Председателствали: заместник-председателите Нора Ананиева и Юнал Лютфи.

Секретари: Красимир Момчев и Станимир Калчевски


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Програмата за днес е утвърдена. Припомням:
1. Проект за решение за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Вносители: Николай Добрев; Иван Сунгарски; Йордан Школагерски.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове. Вносители: Министерският съвет; Стойко Пенчев; Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев.
4. Ако остане време - продължение на програмата от предходните дни.
5. Парламентарен контрол.
Поех ангажимент пред господин Михайлов, който настояваше да се гласува отново, но закъсня с това предложение - искането да започнем с парламентарен контрол. Тъй като в началото на програмата за парламентарния контрол трябва да отговаря министър-председателят - така беше и съобщено вчера, а той има преди 11 ч. среща със смесения Европейски комитет, затова няма да поставя на гласуване това искане - да започнем с парламентарния контрол. Иначе ще попречим на работата на съвместния комитет, който днес приключва.
Започваме с първа точка -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! След консултации с парламентарните групи, предлагам на вашето внимание следния проект за решение за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 5 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката
Р Е Ш И :

Избира Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката в състав от 21 члена:
Председател - БАЙЧО ВЛАДИМИРОВ ПАНЕВ - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност".
Заместник-председател - ПЛАМЕН ВЕСЕЛИНОВ КИРОВ - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност".
Заместник-председател - РОСИЦА АТАНАСОВА СБИРКОВА - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност".
Заместник-председател - ЗЛАТКА РУСЕВА РУСЕВА - Коалиция "Народен съюз".
Заместник-председател - СЕВИНЧ ОСМАНОВА СОЛАКОВА - Движение за права и свободи.
Секретар - ХАРАЛАМБИ БОРИСОВ АНЧЕВ - Коалиция Съюз на демократичните сили
Членове: РАЛИЦА БОСИЛКОВА НЕГЕНЦОВА - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност", АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ ПЕТРОВ - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност", КУНА ГЕНОВА ДАМЯНОВА - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски", ПК "Екогласност", НИКОЛА ДИМИТРОВ ЦОНКОВ - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност", ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ИЛЧЕВ - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност", ЕЛЕНА ДИКОВА ШОЙКОВА - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност", СТОЯН ДИМИТРОВ НЕНЧЕВ - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност", ДИАНА КОЛЕВА ЗУЛЧЕВА - Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност", ИЛИЯНА ВЛАДИСЛАВОВА РИЗОВА - Коалиция Съюз на демократичните сили, НИКОЛАЙ ЛЮБОМИРОВ ВЪЛЧАНОВ - Коалиция Съюз на демократичните сили, МИХАИЛ МИХАЙЛОВ КОНСТАНТИНОВ - Коалиция Съюз на демократичните сили, ОГНЯН СВЕТОСЛАВОВ АТАНАСОВ - Коалиция Съюз на демократичните сили, ПЛАМЕН ИВАНОВ РАЙЧЕВ - Коалиция Съюз на демократичните сили, АНА ЙОРДАНОВА НИКОЛОВА - Коалиция "Народен съюз", ПЕТЪР СТЕФАНОВ ОБРЕТЕНОВ - Български бизнесблок."
Моля, госпожо председател да подложите на гласуване проекта за решение ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакви допълнителни бележки, предложения? Броят е фиксиран, съставът и разпределението на длъжностите са съгласувани с ръководствата на всички парламентарни групи.
Поставям на гласуване решението за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 201 народни представители, за - 195, против - 1, въздържали се - 5.
Решението е прието.
С това е избран съставът на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката.
Има думата господин Златимир Орсов по процедурен въпрос.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам Народното събрание на 29 юли, понеделник, да проведе извънредно заседание от 14 ч. с единствена точка от дневния ред - Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България - второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам възражения. Мотивите са ясни.
В понеделник, 29 юли от 14 ч. извънредно заседание.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 207 народни представители, за - 158, против - 14, въздържали се - 35.
Прието е предложението.
Тъй като господин Райчевски протестираше, че много бързо сме приключили гласуването, първо, аз гледам в монитора колко души гласуват. И второ, все пак се съобразявам с бележката, че би следвало да се гласува само със собствената карта. Колкото повече се забавя, толкова повече са нарушенията. Започват движенията. Това е нашата представа оттук.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Значи, ако цялата група я няма пак така става?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Цялата група, която я няма, изобщо не може да направи нищо, щом не е съобщила, че ще участва в гласуването.
Във връзка с току-що приетото решение свиквам на извънредно заседание Комисията по бюджет и финанси в неделя, 28 юли, от 10 ч. сутринта в зала 248 на площад "Княз Ал. Батенберг" N 1.

По точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ.
Давам думата на господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо председател, моля Ви да поставите на гласуване решение, с което Народното събрание да разреши при обсъждането на този закон да присъства управителят на Националния осигурителен фонд господин Николай Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е за участие в заседанието на управителя на Националния осигурителен институт и заместник-министър на труда и социалните грижи господин Николов. Моля да гласувате това предложение, тъй като той има пряко отношение към внасяните поправки в Закона за пенсиите.
От общо гласували 161 народни представители, за - 146, против - няма, 15 се въздържат.
Приема се.
Моля да бъде поканен господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Когато приехме голямото изменение и допълнение на Закона за пенсиите, ние прогласихме два принципа в социалното законодателство, а именно, че с новото законодателство ние няма да отнемем дадени права; и второ - че с новото законодателство ние няма да влошим положението на когото и да е, получил законни права.
При приложението на закона се установи, че в така приетия от нас Закон за изменение и допълнение на Закона за пенсиите има известни несъвършенства от редакционен характер, които водят до последици за хората, а второ - неясноти с оглед прилагане на механизма на индивидуалния коефициент.
Затова по независим път с моя колега сме стигнали до една и съща идея, че е наложително да бъде изменен законът. И вие виждате, че са внесени два законопроекта: единият е на господин Иван Сунгарски, а за втория законопроект може да се каже, че е колективно дело на комисията и е подписан от мен.
Третират се два еднакви въпроса, като и в заседанието, а и самият господин Сунгарски, който при обсъждането сам изтъкна този момент, с второто решение на по-обемистия законопроект се отива една крачка напред от това, което той предлага. Така че двата законопроекта нямат противоречия помежду си. Напротив, те взаимно се допълват и развиват една и съща идея.
Затова и становището на комисията по отношение на закона на господин Сунгарски е, че неговата идея се инкорпорира в по-обширния закон, но трябва да отдадем заслуженото на този проект, който действително навреме реагира на допуснатите неточности в закона.
Във втория законопроект, който е малко по-обширен, има три основни момента:
Първият момент: когато редактирахме чл. 6 по отношение режима на пенсиониране на офицерите от Българската армия, ние сме допуснали една неточност в края на първото изречение, като сме посочили, че става дума за кадрова военна служба във Въоръжените сили. Оказа се, че моите колеги следователи, прокурори и съдии, както и офицерите в местната и централната администрация привидно остават вън от разпоредбите на закона.
Разбира се, законът може да се прилага и се прилага и за тях, защото, след като е прието и офицерският труд е категоризиран като първа категория, проблемът не стои сложно за всеки юрист, но в Министерството на отбраната има смущения в тази насока. Получихме сигнал и от министъра и заради това ви предлагаме да подобрим закона в тази част, като думите "във Въоръжените сили" се заменят с "на кадрова военна служба".
В ал. 2 нито комисията, нито Народното събрание е допуснало недоглеждане при регламентирането в закона, но ние приехме идеята на Министерския съвет пенсионирането при този режим да бъде само за подводничарите и за летците от реактивната авиация. Когато след това прегледахме законодателството видяхме, че сме нарушили нашия пръв основен принцип и сме лишили от права, които те са имали, останалите летци от военната авиация. Такова е било старото положение. И тъй като ние не можем да се отклоним от нашите принципи, предлагаме ви да се възстанови правото на тези хора и това става по най-лекия начин като в ал. 2 отпаднат думите "на реактивната авиация".
Това е първата група.
Втората група е за онези хора, за които ние приехме и цялата комисия изпитва удовлетворение от това изменение на закона: когато се дава една добавка към пенсията в размер на 90 на сто от социалната пенсия на хората, работили в рудодобива, и то в подземния рудодобив в урановите рудници. Тогава ние се доверихме на общата разпоредба на Постановление N 40 и зарадвани, че даваме нещо добро, сме изпуснали хората, които са се пенсионирали преди излизането на Постановление N 40. По наша обща преценка и по информация на колегите, които познават въпроса, това не са повече от 150 човека, но ние сме длъжни да им дадем режима, какъвто сме дали на техните колеги, пенсионирали се след това.
Затова в чл. 46, ал. 2 ние предвиждаме изменение, което е малко различно по редакция от това, което ви е раздадено - редакцията е по-съвършена, тъй като няма нужда от толкова много описания и аз ще ви я прочета:
"Лицата, на които е отпусната пенсия при условията на Постановление N 40 на Министерския съвет от 1968 г., както и тези, които отговарят на условията за пенсиониране на това постановление, независимо от годината на пенсионирането (това е новото) получават добавка към пенсията си в размер на 90 на сто от социалната пенсия".
Третият проблем, който ни накара да напишем този законопроект и да ви молим за неговото приемане, е най-същественият, най-масовият случай. Когато ние въведохме индивидуален коефициент, в чл. 46, ал. 2 ние свързахме приложението на този коефициент с това дали човекът е работил след 1993 г. Оказа се, че сме ощетили неголямо число хора, но сме ги ощетили, защото, ако се приложи коефициентът и към тях, пенсията им би била по-голяма.


Няма да скрия от вас, че в моя кабинет дойдоха двама инженер-химици с продължителен стаж, които ми показаха, че им е отпусната пенсия в размер на 2070 лева, при възможност и отговаряне на условията тези пенсии да бъдат в рамките на максималната пенсия.
Затова ние предлагаме чл. 46б, ал. 2 да се измени така: "Пенсиите, отпуснати с начална дата след 1 юли, се осъвременяват чрез индивидуален коефициент от датата на отпускането им, ако това е по-благоприятно за лицата". Тоест ние въвеждаме наред с обикновения способ да се изчислява пенсията върху процента от заплатата и приложението на коефициент, с което утежняваме работата на Националния осигурителен институт, за да изчислява и двата вида пенсии, и го задължаваме да отпусне по-благоприятната за лицето пенсия.
Това е в духа на нашите два принципа, за които ви казах. И в Преходните и заключителните разпоредби § 4, който третира един частен случай от този проблем, който току-що ви съобщих, а именно за пенсиите, които са отпуснали в периода от 1 април 1996 до 30 юни 1997 г., предлагаме да бъде изменен така: "Пенсиите, отпуснати от 1 април 1996 г. до 30 юни 1997 г. се осъвременяват чрез индивидуален коефициент от датата на отпускането им, ако това е по-благоприятно за лицата." Тоест и в този частен случай въвеждаме принципа, който е в чл. 46б, ал. 2.
Уважаеми колеги, това е докладът, който ви предлагам по този закон. Становището на комисията е прието с консенсус. В нашата комисия нямаме противоречия по отношение на този закон, затова го предлагам, уважаеми колеги, да бъде приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не казахте нищо по третия закон с вносители Николай Добрев, Любен Петров и други. Инкорпорирани ли са?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Такъв закон пред мен, уважаема госпожо председател, не е попадал и ние в комисията не сме се занимавали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Мисля, че ще бъда съвсем кратък, тоест ще се опитам поне.
Мисля, че предложените в залата законопроекти представляват може би образец за това как трябва да се реагира на общественото настроение. Наистина минаха няколко месеца от приемането на основния закон, но в практиката законът показа дефекти. Слава Богу, се реагира своевременно според мен на тези дефекти. Ние бяхме затрупани, бих казал, с писма, със сигнали от пенсионери или потенциални пенсионери за известни неточности или несправедливости, допуснати в новия закон. И аз се радвам, че почти едновременно с господин Школагерски реагирахме на този въпрос. Смятам, че няма никакви пречки предложените промени да минат в това пленарно заседания на две четения, още повече, че не забелязвам в залата желание да се опонира на предложените промени. Разбира се, не мога да не отдам заслуженото на светкавичната реакция на левицата, защото между законопроекта, който аз предлагам в 12 часа на обяд, следва законопроект в 5 часа след обяд по същата тема. Това е добре. Нямам никаква амбиция да се боря за авторство или за популистко влагане на дивиденти. Народното събрание е за това да отговори на желанията на народа и аз съм доволен от това, което става.
Другото, което искам съвсем накратко да спомена, е, че в предлагания актуализиран бюджет се получава това, за което предупредих и при първо четене, и при второ четене на Закона за пенсиите. Получава се една доста голяма разлика между минималните и максималните пенсии. Ако в минималните пенсии повишението е около 1000 лева, при максималните пенсии увеличението ще бъде около 3000. Принципът, който е възприет в основния закон за пенсионирането, е правилен, но ще се повторя в сравнение с миналия път - той е правилен тогава, когато сегашните пенсионери консумират това, което те са правили като социални отчисления в пенсионния фонд.
Според мен трябва да се помисли и то в най-скоро време в закона поне за няколко години, докато пенсионният фонд набере сила, защото за никого не е тайна, че той се формира в движение, вероятно трябва да има един друг принцип, който да поставя най-ниската и най-високата пенсия в зависимост от съответно най-ниската и средната работна заплата в страната. Но това е друга тема, тя не е предмет на проекта за допълнение и изменение на закона.
Ето защо аз предлагам на парламентарната зала да приеме предложените предложения, за да можем да бъдем в крак с исканията на тези, които чакат нещо от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Любен Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Във връзка с внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите група народни представители: Николай Добрев, Стоян Денчев, Георги Дилков, Тошо Мухтанов и аз направихме изменение на чл. 6, тъй като в чл. 6, който третира пенсионирането на военнослужещите, е допусната известна празнота, той не е обхванал всички сфери, в които работят военнослужещите на кадрова военна служба - това са военните съдилища, Военната прокуратура, държавната и местната администрация. Но поради това, че народният представител Йордан Школагерски в неговия законопроект е отчел всички наши предложения за изменение на Закона за пенсиите, ние му благодарим за разбирането, за включването в неговия законопроект, още повече, че той е по-всеобхватен, внася и други изменения, поради което ние оттегляме нашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Сунгарски, може би трябва да вземете становище дали да гласуваме на първо четене и двата законопроекта, а след това да използваме основата на комисията за второто четене, ако имате съществени различия, или формално да го оттеглите, за да се приеме само един на две четения.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Няма нужда да го оттеглям. Между двете четения ще се гледат и двата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И така може. Най-напред ще гласуваме на първо четене.
Има думата господин Кацарски.
НИКОЛА КАЦАРСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С исканото изменение и допълнение на Закона за пенсиите, както това бе обяснено от председателя на комисията, от една страна, се коригират някои несъобразности във връзка с възприетия принцип при предшестващото изменение на закона да не се посегне на придобити вече права и никой да не бъде поставен в по-неблагоприятно положение след изменението на закона, отколкото е бил по отношение на размера на пенсиите си преди това.
Иска се още едно изменение - това са случаите за разширяване кръга на изчисляване на пенсиите на военнослужещите и във връзка с прилагане на коефициента и възможността за избор дали да се приложи този индивидуален коефициент или да се запази досегашната пенсия, с оглед на по-благоприятното разрешение за отделния пенсионер.
Коригира се също така един пропуск по отношение на пенсионерите, работили в уранодобива. Предшестващото изменение на закона се позовава на Постановление N 40 от 1968 г. То обаче не обхваща лицата, които са се пенсионирали преди тази дата или които са работили преди тази дата при абсолютно същите условия. Това е една несправедливост, една незаконосъобразност, нарушение на принципа за най-благоприятно третиране на пенсионера. С оглед на това изменението е съвсем удачно.

