Председателствували: председателят Благовест Сендов, заместник-председателят Нора Ананиева, заместник-председателят Атанас Железчев и заместник-председателят Иван Куртев.
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Имам следното предложение, което моля да бъде прогласувано от народните представители - днес дневният ред да бъде в следния порядък:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушния транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия.
2. Второ четене на Законопроекта за общинската собственост.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и обществени предприятия.
Предлагам в 10,15 часа да се даде почивка и парламентарният контрол да започне в 10,30 часа, тъй като има доста въпроси и да могат да бъдат приключени.
Моля да гласувате.
Повтарям, парламентарният контрол ще започне в 10,30 часа. Знаете реда - започва се с актуални въпроси и питания към премиера. Народните представители, които имат тези въпроси и питания, да бъдат на разположение.
От общо гласували 159 народни представители, за - 158, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ВЪЗДУШНИЯ ТРАНСПОРТ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СЛОВАКИЯ.
Давам думата на народния представител Николай Камов да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На свое заседание от 3 април 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия, подписана на 8 декември 1995 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Никола Койчев да изложи становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия беше разгледано на заседание на комисията, проведено на 10 април тази година с участието на заместник-министъра на транспорта.
Икономическата комисия смята, че спогодбата създава база за взаимноизгодна експлоатация на редовни въздушни линии между Република България и Република Словакия и осигурява възможности за разширяване и допълване на мрежата от международни въздушни линии на българските въздушни превозвачи.
Спогодбата съответствува на правилата на Чикагската конвенция, междунарноприетите стандарти и препоръчителната практика на Международната организация за гражданско въздухоплаване, за използване на еднообразни типови разпоредби в международния въздушен транспорт. В нея в пълнота, въз основа на принципа за взаимност, са уредени въпросите относно реда за назначаване на превозвачите, техните права и задължения, взаимното освобождаване от митни сборове и такси, правата за продажба на транспортни документи и услуги и превода на печалбата, принципите за разпределяне на капацитета и процедурите за съгласуване на тарифите.
Спогодбата предвижда и право на въздушните превозвачи да откриват и поддържат представителства за обслужване на договорените линии, да използват пунктове на съответните територии, междинни пунктове и пунктове, разположени отвъд тях.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия. Моля да гласувате.
От общо гласували 153 народни представители, за - 152, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е гласуван на първо четене.
Господин Койчев има процедурен въпрос.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Спогодбата е от приет в международната практика вид. Единодушното гласуване на първо четене ми дава основание да предложа днес да проведем и второто гласуване на законопроекта за ратифициране на спогодбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, който е съгласен законопроектът да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание, да гласува.
От общо гласували 167 народни представители, за - 156, против - няма, въздържали се - 11.
Предложението се приема.
Моля, господин Койчев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия

Член единствен. Ратифицира Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия, подписана на 8 декември 1995 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 162 народни представители, за - 157, против - няма, въздържали се - 5.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ
Моля народният представител Димитър Велев да докладва законопроекта. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Миналия път гласувахме чл. 27 включително. Сега продължаваме с чл. 28.
"Чл. 28. Ал. 1. Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имота той не бъде използван по предназначението, за което е отчужден, собственикът има право да поиска от окръжния съд да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни."
Има предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 28, ал. 1 думите "3-годишен" да се заменят с "2-годишен".
Предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители - в чл. 28 ал. 1 да се промени така:
"Ал. 1. Ако в 2-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието, за което е отчужден, не е започнало, собственикът има право да поиска от окръжния съд да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни".

Комисията, след като разгледа основния текст и предложенията на народните представители, предлага на Народното събрание следния текст по ал. 1:
"Ал. 1. Ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота той не бъде използван по предназначението или мероприятието, за което е отчужден, не е започнало, бившият собственик има право да поиска от окръжния съд да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни."
"Ал. 2. В случая по ал. 1 общината дължи на собственика обезщетение за причинените вреди."
Има предложение на народния представител Светослав Лучников в края на ал. 2 да се прибави: "и пропуснатите ползи".
Комисията не възприема това предложение.
"Ал. 3. Общината има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените от нея в имота промени или подобрения."
Становището на комисията е - приема текста на вносителя по ал. 2 и ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поддържам моето предложение, защото ако не включим в обхвата на обезщетението и пропуснатите ползи, ние изобщо не даваме обезщетение. Тук за някакви преки вреди едва ли може да става дума. Имотът на едно лице е отнет. Той е лишен от неговото ползване в продължение на известно време. Какви са неговите щети? Неговите щети са тези от пропуснатите доходи на този имот. И ако ние не задължим този, който си е играл на отчуждаване, взел му е имота, без да го използва и трябва да го върне, ние безспорно трябва да го обезщетим за ползите, от които сме го лишили по време на отчуждаването на имота. Това е много естествено, така че аз смятам, че ние не можем да ограничим обезщетението само до причинените вреди, защото такива едва ли ще бъдат налице, а трябва да включим в него и пропуснатите ползи, които действително са това, от което той е лишен.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И имате предложение "тригодишен срок" да стане "двегодишен". Благодаря.
Други бележки има ли? - Думата има господин Велев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, при разискване на този въпрос в комисията специалисти по вещно право заявиха, че когато се говори за причинени вреди, се имат предвид и пропуснатите ползи. Поради тези съображения ние сметнахме, че не е необходимо допълнително да утежняваме този текст. Освен това имаме и други съображения, които бяха изтъкнати, че в замяна на този имот на него му се дава друг, от който този бивш собственик, използвайки го на практика не търпи някакви вреди, защото вместо един, той използва друг имот. Това са били съображенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников, което съвпада с това на Иван Сотиров - "тригодишен" да бъде заменен с "двегодишен" в ал. 1. Моля, гласувайте!
От общо гласували 182 народни представители, за - 66, против - 94, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на господин Лучников в края на ал. 2 да бъдат добавени думите: "и пропуснатите ползи". Моля, гласувайте!
От общо гласували 170 народни представители, за - 63, против - 88, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 28 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 170 народни представители, за - 142, против - 13, въздържали се - 15.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 29. Ал. 1. Когато отчужденият имот е обременен с вещни тежести и собственикът се обезщетява парично, се спазват следните правила:
1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение."
Комисията приема текста на вносителя по ал. 1, точка 1.
"2. при наложена върху имота друга вещна тежест за определена или неопределена сума дължимото парично обезщетение се внася в Държавна спестовна каса и служи за обезпечаване на съответното вземане."
Становището на комисията е точка 2 да придобие следния вид:
"2. при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в Държавна спестовна каса и служи за обезпечаване на съответното вземане."
"Ал. 2. При обезщетяване с недвижим имот вещните тежести върху отчуждения имот, както и наемните правоотношения преминават по право върху отстъпения в обезщетения имот в същия ред и обем. Вещните тежести се вписват служебно от нотариуса."
Предложение на народния представител Светослав Лучников в чл. 29, ал. 2 думите "вещните тежести върху отчуждения имот, както и наемните правоотношения" да се заменят с думите "вещното право на ползване и ипотеките".
Становището на комисията по ал. 2 е тя да придобие следния вид:
"Ал. 2. При обезщетяване с недвижим имот вещните тежести върху отчуждения имот преминават по право върху отстъпения в обезщетение имот в същия ред и обем, като се вписват служебно от нотариус. Наемните правоотношения преминават върху отстъпения в обезщетение имот за уговорения срок."
"Ал. 3. Общината придобива недвижимите имоти, отчуждени по този закон, без тежести."
Становището на комисията е, че приема текста на вносителя.
Това е чл. 29. За да завършим тази глава, господин председател, ако смятате, че е удачно, да прочета и текста на чл. 30, по който няма никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще гласуваме текстовете член по член.
Има предложение по чл. 29. То е на господин Лучников и е по ал. 2. Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз настоявам за приемане на моето прередактиране на текста. Какво значи да се каже: "вещни тежести" общо. Вещна тежест е например правото на проход - едно твърде разпространено вещно право у нас, ограничено вещно право, когато се касае за имоти, особено жилища, които нямат излаз до пътищата, и те получават вещно право да преминават през имота, през който трябва да минат, за да стигнат до пътя. Как може тази вещна тежест - проход, да се прехвърли при замяна на имота, на един имот с друг имот, когато той изобщо не се намира в такова положение. Такава една обща формулировка може да създаде само недоразумения. Затова аз предлагам да се конкретизира. Какво се конкретизира? - Конкретизира се вещно право на ползване, което може да се прехвърли, разбира се, върху друг имот или ипотека, която, разбира се, следва имота и засяга неговата стойност. В това има смисъл, но да се каже общо "вещни тежести" е просто едно юридическо безсмислие. Затова аз държа да се приеме тази редакция, която предлагам.

Освен това държа да отпадне прехвърлянето на наемните отношения. Това е една реминисценция от времето, когато наемните взаимоотношения бяха задължителни, когато те се постановяваха със закон, когато имаше принудително настаняване. Сега такова нещо няма. Имотите се сменят. В края на краищата и собственикът ще понесе известни неудобства от смяната на имота, и наемателят ще понесе известни неудобства от смяната на имота. Но прехвърлянето на наемните отношения в съвсем друг имот, в съвсем други условия е също едно, извинете, безмислие.
Затова аз поддържам моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване най-напред на предложението за изменение на текста, направено от народния представител Светослав Лучников, в чл. 29, ал. 2 думите "вещните тежести върху отчуждения имот, както и наемните правоотношения" да се заменят с думите "вещното право на ползуване и ипотеките".
Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 62, против - 81, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 29 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 163 народни представители, за - 126, против - 19, въздържали се - 18.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 30. По отчуждителните производства по тази глава не се събират данъци и такси."
Няма предложения. Становището на комисията е да се приеме текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 30 така, както е предложен.
От общо гласували 157 народни представители, за - 148, против - 3, въздържали се - 6.
Член 30 е приет.
Глава четвърта - "Разпореждане с имоти - частна общинска собственост".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 31. Разпореждането с недвижими имоти - частна общинска собственост, включва действия по продажбата и замяната им, извършването на делба на съсобствени с физически и юридически лица недвижими имоти, както и учредяването на ограничени вещни права върху тях."
Няма предложения по този текст, но комисията счита, че той трябва да придобие следния вид:
"Чл. 31. Разпореждане с недвижими имоти - частна общинска собственост, се извършва чрез продажба, замяна, делба, както и чрез учредяване и прехвърляне на вещни права върху тях по реда на този закон."
Комисията счита, че това е по-правилна и по-прецизна редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на глава четвърта и чл. 31 така, както са предложени от комисията.
От общо гласували 158 народни представители, за - 143, против - няма, въздържали се - 15.
Член 31 заедно със заглавието на глава четвърта са приети.
Пропуснах при обявяването на парламентарния контрол да съобщя, че съм получил писмо от министъра на външните работи господин Георги Пирински, че днес той заминава за чужбина и няма да присъствува на парламентарния контрол.
Следващият член е чл. 32.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 32. Ал. 1. Продажбата на недвижими имоти - частна общинска собственост, се извършва от кмета на общината след провеждането на търг при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 3."
Становището на комисията е тази алинея да придобие следния вид:
"Чл. 32. Ал. 1. Продажбата на недвижими имоти - частна общинска собственост, се извършва от кмета на общината след провеждането на търг при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2.
Ал. 2. Замяната на недвижими имоти - частна общинска собственост, се извършва от кмета на общината след решение на общинския съвет.
Ал. 3. Въз основа на резултатите от търга, съответно от решението на общинския съвет, се сключва договор за продажба, съответно за замяна.
Ал. 4. Договорите за продажба и замяна се вписват в нотариалната служба по местонахождението на общинския имот, който се продава, съответно заменя."
Комисията приема текста на вносителя по ал. 2, 3 и 4.
Няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 32 така, както е представен от комисията.
От общо гласували 141 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 5.
Член 32 е приет.
Моля народните представители да гласуват да бъде допусната в залата Радка Йосифова, заместник-министър на правосъдието, която да присъствува при обсъждането.
От общо гласували 139 народни представители, за - 122, против - 10, въздържали се - 7.
Предложението се приема. Моля да поканите госпожа Радка Йосифова в залата.
Продължаваме с чл. 33.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 33. Ал. 1. Доброволна делба на съсобствени между общината и други лица недвижими имоти, се извършва по предложение на съсобствениците до кмета на общината или по негова инициатива.
Ал. 2. Делбата се извършва със съгласието на общинския съвет по местонахождението на имота.
Ал. 3. Въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор за делба с кмета на общината."
Няма предложения. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 33.
От общо гласували 141 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 4.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 34. Ал. 1. Право на строеж върху общинска земя за построяване на обекти съгласно предвижданията на подробния градоустройствен план на населеното място се учредява със заповед на кмета на общината.
Ал. 2. Право на строеж се учредява възмездно по пазарна цена след провеждането на търг при условия и по ред, определени от общинския съвет, освен ако специален закон предвижда друго.
Ал. 3. На граждани с установени жилищни нужди право на строеж се учредява по цени и при условия, определени от общинския съвет.
Ал. 4. Безвъзмездно право на строеж може да се учредява по решение на общинския съвет на юридически лица на бюджетна издръжка.
Ал. 5. Въз основа на резултата от търга, съответно на решението на общинския съвет, се сключва договор с кмета на общината."
Няма предложения. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 34 така, както беше представен.
От общо гласували 139 народни представители, за - 128, против - 1, въздържали се - 10.
Член 34 е приет.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 35. Ал. 1. Право на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот - частна общинска собственост, се учредява при условията и по реда на чл. 34.
Ал. 2. Правото на пристрояване и надстрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху общинска земя, се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техните пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди, без търг по цени, определени от общинския съвет по реда на чл. 44, ал. 2."
Няма предложения.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам първата алинея да отпадне - за правото на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот, тъй като то е включено в общото понятие "право на строеж", което вече регламентирахме с чл. 34. А правото на надстрояване и пристрояване е все право на строеж. Те са елементи от това право или разновидности, един вид, на това право. Но общото понятие е "право на строеж", което ние вече приехме и гласувахме.
При това положение предложението ми е ал. 1 да отпадне, а ал. 2 да стане ал. 6 на чл. 34, където общо се урежда правото на строеж. И тук е мястото фактически да се кажат някои особености, ако законодателят предвижда, относно пристрояването и надстрояването на съществуващи жилищни сгради. Но създаването на нов текст само за правото на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот утежнява самата законодателна техника и според мен създава впечатление, че става въпрос за две различни права на строеж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение е да отпадне ал. 1, а ал. 2 да стане ал. 6 на предишния?
СПАС ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но ние вече гласувахме предишния член.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, бих искал да изложа и съображението на комисията за включването на тези понятия - право на надстрояване и пристрояване.
Това, което каза господин Димитров е така. Но ние следваме логиката и на Закона за собствеността, където изрично е посочено в чл. 66 и за правото на строеж, и за предмет на правото на строеж. По-точно може да бъде и строеж под повърхността на земята. И ал. 3 - "правото на надстрояване и право на пристрояване се учредява", съответно за надстрояване, пристрояване на съществуваща сграда. Тоест, в Закона за собствеността изрично са разграничени тези понятия. Юридически - да, всичко това е право на строеж. Но може би от практическа гледна точка и преди, и сега законодателят има предвид конкретни действия, които ще бъдат съобразявани от органите, които прилагат този закон. Това са били съображенията. Иначе господин Димитров е абсолютно прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Спас Димитров ал. 1 от чл. 35 да отпадне. По този начин той ще остане само с една алинея.
От общо гласували 167 народни представители, за - 49, против - 90, въздържали се - 28.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 35 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 114, против - 12, въздържали се - 12.
Член 35 е приет.
Член 36!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 36. Ал. 1. Право на ползване върху недвижим имот - частна общинска собственост, се учредява със заповед на кмета на общината за срок, не по-дълъг от десет години при условия и по ред, определени от общинския съвет."
Комисията приема текста на ал. 1 на вносителя.
"Ал. 2. Безвъзмездно право на ползване може да се учредява само с решение на общинския съвет."
Становището на комисията е ал. 2 да добие следния вид:
"Ал. 2. Безвъзмездно право на ползване може да се учредява само след решение на общинския съвет."
Разликата е:
* в първия случай - "с решение";
* във втория случай - "след решение".
"Ал. 3. Със заповедта по ал. 1 се определя начинът на учредяване на правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно, в заповедта се посочва цената му, определена въз основа на резултатите от търга."
Становището на комисията е ал. 3 да придобие следния вид:
"Ал. 3. Със заповедта по ал. 1 се определя начинът на учредяване на правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно, в заповедта се посочва и цената."
"Ал. 4. Въз основа на заповедта кметът сключва договор."
Комисията приема текста на ал. 4 така, както е предложен от вносителя.
Няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам само едно опасение - че с тази голяма разлика между срока за настаняване под наем, който е три години и срокът за правото на ползване, който е десет години, се създава една възможност да се заобикаля ограничението за отдаване под наем, което е тригодишно. Вярно е, че това минава през общинския съвет, но във всички случаи, особено в по-големите общини общинските съвети доста формално, по докладни от кметовете, могат да минат едни такива предложения за учредяване право на ползване. И по този начин се дава една широка възможност за заобикаляне на ограничението от три години за отдаване под наем.
Затова предлагам правото на ползване да е до пет или седем години, но десет години е много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Писмено предложение нямате?
ИВАН СОТИРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпреки всичко, в интерес на мирното дискутиране, ще подложа на гласуване замяната на числото "10" с числото "5".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, ако позволите, само две думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Този въпрос също беше обсъждан, независимо, че нямаше предложение. Но ние преминаваме от сегашното състояние на нормативната уредба, когато правото на ползване беше безсрочно, към все пак определяне на един срок - десетгодишен, който никак не е малък. Дори имаше възражения, че правото на ползване не трябва да се ограничава със срок.
Ето защо ние сметнахме, че това, което е предложено - десетгодишният срок, е напълно достатъчен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Това е мнението на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на Иван Сотиров числото "10" в ал. 1 да бъде заменено с числото "5".
Моля да гласувате.
От общо гласували 135 народни представители, за - 28, против - 88, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 36 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 129, против - 2, въздържали се - 7.
Член 36 е приет.
Член 37!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 37. Ал. 1. Когато нуждата от имота отпадне или имотът стане необходим за друга, по-належаща общинска нужда, правото на ползване се отнема след решение на общинския съвет със заповед на кмета на общината."
Становището на комисията е ал. 1 да добие следния вид:
"Ал. 1. Когато нуждата от имота отпадне, имотът не се използва по предназначение или стане необходим за друга, по-належаща общинска нужда, правото на ползване се прекратява след решение на общинския съвет със заповед на кмета на общината."
"Ал. 2. Ако учредяването на правото на ползване е извършено възмездно, на лицето се връща внесената сума, намалена съобразно срока на ползването на имота."
Има предложение от народния представител Светослав Лучников чл. 37 да отпадне.
Ако не отпадне, в края на ал. 2 да се прибави "... и му се заплаща обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи".
Становището на комисията е:
"Приема текста на вносителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лучников.









СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз поначало поддържам този текст да отпадне. Създадено е по редовен път вещно право в полза на едно лице. След това това вещно право може да се прекрати по решение на съвета, видите ли, защото не се използувало предназначението или е имало друга нужда, която трябва да се задоволява с този имот. Ами ние, ако така почнем да си играем с вещните права на гражданите, къде остава тяхната сигурност? Абсолютно неприемливо е да се посяга на създадени вече по редовен път вещни права.
Ако обаче, въпреки всичко, се реши да остане текстът, то тогава трябва непременно да се допълни чл. 2 със задължението при прекратяване едностранно на вещното право на гражданина, на който то е било предоставено, да се заплати обезщетение за причинените вреди и пропуснати ползи.
Представете си едно вещно право, ползуването на един имот, примерно да кажем на един терен, е отстъпено за 10 години. Гражданинът е направил по него инвестиции, гражданинът е разгърнал върху него някаква дейност, минат 2 години и на кмета или на общинския съвет му скимне да отнеме това право. Ами гражданинът е разчитал на тази работа, той си е устроил своето предприятие върху него и сега вие изведнъж му го отнемате, без всякаква вина от негова страна и не му плащате обезщетение за вредите, които са му причинили. Това е такова посегателство на свободната стопанска инициатива, че аз не мога да видя по-голямо.
Може би вече аз ви омръзнах с моите желания и моите внушения да се плаща обезщетение на гражданите, когато те бъдат ощетени, но аз в края на краищата съм тук, за да защитавам правата на гражданите и никой не може да ми отнеме това право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спас Димитров има думата.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Накратко ще изложа своите допълнителни съображения за отпадане на този текст.
Първо, никъде в текста, а и в следващите, не се посочва защитата, която има право да реализира този, на когото е било учредено правото на ползуване или по необходимостите, посочени в чл. 37, неговото право е било прекратено.
По същество трябва да е ясно, че тук независимо от досега приетите текстове, които наблягат изключително на заповедта на кмета за възникване на правото на ползуване, следваше да бъде ясно регламентиран въпросът и да няма съмнение в това, че на основата на тази заповед следва да се сключи договор, тъй като правото на ползуване е един договор, той не може да бъде едностранен административен акт или административно действие. След като е договор, а мисля, че това е ясно и може би трябваше действително изрично да се спомене в закона, след като е договор, то тогова интересите на лицето, които са нарушени при прекратяването на този договор по посочения начин в чл. 37, трябва при всички положения да има право да се защити.
Вече имах възможност да поставя въпроса при подобната възможност партии и организации да бъдат изгонвани от помещенията, отстранявани от помещенията, които ползуват, точно на основание на това общо понятие "нова нужда от имот". Сега нещата отиват още по-далече, тъй като, ако там те имаха право да обжалват заповедта и то не заповедта, с която се регламентира един вид тази нужда, а заповедта, с която се отстраняват, то тук такова право въобще не се дава на лицето, което е ползувател.
В такъв случай би трябвало да е ясно, че нещата не само напускат договорното основание на това, което е ясно като право на ползуване, ами отиват в един абсолютно административен произвол или произвол на общинските съветници.
Моето формално предложение, тъй като не мога сега да добавям и да предлагам допълнителни текстове, предложението ми е комисията да обработи текста и в края на краищата в една алинея поне да даде възможност на третото лице - ползувател - страна по договора за ползуване на общинския имот, да има възможност да се защити.
Тук мисля, че е мястото да посоча едно друго нещо. В самия закон нищо не се казва кои конкретно ще бъдат имотите на това ползуване. Аргументите, които господин Велев изложи за вечното право на ползуване, са и така, но има и нещо друго - вечното право на ползуване като понятие действително е съществуващо, но винаги беше ясно кои имоти могат да бъдат обект на това вечно право на ползуване. Тук такова разграничение не се прави.
Затова се връщам малко назад, за да кажа, че аргументът за десетте години на господин Сотиров по съществото си беше ясен. Ако беше определено в закона кои ще бъдат тези обекти, както практиката наложи това да бъдат обикновено земеделски земи, тогава - да. Но след като се говори с общото понятие "недвижими имоти" и не се позволява да се разбере точно кои недвижими имоти, създава се впечатление, че всичките могат да бъдат предоставени на ползуване по реда, който предвижда законът, тогава нещата отиват според мен далеч.
И така формалното ми предложение е да отпадне. Ако не отпадне, да се отложи текстът и да се обработи като се предвиди поне възможност за защита на третите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Павел Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще пледирам в тази насока. Моите съображения са от една друга гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложение за отпадане?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, за отпадане.
Аз не виждам при този текст, ако бъде приет по начина, по който е предложен, какъв оборот ще има и кой ще бъде този гражданин, който ще се съгласи да получи такова право при една абсолютна несигурност за него. В крайна сметка за правото огромно значение има сигурността. А този текст така, както е формулиран, не предполага никаква сигурност за едната страна. Дава възможност на другата страна един административен произвол, една промяна на статуса на приобретателя на правото на ползуване. И от тази гледна точка аз смятам, че така, както е формулиран текстът, просто няма да бъде общественозначимо и няма да имат обществените последици значението правото на ползуване такова, каквото се учредява по този начин.
От друга страна, аз смятам, че липсва каквато и да е система на защита на приобретателя на правото на ползуване. Тук, ако бъде възприет основният текст, както е посочен, както е формулиран, трябва едни сигурни и точни гаранции за защитата на приобретателя. Иначе просто съществува една възможност приобретателят на имота да бъде изхвърлен в един даден момент по усмотрение на собственика на обекта и оттам нататък той да не може да реализира своите права, но това е въпрос на едно голямо разписване. Например, в какви случаи би могло точно да стане отнемане правото на ползуване, по инициатива на кой, на какво се дължи на приобретателя на имота да бъдат разписани границите, при които ще бъде налице хипотезата за неизползуване по предназначение, какво означава това неизползуване по предназначение. Това е за мен доста неясно и много произволно за преценка във всеки един отделен случай.
Така че нека да създадем една сигурност и за двете страни, като този текст отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
Комисията поддържа своето становище.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател! С оглед на текста, както е предложен, се вижда, че правото на ползуване се отнема първо след решение на общинския съвет, със заповед на кмета, една утежнена процедура, за да не се допуска произвол, като се разчита, разбира се, на компетентността и лоялността, загрижеността на общинските органи за решаването на тези проблеми.
Все пак е казано в закона и ние това го приехме, че те трябва да управляват общинската собственост, грижата на добър стопанин и не биха постъпили произволно в едни или в други случаи.
Но след като се предлага този текст да се отложи, аз приемам това съображение не за друго, а за да видим дали изрично не е необходимо да се посочи в един текст възможността на ползувателите да обжалват изрично тези актове на общинската администрация и по-специално на кмета на общината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно правилника най-напред гласуваме отлагане обсъждането на текста на чл. 37.
Моля, гласувайте това предложение!
От общо гласували 154 народни представители, за - 146, против - 1, въздържали се - 7.
Предложението се приема.
Разглеждането на чл. 37 се отлага.
Член 38!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 38. Разпореждането с движими вещи, частна общинска собственост: машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански вещи се извършва от кмета на общината при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 3."
Комисията предлага следния текст:
"Чл. 38. Разпореждането с движими вещи, частна общинска собственост: машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и вещи за стопански и административни нужди се извършва от кмета на общината по условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2."
Няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз зная, че когато човек излиза често на трибуната, рискува да стане до известна степен и досаден. Но си позволявам да предложа този текст да отпадне. Безсмислено се повтаря нещо, което вече приехме. Става въпрос за разпоредбата на чл. 8, ал. 2. Аз ще ви я прочета:
"Чл. 8, ал. 2. Общинският съвет определя с наредба реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество."
Защо е необходимо сега отново да приемаме нов текст, с който да казваме, че вече разпореждането с движими вещи, частна общинска собственост - машини и съоръжения и т.н., се извършва от кмета на общината при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2? Ние безсмислено повтаряме нещо, което вече сме приели. Казано е в чл. 8, ал. 2 , че с тази наредба ще се регламентира всичко, което засяга общинското имущество. Това включва и частния случай в конкретното предложение на чл. 38, а именно разпореждането с движими вещи. Това ще бъде решено по реда на чл. 8, ал. 2. Безсмислено е да натоварваме закона с текстове, които нищо не помагат на самия приложител, тъй като вече е ясно защо. А от друга страна, създават се повече текстове, което пък само по себе си вече е безсмислена законодателна дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението ви е да отпадне?
СПАС ДИМИТРОВ (извън микрофоните): Да. Да отпадне чл. 8, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Съображения на комисията за този текст. В чл. 8, ал. 2 най-общо е казано, че с наредба се определят реда и условията за стопанисване и управление на общинско имущество и се разпределят правомощията на кметовете и на другите органи. Но след като ние говорим в този закон за отделни правомощия на различни органи по различни въпроси, не можем да не кажем с този текст, че разпореждането с движимите вещи се извършва от кмета на общината. Тоест, в този текст целта е да се посочи органът, който ще осъществява това разпореждане, а оттам вече е казано "при условия и по ред, определени с наредба". Наредбата ще определи само реда и условията, но тук е определен органът, който ще се разпорежда. В противен случай допускаме с тази наредба да се предоставя възможност на други, на по-ниско ниво, бих казал, и с по-ниска отговорност органи, което според нас е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Спас Димитров чл. 38 да отпадне.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 161 народни представители, - за 51, против - 104, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 38 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 121, против - 5, въздържали се - 5.
Член 38 е приет.
Глава пета "Общински жилища", чл. 39!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 39. Ал. 1. Общинските жилища по своето предназначение са:
1. жилища за отдаване под наем;
2. оборотни жилища;
3. резервни жилища;
4. жилища за продажби.
Ал. 2. Броят, видът и местонахождането на жилищата в групите по ал. 1 се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно конкретните потребности.
Ал. 3. Въз основа на решение на общинския съвет към общината може да се създаде ведомствен жилищен фонд."
Предложение на народния представител Иван Сотиров и група народни представители:
Чл. 39, ал. 3 да отпадне.
"Ал. 4. Не се допуска предоставянето и използването на общински жилища за нежилищни нужди."
Становището на комисията е, че приема текста на вносителя. Не приема предложението на народния представител Иван Сотиров и група народни представители ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги! Нашето предложение за отпадане на ал. 3, с която се предвижда възможността общинските съвети да създават ведомствени жилища към общините е продиктувано от това, че с това се създава една възможност, тъй като, тука искам да подчертая, общините са едни специфични ведомства. Те не са ведомства, както всички други ведомства в държавата. Една от основните им функции е да настанява в общински жилища. Те разполагат с изключително голям жилищен фонд и възможността те да използват тези жилища за ведомствени нужди създава сериозни предпоставки да бъде блокирана дейността им по реализация на социалната им функция за настаняване на граждани в тези жилища и се създава възможност общините да настаняват свои служители в тези жилища. Да заделят едни големи проценти, защото тук нито има ясен лимит за процента, нито има ограничение, забележете, за това тези жилища да бъдат продавани. Това ще възстанови една стара практика, това е заложено и в Закона за държавната собственост - ведомственият жилищен фонд да бъде и разпродаван. Ако целта е да се създаде възможност в този ведомствен жилищен фонд да се настаняват служители и след това и да им се разпродават жилищата - една позната практика, каквато съществуваше и която във всички случаи се оказа крайно негативна върху социалната политика на общините, защото винаги се дава приоритет, естествено, на служителите, които са в съответната администрация. Ако си спомняте, имаше една практика, при която всеки отиваше да работи в дадена община и почти нямаше общински служител, който да не бъде настанен в общинско жилище и след това да го изкупи преференциално като служител на общината. Имаше едно голямо текучество в общините. По една, две, три години се поработи, получи се ведомствено жилище. И при тази криза с жилищата в България да се създава една такава възможност, това според мен е недопустимо и ще нанесе изключително големи вреди на социалната политика на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Ще кажете ли нещо в подкрепа или да преминем към гласуване?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, само това ще кажа, че надълго и нашироко беше обсъждан този въпрос в комисията. Но тя стигна до разбирането, че все пак това е една възможност. Това не е задължително. Казано е: "Въз основа на решение на общинския съвет към общината може да се създаде ведомствен жилищен фонд". Следователно, това не е задължително и всички общински съвети, които са отговорни лица, бих казал, пред населението, не биха си позволили безразборно да определят един грамаден ведомствен жилищен фонд за сметка на другите групи и по този начин да ощетяват населението. Аз мисля, че в една огромна част от общините няма да бъде създаден такъв ведомствен жилищен фонд. Но в същото време пък, ако лишим общинските съвети от тази възможност, ние на практика поставяме в по-неблагоприятно положение общинските служители, които не могат по друг начин, както други работници и служители, да кандидатстват в жилищата от ведомствения жилищен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика? Това е становище на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Аз съобщих становището на комисията, което обсъждахме дълго време, господин Сотиров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е становище на комисията. Не става въпрос за реплика.
Добре, имате думата, но извън правилника!

ИВАН СОТИРОВ (СДС): Да, благодаря, господин председател. Аз не виждам какво пречи на общинските служители да си кандидатстват по общия ред, както всички граждани на територията на една община за предоставяне на жилища. А що се отнася до тези специалисти, които са привлечени от други общини, то законът решава този проблем, като се дава възможност те да бъдат настанявани в резервен жилищен фонд. Там може да се направи едно такова предвиждане и в никакъв случай не смятам, че общинските служители биха били ощетени. Напротив, вредно е да се дава възможност на тези, които решават политиката в общината, да могат да се настаняват сами по един привилегирован начин. (Шум и реплики от блока на мнозинството)
Сега, ако това ви е целта, да си уреждате ваши хора в общински жилища, защото владеете повечето от общините в България и същото да го възпроизведете и в Закона за държавната собственост, тези хора, които не успяхте 45 години да си ги уредите, сега да си ги уредите, това е друг въпрос. (Шум и неодобрение в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Не желая право на дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров ал. 3 от чл. 39 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 144 народни представители, за - 29, против - 104, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 39 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 3.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 40. Ал. 1. В жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте, искам да предупредя, че немската телевизия ще заснеме малко от нашата зала. Застанете в прилично положение. (Смях и оживление в залата)
Да, продължавайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, още веднъж ще прочета ал. 1.
"Ал. 1. В жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона."
Становището на комисията е: приема текста на вносителя.
Предлага нова ал. 2, която да има следния вид:
"Ал. 2. В жилищата за отдаване под наем могат да се настаняват и специалисти, работещи в звената, които са на бюджетна издръжка от общината, докато работят в тях, ако те или членовете на семейството им не притежават жилище или вила в съответното населено място, годни за постоянно обитаване. Броят, видът и местонахождението на жилищата се определя по реда на чл. 39, ал. 2".
"Ал. 2. Настаняването под наем се извършва със заповед на кмета на общината.
Ал. 3. В Столичната община и в градовете с районно деление заповедта по ал. 2 се издава от кмета на съответния район.
Ал. 4. Когато няма граждани, отговарящи на изискванията по ал. 1, жилищата могат да се отдават под наем по пазарни цени при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 3".
Становището на комисията е досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5, като в ал. 4 думите "по ал. 2" се заменят с думите "по ал. 3", а в ал. 5 след думите "по ал. 1" се добавя и "ал. 2".
Или ал. 3, 4 и 5 придобиват следния вид:
"Ал. 3. Настаняването под наем се извършва със заповед на кмета на общината.
Ал. 4. В Столичната община и в градовете с районно деление заповедта по ал. 3 се издава от кмета на района, в който се намира жилището.
Ал. 5. Когато няма граждани, отговарящи на изискванията по ал. 1 и 2, жилищата могат да се отдават под наем по пазарни цени при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНОДВ: Няма бележки?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Няма предложения по този текст. Може би само с две думи да кажа защо се наложи предлагането на една нова ал. 2, тъй като в комисията продължително време обсъждахме въпроса по какъв начин могат да бъдат задоволени нуждите на специалисти, и то специалисти с висока квалификация, като да кажем лекари, инженери, архитекти и т.н., по какъв начин те могат да бъдат настанявани в жилища на общините и сметнахме, че най-подходящо е да се предостави изрично тази възможност в жилищата за отдаване под наем и те да могат да бъдат настанявани. Разбира се, докато работят в съответното учреждение на бюджетна издръжка на общината, и то, ако те или членовете на семейството им не притежават друго жилище, годно за постоянно обитаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народния представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз нямам бележки по конкретния текст. Отново обаче обръщам вниманието върху един порочен начин на правна редакция, по който е изграден целият проектозакон, както се предлага сега от комисията. Абсурдно е в един закон, който е от 50 или 60 текста на 20 или 30 места да се казва в отделните текстове, че случаят се урежда от наредба или правилник.
Аз се учудвам как изобщо е работено по този начин, след като имаме достатъчно опит как се законодателства.
Ами, имаме един закон. Той трябва да третира материята, която се смята за необходимо да бъде уредена със закон. Накрая се казва, че за изпълнението или за прилагането на закона се издава правилник или наредба и с това се свършват нещата. Аз не познавам друг закон у нас, действащ закон, в който във всеки текст или през текст да се казва, че всъщност не законът урежда правната материя, а това ще стане с наредба или с правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Предложението също е бележка.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Просто да се помисли в комисията какъв закон в края на краищата ще бъде гласуван и издаден. Един закон, на който според мене юристите може би ще се смеят... Господин Премянов не ме слуша, но може би е добре и той да чуе. Става дума за това какъв е този закон, в който не законът урежда случаите, а от около 70 текста, от които се състои законът, може би на 40 места в отделните текстове се казва, че нещата се уреждат с наредба или с правилник.
Трябваше в закона да се съдържа и той да третира материята, която трябва да бъде уредена със закон, а с един текст в преходните и заключителните разпоредби, че за прилагането на закона се издава правилник или наредба, ако решим да е с наредба, всичко това елегантно щеше да се реши и така, както правната, законодателната техника налага. Струва ми се абсурдно във всеки текст, навсякъде да се казва: при условия и по ред, определени със наредбата, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 87, ал. 2.... Просто един смешен закон ще бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Във връзка с изказването на народния представител Йордан Соколов предлагам комисията да помисли по направената бележка и ако се налага да се промени нещо генерално, в края на гласуването на законопроекта можем да го направим.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Бих искал да дам едно обяснение, господин председател.
Ние вече говорихме веднъж по този въпрос и казахме, че това не е каква да е наредба, а изрично предвидена с този закон. Тя трябва да се приеме от общинските съвети.
На второ място, ние наистина придаваме особен вид на този закон, а и вносителят го е направил така неслучайно, а защото това е закон, който ще се прилага от местни органи на самоуправление, които трябва да имат достатъчно собствена власт, за да решават определени проблеми.
Ние не искаме с един закон да ги задължим да действат по определен начин, а искаме да им предоставим възможност сами да решават определени въпроси, сами да определят определен ред и условия. Поради това именно ние изрично препращайки към тази наредба, задължаваме общинските съвети те да вземат отношение по едни или други въпроси.
Ето например ал. 5, за която се каза тук: когато няма граждани, отговарящи на изискванията по ал. 1 и ал. 2, жилищата могат да се отдават под наем по пазарни цени (изрично е казано, че това става по пазарни цени), но при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2, защото в различните градове, в различните населени места, в различните случаи нещата са коренно различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, благодаря.
Моля да гласувате чл. 40 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 121, против - 9, въздържали се - 10.
Член 40 е приет.
15 минути почивка. Точно в 10,30 часа започва парламентарният контрол. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работата с парламентарния контрол. Ще ви прочета новопостъпилите питания в периода 19-25 април.
1. Постъпило е питане от народния представител Велко Вълканов към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно състоянието на българо-турските отношения във връзка с интервюто на президента на страната ни за турския вестник "Хюриет". Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 май.
2. Постъпило е питане от народния представител Иван Христов Димитров към Любомир Начев, министър на вътрешните работи, относно безследно изчезване на Иван Тодоров Паунов от село Розово, община Брацигово. Следва да се отговори писмено до 8 май 1996 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Георги Стефанов Попов към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно нарушение при провеждането на търг за селскостопански сгради в село Балабанско, град Троян. Следва да се отговори писмено до 8 май 1996 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно обезщетяване на собствениците на одържавени земеделски земи от землищата на селата Аврамово, Ново село, Ичера, Градец, Глушник и Седларово, област Бургаска. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 май 1996 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно отчуждена земеделска земя с постановления на Министерския съвет NN 280 и 281 в землищата на селата Бозаджии и Скобелево, община Сливен. Следва да се отговори писмено до 8 май 1996 г.
Писмените отговори:
* от министъра на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров на питане от народния представител Иво Атанасов;
* писмен отговор от министъра на здравеопазването Мими Виткова на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
* писмен отговор от министъра на промишлеността Климент Вучев на актуален въпрос от народния представител Моньо Христов;
* писмен отговор от министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество Атанас Папаризов на питане от народния представител Моньо Христов;
* писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров на актуален въпрос от народния представител Чародей Чернев;
* писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров на питане от народния представител Атанас Железчев.
Моля колегите, които си чуха имената, да дойдат да получат отговорите.
Има думата госпожа Осман за процедурен въпрос.
ГЮЛБИЕ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! На 12 ноември 1995 г. Движението за права и свободи спечели изборите в община Кърджали. Водени от икономически интереси и недалновидно политическо мислене, част от върхушката на БСП, използвайки целия държавен апарат, наложи касирането на изборите, като по такъв начин омаловажи вота на над 23 хил.български избиратели. С това за първи път в историята на България Българската социалистическа партия наложи безвластие и хаос в община Кърджали.
Уважаеми господа отляво, идвайки на власт, вие просто се самозабравихте. Властта е преди всичко отговорност, а не налагане на антисоциалната ви политика чрез разиграване на картата на национализма.
На 25 април 1996 г. демокрацията в България показа възход. Станахме свидетели на върховенството на закона и безпристрастността на съдебната система. "Сталинградската битка" е спечелена от демокрацията и се потвърди от Върховния съд. По такъв начин възтържествува справедливостта и спря хаосът и безвластието в община Кърджали. С това решение изчезва още едно червено петно от картата на България. Днес ние казваме, че тази община не е само на ДПС, тя е на България, тя е на цялата демократична общност в нашата страна. Защото кметът на ДПС получи подкрепата на почти всички опозиционни политически сили.
Поздравяваме българските граждани с победата на демокрацията.
Парламентарната група на Движението за права и свободи поздравява всички мюсюлмани в България със свещения празник Курбан-Байрям и им желае здраве, щастие и благоденствие.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Въпросът не беше процедурен. Моля Ви друг път да го заявявате съгласно правилника.
Към министър-председателя на Република България Жан Виденов има пет актуални въпроси и питания.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Започнах вече. Първото питане е от народния представител Стоян Трифонов Проданов относно учредяване на акционерно застрахователно дружество в туристическия отрасъл. Моля, господин Проданов, да развиете питането. След това ще Ви дам думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Току-що бяхме свидетели на злоупотреба с правилника. Първо има думата господин Проданов, след това ще Ви дам думата.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! С факс от 20 януари 1996 г. председателят на Комитета по туризма Васил Велев разпорежда на директорите на 22 туристически дружества, между които "Албена" ЕАД, "Слънчев бряг" ЕАД, "Пампорово" ЕАД и други да предприемат необходимите действия за учредяване на акционерно застрахователно дружество в областта на туризма заедно със "Средец М" АД - София. За създаването на такова дружество е дал своята благословия и ресорният вицепремиер господин Румен Гечев. До настоящия момент годишните застраховки на чуждите туристи, почиващи в България, достигна сумата 400 млн.лв. Застраховките се извършваха от "Булстрад", "Орел", ДЗИ, като в края на годината същите застрахователни дружества връщаха 42% от оборота на туристическите дружества. Освен това тези застрахователни дружества в началото на всеки туристически сезон предоставяха безвъзмездни средства за превантивни мероприятия на туристическите комплекси в размер от 1 до 3 млн.лв.
Господин министър-председател, какво налага учредяването на ново застрахователно акционерно дружество, в което за "Средец М" АД - София се предвижда 51% от акциите, а за всички останали държавни туристически дружества - 49%? Учредяването на това застрахователно акционерно дружество не е ли начин да се облагодетелства господин Моллов, собственик на "Средец М" АД, и то в последната година преди приватизацията на отрасъла? Искано ли е решение от Министерския съвет за създаването на такова акционерно дружество или това е инициатива на господата Велев и Гечев?
Това бяха моите писмени въпроси към Вас, господин министър-председателю, зададени още на 21 март, тоест преди повече от 35 дни. По правилник Вие трябваше да ми отговорите в 14-дневен срок. Вие не го направихте, въпреки че аз съвсем добронамерено зададох тези въпроси, защото исках да предотвратя изпомпването на пари от държавни фирми в съмнителни частни фирми. Вие не ми отговорихте в този срок, а сега разбирам от пресата, че вече е създадено дружеството "ИНС" с 200 млн.лв. основен капитал и то на заседание на Министерския съвет, което е било при закрити врати. Но въпреки всичко мисля, че въпросите ми остават актуални. Моля Ви за отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър-председателят Жан Виденов.



МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Не може да вините, господин Проданов, за закъснение, придезвикано от парламентарната ваканция. Предложете промяна в правилника, работете без ваканция, така както работи правителството.
До този момент ежегодните туристически имуществени застраховки на туристическите дружества от държавния сектор, които възлизат на крупни суми, се извършват както в държавни, така и в частни застрахователни компании. А има случаи на извършване на застраховки в чуждестранни застрахователни дружества.
Това не е особено удачно решение, защото търговските дружества от туризма не можеха да участват в управлението на застрахователните компании и да упражняват постоянен контрол върху дейността им или да имат интерес в техните печалби.
Търговските дружества от туризма бяха принудени, например, да приемат тези финансови данни за туристическия оборот, например, които се съобщават от застрахователите. Това са много големи спорни суми, спорни между застрахователи и застраховани, многократно по-големи от споменатите от вас в писменото питане суми, от порядъка на един до три милиона лева, които застрахователните компании предоставили безвъзмездно за някакви превантивни мероприятия.
Както е известно, организационното изграждане на застрахователната система в България предполага формирането както на структури, обхващащи общото задължително и доброволно имуществено и лично застраховане, така изграждането на организации, осъществяващи приоритетно фирмено застраховане.
Опитът на редица европейски страни показва, че в неизбежна необходимост се превръща изграждането на такива съвместни организационни структури, които да поемат всички видове застраховки на базата на задължителни и на допълнителни схеми, насочени към конкретни дружества, предприятия, отрасли с техния пряк интерес и инициатива.
И това не е нова практика в България. През последните години на такъв, предвиден от закона професионален принцип, бяха регистрирани редица съвместни застрахователни компании, като: Застрахователно акционерно дружество "Ферострат", с участието на Български държавни железници, Застрахователно акционерно дружество "Гора", с участието на Комитета по горите, Застрахователно акционерно дружество "Енергия", с участието на Националната електрическа компания и други.
Създаването на съвместно застрахователно дружество, в което да участва лицензирана застрахователна компания, както и търговските дружества от туризма, е предпоставка за осигуряване на надеждна застрахователна защита на отрасъла.
Сериозно преимущество е участието на тези дружества в управлението на съвместната застрахователна компания, в приемането на техническите планове, на общите условия по отделните видове застраховки, упражняването на пряк постоянен контрол върху застрахователната дейност.
Това ще се осигури от предвиденото в устава преимуществено участие на представителите на туристическите дружества в Съвета на директорите - пет от деветте членове, както и мястото на председателя на Съвета на директорите, запазено за представител на търговските дружества от туризма. Освен това 50 на сто дялово участие, а не 49 на сто, както вие споменахте, осигурява от една страна използването на лиценза на застрахователната компания и ускоряване функционирането на дружеството, така и пълни права на търговските дружества от туризма, участващи в него на паритетна основа.
Тези съображения са подробно изложени в цитирания от вас факс от 20 януари 1996 г., в който не се разпорежда, предлага се на съответните съвети на директорите на дружествата да разгледат това предложение.
С докладна записка N 040015 от 16 януари 1996 г. председателят на Комитета по туризма Велев е информирал министър Гечев, като наблюдаващ ресора член на Министерския съвет за постъпилите предложения от застрахователни дружества, както и за проектосъстава на работната група за разглеждане и класиране на офертите и критериите за предварителната им оценка.
В съответствие с неговата препоръка за избор на конкуретна основа Комитетът по туризма е определил за акционер Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество "Средец М".
Съгласно законовите разпоредби Комитетът по туризма поиска за 15 от 22-те дружества-учредители съгласие по чл. 21 от Закона за приватизацията, доколкото същите са включени в програмата за приватизация с инвестиционни бонове. Това съгласие бе дадено с Решение N 276 на Министерския съвет от 1 април 1996 г., но, повтарям, за застрахователно дружество не с участие само на 49 на сто на държавните търговски дружества от туризма, а с 50 на сто участие на тези дружества.
Що се касае до опасенията ви, господин Проданов, за вероятността чрез акционерно застрахователно дружество да се облагодетелства лицензираната застрахователна компания, в дадения случай "Средец М", то нашите очаквания са тъкмо обратните - освен контрола върху дейността на съвместното застрахователно дружество, туристическите дружества, държавна собственост, ежегодно да получават и приспадащата се част от печалбата му, която да могат да инвестират в своята дейност и в отрасъла като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз благодаря.
Господин Проданов, имате ли допълнителни въпроси?
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин министър-председател! Много хубаво ми разказахте каква е практиката в Европа. Но ние, за жалост, още не сме в Европа.
Всяка година застраховките бяха на физически лица само около 400 милиона лева. От тях във вид на комисионни застрахователните дружества връщаха обратно на туристическите комплекси, които правеха застраховките, между 42 и 60 на сто, да ги приемем, че са средно 50 на сто, тоест от 400 милиона - 200 милиона лева се връщаха като комисионни обратно на туристическите комплекси.
Освен това тези 22 комплекса в началото на всеки сезон получаваха между един и три милиона лева за превантивна дейност безвъзмездно. Да ги приемем по 2 милиона. Двадесет и два комплекса по 2 милиона са 44 милиона лева. Тоест от 400 милиона лева 244 милиона лева се връщаха обратно в туристическите комплекси.
При сега създаденото дружество от 400 милиона лева туристическите комплекси ще си върнат едва 200 милиона лева. А господин Моллов ще си приеме останалите 200 милиона лева.
И там не е само това бедата. Бедата е другаде, че основните средства в туризма се оказват, че възлизат на 19 млрд. 346 млн. лева. Ако тръгнат да застраховат и тях, и основните средства, което сигурно ще стане, тогава специалисти предвиждат, че господин Моллов ще си прибере една печалба от около 3 милиарда лева.
Вие и вашата партия казахте, че туризмът е с приоритет при приватизацията.
Аз съм уверен, че в края на сезона на тази година това дружество, което е създадено, няма да подели печалбата, а ще я сложи за така наречените провизии. И догодина, когато се приватизира целият туризъм, когато изчезнат тези туристически комплекси, господин Моллов просто ще си изкупи за 100 милиона лева дяловете от туристическите дружества.
Казвате, че господин Велев е предложил на туристическите комплекси, не им е разпоредил. Ето го факсът, употребява се терминът "До 20 февруари 1996 г. да изпратите в Комитета по туризма следните документи: решение на Съвета на директорите и т.н. и т.н."
Това не е предложение, господин министър-председател.
На господин Велев това не му е първият случай, когато раздава държавната баница. Нашият най-голям тур-оператор е "Балкантурист", първи той беше приватизиран. И кой го получи? - "Мултигруп".
Сега получава другото голямо тлъсто парче от баницата господин Моллов. За две години - 1994 и 1995 г. неговата Първа частна банка беше рефинансирана от БНБ с 32 милиарда лева. Не зная какво е състоянието на Първа частна банка, но господин Моллов избяга оттам, продаде си акциите, доколкото знам и сега идва в туризма.
Извинете, но това си е жив грабеж. Друга дума няма.
Казвате, че в Съвета на директорите има преимущество на държавните фирми, като там са пет на четири представителите и председател на директорите е също човек от държавна фирма. Председател на Съвета на директорите, господин министър-председател, знаете ли, че е Иван Вълчанов, директор на "Интербалкан" понастоящем, бивш офицер от Държавна сигурност, бивш служител на "Тератон", в сделките с оръжие, бивш служител в "Инко"? Същият по силата на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията няма право да участвува в ръководството на това дружество, защото той самият има регистрирани: "Инвайс" - ООД, охранителна фирма, "Кай-92" - ООД, застрахователна и презастрахователна компания "Универсал" АД, регистрирана с решение 226-16 от 1993 г. във Велико Търново, в която негов съдружник е не друг, а небезизвестният Иван Йорданов Кочев, нареченият "Чомбе". И след като притежава тези фирми (едната му е застрахователна, забележете!), той няма право по Закона за защита на конкуренцията, чл. 15, да участвува едновременно, дори и три години след напускането на фирмата, в управлението на каквото и да е дружество.
Как вие ще реагирате на това и какви мерки ще вземете срещу този председател? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. И друг път спазвайте правилника.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Ако има нарушения на Закона за защита на конкуренцията, разбира се, те ще бъдат отстранени незабавно и виновните лица ще понесат съответните последици. Ненапразно Комисията за защита на конкуренцията е орган, който прилага Закона за защита на конкуренцията без прякото влияние на изпълнителната власт и без да й бъде по никой начин подчинена.
Аз направо предлагам да отправите материалите, с които разполагате по този въпрос, в комисията, за да започне производство и дело за защита на конкурентни интереси. И това, което комисията разпореди, както винаги досега, разбира се, ще бъде направено.
Искам само да припомня обаче във връзка с казаното от Вас в аргументацията на въпроса, че на практика е невъзможна схема, при която търговските дружества от туризма, включвайки се в застрахователния бизнес и обслужвайки сами себе си в това отношение, да печелят по-малко, отколкото сега, когато предоставят това другиму, на съвършено независещи от тях фирми, трупащи, разбира се, и свои норми на печалба.Това няма никаква икономическа логика, не се опитвайте да ни убеждавате в нея.
А за приватизацията на "Балкантурист" много държа да напомня, че тя бе извършена по време на служебното правителство от предишната председателка на Комитета по туризма, а не от сегашното ръководство и не при сегашното правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Проданов, ако сте отново без карта, разчитам да компенсирате с максимален лаконизъм.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Вярно е, че "Балкантурист" беше приватизирано по време на служебното правителство, но тогава същият господин Васил Велев беше председател на Комитета за туризма, изпълняващ длъжността. Публична тайна е, че този човек направи сума ти поразии в туризма. Включително вие имате становището на Парламентарната ни комисия по младежта, спорта и туризма от декември месец за поразиите, които направи този човек в туризма, но все още никакви мерки не се вземат, а ето поредният път, когато се раздава пак националното богатство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Михайлов, имате думата по процедурен въпрос, като се надявам, че сте прочели какво означава "процедурен въпрос" в правилника.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, на мен ми е необходимо само веднъж да прочета текста от правилника, за да го запомня, за разлика от председателя на Народното събрание, който в момента отсъствува и досега от многото четене не е запомнил правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, говорете по процедурния въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Процедурният въпрос, уважаема госпожо председател, се отнася до въпрос, който съм задал като актуален въпрос. На днешната дата преди 10 години се случи Чернобилската трагедия. Въпросът, който съм задал сега, има отношение към тази трагедия, защото и сега българското общество е разтревожено от съобщенията, че Чернобилската АЕЦ отново изпуска радиоактивни частици. Пожарите, които бушуват в този район, в тази зона, също тревожат хората. Отново се говори за радиоактивен облак.
Моят въпрос към министър-председателя е: обсъждат ли се в ръководеното от Вас правителство и вземат ли се необходимите мерки за предотвратяване въздействието върху населението от евентуално радиоактивно замърсяване, породено от нови радиоактивни емисии на АЕЦ "Чернобил" и други източници? Припомням, че е зловещо наследството на върхушката на вашата организация, защото българите бяха поразени от радиоактивното замърсяване много повече заради скриването на истината, отколкото беше възможно. Всички знаем добре това, няма защо да се повтаря. Не може обаче господин министър-председателят, независимо че има формалното право, да не отговори на този въпрос. Въпросът има изключителни морални измерения, защото радиацията поразява както избирателите на СДС, така и вашите избиратели, господин Виденов. Хлябът е еднакво скъп за всички българи, независимо от това дали са привърженици на една или друга политическа сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето! Изтече Ви времето, моля!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Мисля, че Вие сте длъжен днес да отговорите на този актуален въпрос, а не да бягате от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Грубо нарушение на правилника. При повторение днес ще ви отстраня от заседанието.
Питане от народния представител Васил Иванов Златаров относно изплащането на трудовите възнаграждения на работниците по дърводобива и строителството в Автономна ССР Коми и конкретно това за шест месеца на заварчика в поселище Благоево - Здравко Василев Камбов.
Има думата господин Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! В продължение на десетилетия стотици хиляди наши сънародници работиха по дърводобива и строителството в Автономна социалистическа съветска република Коми. За последните години на работа не са изплатени трудовите възнаграждения на работилите там. Разбрах, че бившият председател на Комитета по горите господин Христо Тодоров е замислил тези възнаграждения да се изплащат от Фонда "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища", но това е останало само в областта на пожеланията.
Ето защо Ви питам, уважаеми господин министър-председател: какъв е размерът на задълженията, които българската държава дължи на бивши работници в Коми; как има намерение да процедира с плащането им и ще бъдат ли начислявани лихви върху тези задължения? Също така чия е вината за създалото се положение - на руската или на българската страна?
Конкретният повод за това питане е настоятелната молба на господин Здравко Василев Камбов от град Стралджа, ул. "Мараш" N 18, който не е получил заплатите си като заварчик в поселище Благоево за шест месеца (декември 1993 - май 1994 г.). Същият има заболявания на лимфатичен възел и на тестисите. И двете се нуждаят от оперативно лечение. Заболяванията прогресират, ако не се предприеме своевременно лечение. Това е свързано с разходи, а той разчита само на тези свои неплатени още възнаграждения.
Затова Ви питам, уважаеми господин министър-председател, ще бъде ли възможно българският гражданин Здравко Василев Камбов да получи в най-къс срок сумите, които му се дължат за неговия труд в Коми?
Зад принципното решение на този въпрос стоят конкретните съдби на хиляди хора и техните семейства, за всяко от които това е въпрос на съществуване, а и на здраве, както е в горепосочения конкретен случай.
Искам да вярвам, че необходимото ще бъде направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин Златаров, с Решение N 22 на Министерския съвет от 18 януари 1994 г. беше прекратен съвместният дърводобив на територията на Република Коми. Към 30 септември същата година - 1994, вследствие влошеното финансово състояние на Стопанско обединение "Дърводобив и строителство", Република Коми, са останали за изплащане 216 млн. лв. заплати, начислени към 30 септември без дължимите лихви, с тях тази сума би била много по-голяма - на общо 4500 работници и служители за периода август 1993 - септември 1994 г. на работа в Коми.
С оглед набиране на средства за изплащане на заплатите на работниците и служителите с решение на правителствената ликвидационна комисия Стопанско обединение "Дърводобив и строителство", Република Коми, извършва разпродажба на дълготрайните материални активи - почивни станции в местността "Камчия" и в местността "Цигов чарк", както и на други сгради; дълготрайни материални активи, собственост на обединението в страната, в България, на обща сума 15 млн. лв.; започната е и в момента е в ход процедура на продажба и на последната недвижима собственост на обединението в България - сграда на Професионално-учебния център в град Батак на стойност 5,5 млн. лв.
По предложение на сегашното ръководство на Комитета по горите, а не на бившия председател на Комитета по горите господин Христо Тодоров, когото цитирате неправилно, Министерският съвет прие Решение N 195 на 2 май миналата година - решение, с което се даде право на Комитета по горите да предостави на "Дърводобив и строителство" 50 млн. лв. от фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища". Именно с тези средства бяха изплатени заплатите на работниците и служителите за месеците август, септември и октомври на 1993 г. за тяхната работа в Коми.
За изплащане на заплатите на работниците и служителите, които все още не са изплатени, съществуват няколко възможности: първо, събиране на вземанията от български дървообработващи целулозни предприятия и фирми към "Дърводобив и строителство". Това са вземания, които за периода 1990-1994 г. са в размер на 67 млн. лв., а с присъдените лихви те възлизат на над 178 млн. лв. В тези 178 млн. лв. дългове към "Дърводобив и строителство" - 158 млн. лв. са на дървообработващи предприятия към Министерството на промишлеността. Министерството на промишлеността е заявило намерението си да предприеме мерки за погасяване на тази задлъжнялост от 158 млн. лв. към Стопанско обединение "Дърводобив и строителство".
Втори способ - събиране на дълговете от руски предприятия и дружества в размер на 82 млн. лв. Въпросът е обсъждан с руската страна при срещи и контакти на различни равнища. Има разбиране по този въпрос и възможност той да бъде уреден при приемливи за двете страни условия. И въпреки че това не покрива цялата сума, все пак би било една значителна помощ за решаването на този много сложен социален въпрос.
И третият способ - това е използване за целта на неамортизираната част от основните фондове, собственост на Република България в Коми. Това е спорен въпрос между България и руската страна поради насрещни искове на руската страна. Неговото разрешаване може да опре и до международен арбитраж. Съвсем безотговорно господин Христо Тодоров навремето е подвел правителството на професор Беров, че тези пари са едва ли не в наличност и от утре могат да започнат да бъдат използвани за изплащане на дължимите към работилите в Коми заплати.
Така че въпреки полаганите усилия от правителството, от Комитета по горите и от правителствената ликвидационна комисия, въпреки използваните всички възможни средства за целта, Стопанско обединение "Дърводобив и строителство", Република Коми, в настоящия момент не е в състояние да се разчете със своите 3970 бивши работници и специалисти за задълженията си към тях през 1994 г. в размер на около 180 млн. лв. заедно с присъдените към момента лихви. Този многогодишен и сложен въпрос не може да има скоростно решаване, но при отстояване на разумна и последователна позиция работниците, които най-малко са виновни за всичко това, разбира се, ще получат заплатите си заедно с начислените лихви.
В обединението има комисия, която разглежда молбите на работниците и служителите. При тежки случаи - заболявания, социални проблеми и други подобни, се изплащат определени суми. Например, предвид тежкото материално и здравословно състояние на гражданина Здравко Василев Камбов, работил в "Дърводобив и строителство" като заварчик продължително време, комисията е взела решение в едноседмичен срок да му бъде изплатено цялото възнаграждение в размер на 26 хил. 584 лв., както и да му бъде оказана финансова помощ от някои от търговските дружества към Комитета по горите, поради социалните му проблеми. Това вече е сторено - господин Здравко Василев Камбов е получил цялото си възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Златаров, имате думата за допълнителни въпроси.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз мога само да благодаря за този отговор и за направеното за този нещастен човек. А по принцип мога само да пожелая и по-големи успехи в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Питане от народните представители Мариана Лукова, Александър Божков относно изплащанията на трудовите възнаграждения на работници и служители след ликвидацията на бившото обединение "Дърводобив и строителство", Коми.
Имате думата, госпожо Лукова.
МАРИАНА ЛУКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Питането, което отправяме към министър-председателя, е с входящ N 54 05 73 от 25 март 1996 г.
Уважаеми господин министър-председател, с Решение N 22 от 18 февруари 1994 г. е обявена ликвидацията на дейността на СО "Дърводобив и строителство", Коми, като не са изплатени дължимите заплати на всички работници и служители. Една част от тези хора сега са безработни, друга - с ниски доходи. Работниците и служителите, работили в дърводобива в Коми при извънредно тежки условия, нямат никаква вина за неплатежоспособността на бившото СО "Дърводобив и строителство". Това са обикновени хора и вероятно една част от тях са симпатизанти на БСП. Въпреки това днес - две години след приключване на дейността на СО "Дърводобив и строителство", хиляди работници, работили в Коми, не са си получили трудовите възнаграждения и полагащите им се плащания.
Въпросът ни, на който настояваме за ясен и точен отговор, към Вас, господин министър-председател, е: колко работници и колко служители, работили в Коми, към днешна дата не са си получили трудовите възнаграждения и други полагащи им се плащания?
Каква е общата задлъжнялост към тях заедно с лихвите.
Определете точната дата, до която потърпевшите работници и служители ще получат парите си.
Уважаеми господин министър-председател, като бивш служител на Комитета по горите аз съм запозната със стопанската дейност и ликвидацията на СО "Дърводобив и строителство", въпреки че не съм участвала на експертно и на междуправителствено ниво в преговори между българската и руската делегация по въпросите, касаещи съвместния дърводобив в Република Коми. Питането, което с господин Божков отправяме към Вас, е в резултат на множеството писма - ще покажа част от тях - цитирам едно от тях, което казва: на хилядите честно работили българи в Коми, които достойно изпълниха договора си и дълга си към държавата и бяха жестоко излъгани!
Уважаеми господин министър-председател, с интерес следя Вашите отговори на актуални въпроси и питания и познавайки Вашия маниер Ви призоваваме за ясен и конкретен отговор на поставения от нас с господин Божков социален проблем, касаещ съдбата на хиляди български семейства.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Госпожо Лукова, въпреки уговорката, която направихте, доколкото на мен ми е известно, Вие в качеството си на парламентарен секретар на Комитета по горите, макар и да не сте участвувала в международни преговори, сте участвувала при обсъждането на проблемите на Стопанско обединение "Дърводобив и строителство", Република Коми и при вземането на решения за неговата съдба в периода на прекратяването на съвместната дейност по дърводобива на територията на Република Коми. И като такава чудесно знаете, надявам се няма да отречете, че това е един от тежките за разрешаване проблеми, които правителството и Комитетът по горите наследиха. А някои от господата, които в момента изискват от правителството незабавното му решаване, би следвало да имат поне моралната отговорност за последиците от предприетите с Решение N 22 на Министерския съвет от 1994 г. действия. Действия, продиктувани, както сега става ясно, не от икономическа целесъобразност - поне степента на допустимия риск очевидно тогава е била далеч надхвърлена, - а вероятно са вземани по политически съображения прекратяването на икономическите връзки с един традиционен партньор.
В отговор на питането на народния представител от Парламентарната група на СДС господин Васил Златаров вече информирах народните представители за възможностите за изплащане на трудовите възнаграждения на работници и служители от "Дърводобив и строителство", Република Коми.
Ще повторя само основните неща. На всички работници и служители заплатите, дължими за работа до октомври 1993 г., са изплатени. Към 25 март 1996 г., когато е готвен отговорът на въпроса Ви, не е изплатено трудовото възнаграждение за периода на работа на 3970 работници и специалисти, считано от ноември 1993 г. до септември 1994 г. Това е трудово възнаграждение с общ размер около 180 млн.лв. заедно с присъдените законни лихви. Иначе сумата би била доста по-малка.
В зависимост от приключването на личните трудови договори и със завръщането им в Република България някои работници имат да получават неизплатени заплати за 1-2 месеца работа, а други - за целия период от ноември 1993 г. до септември 1994 г. - почти една година. При наличие на средства разчитането с работниците и служителите става по списъци, изпратени от предприятията, без разлика какво са работили. Специална комисия разглежда всички постъпили молби и при по-тежки случаи - споменах един от тях преди малко, - като заболявания, социални проблеми и други и при съответната възможност решава изплащането на определени суми.
Въпросът е обсъждан и на проведените заседания на Междуправителствената българо-руска комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество, която до неотдавна се ръководеше от българска страна от вицепремиера Кирил Цочев, а отскоро се ръководи от българска страна от вицепремиера Дончо Конакчиев. На последното, четвърто заседание на комисията, проведено в Москва, е определен срок за изясняване на претенциите между двете страни. Вече споменах, че руската страна също има претенции към българската.
При това положение точната дата за изплащане на заплатите на работниците и служителите, за което разчитаме основно на българската собственост в Коми, такава точна дата не може да бъде определена. Тя е в зависимост от реализацията на вземанията, предимно от разпродажбата на българските активи там. По-реалистично е събирането на вземания от дружества при предприятията към Министерството на промишлеността, за което говорих. Там ангажиментът, поет от Министерството на промишлеността, е с едногодишен срок. Споменах, че е възможно да се наложи решаването на въпроса и в международен арбитраж, а дотогава да се използуват изцяло приходите от разпродажбата на имуществото на стопанското обединение в България, от вземанията му от български фирми и от някои допълнителни фондове. Те не са достатъчни, но все пак помагат до генералното решаване на въпроса в преговорите с руската страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Думата има народната представителка Марияна Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин министър-председател! Информацията, която ми дадохте, и тази, която аз съм получила от директора на СО "Дърводобив и строителство" се разминава. С писмо от директора - ето го пред мен и ще Ви го покажа - директорът господин Стамов ми съобщава: "Броят на работниците, работещи на територията на Република Коми за цитирания период е около 4000 български граждани. Също около 4000 не са си получили заплатите за времето ноември 1993 - септември 1994 г. Сумата за неизплатените заплати и отпуски за горния период е 146 млн.лв. без лихвите." Вие ми цитирате сумата 180 млн.лв. с лихви. Аз обаче дълбоко се съмнявам, защото твърдя, че лихвите многократно надвишават сумата, която се дължи за заплати. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос, на който настоявах за ясен, конкретен и точен отговор, е Вие и Вашето правителство да се ангажирате лично и да определите точно конкретната дата, към която потърпевшите работници и служители ще получат парите си.
Също така не ми отговорихте, във въпроса ми имаше следното: колкото работници и служители не са си получили заплатите? В моята справка, която съм получила от господин Стамов, става въпрос за 4000 работници. Има ли и служители, които не са получили своите възнаграждения?
И много Ви моля, отговорете и определете точната дата, на която хората да получат своите възнаграждения, тъй като в момента стотици хиляди семейства ни слушат и очакват Вашия отговор и Вашата ангажираност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Госпожо Лукова, пред мен е официално писмо от Комитета по горите, подписано от неговия председател инж. Карамфилов. От него цитирам буквално следното, което би трябвало да бъде меродавната информация и в Стопанско обединение "Дърводобив и строителство", Коми: "На всички работници и служители до месец октомври 1993 г. заплатите са изплатени. Към 25 март 1996 г. не е изплатено трудовото възнаграждение за периода от месец ноември 1993 г. до месец септември 1994 г. на 3970 работници и специалисти в размер общо на 180 млн.лв. с присъдените лихви към момента." Това според мен е абсолютно меродавна информация, която, ако желаете, би могла да бъде препотвърдена и писмено пред Вас от Комитета по горите и от Стопанското обединение "Дърводобив и строителство".
Що се касае до конкретната дата, в рамките на която ще бъдат решени проблемите на работилите в Коми, за които те самите, разбира се, не носят абсолютно никаква вина, Вие няма да отречете предполагам, че правителството, Комитетът по горите и самото Стопанско обединение са най-заинтересовани това да бъде направено час по-скоро, за да не се трупат огромни лихви. Възможностите са ограничени. Радикалното решение, разбира се, е свързано с изясняване на взаимните проблеми с руската страна. Взаимно сме си поставили срока това да стане през тази година. Въпреки че ще доведе до известно утежняване на общата сума поради дължимите лихви, ние ще се постараем да спазим този реален, разумен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Лукова, имате думата да изразите отношението си към отговора на питането.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Господин министър-председател, аз не съм доволна от отговора и смятам, че още по-малко ще бъдат доволни хората, които ни слушат, техните семейства. Трябва да Ви кажа, че от писмата, които получавам, се разбира, че в много от тези семейства и двата члена не работят, те са безработни. Те нямат дори пари да съдят Стопанско обединение "Дърводобив и строителство".
Затова много Ви моля, ангажирайте се лично Вие и Вашето правителство с по-скорошното определяне на точна и конкретна дата, за да намерите пари и да изплатите необходимите възнаграждения на работниците и служителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Актуален въпрос на народната представителка Лорета Николова по същата тема - относно неизплатени трудови възнаграждения в "Дърводобив и строителство", Коми.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Самият факт, че и аз трета тук заставам пред всички вас, за да задам един въпрос, който касае същата материя, показва колко значим е той за доста граждани на нашата страна.
Моят актуален въпрос касае изплащането на трудовите възнаграждения на господин Величко Иванов Величков и госпожа Елена Владимирова Величкова от Стопанско обединение "Дърводобив и строителство" - Коми, сега в ликвидация, на подчинение на Комитета по горите.
Господин Величков е работил в Република Коми, в Междуреченск като главен инженер на цех "Разстройка и товарене" - Долен склад от 31 август 1989 г. до 29 септември 1994 г.
Госпожа Елена Величкова е работила в Република Коми, Междуреченск, като лаборант в цех "Щепи" от 28 август 1990 г. до 29 септември 1994 г. В продължение на почти три години господин и госпожа Величкови не са получили своето трудово възнаграждение за последната една година от трудовия им договор.
На повдигнатия от мен проблем Софийски градски съд чрез изпълнителен лист на Решение по дело N 2196 и N 6296 от 14 март 1995 г. осъжда Стопанско обединение "Дърводобив и строителство" - Коми, Дирекция "Набиране на кадри и разчитане с работници" да заплати на господин Величко Иванов Величков сумата от 115 356 лв., заедно със законната лихва и на госпожа Елена Василева Величкова сумата от 30 570 лв., заедно със законната лихва.
Въпреки решението на Софийски градски съд от Стопанско обединение "Дърводобив и строителство" - Коми, продължават да твърдят, че пари няма.
"Странното е обаче, че няма ръководни кадри на обединението, които да не са получили своите трудови възнаграждения, а тази подигравка се извършва с обикновените технически и изпълнителски кадри" - се твърди в отправеното до мен писмо от жалбоподателите.
Уважаеми господин Виденов, кога тези хора, които в никакъв случай не са единствените, ще получат своите заработени пари?
В потвърждение на това бих искала да кажа, съжалявам, че не нося писмата, които също като госпожа Лукова аз съм получила и то от хора, които не са в моя избирателен район, които поставят пред мен същия въпрос. Само че за разлика от проблема, който конкретно поставям пред вас, те визират, че не са имали средства, за да заведат дело срещу Стопанското обединение "Дърводобив и строителство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Госпожо Николова, в отговор на питанията на народните представители госпожа Лукова и господин Златаров подробно разясних финансовото състояние на Стопанско обединение "Дърводобив и строителство", Република Коми и възможностите, които правителството и Комитетът по горите имат да реализират, за да бъдат изплатени заплатите на работниците и специалистите, работили в обединението през последните години на неговото съществуване, по-специално между есента на 1993 г. и есента на 1994 г.
Конкретно по интересуващия Ви случай.
Господин Величко Иванов Величков и съпругата му госпожа Елена Василева Величкова са работили в селище Междуреченск и имат да получават посочените от Вас суми. Впрочем господин Величков е работил в предприятието в продължение на пет години като главен инженер на Долен склад, което е една от най-отговорните ръководни длъжности в обединението. Така че ако критерият, по който се изплащат забавените заплати дава приоритет на ръководните кадри, както Вие твърдите, то би следвало господин Величко Величков отдавна да е получил парите си. Това не е така.
Издължаването към работилите в Република Коми просто е пряко свързано с уреждане на очакваните постъпления от руската страна и очакваните постъпления от Министерството на промишлеността в стопанското обединение, за което както вече споменах се полагат усилия да протича по-бързо и в по-големи мащаби. Използват се всички, без изключение, активи на стопанското обединение както в България, така и в Коми. Вземанията му от редица държавни предприятия и помощта на някои държавни фондове, имащи макар и косвено отношение към дърводобива. Тези възможности, разбира се, са ограничени, но трябва да се използват по предназначение - за удовлетворяване законните претенции на работилите в Коми.
Господин Величков очевидно има тези права. Те трябва да бъдат уважени от стопанското обединение изцяло, според съдебното решение така, както се реализират изпълнителни листове. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата госпожа Николова да изрази отношението си към отговора на министър-председателя.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Аз благодаря на господин министър-председателя за отговора, който ми даде, но не бих казала, че съм доволна от него. Така също не биха били доволни и господин и госпожа Величкови, а сигурно и всички други граждани, които имат този проблем в страната. Те добре чуха Вашите обяснения и мисля, че те самите ще си направят изводите за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Последният актуален въпрос към министър-председателя е от народния представител Стоян Райчевски относно Постановление N 24 на Министерския съвет, ограничаващо възможностите на българи от ОНД да влизат и пребивават в България.
Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Вашето правителство доказа с многократни свои действия, че не умее да защитава добре българските национални интереси. По този въпрос от тази трибуна многократно са произнасяни подобни оценки и упреци към Вас и оглавявания от Вас кабинет. Повдигнатият от мен въпрос засяга един друг аспект от защитата на националните интереси на България, а именно грижата и закрилата на българските общности зад граница, наричани не съвсем уместно "българи в чужбина".
Тъкмо те са показателят и критерият дали едно правителство, една държавна политика защитава националните си интереси така, както би трябвало да ги прави всяка една уважаваща себе си нормална държава. Срещите и разговорите ми с техни представители ме убеждават в противното. Този проблем е толкова сериозен и голям, че за него заслужава да се посвети отделен въпрос и може би разисквания в тоя парламент.
Преди да пристъпя към конкретния повод, за който поставям актуалният си въпрос към Вас, ще направя още едно малко отклонение.
Вашето правителство и вашата партия много често се позовават на добрите си отношения и връзки с определени политически сили и правителството в съседна нам Гърция. От гръцката страна съвсем определено се заявява например, че каракачаните в България, които говорят гръцки език и са носители на стари балкански традиции са моста на дружбата между двете държави - България и Гърция. Аз лично приветствам тази теза. Но защо не съм чул никъде представители на вашето правителство да заявяват официално пред гръцката страна, че българите мохамедани например в Северна Гърция са моста на дружбата между България и Гърция? И сега позволете ми да задам конкретния си въпрос!
Уважаеми господин Виденов, с Постановление на Министерския съвет N 24 от 12 февруари 1996 г., с което се изменя и допълва тарифа N 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието в точка 14 се завишава два пъти и половина таксата за нотариалната заверка на поканата, която всички чужди граждани трябва да заплащат, за да влязат в България. Това се отнася и за българите от ОНД и от други страни на Източна Европа.
Искам да ви припомня, че в Таджикистан, Казахстан, дори и в Украйна 70 и повече долара са твърде голяма сума, като се има предвид, че там някои работят и за по 1 или 2 долара на месец.
Защо Министерският съвет третира еднакво нашите сънародници с останалите чужди граждани, когато става въпрос за влизането, пребиваването или завръщането им в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отклоненията Ви изяждат времето, след това се сърдите на мен.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Възнамерява ли правителството да изпълни промени в този и в други нормативни актове, чрез които да облекчи режима за влизане и пребиваване в България на нашите сънародници, особено от страните на ОНД, желаещи да посетят или да се завърнат в своята историческа родина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има думата министър-председателят Жан Виденов.


