необходимо организаторите на спортни прояви действително да предприемат мерки за поддържане на реда. В този дух са направени всички предложения на текстовете. Ако има бележки, моля, заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:
Има ли бележки? - Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 41 и чл. 42.
От общо гласували 134 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 3.
Член 41 и чл. 42 са приети.
Глава девета "Медицински контрол".
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Глава девета "Медицински контрол".
По наименованието на тази глава също няма никакви дискусии.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (от място): Само "Медицински контрол" ли е заглавието?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Само ако имате бележки, моля, заповядайте д-р Драганов. Под "Медицински контрол" се има предвид и допинг, и всичко. Ако имате Вие нещо предвид, може да го предложите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Писмени предложения не са постъпили?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Писмени не са. Но ако има устни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 136 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - няма.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Чета текст по текст.
"Чл. 43, ал. 1. Министерството на здравеопазването определя медицинските норми и изисквания за физическо възпитание и извънкласна спортна дейност на учащите се.
Ал. 2. Министерският съвет регламентира реда и сроковете, начина на извършване и документиране на медицинския контрол в тренировъчната и спортно-състезателната дейност.
Чл. 44. Ал. 1. Лицата, упражняващи физическо възпитание и спорт, подлежат на задължителни начални, периодични и предсъстезателни медицински прегледи.
Ал. 2. Децата и учащите се в общообразователните, специалните и висшите училища подлежат ежегодно на профилактичен медицински преглед и оценка за физическа дееспособност.
Ал. 3. Правото на участие в регионални, републикански и международни състезания получават само спортисти, които са преминали през задължителен медицински преглед.
Чл. 45. Ал. 1. Спортните организации не могат да използват форми и методи на тренировъчен процес, водещи към увреждане здравето на състезателите.
Ал. 2. Забранена е употребата на допингови средства и прилагането на допингови методи в тренировъчната и спортно-състезателна дейност с цел повишаване на спортните постижения.
Ал. 3. Министерският съвет определя условията и реда за провеждане на допинговия контрол при тренировъчната и спортно-състезателната дейност.
Ал. 4. Спортистите-аматьори и професионалисти са длъжни да изпълняват изискванията на международната и републиканската комисия за допингконтрол.
Чл. 46. Ал. 1. Организаторите на спортни състезания и спортно-туристически прояви са длъжни да осигурят медицинска помощ за участниците.
Ал. 2. Органите на Министерството на здравеопазването спират провеждането на спортни състезания и спортно-туристически прояви, когато не е осигурена медицинска помощ, не допускат или отстраняват от тренировъчни занимания и състезания лицата, които не са преминали през задължителен медицински преглед."
Комисията подкрепя текста на глава девета. Ако има бележки и допълнения, моля, заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Аз не съм депозирал и по същество не правя предложение за изменение, но предлагам да приемем, че и след състезанието да се прави преглед. Имам предвид не само допинговия контрол, имам предвид, че аритмия може да се получи и т.н. Да се правят някакви анализи от състоянието на спортистите и след състезателното мероприятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли да предложите точен текст?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (извън микрофоните): Това не е изменение по същество, а е само едно граматическо допълнение.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Господин председател, може би тук само да допълним, че... Малко трудно е сега да го редактирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Помислете. Ако няма готов текст, не можем да рискуваме.
Има думата д-р Борис Банков.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Ще си позволя да предложа няколко, предимно редакционни поправки на текстовете. Те са:
В чл. 43, ал. 2 се възлага на Министерския съвет, така да се каже, да определи правилата, по които ще се извършва медицинският контрол, като това е направено чрез едно изброяване: регламентира реда, срокове, начини на извършване, документиране.
При този подход винаги се рискува за известна непълнота и да се пропусне нещо при изброяването.
Затова аз предлагам следната редакция, без да променям съдържанието, на ал. 2 на чл. 43.
"Чл. 43. Ал. 2. Медицинският контрол в тренировъчната и спортно-състезателната дейност се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
В случая подлог става "медицинският контрол", както е заглавието на главата. Пък е и в традициите на нашето законодателство.

Второто ми предложение е за чл. 44, ал. 2, последната думичка "дееспособност", вече отпадна с гласуване от чл. 2, ал. 1 на закона, тъй като тази думичка, употребена в закона, се схваща не с онова значение, което е употребена като спортна, а като правна категория. В смисъл - дееспособен, недееспособен. Отпаднала веднъж се налага и отпадането й тук, но, разбира се, и замяната й с нещо друго.
И затова аз прелагам след "медицински преглед" да стане: "... и оценка на физическото развитие", тъй като вече този израз е приет. И уеднаквяваме изразните средства.
Следващото ми предложение е свързано с чл. 45, ал. 1 -"Спортните организации не могат да използват форми и методи на тренировъчен процес, водещи към увреждане здравето на състезателите".
Така, както е записано, излиза, че само и единствено само в тренировъчната дейност спортните организации не могат да ползват тези методи и форми, които увреждат здравето.
Смятам обаче, че такива форми могат да се използват и при състезателния процес, и в другите дейности на спортните организации. Ако разширим обсега, би трябвало да допуснем, че е възможно не само увреждане на соматичното, но и на психическото здраве с някои действия и затова аз предлагам новата редакция в следния вид:
"Спортните организации не могат да използват в своята дейност форми и методи, водещи към увреждане здравето на състезателите".
В чл. 10, ал. 1 подробно е упоменато каква е дейността на спортните организации. И още нещо, в чл. 46, ал. 2 е казано, че органите на Министерството на здравеопазването могат да спират и така нататък. Този запис се приема като всички органи на Министерството на здравеопазването. Аз не знам такава ли е била идеята на вносителя, защото има два проблема, ако приемем, че всички органи на Министерството на здравеопазването правят това. Първият проблем е, че когато са всички органи, може никой да не отговаря за пропуски.
И вторият проблем е, че ако в подзаконовите актове се упоменат определени специализирани органи за контрол, то тогава фактически подзаконовият акт стеснява това, което е казал законът - че всички органи.
Ето защо поставям на обсъждане дали не е необходимо да се каже "специализираните контролни органи на Министерството на здравеопазването", още повече, че в преходните и заключителните разпоредби този израз се ползва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, има думата д-р Маврудиев.
ИЛИЯ МАВРУДИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, искам да изкажа противно мнение на предложението на господин Дилков във връзка с чл. 44 да има и задължителни следсъстезателни прегледи. Няма логика в това нещо. Задължителните прегледи са начални, периодични и предсъстезателни. И какво би станало, ако след всяко състезание се правят следсъстезателни прегледи? Това е невъзможно! Няма логика в тази работа. Изказвам противно мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, има думата Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председа-телю, уважаеми колеги, подкрепям всички предложения на д-р Банков. Те подобряват значително текста и изчистват някои недостатъци, които сме допуснали при подготовката в комисията.
По въпроса за следсъстезателните прегледи. Разбирам логиката на господин Дилков, но не мога да я приема със следното условие. Със закона ние искаме да гарантираме задължително да има предсъстезателни прегледи, за да не се допуска участие в състезания на хора, които могат да рискуват здравето си. Следсъстезателните прегледи, ако ги сложим като задължителни, това ще означава непременно след всяко състезание те да се провеждат, което едва ли е необходимо. Такива прегледи могат да се осъществяват винаги при необходимост, ако в резултат на състезанието или някакви други събития се наложи такъв преглед. Така че не бих приел да има задължителни следсъстезателни прегледи. Не се налагат. Само при необходимост могат да се провеждат.
И към всичките едно предложение към чл. 44, ал. 3 - "правото" е първата дума. Да остане само "право на участие....". Правото да не бъде членувано - "Право на участие в регионални" и така нататък - "имат спортисти, които са преминали през задължителен медицински преглед". Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Други бележки? - Няма.
Предлагам да приемем, тъй като всички изразиха съгласие с редакционните поправки на господин Банков. Те са регистрирани и записани в стенограмата. Няма да ги повтарям.
Приемам като редакционно и предложението на господин Фидел Косев чл. 44, ал. 3 думата "правото" да се замени с "право на участие".
