Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева.

Секретари: Красимир Момчев и Станимир Калчевски

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета най-напред постъпилите законопроекти и проекторешения.
На 18 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове, вносители Ана Георгиева Миленкова, Тодор Йорданов Пандов и Димитър Георгиев. Водеща комисия е Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 18 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, вносител Иван Петров Будимов. Водеща комисия е Комисията по радиото, телевизията и БТА.
На 19 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, вносител Надежда Николова Михайлова, Йордан Василев Соколов и Васил Стоянов Гоцев. Водеща комисия е Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
На 20 септември 1996 г. е постъпил проект за решение за разрешаване прелитането през въздушното пространство на Република България на самолети на Военновъздушните сили на Съединените американски щати, вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по външна политика и европейска интеграция и Комисията по национална сигурност.
На 24 септември е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност, вносители Кирил Стоянов Желев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Преминаваме към приемане на програмата за работа на Народното събрание за периода 25 - 27 септември.
Програма за 25 септември (сряда).
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции (вносител - Министерският съвет).
2. Първо четене на Законопроекта за стоковите борси и тържищата (вносител - Министерският съвет).
3. Първо четене на Законопроекта за особените залози (вносител - Министерският съвет).
4. Второ четене на Законопроекта за народните читалища.
Програма за 26 септември (четвъртък).
1. Второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
2. Проект за решение за разрешаване прелитането през въздушното пространство на Република България на самолети от Военноморските сили на Съединените американски щати.
3. Второ четене на Законопроекта за застраховането.
4. Първо четене на законопроекти за допитване до народа (вносители: Георги Дилков и Димитър Дичев; Йордан Соколов; Георги Дилков; Димитър Велев).
Програма за 27 септември (петък).
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност (вносител - Кирил Желев и група народни представители).
2. Проект за решение за приемане на годишния доклад за състоянието на околната среда през 1994 г.
3. Парламентарен контрол.
Постъпили са още следните предложения.
Народният представител Кристиян Кръстев предлага да бъде включен в дневния ред Закон за частните малки предприятия.
Господин Кръстев, заповядайте.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (БББ): Уважаеми дами и господа народни представители! Последното гласуване за включване в дневния ред през миналата седмица, за което аз закъснях малко, но разбрах от резултата от гласуването, че отново голям брой народни представители се въздържат да гласуват за или против. Това означава, че те нямат становище по необходимостта от закон за малките частни предприятия. Това не знам как, уважаеми народни представители, бихте могли да обясните на хората, като този закон е изключително в полза на гражданите на Република България и те го чакат с нетърпение. При тази стагнация това е първата стъпка на псевдореформата, която се провежда.
Ако вие подкрепите този закон и по-нататък би могло да се приеме, че вие имате желание да продължава структурната реформа. А да приемете закон за насърчаване на малкия бизнес без никой да знае какво означава частно малко предприятие, специална банка, не смятайте, че някой ще ви повярва и някой ще отпусне пари, за да може да се напълни тази банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Кристиян Кръстев да бъде включен в дневния ред Законопроект за частните малки предприятия.
От общо гласували 182 народни представители, за - 64, против - 46, въздържали се - 72.
Предложението не се приема.
Следват предложенията на господин Михайлов на брой 10.
Първо, гласуване на проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Господин Михайлов, заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Предложението ми е проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО да бъде разгледано на днешното заседание. Всякакви срокове отдавна са изтекли. Няма друга организация, която да гарантира нашата независимост и национална сигурност. Сега в Норвегия се събират министрите на отбраната нса 16-те членки на НАТО, както и новият министър на отбраната на Руската федерация. Там ще се обсъжда въпросът за бъдещото разширяване на Североатлантическия договор. От нашата позиция зависи дали България въобще ще бъде коментирана. Към този момент политическа воля не е изразена.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа не гарантира националната ни независимост. Тя може да бъде някакъв друг вариант на нова архитектура на сигурност в общия смисъл на думата в някаква неясна бъдеща перспектива. Но така или иначе, не може да се защитят европейските ценности без участие в Североатлантическия договор. И аз мисля, уважаеми колеги, наистина, за да изпълните със съдържание своя лозунг "Заедно за България!", нека наистина сега гласуваме проекторешението за присъединяване на нашата държава към Североатлантическия договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате.
От общо гласували 188 народни представители, за - 75, против - 90, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
Второто предложение е гласуване на проекторешение за обявяване на 22 септември, Деня на независимостта, за официален празник.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Предложението ми е от 19 септември 1995 г. за обявяване на 22 септември, Деня на независимостта, за официален празник. Мъдри хора казват, че една нация не може да бъде унищожена от глад. Факт е обаче, че БСП прави към този момент, за мой ужас, успешен опит в това отношение. Истината обаче е, че за да запазим себе си, нашата държава и нашата нация, трябва да се върнем назад във времето и с консенсус да приемем жалоните на нашата история и на нашата държава. Един от тези жалони, една от тези дати е 22 септември 1908 г., денят, когато България е обявена за независима държава.
Струва ми се, за да не губя време на уважаемото представителство и да не излизам на трибуната по третото ми предложение, обявяването на 6 септември за Ден на съединението също за официален празник като точка трета, е в същия ред на мисли.

Моля ви, ако наистина в тази изключително драматична, страшна за България ситуация наистина мислите за държавата, нека да отделим много малко време да гласуваме тези дни като празнични и да вървим да се занимаваме с проблемите на изхранването на българския народ. Това би било наистина добър жест от страна на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Ще гласуваме двете предложения поотделно.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов за вземане на решение за обявяване на 22 септември за официален празник.
От общо гласували 181 народни представители, за - 59, против - 59, въздържали се - 63.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е да се обяви 6 септември за официален празник.
Моля да гласувате.
От общо гласували 175 народни представители, за - 66, против - 51, въздържали се - 58.
Предложението не се приема.
Петото поред предложение е за изслушване информация от министър-председателя.
Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, господин министър! В петък бе зададен въпрос на министър-председателя за нощната завера в Бояна. Не стана ясно какви въпроси са били дискутирани или по-скоро стана ясно, че не са дискутирани, ако е вярно това, което каза министър-председателят, най-наболелите проблеми на българската държава, проблемът с изхранването на българския народ.
Струва ми се, че министър-председателят днес трябваше да бъде тук, както и целият кабинет. И без покана да дадат своята антикризисна програма. Не ние да ги подканваме, а те. Още повече, че в медиите се прокрадна едно предложение от страна на БСП, защото не е тайна за никого, че тя си отива като организация, това го разбират включително и нейните избиратели, и нейните членове, с изключение на една малка върхушка в организацията, прокрадна се тезата, че, видите ли, трябва да се прави нещо заедно тук в парламента по икономическите въпроси. Така и не разбра тази конспиративна организация, че нейното спасение, ако въобще то е възможно, е в откритостта, прозрачността на нейните намерения и действия. Ако има нещо да се прави, то е тук в пленарната зала или в комисиите на Народното събрание, а не в някакви неясни контактни групи, защото вярна е старата българска поговорка "Шушу-мушу къща разваля". Тук, а не някъде трябва да стане наистина дебатът как да се излезе от положението, в което се намира държавата. Който не го направи, а сега отговорността е изцяло на БСП, той ще си отиде, ще си отиде не просто позорно, а могат да се случат и по-неприятни неща от един позор.
Така че тук би трябвало да чуем, да речем, от министър-председателя какво се прави за неравноправното ни митническо сътрудничество с Русия в ущърб на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов за изслушване на министър-председателя.
От общо гласували 176 народни представители, за - 60, против - 86, въздържали се - 30.
Предложението не се приема.
Шестото предложение - изслушване на министъра на външните работи.
Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, залисан в желанието си да стане кандидат на БСП за президент, министърът на външните работи известно време нямаше никаква активност, което беше изключително полезно за България. Колкото по-малко работи този министър, толкова по-добре. Но все пак трябваше да дойде и да отговори на редица въпроси, които така и още стоят - нашето отношение по решението на Г-7 срещу тероризма. Сега този въпрос отново е на дневен ред. Той няма и да слезе от дневен ред. Борбата срещу тероризма и наркотрафика е въпрос номер едно в световен мащаб. Нашата позиция не е ясна, не е заявена открито и ясно.
По-нататък. Отношенията ни с Република Македония. Над 20 спогодби лежат неподписани. Защо? Защото министърът няма време да отиде там и да се заяви нашата позиция с подписването на тези спогодби. Може би на някого от БСП не му е ясно какво значат за нашата страна добрите отношения с Република Македония. Но ми се ще все пак да е ясно, че този засилен диалог, който би трябвало да се води, е за членство на България в НАТО или не. После, ние тук имаме консенсусни декларации за интеграция в евроатлантическите структури. Изпълняват ли се тези декларации на Народното събрание? Според мен - не. Министерството на външните работи не заема тази вярна позиция.
И, накрая, ще ми се да знам за мерките на специалистите от отдел "Сигурност" към Министерството на външните работи, които са предприети във връзка с явните атентати срещу български посланици. Прави ли се нещо? Защото ако някой се държи като старите момчета на ГРУ и малтретира български посланици, вместо да си вършат работата, това рано или късно ще бъде предмет на сериозна дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 155 народни представители, за - 44, против - 94, въздържали се - 21.
Предложението не се приема.
Седмото предложение е изслушване на министъра на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги, господин министър! Министърът на вътрешните работи може би от една вярна дискретност не се явява пред медиите. Защото който и да е министър, който се явява често пред медиите от това правителство, се излага, каквото и да е правил. Това е сигурно. Може би министър Добрев е налучкал верния път. Но ми се ще тук да даде светлина по редица проблеми, които стоят. Вярно е, че той прави опит да се справи с кокошкарите и с дребната престъпност, която наистина измъчва българския гражданин. Но ще се справи ли той с организираната престъпност или тя с него, зависи от това дали той ще получи подкрепа тук, в парламента. И тя не е достатъчна, ако бъде само от страна на БСП. Струва ми се, че бомбените атентати напоследък и то точно определени бомбени атентати искат да подскажат на българското общество, че определени сили няма да се съгласят със сериозни радикални действия за счупване гръбнака на престъпността. Тук министърът според мен трябва да получи подкрепата, но това може да стане, ако той изясни някои от проблемите, които стоят пред него. В противен случай работи пак на тъмно, пак при закрити врата и в крайна сметка ще завърши зле като министър на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов за изслушване на министъра на вътрешните работи.
От общо гласували 170 народни представители, за - 53, против - 86, въздържали се - 28.
Предложението не се приема.
Осмото предложение е за изслушване на министъра на отбраната. (Шум и реплики в мнозинството)

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, ако моите колеги от БСП не желаят да слушат, да отидат да пият кафе или да се занимават с някаква по-интелектуална дейност от стоенето и мученето в залата. Защото не е никак смешно, нито пък е за укор това, което става в Българската армия. А то наистина е трагично. В Комисията по национална сигурност се опитаха да ми обяснят как, видите ли, не е чак такова положението, каквото някои злонамерени медии го били описвали. Факт е обаче, че аз имам десетки писма, в които родители на войничета пишат, че децата им гладуват в армията, че получават по половин филийка на хранене. И това, за съжаление, е истина. Това в момента е положение, което е недопустимо.
Тук хората, които бяха в Комисията по национална сигурност, знаят, господин Дянко Марков каза една сентенция, която е много вярна, че "Празна раница не пази граница". Не може само с дух да бъде Българската армия, без да бъде осигурена. Не може! (Реплики от мнозинството) Този проблем не се решава, нито някой прави усилия да бъде решаван.
Затова тук министърът би трябвало да обясни какво има намерение да прави, откъде да събере резерви или пък да поиска от парламента, ако трябва, и актуализация на бюджета, но Българската армия не може да гладува. При този разпад на държавата, организиран от БСП, впрочем от нейната върхушка, трябва да се направи нещо.
Аз не се обръщам тук към Парламентарната група на БСП, като такава, а към отделния народен представител. Колеги, помислете си, в Българската армия в момента момчетата не си дояждат. Няма да коментирам повече в каква ситуация сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов за изслушване на министъра на отбраната.
От общо гласували 155 народни представители, за - 40, против - 88, въздържали се - 27.
Предложението не се приема.
Девето предложение - изслушване на министъра на труда и социалните грижи. (Реплики от мнозинството)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Би трябвало министърът на труда и социалните грижи да е ежедневно, когато има заседание в българския парламент. И не по Българска телевизия, където най-често неговите изказвания са безотговорни, а тук, от тази трибуна, защото министрите носят отговорност, да обяснява своите действия и да не залъгва пенсионерите и социално слабите. Защото това е гавра с тези хора. Това е наистина цинизъм. Още повече, защо продължават грубите нарушения на Закона за защита, рехабилитация и социално подпомагане на инвалидите? Защо този закон не се изпълнява? Що за организация е това, която не се съобразява със законите? Що за организация е тази, която не зачита правовия ред, нито законовия ред? Тази организация е обречена. Тази организация няма никакво бъдеще. Сигурен съм в това.
Още повече, погледнете днешния дневен ред. С изключение може би на точка първа - първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стопанска дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, дали това е така, ще видим съвсем скоро, надолу какво е? Това ли е дневният ред, с който трябва да се занимава Народното събрание? За мен това не са приоритетите. Ситуацията в страната е драматична, много страшна. Народното събрание, като на някакъв изолиран остров седи и се занимава общо взето със себе си. Това за мен е невероятно и недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате деветото предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 159 народни представители, за - 49, против - 95, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Десетото предложение не е съобразено с правилника и няма да го подлагам на гласуване.
Моля да гласувате така предложената програма, както я прочетох в началото, без изменения.
От общо гласували 162 народни представители, за - 128, против - 25, въздържали се - 9.
Програмата е приета.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ЛИЦА И ЗА ЗАКРИЛА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да представи становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На заседание, проведено на 19 септември 1996 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. От името на правителството законопроектът беше представен от господин Енцеслав Харланджиев - заместник-министър, и от госпожа Даниела Бобева.
В експозето на представителите на правителството беше изложено, че след 4-годишното действие на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции сега се налага да се внесат промени в него, които да съответстват на настъпилите промени в икономическата обстановка в страната и за осъществяване намеренията ни за по-активно участие на чуждестранните инвеститори в развитието на националната икономика. Промените са главно в две основни насоки и засягат въпросите по либерализирането на дейността и по-прецизното гарантиране изпълнението на законовите изисквания.
Първата промяна, а именно либерализирането, рефлектира в обогатяването и по-детайлното формулиране на предоставените досега гаранции срещу неблагоприятни законодателни промени спрямо вече съществуващи инвестиции или осъществявана по законов ред стопанска дейност. Като благоприятно изменение на сегашната уредба може да се третира и вложения в законопроекта стремеж за привеждане на текстовете на закона, определящи обхвата на чуждестранните инвестиции в съответствие с дефинициите на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Международния валутен фонд, като по този начин се създават условия за равнопоставеност на Република България.
Втората промяна се проявява преди всичко в предлаганите нови текстове относно механизмите за регистрация на извършените инвестиции.
След направеното изложение от представителите на правителството бяха зададени въпроси и направени изказвания, в които единодушно се изразява съгласие относно необходимостта от внасянето на промени в Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, както и че предложените текстове удовлетворяват необходимостта от тази промяна.
Едновременно с разглеждането на този законопроект се направи предложение неговото обсъждане за второ четене да стане с приетите на първо четене законопроекти, внесени от народните представители проф. Стефан Стоилов, Петър Башикаров и Яшо Минков.
След проведената дискусия народните представители единодушно подкрепиха законопроекта и предлагат на Народното събрание да го приеме на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Определям по 30 минути на парламентарни групи. Моля председателите на парламентарни групи да дадат списък на желаещите да се изкажат. Засега имаме записани само от демократичната левица и от Народния съюз. Моля от СДС да ми дадат списък.
Давам думата на министър Гечев, заместник министър-председател.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Бих искал да акцентирам върху основните моменти в предложенията за усъвършенстване на Закона за чуждестранните инвестиции.
Първо искам да информирам депутатите, че ние обсъждахме два подхода. Единият подход беше приемането на нов текст, нов Закон за чуждестранни инвестиции, казано накратко. Вторият вариант беше поправки в съществуващия закон, по който сме натрупвали практика около 4 години.
Надделя мнението на специалисти икономисти и представители на бизнеса - наши и чужди, както и на юристи, че по-добрият вариант е предлагането на промени в Закона за чуждестранните инвестиции поради няколко причини:
Първо, не само сред българската бизнесобщественост, но и сред чуждестранните инвеститори се възприема становището, че не се гледа с добро око на честата смяна на цели закони, касаещи чуждестранните инвеститори.
Втората причина беше, че действително става дума за някои съществени промени, но все пак в ограничен брой текстове на закона и не биваше да се допуска да се разхищава времето на парламента, който и без това е натоварен с много и то важни закони от сферата на стопанската активност.
Ето защо ние стигнахме до варианта, който предложихме на парламента за обсъждане и приемане, а именно поправки в съществуващия закон. Кои са поправките?
Може би е важно да се спомене в самото начало, че ние предлагаме ново име на закона за насърчаване и защита на чуждестранните инвестиции първо, защото новото име ясно изразява позицията на правителството, надявам се и на парламента, за закрила и насърчаване на чуждестранните инвестиции, и второ - досега съществуващото заглавие на закона поражда известно смущение в чуждестранните инвеститори с евентуалното разбиране, че евентуално чуждестранните лица и българските лица работят при различни законови условия. Ето защо първата промяна е не само по форма, но и по същество и изразява цялата логика на закона.
Без да се спирам на някои от редакционните промени, които са належащи с оглед на приемането на нови стопански закони и хармонизацията на Закона за чуждестранните инвестиции с европейското законодателство - задължение, което сме поели като асоцииран член на Европейския съюз, бих искал да подчертая някои от основните предложения за промените в закона:
Първото важно предложение е да се въведе забрана за влизането в закона на норми с обратно действие, тоест за законова защита на чуждестранните инвестиции в период от десет години. Това означава, че след приемането на поправките в Закона за чуждестранните инвестиции за период от десет години никакви нови промени в българското законодателство не могат да въздействат върху стопанската активност и нейните резултати на чуждестранните инвеститори, ако тези промени в законодателната среда водят до по-неблагоприятни условия за чуждестранните инвеститори. Тоест, веднъж взели решение за инвестиции в България, веднъж приели своя бизнесплан за стопанска активност в даден сектор на българската икономика, чуждустранните инвеститори получават сигурна законова гаранция с това предложение за промените в Закона за чуждестранните инвестиции за недопускане на действие на закони и с обратна сила, и с промяна на законовата среда.
Второто особено важно предложение за промяна в закона - това е по отношение на апортните вноски на чуждестранните инвеститори в български смесени дружества, респективно в разкриването на дъщерни фирми на чуждестранни юридически лица - дъщерни фирми в България. За какво става дума?
Става дума за това, че не подлежи - смятам - на дискусия въпросът, че повече от всякога България има нужда от нови технологии, от патенти, лицензи, ноу-хау, от достъп до нови пазари на основата на технологично обновление на българската икономика като едно от немаловажните, бих казал ключови направления на структурната реформа. Ето защо с промените в закона, посочени в чл. 15, ние предлагаме да се осъществят и да се осигурят по законов начин следните и абсолютни на практика, и сравнителни предимства за чуждестранните инвеститори от вноса на капиталови стоки в България. Ние предлагаме вносът на машини, оборудване, технологии, производствени образци, търговски марки, патенти, лицензи и ноу-хау да бъде освободен от всякакви митнически сборове, тоест нула мито, да бъде освободен от косвени данъци и данъка върху добавената стойност и сме абсолютно сигурни, че с осигуряването на тези икономически стимули за чуждестранните инвеститори техният интерес от вноса на такива капиталови стоки в България ще нарасне.
Бих казал, че не само е символично предложението на правителството за обсъждането едновременно на промените в Закона за приватизацията и промените в Закона за чуждестранните инвестиции, тъй като съвсем естествено е да разчитаме, че за приватизацията на крупните индустриални фирми в България ние разчитаме на стратегически партньори от развитите страни, които разполагат не само с необходимия значителен финансов ресурс за подобни сделки, но разполагат и с технологичен потенциал за обновлението на българските индустриални фирми. Не е тайна, че без изключение водещите ни индустриални фирми имат остра нужда от обновление на технологиите си. Ето защо с тези промени в Закона за чуждестранните инвестиции ние ще осигурим и допълнителни стимули за участването на тези стратегически партньори в процеса на касовата приватизация.
Искам да подчертая, че с тези две изменения в Закона за чуждестранните инвестиции българското законодателство в този аспект става напълно конкурентно на законодателството в другите източноевропейски страни, тръгнали по пътя на пазарните реформи. Даже бих казал, че от гледна точка на преференциите за капиталовите стоки, с нулификацията на митническите сборове и на данъка върху добавената стойност ние имаме определени предимства пред нашите партньори от Източна Европа.
Друго изменение, което се предлага в закона, е по-точното дефиниране на понятието специални географски райони. В съществуващия закон то не беше дефинирано в достатъчна степен и предполагаше и създаваше възможности за двусмислие при тълкуването на текста. Сега ние определяме в значителна степен по-точно тези райони като морски и речни пристанища, крайграничните райони, тъй като тази дефиниция ни позволява в по-пълна степен да реализираме и Закона за концесиите, който беше приет и който ще позволява тези специални случаи, свързани с географски райони на страната от стратегическо значение в Закона за чуждестранните инвестиции, да се допълват със Закона за концесиите.
Знаете освен това, че в сега действащия Закон за чуждестранните инвестиции имаше от икономическа гледна точка едно недоразумение, бих казал. Това е, че депозитите на чужди граждани във валута се считаха за инвестиции - едно уникално решение за страните не само в Източна Европа, но и навсякъде по света, което създаваше законови възможности за трансфер на и без това оскъдната валута на българския пазар. Ето защо с това изменение, което се предлага в закона, ние вече не третираме такива валутни депозити като чуждестранни инвестиции, а въвеждаме едно ново изискване - като дългосрочна инвестиция приемаме даването на дългосрочни кредити на български или чуждестранни фирми в период, който е повече от пет години. По този начин създаваме условия и насърчаваме осигуряването на валутен ресурс за дългосрочно кредитиране, първо, а второ - блокираме възможността за изтичане на валутни средства чрез съществуващата сега клауза в закона.
Има и други редакционни промени, но отново ще кажа, че двете най-важни промени не само за мен, но и за колегите от правителството, а както разбирам и от разговори с колеги в парламента - това е законовата защита на чуждестранните инвеститори и изключително важните преференции за внос на капиталови стоки, от които нашата страна има остра нужда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Пред нас е един проект за първо четене на закон, за който се надявам, че по него поне в тази зала няма да се развихрят неясни и недобре аргументирани партийни и политически страсти. Поне така беше в Комисията по бюджет и финанси. Един закон, приет единодушно в комисията, надявам се да получи такава подкрепа и днес в залата, по който не е нужно да показваме излишно самочувствие или неразбиране на тоя или оня въпрос, подчинено на други цели.
Предложеният от Министерския съвет законопроект сменя почти изцяло логиката, както и министър Гечев каза, за отношението ни към чуждестранните инвестиции. Действително това започва и е отразено и в самото заглавие на закона. Поставянето при еднакви условия на чуждестранните инвеститори и на българските стопански структури изисква в самия закон да отпадне частта му за стопанска дейност на чуждестранните лица, тъй като най-после, както и в мотивите добре е казано, нашата цел е да изравним условията на стопанска дейност в България.