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Райчевски! Не мога да се въздържа от коментара на Вашето встъпление, а то е, че вашата политическа сила отдавна е доказала как могат целенасочено да се рушат отношенията ни с държави, в които живеят наши сънародници. И доказателство за това е абсолютно неуместното Ви встъпление - кам я Гърция, кам го ОНД. Нищо не помагате с такъв род питания да се облекчи съдбата и да се усили съпричастността на нашите сънародници към тяхната родина, независимо от това къде живеят, а просто злоупотребявате популистки с реално съществуващи въпроси.
Актуалният Ви въпрос се отнася до точка 14 по § 3, раздел Б "Нотариални такси" на тарифа N 1. Действително с Постановление N 24 от 12 февруари 1996 г. точка 39а от тази тарифа N 1 се изменя. Изменението се отнася до таксата за заверка на покана-декларация за частно посещение на чужденец в Република България, която е завишена от 2 хиляди на 5 хиляди лева.
Във Вашия въпрос се опитвате да заявите загриженост за нашите сънародници, които се приравняват по статут с останалите чуждестранни граждани, когато става въпрос за влизане и пребиваване в България. Действащото ни законодателство обаче приравнява тези наши сънародници към статута на чуждестранен гражданин, защото липсва ясен законов критерий за това - кои са чуждестранни граждани от българска народност в момента, когато подават покана за влизане в страната.
Независимо от това, в тарифа N 1 въпросната такса се отнася и за тази категория граждани - нашите сънародници. В действащата тарифа и по-специално раздел Г, озаглавен "Такси, събирани от Министерство на правосъдието", точка 55 предвижда по молби за придобиване и за възстановяване на българското гражданство облекчени тарифи на таксите и това демонстрира, че загриженост при изработването на тарифата е проявена. За лица, на които родителите или единият от родителите е български гражданин или е от българска народност, се таксуват със суми в размер на 500 лева по таксите, събирани от Министерството на правосъдието. Докато за останалите лица - чуждестранни граждани, предвидената сума е 5 хиляди лева, десет пъти по-голяма.
Освен това в точка 59 от тарифа N 1 за удостоверение за придобиване или възстановяване на българско гражданство от лица, на които родителите или единият от родителите е български гражданин или е от българска народност, се предвижда такса в размер от 500 лева, докато за други лица - чуждестранни граждани, таксата е в размер на 7 хиляди лева - многократно по-голяма.
Привеждам тези примери, за да докажа, че очевидно лицата от българска народност се ползват с облекчение при придобиване на българско гражданство. Това би било напълно възможно при съответното желание от тяхна страна. Това е основният проблем, който би трябвало да се разясни тогава, когато става дума за наш сънародник, живеещ в чужбина.
По аналогия с цитираното облекчение би могло, разбира се, но по законодателен ред да се предвиди облекчение за случаите на влизане и пребиваване в България на чуждестранни граждани от българска народност преди това да е уредено, това обаче може да стане едва след приемане от Народното събрание на законов текст, който да дава ясен критерий за наличието и начините на констатиране на това качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Господин Райчевски има думата да изрази отношение към отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин премиер! С това, което Вие тук изложихте, Вие потвърдихте, че всъщност нашите сънародници плащат завишени такси, равни на тези, които трябва да плащат и чуждите граждани.
Ако Вие действително сте загрижени за тях - това, което искате да ни убедите, и е необходимо за това някаква норма или решение на Народното събрание, нека или защо Министерският съвет, който оглавявате, не внесе такова предложение? Вие имате тази възможност, имате парламентарното мнозинство.
А относно това дали ние или аз лично сме загрижени за нашите сънародници в чужбина, ние сме го доказали със своите действия и няма да ви убеждавам тук, хората го знаят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
С това приключиха въпросите и питанията към министър-председателя Жан Виденов.
Постъпил е междувременно писмен отговор от министър-председателя Жан Виденов на питане от народния представител Руслан Сербезов.
И писмен отговор от заместник-министър председателя и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров на питане от народния представител Константин Тодоров.
Следва актуален въпрос от народната представителка Ана Георгиева Миленкова относно ерозията на българския бряг по течението на река Дунав към господин Дончо Конакчиев - заместник-министър председател и министър на териториалното развитие и строителството. Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин заместник-министър председател, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът с ерозията на българския бряг по течението на река Дунав е много сериозен. Той не е нов и с годините се поставя все по-остро. Отлагането му във времето води до необходимост от увеличаването на разходите, за да бъде решен.
В Силистренския район той се поставя настойчиво в района на село Попина, община Ситово, а отскоро в село Ветрен, община Силистра, има проблеми на територията в самото населено място.
Имайки предвид неблагоприятния финансов пейзаж през настоящата година и незабавните потребности от брегоукрепителни работи в района, Ви моля най-учтиво да отговорите кои са приоритетните участъци за укрепване и защита от ерозия на брега на река Дунав за осигуряване на средствата на национално ниво през настоящата година?
Включена ли е Попина в тези приоритети и ако е - да, с каква сума и кога ще започне извършването на брегоукрепителните работи?
Какви са възможностите за решаване на въпросите на Ветрен? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Има думата министър Дончо Конакчиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Миленкова! Действително въпросът с ерозията на българския бряг по течението на река Дунав е много сериозен. На много места реката унищожава годишно по няколко метра от българската територия и при пълноводие застрашава откъсване защитните диги на крайречните ни низини.
Като изхождаме от сериозността на проблема, в Министерство на териториалното развитие и строителството сме заложили в инвестиционната си програма за текущата 1996 година следните разработки.
Първо, изработване на планово задание и програма за проектопроучвателни работи и определяне на приоритетните участъци за укрепване и защита от ерозия на брега на река Дунав. Въз основа на тази програма ще бъде разработена генерална схема за укрепване на брега на река Дунав по подобие на разработената и приета през 1988 година от Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при Министерството на териториалното развитие и строителството генерална схема за брегозащита на
Черноморското крайбрежие. Значи аналогично на мерките, които са предприемани и се предприемат по Черноморското крайбрежие, такъв подход и към брега на река Дунав.
Второ, възложено е изработване на работен проект за укрепване брега на река Дунав в района на пристанище Попина, за който Вие конкретно ме питате, със срок 30 май 1996 година.
Изпълнител на горните две разработки е "Транспроект" - София. След приемане и утвърждаване на работния проект за пристанище Попина, ще възложим изпълнението му през лятото на настоящата година. Разбира се, ще изчакаме оттеглянето на високите, така наречените "черешови води". Най-вероятно това ще стане в началото на месец юли. За целта сме предвидили строително-монтажни работи за 2.5 милиона лева.
За района на село Ветрен досега не е бил поставян въпросът в Министерството на териториалното развитие и строителството за необходимост от укрепване на брега и въпросът ще бъде проучен. Благодаря.
Аз още един път искам да подчертая важността, която придаваме на проблема за укрепване на брега на река Дунав, и конкретните мерки, които сме набелязали, в това число за района на Попина като приоритетен обект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Госпожа Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви! Разбирането, което министерството и Министерският съвет отдават на въпроса, е основание действително за надежда. Внимание заслужава обстоятелството, че смяната на контура на брега обосновава смяната на националната граница на България. Тревогата на общинската власт в Ситово е огромна и не бих искала живеещите в Попина да осъмнят някой ден, плувайки по Дунава на салове на собствените си легла, тъй като сега ерозията е видима с просто око и състоянието действително е драматично.
Надеждата е в разбирането на правителството за неотложността за решаване на този въпрос и аз Ви благодаря, че е налице това разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Следва огромна група въпроси и питания към заместник-председателя на Министерския съвет господин Светослав Шиваров, който е и министър на земеделието и хранителната промишленост. Дванадесет въпроса и питания.
Първият е от народния представител Боян Борисов Киров относно преобразуване на ПИГС - 93 - ЕООД в ПИГС - 93 - АД. Има думата господин Киров.

БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 31.10.1995 г. Ямболски окръжен съд извършва преобразуване на ПИГС - 93 ЕООД в ПИГС - 93 АД, като едновременно с това осъществява прехвърлясне на дружествен дял от преобразуваното ПИГС - 93 АД на ПИГС - 95 АД село Маломир. Акционери в новото акционерно дружество са: българската държава, собственик на 4507 поименни акции от по 1000 лв. всяка и ПИГС - 95 АД, собственик на 18 027 поименни акции от по 1000 лв. всяка. В резултат на това решение Ямболският окръжен съд превръща ПИГС - 95 АД в собственик на 80 на сто от свинекомплекса в село Маломир. Тоест срещу 18 млн. лв. ПИГС - 95 АД става собственик на дълготрайни активи, които през 1975 г. са стрували 22 млн. лв., на 5 км път, който ги обслужва и на 46 дка застроена земя. В същия свинекомплекс в момента на решението има животни, които са оценени просто като свинско месо - при продажна цена 55 лв. за килограм надхвърлят 150 млн. лв. Оказа се, че свинекомплексът заедно с животните в него е продаден на стойност десетина пъти по-малка от тази, която може да бъде реализирана без никакви усилия и в същия ден на пазара.
От казаното дотук е ясно, че стойността на свинекомплекса е грубо занижена, с което са накърнени интересите на държавата и е облагодетелствана фирмата ПИГС - 95 АД. Служители от вашето министерство нееднократно са били предупреждавани в устна и писмена форма за подготвянето на сделката при тези крайно неизгодни за държавата условия.
Господин министър, моля да ми отговорите смятате ли да потърсите лична, включително и съдебна, отговорност на замесените в сделката лица.
Второ, смятате ли да атакувате сделката с всички позволени ви от закона средства, за да защитите интересите на обществото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Киров.
Има думата Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Киров! В качеството си на заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост Ви уверявам, че една от основните насоки в моята дейност е контролът за законосъобразност на служебните действия на подчинените ми служители.
В моя отговор на питането на народния представител господин Васил Златаров, касаещо отчасти и проблеми, свързани с посочената от вас сделка, поясних, че с договор N 7 от 18.01.1995 г., подписан от министъра на земеделието и хранителната промишленост - по-точно тогава само на земеделието - в качеството на орган по чл. 3, ал. 1, точка 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и от изпълнителния директор на ПИГС - 93 АД, учредено от лица от управленческия състав на ПИГС - 93 ЕООД, кандидатствали и спечелили преговорите с потенциални купувачи, е сключена приватизационна сделка по реда на чл. 25, ал. 1, точка 5 във връзка с чл. 25, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, понастоящем отменени прочем с Закона за изменение и допълнение на същия закон за продажба на дружествени дялове, съставляващи 80 на сто от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с фирма ПИГС - 93 и седалище село Маломир, Бургаска област. Със заповед N 2 от 3 март 1995 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост същият дава съгласие на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 19, точка 7 от Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията и във връзка с точка 12.1 и 12.2 от посочения по-напред договор N 7 за преобразуване на ПИГС - 93 ЕООД в акционерно дружество с фирма ПИГС - 93 АД.
С решение от 31.10.1995 г. на фирмено отделение на Ямболския окръжен съд се постановява вписване в търговския регистър при съда на преобразуваното и на ново обстоятелство прехвърляне на дружествения дял от ПИГС - 93 ЕООД на ПИГС - 95. Купувачът е по договор N 7, както и акционерите в ПИГС - 93 АД, а именно българската държава и ПИГС - 95 АД. Надлежно е вписан и представител на държавното участие в състава на Съвета на директорите на ПИГС - 93 АД. Държавното участие в размер на 4507 акции по 1000 лв. всяка е заделено за реализиране правата на лицата по чл. 5, ал. 2 от закона.
Твърдението ви, че в резултат на това решение Ямболският окръжен съд превръща ПИГС - 95 АД в собственик на 80 на сто от свинекомплекса в село Маломир, т.е. срещу 18 млн. лв. ПИГС - 95 АД става собственик на дълготрайни активи, които през 1975 г. са стрували 22 млн. лв. и т.н., не отговаря на истината. А заключението ви, че стойността на свинекомплекса е грубо занижена, с което се накърняват интересите на държавите и е облагодетелствана фирма ПИГС - 95 АД, е неоснователно по следните причини.
С протокол от 28.12.1994 г. е приета оценката и правният анализ на ПИГС - 93 ЕООД село Маломир, извършени съгласно разпоредбите на Наредбата за оценката на обектите, подлежащи на приватизация. Въз основа на оценката е приета и цената на 80 на сто дялове от капитала на дружеството в размер на 88 млн. лв. Същата цена е предложена на купувача и е приета от него съгласно точка 4.1 от договор N 7 от 1995 г. за продажба на дял от ПИГС - 93 ЕООД.
Видно е, че предмет на договора са дялове, представляващи 80 на сто от капитала на дружеството, а не активите на същото и че цената не е 18 млн., а 88 млн. лв.
Уважаеми господин Киров, съгласно документите, с които разполагаме, извършването и приемането на оценката, както и предложената от продавача цена са в съответствие с нормативната уредба. Би било желателно посочените във вашия актуален въпрос парични стойности и изводите ви за сделка, сключена при крайно неизгодни за държавата условия, да бъдат подкрепени със съответните документи. Ако разполагате с такива, ще ви бъда признателен да ми ги предоставите по надлежния ред, което, сам разбирате, е оптималният начин да изразите и вярвам във вашата искрена загриженост за защита на държавните интереси.
Съгласно точка 12.1 от цитирания вече договор - в едномесечен срок да се впише промяната в регистрацията на дружеството, като се преобразува в акционерно дружество с държавно участие, което предписание Ямболският окръжен съд е отразил с влизането в сила на споменатото от вас решение, след като е осъществил съответния контрол.
На основание чл. 17, ал. 4 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и във връзка с преобразуването на ПИГС - 93 ЕООД в ПИГС - 93 АД и увеличаването на капитала му продавачът е изготвил съответното уведомление, че сделката и оценката на целия капитал по метода "чиста стойност на активите" е 120 254 хил. лв.
Уважаеми господин Киров, след като ми предлагате да атакувам сделката с всички позволени ми от закона средства, за да защитя интересите на обществото, би следвало да посочите и съответните основания за това, тъй като, смея да се надявам, че и на вас са известни тези средства, за които апелирате.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шиваров. Господин Киров, имате думата да изразите Вашето становище по отговора.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Както ми стана известно, за съжаление по-късно, след като бях задал моето питане, била е извършена проверка от компетентните органи по начина, по който е извършена оценка на дружеството и се оказва, че част от активите, които са собственост на дружеството и са предмет на сделката, не са били взети предвид при оценката. И аз ще ви предоставя тези материали. Разбира се, сега не мога да ви питам за това, защото и на мен ми стана известен този въпрос по-късно, за да се убедите в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Киров. Пак Вие имате думата за следващия актуален въпрос относно отдаване под наем на обработваема земя в село Зорница.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Общинската поземлена комисия - град Стралджа признава 1942 декара държавна земя на територията на кметството в село Зорница за държавна. По съответното решение има спор между селото и общинската комисия - град Стралджа. На отправените възражения по този въпрос, свързани с претенциите на жителите и кмета на селото, че на тяхна територия не е имало държавен поземлен фонд и тази земя или поне голяма част от нея трябва да бъде обявена за общинска, до днес ОПК - Стралджа не е отговорила.
По време на така възникналия и нерешен до днес конфликт регионалната служба в град Ямбол на 21.06.1994 г. сключва договор със ЗПК "Зора" село Зорница, отдавайки под наем за временно ползване на ЗПК "Зора" спорната земя. Срокът за ползване в договора не е споменат. Поради споровете около собствеността ЗПК "Зора" в село Зорница, забавя изплащането на предвидените в договора суми. Но в крайна сметка сумите, заедно с лихвите по закъснението са изплатени. Никъде в договора обаче не е предвидено неговото прекратяване при закъснение в плащането. Нещо повече, чл. 2 на договора гласи, че земята се предава, съответно приема, след прекратяване на договора с двустранно подписан протокол, в който се отразява състоянието на земята. Нито е бил съставен подобен протокол, нито ЗПК "Зора" е получила предупреждение за едностранно прекратяване на договора. Но на 31.09.1995 г. регионална служба "Земя и поземлена собственост" - Ямбол, обнародва съобщение в ямболския вестник "Делник" за търгове за отдаване под наем на свободните обработваеми земи от държавния поземлен фонд, в който, между другото е обявено, че търгът в община Стралджа ще се проведе на 19.09.1995 г. От съобщението не е ясно конкретно в кои кметства ще отдават земя под наем. Никой не е предупредил нито кмета на Зорница, нито ЗПК "Зора", нито жители на селото за този търг и че на него ще се предлагат въпросните 1942 декара.
През това време жителите на село Зорница са твърдо убедени, че за тях има договор, който продължава да бъде в сила. В резултат на търга се явява един-единствен кандидат от град Ямбол, който естествено го и печели. Това довежда до сериозно социално напрежение в селото. Създава се впечатление, че това е едно отмъщение на регионалната служба заради претенциите на селото към земята.
При провеждането на търга са извършени някои нарушения:
1. Съобщението за търга не е обнародвано в централен ежедневник.
2. Не е спазено изискването на Наредбата за търговете, според което той трябва да се проведе най-малко 30 дни след последната публикация. В случая публикацията е на 13 септември, а търгът е обявен и се провежда на 19 септември, тоест след шест дни.
3. Продължава да съществува неанулиран договор със ЗПК "Зора" за отдаване под наем на същата тази земя.
Господин министър, аз знам, че Вие не сте запознат със случая, защото събитията, за които става дума, са отпреди Вие да бъдете министър. Но мен ме интересува имате ли намерение да промените стила на работа в службите на повереното ви министерство? В конкретния случай, смятате ли да наредите проверка по спора за собствеността на многократно цитираната земя?
Второ, ако тази проверка установи небрежност и грубо отношение от страна на Поземлената комисия - град Стралджа, от което се оплакват жителите на село Зорница, ще накажете ли съответните длъжностни лица?
И трето, кога ще бъде анулиран търгът, извършен при толкова нарушения, и как ще бъдат наказани виновните длъжностни лица? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Има думата Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост. Заповядайте, господин Шиваров.
ЗАМ. - МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Киров! На поставените от Вас въпроси относно собствеността на държавните земи в землище в село Зорница в община Стралджа и тяхното ползване чрез отдаване под наем в предходните и настоящата година Ви уведомявам следното:
Първо, по спора за собствеността на възстановените земи от държавния поземлен фонд.
Произходът на заявените и възстановени земи от държавния поземлен фонд в землището на село Зорница е от изкоренени гори, изключени от държавния горски фонд и превърнати в обработваеми земи по Постановление N 2963 от 1950 г. и Постановление на Министерския съвет N 255 от 1958 г., както и Решение на Министерския съвет N 70 от 1963 г.
С Решение N 9651 от 4.06.1993 г. Общинската поземлена комисия в град Стралджа от общо заявените 2232 декара признава правото на собственост на държавата по реда на чл. 18ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи върху 1550 декара.
Правомерността на решението на поземлената комисия се потвърждава и от Постановление N 139 от 1994 г. на Министерския съвет, според което установените и картирани площи от изкоренените гори, превърнати в обработваеми земи, преминават към държавния поземлен фонд.
Към настоящия момент планът за земеразделяне на село Зорница е окончателно приет. На държавата е възстановено правото на собственост по реда на чл. 27 от правилника върху 1550 декара с решение N 93 от 7.02.1996 г. Извършен е въводът и трасирането на земите от държавния поземлен фонд от фирмата-изпълнител.
Второ, по ползването на земите от държавния поземлен фонд в землището на село Зорница чрез отдаване под наем.
За стопанската 1993-1994 г. на основание признато право на собственост на държавата върху земите и в изпълнение на указанията за отдаване под наем на свободните земи от държавния поземлен фонд и с цел ефективното им използване, Регионална служба "Земя и поземлена собственост" - град Ямбол, сключва договор със Земеделската производителна кооперация "Зора" под N 2 от 24.06.1994 г.
В т. 1 от договора изрично е упоменат срокът, за който са предоставени за ползване земите от държавния поземлен фонд до 31.10.1994 г., тоест за една година.
Твърдението на кооперацията, че не е споменат срокът и е следвало да продължи стопанисването на държавните земи и през следващите стопански години на основание подписан договор през 1994 г., е неоснователно. Въпреки многократните предупреждения от експертите на регионалната служба, както и изпратената писмена покана, Земеделската производствена кооперация "Зора" заплаща дължимата сума по договора за 1993 - 1994 г. в размер на 54 430 лева едва на 11.10.1995 г., тоест след едногодишно закъснение и то без да са начислени лихви за този период, както се твърди във Вашия актуален въпрос.
През стопанската 1994 - 1995 г. Земеделската производителна кооперация "Зора" се самонастанява върху въпросните държавни земи, като отказва да сключи договор и съответно да заплати наем за ползването им.
С наше писмо от 27.11.1995 г. кооперацията е уведомена, че ще бъде заведено дело за пропуснати ползи от държавата. За настоящата 1995 - 1996 г. в изпълнение на т. 12 и т. 13 от Указанията за отдаване под наем на свободните земи от държавния поземлен фонд за стопанската 1995 - 1996 г., експертите от Регионалната служба "Земя и поземлена собственост" - Ямбол, с писмо от 18.08.1995 г. са уведомили Областната земеделска служба - Бургас и всички кметове на общините за реда и условията за отдаване под наем на държавните земи, като са приложили и справки за размера на същите по общини и населени места. Своевременно всички кметове на община Стралджа са събрани в общината от заместник-кмета Бойчев, който ги е запознал със съдържанието на писмото на регионалната служба и указанията към него. На база подадени данни за държавните земи, съгласно указанията, кметът е следвало да уведоми населението, чрез писмени обяви, поставени на подходящи места, за земите, които ще се отдават под наем или чрез местните и регионални радиовъзли. След изтичане на 14-дневния срок от обявяването на земите и поради непостъпване на молби-декларации от безимотни и малоимотни граждани от село Зорница, регионалната служба с писмо до редакцията на в "Делник" е дала обява за провеждането на търгове по общини в регион Ямбол. Търгът за община Стралджа е насрочен за 19.09.1995 г.
Предвид обстоятелството, че търговете по отдаване на свободните държавни земи под наем ще се провежда по общини от съответните регионални служби, от министерството е прието обявяването да става чрез местните ежедневници и средства за информация, а не чрез централните.
Действително не е спазен предвиденият по Наредбата за търговете 30-дневен срок от обявяването до провеждането на търга. Съкращаването на срока е било продиктувано от необходимостта от спазване на агротехнически срокове за сеитба, като е взет предвид и факът за осведоменосттта на кметовете. В указания в обявата срок търгът за община Стралджа е проведен. Съставен е протокол, от който е видно, че за държавните земи в землището на село Зорница се е явил само един кандидат, който е внесъл предвидения 10 на сто депозит. Съгласно т. 27 от указанията, при явяване само на един кандидат търг не се провежда, а земята се отдава на кандидата по тарифата, определена от министъра на земеделието и хранителната промишленост.

