Председателствували: председателят Благовест Сендов

Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще ви прочета съобщението за парламентарния контрол на 26 април 1996 г.
1. Министър-председателят Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Стоян Райчевски и Лорета Николова и на питания от народните представители Стоян Проданов, Мария Лукова, Александър Божков и Васил Златаров.
2. Заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев ще отговори на актуален въпрос на народната представителка Ана Миленкова.
3. Заместник министър-председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров ще отговори на актуални въпроси на народните представители Боян Киров, Васил Златаров и Звезделин Кафеджиев и на питане от народните представители Цоньо Ботев, Руслан Сербезов, Атанас Железчев, Константин Тодоров, Васил Златаров и Меглена Плугчиева.
4. Министърът на здравеопазването Мими Виткова ще отговори на актуален въпрос на народния представител Орлин Драганов.
5. Министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на питане на народната представителка Лорета Николова.
6. Министърът на външните работи Георги Пирински ще отговори на актуални въпроси на народните представители Васил Златаров, Иван Костов, Йордан Соколов и Васил Михайлов.
7. Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на питане на народния представител Атанас Железчев.
8. Министърът на търговията и външноикономическото сътрудничество Атанас Папаризов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Емил Капудалиев и на питане на народния представител Благой Димитров.
9. Министърът на промишлеността Климент Вучев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Моньо Христов.
На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали: министър-председателят Жан Виденов на актуалните въпроси на народните представители Васил Михайлов, Едвин Сугарев, Надежда Михайлова, Иван Костов и Александър Божков и на питането на народния представител Моньо Христов.
Заместник министър-председателят и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров - на актуалния въпрос на народния представител Гинчо Павлов.
Министърът на промишлеността Климент Вучев - на актуалния въпрос на народния представител Емил Капудалиев.
В заседанието на парламентарен контрол не могат да участват министърът на околната среда Георги Георгиев и министърът на вътрешните работи Любомир Начев поради отсъствие от страната.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВОДИТЕ НА РЕКА МЕСТА,
върнат от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Давам думата на народния представител Борис Колев, председател на Комисията по околната среда и водите.
За обсъждания по това повторно гласуване определям 30 минути квота на всички парламентарни групи.
Моля да ми дадете списък на желаещите да говорят.
Има думата председателят на Комисията по околната среда и водите Борис Колев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател!
Госпожи и господа народни представители!
Ще ви запозная с Указ N 61 на президента на републиката.
"Указ N 61. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България постановявам: връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване водите на река Места, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 28 март 1996 г., издаден в София на 10 април 1996 г. и подпечатан с държавния печат.
Президент на републиката
(Подписано от господин Ивайло Трифонов, директор на канцеларията)"
Към указа, така както се предвижда по Конституцията, са приложени мотиви. Те са следните:
"Мотиви за връщане за ново обсъждане на Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване водите на река Места, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Приетият на 28 март 1996 г. от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване на водите на река Места трябваше да бъде успешен финал на дългогодишните дискусии по този въпрос между двете държави.
В най-новата история спорът за използването на водите на река Места води своето начало от подписана през 1964 г. Спогодба за сътрудничество при използването водите на реките, според която двете страни трябва взаимно да се информират за планираните водостопански обекти по трансграничните реки, с оглед при строителството и експлоатацията им да не си причиняват съществени щети.
Разбирането, което двете страни влагат в понятието "съществени щети" е различно.
През годините позициите на българската и гръцката държава претърпяват развитие и показват тенденция на известно сближаване. Границите, в които може да се променя позицията на Република България в търсенето на взаимно приемливо решение е точно определена от решение на Народното събрание от януари 1990 г., публикувано в "Държавен вестник" бр. 10 от 2 февруари, 1990 г., прието след доклад на Парламентарната комисия за проучване на проектите за водоснабдителния комплекс "Рила" и хидротехническия комплекс "Места".
Парламентът отчита, че е голям обемът на водите, които изтичат през трансграничните реки в съседни страни и това изисква грижи за най-ефективното им оползотворяване на национална територия.
Съгласно точка четвърта на това решение правителството се задължава при разработването на проект за оползотворяването на оттока на река Места на национална територия да се използва не по-малко от 75 на сто от този отток." (Това беше цитат от решението)
Следователно, всяка една промяна на позицията на Република България, която излиза извън параметрите на това решение, 75 на сто от оттока на територията на България, при това още на ниво проект, е възможна само след ново решение на Народното събрание.
Министерският съвет със свое решение от 21 март и 10 октомври 1994 г. възлага мандат за създаване на българо-гръцка експертна комисия за водите на река Места, като приема отстъпка в позицията на България за предоставяне на 29 на сто от оттока на водите на река Места и 30-годишен срок за действие на договора.
С това решението на Народното събрание от 1990 г. е нарушено.
През май 1994 г. е създадена смесена експертна група, която провежда зесадения през юни и октомври същата година, за които са приети съответни решения на Министерския съвет.
На първото заседание на Българо-гръцката експертна комисия по въпроса за водите на река Места през юни 1994 г. е парафирано споразумение, при което българската страна се е съгласила да отстъпи 29 на сто от оттока на река Места на Република Гърция.
На 18 декември 1995 г. Министерският съвет одобрява проект за спогодба, която е подписана от външните министри на двете страни на 22 декември 1995 г.
Не е поискано одобрение от Народното събрание за преотстъпването на по-високия процент от оттока на водите на река Места, което следва изрично от решението на парламента от 1990 г.
Член 1 от спогодбата предвижда, че размерът на правата на ползване от Република Гърция се определят на процентна основа по отношение на водите на река Места, които се формират на българска територия на базата на общия среден естествен многогодишен отток на основа на данни за периода 1935 - 1970 г.
Предоставянето на 29 на сто не от средния годишен, а от така определения многогодишен отток може съществено да увреди интересите на Република България.
Избраният период 1935 - 1970 г. изключва последните години и не отчита тенденцията на намаляване пълноводието на река Места, както и възникналите през последните години остри кризи във водоснабдяването и трайния недостиг на питейна вода.
Само през десетилетието 1983 - 1993 г. средният многогодишен отток на водите на река Места е спаднал до 72 на сто, в сравнение с взетия за база период 1935 - 1970 г.
Не може да бъде приет аргументът, изтъкван многократно в хода на дискусиите, че националните интереси не са увредени, тъй като сега почти цялото количество от водите изтичали на територията на съседна Гърция.
Преживяната вече водна криза задължава българската държава спешно да предприеме мерки за ефективното използване на всички води на територията на страната и за задоволяване на потребностите на българските граждани.
Острите спорове при обсъждането на закона за ратификация, нетипични за този вид закони ясно показаха, че по този въпрос не е потърсено и няма обществено съгласие.
Обвързването на страната със задължение, при това за години наред, без да са отчетени интересите на всички обществени групи, без да е потърсено национално съгласие и убеденост във взаимно приемливите условия на спогодбата, е изключително опасно.

Уважаеми народни представители, това са мотивите ми на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията да върна за ново обсъждане от Народното събрание Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използуването на водите на река Места, като го оспорвам изцяло и по принцип. Изразявам надежда, че Народното събрание ще обсъди задълбочено този проблем, ще положи всички усилия за постигане на национално съгласие и ще даде ясен мандат на правителството за успешно приключване на преговорите с Република Гърция.
Вярно с оригинала!
ДИРЕКТОР НА КАНЦЕЛАРИЯТА:
Ивайло Трифонов"

Благодаря ви. Това са мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Прочетете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Докладът на комисията относно Указ N 61 на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използуване на водите на река Места, приет на 28 март 1996 г.:
"На свое извънредно заседание, проведено на 12 април 1996 г., Комисията по опазване на околната среда и по водите разгледа разпределения й с Разпореждане N 50-01-118 от 11 април 1996 г. на председателя на Народното събрание Указ N 61 на президента на Република България от 10 април 1996 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използуване на водите на река Места, приета от Народното събрание на 28 март 1996 г., и мотивите към него. На заседанието присъствуваха: заместник-министърът на околната среда господин Огнян Велев, председателят на Националния съвет по водите инж. Георги Файтонджиев, Владимир Дочев - експерт от Министерството на околната среда, Пламен Никифоров - началник на Главно управление "Воден сектор" в Министерството на териториалното развитие и строителството, Альоша Неделчев - началник управление "Международно право", Теодор Русинов - заместник-началник на управление "Югоизточна Европа" в Министерството на външните работи, Ценко Динчев - началник управление в Националния съвет по водите, и професор Димитър Мандаджиев - от Националния институт по метрология и хидрология към Българската академия на науките.
Преди гласуването, без обяснения, заседанието напусна заместник-председателят на комисията господин Валентин Василев.
След станалите обсъждания и в резултат от проведеното гласуване, със 7 гласа "за", без "против" и 2 "въздържали се", Комисията по опазване на околната среда и по водите прие следното

"С Т А Н О В И Щ Е

1. Не възприема тезата в мотивите, че със спогодбата е нарушено решението на Народното събрание от януари 1990 г., "Държавен вестник", бр. 10 от 2 февруари 1990 г. С това решение, в т. 4 от него, правителството се задължава при разработването на проекти за оползотворяване на оттока на река Места на национална територия да се използуват не по-малко от 75 на сто от него. В мотивите се твърди, че с предвидените 29 на сто от оттока се превишава цитираното решение на Народното събрание. Не се взема под внимание фактът, че в т. 4 от това решение става дума за използуване, а не за задържане на водите от басейна на река Места на българска територия. Решението е спазено, тъй като на наша територия освен предвидените 71 на сто, към тях трябва да се прибавят още 4-5 на сто водни количества, които средногодишно се ползуват като възвратни води. Това са води, използувани за напояване, за индустриални и други цели, които след това се връщат отново в басейна на река Места. Отказът от възприемането на този факт води до извод за някакво нарушаване на решението за използуване на българска територия на не по-малко от 75 на сто от оттока, формиран в басейна на река Места.
С писмо N 01-00-334 от 7 декември 1995 г. на председателя на Министерския съвет на Република България до председателя на Народното събрание се отправя молба, цитирам, "специализираните органи на Народното събрание да изкажат становището си", край на цитата, по проекта за Спогодбата между Република България и Република Гърция за водите на река Места. С резолюция на председателя на Народното събрание от 7 декември 1995 г. това писмо на министър-председателя, заедно с основателни писма на Министерството на околната среда, Министерството на външните работи и Министерството на териториалното развитие и строителството, беше разпределено за разглеждане в Комисията по опазване на околната среда и по водите.
На специално заседание на комисията, проведено на 12 декември 1995 г., беше обсъден въпросът за трансграничното използуване на водите на река Места и проектът за Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за тяхното използуване. В приетото от комисията становище се препоръчва правителството да подпише спогодбата при условие, че в нея залегнат следните положения:
- срок на действие - не по-голям от 35 години;
- актуализация на договорената база от 1 млрд. и 500 млн.куб.м вода от басейна на река Места, от която да се предоставят на Гърция 29 на сто водни количества;
- ежегоден обмен на хидроложки данни и други информации относно състоянието на водите на река Места и река Доспат, относно тяхното количество и качество, както и относно съществуващите, изграждащите се и планирани за изграждане обекти, които могат да повлияят върху естествения отток.
2. Не е състоятелно твърдението в мотивите, че, цитирам, "предоставянето на 29 на сто не от новогодишния отток, а от така определения многогодишен отток, може съществено да увреди интересите на Република България". Край на цитата. Навсякъде в хидроложките и хидрометричните измервания се работи не с количества само за една година, а за достатъчно дългия представител на хидроложка редица от години. По принцип колкото по-дълга е такава редица, толкова по-обективни са данните. Периодът 1935-1970 г. е резултат от съгласуване между двете страни, тъй като за него имат пълни данни и България, и Гърция. Изчисленията на старши научен сътрудник Константин Лазаров, може да се види публикацията му във вестник "Демокрация" от 2 април 1996 г., показа, че за различни дължини на хидроложките редици, но при всички случаи над 20 години, действителните водни количества са различни, но тези разлики не са съществени. Например за периода 1975-1976 г., 1994-1995 г. (имат се предвид хидроложки, а не календарни години) средният многогодишен отток от река Места и река Доспат е 1,2 млрд.куб.м вода; за 135-1936 г., 1994-1995 г. е 1,4 млрд.куб.м вода. Това показва, че стойността 1,5 млрд.куб.м вода за периода 1935-1970 г., определена в спогодбата, е реална.
Същевременно се изпуска от автора на мотивите и обстоятелството, че още в чл. 1 е предвидено в срок до 3 години от влизането на спогодбата в сила тази база да бъде актуализирана. Освен това съществува вече и принципна договореност между двете страни това да стане до края на 1996 г. А изяснихме впоследствие, че в срок до 6 месеца от влизането на спогодбата в сила ще бъде актуализирана тази база. Така че вземането предвид само на числото 1,5 млрд.куб.м вода и пренебрегването на останалата част от текста на чл. 1 от спогодбата е, меко казано, недобросъвестно и спекулативно.
3. Трогателни са грижите на автора на мотивите, че, цитирам, "не се отчита тенденцията на намаляване пълноводието на река Места, както и възникналите през последните години остри кризи във водоснабдяването и трайния недостиг на питейна вода". Край на цитата. Логично възниква въпросът: как постъпи президентът на републиката, когато правителството довършваше строителството на деривацията "Джерман-Скакавица" и на коя страна застана?
Не е лишен от логика и въпросът: като са толкова загрижени за използуването на водите на река Места на българска територия, как постъпват през последните години някои политически среди, които по всякакъв начин се опълчват срещу всички опити за хидротехническо строителство и оползотворяване на водите на река Места? И след като в мотивите техният автор счита, че "преживяната" вече водна криза задължава, цитирам, "българската държава спешно да предприеме мерки за ефективно използуване на всички води на територията на страната и за задоволяване на потребностите на българските граждани", край на цитата, какво направи той, за да съдействува на, цитирам, "българската държава спешно да предприеме мерки за ефективно използуване на всички води на територията на страната и за задоволяване на потребностите на българските граждани"? Единственият му "актив" е активното противопоставяне на всички действия на правителството в тази област, като връщането на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и др.
4. Не приема предложението, че, цитирам, "Народното събрание ще обсъди задълбочено този въпрос, ще положи всички усилия за постигане на национално съгласие, ще даде ясен мандат на правителството за успешно приключване на преговорите с Република Гърция". Такъв мандат е даден със становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите от 12 декември 1995 г.
В заключение, би било в негова полза авторът на мотивите да се осведоми, че съгласно чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България, цитирам, "ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или допълвани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общоприетите норми на международното право". Не вреди и ако се знае, че според чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, цитирам, "текстът по договора не може да бъде изменян".
Въз основа на всичко това може да се твърди, че всички доводи на автора на мотивите в указа на президента на републиката са несъстоятелни. Може да се атакува самият закон за ратификация, но не и съгласуван текст на международен договор, спогодба или конвенция, нещо, което е осъзнал и Конституционният съд с Решение N 18 по конституционно дело N 16 от 1995 г. по искането за установяване на противоконституционността на Закона за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на превантивната дейност за предотвратяване и намаляване на последствията от промишлени аварии, катастрофи и стихийни бедствия и ликвидиране на последствията от тях.

Предвид гореизложеното и в резултат на гласуването, резултатът от което съобщих, Комисията по опазване на околната среда и по водите реши:
Предлага на Народното събрание в съответствие с чл. 72, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на основание чл. 101, ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме повторно без изменения приетия на 28 март 1996 г. Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване на водите на р. Места.
Благодаря ви. Това е докладът на комисията.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Нищо не се разбра! Нищо не се чуваше! Какво беше това мърморене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля народните представители да гласуват... (Шум и реплики в залата) Понеже много се шуми в залата, затова е така. Ако искате, ще прочетем доклада още веднъж.
Гласувайте заместник-министър Пеловски и експертът господин Дончев от Министерството на околната среда да бъдат допуснати в залата по време на дискусията.
От общо гласували 181 народни представители, за - 147, против - 18, въздържали се - 16.
Моля да поканите господата в залата.
Давам думата... Процедурата влиза във времето за дискусия... Имате думата, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Знам си правата!
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Правя процедурно предложение, уважаеми господин председателю, първо, ако ще има дебати по тази спогодба, по нейното ратифициране, а това е неминуемо, това е задължително, по Българско национално радио, програма "Хоризонт", и по Българска национална телевизия да бъдат директно излъчвани. Това едно.
Второ, уважаеми господин председателю, според мен по-разумното е и това го поставете първо на гласуване, моля Ви, да се отложи разглеждането на този законопроект за ратификация, тъй като на първото гласуване и на първото дебатиране по спогодбата бе поставен въпросът, който се отнася до националната ни сигурност, свързан с водите на р. Места. За моя неприятна изненада Вие, господин председателю, отново разпределихте този законопроект само на Комисията по околната среда, а не и на Комисията по национална сигурност. Това според мен е недопустимо и нелогично. Може би се цели да се прикрие в някаква степен - в голяма или в малка ще си проличи от дебатите, че се нарушават национални интереси, нашите национални интереси, господин председателю! И затова Ви моля да поставите на гласуване отлагането на разискванията по проектозакона за спогодбата между Република Гърция и Република България за водите на р. Места и да разпределите този законопроект в Комисията по национална сигурност. Това би било верният подход от Ваша страна и, моля Ви, надявам се, да се не натоварвате с ангажименти и отговорности, които не можете да носите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов от СДС.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Той има две предложения! Кое от двете ще гласуваме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако първото се приеме, то изключва второто, така че...
От общо гласували 197 народни представители, за - 83, против - 111, въздържали се - 3.
Предложението не се приема.
Второто предложение е за директно предаване, моля да гласувате.
От общо гласували 203 народни представители, за - 90, против - 106, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
РЕПЛИКА ОТ СДС: И пак зад гърба на народа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за процедура Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята процедура е тук да бъдат поканени хората, които са подписали това споразумение и които носят отговорност за това споразумение. В залата присъстват господин Пеловски и господин Дончев - хора, които нито са подписали, нито носят някаква отговорност за това, което се сключва между България и Гърция. Затова аз предлагам тук да дойде министър-председателят или най-малкото заместник-министър председател, който отговаря за тази област, за да имаме сериозно разискване. Още повече, че има прецедент - това е първата ратификация, върната от президент. Значи, има много важни спорни моменти. Някой ще носи отговорност след години за това нещо и този някой трябва да бъде в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Всички, свързани с тази ратификация, са поканени. Аз не мога да ги задължа да дойдат.
Давам думата на Валентин Василев, записал се за изказване.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди няколко седмици Съюзът на демократичните сили заедно с останалите опозиционни парламентарни групи тук, в парламента, гласуваха против ратификацията на предлаганата спогодба. Тогава ние искахме да дадем шанс на правителството и на министър-председателя да излязат от положението, в което поставиха България, т. е. правителството можеше да каже: да, ние нещо се договорихме, подписахме, но парламентът не го ратифицира и това налага ние да преразгледаме някои неща от тази спогодба. Пак казвам: някои неща, които са в ущърб на България.
Аз съвсем накратко припомням защо ние тогава гласувахме против тази ратификация. Първо, защото там, в тази спогодба, се борави с несъществуващи водни количества в р. Места; с един отток, който е изчисляван 1935-1970 г. и е записан милиард и половина метра кубически средногодишен отток. Такъв отток в реката не съществува.
Второ, защото не бяха защитени интересите на България в сухи години, когато оттокът е двойно, дори повече от двойно по-малък от споменатия в тази спогодба.
Трето, там се говори за 29 на сто, след като предишното Народно събрание е взело решение поне 75 на сто от оттока да бъдат използвани на територията на България.
Аз ще се спра подробно на тези неща по повод на сегашния доклад, който се внася. Ние ще гласуваме отново против ратификацията на тази спогодба, докато не се оправят тези неща.
От споменатия доклад, който господин Колев прочете тук - аз започвам с пасажа, в който се казва, че заместник-председателят Валентин Василев без обяснения напусна заседанието. Точно така беше, господин Колев, защото Вие проведохте едно слугинско заседание между 8,30 и 10,00 ч. и в 9,10 ч. тук вече течеше пленарно заседание.
Второ, Вие бяхте докарали хора, които само да свеждат глава и да казват: да.
Трето. Документът, който Вие предлагате, е просто смешен и аз ще Ви кажа защо. По отношение на процентите - 29 или 25. Какви са тези 4 на сто, с които играете?! По този начин Вие можете да изкарате, че ако дадете 80 на сто от водите на р. Арда, с останалите 20 на сто, като минат пет пъти по каскадите надолу ще стане 100 на сто използване на оттока - така ли ще стане?! Защо 4, а не 10?!