Господин Дилков държи ли да гласуваме?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отказва се.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Не, аз бих искал към господин Дилков просто да добавя нещо - че всъщност по международните документи, когато се извършва контрол за допинг след състезание, това е вече съвсем различно. Ние затова не сме го включили. Да се има предвид това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, добре. Значи всички предложения на господин Банков, заедно с предложението по чл. 46, ал. 2 - "специализираните органи на министерството".
Моля да гласувате чл. 43, 44, 45 и 46, специализираните контролни органи в ал. 2.
Моля да гласувате всички членове на глава девета.
От общо гласували 153 народни представители, за - 143, против - 9, въздържал се - 1.
Членове 43, 44, 45 и 46 са приети.
Глава десета.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Глава десета с наименование "Спортни обекти и съоръжения".
По тази глава не сме имали дискусии и моля да я подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате названието на глава десета - "Спортни обекти и съоръжения".
От общо гласували 150 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 4.
Наименованието на глава десета е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 47. Ал. 1. Планирането, проектирането и изграждането на спортни обекти и съоръжения се подчинява на следните изисквания:
1. В общите градоустройствени планове на населените места се определят зони за практикуване на спорт и отдих, като се отчитат дългосрочните потребности в зависимост от демографското състояние на населението, природните дадености и местните традици.
2. С подробните градоустройствени планове на населените места се предвиждат спортни обекти, съоръжения, зони и терени за физическо възпитание, отдих и спорт.
3. Спортните обекти и съоръжения се проектират и изграждат при спазване на нормите на застрояване и проектиране на спортни сгради и съоръжения.
4. Предвидените за изграждане спортни обекти и съоръжения и прилежащите им инфраструктури и пространства по т. 1 и т. 2 не могат да се предоставят за други цели.
Ал. 2. Училищата изграждат, поддържат и развиват спортни обекти и съоръжения за практикуване на физическа дейност и спорт в съответствие с нормите за проектиране на училища.
Ал. 3. Не се допуска въвеждане в експлоатация на училища, които не разполагат с площи и съоръжения, подходящи за физическо въпитание и практикуване на спорт.
Ал. 4. Работодателите изграждат и/или осигуряват бази за спорт и социален туризъм на работниците и служителите.
Ал. 5. Спортните обекти и съоръжения трябва да осигуряват условия за достъп и възможности за ползването им от инвалиди.
Ал. 6. Държавата и общините създават условия за развитие на спорта и насърчават инвестициите в спорта, като могат да предоставят терени за изграждане на спортни обекти и съоръжения на спортни организации и други юридически и физически лица при облекчени условия.
Чл. 48. Министерският съвет определя:
1. спортните обекти с национално значение;
2. спортните обекти и съоръжения, които се предоставят на държавните органи за изпълнение на функциите им в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм;
3. реда за разпореждане със спортни обекти частна държавна собственост.
4. спортни обекти, които съгласувано с общинските съвети, преминават в собственост на общините.
Чл. 49. Общинските съвети определят статута на общинските спортни обекти, условията и реда за предоставянето им за ползуване от спортните организации и вземат решение за разпореждане със спортни обекти, частна общинска собственост.
Чл. 50. Ал. 1. Спортните обекти и съоръжения, собственост на държавата и общините, се ползуват за нуждите на физическото възпитание и спорта и свързаните с тях обслужващи и спомагателни дейности.
Ал. 2. Държавата и общините предоставят безвъзмездно изцяло или частично за опредeлено време спортни и туристически обекти и съоръжения на детски градини, общообразователни, средни, специални, професионални и висши училища и извънучилищните звена за реализиране на задължителните учебни програми и извънкласните, извънучилищните, факултативните и свободни занятия с физическо възпитание, спорт и туризъм и тренировъчна и състезателна дейност на учениците и студентите при условия и по ред, определени от съответните органи.
Ал. 3. Комитетът за физическо възпитание и спорт и другите държавни ведомства могат да предоставят спортни обекти и съоръжения - държавна собственост, на лицензирани спортни организации и за тренировъчна и състезателна дейност при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Ал. 4. Предоставените държавни, общински и собствените на училищата спортни обекти се използуват и от училищните и студентските спортни клубове за осъществяване на програмите за развитие на физическото възпитание, спорта, отдиха и туризма на учениците и студентите.
Ал. 5. Спортните обекти и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост, се използуват за нуждите на училищния, студентския и арменския спорт и за тренировъчна и състезателна дейност на лицензираните спортни организации и на националните отбори.
Ал. 6. Обектите и съоръженията по ал. 5 могат да се предоставят на други юридически и физически лица чрез концесия, с която не може да се променя тяхното основно предназначение.
Ал. 7. Общинските съвети определят спортно-туристическа база, обекти и съоръжения, които изцяло или частично по определен ред се използуват от гражданите, упражняващи физическо възпитание и спорт за всички.
Чл. 51. Ал. 1. Предоставените държавни и общински спортни обекти и съоръжения на спортни организации и други юридически лица, се ползуват от тях по предназначението им и не могат да се преотстъпват на трети лица и/или ползуват съвместно с тях.
Ал. 2. Организациите, ползували облекчения от държавата и общините за изграждане на спортни обекти и съоръжения, предварително съгласуват проектите за тяхното строителство със съответните държавни и общински органи и не могат да използуват същите за други цели, освен по тяхното предназначение.
Ал. 3. Спортните обекти и съоръжения, собственост на държавата и общините, по изключение могат да се ползуват и за културни и други нужди и прояви с обществен характер при условия и по ред, опредeлени от съответното ведомство и общински съвет, ако с това не се уврежда общата спортна дейност и няма да се нанесат вреди на спортните обекти и съоръжения.
Ал. 4. Не могат да се предоставят за безвъзмездно ползуване държавни и общински спортни обекти и съоръжения на юридически и физически лица, осъществяващи стопанска дейност.
Ал. 5. Обособените части за обслужващи и спомагателни дейности от държавни и общински спортни обекти и съоръжения, могат да се предоставят възмездно на юридически и физически лица за организиране на обслужваща спортната дейност инфраструктура, с изключение на рекламните права в тях, само в случаите, в които не се създават пречки за използуването им по тяхното основно предназначение."
Комисията подкрепя текста на глава десета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 47, 48, 49, 50 и 51, по които няма бележки.
От общо гласували 165 народни представители, за - 165, против и въздържали се - няма.
Всички членове на глава десета са приети.
Глава единадесета.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Глава единадесета - Български спортен тотализатор".
Моля да гласуваме наименованието на глава единадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 142 народни представители, за - 142, против и въздържали се - няма.
Наименованието на главата е прието.
По отделните членове.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 52. Ал. 1. Българският спортен тотализатор е специализирана държавна организация, юридическо лице към Комитета за физическо възпитание и спорт, която има за цел да набира парични средства за подпомагане развитието на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм.
Ал. 2. Българският спортен тотализатор организира залогодателните игри, основани на предвиждания на резултати от спортни състезания и други случайни събития, лотарийните и лото- и тотоигри на територията на страната.
Ал. 3. Българският спортен тотализатор осъществява своята дейност самостоятелно, като не може да се сдружава с други физически или юридически лица."
Тук има предложение на народните представители Иван Атанасов и Илко Савов - в чл. 52, ал. 3 след думата "дейност" да се добавят думите "по ал. 2".
Предложение на комисията:
"Ал. 3. Българският спортен тотализатор осъществява своята дейност по ал. 2 самостоятелно, като не може да се сдружава с други физически или юридически лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понеже има предложение за изменение, нека да гласуваме членовете отделно.
Господин Иван Атанасов желае ли да обоснове своето предложение?
ИВАН АТАНАСОВ (от място): Те са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, нека гласуваме чл. 52 така, както е предложението на комисията.
От общо гласували 150 народни представители, за - 149, против - няма, въздържал се - 1.
Член 52 е приет.
Член 53.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 53. Ал. 1. Управлението на Българския спортен тотализатор се осъществява от генерален директор, който се назначава и освобождава от председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт."