По този ред на господин Желязков са предоставени 566 дка земеделски земи от държавния поземлен фонд в землището на с. Зорница. В 7-дневен срок той е внесъл дължимата сума по договора.
Господин Киров, на основание така изложените факти по поставените от Вас въпроси в заключение изразявам следното становище: Общинската поземлена комисия в гр. Стралджа е възстановила правото на собственост на държавата на основание предоставените й доказателствени материали и по-нататъшното оспорване на собствеността следва да става по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
При провеждането на търга за 1995-1996 г. за отдаване под наем на държавните земи в с. Зорница не са констатирани съществени нарушения, които да налагат отмяната на търга. Предстои отдаването под наем на останалите след търга 984 дка държавни земи.
За съжаление, предвид гореизложеното, през изтеклите години кооперация "Зора" не е била коректен наемател. В изпълнение на точка 6 от указанията - на лица, които са наемали предходните години и не са заплатили наема или са просрочили дължимите вноски, не се отдават под наем свободни земи от държавния поземлен фонд - обстоятелство, което ограничава възможностите на кооперацията да наеме за тази година останалите държавни земи.
В заключение държа да ви уведомя, че ползването на държавните земи от кооперации в други землища на община Стралджа става неправомерно, като не се допуска наемателите да обработват земите, предоставени им било със заповед от министерството, или спечелени на търг. Упражнявайки правата на собственик на земите от държавния поземлен фонд, мога да ви уверя, че през настоящата година със съдействието на кметовете на общините и населените места ползването на държавните земи ще става в съответствие с приетите нормативни документи.
Що се отнася до последния Ваш въпрос за констатирани нарушения било от поземлената комисия, било от други служители, мога да ви уверя, че няма място за съмнение - ще предприема необходимите мерки да бъдат наказани съответно и съобразно вината, включително ако се налага да бъдат освободени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Шиваров.
Господин Киров, имате думата да изразите Вашето отношение към отговора.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Господин министър, не съм адвокат на кооперация "Зора" и по никакъв начин не искам защищавам интересите й, защото тя очебийно е едностранен нарушител по договора много по-рано, преди да се извършат другите нарушения. Но фактите действително съществуват. Не само кооперация "Зора", а нито един от хората, живеещи в това село, не е научил за търга.
Тук се говори за заместник-кмета Бойчев. За съжаление, той вече не е между живите, за да го питаме. Но кметът на община Стралджа твърди, че не е знаел за провеждането на такъв търг. Той не е бил информиран. Кметът на селото също твърди, че нищо не знае.
Факт е, че има нарушение на срока и това е безспорно. За другото може да се каже: те твърдят така, ама не е...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Ще проверим пак.
БОЯН КИРОВ: Но срокът наистина е нарушен безспорно. Този скъсен срок в едно село, където времето така или иначе тече малко по-бавно, създава възможност хората да не се явят на търга. Това е създало сериозни социални напрежения. Не е въпросът само в кооперацията. Въпросът е, че нито един от тези хора не се е явил на търга. Всъщност реално за селото тези декари са загубени.
Затова ви моля още веднъж да обърнете внимание на този случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Киров!
Има думата народният представител Васил Иванов Златаров да развие своя актуален въпрос относно опасността от заболяването "луда крава". Въпросът е към министър Светослав Шиваров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-премиер, уважаеми колеги! В изложение до Вас (входящ N 9400572 от 2 април 1996 г. на повереното Ви Министерство на земеделието) група научни работници специалисти-инфекционисти, работещи в Централния научноизследователски ветеринарно-медицински институт в София, начело със старши научен сътрудник първа степен д-р Кръстьо Съртмаджиев, Ви предупреждават за риска от недопустим внос на субпродукти, в това число и на мозък от говеда, което може да има фатални последици за здравето на хората, а именно опасността от заболяването "спонгиформна енцефалопатия" ("луда крава") и големи стопански щети след години.
Тъй като се касае за много опасно заболяване, от което боледуват както хора, така и животни, прозвучават страшно съобщенията, че в България са внесени десетки тонове мозъци от говеда за редовна консумация от населението, а това е органът, в който се натрупва заразата и е най-опасен за пренасяне на болестта. В Англия от 1989 г. е забранена консумацията на мозък, гръбначен мозък, далак, тимус, тонзили и храносмилателни органи на говеда, независимо от здравното състояние на животните, от които са добити. Това се налага от обстоятелството, че вирусът издържа на температура до 120*С и при приготвянето на храната не се унищожава. Продължителният няколко години инкубационен период не дава възможност да се направи заключение кой и кога е заразен. Това може да стане години след консумацията на заразените продукти. Заболяването е нелечимо и има фатален край.
Затова Ви моля да отговорите и в парламента на поставените от специалистите-инфекционисти въпроси, а именно:
1. Имало ли е внос на говеда, говеждо месо и на субпродукти, къде и по какъв начин е извършен и в кои райони на страната е реализирана консумацията му от хора?
2. Ще бъдат ли незабавно възбранени и унищожени всички внесени неконсумирани още продукти (субпродукти и най-вече мозък)?
3. Ще се даде ли подробна информация на Министерството на здравеопазването за установяване на контрол върху рисковия контингент от населението, консумирало тези продукти?
4. Ще се възстанови ли безкомпромисно възбраната за внос на говеда и месо от засегнатите от заболяването страни и пълна възбрана на вноса на субпродукти и мозъци от всички европейски страни?
Уважаеми господин заместник министър-председател, проблемът "луда крава" е вече бедствен здравен и икономически проблеми за някои страни в Европа. Да не допуснем и България да попадне в този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Златаров.
Имате думата за отговор, господин Шиваров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Златаров! През последните 10 години Република България не е внасяла живи говеда, субпродукти и трупно брашно от Великобритания, както и от останалите страни, в които е установено заболяването "луда крава". Внос на животни от споменатия вид е правен от Нова Зеландия, Холандия, Австрия и Дания, където досега това заболяване не е констатирано.
До януари 1996 г. субпродукти са внасяни от Австрия, Холандия, Финландия, Белгия и Украйна - страни, свободни от това заболяване. За настоящата година - до 11 април 1996 г., внос на субпродукти без мозък е разрешен само от Белгия, Холандия и Германия.
През 1993 г. от Великобритания са внесени 22 хил. тона месо, от Ирландия - 98 хил. През 1994 г. са внесени 50 тона месо от Ирландия и 148 тона от Великобритания.
Поради това че през 1995 г. и началото на 1996 г. не е правен внос на месо и субпродукти с произход от Великобритания и Ирландия, не се налага възбрана и унищожаване. След като през 1995 г. и в периода до 11 април на тази година не е правен внос на месо и субпродукти от споменатите по-горе две страни, считаме за неуместно и най-малкото нужно да занимаваме Министерството на здравеопазването с опазване здравето на хората от несъществуващ рисков фактор.
Министерството на земеделието и хранителната промишленост, респективно Националната ветеринарно-медицинска служба са взели необходимите мерки за предпазване на страната от внос на заразния агент, причиняващ заболяването "луда крава" по говедата. Главно управление на Националната ветеринарно-медицинска служба следи постоянно постъпващата информация от Международното бюро по епизоотии в Париж, Световната здравна организация и Ветеринарния комитет при Европейския съюз за развитието на това заболяване. Вземат се необходимите мерки за предпазване на страната от проникването му и още по-важно - за опазване здравето на българските граждани.

Уважаеми господин Златаров, приемам съвсем отговорно вашата, според мене, всестранна и искрена загриженост по проблема и искам да ви уверя, че задачата за предпазване на страната от този и други рискови фактори е била и ще си остане една от най-важните задачи, която е стояла и ще стои пред органите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, отговарящи по тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Имате думата, господин Златаров, да изразите становището си по отговора.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз благодаря на господин Шиваров за хубавия отговор и съм напълно наясно, че от нормативна гледна точка всичко е направено, за да не стигне "Луда крава" в България. Но моите сведения са, че все пак 140 тона субпродукти, главно мозък, са внесени от Холандия. И това ме безпокои. Моето семейство реши до второ обмисляне да не консумира говежди продукти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Златаров, следващият актуален въпрос е пак ваш. Имате думата да развиете актуалния си въпрос относно връщане на земя в село Чарда, община Стралджа. Въпросът е към министър Шиваров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин заместник-премиер, уважаеми колеги! На 2 февруари 1992 г. с решение на Ямболския окръжен съд N 2753 е регистрирана кооперация в село Чарда, община Стралджа, за обработване на земя, дадена за временно ползване на потенциални собственици на такава. В решението е казано изрично, че след изготвянето на плана за земеразделяне и влязло в сила решение по чл. 27 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи всеки собственик ще получи в реални граници полагаемата му се земя и тогава всеки ще реши дали да остане в тази кооперация, да влезе със земята си в друга или да постъпи с нея по друг начин съгласно закона.
С протокол от 28 февруари 1994 г. на Общинската поземлена комисия в гр. Стралджа всички собственици на земя в с. Чарда са били въведени лично във владение на земята си, а не като членове на кооперацията. Всички собственици и наследници на земя в селото притежават необходимите документи за собственост. От тази дата досега 117 собственици на земя в селото, немалка част от които членове на БСП, не са декларирали с никакъв документ, че предават земята си за стопанисване в кооперацията.
Въпреки това учредената на 2 февруари 1992 г. кооперация "Спасение" продължава да обработва земята и на тези хора. През месец април 1993 г. е направен опит да се оформи кооперацията съгласно решението на съда от 1992 г., като тези, които не желаят да внесат земята си в кооперацията, да излязат от нея, но до решение на въпроса не се стига.
През месец декември 1995 г. тези 117 собственици подават молби за напускане на кооперацията, но ръководството на кооперация "Спасение" ги отхвърля. През месец януари тази година същите депозират заявления в ръководството на кооперация "Спасение", с които го уведомяват, че прекратяват членството си в кооперацията съгласно чл. 14, точка 1 от Закона за кооперациите и че ще поканят отново фирмата, извършила земеразделянето, вече срещу заплащане да трасира парцелите им, тъй като границите на земите им не били запазени. На 21 март тази година фирмата отива в село Чарда и започва работа по трасирането, но група членове на кооперацията, начело с председателя й, с два трактора с ремаркета принуждават фирмата да спре трасирането. За да не се стигне до саморазправа и други нежелателни действия, трасирането се прекратява.
Тъй като явно е, че ръководството на ЗПК "Спасение" в село Чарда се стреми насила да продължи обработването и на земи, които не са внесени в кооперацията, на два пъти делегация от тези 117 собственици, начело с избрания от БСП кмет, идваха при мене в Ямбол на 30 март и 1 април, за да поставя въпроса пред парламента, което и правя сега. Те дойдоха при мен, след като са правили редица безуспешни постъпки пред други инстанции.
Като имам предвид гореизложеното, питам ви, многоуважаеми господин министър, ще се разпоредите ли да бъде върната незабавно земята на тези 117 собственици на земя в село Чарда, като същите заплатят направените досега разходи за оран, засяване и торене? Чия е в края на краищата земята в село Чарда, пък и не само в село Чарда - на собствениците й, готови да я обработват с документ за собственост в ръка, или на ръководството на кооперацията?
И един въпрос, който накрая ще добавя. Край град Ямбол се разорават земи от хора, които нямат нищо общо с тази земя. В Ямбол досега сме констатирали 500 дка, които са разорани по този начин от несобственици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Златаров. Има думата Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Златаров, дами и господа народни представители! В отговор на вашия актуален въпрос ви уведомявам следното.
В село Чарда, община Стралджа има изработен план за земеразделяне на имотите на собствениците след анкета и идентифицирането им по местности. Проектопланът и окончателният план са публикувани в "Държавен вестник", бр. 58 и 96 от 1993 г. След влизането в законна сила на окончателния план собствениците по реда на чл. 32, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са въведени във владение, като обявяването на въвода е станало чрез "Държавен вестник" от 30 август 1994 г. Въводът е извършен по реда на чл. 32, ал. 3 от правилника, колективно, тъй като собствениците са членове на земеделска кооперация.
След приключването на въвода във владение и връчване на решенията по чл. 27, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделеските земи и скиците на имотите, собствениците придобиват всякакви юридически права и могат да се разпореждат със собствеността си така, както считат, че е необходимо, включително и да влизат и напускат кооперации и сдружения. Министерството на земеделието и хранителната промишленост в случая няма никакви правомощия да извършва действия, които са от правомощията на други органи на изпълнителната или съдебната власт. Министерството е сключило договор със специализирана фирма, която да извършва услуги на гражданите, както и да поддържа и актуализира измененията в плановете за земеразделяне за територията на община Стралджа срещу заплащане по тарифа, одобрена от Министерство на финансите. След като кооперацията е спряла фирмата да трасира имотите на тези 117 собственици, решението на проблема следва да се търси по съдебен път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Шиваров.
Имате думата, господин Златаров, да изразите вашето становище, но ще ви моля този път да се съобразите с времето.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Вижте, това, което казвате, че посъдебен ред трябва да се върви, то върви по този път. Но фактът е този, че тези хора считат, че се управлява безконтролно. И въпросът е политически. Трябва да се знае едно - че БСП управлява, но тя не може да управлява безконтролно и трябва да й се дадат съответните политически указания, за да не стават тези работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Звездалин Векилов Кафеджиев да развие своя актуален въпрос относно изкупуване на картофената продукция, към министър Светослав Шиваров.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на земеделието! Известно е, че основна и почти единствена растениевъдна култура в Смолянски регион са картофите. Това е културата, от продукцията на която населението на района очаква да получи някакви доходи за своето препитание. Известно е също така, че безработицата в Смолянски регион е най-висока в страната, като в някои общини тя достига до 60-70 процента от трудоспособното население. Това означава, че за много семейства доходите от картофи са единственият източник за оцеляване.
За съжаление поради насищането на пазара с вносни картофи продукцията не може да се реализира. В резултат на това хиляди тона продукция гние неизкупена, а населението, останало без доходи, се чуди как ще посрещне минималните си нужди. Така държавата вместо да помага на планинските райони, както е в нормалните държави и чл. 20 от нашата Конституция, правителството не направи най-елементарното - чрез защитни механизми да осигури възможност да реализират получената с много труд и средства продукция.
Още по-страшен е този проблем за тези, които са взели кредити за производство на картофи. Оказа се, че те не само няма да получат доходи, но стават и длъжници.
При тази крайно отежнена ситуация бяха направени срещи на местните органи на властта със заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост с молба за помощ. Обещано им беше министерството да помогне за решаване на възникналия проблем чрез изкупуване на картофите за държавния резерв или търсене на други консуматори.
Уважаеми господин министър!
Тъй като обещанието от Министерството на земеделието и хранителната промишленост все още не е изпълнено, а реална е опасността картофената продукция да бъде похабена, моите въпроси към Вас са следните: какви са възможностите Министерството на земеделието да помогне за изкупуването на картофите? Има ли намерение правителството чрез своята митническа политика или други механизми да защити българските производители на картофи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кафеджиев.
Има думата заместник министър-председателят и министър на земеделието Светослав Шиваров.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Господин председател! Уважаеми господин Кафеджиев! Дами и господа народни представители!
По повод на актуалния въпрос, зададен от господин Кафеджиев, искам да Ви уведомя следното. Средногодишното производство на картофи за прясна консумация за периода 1990-1994 г. е около 478 хил.т, което задоволява вътрешните потребности на страната. През 1995 г. е постигнато производство 649 хил.т, което създаде известни затруднения при реализацията на картофите и особено в типичните картофопроизводителни райони на страната. Това производство в тези райони осигурява и до голяма степен поминъка на населението. Стремежът на производителите е да задържат относително високи реализационни цени.
Министерството на земеделието и хранителната промишленост предложи и се прие като защитна мярка сезонно увеличаване на митническите такси и специфичните вносни мита при вноса на картофи за прясна консумация, както следва: за периода от 1 март до 31 май 25 на сто такса върху митническата облагаема стойност или минимум 25 долара специфично мито за 1 т продукция. За периода от 1 юни до 31 декември 25 на сто митническа такса или минимум 50 долара специфично мито за тон внесена продукция.
Първият период осигурява защитата на производителите на ранни картофи, а вторият период - масовото производство на средноранни и късни картофи.
За периода от 1 януари 1996 г. до 1 март, през който действа само митническата такса от 25 на сто по данни на карантинната служба към Националната служба по растителна защита "Карантина и агрохимия" са внесени общо 5254 т картофи за прясна консумация от Гърция и Турция, което количество не би могло да повлияе драстично на предлагането в страната. Общият внос на картофи за прясна консумация през 1995 г. е в размер на 2731 т.
Какви възможности се търсят за реализация, в отговор на Вашите въпроси.
Съвместно с Министерство на търговията и външноикономическото сътрудничество, защото то отговаря за пазарната политика навън, се търсят възможности за изкупуване на картофите и износ и пазари засега се очертават Украйна, основно Украйна, Русия, особено в Петербургска област.
Освен това се търсят възможности, вътре в страната, за преработка, за изкупуване на картофите и преработка в консервната промишленост под формата на чипсове, белени консерви и т.н.
Отчитайки важността на картофопроизводството и социалното значение за населението в основните картофопроизводителни райони и през 1996 г. за картофите ще бъде определена прогнозна цена по Закона за защита на земеделските производители.
Що се отнася до някакви конкретни ангажименти, които е поемал някой заместник-министър на земеделието, когото Вие не посочихте, ще трябва допълнително да разговаряме с Вас, за да видим какви са точно ангажиментите, какво е поел и защо не го е изпълнил. Това обстоятелство току-що изложихте. Аз съм готов да го проверя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Имате думата, господин Кафеджиев, да изразите своето отношение към отговора.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Господин министър, за съжаление го няма господин Сендов. На среща на обществеността с местните органи на властта в град Смолян, заедно със заместник-министър Шопов поеха такива ангажименти. Това беше отразено в местната преса и създаде очакване в населението, че ще им се помогне. Дори те не продаваха своята продукция на по-ниски цени, очаквайки наистина Министерството на земеделието да помогне с някакви по-високи цени.
За съжаление Вие казахте, че се търсят възможности. Но вече продукцията гние и аз се страхувам, че помощта ще бъде получена много късно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кафеджиев.
Има думата народната представителка Меглена Плугчиева да развие своето питане относно стратегия за развитие на земеделското производство в България към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост. Заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Шиваров! Уважаеми колеги!
Предвид сериозната тревога, която всички ние имаме относно развитието на земеделието в нашата страна и не само в конкретен порядък за годишната програма, си позволявам да поставя на вниманието на министър Шиваров и въпроса за стратегията за развитие на земеделското производство в България. Още повече че Законът за защита на земеделските производители ни задължава в срок до 30 април да се внесе такава стратегия в Народното събрание, което означава, че стратегията би трябвало да бъде разгледана в Министерския съвет и да бъде предоставена на вниманието на народните представители. Този период, който касае стратегията, е 1996-2000 г.
И в тази връзка моят въпрос към господин Шиваров е: в какъв етап на подготовка е стратегията? Какви са нейните основни цели и механизмите и ресурсите за постигането й?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Имате думата, господин Шиваров, за отговор.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева!
Въпросът, който ми задавате, е свързан с един определен в закона срок, в който трябва да бъде внесена в Народното събрание стратегия за развитието на земеделското производство за периода 1996-2000 г.
Искам да отговоря най-напред директно на въпроса. Стратегията е представена в Министерския съвет, гледана е вече веднъж и ще се гледа през следващата седмица. И мисля, че през следващата седмица, за да бъде спазен срокът, ще бъде внесена и в Народното събрание.
Искам с няколко думи, тъй като вие ще разполагате през следващата седмица със самата стратегия, да се спра, без да ви отнемам много време, на основните моменти от тази стратегия за периода 1996-2000 г.
Поставяме си основните цели на аграрната политика на страната, в центъра на която е създаването на конкурентоспособно експортно ориентирано земеделие и хранителна промишленост, подобряване благосъстоянието на самите производители, както на земеделска продукция, така и на хранителната промишленост и принос на земеделските производители за развитието на цялата българска икономика, както и за запазване на националните ресурси на страната.
Стратегията има дългосрочни цели, свързани с модернизацията на земеделието и хранителната промишленост, приспособяването им към пазарните механизми, стабилизиране на цените на земеделските продукти и предотвратяване, нещо, което е много важно, на нелоялната конкуренция от внос спрямо българската земеделска продукция, подобряване на жизнения стандарт и условията на работа в селските райони.
Краткосрочните цели в стратегията са свързани със завършване на процеса за възстановяване собствеността на земята, ускоряване на приватизацията в земеделието и хранителната промишленост и усъвършенстване функционирането на Фонд "Земеделие".
Основно внимание е отделено на структурната политика за по-нататъшно осъществява на поземлената реформа и развитието на частната собственост, преструктурирането на земеделското производство и хранителната промишленост, подобряване управлението дотолкова, доколкото ще останат държавните предприятия в системата на земеделието и хранителната промишленост. Предвидени са специални мерки с финансово-кредитната и инвестиционната политика, социалната икономическа и регионалната политика, която е много важна, екологичната политика.