В комисията този проектозакон бе разискван и понеже се касае за промени, които са в полза на пенсионера, бе приет единодушно.
Искам да добавя, обаче, и с това завършвам, че това е 50-тото изменение на този закон. Ние бяхме убеждавани, че миналата година ще има нов закон, че тази година ще има нов закон, но крайно време е да има нов закон, в който да залегнат принципите на новия начин на определяне на пенсиите, които са и по-модерни, по-целесъобразни и по-справедливи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи? - Не виждам.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за пенсиите, внесен от народния представител Иван Сунгарски.
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 185 народни представители, за - 183, против - няма, въздържали се - 2.
Законът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Законаза пенсиите, внесен от народния представител Йордан Школагерски.
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 180 народни представители, за - 177, против - няма, въздържали се - 3.
Законът е приет също на първо четене.
Има думата господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо председател! Уважаеми колеги! В началото доклада си започнах с думите, че двата законопроекта са в една и съща посока, нямат противоречие. И така сме работили в комисията. Ние сме подготвили законопроекта, по-широкия, всеобхватния законопроект за приемане и на второ четене. Приели сме го с консенсус. Той не противоречи, напротив, инкорпорира идеите на господин Сунгарски вътре в себе си. Затова позволете ми, госпожо председател, да направя предложение за приемане на внесения от мен законопроект на второ четене.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Не възразявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може би трябва формално да поставите въпроса за оттегляне и да се използва за второ четене по-обширният. Вие трябва да го кажете.
Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Ще бъда съвсем кратък. Не зная коя формулировка е по-прецизна, нека господин Школагерски да каже. Аз не възразявам да бъде възприет на второ четене неговия проект. Ако трябва формално да оттегля моя проект, правя го, както прецените че трябва да се постъпи. Мисля, че няма пречка в правилника и без оттегляне да се приеме законопроектът, който съдържа идеите и на двете предложения.
Призовавам залата веднага да изгласуваме и на второ четене законопроекта, за да може наистина да има мълниеносна промяна на това, което сме допуснали като грешка първия път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля да гласувате процедурното предложение - законопроектът да бъде приет на второ четене в същото заседание.
Едното предложение е законопроектът на господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Който съдържа в себе си това, което е предложил и господин Сунгарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 182 народни представители, за - 179, против - няма, въздържали се - 3.
Прието е това предложение.
Налага се да приемем още едно решение, тъй като оттеглянето, което направи господин Сунгарски също трябва да бъде оформено с решение, когато е след започване на първото четене, преди второто четене.
Моля да гласувате това решение. С това господин Сунгарски облекчава приемането на закона на второ четене.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 168 народни представители, за - 165, против - няма, въздържали се - 3.
Прието е и това процедурно предложение.
Сега започва второто четене, като вървим само по единия законопроект. Моля господин Школагерски да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо председател, моля Ви да приемем заглавието на закона заедно с § 1. "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите." Посочили сме всички изменения и публикации, които ще влязат в протокола, без да губя времето да ви ги съобщавам.
(Обн., Изв., бр. 91 от 1957 г., попр., бр. 92 от 1957 г., изм. и доп., бр. 104 от 1959 г., бр. 51 от 1961 г., бр. 105 от 1962 г., ДВ бр. 103 от 1964 г., бр. 92 от 1965 г., бр. 25 и 101 от 1966 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 59 и 97 от 1969 г., бр. 48 и 63 от 1970 г., бр. 3 и 61 от 1971 г., бр. 36 и 65 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 34 от 1974 г., бр. 3, 36 и 53 от 1975 г., бр. 2 и 63 от 1976 г., бр. 80 от 1979 г., бр. 90 от 1980 г., бр. 9 от 1981 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 44 и 69 от 1984 г., бр. 70 и 81 от 1985 г., бр. 6 и 46 от 1989 г., попр., бр. 61 от 1989 г., изм. бр. 99 от 1989 г., бр. 6, 30 и 81 от 1990 г., бр. 12 от 1991 г., бр. 52 от 1992 г., (бр. 64 от 1992 г. - Решение N 11 на Конституционния съд от 1992 г.), изм. бр. 85 от 1992 г., бр. 102 от 1993 г., бр. 49 от 1994 г., бр. 68 и 104 от 1995 г., изм. и доп. бр. 22 от 1996 г.)
§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "във въоръжените сили" се заменят с "на кадрова военна служба".
2. В ал. 2 думите "на реактивната авиация" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения от залата? - Не виждам.
Моля да гласувате § 1, както беше докладван.
От общо гласували 160 народни представители, за - 157, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "§ 2. Чл. 46, ал. 4 се изменя така:
"Лицата, на които е отпусната пенсия при условията на Постановление N 40 на Министерския съвет от 1968 г. (необнародвано, изм. ДВ, бр. 7 от 1975 г., изм. ДВ, бр. 83 от 1977 г., изм. и доп. ДВ, бр. 10 от 1990 г.), както и тези, които отговарят на условията за пенсиониране по това постановление, независимо от годината на пенсионирането, получават добавка към пенсията си в размер на 90 на сто от социалната пенсия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложе-ния, допълнения към този текст? - Не виждам.
Моля да гласувате § 2, както беше докладван.
От общо гласували 167 народни представители, за - 167.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "§ 3. Чл. 46б, ал. 2 се изменя така: "Пенсиите, отпускани с начална дата след 1 юли, се осъвременяват чрез индивидуален коефициент от датата на отпускането им, ако това е по-благоприятно за лицата"."
Може би само една дума да ви кажа. Вие знаете, че за разлика от финансовата година пенсионната година не е на 1 януари, а е на 1 юли. Ние със закон сме задължили Националния осигурителен институт на 1 юли всяка година да осъвременява пенсиите. Затова е "1 юли".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки по текста? - Не виждам.
Моля да гласувате § 3.
От общо гласували 159 народни представители, за - 157, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: § 4 третира § 25, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Параграф 4 има следното съдържание:
"§ 25, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, обнародван в "Държавен вестник" брой 22 от 1996 г., се изменя така:
"Пенсиите, отпуснати от 1 април 1996 г. до 30 юни 1997 г., се осъвременяват чрез индивидуален коефициент от датата на отпускането им, ако това е по-благоприятно за лицата"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам допълнителни предложения, бележки.
Моля да гласувате § 4 от Преходните и заключителни разпоредби.
От общо гласували 152 народни представители, за - 152.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И последният § 5 е със следното съдържание:
"§ 5. Законът влиза в сила от 1 април 1996 г.".
Обратната сила на закона, уважаеми колеги, която даваме с тази разпоредба, е, за да може и отпуснатите вече пенсии, с влизането на този закон в сила, веднага да бъдат приведени в съответствие с неговото съдържание. Защото има хора, които трябва да чакат в продължение на една година. Това е смисълът на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Смисълът е да не товарим нашата грешка на гърба на хората, които са понесли вече тежестта от нея.
Моля да гласувате § 5.
От общо гласували 157 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 2.
Приет е и последният § 5 и с това Законът за изменение и допълнение на Закона за пенсиите като цяло. Благодаря на господин Школагерски и на социалната комисия като цяло.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви и аз, госпожо председател. Благодаря на всички колеги от името на моите колеги от комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следващата точка от дневния ред е -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ
Има няколко законопроекта.
Давам думата на господин Никола Койчев от името на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа! В разстояние на около месец в Народното събрание бяха внесени четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове - два законопроекта от Министерския съвет и два законопроекта от народни представители.
Икономическата комисия на Народното събрание към днешна дата на свои заседания е обсъдила три от четирите внесени законопроекта. Четвъртият беше внесен през тази седмица. По преценка на ръководството на комисията не счетохме за необходимо да бъде организирано извънредно заседание само за този законопроект, тъй като неговата материя третира текстове, които са предмет и съдържание на един от законопроектите на Министерския съвет. Затова смятам, че между първо и второ четене законопроектът на господата Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев би могъл да има статута на предложения между две четения и при окончателното оформяне на законопроекта за второ четене той да получи своето място в закона.
По първия законопроект на Министерския съвет. Той беше разгледан на две заседания - на 19 и 26 юни, с участието на представители на Министерството на икономическото развитие, Центъра за масова приватизация, Комисията по ценните книжа и фондовите борси и на представители на около 15 приватизационни фонда. В проведеното обсъждане бяха подкрепени по принцип предложенията на Министерския съвет за промени в закона. Повдигнати бяха и редица въпроси и направени нови предложения за обсъждане преди второто четене, а именно:
- да не се ограничава възможността да се използват всички видове държавни ценни книжа при набиране на капитала на фондовете;
- да се предвиди изрично възможността след одобрението на проспекта фондовете да могат да набират капитал и с парични вноски;
- да не се прилага по отношение на приватизационните фондове изискването за единодушие по чл. 170, ал. 2 и чл. 171 от Търговския закон;
- да се обсъдят варианти за спадащ кворум или по-нисък праг за задължително представения на учредителното събрание капитал, тъй като изискването на чл. 168, ал. 2 от Търговския закон на учредителното събрание да е представен поне половината от записания капитал може да постави под въпрос успешното провеждане на учредителните събрания на големите приватизационни фондове;
- да се реши ще могат ли фондовете в уставите си да предвиждат ограничителни условия пред свободното прехвърляне на поименни акции от техните акционери;
- да се обсъди още веднъж обосноваността на забраната за прехвърляне на акции, придобити на търговете преди изтичане на шестмесечен срок след последния централизиран търг.
Представителите на учредяващите се приватизационни фондове единодушно изразиха мнение, че сроковете за прехвърляне на бонове на фондовете и за учредяване на акционерното дружество на фонда са необосновано къси и трябва да се съобразят с реалните възможности както на фондовете, така и на Комисията по ценните книжа и фондовите борси и съдилищата.
Основавайки се на проведеното обсъждане, а и на изразената принципна подкрепа на законопроекта, Икономическата комисия предлага на народните представители да го подкрепят на първо четене, като всички направени предложения се отчетат преди окончателното му гласуване на второ четене".
Това беше преди около месец. Междувременно постъпи още един законопроект от Министерския съвет, който третира участието на висши държавни служители в ръководните органи на приватизационните фондове и законопроект от народния представител Стойко Жеков Пенчев, който урежда възможност за промяна на схемата на постъпленията в извънбюджетния фонд, от който се издържа Комисията по фондовите борси и ценните книжа и схема за неговото изразходване.
Тези законопроекти бяха обсъдени на заседание на комисията на 23 юли в присъствието на министъра на финансите, председателя на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, изпълнителния директор на Центъра за масова приватизация и представители на Министерството на икономическото развитие.
Членовете на комисията намират, че законопроектът на Министерския съвет създава ограничение за определен кръг държавни служители да вземат участие в управлението на приватизационните фондове, което трябва да бъде подкрепено, защото подобно участие е в противоречие с техните функции и е основание за възникване на конфликтни интереси. Такъв проблем обаче не съществува относно ръководителите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, поради което те следва да бъдат изключени от приложното поле на предлаганата забрана.
Народните представители подкрепят и предложението в законопроекта на народния представител Стойко Пенчев - разрешение средствата от глобите и имуществените санкции, наложени от Комисията по ценните книжа и фондовите борси да се привеждат по извънбюджетната сметка на комисията, за да бъдат използвани за развитие на материалната база, за нейната дейност и за стимулиране и повишаване на квалификацията на персонала от административната служба на комисията.
За сведение Комисията по ценните книжа и фондовите борси не се издръжа със средства от държавния бюджет.
Икономическата комисия подкрепя по принцип двата законопроекта и предлага да бъдат разгледани на първо четене от народното събрание. Те следва да бъдат обединени при второ четене в съответствие с правилника за дейността на Народното събрание. Комисията декларира добронамереността си да обсъди всички предложения на народни представители, внесени между двете четения и ще ги вземе предвид при подготовката на цялостния законопроект.
И едно съобщение за обществеността, което обществото би трябвало да очаква. Тук, в един от законопроектите, се третира, както и в становището, въпросът за евентуалното удължаване на етапа за прехвърлянето на приватизационни бонове между роднини и към приватизационни фондове. Не трябва това да бъде решение на Народното събрание, тъй като утвърдената от Народното събрание програма лимитира минималния срок, а той е един месец. Евентуалното му удължаване е от компетенциите на правителството и би трябвало то на база на обективни наблюдения за процесите по прехвърлянето и затрудненията, които се наблюдават, да вземе решение за евентуална промяна на сроковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Още едно становище има, но не го виждам господин Мулетаров. То е на Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Дали има някой от същата комисия, който да прочете становището? - Добре, ще го прочета аз.
На редовно заседание, проведено на 20 юни 1996 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове, внесен от Министерския съвет.
След проведената дискусия членовете на комисията взеха следното становище:
Предложените изменения и допълнения в Закона за приватизационните фондове целят да се ускори процеса на приватизация чрез инвестиционни бонове като се отстранят някои проявили се в практиката слабости в закона. Така например с промените в чл. 5 се предвижда държавните ценни книжа да бъдат внасяни в капитала на фонда по номиналната им стойност, без да бъдат оценявани по реда на чл. 72 от Търговския закон.
Също така се предлага в капитала на фонда да могат да се внасят само краткосрочни лихвоносни държавни ценни книжа с оглед по-голяма стабилност на капитала на фонда.
Законопроектът още предвижда намаляване на срока от два месеца на един, в който Комисията по ценните книжа и фондовите борси е длъжна да се произнесе по искането за разрешение за упражняването на дейност като приватизационен фонд. Към ускоряване и усъвършенстване на приватизационните процедури са насочени и предложенията за изменение в чл. 9, ал. 3, чл. 18, ал. 1 и чл. 27.
Поради изложените съображения Комисията по устройството и дейността на държавните органи предлага на Народното събрание да приеме на първо четене предложения законопроект.
Това е становище само по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Имате думата за изказвания, предложения.
Господин Александър Божков, имате думата.
Обсъждаме трите законопроекта. За четвъртия стана ясно, че няма становище на водещата комисия и е договорено предложенията да бъдат внесени между първото и второто четене.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също се присъединявам към предложението да се приемат и трите законопроекта на първо четене. Има доста неща да се добавят, но за да могат да се добавят, те трябва да минат между първо и второ четене и да се запишат, тъй като очевидно сега така приетият закон в момента, в който започна да действа, показа някои слабости, които създават една реална опасност да бъде затормозен процесът на приватизация. Те са свързани основно с учредителните събрания на приватизационните фондове, които в сегашния вид практически не могат да бъдат проведени. Фантазия е да се смята, че могат да се съберат 50 - 60 хиляди души на стадион и да се регистрират, да се проверят. Още по-малко пък могат да се проверят пълномощията, ако те бъдат чрез пълномощници, за толкова много хора за един голям фонд. Ясно е, че трябва да се търси друга форма на учредителното събрание. Хубаво беше, ако беше приет варианта, който бяхме предложили за учредяването - то да стане преди набирането на боновете, но кой знае защо Народното събрание реши, че по-сложният вариант е по-добър. Сега ще трябва сами да поправяме своите грешки. Свързано е и с набирането на капитал от фондовете по отношение на паричните средства, не само на капитала от приватизационни бонове, което в момента, поради един не особено сполучлив текст е блокирано в периода на набирането на боновете. Свързано е и с дейността на Комисията по ценните книжа и фондовите борси и с методите на стимулиране на работещите в комисията. Аз твърдо заставам зад тезата, че комисията след като частично ще се самоиздържа по-добре е да не се издържа от много високи такси, а на базата на това, че е свършила работа. Да стане така, че като свърши повече работа да може да бъде материално стимулирана, а не да раздува таксите, както се случи в началото, та се налагаше Министерският съвет да приема нови тарифи за таксите на комисията.
Очевидно е, че са необходими доста промени. Те са технически. В тях няма нищо фундаментално, но имаше няколко заседания с представители на приватизационните фондове, с Комисията по ценните книжа и фондовите борси, с центъра за масова приватизация и с други заинтересовани институции. Мисля, че се набра достатъчно материал. Проектът на Министерския съвет очевидно не е достатъчен. Останалите законопроекти третират само отделни аспекти от конкретни малки текстове, затова е необходимо на базата на проекта на Министерския съвет да се добавят още доста неща и между първо и второ четене комисията да излезе с един по-строен проект, за да може в един обозрим срок да започне всъщност учредяването на фондовете, регистрацията им и провеждането на търговете.
Искам да обърна внимание на народните представители върху един факт, който е отнесен във времето. Има два начина на действие оттук нататък - единият начин е в следващите два - три дни набързо да напишем предложенията за второ четене и преди ваканцията да гласуваме закона. Това означава всъщност, че би трябвало да се очаква, че през месец август ще завърши регистрацията, прехвърлянето, ще бъдат засечени набраните бонове и до края на август да могат да започнат да вървят събранията.
Според мен това е нереалистичен вариант и напълно ясно е, че това няма да стане.
Аз бих препоръчал на ръководството на Народното събрание и на председателя на нашата комисия да оставим работата между първото и второто четене за първите дни след ваканцията и в началото на септември, някъде около 10 септември, да приемем промените в закона. Дотогава горе-долу ще бъдат приключени и окончателно процесите по прехвърлянето и ще може с новоприетите промени в закона някъде към края на септември евентуално фондовете да могат да проведат своите учредителни събрания.

По-ранното провеждане на учредителните събрания просто е невъзможно. Нека да не се водим по такива наивно оптимистични сценарии за провеждане на масовата приватизация, сторед които в началото на септември вече ще бъдат учредени фондовете. Те просто няма да бъдат учредени.
Искам да обърна внимание на още един въпрос, който не се третира пряко в закона, но по който според мен би трябвало Народното събрание да вземе становище и да го изрази, при това да го изрази доста ясно. Това е въпросът какво става с боновете, които остават, в случай че определен фонд не набере необходимия капитал. И този въпрос е важен в най-различни контексти. Идеята на Центъра за масова приватизация, а донякъде и на правителството, е, когато един фонд не набере необходимия минимален капитал, боновете да се връщат на гражданите и те да участвуват пряко, което противоречи на очевидното намерение на гражданите да участвуват чрез фонд. Те са преценили, че не могат да участвуват пряко, че нямат сили и желание да участвуват пряко и са си дали боновете в един приватизационен фонд. Този фонд не е набрал необходимия минимален капитал. Задължително е в Програмата за масова приватизация да се предвиди време, в което, при условие че фондът не набере необходимото количество бонове и боновете бъдат върнати на гражданите, те да имат време да прехвърлят тези бонове на друг фонд. В никакъв случай не трябва да се ограничава правото на хората да дадат своите бонове във фонд, за разлика от прякото участие. Защото те очевидно са изявили това желание.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Кой да вземе решението?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз казвам, че това не е решение на Народното събрание. Гражданинът си взема решението. Въпросът е в това, че му се връщат боновете и той си избира някои от фондовете, които са набрали необходимия капитал. Не да се прехвърлят автоматично боновете, да си правят уговорки фондовете помежду си, а да се върнат на гражданите боновете и те да имат време да си изберат друг фонд. Това е задължително и според мен би трябвало непременно да се вмени в задължение на Центъра за масова приватизация и на правителството като цяло като задължителен елемент във времето от програмата. В никакъв случай не трябва да се съкращава тази част от процеса на масовата приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Георги Аврамов, който е вносител на законопроект по същата материя.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз приемам предложението на председателя на комисията нашият законопроект да се трансформира в предложения между първо и второ четене.
Както каза и господин Божков преди мен, наистина вече практиката показа необходимостта от промени в Закона за приватизационните фондове. Наистина най-големите проблеми са около учредяването и по-нататъшното функциониране на тези фондове. Проблемът, който създадохме сами с тези големи учредителни събрания, наистина трябва да намери едно разрешение, за да могат те спокойно да се учредят и да могат да продължат своето функциониране.
Тук има и още един въпрос. Поради това че наистина хората не могат да се ориентират много добре, според мен трябва да има и допълнителни срокове между отделните тръжни сесии, в които да се прехвърлят бонове на тези граждани, които желаят. Защото, както виждаме в момента, много хора няма да могат да прехвърлят своите бонови книжки, едва ли и много хора ще участвуват. Така че ще останат доста хора, които няма да знаят какво да правят.
Но тези предложения аз ще ги направя между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Приемам изказването на господин Георги Аврамов като формално оттегляне на законопроекта, това е допустимо устно, без решение на събранието, до първо четене, но с уговорката, че ще се трансформира в предложения за второто четене.
Има думата професор Пандов.
ТОДОР ПАНДОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и колежки! Искам да взема отношение във връзка с предложените законопроекти за изменение на Закона за приватизационните фондове и в същото време да направя някои предложения по две съображения. Всички ние смятаме, че действително този процес е един от основните, чрез който ние искаме да създадем условия за излизане на България от сегашното икономическо състояние и създаване на възможности за действително съчетаване на собствеността, мотивацията в нея с възможности за нейното ефективно използуване и асоцииране. В същото време трябва да кажа, че тази масова социална приватизация, която ние приехме и искамe да провеждаме, създава някои условия и предпоставки в резултат на някои неточности и несъвършенства на законодателството за нейното в голяма степен опорочаване, да не кажем, и криминализиране.
В това отношение искам да направя някои предложения.
За какво става дума?
Първо, аз съм съгласен, че на този етап ние трябва да помислим, а и правителството трябва да реши въпроса за начина на удължаване на срока и възможностите за участие на тези поне 3 милиона, които си купиха инвестиционните книжки и имат инвестиционни бонове. Защото ако ние допуснем и половината от тях да не могат да участвуват по-нататък в процеса, това означава, че не шест милиона, не три милиона, а милион и половина с някъде 50-60 млрд.лв. трябва да разпределят това обществено богатство, което е създадено от всички.
Второто нещо е да се даде възможност доброволно всеки сам да избере, всеки сам да поема отговорността и да реши, тъй като засега се получават някои крайно нежелателни неща. Вчера съм проверил на "Хайдушка поляна", от 20 дни нарежданията на пощите за прехвърляне в приватизационните фондове не се дават и не се разпределят. В много пощи червени нареждания няма. Директно по решение на определени отговорни органи тези нареждания се изкупуват от отделни фондове чакат по заявка, съответно по 10,00 лв. с джипове разкарват с различни координатори и организатори. В пощата нареждания няма, пред пощата има куп нареждания, попълнени от определени фондове, и хората, поради това че 2-3 часа чакат, се принуждават да хвърлят книжката, да подпишат и да си заминат. Това не е решение на въпроса.
Следващият момент. Да, правилно е, ние трябва да разясняваме, хората добре да разберат нещата. Но и тук се отива към едно скрито, заобикаляйки закона поради невъзможността за пряко парично участие, предварително отнемане на част от боновете на онези трудови хора, които са ги получили.
За какво става дума? Ние сме свидетели и безспорно всеки има право на шумни реклами по телевизията, по радиото, във вестниците. Дават се десетки милиони, дават се различни други материални и други стимули. Всичко това с цел агитация. Да, но всичко това утре се предвижда и отива като задължение на приватизационния фонд. И това задължение от 100 или 200 милиона на приватизационния фонд утре няма по друг начин, по който да се попълни, освен да накараме хората, които са си дали своите 25 000, да прехвърлят част до 10-те процента на това лице, което означава, че при 1 млрд. то може да получи до 100 милиона съответно бонове и да сложи монопол върху фонда.
Моето предложение, което ще направя за второ четене, е: да, реклами нека има, но категорично в закона да запишем, че най-много до 1 на сто от обявения капитал тези, които са инициатори-учредители, а не крайните учредители, защото решението на крайните учредители ще бъде взето от всички, когато се съберат, да бъдат признати като разходи за бъдещите задължения на фонда. Всички други разходи, които ги правят и съответно плащат, нека тези, които ги правят, да си ги поемат върху себе си, а аз бих допълнил, имайки предвид и бюджета, даже и да не се признават за разходи на съответните юридически лица при облагане с данъците, а директно да се облагат с данъци. Смятам, че това до голяма степен ще доведе до действително изправяне на някои не най-законосъобразни действия и до постигане на това, което всички искаме да постигнем с масовата приватизация.
В това отношение, още от днес, ако може, това не е работа на Народното събрание, но мисля, че може да се сигнализира правителството, централните органи да се намесят и повече да не се дават никакви нареждания на съответните фондове. А там, където има такива пред пощите, да се забрани да стоят и да се дават. Нека агитират, но не да отиват и да продават. Само един фонд с 50 000 участници в него означава, че трябва да купят 50 000 нареждания. По 10,00 лв. това са 5 млн.лв., с които автоматически отново задължава и отделно с още 5 млн.лв. ще задължа, след като получа официалната информация, самите участвуващи по-нататък във фонда.
Аз ще направя писмено тези предложения за второто четене, но искам още сега да ги заявя. Защото силно съм разтревожен и предполагам, че всички сме разтревожени, очаквайки от този процес действително хората да разберат нашата правилна линия, ние да допуснем неговото опорочаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Койчев има думата.

НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение за едно изключение от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Излизаме във ваканция, а съгласно приетия от Народното събрание график за масовата приватизация във ваканционния период е възможно да започнат учредителни събрания. За да бъдем коректни, като законодатели, аз предлагам преди да излезем във ваканция да приемем законопроекта на второ четене. Това вероятно ще стане на заседанието в сряда.
Във връзка с това предлагам вместо едноседмичния период за предложения до понеделник до 14 ч. да бъдат внесени евентуални предложения по Закона за приватизационните фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е за кратък срок.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: До понеделник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тук беше изразена и тревога от другата страна. Господин Божков, против ли сте?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Божков е против.
Моля да гласувате процедурното предложение.
В същото време господин Божков изрази също тревога, че през август не е възможно.
В понеделник до 14 ч. да се направят предложенията.
Процедурното предложение е идеите и предложенията за второ четене да се представят до понеделник до 14 ч., за да могат да се обработят и да се внесат.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 165 народни представители, за - 124, против - 37, въздържали се - 4.
Прието е това предложение.
Пристъпваме към гласуване на внесените законопроекти.
Най-напред Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове - по-обширния, внесен от Министерския съвет на 10 юни.
Моля да гласувате този законопроект на първо четене.
Поставям законопроектите на гласуване по реда на постъпването им.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 155 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 25.
Приет е законопроектът на Министерския съвет.
Вторият законопроект по тази материя е за допълнение на Закона за приватизационните фондове, също внесен от Министерския съвет, но на 18 юли.
Моля да гласувате този законопроект.
От общо гласували 150 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 19.
Приет е и този законопроект.
Третият законопроект по тази материя е внесен от народния представител Стойко Пенчев на 19 юли.
Моля да гласувате и третия законопроект.
От общо гласували 157 народни представители, за - 126, против - 1, въздържали се - 30.
Приет е и третият законопроект.
Следващата точка от дневния ред е -
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ОТ ПРЕДХОДНИТЕ ДНИ.
Тъй като много добросъвестно и интензивно сме изпълнили цялата програма и за сряда, и за четвъртък, има предложение от Комисията по образованието и науката, към което аз се присъединявам. Разбрах, че има и консенсус на цялата комисия и между всички парламентарни групи, да внесем една поправка в Закона за отбраната и въоръжените сили, свързана с позицията на доцентите и старши научните сътрудници втора степен, които са заети в отбраната. Предполагам, че няма да има възражения. Поне така ми докладваха.
Моля ви да се съгласите за времето, с което разполагаме да гледаме Закона за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили с един единствен параграф, внесен от народните представители професор Георги Попов и Нина Геринска. Става дума за една синхронизация на този закон с направените вече от нас изменения в Кодекса на труда.
Моля ви да гласувате по изключение да използваме оставащите петнадесет минути.
От общо гласували 140 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 11.
Прието е това предложение.
Моля, господин Юрий Борисов да докладва становището на Комисията по образованието и науката и господин Любен Петров - становището на Комисията по националната сигурност.
Има думата господин Юрий Борисов.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Становище относно Законопроект N 54-01-30 за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, внесен от Георги Попов и Нина Геринска.
На свое заседание от 4 април 1996 г. Комисията по образованието и науката разгледа внесения от народните представители Георги Попов и Нина Геринска Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Предлаганите изменения са свързани с настъпилата промяна в Кодекса на труда - чл. 328, ал. 1, т. 10, и отпадането на чл. 39а от Закона за научните степени и научните звания.
Това налага синхронизация и на други закони, а именно да се измени и чл. 127, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
Комисията единодушно подкрепя внесения законопроект и предлага неговото разглеждане в пленарна зала."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Господин Петров има думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Становището на Комисията по национална сигурност е следното:
"Комисията по националната сигурност разгледа предложения законопроект на свое заседание на 10 април 1996 г. Приетото изменение на т. 10 от ал. 1 на чл. 328 от Кодекса на труда налага изменение и допълнение на чл. 127, ал. 3 в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В посочената алинея е дадено право на професорите, старшите научни сътрудници I степен и докторите на науките да продължат да работят като военни служители след навършване на пределната възраст за кадрова военна служба. Това отговаряше на съществуващата тогава норма в Закона за научните степени и научните звания.
Предлаганият законопроект предвижда това право да имат и доцентите и старшите научни сътрудници II степен, което съответства на новата норма в Кодекса на труда.
Комисията по националната сигурност подкрепя по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене".
Становището на комисията беше прието на 10 април 1996 г. с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Професор Попов като вносител го моля да прочете законопроекта, тъй като е възможно народните представители да не разполагат с текста в момента, тъй като много сме се отдалечили от времето, когато комисиите са го гледали.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За да стане ясно каква е същността на законопроекта, аз ще прочета ал. 3 от чл. 127 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Тя гласи:
"Професорите, старшите научни сътрудници I степен и докторите на науките се освобождават от кадрова военна служба на 60 години и могат да продължат да заемат същата щатна длъжност, но като военни служители в съответствие със Закона за висшето образование и Закона за научните степени и научните звания".
С изменението на т. 10 от ал. 1 на чл. 328 от Кодекса на труда ние дадохме такова право и на доцентите и старши научните сътрудници II степен. Предложението е тези категории научни работници да бъдат допълнени към § 3.
Освен това, с това изменение беше отменена нормата в Закона за научните степени и научните звания, като беше прехвърлена към Кодекса на труда и предложението е да отпаднат от тук думите "Закона за научните степени и научните звания" и да се заменят с думите "Кодекса на труда".
Така че проектът за закон съдържа единствен параграф със следното съдържание:
"В ал. 3 на чл. 127 се правят следните изменения: в началото на изречението се добавят думите "доцентите, старши научните сътрудници II степен" и в края на изречението думите "Законът за научните степени и научните звания" се заменят с думите "Кодекса на труда". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Само не ми е ясно защо в началото на изречението?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПОПОВ: Защото по този ред е предвидена нормата и в изменението на Кодекса на труда. Понеже обхваща различни срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно.
Има ли някакви възражения по това синхронизиране на текста с вече приети промени в Кодекса на труда? - Няма.
Моля ви да гласувате на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, внесен от народните представители професор Георги Попов и Нина Геринска.
От общо гласували 135 народни представители, за - 134, против - няма, въздържал се - 1.
Законът е приет на първо четене.
Професор Попов има процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като не постъпиха предложения за изменение и допълнение на така предложения проект за закон, по изключение предлагам той да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 133 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 7.
Прието е процедурното предложение.
Моля Ви, професор Попов, да прочетете текста за второто четене.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Текстът на проекта е: "Закон за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили" - обнародван в "Държавен вестник" бр. 112 от 1995 г.
Параграф единствен. В ал. 3 на чл. 127 се правят следните изменения:
В началото на изречението се добавят думите "доцентите, старши научните сътрудници II степен" и в края на изречението думите "Законът за научните степени и научните звания" се заменят с думите "Кодекса на труда". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате на второ четене закона.
От общо гласували 145 народни представители, за - 144, против - няма, въздържал се - 1.
Приет е окончателно Законът за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Професор Попов има думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на всички хабилитирани преподаватели във въоръжените сили благодаря за вашето доверие. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги! От 11 часа следва парламентарният контрол. Половин час почивка. (Звъни)



След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието. Колеги, ще ви прочета новопостъпилите питания в периода от 19 до 25 юли 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Будимов към Жан Виденов - министър-председател на Република България, относно изпълнението и спазването на разпоредбите на Закона за Българските държавни железници, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 25 май 1995 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров към Димитър Костов - министър на финансите, относно ограничения при изплащане на облигациите по заема, свързани със спогодбата "Моллов - Кафандарис 1925 г.". Постъпило е питане от народния представител Стоян Чилов Райчевски към Кръстьо Трендафилов - министър на земеделието и хранителната промишленост, относно земеразделителен план в село Терзийско, Бургарска област.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Стамен Стаменов - министър на транспорта, относно допуснати нарушения на закона при реституция на имот Керамична фабрика, град Сливен.
Поради ваканцията на Народното събрание, отговорите се насрочват за началото на сесията. Същото се отнася и за отложените за днес отговори, които аз прочетох, в това число с мотивите.
Постъпили са и писмени отговори за връчване:
Писмен отговор от министъра на правосъдието на актуален въпрос на народния представител Борис Стоянов. (Народният представител Борис Стоянов получава писмения отговор)
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Николай Добрев на актуален въпрос на народния представител Иван Димитров. (Народният представител Иван Димитров получава писмения отговор)
Писмен отговор от министъра на земеделието и хранителната промишленост на питане от народния представител Иван Тосев. Не виждам господин Тосев.
Това са постъпилите питания.
Господин Михайлов по процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Процедурният ми въпрос е по начина, по който се провежда парламентарният контрол. Ако сега министър-председателят наистина има някаква ангажираност, как да си обясним, че съобщението от днес, за първи път, междупрочем, така се постъпва, в самия петъчен ден се дава съобщение за парламентарен контрол, той би трябвало да отговаря под номер едно. В самата схема на парламентарния контрол той е поставен под номер четири. Отново са прередени обаче въпросите, които се задават към него. Отново по-неудобните са поставени по-назад. По-неудобните - по моя преценка и по преценка на някои колеги, които са ги задали.
Но искам да кажа, че актуалността изглежда никак не се отчита и грубо се нарушава правилникът, уважаема госпожо председател. С господин Спас Димитров сме задали два въпроса, от които на единия ще се даде отговор. Но те са органично свързани въпроси. Каква е причината, например, да се отлага след ваканцията въпрос, който звучи така: "Издавал ли е областният управител на Пловдивска област - господин Петко Царев, заповед или заповеди за продажба на зърно, брашно от военновременните запаси? Спазени ли са необходимите нормативни изисквания при извършените продажби, или как са определени купувачите?" . Както се казва, и през ум не бива да му минава на министър-председателя да отива в отпуска, на море или където и да било другаде, ако, примерно, не отговори на един такъв изключително болезнен въпрос: "Докога ще продължава неизплащането на законоустановените месечни детски надбавки на родители или осиновители на деца инвалиди от правителството на БСП, съгласно чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, обнародван в "Държавен вестник" бр. 112 от 1995 г."
Този въпрос е зададен на 23 юли. Той има право да го отложи, но след ваканцията той губи актуалността си, а семействата на деца инвалиди няма да получат и този месец надбавките си.
Що се отнася до въпроса, който обаче е причина да съм тук, пред вас, и ще кажа с една дума само...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Ще се наложи в такъв случай част от него да поставя и когато министър-председателят отговаря, или в процедура, непосредствено пред неговите отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много моля да правите разлика между съобщаването на парламентарния контрол... Вашето време приключи, можете да си седнете.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Коментирате нещо за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не за Вас. Съобщението следва йерархията, а аранжирането следва възможностите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е вече четири седмици поред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не може, господин Михайлов, в момента, когато има среща на министър-председателя със Смесения комитет "България - Европейски съюз", Вие да повдигате такъв въпрос.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Жечо Попов да постави актуалния си въпрос към господин Дончо Конакчиев - заместник-министър председател и министър на териториалното развитие и строителството. (Реплики от опозицията)
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Заповядайте. Имате думата, извинявайте. Освен господин Михайлов, не виждам никой друг. Той за мен олицетворява цялата опозиция. (Весело оживление)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Много сте се концентрирали върху мен, госпожо председател. Това ме ласкае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Във връзка с това, извинявайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! На основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за дейността на Народното събрание възразявам срещу начина, по който се отзовават от Министерския съвет на моето питане, на питането, което Дянко Марков и аз отправихме на 2 юли до господин министър-председателя за това какви мерки смята да вземе за запазване на българската националност на помаците в Гърция и какви мерки смята да вземе за пресичане на тази пропаганда за помашка нация между помаците в България?
На този въпрос трябваше да се отговори по правилник на 5 юли. Вие го насрочихте на 12 юли. Вие самите преценихте, че трябва да се отложи с една седмица. Ние приехме това. Обаче за наша извънредно голяма изненада, нашето питане ни се връща, въпреки че вие сте го отправили от името на Народното събрание до господин министър-председателя. Връща ни се с едно писмо от парламентарния секретар на Министерския съвет.
Госпожо Ананиева, Вие сега сте представител на законодателната власт. Вие, като представител на законодателната власт, пишете писмо на министър-председателя като глава на изпълнителната власт. И на това Ваше писмо Ви отговаря някакъв си третостепенен чиновник - парламентарен секретар на Министерския съвет. Аз много Ви моля да запазите авторитета на Народното събрание и освен това да настоите на този въпрос да ни се отговори. Защото мотивът, с който ни се връща - чл. 87а, е абсолютно неиздържан. Вярно е, че към министър Пирински е зададен въпросът за помашката нация, но не е зададен въпросът какви мерки смята да вземе правителството срещу тази пропаганда за създаване на помашка нация, която застрашава и населението от северната страна на нашата граница с Гърция.
Затова аз много Ви моля да настоите още веднъж на нашия въпрос да бъде отговорено. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Приемам бележката, че трябва да пазим суверенитета на събранието. А що се отнася до поправката в правилника, която внесохме и която се гласува, още не сме я усвоили реално. Тя беше включена в правилника, за да се избегне повторението на едни и същи въпроси. Но не сме я усвоили достатъчно докъде - дали по различен начин е формулирана, дали е към друг министър един и същ въпрос. Така че предстои да обсъдим този въпрос и аз ще имам грижата.
Господин Божков.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, имам процедурен въпрос към Вас. Бихте ли могли да обясните на народните представители кой извършва подреждането на актуалните въпроси и питанията в рамките на един отговарящ? - Актуалния въпрос, който зададох на 2 юли - днес е 26 юли - в продължение на три поредни заседания на парламентарния контрол се нарежда на десето място във въпросите, които се задават към министър-председателя и той очевидно никога не успява да стигне до десетия въпрос. Предполагам, че и днес ще се окаже така: той ще отговори на 4-5 въпроса и ще изтече времето, а актуалният въпрос изобщо няма да е актуален. След това ще настъпи ваканцията и наесен ще трябва вероятно да му задавам някакви други въпроси.
Искам да ми обясните, много Ви моля да ми обясните кой подрежда въпросите и защо най-сериозните въпроси към премиера винаги се оказват най-накрая?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Иска да отговаря следващият премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ако продължаваме да говорим така, няма да може да отговори и днес.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз настоявам за отговор кой подрежда? Кажете ми кое е лицето, което подрежда отговорите. Има ли отговорен човек за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще направя проверка по какъв принцип се подрежда. Това е, което Ви интересува.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Ясно е, че принцип няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моето желание е днес той да отговори на всички въпроси.
Господин Жечо Попов има думата.
ЖЕЧО ПОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 28 ноември 1995 г. заедно с още трима народни представители Ви изпратих сигнална записка, с която настоявахме да преразгледате заповедта си за ликвидация на "Интерстрой" МК ЕООД, като предизвикате пълна ревизия, за да се вземе по-правилно решение. Няма да преразказвам сигналната записка, нито актуалния си въпрос, но ревизия и досега няма.
След 8-месечно бездействие по разчитане с подизпълнителите от цялата страна, след като Ви депозирах актуалния си въпрос, който естествено се изпраща до ликвидатора за подготовка на отговора, стана рязко раздвижване. От документите, които имах и тези, които получих през тази седмица стана ясно, че днес Вие ще потвърдите, че ликвидаторът дължи на фирма "Авджиев и Пенчев" - гр. Добрич за обект "Запорожие" около 100 хил.долара, за обект "Черновци" - 24 хил.долара, за порт "Южний" - около 100 хил.долара или общо за 211 хил.долара, обаче добричкият подизпълнител е причинил щети според ликвидатора и пропуснати доходи за около 1 млн.долара, за които през последната седмица явно е предявен иск. И това е само за един обект! За същия този обект ликвидаторът е предявил иск и към друг подизпълнител, ангажиран с окачени фасади. Искът е за около 600 хил.долара или общо за обект, който струва 3 млн., са предявени вече искове за около 2 млн.
За да стане ясно как работи ликвидаторът, за когото твърдите и аз вярвам, че е така, че е вещ в тези работи, ще си позволя едно пояснение:
Да, добричката фирма е просрочила договора за поставяне само на едно дюшеме. Но тя има договор с главния изпълнител за три зали. Двете от тях е реализирала отдавна и са приети с протокол, но все още не са изплатени. Спорната спортна зала, причинява щети според ликвидатора за около 1 млн.долара, по договора с материалите и поставянето е на стойност 147 хил.долара, само че инвеститорът месец преди да изтече договорът с нашия подизпълнител, е предявил иск за отстраняване на 30 теча. Тези течове се отстраняват до 30 май 1996 г., т.е. 6 месеца, след като е просрочен договорът. Освен това до 10 юни главният изпълнител отстранява и други проблеми - уплътнява фасади, сменя стъклопакети в същата тази зала. Следователно, в нея има скеле и мисля, че никой не е в състояние да даде формула как в спортна зала, в която има скеле, може да се положи дюшеме.
Най-важното обаче е: главният изпълнител не е предал до 15 юни площадката с необходимите документи. От 10 юни до 5 юли майсторите от Добрич с неизплатени от 8 месеца заплати и на свои разноски отиват в Украйна, за няколко дни поставят дюшемето и то е прието без всякакви забележки. За съжаление сега главният инвеститор отново има претенции за течове в същата зала.
Ликвидаторът претендира, че поради забавяне на това дюшеме добричката фирма е причинила щети за около 1 млн.долара. Реакцията на ликвидатора аз оставям на съда.
Аз Ви моля в отговора си да избегнете тази част и ако е възможно да акцентирате на следното: защо ликвидаторът, на когото сте издали заповед, не е извършил в края на 1995 г. инвентаризация на обектите и складовете, за да уточни нещата и да се издължи? Защо след като Вие лично сте утвърдили щат на ликвидатора от януари тази година за седем служители в София, по един ръководител на обект в Украйна, към днешна дата има 27 служители в София, в това число и двама пенсионери, в Одеса има генерален директор, целият стар пълен щат плюс две новооткрити бройки - всички те на валутни заплати...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Госпожо председател, колко време е този актуален въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, Вие сте последният човек, който има право да повдига този въпрос. Нито веднъж не сте се вместили в две минути.
ЖЕЧО ПОПОВ: Защо не се разчитат и с подизпълнителите от София, Берковица, Силистра и Смолян, а мен ме интересува Добрич, като ликвидаторът твърди, че има имущество за около 4 млн.долара, а дължи далеч по-малко.
Философията на общия въпрос е: така или иначе по разбирателство или по съдебен път добричките строители ще си получат заплатите. Най-обобщено моят въпрос е: в ликвидация ли е "Интерстрой" МК ЕООД или се прави нещо друго? Задавам този въпрос с надеждата, че Вие лично ще вникнете в тази ликвидация и ще стане разплащане с подизпълнителите. Тези подизпълнители от Добрич вярват, че ще сторите това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Министър Конакчиев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Жечо Попов, с когото сме и другари! (Васил Михайлов от място се смее: Ама сте господа...)
Аз имам отговор на въпросите, които сте ми поставили официално. Тъй като не съм убеден, че това са проблеми, които трябва да бъдат предложени на вниманието на пленарната зала, но съм задължен да Ви отговоря по закон, вчера с изходящ N 02-01-55 чрез академик Благовест Сендов до Вас аз изпратих писмен отговор със съответни документални приложения, въпреки че Вие не настоявате за писмeн отговор.
Сега ще се спра на отговорите на въпросите, които сте ми задали писмено, а не на това, което току-що изложихте от трибуната - по понятни съображения: не съм в състояние да давам конкретни отговори на въпроси, които сега чувам, тъй като е нужно време, за да ги проуча.
Ще се постарая и да избегна някои детайли, тъй като съм дълбоко убеден, че това са неща, които първо са Ви известни - отправил съм Ви наистина подробни писмени обяснения по този въпрос, а второ, не са от такъв характер: дюшемето кога е сложено, скелето как стои... Затова ще спестя някои неща, но съм готов - и декларирам това - на подробно обсъждане на интересуващите Ви проблеми.


"Интерстрой - МК" ЕООД - град София е вписано в Търговския регистър като еднолично търговско дружество с държавно участие с решение от 1 декември 1992 г. на Софийски градски съд по фирмено дело N 788 от 1989 г.
С моя заповед N РД-02-16-563 от 14 ноември 1995 г. и решение N 5 от 29 ноември 1995 г. Софийски градски съд - фирмено отделение, "Интерстрой - МК" е обявен в ликвидация. За ликвидатор е назначен и инж. Калчо Кочев Калчев - заместник-началник на Строителните войски по строителното производство.
Показателите, характеризиращи състоянието на търговското дружество през периода, предшестващ ликвидацията, и даващи оценка за ефективността от стопанската му дейност по отчет, са значително по-ниски спрямо сключения договор за управление. Аз се спирам на това, защото във Вашия въпрос Вие твърдите, че това е било една просперираща фирма, която прославя България в чужбина. Фактите показват точно обратното:
* рентабилността на 100 лв. нетни продажби при договор 5,10% е имала за отчет 2,28%;
* рентабилността на 100 лв. дълготрайни материални активи при договорна величина 27,67 се отчита 19,62.
* ефективността на ангажирания капитал при договор 8,18 е отчетена на 3,53;
* степен на използване на ангажирания капитал при коефициент 10 е отчетена на 20.
Резултатите не отразяват обаче - а те са негативни - истинското състояние на дружеството и са следствие на взети инвеститорски аванси във валута, покриващи договорната стойност на обектите и положителните курсови разлики. За довършването на обектите са били необходими още значителни средства - 1 млн. 367 хил.щ.долара, които не са отразени в баланса за 1995 г. и са осигурени впоследствие от ликвидатора.
Практически отчетът към 31 декември 1995 г. показва негативни тенденции в развитието на фирмата. Разходите за дейността в размер на 485 млн. 71 хил.лв. надвишават приходите - фирмата не е с положителен резултат - от дейността с 6 млн.лв. - казвам кръгли числа, тоест годината приключва със загуба от дейността. Осчетоводените средства за незавършено строителство са 381 млн. 635 хил.лв. За получените приходи от дейността - 479 млн., е отчетен финансов резултат - нетна печалба от 867 хил.лв., който е фиктивен - подчертавам това - и ще даде негативно отражение за 1996 г.
При извършените проверки се установи, че бившият управител на "Интерстрой - МК" ЕООД Иван Петров от името на управляваното от него търговско дружество е сключвал договори за подизпълнителска дейност с частни фирми, собственост предимно на негови близки родственици, в нарушение на наредбата за търговете в строителството. Тук не става дума за нещо друго. Фирмите, в които синът на господин Иван Петров е съдружник и в които са били вложени и негови собствени акции - "Сигма-Трейд" АД "Инвест-груп" ООД, а по-късно и "Инвест-груп - '95" АД, са извършили за 1995 г. обем строителни и монтажни работи в договорни отношения с "Интерстрой - МК" на стойност, както следва:
* обект "Профилакториум за 350 места", село Затока, Одеска област - Република Украйна - 9 млн. 975 хил.лв.;
* "Спортен комплекс" - град Южни, Одеска област - 75 хил.щ.долара.
Със сключения с "Инвест-груп" договор за обект "Профилакториум за 350 места" - село Затока, управителят Иван Петров е нанесъл щети на "Интерстрой" в размер на 5 млн. 209 хил.лв. поради изплатени двойно завишени разходи за монтаж на метални конструкции. Няма да се спирам на това. В писмения отговор ви прилагам документи.
Цитираните по-горе суми са разплащани с предимство на "Инвест-груп - '95" от управителя Иван Петров непосредствено след взетото от мен решение за ликвидация, което е нарушение.
Към мое писмо N 03-07-168 от 21 декември 1995 г. в отговор на сигнална записка от група народни представители, което Вие сочите, относно ликвидацията на "Интерстрой - МК" бяха приложени документи, доказващи част от цитираните по-горе нарушения. С моя заповед N РД 03-13-319 от 13 декември 1995 г. ликвидаторът на "Интерстрой - МК" инж. Калчо Калчев бе командирован в Република Украйна с цел създаване на необходимата организация за довършване на изгражданите обекти на основание чл. 268, ал. 1 от Търговския закон. Съгласно докладите на инж. Калчев, за обектите на територията на Република Украйна в периода 1 януари 1996 г. - 30 юни 1996 г. - тук искам да посоча разминаването с Вашето твърдение, че през последната седмица се е активизирала работата в резултат на Вашето питане - фактите са следните:
1. Обект "Банка Украйна" - град Запорожие. Пусковият срок - 30 ноември 1995 г. не е спазен поради неспазване на сроковете от фирмите подизпълнители - "Сукмо" ЕООД - град София, "Здравченица" - град Берковица, "Авджиев и Пенчев" - град Добрич и др. Обектът е завършен в края на месец април 1996 г. За неспазването на срока и за редица забележки по качеството на тяхното строителство инвеститорът предявява претенции в размер на 350 хил.щ.долара, които следва да се приспаднат от дължимите към подизпълнителите суми.
2. "Спортен комплекс" - град Южни, Одеска област. Обектът не е завършен в договорения срок - 30 декември 1995 г., поради неизпълнение на договорните задължения от "Авджиев и Пенчев" - град Добрич за доставка и монтаж на дървено дюшеме от лиственица.
Въпреки че авансът за дървения материал от 110 хил.щ.долара е преведен на 3 август 1995 г. от Иван Петров, доставката е извършена едва в края на месец февруари 1996 г., а монтажът - на 20 юни 1996 г. Поради неспазени геометрични размери на дървения материал, инвеститорът предписва лиственицата за черно дюшеме, върху което се поставя паркетна настилка. Голямото закъснение от страна на "Авджиев и Пенчев" - град Добрич е нанесло на "Интерстрой - МК" като главен изпълнител щети в размер на 437 хил.щ.долара за поддръжка и охрана на обекта извън договорения срок. Заедно с очакваните претенции на инвеститора за неспазване на пусковия срок от 620 хил.щ.долара, наистина щетите възлизат на 1 млн. 57 хил.щ.долара.
3. Обект "Физкултурно оздравителен комплекс" - град Черновци, Република Украйна. Съгласно първоначално сключения договор обектът е следвало да бъде завършен през месец декември 1994 г. Поради нередовно плащане от страна на инвеститора този срок е удължен до 30 юли 1996 г., като същият инвеститор поема задължението да преведе 190 хил.щ.долара, от които 50 хил.щ.долара до 10 юни 1996 г. Поради неспазване на това задължение на обекта в момента не се работи и пусковият срок ще се промени в зависимост от разплащането.
4. За "Профилакториум за 350 места" - това е сравнително голям обект. Инвеститор на обекта е "Булгаргаз" - София и се финансира по Ямбургската спогодба. От 1 януари 1996 г. до 30 юни 1996 г. "Интерстрой - МК" - София е получил за извършени строително-монтажни работи 38 млн. 937 хил.лв. Към днешна дата следва да бъдат разплатени още 31 млн.лв., след което ще стане разплащането на подизпълнителите.
5. За обект в град Мюнхен - Германия. Обектът не се завършва в договорения срок и инвеститорът предявява иск за 250 хил. германски марки. Материалите са изпратени от ликвидатора в прокуратурата.
Със започването на ликвидацията се установиха сериозни нарушения на действащата нормативна уредба от бившите управители на "Интерстрой - МК", увреждащи интересите на държавата. Без съгласието на едноличния собственик на капитала, на 10 февруари 1992 г. е сключен договор с едноличния търговец "ВЕСИ СТО - СТОЯН АТАНАСОВ" за покупко-продажба на сградите и съоръженията в автоскладовата база в село Мало Долинское - град Иличовск и селище Шипка, с балансова стойност по цени за 1991 г. в размер на 5 млн. и нещо, а са продадени за 254 хил.лв. Този договор е влязъл в сила с решение от 27 март 1995 г. на арбитражния съд на Одеска област, потвърдено от съответните инстанции на Украйна.
В 20-дневен срок от влизането в сила на решението на съда бившият управител Иван Петров е бил задължен да изтегли машини, транспортни средства и материални запаси за 12 млн. 570 хил.лв., което не е извършил. По причина на това бездействие кметове на цитираните населени места нареждат на управителя на едноличния търговец "ВЕСИ СТО - СТОЯН АТАНАСОВ" да предаде безвъзмездно един автогрейдер, два валяка и една автоцистерна на местна общинска фирма. За това ви прилагам съответни документи.