Предложение на народните представители Иван Атанасов и Илко Савов за заместващ текст по чл. 53, ал. 1:
"Чл. 53. Ал. 1. Българският спортен тотализатор се ръководи от Управителен съвет от 5 члена, които се назначават и освобождават от председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт. Управителният съвет на Българския спортен тотализатор избира от своя състав изпълнителен директор, който е по право и негов председател."
Във връзка с това, с оглед на направеното предложение, комисията не подкрепя това предложение по следните причини. В комисията имаше много детайлна дискусия по този въпрос и с гласуване, в което със 7 гласа "за" се прие първият вариант на чл. 53, ал. 1, че се осъществява от генерален директор.
Против предложението на народните представители Иван Атанасов и Илко Савов бяха изказани следните съображения, че относно контрола, относно изпълнителната функция на генералния директор е много по-реално, много по-функционално, тъй като той се контролира от председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт, да бъде еднолично и да няма управителен съвет. Във връзка с това, както ви споменах, след гласуване, комисията не подкрепя предложението.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетете всички алинеи. Докладва се членът с всичките алинеи и след това по алинеите, по които има бележки, ще гласуваме.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Чл. 53. Ал. 2. По предложение на генералния директор на Българския спортен тотализатор, председателят на Комитета за физическо възпитание и спорт утвърждава Правилник за структурата и дейността на Българския спортен тотализатор.
Ал. 3. По предложение на генералния директор на Българския спортен тотализатор, председателят на Комитета за физическо възпитание и спорт, съгласувано с министъра на финансите, утвърждава правилата за организирането на игрите по чл. 52, ал. 2.
Предложение на народните представители Иван Атанасов и Илко Савов:
В чл. 53, ал. 2 и ал. 3 думите "генералния директор" да се заменят с думите "управителния съвет". Това произхожда още от първото предложение. Комисията не подкрепя направеното предложение.
Ал. 4. Българският спортен тотализатор обявява предварително по подходящ за гражданите начин правилата и игралните условия за провеждане на игрите.
По този текст няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Иван Атанасов.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса яснота във връзка с нашето предложение.
Решението на комисията, за което информира господин Румен Русев, всъщност е от предварителната подготовка на законопроекта, когато ние обсъждахме три варианта за ръководство на Българския спортен тотализатор. Тогава с мнозинство се възприе да бъде генерален директор.
Впоследствие си спомняте, че ние възприехме една нова процедура за работа по този законопроект. Беше гласуван нов 7-дневен срок за правене на предложения и ние с колегата Илко Савов направихме тези предложения в рамките на новия 7-дневен срок. Всъщност по тях комисията отново не се е произнасяла, макар че имаше едно заседание, на което беше обсъден въпросът. Всъщност това решение на комисията е старото решение - още преди второто четене. Това е по процедурата.
Бих искал по същността на въпроса да кажа следното.
Защо ние предлагаме управителен съвет?
Първо, става въпрос за една огромна организация. Организация, която за миналата година е реализирала постъпления от организираните лотарийни игри и залогодателни игри - приход в размер около 2,5 млрд. лева. За тази година се очаква приходите да надхвърлят 3 млрд. лева. Организация, в която работят над 3500 човека. Организация, която се нуждае от компетентни специалисти в своето ръководство, така че да може да решава компетентно въпросите на управлението.
Изхождайки от досега натрупания опит в годините 1992 - 1993, когато еднолично генералните директори са сключвали договори, с които в момента Българският спортен тотализатор е поставен в едно тежко, бих казал, унизително положение да бъде осъден за суми, равняващи се на чистия приход за една година, които той отделя за спорта - с оглед на всичко това ние смятаме, че е недопустимо еднолично да се управлява една такава огромна организация.
Европейският опит в почти всички европейски страни - имам предвид Австрия, Германия, Швейцария, където съществуват спортни тотализатори с подобна система и структура и които се ръководят от бордове на директорите. 3 - 5 - 7, а дори някъде и в по-голям числен състав бордове на директорите, които действат дори с определен мандат.
Затова нашето предложение е да се осъществява ръководство на Българския спортен тотализатор от управителен съвет от 5 члена, който управителен съвет от своя състав да излъчва изпълнителния директор. С оглед на това да няма противоречие между евентуален председател на управителния съвет и изпълнителния директор, предлагаме тази длъжност да бъде съвместена в едно лице, тоест изпълнителният директор да изпълнява функциите и на председател на управителния съвет и да контролира дейността.
Моля да подложите нашето предложение на гласуване в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има доктор Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не зная колегата в каква степен познава работата на спортния тотализатор, но ние поддържаме това, което комисията е възприела. Когато се назначава генерален директор, той подбира хората, с които ще работи. В спортния тотализатор работят хора по 15 - 20 - 25 - 30 години. Те се познават много добре, добри професионалисти са и е съвсем нормално този, който стане генерален директор, да подбере хората, с които да работи.
Смятам, че предложението на комисията е много рационално и го подкрепям, тъй като твърдя, че познавам работата на Българския спортен тотализатор.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам също да внеса яснота във връзка с повдигнатия въпрос за Българския спортен тотализатор. В комисията и работната група, а впоследствие и на самото заседание на комисията, бяха изразени три становища. Едното становище беше да има управителен съвет и генерален директор, второто становище беше Българският спортен тотализатор да се управлява само от генерален директор и третото становище - само от управителен съвет. Тези три предложения бяха поставени на гласуване в комисията и предложението за генерален директор - само той да управлява Българския спортен тотализатор - беше прието със 7 на три гласа, доколкото всички си спомняме.
Аз тогава изложих мотивите, които сега ще изнеса и пред пленарната зала. За какво става въпрос? - За една държавна структура, която е 100 на сто държавна собственост. Тази държавна собственост се управлява централизирано именно, защото е държавна. Давам примери с други такива специфични държавни учреждения: примерно Държавната спестовна каса. Там управлението се осъществява от председател. След това бих дал пример и с други такива държавни структури, в които просто е необходимо да се знае точно от кого се поема отговорността, защото тази отговорност, както преди малко каза господин Иван Атанасов, наистина понякога е такава, че виждате колко тежко е в момента положението на спортния тотализатор именно заради сключени неправомерно, в ущърб на българската държава договори.
Какъв е проблемът тук? - Както виждате, контролът се осъществява пряко от председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт. Той освобождава и назначава генералния директор, така че всъщност контрол има.
Аз лично нямам нищо против във връзка с опасенията на господин Иван Атанасов за сключване на договори в преходните и заключителните разпоредби да бъде включен такъв текст, според който те да подлежат на одобрение примерно от председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт. Така ще се избегнат страховете, че един генерален директор може да вземе решения, които могат да бъдат в ущърб на българското тото.
Аз също не виждам какъв е проблемът, ако председателят по своя преценка назначи човека, който ще ръководи спортния тотализатор. Пак казвам, че това трябва да бъде една централизирана структура, защото иначе опитът е показал, че там където има управителни съвети в 100 на сто държавни структури, впоследствие вината и отговорността се размиват в колективното.
Тези аргументи, които тогава аз предложих, бяха възприети от повечето от членовете на комисията. Не виждам сега защо е необходима тази промяна.
Аз ви моля, колеги. Разберете, че ще сбъркаме, ако Българският спортен тотализатор бъде управляван от управителен съвет. Просто ще бъде една голяма грешка. Разберете! Ако има проблем с генералния директор на тотото, той е в ръцете на председателя на комитета, така че този проблем можете да решите по този начин. Но впоследствие, и то точно на този етап, просто ще бъде една груба грешка.
Аз ви моля да подкрепите това, което комисията с голямо мнозинство реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Фидел Косев има думата.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тези, които познават проблемите на спортния тотализатор, са наясно и с още един невероятен факат - че дълго време спортният тотализатор работеше дори без контролен съвет. Следователно за един период от време беше съсредоточена изключително голяма и безкнотролна власт в ръцете на председателя на тогавашния Комитет за младежта и спорта и генералния директор на Българския спортен тотализатор.

Какво ви притеснява да има управителен съвет? Какво ви притеснява в днешните времена да разширим отговорността да не бъде в ръцете само на един човек? И то една изключителна отговорност, знаете за колко милиарда лева?