Заедно с това посочените вече няколко особени преференции за чуждестранните инвестиции най-после казват на чужденците следното: Дами и господа, днес в България са условията, които оттук нататък ще бъдат единствено подобрявани за вашата стопанска дейност в България. Това е нещо изключително важно, което многократно е споменавано и от тази трибуна, и се надявам да бъде на сто процента подкрепено.
Разбира се, юристите ще кажат доколко могат да се поставят условности в този текст на закона, дали няма да попаднем в някаква юридическа клопка. Но условието, което се предлага в § 6 на законопроекта, за мен е изключително важно и то осмисля целия закон.
Това, което искам да отбележа като особена заслуга на законопроекта, е даването на възможността в § 5 и определянето стриктно дружество с чуждестранно участие да може да придобива собственост върху земята, с изключение, разбира се, на земеделската земя, нещо, което многобройните чуждестранни инвеститори са поставяли като изрично изискване и условие, за да могат да участват в стопанския живот на България.
Не е без значение възможността на онази преференция, която се дава в един от последните параграфи - режима на непарични вноски, вноса на машини, съоръжения, патенти, т.е. да го наречем интелектуалният внос в България да бъде освободен от данък добавена стойност, нещо, което също беше доста учудващо за чужденците, които внасят подобни неща в България и за този си внос се налагаше да плащат и данък добавена стойност, който като процент не е малък.
Не беше отбелязано, но мисля, че също има своето важно значение, предлаганата в § 10 възможност да се превежда закупената валута в чужбина. Това са условия, за които чуждестранните партньори на България се учудват, че не са решени досега. Това са доста пречки, бариери, поставени пред тях, за които приемат необходимостта им като една обикновена, нормална логика извън България, а в България за съжаление досега не беше решено.
И както следва да се очаква и следва според мен да се подкрепи - възможността да се превежда закупената валута в чужбина е свързана с ограничението за представяне на удостоверение за платени данъци - нещо, което всяка уважаваща себе си страна следва да изисква.
Предлаганото в § 2, когато се определя предметът на закона, чл. 1, ал. 2 изискване да не се прилагат тези разпоредби спрямо чуждестранни лица, български дружества или граждани, към които се прилагат дискриминационни мерки, е добро като логика. Моят въпрос е доколко това няма да бъде подчинено на някаква субективна преценка и има ли подобна практика в международните отношения да се изяснява какво значи дискриминационни мерки, за да не стане този текст сериозно затруднение, което може да не изпълни логиката на останалата част на закона.
С този закон се правят по-нататък още добри стъпки. За първи път се казва достатъчно ясно какво е това чуждестранна инвестиция, нещо, което досега в нашето законодателство не беше добре решено. За съжаление трябва да повторя и това, което каза министър Гечев. За мен особена заслуга е предложеното по точка 6 за обявяване като чуждестранна инвестиция дългосрочен кредит за повече от 5 години - изключително добро решение, което за мен изисква категоричната подкрепа и създава по-добри условия за България, тъй като досега и това не беше извадено в списъка и признавано като чуждестранни инвестиции.
Без да изчерпвам останалите добри неща в предлагания законопроект - това са както редът за регистрация на чуждестранни инвестиции, разпределянето на различни видове като преки, портфолинии и други, нещо, което досега също не беше в необходимата степен направено, бих се обърнал към всички свои колеги с предложението, настояването и молбата този законопроект да бъде подкрепен на първо четене с - надявам се - единодушие в залата, каквото беше постигнато в Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов от СДС.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Прав е господин Косев, че по този закон няма да се разгорят бурни страсти в залата, които да имат партийно значение. Това е така, защото Съюзът на демократичните сили относно тази материя отдавна има ясно установено становище, позиция, която никога през последните години не е търпяла промени. А тази позиция е била за отваряне на страната към чуждестранни инвестиции. В основата на нашите критики относно настоящото правителство, а и предишното на господин Беров, един от основните проблеми, по които ние отправихме нашите критики, беше за недостатъчното привличане на чуждестранни инвестиции в България. Това стана по много причини и България се нареди на опашката. Може би проблемът с това изменение на закона е, че това изменение е доста закъсняло. Аз не казвам малко, а доста, дори много закъсняло. Мисля, че това изменение трябваше да бъде един от приоритети на сега действащото правителство. И ако това правителство искаше действително да влязат в страната чуждестранни инвестиции в онзи размер, в който всички ние желаем, то този закон трябваше да бъде един от първите в Тридесет и седмото Народно събрание.
Аз си спомням в началото на управлението на БСП през 1994 г. господин Гечев на една среща с тогавашни и потенциални, евентуални чуждестранни инвеститори даде големи обещания и онова, което чухме, беше изключително обнадеждаващо. За жалост нищо подобно не се случи. И в продължение на две години дори от страна на мнозинството се правеха опити да се прави лъжлива пропаганда пред обществеността, че, видите ли, поради това, че еди-какви си чуждестранни инвестиции влезли в България, те били значими и много големи и правителството изпълнявало своята програма. Просто това не е така и това е очевадно.
Разбира се, настоящите изменения според мен са голяма стъпка в подобряването на регламентацията на тази материя. И положително е още заглавието, това опростяване на заглавието по този начин, по който се предлага, което заглавие внася яснота в онова, за което става дума - за регламентацията, която цели. Тъй като стопанската дейност на чуждестранните лица е една дейност, която се регламентира по общите начала на българското право, не се нуждае в заглавието такова уточнение.
Много ценно в този закон, както се каза и преди, и в доклада - аз се съгласявам напълно с това, - е, че в чл. 9 се дава за първи път едно легално определение на понятието чуждестранна инвестиция, нещо, което до този момент липсваше и внасяше сериозна неяснота в това какво е чуждестранна инвестиция. Ценното е също, че това понятие чуждестранна инвестиция е синхронизирано с дефиницията, която се дава от Организацията за международно икономическо развитие и Международния валутен фонд. С други думи, ние влизаме в схемата, която като понятие съществува от европейските и международните финансови и банкови институции.

Друго положително в този закон е една сигурност за чуждестранните инвеститори, която се създава предвид на забраната оттук нататък да се създават закони с обратно действие. Но трябва да си изясним, че закони с обратно действие биха могли да бъдат създавани и тогава, когато такива биха били от полза и не биха били в тежест на чуждестранните инвеститори. Трябва да се направи уточнение, че такова действие, бъдещи закони оттук нататък не биха могли да бъдат приемани в случай, че те биха утежнили положението на чуждестранните инвеститори. С тази уговорка.
Особено важен и заслужаващ адмирации е текст 10., който общо взето дава и икономически стимули за чуждестранните инвеститори, които до този момент не съществуваха. Това също е положително в този закон.
Друго положително е уточняването на още едно понятие, или понятието за географски райони, което не може да не се отчете като нещо положително.
Друго важно нещо. И повече сигурност, по-силни и по-големи гаранции биха имали чуждестранните инвеститори и от това, което се прави с измененията, е новият чл. 17, така както е формулиран и промените в регламентацията относно административно-правната отговорност. Това е стъпка напред и гарантира в по-голяма степен, създава една яснота в материята относно административно-наказателната отговорност. Така че това е също текст, който е отново крачка напред.
Разбира се, според мен законът страда от известни слабости и ние трябва да ги кажем ясно и разбрано. За мен този закон, въпреки подобренията в досега съществуващите положения, в много голяма степен е палеативен. Той не решава генерално проблемите за истинско привличане на големи чуждестранни инвестиции и масово вкарване в страната на чужди капитали.
За двойствения режим за регистрация на чуждестранните инвестиции. Струва ми се, че това не е добре. Мисля, че той трябва да бъде единен и централизиран, на едно място да се осъществява тази дейност, а не според вида на чуждестранните инвестиции един път да става на едно място, в друг случай - на друго място.
Мисля, че Министерството на финансите би трябвало да си поеме тази своя дейност.
За мен сериозна и много голяма грешка е по един въпрос, по който много отдавна спорим и в Комисията по бюджет и финанси и в Народното събрание. Това е въпросът: считат ли се чуждестранни инвестиции влоговете и депозитите на чужди граждани.
Аз мисля, че по този начин ние ще се лишим от суми, които биха постъпили в страната, от свежи пари, които биха влезли в наши банки. Това са пари, които в крайна сметка влизат и работят.
Аз не виждам причина да отпаднат досега съществуващите текстове. В това отношение се прави крачка назад, това ясно е регрес.
И тук не се смекчава това положение на нещата от обстоятелството, че се признават за чуждестранни инвестиции заемите над определен срок, мисля че бяха над пет години. Това не променя положението. И според мен с нищо не се смекчава този регрес, това връщане назад от обстоятелството, че като чуждестранни инвестиции няма да се смятат влоговете и депозитите на чужди граждани.
Има нещо друго, което генерално торпилира закона и което не е материя, не е въпрос, предмет и регламентация на настоящия закон, но което всъщност е стратегическото, най-важното и най-голямото и което произтича от Конституцията, от нейните разпоредби, от нейните текстове и от нейното пряко действие.
Колкото и съвършен Закон за чуждестранните инвестиции да направим, има нещо, което е базово, което е стратегическо. Това е нещо извечно. Във всички общества земята е била най-същественото обстоятелство, най-важната причина за стопанския живот, растеж, тоест собствеността върху земята. Докато, нека да си го кажем и да бъдем наясно, докато въпросът със собствеността на земята не бъде решен генерално, тоест чуждестранни лица да могат да придобиват право на собственост на земята, ние не можем да говорим за генерално решаване на всички тези проблеми, по които говорим. Защото истинска сигурност на едно чуждестранно лице, на чужд инвеститор може да има тогава, когато той придобие не само построеното върху земята, а придобие самата земя.
И нека днешната ползотворна дискусия, която мисля, че осъщесвяваме по този закон, да бъде едно начало оттук нататък да се разгори един дебат и да се мисли много сериозно по генералното решаване на този въпрос. Защото той има значение не само относно чуждестранните инвестиции, той е стратегически въпрос. И докато ние по този въпрос не намерим съгласие, не стигнем до консенсус, много неща ще бъдат палеативни, много неща ще вършим отчасти по-добре или по-зле, но няма да решим най-важното, най-същественото.
И пак бих казал, че колкото и добър закон да направим, няма ли подходяща политическа среда, няма ли подходящ климат в обществото, в държавата, няма ли политическа воля, той би бил само на книга.
И оттук нататък, за да заработи този закон и да осъществи той целите, които си поставяме с него, трябва преди всичко да знаем, че трябва да имаме политическа воля, за да ги реализираме. Защото и досегашният закон не беше лош, не беше толкова лош, но той можеше да даде своето на обществото, да изпълни своята историческа роля и във вида, в който съществуваше, ако имаше политическа воля. Но политическа воля за широко въвличане, за влизане в страната на чуждестранни инвестиции явно нямаше. Дано оттук нататък това да се промени и да има политическа воля и то най-вече от управляващите.
Защото ние от опозицията имаме тази воля и ако имахме лостовете на властта, ако имахме възможностите да реализираме своите виждания и концепции относно чуждестранните инвестици, положението нямаше да бъде такова, каквото е в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Сега тук бих искал да направя едно възражение, не по съществото, а по-скоро по правно-техническия способ за промяната на конкретния закон.

Повечето от нас, които вече имаме стаж в тази зала повече години, си спомняме, че Великото Народно събрание гласува закон в същата насока, с различно заглавие от това на този закон. В Тридесет и шестото Народно събрание също така се наложи този закон да бъде променен и с основната разработка на покойния Илко Ескенази се създаде законът, който и в момента е в действие.
Аз си спомням, че и тогава разсъждавахме по въпроса дали да се мине към промени на действащия закон, или към нов закон. Надделя становището, това е и личното мое становище: един закон има концепция; един закон има конкретни принципи, той е концепция на целия закон и концепции, отразени в отделните негови глави.
Аз смятам, че в Министерския съвет би трябвало да се помисли по този въпрос: може ли, ако бъркам в цифрите, моля да бъда извинен, но ми се струва, че този законопроект има 13 изменения на 17 текста. Неотдавна говорих по този въпрос спрямо Закона за здравеопазването на министър Виткова. Трябва да има принципи. Министерският съвет трябва да си наложи, в края на краищата, един начин на разсъждение: какво е изменение, какво е подмяна на закона. Когато имаме няколко изменения, разбира се, ние сме ги правили и с господин Мулетаров винаги сме работили в тази насока, изменяш два, три, пет текста, не изменяш концепция, не изменяш принципи. Но както в Закона за здравеопазването, и там измененията ми се струва, че бяха повече от половината от текстовете, а тук пък съвсем, това е нов закон.
Нека да бъдем наясно: или правим нов закон, или правим изменение! Може ли да правим принципни изменения в един закон? Погледнете, не е пред мен в момента законопроектът, и чл. 1, и чл. 2, и чл. 3 добиват съвсем нова редакция! Мисля, че само чл. 4 се запазва. След това пак започваме едни основни изменения на текстове.
Следователно моят въпрос, включително и към министър Гечев, е: промяна ли правим, или правим нещо ново?
Защо трябва да мислим за чужденците как ще погледнат? Ние имаме наше законодателство. Когато Германия или Франция правят своето законодателство, те не ни питат. Има принципи в правото. Моля ви да ги спазваме! Коренна промяна правим, а го наричаме "изменения".
Затова аз се противопоставям на този законопроект не по съществото, виждате, не вземам отношение по съществото, а по този начин на промяна на закона. Тоест, не на промяна на закона, а промяна на концепциите. Всички текстове, основните текстове се изменят коренно, а ние говорим за изменение.
И второто, само като мисъл, която си позволявам да споделя с уважаемите колеги, включително и с министър Гечев. Говорим за закрила на чуждестранните инвестиции. Разсъждаваме по въпроса да идват повече чужденци, които да инвестират в България. Разбира се, естествено, че да! Аз смятам, че няма българин, независимо от политическата окраска, който е срещу този принцип, защото иначе виждате къде сме стигнали. Само че закрилата на чуждестранните инвестиции не става само с този закон.
Каква е закрилата на чуждестранната инвестиция, когато чужденецът, като влезе със своята кола, бива пресрещнат на не знам колко километра от границите, колата му се отнема, има някакви действия спрямо съпругата, спрямо него и т. н., и в края на краищата този човек побягва? Има много такива случаи, има много такива примери. Има много случаи, в които са се отнасяли от посолствата към мен. И в края на краищата какво правим? - Антиагитация.
Или за мен закрилата на чуждестранната инвестиция и на лицето, дали е физическо, дали е юридическо, което иска да влезе тук и да ни помага, е в няколко, в много плоскости. Едното е неговата сигурност, на него и на имуществото му.
От друга страна, не трябва ли малко да се помисли срещу грешните промени, според мен, в данъчните закони, които бяха наложени? Не трябва ли да мислим за някакви данъчни преференции, господин Гечев? Не трябва ли да мислим за освобождаване от внасяне на данъци за определени години, както се прави някъде по света?
Нека да помислим и по друг един въпрос, той е на Министерския съвет. Аз смятам, че не ние трябва да го направим. Има много държави, които имат такова данъчно законодателство, че привличат там да бъде седалището на съответните юридически лица и става едно забогатяване на тази страна. Нека да не споменавам сега няколко малки държави, които не спечелиха от друго, а спечелиха от това, че създадоха едни такива данъчни преференции, че и европейските, че германски, френски, английски фирми предпочитат да имат седалището не в Германия, Франция или Англия, където естествено, съобразно състава, да влязат в едни малки държави, където при съответните данъчни преференции те печелят, но и държавата печели, защото е привлякла тях.
Затова считам, че правителството би трябвало, когато прави нещо, да мисли малко по-комплексно. Затова струва ми се, че там трябва да има икономисти, които да имат едно по-широко виждане.
Този закон променя концепцията. Безспорно променя не концепцията, а концепциите и на закона, и в отделните негови глави. Нека да не подценяваме и да правим изменения. Нека да помислим обаче и по другия въпрос, защото ние сме парламент, вие сте правителство. Или имаме задължения пред нашата родина, или ще правим някои работи ей така, за да отчетем, че вършим нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Павел Шопов има думата за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо Ананиева. Това няма да бъде реплика, с която да опонирам на господин Джеров, а бих продължил неговата теза и неговата мисъл. Имам предвид това, с което той започна - относно обстоятелството, че с 13 параграфа се изменят 17 текста. Тоест, в 17 текста се правят 13 изменения.
Наистина, и той е абсолютно прав, би било добре да се направи нов закон. Но не само, както той казва, от чисто правно-техническа гледна точка, по тази причина, а имам предвид нещо по-значимо и по-сериозно. Един нов закон би означавал един нов имидж на състоянието на страната за чуждестранните инвеститори и би създал друг климат за тях. Би се създало едно друго впечатление у чуждестранните инвеститори, ако кажем: страната, България направи нов Закон за чуждестранните инвестиции, който нов закон, може това да се пропагандира и да обясни, и да се извади като теза, е чисто нов по своята същност, по своите виждания. Това би било изключително положително.
По тази причина би било по-добре, господин Гечев, настоящите изменения, за които, както всички тук сме съгласни и виждаме, че нямаме сериозни спорове, не става въпрос за каквато и да е политизация, да минат настоящите, въпросните изменения под формата на нов закон от тази гледна точка, което би могло, ако се разгласи по един подходящ, подобаващ начин, да има един много по-голям ефект в този план, в чисто психологически план и като имидж на страната, отколкото като изменение в досега съществуващия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Не разбрах реплика ли е, не е ли реплика... Ако не беше реплика, какво беше?
ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Реплика е и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие сам казахте, че не е реплика. Един странен хибрид...
Господин Росен Михайлов има думата.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Аз също искам да се включа в дискусията и смятам, че е редно да уточним тези въпроси. Мисля, че примерът, който ние имаме в един мониторинг, едно наблюдение на действието на всички закони, които са били приемани, е достатъчно ясен - от 1991 г. до сега. 1992 г. беше направен нов закон, но той по същия начин, смятам, че тогава беше подкрепен от едно преобладаващо мнозинство в Народното събрание, не донесе нов закон. Ние обявихме пред света, че имаме нов закон.
Искам да споделя унгарския закон. Доколкото разбрах, той е приет в 1972 г., по времето на така наречения "гулаш социализъм". И досега той е само променян и въпреки това резултати в Унгария, аз в изказването ще ви ги предам какви са.
Тоест, нужна е обща атмосфера. Но нека да не тръгваме на прибързани действия и да отричаме начина, по който се предлагат тези промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Васил Михайлов за реплика към изказването на проф. Джеров.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми проф. Джеров, Вие сте човекът, който тук, заедно с други водещи юристи могат да кажат по правната техника на един законопроект. Но както се казва, моля Ви, оставете ги поне да направят нещо! Те го правят под натиск. Очевидно е, защото още пред форума на Европейската банка за реконструкция и развитие министър-председателят пое тези ангажименти. Колко месеца минаха оттогава? Сега правят една позитивна стъпка. Особено по отношение на митата и митническите сборове това е наистина нещо много добро. Правят го под натиск. Правят тази стъпка. Сега ще им се наложи да направят и следващата стъпка.
Инвеститорите питат: а кой е титулярът на собствеността в България? Тоест, не е ясно при кого идват тези инвеститори. Не е възстановена още собствеността върху земеделските земи. Реституцията е блокирана. Приватизацията в този й вид, в който се води, масовата, е, меко казано, с неясни очертания в бъдещето. Няма да дойдат при собственици 8 хил. бр. Просто няма да стане това.