От ликвидатора е изготвен график за изтегляне на техниката и материалите. Установени са значителни липси, които ще бъдат уточнени след окончателното пребазиране на техниката и материалите.
Представителите на фирма ЕТ "Веси - сто - Стоян Атанасов" категорично отказват да подписват друстранни протоколи за извозваното имущество. Документацията по този въпрос е представена от ликвидатора на Икономическата полиция, която извършва разследване.
Посочените по-горе факти достатъчно убедително доказват, че с предприетите мерки за ликвидация ние действително защитаваме интересите и авторитета на българските строителни и на българската държава.
С мое писмо N 90-05-802/24.11.1995 г. е сезирано Министерството на финансите за спешната необходимост от финансова ревизия на "Интерстрой МК" ЕООД - град София, продиктувана от нуждите на ликвидацията, още повече, че последната редовна финансова ревизия обхваща периода до 31.03.92 г., откогато са се сменили два управители. До този момент все още не е назначена ревизия на търговското дружество.
По отношение на втория ваш въпрос (в писмения материал) ви уведомявам, че подизпълнителите (тъй като там пише, че сме ги принуждавали да теглят заеми, това не е вярно), съгласно сключените от тях договори са длъжни да изпълняват своите задължения качествено и в срок да реализират поетите строително-монтажни работи със собствени или със заемни средства. Механизмът на разплащане с украинските инвеститори и подизпълнителите е такъв, че окончателното разплащане на повечето обекти става след предаването им с акт 16. Ликвидаторът декларира, че не е задължавал никой от подизпълнителите да тегли кредити за завършване на обектите. Напротив - те са уведомявани с писма за неизпълнение на поетите от тях задължения. Всички нови сделки след започване на ликвидацията са изплатени, както и част от старите задължения.
Обемът на извършените строителни и монтажни работи и доставки на материали, като подизпълнител на "Интерстрой- МК" ЕООД, от "Авджиев и Пенчев" ООД - град Добрич, на всички обекти на територията на Република Украйна, възлиза на 806 хиляди щатски долара и 3 млн. 485 хил. лева. До момента са изплатени от страна на "Интерстрой-МК" ЕООД - град София 607 хиляди щатски долара и 2 млн. 816 хиляди лева. Взаимоотношенията между "Интерстрой-МК" ЕООД и "Авджиев и Пенчев" ООД - град Добрич са в процес на доуточняване, но по предварителни разчети се очаква като краен резултат "Авджиев и Пенчев" ООД - град Добрич да дължи на "Интерстрой-МК"" ЕОДД - град София - около 851 хил. щатски долара. Двете дружества следва да уредят взаимоотношенията си в съответствие с условията на сключените между тях договори и разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
И на третия ваш въпрос (в писмено зададената форма) отговарям следното:
За периода от 1.01.1996 г. до 30.01.1996 г. е продадено имущество на "Интерстрой-МК" ЕООД - в ликвидация в размер на 11 млн. 083 хил.лв., като с част от тези средства и други постъпления на дружеството са изплатени задължения на подизпълнители за цитирания период, а именно:
- за "Перелик" ЕАД - град Смолян - 10 млн. 611 хил.лв.
- за "Монтажи"ЕАД - град София - 3 млн. 379 хил.лв.
- за "Гриф" ООД - град Варна - 1 млн. 493 хил.лв.
- за ОФ "Здравченица" - град Берковица - 2 млн. 065 хил.лв.
- за "Сградостроител" - град Гоце Делчев - 300 хил.лв.
- за "Авджиев и Пенчев ООД - град Добрич - 4 млн. 211 хил.лв.
- за "Мимег" ООД - град Силистра - 913 хил.лв.
Всичко: - 25 млн. 488 хил.лв.
От началото на ликвидацията на "Интерстрой-МК" ЕООД - град София задълженията на дружеството към доставчиците са намалели с 24 млн. 413 хил. лв. и не са прекратени договорните отношения с подизпълнителите. От Строителни войски не са изпращани работници и ръководители по технологични причини. Сменен е само генералния директор на тръста в Одеса. Независимо от извършваната ликвидация, инженер Калчо Калчев прави всичко необходимо за финансово стабилизиране на дружеството и запазване позициите на българските строителни в Украйна, за което аз съм го задължил с моя заповед N РД-02-14-28/16.01.1996 г.
Съгласно Търговския закон ликвидаторът завършва текущите сделки. Предстои събиране на вземанията и разпродажба на имуществото, след което ще стане окончателното разплащане с кредиторите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Жечо Попов за отношение. Надявам се по-кратко, за да компенсирате и удължението преди това.
ЖЕЧО ПОПОВ (ПГДЛ): Да, наистина отговорът излезе като лекция на тема "Интерстрой". Аз съм съгласен с цялата технология, която сте организирали там. Но искам да ви известя, че всички строители, които са от Добрич, сега са пред екраните и все пак не им стана ясно защо не им е изплатено. Излезе, че са строители на Иван Петров. Няма ревизия. Цитираните преводи в лева по договор са само за материали.
Моят въпрос беше... Темата дюшеме не е дребна. Темата дюшеме е номер първи от серията актуални въпроси на тема "Интерстрой".
Благодаря за това, че дадохте отговор не на мен, а на добричките строители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Следващият въпрос е към министъра на околната среда Георги Георгиев - актуален въпрос от госпожа Меглена Плугчиева. Има думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър Георгиев!
Моят въпрос към вас се базира на повода за сегашната актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България. И както всички знаем, в момента се търсят възможности за ограничаване на разходите, особено непроизводствените разходи, за заплати на чиновници и служители.
При обсъждането на бюджета на Министерството на околната среда в Комисията по опазване на околната среда и водите стана ясно, от представената информация от вашите служители, че се засяга инвестиционната политика на Министерството на околната среда, като за изграждането на няколко екологични обекти няма да достигнат средствата, които са били планирани в началото на 1996 година.
Няколко примера.
Става дума за пречиствателна станция "Кубрат", където бяха предвидени 8 млн.лв. и завършване през тази календарна година. А с актуализацията средствата се намаляват на 5 милиона и пусковият срок се прехвърля за 1997 г.
Подобна е ситуацията и с обекта за канална помпена станция, град Русе. А също така и градска пречиствателна станция град Тенерал Тошево, където не достига само един милион, за да се приключи строителството на този обект през тази година, един обект, който е започнат още през 1982 г. и е изключително важен за града.
В същото време министерството предвижда създаване на инспекции за контрол в народните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан. И по 66-о постановление на Министерския съвет да се назначат 25 души инспектори - контрольори, за сметка на бюджета, като постановлението предвижда тези контрольори да бъдат назначени временно, до края на годината и заплатите им, по данни на вашите служители ще възлизат на 1 млн. и 600 хил.лв. - пак повтарям, до края на годината. Тук не са включени средствата за ДОО.
Като се има предвид, че районните инспекции по опазване на околната среда към Министерството на околната среда много перфектно изпълняват задълженията си и специално в контролната дейност върху тези територии, трябва да добавим, че тези територии на парковете се стопанисват и охраняват от поделенията на Комитета по горите, за сметка на извънбюджетния фонд за "Лесокултурни мероприятия". А също така вече има изградени и функционират управления на паркове.
Позволявам си да попитам каква е екологическата и икономическата целесъобразност в намеренията на Министерството на околната среда да се назначат нови 25 души служители, само контрольори, които би трябвало да контролират? И това за сметка на бюджета.
И дали е възможно при актуализацията на Закона за бюджета тези пари да бъдат пренасочени за довършване на един от така важните екологични обекти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата министър Георгиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева!
Във връзка с вашето питане относно актуализацията на бюджета на Министерството на околната среда, давам следните пояснения.
В процеса на подготовка и актуализация на държавния бюджет Министерството на околната среда, освен по макрорамката, представи становища с конкретни предложения по:
1. Определяне на целевите бюджетни субсидии за общински екологични обекти, включени поименно в приложение N 2 към чл. 8, ал. 1 от Закона за изпълнение на държавния бюджет.

2. защита на бюджета на министерството и неговите структури като държавен орган, провеждащ екологичната политика.
По горните два аспекта на бюджета за 1996 г., както в правителството, така и пред Парламентарната комисия по околна среда и води, Министерството на околната среда изрази позиция, която бе подкрепена изцяло в становището на парламентарната комисия при приемането на първо четене на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на държавния бюджет за 1996 г.
По отношение на бюджета на Министерството на околната среда ние приехме по принцип разчетите на Министерството на финансите и поставихме като приоритетни не толкова бюджетните проблеми на ведомството, а потребността от запазване размера на целевите субсидии за общински екологични обекти с пуск 1996 - 1997 г. Тук искам да подчертая, че няма никаква връзка между бюджетната издръжка на Министерството на околната среда и целевите субсидии за общините, които се отпускат за общински екообекти по Приложение N 2 на Закона за изпълнение на държавния бюджет. Затова за мен буди недоумение развитата в актуалния въпрос идея за осигуряване недостига на целеви субсидии по Приложение N 2 за сметка на бюджетната издръжка на министерството, респективно чрез икономии на персонал и фонд работна заплата. Освен че е невъзможно пренасочване на средства за заплати от бюджета на министерството към строителството на екологични обекти по Приложение N 2, това определено е и антисоциално. Министерството на околната среда е от ведомствата с най-малка численост на персонала - общо 782 щатни бройки - и с една от най-ниските средни работни заплати. Визираните в актуалния въпрос 25 нови чиновници са всъщност 27 служители от щата на пет нови звена с основни функции на паркоинспекции на народни паркове: Рила в Централен Балкан, Пирин, Витоша и Странджа. Тези нови инспекции са създадени със заповед N РД 252 от 11 юни 1996 г. на министъра на околната среда. Заповедта е издадена на основание на Закона за опазване на околната среда, чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 8 и Закона за защита на природата, чл. 24, ал. 1, както и Постановление на Министерския съвет N 14 от 1992 г.
Сформирането на тези звена е свързано с необходимостта от институционално укрепване на Министерството на околната среда за изпълнение на националната стратегия за опазване на биоразнообразието, също така за изпълнение на задължения на страната по пет международни конвенции, в това число: Европейската конвенция от Берн за опазване на дивата флора, фауна и техните хабитати; Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна "Сайдис", както и със задължения по меморандум за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за реализиране на проект за укрепване на системата за защита на природата. Проектът е финансиран с безвъзмездна помощ от четири милиона щатски долара от глобалния фонд за опазване на околната среда.
Средства за издръжка на тези нови звена през 1996 г. в размер на 1 млн. и 600 хил. лева за заплати ще бъдат осигурени от икономии от бюджета на министерството по реда на Постановление N 66 на Министерския съвет от 1996 г.
Относно целевите бюджетни субсидии за общински екообекти продължаваме да поддържаме становището, изразено вече пред Министерството на финансите с наше писмо N 04-00-38-32 от 16 юли т.г. Независимо, че за част от обектите Министерството на финансите прие нашите предложения, настояваме да не се намаляват субсидиите и за градски пречиствателни станции и канализации за Генерал Тошево, Каварна, Кубрат, Стара Загора и Казанлък. За тях общият обем на разликата между стария актуализиран размер на субсидиите е 16 млн. лева. Приемайки по принцип общо намаление на субсидиите с около 16 процента по Приложение N 2, поддържаме становището си това да стане диференцирано за сметка на обекти, които могат да бъдат временно консервирани. Целта е да се акцентира върху въвеждането в експлоатация на обекти с пусков срок 1996 г., за да се постигне реален екологичен ефект.
Дължа да отбележа още, че за реализирането на тази задача, освен целеви субсидии по Приложение N 2, обектите получават и финансова подкрепа от Националния фонд за опазване на околната среда. При общ обем на субсидиите от държавния бюджет за 1996 г. за общински екологични обекти 471 млн. и 500 хиляди лева, за първото полугодие на тази година само за общински градски пречиствателни станции за отпадъчни води от фонда за осигурени повече от 500 млн. лева.
Съобщавайки тези факти, подчертавам, че Министерството на околната среда, въпреки съществуващите икономически затруднения, прави всичко възможно да подкрепя общините при изпълнението на екологичните обекти и реализацията на регионалната екологична политика в съответствие с установените приоритети.
В заключение смятам, че с това давам изчерпателен отговор на поставения от уважаемата народна представителка госпожа Меглена Плугчиева актуален въпрос.
Уважаеми народни представители, в тази зала на 29 февруари 1996 г. Народното събрание прие Закон за ратификация на конвенцията за опазване на биологичното наследство на планетата, генетични ресурси, видове и екосистеми, и разумното използване на биологичните ресурси. Природата на Република България е една от най-богатите в Европа и Министерството на околната среда вече пет години реализира конкретни действия за опазването на биологичното разнообразие. Връщайки се към въпроса за новите паркови инспекции, категорично искам да подчертая, че те не дублират дейността на съществуващите регионални инспекции по опазване на околната среда, действията на министерството в посока на създаване на ефективно работещи, но икономически съобразени природозащитни структури към народните паркове за извършване на ефективен и непосредствен контрол в големи по площ защитени територии, стопанисвани от различни собственици. Тези действия на Министерството на околната среда се облекчават от безвъзмездни финансови помощи на страни - донори за реализирането на проекти за опазване на биологичното разнообразие.
Естествено, Комитетът по горите ще продължи да изпълнява своите функции по стопанисване и охрана, но не споделям тезата, че вече изградените от комитета управления на парковете могат да изпълняват функции на Министерството на околната среда, възложени му със закони.
Оставам с надеждата, че Тридесет и седмото Народно събрание ще продължи да подкрепя усилията на Министерството на околната среда както в реализирането на цялостната му политика, така и в конкретните действия по съхраняването на природното наследство на Република България в този труден за страната ни период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Госпожа Плугчиева има думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, с голямо внимание слушах подробния и изчерпателен отговор. Имаме пълно единомислие по въпроса за загрижеността за нашата природа както от страна на изпълнителната, така и от страна на законодателната власт. Но за съжаление аз не получих съвсем категоричен и конкретен отговор на моя въпрос. Още повече, не бих искала да отварям дискусия по темата доколко са целесъобразни и доколко отговарят и има нужда от въпросните структури. Това е една много дискусионна тема по един меморандум, нератифициран от Народното събрание.
Бих искала още да подчертая, че наистина съм приятно изненадана, че Министерството на околната среда е направило икономии от бюджета си за 1996 г. до момента, нещо, което не е типично за останалите ведомства. И като имам предвид широката ръка, с която се дават пари в това министерство за задгранични командировки, като има съмнение по резултата от тези задгранични командировки; като се има предвид, че в това министерство има четирима заместник-министри, като има също така недоказаност за ефективността от тяхната работа, аз все пак бих помолила, и затова съм отправила въпроса си и до министъра на финансите, да се потърси съответно начин и форма тези бюджетни средства съвсем целесъобразно да бъдат използвани за един от важните екологични проекти, които са били предвидени точно с пусков срок за 1996 г., за да не се прехвърлят за 1997 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Моля за консултация. Към професор Иван Маразов има само един-единствен въпрос. След това следват въпросите към министър-председателя, които ще са сигурно около час и половина. Да го караме ли да чака през това време? - Да му дадем думата. Доктор Карев, благодаря Ви.

Актуален въпрос от народната представителка Клара Маринова относно организацията и провеждането на Международния балетен конкурс във Варна към министъра на културата професор Иван Маразов.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Повод за моя актуален въпрос е придобилият, за съжаление, обществен резонанс скандал, разразил се след първия тур на балетния конкурс във Варна, а всички ние знаем, не само в тази зала, а и българската общественост, какъв голям и международен престиж има балетният ни конкурс във Варна. Както отбелязаха медиите, "люти обиди и нападки си размениха организатори, членове на журито, участници и техни родители". Това е цитат от почти всички ежедневници, които отразиха скандала на балетния конкурс във Варна.
Въпросът е не само в публичната изява на тлеещи стари конфликти, нито дори в превръщането на скандала около този конкурс от вътрешен вече и в международен. Проблемът засяга далеч по-съществения въпрос - за състоянието и перспективите за развитие на българската култура и в частност на българския балет.
Уважаеми господин министър, за съжаление всички сме свидетели на пагубната тенденция към деление. Имаме дублетни форми в църквата, творческите съюзи, естрадни конкурси. Не бих скрила моя извод, че дублетна форма имаме дори в парламентарната република в лицето на президента. Варненският конкурс само продължава списъка. Всъщност въпросът ми е дали ще завърши този списък с него.
Господин министър, бих желала да информирате и българския парламент, и гражданите, които следят парламентарния контрол, какво прави Министерството на културата, за да преустанови тенденцията към конфронтация в българската култура. Всъщност, тръгвайки от балета, Ви задавам и един малко по-голям въпрос и конкретно за балетния конкурс във Варна: какви мерки смятате да предприемете, или вече сте предприели, във връзка с адресираната до Вас петиция. Предварително Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата професор Иван Маразов - министър на културата.

МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Маринова!
Въпросът Ви е колкото актуален, толкова и по същество. Ще си позволя да разкрия малко от кухнята на актуалното отначало - за т.нар. скандал в международния балетен конкурс, Варна. За да бъдат ясно поставени нещата искам да кажа, че този фестивал се провежда от една частна фондация, която се нарича "Международен балетен конкурс, Варна" и е с председател доц. Емил Димитров. Тя е поела фестивала, след като с протокол N 30 от 25 ноември 1992 г. още на Колегиума на Министерството на културата съгласно т. 6 се прекратява считано от началото, от първия ден на 1993 г., дирекциите "Международен фестивал Софийски музикални седмици" и "Международен балетен конкурс" и - цитирам - не се възразява за създаване на фондации с предмет на дейност, съвпадащ с тази на закритите дирекции, като тези фондации да използуват досегашните имена на дирекциите.
С решение на Варненския окръжен съд от фирмено дело - имам го записано - датата е 26 ноември 1992 г., само един ден след решението на Колегиума на Министерството на културата е създадена фондация "Международен балетен конкурс, Варна", както обявих, с доц. Емил Димитров като глава на фондацията.
Идентичен е случаят, междупрочем и с другите бивши дирекции, които понастоящем са фондации.
В Управителния съвет на тази фондация Министерството на културата няма никакъв представител. Въпреки това ние много тясно си сътрудничим с тази фондация на господин Емил Димитров и независимо от сведенията, които се тиражираха в някои вестници, слава Богу, че тиражите им не са особено големи, министерството е оказало символична помощ. Искам да спомена символичната помощ на министерството от 1 млн. и 800 хил. лева за балетния конкурс, а досега ние нямаме никаква представа, да речем, каква е помощта на самата тази фондация. Това е около съществената част, с която исках да ви запозная относно балетния конкурс, т.е. той въпреки че е изключително важна проява е дело на една частна и независима фондация.
Около скандала - скандалът е зреел сигурно десетилетия. Скандалът се е заформил между примата на българския балет Вера Кирова и доц. Емил Димитров, който е главният организатор на фестивала, изглежда върху творчески въпроси.
Мисля, че излишно се драматизират тези неща, защото сигурно знаете, че в творческите кръгове подобни, да ги наречем, противоречия са нерядко явление. Аз не виждам нищо фатално в това, че една примабалерина може по някакъв начин да възрази, на нея да й се отговори. В края на краищата конкурсът завърши успешно. Бяха раздадени много награди, така че това е един от успешно завършилите международни конкурси точно както беше, да речем, конкурсът за млади оперни певци, където слава Богу, пък нямаше скандали.
Но мога да ви уверя, че нито образът на този конкурс в чужбина, нито образът му в нашата страна и сред участниците, и сред бъдещите участници, и специалисти е пострадал от това. Намирам събитието за общо взето редови инцидент в творческата дейност.
Въпросът обаче, който Вие ми поставихте, госпожо Маринова, има по-голямо, по-обобщаващо значение. Това е въпросът за делението. Аз неведнъж съм казвал и излишно е да подчертавам, че това не е моя позиция, а това е едно от научните определения за културата: културата е поле за комуникации. Единственото деление в това поле може да бъде на кадърни и некадърни. Друго деление в тази културна ситуация аз не познавам.
Създадени са механизми в Министерството на културата, където да се осъществи резултатът от това разделение. Тези механизми са националните експертни комисии, създадени при всички центрове, които разпределят държавната субсидия според качеството на проектите. Естествено е да има доволни, да има недоволни. Естествено е да се сърдим на едни или други критерии. Въпросът е обаче в туй, че ние все още не се грижим достатъчно всички заедно за създаването на някаква обща ценностна система, затова какви трябва да бъдат критериите при оценката на културните постижения и културните ценности.
Отново казвам и заявявам отговорно, че ние правим всичко именно чрез засилването на експертното начало, на самите творци в разпределението на държавната субсидия да осигурим изграждането на естествена йерархична система, т.е. не по чинове, звания и длъжности, а според това кой колко може за прогреса, за напредъка или поне, да не говорим големи думи, за съхраняването на този чудесен потенциал, с който разполага българската култура.
Благодаря Ви за въпроса.
Благодаря Ви, че имах възможност да отправя този призив: всички да работим в едно единно общо усилие за създаване на тази ценностна база, на тази критерийна система.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
Госпожа Маринова има думата.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря на министър проф. Маразов.
Аз наистина нямам съмнения във Вашите заключителни думи, че всички заедно трябва да се опитаме да градим една нова ценностна система в тежките години, в които живее целият български народ, в т.ч. и творците и според мен преди всичко творците.
Разбира се, че вярвам на Вашите думи, но се надявам тези думи да станат и реална практика, защото самият Вие сте творец и знаете колко трудно оцелява българската култура и българската културна общественост. (Шум и реплики от опозицията)
Господин Михайлов, аз не разбирам защо се смеете, след като става въпрос за българската култура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не, става въпрос за провален конкурс! Говорим за проваления конкурс!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Значи, му е смешно, когато става дума за българската култура?!
КЛАРА МАРИНОВА: Да, според господин Михайлов много смешно е да се говори за българската култура от трибуната на Народното събрание.
Аз се надявам, проф. Маразов, че във Вашата бъдеща работа в Министерството на културата...
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Е, няма ли да го избираме за вицепрезидент?! Кажете!
КЛАРА МАРИНОВА: ... за създаването на... (Шум в залата)
Аз се надявам, че бъде вицепрезидент, разбира се. Но докато стане вицепрезидент се надявам, че в Министерството на културата ще имате възможност с тези експертни групи, за които Вие говорихте наистина да се осъществи една реална на практика работа за новата ценностна система и за оцеляването на българските творци и на българската култура.
А колкото до балетния конкурс във Варна, според мен, хубаво би било ако Министерството на културата въпреки че тези конкурси се организират от частни фондации освен със спонсорство да участвува с една по-сериозна методическа и една по-сериозна, бих казала, чисто интелектуална помощ, защото въпреки че скандалът не е така силно разразил се, че да прекрати конкурса, след него има някакво черно петънце върху културната общност на България.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Следват въпросите и питаният към министър-председателя на Република България Жан Виденов.
Питане от народния представител Едвин Сугарев относно правните основания и икономическата целесъобразност за даване на концесия...
Господин Сугарев, имате думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер!
Ще бъда принуден да съкратя малко текста на питането си, за да се вместя във времето.
На 29 март 1996 г. изпълнителният директор на "Топенерджи" Сергей Пашев се е обърнал към Министерския съвет с молба да бъде открита процедура за предоставяне на концесия върху транзитни газопроводи, както вече построени, така и намиращи се в строеж, разширения на транзитните газопроводи, ползуване и разширение на подземното газохранилище - Чирен, както и всички дейности по транспортиране и съхранение на руски природен газ.
Мотивите за исканата концесия се посочват в ред междуправителствени документи, между които и меморандум за по-нататъшните стъпки в горивно-енергийната област, подписана най-вероятно от Вас в Москва на 15 март 1996 г.
Последният документ е напълно неизвестен, както за българската общественост, така и за народните представители. Според молбата за концесия в него изрично е предвидено - цитирам - получаването на концесия от "Топенерджи" както за използуване на съществуващите обекти, така и за построяване и използуване на нови обекти, свързани с пренасянето на газ на територията на Република България. В същата молба се посочва, че меморандумът - цитирам - третира и въпроси за подземните хранилища за природен газ, макар да не се назовава поименно хранилището в Чирен. Този документ на практика означава, че българското правителство е дало предварително съгласие за сключване на концесионен договор върху обекти, които изобщо не подават в изброените в Закона за концесиите като това концесионно отдаване означава милиарди левове загуби годишно и представлява пряка заплаха за националната сигурност на страната.

Искането за предоставяне на концесия от страна на "Топенерджи" предполага максимално предвидения в закона срок от 35 години с възможност за удължаване по реда на закона. То обхваща огромна част от газопроводната мрежа на България заедно с всички нейни съоръжения, както и националното газогранилище в Чирен.
Преди да предрешава с меморандуми даването на тази скандална концесия обаче, оглавяваното от Вас правителство трябва да си отговори на въпроса чия собственост са посочените в искането на "Топенерджи" обекти и какви последствия би имало тяхното отдаване с концесионен договор за икономическата стабилност и националната сигурност на страната. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за концесиите, концесия означава предоставяне на право за ползване само върху обекти, които са публична държавна собственост по смисъла на чл. 17 от Конституцията. Последните са изчерпателно изброени в чл. 18 от Конституцията и газопроводите не са между тях. Този текст от Конституцията е обект и на тълкувателно решение на Конституционния съд от 21 декември 1993 г. Юридическите лица могат да имат само частна собственост и като еднолично търговско дружество "Булгаргаз" ЕАД е титуляр на правото на собственост на всички дълготрайни материални активи, включени в основния му капитал при учредяването му или по-късно.
Следователно газопроводите в България, включени в капитала на "Булгаргаз" са негова частна собственост по смисъла на чл. 17 от Конституцията и не могат да бъдат обект на концесии. Държавата е собственик само на акциите на "Булгаргаз", но не и на конкретните вещи, притежавани от дружеството. Нещо повече, газопроводите са частна собственост на "Булгаргаз" независимо от това дали са включени в уставния му капитал, тъй като с акта на преобразуване на държавна фирма "Булгаргаз" в "Булгаргаз" ЕАД по силата на постановление на Министерския съвет N 31 от 12 май 1993 г. и на основание чл. 17 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия имуществото, стопанисвано и управлявано от държавната фирма, е предоставено в собственост на "Булгаргаз" ЕАД.
Същевременно експертните оценки за икономическия ефект от исканата концесия доказват, че "Булгаргаз" ЕАД ще изгуби за посочения в концесията срок от отдаването на обектите, посочени в т. 1.1.1, 1.1.2 и 1.1.3, близо 1 милиард и 700 милиона щатски долара чиста печалба, което е съответната загуба и за държавата. Отделно България ще изгуби до 2011 година над 70 милиона кубически метра природен газ, която би била приход от транзита за държавното предприятие.
Като се има предвид, че приходите от транзита "Булгаргаз" ЕАД ползва за реинвестиране и изграждане на нови газопроводи, до отдаването на концесия на "Топенерджи" означава пълно блокиране на реинвестициите.
Предвид казаното дотук, аз лично не бих могъл да определя евентуалното даване на концесия на "Топенерджи" при условията, посочени в неговата молба, по друг начин освен като национално предателство.
Във връзка с това се надявам да ми отговорите изчерпателно на следните въпроси:
1. Ще допусне ли българското правителство да бъде предоставена исканата от "Топенерджи" концесия върху построени и строящи се транзитни газопроводи и съоръженията към тях, включително газохранилище Чирен, въпреки противоречията със Закона за концесиите и въпреки загубите, които ще понесе България от това отдаване.
2. Какво е точното съдържание на меморандума за сътрудничество в горивно-енергийната област, подписан на 15 март 1996 г., и какви са основанията за неговото подписване?
3. Не съзнавате ли, че с постепенното изземване на функциите и собствеността на "Булгаргаз" и действията, целящи фактическото му ликвидиране, извършвани от Българо-руското газово дружество "Топенерджи" с преобладаващо частно участие, се поставя цялата българска икономика в зависимост от небългарски интереси - тези на "Реалгазпром" и от корпоративните интереси на частни групировки, тези на "Мултигруп"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Прехвърлихте много времето, но господин Михайлов, този път не протестираше. Нека да няма двойни стандарти.
Има думата министър-председателят Жан виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сугарев, на основание чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите "Топенерджи" АД е подало молба за откриване на процедура по предоставяне на концесия. Тази молба не обвързва Министерския съвет с определено решение, нито пък молителят може да черпи някакви права или привилегии от нея. Молителят е заявил намерение и желание по установения от закона ред да получи концесия. Министерският съвет се е произнесъл по принцип за нейната целесъобразност, но определянето на предмета и обхвата й тепърва предстои в един процес, детайлно описан в Закона за концесиите и правилника за неговото прилагане.
В изложението си, господин Сугарев, застъпвате становището, че съществуващите газопроводи и главните отклонения към тях, които могат да бъдат предмет на евентуална бъдеща концесия, не били публична, а частна собственост на "Булгаргаз" ЕАД и поради това било налице противоречие със Закона за концесиите. Това просто не е вярно. Защото обектите, предмет на концесия, не са изчерпателно изброени в чл. 18 на Конституцията на Република България. Тези обекти са изключителна държавна собственост, но те не изчерпват кръга на обектите публична държавна собственост. Тъкмо в този смисъл, а не в този, който се опитахте да представите, е и Решение N 19 от 1993 г. на Конституционния съд, в което се посочва, цитирам: "Извън обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията, държавата може да има и други вещи като своя публична собственост".
В същия смисъл е и Решение N 2 от 1996 г. на Конституционния съд по конституционно дело, предизвикано, ако си спомняте, и с Вашия подпис, само че завършило неуспешно за Вас.
С влизането на закона за концесиите в сила на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 2 от същия закон магистралните газопроводи и главните отклонения към тях са обявени за обекти публична държавна собственост. Това се отнася не само за съществуващите такива, но и за бъдещите обекти от този вид. В подкрепа на това становище е и текстът на чл. 3, ал. 1 от Закона за концесиите. Впрочем същият този извод може да бъде направен и като се има предвид характерът на публичната държавна собственост. Титуляр на правото на собственост върху магистралните газопроводи и главните отклонения към тях може да бъде само държавата.
Член 7, ал. 1 в наскороприетия Закон за държавната собственост прогласи, че имотите и вещите, публична държавна собственост, не могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права, както и да се придобиват по давност. Не е възможно вещи от един и същи вид да имат едновременно характер и на публична, и на частна собственост. Това е очевидно за всички.
Изводът, господин Сугараев, е, че поради посочените причини "Булгаргаз" ЕАД не притежава право на собственост върху магистралните газопроводи и главните отклонения от тях. А би следвало да се има предвид също, че при преобразуването на "Булгаргаз" ЕАД не съществуваше законова уредба, определяща кръга от вещи публична държавна собственост. Към настоящия момент "Булгаргаз" ЕАД е титуляр на особено право на ползване върху посочените обекти и това е всичко.
Концесията, господин Сугарев, е правен инструмент, с който се цели да се осъществи идеята за привличане на частни български и чуждестранни инвестиции за изграждане на крупни инфраструктурни обекти в публичния сектор, без за това да се натоварва държавния бюджет. Това - от една страна. От друга страна, изградените обекти по силата на самия Закон за концесиите да стават публична държавна собственост. Това е и международно утвърдилата се практика при изграждането на такъв тип обекти и при модернизацията на съществуващите такива в публичния сектор.

Така че напълно необосновани са посочените в питането ви суми за пропуснати ползи на държавата. Тези данни не са подкрепени с никакви анализи и разчети. Не бихте могли да имате основание за съмнения в перфектността на действията, свързани с определянето на предмета и срока на концесията, размера на концесионното възнаграждение, както и другите условия по предоставянето на концесията, поради простия факт, че по такива въпроси страните се споразумяват едва след като е извършена цялата концесионна процедура. А това все още не е станало, само е взето решение от компетентния орган за учредяване на концесия, която, забележете, трябва да е влязло в сила, за да може да породи желаните правни последици и да стартира съответната процедура.
По конкретно зададените от вас въпроси ще отговоря следното.
Това правителство няма да допусне учредяването на договори за отдаване на обекти на концесия в противоречие със Закона на концесиите, на което е автор. Напротив, ще следи стриктно предстоящото отдаване на концесия на обекти и разрешения за дейности да следва закона, да отстоява националния интерес и да носи максимална икономическа изгода на страната.
Не приемаме критика, камо ли пък упреци, да не говорим за обвинения, за нарушение на Закона за концесиите от страна на хора като вас, които са негови принципиални противници. Явно, много биха се надявали това да става било хаотично - тоя вид дейност, било на базата на толкова любимия ви Закон за приватизация.
Газификацията на страните от Балканския полуостров е изключително предизвикателство на времето, в което живеем. Това мащабно регионално начинание предоставя на българската държава уникални възможности за утвърждаване на нейното място и ключова роля на Балканите в този отрасъл. Правителството няма право, няма и намерения да проиграе такъв шанс.
Категорично не споделям мнението ви, че присъствието на руското акционерно общество "Газпром" в смесеното дружество "Топенерджи" щяло да постави цялата българска икономика в зависимост от небългарски интереси. "Газпром" е една огромна по своите мащаби и намерения компания, която следва да бъде третирана като крупен чуждестранен инвеститор с изключително сериозен проект за нашата страна и за нейното бъдеще. С него трябва да се преговаря по правилата, с цялото необходимо уважение и самоуважение между сериозни партньори.
Радвам се, че пропагандистката конюнктура при създаването на акционерното дружество "Топенерджи" постепенно отстъпи пред аргументите на държавната и бизнес логиката. Приемането на Закона за концесиите позволи този мащабен за страната ни проект постепенно да придобие ясни правни и икономически очертания.
Що се отнася до меморандума за по-нататъшните стъпки по активизиране на руско-българското сътрудничество в горивно-енергийната област, той беше подписан от председателя на правителството на Руската федерация Виктор Черномирдин и от мен, в качеството ми на министър-председател на Република България, на 15 март 1996 г. в Москва. Лично аз уведомих за това българската преса. Това е направено стриктно в рамките на законовите ми права.
Меморандумът няма качество на договор и няма задължителен характер. Той се подписва главно, за да очертае една рамка на намерения за взаимоотношения между две или няколко страни. Така че предварително съгласие за сключване на концесионен договор с един меморандум не би могло да се даде. То би било недействително. Съгласно българското законодателство процедурата по предоставяне на концесия е строго регламентирана и изисква следните последователни действия:
- осъществяване на детайлни анализи - правен, икономически, социален и екологичен;
- съгласуване на условията, при които ще бъде предоставена концесията във всички заинтересовани министерства и ведомства;
- решение на Министерския съвет, относно предложението за концесия, съгласно чл. 7 от Закона за концесиите.
И накрая
- решение, относно спечелилия конкурса за концесия кандидат, съобразно чл. 18 от Закона за концесиите.
Виждате, че окончателното решение предстои.
А що се отнася до меморандума, основания за подписването му са необходимостта от продължаване на взаимноизгодното сътрудничество при доставката на руски природен газ за нуждите на Република България и проявения от страните взаимен интерес за развитието на мощностите за транзит на руски природен газ през територията на страната до съседните балкански държави.
В меморандума двете страни констатират факта на създаване на акционерното дружество "Топенерджи". При строителството на нови транзитни газопроводи са обсъдени възможностите за предоставяне на митнически данъчни облекчения при реинвестиране на печалбата във възпроизводство на транспортните мощности, в рамките на законодателството на двете страни. И това наистина може да бъде направено, в рамките на действащото българско законодателство, след влизане в сила на промените в Закона за печалбата.
В меморандума правителствените ръководители потвърждават намерението на своите две страни да продължат сътрудничеството в областта на доставката на руски природен газ за Република България и след изтичане на срока на ямбургското споразумение.
Меморандумът от 15 март 1996 г. не е бил предложен на вниманието на Народното събрание, тъй като той няма задължителен характер и не изисква ратификация. Толкова по зададените от вас конкретни въпроси.
Накрая искам да подчертая, че правителството разполага с добър инструмент за защита значението и ролята на националния газов оператор "Булгаргаз" ЕАД. Съвършено неоснователно ни приписвате някакво намерение тая фирма да бъде отслабвана.
От една страна държавното дружество е един от основните акционери в проектната компания за концесия, тоест в "Топенерджи". Подготвяйки концесионната схема правителствените експерти разработват едновременно и варианти за увеличаване на акционерния дял и ролята на националния газов оператор в дружеството, кандидат за концесия по транзитните газопроводи, а именно - "Булгаргаз".
От друга страна, с влизане в сила на Закона за общинската собственост се поставят основите и за общинската концесионна практика. А това означава и за газификацията на населените места, коята трябва да спре сегашният си стихиен ход.
Концесионната схема по транзита - държавна собственост върху националния газов оператор и концесионни схеми по местната газификация, са елементите на макрокартината в газификацията на България. Тяхното правно и икономическо детайлизиране, създаването на ефективно работещи схеми изискват сериозно внимание и отговорност от страна на Министерския съвет. Правителството не може да допусне българската икономика в горивно-енергийния отрасъл да стават заложници на частни и чужди или местни интереси. Няма и никакво намерение да го прави. Това важи в пълна сила за публичния сектор и за инфраструктурата. Гаранция за това е Законът за концесиите. Българското правителство следва ясна национална политика по отношение на енергийните ресурси и същевременно осъзнава все по-голямата стратегическа роля, която България ще играе в горивно-енергийния сектор на Балканите. А това означава и изискване от всички политици и от всички държавници по-голяма национална и политическа отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Господин Сугарев, имате думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Точно политическата отговорност ме кара да ви задавам такива въпроси. Радващо е, че отчитате снижаване на политическата конюнктурност при развитието на дейностите и при учредяването на "Топенерджи". Ако това се изразява в полза на бизнеса, разбира се, единствено със замяната на Андрей Луканов със самия президент на групировката "Мултигруп" Илия Павлов - добре. Това си е ваш проблем. Но мнението ви, че транзитните газопроводи, изградени и експлоатирани до този момент от "Булгаргаз" ЕАД са публична държавна собственост е юридически уязвимо. Нямам време сега да развивам по-подробно тази аргументация, която междупрочем ви е дадена от самия "Булгаргаз".
Моите два въпроса:
В медиите бяха публикувани изявления на президента на РАО "Газпром" - Рем Вяхирев, че при искането за концесия върху транзитните газопроводи ще бъде поискано намаление на транзитната такса от 8 на 4 на сто. Вашето правителство ще се съгласи ли на подобни условия?
И вторият въпрос - при откритата вече процедура за даване на концесия, вашето правителство ще се съобрази ли с отрицателното становище на "Булгаргаз" ЕАД, подкрепено от прецизни юридически и икономически експертизи? Вие би трябвало да ги имате тези неща. Ако ги нямате, поискайте ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Виденов да отговори на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Запознати сме не само аз, но и цялото правителство с всички становища по молбата за предоставяне на концесия, отправена от "Топенерджи" АД, включително със становището на "Булгаргаз". Становището на "Булгаргаз" е мнообразно. В него са включени отговори на редица подвъпроси. Един от тях, по който действително "Булгаргаз" има отрицателно становище е конкретно използването на подземното газохранилище в Чирен. Аргументите на "Булгаргаз" за това му отрицателно становище по конкретен въпрос, свързан с концесията, се аргументира с началото на проучвателни, а в последствие на инвестиционни дейности, именно в това подземно газохранилище.
Самият "Булгаргаз" в своето становище, по повод искането за концесия, дебело подчертава, че всеки проект за транзит на газ през територията на Република България би трябвало да е свързан с голямо, значително по мащаби, подземно газохранилище. И че в противен случай, той не би могъл да действа, или, ако действа този транзитен проект, би могъл да се отразява пагубно върху снабдяването с газ на българските потребители.