Още нещо. Логиката председателят на Комитета за физическо възпитание и спорт да назначава и да има пряк контрол върху Българския спортен тотализатор е свързана основно с връзката между спортния тотализатор и спорта. Тоест с онази част от спортния тотализатор, която разпределя приходите за спорт и отговаря на държавната политика в областта на спорта. Това е логиката той да контролира спортния тотализатор.
Но нека не забравяме, че Българският спортен тотализатор е единство на две страни, най-малко. Кои са тези две страни? От едната страна е играта и набирането на средства, което е изключително сложен процес, което изисква особен професионализъм, което изисква познаване в дълбочина на всички елементи от тази игра. И втората е разпределянето на средства за спорта.
Когато председателят на комитета отговаря главно за втората страна или по-скоро неговият контрол е свързан като че ли почти изцяло с втората страна, то тогава остава незапълнена другата част. На нас ни трябват професионалисти в спортния тотализатор, които главно да организират набирането на средства.
Ето затова ако оставим всичко в ръцете само на един изпълнителен или генерален директор, както а наречен, то тогава ние няма да гарантираме и няма да дадем възможност на председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт тъкмо от тази страна да гарантира изискването на втората страна - набирането на средства от спортния тотализатор.
Затова предлагаме да има управителен съвет, който успешно да ръководи и да успява да съчетава двете страни и двете задачи на Българския спортен тотализатор.
В тази връзка аз имам и още едно предложение. От предложенията на господин Иван Атанасов и Илко Савов да отпадне последната част от текста, която след запетайката е: "който е по право и негов председател". Защо? Аргументите за единоначалието в управителния съвет и изпълнителния директор противоречат на логиката на създаването на управителен съвет. Ако ние действително ще създадем един колектив, който да отговаря във всички посоки за спортния тотализатор, едва ли е необходимо чак такава строга координация, та изпълнителният директор да е и негов председател.
Затова нека да оставим управителният съвет сам да реши кой ще бъде негов председател. И няма нищо страшно, ако съществува противоречие, стига да е конструктивно, между председателя на управителния съвет и изпълнителния директор. В противен случай влизат правата на председател на комитет, който може да сменя състава на управителния съвет.
В заключение. Обръщам се към всички, които познават добре икономическата, финансовата система в България. Като правило това изискване, което представиха тук колеги за единоначалие и централизираност, би следвало да се отнесе към относително по-малки по обем и по-свити структури, в сравнение с тази широкомащабна, добре развита, изключително голяма структура на Българския спортен тотализатор. Нека да оставим управлението в един сериозен колектив, който се надяваме, че ще бъде назначен от председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт, за да гарантираме максимално демократичното развитие на тази структура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
В предложението за ал. 1 на чл. 53 съществува едно противоречие. Хем даваме правото на председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт, така както предлагат колегите Атанасов и Савов, предоставя се правото да определи тези пет души управителен съвет, хем го лишаваме от най-елементарното - да определи кой ще бъде пък ръководителят, изпълнителният директор на този управителен съвет. А ще ги оставим тях петимата да си избират помежду си.
Не усещате ли, че изпадаме отново в един абсурд? В крайна сметка председателят на този комитет е човекът, който ще си подбере хората, с които ще работи. Друг е въпросът един ли ще бъде, или пет. И той трябва да си определи кой ще бъде изпълнителен директор и кой ще работи.
Аз не виждам смисъл в това. Първо съм за идеята да си бъде един изпълнителен директор, така както предлага комисията, което е най-сериозното. А оттам нататък като му трябват експерти, специалисти, помощници, ще си назначи четирима заместници и пак ще станат пет. Няма защо той да назначава пет, че на всичкото отгоре от тези пет да не знае кой ще бъде изпълнителният директор, а да ги остави те там помежду си да решат. Това е несериозно.
Това не е някакъв обществен орган. Тук може да се направи аналогия с телевизията или с нещо друго, където са съвсем различни нещата и има нужда наистина от едно обществено ръководство. Тук е един орган на този комитет и той трябва да носи приходи.
И за да става най-добре контролът, отговаря председателят на този комитет пред държавата, фактически, за дейността на тотализатора. Пред него ще отговаря един човек. От това по-естествено няма. Дали ще бъдат един или пет назначени от него, в крайна сметка той ще си ги подбере. И се предполага, че ще бъдат хора, които ще вършат работа.
Само ще се стигне до едно разбиване, до едно разширяване на отговорността. И, хайде да не прозвучи несериозно, но в един такъв момент като сегашният пък, като че ли търсим да създадем и някакви нови високи постове и добре платени служби, за което също трябва да се замислим, редно ли е в момента работа, която може да свърши един човек, да я прехвърляме на пет души и да се дават излишни средства.
Затова мисля, че предложението на комисията е съвсем резонно. И аз дори бих желал да чуя мнението и на председателя на комитета. Защото в крайна сметка те не могат да нямат отношение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Аз бих направил една реплика. Аз също държа на това, което комисията е предложила. По простата причина, че по този начин се получава абсолютно възможност за контрол и отговорност. Докато размиването на нещата с управителен съвет, който ще си избере изпълнителен директор, от друга страна има шеф на физкултурата и спорта, наново размива отговорността. А тази институция би следвало да има възможност да си знае кой е назначен и кой носи отговорността.
Затова аз смятам, че предложението на комисията е далече по-добро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател! Колеги!
Чл. 52, ал. 1 говори за специализирана държавна организация, юридическо лице. Искам да попитам, не ми е ясно какво е това юридическо лице? Как ще бъде регистрирано то? По кой закон? По Закона за лицата и семейството или по Търговския закон? Или по този закон?
Със самия закон искате да регистрирате това юридическо лице. Струва ми се, че противоречи на основни принципи. Ако е по Търговския закон, тогава ще се определи управителното тяло. Как по този закон регистрирате юридическо лице? В България няма такова нещо. Или е по Закона за лицата и семейството, или е по Търговския закон. Указ N 56 вече го няма. Трябва първо него да решим и тогава вече ще се решава какъв ще бъде управителният му орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е Вашето предложение, господин Михайлов?
ДАКО МИХАЙЛОВ: Аз само питам вносителите, за да го уточнят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но ние вече гласувахме това нещо. Гласувахме чл. 52. Ние гласуваме тази глава член по член.
Има ли други бележки? Да.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаеми колеги! Аз още веднъж искам да обобщя досега казаните неща, които между другото съвсем детайлно бяха дискутирани на няколко заседания в комисията.
В момента тук народният представител Иван Атанасов и заместник-председател на комисията спомена, че в рамките на седемдневния срок той и народният представител Илко Савов са внесли един вид ново предложение, по което комисията не се била произнесла.
Искам да ви информирам, че всъщност комисията се произнесе именно по този въпрос. И не бива сега по този начин да се представят нещата. Протоколът от заседанията на комисията е пред мен. Цитирам буквално: "Иван Атанасов: тъй като вариантите са два, единият от тях е - предлагам да уточним дали да има или да няма управителен съвет. Или предложението е управителният съвет да назначи генералния директор или не. Сигурно е, че в тези варианти Българският спортен тотализатор ще има генерален директор."


Аз ви чета буквално от протокола. "Тези въпроси бяха дискутирани в комисията. Комисията, след като доста задълбочено се занимава именно с оглед казаното от народните представители Китов, Цветан Димитров и други, че отговорността в една такава държавна структура е много по-ясно изразена и не е размита, когато има само един генерален директор и този генерален директор отговаря пряко и е подчинен и във всички отношения е контролируем от председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт, той ще носи и по-голяма отговорност и няма да посмее никога да извърши действия, които да са в ущърб, така да се каже, на националните интереси." Комисията именно затова със 7 глада "за" прие това становище, за което в момента говорим и което е противно на изразеното в момента от народните представители Атанасов и Савов.