Следователно, ако се разчита наистина на касова приватизация, на идването на чуждестранни инвестиции, дори да не е много в логиката на една правна схема, да го направят поне това. Виждам, че наистина са притиснати до стената и го правят с нежелание.
Що се отнася до правната техника, аз ви моля, може би не е пред вас текстът на § 5, чл. 5, където в ал. 2 е казано следното за чуждестранните лица: "Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец не може да придобива право на собственост върху земя. Дружество с чуждестранно участие не може да придобива право на собственост върху земеделска земя". А върху друга може ли? Нали имаме конституционен текст, който ясно казва, че не могат да притежават земя чуждестранни физически и юридически лица? Не земеделска, а каквато и да било тя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече ви времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, и с това завършвам. Струва ми се, че тук юристите в Народното събрание трябва да кажат своята дума - не е ли излишен един такъв текст, който повтаря Конституцията и не съвсем повтаря конституционния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Министър Гечев има думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати! Бих искал да отговоря на въпросите, поставени от господин Джеров, както и от изказалите се след него.
Някои от поставените въпроси са изключително важни и разбира се, че би било добре те да бъдат дискутирани в детайли с нужната професионална отговорност както от икономическа, така и от юридическа гледна точка.
По отношение на данъчните преференции. Когато казах, че съчетаваме преференциите за чуждестранните инвеститори с промените в Закона за чуждестранните инвестиции, със Закона за приватизация, аз имах предвид и тази поправка, която бе приета вече - по отношение на данъка върху печалбата, респ. Закона за приватизация, че когато чуждестранният инвеститор закупи 67 на сто и повече от българска държавна фирма, той 3 години не плаща абсолютно никакви данъци и следващите 2 години - между третата и петата година, плаща 50 на сто от данъка, който трябва да плати. В тази връзка възникна и следният въпрос. Защо пък точно 67 на сто? Защото има едно юридическо ограничение с икономическо значение - това е блокиращата квота от 34 на сто, която би попречила на евентуалното увеличение на капитала. Това е една от най-съществените възможности, които могат да бъдат реализирани. И по международните стандарти, и в Европейския съюз, и във фонда и банката, когато обсъждахме и съгласувахме програмата за масова приватизация, се прие, че именно 67 на сто е процентът, при който се счита, че една фирма е приватизирана и по схемата за масова приватизация. Което, разбира се, не означава, че когато един чуждестранен инвеститор закупи 51 на сто от дадена държавна фирма, от нейните акции, респ. преобладаващите дялове, то той не може да управлява фирмата. Разбира се, че може да управлява. И повечето от сделките са именно с проценти между 51 и около 60-70 процента, поради това, че Законът за приватизация ни задължава законово да заделяме определени проценти за преференциално участие, за реституция и т.н.
Така че данъчни преференции за чуждестранните инвеститори има. Между впрочем, господин Джеров, от една страна, основателно чуждестранните инвеститори в разговори с тях поставяха въпроса и защо те не ползват същите данъчни преференции - респ. 3 и 5 години, за инвестиции, както се казва на икономически език, на зелена поляна? Тоест, при строителството на нови фирми, дъщерни на тези чуждестранни инвеститори. Аз мисля, че ще се съгласите с нашата позиция, която е следната. Ние имаме интерес като нация да стимулираме промяната на собствеността на съществуващите държавни предприятия, тъй като, ако стимулираме чуждестранните инвеститори с подобни данъчни преференции, означава, че за тях в редица случаи е много по-изгодно да строят фирма на зелена поляна, вместо да купят държавната фирма. А вие сами разбирате, че когато в един и същи сектор на стопанството и при едно производство дойде примерно "Сименс" и построи една фирма, какво се случва с нашата държавна фирма. Така че от гледна точка на преобразуването на собствеността и запазването на националното богатство и запазването на конкурентноспособността на тази фирма ние по този начин с икономически средства насърчаваме чуждестранните инвеститори. На тях им е по-изгодно да извършват такива сделки.
На второ място, това също е важно да се отбележи, говорейки за чуждестранни инвестиции, ние очакваме значителни инвестиции в заключителното тримесечие на 1996 г. и следващите - 1997 и 1998 г. Не случайно, когато предлагаме тези обекти за касова приватизация, сигурно е направило впечатление, че ние ги предлагаме до 60 на сто. Причината е икономическа. Ние не искаме да продадем "Соди" - Девня на този етап 67 процента и повече, или "Химко" - Враца - 67 процента и повече, тъй като това са сравнително доходоносни предприятия, особено "Химко". "Соди" - Девня не е толкова, макар че има по-добри резултати през 1996 г. За сравнение ще ви кажа, че миналата година печалбата на "Соди" - Девня преди данъчно облагане в доларово изражение по тогавашния валутен курс е 3,2 млн. долара за 1995 г., което не е толкова много за такова крупно предприятие. Но така или иначе, това са фирми, които са доходоносни. Те са печеливши. Ето защо ние не бихме желали да се лишим от възможността през следващите 3 или 5 години точно тези фирми, които и сега плащат данъци, при смяната на собствеността да продължат да плащат данъци. Това е причината и тя се разбира много добре от потенциалните инвеститори. Те разбират къде е пресечната точка на националния икономически интерес на България и техния икономически интерес и трябва да ви уверя, че ние нямаме проблеми с тях от тази гледна точка. Е, разбира се, чуждестранните инвеститори биха били по-щастливи, ако те не плащат данъци 3 или 5 години или съответно с намаление, но те имат достатъчно икономическа изгода от сключването на тези сделки в дългосрочен план, тъй като става дума за дългосрочни инвестиции, така че тези преференции тях ги устройват.
На второ място, там, където ние продаваме под 67 процента и те не ползват данъчни преференции, всъщност техните преференции идват по линия на инвестициите, тъй като продажбата на фирми - и малки, и средни по големина, но особено големите български фирми, означава, че следващите 3-5 години в приватизационните договори задължително има клауза, изискване за размера на инвестициите, които те трябва да направят следващите 3 години. Така че даже и да са направили, от една страна, разчети за определена рентабилност и съответно отчисления към държавния бюджет под формата на данъци, при масирани инвестиции в тези фирми - а в някои от бизнесплановете на чуждестранните инвестиции, които представиха, става дума за инвестиции между 70 и 150 млн. за фирмите, които са посочени за приватизация - крупните фирми, посочени от правителството. Така че става дума за значителни инвестиции, които са в интерес и на българската държава както по отношение на технологиите, така и по отношение на платежния баланс.
Освен това трябва да ви уверя, че този режим на преференции за чуждестранните инвестиции - аз споменах и в изказването си в началото, и данъчните облекчения напълно съответстват на практиката в другите източноевропейски страни, с които ние главно се конкурираме. Освен това данъкът върху печалбата в България е на равнища, които са конкурентни даже със страните, членки на Европейския съюз. Нашият данък върху печалбата е по-нисък от средното равнище на корпоративния данък в Европейския съюз. Там, разбира се, има различия в отделните страни, но ние сме под това средно равнище.
Освен това ние не можем да си позволим при тези икономически условия да дадем пълни преференции на чуждестранните инвеститори, не защото нямаме интерес от повече чуждестранни инвестиции, но и вие ще се съгласите, че ние не можем да не държим сметка за ценовата конкурентноспособност и на българските фирми - частни, държавни, кооперативни. Защото една нулефикация на данъка за 3 или 5 години ще постави в изключително неконкурентноспособни условия българските фирми, които и без това се намират в затруднено състояние.
Така че считаме на основата на международната стопанска практика и в Европа, и извън нея, и в източноевропейските страни, че измененията, които предлагаме, са определено конкурентноспособни и те ще действат атрактивно върху чуждестранните инвеститори.

Що се отнася до проблема, който беше поставен, дали нов закон или усъвършенстване на съществуващия закон, бих искал да кажа следното: уверявам ви, че проведохме много щателни и задълбочени анализи с български и чуждестранни експерти. Аз и колегите ми проведохме много разговори с чуждестранни инвеститори, които се намират в България. Искам да ви кажа, че надделя това мнение за поправки в закона на основата на това и сигурен съм, че тук колегите ще се съгласят, че един от основните фактори при определяне на бизнесриска за един чуждестранен инвеститор, независимо къде инвестира, това е стабилността на законодателството в страната, където ще инвестира. Приемам аргументите, които бяха изложени, но честата смяна на закони - два пъти, три пъти и въвеждането на нови закони, определено поражда несигурност точно от психологическа гледна точка от това, което говорихме.
Даже бих искал да кажа следното: да, ние обсъждахме такива варианти, становището на Съвета по законодателство като експерти в юридическата област беше именно такова - за поправки в закона. Но аз бих казал, че това е важно, но не е най-важното. Най-важното е по същество да създадем необходимите преференции.
Що се отнася до земята, тук става дума за някакво недоразумение. Първо, ограничението за покупко-продажба на земя в България е заложено в българската Конституция. Българското правителство не може да предлага промени в закона, които противоречат на категорични текстове в българската Конституция. Но аз се изненадвам, че някои колеги не са разбрали, че в Република България чуждестранни инвеститори могат да придобиват земята на фабриките, които купуват или които изграждат, при едно много ясно условие. Това условие е те да бъдат регистрирани като българска фирма в България. И аз ще ви дам пример. Нещо да пречи на "Шел" да купи земя в България? Не пречи. Те купиха. Само че фирмата стана "Шел - България".
Така че трябва да сме по-добре информирани, когато критикуваме тази постановка. Ако парламентът иска да преразгледа въпроса за земята, то тогава парламентът трябва да се обърне към Конституцията и ако решат две трети от парламентаристите, да променят тази постановка в Конституцията за земеделските земи. Но вие не може да искате от правителството да предлага промени в Конституцията на този етап. Вярно е, че този въпрос се поставя често от чужденците, но също така е вярно, че България отговаря по тези условия на другите източноевропейски страни. Би следвало да се каже в кои други източноевропейски страни се продава земята по начина, по който някои наши колеги искат тя да се продава. Да не говорим, че има и страни-членки на Европейския съюз, където има изключително жестоки рестрикции върху покупко-продажбата на земя. Даже бих казал, че класическият пример е Швейцария. Там е също интересно законодателството при такива сделки: кой може да купува, как първо могат да купят съседите швейцарци, могат ли граждани, които не са граждани на Швейцария, а са чужди граждани, да купуват земя. Там въобще законодателството е доста интересно.
България е малка страна, това искам да кажа, това е съображението. Други страни като Съединените щати, Испания и Русия могат да си позволят този лукс.
Това, което искам да кажа, в никакъв случай не изразявам лично мнение, че съм категорично против такава постановка, но това е въпрос на много внимателно обсъждане и евентуални промени в Конституцията, които са право единствено на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Професор Джеров, тъй като не Ви дадох преди това думата, благодаря Ви.
Господин Филип Димитров има думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е един типичен случай, в който аз ще призова от тази трибуна своите колеги да гласуват за измененията на Закона за чуждестранните инвестиции с ясното съзнание, че ние ще подкрепим нещо малко, разбирайки, че май нищо голямо няма да бъде направено. Казвам това с болка, защото отново планината ражда мишка.
Какво всъщност представляват измененията в Закона за чуждестранните инвестиции?
Първото и значимо изменение, което аз одобрявам, е изменението, засягащо приемането на това що е чуждестранна инвестиция, едно изменение, което разширява обсега на чуждестранните инвестиции. И оттук нататък, забележете, ако те наистина ще се ползват с определена защита и насърчение, то това би било наистина чудесно. Полезно е за България, и аз въобще не мога да споделя икономическата логика, която развива тук господин Гечев, полезно е във всяко отношение стимулирането на чуждестранните инвестиции. Самото обстоятелство, че през 1992 г., когато беше гласуван този закон, се прие 50-процентовият критерий, беше обстоятелството, продиктувано до голяма степен от причини, свързани с натиска на парламентарни групи извън Съюза на демократичните сили и на лица тогава в Съюза на демократичните сили, а сега, слава Богу, не там, които искаха да видят едно такова по-ограничително интерпретиране на въпроса. Това изменение е нещо, което ние чудесно можем да приемем.
Оттам нататък обаче идват няколко въпроса, които за съжаление аз не виждам да бъдат изменени в закона. Единият от тях е въпросът, свързан с текста на чл. 6, целият този усложнен регистрационен режим, който струва ми се би трябвало да отпадне в много близък ден. Добре известно ми е, че администрацията тук дава съображения, които сами по себе си са трогателни, а именно, че ако го няма този режим, тогава, видите ли, бюрократичните спънки биха могли да бъдат използвани така своеволно и така нагло в стремежа да се препятстват чуждите инвестиции или да се събират от тях подкупи, ако трябва да бъдем съвсем директни, че, видите ли, едва ли не този режим на регистрация помагал.
Едно правителство, което би могло да възприеме подобни съображения, казва за себе си нещо много страшно. Аз няма да коментирам това. Лично аз бих искал да видя закон, в който и този специален режим на регистрация отсъства и който дава достатъчна свобода на чуждестранните инвестиции, достатъчна в смисъл на пълна, защото това, което преди малко чухме от господин министър Гечев, за мен представлява поредното доказателство за, простете ми за израза, господин Гечев, изкривена икономическа логика.
Аз не виждам защо вие толкова пък се плашите от това, и с това ние минаваме и към данъчния режим, не виждам защо толкова се плашите от това чуждестранният инвеститор да бъде в едно благоприятно и особено насърчено положение дори и тогава, когато инвестира на зелена поляна. Аз разбирам болезнения характер на цялото това комунистическо наследство с неговите безумни държавни предприятия, построени по безумен начин, от които вие искате да се отървете така, както, Бога ми, всеки разумен човек във всяка българска администрация би искал да се отърве. Да, този съвършено, простете ми грубия израз, идиотски начин на развиване на икономиката през времето на комунистическия режим е нещо, което действително създава много тежко бреме, от което да се чудим как да се отърваваме.
Е, ясно е, че би било хубаво, ако можем да пробутаме тези неща на чуждестранните инвеститори, но наред с това съществуват и много други сериозни аргументи, които са в полза на чуждестранните инвестиции въобще като нещо необходимо на България, а не само като начин да се отървем от комунистическите си заводи. Откриването на чуждестранни инвестиции, включително и на зелена поляна, означава пазарни субекти, които действат в огромни случаи по правилата на пазара, нещо, което невинаги се случва с българските пазарни субекти, означава работни места, означава данъци, които трябва да влязат в държавната хазна.