Нещо повече, в становището на "Булгаргаз" дебело се подчертава, че за страна като България, през която минава евентуален транзит на газ е много изгодно на нейната територия именно да се разполага подобен дългогодишен компенсатор на транзитните доставки на газ. Единствените съображения на "Булгаргаз" са свързани с големите инвестиции, които той влага в точно това подземно газохранилище и с желанието му то да бъде използвано главно за нуждите на доста проблематичното снабдяване с газ на българските потребители под ръководството на диспечерския център именно на "Булгаргаз".
Това е теза, с която може да се спори, тя е обект на професионален дебат и по нея може да се вземе политическо решение едва след изясняване на всички възможни подходи.
Трябва да подчертая, че на територията на Република България има и други възможности за развитие на големи подземни газохранилища, изпълняващи характера на дългогодишни компенсатори при транзита на газ през територията на Република България. Естествено правителството трябва да прецени дали да влага огромни средства не пряко, но чрез своите представители в "Топенерджи", ако тя получи концесия за транзитирането на газ, в подобни нови обекти или по-изгодното е да се използва съществуващият. Може ли това да се съвмести с интересите на българските потребители или не? Изгодно ли е това и на българския газооператор в лицето на "Булгаргаз" или не?
Всъщност това е частичен отговор и на първия Ви въпрос, господин Сугарев, как ще се отнесе правителството към искането за намаляване на транзитната такса, отправена от ръководството на "Газпром".
Това искане е аргументирано. То не е един каприз към българската страна и не е опит за диктат. То се аргументира с това, че към момента на сключването на Междуправителственото споразумение за транзитиране на газ през българска територия се е имало предвид, че газопроводите биха могли да станат собственост на руския доставчик или на смесеното дружество, което ще управлява транзита.
С влизането в сила на Закона за концесиите и с произнасянето на Конституционния съд по този въпрос става пределно ясно, че единственият възможен режим на транзитиране на газ през българската територия и статут на собственост върху транзитните газопроводи е концесионният. Това може да бъде аргумент за искане за намаляване на транзитната такса. Още повече, че трябва да се дострояват и газопреносни станции и газопреносни тръбопроводи. Това трябва да бъде отчетено, доколкото ще бъде свързано с изразходване на значителни средства и от страна на "Газпром". Дали трябва решението да се намери чрез намаляване на транзитната такса, е отделен въпрос. Нашето предложение до руските партньори е решението да се търси главно чрез данъчни и митнически преференции.
С приемането на промяната в Закона за печалбата ние имаме много сериозни аргументи да отстояваме тази своя позиция. Аз мисля, че ще бъде от полза и за депутатите да погледнат цялото развитие на този проект, който е изключително важен за България, от гледна точка на всички тези нови закони и промени в законодателството, които правим през последните години. Ако направите това, ясно ще се убедите, че българското правителство няма никаква друга цел, освен този проект да се реализира и второ, той да се реализира с максимална изгода за българската страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Сугарев има думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Вие не бяхте съвсем искрен по отношение на това какви са възраженията на "Булгаргаз". Те са срещу много аспекти на концесията, а искането за газохранилището, което междупрочем би трябвало да осигурява и баланса на газоподаването през различните сезони. Това е сериозен проблем на националната ни сигурност включително.
Що се отнася до Вашия отговор, аз не можах да получа категоричен отговор на въпроса: ще отстъпи ли българското правителство от 8 на 4 на сто? Това са огромни суми, господин премиер! Не е проблемът в това, че някога някой е обещавал на "Газпром" да получи в собственост газопроводите, което междупрочем нееднократно отричахте в тази зала. Проблемът е в това, че става дума за огромни суми и огромни печалби, които ще бъдат отнети от държавата. Междупрочем сумата, която Ви цитирах, фигурира също и в прогнозите на "Булгаргаз" ЕАД. Затова сериозно трябва да се замислите.
Аз вярвам, че Вие ще отстоявате българските интереси по отношение на даването на тази концесия, но също така съзнавам, че сте подложен на огромен натиск от страна на "Газпром", от страна на "Мултигруп", от всякакви други страни и трудно ще устоите. Да се надявам, че ще успеете да го постигнете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Актуален въпрос от народните представители Стоян Райчевски и Надежда Михайлова относно състоянието на "Нефтохим" - Бургас.
Госпожа Михайлова, имате думата.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин министър-председател! Нашият въпрос към Вас се отнася до състоянието на "Нефтохим" - Бургас, който, както се знае, е под пряко подчинение на Министерския съвет.
Нефтохимическото производство е структуроопределящо за региона на Бургас. Състоянието на рафинерията се влошава постоянно, което тревожи основателно както хилядите работещи в нея, така и обществеността на град Бургас.
Само скандалната бартерна сделка на "Нефтохим" със сръбската "Югопетрол" за доставката на пшеница срещу газьол донесе 20 млн.долара загуба за рафинерията, тъй като тя внасяше зърното по 220 долара на тон и биваше заставена да го продава по 150 долара на тон.
Моят въпрос към Вас е: "Нефтохим" ли трябва да компенсира грешките на правителството, предизвикали зърнената криза в България?
И има ли правителството, господин министър-председателю, програма за стабилизиране състоянието на "Нефтохим" - Бургас? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Госпожо Михайлова, господин Райчевски! Не създавайте погрешното впечатление, че "Нефтохим" - Бургас е на пряко оперативно управление от страна на Министерския съвет. Министерският съвет изпълнява функциите на принципал спрямо държавната собственост в "Нефтохим" и това е нещо съвършено друго. Свързано е преди всичко с оня член от Постановление N 7 от 1994 г., в което се предвижда големи държавни фирми, които участват в реализацията на междуправителствени споразумения, за "Нефтохим" това е проектът за евентуалния трансбалкански нефтопровод, да бъдат под контрола на правителството то да изпълнява функциите на принципал спрямо него.
Както ви е известно "Нефтохим" ЕАД е търговско дружество. То има пълното право, независимо кой му е принципалът, да осъществява търговски сделки по своя преценка и при търговски условия, каквито страните са си договорили. Правителството, пък и останалите принципали - министерства и други ведомства, не се меси в тази им дейност, нито им определя цените, нито им иззема печалбите, нито пък им покрива евентуалните загуби.
Така че нямам намерение да събирам каквато и да е информация за конкретни търговски сделки, включително за това, което цитирахте, размяна на пшеница срещу дизелово гориво - информация, която е фирмена тайна по всички действащи български закони. Мога да ви предоставя всички митнически данни, но те и без друго са открити.
Те сочат, че до 20 юли 1996 г. изнесените количества дизелово гориво са изпреварвали внесените количества пшеница. След тази дата съотношението се променя и в момента са изравнени с тенденция към изпреварване на вноса. Така че не би трябвало да има трудности и загуби за "Нефтохим".
Всъщност Вие тук споменавате някакви фантастични загуби, които не издържат елементарна проверка. Общата цена на изнесеното количество дизелово гориво в долари е по-ниска от цитираната от Вас загуба от 20 млн.долара. При споменатата ценова разлика от 70 долара на тон "Нефтохим" би трябвало да е изнесъл, за да натрупа тази загуба, 286 хил.т дизелово гориво. Това е размер няколко пъти по-голям от изобщо изнасяното.
Така че нека си спестим фантасмагориите. Ако искате точни данни, обърнете се към митническата статистика и ще видите, че става дума за обичайни външнотърговски сделки, по които дружествата си преценяват относно изгодата, която най-малкото пък може да цели компенсирането на каквито и да било грешки на правителството.



Що се отнася до финансовите проблеми на "Нефтохим", те са сериозни, но не са неочаквани и не са породени от външно-търговската дейност на дружеството, а от тежките сътресения на валутния пазар през последните месеци. От разликите в курса на щатската валута към българския лев през последните няколко месеца "Нефтохим" действително натрупа загуби. С влязлата в сила нова методика за определяне цените на течните горива, очакванията са, че този гигант на българската индустрия в кратки срокове ще успее да преодолее този проблем.
Съветът на директорите на дружеството обсъди и прие окончателно стратегия за развитие на дружеството за периода 1996 - 2005 година. Аз съм запознат предварително с нея. Тя включва три главни направления: гарантиране на условия за преминаване към производство на безоловни бензини; постигане на ефективна дълбочинна преработка на нефт до 9 милиона тона годишно, и създаване на съвместни предприятия за преработка на етилен и пропилен, привличане на чужди капитали, модернизиране на производството на ароматни въглеводороди и така нататък. Внесена е докладна записка до принципала - Министерски съвет по този въпрос, която предстои да бъде разгледана.
Така че от казаното става ясно, че Министерският съвет, упражняващ правата на принципал, следи отблизо работата и развитието на дружеството. При нужда взима съответните решения, без да му се меси в оперативната работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Райчевски.
ИВАН КОСТОВ (от място): А кой плаща зърното на "Нефтохим" не се разбра.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Ние не сме доволни от отговора на министър-председателя поради няколко причини. Много странно звучи това, че правителството, което той ръководи, като че ли не се интересува от това какво става в "Нефтохим". Ами, кой застави "Нефтохим" да сключва такава сделка, от която понася толкова загуби? Ние искахме да чуем има ли и други такива сделки, които да са сключени и предстоят ли нови такива бартерни сделки? Знаем вече, че една такава се изпълнява. От Бургаското пристанище се товарят гранули срещу румънско зърно.
След като Вие отговорихте по въпроси, които не Ви питахме, аз си позволявам да Ви обърна внимание, че ние очакваме отговори на някои други проблеми, които са свързани с "Нефтохим", защото въпросът ни беше комплексен. Предвиждате ли някакви инвестиции за него, защото след три години при тези технологии този завод ще рухне, а той формира голяма част от бюджета. Очакваме да чуем от Вас и за ролята на Вашия съветник Жеглов във връзка със скандалната валутна сделка между "Нефтохим" и "Биохим". Не ни казахте още и за вашите намерения да обвържете "Нефтохим" с българо-руското дружество "Топенерджи" и ред други въпроси. Но явно този проблем Вас като че ли не Ви интересува. Но когато формирахте бюджета на община Бургас, пряко засегната от опасната екологична обстановка, създадена от нефта от завода, Вашето правителство какво предвиди? Предвиди да изтегли над 90 милиона лева от общинския бюджет, вместо да добави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Следва актуален въпрос от народния представител Георги Дилков относно проблемите в Авиокомпания "Балкан".
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин министър-председател, в навечерието на второто четене на Проектозакона за актуализация на републиканския бюджет за настоящата 1996 г. и във връзка със сериозните проблеми в Авиокомпания "Балкан" моля да ми отговорите на следните актуални въпроси:
Иска ли правителството на Република България страната ни да има национален превозвач в лицето на Авиокомпания "Балкан"?
Как, от кого и с какви срества ще се решат проблемите, свързани с поддръжката и обновяването на самолетния парк на авиокомпанията?
И трето, по какъв начин конкретно възнамерява правителството да реши проблема с изключително тежкото финансово състояние на авиокомпанията?
Надявам се, въпреки че въпросите са кратки, ще получа точен и компетентен отговор по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много Ви благодаря. Уникален случай на кратко задаване.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Дилков, несериозно звучи въпросът иска ли правителството на Република България да съществува национален превозвач в лицето на Авиокомпания "Балкан".
Естествено, че иска. Нещо повече, длъжно е да се бори за оцеляването на националния превозвач. Но вярвам, сам знаете, колко трудни са тези битки и колко често те биват губещи в различни страни на света.
Всички стъпки на сегашното правителство, ако сте ги проследили внимателно, са в посока към максимална подкрепа на авиокомпанията. Правителството на три свои заседания в края на 1995 г. и началото на 1996 г. подробно обсъди въпросите за икономическото и финансовото състояние на Авиокомпания "Балкан" и възможностите за нейното стабилизиране. В резултат на това и вследствие на разработените оздравителни програми за петте месеца на 1996 г. се очерта тенденция за постепенно подобряване на резултатите от основната и допълнителните дейности. Броят на превозените пътници е увеличен с 4 на сто, загубата от основна дейност е намалена с 1 милион 558 хиляди щатски долара, а общо загубата е намалена с 1 милион 202 хиляди щатски долара.
Би трябвало да зададете, господин Дилков, кой и защо доведе Авиокомпания "Балкан" до тежкото финансово състояние, защото то не е преодоляно и в момента и трудно може да бъде преодоляно много бързо. (Реплики от опозицията: "СДС")
Аз все пак ще припомня. Загубите на Авиокомпания "Балкан" са натрупани през периода от началото на 1991 до началото на 1995 г. Това са данните по документи, а те са свързани с реални факти от живота. Тогава бяха наети 9 самолета без каквато и да е яснота за тяхната ефективна експлоатация. Договорите са сключени при тогавашното ръководство на Авиокомпания "Балкан". То не се е ръководило пряко от "Раковски" 134, а както ми подхвърлят от дясната страна на залата, но пък председател на Съвета на директорите е бил народният представител господин Васил Гоцев.
През декември 1995 г. специална комисия на Министерство на транспорта извърши проверка по условията на договорите. Материалите са предоставени на вниманието на Националната служба за сигурност и на прокуратурата и с това спирам коментара по тях.
С наемането на тези 9 самолета чувствително е увеличен самолетният парк в сравнение с реалните нужди на авиокомпанията, в резултат на което непълноценно са били използвани собствените самолети. Периодът на наемането на тези самолети съвпада и с периода на рецесия в световния авиационен пазар, което е създало условия за допълнително увеличаване на загубата.
Друга причина за натрупаните загуби е прекалено голямото внимание, което се е отделяло през периода 1992 - 1994 г. на приватизирането на авиокомпанията. Процедурата по приватизация беше открита през 1992 г. и беше прекратена с Решение N 233 на Министерския съвет от 24 януари 1995 г. на първото му заседание в новия състав и аз се гордея с това решение. Безумие е този вид приватизация, която беше осъществявана, може да се каже и неосъществявана, всъщност каквото си искате можете да кажете, защото това беше един пълен хаос.
Ще припомня още един факт. През 1990 - 1991 г. бившето Стопанско обединение БГА при формирането на новоизграждащите се от неговото разделяне фирми, им прехвърли само активите, а всички пасиви останаха за авиокомпанията.
Да, признавам, с Решение N 480 на Министерския съвет от 14 май Авиокомпания "Балкан" е поставена в режим на финансово оздравяване. Това не говори нищо добро за сегашното й състояние. На този етап Авиокомпания "Балкан" следва да докаже възможностите си за оцеляване без да получава инвестиционни кредити, като преразгледа съществуващия самолетен парк с тенденция за неговото намаляване, оптимизиране, унифициране както по отношение на ползваните под аренда самолети, така и по отношение на собствените си.
Успоредно с това, фирмата задължително трябва да анализира и преразгледа съществуващата мрежа от редовни международни линии и да преустанови изпълнението на полети до пунктове, оперирането с които през последните години е носило само загуби. А това са немалко дестинации, прекратяването на полетите, до които няма да окаже съществено влияние на мрежата от редовни международни линии на авиокомпанията и няма да се отрази отрицателно на превозването както на локалния, така и на транзитния поток. Отнася се за пунктове главно в Близкия Изток и в Северна Европа. Този процес неминуемо ще бъде свързан с определени социални напрежения, но засега това е единственото възможно разрешение за доказване жизнеспособността на авиокоманията в периода на финансово оздравяване, което ще й даде възможност, евентуално, да увеличи в бъдеще честотите по съществуващите и да открие нови линии.

Искам дебело да подчертая - не искам да създавам никакви излишни илюзии: съдбата на авиокомпанията е под заплаха. Тя трябва да положи огромни усилия и правителството тук само може да помага, но не и да предрешава, за да излезе от обстановката на финансова катастрофа.
Авиокомпанията има да решава и друг сериозен проблем - да намали загубата си от финансовата дейност, свързана с обслужването на взетите кредити, лихвите по които надхвърлят 50 на сто от годишните загуби на авиокомпанията в момента. В резултат на отпусната от правителството финансова помощ и предоговорените от страна на авиокомпанията неизплатени кредити, икономическото състояние на фирмата донякъде се стабилизира. Независимо от това, предстои да бъдат извършени още редица конкретни действия за намаляване и ликвидиране на загуби от основна дейност, като частична продажба на дълготрайни материални активи, осъществяване на съвместна дейност, кетъринг, на взаимно обслужване и други, обособяване на отделни дейност и на самостоятелна стопанска сметка. В това отношение немалко е направено и при доказан икономически ефект същите ще бъдат отделени като самостоятелни юридически лица. Тези мерки се очаква да допринесат за постигане на цитиране на по-горе цели, макар и в по-малък мащаб.
И не на последно място трябва да посоча, че работата на авиокомпанията е неразривно свързана с летище "София". Планираното разширяване и модернизация на летище "София" чрез нови пътнически и карго терминали значително ще повиши ефективността и качеството на транспортните услуги и ще допринесе за увеличаване на броя на превозените пътници и обслужени товари от авиокомпания "Балкан".
С една дума, борбата за оцеляването на националния авиопревозвач е трудна и трябва да се води с общи усилия преди всичко на самата авиокомпания с помощта на правителството, но и с помощта на общественото мнение. Така че ви призовавам като депутати да спомогнете за неговото формиране именно в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Като Ви благодаря за отговора, който Вие разширихте - и това е добре - с проблемите на летището, струва ми се, че така както не съм политизирал въпросите, не би трябвало и Вие да политизирате отговора. В случая Вие сте вече от година и половина министър-председател. Аз исках да чуя какво е Вашето становище и какво сте направили. Разбрах, че са проведени три съвещания по проблема, но очевидно само със съвещания финансовите проблеми, особено и проблемите по обновяването на парка не биха могли да се решат.
Истината е, че Вие поставихте въпроса, че и правителството ще съдействува, но го оставяте в ръцете на авиокомпанията, а те са държавни служители, те са служители на това правителство. Затова бих искал да направите на практика нещо повече от това, което обещахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос е от народния представител Владислав Костов: относно очакваната реколта на зърното и осигуряване на националните потребности.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! С тревога следим проблема с хляба - катастрофата, в която се намираме с осигуряването на най-жизнено необходимия хранителен продукт. Осигуряването както на хляба, така и на фуражите продължава да бъде изключително трудно и се осъществява с необичайни за мирно време мерки на изпълнителната власт. В много населени места е въведен режим на оскъдни дажби на хляб.
ИВАН КОСТОВ (от място): В Белово е 250 грама.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Напоследък дори се съобщава, че е въведена дажба от 150 грама в Брезнишко. На други места пък снабдяването е нередовно и недостатъчно и предизвиква брожение и конфликти в населението.
Успоредно с това качеството на хляба се влошава, а цените му растат непрекъснато. Имаме впечатлението дори, че неконтролирано поначало растат. В печата се появяват вече данни, че 1 кг бял хляб достига 80 лева!
Вие лично с насмешка и сарказъм посрещнахте нашите предупреждения още в края на миналата година за наличието на зърнена криза и не възприехте навременните ни предложения за пътищата за преодоляването на тази криза. Заради тази ваша недалновидност и самонадеяност, господин министър-председател, целият народ сега плаща жестока цена.
За съжаление информациите, които получаваме за очакваната реколта за 1996 г. са не по-малко тревожни. Те са подкрепени и от изявления на най-отговорни лица от Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Очертава се производството на зърно в резултат на некадърността на изпълнителната власт и главно липсата на адекватна земеделска политика да бъде значително под нивото на обичайните потребности. В това отношение особено голяма ще бъде и необвръзката с хлебна пшеница.
За осигуряването на потребности от зърно за изхранване на населението, зърно за посев, за възстановяване на държавния резерв, както и за фуражни цели, ще бъде необходимо да се извърши внос на значителни количества зърно. Този наложителен внос ще изисква разходването на огромни за нашите мащаби валутни ресурси.
Уважаеми господин министър-председател, в изложението си аз не боравех с числа, тъй като се надявам това да направите Вие, отговаряйки на следните мои въпроси:
1. Каква е очакваната реколта на зърното, в т.ч. и на хлебна пшеница?
2. Как ще бъдат обезпечени националните потребности от зърно, в т.ч. и от хлебна пшеница?
3. Какви количества зърно и хлебна пшеница в т.ч. ще бъде необходимо да бъдат внесени и с какви средства ще бъде осигурено заплащането на вноса на тези количества?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Костов, нека в началото да Ви поправя по един много важен въпрос. Предупрежденията, за които говорите, се отнасяха не за бъдещата селскостопанска година, в която сега се намираме. Те се отнасяха за миналата и основно по въпроса за външнотърговския режим през 1995 г. Тия т.нар. предупреждения с нищо не помогнаха за решаването на тоя проблем. По-скоро го завоалираха, защото и тогава ви казах: не е външнотърговски проблемът на българското зърнопроизводство. Той е производствен, до голяма степен ценови, инвестиционен, финансов. (Реплики от СДС)
Радвам се, че отчитате това нещо, въпреки че открито не го признавате и сте насочили въпросите си именно към това. Само че въпросите Ви са така формулирани, сякаш тоя отрасъл е държавен, сякаш в него властвуват някакви АПК. Новите кооперации просто не са това. И ликвидатори не властвуват вече поне от две години и слава Богу!
ИВАН КОСТОВ (от място): А има тричленки... (Реплики от СДС)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: А иначе Ви благодаря за конкретните въпроси и ще се постарая да им дам конкретни отговори.
По първия въпрос - за очакваната реколта от зърно: прогнозната информация на Министерството на земеделието и хранителната промишленост за производството на основните зърнени култури не е тайна за никого. Аз Ви препоръчвам да я получите в министерството. Тя сочи, че се очаква да се получат около 3 млн. 750 хил. тона зърно, в т.ч. 1 млн. 850 хил. тона хлебна пшеница. Тази неблагоприятна прогноза се потвърждава от досегашния ход на кампанията по прибирането на пшеницата и ечемика. Към 24 юли са ожънати над 90 на сто от площите с ечемик и над 60 на сто от площите, засети с пшеница. Те потвърждават тази прогноза.