Искам да ви спомена също, че в настоящия текст, който е в следващия член, това е чл. 52, ал. 3, който ние приехме, е казано, че "Българският спортен тотализатор осъществява своята дейност самостоятелно, като не може да се сдружава с други физически или юридически лица". По този начин опасността, за която се говори, че спортният тотализатор може да предприеме някакви си хипотетично казани действия, с които да накърни интересите на държавата и спорта, са абсолютно ограничени и от този текст.
Излиза, че на практика ние говорим, че един контрол, който би могъл да осъществява председателят на Комитета за физическо възпитание и спорт, е негова отговорност и ако той осъществи този контрол ефикасно, няма нужда от никакви управителни съвети, които само стават една претоварена функция...
Именно поради всичките тези съображения аз още веднъж изразявам, че становището на комисията е имало предвид казаните преди малко от господин Атанасов съображения. Имала ги е предвид цялата комисия на своето заседание и именно чрез гласуване тя е изразила своето неодобрение към тези предложения.
Моля ви да гласувате текста, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика?
ФИДЕЛ КОСЕВ (от място): Да, реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се прави, но днес сме малко по-свободни...
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Председателят на която и да е комисия е също народен представител и той е с равните права и отговорности на всеки един друг. Така че имам право на реплика. Няма право на заключителни слова.
Уважаеми колеги, дайте да гледаме истината в очите! Аз се учудвам, че господин Русев използва една неистина като аргумент. Процедурата, спомняте си, между първо и второ четене беше следната. При първо четене се постави задачата да бъде достатъчно добре, да не кажа преработен, но погледнат законът от една работна група, която излъчи комисията. Тогава, при работата на тази работна група, преди да се внесе докладът за второ четене, се извърши това гласуване, за което каза господин Русев съвсем вярно.
Но, господин Русев, с това, че вие сте били в Англия и сте гледали мачовете там, а не сте били тук да си изпълните задължението преди второ четене, когато стана гледането в комисията... (Шум и реплики в блока на СДС)
Не ви е приятно, разбирам, но аргументите са истински. Това, че комисията някога веднъж е гласувала и след това го е прегласувала, не ви дава право на вас да се позовавате на решението на комисията, което е със стара давност. Да сте били тук, да се видели заседанието, да сте го чули. Недейте да използвате аргументи, и то в нарушение на процедурата!
ДВОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Само бих искал да кажа, че в случая изобщо не е имало заседание на комисията и няма протокол. Няма протокол!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да не влизаме в пререкания, които нямат...
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Освен това, ако ще говорим за процедура и тоя седемдневен срок, да не започваме сега, защото ще излязат някои неща, които не са точно така. Но ще ме принудите тогава да споделя тук с цялата аудитория в тоя седемдневен срок и в тия промени, които са направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно!
Процедурата е следната. Най-напред гласуваме предложението за заместващ текст. Предлага се от народните представители Иван Атанасов и Илко Савов ал. 1 да има следния текст: "Българският спортен тотализатор се ръководи от управителен съвет от 5 члена, които се назначават и освобождават от председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт. Управителният съвет на БСТ избира от своя състав изпълнителен директор, който е по право негов председател". Това е първото предложение.
Второто предложение: ако този текст се приеме, да отпаднат от него думите "който е по право и негов председател". Предложението е на Фидел Косев.
Моля да гласувате най-напред предложението на Иван Атанасов и Илко Савов за този текст на ал. 1.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Приемаме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие приемате и отпадането на тези думи. Значи с отпадането на последните думи от текста - "който е по право и негов председател".
Моля да гласувате. С това автоматично се приемат и поправките в ал. 2 и ал. 3, което ще споменем по-късно.
От общо гласували 203 народни представители, за - 113, против - 78, въздържали се - 12.
Текстът се приема. С това автоматично се изменя и текстът на ал. 2 и ал. 3, където думите "генерален директор" се заменят с "управителен съвет".
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отрицателен вот? Само тези, които не са говорили. Да, другите са говорили и нямат право.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да изразя отрицателен вот, защото колегата господин Косев спомена думата "истина" в последната си реплика. А истината е такава: ние с моя колега доктор Драганов бяхме преди три дена при генералния директор на спортния тотализатор, който каза, че за първи път има удоволствието да посрещне в Българския спортен тотализатор депутат. Оказва се, че никой от тази зала никога не е ходил в спортния тотализатор, не познава проблемите и се гласува, а преди малко се говореше за истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на целия чл. 53 с направеното изменение, като в ал. 2 и ал. 3 думите "генерален директор" се заменят с "управителния съвет". Моля да гласувате.
От общо гласували 169 народни представители, за - 113, против - 55, въздържал се - 1.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 54. Ежегодно, по предложение на председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт и..." Тук вече трябва да има промяна - "и управителния съвет"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Автоматично става и тази промяна.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Автоматично става и следващата промяна, "...министърът на финансите утвърждава схема за разпределение на постъпленията от игрите, организирани от Българския спортен тотализатор, както следва:
1. Не по-малко от 50 на сто от постъпленията за изплащане печалбите на участниците в игрите.
2. За издръжка на Българския спортен тотализатор и за изплащане на услуги по набиране на постъпленията.
3. Не по-малко от 2 на сто за фонд "Стимулиране развитието на Българския спортен тотализатор".
4. Останалият чист приход, формиран като разлика между постъпленията и сумата на разходите по т. 1, 2 и 3 - за финансово подпомагане на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм."
Тук пак се заменят думите, както са предложени всъщност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 54, като се замени "генерален директор" с "управителен съвет".
От общо гласували 129 народни представители, за - 118, против - 7, въздържали се - 4.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 55. Ал. 1. Приходите на Българския спортен тотализатор се освобождават от всякакви държавни и местни данъци и такси.
Ал. 2. Печалбите от игрите на Българския спортен тотализатор се гарантират от държавата и се освобождават от държавни и местни данъци, такси и запори.
Ал. 3. Отстъпката, ползването на място и правото на продажба на фишове, талони и билети от пласьорите се освобождават от държавни и местни данъци и такси.
Ал. 4. Държавата и общините предоставят на Българския спортен тотализатор подходящи помещения за неговата дейност, в това число и в спортните обекти.
Чл. 56. Ал. 1. Създава се фонд "Стимулиране развитието на Българския спортен тотализатор" към Българския спортен тотализатор.
Ал. 2. Управлението на фонда се регламентира с правилника за структурата и дейността на Българския спортен тотализатор.
Ал. 3. Средствата във фонда се набират чрез отчисления от постъпленията, определени в чл. 54, т. 3 и от другите приходи на Българския спортен тотализатор.
Ал. 4. Средствата от фонда се разходват за изграждане и модернизиране на материално-техническата база на Българския спортен тотализатор по ред, определен от председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт."
Комисията подкрепя текста на глава единадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли предложения? - Думата е на д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам тук смело да заявя, че нямам против развитието на спорта и физическата култура, но ми прави впечатление, че приходите на тотализатора се освобождават от всякакви данъци и такси. В същото време лекарствата на българските граждани се облагат с мита, с ДДС и с всякакви други налози, които има в тази държава! Аз искам да попитам в българския парламент само спорта ли може да бъде освобождаван от данъци и такси, докато лекарствата, детските дрешки се облагат с данъци и такси в тази държава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие предлагате да отпадне чл. 55?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, предлагам да отпадне чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Думата е на Иван Атанасов.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Китов. Аз напълно разбирам Вашата реакция. Вие сте по принцип прав. По принцип, но тук трябва да разбираме нещата. Върнете се на текста на предния член - чл. 54 и вижте, че всъщност данъка, който плаща Българския спортен тотализатор на държавата, на бюджета е някъде около 38 - 40 на сто от всички негови приходи. Прочетете т. 4, тоест всички чисти приходи на Българския спортен тотализатор по същество финансират спорта, опосредствено чрез бюджета. Така че той всъщност плаща един огромен данък. Затова става въпрос.