И не на последно място, като основен раздел в тази стратегия, без което тя не може да бъде осъществена и в резултат единствено на законова основа може да бъде осъществена, са предвидени в този период тези законодателни актове, които ще предложи като проект Министерският съвет и Народното събрание да приеме с цел да бъде осъществена аграрната политика, заложена в тази стратегия на България за периода 1996 - 2000 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Госпожо Плугчиева, имате думата да зададете до два уточняващи въпроса, ако желаете.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Благодаря, господин председател.
Благодаря за отговора, господин Шиваров. Народните представители няма да бъдат, смятам, педанти за това, че срокът изтича. По-важно е съдържанието на стратегията, която Вие ще представите в Министерския съвет. От казаното в резюме представено съдържание на стратегията оставам с впечатление, че се оформя една сериозна база, наред със законодателната уредба, за гарантиране на едно стабилизиране на земеделието и животновъдството в нашата страна, като са засегнати явно и аспектите на екологичната и социална политика, касаещи аграрната политика на страната.
Като изразявам благодарност за отговора, очаквам в най-скоро време да разполагаме с екземпляр от стратегията, за да може и Народното събрание да изпълнява своите контролни функции по нейното изпълнение. Благодаря Ви още веднъж. Доволна съм от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Господин Шиваров, молбата ми е не само на госпожа Плугчиева, но и на нас да дадете тази програма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСВАЛ ШИВАРОВ (от място): Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да, но час по-скоро.
Има думата народният представител Цоньо Георгиев Ботев да развие своето питане относно проблеми на аграрната реформа към Светослав Шиваров - заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! С измененията на Закона за стопанисването и ползването на земеделските земи бяха уволнени ликвидационните съвети и на така наречени общи събрания на правоимащите, на които присъстваха между 5 и 20 процента от тези правоимащи, бяха избрани тричленки, които да довършат работата по ликвидация на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на закона. Въпреки уверенията на вносителите на законопроекта, на отговорни служители на министерството, а и лично на тогавашния министър Васил Чичибаба, че дейността на тричленките ще бъде само няколко месеца, че няма да им се заплаща и че по този начин ще се възстанови справедливостта при разпределение на имуществото на организациите по § 12, фактите показват нещо съвсем друго. Малка част от така наречените правоимащи на много места си присвоява правото не само да се разпорежда с имуществото, както й е угодно, а на места се стига до безчинства. Така например в град Дряново се взема решение, че имуществото се връща с предимство на земеделските кооперации и всеки правоимащ участва само с личния си семеен дял, като копюрите трябва да покриват най-малко една пета от стойността на обекта. Тоест, хората не могат да се сдружават свободно, ако не са членове на земеделска кооперация и не са роднини.
В град Угърчин на 11 август 1995 година на събрание на правоимащи, без да се съобщи броят на присъстващите, се взема "решение" да се отнеме сливовият плод още на зелено от сливови насаждения, върнати в реални граници на собственици на земя, доказали собствеността си и членуващи в кооперация "Пролет '95". На 14 август 1995 година натрапената комисия, придружена от полиция, излиза в сливовия масив и започва да продава плода по 15 лева за едно дръвче. Издадени са 606 фактури. По този начин е ограбен трудът на членовете на кооперация "Пролет '95" .
В община Севлиево, в селата Малки Вършец и Градище са извършени поредица от нарушения. На хората, които не са членове на кооперация, се дават срещу копюрите садила за домати, ремъци за комбайн и други ненужни им вещи.
На много места в регионите на Габрово и Велико Търново още не са раздадени копюрите. Умишлено не се изпълнява наредбата за търговете.
Във връзка с тези проблеми настоявам да ми отговорите на следните въпроси:
Има ли информация в Министерството на земеделието и хранителната промишленост какви нарушения са извършени при провеждане на общи събрания и определяне на тъй наречените тричленки?
Какви мерки е взело министерството за отстраняване на тези нарушения?
Колко от тричленките са приключили дейността си и са заличили в съда организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на закона?
На какво законово основание членовете на тричленките получават заплати?
Какво е отношението на Министерството на земеделието и хранителната промишленост по несправедливите и незаконни действия на тричленките на места и какви мерки взема по постъпващите жалби на правоимащите?
Кога се предвижда да завърши ликвидацията на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на закона и какво е мнението на министерството за хода на процеса на ликвидация?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ботев.
Има думата Светослав Шиваров - заместник-министър председател и министър на земеделието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ботев, във връзка с Вашето питане относно проблемите на аграрната реформа Ви уведомявам следното. С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 20 май 1995 година дейността на ликвидационните съвети бе прекратена и организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби се заличиха служебно от регистъра на съответния окръжен съд. По § 29, ал. 1 се дава възможност общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 да определи физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на заличената организация по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби, включително и средствата в банките.
Общото събрание на правоимащите се провежда при определения ред по ал. 2 и ал. 3 от § 29. Населеното място, в което е било седалището на организацията по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби, се свиква едно общо събрание. Общото събрание се свиква най-малко от 50% от обикновено мнозинство на присъстващите. Всяко лице има право на един глас. Наследниците на лице, имащи право на дял, имат право на един глас. В общото събрание се броят за един при определяне на кворума. Протоколът от събранието се заверява от кмета на населеното място. В случаите, когато бощото събрание е многобройно или дейността на организациите по § 12 е обхващала няколко населени места, може да се свиква събрание на пълномощниците, за което важат правилата на преходните алинеи.
Броят на пълномощниците не може да бъде по-малък от 100. Броят на лицата, които един пълномощник представлява, се определя от кмета на населеното място, в което е било седалището на организацията по § 12 или от общото събрание. В интерес на всеки правоимащ е да присъства на общото събрание, тъй като от качеството на определените лица зависи защитаването на неговите имуществени права.
Определените лица по § 12, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не са правоприемници на ликвидационните съвети. Те следва да се третират като пълномощници на собствениците с основна задача да разпределят имуществото на заличената организация по § 12 между правоимащите и се намират в правоотношения с тях, уреждащи се с договор за поръчка, ако общото събрание е взело такова решение.
Правоотношението, правата и задълженията възникват с избора им и се удостоверяват с протокол от общото събрание, заверен от кмета на населеното място.
Общото събрание на лицата по чл. 27 определя възнаграждението, източниците на средствата и срока, до който определените лица по § 29, ал. 1 ще разпределят имуществото на заличената организация между правоимащите. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и правилникът за неговото прилагане, както и направените изменения и допълнения към тях, регламентират правото на лицата по чл. 27, ал. 1 да получат своя дял в собственост или съсобственост.
Предоставянето на имуществото се извършва в натура или в пари по решение на общото събрание на правоимащите лица. Преди окончателното разпределение на имуществото в натура или в пари лицата, имащи право на дял, могат да внесат като дялово участие в кооперация или търговски дружества определената им сума по реда на ал. 1 на чл. 52, ал. 2.
Общото събрание на правоимащите взема решение за реда и начина, по който определените лица ще разпределят съсобствено имущество, при спазване на нормативните изисквания и предимства на чл. 27, ал. 5 от закона, а именно: когато няколко правоимащи лица по чл. 27, ал. 1 и ал. 4 са поискали предоставяне на определена вещ, свързана със земеделско производство срещу дялове в имуществото на организацията по § 12.

Предимство имат тези, които произвеждат земеделска продукция или извършват производствени услуги. Във връзка с това, ако няколко лица отговарят на това изискване, тя се предоставя на тези, чиито дялове покриват по-голяма част от стойността на исканата вещ. Когато се претендира за вещ, която не е предназначена за земеделско производство, тя би следвало да се предостави по начин, съгласуван между претедентите. Ако това не може да стане, Общото събрание на правоимащите решава как, включително и чрез търг. Решение за продажба на търг на имущество може да вземе само Общото събрание на правоимащите.
Съгласно чл. 52, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона, решението на Общото събрание на лицата по чл. 27 от закона за окончателно разпределение на имуществото в натура или в пари, подлежи на обжалване пред районния съд. По възникналите проблеми на основание чл. 59, ал. 1 и 8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, Министерството на земеделието и хранителната промишленост в рамките на предоставените му компетенции оказва само методическа помощ и координира дейността по изпълнение на закона. Определените лица по § 29, ал. 1 разпределят имуществото на заличената организация в съответствие с правата и задълженията, визирани по чл. 56 от правилника.
По конкретно поставените от Вас въпроси още веднъж държа да Ви уведомя:
1. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността от 20 май 1995 г. на основание § 28, ал. 1 организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби се заличават от регистъра на съответния окръжен съд. Съдът извършва заличаването служебно. Общото събрание на лицата по чл. 27 за определяне на физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на заличената организация, се провежда по реда, по който вече упоменах. Протоколът от събранието се заверява от кмета, а трябва да се счита, че това е заверка, която по същество представлява индивидуален административен акт на кмета, с която се удостоверява, че протоколът вярно отразява взетите решения, че са спазвани изискванията на закона при провеждането му. Кметът не осъществява контрол за законност. Той няма такива права върху решенията на Общото събрание на правоимащите. Определените лица по § 29 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността получават възнаграждение за дейността си по разпределение на имуществото на заличената организация, само ако Общото събрание на правоимащите е взело решение за това.
2. Определените лица по § 29 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи със своята дейност по разпределяне на имуществото се отчитат и се контролират от Общото събрание на правоимащите лица, съгласно чл. 56, ал. 1, т. 7 от правилника.
Министерството на земеделието и хранителната промишленост няма разпоредителни функции спрямо определените лица от Общото събрание на правоимащите за разлика от правомощията, които имаше спрямо бившите ликвидационни съвети. Значи, Общото събрание е органът, който решава всички въпроси с лицата, които е определил.
3. Със Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Правилника за неговото прилагане, както и направените изменения и допълнения към тях, се регламентира правото на лицата по чл. 27 да получават своя дял собственост или съсобственост. Предоставянето на имуществото се извършва в натура или в пари по решение на Общото събрание на правоимащите лица. Общото събрание на правоимащите определя крайния срок, по който лицата по § 29 ще извършат окончателното разпределение на имуществото и заличената организация.
Така че, завършвайки отговора на Вашето питане, уважаеми господин Ботев, считам, че правомощията са във възможностите, компетенциите и решенията на Общото събрание, което е определило правоимащите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Имате думата, господин Ботев, за да поставите до два уточняващи въпроса, ако желаете.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Аз няма да поставям допълнителни въпроси. Може би на всички, които слушаха отговора, стана ясно, че след измененията в Закона за земята настъпи пълна безотговорност, тъй като това, че трябва на общи събрания да се вземат определени решения фактически не става на практика. Тричленките правят всичко, каквото си поискат, вземат сами решения, анулират търгове дори и мисля, че измененията в закона нанесоха още по-големи вреди на селското стопанство, отколкото имаше при старото положение. Така че, аз мисля, че липсата на всякакъв контрол от страна на държавни органи не е в никакъв случай по-добро, отколкото беше предишното положение и считам, че оттук нататък пълна безконтролност цари в дейността на ликвидацията на бившите организации по § 12, така че за мен беше достатъчно категоричен отговорът на господин министъра и мисля, че хората разбраха за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ботев.
Има думата народният представител Руслан Маринов Сербезов, за да развие своето питане относно замърсените земи около КЦМ, Пловдив към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Господин министър, в района на КЦМ, Пловдив са замърсени около 70 000 дка земя. Според министър Георгиев възстановяването на тези земи може да стане по няколко начина - първо, чрез третиране по химически път, въвеждане на специализирани сеитбообръщения с преобладаващо фосфорно торене, чрез подходящи технически растения, които да се отглеждат, чрез отглеждане на житни и бобови култури. Това са методите, които министър Георгиев е посочил.
Замърсените земи около КЦМ имат собственици. По който и начин да се извършва оздравяването на почвите, тези собственици ще бъдат ощетени затова, господин министър, и искам да задам няколко въпроса:
Какви компенсации ще получат собствениците на тези земи?
Какъв компенсационен механизъм ще изработи Вашето министерство за тези земи?
Откъде ще се вземат средствата за тези компенсации и кога ще започне изплащането на тези компенсации?
Въпросите, които задавам се отнасят за всички замърсени земи в България. Моля да отговорите, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сербезов.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на поставеното питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Сербезов! На Вашето питане относно замърсените земи Ви отговарям следното:
Съгласно чл. 10, ал. 10 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи замърсените, ерозиралите, засолените, вкиселените и повърхностно преовлажнени земеделски земи се връщат на собствениците, като държавата поема разходите за възстановяването. Министерският съвет определя реда и начина за очистване на земите и контрола върху замърсените земеделски земи.
С Постановление N 50 на Министерския съвет от 10 март 1993 г. бе приета наредба за прилагане на чл. 10 от закона и утвърден списък на екологично замърсените земи. Наредбата определи реда и условията за установяване собствеността върху замърсените земи, начина на ползуването им и възстановяване на техните качества. В наредбата не са указани редът и начинът на контрол, а също така и как да се постъпва през периода между определяне на начина на ползуване и възстановяване на качествата на земята.
В отговор на Вашите въпроси считам за необходимо да споделя, че в законовата уредба никъде не се предвижда обезщетение или компенсации на собствениците, чиито земи преди възстановяване на собствеността са замърсени, така че като законодател и народен представител, Вие би трябвало да отправите този въпрос и към законодателния орган от гледна точка на непълнотата на закона.
Независимо от това Министерството на земеделието и хранителната промишленост е изпълнило задълженията си, предвидени в посочената наредба. Съгласувано с Министерството на здравеопазването бяха определени по землища видът и степента на замърсените земи и режимът на земеползуване. Поради съществени различия в данните от предишните проучвания, министерството извърши допълнителни проучвания в районите, обявени от Министерския съвет, за да се отговори на специфичните изисквания на постановлението и на поземлената реформа като цяло.


Успоредно с това се разработи система, с която въз основа на данните се определи препоръчителен режим за земеползване на всяка една от степените на замърсяване.
По-специално резултатите от изследването в района на КЦМ, Пловдив, показаха следното: от проучените 188 687 декара в три общини - Родопи - Пловдив, Асеновград и Садово, в 11 населени места е установено практическо замърсяване на 70 150 декара. Замърсяването е степенувано в три зони: А, В и С. В зона А под пределно допустимите концентрации, или практически незамърсени земи, попадат 118 537 декара или 63 на сто от общото количество проучени площи; в зона В - от 1 до 5 на сто пределно допустими концентрации - са 66 848 декара или 35 на сто; в зона С, която е с най-силно увреждане - над 5 на сто пределно допустима концентрация, попадат 3302 декара или около 2 на сто.
Въз основа на това министерството изпрати на общинските поземлени комисии графичната и текстова информация за вида и степента на замърсяване за всяко землище, заедно със схемите за възможния режим на земеползване. Предстоящо е на базата на получената информация там, където земеразделителните планове са влезли в сила, общинските поземлени комисии да отразят в документите за собственост вида и степента на замърсяване и препоръчителния режим на земеползване.
Що се отнася до възстановяване на екологичните качества на земята е изграден Междуведомствен екологичен съвет с участието на водещи експерти от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, от Министерството на околната среда, от Министерството на здравеопазването и други ведомства, чиято задача е да утвърждава подходяща технология за извършване на тази дейност. Досега са приети три разработки, които предлагат технологии за очистване на тежки метали, нефтопродукти и пестициди.
По въпроси, отнасящи се до създаването и набирането на средства в извънбюджетна сметка за обслужване на необходимите разходи за възстановяване на естественото плодородие на замърсените земи е необходимо да се ангажира и Министерството на финансите.
По отношение на пряко повдигнатите от Вас въпроси е необходимо да се измени и допълни и законодателната уредба. На практика тези въпроси засягат в по-голяма степен Министерството на околната среда и Министерството на финансите, тъй като се изисква изменение и допълнение към списъка на замърсените земеделски земи, за да се актуализират данните, създаване на методология за определяне и изчисляване на размера на необходимите компенсации, определяне на механизма на самото компенсиране на засегнатите собственици, тъй като възможните начини са няколко, определяне на органите, които да контролират препоръчителните режими на земеползване. По всички тези въпроси Министерството на земеделието и хранителната промишленост е информирало горепосочените министерства и има инициативата за изменение и допълнение и на законодателната уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Господин Сербезов, имате думата за допълнителни въпроси.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Допълнителни въпроси нямам към Вас. Министерството на околната среда ме изпраща, препраща към Министерството на земеделието, Вие ме препращате отново към Министерството на околната среда и така този проблем ще се препраща от едно министерство към друго до безкрай.
От Вашия отговор стана ясно, че компенсации или някакво субсидиране на тези хора няма да има или по-точно на собствениците на тези земи. С една дума, земите се замърсяват не по вина на собствениците и няма кой да поеме отговорността за компенсирането на тези собственици. Това фактически прави в момента правителството. И как ще се излезе от този проблем аз изобщо не виждам.
Господин министър, ако нямате механизми да се даде възможност на тези собственици да работят нормално на тези земи, създайте си ги, но не ме препращайте от едно министерство към друго. Страшно е неприятен този факт, защото във всички закони в България, които сме приемали, е указано, че държавата трябва да се погрижи за тези замърсени земи, а изпълнителната власт сте Вие, господин министър, макар че сега си говорите с колежка, продължавайте да си говорите, а тези земи ще стоят при хората и те ще се мъчат с тези земи. А Вие продължавайте да си говорите с когото си искате в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сербезов.
Питане от народния представител Атанас Железчев относно изготвения план за земеразделяне на село Радево, община Нова Загора към господин Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
Заповядайте, господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми господин министър! Не е единичен случай, когато след направена проверка от страна на Министерството на земеделието и хранителната промишленост по жалби на граждани срещу земеразделителни планове, проблемите остават нерешени. Не един път съм поставял този въпрос и пред проф. Чичибаба, като съм изразявал становището, че ако тези проверки се извършват формално - разглеждат се две или три преписки, сменят се собствениците на един - два парцела, а останалите нарушения изобщо не се забелязват, то по-разумно е да не се правят никакви проверки.
Такъв е случаят и със село Радево, община Нова Загора. Въз основа на подадена жалба, подписана от 176 собственици на земеделска земя, на 15 септември 1994 г. се извършва проверка от комисия от Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Приложил съм протокола от извършената проверка, за да прецените сам какъв е резултатът. Цитирам заключението: "От извършената обстойна проверка на плана за земеразделяне не са открити нарушения."
Господин министър, какво се очаква да открие човек, като гледа много внимателно изготвен план, за да установи нарушения? Вероятно се очаква да се намери многоъгълен или кръгъл парцел земя. Това не е сериозно. В изложените от жителите на село Радево проблеми е ясно написано, че земята на оземлените преди 30 години малоимотни и безимотни в момента е включена в горския фонд, тези хора са оземлени със земеделска обработваема земя, а жителите на селото, които имат документи за собственост на тази земя, са получили необработваема общинска земя. В резултат на това селото е останало и без пасища. Раздадени са трайните насаждения. Една част от тях са били унищожени, но по документи се водят парцели с трайни насаждения. Очевидно един получава лозе, а друг получава бивше лозе.
Ще поставя въпроса и за личното облагодетелствуване на някои длъжностни лица, работещи в поземлените комисии и в местните органи на властта, което с просто око трудно ще се види в плана. Народът е казал: "Който бърка в меда, не може да не си оближе пръстите!" А какво ще кажете Вие за тези, които си затварят очите пред празния вече буркан?
Господин министър, моля да ми отговорите ще обърнете ли внимание на проблемите в село Радево? Ще използвате ли правото си по чл. 17, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да се възстанови пасището на селото, собствениците да получат обработваема земя, а тези, които имат наследствена земя в съседните землища, да бъде решен и техният проблем в землището на село Радево? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Имате думата, господин заместник министър-председател, да отговорите на питането на господин Железчев.

ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! На вашето питане относно изготвения план за земеразделяне на село Радево, община Нова Загора ви уведомявам следното.
Във връзка с постъпили жалби на 177 броя собственици на земеделски земи, недоволни от одобрения план за земеразделяне на село Радево и в изпълнение на заповед N 113 от 25 март 1996 г. на заместник-началника на Главно управление "Земя и поземлена собственост" бе назначена комисия по чл. 17, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която извърши проверка в периода от 26 до 28 март тази година. Членовете на комисията се срещнаха с представители на частните стопани, изслушаха техните жалби и се извърши оглед на място. Извършена бе проверка на 33 броя преписки на недоволни от плана за земеразделяне собственици или техни наследници. Възложено е на комисия от представители на Общинската поземлена комисия, кмета на селото и частни собственици до 10 май 1996 г. да провери всички жалби, без изключение, по плана.
Комисията от Министерството на земеделието и хранителната промишленост констатира:
1. През 1991-1993 г., съгласно чл. 30 от Правилника за приложение на Закона за единния кадастър комисия са установили и документирали землищните граници на село Радево. Водеща роля в тази дейност са имали общинските съвети и кметствата, и Министерството на строежите и териториално-селищното устройство. Не е имало спорове за землищните граници. Съгласно протоколите имотите на собствениците от село Радево и съседните землища са били уредени със земеустрояването и преобразуването на ТКЗС.
2. През 1946 г. с част от общинската земя е извършено оземляване на малоимотни и безимотни. Имотите на оземлените в местностите "Дългия рът" и "Мерата" с решение на Министерския съвет от 1975 г. са включени в държавния горски фонд.
Собствениците на земеделски земи не са изпълнили изискванията на чл. 12, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 13, ал. 4 от Правилника за приложение на закона и не са посочили, че имотите им са в "Държавен горски фонд", поради което са настанени в плана за земеразделяне.
Трябва да се отбележи, че в местностите "Дългия рът", "Помуклука", "Мерата", "Студен кладенец", "Къшличката" и "Декенчето", които са осма, девета и десета категории, в момента са необработваеми земи, мери и пасища. Собственици от село Радево са заявили за възстановяване земи в размер на 551 дка. Предоставени са и доказателствени материали за собственост, декларации за влизане в ТКЗС с имоти на частни стопани в горните местности. От това следва, че в тези местности, при образуване на ТКЗС не всички земи са били общински. Имало е и частни имоти. Сега никой от собствениците или техните наследници не желае да му се възстановяват имотите в необработваемите земи, мери и пасища, въпреки че там имат заявена и доказана земя. Общинските земи са заявени от кмета на селото в размер на 360 дка. Общинската поземлена комисия е признала собственост върху 360 дка, които са възстановени с плана за земеразделяне в местностите "Помуклука" и "Мерата", където са били и общинските земи. На общината са възстановени толкова земи, колкото са заявени и доказани.
3. Лозята в землището на село Радево са в размер на 1595 дка. Още преди изработване на плана за земеразделяне на общо събрание на собствениците е взето решение трайните насаждения да се възстановят пропорционално на признатата от общинската поземлена комисия земя. Лозовите масиви не са равностойни по качество. Те са в различно агротехническо, физиологическо и здравно състояние. Част от тях са засадени през 1968-1970 г., а останалата - значително по-късно. За около 120 дка насаждения с млади лозя ликвидационният съвет не е полагал никакви грижи. Същите са в много лошо състояние. Тези лозя не са бракувани, поради което следва да се възстановят на собствениците.
На общото събрание не е поставен въпросът преди изработването на плана за земеразделяне всеки собственик да получи пропорционално земя и в хубавите, и в лошите лозови насаждения. По тези причини едни собственици са получили земя само в хубавите, а други - само в лошите лозя. Никой от собствениците или техните наследници обаче не е възразил по проекта на плана, нито по коригирания проект на плана, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 2 и 6 от Правилника за приложение на закона. През 1994 г. е извършен въвод във владение, след което започват жалбите.
Съгласно направените констатации, господин Железчев, на комисията по чл. 26 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи бяха взети следните решения:
1. Общинската поземлена комисия съвместно с представители на частните стопани и кмета на селото в срок до 30 април 1996 г. да установят собствениците, чиито земи попадат в държавния горски фонд.
2. На общо събрание собствениците на земеделските земи или техните наследници да вземат решение за пропорционално възстановяване на земята в лозовите масиви - в добрите и в лошите по качество насаждения.
След приключване на тези дейности ще се направи преценка в кои масиви, върху каква площ може да бъде изменен планът за земеразделяне на село Радево.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин заместник-министър председател.
Господин Железчев, имате думата за допълнителни въпроси.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, благодаря ви. Имам само един уточняващ въпрос.
Тъй като в крайна сметка ще се стигне до изработване на нов земеразделителен план, от който, ако някой собственик не е доволен, ще трябва да го обжалва по определения в закона ред. А съгласно Правилника за приложение на закона се изисква скица, изработена от лицензиран специалист инженер-землемер. И вие преди няколко месеца обещахте, че ще отмените това изискване в правилника.
Моят уточняващ въпрос е - изготвен ли е проект за изменение и допълнение на правилника в тази част, с оглед да бъдат облекчени собствениците, които ще подават жалби против земеразделителния план на село Радево?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин Железчев.
Господин Шиваров, имате думата да отговорите на уточняващия въпрос.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Господин Железчев, такъв проект е изготвен. Има някои различни становища по така изготвения проект. Мисля, че през следващата седмица окончателно ще бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Железчев, имате думата да изразите отношението си към отговора на Вашето питане.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря ви, господин председател. Господин Шиваров, аз ви благодаря за отговора, който дадохте. Той беше изчерпателен. С дадения отговор се потвърждава оплакването на хората от село Радево, че наистина първата комисия не е извършила както трябва работата си. Втората също е допуснала пропуск - не знам дали ви е известно. Тя пък не е определила коефициента за редуциране, тъй като земята не достига. Дано след като е определен срок за разглеждане на всички проблеми, свързани със земеразделителния план на това село - Радево, да бъде решен и този въпрос, за да не се наложи отново изпращане на трета комисия, която да определя пък коефициента за редукция на унищожената поради строителство на сгради или на язовири земя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Питане от народния представител Константин Тодоров относно състоянието на ЕООД "Левски", Карлово към господин Шиваров - заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Питането ми е относно състоянието на консервния комбинат - ЕООД, Карлово.
Веднага бих си позволил предварително да кажа, че състоянието на това иначе добро предприятие е трагично. Предприятието не работи за своя сметка. Работи изключително на ишлеме и това не е от вчера - с поръчки само на частни фирми. Няма възможност със собствени средства да направи производствен цикъл и да реализира след това продукцията. Това тежко състояние, разбира се, Вие би следвало да кажете как се е стигнало до него и на какво се дължи. Мен като народен представител ме интересува как се отразява на работещите там. Отразява се твърде зле.
От месец април 1994 г. не са изплащани редовно заплати. Значи става точно две години. Заплати не се изплащат. Изплаща се само аванс в размер до 40, беше първоначалната ми информация. Съжалявам, че не е залегнало в писменото питане до Вас. Сега разбрах, че до 60 процента от размера на работната заплата се е давала като аванс. Останалото не се е давало. Това продължава вече две години. Но не за всички. Част от администрацията е получавала разликата до пълния размер на работната заплата на касов ордер.
Очевидно тази маневра се прави, за да не се внасят дължимите за работните заплати осигурителни вноски по данък обществено осигуряване. Вие като представител на кабинета би следвало много живо да се интересувате от това, тъй като то попълва съществено бюджета.
Предприятието дължи по този начин на доста от работещите там суми от по 20-30 хиляди лева, а в отделни случаи това стига до 60 хил.лева.
Казах вече, че предприятието работи само на ишлеме. Интересен е и въпросът как стои работата с приватизацията. Има заповед на министъра, с която се дава разрешение за касова приватизация. Уж се явява купувач, а сега в момента няма купувач.
Сега и конкретните въпроси, на които бих искал да чуят хората вашия отговор, са следните:
Има ли министерството виждане за излизане на това иначе добро предприятие от тежкото състояние и какви са мерките, ако има набелязани такива?
На колко възлиза задлъжнялостта на ЕООД "Левски", Карлово и към кои юридически лица - държавни и частни е тя?
На колко възлизат неизплатените вноски по данък обществено осигуряване? На колко възлизат най-сетне неизплатените възнаграждения на работещите в предприятието и какви мерки ще бъдат взети, за да се изплатят те на хората?
Ще очаквам с интерес, а хората, които работят там, с двоен интерес вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Господин заместник министър-председателю, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! "Васил Левски" - ЕООД, град Карлово е с предмет на дейност производство и търговия на консерви, предимно плодови. Резкият спад на реализацията на продукцията на консервната промишленост през последните 4-5 години поради загубване на външни пазари и ограниченото вътрешно потребление, липсата на оборотни средства за закупуване на суровини и материали, високите лихвени проценти доведоха да неефективното използване на производствени мощности. Слабата производствена дейност рефлектира върху финансовите резултати, вследствие на което в значителна част от консервните предприятия, в това число и "Васил Левски" - ЕООД в град Карлово изпаднаха в тежко финансово икономическо състояние.
Със заповед от 31 август 1993 г. на министъра на промишлеността, тогава предприятието беше към Министерството на промишлеността, е открита процедура за приватизация без да е реализирана продажбата. Това обстоятелство допълнително е затруднило работата на предприятието, поради ограниченията на чл. 21 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
С решение от 25 октомври 1994 г. Пловдивският окръжен съд обявява в неплатежоспособност "Васил Левски" - ЕООД, град Карлово, считано от 30 април 1994 г. Назначава синдик, под надзора на който работи дружеството.
Резултатът от цялостната дейност за 1995 г. е загуба в размер на 14 млн. 227 хил. лв. Към 31 декември 1995 г. задълженията на дружеството са в размер на 118 млн., както следва:
1. По просрочени заеми от Търговска банка "Биохим", клон Карлово - 72 млн. 767 хил.лв.; главница - 19 млн. 561 хил.лв.; лихви - 53 млн. 206 хил. лв.
2. Финансова помощ от Министерство на финансите от 1992 г. - 4 млн.лева.
3. Преоформен държавен дълг в заем - 3 млн. 959 хил.лв.
4. Задължение към бюджета за 1994 и 1995 г. - 12 млн. 768 хил.лв., в това число: данък оборот - 4 млн. 409 хил.лв.; данък общ доход - 4 млн. 38 хил.лв.; фонд "Професионална квалификация и безработица" - 2 млн. 473 хил.лв.; данък добавена стойност за внасяне - 976 хил.лв.
5. Задължение към персонала от 1994 г. и 1995 г. - 5 млн. 87 хил.лв. От начисления фонд "Работна заплата" за 1994 г. остава да се изплаща сумата 1 млн. 820 хил.лв., което е 15 на сто от фонда, а за 1995 г. - 3 млн. 210 хил.лв., съответно 28 на сто от фонда.
Информацията ви, господин Тодоров, че са изплащани заплатите авансово най-много до 40 на сто е неточна. Авансовото изплащане за 1994 г. е 85 на сто, а за 1995 г. - 72 на сто.
От направената проверка се установи, че действително са изплащани с касови ордери парични суми на отделни лица. Мотивите на управителя са от социален характер. Поради малките суми, с които е разполагал, е изплащал с ордери на крайно нуждаещи се.
6. Задължение по социалното осигуряване - 11 млн. 118 хил.лв.
7. Задължения към доставчици - 7 млн. 833 хил. лв. От тях най-големи са задълженията към доставчиците на суровини за преработка към стъкларските заводи "Рубин", град Плевен и "Дружба", град Пловдив, Стопанска дирекция "Водоснабдяване и канализация" и Енергоснабдяване.
Предвид влошеното състояние и допуснати нарушения по разчитане с бюджета е направено предложение за назначаване на финансова ревизия.
Виждането на Министерството на земеделието и хранителната промишленост е, че предприятието следва да се оздрави. В момента се разработва оздравителна програма, съгласувана с Търговска банка "Биохим" - клон Карлово под надзора на назначения синдик. Министерството на земеделието и хранителната промишленост води преговори с Търговска банка "Биохим" АД - София за реструктуриране и разсрочване на задълженията като възможност дружеството да започне редовно производствената си кампания за тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Господин Тодоров, имате думата за уточняващи въпроси.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин министър! Това, което бих искал да доуточните, ако ви е възможно сега, е първо вашият отговор за тежкото цялостно състояние на предприятието посочи като причина общата негативна икономическа конюнктура - загубата на пазари, тежката финансова ситуация, липсата на оборотни капитали и т.н. Това са неща, от които страдат всички производствени субекти в страната, в това число и това предприятие, но не всички производствени субекти са в такова трагично състояние.
Аз бих искал вие да се опитате да отграничите общата негативна конюнктура, общата икономическа негативна конюнктура от субективните причини. Защото в това държавно предприятие с тези държавни мощности се върши дейност, но от нея печели не държавата, предприятието само трупа дългове, а някой печели и се печели добре. Просто тази държавна собственост се използва за лични интереси.
Това е първият ми уточняващ въпрос, ако вие сега сте в състояние да ми кажете: кои са субективните причини, за да бъде предприятието в такова състояние? Обективните причини на нас всички са ни известни.
Вторият ми уточняващ въпрос. Искам да ви подсетя, че за мен е най-важно да кажете все пак ще могат ли да се изплатят, кога и как възнагражденията на работниците, които не са получени?
Вие споменахте, че в Пловдивския окръжен съд е имало дело, с което предприятието е обявено в неплатежоспособност. Какво трябва да разбират хората от това? Ще поеме ли държавата, в лицето на вашето министерство, задължението те да си получат възнагражденията? Защото те сега не могат да водят и дела, всъщност могат, могат да ги спечелят, обаче им казват: Да, вие спечелихте делото, обаче предприятието не може да ви върне парите, защото е обявено в неплатежоспособност. Какъв ще бъде изходът за тях от тази ситуация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Господин Шиваров, имате думата да отговорите на уточняващите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Господин Тодоров! Вие твърдите, че някой друг печели, а държавата не печели и работниците не печелят. Ако разполагате с данни кой е този, който печели, предоставете ги, кажете ги. Аз съм готов да се заема с това да прекратим една такава, бих казал, незаконна печалба или незаконно обогатяване.
Второ, твърдите, че доста общо и на общия фон аз съм отговорил на затрудненията, които има българската икономика. Мисля, че бях достатъчно конкретен от какво произлизат задълженията и неблагополучията на предприятието, с кого контактува в стопанския смисъл на думата и кои банки го обслужват.
Съвсем конкретно споменах, че в момента се водят разговори с местния клон на банка "Биохим" в Карлово, към които са основните задължения и съответно с централното ръководство ние пък водим тук разговори да разсрочим дълговете и да му дадем възможност да се оживи производството още тази година.

Естествено е, че трябва да се направи една оздравителна програма, в която да са предвидени възнагражденията на хората, производството и т.н., и т.н. Това е конкретен въпрос, по който ние трябва да получим предложение от самото предприятие. Съгласете се, че Министерството на земеделието и хранителната промишленост не е и на всичко отгоре Министерство на финансите, не разполага със специални фондове, от които да обезпечи неплатени от някой друг трудови възнаграждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шиваров.
Господин Тодоров, можете да изразите отношението си към отговора на Вашето питане.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Господин министър, със съжаление трябва да кажа, че отговорът за мен е неудовлетворителен. Това не е толкова важно. По-важното е, че струва ми се, той ще бъде много неудовлетворителен за хората, които го очакват. Защото от отговора Ви разбрах, че Вашето виждане да се решат социалните проблеми на хората, които работят там, е да се оздрави предприятието и впоследствие, когато то излезе от тежкото състояние, да се разплати с хората.
Аз съм скептично настроен относно възможността една оздравителна програма да го извади от тежкото състояние в близките години. Не зная дори тази структура на дълговете, която тук Вие сте се потрудили и изчерпателно прочетохте, дали тази структура на дълговете вече не надхвърля активите на предприятието. И при това положение дали е възможно изобщо то да бъде с някаква оздравителна програма поставено на крака, още повече, че Вие самият казвате, че вашето министерство не разполага със социални фондове, с които да финансира такава програма. Значи нещата се ограничават единствено до разговора с кредиторите за разсрочване на дълговете.
Ако перспективата за хората, които са работили там и не са получили парите си, е да чакат оздравяване на предприятието, за да им бъде заплатено, не виждам как това ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Питане към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост от народния представител Васил Златаров относно състоянието на земеразделянето в село Пет могили, община Нова Загора.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-премиер, уважаеми колеги! Проектът за земеразделянето в село Пет могили, община Нова Загора, е бил изготвен и е оставало само да се публикува одобрения проект. Но всичко бива спряно, тъй като с последното изменение следвало да се направи нов проект по подадени молби за доброволна делба от наследници.
Има несъответствие между чл. 17, ал. 2 от последното изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и издадения правилник за приложение на закона на Министерския съвет. Докато в закона се казва: "До обнародването на проекта за земеразделяне" (забележката), не утвърдения проект, в правилника се одобрява § 50, където това се погазва и се започва от начало въпреки извършената работа.
Какво става в село Пет могили? При подадени с входящ N 17040 от 12 юли 1995 г. доброволни делби до днес, 8 април 1996 г., поземлената комисия в град Нова Загора не е предала материала на колектива, изготвил първоначалния план и който ще изготвя новия - държавен кадастър Сливен - група Нова Загора.
Като се има предвид бавната процедура по изготвянето, възраженията, публикуването и т.н., до връщането на земята в едно такова богато село като Пет могили, ще измине още една и даже две стопански години.
Затова Ви моля, уважаеми господин министър, да ми отговорите на следните въпроси:
1. Следва ли земеразделянето в дадено село да се бави, след като всичко по него е било изготвено при новоподадени молби за доброволна делба, като имате предвид двусмислието в закона и правилника?
2. Какво ще направите конкретно, за да се ускори земеразделянето в село Пет могили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Златаров.
Господин Шиваров, имате думата да отговорите на питането.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Златаров! В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи съществуват два текста, които в известна степен си противоречат. Докато с чл. 17, ал. 2 се допускат доброволни делби до обнародване в "Държавен вестник" на обявление, че проектът на плана за земеразделяне е изработен, § 30, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби задължава преработката на плановете за земеразделяне съобразно неговите изисквания, ако същият не е влязъл в сила.
Тъй като са налице достатъчно основания за преработка на плановете и без доброволните делби и ще последва ново обнародване на обявление в "Държавен вестник" за изработване на нов проект - § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за приложение на закона, правилно и без противоречие с § 30, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се допуска повтаряне процедурата по обявяване и одобряване на план за земеразделяне.
На Вашите конкретни въпроси отговарям следното.
По първия въпрос. В пълно съответствие със закона и Правилника за прилагането му, както и с недвусмислено изразеното желание на наследниците, бяха допуснати доброволни делби и за землища, където е обнародван проект на план, но самият план не е влязъл в сила. За ускоряване на процеса на преработката на плана министерството е дало указание за ползване при възможност на изработения проект при осъществяване на делбите.
По втория въпрос. За ускоряване на работата по възстановяване на собствеността както за село Пет могили, община Нова Загора, така и за всички землища, чиито планове за земеразделяне се преработват, министерството се е разпоредило:
1. да се ползват по възможност изработените проекти при наличие на такива;
2. да се изработи програмен продукт, с помощта на който да се въведат в компютър договорите за делба, да се контролират същите и да се подготвят данни за изработване на плановете за земеразделяне в съответствие с новите изисквания на закона;
3. разпоредено е изпълнителите на технически дейности по преценка на поземлените комисии да подпомогнат работата им с цел ускоряване и контрола и въвеждането на договорите за доброволни делби в компютрите;
4. със Заповед N 145 от 19 април 1996 г. е разпоредено в срок до 20 май 1996 г. окончателно да се завършат всичките дейности по подготовка на данните за планове за земеразделяне, получени вследствие измененията в закона.
По този начин мисля, че даваме отговор на Вашия стремеж да се ускорят процесите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Златаров, имате думата за уточняващи въпроси.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уточняващи въпроси нямам. Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Наистина, пак сте Вие. Следващото питане е пак от Вас към същия министър относно връщането на имуществото, внесено през 1959 г. в ТКЗС село Ружица, община Болярово от жителя на същото село Велко Стойков Велков.
Имате думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-премиер, уважаеми колеги! През 1959 г. дядото на Велко Стойков Велков от село Ружица, община Болярово, е извикан от бирниците в селсъвета в село Ружица, Бургаска област за плащане на непосилни данъци. На излизане от селсъвета дядото пада на улицата от инфаркт и умира.
Тогава Велко Стойков Велков внася имуществото си в ТКЗС - село Ружица - крава, вол, теле, плуг, 12 овце, веялка и 32 дка ниви, което обаче не се записва в регистрите.
В селото има и други хора, на които имуществото също не е записано в регистрите, но ликвидационният съвет им го признава и им са дадени талони (купони). Само на Велко Стойков Велков, сега вече отличен частен животновъд, това не се признава въпреки показанията на свидетели и приложен образец N 5 за нивите. Същият е закупил талони от други хора в селото с пълномощно от съвета на стойност 60 хил.лв., но на него не се дава нито ползване на сгради, нито машинни съоръжения.
В село Ружица има нещо като междуцарствие. Ликвидационният съвет не съществува, няма кой да раздаде имуществото от бившото ТКЗС на хората и кооперацията.
Питам Ви, уважаеми господин заместник министър-председател, кой ще разпредели имуществото на ТКЗС в село Ружица, община Болярово и конкретно - ще се върне ли горепосоченото имущество на гражданина от село Ружица, община Болярово Велко Стойков Велков, плюс закупените талони за 60 хил.лв., към които следва да се прибавят и неговите такива в размер на 20 хил.лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Министър Шиваров има думата.


ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Златаров! По повод Вашето питане искам да Ви уведомя следното. Инвентарната книга е основен архивен документ за размера и вида на инвентарните вноски на кооператорите. Когато в нея не е вписана инвентарната вноска на даден кооператор и липсват други писмени доказателства в счетоводните регистри, същата се установява по реда на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В инвентарната книга на ТКЗС "Христо Ботев" в ликвидация с. Ружица, община Болярово, няма сведения за размера на инвентарната вноска, внесена от дядото на господин Велко Стойков.
В подобни случаи задължителната инвентарна вноска се определя по норматив на декар внесена земя, а допълнителната, надвнесената, се установява по общия исков ред съгласно изискванията на чл. 50 от правилника за прилагане на закона.
В с. Ружица не е констатирано междуцарствие. Онова, което не е извършил бившият ликвидационен съвет за определяне на задължителните инвентарни вноски на кооператорите, следва да извършат лицата, избрани от общото събрание на правоимащите, съгласно чл. 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за което са им дадени и съответните методически указания.
Срещу закупените по установения ред с нотариална заверка фактури господин Велко Стойков Велков има право да получи в собственост и съсобственост отразеното в тях имущество.
Уважаеми господин Златаров, всички данни сочат, че действително господин Велков е много добър земеделски стопанин - животновъд. Министерството на земеделието и хранителната промишленост се отнася с внимание, уважение и равнопоставеност към всички производители. На господин Велко Стойков Велков е предоставена електрифицирана стопанска постройка, без да плаща наем. Желанието му да произвежда повече животинска продукция среща уважение и разбиране както от местната общественост в с. Ружица, така и в Министерството на земеделието и хранителната промишленост и той ще бъде подкрепян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Златаров, имате думата да изразите отношение или да зададете допълнителни въпроси.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз допълнителен въпрос нямам, искам само да подчертая, че ако има повече хора като този човек в нашата страна, много проблеми в областта на местната промишленост ще бъдат решени и апелирам да направите възможното за този човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
С това приключиха въпросите и питанията към министър Шиваров.
Следва актуален въпрос към доктор Мими Виткова - министър на здравеопазването, от народния представител д-р Орлин Върбанов Драганов относно корупцията и борбата срещу нея в здравеопазването.
Има думата д-р Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е относно корупцията и борбата срещу нея в здравеопазването, тъй като този въпрос е с изключителна важност и аз бих желал да чуя Вашето мнение.
Промените в системата на здравеопазването в последните пет години и стремежът за пълна автономия и независимост на медицинските университети в страната доведе до редица сътресения, а оттам и до недомислия при разпределянето на новозавършилите медицински кадри - лекари и стоматолози. На редица места се забелязват явления на корупция, във връзка с което е и моят въпрос:
Първо. Докога само под сурдинка ще се говори, че се плаща за всяко назначение на новозавършил лекар или стоматолог? До мен в Народното събрание пристигат сигнали за корупция в болници както в град София и другите големи градове, така и по места, като се започне от селските здравни служби.
Второ. Докога всеки един здравен ръководител ще решава на тъмно кой ще назначи и срещу какво?
Трето. Защо няма единна система с критерии за обяви на всички вакантни места в здравната мрежа? Критериите за постъпване в различните структури на здравната мрежа трябва да бъдат напълно изяснени и уточнени. Не е нормално новозавършващ лекар или стоматолог да влезе примерно в една базова болница, без да е преминал какъвто и да е стаж като лекар в по-долните звена на здравеопазването. Не е нормално държавата да плаща средно по 1 млн. лв. за обучение на лекари и стоматолози и след това да не се интересува как се реализира този национален капитал.
Ако това не се регулира, ще продължи безразборното приемане на новозавършили лекари и стоматолози само по критериите "връзки" и "пари".
Съществуващото положение сега е възможно, ако има само платено обучение и има такава здравно-осигурителна система, която е поставила точни критерии за качеството на висшите медицински специалисти.
Освен това аз желая да обърна Вашето внимание също и върху факта, че доста български граждани трябва да дават различни средства, за да могат да получат внимание, преглед и лечение. Това е категорично недопустимо във време на тотално обедняване и мизерия. Аз моля за Вашето мнение по повдигнатите от мен въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата министър Мими Виткова.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Въпросите за проявите на корупция в нашето общество нямат и не могат да имат еднозначен отговор. В българския тълковен речник корупцията се дефинира като обществена развала, което подсказва, че съществува от момента, в който възникват обществените отношения. Тя съпътства всички сфери на нашия живот. Историческият опит показва, че корупцията придобива застрашителни размери и обхваща дълбоко обществените сфери в периоди на криза.
Здравеопазната система като елемент на обществения живот не остава и не може да остане неинфектирана от вирусите на днешния ден. Като се има предвид значимостта на здравната дейност през целия период на човека, естествено е прояви на подкупничество, изнудване и поквареност сред медицинските специалисти да имат широк резонанс и да се приемат болезнено от всеки член на обществото.
Кое е корупция в здравеопазването? Дали само пренасочването на пациенти от държавния към частния кабинет, за да бъде прегледът заплатен, дали издаването на болничен лист срещу солидни суми? Корупция ли е искането на заплащане за изследване с държавния ехограф, скенер или в държавната клинична лаборатория? Не е ли най-уродливата проява на корупция искането и приемането на пари на четири очи за легло в държавна болница за раждане, за хирургическа интервенция?
Ако към казаното прибавим и въпроса Ви, доктор Драганов, има ли корупция при назначаване на лекари в здравните заведения, отговорите ще станат ни по-малко трудни, нито по-конкретни. Многообразието на проявите не омаловажават, а усложняват анамнезата на явлението и обезсилват мерките срещу него.
Мъчително е за мен като министър, като лекар и човек да анализирам явления, дълбоко противоречащи на същността на медицинската професия. Ето защо е логично да се запитаме: освен обществените промени в последните години кое вътре в системата позволи октоподът да се захранва и развива? Не е ли това резултат от тоталното нарушаване на връзките по хоризонтала и вертикала на здравната система? Не е ли резултат от експериментите в управлението, които поставиха на ръководни постове в някои здравни заведения некомпетентни и безотговорни хора, които вместо да ръководят процесите и да запазят реда, отвориха врата за хаоса в здравеопазването?
Липсата на ясно регламентиране на частната медицинска практика не направи ли път за злоупотреби с доверието на пациентите? Кой допусна безразборно закупуване на апаратура и медикаменти на баснословни цени по времето, когато хора далеч от професията и системата трупаха милиони от оскъдния здравен бюджет? Прехвърлянето на ръководни функции от медицински съвети към икономически директори през двувластието, през затварянето на здравните дейности вътре в общините без адекватен контрол за съжаление са водещи причини, които успоредно с обществено-икономическите трусове позволиха явлението да се роди и за съжаление да се наложи.
Криворазбраната автономия на висшите учебни заведения е както проблем на висшето образование и неговата интеграция с обществените потребности, така и проблем за здравната система, в която висшето медицинско образование е и върхово постижение на медицинската наука, практика и държавна политика в този чувствителен социален сектор.
Мерките за овладяване на пагубния процес също не могат да бъдат еднозначни. Доктор Драганов пита какво Министерство на здравеопазването е направило в тази насока. Отговорът: всяко действие на сегашното ръководство на министерството, всеки нормативен документ, всяко решение пряко или косвено са насочени към ограничаване на корупцията. Така е със Закона за лекарствените средства и затова той срещна отпор. Така е със създаването на районните центрове по здравеопазване. Те имат функции да регулират и контролират. Затова бе и негативната реакция на тези, които се възползваха от безвластието в последните години. Така бе с промените в управлението на здравните заведения, така е и сега, когато се обсъждат предложенията за промени в Закона за народното здраве, насочени към качествена промяна в организацията и управлението на здравната система, включително приобщаване на здравните заведения на висшите медицински университети към националната здравна система, както и регламентирането на частната медицинска практика.
Обясним е и негативизмът към предложената система за избор на личен лекар. Тя ще мотивира лекарят да работи по-добре и ще даде възможност гражданите да стимулират този процес.