По въпроса за обезпечаване потребностите от зърно. В Министерството на земеделието и хранителната промишленост е разработен прогнозен баланс за хлебното и фуражното зърно за стопанската 1996-1997 г. Общият размер на вътрешните потребности от зърно са за около 5 млн. и 306 хил.т общо за хляб и за фураж. Общото очаквано производство, както казах, е около 3 млн. и 750 хил.тона. Следователно - прав сте - очаква се недостиг на зърно около 1 млн. и 549 хил.т, в това число около половин милион тона хлебно зърно. Предвижда се този недостиг да бъде осигурен чрез внос. Вносът на около 500 хил.т хлебна пшеница е задача на държавата. Нейното разрешаване - на тази задача - не е лесно предвид двойно по-ниските вътрешни цени на зърното в сравнение с международните. До съвсем неотдавна това съотношение бе 1:5, дори 1:6.
Това, за което опозицията ежечасно клейми като драстично и произволно повишаване на цените на хляба - Вие също го споменахте във Вашия въпрос - е всъщност неумолимият икономически процес за сближаване на вътрешните цени към международните в една открита икономическа система, каквато е българската от десетилетия. Правителството не натрапва този процес, то се стреми да го регулира, да го сдържа, да го ограничава и по темпове, и по мащаби, за да бъде този процес социално поносим. И ние правим всичко това с ясното разбиране, че затрудняваме вноса на зърно, което за първи път от много години насам е неизбежно. И не толкова поради лошата стопанска година, колкото заради натрупаните след годините ликвидация проблеми. Така че никой не дава правото на опозицията едновременно да вдига популистки лозунги за хляб едва ли не от 2,00 лв. и да ни командва как да го внасяме от чужбина, а най-малкото Вие имате морално право. (Реплики в блока на СДС)
По третия въпрос - за необходимите средства за внос. Хлебното зърно - повтарям, хлебното - ще се внася чрез осигуряване на кредитни линии от външни кредитори, за които се водят разговори и са предприети конкретни действия чрез представители от страни на Европейската общност и други страни. Съответни предложения вече са представени на вниманието на народните представители. Не е изключено да се търси внос чрез бартер на търсена продукция, произведена в България, главно селскостопанска.
Значителна част от вноса, която е нужна за попълване на държавния резерв, ще се покрие по съответния законов ред по линията на бюджета.
Що се отнася до фуражното зърно, то за репродуктивните бази и за крупните държавни предприятия се търсят възможности да се осигури внос от държавата при същите условия, въпреки че прав беше Едвин Сугарев при един от предишните въпроси - това най-малкото не е задължение на държавата. Те са самостоятелни стопански обекти, имащи права и на собственост. На предприемачите и на фермерите ще окажем съдействие чрез облекчаване на митническия режим да си осигурят недостигащото им количество зърно за внос.
Трябва ясно да се разбере, че зърненият отрасъл - повтарям - е силно приватизиран. Държавата и в момента поема спрямо него много повече ангажименти, отколкото предполага съвсем ограниченото й място в този отрасъл и собствеността върху неговите производствени мощности. Тя естествено не може да поеме всички ангажименти.
По мое разбиране всички тези изключително важни въпроси трябва да се уредят със специален Закон за зърното, много по-сериозен, много по-детайлизиран, много по-мащабен от други подобни закони, примерно този за тютюна.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): И да има обратна сила.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Министерският съвет упорито работи над такъв проект. Трудностите от всякакъв характер са изключително големи и многобройни. Ще бъдем благодарни за помощта и дори за отделни идеи на депутати от всички парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Костов, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, аз не мога да се съглася с Вашите квалификации, които давате в началото на Вашия отговор. Защото и в момента земеделието продължава да си бъде своего рода държавен отрасъл. Защото Вие го ръководите - Вие и Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Защо го ръководите? Защото нито собствеността сте върнали на легитимните собственици, нито са създадени структурите, а продължавате Вие и Вашите земеделски идеолози да насаждате определен колхозен тип стопанисване и земевладение. С това доникъде няма да стигне нашето земеделие и само криза след криза. Това е цикличният характер за това, че Вие нямате идея как земеделието да стане такова, каквото е във всички нормални държави с развита икономика. Вие търсите земеделието да се развива по някакъв азиатски начин, някакъв полуфеодален, приоритет на късния феодализъм.
Ето затова ще си говорим, докато сте на власт - за циклични кризи в земеделието и за недохранването и на добитъка, и на народа, който никога не го е имало.
Благодаря Ви за информацията, която поднесохте - баланса. За първи път нашият народ чува, че действително 1 млн. и 500 хил.т - кръгло говоря - не стига от реколтата 1996 г. Обаче аз не разбрах вътре включен ли е и държавният резерв, който трябва да бъде възстановен, който беше изпомпан досега? Оттам се черпеха също така ресурси за хляба и за фуражите. Затова смятам, че ако не се включва държавният резерв, ако включим и държавния резерв, тогава цифрата значително ще се увеличи. Не искам да я споменавам, защото тази цифра е под друг режим. Но за всичко това е необходима валута. Само с кредитните линии и с бартерните сделки едва ли ще се осъществи осигуряването, като знаем, че в момента докарана в Бургас тази пшеница заедно със застраховката и с фрахта, ще струва над 200 долара и то значително над 200 долара тона. Това ще рече, че целият валутен ресурс, който съществува в момента в банката, едва ли ще ни стигне, за да осигурим този внос. Това са сериозни въпроси, много сериозни въпроси. Да не говорим, че ще трябва и кредитен ресурс за засяването тази есен на 15 млн.дка есенници. Това също всички знаем, че не е осигурено. И това е големият въпрос. Пред този въпрос Вие може би ще бъдете също изправен до края на лятото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Актуален въпрос от народния представител Иван Йорданов Костов относно извънредните мерки на правителството за отлагане на зърнената криза.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председателю, вследствие на крайно некомпетентното Ви управление, на безотговорното и бездушно отношение към осигуряването на хляба на народа, докарахте страната до бедствено положение. Вашето правителство отне хляба на хората, защото високомерно и пренебрежително отхвърли предложенията на народните представители от СДС през октомври-ноември 1995 г., през януари и през май 1996 г. Ако бяхте се съобразили поне с част от нашите критики и предложения, нямаше да стигнем дотук. За първи път в историята на България се въвеждат оскъдни дажби с купони за 200-300 г хляб. По време на вота на недоверие за провал в зърнената политика на правителството Ви предупреждавах, господин министър-председателю, да не налагате международни цени на хляба в България. Вие обаче го направихте. За първи път в България хлябът стана луксозна стока, защото допуснахте цената му да достигне - тук съм написал 60 лв. за килограм, обаче той вече е 80 лв. за килограм. За втори път след пълния крах на социалистическото управление през 1990 г. се появиха огромни опашки за хляб. Хлябът липсва в следобедните часове дори в големите градове на страната. Вие се решихте на извънредни мерки, някои от тях като принуждаването на "Нефтохим" - Бургас да направи бартер-горива срещу зърно, които му донесоха 14 млн.щат.долара отрицателна стойност, са абсурдни, извънредни и са очевиден израз на паника, а не на трезво управление и далновидна зърнена политика.


А ще ви обясня защо е отрицателната стойност за "Нефтохим". Защото никой не е заплатил зърното, което "Югопетрол" е внесъл в България.
Вашето правителство се осмели и на други извънредни действия. С решение на Министерския съвет N 520/24.05.1996 г. се решихте да употребите военновременния запас от зърно на Българската армия.
Моят въпрос се отнася до най-безотговорното решение на вашия кабинет. С решение на Министерския съвет N 624/2 юли се разпоредихте на ДСК да отпусне 12 милиарда лева целеви кредити за изкупуване на зърно.
Тук отварям една скоба, уважаеми господин министър-председател. Информацията е, че вие сте отпуснали тези средства при уговорката, че пшеницата ще се изкупува по 15 хиляди лева за тон. А данните от завчера са, че изкупената досега пшеница има средна цена около 23 хиляди лева за тон.
И ще бъдете много добър, ако осветлите това, защото ако действително това е така, положението с този кредит, който сте наредили, ще бъде още по-трагично.
Предварително заявявам, че вие нямате никакви законови основания за това решение за ДСК. Заблудили са ви, че имате основание по Закона за ДСК. Министерският съвет може да възлага на ДСК други функции, но в никакъв случай "други функции" не означава, че може да разпорежда на ДСК да отпуска кредити на посочени от кабинета клиенти, както сте си позволили вие.
Вие би трябвало да сте информирани и да знаете, че ДСК няма нито механизми, нито служби, нито контролни възможности, за да осигури обезпечение срещу тези кредити.
Би трябвало също така да знаете, че отпускането на кредити на фирми с лоши дългове ще доведе до нови необслужвани кредити, този път на гърба на ДСК.
Моите въпроси към вас са:
1. След като сте задължили Държавна спестовка каса да отпусне тези кредити, с какво сте гарантирали на спестителите в спестовната каса парите им? Какво ще им обяснявате, като загубят парите си?
2. На какви други извънредни мерки ще се осмелите да отидете в опитите си да отложите краха на своето правителство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Министър-председател Жан Виденов има думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Костов, вие вероятно не очаквате, а сигурно и не желаете отговор на множеството полуистини, неистини, скалъпени обвинения във вашия актуален въпрос. Но аз няма да ги отминавам с мълчание. Защото вие и депутатите от СДС не само не подкрепяте действията на правителството, а се стремите всячески да компрометирате и саботирате мерките, които правителството предприема по въпроса за зърното. (Реплики отдясно. Реплики от Иван Костов.) Особено след лошата реколта през тази година, за която и самият вие ще се съгласите, че причините най-малкото могат да се търсят единствено в правителството.
Вие непрекъснато се опитвате да характеризирате положението в страната като извънредно. Призовавате към наистина извънредни мерки, в това число вашият прословут вътрешен заем за хляб. В същото време непрекъснато атакувате и най-естествените мерки на правителството.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Кои са естествените мерки?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Започвам да се чудя защо толкова често използвате този термин.
Обяснете, господин Костов, с какво думата "извънредно" толкова много ви е харесала?
А ето няколко примера защо тя е несъстоятелна. Лъжа е, че Министерският съвет е принуждавал държавни предприятия да извършват определена търговска дейност. Няма такава принуда. Лъжа е, че решенията на Министерския съвет, свързани с военновременните запаси и с държавния резерв са в някакво разминаване със закона. Лъжа е, че са натрапени международни цени на хляба. Цените-СИВ в нашия регион за тон хлебно зърно в момента, господин Костов, са по 300 долара. Какво означава това за цената на хляба в България можете да си сметнете сам. (Реплики отдясно)
Лъжа е, че Министерският съвет не е приел ангажимент за изкупуване на жито по най-малко 15 лева за килограм спрямо Държавна спестовна каса.
Първо, Министерският съвет не е длъжен да приема такива ангажименти спрямо ДСК. И второ, минималните изкупни цени, определени от Министерския съвет съвсем неотдавна, повечето са над 15 лв.
Къде виждате логика в това свое лъжовно твърдение?
Такъв е и случаят с вашия актуален въпрос, където квалифицирате решението 624 на Министерския съвет от 2 юли като най-безотговорното?
Има безспорни законови основания и необходимост от това решение. И ще ви обясня защо. В чл. 2, ал. 1 от Закона за ДСК са посочени основните й функции и задачи, които уреждат правоотношенията й по повод договори за влог и кредит с граждани.
В следващата алинея на същия член е предвидено: Министерският съвет може да възлага на ДСК и други задачи.
ИВАН КОСТОВ (от място): Други функции. Не други задачи, други функции.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: На това основание с правилника за банките, чийто чл. 2, господин Костов, изрично обявява ДСК за банка, Министерският съвет е разширил кръга на нейната дейност. Член 65, ал. 1 от правилника за банките предоставя възможност на ДСК за банково обслужване на фирми. А в чл. 67 по-подробно са уредени правилата на фирменото кредитиране.
Изрично е предвидено в чл. 68, ал. 2 от правилника за банките, че "Дейността си по банково обслужване на фирми ДСК извършва по реда, установен за търговските банки". Създадена е съответната цялостна вътрешна уредба и съответната организационна структура за търговско кредитиране от страна на ДСК.
Така че Министерският съвет може да възлага на ДСК не само нови дейности, но и конкретни задачи във връзка с вече осъществявана дейност.
След като на ДСК с правилника за банките е възложено търговско кредитиране, няма никаква пречка на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за ДСК да й бъде възложена конкретна задача за целево кредитиране при определени параметри.
Освен това по силата на чл. 4 от Закона за ДСК Министерският съвет има право на контрол по отношение на основните икономически параметри от дейността на ДСК. До същите изводи може да се стигне и въз основа на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, по силата на който ДСК е непреобразувано в търговско дружество публично предприятие. Нейн едноличен собственик е държавата, чиито права се упражняват от Министерския съвет. Това е чл. 106 от Конституцията на Република България.
При положение, че не е предвиден друг орган, който да упражнява правото на държавна собственост по силата на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и по Правилника за реда на упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, такъв остава да бъде определеният в Конституцията орган. А от компетентността на едноличния собственик, в случая Министерският съвет, е да взима решение по дейността на предприятието, в случая ДСК.
Въз основа на Закона за ДСК и на правилника за банките, както и на базата на действащите нормативни актове, цитирани по-горе, включително Конституцията, няма съмнение, господин Костов, че в правомощията на Министерския съвет е да възложи една конкретна задача на ДСК, която е държавно предприятие, със 100 на сто държавно имущество. (Шум, оживление и реплики отдясно)
С решение 626 на Министерския съвет от 2 юли 1996 г. се осигурява целеви кредитен ресур от Държавна спестовна каса за обезпечаване на финансирането на зърнени храни и други мелнични предприятия. Те са определени със списък, утвърден от министъра на земеделието и хранителната промишленост за изкупуването на хлебно зърно от реколта 96. С решението се определя и количеството, което трябва да се изкупи - един милион тона, за което са подписани договори между държавен фонд "Земеделие" и зърнопроизводителите.
Не се допуска кредитиране от ДСК на предприятия извън утвърдените от министъра на земеделието и хранителната промишленост.
В решението на Министерския съвет са посочени задължителните обезпечения на теглените кредити. Цялото количество изкупено зърно, материални запаси, дълготрайни материални активи и други.
Изискванията по решение 626 на Министерския съвет са конкретизирани в договор за кредит между ДСК и кредитоискателите.
ИВАН КОСТОВ (от място): Което сте им приложили.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Според т. 10.1 на глава трета на договора (цитирам) "Условия за ползване и погасяване на кредита", кредитоискателите могат да усвояват кредита само въз основа на фактури, издадени от производителите, приемателно-предавателен протокол за приемане на зърното в складовете на кредитополучателя и документ за окачествяване. А при неиздължаване на просрочените погасителни вноски, кредиторът има право да ги събере от всички сметки на кредитополучателя, открити при кредитора или в друга банка.
Така че неговите права са напълно гарантирани.
А когато става дума за стока като зърното, това на практика винаги се е реализирало.
В глава пета на договора "Обезпечение на кредита" се предвиждат и всички законови обезпечения по преценка на кредитора, в зависимост от финансовото състояние на кредитополучателя. В това число законен залог върху придобитото чрез кредита хлебно зърно и залог върху дълготрайни материални активи.
Като допълнителни обезпечения могат да се учредяват и залози върху вземания на кредитополучателя към трети лица или върху държавни книжа, ипотеки и други подобни.
Предвидено е, че ако дейността на обезпеченията спадне вследствие на повреди, аварии и други и ако кредиторът намери обезпечението за недостатъчно, кредитополучателят се задължава да предостави допълнителни обезпечения или да намали задълженията си до размер, определен от кредитора.


И в глава шеста са посочени отговорностите и санкциите при нарушаване на сроковете за погасяване на кредита и неизпълнение на клаузите на договора от страна на кредитополучателя.
От казаното би трябвало да стане ясно, господин Костов, Вие имате известен опит в тази сфера, че условията за отпускане на кредит от ДСК за закупуване на хлебно зърно са много по-сигурни за кредитора, за ДСК, отколкото обичайно утвърдените условия в нормалната банкова и търговска практика. Ето защо смятам, че е направено всичко необходимо за недопускане на случаи, в които средствата от ДСК да не бъдат върнат в срок или да бъдат предоставяни за ползване не по предназначение. А от това следва, че спестителите в ДСК са гарантирани в нужната степен, дори с резерв. Нещо повече, изкупуваното хлебно зърно е с осигурена реализация, а това, повтарям, дава допълнителна гаранция за своевременното погасяване на кредитите. По повод на тая кредитна операция ДСК не е застрашена ни най-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Костов има думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, нашият спор с Вас кой казва истината няма да се реши в сградата на Народното събрание. Вие вече много пъти си позволявате да твърдите, че аз лъжа. Твърдяхте, че лъжа за "Орион", сега вашите приятелчета ги търси следствието в ЮАР. Твърдяхте, че лъжа за Първа частна банка и я фалирахте Първа частна банка. Твърдяхте, че лъжа за зърното през ноември и докарахте хората до тези опашки и до тези купони.
Хората слушат всичко в тази зала и те ще решат кой казва истината и кой лъже. Така че арогантното ви поведение и този път няма да ви спаси от оценката, която обществото дава на работата ви.
От това, което вие казахте, аз разбрах, че правителството е започнало да харчи парите на обикновените спестители в Държавна спестовна каса мимо волята на управителния съвет на тази Държавна спестовна каса и да се разпорежда като едноличен собственик на Държавна спестовна каса. И ви връщам към отговора, който дадохте преди малко, укривайки изглежда същата тази истина по въпроса за "Нефтохим".
Аз започвам да вярвам, че вие и на "Нефтохим" сте наредили една конкретна сделка. Щом нареждате на Държавна спестовна каса да осъществи конкретни сделки на кредитиране, значи вие сте наредили и на "Нефтохим" да осъществи конкретната бартерна сделка с "Югопетрол". Защото вашето мислене в момента абсолютно показва, че вие сте напълно готов и напълно склонен на такива действия. Което пък е мислене не на министър-председател на България от 1996 г., а на министър-председателя на България до 1989 г. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следващият актуален въпрос - на господата Спас Димитров и Васил Михайлов - го обявих. Кой ще го развие?
Господин Спас Димитров има думата.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Във връзка с информация, която беше получена в Съюза на демократичните сили, с колегата Васил Михайлов бяхме натоварени да изясним въпроса относно това дали Министерският съвет е приемал решение за използване на зърно или брашно от военновременните запаси и държавния резерв. Положихме доста усилия да открием документите, които са свързани с такова решение. Включително успяхме да открием и разпореждания на областни управители, с които директно се заповядва да се нарушават военновременните резерви и да се извършват действия на отчуждения на такива резерви. Но до самото решение така и не успяхме да попаднем, въпреки че ситуацията на моменти беше и трагикомична, когато виждахме усилията на разни чиновници, които по всякакъв начин се опитваха да не ни допуснат да направим тази справка, която според мен сме в правата си като народни представители, поне да видим дали съществува такова решение. Даже в един момент започнахме да мислим, че толкова е дълбока секретността, че може би и такова решение не съществува. Но тъй като сме убедени, че съществува такова решение, си позволяваме да ви зададем следните въпроси:
1. Кога и на какво основание Министерският съвет е приел решение за използване на зърно (брашно) от военновременните запаси и държавния резерв? Тук пояснявам, че имам предвид и юридическо, и фактическо основание. Тоест, на каква законова опора сте се опрели и кои факти са ви накарали да приемате такова решение?
2. Какви количества зърно (брашно) са деблокирани от военновременните запаси и какви количества зърно (брашно) са деблокирани от държавния резерв?
3. Кога ще бъдат възстановени съответните количества за военновременните запаси, респективно за държавния резерв, и кой ще финансира ценовата разлика между деблокираните количества и необходимите количества за възстановяване на военновременните запаси и държавния резерв?
Мисля, че въпросите са ясни. Те трябва да получат своя отговор, за да стане ясно поне на народните представители в мирно време ли сме или вече сме в някакво състояние на война.
И тъй като въпросът засяга сведения, които са свързани с държавна тайна, със списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, госпожо председател, аз ви връчвам едно предложение на основание чл. 37 от Правилника за дейността на Народното събрание за закрито заседание по изслушване на отговора на въпроса. (Неразбираема реплика на министър-председателя Жан Виденов)
Правилникът не казва в кой момент. Във всеки момент може да се поиска закритото заседание, а Народното събрание ще реши какво ще направи с това наше искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има възможност, разбира се. Аз ще дам сега пет минути почивка. Ще моля да се спрат телевизионните камери, да се освободят балконите. През това време да се подготви залата за закрито заседание.
Моля квесторите да съобщят на охраната да освободи балконите от външни лица. Телевизията прекратява предаването. (Звъни)