Това да не ви харесва и вие да сте готови да го поставите на по-различен режим, само и само за да можете да си пробутате комунистическите заводи някому, недейте да вземате хората за такива наивници. Все пак и те правят своите избори и има опасност по този начин да бъдат сериозно отблъснати.
По-нататък. Би ми се искало да видя в този закон нещо повече във връзка с едно по-солидно данъчно кредитиране. Вярно е, има изменение в Закона за данъка върху добавената стойност, но мисля, че то е недостатъчно. За съжаление отново начинът на мислене, който очевидно е типичен не само за господин Гечев и за целия кабинет и за цялото парламентарно мнозинство, не можа да надскочи себе си и пак нещата остават в рамките на тези твърде тесни граници, бих казал, на стимулиране.
Друг един въпрос, който, струва ми се, би следвало да бъде иман предвид, е въпросът, свързан с възможностите, които бюрократичната система в момента има, за да прави живота на чуждестранния инвеститор черен. Необходимо е според мен тогава, когато се обсъждат законодателни актове, пък и правителствени решения, нещата да се назовават с истинските им имена. Добре известно е, че в България в момента даже не толкова законодателството е спънка за чуждестранния инвеститор, колкото бабаитският маниер, по който администрацията подхожда към него. Аз добре помня драмата на това бюрократично поведение, при положение, че ние все пак се опитвахме да прочистим редовете на администрацията от остатъчни комунистически функционери, опитвахме се да въведем начин на мислене, според който тези хора да искат да подпомагат, а не да пречат на чуждестранните инвеститори, и даже се опитахме да създадем известни структурни звена, които да помогнат в тази насока. И пак беше трудно. А това, което вие сте направили в момента, е практически даване на пълна възможност на администрацията, имам предвид нисшите звена на администрацията, да вилнее по такъв начин, че да прави живота на чуждестранните инвеститори черен. Едва ли е необходимо в тази зала да ви разказвам неща, които всички вие знаете и които неизбежно не може да не сте научили поне от изявленията, включително и пред медиите, на хората, които напуснаха България като инвеститори. Това е нещо, което би трябвало в рамките на Закона за чуждестранните инвестиции днес при наличието на липса на онзи по-благоприятен климат, който съществуваше през 1992 г. и когато това не се налагаше, но днес е необходимо в закона да има някакви гаранции срещу развилняването на античуждестранно инвестиционните насоки на българската администрация. Ако не се справите с това, вие ще останете в плен на собствените си идеологеми, с които, от една страна, викате чуждестранния инвеститор, от друга страна - ни разказвате как България трябва да се пази от него, защото Вие по същество това ни казахте, господин Гечев, преди малко, че искаме го, ама с мярка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ (от място): Недейте да интерпретирате изказването ми, изразявам се ясно.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Искаме го, ама с мярка и ако той дойде много тук, става страшно. Логика, простете, която аз не разбирам. Логика, която не споделят примерно във Великобритания, логика, която не споделят в никоя развита или камо ли пък страна с проблеми в момента. Това нещо аз отново не виждам в закона.
Ето защо с мъка в сърцето, с разбирането, че не по този начин ще се решат проблемите, но че в крайна сметка това е една малка стъпчица, дай Боже, за България работим, нещичко да се помогне с това, пак повтарям, то не е много, боя се, че планината отново е родила мишка, аз ще апелирам към моите колеги да подкрепят Закона за чуждестранните инвестиции с ясното съзнание за това, че онова, което бие в очите ми, е повече не това, което има в този текст, а това, което за съжаление липсва в него. Това, без което ние можехме да минем през 1992 г., това, което тогава не се налагаше да се записва в този текст, но което след масата провали, които вие направихте, вече става изключително необходимо. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Професор Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Казани бяха неща, без които можеше да мине днешната дискусия, в това число и връщане назад в историята на България след 1990 г. И интересно е, че въпреки наличието на протоколи, въпреки една статистика, в това число и за чуждестранните инвестиции, господин Филип Димитров говори за 1992 г., когато беше приет действащият сега закон с подкрепа на всички парламентарни групи, с дискусия в комисиите, и при господин Димитров, и в Икономическата комисия по някои текстове, но законът е приет през януари, а през 1992 г. инвестиции не постъпваха.
Така че, връщайки се назад, трябва да се стараем да бъдем и възможно по-близко до фактическата история. Оттам нататък, от какви съображения се водите, когато подкрепяте закона, разбира се, е ваша работа, толкова повече в сегашната трудна обстановка да не се заиграе политически и във връзка с приемането на един такъв закон би било учудващо.
Две думи във връзка с въпроса, който постави господин Джеров. Аз няма да се спирам на отделните текстове, те бяха достатъчно обстоятелствено коментирани от трима-четирима колеги, които се изказаха преди мен. Вярно е, че е значителен броят на предложенията за изменения, но, господин Джеров, внимателното проследяване на това, което се предлага, и философията на закона, приет през 1992 г., показва, че не се прави никакво отстъпление от концепцията на този закон. Обратното просто е невъзможно да се докаже.
Така че в случая критерият не е бройката на предложенията, а в каква степен те променят философията, както Вие се изразихте, концепцията на закона. Такова нещо няма. И аз моля тези, които са в състояние да докажат обратното, да го направят. Това ще бъде повод да поприказваме в комисиите, когато ще гледаме текстовете между първо и второ четене.
Това - едно.
Второ. Когато се приемаше законът, по времето на правителството на господин Филип Димитров, всички желаехме и при консултациите, които се водиха със задграничните експерти, да направим един закон достатъчно либерален. Аз помня дългите дискусии в рамките на Икономическата комисия, нейното седалище беше в сградата на Президентството. Сега една голяма част от текстовете са насочени към развитие на тази тенденция на лиребализиране. И тук бързам да обърна внимание на нещо, което посочи господин Гечев - що се отнася до създаване на един повече или по-малко преферентен режим за чуждестранния инвеститор, не трябва да се забравя това, което парламентът прие като чл. 58 и чл. 60 в Закона за данъка върху печалбата. Нещо, което господин Филип Димитров не предложи в 1992 г., но нещо, което тук от тази трибуна се предлагаше и от депутати отдясно, и от депутати отляво. Аз бях един от тези четири-пет човека, които още тогава държахме за това да има някакви преференции, тоест преференции, които на старта да направят по-атрактивен режима в България, а след това можем да ги премахнем. (Смях в СДС. Реплики на господин Васил Михайлов)
Само от глупост може да се смее човек като господин Михайлов, тъй като това е практика, господине, в много страни! Простотията не трябва да се превръща в аргумент. Успокойте се малко и слушайте. Защото в много от страните в началото се дават определени преференции и след това се отива към изравняване на режима с националния инвеститор. Това е практика. И я научете, а не повтаряйте като папагал всяка сутрин по двадесет въпроса с едни и същи доводи.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Докато не ви уврат кофите!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Но в края на краищата трибуната не е, за да учиш този, който не може да се учи.
Това се предлагаше и от депутати на СДС, и от депутати на БСП. Но тогава се реши, че ще отидем към един режим, който е еднакъв за инвеститорите, независимо дали са външни или вътрешни. И така се прие с консенсус и този текст, както и законът като цяло.
Лично аз подкрепям тези стъпки по посока на либерализиране на режима.
Тук искам да се съглася в някаква степен с онези колеги, които разискваха темата за регистрацията. Аз мисля, че между първо и второ четене ние можем да направим една допълнителна дискусия по това, което ни се предлага. То прозвуча и в предварителните разисквания. Тук един от мотивите на тези, които са работили по текстовете, както споделиха при докладване на закона и което аз не съвсем възприемам, е да се осигури освен всичко друго и една пълна регистрация, една пълна отчетност на чуждестранните инвестиции. Лично за мен това не е толкова тежък, солиден аргумент, ако това нещо внася усложняващи моменти в общия регистрационен режим. А това разделно регистриране, ясно мотивирано от определени съображения, също може да се помисли. Толкова повече, че такъв разделен регистрационен режим има и в други страни. И те са го използвали като основание.
Тоест аз, предполагам и повечето от колегите, сме готови да разискваме онези неща, които при общата насоченост чрез поправките законът да бъде направен по-добре работещ, да бъдат преодолени чиновнически и бюрократични пречки и да се постигне допълнително стъпка на либерализиране, тези допълнително смущаващи неща да бъдат изчистени, тъй като не това се преследва, според мен, с философията, която лежи в основата на тези предложения.
Един друг въпрос, който и тук се дискутираше днес, отново ще се появи и в работата на комисиите след първото четене. Това е въпросът за правото да се придобива собственост върху земя. Аз няма да се разпростирам. Но в 1992 г. всеки, който си дава труд да мисли, не може да не стигне до извода, че тези текстове, които са в действащия закон, в посока на които се правят и сегашните предложения, бяха приети от парламента с мнозинство. Това е 1992 г., месец януари. Така че хората, които бяха за такъв режим по отношение на правото за придобиване на собственост върху земя и по-специално върху земеделски имоти, беше подкрепено отдясно и отляво.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Такава е Конститу-цията.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това, че и тогава имаше и сега има...
Тогава Конституцията действаше, господин Михайлов. Действаше и въпреки това парламентът, при мнозинство на СДС, прие тези текстове. Значи има нещо, което до Вас не стига като аргументи и съображения, които бяха уважени и оттук, и оттук. Но аз няма да разисквам повече тази тема.
За някои от вас, както и тогава за някои отдясно, аргументите, които родиха тези текстове, са несъстоятелни. Ваш проблем! Лично аз съм за това, което тогава сме приели и неговото малко развитие чрез новите предложения. За България това е необходимо.
Аз няма да се разпростирам да говоря за това, че има страни с такъв режим и въпреки това това са страни с модерна икономика, привличащи инвестиции, чуждият инвеститор там е собственик на около 30 - 35 на сто от дълготрайните материални активи на страната. Не пречи този режим за собствеността. Тук, за България бяха отчетени някои съображения. Те са в сила. Ако не стигат до вашето съзнание, пак повтарям, си е ваш проблем.
Накрая позволете ми да ви отнема минута-две във връзка с едно от предложенията, което ви направихме с Петър Башикаров още през месец ноември.
Първото наше предложение - за снемане статута на инвестиция от влога на чуждестранно лице в лева, е възприето от вносителите на сегашния законопроект. Това предложение беше изцяло подкрепено и в Икономическата комисия и в Бюджетната комисия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Изцяло - не.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Може би с изключение на господин Венцеслав Димитров. Нека бъда по-близко до истината, макар че не си спомням.
Второто предложение е да бъде въведен един праг за чуждестранните инвестиции.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): 50 000 долара.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Така е. Добре е, че сте го запомнили, господин Димитров. Можете да предложите и 100 000 долара, аз няма да възразя. (Реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля за внимание.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Интересно е, че ако аз ставам за смях, правейки едно предложение за нещо, което го има в практиката на други страни, Вие например, в съседна Турция на маймуна ще приличате, тъй като там тази практика я има, господине. На маймуна щяхте да приличате. (Реплики от опозицията)
Така че когато в 1992 г. предлагахме да има такъв един праг и имахме подкрепата на доста депутати и отдясно, ние просто взаимствахме тогава, в началото, почти в началото на прехода и в създаване на един режим, който и да привлича инвестиции, но и да защитава истински задгранични инвеститори, а не кокошкарски, дребни капитали, които създават проблеми и на Вътрешно министерство, създават проблеми изобщо за опазването на реда. Тогава имахме подкрепата на някои ваши депутати, но недостатъчна.
Аз смятам, че възприемането и на това предложение за минимално необходим размер на инвестицията ще работи за привличане в България на капитал, който ефективно ще участвува в развитието на българската икономика, а не с неколкостотин долара, както сега е практиката, да се създават по няколко фирми. При сегашния режим всеки един безработен отвън, идващ тук с неколкостотин долара може да регистрира фирма, да ползва статута на чуждестранен инвеститор с всички произтичащи от това проблеми и последствия.
Така че проблемите, които три години ни създава този режим - неприятни, нежелателни и от друга страна обстоятелството, че далеч преди нас страни са въвели такъв минимален праг, има страни, където не е 50 000 долара, а е 100 000 долара, и това са страни с утвърдени традиции в правната система, страни, които са привличали и привличат задгранични инвеститори е вторият аргумент, който мотивира нашето предложение и тогава, и сега. И аз ви моля да се замислите над това предложение и в работата между първо и второ четене аз се надявам, че ще съберем достатъчно гласове, за да бъде и то възприето.
И накрая, все пак добре е, че макар и да дават различните депутати различни оценки на направените предложения, да смятат, че това е нещо малко в решаването на големите проблеми, толкова повече при сегашната решимост на държавата да излезе с една по-мащабна програма за предлагане за продажба на крупни държавни предприятия е положителен момент в работата на парламента. И аз се надявам, че поне във връзка с приемането на закони или поправки в закони от този род, ние ще успяваме да намираме едно по-широко съгласие, за да работи законодателната работа на парламента полезно за осъществяване на структурните реформи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика на господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председа-телю, уважаеми колеги, господин Стоилов! Няма да навлизам в същността на нещата, тъй като очевидно не съм компетентен, но когато елементарни норми на логиката се прекрачват, просто не мога да остана безучастен. Ако имам нещо в себе си, то е логика, все пак.
Като основен аргумент Вие приведохте това, че прагът ще способствува за привличането на по-сериозни инвеститори, с повече средства и за полза на нашата икономика. Прагът - това е селекция. Прагът, това е един вид филтър. Всъщност Вие твърдите, че потокът от едната страна на филтъра зависи от филтъра. Очевидно не зависи. Потокът от другата страна, след филтъра зависи.
Какво го интересува притежателят на милиони долари дали някой с 10 или 20 хиляди долара ще инвестира, или няма да инвестира. Ако този, крупният, е решил да инвестира, той ще си инвестира. Филтърът тук изобщо няма отношение към въпроса. И такава логика буквално ме учудва.
Това е моята реплика. Това е несъстоятелно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преди да продължим, искам да съобщя, че наши гости тук, в Народното събрание, е делегация от Съвета на гражданите на Скупщината на Съюзна република Югославия, начело с председателя Радомян Божич. (Депутатите стават прави и с ръкопляскания поздравяват гостите)
Искам да пожелая на нашите гости приятно и полезно пребиваване в България и да занесат нашите най-добри поздрави на нашите колеги в Съюзна република Югославия. Благодаря.
Давам думата на народния представител Васил Михайлов за реплика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю. Господин професоре, ще се обърна към Вас, въпреки Вашите ругателства, сравнително учтиво, като Ви кажа, че просто Вие сте един комунистически икономист. И не сте се много отделил от своята същност.
Истината е, че обстоятелствата ви принудиха да тичате в момента като кираджийски кон и наистина да либерализираме Закона за чуждестранните инвестиции, което аз, разбира се, одобрявам, колкото и малко да е това като крачка. Но Вие сте в много смешното положение да нямате риза, а да искате червена риза. Е, няма да стане тази работа. На господин Гечев му била зелена ливадата. На зелена, на червена - трябва да идват тук инвестиции. Колкото по-либерален е режимът, толкова по-добре, особено сега, в каквато ситуация се намираме.

Какво бих искал да ви кажа, господин професор? - Пречи тази бюрокрация. Тежка е нашата административна машина и това измъчва чуждестранния инвеститор. Между впрочем те искат да идват тук при частната собственост, а не при държавната. С десетки инвеститори съм говорил и те категорично заявяват: много по-нормално е тук ние да контактуваме със собствениците на земя, със собствениците на фабрики. Това за нас е истински реален контакт и така ние ще инвестираме. А с някаква държавна структура, която не ни помага, а само ни пречи, регистрира ни, мотае ни, иска подкупи, както тука беше коментирано, не желаем да контактуваме. Не малки, не средни, не големи инвеститори. Никой така няма да иска да дойде при нас, за да инвестира.
Това, което много ме боли, е, че сега вие искате или не искате, като кажете А, ще кажете и Б. Но защо трябва да тичаме като поклисари след цяла Източна Европа заради вашата организация? Защо чак сега трябва да се действа като при пожар? Защо?
Това, което аз повтарям много пъти, и то ще стане, господин професоре. Както ще дойдат чуждестранни инвестиции в България, искате или не искате, както и България ще бъде наистина европейска държава, така и тя ще членува в НАТО. Казвам ви го, за да го знаете. И ще свиквате с това. (Шум и реплики от мнозинството, единични ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Професор Стоилов - дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Михайлов, инвестиции ще започнат да идват сега. (Смях в опозицията) Смейте се! И знаете ли защо? - Затова, защото от 1991 г. за първи път сега през 1995-1996 г. има реален процес на разширяване на частния сектор в производството. Вие може да продължавате да иронизирате масовата приватизация, но тя роди един приличен частен сектор в чешката икономика, след това в Унгария. Касовите продажби, които тръгват сега, са втората стъпка в това отношение. Така че в 1992 г., когато вие бяхте депутат, кьорава инвестиция не дойде в България. (Реплики от опозицията)
Няма какво да надавате вопли. Сега се създава този сектор, за който вие сте прав в този пункт, че задграничният инвеститор предпочита да работи с широко развит и стабилен частен сектор. Това става сега.
Господин Панев, аз бих казал нещо повече от вас. Не е само до филтри, не е само до закон. Всички солидни анализатори на процесите на чуждестранно инвестиране, господин Панев, заявяват, че има ли - няма ли закон, специален закон за чуждестранните инвестиции, това е фактор, който обаче е от близкостепенно значение. На преден план са съвършено други фактори, които се появяват в нашите дискусии: стабилност на законовата система, подходяща икономическа обстановка, стабилен икономически растеж и пр. - фактори, които заемат в ранглистата на факторите пето, шесто, седмо, осмо и девето място.
Но както повечето от страните в Централна и Източна Европа, така и ние с вас от 1991 г. се опитваме да направим и чрез закон един фактор, който благоприятства привличането на външни инвестиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния редставител Стефан Личев от Народния съюз.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглеждаме наистина един проект за закон, който, както доста колеги тук вече казаха, трябваше може би преди година и половина или още в началото на работата на този парламент да бъде приет.
Аз се учудвах тук на някои думи на колеги, че трябва да се слагат някакви прагове, за да дойдат само големи инвеститори. Напротив, ако погледнем, за година и половина инвестициите в България намаляха не с проценти, а с пъти. Става дума за чуждите инвестиции, така че може би трябва да се слагат прагове, но когато нашата икономика цъфти. Когато нашата икономика е доведена до пълна разруха от това правителство, когато вече никой не иска дори и с 200 долара в джоба да дойде, за да инвестира в България, ще бъде смешно ние да говорим за някакви прагове.
Искам да ви припомня дискусиите, когато се разглеждаха измененията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тогава всъщност беше предложено да отпадне текстът, който и сега се предлага да отпадне и с който може би се спира окончателно всякакво инвестиране в българското земеделие. Това е чл. 5, ал. 3. Всъщност с този текст в мотивите на закона е казано, че се предлагат измененията в Закона за чуждестранните инвестиции, за да се стимулира те да дойдат в България. Всъщност с чл. 5, ал. 3 се прави точно обратното. Отчайват се и онези инвеститори, които биха пожелали да инвестират в българското земеделие, които биха пожелали да създадат смесени дружества в България с евентуален български производител, със собственик на земя, която надявам се най-после ще бъде върната, за да може наистина да се вкара в България тази земеделска техника, за която говорим, за да се създаде едно по-нормално, по-модерно земеделие.
Досега се разрешаваше смесени дружества, в които има над 50 на сто българско участие, да могат да придобиват и земеделска земя. Сега вече и 1 на сто да е чуждестранното участие, такова дружество не може да придобива земеделска земя. И аз ви питам този собственик, който ще си получи земята и има някаква възможност да се договори с чуждестранен инвеститор за изграждане на една оранжерия например и той няма пари, както е знайно, за да участва в едно такова дружество, а може да участва със своята или с малка част от своята земя, как той ще може да привлече един холандец да дойде в България? - Никак. (Реплики от мнозинството) Има хиляди начини, само че това е основният, за да бъде привлечен един чуждестранен инвеститор в българското земеделие.
Аз много се колебая дали при това рухнало българско земеделие той ще дойде, дори и да му дадем правото да закупи българска земеделска земя - дали ще дойде един чуждестранен инвеститор. А сега, когато ние слагаме нова забрана, защото това е забрана, ние изобщо отчайваме и онзи най-дребен или с най-голямо желание инвеститор - има и такива чуждестранни инвеститори или чуждестранни физически лица, които имат някаква връзка с България и желаят по някакъв начин да установят тези връзки, но те също няма да дойдат вече при това положение.
Аз мисля, че ако този текст не се измени и не остане поне старият, досегашният текст, то ние не можем да говорим, че с измененията в закона стимулираме чуждестранните инвестиции. Напротив, те ще бъдат забранени окончателно поне за българското земеделие.
Затова аз моля при второто четене да се помисли върху този текст и наистина да приемем нещо по-разумно. Нека най-после тук, когато приемаме подобни закони, да излизаме от ситуацията, която е в България. Да излизаме от това, че наистина вече нашата икономика, а и цялата страна не е поставена на колене - тя е рухнала, тя е легнала и ние трябва по някакъв начин да се мъчим и с най-малкото възможно да я изправяме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Половин час почивка. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Давам думата на народния представител Руси Статков. СДС е изчерпил 30 минути редовно времe. Има право на 10 минути продължение.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Днешният ден и конкретното обсъждане поставиха и в дневния ред на нашето заседание, и в изказванията на повечето от колегите един частен на пръв поглед въпрос. Но самите изказвания и предложения обхванаха много широк кръг от други въпроси, които са свързани въобще с виждането ни за прехода към пазарна икономика. В този смисъл при обсъждането в комисията аз изразих голяма част от съдържателните акценти, които и колегата Джеров, и заместник-председателят на Министерския съвет изложиха тук пред нас. Затова не считам, че трябва и се налага отново най-обстойно да аргументирам своите съображения.
Бих искал да подчертая обаче три неща.
На първо място, че пред нас бяха изнесени в комисията, а и днес достатъчно аргументи за това, че е необходимо в съответствие с изменящото се международно законодателство в тази сфера и нашето собствено ние да направим съществени изменения в Закона за стопанска дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции. Разбира се, разделителната линия между промяна на философията на този закон, за който стана дума вече тук, и съществените изменения е твърде крехка. Аз обаче не бих искал да подновявам този спор. По-скоро бих искал да акцентувам върху това, че действително съществените изменения, които се предлагат, са необходими за страната, необходими са за нашата дейност и част от тази стратегия, която ние разгръщаме и която е свързана с развитието въобще на стопанската дейност в нашата страна.
Мисля, че предложенията, които постъпиха особено от нашите колеги от дясната страна за още по-голяма либерализация на този закон, ще ни отклонят от този баланс, който се повдига в момента с предложените изменения, ще ни отклонят в това, че ще бъдат нарушени вече съществено интересите на нашите производители. Затова ни се струва, че ние много внимателно правехме досега своите крачки. Не бива, без да подценяваме, разбира се, аргументите на колегите от дясната страна, ние да отиваме в една крайност, която не съответствува вече и на международните разбирания и закони, които съществуват в тази сфера. Защото ориентацията в международното законодателство е към поставяне в равностойни условия за инвестиции и стопанска дейност на всички субекти, било то вътрешни, било външни.
В сегашната ситуация, в която се намираме, разбира се, и възприетия курс за преход към пазарна икономика, ние наистина имаме голямата необходимост и от инвестициите, и от ноу-хау, и от други градивни елементи за нашето пазарно стопанство.
Така че, подкрепяйки по принцип предложеното в законопроекта и същевременно уважавайки аргументите на нашите колеги, особено от дясната страна, бих искал отново да подчертая тезата си, че не бива да отиваме в по-крайна посока на либерализация, която би могла да наруши този крехък баланс, който имаме между нашите национални приоритети и интереси, и това, което трябва да бъде свързано с участието ни в международното, в световното стопанство.
Второто, което бих искал да подчертая, е свързано с някои от тези съществени изменения като принос според мен и в международното законодателство в тази сфера. В момента се води по принцип една дискусия за критериите за инвестиции. Тук има съществени неща, които според мен обогатяват и тази дискусия и ни дават основание да сме горди, че нашето законодателство се нарежда с тези нови критерии в челото на тези, които в света в момента се считат като водещи.
На трето място, считам, че всички тези ограничения, всички изисквания, в това число и в административните и наказателните отговорности, които тук не бяха коментирани, водят до много по-добър ред, до много по-голяма взискателност, от която нашите външни, чуждестранни инвеститори не се смущават, за която те настояват, тъй като правилата на играта са нещото, което тях наистина най-много ги вълнува.
В заключение считам, че стъпката, която правим, не е закъсняла. Тя съответствува на времето, съответствува на общата ни дeйност за промяна на условията за стопанска дейност в страната. Бих приканил още веднъж особено тези колеги, които имат своите съмнения, да се стремим повече към дооглеждане за второ четене на отделните изменения, но не и за тяхната принципна подмяна или още по-крайна либерализация.
Предлагам ви да подкрепим законопроекта на първо четене. И тъй като бяха изразени много принципни съображения в тази посока, ми се струва, господин председател, без да изземвам мненията и на останалите колеги, че по-полезно би било ако ние все пак се ориентираме към приключване на дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всички ще се изкажат когато искат. Няма ограничение. Това е само едно пожелание.
Давам думата на народния представител Муравей Радев. СДС разполага с 10 минути от продължението.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми колеги, не виждам икономическия министър господин Гечев. Неговото икономическо лъскаво слово ми напомни един анекдот за онази много лъскава и много хубава арменска подводница, която имала чудесни параметри, но имала само един-единствен недостатък, уважаеми колеги, - като се потопи във водата не може след това да изплува. Това бил малкият недъг на тази подводница. До аналогия с нея ме наведе словото на Румен Гечев.
Става дума за инвестиции. Вие много добре помните от тази трибуна колко пъти ние сме говорили за този процес, който трябва реално да се осъществи, не на приказки и не на хартия. Вие много добре помните всички наши упреци към вас през тези почти две години за законите, които вървяха в това Народно събрание и които бяха, най-меко казано, насочени срещу реалния инвестиционен процес в България.
Днес вие внасяте един законопроект, който аз мога само да подкрепя. И бих призовал и моите колеги да подкрепят този опит да се върнете там, откъдето трябваше да започнете. Но вие не започнахте оттам преди две години за голямо съжаление и това изгубено време просто отдавна вече на всички е ясно, че не може да бъде наваксано. Ние разполагаме със Закон за чуждестранните инвестици, бих казал, сравнително нелош, дори добър закон. Той обаче като подводницата не бе пожелано да бъде използуван. И аз бих запитал: защо тези последни четири години той не биде използуван? Защо много големи български предприятия, интересни предприятия умишлено бяха задържани и не бяха сложени на таблата за касово раздържавяване и за чуждестранна продажба, такава, каквато сега бързате да направите? Защо от миналата година тези няколко гиганта стоят и чакат в нулево състояние на готовност за такава продажба? Не говори ли това за вашето нежелание да дойдат чуждестранни инвеститори и то големи инвеститори в България? Не говори ли това за допълнително стимулиране и захлупване със стъклен похлупак или парник, ако щете, на така наречения и назован от вас самите български национален патриотичен капитал - и там още някои други определения му бяхте наредили? Има ли някой от вас, който да не съзнава, че едно от основните спасения на България е именно привличането на едри, и не само едри, а бих казал - и средни, и всякакви други честни външни инвеститори? Едва ли. Сега вече казвате: няма. Две години условният рефлекс се придвижи от гръбначния мозък нагоре.