В такава посока са досегашните, а ще са и бъдещите усилия на ръководството на Министерството на здравеопазването. Разработените законопроекти за съсловните организации и за здравното осигуряване, които са в процес на съгласуване, също целят установяване на ясни правила и професионални отговорности. С подкрепата си към тези законопроекти Народното събрание ще допринесе за стабилизиране на здравната система и овладяване на корупцията.
И веднага трябва да кажа, че макар на думи всички да порицават явлението, всяко реално действие на Министерство на здравеопазването в тази насока среща отпор. Всяка заповед на министъра за наказание е повод политически сили, професионални организации и отделни лица да обжалват и да защитават наказаните - само защото заповедта е от този министър. Всеки факт за несвършена работа, резултат от проверки на Министерство на здравеопазването, се приема като повод да се критикува не виновният, а министерството. На всяка стъпка срещу беззаконието и хаоса се приписват епитети като централизация, рекомунизация, диктат. Отричат се актове, целящи да сложат ред, а после се пита защо няма ред.
В своя актуален въпрос доктор Драганов твърди, че под сурдинка се говори за заплащане при назначаване на новозавършили медицински специалисти. Не под сурдинка, а високо и ясно обяснявам, че всяко назначаване в системата на здравеопазването трябва да става според сега действащите нормативи - Кодекса на труда и Наредбата за управление на здравните заведения, където се регламентират редът за назначаване и начините за обявяване и огласяване на конкурси, когато това се изисква.
За да няма несменяеми ръководители на здравни заведения, доктор Драганов, в поправките на Закона за народното здраве се предвижда задължителното им атестиране на пет години. Такъв трябва да се установява от тях и редът за завеждащите отделения и други ръководни кадри. Но няма законова пречка новозавършили медицински специалисти да попадат във водещи здравни заведения.
Аз също като Вас споделям идеята, че е аномалия да има над 1000 вакантни лекарски длъжности в цивилното здравеопазване и толкова във военното, а в същото време безработни лекари в големите градове. Ако разпределението не се тълкува като ограничаване на правата на личността, то е въпрос на законово регламентиране не само за медицинските специалисти. За подобряване на информираността за вакантните места в здравната система ежемесечно чрез приемната на Министерството на здравеопазването се предоставя такава информация. Това разпоредихме чрез районните центрове по здравеопазване да се извършва и от тях за съответния район.
Правното основание за разпределение на млади специалисти е ликвидирано с отмяната на текстове от чл. 77 до чл. 82 от стария Кодекс на труда през 1992 година. Ето защо твърдя, че ако някой някому иска пари или назначава на тъмно, то само след изнасяне на фактите на светло ще може да се търси вина и отговорност с конкретен адрес. Пътят е ясен и той задължително изисква доказване на престъпление.
По идея на ръководството на Министерството на здравеопазването се проведе среща с главния прокурор, с министъра на правосъдието и с ръководителя на Националната следствена служба. На тази среща ръководителите на тези отговорни институции поеха ангажименти сигналите за корупция и беззаконие в здравната система да се проверяват своевременно, съдебните дела да се придвижват по-бързо, да се търси ефективност, която с възможностите на публичността да се отразява превантивно и възпитателно върху общественото съзнание. За съжаление, този процес продължава да се движи мудно и неефективно.
За да има резултати с конкретни измерения обаче, усилията на един министър и на едно министерство не са достатъчни. С корупцията може да се води битка само със съвместните усилия на държавните институции, на професионалните и синдикалните организации, на средствата за масова информация, на всеки конкретен човек. Срещу обществената развала трябва да застане цялото общество.
Има достатъчно законови текстове, които санкционират това деяние. Съгласно чл. 301 от Наказателния кодекс "Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или за да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до 5 години".
Текстът на чл. 302 от Наказателния кодекс регламентира квалифицираните състави на същото престъпление: "За подкуп, извършен от лице, което заема отговорно служебно положение или чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, наказанието в случаите по чл. 301, ал. 1 и ал. 2 е лишаване от свобода до 8 години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите по чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от 3 до 15 години и конфискация на половината от имуществото на виновния".
Съгласно чл. 307 от Наказателния кодекс се наказва и този, който създава преднамерена обстановка или условия, за да предизвика даване или получаване на подкуп. Посредничеството за даване или получаване на подкуп се наказва с лишаване от свобода до 3 години.
В борбата с корупцията основното е да бъдат премахнати условията за нейното съществуване чрез създаване на ясни законови и нормативни разпоредби. В това отношение действията на Министерството на здравеопазването са еднозначни и на следващо място - административен и съдебен контрол за спазване на регламентите. По този начин, укрепвайки държавността и волята на институциите за нейното отстояване, бихме могли да възпитаваме у гражданите, включително у медицинските специалисти, респект със собственото си поведение да гарантират спазването на закона и ненаписаните в него правила на морала.
Това с организиране на обществена трибуна за порицаване и оставки на здравния министър, доктор Драганов, защото открито говори за негативния обществен резонанс от корупцията в здравната система, не може да се постигне. Така че, като Ви благодаря за Вашето достойнство да повдигнете въпроса от тази трибуна, ще се радвам и за идеи и подкрепа в усилията на Министерството на здравеопазването за преодоляване на явлението. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Доктор Драганов има думата.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Госпожо министър, все пак от Вашето изказване аз разбирам, че в Министерството на здравеопазването повечето са светци. Все пак Вие сте министър от 15 месеца. Аз очаквах да бъдат изнесени конкретни случаи пред тази широка аудитория и да се каже евентуално какви мерки са взети.
Що се отнася до наказателните членове, на мен и на всички колеги те са известни, както и на повечето колеги в мрежата.
Не може да се искат стотици хиляди левове от бедни хора. Подчертавам - от бедни хора, с тежки проблеми за операции. Тук няма нравственост, няма морал в тази работа. Затова аз исках да чуя има ли конкретни случаи. Аз нямам право при актуален въпрос да Ви задам допълнителни въпроси, но исках да чуя има ли конкретни случаи и министерството какво мисли оттук нататък - освен Наказателния кодекс, освен възпитанието, освен другите неща, които Вие споменахте. Какво мисли да направи, защото много хора не могат да се лекуват, като нямат пари. Това е неприемливо. Много хора не могат да си направят операции, тъй като нямат пари.
Трябва да се помисли и за лекарските заплати и заплащането на лекарския персонал като един стимул за избягване на тези уродливи язви в обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Министър Виткова, имате думата. На практика се зададе допълнителен въпрос.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (от място): Това може и да не се съобрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но изчерпахте правото си да изразите отношение, така че е извън процедурата.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Вие сте законодател и аз вярвам, че знаете, че здравният министър не е съдия и че парламентарната трибуна не е съдебна трибуна.
На Вашия конкретен въпрос има ли конкретни случаи, достигнали като информация до здравния министър: да, има. Всички те са предадени на прокуратурата, защото за сигнал трябва да има и доказателства, доктор Драганов. Няма друга възможност да бъде санкциониран по административен или съдебен ред допусналият нарушение, ако няма доказателства. Всички сигнали до здравното министерство са предадени на съответните прокуратури.
Да, Вие сте прав, че за намаляване на вредния ефект от явлението има значение и заплащането на труда на медицинските специалисти. Би трябвало да отчетете усилията на Министерството на здравеопазването за първи път тази година да бъдат заделени допълнително близо 2 млрд. лева за коригиране на това заплащане и за въвеждане на новата система за заплащане на труда на медицинските специалисти, особено тези с висше образование, за сформирането на индивидуалната заплата при тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, доктор Виткова.
Следва питане на народната представителка Лорета Николова до министъра на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров.

ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През месец февруари бяха прекратени трудовите договори на директорите на основно училище "Св. Климент Охридски" госпожа Йорданка Милчева, на основно училище "Христо Ботев" - село Крайници, госпожа Анелия Крекманова и основно училище "Евлоги Георгиев" господин Чачов, всички тези училища, намиращи се на територията на община Дупница. Трудовите договори са прекратени поради изтичане на уговорения срок. И тримата са били назначени със срочни договори за три години.
През месец януари в трите училища са извършвани проверки за ръководно-контролната дейност на директорите от райония инспекторат на Министерството на образованието, науката и технологиите - гр. Кюстендил. Това, което прави впечатление от представените ми материали, е следното: фактически грешки и неточности в констативните протоколи, без да е назначена нито една проверка, която да разясни различията между възраженията от страна на директорите и констативните протоколи, направени от инспекторите от районния инспекторат.
В направените възражения се визира, че служителите от регионалния инспекторат не са оказвали почти никаква методическа помощ на своите колеги. Странното е, че същите тези служители, без да са свършили своята работа, имат смелостта да визират направени и допуснати грешки от страна на директорите, които грешки те "системно" допускали през тригодишния период. Защо не е направено нищо, за да бъдат коригирани веднага след първата година от тяхното назначаване тези техни грешки? Или може би те тенденциозно са мълчали, за да прехвърлят цялата вина върху тези, които през тези три години са стояли на предната линия, били са изправяни пред всички трудности и са успявали в повечето случаи да ги преодолеят, постигнали са редица постижения, които явно за вас, инспектиращите, са без значение.
Уважаеми господин министър, разтревожена от изложеното дотук и от всичко, което става в българското училище, се обръщам към вас със следните въпроси:
1. Ще назначите ли проверка от министерството, която да установи съществуващите противоречия между изпратените до вас възражения и изготвените констативни протоколи, или ще се предоверите на служителите от регионалния инспекторат към Министерството на образованието, науката и технологиите - гр. Кюстендил?
2. Как бихте коментирали издадената професионална характеристика през месец септември 1995 г. на госпожа Йорданка Милчева, подписана от господин Пейчев и госпожа Зоя Стоименова, същите, които пет месеца по-късно се подписват върху документ, противоречащ на гореупоменатия?
3. На какво основание не подновихте трудовия договор на господин Николай Чачов, след като пред събранието на колектива на основно училище "Евлоги Георгиев" е бил прочетен констативен протокол, който не визира нарушения от страна на директора? Нещо повече, госпожа Зоя Стоименова е заявила пред събралото се събрание от учители отговорно, че с господин Чачов с пълно основание ще бъде подновен трудовият договор.
4. Не би ли ви смутило вашето прекомерно "доверие" към служителите от регионалния инспекторат на Министерството на образованието, науката и технологиите - гр. Кюстендил, поправката, извършена от самите тях върху ваша заповед РД-12-6 Н 97 от 22 февруари 1996 г., с която вие прекратявате трудовите правоотношения с госпожа Анелия Крекманова поради изтичане на уговорения срок?
5. Защо, господин министър, не са спазени сроковете за извършване на плануваните проверки от страна на регионалния инспекторат на МОНТ - гр. Кюстендил?
6. Какъв ангажимент ще поемете лично вие, господин министър, към тези директори, които след дългогодишен трудов стаж отиват в бюрата по труда, без да могат да реализират своите възможности дори като учители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър Илчо Димитров.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожа Николова, госпожи и господа депутати! Изглежда, че се превръща в практика да се дава отговор за всеки от случаите, когато не съм превърнал срочен трудов договор в безсрочен, т.е. за неопределено време. Преди известно време докладвах от тази трибуна, че от 600 срочни договори 500 сме превърнали в безсрочни. Броят на положителните решения е голям, както виждате. Понеже през 1995 г. се навършиха три години от назначените за тригодишен срок директори, т.е. годината на безмилостната метла, която провеждаше чистка в образованието, което наложи да застанат на местата си много нови директори. По-голямата част от новоназначените - аз винаги съм казвал, че през 1992 г. с аплодисментите на част от обществеността бяха уволнени по политически причини хора, но не всички, които бяха назначени, бяха назначени само по политически причини, - се оказаха достойни хора и продължиха функциите в образованието. Неподновените са обосновани с професионални основания.
Не мога да си кривя душата и да кажа, че при всички случаи ние сме безпогрешни, т.е. че не се оказвало в отделни случаи влияние, не съвсем подходящо. Но също така знаем, че за мнозина от засегнатите е много по-утешително да се представят за жертва на политически преследвания, отколкото да признаят, че просто не са се оказали подходящи да директорска служба. Често тези колеги са поощрявани от други, а именно от тези, които вършеха чистките през 1992 г. от горе до долу в образователната система.
Зная, че в нашето министерство е имало списък и хората са идвали сутринта на работа и са им казвали: вие вече от днес нямате право да влизате в министерството. Така е била отстранена една голяма част от служителите в министерството. Но по това вече говорих, не бих го споменавал, защото не искам да гледам назад. Пък и зная добре, че сто пъти да повторя някои факти, те нямат никакво значение за предубежденията и преднамереността.
Едва ли е нужно да пояснявам на вас, законодателите, смисъла на срочния договор, както и това, че не съществува нормативно задължение за работодателя, в случая за министъра, да трансформира срочния трудов договор в безсрочен. Не съм длъжен това да го правя. Затова именно е даден този срочен договор, той е даден именно за един определен период от време да се преценят качествата на лицето с оглед професионалните му умения за ръководна дейност, т.е. за директор на училище. При отрицателна оценка след изтичането на срока се има предвид тъкмо управленската дейност, която пък няма нищо общо с качествата на това лице като професионалист, като добър филолог, математик, дори като отличен педагог. Има се предвид дали той може да управлява един колектив, едно училище. Срочният договор дава на министъра право да прекрати трудовите правоотношения с изтичането на срока.
Решенията, за които става дума в питането на госпожа Николова, са мотивирани с оценка за организационно-управленска и контролна дейност на съответното лице, а не за неговите чисто професионални учителски качества. До такива решения, за да подпиша аз едно такова решение, се стига по определена процедура, в която са ангажирани само органи на министерството и е изключена, няма как да се упражнява намеса на общински власти, включително и на общинските власти в града, където се намира седалището на този регионален инспекторат.
Известно ви е, уважаеми госпожи и господа, че на министерството е поверена от закона държавната политика в областта на образованието и то е длъжно да я осъществява в съответствие със закона.
Директорът, в рамките на дадено училище, осъществява държавната стратегия за обучение и възпитание, ориентирана към развитието на подрастващите. Това определя изключителната й взискателност към него и към грижите за подпомагане на дейността му. От директора се изисква не просто да бъде популярен сред колегите си, въпреки че това е едно много важно качество, отношенията му с колектива. Тъй като ние изискваме да има подходящ психоклимат в училището, култура на взаимоотношенията. Но от него се изисква да поддържа в училището необходимите за учебния процес ред и дисциплина, строго спазване на нормативната уредба за образованието, да се осигуряват високи изисквания в цялата учебно-възпитателна работа. Всичко това влиза в задълженията на директора.
Всички решения, които съм подписал за прекратяване на трудовоправните отношения по правило се следват от възражения от засегнатите и несъгласните. Това не са нито първите случаи, за които говори госпожа Николова, зная, че няма да са и последните. Смятам го за естествено.
И пак ще кажа, нямаме самочувствие в министерството, че във всички случаи ние сме единствено абсолютно прави. Ние дадохме право на пряко засегнатите, на хората, на които сега не подновяваме договорите, ние им дадохме право да участвуват в следващ конкурс, като оставяме само един малък период от време, мисля от 6 месеца, в който нямат право да участвуват. След това имат право. И трябва да ви кажа, че още миналата година назначихме няколко от директорите, за които по-рано бяхме дали отрицателна оценка за работата им.
И още нещо трябва да кажа. Когато през 1992 г. е мела червената метла, някой не се е сещал, че могат да се изменят нещата.
ГЛАС ОТЛЯВО: Синята метла.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Изобщо... Аз говоря... срещу червените. Не се е сещал, че ще се изменят нещата и не се е загрижил за съдбата на тези хора, които са уволнени тогава.
СЪЩИЯТ ГЛАС ОТЛЯВО: А-а-а!
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Ние внесохме сега специално правило... (Реплика отдясно)
Би трябвало да се сетите за тези неща. Моля, аз го казвам в подкрепа... във връзка с въпроса. Имаме специално решение, с което на назначените за срочен период запазваме щатното място на преподавател и на тяхно място назначаваме временни. Следователно, ако след срока той не бъде преназначен за постоянно, той си има вече щатно място. Защото сега се чудим как да помогнем на много добри педагози, след като не са вече директори. Това Ваше безпокойство споделям и аз, че подготвени хора, може би не за директори, но чудесни за учители, сега им търсим място къде да упражняват професията си.
Така че имахме много такива случаи. На възраженията обръщаме внимание. Отговаряме на засегнатите. Много трудно е да убедиш един човек, особено сега в трудното време, че правилно е останал без работа. Много е трудно. Аз ги разбирам напълно тези колеги. А пък и вие, мисля, че никой от вас не се заблуждава, че на един министър е приятно да уволнява. Въпреки че това службата го изисква.
Случаят с тримата дупнишки директори, обаче, е уникален само в такъв смисъл, че той бе последван от една политическа кампания, ще си позволя да кажа, на най-примитивно равнище, което не учудва хората, които имат представа за общинската управа в града. Отправяха се закани, че няма да се плащат данъци, заплашваше се, че ще се прегражда пътят от София за границата. Казваше се, че трябва министърът на тепсия да бъде поднесен на кмета на града. Аз си представях каква ще е тази тепсия, дето мен да ме побере, за да ме откарат до Дупница в нея при кмета. (Шум в залата)
Искам да ви кажа, че аз получавах от кмета хулигански писма. Беше ме срам да ги дам на печата, защото ми е скъп авторитета на българския кмет, независимо дали е червен или син, той е представител на българската държава. И на вас няма да ви чета какво пишеше саморъчно до мен дупнишкият кмет.
Да не говоря, че се заплашваха непокорни учители, че няма да им се изплащат заплатите. И дълго време не им се изплащаха.
Най-странното беше не всичко това, а че се оказва, че в България липсва власт, която да застави кмета да изпълнява един бюджет, който му е предоставен по предложение на Министерския съвет, който е гласуван тук от вас и не му е даден за джобни пари, за да решава той от джоба си на кого колко да даде и на кого няма да даде. Оказа се, че няма такава власт. Разбира се, кметът се избира от населението. То да му бере грижата, разбира се.
Нас като министерство ни интересува преди всичко как да предпазим училищата от развихрящите се политически страсти и от овластеното невежество. Аз ще кажа само няколко неща, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Един момент. Колеги, можем ли с вашето мълчаливо съгласие да довършим въпроса? Иначе как да прекъснем на средата едно питане? Без да гласуваме, имахме такава практика. Само този въпрос да довършим.
Другите министри се върнаха.
Предлагам да продължим, докато приключим.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: В случая с тримата директори, и в питането пролича това, вината се стоварва върху Регионалния инспекторат в Дупница. Експлоатира се познатото настроение в Дупница срещу бившето административно деление на страната.
В случая в цялата тази история пролича, невероятна за мен, административна неграмотност. Искането, което се предявяваше за Регионалния инспекторат в Дупница е абсурдно. Това не е териториален орган, това не е никакъв териториален орган. Това е орган на министерството, финансиран от министерството, назначаван от министерството. Няма нищо общо нито с общинската власт в Кюстендил, нито в Дупница, нито с който и да е друг общински орган. Той е само един орган по места, действуващ от името на министерството. Те са нашите единствени териториални органи.
Тук местните власти, ние сме дали указанията, разбира се, на регионалните инспекторати да работят в най-тясно единодействие с общините, тъй като вършим много обща дейност. Но нито те имат права над общините, нито общините имат каквито и да е права върху регионалните инспекторати.
Как може това една община да не го знае? Все едно аз да кажа управата на "Народна просвета" да премине в Горна Оряховица, а да не е в Дупница? Не върви.
Аз се удивлявах, не зная дали знаете, аз съм дупничанин и добре познавам несъобразностите при предишното административно деление, които предизвикваха основателно възмущение в Дупница. Това ми е доста добре познато. Но това деление не съществува и Регионалният инспекторат изобщо не е свързан с него.




В крайна сметка искам да ви уверя, госпожо Николова, че не регионалният инспекторат уволнява. Аз уволнявам, аз назначавам. Аз не пожелах през цялото това време, дълго време трая тази акция, за пръв път говоря по тези въпроси публично, мен ме питаха по вестници, искаха по радио, по телевизия да говоря, аз не желаех да участвам в нечии стремежи за реклама, като се увличам в подобни недостойни препирни. Не реагирах на обидни квалификации, предизвикателства, защото смятах, че това е под личното ми достойнство и под достойнството на институцията, която оглавявам. Затова сега трябва да си призная, че ми е неприятно, че покрай тези трима колеги, чието неподновяване на договора е станало според процедурите, действащи за всички в системата, се използват за политически кампании и цели.
Искам да обясня, че никой не ми беше споменал, че тези трима директори са от една или друга партийна принадлежност. За пръв път узнах това от едно изявление на кмета на града. Никъде в нищо не сме подценили техните качества на учители. С пълно уважение аз самият се отнасям към онези колеги учители, които защитават директорите си. Те са в правото си и предполагам, че са напълно искрени. Тук въпросът е на преценка на нас като ръководен орган, не като колегиално учреждение. Като ръководен орган действаме, следователно, в съответствие със законните права, които имам аз специално, с разбиранията си за интересите на образователната система.
Това, че един или друг просветен деец изказал мнение за един или друг от хората, на които не е продължен срокът, с нищо не задължава мен като министър. Аз съм изхождал от неизискуемите се документи за тия случаи. А тия документи се съставят от компетентните, точно фиксирани за такива случаи лица и органи. От това съм изхождал.
Нашето желание беше преди всичко да не допуснем действията, които се развиха там, включително със спиране на заплатите на учителите, да служат на политическите страсти в България. А една от целите, които с голяма мъка постигаме, е да запазим училището в тази трудна обстановка от тези политически страсти.
Големият въпрос, уважаеми госпожи и господа, на който очаквам и вие да ни помогнете, е не дали съвсем правилно е прекратен един или друг отговор (ще кажа пак: може и да сгрешим, може и да се поправим), а как да запазим образованието вън от партийните страсти, как да го запазим от беззакония на невежествени началници, пред които се показва безсилие, а пък то самото насърчава някои недостойни прояви. Това е нашата искрена амбиция. Знам, че постигането й няма да е лесно; знам, че то изисква общи усилия и от нас, които сега сме в управлението, но в не по-малка степен и от страна на опозицията. Вярвам, че в края на краищата всички ще се проникнем от това съзнание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Доктор Николова, може би уточняващите въпроси да оставим за другия път с продължение... Или просто да направите вие заключението? - Тогава да чуем и вас и да приключим, тъй като не е коректно да прекъсваме по средата на едно питане или един въпрос.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин Димитров, аз съжалявам, че вие превърнахте всъщност отговора на моето питане в една дискусия за общинското управление в град Дупница, което не беше тема на моето питане. Аз поне смятам, че то не е така примитивно, както вие го охарактеризирахте.
Също бих искала да ви напомня, че аз съм депутат от целия Кюстендилски избирателен район. И за да не твърдите, че аз имам само претенцията да защитавам тези уволнени, или всъщност неподновени трудови договори на тези трима директори, аз съм ви подготвила още един актуален въпрос за неподновени трудови договори на директори и в Кюстендил. Това е следващата седмица или по-следващата. Така че не правя разлика между двата града.
Съгласявам се с вас, че вие уволнявате, а не инспекторатът, с това съм съгласна, но все пак вие го правите на базата на извършена проверка и на базата на констативни протоколи, които ви се поднасят от регионалния инспекторат. Вие не отговорихте на моя въпрос дали ще насрочите проверки, които проверки да установят различията между констатираните в констативните протоколи нарушения и направените възражения от страна на директорите.
Бих визирала само един пункт от възражението на госпожа Милчева. В констативния протокол се казва, че поради създадения климат в училището не е даден пълен график за часове на учителката Граховска по руски. Госпожа Граховска е била принудена да си намери часове в друго училище. Само че вие не сте обърнали внимание на този момент от документа...
Господин Божинов, не чистачката! Това е абсолютна лъжа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, спокойно!
ЛОРЕТА НИКОЛОВА: Учителката не е напускала изобщо училището и не е вземала часове в друго училище.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Той говори за съвсем други неща.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА: Много ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Друга тема е, не ви репликират, спокойно!
ЛОРЕТА НИКОЛОВА: Тук става абсолютна манипулация. В констативния протокол се визират едни нарушения. Тези нарушения изобщо не са извършени.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ние говорим за шуменското училище.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА: Добре, за шуменското училище.
Зададох ви въпроса дали у вас не се поражда съмнение и вашето прекомерно доверие към регионалния инспекторат - не се ли променя малко това доверие от поправката, която е извършена от служителите в регионалния инспекторат върху заповед, която е подписана лично от вас, господин министър? Лично от вас подписана заповед е поправена, като тук пише, че "поправката е наша" и е сложен печат. Значи върху вашите заповеди могат да се правят каквито и да било поправки.
Също не ми отговорихте на въпроса защо след като пред целия колектив госпожа Зоя Стоименова е заявила, че ще се поднови трудовият договор с господин Чачов - директор на училище "Евлоги Георгиев" в Дупница, какво е наложило промяната във вашето становище, след като и в констативния протокол не са установени нарушения той да не бъде назначен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ (от място): Само две думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отговорете, но наистина с две думи, моля ви. Имате думата.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Искам още веднъж да кажа, че такава заблуда не бива да има - че регионалният инспекторат е единствен, който дава преценки. Аз затова говорих в цялото си дълго встъпление, че има процедура и че над становището на регионалния инспекторат никой не го приема това становище за меродавно. Има специална комисия в министерството, съставена от различни управления, и тя дискутира по всички предложения с допълнителни мнения.
И пак ще кажа: това, че някоя госпожа си е казала мнението, това изразява нейното мнение, но тя не назначава и не уволнява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Съобщения:
Комисията по бюджет и финанси ще заседава във вторник, 30 април, от 13 часа. Ще се занимава с подготовка на Законопроекта за данък върху печалбата, второ четене.
Комисията по планински, полупланински и гранични райони ще заседава в четвъртък, на 2 май, от 17 часа в зала N 130 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по парламентарна етика ще заседава на 2 май, четвъртък, от 17 часа на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по национална сигурност ще заседава в четвъртък от 15 часа в зала N 232 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по парламентарна етика е изпратила до всички парламентарни групи съобщение, че очаква народните представители до края на месец май да представят своите декларации по чл. 100 и 101 от правилника.
И най-същественото - на основание чл. 40, ал. 7 от правилника предложения за дневния ред ще правят опозиционните парламентарни групи до 18 часа на 30 април, вторник. Първи май е официален празник. Следващото пленарно заседание е на 2 май от 9 часа с дневен ред, предложен от парламентарните групи на опозицията.

Закривам заседанието и приятни празници. (Звъни)

Закрито в 14 ч. и 22 м.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Атанас Железчев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:

Иван Братулев

Юмер Юмер