След закритото заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Васил Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Обръщам се към Вас едновременно като министър-председател на Република България и като председател на БСП. Планът за земеразделянето в с. Ханово, Бургаски окръг, е публикуван в "Държавен вестник" бр. 67 от 19 август 1994 г. Коригираният план е публикуван в "Държавен вестник" бр. 9 от 27 януари 1995 г. и извършеният въвод във владение в "Държавен вестник" бр. 31 от 1 март 1995 г. Извършено е и трасиране на земята от фирмата "Агрометъринженеринг". Двете кооперации в селото обаче засяват през есента на 1995 г. пшеница и ечемик и върху трасираните земи на частните стопани в размер на около 3500 дка. Основания за това те търсят във въвода им върху тези земи за временно ползуване за 1993 г., като вземат и по 360 лева субсидия за всеки засят декар. Те предпочитат да засяват по-добрите земи на частните стопани, защото земите на член-кооператорите са по-слаби и непродуктивни. Това засяга около 80 частни стопани с около 4 хил. дка земя, всички членуващи в Съюза на собствениците на земя и занаятчиите в с. Ханово.
Това създава постоянно напрежение в селото, а сега предстои и жътва. Този актуален въпрос е от24 юни, т.е. от преди един месец.
Двете кооперации разчитат на услугите на охранителната фирма на бившия началник на Районно управление на МВР - Ямбол, Ангел Колев и с въоръжен отряд от бодигардове да предотвратят или респективно елиминират всяка съпротива от страна на частните стопани. Картината със спорните земи е още по-плачевна. Частният стопанин си култивира земята за посев и докато намери машина за посев, текезесарите влизат и засяват земята с друга култура. Нещо повече, върху засят слънчоглед засяват кореандър. И всичко това се върши съзнателно и злобно.
От 8 месеца са подадени 20 жалби, но резултат няма. Прокуратурата в Ямбол е безсилна да се справи с тези хора. Прокурорът Атанас Атанасов казва, че е връчил на господин Димо Динев, председател на ПК - Ханово, заповед да спре беззаконията си, но той ги продължава. Просто намира заедно с председателя и на втората кооперация в селото опора в лицето на кмета на община Тунджа и даже в Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
Обръщам се към Вас, многоуважаеми господин министър-председател, защото въпреки че гореизложеното, което става все по-често явление, не може да бъде официална политика на председателствуваната от Вас партия, но това насилие си има своите носители и това са хора от Вашата управляваща партия. На тези хора просто трябва да им бъде обяснено веднъж завинаги и наредено, че така не може да продължават. Ще им наредите ли това, уважаеми господин премиер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за отговор министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Съжалявам, господин Златаров, но тук в парламента пред депутатите по Конституция отговарят министрите. А това, което за съжаление често се случва по време на парламентарния контрол е, че се правят опити те да бъдат ангажирани с партийни, пропагандни, търговски, бюрократични проблеми, че даже и със съдебни спорове. И Вашият актуален въпрос е именно такъв. Все пак ще отговоря от уважение към избирателите, които очевидно силно се вълнуват от този въпрос, въпреки че той е неправилно адресиран към мен.
Планът за земеразделяне на с. Ханово е изработен от "Агрометъринженеринг", Ямбол, обнародван е в "Държавен вестник" бр. 9 от 27 януари 1995 г. На 31 март 1995 г. Общинската поземлена комисия "Тунджа" обявява срока за трасировка на землището на с. Ханово, който с една втора обява е удължен. Така че трасировката започва в края на юли след жътвата и продължава до началото на декември.
Задали сте въпрос конкретно за масив N 3 с 266 дка и част от масив N 4 с 2900 дка, които през 1995 г. са били засети със слънчоглед и с царевица. Доколкото прибирането на реколтата от тези площи се извършва на практика заради спецификата на засетите там култури, трасировката е започнала едва през ноември. И след като се стига до положението да бъдат трасирани засети вече площи и възниква спор между кооперациите и собствениците, кметът на селото свиква общоселско събрание, по данните, с които разполагам, на което на собствениците е било предложено да изберат един от следните три варианта:
1. да им се извърши въвод върху свободни, незасети площи;
2. те да изплатят разходите на кооперацията към момента на въвода;
3. да получат зърно върху среден добив по себестойност.
Повечето от собствениците приемат втория начин, заплащат по 470 лева за обработка, сеитба и семена - разходите към момента на въвода и фирмата земеразделител претрасира засетите вече масиви. Това решава проблема.
Собствениците на земя в с. Ханово все още не са получили образец N 6 и скици на парцелите си от Общинската поземлена комисия по друга причина. Причината е, че изпълнението на плана е преустановено през януари 1996 г. поради направено възражение от собственици по чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за стопанисване и ползуване на земеделските земи, а също и от Горско стопанство - Ямбол. Това възражение се отнася за 3900 дка горски фонд за местността "Острова", определени за селскостопански фонд от "Агролеспроект", София. Повтарям, това е причината за продължаващото забавяне за въвеждането във владение и неполучаването на образец N 6 и скици на парцелите от част от собствениците на земя в с. Ханово.
По този повод в Общинската поземлена комисия ще бъдат извършени проверки от комисията по чл. 26 от Правилника за приложение на Закона за земята с експерти от Главно управление "Земя и поземлена собственост" и комисия от експертите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост ти от Комитета по горите. Ако на този етап някои от собствениците смятат, че са засегнати от неправомерни действия на други лица и организации, те могат и според мен трябва да търсят правата си по съдебен ред на основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Господин Златаров, земеделските кооперации са частни икономически образования и държавата в лицето на изпълнителната власт - централна или местна - няма право да им се меси в работата. Казвам това, защото тези пълноправни стопански организации да бъдат представени едва ли не като държавни органи или като партийни звена е абсурдно. Иначе нито вашите задължения като депутати ще бъдат надлежно изпълнени, нито интересите на вашите избиратели надеждно защитени, ако това не се разбере.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Виденов.
Господин Златаров, имате думата да изразите Вашето отношение към получения отговор.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз благодаря на господин премиера за отговора, но тези въпроси не за първи път ги задавам към него, защото за мен тези въпроси са по-скоро политически, отколкото от какъвто и да е друг вид. Просто известни хора се чувствуват силни на деня и правят каквото си искат. И ние трябва с общи усилия да прекратяваме тези маниери, на които трябва да се тури край в края на краищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата по процедурен въпрос Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като това е последното заседание за парламентарен контрол преди почивката, за един месец нашите актуални въпроси, има няколко такива, които остават, ще се деактуализират, предлагам да бъде удължено времето до изчерпване на точката от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, до приключване на парламентарния контрол, на всички въпроси.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на народния представител Едвин Сугарев за удължаване на времето до приключване на всички въпроси и питания.
От общо гласували 157 народни представители, за - 84, против - 37, въздържали се - 36.
Предложението се приема.
Има думата по процедурен въпрос господин Васил Михайлов.


ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Прие се удължаване на времето и в този смисъл си позволявам да направя една процедура, във връзка с актуалните въпроси, които са зададени. И, ако министър-председателят има право да отложи с една седмица зададени въпроси, има формалното право, на 23 юли, въпреки че като човек, ако счита себе си социалист, министър-председателят не би трябвало да бави тези въпроси, за които вече стана дума - за неизплащането на законноустановените месечни детски надбавки на родители или осиновители на деца инвалиди, от правителството на БСП, съгласно чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Хората не си получават надбавките, а пък инфлацията ги стопява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, моля Ви по процедурния въпрос!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Процедурният въпрос е много конкретен. Ако той има право и да не отговори на въпроса - формално право, за изсичането на бившите частни гори, сега, когато наследниците със сълзи на очи гледат как бившите партизани, терористи и техните наследници се разпореждат със законните гори на бащите и дедите им, това той може да направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, моля Ви!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Но по процедурата, уважаеми господин председателю... Но, отложен е въпрос, който е зададен на 3 юли 1996 г. От кого е отложен? - Отложен е от чиновник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, моля Ви да реагирате съгласно процедурата на Народното събрание.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Процедурата аз я изпълнявам и моля не ме прекъсвайте! Развитието на процедурния въпрос е за две минути. А сега трябва да кажа, че министър-председателят не желае да отговаря на един такъв въпрос - на какъв конституционосъобразен правителствен акт се основава Заповед N 3-56 от 25 юни 1996 г. на министъра на външните работи Георги Пирински, с която освен това се заплашват и добрите ни отношения с Албания? Това трябва да се счете като недопустимо отлагане, още повече, че по нашия правилник само председателят може да върне такъв въпрос.
Аз очаквам не господин Пирински, а министър-председателя господин Жан Виденов да отговори по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Вие можете да получите и писмен отговор, разбира се.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не, аз искам устен, от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата госпожа Станка Величкова от Парламентарната група на демократичната левица по процедурен въпрос.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, искам и Ви моля да направим прегласуване, тъй като след почивката Вие знаете, че трябва да има три минути и обикновено така процедираме, за да може всички колеги да влязат и да гласуват. В момента, в който прекъснахте гласуването, след това влязоха 10 души от нашата парламентарна група. Това първо - моля за прегласуване.
Използвам трибуната, за да кажа на господин Михайлов следното. След като Вие искате да Ви се отговори по съответните въпроси, защо излишно губите времето, а не давате възможност за въпроси и за отговори? Тоест, призовавам Ви, господин Михайлов, да бъдете конструктивен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Величкова, аргументът Ви за три минути. В правилника пише - "до три минути". Вие знаете преди два дни, че имаше гласуване, което продължи само 41 секунди и председателката прекъсна заседанието. Сега не считам, че Вашия аргумент е достатъчно силен и няма да подложа на прегласуване гласуваното вече предложение. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако е по същия въпрос, нямате право. Един народен представител има право да вземе отношение само веднъж по определен въпрос.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Аз знам, че Вие не може да ми откажете лично на мен и затова взимам думата, за да Ви кажа, господин председателю, че това, на което се позовавате, първо, не е коректно. Госпожа Ананиева я нямаше. Радвам се, че тя влиза сега в залата.
Второ, ако Вие приемате, че това е погрешен подход, много моля да не го мултиплицирате. Още повече, че в момента изпълнявате позицията на председател.
Бъдете така коректен и Ви давам шанс да се коригирате. Моля да направим прегласуване. (Шум и весело оживление в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Величкова, въпросът е принципен. Аз се позовах на правилника. Дадох илюстрация, че има и гласувания, които не са три минути. Продължаваме нашата работа.
Има думата господин Калчо Чукаров относно вносът на заразена пшеница от Индия.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председателстващ, преди да започна изложението на въпроса си искам две минути по процедура.
Господа председателстващи, тъй като всички вие сте председателстващо тяло, остро протестирам против начина, по който се води парламентарния контрол. Този въпрос, който аз съм задал като актуален, е зададен на 21 юни, а сега е 26 юли. В грубо нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на чл. 76 и чл. 77, ал. 1 и ал. 2, в който има право министърът, към когото е зададен въпроса, да поиска отлагане до една седмица. Вече изтичат 40 дни, а този въпрос, както и сега се процедираше, нямаше да мине.
Още веднъж питам, тъй като и преди мен колегите питаха - по какъв начин се подреждат въпросите, след като на 12 юли, когато отговаря министър-председателят въпросът, на който не ми бе отговорено беше втори подред, а сега - предния път, изкуствено се постави той да отговаря последен. Министрите ненужно отговаряха изключително пространно - от 30 до 40 минути само и само да отнемат времето и да не може министър-председателят да отговаря. Днес този въпрос, който е изключително актуален - повтарям отново, е поставен на осмо място. И както се вижда още няколко минути и нямаше да достигне времето.
Процедурният ми въпрос е - председателят и председателството да определят строг ред, регламент на отговаряне на въпросите по хронологичен ред така, както са зададени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Всичко е фиксирано в правилника.
Имате думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: В момента вън е горещо и това е добре, защото се пече хляба на народа. Въпросът е има ли го сега и ще го има ли и за в бъдеще? (Неразбираема реплика от Георги Божинов)
Труден, но справедлив въпрос. Да, записал съм го, господин Божинов. (Неразбираема реплика от Георги Божинов) И сега също е горещо. Жътвата още продължава. Само 6 милиона декара са ожънати, а има 9 милиона. Така че щом е жътва, значи е горещо.
В продължение на повече от половин година Вие и министрите около Вас, отговорни за баланса на хлебното и фуражно зърно на страната, безотговорно и надменно заявявате, че опасност от зърнено-фуражна криза няма и, че тези питания и въпроси, задавани от народните представители от "Народен съюз" и от СДС, са провокация, целяща дискредитиране на правителството ви. Времето е най-добрият съдник. То показа истината. Хората разбраха дали ние или други са безотговорните. В мирно време в голяма част от страната бяха въведени купони за хляб. Хората от цели общини гладуваха и продължават да гладуват. Областните управители и кметовете на населените места бяха превърнати в нещо като тиловаци и диспечери за разпределяне на зърното от държавния резерв и всичко това се случи при най-добрата реколта в последните 7 - 8 години.
Вашето правителство проведе една пагубна политика спрямо зърнопроизводителите и толерираща, либерална спрямо прекупвачите и износителите. Връх на арогантност е тазгодишното ви постановление, с което определихте изкупна цена на пшеницата два пъти по-ниска от себестойността й. По този начин заложихте за следващата година два пъти по-жестока криза. (Неодобрителни реплики от блока на мнозинството) Знам, че всички сте алергични към този израз - "криза", но ако не криза, то какво друго ви принуди да внасяте чуждестранни буклуци и то на три пъти по-висока цена и да ни ги представяте за консумация? Позор за България е да внася пшеница и то увредена, от воюваща Събрия и гладуваща Индия!
Господин Министър председател, като пряко контролиращ дейността на Нефтохимическия комбинат - Бургас, знаете ли за бартерната сделка за внос на пшеница между комбината и Индия, осъществен със скандално известната фирма на Марк Рийч.
Известно ли Ви е, че още преди 10 ноември 1989 г. е забранено в България да се внася пшеница от Индия, поради опасна зараза? Сега внесената е също заразена с ръждиво-кафяв житник, оризова гъгрица, суринамски брашнояд, главня и други, които надвишават от 7 до 10 пъти допустимите норми, съгласно БДС.
Има ли разпореждане или заповед тази пшеница да се консумира само в Бургаска област, с цел ограничаване огнището на заразата?
Знаете ли, че при консумация на хлебни изделия от тази пшеница се уврежда здравето и особено храносмилателната система на човека, а при консумация от животни на негранулирани трици от същата, с отлаганията в торта заразата се разпространява и последиците могат да бъдат пълна забрана от Европейския съюз за износ от България на селскостопанска и животинска продукция?
Известно ли ви е, че е нарушена Наредбата на ДВСК за продажба на триците след гранулирането им при 120 градуса, с цел унищожаване на заразата? Чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата Жан Виденов - министър-председател на България.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Чукаров! Бях подготвил подробен отговор на Вашия въпрос. Той беше тук през последните няколко седмици и ако не бяха парламентарните изпълнения на Вашата парламентарна група и главно на колегата Ви господин Васил Михайлов, щяхте да го чуете. Сега няма да го чуете, защото Вие не развихте своя въпрос, писмено зададен преди 40 дни, а развихте дявол знае какво. Тази пшеница не е нито заразена, нито заразна, нито отровена, нито отровна.
Обърнете се за доказателства на това твърдение към Заповед N 171 от 6 юли 1995 г. на Министерството на финансите, Главно управление "Митници", Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Комитета по стандартизация и метрология, както и към акт на "Софтконтрол" ЕООД N 276 от 10 юни 1996 г. и също така към Протокол N С-39 от 12 юни 1996 година, според които въпросното количество пшеница напълно принадлежи към Българския държавен стандарт - 602-87 - трета група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Чукаров, имате думата да изразите Вашето отношение към получения отговор. Ако обичате, кратко.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин министър-председател! Аз Ви зададох 5 въпроса, на които исках отговор от Вас, тъй като въпросът е изключително сериозен. Това, което бях изпратил при Вас, текстът му е следният: "Обществеността в цялата страна е силно разтревожена от вноса на заразена пшеница от Индия, която е бартерна сделка на НХК - Бургас. Моля за Вашия отговор доколко е основателна тревогата?"
Вие се заядохте с мен и казахте, че няма да ми отговорите. Вие по този начин не отговорихте на тези, които се тревожат за това, което е направено.
Аз Ви питам: знаете ли, че от тази пшеница преди 10 г. е внесено в Америка, в щата Аризона и след това поради същата тази зараза, която е имала пшеницата, в продължение на 10 г. щатът Аризона е бил санкциониран да не изнася никакви зърнени и животински производи в останалите щати.
Вашият отговор е същият, какъвто беше преди точно 10 г. на Григор Стоичков и Шиндаров, когато отговаряха, че няма никаква опасност от ядрена зараза, но това не облекчи страданиието на хилядите майки, които раждат и сега недъгави деца. И тези двамата господа след време облякоха раирани костюми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Колеги, преди да продължим, останаха три актуални въпроса, искам да помоля колегите, когато изразяват отношението си от получения отговор, в правилника пише: кратко да се отговори. Много ви моля, аз от колегиално съображение не ви прекъсвам, но това е в нарушение все пак на правилника.
Продължаваме нататък.
Господин Фидел Косев по процедурен въпрос.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моля ви да подложите на гласуване процедурното предложение за прекратяване на заседанието със следните аргументи.
Първо, виждате, че тук присъствуват 41 народни представители. Аз много уважавам въпросите на опозицията и отговорите на правителството, но не мога да допусна това да бъде с такъв неуважителен състав.
Второто е, че се провеждат международни срещи, свързани с международната дейност на Народното събрание, на които също трябва да присъствуваме.
И третото е, че голяма част от колегите не знаеха за това удължение и не могат да присъствуват тук, тъй като са си организирали по друг начин работата.
Затова моля да подложите на гласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, аз ще поставя на гласуване Вашето предложение, обаче първият Ви аргумент не го приемам, защото ние сме провеждали парламентарен контрол в присъствието само на 3-4 души.
ФИДЕЛ КОСЕВ (от място): Лоша практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие го знаете всички, за съжаление е така.
За обратно предложение думата има господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Би трябвало да не проявявате такъв тип слабост и да се страхувате от отговора само на още три въпроса към правителството преди ваканцията, преди да бъде оставено то спокойно да върши своите безобразия.
Затова, бъдете така добри, ако вашите колеги не уважават вота на хората, ако те са напуснали парламентарната зала, уважавайте поне хората в България, които седят пред своите радиоапарати и своите телевизионни приемници и които се интересуват от отговора на въпросите, с които те са упълномощили своите народни представители да се обърнат към правителството.
Затова аз правя процедурно предложение обратно на вашето, за продължаване на заседанието до изчерпване на въпросите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, то е продължено. (Бурна реакция от опозицията)
Има думата народната представителка Нора Ананиева.

НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, има нов аргумент и той е обичайният - всеки ден в 14 часа започва прякото предаване от Атланта. (Смях сред опозицията)
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): От 14,30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви, губим време. Щяхме да чуем два отговора досега.
Заповядайте за процедурно предложение.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председателю, обръщам се директно към Вас и просто не мога да разбера как можете да стоите и да търпите този цирк - да Ви крият. Вие сте тук, в залата, имате да отговорите на още три въпроса и се криете зад такива фалшиви аргументи. Останете си на мястото. Дръжте се поне веднъж като мъж! Отговорете на въпросите, които имаме да Ви зададем. Мен ме е срам да Ви гледам в момента. Как можете да се криете зад парламентарната група по този начин? Срамота!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Какво е това изявление, господин председател? Няма ли да вземете отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви за етично отношение, господин Божков. Моля Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Фидел Косев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Следва моят въпрос. За пореден път бяга от него.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (от място): Изчислете си загубеното време, което Вие сте загубили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, ще изчакам три минути, съгласно правилника. Моля Ви, господин Михайлов, седнете си на мястото, ако обичате. Моля Ви.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За пореден път, когато стигне до моите въпроси, той бяга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, моля, запазете необходимата тишина. (Реплики в залата) Моля ви, заемете си местата, колеги.
Моля квесторите да поканят колегите от коридора и Клуба на народния представител. Моля да заповядат в залата и да участват в гласуването.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Може ли междувременно да направя лично обяснение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Накрая на заседанието.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Страх го е от въпросите.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Не е така. Не виждаш ли, че три часа вече отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
От общо гласували 191 народни представители, за - 102, против - 89, въздържали се - няма.
Предложението на господин Косев се приема.
Имаме две съобщения.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще Ви дам думата. Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За пореден път от месец насам министър-председателят с помощта на госпожа Нора Ананиева - председателствуваща заседанията, а и господин Сендов, бяга от отговорите на въпросите. Въпроси, които, разбира се, не са удобни за министър-председателя и имат отношение към това дали ще обяви нов социалистически фалит в България, тоест, ще има ли мораториум върху плащанията по държавните дългове след Лукановия фалит от 1990 г. Тогава имаше мораториум върху плащанията по външните дългове към западните кредитори след предсрочно издължаване по всички договорености с тогавашния Съветски съюз.
След като вие допуснахте единствено през вашето социалистическо управление, така наречената "Луканова гладна зима", отново да се появят забравените купони за хляб. Боите се от този въпрос. Опитахте се да отговорите, но няма яснота пред българския народ.
ДОНЧО АТАНАСОВ (от място): Какво правиш сега?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Лично обяснение, разбира се.
ДОНЧО АТАНАСОВ (от място): Какво обясняваш?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Обяснявам. Например, на госпожа Клара Маринова също бих могъл да направя лично обяснение, която ми обясни защо се смея, когато се говори за културата и когато трябваше да хвалим тук всички господин Маразов - министъра на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, по същество, че времето тече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, разбира се. Неговото действие досега е точно да доведе културата до "маразъм". Но аз не го казвам и не се смея на това.
ДОНЧО АТАНАСОВ (от място): Ти някога говорил ли си с него?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да. А в качеството му на кандидат за вицепрезидент съм сигурен, че ще влезе в ново свое амплоа и ще стане обикновен Морозов. Много Ви моля, не искам да коментирам това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви, продължете личното си обяснение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Искам да кажа обаче, че както се спря указ, и то два указа на президента на Република България от някаква чиновничка, така си позволиха тук, в Народното събрание отново междупрочем по същия начин, да спрат актуален въпрос, който съм задал още на 3 юли по отношение на нашия посланик в Република Албания, нашия посланик в Тирана. Защото това, което се е разиграло там, е недопустимо и е грубо конституционно нарушение от страна на господин Пирински. Неговата заповед е просто уникална. Това е невероятно поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз мисля, че не можете да спирате, госпожо председател, към Вас се обръщам неслучайно - Вие сте подписала писмо, в което няма отказ за отговор от този въпрос. Откъде накъде една чиновничка ще си позволява да действа така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Мина времето. Вече има комисия по този въпрос. Благодаря Ви, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не ме интересува комисията. Интересува ме отговорът на конкретния въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се. Благодаря ви.
Закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 14,08 часа.



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи


СЕКРЕТАРИ:

Красимир Момчев

Станимир Калчевски