Този закон, който днес е на нашето внимание, допълва някои празнини и някои, бих казал, във времето вече представи, които ни принуждават да променим досега действащия в тази област.
Това, обаче, което ние сега гледаме, според мен не е съвсем достатъчно. Защо?
Уважаеми колеги, тези чуждестранни инвеститори няма да дойдат при нас и в нас дори и да сме една педя по-добре в законодателството, отколкото другите източноевропейски страни, защото ние би трябвало с тях да се сравняваме, а не с някои други, поне да търсим някакъв елемент на съпоставимост. Та те няма да дойдат тук, биха отишли там, дори, пак казвам, нашият закон да бъде с една или дори две педи по-добър от техния. И вие добре знаете защо.
В този смисъл аз смятам, че не би било зле сегашният законопроект да бъде допълнен с още, бих казал, преференции, не две педи, десет педи да сложим. И това, може би, няма да бъде съвсем достатъчно, би било по-добре.
И аз много се надявам, че между двете четения всички колеги, и отляво, и от дясно, ще се постараят именно ако възприемат подобна теза, че ние трябва да направим с десет пети нашия закон по-, бих казал, не по-добър, а по-приемлив, по-благоприятен, ако щете по-добър по отношение гледната точка на външния инвеститор. От това ще спечели, оставете закона, България ще спечели сега. Защото ние се намираме на един етап, когато не може без това. Ние просто днес не можем да минем без това.
За разлика от нас онези, които преди повече от две години направиха тази крачка и много други крачки, които, явно е, че и вие вече разбирате, че трябва да правим, те вече нямат нужда от такова облекчаване на своето законодателство, но имат поток от инвеститори. Нас никой не ни чака на вратата. Никой не се натиска, за да инвестира тук. Защото освен този закон, извинете, те търсят и друго, те търсят и други икономически неща, които невинаги и непряко са свързани именно с някаква реална икономическа полза в първия момент, но във времето им дава огромни предимства.
Така че, освен този закон, аз апелирам към едно оглеждане на цялата друга икономическа база, която по един или друг начин влияе върху този процес. Ако искате да направим нещо, да го направим комплексно. Но и това не е съвсем достатъчно. На България й трябват стабилни и сигурни комуникации - пътища, съобщения, инфраструктура. Това търси инвеститорът. Особено големият инвеститор, който може да избира, за разлика от нас. И най-вече и трябва политическа стабилност и сигурност на този инвеститор. Това е нещо, което днешното управление на Социалистическата партия явно не е в състояние да даде.
Затова, уважаеми колеги, аз ви моля да се замислите върху тези няколко истини. И декларирам, че аз бих приканил моите колеги, а и това, което днес чухме тук от трибуната, е изцяло в този дух, опозицията ще подкрепи всяка една положителна промяна по отношение на развитието и на възможността външни инвеститори да влязат в България. Но да го направим така, че да не остане само на книга, а да бъде нещо, което е приложимо и което накрая ще има резултат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Венцеслав Димитров, от Народния съюз. Имат 17 минути. СДС има още 3 минути.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател! Колеги!
Обсъждаме една доста съществена поправка на закона, който беше приет в началото на 1992 г. Това беше един от първите закони, който беше предложен на парламентарното мнозинство, тогава на Съюза на демократичните сили и ДПС, в началото на 1992 г.
Този закон тогава отмени един друг закон, който беше доста ограничителен и който беше приет от Великото Народно събрание. Този закон ни дава повод да си спомним и за добрата работа на неговия основен автор, който вече не е между нас, господин Илко Ескенази.
Мисля, че поправката, която се предлага днес, не е еднозначна. Те са много, разбира се.
Аз бих подкрепил само онези поправки, които наистина биха привлекли повече чуждестранни инвестиции, чуждестранни инвеститори чрез затвърдяване на либералния режим, който беше заложен, а не чрез връщане към стария закон от 1991 г., който беше приет горе-долу от сходно парламентарно мнозинство във Великото Народно събрание.
Така че оценката ми е доста противоречива. И трябва да ви кажа, че възраженията ми по това, което обсъждаме в момента, предложено от Министерския съвет, са доста повече, отколкото подкрепата за някои постановки, каквито, безспорно, могат да се открият в закона.
Така че аз се обявявам за всичко онова, което либерализира по-нататък режима и улеснява дейността на чуждестранните инвеститори. Защото те не са хукнали за България, за да трябва да ги ограничаваме. Дай Боже, живот и здраве, някой ден да се превърнем в държава като Тайван, където наистина има ограничителен режим за чуждите инвестиции. Където чуждите инвестиции над 100 хиляди долара могат да се правят само с изрично разрешение на съответните власти. Но те имат такъв, може би знаете, актив в платежния баланс, че чисто и просто по-голям затруднява самата тяхна дейност и са в основанието си в момента да бранят пазара.
За съжаление ние не сме на това дередже, а точно обратното. Така че трябва да направим всичко възможно да ги привличаме.
Така че, предвид тежката икономическа ситуация, виждам, че и вече управляващото мнозинство е на мнение, че трябва да се прави всичко възможно да се привличат чужди инвеститори. И по този пункт ние ви подкрепяме безусловно. Даже напротив, ние винаги сме били за това. Но се радваме, че вие сега сте дошли на нашия акъл.
Неминуемо ще дойдете и по редица други закони, постановки. Но за съжаление за страната това ще означава доста загубено време, доста загубен национален доход и доста голямо потъване в бездната на мизерията и бедността.
Смятам, че от тази гледна точка не може да имаме някакви политически противоречия, щом мислим как да привлечем чуждите инвеститори. Затова ви моля да се заслушате в това, което ви говорим от тази страна на парламентарната зала, и за второ четене заедно да направим закона по-приемлив не за нас, не за вас, а за чуждите инвеститори, така че те наистина да дойдат. Естествено, в рамките на законността.
Първата ми забележка по закона е малко странна. Въздържал съм се да правя такива забележк, но искам да ви кажа, че законът не е перфектно направен, не е качествено направен. Тук има юристи, те ще се произнесат. Но, вижте какво пише: "По смисъла на този закон "чуждестранно лице" е ...". Вижте първоначалния вариант: "Юридическо лице, регистрирано в чужбина...", вижте новия вариант: "Юридическо лице, което не е регистрирано в Република България...". Хайде, че за Република България може да се каже "в страната", както и да е. Вие сте републиканци, правите митинги и събрания и т.н., сякаш някой ви е заплашил точно в момента, но както и да е. Няма да говоря за Република България. Но вижте другата част, тя, другата част, е същото като това. Кой ви бие по главата да пишете това нещо, но както и да е: "... което не е регистрирано у нас". А каква е гаранцията, че е регистрирано някъде? Каква е гаранцията, че идва един чужд инвеститор, носи някакъв документ, на базата на някакъв договор казва: "Ние в нашата страна така създаваме юридическите лица, без регистрация".

Щом няма регистрация, значи няма правителство, което да го наблюдава, значи няма държавна власт, която да го наблюдава, да види той прави ли магарии или не прави, пере ли пари, най-просто, или не, или се е събрал с някакъв друг мошеник, съюзил се е с него и вика: така сме създали юридическо лице и, моля ви се, тук ме регистрирайте. Тоест той в чужбина не е регистриран, а тук искате ние да го регистрираме - така ли? Мисля, че това не сте целели, но това сте написали. За съжаление, господин Гечев го няма. Интересно дали някой ще му предаде това. Дано се сети поне да прочете протокола. Защото законът само ще спечели, ако такива неща няма. Утре току виж някой писал: в България всеки може да се регистрира, макар да не е регистриран в друга държава.
Алинея 2 се отменя. Какво гласи ал. 2? "Български гражданин, който има и друго гражданство (т.е. двойни граждани, може и тройни да има, не знам, аз познавам двойни), избира дали да се ползва от статута на български или чуждестранен гражданин по този закон." Тоест това е едно негово право. Вие в момента това негово право му го отнемате. Тоест вместо да либерализирате закона, вие го правите по-ограничителен. Кажете ми защо? Защо не давате право на български гражданин, който е и друг гражданин? То ясно е, че щом е друг гражданин, има и някакви интереси в чужбина. Дали там живее, дали е богат - това нека той да каже и нека той да избере дали да е чужд инвеститор или не. Както е избрал, че ще си остане български гражданин. Той, естествено, може сигурно да се откаже, но той не, той си иска и да си е българин, обаче е и чужденец. Е, щом е чужденец, не може ли да се ползва от някакви права, които му се дават по този закон? Нека той да избере, не ние да му кажем: задължително ще бъдеш чужд инвеститор. Нека да си реши той българин ли е или не е точно по този закон. Защо се прави това ограничение - аз не мога да разбера и искам някой да ми обясни от вас, който защитава този закон. Естествено, министърът беше личността, която може да го направи, но него го няма в момента.
Следващата постановка, която искам да ви предложа да я направим така, както би трябвало да се направи, както имаше гласове, че искате да се направи - да дадем възможност на чуждестранните инвеститори да взимат безусловно, да имат право безусловно на собственост в България.
Естествено, ще кажете: това противоречи на Конституцията. Какво ни пречи, ние сме съгласни, вие кажете и ние сме съгласни, правим една подписка, три четвърти гласуваме и нещата ще се оправят, и то много бързо. Ако не го искате, кажете. Ние го искаме.
Това не можа да стане в началото на 1992 г., защото вашата парламентарна група, тогава бяхте в малцинство, беше против и не можехме да предложим поправка на Конституцията, защото изисква три четвърти. Сега, ако сте за... Кажете страх ли ви е, че ще ни вземат земята и ще я дадат на някоя друга държава или ще я продадат, или нещо друго?
Дайте да направим тази поправка така, както би трябвало да бъде! Ако сте съгласни, разбира се. Ако не, кажете: ние сме против това, за да не настояваме. Но аз дочух, че в Министерския съвет се е водила такава дискусия. И казват: да, обаче Конституцията ни пречи. Ние сме съгласни да променим Конституцията по този параграф. Поне аз ще се постарая да проагитирам моите колеги. Не знам какво е, обаче знам какви бяха едно време настроенията в СДС. Мисля, че и те ще се съгласят по това да се поправи Конституцията, да се даде право.
За мен най-неясният член в момента е чл. 8. Ако вносителят на законопроекта иска наистина да либерализира режима, нека да се постараем заедно да намерим една приемлива постановка. Досегашният чл. 8 имаше точно тази задача. Ето, ще го прочета: "Законно предприета стопанска дейност и законно извършени инвестиции не могат да бъдат засегнати от последващи нормативни ограничения. Тази разпоредба се прилага и относно започнати дейности и придобити права по предхождащи този закон нормативни актове". Това е старият текст.
Новият текст: "За чуждестранни инвестиции, регистрирани преди измененията в законодателствата, които установяват по-неблагоприятен режим за чуждестранните инвестиции в продължение на 10 години след влизането на тези изменения в сила, се прилагат разпоредбите, които са действали в момента на регистрация на инвестициите". На пръв поглед добре, но защо 10 години? Или мислите: 10 години и после - край.
После. Вижте каква е разликата между чл. 8, защото съм участвал аз и в неговото изработване, и този член, който сега се предлага. Защото тук пише: "за законно предприета стопанска дейност", а тук пише само за инвестициите. Защото тази стопанска дейност може да е приета и преди този закон, който в момента коригираме, и предишния закон от Великото Народно събрание, и преди Указ 56. Но ако знаете, в Указ 56 се използваше и понятието "стопанска дейност", освен понятието "инвестиция".
Аз настоявам в новия вариант да се запази понятието "и стопанска дейност", защото наистина има.
"... които установяват по-неблагоприятен режим". Къде е господин министърът или тези, които поддържат проекта, да ми обяснят какво значи "режим за чуждестранните инвестиции"? Какво значи думата "режим", господин Михайлов? Според Вас включва ли данъчния режим или не? - Включва го. Включва ли митническия режим, регистрационния режим и т.н.? Това е част от режима. Обаче аз мисля, че според вносителя не го включва. И нека той да каже какво е това "режим". Защото се оказа, че междувременно ние увеличихме маса данъци. Увеличихме данъците, обаче на чуждестранните инвеститори, които бяха направили своите инвестиции преди увеличаването на данъците, не им се каза и те не плащат по-ниските данъци от преди, а напротив - плащат си високите данъци, както са увеличени. Дори се прави всичко възможно, ако те искат да използват някаква врата тук и там, тя да им се отреже.
Затова за мен този текст не е перфектен и той е неясен. Ако искате да разпишем какво значи "режим", да напишем: данъчен, митнически, регистрационен и още не знам какво повече, ако наистина това цели законодателят. А другото... И естествено, разбира се, и стопанската дейност да си влезе. Защото има хора, които си дадоха парите едно време, аз не знам дали помните, без тези пари да имат режим на чужди инвестиции, с някакви права да извършват стопанска дейност в тази или онази област с някакви данъчни облекчения. Това беше направено. Парите, които си дадоха, не бяха регистрирани като чужда инвестиция, за сметка на дейността, за сметка на права на дейността. Е, с новия закон сега им ги отнемате. И с новия закон същевременно нарушавате чл. 8 на предишния закон. Това ли целите или не? Аз не мисля, че това се цели, но мисля, че със закона точно това се постига.
Аз знам, че има хора в Министерския съвет, които точно това целят. Знам, че има хора в Министерския съвет, които подвеждат парламентарното мнозинство да им гласува точно такива текстове, които са пълни с подводни камъни. И тези хора седят там от няколко правителства насам. И когато говорих с Цочев по този въпрос, той каза: да, да, ама сега няма как. И него го изгониха преди тях, за съжаление. И тези, които са сега, и тях ще ги изгонят, защото ги подвеждат.
По този въпрос имаме едно мнение, би трябвало да имаме едно мнение с вас. Обаче вие от криворазбрана, не знам, партийна солидарност смятате всичко, което ви се сервира от Министерския съвет, за чиста монета. Ама затова ви е дадено правото на разсъждение - за да разсъждавате и да казвате: да, виж, ние разсъждаваме върху думи, облечени във формата на закони, и да видим какво искат да кажат. И аз тук ви подсещам. И оттук вашата задача: по-добре да си контролирате чиновниците в Министерския съвет, които знаете ли какво искат? Искат непрекъснато чуждестранните инвеститори да им гостуват. И знаете ли какво правят, като им гостуват? Или ги канят със салтанати там, или нещо друго им дават. И това е публична тайна.

Мечтата на чиновника е да дава разрешение, да записва регистрация, да казва колко е тежко, да казва, че законите са виновни - тези в парламента нали ги знаете какви са! И всички те, които ви казват да направите това нещо, ви тласкат в тази посока - да ги подкрепяте.
Имам и доста други бележки, които ще ги направя между първо и второ четене на нашата комисия.
Но вижте. Отменихте едно нещо, много важно, което беше направено - влогове в банки. Защо? По времето, когато курсът на долара беше стабилен, лихвената разлика даваше възможност на всеки, който обменя долари срещу левове, внася ги в банки, взима лихви, обръща ги обратно - да печели. Сега е точно обратно. Сега ако направи това, неговата инвестиция е наполовина унищожена, обаче това си е негов риск. Разбира се, че трябва. Но не трябва да отменяте и другото.
Чета т. 5 "Облигации, издадени от държавата, общините или други български юридически лица...", т. е. дългови инструменти, издадени от тях. Това може да бъде депозитен сертификат, може да бъде запис на заповед, може да бъде менителница, има и други инструменти. Ами че то е същото, както влогове в банки! Мислите си вие - не знам защо, защото нямате понятие, разбира се, какво са това дългови инструменти и как те могат да заместят влоговете в банки... С едно и също нещо може да се заобиколи тази разпоредба, в която пишете "Влогове в банки". Обаче вие си мислите, че правите нещо, на практика нищо не правите и се заплитате в противоречия.
По-нататък. Защо разграничавате преки, портфейлни и други инвестиции? С цел регистрация и някой да ги напише единствено в статистиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: : Минавате в резервното време.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Каква е разликата между преки и портфейлни инвестиции? Аз мога да купувам акции и до определено ниво инвестициите им да са портфейлни. На български, между другото, се използва портфейлни, вижте тук какво сте написали: "портфойни". Е, много сте умни всичките, нали? Някой ходил в Америка, учил-недоучил и сега ще ни казва! На български се казва портфейл. Вярно, че е чужда дума, но портфейл си е от - не знам, от 70-80 години в България се казва портфейл, портмоне и т. н. Чужда дума, която обаче се използва. "Портфолио" - не знам, кой го прави? Гечев ли е писал този закон? "Портфолио"!
Има страни с различен критерий кога една портфейлна инвестиция се превръща в пряка. Някъде са 10 на сто от собствеността, другаде са 25 на сто. Критерият е един - контролиращ или влияещ интерес върху управлението на конкретното предприятие, фирма и т. н. И аз не знам защо трябва да ги задължавате да се регистрират в най-различни органи за портфейлна или друга. Ами ако портфейлната изведнъж стане пряка? Какво ще стане? Ще хукне от Комисията по ценните книжа в Министерството на финансите? Така ли? Или ако е на границата? Според мен това са излишни административни изисквания, които ще играят ограничителна роля върху процеса на увеличаване на чуждите инвестиции. Моля ви се, поне това нещо да не го допуснем.
Следващото. Един хубав текст имаше, че чуждестранното лице може да си приведе парите в чужбина, след като представи документ за платени дължими данъци. Сега пишете за "платени данъци", без да са "дължими". Мисля, че беше по-хубаво "платени дължими данъци". Е, вярно е, хубаво е да се добави, но това се разбира. Мисля, че то беше, за да докаже, че е чуждестранна инвестиция, естествено е, че трябва да извърши регистрация. И това е смисълът на регистрацията на всяка чужда инвестиция. Смисълът е, че той може да се ползва от определени облаги или преференции, както искате. Преференции е трудно да се каже. Облагата каква му е? Че може да си занесе парите при ликвидация, печалбата и т.н., да си ги репатрира в собствената си страна. Това е смисълът на регистрацията. Без тази регистрация никой няма да му разреши да извърши такъв превод, който е несвързан, който по принцип е капиталов превод. Той затова е инвестиция. И от тази гледна точка регистрацията на чуждестранния инвеститор не трябва да се разглежда като негово задължение, а като негово право.
По-нататък, по-надолу има наказателни разпоредби. Ако не регистрира нещо, сакън, да плати грамадна глоба. Ами че като не си регистрира инвестицията, той не може да се ползва с правата си по този закон и да я репатрира в чужбина. Това е толкова просто. За какво трябва да го глобявате ми кажете! Особено пък онова - някакъв посредник, 10 на сто от стойността да го глобява, ако не - двойно, и т. н. За какво са тези работи? Да го правите на луд ли искате човека или непрекъснато да ходи и да виси по опашки? Това ли целите? Кажете! Аз не знам, но това наистина създава по-тежък режим. Пак подчертавам, регистрацията не бива да се разглежда като задължение. Който не се регистрира, ами не се ползва по този закон. Не може да си изнесе парите. Ето, просто е. Защо трябва да го карате да се регистрира насила. Той сам трябва да има интерес да се регистрира. И оттук не са необходими никакви административно-наказателни разпоредби. Дето се казва, животът сам го наказва - не може да си изнесе инвестицията след време, ако я ликвидира, или печалбата, ако не е регистрирана инвестицията. Това е достатъчно. От това по-голямо наказание за чуждестранния инвеститор няма.
Освен това - дължими данъци. Нека да го напишем: "платени дължими данъци", които са били дължими. Какво значи "платени данъци"? "И други държавни вземания" - с това вече не съм съгласен. Или ще разпишете държавните вземания, които той дължи, каква бележка трябва да представи там и не той да ходи там и да се чуди каква бележка да представи, какво си е платил. Какво да си плати? Таксата за смет ли - и аз не знам какво. Това ли трябва да е платил? Напишете точно какво трябва да има - "държавни вземания"!
Доколкото знам, имаше един закон, в който беше обявено за държавно вземане нещо си. Не дай си Боже да се е навързал един чуждестранен инвеститор някъде при потребителите на газ. И току виж го питали: Я ти ми кажи като потребител тази газ, която си я ползвал, някой платил ли я е на държавния бюджет? От кой ще вземе бележка?
Така че тези допълнителни ограничавания аз не мога да ги подкрепя.
Това е добро, което става. Разбира се, бих желал прагът на стоте хиляди долара да се намали, а не да се увеличава. "30 на сто от капитала на дружеството" да се запише не "30 на сто от капитала на дружеството", а "30 на сто от инвестицията". Защото може да се окаже, че чуждестранният инвеститор участва с 20 на сто в капитала на дружеството или участва с 60 на сто. Обаче другите му вноски са парични. Вие какви вноски искате от чуждестранния инвеститор? Парични или непарични? Кажете! Веднага! Парични са по-хубави, нали? Че идват чисти пари в България. Е, защо да му казваме: Не, вноските ти ще бъдат непарични! И тъй като привилегията по този член по тази алинея е само за непарични, знаете ли какво ще направи той? Той се поставя условия: Да, обаче всичките машини искам да дойдат от Америка или всичките машини искам да дойдат от Франция, за да си бъда аз доставчикът, а не парични! Вместо ние да искаме, някаква част от машините да са наши, за да има оборот и в България и нашите машиностроители... Може да е джоинвенчър 50 на 50 или нещо друго. Вие му поставяте условие. Дайте му възможност 30 на сто от неговите вноски да са непарични, а не от целия капитал на дружеството.
Ако си спомняте, господа, ние в Комисията по бюджет и финанси доста сме разсъждавали по този въпрос. За съжаление "Ровър" си отиде, господин Георги Николов сега е на друга работа, но всички ние се ангажирахме, че ще направим нещо за тези, които произвеждат в България. Не само за вноса на машини, но и на части, примерно на частите за колите също да бъде освободен. Казаха, че ще приготвят грамаден пакет от Министерския съвет и аз очаквах, право да си кажа, че именно в този законопроект ще бъде вкаран този пакет. Той забравен ли е? Някъде четох, че "Ровър" щял да се връща. Дай Боже да се върне. Но той ще иска и нещо насреща. Ако не се върне той, някой друг, някои казват "Деу" - стратегически партньор - щял да дойде да прави коли. Дайте за него да направим това нещо. Да ги внася без мита и т. н.
Произнесох се вече за административните нарушения: глоба една десета от размера на регистрираните в страната инвестиции, при повторно нарушение - двоен размер, и т. н. Забравете ги тези неща. Не ги наказвайте. Напротив. Поощрявайте ги да идват.
Така че аз, одобрявайки някои от предложенията на Министерския съвет, срещу една голяма част от другите поправки съм категорично против и мисля, че парламентарното мнозинство, ако иска наистина да постигне целта на този закон - нашата страна да стане по-атрактивна, естествено, то само с този закон не може. То и данъци, и инвестиционен климат, и маса други проблеми трябва да бъдат решени. Но ако искате, моля ви се, съобразете се с нашите предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Росен Михайлов от Демократичната левица. Тринадесет минути с продължението има. Да се готви Валентин Василев, който има три минути.

РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Бих искал да бъда кратък и няма да се спирам по отношение на това кой закон е бил добър и кой не е бил добър, какви са били резултатите. Искам само да се спра на това, което споменах в реплика, че благодарение на този закон от 1972 г. в Унгария ние имаме някъде към 106 смесени дружества. И третирането им като чуждестранни инвеститори е главно на един основен принцип и критерий, а това е производтво за износ. Общият капитал на смесените дружества е вече 72 милиарда долара, като само 5 милиарда долара са чуждестранните по структура инвестиции.
Съгласен съм с доста от нещата, които се споделиха. Аз имам своите съображения и ви приканвам, нека законът да бъде гласуван на първо четене, но да имаме един оптимален срок за неговото приемане на второ четене, като в периода за работа и приемане на предложения от всички изказали се или народни представители, които желаят да дадат своите виждания, да бъде оформена една работна група. Аз приканвам и господата Муравей Радев и господин Венцеслав Димитров, който сподели доста неща, които са резонни, да направим тези промени, наистина да предложим на колегите си на второ четене един добър закон. Тъй като промяната на един закон означава, че ние не променяме неговия дух, неговата същност, аз смятам, че този закон от 1992 г. с неговия либерален дух, въпреки различните виждания за начина на действие, начина за неговото приложение, оценките, смятам, в момента не са толкова важни, важно е да вървим към един дух, който ще съчетае съществуващите сега възможности и заедно с това да даде едни облекчени условия.
Спомням си, че в заседанието на Бюджетната комисия имахме такова становище, което беше изразено от госпожа Бобева от Агенцията за чуждестранни инвестиции, че едва ли не се чакат много бързо тези промени. Да, сигурно се чакат, но нека ние да бъдем максимално предпазливи и наистина не да разрушаваме духа на предшестващия закон, а да дадем едни добри виждания за това как могат да се чувстват в България чуждестранните инвеститори.
Имам своите съображения по отношение на това можем ли да изключим депозитите от списъка на чуждестранните инвестиции, това структуриране на преки портфолейни или портфейлни, аз не знам също, това не е толкова важно. Нека да решим каква е гамата на дълговите инструменти и по какъв начин те могат да се използват, защото в много от случаите при една добра работа с тях те дават резултати, но в същото време и спекулацията в лошия смисъл на думата може да ни поднесе и други изненади.
Заедно с това начинът за репатриране, свободата за репатриране трябва да бъде регламентирана и моето виждане е, че във времето между първо и второ четене, трябва да регламентираме и възможностите, правата на Агенцията за чуждестранни инвестиции, да изключим наистина този климат, ако съществува такъв, предполагам, че има наченки за чиновническо отношение или пък за други отрицателни явления, които се явяват при срещата с чуждестранния инвеститор. Агенцията за чуждестранни инвестиции трябва да бъде свободна от правото за решения. Тя трябва да дава възможност чуждестранните инвеститори да усещат какъв е духът в България, но в края на краищата законът трябва да разпише правата на чуждестранния инвеститор, а не чиновникът да ги решава. Благодаря ви.
Приканвам ви да гласуваме на първо четене закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата за последно изказване на народния представител Валентин Василев от СДС - три минути, след което следва гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители да заемат местата си в залата.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Явно е, че само със закон и само с един закон чужди инвестиции в България не могат да се привличат. Това показа практиката през последните години и господин Стоилов тук не беше достатъчно или честен, или достатъчно информиран да каже, че през тази година инвестициите в България до този момент са много по-малки, отколкото миналата година.
Парите отиват там, където има климат за тях. Чуждестранните инвестиции се влияят от много други неща - от политическата стабилност и от цялостната политика на правителството, от състоянието на банковата система. Автомобилите се движат по пътища, парите се движат по банков път.
Миналия месец един чуждестранен потенциален инвеститор каза: "Каквито ви пътищата, такива и банките!" Само че той не е знаел какво ще стане с банките един месец след това. Стабилност на нормативната база, закони, които променяме пет пъти годишно, ценова политика, инфраструктура и така нататък, и така нататък. Аз направо се чудя как Агенцията за чуждестранни инвестиции издържа и как ние дезинформираме чуждестранните инвеститори. Значи те получават едни много хубави брошури, листовки, в които пише: курс на лева спрямо долара еди колко си, инфлация еди колко си, еди колко си, еди колко си и след два месеца това става невалидно. Печатат се нови брошури за много пари и се изпращат отново в чужбина.
Но все пак аз се връщам към закона и ще се спра само на един момент - инвестициите на зелена поляна,т.е. инвестициите, които ще правят някакви нови производства в България.
Господа, разберете, че това е бъдещето на България. Това е бъдещето! И ние тук в този закон не отделяме нищо. Колко са заводите, които са на някакво що-годе поносимо технологично ниво? Ами, че чуждестранните инвеститори се оказва, че знаят много по-добре състоянието на заводите, отколкото Вие, господин Стоилов, или чиновниците от Министерството на промишлеността. И знаят всяка машина става или не става. И те купуват това, което става. Е, хубаво, вие ще продадете десетина завода, които стават, а оттам нататък, какво? Щяло да има протести, нашето производство щяло да се убие. Ами, аз мога да ви кажа, че в Ловеч не могат да се произвеждат мерцедеси там, където се произвеждат москвичи. Какво всъщност ще спечели държавата и гражданите, ако облекчим точно тези инвестиции на зелена поляна?
Значи, първо, вие няма да се чудите къде да намирате работа на тези хора. Работниците от този завод ще се преместят в модерния завод, защото ще получават по 300 - 400 марки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Вие ще се облекчите от това, че няма да плащате осигуровки, а в края на краищата откъде за държавата се събират пари. От данък общ доход! Само от данък общ доход, най-вече от данък общ доход! И вие ще си събирате данък общ доход.
Освободете тези хора от данъци, за да имаме наистина една модерна промишленост, която може да се създаде в бъдещите 10 - 15 години. Всичко останало, да се надявате, че тези стари заводи, които на никого не можете да ги продадете и някой ще дойде да ги купи, това е наивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате време, но по този начин се дава право на още две минути на господин Василев.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Няма да се занимавам, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, с другите неща, но, господин Василев, и ти ще ме подкрепиш (обръща се към Венцеслав Димитров), кой е тоя бунак задграничен инвеститор, който както внушавахте тук, от трибуната, ще купи безперспективен обект? Някъде под слънцето има ли такъв инвеститор, като казвате сега - продаваме струващите заводи? Разбира се! Повтарям ви, кой е тоя бунак, който ще купи нещо, което няма перспектива, в близка перспектива не може да има реални пазарни позиции, не може да продава? Разбира се, че ще предлагаме това, което горе-долу привлича. А другото са глупости. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Валентин Василев има право на две минути за дуплика.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Глупости са това, което Вие приказвате. Защо след като продавате пет завода, които няма да ни свършат работа, не позволите другите, които искат да създадат съвсем нови производства, които дори и в България ги няма и никога не ги е имало, но ще създадат работна ръка, ще създадат заплати и вие ще събирате данъците, а няма да се чудите, защо тях не ги пуснете?

Много се говори за националната икономика. Икономиката в Европейския съюз, към който ние се стремим, е мултинационална. Те даже си махнаха границите. Кажете ми една компания, за която да кажете, че е немска компания, че е само английска компания? Има две-три, които са за емблема, но не като нашия герб на държавата, например. Всичко останало търси места за производство и пазари по света. Ние не можем да очакваме, че ще съживим икономиката, ако продаваме само това, което имаме. Нека да създадем и нещо ново. Има отрасли, които са остарели технологично по две поколения машини и технологии. Да не говорим, че той трябва да събори и сградата, защото новата линия не може да се вмести в тази сграда. Има неща, които просто не стават, паметници на социалистическата икономика. Дайте да освободим тези хора, за да могат да създават работни места, след като вие не можете да създавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Приключихме с обсъждането.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Моля да гласувате.
От общо гласували 185 народни представители, за - 129, против - 8, въздържали се - 48.
Законопроектът е приет на първо четене.
Думата за отрицателен вот има Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Гласувах "против" не защото съм против либерализирането на закона. Той трябва да бъде либерализиран. Но не искам по такъв нескопосан начин закон, писан на коляно, да се опитва уж да подобри досега действащия закон. Какво имам предвид? Отново безкрайни ограничения и уточнения. Например по отношение на непаричните вноски по смисъла на преходната алинея за машините, съоръженията, технологичното оборудване и т.н. Дава се пак най-малко 30 на сто от капитала на дружеството, но не по-малко от левовата равностойност на 100 хил. щатски долара по фиксинга на БНБ към датата на съдебното решение. Значи хем една добра инициатива, хем отново смешно опорочена. Това е едно.
Второ, как ще ми обясните например един за мен такъв безсмислен и налудничав текст - чл. 15а, ал. 2, точка 3 - "придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти, както и на право на собственост върху неземеделска земя". Отново пак някаква безумна разграничителна линия между земеделски и неземеделски земи по отношение на правото на собственост или по отношение на суперфицията. Безумна история, някакъв неюрист е писал това във всеки случай, или човек, който е далеч от нещата. И, забележете, по-късно - "...когато това е допустимо". Какво е това "когато това е допустимо"? "В района на гранични зони или други, определени със закон територии, свързани с националната сигурност". Пак някакъв безумен шапкар се е намесил тук. Съжалявам за това определение. Българските офицери са достойни, но някои безумци се намесват там и правят такива щуротии. А какво значи например "режим"? А пределните цени влизат ли в режима на чуждестранните инвестиции, например на сиренето, или не? Какво е то "режимът", за което тук мои компетентни колеги говориха? Какво е въобще това, което сега гласуваме?
И ви моля до второ четене, ако не се вразумите, разбира се, че ние ще гласуваме против текстовете. Ще бъдем за разумни промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други обяснения против чуждестранните инвестиции? Има ли?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не против, за сме, обаче вие сте пълни безумци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли? - Няма.
Думата по процедурен въпрос има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, колеги! Процедурни са въпросите, свързани с работата на Народното събрание. Аз протестирам срещу вашата вметната бележка или под формата на въпрос, който е изключително тенденциозен. И ви моля да си вземете думите назад. Какво казахте: "Има ли друг против чуждестранните инвестиции?"
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Против Закона за изменение и допълнение на Закона...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако го бяхте казали така, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Казвам го.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но не може така да правите коментар на едно изказване, тенденциозен. Напротив, ние всички сме за чуждестранни инвестиции и за стимулирането им и сме против ограничителните постановки в Закона за чуждите инвестиции. Мисля, че това стана ясно. И сега вие из един път с този коментар, като че ли не сте чували. И хората, които подвикват, кажете и вие на госпожа Ананиева, тя е заместник-председател, излъчена от вас, това ли трябва да прави. Викате ни утре за някакви разговори за съгласие. С такива бележки ли ще търсите съгласие? Ние искаме да ви помогнем да оправите закона, а вие с една реплика опорочавате всичко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Единственият закон, който можеше да мине с консенсус, за съжаление не можем да стигнем до това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не можем, защото е нескопосан!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дискусията беше конструктивна и даваше основания да се очаква друг резултат, но за съжаление...

Пристъпваме към точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА.
Водеща комисия е Икономическата. Думата има господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Становище по Законопроект N 02-01-17 от 28 май 1996 г. за стоковите борси и тържищата, внесен от Министерския съвет.
"На своето редовно заседание на 19 юни 1996 г. с участието на министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество, представители на стокови борси и експерти Икономическата комисия разгледа Законопроекта за стоковите борси и тържищата, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество господин Атанас Папаризов.
Народните представители смятат, че законопроектът създава правна уредба, съответстваща на икономическите отношения в областта на стоковите борси и тържищата за промишлени и хранителни стоки. При изготвянето на законопроекта са взети предвид правната уредба на Германия, Унгария и Сърбия, както и дейността на стоковите борси в Чикаго и Миниаполис. Законопроектът е съобразен с отменена Наредба-закон за тържищата и изложбите от 1935 г. и Закона за ценните книжа и фондовите борси. Отчетено е мнението на Софийската стокова борса и други борси. Урежда се държавен орган за регулиране и контрол на дейността на стоковите борси и тържищата към Министерския съвет, наречен Държавна комисия по стоковите борси и тържищата.
Стоковите борси се регламентират като акционерни дружества с едностепенна система на управление. Законопроектът установява изискванията за членство в борсата, режима на борсовия арбитраж, статуса на брокерите, правилата за сключване и изпълняване на борсовите сделки. Уредени са и тържищата.
При обсъждането беше поставен и разискван въпросът за целесъобразността от общ закон за стоковите борси и за тържищата. Представители на стоковите борси направиха предложения стоковите борси да не се регистрират само по Търговския закон, а и като кооперации или сдружения, в това число и с идеална цел. Препоръчано беше и намаляване на минималния капитал на стоковите борси. Беше изложено виждане, че брокерите трябва да могат да сключват сделки и от свое име.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за стоковите борси и тържищата. Предложенията на народните представители по отделните текстове ще бъдат конкретизирани при подготовката на законопроекта за второ четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Думата има господин Мулетаров, председател на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Комисията по устройството и дейността на държавните органи на свое заседание, проведено на 6 юни 1996 г., обсъди Законопроекта за стоковите борси и тържищата, внесен от Министерския съвет.
"Предложеният законопроект е обществено необходим и в съответствие със съвременните икономически условия. С приемането му ще се създаде необходимата законова регламентация на стоковите борси и тържищата и ще допринесе за развитието на свободната пазарна икономика. Законопроектът е добре структуриран и урежда в нужната пълнота регламентираната материя. Подробна уредба е дадена на условията и реда за учредяване на стокова борса и за упражняване на дейност на стоково тържище.
Регламентирани са статутът, създаването, устройството и дейността на стоковите борси. Регламентиран е също така статутът на брокерите. Определено е общо понятие, видовете борсови сделки, както и изискванията към тях.
В законопроекта не се съдържат разпоредби, които да влизат в противоречие с конституционни норми или с други текстове от действащото законодателство.
Предвид на гореизложеното Комисията по устройството и дейността на държавните органи смята, че Законопроектът за стоковите борси и тържищата може да бъде разгледан от Народното събрание, обсъден и приет на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Откривам дискусията. Моля ръководствата на парламентарните групи да представят списък на ораторите или просто с ръка да се дава знак.
Госпожа Ана Миленкова има думата.

АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Борсата води началото си от ХVI век и е тясно свързана с възникването и развитието на пазара и пазарните отношения. Първата правна уредба на стоковите борси в България се съдържа в закон от 1928 г., а на тържищата - от 1935 г.
В условията на пазарна икономика след настъпилите промени у нас стокови борси се създават през 1991 г. досега без специална правна уредба за стоковите борси. Пред нас е първото предложение за законодателна уредба на този вид отношения.
При изработката на проекта са проучвани действащите закони на Унгария, на Сърбия, анализирана е дейността на големите стокови борси, ползвана е и германската правна уредба.
Съществуването и функционирането на стоковите борси и тържищата е свързано с принципите на пазарната икономика и създаването на условия за осъществяване на търговия при конкуренция. Ориентирана държавна политика с определени резултати може да бъде провеждана само върху основата на независима информация за състоянието на търсенето и предлагането, за динамиката на пазара, за цените на голям кръг стоки. Такава информация може да се даде от добре действаща борса.
Законопроектът за стоковите борси и тържищата, който разглеждаме днес, предвижда правноорганизационната форма на стоковата борса да бъде акционерно дружество с едностепенна система на управление без разпределяне на дивиденти. Практиката в другите държави познава уредбата на стоковите борси и като сдружение с нестопанска цел, което си е поставило задача да организира търговия. При положение, че се приеме, че стоковите борси са дружества с идеална цел, борсата няма да формира печалба, а ще се издържа от такси за купуване на брокерско място и такси, които брокерите ще плащат за сключена сделка на пода на борсата.
Статутът на борсите е най-сериозният въпрос, на който следва да отговори пленарната зала. По подбие на уредбата в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества проектът за стоковите борси регламентира създаване на държавна комисия по стоковите борси и тържищата. Уреждат се условията и редът за издаване на разрешения за учредяване на стокова борса и за извършване на дейност на стоково тържище и лицензиране за извършване на брокерска дейност.
Предвиждат се механизми за контрол от страна на държавата, който ще се осъществява точно от тази комисия по стоковите борси и тържища, и информацията, която ще получава комисията, ще насочва към съответни управленски решения, свързани с дефицита и предлагането. Това ще дава възможност да се въвеждат защитни цени или да се предвижда субсидиране на пазара.
Съгласно проекта към комисията се създава борсов арбитраж като постоянно действаща арбитражна институция, специализирана в разглеждането и решаването на спорове, произтичащи от сделки, сключени на борсата. Аз особено подкрепям проекта в тази му част, тъй като тук става въпрос за раздържавяване в сферата на правораздаването, нещо, от което нашата правораздавателна система определено се нуждае, тъй като знаем какво е натоварването на съдилищата. Ето това е една от формите, когато страните, които членуват в борсата, предварително дават своето съгласие техните спорове да бъдат разглеждани от този борсов арбитраж, което предполага и специализация на юристите, които ще разглеждат споровете, а оттам и по-бързо решаване на тези спорове, съответно по-добрия резултат.
Регламентира се също статутът на брокерите и изискванията към извършваната от тях дейност, начинът на търгуване и някои ограничения към сключваните от брокерите сделки.
Предлаганият законопроект отговаря на изискванията за съвременна нормативна уредба на дейността на стоковите борси и тържищата и ще даде възможност за регулиране и контрол върху националния пазар чрез достоверната и независима информация за динамиката на търсенето и предлагането и за състоянието на цените, което пък ще даде възможност вече за реагиране и насочване на пазара.
Предвид сериозната обществена потребност от такъв законодателен акта предлагам да подкрепим проекта на първо четене. Багодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Други желаещи да участват в дискусията?
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо Ананиева. Този закон е очакван, готвеше се от дълго време, но вкрайна сметка смятам, че това, което ни се предоставя, не е онова, което е нужно.
АНА МИЛЕНКОВА (от място): Напротив, законът е много добър.
ПАВЕЛ ШОПОВ: При тези реплики аз се отказвам да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за стоковите борси и тържищата.
От общо гласували 144 народни представители, за - 117, против - 9, въздържали се - 18.
Законопроектът е приет на първо четене.

Третата точка е -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ, вносител Министерски съвет.
Има думата за процедурно предложение господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, предлагам да прескочим тази точка от дневния ред и да минем към четвърта точка - Законопроект за народните читалища.
Моля да подложите на гласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено е процедурно предложение да отложим дебатите по Законопроекта за особените залози и да преминем към продължението на второто четене на Законопроекта за народните читалища.
Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 144 народни представители, за - 104, против - 32, въздържали се - 8.
Приема се това предложение.