Знаете ли колко вода, използвана за напояване, се връща обратно? Много малко, господин Колев, много малко, защото първо преминава през растенията, през тяхната листна маса, изпарява се и така нататък и отива някъде другаде, а не се връща в реката. Това са смешни работи, които сте записали в този доклад. Вижте какво пишете на една от страниците: "Комисията препоръчва правителството да подпише спогодбата при условие, че в нея залегнат следните положения: актуализация на договорената база от милиард и половина кубика". На следващата страница вие докарвате вода от девет дерета до десето и казвате: "Това показва, че стойностите един милиард и половина кубика за периода 1935-1970 г. са реални". Вие си противоречите във всяко едно такова твърдение. Никой не оспори истинският отток в реката. Истинският отток в реката през последните десет години е 800 милиона кубически метра, през последните десет години. Ние живеем в това следващо десетилетие след тези десет години. Вие тук дори сте записали, че през последните 20 години оттокът не е милиард и половина, а е милиард и двеста милиона. Това е една разлика от 300 млн. Ако не знаете какво значи 300 млн., това значи половината язовир Искър. Това значи 300 милиона.
Вие тълкувате думите "използване или оставане на българска територия", но се чудите как да ги тълкувате не в българска полза, а в гръцка полза. Това правите в целия си ваш доклад.
По-нататък говорите, че комисията е съгласна, ако залегне еди какво си, а накрая казвате, че не е лошо да се знае, че текстът по договора не може да бъде изменян. Разбира се, че не може да бъде изменян текстът по договора и всичко това, което вие предлагате, това просто е за да има някакво становище, за да се гледа днес проблема, а не да се реши.
Изходът е един: да не се ратифицира и отново да дадем възможност на това правителство да поправи тези милиард и половина, за които тук спорим вече два месеца. Значи 20 години се водят преговори и седим на оттока, изчислен през 1970 г. Това означава преведено на друг език, например тук ако има финансисти, това означава, че ако водим преговори за дълга от преди 10 или 15 години, да работим със стойността на лева спрямо долара от тези години. Това означава всъщност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А лошо ли е?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Можем, обаче никой не дава. А ние даваме. Единствената страна, която дава.
Освен това вие повтаряте неща, които вече ги има в спогодбата, само и само да я защитите. За мен нито мотивите, които излагате тук от преди решението, нито самото становище, нито самото решение са издържани и съдържат нещо по-различно от това, което ни представихте. А това, което вие ни представяте, е просто да даваме един отток, при сегашните условия, между 40 и 50 на сто на гръцката страна.
Не са състоятелни твърденията, че ние едва ли не не можем да строим в скоро време. Не може да строи - аз пак го повтарям - не може да строи вашето правителство. Не може да строи Виденов, защото без пари не се управлява. И той ще падне догодина, до края на годината. Къде са парите? Колко е доларът днес? Нека да не отиваме на тази тема. Никой не може да управлява без пари в тази държава - и ще го разберете съвсем скоро - и в такава изолация, в която е попаднал премиерът заедно с целия свой екип. Тогава вече вие поставяте България в много неловко състояние. Ние ще питаме Гърция дали да изграждаме хидротехнически съоръжения. Ами кой ви пита вас, господин Колев, като се изграждаше Железни врата по Дунава? Кой ви пита? И всичките тези проблеми, които гледаме сега, свързани с оттока, с променливия отток, със силната ерозия на бреговете и т. н. Никой не ви пита. А вие подписвате една спогодба, че ако утре решим да правим нещо, ще трябва да питаме гърците. Ако нямаме вода, ще се чудим какво да правим.
Ето защо ние ще гласуваме отново про¬тив тази ра¬ти¬фи¬ка¬ция. Призоваваме всички да гласуват "против" и да се върнат отново нещата на равнище между двете правителства да се уточни този отток. След като всички признават, че този от¬ток отдавна вече не е реален, просто да се промени в тази спогодба, за да нямаме неприятности за в бъдеще. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Налагането на вето върху ратификационен закон, който увенчава усилията на няколко правителства за по-нататъшно развитие на отношенията ни със съседна страна, е безпрецедентно, провокативно и отслабва международното положение на страната. Досегашният демократичен опит за ролята на президента в международната дейност на държавата е в значителна степен негативен. Анализът показва, че господин Желев демонстрира много повече какво не трябва да прави един държавен глава, отколкото да за¬ве¬щае традиции, достойни за следване. Затова досегашният президент ще остане в историята като преходен политик партиец, а не като политик-държавник на пре¬хо¬да.
Уважаеми колеги, като юрист международник (смях и подигравки от опозицията) ще се спра на международноправните аспекти на дебатирания проблем. Както се изтъква в мотивите към проекта за Закон за ратифициране на спогодбата този акт има преди всичко политическо и стопанско значение за развитието на двустранните и добросъседски отношения между България и Гърция. Тази е главната дипломатическа цел на спогодбата, без да се накърняват интересите на нашата страна от гледна точка на общопризнатите принципи и норми на международното право относно справедливото и рационално използване на водите на трансграничните реки, преминаващи през териториите на две или повече държави.
Мотивите за връщане за ново обсъждане на закона за ратифициране обаче напълно пренебрегват политическото значение на спогодбата като позитивна проява на българо-гръцките отношения. Съгласно общопризнатия принцип на съвременното международно право правна основа за използването на водите на международните реки е не едностранното решение на го¬ре¬ле¬жа¬ща¬та страна, а постигането на взаимноприемливо споразумение въз основа на принципа на международното сътрудничество и зачитане интересите на заинтересованите страни с цел да се постигне справедливо уреждане на режима на експлоатация на водните ресурси на международните реки.
Създава се впечатление, че българската страна просто е преотстъпила по-висок от¬ток на водите на река Места, като че ли в дадения случай България е овластена само по свое усмотрение да определя количествата на водите на една река, която по всички свои характеристики е трансгранична река и поради това съгласно международното право и практика разпределението на обема на водните маси следва да се основава на взаимно споразумение. В споменатите мотиви отклонението примерно от 25 на 29 на сто, тоест с 4 на сто се въздига в недопустима цена на международното разбирателство и сътрудничество между две съседни страни.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Въпросът не е в процентите, а в базата!
ИВАН ГЕНОВ: Изправени сме пред демонстративно политизиране и изкористяване на един международен ка¬зус за намерения, които нямат нищо общо нито с неговото важно политическо значение, нито с елементарните международноправни способи, които са меродавни в случая.
Всъщност приемането на Закон за ратифициране на спогодбата трябва, като се има предвид нейното политическо значение, да отговори на два въпроса.
Първо, спогодбата отговаря ли на принципите и нормите на съвременното международно право относно режима на реките, преминаващи през територията на две или повече държави и представлява ли някакво отклонение или изключение от установената международна практика при международноправното уреждане на използването на техните води от крайбрежните държави.
Второ, споразумението съдържа ли правни възможности и механизми относно актуализиране на уго¬во¬ре¬ни¬те обеми, определени въз основа на общия среден естествено годишен отток.
Отговорът на първия въпрос е категорично положителен що се отнася до използването на водите на трансграничните реки и на река Места в частност.

Кои са основните принципи и норми на международното право, приложими в нашия случай?
Първо, упражнявай своето право така, че да не причиняваш щети другимо или не прави на другите това, което не искаш те да ти сторят. Това правило във взаимоотношенията между държавите признава суверенното право на държавата да се разпорежда с природните блага в пределите на нейната юрисдикция или контрол, но тази нейна дейност не трябва да уврежда интересите на други държави.
Второ, речната система, която се образува на територията на две или повече държави, е неделима и следва да се използва от крайбрежните държави въз основа на принципите на справедливото и разумно стопанисване и в съответствие с принципите на международното сътрудничество. Оттук произтичат следните права и задължения:
- право на всяка крайбрежна държава да участва при международни преговори за използване на естествения воден отток и да участва като страна в съответните международни договори, уреждащи правната уредба на експлоатация, стопанисване, опазване и регулиране на трансграничните водни пътища;
- никоя от крайбрежните държави, а при последователно разположените по течението на реката държави, горележащата държава не може едностранно и без съгласието на долулежащите държави да отклонява руслото на реката, да отклонява неговата естествена посока, да изменя количеството и качеството на течащите водни маси, което би могло да причини съществени щети на другите крайбрежни държави;
- разпределението на количествата на водните маси между държавите от съответната речна система следва да се извършва чрез взаимно споразумение между заинтересованите страни;
- всички въпроси относно използването, стопанисването и опазването на водните ресурси на трансграничните реки следва да се уреждат въз основа на съответни споразумения, а наблюдението, контролът върху прилагането им, както и уреждането на технически и други въпроси относно тълкуването или прилагането на споразуменията могат да се извършват от технически комисии по водното стопанство на съответните трансгранични реки.
Тези и редица свързани с тях правила са намерили отражение в повече от 200 многостранни и десетки двустранни договори. Те са потвърдени от съдебна и арбитражна практика и важни международни актове на междуправителствени и неправителствени международни организации.
Що се отнася до формулите за справедливо разпределение на естествения среден годишен отток на трансграничните реки, както и разпределението на други видове ползване, например добив на електроенергия, иригационни системи и пр., в дългогодишната практика на държавите са известни три основни системи.
Първата - максимално и едностранно определяне на използваните водни обеми от държавата в съответствие с принципа на така наречения абсолютен суверенитет. Това е стара система, която е отхвърлена още от началото на века.
Втората - принципите на разпределение по равно между крайбрежните държави. Тоест, формулата 50 на 50. Тя все още се използва от някои страни с тенденция към установяване на по-гъвкави мерки.
И третата система, най-разпространената съвременна система, която се очертава като модерна тенденция в международното право и практика е разпределението на водните обеми в проценти от общия среден естествен годишен отток. Този подход е отразен в повече от 200 международни договора и съотношението обикновено варира между 30 и 70 на сто.
Ако се анализира спогодбата за Места в светлината на гореспоменатите принципи, норми и стандарти на международното право и формулите за относително разпределение на водните маси, не е трудно да се установи, че спогодбата между България и Гърция за използване водите на р. Места отговаря напълно на модерните тенденции в развитието на съвременната международна практика. В съответствие с така наречения модел на отчитане на всички меродавни фактори, които са определени, например в чл. 6 от проекта за Конвенция за правото на международните водни пътища, изработена от Комисията по международно право на ООН.
На втория въпрос, а именно - съдържа ли спогодбата правилни механизми за актуализиране на договорените условия, насрещни права и задължения, включително и установените водни обеми за ползване? Също така трябва да се отговори, че в това отношение спогодбата отговаря на изискванията на съвременните модели на подобни договори и общопризнатите принципи на международното право.
Още в чл. 1 на спогодбата, след като се определя съответният процент от 29, се изтъква, че тази величина ще бъде актуализирана от комисия по водно стопанство, която се предвижда в чл. 5 на настоящата спогодба в срок от 3 години от влизането й в сила. След това тази величина ще бъде актуализирана на всеки 7 години, освен ако комисията реши нещо друго.
Към изложеното следва да се добави, че в международното право е установено като общо правило за възникване на възможност за прекратяване или временно спиране на действието на международен договор при съществено фундаментално изменение на обстоятелствата. Правилото, т. е. ребус диктантибус, е изрично предвидено в чл. 62 на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г., която е ратифицирана от България и Гърция. Съгласно този текст при съществено изменение на обстоятелствата, което не е било предвидено при сключването на договора, може да се пристъпи към прекратяването му. Разбира се, тази клауза трябва да се прилага в изключителни случаи, за да не се засегне основният принцип пакта сунт сервенда в международното право.
В заключение, следва да се подчертае, че изложените съображения от политически и международно-правен характер дават основание да се заключи, че президентът Желев преднамерено, тенденциозно и произволно борави с факти и юридически норми за интереси, които нямат нищо общо със защитата на законните интереси на България и сътрудничеството с нейни съседи.
Затова парламентарната група на левицата призовава да се отхвърли отлагателното вето на президента.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Продажно племе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Георги Панев. След това госпожа Марияна Лукова.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Репликата ми към Вас, господин Генов, или както Вие сам се титулувахте юрист-международник, господин юрист-международнико, макар че това не ми е ясно какво означава - дали юрист за международна употреба, дали юрист с много дипломи, като не се знае коя в коя държава е получена и пр., но както и да е.
Репликата ми е по същество. Това е едно изключително манипулативно и демагогско изказване в добрия стил на периода, от който ние, огромната част от българския народ иска да се откъсне и да го забрави. Вие пренесохте вода от девет кладенеца. Едва ли не изнесохте лекция тук. Лекция със съмнителен характер, разбира се, по международно право, за да избягате от съществото на въпроса. И това беше една много добре позната практика - приказки, приказки, приказки, за да не се каже важното. А важното, и аз искам да го подчертая, и нека всички, които ни слушат, и включително вероятно и представители на дипломатическата мисия на Гърция в България също слушат тези дебати. Истината е следната - въпросът не е в процентите, които трябва да се отделят от оттока. Това е ясно. Това е предмет на международна спогодба. По този въпрос никой не спори, най-малко Съюзът на демократичните сили. Въпросът е в базата, върху която се взимат тези проценти. А тази база е с 20-годишна давност.
И аз не мога да разбера от какви съображения. Разбира се, тук има изгода едната страна. Но аз не мога да разбера какви са били съображенията на тези, които са подготвяли спогодбата от нашата страна, за да вземат отдалечена с 20 години във времето база, а не да вземат базата, в която България в момента живее или е живяла поне 10-15 години назад. Това е толкова близко до здравия разум, че всеки български гражданин ще го разбере. Въпросът е в базата. Тези проценти трябва да се вземат върху средния отток на р. Места, изчислен върху последните 10-15 години, а не за един период от преди 20 и 30 години назад. Това е. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е само за базата, но е и за надстройката.
Има думата госпожа Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Генов! В доклада на комисията се казва следното. Чета на стр. 5:
"Изчисленията на старшия научен сътрудник Костадин Лазаров показват, че за различни дължини на хидроложки години, но при всички случаи над 20 години, действителните водни количества са различни, но тези разлики не са съществени."
И по-нататък: "Това показва, че стойността от милиард и половина кубика вода за периода 1935-1970 г. определена в спогодбата, е реална."
Аз обаче ви казвам следното. За периода от 1935 до 1974 г. оттокът на р. Места е бил 1 млрд. 178 млн. куб. м вода. За периода от 1982 до 1993 г. възлиза на 653 млн. куб. м, или имаме намаление с 46 на сто. Същото важи и за р. Доспат.
Тук въпросът е възможно ли е Република България да осигури 29 на сто от този отток на Република Гърция? Или при така предложената ни спогодба се изисква България да осигури 450 млн. куб. м, след като фактически имаме едно намаление с вече 450 млн. куб. м на р. Места?

Другият въпрос е, осигурявайки тези 450 млн. кубически метра вода за Република Гърция, за България ще останат ли около 400 млн. кубически метра вода? Или вече тук имаме едно повече от 50 на сто даване на водите в Република Гърция.
Аз искам това да ми обясните, след като ви казвам, че за периода от 1982 до 1993 г. при база хидроложка редица със средногодишен отток 653 млн. и при даденост 450 млн. кубика за Гърция при нас ще останат 200 млн. кубика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Илия Данов.
ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми депутати от Тридесет и седмото българско Народно събрание! Вземам отношение по този въпрос затова, защото по всичко личи, че мнението на президента се покрива с мнението на опозицията и в желанието си да помогне на левицата, която одобри този закон, го връща на повторно разглеждане, не на одобрение, господа.
Човек след това изказване на юриста-международник господин Иван Генов му е малко неудобно да застане на тази трибуна затова, защото чу толкова приказки от времето на Вълко Червенков, чува вече за враговете, само не знам дали са класови или какви. Трябваше да се конкретизира, може би ще вземе втори път думата. Аз искам да се спра обаче на това, което вие не искате да коригираме в Народното събрание. Това е чл. 1 от подписаното споразумение от нашия министър на външните работи.
Господа, знам какво е неудобството да се застане срещу подписа на един комунист. Но, съгласете се, той се е подписал като министър на външните работи, а не като комунист. И затова, че вие страдате от някаква партийна характеристика на тези неща, съгласете се, че тук се касае до един национален въпрос, който касае не само партията и господин Пирински, а касае просто цялата българска нация, целия български народ... (Реплика от Стефан Стоилов)
Господин Стоилов, много Ви моля, търпете и слушайте, защото е дошло време да слушате. (Смях в залата) Вие правихте това нещо, защо се обиждате от положението. А, хубава работа. Недейте така.
Член 1. За 35 години е изследвана река Места до 1970 г. и изведнъж се взима многогодишната средна база. Е, добре де, защо пък... Ами ето го Господ, божа работа. Ами един закон, който не е... (Реплика от мнозинството) Можеш да викаш така, господине, но Места е в българска територия и ние сме българи, така че не можем да речем: ей така.
Та въпросът ми е по един въпрос, по който Господ просто иска да си покаже ей така, че от него зависи работата, не можем да я коригираме. Едно време побеждавахме природи и всичко, и сега изведнъж се оказа, че не можем, и с молебени не можем да омилостивим този Господ.
Ние по този въпрос решаваме, че ще бъдат 29 на сто. Хубаво, с чл. 1 е гласувано, че ще ползват многодишния среден отток на река Места. Ами какво щеше да бъде, ако е едногодишният среден отток, затова, защото виждате, че сушата вече чука на вратите на България. С какво ще я коригирате? Сушата - ето я, готова е. Да, може да се усмихваме, може да е всичко, но това не е една зала, това е една България и поречието на река Места, съгласете се, че е българска територия и най-важното - топлата територия на тази Македония. И изведнъж ще хвърлим ние македонците на гърците. Как става тази работа? А, ето къде била работата, че Гърция си е опекла политиката в Европейския съюз и в НАТО, и в редица западни структури и че се надяваме ние Гърция да помогне така далечно на България. Няма да ни помогне, господа. Гърците си обичат Гърция и ще си гласуват за Гърция. А тук, когато е гласуван чл. 2 от закона, от наредбата, от съглашението, се пита: кои бяха - гърци ли бяха, които гласуваха? А е гласувано в българското национално събрание.
И в този чл. 2 се казва така: че количеството вода, която ще изтече над 29 на сто, няма да бъде търсено от българите. Да върви там да пълни на Гърция язовирите.
Виждате ли колко небългарско решение е гласувано в българското Народно събрание. Това са двете неща, които сме узаконили и които трябва, аз се надявам на благоразумието на левицата, които трябва да коригира.
Обаче остават няколко неща, които са зад закона. Имаме ли ние това строителство, което Гърция има в поречието на река Струма? Нямаме го, господа. И затова гърците спокойно се подписаха и ние много неспокойно, предполагам господин Пирински се е подписал.
Второ, когато гърците видяха, че българската страна ги узаконява с чл. 2 от спогодбата, ние опитахме ли се да създадем един член, един параграф, който да осигури България? Защото чл. 2 осигурява Гърция. Гърция си е готова с водохранилищата, с язовирите, с всичко, съоръжила се е за река Места да я използва така, както ние искаме да я поднесем като на тепсия.
Ето срещу тези две неща президентът заедно с опозицията в този парламент ви приканва към благоразумие в това гласуване. Ние ще гласуваме против тези неиздържани неща в закона. Ние няма да гледаме като господин..., хайде да не споменавам пак, за да не кажете, че се заяждам с господин Ненов, но ние ще гласуваме като български народни представители. Предполагам, че ще направите това нещо, затова защото покрай многото други неща, които ще влязат в летописите на това Тридесет и седмо Народно събрание, това ще бъде предателство с една хубава плодородна и най-важното топла, ранна пролет на Македония.
Надявам се, че вие ще послушате гласа на опозицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Евгений Еков.
ЕВГЕНИЙ ЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Когато обсъждахме закона за ратифициране на спогодбата на първо четене и на второ четене, в моето изказване аз си позволих да се обърна към всички вас като български народни представители. Направих това нещо, воден от ясното съзнание, че по закони от този вид, които касаят дългосрочните национални интереси на България, не може да има партийно деление, не може да има поставяне на чисто партийните интереси над националните. За съжаление гласуването на закона за ратификация на спогодбата показа точно обратното. Използвайки своето мнозинство, Демократичната левица наложи един закон, който е в пряко крещящо нарушение на дългосрочните национални интереси на България.
Поемането на подобна отговорност, разбира се, е в нейното право. Но задължаването на България за години напред с отговорности, които, отсега е ясно, тя не може да изпълни поради ред чисто обективни условия, се явява погрешната стъпка, поредното доказателство за поставяне точно на партийните над националните интереси.

Един от основните мотиви за връщането на закона за ратификация на спогодбата отново в тази пленарна зала от президента на републиката е съществуването на остри спорове, липсата на национално съгласие по отношение на това решение на парламента. Ясно е, че без национално съгласие по един такъв основен въпрос, какъвто е въпросът за ратифициране на Спогодбата за водите на река Места, се явява проблем, който тепърва ще тревожи и ще разделя българското общество. За да не позволим това нещо да се случи, за да запазим действителните български национални интереси, ние следва да преразгледаме становището, което беше направено като реалност с вота на мнозинството в Народното събрание. Тази спогодба в този си вид се нуждае от определена ревизия на текстовете си, които да я поставят в пълен синхрон и адекватно на националните ни интереси. Иначе тя неизбежно би предизвикала и ще предизвика съпротива от страна на обществото.
Като представител на една организация, която винаги е отстоявала интересите на населението от Пиринска Македония - ВМРО - Съюз на македонските дружества, аз не мога да се съглася, че подобно предателство на националните интереси може да бъде повторно узаконено с вота на мнозинството в парламента. Определено населението по течението на река Места не е съгласно с подобна ратификация и то няма да приеме да стане жертва на политически игри, които целят всичко друго, но не и отстояването на националния суверенитет на страната. Разбира се, ваше право е, така, както в момента си говорите, без да ви интересува това, което се говори от парламентарната трибуна, да повторите автоматично, механично своя вот.
Но аз искам да се обърна поне към народните представители от Благоевградски избирателен район. Как ще погледнете своите избиратели утре в очите, когато в изпълнение на тази спогодба се наложи, господа от левицата, вие да дадете по-голямата част от реалния годишен отток на водите на река Места на Гърция? Или, след като се отказахте вече веднъж от българското население в нашата южна съседка, сега сте на път да се откажете и от българските води на река Места.
Нека да подходим към решаването на проблемите отговорно и най-вече като българи. Защото всичко останало в крайна сметка води до нарушаване на целокупния български национален интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Георги Божинов.
Да се готви Георги Дилков.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето предварително намерение беше да се опитам да дам отговор на някои от бележките, основанията и изводите на президента в неговите мотиви. Но някои от направените досега изказвания ми дават основание да смятам, че се допуска неволно една много съществена грешка, която води до един парадокс. И този парадокс е следният. Колкото е по-високо числото, договорено между двете страни в чл. 1, толкова по-малко количество вода България ще има право да прехвърли от коритото на Места във вътрешността на страната и респективно по-голямо количество ще върви винаги, когато изградиме съоръженията в поречието на Места.
Така че този плач за населението по поречието на Места от това, че числото е 29, а не 25, колкото и да е парадоксално, е фалшив и измислен плач, господа! Но аз ще го докажа по-нататък в моите разсъждения. Моля ви да слушате.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Паралогика се казва това!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма паралогика. Паралогика сте преподавали, когато бяхте в системата на марксистко-ленинските кръжоци, Вие, господин Карев!
И така, за да формулира първите си възражения, господин президентът изхожда от две предпоставки. Едната, че границите, в които може да се променя позицията на Република България в търсенето на взаимно приемливо решение, са точно определени от решението на Народното събрание от януари 1990 г. Съгласно точка четвърта от това решение - аз моля да внимавате как президентът го е формулирал - правителството се задължава при разработването на проект за оползотворяване на оттока на река Места на национална територия да се използват не по-малко от 75 на сто от този отток. И второто основание на господин президента, посочено в началото на неговите мотиви, е че всяка една промяна на позицията на Република България, която излиза извън параметрите на това решение, при това още на нивото на проект, е възможна само и единствено след ново решение на Народното събрание. Въз основа на това в мотивите си президентът констатира, че са извършени нарушения на решението на Народното събрание.
Първото нарушение, което посочва президентът, е - когато Министерският съвет на свое заседание на 21 март и 10 октомври 1994 г. възлага мандат за създаване на Българо-гръцка експертна комисия за водите на река Места и приема отстъпка в позицията на България за предоставяне на 29 на сто от оттока на водите на река Места и 30-годишен срок за действие на договора.
Другото нарушение президентът открива в подобряването на проекта от Министерския съвет и подписването на настоящата спогодба от министрите на външните работи, без да е поискано одобрение от българското Народно събрание за предоставяне на по-високия процент от оттока на водите на река Места. Тук президентът прави поне два пропуска, една груба грешка, която в края на крайщата довежда до обезсмисляне на неговата оценка.
Първият и по-незначителен пропуск е в това, че президентът не може да не знае и не бива да пропуска, а ако той не знае, неговите съветници са длъжни да проверят, че преди 1994 г. така наречената от него "отстъпка от позициите на България" има своя предистория. Така например на 2 февруари 1992 г. Министерският съвет на България, в който тогава членове са и господин Василев, и господин Соколов, и господин Филип Димитров е министър-председател, взема решение, с което дава мандат на делегация, начело с господин Стоян Ганев, която да води преговори, забележете, при отстъпка от позицията на България, за предоставяне на 33 - 35 на сто от оттока на водите на река Места. Изразът обаче "отстъпка от позицията на България" аз поставям в кавички, защото като се запознах с документите и историята на проблема, аз, за разлика от президента и от много от вас, които тук говореха пламенно на тази трибуна, не мога да кажа за нито едно правителство на България, че е отстъпило или предало интересите на страната. Водени са дълги и трудни преговори, отстоявани са конкретни и дълготрайни интереси на България и е търсено в същото време сближаване на позициите на двете страни. Това е честното признание по този въпрос, ако не търсим дребни дивиденти, с които да се охулим помежду си и да олекнем в света.
Вторият съществен пропуск в текста на господин президента се състои в това, че точка четвърта на решението на Деветото Народно събрание от януари 1990 г. в пълния си и точен текст, за разлика от текста, в който той го интерпретира, гласи следното, цитирам: "Задължава Министерския съвет да организира разработването на алтернативен проект" - забележете, алтернативен проект - "за комплексно оползотворяване на оттока на река Места в съответствие с основните принципи на националната водостопанска политика, като на националната територия се ползват не по-малко от 75 на сто от този отток. В проекта да се даде предимство на използването на водите в поречието и водосбора."
Още един път ви моля да обърнете внимание, ако текстовете са пред вас, какво е пропуснал господин президентът, когато е интерпретирал този текст в своите мотиви. Той пропуска, че проекта, който се възлага на Министерския съвет, трябва да бъде алтернатива на предложените тогава проекти "Места" и "Рила". Този проект трябва да осигурява, забележете, комплексното оползотворяване на водите и да съответства на "принципите на националната водостопанска политика".
Президентът е пропуснал и последното изречение, което гласи: "В проекта да се даде предимство на използването на водите в поречието и водосбора". Това може да е случайно, но може да е резултат и на преднамерен умисъл. Защото точно това изречение и пълният текст на точка четвърта означава, че по-голямата част от оттока трябва да бъде използван в поречието на Места.
При това положение за каквито и цели да са предназначени, по-голямата част от водите се връща обратно в реката като отработени, отпадни, канализационни и дренажни води. Това е категоричното становище на експертите, което го потвърдиха и пред комисията. Възвратните води няма къде да отидат след използването им, освен да отидат в Гърция, уважаеми господа. Поради този прост факт сумата на процентите от използваните върху територията на България води и водите, предоставени за ползване на Гърция, може да бъдат повече от 100 на сто, без да се нарушава изискването на решението у нас да се използват не по-малко от 75 на сто от оттока.