И второ, искам да кажа на колегите, че чл. 55 е заимстван от Закона за държавната парично-предметна лотария, чието последно осъвременяване е от 30 декември 1939 г., където по същия начин са уредени въпросите с дейността на държавната парично-предметна лотария, която се организира от Министерството на финансите и чиито чист приход също влиза изцяло в държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика думата е на д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, господин Атанасов! Разберете, аз не съм против това парите да отиват за спорта. Но данъците, които се взимат от лекарствата и от другите неща не отиват за развитие на здравеопазването. Ако те отиваха за развитие на здравеопазването така както тук парите отиват за спорта, щях да гласувам с две ръце! Те си отиват в държавната хазна и след това бюджетът на здравеопазването е такъв, какъвто е! Затова на мен ми се струва странно - аз съм твърдо за спорта, твърдо съм нещата да вървят, но дайте да има ред! Не може от спортния тотализатор приходите да отиват само за спорта, а примерно от мита, акцизи, данъци, ДДС от лекарства и медицинска апаратура да отиват в държавния бюджет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на господин Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Да дам малко пояснения: господин Китов щеше да бъде напълно прав, ако не ставаше дума за следното - господин Китов досега действащата система, това се спомена и от Иван Атанасов, не се променя. Е, не се освобождава като цяло от данък, а се освобождават приходите. Забележете! Какво означава това? - Че целият приход на Българския спортен тотализатор няма да дава нито една стотинска в хазната, а ще ги разпределя за спорта. Освобождават се приходите, а в следващия текст - печалбата от игрите, тоест ако Вие спечелите от тотализатора, няма да плащате данък. Това отдавна си съществува и това е и като система не само в България и не само за спортния тотализатор, а се отнася и за държавната парично-предметна лотария. Така че не става дума за освобождаване на цялостната дейност, а на организацията, практически, по работата на Българския спортен тотализатор, което е казано в ал. 3: отстъпката, ползването мястото на право, тъй като това е специфична държавна дейност, затова се предлага фактически запазване на досега действащата система, няма промени в данъчната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпреки всичко аз съм длъжен да поставя на гласуване предложението на д-р Китов да отпадне чл. 55. Моля, гласувайте.
От общо гласували 139 народни представители, за - 27, против - 51, въздържали се - 61.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 55 и чл. 56 така, както бяха докладвани.
От общо гласували 123 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 6.
Член 55 и чл. 56 са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Глава дванадесета: "Финансиране".
Уважаеми господин председател, най-напред да подложим на гласуване наименованието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието на главата.
От общо гласували 127 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 8.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 57. Ал. 1. Министерският съвет определя минимални диференцирани парични размери на средства за: деца в предучилищните детски заведения; ученици в основните и средните училища; студенти във висшите училища и военнослужещи (срочнослужещи) в системата на Въоръжените сили.
Ал. 2.Средствата по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет и бюджетите на общините.
Чл. 58. Със средства от държавния бюджет се финансират:
1. изграждане, реконструкция и модернизация на спортни обекти с национално значение;
2. разходите за учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност в средните специални спортни училища;
3. научноизследователска и приложна дейност в областта на физическото възпитание и спорта;
4. медицинския и допинговия контрол;
5. дейности и мероприятия от Националната програма за насърчаване и развитие на физическото възпитание и спорта;
6. необходимите разходи за прилагане в общините на чл. 53, ал. 1;
7. други дейности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, определени със закон или акт на Министерския съвет.
Чл. 59. Ал. 1. Общините финансират и подпомагат:
1. програми и дейности по физическото възпитание, спорта и социалния туризъм на деца от предучилищните заведения и ученици от общообразователните, средните и специалните училища и извън училищните звена от системата на народната просвета;
2. създаването на условия за занимания на гражданите и особено на децата и младежта с физически упражнения, спорт и социален туризъм и развитието на спорта за всички;
3. изграждането и стопанисването на общинските спортни обекти и съоръжения и туристическата база, предвидена за социален туризъм във високопланинските и отдалечени райони по решение на общинския съвет.
Ал. 2. Общините могат да подпомагат спортни клубове и спортни дружества, чиито седалища и дейност са на територията на общината.
Ал. 3. Общините могат да създават специални фондове и/или извънбюджетни приходно-разходни сметки за подпомагане и насърчаване развитието на физическото възпитание и спорта, като набират средства от наеми на спортни обекти и съоръжения, общинска собственост и други източници.
Ал. 4. Общинските съвети приемат общински програми за развитие и насърчаване на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм.
Чл. 60. Ал.1. Създава се "държавен фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта", наричан по-нататък фонда, като юридическо лице към Комитета за физическо възпитание и спорт със седалище град София.
Ал. 2. Целта на фонда е да насърчава развитието на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм в Република България.
Ал. 3. Управлението на фонда се осъществява от управителен съвет, състоящ се от девет члена. Председателят на Комитета по физическо възпитание и спорт е по право член и председател на управителния съвет на фонда. Министърът на финансите, министърът на образованието, науката и технологиите, министърът на отбраната и председателят на Комитета за младежта и децата определят по един свой заместник за член на управителния съвет. Председателят на Комитета по физическо възпитание и спорт назначава четирима от членовете на управителния съвет, като най-малко двама от тях трябва да са представители на спортни организации.
Ал. 4. Управителният съвет избира и освобождава изпълнителен директор на фонда и определя неговите правомощия.
Ал. 5. Управителният съвет приема:
1. правилник за своята дейност и за дейността на фонда;
2. условията и реда за финансово подпомагане със средства от фонда;
3. решения, свързани с управлението и дейността на фонда;
4. годишен отчет за дейността на фонда.
Ал. 6. Комитетът по физическо възпитание и спорт извършва административно-финансово обслужване на фонда.
Чл. 61. Ал. 1. Средствата по фонда се набират от:
1. чистия приход от Българския спортен тотализатор - средствата по чл. 54, т. 4;
2. 7 на сто отчисления от сумите, реализирани при трансфер на спортисти. Отчисленията се внасят от спортната организация, която преотстъпва състезателни права на спортисти. При трансфер на чуждестранни граждани, отчисленията се внасят от българската спортна организация;
3. сумите от данъка върху общия доход, начислен върху получените парични премии и награди за участие в олимпийски игри, световни и европейски първенства и други спортни състезания и турнири:
а/ когато състезанията се провеждат в Република България, платецът на премиите и наградите удържа и внася дължимия данък във фонда;
б/ когато състезанията се провеждат в чужбина, данъкът се внася от самите премирани.
4. спонсорство и дарения от физически и юридически лица;
5. 3 на сто вноска върху постъпленията от хазартните игри, която организаторите на хазартни игри начисляват ежемесечно върху оборота и превеждат във фонда;
6. 50 на сто от събраните наеми и реализирани приходи от съвместна дейност в случаите, когато спортни обекти и съоръжения или части от тях, държавна собственост или с дялово участие на държавата се използват за неспортни дейности;
7. глоби и санкции, наложени на организации и лица за неспазване разпоредбите на този закон;
8. приходи от лихви по депозити на фонда;
9. други източници, определени със закон или акт на Министерския съвет.
Ал. 2. Средствата по фонда се набират, съхраняват и разходват от специална извънбюджетна приходно-разходна сметка към Комитета по физическо възпитание и спорт.
Ал. 3. Средствата от фонда се разходват за реализация основните насоки на националната политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм и националната програма за насърчаване и развитие на физическото възпитание и спорта в Република България.
Ал. 4. Със средства от фонда се подпомага развитието на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм за:
1. подпомагане на талантливи деца и юноши с възможности за спортно развитие;
2. подпомагане на училищния спорт и спорта сред студентите и срочнослужещите;
3. финансиране дейности на лицензирани спортни организации;
4. за финансиране на целеви програми за физическо възпитание, спорт и социален туризъм сред инвалидите и "спорта за всички";
5. изграждане, стопанисване и поддържане на спортни и спортно-туристически обекти и съоръжения;
6. подпомагане организацията на вътрешни първенства и международни състезания на територията на страната, включени в републиканския и международния спортен календар;
7. подготовка и участие на българските спортисти в европейски и световни първенства и олимпийски игри и универсиади;
8. стимулиране и награждаване на призьори от европейски и световни първенства и олимпийски игри и универсиади;
9. социално подпомагане на спортисти и спортисти-инвалиди;
10. други спортни, спортно-туристически, младежки и благотворителни дейности.