Започваме работа по четвърта точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Моля господин Иво Атанасов да докладва законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, стигнахме до чл. 6 включително. Докладвам законопроекта по-нататък.
"Чл. 7. Ал. 1. Към Министерството на културата се създава фонд "Читалища и читалищно дело" за финансиране на културни програми и проекти, осъществявани от читалищата."
Предложение от народния представител Иво Атанасов - нова редакция на чл. 7, ал. 1:
"Чл. 7. Ал. 1. Към Министерството на културата се създава фонд "Читалища и читалищно дело" за финансиране на значими културни програми и проекти, осъществявани от читалищата."
По чл. 7, ал. 1 комисията приема текста на вносителя. Аз, като вносител на предложението, го оттеглям.
"Ал. 2. Средствата за фонд "Читалища и читалищно дело" се набират от:
1. доброволни вноски от читалищата;
2. дарения и завещания;
3. държавния бюджет, ако в ежегодните закони за държавния бюджет са предвидени средства за тази цел."
Предложение от народния представител Иво Атанасов - чл. 7, ал. 2, т. 3 да остане само текстът "държавния бюджет".
Предложение от народния представител Емил Капудалиев - в чл. 7, ал. 2, т. 3 след думите "държавния бюджет" да бъде поставена точка и останалите думи да отпаднат.
Предложение от народния представител Стойчо Шапатов - нова редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3:
"3. държавния бюджет, в който се предвиждат ежегодно средства".
Предложение от народната представителка Гюлбие Реджеб - нова редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3:
"3. ежегодни вноски от републиканския бюджет, гласувани със Закона за държавния бюджет."
Тя предлага и:
"4. лихви върху сумите по сметките на фонда;
5. други приходоизточници".
Предложение от народния представител доктор Георги Карев - в чл. 7, ал. 2, т. 3 да стане т. 1 със следното съдържание:
"1. държавния бюджет, като в ежегодните закони за държавния бюджет се предвиждат средства за тази цел;"
А точките 1 и 2 да станат съответно точки 2 и 3.
Предложение на Комисията по културата:
"Чл. 7. Ал. 2. Средствата за фонд "Читалища и читалищно дело" се набират от:
1. доброволни вноски от читалищата;
2. дарения и завещания;
3. държавния бюджет;
4. лихви върху сумите по сметките на фонда;
5. други приходи."
Ал. 3, текст на вносителя:
"Ал. 3. Председател на фонд "Читалища и читалищно дело" е министърът на културата."
По чл. 7, ал. 3 комисията приема текста на вносителя.
Ал. 4, текст на вносителя:
"Ал. 4. Набирането, разходването и управлението на средствата на фонда се уреждат с наредба на министъра на културата и министъра на финансите, издадена в двумесечен срок от влизането в сила на закона."
Предложение от народния представител Иво Атанасов - чл. 7, ал. 4 думите "набирането, разходването и управлението" да се заменят с "управлението и разходването на средствата".
Предложение от народния представител Николай Кисьов - нова редакция на чл. 7, ал. 4:
"Чл. 7. Ал. 4. Набирането, разходването и управлението на средствата на фонда се урежда с наредба на министъра на културата и министъра на финансите, издадена в двумесечен срок от влизането на закона в сила и със Съюза на народните читалища."
Предложение от народния представител Георги Захариев - нова редакция на чл. 7, ал. 4:
"Чл. 7. Ал. 4. Набирането, разходването и управлението на средствата на фонда се уреждат с наредба на министъра на културата и министъра на финансите, съгласувано с Изпълнителното бюро на Съюза на народните читалища, която се издава в двумесечен срок от влизането на закона в сила."
Предложение на Комисията по културата:
"Чл. 7. Ал. 4. Управлението и разходването на средствата на фонда се урежда с наредба на министъра на културата и министъра на финансите, съгласувано с Националния съвет по читалищно дело."
Това е, госпожо председател, доклада по чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Резюмирам. По ал. 1 - няма предложения, господин Атанасов оттегли своето предложение. Остава текстът на вносителя.
По ал. 2 комисията е приела предложенията на господин Атанасов и господин Капудалиев, но новата редакция на господата Стойчо Шапатов, доктор Карев и на госпожа Гюлбие Реджеб изискват не само думите "държавния бюджет", а да се гарантира чрез държавния бюджет, че се гласуват такива средства. Така че тези предложения ще гласуваме отделно.
По ал. 2 има ли желание някой от вносителите да обоснове своето предложение, или да пристъпим към гласуване на тези предложения? Това са различни редакции на една и съща идея.
Има думата доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Длъжен съм да започна с уговорката, която направих и миналия път, когато работихме по този законопроект на второ четене. Разбира се, че е очакван. Разбира се, че е нужен. Но все пак смятам, че е изключително неадекватно в сегашното положение, когато всеки български гражданин е загрижен за своето оцеляване, да се работи по един такъв закон, който идва съвсем периферен, съвсем маргинален спрямо насъщните нужди, интереси и грижи на българските граждани. (Реплики от мнозинството) И ако обичате, да не се обаждате от място, защото с един лев не може да се купи половин ценет и се купува една хилядна от килограма, тоест един грам месо. (Реплики от мнозинството) Да, и се купува една стотна от един хляб, и се купува една двадесет и трета част от едно кокошо яйце. Така че това са неща, които всеки български гражданин знае и много хора ни се чудят защо гледаме Закона за читалищата в тази ситуация, вместо да изслушаме представители на правителството по тази ситуация, която всеки ден бележи някаква динамика.
По отношение на това предложение трябва да ви кажа, че виждам, че и други народни представители са направили аналогично предложение. Ако се запише "държавния бюджет" мисля, че е по-добре да се допълни, че в ежегодните закони за държавния бюджет трябва да се предвиждат средства за тази цел, което фактически представлява един ангажимент на парламента да предвижда такива средства.
Но аз особено много държа, повече дори отколкото на тази добавка, държа на преместването на тази точка да бъде точка 1 в ал. 2, защото това е основното перо. Съвършено очевидно това е основното перо за набиране на средствата на фонда "Читалища и читалищно дело". Още повече, че председател на този фонд е министърът на културата, който при формиране на проекта за Закон за държавния бюджет трябва да има съответната грижа и отговорност да бъдат предвидени достатъчно средства за този фонд. А това, което е записано като точки 1 и 2, очевидно са съвсем допълнителни и съвсем периферни неща, които няма да бъдат сърцевината, няма да бъдат ядрото на този фонд.
Затова аз моля, независимо от това дали допълнението ще се приеме или не, даже и да остане само "държавния бюджет", да бъде гласувано разместването на точките, така че това да излезе като точка 1 в ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Другите вносители отсъстват. Затова ще поставя на гласуване, то изчерпва и другите предложения, предложението на доктор Карев. Първото предложение - след "държавния бюджет" да се добави "като в ежегодните закони за държавния бюджет, се предвиждат средства за тази цел".
Моля режим на гласуване.
След това другото предложение ще бъде за пренареждане на точките. Най-напред гласуваме допълнението, а след това пренареждането на точките. Припомням, че аналогично е предложението и на Стойчо Шапатов и госпожа Гюлбие Реджеб с малко по-различна редакция.
От общо гласували 130 народни представители, за - 16, против - 80, въздържали се - 34.
Не се приема това предложение.

Моля да гласувате предложението на д-р Карев за пренареждане на източниците. В текста, предложен от комисията, най-напред са доброволните вноски, след това дарение и завещание, а на трето място е държавният бюджет. Предложението на д-р Карев е на първо място да бъде поставен държавният бюджет като източник на средства за фонд "Читалища и читалищно дело".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 121 народни представители, за - 13, против - 60, въздържали се - 48.
Не се приема това предложение.
По ал. 3 няма предложения.
По ал. 4 има предложение на господин Иво Атанасов, което е оттеглено. Има и предложения на господата Николай Кисьов и Георги Захариев. Поддържат ли се тези предложения?
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Кисьов отсъствува, поради което не може да съобрази текста, който комисията предлага по ал. 4 във връзка със своя текст. Неговото предложение обаче е доста различно и предлага нова редакция: "Чл. 7. Ал. 4. Набирането, разходването и управлението на средствата на фонда се уреждат с наредба на министъра на културата и министъра на финансите, издадена в двумесечен срок от влизането на закона в сила и със Съюза на народните читалища". Малко се губи редакцията, но това е депозирано предложение и ще го гласуваме.
Моля да гласувате предложението на господин Николай Кисьов за нова редакция на чл. 7, ал. 4.
От общо гласували 127 народни представители, за - 17, против - 55, въздържали се - 55.
Не се приема това предложение.
Моля ви да гласувате чл. 7 с четирите алинеи, така както беше докладван от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 7.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: "Глава втора - Учредяване на читалищата".
Чл. 8. Ал. 1. - Текст на вносителя:
"Чл. 8. Ал. 1. Читалище могат да учредят най-малко 30 дееспособни физически лица за селата и 100 - за градовете, които вземат решение на учредително събрание. В населено място или в квартал с население до 20 000 души може да има само едно читалище".
Предложение на народния представител Иво Атанасов: в чл. 8, ал. 1 - последното изречение да отпадне.
Предложение от народния представител Стоян Райчевски: в чл. 8, ал. 1 да отпадне изразът "в населено място или квартал с население до 20 000 души може да има само едно читалище".
Предложение от народния представител Николай Кисьов: в чл. 8, ал. 1 - второто изречение да отпадне.
Народният представител Николай Кисьов предлага нова редакция на чл. 8, ал. 1, като изречение второ добие следната редакция: "В населено място или квартал с население до 20 000 души може да има само едно читалище".
Да се обособи в самостоятелна ал. 3 към чл. 2 или в самостоятелен чл. 2а, поради особения характер на значимостта на разпоредбата.
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ за нова редакция на чл. 8, ал. 1:
"Чл. 8. Ал. 1. Читалищата могат да се учредяват от дееспособни физически лица във всички населени места - села и градове, квартали и по-големи предприятия".
Предложение от народния представител Стойчо Шапатов: в чл. 8, ал. 1 да отпадне текстът "в населено място или квартал с население до 20 000 души може да има само едно читалище".
Предложение от народната представителка Гюлбие Реджеб: в чл. 8, ал. 1 - второто изречение да отпадне.
Предложение от народния представител Георги Захариев за нова редакция на чл. 8, ал. 1:
"Чл. 8. Ал. 1. Читалище могат да учредят най-малко 30 дееспособни физически лица в селата и 300 за градовете, които вземат решение на учредително събрание. В населено място или квартал до 100 000 души може да има само едно читалище".
Почти всички предложения са идентични и предлагат да отпадне ограничението, че в населено място или в квартал с население до 20 000 души може да има само едно читалище.
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл. 8. Ал. 1. Читалище могат да учредят най-малко 30 дееспособни физически лица за селата и 100 - за градовете, които вземат решение на учредително събрание".
Чл. 8. Ал. 2 - Текст на вносителя:
"Чл. 8. Ал. 2. Учредителното събрание:
1. приема устава на читалището;
2. избира настоятелство, председател и проверителна комисия".
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на чл. 8, ал. 2:
"ЧЛ. 8. Ал. 2. Учредителното събрание приема устав на читалището и избира неговите органи".
Предложение от народния представител Николай Кисьов за нова редакция на чл. 8, ал. 2:
"Чл. 8. Ал. 2. Уставът трябва да урежда:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите;
4. източниците на финансиране;
5. органите на управление и контрол, техните правомощия, начина на избирането им, реда за свикването им и за вземане на решения;
6. начина за приемане на членове и прекратяване на членството, както и реда за определяне на членския внос".
Предложение от народния представител Емил Капудалиев чл. 8, ал. 2 да започва с нова т. 1:
"1. утвърждава името на читалището" и оттам нататък да се преномерират останалите точки.
Предложението на Комисията по културата е следното:
"Чл. 8. Ал. 2. Учредителното събрание приема устава на читалището и избира неговите органи. Уставът урежда:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите;
4. източниците на финансиране;
5. органите на управление и контрол, техните правомощия, начина на избирането им, реда за свикването им и за вземане на решения;
6. начина за приемане на членове и прекратяване на членството, както и реда за определяне на членския внос".
Алинея 3 - текст на вносителя:
"Ал. 3. Читалищата могат да откриват филиали в близки квартали, жилищни райони и села, в които няма други читалища".
По чл. 8, ал. 3 Комисията по културата е съгласна с текста на вносителя.
Аз оттеглям своите предложения по всички три алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всъщност комисията е възприела предложенията по ал. 1. Едно-единствено е с по-различен смисъл - на народния представител Ибрахим Татарлъ, затова отделно ще го поставя на гласуване. Той предлага нова редакция на чл. 8, ал. 1: "Читалищата могат да се учредяват от дееспособни физически лица във всички населени места - села и градове, квартали и по-големи предприятия".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 128 народни представители, за - 39, против - 65, въздържали се - 24.
Не се приема това предложение.
Предложението на господин Георги Захариев е по-различно. Поддържа ли се? - Оттегля се.
По ал. 2. Иво Атанасов оттегли своето предложение. Предложението на господин Кисьов е възприето от комисията и на господин Капудалиев също е възприето от комисията. И трите писмено депозирани предложения по ал. 2 са приети.
Има думата господин Иван Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Мене ме притеснява, че ако приемем чл. 8, ал. 2, т. 5 ще направим грешка, защото т. 5, която е вмъкната и в комисията явно не сме доогледали добре, дава презумпцията, че всяко читалище може да си избира свои органи по свое усмотрение. А законът по-нататък подрежда тази материя точно, ясно и стриктно - кои са органите.
Алинея 2 на чл. 8 гласи: "Учредителното събрание приема устава на читалището и избира неговите органи. Уставът урежда..." и стигам до т. 5 - "Органите на управление и контрол..." Това уставът не трябва да го урежда, това го е уредил законът по-нататък. Затова предлагам това да отпадне, защото ще направим грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По ал. 3 няма предложения. Комисията е възприела текста на вносителя.
Има думата господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че господин Атанасов не трябва да си оттегля предложението за ал. 2, защото общо взето то е най-чисто. Съвсем кратко и ясно е казано, без да се изрежда, както сега е предложен текстът според предложението на господин Кисьов. Комисията го предлага с едно изреждане. Във всички случаи, когато има изреждане, се крие опасността да се пропусне нещо. И едва ли е необходимо да се прави нещо като схема на примерен устав на читалища. В крайна сметка, когато се съберат хората, ще си решат какъв да бъде уставът. Според мене това изреждане какво трябва да съдържа уставът е излишно и не знам в друг случай да е процедирано по този начин.
Затова аз смятам, че господин Атанасов не трябва да си оттегля предложението. Неговото е най-чисто, най-кратко. Читалището си определя устава, органите, които трябва да ръководят читалището, и по този начин се дава една по-голяма свобода, по-голяма демократичност наистина читалищата сами да си решават проблемите.
Така че аз подкрепям предложението на господин Иво Атанасов и мисля, че трябва да го подкрепим всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е алтернативна редакция на ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Аз благодаря на господин Куртев за подкрепата. Обещавам и аз да му оказвам такава, когато намирам неговите предложения за разумни. Но все пак комисията след обсъждане се спря на друг текст и аз уважавам становището на моите колеги. Затова поддържам оттеглянето на собственото си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Във всички случаи има две предложения - едно възобновено от господин Куртев депозираното първоначално предложение на Иво Атанасов за нова редакция на чл. 8, ал. 2: "Учредителното събрание приема устав на читалището и избира неговите органи".
Моля да гласувате тази редакция на ал. 2, тъй като се поддържа в залата.
От общо гласували 117 народни представители, за - 15, против - 27, въздържали се - 75.
Това предложение за нова редакция не се приема.
Към ал. 2 има още едно предложение от разгърнатия текст, който предлага комисията, отчитайки предложението на други народни представители, да отпадне т. 5, а именно изискването уставът да уреди и органите на управление и контрол, техните правомощия, начина на избирането им, реда за свикването им и за вземане на решения. Това е предложението на господин Тосев. Той има предвид, че точно тези въпроси се уреждат по-нататък в закона.
Моля да гласувате предложението за отпадане на т. 5.
От общо гласували 125 народни представители, за - 21, против - 70, въздържали се - 34.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 8 като цяло с трите алинеи- варианта, предложен от комисията.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Молбата ми е моето предложение да се прегласува, защото всичко това е уредено в закона и е казано как трябва да става. Не може всяко читалище да си измисля само за себе си устава. Просто не сме го догледали това в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Тосев, мисля, че не става дума за неразбиране. Има логика, аз гласувах за Вашето предложение, но е обичайна практика в уставите да се възпроизвеждат текстове на закона.
ИВАН ТОСЕВ (встрани от микрофоните): Щом е така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така че не е нещо драматично. Подкрепих Вашето предложение, но това е въпрос на преценка на колегите.
Моля да гласувате чл. 8 с трите алинеи.
От общо гласували 127 народни представители, за - 121, против - 2, въздържали се - 4.
Член 8 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВ О АТАНАСОВ: Чл. 9. ал. 1. - Текст на вносителя:
"Чл. 9. Ал. 1. Читалището придобива качеството на юридическо лице с вписването му в регистръра за организациите с нестопанска цел на окръжния съд, в чийто съдебен район е седалището на читалището."
Предложение от народния представител Георги Захариев:
В чл. 9, ал. 1. думата "нестопанска" да се замени с "идеална".
По чл. 9, ал. 1 Комисията по културата е съгласна с текста на вносителя.
"Чл.9. Ал. 2. Вписването на читалището в регистъра на окръжния съд се извършва въз основа на писмена молба от настоятелството, към която се прилагат:
1. протокол от учредителното събрание;
2. уставът на читалището, подписан от учредителите;
3. нотариално заверен образец от подписа на лицето, представляващо читалището."
Предложение от народния представител Иво Атанасов:
Член 9 да отпадне.
Веднага казвам, че го оттеглям.
Предложение от народния представител Николай Кисьов:
Член 9 да отпадне.
Предложение от народния представител Емил Капудалиев:
Чл. 9, ал. 2, т. 3 след текста "подписа на лицето, представляващо читалището" да се добавят думите "както и актуалният печат на читалището".
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ:
Към чл. 9, ал. 2 да се добави: "без такси".
Предложение на Комисията по културата:
"ЧЛ. 9. Ал. 2. Вписването на читалището в регистъра на окръжния съд се извършва без такси въз основа на писмена молба от настоятелството, към която се прилагат:
1. протокол от учредителното събрание;
2. уставът на читалището, подписан от учредителите;
3. нотариално заверен образец от подписа на лицето, представляващо читалището и валидният печат на читалището."
Ал. 3. - Текст на вносителя:
"Чл. 9. Ал. 3. На вписване подлежат разпоредбите на устава, предвидени в този закон, както и името на лицето, представляващо читалището."
По чл. 9, ал. 3 Комисията по културата е съгласна с текста на вносителя.
"Чл. 9. Ал. 4. Всяка промяна в обстоятелствата по ал. 3 трябва да бъде заявена в 14-дневен срок от възникването й."
Предложение от народния представител Николай Кисьов:
Към чл. 9 да се добави нова ал. 5:
"Чл. 9. Ал. 5. Процедурата по вписването на читалищата в регистъра на окръжния съд се освобождава от такси."
Предложение от народния представител Георги Захариев:
Към чл. 9 да се добави нова ал. 5:
"Чл. 9. Ал. 5. Вписването на читалищата в регистъра на окръжния съд се освобождава от държавна такса."
По чл. 9, ал. 4 комисията е съгласна с текста на вносителя.
Веднага искам да кажа, че имаше няколко предложения изобщо чл. 9 да отпадне, тъй като идеята беше да се освободят читалищата от тази задължителна съдебна регистрация. Но в комисията надделя становището, че те трябва да се регистрират.
И аз като представител на колективния стил на работа оттеглям своето предложение и поддържам това, което прие комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Куртев вероятно също ще подкрепи това предложение. Но това предложение, което най-напред трябва да поставя на гласуване, е на господин Кисьов.
Предложението е да отпадне целият чл. 9.
Има думата господин Куртев по същия въпрос.
Това е първоначалното предложение на господин Иво Атанасов.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители! Многословието не е качество на нито един закон. И тук сега в този член има неща, да вземeм ал. 4, например, някакъв срок от 14 дни. Ако не го спазят, какво ще стане?
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ (от място): Това отпадна.
ИВАН КУРТЕВ: Изобщо целият ред за регистрация на юридическите лица и т.н. е ясен. И аз мисля, че предложението, което най-напред е направил господин Атанасов, същото предложение е направил и господин Кисьов, да отпадне този член е най-доброто. Защото само се утежнява законът с много думи. Ако го няма този чл. 9 в закона, с нещо ще се променят ли нещата? - С нищо няма да се промянат.
Следователно, най-разумното наистина е да отпадне този член.
Аз подкрепям това предложение, въпреки че господин Атанасов го оттегли.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ (от място): Господин Кисьов си го оттегли на заседание на комисията.
ИВАН КУРТЕВ: Добре, моето мнение е, че мога да направя предложение за отпадане, дори да не съм го дал писмено. Ето защо правя предложение за отпадане на чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред ще поставя на гласуване предложението за отпадане на целия чл. 9.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 110 народни представители, за - 12, против - 34, въздържали се - 64.
Не се приема това предложение.
Това налага да тръгнем подред по алинеите.
Първата предложена поправка на господин Георги Захариев. Поддържате ли да се замени думата "нестопанска" с "идеална"?
ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Оттегля се това предложение.
Второто предложение е на господин Капудалиев в т. 3, ал. 2 след текста "подписа на лицето, представляващо читалището" да се добавят думите "както и актуалният печат на читалището".
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Той се съгласи да бъде "валидният".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Капудалиев се е съгласил да бъде "валидният печат", което понятие е употребено в текста, предложен от комисията. Ето защо няма да го поставям на гласуване.
Предложението на народния представител Ибрахим Татарлъ е накрая да се добави "без такси".
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Включено е в текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Включено е в окончателния текст.
Към ал. 3 няма предложения.
По ал. 4. Комисията поддържа текста на вносителя.
Има предложения от народните представители Николай Кисьов и Георги Захариев, които са отчетени. Става дума за освобождаването от такси. Това предложение е отчетено.
При това положение моля да гласувате чл. 9 с четирите алинеи. Текстът на новата ал. 5 е въведен в предишни алинеи.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията.
От общо гласували 118 народни представители, за - 113, против - 1, въздържали се - 4.
Напомням само, че сме започнали заседанието при кворум 157 души, което означава, че мнозинството е 79 гласа за приемане на решения.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Текст на вносителя.
"Чл. 10. Ал. 1. Министерството на културата води специален регистър на народните читалища, който служи за подпомагане изпълнението на функциите на министъра на културата по чл. 6."
Предложение от народния представител Иво Атанасов:
Чл. 10, ал. 1 да завърши до "води специален регистър на народните читалища".
Предложение от народния представител Николай Кисьов:
Нова редакция на чл. 10, ал. 1:
След думата "читалища" всичко да отпадне. И новата редакция да бъде:
"Чл. 10. Ал. 1. Министерството на културата води специален регистър на народните читалища..." Всъщност това е, което предлагаме да отпадне.
Предложение от народния представител Ибрахим Татарлъ:
Чл. 10, ал. 2 да отпадне.
И трите предложения са еднотипни - за отпадане на втората част на изречението, което е съобразено в становището на комисията.
Ето защо предложението на Комисията по културата е текстът да изглежда така:
"Чл. 10. Ал. 1. Министерството на културата води специален регистър на народните читалища."
По ал. 2. - Текст на вносителя:
"Чл. 10. Ал. 2. Всяко читалищно настоятелство е длъжно в 14-дневен срок след вписването на читалището в съдебния регистър да подаде заявление за вписване в регистъра на Министерството на културата. Към заявлението се прилага уставът на читалището."