Тази грешка в събирането води до президента, до неверни твърдения и несправедливи обвинения. Същинският проблем, и тук моля да ме разберете, не е в събирането, а в това ще се прехвърлят ли и кога нови количества от водите на Места към поречието на Марица. Аз моля да осмислите този момент. Това е същността на проблема.
По принцип решението на Деветото Народно събрание ограничава прехвърлянето на води от поречието на река Места към вътрешността на страната. Договореният по чл. 1 на спогодбата процент също влияние пряко и лимитира количеството на водите, които България ще може да прехвърли в бъдеще във вътрешността на страната. Това число до голяма степен ще влияе и на параметрите, и на обектите, които България ще изгражда в бъдеще. В този аспект, и главно в този аспект, ще се прояви след време истинското значение на това число, което сме записали в спогодбата, а не в тази посока, която елементарно тук се интерпретира. Това е много съществен момент и който иска да го разбере, нека да го проумее.
В момента Гърция не получава вода, само количеството, което се прехвърля в поречието на река Марица чрез каналите "Грънчар", язовир "Доспат" и деривацията на язовир "Доспат". За период от 25 години максималният отток, който е прехвърлен по това направление, е 381 милиона кубически метра годишно. Това е при най-добри години. От останалите води в поречието на река Места се използват в момента при най-добри години 140 милиона кубически метра. В перспектива те могат да достигнат до 212 милиона кубически метра при въз¬в¬ра¬ща¬емост до 100 милиона кубически метра води, които ще се връщат в поречието на реката.
При липсата на съоръжения и при положение, че 65 на сто от водите изтичат в периода на пролетното пълноводие, проблемът става наистина остър, господин Данов, и вие сте прав в това отношение - има проблем. И този проблем става особено остър в сухите години. И заради това ще се наложи да строим съоръжения по поречието на Места. Спогодбата обаче не ни ограничава и това е най-важното в случая. Договорените числа ще лимитират не обектите по поречието на Места, а обектите, които трябва да изградим при прехвърлянето на водите във вътрешността на страната. Това е първият въпрос, по който исках да говоря.
Вторият въпрос е как президентът, пред очите на публиката, подменя текста, който критикува, за да може наистина да го критикува. Става дума за интерпретацията, която той прави на чл. 1 от спогодбата.
Господин Желев поставя точка на средата на текста, не цитира втората част на текста на чл. 1 и започва да критикува, че няма инструмент, с който да се коригира числото, което е записано в първата част на този член.
Понеже съм дъл¬бо¬ко убеден, че в историята на проблема се крие логиката на проблема, ще ви покажа с документи откъде датира това число, уважаеми колеги. Пред мен е протокол от среща на България и Гърция, на двете комисии, от 20.09.1991 г.
Господин Глушков, сигурно ще е интересно за Вас, че делегацията на България е водена от господин Борис Спиров. Но аз мога да кажа само най-хубави неща за това му поведение. Защото в чл. 1 на този протокол пише:
"Двете делегации не успяха да постигнат решение по чл. 1".
Защо не са ус¬пе¬ли? Ако трябва да бъдем честни към истината и към фактите, защото българската делегация, водена от господин Спиров, предлага двете страни да приемат като основа на споразумението обем, забележете, от един милиард и петстотин милиона кубически метра, определени по данни за периода от 1935 до 1970 година.
Ето го първоначално този текст. Но аз не обвинявам българската страна. Вижте за какво става дума.
"Обемът - продължава текстът и искането на българската делегация - предоставен за използваните от Гърция води през години с различна водност, както и условията за тяхното предоставяне, ще се уточнява със споразумението".
А вижте какво предлага Гърция като ответен текст. Тя предлага следното: "Общото количество на средния естествен отток на водосборния басейн на река Места в българска територия да се определи на един милиард и петстотин милиона".
Ето я качествената разлика. Тя не е в това начално число и то е прието по една единствена причина. От 1935 г. започва меренето, а в периода 1935-1970 г. е единственият подписан и закрепен с подписите на двете страни документ, който признава този милиард и петстотин милиона. Каквато и редица да се брои, каквото и споразумение да се подпише, което и правителство да е на България, когато седне на преговорите, то ще започва с тези 35 години и ще определя следващите, и ще наслагва следващите, за да се получи дългата редица. Затова не питайте откъде е дошло и не обвинявайте никого. Това е достойна позиция, защото вижте гърците какво са искали още: те са искали споразумението, което ще се сключи и регулира окончателно въпроса за разпределение на водите, да важи завинаги, тоест записват без корекция този милиард и петстотин милиона и това да важи завинаги. Затова прави чест на българските правителства - на Димитър Попов, на Филип Димитров, ако щете на Беров и на правителството на Жан Виденов, че отстояха този съществен момент в българската позиция и в днешния чл. 1,който вие така атакувате. Тази достойна позиция на България е закрепена по следния начин: тази величина, която се посочва, ще бъде актуализирана от комисията по чл. 5 на настоящата спогодба в срок до три години. Значи още утре могат да започнат преговорите за удължаването на тази редица по данните, които имаме.
Това е истината по въпроса. Другото са спекулации и неверни атаки между нас, един спрямо друг, с което отслабваме позицията на България. Това е моята версия, господин Михайлов.
Но президентът не спира дотук. Президентът пише едно изречение, което не ми е удобно да коментирам. Вижте и погледнете, ако имате текстовете. Той пише: "Предоставянето на 29 на сто не от средния годишен отток, а от така определения многогодишен отток може съществено да увреди интересите на Република България".
Това го пишат съветниците на президента и той го подписва. Погледнете какво пишат експертите. Това са представители на Българската академия на науките, Националния институт по водите, експерти на различните министерства. Те пишат следното:
"По отношение втория мотив, който определя дали ще бъде про¬цент от годишния отток или процент от средно естествения многогодишен отток за всички хидролози, на всички специалисти-водари е ясно, че по изгодно за България е процентът да бъде средния от естествения многогодишен отток.
Тук, уважаеми колеги, има място за размисъл. И това място за размисъл е: възможно ли е съветниците на президента и експертите на правителството по един и същи въпрос да имат диаметрално противоположно разбиране?
Мисля, че тук въпросът не е професионален. Въпросът е политически. Пред стремежа и маниера си непрекъснато и по всеки повод да критикува правителството президентът е изопачил фактите.


И тук, господин Данов, понеже много ви ува¬жа¬вам, искам да кажа - оставям политиката настрана: неизгодно е за България да се съгласи на сред¬но¬го¬ди¬шен отток. Не защото го твърдят експертите! - Гърция не го иска по следната причина: Гърция е построила три язовира веднага след границата. Първият е около 800 милиона кубически метра. Ако го съпоставите със средногодишния отток, става ясно, че това е язовир, който е годишен изравнител.
Следователно Гърция я интересува не всяка година да си получава 29 на сто, а за дълъг период от време да получава средното, което й се полага. Затова Гърция не настоява.
Но за България не е изгодно да впише този текст по следната причина - затова защото, ако текстът е такъв, ние трябва и при сушава година да дадем 29 на сто. А по силата на договора ние в сушава година може да не дадем нито кубик повече от онези 140 милиона кубика, които са задължителни по друга международна конвенция, за да не нарушим биологичното равновесие.
Затова е изгоден за България този текст. И затова президентът няма право, за да критикува непременно правителство, да отслабва позицията на България! Това е същественото и ако той има чест, ако има достойнство и доблест, трябва да дойде тук и от тази трибуна да се извини и на правителството, и на българския народ. Защото не можем като орел, рак и щука да вървим напред. Трябва ни най-после консолидация, трябва ни обединение, за да тръгнем напред в името на децата и народа си. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Има три реплики - Дянко Марков, Александър Йорданов, Васил Михайлов. Из¬бе¬ре¬те си по старшинство как да говорите. Ръцете бяха вдигнати като залп и аз не можах да преценя кой е пръв.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители, когато Гърция поставя този проблем, тя го поставя от политическа гледна точка, а не само от икономическа. Затова гръцките правителства, независимо дали са на левицата или на десницата, имат единна позиция по този въпрос. Те искат това количество вода.
Тук вече ние трябва да се замислим за това странно единомислие на тези две враждуващи дори много често крайни линии в гръцкия политически живот. Очевидно е, че Гърция има голям интерес.
И аз задавам на господин Божинов прос¬тия и логичен въпрос: В какво точно се състои нашият интерес при сключването на това споразумение? - Да го формулира кратко и ясно. Ясно е какъв е гръцкият ин¬те¬рес. Ясно е за какво им е необходима водата. Какъв е нашият български интерес, защото в Гърция съществува общо разбиране и по въпроса очевидно да ни вземат тотото. Нешка Робева се досети, че не е хубаво да ни вземат тотото. В Гърция съществува интерес да имат по-изгодна оферта за газопровода и ще го направят.
Аз питам какъв е нашият интерес в това споразумение и как ние го защитаваме? Аз не виждам защитен тук българския интерес. Всичко, което Гърция казва като възможност за някаква сделка и т. н., е свързано с нещо, което е неясно разположено в бъдеще време - то е обещание. То не е нито пари, нито Солунското пристанище, нито Солунската митница, нито нищо!
И проблемът няма да възникне сега, защото Гърция в момента ползва и без това водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Проблемът за нас ще възникне в момента, в който ние ще поискаме адекватно и рационално да си използваме водите на река Места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тогава вече ние ще тръгнем против един вече сключен от самите нас договор и ще бъдем ние нарушителите на този договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ето затова време трябва да се мисли. Може би ние тогава няма да бъдем в парламента, други ще бъдат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, господин Йорданов!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... Обаче ще ни разглеждат като нарушители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече, господин Йорданов!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Божинов, кажете къде е нашият интерес?
Господин председател, ясно ви е какво вие може да кажете. Повече от това не може да кажете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да давам други думи, защото има нарушение на правилника. Може ли такова нещо?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Изгони ме тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много си тежък, не мога да те нося. (Смях от опозицията)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): А ти си много лек в приказките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Дянко Марков. Не можем да наказваме други заради един.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Аз няма да правя голямо изказване. Искам да обърна вниманието на всички колеги към един основен момент без да спекулирам със съображения за националните интереси и сигурност, които другите хора изнесоха.
Аз просто обръщам вниманието ви като стопанин. Може ли един стопанин, когато прави една сметка, един договор да си служи с илюзорни величини? Какво са тия 1,5 милиарда кубика? - Това е вода-призрак, това е вода - фантом. Такава вода няма и няма да я има, защото планетата е в състояние на планетарно засушаване.
И ние поемаме едно задължение, ние сключваме един договор, а най-обикновените земеделски стопани, които сключват договор за изполица, го сключват каквото се роди да делят. Каквото даде Господ да падне вода от небето и да пълни тая Места, която идете и вижте каква ще стане след един месец - една кална бара... Това именно трябва да бъде основата, реалното.
И какво има толкоз страшно в това, че ние ще поискаме от гръцката страна да замести 1,5 милиарда кубика с реалния отток? Това не¬що ще го разбере всеки един земеделски стопанин, всеки човек, който прави договор за стопанска дейност.
Това е всичко, което имам да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Васил Михайлов за реплика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, (обръща се към господин Александър Йорданов) не гонете председателя Сендов! Можете да изгоните господин Божинов за обида на държавния глава за три заседания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сендов никога не съм гонил.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Господин председателят Йорданов. (Оживление)
Що се отнася до водите, България е най-бедната на вода държава на Балканите. Следващото столетие ще бъде столетие на войни заради водата и заради това проблемът е много сериозен.
Това, което ни е представено като доклад от Комисията по опазване на околната среда и по водите, съдържа в себе си няколко самопризнания. Самопризнанието е, че всичко което е написано в мотивите от президента в неговия Указ N 61,е напълно основателно. Защо? - Защото тук се разказва как по същество е бил подминат парламентът и подминато решението на парламента. И една комисия, която е помощен орган - Комисията по опазване на околната среда и по водите, видите ли, била дала мандат на правителството... (Оживление сред опозицията)
Точка четвърта: такъв мандат е даден със становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите от 12.12.1995 г.... - Коментарът е излишен.
По-нататък няма да коментирам наистина чудноватостите, които е изпонаписал господин Колев, който така прочете тук доклада - вероятно се кани да влезе в Червената книга за изчезващите видове. Но тука Вие, господин председателю, подписвал ли сте резолюция на 7.12.1995 г.? - Смехотворни неща по сериозен въпрос! Сериозен въпрос, който засяга България - 35 години ни обричат напред!
По-нататък: щели сме видите ли да преговаряме на три години. Ами след три години гръцката страна може въобще да не желае да преговаря за промяна на условията. И никой не може да й каже защо ще стане това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Седемте години са просто уловка за такива шарани, които са преговаряли, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Божинов за дуплика. Благодаря за репликата, която беше във времето.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Господин председател, първо искам да се обърна към моя съселянин господин Александър Йорданов. (Оживление) Ние сме от едно село с него.
Господин Йорданов, вие коментирахте гръцкия политически живот. За нашия аз ще кажа следното:
Ако има нещо добро, това е, че последните четири правителства все пак са отстоявали интересите ни. Лошото е, че тези, които са били в опозиция, яростно са критикували другите не по принцип, а за да бъдат ярки противници.
Вие питате какво сме постигнали и с какво сме се прид¬ви¬жи¬ли?

От протокола, от който ви четох извадки, ще ви съобщя само, че Гърция е тръгнала от искането двете страни да се договорят да разпределят водите на река Места в процентно отношение правата на Гърция са определени на една трета и правата на България - на две трети. Оттам те са тръгнали. През вашия мандат, в който вие сте дали - и аз не ви упреквам, защото не можете да го извървите наведнъж, - от реалния отток вие сте отишли на 33 на сто. Жан Виденов стигна над 29 на сто. Това сме постигнали, господин Йорданов. (Оживление и възражения в блока на СДС) Това сме постигнали, това са фактите.
Второ - на господин Марков.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): От какво?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сега ще ви кажа от какво. Господин Марков, тези милиард и 500 млн.куб.м вода са фиксирани от Гърция без коментар. Това, което сме постигнали, господин Йорданов и господин Марков, е, че сме постигнали в чл. 1 договореност тези редици да се движат и следващите години, за които е безспорно, че ще са по-сушави, да влязат и да променят това число, което е базата. Само който не иска да го разбере, няма да го разбере.
А на господин Михайлов няма да му отговарям. (Шум и реплики в блока на СДС) Той нека да си остане при господин президента и там с него да си хортуват.
ПЕТКО ИЛИВ (от място): Интересът на България по този въпрос къде е?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Ние какво печелим - пари ли вземаме? (Шум в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Миналия четвъртък бях на едно посещение в Благоевград и там ръководството на създадения Обществен комитет за защита на планините и реките "Рила" ми възложи, господин председателю, да запозная парламента с тяхното изложение, отправено до Вас. Ще чета дословно.
"До председателя на парламента академик Благовест Сендов
Господин председател, Спогодбата между Република България и Република Гърция за използуване на водите на река Места, ратифицирана неотдавна от парламента, е основана на фиктивни, далече от реалността данни за оттока на реката. Тази безотговорност един ден ще струва скъпо на нашата страна. Ето защо Управителният съвет на Обществения комитет за защита на планините и реките на територията на бившите окръзи на Благоевград и Кюстендил, в който членуват над 50 юридически и физически лица - и трябва да ви кажа, че там са избиратели на всички нас, дами и господа, - в това число всички общини, засягащи се от реализирането на проектите за водоснабдителния комплекс "Рила" и хидротехнически комплекс "Места", ви предлагат:
1. Ревизиране на ратифицираното Споразумение за осигуряване на 29 на сто от годишния отток на река Места за нашата южна съседка.
На какви доказателства се основава Общественият комитет?
Повече от 30 години проектантският институт на Комитета по енергетика "Енергопроект" лансира проект за така наречения хидротехнически комплекс "Места". В него се предвижда да се прехвърлят годишно от река Места по 922 млн.куб.м вода към Тракия, в това число 72 млн.куб.м вода от Влахинска река, приток на река Струма. За да бъде проектът приемлив от разглежданите го експертни съвети и засегнатите от него общини, както и одобрен от правителството, проектантът е заложил далеч по-голям от действителния отток на реката. Средногодишната водна маса на българска територия на река Места възлиза на 1 млрд. и 485 млн.куб.м вода, от които 1 млрд. и 226 млн.куб.м вода на границата при Хаджидимово, а останалата част - от река Доспат.
Все с цел приемането на проекта проектантският институт умишлено е намалил с 50 на сто от водните количества в разходната част на баланса и почти с толкова е увеличил приходната част, за да се стигне до заложения в спогодбата с Гърция годишен отток на реката на границата 1 млрд. и 226 млн.куб.м вода. Трябва да се има предвид, че за каскадите "Белмекен-Сестримо" и "Доспат-Въча" са отклонени 500 млн.куб.м вода.
Тези нереални цифри в проекта са опровергани от редица учени специалисти от институти на БАН, както и други проектантски институти. Още по-категорично се опровергават данните в проекта на Главно управление "Хидрология и метрология" при БАН. На река Места при границата управлението има хидрометрична станция, на която се извършва наблюдение на оттока на реката."
Аз имам тук въпрос към специалистите, които са поканени, да отговорят дали тези цифри са верни, защото ние говорим за 1935-1970 г., а в случая се посочват цифри за 10-годишен период. От 1977 до 1987 г. годишният отток се изчислява между 700 и 800 млн.куб.м вода, а в една трета от този период - между 600 и 700 млн.куб.м вода.
И накрая дамите и господата от този комитет завършват така:
"Господин председател, Общественият комитет за защита на планините и реките предлага да направите необходимото с оглед на Вашата компетентност за ревизиране ратифицираното от парламента споразумение за водите на река Места договорения процент 29 на сто от оттока на реката да се преизчисли на базата 700 млн.куб.м водна маса, каквото приблизително е преминаването на територията на Гърция. Още повече, че гръцкият парламент не е ратифицирал все още споразумението, иначе много скоро Гърция ще съди и ще осъди България за това, че не изпълнява споразумението.
Подписи:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Илиана Масева)

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:

(Йордан Стаменов)"