Ал. 5. Предоставянето на средства от фонда се извършва въз основа на договори за спортно развитие и при отчитане на социалната значимост на спортните дейности, обекти на подпомагане.
Ал. 6. Министерският съвет приема наредба за набиране и разходване на средствата на фонда.
Чл. 62. Ал. 1. Спортните организации, които са юридически лица с нестопанска цел, се финансират от:
1. членски внос и индивидуални и колективни такси;
2. трансфер на състезатели;
3. приходи от участие в спортни състезания;
4. приходи от предоставени спортни услуги на граждани;
5. приходи от реклама, телевизионни и други права на разпространение;
6. дарения и спонсорство;
7. предоставени средства от държавата, общините и държавния фонд "Подпомагане на физическото възпитание и спорта";
8. от управлението на собственото имущество;
9. предоставени средства от международни спортни организации;
10. други приходи от дейности по физическо възпитание и спорт.
Ал. 2. Данъчни и други облекчения за източниците по ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 6, т. 7 и т. 9 се установяват със закон.
Чл. 63. Ал. 1. Държавата и общините подпомагат спортните организации, получили лиценз, по ред и условия, определени от министъра на финансите, председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт и общинските съвети.
Ал. 2. Държавата и общините могат да подпомагат и други сдружения и организации с нестопанска цел, които организират и насърчават децата и младежта да се занимават с физически упражнения, спорт, спортни игри и туризъм сред природата.
Ал. 3. Не могат да ползват държавни средства и субсидии и да се подпомагат от държавата и общините спортни организации, които са търговски дружества.
Чл. 64. Спортните организации отчитат и доказват целесъобразността на разходваните средства, получени от държавата и общините по ред, определен от министъра на финансите, председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт и общинските съвети."
Комисията подкрепя текста на глава дванадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам само да направя едно предложение: в чл. 61, ал. 3 се говори за "Национална програма за насърчаване и развитие на физическото възпитание", а тя е "Национална програма за развитие на физическото възпитание". Да отпадне "насърчаване и". Това е редакционно.
Думата има господин Ананиев.
ГЕОРГИ АНАНИЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно предложение за промяна на терминологията, която е използвана от остарелия закон за войската. В чл. 57, ал. 1, накрая "във висшите училища и военнослужещи (срочнослужещи)" - "срочнослужещи" да отпадне, а на негово място да остане "и военнослужещи на наборна военна служба от Въоръжените сили или във Въоръжените сили". Предполагам ще се съгласите, явно целта на законодателя е Министерският съвет да финансира тези дейности по отношение на физическото възпитание в училищата, във висшите училища и наборните военнослужещи. Така че мисля, че това предложение трябва да се приеме, пак повтарям, за да се уеднакви терминологията със Закона за отбраната и въоръжените сили, който беше приет тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, предложението е да се замени "военнослужещите" с ...
ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Не, поставената в скоби дума "срочнослужещите" да се замени с ... Ще го изчета изцяло, за да стане ясно:
"Чл. 57. Ал. 1. Министерският съвет определя минимални диференцирани парични размери на средства за деца в предучилищните детски заведения, ученици в основните и средни училища, студенти във висшите училища и военнослужещи на наборна военна служба от Въоръжените сили."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата има доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да насоча вашето внимание към чл. 60, където се говори за създаването на държавен фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта. Аз не мога да разбера как може в управителния съвет да не бъде включен представител на Министерството на здравеопазването. Тук е включен представител на Министерството на финансите, на образованието, на отбраната, а именно за медицинското подпомагане на физическото възпитание няма включен и един представител на Министерството на здравеопазването.
Аз лично смятам, че най-малкото управлението на фонда ще бъде подсилено с представител на Министерството на здравеопазването, който все пак ще може да даде медицинската страна на това физическо възпитание на подрастващите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагате да бъде включен и представител на Министерството на здравеопазването?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Фидел Косев има думата.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, подкрепям предложението на доцент Китов, като предлагам следния вариант: в текста след "министъра на финансите" да се постави запетая и да се пише "министъра на здравеопазването".
По-нататък, председателят на Комитета за физическо възпитание и спорт назначава не "четири", а "трима" от членовете на управителния съвет.
По-нататък, правя и следните редакционни бележки: в чл. 57, ал.1 текстът до кавичките да стане така: "Министерският съвет определя минимални диференцирани парични средства за физическо възпитание и спорт за". Пропуснато е за какво са тези средства. Трябва да стане ясно, че става дума за физическо възпитание и спорт.
В чл. 58, т. 6 цитираният номер на члена е 57, а не 53: "необходимите разходи за прилагане в общините на чл. 57, ал. 1".
По-нататък, в чл. 61, т. 3, буква "б" - "когато състезанията се провеждат в чужбина, средства в размер на начисления данък". Това според мен е прецизен в данъчната сфера текст. Става дума за начисления данък върху общия доход, който досега по действащия Закон за данъка върху общия доход се внася вън фонд, който по-нататък се предлага да бъде прелят в този фонд, който е цитиран в чл. 61.


Следващото предложение е в същия член, в точка 5 - 3 на сто върху постъпленията от хазартни игри, които организаторите на хазартни игри начисляват ежемесечно. Моето предложение е на три месеца. Аргументи: начисляваните и внасяния акциз от организаторите на хазартни игри е на три месеца. Влизайки в нормален ритъм, по-правилно да бъде на тримесечие вноската, която предлагаме в чл. 61, за да уеднаквим периода, в който се осъществяват отчисленията от организаторите на хазартни игри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Аз смятам, че тук нямаме конкретни предложения. Ще ги припомня.
В чл. 57 беше предложено да се премахнат скобите и да бъде "и военнослужещи на наборна военна служба". Редакционно е предложението на господин Косев - парични средства за физическо възпитание и така нататък. Прибавя се Министерството на здравеопазването по предложение на доктор Китов. Това влече промяната на думата "четирима" с "трима", за да се спази балансът. Редакционно е в чл. 61, ал. 1, буква "б": "средствата в размер на начисления данък се внасят от самите премирани". Съдържателно е предложението "ежемесечно" да стане "тримесечно".
Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате с тези поправки членове от 57 до 64 включително.
От общо гласували 144 народни представители, за - 144.
Всички членове от глава 12 са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Глава 13. Наименованието е "Административно-наказателни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате наименованието на глава 13.
От общо гласували 139 народни представители, за - 139.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "Чл. 65. Ал. 1. Длъжностни лица и спортисти, които нарушат или не изпълнят задълженията си по този закон, се наказват с глоба в размер от 1 до 10 минимални месечни работни заплати за страната, установени към момента на неизпълнението, ако не подлежат на по-тежко наказание.
Ал. 2. При повторно нарушение глобата е в размер от 2 до 20 минимални месечни работни заплати за страната, установени към момента на неизпълнението.
Ал. 3. За нарушение по чл. 25 от Глава 5 на този закон освен предвидените наказания по ал. 1 и ал. 2 се налагат и наказания съгласно Наредбата за допингов контрол в Република България.
Чл. 66. Ал. 1. Нарушенията се установяват с актове на специализираните контролни органи на Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на образованието, науката и технологиите, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на транспорта, Комитета за физическо възпитание и спорт и Националната комисия за допингов контрол.
Ал. 2. Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или упълномощено от него длъжностно лице.
Ал. 3. Съставянето на актове, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Ал. 4. Събраните глоби за нарушение по този закон се внасят в приход на Държавния фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Иван Атанасов.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в чл. 65, ал. 1 да отпадне "длъжностни лица и спортисти" и текстът да стане: "Който наруши или не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба в размер от 1 до 10 минимални месечни работни заплати за страната, установени към момента на неизпълнението, ако не подлежи на по-тежко наказание".