Предложение от народния представител Иво Атанасов - чл. 10, ал. 2 да отпадне.
Предложение от народния представител Николай Кисьов за нова редакция на чл. 10, ал. 2, а именно:
"Чл. 10. Ал. 2. Всяко читалищно настоятелство е длъжно в 14-дневен срок след учредителното събрание да подаде заявление за вписване в регистъра на Министерството на културата. Към заявлението се прилага уставът на читалището".
И другото му предложение е: чл. 10, ал. 3 да остане.
По чл. 10, ал. 2 комисията е съгласна с текста на вносителя. Мисля, че и предложението на господин Кисьов е идентично с текста на комисията и на вносителя. А моето предложение аз го оттеглям.
"Ал. 3. На вписване подлежат: наименованието, седалището, филиалите и името на лицето, представляващо читалището."
Предложение от народния представител Иво Атанасов - чл. 10, ал. 3 да отпадне. Комисията го възприе и затова предложението на Комисията по културата е ал. 3 на чл. 10 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
По ал. 1 са отчетени предложенията от комисията.
Алинея 2. Има предложение да отпадне изцяло ал. 2. Това е предложението на народния представител Ибрахим Татарлъ, не е на комисията.
И по ал. 3 - комисията е възприела предложението на народния представител Иво Атанасов да отпадне.
Най-напред по ал. 2 - предложението на народния представител Ибрахим Татарлъ за отпадане на цялата алинея. Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 115 народни представители, за - 5, против - 81, въздържали се - 29.
Не се приема това предложение.
По ал. 2 има разлика в предложението на комисията, то е да се подкрепи текстът на вносителя, и предложението на господин Николай Кисьов за нова редакция. Разликата е следната: в текста на вносителя и на комисията се предлага този 14-дневен срок за подаване на заявление за вписване в регистъра на Министерството на културата да бъде след вписване на читалището в съдебния регистър, докато при господин Кисьов предложението е да бъде след учредителното събрание. Това е, разбира се, съществена разлика. Затова ви моля да гласувате предложението на народния представител Николай Кисьов - да се заменят думите "след вписване на читалището в съдебния регистър" с: "след учредителното събрание". Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 127 народни представители, за - 18, против - 84, въздържали се - 25.
Не се приема това предложение.
По третата алинея предложението на комисията е да отпадне алинеята.
Моля да гласувате предложението за отпадане на трета алинея, първоначално предложение на господин Иво Атанасов, възприето от комисията.
От общо гласували 111 народни представители, за - 105, против - 3, въздържали се - 3.
Приема се това предложение на комисията.
При това положение чл. 10 остава с две алинеи. Моля да гласувате чл. 10 с двете алинеи.
От общо гласували 109 народни представители, за - 105, против - няма, въздържали се - 4.
Приет е чл. 10 и с това глава втора.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Глава трета - "Управление на читалищата".
Имаме предложение от народния представител Георги Захариев за ново наименование на главата, а именно тя да се нарича: "Членство и управление на читалищата".
Тук ние сме включили едно негово предложение по текста на първия член на главата, но това аз ще го прочета, когато стигнем до самия член. Малко неправилно сме го написали по-нагоре. Тук трябва да гласуваме, ако господин Захариев не си оттегли предложението... Оттегляте го.
Комисията е съгласна с текста на вносителя. След като господин Захариев го оттегля, отпада нуждата от гласуване.
Самият чл. 11, текстът на вносителя:
"Чл. 11. Всяко читалище се управлява съобразно устав, който трябва да съдържа разпоредби относно:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите;
4. източниците за финансиране;
5. органите за управление и контрол, техните правомощия, начина на избирането им, реда за свикването им и вземане на решения;
6. начина на приемане на членове и на прекратяване на членството, както и реда за определяне на членския внос".
Веднага искам да кажа, че този текст го приехме в един от предходните членове, но ви го прочитам, тъй като вносителят го е номерирал като чл. 11.
Имаме предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на чл. 11:
"Чл. 11. Ал. 1. Всяко читалище се управлява съобразно устав, изработен съгласно този закон, който се приема и изменя от общото събрание на читалището. Уставът съдържа разпоредби относно:" И по-нататък да следват шестте точки.
Тук споменавам, че ние това го приехме в чл. 8, мисля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може тогава да се съкрати четенето.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Добре, тогава ще прочета предложението на господин Георги Захариев, което е по този член - 11-и. Неговото предложение е то да бъде със следния текст:
"Читалищните членове са действителни, спомагателни, благодетелни.
1. действителни членове са, които плащат редовно определения по устава на читалището членски внос и са навършили 18 години;
2. благодетелни членове са дарители или завещали суми и имоти на стойност не по-малка от една минимална за страната работна заплата към датата на дарението;
3. спомагателни членове са младежите от двата пола от 12 до 18 години;
4. почетни членове са лица с изключителни заслуги за читалището."
Подобно предложение има и от народния представител Иво Атанасов - в чл. 11 се създава нова ал. 2, а именно:
"Ал. 2. Читалищните членове са действителни, спомагателни, благодетелни и почетни. Действителни са, които плащат редовно определения членски внос, участват в дейността на читалището и са под 18 години. Благодетелни членове са дарители и завещатели на суми и имоти. Спомагателни членове са младежи от двата пола под 18 г. Почетни членове са заслужили към читалището лица."
И има едно предложение от народния представител Николай Кисьов за нова редакция на чл. 11 - основният текст на чл. 11 да стане ал. 1 и да се добави нова ал. 2, а именно:
"Ал. 2. Органи на читалището са: общото събрание, настоятелството, проверителната комисия и председателят на настоятелството".
Пак казвам, че нещата около устава вече ги гласувахме в един от предходните членове.
Предложението на Комисията по културата е:
"Чл. 11. Ал. 1. Членовете на читалището са: индивидуални, колективни и почетни.
Ал. 2. Индивидуалните членове са български граждани и могат да бъдат:
1. действителни членове. Те са навършили 18 години, плащат редовно определения по устава на читалището членски внос и имат право на глас;
2. спомагателни членове. Те са до 18 г., нямат право да избират и да бъдат избирани в читалищното настоятелство и имат съвещателен глас.
Ал. 3. Колективните членове съдействат за осъществяване целите на читалището. Подпомагат дейностите, поддържането и обогатяването на материалната база. Имат право на един глас. Колективни членове са:
1. професионални организации;
2. стопански организации;
3. търговски дружества;
4. кооперации и сдружения;
5. културно-просветни и любителски клубове и творчески колективи.

Ал. 4. Почетните членове са български и чужди граждани с изключителни заслуги за читалището."
Веднага казвам, че господин Захариев прие становището на комисията за този член.
А по предложението на господин Николай Кисьов, което е малко по-различно, решението е да не се упоменават тук "органите на читалището", тоест може би трябва да се гласува, ако той все пак го поддържа. Но мисля, че и той прие предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: При новата редакция, предложена от комисията въз основа на няколко предложения от народни представители, всъщност с този текст се урежда само членството. Затова предложението на господин Кисьов бих го поставила на гласуване като евентуално чл. 11а - отделен текст, но не като алинея към този текст. Това е било предложение към предишния текст, който вече има различно съдържание.
Затова след оттеглянето на предложението за категорията "благодетелни членове" - разбрах, че е постигнато такова съгласие в комисията, моля ви да гласувате текста на вносителя за чл. 11, който прави категоризация на членството в читалището.
Моля, гласувайте чл. 11, алинеи 1, 2, 3 и 4!
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Имате предвид предложението на комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да.
Господин Тосев иска думата. Отменете гласуването.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Прощавайте, колеги, че ви обезпокоявам. Благодаря Ви, госпожо председател! Притеснява ме въпроса с действителните членове! "Те са навършили 18 години". Ами ако те са недееспособни, тоест, запретени? Защото има такава категория лица.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ (встрани от микрофо-ните): Има го в текста по-напред.
ИВАН ТОСЕВ: Къде го има? Те "се учредяват" - да. Обаче - "действителни членове" - тук се урежда членство. Тук става въпрос кои имат право на глас. Трябва да са дееспособни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какво е предложе-нието Ви, освен смущението?
ИВАН ТОСЕВ: "Действителни членове .... те са дееспособни лица..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "... те са дееспособ-ни лица, навършили 18 години и плащат ..."
ИВАН ТОСЕВ: Дори 18 години няма смисъл да фигурира, защото дееспособните лица са навършили 18 години. "Те са дееспособни лица..." и нататък да бъде текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "... които плащат редовно определения по устава на читалището членски внос и имат право на глас."
Това е предложението на господин Тосев за малка корекция на т. 1, ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение. Вместо "те са навършили 18 години", "те са дееспособни лица", което включва не само възрастта, а вменяемостта също.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Тосев за корекция в ал. 2.
От общо гласували 130 народни представители, за - 113, против - 10, въздържали се - 7.
Приета е тази корекция.
Моля гласувайте чл. 11 с четирите алинеи, както са предложени от комисията и с тази поправка, която вече направихме.
От общо гласували 120 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 4.
Член 11 е приет.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Кисьов като чл. 11а и текста, припомням:
"Органи на читалището са: общото събрание, настоятелството, проверителната комисия и председателят на настоятелството."
Тук е систематичното място на този текст, тъй като следващият чл. 12 третира въпроса за общото събрание.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Николай Кисьов за нов текст 11а!
От общо гласували 129 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 6.
Приет е чл. 11а, който изброява органите на читалището.
Член 12!
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Това е още един пример, че когато опозицията предложи нещо разумно, мнозинството веднага го приема.
Текст на вносителя:
"Чл. 12. Ал. 1. Върховен орган на читалището е общото събрание".
Предложение от народния представител Иво Атанасов:
В чл. 12, ал. 1 вместо "върховен" да се запише "висш".
По чл. 12, ал. 1 комисията е съгласна с текста на вносителя и аз оттеглям своето предложение.
Текст на вносителя:
"Ал. 2. Общото събрание се състои от всички членове на читалището."
Предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на чл. 12, ал. 2:
"Ал. 2. Общото събрание на читалището се състои от всички членове на читалището, имащи право на глас, и се свиква най-малко веднъж годишно."
Предложение от народния представител Николай Кисьов за нова редакция на чл. 12, ал. 2:
"Ал. 2. Общото събрание се състои от всички навършили пълнолетие членове на читалището."
Предложение на народния представител Георги Захариев за нова редакция на чл. 12, ал. 2, а именно:
"Ал. 2. Общото събрание се състои от всички членове на читалището и се свиква веднъж годишно. За читалища с над 500 члена в читалищния устав се определя начинът на участието на всеки член на общото читалищно събрание."
Предложението на комисията за чл. 12, ал. 2 е:
"Ал. 2. Общото събрание на читалището се състои от всички членове на читалището, имащи право на глас, и се свиква най-малко веднъж годишно."
Мисля, че с този текст удовлетворяваме предложението на господин Георги Захариев, като уточнихме в предишния член кои от членовете имат право на глас и кои нямат.
Така че може би той ще оттегли своето предложение, а може би ще го защити.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържа ли се предложението, след като в окончателния текст на комисията идеята е отчетена? - Няма други предложения.
Предложението на Иво Атанасов е отчетено, на Николай Кисьов е отчетено, на Георги Захариев също.
Доктор Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Имам предложение за отпадане. Имам предвид следното: чл. 12 просто дава една дефиниция на общото събрание, като казва от кои хора то се състои. Член 13 определя функциите на общото събрание: какво то прави и какво решава. И чл. 14 определя начина на неговото свикване.
Настоявам, че периодичността на неговото свикване, в смисъл това изискване да се свиква най-малко един път годишно, систематичното й място е именно в чл. 14, където имам и направено предложение, което включва този текст.
Затова предлагам текстът на ал. 2 на чл. 12 да остане "Общото събрание на читалището се състои от всички членове на читалището, имащи право на глас" и с това да завърши тази алинея. А това колко често се свиква и по какъв начин се свиква, си е регламентирано в чл. 14. И смятам, че оттук спокойно може и трябва да отпадне изразът "и се свиква най-малко веднъж годишно". Просто в чл. 14 всичко, което се отнася до свикването, да бъде уредено на едно място, систематично става по-стройно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви. Има ли други предложения? Разполагате с текста, предложението на д-р Карев за нова редакция на чл. 14, ал. 1.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Аз мисля, че и това предложение на д-р Карев е разумно и верни на своя принцип, предлагам да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласуваме предложението на д-р Карев за отпадане на втората част на ал. 2 - "и се свиква най-малко веднъж годишно", тъй като тази материя има предложение да се уреди по-добре в чл. 14.
Моля да гласувате предложението за отпадане на тази част от ал. 2.
От общо гласували 134 народни представители, за - 133, няма против, въздържал се - 1.
Прието е това предложение.
Моля да гласувате чл. 12 с първата алинея, както беше предложена от вносителя и от комисията, и втората алинея, както я коригирахме - предложението на комисията с току-що направената корекция. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 128 народни представители, за - 124, няма против, въздържали се - 4.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Текст на вносителя:
"Чл. 13. Ал. 1. Общото събрание:
1. изменя и допълва устава;"
По тази точка 1 на ал. 1 има предложение от народния представител Иво Атанасов, а именно за нова редакция, която да гласи така:
"1. приема, изменя и допълва устава".
"2. избира и освобождава членовете на настоятелството, проверителната комисия и председателя."
Предложение от народния представител Иво Атанасов:
"2. избира и освобождава членове на настоятелството и на проверителната комисия".
Предложение от народния представител Милан Колев: в чл. 13, ал. 1, точка 2, да отпадне "и председателя".
"3. приема вътрешните актове, необходими за организацията на дейността на читалището;
4. приема, изключва или освобождава членове на читалището;"
Предложение от народния представител Иво Атанасов: в точка 4 да остане само "изключва членове на читалището".
"5. приема основните насоки на дейността на читалището;
6. взема решение за членуване или за прекратяване на членството в читалищен съюз;
7. приема бюджета на читалището;
8. приема годишния отчет;
9. определя размера на членския внос;
10. отменя решенията на настоятелството или на председателя, които противоречат на закона или на устава;"
Има предложение от народния представител Иво Атанасов за нова редакция на точка 10, а именно:
"10. отменя решения на органите на читалището".
"11. взема решения за разпореждане с недвижимото имущество;
12. взема решения за откриване на филиали на читалището след съгласуване с общината;
13. взема решение за прекратяване на читалището".
Предложение от народния представител Емил Капудалиев: в чл. 13, ал. 1, след точка 12 да се създаде нова точка 13:
"13. отнася до съда незаконосъобразни или неуставни действия на ръководството или отделни читалищни членове, по които самото общо събрание не е в състояние да вземе окончателно решение." И съществуващата точка 13 да стане съответно точка 14.
Предложение от народния представител Николай Кисьов: нова редакция на чл. 13, ал. 1 - да останат само точка 2 и точка 11, а да се добавят:
"1. висш орган на народното читалище е общото събрание, което избира ръководни и контролни органи, определя основните и допълнителни дейности на читалището, неговия бюджет и щат и взема решения по прекратяването му;
2. общото събрание извършва промени в устава или приема нов устав с квалифицирано мнозинство;
3. решаването на всички останали въпроси става с обикновено мнозинство;
4. решенията на общото събрание, които противоречат на устава или на законите в страната, могат да се отменят от съда;
5. общото събрание се свиква най-малко един път в годината, също и в извънредни случаи по ред и условия, определени в устава."
Предложение на Комисията по културата. Мисля, че то е обобщаващо в достатъчна степен.
"Чл. 13. Ал. 1. Общото събрание:
1. изменя и допълва устава;
2. избира и освобождава членовете на настоятелството, проверителната комисия и председателя;
3. приема вътрешните актове, необходими за организацията на дейността на читалището;
4. изключва членове на читалището;
5. приема основни насоки на дейността на читалището;
6. взема решение за членуване или за прекратяване на членството в читалищен съюз;
7. приема бюджета на читалището;
8. приема годишния отчет;
9. определя размера на членския внос;
10. отменя решения на органите на читалището;
11. взема решения за откриване на филиали на читалището след съгласуване с общината;
12. взема решение за прекратяване на читалището;
13. взема решение за отнасяне до съда на незаконосъобразни действия на ръководството или отделни читалищни членове.
Ал. 2. Решенията на общото събрание са задължителни за другите органи на читалището."
По ал. 2 комисията е съгласна с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Комисията е отчела всички предложения. Ако някой поддържа допълнителни предложения в залата? - Допълнителни предложения няма, но различаващи се от това, което предлага комисията, са най-напред предложението на господин Капудалиев, който предлага в точка 13 по същество накрая след "отделни читалищни членове", припомням текста: "взема решение за отнасяне до съда на незаконосъобразни действия на ръководството или отделни читалищни членове, по които самото общо събрание не е в състояние да вземе окончателно решение", макар че неговото предложение е към предишния текст, към текста на вносителя и трудно се вписва тук. Затова не би следвало да го поставям на гласуване.
Но предложението на господин Кисьов има някои съществени различия и това е най-вече изискването общото събрание да извършва промени в устава или да приема нов устав с квалифицирано мнозинство. Това предложение е съществено, затова ви моля да гласувате отделно предложението на народния представител Николай Кисьов, няма го в залата, за нова редакция на ал. 1 на чл. 13.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Само за ориентация искам да кажа на колегите, че в заседанието на комисията господин Кисьов оттегли това свое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тогава отменете гласуването. Но няма кой да го каже от негово име. Поначало трябва да прецизираме практиката на внасяне на материалите в залата - когато в комисията е оттеглено предложение, не би следвало да се внася в залата.
Има ли някой, който възразява срещу това предложение? - Няма възражения.
Моля ви да гласувате чл. 13 с новата цялостна ал. 1 за функциите и задачите на общото събрание, в която са отчетени всички предложения, направени в комисията, и ал. 2, както е текстът на вносителя.
От общо гласували 133 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 6.
Приет е чл. 13.
Ще спрем дотук, тъй като чл. 14 също е с много предложения, с много алинеи и времето не би ни стигнало.
Съобщения:
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 25 септември от 15,00 ч. в зала 245 при дневен ред:
1. Среща с ръководствата на БНБ и Министерството на финансите.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влоговете и сметките в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, с вносители Красимир Премянов и група народни представители, Коста Андреев, Христо Бонов, Янка Кюркчиева и Бончо Рашков.
Комисията по национална сигурност ще заседава на 25 септември от 15,00 ч. в зала 232.
комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии ще заседава в четвъртък, на 26 септември, от 15,00 ч. в зала 134 при дневен ред:
Уточняване имената на партиите и коалициите, регистрирани в ЦИК "Избори '96", задължени да представят отчети в комисията.
Икономическата комисия ще заседава в сряда, 25 септември, от 14,30 ч. в зала "Запад" с дневен ред:
1. Законопроект за търговията със зърно, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове, внесен от народния представител Георги Дилков и група народни представители.
4. Законопроект за изменение и допълнение на същия закон, внесен от народните представители Ана Миленкова, Тодор Пандов и Димитър Георгиев.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет, второ четене.
Комисията по образованието и науката ще заседава в четвъртък, 26 септември, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по радиото, телевизията и БТА ще заседава на 26 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала "Запад".
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,55 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
акад. Благовест Сендов

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева


СЕКРЕТАРИ:
Красимир Момчев

Станимир Калчевски