Господин председателю, разрешете да Ви връча това писмо. (Георги Дилков връчва писмото на акад. Благовест Сендов)
В заключение, без да коментирам, аз помолих специалисти да дадат отговор дали тези данни, посочени за 10-годишен период, сравнително отскоро, са верни и ако е така, защо наистина ние не огледахме това споразумение?
Нашата позиция, за разлика от следващия закон, който ще гласуваме тук и ще бъдем против, е, честно казано, раздвоена. Ние разбираме, че президентът, използувайки конституционното право на вето и връщайки закона, иска да получи дивиденти в предизборната си кампания. В същото време обаче ние сме разтревожени от това, което прочетохме и от т. 2 от споразумението, според която от Гърция ние няма да получим нито цент за водата, която допълнително им даваме във водни години.
Ето защо от името на парламентарната група споделям, че ще се въздържим при гласуването на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Меглена Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Дилков!
Лично аз с особено внимание слушах и споделям Вашата тревога за този район на Югозападна България. И смятам, че ние днес ще постигнем двоен ефект - не само че ще подкрепим отново ратификацията, а постигаме пълно единомислие по въпроса, заедно с опозицията, че са крайно необходими изграждането на ВК "Рила" и на Хидротехнически комплекс "Места". (Шум в дясната страна на залата) Което означава да считам, че наистина е дошло време като отговорни политици да разговаряме в тази зала и с едно решение да получим двоен ефект.
Разчитам да получа отговор от Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател!
Аз също съм упълномощен да Ви представя тази декларация на Обществения комитет за защита на планините и реките.
Благодаря на господин Дилков, че представи тази декларация.
Ще започна със следното. При подготовката на тази спогодба от българска страна са участвували толкова много хора, че само може би "Светият синод" не е участвувал. Защо казвам това?
Колеги, докато от гръцка страна експертната група е в почти постоянен състав, от българска страна текучеството е огромно. Така проблемът не се разглежда пълноценно и поради тази причина може би е постигната и тази недобра спогодба.
Искам да кажа няколко думи за позицията на Съюза на демократичните сили за нашето желание за добросъседски отношения с Република Гърция. Ние се страхуваме, че проблемът се измества. Съюзът на демократичните сили по време на своето управление сключи редица договори и спогодби с Република Гърция, които именно са доказателство за нашето намерение за добросъседски отношения с Република Гърция.
Уважаеми господин председател! Аз тук имам една справка, от която ще прочета само няколко неща. За периода 1935-1970 г. оттокът е 1 млрд. и 509 млн.куб.м вода. Но обърнете внимание, това е за река Места и река Доспат. Никъде, уважаеми колеги, тук не се спомена за река Доспат. За периода 1935-1985 г. това общо за двете реки е 1 млрд. и 454 млн.куб.м вода. А обърнете внимание, господин Гайтанджиев, за периода 1985-1994 г. общо за двете реки това е 884 млн.куб.м вода. А за краткия период 1993-1994 г. - 65 на сто е по-малък годишният отток на река Места и река Доспат.
В така предложения ни закон за ратификация се казва: "Закон за ратификация на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използуване водите на река Места." А известно ли е, че вътре са включени водите и на река Места, и на река Доспат и река Доспат се влива в река Места на 60 км в гръцка територия?
На експертно равнище българската страна не е приела цифрата 1 млрд. и 509 млн.куб.м вода като база за преговорите, а само като констатация. Факт.
През последните 12-10 години река Места, река Арда и река Марица са намалили най-малко оттока си - 42 на сто. През последните 12 години има серия от сухи години. Преди на 10 години две са били сушави, а сега 8 сушави години са и 2 влажни. Това означава, че са задействували скокообразно глобални изменения в климата, а именно тенденция към засушаване.
Колеги, обърнете внимание върху един факт от глобален мащаб. Северна Гърция и Пловдивско-Пазарджишкият район са склонни към така нареченото опустиняване, дезертификейшън, както и райони на Италия, Франция и Испания. И това е един световен проблем.
Напълно разбираема е позицията на Република Гърция за гарантиране на необходимите екологични, мелиоративни и енергетични обеми вода от река Места.
На българо-гръцката граница, обърнете внимание, колеги, река Места е на кота 400 м над морското равнище. И Гърция е построила поредица от електростанции, където след използуването на енергията на водата, тя се използува чак тогава за напояване. Тоест, Места не е само мелиоративна система, а това е енергийно-мелиоративна система.
В момента има възможност за прехвърляне на водни обеми в басейна на река Марица и река Искър чрез хидросистема "Доспат", добре известна и "Грънчар" - деривационният канал в Рила. И това са около 320 млн.куб.м вода.
По проекта "Места" е било предвидено 60 на сто от водите на река Места да се прехвърлят в басейна на река Марица. Именно поради причината, че Пловдивско- Пазарджишкият район е склонен към засушаване.
Ще дам само един пример с река Арда. Когато беше сключено споразумението с Гърция за използуване водите на река Арда, 184 млн.куб.м регулирани води годишно за 60 години, загубата на България само от поддръжката и осигуряването на тези регулирани води е 1 млрд. и 325 млн.долара. Загубата, повтарям, от договора с Гърция за използуване водите на река Арда е 1 млрд. и 325 млн.долара.
България полага грижи за Места и Гърция, трябва да се ангажира финансово и методически, и технически. Това са средства, колеги, за залесяване, това са средства... А именно 2000 дка годишно обикновено в басейна на река Места се залесяват наново с цел осигуряване на водосборния район. За почистване на коритото, за регулация, за пречиствателни станции, а Гърция има изисквания за качеството на водата, да се запази, България харчи огромни средства. В спогодбата няма никакъв иск или намек за помощ от страна на Гърция чрез система "Интерек". Знаете много добре. И чрез система "ФАР" или чрез други международни организации, за да може България да получи полагаемите се средства за осъществяване на контрол на качеството, количеството и целия водосборен район на река Места и река Доспат.
Не са осигурени средства от държавния бюджет за поддържане и осъвременяване на системата за метеорологично и хидрологично наблюдение и измерване на река Места, а и на другите реки. Даже нещо повече, от 1 април 1996 г. броят на доброволните наблюдатели, те работят за известно време на трудови договори, намалява от 800 на 100 човека за цялата страна. А без работата на тези доброволни наблюдатели не може да се получи една реална картина за състоянето.
Приключвам със следното. В договора е спомената само река Места, а би следвало да се упомене и река Доспат, от която 140 млн.куб.м вода годишно отиват в Гърция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
СДС има още 3 минути и половина.
Имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател!
Има един аспект на проблема, който нашата парламентарна група беше решила да не излага от парламентарната трибуна, от външнополитически съображения и от желанието за добронамереност в дискусията. И аз затова не използувах тези аргументи при отговора на господин Йорданов каква е ползата. Но когато господин Будимов говори, че те са сключили два договора, аз искам да им припомня, че в 1992 г., когато се водиха преговорите, именно в мандата, който даде Министерският съвет тогава, е записано, че се предлага насрещност, ние да отстъпим като страна и да искаме като страна две неща - едното е спогодбата за сезонните работници и другото е КПП-та. Тези две спогодби, дето вече са подписани и вие си ги приписвате, а другата я оспорвате, господа, аз няма да квалифицирам това. Но така външна политика не се прави и достойнство на страна не се постига.
Още нещо питахте, господин Йорданов. Сега използувам да отговоря в дупликата, като реплика на господин Будимов. Трябва да е пределно ясно, каквото и да се говори от тази трибуна, че без да се прехвърлят води в друг водосборен басейн, ние не можем практически да достигнем не 29 на сто, а 40 и повече на сто от оттока, който отива в Гърция. Това трябва да е пределно ясно. И ако искате усвояване на територията на България, може да не е "Места", може да не е "Рила", но подобен проект България трябва да направи. И за да го проектира, господин Йорданов, България трябва да знае какви са параметрите на обекта. И затова ни е нужно числото, от което по обратен ред да се върнем и да дадем проектното задание. Ето още една полза за България от това да е ясно за колко дълъг период какви са ни взаимоотношенията с Гърция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Господин Будимов, Вашата позиция, която изразихте тук, е антинационална и антиекологична. Извинете, какво означава Вашият призив да включим и оттока на река Доспат в това споразумение?! В никакъв случай не трябва да се включва! И той не е включен в споразумението. Така че ние можем да правим каквото си искаме с тази река.
Второ, за да можете, господин Будимов, да стоите в тази зала като народен представител, заради това една група хора трябваше 1989 г. да протестират срещу това, което Вие пледирахте тук - да изграждаме съоръжения за прехвърляне на водите. Хидрокомплексът "Места", срещу който "Екогласност" още 1989 г. възразяваше и не искаше да се строи, и ние поддържаме това наше становище и сега, е именно един принцип, който запазва балансите на околната среда. В тази зала има и хора, ето господин Слабаков, които ги биха заради това.
Така че ние, Политически клуб "Екогласност", оставаме на практика на същите си позиции. Ние сме против изграждането на крупни хидросъоръжения по течението на Места, въпреки Вашите призиви, и продължаваме да твърдим, че трябва да се запазят екологичните баланси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Иван Будимов за дуплика.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин Божинов, Спогодбата за сезонните работници и Спогодбата за КПП са конюнктурни съображения, те имат своето значение, но тук става въпрос за един 35-годишен период от време на едно споразумение. Така че не могат да се смесват тези две неща. Това означава, че с всяко нещо, което поискаме да стане с Гърция, което е нормално да стане, ние да предаваме някакви наши национални интереси. Това не може да бъде!
Господин Гайтанджиев, може би неправилно се изразих, но в баланса и тази цифра 1 милиард и 500 милиона кубически метра са включени водите на Доспатска. Включени са, точно това е проблемът - че те са включени, а не се споменава нищо. Ето това е!
И после за проекта "Места". Проектът "Места" е екологически обоснован. Проектът "Рила" е нещо друго, но проектът "Места" е нещо съвсем друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Последно изказване - на господин Йордан Соколов. Пет минути.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина въпросът, който разискваме, е от изключително значение за националните интереси на България. Ние си спомняме, че когато гласувахме ратификация на Спогодбата за граничните пунктове, това беше един от малкото случаи, в които всички народни представители гласуваха "за". Нямаше "против", нямаше "въздържали се".
По един също, и дори по-важен въпрос, какъвто е настоящият, ние бихме се радвали да има консенсус. Един такъв въпрос трябва да се реши с консенсус, не с мнозинството на една или друга в момента управляваща партия. Лошото е, че дори да искаме, ние не можем да постигнем консенсус по тази спогодба просто затова, защото тя е изградена върху една невярна, нереална база. Като че ли уважаемите колеги от левицата наистина не искат да разберат част от играта. Това е включването на Доспатската река, която се влива в Места не на българска територия, а в Гърция, в дадените цифри. Ами, вземете доклада на комисията! Изрично там е казано, например, за 1975 - 1976 г. до 1994 - 1995 г. средният многогодишен отток от река Места и река Доспат е 1,2 милиарда.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Това е техническа грешка.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, техническа грешка! За 1994 - 1995 г. - 1,4 милиарда с Доспатска река. И ето ви данните, че това наистина е така. За периода 1935 - 1970 г. оттокът само на Места е 1 милиард 248 милиона кубически метра. За 1985 - 1994 г. оттокът на река Места, само на Места за 10 години, които предхождат споразумението, те са меродавните за нас, е 744 милиона кубически метра, по-малко от половината от това, което е залегнало в спогодбата. Господин председателят е математик. По просто тройно правило 29 на сто от 1 милиард и 500 милиона са 435 милиона, които ще даваме на Гърция. А средният отток за последните 10 години като е 744 милиона, за България остават 309 милиона, ни повече, ни по-малко. С това ние не можем да се съгласим.
Затова ние бихме гласували за ратификацията, ако отпадне този пасаж в чл. 1, който визира нереалното число от 1 милиард и половина. Или пък, ако в чл. 2, така както е казано, че ако ние дадем по-голямо количество, Гърция няма да плаща, за защита интересите на България да бъде казано, че ако ние дадем по-малко количество, България пък няма да плаща. Иначе ние сме застрашени за един 35-годишен период да лишим нашата страна от водни маси, които са и абсолютно необходими. А с наличието на чл. 2 просто ние подписваме и от нас се иска да ратифицираме, Съюзът на демократичните сили не е съгласен, един неравноправен договор. Неравноправен затова, защото се дават права само на едната страна - тя да не плаща, ако получи повече - но няма реципрочното право за България, а ние от това трябва да изхождаме, тя пък да не плаща, ако по обективни причини тя даде по-малко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодая.
Други бележки? - Да, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОНЧО ПЕЛОВСКИ: Аз наистина не съм от тези, които са подписали споразумението, но нося своята отговорност като заемащ тази позиция и участвуващ в други разговори и дебати. Бих искал да изразя ясно позицията си, тъй като наистина тук се водят протоколи, това остава, ние си отиваме като хора, а някои неща ще тежат на тези генерации, които идват след нас, ако ние не сме били прави.
Много ми е болно, че вървим по тази вече добре позната ни наша мъдрост: "На мене ми е добре, когато на Вуте му е зле". За целия период на дискусии, отначалото, включая и с ветото на президента, аз едва в последното изказване чух за един проект, който е толкова нереалистичен, че също няма как да се подкрепи, тъй като става въпрос за огромни водни маси, и никакъв друг аргумент, който да посочва какво България действително губи, кой проект няма да се реализира. Тоест, няма ги силите на аргументите.
Заедно с това аз не чух никакви използвани индикатори, критерии, които са приети и в ООН, и от Европейския съюз и които да отговарят именно на тази наша обща декларация и консенсус, че ние ще се стремим към устойчиво развитие в нашата страна, в района си. И оттук веднага много прости и логични са отговорите на въпросите, които бяха зададени - чии интереси наистина.
Няма място за национализъм. Има място и отговорност тук за двете страни, защото и едната, и другата страна трябва да намерят сигурност в това споразумение за бъдещите си действия.















Какво печели България, какво губи Гърция? Разбира се, Гърция иска да види в нашата позиция какви количества ние ще прехвърляме към другото поречие. Това е основният проблем. Това е основният проблем! Именно оттук се задава и този процент - 29. Това правителство е достигнало тези 29 на сто. Тръгнали сме от 50 на 50 процента. Има по-дълга история. Минало се е през 35, стигнало се е до 29 на сто. Са ли достатъчни, или това е твърде, твърде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте. Моля, искам да направя съобщение. След това изказване ще минем към гласуване. Моля народните представители да са уведомени и да влязат в залата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОНЧО ПЕЛОВСКИ: Или това засяга интересите на България? Аз бих искал да попитам колко други международни споразумения, които засягат аналогични неща, включват по-малък процент? И някой задава ли си въпроса какво става с това поречие, ако този процент е по-нисък. Така че сигурността трябва да бъде както за нас, така и за Гърция. Ако това е сухо корито - какъв живот ще има там? И тази опасност за опустиняване е опасност за двете страни.
Тук се иска отговорност и от нас, и от гръцката страна. И аз не виждам в това разпределение нищо обезпокояващо за България. Когато се говори, че базата е лоша и не е добра, пак като глухонемите си разговаряме и не четем докрай текста, в който е ясно упоменато, че нещо подлежи на актуализация и то в непосредствен близък план. (Шум и реплики от опозицията)
Така че, ако ние бихме искали да се приобщим именно към тези европейски критерии, към тези критерии за устойчиво развитие на нашия район, ние би следвало в това споразумение да търсим по-дългосрочния коефициент на сигурност и за нашата държава, и за гръцката държава - именно с тези текстове, с тези договорености, които са постигнати в момента. Смятам, че това отговаря на интересите и на двете държави и мисля, че България ще бъде третирана и в международен план по един подходящ и уважаван начин с едно такова споразумение.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Ето ви цифрите! Ето ги. Кажете, верни ли са? Кога е имало дори 1935-1970 г. това?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОНЧО ПЕЛОВСКИ: Господин Соколов, тези цифри са използвани от правителството, в което сте били член и Вие и трябва да се престане с тази злоупотреба. Разбира се, цифрите 1935-1970 г. са верни! (Шум и реплики в залата) Разбира се, разбира се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на второ... (Шум и реплики в залата)
Процедурите влизат във времето и вече са изчерпани в тази дискусия. Има още време за...
ПЕТЪР СЛАБАКОВ (ПГДЛ): Няма да ви отнема и две минути! Аз отново ще гласувам против!
Изговориха се куп приказки само за едно изречение - да се впише, че ще се вземе под внимание средният отток на година. И тук просто на човек му доскучава в тази зала! Ние трябва да защитаваме собствения си интерес. Аз не знам защо се прави гаф след гаф - може би малки или големи, но това е един от гафовете, когато ние ще трябва да подкрепим една такава спогодба. Аз няма да участвам в това нещо!
Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
РЕПЛИКА: Но експертът и заместник-министърът не отговориха на моя въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той не е длъжен да отговаря на въпроси.
Моля, поставям на повторно гласуване законопроекта... (Депутати от опозицията искат думата за процедура)
Нямате право за процедура. Изтекло е времето. Процедурите влизат във времето! (Шум на неодобрение от опозицията) Четете правилника!
Повторно гласуване на законопроекта за ратификация на Законопроекта за водите на река Места. Моля, гласувайте!
От общо гласували 219 народни представители, за - 126, против - 87, въздържали се - 6. (Ръкопляскания от мнозинството)
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Продажници! Продажници! (Васил Михайлов иска думата за процедура)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред... Ще ви я дам ...

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За процедура давам думата на господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедура за прегласуване, защото мисля, че това, което сега се извърши с първото гласуване днес, е предаване на националните интереси на нашата родина! (Шум в залата)
Аз ви моля, уважаеми колеги, да обърнете внимание и на факта, че тук отново гласуваха карти, а не хора. Отново само дори обикновен поглед по редовете ще покаже, че липсват много от представителите на БСП. Това означава, че водата на Места, националните интереси на България са отново продадени от БСП.
И аз Ви моля, уважаеми господин председателю, да предложите да се прегласува... Виждам например, че липсва госпожа Клара Маринова. Вие като председател посочете - Александър Маринов къде е, Клара Маринова къде е. Станете, посочете ги да станат, дали са в залата, има ли ги?! Очевидно е, че ги няма! Очевидно! А 125 карти се появяват на таблото при гласуване. Какво е това?! Отново превърнаха Народното събрание в казино, в което разпродават България.
Затова ви моля да се гласува отново. И аз мисля, че имам основание за това да поискам едно гласуване. Тук си струва дори да гласуваме поименно, със ставане да се гласува, защото става дума за много сериозен въпрос. Тук моите колеги го изясняваха в продължение на повече от час.
Моля Ви, господин председателю, правя процедурно предложение за прегласуване, но прегласуването да става със ставане и всеки да заяви своята позиция, защото въпросът е от изключителна важност за нашата родина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Вие имате право да поискате, а аз имам право да не се съглася.
Давам думата на господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Левицата не се притесняваше, ако беше предложено навреме, да извърши поименно гласуване, защото сме убедени в основанията, с които подкрепихме споразумението между България и Гърция за предоставяне на водите на река Места. Но в настоящия момент се отправиха обвинения към нас и аз съм дължен да не се съглася с тях. И на това основание да не се съглася и с процедурното предложение на господин Михайлов. От левицата присъстват 122 човека, народни представители. (Шум и реплики на недоволство от опозицията) В това число и споменатите от вас народни представители. (Шум в залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Имам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Кирил Желев по точка втора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Но аз искам думата за процедура! Моля Ви, господин председател, искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дадох думата. След това ще ти я дам. Дадох думата вече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Но аз я поисках думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поискахте процедура, но след като дадох думата.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доклад на Комисията по бюджет и финанси по Указ N 75 от 17 април 1996 г. ...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Нали поисках процедура, господин председател, и тя е логична.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: ... на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, приет от Народното събрание на 4 април 1996 г., и мотивите към указа.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Прекъснете го и ми дайте думата за процедура!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ:
"УКАЗ N 75
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България
П О С Т А Н О В Я В А М:
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 4 април 1996 г."
Указът е издаден в София на 17 април 1996 г. и подпечатан с държавния печат. Президент на републиката: Желю Желев.
Мотиви към указа:
"Мотиви за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Уважаеми народни представители! Очевидна е необходимостта от цялостно изменение на Закона за местните данъци и такси, тъй като много от неговите текстове са остарели по дух и съдържание, а някои от тях са в противоречие с действащата Конституция. За съжаление приетият на 4 април 1996 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси не отрази всички предложения за преодоляване на тези противоречия, а се ограничи само до предложените от правителството промени във връзка с решение N 3 от 9 февруари 1996 г. на Конституционния съд за обявяване на противоконституционен чл. 13, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси и отмяната на Постановление N 254 на Министерския съвет от 22 декември 1995 г. от Върховния съд.
Безспорно право на всяко правителство и парламентарно мнозинство, за което то носи съответната отговорност, е да води своя данъчна политика, включително да се увеличава данъчната тежест. При осъществяването на данъчната политика правителството и парламентът са длъжни да осигурят спазването на Конституцията, да съблюдават общите принципи и норми на правото и да отчитат интересите на обществото като цяло. Основен принцип в правото е, че данъчните закони действат от момента на влизането им в сила. Един нов данъчен закон може да намали или отмени данъчните задължения, възникнали преди влизането му в сила, при действието на предходен закон. Въвеждането обаче на данъчни утежнения със задна дата е недопустимо. Данъчните задължения, възникнали преди влизането на даден данъчен закон в сила, следва да се изпълняват съгласно нормите, които действат към момента на възникване на данъчното задължение - това за годишните данъци и началото на годината.
Ето защо § 14 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, според който нормите по Приложение N 1 влизат в сила от 1 януари 1996 г., противоречи на принципа на правото, на нормотворческите правила като въвежда данъчни утежнения със задна дата. Данъкът върху сградите и данъкът върху наследствата са вид имуществени данъци. Като такива те следва да се определят в зависимост от стойността на имуществото - данъчна оценка на сградите и недвижимите имоти. Правилен е подходът в закона тази данъчна оценка да бъде диференцирана и основана на обективни критерии, които пряко влияят на стойността на дадено имущество, вида на населеното място (функционален тип, брой жители), местонахождението на сградите, строителна зона, вида на конструкциите на сградите, годишното овехтяване.
Данъчната оценка обаче не следва да бъде поставяна в зависимост от начина на използване на сградата (Приложение N 1, чл. 6), тъй като текстовете в закона се отнасят до имуществени данъци. Сградите или части от тях като имущество не се влияят от предназначението, което собственикът или ползвателят придават от това дали те се използват или не, за какви нужди и как се използват. Тези обстоятелства могат да имат значение при определянето на размера на данъка при други подоходни данъци, но не и при определяне на данъчната оценка на сградите. Ако законодателят желае да диференцира данъчните задължения в зависимост от използването на сградата с оглед на реализиране на доходи или с оглед съществуване на определени социални задачи - насърчаване използването на жилищните сгради само за жилищни нужди с оглед съществуващата жилищна криза, - то това трябва да стане или с друг закон за облагането на доходи, получени от използването на сградата за нежилищни нужди, или при определяне на размера на данъка по чл. 9 и следователно от Закона за местните данъци и такси.
Текстът на чл. 6 на Приложение N 1 води до парадокса една и съща сграда или част от нея в зависимост от предназначението й да бъде в един случай с една оценка, в друг случай с друга. Това поставя редица практически въпроси, които трудно могат да намерят ясно и еднозначно тълкуване, например каква ще е оценката на сградата, която не се използва изобщо, или как ще се оценява частта от сградата, чийто ползвател едновременно и работи, и живее в нея.
Алинея 2 на чл. 6 от Приложение N 1 прави опит да предвиди изчерпателно изключенията, при които данъчната оценка не се завишава. Изброяването обаче в букви от "а" до "г" е изключително непрецизно. Например, включени са ателиета, но не кабинети и работилници. Изискването тези сгради или части от сгради да се използват за лични нужди и според предназначението им ще породи трудности при тълкуването им - например, предназначението на един гараж предполага ли в него да се извършва и ремонтна дейност - и крие опасност от административен произвол.
Уважаеми народни представители, това са мотивите ми на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане от Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, като оспорвам чл. 6 от Приложение N 1 за норми за данъчна оценка на недвижимите имоти за облагането им с данък върху сградите и при определянето на таксата за изхвърляне на смет и § 14 от Преходните и заключителни разпоредби." Президент на републиката: Желю Желев.
Уважаеми народни представители, докладвах ви указа на президента за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 4 април 1996 г., и мотивите към него.
"На заседание, проведено на 24 април 1996 г., Комисията по бюджета и финансите обсъди Указ N 75 от 17 април 1996 г., с който е върнат за ново обсъждане в Народното събрание Законът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, и прие с 8 гласа "за" и 4 "против" да предложи на народните представители да го гласуват повторно.
СТАНОВИЩЕ
1. По § 14 от Преходните и заключителни разпоредби. § 14 на закона определя, че нормите на Приложение N 1 за данъчна оценка на недвижимите имоти за облагането им с данък върху сградите и при определяне на таксата за изхвърляне на смет влизат в сила от 1 януари 1996 г. Конституцията на Република България определя реда за влизане в сила на нормативните актове. В чл. 5, ал. 5 е казано, цитирам: "Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила 3 дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок." В този, както и в останалите текстове на Конституцията, в които се употребяват думите "влиза в сила", не е посочено изрично изключването на обратното действие на правна норма. Законът за нормативните актове допуска съществуването и приемането на разпоредби от нормативен акт, които имат обратна сила.
Член 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове предвижда възможност да се даде обратна сила на нормативен акт по изключение и с изрична разпоредба. Това изключение от принципа е потвърдено косвено и в чл. 35, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, където се предвижда в заключителните разпоредби на нормативния акт да се включват правилата, с които се придава обратна сила на акта. Тази допустима от Конституцията и Закона за нормативните актове законодателна техника е използвана от законодателя при приемането на текста на § 14 на Преходните и заключителни разпоредби на закона.
Няма конституционно определен правен принцип, че данъчните закони действат от момента на влизането им в сила. Принципът, установен в законодателството ни, е за прилагането на по-благоприятния закон спрямо заварени правоотношения по отношение, когато се изменят санкциите или основанията при реализирането на наказателна или административно-наказателна отговорност (чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания). Данъчните задължения по своята същност не са санкции, а едностранно установени от държавата безвъзмездни парични вземания, събирани с цел реализиране на държавните и обществени потребности.