Смисълът на моето предложение е, че изразът "длъжностни лица и спортисти" ограничава в известна степен лицата, които могат да нарушат или да не изпълнят задължения по този закон. Затова по-общото понятие е "който".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения от комисията?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: От правна гледна точка не може с "който", защото ние тук говорим конкретно за лицата, които са ангажирани с дейността по този закон. Това са дейци и длъжностни лица по спорта. А представете си, ако един случаен гражданин наруши нещо по някакъв начин, не виждам как ще е възможно да го санкционираме в размера на тези заплати. Става много общо и непрецизно. Според мен е по-добре да си остане в редакцията, която е била отначало приета, защото изразът "длъжностни лица и спортисти" отговаря най-вече на кръга на тези, които действително, ако нарушат, ще могат да бъдат санкционирани по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, но е казано "ако не изпълнят задълженията си по този закон". Значи се отнася за този, който има задължения по този закон.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Има и трета категория, хора, които са извън спортистите и имат задължения по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 65 и чл. 66, като от чл. 65 отпадне изразът "длъжностни лица и спортисти" и алинеята започне с "Който наруши или не изпълни задълженията си...".
От общо гласували 133 народни представители, за - 126, против - 1, въздържали се - 6.
Член 65 и член 66 са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Допълнителни разпоредби.
Искам само да обясня на уважаемите колеги, че тези текстове бяха изработени със съответните специалисти като улесняващи приложението на закона и затова ще ги прочета всички. А след това, ако имате бележки, бихте могли да ги направите.
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Спорт за всички" е система от широко достъпни средства, способи и форми на двигателна активност за поддържане на здравето, физическото развитие и физическата годност на хората.
2. "Социален туризъм" е форма на двигателна активност сред природата за подобряване на физическата работоспособност и емоционално обогатяване на личността.
3. "Спортни обекти с национално значение" са обекти и съоръжения, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и социалния туризъм и са публична държавна или общинска собственост.
4. "Трансфер на спортисти" е нормативно регулиран акт за промяна в клубната принадлежност и състезателните права на спортистите.
5. "Спортни деятели" са лица, които пряко или косвено подпомагат, организират и провеждат различните дейности в сферата на спорта.
6. "Спортисти-аматьори" са лица, които провеждат системна тренировъчна и състезателна дейност, но за тях това не е основна професия.
7. "Професионални спортисти" са лица, за които спортът е основна професия.
8. "Лиценз на спортна организация" е официално признание и разрешение за осъществяване на спортна дейност с произтичащите от това права, задължения и отговорности.
9. "Национален спортен календар" е система от целесъобразно подредени във времето спортни състезания за цялата територия на страната.
10. "Международен спортен календар" е система от целесъобразно подредени във времето спортни състезания, утвърдени от международна спортна федерация.
11. "Извънкласна и извънучилищна спортна дейност" са доброволно организирани форми на тренировъчна и състезателна дейност, които не фигурират в задължителните програми по физическо възпитание в учебните заведения.

12. "Регистър на спортните организации" е държавен архивен документ, в който се отразява образуването, реорганизирането и прекратяването на спортните организации в страната;
13. "Спорт за високи постижения" е специализирана система от средства, способи и форми за подготовка и участие в състезания с цел физическо и духовно усъвършенстване и изява на човека;
14. "Залагания върху резултати от спортни състезания и други случайни събития" е игра, при която печалбата се определя по познаването на резултата от състезанието или сбъдването на събитието;
15. "Лотарийни игри" са тези игри, при които печалбите се обявяват и разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, а получаването им зависи от познаването на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и др. или от изтеглянето на печеливш предварително закупен фиш, талон или билет;
16. "Лото" е игра, при която организаторът срещу заплащане на определена сума, предлагана от частника печалба при откриване на определена цифра, поредица от цифри, знак, фигура или при изтегляне на печеливше свидетелство за плащане (фиш, билет, талон и др. п.);
17. "Тото" е лотарийна игра, организирана през еднакви интервали от време, при която познаването на определени числа дава право на печалба;
18. "Спонсорство" е пряко или непряко финансиране на спортисти, спортни организации и спортни състезания, осъществено от физическо или юридическо лице с цел да се съдейства за популяризирането на неговото име, търговска марка или обществен престиж;
19. "Спортни услуги" са всички платими услуги, свързани със специфичната спортна дейност (треньорски услуги, предоставяне на спортни обекти и съоръжения за спортни занимания и др.)."
Комисията подкрепя текста на допълнителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата Иван Атанасов.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в т. 9 вместо "Национален спортен календар" да се запише: "Републикански спортен календар", тъй като ние в предходни текстове на закона сме употребили понятието "републикански спортен календар". Би трябвало да има единство в понятията в закона. Между двете няма съществена разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други предложения? - Няма.
Моля да гласувате Допълнителните разпоредби с промяната в т. 9 "Национален" се замества с "Републикански".
От общо гласували 138 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 5.
Допълнителните разпоредби са приети.
Преходни и заключителни разпоредби!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "§ 2. Параграф 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход се изменя, както следва:
1. след думата "първенства" се добавя "универсиади и други спортни състезания";
2. "Комитет за младежта и спорта" се изменя в "Комитет за физическо възпитание и спорт";
3. "Национален фонд за развитие на детско-юношеския спорт" се изменя в "Държавен фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта".
§ 3. Държавният фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта приема активите и пасивите на Националния фонд за развитие на детско-юношеския спорт."
Предложение на народния представител Фидел Косев § 3 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Параграф 4!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: "§ 4. Отменя се Указ N 350, обнародван в "Известия", бр. 78 от 1960 г.
§ 5. Залаганията върху резултати от спортни състезания и други случайни събития, лотарийните и лото- и тотоигри на територията на страната се организират в съответствие с Указа за учредяване на държавна парично-предметна лотария, обнародван в "Известия", бр. 91 от 1958 г., изм. в "Държавен вестник", бр. 110 от 30 декември 1993 г. и в изпълнение разпоредбите на този закон.
§ 6. В срок от 6 месеца от влизането на този закон в сила Министерският съвет прелицензира организаторите на хазартни игри.
§ 7. Разпоредбите на чл. 61, ал. 1, т. 6 влизат в сила от 1 януари 1997 г.
§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По отпадането на § 3?
Има думата господин Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В § 2, свързано е и с § 3, правя следните предложения. Те са редакционни, поради това, че не бяха направени така. Бях аргументирал своето предложение за отпадане на § 3, което сега ще оттегля.
В § 2, в т. 2 предлагам в началото да се добавят: "Думите "Комитет за младежта и спорта" се заменят с думите "Комитет за физическо възпитание и спорт"."
В т. 3 - "Думите "Национален фонд за развитие на детско-юношеския спорт" се заменят с думите: "Държавен фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта".
Това изчиства юридически текста и налага да си оттегля предложението за отпадане на § 3, тъй като самият акт на прехвърляне на активите и пасивите от националния фонд в държавния фонд ще трябва да остане с този § 3, тъй като в § 2 се заменят само думите: "по Закон за данък върху общия доход".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
Подлагам на гласуване Преходните и заключителните разпоредби с промените, които бяха направени в т. 2 и т. 3 - "Думите "Комитетът за младежта и спорта" се заменят с думите..."
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Колеги, след като колегата Фидел Косев си оттегля предложението за отпадане на § 3...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля се предложението за отпадане на § 3, който остава.
Моля да гласувате § 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8.
От общо гласували 145 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 8.
С това Законът за физическата култура и спорт е приет изцяло. (Ръкопляскания)
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаеми колеги, аз искам да благодаря на всички членове на комисията за тяхната активна и всеотдайна работа по този закон. На всички специалисти, които също взеха участие в създаването на закона.
От името на комисията ви каня на импровизирана кратка почерпка в Клуба на народния представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съобщения:
1. Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 27 юни т. г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала N 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
2. Заседанието на Комисията за развитие на планински, полупланински и гранични райони, обявено за 26 юни, днес, сряда, от 17 ч. в зала N 142, се отлага.
3. Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 26 юни 1996 г., сряда, от 15 ч. в зала N 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
4. Икономическата комисия ще заседава днес, 26 юни 1996 г. от 14,30 ч. в зала "Изток".
5. Редовното заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА ще се проведе на 27 юни, четвъртък, от 15 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Народното събрание. (Звъни)
Закрито в 13,35 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов

Митко Нитов