Очевидно, имайки предвид тези съображения, по аналогичен начин е постъпило и Великото Народно събрание, като на 19 септември 1991 година е приело Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, с което се увеличава размерът на данъка върху сградите.
В § 40 на Преходните и заключителните разпоредби на закона е прието параграфи 2, 3, 4 и 5 да влязат в сила от 1 януари 1991 година. Тоест, да имат обратно действие. Законът е публикуван в "Държавен вестник" бр. 82 от 4 октомври 1991 година, въз основа на Указ N 302 на президента на Република България от 2 октомври 1991 година.
Приемането на сегашния § 14 в този вид е необходимо и затова, че неговите разпоредби са в съответствие и допълват други текстове от закона, които определят сроковете за плащане на данъка върху сградите и таксата за изхвърляне на смет за 1996 година, както и начина на тяхното събиране.
Основание на законодателя за приемането на § 14 е и трайно установеният в бюджетното ни данъчно законодателство принцип, изразен в чл. 6 на Закона за съставяне и изпълнение на Закона за държавния бюджет - а именно, че бюджетът се съставя за една година. Изпълнението му започва от 1 януари и приключва на 31 декември и данъкът върху сградите е годишен данък върху недвижимите имоти, съгласно чл. 15 от Закона за местните данъци и такси.
Доколкото с промените се преурежда фактическият състав в течение на данъчната, календарната година, то не сме изправени пред същинско обратно действие на закона. Изложените съображения недвусмислено потвърждават необходимостта от съществуването на § 14 в приетата от Народното събрание редакция.
Второ, по чл. 6 от Приложение N 1.
По отношение на недвижимите имоти на стопанските субекти с чл. 9 от действащия Закон за местните данъци и такси е възприет и се прилага принципът на разграничение според начина на ползване на имота при определяне на размера на данъка за жилищни или съответно за нежилищни нужди. Когато сгради или части от сгради се използват за жилищни нужди, дължимият за тях данък е по-малък от данъка за останалите сгради или вилни имоти. Този принцип на разграничение на размера на данъка според жилищното или нежилищното използване на сградата или на част от сградата е доразвит с приетия текст на чл. 6 от Приложение N 1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, като е предвидено неговото прилагане и по отношение на имотите на гражданите.
Определянето на размера на данъчното задължение при пропорционалните данъци зависи от определената в закона данъчна ставка и от данъчната основа, в случая данъчната оценка на имота.
Безсмислено е да се възприема предложеното диференциране на данъчното задължение в зависимост от използването на сградата чрез определяне на по-висока по размер данъчна ставка, без да се променя данъчната оценка, тъй като с възприетата данъчна оценка, без да се променя данъчната ставка, това води до един и същи резултат по отношение на определяне на размера на данъчното задължение.
С оглед на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приема мотивите на президента за връщане за ново обсъждане от Тридесет и седмото Народно събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси и предлага на народните представители да го приемат повторно." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане. Определям по 30 минути за всяка парламентарна група.
Моля да гласувате господин Бисер Славков да бъде поканен в залата.
От общо гласували 148 народни представители, за - 117, против - 12, въздържали се - 19.
Приема се.
Моля да поканите господин Бисер Славков.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников. Да се готви Емил Костадинов.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Указът на президента за връщане на закона ни дава възможност да го разгледаме още веднъж и да поправим някои очевидни несъобразности, които ние приехме с неговото гласуване.
Преди всичко искам да се спра на въпроса за обратната сила на закона. В аргументите на комисията се изтъкват съображения, които не намират подкрепа нито в конституционния текст, нито в Закона за нормативните актове. Освен това тези съображения са в грубо противоречие с практиката на европейското законодателство, към което уж Божем ние искаме да се присъединяваме.
Посочете ми един случай на европейско законодателство, което дава обратна сила на данъчен закон! Подчертавам, на данъчен закон. Не става въпрос за някои процесуални закони, които могат да получат такава сила. Но един данъчен закон, с който се създават тежести на гражданите, не може да получава обратна сила без да се засегнат техните основни права. Нека да помислим още веднъж, защото данъчният закон определя едно годишно данъчно задължение и то може да се определи само в бъдеще време.
Освен това, желая да се спра на прословутия чл. 6. В този член 6, както правилно се показва и в указа на президента, се прави едно грубо смешение на два вида данъци - на имуществени данъци и на подоходни данъци. Защото, какво друго значи да се увеличи данъчната стойност с оглед предназначението, с оглед използването на имота, ако не засягане на неговия доход?
Като оставим настрана, че увеличаването на дохода на един имот, който се използва за стопански нужди, е едно ново посегателство на предприемаческата инициативност и спъва свободната стопанска дейност, то води, както изтъкнахме и при първото разглеждане на законопроекта, до един абсурд - една и съща сграда, която се използва за две цели, да бъде различно оценявана. Абсолютно абсурдно положение, което, ако ние приехме веднъж, не бива да приемаме втори път и трябва да се възползваме от възможността да разгледаме и да преоценим нашето становище по него.
Пак ви казвам, една сграда, в която има ателие. Ателието не се облага допълнително. Обаче, ако има един лекарски кабинет, ако има един кабинет на някой друг, който упражнява свободна професия, ако има една работилница, в която тоя човек изпълнява някаква занаятчийска дейност, тогава вие давате увеличение на данъка и то петкратно. На какво основание, господа, го правите това нещо?
Ние миналия път почти се бяхме съгласили, че трябва да освободим помещенията, използвани за професионални нужди, от свободни професии и занаяти. Почти се бяхме съгласили да ги освободим от това увеличение на данъка. И това беше едно разумно решение. Просто в хода на разискванията се създаде една нервна обстановка, която попречи на разума да надделее над чувствата.
Нека да използваме сега тая възможност. Да прегледаме още веднъж този закон, защото тогава дори вносителят се беше съгласил с абсурдността на това различно третиране на еднаквите случаи, което противоречи на основния принцип на правната справедливост.
Аз много ви моля, нека да използваме създалата се възможност да прегледаме още веднъж закона и да отстраним тия абсолютно крещящи противоречия, в които той изпада, за справедливостта и със стопанската целесъобразност на данъчното облагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за процедура Николай Христов.

НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на Народен съюз искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще се съгласите ли да дадем думата за реплика, а след това?
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика от професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Лучников! Понеже е съвършено ясно, че атаката по повод на § 14 от Преходните разпоредби е несъстоятелна, то се търси някакво спасение, за да бъде защитено ветото, във връзка с чл. 6 от Приложение 1 и се връщаме отново на една тема, по повод на която много оплаквания се чуха от тази трибуна, много плач.
Каква е истината за това жестоко натоварване на средния, на дребния бизнесмен?
При един данък за среден апартамент, който се дава за стопански цели като офис, миналия път с точни цифри съобщихме на българското гражданство, че данъкът е 20 долара при сегашния курс от първия наем. Данъкът за първи функционален тип селища за такъв офис скача на 1700 лв. Това са буквално 20 долара и никакви иронични усмивки и възгласи не могат да оспорят този простичък факт. Е, за какво е целият този плач и пропагандният шум, който се вдига? Тоест на всяка цена трябва да бъде блокиран и този закон.
Господин Лучников, аз не виждам друг мотив в тази пледоария, която Вие повторихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин Стоилов! Ние протестираме срещу практиката да се дерат от една овца две кожи. Когато имотът е даден за професионално предназначение, за стопанско предназначение, тогава доходът, реализиран от това стопанско предназначение, се облага със Закона за данъка върху общия доход и респективно със Закона за печалбата, който предстои да приемем.
Плюс това вие сега искате да се увеличи и данъка върху самия имот. Какво значи това освен ново обременяване на стопанския деятел? Така че ние наистина плачем за българския предприемач, защото сме единствените, които защитаваме последователно неговите интереси, интересите на тези хора, които ще извадят България от стопанския батак, в който я праща вашето етатистично социалистическо стопанство. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): 15 минути почивка.


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Давам думата на народната представителка Ана Караиванова.
Досега имам списък за изказвания само от СДС и Парламентарната група на демократичната левица.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Гражданите на Република България вече не се учудват от толкова честото използване на президентското конституционно правомощие да връща законите. Хората са наясно, че той яростно се бори с мнозинството, което не президентът, а българският народ избра. Той с мнозинството, което издигна неговата кандидатура, се бореше, та какво ли остава за левите сили, след като по дефиниция се е обявил за либерал. Лошото е там, че увлечен по мечтата си за трети президентски мандат, президентът започна да се бори против самата държава. Защото какво друго означава да лишиш държавата си за една година макар от данъци, ако не желанието да разрушиш самата държава? Затова и мотивите на услужливите му юридически съветници стават все по-несъстоятелни, но желанието им да обслужват своя патрон - все по-силно и не се спират пред никакви правни абсурди.
Да видим какво са ни написали въпросните съветници, а ги е подписала госпожа Гурковска, за разлика от Трифонов - досега.
На първо място се атакува § 14 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, според който нормите на приложение N 1, тоест данъчната оценка, влизат в сила от 1 януари 1996 г. с аргументите, че той, § 14, противоречи на принципите на правото, на нормотворческите правила, като въвежда данъчни утежнения със задна дата - край на цитата.
Неслучайно не се посочва нито едно нормотворческо правило, на което текстът противоречи. По-нататък четем, че въвеждането на данъчни утежнения със задна дата е недопустимо. Ни повече, ни по-малко. "Данъчните задължения, възникнали преди влизането на даден данъчен закон в сила, следва да се изпълняват съгласно нормите, които действат към момента на възникване на данъчното задължение", това са годишните данъци в началото на годината. Дотук с цитата.
Само че е пропуснато едно важно обстоятелство. Към началото на годината са действали същите размери на данъците и същите данъчни оценки на сградите, приети с Постановление N 254 на Министерския съвет от 22 декември 1995 г., така, както с постановление са определяни данъчните оценки на сгради, дворни места и парцели от 1951 г. насам, когато е приет законът, включително и при действието на новата Конституция, включително и с подписа на същия президент. Едва на 9 февруари 1996 г. Конституционният съд обявява чл. 13, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за противоконституционнен. Едва по-късно Върховният съд на републиката отменя и самото постановление. А всъщност неговата отмяна беше въобще ненужна.
Както ви обясни подробно при разглеждането на закона колегата Сираков, само че юридическите съветници не са слушали, съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове, актът по прилагане на закона, каквото е едно постановление, губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяне на закона съобразно обсега на отменянето. Ето защо нямаше нужда Върховният съд да го отменя. Това означава, уважаеми колеги, че както постановлението на Министерския съвет 254 от 1995 г. е изгубило сила по силата на решението на Конституционния съд, така губят сила и предхождащите го постановления. Тогава? Тогава няма никакви норми, по които да се изчислят данъчните оценки. Значи има празнота в законодателството. Какво иска тогава президентът? Една година държавата да остане без местни данъци и такси? По какви оценки ще се събират? Или да определим пак данъчните оценки по тарифите от 1951 г. още, за да не ни обвинят, че ги завишаваме и че създаваме непосилна данъчна тежест за населението? Моите избиратели, уважаеми колеги, на срещите ми в последните месеци изумени ме питаха: "Ама какво говорят за увеличение на местните данъци? Някои може би искат да плащат пак по 16 лв. Но когато плащахме по 16 лв., си купувахме апартаментите за 8 хиляди. А сега една гарсониера струва над милион. Със същите данъчни ставки ли ще вървим? И тези ли данъци ще ощетят народа?"
Друг избирател сам изчисляваше колко струва на общината при повишените цени за горивата, заплатите на работниците и други разходи само ежеседмичното прибиране на сметта от кофата пред дома му. Какво иска президентът? Да заринем градовете с боклуци, както е София? Все още в България има и чисти градове. Да спрем осветлението? Да закрием общинските фирми за чистота? Да оставим училищата, болниците, детските градини, домовете за сираци и стари хора, за инвалиди без средства за отопление, за храна, за заплати на персонала? И може би тогава през ден ще организираме виенски балове, та дано съберем парите, които липсват от данъците.
Несъстоятелен е, уважаеми колеги, освен неверен, и аргументът, че въвеждането на данъчни утежнения със задна дата било недопустимо. Неслучайно, повтарям, не се цитират никакви нормотворчески правила. Защото чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове е категоричен. Не може да се дава обратна сила на разпоредба, която предвижда санкции, освен ако те са по-леки. А данъкът, уважаеми господин Димитров, дори и неюристите знаят, че никога не е бил санкция.


И този аргумент смеят да ни навеждат саратниците на видния български юрист Стоян Ганев, който обяви новата Конституция за комунистическа, само защото забранявала изрично да се обявяват за престъпления деяния с обратна сила. И Вие бяхте сред неговите приятели, господин Димитров.
На второ място, аргументите на президентския указ са в защита на тези, които отдават жилища и други помещения и сгради под наем за нежилищни нужди - за магазини, офиси, кантори и т.н. Това не са предприемачите на България, уважаеми господин Лучников. Защо? Защото било несправедливо! Кое е несправедливо? Ами, щели да плащат повече.
А дали президентът знае случаи като този, който ми разказа позната адвокатка, че нейн клиент получавал месечно по 280 хиляди лева наем от реституирани имоти? По 280 хиляди лева месечно!
ИВАН ГЛУШКОВ (от място): Колко души са такива?
АНА КАРАИВАНОВА: И може би според президента справедливо е този рентиер да плаща същия данък, както и моята съседка вдовица - пенсионерка, с 60-квадратния си апартамент? И може би му се вижда много на президента, че реститутът ще плаща 1500 лева годишен данък, затова, че взима 280 хиляди лева месечен.
Можело било да се предвиди увеличение на данъците върху доходите на такива лица! Може! Въпрос на целесъобразност, а тези въпроси се решават от мнозинството.
Но нима президентът не знае как се укриват данъци, особено от наем, от данъчно деклариране? И когато правителството се опитва да затваря една по една вратичките за укриване на данъци, за ощетяване на държавата, а оттам и на гражданите, президентът ни представя като акт на висша справедливост защитата на интересите на шепа рентиери, на реститути, против огромното мнозинство от народа. Този аргумент не само левицата, народът няма да приеме.
Ето защо аз и моите колеги ще гласуваме против президентското вето. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги, не исках да взимам реплика на госпожа Караиванова, въпреки че заслужава. Сега не се изненадвам, когато тя се оплаква, че са я отстранили от прокуратурата поради определени причини, които ми е неудобно да цитирам пред вас.
Една юристка се позовава на Закона за нормативните актове, когато има Конституция! Кажете ми вие, юристи, неюристи, всякакви - с образование и без образование, кое е по-важно - Законът за нормативните актове или Конституцията? Позовава се на едно постановление, което се отмени. Кой го отмени? Върховният съд с пълно единодушие, никой нямаше на "особено мнение". Конституционният съд, господа, отмени тази разпоредба, тази ал. 2 на чл. 13 с пълно единодушие. И президентът се позовава. Когато се позове на това, не, той не знаел. А лошото е, че госпожата, която говори преди мен, не е чела сигурно никога Конституцията или я чете така, както дяволът Евангелието, и я чете така, както на нея й отърва. И при това юристка! Вярно е, че едно време е имало големи празноти в знанията на различните юристи, но една юристка да говори от трибуната тук и да атакува с юридически аргументи, аз това не мога да го приема.
Има Конституция, в която пише следното. Аз също не съм я подписал, не само Стоян Ганев. Мои колеги също не са я подписали. Ние сме се клели обаче в тази Конституция, както са се клели и министрите. И министрите са се клели да я спазват, включително и следната разпоредба, чета § 3. И си го записвайте, тези, които нямат Конституция.
"§ 3. Ал. 1. Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.
Ал. 2. В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила, Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията".
Каква е ал. 2 на чл. 5? Това е, че Конституцията има пряко, тоест непосредствено действие. И по силата на това пряко действие 254-о постановление се е превърнало в противоконституционно. Значи Министерският съвет е действал противоконституционно не защото се е произнесъл Върховният съд и не защото се е произнесъл Конституционният съд, а защото в Министерския съвет няма юристи, които да разбират какво пише в Конституцията. Ето затова. В това е смисълът на решението на Конституционния съд от 9 февруари и решението на Върховния съд. Аз и господин Джеров бяхме едни от тези, които сезираха Върховния съд.
Толкоз по правната страна, госпожо Караиванова. Моля Ви се да четете Конституцията.

Оня плач, който тук се излива и сигурно ще се излее, който се изливаше: хората остават без заплати, пенсиите са им малки, социалните помощи - малки... Ами не се обръщайте към президента, обръщайте се към правителството, защото данъците, включително данък сгради, включително данък общ доход намаляват доходите на гражданите, не ги увеличават.
Кое е основното, което ги намалява? Това решение на Конституционния съд ли? Или на Върховния съд? Или ветото на президента? Докато Конституционният съд може да се позовава само на Конституцията и вие казвате какви са мотивите, президентът не е длъжен да се позовава само на Конституцията. Той може да се обърне и към вашия морал, и към вашата съвест и да ви попита: "Вие, като управляващо мнозинство - отделно, че се наричате лява партия, така ли се грижите за интересите на гражданите, като непрекъснато им увеличавате данъците? Така ли ще им увеличавате жизнения стандарт?" - Ами че то най-малкото е смешно и антилогично.
Не е ли по-добре да се обърнете към вашето правителство и да го попитате къде праща парите, които събира толкова трудно в държавния бюджет? Защо половината отиват за плащания по лихви? Не са ли това субсидии със задна дата във вашите, държавните заводи, където се изливат като вода в пустинята и никаква полза! Само непрекъснато се намалява жизненият стандарт. С данъка върху общия доход направихте същото.
Вярно е, че в Конституцията никъде не пише: правителството е длъжно да не намалява жизнения стандарт. Президентът именно затова ви го връща - да помислите и да кажете: ами да, май че бъркаме...
Преди малко имахме и един друг такъв случай - не искам да го разказвам. Някакви чиновници правят безобразия и вместо вие сами да им кажете: абе вие май че бъркате, как така става?... В Конституционния съд има хора и с друга политическа окраска поне преди да влязат там. Как така всичките пък гласуваха за това нещо? Във Върховния съд сигурно има и различни хора. Как всичките пет души подписаха това решение на Върховния съд без особено мнение? Не се ли замисляте за това нещо? - Изглежда не се замисляте.
Сега ви се дава право да коригирате нещо в закона. Не случайно президентът, макар че в началото казва, че този закон трябва да се коригира - жалко, че не виждам тук проф. Стоилов. Той и тук, от тази трибуна, когато внасяхме на второ четене Закона за местните данъци и такси, каза: "Министерството на финансите поема пред мене ангажимента... И аз ще го тикам всеки ден да предложи нов закон." Знаете ли на коя дата беше това? - Ето Законът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси на второ четене е приет на 26 март. Коя дата е днес? Някой може ли да ми каже, че съм забравил?
ОБАЖДАТ СЕ: 25 април.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: 25-ти! Не 20 дена вече, 30 дена минаха, закон няма.
Нека да попитаме господин Славков къде е този закон. Така е, господин Славков, защото ние с моите колеги от всички други парламентарни групи с изключение на Парламентарната група на БСП, включително и от Бизнесблока сме поели този ангажимент, ще подпишем до Конституционния съд и ще видим какви мотиви ще напишем. Ние ги знаем какви са, но сега не искам да ги излагам. Но ние действаме честно и казваме: да, ще се обърнем пак към Конституционния съд, за да видим има ли и други противоконституционни разпоредби в този закон. Има ли? - Има и то много.
Примерно, за данъка върху наследството. Това е такова нещо, че аз не знам - разни такси за продажби, за дарения. Нали щяхте да ги предложите? Ако го предложите, това няма да го пишем. Обаче аз виждам, че Министерският съвет или Министерство на финансите нищо не прави. Дайте, предложете го. Тогава няма да пишем специално за това, ще пишем за другите неща. Но сега, като не правите нищо, ще напишем и за тях, господин Славков, защото поемате ангажимент. Къде ви е гарантът проф. Стефан Стоилов? - Няма го. Нека той да дойде и да каже защо не стават тези работи.
Госпожа Караиванова смята, че България е страна на произвола. Страна, в която данъчната администрация чрез послушното клакьорско парламентарно мнозинство може да си прави каквото си иска. И по средата на годината да увеличава един годишен данък! За мене един годишен данък може само да се намали, а не да се увеличи.
И когато ние сезираме Конституционния съд, ще напишем мотивите и вие ще имате възможност да ги прочетете. Те няма да бъдат тайна. Но това, госпожо Караиванова, не е длъжен президентът днес и тук да прави. Той е длъжен да се обърне към вашата съвест и да ви накара да си помислите дали тоя закон е добър или не е добър. Вие казвате: добър е. Добре, това си е за ваша сметка, обаче оттук нататък вие си носите отговорността.
Не може и Конституционният съд с пълно мнозинство, и Върховният съд с пълно мнозинство да ви върнат един закон и вие сега да казвате: ами той, президентът го връща, защото работи срещу държавата...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: Така е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Направете следващата стъпка и кажете: Върховният съд работи срещу държавата, Конституционният съд работи срещу държавата...
Аз ви казах, че следващата подписка ще бъде за обявяване на БСП за противоконституционна сила. Не може вие тук, от тази трибуна, след като народът ви е избрал, вие да казвате, че няма съд, няма Върховен съд, няма Конституционен съд за вас. Така ли е? - И сигурно е така. След като бяха отменени това постановление и тази ал. 2 на чл. 13, министър Костов отказа да изпълни решението на Конституционния съд и Върховния съд. Вие сте юрист, госпожо Караиванова, кажете какво следва от това.
За мене следва едно: вие тука го подкрепяте, а правителството действа против Конституцията. Не се ли притеснявате? Не се ли притеснявате от този административен произвол? Не смятате ли, че от този административен произвол до политическия произвол е една крачка?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: Няма такова нещо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, аз знам, че за вас няма такова нещо. Един човек - хайде, не искам да се спирам на персоналните въпроси... Знам, че има хора, които не искат да се съобразяват със законите, които си правят каквото искат, но това вече не е правова държава. Връщате се обратно - ами, възстановете член първи, какво чакате?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: Догодина... (Смях и оживление сред левицата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Догодина? - Да, добре. Догодина! Кой го каза? - Господин Велев или господин Костадинов? Един от двамата беше. Догодина? Добре, но излезте и го кажете оттука, че догодина ще възстановите член първи на Конституцията или кажете, че сте казали нещо друго.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: За кой член първи става дума?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз знам. Много добре знаете за кой член първи става дума. Кажете, че си го искате, за да се разберем. И не казвайте обаче, че отивате към Европа. Кажете, че си отивате в Азия, там в тия държавички и така и ще ви третират.
Кой се е борел с държавата? - За мене с държавата се бори този, който не спазва законите, който действа срещу Конституцията. Госпожо Караиванова, има ли действие на Министерския съвет срещу Конституцията? - Има. Кое е това действие? - 254-то постановление.
Аз бих ви посъветвал като управляваща сила, която подкрепя правителството, да направите нещо друго - да помислите в България няма ли по-добри юристи от тези, които съветват Министерския съвет? Дайте да ги пратим там и наистина да не пускат противоконституционни постановления! Ето, идваме си вече на думата. Обаче като кажете А трябва да кажете и Б. Защото ако има съветници, съветниците действат чрез министрите. И един министър, който действа под влияние на съветници, които не спазват Конституцията и който е привързан към тях... Аз не знам, извадете си може би заключение, сменете министъра или министър-председателя, но все пак оставете България правова държава. Както казва господин Костадинов, поне до година. Пък догодина вече терор ли ще правите, какво ще правите, не знам. Кажете си го тука. (Реплики от СДС)
Борил се с държавата!? Напротив, ние всички се борим държавата да бъде запазена, съхранена по някакъв начин, Министерският съвет да действа в законови рамки. Вие тук с вашата не неприкрита, а не знам каква е тази защита - добра дума не ми идва на езика някак си: клакьорска защита бих казал може би съвсем меко, насърчавате тези действия там. Е, колко решения на Конституционния съд искате по отношение на данъчните закони? - Много добре знаете, че данъчен закон по средата на годината не може да се изменя. Вие си мислите така. Какво ще стане, когато утре Конституционният съд върне пак този закон? Колко време го гледаме тук, господин Славков? - Сигурно вече втори месец гледаме този закон. И после пак два месеца за такива закони...
Същото като с другите закони - реституции. Аз ще ви кажа следния случай, който е действителен. Когато се обърнем към Конституционния съд, те после ни връщат преписката и казват: дайте доказателства. Ще дадем доказателства. Против реституцията говорите. Реституирана болница, няма да казвам къде. Собственичката получава наем. Неудобно й е да взима наем, такъв е уговорен за 240 000 лева. Данък сгради - 350 000 лева! Ето това направихте. Е, откъде да го вземе? Или насила да гони болните? На практика това правите.
Нямали пари... Ами къде отиват другите пари? Кой състави такъв нереалистичен бюджет? Кой подкрепи този бюджет с макрорамка 82 лева за долар и лихвен процент 25 на сто. Лихвеният процент утре ще стане 60 на сто, а доларът ще стане 100 лева! Е, тия пари, ще ви кажа тука... Съжалявам пак, че го няма проф. Стоилов. Ще ви дойде министър Костов и с благия глас ще каже: е, да, обаче най-напред знаете, имаме задължителни плащания. Те са по лихвите и тъй като лихвите са разчетени при 25 на сто, ако е 50 на сто, целият държавен бюджет отива за лихви. Ами няма за заплати, ама президентът връща данъчния закон... (Оживление)
Е, кажете сега колко са приходите от данък сгради и колко са разходите за лихви. Когато преди два месеца или три вече, аз не знам колко минаха, три може би, предложих парламентът да вземе едно кратко решение със следния текст: "Задължава Министерския съвет в срок от два-три месеца - вие знаете какви работят в парламента и за колко време могат да го подготвят - да предложи на Народното събрание правителствена програма за ограничаване на растежа на държавния дълг". Никой не му обръща внимание. Това е от ваш интерес. Утре държавата фалира. Утре предстои да се платят 300-400 млн.долара на чужди кредитори, не на вътрешни кредитори. Откъде ще ги вземете? И мислите, че дискусията по тези закони, които пряко удрят по бизнеса, също и Законът за данък върху общия доход, също и Законът за данъка върху печалбата не влияят върху инвестиционния климат в България и не влияят върху чуждите инвестиции и върху стопанската активност? Знаете, че държавата няма накъде повече да расте. Държавата, колкото и да ви се иска да расте, ще се свива. Ето, натиснаха ви от международните институции, ще трябва да се закриват предприятия. Ще се закриват, обаче остават безработни, остават маса проблеми. А за да се решат тези проблеми, трябват пари. Президентът ви бил виновен за парите!
РЕПЛИКА ОТ БСП: Ще го сменим.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е ваш проблем, само че аз се съмнявам, че можете да намерите кандидат, който достойно да се противопостави срещу него. Не искам да водим тук дискусия в президентските избори, защото предмет на дискусията е Законът за местните данъци и такси.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Времето изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е изтекло времето. Имаме достатъчно време.
Не бил основен принцип в правото, че данъчните утежнения не можели да се въвеждат със задна дата. Вие ги въвеждате. Колко пъти ги въвеждате тази година - и данък общ доход, и тук, а сигурно и данъка върху печалбата. Какво се засяга? Ами засяга се най-простото, засягат се доходите на хората, засяга се частната собственост. Най-малкото това нещо. Засяга се и една друга постановка в Конституцията, където пише, че гражданите са длъжни да си плащат данъците в зависимост от техните какво? - От тяхното имущество и от техните доходи. Така ли е? Това го пише. Е, как ще са длъжни, когато не знаят какви ще са данъците? Когато всеки момент под влияние - казах ви - даже не на министри, даже не на партийна платформа, а на някакви чиновници, които вие сте упълномощили да ви връзват бюджета и на които вие безпределно вярвате.
Вчера видях Стефан Стоилов и му казах: дайте за тези инвестиции да видим какви облекчения да правим. Той казва: Ама те са ги измислили там вече. - Викам: Абе, професоре, професор си, мислиш ли, че те са по-умни от тебе или от нас всичките. Дай, ще се съберем да видим какво да се прави. Там са чиновници, казах ви, нямат тази интелектуална мощ ми е някак си трудно да го употребя за Парламентарната група на БСП, но хайде и така да кажем. Все пак са ви образовали тук толкова време, виждам, че някои напразно, но поне някои сигурно биха могли да направят смислени предложения, а не само да се подкрепя това или онова.
За вас е нормално сигурно данъчната оценка да е различна за използване на един имот. Ами, ако искате имотът да се използва, сложете, и без това за приходите от наем има друг режим на данъчно облагане, не е кой знае колко по-различен от режима на общия доход, но все пак има известни утежнения. Ако искате утежнения за тези, които използват имуществото си за доходи от стопанска дейност или за наем, сложете там някакви други неща. Данък общ доход има, има разни други неща. Вие го слагате тук. Къде? - В оценката. Защо го слагате в оценката? Ами слагате го в оценката, защото се присъединявате към инерцията на Министерския съвет. А Министерският съвет разсъждава така - и това го знам, и това не е така от вчера, това е така от години, откакто съм тук в този парламент. Разсъждава така: данъчните ставки ги определя парламентът, тоест ние тях не можем да ги пипаме. Ние можем какво да пипаме? - Около данъчните ставки. Или с реда ще направим нещо. Хайде, и за реда. Казахме - авансово в закона. Хайде, законът влезе. Но те казаха: какво да правим с местните данъци, за да ги увеличим рязко? А защо увеличават рязко, това запитвате ли се? Защото субсидиите от централизирания бюджет, някои му казват Републикански, въпреки че аз съм протестирал срещу едно такова определение, от бюджета на централното правителство рязко намаляха. Увеличават се само с 15% и въобще не могат да компенсират инфлацията. И те казват: дайте сега да видим тия, местните, откъде ще вземат пари. И хайде - увеличават няколко пъти приходите от данък сгради.
Още в самото начало на месец декември аз ви казах, че няма още такъв закон, по който да са увеличени. И Министерският съвет, министър Костов тук си е потривал ръцете. Вика: няма закон, за какво ми е закон? Ама видя, че когато се опитва да заобиколи разпоредбата на закона, той попадна в една клопка, която може би вие несъзнателно сте му подготвили. И казват: с данъчната оценка.
Тази данъчна оценка е толкова разтегливо понятие, че не е никаква данъчна оценка. Тя има няколко стъпала на увеличение и последното беше пет пъти още за тези, които не се използват за жилищни цели. Добре, ако някой имот не се използва за нищо, пак ли ще се увеличава пет пъти данъчната оценка? Пак. Такова е вашето. Докато аргументите, които привеждате тук, са, че те печелели много пари. Ами напишете го: имот, от който се печелят пари. Ако не знаете формулировката, ще ви помогнем да я формулираме тук. Но това го искайте. Не искайте за имот, който не се използва за жилищни цели, пет пъти отгоре. И за какво? Ако се използва месец-два за това и месец-два за лични цели - нищо. Ако се използва за други цели през зимата, а за жилищни нужди през лятото или пък обратното, не знам какво ще правим, това е ваш проблем, но според мене така закон не се прави.
За данък наследство ви казах. Аз не знам дали следва да отваряме пак въпроса. Даде ви се възможност да приведете един закон в съответствие с Конституцията. Сезирахме Конституционния съд само по една конкретна норма. Има още доста, които трябва да се променят. Това го знаят и хора от левицата. Получихме обещание, че ще има такъв закон в най-скоро време. Казах ви, че данък наследство е убийствен - 50% за над 120 хил.лв. наследствена маса. Така ли защитавате интересите на хората? Просто се изненадвам, когато в името на интересите на хората се прави всичко, включително и от вашия министър-председател. Сега такива са му икономическите познания. Какво да правим, в Москва едно време така учеха.
Не може по този начин по-нататък. Не може. Искате освен тези постановки ние да се обърнем към Конституционния съд. Ние, ако сме гадни хора, ще направим така: днес ще се обърнем към Конституционния съд за една постановка, утре - за друга, други ден - за трета, после - за четвърта. Това ли искате? Аз не го искам. Аз искам да седнем всички тук заедно и да направим един свестен закон. Министерството на финансите очевидно не е способно в момента да предложи вариант, господин Славков. Аз знам, че на Вас не Ви е само това, Вие имате толкова работи да правите. Но самия факт ви посочвам от действията на Министерството на финансите.
Законът за данъка върху общия доход се мотае два месеца в парламента. Министър Костов сигурно е получил уверения, може и да не са изрични, но поне от вашите действия, че законът ще стане факт. Законът е факт. Защо, питам аз. Министерството на финансите, не вярвам, че министърът пише тези разпоредби или окръжни, не е готово да събира сега данъците на едноличните търговци, авансовото плащане. Ние ще го оспорим естествено, ще го оспорим пред Конституционния съд. Но, вижте, елементарната логика на упражняването на изпълнителната власт изисква изпълнителната власт да е готова със законите, поне за онези законопроекти, които тя предлага в парламента, тя да е готова да ги изпълнява. Готова ли е? - Не е готова. Както не беше готова с - винаги ще го повтарям това като христоматиен пример - акцизите върху алкохолните напитки.

Бандеролите по бутилките ги въведохме през месец май миналата година, а още ги няма. Кога? Защо? Ами че този министър какво прави там? За какво е изпратен? Не само да пътува в чужбина и да идва тук да ви обяснява колко са добри държавните финанси. Но там в самото министерство трябва да се върши и конкретна работа - да се инструктират данъчните служители, да не се превръща данъчната администрация в някакъв терорист спрямо населението и хората непрекъснато да се редят на опашки. Кажете колко пари искате, винаги сме били готови да даваме на данъчната администрация колкото пари иска. Изглежда, обаче, че техните цели са други.
Аз призовавам колегите народни представители да приемат президентското вето.
Даже има един съвсем конкретен въпрос, който онзи ден дискутирахме на заседание на комисията, как да стане. Изглежда, че информацията, която подаде господин заместник-министърът, е накарала хората от парламентарното мнозинство поне да не обръщат внимание на това предложение, което и самият министър даже афишира по вестниците по веме на парламентарната ваканция. Да се даде възможност на хората да упражнят правото си, да плащат данъка с 5 на сто намаление още известно време. Колко да е това известно време? По принцип в закона е заложено това известно време да продължи първите 3 месеца от годината.
Тук една юристка преди малко развиваше тезата, че виждате ли, същите данъчни норми действували и в началото на годината. Тези данъчни норми, които определи правителството с Постановление N 254 на Министерския съвет не са действували нито един ден, нито един час, нито една минута. Защо? Защото още, когато са приети като документ в Министерския съвет, те автоматически са били извън сила, защото са противоречали на Конституцията.
И който това не разбира, какъвто и юрист да е, да се върне и да си доучи. Аз не съм юрист, но тук поне това научих, как Конституцията действува пряко. И мисля, че съм ви убедил и вас, че съм го научил, след като инициирахме подписка до Конституционния съд и после до Върховния съд.
Аз ви казвам: не ни провокирайте да ви правим още такива изпълнения. Има още много възможности. Но имайте това като едно предупреждение, че вашето парламентарно мнозинство, колкото и силно да се чувствува тук, не е всесилно. Вие се опитвате да се поставите над законите. Защитавате действията на Министерския съвет, които противоречат на закони и на Конституцията. Но ви обещавам, че ще изпадате още пъти в подобни неудобни положения.
Кой има интерес от това, да губи времето на парламента, да се занимаваме със стари закони? Никой.
ГЛАС ОТЛЯВО: Опозицията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мнозинството ли има? Каза господин Фидел Косев. Аз мисля, че и мнозинството, и опозицията, всички заедно като законодателен орган имаме интерес да приемем, от икономическа гледна точка, такива закони, които да ни помогнат да излезем от кризата. Нали така? И малко от малко поне трябва да търсите някаква форма на консенсус.
Не казвам всички заедно да гласуваме за законите. Но поне такива противоречия избягвайте.
Аз намирам всички мотиви на президента за съвършено основателни. И апелирам и към вас пак да ги прочетете.
Ето с какво започва. Започва, че този закон е остарял. Ами че това и вие го казвате. Започва, че той трябва да се поправи. Ами че това и вие го казвате. Знаете ли с каква разлика обаче? Че вие не казвате кога, а ние искаме веднага. Вие казвате: нека министерството да прояви инициатива. Хайде, чакаме. Няма нищо, господин Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ (ОТ МЯСТО): Има, има.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: За мен нещо има, когато ми се даде тук в такава форма. Или поне когато вестниците напишат, че нещо се е гледало в Министерския съвет.
Другото е за данъчните закони. Недейте, научете се веднъж завинаги. Данъчен закон по средата на годината може да влияе само за следващата година. И аз апелирам към всички, господин Желев, има един такъв закон, който вече приехме - Закона за държавния бюджет, устройствения закон за бюджета. Нека, след като мине тази патардия около данък печалба, може би Законът за застраховането, да се заемем с него и да си поставим за цел поне до края на тази сесия, която започнахме вчера, да стане това закон. И в този закон да запишем, като искате, за да няма такива неща, за да има задължения към Министерството на финансите. За да не се правят разни такива заобикаляния. Че държавен бюджет се прави само въз основа на действуващи закони. Ако се приеме закон, в който има термин "бюджетноагресивен", той действува със следващия държавен бюджет. Нека така да го направим.
Аз винаги съм се стремял, примерно, това, което правим всяка година, Закона за данъка върху общия доход да го вкарам преди бюджетът да се обсъди и да се види.
Ето сега, не че протестирам против намалението, което беше направено в данъчните ставки от господин Фидел Косев и господин Кирил Желев, макар че беше вкарано посредством Стефан Стоилов. Знаете, че аз го подкрепих на заседание на комисията, като един не чак толкова лош вариант, колкото е вариантът на Министерския съвет. Но това по своята същност беше бюджетно-агресивен закон. Ето, трябва да се пазим от такива неща. Той беше повече необходим и трябваше да бъде по-агресивен закон спрямо бюджета, защото бюджетът беше неправилно съставен.
Господин Славков, съжалявам, че го няма господин министърът на финансите. Но може би трябва да е тук и господин министър- председателят.
Аз искам да апелирам към всички вас и към парламентарното мнозинство да инициирате една процедура за незабавно започване на работа по актуализиране на бюджета. Ако актуализирането се забави след лятната сесия на парламента и влезе есента, това ще стане с много големи жертви от страна на всички, които получават бюджетни субсидии. Не говоря само за бюджетни заплати. Но и тези, които получават нормалната си издръжка, като болници, да кажем, от държавния бюджет. Моля ви се, това е крайно необходимо. Двадесет и пет на сто лихва няма да има през годината, 82 лв. за долар - хайде, който да го направи. Да видя какво ще стане. Но няма и това да стане.
Още малко и приключвам.
Колеги, наистина като че ли е безсмислено да се говори по-дълго време. Аз пак призовавам: приемете ветото на президента, най-малко за удължаването на намалението, с което...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Редовното време изтече. Продължение 10 минути.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз ще го предоставя на други от нашата парламентарна група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред има думата за реплика народният представител Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Димитров!
Не може така. Аз не мога да си поставя задача да репликирам цялото Ви изказване. Не може така произволно да се жонглира с истината, господин Димитров. Вие на няколко пъти създавате внушението, че видите ли, Конституционният съд, респективно Върховният съд са отменили нашия закон. Много добре знаете, че това първо, не е вярно. Безспорното е, че беше зачертана възможността да се създава данъчна уредба с подзаконов акт. Нали така? Но това не е нашият закон.
А питам аз: къде беше председателят на Комисията по бюджета и финансите в миналия парламент? Три годинки, нали? Който не сезираше по никакъв начин и не прояви инициатива да бъде сезиран компетентният Конституционен съд.
И на второ място, господин Димитров, нито Конституционният съд, нито Върховният съд се интересуват от числата и от ставките.
Така че, не прекалявайте с демагогията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Фидел Косев.

ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Димитров, казахте някои истини, но и казахте пет лъжи. Кои са те?
Първата. Решението на Конституционния съд и на Върховния съд нямат абсолютно нищо общо с мотивите на президента за връщането на закона. Вие ги свързвате, за да докажете една невярна теза. Моля ви, погледнете добре! Конституционният съд ги върна заради това, че не са определени по реда на Конституцията данъчните размери. Президентът връща закона по съвсем други причини. Прочетете ги!
Второ. Вие казахте, че плачовете за плащанията са свързани с това, че сме давали много пари на заводите. Абсолютна лъжа! Тези пари, за които става дума - от местните данъци и такси, никога няма да отидат в заводите. Защо лъжете? Тези пари отиват за плащанията на общините. А вие ще видите колко общини субсидират своите общински предприятия или заводи.
Трета лъжа. Приемането на следващия закон не тече от срока на приемането на първо четене, а тече от срока на приемането на второ четене - 4 април. Направете си справка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За какво?
ФИДЕЛ КОСЕВ: За приемането на нов вариант на закона.
Четвърта лъжа - за административния произвол. Къде го тук административният произвол, след като Министерство на финансите също се съобрази с решението на Конституционния съд? Напротив, 75 на сто от хората вече са си внесли данъка. 75 на сто! Господин Димитров, за Вашето мнение са 25 на сто от хората в България. Другите 75 на сто са си внесли парите. Къде е тук административният произвол? Някой насила ли ги е карал? Напротив, излъгахте само 25 на сто. Толкова ще вземете и на президентските.
Още повече, административен произвол няма, защото вашето правителство работеше при същите условия спрямо Конституцията и Вие като председател на комисията въобще не можете да говорите за административен произвол, ненапразно го каза господин Костадинов, защото защо тогава не атакувахте Конституционния съд?
И това е вече петатата Ви лъжа - че вие не се борите срещу държавата. Вие сте абсолютно безсъвестен в този смисъл и безотговорен народен представител, защото блокирате финансите на държавата. А Желю Желев, който подкрепи вашите мотиви, не действа като президент, тъй като трябва да е обединител, а действа като кандидат-президент. Това е вторият му фалстарт в президентската кампания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата за дуплика на господин Венцеслав Димитров. Две минути за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, доволен съм от репликите, защото ми позволяват да си развия тезата.
Председател на комисията. Това е вярно, но като председател на комисията трябваше да се боря с едно друго парламентарно мнозинство през тези две от трите години. Даже и нещо друго - тези, които бяха в комисията, например професор Стоилов, ще ви кажат, ето го тук и Бисер Славков, че Законът за местните данъци и такси беше почти готов за вкарване в пленарната зала и неизвестно защо в средата на 1994 г. Стоян Александров го оттегли, защото каза, че му е по-лесно да събира парите по друг начин.
Плачовете за плащанията. Знаете ли къде са плачовете за плащанията? - Че централизираният бюджет намали субсидиите на общините и каза: ще ги напълня с данък сгради. Това е толкова просто! Това са скачени съдове.
Защо правителството не продължи да дава, въпреки че бяха недостатъчни и миналогодишните субсидии, ами ги намали още повече? Защото се надява с нови данъци да изпомпа още пари от бедното население, което вие непрекъснато казвате, че защитавате, а на практика подпомагате неговото ограбване.
Казах "26 март", господин Косев, защото тогава възникна обещанието от страна на Министерството на финансите, че ще вкарат закона.
Административният произвол - кой лъжел? Ами самият факт, че вашият Министерски съвет на връх Нова година прие 254-о постановление да излъже готовите, култивирани данъкоплатци, които знаят, че още в началото на годината се плащат данъци и които отидоха, щат не щат, платиха, защото не искат да се редят по няколко пъти на опашка. За мен това е една много голяма лъжа. А министър Костов излъга, като каза, че е върнал старите данъци, както трябваше да го направи и беше задължен от 254-о постановление. Той казваше: е да, ама не са си настроили компютрите. Те, хората, искат да плащат данъци. Ами тогава направете друг данъчен закон - всеки плаща данъци кой колкото иска и да видим колко пари ще съберете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за дуплика изтече. Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Муравей Радев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Блокирам държавата! (Шум и други неразбираеми реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Чакам, господин председателю, да се успокои залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не можете да чакате, защото тя не се успокоява.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Добре, тогава няма да чакам.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! С това, което днес мнозинството извършва, доказва само едно-единствено нещо: това мнозинство не приема, то не възприема. Това мнозинство се е научило само да излъчва. За него никакъв разумен довод няма шанс да пробие онзи червен щит, положен на неговите рамене, и той само и единствено еднопосочно излъчва онова, което днешното правителство, в лицето на Министерството на финансите в конкретния случай имам предвид, иска в тази зала да бъде гласувано. Нищо друго просто няма шанс да мине тук. За сетен път се убеждаваме в това.
В същото време вие, уважаеми колеги отляво, твърде много обичате да говорите за национално съгласие, за консенсус, за това ти или за онова ти, което ние трябва като национално отговорна нация да свършим заедно. Какво вие разбирате под това "заедно" всъщност? Това ли е "заедното" - всички ние да ръкопляскаме, когато вие искате чрез вашето правителство, вложено в тази зала, да гласуваме, без да използваме главите си по предназначение? Това, извинете, не е нашата представа за консенсус. Това е представата на болшевика за консенсус. Там, по времето на сталинизма имаше една-единствена линия, имаше един-единствен довод и всички бяха длъжни да ръкопляскат, да се усмихват и да се радват.
Защо казвам тези силни думи? Защото, уважаеми колеги, вашето твърдение е само и единствено на социалистическата партия в България и на никой друг. На никой друг! Цялата опозиция като един ви казва "не!" на този законопроект, достатъчно ясно и конкретно мотивира това "не". Съюзът на демократичните сили, Народният съюз, Движението за права и свободи, дори Бизнесблокът, който много пъти гласува с вас, и той се отказа от вас.
Синдикатите, двата синдиката, които бяха "чудесните момченца" през 1992 г., когато нямаше думи, с които да ги нахвалите, същите тези синдикати и същите тези лидери, които днес правят по отношение на вашето правителство подобно нещо, се обявяват в политическа спекула. Те се обявяват в защита на някакви лични интереси, защото не ви отърва тяхното поведение днес.
Кажете ми един обществен орган, кажете ми едно национално ръководство - на Търговско-промишлената палата ли, ако щете, на Съюза за защита на... Всички останали, които могат да бъдат изброени, като вземете за защита на гражданите, за защита на инвестициите, всички тези институции, както обществени, непартийни, всички до една ви казаха, че това не може да бъде по този начин. Само вие, единствено вие казвате: не, ние сме прави. Целият български народ и всички онези, които представляват българския народ, не са прави.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ти ли го представляваш?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не Вие, господине, не Вие! Точно Вие - не! За този закон аз го представлявам, а не Вие. И това ще Ви го кажат всички онези хора, които слушат, наблюдават и знаят за какво става дума.
Ние ви казахме: това е един закон, който просто няма право на живот нито един ден повече. И ви го казваме от Нова година досега, затова защото той е мухлясал по своето съдържание, той е неприложим 90 на сто от своето съдържание. Или ако е приложим, той е жесток по отношение на онези, върху които се прилага. И изведнъж финансовото министерство грабва една извадка от него, слага я на таблата и казва: ето тези данъци - толкова искам от тях. Толкова се разчел бюджетът, толкова всички вие тук, отляво, гласувахте за този същия бюджет и сега сте длъжни да преглътнете и този горчив хап. Но само това, нищо друго. И вие много цинично отказахте да гласувате онези предложения, които опозицията направи - както от СДС, така и от Народния съюз - за да може този, същият закон, да бъде малко по-облагороден, малко по-човешки да действа в близките 5-6 месеца, дотогава, докато влезе един закон с нова философия за местните данъци и такси. Вие съвсем цинично приехте някои наши предложения, които увеличаваха данъчната тежест, защото тя наистина трябваше да бъде увеличена в някои моменти, и по същия начин още по-цинично отказахте да гласувате онези моменти от този закон, които просто въпиющо налагаха промени.

Това правите! Това трябва да знаете, че правите - за онези, които не са в час отляво! Точно това ви карат днес да гласувате! Смешни са, детински смешни са доводите, с които мнозинството от Комисията по бюджет и финанси мотивира предложението си, тоест този закон да бъде върнат обратно в същия вид, в който излезе, в недостоен вид, в който излезе от това Народно събрание.
Не искам да дебатирам, защото много време го правихме това по време на второто четене, а пък и по време на първото четене, но не мога, не мога да не отбележа, че не може един данъчен закон, който е годишен в една трета или вече една четвърт от годината наближава, да бъде върнат със задна дата и това да бъде, разбирате ли, това да бъде нещо естествено. Ами, казват, Великото Народно събрание направило и то така в еди коя си година. Колеги, аз и друг път съм ви казвал - когато някой мине на червен светофар без да бъде сгазен, то това не означава, че и следващият ще има същия успех. Просто ви съветвам да не минавате на червен светофар! А тук светофарът е ясно червен!
Данъчна тежест със задна дата - вие кажете какво определение да дадем за подобно деяние? Най-доброто и най-естественото нещо беше този данък да влезе в сила от 1 януари 1997 г. Това обаче вие не можете да проумеете, не желаете. Правителството го иска със задна дата и вие ще му го гласувате. И това ще бъде поредният позор за вас.
Следващият момент - следващият момент изобщо е нещо, което един уважаващ себе си икономист не би могъл да събере кураж, да излезе на тази трибуна и да го защитава. Това е едно и също вещество, едно и също нещо - една сграда, едно нещо, което има точно определено съдържание, една даденост да се оценява по два съвсем различни начина съобразно това как тя можело да бъде използвана. Абсурдно е това, разберете го! Никаква икономическа логика не може да бъде приложена в случая за обяснение. Единствената логика е фискална - на бюджета му трябват пари, посяга оттам и ги прибира. Това е истината за този втори абзац, който бе върнат от президента.
И аз просто съжалявам онези икономисти отляво, които добре разбират, че ако искат да вземат пари оттам то не е този пътят. Има друг път. Карайте го, както му е редът, увеличете ги тези налози от стопанската дейност, когато една сграда се използва за стопански, а не за жилищни нужди, но чрез Закона за данък върху общия доход или чрез Закона за данък върху печалбата. Има начини, по които да стане. Вярно е, че това не е добре за вашата партия, защото пак утежнявате данъчното бреме - обратното на това, което обещавахте. Но там е пътят, ако искате да го направите законно, а не тук. Това е подигравка, пак ви казвам, с изобщо икономическия смисъл на това понятие, на това съдържание. И е добре да го разберете.
Уважаеми колеги, аз няма да говоря повече, защото всичко това, което ви казахме и преди, и сега ви го казваме, най-вероятно е да отскочи от онази броня, за която говорих в началото. И все пак, ако вие го гласувате точно в този вид, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, вие няма да докажете сила по този начин. Бъдете убедени - това не е израз на сила. Това в най-добрия случай е израз на слабост. Разберете го, това е слабост, а не е сила! С такива действия, каквито прилагате към този, а и към някои други закони, вие най-вероятно е да заслужите в най-скоро време едно друго свое название, наименование: недемократичната левица. Много повече би ви прилягало другото название, а то е недемократична псевдолевица! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика думата е на господин Станкев.
СПАС СТАНКЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми Муравей Радев! Както последния път - седмицата преди Великден Вие от тази трибуна казахте: аз откакто станах заместник-председател на Бюджетната комисия тогава и сега, и в изказванията Ви в последно време на мен ми прави специално впечатление, че Вие от тази трибуната непрекъснато се опитвате да се явявате в ролята на поучител на управляващото мнозинство в парламента. Значи, за това има училища - средни, висши и т.н. Ако имате някаква възможност, влезте там, поучавайте младите хора, дано някой да ви слуша, но недейте непрекъснато тук да давате акъл как мнозинството трябва да управлява. (Шум и реплики на неодобрение от опозицията)
Нещо друго искам да ви кажа. Преди време, когато Херман Херцог беше тук и когато вие много му ръкопляскахте на всяко споменаване на понятието "НАТО" вие никак не реагирахте или по-скоро се наведохте, не ви направи впечатление моментът, в който той каза, че във всяка държава управлението се осъществява от мнозинството, което е избрано в парламента. Ами, ето го, господа, това мнозинство. Значи, то управлява така, както е поело ангажимент и ще управлява, значи, този мандат и може би още няколко мандата. И вие трябва да свикнете с това. Трябва да свикнете просто с това, а как трябва да се държите в пленарна зала като опозиция - ами, направете справка с английския парламент. Вие там имате връзки и можете да разберете как опозицията трябва да се държи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата за дуплика на господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин Спас Станкев. Господине, ще Ви поучавам на икономика Вас специално и някои като Вас, не всички може би, но на икономика - да. За друго не съм си позволявал това. Зная това, което говоря и не говоря нищо, когато не съм сигурен, че е така. Това, първо. Колкото до това, че вие ще управлявате - живейте с тази мисъл, живейте с тази мисъл, но не ни учете ние как да се държим и ние какво да ви казваме на вас, които управлявате. Ние, уважаеми господине, сме опозиция. Ако не знаете да ви кажа, че задачата на опозицията е да показва слабите места на управлението и да бъде коректив на това управление. Какво искате вие? Неслучайно някой от вас каза: чл. 1 в Конституция от догодина! На това ние му казваме: гладна кокошка, просо сънува! Разберете го най-после - вие трябва да свикнете, а не ние! Вие трябва да се научите, че в България има опозиция и че нейния глас няма да бъде никога запушен! И свикнете с тази мисъл - колкото по-рано, толкова по-добре за вас самите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Последното изказване, може би не трябва да го казвам, но за пореден път ме убеждава, че революционерите, които са склонни да чертаят мрачни апокалиптични картини обикновено знаят как да започнат едно нещо, но невинаги знаят как да го завършат. И господин Радев, знаете, че най-често те стават жертва на своите сподвижници.
Уважаеми колеги, дискусията по измененията и допълненията на Закона за местните данъци и такси вече се състоя. Тя се състоя и в парламента, и в обществото. Мотивите на президента в неговия указ не обогатяват тази дискусия. Той, президентът, както обикновено, остава на повърхността на явленията и не успява да стигне до техния корен. Не обогатяват дискусията и вашите изказвания днес. Още от самото начало - преди месец, господа, вие пренасяхте проблема върху съседната територия, измествахте акцентите и резонансите. И така грижата за рентиера представяхте като грижа за масовия български данъкоплатец. Дори в мотивите на президента - и това е еволюция, която аз не мога да не отчета и да не приветствам, е определен като правилен - цитирам - подходът данъчната оценка да бъде диференцирана и основана на обективни критерии и т.н., с което почти цитира изказвания на колеги от демократичната левица при първото и при второто четене на закона тук, в тази зала.


Обществото, господа и господин президент, не е притеснено от "парадокса", както Вие съобщавате в своите мотиви, че в зависимост от предназначението им различни части от сградите ще бъдат с различни оценки. Представителната оценка на тази диференциация в обществото е положителна, което автоматически не позволява мотивите на президента да се превърнат в успешен елемент от неговата кандидатска кампания. Невалидни и несъстоятелни са безпокойствата ви за придаване на обратна сила на данъчната уредба.
Не е необходимо да бъдеш специалист, за да съумееш да диференцираш нещата и да оцениш, че става дума за преуреждане в течение на текущата данъчна година и че изпълнението на бюджетната година започна на 1 януари и приключва на 31 декември от настоящата година.
На този фон вашите напъни, синхронизирани с тези на президента, справедливо могат да бъдат квалифицирани като целящи дестабилизация и хаос. Това е безотговорен саботаж на приходната част на бюджета и най-вече на приходната част на общинските бюджети. А именно там, господин Димитров, в общините е живота, там хората се раждат и там умират. И вие саботирате именно тези бюджети днес. Цялата ви тупурдия, извинявам се за неелегантния израз, ръка за ръка - президент и опозиция, не зная колко обединена, преследва именно това, като безспорно постигна и определен объркващ ефект.
Но както стана дума и в предишните изказвания, вече над 75 на сто от данък сгради е събран, тоест българските граждани показаха, че са значително по-отговорни и мъдри от част от своите политици.
Отчитайки безспорната необходимост от създаване на нов Закон за местните данъци и такси, също така днес става безспорно, че нито едно от основанията на господин президента в неговия указ не може да бъде считано за валидно и не може да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата за реплика има Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Имам една кратка реплика. Това, което се използва тук като лексика, от него до терора има една малка крачка. Най-напред сме обявявани за саботьори. Тук един ваш колега господин Емил Костадинов ме обвини, че блокирам финансовата система на държавата. Имаше един бивш наш колега, който каза: каква е тази държава, дето аз съм й бил вицепремиер. А аз казвам: тежко на тази държава, в която един народен представител може да блокира цялата й финансова система и когато този народен представител е от опозицията. Ами ако са ви избрали хората да управлявате, то това е проблемът, избрали са ви да управлявате, а вие не можете. Признайте го или направете корекция! Ние това искаме.
А за саботьорството, господин Костадинов, аз не знам кой е саботьор. Не е ли саботьор онзи представител на изпълнителната власт, който се обявява против Конституцията? Не е ли саботьор онзи народен представител, който защитава противоконституционно действие на неговото правителство? На това вие си отговорете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата за дуплика има господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин Димитров! Аз бях достатъчно възпитан да не Ви обвиня в лъжа по време на Вашето продължително изказване. Вие лансирахте тук едно твърдение, което е безспорна лъжа, че правителството, предишното правителство на господин Беров е изтеглило Закона за местните данъци и такси от парламента. Аз не го казах това, но сега съм принуден да го кажа. Такъв закон не е бил внасян в парламента. Друг е въпросът, че ние си работихме по него. Така че оставете тези безпокойства.
Саботажът е налице. Вие го осъществявате целенасочено и резонансите от този саботаж се чувстват на територията и върху отделния човек. (Протестни реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямам особени илюзии относно това как ще гласува мнозинството, пък и ако трябва да бъдем честни, това, което е обект на ветото на президента, представлява само една малка част от проблемите, които този закон съдържа. Не бих искал и да повтарям доводите, които колегите развиха по конкретните два текста, обект на това вето. Но мисля, че е крайно време, понеже сме застанали в тази зала и понеже говорим за данъци, да си кажем ясно и определено нещо, което постепенно започва да се обвива в характерната, произвеждана от вашето мнозинство, мъгла, да си кажем ясно защо едни от нас стоят отдясно, други стоят отляво, а трети са си намерили място по средата.
Аз съм убеден и затова седя отдясно, че държавата има три основни неща, които трябва да прави. Тя трябва да се грижи за гарантирането на живота и сигурността на гражданите. Тя трябва да се грижи за националната сигурност и външната политика. И трябва да събира данъци, за да може с тях да попълва дупките там, където един или друг проблем е възникнал. Но когато събира данъци, държавата може да изхожда от различни позиции. И философията, която вие развивате тук, извинете ме, ми напомня за онези слова от светото писание, в които се възкликва: "Безумни и слепи!"
Какво представлява дори конкретният проблем, който ние обсъждаме в момента? - Увеличение на данък със задна дата. Какъв е манталитетът, който прозира зад едно подобно поведение? Ние, които стоим отдясно, гледаме на хората като на същества, които се трудят и те, дами и господа, се трудят не по някакви абстрактни съображения, не за да зарадват много държавата или конкретното ваше правителство в нея. Те се трудят за да печелят и за да имат пари. И най-добрият начин, по който държавата може да върви, е тогава, когато държавата ги оставя да имат пари.
Вашето левичарско мислене очевидно не може да се помири с това. Вие гледате на дохода на гражданите като на нещо, което е едва ли не някакъв вид разбойничество, боде ви в очите, искате да им бръкнете в джоба, белким вземете нещо повече. Защо? За да го преразпределяте. Понеже сте левичари и си въобразявате, че държавата може да разпределя добре. А ние видяхме как може да разпределя. Един от преждеговорившите се посвени да ви каже точната цифра, но тя е 111 милиарда лева за лихви - една трета от разходите по вашия бюджет отиват за лихви. Ето как вие разпределяте това, което измъквате от джоба на гражданите.
Вашата философия обаче ви повелява, имате ли възможност - друг е въпросът доколко това е конституционосъобразно, - но открехне ли ви се някаква малка вратичка, веднага да протегнете ръка по чисто разбойнически маниер и да бръкнете в някой джоб, оправдавайки това с велики социални съображения. Безумни и слепи, дами и господа от левицата! Вие въвеждате разграничение и това разграничение се раздува непрекъснато, за да стигне до пет пъти между имоти, които се ползват за жилищни нужди и имоти, които се ползват за други нужди, тоест стопански нужди.



Отново става ясно защо вие седите отляво и защо ние седим отдясно. Защото, седейки отляво, във вашите глави се върти мисълта, че ако някой произвежда, тоест, ако някой печели, той не ви е приятел. И започвате да разказвате тези безумия затова как по този начин ще помогнете на бедните, на трудещите се да имат и те къде да живеят.
Безумни и слепи, дами и господа, глупости са това. Защото единственият начин хората да имат къде да живеят, да имат жилища е да могат да си ги купят. А те ще могат да си ги купят не тогава, когато вие субсидирате вашите пропадащи държавни предприятия, а тогава, когато дадете възможност на онзи, които иска да печели, на онзи, които иска да произвежда или търгува, да открие работни места, да реализира печалба, с тази печалба да наеме хора, на които да плати и с парите, които им е платил, тези хора да си купят жилища. Това вие не проумявате.
Затова, когато видите, че един имот ще се използва за стопански цели, пощурявате, не можете да се стърпите и веднага посягате нататък към джоба на този, който произвежда блага. Тези блага, които вие искате да вземете, да ги излеете в бездънната каса, която представлява една трета от разходната част на вашия бюджет, а тя сега е повече, понеже лихвеният процент се увеличи и то между първото и второто четене.
Вие ненавиждате онзи, който иска да печели. И тук има още едно разграничение, за да бъде ясно кой къде седи. Вашият министър-председател си позволява да кокетничи пред Световната банка, говорейки едни, общо взето, детски приказки. Надявам се, че сте ги чули, господин професоре, в които той обещава как ще освобождава от данъци едни, които са получили нещо покрай приватизацията, ама други, които не са, няма да ги освобождава и настава една огромна боза. Защо? Защото явно се мъчите с вашето левичарско мислене, етатистично, да се наместите някак в онова, което поставят спрямо вас като изисквания.
Искам да ви припомня, че правителството на Съюза на демократичните сили внесе в това Народно събрание и той вероятно още седи и отлежава този проект за освобождаване от данък върху печалбата на дребните и средни частни производители - нещо, което не беше допуснато в 36-ото Народно събрание, а за 37-ото и дума не може да става.
Разликата между вас и нас е, че ние мислим за хората като за хора, които трябва да имат шанс да печелят, трябва да могат да работят и като удовлетворяват себе си ще помогнат на държавата, а вие мислите за тях като за врагове на държавата. И тук искам да кажа - вашата държава, понеже такава враждебна държава може да бъде измислена само от хора с левичарски манталитет като вашия.
Значи тези хора, които искат да спечелят нещо за себе си и оттам да бъде добре за държавата, за вас са врагове. И вижте на какво се натъкваме. Вие подкрепяте само едни хора, които искат да спечелят. Кои са тези хора? Това е вашата червена мафия. Какво произвежда тя? Нищо не произвежда. Взима пари от вашите банки, купува къщи, мерцедеси и беемвета, учредява дъщерни фирми, които от своя страна взимат кредити от вашите банки, купуват мерцедеси, беемвета и къщи, учредяват дъщерни фирми и те идват отново да искат кредити. И цялата тази картина се развива непрекъснато и на финала пристига някой, който започва да спасява тези банки с какво? - С парите, които вие сте взели от данъкоплатеца. Понеже на вас тези хора, които не произвеждат и които по чисто паразитен начин реализират печалба като всъщност грабят кредити от банките, са ви приятели, а тези, които искат да започнат да произвеждат в един имот, който може да се ползва и за жилищни нужди, тези, които искат да завъртят нещо, което да даде хляб на тях и на други хора, тези на вас са ви врагове. И, разбира се, не е чудно, че вашите червени мафиотски компании не плащат данъци, докато от тези хора вие искате да съдерете колкото кожи можете. Съвсем не са две.
Ето това е философията ви. Затова вие седите отляво, а ние седим отдясно.
Можете ли да си позволите да управлявате тази държава, робувайки на манталитета, който показвате тук? Аз не си правя илюзии, че вие ще гласувате този закон. Нещо повече, аз се опасявам, че малко нещо от него ще може по чисто конституционни съображения да бъде отменено, защото ако сега бъде отменено, вие можете да му намерите някаква форма, в която да го прокарате отново. Опасното за държавата, опасното за българските граждани е преди всичко вашият начин на мислене. Защото когато една държава я водят безумни и слепи, когато гражданите са поставени в положение да бъдат третирани като врагове на държавата и когато всичко се извършва в името на някаква абстрактна държавност, тогава, дами и господа, тежко на всички. Защото политиката е за това не за да реши дали Иван ще бъде началник или Петкан ще бъде началник, а за да реши като бъде някой началник с какъв манталитет ще управлява и какво в крайна сметка ще стане с данъците на хората и с парите в техните джобове. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Професор Стефан Стоилов за реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За мен е естествено, а предполагам и за тези, които ни слушат, един несъстоял се министър-председател с такава злоба да говори за сегашния министър-председател. Естествено е.
Но, господин Димитров, такъв пълзящ популизъм, какъвто вие демонстрирате, трудно може да бъде видян в протоколите на парламента. Това е едно.
Второ, толкова много библейски и евангелски аргументи във връзка с една икономическа тема, толкова много, че има опасност от подмокряне.
Аз ви моля от тази трибуна да си служите с икономически и политически аргументи.
И накрая, ако толкова много съжалявате хората в страната и мислите, че те са ощетени от това, че левицата управлява, трябваше да ги убедите, че вие представлявате техните интереси и да не се сринете на десетия месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Руси Статков за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Когато ние вземаме отношение, винаги, поне аз съм се стремял да не давам квалификации и затова винаги съм реагирал, когато някой от нашите колеги, независимо от която и да е част, употребява такива.
Господин Димитров, мисля, че няма в тази зала различни ъгли и крила. Има депутати, които са се клели, които са подписали Конституцията, които работят в името на Конституцията. И аз не мога да се съглася, когато вие, говорейки за данъците, не се опирате на Конституцията, където ясно е записано при какви условия се осъществява данъчното производство.
Така че моля ви прочетете първо Конституцията що се касае до данъчното производство.
Второ, вие говорите за защита на производителя. Вие, бившият министър-председател, който не даде принос за развитието на нашата икономика, който спря най-продуктивната част от тази икономика - оръжейната, с неправилната си политика (реакция в залата). Смейте се, но това е страшно. Защото 30 на сто от най-развитата ни част от икономиката бездейства, защото беше провалена, защото вие провалихте селското стопанство, което има най-много производители. (Смях в залата) Смейте се, но това са страшни неща и хората няма да ги забравят, защото всеки ден се сблъскват с тях и в перспектива ще се сблъскват.
Защото ние приехме закони, които да подпомагат тези производители, защото ние ще защитим селскостопанските производители, ние ще възродим икономиката.
Защото не на последно място, уважаеми господа, там, където се нарушава икономическата логика, трябва да има законосъобразност и ние затова именно сме предприели законодателни мерки.
И най-накрая за данъците. И затова, което трябва да се взима от различните фирми и структури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Само две думи, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, недейте.
РУСИ СТАТКОВ: Изменихме данъчното производство, държавните вземания, за да вземем от всички, съобразно закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. За дуплика господин Димитров.




ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! След блестящата логика, която чухме от един професор по икономика, който не употреби нито един икономически термин, и от един борец за защита на частния бизнес, който очевидно не знае какво е частна инициатива, аз мога да кажа само, че вашите реплики представляват чудесно потвърждение на тезата, която развивам пред вас. Вие с тези категории мислите. Вие започвате отново и отново да разисквате въпросите на икономиката за това, което трябва държавата да бръкне вътре и да направи. Не мислете така, дами и господа! Това е популизъм! Лъжете хората, че сте способни и че някой въобще е способен да извърши това. Ние казваме обратното. Ние казваме: дайте на хората възможност те да се потрудят, не им бъркайте много дълбоко в джоба, не ги тормозете с прекалени данъци, дайте им възможност те да си печелят, пък да мислят какво да правят със спечеленото. Това не е популизъм. Това даже е опасно да се говори в България в момента, защото вие сте успели да създадете у много хора усещането, че те няма да успеят, ако остане на тях. Нещо, което, разбира се, не е вярно, но промиването на общественото съзнание от вашата пропаганда в продължение на десетилетия ги е довело дотам. Ние поемаме този риск и ние казваме и извършихме практически действия и живот и здраве пак ще ги извършваме. Казваме: вие работете, вие печелете, защото държавата не е особено добър стопанин. Защото вие сте по-добри стопани от нея. Затова вие печелете и помагайте на държавата, а не държавата да ви граби и да ви лъже, че щяла да ви помогне. Защото след две години комунистическо управление...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: И след две години чисто комунистическо управление печалните резултати са налице.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Александър Джеров.
Имате седем минути и половина.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Знам, че въпросът е предрешен, но въпреки това си позволявам и бих помолил господин Желев да изчака малко, защото мисля, че мога съвсем професионално да направя няколко бележки.
Доста неща се казаха, но аз специално си позволявам да спра вашето внимание на Приложение N 1, чл. 6. Аз не мога да си представя... тук е господин Желев, тук е заместник-министърът на финансите, проф. Стоилов и други специалисти в икономическата област, но те дали са прочели чл. 6, дали са помислили какво представлява той като съдържание, като мисъл. Но това е един такъв абсурд, за който ме е срам, че може да е влязъл и да е минал през две заседания, през две гласувания на това Народно събрание. "Данъчната оценка се увеличава 5 пъти, когато сградата не се използва за жилищни нужди". Извинявайте, но по-голям абсурд от това? Може ли един човек така да мисли? Може ли такава норма да напише? Данъчната оценка, господин Желев и господин Славков, е нещо твърдо. Пазарната цена, цената въобще на една вещ е нещо твърдо. Тя не може да се изменя според това кой я ползва, как я ползва. Моля ви, оправете този абсурд. Направете необходимото. Данък може да се увеличава съобразно ползването, един, десет пъти, колкото искате. Но данъчната оценка? Какво правим? Нека да се погледнем, нека да помислим. Вярно, има партийни повели. Разбирам ви. Но нека и да мислим. Икономисти сте, водите Комисията по бюджет и финанси и си позволявате да вкарате в пленарна зала такъв текст.
Следователно, данъчната оценка не може да се увеличава. Данъкът - може. Правете разлика между данъчна оценка и данък. Това са много различни неща. Едното - може, другото - не може.
Затова си позволявам да направя тези възражения съвсем сериозно и много моля да се помисли.
Второ, дали една сграда се използва за една или друга нужда е без значение. Има принципи в благоустройственото право, има принципи в Закона за териториалното и селищно устройство. Една сграда има определено предназначение. А как се ползва, никой не се интересува за нищо. Това също е вторият абсурд в този текст. Какво значи кой я ползва и за какво се използва? Една сграда има предназначение. Това е залегнало в чл. 225 от Правилника за приложение на ЗТСУ. Даже, господин Желев и господин Славков, когато се променя предназначението, трябва да се направи ново разрешение за строеж. Знаете го. После, помислете абсурдността като извод на този текст. Ами една сграда така, както е редактиран текстът, първите три месеца от годината се използва за жилищни нужди. Вторите четири месеца се използва за офис. Следващите месеци се използва пак за жилищни нужди. И какво ще прави данъчната служба? Ще играем и тя ще започне да изчислява: за първите три месеца толкова, за следващите четири месеца - толкова, за следващите пет месеца - толкова. Що за абсурди? Много ви моля, застанал съм като професионалист пред вас, а не само като представител на Народния съюз и като представител на опозицията. Има възможни работи, има невъзможни работи.
Моля ви, не поддържайте невъзможна теза! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз искам само да припомня на залата, че при обсъждането на законопроекта на второ четене имаше направени над 60 предложения от страна на опозицията за актуализиране на текстове в досегашния закон. Стигна се дори дотам, че самият председател на Народното събрание поиска думата и попита не е ли разумно, след като така или иначе предложенията са направени и са плод на обсъждане в залата, да бъдат приети или по-скоро някои от тях, тези, които са разумни, рационални, да бъдат направени тогава, когато са предложени, а не в един бъдещ закон, както се обеща.
И понеже тук се говореше за провокации и за саботаж в управлението на левицата, аз смятам, че саботира управлението на левицата този, който губи парламентарно време три пъти по една и съща тема.
Това е саботаж на управлението. Предложенията на опозицията бяха насочени към едно актуализиране на един безспорно и абсолютно остарял закон и тези предложения не целяха да саботират управлението, а целяха да му помогнат. Единствената разлика между нашите и вашите виждания бяха в двойния стандарт към имотите, на които трябва да бъде направена нова данъчна оценка. Това беше спорният момент. И аз питам: кой саботира управлението? Тези, които искат нещата да стават така, както трябва? Спомена се, че хората се раждат и умират. А трябва ли на тези, които умират, под формата на данък наследство да им се вземе повече от половината от това, което получават? Това ли е политика, целяща да покаже, че правителството е загрижено за обикновения човек, за хората в тази страна? Силно се съмнявам!
И още нещо искам да ви кажа в заключение. И за да не прозвучи като популизъм и да не помислите, че си измислям, от тази трибуна се заклевам в името на двете си деца, че казвам истината. Снощи говорих с един бизнесмен, член на вашата партия, който казва, че може да докаже всяка стотинка от парите, които е спечелил. И той каза следното: моето правителство ме убива като бизнесмен, моето правителство убива и България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Александър Маринов.

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Господин председателю, от името на Парламентарната група на демократичната левица моля за удължаване на работното време до приключване на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате. Вероятно ще свършим преди изтичане на времето. До приключване на този законопроект. Сигурно няма да стигнем и до 14 часа, защото има още няколко минути за работа. Но не повече от два часа, да.
От общо гласували 202 народни представители, за - 124, против - 77, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Давам думата на Иван Сотиров. Има ли други желаещи да се изкажат? СДС има 12 минути, Народният съюз - 3 минути, демократичната левица - 16 минути.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да се впускам тук в патетични изказвания от близкото минало, които помним и бяха единствено в устата на колегите от левицата, не изказаха никакви сериозни съображения в подкрепа на закона, който те приеха на първо и на второ четене. Искам само да се изкажа по този законопроект по отношение на това, че той освен че е в разрез с поне два члена от Конституцията на Република България, той е и в нарушение на два основни принципа в правото.
Освен, че този закон противоречи на принципа, че не може да се въвеждат данъчни тежести със задна давност, той противоречи и на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, където изрично се казва, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Това го поставих още на първо четене, когато се разглеждаше законопроектът по принцип. Тогава тук колеги от левицата станаха и казаха, че това било несъстоятелно и че нямало такова нещо. Никъде в световната практика няма такова облагане на имоти, данъчни тежести да се налагат съобразно това за какво се ползва имотът. По същата логика утре, и това би било типично във ваш стил, вие бихте въвели и данъчно облагане съобразно това как е придобит имотът. Явно тук много ви боли проблемът с реституцията, защото там не можахте да сложите ръка. Всичко друго ограбихте и много ви боли, че нещо се измъкна от вашите ръце и гледате, ако може, да въведете данъци. И аз действително не бих се учудил, ако въведете данък, че ако един имот е добит чрез реституция, данъчната оценка може да бъде 20 пъти по-голяма.
Точно това е смисълът на Конституцията - че не може с въвеждане на данъци съобразно начина на ползване и съобразно начина на придобиване, а само съобразно имота. Това са обективните характеристики на имота - големината на имота, местонахождението, видът и така нататък.
С този данък вие нарушавате и чл. 17 от Конституцията, накърнявате правото на частната собственост, защото се простирате вън от това, което тя предвижда като данъчно облагане.
Така че аз съм убеден, че ако вие не коригирате това, което залагате тук, в този закон, действително той ще бъде върнат от Конституционния съд. Затова пледирам към вас да се коригират тези разпоредби.
Искам да поставя и още един друг въпрос, който също беше засегнат в предишните заседания, когато се разглеждаше този закон. Става въпрос за това, че тук се възпроизвежда една стара несправедливост, която съществуваше и в досегашното законодателство. Ако един човек наследи недвижим имот, той плаща многократно по-нисък данък, отколкото ако наследи пари в ДСК или на друго място от свой наследодател, тъй като там данъчното облагане е 50 на сто, а когато наследява имот, той плаща многократно по-нисък данък, тъй като ставките са съвсем различни. Ако аз наследя имот, който струва 4 милиона лева, ще платя данък от порядъка на 100 - 200 хиляди лева. Ако наследя пари, които са на стойност 4 милиона лева, тогава трябва да платя 2 милиона по закона, който вие предлагате.
Във връзка с тези съображения пледирам да се подкрепи връщането на този законопроект и той да бъде преразгледан и да бъде коригиран съобразно тези възражения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата Лилян Сираков - последен записал се за изказване.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Възползвам се от поканата на господин Сотиров да говорим сериозно по мотивите за връщането на този закон и по правните проблеми, които възникват около текстовете, които са спорни в случая.
Спирам се на първо място върху проблема за обратното действие на този закон. Моля да вникнем в момента, какво е действало до решението на Конституционния съд, коя е била основата, върху която са се изчислявали и събирали данъците? Съществува ли съмнение, че това е закон, обявен за противоконституционен в този му текст, заедно с новоприетата тарифа? Така или иначе, те са били правен факт. Това означава, че до момента на обнародването на решението това е било правната база за изчисляване и събиране на данъците. И на тази основа до 9 февруари е действано.
Какви са правните последици от решението на Конституционния съд? Преустановява се изпълненето на закона. Оттам нататък какво следва? Следва, че няма юридическа база за изчисляване и събиране на този данък, защото Законът за нормативните актове, който тук господин Венцеслав Димитров призова да не му обръщаме внимание, той не е никакъв, но той е закон, който между другото предвижда много важна разпоредба - че след като се отмени законовият текст или законът, губят сила всички подзаконови нормативни актове по неговото приложение. Тук постоянно се правят опити да се лансира тезата, идеята, че след отмяна с решение на Върховния съд на постановлението на Министерския съвет е могло да се изчислява и събира данък по предишното постановление, по предишната тарифа. Съгласно закона, това е невъзможно и недопустимо. Няма такова постановление. То също е загубило сила, заедно с всички след 1951 година, които са издадени по приложението на този закон. Такава е повелята на закона и от това не може да се избяга. Аз също приемам, че нормата, която Конституционният съд обяви за противоконституционна, е такава - противоконституционна. Защо ние тук говорим, изразяваме недоволство по начина, по който подхожда Конституционният съд?
Колеги, аз споменах и миналия път. До месец януари тази година Конституционният съд категорично отказваше да се произнася по противоконституционност на заварени от Конституцията закони. За пръв път тази година той започна практиката да се произнася по такива закони. Аз приветствам тази практика, да ме разберете правилно.

Имаше конституционни съдии, които се борят от три години. Затова пишеха особени мнения по всички ония определения, с които Конституционният съд отказваше да се занимава с противоконституционността на заварените закони. Но сега, според мен, възприема правилната практика. Но пак, за да приложи двойният стандарт. Но така или иначе, вече е практика. Дано да бъде последователна практика, да се знае, че оттук нататък Конституционният съд ще се занимава с противоконституционност на всички заварени закони, щом те са такива.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Правилно.
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Правилно, господин Димитров, но Вие постоянно искате да лансирате тезата, че ние сме против решението на Конституционния съд, защото то е неправилно. Но не е така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така. То е правилно.
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Ами, естествено, Конституцията казва, че с подзаконов акт не могат да се определят данъци.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Така е.
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Само че Вие оттам нататък бъркате хода си на мисли. Ние нямахме никаква друга възможност, освен със закон да създадем тази законова база. Друг изход просто нямаше. И не сте прав в този смисъл, че след решението на Върховния съд е могло да се прилага някакво друго постановление. Защото то също е загубило силата. По силата на този закон, за нормативни актове, който Вие смятате че е нещо, ей така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): По Вашата логика не трябваше да има решение на Върховния съд, така ли?
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Ще Ви кажа, че наистина не трябваше да има решение и ще Ви кажа защо. (Реплика от Венцеслав Димитров)
Не, имайте предвид, че Върховният съд е имал трайна практика, когато нещо вече е загубило сила и всички колеги знаят, че когато едно нещо е недопустимо, или да се обяви за недопустимо, или когато няма смисъл от това решение, просто да не се постановява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте! Моля, народните представители да заемат местата си в залата, тъй като след това изказване ще гласуваме.
ЛИЛЯН СИРАКОВ: След като това постановление е загубило своята сила по силата на чл. 13 от Закона за нормативните актове, аз мисля, че е безпредметно съдебно решение на съда, с което да го отменя. Ако в краен случай има такова решение, то също трябва да има просто установително действие - да каже, че той е загубил сила по силата на това, както Конституционният съд каза, че го обявяват по силата на това, че противоречи на еди кой си член от Конституцията.
Сега, за обратното действие. Така или иначе, се касае закон, който се събира за една година. До 9 февруари е имало законова база. Оттогава тя губи силата си. От този момент има нова законова база, която възстановява базата, действала от 1 януари до 9 февруари. За какво обратно действие на данъчен закон, въвеждащ нови тежести, можем да говорим в случая?
Касае се за една ситуация, която възниква за пръв път. Тя може да възникне и по-рано. Можело е да възникне и миналата, и по-миналата година. Можело е да възникне и през 1993 година, когато ставките се увеличиха 10 пъти, но не възникна. Защото, след като се знае, че има десетки, десетки закони, които съдържат противоконституционни норми и е дълг на парламента да поправи тези норми, и това не се прави, а животът си тече и трябва да се събират и данъци и друго да се прави, ние също трябва да имаме и някакъв нов морал.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Така е.
ЛИЛЯН СИРАКОВ: След като не сме си свършили своевременно работата, след това да използваме тази наша несвършена работа, за да блокираме дейността на правителството, което в момента е на вот, и от това да се чувстваме удовлетворени, да изпитваме някаква гордост, че правим някакъв особен героизъм, аз мисля, че е наистина неморално.
А що се отнася до нормата за приложението към чл. 6, аз мисля, че "не противоречи на Конституцията" е в пълно съответствие с изискването данъкът да се плаща не върху имота, а върху имуществото. Имуществото има веществено съдържание. То има стойност. Ако обърнете внимание, вижте технологията, методиката на оценка на обектите, които подлежат на приватизация. Дали само мъртвата, веществената страна се оценява, или в оценката влиза и функцията на тази вещ? Защо там не говорите, че е противоконституционно, когато към цената на вещта прибавяме и функцията, защото тя носи и доходи?
След като говорим за данък съобразно имуществото, това означава, че ще се има предвид и неговата стойност. След като не плащаме по пазарна стойност, която винаги отчита освен вещественото съдържание на вещта, но и неговата функция, защото тя, ако може да носи доходи, е едно, а ако е просто мъртва, е друго. Ако е в едно село, е едно, ако е в центъра на София е друго. Така че ние не можем да говорим, че се нарушава изискването данъкът да е съобразен с имуществото на данъкоплатците. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата за реплика господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Най-накрая мисля, че чух едно смислено изказване по дискутирания законопроект. Аз очаквах едно такова изказване да има и по време, когато го дебатирахме тук на първо и на второ четене.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Той тогава се изказа.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Видяха ми се интересни идеите. Идеите ми се видяха интересни затова, че не е трябвало да има решение на Върховния съд. Обаче решение на Върховния съд, господин Сираков, имаше и беше предизвикано от нас. По същата логика не трябваше да има и решение на Конституционния съд. Защото аз това ви го казвах - по силата на чл. 5, ал. 2 Конституцията има пряко, непосредствено действие и отменя всичко. И това го пише в § 3 на Конституцията. Но все пак имаше решение на Конституционния съд.
Не е имало закон, господин Сираков. Ако е имало, не е имало законова база за събиране на данъците, защото всичко това е противоречало на Конституцията и е противоречало с пръкването на бял свят на 254-о постановление. Ние обаче с господин Джеров не сме сезирали всички стари постановления, включително поправките в 272-ро. Само 254-о, предвид на това, че и ние знаем, че държавата трябва да съществува и затова действат старите норми. И аз ще поддържам това.
Но моля Ви се, господин Сираков, ако Вие признавате, че не е трябвало да има решение на Върховния съд, защо не казахте на вашите министри след 9 ноември веднага да предложат законопроект, а те чакаха чак до 7 март, за да предложат такъв законопроект. Ако го бяхте предложили Вие на тях, може би щеше да има друго решение в момента. Но пак Ви казвам - най-напред контролирайте вашите министри и Министерския съвет какво прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата за реплика Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колега Сираков, аз искам да Ви направя реплика, че е крайно неуместно тук да се намесва оценката при приватизация, защото там собственикът си е държавата или общината и тя си прави оценка, както иска и по каквито иска критерии. Докато тук става въпрос за частна собственост на физически и юридически лица - частни, и там Конституцията категорично повелява как се прави базата за данъчното облагане. А тя може да бъде само съобразно имота, а не съобразно предназначението.
И тук искам да апелирам към всички вас още нещо. И тъй, и иначе, вие вече събрахте неправомерно завишените данъци на хората, защото подмолно се разпореди на службите към Министерството на финансите данъчните да съберат на хората данъците по новия закон. Затова недейте да плачете, че тук се правят някакви саботажи и че бързате да спасявате държавата с преждевременното и силово приемане на един противоконституционен текст и закон изобщо.
Затова, не подкрепяйте този закон, тъй или иначе, вече събрахте таксите и данъците на хората! По-добре го върнете, за да се приеме един действително конституционосъобразен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата за дуплика Лилян Сираков.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Аз искам да отговоря на господин Димитров следното. Не казвам, че не трябва да има такива решения на Конституционния съд. Лошото е, че понякога ги има, понякога ги няма. Съобразно това кой трябва да тегли последиците от това.
Аз го приемам като факт, не го оспорвам. То е правилно, законно и да се разберем на тази основа - аз не го оспорвам като факт.
По въпроса за решението на Върховния съд. Ние и без това решение нямахме право да прилагаме вече постановлението. От тази гледна точка е лишено от смисъл решението на Върховния съд. Нямахме право да прилагаме това постановление, което е издадено на основата на закон, който е загубил сила.
А що се отнася до това - господин Сотиров отново спомена имота - имуществото... Каза, че имуществото има и веществен израз, то има и стойност.
ИВАН СОТИРОВ (от място): Това не изменя по същество нещата.
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Така или иначе ние не плащаме по пазарна стойност. Опитът да се направи разграничение в данъчните обекти е да има все пак някакво съответствие с пазарната стойност. Някакво съответствие, въпреки че многократно всичко е по-ниско, но да има степенуване с оглед действителната пазарна стойност. И това е справедливото, това е съобразяването именно с имуществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на повторно гласуване върнатия от президента на Република България Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Моля да гласувате!
От общо гласували 214 народни представитеил, за - 125, против - 89, въздържали се - няма.
Законът е приет.
Процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето процедурно предложение е за прегласуване, тъй като от Парламентарната група на БСП - така наречената демократична левица, липсват много хора. Не виждам например къде е господин Лилов...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: Тук е.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... отново не виждам къде е например господин Орсов.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: Тук е, ето го. (Смях и реплики)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Случайно сте тук, господин Орсов, но господин Лилов така или иначе аз не виждам... (Реплики от мнозинството)
Доста хора липсват в залата и аз ви моля, за да не се гласува отново с карти, да направите предложение за прегласуване. Още повече, че това което се разиграва днес, както и по Закона за ратификация за водите на река Места, така и сега, има изключително значение за всички българи.
Затова Ви моля сега да има прегласуване. Вие имате, господин председателю, правото да подложите на прегласуване този Законопроект за местните данъци и такси. Още повече, уважаеми господин председателю, че тук господин Премянов дава знаци на несъгласие. Това значи, че просто сте задължен да поставите на прегласуване току-що гласувания закон, за да не се връзвате в един тандем с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Искам да съобщя на народните представители, за да се подготвят, че утре ще предложа точка първа от дневния ред да бъде Законопроект за ратифициране на Спогодата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Словакия. Втора точка да бъде Законопроект за общинската собственост, а третата - второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Казвам това само за сведение, утре ще гласуваме.
Съобщения: Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще има заседание на 2 май, четвъртък, в зала 356 от 14,30 часа.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес, 25 април, от 15 часа в зала 238.

Отлага се редовното заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА, насрочено за днес, 25 април, от 15 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,55 часа




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

акад. Благовест Сендов



СЕКРЕТАРИ:

Станимир Калчевски

Красимир Момчев